1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество /2006 г. / № 002-02-24, внесен от Министерски съвет на 5 юли 2010 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за данък върху застрахователните премии, № 002-01-58, внесен от Министерски съвет на 30 юни 2010 г. -- за първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрената енергия, № 002-01-58, внесен от Министерски съвет на 2 март 2010 г. -- за второ четене.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 37


На 14 юли 2010 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2, се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2006 г.), № 002-02-24, внесен от Министерски съвет на 5 юли 2010 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за данък върху застрахователните премии, № 002-01-58, внесен от Министерски съвет на 30 юни 2010 г. -- за първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрената енергия, № 002-01-58, внесен от Министерски съвет на 2 март 2010 г. -- за второ четене.
4. Разни.
Заседанието на комисията бе открито в 14,15 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, присъстват 15 народни представители. Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2006 г.), № 002-02-24, внесен от Министерски съвет на 5 юли 2010 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за данък върху застрахователните премии, № 002-01-58, внесен от Министерски съвет на 30 юни 2010 г. -- за първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрената енергия, № 002-01-58, внесен от Министерски съвет на 2 март 2010 г. – за второ четене (продължение).
4. Разни.
По така предложения дневен ред има ли предложения? Няма.
Поставям го на гласуване. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

Започваме с точка първа от дневния ред -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2006 г.), № 002-02-24, внесен от Министерски съвет на 5 юли 2010 г.
По първа точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”; Радослав Станолов – главен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите” и Виолета Нешовска – старши експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”;
от Министерство на външните работи -- Елена Шекерлетова – началник на отдел в дирекция „Европейски страни”;
от Министерство на регионалното развитие и благоустройството -- Калина Шопова – експерт в дирекция „Инвестиционна дейност”.
Госпожо Любенова, Вие ли ще представите законопроекта? Заповядайте.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на вашето внимание е представен законопроект за ратифициране на спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество 2006 г.. Спогодбата беше подписана в София на 7 юни 2010 г. Като от името на правителството на Република България спогодбата се подписа от министъра на икономиката, енергетиката и туризма г-н Трайчо Трайков, а от името на правителството на Федерална република Германия от извънредния пълномощен посланик на Федерална република Германия в нашата страна господин Хьопфнер.
Спогодбата създава международно правната база за финансово сътрудничество с Германия на основата на постигнатите през 2006 г. договорености. Съгласно чл. 1, ал. 1 на Спогодбата се предвижда средствата по линия на финансовото сътрудничество за 2006 г. и неусвоените от 2003 г. средства да бъдат използвани за проект, комунална инфраструктура, техническа инфраструктура 2010 – 2013 г.
Този проект ще се реализира с държавно гарантиран заем от 34 373 000 евро и е заявен от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Като финансирането му ще се осъществи чрез взаимно споразумение сключено между Република България и Германската кредитна банка за възстановяване (KfW).
Проектът е включен в списъка на държано гарантираните заеми и държавните инвестиционни заеми. Това е приложение 8 към Закона за държавния бюджет за 2010 г. Проектът ще бъде използван за финансиране на дейности насочени към превенция наводнения и защита на бреговата линия, които ще се реализират в общините Русе, Силистра и Поморие.
Това е накратко по отношение на спогодбата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря госпожо Любенова.
Някой от нашите гости желае ли да допълни нещо към вашето представяне? Няма.
Въпроси на народните представители към вносителите. Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин Председател. Чета в мотивите, че в тази сума от 34 373 000 евро за проект комунална инфраструктура и техническа инфраструктура 2010 -2013 се съдържат 4 700 000 евро от обещаната за 2003 г. сума и финансов принос за изграждане на Фонд за проучвания и експерти. Интересно ми е, бихте ли казали, защо са изминали седем години от тогава? Какво е било направено? Защо тази сума, която е обещана, не от 2003, а за 2003 г. не е била усвоена, в резултат на което сега се съдържа в този свързан заем?
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: По принцип договарянето на това финансиране се извършва година за година и съответно реализацията е продължавала в следващите години. Не всички първоначално договорени идеи са били реализирани, така че има остатък от 2003 г. Конкретният проект е договорен 2006 г., но за да се сключи спогодбата имаше условия да се предвидят в държавния бюджет държавни гаранции, което беше направено едва с тазгодишния бюджет. Така че затова спогодбата се сключи едва сега. Това е заключителният етап на помощта за развитие, която Германия предоставяше на България. Тъй като вече сме държава-членка на Европейския съюз няма да може да се възползваме повече от такова финансиране. И това е заключителният етап на финансовото сътрудничество с Германия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Благодаря на госпожа Любенова.
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Аз чух обяснението, но не чух това, което запитах. Кои са причините тази сума в 2003 г. и в следващите години да не е била използвана? Иначе това което вие ми казахте го приемам. Разбирам го и хубаво, че се включва в този нов размер. Но защо тя е била преди 2003 г. и тогава, и в следващите години не е била използвана? Мудност от българска страна ли, неподготвени проекти ли? Трябва да знаем истината.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТНОВ: Госпожо Любенова, кажете какви са препятствията?
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Вече казах, че това са били предварителни договорености. А вече в процеса на реализация са се случвали неща, които едва ли мога сега да обясня в детайли. Но винаги е имало някакъв остатък от средства или поради това, че проектите, които са били предвидени да се изпълнят с тези средства са били изпълнени с по-малко средства или впоследствие са се оказали не необходими по линия. Защото знаете, че през годините на България е предоставена помощ по различни линии и е възможно някои от проектите да са били реализирани чрез друго финансиране. Така или иначе има остатък от тези средства и ние имаме право да ги използваме със съгласието на германската страна. Те са включени в настоящата спогодба. Не мога да кажа конкретните причини. Това не е остатък от един проект. Това е остатък от различни проекти, просто натрупан по различни причини.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви госпожо Любенова.
Други въпроси на народни представители по тази точка? Становища на народни представители по тази точка? Няма.
Тогава колеги, нека да преминем към първо гласуване. Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество, внесен от Министерски съвет на 5 юли 2010 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Гласували 21 “за”. Законопроектът е приет.
Благодаря на нашите гости.

Минаваме на точка втора от дневния ред -- Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за данък върху застрахователните премии, № 002-01-58, внесен от Министерски съвет на 30 юни 2010 г. – за първо четене.
Колеги, по мое настояване имаме много гости по тази тема, тъй като искам народните представител да чуят всички гледни точки.
Наши гости са:
от Министерство на финансите -- Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, Лидия Атева – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика” и Димитър Войнов – главен експерт в дирекция „Данъчна политика”;
от Комисия по финансов надзор -- Емил Атанасов – заместник-председател и Зорница Василева – директор на дирекция “Регулаторни режими и защита на потребителите”;
от Асоциация на българските застрахователи -- Орлин Пенев – председател, Константин Велев – член на УС и Антоанета Тимуларова;
от Гаранционен фонд „Застраховане” -- Борислав Михайлов – изпълнителен директор.
Кой ще представи законопроекта?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представям на вниманието ви законопроект за данък върху застрахователните премии. Законопроектът е изготвен във връзка с изпълнение на т. 9 от приложението към Решение № 180 от 1 април 2010 г. на Министерски съвет за одобряване на мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция.
В условията на икономическа криза водеща до намаляване на бюджетните приходи е необходимо намирането на източници за увеличаване на тези приходи.
Законопроектът за данък върху застрахователните премии изпълнява посочената мярка, като въвежда облагане с данък на застрахователните премии по облагаеми застрахователни договори. Предлага се на облагане да подлежат само тези застрахователни договори, рисковете по които са разположени в Република България. Предложеният данък по същността си е косвен и ще се начислява от застрахователя на застрахования.
Законопроектът не променя съществуващия ред на облагане на печалбите на застрахователите, съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане.
Предлага се да не подлежат на облагане с данък живото-застраховането, договорите за презастраховане и ретроцесия, застрахователните договори, които покриват следните рискове – щети и загуби на летателни апарати, плавателни съдове и гражданската отговорност свързана с притежаването и използването на същите. Застраховките на товари по време на международен превоз, когато началната или крайната точка на превоза е извън територията на България.
Изключването от облагане на животозастраховането е поради спецификите в данъчното третиране на застраховките „Живот”, необходимостта от насърчаване на здравното и пенсионното застраховане и данъчното облагане в другите държави-членки. Освобождаването от облагане на някои от посочените застрахователни договори е поради съществуващите трудности при определяне на държавата, където е разположен риска.
Предлага се данъчната основа за облагане с данък върху застрахователните премии да е получената застрахователна премия от застрахователя по облагаем застрахователен договор, като данъкът става изискуем при получаването й от застрахователя. В данъчната основа се включват възстановените бонуси и отстъпки на застрахователя и не се включват парафискалните такси, които се събират от застрахователите по определени застраховки за Гаранционния и обезпечителния фонд по Кодекса за застраховането, както и със сумите за Държавен фонд “Земеделие”, съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители, за да не се начислява данък върху такса.
Законопроектът дава възможност на застраховател, който осъществява дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги, да определи данъчен представител, който да го представлява за всички негови данъчни правоотношения, възникнали на основание на предложения законопроект.
Дължимият данък се внася в бюджета ежемесечно. Данъчно задължените лица подават данъчна декларация пред Национална агенция за приходите за всяко тримесечие. Предложената данъчна ставка в закона е 2 на сто.
В резултат на облагането на застрахователните премии се очаква за периода от 1 септември 2010 г. до края на годината да постъпят допълнителни средства от около 5 млн. лв., а след това ежегодно 20 млн. лв.
