1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-85, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 002-01-86, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г. – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г. – за първо четене.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 054-01-51, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 03.06.2010 г. – за първо четене.
5. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 42

На 19 октомври 2010 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-85, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 002-01-86, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г. – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г. – за първо четене.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 054-01-51, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 03.06.2010 г. – за първо четене.
5. Разни.
Заседанието на комисията бе открито в 14,15 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги и гости, присъстват 14 народни представители. Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-85, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 002-01-86, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г. – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г. – за първо четене.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 054-01-51, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 03.06.2010 г. – за второ четене.
5. Разни.
Колеги, по дневния ред има ли предложения? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 18 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По първа точка наши гости са:
от Министерство на финансите: Владислав Горанов – заместник-министър на финансите; Людмила Петкова, Даниела Нонина, Венетка Тодорова, Димитър Войнов, Диана Терзиева, Росен Иванов от НАП; Божидар Алексиев, Наташа Петрова и Станислава Йорданова от Агенция “Митници”;
от Министерство на земеделието и храните: Дора Ненова – директор на дирекция “Държавни помощи и регулации”;
от Българска търговско-промишлена палата: Васил Тодоров – парламентарен секретар;
от Институт за пазарна икономика - Петър Ганев.
Колеги, господин Горанов има думата да представи първа точка от дневния ред.
Заповядайте господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги, подготвили сме съвсем кратко онагледяване на предложените изменения, което ще ни помага при представянето.
Започваме с първия по дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Законопроектът е изготвен, воден от два основни мотива. Първо хармонизиране с част от изискванията на правото на Европейския съюз и другата група въпроси, които са решени е стъпка за усъвършенстване на данъчното законодателство в частта корпоративно подоходно облагане.
Основните предложения за промяна са свързани с намаление на данъчната ставка от 10 на 5 процента на данъка върху доходите на чуждестранни лица от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения. Това предложение е в частта отнасяща се към изискванията налагани от правото на Европейския съюз. Въвежда се 10 % данък при източника за доходи от услуги на чуждестранни лица установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, известни като офшорни зони. Въведен е усъвършенстван механизъм за отразяване на счетоводните грешки свързани с амортиризуемите активи. И доходите от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество да се удържат от ползващия имуществото в случай, когато това е юридическо лице или едноличен търговец.
На другите слайдове ще видите детайли свързани с представените най-общо предложения за промени. Ние ще изпратим на електронния адрес на комисията и самата презентация, за да може народните представители в детайли да я използват за дебати при първо гласуване. И сме готови по този законопроект специално да отговорим на всички въпроси възникващи в дебата.
Не искам да разтеглям представянето, затова съвсем сбито господин Димитров. Предлагам представянето ми за този законопроект да свърши сега.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Горанов.
От Националната агенция по приходите имате ли нещо важно, което искате да споделите с народните представители? Няма.
Колеги, ваша е думата за въпроси към вносителите.
Не виждам желаещи за изказвания.
Колеги, тогава преминаваме към гласуване.
Който е „за” Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-85, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г. – за първо четене, моля да гласува. Плюс Цвета Караянчева, която остави писмено гласа си „за”.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се на първо четене.

Минаваме по втора точка.
Господин Горанов, ако може по същия експедитивен, но ясен начин да представи законопроекта.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Вторият законопроект, който представям на вашето внимание е законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност.
Тук отново водещи са два мотива за изготвените промени. Най-голяма част от измененията са свързани с хармонизиране на българското данъчно законодателство с директиви и решения на съда. Втората част, разбира се, е свързана с усъвършенстване на законодателството и улесняване на практическото прилагане на закона.
Първата група изменения е свързана с директиви на Европейския съюз по отношение на системата на данъка добавена стойност, променени са правилата за прилагане доставките на газ и електроенергия. Променено е правното основание за освобождаване на някои сделки в данък добавена стойност, ползвана от Международната организация и общностите и някои агенции и други органи на общността. Правното основание за освобождаване на сделки от данък добавена стойност и някои агенции вече ще е протокола за привилегиите и имунитетите на европейските общности от 8 април 1965 по отношение на покупки осъществявани за официалните нужди на тези органи за които споменах.
Промени свързани с Директива 69/2009/ЕО на Съвета по отношение на избягване на данъци по внос. Изисква се при внос на стоки с цел извършване на последващи доставки с тези стоки в държавата-членка на общността задължително да се посочи българския ДДС номер на вносителя, както и ДДС номера на купувача издаден от държава-членка за която е последващата доставка на стоките и ДДС номер на вносителя издаден от държавата-членка за която е последващата доставка на стоките.
Изменение свързано с Директива 2008 ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за изменение на общата Директива 112/2006 по отношение на мястото на доставката на услуги. Променено е приложното поле на специалното правило за облагане по място на фактическо провеждане на услуги свързани с културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни дейности. С промяната се стеснява обхвата на това правило до входа за тези събития, когато получатели са данъчно задължени лица. Мястото на изпълнение на други доставки ще се определя по общо правило, тоест там където е установен получателят, данъчно задълженото лице.
Изменение във връзка с Директива 132/2009/ЕО на Съвета за определяне приложно поле на чл. 143, букви “б” и “в” от Директива 112/2006 по отношение освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки. Промените са свързани с освобождаване от ДДС на вноса на стоки, за които е предвидено освобождаване от мита по Регламент 1186 от 2009 г. на Съвета, за установяване системата на общността за митнически освобождавания.
Чрез транспониране на чл. 224 от Директива 112/2006/ЕО в законопроекта е допълнена разпоредба предвиждаща фактура или известие към фактура от името и за сметка на доставчика данъчно задължено лице, за да може да се издава и от получателя на доставка, ако има предварително писмено споразумение между двете страни.
