Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
08/09/2010
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д`Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, № 002-02-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2010 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции № 002-01-63, внесен от Министерски съвет на 13 юли 2010 г. и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 054-01-70, внесен от н.п. Стефан Господинов на 03.09.2010 г. – за първо четене.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 39
На 8 септември 2010 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2, се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д`Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, № 002-02-31, внесен от Министерски съвет на 30 юли 2010 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции № 002-01-63, внесен от Министерски съвет на 13 юли 2010 г. и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 054-01-70, внесен от н.п. Стефан Господинов на 03.09.2010 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 002-01-64, внесен от Министерски съвет на 13 юли 2010 г. -- за първо четене.
4. Разни.
Заседанието на комисията бе открито в 14,15 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Присъстват 15 народни представители. Имаме необходимия кворум и може да започнем днешното заседание.
Първо, пожелавам на всички успешна сесия и продължаване на добрата работа, която имахме до момента.
Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д`Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, № 002-02-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2010 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции № 002-01-63, внесен от Министерски съвет на 13 юли 2010 г. и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 054-01-70, внесен от н.п. Стефан Господинов на 03.09.2010 г. – за първо четене. (Беше оттеглен, така че остава само този на Министерски съвет.)
Благодаря на г-н Стефан Господинов.
Трета точка отпада, защото беше гледана вече от пленарна зала. И трета точка става разни.
По така предложената програма имате ли забележки и предложения? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Започваме с точка първа от дневния ред -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д`Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, № 002-02-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2010 г.
По първа точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Иво Маринов – заместник-министър; Галатея Коликова – държавен експерт в дирекция „Външноикономическа политика”;
от Министерство на външните работи -- Михаил Краваев – дирекция „Близък Изток и Африка”.
Вероятно господин Маринов ще представи законопроекта за ратифициране.
Заповядайте господин Маринов.
ИВО МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, от името на вносителя бих искал да представя накратко законопроекта за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д`Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга. Законопроектът е свързан с изпълнението на задълженията на България като държава-членка на Европейския съюз и е свързан с търговската политика и политиката за развитие на Европейския съюз, което от своя страна съставлява и един важен елемент от външната политика на Република България. Временното споразумение за икономическото партньорство между Кот д`Ивоар и Европейската общност и нейните държави-членки е част от политиката на Европейския съюз свързана с целите на споразумението за икономическо партньорство. Целите са залегнали в споразумението от Котон и преговорните насоки за споразумението за икономическо партньорство с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн приети от Съвета на Европейския съюз на 12 юни 2002 г. Временното споразумение с Кот д`Ивоар бе договорено през декември 2007 г. заедно с почти идентични споразумения с Гана. Двете споразумения целят да предотвратят намаляването на износа от двете африкански страни за Европейския съюз след изтичането на търговските споразумения и договорености на споразумението от Котон. От друга страна се осигурява допълнително време за договаряне на съответно споразумение за икономическо партньорство, което да включва всички страни от региона на Западна Африка и което да съдържа разпоредби относно търговията с услуги, инвестиции и правилата свързани с търговията.
Преговорите по такова споразумение продължават и в момента. Държавите-членки на Европейския съюз също са страни по Временното споразумение с Кот д`Ивоар и следва да го ратифицират в съответствие с вътрешните си процедури.
До настоящия момент хронология на процеса за одобряване в България беше следния: проектът за временно споразумение с Кот д`Ивоар бе одобрен от Министерски съвет на 10 декември 2008 г.. България като пълноправен член на Европейския съюз подписа временно споразумение при условията на последваща ратификация, отчитайки, че приемането на споразумението е въпрос от местна компетентност в рамките на Европейския съюз.
С решение 396 от 25 май 2009 г. Министерският съвет одобри вече подписаното споразумение и предложи на 40-то Народно събрание да го ратифицира със закон. Процедурата бе рестартирана с избирането на 41-во Народно събрание и избирането на настоящия Министерски съвет, който одобри споразумението на 29 юни 2010 г. и го предлага на Народното събрание за ратифициране.
Като отчитаме характера на споразумението и задълженията на България като държава страна членка на Европейския съюз, предлагам на Комисията да вземе положително становище относно предложението на Народното събрание за ратифициране на Временното споразумение с Кот д`Ивоар. Към настоящия момент искам само да добавя, че вече девет страни членки са го ратифицирали и подписването на споразумението не води до допълнителни финансови разходи за българската държава.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Маринов.
Някой от другите гости желае ли да добави нещо? От Министерство на външните работи.
МИХАИЛ КРАВАЕВ: Като представител на Министерство на външните работи нямаме забележки по така предложения проект на споразумение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, народни представители, въпроси?
ИВАН ИВАНОВ: Въпросът не е пряко свързан със споразумението, но все пак засяга интересите на страната. На какво се дължи този голям дисбаланс между вноса на стоки и продукти от Кот д`Ивоар и износа ни натам. От тяхна страна, както виждам, това е какаова маса, какаово масло, малко кафе и малко каучук. Защо от българска страна като износ натам, износа е над 10 пъти, може би 15 пъти по-малък от вноса? Какво в това отношение прави министерството? Предвижда ли се нещо този дисбаланс да бъде намален?
ГАЛАТЕЯ КОЛИКОВА: Благодаря Ви за въпроса.
Аз ще се опитам да ви отговоря. Причината за този голям дисбаланс е политиката на Европейския съюз за развитие, която е насочена към развиващите се и слабо развити държави в този регион. И към момента Европейският съюз прилага едностранни търговски преференции по отношението на вноса на тези държави. Тоест, те в момента внасят на почти нулеви мита за всички стоки, с изключение мисля, че има квоти за захар и за ориз. Доколкото идеята им е, с това споразумение, което се подписа в момента, да се постигне и някаква реципрочност на преференциите. Тоест и тези страни да започват да предоставят за европейски стоки някакви търговски преференции, защото в момента няма никакви.
Предполагаме, че при влизане в сила на това споразумение, то към момента се прилага временно, на това временно споразумение и с предоставянето в рамките на преходен период на преференции от страна на Кот д`Ивоар и българските стоки ще имат по-добър достъп до този пазар. Според мен следва да се има предвид и голямото разстояние. Те при нас внасят на много по-благоприятни условие, а ние в същност нямаме преференции при тях. И другото, може да се забележи, че нашият износ е все пак с по-голяма добавена стойност. Тоест, това са промишлени изделия, докато те внасят основно суровини под формата на какаова маса.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д`Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членски, от друга страна, внесен от Министерски съвет на 30 юли 2010 г. .
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на господин Маринов и колегите, които представиха законопроекта. И както стана ясно да оправите и търговския баланс с Кот д`Ивоар беше поставена задача. Не си тръгвате без ясна задача от това заседание.
Минаваме към точка втора от дневния ред -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 002-01-63, внесен от Министерски съвет на 13 юли 2010 г.
Наши гости са:
от Министерство на финансите -- Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Надя Даскалова – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”;
от Българска народна банка -- Нели Кордовска – главен директор на Управление „Банков надзор”, Тихомир Тимнев – директор на дирекция „Правно обслужване и административна дейност” и Атанас Иванов – експерт в отдел „Надзорни регулации и управление на риска”;
от Асоциация на банките в България -- Ирина Марцева – главен секретар и Диана Андонова;
от Комисия за защита на потребителите -- Ирена Черчеланова;
от „Моите пари” -- Деян Василев – президент и Десислава Николова.
Кой ще представи законопроекта, колеги?
МИЛЕНА БОЙКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, от името на Министерство на финансите съвсем накратко ще представим законопроекта. Същият инкорпорира в себе си три основни акцента, които на практика са на първо място хармонизирането на българското законодателство с последните достижения на европейското право в областта на банковата сфера. На второ място, акцентите касаят преодоляването на някои несъвършенства в сега действащия закон и отразяването на моменти, които практиката е показала, че е необходимо да бъдат променени. На трето място, привеждането на разпоредбите на сега действащия Закон за кредитните институции в съответствие с някои други закони.
По отношение на първия акцент бих искала да резюмирам, че на практика се въвеждат със законопроекта изискванията на Директива 111 от 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета, с която директива се изменят други три директиви на Европейския съюз. В частност това са 48 и 49 от 2006 и 64 от 2007 г. по отношение на банките на централни институции, определени елементи на собствения капитал, големите експозиции, надзорната уредба и управлението при криза. Като за целта с транспонирането на Директива 119 от 2009 г. е да се повиши ефективността на надзора и да се подобри сътрудничеството между компетентните органи в отделните държави-членки, които упражняват надзор върху банките.
Измененията доста резонно са в отговор на финансовата криза, която подчертава на практика необходимостта от една по-добра координация между компетентните органи, с цел да се осигури цялата необходима информация, обмена на тази информация между надзорните органи при осъществяване на възложените им функции за запазване на финансовата стабилност.
По отношение на усъвършенстването на системата за надзор върху банковите групи и финансовите холдинги, които осъществяват дейност в няколко държави-членки, този проект от една страна въвежда изискване за вземане на съвместни решения между компетентните органи при определяне на адекватността на консолидирания собствен капитал, а от друга страна се предвижда създаването на така наречените „надзорни колеги”, чиято основна задача е да се осигури подходяща организация, обмен на информация и координация между отделните компетентни органи при осъществяването на текущия надзор върху банковата дейност.
По отношение на втория акцент, както казах, инкорпориран в проекта на закон за кредитните институции и наред с транспонирането на Директива 111 от 2009 г. в Закона се правят изменения и допълнения, които са продиктувани от натрупана практика и насочени към усъвършенстване в най общ смисъл на заложените механизми досега. В тази връзка и с оглед на провеждането на едно по-пълно съответствие с Приложение 1 на Директива 48 от 2006 г. се измени обхвата на дейността по придобиванията на вземанията извършвани от банките и финансовите институции. Също така се допълва и режима за издаване от БНБ на разрешения, които се извеждат на законово ниво. Принципните разпоредби относно специфичните условия за преобразуване на банки. Подобрява се до голяма степен и законовата уредба за защита правата на банковите клиенти, който е от изключителна важност. Чрез въвеждането на изрично задължение за банката да уведомява депозанта, респективно кредитополучателя при промяна на лихвите, а при кредитите и при промяна на общите разходи, което засяга интересите на клиентите.
И не на последно място, в съответствие с Препоръка 384 от 2009 г. на Европейската комисия, се поставят на законова основа изискванията по отношение на политиките на възнагражденията, които провеждат банките, което е изключително чувствителна тема и се регламентират основните принципи за тяхното изграждане, като се дава възможност на подзаконова база да бъдат детайлно уредени проблемите, проблематиката в наредба на Българска народна банка.
В заключение, в съответствие с изискванията на Директива 111 се предвижда законът да влезе в сила от 31 декември 2010 г., като съответните актове за въвеждане на директивата в националните законодателства се предвиждат да бъдат реализирани в срок до 31 октомври 2010 г.
Благодаря ви за вниманието.
Ако имате конкретни въпроси ние, колегите от БНБ и от Асоциацията на банките сме на разположение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Обръщам се към всички гости и ви предлагам да запознаете народните представители с конкретни проблеми и възможни решения свързани с този законопроект. Много ясно и точно да кажете какво може да се подобри. Дали виждате някакъв проблем за потребителите или за банковата система от това, което е предложено.
НЕЛИ КОРДОВСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, аз освен да се присъединя към изложените мотиви от госпожа Бойкова за целите и необходимостта от извършването на тези изменения, бих могла да добавя, че самата необходимост да се приспособи нашето законодателство, по специално Закона за кредитните институции, с тези изменения в капиталовите директиви на ниво Европейски съюз, само по себе си цели именно да се подобри дейността на кредитните институции, както и да се подобри капиталовата адекватност на кредитните институции. Като се въвеждат съответно нови изисквания за капиталови инструменти, усъвършенстването на тази капиталова адекватност, така и да се подобри координацията, периодичното взаимодействие и единодействие между отделните национални надзорни органи, когато става дума за трансгранична банкова или финансова група. Сами по себе си тези изменения, които налага директивата водят вече като нови изисквания към едно по-добро регулиране и по-добро контролиране върху рисковете присъщи на банковите и финансови групи, съответно на кредитните институции.
Освен това усъвършенстването на някои от текстовете в Закона за кредитните институции, които се дължат на наблюдавани от нас липсващи практики или не съвсем съвършени изисквания, т.е. използвахме случая да подобрим някои от действащите сега разпореди и текстове, за да може действително законът да осигури една по-добра защита на потребителите на банкови услуги, също е факт с внесения законопроект.
Така че ако имате някои конкретните запитвания по отделните параграфи или предложения, ние разбира се сме готови да дадем изчерпателен отговор.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Асоциацията на банките в България, ако сте съгласни кажете.
ИРИНА МАРЦЕВА: Съгласна съм с това, което изразиха като позиция госпожа Бойкова и госпожа Кордовска. Това което мога да кажа е, че проектът е изключително професионален. Тоест той има основно за цел да извърши хармонизация с промените в директивите, които са във връзка с по-доброто регулиране и надзор над банките. И все пак да обърна внимание, че говорим за Закон за кредитните институции, чиято основна насоченост е към уредбата на лицензирането, надзора, прекратяването. Въобще осъществяването на дейността на банките при определени правила, еднакви конкурентни условия и т.н. Не е все пак Закон за защита на потребителите. Тоест, няма такава основна насоченост, макар и като резултати да води до такива също.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Комисията за защита на потребителите имате ли забележки?
ИРЕНА ЧЕРЧЕЛАНОВА: Длъжна съм да се съглася, че действително текстовете, които са предложени ще доведат до по-висока информираност на гражданите, специално § 8 и § 9 от законопроекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От „Моите пари” правихте скоро една широка дискусия. Давам ви думата за кратки предложения и идеи към народните представители.
ДЕЯН ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви за поканата.
За първи път имаме възможност да коментираме по този проектозакон. Като пътеводител на гражданите от четири години имаме много случаи пряко наблюдение върху практиките и възприятия от страна на хората в посока кредитиране.
В § 8 и § 9 това, което искаме да кажем като цяло, е свързано с може би една по-конкретна формулировка на това уведомяване. Тъй като така общо формулирано уведомяването може да бъде пасивно от страна на институциите. Какво имам предвид? Публикуването на промени на Уеб Сайта на една финансова институция може да се счита за уведомяване, така написано. Не е задължение на гражданите всеки ден да следят Уеб Сайта на една банка. Така че желанието ни е, да е активно уведомлението, било то по SMS и e-mail. И за клиенти, които нямат SMS и e-mail всяка финансова институция има пряк достъп с всеки клиент, примерно писмено.
Другото нещо, срокът на уведомяване би било добре да е да речем един месец преди настъпването на промяната, за да има достатъчно време даденият получател на кредит или депозит да реагира на тази промяна адекватно. Тоест, духът на тези промени е хубав. Идеята ни е да е по-прецизно това уведомление, за да има някакъв минимален стандарт.
Един общ коментар. Ние следим Закона за потребителското кредитиране в детайли и честно казано, що се отнася до гражданите, част от тези две клаузи са валидни там. Но там ги няма все още. Може би е добре да се говори за някакви поправки в този закон, подобрения. А това което забелязваме като странични наблюдатели е, че във този закон БНБ отговаря за спазванията му. Докато в другия закон е Комисията за защита на потребителите. Има известен разнобой, що се отнася до масовото кредитиране и масовите депозити. И в тази пресконференция, която направихме преди около месец и половина и с много детайлни изводи като цяло мислим, че е добре Комисията за защита на потребителите да има повече пълномощия да поема жалби от страна на граждани, примерно да налага глоби. Нещо което в момента, доколкото сме информирани те нямат право да вършат, което е странно. Това е извън обхвата на тези поправки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Всякакви писмени предложения към всички народни представители могат да бъдат направени чрез Диляна. Така че когато имате нещо конкретно е хубаво то да стига до всички народни представители. Някой от тях може да припознае вашите идеи и по този начин ще се получава по-добър дебат.
Колегите народни представители, кой желае думата по този въпрос?
Заповядайте господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Във връзка с безпрецедентната криза, поради доста предизвикателства, които Европа, разбира се, се опитва да реши, виждам че в тези директиви някои от тях възлагат доста по-големи функции на контролните регулиращи институции и съответно обмяна на информацията. Интересува ме обаче следното. Има ли яснота в Европа по какъв начин, когато има банка майка и както при нас имаме клонове на банки, ако закъса клона, който ще го спасява, дали държавата в която е самият клон или държавата, в която е банката майка? Защото това предизвика доста дискусии в Европа, както примерно Банка Скотланд и т.н., които бяха закъсали. Знаете, че доста пари бях налети от правителствата.
Това ме интересува, дали има някаква яснота и дали ще има промени в законодателството именно в този случай.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Може би от БНБ да вземат отношение по тази тема.
НЕЛИ КОРДОВСКА: Трябва да уточним дали имате предвид само клонове или дъщерни банки също. Защото има разлика. В голямата част в проценти ми е трудно да кажа, но близо 90 и повече процента представените големи европейски банкови групи, трансгранични са представени с дъщерни банки. Предполагам, че имате предвид дъщерните банки на големите банкови групи у нас.
Трябва да започна с уточнението, че те са самостоятелни търговски дружества, които се лицензират от страна на българските власти, в случая Българска народна банка, като лицензиращ и надзорен орган. Така че те преди всичко са длъжни да съблюдават и изпълняват стандартите, правилата и инструкциите на БНБ. Така че в случай на недостиг на капитал и в случай на потенциално застрашаване на тяхната капиталова адекватност или ликвидност, БНБ своевременно бъдете сигурни ще реагира и ще наложи задължително изискване, било за увеличаване на този капитал, било за осигуряване на съответната ликвидна подкрепа. Като имаме предвид, че повечето от тях са мажоритарни собственици, а в някои случаи 100 процента собственост на големите европейски банкови групи, на банките майки, така да се каже, естествено е, че капиталовата и ликвидна подкрепа на първо място се очаква от банките майки. Затова имаме твърдата увереност, както сега така и през последните две години и винаги сме имали. Още повече писмено имаме тези заявления от банките майки, че те по всяко време са готови да осигурят и действително осигуряват такава подкрепа при нужда.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Моят въпрос е към представителите на БНБ. Интересува ме да дадете по-голяма яснота относно политиката по възнагражденията и по-точно тези принципи, които ще бъдат залегнали в една наредба на БНБ по този въпрос?
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Освен че спазваме препоръките на Европейската комисия, за която госпожа Бойкова спомена, това позоваване на Наредбата има и друга цел. А именно ако си спомняте в тази комисия, мисля през октомври гледахме заедно с вас позицията на България по така наречената Директива SND 3, която все още не е формално финализирана, подчертавам формално, но на практика е финализирана.
Точно днес като се върна в офиса, след това заседание, трябва да прегледам българския превод на крайния вариант. И в същност ние ще направим наредба, която трябва да влезе в сила от 31 декември т.г., което е изключително скоро, която ще въвежда разпоредбите на тази директива в областта на възнагражденията. Другите части от нея не са съществени за България.
Какво включват изискванията? Идеята е да има най-различни принципи, които да не водят до това, стимулите, които се дават на служителите и на ръководството на банката най-вече да променят рисковия профил. Тоест, това че някой би получил по-голяма заплата, ако неговото звено носи по-голям риск, евентуално и печалба, да не е добра идея, да не е възможно или да е силно ограничено. Няма много цифри в тези изисквания, тъй като трябва да се отговори на много правни рамки. Също така в нашата банкова система това не е чак толкова належащо съществено, тъй като основният начин, един конкретен служител или ръководител на банка да промени риска на банката, е да работи в някакъв много важен Трейдинг деск, с много големи позиции. А нашите банки масово се занимават с класическо, търговско банкиране или банкиране на дребно, където не може с една сделка да се промени рисковия профил на банката или това става много рядко.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моят въпрос е по-скоро към Комисията за защита на потребителите, § 8 и § 9, който разбирам, че е голяма крачка за защита интересите на клиентите. Да кажете все пак в какво е тази крачка, тъй като има две договарящи се страни и едната, разбирам, че като ви намали лихвата по влога, сега трябва да ви уведоми, да знаете, че го е намалила. И обратно, като ви увеличи по кредита пак да ви уведоми, за да знаете. И тук се поставя въпросът, да има време да реагира. Как да реагира? Това са едностранни. Когато се подписваме, двете страни подписват. Може ли клиентът да информира банката, че намалява лихвения процент или обратно. Каква е защитата, която се вкарва тук и трябва да ни просълзи?
ИРЕНА ЧЕРЧЕЛАНОВА: Не знам дали чак до сълзи ще се стигне, но принципно най-важното е, често пъти не става въпрос за длъжници, които в случая с кредитите са неизправни и не искат да плащат, а в положителна насока е това, че ще знаят колко дължат. И тогава когато е посочено изрично как ще бъдат променени погасителните вноски, това е важно за длъжниците, за да знаят колко да платят и да не се стига до неизправност, до предсрочна изискуемост и т.н. Що се отнася до влогодателите, също считам че именно положителното изменение е в разширяване информацията, която те ще получат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Черчеланова, би било разумно в един период по-нататък, когато се натрупа практика във вашата работа, да видим доколко се спазват законите, които наскоро прие тази комисия и как вървят контролните механизми от ваша страна. След няколко месеца подгответе доклад, когато имаме по-лека програма и нямаме драми в държавата, можем да обсъдим вашата работа и доколко има нужда от промяна на законодателството, за да стане по-ефективна. Имайте го предвид. С господин Червенкондев говорихме преди днешното заседание по този въпрос, така че принципно се подготвяйте за едно такова изслушване в бъдеще.
Други въпроси колеги?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Например, дал съм ви парите си по депозит за една година и вие след втория месец ме уведомявате, че ми намалявате процента, който ми давате. Не се е сменила ситуацията. Тоест, защо ми го казвате, за да ме боли по-малко ли? Какви са моите права в тази ситуация? Тук няма текст, който задължава банката да обоснове тази промяна. Банката е решила и си я прави и аз беззащитно ще получа едно писмо, което ми казва: “Лихвата ще е по-малка.” Или обратното, че ще трябва да плащаш повече. Това ми беше въпроса. Каква е защитата, какви са правата на клиента на банката? Тъй като така записано, за колкото по-дълъг период си давам парите на банката, толкова по-голям е риска за мен, а не за банката. Те могат да ми го променят винаги когато си го поискат и аз не мога да правя нищо. Затова ви питам, като представител на Комисията за защита на потребителите дайте някакви защитни механизми за клиентите.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Само четейки § 8 и § 9 в Закона за изменение и допълнение и съответно констатациите, които господин Димитров направи току що, бих искал да обърна внимание, че в § 8 става въпрос за променлив лихвен процент на депозити. Обикновено депозитите и влоговете са срочни и са с твърд лихвен процент. Тоест, в процеса в който се сключва договора те не търпят каквато и да било промяна. Така че когато се сключи договор, договорът си е с фиксиран лихвен процент. Едва ли има такива депозити, които са с променлив лихвен процент. Такава е директивата, но тук говорим за променлив лихвен процент по влоговете.
Много по-интересен е въпросът с § 9, когато има промяна на лихвените проценти на самите кредити. Съответно искам да разбера становището на Комисията за защита на потребителя, това достатъчно ли е записано и съответно от Асоциацията на търговските банки, как смятат да го прилагат това нещо. По простата причина, че наистина се записва, че трябва да бъдат уведомени всички кредитополучатели с новия размер на погасителните вноски. Това означава, че те ще трябва индивидуално на всеки един кредитополучател да пращат писмо. Как смятат да изпълняват § 9 ?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кой желае да вземе отношение по поставените въпроси.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Да действително, според нас, трябва да се уведомява за разликата. Спецификата е, че досега такова формално изискване за всички кредити нямаше, за всички случаи на кредитиране. Има подобна разпоредба в Закона за потребителския кредит, но тя се отнася само за потребителските кредити. Разликата е, че сега се въвежда такова изискване във всички случаи на промяната в кредитирането. Но истината е, че кредитополучателите трябва да бъдат по-активни в отношенията си с банката и да уговарят такива начини за уведомяване, които им дават действителната възможност да получат тази информация, а не автоматично да се съгласяват, когато банката им предлага да се счита като уведомяване това, че аз прилагам в документите на съответното лице едно уведомление, което ще стигне до него след половин година. Това е замисълът на този текст. Той цели да обърне внимание, че трябва всъщност кредитополучателите активно да контактуват, да обръщат внимание, когато сключват договори за кредит по какъв начин ще бъдат уведомявани, за да имат адекватна информация всеки момент. Това ние считаме, че е предимство на текста.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Черчеланова, нещо да добавите.
ИРЕНА ЧЕРЧЕЛАНОВА: Само искам да допълня в случая на господин Димитров, каква е ползата за потребителя, знаейки, че лихвата за клиента по влога е намалена. Това му дава възможността и свободата да избере друг влогоприемател, който към конкретния момент ще му предложи по-добри условия. Което от своя страна, аз мисля че е доста регулиращо върху лицата, които предоставят такава услуга, тъй като те се стремят към привличане на капитали. Мисля, че други хора са по-наясно от мен, що се отнася до привличането на капитали и т.н. Това е което исках да допълня.
ПЕТЪР ДИМИРОВ: Точно това не е вярно. Аз затова ви питам. Той като иска да ми намали лихвата, ако аз имам право да се откажа, то той ми плаща за периода през който е изтекъл и се разделяме. Тук няма такова нещо. Аз като отида при друг, той няма да им плати за минали месеци нищо. Тоест ще влезем в санкции.
Затова ви зададох въпроса, какви са моите права? Все пак не трябва ли аз да се подпиша, че съм съгласен. Това е договор. Това са две страни, които се договарят. Тук няма втора страна. Едната страна си праща честитки и казва: Ще плащаш повече или ще получаваш по-малко и ти не можеш да направиш нищо. В закона няма механизъм по който аз да оспоря. Ще ми вдигнат таксата за обслужване. Аз как ще го оспоря. Къде пише в закона? Мога ли, не мога ли? Затова ви питам, какъв е защитният механизъм за клиентите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Марцева пожела думата. Заповядайте.
ИРИНА МАРЦЕВА: Във връзка с позицията на господин Димитров да обърна внимание на това, което каза господин Червенкондев. Такива случаи с депозит с променлив лихвен процент, тоест депозит на който да има някаква база върху която лихвеният процент да се начислява. Те според мен в България биха били екзотика. За мен масовият депозит, нормалният депозит е срочния. Който за срока за който се сключва е такъв процента, какъвто е фиксиран. Не съм чула досега някой в рамките на срочен депозит да е намалил процента по депозита примерно на втория месец при тримесечен депозит. Такъв случай няма.
Тогава когато има промяна, очевидно не става въпрос за нормалните депозити с фиксиран лихвен процент. Тоест тук няма какво, според мен да коментираме толкова.
А по отношение на кредитите, това което се урежда в § 9, бих искала да обърна внимание. Не зная кой го постави тук като теза, че в случая ние говорим за някакви общи условия към всякакви кредитополучатели, не само за тези които имат качество на потребители, а за които има далеч по-детайлна и с много повече изисквания уредба в законите, които касаят защита на потребителите банкови клиенти.
Друго на което искам да обърна внимание е, че когато говорим за регулации в Закона за кредитните институции, те се отнасят само за тях, но не се отнасят за останалите кредитодатели. Струва ми се че такава е нагласата, да се акцентира върху защитата на клиента потребител. Тоест, по-дребният клиент, по-необразования, по-неравностойния и т.н. Тази защита не може да се фокусира в Закона за кредитните институции, тъй като той нито има основен такъв предмет, нито обхваща всички кредитодатели. Искам да обърна внимание на това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Едно уточняване, защото не съм много на ясно с § 9, понеже пише „в случаите на увеличение на лихвата”. Понеже повечето кредити в България са отпуснати на база базов лихвен процент, либор и т.н плюс някаква надбавка. Това значи ли, че всеки път, когато този базов лихвен процент се увеличава, трябва да бъдат уведомявани клиентите и те трябва да реагират. Това ми е въпроса, ако не скача самата надбавка. Тук пише лихвата. Как ще се изпълнява?
ДИАНА АНДОНОВА: Това не е променлив лихвен процент така както го разбираме обичайно. Променлив е когато е на база договореност. Онова което е база и която плава естествено, тя се договаря с клиента и той знае. Това е част от лихвата. Освен либора, примерно, има една договорена отгоре надбавка. Говорим за тази надбавка, която е елемент на договореност. Другото е обективен икономически пазарен критерий. Той не се влияе. Лихвата е либор плюс две. И във всеки един момент тя е 3 процента, утре 5 процента. Това не е промяна от страна на банката, договорна промяна.
ДЕАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В § 9 е записано „общите разходи”, което означава, че при промяна на разходите. Ако трябва да коригираме текста. Въпросът е да се изпълнява.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: При положение, че предизвиква противоречиви тълкувания, мисля че можем да поемем ангажимента да прецизираме текста и на второ четене да предложим нещо по-точно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Най-добре е да представите писмени предложения. Вижте колеги за каква ситуация, според мен става въпрос. Когато има плаващ лихвен процент, за всяко едно увеличение на лихвата трябва да бъде информиран потребителят. Това е цялата работа. Така го разбирам аз. Вероятно това е била целта на вносителя. Независимо дали лихвата е формирана от някакъв базов лихвен процент плюс надбавки или по какъвто и да било друг начин. Става въпрос за всички случаи на плаваща лихва. Уведомяването на потребителите е нещо хубаво, защото ако те не са уведомени и примерно плащат разплащателна сметка и няма достатъчно пари, може целият кредит да стане изискуем в един момент, защо те не са си платили. А те не са платили, защото не са знаели. Основната цел, която сме поставили в тази комисия и която спазваме до момента е информирани потребители. Хората да бъдат максимално информирани какво се случва с тях, за да могат да реагират адекватно. Тоест този принцип е добър. Ако може да се намери по-добра редакция на текста, разбира се да бъде направено, но в крайна сметка това е идеята. Иначе начина да не се увеличава лихвата е да се подпише договор с фиксиран лихвен процент. Това е начинът, няма друг начин.
Колеги, други въпроси, желания за изказвания? Няма.
Колеги, преминаваме към процедура по гласуване. Поставям на гласуване за първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции внесен в Министерски съвет на 13 юли 2010 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Мисля че това е един законопроект, който ще бъде в полза, както на банките, така и по-важното на потребителите.
В точка разни колеги, имате ли някакви предложения? Няма.
Благодаря на гостите. Когато имате идеи не е достатъчно да ги представите пред обществото. Хубаво е да стигат до народните представители, до всеки един от тях. Така че правете писмени предложения. Изпращайте ги на Комисията и те ще стигнат до всеки един член на тази Комисия.
Благодаря Ви.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 15.00 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
(36 578)
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции № 002-01-63, внесен от Министерски съвет на 13 юли 2010 г. и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 054-01-70, внесен от н.п. Стефан Господинов на 03.09.2010 г. – за първо четене.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 39
На 8 септември 2010 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2, се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д`Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, № 002-02-31, внесен от Министерски съвет на 30 юли 2010 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции № 002-01-63, внесен от Министерски съвет на 13 юли 2010 г. и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 054-01-70, внесен от н.п. Стефан Господинов на 03.09.2010 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 002-01-64, внесен от Министерски съвет на 13 юли 2010 г. -- за първо четене.
4. Разни.
Заседанието на комисията бе открито в 14,15 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Присъстват 15 народни представители. Имаме необходимия кворум и може да започнем днешното заседание.
Първо, пожелавам на всички успешна сесия и продължаване на добрата работа, която имахме до момента.
Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д`Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, № 002-02-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2010 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции № 002-01-63, внесен от Министерски съвет на 13 юли 2010 г. и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 054-01-70, внесен от н.п. Стефан Господинов на 03.09.2010 г. – за първо четене. (Беше оттеглен, така че остава само този на Министерски съвет.)
Благодаря на г-н Стефан Господинов.
Трета точка отпада, защото беше гледана вече от пленарна зала. И трета точка става разни.
По така предложената програма имате ли забележки и предложения? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Започваме с точка първа от дневния ред -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д`Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, № 002-02-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2010 г.
По първа точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Иво Маринов – заместник-министър; Галатея Коликова – държавен експерт в дирекция „Външноикономическа политика”;
от Министерство на външните работи -- Михаил Краваев – дирекция „Близък Изток и Африка”.
Вероятно господин Маринов ще представи законопроекта за ратифициране.
Заповядайте господин Маринов.
ИВО МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, от името на вносителя бих искал да представя накратко законопроекта за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д`Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга. Законопроектът е свързан с изпълнението на задълженията на България като държава-членка на Европейския съюз и е свързан с търговската политика и политиката за развитие на Европейския съюз, което от своя страна съставлява и един важен елемент от външната политика на Република България. Временното споразумение за икономическото партньорство между Кот д`Ивоар и Европейската общност и нейните държави-членки е част от политиката на Европейския съюз свързана с целите на споразумението за икономическо партньорство. Целите са залегнали в споразумението от Котон и преговорните насоки за споразумението за икономическо партньорство с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн приети от Съвета на Европейския съюз на 12 юни 2002 г. Временното споразумение с Кот д`Ивоар бе договорено през декември 2007 г. заедно с почти идентични споразумения с Гана. Двете споразумения целят да предотвратят намаляването на износа от двете африкански страни за Европейския съюз след изтичането на търговските споразумения и договорености на споразумението от Котон. От друга страна се осигурява допълнително време за договаряне на съответно споразумение за икономическо партньорство, което да включва всички страни от региона на Западна Африка и което да съдържа разпоредби относно търговията с услуги, инвестиции и правилата свързани с търговията.
Преговорите по такова споразумение продължават и в момента. Държавите-членки на Европейския съюз също са страни по Временното споразумение с Кот д`Ивоар и следва да го ратифицират в съответствие с вътрешните си процедури.
До настоящия момент хронология на процеса за одобряване в България беше следния: проектът за временно споразумение с Кот д`Ивоар бе одобрен от Министерски съвет на 10 декември 2008 г.. България като пълноправен член на Европейския съюз подписа временно споразумение при условията на последваща ратификация, отчитайки, че приемането на споразумението е въпрос от местна компетентност в рамките на Европейския съюз.
С решение 396 от 25 май 2009 г. Министерският съвет одобри вече подписаното споразумение и предложи на 40-то Народно събрание да го ратифицира със закон. Процедурата бе рестартирана с избирането на 41-во Народно събрание и избирането на настоящия Министерски съвет, който одобри споразумението на 29 юни 2010 г. и го предлага на Народното събрание за ратифициране.
Като отчитаме характера на споразумението и задълженията на България като държава страна членка на Европейския съюз, предлагам на Комисията да вземе положително становище относно предложението на Народното събрание за ратифициране на Временното споразумение с Кот д`Ивоар. Към настоящия момент искам само да добавя, че вече девет страни членки са го ратифицирали и подписването на споразумението не води до допълнителни финансови разходи за българската държава.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Маринов.
Някой от другите гости желае ли да добави нещо? От Министерство на външните работи.
МИХАИЛ КРАВАЕВ: Като представител на Министерство на външните работи нямаме забележки по така предложения проект на споразумение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, народни представители, въпроси?
ИВАН ИВАНОВ: Въпросът не е пряко свързан със споразумението, но все пак засяга интересите на страната. На какво се дължи този голям дисбаланс между вноса на стоки и продукти от Кот д`Ивоар и износа ни натам. От тяхна страна, както виждам, това е какаова маса, какаово масло, малко кафе и малко каучук. Защо от българска страна като износ натам, износа е над 10 пъти, може би 15 пъти по-малък от вноса? Какво в това отношение прави министерството? Предвижда ли се нещо този дисбаланс да бъде намален?
ГАЛАТЕЯ КОЛИКОВА: Благодаря Ви за въпроса.
Аз ще се опитам да ви отговоря. Причината за този голям дисбаланс е политиката на Европейския съюз за развитие, която е насочена към развиващите се и слабо развити държави в този регион. И към момента Европейският съюз прилага едностранни търговски преференции по отношението на вноса на тези държави. Тоест, те в момента внасят на почти нулеви мита за всички стоки, с изключение мисля, че има квоти за захар и за ориз. Доколкото идеята им е, с това споразумение, което се подписа в момента, да се постигне и някаква реципрочност на преференциите. Тоест и тези страни да започват да предоставят за европейски стоки някакви търговски преференции, защото в момента няма никакви.
Предполагаме, че при влизане в сила на това споразумение, то към момента се прилага временно, на това временно споразумение и с предоставянето в рамките на преходен период на преференции от страна на Кот д`Ивоар и българските стоки ще имат по-добър достъп до този пазар. Според мен следва да се има предвид и голямото разстояние. Те при нас внасят на много по-благоприятни условие, а ние в същност нямаме преференции при тях. И другото, може да се забележи, че нашият износ е все пак с по-голяма добавена стойност. Тоест, това са промишлени изделия, докато те внасят основно суровини под формата на какаова маса.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д`Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членски, от друга страна, внесен от Министерски съвет на 30 юли 2010 г. .
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на господин Маринов и колегите, които представиха законопроекта. И както стана ясно да оправите и търговския баланс с Кот д`Ивоар беше поставена задача. Не си тръгвате без ясна задача от това заседание.
Минаваме към точка втора от дневния ред -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 002-01-63, внесен от Министерски съвет на 13 юли 2010 г.
Наши гости са:
от Министерство на финансите -- Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Надя Даскалова – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”;
от Българска народна банка -- Нели Кордовска – главен директор на Управление „Банков надзор”, Тихомир Тимнев – директор на дирекция „Правно обслужване и административна дейност” и Атанас Иванов – експерт в отдел „Надзорни регулации и управление на риска”;
от Асоциация на банките в България -- Ирина Марцева – главен секретар и Диана Андонова;
от Комисия за защита на потребителите -- Ирена Черчеланова;
от „Моите пари” -- Деян Василев – президент и Десислава Николова.
Кой ще представи законопроекта, колеги?
МИЛЕНА БОЙКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, от името на Министерство на финансите съвсем накратко ще представим законопроекта. Същият инкорпорира в себе си три основни акцента, които на практика са на първо място хармонизирането на българското законодателство с последните достижения на европейското право в областта на банковата сфера. На второ място, акцентите касаят преодоляването на някои несъвършенства в сега действащия закон и отразяването на моменти, които практиката е показала, че е необходимо да бъдат променени. На трето място, привеждането на разпоредбите на сега действащия Закон за кредитните институции в съответствие с някои други закони.
По отношение на първия акцент бих искала да резюмирам, че на практика се въвеждат със законопроекта изискванията на Директива 111 от 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета, с която директива се изменят други три директиви на Европейския съюз. В частност това са 48 и 49 от 2006 и 64 от 2007 г. по отношение на банките на централни институции, определени елементи на собствения капитал, големите експозиции, надзорната уредба и управлението при криза. Като за целта с транспонирането на Директива 119 от 2009 г. е да се повиши ефективността на надзора и да се подобри сътрудничеството между компетентните органи в отделните държави-членки, които упражняват надзор върху банките.
Измененията доста резонно са в отговор на финансовата криза, която подчертава на практика необходимостта от една по-добра координация между компетентните органи, с цел да се осигури цялата необходима информация, обмена на тази информация между надзорните органи при осъществяване на възложените им функции за запазване на финансовата стабилност.
По отношение на усъвършенстването на системата за надзор върху банковите групи и финансовите холдинги, които осъществяват дейност в няколко държави-членки, този проект от една страна въвежда изискване за вземане на съвместни решения между компетентните органи при определяне на адекватността на консолидирания собствен капитал, а от друга страна се предвижда създаването на така наречените „надзорни колеги”, чиято основна задача е да се осигури подходяща организация, обмен на информация и координация между отделните компетентни органи при осъществяването на текущия надзор върху банковата дейност.
По отношение на втория акцент, както казах, инкорпориран в проекта на закон за кредитните институции и наред с транспонирането на Директива 111 от 2009 г. в Закона се правят изменения и допълнения, които са продиктувани от натрупана практика и насочени към усъвършенстване в най общ смисъл на заложените механизми досега. В тази връзка и с оглед на провеждането на едно по-пълно съответствие с Приложение 1 на Директива 48 от 2006 г. се измени обхвата на дейността по придобиванията на вземанията извършвани от банките и финансовите институции. Също така се допълва и режима за издаване от БНБ на разрешения, които се извеждат на законово ниво. Принципните разпоредби относно специфичните условия за преобразуване на банки. Подобрява се до голяма степен и законовата уредба за защита правата на банковите клиенти, който е от изключителна важност. Чрез въвеждането на изрично задължение за банката да уведомява депозанта, респективно кредитополучателя при промяна на лихвите, а при кредитите и при промяна на общите разходи, което засяга интересите на клиентите.
И не на последно място, в съответствие с Препоръка 384 от 2009 г. на Европейската комисия, се поставят на законова основа изискванията по отношение на политиките на възнагражденията, които провеждат банките, което е изключително чувствителна тема и се регламентират основните принципи за тяхното изграждане, като се дава възможност на подзаконова база да бъдат детайлно уредени проблемите, проблематиката в наредба на Българска народна банка.
В заключение, в съответствие с изискванията на Директива 111 се предвижда законът да влезе в сила от 31 декември 2010 г., като съответните актове за въвеждане на директивата в националните законодателства се предвиждат да бъдат реализирани в срок до 31 октомври 2010 г.
Благодаря ви за вниманието.
Ако имате конкретни въпроси ние, колегите от БНБ и от Асоциацията на банките сме на разположение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Обръщам се към всички гости и ви предлагам да запознаете народните представители с конкретни проблеми и възможни решения свързани с този законопроект. Много ясно и точно да кажете какво може да се подобри. Дали виждате някакъв проблем за потребителите или за банковата система от това, което е предложено.
НЕЛИ КОРДОВСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, аз освен да се присъединя към изложените мотиви от госпожа Бойкова за целите и необходимостта от извършването на тези изменения, бих могла да добавя, че самата необходимост да се приспособи нашето законодателство, по специално Закона за кредитните институции, с тези изменения в капиталовите директиви на ниво Европейски съюз, само по себе си цели именно да се подобри дейността на кредитните институции, както и да се подобри капиталовата адекватност на кредитните институции. Като се въвеждат съответно нови изисквания за капиталови инструменти, усъвършенстването на тази капиталова адекватност, така и да се подобри координацията, периодичното взаимодействие и единодействие между отделните национални надзорни органи, когато става дума за трансгранична банкова или финансова група. Сами по себе си тези изменения, които налага директивата водят вече като нови изисквания към едно по-добро регулиране и по-добро контролиране върху рисковете присъщи на банковите и финансови групи, съответно на кредитните институции.
Освен това усъвършенстването на някои от текстовете в Закона за кредитните институции, които се дължат на наблюдавани от нас липсващи практики или не съвсем съвършени изисквания, т.е. използвахме случая да подобрим някои от действащите сега разпореди и текстове, за да може действително законът да осигури една по-добра защита на потребителите на банкови услуги, също е факт с внесения законопроект.
Така че ако имате някои конкретните запитвания по отделните параграфи или предложения, ние разбира се сме готови да дадем изчерпателен отговор.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Асоциацията на банките в България, ако сте съгласни кажете.
ИРИНА МАРЦЕВА: Съгласна съм с това, което изразиха като позиция госпожа Бойкова и госпожа Кордовска. Това което мога да кажа е, че проектът е изключително професионален. Тоест той има основно за цел да извърши хармонизация с промените в директивите, които са във връзка с по-доброто регулиране и надзор над банките. И все пак да обърна внимание, че говорим за Закон за кредитните институции, чиято основна насоченост е към уредбата на лицензирането, надзора, прекратяването. Въобще осъществяването на дейността на банките при определени правила, еднакви конкурентни условия и т.н. Не е все пак Закон за защита на потребителите. Тоест, няма такава основна насоченост, макар и като резултати да води до такива също.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Комисията за защита на потребителите имате ли забележки?
ИРЕНА ЧЕРЧЕЛАНОВА: Длъжна съм да се съглася, че действително текстовете, които са предложени ще доведат до по-висока информираност на гражданите, специално § 8 и § 9 от законопроекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От „Моите пари” правихте скоро една широка дискусия. Давам ви думата за кратки предложения и идеи към народните представители.
ДЕЯН ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви за поканата.
За първи път имаме възможност да коментираме по този проектозакон. Като пътеводител на гражданите от четири години имаме много случаи пряко наблюдение върху практиките и възприятия от страна на хората в посока кредитиране.
В § 8 и § 9 това, което искаме да кажем като цяло, е свързано с може би една по-конкретна формулировка на това уведомяване. Тъй като така общо формулирано уведомяването може да бъде пасивно от страна на институциите. Какво имам предвид? Публикуването на промени на Уеб Сайта на една финансова институция може да се счита за уведомяване, така написано. Не е задължение на гражданите всеки ден да следят Уеб Сайта на една банка. Така че желанието ни е, да е активно уведомлението, било то по SMS и e-mail. И за клиенти, които нямат SMS и e-mail всяка финансова институция има пряк достъп с всеки клиент, примерно писмено.
Другото нещо, срокът на уведомяване би било добре да е да речем един месец преди настъпването на промяната, за да има достатъчно време даденият получател на кредит или депозит да реагира на тази промяна адекватно. Тоест, духът на тези промени е хубав. Идеята ни е да е по-прецизно това уведомление, за да има някакъв минимален стандарт.
Един общ коментар. Ние следим Закона за потребителското кредитиране в детайли и честно казано, що се отнася до гражданите, част от тези две клаузи са валидни там. Но там ги няма все още. Може би е добре да се говори за някакви поправки в този закон, подобрения. А това което забелязваме като странични наблюдатели е, че във този закон БНБ отговаря за спазванията му. Докато в другия закон е Комисията за защита на потребителите. Има известен разнобой, що се отнася до масовото кредитиране и масовите депозити. И в тази пресконференция, която направихме преди около месец и половина и с много детайлни изводи като цяло мислим, че е добре Комисията за защита на потребителите да има повече пълномощия да поема жалби от страна на граждани, примерно да налага глоби. Нещо което в момента, доколкото сме информирани те нямат право да вършат, което е странно. Това е извън обхвата на тези поправки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Всякакви писмени предложения към всички народни представители могат да бъдат направени чрез Диляна. Така че когато имате нещо конкретно е хубаво то да стига до всички народни представители. Някой от тях може да припознае вашите идеи и по този начин ще се получава по-добър дебат.
Колегите народни представители, кой желае думата по този въпрос?
Заповядайте господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Във връзка с безпрецедентната криза, поради доста предизвикателства, които Европа, разбира се, се опитва да реши, виждам че в тези директиви някои от тях възлагат доста по-големи функции на контролните регулиращи институции и съответно обмяна на информацията. Интересува ме обаче следното. Има ли яснота в Европа по какъв начин, когато има банка майка и както при нас имаме клонове на банки, ако закъса клона, който ще го спасява, дали държавата в която е самият клон или държавата, в която е банката майка? Защото това предизвика доста дискусии в Европа, както примерно Банка Скотланд и т.н., които бяха закъсали. Знаете, че доста пари бях налети от правителствата.
Това ме интересува, дали има някаква яснота и дали ще има промени в законодателството именно в този случай.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Може би от БНБ да вземат отношение по тази тема.
НЕЛИ КОРДОВСКА: Трябва да уточним дали имате предвид само клонове или дъщерни банки също. Защото има разлика. В голямата част в проценти ми е трудно да кажа, но близо 90 и повече процента представените големи европейски банкови групи, трансгранични са представени с дъщерни банки. Предполагам, че имате предвид дъщерните банки на големите банкови групи у нас.
Трябва да започна с уточнението, че те са самостоятелни търговски дружества, които се лицензират от страна на българските власти, в случая Българска народна банка, като лицензиращ и надзорен орган. Така че те преди всичко са длъжни да съблюдават и изпълняват стандартите, правилата и инструкциите на БНБ. Така че в случай на недостиг на капитал и в случай на потенциално застрашаване на тяхната капиталова адекватност или ликвидност, БНБ своевременно бъдете сигурни ще реагира и ще наложи задължително изискване, било за увеличаване на този капитал, било за осигуряване на съответната ликвидна подкрепа. Като имаме предвид, че повечето от тях са мажоритарни собственици, а в някои случаи 100 процента собственост на големите европейски банкови групи, на банките майки, така да се каже, естествено е, че капиталовата и ликвидна подкрепа на първо място се очаква от банките майки. Затова имаме твърдата увереност, както сега така и през последните две години и винаги сме имали. Още повече писмено имаме тези заявления от банките майки, че те по всяко време са готови да осигурят и действително осигуряват такава подкрепа при нужда.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Моят въпрос е към представителите на БНБ. Интересува ме да дадете по-голяма яснота относно политиката по възнагражденията и по-точно тези принципи, които ще бъдат залегнали в една наредба на БНБ по този въпрос?
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Освен че спазваме препоръките на Европейската комисия, за която госпожа Бойкова спомена, това позоваване на Наредбата има и друга цел. А именно ако си спомняте в тази комисия, мисля през октомври гледахме заедно с вас позицията на България по така наречената Директива SND 3, която все още не е формално финализирана, подчертавам формално, но на практика е финализирана.
Точно днес като се върна в офиса, след това заседание, трябва да прегледам българския превод на крайния вариант. И в същност ние ще направим наредба, която трябва да влезе в сила от 31 декември т.г., което е изключително скоро, която ще въвежда разпоредбите на тази директива в областта на възнагражденията. Другите части от нея не са съществени за България.
Какво включват изискванията? Идеята е да има най-различни принципи, които да не водят до това, стимулите, които се дават на служителите и на ръководството на банката най-вече да променят рисковия профил. Тоест, това че някой би получил по-голяма заплата, ако неговото звено носи по-голям риск, евентуално и печалба, да не е добра идея, да не е възможно или да е силно ограничено. Няма много цифри в тези изисквания, тъй като трябва да се отговори на много правни рамки. Също така в нашата банкова система това не е чак толкова належащо съществено, тъй като основният начин, един конкретен служител или ръководител на банка да промени риска на банката, е да работи в някакъв много важен Трейдинг деск, с много големи позиции. А нашите банки масово се занимават с класическо, търговско банкиране или банкиране на дребно, където не може с една сделка да се промени рисковия профил на банката или това става много рядко.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моят въпрос е по-скоро към Комисията за защита на потребителите, § 8 и § 9, който разбирам, че е голяма крачка за защита интересите на клиентите. Да кажете все пак в какво е тази крачка, тъй като има две договарящи се страни и едната, разбирам, че като ви намали лихвата по влога, сега трябва да ви уведоми, да знаете, че го е намалила. И обратно, като ви увеличи по кредита пак да ви уведоми, за да знаете. И тук се поставя въпросът, да има време да реагира. Как да реагира? Това са едностранни. Когато се подписваме, двете страни подписват. Може ли клиентът да информира банката, че намалява лихвения процент или обратно. Каква е защитата, която се вкарва тук и трябва да ни просълзи?
ИРЕНА ЧЕРЧЕЛАНОВА: Не знам дали чак до сълзи ще се стигне, но принципно най-важното е, често пъти не става въпрос за длъжници, които в случая с кредитите са неизправни и не искат да плащат, а в положителна насока е това, че ще знаят колко дължат. И тогава когато е посочено изрично как ще бъдат променени погасителните вноски, това е важно за длъжниците, за да знаят колко да платят и да не се стига до неизправност, до предсрочна изискуемост и т.н. Що се отнася до влогодателите, също считам че именно положителното изменение е в разширяване информацията, която те ще получат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Черчеланова, би било разумно в един период по-нататък, когато се натрупа практика във вашата работа, да видим доколко се спазват законите, които наскоро прие тази комисия и как вървят контролните механизми от ваша страна. След няколко месеца подгответе доклад, когато имаме по-лека програма и нямаме драми в държавата, можем да обсъдим вашата работа и доколко има нужда от промяна на законодателството, за да стане по-ефективна. Имайте го предвид. С господин Червенкондев говорихме преди днешното заседание по този въпрос, така че принципно се подготвяйте за едно такова изслушване в бъдеще.
Други въпроси колеги?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Например, дал съм ви парите си по депозит за една година и вие след втория месец ме уведомявате, че ми намалявате процента, който ми давате. Не се е сменила ситуацията. Тоест, защо ми го казвате, за да ме боли по-малко ли? Какви са моите права в тази ситуация? Тук няма текст, който задължава банката да обоснове тази промяна. Банката е решила и си я прави и аз беззащитно ще получа едно писмо, което ми казва: “Лихвата ще е по-малка.” Или обратното, че ще трябва да плащаш повече. Това ми беше въпроса. Каква е защитата, какви са правата на клиента на банката? Тъй като така записано, за колкото по-дълъг период си давам парите на банката, толкова по-голям е риска за мен, а не за банката. Те могат да ми го променят винаги когато си го поискат и аз не мога да правя нищо. Затова ви питам, като представител на Комисията за защита на потребителите дайте някакви защитни механизми за клиентите.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Само четейки § 8 и § 9 в Закона за изменение и допълнение и съответно констатациите, които господин Димитров направи току що, бих искал да обърна внимание, че в § 8 става въпрос за променлив лихвен процент на депозити. Обикновено депозитите и влоговете са срочни и са с твърд лихвен процент. Тоест, в процеса в който се сключва договора те не търпят каквато и да било промяна. Така че когато се сключи договор, договорът си е с фиксиран лихвен процент. Едва ли има такива депозити, които са с променлив лихвен процент. Такава е директивата, но тук говорим за променлив лихвен процент по влоговете.
Много по-интересен е въпросът с § 9, когато има промяна на лихвените проценти на самите кредити. Съответно искам да разбера становището на Комисията за защита на потребителя, това достатъчно ли е записано и съответно от Асоциацията на търговските банки, как смятат да го прилагат това нещо. По простата причина, че наистина се записва, че трябва да бъдат уведомени всички кредитополучатели с новия размер на погасителните вноски. Това означава, че те ще трябва индивидуално на всеки един кредитополучател да пращат писмо. Как смятат да изпълняват § 9 ?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кой желае да вземе отношение по поставените въпроси.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Да действително, според нас, трябва да се уведомява за разликата. Спецификата е, че досега такова формално изискване за всички кредити нямаше, за всички случаи на кредитиране. Има подобна разпоредба в Закона за потребителския кредит, но тя се отнася само за потребителските кредити. Разликата е, че сега се въвежда такова изискване във всички случаи на промяната в кредитирането. Но истината е, че кредитополучателите трябва да бъдат по-активни в отношенията си с банката и да уговарят такива начини за уведомяване, които им дават действителната възможност да получат тази информация, а не автоматично да се съгласяват, когато банката им предлага да се счита като уведомяване това, че аз прилагам в документите на съответното лице едно уведомление, което ще стигне до него след половин година. Това е замисълът на този текст. Той цели да обърне внимание, че трябва всъщност кредитополучателите активно да контактуват, да обръщат внимание, когато сключват договори за кредит по какъв начин ще бъдат уведомявани, за да имат адекватна информация всеки момент. Това ние считаме, че е предимство на текста.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Черчеланова, нещо да добавите.
ИРЕНА ЧЕРЧЕЛАНОВА: Само искам да допълня в случая на господин Димитров, каква е ползата за потребителя, знаейки, че лихвата за клиента по влога е намалена. Това му дава възможността и свободата да избере друг влогоприемател, който към конкретния момент ще му предложи по-добри условия. Което от своя страна, аз мисля че е доста регулиращо върху лицата, които предоставят такава услуга, тъй като те се стремят към привличане на капитали. Мисля, че други хора са по-наясно от мен, що се отнася до привличането на капитали и т.н. Това е което исках да допълня.
ПЕТЪР ДИМИРОВ: Точно това не е вярно. Аз затова ви питам. Той като иска да ми намали лихвата, ако аз имам право да се откажа, то той ми плаща за периода през който е изтекъл и се разделяме. Тук няма такова нещо. Аз като отида при друг, той няма да им плати за минали месеци нищо. Тоест ще влезем в санкции.
Затова ви зададох въпроса, какви са моите права? Все пак не трябва ли аз да се подпиша, че съм съгласен. Това е договор. Това са две страни, които се договарят. Тук няма втора страна. Едната страна си праща честитки и казва: Ще плащаш повече или ще получаваш по-малко и ти не можеш да направиш нищо. В закона няма механизъм по който аз да оспоря. Ще ми вдигнат таксата за обслужване. Аз как ще го оспоря. Къде пише в закона? Мога ли, не мога ли? Затова ви питам, какъв е защитният механизъм за клиентите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Марцева пожела думата. Заповядайте.
ИРИНА МАРЦЕВА: Във връзка с позицията на господин Димитров да обърна внимание на това, което каза господин Червенкондев. Такива случаи с депозит с променлив лихвен процент, тоест депозит на който да има някаква база върху която лихвеният процент да се начислява. Те според мен в България биха били екзотика. За мен масовият депозит, нормалният депозит е срочния. Който за срока за който се сключва е такъв процента, какъвто е фиксиран. Не съм чула досега някой в рамките на срочен депозит да е намалил процента по депозита примерно на втория месец при тримесечен депозит. Такъв случай няма.
Тогава когато има промяна, очевидно не става въпрос за нормалните депозити с фиксиран лихвен процент. Тоест тук няма какво, според мен да коментираме толкова.
А по отношение на кредитите, това което се урежда в § 9, бих искала да обърна внимание. Не зная кой го постави тук като теза, че в случая ние говорим за някакви общи условия към всякакви кредитополучатели, не само за тези които имат качество на потребители, а за които има далеч по-детайлна и с много повече изисквания уредба в законите, които касаят защита на потребителите банкови клиенти.
Друго на което искам да обърна внимание е, че когато говорим за регулации в Закона за кредитните институции, те се отнасят само за тях, но не се отнасят за останалите кредитодатели. Струва ми се че такава е нагласата, да се акцентира върху защитата на клиента потребител. Тоест, по-дребният клиент, по-необразования, по-неравностойния и т.н. Тази защита не може да се фокусира в Закона за кредитните институции, тъй като той нито има основен такъв предмет, нито обхваща всички кредитодатели. Искам да обърна внимание на това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Едно уточняване, защото не съм много на ясно с § 9, понеже пише „в случаите на увеличение на лихвата”. Понеже повечето кредити в България са отпуснати на база базов лихвен процент, либор и т.н плюс някаква надбавка. Това значи ли, че всеки път, когато този базов лихвен процент се увеличава, трябва да бъдат уведомявани клиентите и те трябва да реагират. Това ми е въпроса, ако не скача самата надбавка. Тук пише лихвата. Как ще се изпълнява?
ДИАНА АНДОНОВА: Това не е променлив лихвен процент така както го разбираме обичайно. Променлив е когато е на база договореност. Онова което е база и която плава естествено, тя се договаря с клиента и той знае. Това е част от лихвата. Освен либора, примерно, има една договорена отгоре надбавка. Говорим за тази надбавка, която е елемент на договореност. Другото е обективен икономически пазарен критерий. Той не се влияе. Лихвата е либор плюс две. И във всеки един момент тя е 3 процента, утре 5 процента. Това не е промяна от страна на банката, договорна промяна.
ДЕАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В § 9 е записано „общите разходи”, което означава, че при промяна на разходите. Ако трябва да коригираме текста. Въпросът е да се изпълнява.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: При положение, че предизвиква противоречиви тълкувания, мисля че можем да поемем ангажимента да прецизираме текста и на второ четене да предложим нещо по-точно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Най-добре е да представите писмени предложения. Вижте колеги за каква ситуация, според мен става въпрос. Когато има плаващ лихвен процент, за всяко едно увеличение на лихвата трябва да бъде информиран потребителят. Това е цялата работа. Така го разбирам аз. Вероятно това е била целта на вносителя. Независимо дали лихвата е формирана от някакъв базов лихвен процент плюс надбавки или по какъвто и да било друг начин. Става въпрос за всички случаи на плаваща лихва. Уведомяването на потребителите е нещо хубаво, защото ако те не са уведомени и примерно плащат разплащателна сметка и няма достатъчно пари, може целият кредит да стане изискуем в един момент, защо те не са си платили. А те не са платили, защото не са знаели. Основната цел, която сме поставили в тази комисия и която спазваме до момента е информирани потребители. Хората да бъдат максимално информирани какво се случва с тях, за да могат да реагират адекватно. Тоест този принцип е добър. Ако може да се намери по-добра редакция на текста, разбира се да бъде направено, но в крайна сметка това е идеята. Иначе начина да не се увеличава лихвата е да се подпише договор с фиксиран лихвен процент. Това е начинът, няма друг начин.
Колеги, други въпроси, желания за изказвания? Няма.
Колеги, преминаваме към процедура по гласуване. Поставям на гласуване за първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции внесен в Министерски съвет на 13 юли 2010 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Мисля че това е един законопроект, който ще бъде в полза, както на банките, така и по-важното на потребителите.
В точка разни колеги, имате ли някакви предложения? Няма.
Благодаря на гостите. Когато имате идеи не е достатъчно да ги представите пред обществото. Хубаво е да стигат до народните представители, до всеки един от тях. Така че правете писмени предложения. Изпращайте ги на Комисията и те ще стигнат до всеки един член на тази Комисия.
Благодаря Ви.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 15.00 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
(36 578)
