1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 – за първо четене
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронниуя документ и електронния подпис, № 002-01-91, внесен от Министерски съвет на 12 октомври 2010 г. – за първо четене
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 – за първо четене.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2010 – второ четене.
5. Разни

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 43


На 27 октомври 2010 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 002-01-91, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г. – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 – за първо четене.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2010 – второ четене.
5. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14,10 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, присъстват 14 народни представители. Откривам заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Имаме необходимия кворум и можем да започнем заседанието.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 002-01-91, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г. – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 – за първо четене.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2010 – второ четене (продължение от предишното заседание).
5. Разни.
Колеги, по така предложения дневен ред има ли желания за допълнения. Няма.
Подлагам го на гласуване. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.

Започваме с точка първа от дневния ред -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 – за първо четене.
По първа точка наши гости са:
от Министерство на финансите -- Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” и Цветанка Михайлова – началник отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”;
от Комисия за финансов надзор -- Валентина Стефанова – началник на отдел „Методология на финансовия надзор” и Анна Андонова – главен експерт юрист в отдел „Юрисконсулти. Нормативна уредба”.
от Българска народна банка -- Димитър Костов – подуправител, Нина Стоянова – главен юрисконсулт.
Кой от вносителите ще представи законопроекта?
МИЛЕНА БОЙКОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, Съвсем накратко бихме искали да представим основните акценти в Закона за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи. Преди всичко изменението е продиктувано от необходимост за хармонизиране на българското законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на регулацията на финансовите пазари, като предвижданите изменения са съсредоточени в следните области.
Транспониране на приети изменения в директивите относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа. На практика се установява режим, който цели да се гарантира окончателността на нарежданията за превод, изпълнимост на обезпеченията по отношение националните и чуждестранни участници в сетълмента в платежните системи и в системите, разбира се, за сетълмент на ценни книжа. С цел адаптиране към последните развития на финансовите пазари се въвеждат и понятия като „оперативно съвместими системи” и „системни оператори” и се прецизира отговорността на системните оператори.
С представения законопроект се изменя и Законът за договорите за финансово обезпечение, което се налага преди всичко, поради изменението на директивите относно финансовите обезпечения и в частност по отношение на свързаните системи и вземанията по кредитите. Европейската централна банка въведе вземанията по кредитите, като допустим вид обезпечения за кредитни операции на еко- системите, считано от 1 януари 2007 г.. С тези изменения в закона се предвижда разширяването на приложното поле на директивата чрез включването на вземанията по този вид кредити във финансовото обезпечение за всички държави- членки.
Третият акцент, който е инкорпориран в предлагания проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи касае директивите относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари. Измененията са продиктувани от възникването на нови предплатени електронни платежни продукти и имат за цел, преди всичко да създадат една ясна правна рамка по отношение на дейността на издателите на електронни пари и същевременно осигуряват на адекватно равнище потенциалния надзор спрямо тази дейност.
Четвъртият акцент на който искам да спра вашето внимание е по отношение промените в Закона за гарантиране на влоговете в банките, което е изключително важен въпрос, и е свързан с увеличаване на гарантирания размер на депозитите. Продиктувано от изменение в директивата относно схемата за гарантиране на депозитите. Съгласно тези изменения в срок до края на месец декември тази година, държавите-членки трябва да въведат един фиксиран гарантиран размер на депозитите от 100 000 евро. И в изпълнение на това изискване проектът предвижда размерът на гарантираните депозити да бъде ограничен в размер на 196 000 лв. Целта е ясна. Цели се да се избегнат пазарни нарушения поради прехвърляне на депозити от държави-членки с по-малък размер на гаранцията в държави- членки с по-висока защита на депозитите, като чрез въведения еднакъв размер на гаранцията ще се осигурят равни условия в рамките на вътрешния пазар на Европейския съюз.
И разбира се на последно място са предвидени изменения в Закона за държавния дълг наложени преди всичко от необходимостта от прецизиране на разпоредбите относно регистрите водени от позитарите на държавни ценни книжа и изискванията за доказване на собственост.
В заключение, като благодаря за вниманието, предвиденият в проекта срок за влизане в сила на Закона за изменение и допълнение е 30 юни 2011 г. с изключение на разпоредбите, които въвежда Директива 110 от 2009 г., за които са предвидени да влезнат в сила от 30 април 2011 г. и разпоредбите, които въвежда директивата за гарантиране на депозитите, за които е предвидено да влезнат в сила, считано от 31 декември 2010 г.
Като още един път благодаря за вниманието и ако ми позволите, подуправителят на БНБ също би могъл да направи по негова преценка допълнение на изложеното представяне на проекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Костов, кажете имате ли забележки по законопроекта?
ДИМИТЪР КОСТОВ: Не.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Колеги, народни представители, имате възможност за въпроси към вносителите. Желания за изказвания? Няма.
Колеги, при това положение явно вносителите бяха пределно ясни. И законопроектът е както разбирам синхронизиран с европейски практики.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 – за първо четене. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 21 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря на нашите гости.

Отиваме към точка втора от дневния ред -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 002-01-91, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г. – за първо четене.
По втора точка наш гост е г-н Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Той ще представи законопроекта.
Заповядайте да представите най-важните акценти в законопроекта.
ПЪРВАН РУСИНОВ: Благодаря господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, с проекта за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, който сега ще представя, съм се опитал да групирам основните изменения в три основни насоки.
Ясно е, че цялото изменение е насочено към привеждане на закона в пълно съответствие с директивата за електронния подпис, като също сме се опитали и считам, че сме постигнали и съответствие с някои разпоредби на регламента за акредитация и надзор на пазара.
Да започнем с основните промени по линия на имплементиране на тези европейски документи. Първо премахнат е режимът на универсалния електронен подпис. Това е един порочен, мога да кажа, режим и като практика в Европейския съюз не съществува никъде. Основно изискване на директивата е започването на дейност и предоставяне на услуги от доставчици, на удостоверителни услуги да се извършва без необходимостта от предварително даване на съгласие или каквито и да било ограничения пред тях. Улеснява се свободното движение на стоки и услуги в този сегмент на сектора. Направили сме редакция, с която в удостоверенията за електронен подпис вече не би трябвало да се въвеждат нестандартни атрибути и по този начин да бъде ограничаване възможността за трансгранично признаване на удостоверенията за електронен подпис. По линия на европейския регламент за акредитация и надзора на пазара е уредено, че тази акредитация в България вече ще се извършва от Българската служба за акредитация, като по този начин спазваме изискването на директивата всяка държава да определи национален орган, който да извършва тази дейност.
Като втора група промени бих могъл да откроя тези с които се облекчава дейността на доставчиците на удостоверителни услуги. Първо се намалява административната тежест върху бизнеса, защото се премахва регистрационният режим за започване на дейност и се заменя с уведомителен. Доставчиците им се създава вече съвсем ясно правно основание да присъединяват своите системи към интеграционната платформа на електронното управление и към всички централни системи на електронното управление, като те биват признати за лица осъществяващи публични функции, каквито те де факто са. До момента това се извличаше по тълкувателен път.
Въвежда се възможност да избират начина за обезпечаване на дейността си. Тук вече е дадена възможността за избор, така както е в директивата. Въвежда се и режима за удостоверителната услуга за време. До момента такъв регламент липсваше. Защитени са и интересите на потребителите.
Първо, с горните изменения, основни акценти които подчертах, считаме, че ще се засили конкуренцията на този пазар. А това е и предпоставка за постепенно падане на цените на тези услуги. Потребителят получава по-добра защита от недобросъвестно поведение на насрещната страна в електронния документооборот. Тук в съответствие с добрите европейски практики законна препоръка УНСИТРАЛ сме обърнали тежестта. До момента се предвиждаше, че получателят на едно електронно изявление трябва да потвърди задължително неговото получаване, за да може да се докаже, че той го е получил. Сами разбирате, че това дава възможност за злоупотреба от недобросъвестно получаваща страна с това нейно право и затова сме обърнали правилото. В момента в който изявлението постъпи в неговата система и тази, която той е указал се счита, че то е получено.
Въвежда се и по-висок размер на някои глоби за доставчиците като превантивна мярка. Това е свързано и с преминаването към уведомителен режим, доколкото няма да има предварителен контрол преди започване на дейността върху доставчиците. Считаме, че това е една добра мярка, която да дисциплинира новите доставчици, тези които тепърва ще влезнат на пазара и донякъде да ги равнопостави с тези, които вече се на пазара.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря за представянето.
Колеги, въпроси към вносителя? Няма.
Желания за изказвания по тази тема?
Аз смятам, че колегите се готвят за четвърта точка активно.
Колеги, поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 002-01-91, внесен от Министерски съвет на 12 октомври 2010 г. – за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 21 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря на господин Русинов.

Трета точка от дневния ред -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 – за първо четене.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Евгени Ангелов – заместник-министър, Емил Алексиев – началник отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите” и Цвета Караилиева – младши експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”;
от Комисия за защита на потребителите -- Огнян Варадинов – член на Комисията.
Аз ви предлагам да започнем. Господин Ангелов ще дойде вероятно всеки момент от другата комисия.
Господин Алексиев е достатъчно компетентен да представи законопроекта.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Благодаря господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите цели главно да въведе в българското законодателство изискването на Директива 122 от 2008 г., най-общо казано за договорите за timeshare. Става въпрос за договори за разпределено във времето ползване на собственост, договори за дългосрочни и ваканционни продукти, договори за препродажба и договори за отмяна на такива ваканционни продукти и договори за timeshare.
Както виждаме предмет на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителите са четири вида договори. Договори за timeshare, договори за дългосрочни ваканционни продукти, договори за препродажба на разпределено във времето право на ползване на собственост.
Разпоредбите на проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за потребителите разширяват обхвата на посочените по-горе договори и подобряват прозрачността за потребителите чрез въвеждането на подробни изисквания към рекламата, към предоговорната и договорна информация за съответния вид договор, за упражняване правото на отказ и забрана за извършване на авансово плащане. Разпоредбите на законопроекта ще се прилагат в отношения между потребители и търговци. Преди сключването на някои от четирите вида договори търговецът трябва да предостави на потребителя задължителна предоговорна информация, която е специфична за всеки един от четирите вида договори. За целта са въведени четири стандартни формуляра за предоставяне на предоговорена информация, всеки един от тях отговарящ на специфичните особености на договора, за който се отнася.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите се въвежда изискването потребителят да бъде уведомен за всяка промяна в съдържанието на предоставената му предоговорна информация преди сключването на договора. Предоговорната информация се предоставя на потребителя безвъзмездно по ясен и разбираем начин на хартиен или на друг лесно достъпен за потребителя траен носител.
Нов елемент в уредбата на договорите, въпросните четири договора, е изискването, съгласно което предоговорната информация и информацията съдържаща се в съответния договор, да се предостави по избор на потребителя на езика или на един от езиците на държавата-членка на Европейския съюз, в която пребивава потребителят.
Потребителят, съгласно разпоредбите на закона ще има право да се откаже от договора за timeshare, договора за дългосрочни ваканционни продукти, за препродажба и за замяна, в срок от 14 календарни дни. Понастоящем уредбата на Закона за потребителите предоставя право на отказ на потребителя в срок от 10 дни.
Друг нов момент в уредбата на четирите вида договори е забраната за извършване на авансово плащане. Търговецът няма да има право да изисква и да получава от потребителя под каквато и да е форма авансово плащане, предоставяне на гаранции, блокиране на пари по сметка от страна на потребителя.
Също така въвежда се изискването страницата или страниците на договора съдържащи клаузи относно наличието на право на отказ, начин на упражняването му и забраната на авансово плащане в периода, през който потребителят може да се откаже от договора, да се подписва отделно от потребителя.
Законопроектът предоставя възможност на потребителите да упражнят правата си по договора за timeshare, за дългосрочни ваканционни продукти, за препродажба и за замяна и по съдебен ред или чрез извънсъдебни способи за решаване на потребителски спорове.
Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Алексиев.
Господин Ангелов да добавите нещо или е ясна презентацията.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Няма какво да добавя. Извинявайте за забавянето. Бях в съседната зала.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Зная, че сте бил в друга комисия и аз уведомих колегите.
От Комисията за защита на потребителите имате ли несъгласие, има ли спорни и обезпокоителни моменти?
ОГНЯН ВАРАДИНОВ: Две точки бих желал да отбележа. Първо по отношение на промените предлагани в § 2, именно изменение на чл. 51 от Закона за защита на потребителите, които касаят възможността при условията на дистанционна търговия, да се предлагат лекарствени продукти. Тази промяна разбира се е необходима, с оглед на практиката на съда на Европейските общности, но тя влиза в известна колизия с изискванията на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, където в чл. 218 изрично е записано, че лекарствени продукти следва да бъдат предлагани единствено в аптеки и дрогерии. Тоест, ако този текст трябва да бъде ефективно прилаган на практика би следвало в Преходни и заключителни разпоредби да се измени съответно чл. 218 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, тъй като двата текста влизат в директна колизия един с друг.
Другото нещо е по § 12, с който се предлага допълнение на чл. 148 касаещ компетенциите на Комисията за защита на потребителите при установяване на неравноправни клаузи в договорите. А именно по наше мнение не е съвсем ясно, но оставам с впечатление, че се въвежда задължение за Комисията да завежда колективни искове в случаите на установяване на равноправни клаузи в договорите. Подход, който считам за неразумен дотолкова, доколкото колективният иск е средство, което е много ефикасно в случаите, когато имате търговец, който разчита на публичния си имидж и стабилни договори. Безкрайно неефикасно е, когато търговецът по една или друга причина не се интересува от публичния си имидж или твърде често изменя договорните условия.
От тази гледна точка считам, че сега съществуващата уредба, която дава право на Комисията по преценка да завежда такива искове е по-удачна от гледна точка на ефикасността на функциониране на ведомството, а и от гледна точка на разходването на държавни средства. Тъй като колективните искове са доста скъпи предвид на изискванията за оповестяване на заведения иск чрез медии, които в практиката възлизат на няколко хиляди лева, по начина по който досега съдилищата третират този въпрос.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля за вашите писмени предложения през Секретариата до всички депутати. Това е най-удачният начин за корекция между първо и второ четене, след като въпроса не е изчистен предварително, както колеги повдигнаха темата.
Желание за изказвания от народните представители?
Господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз се извинявам, но доколкото знам Комисията за защита на потребителите има връзка с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. И някак си ми се вижда не особено нормално внесен законопроект, минал през Министерския съвет, представителите на Комисията да ми казват някакви особени мнения. Може би са прави, може би не са прави, но не се чувствам подготвен в момента да взема страна по въпроса. Според мен, логично е и господин Ангелов, и господин Министъра да се заинтересуват от тази работа и да ни дадат някакво виждане по въпроса. Всички сме чували за защита на потребителите, някои повече, други по-малко, но ние тук да се правим на експерти, малко ми се струва не много коректно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ангелов, желаете ли да вземете отношение?
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Разбира се, това е така и ще бъде изяснено между двата органа. Тук не става въпрос за противоречие, а се изказва едно мнение, което ние сме дискутирали и преди това и то със сигурност ще бъде изчистено в следващите няколко дни. Така че няма да има дебат в Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не пречи от страна на Комисията за защита на потребителите, каквито писмени предложения има да ги отправите и към министерството и към депутатите. Аз така бих постъпил на ваше място.
Желание за думата от страна на други народни представители? Няма.
Желание за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване за първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010, който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Законопроектът е приет.
Господин Ангелов, моля ви да останете, тъй като министърът на икономиката и неговият заместник пътуват за следващата точка към комисията. Докато дойдат те Вие ще бъдете нашето лице за отговори на неудобни въпроси.
Затова Ви моля да не си тръгвате.

По четвърта точка -- Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2010 г., която е обект на особен интерес от страна на Комисията и от страна на гражданското общество.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- очакваме министъра на икономиката и Марий Косев – заместник-министър; Диана Янева – директор на дирекция „Природни ресурси и концесии” и Цветан Цветков – началник отдел в дирекция „Природни ресурси и концесии”;
от Министерство на регионалното развитие и благоустройството -- Мирослава Владимирова – началник отдел „Подземни богатства” в дирекция „Концесии”;
от Министерство на околната среда и водите -- Юлия Македончева – началник отдел „Земни недра и баланс на запасите”;
от Министерски съвет -- Георги Йончев – началник отдел „Инвестиции и концесии” в дирекция „Икономическа и социална политика” и Мариета Немска;
от Национално сдружение на общините -- Благой Станчев – парламентарен секретар и Иван Аспарухов – кмет на Мездра;
от Минно-геоложката камара -- Лъчезар Цоцорков – председател на УС, Иван Андреев – изпълнителен директор на Камарата, Лушка Паланкалиева и Любомир Вълков;
от КРИБ -- Евгени Иванов – изпълнителен директор на КРИБ и Румяна Георгиева;
от Българската асоциация на производителите на инертни материали -- Красимир Фотев – генерален секретар и Живка Ковачева.
Моля, от Министерство на икономиката да индикирате колко близко до нас са официалните гости, които очакваме. Чувам, че по § 53 има конкретно предложение, което ще направи министърът и трябва да го изчакаме.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Аз все пак Ви предлагам и министърът и заместник-министърът да са тук, защото това са важни точки. Те са на път и ще са тук всеки момент.
Има ли нещо друго, което може да се разгледа преди това?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ще информирам през това време народните представители, че утре ни очаква едно любопитно извънредно заседание, което в повече от 100- годишната история на Парламента не са заседавали четири комисии заедно и това ще е интересен прецедент. Заседание съвместно с Комисията за бюджет и финанси, Комисията по труда и социалната политика и Комисия по здравеопазване.
Колеги, утре 28 октомври 2010 г. от 14.30 часа в зала „Изток” имаме съвместно заседание. Всяка от тези комисии ще има отделно гласуване на бюджета. Всяка комисия от тези четири комисии ще има отделно гласуване на Закона за бюджета. Моля ви за присъствие, участие в дебата и да останете накрая за гласуването, тези които от вас смятат, че желаят да участват в това гласуване.
Ние ще поканим чрез господин Ангелов, като дойде министъра и чрез него, да бъде представен бюджета на Министерство на икономиката утре и съответно ако има проблеми да бъдат представени пред народните представители. Ако има очаквания за подкрепа от наша страна по дадени въпроси, те също да бъдат ясно заявени.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тъй като всяко заседание започва с гласуване на дневен ред, кой е взел решението за утрешното заседание и каква е ролята на нашата комисия. Тъй като сами разбирате, че четири комисии са точно половината парламент с три бюджета. Това е безпрецедентно. То е формално. Не знам защо се прави така. Така че това е непосилна задача. Но въпросът е, кой е взел решението? Тъй като днес получаваме информация за утрешния дневен ред, а не ни пита никой съгласни ли сме или не. В пленарна зала беше поставен въпроса, че това е безпрецедентно. То е безсмислено. Аз незнам дали ще участваме в това заседание или няма, но явно, че нещата се претупват. По какви причини, сигурно някой трябва да обясни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Поканата господин Димитров дойде от госпожа Менда Стоянова, която е водещата комисия. Аз изразих своето безпокойство, че четири комисии, които са общо към 100 народни представители трудно могат да водят дебат по същество. Затова по тази причина не се е случвало в досегашните години на парламентарната практика в България. Но водещата комисия е взела това решение. Няма как да не го спазим. Вече е въпрос на воля на всеки един народен представител как ще реагира, доколко ще участва.
Но пак Ви предупреждавам, накрая ще има гласуване на всяка отделна комисия, така че ви моля да имаме кворум.
Заповядайте господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Водещата комисия не е вземала такова решение. Тя няма как да вземе решение, което касае три други комисии, да ги свика на заседание заедно със себе си. Това е абсурд.
Вярно е, че практика в Народното събрание, представянето на бюджета и първата дискусия за бюджета да се прави съвместно от Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическа политика и каквото е допълнително написано за нейната работа. Няма такъв регламент, който да изисква подобно нещо и си е напълно в правото на нашата комисия да каже, че ние сме против това претупване.
Как се свиква така? Водещата комисия взела решение. Как го е взела това решение? Аз не съм присъствал на такова решение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие сте заместник-председател на Комисията господин Овчаров. Единственото, което мога да направя аз е да кажа своето мнение, че дебат по същество трудно може да бъде воден в такъв формат, което съм го казал.
Господин Иванов желаеше думата.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, има и още едно голямо неудобство. Фактически сряда след обяд и четвъртък след обяд са дните в които заседават всичките 16 или 18 комисии. При това положение от тези 100 депутати поне половината, а може би и повече трябва едновременно да участват и в заседание на друга комисия, като всички останали комисии се намират в другата сграда.
Аз специално от 14.30 часа утре имам Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения и ще обсъждаме бюджета на Министерство на транспорта. Аз съм и в ръководството на Комисията и не мога да отсъствам. Освен това събирането на четири ключови комисии на общо заседание, това почти ще представлява един дебат, който е по- скоро достоен за пленарната зала, отколкото събиране на половината от народните представители.
Не е упрек към вас господин Председателю. По-скоро е упрек към този, който е дал тази идея.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРНОВ: Колеги, това не е добър опит. Надявам се да не се повтарят повече такива случаи, защото наистина важното е да се чуят максимално много мнения, максимално много аргументи и максимално много идеи, което няма да се позволи в един такъв формат. Съжалявам, че се стигна до такава ситуация.
Аз лично не съм доволен, защото за мен дебатът е важно да произведе идеи, как бюджета да бъде по-добър и как реформите да вървят по-добре. В един такъв формат много трудно могат да се случат нещата.
Добре дошъл на министър Трайков.
Господин Ангелов, ако нямате спешни ангажименти и Вие може да останете, разбира се.
Господин Косев заповядайте и вие.
Колеги, последният път на предишно наше заседание сме гласували до 52-ри параграф включително и сега сме на 53-ти параграф. За който разбирам, че Министерство на икономиката има редакция да предложи на Комисията.
ТРАЙКО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, сега като погледнах текста, мисля че го минахме миналия път. Това беше за трите години.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Параграф 53 господин министър, възможно е да е бил обсъден, но не е гласуван.
Тоест, обсъждан е текста, господин Трайков, но не е гласуван. А като не е гласуван трябва да бъде обсъден отново и да бъде гласуван. Така че заповядайте.
По § 53 Министерство на икономиката има ли редакционно предложение?
ДИАНА ЯНЕВА: Едно уточнение има само да направим, че междувременно Министерски съвет прие Наредба за конкурсите и в тази наредба е записано, че наддавателната стъпка при търговете не е еднократно концесионно плащане, а е минимално концесионно плащане. В този смисъл е хубаво законът да е в съответствие с наредбата и така би било по-изгодно за държавата по принцип.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Процедурно трябва да има народен представител, който да направи това предложение, за да може да приемем редакцията.
ИВАН ИВАНОВ: В такива случаи се счита, че се приема текста на вносителя по принцип и комисията излиза с редакционно променено предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За да бъдем чисти от процедурна гледна точка, господин Добрев като представител може да го предложи.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз правя предложението, което току що бе направено от страна на Министерството.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В § 53, ако разбрах добре Министерство на икономиката, енергетиката и туризма думата “еднократното” се заменя с “минималното”.
Има ли желания за изказвания по това предложение? Няма.
Предлагам Ви на гласуване § 53 по вносител с направеното предложение от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма подкрепено от депутати.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
§ 54. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54. Желание за изказване или въпроси по § 54? Няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя. Подлагам го на гласуване.
Който е „за” § 54 по вносител, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
§ 55. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55. Въпроси? Няма.
Подлагам го на гласуване по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
§ 56. Комисията подкрепя текста на вносителя. Желание за изказване или въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване § 56 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
§ 57. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57.
Желание за изказване или въпрос? Няма.
Подлагам на гласуване § 57 с направената редакция от страна на Комисията.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
§ 58. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58.
Желания за въпрос или изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 58 по вносител.
Който е „за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
§ 59. Подкрепя се по вносител.
Желания за въпрос или изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 59, както е предложен от вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Петима - въздържали се.
Приема се.
§ 60. По § 60 има предложение от н.п. Емил Димитров и група народни представители.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, това предложение е свързано с първоначалното наше предложение, малките концесии да бъдат отдавани от общините. Но съответно е свързано и с това, какъв контрол упражняват общините върху концесионната дейност, върху начините на отдаване и могат ли общините да влияят на това отдаване.
При дискусията на Комисията предишния път стигнахме, доколкото си спомням до общото мнение, че общините не би трябвало да могат да влияят за стратегически суровини като нефт, газ, метали и т.н., но не си спомням какво решение взе комисията относно това за малките концесии за скално облицовъчни инертни материали. Дали общинският съвет ще може да отказва такава на своята територия. Тоест, ще ви помоля вие като комисия да разгледате казуса, как общините могат да контролират приходите си от големите концесии, където те няма да могат да влияят върху отдаването и как за малките концесии, за които общо взето тук напоследък имаше доста индикации, че има такива много плътно до населените места, общинските съвети да могат да взимат решения, могат ли да се отдават или не.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков, желаете ли да вземете отношение?
Разбирам, че господин Емил Димитров засега не оттегля текста, тъй като иска допълнително становище доколко общините получават права да участват в контрола върху дейността на концесионера.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Честно казано, не ми е съвсем ясно какво означава контрол в случая. Да уточним.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Първоначалният вариант на вносителите, трябваше общините да провеждат процедурите за отдаване на концесия на малките находища, както ги определихме до 500 000 кубика. В последствие обаче, ние комисията преценихме, че това не е добра идея и оставихме единия орган да провежда процедурите, а общините да получават 100 процента от приходите от тези находища. В тази връзка е и това предложение по параграфа, който разглеждаме в момента.
Аз не мисля, че ние можем тук да формулираме текста толкова бързо, за да го запишем и приемем на този етап. Но миналия път говорихме, че за да могат общините да имат интерес от контрола на тези находища, ние съответно трябва да им вменим някакви контролни функции. Тъй като това не е възможно да го направим днес, понеже нямаме текстовете и те не са и внесени в комисията, не може да ги измислим. А и в същото време предстои да се правят основни промени в закона след няколко месеца.
Аз предлагам да помолим Министерство на икономиката, когато изготвят своя законопроект да разпишат контролни функции от страна на общините, за да могат общините да имат интерес и съответно да имат и механизъм по който да следят дали концесиите са с подходящите разрешителни, процедури или те са незаконни такива.
Благодаря.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Духът на това предложение отговаря и на нашите разбирания. Остава да бъде формулирано и разписано правилно. Мисля, че е добро предложение да го включим в новия закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз се присъединявам към този призив по принцип, но тук текстът касае самия избор на концесионера, за който се разбрахме, че ще има единен орган в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Заповядайте господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние като вносители на предложенията не коментираме избора на концесионера.
Уточнихме се, че за големите концесии, миналия път на Комисията, стратегическите, Министерство на икономиката като единен орган ще избира концесионера, така че в тази връзка оттегляме предложението си. Остава за малките концесии.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров оттегли предложението си.
За малките концесии господин Димитров в новия закон, който ще бъде разработен след няколко месеца. Темата беше повдигната от страна на депутати от комисията и очакваме Министерство на икономиката да представи един цялостен вариант и цялостна концепция по този въпрос.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако позволите един коментар. Този закон е почти изцяло нов. Ако ще готвим нов за шест месеца добре, нека да подготвим нов закон. Но има опасения от страна на кметове, че за тези шест месеца могат да бъдат нанесени непоправими щети върху околностите на много селища. Имахме един последен сигнал и ще Ви помоля да дадете думата на кмета на Горна Малина да ви каже за един текущ случай в момента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров си оттегли предложението, за което му благодаря.
Разбира се, че може да чуем и ще чуем всички кметове, които имат проблеми, защото нашата цел е максимално добро законодателство, колеги. Ако този кмет има готовност може веднага да го чуем или ще го чуем по-късно. Кажете накратко проблема, за да го чуят всички депутати.
ЕМИЛ НАЙДЕНОВ: Уважаеми народни представители, Мисля, че тук в този момент, когато се обсъжда този закон е редно да се чуят кметовете. Ние имаме два проблема. Първият проблем е, че имаме действаща кариера върху която не може да влияем. И имаме друг проблем, който сега има, разрешение на една фирма, която да прави проучвания и е направила проучванията, без участие на общината.
Моят въпрос към вас е, каква е ролята на общината в целия този процес? И имаме ли ние някаква възможност да влияем върху процесите, които се решават тук, а се подпират кметовете от долу и ние нямаме абсолютно никаква възможност, никакви лостове за въздействие върху тези процеси. Експлоатиращата се кариера е нарушила абсолютно всички предварително договорености. Къде е нашата роля и къде я виждате вие в този бъдещ законопроект?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз искам да Ви посъветвам, когато има конкретен проблем и конкретна вреда за дадена община, опишете го на две страници и го изпратете чрез Секретариата до всички депутати. Така в крайна сметка ще може да разрешим проблема и да постигнем най-добър резултат. На две страници до всички народни представители. И като гледаме новия вариант на Закона, в който Министерство на икономиката пое ангажимент общините да участват в контролирането, след това на концесионната дейност, дали концесионерът изпълнява всички условия и всички ангажименти, които е поел и каква роля могат да имат българските общини. Но за конкретния проблем във вашата община информирайте всички народни представители. Това е гаранцията, че ако е имало някакви проблеми те ще бъдат изчистени в бъдеще.
ЕМИЛ НАЙДЕНОВ: Аз съм информирал Министерство на околната среда и водите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Министерския съвет. Отговаря ми се от Министерския съвет, че няма нарушение и в този процес ни няма. Това е положението. И това не е само проблем на Горна Малина, това е проблем на много общини, на много колеги. Тук присъстващите също ще вземат отношение по този въпрос.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбирам го това.
Вашата грешка е, че не сте информирали ресорната комисия и всички народни представители. Започнете да работите по този начин. Когато са информирани всички народни представители има много хора, които искат да видят принципно законодателство и добро законодателство в България. Започнете да работите на този принцип и ще видите как проблемите се решават.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз съм сто процента сигурен, че като Ви изпратят на вас писмото с проблемите на Община Горна Малина вие ще го разрешите. Но нямам никаква убеденост и никакво разбиране, че Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм е нещо като Комисия за защита на общините. И това, което постави и господин Димитров е нещо малко по-сериозно. Не става дума общините да пишат някакви жалби до някого си и този до когото те си пишат жалбите да им пише отговори, които нямат отношение към решаването на проблема. Те да се обръщат към Комисията по икономическа политика, енергетиката и туризъм и ние да ги решаваме тук тези въпроси. Такъв механизъм трябва да има заложен в закона. Общините трябва да имат начин да влияят върху това, което се случва на тяхната територия.
Отново ще кажа, както го казах и предишния път. Не е елементарен въпрос. Защото от една страна залагаме принципа на единия субект, който упражнява цялата тази работа, от друга страна трябва да бъдат защитени интересите на хората, които работят и живеят на тази територия. Затова ви предлагам да не отминаваме тук с лека ръка и да ни пишат писъмца и ние да им решаваме проблемите, а и Комисията и вие лично да се ангажирате с внасянето в комисията на текст, ако трябва и предложение за промени в този законопроект, а не да чакаме новия, включително заедно с министерството, включително заедно със сдружението на общините, което да реши въпроса. Така че да може не да си пишем писъмца и да се правим, че ние сме тук най-добрата комисия в Народното събрание, а да решаваме проблема по законов ред с ясен механизъм за неговото решаване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Точно за законов ред става въпрос, господин Овчаров. Но колкото по-добре сме информирани за проблемите, толкова по-добре законово може да ги решим. За това ставаше въпрос. Вие казахте същото нещо с други думи, за което Ви благодаря.
ИВАН АСПАРУХОВ: Представлявам Националното сдружение на общините, кмет съм на община Мездра
Ние дълбоко коментирахме всички текстове в работната група. Няма да се спирам конкретно на нещата. Те са драстични в концесиите. Няма защо да ги коментирам. Аз бих подкрепил и щяхме да подкрепим текста на господин Димитров, но той го изтегли.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това касае друг текст.
ИВАН АСПАРУХОВ: Да разсъждаваме върху темата контрола, единствено при даването, при проучване и при концесии. Общините нямат никакъв дори и уведомителен режим. Затова го приемете като възможен вариант в този закон, който ще се готви, защото за всичко останало се съобщава на населението. Единствено в проучването няма уведомителен режим на населението. По-скоро касае земи на частни собственици, на личните стопанства и на общините. В общините имаме огромни територии по тези проучвания, които изобщо не уведомяваме. Става въпрос за публична собственост. Нарушаваме много други неща. И затова едно предложение, ако е възможно да не се използва, както се използваше чл. 19. Дълги години да се раздават земите в никакъв порядък. Сега ако има такова нещо, нека до внасянето на закона всички проучвания да бъдат съобщавани по съответни ред и уведомявано населението през този период докато се приеме закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз смятам, че Министерство на икономиката може да поеме този ангажимент. Ясно е, че всички общини трябва да бъдат уведомени най-малкото. Ние искаме дори да участват в контролните механизми.
Господин Татарски желае думата.
ДИАНА ЯНЕВА: Ние в момента това го правим. Уведомяваме всички кметове, защото в закона има текст, който казва, че преди да се открие производство за предоставяне на разрешения или концесия трябва да съгласуваме със съответните органи. В момента ние съгласуваме с областни управители, съгласуваме и с кметове на общини. Тъй като в чл. 56 на закона отказът на кмета на общината да съгласува е изрично основание да не се предоставя и да не се открива производство. А той може да откаже, ако площта попада в урбанизирана територия с влезнал в сила подробен устройствен план. Това го има в действащия закон и ние не го изменяме или отменяме. Тоест в момента всички тези кметове са информирани за това, което се случва. Ние го правим.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря.
Най-напред по предложенията във връзка с чл. 54. Целта е била наистина, когато се предоставя на концесия за добив по право, се подава писмено заявление до органа по чл. 7. Предложението е този орган да не бъде само министъра, а и съответният общински съвет или кмета на общината. Ние сме записали до общинския съвет. И по надолу като четем, „органът по ал. 1 в срок до шест месеца преценява целесъобразността и законосъобразността на предложението”. Идеята е пак тази преценка да минава и през общинските съвети.
Що се касае до уведомяването на общините в чл. 56 няма такъв текст. Аз не мога да намеря. Наистина не може два органа да примат заявления и да издават решения. Нека да бъде единния орган, каквато е философията на закона. Но задължително да запишем, че това става след уведомяване на общините за действията, които се предприемат по даденото заявление, искане за концесия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз моля, Министерство на икономиката, където има задължително уведомяване, за да е спокойна комисията, тъй като колеги разберете, общините поне трябва да бъдат уведомени. Това вече категорично трябва да бъде така.
ДИАНА ЯНЕВА: Член 56, ал. 1 казва: Предоставянето на разрешение за търсене и проучване или за проучване или на концесия за добив се отказва мотивирано, когато (отивам на т. 5) кандидатът предяви искаме за подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2, 5 и 6 за площ, в която попада урбанизирана територия с граници определени с влязъл в сила подробен устройствен план. И тъй като ние няма как да знаме дали това е така, затова винаги питаме кметовете. Тази разпоредба в момента се отнася за строителни и скално облицовъчни материали по смисъла на действащия закон.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Това наистина е така, но идеята е да се разшири малко повече това уведомление, защото може да има общината против започването на такава процедура, дори и да не попада в урбанизирана територия. Всички общини си имат планове за управление, които са до 2013 г., така че те могат да предвиждат за дадена територия нещо друго, което в момента все още не се е случило. Съгласуването с кмета и със съответния общински съвет е наистина правилният подход.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз си мисля, че въпросът действително е изключително важен. И тук съжалявам, че е оттеглено. Аз мисля, че не е перфектно предложението. Но то трябва да се отчете. Тъй като дали иска или не иска кметът, като му обезобразят територията, той носи отговорността и морална и политическа, критикуват го за това, което се е случило. Не е въпросът само да кажеш „да” или „не” при старта. Те после му дават разрешение за проучване. И кметът не може да направи нищо. Големите концесии. Прави сте, че кметът трябва да може да контролира онова, което е разрешено дали се спазва или не се спазва. Там е проблема. Дадат му разрешение за малка площ, а концесионерът си прави каквото си иска. Един безпомощен селски кмет, който няма с какво да противодейства, те го правят на нищо. Така че от тази гледна точка трябва да има механизъм, който да позволява на общината не заради парите, не заради концесионната такса, а заради интересите на хората да контролират това, което се прави. Вие показвате имоти. Кой е виновен в крайна сметка? Слепият кмет. Но той не е сляп. Той няма права. Сега ще стане същата работа. Аз ви гарантирам, че след време ще открием, че България е надупчена като кашкавалена пита и кой е виновен? Кметовете са виновни. Те слепи ли са били?
Аз знам преди две години един кмет как се измъчи да направи нещо. Нещото беше, че го стреснаха и почти умря от инфаркт. Трябва да има законов механизъм, който да дава права на кметовете да контролират. Не да разрешават. И за големите, а за малките още повече. Тук си мисля, ако е възможно е в интерес на хората да го отложим, да се подготви перфектно предложение и тогава да го обсъдим.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин председател едно уточнение. Явно не сме се доразбрали добре. Аз казах, че оттеглям предложението си в частта за големите концесии, които всички се убедихме, че там наистина общината не може да спира процеса. Но не оттеглям предложението си в частта за това малките концесии да бъдат давани след решение на общинския съвет и да имат право на контрол. Вие сте комисия и вие може да го редактирате и в момента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров, ако в момента започнем да пишем закони, които ги няма черно на бяло и правим добавки на коляно, това са много опасни правни техники. Могат да бъдат гласувани текстове, които са надлежно внесени. Може да направим нещо друго. Такова предложение може да бъде внесено на първо четен веднага след този закон, без да се чака дори закона готвен от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Но сега на коляно да измисляме и да вкарваме текстове е опасна работа. Можем да допуснем грешки, които да доведат до изкривяване на очакваните резултати.
От тези пет точки, които сте предложили няма нито една, която да бъде с такъв смисъл. Вижте вашите пет точки господин Димитров. Няма нито една от тези пет точки, която да въвежда точно това, за което говорим в момента. Тоест нямаме внесено решение по надлежния ред.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Виждам, че имаме разбирателство и консенсус между всички. Нека се съберем тогава и ще го внесем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Отделен законопроект за първо четене.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Предложете го вие и ще се съберем заедно и ще го предложим.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Аз мисля, че това, което предлага колегата най-малкото е разумно. И случая, който беше изложен в Горна Малина и мнението на кметовете. Кой познава добре една територия, освен кметовете. В едно министерство чисто бюрократично, за съжаление е така, не обиждам никой, минават едни документи. Но последствията, които ще понесат се понасят от жителите на съответната община, които съответно избират и кмет. Затова става въпрос. И колегата правилно каза, политическата отговорност. Не е проблемът само в политическата отговорност. И в случая вие се формализирате.
Има прецеденти в Народното събрание, приемани са и на второ четене допълнителни предложения. Всички тук ще го потвърдят, които имат повече опит. Още повече, че той е направил предложение, което оттегля и запазва в тази част, формулира го достатъчно ясно колегата, когато става въпрос за добив на стратегически суровини, нефт, газ и т.н. Естествено, това се решава от държавата по компетентност. Но общините могат да решават това, което ще разрушава територията и околната среда и средата в която гражданите живеят. Това е отговорност на общината и на кмета. Какъв е проблемът? Всички сме съгласни. Не може. Сега ще чакаме да се внася нов законопроект. Той формално го оттегля, но само в тази част. Така ли е колега?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние ще гласуваме конкретен текст какъвто няма.
Заповядайте господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Благодаря господин Председател.
Аз не съм съгласен. Конкретен текст има. Той е представен. И мисля че е съвсем коректен. Не съм съгласен с господин Димитров, че трябва да се отнася само за малките концесии. Аз мисля, че общината трябва да има дума за всякакви концесии, защото големите концесиите правят по-големите поражения.
В тази връзка има конкретен текст и нека да се гласува. И в същата тази връзка аз по-нататък ще си подновя моето предложение и за съгласуване, за търсене и проучване също да минава през съответните общински съвети.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов има следната конкретна ситуация: предложение на господин Емил Димитров в пет точки. Кажете точно коя от тези пет точки може да бъде гласувана и решава вашия проблем.
Парламентаризмът помни всякакви странни ситуации. Виждали сме какво ли не. Въпросът е да вземем добро решение.
Господин Димитров от тези пет точки, желаете ли някоя да бъде отделно гласувана?
Господин Емил Димитров има конкретно написано предложение.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин председател, възможно ли е да отложим гледането на тази точка, за да прецизираме и да не допуснем грешка. Да минем на следващата и да се върнем пак тук?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чисто процедурно може да бъде направено едно такова предложение. Въпросът е, дали комисията ще го подкрепи? Трябва депутат от Комисията да направи такова предложение и то ще бъде гласувано.
Кажете господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз тази дискусия я наблюдавам за втори или за трети път. Струва ми се, че не е достатъчно ясно, че на самите вносители на законопроекта какво точно искаме да направим. И в тази лутаница, която я караме така импровизирайки ми се струва, че вместо да изпишем вежди ще извадим очи. Направихме някакви стъпки. Сега започваме да правим завои обратно.
Господин Димитров, на мен молбата ми е нека министерството да си влезе в ролята, на така да се каже основен субект по тази тематика. Не е толкова сложно с общините и с няколко народни представителя да се съгласува един текст, който да реши тези въпроси. Ние сега дискутираме този и след малко ще влезем в другия текст за разпределението. Уж бяхме стигнали до една позиция, където направихме завой и пак ще бъде същата разправията, защото пак не се знае какво точно искаме.
Моето предложение е, за не знам кой път да отложим гледането на този законопроект. Утре или други ден вие да свикате по един представител от всяка парламентарна група, плюс представител на общините, плюс представител на министерството, да видим кои са отворените въпроси, да видим какви неща могат да бъдат изчистени като текстове. И като се съберем следващия път да ги гласуваме тези текстове. Имахме единствено принципно противоречие. Ако управляващите по него си изчистят позициите няма да има проблем. Тази работа така няма да стане, да идваме тук на комисия и да се чудим какво искаме да направим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов има въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз все пак наистина искам да чуя ясно мнението на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Дали те приемат това предложение, което е направено от колегата Емил Димитров и група народни представители или не го приемат. Защото в крайна сметка основния вносител на законопроекта е Министерски съвет. Стана така, че в тази размяна на реплики и изказвания на международните представители не се чува ясно становище на Министерството. Искам да го чуя съвсем ясно.
И второ, искам да ми се отговори на един въпрос, тъй като случая с Горна Малина беше показан по една от националните телевизии. И там кметът изрично заяви, че не е бил изобщо уведомен. Представителката на министерството да каже за този конкретен случай уведомен ли е кметът на Горна Малина. Ако се е случило така, че не е уведомен значи ние действително трябва да въведем текст, който този уведомителен режим да има задължителен характер и да носи отговорност, ако то не е извършено. Защото действително кметовете наблюдават какво се е случило, без да могат да кажат дори и своето мнение.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложението по § 60 е оттеглено, защото то касае не контрола, а то касае възлагането и в последствие контрола. То в този вид се отнася и за възлагането на тези концесии, а ние вече гласувахме отпадането. В същност те бяха изтеглени тези текстове за възлагането от страна на общините. Аз искам да попитам Министерството на икономиката, вижда се, че всички народни представители сме обединени около това, че трябва да се създаде механизъм по който общините да могат да контролират дейността по добив на подземни богатства в собствените си общини. Такива текстове за съжаление нямаме.
Има вариант в който ние може наистина до края на тази седмица да подготвим такива текстове и евентуално, ако счетем че това е добра идея да отложим гласуването на тези текстове за следващата седмица, когато ще ги имаме разписани и раздадени на всички народни представители предварително.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, за чиста правна яснота, аз обединявам въпросите към Министерство на икономиката. Вижте колеги в каква ситуация сме.
Формално едни такива промени биха били извън обхвата на промените набрани на първо четене. Тоест има две хипотези. Едната хипотеза е този закон минава. Правим съвместна работна група – общините, Министерство на икономиката, разбира се депутати, които желаят да участват и се прави нов законопроект за първо четене. Това е едната хипотеза. Което не изключва, разбира се, да се работи и по други промени. Знаете, че тези закони са често обект на изменение.
Другата хипотеза е, може да спрем сега разискванията. Да подготвим за следващата или за по следващата седмица, когато има възможност, предложения, които да изчистят този въпрос. Наистина най-малкото, ние като народни представители трябва да бъдем сигурни, че общините поне са уведомени. Тоест, ние искаме да стигнем и по-нататък, че те участват по някакъв начин в контрола. Защото това е в полза на гражданите на тези общини. Но че са уведомени трябва да сме сигурни. В това господин Трайков трябва да сме абсолютно убедени, че няма възможност да не са уведомени.
Нека да дадем сега думата на Министерство на икономиката, кой от двата възможни подхода ви се струва по-разумен.
ТРАЙКО ТРАЙКОВ: Аз споделям гледната точка, че общините трябва да имат право да влияят върху процеса на контрол. Смятам, че общините не трябва да имат бланкетно право на вето, ако имаме някакви основания за отказ, то трябва да бъдат внимателно и изрично изброени при даване на разрешения.
Процедурно бих се съгласил с това отлагане. Разбира се, това е ваше право. За мен най-добрата възможност е текстът да мине както е минал през Министерския съвет на вносител и всичко останало да го правим впоследствие с новия закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има я тази възможност за която говори господин Трайков. Това е другата възможност. Аз ви казах, че има две опции. Едната опция е сега спираме. Правим допълнителни предложения, които да бъдат разгледани на следващ етап.
Другият вариант е, сега минава този закон. Създаваме единния орган за който даже господин Овчаров призна, че той не е могъл да се пребори в тройната коалиция, което е едно добро решение за България. И се внася следващ проектозакон, който да реши този въпрос. Аз сега ще подложа на гласуване двете алтернативи. И комисията ще реши коя от двете.
Първата опция е прекъсваме заседанието. Правим работна група икономиката, общините, депутати, които имат интерес и възможност да участват и когато са готови допълнителните предложения продължаваме. Обсъждаме ги, гласуваме ги. Като внимаваме да не бъдат извън обхвата. Внимаваме да не бъдат извън обхвата на първо четене. Има си правилник в Парламента.
Другият вариант, който господин Трайков защити и който и на мен ми допада повече, приключваме този законопроект. След това се прави съвместна работна група.
Кажете господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, независимо дали народните представители ще предпочетат първи или втори вариант, за мен е ясно, че днес ние не може да продължим гледането по този законопроект, защото е ясно, че ние нямаме текстове, които да са изчистени, които правно са проверени и които да не са взаимно противоречиви и които в момента да гласуваме. Това което безспорно трябва да направим е днес да прекъснем гледането на този законопроект. И ако се счете с този законопроект да се създаде този единен орган, тогава следващата седмица продължаваме. Ако се прецени, че трябва да се правят по-сериозни промени, да се създаде работна група. Аз не зная какво последно по § 60 ние ще гласуваме. Мисля, че и самите вносители са в известна неяснота.
ЛЪЧЕЗАР ЦОЦОРКОВ (Председател на Българската минно-геоложка камара): Уважаеми дами и господа народни представители, ние дълги години предлагаме да се промени този закон. При това правителство той вече е в ход.
Аз мисля, че народните представители ще направят грешка, ако сега се съсредоточат и решават конкретно един или друг въпрос от закона. Имайте предвид, че много са недостатъците на закона и те са взаимно свързани. Като се започне от незаконния добив, като се започне от контрола, като се започне от предоставянето на земи и решаване въпросите на съсобствениците. Имаме един комплекс от взаимно свързани проблеми в този закон. Затова принципно, мисля че ще бъде правилно, тъй като това е един детайл от закона, а той е свързан с множество неща, свързан е с целия процес на концесиониране, да мине основния закон. Имаме виждането от Министерството, че ще се подготви и ще се приеме от Парламента и от Министерския съвет и националната политика. Ние сме една от малкото държави, която прави закони и без политики, която не е правилна по принцип. И затова Министерството има едно становище, което ние подкрепяме, да се направи националната политика и стратегия, виждането за развитието на този отрасъл. И след приемането на единния орган, след приемането на тази национална политика и стратегия да се подготвят в пакет всички промени, които са взаимно свързани в този закон.
Разбира се, че общините трябва да имат не само уведомяването, а да участват в процеса, начина по който ще участват. Ние винаги считаме, че когато спорим трябва да видим каква е добрата европейска практика. Ще има възможност да се проучи още малко. Ние имаме такава информация като минно-геоложки бранш.
Така че ми се струва, че ще бъде по-разумно, както е мнението на колегите в бизнеса, да се приеме този единен орган и той да внесе в пакет всички останали промени по най-бързия начин.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имам предложение към вас. Предлагам Ви да прекъснем сега, но преди това да изберем депутати от комисията, които желаят да се занимават с тази тема, те да проведат среща с Министерство на икономиката и на следващото заседание да предложат подхода за уреждане на тези въпроси, включително да сме сигурни, че са уведомени общините.
Предлагам ви да прекъснем и да изберем с решение на Комисията работна група, която да предложи как въпроса да бъде уреден докрай, по какъв начин.
Кандидати за работна група. Госпожа Анна Янева, Георги Икономов, Никола Белишки, Делян Добрев и Елин Андреев.
Колеги, аз ви предлагам на тази работна група включително да й гласуваме мандат да дойде на следващото заседание с конкретен план, как тези въпроси да бъдат решени и как да продължим от тук нататък в пълна яснота. Разбрахте състава на работната група.
Подлагам на гласуване решението за прекъсване на заседанието и за това работната група да проведе срещи с Министерство на икономиката, общините и когато е готова, без да гласуваме мандат. Но да бъде до десетина дни и тогава да докладва как да продължим работата по този законопроект.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Приема се.
Представителите на Министерството ще бъдат определени от господин Трайков. Ние нямаме мандат да гласуваме техните представители.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Искам да помоля колегите, които проявиха желание да дойдат с нагласата, че ние не искаме да се отдалечаваме съществено от текста, който е минал през Министерския съвет.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков, аз като председател на Комисията имам едно условие да има текст, който да бъде ясен, че няма как дадена община да не бъде уведомена. На това държа лично аз. Да бъде казано по ясен, категоричен начин, да не може да дойде тук нито един кмет и да каже: “Направихте концесия и аз не разбрах.” Този въпрос да бъде решен окончателно.
АННА ЯНЕВА: Уважаеми колеги, използвам присъствието на министър Трайков, ако помните на заседанието, когато обсъждахме готовността на топлофикационните дружества за есенно-зимния сезон, аз помолих Министерството в рамките на два - три дни да предостави информация за топлофикация Перник. Тъй като тогава основно обсъждахме топлофикационните дружества, които са на газ, а отсъстваха топлофикационните дружества, които са на въглища. Тъй като се постави този въпрос, помолих и беше обещано от представителите на Министерството, но такава информация не сме получили. Много моля в рамките на един - два дни да я получа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на всички колеги.
Напомням на всички колеги, че утре имаме комисия от 14.30 часа.
Благодаря на Министерство на икономиката за присъствието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
(63 846)