Относно: 1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 002-01-22, внесен от Министерски съвет на 06.04.2010 г. и № 054-01-5, внесен от н.п. Мартин Димитров на 26.01.2010 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-19, внесен от Министерски съвет на 15.03.2010 г. и № 054-01-23, внесен от н.п. Димо Гяуров и Кирчо Димитров на 19.03.2010 г. – за първо четене.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, № 002-01-10, внесен от Министерски съвет на 15.01.2010 г. – за второ течете.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 23


На 14 април 2010 година, (сряда) от 14.10 часа в зала „Запад” на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 002-01-22, внесен от Министерски съвет на 06.04.2010 г. и № 054-01-5, внесен от н.п. Мартин Димитров на 26.01.2010 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-19, внесен от Министерски съвет на 15.03.2010 г. и № 054-01-23, внесен от н.п. Димо Гяуров и Кирчо Димитров на 19.03.2010 г. – за първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, № 002-01-10, внесен от Министерски съвет на 15.01.2010 г. – за второ четене.
4. Разни.
Заседанието беше открито в 14,10 часа и ръководено от председателя на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм - Мартин Димитров.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Присъстват 24 народни представители. Имаме убедителен кворум и може да започнем заседанието.

Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 002-01-22, внесен от Министерски съвет на 06.04.2010 г. и № 054-01-5, единият внесен от Министерски съвет, другия внесен от н.п. Мартин Димитров - за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-19, внесен от Министерски съвет на 15.03.2010 г. и № 054-01-23, внесен от н.п. Димо Гяуров и Кирчо Димитров на 19.03.2010 г. – за първо четене.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, № 002-01-10, внесен от Министерски съвет на 15.01.2010 г. – за второ четене.
4. Разни.
По дневния ред колеги предложения има ли?
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 24 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приет е дневния ред.

Започваме с точка първа от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 002-01-22, внесен от Министерски съвет на 06.04.2010 г. и № 054-01-5, единият внесен от Министерски съвет, другият внесен от н.п. Мартин Димитров - за първо четене.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма - Мая Христова, заместник-министър; Светлана Маринова, началник на отдел в дирекция “Правна”; Любка Георгиева, държавен експерт в дирекция “Сигурност на енергоснабдяването” и Петко Милевски, изпълнителен директор на Топлофикация София;
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране - Ангел Семерджиев, изпълнителен директор и Мариана Жекова;
от КНСБ - Венцислав Митовски и Божидар Митев;
от КРИБ - Константин Делисивков.
Нека да пристъпим първо към представяне на проекта на Министерски съвет.
Госпожо Христова заповядайте.
МАЯ ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Проектът за Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е разработен в съответствие със законодателната рамка на Министерски съвет за периода септември–декември 2009 г., приета с решение на Министерския съвет 758 от 25.09.2009 г. и политиката на правителството за намаляване на тежестта за бюджета и оптимизиране на дейността на регулаторните органи, съгласно решение № 870 на Министерски съвет от 10.11.2009 г.
По отношение на регулаторния орган в Закона за енергетиката, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е предвидено: съставът на Комисията да бъде от седем члена, включващ председател и шест независими членове, без да се предвижда заместник-председател. Ограничаване на мандатите на членовете на Комисията до максимум два последователни мандата. Осигуряване възможност за работа на Комисията в хипотезата на прекратяване на мандат до назначаването на нов човек на Комисията. Това е визирано в чл. 11.
Предвиждане на трима членове в енергийния сектор и двама в сектора водоснабдяване и канализация.
Предвиждане председателят на Комисията и един член правоспособен юрист да са с опит в едната или в другата сфера.
Направени са свързаните с това промени в разпоредбите за кворум и мнозинство при вземане на решения от Комисията във връзка с намаляването на числения й състав, като кворумът и мнозинството са изравнени на петима.
Член 13. Намаляването на броя на членовете в ДКЕВР ще намали разходите за управление и ще позволи пренасочване на финансовите ресурси към оперативната дейност.
Предвиденият по-голям брой членове на Комисията в областта на енергетиката, а именно трима, е обоснован на първо място от обхвата на енергийния сектор, който включва няколко подотрасъла – електроснабдяване, топлоснабдяване и газоснабдяване. Изискванията на посочените по-горе директиви за обезпечаване на достатъчни и квалифицирани човешки ресурси за изпълнение на регулаторните функции, чийто обем значително надхвърля регулаторната дейност на ВиК сектора.
В Закона за енергетика и нормативните актове по прилагането му са уредени регулаторни правомощия на Комисията произтичащи от лицензионния режим значително надхвърлящи дейността и в областта на водния сектор. Засиленият регулаторен контрол в енергийния сектор, в сравнение с водния, се свързва също така с режима на собствеността. В пълния й възможен спектър при енергийните предприятия и предимно общинска и държавна при опериращите във ВиК сектора.
Регулирането на дейностите във ВиК операторите по Закона за регулиране на водоснабдяването и канализацията не се извършва посредством лицензионен режим, а се изразява основно с регулиране на цени и качество на услугата. С оглед на това, имайки предвид обхвата на регулиране на водния сектор би било възможно Комисията да изпълни своите функции в тази област от по-малък брой членове.
Гаранция, че решенията за ВиК сектора няма да се вземат без необходимостта от компетентност е предвиждането, че председателят на Комисията и членът правоспособен юрист не могат да гласуват „за” при упражняване правомощия на Комисията по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги в случаите, когато двама членове със стаж в областта са гласували против. Предложеното редуциране на състава на Комисията е съобразено със съществуващата ротация, а именно постепенно обновяване на състава и целесъобразността от неговото запазване. Това е разгледано в § 19 от проекта, предвид изискванията на Директива 2009/72 и Директива 73.
Предвижда се мандатът на председателя на Комисията да не се прекратява, предвид необходимостта от запазване на неговите представителни функции, правна сигурност, организиране на дейността на комисията в съответствие с предвижданите изменения и осигуряване на елемент от ротационния механизъм. Предвижда се публикуване на електронната страница на Комисията, на нейните решения за издаване, изменение, допълнение, отнемане и прекратяване на лицензите и на решенията за удължаване на цените, вместо това да става в бюлетин, както досега. Като се счита, че това ще доведе до икономии на бюджета в размер на около 40 000 лв. годишно.
Изрично се урежда в чл. 76, с новата ал. 6, вместо извеждането им от функциите на Комисията и административно наказателните разпоредби, на контролните правомощия на Комисията по отношение на лица, извършващи лицензионни дейности, без необходимата по закона лицензия. Както и относно изпълнението на задължителното за осигуряване на достъп до собствена уредба или съоръжение, каквото задължение за осигуряване на достъп трети лица имат по чл. 117, ал. 7, чл. 138, ал. 3 и чл. 197, ал. 7.
Допълнен е и настоящият чл. 62 от Закона за енергетиката, като възмездното учредяване на ограничените вещни права, без търг или конкурс се разпростира и по отношение на свързаните с производството на електроенергия съоръжения за депониране на производствените отпадъци.
С предложението в изменение на чл. 63б се предвижда в случаите на добив на енергийни ресурси за задоволяване на държавна нужда, ако не е постигнато споразумение със собствениците или титулярите на други вещни права, енергийното предприятие концесионер да може да поиска от министъра на икономиката, енергетиката и туризма да инициира отчуждителна процедура по Закона за държавната собственост, без за отчуждаването да е необходимо изготвяне на подробен устройствен план. По този начин, без да се засяга правото на титуляра на съответното вещно право на предварително равностойно обезщетение ще се облекчи административната процедура за осъществяване на отчуждаването, тъй като съответният имот с включването му в концесионната площ е предварително оповестен като такъв по отношение на който могат да се извършват добивни работи. А държавната нужда от обезпечаване на ресурси за производство на електрическа енергия е законово регламентирана с предходното изменение в закона - § 1, т. 24б от допълнителните разпоредби.
Предлага се отстраняване на допуснати при предишни изменения на закона неточности, непълноти и дублиране на текстове. Виждате кои членове, написали сме и точки респективно.
В проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са предвидени § 17 и 18 в Преходните и заключителни разпоредби. Приемането на разпоредби относно задължително изкупуване на произведена електроенергия от комбинирано производство и условията при които общественият доставчик и крайните снабдители ще правят това изкупуване. Особено наложително е предвид изтичането, на 1 януари 2010 г., на срока за задължително изкупуване.
Може да спрем до тук, защото това ни е в същност последното предложение. Няма смисъл да го прочитаме в детайли с неговата аргументация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Христова.
Преди да чуем мнението на господин Семерджиев, нека аз да представя законопроекта внесен от мен. Има съвпадение в някои от идеите.
На първо място, идеята за внасяне на по-голяма прозрачност в работата на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. В този смисъл са предлаганите изменения на ал. 3 и ал. 5 от чл. 13 на закона. Предложението е всички заседания на Комисията да са открити. Считаме, че Държавната комисия по енергийно и водно регулиране е твърде важен орган, за да има съмнение относно прозрачността на решенията. Напомням ви, че и Парламента има заседания, които са закрити, но те са изключения. Винаги когато има случаи на класифицирана информация, на търговска тайна или служебна тайна може частта от заседанието, която касае такава информация да бъде закрита.
Друго предложение по законопроекта е това - за намаляване броя на членовете от сегашните 13 на 9. Има подобно предложение и от страна на Министерски съвет, даже за още по-голямо съкращение, което смятам че е разумно. Позитивните ефекти са в няколко насоки за спестяване на средства и за по-голяма ефективност.
Има и друго предложение с необходимостта от финансова оптимизация, е предлаганата промяна на чл. 27, ал. 4 с която на практика се редуцират средствата разходвани по така нареченото допълнително материално стимулиране на Комисията и нейната администрация. Считаме, че това предложение в условията на тежка икономическа криза е в синхрон с провежданата политика на бюджетни оптимизации засягаща всички сфери на дейност в публичния и частния сектор. На шега ще ви кажа, че премиерът каза, че над неговата заплата никой да не получава в държавата. Това за разведряване на обстановката.
На мнение сме, че намаляване на сумите за допълнително материално стимулиране няма да намалят и независимостта на регулатора.
Това са колеги, основните предложения, съвсем накратко представени.
Предлагам ви сега да чуем и мнението на господин Семерджиев, на КНСБ и КРИБ.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря ви господин Председател. Аз искам да благодаря, че сме поканени на това заседание. Запознали сме се със законопроекта. Това което веднага искам да кажа, като тест, който считаме, че може да бъде като формулировка подобрена в § 3 от предложения законопроект, където се казва, че председателят на Комисията или членът правоспособен юрист не могат да гласуват „за”. Същият ефект може да се постигне с формулировката - решенията във ВиК сектора се вземат само, ако поне едни от членовете на Комисията с опит във ВиК сектора е гласувал „за” това решение. Постига се същата цел, която беше формулирана в целите при представения законопроект от госпожа Христова.
По отношение на броя на членовете на Комисията, това е законодателно решение. Аз само искам да изтъкна факта, че Комисията има правомощие в два основни сектора – в енергийния и във водния. Съгласен съм, че обхватът и обемът на работата в енергийния сектор е значително по-голям. Причините много ясно бяха казани и аз няма да ги повтарям.
От вас също чух за въпроса за така наречените „закрити заседания”. Веднага искам да кажа, че ние сме давали такива становища. Закрити са заседанията дотолкова, доколкото там не се дава думата на външни лица и не се осигурява достъпа им, за да могат наистина членовете на Комисията да взимат решения, без да им се оказва какъвто и да било натиск при обсъждането и взимането на решения. Но се води запис от цялото заседание. Има много подробен протокол. И цялата тази информация е публична.
Веднага искам да кажа, че всички закрити заседания, които се провеждат са само елемент на една поредица от заседания, които включват открити заседания, където се обсъждат абсолютно същите теми вече в присъствие на заявителя и на външни лица. И обществени обсъждания, на които се канят представители на различни организации, които имат отношение към разглежданите въпроси. В този смисъл закритите заседания са закрити дотолкова, доколкото осигуряват обсъждането на въпросите, които засягат крайните решения, които се взимат от членовете на Комисията, като мотивите за взимането на тези решения са публични и са абсолютно открити след това. Отделно в някои от случаите се налага да се обсъждат въпроси, които преди това са били обявени за търговска тайна или е имало някакво ограничение за достъпа до тези данни идващи от договори с външни фирми, които са поставяли такива условия към лицензиантите, както и самите лицензианти са декларирали, че тази информация трябва да бъде използвана по съответния ред.
И накрая чух от вас за допълнителното материално стимулиране. Искам да кажа, че аз се бях подготвил много по този въпрос, защото считам, че наистина, ако искаме в България да имаме ефективен регулатор трябва да следваме насоките, които се дават от Европейската комисия, които са общи за всички регулатори в Европейски съюз. Нашият регулатор е с най-малкия бюджет. Мога да ви уверя в това нещо от всички страни-членки на Европейския съюз. И освен това данните, които сме извадили, нашият регулатор е вносител в бюджета. Тоест, той събира повече от лицензионните такси, почти два пъти от средствата, които изразходва за своята дейност. С въвеждането на третия пакет има специален текст, който аз ще го предоставя на комисията. От анализа на приложението на регулаторната рамка във всяка държава, с въвеждането на третия либерализационен пакет се разширяват още повече правомощията по наблюдение и контрол за развитие на пазара на регулатора и отново се набляга от Европейската комисия за необходимостта регулатора да има адекватен бюджет, за да осигури достатъчно ресурси, като материални и човешки за извършване на своите цели.
Завършвам. Готов съм да отговарям на всякакви въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Семерджиев.
От КНСБ кой желае думата?
БОЖИДАР МИТЕВ: Ние не разполагахме със законопроекта на правителството. Знаем това, което сме прочели в сайта на правителството. Знаем това, което вие господин Димитров сте внесли тъй като го има в сайта на Народното събрание. Мога да си позволя да изразя само няколко принципни становища.
Приветстваме и правителството, и вас затова, че се поставя акцент на повече публичност и прозрачност в работата на Комисията. Безспорно това е необходимо. Оставаме с впечатление, че се акцентира твърде много на броя на членовете на Комисията - няма да бъдат 13, ще бъдат 9, дори 6. Аз си позволявам да изразя мнение, че Комисията не би работила ефективно със състав от 6 души. Това е тежка комисия. Седем с председателя.
Споделих и с господин Семерджиев преди заседанието, че регулираме всичко по веригата – газ, пренос, разпределение, но не регулираме цените на въглищата. Има вносни въглища. Има местни въглища. Основно се работи на местни въглища. Има държавни, има частни. На входа този елемент който оказва влияние на изхода не се наблюдава. Единствено в прерогативите на министъра по формула е да се произнася.
Друго което според нас трябва да намери отражение в закона е това, което изрази премиерът преди няколко дни. ДКЕВР независим регулатор ли е? Според нас, без да подценяваме колегите, които са работили и работят сега в Комисията като специалисти, не считаме, че на тях им е осигурена комфортна среда да бъдат действително независими, каквито са и изискванията на европейската директива. Това разбира се, има изменение и от гледна точка финансиране, заплати и т.н. и от гледна точка, кой е работодателят на ДЕКВР. И както каза премиерът, да няма партийни квоти.
Ние винаги сме застъпвал тезата, че ДКЕВР трябва да бъде експерт на обществен орган. И в закона, според нас, трябва да бъде намерена формулата как ДКЕВР да бъде действително независим орган. Иначе винаги ще има упреци към по предишно, предишно и бъдещо правителство, че то е повлияло на ценообразуването. Някои от тях може би ще са несправедливи, но много често ще бъдат и справедливи. До мен е господин Димитров. Знаем, как той се намеси в цените на топлоенергията в началото на миналата година.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Доволни ли сте?
БОЖИДАР МИТЕВ: Недоволен съм, защото това фалира Топлофикация – София. В това отношение съм недоволен. На този етап, нашите забележки, нашите препоръки са в такава насока и бихме се радвали, ако те бъдат отразени по подходящ начин в закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви за становището.
От КРИБ - господин Делисивков.
Концентрирайте се върху различията и проблемите, които вие виждате в двата законопроекта.
КОНСТАНТИН ДЕЛИСИВКОВ: Подготвя се в момента писмено становище, което ще бъде внесено в Комисията съвместно с Българската федерация на индустриалните енергийни потребители. КРИБ подготвя в момента писмено становище.
Ние подкрепяме всички действия свързани със засилване на прозрачността и подобряващи процеса на вземане на решения в рамките на ДКЕВР.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това становище ще бъде чрез Секретариата на Комисията разпространено до всички народни представители, когато ни бъде предадено.
Колеги народни представители, Ваши въпроси?
АРИФ АГУШ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, аз ще се въздържа да подкрепя законите по следната причина. Оптимизацията на състава на ДКЕВР е нещо опасно. ДКЕВР е единственият орган, който управлява този процес – енергийния процес в България. Няма друг орган, дори и министърът няма такива права. Ако някой може да защити обществения интерес това е ДКЕВР. И той го защитава чрез лицензионните режими. В желанието си да оптимизираме системата, ние ще я тушираме и ще остане, дори националния интерес няма кой да защити в тази цялата схема.
Аз мисля, че трябва да се помисли между първо и второ четене да се намери оптималното и да се дадат нужните бройки и състав на ДКЕВР, за да може наистина този процес да го управлява както трябва.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз имам няколко въпроса.
Първият въпрос е съвсем количествен. Как са определени колко да бъдат членовете на ДКЕВР? Сметнат е обемът на работа или какъв критерий е взет? Тъй като по критерий е по-евтино разбирате, че оставяме председателя и не ни трябват повече хора. Задавам го въпроса, тъй като виждате, че явно ресурса на ДКЕВР е недостатъчен и го допълваме с ресурс на ДАНС. Така ли ще бъде и в бъдеще?
Вторият ми въпрос. Кой ще замества председателя на ДКЕВР? Несериозно е да оставим такъв орган в държавата без заместник. Въпросът е с прагматическа насоченост.
Много ми е интересна забраната - кой е родил, как е родил и защо я е родил - председателят и юриста да не могат да гласуват. Това е да кажеш например, че председателят на Министерски съвет, ако министърът на здравеопазването е против, той и всички юристи в Министерския съвет нямат право да гласуват. Това е абсурдно. Това е ръководен орган. Това не е някаква колегия от специалисти, които са се събрали. (Реплика: Специалистът ще каже.) Като ще каже специалистът, защо събираме тогава колегиалния орган и лишаваме от право ръководството да гласува? Това е принос. Козьма Протков има едни интересни произведения. Това спокойно може да се добави към произведенията на Козьма Протков.
Бих помолил господин Семерджев да каже, какъв е съставът на регулаторите в Европейския съюз? Тъй като не е въпроса само до бюджет. Разбира се, един човек може да получава 2000, може да получава 20 000 и да работи по различен начин. Но човешкият ресурс също е много важен. Как е в Европейския съюз, за да имаме ориентира.
Аз си мисля, че ако заради политически съображения осакатим този изключително важен орган, знаете колко интензивно работи Европейският съюз в областта на регулирането на енергетиката, в тази ситуация, ако го окастрим и го направим неспособен да работи, това ще бъде огромна грешка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не е въпрос, а е по-скоро становище.
Наистина колеги, смятам че § 3 в този му вид представлява принос и в юридическия мир. В закон да запишеш и да предположиш априори начина на гласуване на независим член на независим орган, е юридическо безсмислие, категорично. И ако ние не го отхвърлим, Правната комисия ще го отхвърли. В закон да предположиш волята на един независим член, в зависимост от волята на друг независим член е вече безсмислие по същество от съществуването на тези хора в тази комисия.
Предлагам сериозно да помислим по смисъла и по текста на § 3 и да го поправим допустимо във връзка с правната наука и във връзка със смисъла на който залагаме в този закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги други въпроси? Ако няма, аз бих допълнил два въпроса към Министерство на икономиката.
КАМЕН ПЕТКОВ (реплика): Толкова голяма ли ще бъде икономията, ако ги намалите тези 13 човека на седем?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз се опитах да се запозная с предложените изменения и допълнения на Закона за енергетиката. В мен възникват няколко въпроса, на които би трябвало днес обществото да има отговор. Презумпцията на предложението е колкото се може да съкратим разходите на Държаната комисия по енергийно и водно регулиране. А същевременно има оплакване, че при наличие на 13 комисари през изминалия период от времето, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране не е имал физическата възможност да контролира нито Националната електрическа компания, защото регулира цените на Националната електрическа компания, нито електроразпределителните предприятия. Тук присъстващите от предишните парламентарни комисии знаят, че винаги председателят на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране претендираше за повече брой присъствие на хора експерти, които да могат на място да направят съответните проверки, които са необходими във връзка с всички онези искания, които бяха представени пред Държавната комисия по енергийно и водно регулиране от РПТ-тата и от Националната електрическа компания. Тогава достигнахме до извода, че капацитетът на държавната комисия е нисък и искахме от изпълнителната власт, колкото може да се увеличи броя на работещите в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране.
Прозрачността. Може ли някой от присъстващите, мисля че има членове от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, включително и от синдикатите чух, че тази комисия преди е работила непрозрачно. Какво имате предвид под непрозрачно? Криене зад тъмни стъкла или имаше същите открити заседания, които и сега ги има. Или на откритите заседания имаха ли право да присъстват включително и народни представители, защото днес разбрах, че някои народни представители нямат право да отидат и в министерствата, защото имали приет закон за влияние и ще ги обвинят, че едва ли не ще влияят на министерствата. Така че тази прозрачност, за която толкова прокламираме, толкова искаме, аз мисля, че предишната Държавна комисия по енергийно и водно регулиране достатъчно добре работеше, а особено с цветущия език на проф. Шушулов и журналистите разбираха за какво става въпрос.
Затова колеги, тъй като виждам, че има притеснения председателят на енергийната комисия господин Семерджиев от изпълнителната власт, натиска който се оказа върху него непременно да бъде намален екипа му. Аз бих казал, че ако намалим екипа днес няма как да имаме онзи екип, който да направи всички онези проверки за които днес изпълнителната власт настоява. Ако не пет, няма да влизам в разпоредбите, когато са избирали дали ще бъдат петима. И от петима двама няма да гласуват, защото другите двама не били съгласни. И от тогава и един като се разболее търсете прозрачна комисия.
Според мен колеги, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране е независим орган. Откакто създадохме Държавната комисия по енергийно и водно регулиране митингите и стачките от Министерския съвет се пренесоха пред Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Недоволни ще има винаги. Намаляване цената на електроенергията няма да има никога.
Затова ви казвам, нека да обмислим и да създадем една работеща комисия. Тя, ако сметнем по определени критерии, че е необходимо да бъде само от един човек, нека да бъде от един човек. Но нека да видим критериите по които трябва да работи тази държавна комисия и да определим точния брой. Нямам претенции дали ще бъдат от политически партии или независими. Защото в България като кажем независим ние стигаме до извода, че трябва да внесем от вън иначе всеки е зависим от нещо.
От тази гледна точка няма как да подкрепим на първо четене този законопроект. Ако все пак ни убедите, че има място за разсъждения в чл. 11, § 1 може да говорим. Но от там нататък обръщам внимание и по-нататък в допълнителните и заключителните разпоредби. Има определени предложения във връзка с произведената
Когенерация, във връзка с изкупуването на когенерацията. Ако е възможно вносителят да ни разясни точно какво са искали да изменят и да допълнят. Преглеждайки Закона за енергетиката, аз не можах да разбера какво искате да измените с измененията и допълненията в допълнителните разпоредби.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В допълнение на въпроса на господин Аталай. Не става ясно как се променя ценообразуването на когенерацията. Наистина е добре да обясните на всички членове на Комисията - или госпожа Христова, или господин Семерджиев.
Колеги, още един въпрос. В § 19 се прекратява мандата на всички заместник-председатели, но не и на председателя на Комисията по енергийно и водно регулиране. Би трябвало да има един и същи подход. Тук трябва да помислим дали това е начинът. Разбира се, господин Семерджиев може да бъде преизбран, но въпроса е дали това трябва да стане с решение на Министерски съвет или с тази формулировка на закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Част от въпросите реално бяха зададени, но аз също считам, че трябва да има общ подход към комисията и не може един от членовете, бил той и председателя на Комисията, да бъде в различен статут, съгласно Преходните и заключителни разпоредби. Нищо не пречи Министерският съвет чрез волята си и решение на правителството да постанови не само за председателя, но дори и за някои от членовете да бъдат преизбрани в новия състав. Включването на такъв текст не е добър знак за самия законопроект.
На следващо място, по определен начин господин Аталай засегна този въпрос, за Преходните и заключителни разпоредби - за тези електрогенериращи мощности, които работят на принципа на когенерацията. Изрично е записано, че се касае за тези, които работят без постигнати показатели за висока ефективност. Аз зная част от съображенията, които са изложени в мотивите, но реално текстът по този начин записан, фактически показва, че държавата приема и такива мощности на принципа на когенерацията, които не са постигали висока ефективност, трябва и от тях задължително да бъде изкупувана електроенергията. Нещо повече, дава се срок до 1 януари 2012 г. и в мотивите се записва, че този срок е предвиден по повод на едно запланувано внасяне в Министерския съвет на законопроект, който ще въведе пазарен механизъм за насърчаване комбинираното производство. Питам, нужно ли е година и половина да се чака, за да се въведе този принцип? Не са ли достатъчни оставащите до края на годината осем месеца. Ако трябва да се заложи такъв период, той трябва да бъде по-кратък и министърът и неговия екип до края на годината да предложат пазарния механизъм за насърчаване на комбинираното производство. В противен случай, аз съм убеден, че даването на такъв срок - година и осем месеца, повече е от други съображения, които могат да имат и чисто лобистки характер в подкрепа на тези мощности, които не могат да осъществят висока ефективност при когенерацията.
Що се касае до още един текст, също имам определени възражения. Той е свързан с промените в чл. 63б. Реално в този член правата на концесионера и неговата използвана територия се приравняват към имоти, които се отчуждават за държавни нужди. Аз не считам, че това по този начин трябва да се прави. Предполагам, че единственият случай заради който се правят тези промени са мини Марица–изток. В крайна сметка тук има в текста формулировки, които изискват много сериозно уточнение. Например, откъде накъде при концесия трябва да бъде обезщетяван собственикът по цена не по-ниска от цената, която е при принудително отчуждаване на имота с държавни нужди. Това са две съвсем различни хипотези. Да се потърси бързото решение на въпроса без да се знае дали действително това е най-доброто решение. Защото ние като законодатели трябва да защитаваме не само интересите на енергийните дружества, но трябва да защитаваме интересите и на гражданите, защото всеки един от нас има своя собственост. Това че някои имат собственост върху концесионна територия не означава, че техните права са по-малки от правата на всички нас тук около масата.
Когато се добави, че за отчуждаването подробен устройствен план не се изготвя. От какви съображения? Ако правилата трябва да важат за всички случаи в закона, защо този случай се отделя, че подробен устройствен план не се изисква.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, бяха зададени много принципни въпроси. Първо госпожа Христова, след това господин Семерджиев, но преди това господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Имам един кратък въпрос. Може би към господин Семерджиев. Средствата по чл. 27, които са за допълнителното материално стимулиране обвързани ли са по някакъв начин с т. 2, по-точно с размера на начислените глоби и такси от комисията. Имат ли връзка?
МАЯ ХРИСТОВА: Тук сме екип, който по компетентност в детайли ще може да разгледа въпросите, които бяха зададени. На практика те бяха третирани към всичките промени, които предлагаме. Но аз бих искала да започна първо с възраженията и въпросите свързани с редуцирането на броя на комисарите и критериите затова. До какви икономии това би довело. Какви ще бъдат техните квалификации. Считаме следното.
Първо, качеството на работата на един орган не се определя само и единствено от броя на хората, а се определя от професионалните квалификации, които тези хора притежават. Така че не считам, че едно такова раздуване на щатната бройка, каквото беше досега, наистина е най-добрата практика.
Вие попитахте господин Димитров, какви са практиките в Европа по отношение на броя на състава на комисиите на регулаторите. Господин Семерджиев може би ще ме допълни. Мога да ви кажа един съвсем достъпен пример. Това е например регулаторният орган на Австрия. Тяхната регулаторна комисия се състои от трима човека, които са наистина комисари, но съответно те използват една компания наречена Иконтрол, която осъществява цялата регулаторна дейност. Това е все едно експертите, които са в Комисията да бъдат обособени в едно отделно дружество, което изпълнява само и единствено дейности свързани с регулирането. Има една такава комбинация между държавна и между експертна практика.
Сигурно всяка една държава, съобразно нейните виждания, съобразно нейната законодателност и съобразно нейните изисквания е структурирала регулаторния орган. Въпросът е, че в България тези 13 човека, ние считаме, че не техният брой определя ефективността на тяхната работа. Затова сме определили много ясно критериите по които ще бъдат избирани новите комисари. Казали сме, че това трябва да бъдат експерти. И със сигурност това трябва да бъдат хора, които да не бъдат обвързани, както политически, така и икономически. Тъй като имаше някакви намеци как те ще се определят. Мисля, че това и премиерът го заяви много категорично. Тук не става въпрос, че се прави нов регулаторен орган, за да се изберат членове на тази или онази партия. Тук става въпрос затова, че трябва да бъдат хора, които да отговарят на ясно разписаните от нас критерии в съответните области. Тоест на трите подсектора - в областта на енергетиката, съответно с ВиК експертиза и респективно правна. Така че това ще бъде наистина нещо, което ще допринесе за качеството. Тъй като не е тайна, че до момента регулатора е имал и комисари, които са били разпределени на политически квотен принцип. Значи това е нещо, което ние със сигурност няма да предложим отново. И със сигурност не е това целта, която гоним, както и не трябва да бъдат свързани икономически. Не може някой да има тесни контакти или да е работил за, или във, или със. Говорим тясно с някои от регулираните компании и след това да очакваме от него обективност на преценката. Това няма как да стане. Считаме, че това е важното, а не броя.
По отношение на въпросите в чисто експертно отношение. По отношение на въпросите свързани с икономиите, които ще се направят. Няма да са най-големите икономиите, които могат да се постигнат. Съвсем очевидно е, защото ако от шест човека зависеха най-големите икономии, те трябва да са взимали в милиони и в милиарди. Очевидно не става въпрос за това. Това е просто един елемент на оптимизация. За нас водещо е не толкова икономията, която ще бъде направена, колкото наистина да има експертност. Защото досега разбира се, че винаги има хора, които имат експертиза. Но колкото повече брой хора имаш на едно място, толкова повече ти размиваш отговорността и може да има прехвърляне на ангажименти, експертни мнения от едно място на друго.
По отношение на това, кой ще замества председателя в случай на неговото отсъствие. То е предвидено в предложението. Всеки един би могъл със заповед от председателя, всеки един от комисарите имам предвид, да изпълнява тази функция във времето, в което той ще отсъства. Така че дали ще има титуляр, водейки се заместник или ще бъде някой от тях, не би трябвало да има особено значение. Защото се предполага, че когато колективният орган не е толкова голям те трябва да съвместяват експертизи, които да ги правят по някакъв начин взаимозаменяеми, особено що се касае за временното управление на Комисията в случай на отсъствие на председателя.
За да не говоря само аз по темата, нека господин Семерджиев да допълни и по-нататък като приключим с комисията ще минем и по другите въпроси.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Аз ще си позволя много кратък коментар по отношение на това как се създават регулатори и какви са му задачите. Регулирането по принцип се е утвърдило в САЩ и се въвежда в Европа едва след 70-те години, когато има частна икономика. Тоест, опитът идва от САЩ и там ако разгледаме как са структурирани комисиите може определено да се каже, че от 3 до 5 броя се регулират основно трите сектора, дори с допълнителни услуги се регулират. Но трите сектора – енергетика, вода, канализация и телекомуникации се регулират обикновено от една комисия. Дори в много от щатите има регулиране на цените на такситата и т.н. Тоест, обхвата на регулиране за всички американски комисии е много по-широк и рядко броя надминава пет или дори 7 души.
В Европа практиката е малко по-различна. Създават се различни органи за регулиране в различни сектори и такава е и у нас. Ние имаме за регулиране на съобщенията. Има и комисия, която регулира и енергетиката и към нея се присъедини регулирането на ВиК сектора.
Искам тук да обясня нещо, което може би ще даде възможност на много от народните представители да си оттеглят становищата по отношение на това, колко е важен броя на комисарите. Основните материали и начина по който работи комисията е с администрацията. Когато администрацията е добра, а тя покрива целия сектор от компетентност, който е необходим, тя подготвя съответните мотиви и доклади, които трябва да преценят след това членовете на Комисията. Не е възможно, който и да е член на Комисията да има еднаква експертиза във всички области, които се регулират. Това не е възможно. Такъв човек няма как да съществува. Затова във всички комисии е възприето, че ключово значение за подготовката на решенията на Комисията има администрацията. Не случайно подхода в Австрия, който каза госпожа Христова, е да се ползва висока степен на компетентност на специална компания. Такава е практиката и в Словения. Но това са единствените две държави, които ползват изцяло външни услуги, а останалите създават собствени администрации. Хората в тези собствени администрации обикновено се задържат много години, натрупват опит и те са основната част, гръбнака на всеки регулиращ орган. Те не се сменят и не се избират по политически принцип. Техните мотиви и анализи след това обаче се преценяват от членовете на Комисията.
Присъединявам се, че членовете на Комисията трябва на първо място да бъдат абсолютно независими от индустрията. Това е едно изискване, което е абсолютно задължително. Тоест, всеки член на Комисията не трябва по никакъв начин да има нещо общо с регулираната индустрия или дори косвена някаква връзка. Съответно е записано и в документите на комисията да няма и конкретни политически ангажименти при взимането на решението.
В този смисъл, веднага пак искам да подчертая, че най-важното нещо е наистина администрацията на Комисията. Без добра администрация трудно работи всяка комисия, независимо от колко човека тя се състои. Броят има отношение също така и към времето и начина по който се обсъждат въпросите. Обикновено това поема повече ресурси, затова броя на комисарите обикновено се движи в този порядък 5–7 на повечето от регулаторните органи, които действат в момента в Европа и в САЩ, а и в другите части на света.
Аз след това ще взема отношение и по другите неща.
МАЯ ХРИСТОВА: Аз само две изречения искам да допълня към господин Семерджиев. Практиките към момента показваха. Ние имаме доста регулаторни органи създадени в България. Нека да се абстрахираме от чуждите модели. Всички знаем със сигурност, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране имаше единствения състав от 13 члена. Тоест, ние до момента не сме имали повече хора, включващи в регулаторен орган. И това което и господин Аталай каза, че по принцип Комисията има необходимост от повече ресурс. Но този ресурс наистина не се определя от управителното тяло. Това е ресурс, който трябва да бъде надолу по веригата. Тоест, броя от хора, които работят в Комисията и най вече тяхната експертност. Друг е въпросът, какъв е критерият за тяхното определяне като такива специалисти. Но това е друга тема.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колко човека ще бъде комисията? Седем комисари. А надолу кажете колко ще са?
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Засега са 120. По въпроса за когенерацията ние сме дали нашето становище. Госпожа Георгиева може да каже, все пак те са оформили окончателния му вид. Но ние сме съгласни и го подкрепяме. Те са вносителите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля госпожо Георгиева обяснете промяната в ценообразуването, така че всеки член на Комисията да е запознат.
ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Най-напред искам да обясня уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители и колеги, откъде произтече цялото това предложение. Това е всъщност резултат от практиката на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и необходимостта да се удължи срока, поради това, че от тази година се въвежда и режима за издаване на сертификати за произход на тази енергия. Не бихме искали и подкрепяме идеята да не се съчетават два режима в едно. Едновременно да влиза режима за сертифициране на тази енергия, което е отчасти пазарен механизъм. Не изцяло, но все пак въвеждащ първите стъпки на пазарен механизъм и преустановяването на изкупването на електрическата енергия от централи, които не са постигнали показатели за висока ефективност.
Промените които се предлагат са, че до 30 юни 2010 г. (това е в § 17) в рамките на изтичане на действащия регулаторен ценови период да се удължи срока за прилагане на сега съществуващия модел. Енергията осигуряваща експлоатационната сигурност, така наречената „принудена енергия”, да се изкупува по сключени договори с обществения доставчик и с крайните снабдители. Тоест, какво е положението сега. Сега централите, които имат така наречената „принудена енергия”, която е резултат от това, че не цялата електрическа енергия, която се произвежда на нея отговаря адекватна топлинна енергия. Тъй като водещата енергия при комбинираното производство е топлинната енергия. Но чисто технологично трябва да се произведе едно количество електрическа енергия, което трябва по някакъв начин да влезе в мрежата. Това е обосновано от технологията на самите производители на комбинирана енергия – топлинна и електрическа.
За да има яснота, тъй като в ценовия регулаторен период до 30.06.2010 г. отношенията вече са регулирани между тези доставчици, тези производители, изкупуващите предприятия, които са НЕК и ЕРД-тата, предлагаме да остане сега съществуващия режим. Но от следващия период до края на 2011 г. да се промени и ценообразуването. Не самото ценообразуване, а да има малко по-голяма яснота в цената, която се определя от Държавната комисия. Да излезнат на яве тези договори. Да се разбере по каква цена те изкупуват тази електрическа енергия и какъв разход влиза в тези дружества. Ако не съм ясна, задайте ми въпрос, защото материята е много строго специфична.
Вторият въпрос. Параграф 18 предвижда да се удължи срока до 2011 г., да се изкупува задължително и онази енергия, която не е комбинирана. Казах поради влизането на модела на ДКЕВР за сертифициране и поради това, че още 2003 г. в Закона за енергетиката е приет един 8 годишен регулаторен период, който обаче запазва позициите на високо ефективните централи и ние не бихме искали преди това този режим да го нарушим. Модел бихме направили още сега, но не е толкова лесно да се направи един модел. Ние може да го направим за 8 месеца, но не можем да го приложим за 8 месеца. Дружествата които произвеждат комбинирана енергия са 42 и всяко от тях стои по различен начин на пазара. Днес в тази година, когато то насреща си има индустрия, която има голяма нужда от топлина, може да е в добрата позиция на високо ефективно производство. Но в следващата година, както е тази година критична за някои индустрии, много от централите не могат да покрият тези критерии, не за друго, а защото насреща си имат потребител, който отказва тяхната топлина. Затова си позволяваме да направим това предложение в закона и да подкрепим държавната комисия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожо Георгиева, това означава ли, че тези предприятия, които вече не могат като основна суровина да произвеждат топлинната енергия, а произвеждат от когенерация принудителната енергия, ще бъде изкупена на преференциални цени в рамките на 8 години. Или вие вече преустановявате тази практика по действащия закон, както е сега. Това искаме да изясним пред народните представители. Първата част, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране можеше да го направи, без да имате промяна в този закон.
ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: От 1 юни 2007 г. преференциите за тези централи, които не са постигнали ефективност се спират. Остава задължителното изкупуване, но преференцията се премахва за цена.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Всички депутати са информирани. Могат да вземат отношение, да направят своите предложения между първо и второ четене.
Колеги, други въпроси има ли? Становища?
Господин Димитров заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Много неща станаха ясни при задаването на въпросите. В общи линии не е сериозно да звучи рефрена независимост на ДКЕВР. В момента ДКЕВР е независим от тази изпълнителна власт с малки изключения. Да се издига лозунга, че ние ще ги сменим, новия Министерски съвет ще ги назначи 100 процента, за да бъдат независими от този Министерски съвет, просто е несериозно. С това което правим днес ние въвеждаме сто процентна зависимост на ДКЕВР от този Министерски съвет. Разбира се, това си е българска практика. Предполагам, че следващите избори ще има също толкова решителен политически екип, който пак ще смени всичко. И девет месеца ние ще се занимаваме само с това. И днес вместо да обсъждаме промените по същество, идеята е ясна, да направим ДКЕВР зависим от този Министерски съвет. Имате власт, имате ресурс ще го направите. Но да не го крием под лозунга за независимост. Прекалено е, да въведеш сто процента зависимост и да твърдиш, че въвеждаш независимост, просто е несериозно.
Много интересна е идеята, която подхвърли заместник- министъра да аутсорсваме. Ние не обсъждаме основния въпрос, колко харчи администрацията на ДКЕВР. Ние ще махнем комисари и изведнъж ще поевтиним. Нищо няма да поевтиним. Обратното, ако трябва да се прави качествено, намаляването на комисарите, тъй като те в голямата си част са експерти и работят като експерти.
Аз мога да задам въпрос на господин Семерджиев и знам какъв ще е отговора. Има ли комисар, който му е създал проблеми след промените? Аз не мисля, че има такъв комисар. Тъй като в голямата си част това са експерти и те работя като такива. Това не са политически пионки на които някой звъни и му казва какво да направи и как да върви регулаторния процес. От тази гледна точка това е големия въпрос, да отиваме към аутсорстване. Аз съм сигурен, че ако вземем бюджета, който е на ДКЕВР и го пуснем на обществена поръчка, за която ще си говорим след малко, ще се намерят поне 15 фирми, които за по-малко пари ще са готови да вършат тази работа. Ние ако търсим ефективност, а не да създаваме политически знамена, то нека да го направим. Аз съм за една добра практика да аутсорсваме. Намаляваме комисарите. Те ще са само представители, взимат решение и другото върви. Ако някой ще го прави за по-малко пари, защо да бъркаме в джоба на данъкоплатеца. Какъв е смисълът на цялата тази работа?
От тази гледна точка категорично заявявам, че тази промяна не може да бъде подкрепена, нещо повече, ние ще сезираме съответните органи не само в България, затова че прекалихте. Не може абсолютно всичко да се атакува, за да бъде завладяно. Махна се приемственост, махна се всичко и от датата 1 юли примерно ще сложим нашите хора вече и каквото им кажем това ще правим. И ще ви дам пример.
Тъй като тук КНСБ са ласкава организация към управлението в момента да продължават с тази ласкавост. Не ви ли се струва странно, че цената на газа се срина през миналите месеци, срина се фантастично и никой не смени цената на топлото. Аз сезирах господин Семерджиев и той обеща да направи необходимата проверка. Топлофикация продължава да продава по онези лоши цени, които Петър Димитров остави. Те на практика са от 2008 г. и е надзел от софиянци милиони левове през целия есенно-зимен сезон на тази година, цените са незаконни, извън това което е определил регулатора и са значително по-високи. Аз мога да ви кажа числото. Но няма да го кажа. Нека регулаторът да направи проверка, аз ще питам и министъра в зала.
Но странното е, че медиите които всичко забелязват, не забелязаха, че газът върви надолу, а цената на топлото скача. И сега стигнахме до такъв цинизъм, че вдигаме с по-малко, със същите методи. Политиците се намесиха казват: “Няма да е толкова, а ще бъде по-малко, за да ни обичат.” Хората не ни обичат. Видяхте КНСБ, той не ме обича, затова че не съм позволил да му вдигнат цената на топлото. Това е грешна логика. Логиката действително трябва да бъде икономическа.
Може ли ресурсите да вървят надолу, а цената на топлото да върви нагоре?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Петър Димитров. Становище от господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председателю, колеги, аз ще подкрепя и двата законопроекта.
Аз направих някои забележки и ще ги отразя при предложението си между първо и второ четене. Не взех отношение по един въпрос, който като че ли най-много беше дискутиран, това е състава на Държавната комисия. Убеден съм, че не броя на хората в регулаторния орган определя неговата компетентност и определя мъдростта с която взимат решенията и неговата независимост. Дори току-що пледирайки за независимост на органа, господин Петър Димитров каза: “Цените които аз оставих.” Чакайте господин Димитров, нали ДКЕВР определя цените, а не вие? А вие казахте: “Цените, които аз оставих”, което реално означава, че в същност и тогава за този период и този състав. В близкото минало и в по-далечното имаше случаи, когато се чувстваше определена политическа намеса в работата на този орган. Не само във вашето време господин Димитров, но най-често се случваше в периода на годината преди съответните избори.
Моята силна препоръка към ръководния екип на Министерството, е да намерят действително седем качествени хора, които могат да определят независимостта на органа. Ако един човек съчетава в себе си висок професионализъм и едновременно с това силна позиция, той действа независимо. Обратно, може да намерите човек, който го считате за много компетентен, но в същност да бъде една мижитурка, когато бъде поставен на такъв орган. Затова считам, че въпросът дали да са 7 или 13 не е актуален. Решението на Министерски съвет аз ще го подкрепя за седем души, защото не тези 7 души разработват материалите въз основа на които се взимат решенията. Така работи и Комисията за регулиране на съобщенията, така работи и Националната агенция за оценяване на акредитацията. Нека да не профанизираме този дебат.
По отношение на някои други текстове, искам само да препоръчам от другия законопроект, който е внесен от колегата Мартин Димитров и който в голяма част съвпада с последвалия законопроект на Министерски съвет, да се приеме текста за откритите заседания на Държавната комисия. Като тя действа по същия начин, както действа орана, който ние представляваме Народното събрание.
Ако на определено заседание трябва да се разискват материали, които представляват класифицирана информация господин Семерджиев, нищо не коства с гласуване и с ясна мотивировка какви материали се разглеждат, заседанието да бъде обявено за закрито в определена част или ако във всичките точки има такива материали да бъде изцяло обявено за закрито. Това нещо може да допълни действащия текст в закона. Аз го знам действащия, но може малко да го подобрим. Господин Димитров, тук трябва да разискваме по същество нещата, не както в пленарната зала.
Може да се промени ал. 1, като се запази нейния смисъл и да няма такъв рестриктивен текст, че не могат да гласуват председателя и юриста - за. Може да се каже: “При обсъждане на въпроси свързани с правомощието на Комисията по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги не може да се вземе положително решение, когато двамата членове със стаж в тази област са гласували против”. Това не лишава нито председателя, нито юриста от възможността да гласуват както те преценят. Но мнението на двамата членове трябва да не бъде едновременно отрицателно, защото това означава, че хората които познават сектора гласуват против това решение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, министър Христова.
МАЯ ХРИСТОВА: Господин Иванов с последните ви забележки сме абсолютно съгласни. За гласуването, както и за заседанията, защото те по принцип са открити, но вие сам разбирате, че само в някаква част. Там нямаме забележки.
Господин Димитров, само искам да кажа, че аз споменах какви са примерите и какви са европейските практики, и че има такива, които предполагат аутсорстване на подобен род услуга. Но в никакъв случай не съм го изложила като предложение в България. А като имам предвид колко малко хора разбират от регулиране и да искаме няма къде да го аутсорсваме. Това е кратък коментар.
Така че нека примерите, които посочваме като практики да не се интерпретират като конкретни предложения, защото не беше така.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Иванов, прекрасно знаете, че министърът по закон има право да утвърди цена по-ниска от тази, която е определил регулатора. Но министърът по никакъв закон не може да определи цена по-висока от тази, която е определил регулатора. През целия есенно-зимен сезон и в момента Топлофикация–София продава на цени, значително над утвърдените от регулатора. Това е пладнешки обир.
От тази гледна точка възниква простият въпрос. Сега всяка вечер вървят ДАНС, черни униформи. Защо не погледнеш Топлофикация София. Как става това? Как може да продавате на софиянци по цени над определената от регулатора. Това какво е? Кой носи отговорност за цялата тази работа.
Казах, че по определената от мен цена не затова, че аз изтъквам себе си. Аз не им позволих да вдигнат и тук са представителите на Топлофикация, които знаят причината да вдигнат цената от 1 януари, без да отчетат показанията на уредите. Тъй като беше предложена една методика. Ще вземем или миналата година или ще го осредним. Ще вдигнем цената. Няма значение дали ти си ползвал преди 1 януари или след 1 януари. Ще ти сложим една голяма цена, която е несправедлива. Но самото отчитане на уредите струва около 5 млн. на Топлофикация–София. И ще се опитват да се вдигат цените, което не може да се случи господин Аталай.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Иванов, аз не разбрах, вие удовлетворен ли сте от отговора по чл. 63б на § 9? За какво става въпрос, за отчуждаване на концесионерите? Става въпрос за Марица-изток за въглищата или за други концесионери, примерно на капиталистите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Всичките са капиталисти господин Аталай. Сега вече е пазарна икономика. Нека да има кратък отговор на този въпрос, който беше зададен от г-н Иванов и който е важен.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: По отношение на въпроса за отчуждаването.
Регламентацията понастоящем, голяма част от вас знаят, че с предходното изменение на Закона беше определена като държавна нужда добива на енергийни ресурси, когато от тях се произвежда електрическа енергия. Това е държавната нужда. Този елемент също така знаете, защо го въведохме, за да може да препятстваме различното тълкуване на различните съдилища в страната, където се наложи примерно старозагорски съд да реши по едно дело, че когато се отчуждава терена на Иван, това е държавна нужда, а като се отчуждава на Драган, това не е. И се получават едни страшни парадокси. Няма никаква логика, нито в политическото говорене на нещата и политическото предвиждане с това, което е на финала. Това беше първата стъпка.
Остана една процедура, която е така нареченият куп, за който повдигнахте въпроса, как така ние своеволно сме го премахнали. Няма никакво своеволие. Това е съгласувано с експертите и аз мога да ви покажа официалното становище на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с което те подкрепят без забележки направеното предложение. Многократно е коментирано. Обсъждани са не един и не два варианта. Става въпрос за следното. Подробните устройствени планове, такива каквито ги предвижда Закона за устройство на територията целят да се създаде едно предвиждане как ще бъде устроена територията, като се предвидят мрежи и съоръжения в техническата инфраструктура, като се защитят културни обекти и обекти на историческото наследство. Никаква такава функция подробния и устройствен план няма в производството, когато говорим за концесиите, в които имаме предварително определени концесиални площи. Ние там няма да правим нито паркове, нито детски градини, нито ще слагаме проводи, нито кабели, нищо. Ние за едно единствено нещо използваме тази земя и тя е във връзка с дадената концесия.
Така че ако успея в някаква степен да обясня по кратко нещата, става въпрос за това, че когато концесионер добиващ енергийни ресурси не може да се договори със собственика, той ще поиска от министъра да подкрепи неговото предложение за отчуждаване. Затова става въпрос.
Обезщетението не е нещо различно от това, което е обезщетението при първия и втория внесен от Министерски съвет.
Отчуждаване по общия закон. Тук няма никаква рестрикция. Ако ние двамата се договаряме, ние ще договорим нещо приемливо за нас. Ако не се договорим, вече ще минем към нормативно определен начин, за да бъде определена тази цена. Нищо различно няма и няма различен подход по отношение на оценката в този случай и в общия случай на отчуждаване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Семерджиев кратка реплика.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Аз само ще напомня, че още в началото предложих редакция на текста на § 3 и ако беше слушано внимателно щяха да станат излишни някои коментари.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Бях провокиран от обяснението на § 9 относно чл. 63б и по-точно т. 2 на ал. 2. В ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя: “Като за отчуждаването подробен устройствен план не се изготвя.” Аз смятам, че не се нуждае от коментар този текст. За мен той е лобистки текст и в зала ще обясня защо смятам така. Защото при изготвянето на подробен устройствен план, което е наложително при такава процедура на отчуждаване. Има и други процедури при които може да бъде защитена и обжалвана цялата тази процедура. Смятам, че е ясно за какво става въпрос, за кои точно случаи. Но понеже не обичам да говоря на едро ще говорим в зала конкретно. Мисля, че този текст трябва да отпадне, ако нещата са чисти и искате да бъдат чисти.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма да продължим повече дискусията колеги, бяха казани аргументите. Между първо и второ четене по този повод ще има предложения на депутати, които са много сериозни и аз смятам, че имат шанс да получат одобрението на комисията. Ако мине разбира се на първо четене.
Госпожа Георгиева за реплика.
ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Предизвикана съм от това, което каза господин Димитров за Топлофикация–София, защото то не е коректно. Още повече, когато тук насреща не са хората, които могат да дадат точната информация за цените. Но това което мога да ви кажа, че цената в момента на Топлофикация–София е 65 лв. и тя е по-ниска от цената, която фактически е била определена миналата година от ДКЕВР в началото на м. януари.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имам официален отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който мога да представя пред медиите. В който от лятото на миналата година определената от регулатора цена е по-ниска от цената по която Топлофикация–София продава на населението на София. Мога да го представя, така че не става въпрос за лични обиди на този или на онзи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката внесен от Министерски съвет.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 - “за”.
Против? Шест. Въздържали се? Един - въздържал се.
Приет е законопроекта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката внесен от Мартин Димитров.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 - “за”.
Против? Двама против. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Благодаря на нашите гости по първа точка.
Господин Петър Димитров, ако може това писмо да бъде предоставено и на председателството на Комисията.

Преминаваме към обсъждане на точка втора от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-19, внесен от Министерски съвет на 15.03.2010 г. и № 054-01-23, внесен от народните представители Димо Гяуров и Кирчо Димитров на 19.03.2010 г. – за първо четене.
По втора точка наши гости са:
От Министерство на икономиката, енергетиката и туризма - Миглена Павлова, изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки; Галя Манасиева, директор на дирекция “Методология, анализ и контрол на обществените поръчки” и Христина Денева-Кирчева – дирекция “Методология, анализ и контрол на обществените поръчки”;
от Министерски съвет - Цвета Каменова, директор на дирекция “Икономическа и социална политика”; Георги Йончев, началник отдел към дирекция “Икономическа и социална политика” и Марияна Славкова, съветник;
от Българска стопанска камара - Камен Колев, заместник- председател;
от Българска търговско-промишлена палата - Васил Тодоров, парламентарен секретар и Васил Чобанов;
от КРИБ - Йордан Кисьов и Иван Иванов;
от Сметна палата - Валери Димитров, председател; Валери Апостолов, член и Златина Русева, директор на дирекция “Правна”;
от Камара на строителите в Република България - Симеон Пешов, председател; Валентин Дивеков и Светослав Глосов;
от Асоциация на индустриалния капитал - Ивелин Желязков, Вяра Плачкова и Андриана Георгиева.
Поканили сме много гости и се надяваме да направим много сериозна дискусия, колеги.
Давам думата на госпожа Мая Христова да представи законопроекта внесен от Министерски съвет.
МАЯ ХРИСТОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми депутати, уважаеми колеги! Бих искала да представя на вашето внимание проект за закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Със законопроекта се въвеждат изискванията на Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
Главната цел на директивата е постигане на бързина и ефективност при обжалване на процедурите, както и възпрепятстване сключването на договори при незаконосъобразен избор на изпълнител.
Основни положения в законопроекта, които се отнасят до обжалването на обществените поръчки са в следните насоки:
Запазва се двуинстанционния характер на производството и органите по обжалване – Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд.
Запазва се възможността за искане и налагане на временна мярка “спиране на процедурата”. Отпада изискването за представяне на обезпечение под формата на паричен депозит или банкова гаранция.
При подаване на жалба срещу решението за избор на изпълнител се въвежда автоматично спиране на процедурата до окончателното решаване на спора. Промяната е в съответствие с изискването на директивата да се предприемат мерки за предотвратяване сключването на договор при незаконосъобразно проведена процедура.
Въвежда се принципна забрана за сключване на договора в рамките на така наречения “период на изчакване”, който продължава 14 дни.
Предвидена е и забрана за възлагане на договора преди приключване на всички спорове срещу решения на възложителя в процедурата. Изключение се допуска по решение на КЗК, съответно ВАС, само в извънредни случаи, при необходимост от защита на особено важни държавни или обществени интереси, или за да се осигури живота и здравето на гражданите.
Предвидена е възможност органът по обжалване да налага имуществени санкции в размер 10 или 3 на сто от стойността на договора, в зависимост от допуснатите нарушения от възложителя в процедурата.
Променени са основанията при които може да се иска недействителност. Във връзка с основанията за недействителност се въвежда нов образец на обявление за доброволна прозрачност, който допринася за постигане на правна сигурност.
В самостоятелна глава на закона е уредена специална процедура за отстраняване на нарушения, които са установени от Европейската комисия до сключване на договора.
Освен въвеждане на задължителни изисквания на посочената директива в законопроекта са направени и други промени. По съществени от тях са следните:
Ограничен е кръгът на лицата, които следва да подават изискващите се от закона декларации при участие в процедури. Това задължение се запазва само за лицата, които управляват и представляват кандидатите и участниците. Целта е да се улесни бизнеса при подготовката на офертите.
Въведена е изрична забрана за възложителите да изискват от кандидати или участници от държави-членки получаване на сертификат или извършване на регистрация в Република България, като условие за участие в процедурата.
Предвидена е възможност за допълване на офертите с документи, които се отнасят до критериите за подбор, определени от възложителя.
Отпада изискването за задължително участие на външни експерти в комисиите за разглеждане и оценка на офертите. То остава като възможност по преценка на възложителя, в зависимост от неговите нужди.
Премахва се ограничението за сключване на договори за услуги за период по-дълъг от 4 години, без да отпада забраната за сключване на безсрочни договори.
Разширява се обхвата на предварителния контрол, осъществяван от агенцията върху процедурите за доставки и услуги, финансирани със средства от европейските фондове. На проверка ще подлежат всички, чиято стойност е равна или по-висока от 1 000 000 лева.
С § 8 от законопроекта се въвеждат основни изисквания на Директива 2009/33/ЕО за насърчаването на чисти и енергийно ефективни пътни превозни средства. Предвижда се новото изискване да влезе в сила от 4 декември 2010 г.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Христова.
Давам думата на вносителите на дългия законопроект за изменение на Закона за обществените поръчки - господин Гяуров и господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Колеги, ще се опитам по-подробно да изложа нашите мотиви по отношение законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Няколко са основните идеи, които са залегнали в настоящия законопроект. Касае се отново за въвеждане на по-голяма прозрачност в процедурите за обществени поръчки и за недискриминация на участниците, за едно мотивирано вземане на решения от страна на възложителите.
Изследванията на общественото мнение показват, че повечето български граждани свързват процедурите за обществени поръчки с корупционни практики и от тази гледна точка българският законодател би следвало да направи всичко възможно, за преодоляване на тези подобни представи. Това е една от причините да заложим в текста за обществените поръчки, да бъде публикуван пълният текст на договорите за обществени поръчки в Регистъра на обществените поръчки, като съответно бъдат заличавани личните данни. Подобна идея би осигурила една допълнителна прозрачност на обществените поръчки.
Друга важна идея е тази относно засилване функциите на Агенцията за обществени поръчки по отношение на превантивния контрол. Както знаете сега превантивният контрол по отношение на Агенцията за обществени поръчки е преди всичко последващ контрол. Затова ние предлагаме превантивния контрол да обхваща не само обявленията за обществените поръчки, но също така да обхваща работата на комисиите и самата документация по тях.
Относно чл. 19, ал. 2, т. 8 е свързана преди всичко с включването на тези външни експерти и по този начин се ограничава възможността за манипулиране на решенията на комисиите. Практиката след последните изменения в закона дискредитира идеята за външни експерти, поради допускането на индивидуално включване в списъка (има над 4300 включени такива лица), което позволява възложителите да разполагат със зависими от тях лица и невъзможност за отчетност на експертите.
Друг момент е също така и публикуването на предвидения бюджет в обявлението, което ще даде една възможност на кандидатите предварително да решат дали има смисъл от тяхното участие. Практиката показва, че коректните възложители обявяват реалния си бюджет и без да са задължени по закон. Други обаче, обявяват една прогнозна цена, което обърква кандидатите и същевременно позволява на възложителя да прекрати процедурата.
Предлагаме също така изменения и в чл. 28, които са в няколко насоки. Относно липсата на задължение за включване в документацията за участие в процедурата за възлагане на обществени поръчки на сроковете за изпълнение на различни дейности, специфични за тази поръчка. Това позволява тези срокове да се избират за показатели в методиката за оценка на офертите, което води до едно надлъгване между фирмите и кандидатстване с практически неосъществими оферти.
В чл. 34 предлагаме и съществена реформа, която касае състава на комисиите за обществени поръчки. С оглед сложността и обема на обществените поръчки, предвиждаме в комисиите да има по минимум двама правоспособни юристи, когато възложителите разполагат с повече от един. Разбира се, текстът е формулиран по начин, по който да не навреди на по-малките възложители, които не разполагат с необходимия количествен и качествен административен капацитет.
Промените в чл. 37 касаят няколко неща. С промяната на ал. 2 се избягва дублиране съдържанието между ал. 2 на чл. 37 и чл. 28, ал. 2 и ал. 3. С предлагането на новата ал. 6 се цели ограничаване на възможността на възложителя да прилага при оценката показатели, които не са били известни на кандидатите.
Също така добавяме и една нова ал. 7 към чл. 37. В процедурите за обществени поръчки за строителство е масова практика за показател с голяма относителна тежест при определяне на икономически най-изгодната оферта, да се приема предложения срок за гаранционна поддръжка на обекта. Знаете, че има Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, което установява едни разумни и достатъчно дълги срокове, в рамките на които изпълнителят носи гаранционна отговорност. Поради това превръщането на сроковете за гаранционна отговорност в компетентност на критерии за оценка на офертите дава една възможност за нелоялна конкуренция и злоупотреби.
Наред с това предлагаме да се намали също така и срока за сключване на договор за обществена поръчка, който е определен в ал. 3 на чл. 41, тъй като сегашният едномесечен срок е прекалено дълъг с оглед нуждите на възложителя и динамиката на финансовите отношения. В тази връзка считаме, че е възможно срокът за сключване на договор да бъде определен на 10 дни след изтичането на срока за обжалване на решението.
Обезпокоителен е фактът, че редица възложители (най- вече общини) не изискват задължителна регистрация в Централния професионален регистър на строителните фирми, с които подписват договорите. Това е причина за добавяне на нова точка 3 към чл. 47, ал. 5 в закона.
Друго много важно наше предложение е това за намаляване размера на гаранцията за изпълнение на предвидената в закона обществена поръчка. В настоящата редакция на Закона за обществените поръчки максимумът е определен на 5 процента от стойността на поръчката. При изпълнение на големи обществени поръчки за милиони левове, поръчките, които се възлагат са с много високи стойности, а сроковете за изпълнение са определени в години. Поради тази причина изпълнителите трябва да разполагат с огромен финансов потенциал, за да могат да внесат гаранцията за изпълнение и да се получат обратно сред няколко години. Затова ние предлагаме гаранцията за изпълнение да се намали на 3 процента от стойността на поръчката. Освен това предлагаме и поетапно освобождаване на банковата гаранция в хода на изпълнение на поръчката.
Допълваме също така закона и в още едно друго място. До момента Закона за обществените поръчки не съдържа правна уредба относно това, на какви изисквания следва да отговарят помещенията на възложителите, където се съхраняват офертите и документацията по процедурите за обществени поръчки. В тази връзка предлагаме в Комисията да има конкретен човек, определен със заповед на възложителя, който да се грижи за сигурността на помещението и да го заключва, запечатва и да следи реда за достъп до него.
Предлагаме на участниците отстранени от проверка на подадените оферти, поради непълнота или други условия предвидени в ЗОП, да им се връщат пликовете с ценови предложения, във вида, в който са подадени. По този начин се гарантира, че не са отваряни и предложените цени остават в неизвестност за възложителя, както и за други участници.
Много съществена е промяната, която предлагаме в процедурата за обжалване на обществени поръчки. Предложението за една цялостна модификация на глава ХІ, като основната идея е за отпадане на Комисията за защита на конкуренцията като орган, пред който могат да се обжалват процедурите за обществени поръчки. В случая се касае за обжалване на законосъобразност във връзка с провеждане на процедура за възлагане на обществени поръчки. И от тази гледна точка смятаме, че е по-удачно това да става пред административните съдилища по места, отколкото пред Комисията за защита на конкуренцията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаме колеги много гости. Целта е народните представители да чуят максимално много мнения от различни участници пряко в процеса на обществените поръчки.
Първо давам думата на госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки, която да каже по двата законопроекта становището на Министерството.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, вие чухте представянето на законопроекта на Министерски съвет от госпожа Мая Христова. Аз бих искала да споделя с вас нашето становище по предложения законопроект на народните представители Димо Гяуров и Кирчо Димитров.
Като цяло бих казала, че ние не подкрепяме предложения законопроект и особено в частта му касаеща обжалването. И тъй като основната цел на промените на предложения днес законопроект е въвеждане на изискванията на Директива 66 на Европейския парламент и Съвета, съответно предложения от тях модел не съответства на предложения от Министерски съвет. Считаме за по-удачен към момента и балансиран от гледна точка на предимства и недостатъци да бъде запазен сегашния модел на обжалване. Отново двуинстанционен, като първа инстанция – Комисията за защита на конкуренцията и втора инстанция - Върховния административен съд. За разлика от другия законопроект, където както чухте се предлагат административните съдилища.
Част от предложенията, според нас, уреждат проблеми и въпроси, които са твърди казуистични. Няма да се спирам подробно. Можете да ги видите в нашето писмено становище в другия законопроект. Законът за обществените поръчки е твърде общ и е рамков закон. Считаме, че подобен подход е неприемлив и уреждайки конкретни казуси и хипотези, всъщност ще трябва да уредим и други такива. А има и една група предложения, които всъщност касаят текстове от действащия в момента Закон за обществените поръчки представени в малко по-различна редакция.
Това е нашето мнение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Министерски съвет желаете ли да вземете думата?
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ – началник отдел “Инвестиции и концесии”. Искам само да допълня, че в Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки със заключителна разпоредба се правят аналогични промени в Закона за концесиите, с което се цели въвеждането на директивата. Принципът на въвеждане е същия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаме видни представители от Сметната палата. Аз благодаря за вашето участие, въпреки натоварения ви график.
Господин Валери Димитров, човек с много опит в областта на обществените поръчки. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз мисля, че и двата законопроекта имат сериозни достойнства. Предлаганите промени могат да подобрят съществено процедурата по обществените поръчки, въпреки че както каза госпожа Павлова понякога има твърде казуистични предложения. Те обаче са продиктувани от чисто практически опит. Очевидно е, че тези проекти отразяват практически опит по прилагането на сега действащия закон, правилник и съответно подзаконовата уредба. Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Тоест, според мен, законите ще подобрят действието на този режим, на тези промени. Но аз тук искам само да се спра на едни проблем.
Двата законопроекта си противоречат в частта на оспорването, за обжалване. Предвижда се законопроекта на Министерския съвет да запази сегашния модел на обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията, съответно ВАС. Законопроектът на двамата народни представители – господин Гяуров и господин Димитров предвижда възлагането на тази компетентност на административните съдилища.
Ние изразихме и тази наша позиция в едно становище, когато законопроектът беше изпратен в Министерски съвет. Ако бъде възложено на административните съдилища дори да упражняват контрол при обжалването на процедурите на обществени поръчки, би могло да се приеме и друго решение. Но според мен да се засили предварителния контрол.
Искам да обърна внимание, че по наше мнение предварителният контрол, който упражнява в момента Агенцията по обществени поръчки не е достатъчно ефективен поради това, че той се свежда до едно становище, което дори не е задължително за възложителите. Напълно уместно е предложението на двамата народни представители да се разшири обхвата на предварителния контрол за обществените поръчки категорично. Но според мен и според мнението на специалисти от Сметната палата, добре би било превантивният контрол, който е много важен, но според мен е неефективно слаб, откровено казано да се засили. Това би могло, ако се възложи на Агенцията за обществените поръчки, да се възложи предварителен контрол от разрешителен тип. Може да се спира процедурата, докато не бъдат отстранени нередностите в съответната документация. Подобни модели има в други държави и този централизиран предварителен контрол, би бил доста ефективен за отстраняване на нередности при които има неспазване на закона.
Последващият контрол, който ние упражняваме заедно с Агенцията за финансова инспекция, знаете, че ние вече идваме след като нещата са се случили. И тогава остават нашите препоръки, съответно административното наказване, упражняване от Агенцията финансова инспекция. Но много по-добре би било, ако се засили предварителния контрол, за да може да се спира процедурата. Разбира се, това постави въпроса за мястото на органа, който би упражнявал такава сериозна компетентност, такова правомощие, защото Агенцията за обществени поръчки все пак е второстепенен разпоредител. Тя е Агенция към министъра на икономиката и енергетиката. Следователно натоварването с такова доста сериозно правомощие означава да се преобмисли може би нейния статус, така да се каже, мястото й в йерархията на държавните органи. Въпросът е, наистина, че когато става дума този предварителен контрол да се упражнява над определени прагове, там където има сериозен обществен интерес, спирането на процедурите поради несъответствие на документацията и на поръчката към определен момент с изискванията на закона, може да бъде много по-ефективен механизъм, отколкото дори обжалването. По принцип обжалването също е донякъде форма на текущ и последващ контрол. Нито нашият контрол може да замести предварителния контрол, контрола на Сметната палата.
С това приключвам. Моята идея е да се преосмисли по възможност идеята за предварителния контрол и дали не би могъл да се засили в тази посока.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги без всякакво съмнение това е един от основните въпроси.
Благодаря на господин Валери Димитров, че с напрегнатата си програма дойде на тази комисия.
Продължаваме с КРИБ. Господин Йордан Кисьов заповядайте.
ЙОРДАН КИСЬОВ: Първо, по законопроекта на Министерския съвет. Там има едно добро нещо и то е свързано с факта, че при жалба се спира изпълнението. Ние се връщаме 1999 г. на първата версия на закона. Само че тогава изпълнението беше безусловно, а сега има условности, които вече не ни харесват. С други думи, който си плати може да продължи. Това не е редно. Понеже, първото е плаща с обществени средства, би трябвало, ако ще има такива глоби, да бъдат за този, който взима решение в личен порядък. Според нас, смисълът на директива не е такъв. Изискването на директивата е тази мярка да бъде ефективна. Не е ефективна мярка особено за секторните възложители, например. Те са си фирми с частен капитал и могат да решат, че им е по-изгодно да плащат и да си правят каквото си искат, и да не се съобразяват със закона. От там нататък всичките промени за съжаление, да не са всичките, но голяма част от тях са в лоша посока. Това отстъпление от неща, които всъщност ние вече по някакъв начин сме регламентирали. Аз го следя този закон 10 години и едно по едно ще ги щриховам.
Преди доста време вкарахме в чл. 120 понятието „заинтересовано лице”, което ще рече, че няма нужда да бъде участник, няма нужда да е някоя фирма. Всеки който си купи документация, ако има такава, може да обжалва нещо, което не му харесва. Даже ако няма документация, самото намерение за обявяване на поръчка може да бъде обжалвано. Това е вкарано с цел да не се преследват фирмите, които обжалват. Понеже масова практика е, това го чухте от предишните изказвания, че документациите не съответстват на нищо. Хората които ги подготвят в повечето случаи не са квалифицирани. Никой не знае къде е границата между корупция и безхаберие. И точно затова беше хубаво да може да се обжалва, и това сме го мислили, примерно от браншови структури, от асоциации, които защитават своите членове. Като видят, че не е наред документацията те обжалват, защото са си купили документите.
Сега много са усложнени нещата. Аз ги прочетох два пъти, не го разбрах. Не виждам какъв е смисълът да се вкарват някакви неясни понятия и да се усложняват тези работи.
Има други неща, които пак не са в смисъла на техническия прогрес. Външните експерти, бяха вкарани в закона. Ние сме ги предлагали преди години със съответната обосновка от край до край - кой ги предлага, къде се отчитат. Беше взето само името „външен експерт” и беше вкарано механично в края на 2008 г. в закона. Съответно дискредитира се това понятие. Това което става вече е съвсем гротескно, вместо да се прецизира как точно тези външни експерти да работят при тези условия и да вършат работата за която е мислено. Остава само понятието „външен експерт” и то е пожелателно, който иска го ползва, който иска не го ползва. Тези хора няма да бъдат нито външни, нито експерти. Ако на някой му трябва да си завърти далаверата, ще си намери някой приятел и ще го кръсти такъв. Това е реалната действителност.
За трите плика и тези промени с подписите не е ясно какво се вкарва. Усложнява се процедурата. Това, че са три плика, нищо съществено. По същественото е, че цените сега не е ясно, поне от този текст, който аз съм видял, как се отварят цените и дали се оповестяват. Ако върнем лентата назад преди началото на 2009 г., последната редакция на закона, имаше един бък, не знам дали не беше умишлен, казваше се, че се отварят публично цените, но никъде не пише, че се оповестяват. Имахме случаи масово, викат се участниците, отварят се цените и след това се прощават с комисията. При запитване: “Какви са ни цените?” Отговорът е: “Няма значение. Нали видяхте, че ги отворихме.”.
Точно затова в края на 2008 г. вкарахме някакъв ред и изрично е записано, че се отварят. Освен това изрично е записано специално за откритата процедура, която е най-масовата, че преди да се отворят цените се поканват участниците, написва се протокола, съобщава се тяхната техническа оценка и тогава се отварят цените. Вие разбирате, че тогава автоматично излиза кой печели. Не може да се върне лентата назад. Сега това някак си се размива, това връщане назад.
С други думи не подкрепяме нито една от другите промени и не виждаме защо трябва да се правят, след като мотото е, че се отразява директивата. Те нямат нищо общо с директивата.
Примерно при участие на граждански сдружения, така наречените консорциуми, досега беше така. Щом има консорциум от фирми всички представят всички документи. Това някак си е ясно. Може да не е много просто, да не е много удобно за всички, но е ясно. Сега този текст, който е вкаран, в зависимост от тяхното участие, но това е много неясна функция от много параметри, такова чудо в закон не трябва да има. Особено като се има предвид колко творчески се пресъздава на различни места в България, където има пълно безхаберие. Старият текст е много по-добър. Няма да влизам в други детайли.
Акутното заболяване на този закон, не знам дали е случайно, е, че няма никаква превенция. От 2001 г. са всичките му мутации, правят се някакви промени. Помислете колко редакции е минал, но няма превенция на заболяването срещу безхаберие и корупция. Има пост фактум обжалване. Има контролни органи, които се чудят какво да правят. Защото ако тръгнат точно да контролират ще има много работа. Не е толкова трудно да има превенция. Даже сега при сегашния закон, колкото и да е калпав, има права на Агенцията за обществени поръчки. Тя общо взето има много калпав статут. По-скоро е направена да отчита дейност, че има такава агенция, но обективно не може, даже и да иска, да ръководи методично възложителите. Дали иска, вече госпожа Павлова ще каже.
Има един чл. 25, ал. 2, т. 10, който не се прилага. Защо не се прилага не знам. Този член гласи: “При критерий за оценка и икономически неизгодна оферта в обявлението Агенцията има право да гледа обявлението.”, но няма право да чете документацията, което не знам как да го коментирам.
В този текст е казано съвсем ясно. Ако критерият е икономически неизгодна оферта, в обявлението трябва да фигурират всички показатели за оценка с техните тегови коефициенти. Аз твърдя, може да се провери много лесно, че това никъде го няма. Ако погледнете обявленията, масово има цена толкова процента, техническа оценка толкова процента. Примерно цената 60 процента, техническата оценка 40. Цената е показател в повечето случаи, но техническата оценка е оценка, не е показател. Показателят е нещо съвсем друго. Техническата оценка е функция от показателите. Това много лесно се проверява, но не се прави.
Другото което е много странно, че съгласно сегашния закон Агенцията може да гледа обявлението, но тя трябва да чака някой да я сезира, за да направи нещо.
Няма никаква превенция, а трябва да я има. Вторият вариант е по-приемлив и там има доста рационални неща. Имам предвид втория законопроект. Има доста рационални неща. В нашия вариант на КРИБ като становище, ние сме се въздържали от това да сменим така бързо КЗК със съдилищата, въпреки че е логично. Причината е, че това не може да стане безболезнено, а това значи да се отрази в други закони. Поне така ме посъветваха юристите. Аз не съм юрист. Има много други проблеми, които трябва да се решат.
КРИБ може в рамките на един месец да направи много читав закон. Имам предвид, че ако някой иска да оборва някакъв член, да не го прави както е по стар български обичай, това е така, защото аз съм казал, а трябва да го мотивира. Всичко което ние твърдим може да го защитим публично и ако някой ни обори аргументирано, ще се съгласим. Ако не може да го направи трябва да се съгласява с нас.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, важно е да чуем мнението на хора, които пряко се занимават с обществени поръчки, за да имаме най-добри впечатления за възможните слабости на двата законопроекта.
От Българска стопанска камара желание да вземете думата? Няма.
От Търговско промишлената палата, заповядайте. Наблегнете на неща, които не са казани до момента и на слабостите, които може народните представители да изгладят между първо и второ четене.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (Българска търговско-промишлена палата): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, ще направя едно конкретно предложение за допълване по въпроса за Закона за обществените поръчки.
Нашето предложение в чл. 47 от Закона за обществените поръчки е да се разпише ясно регламент и изискване, декларациите, които са необходими да се подписват по този член, да се подписват от овластеното да представлява организацията лице. Тук основният проблем, който възниква в практиката, е по отношение на тези обществени организации, които имат доста широка представителност. Европейската практика в случая е организация, която представлява широк кръг от интереси и да има голяма и обществена представителност в нейния управителен орган. Тази идея е залегнала и в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, където няма установен таван на бройката на управителните органи.
Тази редакция, която в момента съществува, декларации да се подписват от целия управителен съвет. В тази ситуация, която има голяма представителност в съответния съвет се явява на практика дискриминационна и ограничава достъпа до кандидатстване на подобен род обществени организации в тези процедури. Следващият аргумент на нашето предложение е всъщност целия пакет от нормативни актове, които третират тази материя за разходване на публичните средства по отношение на едни и същи въпроси да има един и същи регламент.
Нашето предложение е, Закона за обществените поръчки да бъде унифициран и специално този член с чл. 31, ал. 5 от Постановлението на Министерски съвет 55, както и чл. 7, ал. 2 от Постановление 121, което третира абсолютно сходната материя, като там изрично е записано, че тези декларации и документи се подписват от овластеното по регистрация лице.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Камарата на строителите, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ГЛОСОВ (член на Управителния съвет на Камарата на строителите в България): Искам да заявя, че камарата подкрепя законопроекта внесен от господин Димо Гяуров и Кирчо Димитров. Няколко неща ще кажа само в подкрепа на това предложение. При изготвянето на този проект за изменение е работено с камарата в много тясно сътрудничество. Отчетени са нашите предложения в голяма степен. Твърдо заставаме зад изискването в тръжните комисии да участват представители на съответните браншови организации като експерти и това да не бъдат експерти просто от един списък от експерти на никой не известни, а от експерти, включени в съответните списъци на съответните браншови организации.
Тръжните книжа е необходимо да бъдат изготвени така, че всички участници в процедурата да бъдат в равнопоставено положение. Що се касае до търговете свързани със строителството, да отпаднат изискванията като опит на фирмите да бъдат изпълнени еди колко си обекти точно от този вид през последните еди колко си години. Достатъчно е вписването в професионалния регистър на фирмите, комисията за водене и поддържане на регистъра, съгласно Закона за Камара на строителите, много категорично определя коя фирма какви права и коя група, и коя категория обекти може да изпълнява. За нас това е абсолютно достатъчно условие фирмата да участва в съответната процедура.
И последното което искаме да подчертаем е, в търговете да не се допускат участници в процедурата, фирми извън Европейския съюз, които по някакъв повод или причина получават за целта от съответната държава субсидии. Примери има такива доста. Няма да ги цитирам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Остана Асоциацията на индустриалния капитал. Заповядайте.
ВЯРА ПЛАЧКОВА (Асоциация на индустриалния капитал): По законопроекта на Министерство на икономиката и енергетиката и туризма, като цяло подкрепяме предложените изменения и допълнения. Изразили сме го и в писмено становище. Имаме бележки само по определени параграфи. Като аз бих искала да наблегна на предложенията, които не подкрепяме. Вече беше споменато относно възможността възложителите да се освобождават от задължението да привличат външни експерти като членове на Комисия за избор на изпълнител. Съответно считаме, че това предложение не трябва да бъде прието.
Относно чл. 38 – прецизиране на крайния момент на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Считаме, че краен момент на процедурите за възлагане не би следвало да бъде постановяването на решението по съответния вид процедура, а момента в който изпълнителя е уведомен, че е избран. Относно периода на изчакване, също смятаме, че сега действащият ред би могъл да остане, тъй като двете норми имат едни и същи правни последици. Тоест, дали срокът е 10 дневен, период в който възложителят няма право да сключва договор.
Относно случаите на недействителност. Считаме, че е добре да бъдат уредени такива случаи, но не сме съгласни със създаването на чл. 41в, който урежда случаи, когато недействителен договор не се обявява за такъв. Ако са изпълнени кумулативно условията изброени в посочената разпоредба, според нас е нецелесъобразно и оправдано договор, който попада в хипотезата на чл. 41б, т. 1 и е недействителен, в последствие да се счита за саниран, тъй като това дава възможност за заобикаляне на закона и за различно тълкуване.
Последно бих искала да наблегна на чл. 122. Не подкрепяме измененията, съгласно които КЗК спира производството образувано по жалба срещу решение за избор на изпълнител, когато установи висящо производство срещу друго решение на възложителя по същата процедура. Тъй като тази разпоредба нарушава правото на жалба на участник, който е поискал образуването на производство срещу решението за избор на изпълнител, което бива спряно, когато и други участници в процедурата са подали по-рано от него жалби срещу други решения на възложителя по същата процедура. Според нас е редно жалбите от отделни жалбоподатели, които се отнасят към различни решения на възложителя да се разглеждат от КЗК по отделно, а не да се спира производството.
Относно другия законопроект. Подкрепяме предложените изменения и допълнения с изключение на производството за обжалване. Считаме, че сега действащия ред е приложим и е по-добре да се прилага той.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Думата имат народните представители. Първи поиска думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако ми позволите първо искам да направя едно процедурно предложение и то касае острото ми несъгласие с начина по който председателят на Парламента е разпределил закона.
По този закон винаги водеща комисия е била Комисията по икономически въпроси. Аз правя процедурно предложение, което ще обоснова след малко, Вие да поискате преразпределение на закона, защото такъв е правилника. Вие като Председател имате право писмено да поискате преразпределение на закона от името на комисията. Защото разпределянето на такъв закон, който регламентира икономическите отношения в сферата на обществените поръчки, който регламентира една голяма част от икономическите отношения в страната, една много важна част от икономическите отношения, не може и не бива да бъде водеща комисия по него, която и да е комисия извън Комисията по икономически въпроси. Първо, това обезсмисля създаването на специализирани комисии. Трябва да има една комисия - Комисия по правни въпроси и останалите да бъдем подкомисии.
Второ, разбрах от колеги, че натежава аргументацията на шефката на правната комисия, че все пак е важно правната регламентация на тези отношения. Правната регламентация на тези отношения и на които и да е отношения се прави с оглед на тези отношения и на тяхното съдържание. Предполага се, това е смисълът на създаването на специализирани комисии, че колегите които участват в тях по една или друга причина са по-близо до материята, която се регулира в тези икономически отношения.
Затова не е въпрос на куртоазия или на професионална чест, а е въпрос наистина на компетентност и на бих казал, въпрос и на традиция и на това, че ще има по-висок коефициент на полезно действие на съответната комисия. Много ви моля, ако колегите се обединят около това, да се поиска преразпределение. Защото един ден така ще се озовем, поради правната регламентация на материята, да внесем Закона за държавния бюджет в Правната комисия. Защото и той е закон и е правна материя. Това е процедурното ми предложение по същината на двата законопроекта.
Аз ще се въздържа да подкрепя законопроекта на колегите Гяуров и Кирчо Димитров само заради обжалването. Иначе съм съгласен с повечето текстове и то не самоцелно. Тъй като въпроса с обжалването беше дискутиран много подробно при приемането на Закона за обществените поръчки и при неговите две поправки в предишния парламент. Тази материя беше много подробно обсъждана на различни нива с участието на всякакви експерти със съобразяване на европейската директива. Не казвам, че сме взели най-правилното решение, но то така или иначе се сложи в практиката. Ние възприехме решението. В тогавашното мнозинство повече като че ли бяха колегите, които настояваха материята да бъде регламентирана така, че пред административните съдилища да се извършва и първоинстанционното обжалване. Но надделя схващането, че първоинстанционното обжалване трябва да е пред административен орган, а второто пред съдебен орган по много съображения. Ако държите мога да кажа част от тях. Може и колегите от Агенцията за обществени поръчки да ги кажат. Но така или иначе аз смятам, че сега промяната на материята няма да доведе до добри неща, до ред. Напротив ще затрудни един добре смазан механизъм, който не дава дефекти към този момент. Проверете колко са случаите на обжалване, какви са решенията и ще видите, че наистина този механизъм работи в унисон с европейската практика. Поне не е в дисонанс.
По отношение на представения проект на Министерския съвет, аз ще го подкрепя, защото той наистина кореспондира с желанието за синхрон с европейската директива и повечето неща изчистват част от проблемите, които практиката налага.
Но искам да ви кажа в заключение само няколко думи. Предишните две поправки, тъй като аз председателствах тогава икономическата комисия, се постарах заедно с колегите да приемем всички предложения на опозицията и двете поправки бяха гласувани в зала с почти пълен консенсус. Водени бяхме от разбирането, че тази материя изисква наистина консенсус. И всяка забележка, която някой направи и добре я аргументира, мисля че трябва да се съобразим. Това е много важна материя. Голяма част от проблемите, които имаме с усвояването на европейските средства идват от спазването на този закон. Не от това, че той е лош. Този закон във всичките му редакции не е бил спазван и продължава да не се спазва. Имам достатъчно опит и всеки опит да затворим вратичка отваря нови.
Наистина превантивният контрол е добре да го въведем, да го засилим може би в Агенцията за обществени поръчки. Аз съм съгласен. Може би трябва да помислим между първо и второ четене, дали бихме могли поне от следващата година да изведем на друго ниво, да кажем поне да е първостепенен разпоредител със средства. Да има капацитет и състав.
Но уверявам ви проблемът не е в закона. Проблемът е в неговото прилагане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на г-н Цонев. От името на ръководството на Комисията ще изпратим писмо до госпожа Цачева. Първо, защото Правната комисия се претоварва в последно време. И ако този законопроект не бъде върнат при нас, поне да бъде като сигнал за бъдещи практики. Иначе ценим нашите колеги разбира се от Правната комисия и тяхната неуморна работа.
Заповядайте, господин Гяуров.
ДИМО ГЯУРОВ: Една кратка реплика по повод на съдебния контрол и въобще на контрола.
Аз чух известни противоречия в думите на колегите и особено в това, което каза господин Цонев. Става дума, че закона не се прилага. Не се прилага, защо? Защото липсва контрол. Ние сме се опитали да сложим сериозен акцент върху контрола и в предварителния, и в последващия. Аз смея да твърдя, че механизмът не работи смазано, не работи добре.
Давам конкретен пример. В Комисията по корупция преди седмица или две пристигна сигнал, според който се казва, че има обявена поръчка сделка за нищожна. И КЗК казва: “Какво от това?”, Върховният административен съд обявява сделката за нищожна. Отделен въпрос, ако си направите труда да видите колко сделки са обявени за нищожни, колко са прогласени за нищожни, те са смешно количество. Макар че голяма част от договорите са подписани при тежки нарушения, няма защо да се плашим от съдебния контрол. Нека да не връщаме лентата назад. Спомнете си, че в същност, на времето когато се обсъждаше начина на контрол ставаше дума за районните съдилища. И действително районните съдилища бяха достатъчно натоварени, липсваше им компетентност. Не съществуваха административни съдилища. В момента ние имаме система от 28 съдилища, които не са толкова натоварени, които имат достатъчната компетентност да свършат тази работа. Ако и Върховният административен съд издаде няколко тълкувателни постановления проблем няма да има никакъв.
А що се отнася до евентуалното противоречие на тази система за контрол с директивата, аз съм меко казано изненадан от твърдението на Агенцията. Няма такова противоречие. Не разбирам аргументите ви, като казвате, че този тип контрол би противоречал на европейската рамка. Ни най-малко. Точно обратното.
Отново подчертавам и с това ще завърша, че в същност идеята е била да се засили, както предварителния, така и последващия контрол, за да работи закона, който аз смятам, че съвсем не е чак толкова лош с дребни детайли.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Гяуров, при втората поправка на закона вече бяха създадени административните съдилища и не говорихме за районните, а за административните. Може да направите справка.
Господин председател, аз предлагам да изискаме от Комисията за защита на конкуренцията колко техни решения не са били потвърдени от Върховния административен съд и ще разберете дали първоинстанционното производство работи или има много тежко разминаване между първо и второинстанционно, тъй като първото не е съдебно, а второто е съдебно.
При предишната поправка, точно този аргумент натежа да не приемем административни. Защото да кажем от 36 решения на КЗК едно или две бяха непотвърдени от Върховния административен съд, което беше очевидно доказателство, че първа инстанция работи отлично. Така че ако имате колегите от Агенцията някаква статистика, ако не за зала да поискаме от КЗК и ще ни дадат такава. Това е моята дуплика.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Цонев. Колеги, други изказвания.
Госпожа Янева.
АННА ЯНЕВА: Уважаеми колеги, аз също искам да заявя, че ще подкрепя внесения законопроект на Министерски съвет и да допълня казаното от господин Цонев.
Аз го казах и на едно предишно наше заседание, че и сега действащият Закон за обществените поръчки не създава корупционни практики. Корупционната практика става със заобикалянето на сега действащия Закон за обществените поръчки. И това трябва да е много ясно.
Второ, по отношение на въпроса за обжалването. Казаха се някои неща, но аз искам да допълня. Наистина много дебати имаше, много се разискваше. Основното беше да има единен орган, който по един и същи казус да се произнася с едно и също решение. Защото знаем каква беше практиката. И в районните съдилища по един и същи казус има различни решения. Говоря не по Закона за обществените поръчки, а по Закона за приватизация и следприватизационен контрол. И това беше водещото.
Второ, сроковете. В сега действащия закон има срок от 60 дни, в който КЗК трябва да се произнесе по конкретната жалба. Знаете практиката в съдилищата може да продължи по две и по три години. Как ще се случи това е много трудно. Казвам какви са били мотивите, които аз също към настоящия момент поддържам.
И на трето място, ако Агенцията за обществени поръчки има възможност, още сега може да ни каже, какъв е броят на обществените поръчки възложени за миналата година. Колко от тях са обжалвани пред КЗК и колко от тях са отишли във Върховния административен съд.
Поставям този въпрос, който е свързан с въпроса, който колегите поставят за предварителния контрол. Нещо което аз поддържам, както предварителен, така и последващ контрол. Но трябва да имаме предвид и друго нещо. Първо, статута на Агенцията за обществени поръчки. И аз тук съм съгласна, ако има воля във всички нас, ние наистина да направим предложение и да я направим поне първостепенен разпоредител или държавна агенция.
Второ, да помислим за числеността. Говорим затова Агенцията да има предварителен контрол и да осъществява такъв предварителен контрол във всички обществени поръчки. Но според мен те са сигурно над 10 000. А доколкото знам, мисля че 56 или 57 души работят в Агенцията. Това е общо, целия състав със счетоводство и т.н. Тези хора колкото и да имат желание не могат да осъществяват този контрол, говоря за предварителен. Има какво да направим ние като комисия, като Народно събрание, за да решим проблема с предварителния и последващия контрол.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Янева. Други народни представители?
Колеги, аз ще кажа няколко думи. Целта на нашата комисия е да приемем най-добрите текстове. И в двата законопроекта има добри инициативи.
Идеята за предварителен контрол предложена от двамата народни представителя е нещо неизбежно, което трябва да бъде въведено в България. Докато това не го направим, чухте и председателя на Сметната палата, само последващият контрол никога няма да бъде достатъчен. Това е истината. И въпросът е, дали сега нашата комисия ще има воля да тръгне в тази поска или ще оставим отново този въпрос да бъде решаван в следващ момент. Тоест, само заради процедурата, ако обжалва, което е един от елементите в законопроекта предложен от двамата народни представители, не би трябвало целия законопроект да го отхвърляме. Но разбира се, това зависи от волята и от гласуването на всеки един депутат.
Аз знам, че подобни законопроекти винаги, понеже го има страха от промяната, създава трудни гласувания и тежки дискусии.
Други мнения колеги, становища?
Заповядайте, господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз искам да говоря по § 27, където е предвидено изменение, жалбата да се подава едновременно до възложителя и до КЗК. Измененията в този член са резонни, но считам, че съкращаването на сроковете до тридневни в разпоредбата ще доведе до изключително големи затруднения, както за възложителите, така и за жалбоподателите. Затова считам, че на първо място трябва този срок да се удължи, да се направи минимум пет или най-добре е да бъде седемдневен. Целта на законопроекта е в действителност да се ускори процедурата на обжалване, но това не следва да води до съкращаване на сроковете и да затруднява страните по жалбата.
На следващо място искам да кажа и за понятието „обществен интерес” в чл. 121, където не е уточнено това понятие. КЗК допуска предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител, а именно когато това се налага, да се осигури живота и здравето на гражданите и да се защитят важни държавни обществени интереси. Или от закъснението на изпълнението може да последва значителна и трудно поправима вреда. И в двата случая понятията „държавен обществен интерес” нямат своето легално определение и е по-добре да се формулира - на лице важни държавни обществени интереси. За сравнение предложението за промяна в Закона за концесиите и предложение за нов член 85а, ал. 3, подробно е посочено какво следва да се разбира под понятието „висш обществен интерес”. Това са интереси свързани с национална сигурност, отбрана в страната, опазване на околната среда, както и при наличието на икономически интереси при които забавата от сключването на договора може да доведе до значителни или трудно поправима вреда.
На следващо място в § 42 и § 46 са предвидени в Агенцията административно-наказателните разпоредби на ЗОП с оглед предотвратяване на злоупотреби при възникването на обществени поръчки, предлагам за завишаване на тези санкции. В чл. 128 предвижда санкциите при нарушение на забраните за разделяне на поръчки. Това са чл. 15, ал. 4 от ЗОП. Сега предвидената глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 8000 лв. или от 10 000 до 30 000 лв. Считам, че санкциите са недостатъчни, с оглед на превенцията на подобно нарушение. Затова предлагам следната редакция на чл. 128, ал. 1 -Възложителят който наруши забраната на чл. 15, ал.4.7 се наказва с имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв. или глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв., ако лицето по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
За второ четене всички тези изменения вие имате процедура и ред да ги внесете, господин Стоев.
Други народни представители? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение Закона за обществените поръчки внесен от Министерски съвет.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
Предлагам ви за гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки внесен от Димо Гяуров и Кирчо Димитров.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували трима “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 13.
Не се приема.
Колеги, предвид напредналото време предлагам да не продължаваме с точка трета.
Искам да ви информирам, че по настояване на много депутати от Комисията правим изслушване на енергоразпределителните дружества. Поканили сме техни представители. Поканили сме Комисията по енергийно и водно регулиране. Ще се постараем да имате предварително материали и предварителни отговори от тяхна страна. Така че моля всички да бъдете подготвени.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Силвия Михайлова
(109 366)