1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 054-01-35, внесен от Стоян Мавродиев и група народни представители на 21.04.2010 г. – за първо четене
2. Представяне, обсъждане и приемане на Проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 01.10.2009 г. и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 24.03.2010 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-27, внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г. за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 002-01-26, внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г. – за първо четене.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 11


На 28 април 2010 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад” на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 054-01-35, внесен от Стоян Мавродиев и група народни представители на 21.04.2010 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 01.10.2009 г. и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 24.03.2010 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-27, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г.-- за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 002-01-26, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г. -- за първо четене.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 002-01-25, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г. -- за първо четене.
6. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-24, внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г. -- за първо четене.
7. Разни.

Заседанието бе открито в 14,05 часа и ръководено от председателя на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм - Мартин Димитров.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги и гости, присъстват 19 народни представители. Може да започнем заседанието.
По така предложената Ви програма има молба от страна на госпожа Менда Стоянова, т. 5 – Закона за данъците върху доходите на физическите лица и т. 6 – Закона за корпоративното подоходно облагане, двата законопроекта са внесени от Министерския съвет и водеща комисия е бюджетната комисия, е да не ги гледаме. Тъй като смята, че и двата ще бъдат оттеглени от страна на правителството, тъй като и в двата законопроекта имат много сериозни правни проблеми.
Правя процедурно предложение, колеги, за отпадане първо на т. 5 и т. 6 от дневния ред.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

При това положение ДНЕВНИЯТ РЕД е следния:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 054-01-35, внесен от Стоян Мавродиев и група народни представители на 21.04.2010 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 01.10.2009 г. и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 24.03.2010 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-27, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г.-- за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 002-01-26, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г. -- за първо четене.
5. Разни.
Господин Агуш имате думата.
АРИФ АГУШ: Благодаря Ви господин председател.
Аз искам да обсъдим т. 3. Това е, законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Има още поне два законопроекта, които вървят. Нека да вървят паралелно, да ги обединим и да направим един закон от всичките тези три законопроекта, а не през седмица залата да гледа закон за допълнение и изменение на Закона за акцизите и данъчните складове. Да има някаква организация в тази посока.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш има още няколко законопроекта, но по тях очакваме допълнително становище на Министерски съвет. Тук има елемента на спешност, тъй като има нотификация на Европейската комисия за данъчно облекчение за биоетанола. И за да може да бъде ползвано пълноценно, Министерският съвет настоява техния законопроект да бъде гледан приоритетно, а другите да бъдат добавени след това. За да бъдем коректни и към българските производители и към желанието на Министерския съвет, нека да гледаме този законопроект, макар че принципно Вие сте прав в това, което казвате. Но има закъснение в позицията и нейното пълно изясняване. Така че по така направената програма, колеги, който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.

Минаваме по първа точка.
Господин Мавродиев ли ще представи законопроекта или някой друг от вносителите?
Заповядайте господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря Ви господин председател.
Уважаеми колеги, аз и група колеги народни представители като вносители на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, внесохме миналата седмица този законопроект за обсъждане. Основните мотиви по отношение на внесения законопроект са се наложили както следва:
Основните мотиви, наложили създаването на Комисията като единен регулаторен орган през 2003 г., бяха тенденциите за заличаване на различията между институциите, предлагащи финансови услуги, създаването на интегрирани структури и предлагането на комплексни финансови услуги.
От създаването на КФН през 2003 г. заложените цели са изпълнени частично, като при настоящия състав дори и този напредък беше заличен и като цяло не бе осигурен адекватен надзор върху небанковия финансов сектор. За почти едногодишния период на своето съществуване и въпреки силните законови правомощия, настоящият ръководен състав даде редица тревожни сигнали за недостатъчен и неадекватен надзор и доказа неспособност за решаване на проблемни ситуации, включително породени от настъпилата финансова криза.
Дейността на Комисията в последната година, включително събития от последните месеци показаха: липса на адекватен анализ на състоянието и структурата на финансовия пазар и допускане на системен риск; липса на анализ за „уроците” от кризата и активна политика на Комисията за превенция; липса на адекватна политика за защита на правата на потребителите на финансови услуги и особено в областта на застраховането; липса на предвидимост и последователност в действията на регулатора; силно затруднена координация и диалог между институциите – Българска фондова борса, Централен депозитар, БНБ, Министерство на финансите и поднадзорните лица.
Предлаганите промени са свързани с необходимостта от съществено ревизиране на настоящата регулаторна политика и подобрение в дейността на Комисията по финансов надзор. Ситуацията на фрагментарен и неадекватен надзор в небанковия финансов сектор в условията на финансова криза, повишени рискове за финансовите пазари от така наречения трансграничен верижен ефект и силен спад на доверието във финансовите институции, представлява потенциална опасност за стабилността на системата и за защитата правата и интересите на гражданите. Тя е в противоречие с развитието на надзорните процеси на европейско ниво и постигнато съгласие на лидерите от Г-20 за засилена регулация на финансовите пазари.
Комплексната инициатива на Европейския съюз от 2009 г. за преструктуриране и засилване на капацитета и компетентността на финансовия надзор, за да може да води успешна надзорна политика в рамките на Съюза, налага да бъдат преосмислени както съществуващото неформално разделение между трите сектора на КФН - ценни книжа, застраховане и осигуряване, така и липсата на достатъчна координация на банковия и небанковия финансов сектор. Наложително е провеждането на действена и ефективна интеграция и хармонизиране на регулациите и практиките както между трите управления в КФН, така и между банковия и небанковия сектор, с цел да се изгради и да се поддържа финансовата стабилност и ефективното развитие на финансовите пазари.
С този законопроект основната цел, която преследваме е да се създадат необходимите предпоставки и да бъде първата стъпка от поредица спешни и законодателни регулаторни мерки, за да се гарантира адекватен и компетентен финансов надзор и, разбира се, стабилен и прозрачен пазар.
С настоящия законопроект се предлагат изменения в няколко посоки - състав и функции на комисията, статут и правомощия на Съвета за финансова стабилност, координация и сътрудничество между регулаторните органи, защита на потребителите на финансови услуги, както и изменения свързани с хармонизиране на българското законодателство с европейските регулации.
Първата група изменения са по отношение на състава, функциите и правомощията на КФН, а те касаят структурата и функциите на Комисията за финансов надзор.
Предвижда се Комисията да се състои от петима членове. Мандатът да бъде пет години, вместо настоящите шест и на практика намаляване броя на членовете от 7 на 5. Предложението е в изпълнение и на Решение № 870 на Министерския съвет от 10.11.2009 г., с което се цели оптимизиране на състава и мандата на независимите регулаторни органи. Разбира се, аргументите са ясни - необходимост от намаляване на разходите, облекчаване на държавния бюджет в условия на икономическа и финансова криза. Също така и по отношение на анализа на законовите функции, правомощия и практика на комисията до момента да бъдат коригирани.
Понастоящем комисията има председател, трима зам. Председатели, ръководещи трите основни управления - инвестиционна дейност, застраховане, осигуряване, и други трима членове без портфейл. Последните членове нямат специфични ресори и отговорности, а само заместват заместник- председателите и разглеждат жалби срещу техни актове. За мащабите на регулирания към момента небанков пазар, подобна раздута структура е проява на една необоснована разточителност. Нормалното функциониране на надзора, включително при заложените в настоящия законопроект нови функции и правомощия, може успешно да бъде извършено от петима души.
Поради изложените мотиви се предлага запазване на сегашните ресори на заместник-председателите, запазване на функциите на председателя, като намаляването на състава да засегне „другите членове” без конкретни ресори. Същевременно на четвъртия член на Комисията се възлагат нови и конкретни функции в две изключително важни направления. Предвижда се четвъртият член на Комисията да съдейства за ефективна и действена защита на интересите на потребителите на финансови услуги и да подпомага дейността на Комисията във връзка с анализ на състоянието, тенденциите и стабилността на финансовите пазари, както и по отношение идентифициране и управление на системните рискове.
Промените на структурата кореспондират и на предложените изменения на функциите на финансовия регулаторен орган. Като изрична и основна функция на Комисията се предлага разработване на правила и системи за управление на рискове на финансовите пазари.
Всички тези предложения, колеги, отразяват препоръките на доклада „Ларозиер” от 2009 г. към Европейската комисия, относно новата структура на финансовия надзор на европейско и национално ниво. В доклада се констатира, че финансовата регулация и надзор глобално и в частност в Европейския съюз са твърде неадекватни и са необходими неотложни действия по отношение на тяхното подобряване. Особено важно в доклада е темата с превенция на бъдещите финансови кризи, които следва да бъдат основен приоритет на държавите-членки на регулаторните органи.
С настоящия законопроект, ние запазваме механизма на конституиране на Комисията посредством избор от Народното събрание, но за да се избегне в бъдеще възможността за предсрочна подмяна или за вакуум в надзора, както това бе направено в редица регулаторни органи от предишното правителство и предишното Народно събрание, се предлага изборът на нови членове да се осъществява не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандатите на действащите.
Повишаваме, с настоящия законопроект като предложение, изискванията към лицата, които могат да бъдат избирани за членове на Комисията с цел независимост и безпристрастност. Предлагаме членовете на комисията и нейните служители да не могат да притежават право на глас в общото събрание или участие в капитала на поднадзорното лице.
В Преходните и заключителни разпоредби предвиждаме Народното събрание да избере нов състав на Комисията, с нов петгодишен мандат в срок от две седмици след влизане на закона в сила.
С предложения законопроект има предвидени редица мерки в посока на защита на потребителите на финансови услуги, които ще бъдат възложени като функции на четвъртия член на Комисията, както на жалби на граждани и организации, така и по отношение на действие или бездействие на поднадзорните лица.
Регламентирани са в настоящия законопроект осигуряването на стабилност, прозрачност и доверие на финансовите пазари. Тук има отделено сериозно внимание по отношение прозрачността в собствеността на поднадзорните лица, с цел да може да има яснота по отношение на институциите, които управляват обществени средства и прозрачност и публичност по отношение на собствеността и управлението на тези лица и институции.
Отразени са в настоящия законопроект изискванията на европейското законодателство по отношение на оценка на репутацията на лица, които придобиват значително участие във финансовите институции. Тези изменения трябва да се отбележи, че касаят само случаи на бъдещи придобивания и не обхващат проверка на заварени поднадзорни лица.
В момента съществуват множество пазарни участници във финансовия сектор, които управляват чужди активи и по отношение на които де факто не е възможно идентифициране на крайните действителни собственици. Липсата на такава обществено достъпна информация относно лицата, които стоят зад финансовите институции като действителни собственици създава едни много сериозни потенциални рискове и възпрепятства правото на гражданите да избират институцията, на която да доверяват управлението на своите средства. Ефективното развитие на финансовите пазари може да се случи само въз основа на доверие в институциите, пълна прозрачност и съответно компетентност и добра репутация. Този извод мисля, че е особено актуален и категоричен по отношение на ситуацията на международните финансови пазари след краха на редица сериозни международни финансови институции, който като следствие предизвика силен спад на доверие от страна на гражданите.
Предвид на всичко което изложих до тук в Преходните и заключителни разпоредби на закона за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансово надзор се предлага в тримесечен срок от влизане в сила на закона заварените поднадзорни лица да бъдат задължени да предоставят на Комисията информация относно действителните им собственици, а Комисията от своя страна да направи тази информация публично достояние. Комисията ще има възможност да наложи съществуващите и в момента в съответните нормативни актове принудителни административни мерки спрямо поднадзорни лица, които не изпълнят това задължение и не предоставят подобна информация.
Що се касае до нови лицензионни производства, със съответните изменения на секторните закони (Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за публично предлагане на ценни книжа, Закона за здравното осигуряване, Кодекса за застраховане и Кодекса за социално осигуряване), се въвежда изискване към лицата, които желаят да получат лиценз, да бъдат длъжни да разкрият действителните собственици на онези техни акционери, които притежават квалифицирано участие от 10 и над 10 на сто от правата на глас в общото събрание. С оглед на защита на обществени интереси и недопускане на нестабилност на финансовата система, предвиждаме възможност Комисията да откаже издаване на лиценз, ако не могат да бъдат идентифицирани крайните действителни собственици на акционерите притежаващи, подобно квалифицирано участие.
