1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акредитацията извършвана от Българската служба за акредитация, № 002-01-10, внесен от Министерския съвет на 15.01.2010 г. – за второ четене.
2.Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 002-02-11, внесен от Министерски съвет на 29.03..2010 г. – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 01.10.2009 г. и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 24.03.2010 г.
4. Изслушване на информация от ДКЕВР и ЕРД / E.ON, EVN и ЧЕЗ/ за качеството на предоставяните услуги, обосновка на заявеното въвеждане на “цена за мощност” и новата Методика за определяне на качеството, съгласно БДС 50-160 /Поканени са представители на: МИЕТ, ДКЕВР, EVN България. АД, Е.ON България ЕАД и ЧЕЗ България ЕАД/.
5. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л

№ 24


На 21 април 2010 г., /сряда/ от 14.00 часа в зала “Изток” на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акредитацията извършвана от Българската служба за акредитация, № 002-01-10, внесен от Министерския съвет на 15.01.2010 г. – за второ четене.
2.Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 002-02-11, внесен от Министерски съвет на 29.03..2010 г. – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 01.10.2009 г. и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 24.03.2010 г.
4. Изслушване на информация от ДКЕВР и ЕРД / E.ON, EVN и ЧЕЗ/ за качеството на предоставяните услуги, обосновка на заявеното въвеждане на “цена за мощност” и новата Методика за определяне на качеството, съгласно БДС 50-160 /Поканени са представители на: МИЕТ, ДКЕВР, EVN България. АД, Е.ON България ЕАД и ЧЕЗ България ЕАД/.
5. Разни.

Заседанието бе открито в 14.20 часа и ръководено от господин Мартин Димитров.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *

/ Начало 14.20 часа /

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, присъстват 15 народни представители. Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.
Предлагам ви следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, № 002-01-10, внесен от Министерски съвет на 15.01.2010 г. – за второ четене.
2.Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 002-02-11, внесен от Министерски съвет на 29.03..2010 г. – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 01.10.2009 г. и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 24.03.2010 г.
4. Изслушване на информация от ДКЕВР и ЕРД / E.ON, EVN и ЧЕЗ/ за качеството на предоставяните услуги, обосновка на заявеното въвеждане на “цена за мощност” и новата Методика за определяне на качеството, съгласно БДС 50-160 5. Разни.
По така предложения дневен ред колеги имате ли предложения? Няма. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
По първа точка
Започваме от наименованието.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация.
Комисията подкрепя текста на вносителя. наименованието на законопроекта.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
§2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §2. /Виждате редакцията./
По § 1 и § 2 желание за думата. Няма.
Който е за приемането на § 1 по вносител и § 2 с направената редакция, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 3. Предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3.
Тъй като текстът е дискусионен ще прочета окончателната редакция на § 3 чл.2 се изменя така:
Чл.2 ал.1. Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” е националния орган по акредитация на Република България в съответствие с Регламент /ЕО/ № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 339/93 /ОВ, L 218/30 от 13 август 2008 г. /, наричан по-нататък «Регламент /ЕО/ № 765/2008».
2. Изпълнителна агенция «Българска служба за акредитация» е единственият орган в Република България, който има право да извършва акредитация на органи за оценяване на съответствието.
3. Мониторинг за съответствието на Изпълнителна агенция «Българска служба за акредитация» с изискванията на чл.8 от Регламент /ЕО/ № 765/2008 се извършва от звеното за вътрешен одит към министъра на икономиката, енергетиката и туризма периодично в съответствие с тригодишния стратегически план и като се вземат под внимание резултатите от последната партньорска оценка.»
От Министерство на икономиката, енергетиката и туризма присъстват:
Евгени Ангелов – зам. министър
Силвана Любенова – директор на Дирекция «Техническа хармонизация и политика на потребителите»
Жана Райчева – началник отдел «Техническа хармонизация – храни и хоризонтални въпроси» в Дирекция «Техническа хармонизация и политика на потребителите»
Елза Янева – изпълнителен директор на Българската служба по акредитация
Всеки един от тях във всеки мометн може да вземе думата по текстовете.
Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви г-н председателю. След подадените от нас двамата с председаеля, г-н Мартин Димитров предложения, аз получих становището на отдел «Европейско право» към Народното събрание. Винаги съм оценявал професионализма на този отдел. И специално по тези предложения, които ние сме направили по § 3 чл.2 съвсем мотивирано е отбелязано, че от ал.5, предлагаме като нова ал.5, до ал.11 всеки един от текстовете по определен начин се явява пряко записване на текстовете от европейския регламент 765 от 2008 г. Аз отчитам, че всеки един от текстовете, които ние сме предложили трябва да бъде валиден, но приемам разпоредба, която е в съответствие с европейското право, че регламента има пряко действие, поради което оттегляме, аз предлагам, мисля че г-н Димитров споделя това, оттегляме предложенията си от ал.5 до ал.11 включително.
По ал.3, която е променена и създадената нова ал.4, аз считам, че те биха били полезни за подобряване на самия закон. Какво имам предвид. В ал.3, там където вносителят Министерския съвет заявява, че звеното за вътрешен одит извършва проверки на определени интервали от време в съответствие с тригодишния стратегичекси план, моето предложение е, така наречените определени интервали от време, които могат да бъдат и тригодишни, защото вън от закона всичко може да се направи от този тригодишен стратегически план, който няма да се приеме от Народното събрание, предлагам от нашия текст да се запише, че «извършват проверки веднъж годишно.» Останалото «извънредно по сигнали» да отпадне. Тоест, текста на ал.3 да добие в тази си част вида, че «мониториг за съответствие на Изпълнителната агенция се извършва /Изпускам част от текста/ от звеното за вътрешен одит към министъра на икономиката, енергетиката и туризма веднъж годишно в съответствие с тригодишния стратегически план.» Така залагаме интервала веднъж годишно да се извършва такъв одит директно в закона. Всичко останало ще бъде разписано в тригодишния стратегически план.
И ако ми позволите г-н председателю по ал.4. Аз не разбирам защо вносителя Министерски съвет в лицето на ресорното министерство иска да отпадне ал.4, която ще я прочета, за да видите, че тя действително дава ясна визия какво трябва да се направи при установяване на несъответствия с изискванията.
«При установяване на несъответствия /Може директно, без да се позоваваме на предходната алинея./ звеното за одит и контрол при Минисетрски съвет:
1. Предприема подходящи коригиращи действия.
2. Информира Комисията за тях.
3. Предписва необходимите санкции.»
Вместо това в предложението на вносителя е само казано, че «се извършват проверки». Какво прави при непостигнати резултати при установяване на несъответствие, въобще не личи от текста, който се предлага за гласуване. По тази причина, предлагам тази малка корекция в ал.3, която току що обясних и предлагам да се гласува предложената от нас нова ал.4. Останалите оттеглям.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ:
Благодаря г-н Иванов. Нека Министерство на икономиката да кажат воите мотиви по тези предложения и за тяхното съответно приемане или неприемане.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря г-н председател. Първо предложението, което господин Иванов току малко модифицира има два аспекта. Първо по отношение на това, кое точно звено за одит да извършва тези проверки. И второ, какво може да предприема.
По отношение на това, кое трябва да е звеното. Искам да отбележа, че в момента звеното за вътрешен одит към министъра на икономиката, енергетиката и туризма извършва одитни проверки, както на звената вътре в министерството, така и на агенциите към министерството. Това не поражда никакъв конфликт. И ще продължи да ги извършва, защото това му е вменил Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Така че включването на звеното за одит към Министерски съвет ще се яви едно дублиране на тази дейност.
ИВАН ИВАНОВ: Приемам звеното за одит да бъде звеното в Министерството, не Министерски съвет.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Добре.
ИВАН ИВАНОВ: При установяване на несъответствия звеното за одит: Предприема подходящи коригиращи действия, информира комисията, предписва необходимите санкции.»
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Явно не съм ви разбрала добре.
По отношение на това, какво предприема. И в момента звеното по върешен одит, когато извършва такава дейност дава препоръки за подобряване на работата. Но няма санкционен механизъм. Тоест не може само да предприеме коригиращи действия, може да ги препоръча, да ги предпише. Тоест, санкции не може да наложи защото няма такъв санкционен механизъм. Може да пепоръча предприемането на определени дейстивя. Да поиска изготвянето на план за предприемане на тези действия и да контролира предприемането им, дали са предприети. Но това са стандартните функции на звеното за вътрешен одит разписани в другия закон. Необходимо ли е да се повтарят тук?
ИВАН ИВАНОВ: От текста, който се предлага за гласуване ал.3 гласи: «Мониторингът се извършва от звеното за вътрешен одит.» Казано е «Вопределени интервали не ясни и като се вземат под внимание резултатите от последните партньорски...» Какво следва от това е въпрос на тълкувание. Има ли в действащия закон, който вие променяте ясно какви са разписани на това звено за вътрешен одит функции. Кои функции са разписани. Има ли го закона.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Функциите на това звено са определени в Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Затова не се повтарят тук. Това просто му вменява един специфичен аспект, който той трябва да вземе предвид при извършване на одит. Точно определен аспект, съответствието на органа по акредитация с изискванията на регламента. Това е което този закон допълва към това, което Закона за вътрешния одит вече е определил като функции и задачи на звеното за вътрешен одит. Практически само разширява обхвата на оценката, но не променя нищо останало, което вече е обект на регулиране по Закона за вътрешния одит.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, приемате ли тези обяснения.
ИВАН ИВАНОВ: Аз не познавам Закона за вътрешния одит и затова не мога да взема отношение, въпреки че ми се казва, че там го има, аз трябва да започна да споря по нещо, което не съм го прочел. Лошо е, че не ми се цитира конкретно това. Аз искам да знам, че това звено, г-н председателю, ние отчетохме, че звената за вътрешен одит в централните ведомства и в министерствата не функционираха в един дълъг период от време. Една от нашите препоръки беше тези звена да бъдат активирани. Но не може да прескачаме от един закон към друг закон, от Закона за вътрешния одит може би ще отидем към друг закон и т.н. Какво пречи да се разпише, че те предписват подходящи коригиращи действия, които да се извършат и съответно да проконтролират тяхното осъществяване. Това утежнява ли закона с тези буквално пет или шест думи. Това едно.
И второ, искам да попитам. Какво пречи да се запише действително, че ежегодно се извършва проверка. Това има дисциплиниращо действие, а не на определени интервали, които не се знаят какви са.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Г-жо Любенова кажете за дисциплиниращите действия.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Мисля, че няма проблем да се фиксира периода, дали да е всяка година или на всеки две години. Може също да се помисли. В това не виждам проблем.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз ще се съглася с предложението на г-н Иван Иванов, но от Министерство на икономиката и енрегетиката нека да ни кажат във вътрешния правилник и във вътрешните закони, където са разпоредени. В Закона за вътрешния одит, ако е описано точно какво би трябвало да се извърши, не е необходимо ние в този закон да въведем ограничение, защото с този закон ние казваме вече тази организация одитна ще извършва само това, което е писано в този закон, без да ги препращаме към Закона за вътрешния одит. Защо трябва да ги ограничаваме?
ИВАН ИВАНОВ: Съгласих се и си оттеглям предложението. Единстевно настоявам в ал.3 да се запише «мониторинг за съответствие се извършва от звеното за върешен одит, към министъра ежегодно в съответствие с тригодишния стратегически план. Трябва наистина да се фиксира това нещо. Или вие ако считате друг срок, назовете го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Министерство на икономиката приема ли тази формулировка?
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Аз бих предложила на две години да се прави това, защото всяка година би било твърде често. Освен това нали трябва да се има предвид, че ако нещо се установи или се дадат препоръки трябва да има срок да се отстранят, а не да идваме веднага. Точно са приклюили мерките по единия одит и идваме на нов одит. Поне на две години да бъде тогава.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз предлагам да остане периодично, защото наистина, когато се установят някои несъответствия винаги се правят предписания. И тези предписания трябва да се изпълнят за определен период от време. Аз лично си мисля, че те вътрешно могат да си определят периодиката на одитиране. Незнам защо в закона трябва всичко да се описва.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на г-н Николов. Други мнения по този въпрос.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Искам да ви кажа, че самата акредитация отнема доста дълъг период и регламентирането в рамките на една година просто обезсмисля всички тези неща. Поддържам становището на министерството, именно за две години. Даже бих счел, че е необходимо това да стане на три години.
ИВАН ИВАНОВ: Аз приемам, че две години е наистина един срок, който е реален, още повече, че Министерството го заявява. Но ако се стигне до тригодишен срок, аз питам този тригодишен стратегически план как ще се изпълни, когато той в края на този план ще се извърши акредитация на част от съответните звена. Реално тогава ще се загуби смисъла. Защото няма да може да се проследи в резултат на одита и предписаните мерки дали те са осъществени. Тогава самият стратегически план трябва да е пет годишен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има много работа. Тези текстове са много важни и вярвам, че Комисията има волята да приема много добри разпоредби. Но ако има съгласие този период да е двугодишен да го гласуваме и да продължим. Нека вместо «периодично» г-жо Любенова да запишем «всеки две години» и ще звучи текста горе долу така. Предлагам ви два варианта. Единият вариант е да гласуваме текста, както е предолжен от Комисията. И ако не се приеме г-н Иванов, тогава ще предложа двугодишния период. Предлагам на гласуване текста, както е предложен от Комисията, редакцията на Комисията на § 3.
Който е за текста предложен от Комисията, моля да гласува.
Гласували 12 «за».
Против? Двама против. Въздържали се? Двама въздържали се.
Приема се текста на Комисията.
§ 4. Предложение на Мартин Димитров и Иван Иванов, което не е подкрепено.
Предложение на н.п. Никола Белишки, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4.
Ще го прочета, тъй като вероятно отново ще има дебат.
§ 4 чл.3 се изменя така: «Акредитацията се извършва при спазване принципите на законност, независимост, безпристрастност, публичност, равнопоставеност, недопускане на конкуренция, осъществяване на дейността по акредитация с нестопанска цел и опазване на производствената и търговската тайна.»
Кой желае думата?
ИВАН ИВАНОВ: Г-н председателю, аз се запознах с текста, който се предлага от вносителя, леко коригиран спрямо първоначалния. Убеден съм, че това, което ние с вас предлагаме в рамките на 12 точки е положително. От друга страна виждам, че вносителя, макар и в съвсем сбит, бих казал схематизиран вид последователно изброява принципите, докато при нас те са по-серизоно разписани. Ще го оттеглим този текст, но имам въпрос относно думата, която се заличава «доброволност». Искам да запитам, защото такъв материал е подаден до мен. В чл.5 на регламента има ли изискване органите да акредитират задължително. Тоест, Българската служба за акредитация в случая да въведе задължителното акредитиране. Защото това, което мисля, че е в чл.5 е, че в целия Евроепйски съюз органите да се акредитират е един доброволен акт по искане на самите органи.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Аз бих помолила да се обърнем съм чл.3 от регламента, който определя приложното поле на тази глава от регламента. Настоящата глава се прилага за акредитация, която се използва на задължителна или доброволна основа. Във връзка с оценяване на съответствието независимо дали това оценяване е задължително или не. И независимо от правния статут на органа извършващ акредитацията. Тоест, акредитацията не е абсолютно доброволна. Има законови изисквания, които задължително изискват акредитация. Тоест няма абсолютна доброволност на акредитацията и това се вижда и от регламента.
ИВАН ИВАНОВ: Госпожо Любенова, аз ви помолих да прочетете чл.5 от регламента.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Чл. 5 от регламента. Тук също никъде не се говори за доброволност. Говори се за доброволна и регулирана област, но регулираната област е именно тази, която понякога изисква задъжителна акредитация. Така че няма абсолютна доброволност на акредитацията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: С г-н Иванов си оттегляме предложението. Предложението на г-н Белишки е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 4, която ви прочетох на комисията.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се § 4.
