1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за енергията на възобновяаеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. – за първо четене.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 5


На 16 февруари 2011 година, (сряда) от 15.00 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2, на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за енергията на възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. -- за първо четене.

Заседанието на комисията бе открито в 15.15 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички колеги и гости! В залата има 16 народни представители.
Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.

Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за енергията на възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. -- за първо четене.
2. Разни.
По този дневен ред имате ли предложения? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Очакваме министъра на икономиката, който всеки момент трябва да дойде.
Искам да Ви съобщя, че утре ще има извънредна комисия от 14.30 часа в зала 142 при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2011 г. – за първо четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационен контрол, № 002-01-109, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2010 г. – за второ четене.
3. Обсъждане на законопроект за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 002-01-107, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2010 г. – за второ четене.
4. Разни.

Колеги, днес имаме много гости. Ще ги представя.
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Трайчо Трайков – министър на икономиката, Николай Налбантов – и.д. директор на дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда”, Светлана Маринова – началник на отдел “Правно-нормативна дейност в енергетиката”, дирекция “Правна”, Гергана Пенева – главен юрисконсулт в отдел “Правно-нормативна дейност в енергетиката”, дирекция “Правна” и Александрина Димитрова – началник на отдел “ВЕИ”, дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда”;
от Министерство на земеделието и храните -- Георги Костов – заместник-министър и Валентин Чамбов – експерт в Изпълнителна агенция по горите към МЗХ;
от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране -- Ангел Семерджиев – председател, Андон Роков – член, Евгения Харитонова – член и Ирина Георгиева – директор на дирекция “Правна”;
от НЕК -- Лили Иванова;
от Агенцията за енергийна ефективност -- Красимир Найденов – главен директор “Информация и контрол”;
от Българска стопанска камара -- Кирил Желязков – главен директор в БСК;
от Българска търговско-промишлена палата -- Васил Тодоров – парламентарен секретар и Николай Кискинов;
от КРИБ -- Петър Андонов и Калина Трифонова;
от Асоциация на производителите на екологична енергия -- Велизар Киряков – председател, Димитър Енчев – зам. председател и Биляна Петрова;
от Българска фотоволтаична асоциация -- Никола Газдов, Иво Цачев, Димитър Цветков, Кристина Бодурова и Румен Петров;
от Съюз на производителите на екологична енергия -- Александър Далакчиев – председател, Кирил Мързев и Мариана Ненкова;
от Национален съюз на независимите енергопроизводители -- Стоян Тенчев – председател и Милена Янузова;
от Национална асоциация по биогоривата в България -- Димитър Минчев – председател, Димитър Замфиров и Виолета Якимова;
от Българска ветроенергийна асоциация -- Себастиан Ньотликс – изпълнителен директор, Мария Михалева – член на юридическата работна група, Ася Владимирова – член на юридическата работна група, Кристина Койчева и други колеги;
от Български енергиен форум -- Антон Иванов;
от Алианс “Екология-Енергия” -- Динко Пенев – председател;
от Асоциация на българските енергийни агенции -- Лиляна Аджарова – председател;
от ЕVN България -- Калина Трифонова;
от E.ON България -- Анатоли Симеонов – директор “Управление на възобновяеми източници” и други колеги;
от ЧЕЗ България -- Йордан Стоянов;
от Българска петролна и газова асоциация -- Светослав Бенчев;
от Американска търговка камара -- Даниела Кисова;
от AES – Ей и Ес -- Теодор Бобочиков;
от Българска хидроенергийна асоциация -- Георги Руков;
от БВБ Пауър България АД – ВЕЦ Своге -- Пламен Дилков – изпълнителен директор;
от Партия “Зелените” -- Григор Станков;
от Коалиция за климата в България -- Борислав Сандов;
от Институт за пазарна икономика -- Петър Ганев.
Както виждате сериозен интерес към днешната комисия, което е нормално.
