1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 054-01-56, внесен от н.п. Лъчезар Иванов на 15 юни 2010 г. – за първо четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрената енергия, № 002-01-18, внесен от Министерски съвет на 2 март 2010 г. – за второ четене.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 36


На 7 юли 2010 година, (сряда) от 14.15 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2, се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 054-01-56, внесен от н.п. Лъчезар Иванов на 15 юни 2010 г. – за първо четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрената енергия, № 002-01-18, внесен от Министерски съвет на 2 март 2010 г. – за второ четене.
3. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14,15 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, присъстват 14 народни представители. Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 054-01-56, внесен от н.п. Лъчезар Иванов на 15 юни 2010 г. – за първо четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрената енергия, № 002-01-18, внесен от Министерски съвет на 2 март 2010 г. – за второ четене.
3. Разни.
По дневния ред предложения? Няма.
Който е „за” този дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
С 15 гласа “за” дневният ред е приет.

Започваме с точка първа от дневния ред -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 054-01-56, внесен от н.п. Лъчезар Иванов на 15 юни 2010 г..
По първа точка наши гости са:
Господин Лъчезар Иванов, който ще представи законопроекта;
от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма -- Симонета Бонева – началник на отдел в дирекция “Външноикономическа политика” и Светослава Бейнова-Малчева – главен експерт в дирекция “Външноикономическа политика”;
от Министерството на земеделието и храните -- Георги Ралчев – началник отдел “Плодове, зеленчуци и маркетингови стандарти” към дирекция “Растениевъдство”;
от Комисията за защита на потребителите -- Ирена Черчеланова – експерт към Комисията.
Вносителят господин Иванов имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, мотивите за внасянето на този законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия касаят рекламирането на тютюна и тютюневите изделия, които са в изпълнение на ангажиментите на България към Европейски съюз и хармонизиране на законодателството в тази област. С предлагания законопроект се въвеждат ограничения за рекламиране на тютюневи изделия, а именно рекламата да се извършва само на територията на предприятия, където се обработват произвеждат и във вътрешността на обектите за търговия, без рекламата да е видима отвън. С предлаганата нова разпоредба на чл. 35, ал. 7 се въвежда изискване за поставяне на здравни предупредителни надписи върху рекламата, така както се изисква наличието на здравни предупреждения върху опаковките на тютюневите изделия.
Предлаганите изменения и допълнения изцяло съответстват на духа и целите на Рамковата конвенция за контрола на тютюна и на Европейските директиви. Опитът с използване на търговски марки за външна реклама в действащото законодателство доказва наличието на многобройни случаи на нарушение на закона - чрез показване на изображения, които наподобяват или само напомнят за регистриране на търговската марка, показване на комбинации от две или повече търговски марки, комбинация от елементи или други.
Предлага се въвеждане на по-рестриктивен режим относно изключенията от общата забрана за реклама на тютюневи изделия, което е в съответствие с целите на общественото здраве - превенция от тютюнопушене при младите хора и ограничаване на общото ниво на тютюнопушене в страната.
Извършва се промяна в административно-наказателните разпоредби, като административните наказания се диференцират в съответствие с видовете нарушения по чл. 35 и се синхронизират с определените в Закона за радиото и телевизията.
Уважаеми народни представители, аз бих искал да се обърна към Министерство на земеделието, тъй като при приемането на Закона в Комисията по здравеопазване беше изказано становище, аз не съм експерт в тази насока, но трябва да се помисли добре за регламентиране на рекламата от кога да влезе в сила. Тъй като, доколкото съобщиха от там, тютюнопроизводителите и тютюнопреработвателите сключват договори една година напред. Така че това е нещо, което мисля, че е важно. И тук пред вас да се обърна към тях, за да не се окаже така, че някое предприятие е сключило договори за реклама и да понесе финансова тежест от влизането на закона. Мисля, че това е важно да заостри вниманието на народното представителство и съответно на експертите.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз благодаря на господин Иванов.
Макар че има писмено становище от Министерство на икономиката, моля ви за кратко представяне на вашите бележки.