Предложените промени са аналогични на предвидените правомощия на Българската народна банка и изискванията към заявителите, които са разписани в Закона за кредитните институции и Наредба № 2 на БНБ за лицензиите, одобренията и разрешенията, за издаване от БНБ по Закона за кредитните институции.
Също така по аналогия на правомощията на управление „Банков надзор” на БНБ и в съответствие с Директива 2007/44/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5.09.2007 г., се доразвива задължението на надзорния орган при лизенционното производство, както и се доразвиват последващо придобиване на квалифицирано участие в поднадзорните лица, да провери доколко заявителят е подходящ и надежден, с оглед неговата репутация, опит и финансова стабилност.
Тези изменения изцяло съответстват на европейските регулации като акцентират на почтеността и професионалната компетентност на пазарните участници, за да бъдат защитени в крайна сметка потребителите на финансови услуги.
В законопроекта е отделено важно място на координацията и сътрудничеството между регулаторните органи, за да може да се осигури успешно функциониране на надзора на финансовия сектор, както банков, така и не банков. От ключово значение според нас е да има отлично сътрудничество между КФН и БНБ, както и между КФН и останалите държавни институции по отношение на финансовите пазари на национално и европейско ниво. Това впрочем следва и от одобрените от Европейската комисия препоръки от доклада „Ларозиер” с цел превенция на бъдещи финансови кризи. Важно правомощие в случая е и засилване координацията между КФН и други институции като ДАНС, КЗК, МВР и чужди финансови регулаторни служби.
Много важна част от законопроекта е Съвета за финансова стабилност. Със законопроекта се прилага промяна на статута и функциите на Консултативния съвет по финансова стабилност. Този създаден през 2003 г. консултативен орган доказа към момента своята неефективност. Констатация, която е валидна най-вече за последните няколко години. В периода на зараждащата се глобална криза именно този съвет трябваше да набележи конкретни мерки и конкретни действия, които да бъдат предложени на правителството и на Парламента по отношение на противодействие на кризата. Причините за тази неефективност могат да се търсят както в законовия статут на Съвета, така и по отношение на разбирането и ролята и приоритетите на органа от страна на ръководителите на трите институции.
С предложените изменения Съветът става постоянно действащ орган. Разширяват се значително неговите функции и цели, като този съвет трябва да гарантира не само регулярния обмен на информация между институциите, да съгласува регулаторни практики, но и да координира макроикономическата политика по отношение на устойчиво развитие на икономиката и финансовата система на страната.
Постоянни членове на Съвета ще бъдат - министърът на финансите, управителят на Българската народна банка и председателят на Комисията за финансов надзор. По покана на Съвета в работата могат да участват и съответните подуправители на БНБ, членове на КФН, министри, председатели на парламентарни комисии по бюджет и финанси и икономическа политика, синдикати, работодатели и други държавни органи, които имат отношение към финансовата система и икономиката на страната. По този начин тясното взаимодействие и регулярния обмен на информация и координация на действията ще бъдат гарантирани и ще бъдат от изключително значение за макроикономическата стабилност на страната.
По отношение на тарифите на КФН. Предложеният законопроект предвижда също така изменение и относно тарифите на таксите, събирани от КФН, Като по аналогия с другите регулаторни органи се предвиждат първоначалните годишни такси, които ще се заплащат от контролираните лица да се регламентират в тарифа на Министерския съвет, приета по предложение на Комисията.
Компетентен орган по приложение на Регламент ЕО № 1060 от 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг са отразени тук, като са предложени изменения и по отношение на агенциите за кредитен рейтинг. Посоченият нормативен акт е с пряко приложение и следователно не трябва да бъде въвеждан в българското законодателство, като България има единствено задължение да посочи компетентния орган по приложение на този регламент. Това е направено с настоящия законопроект и са предвидени съответно административни санкции в случай на установени нарушения в Закона за публично предлагане на ценни книжа.
Аз мисля, че това са основните неща, които исках да представя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМТИРОВ: Благодаря, уважаеми господин Мародиев.
Наши гости по тази тема са:
от Министерство на финансите -- Елена Петрова – държавен експерт в отдел “Регулация на финансовите пазари”, дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”; Меглена Христова – главен експерт в отдел “Регулация на финансовите пазари”, дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”; Диана Драганова – държавен експерт в Дирекция “Държано юрисконсулство” и Петър Чобанов – председател на Комисията за финансов надзор.
Господин Симеонов и вие заповядайте.
Нека да чуем мнението на финансовото министерство, на БНБ и на сегашния председател на Агенцията относно направените предложения за промени.
Представете основните неща, колеги.
МЕГЛЕНА ХРИСТОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, становището на Министерство на финансите по внесения законопроект е предоставено писмено и е на вашето внимание. Съвсем накратко ще отбележа, че Министерство на финансите принципно подкрепя представения законопроект. В становището са дадени конкретни бележки по отделни текстове, които имат предимно редакционен характер. Те не променят принципно смисъла на предлаганите разпоредби, които биха могли да бъдат отразени при съгласие между първо и второ четене на законопроекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем господин Симеонов за позицията на БНБ.
РУМЕН СИМЕОНОВ: Уважаеми народни представители, Българска народна банка ще внесе писмено най-вероятно утре своите бележки по законопроекта. Принципно имаме само една забележка, която е свързана със съгласувателна процедура, докато другите неща са редакционни и те могат да бъдат приети или отхвърлени в зависимост от бележките и на другите заинтересовани лица.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Чобанов заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: По мотивите ли да се спра или конкретно по законопроекта? Или мотивите ще ги обсъдим в хода на дискусията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако има такива проблеми в предложения законопроект.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря за поканата.
Аз подкрепям законопроекта в частта му, че институцията остава самостоятелна, след всички дискусии, които се развиха напоследък относно обединението. И мотивите загатват, че може да има последващи действия, но явно е оценено нейното място във вътрешен и международен план.
По отношение на самия законопроект. Първо, по отношение на Съвета за финансова стабилност. Според мен се разширяват доста функциите на Съвета за финансова стабилност и там се включват функции свързани с участието във валутно курсов механизъм, в еврозоната, съгласуване на макроикономическа политика и т.н. Смятам, че няма нищо лошо Съветът за финансова стабилност да изпълнява подобни функции, но мястото на такъв съвет и описването на тези функции не е в Закона за Комисия за финансов надзор, ако те бъдат толкова много разширени. Тоест, трябва да се намери друга форма, която все пак може да се изнесе. Да се говори за координация между три независими институции, това са неща, които ще са полезни, но мястото в Закона за Комисията за финансов надзор от тук нататък не е достатъчно ясно.
По отношение на финансови пазари, употребеното понятие в този Съвет за финансова стабилност и неговите функции. Искам само да подчертая, че по смисъла на закона за Комисията за финансов надзор, финансови пазари касаят небанков финансов сектор. Тоест, изключваме от тук останалата част от финансовите пазари и по този начин това е една от причините да кажа, че може би мястото му не е тук.
Освен това, по отношение на това, че се намалява броя на членовете от 7 на 5, а на другия член на Комисията, както е сега по определение, се дават доста широки функции и правомощия, което наистина дава конкретика в неговата работа. Но по отношение на тези функции и правомощия ми се струва, че трябва да бъдат пояснени някои от тях, тъй като възниква известна неяснота. Например в самия законопроект не е предвиден до момента начин по който ще бъде заместван този друг член. Казваме, че зам. председателите се заместват по между си, но кой замества другия член, така и не става ясно, и кой поема в такъв случай неговите функции. Освен това трябва да се поясни и какво значи да се произнася по жалби срещу решенията на Комисията конкретно, тъй като той участва във вземането на тези решения и дали му се дават правомощия той да отсъди решението, дали е правилно или не е правилно, или той както до момента е докладчик по такива жалби. Защото до момента той се произнася, но в качеството му на докладчик. То да бъде допълнително пояснено дали се касае за произнасяне по същество и отмяна на решението или просто представяне на Комисията и отново Комисията решава.
Другото което може да бъде споделено е по отношение на изискванията към членовете, служителите в Комисията за финансов надзор. Трябва да се погледнат внимателно определенията за свързани лица за тези изисквания, за да не се създаде невъзможност да бъде избрано ново ръководство и невъзможност служителите на Комисията за финансов надзор наистина да работят в нея. Тоест, да не се получи нещо като Закона за конфликт на интереси, когато не е ясно доколко е работещ той и доколко наистина ще бъде приложен на практика. Тоест, внимателно да бъдат прецизирани тези изисквания.
Друго нещо, което може да се каже, по отношение на това, което се въвежда за действителен собственик. Отново би трябвало да има според нас прецизиране на понятието действителен собственик и прецизиране на това, което се случва след разкриването на действителна собственост. Тоест, тук имаме разкриване на информация, публикуването, и на всички ще е ясно кой е действителният собственик, но какво от това. Предвижда се в закона тя еднократно да бъде публикувана и от там нататък не е разписана процедура какво се случва, ако тази информация е неудовлетворителна. Освен това наистина трябва да се прецизира разликата в понятията „краен бенифициент” и „действителен собственик”, какво се влага в тях. Защото някога в определени случаи е важно кой е носителят на правата на собственост, кой ги упражнява де факто, а не кой е човекът на който принадлежат акциите. Тоест, може да има такива правни форми при които е важно кой упражнява правата и дали той отговаря на условията да бъде финансово чист, прозрачен и т.н., а не кой държи самите акции, тъй като те могат да имат десетки хиляди акционери, които са упълномощили съответното лице.
Мисля че в най-общи линии, конкретно по законопроекта, това са ми забележките.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Чобанов.
Народните представители имате думата за въпроси по представения законопроект.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз имам един въпрос.
Когато не приехме доклада за 2009 г. на Комисията за финансов надзор ставаше дума, че самата администрация е също раздута, а не става дума само за членовете. Тогава се спомена, че наемите, които се изплащат за една година са от порядъка на 900 000 лв. за тази институция. Искаме още един път да ни припомните какви бяха приходите и разходите в годишен аспект? Колко администрация работи в това учреждение? И да се помисли също администрацията да се редуцира.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз имам няколко въпроса.
Може би не разбирам точно смисъла, който се влага, но на стр. 4 се казва: “След краха на международните финансови институции.” Към господин Мавродиев са ми въпросите. Господин Мавродиев, доколкото съм запознат терминът се полза за такива институции като Световна банка, Международен валутен фонд, Международна финансова корпорация, но не и за частни структури. Какво сте имали предвид под краха на международни финансови институции и кои са рухнали през този период?
Второто, което искам да ви попитам, на стр. 2 сте писали: “С цел изграждане и поддържане на финансовата стабилност и ефективно развитие на финансовите пазари.” Нямаме ли финансова стабилност в България? Имаме ли изобщо финансова криза в България? Фискалната криза която беше предизвикана от някои действия, според мен, не е финансова криза и България не се е оказала в това състояние. Отново Ви задавам въпроса. Поне се откажете да оперирате с понятието „независимост”. Основна цел на вашите предложения е независимост на Комисията за финансов надзор, като ги сменяте и ги правите изцяло зависими от това мнозинство. Ако това е независимост? Как ще стане това нещо?
Последният въпрос, не разбрах превенция на бъдещи финансови кризи ли трябва да прави този съвет. Имате предвид световни, национални. Какво влагате в това твърдение „превенция на кризата”?
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Искам само да направя една забележка.
Аз не исках да се политизира разглеждането на Комисията за финансов надзор. Но ще Ви спомена, че беше посочено в доклада на Станишев, че има членове назначени точно в тази комисия и говорите, че не е била политическа и нямало вмешателство. Говоря за Марияна Костадинова, която беше депутат от НДСВ. Не в първата, а в 59-тата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Явно е, че основната цел на този закон е да се подменят сегашните членове на Комисията за финансов надзор. Няма какво да се лъжем. Това е основната цел. Не разбирам защо да политизираме дебата. Дебатът е изключително политически. Тъй като, ако е преди 59-та минута, то е преди изтекли мандати. Сега мандатите не са изтекли. Сменят се хората и на мен лично ми е интересно, кое е законното основание наистина за подмяната на членовете на Комисията за финансов надзор. Това в мотивите никъде не го виждаме – законовото основание.
