1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховане, № 902-01-44, внесен от Министерски съвет на 01.03.2010 г. – за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, № 054-01-32, внесен от Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов на 01.04.2010 г. и № 054-01-34, внесен от Валентин Иванов, Николай Пехливанов и Десислав Чуколов – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за приемане на Декларация по смисъла на чл.ХІ, раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на Конвенцията по отношение на Световната организация по туризъм в съответствие с Приложение № 18 към Конвенцията, № 002-01-21, внесен от Министерски съвет на 26.03.2010 г. – за първо четене.
4. Р а з н и

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 26


На 29 април 2010 година, (четвъртък) от 14.30 часа в зала 142 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховане, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 01.03.2010 г. ..-- за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, № 054-01-32, внесен от Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов на 01.04.2010 г. и № 054-01-34, внесен от Валентин Иванов, Николай Пехливанов и Десислав Чуколов на 20.04.2010 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за приемане на Декларация по смисъла на чл. ХІ, раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на Конвенцията по отношение на Световната организация по туризъм в съответствие с Приложение № 18 към Конвенцията, № 002-01-21, внесен от Министерския съвет на 26.03.2010 г. -- за първо четене.
4. Разни.

Заседанието на комисията започна в 14,30 часа и бе открито и ръководено от председателя на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм - Мартин Димитров.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм. Присъстват 14 народни представители. Очаквам още депутати да се присъединят. Има кворум и може да започне нашето заседание.

Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховане, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 01.03.2010 г. .-- за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, № 054-01-32, внесен от Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов на 01.04.2010 г. и № 054-01-34, внесен от Валентин Иванов, Николай Пехливанов и Десислав Чуколов на 20.04.2010 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за приемане на Декларация по смисъла на чл. ХІ, раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на Конвенцията по отношение на Световната организация по туризъм в съответствие с Приложение № 18 към Конвенцията, № 002-01-21, внесен от Министерския съвет на 26.03.2010 г. -- за първо четене.
4. Разни.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 14. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се дневния ред.

Започваме с точка първа от дневния ред - Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховане, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 01.03.2010 г. – за второ четене.
По първа точка от дневния ред наши гости са:
Ана Михайлова – заместник-министър от Министерство на финансите, Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” и Меглена Христова – главен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”;
от Комисията за финансов надзор -- Емил Атанасов – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор” и Стефан Стоилков – директор на дирекция „Регулаторна политика и анализи”;
от Гаранционен фонд -- Николай Сотиров – Генерален секретар на Гаранционния фонд и Ефко Патриков – началник отдел „Правен и регреси”;
от Асоциацията на българските застрахователи -- Орлин Пенев, председател на Асоциацията на българските застрахователи.
Моля нашите гости да заемат места на заседателната маса.
Предлагам да преминем към обсъждане на конкретните текстове.
Колеги, предстои ни да обсъдим проект за второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховане.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
По заглавието, никой не желае думата.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 15 „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Колеги, имате ли мнения или предложения? Представителите на Министерство на финансите също нямат допълнения.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 15 „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложение на народните представители Димитър Главчев и Валентин Николов:
Да се създадат нови § 2 и 3:
„§ 2. В чл.102, ал. 1 думите „включени в списък, утвърден от заместник-председателя” да отпаднат.
§ 3. Чл.103 да отпадне”.
Предлагам поради това, че са предложения за нови параграфи да ги разгледаме отделно и след това да преминем към гласуване. Давам думата на Валентин Николов да представи това предложение.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, целта на това предложение е, с цел духа, който предлагаме във всички закони, да се махнат такива рестрективни списъци, да се либерализира де факто одиторската дейност в сектора, както и да се повиши конкуренцията. Това именно ни е водило, като ние съответно оставяме необходимите документи и изисквания, които трябва да има всеки един одитор. Това е било водещото при нас.
Понеже коментирахме с Министерство на финансите изменението на тези текстове и те се притесняват от факта, че трябва да има повече контрол от Комисията за финансов надзор. Поради тази причина аз предлагам и съм съгласен с тях да гласуваме така текста и в зала да го прецизираме. Те ще предложат вариант.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам да чуем Министерство на финансите. Заповядайте, госпожо Михайлова.
Г-ЖА АНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми народни представители, имаме няколко мотива да бъдем притеснени от направеното предложение. Първият от които е това, че застраховането е комплексна, сложна и специфична дейност от съществен обществен интерес. Поради което за нейното одитиране има не само обща квалификация като регистриран одитор, но и специфичен опит, който да гарантира достатъчно ниво на надеждност на изразяване одиторско становище. Още повече, че имаме случаи в миналото, където се оказва, че този вид контрол е силно занижен.
Ако се приеме това предложение считаме, че ще се премахне изцяло възможността на надзорната институция да регулира и контролира отношенията между застрахователите и регистрираните одитори, като ще отпаднат съществуващите механизми за обезпечаване на това, че избраните одитори отговарят на съответните изисквания. На практика се елиминира ролята на държавата в тези отношения и те ще останат изцяло в сферата на саморегулирането, като оставащите разпоредби в Кодекса на застраховане придобият общ препоръчителен характер. Нещо повече, целият кодекс не е прегледан изцяло, за да бъде предложено такова изменение, което да бъде компенсирано от други подобни текстове. Направихме и справка със Закона за кредитните институции и виждаме, че близък до този механизъм съществува и по отношение регулирането, осъществявано от Българска народна банка.
Ако членовете на комисията са съгласни, бихме предложили действително да отпаднат тези списъци, които до някаква степен намаляват свободния достъп, равния достъп на одиторите за извършваната от тях дейност. Да запишем един текст, че всеки застраховател съгласува предварително с Комисията за финансов надзор избора на одитор, като конкретния текст бихме могли да предложим на малко по-късен етап.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Михайлова, Вие подкрепяте предложението на господин Николов и на господин Главчев, но с друга окончателна редакция и ще предложите окончателната редакция в зала. В залата наистина по принцип се правят само редакционни бележки и може да се появи спор, доколко една такава бележка е редакционна. Така че аз Ви препоръчвам, ако имате все пак текст, близък до окончателния, който сега можем да гласуваме, който само да бъде редактиран в зала е по-чистият вариант.
Някой от другите наши гости желае ли да вземе думата?
Г-Н ОРЛИН ПЕНЕВ: Считаме, че можем да подкрепим предложението на Министерство на финансите в частта му, която коментира надзор върху одитарската дейност от страна на Комисията за финансов надзор. Колкото до достъпа на свободни одитори, имаме изключително лоши спомени от две застрахователни компании - „Хилдън” и „Европа”, които имаха заверени финансови отчети от одиторски компании и от одитори физически лица и въпреки всичко те изпаднаха в несъстоятелност и се наложи Гаранционният фонд да поеме тези плащания. Така че ние считаме текста, който съществува в сегашния му вариант би трябвало да остане в този вид.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Михайлова.