СИМОНЕТА БОНЕВА: Министерство на икономиката, енергетиката и туризма подкрепя така предложения проект на закон за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, като имаме следните предложения за допълнение, които предлагаме да се обсъдят и да бъдат включени между първо и второ четене по ваша преценка.
Относно предложения проект по § 1 предлагаме разпоредбата във връзка с рекламата по отношение на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона да се прилага освен спрямо търговските обекти и спрямо търговските складове по чл. 100а, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове. Тъй като това са обекти, в които в същност се извършва продажба на тютюневи изделия и те също подлежат на регулаторен режим, съгласно същия член от Закона за акцизите и данъчните складове.
Както знаете България е член на Световната здравна организация и е подписала Рамковата конвенция за контрол на тютюна и тютюневите изделия, като изискванията на тази конвенция би следвало да влезнат в сила до пет години след влизането в сила на рамковата конвенция. У нас тя е в сила от 2006 г. Тази Рамкова конвенция налага всеобхватна забрана, освен на рекламата и спонсорството на тютюневи изделия, също така и на промоцията на тютюна и тютюневи изделия. И всяка държава-членка следва да предприеме всякакви законодателни, административни и изпълнителни или други мерки в тази връзка. Затова предлагаме в този проект на Закона да се обсъди възможността за въвеждане на забрана и на промоция на тютюна и тютюневите изделия. Но това предложение предлагаме да бъде обсъдено и със съответните икономически оператори, вносителите и производителите на тютюневи изделия.
Относно размера на санкциите. Подкрепяме предложението за диференциране на размера на санкциите в чл. 50 в съответствие с размера на деянието, но считаме, че предложения размер за чл. 31, ал. 1 е нисък. Това е за рекламата. Предлагаме той да бъде ревизиран, съответно повишен. Мотивът ни затова е, че всички виждате, че в последно време има масирана и засилена реклама на тютюневи изделия в нарушение на сега действащия член 31. Освен това предлагаме да бъдат предвидени принудителни административни санкции в случай на нарушение на разпоредбите регламентиращи рекламата и спонсорството, като се предвиди председателят на Комисията за защита на потребителите или упълномощено от него длъжностно лице да издава заповед за задължително предписание за отстраняване на нарушенията. Това е с цел да се прилагат незабавно такива мерки до налагането на съответната санкция.
Освен това искаме да предложим също използвайки този проект на закон, да се обсъди и още едно изменение, което е важно за нас, тъй като касае въпросите за да се конкретизират органите, които следва да осъществяват държавната политика в областта на тютюна и тютюневите изделия, както и органите, които осъществяват контрола. Предлагаме контролът по този закон да се възложи на министъра на финансите, министъра на земеделието и храните и на Комисията за защита на потребителите. Мотивите ни затова са с цел осъществяване на по-ефективен контрол, тъй като в сега действащия закон органите на Комисията за защита на потребителите са разграничени от органите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. А Министерството няма достатъчен административен капацитет за налагане на съответните наказания и за установяване на всички нарушения по закона. Комисията е колегиален орган към Министерството. Тя е специализирана в тази материя и освен със седалището си в София, разполага с регионални звена на територията на страната. Тя е в състояние по-ефективно да упражнява този контрол. И в тази връзка имаме две предложения за изменение на чл. 2, като се разделят функциите по контрола и държавната политика с конкретизиране на съответните органи. И съответно чл. 52 за конкретните органи, които да установяват нарушение със съответните актове.
Още веднъж искам да подчертая, че това е много важно на настоящия етап за нас и предлагаме по ваша преценка да се обсъди за внасяне между първо и второ четене.
Имаме още едно допълнение. Предлагаме компетентността по установяване на нарушенията в случаите на продажба на тютюневи изделия необлепени с акцизен бандерол да се възложи на Министерство на финансите, респективно на Агенция „Митници”, които са компетентния орган, който администрира акциза, съгласно последните изменения в законодателството.