Предложено е законът да влезе в сила от 1 септември 2010 г. като същият се прилага за облагаеми застрахователни договори сключени или предоговорени след 31 август 2010 г., както и за застрахователни премии получени след 31 август 2011 г., по застрахователни договори, сключени преди 1 септември 2010 г. Законопроектът не се прилага по отношение на облагаеми застрахователни договори, които са сключени след провеждане на обществена поръчка, ако срокът на подаване на оферти за участие в поръчката е изтекъл преди 1 септември 2010 г., тъй като офертите няма да съдържат данъка по законопроекта.
Предложеният данък не противоречи на изискванията на европейското законодателство в областта на застраховането и презастраховането, предвид разпоредбата на чл. 157 от Директива 2009/138 на Европейския парламент и Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност. Разпоредбата на чл. 157 от директивата дава възможност всеки застрахователен договор да подлежи на облагане с косвени данъци и парафискални такси върху застрахователните премии в държавата-членка, в която е разположен риска или в държавата- членка, в която е покрито задължението. В повечето държави- членки съществува подобно облагане на застрахователните премии, поради което застрахователите осъществяващи дейност в България ще бъдат в съпоставимо положение спрямо останалите европейски застрахователи.
Принципно положение, не облагането с ДДС на застрахователните услуги в Европейския съюз, поради което повечето държави са въвели различни методи на облагане на застрахователните сделки. Най-популярните схеми за облагане в Европейския съюз са чрез отделен данък върху застрахователните премии, парафискални такси или гербов налог. Мнозинството от държавите прилагат комбинации от посочените фискални инструменти.
В 18 държави от 26 с изключение на България съществува данък върху застрахователните премии. Разнообразието в механизмите на облагане е значително, като някои държави прилагат единна ставка, а в други ставките са диференцирани и в повечето случаи са разграничени по видове застраховки като някои конкретни рискове са изключени от облагане. Основата за облагане е също различна в отделните държави-членки - конкретната застрахователна стойност, получени премии, фиксирана сума и други.
Данък върху застрахователните премии не съществува в осем държави – Чехия, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Португалия, Словакия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Комисията по финансов надзор.
Моля ви колеги да не повтаряте казани досега аргументи, а нови факти. Заповядайте.
ЕМИЛ АТАНАСОВ: Благодаря ви господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, бих желал на първо място да изразя извинението на господин Стоян Мавродиев във връзка с това, че той няма възможност днес да посети заседанието и да благодаря за поканата за участие в него.
Само искам да кажа, тъй като беше доста изчерпателно изложението на представителите на Министерство на финансите, че този законопроект претърпя една доста продължителна, сложна и положителна по наше мнение еволюция. И в рамките на тези няколко месеца основните въпроси, които предизвикаха спорове и дискусии бяха преодолени. Те касаят проблеми свързани както по отношение същността на данъка, по отношение на данъчната основа, по отношение на обхвата на този данък, също така и на ставката. В резултат на тези промени получения законопроект считаме, че изцяло отговаря на заложените първоначално цели и стремежи.
Едно нещо има, което според нас би могло да предизвика проблем и той е по-скоро от технически характер, и е свързано със срока 1 септември. Тъй като до тогава остава много време и администрирането на този данък в застрахователните компании ще изисква известно настройване на техните системи. Те по-добре ще кажат дали това е така. Тъй като има представители както всички виждате. Но това е един доста кратък срок, който не е ясно, още повече и летен период, дали ще могат да настроят своите системи, за да могат да администрират този данък.
Имаше още един проблем, който ние бяхме поставили, но в крайна сметка той отпадна, за действието по отношение на договори, които са сключени преди въвеждането на данъка. Но считаме, че това не е толкова сериозно и не би попречило на прилагането на закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Асоциацията на българските застрахователи.
Колеги, в тази комисия имаме практиката да имаме открити дискусии и всички факти да излезнат на яве. Затова ви моля, вашите забележки ясно и конкретно да бъдат чути от народните представители.
ОРЛИН ПЕНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, естествено никой не е щастлив, когато му вдигат данъците и ако вдигнат вашите сигурно и вие няма да бъдете щастливи. В случая са вдигнати вашите, а не нашите данъци.
Това което бих искал да отбележа, че ние нямаме забележки по отношение на законопроекта. Без да изпадам в тавтология със становището на Комисията по финансов надзор, че срокът 1 септември е изключително кратък по отношение на пренастройка на нашите електронни системи за издаване на полици.
Второ, ще трябва да бъдат изтеглени от обръщение над 2 млн. отпечатани книжни екземпляри на полици и да бъдат подменени с 2 млн. нови. Печатницата на БНБ едва ли ще смогне през месец август да ги отпечата, а ние нямаме време да ги дистрибутираме до всички агенти в страната, които са над 60 000 човека в момента.
Другото което би било съществено за този срок е, преработката на общите условия на застрахователите, утвърждаването им от съответния надзорен орган, т.е. от Комисията по финансов надзор и връщането му обратно към застрахователите и съответно отново отпечатване и дистрибуция в страната. Така че нашето предложение в тази връзка е, срокът 1 септември да бъде удължен поне с един месец, т.е. най-рано законът да влезе в сила от 1 октомври.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
От Гаранционния фонд “Застраховане”.
ОРЛИН ПЕНЕВ: Бих могъл да допълня, господин Михайлов отсъства, аз съм член на Управителния съвет на Гаранционния фонд. Мотивите са абсолютно същите. Няма смисъл да ги повтарям.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, въпроси от народните представители.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Как ще стане тази работа с договорите, които са сключени предварително? Ще измените полиците, ще измените договорите или как така ще накарате тези, които са сключили договорите преди условие, сега от 1 септември да започнат да плащат с 2 процента повече. Както и застрахователни премии получени след 31 август по застрахователни договори сключени преди 1 септември 2010 г.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Петкова, заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Законопроектът не се отнася за договори, които са сключени до 1 септември 2010 г. И в същност, тъй като с данък се облагат получените застрахователни премии, за застрахователни премии, които са получени след 30 август 2011 г. те ще се облагат с този данък по старите договори, но след 30-ти.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз чета какво сте написали в мотивите на министър-председателя. Той ще се прилага за облагаеми застрахователни договори сключени или предоговорени след 31 август 2010 г., както и застрахователни премии получени след 31 август 2011 г. по застрахователни договори сключени преди 1 септември 2010 г. Тоест, договор който е сключен сега днес, преди влизането на закона в сила, оттук нататък той ще се облага с 2 процента данък.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Но след 2011 г.
Ако застрахователният договор е сключен преди 1 септември 2010 г. и примерно той приключи до 30 август 2011 г., тези застрахователни премии няма да се облагат с данък. Но ако има застрахователни премии по този договор получени след 31 август 2011 г. те ще се облагат с 2 процента. Всъщност идеята е да не се допусне предоговаряне за много дълъг период на договорите с цел отклонение от облагане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз имам един въпрос към Министерство на финансите. Колко пари ще съберете с този данък? Какви са ви очакванията?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: До края на годината 5 млн., ако влезе в сила от 1 септември 2010 г. и 20 млн. ежегодно. Като е изчислено на база данни от 2009 г.
ЕМИЛ АТАНАСОВ: Аз искам само да добавя, че ние направихме един опит да анализираме за първо тримесечие на база на реалните показатели в застраховането, какво би се получило. И въпреки че има някои вноски примерно на Гаранционния фонд и някои цифри свързани с презастраховането, се получи сума от порядъка на около 3,5 млн. – 4 млн. лева за първото тримесечие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси на народни представители?
Заповядайте господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Исках да питам в чл. 15, как е определен срокът за внасяне на дължимия данък до края на следващия месец, а не примерно, както е Закона за ДДС до 15-то число на месеца? Другият въпрос е в чл. 19, ал. 2, където са определени изискванията за данъчния представител. Защо така се разминават изискванията от физическото лице и юридическото и по-точно за юридическото се изисква да няма задължения към държавата – данъци и осигурителни вноски, а същото нещо да не се изисква и за физическото лице, което може да бъде и едноличен търговец.
Другият ми въпрос е в административно-наказателните разпоредби, тъй като по същество този данък също е косвен. Можем да го сравним с ДДС. Дали наказателните разпоредби се доближават по отношение на данък добавена стойност, по отношение на срокове, внасяне, деклариране, подаване на справки и декларации, санкциите.
В допълнителните разпоредби § 1, т. 1 и т. 2 има може би малко неяснота - “Застрахователят е този по чл. 8, ал. 1.” Това ми се струва като непълно изречение. И т. 2 е: “Получената от застрахователя.” От кой? Не би ли следвало да се получи от застрахованите лица? От кой се получава тази премия? Застрахователна премия, договорена сума в застрахователен договор, която се заплаща на застрахователя като цена, но от кой по принцип. Не би ли следвало да се допълнят тези неща? Това са моите въпроси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте за отговор.
ЛИДИЯ АТЕВА: Ще започна с първия ви въпрос по чл. 15 във връзка с подаване на данъчна декларация и внасяне на данъка. Прав сте, тук срокът за внасяне на данъка е изтеглен края на следващия месец, с оглед облекчаване в известна степен на застрахователите по отношение обработването на всичките застрахователни договори, по които са платени застрахователни премии. Съгласна съм с вас, че правите някаква аналогия със Закона за ДДС, като там срокът е 14-то число на следващия месец. На практика тук е удължен срока с 15 дни до края на следващия месец, което не считаме, че е някакъв проблем.