Г-ЖА АНА МИХАЙЛОВА: Искам само да допълня, че по принцип Министерство на финансите е за оставане на сегашния текст в закона, така както е. С оглед намирането на компромис сме съгласни да приемем този допълнителен вариант, който съгласувахме преди настоящото заседание. Господин Пенев е прав, че и ние имаме подобни случаи в края на 2005 г., когато без предварително от страна на одиторите да се изразят резерви е имало изпадане на два застрахователя в несъстоятелност. След това пред съда им е бил поискан отвод поради несъстоятелността им да докажат различно мнение от вече изразеното.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, предвид на това че сме в криза и предвид на това, че одитът е много важен за финансовите предприятия, този текст създава риск и вие го осъзнавате. Все пак ако има утвърден списък с одитори, които са проверени и са записани, има малко по-висока степен на сигурност. Така че Ви моля да обмислите добре този текст и ако държите да се гласува, ще бъде гласуван. Нека да видим дали други народни представители желаят да вземат думата.
Г-Н ЕМИЛ АТАНАСОВ: Аз искам само да добавя, че липсата на такъв списък би могла да създаде проблем в това, че независимо че ще останат изискванията, кой ще проследи дали тези одитори, които правят одита на застрахователните компании отговарят на изискванията. Това е един процес, който сега се изпълнява, тече и той отнема известно време, не е толкова лесно, набират се документи. По отношение на другите аргументи, аз съм напълно съгласен с Министерство на финансите и считам, че особено сега в период на криза е важно да има контрол върху тази дейност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди да Ви дам думата господин Икономов, искам да Ви направя предложение. Ако желаете да оттеглите вашето предложение, да го обмислим много внимателно и то да се разгледа като отделен законопроект. Да се консултираме максимално широко, защото контролната система е много важна и всяка грешка е много скъпа в момента.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз не съм от вносителите, господин председател, на този законопроект, но бих искал да предложа следното: да продължим с разглеждането на текстовете, по които имаме някаква яснота. В този промеждутък от време да се опитат да намерят решение, защото наистина виждаме, че има такова решение и ако до края на гледането на Кодекса за застраховането се излезе с някакво решение, тогава да го гласуваме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е разумно предложение, но не знам дали в толкова кратък срок може да стане. По принцип господин Николов има зона за размисъл за Вашето предложение. Въпросът е да бъде изпипано максимално, да не бързаме.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В тази връзка искам да кажа, че държа на това предложение. Разбира се аз съм готов да го оттегля, ако впоследствие те ми предложат текст, в който този списък да отпадне. Аз мисля, че това е единственият списък, който стои, няма други списъци никъде, където проверява Комисията за финансов надзор. Това е единственият списък. Според мен тези списъци ограничават и либерализацията, и конкуренцията, и т.н. От тази гледна точка ако предложат вариант, в който списъкът да отпадне, аз съм склонен да го оттегля и да го внеса отделно. В противен случай държа да бъде гласувано.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, Вашите аргументи са важни, но при условие на криза от грешно направени одитни документи последствията могат да бъдат големи. Просто искам да бъдем максимално прецизни. Не че казвам, че не сте прав, но това е ограничение. Това за което настоявам е, да бъдем максимално прецизни.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз искам да подкрепя колегата Николов по простата причина, че иначе по друг начин, ако има такива одобрени списъци от заместник-председателя или от друг, ние прокарваме едно съмнение върху компетенцията и независимостта на един орган, какъвто е независимият одит на дипломираните експерт-счетоводители. Какво означава това, че едни са по-добри, а други по-лоши, на едни може да вярваме, на други не? За това нещо има институт за тяхната проверка.
Освен това колегата не е предложил отпадане на изискванията, на които трябва да отговарят тези одитори, те са доста сериозни – да имат най-малко 3 години опит по одитирането на застраховател, презастраховател, банка или друга финансова институция. Те трябва да имат не по-малко от три години професионален опит като счетоводител или служител от службата за вътрешен контрол на застраховател или презастраховател, да са били членове на управителен или контролен орган на застраховател или презастраховател. Тези изисквания са достатъчно сериозни и съм убеден, че от целия този списък на независими одитори не са толкова много одиторите, които отговарят на тези ограничителни условия и допълнително да има списък и още едно одобрение от заместник- председател, считам, че е в повече вече.
Освен това господин Атанасов от Комисията за финансов надзор каза как ще се проверява това нещо. Като получите Вие заверения отчет на застрахователното дружество ще има след това абсолютно доказване на компетенциите на този застраховател, за това че отговаря на чл. 102, ал. 2 от Кодекса на застраховането, т.е. ще има доказателство, че е бил 3 години в одитирането, че е бил член на управителен или контролен орган и това нещо ще го провери комисията. При положение, че тя проверява отчета, може да провери и тези декларации. Това е моето мнение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, във Вашите думи и в думите на господин Николов има много логика. Въпросът е, това спешно ли е? Защото ако не е толкова спешно, нека в рамките на един месец да бъдат направени сериозни консултации с Министерство на финансите, със застрахователите и да бъде намерен един вариант, в който рисковете да бъдат минимизирани. Не мисля, че е толкова спешно. Има логика във Вашите думи. Да, наистина има ограничение. Дали може да бъде премахнато, без да се повишат рисковете пред одита и контрола. Така че ако сметнете за логично, това е най-елегантното решение.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Ние имаме обективни критерии, на които трябва да отговаря одиторът, а в момента вкарваме и един субективен критерии. Защо зам.-председателят трябва да каже кой от всички тези, които отговарят на обективните критерии трябва да попадне в списъка или не? Това е моят въпрос.
Аз подкрепям колегата Николов.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ако отпадне този списък, кой ще проверява дали одиторите отговарят на всички тези изисквания? Моля представителите на Министерство на финансите да отговорят на този въпрос.
Г-Н ЕМИЛ АТАНАСОВ: Ще си позволя аз да отговоря на този въпрос. Това, което казах в предишното си изказване именно касаеше точно този въпрос, дали отговарят или не отговарят на изискванията и трябва някой действително да го провери. Ако тази процедура се изтегли заедно с подаването на отчета, тя принципно би трябвало да има същия характер. Това, което се случва по време на такива производства в Комисията за финансов надзор има абсолютно обективен характер. Там се представят документи, декларации и доказателства за тяхната вярност. Ако отпадне това нещо означава, застрахователите да бъдат сигурни, че съответните одитори отговарят на тези изисквания и те би трябвало да го проверят, тъй като иначе до известна степен и те ще влязат в нарушение. За мен процедурата е относително проста, ясна и единствената цел на комисията в случая е да се знае от всички кои са хората, които отговарят на тези изисквания. Няма пречка който отговаря за тях да бъде включен в списъка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искате да кажете, че застрахователите сами трябва да проверят дали одиторът отговаря на тези изисквания, а някой застраховател може да си спести тези усилия.
