1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 002-01-17, внесен от Министерски съвет на 01.03.2010 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна и Република Южна Африка от друга страна, за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество, № 002-02-9, внесен от Министерски съвет на 23.02.2010 г.
3. Изслушване министъра на икономиката, енергетиката и туризма на тема: “Икономическото състояние на топлофикационните дружества в София, Пловдив и Варна, програмите им за развитие и повишаване качеството на предоставяните топлофикационни услуги”.
4. Представяне на информация от председателя на ДКЕВР за предприетите мерки и програмата за действие на ДКЕВР за повишаване качеството на доставяната от ЕРД електрическа енергия на крайните потребители.
5. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 21


На 10 март 2010 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток” на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 002-01-17, внесен от Министерски съвет на 01.03.2010 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна и Република Южна Африка, от друга страна, за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество, № 002-02-9, внесен от Министерски съвет на 23.02.2010 г.
3. Изслушване на министъра на икономиката, енергетиката и туризма на тема: “Икономическото състояние на топлофикационните дружества в София, Пловдив и Варна, програмите им за развитие и повишаване качеството на предоставяните топлофикационни услуги”.
4. Представяне на информация от Председателя на ДКЕВР за предприетите мерки и програмата за действие на ДКЕВР за повишаване качеството на доставяната от ЕРД електрическа енергия на крайните потребители.
5. Разни.

Заседанието беше открито в 14,00 часа и ръководено от председателя на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм - Мартин Димитров.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Присъстват 18 народни представители. Имаме кворум и можем да започнем заседанието.
Благодаря за интереса на медиите, но ще ви помоля да позволите да стартираме заседанието, колеги.

Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 002-01-17, внесен от Министерски съвет на 01.03.2010 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна и Република Южна Африка от друга страна, за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество, № 002-02-9, внесен от Министерски съвет на 23.02.2010 г.
3. Изслушване министъра на икономиката, енергетиката и туризма на тема: “Икономическото състояние на топлофикационните дружества в София, Пловдив и Варна, програмите им за развитие и повишаване качеството на предоставяните топлофикационни услуги”.
4. Представяне на информация от Председателя на ДКЕВР за предприетите мерки и програмата за действие на ДКЕВР за повишаване качеството на доставяната от ЕРД електрическа енергия на крайните потребители.
5. Разни.

Има молба от Министерство на икономиката втора точка да стане първа, за да може заместник-министърът Евгени Ангелов, който е поканен и на друга комисия, има друг ангажимент, да я представи.
Има ли колеги, съгласие втора точка да стане първа?
Гласуваме програмата, както ви беше представена. Втора точка става първа. Всичко останало се запазва.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 18 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

Започваме с точка първа от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество, № 002-02-9, внесен от Министерски съвет на 23.02.2010 г.
По ратификацията господин Ангелов заповядайте.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, Бих искал да представя на вашето внимание законопроекта за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, за изменение Споразумението за търговия развитие и сътрудничество.
За периода на своето действие Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество между Европейската общност и държавите-членки и Южна Африка се утвърди като добра основа за развитие на отношенията между двете страни, без да се налагат фундаментални промени в текста му.
Въпреки това споразумението следва да бъде актуализирано, за да отрази поетите през последните години ангажименти в областта на борбата срещу тероризма, Международния наказателен съд и да отчете ревизирането на споразумението.
Споразумението за изменение за търговия, развитие и сътрудничество между Европейската общност и Република Южна Африка е част от общата търговска политика и политиката за развитие на Европейския съюз и създава възможности за по-активно сътрудничество между двете страни. В икономически план споразумението за изменение няма да окаже значително въздействие върху развитието на отношенията между двете страни, защото в него не са обхванати разпоредби по търговски и свързани с търговията въпроси. Направените изменения в частта на икономическото сътрудничество целят подобряване на функционирането му. Подобряване на споразумението за изменение няма нито пряко, нито косвено въздействие върху държавния бюджет на Република България.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на заместник-министър Ангелов.
Колеги, по тази точка въпроси, изказвания? Няма желаещи. Подлагам я тогава на гласуване.
Който е съгласен да приемем на първо четене законопроекта за ратифициране Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга, за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество, който е „за”, моля да гласува.
Гласували 18 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към обсъждане на точка втора от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 002-01-17, внесен от Министерски съвет на 01.03.2010 г. – за първо четене.
Тя ще бъде представена от госпожа Ани Михайлова – заместник-министър на финансите.
АНИ МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги и гости, позволете ми да представя проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
Законопроектът предвижда промени в три основни аспекта. Преди всичко това е увеличаване на минималните размери на гаранционния капитал на застрахователите и презастрахователите. Необходимостта от увеличението произтичат от изискванията на Кодекса за застраховането и приложимите европейски застрахователни директиви. Имаме три директиви, които налагат това изменение. Те предвиждат годишно осъвременяване на минималните размери на гаранционния капитал, като стойността му в евро се увеличава с процентното увеличение на европейския индекс на потребителските цени, който е публикуван от Евростат при условие, че този процент надхвърля с 5 на сто последното преизчисление. Предложените размери на увеличението са съобразени с обявените от Европейската комисия актуализирани размери на минималния гаранционен капитал на тези дружества.
Конкретните предложения в законопроекта за увеличение са от 6 400 000 лв. на 7 млн. лв. за застрахователите, които извършват животозастраховане и застрахователите по общо застраховане, които извършват дейност по застраховки гражданска отговорност и финансови застраховки. 4 400 000 на 4 600 000 за застрахователите от общо застраховане, които извършват дейност по други видове застраховки. От 6 400 000 на 7 млн. за презастрахователите и от 2 млн. лв. на 2 200 000 за активните презастрахователи. Повишението на минималния гаранционен капитал на презастрахователите цели изравняването на този капитал с актуализирания размер на гаранционния капитал на застрахователите, които извършват животозастраховане, или които извършват общо застраховане по застраховки гражданска отговорност и финансови застраховки.
В законопроекта е предложен отлагателен срок от 3 месеца след влизането му в сила, в който застрахователните акционерни дружества и презастрахователите да приведат капитала си в съответствие с новите изисквания на Закона.
Вторият аспект на промените е свързан с определяне на конкретни срокове за подаване на справки и отчети от застрахователните брокери в Комисията за финансов надзор. Със законопроекта са предложени конкретни срокове за представяне на информацията, годишни и шестмесечни справки и отчети от застрахователните брокери в КФН. Чрез тази промяна се цели отстраняване на пропуска на законодател да определя такива срокове в Закона, като същевременно се гарантира изпълнението на задължението на посочените поднадзорни лица за предоставяне на информация в КФН.
Третият аспект на промените касае режима на утвърждаване на бюджета на гаранционния фонд. Предложеното със законопроекта утвърждаване на бюджета на Гаранционния фонд от КФН има за цел, да бъде създаден ефективен, превантивен механизъм за контрол върху планирането и разходването на средствата на Гаранционния фонд. Също така се създават условия на подзаконово равнище с Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд да се регламентира подробна и прозрачна бюджетна процедура по отношение на Гаранционния фонд. Промените са мотивирани и от необходимостта за уеднаквяване на режима на утвърждаване на бюджета на Гаранционния фонд с този на фонда за компенсиране на инвеститорите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Нека от Комисията по финансов надзор да представят тяхното мнение кратко и по същество.
Заповядайте господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости,
Комисията за финансов надзор подкрепя предложените в законопроекта изменения, като напълно споделяме изложените мотиви до момента от госпожа Михайлова. По отношение на определяне на бюджета, т.е. възможности за контрол на бюджета върху Гаранционния фонд, струва ми се, че ще чуем мнението от представителите на застрахователната общност, тъй като тези изменения бяха предизвикани в една малко по-различна ситуация, т.е. когато не беше ясно дали пазарният механизъм за определянето на този бюджет ще сработи. Но поради добрата воля от тяхна страна, той наистина сработи, но все пак предполагам, че те така или иначе ще се изкажат по тази точка и предлагам да ги чуем и да вземем отношение по това, което ще кажат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има становище от Асоциацията на българските застрахователи, което е раздадено на всички народни представители. Нека техен представител да вземе отношение и наистина по този въпрос, определянето и формирането на бюджета да представи позицията на застрахователите.
Заповядайте.
ОРЛИН ПЕНЕВ (председател на Асоциацията на българските застрахователи): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, във връзка с предложението на Закона за изменението и допълнение на Кодекса за застраховането, бих искал да отправя следните бележки:
По отношение на § 1, § 2 и § 4 Асоциацията на българските застрахователи няма никакви възражения и подкрепя предложените промени.
По § 3 и предвиденото изменение в чл. 290 от Кодекса за застраховането не подкрепям предложената промяна, поради следните съображения и мотиви, които бих желал да изложа пред вас. В мотивите на законопроекта е посочено, че тази промяна е продиктувана от необходимостта да създава превантивен механизъм за контрол от страна на държавата върху планирането на разходите на Гаранционния фонд. Считаме, че в Кодекса за застраховане и Правилникът за устройството и дейността на Гаранционния фонд са предвидени достатъчно механизми за контрол и надзор върху дейността на Гаранционния фонд от страна на Комисията за финансов надзор. Така например заместник-председателят на управление Застрахователен надзор одобрява членовете на Управителния съвет и изпълнителния директор на Гаранционния фонд. Фондът подлежи на надзор по реда на Кодекса за застраховане, като съответно приложение намират правилата на глава 6 от Кодекса и чл. 18 и чл. 19 от Закона за Комисията за финансов надзор.
Комисията за финансов надзор притежава правомощие, както да определи по своя инициатива размера на вноските в Гаранционния фонд, така и да определи допълнителните вноски в случай, че разполагаемите средства във фонда паднат под минималния размер или при друга необходимост от финансиране на дейността на фонда. Не случайно бюджета на Гаранционния фонд се одобрява от Съвета на фонда, който включва представители на всички застрахователни дружества по чл. 287 от Кодекса за застраховането. Считаме, че Гаранционният фонд следва да запази независимия си статут и планирането на разходи за дейността трябва да остане в компетенцията на застрахователните дружества, в качеството им на тесни специалисти и професионалисти.
Намираме, че предвидения към този момент ред за приемане и одобрение на бюджета на Гаранционния фонд в достатъчно голяма степен създава ефикасен контрол и условие за детайлна и прозрачна бюджетна процедура.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Гаранционния фонд виждам, че има представители, ако желаете вземете думата, като важното е да разберат народните представители каква е била практиката до момента и какво се променя. Защото в крайна сметка те взимат решението.
БОРИСЛАВ МИХАЙЛОВ (изпълнителен директор на Гаранционния фонд): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представили сме писмено становище, което касае повдигнатия проблем. Не знам дали сте имали възможност да се запознаете. Два основни момента има, които касаят дейността на Гаранционния фонд с предлаганата промяна.
Първо, относно одобряване на бюджета на фонда от Комисията за финансов надзор, а втория е относно одобряване на годишния финансов отчет от същата комисия. Видно от мотивите на вносителя се цели уеднаквяване на правната уредба на Гаранционния фонд с тази на фонда за компенсиране на инвеститорите. Двата фонда са с коренно различен статут, начин на финансиране, органи на управление и процедура на приемане на бюджета и отчета на разходите. Бюджетът на фонда за компенсиране на инвеститорите се определя и изпълнението му се одобрява от Комисията за финансов надзор, т.е от държавата. При нас средствата от вноски на застрахователите и бюджетът се съставя, приема и одобрява от застрахователите на Съвета на фонда, тъй като средствата са техни. В приходната част на бюджета на Гаранционния фонд, държавата е тази, която определя вноската ежегодно по предложение на Общото събрание на Съвета на застрахователите. Но тя не участва с финансови средства в приходната част на бюджета.
По отношение на разходната част. На първо място е изплащане на обезщетения на увредени лица на незастраховани водачи на МПС с българска регистрация в страната и Европейското икономическо пространство, както и на компенсаторни органи от други държави от набраните средства чрез застрахователите си. Рамката на административните разходи е нормативно определена от държавата и е за сметка на приходите от инвестиции и други приходи, не забранени от закона. Същата стриктно се спазва от Гаранционния фонд.