Последно предложение във връзка пак с контрола. Предлагаме членовете свързани с контрола да влезнат в сила от деня на обнародване на закона в Държавен вестник, независимо от влизането в сила на закона.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем Министерство на земеделието.
ГЕОРГИ РАЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, Министерство на земеделието и храните, съгласуват без забележки така представения ЗИД. Като по отношение на представения текст, мисля че няма да има колизия на даден етап със сключването на договори. Защото знаете, че схемата на предоставяне на държавна помощ и премиите, които трябва да се изплатят все още не са изплатени.
Така че за допълнителни промени в закона от наша страна като предложения ще бъдат готови след изплащането на премиите към тютюнопроизводителите. В тази си част законът обхваща целия ред по изплащане и контрол именно на тези средства. Така че докато не се изплатят нямаме конкретни предложения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Комисията за защита на потребителите, заповядайте.
ИРЕНА ЧЕРЧЕЛАНОВА: Благодаря Ви.
Що се отнася до предложението за изменение на чл. 35 нямаме бележки.
Що се отнася до чл. 50 също може да подкрепим мнението на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. А за повишаване на санкциите нашите конкретни предложения са в ал. 2 на чл. 50 - санкцията да бъде от 5000 до 20 000 лв., а по ал. 4 за физически лица отново от 5000 до 20 000, а за юридически лица от 10 000 до 30 000. Мотивите са, че рекламата на тютюна и тютюневи изделия доста сериозно влияе върху потребителите и в тази насока една по-сериозна санкция би респектирала по-добре.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Може ли да изпратите в писмен вид тези предложения до всички депутати в Комисията следващите няколко дни.
ИРЕНА ЧЕРЧЕЛАНОВА: Да, разбира се.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпроси от народните представители. Колеги, имате думата.
Заповядайте господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, аз прочетох предложенията на колегата Лъчезар Иванов. Те са в унисон на всичко онова, което трябваше да започнем да приемаме още в изменение и допълнение на Закона за здравето, за тютюнопушенето и в последствие с тютюневите изделия. Всичко това, което трябваше да приемем във връзка с рамковата конвенция против тютюнопушенето. Но явно, че тогава мнозинството сметна, че тази Рамкова конвенция не е онази конвенция, която може да се спазва и затова приеха, че тютюнопушенето не е задължително така както пише в рамковата конвенция, че в затворени помещения абсолютно е забранено да се пуши. Вие тогава разрешихте и тук сега предложенията на господин Иванов са добри. Наистина трябва да се забранят онези реклами, които вредят и са против приетите решения от рамковата конвенция.
Какво ми прави впечатление господин Председател. Прави ми впечатление, че Министерство на икономиката и енергетиката след това имат и още ред предложения, които са много повече от предложенията на господин Лъчезар Иванов. В мен възниква въпроса, това Министерство на икономиката и енергетиката и мнозинството не си ли контактуват преди да пуснат тези предложения, изменения и допълнения. Защо тук при нас народните представители не постъпи от Министерство на икономиката и енергетиката предложение минало през Министерския съвет заедно с предложенията на господин Лъчезар Иванов и без да нарушаваме Правилника на Народното събрание да разглеждаме изменения и допълнения на един закон, който е в изискванията и в рамките на всичките правила. Тепърва ние нямаме абсолютно никакво право да разглеждаме вашите предложения за изменения и допълнения по Правилника на Народното събрание, освен предложенията на господин Лъчезар Иванов. Ако искате вашите предложения, става въпрос за предложенията на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, тук отварям една скоба. Учудвам се от кога Комисията за защита на конкуренцията дава предложения и може да прави законодателни промени и законодателни предложения и то в Комисията по икономика и енергетика, но това е отделен въпрос. Вие колеги от Комисията за защита на конкуренцията може да направите предложения на потребителите към отделни народни представители и те могат вече да намерят начин как да направят съответните предложения. Ако ви допуснем от Комисията на потребителите сигурен съм, че утре в други ден ще застъпи тук и господин Кърлев, а той какви предложен има са удивителни. Не може да се справим.
И затова господин Председател имам едно предложение, ако се приеме, нека да отложим днес разглеждането на закона, който предлага господин Лъчезар Иванов. Да се обединят тези предложения от Министерство на икономиката и енергетиката заедно с неговите предложения. Да минат през Министерския съвет и най-после вече да стъпят тези закони тук пред народните представители съгласувани и с Министерство на земеделието. Защото аз не го познавам колегата от Министерство на земеделието, но тогава ще имаме съгласуване от министъра на земеделието по този законопроект, който ще разгледаме тук. А сега оставаме с впечатлението, че Министерство на земеделието нямат нищо против, защото все още не е било платено на тютюнопроизводителите и те нямали финансови постъпки във връзка с това предложение. Несериозно е колеги.
Моето предложение е и във ваша полза е колеги, защото вчера ако сте слушали от неправителствените организации отчета за една година ще видите, че има несъгласувани законопроекти. Преди това не е вникнато в смисъла и във философията на закона, който би трябвало да направи промените, измененията и допълненията. Това е за 41-то Народно събрание. Аз това предлагам господин Председател.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Аталай. Демокрацията и правилата изисква да подложа вашето предложение на гласуване.
Желания колеги за други изказвания?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Аталай, както винаги е схванал същността на проблема, който в момента се създава от представителите на изпълнителната власт. Не става варианта, вие да кажете вашите предложения на народни представители и те да ги внесат, тъй като предложенията между първо и второ четене трябва да се вписват във философията на закона на първо четене. Знаете, че има решение на Конституционния съд, ако се напуска тази област, която е дефинирана на първо четене, тя може да бъде обявена за невалидна. От тази гледна точка може би практически е най-лесно господин Иванов да направи тези консултации с вас и да го внесе на следващото заседание.
Това което вие сега предлагате го няма в проектозакона. Няма как да се случи. Това разбира се е проблем, който ще го решат управляващите, но си мисля, че най-бързо и най-лесно ще стане така. То може да стане още за следващата седмица.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Димитров.
Аз да кажа няколко думи колеги. Положителните страни на законопроекта внесен от господин Иванов са очевидни. Те са в полза и защита на потребителите. Така че аз лично ще гласувам за този законопроект.
Могат да бъдат направени допълнения и по-добри редакции е очевидно. Министерство на икономиката е можело да внесе също законопроекти и те да бъдат обединение. Това е отделен въпрос и е решение на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Но не е причина един законопроект, който има качества и предлага защита на потребителите да не бъде подкрепен. Това е моето лично мнение.
Колеги, други въпроси към вносителите, към нашите гости?
Господин Николов заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин председателю.
Аз уважавам мнението на господин Аталай. Той винаги ни провокира да си оттегляме законопроектите, но не виждам с едно отлагане какво ще постигнем. Ако вносителят не иска да си го оттегли, предлагам да го гласуваме, защото има видими положителни страни за потребителите. Така че между първо и второ четене господин Аталай е свободен да внесе някои поправки, които смятате, че са положителни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други депутати, които искат да вземат думата? Няма.
Господин Аталай заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Във всички правила на демокрацията и на законотворчеството между първо и второ четене може да се направят предложения, допълнения и изменения само в това, което е предложил господин Лъчезар Иванов или в § 50. На друго място не може да правите предложения.
Затова ви казах и на вас, ако вие си бяхте оттеглили вашия законопроект сега нямаше да стои в аналите на Народното събрание, че първото предложение, което вие направихте в Закона за енергетиката и след това си правите предложение и изменение, и допълнение на вашето предложение. Това остава за цял живот. От там хората правят анализ на законите, които ги приемаме ние и дават оценка за цялото Народно събрание, с което аз не искам да съм участник в една такава оценка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, освен с въпроси и за становища по предложения законопроект. Няма.
Тогава колеги трябва да минем към процедурата по гласуване, което ясно ще покаже дали законопроектът има подкрепа или ако не събере необходимите гласове, разбира се, отиваме към варианта на господин Аталай за неговото преразглеждане.
Има предложение от господин Аталай законопроектът да бъде отложен за последващо разглеждане.
Който е съгласен да не бъде гласуван сега, а да се отложи, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Против 11. Въздържали се? Двама.
Не се приема господин Аталай вашето предложение.
При това положение поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от н.п. Лъчезар Иванов на 15 юни 2010 г.. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Законопроектът е приет.
Благодаря на нашите гости за участието.
Отиваме към точка втора от дневния ред -- Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрената енергия, № 002-01-18, внесен от Министерски съвет на 2 март 2010 г. – за второ четене.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Симеон Йорданов – началник на отдел в дирекция “Сигурност на енергоснабдяването”;
от Агенция за ядрено регулиране -- Сергей Цочев – председател, Николай Влахов – главен секретар и Пепа Стоянова – юрист;
от Кметство Нови хан -- Сашка Ненова -- кмет, Диана Димитрова – младши юрист и Михаела Цонева;
от Българска асоциация по рентгенология -- доц. Жени Василева.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрената енергия”.
Има предложение от н.п. Костадин Язов.
Наименованието на закона се изменя така: “Закон за безопасността при използването на ядрената енергия.”
Заповядайте господин Язов да обосновете предложението си.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря Ви господин председател. Уважаеми колеги, само по себе си предложението за промяна на заглавието не носи смислово изменение на заглавието, а по- скоро набляга на определена насока в дейността на този закон, което е съобразено с международните директиви за ядрена сигурност, за които държавата има пряко отношение и е страна по тях като примерно единната конвенция за безопасността на управлението на отработеното гориво. Навсякъде в Европа се говори предимно за безопасност и след това за енергетика.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, по предложението на господин Язов има ли народни представители, които желаят думата?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз съм малко изненадан от предложението на господин Язов, тъй като законът е за безопасно използване на ядрената енергия. Има и опасно използване. България не влиза в групата на държавите, които имат ядрено оръжие. В самото заглавие на закона е дадено ограничението за използването на ядрена енергия. Вие искате да го сведете до безопасност на труда, което е нещо коренно различно. Тук са представителите на бранша, нека да кажат дали поправката е безобидна. Според мен тя е принципна, огромна и не виждам защо трябва да я правим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цочев.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Имам някои съображения по направеното предложение. Най-напред считаме, че с предложената промяна се стеснява обхвата на закона и ще се стигне до несъответствие между заглавието и реалния предмет на закона. Имаме предвид, че със закона се урежда не само режима за изграждане и експлоатация на ядрени централи, но и обществени отношения свързани с управление на радиоактивните отпадъци, отработено гориво, физическата защита, изпълнение на задължения по международни договори, регулиране на дейности с източници на йонизиращо лъчение, специализирано обучение и други.
На второ място, според нас Закона за безопасно използване на ядрената енергия има по-скоро административен характер. Регулирането на безопасното използване се изразява в установяването на конкретни лицензионни режими и условия за издаване на съответните лицензии и разрешения. Регулирането на безопасността, както е направеното предложение, предполага установяване най-вече на технически критерии, каквито закона няма предвидени в пряк вид.
На трето място, промяната в наименованието на закона ще доведе до многобройни изменения в други нормативни актове, без това да носи съществени промени в качеството на закона.
И най-накрая този закон за първи път е приет през 1985 г. с името „Закон за използване на атомната енергия за мирни цели”. А 2002 г. името е сменено на „Закон за безопасно използване на ядрената енергия”. По мое скромно мнение не е добра практика при всяко изменение и допълнение на закона да сменяме името. Но това е моето мнение.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Бихте ли ни отговорил, какъв термин използва Международната агенция за атомна енергия? Каква е общата терминология, която използват другите страни, които развиват ядрена енергетика и Международната агенция? Как ще се регулира в европейските страни.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Най-често терминът е „safe us atomic energy”.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Агенцията кой термин използва?
