1. Обсъждане на Законопроект за потребителския кредит, № 902-01-49, внесен от Министерски съвет на 25.11.2009 г. – за второ четене.
2. Обсъждане на общ проект на приетия на първо гласуване на 18 декември 2009 г. Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-26/12.10.2009 г., внесен от Министерски съвет и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 954-01-44/10.11.2009 г., внесен от Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев, изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от ПОДНС – за второ четене.
3. Р а з н и

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 17


На 3 февруари 2010 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад” на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за потребителския кредит, № 902-01-49, внесен от Министерски съвет на 25.11.2009 г. – за второ четене.
2. Обсъждане на общ проект на приетия на първо гласуване на 18 декември 2009 г. Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-26/12.10.2009 г., внесен от Министерски съвет и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 954-01-44/10.11.2009 г., внесен от Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев, изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от ПОДНС – за второ четене.
3. Р а з н и

Заседанието беше открито в 14,00 часа и ръководено от председателя на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм - Мартин Димитров.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Присъстват 21 народни представители. Има кворум и можем да започне нашето заседание.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Законопроект за потребителския кредит, № 902-01-49, внесен от Министерски съвет на 25.11.2009 г. – за второ четене.
2. Обсъждане на общ проект на приетия на първо гласуване на 18 декември 2009 г., Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-26/12.10.2009 г., внесен от Министерски съвет и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 954-01-44/10.11.2009 г., внесен от Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев, изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от ПОДНС – за второ четене.
3. Р а з н и
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” - 21; „против” – няма; „въздържали се” – няма.
Приема се дневния ред.

Започваме с точка първа от дневния ред - Обсъждане на Законопроект за потребителския кредит, № 902-01-49, внесен от Министерски съвет на 25.11.2009 г. – за второ четене.
По първа точка от дневния ред наши гости са:
от Министерство на икономиката,енергетиката и туризма:
Евгени Ангелов - заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма; Емил Алексиев - началник на отдел „Политика на потребителите” към дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”; Цвета Караилиева – младши експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”;
от Българска народна банка:
Калин Христов – подуправител на БНБ; Даниела Бобева- директор на дирекция „Международни отношения”; Венцислав Аспарухов – експерт в дирекция „Международни отношения”;
от Асоциация на банките в България:
Ирина Марцева – главен секретар и Елеонора Христофорова – юрисконсулт в Асоциацията.

Закон за потребителския кредит.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Моля, който е съгласен с текста за наименованието на закона, да гласува.
Гласували „за” - 20, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Глава първа „Общи разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.
Моля, който е съгласен с текста за наименованието на глава първа, да гласува.
Гласували „за” - 20, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
Моля, който е съгласен с текста на чл. 1, да гласува.
Гласували „за” - 20, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член 2. Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 2.
Моля, който е съгласен с текста на вносителя по чл. 2, да гласува.
Гласували „за” - 20, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3: … Няма да чета цялата редакция. Обърнете внимание в ал. 2. Има направена промяна, като след думите „погасен в срок” се добавят думите „по-дълъг”.
По член 3 някой да иска думата? Няма.
Моля, който е съгласен с текста на чл. 3, да гласува.
Гласували „за” - 20, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член 4. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.4: …
Вие виждате редакцията, по същество няма нищо ново, направени са редакционни бележки.
Колеги, някой да иска думата по чл. 1 до чл. 4. Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста чл. 4, да гласува.
Гласували „за” - 20, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Глава втора „Предоставяне на преддоговорна информация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора.
Моля, който е съгласен с текста за наименованието на глава втора, да гласува.
Гласували „за” -20, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Раздел І „Общи изисквания”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.
Моля, който е съгласен с текста за наименованието на раздел І, да гласува.
Гласували „за” - 20, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: …
Тук отново няма изменение по същество, има редакционни изменения.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Член 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
Член 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
Някой да иска думата, не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на вносителя по чл. 5, чл. 6 и чл. 7, да гласува.
Гласували „за” - 20, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Раздел ІІ „Предоставяне на преддоговорна информация при договори за овърдрафт”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.
Моля, който е съгласен с текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ, да гласува.
Гласували „за” - 21, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член 8. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8: …
Колеги, отново това са редакционни бележки.
По чл. 8 някой иска ли думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на чл. 8, да гласува.
Гласували „за” - 21, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Глава трета „Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание.”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.
Моля, който е съгласен с текста за наименованието на глава трета, да гласува.
Гласували „за” - 21, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
Член 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 11 и предлага следната редакция: …
Искам да ви обърна внимание на редакцията на т. 9 на чл. 11, която има следния текст: „9. лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;”
В първоначалния договор банката ясно трябва да упомене как ще се изменя лихвения процент – от какво зависи, с какво е свързан, кога и по каква процедура може да бъде променян лихвеният процент, за да защитава потребителите.
Искам да обърна внимание на този текст, който не го е видял в чл. 11.
Член 12. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12: …
Предложени са редакционни бележки.
Член 13. Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 13.
По членове 9, 10, 11, 12 и 13 някой да иска думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на чл. 9, чл. 10, чл. 11, чл. 12 и чл. 13, да гласува.
Гласували „за” - 21, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член 14. Има предложение на н.п. Анна Янева и Янаки Стоилов: В чл. 14 се създава нова ал. 4: „(4) Кредиторът няма право едностранно да повишава договорената лихва по кредита в размер, по-голям от изменението на либора за еврото плюс рисковата премия за страната, обявени от Българска народна банка”.
Комисията не подкрепя предложението.
Госпожо Янева.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: С моя колега Янаки Стоилов сме направили предложение за нова алинея на член 4. Предложението ни е свързано с това, да въведем законова регулация върху повишаване на договорената лихва върху кредита, като в случая предлагаме това да бъде свързано с два критерия, а именно: либора за еврото и рисковата премия за страната.
Не зная какви са съображенията на комисията, която е отхвърлила нашето предложение, но считам, че в сегашната икономическа и финансова обстановка това, което се случва в някои страни, които дори забраниха изобщо промяна в лихвите по кредитите, мисля че е редно ние чисто законово да решим този въпрос, като пак казвам, ние не ограничаваме банките. Имам предвид чл. 9, който прочетохте преди малко, но все пак даваме една рамка, в която банките да нямат правото да увеличават лихвите по кредити, в размер по-висок от това, както сме предложили - либора за еврото и рисковата премия за страната.
Сигурно ще чуя защо се отхвърля това наше предложение, но предварително искам да кажа, че с колегата Стоилов не държим това да бъдат двата критерия непременно. Ние стигнахме до извода, че това са обективни критерии, които могат да се приложат. Ако комисията има други предложения, ние с удоволствие бихме ги приели.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Давам думата на г-н Калин Христов, който максимално ясно да отговори на този въпрос.
Г-Н КАЛИН ХРИСТОВ: Предложението е доста общо и реферира към промени, каквато е рисковата премия, които не съществуват в БНБ. Такава рискова премия БНБ не определя, така че е много трудно да се операционализира критерия на премия, която не съществува.
Има един принципен въпрос. Кога се правят ценови регулации? Обикновено ценови регулации се правят на монополни пазари, картенирани и други такива, където някой има прекалено силна позиция и налага цените на другите. Финансовият сектор не е такъв. Може би след такситата, финансовият сектор е най-конкурентен в България. Имаме 27 банки, които предоставят потребителски кредити и 156 небанкови финансови институции, регистрирани в БНБ, получили регистрация, което изисква нова процедура, с минимален капитал и с изисквания за даване, репортване на данни. Не мисля, че финансовият сектор е сектор, който не е конкурентен и се нуждае от ценови контрол и ценови тавани.
По същество на предложението. Така направено предложението ако се приеме то ще бъде във вреда на потребителите и ще обясня защо. Природата на финансите е такава, че когато има криза расте несигурността, растат и рисковите премии. Ако ние свържем цената на кредита с рисковите премии еднолично, това означава, че в периоди на рискове, т.е. лихвите по кредитите трябва да растат много по-бързо, отколкото видяхме. Таванът ще е много висок. Ще ви дам пример. Понеже не знаем каква е дефиницията на рисковата премия, но най-стандартната която се използва е така наречената премия за застраховки срещу фалит. България преди кризата имаше 0.2% рискова премия, в пика на кризата беше 6.9% , а това е февруари – март 2009 г. от финансова гледна точка, ако ние разрешавахме на банките, повишавайки механично с този размер лихвите по потребителските кредити в България щяха да бъдат близки до тези в Румъния в леи между 18 и 20%. Фактически така както е предложено, това ще бъде във вреда на потребителя.
Второ реферира се към либора за еврото. Ако погледнете структурата на потребителския кредит – само 10% е в чуждестранна валута, всичко е в левове. Не се казва за лихвите по доларите, ако има такива. Не се говори нищо кой нотаритет се взема.
По принцип технически така написан текстът за мен е неприложим. Остава централният проблем за това дали трябва да се слагат тавани върху цени в сектори, които са силно конкурентни и няма монополно влияние.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не стана ясно – конкуренцията дърпа надолу цената. Писаха например за това, че се събужда и вноската му е била 500 лева и станала 650 лева, никой нито му е казал, нито го е търсил. Банката едностранно взема решение и понеже е сключен договора, тя в тази ситуация играе ролята на монополист. Сложете една горна летва, за да не може да надскача, а може да я намалява колкото иска.
Г-Н КАЛИН ХРИСТОВ: Ние се връщаме обратно на чл. 10. Директивата там решава този въпрос – когато подписваш договора да си максимално информиран с различни сценарии за лихвите. Така че не може да има едностранно решение, ако в договора преди това е казано, че при определени обстоятелства нещо ще се случи и ти си се съгласил. Това не е едностранно. Едностранно е ако не ти е записано предварително в договора и се прави нещо, за което ти не си се съгласил, така че този проблем директивата го решава именно с това изискване в чл. 10 - да се дава максимално широка предварителна информация на кредитополучателя по въпроса за лихвите и как те биха се държали и при какви случаи те биха били променяни. Така че за това си има законово решение, не е нужно да се правят административни решения, контролирайки цените в определен сектор или в определена индустрия.
Г-Н АРИФ АГУШ: Искаме да сложим горна граница на нарастване на лихвения процент. Как я слагаме горната граница? Няма горна граница и банката си слага произволно.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Преди малко казаха, че в чл. 10 е описано всичко. Има ли в чл. 10 текст, в който да се казва, че банката когато предоставя информацията да казва, че това нещо може да се случи, но до толкова процента повишаване на лихвата? Ако има, тогава да се върнем и да кажем, че директивата е изпълнила това изискване, което искат колегите.
Ако на колегите предложението не му е мястото тук и има някаква яснота, бихте ли ни помогнали тогава къде и по какъв начин да сложим такъв текст за защита на потребителя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Христов, заповядайте за отговор.
Г-Н КАЛИН ХРИСТОВ: Алинея 3 на чл. 10 казва ясно: „(3) Алинея 1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се подписват от двете страни по договора…”, т.е. възможни повишения след като договора е подписан. По-нататък се казва: „…с изключение на случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от страна на кредитора”, т.е. само когато клиентът се е съгласил може едностранно.
От финансова гледна точка. Възможно е да имаш таван върху цените, които продаваш, ако имаш таван на входящите суровини, ако имаш таван на цените на лихвите по депозитите. Тъй като не може банките да имат таван върху лихвите по кредита, а лихвите по депозитите непрекъснато да растат. Те ще излязат в загуба и тогава ще се рискуват на същите избиратели парите, а това са вложителите. Ако погледнете банковата система в нея има 24 млрд. депозити на граждани и има 18 млн. кредити към граждани. Гражданите са кредитори на банковата система и по този начин се гарантира нейната стабилност, също гарантира интереса на малкия спестител. Този аргумент има две страни: този който гласува и спестява, тези които гласуват повече спестяват, отколкото задлъжняват.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Колеги, аз не съм очаквала БНБ и банките да се съгласят с това предложение и винаги знам какви са аргументите, но в края на краищата ние сме Парламента и ние правим законите. Тук не става въпрос за това, че в договора ще бъдат записани условията, когато кредиторът може да променя лихвите, а тук става въпрос за това, че ние слагаме горна граница на тези лихви. Дадохте пример с такситата. Да, има таксита по 10 лева, има по 6 лева, има по 3.90 лева, има по 0.59 лева, но не можеш да хванеш такси с тарифа 0.59 лева и се качваш на таксито, което е на 2.90 или 5.90 лева за такава ли конкуренция говорим? Ние точно това не искаме да направим в Закона за потребителския кредит и по този начин наистина искаме да защитим потребителите. Аз съм убедена, че със Закона за движение по пътищата ще се реши въпросът за цените в таксиметровите коли.
Ако на вас не ви харесва критерият и имате аргументи, можем да го сменим, но нека да има горна граница, за да може да защитим потребителя. Той знае, че може да му бъде променена лихвата, но не знае с колко.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, това е един много важен дебат. Има два начина по принцип лихвите на банките да бъдат намалени - едните са пазарни, другите са административни, т.е. ценови тавани. Какво би станало, ако се приеме това предложение на г-жа Янева?
Госпожо Янева, вие ограничавате възможния ръст на кредитите. Ако такова предложение бъде прието, как ще реагира пазара. Той ще вдигне първоначалните лихви, като знае, че в последствие не може много да ги увеличава, още от началото ще ги направи високи. Това ще бъде пазарната реакция. Много трудно е колеги да бъде надхитрен пазара по този начин, иначе мотивът на г-жа Янева е благороден, защото наистина лихвите са високи, но въпросът е това ще доведе ли до резултат. Лошото е, госпожо Янева, че няма да доведе, за това и ние толкова искаме бързо възприемане на еврото, защото това е истински механизъм да паднат лихвите. Когато Европейската централна банка започне да дава евтини кредити на банките тогава ще паднат лихвите веднага, за това толкова много настояваме.
Първо, либора е банковият лихвен процент между търговските банки в Англия. Не можем да го вземем като база по никакъв начин, но другото нещо колеги е още по-важно. Това няма да реши проблема, можете да го гласувате, но няма да има резултат.
Заповядайте, господин Червенкондев.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз напълно бих искал да се съглася с мотивите, които господин Христов изложи. Те са напълно състоятелни. Наистина основата е добре развитата конкуренция, която е на финансовия пазар в момента. Считам, че в директивата и в така предложения закон има достатъчно в момента членове и съответно параграфи, които защитават потребителя от такова поголовно покачване на лихвите по няколко причини.
Първо в чл. 9 както казахме, в чл. 11 също, начинът по който се изменя лихвеният процент също е част от самия договор, това е точка 9, и там при подписването на самия договор се описват механизмите как точно това нещо може да го направи банката, по какъв алгоритъм – дали ще смята нарастване на рискова премия, дали ще смята поскъпването на банковия ресурс. За това нещо потребителя първоначално ще бъде добре информиран и ще има възможност да прецени. Освен това в Закона за потребителския кредит навсякъде се говори и за фиксиран лихвен процент. Ако потребителят не желае да бъде част от тези пазарни пунктуации, той ще си търси кредит, който е с фиксирана лихва, така че той ще бъде защитен за целия този период и това нещо в Допълнителните разпоредби ще го фиксираме. Наистина фиксираната лихва не може да бъде едностранно променяна през целия договорен период.
Считам, че предложенията са доста популистки, доста пожелателни и няма да доведат до необходимия ефект, който всички ние желаем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Марцева, заповядайте.
Г-ЖА ИРИНА МАРЦЕВА: Аз трудно мога да добавя по същество аргументи към това, което каза подуправителят Христов, но само искам да обърна внимание на един аспект, който ми направи впечатление.
Не е нормално да се гледа на кредита като на някакъв вид социална дейност, в крайна сметка става въпрос за сделка. Кредитът се взема по желание, а не по задължение и целта на закона е не да даде защита, когато слага таван на цените, тъй като в България доколкото ми е известно освен при монополистите такива тавани и определяне размера на цените за никакъв друг бизнес няма, и не е логично да има в 21-ви век. Целта е потребителят да бъде максимално информиран, коректно информиран, т.е. това което изпълнява директивата и закона в максимална степен. От тук нататък решението го взема всеки сам. Като цяло директивата е насочена към средно грамотния, средния потребител. Тогава когато потребителят е в пълна невъзможност да разбере за какво става въпрос, очевидно той няма как и да бъде клиент на банката. Пак искам да кажа, че кредитът не е социална дейност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш.
Г-Н АРИФ АГУШ: По отношение на това, което каза г-жа Марцева, че кредитът не е социална дейност. Ние говорим за момента, когато ти си сключил договор и си взел кредита. Въпросът е едностранно, как може банката да промени условията? Ние трябва да намерим формулата, по която банката може да променя условията на нарастване на кредита и за това при тези условия на нарастване на кредита трябва да има горна граница докъде може да стига банката, а не банката всички загуби да трупа върху кредитополучателя и да си оправи финансовото състояние. Не е приемливо изобщо.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Мавродиев има думата.
Г-Н СТОЯН МАВРОДИЕВ: Аз мисля, че господин Христов доста аргументирано обясни, че не е добра политика непазарно регулиране на лихвите и още повече сваляне на тавани, защото това в крайна сметка може да се окаже аргумент на банките да повишават лихвените нива в условия на криза. Така че по-добре е да оставим пазара да регулира лихвената политика и да не се намесваме в тази дейност, тъй като чисто хипотетично можем да презумираме, че ще има примерно недобросъвестни банки, които биха се възползвали от този таван, за да повишат лихвените нива. Във всеки един договор кредитополучателят е ясно информиран какви са условията за повишаване на лихвените нива, при какви хипотези това може да се случи. Мисля, че той трябва да бъде достатъчно грамотен и отговорен към себе си, за да чете и да знае какви задължения подписва с кредитиращата институция, така че доколкото има пълна информация може да приеме или да не приеме определена сделка с банката. Не мисля, че е добре ние да регулираме пазара, нещо което не е работа на Парламента, и да поставяме тавани и съответно административни регулации на свободна пазарна инициатива.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тук се направи аналогия с такситата. Когато се качиш в скъпо такси и не си информиран каква е цената винаги можеш да го спреш и да слезеш. Мисля, че законът дава няколко възможности тук - да се откажеш от кредита в 14-дневен срок, дори и впоследствие да се откажеш от самия договор, при условие че в един момент видиш, че лихвата не ти е по силите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, благодаря ви. Мисля, че се чуха всички мнения и ще обобщя някои неща.
Член 10 – в началото банката трябва да каже как може да се променя лихвеният процент, от какво зависи и как става това точно като процедура. Това го изясняваме в самия договор, досега не беше така и това за мен е защитна система за потребителите.
Госпожо Янева, аз няма да подкрепя вашия текст, най-вече защото той няма да свали лихвите, напротив има опасност да ги увеличи. Това не бих го подкрепил.
Ролята на господин Калин Христов не е да защитава банките, а банковата система и стабилността.
Следващият по-важен момент. Ако нещо в момента, което зависи изцяло от България, т.е. не е приоритет на Европейската комисия или на Европейската централна банка, може да повлияе на лихвените проценти, това са минималните резерви. Ако нещо можем наистина да направим е в тази посока. Дали трябва да го правим, кога и как е съвсем отделен въпрос.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Анна Янева и Янаки Стоилов.
Моля, който е съгласен с предложението на н.п. Анна Янева и Янаки Стоилов по чл. 14, да гласува.
Гласували „за” – 6, „против”-12, „въздържали се” – 3.
Не се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14: … Текстът е пред вас и можете да го видите.
Имате ли изказвания по самия текст? Не виждам.
Моля, който е съгласен с предложения текст на чл. 14, да гласува.
Гласували „за” – 16, „против”- 4 „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член 15. Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 15.
Има ли предложения по чл. 15? Няма.
Моля, който е съгласен с предложения текст на чл. 15, да гласува.
Гласували „за” – 20, „против”- няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Глава четвърта „Оценка на кредитоспособността на потребителя”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четвърта.
Моля, който е съгласен с предложения текст за наименованието на глава четвърта, да гласува.
Гласували „за” – 20, „против”- няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член 16. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16: …
Пред вас е текстът на чл. 16. Имате ли бележки по него? Не виждам.
Член 17. Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 17.
Член 18. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
Имате ли бележки по чл. 18? Не виждам.
Предлагам да гласуваме амблок чл. 16, чл. 17 и чл. 18.
Моля, който е съгласен с предложения текст на чл. 16, чл. 17 и чл. 18, да гласува.
Гласували „за” – 20, „против”- няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Глава пета „Годишен процент за разходите по кредита”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета.
Моля, който е съгласен с предложения текст за наименованието на глава пета, да гласува.
Гласували „за” – 20, „против”- няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член 19. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19: … Текстът е пред вас.
Имате ли бележки по него?
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Тъй като гласувахме вече по спорния текст за лихвения процент, предлагам да гласуваме членовете глава по глава и ако има предложения тогава да ги обсъждаме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не виждам желаещи да изкажат мнение по предложената процедура.
Моля, който е съгласен с предложения текст на чл. 19, да гласува.
Гласували „за” – 20, „против”- няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Глава шеста „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи.”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава шеста.
Моля, който е съгласен с предложения текст за наименованието на глава шеста, да гласува.
Гласували „за” – 20, „против”- няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Членове 20, 21, 22, 23 и 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя по цитираните членове на глава шеста.
Имате ли предложения по тези членове? Не виждам.
Моля, който е съгласен с предложения текст на чл. 20, чл. 21, чл. 22, чл. 23 и чл. 24, да гласува.
Гласували „за” – 20, „против”- няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Глава седма „Реклама на потребителски кредит”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава седма.
Моля, който е съгласен с предложения текст за наименованието на глава седма, да гласува.
Гласували „за” – 20, „против”- няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член 25. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25: …
Колеги, искам да ви прочета текстът на ал. 3 на чл. 25, по който разсъждавахме вчера: „(3) Във всяка писмена реклама, независимо от използваното средство за реклама, информацията за лихвения процент, за годишния процент на разходите, за общия размер на кредита, дължим от потребителя, и за това дали кредитът е с фиксиран или с променлив лихвен процент се представя задължително с еднакъв размер на шрифта”.
Това е така, защото досега банките дават с голям шрифт лихвения процент, а годишният процент на разходите е с много малък шрифт, скрит, не се вижда. Това е нашият начин да защитим потребителите.
По чл. 25 някой да желае думата?
Господин Червенкондев.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Искам да се изкажа по ал. 3 и да предложа на комисията да уеднаквим шрифта по вид, размер и формат.
Предлагам следния текст на ал. 3: „(3) Във всяка писмена реклама, независимо от използваното средство за реклама, информацията за лихвения процент, за годишния процент на разходите, за общия размер на кредита, дължим от потребителя, и за това дали кредитът е с фиксиран или с променлив лихвен процент се представя задължително с еднакъв по размер, вид и формат шрифт”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нашите гости имат ли мнение по този въпрос.
Г-Н КАЛИН ХРИСТОВ: Аз не съм специалист по реклама, но вероятно еднакъв размер при различни шрифтове би изглеждал различно. Ако основната цел е, че рекламата не трябва да подвежда в някаква посока, трябва максимално да се защити, но за това трябва експерт по рекламата да каже.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз смятам, че така ще гарантираме защитата на потребителите и мисля, че е разумно да го приемем този текст.
Колеги, предлагам първо да гласуваме ал. 3, която накрая се изменя по следния начин: „с еднакъв по размер, вид и формат шрифт”.
В чл. 8 има същият казус.
Предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е съгласен с предложения текст на чл. 25, седма, да гласува.
Гласували „за” – 20, „против”- няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Глава осма „Прехвърляне на вземания по договор за потребителски кредит”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава осма.
Моля, който е съгласен с предложения текст за наименованието на глава осма, да гласува.
Гласували „за” – 20, „против”- няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член 26. Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 26.
Моля, който е съгласен с предложения текст по чл. 26, да гласува.
Гласували „за” – 20, „против”- няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Глава девета „Свързани договори за кредит”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава девета.
Моля, който е съгласен с предложения текст за наименованието на глава девета, да гласува.
Гласували „за” – 20, „против”- няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член 27. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27: …
Бележките по този член са редакционни.
Член 28. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28: …
Тук също са направени редакционни поправки.
Имате ли предложения по чл. 27 и чл. 28? Не виждам.
Моля, който е съгласен с предложения текст на чл. 27 и чл. 28, да гласува.
Гласували „за” – 20, „против”- няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Глава 10 „Право на отказ от договора за потребителски кредит”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава десета.
Моля, който е съгласен с предложения текст за наименованието на глава десета, да гласува.
Гласували „за” – 20, „против”- няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член 29. По чл. 29 има предложение на н.п. Мартин Димитров и н.п. Иван Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29: …
Колеги, това е най-важният текст от закона и за това ще си позволя да ви прочета целия текст. Тук сме се постарали да уредим следните хипотези: потребителят в 14-дневен срок да може да се откаже от кредита и в 30-дневен срок след това трябва да върне сумата. Смятам, че директивата е добре спазена. Ще ви прочета целия текст на чл. 29, за да се убедите, че потребителят е защитен и банките също са защитени, тъй като потребителят ще им върне сумата в 30-дневен срок:
„Чл. 29. (1) Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски креди в срок 14 дни, считано от:
1. датата на сключване на договора за кредит, или
2. датата, на която потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 11 и 12 – в случаите, когато тази дата е след датата по т. 1.
(2) Правото на отказ от сключения договор за потребителски кредит се смята за упражнено при условие, че потребителят изпрати уведомление до кредитора преди изтичане на крайния срок по ал. 1.
(3) Уведомлението по ал. 2 трябва да бъде направено на хартиен или друг траен носител, до който кредиторът има достъп, по начин, който може да бъде доказан съгласно действащото законодателство.
(4) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит, той връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент.
(5) Отказът на потребителя от сключения договор за кредит влиза в сила и договорът се прекратява ако уведомлението е направено в срока и по реда на ал. 2 и 3 и е изпълнено условието по ал. 4.
(6) При упражняване правото на отказ от сключения договор за кредит, кредиторът няма право да изисква и събира от потребителя обезщетение, с изключение на обезщетението за направените от него разходи към публични административни органи, които не подлежат на възстановяване.
(7) При упражняване на правото си на отказ от договора за кредит, потребителят не е обвързан от допълнителните услуги, свързани с договора за кредит, които се предоставят от кредитора или от трето лице въз основа на споразумение между трето лице и кредитора.
(8) Упражняването на правото на потребителя за отказ от сключения договор за кредит не може да бъде обект на вписване в базите данни, изготвяни от кредитора”.
Господин Николов.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Банките в Германия или Англия (в една от двете страни) са взели следната предпазна мярка: дават кредита след 14-дневния срок, което де факто ще обезсмисли цялата логика на директивата на закона, защото ако потребителят не усвои веднага парите той няма смисъл да ги връща след 14-дневния му отказ. За това си мисля, дали да не включим една т. 3 в ал. 1, където да пише: „от датата на отпускане на кредита”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Текстът е така записан в момента. Банките да не изплатят сумата в 14-дневен срок ако има риск за тях, при отказването на потребителя да не им върне парите в този 30-дневен срок. Това в момента е осигурено, така че няма причина банките в този 14-дневен срок да му отпуснат сумата. Този риск според мен не съществува, но нека да чуем г-н Калин Христов.
Г-Н КАЛИН ХРИСТОВ: Така, както е дефиниран текстът и даден в защита на банките, че когато се усвои кредита след 30 дни, когато е крайният срок, те начисляват лихва, която е договорена, т.е. те няма да имат пропуснати ползи. Те няма да имат стимули да забавят отпускането, така че всичко е доста логично направено и този риск не съществува, в който те да имат стимули да правят така, че да изминат тези 14 дни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Марцева.
Г-ЖА ИРИНА МАРЦЕВА: В случай, че клиентът упражни правото си на отказ, всъщност това което той евентуално би могъл да спести, отколкото ако обичайно върне кредита предсрочно, би било такса за предсрочно погасяване. Имайки предвид регулацията в директивата и в закона, която е такава, че практически такава такса няма да има, тъй като тя би могла само при ограничени кредити или при ограничен лихвен процент да се събира, т.е. на банките е безразлично дали клиентът ще упражни право на отказ и ще върне кредита в сроковете, или ще се погаси предсрочно кредита, а както каза г-н Христов, пропусната полза не би имало, така че няма логика да се стигне до това въздържане. Ние това целяхме с последните редакции да бъдат прецизирани по този начин на закона – да се избегне изкуствено задържане, с цел да се предпазят от рискове.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Алексиев.
Г-Н ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Още една гледна точка, която е в подкрепа на предложената редакция на ал. 1. Идеята на европейския законодател е следната: потребителят трябва да има възможност да се откаже от сключения договор във всички случаи, без значение дали имаме усвояване на кредита в рамките на 14 дни или не, защото усвояването може да стане и на по-късен етап, това не е проблем, но потребителят трябва да има това право да му е предоставено, да може да се откаже, без значение сумата дали е отпусната или не.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Смятаме, че тази редакция ще предпази българската банкова система от подобни случаи, каквито казахте за Германия.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Прекратяването на договора в 30-дневен срок, както пише в ал. 5, че трябва да изпълни условията на ал. 4, по директива ли е или не? Ако потребителят върне на 31-ия ден парите, договорът продължава ли се или не се продължава? Ще има ли право той да се откаже, защото по директива пише, че потребителят има право в 14-дневен срок да се откаже от договора и в 30-дневен срок да върне парите. Но ако ги върне на 31-ия ден, ние ще направим така, че той не може да се откаже от договора.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Текстът на директивата, който вчера много внимателно гледахме, има две условия: едното плюс другото. Потребителят трябва да даде писмен отказ в 14-дневен срок и за да се прекрати договора, трябва след 30-дневния срок да върне парите. Нашата цел е да предпазим потребителя, но също така нашата цел не е да унищожим банковата система. Целта ни е да се изпълнят и двете условия, за да бъде прекратен договора. Самият текст на директивата е точно такъв – уведомление, плюс връщане на парите.
Госпожо Марцева, заповядайте.
Г-ЖА ИРИНА МАРЦЕВА: Той по всяко време може да върне парите, само че ако не е в хипотеза на отказ, това просто ще бъде предсрочно погасяване. Може да се окаже, че практически няма никаква разлика между двете, тъй като на практика банките нямат възможност с този закон да събират някаква допълнителна такса за обезщетение за предсрочното погасяване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз искам да взема отношение по ал. 8 и по-точно защо правото на отказ не трябва да се вписва в базата данни на кредитора. Каква е логиката при положение, че имаме задължение за оценка на кредитоспособността на потребителите от банката и имаме наказателни разпоредби, свързани с този член. Мисля, че това е едно обстоятелство, което ще спомогне за по-правилна преценка на кредитоспособността, отколкото обратното.
Г-Н МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов, това не е текст от директивата. Член 8 е в този вид и идеята е да защитим потребителя. Ако човек, който се е отказал и това бъде записано като отказ, може за някои кредитори това да бъде разглеждано като лоша кредитна история. Един човек, който е взел кредит и го е върнал, т.е. отказал се е от него на практика, ще му се води получен и погасен кредит в регистъра.
Господин Алексиев.
Г-Н ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Стана дума преди малко, че правото на потребителя да се откаже от сключения договор е негово исконно право предоставено от закона. Следователно нито един кредитор не би могъл да се позове, това би било един негативен кредитен регистър за потенциални потребители, които са използвали своето законово право. За това, че човек използва своето право, той не може да бъде включен в негативния регистър, което да послужи на един по-късен етап на кредитора в бъдещ период отказ, тъй като видите ли този потребител в миналото е бил неблагонадежден. На второ място, не бива да се свързва оценката на кредитоспособността на потребителя с използвано негово право на отказ, което му е предоставено от закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Икономов.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз не мога да се съглася с тези аргументи, защото мисля, че това право не го прави по принцип неблагонадежден клиент. Той ще му се води получен и погасен кредит. Още повече, че преди малко тук говорихме, че банките няма да са ощетени, ако всеки си е изпълнил задълженията в 30-дневен срок. Мисля, че това нещо е един факт в кредитната история на потребителя и на банката, който е обективен факт и не виждам причината това нещо да не се вписва.
Предлагам да отпадне ал. 8.
Г-Н КАЛИН ХРИСТОВ: Логически вписвайки, че упражнявайки си правото на нещо, не трябва да има история за това, означава че имплицитно казваш, че упражнявайки правото е нещо негативно. Така или иначе те имат право на това и то се счита, че е тяхно право. Какво лошо има да се знае, че си упражнил правото си?
За мен логически този текст не донася много смисъл, но това е моя индивидуална интерпретация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: господин Алексиев.
Г-Н ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Информацията в кредитния регистър циркулира във всички кредитни регистри, т.е. това може да бъде използвано срещу потребителя. Един негов отказ днес ще бъде използван за отказ да получи кредит утре от друг кредитор. Ето това е събирането на една негативна информация в един негативен регистър и това не би било допустимо, когато потребителят използва своето право, той да бъде санкциониран на по-късен етап за това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Червенкондев.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз считам, че като цяло ал. 8 няма да е работеща. Защото тази информация като усвоен и погасен кредит ще отива в централния кредитен регистър в БНБ и това нещо ще се вижда. Няма да се вижда само основанието, а ще се вижда усвоен-погасен. По какъв начин би се контролирал самият кредитор, че в неговата база данни няма да има информация.
Аз съм съгласен с колегата, че ал. 8 трябва да отпадне, тъй като тя като цяло няма да бъде работеща.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аргументите са ясни.
Моля, който е съгласен ал. 8 да отпадне, да гласува.
Гласували „за” – 9, „против”- 8, „въздържали се” – няма.
Отпада ал. 8.
Член 30. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 31. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Колеги предлагам да гласуваме чл. 29 – без ал. 8, чл. 30 и чл. 31 заедно.
Моля, който е съгласен с текста на чл. 29 – без ал. 8, чл. 30 и чл. 31, да гласува.
Гласували „за” – 18, „против”- няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Глава единадесета „Предсрочно погасяване на кредита”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава единадесета.
Моля, който е съгласен с наименованието на глава единадесета, да гласува.
Гласували „за” – 18, „против”- няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.

Член 32. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.32: …
Пред вас е текстът на чл. 32.
По чл. 32 някой да желае думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен с предложения текст на чл. 32, да гласува.
Гласували „за” – 18, „против”- няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Глава дванадесета „Други задължения на кредитора”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава дванадесета.
Моля, който е съгласен с предложения текст за наименованието на глава дванадесета, да гласува.
Гласували „за” – 18, „против”- няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член 34. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.
Моля, който е съгласен с предложения текст на чл. 34, да гласува.
Гласували „за” – 18, „против” - няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Глава тринадесета „Договор за потребителски кредит с неопределен срок”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава тринадесета.
Моля, който е съгласен с предложения текст за наименованието на глава тринадесета, да гласува.
Гласували „за” – 18, „против” - няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.

Член 35. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35: …
Виждате текста на чл. 35. Имате ли предложения по този текст? Не виждам.
Моля, който е съгласен с предложения текст на чл. 35, да гласува.
Гласували „за” – 18, „против” - няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Глава четиринадесета „Посредничество за предоставяне на потребителски кредит”.
Комисията подкрепя текста на вносителя по наименованието на глава четиринадесета.
Моля, който е съгласен с предложения текст за наименованието на глава четиринадесета, да гласува.
Гласували „за” – 18, „против” - няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.
Моля, който е съгласен с предложения текст за чл. 36, да гласува.
Гласували „за” – 18, „против” - няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Глава петнадесета „Способи за решаване на потребителски спорове”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава петнадесета.
Моля, който е съгласен с предложения текст за наименованието на глава петнадесета, да гласува.
Гласували „за” – 17, „против” - няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Раздел І „Жалби на потребители. Колективни искове за защита на потребителите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.
Моля, който е съгласен с предложения текст за наименованието на раздел І, да гласува.
Гласували „за” – 17, „против” - няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.
Член 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38.
Член 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39.
Моля, който е съгласен с предложения текст на чл. 37, чл. 38 и чл. 39, да гласува.
Гласували „за” – 17, „против” - няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Раздел ІІ „Извънсъдебно решаване на спорове”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.
Моля, който е съгласен с предложения текст за наименованието на раздел ІІ, да гласува.
Гласували „за” – 17, „против” - няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член 40. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40.
Моля, който е съгласен с предложения текст за чл.40, да гласува.
Гласували „за” – 17, „против” - няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Глава шестнадесета „Контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава шестнадесета.
Моля, който е съгласен с предложения текст за наименованието на глава шестнадесета, да гласува.
Гласували „за” – 17, „против” - няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член 41, чл. 42, чл. 43 и чл. 44. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага съответна редакция на посочените членове.
Пред вас са текстовете. Имате ли предложения по тях? Не виждам.
Моля, който е съгласен с предложения текст за чл. 41, чл. 42, чл. 43 и чл. 44, да гласува.
Гласували „за” – 17, „против” - няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Глава седемнадесета „Административно-наказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава седемнадесета.
Моля, който е съгласен с предложения текст за наименованието на глава седемнадесета, да гласува.
Гласували „за” – 17, „против” - няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Член 45. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45, която може да видите.
Член 46. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 47. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 48. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 49. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49,която може да видите.
Член 50, чл. 51, чл. 52, чл. 53, чл. 54 и чл. 55. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за посочените членове.
Имате ли предложения по прочетените от мен членове от 45 до 55?
Господин Икономов.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Искам да взема отношение по чл. 45 и чл. 46, които касаят еднакви нарушения – едните са за потребителски кредит, другите са за овърдрафт. Това само по себе си, според мен, е едно и също и мисля, че санкциите трябва да бъдат уеднаквени по двата члена. Не виждам логика да има различни санкции за един и същ вид нарушения, само защото едното се отнася за потребителски кредит, а другото за овърдрафт. Овърдрафтът може да бъде висок, потребителски кредит има и по 2000 – 3000 лева.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Христов, подкрепяте ли тази логика по чл. 45 и чл. 46?
Г-Н КАЛИН ХРИСТОВ: Логиката на наказанията е, че са релативни, относителни към средния размер на кредита. Ние сме взели статистиката в годините как се развива. Овърдрафтите обикновено това са кредитни карти, които са по-ниски от размера на потребителските и от тази логика наказанията са по-ниски за овърдрафтите, тъй като средният размер на овърдрафта за цялата система и сроковете са по-ниски отколкото потребителските. Направено е пропорционално. Това е политика, която се следва в цялото законодателство. Естествено във времето като растат кредитите, като забогатява населението и средният размер расте, а това се вижда от последните 10 години. Вероятно на някакъв етап трябва да се променят тези суми, така че да са релевантни към растежа на кредита. В момента те отговарят на средното ниво на кредита – на потребителския и по овърдрафта, така че е логично.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Не мисля, че тези изисквания, които тук имат се санкционират и в началото са определени по размер на кредит. Те са определени само към потребителския кредит, а към овърдрафта не са обвързани с размера, защото знаем че има овърдрафти и до 100 000 лева, има потребителски кредити по 2 – 3000 лева. Така че не мисля, че това трябва да е логиката. Нарушават се еднакво условията и мисля че трябва да бъдат уеднаквени и глобите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля да направите предложение, което да гласуваме.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Вариантите са два. Просто има нарушение на чл. 8, чл. 12, чл. 13, чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 1 и 2 – да преминат към чл. 45, след което се размества и цялата номерация на членовете.
По-лесният вариант е, в чл. 46 просто да се променят цифрите и да станат еднакви с тези, които са на чл. 45.
Предлагам да ви прочета целия чл. 46.
„Чл. 46 (1) За нарушение на чл. 8, 12, 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 и 2 на виновните лица се налага глоба в размер от 700 – 2000 лева – за физически лица, и имуществена санкция в размер от 3 000 до 8 000 лева за едноличните търговци и юридическите лица.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1500 до 4000 лева, а имуществената санкция от 5000 до 15 000 лева”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, разбрахте предложението, то не касае чл. 45. Предлагам да гласуваме отделно чл. 45.
Моля, който е съгласен с текста на чл. 45, да гласува.
Гласували „за” – 17, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.

Член 46. Има предложение на г-н Георги Икономов да увеличим глобите и техният размер да бъде такъв, какъвто е в предишния чл. 45.
Моля, който е съгласен с текста на чл. 46, предложен от г-н Икономов, да гласува.
Гласували „за”– 12, „против” – 2, „въздържали се” – 3.
Приема се.
Има ли желаещ да вземе думата по чл. 47 до чл. 55?
Господин Икономов.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: По чл. 47, доколкото си спомням когато гледахме закона на първо четене в комисията, имаше някаква неяснота по отношение на виновните лица по чл. 161, ал. 1 и 3, които са виновните лица в случая - служебните лица, които събират информация за кредитоспособност и лицата, които я предоставят, това не стана ясно.
Аз останах с впечатление, че след дебата това нещо ще бъде променено за по-голяма яснота, но то пак е в същия вид.
Моля за повече пояснения по този член.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля представителите на потребителите да вземат отношение по този въпрос. Работеща ли е тази система. Нашата задача и желание е тези текстове да са работещи. Ние не трябва да гласуваме закони, които не се изпълняват.
Г-Н ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Ние нямаме представители на Комисията за защита на потребителите, но аз като представител на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма ще взема отношение. Въпросът е кои са виновните лица? Виновното лице по чл. 16 - това е кредиторът, който трябва да извърши оценка на кредитоспособността и не виждам кое е неясното в разпоредбата на чл. 47 за налагането на административна санкция. Контролният орган в лицето на Комисията за защита на потребителите ще трябва да изиска разбира се от кредитора да докаже, че е извършил оценка на кредитоспособността и въз основа на доказателствата контролният орган ще може да направи своята преценка, дали е била или не е извършена оценка на кредитоспособността. Ако не е била извършена, няма никаква пречка да бъде приложена разпоредбата на чл. 47 въз основа на представените доказателства.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз самата хипотеза на извършване на тази проверка не мога да си я представя. Потребителят ще дойде и ще се оплаче в Комисията за защита на потребителите, че не му е извършена оценка справедливо, това не можах да го разбера.
Г-Н КАЛИН ХРИСТОВ: Концептуалната логика на такъв текст е, че в страни като Англия, Америка и други имаше така нареченото „свръхзадлъжняване” на хора, които видимо не могат да изплащат заеми и на тях са давани такива заеми. Това е ролята, да се докаже, че когато ти даваш кредит си проверил възможността на конкретният клиент дали може да изплаща кредита. За банките е лесно, те ще вземат от кредитния регистър разпечатка, ще я приложат в досието и когато дойде проверяващият ще види досието и ще се убеди, че банката е проверила кредитния регистър, проверила е в НОИ, пускала е документи за платени данъци от НАП. Това е стара практика и не въвежда нищо ново за банките, а вероятно за небанковите институции, тези които продават различни стоки на дребно и за тях ще бъде трудно да се свързват. Ние либерализирахме регистъра, като го разширихме и дадохме достъп до него на всички, които са регистрирани по Закона за кредитните институции, тези 156 институции за които споменах, така че те също имат достъп до този регистър.
Г-Н ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: В подкрепа на казаното и в духът на европейската директива искам да подчертая, че тя има за цел и нашия проект на закон да насърчи в бъдеще отговорно кредитиране на всички кредитори. Целта е все пак разпоредбата на чл. 16 да не остане на хартия, да не остане голословна и за това е предвидена санкция.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли други въпроси по чл. 47 до 55? Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на чл. 48, чл. 49, чл. 50, чл. 51, чл. 52, чл. 53, чл. 54 и чл. 55, да гласува.
Гласували„за” – 17, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приемат се.
„Допълнителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Моля, който е съгласен с текста на вносителя по наименованието, да гласува.
Гласували „за” – 17, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: …
Пред вас е редакцията на § 1.
§ 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: …
Пред вас е текстът на вносителя.
Имате ли мнения или предложения по така предложената редакция на § 1 и § 2?
Господин Червенкондев.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В т. 5, § 1 на Допълнителните разпоредби е направено определение на „фиксиран лихвен процент по кредита” и смятам, че трябва да се направи едно пояснение. Въпреки че е фиксиран този лихвен процент за конкретния период или за целия договорен период, този процент не може да се променя едностранно. Не става достатъчно ясно според мен в т. 5, какъв е този лихвен процент? Той договорен ли е? В договорите може да е фиксиран лихвеният процент, но да има допълнителна клауза, в която да се пише, че при определени условия може да бъде променен едностранно от банката, като естествено уведоми клиента. Да запишем, че не може едностранно да бъде променен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Христов, този лихвен процент фиксиран ли е, както е записано в дефиницията.
Г-Н КАЛИН ХРИСТОВ: В т. 5 е записано: „един постоянен лихвен процент за целия срок”. Това е дефиниция.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Христов, тази дефиниция ясна ли е според Вас, че това е фиксиран лихвен процент, който не се променя?
Г-Н КАЛИН ХРИСТОВ: Това е дефиниция, взета от директивата.
Г-Н ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Искам само да допълня, че става въпрос за въвеждане на чл. 3 от директивата, която сама дава дефиниция що е то лихвен процент. Подчертавам, че тук в това отношение директивата има максимален характер за въпросите, които тя урежда и националният законодател не би могъл да отиде по-далеч от разпоредбите на директивата. Няма проблем предложението, което е уместно, да бъде включено по-напред в текста, но в никакъв случай да не бъде в дефиницията на фиксиран лихвен процент.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Николов.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз подкрепям тезата на господин Червенкондев, само искам да направя една малка корекция – да не се променя едностранно. Защото знаем, че в кризата имаше натиск на банките да се съгласяват потребителите на кредит с техни промени на лихвения процент. Тъй като в общите условия е записано, че в условия на изменение на лихвения процент в страната, банките имат право едностранно да го променят и т.н.
Ако е възможно въобще да не се променя лихвеният процент в срока на договора.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, този въпрос трябва добре да го обмислим. Фиксираният процент трябва да бъде наистина фиксиран, но ако желаят двете страни да го променят, това вече си е тяхно право. Кредиторът ако желае един фиксиран кредит да го направи плаващ, това е негово решение.
Госпожа Марцева.
Г-ЖА ИРИНА МАРЦЕВА: Няколко пъти се употребява изразът „едностранно променяне”. Няма такава възможност – едностранно да променяш двустранен договор. Това би било несериозно и нека да спрем да употребяваме израза „едностранно променяне”. Има промяна само тогава, когато е предварително договорено, че може да има промяна и при какви условия тя става. Тогава очевидно е ясно, че не се говори за фиксиран процент.
Аз категорично подкрепям това, което казаха представителите на БНБ и на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, че в определението не трябва да има промени и разминаване с посоченото определение в директивата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, ако в самия договор е фиксиран лихвеният процент, как може едностранно банката да го промени, това е нарушение на договора?
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това е едно право, което може да не се случи. Какво имам предвид? В дадения договор се договаря лихва, която е фиксирана, т.е. казва се че тя ще бъде несъставна или референтна, а тя ще бъде конкретно число – 10 %, 15 % и т.н. В допълнителните условия се казва, че банката може да го промени при сбъдване на конкретни ситуации. Ако считаме, че те не се сбъднат, тогава е фиксиран. По време на този период ако потребителят иска предсрочно да погаси кредита, той дължи такса за предсрочно погасяване, но ако се случи това нещо, той няма в такъв случай да дължи такса за предсрочно погасяване. Трябва точно да се знае, тъй като може конкретни кредитори да използват по този начин да предоставят лихвения процент, а впоследствие евентуално да го променят.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, ако в самия договор е записана лихва примерно 5 % и са записани условия, при които този процент се променя, това не е фиксиран лихвен процент. Това си е типичен пример за плаващ лихвен процент. Затова в началото на закона ясно записахме, че когато се сключва договорът тези хипотези трябва да бъдат изяснени – ако един процент се променя от какво се променя и как се променя.
Ако имате конкретно предложение, моля да го отнесете към конкретен текст от закона, за да го обсъдим.
Госпожа Марцева, заповядайте.
Г-ЖА ИРИНА МАРЦЕВА: По повод на притеснението за обезщетението при предсрочно погасяване, аз не случайно в едно от предишните си изказвания казах, че по тази директива практически банките няма да имат такава възможност, защото кредитите които попаднат в чистата хипотеза фиксиран лихвен процент, такива почти няма. Притеснението, за което каза г-н Червенкондев, практически не съществува.
Г-Н КАЛИН ХРИСТОВ: Ние правим нещо за бъдещето, което не го е имало досега, а вадим изводи от миналото. В договорите има такива клаузи за форсмажорни, екстремални случаи, при които може да се промени. От гледна точка на прилагане на този закон от тук нататък аз си мисля, че ако има клаузи за форсмажорни случаи, те ще влизат в дефиницията на кредитоизплащането, защото ще има условия, при които тя може да бъде променена. Това е въпрос на практика, защото ние досега не сме имали такава строга регулация за добра защита на потребителя от гледна точка на получаване на информация за кредита.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Предлагам да погледнем чл. 14, където се коментират договорните отношения по лихвения процент. Предлагам да се създаде ал. 4, в която да се каже, че „фиксиран лихвен процент не може едностранно да се променя за срока, в който той е фиксиран”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, моля да прочетете чл. 10, ал. 1 и ал. 3.
В ал. 1 се казва: „(1) Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг носител, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора”.
В ал. 3 се казва: „(3) Алинея 1, се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се подписват и от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от страна на кредитора”.
Тук ние сме защитили кредитора, това от което Вие се притеснявате. Ако той, подписвайки договор в началото не се е съгласил изрично едностранно да може да се променя лихвеният процент, той не може да се променя.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Винаги може да бъде променен един лихвен процент в договора, когато и двете страни са съгласни и съответно са го разписали. Какъв е лихвеният процент когато се променя?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът е друг, че ако потребителят на услугата, човекът който взема кредит, не се е съгласил в началото на такава промяна, тя не може да се случи.
Г-Н СТОЯН МАВРОДИЕВ: Колеги, ако има консенсус при първоначално подписване на договора за възможност процентът да бъде плаващ, тогава ще има такава възможност, но ако в самия договор е уточнен фиксиран процент, няма как едностранно банката да промени този процент.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, предлагам ви да продължим нататък. Тази хипотеза е уредена така както е записано в директивата и ние повече от това не можем да направим.
По § 1 и § 2 има ли други изказвания? Не виждам.
Моля, който е съгласен с предложения текст на § 1 и § 2, да гласува.
Гласували „за” – 16, „против” - няма, „въздържали се” – няма.
Приемат се.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Моля, който е съгласен с текста на вносителя за наименованието, да гласува.
Гласували „за” – 18, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: … Пред вас е текстът на § 3.
§ 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
§ 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
§ 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
§ 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
§ 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
§ 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Обръщам ви внимание, че Законът влиза в сила от 12 май 2010 година. Явно е дадено време за информационна кампания и информиране на всички участници на кредитния пазар.
Колеги, от § 5 до § 9 кой желае думата?
Господин Алексиев.
Г-Н ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Първоначалният срок за влизане в сила на закона беше 12 май 2010 година, така както беше предвидено в директивата. Директивата впоследствие беше изменена с още един месец и тя вече предстои да влезе в сила на 11 юни 2010 г. Но това няма да промени нещата ние да сме обнародвали закона един месец преди срока. Разбира се икономическите оператори ще имат възможност да се запознаят с изискванията на закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам да пристъпим към гласуване на § 3 до § 9.
Моля, който е съгласен с текста на § 3, § 4, § 5, § 6, § 7, § 8 и § 9, да гласува.
Гласували „за” – 18, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приемат се.
Има приложения от № 1 до № 4, които предлагам да гласуваме амблок.
По Приложение № 1 до № 4 някой желае ли думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на Приложение № 1 до № 4, да гласува.
Гласували „за”– 18, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приемат се.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Искам да направя едно уточнение на текста на чл. 14 и да ви предложа следния текст на ал. 4:
„(4) Фиксираният лихвен процент не може да бъде променян за периода.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вземате кредит при 10 % фиксирана лихва. В един момент Вие желаете, отивате в банката и казвате да стане този процент от фиксиран в променлив. Ако сложим такъв текст, който Вие предлагате, как ще го договорим?
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това може да стане с анекс и той от фиксиран става нефиксиран лихвен процент.
Г-Н КАЛИН ХРИСТОВ: Ние обсъждаме законопроект и тъй като не можем да се изолираме от средата, в която живеем, а през последните две години лихвите нарастваха и поради това само смятаме, че лихвите ще нарастват, а има период когато хората имат интерес да бъдат намалени лихвите и това беше в един доста дълъг период от време – от 2000 г. до 2007 г., когато лихвите непрекъснато спадаха, така че ние имаме за цел да защитим потребителя когато е фиксиран лихвения процент, да не може без негово желание, т.е. едностранно да се повиши и това го гарантира закона. Не трябва да забраняваме възможността някой днес взел потребителски кредит по 8.5 % лихвен процент в лева, след две години, когато цикъла е обратно, да влезе и да предоговори на 6.5 % защото цената на кредита ще е по-ниска. Вие предлагате практически да забраним въобще всякакво предоговаряне. Не трябва да отнемаме възможността при промяна на бизнесцикъла банките да се предоговарят за по-ниски условия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, нашата цел е да пазим правата на потребителите и този текст няма да бъде в тяхна полза.
Ако желаете формулирайте предложението си и ще го подложим на гласуване.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Предложението ще го обмисля и допълнително ще ви го представя.

Преминаваме към обсъждане на точка втора от дневния ред - Обсъждане на общ проект на приетия на първо гласуване на 18 декември 2009 г., Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-26/ 12.102009 г., внесен от Министерски съвет и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 954-01-44/10.11.2009 г., внесен от Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев, изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от ПОДНС – за второ четене.
Наши гости по тази точка са:
Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма; Лъчезар Борисов – Началник на отдел „Управление и преструктуриране на държавното участие” към Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие”;
от Агенцията за приватизация: Тодор Николов - изпълнителен директор; Анита Велкова – дирекция „Правна”; Петя Александрова – дирекция „Правна”;
от Агенцията за следприватизационен контрол: Атанаска Бозова – изпълнителен директор; Емил Бозуков – председател на Надзорния съвет, Руси Статков – член на Надзорния съвет.

Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и след приватизационен контрол.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Имате ли спорове по наименованието на закона? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 15, „против” – няма, „въздържали се – няма.
Приема се.
Предложение на народните представители Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев.
Създава се нов § 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1.
Колеги, приемате ли предложението всеки да чете текста и ако има предложения да ги коментира?
По § 1 някой желае ли думата.
Госпожа Янева.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Имам два въпроса по § 1, свързани с т. 2.
В ал. 4 се създават точка 3 и точка 4. В т. 3 се казва: „3. продажба на имоти частна държавна собственост:..”, след което се изброяват: „ а) предоставени за управление на Министерството на отбраната; б) които са държавни жилища, ателиета и гаражи; в) при собственост по Закона за собствеността; г) на политически партии…”. Въпросът ми е, изключваме ли общинската собственост, защото преди това говорим, че законът урежда приватизацията на държавна и общинска собственост, а тук в текста не го виждам? Това целенасочено ли е или пропуск?
Вторият ми въпрос е свързан с т. 3, буква „д”: „д) на инвеститори, получили сертификат за клас инвестиция, и на инвеститори за осъществяване на приоритетни инвестиционни проекти по Закона за насърчаване на инвестициите;” и т. 4, която също касае този въпрос. Просто ми трябва малко разяснение, тъй като считам, че двата въпроса са свързани със Закона за насърчаване на инвестициите. Не знам какво е имала предвид Работната група, когато го е предложила, тъй като предложенията на народните представители не касаят този въпрос.
Г-Н ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! контекстът на закона предвижда разширяване на неговото приложно поле, а именно Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да може да продава освен досега това, което продаваше – акции и дялове от дружества с държавно участие, да може да продава и имоти – частна държавна собственост. Именно в тези точки, по които въпроси постави г-жа Янева са направени изключения, че инвеститорите които са получили сертификат за клас инвестиция ще продават терени по реда, предвиден в Закона за насърчаване на инвестициите, а не както е общият ред в Закона за приватизация и следприватизационен контрол чрез търг и конкурс, т.е. тук ние правим изключения и се запазва стария ред. Такъв стар ред е запазен и при продажбата на такива имоти на политически партии и е запазен стария ред при продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи от областните управители.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Янева, задоволява ли Ви този отговор?
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Не.
Първо, аз зададох въпрос изключена ли е общинската собственост? Това не е ясно, защото имаме общински жилища, общински ателиета, общински гаражи. Имаме също така клубове на политически партии, които са общинска собственост
Второ, не разбирам включвайки имотите, касаещи насърчаването по Закона за насърчаване на инвестициите, не виждам какво правим точно. Моля да дадете повече разяснения.
Г-Н ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Предложените разпоредби не касаят имоти общинска собственост. Визирани са само имоти частна държавна собственост, т.е. това приложно поле, в което разширяваме обхвата на Закона за приватизация и следприватизационен контрол изобщо не касае общински имоти.
Г-Н ТОДОР НИКОЛОВ: Идеята на сегашния закон е сертифицирани инвеститори да могат да закупуват имоти без конкурс в общините. Искаме този ред да бъде запазен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли други въпроси по § 1?
Не виждам желаещи. Нека да гласуваме текстът, който предлага комисията.
Моля, който е съгласен с този текст, да гласува.
Гласували „за” – 16, „против” – няма, „въздържали се” – 1.
Приема се.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Колеги, извинявайте но правим абсурд. Чл. 1, ал. 1 казва какво урежда този закон, второ казва какво е приватизация, какво се приватизира, в което се включват и общинската собственост. И изведнъж след това ние не я включваме, дори не я включваме в разширяването на полето на приватизация. Пак питам какви са мотивите? Ако предложението касае само държавната собственост, добре, но аз мисля че създаваме неравнопоставеност между държавна и общинска приватизация.
Г-Н ТОДОР НИКОЛОВ: Госпожо Янева, досега законът регламентира приватизацията както по отношение на държавни дялове и активи, така също и по отношение на общинска собственост. Сегашният проект за приватизация предвижда разширяване на правомощията, но само по отношение на държавната собственост, т.е. реда за общинската собственост остава същия.
Алинея 4 урежда изключенията във връзка с новото разширяване на правомощията, което е само по отношение на частна държавна собственост.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Този въпрос смятам, че беше изяснен. За общинската собственост остава изцяло досегашният ред.
Предложение на народните представители Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев.
Създава се нов § 2.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2.
Предложила е редакция, колеги. Имате ли бележи по тази редакция? Моля нашите гости ако имат мнения и бележки да сигнализират своевременно.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Аз имам въпрос, свързан с ал. 5 и ал. 6.
В ал. 5 се казва: „(5) Решение за приватизация на обособени части от имуществото на търговски дружества, в които друго търговско дружество притежава повече от 50 на сто държавно участие в капитала, се приема след предложение от компетентния орган на управление на дружеството, собственик на обособената част”.
Кой е компетентният орган? Може ли да е друг извън собственика?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз предлагам ал. 5 да свършва с думите „…от компетентния орган на управление на дружеството”, като отпаднат думите накрая „собственик на обособената част”.
От Министерство на икономиката, енергетиката и туризма подкрепяте ли тази редакция? Дайте ни хипотезата, ако възниква неяснота.
Господин Николов.
Г-Н ТОДОР НИКОЛОВ: Става въпрос за две дружества и по тази причина предлагам на комисията да не отпада текстът „собственик на обособената част”, защото имайки две дружества, има и два органа за управление. Не е ясно кой точно орган за управление.
Компетентният орган е дружеството, което е собственик на обособената част. Госпожо Янева, аз мисля че е коректен текстът, защото така или иначе едно акционерно дружество не може да се разпореди със собствен актив, ако някой друг вземе решение за него. Логично е органът за управление да се произнесе.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Считам, че може да се изчисти този проблем, като се запише текстът: „(5) Решение за приватизация на обособени части от имуществото на търговски дружества, в които друго търговско дружество притежава повече от 50 на сто държавно участие на капитала, се приема след предложение от компетентния орган на управление обособената част на дружеството”. Това трябва да бъде компетентният орган за управление на обособената част.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз смятам, че първоначалната редакция, която е предложена можем да я запазим.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Господин председател, аз направих предложение да отпадне текстът „собственик на обособената част”.
Моля, който е съгласен да отпаднат думите „собственик на обособената част”, да гласува.
Гласували „за” – 1, „против” – няма, „въздържали се” – 15.
Не се приема.
По § 2 имате ли други предложения, колеги? Моля нашите гости ако имат забележки също да ги представят.
Г-Н ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Ние сме запознати с текстовете и ако има несъгласие ще ви уведомим.
Г-Н ЕМИЛ БОЗУКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! ние от Агенцията за следприватизационен контрол не разполагаме с последната редакция, но от дебата който се проведе се разясниха някои неща и аз искам да се върна малко назад. Вкарвайки частната държавна собственост в една новосъздадена агенция, да се продава, по този начин ще се затрудни нейната оперативност, защото има съгласувателни процедури, които стават с Министерството на финансите и с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, както имат и двустепенна система на управление на тази агенция. Ако се цели някаква оперативност, според мен ще се създаде трудност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, тук се поема отговорността от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и разбира се от новата агенция. Ще очакваме резултати от тях и ще попитаме след известно време дали са постигнати тези резултати. Това мога да Ви отговоря.
По § 2 имате ли предложения? Не виждам.
Моля който е съгласен с текста на § 2, да гласува.
Гласували „за” – 13, „против” – няма, „въздържали се” – 3.
Приема се.
Предложение на народните представители Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев.
Създава се нов § 3:
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3, който виждате.
По § 3 имате ли предложения?
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Аз искам да направя едно предложение, което е отхвърлено доколкото виждам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това предложение е по § 8, госпожо Янева. Ние сега говорим за § 3.
Имате ли предложения? Не виждам.
Моля който е съгласен с текста на § 3, да гласува.
Гласували „за” – 15, „против” – няма, „въздържали се” – 1.
Приема се.
Преминаваме към Законопроекта – по вносител, § 1. По него има предложение н.п. Анна Янева. В § 1, чл. 8, т. 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Уважаеми колеги, аз предварително искам да ви благодаря за това, че не сте приели нито едно от моите предложения. Няколко от предложенията са свързани с това, че аз съм против сливането на двете агенции, нещо което изразих на първо четене. Без да отегчавам комисията искам само да напомня, че мотивите на вносителите – колегите народни представители, според мен, не са добре аргументирани, като основният аргумент там е това, че приватизацията в Република България е на финала, че остава много малко за приватизиране и това е мотив да бъдат слети двете агенции.
Искам да напомня само, че Агенцията за следприватизационен контрол беше създадена 10 години след започване на процеса на приватизация в нашата страна през 1992 г., а именно през 2002 г. и много ясно тогава законодателят взе решението за разделяне на двете дейности, с цел да се отдели приватизацията от следприватизационния контрол. Разбира се, бих допълнила и препоръките на Европейската комисия за разделяне на двете дейности – разделянето е по подготовката, осъществяване на приватизацията и след това осъществяването на следприватизационния контрол, една от целите на които беше да се премахне конфликта на интереси.
Аз считам, че независимо от това, че говорим за това от много години, помня че през 1998 г. казвахме: „Край, до 2000 г. ще приключи процесът на приватизация”, днес след повече от 10 години приватизацията не е приключила, има още какво да се приватизира. Тук ние в комисията говорихме подробно за това да разгледаме така нареченият „забранителен списък”, само че не го направихме. Мисля, че ако свършим и това ще видим, че има доста за приватизация.
Накратко това са моите мотиви по сливането на двете агенции.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги желаят ли думата? Не виждам.
Моля който е съгласен с предложението на г-жа Анна Янева, да гласува.
Гласували „за” – 6, „против” – 13, „въздържали се” – няма.
Не се приема предложението.
Предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Диан Червенкондев.
§ 1 се изменя така: … Пред вас е предложението, което е доста дълго.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 4: …
Колеги по този параграф желае ли думата някой?
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Когато се приватизират отделни части да обясните каква е логиката парите да остават в собственика, т.е. за държавата, а в този който управлява дружеството?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Борисов.
Г-Н ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Тук е засегната хипотезата в случаите, когато имаме нееднолични търговски дружества и дъщерни дружества, т.е. когато продаваме техни активи те трябва да останат в дружеството. Това се отнася и за техни акции в дъщерни дружества. Няма как ние да нарушим целостта и принципите на пазара, и да вземаме от някой собствеността му и да я даваме на държавата. Просто се разширяват правомощията на Агенцията за приватизация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
Г-Н ТОДОР НИКОЛОВ: Логиката е, че парите трябва да останат при собственика на тези акции или имоти, тъй като държавата остава собственик на по-висшестоящото предприятие или съсобственик и има механизъм парите от там да се приведат в бюджета, но не трябва да бъде директно.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да онагледите какво взе държавата от приватизацията на „Слънчев бряг”. Какви са приходите от целия комплекс, където продадохме всичко, какви пари са постъпили в държавата точно по тази схема, т.е. какво взе собственикът в крайна сметка от „Слънчев бряг”?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ангелов.
Г-Н ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Аз смятам, че Вие най-добре можете да ни кажете. Това е поредното предприятие, при което държавата абдикира от ролята си на собственик. Уставът на „Слънчев бряг” е нещо, което е уникат и трябва да се публикува. Това е едно от няколкото държавни дружества, което миноритарен пакет блокира дейността на това дружество и в момента се опитваме да го променим.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Атаките от страна на миноритарния собственик бяха към мен и не за това, че аз съм благоразположен към тях, но ви казвам каква беше схемата, която правителството на Иван Костов вкара и по тази схема беше приватизиран „Слънчев бряг”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Двете тези станаха ясни колеги по § 4. Подлагам текстът на гласуване.
Моля който е съгласен с текста на § 4, да гласува.
Гласували „за” – 13, „против” – 2, „въздържали се” – 4.
Приема се.
Предлагам да гласуваме и отпадане на текста на вносителя.
Моля, който е съгласен за отпадане текста по вносител на § 1, да гласува.
Гласували „за” – 14, „против” – няма, „въздържали се” – 4.
Текстът отпада.
§ 2 – по вносител.
Тук има предложение на н.п. Анна Янева.
Има ли изказвания по предложението на н.п. Анна Янева? Няма.
Моля, който е съгласен с предложението на н.п. Анна Янева, да гласува.
Гласували „за” – 6, „против” – 13, „въздържали се” – няма.
Приемаме, че до края на разглеждането всички предложения, които са в тази посока, госпожо Янева, са отхвърлени с 6 гласа „за” и 13 гласа „против”.
Предложение на народните представители Димитър Главчев и Димитър Бойчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 5: …
Виждате редакцията на този текст.
Колеги, желаете ли да вземете думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен с предложения от вносителя текст, да гласува.
Гласували „за” – 14, „против” – няма, „въздържали се” – 4.
Предложение на народните представители Стоян Мавродиев и Николай Мелемов:
Създава се нов § 2 а: …
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 6, който виждате.
Колеги, желаете ли да вземете думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста за този нов § 6, да гласува.
Гласували „за” – 16, „против” – няма, „въздържали се” – 1.
Тук имаме два варианта, защото имаме текст, който е внесен от Министерски съвет и имаме текст, който е внесен от депутати. Двата текста са несъвместими, за това има и два варианта.
Вариант І. „§ 3. Глава втора „Агенция за приватизация” се отменя”. Това е предложение на Министерски съвет.
Следва предложение на народните представители Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 7 и § 8.
Тук имаме Вариант ІІ, който е на Министерски съвет и който противоречи на волята на тримата народни представители.
Комисията трябва да гласува поотделно двата варианти и да избере един от тях.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант ІІ.
Колеги, предлагам да гласуваме първо Вариант І.
Вариант ІІ е да има две отделни агенции, а Вариант І е сливане.
Комисията трябва да избере един от двата варианта.
Ние вече приехме сливане, но този въпрос отново стои, тъй като ние няма как да не сложим в текста предложенията, които са направени на първо четене.
Господин Борисов, заповядайте.
Г-Н ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Аз искам да внеса малко яснота понеже се натрупаха много предложения в този законопроект. Най-общо казано в така представения законопроект съществуват два варианта на сливане, чисто технически, на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол.
Единият вариант, е, когато те се сливат, но се запазва старата глава „Агенция за следприватизационен контрол”, която се преименува на „Агенция за приватизация и следприватизационен контрол”. Малко по-нататък в текстовете е даден друг вариант, в който се заличават фактически и двете глави от закона и се създава нова глава „Агенция за приватизация и следприватизационен контрол”.
Ние считаме, че това е по-добрият вариант, защото и двете агенции са били създадени със закон, сега със закон създаваме нова и считаме, че по-добрият вариант е да бъде с нова глава.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам да преминем към гласуване на предложенията по реда на тяхното постъпване.
По принцип сме подкрепили предложението на народните представители Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев, което е за отпадането на Вариант ІІ.
Моля, който е съгласен с предложението на комисията – да се слеят двете агенции, да гласува.
Гласували „за” – 16, „против” – няма, „въздържали се” – 1.
Предложение на н.п. Анна Янева.
Комисията не подкрепя предложението за § 3 на г-жа Янева.
Предложението на г-жа Янева е: Чл. 14, ал. 1 придобива следната редакция:
„Чл.14. (1) Надзорният съвет се състои от петима членове, които се избират и освобождават от Народното събрание. Всяка парламентарна група може да предложи свой представител за член на надзорния съвет, който има завършено висше образование”.
Това е направено от г-н Иванов към Агенцията за приватизация, а те се сливат, за това не може да бъде подкрепено.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Колеги, това се получава тогава, когато влизат два взаимно изключващи се законопроекта. Имаме предложен законопроект на Министерски съвет и законопроект на колегите народни представители.
Първият вариант, който преди малко гласувахте е предложението на народните представители.
Вторият вариант, е законопроектът на Министерски съвет, който ако си спомняте касаеше намаляване числеността на надзорните съвети, на АП и на АСК.
Моля министерството на г-н Борисов да не ни заблуждава. Ние тук гледаме наистина двата законопроекта и те са Вариант І и Вариант ІІ, а не І и ІІ вариант за сливане на двете агенции. Така че според мен е безсмислено да минаваме към гласуване, защото с предишното гласуване на практика се реши кой вариант да бъде.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпреки това, госпожо Янева, ние сме длъжни всяко предложение на народен представител да бъде гласувано поотделно.
Моля, който е съгласен с предложението на г-жа Янева, да гласува.
Гласували „за” – 1, „против” – 10, „въздържали се” – 4.
Не се приема.
Предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов.
Това предложение не се приема, защото то също беше направено към първия законопроект, който на практика се изменя от втория, внесен от народните представители и ще го гледаме по-нататък.
Аз предлагам ние с колегата Иван Иванов да го оттеглим.
Оттегляме го.
Комисията подкрепя текста на вносителя за вариант І и предлага следната редакция на § 3, който става § 7:
„§ 7. Глава втора „АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ” с чл. 12 и чл. 17 се отменя”.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен с предложението, да гласува.
Гласували „за” – 14, „против” – няма, „въздържали се” – 4.
Параграф 7 е приет.
§ 4 – по вносител.
Там има предложение на н.п. Анна Янева - § 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението, тъй като подкрепя текста на вносителя за сливане на Агенцията за приватизация и на Агенцията за следприватизационен контрол.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Оттеглям предложението си.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева оттегли предложението си.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 8:
„§ 8. Глава трета „АГЕНЦИЯ ЗА СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ с членове 18 – 22 се отменя”.
Колеги, по § 8 някой желае ли думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен с предложения текст на § 8, да гласува.
Гласували „за” – 14, „против” – няма, „въздържали се” – 4.
Приема се.
§ 5 – по вносител.
Има предложение на н.п. Анна Янева - § 5 да отпадне.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Оттеглям предложението.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Г-жа Янева оттегли предложението.
Предложение на народните представители Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев:
Параграфи 5, 6, 7, 8 и 9 да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да отпадне.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, който е съгласен § 5 да отпадне, да гласува.
Гласували „за” – 14, „против” – няма, „въздържали се” – 4.
Приема се.
Колеги, предлагам да изясним процедурите. На второ четене има един вносител. Ние сме длъжни да дадем всички текстове и те да бъдат гласувани. Всеки текст, който е минал на първо четене трябва или да остане, или да отпадне на второ четене. Нямаме друга процедура и моля Министерство на икономиката, енергетика и туризма, както и колегите, за да нямаме повече такива ситуации, стиковайте си законопроектите, защото когато има два противоречащи текста възниква такава ситуация, която е сложна и неприятна. Ние ще се справим, но въпросът е да няма нова такава ситуация.
§ 6 – по вносител.
Предложение на н.п. Анна Янева: § 6 отпада и в чл. 10, ал. 2 се правят следните промени: …
Г-жа Янева е предложила промени, които вие сте ги прочели.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, което е отразено в нов § 9 ( чл. 22б, ал. 4, т. 1) и не го подкрепя по т. 2.
Госпожо Янева, заповядайте.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Благодаря, че подкрепяте част от моето предложение. Искам да чуя аргументите за отпадането на т. 2. Това не е мое предложение, което държа да кажа пред комисията. Това е предложение на Агенцията за следприватизационен контрол. Тези предложения тя ни представи още през месец септември, когато за първи път обсъждахме работата на АСК. Аз съм ги запазила и за това сега съм ги предложила, така че е хубаво да чуем мнението и на Агенцията за следприватизационен контрол.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на г-жа Янева. Нека първо да чуем мнението на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и основанието т. 2 от предложението на г-жа Янева да не бъде подкрепено.
Г-Н ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: В т. 9. няма яснота по отношение на визираните разноски, присъдени с влязъл в сила съдебен акт. Към кого са дължими – към съда, към друга страна по делото или към съда и към друга страна по делото? Аз не съм юрист, но смятам че текстът е неясен по отношение на тези изискуеми частни държавни вземания, събирани от АСК. Тези вземания какви са – по едно и също дело, по различни дела и дали това са изискуеми или присъдени вземания?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: При положение, че това е предложение на Агенцията за следприватизационен контрол, предлагам ако това е така, те да го защитят или да приемат аргументите на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Г-ЖА АТАНАСКА БОЗОВА: Всички наши вземания са частни държавни вземания, тези които са присъдени в полза на АСК и те са в резултат на влезли в сила съдебни решения срещу неизрядни купувачи, с тях искаме да прихващаме. Ще ви обясня съвсем простичко това – само на разноски по делата. В момента агенцията е осъдена да плати около 1 200 000 лева разноски по дела, а в наша полза са около 3 000 000 лева също присъдени разноски. С 3 000 000 лева се увеличават несъбраните вземания в някои случаи, нашите задължения също. Тези суми постъпват по различни параграфи в бюджета и поради тази причина е особено добре за случаите, в които длъжника няма имущество. По-добре е да направим волеизявление за прихващане, така ще намалим неговото задължение, което ще остане несъбрано.
Г-Н РУСИ СТАТКОВ: Това е частно държавно вземане на агенцията и вземания на купувачи, които имат задължения към агенцията. В единия случай г-жа Бозова каза, че те са към 1 500 000 лева, а ние примерно имаме вземания в рамките на 3 000 000 лева. Трябва да се измисли механизмът, по който ние да извършим това прихващане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които желаят по този въпрос да вземат думата, има ли?
Г-ЖА АНИТА ВЕЛИКОВА: Аз в качеството си на юрист искам да кажа, че в Закона за задълженията и договорите изрично има такава възможност за прихващане. Това са две лица, които взаимно си дължат еднородни заместими вещи, може и пари, и вземанията трябва да са ликвидни и изискуеми. Ако всички тези хипотези по ЗЗД са налице, мисля че няма никакъв проблем Агенцията за следприватизационен контрол да извършва тези прихващания.
Г-Н РУСИ СТАТКОВ: Ние искаме в специалния закон да го има изрично, за да не се създават допълнителни търкания.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тук има следният принципен въпрос. Имаме специален закон, който е Закон за задълженията и договорите. Ако в един закон всеки започне някакви частни хипотези да урежда, не знам дали от чисто юридическа гледна точка това е правилният път, тъй като прихващането като процедура там е уредено.
Колеги, всички спорове се решават с гласувания.
Точка 1 от предложението на г-жа Янева е приета. Да гласуваме т. 2.
Моля, който е съгласен с предложението на н.п. Анна Янева по т. 2, да гласува.
Гласували „за” – 4, „против” – няма, „въздържали се” – 13.
Не се приема.
Предложение на н.п. Стоян Мавродиев: В § 6, чл. 19 се правят следните допълнения: …
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в нов § 9 (чл. 22б, ал. 10).
Предложение на н.п. Кирил Гумнеров: В § 6, чл. 10 се правят следните допълнения: …
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е нов § 9 (чл. 22б, ал. 10). То е идентично с предишното.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да отпадне.
Колеги, желаете ли думата за изказване?
Господин Димитров.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз предлагам да прекъснем работа, да направим текстовете с тялото на закона, за да е ясно за какво говорим. Простете ми, но тук не може да се разбере какво приемаме. Как от това ще се роди един закон? На нас ни е лесно, че се въздържаме по всички текстове, но разбира се, че можем да измислим нещо, с което да се прочуем в държавата. Без тялото на закона, при тези варианти І, ІІ, ІІІ, не може да се разбере какво сме приели. Защо ще гласуваме предложението на н.п. Анна Янева, след като сме приели веднъж, че ще обединяваме двете агенции.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров, аз съм наясно от къде идва Вашето неразбиране. За съжаление ние разглеждаме един закон, който е приет на първо четене, внесен от Министерски съвет, независимо от това, че волята на комисията е да го отхвърли, не можем като текстове да не го запишем тук, а иначе разбира се, че всеки народен представител трябва да има пред себе си закона, за да следи текстовете.
Моля, който е съгласен с отпадането на § 6, да гласува.
Гласували „за” – 13, „против” – няма, „въздържали се” – 4.
Приема се.
§ 7 – по вносител.
Има предложение на н.п. Анна Янева - § 7 да отпадне.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Оттеглям предложението.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Г-жа Янева оттегли предложението си.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да отпадне.
Моля, който е съгласен с предложението на вносителя § 7 да отпадне, да гласува.
Гласували „за” – 13, „против” – няма, „въздържали се” – 4.
Приема се.
§ 8. Имаме отново Вариант І и предложение на н.п. Анна Янева.
Комисията подкрепя по принцип предложението за Вариант І, което е отразено в нов § 9 (чл. 22в, ал. 1).
Предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов. „§ 8. В чл. 21, ал. 1 се изменя така: …”.
Комисията подкрепя по принцип предложението за Вариант І, което е отразено в нов § 9 (чл. 22в, ал. 1).
Предложение на народните представители Стоян Мавродиев ,Димитър Главчев и Валентин Николов.
§ 8 се изменя така: „В чл. 21, ал. 1 се изменя така: …”.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в нов § 9 (чл. 22в, ал. 1).
Вариант ІІ на § 8, който ще стане § 2.
Тук има предложение н.п. Анна Янева.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Г-жа Янева оттегли предложението.
Комисията не подкрепя предложението за § 8 на Вариант ІІ.
Предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов: „§ 8. В чл. 21, ал. 1 се изменя така: …”.
Ние оттегляме предложението.
Комисията не подкрепя предложението за § 8 на Вариант І и ІІ и предлага § 8 да отпадне.
Имате думата за мнения и предложения.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В това предложение, което народните представители Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и аз правим, предлагаме съставът да бъде от 7 членове.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен с отпадането на Вариант І и Вариант ІІ и § 8, да гласува.
Гласували „за” – 13, „против” – няма, „въздържали се” – 4.
Приема се.
§ 9 – по вносител.
Има предложение на н.п. Анна Янева - § 9 да отпадне.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Г-жа Янева оттегля предложението си.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да отпадне.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен § 9, да гласува.
Гласували „за” – 13, „против” – няма, „въздържали се” – 4.
Предложение на народните представители Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев.
Създава се нова Глава трета „а” „Агенция за приватизация и следпрпиватизационен контрол”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев: „Създава се § 9а”.
Предложението е доста дълго – вие сте го прочели.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 9.
Текстът е пред вас: Създава се Глава трета „а” с чл. 22а – 22е: „Глава трета „а” – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол”.
Предлагам да гласуваме новия § 9.
Колеги, това е може би най-важният текст в закона. Моля, ако някой има забележки да прочете внимателно текста и да вземе думата.
Предлагам в Пленарна зала някой от вносителите да докладва целия закон.
Господин Мавродиев, заповядайте.
Г-Н СТОЯН МАВРОДИЕВ: Аз бих искал само да направя няколко уточнения по отношение на чл. 22б, ал. 2, чиято редакция в момента е: „…когато в приватизационните договори не е предвиден срок за упражняване на правомощията по ал. 4, т. 5, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол упражнява това правомощие за срок от 5 години от датата на влизане в сила на приватизационния договор”. Предлагам тук да приключи изречението.
В следващия текст по-надолу има изразът „срочни задължения”. Предлагам да отпадне думата „срочни” и съответно тук да създадем едно ново изречение, в което да прецизираме тази редакция. Като идеята е, че когато агенцията има възможността да контролира за срок от 10 години, тя да има право да прилага това свое правомощие в ал. 10 и за този срок – 7 или 10 години, до изтичане срока на това задължение. Тук ви предлагам също след израза „приватизационния договор” да сложим точка. Ние с юристите ще оформим едно ново изречение, което ще прецизира в този смисъл текстовете на ал. 10 и това ще бъде отразено преди внасяне на доклада.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По предложението на г-н Мавродиев имате ли мнения?
Г-Н РУСИ СТАТКОВ: Това е едно от най-сериозните предложения в закона и то по същество касае голяма част от договорите в агенцията. Действително текстът трябва да бъде много прецизен, защото РПТ, БТК и други, които имат издадени лицензи, а нямат упоменати срокове, ако ние сложим 5 години, те след това може да бъдат продадени без никакви ангажименти към държавата. Ние сутринта видяхме текста и смятам, че трябва да намерим най-добрият текст, с което да защитим държавния интерес, защото става дума, пак повтарям, за второто най-сериозно изменение в закона, наред със сливането.
По отношение на един друг текст, който досега съществуваше – т. 7 за издаване на удостоверения за извършените плащания и други поети с приватизационните договори задължения, които агенцията трябва да издава. Проблемът се състои в това, че има задължения, които са записани в чл. 3 - това са министерствата и трябва да си сложи подписа който и да е от ръководните органи, за да се извърши проверка. А за да се извърши проверка това са командировки на хора на място, това са ангажименти, които изискват всичко това да се плати от някой и да се отдели време. Следователно в тази т. 7 трябва да се запише: „срещу заплащане”, когато трябва да се направи услуга извън цената.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това беше изказване в подкрепа на г-н Мавродиев.
Господин Борисов.
Г-Н ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: По отношение на сега направеното предложение от г-н Мавродиев искам да кажа, че ние го подкрепяме, тъй като тази дума „срочни”, за която той спомена, води до някакво тълкуване и редакцията, която биха направили юристите сигурно ще подобри текста.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По този въпрос други изказвания има ли?
Г-ЖА АТАНАСКА БОЗОВА: Лично мен не ме притеснява думата „срочни”, отколкото думата „цялостно” и от така написаният текст за мен не е ясна волята на законодателя какво точно иска. Аз искам да дам само един пример: ако някой не изпълни цялостно задължението си колко години ще бъде контролиран. Например ако това са инвестиции за 5 години, може да ги изпълни след 10 години или никога не ги изпълни цялостно, означава ли че трябва да бъде контролиран вечно. Мен ме притеснява думата „цялостно”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Дебатът показва, че г-н Мавродиев е прав, че тук има нужда от прецизиране на текста и ви предлагам това да не го правим „на коляно” сега. Да гласуваме по принцип, че в ал. 10 ще прецизираме текста.
Моля, който подкрепя по принцип предложението на г-н Мавродиев, да гласува.
Гласували „за” – 13, „против” – няма, „въздържали се” – 4.
Приема се.
Имате думата по другите текстове.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Няма съмнение, че чл. 22в е един от най-важните, който разписва устройството на Надзорният съвет. Ние с колегата Мартин Димитров имахме предложение Надзорният съвет да се състои от 3 души. Разсейвам известна заблуда, която може да съществува у членовете на комисията. Ние бяхме записали това единствено, имайки предвид едно общо решение на Министерски съвет за рязко намаляване на членовете на управителните тела на агенциите и комисиите в Република България.
В съответствие с това и предложенията, които бяха направени както от тримата колеги, така и от Министерски съвет, предвиждаха Надзорният съвет да бъде от 3 души.
Считам, че Надзорният съвет от 7 души, така както в момента е разписан, е по-доброто решение и дори съм доволен, че се стига до това. Нашето предложение с господин Димитров беше една добавка, която трябваше да защити и защитаваше плурализма при избора на членовете на Надзорния съвет. В новия текст за Надзорния съвет от 7 души този плурализъм е защитен с текста, че всяка парламентарна група може да предложи до 3 лица за членове на Надзорния съвет. Този принцип съществува от 2002 г., независимо от това какви бяха правителствата и съм доволен, че се продължава и сега с този текст.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Аз искам да взема отношение по ал. 5, която кореспондира според мен с чл. 32 ако правилно разсъждавам, от досегашния Закон за приватизация и следприватизационен контрол, с който се дава разрешение и възможност на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, преди на АСК, да разсрочва задълженията на купувачите по тяхно искане. Това е една промяна, която беше осъществена през 2008 г. ако не се лъжа. Тогава ние съвсем съзнателно изключихме общинските органи за приватизация, тъй като не искахме да разширяваме достатъчно много полето на тази възможност за разсрочено плащане на задълженията от купувачите. Сега обаче си мисля, че при тези условия би било добре да включим и общинските органи за приватизация, тъй като в условия на криза много от купувачите са в невъзможност да изпълняват част от задълженията си, в т.ч. размер на инвестиции, за което имат наложени санкции. Тук става въпрос за това да може да се разсрочват задължения, които са с влезли в сила съдебни решения. Затова предлагам да включим и общините по същество.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Бозуков, заповядайте.
Г-Н ЕМИЛ БОЗУКОВ: Имаше подобен казус в Надзорния съвет миналата година. Бяха се обърнали към нас от Пловдивския общински съвет и искаха ние да тълкуваме дали това важи и за общинските дружества. Ние естествено отказахме да дадем такова тълкуване, защото не можем да тълкуваме закона. Ние можехме да дадем единствено указания на Изпълнителния съвет за спазването на закона. Така че съществува такъв казус и може би трябва да се помисли и за общините.
Г-Н ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: По отношение на ал. 5. Текстът, който е изведен тук в тази глава е същият, който е в сега действащия закон. В тази глава тук са разписани и функциите на новата Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, които са компилация от функциите на сега съществуващите две агенции и ако коментираме за възможност за такова разсрочване на задължения по приватизационни договори, които са били общински предприятия, не би следвало да е в тази глава, където са функциите на агенцията, която борави само с държавната собственост. Да, би могло да помислим да такъв вариант, но не в тази глава, където са функциите на новата агенция.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Янева, моля направете конкретно предложение, което да бъде гласувано.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: В ал. 5 на чл. 22б предлагам след думите „Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол” да се добавят думите „и общинските съвети” и в ал. 8 също след думите „Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол” да се добавят думите „и общинските съвети”.
Този текст трябва да бъде добавен и в двете алинеи, защото ал. 5, ал. 6 , ал. 7 и ал. 8 касаят този проблем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В ал. 5 „Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол” е цитирана два пъти.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Думите „и общинските съвети” да се добавят след второто цитиране на „Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол” в текста.
Аз искам да взема отношение и по чл. 22б относно Надзорния съвет. Аз се радвам, че е направено предложение за 7 членове, но искам да попитам има ли политическа гаранция, че всички парламентарно представени политически групи ще имат свои представители в Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол? Защото този текст, така записан, не означава това буквално. Въпросът ми е отправен към вносителите.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ние като управляваща партия, след като имаме главното преимущество членовете да бъдат наши, предложихме всички партии да имат по един представител.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По отношение на предлаганият нов § 9, който е доста дълъг има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, който е съгласен с текста на новия § 9, с поправката предложена отделно от господин Мавродиев и за която гласувахме по принцип, да гласува.
Гласували „за” – 14, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Предложение на народните представители Стоян Мавродиев и Диан Червенкондев.
Създава се § 9а: …
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 10, в който е отразено това предложение.
Има ли някой желание да вземе думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен с направените предложения, да гласува.
Гласували „за” – 14, „против” – няма, „въздържали се” – 1.
Приема се.
Предложение на народните представители Димитър Главчев, Недялко Недялков и Цвета Караянчева: „Създава се § 9а: …”
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 11, в който се отразява предложението на тези народни представители.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен с предложенията, да гласува.
Гласували „за” – 14,„против” – няма,„въздържали се”–1.
Приема се.
Предложение на н.п. Анна Янева.
„Създава се § 9а: ...”.
Комисията не подкрепя предложението.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Това е едно съвсем логично предложение. Свързано е със задачите по подготовка на страната за работа във военновременни условия и при бедствия и аварии. Предложението е в ал. 1 след думата „държавно” да се добави думата „общинско”. Купувачите, които приватизират общинска собственост да имат тези ангажименти, тъй като това е пропуск на закона и при подписване на договор за държавните органи е уредено, само за общинските органи не е уредено и те отказват да поемат такива ангажименти. Не разбирам защо комисията не приема този текст.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля представителите на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма да кажат защо не го приемат.
Г-Н ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Начинът по който е направено това предложение не е правилен и считаме, че тези дружества, които имат такива ангажименти при военновременни и кризисни ситуации да бъдат приватизирани след приемане на стратегия от Народното събрание. Поправката е в чл. 35а, която касае точно това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли други мнения по този въпрос?
Г-Н ТОДОР НИКОЛОВ: Ако се допусне тази редакция и ако прочитът е този, който представителите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма заявиха, това със сигурност ще затрудни почти 50% от сделките и всяка сделка ще се удължи от порядъка на 3 – 4 месеца.
Второто предложение в посока подкрепа позицията на министерството е, че има специална наредба, която урежда условията за организация на дейностите по държавния резерв и военните запаси и там е уреден начинът, по който дружествата трябва да изпълняват определени мероприятия, свързани с мобилизационна готовност или при бедствия как трябва да действат. Освен това в приватизационните договори се предвиждат: първо, представяне информация на всички купувачи по отношение на такива задължения и от там нататък реда за уреждане на взаимоотношенията между тези дружества и отбраната или други ведомства е по реда на наредбата, има си подзаконов акт, който урежда тази материя. Не считам, че трябва да се прилага стратегия за всяко дружество, в което например се съхраняват 20 тона мазут.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Това е съществуващ текст в закона и аз предлагам само да се допълни с думата „общинско” в чл. 35а. В чл. 35а за държавните органи е уредено, става въпрос само за общинските органи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имат думата представителите на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Г-Н ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: В чл. 35а от сега действащия закон за приватизация се казва, че изискванията на глава 7а се прилагат при приватизацията на търговски дружества, с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, които са от значение за националната сигурност и това са дружествата, които са в този специален списък – Приложение 2 от закона и това са именно дружествата, които се приватизират след стратегия от Народното събрание. В момента в този списък са КИНТЕКС и Вазовски машиностроителни заводи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ситуацията стана ясна.
Моля, който подкрепя предложението на г-жа Янева, да гласува.
Гласували „за” – 2, „против” – 7, „въздържали се” – 5.
Не се приема.
Предложение на народните представители Делян Добрев и Евгени Спасов:
„Създава се § 9а: …”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 12.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на новия § 12, да гласува.
Гласували „за”–14, „против”–няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.

Комисията предлага да се създаде нов § 13, в който са направени редакционни поправки.
Имате ли предложения? Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на новия §13, да гласува.
Гласували „за”–14, „против”–няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
§ 10. Предложение на н.п. Анна Янева - § 10 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева оттегли предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 14.
Имате думата за изказвания и предложения. Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на новия § 14, да гласува.
Гласували „за”–14, „против”– няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
Предложения на народните представители Димитър Главчев и Димитър Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 15.
§ 15. Параграф 9 от Допълнителните разпоредби се отменя.
Има ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на новия § 15, да гласува.
Гласували „за”–14, „против”– няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
Предложение на народните представители Стоян Мавродиев и Димитър Бойчев:
„Създава се § 10а”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на н.п. Анна Янева.
Комисията подкрепя по принцип предложението на г-жа Янева.
Комисията предлага да се създаде нов § 16, отразяващ тези две предложения.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на новия § 16, да гласува.
Гласували „за”–15, „против”– няма, „въздържали се” –няма.
Приема се.
§ 11 – по вносител.
Предложение на н.п.Анна Янева:
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева оттегли предложението си.
Предложение на народните представители Димитър Главчев и Николай Мелемов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 17.
Колеги, виждате предложената редакция.
Имате думата за предложения. Няма желаещи.
Моля, който е съгласен с текста на новия § 17, да гласува.
Гласували „за”–15, „против”– няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
Предложение на народните представители Стоян Мавродиев, Валентин Николов и Георги Икономов:
„Създава се нов § 16а: …”.
Текстът на този нов § 16 е пред вас.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на н.п. Анна Янева.
Тук в материала не е споменато, но ние по принцип я подкрепяме.
Комисията предлага да се създаде нов § 18, който отразява тези две предложения.
Имате думата за изказвания и предложения. Няма.
Моля, който е съгласен с текста на новия § 18, да гласува.
Гласували „за”– 15, „против”– няма, „въздържали се”–няма.
Приема се.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Моля, който е съгласен с текста „Допълнителна разпоредба”, да гласува.
Гласували „за”– 15, „против”– няма, „въздържали се” –няма.
Приема се.
§ 12 – по вносител.
Предложение на г-жа Анна Янева.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Оттеглям предложението си.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева оттегли предложението си.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 19.
Пред вас е текстът на § 19.
Имате ли предложения или допълнения по този текст? Няма.
Моля, който е съгласен с текста на новия § 19, да гласува.
Гласували „за”– 14, „против”– няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Моля, който е съгласен с текста на вносителя за наименованието, да гласува.
Гласували „за”– 14, „против”– няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
Предложени са два варианта.
Вариант І.
Предложение на н.п. Анна Янева.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева оттегля направеното предложение.
Предложение на народните представители Стоян Мавродиев, Валентин Николов и Георги Икономов.
В § 13 , ал. 2 се изменя така: …
Пред вас е текстът на ал. 2.
Комисията подкрепя предложението.
След това има Вариант ІІ.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант ІІ. Това е предложението на Министерски съвет.
Предлагам да гласуваме отпадането на Вариант ІІ.
Моля, който е съгласен с предложението да отпадне Вариант ІІ, да гласува.
Гласували „за”– 14, „против”– няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант І и предлага следната редакция на § 13, който става § 20.
Пред вас е текстът на § 20.
Имате ли предложения или допълнения по § 20. Няма.
Направено беше предложение в ал. 4 думите „едномесечен срок” да се заменят с „тримесечен срок”.
Предлагам да преминем към гласуване на целият § 20.
Моля, който е съгласен с текста на § 20, да гласува.
Гласували „за”– 14, „против”– няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
Вариант І.
Имаме предложение от н.п. Анна Янева.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева оттегли предложението си.
Вариант ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Вариант ІІ. Това е предложение на Министерски съвет.
Моля, който е съгласен с отпадането на Вариант ІІ, да гласува.
Гласували „за”– 14, „против”– няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант І и предлага следната редакция на § 14, който става § 21.
Пред вас е редакцията на този параграф.
Моля, който е съгласен с предложената редакция на § 21, да гласува.
Гласували „за”– 14, „против”– няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
Предложение на народните представители Делян Добрев и Димитър Атанасов: „Създава се нов § 14а: …”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 22.
Пред вас е текстът на новия § 22.
Имате ли предложения или допълнения по него? Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на новия § 22, да гласува.
Гласували „за”– 14, „против”– няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
§ 15. Има предложение на н.п.Анна Янева.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева оттегли предложението си.
Постъпило е предложение на народните представители Димитър Главчев и Недялко Недялков.
Досегашният § 15 се изменя така: …
Пред вас е текстът, с който се изменя досегашният § 15.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 23.
Пред вас е текстът на новия § 23.
Имате ли предложения за изменение или допълнения? Няма.
Моля, който е съгласен с текста на новия § 23, да гласува.
Гласували „за”– 14, „против”– няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
Предложение на народните представители Димитър Главчев и Цвета Караянчева.
Създава се § 15а: …
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 24.
Комисията предлага да се създаде нов § 24: …
Пред вас е текстът на новия § 24.
Имате ли предложения за изменение или допълнение? Няма.
Моля, който е съгласен с текста на новия § 24, да гласува.
Гласували „за”– 14, „против”– няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 25.
Имате думата за предложения? Няма.
Моля, който е съгласен с текста на новия § 25, да гласува.
Гласували „за”– 14, „против”– няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
§ 17. Предложение на н.п.Анна Янева.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева оттегли предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 26.
Имате думата за изказвания. Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на новия § 26, да гласува.
Гласували „за”– 14, „против”– няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
§ 18. Предложение на н.п.Анна Янева.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева оттегли предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 26.
Имате думата за изказвания. Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на новия § 27, да гласува.
Гласували „за”– 14, „против”– няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
§ 19. Предложение на н.п.Анна Янева.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева оттегли предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 26.
Имате думата за изказвания. Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на новия § 27, да гласува.
Гласували „за”– 14, „против”– няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
§ 20. Предложение на н.п.Анна Янева.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева оттегли предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 29.
Имате думата за изказвания. Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на новия § 29, да гласува.
Гласували „за”– 14, „против”– няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
§ 21. Предложение на н.п.Анна Янева.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева оттегли предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 30
Имате думата за изказвания. Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на новия § 30, да гласува.
Гласували „за”– 14, „против”– няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
§ 22. Предложение на н.п.Анна Янева.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Не оттеглям предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията не подкрепя предложението на госпожа Янева.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Уважаеми колеги, аз на първо четене отговорих на този въпрос. По същество се предлага да направим промяна в Закона за защита на потребителите и да намалим състава от 5-ма на 3-ма души. Аз знам, че има повик за икономии, но не знам дали това ще доведе до подобряване качеството на работата. Все пак колеги нека имаме предвид дейността на Комисията за защита на потребителите и ангажиментите, които има самата комисия. Аз ви предлагам да не променяме броя на комисията на 3-ма души.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, това е резонен въпрос. Намалявайки състава от 5-ма на 3-ма души трябва да помислим и за оперативност. Аз разбирам идеите за икономии това са важни идеи.
Има думата представителят на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Г-Н ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Това е текст, който още в текста по вносител на първите законопроекти беше предложен и е част от политиката и в определена степен я реализирахме със Закона за приватизация и следприватизационен контрол. От общо 12 надзорници от двете агенции в момента ще бъдат 7, членовете на изпълнителните съвети в момента ще бъдат 3. В това е контекстът на това и на следващото предложение. Членовете на Комисията за защита на потребителите и на Комисията за стоковите борси и тръжищата ще бъдат намалени. Разбира се, също така това е свързано и с редукцията на държавните разходи, но аз не мога да кажа сега точно с колко ще бъде редуциран този разход.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, не е добра практиката когато с един закон коригираме други 16 такива. Аз в случая ще подкрепя госпожа Янева, защото ако се прави такава промяна трябва да се прави с отделен законопроект, а не така между другото. Аз разбирам идеите за икономии и тук много внимателен баланс трябва да се направи между икономията и оперативността на съответната организация. Да не се окаже, че с 3 души няма да бъде ефективна.
Предложението на госпожа Янева в случая е логично, нека да видим волята на комисията.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз мисля, че политическата воля на ГЕРБ беше изразена ясно. Както виждате и в регулаторния орган, както и Вие предлагате да се намалят членовете не мисля, че това ще влоши работата на тази комисия поради факта, че тези членове нито извършват проверки, а само вземат решенията накрая.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам да преминем към гласуване предложението на госпожа Янева.
Моля, който е съгласен с направеното предложение, да гласува.
Гласували „за” – 3, „против” – няма, „въздържали се” – 11.
Приема се.
Ние говорим за отговорностите на потребителите и ясно е, че днес няма да можем да го решим този въпрос, свързан с мандатите на председателя, които са доста дълги, т.е. трябва да помислим доколко не е редно да има регулиране на този въпрос. Това е друга много интересна тема.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става 31.
Има ли изказвания? Не виждам.
Моля, който е съгласен с този текст, да гласува.
Гласували „за” – 14, „против” – няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
§ 23. Предложение на н.п. Анна Янева.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Не го оттеглям.
Въпросът ми е към вносителите, защо членовете са намалени от 4 на 2. Колеги, наистина трябва да мислим прагматично. Непрекъснато говорим за защита правата на потребителите, знаете проблемите с борсите и тържищата. Аз смятам, че парите които намаляваме са много малко на база на това, което се случва и ще се случи.
Г-Н ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: По конкретния коментар на госпожа Янева, че в текста членовете са намалени от 4 на 2. Да, в момента в сега действащия закон е посочено, че има председател и четирима члена и тъй като идеята е да станат трима остава председателя и двама члена. Затова съответно думата „четири” се заменя с думата „двама”. В стария закон просто пише, че има 5 члена на комисията.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Аз си отговорих на въпроса защо не се подкрепя моето предложение. Това е свързано с факта, че областните управители вече няма да продават държавна собственост. Ще помоля и представителите на Агенцията за следприватизационен контрол да вземат отношение.
Г-ЖА АТАНАСКА БОЗОВА: Нашето предложение беше преди да се отписват от актовите книги, тъй като законът не ги задължаваше, да си вадят констативен нотариален акт. Те са с актове за държавна собственост и ако не са си изпълнили задълженията, например да си платят цената, да не могат да си извадят констативен нотариален акт и да си продадат имота. Това беше виждането, с цел вписването на ипотеки за обезпечаване на вземанията на държавата. Народните представители ще преценят дали това предложение е навременно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е механизъм за събиране вземанията на държавата.
Г-ЖА АТАНАСКА БОЗОВА: Това е механизъм за обезпечаване.
Г-Н ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Тук не става въпрос за вземания, а става въпрос по някакъв начин да спрем фирмите, на които се упражнява следприватизационен контрол да не могат да си извадят констативни нотариални актове, с което да се освободят от имота, който е запориран, ако не са си изпълнили задълженията. Считаме, че това не е механизъм, който би могъл да спре и да се намесим в работата на областния управител, така че да не може да се случи това, което предлагат АСК.
Г-Н ТОДОР НИКОЛОВ: Идеята по принцип е добра. Големият въпрос е дали това наистина може да спре една разпоредителна сделка, която е свързана с намесата на областния управител или не. Ако това е достатъчно и не трябва да има препратки към други закони би следвало да се приеме. Ако обаче трябва да се направят промени в други закони, тогава това няма да е достатъчно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, Вие имате практика и опит, какъвто членовете на тази комисия нямат, т.е. Вие трябва да ни кажете дали това ще ни свърши работа или не. Ако се подобри събирането на вземанията по този начин ние ще ви подкрепим. Моля да кажете ясно дали този механизъм Ви се струва разумен.
Г-Н ТОДОР НИКОЛОВ: Агенцията по следприватизационен контрол предлага тази промяна и очевидно тя е разумна. Аз по принцип също смятам, че е правилно да се търси механизъм, с който да не може да се деактуват имоти, ако няма изпълнение на задълженията. Но в такъв случай бих предложил преди окончателното внасяне на текста да се направи една консултация с Правната комисия дали не са необходими и други записи, така че това да бъде действащ текст.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз предлагам колеги да го гласуваме по принцип и да се направят консултации с Правния отдел. Смятам, че е разумно да приемем текст, с който държавата да обезпечи своите вземания, тъй като интересът на нашата комисия е да има висока събираемост.
Моля, който е съгласен по принцип с предложението на госпожа Янева, да гласува.
Гласували „за” – 15, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Комисията предлага да се създаде нов § 34. По-късно, за разглеждане в Пленарна зала ще добавим и предложението на госпожа Янева.
Моля, който е съгласен с този текст, да гласува.
Гласували „за” – 15, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Предложение на госпожа Янева, което не е подкрепено от комисията.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Това предложение е свързано с допълнение в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, където предлагам да се създаде нова ал. 8, като съм имала предвид предложение на АСК. Аз смятам, че е добро предложение и наистина ще спрем със сделки, които лишават държавата да събира вземанията от купувачите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Проблемът тук е, че с този закон започваме да изменяме втори закон, трети закон, четвърти закон, което господин Николов правилно отбеляза. Тоест, трябва да си го внесете според мен като изменение на другия закон, защото иначе нарушаваме самия Правилник за работа на Народното събрание. Просто го внесете отделно като изменение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Предлагам да оттеглите предложението и да го внесете като отделен проект.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Не оттеглям предложението.
Г-Н ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Искам да кажа, че двете предложения наистина са свързани и по-конкретно за второто, ако нотариусите би следвало да искат такова удостоверение от АСК за всяка една сделка, те от къде да знаят коя сделка е била приватизационна и коя не. Това означава, че за всеки един имот те могат да поискат удостоверение от АСК. Аз например искам да си купя апартамент и те ще ми кажат: „Представете удостоверение от АСК”, за да видят дали не е било приватизационна сделка.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Аз смятам, че не сте прав. Казано е конкретно. Аз трябва да отида при нотариуса с приватизационния договор и той като види, че имам приватизационен договор, по който аз примерно искам да направя ипотека или да се разпоредя с този имот, той трябва да ми поиска удостоверение от АСК. За това става дума, а не изобщо за всяка собственост.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В момента се гледа Законът за нотариусите и нотариалната дейност между първо и второ четене във връзка с разплащанията по банков път. Внесете го отделно, за да спазим правилата.
Преминаваме към гласуване предложението на госпожа Янева.
Моля, който е съгласен с предложението на госпожа Янева, да гласува.
Гласували „за” – 2, „против” – няма, „въздържали се” – 13.
Не се приема.
Ново предложение на госпожа Анна Янева.
Предлагам това предложение да го внесете в ГПК.
Желаете ли да го аргументирате госпожо Янева? Не.
Моля, който е съгласен с предложението на госпожа Янева, да гласува.
Гласували „за” – 2, „против” – няма, „въздържали се” – 13.
Не се приема.
Комисията предлага да се създаде § 35.
Има ли желаещи да вземат отношение по този въпрос?
Г-Н ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Искам само да поясня, че в момента Законът за насърчаване на инвестициите позволяваше инвеститорите, получили клас Инвестиция да купуват имоти без търг и конкурс от търговски дружества, държавни дружества. Тук е разширено полето и те могат да купуват и от дъщерни дружества, защото в тази част е изменен Законът за приватизация и следприватизационен контрол и кореспондира, т.е. Агенцията за приватизация ще може да продава имоти от дъщерни дружества и инвеститорите да могат да купуват от тях.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли други изказвания? Не виждам.
Моля, който е съгласен да приемем § 35, да гласува.
Гласували „за” – 14, „против” – няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
§ 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 36.
Имате ли изказвания и предложения? Няма.
Моля, който е съгласен с текста на § 36, да гласува.
Гласували „за” – 14, „против” – няма, „въздържали се” – 2.
Приема се.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 17.40 часа).


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Траянка Стоянова
(129 290)