Имам няколко въпроса към господин Петър Чобанов. Първият ми въпрос е, при какви условия в момента работи, имам предвид с настоящето правителство, Комисията за финансов надзор? Колко пъти сте се срещали с министъра на финансите? Как сте обсъждали сегашната ситуация? Колко пъти той Ви е канил в неговия кабинет? Вие ли сте искали? Какъв Ви е бюджета? Как се справяте?
Вторият ми въпрос, тъй като мотивите са доста тежки, е, какво направихте в сферата на защитата на потребителите?
Третият ми въпрос е, тъй като явно в тези мотиви някои държави, може би и всички държави по света, са избегнали сривовете на борсовите индекси и на финансовите пазари. Защо ние в България не предприехме подобни стъпки както в една Америка, както в една Европа, където разбира се, нямаше никакви сривове на финансовите пазари. Там регулираха и там знаеха какво да направят. Защо и ние не го направихме в нашата държава?
И последният въпрос, понеже знам, че Вие сте доктор и докторската Ви работа е върху системния риск и тук е написано “допускане на системния риск” в мотивите. Бих бил благодарен и на колегите да обясните, какво е това „системен риск”?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Мелемов.
НИКОЛАЙ МЕЛЕМОВ: Лично на мен ми се иска да бъде отстранен голям недостатък на стария закон. Какво имам предвид? Комисията по финансов надзор е важен инструмент за защита на гражданите. И какво става, ако тя не си изпълнява своите функции? Какво имам предвид? Имаше една застрахователна компания, която няколко години подред имаше дейност, без да изпълнява своите функции. В смисъл без да разплаща на хората. Спомням си тогава Комисията по финансов надзор даде три месеца на тази компания да си изчисти нещата. След това минаха три години. Ясно ни е за какво става въпрос. И в крайна сметка не последваха никакви санкции за тази Комисия по финансов надзор. Струва ми се, че в закона трябва да залегне нещо, когато тя не си изпълнява функциите, какво може да се направи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Симеонов е тук, нека и към него да има въпроси. В мотивите се говори за подобряване сътрудничеството между КФН и БНБ, бих искал да Ви попитам, каква е основната причина за лошото сътрудничество досега между КФН и БНБ?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси? Няма.
И аз имам един въпрос към господин Чобанов. Господин Чобанов, доколко във вашата работа, макар че вие сте от няколко месеца в тази комисия, визирам и предишния председател, са осъществявани реални проверки в застрахователни дружества. Доколко сте ходили на място, колко често и доколко са правени анализи за рисковата структура на тези предприятия? Доколко се спазват законите? Колко проверки на място са правени през последните две години, важно е това да го знаят членовете на Комисията, по време на вашия мандат и по време на мандата на предишния председател?
Ако искате заповядайте вие, а след това ще дам думата и на господин Мавродиев, защото и към него имаше въпроси.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Да започнем въпросите подред.
По отношение на раздутата администрация – приходи, разходи, наеми и т.н., то е свързано и с въпроса на господин Стойнев в какви условия работим, с какъв бюджет разполагаме и т.н. Тоест, отговорът на този въпрос може да бъде даден заедно, като разбира се ще акцентирам на основните неща, които се питат.
По отношение на раздутата администрация. Когато настоящият състав на Комисията за финансов надзор започна своя мандат, броя на служителите беше 230 в Комисията за финансов надзор. Поради факта, че настъпиха неблагоприятни обстоятелства, така или иначе и тогава бяха настъпили но се задълбочиха, от икономически и фискален характер, естествено е, че бюджета на Комисията беше намален, както бяха намалени и бюджетите на други институции. Но поради разгорялата се, може би, тогава дискусия относно това дали ще съществува комисията или ще има сливане с БНБ се наблюдаваше известна непропорционалност при намаляването на бюджета. Тоест, около 45 % е намален бюджета спрямо планираното през 2009 г. и малко под 30 % спрямо изпълнението за 2009 г, като конкретно за 2009 г. може да посочим, че след всички съкращения на разходите, които бяха направени във връзка с министерските постановления и буфера от 10 %, Комисията за финансов надзор завърши със спестени средства за 500 000 лв. Тоест, не знам дали имаше друга институция, която успя да спести в края на 2009 г., но Комисията за финансов надзор реализира известно спестяване.
Освен това по отношение на изпълнение на приходите за 2009 г. конкретно, ние преизпълнихме приходите за 2009 г. с над 900 000 лв. Отново от бюджетна гледна точка ми се струва, че дори и да има такива институции в страната, те се броят на пръсти.
По отношение на намеления бюджет за следващата година и високия наем, който заемаше над 12 % от всички разходи на Комисията, тези 900 000 лв. даже след намалението на бюджета той надскочи 15 % и дори 16. По отношение на наема ние проведохме разговори, тъй като сграда държавна собственост за съжаление не беше намерена и предоставена на комисията, ние проведохме редица разговори с нашите наемодатели обяснявайки им сериозността на ситуацията и в крайна сметка успяхме да постигнем 30 % намаление на наема от началото на 2010 г. Тоест, от 1 януари 2010 г. до края на договора за наем, който е април 2011 г., ние постигнахме 30 % намаление на наема, което е спестяване с 270 000 лв. на годишна база.
Освен това по отношение на служителите, тъй като средствата за заплати, естествено в редуцирания бюджет не достигаха, ние бяхме принудени да предприемем процедура по съкращаване на служители. Една тежка и тромава процедура отнемаща над 45 дни, но в резултат на това и в резултат на естествените събития, които се случват, т.е напускане на служители в резултат на процедурата и напускането на служител към момента, Комисия за финансов надзор и служители й са по-малко от 190 човека. Тоест виждаме, че над 40 човека от Комисия за финансов надзор и от нейни експертен състав вече не работят там. Ние сме постигнали едно оптимизиране, т.е. намаляване на самата администрация.
По отношение на останалите разходи, които също тежаха на бюджета, ние предприехме конкретни мерки и за разлика от много други публични институции по отношение на обществените си поръчки, постигнахме сериозно намаление на цените. Между 20 и 30 % бяха намалени разходите за поддръжка на информационни системи, разходите за охрана на Комисията, разходите за почистване на Комисията и други разходи. Тоест и там успяхме да реализираме икономии. Нашите икономии бяха насочени и към това, че трябваше да си платим членския внос за участие в международни организации, който за наше съжаление, въпреки кризата, но поради естествените процеси, които се развиват в европейски план бяха увеличени с около 40 – 50 %. Поради факта, че бюджета не беше съкратен ние трябваше да намерим резерви в този бюджет, да си платим тези разходи за членски внос. В резултат на това, ние успяхме след преговори с организациите, в които членуваме да разсрочим това плащане, особено спрямо две от тях, където са най-големите плащания, да разсрочим това плащане на четири вноски в течение на годината и към момента недостига за този членски внос, който все още не сме успели да осигурим се равнява на около 70 000 лв. при първоначален недостиг от над 450 000 лв. Тоест, ние успяхме да намалим разходите, за да може да си платим членския внос.
Общо взето това е бюджетната обстановка в която работим и при която се стремим да изпълняваме стриктно всички бюджетни правила, тъй като и до момента не сме реализирали нито един лев просрочие, което също е важно, с оглед спазване на фискалната и финансова дисциплина в държавата. Наистина благодарение на усилията, които положихме се радвам, че това е така и не тежим допълнително на държавния бюджет.
По отношение на срещите с Министерство на финансите и координацията, мога да кажа, че на оперативно ниво, на ниво експерти нямам оплаквания и там срещите протичат нормално. Срещат се експертите, говорят си, помагат си. Комисията има своето място в целия процес. Има своето уважение по отношение изготвяне на позиции при участие в заседания на европейските структури и т.н.
По отношение на срещите с министъра на финансите. Наистина явно, поради натоварената програма и на двете страни, въпреки голямото желание от моя страна често да се срещаме и да обсъждаме проблемите, до момента сме имали две срещи. Но както казах, това е явно поради факта, че програмите ни съвпадат и двамата се налага да участваме в международни заседания, да пътуваме. Явно не сме намерили достатъчно време да се срещнем. Такава е ситуацията. Имаме само две срещи. Би било добре да бъдат повече, но и двете срещи бяха дълбоко съдържателни и аз съм доволен от тях.
С това може би изчерпах въпросите по отношение на това в каква ситуация се намираме. Въпреки съкратения състав, въпреки намаления бюджет, въпреки затрудненото участие в международни структури се стремим чрез конферентни разговори, чрез по-активна комуникация по имейл да комуникираме и да бъдем в час с новостите, които се случват. Това може би трябва да се каже, че ще е добре и на общоевропейско ниво да бъде въведено като практика, да не се пътува толкова често - има видеоконференции, има съвременни телекомуникации. Може по този начин да се обсъждат доста от проблемите, което ще реши и някои екологични проблеми.
По отношение на защитата на потребителите. Въпроса на господин Стойнев. Аз ще посоча само няколко красноречиви примера, които показват какво вършим в тази насока и какво свършихме през годината. Те са ясни и са били обект на обществен интерес. Най-красноречивият пример е, че не позволихме с активни мерки от страна на комисията и нейния зам. председател отговарящ за инвестиционна дейност, 40 % от публичните дружества на Българска фондова борса. Това са 240 дружества, които имаха над 930 000 миноритарни или изобщо акционери. Смятам, че това е едно добро постижение по отношение защитата на техните права.
По отношение на защитата на правата на над 5000 акционера, въпреки че там държавата в едно от публичните дружества беше мажоритарен акционер. Там също успяхме да защитим правата и да не позволим да се случи нещо, което според нас щеше да ги накърни. Увеличихме фактическия надзор по отношение цената и условията за отправяне на търгово предложение, както и по отношение на провеждането и представителността на общи събрания.
По отношение на борсите и на това колко държавите са успели да избегнат сривове на своите борси. Конкретно едно уточнение за времето през което, през 2009 г., ние застъпихме в своя мандат. Може да се каже, че индексите на Българска фондова борса за 2009 г. нараснаха. Ние нямаме някакъв спад, някакъв срив. Напротив имаме увеличение с около 20 % на тези индекси. Разбира се, това е в условията на по-ниска ликвидност и намаляваща капитализация, но за това могат да се търсят причини касаещи общата икономическа ситуация и политика в страната.
По отношение на пенсионните фондове например през 2009 г. може да кажем, че те имат положителна, както номинална, така и реална доходност и започват бавно да изплуват следствие на тежките проблеми, които имаха през 2008 г. А това как може да се намеси държавата на борсата с инструментите на икономическата политика или по какъв начин, сривове имаше и на другите борси, когато беше кризата. То и затова е криза. А както това правителство провежда ясна, строга и последователна политика за неподкрепа на конкретни сектори и изливане от пусто в празно на публични средства, смятам, че на този въпрос се отговаря по този начин. Тоест, не виждам някой да подкрепя конкретни сектори и не смятам, че това е и правилно. Напротив, фискалната дисциплина, която се поддържа е която комисията също се стреми да даде своя скромен принос, смятам че това е правилната стратегия.
По отношение на системния риск, благодаря на закачката на господин Стойнев, по отношение на моя докторат. Системният риск това е риска от поява на значително системно събитие. Значително системно събитие имаме когато проблемите в една финансова институция или пазар водят до тежки проблеми в следващия период до други финансови институции или пазари, като застрашават финансовото им състояние и събитието е значително, когато във втория период от време тези институции или пазари фалират или съответно има крах на пазара. А когато тези фалити са в такава голяма степен в икономиката, че да засегнат нормалното функциониране на финансовата система, тогава вече говорим за системна криза. Това е общо казано какво е системен риск и как се проявява той. И както казах по отношение на периода в който беше нашия мандат, за моя радост нямаше такива значителни системни събития на пазара, въпреки че в съседна Гърция да кажем пет застрахователни компании фалираха. Тоест, засега ние не допускаме да се случи подобно нещо и се надявам, че това ще бъде и занапред.