Сега в действащата нормативна уредба е уредена процедура за приемане и одобряване на бюджета на Гаранционния фонд от Съвета на гаранционния фонд, като на заседанието заедно с поканата за участие на заместник-председателя на Комисията, ръководещ управление “Застрахователен надзор” се изпраща и проект на бюджета. И по този начин бюджетът се приема и одобрява от всички застрахователи с участието на Комисията за финансов надзор.
Относно изпълнението и контрола. Най-добрият контрол е този, който дава средствата, застрахователите в лицето на Съвета. Също така годишният финансов отчет се предоставя и на Комисията за финансов надзор. Годишният финансов отчет на фонда се заверява от двама регистрирани одитори, утвърдени от заместник-председателя. При констатирани нарушения Комисията, съответно заместник-председателят, взема подходящи мерки, съгласно Кодекса. Фондът подлежи на надзор, съгласно чл. 296 от Кодекса, както се прилагат съответно правилата за надзора на застрахователите. В тази връзка всяко тримесечие и в края на всяка календарна година на Комисията се предоставят отчети, справки и данни. Тези справки и данни се предоставят в пълен обем за сведение и контрол и на презастрахователя. Всички те се публикуват в сайта на фонда, прозрачност.
Статуквото на фонда е подобно на това на останалите гаранционни фондове в страните на Европейския съюз. Това е в общи линии. Въвеждането на тази мярка ще затрудни работата и смея да кажа, получава се нещо като одържавяване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате думата за въпроси по тази тема. Чухте две различни мнения. Въпросът е, коя политика ще подкрепи Комисията?
Аз ще задам един въпрос към госпожа Михайлова. Госпожо Ана Михайлова – заместник-министър на финансите, на мен ми се иска да знам и е важно за членовете на Комисията, защо до момента е имало една бюджетна процедура, а сега се приема друга? Тоест даваме правомощия на Комисията по финансов надзор да одобрява бюджета на Гаранционния фонд. В смисъл, какъв е бил досега проблема. Това е важно да го чуем всички народни представители. Какъв е бил досега проблема, който решаваме по този начин. Защо смятате, че в тази нова регулация системата ще бъде по-защитена и по-добра. Би трябвало да има някакъв проблем до момента, който вие сега да го решавате и той да отпада. Това обяснение е важно за всеки един народен представител.
Заповядайте.
АНА МИХАЙЛОВА: Промените са предложени с оглед и на измененията в цялостната институционална рамка за която се говори на европейско ниво. Надзорните органи придобиват нов статут и нова роля с оглед на дестабилизацията на финансовите пазари, на която сме свидетели в последно време. Считаме, че внасянето на бюджета на един по-ранен етап в Комисията за финансов надзор ще създаде по-добри условия за прозрачност и ще предостави на комисията по подробна информация на един по-ранен етап. Действително прав сте затова, че досега бюджетът е бил представен в КФН само за сведение. Но според нас е важно те също да участват в бюджетните дискусии и да бъдат въвлечени като надзорен орган в контрола на цялостния процес.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз искам да кажа, че материалите ни ги дадохте сега и ако нещо пропусна и се окаже така, че не сме подготвени, вината не е в нас.
Както видях госпожо Заместник-министър и тук гледам и председателите на Гаранционния фонд , и на застрахователите, и те четат този материал, който ние можем да четем. Явно, че вие сте малко по-напред от нас, поне сте го написали. Но в мен възникват следните въпроси, на които ако получа отговор евентуално мога да асимилирам за какво става въпрос и да вземем решение как да гласуваме.
Доколкото разбирам в този Гаранционен фонд всички вноски са само от застрахователите и държавата няма никакви вноски. Държавата изобщо не внася нито един лев. Първото становище така ли е или не е?
Второто, което ми прави впечатление, статуквото на български гаранционен фонд е също както на останалите европейски страни. Така пишете тук. Тук вече различието е, че заместник-министърката казва, че има някакви нови разпоредби вече в Европейския съюз. Къде е новото? И ако в Европейските държави нищо, че не внасят съответната лепта и дял в застраховането, държавата меси ли се там или не се намесва?
След това каква е разликата след като в Комисията по финансов надзор отчетите се дават на тримесечие и доколкото четох и на годишен план. Какво ще промени Комисията по финансов надзор, ако евентуално пак се дадат бюджетите и отчетите, и финансовия надзор вие ще се намесвате ли в тези бюджети. И какво ще се постигне след вашата намеса. Ще подобрите застрахователния процес, ще контролирате разхода на средствата или ще направите така, че ще нарушите баланса, който е създаден досега.
Остават много неизвестни господин Председател. Господин Борислав Михайлов и Орлин Пенев, те на какво окончателно мнение са? Дали да има намеса на държавата и ако има, защо. Иначе както казахте господин Председател, до тук нито една от институциите не каза, че има някакъв проблем и въз основа на този проблем да се вземат допълнителни решения, за да подобрим по-нататъшното управление на този фонд. Ако това разберем народните представители. Може колегите да са разбрали и затова мълчат, но на мен все още не ми е ясно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз имам един въпрос към Министерството. Предвид някои сведения, които се явиха по медиите, че евентуално някои от дейностите на КФН ще минат към БНБ, поради това ли си прехвърля Сметната палата превенцията и контрола върху бюджета и отчета на фонда или има и други мотиви?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов едно уточенине. Без решение на Парламента нищо не може да бъде прехвърлено никъде като правомощие. Така че без да го решим ние няма да стане.
Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Моят въпрос е в същата посока и затова си позволявам да допълня колегата.
Също ме учуди, че тези бюджети и отчети се представят в Сметната палата. Но аз го разбирам, че не Сметната палата поверява, а Комисията по финансов надзор ги разглежда и одобрява и т.н., а за Сметната палата се дават само за сведения. Аз незная има ли представители на Сметната палата тук. Въпросът е, Сметната палата, като им се предоставят бюджетите и отчетите, какво от това? Те самостоятелно изготвят своята програма за одит всяка година и това по никакъв начин не ги задължава да вземат каквито и да е действия. Струва ми се малко безсмислено.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имаше три въпроса - г-н Аталай, г-н Николов и г-н Добрев. Да обобщя още веднъж. За да приемем новата процедура по приемане на бюджета, господа и дами от Министерство на финансите и Комисията по финансов надзор, нашата комисия трябва да е на ясно какво ще бъде по-добре и какъв проблем в миналото налага новата регулация. Това не можахте да ни отговорите.
Господин Аталай пита, има ли европейска директива, европейско изискване. Аз мисля че няма. Ако няма, какъв проблем решаваме по този начин, защото ние хубаво гласуваме закони, но трябва да сме убедени какво по-добро състояние на нещата постигаме по този начин.
Имаше два конкретни въпроса на г-н Николов и г-н Добрев относно подаването на отчетите към Сметната палата. Доколко Сметната палата упражнява контрол на дейност върху тези отчети?
Първо госпожа Михайлова и след това господин Чобанов.
АНА МИХАЙЛОВА: Нека да започна от първия въпрос на господин Аталай. Малко повече за Гаранционния фонд. Той е юридическо лице. Създадено е с отменения Закон за застраховането и сега Кодекс на застраховането и изплаща обезщетения по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и задължителна застраховка за злополука в посочените от закона случаи. Средствата на фонда се набират основно от вноски на застрахователите предлагащи тези задължителни застраховки, като размера на вноските се определя от Комисията за финансов надзор.
Защо се налагат тези промени. Считаме, че по този начин ще се създаде един по-добър механизъм за предварителен контрол от страна на Комисията за финансов надзор. Процедурата по съставянето и приемането на бюджета ще бъде по-прозрачна с участието на отговорния надзорен орган. Действително няма европейски изисквания и няма директива, която да налага тези изменения. Но считаме, че ще има промяна към подобрение на сега съществуващата практика, без това което каза господин Аталай, да се нарушава по някакъв начин съществуващия баланс.
Може би г-н Чобанов може да добави повече.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Аз да отговоря на въпроса, какъв проблем е възникнал. Може би като тръгнем от там, господата народни представители ще преценят, необходима ли е подобна промяна. Конкретен повод за това предложение имаше тази година, когато получавайки бюджета на Гаранционния фонд, който беше одобрен от Съвета на застрахователите, тогава в Комисия за финансов надзор ни направи впечатление, че някои от разходите, които са изцяло законосъобразни, но по целесъобразност се отклоняват от общото виждане за изразходване на средства в ситуация на икономическа криза. Тоест, сториха ни се някои от разходите завишени спрямо това, което е било по бюджет 2009 г. Поради тази причина ние поискахме подобна промяна от гледна точка наистина да има контрол и съобразявайки се с икономическата ситуация подобни неща да не се случват.
Обаче междувременно имаше благоприятно развитие от самите застрахователи, Асоциацията, Съвета и Гаранционния фонд. Тоест, след това те отново преразгледаха своите разходи от гледна точка на това, да се съобразят в някаква степен и с това, което се получи като комуникация по между ни. И те намериха пазарното решение на проблема, нека така да го нарека, тоест се съгласиха да намалят разходите си. Тоест, ние сме убедени разбира се, в добрата воля на Съвета на застрахователите и Гаранционния фонд и винаги няма необходимост да бъде налагана допълнителна регулация, ако сме сигурни, че пазарното решение работи. Тоест, в случая пазарното решение проработи и те сведоха разходите си в рамките, които отговарят на икономическата ситуация, на ситуацията на криза в която се намираме. Тоест, ако постигнем това джентълменско споразумение, което смятам, че постигнахме тази година в този случай, но ако го постигнем това джентълменско споразумение, че и занапред ще се съобразяваме с подобни неща, аз съм готов да приема, че пазарното решение работи и в случая застрахователите ще съумеят сами да вкарват разходите в граници, които са съответстващи на ситуацията. Като подчертавам, че тогава тяхното становище беше, че те никога не са били разточителни по отношение разходването на средства, но това са планирани средства, които е много вероятно да не бъдат изразходвани в течение на годината. Но все пак когато имаме един бюджет и той планира нещо, винаги може да кажем, че съществува възможността той да бъде изхарчен.
От тази гледна точка ние предложихме тези промени, тъй като това са вноски, които наистина се правят от застрахователите, но при тях обществения интерес е твърде голям, тъй като те се използват за обезщетение в такива специфични случаи и затова смятаме, че контрола е необходим. Както казваме, ако сме удовлетворени, че пазарното решение работи, е о кей да се съгласим с тях.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаше още въпроси от страна на господин Николов и господин Добрев, на който не отговорихте за контрола от Сметната палата.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Тук е приложено това, което при други бюджетни процедури е практика. Ако имаме някаква форма на административен контрол върху бюджета, е нормално да минава и през Сметната палата, тъй като до момента бюджетът на Гаранционния фонд не е бил включен в списъка на бюджети, които преминават през Сметната палата. Но това си върви заедно с предложението за бюджетната процедура. Ако отхвърлят уважаемите народни представители предложението за бюджетната процедура, то тогава автоматично ще отпадне това, което се отнася до контрола за Сметната палата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Чобанов. Решението на Комисията зависи от вашите аргументи.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз искам да попитам следното. Мисля, че колегите от Комисията разбрахме, че има някаква превантивна роля създаването на тази алинея. Като общо взето това е във формата на един диалог, както вие казвате, това ние считаме, че не е законосъобразно или така увеличено. Ако обичате коригирайте го. И в един момент това се коригира. Какво би станало, ако не бъде приет годишния финансов отчет, ако не бъде одобрен. Какво става на практика? Представя се годишния финансов отчет. Вие казвате не го одобряваме и какво следва след това?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е един много хубав въпрос господин Икономов. Може би господин Чобанов трябва да отговори.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: В момента годишният финансов отчет не се одобрява. Той се представя за сведение в Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Чобанов, въпросът на господин Икономов беше следния, ако подкрепим този текст и вече важи новата процедура и Гаранционният фонд внася за одобрение бюджета, обаче Комисията по финансов надзор не го одобрява, какво настъпва след това. Тоест, някаква помирителна процедура, в смисъл кажете ни чисто процедурно как ще изглеждат нещата? Интересът на Комисията е следния. Искаме да подкрепим работещи механизми. И при положение, че предлагате такава процедура по одобрение трябва да знаем какво ще стане, ако реши Комисията да не го одобри. В смисъл какво става след това?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: След това те ще трябва да го коригират, докато бъде одобрен.