Предвид огромния интерес, преди да дам думата на господин Трайков, искам да помоля всички наши гости. Някои от вас имат писмени становища, те са дадени и ще бъдат дадени на всеки един народен представител. Тъй като няма как много хора да направят дълги изказвания ви моля за две, три ключови неща, които смятате, че ако се променят, закона ще стане по-добър. Тоест, да бъдат фокусирани изказванията в няколко неща, които ние трябва да подобрим, за да направим по-добър закон, за да може да чуем повече хора и повече предложения.
Господин Трайков, заповядайте да представите законопроекта.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, първо, позволете ми да поздравя всички с регистрирания от статистиката икономически ръст за четвъртото тримесечие на 2010 г., който е в горната част на очакваното. Казвам го не за да политизирам, а защото смятам, че е добре за всички и смятам, че с таргетираните процедури за помагане на иновативни и високо технологични индустрии, които предвиждаме по програма конкурентоспособност и които надяваме се ще подкрепите в неминуемия дебат, когато нещо се приватизира, ще можем още повече да ускорим този ръст.
За конкретния законопроект, в изпълнение на т. 3 на Решение 73 от 8 февруари 2011 г. на Министерския съвет на Република България, представям на вниманието ви проекта на закон за енергията от възобновяеми източници. Законопроектът е разработен в съответствие с Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и в последствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО.
Директива 2009/28 установява задължителни национални цели за общия дял на енергията от възобновяеми източници с брутното крайно потребление на енергия и за дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта.
Проектът на закона обхваща секторите производство и потребление на електрическа енергия, топлинна енергия, енергия за охлаждане и биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта. Той дава общата рамка на отношенията в посочените сектори и оказва кои въпроси трябва да бъдат детайлно уредени в подзаконови нормативни актове.
В проекта на закона се запазва принципът на задължително изкупуване на произведената електрическа енергия въз основа на дългосрочни договори и по преференциални цени. Предвидено е запазване на срока за изкупуване на електрическата енергия произведена от геотермална и слънчева енергия на 25 години и от всички останали ВЕИ с изключение на водноелектрически централи с мощност над 10 мегавата на 15 години.
Преференциалните цени са фиксирани за целия срок на договора и се определят от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съгласно наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия по Закона за енергетиката. За постигането на целите се оптимизират съществуващите и се въвеждат нови подходящи мерки за насърчаване производството на енергия от възобновяеми източници. Заложените мерки са съобразени с развитието на сектора през последните години и новите насоки по отношение постигането на общите цели в енергийната политика на Европейския съюз.
Законът ще допринесе за повишаване на прозрачността и ефективността на административните процедури, подобряване на бизнесклимата, постигането на икономически растеж, повишаване конкуренстоспособността на икономиката и качеството на живот на българските граждани.
Целите на закона ще бъдат постигнати чрез въвеждане на схеми за подпомагане на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници. Регламентиране на правата и задълженията на органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление при провеждането на политиката в областта на насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници. Въвеждане на задължение за органите на изпълнителната власт за иницииране и осъществяване на мерки свързани с насърчаване на производството и потреблението на енергия от ВЕИ. Въвеждане на схеми за подпомагане свързани с развитието на преносната и разпределителните електрически мрежи, включително между системни връзки на интелигентни мрежи, както и изграждането на регулиращи и акумулиращи съоръжения свързани със сигурното функциониране на електроенергийната система при развитието на производството на енергия от ВЕИ. Въвеждане на схеми за подпомагане на изграждането и развитието на топлопреносните, газопреносната и газоразпределителните мрежи, включително междусистемни връзки, когато това е икономически обосновано.
Създаване на национална информационна система за потенциала, производството и потреблението на енергия от ВЕИ в България. Въвеждане на баланс на отговорностите между инвеститор и присъединяващо дружество изразяваща се във внасяне на гаранция за участие на процедурата по присъединяване към преносната и електроразпределителните електрически мрежи на обекти за производство на енергия от ВЕИ в размер на 5000 лв. на мегават на заявена мощност за присъединяване и аванс за присъединяване на изграждания от инвеститора енергиен обект в размер на 50 000 лв. за всеки мегават инсталирана мощност.
Предприемане на мерки за осигуряване на средства за финансиране на дейности и проекти за производство на енергия от ВЕИ, както и за използване на енергия от възобновяеми източници при крайното потребление на енергия от фонд “Енергийна ефективност и възобновяеми източници и други финансови институции.”
Регламентиране на насърчителни механизми при използване на ВЕИ в административни и промишлени сгради и жилищното строителство. Регламентиране на правилата произтичащи от изискванията за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса. Въвеждане на насърчителни механизми за по-широкото използване на биогоривата и други ВЕИ в транспорта.
С проекта на закон се въвеждат правомощия на министъра на околната среда и водите да разработва и прилага механизъм за надеждно и независимо одитиране на подаваната от икономическите оператори информация относно изпълнение на изискванията на критериите за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса. Проектът на акт предвижда и създаването на Агенцията по устойчиво енергийно развитие, която да бъде правоприемник на Агенцията за енергийна ефективност. На базата на натрупания опит и съществуващия потенциал в Агенцията ще бъде разширен обхвата на нейните функции. Чрез създаването на единен орган за осъществяване на политиката в областта на възобновяемата енергия и администриране на произтичащите процедури ще се намали административната тежест, тъй като институционално дейностите основно ще преминат към един орган.
Освен това в законопроекта са уредени специалните правомощия на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в областта на енергията от ВЕИ свързани с регулаторната й компетентност по Закона за енергетиката.
С цел координация и съгласуваност на процедурите по присъединяване на производители на електрическа енергия от ВЕИ е предвиден нов подход включващ:
Планиране развитието на преносната и разпределителните електрически мрежи и съгласуване на инвестиционните намерения на операторите на тези мрежи за присъединяване на енергийни обекти по зони на присъединяване и нива на напрежение;
Одобряване от Комисията на предвидените максимални електрически мощности, които могат да бъдат предоставени за присъединяване на енергийни обекти към преносната и електрическите разпределителни мрежи след съгласуване с министъра на икономиката енергетиката и туризма.
За постигане на националните цели с проекта на закона се създава и необходимата правна рамка за реализиране механизмите за статистически прехвърляния, съвместни проекти и съвместни схеми за подпомагане между Република България и една или повече държави членки на Европейския съюз.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги, проектът мина през един значителен, бих казал, доста дълъг период на между институционално съгласуване, както и с заинтересованите лица извън институциите. Имаме някакъв елемент на забавяне. Знаете за писмото на Европейската комисия. Имаме още приблизително два месеца в които ние може да отговорим докъде сме стигнали с прилагането на директивата. Смятам факта, че законопроектът вече е минал през Министерския съвет и до голяма степен отговаря на искането за информация. Разбира се, още по-добре ще бъде, ако успеете да приемете закона в Народното събрание. Надявам се, че дългият процес на съгласуване ще направи в някаква степен работата ви по-лека.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРНОВ: Благодаря на господин министъра.
От Министерство на земеделието и храните, господин Георги Костов желае ли да допълни нещо към представянето? Заповядайте.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми участници, Министерство на земеделието и храните е предложило писмено становище, което ще ви го дам, няма да го чета във връзка със законопроекта за енергия от възобновяеми източници. Само с две думи ще кажа, че в това становище, освен редакционни и други бележки, основно внимание се обръща на подценяването, според нас на производството на енергия от биомаса. Членовете от 31 до 33, които засягат така наречените „преференциални цени”, които трябва да бъдат фиксирани. Ясно е, че когато се произвежда енергия от земеделска, горска биомаса в елемента на производство има много допълнителни променливи, нефиксирани, които с времето, като това са труд, стойност на самата биомаса. Самата биомаса може да бъде и конкурентна, особено говорейки за горската биомаса. Тя е в конкурентна пазарна среда. Поради което фиксираните цени на изкупуването на енергия не биха били подходящи за развитието на тези технологии.
Искам да обърна внимание, че само в горското стопанство потенциала, който имаме за използване на биомаса е значителен. Той надвишава няколко милиона кубически метра годишно. Добивът на тази биомаса е трудоемък и с новия законопроект, който е вече на приключване за горите, ние направихме всичко възможно, що се касае за горите да отворим тази биомаса за производство на енергия. Аз няма да чета всички тези бележки, за да се присъединя към председателя, който каза, да бъдем кратки.