§ 5. Предложение на н.п. Мартин Димитров и Иван Иванов, което не е подкрепено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5.
§ 5 чл.4 се изменя така: «Акредитацията се извършва съгласно изискванията на хармонизираните стандарти, данни за които са публикувани в «Официален вестник» на Европейския съюз, съгласно чл.11 от Регламент /ЕО/ № 765 / 2008 и където е приложимо допълнителни изисквания, включително определени в секторните схеми за акредитация».
ИВАН ИВАНОВ: Повтаря текст от регламента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Там където има съвпадение с текстове на регламента, които имат пряко действие няма смисъл да ги записваме в закон.
По редакцията на § 5, колеги предложения, изказвания? Няма.
Който е за така предложената редакция на § 5, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
С 15 гласа «за» § 5 е приет.
§ 6. Предложение на н.п. Мартин Димитров и Иван Иванов, което не е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
§ 6. Член 5 се изменя така: Акредитация могат да получат еднолични търговци и юридически лица, установени:
1. на територията на Република България;
2. в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство и в Конфедерация Швейцария, при спазване на чл.7 от Регламент /ЕО/ № 765/2008;
3. в трети държави.
ИВАН ИВАНОВ: Оттегляме го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Оттегляме го.
По редакцията на § 6 някой да желае думата. Няма. Текстът е записан в регламента и няма смисъл да се повтаря в закона.
По § 6, който е за така направената редакция от Комисията, моля да гласува.
Гласували 15 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 6 е приет.
§ 7. Предложение на н.п. Мартин Димитров и Иван Иванов, което не е подкрепено.
Предложение на н.п. Никола Белишки:
Комисията го подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7.
В глава първа се създава чл.5а:
«Чл.5а. /1/ Документите издавани от органи за оценяване на съответствието са официални документи, ако тези органи са акредитирани от Изпълнителната агенция «Българска служба за акредитация» в съответствие с този закон.
/2/ Документи, издавани от чужди органи за оценяване на съответствието, се приемат за официални документи, ако са в съответствие с приложимите към тях изисквания и са издадени от органи за оценяване на съответствието, акредитирани от национални органи по акредитация, които са преминали успешно партньорска оценка, съгласно Регламент /ЕО/ № 765/2008 за съответната област или съгласно договорни задължения за признаване между органа признат, съгласно чл.14 от аргумент № ЕО 765/2008 и международни организации по акредитация.
/3/ Изпълнителна агенция «Българска служба за акредитация» осигурява информация за националните органи по акредитация, отговарящи на изискванията на ал.2, на интернет страницата на агенцията.
/4/ Изпълнителна агенция «Българска служба за акредитация» дава становище относно признаването на документи по ал.2 при постъпване на писмено запитване.»
ИВАН ИВАНОВ:
Господин председателю, това което сме предложили е всъщност промени в чл.5а и е формулирано в две точки. За чл.5а и за създаване на нова ал.5 в чл.5а.
Първата точка я оттеглям. Считам, че това, което се предлага е достатъчно ясно. Там е записано: «Изпълнителната агенция «Българска служба за акредитация».» Приемам го това.
Може ли вносителя на закона да ми каже, защо възразява срещу създаването на нова алинея 5, където се говори за чуждите лица, които могат да бъдат акредитирани от «Българската служба за акредитация» и е оказано какви са условията, за да може те да отговарят на изискванията за такава акредитация. Мисля че това нещо е полезно.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Ал.5 частично също прави интерпретация на регламента. Условията на регламента за допустимост на презгранична акредитация са доста общи. В момента на европейско ниво се подготвят много по-подробни ръководства. Аз се страхувам, че ако сега се опитаме да детайлизираме този въпрос, много скоро може да ни се наложи да го променяме във връзка с тези правила, които в момента се детайлизират. Води се много сериозен дебат по отношение на това, какво се счита за установяване. Как се третират клонове или поделения на органи. Има доста сложни казуси и се опасяваме, че при опит за въвеждане на някакви текстове тук, които всъщност не дават много повече от това, което регламента дава, даже е препоснат един от случаите, който е включен в регламента, може да ни създаде необходимост от последващи промени в закона и несъответствие с това, което ще се получи като резултат от провеждащия се в момента дебат по този въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз все пак считам и го казвам съвсем откровено на вносителите, че в закона остава една широка дупка, в която не е ясно чуждите лица, еднолични търговци и юридически лица извън територията на страната как могат да бъдат акредитирани у нас? Няма законовата разпоредба това да се случи. Не виждам нищо противоречиво в това, което ние сме записали тук. Ако единствено думата установени е проблема, може да се замени както пожелае г-жа Любенова. Но аз ще ви поставя в огледалната ситуация. Българската служба за акредитация към момента няма по всичките седем области правото да акредитира. Вероятно получи тези уверения на предишното ни заседание, но в момента ги няма. В последствие в ролята на български еднолични търговци, които поради това, че не могат в страната да получат, трябва да получат на вън. Това е разписано в предшестващите членове, а ние не можем да разпишем текст, който да е огледален за чуждите фирми, които да получат акредитацията у нас.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Първо в чл.7 на регламента са разписани случаите в които кандидата за акредитация, наблягам на думата «могат» да потърсят акредитация от друг национален орган. Не са задължени. Те продължават да имат правото да се обръщат към националния си орган, но ако преценят могат да се обърнат към друг. Позволява им се, но не се задължават да се обърнат към друг орган.
В регламента има три случая. Случаите могат да бъдат разгледани, доста казуси. Това което споменах при наличие на клонове, при наличие на подизпълнители, това са неща, които в момента се детайлизират. Водят се още спорове на европейско ниво, затова как точно ще се осъществява при такива казуси ще се прилага регламента. В момента в който това се официализира в съответния документ бихме моли да допълним закона. Но на този етап мисля, че ще бъде твърде рисковано и подвеждащо да определим някакви правила, които в последствие ще се окажат не точно такива. Защото за съжаление това е аспект, който не зависи само от решението на българския парламент.
ИВАН ИВАНОВ: Задавам ви въпроса. Ако една чужда фирма иска да получи в България акредитация, кой е законовия текст, който й дава това право или тя няма право?
ЕЛЗА ЯНЕВА: Господин Иванов, законовия текст, който търсим в отговор на вашия въпрос в момента фигурира в § 6 от предложенията, чл.5, който казва така: «Акредитация могат да получат еднолични търговци и юридически лица установени:
1. на територията на България.
2. в друга държава членка на Европейския съюз.
3. в трети страни «
ИВАН ИВАНОВ: Единствено независимо дали имат национален орган по акредитация или не вие считате, че те могат да получат дружествате в България. Например от Франция, която има национален орган по акредитация те по това направление искат да получат в България. Тази хипотеза може ли да се случи?
ЕЛЗА ЯНЕВА: В т.2 на същия § 6 с който се променя чл.5 изрично е записано, че Българска служба за акредитация може да акредитира органи в други страни членки на Европейския съюз при спазване на изискванията на регламента, където ясно и категорично са посочени условията при които се извършва тази акредитация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Бяхте много убедителна с това, което казахте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, след като казахте, че 30 души чакат разглеждането на въпроса за ЕРП – тата, оттеглям предложението си по Закона за акредитацията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Още повече, ние с вас сме внесли предложение. И ако има проблем тук ще извикаме от Министерство на икономиката да им кажем: «Ние направихме ли ги нашите предложения, а вие не ни послушахте.» Така че проблем няма.
Колеги по направеното предложение за редакция на § 7, който е за, моля да гласува.
Гласували 13 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се § 7.
§ 8. Предложение на н.п. Анна Янева.
Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Госпожо Янева заповядайте.
АННА ЯНЕВА: Аз нямам намерение да мотивирам моето предложение. То е много ясно. Свързано е с органите за управление на Агенцията по акредитация. Но имам въпрос към вас. Интересува ме хората, които са работили в работната група и които не са приели предложението, което съм направила и искам да чуя техните мотиви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбира се. Госпожо Любенова, заемете се с тази задача.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Аз мисля, че и на предишното обсъждане на Закона споменах, че структурни промени, каквато е предложената в случая от г-жа Янева са много рисковани на този етап. Доколкото това води до промени в правилата за работа на Агенцията и определено ще изисква нова партньорска оценка от страна на ЕА. При положение, че сме в очакване на потвърждаване на доклада от проведената вече партньорска оценка по въпросните пет области, които трябва да се допълнят към вече наличните две, мисля че това ще ни създаде повече проблеми, отколкото ще реши. Структурата на Агенцията в момента е оценена като съответстваща на изискванията на регламента и на приложимите към дейността на Агенцията стандарти. Така че промяната ще изисква отново преглед. Това са поне една, две години.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има ли някой друг от вас да коментира нещо по този параграф? Подлагам го на гласуване.
Комисията не подкрепя предложението, а подкрепя текста на вносителя за § 8.
Да гласуваме първо предложението на г-жа Янева. Който е за предложението, моля да гласува.
Гласували двама “за”.
Против? Против 13. Въздържали се? Един въздържал се.
Не се приема предложението на г-жа Янева.
Моля сега да гласуваме текста подкрепен от Комисията на вносител за § 8. който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Трима против. Въздържали се? Няма.
Текстът на вносителя за § 8 е приет.
§ 9. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9. Виждате редакцията. Желание за думата? Няма.
Който е за предложената редакция на § 9, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се. § 10 предложение на н.п. Анна Янева. Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Мартин Димитров и Иван Иванов. Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10.
Кой желае думата?
ИВАН ИВАНОВ: Аз си оттеглям предложението. То не е толкова важно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложението на Мартин Димитров и Иван Иванов се оттегля.
АННА ЯНЕВА: Аз също оттеглям, тъй като това предложение беше свързано с предложението по предишния параграф, тъй като то не се прие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева си оттегля предложението. Желание за думата? Няма.
По § 10 и предложената редакция, който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Един. Въздържали се? Двама.
Приема се.
§ 11. Предложение на н.п. Анна Янева. Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Мартин Димитров и Иван Иванов. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11. Виждате редакцията.
Кой желае думата?
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, този текст не е преписан от регламента. Аз говорих по предложения от вносителя текст и в Комисията и в пленарна зала при първо четене. Категорично не приемам изключително рестриктивните условия за заемането на длъжностите изпълнителен директор и зам. изпълнителен директор. Не само в този случай, а и в други подобни законопроекти съм изповядвал принципа, че трябва да бъде по-отворена блендата. А един справедливо проведен конкурс ще позволи хората с най-голям опит, както тук се говори, професионален опит в областта на акредитацията оценяване и т.н., да изпъкнат и те по естествен път ще се наложат, но не при липса на конкуренция, а при наличие на конкуренция. Останалото винаги внушава, бих казал пристрастност и изисквания от този тип. Нещо повече. Ще кажа, че ние гласувахме съвсем скоро на първо четене Закона за енергетиката, че такива изисквания не се поставиха към членовете на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, там където се управляват наистина огромни ресурси и има отговорност при всички положения не по-малка. Да не ги съпоставяме, но при всички положения не по-малка от тази отговорност.
Комисията за регулиране на съобщенията, които управляват целия далекосъобщителен и информационен сектор. Няма такива. Само за специалност се казва каква да имат. Няма смисъл да влизам в дискусия. Аз заявявам, че поддържам предложението си и ще го поддържаме и в залата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Любенова, кажете вашите мотиви да не подкрепите това предложение и след това г-н Аталай.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Първо предложението намалява изискването за образователно квалификационна степен до бакалавър. Това е изискване за младши експерт в администрацията и за старши дори.
Второ, както го казахме и на предишното обсъждане, изискванията към водещия оценител, който е подчинен на изпълнителния директор по отношение на професионален опит е пет години. Изпълнителният директор от своя страна взима решение за акредитация. Така че трябва да има поне същата продължителност на професионалния си опит, за да бъде компетентен да вземе такова решение. Все пак е ръководител на Агенция и трябва да има някакъв управленски опит. Ако две години е много, незнам кое е достатъчно. Изискването за професионален опит никак не е ограничително и не стеснява прекалено кръга на възможните хора, които могат да отговорят на тези изисквания. Това на практика може да включва цялата картотека от оценители на Агенцията, която в момента се ползва и която е може би над 60 човека или повече. В момента в картотеката са 290 човека. Плюс лица, които са работили в органи за оценяване на съответствието. Така че не смятаме, че кръга е прекалено стеснен, особено от изискването за седем години професионален опит.
Осигуряването на това, че изпълнителният директор няма да е зависим или подложен на някакъв натиск или интерес от страна на клиентите на Агенцията, на сертифициращите органи, на акредитраните лица, предложението на г-н Иванов е доста стеснено. И не знам доколко ще отговори на изискването на чл.8 от регламента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да чуем г-жа Анна Янева, която също има предложение. След това г-н Аталай.
АННА ЯНЕВА: По същество нашите две предложения са почти еднакви. Изключението е, че моето предложение е свързано със степен магистър, а не бакалавър и предполагам, че това няма да бъде пречка да бъде отхвърлено. Искам да кажа, че аз оттеглям ал.1 на чл.10 а, тъй като пак казвам, че това предложение е свързано с не приемането на предходните, но държа за ал.2 на чл.10 а. Защото помня, че и при първо четене нямаше аргументи за предложението да има 7 години професионален опит. И тогава, ако помните колеги, доста дебатирахме това, защо не е 3, защо не 5, защо не 7, защо не 10. Няма да се учудя, ако с това ограничаване, ние вече може да кажем кой ще бъде изпълнителния директор. Не го казвам със зла умисъл.
И не приемам становището на Министерството, че трябва да ограничаваме кръга. Според мен е по-правино да дадем възможност на повече хора, отговарящи на условията , които ние ще запишем в закона да участват и да се кандидатират за изпълнителен директор на Агенцията.
И последно искам да кажа, струва ми се, че нашата Комисия не трябва да я превръщаме в пазар и да се пазарим. Ако приемете това, аз ще се съглася с това. Мисля, че не е редно. Наистина трябва да погледнем обективно и аз считам, че моето предложение е обективно и наистина създава условия за по-голяма конкуренция при провеждане на конкурсите за изпълнителен директор на Агенцията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Категорично колеги трябва да бъдем обективни. Господин Аталай желаеше думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, явно § 11 ще създаде малко неудобство и ще вземат отношение и в зала, ако днес тук от Комисията не излезем с едно общо решение. Защото това, което е предложено от Министерския съвет, от вносителите, според мен е меко казано неприемливо, поради няколко причини. Стесняването на професионалния опит в областта на акредитацията най-малко на 7 години ме навежда на мисълта, че накрая можехте да напишете името на човека, кой е имал от вас 7 години трудов стаж. След това можехте да продължите и от коя политическа сила да бъде.
Според мен има много закони, които сме приели, включително и не само за Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, а и за други такива комисии, където смятам, че са приети едни общо взети правила. И виждам тук г-н Иван Иванов се е опитал да се включи и да се вмести в рамките на това предложение какво би трябвало да представлява един изпълнителен директор. Но също се учудвам и на ал.2. В много други закони, които уреждат по какъв начин и кой как може да има съответната длъжност са описани, поради какви причини не може да заеме съответната длъжност. И затова, според мен ал.2 трябва да отпадне и да приемем на чл.10 а, ал.1 предложението на г-н Иван Иванов и тогава смятам, че ще имаме един закон, който ни дава разширена база, основа въз основа на което да дадем конкурентното начало на кандидатите, които могат да се явят на един конкурс и да спечелят конкурса при спазване на всички закони и правила приети в България. Не че аз ще ви обвиня в лобизъм. Не прозира толкова, но то е факт тук. Ни най-малко се съмнявам, че не сте имали нещо такова предвид. Но това бих ви предложил и ако се съгласите би било добре.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз ви предлагам най-малко 5 години редакция на това, което е предложил вносителя за професионален опит. Тоест да отговаря на главен експерт. Ал.1 т.2 най-малко 5 години.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, специализирани закони има само за митниците и за горските. Горски не може да стане митничар и митничар не може да стане горски. Не е казано, човек който има бакалавърска степен със съответните икономически и ред други образования да не може да заема тази длъжност. Разбира се, когато се явява на конкурсно начало.