Следващият въпрос по отношение на данъчния представител. В чл. 19, ал. 2 може да бъде физическо лице с постоянен адрес или местно юридическо лице. Според мен тук няма неравнопоставеност между физическото лице и юридическото лице. Тоест и двете, данъчният представител не трябва да бъде в процедура по ликвидация или да не е обявено. Това се касае и за юридическото лице. И да няма изискуеми неплатени данъчни задължения. Ние го разглеждаме, че по отношение на последната опашка касае физическото лице, което ще бъде данъчен представител.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Между първо и второ четене ще може да коригирате и да предложите вашите текстове.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тези приходи в бюджета отчетени ли са в актуализирания бюджет, който беше приет миналата седмица?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Не, не са предвидени. Тези които са до края на годината не са предвидени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги становища по законопроекта?
Аз ще кажа няколко думи. Няма да подкрепя този законопроект по следната основна причина. Когато приехме 10 процентния корпоративен данък и плоския данък, основната цел беше да има ниско облагане и всички да имат едни и същи правила. Сега тук има големи съмнения за ниска събираемост и за необложени суми. Има ги тези съмнения. Гледах данните за 2008 г. само 5 млн. лв. платени данъци, ако не ме лъже паметта при годишни обороти от порядъка на близо 1 млрд. лева. Въпреки това несъбираемостта не може да бъде причина за въвеждането на нов данък. Защото и в други сектори имаме също проблем със събираемостта. И там ли да въведем алтернативни данъци? Това води до усложняване на самата система и се губи основната концепция за малко на брой ниски данъци. Това е причината, поради която аз няма да подкрепя този законопроект. За мен посоката не е правилна. Ако има проблеми със събираемостта, те трябва да бъдат решавани през по-ефективна данъчна администрация. Да се види къде се къса веригата, кое не може да бъде отчетено и как да бъде подобрен контрола.
Много добър урок за 41-то Народно събрание е увеличеният акциз върху цигарите. Там очаквахме веднага да дойде голяма събираемост. Веднага да се решат проблемите. Не се получи този ефект категорично. Затова самото въвеждане на нов данък не е гаранция, че ще има повече приходи, а води до усложняване на данъчното облагане. За 20 млн. лева приход на годишна база да въведете нов данък, за мен е необосновано. Така че това е позицията, която ще имаме ние на първо и второ четене и т.н.
Други становища колеги?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Понеже започнаха вотове на отрицание на Закона и аз да кажа. Миналата седмица премиера в пленарна зала пое официален ангажимент, че няма да има увеличаване на данъци и нови данъци. Изненадан съм от това, че днес в Комисията обсъждаме нов данък. Или трябва да уважаваме държавата си, нейната йерархия, или не знам накъде вървим. Това не е ангажимент на Парламента. Това е ангажимент на изпълнителната власт. Така че от тази гледна точка, аз съм изненадан и ми е интересно ГЕРБ как ще подкрепи бламирайки собствения си премиер с този изключително сериозен ангажимент.
Вторият мотив, данъка е категорично прокризисен. Икономическа комисия сме. Знаете, че в момента е свито преди всичко потреблението и ние го свиваме още повече с този данък. Така че ще подкрепим допълнително кризата.
Аз за разлика от някои представители на изпълнителната власт, знам кой е Виенският институт. И знам, че той не е подразделение на EVN, а е един от най-престижните международни институции. Там има тежка прогноза, че ние ще влезем във втора спирала на кризата. Става въпрос за България. Тази мярка е в духа на влизане в друга спирала на кризата. Аз не виждам как бихме могли да я подкрепим.
Благодаря на представителя на Асоциацията. Толкова добре формулирана откровеност за това, което правим, аз не бях чувал досега. Благодаря Ви. Вдигат са вашите, а не нашите данъци. Тоест, всички които караме, т.е. тежестта ще падне върху тези, които плащат, а не върху бизнеса. Тоест, вкарваме допълнителен данък върху хората, не върху бизнеса. И това трябва да е ясно и да се каже, и да се знае. А в ситуацията на криза да вкарваме нови данъци, просто не виждам, никаква аргументация, за да го подкрепя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, ако не се лъжа този законопроект е в отговор на решение прието от тристранния съвет. Това е решение, което е част от антикризисните мерки, така да се каже, на правителството, свързани с повишаване на приходите и допълнителни мерки в приходната част на бюджета. Много добре знаете всички, наистина, че общият размер на премиите на застрахователите е над 700 млн. лева, ако не и 1 млрд. за тази година. Платените данъци са 5 млн., което значи, че застрахователите печелят 0,5 процента от оборота, който правят. Виждаме, че те самите приемат тази мярка. Тя не е нова за страната. Това е данък, който съществува в много други държави в Европейския съюз.
Не съм съгласен също със становището, че въвеждането на този данък би могъл да доведе до по-голям сив сектор. Защото това не са цигарите и не е акциз върху цигарите, където контрола е труден. Това са застраховки, които са на сто процента в светлата част на сектора.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други становища? Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това че този данък се въвежда в изпълнение на някакви решения на тристранката сигурно е вярно, но тези решения на тристранката, аз така и не разбрах, официално ли са приети или официално не са приети. И кои от тях са официално приети и кои от тях не са неофициално приети. Къде е данък лукс? Къде са яхтите, които щяхме да ги облагаме? Къде е данъка върху хазарта, където щяхме да облагаме печалбите? Мисля си, че това беше едно обсъждане на едни мерки, които така и не станаха официален документ. Така че не ми се иска да формираме нашите позиции и нашите мнения върху неофициални разговори. Това е едно.
Второ, в първия вариант на този законопроект се целеше облагане на премиите, които получават застрахователите. Сега след тримесечно мъдрене се оказа всъщност, че застрахователите няма да бъдат по никой начин ощетени. Данъкът ще се плати от застрахованите или тези, които се застраховат. Тоест, директно върху потребителите на застрахователните услуги. Застрахователите сигурно ще са доволни. Те очевидно не възразяват против него. Но аз не мисля, че това е добре въобще за развитието на застрахователната услуга в България. Не мисля, че застрахователният пазар в България е достигнал такава степен на развитие, че ние да започнем да го облагаме по този начин по който се опитваме да го направим.
Третият ми въпрос или третият проблем е свързан с това инцидентно законодателстване. Какво значи да въведеш данък в последното тримесечие на годината? Коя е причината поради която се налага това аварийно законодателстване? Само преди една седмица ние така щедро дадохме на същата Комисия по финансов надзор 3 млн. допълнително към бюджета й за последните 4–5 месеца от годината. Нали така беше? Сега изведнъж, за да затворим дупката, така да се каже, ще сложим данък върху застрахованите. При положение, че има и очевидни технически проблеми за реализацията на данъка. При положение, че ще има и конституционни проблеми, тъй като има решения на Конституционния съд по това - кога и как могат да бъдат въвеждани данъци. Аз не виждам абсолютно никаква логика, поради която ние трябва да приемаме този закон в този му вид, в този момент. Ако толкова е наложително и по никой начин не може да се мине без тези 5 млн., след няколко месеца от есента на годината ще започнем промените в данъчните закони. Да бъдат така добри колегите да го осмислят достатъчно добре този данък. Да видим все пак къде е проблема? В парите които плащат застрахованите ли е проблема? Ние от тях ли искаме да вземе повече пари? Или проблемът се крие в скритите приходи или скритите доходи, или скритите печалби на застрахователите. Защото доколкото разбирам, вие казахте, че проблемът е в скритите печалби и необложените печалби на застрахователите. Ако е така. Оборота е голям, печалбата е малка съответно данъка, който събира държавата е малък. Ако това е проблемът, да търсим истинското, разумното решение на този проблем. Не е проблема очевидно в ниската стойност на застрахователните премии в България, защото тези, които се застраховат в България плащат едни сравнително нормални за застрахователния пазар в страната премии.
Така че аз също няма да подкрепя този законопроект.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Колеги, други становища? Няма.
Отиваме към гласуване. Подлагам на гласуване за първо четене законопроект за данък върху застрахователните премии, внесен от Министерски съвет на 30 юни 2010 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Шест против. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря на нашите гости.

Отиваме на точка трета в днешната ни програма -- Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрената енергия, № 002-01-58, внесен от Министерски съвет на 2 март 2010 г. -- за второ четене (продължение).
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Симеон Йорданов – началник на отдел в дирекция „Сигурност на енергоснабдяването”;
от Агенцията за ядрено регулиране -- Сергей Цочев – председател и Пепа Стоянова – юрист;
от Българска асоциация по рентгенология -- доц. Жени Василева.
Колеги, стинахме до § 7 включително. Продължаваме от § 8 нататък.
§ 8 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8.
§ 8. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
Виждате ги. Няма да ги чета.
По редакцията на § 8 има ли предложения на народни представители? По текста има ли забележки, допълнения? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията предложена от Комисията на § 8.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Имате предложение, по кой параграф господин Язов? Заповядате.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря ви господин Председател.
Искам да обърна внимание на новосъздадената т. 5 в чл. 17, § 9. Като моето твърдение е, че по този начин се създава възможност всеки да може да поиска незабавно отнемане на лиценз за експлоатация на действащи ядрени съоръжения.
Моето предложение е т.2 да отпадне от § 9.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цочев, моля много внимателно да ни обясните дали опасенията на господин Язов са действителни и доколко трябва да променим текста на вносителя?
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Това е ново предложение в § 9, а текста който визирате е: т. 5 „Забранява се намаляването на концентрацията на радиоактивни вещества и отпадъци с цел освобождаването им от регулиране по този закон”. Този текст забранява практики при които радиоактивни отпадъци биха могли да бъдат разреждани умишлено за достигне на допустимите концентрации и да бъдат освобождавани в околната среда. Мисля, че текстът е инкорпориран по предложение на Министерство на икономиката и енергетиката.