РЕПЛИКА: Тук сме се събрали да чуем малко повече аргументи и най вече те да бъдат по-конкретни, за да вземем мотивирано и ясно решение във връзка с тези промени. Защото ние правим промени в закона, а не правим някакви арбитражи по джентълменски споразумения. Така че молбата ми е да разбере Комисията какъв е бил проблемът с този бюджет, който е бил представен пред Комисията за финансов надзор, конкретно? Какво ви е притеснило? Наистина това нещо ще натежи и ще ни даде основание да решим правилно.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Конкретно това, което ми направи впечатление по отношение на бюджета на Гаранционния фонд. Той е планиран бюджет. Не е изпълнен, но това беше планирано увеличение на административните разходи през 2010 г. в сравнение с 2009 г. с около 25 процента. Това което ми направи впечатление по отношение на бюджета и ни притесни в най-голяма степен, тъй като в ситуация на криза преценихме, че е много трудно да бъдат обосновани подобни увеличения. Това е основното, което ни притесни. От тази гледна точка ние поискахме да бъде преразгледано и наистина беше проявена воля от Асоциацията за застрахователите това да бъде променено и от Съвета на застрахователите. И в крайна сметка проекта се върна в нормални рамки, където няма подобно увеличение. Това беше конкретно това което ни притесни подобно голямо увеличение в административните разходи. То не е незаконосъобразно. То е законосъобразно и беше съобразено с приходите, които те ще получат. Но в действителност в ситуация на криза увеличение на административни разходи с 25 процента ни се стори притеснително и това беше причината.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Чобанов.
Казвайте ги тези неща на Комисията, защото ние трябва да знаем причините за една законова промяна.
Колеги, други въпроси.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз искам да апелирам към колегите от Комисията за финансов надзор и респективно от Министерството да се отнасяме внимателно към всяка промяна в тези системи, защото аз твърдя, че в тях е намерен необходимия баланс между контрол, прозрачност, начин на формиране, разходване на средствата, гаранции и т.н. Доказателство за това е не факта, че са приети в един или друг състав на мнозинства или на различни състави на Народното събрание. Фактът че системите на застраховането или на банкирането в страната действат добре и контролните механизми по тях действат добре.
Смея да твърдя, че познавам добре материята, защото така стана, че в 38-то Народно събрание като председател на Бюджетната комисия приехме Закона за застраховането, с което формирахме този фонд и определихме регламентацията на неговото формиране и контрола върху него. А в 40-то Народно събрание приехме Кодекса за застраховане в Икономическа комисия, където пак аз бях председател. Така че уверявам ви колеги много професионално е търсен този баланс. Не политически е намерен, благодарение именно на хора, като вас, които стоят отсреща и в дясно като експерти. Затова нека бъдем много внимателни. Ако ви прави впечатление този фонд, който се формира само с средства на застрахователите, управителното му тяло и изпълнителното му се одобрява от КФН, от подуправителя, който контролира тази дейност по застраховането. Ако ви прави впечатление Комисията за финансов надзор определя вноските. Тоест, цялата приходна част се определя от регулатора. Ние преценихме тогава и аз сега съм на същото мнение, че разходната част трябва да се определя от тези, които формират приходната част. Не ви е нужен този контролен механизъм. Така смятам аз. Да бъдем наистина по-внимателни.
Едно изречение за европейската практика. Да, Европейската комисия, Европейският парламент, структурите които работят в момента по формиране на регламентите наистина наблягат върху контрола, прозрачността и регулациите. Но Европа има нужда от това. Аз и в предишни заседания на Комисията казах, България, Слава Богу, не. Говоря за банковия и за застрахователния надзор, контрола върху тези две системи, които функционират по-добре от Европа. Доказателства имаме достатъчно. Затова ние нека бъдем внимателни, да наблюдаваме процесите, които стават в Европа, но не е необходимо да се засилваме с тяхната инерция, специално в тези две сфери. Не говоря изобщо и по принцип.
Така че аз смятам, господин председател, че трябва да подкрепим законопроекта, но този параграф трябва да отпадне, тъй като не виждам необходимост да бъде приеман.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други изказвания?
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги от Комисията по финансов надзор, не можахте да ни убедите и нямате такива аргументи с които да ни накарате да гласуваме за този параграф с удовлетворение, с уважение, поради простата причина, че оставам с убеждението, че досега създадените регулаторни рамки са достатъчно добре работещи, но като че ли вие искате още повече да се намесвате в дейността на Гаранционния фонд. Явно, че стремежът на държавата освен да бъде нощен пазач, искате и през деня да ги контролирате. Като че ли няма да може да се съгласим с това нещо. Защото други аргументи не можахте да ни поставите. Защото самото ваше изказване именно е нещо, което вие сте очаквали да се случи, но не се е случило и дава достатъчно основание да смятаме, че Управителният съвет и Гаранционният фонд много добре си гледат работата и преди вие да сте се намесили, те са си регулирали самостоятелно всичко онова, което е било необходимо.
Аз не знам дали е необходимо изобщо да приемаме закона, но до тук това, което чух от вас и всичко това, което вие предлагате, смятам, че не би трябвало да подкрепим този законопроект. Нека да го върнем отново за размисъл и евентуално ако сметнете, че работата на Комисията по финансов надзор е толкова малка, може да намерите на друго място с някакви други задачи да бъдете натоварени, но не и с това.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да ви напомня, че по първи и по втори параграф има европейски изисквания, които ние трябва да съобразим между първо и второ четене. Ако волята на комисията е друга може да коригираме проблематичния трети параграф. Така ситуацията изглежда именно по този начин.
Заповядайте господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз точно в това искам да ви подкрепя. Нека да го гласуваме на първо четене. Аз също с този § 3 имам доста съмнения, които трябва да изчистя. Така че съгласен съм между първо и второ четене да помислим да решим дали да го приемем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Който е съгласен моля да гласува.
Гласували 18 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приехме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
Благодаря на всички наши гости!

Преминаваме към обсъждане на точка трета от дневния ред - Изслушване на министъра на икономиката, енергетиката и туризма на тема: “Икономическото състояние на топлофикационните дружества в София, Пловдив и Варна, програмите им за развитие и повишаване качеството на предоставяните топлофикационни услуги”.
По тази точка наши гости ще бъдат:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма: Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма; Димитър Куюмджиев – и.д. директор на Дирекция “Сигурност на електроснабдяването”; Любка Георгиева – държавен експерт в дирекция “Сигурност на електроснабдяването” и Анета Петрова – началник на сектор “Дялово разпределение” в отдел “Електроенергетика и топлоенергетика” към Дирекция “Сигурност на електроснабдяването”;
от Държавната агенция за енергийно и водно регулиране: Ангел Семерджиеав – председател; Валентин Кирчев – заместник-председател; Анжела Тонева – член на ДКЕВР; Пламен Денчев – член на ДКЕВР и Тома Гьорчев – член на ДКЕВР;
от „Топлофикация София” ЕАД: Петко Милевски – изпълнителен директор;
от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД: маг. Йорг Золфелнер – председател на Управителния съвет и Калина Трифонова – вицепрезидент “Корпоративни и правни въпроси”;
от „Далкия България” ЕАД: Доминик Дуда – генерален директор на Далкия за България и Илия Николаев – председател на борда на директорите на Топлофикация Варна;
от КНСБ: Божидар Митев и Венцислав Митовски.
Нека всички гости да заповядат. Целта е колеги да видим проблемите на топлофикационните дружества в София, Пловдив и във Варна. Някак си за София въпроса тежи със страшна сила. Има едно прехвърляне на проблема между държавата и общината и собствеността между държавата и общината. И въпросът е преди да е готово още Енергийната стратегия съвместно с Министерство на икономиката да поставим най-наболелите проблеми и ако е възможно да потърсим консенсусни решения, които да дадат ясна посока на развитие от тук нататък. Може би първо министър Трайков да вземе думата.
Заповядайте господин Министър.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Както винаги в последните 20 години много навременна дискусия по темата. Днес нещата не изглеждат много по-обещаващи от всеки от тези моменти. От данните с които разполагаме, разбира се, колегите след това ще развият темата в детайли, но остават традиционните проблеми с ценообразуването, с методиката, със събираемостта.
Ние имаме идеи в министерството съвместно с регулатора и с представителите на дружествата се надяваме в следващите месеци да може да предложим конкретни мерки, които да доведат до подобрение на нещата. Проблемите са основно регулаторни както по отношение на цената. Тук би могла да се усъвършенства още методиката свързана с управлението на цената на газа, както и при ценообразуването на комбинираното производство от гледна точка на това надбавката да е еднаква за различните горивни технологии, така че да може да се създаде едновременно предвидимост на инвестициите и от дружествата и съответно и от гледна точка на потребителите.
Законодателно бихме могли да стимулираме събираемостта чрез мерки насочени към възможността за индивидуално изключване на некоректни клиенти или изключване на сгради при определени условия. Защо да не помислим каква е критичната маса на потребители, които желаят да ползват услугата, които въобще има смисъл цяла сграда да бъде топлофициране.
Разбира се, идеята, която обсъдихме още в началото на този отоплителен сезон, която не успя да се вмести времево в график, това са помощите за социално слабите потребители да отиват по предназначение, т.е. директно в дружествата. Не смятам, че ще имаме възможност за следващия отоплителен сезон това да го осъществим. Но трябва да гледаме и по-далеч от това. Всички мерки, които мислим, единствената която не можем с лека ръка да кажем, да го направим, да кажем повишете цените. Затова всички сме съгласни, че няма как да стане. Затова трябва да видим, как може от наличните ни инструменти да се оптимизират мерките.
Смята се, че би било добре да се стимулира сключването на договори с общи договори на сградите. И сега има такава възможност, но то не се случва. Бихме могли например да заложим мерки, които да дават приоритет при финансиране на мерки за енергийна ефективност в такива сгради. Бихме могли да помислим за възможности за потребителя да избере начина и финансовия модел за използване на уредите за дялово разпределение.
Като цяло за сегашното състояние на дружествата и държавата има известна вина. За съжаление виждам от справката, че и бюджетните организации влошават качеството си като клиенти в топлофикационните дружества и събираемостта там е намаляла. Всички поне тук представените днес три дружества са завършили в последните две години с отрицателен финансов резултат. Миналата година бяха направени първите стъпки по отношение на синхронизирането на ценовите периоди за природния газ и за топлофикациите. За съжаление Топлофикация–София беше тежко простреляна в коляното още в началото на годината, първото тримесечие, когато инкасира една загуба от 30 млн., заради решението на тогавашния министър да не се възползва от цената определена от ДКЕВР. Така бих маркирал и е хубаво, че всички сме на масата, за да търсим заедно решенията. Според мен решенията ги има и са възможни и е въпрос на механизъм и воля и конкретна работа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има два въпроса господин Семерджиев, които и вие, и министъра на икономиката, и Министерство на икономиката, и Икономическата комисия ще бъдат питани и трябва да участваме заедно във взимането на решения, като в крайна сметка топката е във вашето поле. Едната тема е, повишаването на цената на природния газ от 1 април. И вторият въпрос е, нова такса се появява в енергетиката. Има такова искане, има такъв медиен въпрос, доколко е поставен пред вас.
По тези два въпроса трябва да е наясно предварително икономическата комисия, тъй като макар и решенията да бъдат взети от независимия регулатор от вас в един бъдещ момент, в крайна сметка това касае цялото общество и всеки един от народните представители в тази комисия.
Така че заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа! Аз благодаря за поканата за участие в това заседание на Комисията. Определено въпросите свързани с цените на електроенергията, на топлоенергията са изключително важни за цялото общество.
Искам да кажа, че никой от нас в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не щади усилия и време за обсъждане, както публично, така и между нас на всички тези въпроси. Опитваме се предварително да правим прогнози, да реагираме на изменения на пазара, които пряко засягат и политиката по отношение на дружествата. Вие засегнахте два основни въпроса. Аз мисля, че може би трябва да им отделим, разбира се време и съм готов да ги дискутираме.
Тъй като все пак за днес бяхме приготвили наша презентация, какво правим по методиката. Може би след това, така ли да го разбирам, господин председател.
Сега да обсъдим тези два въпроса и след това методиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, започнете с методиката, само ви обръщам внимание, че всеки един от народните представители трябва да е на ясно с конкретната ситуация, тъй като ние сме част от този дебат и към нас има задавани въпроси. Затова по тези два конкретни въпроса най-накрая ще ви моля да кажете вашето мнение и какво конкретно има и какви решения предстои да бъдат взети.
Заповядайте по методиката.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Веднага искам да кажа, че във връзка с качеството на услугата електроснабдяване, ние като държавен орган за регулиране се занимаваме както в съответствие с правомощията ни следващи от Закона за енергетика, така и се следва европейската практика. В тази връзка е била създадена една методика, която следва европейските принципи за определяне на качествени показатели на услугата електроснабдяване и връзка между тази методика и конкретните показатели и съответните годишни приходи, които се одобряват на компаниите. До последния ценови период тази методика е била само индикативна и не е била прилагана. Една от причините, разбира се е свързана с това, че са били зададени параметри, които са близки до най-добрите европейски параметри на такива електроразпределителни дружества. Очевидно, че у нас в България не могат да бъдат постигнати за периода от време от 2006 г. досега. Ние установихме това нещо и още миналата година започна работа по създаването на нова методика, която да отрази реалностите, които са създадени във връзка с дейността на трите големи електроразпределителни дружества, които покриват почти цяла България. И на базата на тези реалности, както разбира се и европейския опит, да се създаде една методика, която първо да е реалистична по отношение на нейното прилагане. В крайна сметка основната ни цел при ценообразуването от 1 юли 2010 до 1 юли 2011 г. е, тези показатели да бъдат елемент от ценообразуването на електроразпределителните компании и при непостигане на тези показатели електроразпределителните компании да бъдат санкционирани с намаление на годишните им приходи и от там ще се получи понижаване на средната цена за крайните потребители. Това е мярка, която е доказала, че работи. Проблемите са свързани главно с определяне на конкретните й параметри.
По отношение на тази методика има подготвена презентация, тъй като имаше работна група, която все още работи и вече почти е на финала. Целта й беше да създаде нова такава методика, която да е приложима от 1 юли 2010 г. да започнем да обвързваме показателите за качеството на услугата електроснабдяване с цените за крайните потребители.
Презентацията е подготвена от г-н Пламен Денчев, който е член на Комисията и председател на тази работна група. Аз с ваше разрешение ще му дам думата да направи тази презентация. Предполагам, че има възможност да се прожектира. Ние предоставихме материалите. Хубаво е да се гледа материала, ако има такава техническа възможност, разбира се.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, очевидно двете теми - топлофикацията и енергоразпределителните дружества ще ги гледаме заедно. Нека господин Денчев да информира народните представители за тази методика. Тя трябва да влезе в сила от 1 юни 2010 г. Това означава, че ние ще си направим дискусията в подходящия момент.
Господин Денчев, не е толкова важно да информирате за технологията на нещата, а по-скоро за политиката и промените, които следват от тази методология. Тя ще гарантира ли качество на електроенергията и ще спрат ли оплакванията за изгорели електрически уреди и за лошо качество. Това е основният въпрос.
Заповядайте господин Денчев.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Наистина основната задача, която стои пред нас като работна група и основната цел на методиката е да мотивира разпоредителните компании, да гарантират необходимото качество за доставка на електрическа енергия. Даже аз бих казал, тук не е въпроса толкова да ги санкционираме, колкото наистина те да постигат необходимото качество на доставките. Разбира се, качеството, както при всяка стока има цена. Затова ние трябва да намерим компромиса между нарастването на цените и съответно качеството, което съответства на тези цени.
Принципът който е заложен в методиката е това, че потребителите заплащат електрическата енергия, следователно те дават финансовата възможност на разпределителните компании да поддържат мрежата и да гарантират качеството. Функцията на регулатора е да определи показателите за качеството.
Нямам възможност да ви покажа нивото в момента. Искам само да отбележа, че показателите за качество се базират на историческите данни от предишните три години. Това е първият регулаторен период за разпределителните компании и се определят за следващите пет години, за втория петгодишен регулаторен период. Постигнатото ниво в момента е около 6 прекъсвания за година за един потребител и около 300 минути средна продължителност на прекъсване за един потребител. Това са двата показателя, така наречените „saifi” и „saidi” показатели за прекъсванията, като освен тези показатели, ние предвиждаме да се отчита и нивото на напрежението, т.е. качеството на напрежението, съгласно българския държавен стандарт и показателите за услуги. Всички тези показатели се интегрират в един фактор Y, чрез който се правят корекции на необходимите приходи.
За следващия регулаторен период, аз съм предвидил само един пример. Той е свързан чрез разпределение, където при старт за 2009 г. пет прекъсвания, за 2013 г. трябва да имаме 7 процента намаление годишно или да отидат някъде малко над три прекъсвания. При средно европейско ниво около 1,5 и съответно продължителността аналогичност се предвижда да намалява със 7 процента. Показателите за качество на услугите отмерват преди всичко сроковете за тези услуги, за жалби, за проверки на електромери и т.н., като тези срокове съответно се намаляват в годините. Съжалявам, че не мога да ви ги покажа.
В крайна сметка качеството е един процес, който зависи както от разпределителните компании, така и от преносната компания, така и от производителите и от потребителите. Но как бихме могли да достигнем европейското ниво. Естествено чрез инвестиции, които се предвиждат чрез увеличаване на разходите за поддръжка на съоръженията. Това се групира в четири основни групи. Първата е свързана с реконструкцията и модернизацията на съоръженията. Веднага искам да отбележа, че в момента в България съоръженията са на голяма възраст - като 50 процента от съоръженията са със срок на експлоатация над 40 години. И то не толкова, че те са несигурни, колкото, че те са морално остарели и не отговарят на съвременното технологично развитие.
Вторият много важен фактор са инвестициите. Средното ниво на инвестиции за компаниите около 70 млн. годишно. Казвам средно, защото за различните компании има разлика. Като тези инвестиции са насочени основно към развитие на мрежата, тъй като знаете, че структурата на потреблението е променена и там където имаме потребление обикновено капацитета е малък, а там където вече няма потребление има преоразмерени съоръжения, което също е неефективно.
Не искам да говоря на тема възобновяеми източници, където очевидно капацитета на мрежата не е достатъчен и инвестициите не са достатъчни. Това също оказва влияние на качеството.
Следващата голяма група от въпроси е свързана с експлоатацията на мрежите. Тук искам да кажа, че разпределителните компании редуцираха доста персонала си, вследствие на което имаше проблеми свързани с организацията на работата. Но тези проблеми трябва да са преодолени или би трябвало да се вземат необходимите мерки за тяхното преодоляване. Така че организацията на работата по експлоатацията, поддържането и отстраняването на аварии трябва да бъде доказано добра.
Искам да ви обърна внимание на един доста сериозен въпрос, а той е свързан преди всичко с кражбите на съоръжения. Когато искаме да сме европейци, би трябвало да си поставим въпроса, защо всеки ден в България се крадат проводници, съоръжения и преди всичко резервни съоръжения, които осигуряват качеството.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Денчев, много Ви благодаря.
Всеки народен представител има методиката и пак ще се върнем към нея. Ще се опитам да направя дебата по-динамичен, тъй като искаме да чуем и трите топлофикации и след това ще има въпроси към вас. Имаме тази методика. И всеки народен представител знаейки, че тя ще влезе в сила от 1 юли 2010 г. има възможност, ако има предложения да ги направи сега.
Обръщам Ви внимание, че накрая на тази методика, господин Денчев ни е предоставил и три сценария за развитие на цената на топлинната и електрическа енергия в зависимост от повишаването на цената от 1 април на природния газ. Това е важна информация за всеки народен представител.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Господин Димитров, това не съм го представил аз. Това е отделно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вече е в папката, така че е представено.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Това е от материалите, които бяха включени в дневния ред, как ще повлияе цената на природния газ върху цените на топлофикационните дружества и тези три таблици с графики.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Важното е да ги видят всички народни представители.
Сега ви предлагам кратко и ясно да започнем с трите топлофикационни дружества, които имат тук представители, да ни кажат как се развива отоплителния сезон 2010 г. и какви са проблемите? И какви предложения за подобряване на работата предлагат.
Да започнем с г-н Петко Милевски – „Топлофикация – София”.
Заповядайте.
ПЕТКО МИЛЕВСКИ: Уважаеми господин Димитров, господа народни представители, уважаеми господин Министър! Ще кажа само със следното изречение допълнение към онова, което каза господин Министъра.
От създаването преди три години на Асоциацията на топлофикационните дружества, ние алармираме затова, че топлофикационният сектор е недооценен и трупаме загуби. Употребили сме един термин „декапитализация” и Топлофикация–София не е изключение от тази тенденция. Състоянието в което Топлофикация– София посрещна 2010 г. е 30 млн. загуба, която благодарение на някои рестриктивни мерки, които ние наложихме върху инвестиционната и ремонтната програма (една изключително опасна мярка), и съкращаване на определени разходи, успяхме да минимализираме загубите от очакваните 67 млн. на около 30 млн.. Първо, счетоводно приключване с отписване на някои вземания. Вероятно тази цифра ще бъде около 37 – 38 млн. Тази тенденция обаче не трябва да бъде заблуждаваща вас народните представители с това, че мерките на мениджмънта са виждате ли какви успешни и те могат да решат финансовите задачи на топлофикационния сектор, ако съответните институции не се намесят енергично в това да защитят сектора.
Вярно е, че ние постигаме този резултат и благодарение на увеличено производство на електроенергия с 10 процента в сравнение с предишна година, което ни даде една сериозна глътка въздух, реализиране на около 40 млн. приход, тъй като климатичните условия бяха тези, които ни позволиха това нещо да направим. Тази година 2010 не е така. Този сезон не започва така.
И второ, благодарение на това, че ние успяхме да направим една екстремна крачка в организацията на производство, която ни позволи за сметка на производството на единия от районите в София и поемане на топлинния товар и спирането на други два района, с цената на загуби по преноса, да произведем по-голямо количество електрическа енергия. Това обаче постави съоръженията в критична ситуация и тази година това не може да се повтори, тъй като тези съоръжения произвеждащи електроенергия трябва да излезнат в ремонтен цикъл. Казвам го това, за да не заблудя някого в комисията, че ние сме с прекалено големи възможности. Няма да ви затрупвам с цифри. Материалът който съм предоставил красноречиво говори в цифрите си. Мисля надолу да мина в онази част, която вероятно ще е интересна за народните представители.
Кешовият поток на Топлофикация–София, бих казал, че е позитивен с малко. Това не е финансовият отчет, това е кешовият поток. Има разлика между едното и другото. Той е позитивен, благодарение на това, че ние инкасираме приходи от лихви. И второ, благодарение на това, че прибягнахме до някои разрешени и внушени от закона наши права, които до този момент са били занемарявани през стари години, което костваше определено организация. По този начин увеличихме чувствително след 1 януари събираемостта. Това ни позволи в момента да правим едни сборове, които са между 12 и 15 млн. повече отколкото миналата година, независимо от това, че цената е по-ниска и на електрическата, и на топлинната енергия. Но в резултат на всичко това текущите ни задължения към Булгаргаз в момента са от порядъка на 31 млн. лева, което означава едно закъснение от около 12 – 13 дни по отношение на фактурирането на газта. За пример ще ви кажа, че миналата година по това време бяхме натрупали над 100 млн. текущи задължения към Булгаргаз.
Този да го наречем комфорт в известна степен ни прави добре стоящи и малко рискови. Както виждате отоплителният сезон не протича с размахване на пръст от страна на Булгаргаз. Разбира се, това е инструмент, който не бива да бъде също надценяван. Затова топлофикационният сектор работи по някои предложения за законови промени, които в скоро време ще предоставим на нашия принципал. Аз специално на моя принципал, а колегите от сектора на техните принципали. Мисля, че е крайно време да подходим конструктивно в правенето на един нов закон. И такива промени във взаимовръзките между пет закона, които биха позволили на топлофикационния сектор да се развива. До тук приключвам с финансово икономическата страна.