ЕЛЗА ЯНЕВА: Само една информация, която бих искала да уточня и да ви предоставя. Защото на два пъти в залата се спомена, че твърде ограничен и лимитиран е състава на хората, които биха могли да заемат тази дължност. Съобразявайки се с това, че не ми е удобно и приятно да говоря за тази дължност в положението на действащ изпълнителен директор на Агенцията, само искам да ви обърна внимание, че предложения текст гласи следното. «Седем години професионален опит в областта на акредитацията или подценяването на съответствието.» Това вече е твърде широк спекър. Тук влизат услугите на лабораторите за изпитване и калибриране, органите по сертификация, органите за контрол. Само мога да ви кажа, че в страната органи за контрол има акредитирани 190, а изобщо органи за оценка на съответствието са 600. Така че всеки един, който работи в тези органи би могъл да отговаря на тези изисквания.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение на Валентин Николов за 5 години, което е обосновано и е много по-разумно. Иначе ние може тук и 20 годишен срок да предложим. Но господин Цонев ми каза и за депутатите, че може да въведем и 12 години опит, да са били депутати, за да могат да се кандидатират, което е интересна идея, ако вървим в тази посока. Смятам, че на г-н Николов предложението е сериозно.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Димитров, аз пак ще се опитам да започнем да мислим в тази насока към § 11 в чл.10 а. Наистина има много подробности, които са писани и не са необходими. Ал.3 вземете, има най-малко две години опит в управлението на стопански или административни структури. Вчера премирта каза, че всеки който е бил в управлението през последните години е, меКо казано корумпиран. Да бяхте писали поне 8 месеца, откакто сте във властта. Разберете, това е един закон, който в кръга на шегата, освен народните представители, ще го четат и много по-сериозни хора.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря г-н Аталай. Моля ви да не се самоподценявате и да не подценявате останалите колеги.
Има предложение на г-жа Янева. Госпожо Янева, държите ли то да бъде глаусвано отделно?
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Янева.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 4 «за» .
Против? Двама. Въздържали се? Десет въздържали се.
Не се приема.
Предложение на Мартин Димитров и Иван Иванов.
Господин Иванов подлагам го на гласуване. Който е за, моля да гласува.
Гласували 5 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Десет въздържали се.
Не се приема.
След това има предложение на г-н Валентин Николов, което е в ал.1 т.2, числото 7 да се замени с числото 5. Тоест изискването за професионален опит да бъде пет години, което е по-приемливо, според мен. Не по-малко от пет. Цифрата 7 се заменя с цифрата 5 и придобива следния текст и вид: «Има най-малко 5 години професионален опит в областта на акредитацията или в оценяването на съответствието от които 3 години в изпълнение на оценки и одити на място.»
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 «за».
Против? Няма. Въздъжрали се? Двама въздържали се.
Приема се.
Сега гласувам цялата редакиця на § 11 с приетата поправка от колегата Николов.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 «за».
Против? Няма. Въздъжрали се? Двама въздържали се.
Приема се.
Отиваме на § 12 Предложение на н.п. Анна Янева.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
АННА ЯНЕВА: Нека се мотивират защо не приемат. По същество предложението ми е свързано с увеличаване на групите към състава на Съвета и се добавят научни, учебни институции. Нищо друго по-различно не съм предложила. И не разбирам защо не се приема.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Първо, има редакции, които предлагат групите да са определени от национално признати организации представляващи индустрията например или потребителите. В момента няма критерии за национално признати организации представляващи индустрията. Има за работодателски организации, което е различно. В момента по Закона за защита на потребителите няма нито едно национално представено сдружение на потребителите и по този начин рискуваме Съвета да се окаже с невъзможност определени заинтересовани групи да бъдат представени в него.
Освен другата разлика е, че организациите представляващи експертите в нашето предложение това понятие обхваща и научните среди, защото това са експерти според нас. Докато в предложението на г-жа Янева те са разделени в две отделни групи. Така че това са единствените разлики. Но националната представителност е най-проблематична според нас.
АННА ЯНЕВА: Няма да коментирам. Държа да се гласува предложението. Ако проблема е националното представителство, може да отпадне национално представителство и да останат шестте групи, така както съм ги предложила.
ПРЕДСД. МАРТИН ДИМИТРОВ: Подлагам на гласувне предложението на н.п. Анна Янева.
Който е за, моля да гласува на стр.16 и 17 на § 12.
Гласували 3 «за»
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 13.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 12.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за»
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 12.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за»
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
§ 13. Комиситаа подкрепя текста на вносителя за § 13.Желание за думата? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за»
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
§ 14. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14. Виждате редакцията.
§ 15. Комисията подкерпя текста на вносителя за § 15.
§ 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
§ 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
§ 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
Параграфи от 14, като на § 14 е направена редакция до § 18. Желаете ли думата, уважаеми народни представители? Няма.
Който е за параграфи от 14 до 18, моля да гласува.
Гласували 14 «за»
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 19. Предложение от н.п. Мартин Димитров и Иван Иванов. Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19. Редакция, която виждате.
Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Три са нашите предложения и трите са свързани с това, да се съкратят сроковете в процедурите, които са свързани с издаване на тези документи. Особено последната, ние считаме, че година и половина е прекалено голям срок. Тук се заменя с 14 месеца. Ние предлагаме 6 месечен срок. Считам, че особено, ако закона се приеме в цялост, включително със заключителните разпоредби, които са предложени от вносител ще има едно задръстване, което няма да позволи да се спазят сроковете. Но това е въпрос на контрол върху изпълнението на закона. Знам, че няма да се приеме това, но все пак считам, че е полезно да се намалят тези срокове.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Министерство на икономиката, защо не приемате тези важни и принципни предложения.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: С това, което Министерски съвет предлага 18 месеца, т.е. максималния срок на процедурата за акредитация да бъде намалена на 14 месеца, отчитаме реалните възможности на Агенцията в момента. Бих искал да представя малко данни. Към края на миналата година Агенцията е акредитирала 577 броя органи за оценяване на съответствието. Данните от последните две години показват, че броя на клиентите на Агенцията нараства средно с 8,9 процента годишно. Като следствие от това нараства и броя на оценките на място, които екипа на Агенцията трябва да осигури във връзка с ежегодния надзор на клиентите си.
От друга страна по отношение на средното време необходимо за акредитация на един орган за оценяване на съответствието е налице чувствително намаление на сроковете след 2007 г. Като се има предвид, че през 2005 г. средната продължителност на порцедурата е била 22,8 месеца, през 2006 г. 22,4, през 2007 г. е спаднала до 11,4 месеца, през 2008 г. 10,1 месеца, а през 2009 г. 10,7. Тоест забелязва се постепенно намаляване на средната продължителност на процедурите. Това означава, че има процедури които се извършват за по-кратък срок, но има и такива, които са с по-дълъг срок. Говорим за средна продължителност.
Крайните срокове засега около 33% от процедурите не се вместват в тези срокове. При наличния човешки ресурс 6 месечен срок на провеждане на процедурите по акредтация е невъзможно. Няма физическа възможност служителите на Агенцията да обслужат толкова процедури. Разбирате, че към този момент не е възможно и да се надяваме на голяма промяна в посока увеличаване числеността на Агенцията при положение, че е необходимо да се свиват разходите. Разбира се това е цел, която сме си поставили, но тя няма да може да се реализира в достатъчно кратки срокове, така че след приемането на закона срока от 6 месеца да бъде изпълним за провеждане на процедурата.
ИВАН ИВАНОВ: Току що г-жа Любенова каза, че е намален срока в който се извършва акредитацията на 10,4 месеца. Тогава защо се фиксира 14 месеца. Поне да се намалят на 12 месеца, т.е. в рамките на една година да се извършва. Тя показва как слиза 10 и изведнъж закона слага 14 месеца. Шест не може, добре, нека да бъде 10, нека да бъде 12.
ЕЛЗА ЯНЕВА: Господин Иванов, като преподавател в Техническия университет и като технически грамотни хора това е средното време.
ИВАН ИВАНОВ: Защо казахте, че някои от тях са за по-кратък период, а не говорите, че има такива, които са и до 14 месеца. Вие не постъпвате коректно?
ЕЛЗА ЯНЕВА: Има и над 14. И аз искам само да ви обърна внимание, че това е средно време за провеждане на процедурата. И ако се приеме средното време за времето реално, тази разпоредба ще е много рестриктивна към клиентите. Техният срок и тяхното време за реакция ще бъде съкратено. Аз не съм убедена, че ще бъде добре възприето от тях.
ИВАН ИВАНОВ: Добре. Така ще бъде, но в крайна сметка поставете се на местото на хората, които са заявители. Чакат година и два месеца. През това време бизнеса в други страни върви много по-бързо в резултат на по-кратките срокове.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Оттегляме с г-н Иванов предложението по редакцията направена в § 19.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 «за»
Против? Един. Въздържали се? Трима.
Приема се.
§ 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
§ 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
§ 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
По параграфи от 20 до 22 някой да желае думата? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 «за»
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 23. Предложение на н.п. Никола Белишки подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, която виждате.
§ 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
По § 23 и § 24 желае ли някой думата. Няма.
Който е за направената редакция, на § 23 и § 24 по вносител, моля да гласува.
Гласували 16 «за»
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 25. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 25 и предлага да отпадне. Някой да желае думата? Няма.
Който е за отпадането на § 25, моля да гласува.
Гласували 16 «за»
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 26. Предложение на н.п. Мартин Димитров и Иван Иванов, което не е подкрепено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 25.
ИВАН ИВАНОВ: Вижте ал.2, където искам да се смени текста. Записано е: «Не по-късно от 8 месеца преди изтичане валидността на акредитация. Лицето, което желае да получи преакредитация подава заявление.» Защо трябва 8 месеца предварително. Още повече, че след това започват да текат тези срокове 14 месечните, които по начало си ги има. Защото е казано: «Подава заявление, което се разглежда по реда и в сроковете по чл.19.» Защо трябва да е 8 месеца, а да не е 4 месеца. Човекът 8 месеца преди изтичане на срока може да има едни планове, а 4 месеца преди това вече свива плановете.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Срокът за преакредитация е 12 месеца, така че сме отчели, че може по-кратко да отнеме. И затова 8 месеца смятаме, че е премерено време пред изтичане на срока.
ИВАН ИВАНОВ: Защо 8 месеца г-жо Любенова? Какво пречи това на българската служба за акредитация да си подадат 4 месеца преди изтичане крайния срок на акредитацията.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: За да може да се получи застъпване от изтичане на срока.
ИВАН ИВАНОВ: Четири месеца малко ли са и след това още 8 месеца, т.е. 12 месеца.
РЕПЛИКА: Трябва 12 месеца да работят по тази документация.
АННА ЯНЕВА: Доколкото разбирам, г-н Иванов има предвид, ако не съм права, ме коригирайте. Имайте предвид, не може ли в тези 4 месеца да извършим преакредитацията.
ИВАН ИВАНОВ: Не, имам предвид когато например моя срок изтича в края на 2013 г. вие искате 8 месеца преди това да подам заявление за преакредитация. Но аз може 8 месеца до изтичането на срока за акредитация да имам едни планове, а редно е да се скъси този срок 4 месеца преди изтичане срока за акредитация мога да поискам преакредитация, ако такива са моите планове.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Този 8 месечен срок е единствено и само въведен с цел по-доброто управление и планиране на процесите по акредитация. Вие вашите планове може да ги промените. Позволява ви процедурата и закона да имате това право. След като ни информирате може да ги промените във всяка друга посока. Тези 8 месеца са единствено и само ние да планираме по-добре нашата работа, за да може да се включим в едногодишния срок на преакредитация и нищо повече.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ:
По предложението на депутатите Мартин Димитров и Иван Иванов, който е за, моля да гласува.
Гласували 1 «за»
Против? Няма. Въздържали се? Останалите 16 гласа.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 26, който става § 25.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 «за»
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 27. Комисията подкрепя текста на вносителя § 27, който става 26. Думата някой да желае. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 «за»
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 28. Предложение на н.п. Мартин Димитров и Иван Иванов.
Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 27.
ИВАН ИВАНОВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Оттегляме го. Някой друг да желае думата? Няма.
Който е за § 28, който става § 27 по вносител, моля да гласува.
Гласували 16 «за»
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 28.
§ 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 29.
§ 31. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 30.
Виждате редакцията.
§ 32. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 31.
По параграфи от 29 до 32 със съответната преномерация. Някой да желае думата? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 «за»
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 32.
§ 34. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 33.
§ 35. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става 34.
Параграфи от 33 до 35 със съответната преномерация. Някой да желае думата? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 «за»
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 36. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 35. Виждате редакцията.
§ 37. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 36. виждате редакцията. § 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става 37.
§ 39. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става 38.
§ 40 се подкрепя по вносител.
Параграфи от 36 до 40 със съответната преномерация. Думата да желае някой? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 41. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става 40. Виждате редакцията.
§ 42. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става 41.
Параграфи 41 и 42. Някой да желае думата. Няма.
Който е за тези параграфи със съответната преномерация, моля да гласува.
Гласували 16 «за»
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
§ 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става 42. Някой да желае думата? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието Преходни и заключителни разпоредби и § 43, който става § 42 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 «за»
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 44. Предложение на Мартин Димитров и Иван Иванов. Комисията не го подкрепя.
Предложение на Анна Янева. Комисията не го подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става 43.
ИВАН ИВАНОВ: След като ние няколкократно се позовахме на това, че когато един текст е разписан в регламента, той не се прехвърля в българското законодателство, аз считам, да няма такъв текст, който е предложен от вносителя и тогава бих оттеглил и моя текст, защото регламента има една последна преходна разпоредба, която гласи: «Сертификатите за акредитации издадени преди 1 януари 2010 г. могат да останат валидни до датата на изтичането, но не и след 31 декември 2014 г.» Нека възприемем това, което беше възприето досега, че текстовете по регламента, поради тяхното пряко действие няма нужда да бъдат включвани в текста на закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева има същото предложение.
АННА ЯНЕВА: То е същото предложение, което сте направили и вие. Аз го поддържам. Предполагам, че всички колеги са получили становище от Българския съвет за добоволна акредитация упълномощаване. То е до всички парламентарни групи и в самото становище е изразено и е показан списъка на фирмите, които ще бъдат засегнати, ако отпадне този срок, който регламента ни дава. И аз считам, че особено сега в условията на финансово-икономическа криза, в никакъв случай ние не трябва да създаваме пречки пред бизнеса и не виждам основание да не приемем този текст. Тоест, да приемем този преходен период, издадените сертификати да важат до 2014 г., както е записано в самия регламент.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Любенова или г-жо Янева, коя от двете ще вземе думата.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Мисля че и на предишното обсъждане на законопроекта се позовахме на наличието на чл.39 в регламента. И както каза г-н Иванов не е необходимо да го пренасяме в закон.
