1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол внесен от Делян Добрев и група народни представители на 3 юни 2010 г. за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия внесен от н.п. Лъчезар Иванов на 15 юни 2010 г. за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, внесен от Министерски съвет на 3 юни 2010 г. за първо четене.
4.Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 21


На 30 юни 2010 година, (сряда) от 14.15 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2, се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 054-01-51, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 3 юни 2010 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 054-01-56, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 15 юни 2010 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2010 г. -- за първо четене.
4. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 14,00 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, присъстват 14 народни представители. Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.

Предложен Ви е следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 054-01-51, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 3 юни 2010 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 054-01-56, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 15 юни 2010 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2010 г. -- за първо четене.
4. Разни.
Колеги, има молба от народния представител Лъчезар Иванов, който няма възможност да присъства днес на заседанието, да отложим законопроекта, който той е внесъл, тъй като няма кой да го представи, за 7 юли.
Така че ще ви предложа на гласуване програмата, като т. 3 става т. 2 и т. 4 става т. 3. Като отлагаме разглеждането на законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Ако приемате този дневен ред с отлагането на т. 2, моля да гласувате.
Гласували 14 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приет е дневният ред.

По първа точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Лъчезар Борисов – началник отдел в дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие”;
от Министерство на регионалното развитие и благоустройството -- Петя Тянкова – съветник на мининтъра;
от Сметната палата -- доц. Евгения Пенкова – член на Сметната палата;
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол -- Емил Караниколов – изпълнителен директор и Димитър Бъчваров – член на Надзорния съвет.
Давам думата на някой от вносителите да представи законопроекта.
Господин Добрев, Вие или някой от другите вносители?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложеният законопроект предвижда от една страна решаване на проблемите свързани с разминаването между Закона за приватизация и следприватизационен контрол и разпоредбите в Закона за държавна собственост свързани с тълкуване на нормите, а също и с блокиране на някои от продажбите на имоти частна държавна собственост след като те бяха прехвърлени в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. И по-конкретно тези за продажба на имотите частна държавна собственост с данъчна оценка под 500 000 лв. Законопроектът ще внесе яснота между двете норми – Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Закона за държавна собственост. Именно, че продажбата на имотите частна държавна собственост, с данъчна оценка под 500 000 лв. е от компетентността на областните управители.
Прилагането на този ред ще има положителен ефект върху бюджета, тъй като приходите от продажбата на имоти ще се отчетат в централния бюджет над черта, а сделките ще бъдат реализирани по-бързо от съответните компетентни звена в областните администрации, където се съхраняват и документалните досиета на имотите. От друга страна Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол няма да бъде натоварена с изключително голям обем от сделки за малки имоти, а ще концентрира работата си върху продажбата на по-големи значителни стратегически имоти с данъчна оценка над 500 000 лв., както и върху приватизацията на акционерното и дяловото участие в търговските дружества.
Законопроектът детайлизира процедурите за продажбата на имоти частна държавна собственост, които са предоставени за управление на или придобити от държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Продажбата на такива имоти ще се осъществява по реда на Закона за държавната собственост, както и досега.
По отношение на имотите частна държавна собственост, законопроектът предвижда решение за приватизация на имот частна държавна собственост с данъчна оценка над 500 000 лв., да се приема от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, след предложение от ръководителя на ведомството, което управлява имота и от областния управител в случаите на чл. 18, ал. 1 от Закона за държавната собственост. Процедурата за приватизация ще бъде предхождана от решение на Министерски съвет, в което ще се определя метода и условията за приватизация на имота.
Със законопроекта с цел избягване на тълкуване точно и конкретно се определя понятието „започната процедура”, тъй като в приетия през месец март 2009 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол е предвидено, че започнатите процедури се довършват по стария ред. По-конкретно законопроектът предвижда, че за започната процедура се счита такава, когато е налице първо, прието решение на управителния орган на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Второ, издадена заповед на областния управител за откриване на тръжната процедура. Трето, прието решение на Министерски съвет.
С оглед на описаните по-горе мотиви в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се правят и съответните изменения в Закона за държавната собственост, за да се постигне максимално кореспондиране между Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Закона за държавната собственост и да се избегне възможно тълкуване на нормите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Добрев.
Нека да чуем мнението и на нашите гости. Има писмено становище от Министерство на икономиката. Желаете ли да добавите нещо към него? Накратко кажете подкрепяте ли и имате ли някакви забележки към проектозакона.
ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, подкрепяме законопроекта. Практиката показа, че са налице някои трудности, които са свързани с тълкуване на нормите, а по-конкретно съвсем накратко бих казал, в Закона за държавната собственост пише, че „продажбата на имоти частна държавна собственост се извършва от областните управители в случаите, когато данъчната оценка е под 500 000”, а в същото време имаше и препратка към Закона за приватизация, че тази продажба се осъществява от Агенцията за приватизация и това пораждаше тълкуване от една страна.
От друга страна, не беше изчистен въпросът с имотите частна държавна собственост, които са предоставени за управление на държавните предприятия. Тоест, нямаше такова изключение в Закона за приватизация и можеше да се тълкува, че тази продажба се осъществява от Агенцията. Със законопроекта са избегнати тези проблеми. Така че Министерство на икономиката го подкрепя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем госпожа Тянкова от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, дали подкрепяте и какви забележки имате.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Министерство на регионалното развитие и благоустройството подкрепя законопроекта. Нямаме бележки по така внесения законопроект.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем доц. Пенкова от Сметната палата.
Аз поисках да бъдете поканени, дотолкова доколкото да прецените като сериозна, авторитетна институция, дали по този начин има някакви опасности и рискове от корупционни практики. Затова Ви поканихме госпожо Пенкова, ако има такива проблеми от сега да бъдат решени.
ДОЦ. ЕВГЕНИЯ ПЕНКОВА: Ние писмено становище не сме правили, защото считаме, че това е решение по целесъобразност, по което ние не се произнасяме. Тази поправка, която се предлага практически само прецизира, което нещо вече е прието в новия закон. Така че считаме, че е правилно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, какво смята по тези текстове.
Заповядайте.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: След като се запознахме с проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол считаме, че същият е съобразен с действащото в България законодателство в частта му за разпореждане с имоти частна държавна собственост, а именно вземане на решения на Министерски съвет и съгласие от органите, които го управляват и съответно от областния управител в случаите по чл. 18. Считам, че нямаме забележки по проекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Бъчваров.
ДИМИТЪР БЪЧВАРОВ: Аз съм член на Надзорния съвет на Агенцията и понеже имах отношение при подготовката на сегашния текст, който се изменя, искам да споделя, уважаеми дами и господа, следното:
Първо, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е специализиран орган за разпореждане с държавна собственост. Областните управители са орган с обща компетентност. Принципът на една добра администрация е винаги специализираните органи да извършат специализираната дейност, а не тези с обща компетентност.
Второ, областните управители, ако внимателно прочетем Конституцията и законите, са преди всичко държавни органи с контролни функции. Те следят за спазване на закона. Те имат много ограничени или никакви изпълнителски права. А разпореждането с държавна собственост от тяхна страна, така да се каже, периферно, поставя един въпрос, а тях самите кой ги контролира за тези сделки? Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол с последните изменения, както се казва къща от стъкло, има много сериозен контрол и политически, и експертен. Тя може да бъде един орган, който с много по-висока ефективност да изпълнява тези функции. Не бих се съгласил, че няма капацитет. Но ако все пак съображенията, че за сделки на малка стойност и с оглед ускоряване на процеса е необходимо да има някакъв праг, по- скоро разумният праг би бил 50 000 лв., а не 500 000, защото практически няма държавни имоти с данъчни оценки над 500 000 лв. И ако се приеме изменението в същност е бламиране на текста от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. На практика се връща старото положение. Бих се въздържал от коментар, дали то създава възможности за корупция или не, а това разбира се, Вие като политици трябва да прецените. Но в момента в България 52 органа се разпореждат с държавна собственост. Това само по себе си е проблем и би трябвало да се върви към концентриране на тази дейност в специализирани органи, в специализирана администрация поставена под много строг контрол.
Областните управители и министрите по-скоро трябва да заявяват, да определят какво да се продаде, а не сами да извършват тази до голяма степен техническа дейност. Това са съображенията, които искам да споделя с вас.
Мисля, че по-рационално е да се извършат корекции, прагът да бъде 50 000 лв. А що се касае до отнасянето на приходите от продажбата на имоти не в резервния, а в Сребърния фонд, това може да се допълни в закона с една алинея, че приходите от сделките с държавни имоти се отнасят по сметка или по ред определен от министъра на финансите. Както и другите. Те са чисто технически въпроси, дали има или няма противоречие с друг закон. Плюс това принципът lex specialis derogat legi generali е налице. Законът за приватизация и следприватизационен контрол е специален закон. Така че това са неща, които могат да се решат с много правни техники.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Бъчваров.
Заповядайте колеги, който желае думата за въпроси.
АННА ЯНЕВА: Господин Димитров, аз имам въпрос към вносителите и към господин Добрев. Извън написаните мотиви има ли други мотиви за направеното предложение, тъй като възможността имотите частна-държавна собственост да се продават и да се приватизират от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, на практика стана възможно след последните промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, които промени ние приехме само преди няколко месеца. Изведнъж няколко месеца след това установяваме, че има проблеми свързани с възможността или невъзможността Агенцията за приватизация да приватизира всички имоти. Затова питам, тъй като в нашата комисия си казваме, че си говорим честно и откровено, нека да кажем какви са мотивите за това предложение.
Вторият въпрос, на който частично отговори господин Бъчваров, знаем ли колко от имотите са до 500 000 и колко са над 500 000? Ако е вярно това, което казва господин Бъчваров имоти над 500 000 лв. с данъчна оценка няма, така че по същество ние връщаме старото положение и стария текст в закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси?
Преди да дам думата на господин Добрев да Ви кажа колеги, мен какво ме притеснява. Аз съм далеч от всякакво съмнение, че господин Добрев или групата народни представители, които са направили това предложение нямат най-добри очаквани намерения. Големият стратегически избор, който трябва да направим е това, което каза и господин Бъчваров, дали 52 различни институции да боравят с държавната собственост или да имаме една специализирана институция? Това в голяма степен, както ни беше казано и от Сметната палата, е политически избор. Колеги, ние трябва да вземем това решение и да видим доколко то е сполучливо или не.
Заповядайте господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Мотивите са два. Единият е, че има множество имоти на много ниска данъчна стойност, които няма смисъл да бъдат разглеждани от Агенцията по приватизация. Ние проведохме една среща с областните управители. Те дадоха примери, в които имат имоти по 2000 – 3000 лв., с които трябва да се занимава Агенцията по приватизация. Това е несериозно и за Агенция по приватизация ще представлява много голяма трудност да борави с документите по тези имоти и да се разпорежда с тях. Затова е много по-удачно те да бъдат продавани от областните управители, още повече, че вторият мотив при тях процедурата наистина ще бъде много по-бърза, отколкото в Агенция по приватизация. Не на последно място за такъв тип малки имоти, ако продажбата е от самата областна управа, примерно в Ямбол те казаха, че имат много на брой такива малки обекти, дори и прозрачността и публичността ще е по-голяма, защото е много по-вероятно местните хора да разберат за тази продажба от областната администрация и от общинската администрация на място, отколкото чрез процедура провеждана в Агенцията по приватизация. Разбира се и разходи свързани с участие в търга. Най-вероятно при малки имоти 2000, 3000, 5000, 10 000, 15 000 лв. ще участват много повече хора, ако процедурата се провежда на място от областна администрация, отколкото кандидати да идват в София да правят допълнителни разходи за един имот, който не го заслужава. Това са мотивите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Добрев.
Аз искам да попитам някои от нашите гости, имат ли информация от имотите частна държавна собственост колко са под 500 000 лв. и колко са над 500 000 лв. от всичките активи. Ако не, поне приблизително да ни дадете някакъв отговор. Защото като знам, че става въпрос за данъчни оценки и данъчните оценки са все още занижени в България, независимо от кризата и независимо от всички проблеми, които има българската икономика в момента, все пак за какво съотношение говорим? Някаква бегла представа някой от нашите гости има ли?
ДИМИТЪР БЪЧВАРОВ: Благодаря господин председател.
Опитах се да направя преди няколко дни такава справка. Честно да Ви кажа в София и в област София открихме само два имота с данъчна оценка държавна над 500 000 лв. Нямам представа в страната какво е положението. А за поземлени имоти, не. Надявам се, че практически такива имоти няма да има.
Предлагам, обмислете дами и господа, примерно праг от 50 000 лв. Това е много по-близко до реализма.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Исках да кажа, че този детайл по това каква да бъде сумата, дали да е 500 000 лв. или по-ниска, може да бъде коментирана и евентуално променена между първо и второ четене. Тук идеята е била, че ако вземем примерно един апартамент в София в центъра на който квадратния метър струва 2000 евро, сто квадрата струват 400 000 евро. И този същият апартамент, ако прага е много нисък, трябва Агенцията по приватизация да го подава, а не областната управа примерно. Този въпрос може да бъде дискутиран между първо и второ четене.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ще помоля Агенцията за приватизация да ни предостави повече информация между първо и второ четене, за да може прагът да бъде максимално обективно определен. А виждам, че господин Добрев като основен вносител е склонен да бъде воден този разговор. Затова дайте ни повече информация колеги. Тъй като дори за един апартамент в центъра на София неговата данъчна оценка е по-ниска от пазарната, господин Добрев. Но ни трябва повече информация, за да може да вземем максимално обективно тези решения. Така че между първо и второ четене ги представете до Комисията, за да има повече яснота.
Колеги, други въпроси.
Господин Недялков, заповядайте.
НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ: Господин председател, аз считам, че трябва да приемем тази промяна, защото в много от случаите областните управи ще бъдат демотивирани дори да съставят актове за държавна собственост. Само преди няколко месеца в долината на тракийските царе се направи акт за държавна собственост на тези могили. Аз зная почти десетки случи, да не кажа стотици в нашата област, където има маломерни парчета земя, които се ползват от фирми, които са близко до регулацията, маломерни с малки размери, които не могат да се използват за строежи. Считам, че само по места могат да бъдат заинтересовани областните управители да решават тези проблеми, които ще бъдат и от полза за гражданите, за да не се разкарват до София и да бъдат мотивирани по-бързо да се решават тези въпроси.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Недялков. Има ли други народни представители, които имат въпроси или изказвания?
Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз като слушам си задавам въпроса, какво ще прави Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол? Каква точно работа ще върши при положение, че имоти които да приватизира няма. Някак си ми се струва, че ще направим нещо, което не сме го дообмислили достатъчно внимателно. Защото доколкото си спомням първата промяна беше аргументирана. Една от регламентациите беше точно тази – Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да има достатъчно работа. Аз не съм против тези неща да се правят от областните управи. Много по-логично и много по-правилно е поне тези дребни обекти до някаква граница да се правят там на место, защото очевидно там ще има интерес. В София кой знае какъв интерес от кравефермата в Елхово, едва ли ще се появи. Трябва да се намери правилният баланс между едното и другото, защото в другия смисъл нещата може да отидат в друга крайност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други желания за изказвания?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По-скоро да помогнем при обосновката и подготовката на конкретното число, тъй като трябва да се определи капацитета на Агенцията и да се каже, че с този ресурс тя може да прави толкова сделки и тогава вече да се определя прага. Тъй като виждате, че слагате един праг и тя остава без работа. Слагате друг праг и прехвърляте всичко върху нея. Да има някакви разчети. Агенцията трябва да подскаже кое е разумното и другия път да го уточни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Затова поисках от Агенцията помощ между първо и второ четене. Тази помощ трябва да означава и ваш ангажимент, колко работа може да свършите с необходимото качество и колко работа да остане към областните управи.
ИВАН БОЖИЛОВ: Агенцията не е само за приватизация, а тя е и за следприватизационен контрол. И доколкото знам има страшно много дела, а там юристите им са доста затруднени. Така че това нека да не се забравя. И да не е само продажби и приватизация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Атанасов.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз съм за промяната в закона, защото не бива да забравяме, че в населените места извън София не трябва да се губи административния капацитет. Ако всичко дойде в София, освен затрудненията на гражданите, при една децентрализация към която се стремим, поначало ще се загубят съвсем малкото специалисти, които са останали в тези райони, за да може да извършват съответно по-нататъшните реформи. Наистина е дискусионно. И тук достатъчно се каза каква да бъде точно границата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други депутати, които желаят думата? Няма.
Да преминаваме към гласуване на първо четене. Гостите не желаят повече думата.
Колеги, поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 3 юни 2010 г., за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима.
Законът е приет.
Благодаря на нашите гости.
Наистина очаквам, защото аз лично подкрепих с условието, че този праг ще бъде намален, Агенцията за приватизация да представи сериозен доклад към Комисията какъв обем работа може да поеме. И на база на този доклад ние да вземем решение колко да бъде прага между първо и второ четене.
Благодаря на всички наши гости.
АННА ЯНЕВА: Господин Димитров, ако мога да допълня? За да подаде тази информация Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол трябва да поиска справка от всички областни управители. Иначе тя няма как и откъде да има тази информация. Така че трябва да имаме възможност за малко по-дълъг период между първо и второ четене.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За колко време може да ни предоставите тази информация, господин Изпълнителен директор?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Считам, това което споделихте, че трябва тази информация да я изискаме от областната администрация задължително и ще подготвим още днес писмата. Ще помолим областните управители в срок от примерно пет дни или една работна седмица да ни отговорят. Така че предполагам, надявам се да се справим, но ще ни трябват поне 15 работни дни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Очакваме в тези дни да стигнем до второ четене. Ако може след 10 дни е по-добре.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Да, благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.

Минаваме на втора точка, по която наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Марий Косев – заместник-министър и Диана Янева – директор на дирекция “Природни ресурси и концесии”;
от Министерство на околната среда и водите -- Васил Белогушев – началник на отдел “Геология и разрешение за проучване”;
от Българската минно-геоложка камара -- инж. Иван Андреев – изпълнителен директор, Андрей Делчев – юрист, Лушка Паланкалиева – член и Любомир Вълков – член;
от Геоложкия институт при БАН -- проф. Христо Дабовски.
Господин Косев вероятно ще представи законопроекта. Заповядайте.
МАРИЙ КОСЕВ: Самият законопроект ще го представя съвсем накратко. Знаете, че става въпрос за идеята да се създаде единен орган за управлението на подземните богатства и да се събере всичко, което в момента е разхвърлено в три ресорни министерства към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Идеята за създаването на единен орган и услугите на едно гише, общо взето очевидни са ползите за това нещо, ще бъде по-голяма прозрачността. По-бързо ще се извършват самите процедури и по-лесно ще бъде за инвеститорите. А и в края на краищата такава е и европейската практика по този въпрос. Има много негативни ефекти от сегашното регулиране на този въпрос. Но предполагам, че ако има някакви по-конкретни въпроси ще се опитаме да Ви отговорим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да минем към следващите гости. Госпожо Янева, Вие ще допълните ли нещо?
ДИАНА ЯНЕВА: Мога да допълня, че всъщност идеята за създаване на единния орган, която е отразена в този законопроект, ще доведе до няколко положителни неща. Първо, ще се постигне по-голяма бързина в процедурите по предоставянето на права, които в момента, както каза господин Косев са разхвърляни. По-голяма прозрачност ще има. Освен това целият този процес, създавайки го по този начин ще бъде синхронизиран с европейската и световна практика. Не на последно място, това ще доведе и до намаляване на корупционните практики. И в крайна сметка идеята тук е, законопроектът когато мине в този вид, след това единият орган да разпише национална политика и стратегия за развитие на минната индустрия, въз основа на която да се напише изцяло нов закон за подземните богатства. Тъй като в момента този не е съвършен. То е ясно.
Но по конкретната материя, която трябва да бъде развита по проблематика в закона, това сме го оставили като следващата стъпка, когато този орган бъде конституиран, за да може той да създаде новия закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Янева.
От Министерство на околната среда и водите, които вече не участвате в едното гише, заповядайте за становище.
ВАСИЛ БЕЛОГУШЕВ: Министерството на околната среда и водите подкрепя така представения закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, именно с визията за създаване на един по-съвършен закон, както е отразено и в доклада на министър Трайков.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Българската минно-геоложка камара, кажете колеги, дали подкрепяте закона и какви забележки имате към текстовете.
ИВАН АНДРЕЕВ: Благодаря господин председател.
Знаете, че минната общност отдавна очаква да се приемат необходимите поправки в закона. Ние подкрепяме предлаганите промени внесени в законопроекта от Министерски съвет. Вярваме, че с това ще се подобри обслужването на бранша. Ще се подобрят диалозите със заинтересованите страни. Ще може да се внедри по-ефективен контрол и най-вече недопускане на незаконен добив на подземни богатства. Надяваме се също, в нашето становище сме записали забележките, да бъдат взети предвид. А именно административните процедури във връзка с достъпа на земя да бъдат подобрени чрез цялостно законодателно решение. Процедурите по глава VІ на Закона за околната среда, смятаме, че проблемите им в нормативното им регулиране следва да са цялостни и последователни, какъвто е духа на целия закон.
Убедени сме, че тези две предложения се нуждаят от допълнителни дискусии и могат да се вземат предвид с последващите изменения и допълнения на Закона за подземните богатства. В тази връзка бих искал да подчертая и необходимостта за утвърждаване на единна държавна политика и стратегия за развитие на минния бранш, както и завършване на процеса на усъвършенстване на законодателната рамка с приемането на очаквания втори етап от нормативните промени.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Проф. Христо Дабовски от БАН. Заповядайте професоре да кажете вашето становище и вашите забележки към този законопроект.
ПРОФ. ХРИСТО ДАБОВСКИ: Аз приветствам предложението, поради това, че за първи път се прави едно сериозно обмисляне на нещата за обсъждане на цялата дейност на едно гише. Става дума да се прехвърлят всички функции по закона върху Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Считам обаче, че има някои неща, които са прибързани и моето виждане е, да не се приема закона.
Аз напълно споделям вижданията, че трябва да се направи един нов закон, който е много остарял, обременен с начина на мислене от пазарната икономика. Мисля, че е правилно да се помисли за създаване на нов закон. Но не виждам защо трябва да се прави законопроект за неговата промяна и след това да се прави нов закон. Защо по този заобиколен път?
Специално по законопроекта, вярно е, че би трябвало всички функции по закона да се прехвърлят на Министерство на икономиката, защото по същество са икономически. Но не всички са икономически и може би не всички трябва да се прехвърлят. Смятам, че една част от тези функции свързани с така наречените „геоложки изследвания”, финансирани от държавата с Националната геоложка служба би трябвало да останат в момента сега, както са към Министерство на околната среда, където има създадена организация и всяко преустройство би блокирало донякъде цялата работа. Плюс това функциите по опазване на околната среда, по-скоро по опазване на земните недра, също се прехвърлят при извършване на дейностите. Така ще се получи едно дублиране на функции. Министерство на икономиката би трябвало да направи свои собствени органи. В момента Министерство на околната среда има регионален инспекторат. Струва ми се, че не всичко е много добре обмислено в това предложение. Въпреки че го подкрепям по отношение на единния орган.
Моето виждане и предложение е направо да се помисли за изготвяне на нов закон, като се вземат положителните страни от стария и съответно предложенията.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на проф. Дабовски. Народните представители заповядайте с въпроси към вносителите.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз се извинявам, че не съм имал време да се запозная подробно със законопроекта. Но въпросът ми е, сега съществуващото звено в Министерство на екологията, където се съхраняват архивите от бившия Комитет по геология, който на практика беше отговорен за проучванията и за издаване на документи, че е направено такова откритие на находища, какво се предвижда по отношение на това звено? То ще отиде ли също в Министерство на икономиката или ще бъде някакъв отделен орган?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди да отговорите госпожо Янева нека да видим дали има и други въпроси към вас. Други въпроси към вносителите?
Аз имам един въпрос да добавя към този, който беше току що зададен. Обслужването на едно гише или всичко да бъде на едно място, без всякакво съмнение, е добра идея и европейска практика, което е споменато и в мотивите. По този начин не смятате ли все пак, че ако не бъде направено както трябва се отварят някакви екологични рискове, които преди това са били следени специално от Министерство на околната среда и водите. Тоест, смятате ли, че този риск ще бъде управляван и няма да се допуснат отклонения от досегашната практика.
Заповядайте госпожо Янева.
ДИАНА ЯНЕВА: На първия въпрос, тази дирекция, която досега беше в Министерство на околната среда и водите задължително преминава към нашето министерство. Това дори е отразено във финансово-икономическата обосновка към закона, тъй като е неизбежно.
Относно информацията, която се съдържа в Националния геоложки фонд, тъй като тя е много и се съхранява по специален начин, на първо време решението е тя да остане там където е в момента и може би ще видим това как ще се реши оперативно. Един човек или двама ще бъдат на разположение, за да я предоставят на заинтересованите лица, тъй като в момента няма такава физическа готовност да я поемем във вида в който е. Това е свързано с бъдещи дейности по инвентаризация, опис. Дори може би е свързано с идеята всичко това да бъде създадено на електронен носител и по някакъв начин да се сканира. Но това е бъдеща работа, която е много.
Относно, втория въпрос, рисковете за околната среда. Трябва да стане ясно, че създаването на този единен орган не довежда до изземване на функциите на Министерство на околната среда и водите, които са регламентирани в Закона за околната среда. Тоест, Министерство на околната среда и водите си запазва абсолютно всички функции и правомощия по ЗОС да контролира всички параметри свързани с опазването на околната среда, включително и чрез РИОС. Това което преминава към нас, то е специфичен момент, контрола по опазването на земните недра, доколкото това опазване е свързано с добива като икономическа дейност. Тоест, доколкото ние съгласуваме и нашето Министерство занапред, както и досега, ще съгласува цялостните и годишни работни проекти за добив. Тъй като там са отразени всички параметри при които се добива и по този начин всъщност добива се отразява върху така нареченото „опазване на земните недра”. Тоест, отговора е: Не, няма да се засегнат по никакъв начин параметрите на околната среда, нито правомощията на Министерство на околната среда и водите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Янева.
Колеги, други въпроси към вносителите?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Имам въпрос свързан с чл. 23.
В ал. 1 се прави изменение и тя гласи в предложението следното: „Разрешения за търсене и проучване и за проучване и концесии за добив се предоставят на физически и юридически лица, регистрирани като търговец, които да докажат наличието на необходимите за извършване на съответните дейности управленски и финансови възможности”.
Този текст е безкрайно обтекаем и позволява комисията, която ще оценява кандидатите за едни да реши едно, за други да реши друго. Какво разбират вносителите, под “необходими за извършване на съответни дейности управленски и финансови възможности”? И защо този текст не е разписан като поредица от условия, на които трябва да отговарят тези кандидати, които са търговци? В противен случай действително ще се породи една безкрайна процедура по обжалване на решения и честно казано, това нещо ще се случи без никакво съмнение, така както сте формулирали този текст.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз си спомням и господин Казанджиев си спомня, но в миналия мандат имаше подготвен цялостен закон за подземните богатства. Какво стана с този законопроект? Не можеше ли той да бъде използван, защото голяма част от идеите, които сега са заложени тук бяха идеи, които и тогава бяха заложени, не съвсем същите обаче, и които тогава не се реализираха поради сложната политическа конфигурация. Не можеше ли той да бъде използван и сега наистина да внесем един цялостен нов закон, който да реши проблемите. А сега тук, доколкото схващам, това е едно частично изменение. То е много важно и то фактически е същностното изменение. Но мисълта ми е, не беше ли по-лесно другото, за което говори господина.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем и господин Христо Казанджиев, който е експерт към Българския енергиен форум, тъй като беше споменато и неговото име.
Ако имате въпроси и допълнителна информация за народните представители заповядайте, господин Казанджиев.
ХРИСТО КАЗАНДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, бих желал да изложа своето виждане по отношение на предложения закон. Необходимостта от създаване на единен орган е обсъждана много отдавна. И в тази връзка предложения проект има своите положителни страни. За съжаление само с това се изчерпват достойнствата - дали поради непознаване, дали поради недостатъчно дълбоко обмисляне на нещата се предлага в този единен орган да се интегрира и по същество Националната геоложка служба. Тоест, Министерство на околната среда и водите понастоящем осъществява две функции - едната функция на Национална геоложка служба, и началник отдела е тук, и втората функция е предоставена на разрешение за търсене и проучване на полезни изкопаеми. Въпреки че тези две функции взаимно си влияят, те са коренно различни. Едните се финансират от държавния бюджет и обслужват не само икономиката, но обслужват редица сектори от промишлеността, от здравеопазването и от различни обществени интереси. Втората е чисто икономическа. В тази връзка предложения закон интегрира всичко на едно място и създава една свръх централизация, която ще доведе до много сериозно затруднение на работата на Министерство на икономиката.
Паралелно с това в закона се предлагат текстове, които ще блокират, ако бъдат приети, разбира се, дейността по предоставяне разрешение за търсене и проучване. Има се предвид разпоредбата, която изисква за да се упражняват дейностите по търсене и проучване съгласие от всички, без изключение, всички собственици на земя. Представете си при едно разрешение, каквото е за нефт и газ от порядъка на няколко хиляди квадратни километра, как титулярът на разрешението ще получи от всички собственици правото да преминава през имотите им, за да осъществява търсене и проучване. Така че вторият недостатък е, отъждествяването на опазването на подземните недра с опазването на находищата на полезни изкопаеми. Изключително неправилна е трактовката, която е дадена в Закона за подземните природни богатства, опазването на земните недра има специфика. Това е точно и ясно определена дейност за специалистите. А опазването на подземното богатство при добива действително има своите икономически параметри и тази дейност трябва да отиде към Министерство на икономиката, но не опазването на земните недра. Самата формулировка е толкова алогична, че предизвиква усмивки, „опазване на земните недра чрез ефективното използване на подземните богатства”.
С две думи, предложеният закон има своето достойнство. Това че се създава единен орган, но в по-голямата си част носи негативи толкова дълбоки, колкото и сега действащия закон. В тази връзка считам, че приемането му в този вид ще затрудни изключително много износа, който е натоварил този закон с огромни очаквания и вместо да си отговори на тези очаквания дейността на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма ще бъде блокирана и то за дълъг период от време, тъй като нов закон за подземните природни богатства ще бъде направен във всички случаи за не по-къс период от шест месеца.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Казанджиев.
Госпожо Янева, имаше въпроси от господин Иван Иванов, господин Овчаров и господин Казанджиев, заповядайте.
ДИАНА ЯНЕВА: Аз мога да започна с въпроса, защо няма нов закон? Защото той отговаря и на другия въпрос за чл. 23. Всъщност чл. 23 ние почти не сме го пипали от сега действащия текст на закона, а просто сме добавили “регистрирани като търговец” за юридическите лица, имаме предвид и за физическите лица еднолични търговци. Тъй като имахме един прецедент в практиката, когато се яви едно обединение, което не е търговец и това създаде проблеми. Единствено това сме допълнили в чл. 23. Като идеята беше в този законопроект да не пипаме нищо друго, никакъв друг текст, освен текстовете касаещи конституирането на единния орган и функциите на този орган. Беше взето политическо решение. Господин Косев може след малко да допълни, в тази връзка тази реформа в минната индустрия да стане на два етапа. Именно затова този законопроект в момента е носител на идеята за единния орган. След което единният орган, след като бъде конституиран събирайки в себе си администрациите на МОСВ и на регионалното развитие и след като разпише документа за национална политика и стратегия за развитие на минната индустрия, защото има ключови въпроси, които са стратегически за България, които не могат да бъдат решени с този чисто нов закон, без да има ясна политика и стратегия затова, как ще се развива минната индустрия. Да не ги посочвам, защото те са много, но такъв е случая с урана. Затова в момента законопроектът изглежда в този му вид и затова реформата се прави на два етапа.
Другото, което се постави, за националната геоложка служба. В България Национална геоложка служба като такава няма. Това, което господин Казанджиев казва са функции, които се извършват в МОСВ. Да, така е, но те се възлагат по реда на ЗОП в лицето на МОСВ като възложител и не е никакъв проблем тези дейности, тъй като те са свързани с цялостния процес, който ще извършва единния орган, те да се възлагат по същия ред, по реда на Закона за обществените поръчки от този единен орган. Така че в случая това с геоложката служба, дори и да се реши да се прави такава, то трябва пак да бъде решение, което да се вземе в резултат на това, когато стане ясна политиката каква ще бъде в тази сфера.
По въпроса за земите, което каза господин Казанджиев. В това което той каза има резон, защото наистина този текст ще доведе до блокиране на процедури и на действащи концесии. Обаче ние Ви предлагаме това да бъде разгледано и да се помисли как да звучи текста, когато вече законът се разглежда на второ четене текст по текст, тъй като ние сега го разглеждаме принципно. Тук сме съгласни в последната част, която спомена господин Казанджиев, е така. Това ще доведе до блокиране дейността на концесионерите до там.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси и след това ще дам думата за отношение?
Колеги, други въпроси към вносителите?
Господин Иван Иванов преминаваме към отношение и изказвания.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Искам да взема отношение към отговора, който ми даде госпожа Янева. Аз не случайно зададох въпроса за чл. 23, ал. 1. Зная, че това което тук е променено е единствено регистриране като търговец. В същото време основният недостатък на този член остава и той се допълва. Аз очаквах натам да ме препрати на чл. 46. В чл. 46 от закона изрично е упоменато “документи, които трябва да удостоверят възможностите на кандидатите” – и това са седем на брой документа там. От третия до седмия документ изобщо не ги споменавам, защото те са доказателство за конкурсни, тръжни документи и декларации за опазване тайната на сведенията и т.н. Реално остават първите два документа и аз с интерес искам да видя как тези два документа доказват управленски и финансови възможности, а бих казал и професионален опит на този търговец на който ще му се възложи такава важна дейност. Защото няма съмнение, че проучванията на находища за мен специално като работещ в Комисията по икономика и най-вече енергетика ме интересуват проучване находищата на газ, петрол, въглищни залежи, въобще в тази зона. Какво се иска от кандидата?
Първо, удостоверение за регистрация на участника като търговец и второ, извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години. Извинете, но една фирма може да бъде регистрирана като търговец в продължение на десет години. Може да извършва дейност в съвсем друга област в резултат на което той показва удостоверението, че е регистриран като търговец. Той Ви дава извлечение не от последните три години, а от последните 10 години за счетоводните отчети и те да бъдат перфектни и в същото време тази компания да няма никакъв професионален опит. За мен е много по-важно да се заложат например документи, кои проекти са били извършени от тази фирма, компания, търговец, както тук е споменато, какви резултати са постигнати и каква е оценката за тяхната дейност.
Казвам всичко това, защото в противен случай действително ние рискуваме да повторим грешките на сегашния закон в тази област. Аз имам конкретни наблюдения. При мен са идвали конкретни оплаквания. И Ви заявявам, че не случайно се спират започнали процедури. Това бави с години даване на разрешения за проучване в един важен за страната ни момент, когато годините ни лишават от източници и от пазара.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това беше форма на въпрос на господин Иванов. Ние сме заинтересовани като Икономическа комисия приетите от нас закони да водят до качество и да не водят до субективни тълкувания, кой има капацитет и кой няма капацитет. Защото тогава това създава една не обективна и лоша представа за работата на Народното събрание. В тази посока беше изказването на господин Иванов. Доколко този текст гарантира, че се избират хора с опит, с професионализъм, а не просто предадени счетоводни отчети.
ДИАНА ЯНЕВА: Този текст не го гарантира, така е. Затова ние дописваме нашите допълнителни изисквания в конкурсната документация, когато правим конкурсни книжа, които се закупуват от кандидатите. Ние там залагаме допълнително условие. Естествено, че оставяме всеки кандидат да прецени и да даде максималните доказателства, които той може да даде за своя управленски опит и финансови възможности, опит в съответната сфера. Те могат да бъдат най-различни и затова те не могат да бъдат изчерпателно изброени в чл. 46 на закона. Като цяло тази редакция трябва да е по-добра, но ние сме го оставили това на новия закон, който тепърва ще се направи. Като се пипне този текст влече промяна и в други текстове на закона и става промяна в целия закон основно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Желания за други изказвания на народни представители? Няма.
Колеги минаваме към процедура на гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства внесен от Министерския съвет на 3 юни 2010 г. - за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима народни представители.
Законът е приет на първо четене, но ни чака много работа между първо и второ четене.

Точка „Разни”.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин председател, повтарям си предложението от миналия път, на следващото заседание на Комисията да разгледаме закона за който Вие просто не можете нито да легнете, нито да станете, т.е. договора, без да произнесете някоя глупост. И тъй като тези глупости стават вече опасни за държавата, искам този договор да бъде разгледан тук в Комисията, за да се запознаят поне колегите от ГЕРБ, за да знаят какво правите зад гърба им, тъй като те носят тази отговорност. Не я носите вие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Първо, благодаря на всички наши гости по този законопроект.
Господин Овчаров, имаше изказване на министър Трайчо Трайков в същата посока, който стигна до подобни изводи, които и аз направих. Но подлагам на гласуване Вашето предложение, тъй като така се прави в тази комисия.
Който е „за” обсъждане на следващото заседание на всички тези договори или на договора за транзит на природен газ през България, моля да гласува.
Четирима “за”.
Въздържали се? Останалите -11.
Господин Овчаров, демокрацията не е на Ваша страна.
Господин Овчаров, всички аргументи са публични и искам да Ви кажа следното нещо: аз лично ще се заинтересувам по въпроса, защото спекулирате с клаузата „Take or pay” и защо в периода от 1998 до 2006 г. тази клауза не е била задействана?
Благодаря на колегите. Успешен ден!
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.15 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Силвия Михайлова
(46 265)