Промени продиктувани от решение на съда на ЕС. Констатирани несъответствия с правото на общността. Такъв пример е данъчно третиране на предоставянето на концесии, които досега се смятаха за дейности извън обхвата на закона, вече с облагаеми доставки, част от независимата икономическа дейност на орган на местната и държавна власт. Подобна промяна до голяма степен ще реши казуса свързан с ВиК сектора в общините, ако някой е влезнал по-надълбоко в тази тема.
Изменение се предлага и предвид решение на съда на Европейския съюз по дело 174 от 2006 г. Предложена е разпоредба, съгласно която за включеното влизане в сила на законопроекта концесионни договори ще се счита, че данък добавена стойност не е включен в договорното възнаграждение.
Дълго дискутирана тема за дебат, предложено е изравняване на действащата ставка за облагане на настаняването от хотелиери. Като независимо от ползвателя на това настаняване и начина по който е организирано е предложена единна обща ставка в размер на 9 на сто. Съществено от гледна точка на лицата и подаването на декларация да става само по електронен път. Статистиката показа, че над 80 % от данъчно задължените лица подават понастоящем по електронен път. С оглед облекчаване на режима се предлага от тук занапред от началото на годината тази декларация да бъде подавана само по електронен път.
Общо взето господин председател това са най-съществените изменения предложени с настоящия законопроект.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Горанов.
От Националната агенцията по приходите желаете ли да добавите нещо? Няма.
Колеги, сега е моментът за въпроси към вносителите.
Аз ще започна с един ясен и кратък въпрос.
Уважаеми колеги, увеличаването на ставката за туризма е особено важна тема за тази комисия, тъй като ние отговаряме за туризма в България. Това е в нашите приоритети. Оставам с впечатление, че писмото, което е изпратено от Европейската комисия не поставя конкретен срок за изравняването на двете ставки за организираните и неорганизираните туристи. И възниква въпроса не може ли това да стане от началото на 2012, а не през 2011 г. Този въпрос е важен за мен да бъде изяснен и за всички членове на комисията. Тъй като всички най-малкото мечтаем 2011 г. да е годината в която ще излезем от кризата. И въвеждането на нов данък върху туризма може да се окаже един от препъни камъните това да се случи. Какъв е проблемът това да стане от 2012 г.? Смятате, че ще има санкции от комисията или някакви други проблеми? Какъв е вашият мотив да искате от 2012 г. да бъде увеличено ДДС върху туризма? Тема която вълнува, съм сигурен, всички народни представители.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз искам да допълня въпроса. Тази нова ставка как ще се отрази на бизнеса и как ще се отрази на бюджета? Като теглим чертата все пак какво се получава? Бюджетът на плюс ли е, тъй като бизнеса явно ще е на минус. Какви са вашите разчети в тази посока?
В общи линии логично би било Коалиция за България да подкрепи и трите проекта, тъй като те са продължение на данъчната политика на предходното правителство. Разбирате, че върви криза. И в тези закони трябваше да има някаква нова реформаторска политика или да скачат приходите или да се подобрява бизнес климата. Те са само козметични. Така че не може да управляваш по време на криза по същия начин, както си управлявал преди криза. Така че, колкото и да е парадоксално, аз за това не ги подкрепям. Няма друга различна политика. Това е стартовата позиция от преди кризата и пак повтарям, би трябвало да ви благодарим. Но не мисля, че охранявате интересите на българите с тази позиция.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други желания за думата? Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз имам един малко по-различен въпрос. Не си спомням, миналата или по миналата година приехме Закона за данък добавена стойност, че ще се начисляват лихви, ако държавата забави връщането на Данък добавена стойност. Колко е невърнатото ДДС в настоящия момент, е първия ми въпрос? Вторият ми въпрос е, колко са начислените лихви за забавено от държавата връщане на данък добавена стойност? Има ли такива случаи до настоящия момент?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги желаят ли да зададат въпроси към вносителите? Няма.
Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Темата за срока по периодика на задаване. Вашият въпрос господин Димитров е логичен. Той е съотносим, както към предложената от правителството дата 1 април, така и към всяка друга дата. Тъй като двата сезона, които за радост българският туризъм има възможност активно да ползва се разминават с половин година точно и никога не може да се уцели най-подходящия момент за промяна в режима на облагане на тази доставка, на тази туристическа услуга. Така или иначе позицията, че това трябва да стане максимално бързо е зададена първо с писмото на Европейската комисия и с отговора на българската държава, че максимално бързо още с измененията в данъчните закони, които традиционно вървят с гласуването на законопроекта за бюджета, ще се реши темата и ще бъде установен такъв режим на облагане, който да не буди съмнение в комисията, че нарушава общностното право по отношение на системата за данък добавена стойност.
Ние считаме, че датата 1 април, която не е 1 януари, както би било логично, както със съответните изменения в данъчното законодателство се преурежда режим. 1 април донякъде е щадящ по отношение на доставчиците на туристически услуги, говоря за българските хотелиери. Винаги в хода на дебат може да се намери аргумент за всяка една друга дата. Не знам обаче доколко е сериозно, след като един път вече българската страна се е ангажирала пред Брюксел за едно очевидно несъответствие да бъде отстранено, колко е сериозно и колко време трябва да бъде отлагано подобно несъответствие като решаване в националното законодателство. В хода на дебат вероятно от различни народни представители ще дойдат различни предложения. В края на краищата Министерският съвет е заложил тази позиция, че 1 април е датата в която до голяма степен зимния туристически сезон е приключил и няма поне по отношение на него, да се отрази и промяната в режима на облагане.
Що се касае размера на ставката, пред мен има данни, които мога да цитирам. Размерът на ставката при допусканията при които Министерство на финансите е правило изчисленията за съотношение между настанявания индивидуални и настанявания през туроператор, т.е. те така са правени и така сме предложили 9 % като обща ставка за различните ползватели на туристическата услуга е, че ние няма да съберем, в бюджета няма да постъпи повече данък добавена стойност от този бранш. За да сме съвсем докрай прецизни трябва да казваме, че леко се увеличава ставката за настанявания през туроператор и значително се намалява ставката по индивидуалните настанявания, тъй като, ако се казва само едното, то е половината истина.
Ние не очакваме да съберем повече приходи от данък добавена стойност. Изчисленията пак са правени на база на облагаемите основи декларирани за предходни периоди. И са така балансирани, че ефектът за фиска да е нула. Допусканията и дебата винаги е бил колко са индивидуалните настанявания и колко са груповите настанявания. Нашите оценки са със съотношение около 85 към 15 %. При тези допускания и при облагаемите основи, които сме събрали на база на информацията от декларациите подавани от хотелиерите са ни дали основание да смятаме, че при 9 процентна ставка, ефекта за бюджета ще бъде неутрален. Като единственото постижение ще бъде премахване на едно констатирано от комисията несъответствие с Директива 112.
Пропуснах може би въпроса на господин Овчаров.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако господин Горанов има готовност да отговори и това е важно за всички нас.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз се извинявам господин Димитров, но ние тук стоим и слушаме само какво ни говори господин Горанов, без да задаваме въпроси, без да коментираме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма смисъл от този дебат господин Овчаров. Ако господин Горанов има готов отговор нека да даде.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: На част от въпроса веднага мога да ви отговоря. По последни данни 220 млн. е не възстановения данъчен кредит, но смятаме доста ниско ниво, дори ниво при което вече може да поставим под съмнение капацитета на НАП да извършва ефективен контрол и да отидем към съмнение дали не се създава благоприятна основа за схеми за източване на данък добавена стойност. Така или иначе този ангажимент беше поет и нивото беше редуцирано доста. Няма да отрече вероятно господин Овчаров, че това е едно ниво, което рядко се постига по принцип. Тя е свързана с брутния продукт. Да не изпадаме в теоретични дебати.
Що касае лихвите, аз нямам готовност веднага да отговоря. Ако господин Иванов разполага с подобна информация, в противен случай поемам ангажимент да изготвим справка специално за господин Овчаров в този смисъл.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да е изпратена до Комисията господин Горанов, тъй като това е една мярка за която всички ние настоявахме. Да видим доколко работи и какви проблеми има.
Господин Иванов желаете ли думата по този въпрос?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Само последно господин председателю, за да сме прецизни. За какъв период желаете подобна справка?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Последната година.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ще го направим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов имате ли в момента готовност или допълнително ще ни изпратите информация.
РОСЕН ИВАНОВ: За съжаление с числа нямам готовност. Но това което знам е, че НАП плаща лихви и изпълнява закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Иванов.
Има ли други въпроси към вносителите колеги? Няма.
Становища по законопроекта? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност – за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува. Колеги, броя гласа на Цвета Караянчева “за”, който ми е даден писмено.
Гласували 12 “за”
Против? Двама. Въздържали се? Петима.
Законопроектът е приет.

Отиваме на трета точка.
Господин Горанов има готовност по същия ясен и схематичен начин да ни представи нововъведенията.
Заповядайте господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин председателю, промените в Закона за акциза и данъчните складове, които предлагаме отново са мотивирани главно от една страна хармонизиране на националното с европейското законодателство. Знаете, че до голяма степен акцизната политика е обща за Европейския съюз, а от друга страна засилване на възможността за контрол от гледна точка на митническите органи. Въвеждат се изискванията на Директива 2010/12 на ЕС от февруари 2010 г. за изменение на директивите свързани с облагането на акциза на тютюневите издалия и се реализират с поетите ангажименти с договора за присъединяване относно достигане поетапно на минималните акцизни ставки върху горивата.
По отношение на промяната в определените за цигари, пури и друг тютюн за пушене за целите на облагане с акциз от тук занапред, ако се приеме предложението на Министерския съвет за хармонизация, две цигари ще се считат цигари по-дълги от 8 см, а не както е досега от 9 см. За три цигари ще се считат цигари по-дълги от 11 см, а не както е досега, такива по-дълги от 18 см. Пури които в много отношения са подобни на цигарите ще се облагат с акцизната ставка за цигарите. Тютюн за пушене, който в много отношения е подобен на фино нарязан тютюн предназначен за свиване на цигари ще се облага като фино нарязан тютюн.
Промените в определенията на тютюневите изделия премахват условията, които позволяват на някои видове цигари или фино нарязан тютюн, да бъдат облагани с по-ниски акцизни ставки в тези държави-членки, които прилагат по-ниски ставки по отношение на пури, пурети и тютюн за пушене. В този смисъл са и измененията в директивата, които цитирах.
Предложено е, това е вътрешна политика и тя може да бъде дебатирана като инициатива на правителството, повишаване на акциза върху тютюна за пушене, който предлагаме от 100 лв. да бъде повишен на 152. С тази промяна акциза върху тютюна за пушене се изравнява с този за цигарите при средно притеглена продажна цена на дребно за периода януари – юли в размер на 4 лв. и 45 ст. за кутия. Повтарям, средно притеглена и допускане за влагане на един грам рязан тютюн в производството на една цигара. Тоест това са предпоставките за изчисленията, така че 148 лв. на 1000 къса да се сравняват със 152 лв. на килограм тютюн.
Във връзка с достигането на минималните ставки по отношение на акцизите върху горивата са предложени увеличения на акциза на бензина от 685 лв. на 710 за 1000 литра, при което България изпълнява ангажимента си за достигане на минималния акциз върху бензина за Европейския съюз. Дизел и керосин от 600 на 615 за 1000 литра, като тук сме направили график до 2013 г. по равно да се достигне до минимално изискуемите 330 евро, които са 645. Тоест 45 лв., с които се разминава настоящата по-ниска ставка са разпределени наравно в следващите три години, когато в 2013 г. България има ангажимент да постигне минималните 330 евро за 1000 литра дизел.
Смесите от безоловен бензин в който съдържанието на биоетанол е от 4 до 5 % от обема, се повишава от 664 на 688 лв. за 1000 литра, а смесите от газьол, в които съдържанието на биодизела е от 4 до 5 % от обема, предложеното повишение е от 582 на 596 лв. за 1000 литра.
Има изменения свързани с режима на опериране на лицензирани данъчни складове, като се въвежда възможност за лицензираните складодържатели да получават енергийни продукти на мястото на директни доставки изпратени от данъчен склад на територията на страната. Регламентират се отговорностите, мястото и момента на възникване на задължението за плащане на акциз при допускане и установяване на нередовност по време на движение на акцизи, стоки под режим, отложено плащане на акциз между държави- членки. Като за изпращача задължението за плащане на акциз възниква в държавата-членка, където нередовността е допусната, ако не може да се определи къде е допусната. Данъчното задължение възниква в държавата-членка на установяване и в момента на установяване. Виждате, че усилията за борба с неплащане на акциз е общоевропейска тема.
Отлага се възстановяването на платен акциз за електрическа енергия на лицензираните железопътни превозвачи и управители на железопътната инфраструктура за ползваната от тях тягова и нетягова електрическа енергия. Подобна правна възможност съществуваше и досега, но в продължение на няколко години, откакто подобна възможност съществува България все още не е изпълнила ангажимента си за нотифициране на Европейската комисия по отношение на тази по същество държавна помощ. В този смисъл е предложено отлагане действието на нормата до положително произнасяне от Европейската комисия за съвместимостта на мярката с политиката за държавните помощи.
Още една тема свързана с организацията на дейността при въвеждане на образец на бандерол. Либерализира се режима или по-скоро се дава възможност на лицензираните складодържатели в срок от три месеца преди датата на въвеждане на нов образец на бандерол да заявяват брой бандероли по действащия образец, не надвишава средно месечното количество на освободените за потребление акцизни стоки облепени с бандерол. В срок до три месеца преди влизане в сила на нов образец на бандерол да се съхраняват в данъчния склад с акцизни стоки облепени с новия и със стария, като ги разграничават по подходящ начин в материалната отчетност на данъчния склад.
В срок до три месеца от влизане в сила на новия образец на бандерола, това го казах, само че по отношение на новия, се дава право да се съхраняват в данъчен склад, акцизни стоки облепени с отменения образец на бандерола, като категорично е изискването за разграничаване в материалната отчетност, като и физически на акцизните стоки облепени с действащия акциз на бандерола. Това са по-съществените изменения, които са предложени в законопроекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Горанов.
От Националната Агенция по приходите да желаете да добавите нещо? Въпроси към вносителите? Няма въпроси.
Желания за становища?
ДОРА НЕНОВА: Само да се извиня от името на господин Димитров, че не успя да присъства на днешното заседание. Замества днес министър Найденов.
Становището на Министерство на земеделието и храните е съгласувано без бележки. Считаме за целесъобразни предложените предложения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Горанов само един въпрос. Увеличаването на акцизната ставка върху бензина може ли да бъде отложим с още една година или вече графика, който сме приели от самото начало с Европейския съюз не позволява такава маневра. Това ми е въпроса.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това което подсказват експертите е, че подобна маневреност за съжаление няма, тъй като ангажимента на Република България по отношение на този вид акцизни стоки, говоря специално за бензина, е твърд и изпратен 2006 г. преди официалното присъединяване на Република България. Ние сме предложили този график и трябва да го спазваме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Горанов. Не виждам желания за становища.
Поставям на гласуване за първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Един. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се на първо четене.
Благодаря на господин Горанов, който беше направил много добра презентация и на вносителите.

Отиваме на четвърта точка -- Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 054-01-51, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 03.06.2010 г. – за първо четене.
По тази точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма: Лъчезар Борисов и Лилия Витошка;
от Министерство на регионалното развитие и благоустройството: Мариана Тотева;
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Емил Караниколов – изпълнителен директор и Митко Симеонов.
Ако имаме готовност може да започнем колеги.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По наименованието желание за думата? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Прието е заглавието.
§ 1. Предложение от н.п. Делян Добрев, което е най-важното предложение.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Емил Радев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Михаил Миков, Петър Димитров и Анна Янева.
Комисията подкрепя по принцип предложението по буква “а” и не го подкрепя в останалата му част. Останалата му част е т. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1.
Ще го прочета, тъй като това е може би най-важният текст в закона.
В § 1, в чл. 1 се правят следните допълнения.
1. В ал. 2, т. 5 след думата “собственост” се поставя запетая и се добавя “с данъчна оценка над 10 000 лв.”
2. В ал. 4, т. 3 се създава буква “е”.
“е) предоставени за управление на или придобити от държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.”.
От Агенцията за приватизация има ли забележки, допълнения към това предложение на комисията?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Подкрепяме текста.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Оттегляме предложението по б. “б”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров оттегля предложението по б. ”б”.
Желание за изказване? Няма.
Подлагам при това положение, колеги, на гласуване предложението на Комисията за редакция на § 1.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Отиваме на § 2.
Предложение от н.п. Делян Добрев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Михаил Миков, Петър Димитров и Анна Янева. Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2. Отново ще я прочета, тъй като това са много важни текстове.
„§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения.
1. В ал. 3, т. 3, б. “д” след думата “собственост” се поставя запетая и се добавя “с данъчна оценка над 10 000 лв.”
2. Алинея 6 се изменя така:
“(6) Решение за приватизацията на имоти частна държавна собственост с данъчна оценка над 10 000 лв. се приема от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол след предложение на ръководителя на ведомството, което управлява имота или от областния управител в случаите на чл. 18, ал. 1 от Закона за държавната собственост.”.
От Агенцията за приватизация имат ли да добавят нещо към тази редакция?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Подкрепяте.
Колегите народни представители. Не виждам желания за изказвания по редакцията на § 2.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 3. Предложение от н.п. Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3.
„§ 3. В чл. 4 се правят следните допълнения:
1. В ал. 3 след думата “собственост” се добавя “с данъчна оценка от 10 000 до 500 000 лв.”
2. Създава се ал. 5:
“(5) Приватизацията на имоти частна държавна собственост с данъчна оценка над 500 000 лв. се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол след решение на Министерския съвет. С решението на Министерския съвет се определя метода и условията за приватизация на имота”.
По тази редакция на § 3 желание за думата от нашите гости или от народните представители? Няма.
Който е „за” тази редакция на § 3, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 4. Предложение от н.п. Делян Добрев.
Комисията го подкрепя.
Предложение от н.п. Емил Радев.
Работната група е подкрепила по принцип, но аз искам да ви обърна внимание за какво става въпрос и да го дебатираме това предложение.
Господин Радев предлага следното нещо: „при приватизация на имот – частна държавна собственост, от купувача се заплащат режийни разноски в размер на 2 на сто върху цената, които постъпват по бюджета на съответния областен управител по местонахождение на имота или по бюджета на министерството или ведомството, управлявало имота”.
Има следния казус колеги. Искам да ви обърна внимание. Досега в Правилника за приложение на закона имаше подобна разпоредба. Но тази разпоредба беше, че когато областният управител извършва административни разходи, те да бъдат покрити по някакъв начин. Сега сме в хипотезата, когато Агенцията приватизира основно. При това положение да имаме нови 2 % върху цената на имота, особено в криза, изглежда неразумно. И ми се иска да го дебатираме това предложение, защото само натоварва цената с нещо като форма на данък. Виждате какво се получава. Предложението е извън обхвата на промените на закона от друга страна, тоест то не е минало на първо четене. Не ми се иска да бъде прието такова предложение, което да утежнява на практика условията на приватизация с допълнителни разходи. Искам да чуя мнението на Агенцията по този повод.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Предполагам, че този текст е включен затова, тъй като задължение на областните управители е да управляват имотите. А предполага се, че те през този период преди да бъде приватизиран съответния имот са го управлявали, т.е. влагали са някакви средства в него. Считаме, че е разумно тези средства да се връщат, за да могат те да управляват и други имоти. Тоест считаме, че този текст трябва да съществува и пари трябва да влизат в бюджета на областните управители, съответно на другите ведомства, които са предложили конкретен имот за приватизация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Тотева.
МАРИЯНА ТОТЕВА: Бих искала само да кажа, че при една сделка, не знам доколко на това е обърнато внимание, но държавата е собственик и областният управител, респективно ведомство, продължава да управлява имота. И негово задължение е за една сделка да поиска и да получи скица на имота най-малкото и данъчна оценка, а всичко това също се плаща. Това са разходи. А отделно подкрепям това, което каза колегата от Агенцията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В сегашния чл. 8, ал. 6 има следния текст: “Паричните постъпления от приватизацията на имоти частна държавна собственост се внасят и отчитат в Централния бюджет по решение на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, след съгласуване с министъра на финансите, паричните постъпления или част от тях могат да бъдат приведени по бюджета на съответния компетентен орган, съгласно действащото законодателство.”.
Тоест, и в момента има режим, когато може да се стигне до съгласието, част от тези пари да останат за областния управител. Въпросът е този текст ли да оставим, той остава при всички положения, или от всяка една сделка 2 % да отиват в областната управа.
Искам да са на ясно членовете на Комисията точно какво гласуват, защото в противен случай всяка една сделка ще бъде обложена с два процента допълнително, които да отиват при областния управител.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Наистина има текст в съществуващи текстове на закона, които определят един ред по който определена част от приходите могат да бъдат връщани на областните управители. Тази процедура е изключително тромава, както вие прочетохте - решение на Министерски съвет, министъра на финансите и т.н. Тук след намаляването на прага на 10 000 данъчна оценка на имотите 2 % са 200, ако е 15 000 лв. - 300 лв., за такива средства говорим. И може би наистина ще е по-ефективно да запишем директно, че „2 % се връщат в бюджетите на областните управители”, отколкото за всеки един казус да се върви по тази тромава процедура записана в закона към момента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Каквато бъде волята на Комисията. Само си давате сметка, че тези 2 % са над продажната цена на съответния имот. Те не са в продажната цена. Аз така го разбирам. Те са над продажната цена по която се сключва сделката. Допълнително 2 процента.
Някой да желае от колегите думата? Искам да сме на ясно какво е гласувала комисията.
При това положение аз ще поставя на отделно гласуване предложението на г-н Емил Радев за тези 2 %, за да е ясна политическата воля.
Който е „за” приемането на това предложение, моля да гласува.
Десет гласа “за”.
Против? Пет. Въздържал се? Няма.
Предложението се приема.
При това положение подлагам на гласуване и редакцията на Комисията за § 4 със съответните две предложения от г-н Делян Добрев и г-н Емил Радев.
Който е „за”, моля да гласува.
Десет гласа “за”.
Против? Двама. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Предложение от н.п. Валентин Николов да се създаде нов § 5 със следното съдържание.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Господин Николов оттегли предложението си.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само мога да се обоснова. Смятам, че е правилно Агенцията да следи договорните споразумения по Закона за насърчаване на инвестициите, но мисля, че не съм направил предложението в този закон юридически. И затова ги оттеглям всичките в тази връзка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов оттегли своето предложение.
Заповядайте госпожо Янева.
АННА ЯНЕВА: Аз искам думата по тези предложения.
Доволна съм, че господин Николов оттегли предложението. Считам, че такива функции на Агенцията за приватизация не трябва да се възлагат, независимо, как да бъде подобрен текста. Защото, уважаеми колеги, какво ще контролираме, в кои договори? И аз ще дам няколко примера.
Аз съм сертифициран инвеститор по Закона за насърчаване на инвестициите, не ползвам насърчителни мерки. Какво ще контролираме в този случай? Или да кажа, че този случай е най-ясния, но следващия случай ползвам насърчителна мярка за изграждане на довеждаща инфраструктура.
Знаем, че съгласно Закона за насърчаване на инвестициите тази инфраструктура се изгражда от общините, след провеждане на обществена поръчка и те контролират изпълнението на тези проекти по изграждане на тази инфраструктура, която в почти всички случаи касае не само конкретен инвеститор и конкретния обект, който се изгражда, а и много други. Както е с ВиК системата, пътища и т.н.
Остава третата хипотеза, когато инвеститорът ползва насърчителна мярка за придобиване на терен без търг и без конкурс по пазарна цена. Това наистина трябва да се контролира и аз съм съгласна. В този случай в Закона за насърчаване на инвестициите има конкретни текстове. Защото ако приемем какъвто и да било текст, контролът да се осъществява в Агенцията за приватизация и след приватизационен контрол, аз ви гарантирам, че ние ще отблъснем инвеститорите. И питам, какво да контролираме? Ще ви дам един пример от големите проекти реализирани в София, става въпрос за бизнес парк София. Знаете кой е инвеститорът, министър Плевенлиев, който е ползвал насърчителна мярка приблизително 16 млн. лв. за изграждане на инфраструктура. Има ли го бизнес парка? Има го. И знаете ли през какви перипетии се минава и колко е сложна процедурата, за да се получи от държавата насърчителната мярка за изграждане на тази довеждаща инфраструктура.
Ако трябва да подобрим текста в Закона за насърчаване на инвестициите по отношение на контрола, аз съм съгласна. Но нека да не възлагаме несвойствени функции на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Благодаря госпожо Янева.
Господин Николов беше коректен, оттеглил е своето предложение, така че тук проблем нямаме.
Предложение от н.п. Михаил Миков, Петър Димитров и Анна Янева. Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от н.п Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението по т. 2, б. “б”, относно създаването на т. 9 и т. 10.
Комисията предлага да се създаде нов § 5. Аз ще го прочета, тъй като е нов параграф.
§ 5. В чл. 22 б, ал. 4 се създават т. 9 и 10;
“т. 9 може да предявява искове за реално изпълнение на неизпълнени парични или имащи парично изражение задължения, поети с приватизационните договори, за които в приватизационните договори не са предвидени неустойки или обезщетения в случай на неизпълнението им;
т. 10 може да предявява искове, свързани с или произтичащи от сключени приватизационни договори или от договори за доверителни сметки, банкови гаранции или други документи по сделките, както и може да бъде ответник по такива искове пред съд или арбитраж”.
Господин Николов желаете ли думата за неподкрепената част от вашето предложение?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз както казах и преди във връзка със Закона за насърчаване на инвестициите оттеглям всички точки, които са в тази връзка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Оттегляте всички точки, които не са подкрепени от работната група.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Настоявам за 9-та и 10-та.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, разбира се.
Господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Прието е по принцип предложението, само ме смущава добавката на думата “може”. Тоест може и да не може. От какво зависи. Някой не си плаща и ние вместо да го вменим в задължение на Агенцията за приватизация, ние казваме може да предявиш иск, но ако подходи както трябва може и да не предявиш. На мен не ми е ясно, защо тази добронамереност към личната воля на служителите в Агенцията?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е логичен въпрос и моля Агенцията да отговори защо няма ултимативен характер текста.
На стр. 6 Комисията предлага да се създаде нов § 5. И въпросът е т. 9 на новия § 5 и точки 9 и 10, защо започват с “може”, а не направо “предявява искове” и т.н. Текстът “може” означава, че някой път може да предяви иск, друг път може да не предяви иск. Чисто юридически ви питаме, казано ултимативно, ясно, а е дадена просто възможност.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Съгласно Закона за задълженията и договорите има две възможности - едната е да се иска реално изпълнение на договора, а другата да се иска плащане на съответната неустойка. В хипотезите в които няма предвидена неустойка ние ще искаме реалното изпълнение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси има ли на народни представители по тези текстове?
Господин Николов оттегли всички свои текстове, които не са подкрепени.
При това положение колеги, ви предлагам на гласуване текста на новия § 5, както ви го прочетох.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Няма.
Текстът е приет.
Предложение от н.п. Михаил Миков, Петър Димитров и Анна Янева.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от н.п. Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Понеже е отново за нов параграф, колеги, аз ще го прочета.
Комисията предлага да се създаде нов § 6.
§ 6. В глава шеста се създава чл. 32в:
“Чл.32в. Не могат да се намаляват поради прекомерност неустойките, дължими по приватизационни договори, включително и по сключените по реда на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия”.
Желае ли някой думата? Няма.
Подлагам на гласуване новия § 6.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 5 по вносител.
Има предложение от н.п. Делян Добрев.
Комисията не подкрепя предложението относно т. 1, б. “а” и го подкрепя по принцип в останалата му част.
Предложение от н.п. Михаил Миков, Петър Димитров и Анна Янева.
Комисията не подкрепя предложението по б. “а” и го подкрепя по принцип в останалата му част.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, който става § 7 и предлага следната редакция. Виждате я колеги пред вас.
Господин Димитров, желаете ли да аргументирате неподкрепената част от вашето предложение?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тук по-скоро искам да чуя обратното становище, в чий интерес е това? Тъй като знаем, че има имоти със символична оценка и в същото време пазарната им оценка е забрави. Защо не искаме да отчетем по-голямата? Коя е пречката? Искам да чуя аргументите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Агенцията за приватизация кой ще отговори на този въпрос.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: От Агенцията за приватизация считаме, че трябва да има един точен и ясен критерий и това да е данъчна оценка. Тъй като не би следвало да обременяваме една процедура и с двата вида оценка. Тоест, и данъчна, и пазарна оценка да се прави от областните управители. Знаете, ние имаме подзаконови нормативни актове въз основа на които имаме и процедура за изготвяне на такива оценки. И те са задължителни. Но като текст, считаме че е по-коректно да остане само данъчна оценка, за да не се получава колизия. В кой случай да преценяваме дали е данъчна, и в кой случай да преценяваме дали е пазарна.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Понеже тези имоти са в малките населени места има ли в тези малки населени места, където сделките са рядкост, има ли възможност за изчисляване на пазарна оценка. Защото тази пазарна оценка трябва да се базира на сключени сделки в даденото населено място с подобни имоти. Най-вероятно това няма да може да бъде направено.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Ние имаме процедури по които се изготвят пазарните оценки. Винаги може да възложим такава и винаги ще ни бъде изготвена. Въпросът е, че тук трябва да преценим и дали разходите, които ще направим за тези оценки са абсолютно целесъобразни предвид на имота, който се продава.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колко струва една такава пазарна оценка?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: В момента не мога да кажа. Това зависи от самия имот, който продаваме като квадратура, като отреждане, какво е застрояването и дали евентуално е застроен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Желание на други народни представители да вземат отношение по тази тема? Няма.
Подлагам на гласуване буква “а” от предложението на н.п. Михаил Миков, Петър Димитров и Анна Янева, което не е подкрепено от комисията.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 2 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 12.
Не се приема.
Господин Добрев оттегля неподкрепената част от своето предложение.
При това положение колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5, който става § 7 с подкрепените предложения заедно.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Отиваме на Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Заповядайте. Госпожа Йорданова от Правния отдел.
ИВА ЙОРДАНОВА: Тъй като господин Николов си оттегли текстовете свързани с насърчаване на инвестициите. Текстовете са приети в доклада на Комисията по правни въпроси на второ четене. Така че те ще влезнат в измененията на Закона за държавната собственост. И само трябва да прецените последния § 7, дали ще го приемете, както сме го предложили да отпадне. Ако отпадне и той няма да има нужда от заключителни разпоредби.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Понеже аз съм вносител заедно с група народни представители на § 6 и 7 и наистина текстовете от § 6 вече са в Закона за държавна собственост, който ще бъде гласуван утре на второ четене, отпада необходимостта те да бъдат тук. Така че оттеглям предложението по § 6, както и оттеглям предложението по § 7.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За яснота колеги, нека още веднъж господин Николов да потвърди за протокола, че оттегля своите предложения.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Потвърждавам оттеглянето на моите предложения във връзка с изменение на Закона за насърчаване на инвестициите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: При това положение остава виждам предложение само на Михаил Миков, Петър Димитров и Анна Янева, но то е за отпадане на § 7, така че няма проблем.
При това положение колеги, нека да гласуваме, че няма да има Преходни и заключителни разпоредби, както са предложени.
ИВА ЙОРДАНОВА: Той е депутат, но е вносител на законопроекта. Той е приет на първо гласуване и може да го оттегли само до започване на първото гласуване. Вече сме на етап второ гласуване. Текстът може ли да го оттегли? Той е текст по вносител вече. По-скоро трябва да се гласува може би неподкрепен. Защото той е вече в основния корпус на законопроекта, който го гласуваме на второ четене.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако имате някакви колебания по-добре да го гласуваме, отколкото да пуснем процедурата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тогава колеги да ги гласуваме текстовете.
Започваме от заглавието госпожо Йорданова.
Предложенията на господин Николов бяха оттеглени. При това положение гласуваме § 6 и § 7 по вносител с предложения да не бъдат подкрепени. Народните представители, които са съгласни с отпадането на тези параграфи, моля да гласуват.
Работната група предлага не подкрепа на § 6 и § 7.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Госпожо Йорданова, така въпросът решен ли е окончателно? Добре.
При това положението предложението на народните представители Михаил Миков, Петър Димитров и Анна Янева няма смисъл да бъде гласувано, тъй като е в същата насока.
Въпросът е решен.
Благодаря на госпожа Йорданова.

В точка Разни.
Другата седмица в сряда Ви предлагам да разглеждаме бюджета заедно с Бюджетна комисия. Това е предложение на Бюджетна комисия. А в четвъртък да продължим с подземните богатства, където има много спорни текстове. Така че ви моля всички да присъствате, за да може да се чуят максимално становища.
Освен това ви предлагам когато имаме готовност да ви кажем дата за изслушване на електроразпределителните дружества. Засега датата е 10 ноември. Да видим тяхната готовност за зимния сезон. Да не се окаже, че това което се случи и по морето това лято ще се случи и в някои големи градове зимата при пренатоварване на енергийните мрежи. Ако 10 ноември е добра дата, дайте индикации. Не виждам засега отрицателни реакции от ваша страна.
В точка разни това имах да ви кажа.
Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, какво ще гледаме следващата сряда, бихте ли повторили.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В сряда съвместно заседание на Бюджетна и Икономическа комисия, която ще гледа бюджета. Отделно ще помолим от Министерство на икономиката да представят бюджета на икономиката. Знаете има две отделни гласувания.
ИВАН ИВАНОВ: Аз имах предвид, че възниква определен проблем около Брикел. За мен е особено важно да чуя собственика на Брикел от 2004 насам, шест години, господин Христо Ковачки какви дейности е извършил, за да отговори на изискванията на договора за присъединяване на България към Европейския съюз, съгласно който договор той трябваше да приведе в съответствие с изискванията за опазване на околната среда тази мощност. На заседанието би трябвало да присъства един от висшите представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Министерство на околната среда и водите, защото те издават комплексните разрешителни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги по принцип въпроса е резонен. Това ще бъде една от драмите в държавата. Колеги, ние не може да останем безучастни. Аз ви предлагам следното нещо. Да постъпим по следния начин. Нека секретариата да проведе разговор с ръководството на Брикел. Да видим дали са готови да дойдат тук и да отговарят на нашите въпроси. И затова ще ви информирам следващата седмица дали има такава готовност. Ако има такава готовност ще обявим дата, вероятно след ЕРП-тата да проведем това изслушване. Има ли съгласие така?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз тук ще подкрепя г-жа Нона Караджова и предлагам да не си губим времето. Не е поет такъв ангажимент. В договора за присъединяване изрично е записано затварянето. Там има лимит. Той го е навъртял лимита през тези години, с което е изчерпал всички резерви. Това е същият казус да се съберем и да скърбим за І до ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”.
ИВАН ИВАНОВ: Аз зная текста, който е в договора за присъединяване. Но заедно с това господин Ковачки, който в момента не предявява никакви изявления трябва ясно да заяви, защо не е направил инвестиции, които да спасят работна ръка в размер над 1200 работници. А не съвсем инсценирано да се провеждат митинги срещу Министерството на околната среда и водите и министъра Нона Караджова. Ние сме комисия, която трябва да реагираме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви предлагам колеги, да проведем консултации дали ръководството на Брикел са склонни да дойдат и ако са склони да дойдат е по-добре да бъде направено едно такова изслушване, макар и кратко, тъй като г-н Петър Димитров е прав, че въпросът е за съжаление затворен. Но за да не се повтарят такива случаи е добре всички народни представители да бъдат информирани каква е ситуацията, какви са последствията и да не бъде манипулирано обществото. Затова нека да проведем консултации.
Господин Добрев заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз предлагам да отложим решението дали да извикаме или да не извикаме представители на Брикел и на Министерство на околната среда, докато наистина проведем консултации, защо ние трябва да видим дали Министерство на околната среда, аз смятам това за подходяща идея при положение, че казус няма. Наистина е изчерпан разрешения лимит от 20 000 часа. Така че нека да обмислим тази идея и да я гласуваме следващия път.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз предлагам за четвъртък ръководството на Комисията да направи консултации с народните представители, тъй като повечето имат друга комисия. Ако ще го проваляме, да не си губим времето.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще има заседание в четвъртък, така че Ви моля другата комисия, съмнявам се, че ще бъде толкова важна.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз съм зает в четвъртък и не мога да участвам. Важно е да не насрочваме заседания, които няма да проведем. Един съвсем прагматичен въпрос, да не дърпаме дявола за опашката да идва пред Парламента.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз абсолютно съм съгласен с господин Димитров, но примерно, ако решавате да се разровим в този проблем би било интересно да видим, в Агенцията за приватизация, защо са приватизирали без да има в договора такава клауза, че трябва да се изгради. Много ми е странно това. И ако ще се ровим, двама, трима човека да се излъчат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, това ми харесва като подход. По-скоро да излъчим една група, която да докладва на Комисията, какви са подписаните договори, как стоят нещата и дали има някаква възможност. Предлагам ви вас като един член на групата. Има ли друг желаещи? Господин Недялко Недялков и г-н Иван Иванов. Агенцията ще трябва служебно да ви предостави всички необходими данни. Господин Димитров, вие интерес проявявате ли?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Влизаме там, където не ни е работа. Това предполагаше много голяма инвестиция за модернизация, не само за сероочистките. Купувачът не е поел такъв ангажимент. Това са си негови пари и казва, че той сероочистки няма да прави. И на тази база в договора е заложено затварянето. Това е частна собственост. Ако искате да питаме главния прокурор или който искате, не можеш да му кажеш: “Ти защо не си инвестирал.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз смятам, че тримата народни представители, които проявиха желание нека да се разровят в случая - господин Николов, господин Недялков и господин Иванов и най-малкото ще бъдем по-добре информирани за детайлите.

В точка разни има ли други? Няма.
Колеги, имаме писмо от Министерския съвет от господин Борисов, което казва следното нещо.
„Уважаема госпожо Цачева,
Изпращам на вашето внимание решение № 752 на Министерския съвет от 2010 г. за оттегляне проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен за разглеждане от Народното събрание”.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, за да не става объркване искам да поясня, че това е другото предложение по същия закон, което включваше промени в забранителния списък към същия закон. Така че това което гласувахме днес и това, което е оттеглено от Министерския съвет са две различни неща.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Мисля, че стана ясно. Става въпрос за забранителния списък, който беше предложен. Вярвам, че той ще бъде променен и внесен отново в друг вид в Народното събрание.
Мисля, че изчерпахме точка разни, колеги.
Успешна парламентарна седмица на всички!
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.15 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:

Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
(54 133)