По отношение на реалните проверки, въпроса на господин Димитров. Да, това наистина е много важно. За съжаление в момента нямам статистика пред себе си. Имам за жалби, за принудителни административни мерки и т.н., но конкретно за реалните проверки нямам, но винаги мога да изпратя и в последствие една таблица с която да Ви кажа колко са и през кои години са. Имаше подобни питания от министъра на финансите по отношение на конкретна застрахователна компания. Изпратихме му цялата информация с проверки, констатации и т.н. Тоест смятам, че проверките и в момента продължават и те завършват често с наказателни постановления. Мога да цитирам само стойността на влезналите в сила наказателни постановления, които за миналата година са били в размер на 530 000 лв. В момента тече също доста сериозна проверка по отношение спазване на сроковете за оповестяване информацията от страна на застрахователите и там се очакват доста сериозни наказателни мерки и доста сериозни глоби, тъй като сроковете в много голяма част от случаите сами виждаме, че не се спазват. И затова ще бъдат взети съответните мерки. Това е от мен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Аз имам един бърз въпрос към господин Чобанов, чисто практически. Разбирам, че е деликатен въпроса, но ще го задам директно. Въпросът ми е следният: Каква е в същност ролята на членовете на Комисията, които нямат портфейли? Каква дейност извършват те? Вие следите ли какво правят тези хора в комисията? И според вас това прагматично ли е от гледна точка на функциите им, от гледна точка на функционирането на самата комисия. Или директно казано, има ли смисъл от подобни членове без портфейл, такива каквито са в момента?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Чобанов за отговор.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Наистина въпросът е деликатен и конкретен. В момента наистина на пръв поглед те нямат директни вменени функции, отговорности. Те заместват зам. председателя, съответно зам. председател при неговото отсъствие. Заместник-председателите не могат да се заместват по между си, тъй като са самостоятелни органи на властта и те заместват зам. Председателите, като замествайки ги, те трябва да са в състояние да изпълняват всички функции, които има зам. председателят. Но наистина това не е съвсем конкретика, тъй като в случая, когато те заместват на практика. Другата възможност е точно докладването на жалби, като затова поисках, ако може да се направи някакво пояснение дали сега се запазва същия режим, тъй като при жалба срещу решението на зам. председател и срещу решението на Комисията, се назначава докладчик, който е един из между тези трима други членове на Комисията. Този докладчик като го подкрепят и служителите в Комисията, той изготвя аргументирано становище, правилна ли е жалбата или не, която се разглежда после на Комисия. Това са й функциите.
По отношение броя на външните членове. Явно поради факта, че имаме трима зам. председатели и те трябва да бъдат замествани от трима членове, както и членовете да се заместват по между си, може би заради това тогава е бил избран този режим те да са трима външни членове. Разбира се по отношение на конкретни функции, всеки от тях има свободата и може да прояви инициатива с какво да се занимава. Един от сегашните външни членове на комисията например проявява самоинициатива, занимава се с бюджетни въпроси - подпомага ги доколкото може, занимава се с административни въпроси - стратегията на комисията, плана за действие, координират и такива вътрешни неща за комисията. Наистина едно пряко вменяване на функции, разбира се, би било по-добре стига те да са изчистени. Тоест, наистина да се знае, че те имат персонални отговорности и какви са техните отговорности.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Ако мога да си позволя само да перифразирам въпроса още веднъж. Има ли според вас, смисъл от седем членове на КФН и биха ли могли пет души да се справят със същия обем правомощия, редуцирайки броя на членовете без портфейл? Каква е вашата оценка? Тук не коментирам персоналните качества на членовете, аз нямам съмнение нито във вашата компетентност, нито в това на зам. председателите на комисията. Всъщност даже не познавам лично голяма част от хората в комисията. Така че не бих си позволил да коментирам, нямам съмнение в лични качества. Задавам въпроса чисто структурно и чисто институционално, според вас, има ли смисъл от 7 души в Комисията?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Това не е въпрос, който аз съм решавал. Наистина си зависи от конкретните хора. Към момента смятам, че тези 7 човека си изпълняват функциите, които са им вменени, но въпреки всичко биха могли да бъдат по-малко. Имаме трима зам. председатели, трима члена, които ги заместват. Идеята е да са трима и те отговарят по принцип за един определен ресор. Тоест, те от самото начало са се насочили към определен ресор и заместват конкретен зам. председател, като по този начин следят този ресор и когато заместват са достатъчно компетентни и са вътре в самите производства. Ако бъде един много трудно ще следи едновременно и трите ресора и замествайки ги, ще попадне в изцяло нова за него среда. От тази гледна точка оставането на тримата може да бъде обяснено с това, че те конкретно следят ресор и конкретно се потапят в самата обстановка. Иначе вече е въпрос на решение колко ще бъдат. Но сега в момента са 7 члена и смятам, че 7 е едно хубаво число и работи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има и други хубави числа по принцип.
Господин Симеонов има въпроси. Господин Симеонов, ако имате отношение към други теми в дебата, вашето мнение ще ни бъде полезно.
РУМЕН СИМЕОНОВ: Имаше отправен въпрос към мен, какви са формите на сътрудничество с Комисията за финансов надзор. В общи линии основното поле на съвместна дейност е свързано с инвестиционната дейност на банките, тъй като както знаете, банките освен депозитни, кредитни, разплащателни институции са и инвестиционни посредници. На базата на едно споразумение за сътрудничество още при създаването на Комисията са уредени взаимоотношенията ни. Разбира се, в периода досега настъпиха доста промени в регулативната база на инвестиционните посредници и главно във воденето на бизнес в бизнес практиките, които са основен акцент на Комисията за финансов надзор, докато банковият надзор е повече проденциален. Неговият акцент е риска в банките и тяхното финансово състояние на база на поетите рискове. Естествено това споразумение се нуждае от усъвършенстване и ние вече подготвяме такъв документ, който да отрази натрупания опит и някои проблеми свързани именно с очертаване на ясните граници, кое е полето на Комисията за финансов надзор и кое е изцяло в ръцете на БНБ.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Симеонов, не ми беше това въпроса. Тук в мотивите на законопроекта се внушава една лоша координация и слаба координация между БНБ и Комисията за финансов надзор. Вие потвърждавате ли това, което се каза в мотивите, че досега е имало една може би не достатъчно добра координация между БНБ и КФН.
РУМЕН СИМЕОНОВ: Това обясних, че практически полето за координация е много стеснено. И в този смисъл имаме и бележки по законопроекта, тъй като в законопроекта е дадено, този текст съществуваше и досега, сега е малко променен, Комисията да ни възлага проверки. Ние не можем да правим проверки по нещо, по което не сме компетентни, тоест по въпроса на воденето на бизнеса. И в тази област е имало известни дискусии.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз приветствам един такъв закон. Мисля, че е навременен и редуцирането на състава. Но въпросът ми е друг. В Брюксел Оли Рен каза, че на тези надзорни институции тепърва ще им се дава по-голямо значение, а и значение в смисъл на по-голямо сътрудничество между различните надзорни институции в Европа, с цел оценка на риска и предотвратяване на бъдещи кризи. Намекна, че може би някакъв вид директива ще се формира в Европейския съюз. Знаете ли за нещо такова? И ако имат такава, да не стане така, че да редуцираме състава. Имам предвид не на работниците, които работят вътре и после да ги увеличаваме с такава цел. Такъв ми е въпроса.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Моят въпрос е свързан със застрахователите. Има определени застрахователи, които в момента изпитват финансови затруднения и поради тази причина много често мотаят искането за обезщетение. В голям процент от случаите се стига до съдебни дела и едва след това застрахователите плащат на застрахованите лица. Имате ли поглед върху тази статистика? Можете ли да ни кажете по какъв начин Вие контролирате това нещо? Защото това е пряко във вашите правомощия.
И един коментар, ако ми позволите. Аз съм меко казано, обезпокоен от вашия отговор по повод на това колко трябва да са членовете на Комисията по финансов надзор. Седем е добро число, както вие се изразихте. Малко обидно е за нас. Държавата харчи стотици хиляди левове за тези двама допълнителни човека и да ги държим там, просто защото 7 е добро число, а не защото те са необходими е несериозно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Чобанов, във връзка с въпроса, който господин Добрев Ви зададе има следния подтекст по който също бих искал да вземете отношение. Тези случаи на неплащане или забавено плащане, дали са нараснали през последните няколко месеца сравнени със същия период на миналата година?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: По отношение на голямото значение на сътрудничество, оценката на риска и предотвратяване на кризата, наистина в момента в европейски план върви подобна комуникация и се очаква да се приемат съответно мерки, документи в тази област, като и Министерство на финансите и Комисията за финансов надзор участват в този процес. Даже днес в Министерство на финансите, имаше брифинг по този въпрос, каква позиция да бъде заета на Съвета по финансови услуги. Тоест, наистина се отдава акцент на риск базиране на надзор, предотвратяване на кризите и т.н.
По отношение на намаляването на персонала и редуцирането му. Както казах в момента в Комисията има под 190 служителя. Разбира се, всичко трябва да бъде базирано на един функционален анализ, колко са необходими. Но е възможно да има необходимост да бъде увеличен и техния брой. Към момента настоящото ръководство на Комисията, разбира се, не споделя подобни намерения и няма подобни намерения да увеличава броя им. Поради лисата на бюджетни средства и поради факта, че естествено е в ситуация на криза, ние да се стремим да оптимизираме числеността на персонала.
По отношение на коментара, ако мога да се извиня. Може би не съм се пошегувал правилно. Казах го на шега. Оценявам сериозността на ситуацията. Оценявам, че разходването на всеки един лев бюджетни средства в тази ситуация трябва да бъде обосновано. Така че оттеглям думите си, че 7 е хубаво число. Опитах се да се пошегувам, но явно доста неуспешно. Опитах се да обясня, че в момента както стоят нещата имаме трима зам. председатели, които не могат да се заместват по между си и затова има трима члена, които от самото начало са се ориентирали към определен ресор, следят какво се случва там, и когато се наложи да заместват заместник-председател го заместват. Освен това те се произнасят и по жалби. Това може би трябваше конкретно и точно да кажа. Затова съжалявам, че се пошегувах, явно неуспешно.
По отношение на застрахователите с финансови затруднения и жалбите. Да наистина за съжаление в последната година 2009, както виждам тук имам постъпили жалби. Имам ги по години - 2006 г. са били 565, 2007 – 460, 2008 – 814, 2009 – 943. Ние наистина имаме едно увеличаване на жалбите, част от тях е причинено от финансови затруднения на застрахователите. Може би и затова не плащат или просто от тяхно поведение, като жалбите естествено, много голяма част от тях завършват в съда. Това са най-често жалбите по които има спор по отношение на присъждането на обезщетение и размера на обезщетение. Може би в тази посока също трябва да се помисли по отношение на законодателството и по отношение на това, кой и как се произнася по размера на тези обезщетения. Тъй като към момента Комисията няма подобни правомощия да се произнесе конкретно по размера на обезщетението, което трябва да бъде присъдено и размерът на обезщетението често става въпрос на съдебен спор.
По отношение на жалбите. Естествено е, че като се увеличава техния брой и намалява персонала на комисията, се наблюдава едно затруднение по отношение на обработването на жалбите. Но се стремим в рамките на този едномесечен срок, който имаме, да отговорим на жалбата, да изпращаме писма до застрахователите за допълнителна информация и да уведомяваме съответно потребителите, които са изпратили жалба. Когато видим, че се трупат доста жалби срещу един застраховател, естествено ние предприемаме проверка или налагаме административни наказания, като към момента, към 2009 г., примерно имаме открити производства по принудителни административни мерки срещу застрахователи – 25 на брой. Имаме издадени наказателни постановления – 153 на брой. Издадени актове за установяване на административни нарушени – 335 на брой. Ние се стремим по този начин да си вършим работата. Но наистина по отношение на основния предмет на спора, т.е. колко трябва да бъде обезщетението може би наистина трябва да се помисли в тази посока допълнително.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси имате ли? Давам думата на господин Цонев за изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Много съм затруднен. Признавам си чисто колегиално. Много се чудих дали да взема думата. Защото ако говорим професионално, а аз бих искал в тази комисия да говорим така и надявам се, че не съм Ви дал повод, да смятате, че не съм добронамерен в изказванията си. Правя тези уговорки защото пак ще се опитам да бъда добронамерен в рамките на моето несъгласие с този законопроект и то с голяма част от него. Ако мога да се изразя с езика на колегата Добрев, господин Чобанов, вашата шега за 7 е хубаво число е нищо в сравнение с неудачните шегички икономически, които има в този закон.
Ще започна с това, че аз не оспорвам правото на мнозинството да смени регулаторния орган. Също така не му оспорвам правото да направи структурни промени. Оспорвам обаче като икономист начина по който това се прави. Оспорвам също така и дълбоко неверните констатации в мотивите. И аз ще се спра на тях, защото един законопроект все пак, за да се появи на бял свят има определени мотиви. Тези мотиви са описани, пред нас са и за по-убедително господин Мавродиев ни ги прочете още веднъж. Не че не бяхме ги чели.