От друга страна текстовете, които са предложени от Министерския съвет не касаят същата материя, която касае чл.39. Виждате, че в § 43 става въпрос за Съвета. В § 44 дейността по акредитация. Тоест Агенцията трябва да си преработи процедурите, за да отрази намаления срок. Най-малкото заради това е необходим § 44. Чл.39 на регламента покрива това, което г-жа Янева предлага като разписани по-подробни преходни разпоредби. И регламента се отнася дотолкова, доколкото в него е посочено, че издадените до 1 януари сертификати за акредитация запазват валидността си, могат да останат валидни, но не повече от 5 години. Това е което казва регламента. Ние също смятаме, че не е необходимо в българския закон да се пише нещо друго и различно. Защото всеки друг запис би бил някаква интерпретация на регламента, което страхувам се, че не би следвало да се прави с българския закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колегите Янева или Иванов желаят ли думата?
АННА ЯНЕВА: Аз не разбрах много ясно отговора на госпожа Любенова. Означава ли това, че издадените сертификати от този български съвет за доброволна акредитация ще важат до 2014 година?
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: В момента нито действащия Закон за акредитацията нито който и да е било друг закон в България не легитимира тези сертификати.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Някой да желае думата по този въпрос?
ИВАН ИВАНОВ: Преди всичко аз не мога да приема, това което се казва в момента, като се говори, че издадените досега от друг орган, независимо кой е той, не са признати от българското законодателство, защото беше изтъкнато, че този друг орган, Българския съвет по акредитация е доброволна акредитация и т .н. в същност е признат от българския съд и признат от Комисията за защита на конкуренцията. Два органа, които са легитимни, национални органи. Знаете, че решенията на съда имат пряко действие и не се оспорват. С други думи, това е основанието по което те са издавали съответните документи. По тази причина, аз считам, че действително въвеждането, на непризнаването на издадени преди 1 януари 2010 г. на документи от този орган, реално ще доведе до съдебни дела и ще се задръсти тази област. Необходимо е да се подходи наистина цивилизовано. В крайна сметка елементи на отмъстителност и на единоначалие влизат в действие с този закон. Ще има единствен орган по акредитацията, Българската служба за акредитация. Но аз питам как е навреден обществения интерес за това, че в един преходен период, който ще бъде 4 годишен и за някои много по-малък от 4 години, защото по различно време са издавани тези документи ще изтече. Каква е ведата, която се нанася?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Г-жо Любенова, още повече, че сме в криза и това ще бъде допълнителен проблем за доста фирми в България и г-жа Янева обоснова този въпрос и г-н Иванов. Моля за убедителен отговор от ваша страна. Заповядайте вие или г-жа Янева или и двете.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Този въпрос поискахме да бъде изяснен от европейската комисия по отношение на обхвата на действие на чл.39 от регламента. При което получихме ясен отговор, че този член се прилага за сертификати за акредитация издаден от органи за акредитация, които законно са упражнявали дейността си. Като пример Европейската комисия посочва органите в Италия и Германия, на които им се налага да се преструктурират според изискванията на регламента за единствен национален орган, тъй като в тези държави досега съществуваше система от национални органи по акредитация, всички от които бяха членове на ЕА и работеха под контрола и в съответствие с правилата на тази организация. Това водеше до взаимно признаване на резултата от тяхната дейност на, забележете, единния европейски пазар от който част е и България.
Ако мотивираме едни такива допълнителни преходни разпоредби в българския закон с наличието на криза, се опасявам, че можем да създадем криза за всички останали фирми. Защото едно такова признаване може да доведе до загуба на доверие в дейността по акредитация в България като цяло. Опасявам се, че това би бил ефекта, защото и в момента признаването на Българска служба за акредитация в останалите пет области изчаква какво ще се случи с проблема с БСДАУ. И ако това можем да приемем като риск да загубим всъщност признаването на дейността извършвана от Българска служба за акредитация и съответно издадените от акредитирани от Българска служба за акредитация лица и дали няма да създадем по-голяма криза за всички останали фирми? Това е което е сложено на везните в момента според мен.
ИВАН ИВАНОВ: Госпожо Любенова, все пак ви препоръчвам да не плашите народните представители. Признаването на областите за акредитация се извършва по строго обективни критерии, а не по това дали има проблем с друг орган в съответната страна членка. Или поне от писмото, което го имам, няма никакъв намек за това, че решенията зависят от това. Кажете ми текста, където това е записано? Не може по този начин, защото ако има журналисти ще излезе това нещо дори и в пресата, което е създало проблем на отговорните служители от Европейската комисия. Недейте по този начин.
Второ, тук в този отговор се говори не само за валидност на сертификациите за акредитацията, но валидност на удостоверенията за оценка на съответствието, където те дори не се поставят под съмнение тези, които досега са били издадени. И това би трябвало също да го знаете.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Господин Иванов, още първото изречение в отговора намеква за наличието на проблем. Вече нашите проблеми не са само наши. Това може да ни доведе много допълнителни проблеми. Имаме специално запитване, аз казах и миналия път по отношение на дейността на БСДАУ и по отношение на акредитацията на медицинските лаборатории. Затова става дума. Аз не плаша никого.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз ще се опитам още веднъж да задам въпроса, за да ни стане ясно. Какво правят тези фирми, които са в момента сертифицирани след като приемем този закон, които не са минали през вашата институция? А са били през цялото време сертифицирани по всички законови изисквания. Защото регламент 39 им дава право на тях да бъдат удължени до 2014 г. Кажете ни какво правят те, за да знаем народните представители как да реагираме. Точно и ясно.
ЕЛЗА ЯНЕВА: Нека първо да ги кажа като брой. Това са 35 акредитирани от БСДУ органи за оценка на съответствието. От тях половината са акредитирани и от Българска служба по акредитация. Тоест, те нямат проблем. Имат проблем останалите 15 и за тях говорим в момента. Те по реда на процедурата за акредитация в рамките на 10-те месеца за които говорим средно време могат да се акредитират, ако отговарят на критериите. Това можеше да се случи в преходния период на регламента, който беше година и половина и който изтече. Но това може да се случи и сега. Няма пречка за това. Да кандидатстват при националния си орган по акредитация, минават процедурата за акредитация. Ако е налице съответствие с изискванията получават акредитация.
Колеги, минаваме към процедура по гласуване.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Така много лесно хвърлихте вината върху фирмите, които не са се обърнали към вас и казахте, че са 15. Но ние имаме 43 фирми са. Списък на потърпевшите фирми. Имаме едно становище пред нас на г-н Стефан Катев – съветник в отдел “Пленарни заседания”, Дирекция “Законодателна дейност и европейско право”. Което ни убеждава тук присъстващите народни представители, за да успокоим тези фирми, за да са в унисон с чл.39, в Преходните разпоредби, само за да няма недоразумение и да няма недобросъвестно тълкуване от прилагащите закона може да се запише в Преходни и заключителни разпоредби, че тези фирми могат да ползват до 2014 г. преходния период. На този въпрос вие как ще ни отговорите, за да направим извод народните представители и да вземем решение.
АННА ЯНЕВА: Господин председател, ако приемете едно такова предложение, да не записваме нищо по отношение на тези фирми, така както и до момента не е имало никакви текстове по отношение на тяхната дейност и по отношение на това, техните сертификати били ли са или не са били признавани. Така както и който ги е признавал до момента, той ще продължи с или без текстовете на закона.
РАМАДАН АТАЛАЙ: А за недобросъвестното тълкуване на закона какво правим? Ние като народни представители, с оглед създалите се притеснения от заинтересованите лица придобили права, получили акредитация по досегашния ред и за да се избегнат възможно недобросъвестни тълкувания от прилагащи закона, в обратна посока за което наблягам, казват тези юристи, че не е излишно да се запише в Преходни и заключителни разпоредби, територията на този член от регламента.
ЕЛЗА ЯНЕВА: Наистина ще стане продължителен този спор. Той е от години. Това което бих искала да кажа е, че добросъвестното или недобросъвестното тълкуване на закона вероятно ще бъде обект на обсъждане в съда или така както е по законодателство, ако се изисква някакво тълкуване да се обърнем съответно към законодателя, който е приел тези разпоредби да ни бъдат разтълкувани. Така че не мисля че трябва да предприемем някакви действия, които да превантират едни бъдещи несъответствия или проблеми, които ще възникнат.
По отношение на органите тази информация, която я имам е от страниците на именно на БСДУ и това е официална информация от тяхната страница адаптирана към 16 април. Тоест, актуална е. Ако вие имате повече фирми от тези 35, аз не съм запозната с този лист. Може би ако е удобно да получа тази информация. И с всеки един да започнем да комуникираме, за да видим има ли решения този проблем. Но добросъвестно или недобросъвестно тълкуване не зная как би могло да се превантира. Естествено това е ваш приоритет като народни представители.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз колеги бих ви предложил да запишем в закона в Преходни и заключителни разпоредби или да остане предложението на г-н Иван Иванов, ако не си го оттегля. Мое предложение е. Вие решавате.
ПРЕДС. МАРИН ДИМИТРОВ: Колеги, има направени предложения.
СИЛАНА ЛЮБЕНОВА: Господин председател, мога ли да ви предложа да разпространим до народните представители становището на Европейската комисия?
ПРЕДС. МАРИН ДИМИТРОВ: Разпространено е. Всеки народен представител разполага със становището на Европейската комисия. Предлагам предложенията на народните представители Мартин Димитров, Иван Иванов и на Анна Янева да бъдат гласувани заедно, защото са идентични.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 6 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Десет народни представители.
Не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията § 44 става § 43.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Един. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
§ 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 44. Някой да желае думата? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема.
АННА ЯНЕВА: С неприемането на преходния период ние наистина създадохме хаос.
ПРЕДС. МАРИН ДИМИТРОВ: Аз съм на същото мнение г-жо Янева.
АННА ЯНЕВА: И не разбирам какъв е този инат да не го приемем.
ПРЕДС. МАРИН ДИМИТРОВ: Предлагам ви по този повод да упражним правото си на парламентарен контрол. Всички депутати, които имахме това предложение и което не беше прието. И ще зададем въпроса защо се допусна тази ситуация. Така че няма проблем.
По втора точка
Моля Зара Добрева – главен юрисконсулт Дирекция “Правна” и Димитър Мандраджиев – държавен експерт в Дирекция “Външноикономическа политика” да представите проекта за ратификация.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Може ли точка трета да я отложим?
ПРЕДС. МАРИН ДИМИТРОВ: Ще го отложим г-н Николов, тъй като днес се забави самото пленарно заседание. Отне повече време проекта за акредитация и ще го отложим. Нямаме избор. Тази ратификация е спешна.
ДИМИТЪР МАНДРАДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, Република България поддържа трайни и многогодишни отношения, устойчиви с държавата Кувейт. През 1997 г. във връзка с присъединяването на България към Европейския съюз се наложи да бъдат предприети мерки за привеждане двустранните споразумения на България, като страна член на Европейския съюз в съответствие с изискванията на Европейския съюз. На тази основа беше предложено и бяха предприети действия за изменение на договора между България и Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. При което бяха променени два параграфа. Единият е принципа за недискриминация и предоставяне на режим на най-облагодетелствана нация и режима на национално третиране. И другият параграф това е за справедливо недискриминационно и безпристрастно прилагане на временни мерки по отношение трансфера на инвестициите. Като се има предвид, че Европейския съюз при определени обстоятелства може да наложи съответните временни мерки. Това са двата параграфа.
Считаме, че с въвеждането на тези два параграфа ние запазваме двустранния договор с Кувейт, вместо да го анулираме и да чакаме Европейския съюз, който вече е компетентен по отношение на защитата на търговския режим и защитата на инвестиции, да направи свой договор със страните от Персийския залив. И по този начин запазваме нашия двустранен договор и отваряме възможността свободния финансов ресурс на Кувейт да бъде насочван по възможност и към българската икономика значително по-безпрепятствено и поощрително.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И ние се надяваме да се окажете прав г-н Мандраджиев.
По тази точка колеги, някой да желае думата? Няма.
Който е за законопроекта за ратифициране на споразумението за изменение на договора между Република България и държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите за първо четене, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема.
Има предложение от г-н Валентин Николов за отлагане на разискванията по т.3, тъй като колеги закъсняхме днес по няколко причини. Беше закъсняло и самото заседание на пленарна зала. Да отложим проекта за решение на Народното събрание относно изпълнението на антикризисния план на правителството приет на 1 октомври 2009 г. и възлагане на Министерски съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, тъй като сме поканили гости и сме организирали изслушване.
Ще подложа на гласуване това процедурно предложение за отлагане за следващата седмица.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Приема.
Минаваме на четвърта точка. Моля да поканите гостите. Минаваме към интересната част от днешното заседание.
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Трайчо Трайков – министър
Мая Христова – зам. министър
Димитър Куюмджиев – и.д. директор на Дирекция “Сигурност на енергоснабдяването”
Държавна комисия за енергийно и водно регулиране
Валентин Кирчев – заместник председател на ДКЕВР
Доц. Димитър Гривиков
Е. ON България
Гюнтер Шуберт председател на УС на Е..ON България
Бойко Димитрачков
Пламен Стефанов
Орлин Димитров
Анатоли Симеонов
ЕVN България
Йорг Золфелнер – председател на УС на EVN България
Стойка Титова
Гочо Чемширов
Калина Трифонова
ЧЕЗ България
Ян Вавера – председател на УС на ЧЕЗ България
Яна Цанева
Атанас Дандаров
Георги Рисин
Росен Йорданов
Огнян Нечев
Българска стопанска камара
Божидар Данев – председател на БСК
Кирил Желязков

Колеги, предлагам ви да подходим по следния начин, който да създаде повече диалог и разговор. Знаете, че темата с енергоразпределителните дружества беше една от актуалните теми в българското обществено пространство през последните седмици. Целта сега не е да чуем сухи доклади от различните наши гости, а идеята е да се получи максимален диалог. Затова ви предлагам следния начин на работа.
Първо, народните представители да зададат всеки между един и два въпроса и след това разговора и отговорите от различните наши гости да бъдат съобразени с предварително зададените въпроси, за да не изпаднем в ситуация на четене на доклади и липса на диалог.
След това ще помоля различните участници да се вместят в рамките между 5 и 7 минути. Целта е колеги, да има професионален разговор. Не да има просто хвърлени обвинения по някакъв начин или някакви други недоказани факти, а да се получи професионален, сериозен разговор.
Всеки един народен представител след този разговор да е на ясно с проблемите, с пътищата за тяхното решаване, така че да бъдем по-ефективни и да подобрим и комуникацията по между ни.
Нека да започнем този път с въпросите на народните представители.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Моите въпроси ще бъдат кратки. Първо по механизмите за контрол от страна на регулатора за отчитане на инвестициите в ЕРД-тата, в мрежата. Записано е в доклада – Прилага се текущ и последващ контрол. Проверяват се по счетоводни документи от работни групи от представители на дирекция “Електроенергетика” ЯП и Правна и т.н.
Интересува ме, в действителност констатациите, защото след това става дума, че след тези контролни функции е записано, че присъединяването, особено за ВИ-тата методиката за отчитането му на качеството на енергията, качеството на обслужването на разпределителните предприятия, обществените снабдители, крайни снабдители. Тук е въпроса, след като се заплаща цената от потребителя при присъединяването, какво означава процент изпълнение на инвестициите в таблицата на стр.2 – отчетени инвестиции. Като казвам направо че тук са отбелязани, ЧЕЗ присъединяване и развитие на мрежата 10 млн. 11,9 %.
Присъединяване чрез съоръжения изграждане и потребители изкупени от ЧЕЗ – 15 816 000 – 84%.
EVN – Присъединяване на обекти - 51 млн. 39%.
Е.ОN България мрежи – 4 млн. 163 000 – 7,06 %.
Въпросът ми е заплаща се цената от потребителя, а се отчита като инвестиции, отчетени инвестиции и изпълнени проценти.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Въпросът ми е към всички дружества. Направените от частни лица инвестиции, говоря изграждането на трафопостове и други, знаете, че по съответната схема вие правите оценка. И тези изградени съоръжения стават ваши. Оценката, която извършвате и по ваши стандарти и по ваши оценители.