Колеги, това е рискът, Ако обмислим повече промяната, която по принцип има логика, не ме разбирайте погрешно, може би ще намерим начин да избегнем този риск.
Господин Николов, решението е Ваше.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Колегите от Министерство на финансите казаха за конкретен текст, а не да се търси друго решение във връзка с подобен вид процедура в БНБ. Аз предлагам да се гласува този текст и в залата ако не може да мине, ще го оттегля в залата.
Във връзка с този списък искам да кажа, че ние изпадаме малко в § 22 – вътре могат да влязат само хора, които са извършвали такъв вид одит в застрахователната дейност и в един момент като изчезнат от този списък, от къде ще дойдат такива, които са правили такъв одит.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз искам да попитам нещо, което не мога да разбера, критериите не са променят, те остават същите, само отпада списъка. В такъв случай § 22 продължава да важи, защото критериите са същите.
Аз имам въпрос към Министерство на финансите и комисията. Вие казахте, че ако отговарят на формалните критерии, те ще бъдат включвани. Има ли случаи, в които има одитори, отговарящи на критериите, но не са включени? Има ли такъв прецедент, такъв проблем като цяло и каква е процедурата, колко бързо те биват включвани? Те подават документите, отговарят на изискванията, включват се в рамките на един месец.
Г-Н ЕМИЛ АТАНАСОВ: Срокът е едномесечен. Няма такива случаи поне в моята практика. Има случаи на отхвърляне, но това е било поради липса на този професионален опит, който се изисква за срок от 3 години. Ние сме имали случаи напоследък, когато човекът в момента на подаването го няма, след два месеца го прави, може да изглежда формално това – първият път му се отказва, подава втори път документи и получава съответно одобрение, влиза в списъка и буквално след един месец се получава от него заверен одиторски отчет. При тези откази дали го има или го няма в списъка, този одитор не може да извършва такъв одит, ако не отговаря на критериите. За това е даден този отказ.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Идеята е, че след като тези хора са в списъка, те отговарят на всички критерии, ако не отговарят не може да са в списъка. Въпросът е, ако една застрахователна компания сама си ги избира, тя сама трябва да провери дали отговарят на условията.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз се опитвам да разбера, какво налага отпадането на списъка.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз си мисля, че понеже сме специализирана комисия, не е правилно да оставим в залата да се доуточнява този текст. Ако трябва да се върнем на него и другата седмица, но ако ние не постигнем съгласие, в т.ч. с изпълнителната власт и да кажем в залата: „Решавайте сега, въпросът не е политически”. Така че от тази гледна точка трябва или да вземем или да не вземем решение.
Аз по-скоро подкрепям господин Мартин Димитров, тъй като това го няма в първоначалния текст на закона и е извън това, което е прието на първо четене. Ако има толкова сериозни противоречия да го оставим за близкото бъдеще, когато се уточни, да не създаваме казус. Категорично съм против това залата да го решава.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Оттегляме предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: След като го направите в отделен законопроект ще потърсите подкрепа и от Министерство на финансите, и от застрахователите.
Господин Николов оттегли този текст.
Параграф 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Някой да желае думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 14 „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф 3.
Предложение на народния представител Георги Икономов, което ще ви прочета.
В § 3, чл. 290, ал. 8 се изменя така: „Годишният бюджет на фонда се представя за одобряване от комисията. Комисията одобрява бюджета или го връща за преработване, като дава съответни задължителни указания, когато той противоречи на разпоредбите на този кодекс и подзаконовите актове по прилагането му, застрашава финансовата стабилност на фонда или интересите на лицата, които имат право на вземане от фонда или когато административните разходи на фонда са необосновано завишени. Редът за внасяне, разглеждане и одобряване на бюджета на фонда се определят с правилника по чл.287, ал.7”.
Предложение от народния представител Явор Нотев: § 3 да отпадне.
Предложение от народния представител Иван Николаев Иванов: § 3 да отпадне.
Колеги, предлагам тези предложения да бъдат обосновани.
Господин Икономов, заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Колеги, предлаганата редакция на § 3 е във връзка с предлагания на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, като в новата редакция се избягва възможността за одобряването на Комисията за финансов надзор на годишните счетоводни отчети на фонда, което в самия ход на разискванията решихме, че е нецелесъобразно и невъзможно. За това предлагам вариант, в който годишният бюджет на фонда да бъде одобряван от Комисията за финансов надзор.
С новите материали днес Ви бе раздадено едно предложение, с което се предлага нова редакция на § 3.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: След ал. 8, господин Икономов, предлага ал. 9. Ще ви прочета цялото ново предложение:
„§ 3. В чл.290 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2, т. 5 накрая се добавя „след одобряване от комисията”.
2. Създават се нови ал. 8 и 9:
(8) Комисията одобрява проекта на годишен бюджет на фонда или го връща за преработване, когато противоречи на разпоредбите на този кодекс и подзаконовите актове по прилагането му, застрашава финансовата стабилност на фонда или интересите на лицата, които имат право на вземане от фонда или когато административните разходи на фонда са необосновано завишени, като дава задължителни указания.
(9) Когато до началото на съответната година няма приет годишен бюджет на фонда, до неговото приемане, разходите на фонда се извършват до размера на тези за съответния период на предходната година. При възникване на необходимост от извършване на разходи с по-висок размер, Управителният съвет ги извършва след разрешение на комисията.”
Ако това предложение се приеме:
„2. Да се създаде нов § 4:
В чл. 291, ал. 3, т. 6 накрая се добавя „и на комисията”.
Параграф 4 става § 5”.
Имате думата по тези текстове.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Това е новото предложение. С предлаганата нова алинея на практика се уточнява какво би станало при хипотезата на неприемане на бюджета и на задължителните указания от комисията, когато излизаме извън сроковете, които са съгласно правилника на фонда за приемане на бюджета. Уточняваме, че до приемането се прилага миналогодишният бюджет по отношение на разходите на фонда.
По § 4 добавката е редакционна. В чл. 291 е записано, че „Управителният съвет представя на фонда проекта за бюджет”. Добавяме, че трябва да го представи и на комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля Министерство на финансите да вземе отношение по направените предложения. Има три предложения – редакцията на господин Икономов и две предложения от народните представители Явор Нотев и Иван Иванов за отпадане на текста.