Нека да започна със Съвета за финансова стабилност. Създаденият през 2003 г. Консултативен съвет доказа своята неефективност, като тази констатация е валидна най-вече за последните няколко години. В периода на зараждащата се глобална финансова криза именно този съвет трябваше да набележи и предприеме конкретни мерки, включително като предложи конкретни действия на правителството и Парламента.
Колеги, да забелязвате в България да е имало и да има финансова криза? Аз си признавам чистосърдечно, че това е областта на моя професионален интерес и на моя опит в последните 20 години. Даже си признавам, че в момента от 8 месеца правим много подробни анализи на кризата - кризата в САЩ, кризата в Европа, кризата в България. Няма никакви наченки на финансова криза в България. И Вие прекрасно го знаете. Ако има такива те са от два месеца. Те са в публичните финанси и засягат бюджета в приходната му част.
Какво трябваше да направи този Съвет за финансова стабилност, после ще Ви кажа, как е функционирал и колко пъти се е сбирал. Защо вие не знаете, че се е събирал. Какво трябваше да направи? Какви мерки да набележи? Да набележи мерки за стабилност на банковата система, чиито показатели и към този момент са по-добри от показателите на всички европейски банки, на почти всички, поне на най-големите. Какво трябваше да направи? Не е стабилен валутният курс, не е стабилен борда ли? Резервите на банките ли не са стабилни? Кое точно. Да предприемем мерки да не спадат акциите на фондовата борса. Какви мерки? Да национализира борсата. Да изсипе фискалния резерв в подкрепа на акцията на някое предприятие? Или да отидем да се помолим в Ню Йорк ефекта на пеперудата, за който тук е загатнато, да не действа в България, след като действа в Токио. За тези които не знаят какво е ефекта на пеперудата. Това е борсов термин, при който когато една пеперуда размаха криле на Уолстрийт, в Токио има ураган борсов, има ураган в Ню Йорк, а в България трябва да има пеперуда да пърха с криле. Говоря за фондовата борса.
Приемам всички неща, които искате да свършите като неща, които ги правите добронамерено за доброто на България, но не ги правете с такива мотиви по този начин. Обидно е за нас като икономисти, като професионалисти. Това не се е случвало в България. В България финансовата стабилност е за пример. Самият ваш финансов министър каза, че сме отличници в Европа. Забравя да добавя, че сме отличници от 8 години. От 8 години нашият бюджет е с най-добри показатели в цяла Европа и то не от миналата година, не от по-миналата, не от още по- миналата. И затова заслуга имат най-различни правителства, най-различни специалисти, най-различни министри, икономисти и заслуга има разбира се и действието на валутния борд. Само че този борд не действа автоматично. Той е подпомаган от политика в банката, от наредби, от серия от наредби, които са осигурили капиталова адекватност на банките по-висока от европейската, които са осигурили банкови резерви и които сега ни позволяват спокойно да гледаме на увеличаващите се лоши кредити. Тези констатации не могат да бъдат направени.
Да се върна на Съвета за финансова стабилност, понеже пише, че не е заседавал, бил е неефективен и не е давал адекватни препоръки. Аз свидетелствам пред вас с ръка на сърцето, защото съм бил член на този Съвет, че този Съвет от момента в който се породи кризата, за преди това не говоря, защото заседанията му бяха периодични по определени законодателни или други въпроси, т.е. от месец септември от когато се заговори за кризата в България, от месец септември 2008 г., е заседавал всяка седмица в състав променлив, но постоянните участници в него бяха: шефа на БНБ, финансовия министър, моята личност, председателя на Бюджетната комисия, подуправителите на БНБ и някои други хора, които бяха канени. На няколко заседания с Асоциацията на българските търговски банки, с които обсъждахме резервите, с които обсъждахме как вървят трансферите към банките майки и дали се обезкървява финансовата система. Как да даде публичност на това, като вие прекрасно като икономисти и като финансисти знаете, че тази система се обвива в слухове. Разбира се, че всяка седмица сме разсъждавали. Ето го господин Симеонов. Питам го, това което казах, вярно ли е? Нека той да го каже. Защото той е участвал в това. Съжалявам, че говоря емоционално пред вас. Правя го, защото е засегната професионалната ни чест с тези мотиви и с тези констатации. Направете го. Сменете Комисията за финансов надзор. Дайте й нов мандат. Назначете според вас по-добри професионалисти. Укрепете сектора и системата, но не правете такива анализи, защото те ще стигнат до хората, които участват и до чуждестранните инвеститори и до Европейската комисия и са дълбоко неверни.
Ако искате мога да продължа в тази посока. Дейността на Комисията в последната година, включително събитията от последните месеци показаха: първо, липса на адекватен анализ за състоянието и структурата на финансовия пазар и допускане на системен риск.
Колеги, аз пак свидетелствам пред вас, че като председател на Икономическата комисия съм искал и съм получавал всяка седмица от предишния председател, господин Апостолов, анализ за състоянието на фондовата борса, на фондовия пазар, на цялата тази дейност. Запознавал съм колеги, които са имали желание и намерение да работят в тази област. Ходил съм при тях няколко пъти на срещи в които сме канили инвеститори, така наречените „институционални инвеститори”, от които зависи все пак, от тяхната намеса, по някакъв начин стабилизацията, много дискретно, много фино, защото правилата са такива. Да се види. Следили сме кои чужди инвеститори се оттеглят от фондовата борса и по тази причина падат. Не са верни тези констатации. Те не могат да бъдат написани във вестниците. Понеже не сте ги прочели във вестниците преди две години или преди една година, мислите, че не са верни. Извикайте предишния председател, извикайте Асоциацията на търговските банки, Асоциацията на тези институционални инвеститори и ще видите, че това не е вярно. Или ако не искате да ги викате, поискайте им писмено становище, съвет. Аз не казвам, че няма пропуски. Има пропуски в работата. Винаги е имало. И законодателството сме променяли и наредби сме променяли и сме се стремили по някакъв начин да намерим верния път и аз съм убеден, че ще продължим тук в тази комисия.
От уважение към Комисията, от уважение към вносителите наистина и от уважение към вас колеги, аз ще спра до тук с анализа си. Ще ви кажа, когато сменяте членовете да погледнете и § 3 относно чл. 4 в който поставяте определени изисквания за следващите кандидати. Там нещата въобще не са прецизни. Не са съобразени с останалите регулаторни органи и т.н.
В заключение ще Ви кажа, че два кабинета не се ползваха от правото си като новоизбрано мнозинство да посягат на регулаторните органи, които са независими - това е кабинета Сакскобурготски и кабинета Станишев. Разисквани са тези въпроси с ясното съзнание, че е добре да се създаде традиция регулаторните органи да не бъдат променяни при появата на всяко едно мнозинство. За да се установи традиция в работата, да се даде знак, че наистина са независими и т.н. Вие посягате, това е ваше право, аз няма да го оспоря, само мога да Ви обещая едно нещо със сигурност. Следващото мнозинство, което и да е то, когато и да дойде то, ще постъпи по същия начин по който постъпвате вие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, Вие разбрахте вече, че Движението за права и свободи няма да подкрепим този законопроект, защото той не е професионално написан. Аз се учудвам в последно време на практиката в това Народно събрание, сериозни законопроекти да се представят пред народното представителство от народни представители. И се учудвам защо Министерският съвет не се ангажира да направи един законопроект и от името на Министерския съвет да ни представи пред народните представители, за да знаем, че наистина има тази политическа воля на ГЕРБ, за която постоянно говорите. Тук молбата ми е колеги, още веднъж ви казвам, както и господин Цонев преди малко ви каза, не сме седнали срещу вас да търсим минуси. Всичко това, което ви казвам е най-добронамерено. Моята молба колеги е вече да станете политици. В тази зала всичко е политика. Ако вие смятате, че сме дошли да произвеждаме фъстъци или нещо друго, то не е тук. Тук се прави политика и чрез политиката се правят съответните закони в интерес, и то с добри намерения, на обществото. Нищо друго не се цели тук. Със законопроектите, които в последно време вие ни предлагате и ние няма как да се съгласим.
Един от тези законопроекти е този и той в основата си, в идеята си, е как и по какъв начин да смените една структура, едно ръководство. Ваше право е, но не се възползвайте от това. Защото аргументите, които преди малко, ако сте чули след въпроса на колегата, от страна на господин Чобанов, той е намалил разходите с 500 000 и увеличил приходите с 900 000. Намалил от 240 човека на 190 човека. От тук нататък всички показатели по които вие трябва да намерите онзи аргумент, чрез който да бъде сменен той, въпреки това не се притеснявай от шегите, които си ги казал, не се възползвайте колеги, защото това са такива едни институции, от които по-добре е те да са независими и да не са от ГЕРБ, отколкото да сложите ваш човек и след два месеца като Божидар Нанев, като председателя на Здравната каса, да ги освободите поради това, че те нямат административно управленски капацитет.
Колеги, учудвам се, ако наистина всички тези неща, които сте ги писали тук господин Мавродиев, в мен възниква, дано моето съмнение да не е реализирано. Имам чувството, че някои хора искат да станат министри на финансите. Не че сегашният министър не заслужава да бъде освободен, но не се карайте по между си кой да заеме тази длъжност. Има все още човек в ГЕРБ, който ги определя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Понеже изказването на господин Цонев е във връзка с § 3, чл. 4 на мен също ми направи впечатление. Колеги, погледнете го внимателно. Тези изисквания и допълнения, които са вкарани за бъдещите членове на Комисията, което е ясно, че ще бъдат сменени, макар че аз оспорвам, за разлика от моите колеги от ДПС, именно смяната по този начин на членовете на Комисията. Но аз по лобистки текст не съм виждал досега. Тук даже изключваме дискридитивните цели, квалифицирани съсловия. Да не говорим спрямо предишните текстове за регулаторните органи. Надявам се, че все още Народното събрание преценява кой да бъде член на бъдещата Комисия за финансов надзор, а не министър-председателят. Оставете на народните представители да преценят някой дали става или не. Дори и за управителния съвет на БНБ нямаше такива изисквания, каквито има тук. Ако това се приеме, аз мога от сега да Ви кажа, кой ще бъде бъдещият председател на Комисията за финансов надзор.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз бих искал да напомня, че все пак имаме право на реплики, господин председател. Репликата ми е към господин Аталай. Крайно време е господин Аталай с вашия менторски тон, с вашия поучителен тон, с вашето производство на фъстъци да не започнем ние да говорим за вашите кадри, които назначавахте преди 8 години, когато дойдохте на власт, които бяха с основно образование Да не кажа друго. Така че нека колегиалността и уважението да бъде взаимно, така както ние не правим забележка и не влизаме в този тон, молбата ми е Вие също да се съобразявате, защото срещу вас не са седнали производители на фъстъци. Вярно, нямаме вашия опит, но това не ви дава правото да държите такъв тон и да правите подобни изказвания. Надявам се това нещо да го вземете под внимание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, моля Ви да бъдем професионалисти, както сме се държали досега в тази комисия.
В § 3 на чл. 4 между първо и второ четене… Господин Мавродиев и господин Цонев правилно повдигнаха въпроса за чл. 4. Вижте т. 1: Пет години в банки или в предприятия, в небанковия финансов сектор и задълженията му са били непосредствено свързани с основната дейност на тези предприятия. Или пет години в държавни институции, или други публичноправни субекти в сферата на икономиката и финансите. Наистина това са изисквания, каквито няма и към управителя и подуправителите на БНБ. Така че аз Ви предлагам като комисия между първо и второ четене да разгледаме много внимателно § 3 и да го коригираме. Изискванията трябва да бъдат такива, че човекът да е професионалист, но да не бъдат чак толкова тежки. Аз не бих казал, че са лобистки, господин Стойнев, те са написани така, че ще постави Парламента в по-малък избор от хора. Нещо от което никой няма полза. Изборът на Парламента трябва да бъде широк и аз вярвам, че между първо и второ четене ще имаме разума, както и постъпихме в акредитацията, където ни бяха предложил подобни текстове. Намерихме заедно разумното решение да коригираме тези текстове.