Продължавам по втората част от така написаното задание от вас, а това е, какво мисли да прави Топлофикация–София във връзка с решаването на проблема по качество на топлоснабдяването предимно. Инвестиционните намерения свързани със същия този въпрос. Защото аз мисля, че двете неща са свързани. Качеството на топлоснабдяването има два аспекта. Това е при крайния клиент да бъде предоставена енергия, която има ниска себестойност едно и тя процентира в неговата сметка. И второ, при крайния клиент да може да се консумира енергия, която е най-ниска за единица енергия необходима за поддържане комфорта в сградите. Опитвам се да го приведа от технически на човешки език това изискване.
По отношение на първата задача, снижаване разходите за производство на топлинна енергия, всяка една от компаниите подхожда по различен начин. Първо искам да кажа, че цената, която се определя за топлинната и електрическа енергия, предимно при мен за топлинната, не бих могъл да нарека, че тя е инвестиционно ориентирана. Тя е социално ориентирана.
В една дискусия със заместник-министъра на финансите падна термина, че тази цена трябва да бъде разходо-ориенитрана. И аз споделям тази тенденция, ако тя бъде въведена. Разбира се, лукса ще бъде вече една цена, която е инвестиционно ориентирана. Разбирам го това нещо. Всяка компания решава този проблем по различен начин. Колегите, които имат за принципали частни фирми, големи европейски фирми го решават вероятно по техния си начин чрез инвестиции от фирмите майки. В България Топлофикация– София има за принципал министерството. Това е бюджетна организация и тя не би могла да си позволи това нещо. Аз го разбирам, затова ние търсим решение на проблема по друг начин.
Миналата година приключихме през май месец един инвестиционен проект с Европейската и Световна банка, който беше с процент на преизпълнение 160 процента. Това даде възможност ние да анонсираме с подкрепата на Министерството желанието на Топлофикация–София да продължи сътрудничеството си с тези две институции. Това за моя радост, продължава да бъде подкрепяно от моя принципал и се надявам ние с тази подкрепа да получим необходимите средства от тези две институции и да продължим програмата по подмяна на абонатни станции в София.
Какво означава това? Това означава, че ще сменим 1800 абонатни станции и ще приключим 100 процента подмяната им в София и ще поставим всички граждани на София при еднакви условия. Тоест, те по най-икономичен начин ще могат да ползват енергията, която им е необходима в сградите за получаване на желания от тях комфорт. Това първо.
Второ, продължихме със собствени средства и продължаваме в инвестиционната програма, и за тази година, да подменяме остарялата тръбопроводната мрежа в гр. София. Като оптимума е 30 км годишно, съобразено с живота на тръбите. Успяхме със собствени средства миналата година да направим 15 км. Съзнавам, че това е по-малко от оптимума, но надеждата ми е, че ще успяваме тази тенденция да я увеличаваме.
Трето, онова което е в промяната, инвестиционните ни намерения в топлоизточниците. Започваме един проект, който е много мащабен проект. Вероятно по-мащабен от онова, което си представят много от вас. Влизаме в една обществена поръчка, засега за пред-проектно проучване, а надявам се към края на годината изготвяне на инвестиционен проект и привличане на средства също от международни европейски институции за оползотворяване отпадъците на София. Това е един проект, който е свързан с решаване на една национална задача и аз ще направя всичко възможно, което е по моите сили и по силите на моите колеги, тази задача да бъде решена. Защото това би позволило икономия на приведено гориво, ако трябва да говорим гориво отпадъка на София. А това представлява един еквивалент на едномесечното оползотворяване на газ в Топлофикация–София през най-тежкия зимен месец. Това означава, че 15 процента ще икономисаме гориво за цяла София, в разрез на цяла София, ако успеем да реализираме този проект. София лежи върху една каменовъглена мина, която се нарича „отпадъците” на София. В момента те се изчисляват на около 400 000 тона, от които ще се получи около 140–150 000 тона RDF. Този RDF е с калоричност 12 500 килоджаула на килограм, което означава около 3000 килокалории, а това е калоричността на кафявите въглища.
Освен проблема с цената, ние ще решим и проблема с отпадъка на София. Това са в общи линии инвестиционните намерения, които са в обозримо бъдеще. Бих могъл да ви разказвам за такива, които надхвърлят със своето начало 2010 – 2011 г. и ако има въпроси към мен ще допълня.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Давам сега думата на “ЕВН”, за да представят техните проблеми. Колкото по-открито и колкото тези проблеми бъдат представени по-добре пред комисията, толкова по-ценен е този дебат колеги.
Заповядайте.
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! надявам се, че всички имат нашата червена папка с нашите информации.
“Топлофикация-София” има типичните проблеми за една топлофикация в България. Те не се решават чрез приватизация. От 2007 до 2009 г. имаме натрупана загуба от 49,7 млн. лева, а когато започнахме имахме 19 млн. лева задължения към Булгаргаз. Ние ги рефинансирахме с банков кредит. Междувременно в това дружество сме вложили 58 млн. лева капитал от Австрия. Също така успяхме да намалим вземанията от наши клиенти. Това успяхме да постигнем основно чрез съдебни предупреждения и съдебни дела.
Кои са най-големите проблеми? Ценообразуването. За съжаление през 2007 г. ценообразуването е направено с грешни параметри. Тогава ни коментираха при всяка нова цена. Надяваме се, че през втория регулаторен период това няма да бъде така. Освен това не е без значение, цената на нощната тарифа на електрическата енергия. Тя не е пазарна и води до това, клиентите да предпочитат да се отопляват с климатици.
Правната рамка. Големи проблеми имаме заради нея при събираемостта. Можем да завеждаме искове срещу всеки клиент. За съжаление има много начини, много възможности клиента да възрази срещу един такъв иск. От друга страна нямаме възможности да стимулираме коректните клиенти. Много важно е, че топлоснабдяването е основно средство за повишаване на енергийната ефективност в една страна. Затова навсякъде се подкрепя силно.
Един друг проблем са множеството недоволни клиенти. Много странен метод има на фактуриране – месечни фактури, изравнителна сметка през август. Много клиенти не разбират това. Освен ако човек няма някакви по-особени отношения. Клиентите имат отношения с Топлофикация, с фирмата за дялово разпределение и клиента. Трима участника има в тези отношения. Все едно две жени и един мъж. Освен това самата организация като цяло не е ориентирана към клиентите.
Има исторически проблеми в Пловдив. Това е залеза на цялата индустрия. За последните 20 години не са правени инвестиции в мрежата и производствените съоръжения са остарели.
Как може да изглежда изхода от кризата? Необходимо ни е цялостно модернизиране на топлоснабдяването. Топлоснабдяването в България трябва да влезе в ХХІ век и да се обнови производството, да се обнови мрежата и преди всичко цялата услуга да бъде силно ориентирана към клиентите. EVN България започна един голям проект за нова когенерация. Защо е необходим този проект? Сегашните централи са на края на живота си. Още няколко години и край, вече няма да има топлоснабдяване при нас и ще променим отношенията с клиентите. Например парните ни мрежи са хубави, но са за едно отминало време. Никой клиент не е забелязал колко често имахме аварии тази година, защото имаме непрекъснато един котел, който стои в резерв. Когато котел 3 има някаква авария включваме котел 4 и обратно. И разбира се, дългосрочно може да имаме проблем със спазването на екологичното законодателство. Затова решихме да инвестираме в нова когенерация. Инвестиционните разходи са около 100 млн. лева, които са финансирани изцяло от EVN AG – Австрия. Това е добре и за баланса на държавата като цяло.
Ако всичко върви добре през юни ще направим първата копка, но през ноември 2011 г. трябва да сме готови. Защото в § 128 от Закона за енергетиката е определено, че ще има преференциални цени за съоръжения, които са въведени в експлоатация до 31 декември 2011 г. Ако поради някаква причина имаме забавяния при разрешителното за строеж, акт 14, акт 15, ако имаме някакви такива забавяния, акт 16, какво ще бъде решението за нас? Загуба. Просто този проект става нерентабилен. Но трябва да го реализираме. Защото иначе през 2013–2014 г. вече няма да можем да осигурим топлоснабдяване.
Какво ще направим по мрежата? Най-напред формата на нашата мрежа е като на една кифла. Това не е мрежа. Това просто води само до загуби. Значи трябва да разширим мрежата, защото иначе не може да бъде експлоатирана икономически изгодно. Защо е нещо добро развитието на мрежата? Защото се повишава енергийната ефективност. Защото се повишава рентабилността. За общински и държавни обекти, сгради ще има възможност за едно топлоснабдяване с чиста енергия. Може би сте запознати с дискусията с тези спрени котли в училищата в Пловдив, които са на газьол, на мазут.
Разбира се, имаме възможност да работим съвместно с общината и да съгласуваме разкопаването на улиците.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Золфелнер.
Идеята беше тук да чуем едно държавно дружество и едно частно, за да се видят проблемите и да се запознаят депутатите със ситуацията. Бяхте много подробен във вашия анализ.
Ще помоля от “Далкия България”, техният представител да бъде наистина много кратък. Защото в крайна сметка, колеги, идеята е да има дебат, да има дискусия.
Предстои приемане на енергийна стратегия. Идеята е депутатите да бъдат максимално добре запознати с проблемите, за да могат да ги решават адекватно.
ДОМИНИК ДУДА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, господа депутати! Далкия е част от една международна група с френски произход, която е специализирана в услугите за околна среда. Далкия е производител и местен доставчик на топлинна енергия за граждани, за обществени сгради, за индустриални потребители и въобще всякакви обществени сгради. Ние сме също така световен лидер в експлоатацията на топлофикационни мрежи. Експлоатираме над 800 мрежи в цял свят и сме признат експерт в когенерацията, в едновременното производство на електроенергия и топлоенергия. Ние сме развили значителна дейност в Централна Европа, в Полша, Чешката република, Унгария, Словакия, Румъния, сега и в България. Във всички тези страни ние продаваме горе долу пет пъти количествата от топлоенергия на Топлофикация-София и произвеждаме електроенергия около една трета от консумацията на електроенергия в България.
Ние успяхме да развием този бизнес в Централна Европа, защото имаме три основни момента в нашата стратегия - да предлагаме приемлива цена за населението, да развиваме енергийната ефективност и когенерацията, и да използваме местните ресурси във възможно най-голяма степен. Когато изкупихме Топлофикация Варна имахме индустриален проект, също така търговски проект и управленски проект. За индустриалния проект, ние вече инвестирахме в когенерация и когенерацията да започне да работи миналата година. Ние инвестирахме също така в подмяна на тръбите. Имаме също така и проект, който да реализираме на базата на биомаса.
ПРЕД. МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявате господин Дуда, че ви прекъсвам, но имам въпрос към вас. Важно е за народните представители. Вие имате действаща когенерация, това свали ли цените на вашия регион? Това е важен въпрос за Комисията.
ДОМИНИК ДУДА: Ние реализирахме този индустриален и управленски проект, както каза и господин Министъра, и от три години ние губим пари. Един от основните проблеми е именно тарифният механизъм. И именно този тарифен механизъм не включва нашите инвестиции, които сме направили. Мисля, че е важно да осъзнаете, че топлофикациите в България загиват. Вие имате избора да ги възродите. И ако не е така, това ще означава, че ще се набляга на отоплението с електричество, с производство на въглеродни мисии, защото знаете, че електричеството през зимата за отопление се произвежда на базата на лигнитни въглища или обикновени въглища. Затова въпросът е много спешен да се вземат мерки, за да се промени тарифния механизъм. И също така да се решат проблемите повдигнати от господин Милевски и господин Золфелнер.