Г-ЖА АНА МИХАЙЛОВА: Във връзка с постъпилото писмено предложение от господин Икономов за нова редакция на текста на § 3 от законопроекта, изразяваме подкрепа за това предложение. Същото е в съответствие със замисъла на първоначално внесения законопроект, като цели прецизиране на текста на § 3 от законопроекта. Предложеното със законопроекта утвърждаване на бюджета на Гаранционния фонд от Комисията за финансов надзор има за цел да бъде създаден ефективен превантивен механизъм за контрол върху планирането и разходването на средства от Гаранционния фонд. Също така се създават условия на подзаконово равнище с Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд да се регламентира подробна и прозрачна бюджетна процедура по отношение на Гаранционния фонд.
Само ще Ви кажа, че конкретен повод за изготвянето и констатирането на подобни правила е установяването на едно значително завишаване на разходите от КФН в проектобюджета за 2010 година с близо 40 %, което е недопустимо в ситуация на икономическа криза, по–точно административните разходи за заплати и възнаграждения са били завишени с 22 %.
Считаме, че с така предложения вариант на изменение на Кодекса на застраховането ще създадем един добър механизъм за превантивен контрол на финансовите параметри на Гаранционния фонд.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем представителите на Гаранционния фонд какво мислят по предложената редакция от господин Икономов и по предложенията за отпадане на този § 3.
Г-Н НИКОЛАЙ СОТИРОВ: С риск да се повторим по отношение становището, което беше изразено при първо четене, при обсъждане в работната група между първо и второ четене на предложенията се обсъдиха различни становища по предлагания текст на § 3, а именно, че с предлагания текст да се даде възможност Комисията за финансов надзор предварително да бъде осъждан проекта на бюджета на Гаранционния фонд. Това не е никаква новост, която да налага законова промяна. Съгласно чл. 8 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд за всяко заседание на Съвета на фонда, Управителният съвет изпраща покана до зам.председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление Застрахователен надзор за участие, придружена с всички материали, които ще бъдат обсъждани. В тази връзка всеки проект на бюджета е изпращан предварително на комисията чрез нейния заместник-председател. Проектът на бюджета и за 2010 година беше изпратен предварително на заместник-председателя преди неговото приемане и утвърждаване от Съвета на фонда. Комисията ни изрази писмено становище, в което да препоръча в кои части следва да бъде преработен бюджета преди приемането му. Освен това заместник-председателят или негов представител присъства на заседанието, за да направи препоръки за промени в бюджета по време на неговото обсъждане и преди приемането и утвърждаването от Съвета.
Досега тази форма на предварителен контрол е използвана от Комисията за финансов надзор, а в същото време се изисква такъв върху вече приет и утвърден бюджет.
По отношение даване на указания от Комисията, когато са налице противоречия на разпоредбите на Кодекса за застраховане и на подзаконовите актове, когато се застрашава финансовата стабилност на фонда и интересите на лицата. Това вече е регламентирано в чл. 302 на Кодекса на застраховането със съответните правомощия на заместник-председателя на комисията. Ако трябва точно да Ви ги зачета. В самия член е казано: заместник-председателят да прилага при установяване на нарушаване на разпоредбите на този Кодекс на подзаконовите актове по прилагането му, на актовете на комисията и на заместник-председателя и на програмата дейността на застрахователя, съответните административни мерки, които са заложени в § 2 на същия този член в закона.
Има ли досега констатирани нарушения на този кодекс или на негови подзаконови актове от страна на Гаранционния фонд при изготвянето на бюджета? Няма. Има ли приложени от заместник-председателя на комисията принудителни административни мерки за това, давани ли са писмени предписания да се преустановят допуснати нарушения при приемане изпълнението на бюджета на Гаранционния фонд? Няма. Наложени ли са мерки за оздравяване на финансовата стабилност на фонда от страна на Комисията за финансов надзор? Няма.
Гаранционният фонд е изпълнил всички препоръки на Европейската комисия и на Съвета на бюрата при изискуеми по кодекса минимален размер на разполагаемите средства във фонда – 3 млн. лева. От Европейската комисия при проведеният мониторинг на фонда се даде препоръка, разполагаемите средства да бъдат минимум 10 млн. евро, т.е. около 20 млн. лева и да се закупи покритие за нелимитирана отговорност за международен застраховател. Това също е регламентирано в Кодекса за застраховането. Към 31 март 2010 г. средствата на фонда са над 68 млн. лева. Закупено е покритие за нелимитирана отговорност от международния презастрахователен пазар в съответствие с критериите, определени именно от Комисията за финансов надзор.
Реакцията на Комисията за финансов надзор, довела до сега обсъжданата промяна в кодекса е продиктувана от целесъобразността, а не поради незаконосъобразността на намерението на Съвет на фонда да инвестира част от средствата на фонда в недвижим имот с инвестиционно предназначение, а не само в държавни ценни книжа и депозити. Това се обуславя от моментното състояние на пазара на недвижимите имоти и за намаляване на административните разходи за наеми от страна на фонда, Информационния център, асоциацията.
По-важното е друго. Именно със стойността на евентуално придобит такъв имот в бъдеще се увеличават и резервите на Гаранционния фонд, което е в съответствие с разпоредбите на чл. 73 от Кодекса за застраховането.
Констатирани ли са допуснати нарушения от фонда на законовите разпоредби от страна на комисията? Не. Какво налага тогава въвеждането на нов допълнителен регулаторен ред, при наличието на вече съществуващи законови разпоредби? Какви могат да бъдат последиците от евентуалното приемане на този § 3? При вече приет и утвърден бюджет от Съвета на фонда всяко решение на комисията за връщане за преработване на този бюджет подлежи като административен акт на обжалване пред съд. При такава ситуация възникват следните негативни последици за страната и фонда: спира се дейността на фонда по отношение разплащанията по претенциите от партньорските организации на другите страни-членки на Европейския съюз, за което ние носим отговорност от 2007 г. Освен плащания в страната извършваме плащания на обезщетения по претенции от страните-членки на Европейския съюз, за което закъснение се начисляват 12 % лихва върху претендираната сума за всеки посочен съгласно изискванията на Съвета на бюрата. Спирането на плащането на вноски по презастрахователния договор води до неговото прекратяване и нарушаване на финансовата стабилност на фонда, както и на препоръките на Европейската комисия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Сотиров, в коригираното предложение на господин Икономов има нова алинея, която казва че ако не бъде одобрен предложеният бюджет се прилага миналогодишния, т.е. вариант да няма плащане не съществува. Вариант да няма финанси да бъдат изпълнени задълженията на Гаранционния фонд също няма. Господин Икономов в ал. 9 е посочил точно този въпрос. Вашият текст е към първоначалното предложение, а не към това, което току що беше направено.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В ал. 8 е записано: „Комисията одобрява проекта на годишния бюджет на фонда…”, а не годишният бюджет, т.е. първо да се одобри проекта. Нямаме свършен факт на одобряване от Надзорния съвет, съответно имаме проект който КФН трябва да одобри.
Г-Н НИКОЛАЙ СОТИРОВ: От 2006 г. откакто е приет Кодексът за застраховането тези правомощия съществуват и са на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, но до този момент те не са упражнявани. Кое налага да стане такава законова промяна, след като съществува и досега?
Уважаеми господа народни представители, моля като вземате решение да прецените дали един работещ и функциониращ сега механизъм на контрол от страна на държавата в лицето на Комисията за финансов надзор следва да се обремени с още една регулация. Това може да създаде само затруднения. Без да се използват вече предоставени правомощия се искат нови, без ясна представа за тяхната реализация. Разбираемо е предложението в доклада на Комисията по правни въпроси - § 3 да отпадне, което съвпада с другите две предложения, именно на господин Иванов и на господин Нотев, и е позицията и на Гаранционния фонд.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем застрахователите и след това и представител на Комисията по финансов надзор.
Г-Н ОРЛИН ПЕНЕВ: Аз за кратко време успях да се запозная с двете нови алинеи, които се предлагат към § 3. Бих искал да направя една бележка. В европейската практика съществуват три вида фондове: такива създадени от държавата и управлявани от държавата; фондове, които са създадени с регулаторно решение и управлявани от частни лица, какъвто е нашият Гаранционен фонд и третите фондове – частни фондове, управлявани от частни лица. Няма четвърти вид, който ние в момента се опитваме да направим – фонд, който е създаден с регулативна мярка от държавата, т.е. определени са вноските от Комисията по финансов надзор да се управлява пак от държавата.
По отношение на самите конкретни текстове бих искал да кажа следното: какво ще стане, ако този проект за бюджет не се одобри? В Правната комисия на миналото заседание стана въпрос за това, какво става ако проектът за бюджет не се одобри? Ще има препратки към § 9 и вие ще ми кажете: „Ще работите както миналата година”. Докога ще караме така – докато някой го одобри или не го одобри. Второ, 70 % от бюджета на фонда са обезщетения. Представете си, че тази година сме платили 10 млн.лева, догодина може да се наложи да плащаме още в началото на годината 10 млн.лева. Какво ще правим, ако Вие ни одобрите бюджет 1/7 от годишния бюджет? Нищо не можем да направим. Не можем да плащаме, не можем да посрещнем задълженията на фонда. Ние и предишният път на заседанието на комисията тук и на заседанието на Правната комисия изразихме нашето категорично становище, че § 3 трябва да отпадне и да остане съществуващия вариант, тъй като считаме, че механизмите за контрол върху бюджета на фонда от страна на Комисията за финансов надзор са напълно достатъчни, за да бъде контролиран този бюджет в размера, в който бъде гласуван от Управителния съвет на фонда. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Пенев, в духа на диалог и прецизност ал. 9 завършва със следното изречение: „При възникване на необходимост от извършване на разходи с по-висок размер, Управителният съвет ги извършва след разрешение на комисията”.
Г-Н ОРЛИН ПЕНЕВ: Господин председател, това е наистина така, но въпросът е, че докато отидем да искаме разрешение от комисията и го получим, те ще ни обложат с 12 % лихва и трябва да ги плаща пак фонда.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам да чуем представителя на Комисията за финансов надзор.
Г-Н ЕМИЛ АТАНАСОВ: Аз искам първо да кажа, че напълно съм съгласен с почти всичко, което господин Сотиров каза. Действително между Комисията за финансов надзор и ръководството на Гаранционния фонд съществуват много близки, делови и коректни контакти. Не знам дали си спомняте, тъй като предизвика в тази комисия и в Правната комисия сериозни дебати етимологията на възникването на този проблем. Той възникна не защото те не са представили съответните документи, не защото не са гледани от председателя и съответно управлението не си е дало становището по тях и не защото в тях има незаконосъобразност.
Конкретният проблем възникна на заседание на комисията, когато се гледаше вноската на Гаранционния фонд, която всяка година трябва да се определя от Комисията за финансов надзор и съответно към тези документи бяха приложени документите, свързани с бюджета на фонда. В качеството ми на заместник- председател аз съм се запознал, не съм имал възражения и този бюджет е минал през управление „Застрахователен надзор”. На следващ етап, тъй като комисията е колективен орган, тя има естествено и по-високи права от заместник-председателя, в хода на разглеждането на вноската възникнаха тези въпроси, свързани главно с два проблема. Единият беше за така наречения „инвестиционен имот”, който беше посочен и другият проблем беше свързан с нарастването на административните разходи. След това беше осъществена среща между ръководството на комисията и съответно с представителите на Гаранционния фонд и така или иначе останаха нерешени проблеми, които впоследствие, след намеса на асоциацията и допълнителни разговори се решиха. На тази база възникна въпросът, ако не се решат по този начин въпросите, как те биха могли да бъдат решени? Тъй като с компетентността на комисията на база на поднормативна законова уредба това не може да се случи. От там дойде предложението за промяна в нормативната уредба и това предложение ,отново казвам, тръгна от Комисията за финансов надзор.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека чуем представите-лите на застрахователите. Имам предвид следният въпрос – 22 % увеличение на административните разходи. Какво е било основанието Ви за едно такова увеличение на вашия бюджет?
Г-Н НИКОЛАЙ СОТИРОВ: В сравнение с бюджета, който бе приет през 2008 г., за 2009 г. е налице 15 % намаление на административните разходи процентно на бюджета, който бе приет за работа през 2009 г. Това е именно поради факта, че законовата рамка ни дава възможност и ни задължава докъде да се простират административните разходи на Гаранционния фонд, която рамка ние стриктно я спазваме и до този момент нямаме никаква санкция от страна на комисията. В какво се изразява и се налага това увеличение? До 2007 г. Гаранционният фонд изплащаше и регулираше щети само на територията на България. От 2007 г. ние регламентираме, определяме и изплащаме обезщетения и за настъпили събития в страните членки на Европейския съюз. Това е свързано с допълнителни разходи, както по отношение установяването на основанията за изплащане и възстановяване на крупни суми. Ще ви дам един пример. Предполагам ще разберете какво е една претенция от 300 000 евро, за да бъде свалена на 30 000 евро, какви разходи допълнително се налага да се направят, за да може да се стигне до този положителен резултат. Във връзка с увеличения брой на щети, които нараснаха в Гаранционния фонд за съжаление състава, който трябва да обработва тези щети е по-голям.
Уважаемите народни представители трябва да знаят, че Гаранционният фонд регулира и администрира още един фонд – Обезпечителния фонд, без бюджет за обслужването и администрирането на този фонд. Разходите именно за администрирането на този фонд досега се извършваха от администрацията на Гаранционния фонд. Нарасналият брой на тези обслужвания са също свързани с дейността.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Сотиров, разбрахме вашите аргументи.
Има ли народни представители, които желаят накратко да вземат думата?
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз тук искам само да добавя, че пише „необосновано завишение”. Мисля, че представителите на комисията и всички ние можем да преценим кога е необосновано завишен един разход или когато е обосновано завишен. След като това нещо, което се е случило е било за пръв път, явно не е практика и се надяваме, че няма да се повтаря и не би следвало да ви притеснява една такава регулация.
Второ, по отношение на забавянето, искам да кажа, че достатъчно големи срокове за забавяне има във вашия правилник по изплащане на обезщетенията. Там има срокове от два месеца, плюс събиране на допълнителни доказателства. Мисля, че в този срок становище ще даде и Комисията по финансов надзор за това дали един допълнителен разход е удачен или не е удачен.
Господин председател, аз предлагам да преминем към гласуване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители виждам, че не желаят да вземат думата.
Подлагам на гласуване първо предложението на господин Икономов . За прецизност ще Ви го прочета още веднъж.
„§ 3. В чл. 290 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2, т. 5 накрая се добавя „след одобряване от комисията”.
2. Създават се нови ал. 8 и 9:
(8) Комисията одобрява проекта на годишен бюджет на фонда или го връща за преработване, когато противоречи на разпоредбите на този кодекс и подзаконовите актове по прилагането му, застрашава финансовата стабилност на фонда или интересите на лицата, които имат право на вземане от фонда или когато административните разходи на фонда са необосновано завишени, като дава задължителни указания.
(9) Когато до началото на съответната година няма приет годишен бюджет на фонда, до неговото приемане, разходите на фонда се извършват до размера на тези за съответния период на предходната година. При възникване на необходимост от извършване на разходи с по-висок размер, управителният съвет ги извършва след разрешение на комисията.
2. Да се създаде нов § 4:
§ 4. В чл. 291, ал. 3, т. 6 накрая се добавя „и на комисията”.
Моля, който е съгласен с прочетеното от мен предложение, да гласува.
Гласували 14 „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложенията на народните представители Явор Нотев и Иван Иванов при това положение отпадат. Предстои ни да направим едно формално гласуване.
Моля, който е съгласен с отпадането на § 3, да гласува.
Гласували „за” - няма. Против? Няма. Въздържали се? 14.
Не се приема. Тези предложения отпаднаха.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА.
Подкрепяме наименованието Заключителна разпоредба.
Параграф 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
Някой да желае думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на § 4, който става § 5, да гласува.
Гласували 14 „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Да благодарим на нашите гости. Този закон беше приет на второ четене.

Преминаваме към точка втора от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, № 054-01-32, внесен от Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов на 01.04.2010 г. и № 054-01-34, внесен от Валентин Иванов, Николай Пехливанов и Десислав Чуколов – за първо четене.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин председател, ако може по точка втора да обявя конфликт на интереси. Няма да взема участие в гласуването по т. 2, тъй като съм независим оценител.
Искам по точка 3 да подкрепя колегите. Налага се да отида на друго мероприятие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие декларирате, че няма да гласувате, тъй като сте независим оценител, но е хубаво да сте тук, за да ползваме експертизата Ви, без да гласувате.
Наши гости по тази точка са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Валентина Танева – държавен експерт в дирекция „Икономическа политика” и Илона Стойкова – началник на отдел „Нормативни актове” в дирекция „Правна”;
от Камарата на независимите оценители -- Людмил Симов – председател, Борис Гиздаков и Здравко Ленков;
от Асоциация на българските оценители -- Валентин Първанов - председател и Веселина Генева;
от Българска стопанска камара – Татяна Илева.
Ще помоля вносителите да представят своите законопроекти.
Давам думата на народния представител Валентин Николов.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: През 2008 г. е създаден Законът за независимите оценители. През месец май е взет БУЛСТАТ на камарата, която е учредена и де факто от месец септември до месец декември всички независими оценители, които са имали безсрочен лиценз от Агенцията за приватизация е трябвало да се запишат, което те не са успели да направят. По данни на Агенцията за приватизация 60 % от тях не са успели да влязат в тази камара. За това едно от предложенията е по § 5, а именно: „Лицата, получили безсрочен лиценз за оценители в Агенцията за приватизация по реда на наредба за анализите на правното състояние… се вписват в регистъра”. Ако три години, съгласно този закон не упражняват оценителска дейност, те губят правото за това. Поради тази причина не е сложен срок, но между първо и второ четене щом се прецени, че трябва да се сложи срок, аз съм съгласен да се направи това.
Относно чл. 22. Понеже и сега Камарата на независимите оценители е на доброволно членуващите в нея, поради тази причина сме решили да сложим думата „доброволно”. Виждам, че не се приема добре това нещо, с цел че се ситуират и други камари с такъв вид наименование. Можем да помислим и по този текст, но аз държа като философия да гласуваме това предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има общ законопроект внесен от народните представители Валентин Иванов, Николай Пехливанов и Десислав Чуколов.
Има ли кой да го представи, колеги?
Г-Н НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Нашите мотиви за внесените законови промени са аналогични на колегите от ГЕРБ. Камарата има организационни пропуски при въвеждането на публичния регистър и вписването на оценителите в него. Законът влиза в сила на 15 декември 2008 г., а първите указания и срокът за вписване за определяне от камарата е през втората половина на месец октомври 2009 г. Практически регистрирането на независимите оценители се реализира само за месец и половина. В тази връзка ние предлагаме удължаване на срока до 1 септември 2010 г. Запознах се със становището на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Те изцяло подкрепят мотивите с предложение срокът да бъде в края на годината. Това е в общи линии.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем становището на Министерството на икономиката, енергетика и туризма и по двата законопроекта.
Г-ЖА ИЛОНА СТОЙКОВА: По първия представен законопроект мотивите ни са кратки и ясно изложени в становището и няма да ги повтарям. Искам да отбележа, че предлагаме в чл. 22 да се добави нова ал. 2, в която да се каже, че „членуването на независимите оценители в камарата е доброволно”, като се преномерират съответно алинеите надолу – ал.2 и следващите на същия член. Тъй като до нас достигнаха сигнали, че има превратно тълкуване дали членуването в камарата е доброволно или не.
По принцип сме против така предложената редакция на чл. 22, ал. 1, защото считаме, че камарата наистина в смисъла на закона трябва да е представителна организация за всички оценители. Всички оценители, които могат да оценяват тази професия и носят името независим оценител, трябва да се впишат в регистъра на камарата, така че тя не е организация само на доброволно членуващи в нея.
По § 2 подкрепяме предложението изцяло, като предлагаме в края на предложената редакция от вас да се сложи срок до 30 декември 2010 г. Предполагаем срок за приемане и влизане в сила на този закон е около средата на годината, така че за половин година всички, които имат право да се впишат в регистъра по право ще имат тази възможност. Срокът от половин година е предостатъчен.
По втория законопроект сме категорично против по така предложеното допълнение. Тази редакция дава права на Камарата по целесъобразност, без критерии за предпоставките, които са дадени за професионални качества и т.н. на лица, които са пропуснали да се впишат по преценка на камарата. Тук се въвежда субективизъм, това са предпоставки за корупция. Считаме, че мотивите за това предложение, тъй като са аналогични като тези в първия законопроект, просто трябва да се подкрепят като мотиви, но нашето мнение е, че трябва да се удължи срокът, а не да се прави такова допълнение на закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ленков от Камарата на независимите оценители.
Г-Н ЗДРАВКО ЛЕНКОВ: Ние сме запознали вносителите с едно пространно становище и по двата законопроекта, така че ще Ви спестя едно пространно изложение. Основното е да се знае, че самата Камара е една съсловна организация, която е създадена със закон и той е устройствен по принцип. Тя поначало е управомощена с определени публичноправни функции и те са свързани с организирането, контрола и дисциплинираността и с управлението на така вече създадената със закон професия на независимия оценител. Съвсем очевидно е, че такива публичноправни функции изключват онова подчертаване на доброволния принцип, който е характерен за синдикатите в крайна сметка и за юридическите лица с нестопанска цел. С други думи даваме отговор на този чл. 22.
По отношение на чл. 2, пак с цел да подпомогнем максимално нормотворческата дейност на народните представители, сме дали съвсем лаконичен проект в контекст с нашите съображения за изменение в закона. Просто ще Ви го прочета като текст.
В § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за независимите оценители думите „една година от влизането в сила на закона” се заменят с: „до 31 декември 2010 г.”. Считам, че това е съвсем ясно и коректно и се постигат целите на законопроекта. Искам само да кажа, че е правно допустимо срокът да бъде променян.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Първанов от Асоциация на българските оценители.
Г-Н ВАЛЕНТИН ПЪРВАНОВ: Искам да се съглася със смисъла на направените предложения за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители. Тъй като ако се върна още в историята на неговото приемане и утвърждаване, изискването на Комисията за защита на конкуренцията беше, че регистърът е задължителен за вписване на всички независими оценители.
Подкрепям предложението до края на годината да се удължи срокът за регистриране на пропусналите срока досега, но членството в камарата не е задължително. Има съответните текстове за това в закона. В този смисъл, аз подкрепям всяко изменение в закона от името на нашата организация, което не задължава всички регистрирани в регистъра оценители под строй да участват и в камарата, за да присъстват и там като членове. Такова беше и изискването на Комисията за защита на конкуренцията тогава, такъв беше и смисълът на приетия закон.
Искам да направя две различни предложения за допълнение и изменение на закона, тъй като смятам, че в досегашния закон има неизчистени докрай неща, които внасят недоразумение.
Първо, в чл. 11, ал. 1, т. 7 се казва: „Независимият оценител се заличава от регистъра при следните обстоятелства: …”. В т. 7 се казва: „неплащане на членския внос за повече от 3 месеца, ако е член…”. Искам да кажа, че е противоречиво и неправилно да се смята, че който не си е платил членския внос, ако е член на камарата да бъде заличен от регистъра на камарата. Това са две различни неща. На едното място в регистъра той е задължен да може да изпълнява професията. Членството в камарата действително е доброволно и такъв е смисълът на целия закон.
Ако уважаемите народни представители счетат за необходимо, предлагам второ допълнение към чл. 34, където се коментира финансирането на дейността на камарата. Струва ми, че тук е пропусната, разбира се формално, но е съществена позиция във финансирането на Камарата на независимите оценители, а именно средствата, които са останали от регистъра, където бяха вписани всички няколко хиляди оценители. Таксата която се изиска тогава и всички ние я заплатихме за регистрирането на една професия на независим оценител беше 120 лева. Като имате предвид, че над 1 500 човека са си регистрирали професиите, това прави минимум 120 000 – 15 000 лева, а не е записано в закона как се осигурява финансирането от дейността на камарата, от съществуването и поддържането на регистъра ли става това. Това са моите предложения.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Първо, искам да обявя конфликт на интереси, защото аз съм оценител. Не съм от тази комисия, но искам да вметна някои неща. Изненадана съм, че тук се говори не за законопроекта, а за финансиране, за неща които в момента не са предмет на комисията. Законът е такъв, че трябва да бъде променен. Има много недостатъци в него, защото той се подготви от един определен кръг, ако мога така да кажа и тепърва предстоят промени по отношение на закона от работната група, която работи по него.
По отношение на предложението, което е подкрепено от министерството по § 22 за доброволно членуващи в камарата. Тук държавата е вменила функциите на един единствен орган, а това е Камарата на независимите оценители да регулира професията. Тя е един регулаторен орган, не асоциации, не други камари на оценителите, а тази камара, която е учредена по закона за Камарата на независимите оценители.
Аз съм член и на другите камари - Камарата на проектантите на инвестиционното проектиране и Камарата на строителите. Никъде няма такава дума. По отношение на Камарата на архитектите и Камарата на инженерите, които общо взето имат еднаква политика, а това е политиката да регулират професията, да защитават правата на оценителите, да следят за тяхната компетентност и тяхното професионално израстване, така че в Камарата на инженерите абсолютно е задължително участието. Регистърът се поддържа от самата камара и който упражнява професията проектант, задължително трябва да бъде включен в регистъра, за да упражнява тази професия и да стане член на камарата. Какво дава членството? Членството дава комуникацията, дава усъвършенстването на самата професия и регулирането на професията. Не може да разхвърляме членовете си в много сдружения и други камари и да искаме да има един добър продукт, оценителската дейност е с обществено значение и трябва да бъде на едно добро ниво.
Аз предлагам чл. 22 да отпадне. Наистина срокът е кратък и би следвало да бъде разширен, за да имат възможност колегите, които не са успели да влязат в регистъра да могат спокойно да се регистрират и да продължат да работят в тази посока.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Илиева от БСК.
Г-ЖА ТАТЯНА ИЛЕВА: По § 5 и § 22 Българска стопанска камара изцяло подкрепя Камарата на независимите оценители в България. Ние сме представили писмено нашето становище.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Пехливанов.
Г-Н НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Аз искам само да отговоря на колежката, която се изказа преди мен. Като цяло не е уреден въпросът с браншовите организации в страната и обществото наистина има нужда от едно кардинално решение за браншовите организации. Браншовите организации ли са тези, които ще се лицензират? Трябва ли да си член действително и какъв е статутът на тези организации? Аз предлагам да не навлизаме в частност и да разглеждаме този частен случай, а да навлизаме в общия проблем, да поставим в бъдеще една задача и да го решим кардинално. Така или иначе на камарата и е даден някакъв статут, дадена и е възможност за лицензионен режим.
Аз предлагам да се обединим всички около срока, който и неправителствените организации потвърдиха – края на 2010 г. Също така да отпадне задължителното членство в камарата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: В продължение на изказването на колегата Пехливанов искам да се обединим в момента около срока, който е консенсусен. Искането е да се удължи до края на годината. Разбирам, че тази дума „доброволно”, която е включена в чл. 22 наистина започва да създава една неяснота относно целия статут на камарата. Мисля, че това е предмет за дебат на по-различно ниво и по-кардинално решение от това, дали камарата да бъде една, дали да бъдат няколко и не мисля, че точно сега е мястото.
Предлагам да приемем предложението на колегите, което е за промените в закона, като ние между първо и второ четене се ангажираме да премахнем думата „доброволно”, която Ви притеснява и да сложим срока. Не мисля, че така предложеният законопроект от колегите от Атака би могъл да се приеме в този вид, но той като цяло подкрепя основната идея и би било по-коректно да го оттеглите.
Г-Н НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Аз не съм запознат изцяло с правилника. Имаме ли възможност да се обединим около едни общи текстове, които да ги внесем на първо четене?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Между първо и второ четене могат да бъдат направени корекции. Единственото уточнение е, че предишният срок, който е бил даден е изтекъл и не може да бъде удължен, а трябва да има нов срок, както господин Николов и господин Икономов посочиха - 31 декември т.г. Това е нов срок, не е продължение на предишния.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Аз също подкрепям направеното предложение за новия срок, т.е. да дадем възможност на тези, които не са успели да се регистрират да направят това до края на тази година. Предлагам това да бъде единствената промяна, тъй като колежката е права. Законът се нуждае от съществени промени .
Една широкопредставителна работна група, с представители на камарата, на асоциацията, на министерството, народни представители, които имат желание да работят в тази посока, да се заеме с този закон, така че наистина да направим съществени промени, които ще доведат този въпрос с независимите оценители да бъде решен.
Искам да кажа, че пряко съм се занимавала с този законопроект. Не е правен в тесен кръг, напротив инициативата дойде от Стопанска камара, тяхно беше предложението. Господин Захариев също участва активно, така че имаше широко представителство. Разбира се, не сме имали възможността да огледаме всички съществени неща, още повече, че сега имаме година и половина откакто действа този закон и вече нещата могат да се видят по-спокойно.
Смятам, че това което каза господин Захариев е абсолютно правилно. Има някои текстове, които си противоречат, но мисля, че имаме достатъчно време да направим съществените промени в закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Янева. Не виждам други народни представители, които искат думата.
Подлагам на гласуване за първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, внесен от Валентин Николов , Никола Белишки и Георги Иканомов.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 15 „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на първо гласуване законопроекта, внесен от Валентин Иванов, Николай Пехливанов и Десислав Чуколов отново за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували „за” - няма. Против? Няма. Въздържали се? 15.
Не се приема.
Благодаря на нашите гости за тяхното съдействие по тази точка.

Преминаваме към точка трета от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за приемане на Декларация по смисъла на чл. ХІ, раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на Конвенцията по отношение на Световната организация по туризъм в съответствие с Приложение № 18 към Конвенцията, № 002-01-21, внесен от Министерския съвет на 26.03.2010 г. – за първо четене.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Константин Ботев – главен експерт в дирекция „Туристическа политика” и Павлина Колева – старши юрисконсулт, дирекция „Правна”.
Моля да представите Законопроекта за приемане на Декларация по смисъла на чл. ХІ, раздел 43 от Конвенцията на ООН.
Г-Н КОНСТАНТИН БОТЕВ: Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на Конвенцията по отношение на Световната организация по туризъм урежда взаимоотношенията на всяка държава-страна по нея да предостави по отношение на всяка специализирана организация на ООН, в която членува и към която се прилага Конвенцията определени привилегии и имунитети.
Всяка специализирана организация определя категориите, длъжностните лица по отношение на които се прилагат разпоредбите на конвенцията. Тя съобщава това на правителствата на всички държави – страни по тази Конвенция по отношение на въпросната организация, а така също на Генералния секретар на ООН.
Световната организация по туризъм е специализирана агенция към ООН, водеща международна организация в сферата на туризма. Учредена е на 27 септември 1970 г. в Мексико сити на специализирано заседание на Генералната асамблея на Международния съюз на туристическите организации. От 1980 година този ден се чества като световен ден на туризма. В него членуват 150 държави и територии и има над 400 асоциирани членове от частния сектор, образователни институции, туристически асоциации и власти.
Република България е приета за пълноправен член на Световната организация по туризъм от месец януари 1976 година. През 1985 г. страната е била домакин на Шестата генерална асамблея, а през 2005 г. на 75-та сесия на Изпълнителния съвет на организацията.
В момента се провежда и 51-та сесия на Комисията на Европа към Световната организация по туризъм към ООН.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Ботев за краткото и ясно представяне.
Има ли народни представители, които искат думата по тази точка? Не виждам.
Колеги, подлагам за гласуване на първо четене на Законопроекта за приемане Декларация по смисъла на чл. ХІ, раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на Конвенцията по отношение на Световната организация по туризъм в съответствие с Приложение № 18 към Конвенцията, № 002-01-21, внесен от Министерския съвет на 26.03.2010 г. – за първо четене.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 15 „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към обсъждане на точка Разни от дневния ред.
Давам думата на господин Георги Икономов.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз искам да обърна внимание на комисията, не знам дали тук му е мястото, но тъй като сме Икономическа комисия ще ви запозная с този въпрос. Мисля, че използваната в момента декларация от Сметната палата, която всички ние подаваме по Закона за деклариране на имуществото на висшите държавни длъжности има неща, които според мен трябва да се коригират. Целта на тази декларация е да дава точно финансово и имуществено състояние на всеки от нас към края на годината. В момента тя това нещо не го прави. Ние сме длъжни да декларираме всяко нещо, което е в посока увеличение на имуществото или на парични средства. Обаче намалението на паричните средства, били в банкова сметка или в налични суми в брой, те не се декларират. В един момент тези декларации са публични. Декларира се само промяната в посока увеличение, това съм го уточнил изрично най-малко пет пъти.
Декларацията е публична, в един момент се отваря страницата и се вижда, че си купил апартамент, а в същото време не се вижда сумата от къде е.
Може ли да инициираме някаква промяна и това в нашите правомощия ли е, да проведем среща с представители на Сметната палата, за да изясним нещата, защото много по-правилно би било наистина да се декларира моментното състояние към 31.12. с.г.?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Идеята е отлична. В Бюджетната комисия може да бъде придвижена.
Колеги, благодаря за активното участие в днешното заседание на комисията.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 16.00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Траянка Стоянова
(61 521)