Въпросът ми е следния. Тази оценка вие изплащате в един дълъг период, ако има изплащане. Ако няма, тази оценка я записвате във вашия счетоводен баланс като дълготраен материален актив. Къде участва този дълготраен материален актив за годината, за пет години, за десет години напред?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Много хубав въпрос. Само едно малко уточнение. Като отговаряте искаме да знаем дали тези активи се завеждат като инвестиция в съответната година.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ:
Аз имам два конкретни въпроса към представителите на ЧЕЗ – България. Първият ми въпрос е защо ЧЕЗ България извършваща външни услуги има приходи за 2009 г. 130 млн., а нетната печалба е декларирана 200 000 лв. Тук трябва да обърнем внимание, че разходите за външни услуги са 54 млн. лв. и се получава една разлика от 76 млн. лв. На кои фирми ЧЕЗ България е отдала външни услуги за 54 млн. лв. Става въпрос за 2009 г. Тези фирми български ли са?
И още един въпрос, ако ми позволите. За 2009 г. общите разходи за материали и труд на ЧЕЗ разпределение са 58,5 млн. лв. А разходите за външни услуги са 75 млн. лв. Доколкото съм запознат лицензията включва, например поддръжка, експлоатация на мрежата, отчитане и контрол на измервателните уреди и други дейности.
Лично за мен не е нормално основната дейност на лицензията, която се изпълнява от електроразпределителното дружество да е по-малка с 17,5 млн. от спомагателните, т.е. от външните услуги. Моля да се обясни това.
КАМЕН ПЕТКОВ: Към ЧЕЗ имам един въпрос. Защо се инвестира цялата печалба, която имате, при положение, че в договора за приватизация е казано, че трябва да има 100 процента привлечен капитал, а не от печалбата, която вие имате накрая на годината.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ:
Колеги, една важна процедура. Няма да може да се отговори на всички въпроси. Моля на въпросите на които не е отговорено може да изпратите писмени отговори на народните представители. Всички имате интерес комуникацията да е добра и да се отговори на поставените въпроси.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Имам няколко въпроса. Разбира се, някои от тях бяха зададени от моите колеги. Единият от въпросите ми е по закон чуждата собственост върху електросъоръженията, които не са собственост на дружествата трябва да бъдат изкупени до 2011 г. Искам да знам ще изпълните ли този срок и ако не по каква причина и в каква степен.
Второто, което ме интересува, бихте ли дали информация за отчетите, които предоставяте на дружествата майки относно дейността ви в България не само за вас, а и за всички дъщерни фирми чрез които аутсорцвате.
Трето, интересува ме отношенията ви с крайните клиенти. Знаете, че има доста недоволни крайни клиенти, има доста сигнали. По какъв начин комуникирате с тях и се опитате да отстраните тези проблеми. И считате ли, че общите правила, които са одобрени вече от ДКВР преди, не трябва да се променят, за да може да се потушат тези напрежения.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз бих искал да допълня малко въпроса на колегата Николов относно чуждата собственост на електропреносни съоръжения и системи. По принцип енергоразпределителните дружества дали имат точна яснота, кои от тези съоръжения не са техни и какво правят в тази връзка? Дали плащат някакъв наем? Събират ли от собствениците такса за пренос, тъй като в интерес на истината има доста жалби до омбуцмана на Република България, че такива такси за пренос се събират. Също така не се плаща абсолютно никакъв наем и дали ще успеят цялата тази собственост да бъде изкупена до 2011 г. или ще бъде необходимо за промяна в този срок.
Също така искам да запитам при новите присъединявания, какъв е процента в който самите инвеститори извършват инвестицията при новите присъединявания и какъв е процента, който самото енергоразпределително дружество извършва със собствени средства?
РЕПЛИКА: Процедура господин председател. Аз бих искал отговорите, които дават електроразпределителните дружества да не са в писмен вид, както вие предложихте. Или да отговорят сега или да се появят пак пред комисията и да отговорят на въпросите. Лице в лице да се говори.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбира се, колеги, но е хубаво когато искат да предоставят допълнителна информация да предоставят и допълнителна информация. Е. ON
ИВАН ИВАНОВ: Част от въпросите, които имах бяха зададени от мои колеги, аз ще спазя принципа по два въпроса да се зададат. Първият ми въпрос е свързан със средствата за измерване. Това са електромерите, които са собственост на съответните електроразпределителни дружества. Искам да ви цитирам Закона за измерванията, съгласно който, извършването на проверка на средства за измерване, за такава проверка се упълномощават лица, които са трета независима страна за проверките. И по смисъла на Търговския закон трета независима страна се явяват лица, които не трябва да са свързани по между си. И в същото време за една от трите електроразпределителни компании и дружества искам да спомена, че ЧЕЗ лабораторис – България ЕООД има за обект проверка на електромери и извършва електромерите на фирмата майка, на ЧЕЗ. Тя е 100 процента собственик на Търговското дружество ЧЕЗ – България ЕООД. Това за мен е нарушение на закона.
Моят въпрос е, как се е допуснало това и какво ще предприеме самата компания ЧЕЗ, за да преустанови тази практика. Останалото означава конфликт на интереси. Защото компаниите са свързани. И второ няма никакво доказателство за обективност на проверките.
Вторият ми въпрос е свързан с преносните линии. Искам трите електроразпределителни дружества да назоват какъв е процента на загубите на електроенергия в преносните линии? И какъв е той средно в Европейския съюз? И след като вече тече седмата година, откакто те са собственици на електроразпределителните дружества, защо не могат да се доближат до показателите в Европейския съюз? Дори не в Европейския съюз, а да посочат какви загубите в електропреносните линии в държавите, където са техните компании майки, съответно Чехия, Германия и Австрия.
Има част от преносните линии, които съвместно се експлоатират, както от електроразпределителните дружества, така и от НЕК. Има ли някакво разпределение между НЕК и електроразпределителните дружества за поемане в процентно изражение на претърпените загуби и какво е това съотношение? Това ли е променяно през годините?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Както виждате колеги, задават се принципни и професионални въпроси.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Моят въпрос е към трите електроразпределителни дружества. Доста по-общи ще бъдат. Първият ми въпрос е какво мислят за бизнесклимата в страната? Подобрява ли се, влошава ли се? Как те ще посъветват техните компании в техните държави да инвестират в нашата страна предвид ситуацията, която е тук в момента?
И вторият ми въпрос, тъй като има противоречиви сигнали. Щяхме да ги национализираме, после щяхме да продаваме дялове. Ако правителството предложи да се продават тези дялове готови ли са да ги изкупят?
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Аз също може би с г-н Иванов имам малка разлика. Може би се интересувахте от загубите в разпределителната мрежа. Мрежа ниско напрежение искахте да дадат данни. Аз искам да задам следния въпрос и към трите дружества. Смятате ли, че начина по който в момента се извършва изнасянето на електромерните табла е най-оптималния и води до минимизиране на разходите.
Имам предвид следното. Едно време политиката беше такава. В едно електромерно табло да се съобрази и така да бъдат изготвени проектите, че да има максимален брой изнесени електромери. И според вас чия е собствеността на старите рекордоманни отклонения?
РЕПЛИКА: Защо ЧЕЗ която е по-голяма компания с повече клиенти и притежава по-голяма мрежа инвестира по-малко от другите ЕРД?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители за въпроси? Няма. Моля всички отговори да бъдат ориентирани спрямо въпросите зададени от народните представители. Много е важно да се получи диалог, за да можем да изясняваме съществото на проблемите и да търсим решения. Предлагам ви по реда, който представих нашите гости. Първо да вземат думата от Е.ON – България. Заповядайте. Като ви моля да се ограничите до седем минути, за да има дебат.
ГЮНТЕР ШУБЕРТ: Първо г-н председател ви благодарим за поканата. В рамките на тези седем минути бих засегнал някои от въпросите, които бяха зададени и също така бих отговорил на въпроса относно държавните дялове в нашето дружество. Бих искал да кажа, че нашата основна цел като участник в тази дискусия е да се борим за максимална прозрачност. Прозрачност за нас означава, имам предвид, че при нас се правят много проверки от страна на регулатора, от данъчните служби и от други органи. Открити сме към всички институции, които изискват от нас някакви данни, цифри. Това не означава, че винаги имаме същото мнение като другите институции, регулатора, данъчните служби. Ние сме готови на диалог и на открит разговор с тях.
Както знаете държавата е собственик на дялове в нашите дружества за разпределение и продажби. Както в миналото, така се надяваме и в бъдеще, разговорите в нашите надзорни съвети, където участват и представители на държавата да бъдат все така конструктивни и прозрачни. Всичко което е известно и се чу относно разпределение на дивидентите в дружествата е било обсъждано както в надзорните съвети, така и на други нива. За да бъдем ясни, нашето становище е, че не бихме желали държавата да напуска нашите дружества. Надяваме се държавата да остане собственик на дялове в нашите дружества. По този начин ще имаме възможност да покажем на обществеността, че ние има вариант, както да ни проверяват от регулатора, от други инстанции, така и държавата, която присъства в тези дружества, също може да ни проверява и да следи работата ни.
Да се върнем на въпроса, който беше зададен от един от депутатите. Ние не бихме подкрепили държавата да си продаде дял в нашите дружества, но в крайна сметка решение се взима от държавата.
Още един пример бих искал да дам за прозрачността, която съществува в нашата компания. След като приватизирахме дружествата през 2005 г. част от дяловете бяха предоставени на Европейската банка за възстановяване и развитие. Част от дяловете, които имаме закупени. И те също от тяхна страна имат възможност и контролират това, което ние правим в дружествата.
Моето послание към дискусията е, че може да обсъждаме всякакви въпроси, но нека го правим така, че да има пълна прозрачност на това, което правим в компаниите. Да започнем ли директно с отговор на въпросите, които засягаха нашите дружества или да изчакаме други кратки изказвания на другите компании?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Започнете да отговаряте.
ГЮНТЕР ШУБЕРТ: Давам думата на колегата ми Бойко Димитрачков, който говори български по-добре от мен и той ще моделира нашите отговори.
БОЙКО ДИМИТРАЧКОВ: Добър ден г-н председател. Благодаря за предоставената възможност от името на целия екип на Е.ON – България. Аз бих искал да започна там, където г-н Шуберт приключи, а именно, че в работата на електроразпределителните дружества до момента поне от наша страна сме се постарали да осигурим максималната прозрачност, която е изисквана както от закона и от регулаторната рамка, така и добрите взаимоотношения между Е.ON като голям инвеститор и българската държава, разбира се и българското общество.
Това което бих искал да кажа от своя страна е, че може би тази среща е леко закъсняла и определено ние приветстваме идеята, поне от Е.ON – България, предполагам, че другите колеги също биха се съгласили и присъединили към тази идея. От тук нататък тези срещи наистина да бъдат редовни, а да не изчакваме определени кризисни ситуации, за да се налага да се виждаме. Определено, доколкото вашето време позволява, един постоянен диалог би бил много по-ефикасен за разрешаването на каквито и да било оперативни или дори задаващи се на хоризонта стратегически проблеми в енергийния сектор, целия, не само в областта на електроразпределението.
Аз бих искал да отговоря на въпроса, който беше свързан с взаимоотношенията с нашите клиенти. И наистина ще бъда много кратък, ограничавайки се от това, което прави Е.ON – България.
Има няколко основни начина за поддържане на активна връзка с нашите клиенти, които в региона на Е.ON – България са малко над 1 млн. 200 000 домакинства и бизнес клиенти от всякакъв размер и индустрия.
По отношение на най-големите клиенти има специално създадена група от търговци, които са буквално в ежеседмичен контакт с най-големите ни 1700 клиента, чиято основна цел е всички текущи проблеми, които създават неудобства на големите индустриални потребители и техните служители и т.н. да бъдат решавани възможно най-бързо.
По отношение на домакинствата има други механизми за решаване на проблемите, когато комуникацията му с клиентите е свързана с отстраняване на някакви проблеми или неясноти.
На първо място бих искал да кажа, че има както текущ контакт, така и последващ с нашите клиенти. Текущият контакт с осъществява основно посредством нашия телефонен център за обслужване на клиентите, който работи 24 часа цяла седмица. И чиято основна цел е да предоставя текуща информация на клиентите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинете г-н Димитрачков. Тази информация може да се получи от уеб страницата на вашето дружество. Ако може по-конкретно по поставените въпроси към вас. Например този въпрос за такса мощност, който трябва да бъде гласуван от тази комисия и който въпрос много трудно ще намери подкрепа, тъй като не сме чули сериозни аргументи. Сега имате тази възможност.
БОЙКО ДИМИТРАЧКОВ: Аз разбирам въпроса ви, но конкретно за такса мощност, доколкото това е трънлив проблем за клиентите. Аз с известно съжаление трябва да призная, че ние досега не сме правили официално предложение за такса мощност. Така че аз от името на Е.ON не мога да кажа нищо по този въпрос.
Фактът че има процедура, тъй като това беше втората част от въпроса, да подминем Ко центъра и Центъра за обслужване на клиентите. Обикновено клиентското недоволство се изразява в жалби, които пристигат до нас, било директно, било чрез регулатора. Съществените елементи на процедурите по които тези жалби са разглеждани.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Мисля че имаше зададени точни и конкретни въпроси. В случая ние не сме на презентация и не сме в Центъра за обслужване на клиентите, за да слушаме какво прави дружеството. Мисля, че никой от колегите, които до момента зададоха въпросите не получиха нещо сносно като отговор. Така че нека да бъде по конкретните въпроси кратки и ясни отговори.
БОЙКО ДИМИТРАЧКОВ: Според сега действащите общи условия в срок не по-дълъг от 30 дни ние трябва да отговорим на клиентска жалба, която е постъпила до нас директно или през регулатора. Това което мога да кажа е, че в огромния брой случаи проценти ще ни бъдат дадени допълнително. В огромния брой случаи този срок бива спазван. Единични са случаите в които този срок не може да бъде спазен.
Другата част от въпроса, да ние постоянно актуализираме общите си условия, тогава когато пазарните условия го налагат. А по отношение на другите въпроси бих дал думата на господин Пламен Стефанов.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, бяха зададени много конкретни въпроси. За аутсорстването как се отразява на цените и доколко има контрол върху него, за инвестициите, които са направени. За присъединяването на мощности, които на практика са платени от други лица и след това са присъединени към вас. Как ще бъдат платени? За технологичните загуби, които са сравнени с вашите страни. На всички тези въпроси колеги, трябва да има сериозни отговори. Трябва да се получи този диалог. Трябва да има сериозни отговори. Иначе винаги ще има съмнението, че нещо остава скрито. И вие нямате интерес да не отговаряте на тези въпроси. Трябва да се отговори на тези въпроси.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: По отношение на конкретните въпроси за инвестициите и механизма за контрол. Всяка година до 31 март ние внасяме в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране подробен отчет за извършените инвестиции и ремонти по обекти. За всеки конкретен обект могат да бъдат проверени тези инвестиции. Само за сравнение ще кажа, че през 2009 г. ние инвестирахме близо 59 млн. лв., което е над два пъти от нивото на инвестициите през 2005 г., когато Е.ON финализира придобиването на двете дружества.
Относно участието на присъединяването на нови потребители във формирането на цените. Ние заприходяваме приходите от цени за присъединяване в отделна сметка. И при старта на всеки пет годишен регулаторен период, когато се формира регулаторната база на активите на дружествата тези приходи от тези цени за присъединяване се изключват. И по този начин те не участват във формирането на цените. Всяка година ние предоставяме в отчетите за държавната комисия подробна разбивка на инвестициите и както цитирахте числото нови присъединявания, това са само сумите, които са свързани с развитието и реконструкцията на мрежата по присъединявания, които не са покрити от потребителите.