ИЛИЯ НИКОЛАЕВ: Очевидно най-големият проблем е това, че топлофикациите работят на загуба. По наше мнение, бих искал да обърна внимание, това е наистина тарифният механизъм, който доведе и до положението, с което ще отговоря и на вашия въпрос. Направихме когенерация, а цените не паднаха, а продължават да се увеличават на топлоенергията. Това е така, защото цената на изкупната електроенергия произведена по комбиниран начин няма адекватна цена. В Европа тази цена е с около 30 процента до два пъти по-висока и тя съществено помага на топлинната енергия, която е на ниво, което няма конкуренция, освен може би в някои места с газ. И защо е така? В България би било добре, ако сте чели материала, сигурно сте забелязали, че с електроенергия се отопляват около 25 процента от жителите в страната, докато в една средно европейска или западно европейска страна това ниво е 12 процента. Не е лошо да се добави, че една Дания например има закон, който забранява отоплението с електричество. Това са неща, които са свързани с ценообразуването и предопределят близките цени на нощната примерно електроенергия и цената на топлоенергията. И въобще относително ниската цена на електроенергията, което не предполага достатъчно икономии.
Много може да се говори, но бих искал само да спомена, че ние имаме изключително активна политика за работа с клиенти и следим удовлетвореността на клиентите с голяма честота и по много показатели. Имаме много добри и за нашите мащаби в България единствени и доста широко проектирани системни политики за бонуси, за преференции на нашите клиенти, за отстъпки по най-различни поводи. Неща които очевидно вече раздвижиха отношението на клиентите към нас. Това също показва, че това има значение. И наистина ние трябва да се стремим задно с повишаване на цената да подобряваме и качеството. Тъй като едно наше изследване показва, че качеството и цената в еднаква степен влияят върху удовлетвореността на нашите клиенти.
Бих могъл да разкажа много други неща, но ще се спра последно само на едно. Това е нормата на възвръщаемост на капитала в нашите тарифи, които се прилагат. И отново последното решение на Комисията е порядъка на нормата на възвръщаемост на капитала да бъде за топлофикациите, казано е над 7 процента, но досега бяха максимум 8 процента. Когато тази норма на възвръщаемост за електроснабдителните дружества е 12 процента, а за газовите дори 16 процента. Не може да се правят инвестиции и да се повишава качеството на електроенергията с такава норма на възвръщаемост, която дори не предполага оцеляване. Тъй като безвъзвратните загуби на дружествата, топлофикациите от несъбраните вземания са от порядъка на 7–8 процента. Ние в най-добрия случай сме на нула и затова искаме този тарифен механизъм, който не ни гарантира никакви печалби.
За съжаление отново преди две седмици се оказа, че същият този тарифен механизъм е гласуван и има решение на държавната комисия за прилагането му. Една седмица тук специалисти обсъждаха и предлагаха от Асоциацията на топлофикациите различни подобрения макар и в палиативен вариант. Но за съжаление почти нищо не беше прието от това. Ние сме, бих казал, доста разочаровани от реакцията и отношението на държавната комисия към очевидни неща.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Сега е моментът за дискусията, което е най-важната част от днешното изслушване.
Затова моля народните представители за ясни въпроси. Знам, че по тази тема има интерес от народните представители, които поискаха това изслушване, за да се получи една сериозна дискусия.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз имам няколко въпроса най вече към ДКЕВР.
Знам, че на база разходите на електроразпределителните дружества се формира и цената, крайната. Интересува ме следното. Има ли някаква статистика, защото имам информация, че тези електроразпределителни дружества са задължени да използват Закона за обществените поръчки. Но те го заобикалят и са готови да си платят глобата, но да не минават през Закона за обществени поръки.
Второ, доколкото знам се създават дружества, които за да повишат разходите, дори компютрите си ги наемат от техните си фирми. По този начин вдигат разходите си.
Трето, ДКЕВР не мисли ли, че общите условия на тези електроразпределителни дружества трябва да се променят, предвид много зачестили случаи на недоволни клиенти и съдебни процеси, които са предизвикали.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Виждам тук сериозна цифра за бюджетните организации, които дължат на Топлофикация – София. Молбата ми е да ни дадете списък.
Вторият ми въпрос и молба е, знам че има забрана да се оповестяват физическите лица, които дължат. Но трябва ли да направи парламента нещо, за да оповестите народни представители, които дължат и други публични личности. Тъй като господин Милевски знае, че списъкът е много интересен. И ако бъде оповестен ще увеличи рязко приходите на Топлофикация. Смятам, че това ще е полезна мярка.
Имам още един въпрос към господин Милевски, да ни каже по тримесечие, как се променяха цените на газа и как се променяше цената на топлото за 2009 г. За четирите тримесечия, как са се сменяли тези две величини.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Аз имам въпрос към господин Милевски, може би косвено и към г-н Петър Димитров, какво стана с 200 млн. от бюджетния излишък, които дойдоха в Топлофикация-София? Как бяха оползотворени? Какъв е икономическият ефект от тях и въобще дружеството по какъв начин харчи публичните средства. Това е първи въпрос.
Втори въпрос към председателя на ДКЕВР по отношение на доста сериозните въпроси, които поставиха от ЕВН и от Далкия по отношение на регулаторния модел. Какво мислите вие по този въпрос и какво смятате да се предприеме в тази посока?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш.
АРИФ АГУШ: Имам два конкретни въпроса към господин Милевски. В пресата върви, че ще се подменят топлоразпределителните уреди, които отчитат топлинната енергия, как стои въпроса. И какво е необходимо, за да може да стане отчитането ежемесечно? Говори се за някакви дистанционни уреди и ако се заменят те ще бъдат на изплащане. Как ще става всичко това? Гражданите и клиентите ги интересува.
Към господин Семерджиев по отношение на качеството на доставянето на електроенергия. Ние всички знаем, че електроразпределителните дружества, договори за приватизация и няма инвестиционни задължения към никое електроразпределително дружество. Каква политика води ДКЕВР в тази посока и как ги задължава по пътя на лицензията за качеството на доставка на енергия, защото министърът няма никакви права в тази област, да се подобри качеството на доставената електроенергия. Защото масово в България има села, където електроенергията е с 160 волта напрежение и води до повреда на много уреди на клиентите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, аз се радвам, че днес направихме едно изслушване на топлофикациите и поне доколкото разбрах, чухме само методиката от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране за отчитане на качеството на доставената електроенергия. От Държавната комисия по енергийно и водно регулиране има още много неща да чуем. Затова бих предпочел в някои наши други заседания да имаме отделно заседание да изслушваме, както Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, така и да поканим Топлофикационните дружества, разбира се, заедно с Асоциацията на тяхното сдружение, за да чуем точно техните претенции. Не че не сме ги чули. Те от дълги години са пред обществото. Но като народни представители трябва да навлезем в дълбочина, защото днес за първи път не виждам тук господин Кърлев, все още от другата страна представителите ги няма.
Накратко въпросите. Методиката която ни представя господин Денчев, явно че не е методиката, която е открита в България, а тази методика съм убеден, че се прилага и в други държави. Но един въпрос възниква след всичко това господин Денчев и господин Семерджиев, след като приложите тази методика, с колко ще се повиши цената на електроенергията? Става въпрос за крайния клиент. Какъв процент вече електроразпределенията ще искат за инвестиции, за да си подобрят качеството на доставената услуга? Ако смятате, че досега не е преценено, че това качество не е достатъчно и не е на онази висота, която очаква, жестоко се лъже. Всеки един от нас виждаше, както и дистанционните електромери. Но след като се направи една равносметка за цената на електроенергията, която ще поучава крайният клиент излиза, че тя не е изгодна. И затова бих помолил господин Семерджиев да ни каже, с колко стотинки, ще се повиши цената на доставената услуга, за да чуе обществото?
Доколкото за топлофикациите, господин Милев аз ви поздравявам. Наистина за първи път чувам, че намаляване имате на задълженията, които имате и към Топлофикация. Поздравявам ви с това, че сте направили всичко възможно и сте подобрили събираемостта. Разбрах, че тук се е намесил и Господ, но 2010 г. вече не ни гледа с добри очи. Какво е направено и какво ще трябва да направим и ние като народни представители, защото чух едно изречение от вас. Казахте, че сте готови да ни предложите промени законодателни, с които ще подобрим дейността на Топлофикацията, както и подобряване на качеството на доставената услуга, така и събираемостта. Така разбрах или съм на грешна позиция.
Следващият ми въпрос е, тук едни експерти ми подсказват, от 1927 г. във Франция използват топлинната енергия от отпадъците. Ние до 2017 г. ще имаме ли възможност в София да ползваме енергията от отпадъците в София?
За Топлофикация Пловдив съм озадачен. Аз смятам, че те се оправят много добре. И смятам, че нямат такива сериозни проблеми, които ни представихте тук. Аз се учудих. Убеден съм, че тези инвестиции, които правите в момента и продължавате да правите и с когенерацията, която ще направите, Топлофикация Пловдив ще бъде на онова ниво, което очаква обществеността в Пловдив. Но за да сме ви полезни, дайте ни точна и ясна информация, какво е необходимо законодателно ние да променим, за да може вие да си подобрите и събираемостта и да подобрите качеството на доставената услуга. Аз смятам, че това ще е достатъчно, ако получим като отговори.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз имам също един въпрос към Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, към господин Семерджиев. В синхрон с европейските директиви, разбрахме какви са проблемите в енергийните дружества, че остаряла мрежа имат, че се краде. Но когато се казва, че има инвестиции средно на компаниите 70 млн. лева годишно, дали се стимулира да вървят към възобновените енергийни източници, за да могат да се присъединят в бъдеще, защото знам, че там има проблеми. И евентуално ако има възможност, пак нещо законодателно да се приложи, за да може да се стимулира този процес на инвестициите към ВЕИ.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Моят въпрос ще бъде пак към господин Семерджиев. Първо, да ни обясните за тази такса, която сега се разреши на ЕВН, „такса електромер”. Защото това е една стара идея. Още от 1999 г. имаше една идея, такса абонамент.
Относно остарелите съоръжения и инвестициите. Смятате ли, че инвестициите, знам че вие не можете да упражнявате контрол, но има наблюдения и сигнали, че инвестициите, които самите електроразпределителни дружества правят в мрежите, говоря мрежа средно и ниско напрежение. Това се раздава на фирми, които са подизпълнители и там меко казано има какво да се желае относно цените и договарянето с фирмите.
И във връзка с таксата. Защото тази такса, макар и минимална, смятам че техния предмет на дейност е електроразпределение, а съгласно Закона за енергетиката, там е и като задължение към обществото. Би трябвало след като веднъж потребителят е натоварен с такса мрежа да плаща още веднъж и таксата.
Логиката която се казва е, че има отдалечени райони, там където са вилни зони и изоставени къщи, не издържа. Разпределителното дружество е длъжно да подава захранване и то което да отговаря на качеството по цялата мрежа. А въпрос на консумация, това вече всеки един потребител си прави сметка каква консумация ще направи. Това означава ли, че аз като имам по-ниска консумация трябва да плащам нещо по-различно от тези, които имат по-голяма.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Като цяло бих искал да направя едно предложение. Натрупаха се доста въпроси, които са по-пряко свързани към проблемите с енергоразпределнието и специално към енергоразпределителните дружества. Затова моето предложение към вас е, да направим друго такова изслушване в комисията, където да има представители на самите енергоразпределителни дружества с отчети за инвестициите. Съответно да видим може би тази методика, която е разработена от ДКЕВР и господин Денчев и екипа му вече ще е по-изчистена и ще има може би малко повече отговори, как ще се следи изпълнението по тази методика за качеството на електроенергия. Защото да, наистина формулите и това, което сте заложили като показатели са добри. Аз лично се интересувам откъде ще получавате коректна информация, която да приложите.
И един въпрос към Топлофикация-София, наистина за проекта, който вие смятате да реализирате за оползотворяване на софийския боклук и неговото използване за енергия, каква стойност е необходима като инвестиционни разходи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов, заповядайте.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз искам само да допълня колегата, че наистина, ако проведем такава среща с представителите на електроразпределителните дружества, да бъдат придружени с докладите на Агенцията за приватизация и след приватизационен контрол за изпълнение на договорите по приватизация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси?
Аз ще добавя два въпроса към въпросите зададени от колегите. Първо, господин Семерджиев, възможно ли е да минем към ежемесечно отчитане потреблението на топлинна енергия? Да няма това годишно изравняване. Какви разходи и какви усилия би изисквало това? Според мен би подобрило контрола и би намалило кражбите, от една страна, и би довело до по-ясни сметки и до по-малко обществено напрежение. Предвиждате ли такава мярка и на каква цена тя може да се случи?
Към Топлофикация–София. За този проект за оползотворяване на битовите отпадъци, господин Милевски предизвика не случайно интереса, виждате на колко депутати от Комисията, осигурено ли е финансиране? И по-важното е, как ще се отрази на цената този проект - дали ще я намали и какви ефекти ще има върху екологичната обстановка? Хубаво е тези отговори да бъдат дадени на Комисията. Защото ако те са благоприятни и положителни, интереса за подкрепа ще бъде много сериозен. Това е един въпрос, който от години се задава и не намира своето окончателно решение.
И следващият въпрос, който е много важен, за който не получихме окончателен отговор. Имаме когенерация във Варна, предстои да има такава в Пловдив, а рано или късно ще имаме в София, как се отразява на цената на производството? Става въпрос за пълния капаците, господин Димитров.
Накрая е много важно, когато има предложения за законови промени, освен към вашите принципали, Министерство на икономиката, могат да бъдат насочвани и към Комисията. Може ли да правим такива обсъждания? Ако не може да отговорите на някои от въпросите, колеги, нека те да постъпят в писмен вид и да бъдат раздадени на всички депутати.
Нека да започне господин Семерджиев. Към вас има много въпроси. Отговорете и за тази такса, която предизвиква много сериозен обществен интерес. Ще има ли такава такса? Какво я налага, какво я обуславя.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Аз наистина ще започна с този въпрос. След това съм си записал всички останали въпроси, не че ги подценявам.
Така наречената „цена за мощност” беше предложена от едно от електроразпределителните дружества, в случая “ЕВН България Топлофикация”, в неговото предварително обявление за цените, които те биха предложили за одобрение от 1 юли 2010 г. Искам да напомня на всички, че законът предвижда всички дружества в сектора предварително да обявяват цените си към 1 март, така че да могат те да бъдат публично обявени и подложени на публични диспути по отношение на начина по който са образувани и начина по който е достигнато до тези цени. Това е една много добра практика. За съжаление не се използва достатъчно ефективно в България.
В момента ние сме, така да се каже, в процедура в която дружествата, които са в регулация, които подлежат на регулиране на техните цени са обявили едни цени и предстои следващата крачка, те тези цени да ги въведат освен публично по пресата, да ги обявят след това придружени с всички доказателствени материали за одобрение от комисията към 1 април. Така че в момента сме в етап публична дискусия.
Много ви моля да имате предвид, че в момента обсъждаме идеи и предложения. Няма нищо одобрено, нищо утвърдено. Нито едно от тези предложения и идеи в момента няма никаква гаранция, че то ще бъде одобрено и утвърдено във вида, в който е предложено. Така че в момента говорим за идеи. Това е една много добра практика за всички публични дружества, които подлежат на регулация и имат обществена значимост по отношение на услугите, които предлагат. Мисля, че е много добре, че дебатът започва още от сега. Това би помогнало много на комисията като държавен орган, който ще поеме отговорността за окончателните одобрения на тези предложения, както по отношение на крайните цени, така и структурата. Така че цената за мощност е едно предложение за структуриране на таксите.
Веднага искам да кажа и за цените за електроснабдителната услуга. Това предложение се основава на много основателни принципи. Един от които е избягване на кръстосаното субсидиране. Знаете, че в Закона за енергетиката, основна работа на Комисията е да избегне кръстосаното субсидиране между различните потребители. Тоест, да се спазва принципа, разходите за една услуга да се плащат от този за който се правят тези разходи. Стремежът към постигането на този, така наречен идеал, да няма никакво кръстосано субсидиране е дълъг процес и той бих казал, че е непостижим, защото всички потребители се разпределят в групи и в крайна сметка цените по групи потребители допускат и някакъв елемент на кръстосано субсидиране. Тоест, предложението на “ЕВН България Топлофикация” е в правилна посока, спазване на принципа разходите да се плащат от потребители, които ги предизвикват.
В конкретния случай тази цена за мощност ще бъде само част от същата цена, която плащат сега потребителите за достъп до мрежата, без никакви разлики от гледна точка на дружеството. Тя обаче ще бъде пренасочена като разходи, които трябва да се покриват, главно към потребителите, които не ползват електроенергия. Има така нареченото понятие „нулеви електромери” и има потребители, които не ползват електроенергия за продължителни периоди от време, година и повече, има изоставени съоръжения и т.н. Но всички разходи, които се правят за останалите клиенти, които ползват по един нормален начин електроенергия се правят и за тези потребители, независимо от нулевата им консумация. Така че разходите, които се правят за тях и те не ги покриват с плащането на електроенергия и ползването, ги покриват останалите потребители. Тоест, има елемент на кръстосано субсидиране, а това вече противоречи на закона. Затова ние много сериозно като регулатор разглеждаме това предложение на “ЕВН България Топлофикация” от гледна точка на спазване на принципите на закона. И веднага пак искам да кажа, че това в никакъв случай няма да бъде решено от нас в някакво затворено помещение. Ще има открити заседания. Ще има публични обсъждания, европейски цени и структурирането на тарифите.
Мисля че на този етап е достатъчно това, което ви казах, специално за предложението за цена за мощност. И веднага искам да кажа, че това в никакъв случай няма да промени приходите, които получават компаниите. Тоест, компаниите нямат заинтересованост от въвеждането на тази такса или не във въвеждането й. Тях ги интересува приходите, които биха получили в ценовия период, едногодишния за който ще се определят цените.
Започвам по следващите въпроси. По отношение на използването на правилата и ограниченията, които залага закона за обществените поръчки по отношение на така наречените „секторни потребители”. Там има една специална глава в закона и е оказано кой и при какви условия трябва да използва механизма на Закона за обществените поръчки при възлагане на дейности. Неспазването или спазването на този закон не се контролира по принцип от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и обикновено, ако има нарушения по този закон, знаете се обръщат към Комисията за защита на конкуренцията, към съда и т.н. Тоест, аз считам, че проблемите, които са свързани с прилагането на тази част със Закона на обществените поръчки са повече проблем на спазване на действащото законодателство. И ако не ги спазват компаниите, те съответно подлежат на контрол по този закон. И там е казано кой ги контролира.
Разбира се, по-важен е въпросът с така наречените „външни услуги” или „аутсорсване”, както се казва. Това е един механизъм, който все по-често започва да се използва от мрежови компании в публичния сектор - големи компании. Идеята по принцип е много добра, да се използват не собствените ресурси, а да се използват пазарните нива на услугите, с което в крайна сметка биха се понижили разходите и от там биха се понижили и цените на услугите, които предоставят тези компании.
Разбира се, използването на така наречените „външни услуги” всъщност се контролира по определени механизми и считам, че там контрола дотолкова, доколкото го има е сравнително ефикасен. Специално за големи нарушения по този ред, дори и да имате, биха се отразили несъществено на цените или изобщо не биха се отразили, защото ние даваме една рамка в която дружеството, ако не може да се впише и прави по-големи разходи, то ще е за сметка на неговата печалба и в никакъв случай за сметка на крайната цена за потребителите.
По отношение на общите условия и необходимостта от промяна на общите условия, да, абсолютно сте прав. Това е елемент на регулаторната дейност, която е изключително важна и чрез която наистина ние може да установяваме в достатъчна степен баланса на интересите между различните потребители. Не случайно, ние като регулатор правим анализ на действащите общи условия и непрекъснато взимаме мерки да ги променяме. Съответно даже в последния вариант, който предложихме за изменение и допълнение на Наредбата за лицензиране, сме приели даже един още по-ясен и точен механизъм за намеса от страна на Комисията, когато тези общи условия нарушават баланса, а те винаги го нарушават само в полза на доставчика на услуги. А Комисията има задачата да възстановява баланса. Обръщаме много специално внимание върху това нещо.
Веднага искам да кажа, възстановихме равнопоставеността по отношение на наказателните глоби при забавяне на плащане. Това не беше например направено при един от доставчиците. Чрез мерките и правата, които имаме, ние го възстановихме, установихме да не се прекъсва електроснабядането в почивен ден и т.н. Всичко това се публикува и обсъжда. И вие може да видите, че се работи много в тази насока.
По отношение на общите условия свързани пряко с качеството на услугите, разбира се, там има правила. Проблемите са повече, че клиентите не познават добре правата си, не четат тези общи условия и пропускат срокове, за да се възползват от правата си. Пропускането на сроковете все пак е важен елемент. Знам за такива случаи, при които дружествата се възползват от това, че клиентите не познават добре правата си и естествено не им възстановяват щетите нанесени от компаниите. В тези случаи трябва да са по-активни наистина потребителските организации, които се установи че ги няма, които би трябвало да помагат на своите клиенти в използването на тези общи условия.
Понеже има много въпроси, аз се опитвам да бъда кратък и да говоря по същество. Но наистина приветствам идеята да има и много други срещи. Молбата ми е те да бъдат по по-малко теми, за да имаме време да навлезем в дълбочина в темите.
По отношение на въпроса на господин Мавродиев за регулаторните модели и регулаторните подходи, които се използват при топлофикационните дружества, чухме техните мнения, че те считат за неправилно прилагането на тези методи. Веднага искам да кажа, че тук се проведоха изключително много срещи и дискусии по този въпрос. Аз лично и огромната част от комисията не споделяме това мнение. Считаме, че за съжаление не са били използвани всички възможности на модела. Но допълнително това, което направи Държавната комисия за енергийно и водно регулиране прие нови указания, които съм убеден, че в огромната си част решават проблемите, които бяха поставени от топлофикационните дружества.
Разбира се, тук има един принципен въпрос. Ние като регулатор не може да се върнем към един от най-старите методи за регулиране. Би трябвало да възприемем използването на регулиране със стимули. Целта и разликата между регулирането само с норма на възвръщаемост са със стимули, че те гарантират, че всяко дружество в политиката си въвежда стимули и подобрява дейността си. Всяка година ефективността, най-вече основно оптимизира дейността си и намалява разходите. Тоест, ние използваме методи и твърдо сме решени да използваме методи, които да гарантират подобряване на ефективността за всяко дружество. Разбира се, това става чрез анализи и в никакъв случай за сметка на самото дружество.
По отношение на качество – цена, какъвто беше въпроса, връзката между качествената електроенергия и цената. Разбира се, тук може много да се говори. По принцип инвестиционната дейност на компаниите в огромната си част е насочена към подобряване на качеството в крайна сметка, тъй като тя подобрява цялостно услугата. Тук въпросът е, чрез тази методика за която стана въпрос, ние искаме да поставяме ясни репери и цели и да контролира всяка крачка на дружествата, доколко те постигат тези цели, които са предварително зададени и не правят компромиси с тези цели за сметка например на собствените си приходи. Така че в този смисъл въвеждането на една работеща методика, наистина е една гаранция за решаването на тези проблеми.
Веднага искам да кажа, че въвеждането на методиката изобщо няма да се отрази по никакъв начин на цените. Искам да кажа и на господин Аталай, че изобщо няма да се отрази на цените въвеждането на методиката. Напротив, ако те не изпълняват показателите, които ги има в методиката, вече по новата методика която ние въвеждаме, ние ще имаме ефективен механизъм да намалим приходите на компанията и за следващия ценови период те да бъдат наказани с по-ниски приходи, които ще бъдат за сметка на тяхната печалба, а от там ще се получи намаление на цените за крайните потребители.
Аз ви казвам какви са ни намеренията и затова направихме една работеща методика. Разбира се, вие ще бъдете свидетели на успеха или неуспеха на въвеждането на една такава методика. Аз съм уверен, че би имало ефект, разбира се и яснота по отношение на това какво правят наистина компаниите, за да постигнат определени целеви показатели. Това ще бъде и обществено проверимо. Пред всички ще могат да се отчитат тези компании и съответно да има санкции за тях, ако не постигат тези показатели.
