1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2010 г. – за второ четене. /продължение/

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 4


На 9 февруари 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2, на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2010 г. -- за второ четене (продължение).
2. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14.20 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, в залата присъстват 16 народни представители. Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.

Предлагам ви следния Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2010 г. – за второ четене. (продължение)
2. Разни.
По този дневен ред имате ли предложения? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Няма.
Приема се дневния ред.
Да представя нашите гости:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Валентина Танева – началник на отдел в дирекция “Икономическа политика” и Диляна Камбурова – главен експерт в дирекция “Икономическа политика”;
от Министерство на образованието, младежта и науката -- Румяна Костадинова – държавен експерт;
от Национална агенция за професионално образование и обучение -- Антоанета Кацарова – началник отдел “Лицензиране” и Марияна Павлова – главен експерт в отдел “Лицензиране”;
от Национална занаятчийска камара -- Кръстю Капанов – председател, Юлиян Наков – изпълнителен директор, Румяна Атанасова – юрисконсулт и Жасмина Иванова – председател на Регионалната занаятчийска камара – Враца;
от Асоциация на козметиците -- Даниела Спасова – председател;
от Национален браншови съюз “Сервиз електронна и битова техника” -- Димитър Лулчев – председател и Бойко Божков – заместник-председател;
от Национален съюз на ключарите в България -- Йордан Велков – председател;
от Национално сдружение Задруга на майсторите на народни художествени занаяти -- Марияна Попова;
от Национална предприемаческа и занаятчийска камара -- Александър Банев – председател;
от Асоциация на малките и средни предприятия от индустрията за красота и здраве -- Красимира Краева и Милен Василев;
от Асоциация на сладкарите -- Ради Стамболов – председател;
от Българска стопанска камара -- Георги Шиваров и Емил Василев;
от Българска търговско-промишлена палата -- Васил Тодоров – парламентарен секретар.
Колеги имаме и гости студенти, като открита комисия. Радваме се, че имаме посещение от млади хора.
Съгласно решение от последната Комисия, колеги, създадохме работна група, която преразгледа гласувани текстове и се връщаме на § 4, като начало, следния текст.
Алинея 1 на § 4. „Занаятчията упражнява занаята след вписване в регистър БУЛСТАТ по реда на чл. 3, ал. 1, т. 6 или 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ, с изключение на занаятчиите, които не са самостоятелно заети лица”.
Този текст колеги е предложен от работната група с цел изясняване на фактите кой къде се вписва от занаятчиите. Знаете имаше спор и дебати в миналата комисия по този текст, който е първото изменение.
Има ли съгласие на всички страни?
Министерство на икономиката, първо. Харесвате ли госпожо тази редакция?
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Господин председател благодаря.
Вчера одобрихме тази редакция. Много добре изяснява ситуацията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре. Надявам се и другите колеги така ясно да отговарят.
От Занаятчийската камара, които пряко ги касае закона. Господин Капанов редакцията харесва ли Ви?
КРЪСТЮ КАПАНОВ: След първо четене за изменение и допълнение на Закона за занаятите, естествено беше първо да помоля среща с госпожа Искра Фидосова и господин министъра Трайчо Трайков. Направихме споразумение с ГЕРБ за списъка на занаятите. Съгласувал съм го това освен с ГЕРБ, с Атака, с БСП и с ДПС. След това не се взе под внимание това нещо. Затова моля всички депутати да проявят разбиране, тъй като тези които не искат наистина да членуват, а те са отсреща и аз не знам защо са тук, след като не желаят, а законът дава възможност на тези, които не желаят да членуват, да не членуват. Нашата юристка ще вземе отношение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Капанов, по списъка с професии ще има отделен дебат. Сега дискутираме в § 4, чл. 4, ал. 1. В момента това е текста.
Вашият юрист по този текст има ли забележки? Заповядайте. Има нова редакция, която е пред вас. Аз ви я прочетох.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Първо, ние считаме, че занаятчията не може да упражнява занаята си след вписване в регистъра БУЛСТАТ. Регистърът БУЛСТАТ е нещо съвсем различно от регистъра на занаятчийската камара. Той първо трябва да бъде майстор. Трябва да бъде вписан в регистъра на занаятчийската камара, съответната регионалната, където упражнява занаята. И от там нататък вече регистъра БУЛСТАТ е едно последващо действие. Тук някак си се свързвате. Щом като е в регистър БУЛСТАТ, това е достатъчно за упражняване на занаята. А ние по регионите имаме уговорка и сега в регистър БУЛСТАТ се вписват лицата само тогава, когато посочат номера на майсторското си свидетелство и докажат, че наистина са вписани преди всичко в регистъра на съответната занаятчийска камара. Затова самото наличие на вписване в регистър БУЛСТАТ то няма как да стане, ако няма един предходен момент, който да е вписан в регистъра на майсторите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По този текст и това предложение народни представители, които желаят думата?
Заповядайте господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не разбрах, има ли съгласие по този текст или няма съгласие? Доколкото разбирам няма съгласие.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Няма съгласие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това което лично мен ме притеснява колеги, резонен е въпросът на господин Овчаров. Миналият път като го обсъждахме този текст, тук редакцията която е направена е минимална и имаше съгласие. Всеки търговец трябва да бъде регистриран в БУЛСТАТ. Тоест не разбирам проблема.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Няма спор, че трябва да бъде регистриран, но упражнява занаят след вписване в регистър БУЛСТАТ. Да, така е. Но никъде не виждам взаимодействието между регистъра на занаятчиите и възможността да упражнява занаята. Това е чисто административна подробност. Да действително той трябва да се регистрира. Дали е едноличен търговец, дали не е, или занаятчия, той трябва да се регистрира в регистър БУЛСТАТ.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тази регистрация по БУЛСТАТ не отменя възможността на всеки, който желае да стане член на камарата и да се впише в регистъра на камарата и съответно да стане калфа, майстор и да напредва в професията. Да бъде чирак още при самата регистрация. Така че това са други текстове по-нататък в закона. Тук говорим само за регистъра по БУЛСТАТ и мисля че е достатъчно ясно. Трябва да се регистрират по БУЛСТАТ.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Приемаме го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Отговора е, че има съгласие.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Да.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има съгласие и може да сме спокойни. Колеги, след като има съгласие Ви предлагам да прегласуваме текста, който гласувахме миналата седмица. Изменяме само ал. 1 в чл. 4, § 4.
Който е „за” предложената редакция, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме по доклада на Комисията на стр. 8 - там е § 8, т. 8.
Точка 8. Работната група предлага следния текст.
„Създава и поддържа регионален регистър на занаятчиите – нейни членове, който се състои от следните раздели.
а) на дружества по закона за задълженията и договорите;
б) на самостоятелно заетите занаятчии;
в) на майсторите, които не са самостоятелно заети лица;
г) на калфите, които не са самостоятелно заети лица;
д) на чираците.”
Господин Добрев има думата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, единствената разлика тук с гласувания миналия път текст е, че добавяме думите “- нейни членове”. Защото миналия път стана объркване, дали камарата трябва да бъде регистър на всички занаятчии или само на тези, които се регистрират при нея. Явно е, че само тези, които се регистрират при нея. Но това не беше уточнено. Така че работната група добави и тези две думи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Министерство на икономиката, кажете пак ясно и категорично, одобрявате ли този текст?
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Да, одобряваме, подкрепяме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Занаятчийската камара.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Да.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Желание за изказване от народните представители?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Може ли да уточним един такъв въпрос. Той е свързан с този регистър. Кой ще издава, тъй като се включвам малко късно в дискусията и не съм разбрал, но кой ще дава удостоверенията? Нали ще ги издава камарата.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Националната занаятчийска камара.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Някой човек ще стане майстор, но ще бъде в регистъра само, ако е член на Камарата. А ако не е член на Камарата няма да бъде в регистъра, въпреки че Камарата му е издала удостоверението.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Да, така излиза.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, понеже го водихме този дебат миналата седмица, а Вас ви нямаше и разбирам Вашето объркване. Имаше следния проблем. Може ли да изискваме от Занаятчийската камара да води регистър на хора, които не са нейни членове? Не можем да искаме такова нещо. Защото не може в даден регион един човек да не се е записал в Занаятчийската камара, да работи по друг ред и да очакваме Камарата да го запише в някакъв списък. Няма как да стане. Затова казваме така: “Камарата води регистър на занаятчиите, които са нейни членове.” Не може да искаме от камарата повече от това. Това беше дебата от миналия път.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Кой ще издаде удостоверението за някой, че е майстор? Камарата ще го издаде, нали?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За да получи такова удостоверение трябва да е в Занаятчийската камара.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Трябва да е член или не трябва да е член.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Да, трябва да е член, ако има майсторско свидетелство.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не е задължен да е член. Може да бъде член по желание. Той не е задължен да бъде член, както не е задължен да има и такова майсторско свидетелство. Това е разликата с философията от закона, първия път. Така че няма голяма логика, той да иска да е майстор и в същото време да не членува в Камарата примерно, а после. По-малко логика има, хора които не членуват в Камарата да бъдат записани в този регистър.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Хипотезата на която се опитвам да намеря решение е следната: лице „Х” си минава по целия път определен от Камарата, става майстор, след което започва да работи самостоятелно и вече не е член на камарата, и излиза от Камарата. Това лице ще бъде ли по някакъв начин регистрирано в някои от документите на регистрите на Камарата? Дали като майстор, но като майстор очевидно, че все пак ще трябва да бъде регистриран.
РУМЯНА АТАНАСОВА: То ще фигурира в регистъра на майсторите. Но излиза, че няма да фигурира в занаятчийския регистър, защото упражнява дейност извън занаятчийската. Той може да направи едно дружество с ограничена отговорност, примерно. По закона така излиза. За съжаление това беше нещото, по което и ние реагирахме. Той задължително трябва да бъде вписан в регистъра на Камарата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Министерство на икономиката за кратко разяснение по въпроса.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Опитвайки се да избегнем задължителния характер, който е и досега в закона, който е протестиран и от Върховна прокуратура, и от гилдиите, направихме първоначалния текст - лицето, което иска да се обучи за занаятчия се обучава. Но ако желае, то може да бъде самостоятелно зает занаятчия. Вписва се, за да може да работи по занаятчийски, в регистър БУЛСТАТ. То има правото да работи като занаятчия, без да е член на Камарата. Който желае се сдружава доброволно, а който не желае да се сдружава може да работи по занаятчийски след регистрация в регистър БУЛСТАТ. В раздела за занаятчии, там си има отделен раздел, който и сега съществува.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Мисля, че изяснихме въпросите.
Други народни представители, които имат желание за думата или изказване, или въпроси?
ДАНИЕЛА СПАСОВА: Аз ще го кажа на обикновен човешки език. Намирам разликата в това да говорим за квалификация и издаване на документ за квалификация, и удостоверяване на членство в някаква структура. Ако човек е завършил професионалното си обучение в структурите на Националната агенция за професионално обучение и образование, не би трябвало да бъде задължен да става някакъв член на нейна структура и да плаща членски внос. Такава е логиката, според мен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Мисля, че си изяснихме ситуацията. Други народни представители, които желаят думата? Няма.
Колеги, подлагам на прегласуване § 8, т. 8. Чета ви отново текста, за да е ясно какво гласуваме. След текста: “създава и поддържа регионален регистър на занаятчиите” се добавя “– нейни членове” и нататък текста продължава както сме го гласували. В момента гласуваме добавянето на текста “- нейни членове”.
Който е „за” тази допълнителна редакция, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
След това отиваме на § 10, това е стр. 8 накрая и продължава на стр. 9, който изменя чл. 11. Ще ви прочета предложеното изменение.
“Всеки занаятчия може доброволно да членува в регионалната занаятчийска камара, в района на която иска да упражнява занаят. Членовете на регионалната занаятчийска камара се вписват в регистъра по чл. 9, т. 8.”
Тук е добавена думата “доброволно”.
ИВАН ИВАНОВ: Но тя е безсмислена.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Думата “доброволно” е от предишния път, но е добавено второто изречение: “Членовете на регионалната занаятчийска камара се вписват в регистъра по чл. 9, т. 8”. Това което в момента гласувахме. Добавя се, че само тези, които членуват в Занаятчийската камара се вписват в този регистър. Без това изречение, миналия път счетохме, че едва ли не членството е доброволно, но могат и не членове да се впишат в този регистър.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По тази редакция Министерство на икономиката.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Приема.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Занаятчийската камара?
РУМЯНА АТАНАСОВА: Нямаме възражения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, народни представители? Няма.
Ясно е всичко. Тогава колеги в § 10, който започва на стр. 8, чл. 11. Работната група предлага промяна на приетия вече текст.
Който е „за” редакцията, която се прави, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един народен представител.
Страница 13, § 18 по вносител, който е в края на страницата. Има предложение от н.п. Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група е подкрепила предложението.
Има предложение от н.п. Анна Янева.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 18 да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в § 5.
Желания за изказване? Предложението на работната група е да се отхвърли, тъй като е отразен на друго място. Тоест, текстът вече е гласуван, но трябва да приемем отхвърлянето. Няма желание за изказване.
Който е „за” отхвърлянето на § 18, като отразен като § 5, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на стр. 14 накрая.
Работната група предлага да се създаде нов § 19. „Член 22 се отменя”.
Мнението на Министерство на икономиката, защото е нов параграф.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Нямаме против да се отмени чл. 22, но имам една бележка. Загуби се текстът “Калфата не може да обучава чираци.” При прехвърлянето от § 18 в § 5 се загуби този текст.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Във връзка с възражение на Министерство на икономиката гледаме не новия § 19, а се връщаме на § 5. Тъй като Министерство на икономиката пита защо не съществува текстът, че “калфата не може да обучава чираци”. Къде, според вас, трябва да бъде този текст госпожо в § 5?
Колеги, моля Ви да се върнете на стр. 4, да видите § 5 и направената редакция. Министерство на икономиката прави възражение, че в ал. 2, т. 1 “е калфа” трябва да има тире и да пише “без право да обучава чираци.”
Тъй като нямаме готов доклад. Законът е много сложен. Предлагам да се върнем и да разгледаме този текст. От Занаятчийската камара приемате ли тази редакция?
РУМЯНА АТАНАСОВА: Да.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли калфи на тази маса? Няма. Има ли народни представители, които желаят думата по направеното предложение за редакция?
Колеги, връщаме се на § 5 и Ви предлагам да направим това допълнение, което вече ви прочетох.
Който е „за” допълнителната редакция на § 5, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме отново на предложението за нов § 19, който предлага да се отмени чл. 22. Нека да ви прочета чл. 22.
Заповядайте госпожо Йорданова.
ИВА ЙОРДАНОВА: Само да обясня, че чисто главно технически може би трябва § 18 и § 19 да станат един параграф, тъй като току що отхвърлихте § 18, поради това, че чл. 22 я прехвърля в чл. 5. В такъв случай, ние заради това го отменяме тук чл. 22, тъй като вече то е на друго систематично място.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Записахме в т. 1 “е калфа, който не може да обучава”. А има ли калфи, които може да обучават? Майсторите могат ли да обучават?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това господин Овчаров е дефиниция.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Затова казвам. Дефинициите имат место, където се правят дефинициите. Тук така със запетайка.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: В § 5, ал. 1 обясняваме кой може да работи самостоятелно зает занаятчия. Да си има собствено, без да има майстор отгоре. Когато вулканизира някой, той няма нужда да е майстор. Но не му даваме правото, защото няма необходимата квалификация да обучава чираци. Чираци се обучават само от майстори.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз това го разбрах.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Това е само за самостоятелно заетите занаятчии.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не виждам логиката поради която в текста, в който даваме право на някои хора да работят самостоятелно, в същия текст да добавяме и нещо си, който има право да обучава. Тези са различни неща.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: По сега действащия закон, господин Овчаров, могат да се обучават чираци в занаятчийските предприятия. И понеже за първи път въвеждаме правото на калфата да е собственик на такова предприятие, а по-нататък е описано къде се учат чираците, затова изрично слагаме това за самостоятелно заетия, който има самостоятелно предприятие и не работи с дружество. Няма майстори, че няма право там да се обучават чираци и затова при прехвърлянето е отпаднало. Но по вносител си беше така в чл. 18. И това е логиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Убедихте ли се господин Овчаров?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не, не се убедих.
Според мен създаваме объркване. Има текст, който казва кой може да обучава. Нека там да се каже, че калфите не могат да обучават. Защо го повтаряме?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вече го уточнихме колеги. Аз не мисля, че уточнението пречи по някакъв начин, тъй като създава допълнителна яснота. Не създава проблеми. Не мисля, че по някакъв начин пречим на приложението на закона. Колкото е по-ясен един закон, дори да има повторение, той е по-ясен. Това е много сложен закон. Има много противоречия. Една година не можем да се разберем, за да го продължим. Така че нека да е ясно. Дори да има повторение, но да е ясно.
В § 19, чл. 22 се отменя, защото вече изяснихме в § 5, кой може да бъде занаятчия. Затова е предложението на работната група за отмяна на чл. 22.
От Министерство на икономиката подкрепяте ли да отпадне чл. 22?
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Подкрепяме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Занаятчийската камара? И те подкрепят.
Народните представители, имате ли въпроси? Няма.
Предлагам тогава създаването на нов § 19, който отменя чл. 22.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 19 по вносител. Има предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група е подкрепила предложението.
Има предложение от н.п. Анна Янева, понеже виждам, че не е подкрепено ще го прочета:
„В § 19, чл. 23, ал. 1 след израза “регистъра на занаятчиите” се добавя “съгласно чл. 4, ал. 1 на закона.”
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20. Която редакция колеги, може да видите в края на стр. 16 на цялата стр. 17, на цялата стр. 18 до стр. 19.
Моля да чуем Министерство на икономиката. Вашето мнение по неподкрепеното предложение на госпожа Янева, която не е тук. Тя е много редовен народен представител, сигурно има сериозни мотиви да не присъства. И по редакцията на комисията. Заповядайте госпожо Танева.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: По редакцията на Комисията. Ние подкрепяме редакцията на комисията. Комисията явно е изброила всичко, защото госпожа Янева визира същото. Но е много по-кратко и за яснота, може би, предполагам, работната комисия е внесла всичко това изписано. Ние не възразяваме пълното изписване на всички изисквания.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Занаятчийската камара?
РУМЯНА АТАНАСОВА: Не възразяваме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Народните представители? Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Един въпрос. Това което е изброено там, обстоятелства ли са или са данни? Съдружниците може ли да бъдат обстоятелства?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, кой текст визирате.
РУМЕН ОВЧАРОВ: На вписване в регистъра на занаятчиите подлежат следните обстоятелства: (и после казваме) БУЛСТАТ, дата на регистрация, наименование, адрес, съдружници и т.н. Това обстоятелства ли са или са данни? Чисто юридически. Какви са тези обстоятелства?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаме предложение от господин Овчаров в ал. 1, след “подлежат”, да отпаднат “следните обстоятелства”.
Други народни представители има ли, които да желаят думата. Няма.
Отиваме към предложението на н.п. Анна Янева, което не е подкрепено от работната група, тъй като работната група е решила да има много по-подробен текст. Това стана ясно.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Анна Янева.
Който е „за”, моля да гласува. Няма.
Против? Няма. Въздържали се? Всички народни представители - 14.
Не се приема.
Отивам на редакцията на работната група. Има предложение на господин Овчаров, което е разумно, с цел изчистване на закона - “на вписване в регистъра на занаятчиите подлежат:…” и да отпадне “следните обстоятелства”, за да може чисто езиково да е по-изчистено.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване цялата редакция на Комисията, която е от стр. 16 до началото на стр. 19 с вече приетото редакционно предложение.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 20.
Предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението по принцип. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21.
Тази редакция започва от стр. 19 и продължава на стр. 20.
По тази редакция има ли желание за изказване?
Въпроси и становища? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване редакцията на § 20, който става § 21.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на стр. 20, § 21.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22. Виждате тази редакция започва от края на стр. 20 и продължава на стр. 21.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 21, който става § 22 по доклада на Комисията.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 22, който е на стр. 21.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 23. Виждате редакцията на стр. 21.
Забележки? Желание за изказване? Няма.
Подлагам редакцията на гласуване на § 23 по доклада на Комисията.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 23 по вносител.
Предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24. Редакцията е на стр. 21.
Колеги, желания за въпроси или изказвания?
Господин Петър Димитров има въпрос, който е, защо пишем „Национален регистър”, вместо „Централния регистър”?
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Защото във връзка с въвеждане на електронното управление на изискването на Европейската комисия за достъп до всички регистри на лица от държави- членки или от трети страни, този регистър е национален регистър, не е централен. И затова уточнихме. Това е просто уточняващо.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: За България това е централен.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Господин Димитров, понеже трябва да приведем текста в съответствие. Подобряването на националното законодателство някак ни е вменено като задача. Когато един човек занаятчия от държава-членка или от трета страна иска да дойде да работи в България, макар и временно. Това беше отразено в един по-предишен член предходен, той трябва да знае към кой регистър да се обърне. На сайта на електронното правителство ще бъде този като национален регистър. Приведохме го в съответствие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът е резонен колеги. Би трябвало да приемем веднъж за винаги една и съща терминология и да не я променяме често, защото е абсолютно ненужно.
Други народни представители, които желаят думата? Няма.
Подлагам на гласуване § 23, който става § 24 и направената редакция на работната група.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 24 по вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25. Тази редакция я виждате колеги на стр. 22.
По тази редакция има ли въпроси и становища? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване § 24, който става § 25 и направената редакция от работната група.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 25 по вносител.
Предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението по принцип.
Предложение от н.п. Анна Янева. Работната група подкрепя предложението по принцип.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 26.
Редакцията я виждате накрая на стр. 23 и на стр. 24.
Желание за въпроси, изказвания, становища? Няма.
Подлагам на гласуване § 25, който става § 26 и направената редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги отиваме на § 26 по вносител, който е на стр. 24.
Предложение на народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 27. Виждате тази редакция пред вас на стр. 25.
Становища, въпроси, изказвания?
Заповядайте господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Националната занаятчийска камара се състои от представители на всички регионални занаятчийски камари. Тази Националната занаятчийска камара ще определя, по предишния параграф който гласувахме, всички правила за провеждане на изпити по всички занаяти, така да се каже. Националната камара, а не отделните национални камари, които има по отделен занаят. Само Националната, а тя ще се справи ли с толкова много работа? Тя ще направи за фризьорите и за всичко.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Тя и сега го прави?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да ви отговори Занаятчийската камара. Обяснете колеги, че и в момента е такава практиката.
РУМЯНА АТАНАСОВА: В момента Националната занаятчийска камара изработва конспекти, правилници и т.н., които се прилагат при изпитване на майстори, калфи, чираци в регионалните камари.
РУМЕН ОВЧАРОВ: В регионалните разбирам.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Аз ви казвам, че Националната изработва.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът е следният, това го правите, за да има едни и същи унифицирани стандарти за цялата страна. Нали това е идеята. Обяснете това.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Това казах, че за абсолютно всички занаяти, Националната камара изработва конспектите, правилниците по които се провеждат изпитите. И вече те се провеждат от регионалните занаятчийски камари.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В този смисъл законопроектът не променя нищо от съществуващата досега практика. Дори в момента списъка е много по-съкратен. Те досега са правили за три пъти, примерно, повече професии, така че не би трябвало да е проблем и сега да продължат да изработват за дадената професия.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не искам да кажа, че нещо лошо се случва. Искам да си изясня за себе си, една ли ще бъде тази Национална камара, която ще определи правилата за всички видове занаяти и начина по който ще се провеждат изпитите по тези занаяти.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз съвсем добронамерено искам да ви кажа, защо това е било винаги така. Защото изискванията трябва да бъдат за една и съща професия едни и същи в цялата страна.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тук става дума за всички професии.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Става въпрос, че за един и същи занаят трябва да са изискванията в цялата страна еднакви. Ние го правим за всички занаяти естествено. Националната камара го прави, за да има уеднаквяване в изискванията.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Всеки бранш си има национална камара.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Няма.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В момента е една, господин Овчаров. Има една занаятчийска камара в България. Има регионални, разбира се.
МИЛЕН ВАСИЛЕВ: Защо след като се обучават хората по занаятчийски начин, т.е. те нямат педагогическо образование и съответните програми трябва да бъдат одобрявани от НАПОО. Каква е функцията на НАПОО? Тя прави държавни образователни изисквания плюс изготвя и утвърждава обученията по занаятчийки начин. Една и съща агенция дава веднъж по занаятчийски начин как да се обучават хората в едни списъци с изисквания и веднъж дава като държавни образователни изисквания.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тук не сме на темата обучение.
МИЛЕН ВАСИЛЕВ: Това е свързано с изпитите, защото се оказва, че обучението по занаятчийски начин и занаятчиите трябва да бъдат с педагогическо образование, за да могат да обучават.
РУМЯНА АТАНСОВА: Само майсторите. Само те обучават. Не всички занаятчии.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, моля Ви да се концентрирате по конкретния текст. Конкретният текст е § 27, чл. 31.
Имате ли предложения за изменение на този конкретен текст? Желания за изказвания? Няма.
Това е текст, който се приема от Министерство на икономиката и от пряко засегната Национална занаятчийска камара.
Подлагам на гласуване § 26, който става § 27 и редакцията на работната група
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
Отиваме на § 27 по вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 28. Виждате пред вас направената редакция на стр. 25.
По така предложената редакция, колеги, имате ли забележки, изказвания, становища? Няма.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: По текста за общото събрание, което се свиква поне веднъж годишно от обстоятелството или по искане на една десета от членовете.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние сме на стр. 25, § 27, който става § 28. Вие говорите за друг текст. По този текст, моля ви колеги. Сега сме на § 27 по вносител, който става § 28 и е направена редакция.
Желания за изказвания има ли? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Сега отиваме на § 28 по вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 29. Тази редакция е в края на стр. 25. По този текст ли имате забележки? Заповядайте.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: По начина по който е направен закона и задълженията са вменени на юридическите лица, регионални занаятчийски камари, едва ли би могло да се предположи, че Национална занаятчийска камара ще се състои от повече от 10 регионални камари. Което означава на практика, че всяка една Регионална занаятчийска камара може да поиска самостоятелно свикване на общо събрание на Националната камара.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Регионалните камари ще бъдат най-вероятно 28. Но нека да чуем Занаятчийската камара. По този текст имате ли забележки?
РУМЯНА АТАНАСОВА: Не, нямаме забележки по текста.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Министерство на икономиката?
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Нямаме бележки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Народните представители? Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз ще уважа мнението на Министерството, както и на Занаятчийската камара, но все пак ще отбележа, че ние в законите обикновено, когато гласуваме текст за свикване на общо събрание освен от ръководния орган, в случая настоятелството, казваме, че това може да стане по искане на една трета от членовете, респективно. Една десета за първи път виждам. След като са съгласни страните, нека да бъде така. Но една десета не са представителна част от членовете за свикване на общо събрание. Не искам да се въведе една трета, но само отбелязвам, че такъв текст досега в никой закон не сме гласували.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Те са 28 и една десета означава три. Трябва да преценим колеги. Това е принцип и на демократичността и на представителността. Трябва да преценим кой или какъв процент ще доведе до това да има възможност, когато това се налага да бъдат провеждани събрания. Въпрос на преценка е.
Има ли други народни представители, които имат желание по този текст? Господин Иванов, ако имате предложение за друг текст.
ИВАН ИВАНОВ: Не.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За мен е важно, че имаме съгласието на самата занаятчийска камара и на Министерство на икономиката. Защото колкото по-малко регионални камари могат да свикват общо събрание, това води до демократичност и до възможност за решаване на проблеми. Факта, че самата Занаятчийска камара, която би имала интерес този праг да е по-висок, за да има по-рядко общи събрания, приема по демократичния принцип, за мен е задоволително.
Има ли други народни представители, които желаят думата? Няма.
Подлагам на гласуване § 28, който става § 29, заедно с направената редакция от работната група.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на стр. 26, § 29 по вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 30. Редакцията е на стр. 26. Въпроси, изказвания, становища?
РУМЯНА АТАНАСОВА: Прекалено много са според нас членовете на настоятелството - 11 човека, като се има предвид, че това ще са хора от различни краища на България. Ние сме пробвали с 11 члена настоятелство. Сега Уставът го позволява. Трябва да ви кажа, че почти никога не можехме да постигнем кворум. Така че по-добре е да не бъдат повече от 7. Защото 10 човека плюс председателя 11 вече става много.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В момента бяха от 8 до 14 по досегашния закон. Сега са фиксирани на 10. Толкова ли е голяма разликата, според вас?
РУМЯНА АТАНАСОВА: След като трябва Камарата да се регистрира по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, там се казва не по-малко от трима. Защо да не е по-малко от трима, а ги фиксираме точно 10. Нали регистрацията е съобразно ЗЮЛ. При това положение, защо трябва да ги фиксираме колко да са на брой. Нека да остане „не по-малко от трима”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И в сегашния закон са от 8 до 14. Все пак трябва да има и принципа на представителност. Останаха 28 регионални камари и ако са трима, няма да има достатъчна представителност.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Именно затова предлагаме да са председател плюс шест. Защото господин Димитров много трудно се събират тези хора. Това са хора работещи, шефове на микро предприятия, и е много трудно да ги накараш да дойдат на заседание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Нали вие избирате тези членове в този орган? Общото събрание ще избере такива, които ще имат възможност да присъстват. Извинявайте, но при 28 регионални камари да има трима човека управителен орган някак си не е редно. Така че приехме, както господин Иванов каза, изключително демократична разпоредба, затова кой може да свиква събрания. А сега да залитнем точно в обратната плоскост и да ограничаваме броя на хората, които могат да участват в управителния орган, няма логика.
Аз поддържам предложението на Министерство на икономиката за 10 плюс председател.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Иванова.
ЖАСМИНА ИВАНОВА: Заместник-председател съм на Национална занаятчийска камара и председател на Регионална занаятчийска камара – Враца. Тук навсякъде срещам, както тук става важно, че непрекъснато се споменава отделно Национално сдружение задруга на майсторите на народни художествени занаяти, които могат да участват в управителното тяло. Това което управлява всъщност настоятелството на Националната занаятчийска камара и представители на приетите членове на национални браншови организации. Това е по отношение състава, който се избира от общото събрание на настоятелството.
Въпросът ми към вносителите и към Министерството е, специален статут ли има това Сдружение на народните художествени занаят?. Защото навсякъде ги добавя изрично. Защо не се добави някой друг от браншовите съюз? Тук изрично навсякъде се упоменава. Аз смятам, че това ще дискриминира другите браншови съюзи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Министерство на икономиката по този въпрос.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Националното сдружение за народни художествени занаяти е създадено, за да запази българските занаяти с решение на държавния управляващ орган в 1957 г. То е известно в цял свят. Обръщат се към него. Марката му е патентована. Там членуват само хора, които първо имат висше образование магистър в Художествената академия, след което са доказани майстори. Затова, когато работната група работеше, имаше представители на Националната занаятчийска камара. Вие госпожо не сте били, но в работната група имаше и такива, прие се, че те като пазители на традицията, спокойно могат да участват тук, защото говорим за български народни художествени занаяти и те са запазени при тях. Те имат конспекти. Даже всяка година имат специален конкурс, майстор избират. И последно майсторът е професор преподавател, не е калфа, не е научен в някоя работилница, без теория. Така те могат само да допринесат за извисяване на доброто име на Камарата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбрахме.
Моля ви да видите внимателно текста. Искам да припомня на Занаятчийската камара, че ние като ръководство на Комисията настоявахме и запазихме 28 регионални занаятчийски камари. Тоест, при гласуването регионалните занаятчийски камари ще имат възможност да изберат този, който желаят като настоятелство. Тук забележете какво пише - “могат да бъдат”, дава се възможност. А вече регионалните занаятчийски камари ще решат кого да изберат. Тук е “могат да бъдат”, така че вашето притеснение, според мен госпожо е излишно, тъй като се дава само такава възможност. Вие ще изберете този, който смятате, че най-добре ще защитава интересите на Занаятчийската камара.
ЖАСМИНА ИВАНОВА: Искрено се надявам това да е така. Аз съм председател на Занаятчийска камара. Девета година съм председател на Занаятчийска камара – Враца. Уверявам Ви, че нашите майстори народни художествени занаяти, които притежават и майсторско свидетелство при нас и свидетелство от задругата, току що казахте, са с висше образование. Съгласих се с вас при наличието на думата “може”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тук е записано “могат да бъдат”, а ние ви даваме право на регионалните занаятчийски камари, на общо събрание да изберете тези хора, които вие смятате за най-достойни. Вашето общо събрание ще решава и ще избере тези, които смята за най-достойни. Така че никой няма да се намесва във вашата работа. Можете да бъдете спокойни.
Има ли народни представители, които желаят думата? Няма.
Подлагам го на гласуване § 29, който става § 30 с направената редакция от работната група.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Продължаваме колеги с § 30.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31. По този текст желание за изказване. Няма.
Подлагам го на гласуване.
Който е „за” текста на § 30, който става § 31, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 31 по вносител.
Предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението в частта му думата “функциониращи” се заличава и не го подкрепя в останалата му част.
Колеги, поддържате ли в останалата му част предложението?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не, оттегляме го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев оттегли предложението в не подкрепената му част.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 32.
Колеги, тази редакция я виждате отгоре на стр. 27.
Изказвания или въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване § 32 по текста на доклада.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 32. Предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 32 да се отхвърли.
ЖАСМИНА ИВАНОВА: Тук ме смущава следното нещо. Записано е “Национална занаятчийска камара и регионалните занаятчийски камари събират такси за услугите, които предоставят.” След това предложението е да отпаднат регионалните занаятчийски камари и след това отпада целият параграф. Въпросът ми е следния: Как ще се финансират създадените по Закона за юридическите лица с нестопанска цел организации? Как ще се издържат? Няма как. Не е въпрос на спор. Вменява ни се задължение да имаме сайт, който струва пари. Вменява ни се задължение да водим регистър.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако чуете едно изречение вашето предложение ще отпадне. Ако отпадне този параграф, остава стария текст. Старият текст ще ви го прочета.
„Член 40, ал. 1 Националната занаятчийска камара събира такси за услугите, които предоставя”.
ЖАСМИНА ИВАНОВА: А регионалните? Какво се случва с тях? Регионалните са самостоятелни юридически лица и Тарифа 79 от 21 април 2003 г. регламентира, че регионалните занаятчийски камари събират такси за предоставените услуги и това е начин, те да се издържат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние нямаме права и наредби не променяме. Ние приемаме закони.
ЖАСМИНА ИВАНОВА: Там е записано, но мисля, че наредба не отменя закон. Това е факт. Ако отпаднат регионалните занаятчийски камари от кой ще се финансират?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Досега не е имало такъв текст.
Ние предлагаме с отпадането на § 32 да се запази старият текст в закона. Така че ще продължи да се финансира по същия начин, както досега.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това което е предложила работната група, е, да остане досегашният режим такъв какъвто е. Тоест, с нищо да не се промени. И ако до момента този режим е работил, нямате колеги основание да се притеснявате.
Колежката каза, добре.
Има ли желание за изказване или въпроси от народните представители? Няма.
Колеги, тогава подлагам на гласуване направеното предложение на работната група за отпадане на § 32.
Който е „за” отпадане на § 32, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се, § 32 отпада.
ИВА ЙОРДАНОВА: В чл. 20, ал. 1 изрично е записано, че „регионалните камари събират такси за услугите, които предоставят”. Текстовете са на двете места в съответните раздели, тъй като тук става дума за Национална камара, а ние сме го сложил при регионалната.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че интересът на Национална занаятчийската камара е защитен с пълна сила.
Отиваме на § 33 по вносител.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 33 да се отхвърли.
По този текст желания за въпроси, изказвания и становища? Министерство на икономиката. Госпожо Танева заповядайте.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Когато сме го внасяли сме имали предвид и това, което сега залегна в началото в чл. 6, че органите за местно самоуправление и всички териториални органи на изпълнителната власт взаимодействат с Националната занаятчийска камара, което почти е идентично с текста на сега действащия закон. Сложил сме взаимен обмен на информация. Защото преди информацията е визирана като еднопосочна. Националната занаятчийска камара и регионалните дават становище при разработване на проекти, което е нормално. При изготвянето на нормативни актове компетентните държавни органи изискват статистически, икономически данни свързани със занаятите. Както решите, но все пак мисля, че това не пречи ако се поискат от тях данни да предоставят при изготвяне на анализи, няма лошо.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Ние сме на мнение досегашният текст да остане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не съм участвал в работната група и не знам защо е поискала да отпадне този текст.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз съм изненадан от съгласието на Занаятчийската камара. Тук информацията си остава еднопосочна. От вас към местните органи и сте длъжни да ги дадете, колкото и да ви струва това. Към вас няма нищо от вас. Вие ставате информационен обект, който трябва да си поеме разходите и е длъжен да осигури анализи. Ако вие сте „за” ще го подкрепим.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Текстът не говори за анализи, а става въпрос за статистически и икономически данни. Ние реално водим регистрите. Това може да се иска от нас.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров има съществуващ такъв текст в чл. 41, ал. 2. При изготвянето на нормативни актове, свързани със занаятите, компетентни държавни органи изискват становища от Националната занаятчийска камара, както и органите на местно самоуправление, централни териториални органи. Ние всъщност нищо не променяме. Новият текст предложен от Министерство на икономиката допълва само едно взаимодействие, доколкото виждам, допълнително.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имаме две възможности. Защото предложението на работната група е да отпадне този текст и да остане съществуващия в закона. Но Министерство на икономиката и Занаятчийската камара предлагат предложения текст от вносителя да остане. Затова сега е важно да чуем народните представители.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тук не мога да разбера какво се случва. В работната група, която е предложила този текст да отпадне, са участвали и Министерство на икономиката, и Камарата, и някои народни представители. Как може на работна група да се вземе решение този текст да отпадне, а тук всяка една от страните да твърди, че този текст трябва да остане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Приема се една година един закон. Колеги, за нас е важно като Комисия да приемем най-добрия текст. Затова и господин Петър Димитров ви зададе добър въпрос. За нас е важно, Занаятчийската камара, която е основен субект по този закон да сте доволни.
Затова пак Ви питаме: Искате редакцията тук, която е предложена да остане или текста, който е досега в закона?
РУМЯНА АТАНАСОВА: Редакцията, която е дадена тук искаме да остане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Миткова, която е предложила редакция иска думата.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Ако отгърнете малко по-напред в § 7, чл. 9, където са правомощията на регионалната занаятчийска камара, т. 2 е: “съдейства на държавната и общинска администрация в усилията им за насърчаване”. Тоест, това което в момента се предлага да отпадне е разхвърляно в членовете от закона, които касаят правомощията на регионалната и националната камара. Отразено е в тези членове. Това е била идеята на работната група.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Министерство на икономиката смята ли, че е отразено в предишни текстове.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Да.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Значи подкрепя отпадането на текста.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Нямаме претенции. Както е по-удобно на Камарата така. Аз казах, че то е отразено и в началото чл. 6. Но нямаме претенции за този член.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има предложение да отпадне § 33. Чухте мнението на всички заинтересовани страни като демократична комисия. Чухте мнението на всички страни. Има предложено отпадане на § 33. Чухте мнението на една наша колежка народен представител, която каза, че според нея тези текстове са разписани в предишни разпоредби.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 33.
Който е „за” отпадане на § 33, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се, § 33 отпада.
Отиваме на § 34.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 33. Тук желание за изказване има ли? Въпроси? Няма.
Минаваме към гласуване на § 34, който става § 33.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 35 на стр. 28.
Предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението по принцип.
Предложение от н.п. Анна Янева.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 34. Виждате редакцията на края на стр. 28 и началото на стр. 29.
Да започна с предложението на госпожа Анна Янева, което не е подкрепено. Моля, Министерство на икономиката да ни изясните вашата позиция по това предложение.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Принципно ние сме имали предвид не само деца, а и подрастващи младежи, когато сме правили първия текст. Госпожа Анна Янева явно го е изяснила с подрастващи и младежи до 25 години. Но работната група после в своята работа бе включила и членове на Министерство на образованието и на НАПОО и изчисти текста, който е със същия смисъл. Като е съобразен с другите законови разпоредби, които касаят обучението на младежи, подрастващи за уеднаквяване на дефинициите и терминологията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Казано накратко, не подкрепяте текста на госпожа Янева, защото според вас друг текст подобен е предложен от работната група.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Да.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колегите от Занаятчийската камара, по редакцията и по предложението на госпожа Янева. Ако имате да кажете нещо заповядайте, ако не, народните представители имате думата. Не виждам желание.
Колеги, процедурата е следната.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Анна Янева, което не е подкрепено от работната група.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували трима “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Осем.
Не се приема.
Подлагам на гласуване § 35, който става § 34 с редакцията на работната група.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама народни представители.
Приема се.
Отиваме на § 36 на стр. 29.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 35. Виждате редакцията на стр. 29.
Желания за въпроси, становища, изказвания? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване § 36, който става § 35 с направената редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 37. Предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението по принцип.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 36. Виждате редакцията накрая на стр. 30 и началото на стр. 31.
Въпроси, изказвания, становища по тази редакция? Няма.
Подлагам на гласуване § 37, който става § 36 с направената редакция от работната група.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 38 на стр. 31.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 37.
Желания за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 39 на стр. 31.
Предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението по принцип.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 38. Виждате редакцията накрая на стр. 32.
Желания за въпроси, становища и изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 39, който става § 38 с направената редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По § 40, предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 39. Виждате редакцията на стр. 33.
Имате ли въпроси или изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 40, който става § 39 с направената редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По § 41, предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 40. А именно да се отмени чл. 52.
Тук Министерство на икономиката има ли претенции към отпадането на чл.52?
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Няма.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Занаятчийската камара?
РУМЯНА АТАНАСОВА: Ние сме за запазване на чл. 52.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля, да обърнете внимание от Занаятчийската камара, сега това с колегите обсъждахме, че този текст е вече приет на друго място, затова се налага отмяна. Няма по същество промяна. Виждате ал. 2 на § 39 за чл. 51. Няма проблем.
Има ли желание от народни представители за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 41, който става § 40 – „чл. 52 се отменя”.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 42 на стр. 33.
Предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 41. Виждате редакцията на стр. 34.
Имате ли въпроси или изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 42, който става § 41 с направената редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 43. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 42.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 44. Предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 43. Виждате редакцията на стр. 35.
Имате ли въпроси или изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 44, който става § 43.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 45. Предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението по принцип.
Предложение от н.п. Иван Иванов.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 44. Виждате редакцията на стр. 36.
Господин Иванов обосновете вашето предложение.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, моето предложение беше свързано с първоначално предложения текст от страна на вносителите, където беше предвидена една съгласувателна процедура с Националната агенция за професионално образование. Като имам предвид, че майсторското звание се издава чрез майсторското свидетелство, включително на лица, които имат висше образование и най-малко две години стаж по специалността, нещо което току що гласувахме, очевидно това като компетентност стои над компетентността на Националната агенция за професионално образование и обучение. Затова бях предложил, съгласувателната процедура да бъде с висшите училища.
Виждам обаче, че в текста, който ни предлага работната група изобщо съгласувателната процедура е отпаднала. Така че при това положение е безсмислено гласуването на моето предложение. То е извън контекста на предложението на работната група. Оттеглям го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов си оттегли предложението.
Отиваме на редакцията на § 45, който става § 44.
Желание за изказване на народните представители и на нашите гости. Няма.
Подлагам на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 46.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 45.
Желание за изказвания и въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 47.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 46
Желание за изказвания и въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 48.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на за § 48, който става § 47. Виждате на стр. 37 редакцията.
Желание за изказвания и въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 49. Предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението по принцип.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 48. Виждате редакцията на стр. 38.
Имате ли въпроси или изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 50. Предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението по принцип. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 49. Виждате редакцията на стр. 39.
Имате ли въпроси или изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 51. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 50. Виждате редакцията на стр. 40.
Имате ли въпроси или изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 52. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 51.
Имате ли въпроси или изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 53. Предложения на народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група не подкрепя предложението.
Поддържате ли го господин Добрев?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не, оттеглям го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев го оттегли.
Предложение от н.п. Анна Янева. Работната група подкрепя предложението по принцип. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 52. Редакцията започва накрая на стр. 40 и продължава на стр. 41.
Имате ли въпроси или изказвания по тази редакция? Няма.
Подлагам на гласуване § 53, който става § 52 с направената редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 54. Предложения на народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението по принцип.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54 който става § 53. Виждате редакцията на стр. 41.
Имате ли въпроси или изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 55. Предложения на народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55, който става § 54.
Имате ли въпроси или изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 56. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 55.
Имате ли въпроси или изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 56, който става § 55 с направената редакция.
Има ли желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов § 56, при който е приложение № 1, и това е въпросният списък, колеги.
На стр. 48 може да видите списъка по вносител. Но понеже систематичното място ми напомнят колегите е тук, той е преместен на това място. На стр. 48 до стр. 54 има предложения на народни представители. Ние сега трябва да ги гледаме и тях. Сега трябва да гледаме и всички депутатски предложения. Трябва да ги гледаме и да ги гласуваме всички до стр. 54 включително. За да бъдем прецизни от формална гледна точка, вижте на стр. 48 предложенията по вносител. След това има предложения на народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев, което предложение е подкрепено от работната група. След това има предложение на н.п. Иван Иванов, което не е подкрепено от работната група.
Ние ще гласуваме предложението на господин Иван Иванов отделно, защото промяната, която се прави няма значение, тъй като по същество касае списъка.
По списъка колеги, който е най-важния въпрос.
Първо вносителят и след това господин Иванов.
Министерство на икономиката.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Министерство на икономиката подкрепя списъка на вносителя, като моли позиция 20 куюмджийство - изработване на предмети от сплави на благородни метали да отпадне по причина, която сме посочили в наше становище. Искане на Министерство на финансите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Редакцията, която е предложена от работната група е на стр. 44 и стр. 45. Намерете там куюмджийство от Министерство на икономиката т.е. работете с последното направено предложение. Няма тук куюмджийство.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Подкрепяме на работната група.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има парламентарни процедури. Всяко направено предложение от народен представител се гласува отделно, независимо, че работната група може да е направила други предложения. Всяко предложение се гласува.
Занаятчийската камара заповядайте.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Ние считаме, че настоящият списък като брой занаяти, нормално е намален. Бяха прекалено много. Но има несъответствия, в смисъл повторения. В № 20 е посочен занаят бакърджийство /медникарство/, а в № 28 изработване и ремонт на изделия от мед, бакър и сплавите им. За нас двете неща се покриват.
Освен това в списъка предложен от вносителя има откровени архаизми. Ние нямаме такива майстори. Производство на боза, бозаджийство и шекерджийство. Производство на изделия от захарен сироп. Това е № 50.
Бих попитала, ние правим Закон за майсторите на захарни петлета ли? Дори и по селските панаири рядко се продават захарни петлета.
По отношение на занаяти, които са типични, като примерно готварство. Той е изключен, макар че дори терминологично съществува израза майстор-готвач. Изключени са сладкарството, което също изглежда странно. Максимално са вкарани архаични занаяти, които вече почти никой не практикува. А занаяти, които са съвременни и с които ние имаме много добри отношения със съответните браншови организации - на готвачите, на сладкарите, на хлебарите и те са с дългогодишни контакти, с 10 годишна история. Изведнъж тези занаяти странно защо изчезват.
В този смисъл ние реагираме остро и сме против изваждането на някои занаяти и замяната им с архаични, които реално ние нямаме хора, които да упражняват този занаят.
ЖАСМИНА ИВАНОВА: Още една гледна точка. Тъй като Занаятчийска камара Враца, като всички останали камари води регистър в така посочените занаяти, ние много точно знаем колко членове има в момента на територията на страната от тези посочени занаяти, които са предложени. Това са около 380 човека. Броят на майсторите към настоящия момент е малко повече, тези които притежават майсторско свидетелство са малко повече от 20 000. Това означава, че ако се приеме този списък и се одобри, той ще обслужва около 400 до 500 човека, а не повече от 20 000.
Още една гледна точка. Занаяти са изключени по начин по който няма как нашите майстори, които работят в чужбина да упражняват. Те няма как да получат своето майсторско свидетелство. Разбирайте това са зидарите, това са строителите, още куп занаяти има да не ги изброявам. Но те са приложени в нашето предложение. Те се връщат, за да положат майсторски изпит, след като има трудов стаж в чужбина. Няма да има кой да им даде това майсторско. Тоест, ние ще отнемем правото те да упражняват своя занаят извън България.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има направено предложение от господин Иван Иванов и е редно да си го защити. Заповядайте господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин председателю, когато възникна идеята за промяна на Закона за занаятите, основния мотив на вносителите от Министерството беше, че досегашният закон императивно задължава хората, които искат да бъдат занаятчии да бъдат членове на съответните занаятчийски камари. Сега когато този въпрос е решен и фактически се дава право на свободен избор, аз се сблъсквам с нещо, което по никакъв начин не мога да приема. Административни предложения за силно ограничаване и стесняване на броя на занаятите в съответния списък. Действително прегледах списъка на вносителите и считам, че те са се ориентирали наистина към занаяти, които са почти екзотични. Чудя се защо го няма тепавичарството, като има все още тепавици тук-там из страната. И това може да се запише като занаят. В същото време липсват занаяти, които са признати в страните основателки на Европейския съюз. Имам предвид Франция и Италия. Аз съжалявам, че нямах време да намеря справки за останалите страни от Европейския съюз. Но по списъка, който аз представям и който беше съгласуван със Занаятчийската камара в България, веднага се спирам дори на първите два занаята – зидарство, бетонджийство. Като под бетонджийство се разбира изработване на кофражна арматура и бетонни конструкции. Тези занаяти, ако ние изхождаме от универсалния принцип, че занаятчията е независим предприемач, който живее от продукти на своя ръчен труд, очевидно кофраж се изработва с ръчен труд.
От една страна в предлагания списък от вносителя, съгласуван с работната група има например покривна работа редене на керемиди и поставяне на олуци. А направата на кофраж не е ли в строителството дейност, която подобно на покривните работи се изработва изцяло с ръчен труд. Има ли машини за поставяне на кофражи на различните плочи при изграждане на една сграда? Очевидно няма.
И аз веднага мога да ви покажа, че в Италия например, съгласно системата има отделна Занаятчийска камара, браншови съюз в строителството. Има отделни фракции, които са зидарство, които са вътрешни ремонти на сградата. Същото е и например в немския закон - първи, № 1 е зидар и бетонджия. Ако продължа, аз мога да изброя редица други позиции, които също така са записани в тези страни, които имат вековна традиция в занаятчийството, че са признати като занаяти. Не мога да разбера, този стремеж действително на Министерството, да ограничи, да маргинализира всъщност дейността на Занаятчийската камара, респективно ролята на признати от нашето възраждане функции на занаятите на чирак, калфа и на майстор. Защото тук точно до мен ме запитаха: Няма ли го майстор хлебар? Няма го. Аз предлагам да има хлебопроизводство. Защото ние знаем за заводския хляб. Но в същото време се знае, че истинските пекарни произвеждат ръчен хляб, който се цени и е на много по-висока цена. Това не е занаят. А какво е? Не ми е ясно.
Това са моите възражения. Аз действително държа на списъка, който съм предложил и считам, че останалото би било репресивна мярка спрямо част от утвърдените у нас занаяти.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Танева ще ви дам думата, но искам да добавя към вас още няколко въпроса.
Искам да ни кажете ясно на всички народни представители, което беше казано като опасение от Занаятчийската камара. Вярно ще останат само 500 човека според новия списък. Важно е да обясните това дали ще стане така. Защото е важно за нас като комисия, преди да приемем един закон да са ясни ефектите от него.
Вторият въпрос, който беше зададен емоционално от господин Иванов, аз ще го кажа по-спокойно, за да е ясен. Ако даваме право на избор, който желае да работи по Търговския закон, който желае да бъде част от Занаятчийската камара, защо се ограничава наистина толкова списъка от професии. Трябва да дадете един ясен и категоричен отговор на този важен въпрос.
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Както вие правилно отбелязахте, това са професии и занаяти. Когато определяхме списъка изпратихме на всички министерства, включително на съществуващите камари, които са създадени със закон и гласувани и от господин Иван Иванов, Камарата на строителите, всички зидари, бетонджии и други са нейни членове задължително по Закона за камарата на строителите. От МРРБ и от ръководството на Камарата на строителите получихме писмо, че може да се изключи единствено реденето на керемиди и покривни работи, може да бъде и по занаятчийски. Всичко друго те по силата на закона го регламентират с техните правила. Те провеждат обучение. Те гарантират качеството. И надзорът е там. Имаме Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Там са и геодезисти, инженери. От тях също получихме. Така че всичко това е съгласувано с всички тези камари.
А специално за готварството, господин Рагин е подкрепил министър Иво Маринов и в Търговския закон изрично е написано, че ресторантьоството е вид търговска дейност. Така че когато сме създавали този списък сме имали много широко проучване сред всички. Това което е натежало, това е останало. Не може единият закон да противоречи на другия. Това ни беше логиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем отговора на Занаятчийската камара и после и Стопанската камара желае думата.
ЖАСМИНА ИВАНОВА: Направи ми впечатление, това което каза госпожа Танева за Строителната камара. Там не членуват единици. Тук става въпрос от този закон, който вие предлагате за самостоятелно наети лица, а изключвате този, който ви лепи плочките в баня. Той не е длъжен да е голяма фирма регистрирана по ДДС например. Става въпрос, че в Строителната камара членуват големите предприемачи и тя осъществява юридически лица, госпожо Танева.
По отношение на ресторантьорството. Ние сме съгласни, че няма такъв занаят. Това е факт. Но има занаят готвачи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем сега Стопанската камара, заповядайте и обяснете вашите мотиви.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Понеже Министерството дава пример с поискани мнения от различни институции и организации, включително браншови, аз лично съм видял становището на Министерство на земеделието, където специално за хлебари и сладкари има положително становище, че това е еднозначно и за нея.
От друга страна много е интересно защо тук в продължение на дни се говори “за доброзорното” членство в Занаятчийска камара, но изведнъж когато опряхме до Строителна камара се дава задължителното членство като аргумент. Което е изключително странно като аргумент. Продължаваме нататък.
В европейското икономическо пространство се отчита, че 30% от брутния вътрешен продукт се дава от занаятите. Тук при нас най-вероятно от леярите на камбани ще е 0,001%. Къде са автомонтьорите? И там ще направим Камара на автомонтьорите, като ги задължим да членуват задължително. Или може би ще направите от всеки бранш камара, за да може там да членуват задължително. То и без това вече няма кой да членува.
Вие дадохте право, на всяко предприятие, всеки един който излиза от професионалното училище с втора степен квалификация, да си направи фирма. Кой ще членува в тези камари? Това е много голям въпрос. Но да ограничите по този списък, който е архаичен, на нас ще ни се смеят първо съседните страни, а в Европа още повече, ако някой види този списък на занаятите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Сега с готвачите ще започнем. Заповядайте.
РАДИ СТАМБОЛОВ: Добър ден на всички!
Заместник-председател съм на Евро-Ток България. Сдружение на 17 държави в Европа с над 4000 готвачи. Искам да Ви кажа, че готвач, сладкар, хлебар това е професия. Ние имаме училища, имаме Министерство на образованието, което го обгрижва със Закона за професионалната квалификация. В момента се променя и Закона за професионалната квалификация, Х клас средно образование и след това получаваме квалификация. Имаме над 500 ЦПО, вие ставате едно от тях, които дават квалификация. Но те имат одобрени програми по закон. Тъй като тази професия трябва да е гарантирана. И самите готварски организации дали ще бъде Асоциация на професионалните готвачи, Евро-Ток България, гилдията, сами ще седнат и ще изработят последващи критерии заедно с Министерство на образованието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Спасова.
ДАНИЕЛА СПАСОВА: Национално сдружение на козметиците, здраве и красота.
Смятам, че когато говорим за проблема дали да бъдат или не определените дейности или професии, ключовото е да видим, че става дума за различен начин на обучение. Мотивът който ние сме дали за излизане на нашата професия козметика от Закона за занаятите е свързано с това, че занаятчийското обучение предполага една методика на обучение от дядото към внука. Една методика, която съхранява традициите. И колкото повече човек повтаря една дейност, толкова по-добър става той. Затова българинът е свикнал да казва „майстор”.
В случая обаче квалификационните степени чирак, калфа, майстор са всъщност квалификационни степени, които определят начина по който се е обучавал човек и нивата, до които той е постигнал своето обучение. Професия „козметика” е модерна съвременна професия, която зависи от развитието на фармацията, медицината, IT технологиите.
В българското законодателство за щастие имаме добър пример на който Европа не се смее, а напротив показват ни като добър пример. Когато Закона за занаятите влиза в България през 2001 г., ние вече имаме Закона за професионалното обучение и образование, което по-късно Европа започва да препоръчва като закон в другите страни, в които за момента имат само Закона за занаятите. Така се случва дори и с Германия, не знам със сигурност годината, но знам номера на тази препоръка, № 361 от Европейската комисия, която препоръчва създаването на Закон за професионално обучение и образование и този закон е подобен на нашия. В него изискванията са, всеки човек, който иска да получи професионална квалификация да може да направи това по два начина - чрез формалната държавна образователна система или чрез неформалната, частната система за образование. Такава система има в България.
Нашето предложение е, професиите, които са в европейската квалификационна рамка, за които динамично се обновяват познанията, има изисквания за преподавателите, за програмите, които да бъдат изравнени с програмите във всички европейски страни, критериите за изпит и условията за непрекъснато и продължаващо развитие на професионалното направление, това са професиите, които сме предложили да излезнат от списъка.
Говоря за професия козметика, която не приключва с получаването на една майсторска квалификационна степен. Тя е професия, която трябва непрекъснато да бъде изучавана. Защото влизат IT технологии, съвременни апарати, които в момента работят с лазерни светлини, с радиочестоти свързани с IT технологиите. Абсурдно е един човек майстор да каже: “Аз вече съм най-добрия и мога да обучавам след мен хората, които идват.” Абсурдно е козметиците да се обучават от своите родители или прародители в тази професия.
КРЪСТЮ КАПАНОВ: Господин председател, уважаеми депутати, това което каза току що Даниела Спасова абсолютно не отговаря на истината. И аз мога да го докажа. Дал съм на господин Иванов от европейски държави – Италия, Франция и Германия части от законите в тези държави. Самата Даниела Спасова се е обучавала по занаятчийски начин. Тя доброволно не е член на Националната занаятчийска камара, както и на Регионална занаятчийска камара–София и никой не я задължава да бъде член, нито да упражнява своята работа по занаятчийски начин. От начална учителка си станала козметичка.
ДАНИЕЛА СПАСОВА: В България хиляди хора смениха своята професионална квалификация. Аз съм го направила чрез професионалното обучение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля Ви да не влизате в личен диалог.
АЛЕКСАНДЪР МАНЕВ: Аз съм от Сдружение на фотографите в България. Ние сме майстори фотографи над 1000 човека в България. Фотографи и оператори и сме изключени от списъка. Благодаря на господин Иванов, че е проявил разбиране към това нещо. От 1928 г. сме занаятчии, майстори. В България идват от Австрия да се явят на изпит в България. Защото в Австрия е 7000 евро, за да станеш майстор. Ще ви дам списък. Аз съм майстор. Защитил съм майсторството и никой не може да ми ги отнеме. Но децата, които са след мен, къде ще отидат? В чужбина да защитават майсторското свидетелство? Аз питам и не знам кой ще ми отговори. Обръщам се към вас, ако не има и други места. Говоря за Люксембург.
Нашата сума е 250 лв. за явяване на майсторско свидетелство плюс 50 лв., ако евентуално си изкара изпита. Как няма да дойдат в България да се явят за майстори. Ние не можем да им откажем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за дискусията. Целта беше народните представители да бъдат максимално информирани за естеството на проблемите.
Министерство на икономиката желаете ли да добавите още нещо? Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Относно оператори, фотографи и други запазват всички, които имат майсторски свидетелства взети досега по силата на Закона от 2001 г., дори без образование и 10 години стаж и са станали майстори. Но Сдружението АРА, подписано от неговия председател, с всичките си 36 членове, част от които са представители на страни-членки и техните филиали са категорично против да бъдат занаятчии, защото това се изучава във ВУЗ-ове и колежи за полувисше образование. Освен това господин Иванов в списъка на занаятите в Австрия, занаятчия е този, който обучава шофьорите. Но в България категорично е против.
Така че ние когато сме ги преценявали, кое и как като вносител да го направим, сме изхождали от законовата база в нашата страна и от интересите на българската държава. Представителят на Кобленц, който се представи като представител на Стопанската камара може би има други представи. Занаятчийството в Германия е различно. Но исках да вметна за яснота на депутатите. В Германия не е дейността фризьорство, а е фризьор. Не е дейността кофраджийство и т.н, а е кофражист, леяр. Тоест, лицето обучено по занаятчийски със занятието кофражист може да работи, а не цялата дейност да се води занаятчийство. Това е точност на превода.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имат думата народните представители.
Искате думата ли господин Димитров? Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз си мислех, че една и съща дейност може да се практикува като занаят и може да се практикува като професия. Майстор готвач в голям ресторант. Това очевидно не е занаятчийска дейност и този майстор може да си готви да прави нещо и да му ходят в гаражчето да се хранят при него. От тази гледна точка аз се надявах, че там където сме казали „предприятие организирано по занаятчийски способ”, сме казали, ако искаш регистрирай се като фирма, по Търговския закон и работи. Ако искаш като занаятчия ще се явиш на изпит, ако те признаят за майстор прави каквото искаш.
И с удивление откривам затворен кръг. Предприятие организирано по занаятчийски начин е онова на което дейността е включена в списъка на занаятите. Като те няма в списъка ти не можеш да работиш така и сме задраскали. Затова е този спор тук.
Аз си мисля, че първо списъкът на занаятите трябва да е отворен. Не можем да кажем кое е занаят, кое не е. На законодателя да наредим кое е занаят. Лека кола мога да си направя по занаятчийски начин. Те така са правени най-напред. От там е тръгнало промишленото производство, че са правени от майстори, които са владеели изкуството на това да се направи колата. И сега изведнъж се връщаме, не знам къде се връщаме. Занаят е онова, което не може да се научи в учебно заведение. Майсторлъкът се учи само практически и се учи от майстор. Но майстори има и в певческото изкуство и в адвокатурата и къде ли не. И вместо тук да кажем, че занаят е всичко, което го правиш по занаятчийски способ, ние казваме това са занаятите и няма мърдане от там.
Аз си признавам, че този списък не ми харесва. Няма как да го подкрепя. Но не мисля, че той е в интерес на икономиката на България. Точно обратното. Но при тази дефиниция, ако ние не коригираме тази дефиниция тук, ще се въртим в един кръг с едни забранителни списъци и край по въпроса. А това просто не е така. Който иска да работи във фирма, моля отиваш, работиш. Те дали ще искат да имаш висше образование или не, е друг въпрос. Но ако искаш да работиш по занаятчийски способ, там е Занаятчийската камара и ние сме органа, който трябва да я даде тази свобода, а не да играем ролята на екзекутори.
Ако гласуваме затворен списък, аз си признавам, че няма как да го подкрепя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, намираме се в следната ситуация. Има един по разширителен списък предложен от колегата Иван Иванов, който списък смятам, че се подкрепя от Занаятчийската камара вследствие на тяхното изказване. Аз признавам, че и аз ще гласувам за този списък, защото се присъединявам към мотивите на господин Петър Димитров. Даваме доброволно членство. Който човек иска да се регистрира по Търговския закон, разбира се, отива и го прави по този начин. Който иска да е член на Занаятчийската камара, става член на Занаятчийската камара. Даваме свобода на хората.
При това положение и аз не харесвам и не одобрявам този по-съкратен списък. Сега знам, че други членове на Комисията са на друго мнение, демокрация. Единственият начин да решим този спор е с гласуване. Няма друг вариант.
Колеги отиваме на стр. 50. Там има предложение на колегите Миткова, Добрев и Червенкондев, което е подкрепено от работната група и не го гласуваме.
Ключовият момент е, че гласуваме предложението на господин Иван Иванов, който е за по-разширен списък от професии.
Който е за предложението на господин Иван Иванов, моля да гласува.
Гласували двама “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Десет въздържали се.
Не се приема.
След като не се приема ще гласуваме § 63.
Работната група предлага § 63 да се отхвърли, тъй като съдържанието му е отразено в § 56 по предложение на работната група. След като това предложение не се прие Ви предлагам, за да следваме логиката на нещата, да бъде отхвърлен § 63 и да гласуваме нов § 56.
Предлагам Ви съгласно предложението на работната група отхвърлянето на § 63.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Приема се.
Сега отиваме колеги на стр. 44.
Работната група предлага да се създаде нов § 56.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Приема се този списък.
Работната група предлага да се създаде нов § 57 на стр. 45.
По § 57 желания за изказвания? Няма.
Който е „за” новия § 57, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приет е.
Преходни и заключителни разпоредби на стр. 46.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Желания за изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 57.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното място в § 55, т. 3. Вече сме го гласували.
Желания за изказвания? Няма.
Който е „за” отхвърлянето на § 57, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението което е отразено в § 57. Преди малко го гласувахме. Предложението е подкрепено.
Отиваме на § 58.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 58.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е „за” текста на вносителя на § 58, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 59. Предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението по принцип.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59, която виждате на стр. 47.
Желание за въпроси или изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 59 с направената редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 60. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 60.
Желание за въпроси или изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 61.
Колеги, имам предложение към Вас.
Бях заместник-председател на Бюджетната комисия миналия мандат на Народното събрание. Предлагам Ви, понеже тук се изменят данъци и такси, да поискаме становище от Министерство на финансите и от Бюджетната комисия.
Миналият мандат, когато други комисии изменяха данъци, без знанието на Бюджетната комисия ставаше голяма каша. Така че ако сте съгласни да отложим този текст и да поискаме писмено мнение от Бюджетната комисия и от Министерство на финансите. Аз правя това формално предложение към Вас за отлагане на § 61.
Заповядайте господин Атанасов.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Моят въпрос е, имало ли е такива санкции и сега по-високи ли са?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение 61 е за данъчно облекчение. В Закона за местните данъци и такси досега е съществувало данъчно облекчение, незнайно защо, но само за три професии – фризьор, козметик и маникюрист. А ние с новия списък, в списъка на професиите отпада фризьор и козметик, което ще рече, че преференция от 50% ще остане само за фризьорите. Въпросът е обаче, дори не е въпрос, дали да приемем или да не приемем такава преференция само за една от професиите. По-сложният въпрос е, че данъчното законодателство трябва да се приема в края на годината и да действа от началото на следващата година, защото в противен случай се получават казуси, в които някои лица ще са платили данъците, а други няма да са ги платили. Ако премахнем преференцията, това значи, че тези които платят по-късно ще трябва да платят целия данък. А от друга страна, така както е записано в Закона за местните данъци и такси, този данък се плаща на четири вноски. Първата е вече платена, но остават следващите три. Те същите ли ще бъдат? По старата тарифа ли ще бъдат или по новата? Така че тук текста иска внимателно прецизиране и аз също мисля, че се нуждаем от официално становище и от Министерство на финансите и от Бюджетна комисия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Още веднъж казвам колеги, господин Петър Димитров ще потвърди, когато с него бяхме миналия мандат, той беше председател, а аз заместник- председател на Бюджетната комисия и някоя друга комисия ни поставяше в неудобното положение да променя данъци без да ни пита, беше наистина много неприятно.
Така че подлагам на гласуване предложението за отлагане на § 61 и получаване на становища от Бюджетната комисия и от Министерство на финансите, писмено, разбира се.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 62. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 62.
Виждате редакцията на стр. 48.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Ние § 63 го разгледахме.
Сега отиваме на стр. 54. Има предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев за създаване на § 64.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде § 63.
Желание за изказване или въпроси?
РУМЯНА АТАНАСОВА: Като се има предвид, че се дава шестмесечен срок за новата регистрация по ЗЮЛ, тук отново в рамките на шест месеца от влизането на закона в сила трябва да се приведат в съответствие програми и т.н. Не мислите ли, че е много малък срокът? Веднъж възможностите за регистрация.
Считаме, че трябва да ни се даде срок поне от 12 месеца по § 64, като се има предвид, че шест месеца ще са ни нужни за пререгистрацията. Това са провеждане на общи събрания. Там има съответно срокове. Предварително трябва да се пуснат съобщения и т.н и ние фактически ще изпаднем в един цайтнот. Няма да сме регистрирани още, а вече ще ни тече другия срок.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз не съм съгласен, че ще ви отнеме 12 месеца да се регистрирате. Според мен съдебна регистрация не отнема повече от един месец. Дори и да включим допълнителен месец затова, че трябва чрез Държавен вестник да свикате общо събрание. Това отново прави два месеца.
Що се отнася до програмите за подготовка и обучение на занаятчиите, ако и за тях ви трябва време, това е малко нелогично. Защото вие и досега обучавахте тези занаятчии. Нали така? И Вие би трябвало да ги имате тези програми. Така че едва ли ще отнеме шест месеца да направите програми, по които вие ги обучавате и в момента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем Министерство на икономиката по този въпрос.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Ние подкрепяме предложението на работната група. Понеже вече имат утвърдени програми. Провеждат изпити. Изкарали са 20 000 майстора. Би било логично да са готови.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря ви господин председател.
Аз само в подкрепа на предложението на господин Добрев и в подкрепа на предложението на вносителя, защото наистина ще преповторя част от вашите думи. Досега е имало програми. Може би с част от професиите вие ще се видите в затруднение. Например коминочистене или калайджия ми се струва малко трудно да изработиш програма, времетраене, да не говорим за фризьорство. Така че шестмесечният период си е напълно достатъчен и предлагам да го гласуваме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други желаещи за изказване?
ЖАСМИНА ИВАНОВА: За по-голяма част от посочените към новия списък, вече така приет от вас депутатите в комисията, няма програми, защото не се е налагало. Първо, защото майсторите на художествените народни занаяти, които са една много голяма част от този списък, ние сме издавали майсторски свидетелства без изпит, а на база тяхното майсторско свидетелство от задругата. Това е факт.
Освен това административното приключване на една Занаятчийска камара, която е добре ситуирана в своя регион на икономическо действие, разберете че няма да е просто приключването за човек, който това работи и се занимава девет години. Моят занаят е различен от това, което вие сте посочили. В две трети от камарите никъде нямаме, освен може би в София, занаят в 25 камари са в момента, в 24 председателите няма да са членове на Занаятчийската камара по смисъла на този списък, който вие току що гласувахте.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги от Занаятчийската камара, както аз чета текста и както го разбирам, ако го разбирам правилно, до утвърждаването нямате право да провеждате изпити. Така че вашият интерес е по-бързо да бъдат утвърдени тези програми, за да може да се провеждат изпити. Забележете. Няма предвидени глоби. Това не е случайно, ако това не се случи за шест месеца. Това са преклозивни срокове на практика. Наистина е точно така. Във ваш интерес е обаче, за да може да се провеждат изпити и да има нормален начин на работа да стане по-бързо.
КРЪСТЮ КАПАНОВ: Ако ми позволите само да се върна много малко назад във връзка с това, което каза уважаемият депутат, за намалението на патентния данък на хора, които обучават чираци. И сега Министерство на труда и социалната политика отпуска средства за обучаване на хора отпаднали от образование. И тази година Националната занаятчийска камара и всички регионални занаятчийски камари ще обучават както роми, така и всички които са отпаднали от училище. По този повод искам да ви кажа, че на един майстор му е необходимо време, за да обучи съответния чирак и затова е предложено това нещо.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, знам че вие говорите за патента, но това, което казвате е също притеснително, защото се получава помощ върху помощ. Една държавна помощ с друга държавна помощ. Веднъж се дават 900 лв. за преквалификация и втори път се дава данъчно облекчение за това, че тези хора ще се преквалифицират. Във ваш интерес е, според мен, да бъде премахнато облекчението, защото в противен случай след време може да се окаже, че тази помощ е изискуема от вас. Европейски средства не може за едно и също нещо да се дават от два източника. Но в тази връзка си мисля. Министерство на икономиката дори предлагат да има някакъв текст за облекчения не само за тази, но за всички професии. Но това не е наша работа. Това е работа на Министерство на финансите и на Бюджетна комисия. И ако има такива данъчни облекчения, то трябва много ясно да се направи разграничението между Центъра за професионално обучение, който получава парите, тези по 900 лв., които дава за преквалифициране и работното място на което се обучава чирак, без той да бъде допълнително финансиран по друга програма от Европейския съюз.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, това е текст, който го отложихме и може да се възползвате да изпратите становище по него заедно с Министерство на финансите и с Бюджетната комисия. Този текст е отложен. Днес няма да бъде гласуван. И не случайно беше отложен.
По § 63 въпросните шест месеца.
ЮЛИЯН НАКОВ: Тук се пропусна нещо много важно. Националната агенция утвърждава програми, след като има разработени държавни образователни изисквания въз основа на които се оценяват и съответно се вижда до колко те покриват, за да могат да бъдат регистрирани като качествено изработени програми.
Все още не са изработени всички държавни образователни изисквания по списъка от професиите, а в същото време мисля, че ние затрудняваме Агенцията изключително много с това, което предлагаме като списък на занаятите. Много ми е любопитно какво държавно образователно изискване за съответно плетач на рогозки или метла ще се направи, за да може ние да предложим програмата и те да я регулират на базата на това отговаряме ли и да я оценят. Тези шест месеца не само, че не са достатъчни, но изобщо аз не виждам, как Националната агенция при сложния начин на работа, който има. След това трябва да бъде вписано в Закона за професионалното образование и обучение, където трябва да бъде отразено, че те ще регулират и занаятчийството по същия начин. Тези неща изобщо не се предвиждаха. И понеже отворихте скоба към момента за това как ще стане инфекция по повод, несъобразяване с нови данъци и такси, кашата ще бъде невероятна. Така че не шест месеца, но може би и шест години няма да стигнат, за да я оправим.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз не мисля, че този срок е най-важното в този закон. Ако наистина не ви стигат шест месеца, аз правя процедурно предложение за девет месеца за въвеждане. Надявам се да ви стигне това време. Защото наистина, аз също съм се занимавал с центрове за професионална квалификация, има определен срок, може би около два месеца, в който Националната агенция по професионално образование одобрява програмите и изпитите и всичко останало. Така че аз предлагам девет месеца.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги има направено процедурно предложение. Първо ще гласувам процедурното предложение на господин Добрев за девет месеца.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, девет месеца, но нека да уточним не по-късно от 31 декември, въпреки че Законът предполагам ще бъде приет преди края на март месец.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От влизане в сила девет месеца.
Господин Добрев направи процедурно предложение, да не бъде шест месеца, а да бъдат девет месеца във връзка с притесненията на колегите от Занаятчийската камара.
Госпожо Танева имате ли проблем с това?
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Имам една бележка. До утвърждаване. Те ги утвърждават, не ги одобряват.
Освен това ето го представено тук. Да кажат колко време им трябва, за да се справят с това. Може ли преди да се гласува, за да е ясно каква е точно трудността.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Капанов, ако ги направим девет месеца, това задоволява ли ви?
КРЪСТЮ КАПАНОВ: Смятам, че ще се справим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря господин Председател.
Мен ме интересува, към Занаятчийската камара, колко са тези нови занаяти по които няма разработени програми? Какъв е броят от така предложения списък. И след това да чуем становището на НАППО, за да разберем за какво са нужни шест, девет месеца или една година.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Уточняваме и мисля, че колежката точно това подчерта. Тези народни художествени занаяти, една част от тях, голяма част от тях, са станали майстори без изпит на база на документа, който са имали преди. За голяма част дори от тези художествени занаяти, ние нямаме и тепърва трябва да създаваме програми. Не мога да ги преброя колко са, но не са малко. Те са в първата група около 40 или 30.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги вижте как изглеждат нещата. Има предложение на господин Добрев, което и аз подкрепям, да не бъдат „шест”, а да бъдат „девет” месеца. Тогава няма да има никакво напрежение в системата. Нашата цел е спокойно да влезе в сила този закон.
Затова подлагам на гласуване предложението на колегата Делян Добрев, в направеното предложение от Миткова, Добрев и Червенкондев за нов § 64, който става § 63, срока “шест месеца” да стане “девет месеца”.
Който е „за” това предложение срока “шест месеца” да стане “девет месеца”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване цялото предложение на колегите Миткова, Добрев и Червенкондев за създаване на нов § 64, който по новата номерация става § 63.
Който е „за” , моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Смятам, че постъпихме мъдро и няма да има напрежение за спазването на срока.
Работната група предлага да се създаде и § 64 със следния текст. “В срок от три месеца от влизането в сила на този закон, Националната занаятчийска камара утвърждава образец на регионален регистър на занаятчиите по чл. 21, ал. 4.”
Желание за въпроси или становища? Няма.
Който е „за” създаването на нов § 64, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов § 65.
Издадените до влизането в сила на този закон свидетелства от Задругата на майсторите на народните и художествени занаяти на Националното сдружение задруга на майсторите на художествени народни художествени занаяти запазват валидността си.
Желание за въпроси или становища? Няма.
Който е „за” създаването на нов § 65, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, това е. Очакваме становищата на Бюджетната комисия и на Министерство на финансите.
Благодаря на всички за участието.

В точка Разни.
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма с подкрепата на Столична община организират конференция на тема: “Електромобилите – предизвикателствата на новата мобилност”, която ще се проведе в София на 10 – 11 февруари 2011 г.
Поканата е от министър Трайчо Трайков. Имате я на вашите имейли.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.


(Закрито в 16.45 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
(99 760)