Колеги, други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, внесен от Стоян Мавродиев и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Господин Петър Димитров заяви, че е против и го броим против. Господин Икономов, има такава практика. Зачитам гласовете и в двете посоки. Които от народните представители са заети. Които са „за” зачитам техния глас, които са против и си тръгнаха също.
Против? Шест против. Господин Петър Димитров заяви своя вот.
АННА ЯНЕВА: Колеги, имам процедурен въпрос по отношение на гласуването. Има практики и явно е, че ние ще ги следваме тези практики. Но трябва да е ясно. Аз си тръгвам и заявявам, по този законопроект ще гласувам против, за и т.н. Аз питам в случая, тук са 8 човека, които подкрепиха законопроекта, кои са останалите до 13, поименно ни кажете, които са заявили техния глас. Те не бяха изобщо тук. Тях ги нямаше.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Господин Иван Божилов, господин Белишки и господин Червенкондев, който в момента представя законопроекта в Комисията по европейски въпроси. Те изрично декларираха своя глас в подкрепа на законопроекта. В същност мисля, че е нормално да зачетем този глас, както и гласовете против, госпожо Янева.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Янева, не се съмнявайте в моята принципност, ако не са дошли пред мен да го заявят.
АННА ЯНЕВА: Аз ще Ви предложа да не заседаваме, а предварително да си кажем гласуването по законопроектите и да не си губим време.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въздържали се? Няма. Законопроектът е приет на първо четене.

По втора точка -- Проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 01.10.2009 г. и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, вносител Ангел Найденов и група народни представители.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин председател, аз ще представя решението.
Целта на това решение е все пак да видим какъв е отчета от първия антикризисен план на правителството. Обсъдени бяха 90 мерки и бяха представени. Съвсем нормално е преди да се вземат и да се одобрят втори пакет от мерки да се запознаем народните представители какъв е ефекта, кое е свършено, защо не е свършено. Аз доколкото знам, мога да Ви кажа, че Министерство по труда и социалната политика относно първия пакет от мерки е свършил доста работа. Поради тази причина е хубаво в залата да имаме един отчет на базата на който ние да може да преценим икономическия потенциал на правителството, тъй като вторият пакет от мерки беше направен с помощта на работодателите и на синдикатите. Тъй като първият явно не си свърши своята работа и вече кризата трябваше да бъде отминала. Поради тази причина хубаво е министър-председателят или който и да е представител на правителството да направи подробен отчет на първия пакет от мерки пред народните представители.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Стойнев, който представи проекта за решение.
Колеги, по тази тема кой желае думата от народните представители? Това е проект за решение. Раздаден е миналия път на всички народни представители.
Колеги, аз ще Ви прочета проекта за решение. Поради напрегната програма не можахме да го разгледаме.
1. Оценява като незадоволителна работата на правителството по изпълнението на анткризисния план приет на 1 октомври 2009 г.
2. Задължава Министерския съвет да внесе в Народното събрание пакет от мерки за преодоляване на кризата в срок до 31 март 2010 г.
Това са двете точки, които предлага господин Ангел Найденов и група народни представители.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: За втората точка, искам да коментирам, в антикризисните мерки са заложени такива дати. Задължени са съответните министерства да изготвят план на реформите, за които наистина датата е 31 май. Така че аз не виждам защо трябва да приемем това. Някак си ми се струва цялата работа безсмислена.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По процедура ние сме длъжни да разгледаме и да гласуваме.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Аз не разбирам защо по първа точка така лесно се бяга относно изпълнението на антикризисния план, който беше приет на 1.10.2009 г. Защото според този антикризисен план, кризата вече трябваше да бъде отминала. Явно кризата все още е факт. Явно мерките, които бяха предприети от предишното правителство не са свършили своята работа. Ние дори сме свидетели на факта, че самият министър на труда и социалната политика и новият директор на НОИ, оценява като грешка два процента намаление на осигуровките. Така че не беше нужно това нещо. Нека за да се предприемат новите мерки, нека съвсем нормално е да има една прозрачност. Вие нали затова пледирате, прозрачно управление. Нека да има прозрачност какво е изпълнено, как е изпълнено и това, което не е изпълнено, защо не е изпълнено. Това е целта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз искам в подкрепа на господин Цонев, както се изказа преди малко, да попитам, криза имаше ли? Защото всички показатели, които той разглежда на макрониво, означава че криза не е имало в последните два месеца, когато финансовата дисциплина е рухнала. Това означава, че след като няма криза, няма какви мерки да се гледат.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Крайно време е управляващите да започнат да правят разлика между финансова, икономическа и социална криза.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът беше към господин Цонев, а не към господин Стойнев. Колеги, нека да запазваме тона на професионализъм и компетентност, който имаме в тази комисия.
Други мнения по темата?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще си позволя да не отговоря, защото въпросът е безсмислен. Аз бях достатъчно ясен за какво става въпрос. Ставаше въпрос за финансовата криза, че такава няма. За какво да отговарям повече? За икономическа криза ще говорим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако няма желание други народни представители да вземат думата, подлагам на гласуване - Проекта за решение на Народното събрание относно изпълнението на антикризисния план на правителството приет на 1.10.2009 г. и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки, за преодоляване на кризата, внесен от господин Ангел Найденов и група народни представители.
Който е „за” този проект, моля да гласува.
Гласували двама “за”.
Против? Девет против. Въздържали се? Трима въздържали се.
Не се приема.

По трета точка наши гости са:
от Министерство на финансите -- Владислав Горанов – зам. министър на финансите, Людмила Петкова – директор на дирекция “Данъчна политика”, Венетка Тодорова – началник отдел в дирекция “Данъчна политика”, Лидия Атева – началник отдел в дирекция “Данъчна политика” и Мирослав Каракашев – старши експерт в дирекция “Данъчна политика”;
от Агенция “Митници” -- Соня Вълкова – директор на дирекция “Правно-нормативна”, Станислава Йорданова – главен юрисконсулт, Наташа Петрова – началник отдел в дирекция “Акцизи” и Божидар Алексов – директор на дирекция “Акцизи”;
от Национална агенция по приходите -- Стоян Марков – заместник изпълнителен директор на НАП, Росен Иванов – директор на дирекция “Данъчно осигурителна методология” и Красимира Узунова – главен юрисконсулт в дирекция “Данъчно осигурителна методология”
Колеги, кой ще представи законопроекта?
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Благодаря Ви господин председател.
Дами и господа народни представители, основните предложения за промени в Закона за акцизите и данъчните складове бихме могли да ги разделим в три групи. Едната група са свързани с полученото положително решение от Европейската комисия за прилагане на данъчни облекчения върху биогоривата, единствено и само когато те са използвани като моторно гориво за транспорта. В тази връзка това означава, че чистите биогорива, ако бъдат използвани за отопление те не биха могли да ползват нулевата ставка. И в тази връзка сме отменили нулевата ставка върху биодизела, когато той се използва като гориво за отопление. Но си остава нулевата ставка върху биодизела, когато той се използва като моторно гориво за транспорт.
Другата промяна във връзка с решението и във връзка с разпоредбите на чл.21.6 от Енергийната директива е допълнение към понятието „производство” в Закона за акцизите и данъчните складове. Допълнили сме определението със следната разпоредба, следния текст: “Производство на акцизни стоки се счита тогава, когато от акцизни стоки с платен акциз получаваме акцизна стока за която дължимия акциз е по-висок от вече платения за акцизните стоки”. Какво означава това? Ще дам един пример. Например смес с 2 процента биогориво, ако се смеси с 4 процентна смес на биогориво, в този случай платените акцизи за двупроцентовата смес е 600 лв. за 1000 литра, докато за тази смес при която биогоривото е между 4 и 5 процента е 582 лв. Тя е намалена ставка, тъй като имаме биогориво вътре между 4 и 5 процента. Това е решението на Европейската комисия. В този случай, ако се смеси двупроцентова смес с 4 процентова смес, това ще означава, че ще се счита за производство на акцизни стоки, тъй като дължимия акциз за получената смес ще бъде 600 лв. за 1000 литра, а ако смесим двупроцентови 1000 литра с 4 процентова смес ще бъде 1200 лв. Докато платеният вече акциз за 1000 литра двупроцентова смес е 600 лв., а за 4 процентовата смес е 582 лв. Тоест, дължим акциз 1200, а сме платили 1182. Това означава, че това не може да се случи извънданъчния склад. Тоест, в бензиностанциите по този начин се забранява да се смесват смеси с двупроцентово биогориво със смеси между 4 и 5 процента биогориво.
Другата група предложения за промени в Закона за акцизите са свързани с новата система, новата схема за бандеролите. В тази връзка ние отменяме § 18. Тоест, тримесечният срок за реализация на пазара на стоки облепени със стар бандерол. И в тази връзка се отменят и разпоредбите за възстановяване на акциз за стоки със стар бандерол.
Третата група промени са свързани с подобряване контрола на митническите органи и ограничаване на сивата икономика. И се изразяват в административно-наказателни разпоредби за лицата, които се опитват да манипулират или да демонтират инсталирани от митническите органи технически устройства. Това са основните промени в закона за акцизите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
От Националната агенция за приходите, желаете ли да вземете отношение по законопроекта?
От Агенция “Митници”? Нямате въпроси.
Народните представители имате ли въпроси по законопроекта?
ЕВГЕНИ СТОЕВ: В частта за глобите искам да кажа, че манипулира, демонтира технически устройства от 1000 до 2000 лв., това са никакви санкции. Като се знае какво става, според мен тези нарушения са много. И при повторно от 3000 до 6000 лв. Аз мисля, че тук трябва да са поне трикратно завишени за първи път и за втори път глобите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Мога ли да Ви задам един въпрос?
Радвам се, че тук има представители и на НАП, и на Митниците и на Финансите. Ако в момента се смесва биоетанол с бензин, ползва ли се това данъчно облекчение, което го дава европейската нотификация? Кажете ни ясно защото този въпрос го дискутираме от доста време. В момента може ли един производител да ползва тази преференция и дали я ползва.
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Ако имаме смес между 4 и 5 процента биоетанол към бензина за 1000 л, няма значение колко, в такъв случай ще се ползва намалената ставка. Тя е в закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Понеже тук има човек от Агенция “Митници”, такава практика има ли въобще. Някой направил ли го е в България?
БОЖИДАР АЛЕКСОВ: До момента все още няма извършени такива смесвания. Но по закона е разрешено смесване на бензин с биоетанол. И при положение, че са спазени пропорциите, които каза госпожа Тодорова, няма пречка да се ползва намалена ставка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има вече такива практики, тъй като приехме от 1 март два процента задължение. Изпълнява ли се това задължение?
БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Задължително е смесването с 2 процента. По отношение на намалените ставки също вече има такава практика. Това което обсъждаме като промяна в Закона за акцизите и данъчните складове по-скоро касае горивата, които идват в Румъния, където е задължително смесването в съотношение 4 процента, което при нас ползва намалени ставки. Именно от тази гледна точка и ние желаем да има такава регулация и да бъдат пренесени разпоредбите от директивата в Закона за акцизите и данъчните складове.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В момента в България задължителното смесване е 2 процента обемни. Но при това смесване не ползва данъчно облекчение съответният производител. За да ползва данъчно облекчение трябва да стигне между 4 и 5 процента.
БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Точно така и така е по нотификация.
Може ли да отговоря и по първия зададен въпрос, по отношение на глобите. Само искам да отбележа, че това е минималният размер, а санкцията е двойният размер на акциза, т.е. санкцията е в зависимост от стойността на нарушението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш.
АРИФ АГУШ: Аз искам да допълня малко за биоетанола и за бензина. В предния закон биоетанолът беше с нулева ставка на 1000 литра. Миналата година се промени закона и мисля, че е 600 лв. на 1000 литра. И сега говорим именно това, как ще се получи, след като нотификацията е, че не освобождава биоетанола и дава право на държавата да субсидира и да бъде нулева ставката. Как ще се ползва именно тази облекчена данъчна ставка?
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Решението е за биоетанол, ако той се използва като моторно гориво за транспорта. Тъй като биоетанолът не се използва, не може да бъде използван като моторно гориво за транспорта, затова няма нулева ставка върху биоетанол. Но има намалена ставка за смесите, за частта от биоетанола, когато е между 4 и 5 процента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Сега както сме се събрали НАП, Митници и Финансите да си го изясним този въпрос. Защото има някои нюанси, които е хубаво да си ги изясним.