По отношение на изпълнението на директивите свързани с присъединяването на възобновяемите източници на енергия. Да, разбира се, тук има проблеми, които са свързани с факта, че има области, където има голяма концентрация на възобновяеми източници. Във връзка с необходимостта за осигуряване на достъп до мрежата в определени точки се получават проблема. И проблемът е основно в момента единствено в една област - в Североизточна България, където има голямо съсредоточаване на проекти за изграждане на възобновяеми източници.
Веднага искам да кажа, че Националната електрическа компания взима всички мерки, за да ускори инвестициите си в разширението, капацитета на мрежата, за да може да посрещне необходимостта и да удовлетвори задължението за присъединяване на източници на електроенергия от вятърните централи, фотовултаиците, основно от тези два вида възобновяеми източници.
По отношение на остарелите съоръжения и инвестициите, тези въпроси сравнително се покриват. Аз вече говорих за цената за мощност. Това е следващият въпрос при мен, както е отбелязан. Цената за мощност, пак бих повторил, че според мен това ще е един механизъм с който ще се намали кръстосаното субсидиране между потребителите.
По отношение на контрола и информацията за изпълнението на методиката, веднага искам да ви кажа, че и сега имаме информация затова как се изпълнява тази методика. Получаваме я непрекъснато. Разбира се, има разработени механизми. Тук г-н Денчев би могъл много да каже, какви механизми са работени за контрол на тези параметри. И ви уверявам, че такъв контрол и сега има, а той ще се засили още повече, когато трябва да прилагаме методиката. Има икономически последствия за компанията.
По повод на месечното отчитане на топлинната енергия, вашият въпрос господин Димитров. По принцип аз ще кажа моето мнение, разбира се, но искам да напомня на уважаемите депутати и на вас, че все пак ние лицензираме компаниите, топлофикационните дружества имам предвид, да доставят услугата топлоснабдяване до абонатните станции. Разпределението в сградите е оставено, така да се каже на волята на живущите в сградата и те избират начина по който да го правят. Естествено предложението, което мина за монтиране на уреди за дистанционно отчитане е решителна крачка в полза на подобряване на тази услуга, но тя трябва да бъде възприета от живущите в една сграда и те трябва да поемат отговорността за нейното прилагане, както и разходите, които трябва да се направят за тази услуга. Това е в резюме.
Аз съжалявам, ако съм пропуснал нещо. Виждам, че напредна много времето. Аз съм си записал въпросите. Допълнително, ако някой желае да развием някои от въпросите в следваща среща или в допълнителна, аз съм готов да го направя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви.
Ще помоля КНСБ, ако имат да добавят важни въпроси към дебата. Ако желаете думата, ако не отиваме към господин Милевски от Топлофикация.
ПЕТКО МИЛЕВСКИ: На въпросите на господин Димитров. Бюджетните организации са увеличили тенденцията за забавяне на плащанията с около 5 процента. Стопанските организации са увеличили тенденцията за забавяне на плащанията с 21 процента. Към едната и към другата страна се прилагат санкциониращи мерки. Миналата седмица беше спряно топлоподаването на две бюджетни организации, които по памет в момента ще кажа - това е Софийската библиотека “Кирил и Методий” и Софийският затвор. Разбира се, след плащането на сумите им беше възстановено топлоподаването. Искам да ви кажа, че няма избирателност по отношение на санкциите от наша страна. Трудното е със стопанските организации, тъй като те изчезват от хоризонта. За Министерския съвет нямам данни. Имам данни като цифри. Няма информация в момента, която да предоставя, но ако това е законосъобразно не представлява никакъв проблем, както физически лица, така и депутати, както и организации да бъдат оповестени в списък 100, ако го решим, че така ще го направим. Но това вие трябва да кажете, дали това е законосъобразно. Вие сте законотворците.
По отношение на цените на топлинната енергия и цените на газа, аз ги имам тук по месеци. Не са разделени по тримесечия, но от 2006 г., когато цената на топлинната енергия е била 60 лв. и 25 ст., тя е била съхранена като такава при цена на газа 321 лв. и 11 ст., тя е съхранена до 2008 г. при вече цена на газа 413 лв. и 47 ст. и същата цена на топлинната енергия. Тоест, ръст в цената на газа повече от 33 процента и запазване цената на топлинната енергия.
По движението на цените става следното 68 лв. от месец юли 2008 г. на цената на топлинната енергия и нарастващ ръст на цената на газа с пикова стойност 614 лв. на 1 януари 2009 г. След което виждате един ръст от повишение цената на газа беше цитирано в предишния материал, който изнасях от около 162 процента повишение цената на газа при повишение цена на топлинната енергия 105 процента, по памет си спомням. Има го в материала. От там нататък има леко понижение цената на газа, за да стигне тя на 365 лв. през месец юли 2009 г. и отново връщане цена 60 лв. на топлинната енергия. Разликата между 2006 г. и 2009 г. в цената на газа е 321 към 365 лева и цена на топлинната енергия еднаква. Тоест би трябвало критериите тук да са еднакви, но има някакво разминаване. От там нататък вие знаете тенденцията в цената на газа и цената на топлинната енергия.
По отношение на въпроса на господин Агуш – уредите подмяна. Моето мнение е следното. В момента шума по веригата започва от фирмите вероятно, които ще имат притеснение с излизането от строя на техните уреди и вероятно заради това започва кампанията от там. Защото най-интересното, че има фирми, които въобще не повдигат този въпрос. Но това не означава, че няма проблем. Проблем има. Проблем има с изтичането на срока и с отговорността на фирмите на границата между работещ, неработещ да бъдат изпреварени събитията или да бъдем закъснели в събитията. В този смисъл аз разбирам и кампанията на някои фирми. Така че трябва да бъде погледнат проблемът и от едната, и от другата страна. Дали трябва да бъдат подменяни уреди. Естествено, че когато техният срок на годност е изтекъл, те трябва да бъдат подменени, защото компрометират понятието дялово разпределение, а смея да кажа, че дялово разпределение, дали то ще бъде в този вид или друг трябва да има. Защото в резултат на дяловото разпределение, националната икономика пести 32 процента енергия. И въобще в този смисъл не би трябвало да върви дискусия.
Господин Аталай, какво ще направим. Първо искаме да изчистим неща в законите, които още от дефиниция са сгрешени. Искаме да предложим една, да го наречем със силна дума стратегия, но една рамка, която изчиства първо понятията централизирано топлоснабдяване, която някак си не е залегнала в Закона за енергетиката и кара някои хора да правят интерпретации на понятието централизирано топлоснабдяване бъркайки го с индивидуално снабдяване с топлинна енергия. Такова може да ти даде и една крушка в къщи, индивидуалното. Но централизираното топлоснабдяване има свои закони, има своя физика и тази физика трябва да бъде обяснена. Затова предлагаме изчистване на понятията.
По-нататък има понятие „потребител”. Кой е потребител, кой е ползвател объркване в законите - в един закон се говори едно, в друг закон се говори друго. Изчистването на тези неща ще ни даде развръзка и в нашите договорни отношения вече между снабдители не само на услугата. Тоест, ние сме изпълнители на една услуга пренос на някаква стока и продажбата на тази стока, която се нарича топлинна енергия на една етажна собственост или на една сграда и на отделния потребител.
РАМАДАН АТЛАЙ: Аз затова поставих въпроса господин Председател, ако има нови предложения приемаме ги и ги правим, само да е в интерес на намаляване на крайната услуга. Ние сме ги правили законите заедно и КНСБ.
ПЕТКО МИЛЕВСКИ: Законът е като цепеница, която трябва да бъде орязана и допълнена с истински неща. От там нататък ваша е работата да го направим, а от нас задължението да ви помогнем.
Отпадъците ще се опитаме при най-добро желание да реализираме проекта в цялостни му вид 2013 г. разбира се, този проект включва не само инсенерация на RDF, включва когенерация, която ще се опитаме да направим така, че тя да влезе преди 2012 г., както каза моя колега Йорг Золфелнер. Включва и допълнителни съоръжения като парни турбини, които започваме да внасяме още тази година. Тоест, ние дръпваме проекта още от сега, независимо, че нямаме финансиране. Със собствени средства ще финансираме парните турбини още тази година.
Господин Димитров, на вашия въпрос, който е съчетание към въпроса на господин Аталай. Нямаме все още финансиране на онази част, която очакваме да бъде финансирана от европейски източници. В напреднали предварителни разговори сме с Европейска банка и с няколко от организациите, които работят с тези институции Джаспърс.
Очакваме финансиране първо на предпроектното проучване и проекта. И на следващ етап, вероятно може да търсим, като разбира се, това зависи и от позицията на принципала, схемата за финансиране дали ще бъде 100 процента наша или ще бъде с публично-частно партньорство или някаква схема, която би могла да бъде измислена, така че 2013 г. да започнем с работата на тази инсталация. Както ви казах, в нея се включва газова когенерация, парни турбини за парогазов цикъл и два топлинни сенератора за отпадъците RDF. Отварям една скоба, с възможността тази инсталация да може да оползотворява и възобновяеми източници тоест, всичко онова, което може да ни предложи околността 150 – 200 км около София като биомаса. Така че съвсем сериозно е намерението ни. От тук нататък е вашата подкрепа за реализацията му.
Пари засега казах, в процес на разговори сме. Имаме надежда, че нещата ще бъдат решени. Мисля че към мен нямаше други въпроси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви.
Съвсем кратки отговори от “ЕВН” и от “Далкия”, има ли желание за думата.
ИВАН ИВАНОВ: Една реплика към господин Семерджиев.
Аз мисля, че неговите аргументи за прилагането на метода горни граници на цени не са убедителни. Мисля че не би трябвало да се пренебрегва мнението на всички топлофикации. А и финансовите резултати на дружествата и това, че се стимулира по този начин инвестициите, това също не е вярно. Или поне не е цялата истина. И ние наистина бихме искали, ако съществува някаква възможност, а предполагам, че съществува, този метод да бъде незабавно променен. И сме дали предложения достатъчно аргументирани.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Николов с кратка реплика. Господин Петър Димитров и той с кратка реплика.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Искам да кажа, че във връзка с месечното отчитане не фирмите са предизвикали този диспут, а аз го предизвиках с изменение в чл. 140 от Закона за енергетиката. Другите не искаха да изразят мнение по въпроса.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров, кратка реплика.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз искам да отговоря на въпроса на господин Мавродиев. Господин Мавродиев, дори не са 200, а 240 млн. С тях БЕХ изкупи задълженията на Топлофикация – София към Булгаргаз, в резултат на което собственик на този дълг стана БЕХ. Този дълг трябваше да се трансформира в собственост. Дали ще се направи явно зависи от принципала. Така че всякакви намеци затова откъде взели и къде отишли, ако имате някакви съмнения ви призовавам да го проверите това нещо.
Попитах господин Милевски, а той отговори като за външна комисия. Господин Милевски, въпросът ми беше, колко пъти променихте цената на топлото през 2009 г.? Примерно от 1 октомври, когато цената на газа беше по-ниска, падна ли цената на топлото или не падна. Или променихте цената един път годишно. Това ми беше въпроса.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Господин Милевски, кратка дуплика.
Като падна цената на газа свалихте ли цената на парното?
ПЕТКО МИЛЕВСКИ: Като падна цената на газа, подадената от ДКЕВР цена беше по-висока от тази, на която ние продавахме, за съжаление. Цената на 1-ви 2009 г. при 614 цена на газа беше 68 лв. цена на топлинна енергия, такава каквато беше и преди това, и остана до месец юли, тогава когато влезнахме в новия регулаторен период. Цената на газа от 614 е паднала до месец юли на 545лв. и 97 ст..
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Колеги ако няма други реплики, тъй като ние сляхме 3-та и 4-та точка.
Ако министърът на икономиката иска в края на този дебат да вземе отношение, ако не да се ориентираме към приключване.
Аз Ви благодаря. Ще продължим провеждането на дискусиите. Те са полезни за провеждането на новата енергийна стратегия. Всеки който има предложения за промени за закони да ги дава на всички депутати. Ние сме отворени за тях.
Благодаря за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.45 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова
(107 795)