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Агенцията няма закон.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Няма закон, но има достатъчно документи на Агенцията, които регулират подобна дейност и там пише нещо. Какво ползват те? Регулаторът, както се казва. Има Международна агенция, която контролира. Каква терминология използват? Има много документи на тази Агенция. Тя не издава закони, но издава някакви други документи, които са по-важни от законите.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: В повечето документи на Международната агенция по атомна енергия, говорим за високо ниво, което е safety fundamental, значи основните принципи. И в основите серия R, които са recommendations или изисквания requirements, там се използва utilization, когато става дума за utilization или оползотворяване на ядрената енергия. Използва се safe us или safetylization. В различните документи е различно. Има международни документи в които се използва безопасност. Когато това касае директна, конкретна тематика, техническа, тогава се използва „безопасност”. Така че донякъде тук господин Язов е прав. Когато се касае за конкретна тематика се използва безопасност - както е Конвенцията за безопасност при управлението на радиоактивните отпадъци или примерно безопасност на ядрените инсталации. Това е новата директива. Но тя касае конкретно само ядрените инсталации и то изискванията към безопасността, а не към процеса на лицензиране.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имаме 53 страници доклад. Може по заглавието да направим и семинар. Знам, че е важно, без всякакво съмнение.
СИМЕОН ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, Министерство на икономиката и енергетиката подкрепя доводите на Агенцията за ядрено регулиране.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Само едно кратко уточнение.
Наименованието на единната конвенция за безопасност, Joints convention on the safety, което ще рече, че ударението е малко изместено спрямо превода от тук нататък.
ИВАН ИВАНОВ: Аз поддържам сегашното наименование на закона, който е по-общ. В него акцента е върху използването на ядрената енергия, което използване трябва да бъде безопасно. Докато предлаганото от моя колега Язов наименование подменя и стеснява обхвата на закона.
Предлагам да запазим действащото заглавие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители, които желаят думата? Няма.
Чухте предложенията на господин Язов. Чухте мнението на господин Цочев и Министерство на икономиката.
Подлагам на гласуване предложението на господин Костадин Язов, законът да се казва – „Закон за безопасността при използване на ядрената енергия”.
Който подкрепя предложението на господин Язов, моля да гласува.
Един глас “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 15.
Не се приема.
Колеги, допусната е техническа грешка в самото предложение на Министерски съвет. Казано е “закон за закон”, а трябва да бъде “Закон за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия.” Тоест подкрепяме заглавието по принцип и правим малка редакция.
Приема ли се тази редакция да няма дублиране? Правим малка редакция. Да не бъде закон за закона, а да бъде “Закон за изменение и допълнение”. Тоест подкрепяме вносителя. Така е направено, но по вносител е “закон за закон”. Правим тази малка редакция.
Приемате ли заглавието с редакцията.
Господин Николов, Министерски съвет като са внасяли законопроекта са го кръстили „закон за закон”, а не „Закон за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия”. Предлагаме да не бъде „закон за закон”, а да бъде “Закон за изменение и допълнение”, както ви е дадено. Тоест техническа редакция, за да звучи на български.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Няма.
Минаваме на § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
По § 1 желание за думата? Някой от нашите гости, ако има желание да каже нещо, моля да сигнализира.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се с единодушие.
§ 2. Има предложение от н.п. Костадин Язов.
Ако го оттегляте го кажете, ако не, го представете на народните представители.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Това предложение е свързано с § 1, който променя името на закона. Няма смисъл да го гласувате.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Гласуваме § 2 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
§ 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
§ 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
§6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Нашите гости имат ли забележки? Нямат.
Народните представители имате ли желание за думата? Въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 3-ти до 6-ти включително по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 7. Предложение от н.п. Иван Иванов.