СИМЕОН ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, Министерство на икономиката и енергетиката не възразява върху предложението изложено от господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Предложението ми е на основание чл. 73, ал. 2, т. 2 от нашия правилник. Господин председател в § 19, т.е. създава се нова т. 5, да отпадне т. 2.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Слушайки господин Язов, какво би означавало това? Целта на т. 5 е да не се допуска злонамерено разреждане на радиоактивни отпадъци с цел освобождаването им от регулиране. Точка 5 е предложена от Министерски съвет, за да не съществува този риск за околната среда. Това каза господин Цочев. Ако вие смятате, въпреки неговите аргументи, правилно ли разбрах господин Цочев?
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: От Министерство на икономиката и енергетиката респективно от Министерски съвет. Така е.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие господин Язов казвате, че този риск го няма и искате т. 5 да отпадне.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Твърдя, че предложението е абсурдно и противоречи на международните принципи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Знам, че сте инженер в тази област. Така че ни обяснете защо е абсурдно.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Принципите в управлението на радиоактивни отпадъци предложени от Международната агенция по атомна енергетика. Това са всички международни документи. Безумно е да съществува такова нещо в закона. Няма такава практика в Европа. Какво значи намаляване на активността? Тук колегите, които са химици и физици прекрасно разбират какво означава намаляване. Това означава увеличаване на обема. Какво правим в този случай? Това са строго специфични неща и не знам как с две думи мога да ви обясня точно за какво става въпрос.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Мога ли да опитам с две думи да добавя нещо?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цочев заповядайте. Нека да чуем подробно вашите аргументи по този текст.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Съвсем ясен пример. Един резервоар от 50 куб.м в АЕЦ “Козлодуй”, такива се изпускат през няколко часа в река Дунав, ако концентрацията му като радиоактивност е над определена стойност, изпускането му е забранено и той трябва да се върне за преработка. С този текст се забранява на оператора да разреди този резервоар и да го изпусне в реката просто, защото по този начин е достигнал съответната норма. Това е конкретен пример.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Точка 5 е предложена от Министерски съвет за по-стриктен контрол господин Язов. Ние така я разбираме. Това което каза господин Цочев.
Други мнения на народни представители?
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, аз слушах внимателно господин Цочев. Считам, че именно примери от практиката за такива умишлени действия намаляване на концентрацията са предизвикали вносителите от Министерски съвет чрез вас очевидно, чрез АЯР да внесе тази точка. Правилно ли съм го разбрал.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Примери от практиката има, но вносителят е Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Аз се учудвам, че сега застава на обратна позиция.
ИВАН ИВАНОВ: Ако има такива примери, това е недопустимо и трябва да бъдат преустановени. Ако е такава логиката, аз бих подкрепил т. 5.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз имам един въпрос към АЯР. Има ли в нормалния процес на третиране на радиоактивни отпадъци, има ли процеси при които се разреждат тези отпадъци? И ако ние приемем текста в този вид, няма ли да нарушат тези нормални процеси на третиране на отпадъците.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Не мисля, че с този текст ще предизвикаме такъв проблем. Ние контролираме да няма такива случаи. Пак повтарям, този текст е внесен по предложение на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Ние сме се съгласили с него.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Аз ще помоля АЯР да коментират относно основни процеси в управлението на радиоактивни отпадъци като дезактивация с цел освобождаване и изгаряне на радиоактивни отпадъци, изпаряване на трапни води от атомни електроцентрали и минимизиране на радиоактивни отпадъци. Те попадат ли под ударите на този текст. Тоест, така както вие твърдите, че ги забраняваме ги освобождаваме тези неща. Това е моето твърдение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Министерство на икономиката.
СИМЕОН ЙОРДАНОВ: Господин председател, текстът както се вижда от доклада е превантивен. Аз за втори път повтарям, че Министерство на икономиката и енергетиката е съгласно с предложението на н.п. господин Язов.
Аз отново повтарям, че текстът е превантивен. Касае избягване на практика, която е забранена в международен мащаб. Предвид възможността за разночетение, Министерство на икономиката и енергетиката се съгласява с предложението на господин Язов.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбрахме вашето мнение.
Господин Цочев, моля за ясно и категорично становище от ваша страна, тъй като вие сте най-подготвен по тази тематика. Нашето желание на народните представители, убеден съм е да има най-стриктен контрол и опазване на околната среда. Все пак става въпрос за ядрени материали. Така че Ви моля да кажете категорично, коя ситуация или кое решение е по-доброто и да го обясните това на народните представители.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Аз съм в ситуацията да обяснявам какво е имало предвид Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, когато е внесло този текст. Вярно е това, което каза господин Язов. Има ситуации в които се дезактивират метали с цел намаляване концентрацията на радиоактивни вещества в тях. Има действия, които са полезни и се правят с тази цел. Вероятно е имало предвид умишлено намаляване в определени процеси на активността с цел достигане на допустимите норми и освобождаване. Нямаме възражение да бъде прието предложението на господин Язов в случая.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цочев ясно каза, че поддържа текста на вносителя. Все пак това е най-сериозен специалист в тази област, който присъства на тази маса и ви обръщам внимание колеги.
Господин Добрев има предложение.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Понеже доколкото разбирам има случаи в които част от технологичния процес включва такива действия, и вие го потвърдихте, може би ще стане по-ясен текста, ако оставим т. 2, но вместо точка поставим запетая и продължим с текста: “Освен в случаите, когато това е част от технологичния процес.” Или някакъв подобен текст.
СИМЕОН ЙОРДАНОВ: Господин председател, моля да обърнете внимание на последното, което казах, текстът е превантивен. След като създава неудобства и разночитание, ние сме съгласни с предложението на господин Язов. Така или иначе, както по този закон, така и с наредбите към този закон, категорично се забранява подобен род дейности.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не знам в кой закон се забраняват тези неща?
СИМЕОН ЙОРДАНОВ: В целия този закон.
РУМЕН ОВЧАРОВ: След като е в целия този закон, не виждам причина, поради която точно този текст от целия този закон, който директно го забранява трябва да отпадне. Това което каза господин Цочев като технология в АЕЦ “Козлодуй” е факт. И то се прави. И се е правило някога. Може да се прави. И всеки който е запознат с тази технология знае това. При това може да се прави не само в АЕЦ “Козлодуй”, а и на други места, където се използват подобни разтвори.
Това което казва господин Язов, очевидно предложението не е направено така, то е инспирирано от определени ситуации. За да стане ясно за какви ситуации става дума и за какви технологии при обработка на радиоактивни отпадъци е добре да ги кажем сега и да знаем за кои технологии става дума, и за кои процедури по обработката. И тогава вече може да вземем решение дали да го правим или да не го правим. Защото, отново повтарям, в АЕЦ “Козлодуй” и в други заведения, в които се ползват радиоактивни източници, примерно БАН, това нещо може да бъде правено. И не знам къде е забранено, в кои точно закони, ако не е забранено в този закон.
Затова молбата ми е, ако може да изясните кои точно процеси при преработката на радиоактивните отпадъци ще бъдат затруднени с този текст, тъй като очевидно става дума за това, да го чуем, ако това е наистина съществено.
Защото при обработката на радиоактивните отпадъци, господин Димитров, също може да бъде допуснато такова разреждане, разконцентриране и всякакви други обработки. И неща, които са отпадъци и радиоактивни при това, изведнъж да се оказват не радиоактивни отпадъци и да могат да бъдат изхвърлени навсякъде.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев има конкретно предложение.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Понеже темата е доста сложна и ние народните представители не сме тесни специалисти в тази сфера, аз предлагам този текст, конкретно това предложение на господин Язов да бъде отложено за следващия път. Като междувременно ние вземем официалното становище на експертите от Министерство на икономиката, защото ясно е, че ние не сме достатъчно компетентни в случая.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Аз мисля, че господин Цочев ясно изрази съгласие с текста да отпадне и мотивира достатъчно ясно. Мисля, че нямаше нищо против последното му изказване.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Може ли да предложа редакция на този текст. “Разреждане на радиоактивни вещества и радиоактивни отпадъци с цел освобождаването от регулиране по този закон.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Язов, първо има следния процедурен въпрос. Според Правилника на Народното събрание чл. 73, ал. 2, т. 2 „предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод предложение на някои нейни членове, направено по време на заседанията”. Членове могат да правят редакции. Нека формално някой друг ваш колега от ГЕРБ да прави предложенията, за да спазим процедурата.
След като въпросът е, радиоактивни материали, радиоактивни отпадъци, какъв е проблемът да спазим предложението на господин Добев и да поискаме официално мнение от министъра на икономиката с писмо да дойде тук с неговия подпис и следващата седмица пак ще се съберем. Ние всяка седмица се събираме колеги. Имаме нужда министърът на икономиката да застане зад това предложение. Заповядайте.
СИМЕОН ЙОРДАНОВ: Господин председател, преди аз да представлявам Министерство на икономиката и енергетиката, съм съгласувал текстовете с министъра на икономиката и енергетиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има конкретно предложение на господин Добрев, което го подлагам на гласуване.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз оттеглям моето предложение във връзка с казаното току що от представителя на Министерство на икономиката. Явно е, че текстът е съгласуван с министъра и аз нямам притеснения.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, има Правилник по който се внасят предложенията. По този Правилник господин Язов не е внесъл нищо. Но се оказва, че представителят на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма е обсъдил това предложение с министъра. И това е позицията на министъра. Да се отнасяме сериозно към това, което се прави в Парламента. Сега излизате от един скандал. Двама ваши колеги дадоха оставките си. Защо се стремим да влезем в друг. Два аспекта на проблема и двата са важни. Едното е, че това е технологичен процес благодарение на който намаляваме радиоактивността и че ако ние го приемем този текст ще блокираме такива процеси. Това е вашата теза. Вие го казвате.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Най-чистият вариант колеги, аз правя процедурно предложение, след като господин Добрев го оттегли е да отложим § 9 и да поискаме официално становище черно на бяло от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Става въпрос за радиоактивни отпадъци. Това е сериозна работа. Нямаме елемента на спешност тук. Нека да имаме едно официално становище.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз имам допълнение. Не само официално писмено становище на Министерството, но и официално писмено становище и на Агенцията за ядрено регулиране. Вярно, че господин Цочев изложи устна позиция, но аз искам ясно да се поставят двете становища. Защото ако има такава практика и след като този текст е влезнал, той е влезнал с определени мотиви. Не може Министерството да страда от амнезия и да не помни какви мотиви са го ръководили, когато е вкаран този текст. И сега да се отказват от този текст също без ясни мотиви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, моля за тон на диалогичност на тази маса.
Колеги, подлагам на гласуване предложението, което аз направих, за отлагане на § 9 за другата седмица. Ние ще продължим другите текстове да ги гледаме сега, за да имаме писмено становище от министъра на икономиката и от господин Цочев.
Защото този текст е съгласуван от Министерски съвет. Гласуван е от всички министри, от министър-председателя и сега имаме по-неясна процедура предложение за отпадане. Нали разбирате. Така че който е за отлагане за другата седмица за получаване на официални становища, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Двама против. Въздържали се? Двама въздържали се.
Приема се.
Моля ви от Секретариата да поискаме официално становище по § 9. Да бъде изпратено предложението на господин Язов до министъра на икономиката и до Агенцията за ядрено регулиране по официален път и те да ни върнат официално становище. Да имаме официално становище и да преценим, тъй като ние не сме експерти в тази област.
§ 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
По § 10 имате ли колеги забележки? Няма.
Подлагам на гласуване § 10, както е внесен по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се § 10.
§ 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
По § 11 желание за думата? Няма.
Който е „За текста на вносителя на § 11, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 12. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12.
Виждате редакцията на § 12.
Желание за думата от народни представители. Господин Язов заповядайте.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря ви господин Председател.
По § 12, т. 1 аз твърдя, че ако се приеме този текст, при всяка една смяна на председателя на АЯР, ще ви предоставим възможност да бъдат отнемани лецензии. Предлагам този текст да отпадне.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Думите “от съществено значение за ядрената безопасност и радиационната защита” се заличават.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Подкрепяте ли предложението на господин Язов?
ПЕПА СТОЯНОВА: Бих искала да поясня защо се прави корекцията в текста. В тази редакция, която в момента съществува не бяха обхванати всички хипотези. Така например тук не е обхваната лицензията за специализирано обучение. И това е една пречка текстът да бъде използван при изменение на тази лицензия. Целта е да бъдат обхванати всички възможни хипотези по закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие стоите зад т. 1?
ПЕПА СТОЯНОВА: Ние стоим зад тази точка и имаме предвид обобщаване на хипотезата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители по редакцията на § 12.
Господин Язов, стана ясно, че само членовете на Комисията могат да правят предложения за редакция на второ четене. Нека господин Николов да направи това предложение.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Правя това предложение за отпадне на т. 1 на § 12.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Което не се подкрепя от Агенцията за ядрено регулиране и което противоречи на предложението на Министерски съвет.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз искам все пак да внесете светлина, лицензията или разрешението могат да бъдат изменени служебно от председателя на Агенцията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е ал. 4. Това е след това.
По т. 1 има предложение на господин Валентин Николов за отпадане. Нека и Министерство на икономиката да кажат своето становище.
СИМЕОН ЙОРДАНОВ: Министерство на икономиката и енергетиката подкрепя предложението на господин Язов. Подкрепяме предложението на господин Николов.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Подлагам това процедурно предложение на гласуване за отпадане на т. 1.
Ще ви кажа моето мнение при положение, че специалистите от Агенцията по ядрено регулиране, които не са политически ангажирани, те са специалисти, не смятат че има такъв риск и такава опасност, аз не мога да подкрепя предложението на господин Язов. Още повече това предложение е минало през Министерски съвет. Съгласувано е. Води до определена правна сигурност. Трябва господин Язов на ниво писане на законопроекти в Министерски съвет да занесе своите предложения. Да ги аргументира. Там минават на правно съгласуване. След това да дойдат тук и тогава да се правят.
Защото в момента на бързо, това е много опасна материя, в която ние не сме най-големите специалисти. Господин Цочев е най-добрият специалист на тази маса в тази материя. Няма причина да не му вярваме. Той не го подкрепя това предложение и не смята, че със смяната на ръководството на Агенцията трябва да се отнемат лицензиите, какъвто иск беше посочен.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Текстът е: “Лицензията или разрешението (чл. 21, ал. 1) могат да бъдат изменени по искане на лицензианта, съответно на титуляра на разрешението:
1. при промяна на нормативните изисквания по ядрена безопасност и радиационна защита;
2. при възникване на нови обстоятелства (стария текст) от съществено значение за ядрената безопасност и радиационната защита, които изискват преразглеждане и изменение на условията или лицензията.”
Ние предлагаме да отпадне в т. 2 текста: “от съществено значение за ядрената безопасност и радиационната защита”, защото досегашният текст не обхваща лицензиите за специализирано обучение. И ние нямаме възможност тези лицензии да бъдат изменени, защото те нямат съществено значение за ядрената безопасност и радиационната защита.
Това са нашите аргументи, за да направим тази промяна в текста. Иначе председателят на Агенцията независимо кой е той и колко често се сменя, той не може безразборно да отменя лицензии, защото има съд и защото всеки лицензиант в 14 дневен срок може да се обърне към съда и това решение веднага ще бъде отменено, ако е незаконосъобразно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, мисля че позициите са ясни. Има предложение на господин Язов, чрез господин Валентин Николов, за отпадане на т. 1. Мен лично не ме убедиха принципно, че предложението на Министерски съвет трябва да отпадне.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз не съм убеден, защото аргумента, който се каза за отпадане на т. 1 от предложението по-скоро се базира на презумпцията, че ръководителите на АЯР идват с аргументи как могат да променят или да отнемат лицензии, което не може да бъде солиден аргумент за законов текст. Според мен това, което каза господин Цочев ми звучи съвсем стойностно. Той изясни всъщност, коя е причината поради която те изискват този текст да отпадне. Каза го съвсем ясно, свързано с обучението.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Аз имам един въпрос към господин Цочев. Кой казва колко едно обстоятелство е значително за безопасността, господин Цочев?
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Ние предлагаме да отпадне този текст, защото той внася ограничения към определени видове лицензии, каквито са лицензиите за специализирано обучение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ясни са предложенията. Подлагам на гласуване предложението на господин Валентин Николов за отпадане на т. 1 в § 12.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Пет против. Въздържали се? Няма.
Отпада т. 1.
По останалите текстове от редакцията има ли други предложения по предложената редакция на § 12. Няма.
Подлагам на гласуване § 12 без т. 1, а останалите точки се преномерират. Редакцията на текста на вносителя с отпадналата т. 1.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Трима. Въздържали се? Двама.
Минаваме на § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
По тази точка има ли предложения? Няма.
§ 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Желание за думата? Няма.
§ 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
§ 16. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 17. Комисията подкрепят текста на вносителя.
§ 18. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 19. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 20. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 21. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 22. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Колеги, по параграфи от 13-ти до 22-ри включително имате ли въпроси?
От Агенцията, от Министерството, депутати има ли въпроси? Няма. Тогава подлагам на гласуване от § 13 до § 22.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Тези параграфи са приети.
Параграф 23. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23. Виждате редакцията.
Има ли забележки? Желание за думата? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 23.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Редакцията е приета.
§ 24. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 25. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 26. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 27. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 28. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 29. Комисията подкрепя текста на вносителя.
По параграфи от 24-ти до 29-ти желание за думата? Няма.
Който е „за” параграфи от 24-ти до 29-ти включително по вносител, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
§ 30. Предложение от народните представители Анна Янева и Румен Овчаров.
Ще ви го прочета: Създава се § 30а:
“§ 30а. В чл. 45 се създава ал. 5:
Въз основа на анализ на необходимостта от изграждане на нови производствени мощности, по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, Министерският съвет може с отделно решение да даде принципно одобрение за изграждане на ядрена централа. Това решение предхожда решението по същество по ал. 1 и е основание за извършване на оценките по ал. 5.”
Нека да чуем вносителите за мотивите.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Мотивите са, че това е естественият процес по който се вземат обикновено такива решения. Обратният процес по който някой прави оценки за нещо, което не знае дали ще се случи са според мен изключително сложни и те няма как да се реализират. Някой трябва да финансира тези оценки, някой трябва да вложи ресурс в тях. А не е ясно дали държавата ще поеме някакъв ангажимент за това. Все пак става дума за ядрена мощност. Това е и нормалната практика, която до момента е съществувала в България. Така се изграждат и сега атомните електроцентрали. Така че предложението е на базата на съществуващата практика. Обратният начин изключително силно ще затрудни и във времето и технологията на реализацията на един такъв обект.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Нека да чуем първо господин Цочев и Министерство на икономиката, подкрепяте ли това предложение?
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Агенцията подкрепя това предложение. Ние също считаме, че ако има възможност за решение по принцип, това ще даде основание на министъра да възложи съответните оценки за въздействието върху околната среда на ядрената безопасност и т.н. и тогава да влезе в Министерски съвет за решение по същество.
СИМЕОН ЙОРДАНОВ: Министерство на икономиката, енергетиката и туризма е предоставило официалното подписано становище от министъра на енергетиката. Аз ще ви го прочета:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма не приема направеното предложение. Редът и начина за изграждане на ядрена централа са разписани надлежно в Закона за енергетиката и текстовете на чл. 45 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Въвеждането на междинен етап „принципно одобрение” по същество повтаря практиката при утвърждаване на други такива проекти. В този смисъл се прави опит за законово регламентиране на взети решения за мандата. Що се отнася до новостроящи се проекти, свързани с развитието на ядрената енергетиката, това предложение ще доведе до оскъпяване и удължаване на срока на реализация на проектите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Думата желаеше господин Язов. Заповядайте.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Аз имам само едно питане към вносителите, понеже предложението принципно не е много лошо. Въпросът е, какво значи изграждане на ядрена централа? След като в чл. 45 от Закона е разписано как се прави изграждане, при какви условия, според мен не е ясно разписан текста. Тоест принципно текстът не е лош за подкрепа, но не и в този му вид. Така че тук мнението ми се припокрива с Министерство на икономиката частично.
А относно предложението към АЯР, защото директно го подкрепят, искам да ги питам, това ли е принципът на предложението на министър Милко Ковачев с решение на Министерски съвет № 288, по който той го е направил.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Аз не помня номерата на решенията за проекта Белене. Единствено считаме, че това предложение и този текст би подпомогнал процеса на взимане на решения. Дотолкова е компетенцията на Агенцията за ядрено регулиране. От там нататък министърът е този, който би трябвало да съобрази. Иначе не знам как той ще възложи изследвания за милиони, без да има принципно решение дори. Принципно за изграждане означава, че Министерският съвет взема едно решение по принцип. България има нужда от 1000 мегавата ядрена мощност. И т. 2 – възлага на министъра да извърши необходимите изследвания. Това е решението по принцип.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ясни са аргументите. Други въпроси на народни представители?
От Министерство на икономиката, заповядайте.
СИМЕОН ЙОРДАНОВ: Искам само да отговоря на въпроса на господин Язов, тъй като министър Ковачев беше министър на енергетиката и енергийните ресурси. В този смисъл начинът на реализация на проекта Белене, това решение за което той говори, всеки един министър има право да внесе доклад, който ако бъде одобрен, той получава зелена светлина. Така или иначе чрез този доклад той стартира дадено инвестиционно намерение, било то Атомна централа, било друг обект в тази връзка. В този смисъл е и становището на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Законово регламентиране на още един етап не води до нищо, което да променя сегашния ред.
Въпреки, че ние също сме съгласни, че предложението на господин Овчаров и госпожа Янева фактически е направено на база на практиката, която досега е съществувала.
ПЕПА СТОЯНОВА: Ако може да обърна внимание на редакцията на текста. Там пише, че „Министерският съвет може с отделно решение”. Тоест, това не е задължителен етап. По целесъобразност и по необходимост би трябвало да се действа. И искам също така да напомня, че в случая с АЕЦ “Белене”, действително имаше такова принципно решение. Имаше дело във Върховния административен съд и съда потвърди, че е допустимо такова принципно решение да бъде взето въз основа на което вече да се извършат техническите анализи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов иска думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз лично смятам, че логиката в този текст е добра, макар че не виждам проблем, след като са съществували такива практики те явно не са нарушавали досегашното законодателство. Аз лично ще гласувам въздържал се, защото смятам, че текста не е прецизиран във връзка с изграждането и инвестиционните намерения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, за разлика от АЯР, аз имам възражение срещу този текст и ще го кажа от принципни позиции. Заявява се, че Министерският съвет може с отделно решение да даде принципно одобрение за изграждане, като това решение, принципното одобрение, предхожда решението по същество по ал. 1. Но в същност по самата ал. 1 решението се взима след оценка за ядрена безопасност и радиационна защита, въздействието на околната среда, социално-икономическо значение, радиоактивни отпадъци, отработено гориво, които се получават и т.н. Означава ли всичко това, че това решение по ал. 5 се взима преди тези оценки? Ако се взима преди тези оценки то е много волонтаристично, както на времето се казваше, решение. Искаме да се строи нещо, обаче взимаме принципно решение и след това се прави взимане на решение на базата на предложение. Но ако предложението не докаже тези три оценки, че са положителни в интерес на строителството на централата и Министерският съвет не вземе това решение, се получава един абсолютен конфликт на решенията. Първо се взима едно принципно решение за строителство, а след това трите оценки, които се правят и които тук много детайлно са изброени дават обратния резултат. И аз питам, какво настъпва от тук нататък? Как влияе това принципно решение, което няма да бъде последвано?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Иванов. Ясни са аргументите.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Иванов, вие знаете, че върви енергийната стратегията, като последователността е точно такава, каквато казвате вие, че Министерският съвет взема принципно решение. На тази база се възлага ОВОС и в зависимост от резултата от ОВОС Министерският съвет взима окончателно решение. Така че аз не само не виждам противоречие, обратното е.
ИВАН ИВАНОВ: ОВОС е само една частица от всичките тези оценки, които тук са изброени.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво ще промени факта, ако оценките са негативни?
ИВАН ИВАНОВ: Няма ли социално-икономическата и финансова оценка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря. Ясни са аргументите.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз се учудвам от желанието на някои колеги да намерят някакъв криминал и всякакви аргументи, за да се провали това предложение. Аз ще го оттегля.
Ние сме го направили с оглед, наистина да направим процеса максимално близък до реалната практика. Нищо друго. Като не ви харесва не го гласувайте. В крайна сметка в България атомни централи се строят всеки ден. Ще ги проучваме. Няма никакъв проблем. Както виждате, като има необходимост от вземане на решение за изграждане на атомна централа се намират прецеденти по които това се прави. Въпросът е, че ние ви предлагаме една законосъобразна процедура, по която това може да се случи. Взема се решение за изграждане на Атомна централа в зависимост от необходимостта от нови производствени мощности. Това е принципно решение. След което се правят всички оценки – ОВОС, ядрена безопасност, радиоактивни отпадъци, радиационна безопасност. След което тези оценки се внасят в Министерския съвет и Министерският съвет казва: “Не, на тази площадка, там където искате това нещо не може да стане. Или, да това може да стане.” И тогава вече се взема окончателното решение. Логиката не може да бъде друга господин Иванов. Не може да проучиш 1000 площадки и да кажеш: “Тук става, там не става.” Кой ще ги плаща тези пари? Нали някой трябва да финансира цялото това мероприятие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аргументите са ясни.
Господин Овчаров, последно оттегляте ли го предложението? (Реплика: Не.) Не го оттегляте.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Анна Янева и господин Румен Овчаров за създаване на нов § 30а.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 3 “за”.
Против? Един против. Въздържали се? Десет.
Не се приема.
При това положение подлагам § 30 по вносител.
Който е „за” приемането на § 30 по вносител, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Предложението се приема.
§ 31. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 32. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Колеги, желание за думата? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 31 и 32.
Който е „за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Предложението се приема.
§ 33. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция, която виждате.
Желание за думата по § 33, има ли? Министерство на икономиката подкрепя ли редакцията?
СИМЕОН ЙОРДАНОВ: Да.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване редакцията на § 33, който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложението се приема.
§ 34. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция, която виждате.
Заповядайте господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря ви господин Председател. Моето предложение е свързано с § 34, т. 2 - новосъздадената ал. 5 да отпадне. И за да няма неяснота ще прочета точно какво пише в ал.5: “Когато реализацията на проекта за извеждане от експлоатация се окаже по-скъпа от одобрените от управителния съвет на фонда оценки на разходите, необходимите допълнителни разходи са за сметка на лицето, което последно е експлоатирало ядреното съоръжение, съгласно издадената лицензия за експлоатация.”.
Като твърдението ми тук е, ако това нещо остане в закона няма да се появи нито един нов инвеститор - нито за Белене, нито за нов блок в Козлодуй. Като мотивите са, че никой не може да каже колко ще струва този проект.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цочев.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Текстът е предложен от Управителния съвет на фонд “Извеждане от експлоатация”. Текстът е преписан директно от препоръка на Европейската комисия 85/2006. И се предполага, че е практика в Европейския съюз. Инвеститорите са запознати със законодателството в Европейския съюз.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Язов, означава ли вашето предложение, че на практика вие искате в тези случаи към бюджета да бъдат прехвърлени тези разходи. Това ли казвате вие?
КОСТАДИН ЯЗОВ: Никой не може да каже кое колко ще струва. Да кажем примерно след 10 години. Има разминаване с европейските документи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение колеги за отпадане на ал. 5. Господин Добрев желае думата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз подкрепям колегата Язов за това предложение, защото първо наистина то предизвиква една несигурност в потенциалните инвеститори, тях и без това ги няма, карайки ги да поемат един ангажимент, който не е ясен колко ще бъде и е доста голям риск за тях.
Второ, отговорност на държавата е да определя вноските във фонда за извеждане от експлоатация. Знаете, че такива вноски се събират и държавата определя колко ще са тези вноски. Така че в един момент, ако се окаже, че това извеждане от експлоатация е по-голямо, държавата може да определи по-голяма вноска, без да предизвикваме несигурност с един такъв текст в потенциален инвеститор след 20 или 30 години. Всъщност в момента в който настъпят обстоятелства, които правят извеждането от експлоатация по-скъпо, още тогава трябва държавата да увеличи вноските във фонда. А и такива оценки, доколкото знам, се правят периодично. Така че това няма да е нещо ново.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Както се разбрахме колеги, господин Язов не може да прави такива предложения.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз правя предложението за отпадане на ал. 5. Бих искал да чуя коментара на Агенцията за ядрено регулиране.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Много е прост коментара. Аз не мога да вървя срещу документите на Европейския съюз. Освен това, Законът предвижда на всеки пет години да се прави актуализирана оценка на очакваните разходи за извеждане от експлоатация.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В такъв случай ние имаме метод по който да повишим таксите и да си съберем парите. Защо трябва да вписваме, че след 20 – 30 години може да се върнем назад и да кажем: “Няма да са достатъчно тези пари, дайте сега повече.” Има разписан ред, за да увеличим ние таксите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, считам, че действително текстът на ал. 5 отразява една практика на Европейския съюз. Аз поставям обратния въпрос, ако се окаже невъзможно да се събере такъв размер на необходими средства, че да се покрият разходите по извеждането от експлоатация, какво следва? Защото аз дори не говоря за Козлодуй. Но ако се стигне до реализиране на Белене от частни инвеститори и те не съберат средства за извеждането на експлоатация на централата, която им носи печалба, какво следва. Това е желязно правило в Европейския съюз. И когато преди пет години господин Овчаров, който не е тук, одобри намаляване на вноските от АЕЦ “Козлодуй” доведе до положение, че сега я има, я няма 1 млрд. лева, които между другото се съхраняват по начин да носят лихви, да бъдат гарантирани и т.н., които не са и 20 процента от средствата, които ще бъдат необходими за извеждане на цялата централа от експлоатация. Ние наистина искаме да запазим и текстове, тоест този текст да отпадне, които не са в унисон с европейската практика. Аз ви казвам съвсем точно. Затова някои много обичат да парадират колко е евтина ядрената енергия, защото не затварят целия цикъл на разходи от започване на проектирането, до завършването и извеждането от експлоатация. Но тези средства трябва да бъдат събрани, за да не натоварят бъдното поколение чрез държавния бюджет да ги покрива, което би било скандално. Нека все пак да се отнасяме като отговорно законодателство, по простата причина, че беше казано, на всеки пет години има актуализация. Ако се оказва, че темпа на средствата като процент изпреварва необходимите средства в последните години ще се събират по-малко средства. Но в момента, когато ще се извърши експлоатацията, средствата трябва да бъдат гарантирани, че са необходими за това извеждане. Това е толкова проста процедура. Защо трябва да отпадне този текст, който гарантира всъщност на всички потребители, че няма да бъдат натоварени те чрез държавния бюджет.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да чуем Министерство на икономиката и след това госпожа Янева поиска думата.
СИМЕОН ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Иванов, тъй като преди малко съобщихте, че господин Овчаров в качеството му на министър на икономиката и енергетиката някак си определил, как го казахте?
ИВАН ИВАНОВ: Вноската.
СИМЕОН ЙОРДАНОВ: Господин Иванов, нали знаете, че един министър не може да внесе без финансова обосновка съответното изменение.
ИВАН ИВАНОВ: Вие ми кажете колко средства са събрани за извеждане от експлоатация на АЕЦ “Козлодуй”?
СИМЕОН ЙОРДАНОВ: Над 1 млрд. 257 млн. по анализ направен към 2004 г. от Консорциум от европейски инженерингови компании, оценката за І до ІV блок е 704 млн. евра.
ИВАН ИВАНОВ: Имаме АЕЦ с шест блока, а не четири.
СИМЕОН ЙОРДАНОВ: Господин Иванов, ние за да направим корекция в определяне на реда на вноските, той е направен на някакъв анализ. Разберете ни правилно, ние самоволно не намаляваме и не увеличаваме вноските.
ИВАН ИВАНОВ: Ще направя допълнително проучване и в зала ще взема думата. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Янева.
АННА ЯНЕВА: Господин Димитров, аз имам възражение по процедурата. Имам предвид воденето на заседанието при обсъждане на закон на второ четене. Въвеждаме много лоша практика да нарушаваме Правилника на Народното събрание, който ние сме приели.
Колегата Язов, лично той направи предложение в пленарна зала за удължаване максимално на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене. Днес сме свидетели в нарушение на Правилника, той да прави предложение в Комисия, които първо няма право да прави. Разбирам, че колегите поемат да ги внасят от негово име, но това е недопустимо, защото те не могат да ги аргументират. Говорим все пак за един изключително важен и специфичен закон. И ако помните обсъждането на първо четене, това е един от законопроектите, който е преминал през много етапи на обсъждане, които имат подкрепата на различни неправителствени организации, специализирани органи. И изведнъж сега на второ четене ни се предлагат да отпаднат текстове, за които нямаме ясна представа дали трябва да отпадат или не трябва да отпадат.
Извинявайте, но аз съвсем сериозно си мисля, че отново става въпрос за лобизъм. И то откровен лобизъм. (Шум в залата) Господин Язов, така е. Защо не си направихте предложенията между първо и второ четене, за да могат всички да вземат отношение, да си дадат писмено становището, а го правите днес. И си давам обяснение, защо предишния път се прекрати заседанието и се отложи обсъждането за днешното заседание. Ако това не е така, аз нямам други думи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Янева, Правилника на Народното събрание е спазен, макар да не одобрявам практиката в последния момент да се правят предложения за отпадане, те могат да бъдат правени от всеки един член на Комисията. Спазваме правилото да бъде предложено от член на Комисията. Всеки член на Комисията може да прави предложения за отпадане и аз спазвайки Правилника съм длъжен да ги подложа на гласуване. Макар и тази практика да не е най-добрата, нямаме избор. И спазвайки Правилника на Народното събрание се движим по този ред.
Колеги, искам да ви прочета текста, който го има в препоръката на Европейската комисия. Ще ви го прочета първо на английски и след това на български. Защото тази комисия винаги е правила много добри обсъждания. Ние искаме да има най-добро законодателство. Какво пише в текста?
„If during implementation the decommissioning project proves to be more expensive than the approved cost estimates, the operator should cover the additional expenses”.
Ако по време на реализацията на проекта за извеждане от експлоатация се оказва, че е по-скъп от одобрения разход, който е сметнат в началото, операторът трябва да покрие допълнителните разходи.
„This aspect should be carefully addressed should the operator change during or beyond the lifetime of the nuclear installation”.
Този въпрос трябва да бъде внимателно съобразен, дали операторът не трябва да промени по време на периода на работа на съоръжението сумата, която плаща на практика.
Това е което се казва тук. Господин Добрев е прав в едно. Не се казва, че това става в последния период на експлоатация, а се казва по време на експлоатация.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Мисля, че тук има грешен превод, защото оригиналният текст казва, че „по време на експлоатацията, ако се окаже, че извеждането ще излезе по-скъпо”, тогава по време на експлоатацията се повишават вноските. Това е което ние имаме в предишния § 33, ал. 5 казва точно това.
Този текст, който предлагате в § 34 казва, че: Когато проектът е реализиран и накрая на този период, ако ние установим, че не ни стигат парите 30 години, в момента, в който експлоататора на това ядрено съоръжение спира да го експлоатира, ние му казваме: “Ние сме изчислили грешно вноските през тези 30 години и сега ти доплати тази разлика.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цочев, още веднъж да ви обърна внимание. Различието е, че тук не е изрично казано, че това става в последния експлоатационен период, а казва, че е по време на експлоатацията.
ПЕПА СТОЯНОВА: Аз бих искала да внеса яснота с това, че текстът е съобразен с общото съдържание на нашия закон с това, което се предлага. А именно, че вече се предоставя възможност изваждането от експлоатация да става различно от експлоатиращия. В случая това е Държавно предприятие радиоактивни отпадъци. И когато Държавно предприятие радиоактивни отпадъци получи лицензия за извеждане от експлоатация ще се окажем в хипотеза, при която недостигащите средства няма да могат да бъдат осигурявани от досегашния експлоатиращ оператор, а ще трябва да бъдат осигурявани от държавния бюджет. Тоест, това е един прочит на препоръките на фона на общото съдържание на закона.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, това което в момента вие прочетохте е обект на следващия § 34, ал. 5.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това което гласи ал. 5 на § 33 е размера на вноските. По ал. 1, т. 1 се определят така, че в края на експлоатационния период да бъдат събрани необходимите средства за покриване на разходите по извеждане от експлоатация. Това е препоръката на Европейския съюз. Това остава. Ние вече го гласувахме. Но ние предлагаме да отпадне текста, в който се казва, че “когато реализацията на проекта за извеждане от експлоатация се окаже по-скъпа, в случая в крайния период, от одобрените в Управителния съвет на фонда оценки на разходите, необходимите допълнителни разходи са за сметка на лицето, което последно е експлоатирало ядреното съоръжение, съгласно издадената лицензия за експлоатация”.
Това казва, че ако по § 33, ал. 5 ние не сме сметнали вноските както трябва ще накараме последния, който експлоатира съоръжението да плати затова, че ние не сме изчислили вноските правилно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев е коректен във всичко, но остава следния риск. Ако този текст отпадне има риска държавата да поеме тези разходи. Така се разбира.
ИВАН ИВАНОВ: Ние може да направим промяна в ал. 5, но трябва ясно да се каже, когато реализацията на проекта за извеждане от експлоатация се окаже по-скъпа от одобрените от Управителния съвет на фонда оценки на разходите, кой ще даде необходимите допълнителни разходи. Защото аз съм съгласен, че господин Добрев има известна логика. Защо трябва последният изведнъж да го натоварим. Но ние като законодатели трябва да отговорим на въпроса, кой ще даде необходимите средства? Защото ние като Пилат Понтийски се измъкваме и оставаме дупка в закона, кой ще ги даде тези средства.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Държавата периодично ги събира тези средства. На етапа в който на 10-та или 15-та година се окаже, че ще е по-скъпо извеждането в експлоатация, ние за следващите 15 години увеличаваме таксата и събираме необходимите средства. Не може затова, че държавата не си е свършила работата при оценката на това извеждане от експлоатация, един потенциален инвеститор в последния момент да бъде натоварен с този разход. Ако този текст остане е много съмнително дали ние ще успеем да привлечем инвеститор при тази несигурност. Защото аз съм почти сигурен, че няма да има банка, която да му отпусне кредит за инвестицията. И без това търсим инвеститор за Белене и трудно намираме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, понеже този въпрос не е толкова технически, колкото икономически, искам много добре да ме чуете. Ако отпадне ал. 5 би означавало следното нещо - ситуация при която държавата е събирала таксите и те отговарят на разходите, ние проблем нямаме. Но ако има ситуация, при която таксите не покриват разходите, никъде не уреждаме в закона кой ще плати цената. А ако не е уредено кой плаща тази цена я плаща държавата. Тоест, създаваме този риск тук.
Аз ви предлагам, понеже виждам господин Добрев, господин Николов са склонни за отпадане на ал. 5, отново бих ви препоръчал, отлагане на това гласуване. Имаме вече едно отлагане, писмено становище от Министерство на икономиката и от Агенцията за ядрено регулиране, защото с тези закони, става въпрос за стотици милиони разходи. Няма смисъл от бързане. При този закон няма бързане, но да бъде максимално изчистен. Затова удължихме толкова срока. Да бъде максимално изчистен, за да сме сигурни в решенията, които взимаме. Това ви предлагам. Защото отваряме правна неяснота. Кой ще плати парите тогава? И ако не е казано кой, това е държавата.
Правя процедурно предложение за отлагане на § 34. Да го разгледаме заедно с § 9. Това ми е процедурното предложение. Да имаме писмено становище от Министерство на икономиката и АЯР. Това е въпрос, който толкова години не е решен и ние искаме тук за пет минути да го решим. Въпрос, който ще носи стотици милиони разходи на бюджета. Да го отложим и ако Министерство на икономиката и АЯР дадат писмени становища, че искат отпадане на този текст, ще има вече следващия път гласуване.
Аз съм за отлагане за следващата седмица.
Който е „за” отлагане на § 34, моля да гласува.
Гласували 2-ма “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Десет въздържали се.
Приема се.
Следващата процедура е за отпадане на ал. 5 към т. 3 предложено от господин Добрев.
Който е „за” отпадне на ал. 5 към т. 3, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Двама. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се. При това положение отпадна ал. 5 към т. 3.
Подлагам на гласуване § 34 в останалата му част.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Отивам на § 35.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 35.
По тази редакция желание за становища? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 35.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Господин Цочев, състава на Управителния съвет на фонда е уреден в § 93, така ли? Да.
Отиваме на § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36.
По § 36 желание за думата? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 36 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 37. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37.
Виждате редакцията. По тази редакция желание за думата? Няма.
Който е „за” приемане на редакцията на § 37, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 38. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38.
По тази редакция желание за думата? Нашите гости, ако имат забележки, видимо и явно да покажат.
По § 38, който е „за” предложената редакция, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
§ 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39.
§ 40. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40.
Забележки по тези текстове?
По § 39 има ли предложения? Няма.
Който е „за” приемане на редакцията на § 39, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
По § 40 заповядайте господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря ви господин Председател. Параграф 40 касае източници на йонизиращи лъчения. Моето предложение е в т. 6 след думите “внос и износ на” да се добавят думите “изделия съдържащи” и продължава нататък текста “източници на йонизиращи лъчения, в случай когато те не представляват изделия с двойна употреба по смисъла на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия, технологични с двойна употреба.” Тоест, има източници на йонизиращи лъчения, които не представляват такива. Но в комбинация с други видове изделия могат да направят нещо опасно. Това е допълнителна гаранция, ако не възразяват колегите от АЯР, да го запишем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Язов, единствено не мога да разбера, защо не влезнахте в работна група или по някакъв друг начин тези предложения да бъдат обсъдени, направени от самото начало, защото това са толкова сложни текстове. Представете си, че и вие сгрешите и ние гласуваме тук един такъв текст, какви са последствията.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Само да допълня към § 40, това е мое лично запитване към Министерство на вътрешните работи. Това е отговор на Министерство на вътрешните работи и те предлагат този текст, защото изрично ги питах за този текст. Така че едва ли бихте сгрешили господин председател с гласуването. Това са експертите на Министерство на вътрешните работи, по смисъла на техния закон заедно с Министерство на икономиката, които са предполага че са дали най-точната формулировка на текста.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли народен представител, който желае да направи това предложение, защото по процедура господин Язов може да изказва само мнения, не може да прави предложения.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз го правя това предложение. Правя предложение в § 40 в чл. 57, т. 6 се изменя така: “Внос и износ на изделия съдържащи източници на йонизиращи лъчения в случаите” и т.н. до края. Добавя се “изделия съдържащи”.
ПЕПА СТОЯНОВА: Аз бих искала да поясня, че в случая няма предложения по същество изобщо, а текстът е направен с цел да бъде внесено уеднаквяване с чл. 15, ал. 4, т. 13. Поначало в чл. 15 са изброени абсолютно всички лицензии и разрешения, които се издават по закона. В текста който визираме, разрешението за внос износ не беше цитирано коректно. И в случая се изранява, както се казва в правната техника, изравняваме текстовете. Тоест, текстът на чл. 15, ал. 4, т. 13 за внос и износ да бъде абсолютно еднакъв с визирания в случая текст.
От Министерство на вътрешните работи идваха, уточнихме това и те се съгласиха, че в случая нямаме предложения по същество. Ако приемем предложението, както е направено в момента, това ще означава, че влизаме в противоречие с изброяването на лицензите, разрешенията по чл. 15. Тоест трябва като минимум да изменим и чл. 15, ал. 4, т. 13 за да имаме съответствие. Става въпрос за абсолютно едно и също разрешение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо, вие подкрепяте ли го това предложение или не го подкрепяте?
ПЕПА СТОЯНОВА: Не го подкрепяме, защото внася вътрешно противоречие в закона.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Казвате, че вие този текст сте го съгласували в Министерство на вътрешните работи и те от вас не са поискали такова допълнение. Така ли?
ПЕПА СТОЯНОВА: Не става въпрос да го съгласуваме. Те идваха при нас. Правихме обсъждане и при това обсъждане те се съгласиха с нашите аргументи, че в случая не става въпрос за изменение по същество. Това е правно-техническо изменение с цел уеднаквяване на термините и на издаваните разрешения по закона.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако е правно-техническо, то тогава не вреди. Така ли?
ПЕПА СТОЯНОВА: Не вреди.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не вреди и да бъде включено това допълнение на колегата Николов?
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Не знам дали не вреди, но не можем да го направим без да изменим и чл. 15, който вече минахме, защото там е името на същата лицензия. Не може в един член лицензията да има едно име, а в чл. 15 да има друго име. Това ни е коментара.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз бих препоръчал при следващата редакция на закона да се направи тази корекция. Иначе сега трябва да се върнем на чл. 15. Нека да правим сериозна политика.
Господин Язов очевидно има много предложения. Той може да внесе ново предложение за изменение на закона. Господин Николов, склонен ли сте да оттеглите това ваше предложение?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Става дума за оттегляне във връзка с изменение и на други текстове в закона, доколкото разбрах. Имате предвид да се направи нов ЗИД.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбира се, има ли проблем?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Няма проблем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие оттегляте ли вашето предложение?
Господин Язов, този законопроект е минал през Министерски съвет. Там е бил министъра на вътрешните работи. Имало е съгласуване. Те го внасят по един начин тук. Между първо и второ четене няма предложения. И идват тук в последния момент, даже нямаме официално предложение. Има логика във вашите думи. Няма такава правна техника.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Аз бях склонен този законопроект да го върна на първо четене. Но понеже е внесен от Министерски съвет и се разбрахме между първо и второ четене да се изчистят всички текстове. Както виждате до тук, понеже вие дадохте възможност да обясня на госпожа Янева, аз не съм враг, аз съм от добрата страна. Защото с името на закона се опитвам да дам друга насока на този закон, за какво става въпрос вътре и на какво трябва да се наблегне. Така че съвсем не мисля, че тези предложения са написани с цел, с някой да се заяждам тук и да обяснявам, че не могат да четат на английски и не могат да си превеждат правилно текстове. Защото ще им дам цялата преписка, да видят 71-ва директива, кога ще бъде променяна точно в частта и управление на радиоактивни отпадъци. И това беше мотива този закон да не влиза сега за корекция. Но тъй като е влезнал да го направим поне докъдето можем и както би трябвало да бъде.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, поддържате ли вашето предложение?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предвид становището на Министерство на вътрешните работи и предвид това, че може да дадем основание за злоупотреби, не го оттеглям.
СИМЕОН ЙОРДАНОВ: Предвид обхвата на текста и със стоките с двойна употреба подкрепяме предложението на господин Николов.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Предвид измъчения диалог, който се води в момента, да го отложим за следващи път законопроекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има процедурно предложение да продължим следващата седмица. Аз ще го подложа на гласуване. До следващата седмица колеги, моля ви да имаме по § 9 необходимите предложения.
Господин Язов, ако имате други предложения по текста, може предварително да поискате от съответните институции становища.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Трябва да успокоя Комисията, от тук нататък нямаме други предложения по други текстове.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Процедурно предложение за отлагане и да продължим другата седмица.
Който е „за” това процедурно предложение, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Приема се. Продължаваме другата седмица.
В точка разни колеги.
Каня всички народни представители в понеделник от 14.00 часа в зала “Изток”, правим първо обсъждане на енергийната стратегия. То е организирано от Синята коалиция, но всички сте поканени. Идеята е да бъдат събрани предварителни мнения по темата енергийна стратегия. Разбира се, нашата Комисия ще има обсъждане, когато тя бъде внесена в Народното събрание. Но това е едно първоначално усилие в тази насока и всички сте добре дошли.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.20 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова