1. Изслушване на информация от топлофикационните дружества относно “Финансово-икономическото състояние на топлофикационните дружества и готовността им за отоплителния сезон 2010 – 2011 г.”
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-49, внесен от Министерски съвет на 3 юни 2010 г. – за второ четене.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ





П Р О Т О К О Л
№ 40


На 13 октомври 2010 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2, на Народното събрание, се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от топлофикационните дружества относно “Финансово-икономическото състояние на топлофикационните дружества и готовността им за отоплителния сезон 2010 – 2011 г.”
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 054-01-51, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 3 юни 2010 г. – за второ четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-49, внесен от Министерски съвет на 3 юни 2010 г. – за второ четене.
4. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14,15 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, в залата има 14 народни представители. Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на информация от топлофикационните дружества относно “Финансово-икономическото състояние на топлофикационните дружества и готовността им за отоплителния сезон 2010 – 2011 г.” (от 14.00 до 15.30 ч. или 16.00 ч.).
Трета точка става втора по молба на Министерство на икономиката.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-49, внесен от Министерски съвет на 3 юни 2010 г. – за второ четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 054-01-51, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 3 юни 2010 г. – за второ четене.
4. Разни.
По програмата имате ли забележки? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Имаме общо 63-ма гости. Това е от една страна много хубаво, а от друга страна изисква, моля ви, всички гости да се изказвате изключително само по същество.

По първа точка, изслушване на информация от топлофикационните дружества относно “Финансово-икономическото състояние на дружествата и готовността им за отоплителния сезон 2010 – 2011 г.”, наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма: Любка Георгиева – началник отдел в дирекция „Информационно и комуникационно осигуряване” и Димитър Куюмджиев – и.д. директор на дирекция „Сигурност на електроснабдяването”;
от Столична община: Иван Иванов – общински съветник;
от Топлофикация София: инж. Петко Милевски – изпълнителен директор и негови колеги;
от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране: Ангел Семерджиев – председател, Валентин Кирчев – заместник-председател, Димитър Гривеков – комисар, Тома Гьорчев – комисар и Васил Лозанов – директор на дирекция „Топлоенергетика”;
от ЕВН България Топлофикация – Пловдив: Йорг Золфелнер – председател на УС на ЕВН България, Калина Трифонова – вицепрезидент „Корпоративни и правни въпроси” и Гочо Чешмиров – директор „Регулационен мениджмънт”;
от Далкия Варна: Доминик Дуда – изпълнителен директор на Далкия България, Илия Николаев – председател на Съвета на директорите и Тодор Николов – ръководител отдел „Развитие и големи проекти”;
от Топлофикация Плевен: Валентин Терзийски – изпълнителен директор и инж. Иван Гетов – заместник-изпълнителен директор;
от Топлофикация Бургас: инж. Въльо Дучев – заместнвик-изпълнителен директор;
от Топлофикация Сливен: инж. Ангелов;
от Топлофикация Враца: инж. Кремен Георгиев – заместник- изпълнителен директор;
от Булгаргаз: Димитър Гогов – изпълнителен директор;
от Булгартрансгаз: Лальо Латев – началник управление „Финансови-икономическо” и Кирил Марковски – началник управлеине „Техническа експлотация”.
Колеги, целта на днешното изслушване е да бъдете максимално конкретни всички гости с поставянето на проблеми относно есенно-зимния сезон пред народните представители. Имайте предвид, че народните представители от тази комисия познават общо добре проблемите на Топлофикация. Идеята е да кажете конкретно за тази зима, какви нови проблеми смятате да срещнете и какви решения предлагате. Целта е много конкретно да поискате съдействието на депутатите и съответно на изпълнителната власт по възможните проблеми, за да избегнем евентуална ситуация, каквато стана по морските курорти това лято с проблемите с електричеството. И да имаме спокойствието на един стабилен отоплителен сезон. Тоест, моля ви да няма общи представяния. От тях няма смисъл и няма полза. Целта е да бъдат чути конкретни проблеми. Така че всеки един народен представител да бъде информиран и да може да окаже съдействие за решаването на тези проблеми.
Така че наистина ви моля за изключително конкретни идеи. Как да започнем?
Нека да започнем, ако желаете с Топлофикация – София, където проблемите може би са най-много, тъй като е най-големият град и където за съжаление няма съвременна когенерация все още. Да започнем с инж. Милевски. Заповядайте.
ПЕТКО МИЛЕВСКИ: Добър ден на всички колеги, добър ден на господа депутатите!
Проблемите на Топлофикация София в сравнение с другите топлофикации са единствено в мащаба на топлофикацията. По дневния ред, така както е обявен от господин Димитров ще кажа какво е финансовото състояние на Топлофикация–София в момента и какво предвиждаме да направим за приключване на отоплителния сезон.
Финансовото състояние е 6 млн. пасив в края на деветмесечието. Предвижда се този пасив да бъде в края на годината по наши разчети в рамките на 20 млн. лв. Имайки предвид финансовия план приет в началото на годината, който предвиждаше пасив от 71 млн. лв. Мерките са били към съкращаване на този дефицит от 71 млн. в рамките на 20 млн.
Моето позитивно виждане на проблема е, че след преобразуване е напълно възможно Топлофикация-София да се появи в края на месец март с финансов резултат около нулата. Тъй като ние имаме един паричен поток, който е прогноза и който е свързан с повишена събираемост тази година. Преобразуване на лихви и отписани вземания може да ни доведе до позитивен резултат, но да не отиваме в такава позитивност. Може би по-важно е да се сметне и да се разсъждава от гледна точка на кешовия поток. Паричният поток е с около 40 млн. по-добър отколкото миналата година, което ни позволява да поддържаме едни задължения към Булгаргаз, които на ден днешен са 16 млн. лв. текущи задължения. Да поддържаме около 20 млн. разсрочени задължения към Булгаргаз. И общо взето да приключим годината с едно закъснение в плащанията от порядъка между 33 и 38 млн. към Булгаргаз. Имайте предвид, че това задължение в края на краищата е да го наречем авансово по отношение на нашите сборове, тъй като при нас сборовете закъсняват с два месеца. Тоест, има един период на натрупване на задължения през зимните месеци, които след месец април имат тази форма и тази инертност да бъдат гасени до към средата на месец юли.
Ако тренда, който тази година съществува продължи и през следващата година, надявам се при запазена събираемост ние да имаме общо взето същата тенденция и евентуални задължения през следващото лято от порядъка на 15 – 20 млн. закъснение в плащането към Булгаргаз с редовно плащане на стари задължения. Това е по кешовия поток и по финансовия резултат.
Има един проблем, който казах преди малко. Този проблем е свързан с паричния поток, който закъснява при нас във времето. Тъй като енергията се доставя, фактурира и всички неща свързани със събираемостта след това правят това закъснение от около два месеца, месец и половина. Има едно натрупване на задължение, което в януари месец скача. Февруари също се поддържа тренд на високо задължение. И тук е мястото на сътрудничество или на добра комуникация с Булгаргаз, така че да не създадем проблеми на Дружеството Булгаргаз с тези си задължения и с липсата на паричен поток при него. Това е основният проблем, дали Булгаргаз може при този хармонограм на плащанията да покрие своите нужди. Това е големият проблем.
Тъй като тези решения са финансови, а единственият източник на средства за Топлофикация са гражданите, не намирам друго предложение за решение, освен да продължим онази тенденция и онази практика, която имаме за дисциплиниране на обществото под каквато и да било законова форма, за да се извършат актовете на издължаване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Милевски.
Може господин Милевски да използвате днешния ден да поискате за конкретно предложение подкрепа. Може да стане и по-нататък в дебатите.
ПЕТКО МИЛЕВСКИ: Веднага искам подкрепа в онези мерки, които ние сме предвидили заедно с Министерството за промяна в закона. Онези мерки, които ще направят така, че общественият ни договор с гражданите да бъде спазван от двете страни. Много моля народните представители за подкрепа в тази посока и за национален подход към решаване на този проблем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Освен към Министерството, аз бих ви посъветвал да изпратите тези предложения през Секретариата на Комисията до всички депутати. Това ще бъде силен инструмент да бъдат запознати и да бъдат информирани, когато тези предложения дойдат.
Топлофикация – Пловдив, отново ви моля да поставите конкретни проблеми и конкретни предложения, които биха подобрили вашата работа. Заповядайте.
ЙОРГ ЗЕЛФЕЛНЕР: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, настоящата ситуация е следната – 2007, 2008 и 2009 години имахме загуби. През 2010 г. също трупаме загуби. Започнахме с 44 млн. основен капитал през 2007 г., а в момента сумата падна до почти 10 млн. Единственото нещо, което стабилизира компанията, това е увеличаването на капитала от EVN–Австрия. Този капитал вече е ползван за първата фаза на изграждане на новата когенерация.
Относно вземанията виждаме малък спад. Основният инструмент тук е да съдим всеки клиент, който не плаща на време. С решението за цените от 1 януари 2010 г. виждаме слабо подобряване. Надяваме се, че това е дългосрочната визия на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, защото ни е нужна дългосрочна визия за сектора и за всички заинтересовани лица. Разбира се, все още имаме проблем, че не всички постоянни разходи са покрити. Разбира се, всички топлофикационни дружества имаме проблем със събираемостта. За да видите информацията на този слайд, защо през юни, юли и август събираемостта пада. Защото това е времето през което съдът в Пловдив не приема документи. Затова не можехме да запазим мотивацията на нашите клиенти да плащат. В последно време нещата се подобряват, така че трябва събираемостта да се качи до 80 %, ако гледате на годишна база.
Както вече казах, нашият основен инструмент е да стартираме съдебни дела. Само тази година сме завели 1976 дела. Както знаете започваме да изграждаме нова когенерация. Може да видите строителната площадка. Сега започваме с дейностите, които са над кота нула. Друга важна инициатива за това лято беше разширяване на мрежата в центъра на Пловдив. Така че нашата сегашна мрежа изглежда като кифла, такава й е формата. Опитваме се да я направим малко по-ефективна. Разбира се, това дава много възможности за развитие на местните строителни компании. Така че тази година построихме 2,7 км нови трасета и това решава един дългосрочен проблем, който е свързан с локалните отоплителни централи в центъра на Пловдив. Те работят на газьол и трябва да бъдат спрени.
За зимната подготовка също имам няколко снимки. Виждате тук състоянието на нашата топлопреносна мрежа след 30 – 40 години. Има само една алтернатива на пълно саниране и реинвестиране. Това е нещо, което не може да се направи веднага. Трябва да направим първо когенерацията. И тук ще се опитаме да намерим допълнително финансиране, например от Европейската банка за възстановяване и развитие. Така че това лято вложихме 2 млн. лв. по ремонти на топлопреносната мрежа и на производствените съоръжения. За съжаление в ТЕЦ-Север няколко дни след началото на отоплителния сезон имахме първата авария. Просто съоръженията са на края на живота си. Затова е толкова важно да се създаде среда в която може да се инвестира в името на сигурното бъдеще. Горивото за следващия отоплителен сезон е осигурено.
И като говорим за това какво трябва да се направи в бъдеще, какво следва да се промени в законите, първото нещо е наистина трябва да създадем ситуация при която хората отново да повярват в нашия бизнес и в енергията, която доставяме. Затова е толкова важно да се повиши контрола върху дейността на търговците за дялово разпределение и да се подобри фактурата.
Второто нещо, което е много важно в Пловдив, разбира се, имаме конкуренти. Не само електрическата енергия, а и газа също ни е конкурент. Така че тук е много интересно защо има различие в законодателството, ако присъединяваме нов клиент към топлопреносната мрежа и при присъединяване към газо-разпределителната мрежа.
Първото нещо, което бих искал да подчертая, много е важно за в бъдеще да се подобри Закона за устройство на територията. Когато имаме един голям инвеститор, всички инфраструктурни компании трябва да подадат искания за нови решения. Наистина би било добре да има една процедура за инвестицията плюс една процедура за всички инфраструктурни инвестиции.
Четвъртото нещо, което е много важно за мен, като клиент, като гражданин, като баща на две деца, ако живеете в блок и съседите правят каквото си искат, това не е проблем само на Топлофикация, а това е проблем за всички. Например ако проблемите идват от твоя таван. Така че важното нещо тук, това е което засяга милиони собственици на апартаменти. Опитайте се да намерите правилния начин да обясните на хората, които живеят в блокове, че те носят отговорност за всички останали. Не е проблем това на Топлофикация. Това е обществен проблем.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Золфелнер.
Колеги, много държа да чуем Топлофикация–Бургас, която е на печалба. Предвид всички проблеми в същата проблематична, както се казва регулаторна среда, нека да ни обяснят от тази Топлофикация, как са на печалба. Какви мерки са били предприети и каква е добрата практика. Защото явно нещо добро е направено в този град. Нега да видим какво е то и дали е приложимо в други градове.
Инж. Въльо Дучев, заместник-изпълнителен директор на Топлофикация – Бургас. Заповядайте.
АРИФ АГУШ: Нека топлофикационните дружества наред с финансово-икономическото състояние да говорят и за готовността им за отоплителния сезон за зимната подготовка, наличието на мазут и т.н., за да не им задаваме после въпроси и да се връщаме изцяло на това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш моли да информирате за готовността за зимния сезон, нещо което направиха за Пловдив.
ВЪЛЬО ДУЧЕВ: Уважаеми господа народни представители, Топлофикация–Бургас планира да завърши 2010 г. с печалба от 2 878 000 лв., като тук са изключени средствата, разбира се в счетоводния финансов резултат те влизат, но аз говоря само за финансов резултат, като резултат от обичайната дейност. Тук са изключени средствата, които получаваме от продажбата на емисии по съвместното изпълнение при изграждането на когенерационната обстановка. Този финансов резултат е трайно увеличаващ се от последните три години и е резултат, по мое мнение единствено на първо място, от въведената в експлоатация когенерация.
Освен това в Топлофикация – Бургас има, бих казал единствената система за мониторинг на електропреносната мрежа, която ни позволява да следим параметрите на топлоносителя в 58 точки по мрежата и да коригираме съответно параметрите, когато това е необходимо. Тази система беше изградена още през 1996 г. с помощта на датското правителство. И благодарение на тази система, ние поддържаме, изпадам малко в технически обяснения, много ниска температура на обратната вода, което е икономия на топлинна енергия от топлинни загуби.
Тук ще отговоря и на въпроса, който господин Агуш постави. За отоплителния сезон 2010–2011 г. сме се подсигурили с резервно гориво в рамките на изискванията от закона, тоест за петте дни. Освен това има разработени графици, които включват начин на оповестяване на аварийни групи. Обезпечили сме с транспортни средства, които са си минали годишните прегледи. Обезпечени сме с резервни части и материали, в рамките на възможностите с които разполагаме като финансови средства.
На въпроса на господин Димитров аз това мога да кажа единствено, когенерацията и тази система ни позволяват да поддържаме такива показатели, които да ни обезпечат този финансов резултат.
По отношение на събираемостта на вземанията работим със специализирана фирма за събиране на вземания, българо-германска. Казва се Кредит реформ. И от периода в който сме започнали това сътрудничество, тоест от 2006 г. поетапно подаваме вземания към тях. Към днешна дата от общата сума, която сме подали те са реализирали около 63 % събираемост на тези средства.
Задълженията ни към Булгаргаз като текущи са 5 402 000 лв. към 30 септември 2010 г. Намаляват с всеки месец, но разбира се, не в размерите, които Булгаргаз желае и които ние желаем, но това зависи от платежоспособността основно на битовите ни клиенти, тъй като ние сме битова топлофикация. А средствата от производството на електрическа енергия директно се привеждат от сметките на НЕК към сметките на Булгаргаз. Дейността си я поддържаме основно с приходите от топлинна енергия.
Към информацията, която сме представили в Комисията по енергетиката имаме включени 14 предложения за подобряване на ефективността на работата на топлофикационните дружества, които смятам за ненужно, да се спирам на всички. Искам само да отбележа три от тях.
Първо, може би тук ще бъда упрекнат като кажа, че това е крачка назад, но все пак мисля, че в нито една страна от Европейския съюз няма задължително 100 % дялово разпределение каквото е в Закона за енергетиката, който действа в страната. Тоест нашето предложение е, все пак да се даде възможност на хората да си изберат начина за разпределение какъвто те си го желаят - дали ще бъде с дялово разпределение, дали по някакъв друг начин. Но все пак тази възможност да я има в Закона. Защото в момента парадокса е такъв. Недоволството на потребителите от един търговец за дялово разпределение, който примерно работи с прибори, които не могат да бъдат обслужвани от друг търговец, води до отказ от топлоснабдяването, тъй като няма кой да поеме работата с тези уреди. Тъй като все пак за работа с уредите се изисква разрешението на производителя. Обикновено производителят го дава на фирмата, която в момента работи с тези прибори. Така че нашето предложение е да се освободи малко клиента, да избере той начина на разпределение. В момента дори и незаконно, ние приемаме разпределението на топлинната енергия да го извършим на база обем, тъй като в противен случай това означава загуба на клиента. А той желае все пак да ползва топлинна енергия.
Другото нещо, което смятаме, че трябва да му бъде обърнато внимание, е да се изключи задължението на топлофикационните или на топлопреносните дружества да събират възнагражденията на търговците за дялово разпределение. Смятаме, че това е крайно некоректно. Защото примерно Топлофикация като нашата, която също е регистрирана като търговец за дялово разпределение събира парите на другите търговци за дялово разпределение. Тоест, нямайки 100 % събираемост на вземанията, ние изплащаме 100 % от фактурите на търговците за дялово разпределение. Освен това, аз не виждам какъв е мотива да работи този търговец за дялово разпределение, след като ние му събираме 100 % от вземанията и му ги плащаме.
Във връзка с това предложение е и следващото, да се изключи възможността топлофикационното предприятие да договаря цените на търговците за дялово разпределение, които ще им плащат потребителите. Няма логика трета страна да договаря цени, които са отношение между две други страни, а от друга страна ние предлагаме наши цени за дялово разпределение. Така че някак си много нелогично е това. Може би в стремежа си за контрол, законодателят е имал предвид нещо друго, но това е парадокс, който оказва много негативно влияние върху нашата дейност. От една страна търговците желаят все по-високи и по-високи цени, от друга страна ние се мъчим да ги задържим, но няма как, защото то си е отделно дружество. То си има неговите си разходи. Ако не може да съществува на пазара да излезе от там.
Другите предложения ги има в информацията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви господин Дучев.
Двата основни, силни момента при Топлофикация – Бургас са на първо място когенерацията и на второ място, това че събирането на вземанията е от собствено българо-германска фирма, на която няма да й казвам името, за да не й правим реклама. Но това явно води до добра събираемост. И мониторинга е третото нещо.
ВЪЛЬО ДУЧЕВ: Мониторингът на второ място.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Продължаваме по-нататък с Далкия Варна. Моля ви колеги два основни въпроса, готовност за зимния период и конкретни предложения за подобряване на вашата работа.
ИЛИЯ НИКОЛАЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, дами и господа колеги, Далкия – Варна има последователна политика за работа с клиенти, за техническо обновяване, за работа заедно с Асоциацията на топлофикациите по промяна на законовата база. Промяна и усъвършенстване на ценообразуването и ред други неща, които са актуални и характерни за нашия бранш. Що се отнася до готовността на Далкия – Варна за отоплителния сезон, може да се счита, че такава готовност съществува. Почти на 100 процента към днешна дата са изпълнени ремонтната програма и инвестиционната програма, от която ще спомена само няколко от нещата, които са направени.
На първо място, подменена е част от една магистрала, километър и 100 метра, което е доста мащабно за едно такова дружество като нашето. Също така са подменени около 50 абонатни станции и са направени ремонти, които да осигурят сигурност на топлоснабдяването през отоплителния сезон.
Бих искал да кажа, че всъщност през последните три години Далкия – Варна е инвестирала около 10 млн. лв., като имате предвид, че оборота за една година на Далкия – Варна е около 15 млн. лв. Тоест става въпрос за доста мащабна дейност свързана с обновяване на оборудването и нови технологии. Миналата година през месец май беше въведена втора когенераторна инсталация с два нови когенератора, с които станаха четири. За съжаление обаче, съществено това не се отрази на цената на топлинната енергия, поради особености на метода на ценообразуване. Това обаче е малко по-друга тема. Все пак ще кажа сигурно няколко думи и за това.
Също така организационно може да се счита, че Дружеството също е готово за работа при зимни условия. Направихме и значителни подобрения в работата с клиентите, което също има своя принос за подобряване на условията при които работят и нашите хора и клиентите. Така че считаме, че такава готовност съществува.
Що се отнася до нашите предложения, може би за наше удовлетворение, те не са конкретни, но както и другите колеги се изказаха и както това са обсъждани въпроси в Асоциацията на топлофикациите има няколко основни теми, които ние разчитаме, че ще бъдат решени с промените в законодателството, тъй като те пряко влияят на основната дейност и на резултатите.
На първо място бих казал, че топлофикационният бранш се нуждае от подпомагане на процеса на събиране на парите за топлоенергия. Нещо което вероятно ще се разглежда на следващ етап като предложения по-конкретни.
Втората група теми, това е свързано с топлинното счетоводство, както също казаха говорещите преди мен колеги. Там нещата опират до това, че всички проблеми се идентифицират с топлофикация дори и когато произхода им не е свързан с това. Тоест те произлизат от фирмите за дялово разпределение. Разбира се, това е логично. Ние бихме искали нещата да се променят, така че такава връзка да не се прави. Един от начините за това е дейността дялово разпределение може би да се извади от закона и да се прехвърли в наредба.
Също така важна тема е и непопулярната мярка, създаване на управление на етажната собственост. Един въпрос, който ако се реши от само себе си биха се решили много други въпроси, дори свързани не само с топлофикация.
Що се отнася до икономическото състояние, ние към този момент сме почти на нула. Може би ще завършим годината на малко печалба. Считаме, че нарушение сериозно в паричния поток няма да има, тъй като имаме вътрешен заем от групата, който ни дава възможност да осигуряваме разплащанията. Нямаме задължения към Булгаргаз, както и към други доставчици.
Що се отнася до събираемостта, не се различаваме съществено от другите дружества. Тя се движи в оперативния период от текущия месец около 55 %. В края на годината около 80 %. А що се отнася до всички вземания около 90 %.
Няколко думи бих искал да кажа за ценообразуването, което също в голяма степен се явява проблем.
На първо място ще посоча нормата за възвръщаемост на капитала, която за нашето и повечето дружества е 6 %, а само несъбираемите вземания, безнадеждно несъбираемите от нашите клиенти е повече от 6 %. Тоест, ние теоретично не можем да работим на печалба.
Също така метода за регулиране горна граница на цени, ние считаме че е най-подходящият, въпреки че тази година той беше подобрен и формално някои от недостатъците са отстранени. Ние предлагаме този въпрос да продължи да се обсъжда, защото считаме, че един примерно метод разходи плюс би бил по-подходящ за топлофикационните дружества.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Още една топлофикация се очертава да излезе на печалба, както разбрахте колеги, това е Далкия Варна, отново с модерна когенерация. Другата в Пловдив, която е отново с модерна когенерация съкращава загубите си, което също е добър сигнал.
Отиваме към Топлофикация–Плевен, която неотдавна беше на печалба, но сега чувам за проблеми и ще ни кажат по-точно колегите. Един допълнителен въпрос, на който беше хубаво да отговорят и другите колеги, но има време в дискусията. При евентуално спиране доставките на природен газ за България, дали имате резерви от мазут и за какъв период от време? Това към всички, разбира се по-нататък може да се отговори.
ВАЛЕНТИН ТЕРЗИЙСКИ: Добър ден уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията по енергетика, икономика и туризъм, уважаеми колеги, не мога да разбера анонса на господин Димитров по отношение на промененото състояние на Топлофикация – Плевен към по-лошо, защото нито в доклада, който сме изпратили до Комисията и от отчетните данни, който е пред енергийния регулатор, такива факти няма. Към настоящия момент Топлофикация – Плевен за деветмесечието прогнозната печалба от оперативна дейност е в размер на около 1 200 000 лв. Има допълнителни приходи, които са свързани с проект съвместно изпълнение, изпълнено от Топлофикация – Плевен, българското правителство и датската агенция по околна среда, които са допълнително около 2 млн. Така че очакваният финансов резултат на Топлофикация - Плевен за 2010 г. ще бъде в рамките на около 1 800 000 печалба от оперативна дейност и още около 2 млн. приходи от проекта съвместно изпълнение с датското правителство.
Това което мога да кажа към момента по отношение на текущото финансово състояние, съотношението вземане и задължения Топлофикация – Плевен има да събира около 16 млн. и половина от свои контрагенти в основната си част бит, тоест битово потребление. Една малка част от Националната електрическа компания по отношение текущи вземания от електроенергия и други такива съдебни и присъдени в рамките на около 1 980 000 лв. от битови абонати най-вече.
Задълженията на Топлофикация – Плевен към настоящия момент основно са към доставчика Булгаргаз. Текущите по счетоводна справка към днешна дата около 3 700 000 лв. задължения към Булгаргаз, включително авансова фактура за месец октомври. В същото време вземанията на Топлофикация – Плевен, които по споразумения са насочени директно от НЕК към Булгаргаз са в рамките на около 3 164 000 лв. Или ако трябва да бъда съвсем точен към днешна дата 13 октомври текущото задължение към Булгаргаз е в рамките на около 500 000 лв. Това изоставане специално за Топлофикация – Плевен към плащанията за доставен природен газ се формира най вече поради авария на основната когенерираща мощност на Дженерал електрик през месеците ноември, декември, януари февруари на изтеклия период. От там се получи едно ненормално функциониране от технологично естество, което не беше предвидено в разчетите на държавния регулатор, който е формирал цените. А за да бъда по-коректен, тук ще взема малко отношение като член на Асоциацията на топлофикационните дружества на Управителния съвет. Мога да кажа, че в регулаторния преглед от юли месец т.г., тоест, постановения нов двугодишен период от 1 юли 2007 г. на топлофикационните дружества абсолютно всички и газовите и въглищните централи, бяха взети предвид всички разходи, които формират дейността на дружествата. Съответно бяха коригирани натуралните показатели като произвеждано количество електроенергия, произвеждани количества топлинна енергия, съответно загуби по пренос, което рефлектира в по-добрите финансови резултати за 2010 г., пак подчертавам, прогнозни.
Мисля, че за всички дружества и за всички представители на мениджърските екипи е ясно, че формулата за успех не се крие нито само в собствените умения на мениджърските екипи, нито само в регулаторната рамка определяна от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Това е симбиозата между мениджърските управления, регулаторната рамка и законовата рамка, за което се обръщаме с гореща молба за подкрепа от народните представители. Много от колегите и от Пловдив и от Варна и други наши колеги подсказаха проблемни сектори.
За мен наистина най-важно е Законът за енергетиката да третира отговорностите в рамките на доставка и функциониране на топлофикационните дружества. Какво имам предвид конкретно? Топлофикационните дружества се състоят от генерираща част и топлопреносна мрежа до абонатна станция, където е границата на собственост. Но за да може битовият потребител да ползва ефективно, рационално и икономично стоката, която получава, топлинна енергия и услугата по преноса й то доставеното количество енергия трябва да бъде усвоена и от сградната инсталация по ефективен начин. Затова колегите коментираха и Закона за устройство на територията, коментираха и Закона за местното самоуправление. Там е вменено на местната власт, на кметовете на общинските съвети, определени задължения по Закона за енергетика, които смятам, че от доста време ние като общество сме оставени на по-заден ред, поради едни или други приоритети. За да може да бъде тази цялата система ефективна от производството до преноса и потреблението, тоест сградните инсталации трябва да съответстват на нуждите за потребление от самата сграда и на нейните обитатели. Там ревизия не е правена абсолютно сигурно от 20 години по тези вътрешно-сградни инсталации. Те предпоставят, както каза и господин Золфелнер, неглижиране от страна на собствениците по отношение на общите им задължения в сградата етажна собственост. От там бих казал неинформираност по отношение решенията дали да ползват или не и дали е ефективно или не отоплението с централно топлоснабдяване. За да може да бъде наистина ефективна система и да бъдем в полза един на друг, както ние като производители в същото време сме и потребители на тези вид стоки и услуги, то това трябва да бъде формирано в ясна законова рамка, в която всеки да знае своите задължения, съответно и права. За да може наистина да си съответстват вложените усилия в получените резултати от труда.
И един последен акцент. Ще си позволя да оставя в Комисията на господин Председателя едно предложение, един обзор от Асоциацията в случая изготвен от мен. Извинявам се на колегите участници в Управителния съвет, но тук съм акцентирал единствено и само върху въглищните централи в България, които към момента са представени само от един участник господин Ангелов от Топлофикация–Сливен. Там проблемите са бих казал, доста по-сложни от тези, които обсъждаме в момента в газовия сектор и ще доведат до доста по-големи неприятности, ако не се вземат спешни мерки.
Благодаря Ви. На разположение съм за допълнителни въпроси.
Готовността за зимния сезон в момента Топлофикация - Плевен разполага с 2200 тона мазут, който може да гарантира превключване веднага при надявам се крайни извънредни ситуации по спиране доставките на природен газ. В същото време сме в готовност да обезпечим допълнителни количества.
Искам да акцентирам върху още едно нещо. Кризата от 2009 г. предпоставя работа на мазут на доста от топлофикационните дружества. Те съответно генерираха емисии парникови газове, които не са разчетени в националния план за разпределение на квоти. При повторение на такава ситуация вече ситуацията ще стане доста по-критична по отношение задълженията на тези дружества към националния план за разпределение на квоти, емисии и парникови газове. Затова надяваме се, а и всички може да положим усиля да не се стигне поради икономически или технически причини до прекратяване на доставките на природен газ, защото освен директно, то ще повлияе и индиректно върху финансовите резултати на топлофикационния сектор.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Само не казахте тези запаси за колко време биха стигнали.
ВАЛЕНТИН ТЕРЗИЙСКИ: Това е изискването по наредба за пет денонощия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Знам, че от Топлофикация – Сливен, инж. Ангелов е тук с конкретно предложение, което ние бихме желали да чуем.
Заповядайте господин Ангелов.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Благодаря на господин председателя за дадената дума.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, благодарен съм първо, че по моя молба хората от Народното събрание откликнаха да чуят нашия проблем. Учуден съм защо въглищните топлофикации не са поканени. Мисля, че те не са втора ръка хора и се надявам да го докажем.
Искам да ви запозная с един много тревожен проблем. Хората от ДКЕВР, от Министерство на енергетиката го знаят, но аз вече мисля, че е крайно време да го научите и вие, защото сезона дойде. Топлофикация Сливен през тази година изпълнява една много тежка програма за реконструкция на един от блоковете, цялостна направа на сухо отделяне на пепелината. Това беше една програма, която бе одобрена от Министерство на енергетиката и беше посрещната радушно от Министерство на околната среда и водите. Аз съм благодарен, че ни повярваха. Защото е нещо много тежко за една топлофикация, която от 2007 г. е била на загуба 6 млн., 2008 г. на 4,5 млн., да прави една програма с инвестиции от порядъка на 3 200 000 за това лято. Аз съм доволен да кажа пред вас, че тази програма е изпълнена почти 95 %. Не сме завършили само реконструкцията на единия блок, която се очаква да завърши месец октомври. Трябваше да завърши края на септември, но проблемът, който искам да поставя пред вас ми попречи да завършим реконструкцията.
В същото време искам да ви уведомя, че от вчера Топлофикация – Сливен не работи. И това е поради това, че НЕК, от едно решение за издаване на сертификати за зелена енергия, удържа пари за 2009 г. със стара дата. Проблемът на хората, които са в енергетиката е ясен, но аз искам да кажа следното. Променя се рамката и въз основа на една наредба се изчислява комбинираната енергия 2010 г. и се казва, че 2009 г. тя не е била в даден обем, а е била по-малко. От там нататък НЕК започва да удържа едни суми. Въпреки че има две писма от ДКЕВР, чието мнение е, че за този стар регулаторен период не би трябвало да се удържат тези суми. Тъй като старите цифри са взети под внимание за приходите на НЕК, за приходите на Топлофикация–Сливен, става въпрос за Топлофикация Перник и за още няколко други, въпреки всичко НЕК удържа пари. И то започва да ги удържа месец август, месец септември. Точно тогава когато ние трябва да приготвим горива за зимата и когато да завършим ремонтите, които сме започнали инвестициите. Всички опити и мои писма да говоря с НЕК останаха напразни.
Аз обаче си мисля, че няма никаква логика да се променя една рамка на предприятия със стара дата, да се променят количества и цени със стара дата без мениджърът на това предприятие да може да влияе. Искам да кажа, че тази наредба е влезнала още 2008 г. и е публикувана, но влизането й в сила е трябвало да стане след публикуване на алгоритъм за изчисление на комбинираната енергия на всяко дружество.
За Топлофикация–Сливен алгоритъма е подписан от министъра на 30 декември 2009 г. и 2010 г. по средата на годината се смятат вече по тази наредба количествата комбинирана енергия. Казва се, че те са по-малки от тези, които са фактурирани и започват да се удържат пари. Аз тук няма да влизам в спор дали е правилно сметнато или не, защото Топлофикация-Сливен си е предявила претенциите, но самият факт, че после тази наредба е променена говори нещо. Но искам да кажа друго, че ние работим в един регулиран пазар. Ако се променят една част от цифрите се променя и друга част. Ако някой мисли, че НЕК трябва да удържа от нас пари, той трябва да ме убеди, че ние за 2009 г. е трябвало да работим на 3 млн. загуба. Това не отговаря на принципа, че ние работим на регулиран пазар и че да кажем, условията за всички са еднакви. Искам да излезем с един друг апел към вас, че Топлофикация – Сливен работи с изцяло българска енергия. Там са вързани две линии. Едната е 700 човека, другата е 200, стават 900. В Топлофикация – Сливен работят 260 човека. Въпреки че цената на комбинираната енергия е два пъти по-ниска почти от газовите централи, ние се опитваме да живеем.
Молим Ви да ни помогнете, защото точно сега ние не можем да влезнем в отоплителния сезон и не можем да доставим необходимите горива. Затова именно сме спрели от понеделник. Ние имаме горива за два дни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ангелов, ако разбрахме правилно, вие от вчера сте преустановили дейност заради невърнати пари, които са задържани от НЕК.
Аз веднага искам да питам господин Семерджиев, дали сте реагирали по въпроса и какво решение може да бъде намерено, защото това е проблемна ситуация, която по някакъв начин трябва да бъде решена, дали от вас, дали от Министерство на икономиката е отделен въпрос.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря.
Уважаеми господа народни представители и колеги, ние се занимавахме специално с въпроса за изравняването за евентуални разлики и има такива разлики между издадения от нас сертификат за високо ефективна произведена по комбиниран начин електрическа енергия и фактически произведената. Истината е, че проблемът е усложнен от обстоятелства, част от които спомена господин Ангелов. Това е един преходен етап, когато се въвеждат вече сертификатите за произход на енергията. Междувременно преди това е действал един друг механизъм за разпределение на разходите. Но независимо от това в действащата сега наредба е предвидено наистина изравняване. Това изравняване трябва да се уреди в търговските договори, които подписват топлофикационните дружества, НЕК, някъде има и електроразпределителни дружества. В повечето от тези договори това не е уредено. В тази връзка ние специално имахме няколко заседания в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и с протоколно решение сме изразили нашето становище.
В резюме бих искал да кажа, че наистина предстоят още малко усилия, за да разрешим този проблем. От една страна справедливостта изисква да се израняват наистина тези разлики. Не могат те да остават така като разлики между издадения от нас сертификат и фактически произведеното. От друга страна трябва да се премине през този етап и да се уреди в действащото законодателство. Тоест за съжаление имаме и празноти в действащото законодателство, за да уредим този въпрос. Пак ви казвам и уверявам, и господин Ангелов, аз съжалявам, че те са изпаднали в такава ситуация, но все пак това е бизнес решение на НЕК да започне да задържа сумите.
Според нас е по-правилно да се изчака докато се реши въпроса, тъй като той ще се решава при нас. Много е вероятно дружествата да отидат в съда по този спор, където ние ще даваме становище. Но наистина не трябва да се рискува дейността на дружествата за есенно зимния период и ние ще направим съответната среща с НЕК.
Аз също разбрах за конкретния проблем на Топлофикация – Сливен от господин Ангелов днес, че е толкова остър, че НЕК е започнал да спира част от, според него, дължимите суми за тези разлики. В такова състояние са Топлофикация – Перник и Топлофикация – Русе. Няма представители на Русе. Така че ние сме запознати и ще се опитаме да решим този въпрос. Надявам се на съдействие и от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, които са автори на тези алгоритми, за които господин Ангелов каза. Те ги определят. Освен това те са принципал и на НЕК. Ще разгледаме и регулаторния режим, който е на НЕК по преференциалните цени, това което се вкарва в крайната цена на клиентите. И ви уверявам, че тук в рамките на една седмица ще се опитаме да решим проблема, както на Топлофикация – Сливен, така и на другите дружества, които имат такъв проблем, доколкото ние можем в рамките на нашите правомощия да го решим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Семерджиев.
Защото колеги изглежда доста странно точно преди зимния сезон НЕК да реши да задържи суми на няколко топлофикации, които ги спират на практика от работа. Аз смятам, че и ние като комисия трябва да разговаряме с икономическото министерство и да поставим този проблем. Освен че господин Семерджиев се ангажира, което е чудесно, но да се намери решение. Недопустимо е няколко топлофикации да спрат да работят преди зимния сезон, заради неуредени спорове с НЕК. Това не може да бъде допуснато. Не изглежда сериозно. Хората не са виновни, гражданите на тези градове, затова, че не могат да бъдат уредени отношенията между топлофикациите и НЕК. Това е абсолютно несериозно и смятам, че комисията трябва да съдейства за решаването на този въпрос и всички народни представители, разбира се.
За много кратко представяне каня Топлофикация – Враца, която да спомене проблеми, които до момента не са били засегнати от останалите колеги.
КРЕМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, аз тъй като съм последен нямам какво особено да добавя към исканията, които бяха представени тук. Мога с няколко думи да ви представя състоянието на Топлофикация – Враца.
Финансово-икономическото състояние към девет-месечието за 2010 г. е в размер на 965 000 лв. загуба. Като предвиждаме по нашите разчети до края на годината тази загуба да намалее до 900 000 или по-малко. Както споменахте господин Димитров, че това е движение в правилната посока, тъй като в последните две години загубите на дружеството бяха в много по-големи размери - съответно 2 700 000 за 2008 г. и 2 400 000 за 2009 г. Намаляването на загубата за миналата година беше единствено със собствени усилия, с увеличаване ефективността на производството и т.н. За резултата през тази година особено голямо влияние оказа промяната в ценообразуването на топлинната електрическа енергия. Така че съотношението на цените на природния газ и електрическата и топлинна енергия, която произвеждаме ние в момента е много добро. Тоест, дружеството може да продължи да работи и ако продължава така ще прескочим нулата през следващата година.
Във връзка с подготовката за зимния период. Извършени са всички видове належащи и текущи планови ремонтни мероприятия по всички съоръжения на топлофикационната мрежа. Това естествено не ни застрахова от аварийни ситуации, тъй като топлофикационната мрежа огромната й част е доста стара в нашия град около 30 години и повече. Наличните количества мазут са около 500 тона. Това е по изискванията на наредбата за запасите на горива. Но не бива да очакваме, че това количество мазут ще спаси по някакъв начин топлоподаването в града при липса на природен газ, тъй като съоръженията, които могат да използват този мазут като гориво са минимална част в Топлофикация – Враца. Освен това при нас също беше въведена когенерация през 2005 г. Това са съоръжения, които нямат алтернативни горива. Те са създадени за работа на природен газ и това е единственото гориво за тях. Така или иначе смятаме, че сме достатъчно добре подготвени за зимния период.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви колеги.
Остава ни половин час преди започване на следващата точка. Въпрос към Булгаргаз и Булгартрансгаз и техните представители, доколко необходимите количества природен газ са гарантирани за този зимен период и какви проблеми евентуално виждате вие? Максимално конкретно пред народните представители, които са компетентни, но ясно с общите неща. Интересуват ги проблемите и възможните решения.
ДИМИТЪР ГОГОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми господа народни представители, уважаеми колеги, също съм учуден, че не всички топлофикационни дружества присъстват тук. Един от най-тежките случаи е Топлофикация – Шумен, която я няма в тук присъстващите и в същност от клиентите на Булгаргаз е единствена със спряно подаване. Но заради огромен размер задължения спрямо действията си.
Второто нещо, което бих казал е следното, договорно всички количества природен газ необходими за този отоплителен сезон са налични. Тоест, Булгаргаз има сключени договори за тяхното закупуване. За съжаление вие го чувате и от думите на нашите клиенти и партньори. Те финансово не са обезпечени. Господин Милевски казва, че само до месец декември ще задлъжнее с 40 млн. лв. допълнително. Другите колеги, никой от тях не каза какво ще се случи с текущите му задължения.
Искам да Ви дам само две цифри. Миналата година бяха сключени поредните споразумения за разсрочване на задължения от топлофикационните дружества, които към настоящия момент са в размер на 104 млн. лева. Това към 30 септември миналата година. За този отоплителен сезон непогасените към днешна дата задължения са 47 млн. лева. Това е ситуацията. Единствената опасност извън чисто политическите игри, за които ние не можем да отговаряме, предполагам, че и за вас е трудно, защото те се случват извън територията на България е поради неплащане от страна на Булгаргаз, доставчикът да реши да завърти крана извън територията на страната. Ако това нещо се случи, ние не можем да обезпечим количествата необходими за българските потребители.
Във всичките разчети, които чух от колегите Булгаргаз се визира като една дейност, която макар че е разрешена от закона, нямаме лицензи за нея, ние не сме банка и не сме кредитна институция.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Булгартрансгаз заповядайте.
КИРИЛ МАРКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, аз съм представител на Булгартрансгаз. В чисто технически аспект искам да кажа, че газотранспортната система е готова за работа при зимна експлоатация. От началото на месец август се провеждат специфични мероприятия по съоръженията и по подземната част. Засега няма индикации за сериозни проблеми, освен с тези, с които сме се сблъскали, но ги решаваме. Считаме, че сме в добро състояние и с достатъчна надеждност да посрещнем зимния период.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев, мислех да Ви дам думата след въпросите на народните представители. Ако искате може и веднага.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Аз исках единствено да кажа какви са изводите от нашия анализ на всичките топлофикационни дружества. Аз наистина ще бъда изключително кратък. Основните изводи, които ние направихме от анализа на финансово-икономическото състояние на топлофикационните дружества е, че към 30 септември 2010 г. има явна тенденция за подобряване на финансовите резултати на топлофикационните дружества, които според нас се дължат на следните причини.
Първо, за повечето от топлофикациите в много по-голяма степен вярно са оптимизирани разходите, както са търсени начини за увеличаване на приходите от дейността. Считаме, че много положителен фактор е било овладяването динамиката на цената на природния газ. Видяхте, че Топлофикация – Пловдив ЕВН иска една цена за цяла година. И разбира се, добавката с която стимулирахме цената на електроенергията, която се произвежда от топлофикационните дружества. Това са трите основни фактора, които доведоха до това състояние към момента на топлофикационните дружества.
Вторият основен извод, който направихме е, че за съжаление продължава тенденцията за намаляване на събираемост на вземанията от потребителите на топлинна енергия за битови нужди, като се забелязва една нова тенденция на намаляване събираемост и на вземанията от потребителите на топлинна енергия използвана за стопански нужди и бюджетни ведомства. Това е един нов момент, който трябва да се обсъжда и да се търсят начини тази тенденция да не продължи, защото ще влоши още повече състоянието на топлофикационните дружества.
Третият основен извод е, че наистина повечето от дружествата в резултат на ниската събираемост имат ограничени ресурси и свободни оборотни средства за погасяване на задълженията си за горива към основни източници. Това вече беше дискутирано. Така че това са нашите основни изводи. Ние сме го дали в нашия анализ, включително и анализа на всяко от топлофикационните дружества.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Семерджиев.
Моля народните представители за ясни и конкретни въпроси на които, ако не се отговори веднага, да може да се отговори писмено по-късно. Заповядате колеги. Към всички участници могат да бъдат въпросите.
Нека първият въпрос да бъде от мен. Моля за кратки отговори от всички топлофикации, дали при евентуална газова криза има наличните резерви от мазут или други резерви, които да гарантират поне пет денонощия продължаване на работата. Чухме за Плевен. Ако някой няма такава готовност да каже. Това е един от въпросите, които аз задавам към всички и към господин Семерджиев, който е получил доклади в края на месец септември от всички топлофикации. Така че ако има някой който не отговаря, това ми е първия въпрос.
Като председател на комисията чета постоянно разни доклади. В един от докладите, които прочетох видях, че състоянието на компресорните станции Кардам и Лозенец има въпрос, доколко тази зима ще издържат и ще осигурят транзитирането на газ през България. Това е към Булгартрансгаз въпрос. Ако нямате готовност в момента да отговорите може да отговорите после писмено. Въобще състоянието на транзитната мрежа.
Кой друг има въпроси, уважаеми колеги?
Ако няма други въпроси, моля да отговорите на тези два въпроса. Има ли топлофикация, която да няма резерви при евентуална газова криза? Разбирам, че няма, което е радващо.
И другият въпрос е към Булгартрансгаз. Понеже няма други въпроси, аз ще се възползвам да задам още един въпрос. Доколко хранилището в Чирен е нагнетено максимално? Тоест, максималните количества са налице и какви резерви съществуват за този зимен период?
КИРИЛ МАРКОВСКИ: Първо искам да отговоря на първия въпрос относно транзитната система и конкретно компресорни станции Лозенец и Кардам. Действително се наблюдават проблеми, които са в процес на отстраняване, а сме уверени, че с мерките които сме предприели ще можем да посрещнем този есенно-зимен сезон. Разполагаме с определени резерви от гледна точка на техника, които може в кратки срокове да осигурим. Така че не очакваме прекъсване на подаването на природен газ към съседните държави.
За Чирен тази година са нагнетени към 164 млн. Наличност с която разполагаме са 418 млн. куб. метра природен газ, което както е известно с техническата възможност, с която разполага подземното хранилище за добив, това може да стигне за около 96–100 дни. Така че е осигурено техническото състояние на самото хранилище. То е добро и не очакваме някакви сериозни проблеми при неговата експлоатация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева.
АННА ЯНЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, господин председател, аз имам въпрос, но за съжаление незная дали някой ще може да ми отговори. Тъй като днес наистина не са поканени всички топлофикационни дружества, считам, че от Топлофикация–Сливен правилно поставиха въпроса. Голяма част от проблемите са в топлофикациите от въглищния сектор. В тази връзка имам предложение. Още следващата сряда да поканим и тези топлофикационни дружества. Ако не се приеме тогава към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма имам въпрос свързан с готовността на Топлофикация – Перник. От доклада на ДКЕВР много ясно се вижда лошото финансово състояние на Топлофикация–Перник. Това че е обявена в несъстоятелност и т.н. Много е важно да знаем какво се случва в Перник. Ще има ли отоплителен сезон или няма да има? Тъй като наистина има предпоставки да нямаме отоплителен сезон. Ако от Министерството не могат да ми отговорят, ще помоля до края на седмицата да получа писмен отговор.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз смятам, че е добре да има писмен отговор, който да бъде към всички народни представители от тази комисия. Защото ако този въпрос не ви бъде зададен сега колеги, ще ви бъде зададен утре или малко по-късно. А там проблемите са наистина много сериозни. И има място за задълбочени писмени отговори от страна на Министерство на икономиката.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря господин председателю.
Уважаеми колеги, според мен след всичките изказвания или представяне докладите на всичките топлофикации останахме с впечатлението, че зимата ще мине безпроблемно. Всички топлофикации са готови за работа през есенно-зимния период. Но накрая след като взе господин Гогов думата, някак ни притесни. Всички народни представители се бяхме успокоили. Изведнъж възникнаха някои въпроси на които трябва да получим отговор днес.
Аз искам да знам господин Гогов, колко са общо задълженията на Топлофикациите към Булгаргаз?
ДИМИТЪР ГОГОВ: Това са цифрите, които споменах.
РАМАДАН АТАЛАЙ: 105 млн. така ли? Може ли да ги повторите. Другият ми въпрос е към Топлофикация – София. Господин Милевски имате ли и колко са абонатите, които са се отказали пряко от тази година след повишението на новата цена, която вече я имате и мисля, че тя е с разлика от 10 лв. Имате ли отказали се и как смятате да подобрите събираемостта на задълженията? И ме учудва защо сега като имате само 6 млн. текущи задължения те ще станат 20 млн. Вие вече ги отбелязвате, че ще станат 20 млн. до края на отоплителния сезон.
Другото, което ме интересува сериозно е към Топлофикация–Пловдив. С новата когенерация, мисля че направихте първата копка, как и кога ще влезе в експлоатация. Какво смятате да правите с когенерацията в София господин Милевски? Ако ми отговорите на тези въпроси, тогава ще поискам отново думата, ако ми дадете господин председателю за уточнение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля колеги, ако имате въпроси наведнъж да ги зададем, за да може да продължим по следващите точки.
Господин Милевски е добре да каже в София, ако не сега то в писмен вид, когенерация, съвременна, модерна когенерация дали има план как да бъде направена и с какво финансиране.
Господин Николов има също въпрос.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин председател.
Интересува ме следният въпрос. Булгартрансгаз дали са обследвали всичките тръби и имат ли в тази връзка достатъчно сведения относно тяхната сигурност. Кога последно е направено това обследване на тръбите? Относно топлофикациите ще ги помоля, защото виждам, че явно най-големият проблем е със събираемостта. Чувам, че събираемостта е както от общински, така и от държавни ведомства. Нека да предложа, защото Закона за енергетиката в момента се работи и да предложат варианти, с която тази събираемост да се подобри, за да може ние народните представители да помогнем в тази насока.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Само едно допълнение към това, което каза господин Аталай, тъй като нещата звучат така. Има техническа готовност. Подготвени са съоръженията. В общи линии готови сме да работим. Само че както каза господин Гогов, Булгаргаз не е банка. И тук от Топлофикация–София тревожно прозвуча 40 млн. до края на годината. Тоест, пари няма. Как ще се реши този проблем? Газ има, има кой да го достави. Обезпечен е с договор. Има кой да го потребява, мрежите ще работят, а пари няма. Топлофикация – София, която е най-големият потребител на газ, откъде ще ги намерите парите?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, имам няколко въпроса. Преди всичко имам една реплика към представителя на Булгартрансгаз. Звучеше много успокоително техническото състоянието на компресорните станции в Кардам и Лозенец. Но в същото време как ще коментирате, че тяхното техническо състояние е било въпрос на голямо безпокойство на Газпром, защото имате специално писмо изпратено по този повод относно състоянието на тези компресорни станции. И това което ние искаме да чуем е свързано със сигурността на доставките. Какви мерки ще се предприемат? Аз напълно споделям вашата визия за една агресивна инвестиционна програма свързана с трансграничните, интер-колекторните връзки, но трябва и на българска територия газопреносната мрежа да бъде в отлично състояние.
Имам и втори въпрос. Как ще се отрази на съоръженията на тази транзитна газопреносна мрежа прекъсването, подаването на газ за Турция в продължение на 14 дни от 15 септември до 29 септември? Има ли изследване дали няма участъци, които са бих казал повредени от корозия. И в това отношение ми се струва, че трябва да имаме един ясен отговор, защото това засяга интересите на България като газопреносна страна.
Имам въпрос към Топлофикация–София. Прочетох внимателно това, което сте записали като модернизация за изграждането на нови високоефективни и когенериращи мощности. Това обаче е само в една идейна фаза. Мен ме интересува, тъй като най-важното за изграждането на тези мощности е не доброто желание и вложените идеи, а осигуряването на финансиране. Има ли заявен ясен инвеститорски интерес от чужди европейски инвеститори за изграждането на такива мощности? И в това отношение дали тези бих казал предложения, ако има такива, са свързани с бъдещето на Топлофикация–София. Тоест, дали тя ще остане държавна компания или ще се приватизира.
И към Топлофикация – София имам и още една забележка. Миналата година беше изискано фактурите, които се предоставят на потребителите на топлинна енергия да бъдат напълно ясни и категорично да бъдат предвидими. В същото време виждам и такава фактура ми беше представена от потребител, че всъщност винаги когато се изчислява топлинната енергия необходима за подгряване на вода се изхожда от едно прогнозно количество топла вода за имота. Реално представителите на Топлофикация, да речем търговците на дялово разпределение, отчитат реалното количество топлинна енергия един път в годината. Това се прави в края на отоплителния сезон. Означава ли, че в целия следващ годишен цикъл се работи само в прогнозни количества. Защо няма взаимодействие например между Софийска вода и Топлофикация – София, тъй като Софийска вода отчита на тримесечен период количеството потребена вода от водомерите и това дава достатъчна база Топлофикация – София в много по-кратки интервали и на много по-реални стойности да отчита тази вода.
Такава забележка имам и към Топлофикация–Перник, но аз директно това мога после да го кажа. Защото по същия начин има много потребители, които се оплакват от некоректност и от страна на Топлофикация, освен в обратната посока, което ние чухме от представителите на Топлофикация.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Иванов за всичките седем въпроса, които зададе.
Нека да започнем с господин Милевски към който имаше най-много въпроси. Най-важният въпрос е следният: има ли финансиране за изграждането на модерна когенерация? Ако имате нужда от подкрепа, аз на ваше място бих съставил план, който да бъде изпратен до всички народни представители с искане за подкрепа и някоя идея за решаване на този проблем.
Заповядайте.
ПЕТКО МИЛЕВСКИ: Започвам по въпросите един след друг.
Отказване. Имаме 190 нови сгради включени тази година. Нямаме отказване.
Събираемост. Работим по въпроса за събираемостта в границите и в рамките, които закона ни позволява. Онова което нарекох дисциплинираща мярка, приемете 12 000 искови молби към Софийски районен съд. Известно количество, не мога да кажа точната бройка дали са 2500 или 2700 към Асоциация на медиаторите. Това е дисциплиниращата мярка, която упражняваме, благодарение на която събираемостта от битовите потребители се е повишила с 5%, а в парично изражение 40 млн. лв. тази година. Нямаме достатъчен правен инструментариум с който да дисциплинираме обществото. Затова моята молба е да намерим практически правен инструмент с който не пожелателно и не санкциониращо. Нашият интерес на топлофикациите е да продават. Не да спират. Това е нашият бизнес интерес. Трябва единствено респект. Ще се изкажа метафорично. Законът за движение по пътищата е най-простият закон. Ако нямаше КАТ, нямаше да го спазваме този закон. Ето на нас ни е нужен един инструментариум, един КАТ. Нищо повече.
По отношение на когенерациите. Интересен въпрос. За три години и седем-осем месеца, в което време съм натоварен да управлявам Топлофикация–София, през Топлофикация преминаха силно казано две големи предложения или две стабилни предложения за изграждане на когенерация. Разбира се, както принципала в лицето на общината и държавата, след това държавата, след това отново общината са запознати с всички перипетии по тези предложения. Започнахме от идеята за IP производител, външен производител, което е една схема, според мен неизгодна за топлофикация, тъй като от там печалбата от електроенергия щеше да отива единствено в производителя на енергия, а Топлофикация да ползва доста малко ползи. След това тази идея беше трансформирана в идея да се прави джоинвенчър, от който Топлофикация и външния инвеститор биха могли едновременно да поделят ползи и рискове. Която схема беше доста реалистична и тя потъна някъде в дебрите на полезността и безполезността. Разсъждения върху полезността и безполезността. Вероятно тук повлияха и промените в собствеността и не можаха да бъдат доведени нещата докрай, но това са реални неща върху които ние сме работили и то доста сериозно. Не искам да споменавам кои са фирмите, за да не им правя реклама. Но трябва консеквентно решение, консеквентна работа в тази посока, независимо от това кой стои на стола на Топлофикация и кой стои на стола на собственика. Няма две мнения по въпроса.
Лично моето пристрастие е към оползотворяване на отпадъците на София, тъй като това е един естествен енергиен източник за софиянци. Този енергиен източник и тази схема, която би могла да бъде реализирана са съизмерими с една съвременна когенерация, която вие познавате в публичното пространство, съизмерима цена би постигнала няколко ефекта. Единият ефект е икономия на 15% на горивото на база на енергийната мощност, която имат отпадъците на София.
Второ, би постигнала минимум 4 мил. евро годишно спестяване на покупка на емисии, която догодина ще стане факт и хората, които разбират от енергетика знаят за какво става въпрос.
Трето, решава една национална задача.
Четвърто, решава проблема с диверсификация на горивната база, който никой не споменава тук в момента. Диверсификация на горивната база за този сектор е крайно наложително. Тоест, ако тази идея бъде реализирана, София ще получи едно сериозно предимство, тъй като аз лично много се съмнявам, една съвременна когенерация изградена и пусната след 2011 г., дали ще получи онези преференции, които в момента имаме като добавка към електроенергията и дали ще имаме интерес от някой инвеститор. Но съм убеден, че енергия получена на база на възобновяем енергиен източник ще получи форма на бонус. Тъй като това е европейската тенденция и европейските норми.
Това бих могъл да кажа на този етап. Няма осигурено финансиране. Имаме едно задание за предпроектно проучване, което частично е направено от наши специалисти. Частично искаме да вкараме европейско ноу хау в разработването на това предпроектно проучване и сме договорили с Джаспърс да окаже финансово съдействие по изготвяне на това предпроектно проучване. След това ОВОС и т.н., всичко което е необходимо за документацията, за да пристъпим към евентуално реализиране на един такъв проект.
Трябва да ви кажа още нещо. Летните товари на София безкрайно много паднаха и илюзиите, че ако някъде направим една малка когенерацийка от 2,5 мегавата или 5 мегавата ще ни решат проблема с цената на топлинната енергия в София не стои на дневен ред. Променят се нещата. Хората икономисват. Падат летните товари. А една съвременна когенерация изисква, за да бъде одобрена от ДКЕВР, финансов план, който предвижда 8 300 часа работа на тази когенерация. Иначе тя не се изплаща. А имайте предвид, че една съвременна когенерация на 50 000 часа трябва да бъде правен основен ремонт. Газовите турбини имат малък живот, американските.
Тоест, една такава стъпка на пръв поглед изглежда привлекателна, но тя трябва да бъде минала през молива.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТВОВ: Към Булгаргаз и Булгартрансгаз имаше въпроси.
КИРИЛ МАРКОВСКИ: По въпросите към Булгартрансгаз искам накратко да кажа. Първият въпрос по обследването на тръбопроводите. Вътрешно-тръбна инспекция последната, която е правена със специализирани средства беше през месец септември. Направена е инспекция на половината от южния полупръстен на националната система. Резултатите още не са излезнали. Очакваме ги всеки момент. Искам само да добавя, че инспектирането на газопроводите е регламентирано в държавното законодателство. Ние го следваме. Даже мога да кажа, че изпълняваме инспекции доста по-често в зависимост от препоръките от предишните инспекции. Абсолютно всички тръбопроводи по националната и по транзитната система са инспектирани. Имаме голяма доза убеденост, имаме достатъчно информация да твърдим, че е в добро състояние. Поне голяма част, разбира се 100 % сигурност нямат. Методите не го предполагат.
По втория въпрос, за компресорна станция Кардам и Лозенец. Има развитие от състоянието, което може би знаете, което беше по-известно в пространството, преди година или година и половина, агрегати, които не бяха въведени в експлоатация сега са въведени в експлоатация. В момента още два агрегата въвеждаме в експлоатация на компресорна станция Лозенец. На компресорна станция Кардам има освен тези, които така да ги наречем проблемните, има и други агрегати, които са доста надеждни. Между тези две станции има друга компресорна станция – Провадия, може би знаете, че тя също е доста надеждна и с доста добро оборудване. Това ни кара да мислим, станциите са в началото на системата, и ни кара да сме спокойни за състоянието на транзитната система. Тя няма общо с преноса по магистралния газопровод за националната система. Към него също искам да кажа, че освен амбициозната програма, която споменахте инвестиционна за транзита същата е предприета и за модернизация на оборудването по националната система. Но с оглед нейната натовареност в момента, от гледна точка на мощност сме презастраховани в пъти.
И по последния въпрос, след аварията, която се случи на 13 септември по транзитния газопровод за Турция бяха изолирани и обезгазени, което значи да няма достъп с кислород само на 9 км от този участък за тези 14 дни, които споменахте, което не може да повлияе по никакъв начин на вътрешността и корозия или каквото и да било. Правени са обследвания. За самите причини от аварията в момента продължават задълбочени изследвания.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаше въпрос към Топлофикация–Пловдив и да се ориентираме към приключване.
Заповядайте господин Золфелнер.
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: Както казах вече започнахме със строежа и поради някои много важни неща, трябва да сме готови до края на следващата година. Както знаете в Закона за енергетика в преходните и заключителни разпоредби е посочена трайна дата 31 декември 2011 г. за всички когенерации, които са готови до тогава. Има ясно правило, преференциална цена за 8 години. След това не може да сме сигурни какво ще важи за тези когенерации, които ще бъдат готови след 31 декември 2011 г. Правим всичко възможно, за да направим 72 часовите проби през ноември 2011 г. Но много зависим от държавни институции, от местната власт, за да получим всички разрешителни на време. Нямаме абсолютно никакъв резерв и нямам представа какво ще се случи, ако сме готови след 1 януари 2012 г. И наистина Ви моля тук да дадете някаква сигурност. Сега променяте закона за енергетиката. Моля да фиксирате, да изясните тази ситуация. Да не се получи така, че когенерацията в Пловдив да е последната когенерация.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Милевски.
ПЕТКО МИЛЕВСКИ: Много се извинявам, но не можах да отговоря на господин Димитров.
Уважаеми господин Димитров, няма откъде да намерим тези пари. Ние нямаме финансов буфер. Ежедневно превеждаме на Булгаргаз това, което събираме през деня.
Господин Иванов, във връзка с тримесечното мерене, оказа се, че така нареченото тримесечно мерене на Софийска вода не е точно. То се разминава дори с прогнозния дял с повече от 15 процента. Опитвали сме го като вариант.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров последен въпрос, защото не е взимал думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не искам да задавам въпрос. Може ли да се изкажа?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, вероятно заради медиите, но по-кратко ако може. Заповядайте.
РУМЕН ОЧВАРОВ: Благодаря ви господин Димитров, но аз точно заради медиите ще се изкажа.
Първо, искам да ви помоля да не претупваме с този отговор на въпроса, проблемите на Топлофикация–София. Ако Топлофикация–София и Столичната община можеха да решат проблема с когенерацията, те щяха да са го решили за последните 10 години. Затова ви предлагам, ако трябва комисията специално да се занимае с този въпрос. Той не е никак маловажен, защото в много други дружества доста по-бързо и доста по-ефективно вече когенерациите работят и не само работят, но както виждате, тези дружества работят на печалба. Това е донякъде и отговора на въпроса на господин Димитров за финансовия ресурс. Защото този въпрос ще стои и през този отоплителен сезон пред Топлофикация–София.
Вторият въпрос, който бих искал да засегна е въпросът с въглищните централи. Аз не можах да разбера това слушане, което правим сега, ще бъде ли последвано от друго слушане по въпроса примерно за електроенергийната система на страната и за нейната готовност за зимния сезон. Защото проблемите които се случиха през летния биха могли да се случат през зимния и те ще бъдат вече тежко усетени не от туристи на морето, но от българските граждани и то доста в по-голяма степен. В този смисъл бих ви предложил да направим още едно слушане на електроенергийните дружества и на Националната електрическа компания и на останалите големи производители на електроенергия за тяхната готовност. И паралелно с това да не отминаваме с лека ръка проблема с въглищните топлофикационни дружества. То не е само проблем на един писмен отговор за Топлофикация – Сливен.
Тук напоследък върви една дискусия за спирането на Брикел. Разсъждаме по този въпрос само от гледна точка на екологията и от гледна точка на няколкостотин човека, които работят там. Но някак си на мен ми убягва отговора на въпроса, как ще се отоплява Гълъбово, което в момента се отоплява точно от тази брикетна фабрика. Убягва ми отговора на въпроса също така, кой откъде ще доставя брикетите, които тази брикетна фабрика трябва да произведе през тази година, за да могат между 200 000 и 300 000 български семейства да се отопляват. Има ли възможности и гарантирани ли са те от държавата? Може би някои от минните дружества ще ги произведат, макар че те досега никога не са имали възможност да го направят. Може би тази година ще разкрият някакви нови ресурси. Или ще внесем други вносни въглища и на каква цена ще ги внесем и кой ще плаща тази цена.
Така че ви предлагам тези въпроси да ги обсъдим на едно следващо заседание на Комисията, защото само с това изслушване в момента ми се струва, че вместо да решаваме проблемите по-скоро се опитваме да отбием номера, че проявяваме интерес към проблемите на енергетиката в навечерието на зимния сезон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз благодаря на господин Овчаров. И ще се възползвам, че тук са медиите и да ви отговоря на някои от въпросите, господин Овчаров.
Първо, искам да кажа, че готвим изслушване на електроразпределителните дружества, НЕК и отново ще поканим господин Семерджиев, който по много теми ще бъде редовен наш гост. Радвам се, че отново беше тук и направи доста сериозни предложения.
Колкото до това, господин Овчаров, по-добре да получим първо писмен отговор от страна на останалите ТЕЦ-ове. Нямаше как да поканим всички наведнъж. Знаете колко трудно това може да бъде организирано. Но все пак нека да припомня, че това са проблеми наследени от предишни правителства. Защото имам чувство, че това вече съвсем започна да се забравя. Това в най-възможно дипломатичния и възпитан тон да го кажа. Иначе смятам, че дискусията днес беше много полезна.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Кое правителство? На Иван Костов ли?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Мисля, че това изречение някак си започна да се обезценява господин Овчаров.
Благодаря на всички наши гости за участието днес. Ще продължим нашите разговори.
Моля Ви за едно нещо колеги, използвайте силата на това да пращате конкретни предложения към народните представители. Това е най-умното, което може да направите.

Минаваме към втора точка - Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2010 г. – за второ четене.
Гости по тази точка са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Марий Косев – заместник-министър, Диана Янева – директор на Дирекция “Природни ресурси и концесии” и Цветан Цветков – началник отдел в Дирекция “Природни ресурси и концесии”;
от Министерство на регионалното развитие и благоустройството -- Милен Топалов – директор на Дирекция “Концесии” и Мирослава Владимирова;
от Министерство на околната среда и водите -- Юлия Македончева – началник отдел “Земни недра и баланс на запасите”;
от Министерски съвет -- Георги Йончев – началник отдел “Инвестиции и концесии” в Дирекция “Икономическа и социална политика” и Мариета Немска;
от Национално сдружение на общините -- Благой Станчев – парламентарен секретар и Иван Аспарухов – кмет на Мездра;
от Минно-геоложката камара -- Лъчезар Цоцорков – председател на УС, Иван Андреев – изпълнителен директор на Камарата, Лушка Паланкалиева и Любомир Вълков;
от КРИБ -- Евгени Иванов- изпълнителен директор на КРИБ и Румяна Георгиева;
от Българска асоциация на производителите на инертни материали -- Красимир Фотев – генерален секретар и Живка Ковачева.
Информираха ме, че насам идва министърът на икономиката, който ще бъде тук, надявам се, до пет-десет минути.
Аз предлагам да започнем работа. По този законопроект за второ четене имаше доста дискусионни въпроси. Тъй като предложения на народни представители значително изменяха логиката на вносителя от Министерски съвет. Затова предпочетох като председател на Комисията да не бързаме, а да получим становища от отделните министерства. Които становища вярвам вие имате пред вас, добре сте запознати с тях и ще ги имате предвид. И ще ги използвате, разбира се, както намерите за добре. Нека вносителите също да заемат места в залата.
Тук виждам и госпожа Йотина, която не беше представена предварително, кмет на Община Мирково.
Колеги, предлагам Ви предвид многото работа, която ни чака да започваме.
Доклад относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2010 г. – приет на първо гласуване на 8 септември 2010 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По наименованието изказвания има ли? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
С 14 гласа “за” се приема заглавието.
§ 1. Няма предложения на народни представители.
Има ли желание за думата по § 1? Моля и нашите гости, ако по даден параграф или дадено предложение имат желание да вземат думата, да го направят по явен начин, за да може да удовлетворим това желание.
Заповядайте господин министър. Идвате точно на време.
Подлагам на гласуване § 1 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
С 15 гласа “за” приемаме § 1.
§ 2. Няма предложения по този параграф.
Някой да желае думата? Няма.
Подлагам § 2 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
С 15 гласа “за” приемаме § 2 по вносител.
Предложение от н.п. Емил Димитров и група народни представители.
Създава се нов § 2а.
„§ 2а. В чл. 3 се създава нова ал. 2.
Ал. 2. Концесиите за добив от находища на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 и т. 6 с обем на запасите до 500 000 куб. м се предоставят на общините.”
Господин Татарски ли ще аргументира това предложение?
Заповядайте господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, наистина в тази част на предложението, тъй като текстовете и аргументите са от мен предложени, става въпрос за следното: Първоначалното ми предложение беше в т. 5 и т. 6 подземните богатства, строителните материали и скално облицовъчните да бъдат собственост на общините, но това не се прие като вариант, затова след разговори с Министерството и в работна група към вашата комисия стигнахме до този вариант.
Концесиите за добив на находища, които са с малък обем на запасите, сложили сме 500 000 куб. м, да се предоставят от общините.
Какви са целите, които преследваме с това предложение? От една страна предоставяйки правото за отдаване на концесия и контрол по изпълнението на договорите за концесия ще се завиши значително контрола по многобройните разкопки, които сега се извършват навсякъде по страната.
Второ, ще бъде дадена възможност на общините за допълнителни собствени приходи реализирайки тези концесии.
Трето, ще бъдат облекчени ведомствата, най-вече Министерство на икономиката, което сега ще поеме разпореждането с всички подземни богатства и ще бъдат облекчени административно, защото става въпрос за стотици преписки, които сега стоят по министерствата, най-вече в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Смятам, че има резон в това предложение, защото по този начин ние ще отговорим и на желанието на общините за децентрализация, като не им даваме пари от бюджета да им предоставим ресурси.
Тази позиция за съжаление срещна и продължава да среща отпор. Искам да подчертая господин Председател, колеги и гости, че в същност отдадените до момента концесии за находища до 500 000 куб. м по моя информация са 25. Информацията е от МРРБ на стойност 339 000 лв. Тоест, във финансово изражение няма да бъде ощетен Републиканският бюджет и респективно бюджета на Министерството. В същото време ще дадем възможност не на 5 или на 10 общини, а на 205, на 210 да се възползват от ресурса, който имат на тяхна територия. Ако го използват законосъобразно, целесъобразно, ефективно и разумно могат да имат достатъчно добри собствени приходи - не 300 000, а 3 млн.. И все пак колеги да не забравяме, че общините са част от тази държава. Бюджетът на общините са част от Републиканския бюджет.
Така че от една страна ведомството, министерството няма да бъде финансово засегнато, ощетено. От друга страна, според мен, значително ще се повишат доходите, приходите от тези природни богатства. Ще се завиши контролът от страна на кметовете на които ще им бъде вменено в закона и ще разтоварим държавната администрация от многобройните преписки за съвсем малки по обем и пари находища, които ще се предоставят за концесия. Това са били аргументите, като съм предлагал това изменение на закона на чл. 3 с новата ал. 2.
Господин председател, по-нататъшните предложения са свързани с приемането на това предложение. Съгласуването на тези концесии да става с общините - дали с общинския съвет, дали с кметовете, дали ще запишем само общините е друг въпрос. Но затова и по-нататък сме предложили и тези съгласувания да минават през общините.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Татарски, вие поддържате ли това предложение?
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин председател, аз го казвам пред всички, защото това е моята позиция от начало докрай. Въпреки че в крайна сметка стигнахме до едно предложение, което го обсъдихме с колеги, с Министерството да отпадне този текст, като новото предложение, което чух и съм съгласен с него е: „Средствата от концесиите за находища до 500 000 да отиват на 100 процента”, колкото и да са символични, да отидат в общините, за да бъде все пак един мотив за тях.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има готовност разбирам да бъде направено това предложение. Нека да чуем мнението на Министерство на икономиката по този въпрос.
Заповядайте господин министър.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители,
Аз съм съгласен с по-голямата част от мотивите на вносителя на това предложение. Ние също целим да постигнем заинтересованост у малките общини да контролират и развиват тези находища, тези ресурси, както и да получават приходите от тях. Не сме съгласни, това беше основното ни възражение и тема на разговорите с господин Татарски и колегите, че първо това се вписва в концепцията за единен орган. И второ, че всяка една от общините, а това могат да бъдат и много малки общини. Знаете, че природните ресурси не се разпределят въз основа на това колко е голяма и богата една община, а по някакъв съвсем друг божи признак. Всяка община на която се случи да има такива ресурси ще трябва да създава и съответния капацитет. Затова стигнахме до предложението, което и господин Татарски каза, приходите от тези концесии да отиват в общините, но не те да дават концесиите. По този начин общините имат мотивация да контролират законен и незаконен добив и да участват в процеса по този начин. Смятам, че това е едно добро решение в последния вариант, който каза господин Татарски.
По отношение на размера. Наистина това е този символичен размер, за който каза господин Татарски. Но целта, след като променим тази разпоредба ще бъде това да се увеличи значително. Надяваме се, че може да се увеличи и до десет пъти, когато има ефективен контрол. Когато местните власти са въвлечени в процеса и имат интерес от това нещата да се случват законосъобразно. Така че смятам, че в окончателния си вариант ще бъдат постигнати тези цели. Като в същото време се редуцира корупционният риск, който идва вследствие на недостатъчния капацитет по места.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на министър Трайков.
Народни представители, които желаят думата по това предложение на Емил Димитров и група народни представители.
Формално не беше оттеглено господин Татарски, затова ще го подложа на гласуване.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин председател, тъй като това, което изложиха колегите, включително и министерството, приехме аргумента на министерството, че много от малките общини наистина нямат административен капацитет да извършат концесионирането. Затова се обединихме около идеята, единният орган да администрира процеса, а постъпленията да отидат в общините. И в тази връзка ние оттегляме това предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Оттегля предложението.
Благодаря на господин Димитров.
Отиваме на § 3, където има отново предложение от господин Емил Димитров и група народни представители.
Във връзка с отпадането на предишното предложение, по аналогия би трябвало да го оттеглите отново господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Оттеглям и това предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров оттегли своето предложение по § 3.
Подлагам § 3 на гласуване по вносител.
Желае ли някой народен представител думата? Няма.
Който е „за” § 3 по вносител, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Желание за думата? Няма.
Разбрахме се с гостите, че ако някой има да каже нещо, ще го направи по явен начин, за да му дам думата.
Подлагам на гласуване § 4 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 5. Има отново предложение на господин Емил Димитров и група народни представители.
Формално вносителят трябва да си го оттегли.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Оттегляме предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Емил Димитров го оттегля.
Някой друг желае ли думата? Няма.
Подлагам § 5 на гласуване по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма Въздържал се? Няма.
Приема се.
§ 6. Тук отново виждам предложение на господин Емил Димитров.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Искам да го прочета за какво става въпрос и след това ще изкажем нашето мнение. Кметът на общината, ако се приемеше първата редакция, създава необходимата организация, прави предложение, провежда конкурс и търг и контролира изпълнението на задълженията на концесионерите по сключените от него договори по този закон. Тъй като не се прие първоначалното предложение общините да отдават на концесия тези малки находища, затова оттегляме и това предложение резонно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 6, господин Татарски един от вносителите, оттегля предложението.
Тогава подлагам на гласуване § 6 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Точно това беше мотива, че кметовете на населените места са най-заинтересовани, освен от законността на дадените концесии и от стриктния контрол върху количествата, които се добиват и съответно и приходите, които ще постъпват в общината. Ако вие прецените, не би било лошо да вменим на кметовете възможност за контрол над изпълнение на концесионните договори.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли господин Димитров конкретна редакция? Какво предлагате, нова ал. 3 със следния текст.
Аз ви препоръчвам господин Димитров, този закон ще бъде променян и в бъдеще. Хубаво е през Министерство на икономиката да има съгласувателна процедура.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Оттегляте цялото предложение, за което ви благодаря. Като разбира се, Министерство на икономиката могат да вземат предвид тези идеи и те да бъдат въплътени в новия закон.
Подлагам на гласуване § 6 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 7. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 8. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 9. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Желание за думата за параграфи между 7-ми и 9-ти включително? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 10. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„В чл. 14 се правят следните изменения.
В ал. 1 думите “търсене” и/или “проучване” се заменят с “търсене и за проучване” и думите “органа сключва съответния договор” се заменят с “министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
Второ, в ал. 2 думите “от органа сключва съответния договор в десетдневен срок от представянето й” се заличават.”
По § 10 и направената редакция желание за изказване? Няма.
Който подкрепя редакцията на Комисията за § 10, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 11. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 12. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 13. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 14. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 15. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Параграфи от 11-ти до 15-ти включително, желание за думата? Няма.
Подлагам ги на гласуване по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 16. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция.
„В чл. 20 се правят следните изменения” …”
Да ги чета ли колеги?
Виждате редактирания текст на § 16.
Желание за думата? Няма.
Който е „за” редакцията на Комисията на § 16, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 17. Отново редакция на комисията.
Желание за думата? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 18. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 19. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 20. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 21. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Параграфи от 18-ти до 21-ви, желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Параграфи от 18-ти до 21-ви по вносител.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 22. Има направена редакция, която виждате пред вас. По редакцията на § 22 има ли желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Редакцията на § 22 е приета.
По § 23 отново има редакция на Комисията.
Не виждам желание за изказване.
Който е „за” приемане на редакцията на § 23, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 24. Има редакция на Комисията.
Желание за изказване не виждам.
Който е „за” приемане на редакцията на § 24, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 25. Отново има редакция на Комисията.
Желание за изказване не виждам.
Който е „за” приемане на редакцията на § 25, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 26. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 27. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 28. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 29. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 30. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 31. Комисията подкрепя текста на вносителя.
По параграфи от 26-ти до 31-ви включително се подкрепят по вносител. Желание за думата? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 32. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Господин Икономов има предложение, а също и от Министерство на икономиката.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Господин председател, искам в § 32, в т. 1 след текста на вносителя, да се добави израза: и накрая се добавят думите „и с общинските съвети на съответните общини.”
Предлагам да прочета как ще изглежда целия чл. 26, ал. 1.
Това се отнася за съгласувателната процедура. Предлагаме съгласувателна процедура да става когато започва търсене и проучване или проучване да минава и през съответните общини.
Ще придобие чл. 26, ал. 1 следния вид: “Производството за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване и на концесия за добив се открива след съгласуване със специализираните карти и регистри по този закон, с компетентните министри за опазване на националната сигурност, отбраната на страната, за защитени със закон територии, обекти и културни ценности и с общинските съвети на съответните общини.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Мнението на Министерство на икономиката по този въпрос, господин Трайков.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Смятаме, че това не е лошо предложение, макар че ще забави малко процедурата. Но с едно допълнение.
ДИАНА ЯНЕВА: Допълнението предлагаме да бъде, че съгласуването се прави с оглед наличие на урбанизирани територии с влязъл в сила подробен устройствен план, както е в чл. 56 по-нататък в закона. Тъй като това е основание да се открие процедурата или да не се открие. Кметът и общинският съвет е важно да каже относно кое съгласува. Какви са му правомощията в хода на съгласуване. Защото той ако каже не съгласувано, няма да открием процедура. И за да го обвържем с основанията за отказ да се открие процедура, които са в чл. 56 тази добавка предлагаме да се допише.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Един въпрос към госпожа Янева. Какво става, ако не съгласува общинският съвет?
ДИАНА ЯНЕВА: Не може да се открие производство за предоставяне на концесия и разрешение. Това е изрично основание, предпоставка за откриване на процедура. Това значи, че кметовете и общинските съвети ще имат правомощието да спират тези процедури.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Възможна е следната ситуация. Има предложение или решение на Министерски съвет, но ако общинският съвет каже не, се спира процедурата. Това ли ви е предложението на практика?
ДИАНА ЯНЕВА: Това е предложението на депутатите, а ние казваме да се допише.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля ви да го формулирате още веднъж за всички народни представители конкретния текст, който вие предлагате.
ДИАНА ЯНЕВА: Съгласуването се прави и със съответните общински съвети по местонахождение на площите или концесиите за добив, с оглед на установяване на фактите и обстоятелствата по чл. 56. Ще видим коя точка точно е от закона, с колегите. Урбанизирана територия с влязъл в сила ПУП дали попада в тази площ. Това е целта на съгласуването. Това трябва да каже кметът - дали има такава територия или няма. Ако има или трябва да каже да я изключим, или да откаже да съгласува.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Защото се каза, че ще бъде забавена процедурата. В ал. 2 и ал. 3 са ясно казани сроковете в които трябва да има такова решение.
„Ал. 2. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма изисква становище от органите по ал. 1 в 14 дневен срок от постъпването на заявлението по чл. 51 и
ал. 3. Срокът за съгласувателните процедури не може да бъде по-дълъг от 30 дни. Не представянето в този срок на становище от органите по ал. 1 или от управомощени от тях длъжности лица се смята за съгласуване без забележки”.
Общинските съвети винаги поне един път месечно заседават, така че не виждам притеснение относно срока. И дори да не дадат положително съгласуване, процесът и без тяхното решение ще си мине, ако не дадат становище. Затова говоря. Ако не се произнесат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Господин Икономов, въпросът е, ако имат отрицателно становище какво става? Нека и господин Татарски, който е бил кмет и има опит, да ни каже неговото мнение. И пак ще ви дам думата и господин Овчаров след това поиска.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Наистина разписаните текстове в предложението на господин Кнауф за ал. 2 и ал. 3 решават проблема със забавянето, ако е положително становището. Но смятам, че ако има отрицателно изразено становище, то не бива да се пренебрегва. А и не бива да се следва практиката, досега в общините да се откриват концесии, кариери без изобщо местната власт и местната общност да знаят за това. Затова смятаме, че е редно и аз лично подкрепям предложението на колегата, тези разрешения, включително за търсене и проучване, задължително да се съгласуват и да минават през общините. Ако няма положително съгласие от местната общност изразено чрез решение на общинския съвет, смятам, че трябва да се търси някакъв друг вариант.
Не приемам това, че тези разрешения трябва да се отнасят само, когато концесията или находището е в урбанизирана територия. В повечето случаи находищата са извън тях. По един и същи начин затруднява живота на хората в тази община.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, тук с господин Добрев обсъждаме следния въпрос: Изглежда, че този текст касае всички концесии, а не само малките концесии. Да не се окаже, че по този ред може да бъде спряна, господин Добрев това ми каза и е прав за това, концесия на газово находище. Което е важно да речем за даден период. Аз разбирам господин Татарски вашите аргументи и им симпатизирам.
Господин Добрев желае думата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предлагам тук да допълним “слети с общинските съвети на съответните общини за находища до 500 000 кубика”, както е в останалите текстове. Те така или иначе са разграничени по-нататък в текста. Тук да уточним, че общинският съвет решава когато се касае за находища до 500 000 кубика. Защото наистина, ако има находища от национално значение и даден общински съвет се възпротиви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Македончева.
ЮЛИЯ МАКЕДОНЧЕВА (началник отдел “Земни недра и баланс на запасите” в Министерство на околната среда и водите в Дирекция “Земни недра и подземни богатства”): Изказвам се по повод чл. 26 от закона, който е една превантивна мярка. Преди да се открие каквато и да било процедура и която съществува от самото начало на Закона за подземните богатства 1999 г., когато неоткриването на процедура нямаше възможност за обжалване по съдебен ред. Защото законът беше готвен за един орган, който да си прави добре сметката. С този чл. 26 се проверява наличието на тези опасности вписани в чл.56 – отбрана, вътрешна сигурност, културни ценности, защитени обекти и територии. Вярно е, че от тогава досега общините винаги се поставят пред свършен факт. Уведомяват се. Издадено е разрешение. Имайте го предвид. Еди къде си. Ето ви координатите. Съобразявайте се с вашите бъдещи планове при издаването на такова разрешение. Говорим за момент когато се предоставят права за проучване, които неминуемо, когато говорим за строителни и за скално облицовъчни. Сега ги гласувахте като общо разпространени подземни богатства, неминуемо водят до находище и до добив.
Но ако направим тази добавка, която предложи колежката от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и да го обвържем с подробни устройствени планове, питам тогава как ще бъде възможно да бъде издадено разрешение за нефт и газ, за въглища, за метални, които покриват 200 кв. км, за нефт и газ 5000 кв. км. С всеки един трябва да съгласуваме, с всяка една община. Имаме тук ПУП. Естествено има навсякъде. Това ограничение по чл. 56, което въведохме с последните изменения в закона, именно с тази цел беше за строителни и скално облицовъчни.
Смятам, че ако запишете, „да се съгласува с общините”, да добре. Тоест, да знаят те на един по-ранен етап, това е добре. Но това е като информация. Защото имаме много случаи, където има находища. Върху находищата се правят пупуве в по-късно време. А находищата са защитени. Тоест, всяко едно решение има последици с областния управител. Но аз знам, че докато стигне до областния управител, докато стигне до кметовете минава време.
И мога да ви уверя, че досега процедура по издаване на разрешение, докато не е постъпило твърдо черно на бяло становище от съответния компетентен орган, че да може, не е била откривана. Имаме обратното. Имаме случаи, където органа, в случая Министерство на отбраната, три пъти казва: Да, свободно, давайте, а когато стига до концесия, има находище. Човекът е вложил пари, подал е заявление, а там се оказва, че има полигон. Има такива грешки.
Така че не мислете, говоря за представителите тук, които са били кметове, няма ли черно на бяло, въпреки че законовия срок е един месец, чака се до последно. Звъни се, пишат се повторно писма, напомняния, включват се хора от по-високи нива и ешалони. Но черно на бяло винаги трябва да има отговор. В случая това е законов текст. Пише ли председателя на общинския съвет или кмета, то и тук не става ясно кой е компетентният орган. Би трябвало да е областният управител. Вие си представете площ за търсене и проучване на нефт и газ 5000 кв. км. Доколко трябва да се изпратят и получат съответните отговори. И какво ще каже, не, не искам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Македончева, която беше много ценна в този дебат. Аргументите, които тя каза трябва да ги чуем.
Господин Овчаров има въпрос също.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, аз досега подкрепям всички членове на този законопроект, тъй като този законопроект реши един изключително тежък проблем, който предишното правителство не успя да реши. Тук има колеги, които знаят, че много сме се борили, много сме настоявали за неговото решение, но по най-различни причини, сега да не ги обсъждаме, нямаше как да бъде решен.
Що се отнася до правата на общините, аз казвам, че ще подкрепя предложението за увеличаване на тези права. Но искам тук да кажа, че този начин по който въвеждаме сега съгласуването и съгласуване с решение, което има право на вето върху започването на проучванията, плюс чл. 82, където казваме, че изпълнението на концесията може да започне само след като има писмено съгласие на всички собственици. На практика ще унищожат всички плюсове от нововъдението и създаването на единния орган. Надявам се да става ясно на всички народни представители това, което ще се случи с правенето на тези промени.
Знаете много добре, че и сега има ред концесии, които са с всички документи, с всички съгласувания и които не се реализират, поради несъгласие на общински съвети, поради несъгласие на граждани, поради несъгласие на сдружения и т.н.
Затова ви предлагам да не се опитваме сега в момента да импровизираме неща, които са изключително важни. Ако трябва да го отложим този текст, да помислите какво точно искате да го направите, да го съгласувате с Министерството и наистина да се намери текст, който да даде възможност на общините да участват в процеса. Да се чува тяхното мнение, но от друга страна да не торпилира тотално изпълнението на закона. Защото ще има ред неща, които ще трябва да решаваме ad hoc, поради сегашната си тук прибързаност и недостатъчна обмисленост.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов, господин Татарски и господин Емил Димитров, ако сте съгласни, аз ви предлагам заедно с министъра на икономиката, в края на годината ще има нов закон, както стана ясно, за подземните богатства. Защо този текст не бъде дълбоко обмислен, не използвате всички възможни юристи и капацитета на цялото Министерство, да бъде направен така, че да работи и да не създава проблеми. Няколко месеца толкова ли са фатални?
Аз съм убеден, че Министерство на икономиката са добронамерени. Те виждам, че са склонни да приемат такъв текст. Да се направи по най-обмисления начин. В противен случай винаги може да стане грешка. И аз ви симпатизирам. Да, трябва да участват общините, поне да бъдат информирани. Ако сте склонни да възприемем този подход.
И аз съм уверен, че господин Трайков ще се ангажира да обсъди този въпрос, да направи такова предложение, но вече обмислено, с целия капацитет на държавата, каквото имаме.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Господин Делян Добрев също предложи това нещо да обхваща, доколкото разбрах, само малките концесии, които са точки 5 и 6 на чл. 2. Сега тук се чуха много аргументи, че едва ли не общините ще спъват всичките концесионирания в страната, което според мен не може да се възприеме като сериозен довод. И мислим, че общинският съвет трябва да е органа, а не кметът или който и да е. Защото общинският съвет определя регионалната политика в общината. И въпреки всички доводи е нужно и нормално да се чуе гласа на общинския съвет, който изразява волята на местното население от всички партии. Така че ние си поддържаме това предложение, като ще го коригираме в частта да обхваща само чл. 2 за малките находища, които отпаднаха до 500 000 в т. 5 и т. 6.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тук казуса е какво ще стане, ако общинските съвети кажат „не”, при едно такова съгласуване. В крайна сметка за малки находища от строителни материали в дадената община, ако общинските съвети и 100 процента от приходите, ако отиват в общините и общинските съвети решат, че не я искат тази кариера, поради определени причини, все пак това е тяхно право. То не е от национален интерес. Това са малки находища до 500 000 кубика. Така че аз не виждам пречка за тези находища, да се даде правото на общинските съвети да вземат един такъв тип решения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Идва момента в който някой трябва да формулира, господин Икономов, предложението с добавката на господин Добрев, за да мога да го подложа на гласуване.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: И накрая се добавят думите “и с общинските съвети на съответните общини за находищата на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 и т. 6 и с обем на запасите до 500 000 кубични метра.”
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Икономов, за да е по-прецизно, аз предлагам да се направи ново изречение където да пише, че „съгласувателна процедура за такива находища до 500 000 кубика се извършва с общините”, за да не се смеси със съгласувателната процедура при големите находища.
ЮЛИЯ МАКЕДОНЧЕВА: Уважаеми народни представители, за какви концесии говорите съгласувани по чл. 26? Всички кариери вече си имат стопанин. Нали като дойде ред за учредяване на концесия за строителни, скални, облицовъчни, сега и преди две и преди три, и преди четири години най-основно се базират на търговски открития направени от инвеститори по разрешение за проучване. То вече е минало този етап като дойде концесия при вас, да я съгласувате по чл. 26, този за който говорим. Там вече има търговско откритие. Там вече е минал ОВОС. Защото ако не е минал ОВОС няма да му се даде удостоверение за търговско откритие. Там вече цялата работа е приключила и е необходим технически само един месец, за да бъде учредена държавната концесия. А там винаги питат и областния управител и всички – Има ли някакви изменения?
Идеята на закона бе добронамерена. Тоест, да знае обществеността колкото се може повече и по-рано и заедно да си правим сметките, а не да си вредим един другимо. Тоест, предложението ви в чл. 26 е да се пише тази добавка, да се съгласува с общинските съвети, когато касае строителни и скално облицовъчни материали и то за малки находища, където има до 500 000 кубика. Това е ненужно.
Затова идеята си концентрирайте. Какъв резултат искате? Какво искате?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Аз поначало винаги съм се отнасял крайно скептично към предложения, които не са направени по реда на предлаганите за второ четене, писмено. Защото ние като народни представители, ако разполагаме с писмен текст и имаме възможността преди това да се запознаем със становищата на съответните министерства и аз виждам, че има сериозно разминаване в становищата на двете министерства – Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Министерство на околната среда и водите. Аргументите, които идват от Министерство на околната среда и водите ми звучат много стойностно.
И моят най-добронамерен съвет към господин Икономов е да не настоява в рамките на тези три, четири месеца до създаването на новия закон за подземните богатства да се включи един текст, който действително трябва да го решим тук като арбитри между различни становища, които звучат по различен начин. И го съветвам да си го оттегли това предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имаме две възможности. Едното е господин Икономов да поиска да бъде гласувано това предложение. А другата възможност е да изчакаме следващия закон, който е само след три месеца, който ще има съгласувателна процедура и Министерство на околната среда и водите и Министерство на регионалното развитие и Министерство на икономиката ще кажат свои позиции. В момента има риск да изпуснем нещо. Това ме притеснява.
Заповядайте господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Съгласен съм с вас господин председател. Наистина предложението, защото ме питаха каква е идеята, идеята е и общините и местното общество да си кажат своето мнение за това как искат да се развива тяхната община. А не с някоя концесия или кариера, не зная вече колко има и колко ще има, ако е решил да става туристическа община, в крайна сметка с някакъв подобен обект това нещо да наруши цялостната стратегия за развитие на тази община. Това е била нашата идея. Да може местното население да каже да или не. Искаме го това нещо срещу еди какви си приходи или не го искаме.
Разбирам, че редакцията да остане само т. 5 и т. 6 не решава проблема, защото изключва другите по-големите концесии. Затова оттеглям го това предложение до намиране на подходяща редакция.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов, благодаря, че го оттегляте. Смятам, че в следващия закон Министерство на икономиката може да помислят сериозно по този въпрос и да намерят едно решение, което да изпълни целта, която господин Татарски постави, а именно да бъдат поне информирани общинските съвети и да се помисли дори за съгласувателна процедура, която не може да спре целия процес на концесиониране. Така че аз смятам, че като цяло идеята е добра, но трябва да се изпипа.
Господин Икономов оттегли своето предложение. Така че § 32 остава по вносител. И аз го подлагам на гласуване по вносител, като очаквам наистина в следващия закон да има предложение към Комисията за решаването на този въпрос.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Приема се.
• § 33. Комисията подкрепя текста на вносителя.
• § 34. Комисията подкрепя текста на вносителя.
• § 35. Комисията подкрепя текста на вносителя.
• Параграфи от 33 до 35 включително. Желание за изказване? Не виждам.
• Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Приема се.
• § 36. Предложение от народния представител Емил Димитров и група народни представители.
• ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Оттегля се предложението.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Татарски вносител оттегля предложението.
• Предлагам ви § 36 по вносител.
• § 37 се подкрепя по вносител.
• § 38 се подкрепя по вносител.
• § 39 се подкрепя по вносител.
• § 40 се подкрепя по вносител.
• Колеги, параграфи от 36-ти до 40-ти са подкрепени по вносител.
• Има ли желание за изказване? Няма.
• Подлагам ги на гласуване.
• Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Приема се.
• § 41. Предложение от н.п. Емил Димитров и група народни представители. Заповядайте вносителите.
• ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Госпожи и господа народни представители, това предложение е свързано с това, че в предложението на Министерство на икономиката, респективно на Министерски съвет се премахва понятието „концесионна площ” и площите необходими за осъществяване на дейностите по концесията извън добива, като всичките стават концесионна площ. Тоест, според нас се премахват точните координати на находище, както беше в стария закон, което води до следната опасност. Ако нямаме точни координати на находището, съпътстваща инфраструктура, която е за пътища, други дейности. В един момент концесионера може да реши да прави разкривки и да увеличи размера на находището с пъти, без това да му е вменено от органа по концесията. Така че нашата идея е много точно да бъде уточнено що е находище и кои са площите, които обслужват концесията.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Димитров. От Министерство на икономиката заповядайте.
• ДИАНА ЯНЕВА: Искаме да кажем, че в нашия първоначален текст, ние не сме променили понятието за концесионна площ, както е в действащия чл. 37 на Закона. А това понятие в момента включва две неща – площта на находището и допълнителните площи за осъществяване на дейностите по концесията. Тоест, концесионната площ включва двата вида площи като съвкупност. В този смисъл предлагаме да се запази това понятие, както е в действащия закон, тъй като в предложението, което е направено понятията се размиват и грешно се интерпретира идеята за концесионната площ. Тези предложения, които са направени те са обвързани след това с финансовите приходи към общините. И ние в този смисъл може да ви предложим редакция, както на чл. 37, така и на чл. 61 по-нататък.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Променя се дефиницията за концесионна площ на практика с предложението на господин Емил Димитров. И това би променило колеги, разпределението на концесията, на концесионното възнаграждение, което става за общините и би се преразпределило по нов начин. Това предлага господин Емил Димитров в същност.
• Госпожа Македончева заповядайте.
• ЮЛИЯ МАКЕДОНЧЕВА: Искам само да добавя изказването на колежката от Министерство на икономиката. Грешката и тези случаи, че се добива извън находище е благодарение на мътната дефиниция и неправилна дефиниция в т. 9 от допълнителната разпоредба. Това е предишна грешка от преди години. И тя казва, че концесионна площ е площта върху която са предоставени права за добив на подземни богатства. Това не е вярно. Правата за добив са само от находището. И може би не знаете, но всеки един концесионер, а дори да не е концесионер и да извършва добив по заварени права, извършва тази дейност съгласно цялостен проект работен и ежегодно годишни работни проекти. И те се проверяват от нашата дирекция и от районните инспекции. Те се отчитат ежегодно и това се следи много точно. Тъй като тази т. 9 в допълнителни разпоредби противоречи на дефиницията, която е дадена в чл. 37. Затова и в този проект е предложено тя да отпадне по-нататък.
• А защо трябва да има концесионна площ. Защото да разположи концесионера всичко, което има свързано с концесията и да бъде отговорен. Няма как да не го привържем към земята. Въпреки че трябва скоро тези находища в триизмерни параметри да се предоставят.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Македончева, моля да ни кажете ясно, вие не подкрепяте това предложение на господин Емил Димитров?
• ЮЛИЯ МАКЕДОНЧЕВА: Не го подкрепяме.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И Министерство на икономиката също не го подкрепя.
• Ще ви дам господин Димитров думата, но нека да се чуят всички аргументи, за да може да обобщим накрая.
• Госпожа Йотина, кмет на Мирково, желае думата.
• ЦВЕТАНА ЙОТИНА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители, изразявам категорично несъгласие с така направените предложения по чл. 37. Считам, че направените предложения необосновано поставят различните общини на чиито територии се намират площите по чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 в неравнопоставено положение. Аргументите ми са следните:
• Концесионните площи и площите необходими за осъществяване на концесионната дейност функционално са свързани и на практика дейността предмет на концесията се осъществява върху двата типа площи. Няма логика да има различно третиране на общините на чиито територии са разположени двата вида площи, защото концесионната дейност се осъществява на територията на всички засегнати от концесията общини. Това че двата вида площи са на територията на различни общини с нищо не оправдава предложението общините да получават различна част от концесионно плащане. Това вече отива във връзка с чл. 61.
• Категорично сме против. Много добре си спомняте през 2008 г. с промяната на закона за подземните богатства се постигна някаква равнопоставеност, що годе между общините. И тук искам да цитирам една българска народна поговорка: “Когато кошерът е мирен не го ръчкайте.”. Що годе сме се съгласили със статуквото към този момент.
• Благодаря за вниманието. Още един път казвам, категорично сме против направеното предложение.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов желае думата.
• ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз подкрепям текста, който предлага вносителя Министерски съвет. Защото наистина считам, че така както е дефинирана там концесионната площ, тя изразява действително единното цяло на площите, които са разработени в самата концесия и които трябва да обслужат всички дейности свързани с това. Разделянето им е фактически нещо, което не би допринесло за доброто управление на концесията То може да обслужва определени интереси, но категорично не обслужва обществения интерес.
• И на следващо място, понеже отпада от допълнителните разпоредби дефиницията за концесионна площ, аз не зная дали не беше по-добре в чл. 37 само да се запише, в ал. 1 краткия текст: “При предоставяне на концесия се определя концесионна площ.” И ал. 2 “Границите на концесионните площи” и т.н. А да се запази т. 9 в допълнителните разпоредби, защото концесионната площ изисква действително дефиниция в допълнителните разпоредби. Да се подмени тази дефиниция, която там е дадена общо за подземни богатства.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз започнах да се притеснявам, че станах най-ревностния защитник на текстовете на Министерски съвет и на Министерство на икономиката. Но такава е съдбата ми от последните седмици.
• Друго желание за изказване. Заповядайте господин Димитров.
• ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Преди малко чух от представител на администрацията, как всичко много хубаво се контролирало. Само че аз лично съм на обратното мнение. Нищо не се контролира както трябва и точно размитите понятия могат да доведат до злоупотреби. И не случайно, ние коментираме подземни богатства. Много точно преди това в закона имаше определение за находище. Ще ви кажа един случай, който ми дава основание да твърдя това нещо.
• По време на предишното правителство, една концесия, която имаш 1000 декара находище, с решение на Министерския съвет беше станала от 1000 на 11 000 декара. След това, това беше узаконено със закон, който беше гласуван в предишния парламент. Кой може да гарантира, че в тези останали 10 000 декара всичко ще бъде наред. И тази същата администрация ще контролира процеса. Извинявайте, обаче администрацията е податлива. Съжалявам, че трябва да го кажа. И затова моето предложение е, много точно в закона ясно да бъде казано. Кое находище и кои са площите за осъществяване на дейностите. Никой не казва, че на концесионерите не трябва да се осигурят тези площи и условията да работят нормално концесиите си.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров, аз имам един въпрос към вас и към всички наши гости, които вероятно са много по-компетентни точно в тази област от членовете на Комисията. Вашето предложение дали ще доведе до промяна на това, което твърди госпожа Йотина, до промяна на разпределението на субсидията, примерно между общини като Етрополе от една страна и Мирково, Чавдар, Челопеч и Златица. В смисъл дали се получава преразпределение на субсидията, както се твърди. Това дали е вярно? Някой трябва да ми отговори на този въпроси, защото това е важно. Дали става въпрос за дефиниции, които изясняваме или от вашето предложение след това ще има ново разпределение на концесионното възнаграждение и на това, което остава от него за отделни общини. Тоест, ние за дефиниции ли си говорим или говорим за нов начин на разпределение на концесионното възнаграждение. Някой от Министерство на икономиката трябва да ни отговори на този въпрос.
• ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Въпросът беше към мен, доколкото разбрах. Благодаря ви, че споменахте Етрополе. Примерът е от там. Госпожа Йотина само че забравя да ви каже едно нещо. Имайте предвид, че тук говорим за принципи, а не говорим поименно за общини. Но понеже вие споменахте поименно, аз ще ви кажа предисторията, тъй като съм бил общински съветник и я познавам. До това решение на Министерски съвет от преди две години точно концесията беше върху находище, което беше на територията на община Етрополе и частично на община Челопеч. Тогава Мирково не получаваше отчисления, защото тук смесваме термините. В тази точка никой не коментира постъпление, както виждате, а вече смесихме термините. Да, това го има по-нататък в нашите предложения. До тогава община Мирково не получаваше отчисления. Там е разширението от 1000 на находището на 11 000 декара. Отчисления започнаха да получават и другите общини. И те пак ще ги получават. И то ще ги получават в почти същия размер. Но ние коментираме като философия на това, което внасяме, че всяка община, където се експлоатират нейните природни дадености трябва да получава адекватните приходи за своето население. И не случайно ние заявихме, че след като общини могат да получават 50 процента от постъпленията от плажовете, не е логично общини, където се изземват подземни богатства, нарушава се ландшафта и местното население няма друг поминък, да не получават същия процент. Това беше за следващата точка.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Димитров. Аз искам да попитам Министерство на икономиката, тъй като те би трябвало да имат най-добрата експертиза по този въпрос. Ние сега сменяме дефинициите или променяме разпределението на концесионното възнаграждение, в случая на тези общини, които ви казах. Тоест, до какво ще доведе предложението на господин Емил Димитров?
• ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Аз съм началник отдел “Разрешения и концесии” в Министерство на икономиката. Мисля, че некоректно го поставя господин Димитров въпроса. Тези концесионни площи, които се предоставят, това са технически площи към находищата. И тук въобще не става въпрос за концесионно в момента. Едното находище е два кв. км и другото е толкова към Пасарел. Тези площи са си технически площи и те си действат още когато е предоставено находището за експлоатация. Те са дадени в случая от 1984 г. и господин Димитров поставя въпроса, че се разрушава природата на Етрополе. Но те копаят по 12 млн. тона годишно руда. Около 1 млн. тона отива и се продава. 11 млн. тона се трупат в хвостохранилището и то е в Мирково. Защо Мирково страда по равно с Етрополе? Защо така да се делят на концесионна площ и на находище? Каквато е вредата в находището, това е и в концесионната площ. А защо е толкова голяма. Едно хвостохранилище, представете си 10 години да трупа по 12 млн. Това е концесионна площ и тя не става за нищо.
• ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Превърнахме го господин Председател в говорилня. Започнахме всички нападки. Аз не съм споменал поименно нито една община. Позволяват си представители на министерствата.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма да има никакви нападки господин Димитров. Аз съм гаранция за това. Нека Министерство на икономиката да си кажат позицията. Няма да позволя в тази комисия да има никакви лични нападки. Въпросът е друг. Това което мен ме вълнува е да вземем най-принципното и най-правилното решение.
• ДИАНА ЯНЕВА: В чл. 37, който сега съществува в действащия закон, ние в момента поддържаме действащата редакция. Мога да ви прочета как предлагаме да звучи, така че да са ясни понятията. Член 37 изяснява само понятието „концесионна площ”. А този член след това реферира с чл. 61, където вече господин Димитров предлага разпределението за общините как да се случи. Тоест, конкретно чл. 37 създава само дефиниция и нищо повече. Ако искате да ви прочета какво предлагаме.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие предлагате редакция на вашия текст.
• ДИАНА ЯНЕВА: Не, не предлагам. Казвам, че ние поддържаме действащия законов текст. Но може да го редактираме.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие поддържате предложението внесено от Министерски съвет, което е минало съгласувателна процедура.
• ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Като втора най-добра опция господин председател, предлагаме редакция на редакцията, която да постигне търсения ефект.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Направете това предложение тогава, господин Трайков.
• ДИАНА ЯНЕВА: „При предоставяне на концесия се определя концесионна площ, която включва:
• 1. площта на находището или отделни негови участъци;
• 2. и площите необходими за осъществяване на дейностите по концесията извън добива”.
• Това да бъде чл. 37, ал. 1 с две подточки.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Казанджиев.
• ХРИСТО КАЗАНДЖИЕВ (представител на Българския енергиен форум): Има едно объркване общо взето свързано и с терминологията, свързано и с практиката. Какво имам предвид.
• Записът на господин Емил Димитров казва: „т. 2. Площите необходими за осъществяване на дейностите по концесията извън добива.”. Такива площи няма. Ако обърнете внимание на термините, на дефинициите, под понятието добив се включват всички дейности свързани с една концесия. Тоест, изкопаването. Това за което най-общо се счита, че е добив. Преработката на рудата до извличането на компонентите. Тоест, под понятието добив в цял свят се разбира, изкопаването на подземното природно богатство, преработката му до изхода на мината, където тръгва за пазара. В тази връзка предложението му е неприемливо или ако се приеме, трябва да се промени цялата философия на закона, който ще бъде различен от всичко онова, което е в света. Това е конкретно, точно и ясно.
• Концесионната площ включва всички дейности по добива, включително находището. Същевременно искам да обърна внимание, че всяко едно находище без изключение е параметризирано координатно и тези координати са изложени в акта за държавна собственост. Това е което бих искал да кажа.
• Благодаря за вниманието.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Мисля че станаха ясни колеги аргументите. Трябва да преминем към гласуване.
• Аз съм длъжен има си процедура да поставя на гласуване предложенията по реда на тяхното постъпване.
• Първо ще поставя предложението на господин Емил Димитров. Ако то не бъде прието, Министерство на икономиката ще предложат своята редакция на този текст и след това нея ще подложа на гласуване.
• Господин Иванов има въпрос по редакцията на Министерство на икономиката.
• Заповядайте господин Иванов.
• ИВАН ИВАНОВ: Искам ясно да чуя от Министерство на икономиката с какво предложената тяхна редакция има принос към сега съществуващата ал. 1? Какво допринася разделянето на т. 1 и т. 2 определението за концесионна площ, което съществува в чл. 37, ал. 1?
• ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Нашето предложение за редакция на редакцията, господин Иванов, не допринася към текста на вносителя, а допринася към направената редакция от господин Емил Димитров.
• ИВАН ИВАНОВ: Това обаче господин Министър отваря вратата за последващи действия, които ще се окажат много съществени за закона.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да видим първата хипотеза. Ако отпадне предложението на господин Емил Димитров вие държите ли господин Трайков, въпреки това на редакцията? (Реплика: Не.)
• Ето изяснихме си нещата. Ситуацията била друга.
• По реда на тяхното постъпване.
• Има предложение от господин Емил Димитров и група народни представители за изменение на § 41.
• Който е „за”, моля да гласува.
• ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложението на господин Министъра, кой го прави?
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, господин Трайков каза, че ако предложението на господин Емил Димитров не бъде прието няма необходимост той да прави предложението си. Ако отпадне предложението на господин Емил Димитров остава текста на вносителя. Това каза господин Трайков последно, ако аз добре съм го разбрал.
• ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Дори и това предложение да не е одобрено някой от народните представители може да реши да предложи редакцията, която предлагат от Министерство на икономиката, но тя е в друг параграф. Така че ще изчакаме дадения параграф и тогава даден народен представител има право да предложи тази редакция.
• ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Извинявайте господин Председател за процедурното ми несъвършенство, но ако се приеме текста на господин Емил Димитров, тогава как може да се гласува нашето предложение към неговия текст?
• ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Доколкото ви чух, вашият текст не се разминаваше много от моя, това което прочете вашата служителка.
• ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Ако запазим 90 % от вашето предложение, тогава останалите 10 %, които госпожа Янева прочета като редакция, са изключително важни за коректността на текста.
• ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Може ли да го чуем пак.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Процедурата по гласуване я прекратяваме за доизясняване.
• Моля ви господин Трайков, следния въпрос. Вие държите на предложението на Министерски съвет или искате редакция на предложението на господин Емил Димитров?
• ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Предпочитам да остане предложението на Министерския съвет.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Изяснихме го този въпрос. При това положение, след като този въпрос го изяснихме вече идва следната ситуация. Имаме две предложения на господин Димитров и на Министерски съвет. При това положение вече сме в процедура на гласуване. Подлагам на гласуване предложението на господин Емил Димитров.
• Който е „за”, моля да гласува.
• Няма “за”. Против? Няма.
• Въздържали се? Въздържали се 15 народни представители.
• При това положение подлагам на гласуване § 41, както е внесен по вносител.
• Който е „за”, моля да гласува.
• Гласували 13 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
• Приема се.
• § 42. Подкрепя се по вносител.
• § 43 се подкрепя по вносител.
• По параграфи 42 и 43 има ли желание за думата? Няма.
• Подлагам ги ан блок на гласуване.
• Който е „за”, моля да гласува.
• Гласували 15 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Приема се.
• § 44. Има редакция, която виждате.
• По § 44 има ли някой, който желае думата? Няма.
• Подлагам на гласуване редакцията на § 44.
• Който е „за”, моля да гласува.
• Гласували 14 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Приема се.
• § 45 се подкрепя по вносител.
• § 46 се подкрепя по вносител.
• § 47 се подкрепя по вносител.
• § 48 се подкрепя по вносител.
• § 49 се подкрепя по вносител.
• § 50 се подкрепя по вносител.
• Параграфи от 45-ти до 50-ти са подкрепени по вносител.
• Желание за думата? Няма.
• Който е „за” параграфи от 45 до 50 вкл. по вносител, моля да гласува.
• Гласували 14 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Приема се.
• § 51. Предложение от н.п. Емил Димитров и група н.п.
• Господин Димитров заповядайте.
• ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Свързано е с първото затова го оттеглям.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Татарски е вносител и оттегля предложението.
• По § 51 желание за думата? Няма.
• Който е „за”, моля да гласува.
• Гласували 14 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Приема се.
• § 52. Предложение от н.п. Иван Иванов.
• Заповядайте господин Иванов.
• ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин Председателю.
• Моето предложение, което е формулирано тук в текста е с допусната една досадна грешка. Аз искам отпадането на т. 2 от ал. 2, а не на цялата ал. 2. В същност реално по този начин аз искам отпадането изобщо на формулирана т. 2 на § 52.
• Какви са моите аргументи? Първо, аз очаквах, че вносителят ще поиска това отпадане, но вместо това виждам, че е допълнен фактически текста, който е формулиран в т. 2, ал. 2. Този текст изисква следното. Към заявлението с което се кандидатства се прилагат седем документа от които тази т. 2 гласи: “Извлечение от годишни счетоводни отчети за последните три години.”.
• Именно този текст предлагам да отпадне. Защото българското законодателство по принцип не изисква счетоводно доказване на техническите възможности и на компетентността и на квалификацията на участници в един конкурс.
• На второ място, въвеждането на едни тригодишни отчети по същество е дискриминационна мярка. Тя противоречи както на директива 94/22 на Европейския парламент и на Съвета, така дори и на духа на българската Конституция, която предполага еднакви условия за стопанска дейност. Ако трябва би могло да се въведе брой изпълнени проекти, получени резултати, препоръки за изпълнените проекти. Но въвеждането из между всички точки на тази с тригодишни счетоводни отчети не допринася за прозрачността на процедурата по концесии. Само ще допълня, че тази точка в предишни години е била използвана за елиминиране на участници, както български, така и чуждестранни от процедура за концесия. Апелирам много енергично да бъда подкрепен.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Иванов. Моля от Министерство на икономиката да кажете дали подкрепяте това предложение.
• ДИАНА ЯНЕВА: Ние принципно сме на едно и също мнение с вас. Само че нашият текст не е да отпаднат въобще годишните счетоводни отчети, а текстът на вносителя е да ги предоставя в зависимост от датата на която е регистрирано дружеството. Което означава, че ако е новоучредено съответно то няма как да ги даде и няма да ги дава. Но ако е учредено преди 10 години, нормално е да му искаме отчетите за последните три години, а не за първите три. Между другото това сме го проверявали. То е и световна практика. Така се доказват финансови възможности, един от начините.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие искате да остане текста на вносителя. (Реплика: Да.)
• Господин Иванов заповядайте.
• ИВАН ИВАНОВ: Първо, аз искам да чуя мотивите, откъде се въведоха тези тригодишни отчети, а защо не са пет години.
• И второ, ако е отворен формат, както вие казвате от датата на която кандидата или участника е учреден или е започнал дейността си, той може да кандидатства за една концесия, буквално една година след като е учреден. След като в този случай не може да се приложи този текст, какъв е неговият смисъл? Представете си дружество учредено в края на първата година и то кандидатства за концесия. Има много добри резултати. Отговаря на всички изисквания. Вие изисквате тригодишни счетоводни отчети. Ако кажете тогава не е необходимо, още първата година кандидатства. Аз питам на кого служи този текст?
• В българското законодателство такъв текст аз не съм намерил.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Македончева има ли да ни каже нещо по това предложение?
• ЮЛИЯ МАКЕДОНЧЕВА: Благодаря Ви господин председател.
• Аз винаги имам мнение и никога не казвам, че няма мнение. Изказвам абсолютно лично мнение, тъй като работя доста дълго в тази сфера и съм била винаги на страна на инвеститора, защото винаги съм смятала, че той прави работните места, плаща данъци. Тези тригодишни счетоводни баланси за този, който умее да чете и да вижда тенденциите между редовете, годен ли е като управленец, добре ли се справя с работата си, на печалба ли работи? Те са за това.
• В конкретния случай с подземните богатства. Из цял свят първо получават формално някакво разрешение - дали ще бъде разрешително, разрешение за лиценз, няма значение. От там нататък всички дружества занимаващи се с проучване и добив отиват да търсят пари - дали от банки, дали от финансови институции, дали правят тогава тепърва съдружия, но никой не работи със собствени пари в тази сфера. Мога да ви го кажа със 100% сигурност. Няма фирми, които да търсят и да проучват. Търсенето и проучването си е чиста загуба. Печалби там няма. Аз смятам, че тези счетоводни неща не са необходими. Това е моето лично мнение.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
• Господин Казанджиев.
• ХРИСТО КАЗАНДЖИЕВ: Благодаря господин председател.
• Уважаеми дами и господа народни представители, истина е, че в обичайната световна практика това е масово изискване да се изискват тригодишни отчети. Но те не са определящи относно финансовата стабилност. Ако ги има ще ги предостави. Ако ги няма, няма да ги предостави. И това всъщност се оценява от самата комисия.
• Проблемът тук е, че с редакцията на Министерство на икономиката практически нищо не се променя, защото текста става по следния начин: “Извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години в зависимост от датата на която кандидата или участника е учреден или е започнал дейността си.”. Вътрешно противоречие има - или да се представят тригодишни отчети, ако ги има, или да се представят такива, каквито има. Ако няма да се заяви: Ние сме млада компания и т.н. Това е смисълът. Защото практиката, особено съдебната практика показа, че дружествата изпадат в много неудобно положение. Фактически се дискриминират едни компании за сметка на други.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие господин Казанджиев подкрепяте това предложение?
• Господин Трайков желае думата.
• Заповядайте господин Трайков.
• ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Господин председател, ние смятаме, че предложения от нас текст е достатъчно ясен. Ако компанията има история три години, то тогава тя трябва да представя отчетите. Три години е стандартен брой години, за които една компания си представя финансовите резултати, нито много, нито малко. От две не се вижда, а от четири вече е малко в повече, за да се види тенденцията. Ако компанията е нова и не може да предостави тригодишни отчети, тогава тя не е длъжна да го направи.
• Господин Казанджиев знае, той беше ръководител на дирекцията “Концесия и природни ресурси” в нашето министерство. Две концесии започнати при предишното правителство трябваше да бъдат прекратени именно защото компанията, която беше млада, не може да предостави тригодишните си отчети и почти си стана дипломатически скандал. Сега смятаме, че комбинираме най-доброто от двата свята. Ако е млада компания няма отчети, ако има три години ги предоставя.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Мисля че станаха ясни фактите. Министерство на икономиката си държи на своя текст. Министерство на околната среда и водите също. Господин Казанджиев от Българския енергиен форум подкрепи предложението. Ясна е ситуацията.
• Подлагам на гласуване предложението на господин Иван Иванов.
• Който е „за”, моля да гласува.
• Гласували 4 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Десет народни представители.
• Не се приема.
• По § 52, по вносител имате ли желание за изказване?
• ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: В предложението, което е на Министерството пише: “На която кандидатът или участникът е учреден или е започнал дейността си.” Втората част на изречението, дали е започнал дейността си не би следвало да има някакво значение по отношение на документите, които се представят. Той или има дейност или няма дейност. Фирмата може да съществува и една, две години и да няма дейност, тогава той ще представи нулеви отчети. Но той трябва да ги представи. Как ще определим кога една фирма е започнала дейност? Какви са критериите? Това за мен е неясно.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът на господин Икономов е важен. От Министерство на икономиката какво мислите по този въпрос?
• ДИАНА ЯНЕВА: Има фирми, които са регистрирани, учредени и нищо не правят и са със замразена дейност. Това е смисълът - или датата на учредяването, или ако е в тази хипотеза откогато е започнал нещо да прави, да функционира реално.
• ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз мисля, че терминът е неточен. Няма и логика в него. Датата на учредяване е достатъчна. Даже и в самия текст, който е съществуващия, е достатъчно ясно казано. Но ако държите на тази добавка, без последната, “започнал дейността си”.
• ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Аз мога да приема това, което каза господин Икономов. Наистина е така. Ако дружеството не е извършило дейност, нека да се види, че не е извършило дейност.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, за яснота господин Икономов прави следното предложение: § 52, ал. 2, т. 1. Накрая да отпадне “или е започнал дейността си.”
• Подлагам на гласуване предложението на господин Икономов.
• Който е „за”, моля да гласува.
• Гласували 14 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Приема се.
• Подлагам на гласуване предложението на Министерски съвет с включено предложението на господин Икономов.
• Който е „за”, моля да гласува.
• Гласували 14 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Приема се.
• Господин Николов.
• ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин председателю.
• Аз искам да се върнем на § 41, в който аз гласувах въздържал се, защото не можах да разбера относно предложението на Министерството, дали в друг параграф трябваше да се включи. Затова предлагам именно текста, който беше предложен от Министерството за § 41, който решава казуса с предложението на господин Емил Димитров, а именно: В чл. 37, ал. 1: “При предоставяне на концесия се определя концесионна площ, която включва:
• 1. Площта на находището или отделни негови участъци;
• 2. Площите необходими за осъществяване дейностите по концесията извън добива.”
• Моля да се гласува този текст.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чисто процедурно ние може да се върнем на този текст. Това са го правили предишни комисии. Само колеги, аз имам към вас следния въпрос. Ако след няколко месеца предстои писане на нов закон и стане ясно, че това не е едно уточняване, а променя философията на закона? Нека да оставим Министерски съвет и господин Трайков да ги правят тези промени. Това е приятелски съвет към всички вас.
• ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз предлагам именно тяхното предложение във връзка с предложението на господин Емил Димитров.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Те държаха, чухте ги господин Николов, да остане текста на Министерски съвет. Това предложение е извън обхвата на предложенията в закона. Не че комисиите не са правили такива неща. Но винаги е имало след това някакви последствия. Моят съвет към вас е следния. Този министър е избран от вас колеги от ГЕРБ. Той е ваш министър. Разговаряйте с него. В новия закон за подземните богатства с една съгласувателна процедура, с всички предложения направени от умни хора, които видяхте и днес на тази комисия да се направи по каналния ред. Три месеца не са фатални. Не ни трябват едни неясни ситуации, които могат да произведат проблеми.
• Кажете господин Димитров.
• ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин председател, бих ви помолил вътрешнопартийните ни отношения да не са тема на разговор, а дали наш е наш министър. Разбира се че е наш министъра. Ние сме гласували за него. И след като твърди, че така или иначе със създаването на този закон тези текстове бяха прочетени от Министерството не виждам причина, когато трябва да конкретизираме нещо много точно, да не го направим още сега. А в новия закон, ако трябва ще го конкретизираме още по-точно. Това е духът на предложението.
• Благодаря.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков, моля ви за ясно становище.
• ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, текстът който сме внесли през Министерския съвет, от моя гледна точка отразява най-точно и най-просто към настоящия момент ситуацията. Текстът който предложихме като редакция на предложението на господин Емил Димитров за нас също е приемлив.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз ви предлагам следното нещо. Оставям господин Делян Добрев, зам. председател на Комисията, да води и да ги гласувате тези неща.
• Аз смятам, че като има линия на Министерския съвет, която е принципна, ще изпаднем в много странна ситуация.
• ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз държа докато е тук председателят, той да си води заседанието. Но тъй като има предложение на господин Валентин Николов държа да го гласуваме.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем аргументи от господин Казанджиев.
• ХРИСТО КАЗАНДЖИЕВ: Господа, може би не бях ясен. Аз ви обясних, че в концесионната площ, площи които са извън добива няма. Тогава когато се предоставя концесия в самото заявление се представя на Министерството план за добив. Този план за добив се определя от онези площи, които ще бъдат ангажирани с добивните дейности. И въз основа на този план се определя концесионната площ. Няма площи извън добив. Законът ясно го посочва това нещо.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Променя се изцяло философията на закона.
• Господин Казанджиев повторете го още веднъж по-ясно.
• ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не може ли някой, който е уволнен от същото министерство, беше шеф на концесиите да дойде и по 88 пъти да ни обяснява на нас народните представители, като малоумни. Много ви моля господин председател. Рядко се дава дума на народните представители. На външен човек му искате по един и същи казус десет пъти да обяснява. Протестирам.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Димитров. Но господин Казанджиев е един от експертите, които ползваме. Търсим най-принципната позиция. Който ме познава знае, че така работим тук. Господин Казанджиев накратко.
• ХРИСТО КАЗАНДЖИЕВ: Предложението на Министерство на икономиката и енергетиката е най-правилно и е приемливо така както е внесено в проекта на закона.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева.
• АННА ЯНЕВА: Господин председател, аз също протестирам по начина на водене на това заседание и обсъждането на законопроекта. Три пъти питахте министър Трайков и той три пъти отговори много точно и ясно, че стои зад предложението, което е направило Министерство на икономиката и енергетиката, което е гласувано и съгласувано и е минало през Министерски съвет. Три пъти и на четвъртия път изведнъж министъра си смени позицията. Каза, че е приемливо. Не може така.
• Колеги, имате мнозинство, като искате гласувайте си го. Ние искаме да ви убедим, че това решение е неприемливо. И то не води нито до подобряване дейността по отдаване на концесии, нито по контрол, а ще създаде още повече проблеми. И това го казаха много от колегите.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тук имаме представител от Министерски съвет. Ако желае да вземе думата, заповядайте.
• МАРИЕТА НЕМСКА: Текстът на вносителя с предложения в момента ad hoc коригиран текст на господата народни представители няма разлика. Техният предложен текст наистина променя визията на внесения от Министерски съвет законопроект. Така че смятам, че наистина е добре да се подкрепи текстът, който е внесен от Министерския съвет.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, още веднъж направете си предложението.
• ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 41 предлагам чл. 37, ал. 1.
• „При предоставяне на концесия се определя концесионна площ, която включва:
• 1. Площта на находището или на отделни негови участъци;
• 2. Площите необходими за осъществяване дейностите по концесията извън добива.”.
• ПЕНЧО ГЕРОВ (кмет на Община Чавдар): Уважаеми господин Димитров, уважаеми народни представители, Прозирам че с това прегласуване се цели, за да се стигне до онази точка за разпределението на средствата. Господин Емил Димитров каза, че всеки трябва да получи полагащото се. И аз напълно споделям с него това мнение. Но аз ви казвам, че хвостохранилището, в което лежат тези милиони тонове, за които вие говорите, се намират на 500 метра от с. Чавдар. И всеки ден се засипва с пясък. Питам ви, дали рудник Елаците нанася щети повече на Етрополе или хвостохранилището нанася повече щети на с.Чавдар? Защото в крайна сметка всичко се върти до това как да се разпределят средствата. Вкарването на тези две понятия „находище” и „съпътстващи” е именно, за да се стигне до целта разпределението да бъде 70 към 30.
• ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Димитров продължаваме с лични нападки, с имена и т.н.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля Ви колеги за принципно и толерантно отношение. Тук искаме да чуем само аргументите. Само аргументите са важни.
• ПЕНЧО ГЕРОВ: Елаците са депозирали искане за 80 декара, за да разширят хвостохранилището, за да могат да работят. Това са пасбища, публична общинска собственост. Кажете ми, как аз ще проагитирам жителите на това населено място да дадат тези имоти на Елаците. Те няма да ги дадат и Елаците ще спре да работи.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, текстът на вносителя на § 41 беше гласуван. В чл. 37, ал. 3 думите “компетентния орган по чл. 7 сключва концесионния договор” се заменят с “министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
• Вие какво предлагате? Този текст да остане и към него да се добави нещо. Това ли предлагате? Вие предлагате ал. 1 да се измени. Преди този текст предлагате да се добави друг текст. Тоест, не да отпадне гласувания текст на Министерски съвет, а към него да се добави изменение на ал. 1. Това казвате вие.
• Моля ви да уточните вашето предложение. Остава текста на Министерски съвет, а вие към него добавяте изменение на ал. 1. Станаха ясни аргументите. Няма смисъл повече.
• Който е за предложението направено от господин Валентин Николов, моля да гласува.
• Гласували 7 “за”.
• Против? Трима. Въздържали се? Двама въздържали се.
• Колко са присъстващите днес на заседанието.
• Присъстват 12. Трябва да бъдат 50 плюс един от записалите се. Имаме кворум. Трябва да имаме 50 плюс един от присъстващите, както е в пленарна зала. Гледа се хората, които са се подписали и трябва да има 50 плюс един от тези, които са се подписали.
• ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, пленарно заседание на Народното събрание не може да се проведе при по-малко от 121 души. А 121 души не са 50 плюс един процента от присъстващите, а 50 процента от списъчния състав на пленарната зала.
• Има Правилник в Народното събрание. Така че вие правите някаква интерпретация.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има юрист.
• Ива моля за ясен отговор на въпроса.
• ИВА ЙОРДАНОВА: От присъстващите 50 плюс един. И в Народното събрание е по същия начин от 121 трябва да са 61. За да започне са 50 плюс един, като спадащия кворум беше отменен с новия Правилник.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Седем “за”, един против и двама въздържали се.
• Аз ще взема думата в пленарна зала и ще бъда против това предложение, защото си има процедури. Има министри, има Министерски съвет и трябва да се работи екипно. Така се получава уникален хаос.
• Прието е предложението, което направи господин Николов.
• Прието е с 7 гласа “за”, 3 против, и двама въздържали се.
• Колеги, имаме практика да се работи до късно.
• ИВАН ИВАНОВ: Утре ще имаме ли извънредно заседание?
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да.
• ИВАН ИВАНОВ: Какво пречи утре да продължим?
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаме много работа в утрешния ден. Нека поне този закон да приключим.
• ИВАН ИВАНОВ: При наличие на толкова малко представители на Комисията в залата вие рискувате действително да изкривите резултата от гласуването. И вие си поемате отговорността като председател на Комисията.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Иванов.
• Стигнахме до § 53. Този параграф е по вносител.
• § 54 е по вносител.
• § 55 е по вносител.
• § 56 е по вносител.
• Само ви казвам, че ако си тръгне един народен представител, аз прекратявам заседанието.
• Господин Иванов си тръгва. Колеги, нямаме кворум и спираме до тук.
• ИВАН ИВАНОВ: Предстоят много важни текстове.
• ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, нямаме кворум. Не мога да продължа заседанието. Има си правила. Трябват ни 12 народни представители за 50 плюс един от 22-ма регистрирани.
• Утре продължаваме в 14.30 часа в зала 134.
• Закривам заседанието.
•
(Закрито в 18.05 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Силвия Михайлова
(147 216)
•
•
•
•