Моля г-н Иванов да го представи пред комисията.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, както това предложение, така и още няколко следващи ми бяха предложени да се запозная с тях и да ги внеса от Българската асоциация по радиология. Това което в случая предлагам е към т. 4 наред с изброяването на дейностите, за които се иска да има издадена лицензия за работа с източници на йонизиращи лъчения с цел техническо обслужване, монтаж и т.н.. В известна степен това е редактиран текст по отношение на текста на вносителя. Предложението е да се добави и думата “контрол на качеството”. Основанията за това са една директива на Евратом от 1997 г./9743, където този термин е разписан и предложението е той да съществува в явен вид в закона. Очаквам да чуя и от страна на вносителите техните възражения.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Господин Иванов е абсолютно прав. Терминът „контрол на качеството” се въвежда с директива № 9743 на Съвета от 1997 г. Този терминал ще означава извършване на измервания относно правилно функциониране на радиологичната апаратура. Това изискване на директивата е транспонирано в България с Наредба 30 на министъра на здравеопазването за условията и реда за осигуряване на защита на лицата при медицинско облъчване. Съгласно тази наредба еднолични търговци и юридически лица могат да извършват тези дейности при условие, че:
Първо, притежават лицензии от АЯР по чл. 15, ал. 3, т. 4, за която говорим, с което се гарантира на практика безопасното използването на тази апаратура, от гледна точка на свойствата на източника на йонизиращо лъчение.
Второ изискване на Наредба № 30, тези лица трябва да са акредитирани от изпълнителна агенция Българска служба за акредитация.
Това изискване го има в българското законодателство. Сега се предлага тези две изисквания да се обединят в една лицензия, която да покрива и измерванията, и контрола на качеството. По този начин по мое мнение ще бъде заобиколено изискването за акредитация на тези фирми. По този начин на нашата агенция се вменяват задължения, по които ние нямаме компетенции да преценяваме техническата компетентност на тези организации. Цели се, според мен, промяна на тази Наредба 30 чрез изменение в закона, което не е приемливо от моя гледна точка. И най-вече ще бъде заобиколено изискването на европейски регламенти и решение на Парламента относно режима на акредитация. Това е нашето становище по този въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Министерство на икономиката желаете ли по тази тема да вземете отношение?
СИМЕОН ЙОРДАНОВ: Ние отново подкрепяме изложеното от Агенцията за ядрено регулиране с едно допълнение, че според мен това предложение прекалено много разширява обхвата на дейност. Респективно това ще ни създаде при всички случаи проблеми при колегите от Агенцията за ядрено регулиране за изпълнението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Някой от нашите гости заповядайте по темата.
Доц. ЖЕНИ ВАСИЛЕВА: Аз съм представител на Българската асоциация по рентгенология, но съм медицински физик по образование и квалификация и имам пряко отношение към процеса на контрол на качеството. Искам някои разяснения да направя, защото очевидно има някакво неразбиране на идеята.
Първо, действително Директива 9743 въвежда изискването за контрол на качеството на медицинска радиологична апаратура. Това е директивата, която има отношение към защитата на всеки от нас като пациент. С каква апаратура се правят нашите рентгенови изследвания, за които може би малко от нас се замислят. Има отношение към това кой прави настройката, сервиза на тази апаратура, кой я проверява. И никъде в Директива 9743 няма изискване това да се прави от акредитирани лица. Това се прави от медицински физици с определена квалификация. Тъй като когато Наредба 30 на Министерство на здравеопазването се подготвяше, Закона за ядрената енергия съществуваше, ние максимално съобразихме текстовете в тази наредба със съществуващите положения на закона. Затова тогава се изисква тези хора, които извършват технически сервиз контрол на качеството да имат лицензии от АЯР, след което в Наредба 30, която е с по-нисък ранг, разбира се, това е наредба, се поставят допълнителни изисквания.
Нашето предложение внесено от народния представител е само за да улесни процеса. Той съществува и сега, но той е много сложен. Защото най-напред тези хора получават лицензия, което е една лицензия, зад която не стои нищо. Тоест, няма доказателства. И след това тръгват на следваща процедура, която е доста сложна и все още не работи у нас.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за вашето мнение. Народните представители желаят ли думата по това предложение?
Господин Иван Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз все пак не се отказвам от моето предложение. Още повече, информацията която имам, че към момента подобна дейност се възлага на лица, които нямат лицензия за осъществяване на такава дейност. Изрично, може би, единственото основание на господин Цочев, което аз го приемам, че тук се говори в една по-обща рамка, но в случая на радиологична апаратура, която засяга здравето и живота на хората. Считам, че лизенцията за контрол на качеството на тази апаратура е задължителен. Не можем да се ограничим само с техническо обслужване и ремонтни дейности. Това което е записано в т. 4. Така че аз поддържам предложението си.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цочев, желаете ли да направите уточнение първо по коментара на госпожа Жени Василева от Асоциацията и следващите аргументи?
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Тези въпроси безспорно са важни и ние не ги подценяваме. Контрол на качеството на този тип апаратура трябва да се извършва. Как да става това е решил министърът на здравеопазването със своя наредба. Не виждам защо това трябва още един път да се вкара в закона за безопасно използване и да се вменят на Агенцията за ядрено регулиране задължения, които са специфични за системата на здравеопазването. Нямаме нищо против извършването на тези дейности, но ако има нещо, което не устройва колегите от здравеопазването те могат да изменят тяхната наредба и да си решат проблемите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители, които желаят думата? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от н.п. Иван Иванов по § 7 със следния текст:
„В чл. 15, ал. 3, т. 4 след думата “демонтаж” се добавя “контрол на качеството”.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласувал 1 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Всички останали 15 народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7. Виждате колеги редакцията.
Нашите гости по тази редакция, с която сте запознати имате ли забележки?
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Приемаме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нямате забележки.
Народните представители желаят ли думата по редакцията на § 7. Няма.
Подлагам на гласуване § 7.
Подкрепяме текста на вносителя и предлагаме редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Господин Добрев имате предложение.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз искам да направя процедурно предложение, да отложим тази точка за следващия път. Нищо не налага спешното приемане на тези промени. Между нас колегите имаме определени неща, които искаме да проверим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други предложения по идеята за отлагане на дискусията?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Извинявам се много, но дайте мотиви. Ние правихме обсъждане, направихме гласуване. След гласуването, по което нямаше дебати и нямаше несъгласни, ни казвате, че има едно друго ниво на разговори на което нещата не са уточнени. Вземете мерки когато се обсъжда да ни го кажете това нещо. Дайте мотиви. Тук са отговорните хора за тази дейност. Какъв е мотивът в момента да искате отлагане. Открехнете малко завесата. То става като тайно общество.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Няма никакво тайно общество. Някои от текстовете, които колегата Язов е предложил искаме още веднъж да ги обсъдим с колегите от Политическа партия ГЕРБ преди да вземем решение. Няма нищо, което да налага спешното приемане на този законопроект в момента.
Кога да го предложим, като стигнем предложението ли? Така или иначе, ако отложим един параграф, няма да е приключило гласуването на този законопроект на второ четене.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, господин Язов няма тук предложения. Ако искате, докато стигнем до това предложение, може да продължим да гледаме закона.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Въпросът е, че ние дори и да гласуваме останалите параграфи, където няма различни предложения, закона отново трябва да го гледаме и отново да влезе като точка в дневния ред. Така че по-добре е като цяло да го отложим за гледане следващия път.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги има процедурно предложение. Господин Язов иска вероятно мотиви да внесе.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Искам само да добавя към предложението на господин Добрев, че е възможно да постъпят предложения на основание чл. 73, ал. 2, т. 2, тоест в Комисията по отделните параграфи, които не са постъпили писмено в деловодството. Това също към мотивите да се прибави.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Язов, срока за предложение между първо и второ четене е изтекъл. Но предложение на Комисията може да има единствено.
Има предложение от господин Добрев и аз съм длъжен да го поставя на гласуване.
Предложението на господин Добрев е, да отложим разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрената енергия за второ четене. Да го отложим за следващата седмица.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Един. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Отложихме този закон.
Моля колеги, понеже имаме много гости, които са натоварени, за другата седмица наистина да имаме готовност.
По точка разни някой има ли нещо да предложи? Няма.
Извинявам се на нашите гости. Явно пак ще се видим другата седмица.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова