1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 16.11.2009 г. – за второ четене;
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн № 002-01-16, внесен от Министерския съвет на 29.01.2010 г. – за първо четене;
3. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) - Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на ЕС – Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 1998/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари, № 902-00-37, внесена на 23.12.2009 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ





П Р О Т О К О Л
№ 19


На 11 февруари 2010 година, (четвъртък) от 14.40 часа в зала 142, пл. „Княз Александър І” № 1 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.

Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 16.11.2009 г. – за второ четене;
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн № 002-01-16, внесен от Министерския съвет на 29.01.2010 г. – за първо четене;
3. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) - Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на ЕС – Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 1998/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари, № 902-00-37, внесена на 23.12.2009 г.

Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от председателя на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм - Мартин Димитров.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Присъстват 19 народни представители. Имаме кворум и може да започнем заседанието.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 16.11.2009 г. – за второ четене;
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн № 002-01-16, внесен от Министерския съвет на 29.01.2010 г. – за първо четене;

3. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) - Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на ЕС – Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 1998/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари, № 902-00-37, внесена на 23.12.2009 г.;
4. Разни.
Който е за този дневен ред, моля да гласува.
Гласували 18 - “за”.
Приет е дневния ред.

Започваме с точка първа от дневния ред - Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 16.11.2009 г. – за второ четене.
По първа точка от дневния ред наши гости са:
от Министерство на финансите – Патентно ведомство:
Костадин Манев – председател на Патентно ведомство; Добринка Добрева – директор на дирекция “Марки и географски означения” и Мариана Цвяткова – директор на дирекция “Правно осигуряване, международно правоприлагане и спорове”.
Колеги, започваме да гледаме второто четене.
Моля вносителите когато имат забележки, предложения, съгласие, несъгласие да индикират ясно и видимо желанието си за включване.
Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 17 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Има ли някой, който иска да вземе отношение? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 17 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2. Виждате редакцията.
§ 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
§ 4. Има редакция, която е техническа и я виждате.
§ 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага отново техническа редакция.
§ 6 е по вносител.
§ 7. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага отново техническа редакция.
§ 8. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага редакция.
§ 9 е по вносител.
§ 10 е по вносител
§ 11. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция.
§ 12 е по вносител.
§ 13 е по вносител.
§ 14 е по вносител.
§ 15. Подкрепяме по принцип текста на вносителя и предлагаме редакция.
Колеги от § 1 до § 15 кой иска думата? Има ли спорни въпроси? Вносителите забележки? Нямат.
Колеги, да гласуваме от § 1 до § 15.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 17 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 16 го подкрепяме по вносител.
§ 17 го подкрепяме по вносител.
§ 18 го подкрепяме по вносител.
§ 19 го подкрепяме по вносител.
§ 20 го подкрепяме по вносител.
§ 21 го подкрепяме по вносител.
§ 22 го подкрепяме по вносител.
§ 23 го подкрепяме по вносител.
Искате ли думата от § 16 до § 23? Който желае да вземе отношение? Няма.
Гласували 17 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приети са тези параграфи.
§ 24. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24. Виждате редакцията.
§ 25 го подкрепяме по вносител.
§ 26. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция, която е техническа.
§ 27 го подкрепяме по вносител.
§ 28 е по вносител.
§ 29 го подкрепяме по вносител.
§ 30 го подкрепяме по вносител.
Параграфи от 24 до 30, колеги изказвания? Вносителите забележки? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 17 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приети са тези параграфи.
По § 31 има редакция. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция, която виждате.
§ 32. Отново го подкрепяме по принцип и правим редакция.
§ 33. Подкрепяме по принцип и правим редакция.
§ 34 го подкрепяме по вносител.
§ 35 го подкрепяме по вносител.
§ 36 го подкрепяме по вносител.
§ 37 го подкрепяме по вносител.
§ 38 го подкрепяме по вносител.
§ 39 го подкрепяме по вносител.
§ 40 го подкрепяме по вносител.
Параграфи от 31-ви до 40 изказвания? Няма.
Гласували 17 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приети са тези текстове.
§ 41. Подкрепяме по принцип и предлагаме редакция.
§ 42. Подкрепяме текста на вносителя.
§ 43. Подкрепяме по принцип и предлагаме редакция, която виждате.
От § 41 до § 43 има ли желаещи за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 18 – „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приети са тези параграфи.
Комисията предлага да се създаде нов § 44.
Това е уточняващо. Нека да гласуваме отделно, тъй като това е нов параграф.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 18 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 44. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 45.
Желае ли някой думата? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 18 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Комисията предлага да се създаде нов § 46, която отново е техническа редакция.
Комисията предлага да се създаде нов § 47. Заменя се „регламента” с „регламент ЕО”, уточнява се.
Нови параграфи 46 и 47. Желание за думата не виждам.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 18 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Тези два нови параграфа са приети.
§ 45. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 48. Това е техническа редакция.
§ 46. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 49.
§ 47. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 47, който става § 50 и отново е техническа редакция.
От § 45 до § 47 със съответната преномерация, някой желае ли думата? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 18 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага да се създаде нов § 51, който има уточняваща роля по отношение на съответните регламенти на Европейския съюз. Забележки има ли? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 18 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Новият § 51 е приет.
Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
§ 48 го подкрепяме по вносител. Той става § 52.
§ 49 го подкрепяме по вносител и става § 53.
§ 50 го подкрепяме по вносител и става § 54.
По вносител са от § 48 до § 50 със съответната преномерация. Желание за думата не виждам.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 18 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Стигнахме до § 51. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 55. Виждате редакцията.
§ 52. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, който става § 56.
Отново техническа редакция и § 53. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 57.
Параграфи по вносител между § 51 и § 53 със съответната преномерация. Думата да желае някой? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 18 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги този законопроект го разгледахме и приехме на второ четене.
Благодарим на нашите гости.
Те са същите и за втора точка.

Преминаваме към обсъждане на точка втора от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн № 002-01-16, внесен от Министерския съвет на 29.01.2010 г. – за първо четене.


По втора точка от дневния ред наши гости са същите.
Колеги, по втора точка кой ще представи съществото, есенцията на народните представители по законопроекта?
Г-Н КОСТАДИН МАНЕВ: Председател на Патентно ведомство.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, промените които се предлагат със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн могат да се разглеждат едновременно, като цел и с промените, които току що приехте на второ четене. Става въпрос за промени в правния режим на обектите на индустриална собственост, по специално в случая на промишления дизайн, които целят да създадат национален режим, който да бъде в много близка практическа унификация с режима, който действа вече от 1 януари 2007 г. в България, режима на европейския промишлен дизайн. Промишлен дизайн в момента на Европейския съюз. И както това направихме с марката по национален ред, правният режим за регистрация на марката на Европейския съюз. Така че освен усъвършенстване, с оглед практиката, която беше показана в момента в Закона за промишлен дизайн имаме едно основно направление за промяна в правната регламентация на процесите по издаване на тези защитни документи относно промишления дизайн, явяващи се в това, че ние преминаваме от система на пълна материална експертиза по материалните критерии на закона към така наречената регистрационна система. Може да се каже, че е идентична с тази, която е предвидена в съответния регламент на Европейския съюз за дизайна на общността.
И въпреки че не сме длъжни да приемем, ние считаме, че с тази промяна ще дадем възможност на българския бизнес, на българските притежатели на регистрирани дизайни да работят с идентичен или изключително близък правен режим при регистрацията и защитата на своите обекти, както по национален ред, така и по европейски път. А освен това ще им даде възможност да получат по-бързо правна закрила, независимо от спецификата, която се следва след това, че в един по-сетнешен етап, когато се случат определени правни колизии, тогава ще се извършва и материалната експертиза.
Считаме, поне такава е целта на тази изключително съществена правна промяна, че това ще доведе до по-висока конкурентоспособност и ще засили участието на бизнеса в заявяване за защита на обекти на промишления дизайн.
Готови сме да отговорим на конкретни въпроси свързани с режима, който се предлага и измененията, които са предложени с този законопроект.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте г-н Агуш.
Г-Н АРИФ АГУШ: Аз имам следния въпрос. Защитата на дизайна пред вашата организация, води ли до защита на дизайна в цялата европейска общност? Защото това е смисълът на Европейския съюз. Ако направим защита в съответната страна да имаме защитата ни в цялата общност.
Г-Н КОСТАДИН МАНЕВ: Въпросът е поставен в това, дали защитата която се осъществява по този национален закон и с издаване на защитния документ по този закон се получава защита, която да действа на територията на целия Европейски съюз. Не, това не е така и няма такъв национален закон, който да предоставя това. Аз точно това казах и това са мотивите. Ние всички тук, гражданите и лицата, които имат стопанска дейност на територията на Европейския съюз по определени критерии могат да използват, за да получат такава закрила, регламента, който е за дизайна на общността. И понеже този регламент вече действа пряко на територията на България, всички ние може да го използваме. Както и българският бизнес когато реши, че желае да получи правна закрила на територията на всички страни-членки. Ние освен това имаме и национален ред, който за българския бизнес ще се приложи тогава, когато неговите търговски интереси са на територията само на Република България. Точно затова отговора е не. Действително той не дава и никой такъв национален не дава.
Но ние в момента с тази промяна всъщност уеднаквяваме, практически правим идентични правните режими, начините за получаване на правна закрила по европейския регламент и по Закона за промишления дизайн. Мисля, че бизнесът ще работи в една правна среда. Ще трябва да научи един правен ред и в същност ще бъде облагодетелстван и ще стане по-конкурентоспособен.
Разбира се, ясно е, че по-нататък, но това е в детайли и в сложност на материята, в определени случаи може да се стигне до колизия между едната и другата регистрация и затова трябва да се осъществи. Никога ние не може да оставим на националния обект да превалира и да съществува само един такъв режим, и да избягаме от такъв, какъвто предоставят националните закони, по национален ред да си получиш права. Чрез националният орган, действащи само на своята национална територия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш.
Г-Н АРИФ АГУШ: Регистриран в България, същият дизайн може да бъде регистриран от друг в Германия. На територията на Европейския съюз да имаме един и същи дизайн в 27 държави поотделно.
Г-Н КОСТАДИН МАНЕВ: Правото върху обектите на индустриална собственост е частно гражданско, материално и субективно право. Това е право върху частна нематериална собственост, в интерес на притежателя да определи териториите на своя интерес и да използва различните режими, за да получи своята защита - дали на територията на една страна, на всички страни в света или на определена група от страни. Дали ще използва националния път във всяка една от тези страни или ще използва международно правни системи, каквато е в момента и тази на Европейския съюз или ще използва някаква друга система, каквато е примерно по режима за международна регистрация по Хагската спогодба, която обединява страни- членки на Международния съюз по тази спогодба и страни- членки на Световната организация за интелектуална собственост. Но там се включват и страни, които не са членки на Европейския съюз. Така че в ръцете на притежателя на правата е да определи и начина по който той ще получи правна закрила. Няма и не съществува такъв ред, който с една заявка в момента да покрие всички възможни страни, т.е. еднократно да реши въпроса си. Действително така ще се получи. Но той когато има интереси ще трябва да си предяви заявката и да получи правна закрила там, където смята да развива своята стопанска дейност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси колеги? Госпожо Янева заповядайте.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Искам да чуя становището на вносителя по отношение на двойния размер на таксите, когато те не са платени в едномесечния си срок - касае § 18, ал. 5. Не ви ли се струва, че това е доста голяма санкция, двоен размер. Видях в мотивите, че е в заимствано от регламента, но все пак при нашите български условия, считате ли, че тази санкция е голяма.
Г-Н КОСТАДИН МАНЕВ: Това правило, което се въвежда по отношение на някои процесуални задължения и за спазване на задължения по определени срокове, на пръв поглед може да изглежда голямо, но пак се връщам към правната природа на този вид права. Казахме, че те са частни права и ние всички третите лица, които са различни от заявителя, които могат да бъдат и негови конкуренти и които чакат по реда на подаване на заявките, чакат да видят как ще се развие тази процедура, не следва да стоят в една такава правна несигурност дълго и продължително. И тогава когато поради свои процесуални бездействия, да кажем, заявителят дали на ниво административно производство, той забавя издаването и решаването на конкретен въпрос, който влияе върху неговата търговска и стопанска дейност. Това е от една страна.
От друга страна, самото задържане и пропускането на такива срокове е основание понякога за възстановяването им по определен ред. Започва една процедура на доказване на особени непредвидени обстоятелства, които председателят на Патентно ведомство взема решение, ако има трето лице някой конкурент, той може да обжалва. Така че решаването на този въпрос с това дали ще се възстанови срока и ще си платят и ще се вземе окончателно решение, пак се отлага във времето.
Затруднението което може да се получи, включително с административния капацитет, включително и с изчакването и правната несигурност, която дава едно такова висящо производство не решено на време, според нас се преодолява действително с този акт. Ако той има интерес да получи правна закрила. Допуснал е пропуск, бездействие по своя вина, няма особени непредвидени обстоятелства, той действително може да заплати тази такса. И в краткия срок, който сме дали за това, да се отстрани нередността и да продължи напред.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
И аз искам да ви попитам нещо. Предвиден е един регистър, който ще бъде на официалната страница на Патентното ведомство. Въпросът е, в пълния му вид, кога очаквате този регистър да заработи? С пълната база данни, за всички патенти доколкото разбирам и доколко ще бъде свободен достъпа към този регистър. Това е единият въпрос към вас.
Вторият въпрос ми е, Законът се предвижда да влезе в сила девет месеца след обнародването в Държавен вестник и ще правите разяснителна кампания, което е правилно. Имате ли готовност за тази кампания и как ще бъде подготвена и финансирана.
Г-Н КОСТАДИН МАНЕВ: Изключително активно работим и по настоящето законодателство и включително по представяне на европейското законодателство, което за нас е действащо законодателство през последните три години от датата на членство на България. Така че режима, който въвеждаме в момента, така или иначе чрез различни форми, включително семинари, включително договори за техническо сътрудничество с това ведомство, което издава и защитава европейския дизайн и европейската марка, което е в Европейското ведомство за хармонизация на вътрешния пазар, е неговото точно име. Ние това нещо го правим вече три години поред. Така че голяма част от бизнеса, голяма част от българските субекти са запознати с това, което ще се случи с този закон. Имаме средствата, не са толкова големи, но ние в рамките на нашия бюджет, който имаме извършваме и точно тази дейност по популяризиране на индустриалната собственост.
Освен това споменах и точно тези договори, които използваме, договорите за техническо сътрудничество с ведомството Фоликанте, за да насърчаваме и да популяризираме индустриалната собственост.
Това е част от политиката, която имаме за достъпността на знанието за индустриална собственост, достъпността за информацията за защитените обекти и възможността за превантивно преодоляване на негативни явления - като пиратството, като контрафикцията на стоки, фалшификацията на стоки, нерегламентираното използване на защитени обекти. Така че ние в момента имаме определени достъпни бази, които се използват безплатно от всяко едно лице, затова какви марки са регистрирани например в Българското патентно ведомство. Като информацията естествено се извлича от нашите бази данни, които в момента, въпреки че не са регламентирани като регистър, те служат и като такъв регистър.
Това което ще се случи е, действително ние създаваме правната база, законодателната основа за едно действително електронно действащо патентно ведомство. Като окончателната ни цел е да минем на безхартиен производствен процес с тези бази данни, които ще обезпечат публикациите и на държавния регистър и ще създадат възможност за ново фолио от информационни услуги. Тук вече преминавам към втората част на подвъпроса ви - дали те ще бъдат платени или неплатени.
Част от информацията, основната, която се публикува в регистъра ще бъде достъпна за всяко трето лице, така както правим в момента и в официалния печатен бюлетин или в електронния, издаван на CD. Но тогава ще се представят на обществото, на потребителите на нашите услуги ще се представят такива форми, информационни услуги на определени търсения, които ще бъдат платени в една или друга степен, каквито и в момента извършваме. Но затова трябва да дойдете при нас или да подадете по електронен път една заявка, да си платите таксата и да я получите. Така че стремеж към пълна дигитализация и електронизация на процеса в нашето ведомство, което ми се струва, ще бъде наистина в полза на бизнеса.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кога очаквате такъв пълен регистър ефективно да заработи? След може би тези девет месеца, които предвиждате.
Г-Н КОСТАДИН МАНЕВ: Надяваме се да стигнат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Народните представители други въпроси? Няма.
Колеги подлагам тази точка на гласуване - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, внесен от Министерския съвет, за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря на нашите гости.

Преминаваме към обсъждане на точка трета от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) - Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на ЕС – Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 1998/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари, № 902-00-37, внесена на 23.12.2009 г.
По трета точка от дневния ред наши гости са:
от Министерство на финансите:
Цветанка Михайлова – началник отдел “Регулация на финансовите пазари” в дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”; Меглена Христова – главен експерт в отдел “Регулация на финансовите пазари” в дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”; Надя Велинова – директор на дирекция “Регулаторна политика и пазарни анализи” към Комисията за финансов надзор”; Венцислав Аспарухов – експерт в дирекция “Международни отношения” към Българска народна банка и Любомир Мирчев – експерт в дирекция “Надзорна политика” към Българска народна банка
Заповядайте колеги. Моля ви съвсем накратко и конкретно да кажете какво се случва, какви са последствията за България, в синтезиран и ясен вид.
Г-ЖА ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Конкретният проект на директива за който искам да ви представя кратка информация е продължение на темата, която вече е била представена пред вас, а именно изменение на общата надзорна рамка и изграждане на нова надзорна архитектура в Европейския съюз. Бяха създадени, както вече знаете от докладването през декември на три нови регламента, по силата на които се създават три европейски надзорни органи в съответните области – застраховане, банки и ценни нижа.
Постигането на съгласие и приемането на общ подход по тези три нови европейски надзорни органа се наложи изменение в секторното законодателство на Европейския съюз. Именно тази директива, която днес е предмет на обсъждане в същност предлага изменение в 11 секторни директиви пряко детайлизиращи създаването и произтичащи от създаването на трите надзорни органа. В същност тази директива е известна като „омнибус” - така се среща като работно наименование. И всъщност основните цели на тази директива, основните области в които тя предлага изменения това са три, бих могла да ги групирам.
Първата област, е с цел да се определи подходящият обхват на техническите стандарти, тъй като в регламентите за създаването на европейските надзорни органи се предвижда, че ще бъдат приемани и конкретни технически стандарти. Именно тази директива детайлизира в отделните секторни директиви приемането на такива технически стандарти.
Втората област, регламентира възможност за разрешаване на спорове между отделните държави-членки и техните национални надзорни органи с посредничеството на новосъздадените европейски надзорни органи. Тази област предполага съответни изменения в секторното законодателство, затова е предмет също на тази директива.
Третата област, са изменения от общ характер, които привеждат секторното законодателство в съответствие с новата надзорна рамка, която е била приета. Това е в най-общи линии предметният обхват на тази омнибус директива.
Предвидено е държавите-членки да я въведат в едногодишен срок след приемането й в националното си законодателство. И по-важно е за вас, че ще бъдат предприети конкретни законодателни изменения в българското законодателство, а именно в Кодекса за социалното осигуряване, Закона за кредитните институции, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, за пазарните злоупотреби, както и промени в съответните подзаконови нормативни актове. Това е породено от самия вид, който е избран като правно-организационна форма - директива, който подлежи на транспониране. Всъщност това е въвеждащата информация.
Общо становището на България, рамковата позиция, вие разполагате с нея в детайли. Най-общо България имаше бележки и възражения, които по време на преговорите бяха, мога да кажа, най-общо отразени в последния компромисен вариант. Така че ние сме доволни от провеждането на преговорите. Главното ни възражение, както и много други държави-членки беше, че предвидената възможност европейските надзорни органи да приемат правно-обвързващи решения по отношение на отделни финансови институции. Но това като крайна мярка, едва след като бъде изчерпан целият механизъм, когато бъдат сезирани компетентните органи на съответната държава, когато те не реагират, предвижда се възможност да се насочат такива решения към отделни финансови институции.
Ние възразихме и съответно по време на преговорите тази възможност отпадна, така че в компромисния вариант в момента остана един единствен член в който такава възможност е предвидена, но за груби нарушения на общностното право, която ние считаме, че е приемливо.
Друга важна бележка, която ние бяхме направили, е по отношение на това, че трябва да се запазят в максимална степен националните дискреции на националните надзорни органи. С изменението в отделни разпоредби, такива имаше и в областта на банковата сфера в Закона за капиталовите изисквания, бяха предвидени редакции, които според нас не ставаше съвсем ясно дали няма да бъдат нарушени националните дискреции, които бяха отвоювани всъщност при договарянето на предишни секторни директиви. В последната редакция, компромисният вариант, изключително сме удовлетворени от редакцията. Така че считаме, че и тази подробност е удовлетворена.
В най-общи линии преговорите продължават. Предстои финализиране през месец март и приемане на общ подход на ниво Съвет на Европейския съюз и след това дебатите продължават на триелог с Европейския парламент, където могат да се очакват, разбира се, нови изменения. Но на този етап ние сме удовлетворени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Народните представители, ако имат въпроси.
Господин Цонев, заповядайте.
Г-Н ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам да обърна внимание на колегите и на комисията, разбира се, на всички членове, че всъщност на мен ми се струва, че не бива да отминаваме една такава материя без дискусия и без подобаващо внимание, защото това всъщност е изключително важен документ, който в голяма степен ще касае развитието и на финансовите пазари, и на застраховането, и на пенсионното, и на банковото, и на всички тези сфери в страната и регулациите в следващите доста години. На мен ми се струва, че много добро беше изложението. Но бих искал да получа, може би, малко повече информация относно взаимодействието между тези органи, които се създават и националните органи - функциите, правомощията, компетенциите и разбира се, взаимодействието между националните органи, които се създават. В какво точно се изразяваха нашите препоръки, които бяха приети, в коя от областите. Ако имате възможност и готовност да ни информирате. Защото в някои от областите, аз смятам, че нашето регулиране е много добро, например в банковото, в застраховането, в пенсионното дело. Може би в областта на ценните книжа, финансовия надзор и т.н. има още какво да се желае. Но по принцип това е реакцията на Европа след кризата, която не е наша криза за щастие. Но се появява на време, за да видим, всъщност какво от негативния си опит Европа е успяла да обобщи и какво от нашия позитивен все пак може да вземе, защото ние не бива да имаме ниско самочувствие в тези сфери, тъй като имаме реални постижения.
Може би бях доста общ, но в хода на вашия отговор ще се опитам да конретизирам материята достатъчно значима, за да й обърнем внимание.
Г-ЖА ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Аз ще започна с отговора и колегите ще ме допълнят, ако преценят, че има още нещо да се каже.
Първо, бих искала да конкретизирам, че това е така наречената омнибус 1 директива. Тоест, тя засяга области извън застраховането, поради техническата причина, че Директивата платежоспособност две, която регламентира отношенията в областта на застраховането, предприемане и извършване на дейност на застрахователи и презастрахователи все още не беше финализирана, когато се подготвяше тази директива. За съжаление се налага изменение. Но то беше възможно едва след нейното обнародване в Държавен вестник, което вече е факт и затова втората омнибус 2, в областта на застраховането ще бъде вероятно представена края на март месец. Това е едно уточнение, тъй като говорим само за областите извън застраховането.
Вие казахте поуките от кризата. Новата надзорна архитектура е насочена не толкова да прецизира секторното законодателство като материално-правно регулиране, а по-скоро да усъвършенства надзорната дейност. Беше установено в резултат на многобройни изследвания, че именно много слабо място е всъщност слабата интеграция и сближаване на надзорните практики на отделните държави-членки. Поради слаба прозрачност и не засилена конвергенция в тази област, не е било възможно на време да се идентифицират сериозни системни рискове, което довежда до някои невъзможности за координирани действия на ниво Европейски съюз. Това поражда необходимостта да се помисли за нова крачка напред в усъвършенстването на надзора, неговата регламентация, структура, правомощия и компетенции. А в тази връзка най-общо в момента действат три комитети, така наречените комитети от трето ниво, на ниво Европейски съюз в същите три сфери, както ви ги изброих – застраховане, ценни книжа и банки, които в момента имат само съвещателен глас към Европейската комисия. Експертно мнение предоставят, но нямат правото да издават правно задължителни решения.
Тъй като в течение на година или две бяха правени много опити, да се засилят функциите на тези три надзорни европейски органа, като им се предадат нови функции и правомощия, но се достигна до извода, че без промяна в правния статут на тези органи, обособяването им като отделни юридически лица каквито всъщност те сега стават. И даването на възможност те да издават правно-задължителни решения, не може да се постигне целения ефект, те да осигурят еднакво прилагане на секторното законодателство във финансовата сфера. Това е основното постижение, основната идея на цялата реформа.
Това което вие питате, отношението между трите нови надзорни органа и националните надзорни органи, говорим изключително за надзорна практика. Основната цел е да се гарантира еднаквото и коректно прилагане на секторното законодателство, което в много сфери е изключително прецизно разработено. Но при самото му транспониране и прилагане, поради различните специфики на националните икономики, не може да се постигне именно тази еднаквост при надзора на финансовите институции. На тези нови комитети, които се създават се дава възможност те чрез подробно разписани процедури в регламентите, които бяха предмет на предишно представяне, те да могат да гарантират това еднакво прилагане чрез сезирането на националните надзорни органи и издаване по отношение на тях, разбира се, след уведомление, след отказ на националния орган да коригира своята неправилна практика или ако сметне, че не трябва да я коригира да обясни защо няма да пристъпи към изменение. В резултат на което, ако надзорният орган европейски прецени, че все пак се налага такава корекция, той има право да издаде правно задължително обвързващо решение. Това е новият революционен момент.
Това което България не приемаше, както казах, и много други държави е, че след изчерпване на тази процедура, ако националният надзорен орган, въпреки всичко не приложи препоръките на европейския надзорен орган, тогава той има право да насочи своите действия към конкретната финансова институция, която създава конкретния системен риск или затруднения за европейския пазар.
В този смисъл възраженията бяха, че националните надзорни органи трябва да запазят своята дискреция да извършват ежедневния надзор върху финансовите институции и не трябва да им се иззема тази функция. Това всъщност в резултат на много ожесточени дебати беше постигнато. И в момента само в една от трите хипотези остана тази възможност. Но тя е свързана изключително със сферата на прилагане на законодателството. Имаше още две сфери свързани с финансовата стабилност, с извънредни ситуации, със спорове между националните надзорни органи в тези сфери тази възможност отпадна.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви за изчерпателния отговор.
Колеги, други въпроси имате ли?
Колеги, съвсем кратка бележка и на г-н Цонев беше хубав въпроса, защото ние сме свикнали да изпълняваме европейското право, а вече сме част от неговото създаване. Затова гледаме и тези рамкови позиции. Всички ние имаме и евродепутати. Това ще бъде гледано и от Европейския парламент. Колкото по-добре запознати сме и работим заедно и с Министерство на икономиката и на финансите, и с нашите евродепутати може да въздействаме на европейското право.
Един от въпросите, който ще бъде тепърва разискван и е обект на много емоции е, доколко заради кризата да се върви към централизация или децентрализация на надзора. Виждате в момента позицията на Министерство на финансите е все пак да се удържа децентрализираният подход. Всяка страна да решава за себе си. Мисля че това е по-добрият вариант на този етап. Но темата е най-малко много интересна, много дълбока и ще бъде повдигана тепърва.
Колеги, други въпроси има ли?
Господин Цонев, заповядайте.
Г-Н ЙОРДАН ЦОНЕВ: Темата е много интересна.
Във връзка с това, което каза председателят, наистина погледнете органите, които се създават. Например, въпросният Европейски съвет за системен риск. Ние няма как да не приветстваме създаването на такъв орган, защото един такъв орган ще отчете всъщност, че ние сме източник на системна стабилност, на макроравнище. Ако такъв орган функционираше, наблюдаваше, имаше не само координиращи, но и истински надзорни функции, даже доминанта над националните надзорни органи, едва ли щяха да се допуснат нещата, които се допуснаха да кажем в една Гърция и не само. Така че наистина много интересна е материята. Има неща в които може да подкрепим децентрализацията, други в които е добре да подкрепим централизацията. Но трябва да участваме активно в създаването на това законодателство, защото аз мисля, че ние като страна специално в тази област има какво да предложим.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря.
Защото аргумент за централизация примерно е заради казуса Гърция. Има опасност да има удар в еврото в глобален план и тогава това е аргумент за централизация. Интересно е.
Колеги, други въпроси, позиции има ли? Няма.
Въпреки че нямаме формален доклад в зала, нека да гласуваме тази рамкова позиция.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на нашите гости.

Колеги, по точка четвърта – р а з н и, ако има някой въпрос, който да бъде повдигнат от някой от вас, моля. Няма.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.25 часа).


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова
(38 089)