По отношение на въпросите за обратното изкупуване и срока 2011 г. да, ние много добре знаем всички съоръжения, които подлежат на обратно изкупуване. Дали ще спазим срока. В този процес ние срещаме някои трудности, които са свързани с липса на документи от страна на собствениците на съоръженията, които пречат на финализирането на сделките. Или не желание на някои от тях да продадат съоръженията. Или достигане в процеса на преговорите на условия при които излиза по-изгодно да се изгради ново съоръжение, която възможност ни дава закона. Но изграждането на нови съоръжения също отнема време.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Малко по-конкретно, ако обичате. Колко процента от тази система, която вие ползвате не е ваша? Имате ли такава информация? Ползвате чужда собственост безвъзмездно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И по интересния въпрос колеги, защото е важно да бъде изяснен е, че вие казвате, че те ви носят доходи тези новоприсъединени на практика активи. Как ги отчитате тези доходи. Защото не стана ясно от вашия отговор. Наистина по-конкретно.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Тези доходи се отчитат по отделна сметка. Това са доходи в допълнение от нашите приходи за цени за разпределение и за енергия. Цените за разпределение и за енергия не включват тези доходи, които са по присъединяванията на нови потребители. Тоест, изключено е участието на тези обекти, за които ние сме получили приход от потребителите във формирането на цените за разпределение.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: А има ли забавяне в изплащанията на тези нови съоръжения от ваша страна. За цените, за ценообразуването разбрахме. Но става въпрос един инвеститор, който в момента си изгради собствено съоръжение, той е длъжен да ви го прехвърли. И вие сте длъжни да му го платите. Има ли забавяне в този процес в изплащането.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Специално при нас няма абсолютно никакво забавяне. Този проблем не съществува. Има някои индивидуални казуси, но те са свързани предимно пак с предоставяне на необходимите документи от страна на инвеститора, за да се извърши изповядването на сделката. В Е.ON този процент на съоръжения, които са изграден от инвеститора и не са прехвърлени е много малък. Този проблем при нас не съществува.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За технологичните загуби.
ГЮНТЕР ШУБЕРТ: Говорейки за загубите по мрежата, според моя опит загубите по мрежата в България и Румъния са почти еднакви. В други държави от Източна Европа те са по-ниски. В държави като Германия например, но те са по-малки от 1 процент, на база на цялата консумация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: А колко са в България, във вашия регион, така да го кажа.
ГЮНТЕР ШУБЕРТ: Не съм разбрал правилно въпроса. В Германия за ниско напрежение загубите са около 6 – 7 процента. А тук в България са около 16 процента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да минем на втората компания. Ще има възможност за доуточняващи въпроси към всички. Заповядайте колеги от EVN.
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: Уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа, EVN също благодари затова, че може да отговори на вашите въпроси. Ще се опитам да отговоря на въпросите, които бяха зададени досега. В началото искам да кажа нещо важно от моя гледна точка, от гледна точка на EVN. Ние сме инвеститор, който за последните пет години е инвестирал над 600 млн. лв. в мрежата. Това беше голямо финансово усилие. Но преди всичко това беше голямо усилие от страна на нашите над 3000 служители. 3000 наши служители собствени и множество хиляди служители, други служители на други български фирми, които извършват услуги за нас. Строителни фирми, български пощи, фирми които извършват услуги във връзка с различни проучвания, нашите доставчици, фирми за охрана, всички тези фирми чрез нас генерират печалби и чрез тези инвестиции и тези разходи, които правим ние, тук в България се раздвижва икономиката.
Понеже последно беше зададен въпроса за загубите по мрежата. В Австрия в зависимост от топографията загубите по мрежата са 7 – 8 процента. В някои райони на Австрия са 9 процента. В планините, както в Родопите. Тук в областта, в която ние снабдяваме за 2009 г. загубите по мрежата са 12,2 процента. В сравнение с последната година преди приватизацията това означава едно спестяване от 400 гигават часа, които са спестени на цялата енергийна система. Това е една от най-големите мерки по енергийна ефективност, която е въведена през последните години в България. И това намаление на загубите по мрежата има един много приятен ефект за финансовия министър, защото се повишават с 8 млн. лв. всяка година приходите от ДДС. Защо това беше възможно? Заради вече посочените високи и големи инвестиции.
Друг един въпрос във връзка с това, защо тези инвестиции не се правят предимно с привлечен капитал? Мога да отговоря лесно на този въпрос. Ако бяхме взели 600 млн. лв. от капиталовия пазар и ако бяхме изплатили печалбата от 2005 г. насам, първо две трети от тази печалба щеше да отиде в чужбина. Търговският баланс щеше да има съответен дефицит. Това не го направихме. Тези 600 млн., ако ги бяхме взели като привлечен капитал, това дружество днес щеше да е фалирало. Защото помислете си 600 млн. лв., колко мислите, че щяха да бъдат лихвите за тези пари. Това не функционира. Не може да се финансира това чрез привлечен капитал. За 2006 г. взехме първи транш, кредит 50 млн. лв. Решихме в нашите комисии за 2008 г. да вземем един следващ кредит. Всички вие знаете как изглеждаха финансовите пазари през 2008 г. Капиталовият пазар от тогава насам не се е подобрил значително.
Имаше въпрос относно новите присъединявания. До края на тази година в три клиентски енергоцентъра от 39 в още три ще имаме старата практика, инвеститорите сами да изграждат съоръжения. В 36 от нашите 39 клиентски центрове EVN сам прави новите присъединявания. Само по този начин може да гарантираме качеството. Само по този начин може да гарантираме влагането на стандартизирани материали.
ЯН ВАВЕРА: Добър ден г-н председател, уважаеми депутати, дами и господа, малко сме обезпокоени от това каква медийна кампания се води през последните дни. Затова много се радваме, че имаме възможност да обясним някои неща тук на тази среща. Повечето от нещата, които се дискутират, обсъждат в медиите тези дни имат много ясно и просто обяснение. Съвместно с моите колеги ще се опитам да отговоря на тези въпроси, които най-често са обсъждани и се дискутират в медиите. Признавам си, както за мен, така предполагам и за моите колеги е много трудно да реагираме на тези въпроси, които току що бяха зададени. Тъй като просто нямаме физическа възможност точно да ги запишем така както вие ги зададохте. Но независимо от това, ние ще се опитаме.
Най-напред бих искала да отговоря на вашия въпрос, който е свързан с дивиденти. От самото начало ние потвърждаваме, че ако България търси някакви антикризисни мероприятия, най-логичното би било нашите печалби, които дружеството генерира да бъдат реинвестирани. Това означава, те да не бъдат насочени в инвестиции, с което ние ще осигурим работа както на българските дружества, така и на българските граждани. В тази връзка бих искал да спомена само две цифри. За тези 5 години, откакто ЧЕЗ започна да работи в България, в западната част на България, ние инвестирахме 370 млн. лв. в мрежата, за да се подобрят услугите. Това е с 80 млн. повече отколкото ние заработихме като печалба. Така както моя колега от EVN, аз съм убеден, че е много по-добре, тези средства да останат тук в България и да не се изплащат дивиденти. Тъй като математиката е много проста. Ако ние решим да изплатим дивиденти, 67 процента от тях ще отидат в Чешката република.
Що се отнася за въпроса, който е свързан с нашите постоянни разходи, както и аутсорцинга или които извършват външни фирми, предполагам че всички вие знаете, че не бяхме задължени всяко едно разпределително дружество да извърши дейност наречена анбандвинг. Това означава да се радели разпределението и продажбите. Съгласно европейската директива ние направихме точно това. И във всяко ново дружество, което по такъв начин беше учредено да не се дублират дейностите, тези общи дейности ние централизирахме в ЧЕЗ България. Това са дейности свързани с човешки ресурси, с РR, с компютърни и комуникативни услуги. Централизацията на тези дейности, носи икономически ефект и е по икономична.
Разбира се, тъй като ние се намираме в България, нашите доставчици или външни фирми, с които ние работим, това са български фирми. Бих искал още да изясня един въпрос. Непрекъснато чувам въпроси, които се свързват към това колко пари се плащат за това или онова. Бих искал да кажа, че от нашата гледна точка този въпрос е нерелевантен. Може би това ви се струва малко странно, но ще ви обясня защо.
Нашите постоянни разходи наистина са някаква величина, някаква стойност. Да речем 100 млн. Регулаторът годишно ни признава 40 млн. от тези разходи. Останалите разходи не ги признава. Това означава, че тези разходи в никакъв случай не рефлектират върху цената. Нашите персонални разходи, става въпрос за нашите български служители са по-високи от оперативните разходи, които признава регулатора.
И също така, бих искал да подчертая, че заплатите в нашето дружество не са по-високи от тези, които се плащат в нашия бранш. Много е трудно да ви убедя в това, че ние се опитваме да търсим всевъзможни икономии. Необходимо е да се срещнем, да водим по-подробен дебат или дискусия. Но все пак смятам, че на базата на тези числа, които току що споменах, ще разберете, че вашите въпроси свързани с безпокойство дали ние наистина работим икономично или дали тези разходи се отразяват в цената, просто нямат място тук.
Имаше въпрос, който казваше, защо вие като най-голяма фирма инвестирате най-малко. Отговорът отново е подобен. Регулаторът ви признава 70 млн. годишно. А това са инвестиции. Няма никаква тайна и тук съвсем открито ще призная, че парите за средства не са достатъчни за нас. Затова се получава тази ситуация, когато ние не успяваме да изкупуваме нови присъединявания.
Миналата година инвестирахме 94 млн., независимо от това, че регулатора ни призна само 70 млн. Но все пак с цел тази ситуация по някакъв начин да се реши, да успокоим всички тези, които чакат. Дали става въпрос за фирми дружества или частни лица, които си изградиха кооперации къщи, да можем да изкупим съоръженията и да върнем парите, които те чакат. На нас годишно са ни необходими 130 млн. Смятам, че многото отговори на въпроси, който вие тук зададохте може да намерите в нашата презентация, която подготвихме. Затова бих искал да помоля колегите да коментират нашите слайдове. Инвестиционната помощ, те ще ви обяснят ситуацията и ще отговорят на вашите въпроси.
Разбира се, ако по време на презентацията имате някакви въпроси, ние сме готови да отговорим на тях.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля ви колеги, наистина, за да се получи жив дебат, тъй като няма смисъл тези въпроси да бъдат обсъждани през медиите, а трябва да бъдат обсъждани в тази комисия, да концентрирате вашата презентация за технологичните загуби, такса мощност, инвестициите. Тези въпроси, които бяха зададени от членовете на комисията, за да има напредък и да се отговоря на тези въпроси.
АТАНАС ДАНДАРОВ: Много от въпросите получиха отговори, тъй като дружествата работят по един и същ модел, в една и съща среда при едни и същи правила.
Ние сме разделяли секциите с въпросите, които официално получихме. Това е структурата на инвестициите, както вече беше обяснено онзи сектор, сивия представляват новите присъединявания. Да, ние сме изградили през 2009 г. за 10 млн. със собствени средства и сме изкупили такива нови за 15 млн. и 800 000. И двата вида ние ги завеждаме като активи, в момента в който те са наша собственост, в момента в който е прехвърлена собствеността. Тоест не завеждаме нищо предварително по никакви оценки. Другите сектори показват инвестициите по групи, за качеството, за рехабилитация на мрежата, за изграждане на съоръжения – високо, средно, ниско напрежение. Ще бъда по-кратък, отколкото бяхме планирали предварително. Имаме и примери в отделните групи какви са инвестициите. Всички тези инвестиционни обекти се проектират, приемат от комисии и съществува пълен набор документация. Те физически съществуват.
Тук сме се опитали да илюстрираме по години колко е инвестирано. И да покажем, че в същност изпълняваме това, което имаме като рамка, като ресурс за инвестиция локиран в приходите на дружествата. Там има един абзац 102 млн. лв. е стойността на съоръженията изградени от новоприсъединени клиенти, които трябва да бъдат изкупени от ЧЕЗ, което представлява предполагам сериозен интерес за всички вас.
Дами и господа, това е една графика, която ви показва новопостроената полезна площ, това което ние реално електрифицираме по години. Последната година е 2009 от 2005 г. Оранжевият стълб е за София град в хиляди квадратни метри. Сложили сме още два града Благоевград и Плевен за сравнение. За ваша информация на цялата наша територия София е 7 – 8 пъти над всички останали. Това е един скромен опит да се илюстрира строителни бум. В резултат на този бум едно дружество, което е оразмерено да посреща нормалните нужди на тази територия, включително и в столицата, не е в състояние да посрещне от гледна точка на инвестиционни средства изграждането на тези присъединявания. Ние можем, но това ще става бавно.
Ако проектният цикъл на едно присъединяване е нормално от порядъка на две години, тук говорим едно присъединяване да се изпълнява за 5 – 6 години, тогава когато на блокираните средства в бюджета им дойде реда. Това е така, защото цената за присъединяване не покрива 100 процента от разходите. Колегите го споменаха. При нас този параметър е около 46 процента. Тоест, ние страдаме от недостиг на такива средства, за да не спираме строителите, за да могат те бързо да си реализират търговския оборот от новопостроени сгради е избрана тази формула. Искате да го строите. Стройте го вие. Направете го по-бързо, но в момента в който те са готови, ние за съжаление нямаме този ресурс, за да го изкупим веднага. Затова ние имаме такова натрупване. Имаме и един график на принципа пръв по време, пръв по право, по който изплащаме тези съоръжения. Те не са изкупувани.
Искам да направя едно уточнение за господата, които зададоха въпроса за срока 2011 г. 2011 г. е срока за изкупуване на съоръжения построени преди влизане на Закона за енергетиката в сила през 2004 г. Това са стари съоръжения. Да ги разделим нещата на две. По-болезнена е в момента темата с нови съоръжения за присъединяване, които изграждат големите строителни фирми.
Защо така страдаме от недостатък на инвестиционни средства? Искам да ви илюстрирам, че съществува териториална диспропорция на територията на България. В Западна България годишно 70 млн. В Южна България годишно 120 млн. а в Северна България годишно 78 млн. В дясно са за сравнение съоръженията, които ние обслужваме и броя на наши клиенти сравнено със съоръженията и клиентите в останалите области.
При изчисление на един клиент на територията на Западна България през 2009 г., ние сме разполагали с 35 лв. инвестиционни средства на един клиент за тази година. При 75 лв. в Южна България и 65 лв. в североизточна България. Тук говорим само за това, което регулатора е одобрил. Както бихте могли да проверите. Горе долу всички компании се вместват в това, което им е одобрено като регулаторна рамка.
Ако попитате от какво се финансират тези инвестиционни средства, които показахме на предишния слайд, виждате че има и диспропорция в цените. Червеното е нашата цена. Като тя определено е най-ниска. В момента разликата в крайна цена дневна тарифа на битов абонат между София и Пловдив е почти 4 процента. Това е сравнимо с цифрите, дами и господа, които се спрягат за годишно увеличение на цените.
Тези много нови присъединявания, те в момента при нас са над 3000 в регистър, заключен регистър по който спазваме реда, не ни носят голямо нарастване на потреблението. Това е товара по години от м.януари до м.декември. Виждате сезонната форма на кривата. 2009 г. определено е с по-ниско натоварване на мрежата от почти всички други години. Въпреки че ние ежегодно включваме само за София над 300 нови трафопоста. Похарчваме 12 – 13 – 15 млн. да изкупим нови съоръжения. Отделно строим над 8 000 наши нови присъединявания. Тоест, има миграция на товара, има празни сгради, има празни офис пространства и жилищни сгради. Не е въпроса да ви се оплачем. Това е някакъв феномен на строителния бум. Става дума затова, че да, наистина ние имаме доходи от тези нови присъединявания. Но тези доходи идват много бавно във времето, а строителния бранш си иска парите сега.
Затова ние сме заявили за 2010 – 2011 г. 130 млн., както спомена г-н Вавера с идеята, че при такъв инвестиционен ресурс за следващите три години, ние ще решим изцяло този проблем. Той ще бъде забравен.
Едно такова увеличение на инвестициите няма да има радикално отражение в крайната цена на електроенергията. По наши изчисления това ще бъде от порядъка на 0,6 процента в крайната цена.
Имаше въпроси относно финансовото състояние на дружеството. Мога да говоря за ЧЕЗ разпределение България в което работя аз. Виждате, че при едно незначително увеличение на приходите между 2008 – 2009 г. 3 млн. на 390 млн. са под 1 процент. Имаме оперативна печалба, която спада с около 40 процента. Тоест реално дружеството става все по-нерентабилно.
Тук бих искал да се спра на третите две стълбчета, където пише възвръщаемост на капитала. 10 процента за 2008 и 5,8 процента за 2009 г.
Уважаем дами и господа, бих искал да използваме точните думи, когато говорим за печалба. Електроразпределителните дружества в България нямат и никога не са имали гарантирана печалба. Те имат гарантирана възвръщаемост върху регулаторно признатите активи, която определя техните приходи. Тези приходи се определят преди да се направи сметка каква е печалбата. Тоест от това, как те ще се разпореждат с тези фиксирани приходи, зависи каква ще е печалбата накрая. Виждате, че възвръщаемостта нито е 12 процента, нито е 16, тя е 10 процента за 2008 г. и 5,8 за 2009 г.
Механизмите за контрол от страна на Държавната комисия, аз мисля че се споменаха. Ние подаваме тримесечни, шестмесечни отчети. Идват от комисията, проверяват ни. Има една традиция вече ежегодно на есен, когато се готвим за зимния сезон идват, ходи се по места. Правят се предписания, включително предписания с инвестиционен характер.
За отчитането на присъединяването споменахме. Сега бих искал да кажа, че при нас има една специфика. Има две възможности каква да е счетоводната трактовка на цената за присъединяване. Едната възможност е тя да бъде осчетоводена, най-просто казано, като финансиране за изграждане на тези активи за присъединяване. В този случай тя постепенно се усвоява по време на целия полезен живот на актива.
При нас от 2009 г. не е така. Цената за присъединяване се осчетоводява като текущ приход. Тя участва при формиране на печалбата и се облага с данък. Тоест спорно е да се твърди дали ние можем да гледаме на нея финансово счетоводно като на финансиране за изграждането на новите присъединявания.
Ще си позволя да кажа нещо за таксата мощност, макар че тя наистина не е наша инициатива. Има вариант при който това е един добър инструмент. Всички ние, сега говоря като клиент на ЕРП, да сме малко по-стопански отговорни към себе си и към този общ ресурс, който ползваме, което е тази електроразпределителна мрежа. Тоест ако има един такъв натиск през такава цена, ние да си заявяваме и да ползваме само това, което ни ползва, което ни трябва. Да не се резервираме. Да не искаме повече. Аз ще ви дам пример за първия мол в София. Първоначално хората поискаха 10 мегавата мощност да им бъде осигурена. Не са ползвали никога повече от 3,3. Защо дружеството трябва да използва ресурса, който се събира от всички клиенти. Защото така е в момента, за да пререзервира обекти. Това е идеята на таксата за мощност. Но ние сме на мнение, че за да се получи тази диференциация трябва първо тя да бъде сериозна диференциация. Тоест да е надробено по наситно, киловат, два, три, пет и т.н. И второ ние трябва да съберем един сериозен обем от информация, за да може наистина да получим като ефект по-справедливо разпределяне на разходите, а не да се получи някакво изкривяване.
Това по отношение на възобновяемите източници. Въпрос, който е често задаван и е критичен. Там държа да подчертая, че е изцяло сто процента изискването по закон, разходите да бъдат изцяло за наша сметка. Веднага ще добавя, че в нашата приходна част няма локиран източник, финансов източник за изграждане на тези присъединявания. Тоест присъединяването на една фотоволтаична централа отново става за сметка на средния български целокупен потребител на електроенергия. Дали е справедливо или не, не е наша работа, но ние лично считаме, че така няма да може да стане, защото този ресурс финансов няма откъде да дойде. Така че затова сме посочили, че считаме, че съфинансирането от страна на инвеститорите е един от възможните начини да бъде решен проблема с присъединяване на възобновяемите източници. Там има и технически проблем. Аз ви споменах проектния цикъл на присъединяването от порядъка на 18 до 24 месеца в по-лесните случаи, когато има земя, има трасе, може да се мине, Закона ни дава 90 дни срок. Ние сме в чисто обективна невъзможност да изпълним такова изискване. Тоест, заложено е предварително да сме в нарушение. Да не говорим за това, че тези възобновяеми източници връщат в мрежата лоши енергии. Имат технически проблеми с тях. Но това е въпрос, който трябва да бъде решен по скоро експертно. Тук сме посочили какво има при нас като натрупано. Колегите най вероятно ще кажат: “Вие за какво се оплаквате?” Не се оплакваме. Да при нас са малко тези искания за присъединяване на нови ВИ. Но така или иначе говорим за между 35 и 50 млн. лв. в оптимистичния случай, които ние не ги виждаме откъде ще дойдат. Плюс това ние нямаме никакъв приход от тези съоръжения.
Това е нашия заключителен слайт в който даваме акцент върху трите проблема, които ни мъчат. Единият проблем е строителния бум. Споменах, не е предвиден ресурса. Натрупани са тези задължения. Абсолютно не го отричаме и търсим начин да го решим. Вторият проблем са ВИ-тата. Надяваме се, че при преразглеждане на закона, сега доколкото знам се работи по проекти за неговата промяна. Ще има един поглед, който най-просто изглежда така. Трябва да се свърши това за което са необходими тези ресурси. Нека да видим къде са локирани ресурсите в рамките на цялата стратегия за развитие на българската енергетика.
Третия въпрос, който до момента остана незасегнат, това е въпроса с качеството. Един сериозен екип под ръководството на комисията събра много данни. Усилено работиха, изграждаха методика как точно да се следи качеството. Има ясни идеи какво трябва да се направи за това качество. Но качеството струва пари. Към момента ние по скоро поддържаме системата в едно адекватно състояние с леки подобрения, ако искаме да има радикална промяна на качеството, то би трябвало да инвестираме малко по-сериозен ресурс.
Що се отнася до загубите. Чухме че някои от колегите са по-добри от нас при тяхното намаляване. Това също е въпрос на инвестиции, както може да си представите. При нас са 14,5. Ще ползваме за сравнение Чешката република. Там са между 6 и 7 процента, но трудно могат да бъдат директно сравнявани, тъй като при тях границата между разпределение и преносна мрежа е на друго място. Те оперират и електропроводите 110 киловолта и подстанциите. Редица големи клиенти на средно не са при нас.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз благодаря на г-н Дандаров. Нека да финализираме разговора и да продължим с въпросите и отговорите. Мисля, че в момента се получава по един добър начин. Едно от нещата по които не получихме отговор от всички дружества е така наречената такса мощност. Сега сте на ясно, че пред народните представители от тази комисия такава инициатива и такава нова такса не може да има. Не чухме много сериозна обосновка как това ще реши проблемите, как ще ги реши и как ще имаме по-добра ситуация след нейното въвеждане. Аз да ви кажа честно, въобще не съм убеден. Не чух от вас сериозни аргументи, какви точно проблеми са решени по този начин. Ако желаете по този въпрос, който иска да отправи нови аргументи, защото е важен. Без тази комисия не може да има такса мощност.
РЕПЛИКА: Изпълнявайки задължението си за публикуване на ценовите намерения в края на м.март, експертите от EVN България направиха едно предложение за въвеждане на цена мощност. Каква беше нашата логика при изготвянето на това предложение. Основното е, че в момента действащата тарифна структура не отговаря на разпоредбите на Закона за енергетиката в България, разходите да се заплащат от тези, които ги предизвикват. Нашето предложение беше единствено с тази цел. Ние предложихме един от възможните начини, според които може да бъде изпълняван закона в България. Това го направихме. След което разбира се внесохме в предложението си в регулатора две предложения. Едното е ако регулатора и съответно правоимащите органи приемат да има такава тарифна структура. И другото, ако не се приеме остава същата тарифна структура, каквато е сега.
Категорично искам да заявя становището на експертите в дружеството, че с въвеждането на цена мощност, по никакъв начин не се променят приходите на разпределителното дружество. Единственото което се постига е справедливо разпределение на цената. Второто което искам да подчертая и което няколко пъти вече го казваме, че това не е екзотика. Във Великобритания 100 процента от цената за мрежа се заплаща като постоянна цена не зависеща от консумацията. В България 100 процента от цената за мрежа се заплаща като компонента към консумираната електрическа енергия. Останалите страни са по средата. Има различни случаи. В Швейцария около 70 процента. Различни са процентите на това заплащане на цената за ползване на мрежа като постоянна компонента в зависимост само от предоставения капацитет. Основно кои ще пострадат от това. Това са временни обекти. Преди малко се говореше за новоизградени жилища, които в момента не се ползват. Тези разходи, които говорим за инвестиция в момента се заплащат от онези, които консумират енергия. Същото е и за разходите, които са направени за хотели, вилни комплекси, които не можаха да бъдат или се ползват частично в годината. В момента те се заплащат от активните потребители.
Тоест това, което искам още веднъж да подчертая, с което ще свърша е предложение единствено за справедливо разпределяне на разходите между онези, които ги предизвикват. Аналогия в България. Едното е примерно пътната такса. В момента пътната такса не се плаща през бензина. Тя се плаща като отделна цена. Същото е цената за телефонните услуги. Има постоянна цена мрежа. Така че това бяха нашите мотиви, когато го предложихме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви. Председателят на Стопанската камара желае ли да вземе думата? Нека народните представители да зададат своите допълнителни въпроси. Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Уважаеми колеги, аз имам може би такъв въпрос, който интересува повечето от нашите колеги народни представители. Аз бих задал така въпроса. Особено последния месец слушам по пресата изявление на зам. председателя на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, председателя на Държавната комисия, включително и при вас се върти едно мнение, че ще има намаление на цената на електроенергията към крайния клиент, разбира се. Как виждате вие, с колко ще намалите цената и от кои пера ще вземете намалението на цената? Вярвам, че няма да ти намалите само заради това, че ви заплашиха, че ще ви национализират, а говорим реално технически. От къде, от кои пера и по какъв начин вие ще намалите цената на електроенергията за следващия регулаторен период. Това е първия въпрос.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз виждам, че доста депутати се изкушават да деполитизират темата и да вмъкнат доста политически елемент в тази дискусия. Не е много правилно, защото аз бих повдигнал въпроса и за рамката, която е гласувана 2003 г. от ДКЕВР и така са продадени дружествата и т.н. Но да не изпадаме в такива подробности да политизираме разговора, защото наистина независимия регулатор определя цената и тя не се формира само от електроразпределителните дружества. Бях задал един въпрос, готови ли сте вие отчетите, които давате към дружествата майки да ги предоставите и да ги сравним с декларациите и данните, които давате в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Димитров, ако г-н Николов е имал мен предвид за политизирането. Да ви кажа г-н Николов, че ДКЕВР определя цената въз основа на предложение на електроразпределението. Така че до тук не виждам някакво деполитизиране, освен национализацията с която ги заплашиха.
ИВАН ИВАНОВ: Имам два допълнителни въпроса към трите електроразпределителни дружества. В процентно изражение могат ли да ми кажат в рамките на направените инвестиции през периода, когато те са собственици на трите дружества, какъв е процента на инвестиции възложени за изпълнение на български юридически и физически лица. Тоест, на местни лица?
И второто, един въпрос който е съвсем конкретен. Какъв е периода на така нареченото служебно отчитане на електроенергията. Това се случаите, когато в България се случва не рядко електромер да е престанал да работи или когато е нарушена пломба, какъв е този период и бихте ли мотивирали, защо избират такъв период. Специално зная, че например в Е.ON този период е 6 месеца назад, което е един твърде голям интервал от време. Това е в ущърб на потребителите. Бихте ли се мотивирали.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други допълнителни въпроси. Г-н Камен Петков, след това г-н Белишки.
КАМЕН ПЕТКОВ: Аз имам един въпрос към ЕVN и той е следния. Тъй като чухме представителя как представи нещата, че едва ли не те поддържат икономиката в България, тъй като предоставят доста парични средства на наши фирми и т.н. Въпросът ми е следния. Как ги предоставяте тези пари? Те ваши ли са или са парите, които ние плащаме за тока, който вие ни го предоставяте. Вашата заплата де факто от Австрия ли идва или идва от нас от българските граждани. И все пак указанията на ДКЕВР, че вие трябва да инвестирате 100 процента привлечен капитал. Това са указания. вие във вашата страна указанията не ги ли спазвате?
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Аз като слушам отчетите, поне това, което казват фирмите явно е много тежко в България да се работи. Бих ги попитал, съгласни ли са те в такъв случай да си преотстъпят до 18 процента от активите на държавата. Не получих въпрос на който знам отговора. Това беше за рекордоманните отклоненията. Те навсякъде сега в момент където се изнасят, тези рекордоманни отклонения се прибират от фирмите изпълнители. Не служителите на Е.ON, EVN и ЧЕЗ, а фирмите изпълнители. Сега къде отива това нещо и как става, никой не можа да ми отговори в рамките на последните три дни. Но те категорично са собственост на потребителите. Някога когато те са присъединявани тяхно задължение е било да го купят.
При аутсорсинга. Неофициално, не мога да го докажа, но все пак вие бихте имали представа, какви са възнагражденията на служителите, които извършват изнасянето на електромерни табла. Казват, че може би съотношението заплата на ваш служител и служител на фирмата е в порядъка някъде на около 120 процента отгоре.
Относно таксата мощност. Не мога да се съглася или поне ми дайте някакъв точен пример, колко струва на дядо Иван къщата, която има да кажем 7 киловата мощност и какво струва на един хотел, който е със 150. Какво ще струва на тях двамата?
Тъй като съгласно Закона за енергетиката, задълженията към обществото, които вие имате, ако разнищим точно какво означава това нещо разпределение на ел. енергията, вие сте длъжни във всеки един момент по основните ел. проводи средно и ниско напрежение да има доставяно качествено напрежение.
Относно загубите, това което внимателно гледах тук. Да, горе долу като направя една такава сметка, с 50 на сто ни бягат вашите основни фирми извън България. Правили ли сте такъв анализ, на какво се дължат тези загуби, тази голяма разлика. Защото според мен инвестицията само в изнасяне на електромерни табла, без да се работи върху симетрията на мрежата и други показатели едва ли ще доведе до снижаване на загубите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Благодаря на г-н Белишки. Други колеги с допълнителни въпроси. Заповядайте.
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: Още веднъж благодаря за тази възможност да мога да отговоря на въпросите. Първият въпрос относно отчетите, които даваме на дружеството майка и отчетите, които представяме тук в държавата в EVN финансовата година е от 1 октомври до 31 март. Така че ние изготвяме всяка година един отчет за този период, който е финансовата година в Австрия. И докладваме на всяко тримесечие на дружеството майка за дейността тук. Така че както този отчет, който даваме за австрийската финансова година, така и отчета за финансовата година тук в България и в двата случая отчета се проверява от един и същи одитор, каква трябва да е разликата? Не може да има.
Относно инвестициите, парите които харчим тук много накратко искам да напомня, затова че EVN през 2005 г. е платил 271 млн. евро за тези 67 процента от Електроразпределение – Пловдив и Електроразпределение – Стара Загора. Плащането на дидивенти е нула за пет години. Така че добре е, хубаво е, че тези пари са инвестирани тук. Защото тези 271 млн. евро са били инвестирани тогава някъде.
КАМЕН ПЕТКОВ: За тези пет години колко сте си върнали от тази инвестиция? Според мен за пет години вече сте нула на нула. Което означава, че инвестицията е била твърде добра, за да си ги върнете за тези пет години. А от тук нататък какво ще стане?
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: Още веднъж искам да кажа, не сме плащали дивиденти за тези пет години. Счетоводно сме показали печалби, но като кеш парите са реинвестирани отново.
КАМЕН ПЕТКОВ: Вие сте си реинвестирали в себе си отново. Вие не сте инвестирали някъде другаде.
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: Тези инвестиции тук в България са 33 процента в държавната собственост и това означава увеличаване на стойността на тези 33 процента. Нали?
Нека да отговоря и на другите въпроси. Външни служители, някой каза, че получават 120 процента повече. В момента не мога да проследя откъде. Ние плащаме за услуга. Ние не плащаме за заплата на някого. Плащаме съгласно процедура, която винаги и всеки път се прави съгласно закона за обществените поръчки. Всички тези процедури се проверяват от Агенцията за обществени поръчки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако мога да допълня един от въпросите, как виждате пътя за намаляване технологичните загуби и стигане на европейските стандарти на страните майки, страните които вие посочихте като добри практики. Има ли план за колко години може да достигнем стандарта на страната майка. Всяка една от компаниите има ли такъв план, като ниско ниво на технологични загуби.
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: Има икономическа логика, която се рентира към граничните разходи. Ако сте започнали от едно високо ниво за загубите, което е било няколко процента само, което е било над това в дружествата майки, щеше да бъде много лесно. В момента имаме подмяна на всички електромери. Изнасяне на електромерите, за да не са възможни манипулации. Дистанционен отчет за големи клиенти. Това са все мерки. Бъдещите мерки стават все по-скъпи, защото се отнасят до самата мрежа. Даже още много години ще са ни нужни и ще трябва да инвестираме допълнително в нашата мрежа, за да стигнем това ниво. Това не става за пет години. освен ако се инвестира много повече от това, което ние сме инвестирали.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Извинявам се г-н председател, че се намесвам, но все пак зададох един доста добър въпрос. Имате ли готовност при тези тежки условия при които работите в България да предоставите на държавата да закупи до 18 процента от активите.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Това как да го разберем, като политически натиск. Това на ГЕРБ предложение ли е или на Белишки. Колеги, пред нас се намират сериозни чуждестранни инвеститори.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да водим професионално разговора. Въпросът на г-н Белишки е да бъде тълкуван, къде смята да продава част от своите акции.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Господин Аталай, нека да се приеме това като личен въпрос. Но мисля, че не сте прав, тъй като когато вие сте сключвали или някой от вашите, Тройната коалиция или други са сключили договорите, не са питали колко процента да дадат. Така че аз в момента питам, защото се интересувам дали може или не може. Аз не съм казал продавайте. И не спекулирайте, че това е политически натиск.
ЯН ВАВЕРА: Смятам, че отговора на този въпрос е много лесен. Ние не сме получили официално такова предложение. Ако такова предложение получим, ние ще го обсъдим. Бих искал да кажа друго нещо. Мен лично много ме притеснява това, че ние като дружество сме обвинявани в това, че ние не правим абсолютно нищо нашия бизнес да се подобрява. Това не е вярно.
За съжаление средата и атмосферата в която работим и която много се ескалира, ние в същност сме поставени в една позиция. Независимо от това, че ние бихме искали да работим и предлагаме най-различни неща. Има предложение от наша страна. За съжаление тези промени стават непроходими, невъзможни.
Всички ние много добре знаем, че България се намира в много тежка икономическа ситуация. Говорим затова, че не е необходимо цените на електроенергията да бъдат или замразени или намалени. И в същият този момент ние от наша страна предлагаме по какъв начин процесите да станат по-ефективни. По какъв начин да се правят икономии и тези спестени пари да бъдат инвестирани или да бъдат дадени в мрежата. Мога да ви посоча няколко примера. Доста дълго говорихме по въпроса свързан с такса мощност. Колегата от ЕVN ни запознаха с тяхното становище и с ползата, ако тази такса мощност бъде въведена. Бих искала да кажа, че това има още един позитивен ефект. Колегата Дандаров спомена затова. Смятам, че излишно и нерационално е потребителят да заявява каквато и да иска мощност, без той после да я използва. Какъв е резултата в крайна сметка.
В крайна сметка ние като разпределителни дружества сме длъжни да осигурим тази мощност, която просто не се използва. И по такъв начин ние инвестираме в това, което не носи никакви ползи на никой. Такава такса съществува около 8 години в Чешката република. Разликата с предложението в ЕVN се състои в това, че наистина има голямо диференциране. По такъв начин се създава един естествен натиск върху всеки потребител. Наистина да заявяват само такава мощност, каквато те на практика ще използват. Силовите кабели, предпазителите в други мощности в станциите да бъдат използвани за други потребители. Това е един от примерите, с който бихме могли да правим икономии и да използваме средства. Тоест, начина по който ние ще предупредим нашите потребители да се отнасят по-икономично, или да развием в тях по стопанска чувствителност, даже и към нашите съоръжения. Ние всъщност не искаме те да казват, че това не е нашето средство, харчете пари. Това не е нашия подход.
Говорихме по въпроса за изнасянето на електромерите. Това е нещо стандартно. И в Чешката република електромерите са изнесени. Причината е съвсем проста. Това означава, че дружеството, което работи с тях винаги има достъп до тях. Вие нямате представа колко често ние имаме проблеми с това, че нямаме достъп до електромера, който се намира вътре някъде в сградата. Всичко това води до това, че не техническите загуби се увеличават, защото това е предпоставка за кражби и за други вмешателства. Ще ви посоча и цифри. Ако ние се движим в рамките на 6 процента, говоря за технически загуби, в Чехия те са 1 процент. Изчислете какво количество електроенергия е тази, която е не фактурирана. И какви загуби носи това и съответно води до увеличаване цената на електроенергията.
Бих искал да посоча още един пример. Предполагам, че всички вие помните въпроса свързан с тримесечно отчитане. Днес независимо от това, че по това време не съм бил регионален мениджър на ЧЕЗ мога да кажа, че от гледна точка на PR ние просто не сме се справили. Но от друга страна това отново е една от възможностите по какъв начин може да намалим нашите разходи. И спестените средства да ги вложим в развитие. Ние всеки месец отчитаме, фактурираме, изпращаме фактури. Това го правим 12 пъти в годината. Практиката в Чехия е следната. На база миналогодишно потребление се определя средно месечно частично плащане. Чак накрая на годината се извършва отчитане. Клиентът получава изравнителна фактура и аз като клиент имам винаги възможност да се обадя в разпределителното дружество и да помоля тази частична вноска да бъде променена, да бъде коригирана, ако аз смятам, че моето потребление е или по-ниско или по-високо. Или ако дълго време отсъства от апартамента.
Системата която ние тук постоянно спазваме води към огромните допълнителни разходи. Увеличен е 12 пъти риска на човешка грешка при процеса отчитане, фактуриране. Освен това, тъй като по такъв начин се харчат средства и се увеличават разходите, по някакъв начин се нервира както доставчика, така и клиента. Смятам, че всичко това са примери, върху които би трябвало да се замислим. Да изчислим какви икономии може да постигнем и да решим тези процеси да се реализират, тъй като това е една практика в други държави.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря. Нека да чуем Е.ON, които не сме чули по допълнителните въпроси.
ГЮНТЕР ШУБЕРТ: Поради липса на време бих отговорил на въпроса, който беше зададен за тези 18 процента. Не бихме го направили това. Но ако бихме го направили, вие би трябвало да обясните тогава на клиентите, защо цените трябва да се вдигнат.
За последните пет години маржа на държавните дружества е два пъти повече. Нашият марж в момента е два пъти по-нисък от този, който беше през 2005 г. През 2005 г. от клиентите домакинства ние получавахме на всеки 100 лв. 40 лв., а останалите 60 бяха по веригата на другите дружества. Ситуацията от 2009 г. е 20 лева за нас остават, а останалите 80 за държавните дружества. Аз смятам, че ние сме частта от веригата, която стабилизира сектора в момента, тъй като намалявахме маржа, ние трябва по всякакви начини, които не бих казал че са нормални трябва да постигаме това. Ние представляваме 20 до 30 процента от цялата верига на производството, изобщо на разпространението. Какво става с останалите 70 до 80 процента във веригата. Тук говорим само за нас. А за останалите по веригата нищо не се казва. Вие там имате голямо влияние за промени. Това са 100 процентови държавни дружества. Аз съм абсолютно против вашето становище и мнение, че държавното е винаги по-евтино. Това доказателство, че това не е вярно може да го видите в България за последните пет години от развитието на сектора. Това е моето последно изказване. Ако искате мога да отговоря и на други въпроси.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Господин председател, тъй като диалога се разгоря между нас двамата, да кажа защо беше предизвикан този мой въпрос. Вие заявихте желанието си държавата да бъде ваш партньор. Така беше в началото, когато ви се зададе този въпрос.
Второ, аз казах до 18 процента, а не 18. Може би грешката е била на преводача.
И трето, аз никога, а още по-малко днес тук в тази зала съм казал, че държавното винаги е по-евтино.
А що се касае до останалите мощности за които искате да кажете, те не са предмет на това обсъждане. Ако бяха щяхме да ги поканим и тях.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря колеги. Голямата част от днешния разговор беше изключително професионален.
ГЮНТЕР ШУБЕРТ: По въпроса за отчитането не беше отговорено. Само да кажа, че в нашите общи условия е записано, че в случай, че ако някой има неточно показващи, манипулирани електромери имаме право да начисляваме консумация за шест месеца назад. Това не е наказание всъщност, а той трябва да заплати това, което реално е консумирал. Тези шест месеца, които се коментират в момента, смятане на консумацията назад, това е доколкото знам най-ниския период за пресмятане назад. В Европа периода е от една до две години. В някои държави не се отчита дали е манипулиран електромера или не работи. Бих казал, че ситуацията е доста по-различна в някои отношения, отколкото в други страни и то в полза на клиента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, министъра на икономиката желае ли думата? Заповядайте г-н Трайков.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: За съжаление не можах да остана през цялото време на дискусията, но хванах началото и края. Благодаря за поканата. Защо съм тук. Първо, защото ми е интересно да чуя гледните точки на регулатора, дружествата и народните представители.. Второ, защото смятам, че днешния разговор е част от едно много важно усилие, което трябва да е постоянен процес. Което да се развива без пикове и падини, с кризи. Това трябва да е постоянен процес на прозрачност в енергетиката, както са частните, така и за държавните дружества за всички по веригата.
Тези от които трябва да се притесняваме се страхуват от прозрачността. Когато има прозрачност, тогава да започват да бият в различни посоки. Както за частните дружества така и за държавните един принцип, една политика. И накрая печели държавата, печелят акционерите на всички дружества и печелят потребителите. И затова дойдох, защото смятам, че днешния разговор е част от целия този процес.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИРОВ: Така е колеги,. Всички ще работим в посоката на прозрачност.
От Държавната комисия по енергийно и водно регулиране заповядайте за вашето отношение.
ВАЛЕНТИН КИРЧЕВ: Благодаря ви за предоставената възможност да взема отношение в тази среща. Предварително искам да заявя, че тези въпроси и тези отговори ние ги слушаме всеки ден или чрез медиите и жалби на потребителите или чрез представители на дружествата, които са от нашата лява част. Аз съм длъжен да направя някои уточнения, за да не останат колеги с грешни впечатления. Господин Шуберт, маржа ви е 45 лв. Ние работим с числа и ние ги проверяваме. Как ще си ги разпределяте вътре, разпределение снабдяване е отделен въпрос. Мога да ви ги прочета и по редове.
По отношение на изнесените дейности. в действителност става дума за аутсорца, става дума за много големи числа, колеги. 92 млн. няма да казвам коя компания. 92 млн. плюс 68 млн.плюс 63,5 млн.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте, това на годишна база ли е?
ВАЛЕНТИН КИРЧЕВ: Да, за миналата година. Това прави 223 млн. лв. Тази информация сме я предоставили на г-н министъра.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предоставете и на членовете на Комисията. Няма причина да не го направите пред нас.
ВАЛЕНТИН КИРЧЕВ: Тази информация ни е предоставена от дружествата. Те не са я крили от нас. Но кое ни притеснява. Нас ни притеснява, че аутсоца, това е дейност, която Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не може да контролира. Това са изнесени дейности. Ние не можем да им държим сметка и така е по закон.
Ето защо ние от нашата камбанария бихме желали тези числа да са по-малки, за да могат другите редове да са повече и ние да казваме: Това е много, това е малко. Толкова не ви признаваме.
Аз съм много доволен и винаги съм доволен, когато дружествата са недоволни от нас. И те бяха доста скромни. Не знам защо се въздържаха против нас да не говорят. Но те ще бъдат още по-недоволни от нас. Защото ние непрекъснато ги проверяваме. В момента в Е.ON сме пуснали проверка. Тя върви от няколко дни, заради това, че те са направили за миналата година много малко инвестиции. Ние искаме да разберем защо и къде са парите. И ще го разберем. Общо за трите дружества. Някой да не мисли, че Е.ON са най-лошите. Не. Друг път не бих споменавал дружества. Общо трите дружества имат 89 процента изпълнение на инвестиционната програма за миналата година. В същият момент се казва: Парите не ни стигат. Има ги парите. Ние много добре сме си направили сметка кога сме им Утвърждавали инвестиционни програми. Какво може физически да се инвестира. И вместо да се закупуват скъпи неща, по-добре е да има инвестиции в мрежите, както тук изброих. Двама трима колеги има, които са работили в енергийно дружество и те ще разберат какво имам предвид.
Други дружества за предишни периоди са изпълнявали само 60 – 62 процента от инвестиционната програма. Затова нека да бъдем сигурни, че тези възможности за намаляване на разходите ние ще ги търсим. Може да имате доверие в тази насока.
По отношение на цена за мощност, нашето предложение е повече този въпрос да не го дискутираме. Той е безсмислен към настоящия момент. Както тримесечното отчитане отиде засега в историята, така и цена за мощност. Няма нагласа обществото да го приеме и да приеме и двете неща, независимо от това, че има много разум и много смисъл в тях. Не сме подготвени. И те самите не бяха подготвени. Не ни послушаха, когато им казахме: Не тръгвайте.
Ние разбира се, сме обещали да правим проверки. Изпратили сме до г-н министъра писмо с което искаме одит да ни се помогне за регулаторен одит и на трите дружества. Тъй като става дума за финансова подкрепа и за ресурс.
Колеги, аз искам накрая да извиня нашия председател на Държавната комисия затова, че той не присъства лично, но той в момента пътува с кола в района на Будапеща. Имаше голямо желание да присъства тук. Дори част от материалите бяха подготвени от него.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря колеги. Предлагам да се ориентираме към приключване. Днешната дискусия беше доста добра. Ако смятат представителите на енергоразпределителните дружества могат да дадат и писмени допълнителни отговори към народните представители. Този диалог е много важен и той ще бъде продължен за което и аз поемам ангажимент. Тези въпроси трябва да бъдат решавани на тази почти кръгла маса. Иначе няма да имаме напредък а не да бъдат дискутирани през медиите, където има повече емоции и много малко експертиза.
Благодаря на всички участници.
Закрива заседанието.

/Закрито в 18.00 часа /