Това което казват от Финансите е, че биоетанолът в чист вид не се използва в България като гориво до момента. Тоест, няма превозно средство в което да се сипе вътре само биоетанол. А когато то е смесено с бензин има текстове в Закона за акцизите и данъчните складове, които да дават намалени акцизи и ставки. И понеже в чист вид не се използва като гориво няма проблем. Това е мнението на Министерство на финансите.
АРИФ АГУШ: Има закон и от 1 март догодина трябва да се смесва 2 процента бензина с биоетанол и то на всички бензиностанции.
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Говорим за смес, но не за чист биоетанол сто процента.
АРИФ АГУШ: Миналият закон беше с нулева ставка.
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Да, защото очаквахме решението на Комисията. И решението на Комисията е, ако този чист биоетанол се използва за двигатели пригодени да използват чист биоетанол като моторно гориво. Проблемът е, че чистият биоетанол не може да се използва като гориво за транспорт. Няма такива двигатели.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш, уникална е ситуацията, че в момента всички институции са тук да отговарят на нашите въпроси и затова нека да си изясним тази ситуация докрай. Твърдението на Министерство на финансите е следното:
Понеже биоетанолът в чист вид не се използва като гориво, тоест няма автомобил, който да бъде напълнен само с биоетанол, той винаги се използва като пропорция към бензина. Затова в чист вид, казват Министерство на финансите, няма необходимост от нулева ставка за биоетанола. Знаете, че аз съм внесъл законопроект, който е именно в тази насока. Но Министерство на финансите казва следното нещо: няма смисъл, тъй като биоетанолът винаги се смесва с бензин. Никъде го няма в чист вид. И ако приемем нулева ставка в чист вид за биоетанола, има риск от данъчни измами някакви. Тъй като то като гориво не се използва никога в чист вид. Това е тезата, ако желае някой от народните представители може да задава въпроси и към НАП, и към Митниците, и към Финансите.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В чист вид трябва аз да го купя биоетанола, за да го смеся. И след като аз платя в чист вид като съм го купил и платя данъка, то естествено, че аз тази цена трябва да я включа в сместа. И покачваме сместа на бензина с биоетанола. Другото производство на сместа е вече отделно производство.
БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Искам да уточня само, че това смесване за целите на биоетанола с бензин може да става единствено и само в данъчен склад. И още веднъж потвърждавам думите на колежката, че да ползва намалена ставка, както е предвидено в нотификацията, но при съотношение 4 до 5 процента биотанол в горивото, т.е. като гориво. Но това може да стане единствено и само в данъчен склад. Това означава, че аз като производител на биоетанол извършвам доставката на биоетанола под режим отложено плащане. За него не се дължи акциз. Той отива от един данъчен склад в друг данъчен склад, където на практика става смесването на бензина с биоетанол под контрол на митническите органи. Тоест, на практика не говорим за реално плащане на акциза на биоетанола, което да повлияе по някакъв начин върху стойността на горивото.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, много искам да си изясним тази ситуация преди да продължим, затова тя се свежда до следното: ако даден търговец иска да смеси бензин с биоетанол и си купи биоетанол, той не плаща за него акциз. Влиза в режима на отложено плащане. Биоетанолът преминава от един склад в друг склад и след смесването има намалена ставка.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз исках точно същото да уточня. В крайна сметка крайният резултат е същият. Данъчното задължение е точно толкова, колкото все едно, че биоетанолът е с нулева ставка. Така че общият резултат е същия. Моят въпрос е малко по-разширен, казахте между четири и пет процента биоетанол, едно и също ли е данъчното облекчение за 4 процента и за 5 процента или за 4 процента е една ставката, а за 5 процента е друга ставката?
БОЖИДАР АЛЕКСОВ: По нотификация е едно и също облекчението, в граници от 4 до 5 процента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: А това данъчно предимство, нотификацията важи две години от 1 януари 2010 г. - двегодишен период.
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Тъй като решението е излезнало на 24.11.2009 г. се води, че продължителността започва да тече от 24.11.2009 г. до 23.11.2011 г.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: След това може ли да бъде продължено?
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: След нова нотификация, да. Шест месеца преди 23.11.2011 г. би трябвало да поискаме нова нотификация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Колеги, други въпроси? Господин Агуш, обръщам Ви внимание, тезата която беше добре защитена от представители на Финансите, че няма смисъл при това положение да има нулева ставка въобще за биоетанола.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Нека само попитаме, въпроса, който вие господин Димитров зададохте. В момента в горивото, след като от 1 март трябва да има биодизел, има ли определен процент биодизел или не?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние приемаме едни закони с идеята, че ще бъдат спазвани. И въпросът е, законът гласуван от нашата комисия спазва ли се всъщност? И ако не се спазва, какви са санкциите и какво сте предприели до момента?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Законът за биоетанола е два процента да се смесва. Ние казваме, че данъчното облекчение ще бъде между 4 и 5 процента и фактически не стимулираме този процес, защото го няма данъчното облекчение. Той ще заяви между 4 и 5 процента.
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Становището на Европейската комисия е, че когато има задължение за смесване, не може да ползвате данъчно облекчение. Затова и на България беше разрешен не 6-годишен период за прилагане на решението, а двегодишен период за прилагане на решението. Защото в Закона за възобновяемите енергийни източници и биогоривата съществува задължение за смесване. В такъв случай Европейската комисия е компромисния вариант, компромисното решение на България да разреши само двегодишен срок. И след мониторинг и нова нотификация би могла да удължи този срок, ако отговаряме на всички изисквания и няма свръх компенсация.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Смесването е европейска директива. Ние сме задължени да го правим.
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Става въпрос за задължение за смесване от два процента. Това е в Закона за възобновяемите източници. Няма го данъчното облекчение, защото Европейската комисия, решението, принципа който прилага Европейската комисия, когато има задължение за смесване прилагайте санкциите. Ние не можем да ви разрешим данъчно облекчение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът който с господин Добрев заедно зададохме. Нашата Комисия гласува задължително смесване от 1.03.2010 г. два процента обемни биодизел с дизел. А изпълнява ли се това наше решение, този закон и ако не се изпълнява какви мерки са предприети до момента?
ВЕНЕТКА ТОДОРОВА: Контролът върху двупроцентовата смес не е в нашите компетенции. Той е в Закона за възобновяемите енергийни източници и в Наредбата за качеството на течните горива. Контролът се изпълнява от директора на Държавната агенция по метеорология и технически надзор или от упълномощено от него лице. Мисля, че от 1 юни би трябвало вече да започнат проверките за двупроцентовата смес.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние също ще проверяваме тогава. Други въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерски съвет за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По четвърта точка са същите гости от предишната точка, без митниците. На този етап не участват в местната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерски съвет за първо четене.
Кой ще го представи?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси е изготвен в изпълнение на Решение 180 от 1.04.2010 г. на Министерски съвет за одобряване на мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция, като предложенията са свързани с изпълнението на част от тези мерки. В тази връзка са направени следните предложения за промяна:
Увеличаване в двоен размер на данъка върху жилищните имоти с данъчна оценка над 300 000 лв. и леки автомобили с действителна стойност над 70 000 лв. и тройно увеличение на данъка върху ветроходните и моторни яхти, самолети и вертолети, когато не се използват за стопански цели. Предложените мерки целят повишаване на приходите в общинските бюджети. Това са накратко мотивите към законопроекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Националната агенция по приходите, имате ли нещо да добавите към законопроекта и неговата приложимост?
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря господин председател.
Поначало това е данък, който се администрира от общините, тъй като това е данък, който постъпва в общинските бюджети. И в тази връзка, съгласно предложенията в законопроекта. Основното задължение на Националната агенция за приходите е да бъде малко като посредник за предоставянето на едни данни от страна на застрахователите към общините. Тъй като с Министерство на финансите това е коментирано, че не е удачно застрахователите да се опитват тези данни да ги предоставят на 280 и няколко места. Евентуално би било по-удачно те да се предоставят на едно място, в Националната агенция за приходите, а от там вече Националната агенция за приходите да има съответните ангажименти и да ги предостави на общините. Така че по принцип това е данък, който ще се администрира от общинските данъчни администрации, а не от НАП. Основното задължение на НАП ще бъде да предоставя тази получена от застрахователите информация към общините.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Сега е момента за въпроси от страна на народните представители. Тъй като няма друг начин, госпожо Янева, да се определи стойността на автомобилите, явно ще искате информация от застрахователите. Аз така разбрах господин Иванов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: НАП ще групира получената информация от застрахователите и ще я изпраща по съответните общини. Това за мен ще бъде един огромен ресурс, който ще използва НАП, защото нормално е един застраховател дори да е базиран на едно населено място, той прави застраховки по цялата страна, така че информацията ще бъде един трудоемък процес.
В предложението което се прави в чл. 22 за имотите с оценка над 300 000 лв. какво правим, ако човек има пет имота по 200 000 лв.? Това искам да знам, имотът ли е водещ, или съсобствеността?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Имотът е водещ.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Защото един имот от 300 000 може да бъде съсобствен с 10 човека. За мен това трябва да претърпи някаква корекция.
В чл. 54 пише: При подаване на декларацията по ал. 1, това е в двумесечния срок, трябва да се представи за лек автомобил, който е с действителна стойност над 70 000 лв., трябва да представим копие от имуществената застраховка. Защо ако имаме доказателства, че автомобилът е над 70 000 лв. в смисъл имаме договор за покупко-продажба трябва да представим и застрахователна полица.
В чл. 125 има една санкция, която е предвидена за физическите и юридическите лица към застрахователите, когато подават информацията. Едно юридическо лице може да има сключен договор за 10 автомобила. Не би ли следвало да е водеща неподадена информация за автомобил, а не за юридическо лице.
И още един въпрос имам. Според мен в § 7, ал. 3 е неясно защо трябва да обвързваме застрахователните полици със срока след 1 юли при декларирането на данъка, за събирането на данъка. Каква точно е идеята на ал. 3 на § 7 от Преходни и заключителни разпоредби?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз имам един въпрос. Доколко не се опасявате, че е възможно хората, които имат коли с такава стойност над 70 000 лв. да ги регистрират в Румъния или в Сърбия, за да не им се налага да плащат въобще данъци или при по-добро облагане.
Колеги, други въпроси?
АННА ЯНЕВА: Предлагайки тези мерки в закона, направен ли е анализ какъв ще бъде ефекта? Тоест, с колко ще се увеличат местните приходи?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колко милиона приходи очакваме? Част от консолидирания бюджет.
Колеги, други въпроси имате ли?
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Когато се определя застрахователна стойност се говори над 70 000, застраховките всяка година се променят, а какво става на следващата година, когато паднат застраховките? На база на застрахователната ли стойност се определят или на покупната стойност на автомобилите?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз имам един въпрос. Най-вероятно има случаи в които автомобили над 70 000 лв. нямат застраховка Каско. Какво се случва с тези автомобили, които нямат застраховка и няма ли да подтикнем хората да не си застраховат колите, ако примерно данъка ще им е много по-висок.
РОСЕН ИВАНОВ: Не съм сигурен дали ще успея да отговоря на всички въпроси. Ще помоля да ме допълнят колегите, ако съм пропуснал някои.
По отношение предоставянето на информацията. Да, вие сте напълно прав, че няма да е чак толкова лесно. Но все пак бих искал да обърна внимание и ние самите съзнаваме, че законът може би не е съвсем докрай прецизен. Примерно това е една от разпоредбите в които ние ще се опитаме да получим лека промяна, така че информацията да идва по-лесно. Тоест, тя да идва централизирано на едно място, чрез интернет страницата на НАП, а да не се налага примерно НАП да събира по териториални дирекции, след това НАП да обобщава, да я препраща пак на общини и т.н. Има чисто софтуерни механизми, които биха позволили централизирано постъпване на информацията чрез интернет страницата на НАП. Това сме го обсъждали с нашите колеги от информационните технологии, съответните специалисти. Така че това дистрибутиране на информацията да бъде по-лесно и ние се надяваме, че ще се справим. Информацията ще се подава от един момент нататък. Няма стара информация, която ние по някакъв начин сега да се опитваме да акумулираме или да обобщаваме. Това ще е информация, която ще се подава от някаква дата нататък от страна на застрахователите. И ако те започнат да я подават централизирано, с нашите айти специалисти е коментирано, не че ще е лесно, но ще се справим с тази задача.
Водещото съгласно законопроекта е имота, а не лицето което го притежава. Ако имате пет имота по 200 000 лв. няма да плащате допълнителен данък. И едното и другото има своята логика. Предложението е, тук се търси не едно лице, което има много имоти които надхвърлят определена стойност, а се търси облагане точно на луксозните имоти. Защото в примера, който Вие дадохте пет по 200 000, но примера може да бъде 10 имота по 20 000 или 10 имота по 30 000. Идеята е да се търси луксозния имот, а не да се търси едно лице, което притежава множество имоти. Въпрос на преценка е.
От друга страна, ако се търси лицето, което притежава много имоти на голяма стойност, това ще бъде доста трудно за администриране, тъй като не бива да забравяме, това е данък който ще се администрира от общините. И община София не знае, аз какви имоти притежавам във Варна, в Бургас, в Смолян и т.н. Така че за община София, където едно лице има постоянен адрес няма как да разбере какви имоти има то в другите. И ще е доста трудно да се прецени каква част от данъка, ако примерно едно лице има имот в София за 100 000 лв., във Варна и Бургас за по още 100 000, каква част от увеличения данък къде ще постъпва и т.н. Така че ако в Парламента се стигне до извода, че трябва да се търси не имот, а лицето, трябва да се мисли за този аспект от администрирането. Откъде всяка една община ще разбира, какви имоти притежава дадено лице в другите общини. Тъй като това са 280 отделни общински администрации. Това не бива да го забравяме.
Другият момент, който наистина е интересен, това е с критерия кога един автомобил ще се счита, че е надхвърлил 70 000 лв. Тоест, какъв критерий да се избере. Това, което е предложено в законопроекта, според нас е най-справедливото. Тоест, търси се грубо казано пазарната цена на колата за всяка година. И до момента в който пазарната цена на колата е над 70 000 лв. се плаща този допълнителен данък. В момента в който спадне под 70 000 лв. спира да се плаща този данък. И в този смисъл най-лесния начин е чрез застраховките. Имаме едно нещо, което трябва да го уточним. В никакъв случай това не значи, че трябва да има колата задължително имуществена застраховка. В тази част, според нас, може би има нужда от прецизиране текста, тъй като ние изискваме данни от застрахователя и съответно представен застрахователен договор, тогава когато има такъв застрахователен договор. Действително възможно е да няма, макар че според нас това би било крайно необичайна ситуация. Едва ли който и да е разумен човек, притежавайки кола на стойност 100 000 или 150 000 лв. би я оставил незастрахована, рисувайки тя да погине и той да загуби изцяло тази стойност, но да речем, на теория наистина това е възможно.
Така че идеята тук е да се търси така наречената, съгласно Кодекса за застраховането, „действителна стойност”, която е по позната като пазарна цена. Като не бива да забравяте, че при всеки сключен договор за имуществено застраховане на автомобил, застрахователят задължително определя така наречената действителна стойност, защото той няма право да сключва договор за застрахователна сума надхвърляща действителната стойност. Така че самият застраховател иска или не иска трябва да определи тази действителна стойност, тъй като останалото е над застраховане. Има забрана в Кодекса за застраховането за надзастраховане. С други думи, за да се спази тази сума за надзастраховане, застрахователят е длъжен да определи така наречената „действителна стойност”. Това беше чл. 203 от Кодекса за застраховането.
Що се отнася до евентуални автомобили за които няма сключен договор за имуществена застраховка, то тогава лицето ще трябва да представи отделно удостоверение от застраховател, каква е действителната стойност на автомобила. Но пак казвам, ние се надяваме и мислим, че такива случаи би трябвало да бъдат изключително редки.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Как ще разберете, как ще ги принудите, тези лица да носят такива бележки?
РОСЕН ИВАНОВ: Ако няма сключен договор за застраховка, няма да е толкова лесно, но от друга страна имайки декларацията за придобиване на автомобила, там все пак има ориентировъчно. Първо, предоставя се договор за придобиване, откъдето има някаква ориентировъчна стойност на автомобила. Освен това са посочени данни като мощност на автомобила, година на производство и т.н. Така че общинските органи все пак ще имат някаква представа за приблизителната цена на автомобила. И ако наистина виждат, че някакъв автомобил, който те считат, че надхвърля стойността му 70 000 лв. и за него изобщо не се представя нищо, те съответно ще си предприемат съответните действия.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Беше поставен въпрос, какъв е ефекта от мярката. Първоначалната оценка е 12 млн. от тази мярка. Но в момента се прави прецизиране, с оглед на по-точна оценка на мярката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, искам да допълня нещо към господин Иванов. От тази мярка има само няколко сигурни ефекти и много несигурни. Несигурният ефект е събирането на повече приходи. Ще кажа какъв е сигурният ефект. Когато се сключват договори за автомобили никой няма да пише над 70 000 лв. от тук нататък. Ще има сериозен натиск върху застрахователите при определянето на застрахователната стойност, каква точно ще запишат там или какво ще бъде застраховането. Това са сигурните ефекти от законопроекта. Ако успеете да съберете повече приходи от тази работа, аз лично ще Ви поздравя и вероятно и всеки член на Комисията, че наистина много сериозно сте си свършили работата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само да уточним въпроса с подзастраховането. Застраховане под действителната стойност е възможно. Не е възможно надзастраховане. Но вие информацията, която вземате от застрахователя е за действителната стойност, а не за стойността на която е застрахован автомобила. Те задължително изчисляват задължителна стойност, за да не надзастраховат.
РОСЕН ИВАНОВ: Естествено това, което вие казахте, има такива аргументи. Дано да не сте прав. Но обърнете внимание, че цената на която сте купили автомобила няма значение за застраховането. Застрахователят определя действителната стойност по съвсем други признаци. Например, Шваке или други подобни справочници и т.н., гледа се мощност на автомобила, екстри, година на производство и други подобни. Общо взето никой не се интересува на каква цена сте придобили автомобила.
Явлението със закупуването на автомобили на цени, които се пишат в договорите, които са абсолютно измислени се наблюдава в момента и то е масово. И се прави заради данъка за придобиване на моторни превозни средства. Аз съм го виждал много пъти. Когато идва някакъв застраховател издава една абсолютно измислена оценка, която няма нищо общо примерно с договора за Каско на автомобила и т.н.
Трето, това което вие казахте, че ще има натиск да се издават по-ниски застрахователни, грубо казано, действителни стойности. Да, може би, но това крие риск за самия собственик на автомобила. Тъй като ако със застрахователя си стиснат ръцете на 50 000 лева да бъде действителната стойност, да, но ако утре стане пожар или катастрофира, той ще получи 50 000 лв. и няма да получи 120 000 лв., колкото действително струва автомобила. Има логика в това, което казвате. Но аз мисля, че няма да се прояви чак толкова силно, защото не е в интерес на самите собственици на автомобила.
НИКОЛАЙ МЕЛЕМОВ: Прави се истинско Каско в „Х” компания, а от „Y” се взима удостоверение.
РОСЕН ИВАНОВ: Именно това, според нас, с така предложения законопроект няма да стане, защото компанията в която има Каско, тя е длъжна да подаде информация в НАП. Удостоверението в тези случаи няма да се признава. Удостоверение ще се признава само, ако няма договор за имуществена застраховка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз бих искал да кажа, че много по-голям ефект би имала тази мярка, когато наистина хванем хората с 10-те имота по 200 000 лв. Защото когато започне да се говори за тази мярка и по местни, регионални вестници, започват да излизат сведения, че наистина имотите с данъчна оценка над 300 000 лв. са много малко. Като в същото време не съм съгласен че ние трябва да хванем луксозните имоти. Предполага се, че луксозният имот е на богатия човек. Това по презумпция означава, че ние трябва да хванем богатия да плати по високия данък. Това е моето отношение.
Вторият ми въпрос, как би се определило използването за стопанска цел. Защото знаем, че данъците се администрират от местни данъци и такси към общините. Те откъде биха могли да знаят дали една яхта ще се ползва за стопанска цел или не, по патентна декларация или по данъчна декларация, като те нямат връзка с тях по Закона за корпоративните облагания.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Не са лесни въпросите, които поставяте. А що се отнася до това, дали трябва да се търси човека или имота, така е гласувана мярката на тристранния съвет, така е приело правителството. Затова е такъв законопроекта. Разбира се, воля на народните представители е, ако искат да променят това нещо.
Аз само ще припомня, че преди доста години, преди десетина години може би, 1998 г., имаше подобно допълнително облагане с местен данък за хората, които притежаваха имоти с данъчни оценки, мисля, че тогава беше над 100 000 лв., доколкото си спомням. Това действа около една до две години и тъй като имате предвид, че тогава данъчната администрация събираше този данък, а не 282 общини, една администрация, въпреки това, не се постигна тогава очаквания ефект и беше отменено. Мисля, че бихте могли и ако трябва и ние ще направим съответната справка, кога е била приета тази разпоредба. Тогава се търсеше един човек колко имота притежава. И ако общата данъчна оценка на всичките му имоти надхвърляше, мисля че 100 000 лв. беше тогава, се дължеше допълнителен данък за притежаване на имущество. Но това действа една или две години и беше отменено, тъй като масово не се спазваше и т.н. Но има логика и в това.
Що се отнася до яхтите, тук също наистина е доста сложен въпрос, как ще се установи дали една яхта или самолет или вертолет се използва за стопански нужди или не. В интерес на истината не е лесно да се установи. В някои случаи може би това ще е безспорно, ако става дума за яхта притежавана от някакво физическо лице, което не извършва стопанска дейност, да речем може би е малко по-лесно. По-трудно е естествено когато яхтите са притежавани от фирми. Тогава действително е по-трудно. Има все пак способи чрез преглед на счетоводните документи или ако трябва с преглед на маршрутите, които е извършвала. Има ли реализирани приходи от яхтата и т.н. В тази насока може да се мисли и за евентуално прецизиране може би на разпоредбата. Защото ще се окаже, че най-често масовото използване на подобни съдове и въздухоплавателни средства е за смесени цели. Тоест, както за стопански така и за лични. В този смисъл трябва вече да се преценява, дали трябва твърдо да се установи, че е само за лични цели, за да се дължи по-висок данък. Или ако се използва и за лични цели да се върви към по-висок данък.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Имотите по същия начин може да се пишат, че са с административни нужди или са с фирмени нужди. А там знаем, че данъкът се определя на отчетна стойност. Или което е още по-ниско. Ноември месец се заявява контейнер и може да мине данъка като фирмен обект.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИ НИКОЛОВ: Аз само искам да взема отношение във връзка с многото имоти. Бъдете сигурни, че ако търсим такъв вариант симулативните сделки, които сега съществуват и доста чиновници ги практикуват, за да може да си прикрият имотите, ще придобият огромен размер и на много апартаменти реалните собственици ще бъдат скрити.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Трябва да мислим винаги за реалния ефект, а не за това, което на нас ни се иска да се случи.
РОСЕН ИВАНОВ: За корпоративните имоти мярката няма отношение към такса смет. И второ, края на миналата година имаше изменение в Закона за местните данъци и такси, които промениха данъчната оценка на компаниите. И казаха, че данъчната оценка вече е по-високата из между отчетната стойност и данъчната оценка определена по реда на ЗМДТ. Така че с промени в отчетната стойност това е от 1.01.2011 г. Така че с промени в отчетните стойности компаниите нямат да могат да снижават данъчните си оценки, ако по обективни характеристики изброени в самия закон те надхвърлят 300 000 лв.
Като искам да Ви обърна внимание, че в момента Правна комисия извършва много сериозен анализ, дали този закон може да влезе в сила, както е предложено от 1 юли или следва да бъде отложен от 1.01.2011 г., поради решение на Конституционния съд от 1996 г.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Един човек вече е платил данъците, а те са го направили сто процента тези, които попадат във вашата категория и няма как да ги накарате да платят повече.
Колеги, ако няма други въпроси и изказвания, подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерски съвет.
Който е „за”, моля да гласува.
Броя Недялко Недялков, който каза също, че е „за”.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Аз ще се въздържа, защото смятам, че никакви приходи няма да съберете, вместо да вземем сериозни мерки.

Колеги, утре имаме извънредно заседание в 142 зала от 14.30 часа.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.

(Закрито в 16.30 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова
(111 416)