Ще обърна внимание на още нещо. В Преходни и заключителни разпоредби в § 1, макар че го предлагахме няколко пъти, искам да обърна внимание. Терени с голямо значение за биоразнообразието са терени, които през и след януари 2008 г. са имали някой от следните статуси - девствени гори или други залесени с мести видове земи при които липсва съществено нарушение на екологичните процеси. Ако се добива биомасата от такива терени, то не се смята в общия баланс на възобновяемите източници. Искам да кажа, че с подоен текст ние затваряме нашите глави. Тоест, ние може да добиваме биомаса, но тя няма да се счита в общия баланс, което е пълна глупост. Отговорът на експерти, които не са гости казват: “Такава е директивата”.
Директивата не е регламент. Затова ние предлагаме един смислен текст, който е и обвързан със Закона за горите, който ще предоставя на комисията. Тъй като директивата не е регламент и тя предоставя, още повече, че тя е превод. Този превод сам по себе си поставя въпроса, изобщо какво са това девствени гори? Има ли девствени гори и т.н.
Освен това предлагаме и нещо друго по отношение на биомасата. Ново определение, което смятам, че е по-правилно. Също няма да го чета. Но искам да обърна внимание на всички в комисията, че в биомасата няма отпадъци, а има остатъци. Забравете за думата „отпадъци”. Щом е биомаса и може да бъде използвано за нещо, това не е отпадък, това е остатък. Някакво производство, което трябва да бъде използвано.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Костов, това са детайли, които са за второ четене. Имах предварителни разговори с колегите и сме настроени да решим този проблем с биомасата. Ще бъдем благодарни на конкретни текстове. Имаме разбира се, като български граждани интереса да се развива тази индустрия.
Господин Семерджиев, моля ви отново за конкретни забележки, ако имате, включително писмено да ни дадете по-нататък към този закон.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря Ви господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, дами и господа, аз искам да кажа, че ние наистина сме подготвили писмено становище и ще ви бъде предоставено. То е прието с протоколно решение от Комисията. Вие ще го имате.
Аз само бих се спрял на основните моменти, които считаме за особено важни. Ще пренебрегна чисто редакционните изменения, които предлагаме във връзка с избягването на вътрешно противоречие в чл. 27 във връзка с чл. 29. Имаме някои аргументи, защо издаването на сертификати за произход на енергия би могло да остане и към настоящия момент в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Но най-съществено внимание сме обърнали на уреждането на така наречените заварени случаи. Тоест, тези множество проекти, които вече са подготвени. Някои от тях са лицензирани и са стигнали на различен етап на развитие.
Ние анализирахме целия опит, който е събран досега в процеса на лицензирането във връзка с изграждането и експлоатацията на такива обекти. Считаме, че трябва да се уреди в закона само ситуацията свързана с действащите или вече въведени в експлоатация обекти, като фиксиране на цени към момента на влизане в сила на закона. За всички останали според нас, гаранция за защита интересите на инвеститорите е самия начин, процедурите и принципите, които се спазват при определяне на цените за такъв тип проекти. Тоест, при това определяне се поставят под анализ чисто икономически категории, които гарантират изграждането на обектите, а не тяхното не изграждане. Запознат съм с опасенията и страховете на инвеститорите. Считаме обаче, че сложният начин по който се урежда третирането на заварените случаи ще предизвика спорове, съмнения относно това доколко и как те се прилагат коректно и ще създаде една може би погрешна практика и впечатление. Отделно все пак ние сме регулатор, който не може да не отчита влиянието върху цялостния енергиен отрасъл на цените от възобновяеми източници. В тази връзка считаме, че трябва да се уредят само заварените случаи с твърда цена в закона, а за всички останали да се остави гаранцията, че ще се определят цените по начина по който гарантира икономическата им целесъобразност.
От нашия опит е известно, че обикновено срока за възстановяване на инвестициите е доста по-малък от предвидените срокове за преференциална цена. Той обикновено никога не е по-дълъг от 10 – 15 години максимум. Тъй като предвиждането за срока в който ще е постоянна цената вече достига срока, който е икономическият живот на всеки проект - 25 години. Считаме, че чрез преференциалните тарифи могат да се подпомогнат тези проекти, те да бъдат икономически обосновани и изгодни за инвеститорите и за по-къс срок, например за 20 години, става въпрос за фотоволтаиците най- вече.
По отношение на уреждането на нашите правомощия като регулатор във връзка със сега действащия закон сме предложили варианти във връзка с възможността да бъде приет този законопроект преди 31 март. Да влезе в сила такъв закон, към която дата ние сме задължени по сега действащия закон да определим цените за ВЕИ, за възобновяеми източници на енергия. Предложили сме два варианта. И в двата варианта считаме, че се защитава достатъчно добре интереса и на инвеститорите и на потребителите в цялата система. В тази насока са нашите предложения. Вие ще ги получите.
Има и други свързани с конкретно прилагане на механизми за разделяне на разходите между преносния оператор.
Във връзка с облекчаване на целите административни процедури, които са доста сложни някой път, ние все пак считаме, че е по-добре да се запази 5 мегавата като критерий за издаване на лицензия. Тъй като всички останали въпроси с по-малките производители се уреждат достатъчно ясно и би трябвало да се уреждат достатъчно ясно и точно в законодателството. В противен случай слизането на 1 мегават ще усложни много процеса за издаване на лицензии и ще е за сметка на по-големите централи, които са и по-значими.
Това беше на този етап. Нашето становище ще ви го предоставим в писмен вид още днес.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев и аз Ви благодаря, но се надявам на писмени и конкретни предложения от ваша страна.
От Агенцията за енергийна ефективност - Красимир Найденов. Желаете ли думата господин Найденов? Заповядайте.
КРАСИМИР НАЙДЕНОВ: Агенцията е участвала във всички фази при разработването на този вариант. По принцип подкрепяме проекта и тъй като имаме опит със Закона за енергийната ефективност, който е един много широко обхватен закон, искаме да споделим с всички присъстващи, че каквито и опити да правим за оптимизирате на този закон, няма да може да стигнем до неговия съвършен вид. Ние настояваме за неговото по-бързо приемане, за да може в практиката да установим неговите недостатъци.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Подкрепяте ли го?
КРАСИМИР НАЙДЕНОВ: Да, абсолютно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Българска стопанска камара, господин Желязков, искате ли думата?
Продължаваме нататък - Българска търговско-промишлена палата.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Също приветстваме внасянето в Народното събрание и разглеждането на този законопроект, тъй като считаме, че това изчакване в инвеститорите на предстоящия нов закон ще бъде преустановено, когато той започне да действа. Нашите предложения са фиксирани и също ще ги дадем в писмен вид. По отношение на цената за изкупуване на електрическата енергия одобряваме преференциалната цена за целия период на изкупуване. Нашите опасения са, че препратката от закона към наредбата всъщност създава определена неяснота за инвеститорите на методиката по която ще се определя преференциалната цена. Например в сега действащия закон съществува такава методика.
На следващо място, това което ни притеснява е изкупуването на енергията използвана за собствени нужди. Това е редакцията на чл. 31, ал. 5, т. 2. Там според нас ще се създаде проблем относно тези производствени предприятия, които искат да инсталират подобни мощности на техните покриви. Считаме, че това трябва да отпадне.
Срокът за присъединяване в последната редакция на чл. 29, ал. 5 в края и на съоръженията за присъединяване също тази формулировка ни притеснява, тъй като това може да създаде допълнително забавяне изграждането на тези обекти.
Още едно ще посоча сега. Това е правомощието за разпределението на капацитета, което в момента е поставено в рамките на дейността на операторите на преносните и разпределителните мрежи. От самия закон, според нас, в разрез с европейската практика нещата са концентрирани и инвеститорският интерес е ограничен в рамките на съществуващото. Тоест, гаранцията да бъдат присъединени инвеститорите свободно и гарантирано присъединени и да има задължение за операторите на преносни и разпределителни мрежи да развиват тези мрежи, тук нещата и инвестиционния процес някак си е ограничен. Считаме, че тези разпоредби на чл. 22 и чл. 23 следва да бъдат доразвити, което ще дадем в писмена форма.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за ясното и кратко изказване.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Господин Петър Андонов, заповядайте.
ПЕТЪР АНДОНОВ: Благодаря Ви господин председател.
Аз искам да кажа, че КРИБ приветства този вариант на закона, който беше приет от Министерския съвет и също така бих искал да благодаря на министър Трайков и на неговия екип за много активната работа, която имахме преди закона да влезе в Министерския съвет. КРИБ разчита най-много на това, този закон да създаде един по-добър механизъм за отстояване на реалните инвеститори от така наречения спекулативен капитал, макар че тази дума също не я използвам в икономическия смисъл в който сме свикнали.
Ние представихме малко преди да започне тази среща, нашите писмени предложения по конкретни членове и алинеи в закона, така че аз ще се огранича съвсем накратко само върху някои, които считам, че са по-важни.
Предлагаме в т. 8 на чл. 6 – към правомощията на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да се прибави разработването на методика за калкулиране на цената за присъединяване на изграждане от производителя на електрическата енергия от възобновяеми източници, енергиен обект. Защото по този начин ще има една по-добра обвързаност чл. 29, ал. 7 и би се постигнала по-голяма прозрачност по начина по който се определя цената за присъединяване на изграждания обект.
Предлагаме и един нов момент, който е свързан в чл. 18, а именно към схемите за подпомагане да бъде предвидено субсидирането на инвестиции в енергийни обекти базирани на възобновяеми източници изграждани изцяло и единствено за покриване на собствено употребление. Целта е да не може да се използват едновременно двете схеми за подпомагане, субсидиране на инвестицията и също така преференциалната цена. Ще обърна внимание и на факта, че концепцията на чл. 27 е в противоречие с концепцията на чл. 29 по отношение на това кой ще заплаща присъединяването. Надявам се в обсъжданията на този закон да бъде постигнато изясняване.
Ще завърша с предложението ни чл. 47, ал. 2 да отпадне, тъй като дистрибуторите теоретично не могат да закупят гориво, което не отговаря на изискванията. От друга страна не могат да упражняват 100 процента контрол върху съдържанието на биокомпонент, съответно не би следвало да носят и отговорност за неизпълнение на задължението, което произтича от тази законова постановка. С това приключвам. Както казах имате вече представено писмено становище.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
От Асоциация на производителите на екологична енергия – Велизар Киряков.
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин министър, нашето становище е, че всъщност може би още от чл. 2 на закона, където пише: “Основните цели на този закон са: 1. Насърчаване на производството.” Духът на закона е по-точно ограничаване на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници. Целият дух на закона е как да бъдат ограничени производството на този вид енергии.
Аз съжалявам, че тук господин Петър Андонов каза, че имало много спекулативни проекти, но всички банки в България са спекулативни, защото всеки един, който изважда печалба е спекулант. Това е останало.
В този смисъл нашето становище е внесено и ще се спра на няколко основни момента, в които има големи разминавания между това, което е в директивата и това, което е в този закон, който беше представен за обсъждане.
Член 29 за авансовото плащане, противоречи на т. 62, чл. 13, т. 1, чл. 16, т. 3, чл. 16, т. 4, чл. 16, т. 5 от директивата 2009/28. Само да вметна, че румънският закон за възобновяемите енергийни източници е върнат вече от Европейската комисия за доработка. Това предполагам, че ще се случи също и с нашия закон.
Другото, което всъщност е много лошо и което съществува тук в закона, е нереципрочност и неравнопоставеност между производители и преносни разпределителни предприятия. На срещата която беше с господин Трайчо Трайков, Марий Косев с всички асоциации имаше един текст, в който имаше санкция за това, когато преносното или разпределителното предприятие не изгради мрежата. В окончателния вариант на закона този текст е махнат и е оставено само това, че ние внасяме аванс по 50 000 лв. на мегават за изграждане на мрежата, а няма никакви санкции, ако предприятието не си изпълни задълженията. По-точно има и са глоба в размер на 20 000 лв. и 1 млн. Ако някой иска да направи 100 мегаватов проект ще внесе 5 млн. ЕРП или преносното предприятие ще получи глоба в размер на 20 000 лв. Това е пълна нереципрочност. Многократно съм го повтарял. Тук са хората от ДКЕВР, тук са хората от ЕРП-тата, ако могат да посочат един случай от 10-годишната практика в България, в който те са направили мрежата и инвеститора не си е изградил съоръжението. Нямаме нито един такъв случай и не мога да разбера защо пак прехвърляме отговорността върху инвеститорите. Няма нито един такъв случай при който ЕРП-тата или преносното или разпределително предприятие да са изградили мрежата и инвеститора да не си е поставил съоръжението. Нямаме. И въпреки всичко, закона е насочен точно в обратната страна.
Другото което всъщност е много важно в закона, въвежда се едно понятие „зони на присъединяване”. Ако някой тук от всичките специалисти, които след моето изказване, може да определи какво е това „зона на присъединяване”, аз ще бъда сигурно щастлив, тъй като това нещо го няма нито в Закона за енергетиката, нито в настоящия закон. А въз основа на това Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще опредял максималните мощности за присъединяване. Никога не е съществувало такова понятие, а за въвеждане в закона, дори не е описано какво означава зона на присъединяване. Как всъщност ще се определят критериите, не е ясно, за допустимост. По същия начин голяма част от закона, кой кога отива в недопустимост, кой кога ще бъде определен, становище за присъединяване и т.н. не са формулирани в закона, а са препраща към някакви наредби, които щели да бъдат приети по-късно.
Според нас основните критерии, които ще бъдат за допустимост на заявленията трябва да бъдат формулирани в закона и да бъдат доразвити по-нататък в наредбите. Има дори такива фрапантни случаи в закона, като нашето предложение ще го кажа, всъщност е този чл. 31, т. 6, в който е записано, става въпрос за малките битови производители или за предприятията, се изградят такива съоръжения и искат да ги ползват за собствени нужди и ако те не могат да употребят цялата енергия и остане, да върнат в мрежата няколко количества енергия. Като пример мога да кажа, произведете 100 единици - потребите 50 и върнете 50 единици на ЕРП-тата или преносните предприятия ще ви изкупят само 30 единици. Затова нашето предложение за останалите 20 единици е, ако трябва да бъде добавено в закона ЕРП-тата и преносните предприятия да издават сертификат за дарение. Защото ако в събота и неделя не работи завода, той трябва да подари 70% от електрическата произведена енергия или топлина трябва да я подари на ЕРП. Така че има много неща, които би трябвало да се изчистят в този закон и не съм убеден, че между първо и второ четене ще успеем да изчистим всички неща, тъй като за нас духа на закона е преди всичко ограничаване производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и биогорива.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Очакваме от вас вашите писмени предложения към всички народни представители.
Отиваме към Българска фотоволтаична асоциация.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, някои от колегите споменаха част от нещата, които и нас ни притесняват. Ще ги прочетете в нашето становище. Аз ще се спра на няколко основни момента, които засягат по-скоро фотовалтаиката, тоест ценообразуването в този сектор. Преди да стигна до там ще кажа само, че и ние изпитваме известни притеснения дори доста сериозни относно променената методика и променения дух изцяло на присъединяването към мрежата за ВЕИ обекти. Смятаме, че излишните административни пречки водят до повишаване на стойността на тези проекти. Съвсем ясно се вижда от различните европейски държави, че там където административните пречки са по-ниски няма никакъв проблем и преференциалните тарифи да са по-ниски. А там където преференциалните тарифи са високи и се привлича ударно, така да се каже спекулативен капитал, там обикновено и административните пречки са високи. Ще прочетете нашето становище относно тези въпроси в писмен вид.
Относно ценообразуването искам да подкрепя до някаква степен господин Семерджиев, въпреки че смятаме неговата позиция за доста рестриктивна. Факт е, че не само завареното положение, тоест въведените в експлоатация централи, що се отнася поне до фотоволтаичните, а и тези които вече са ангажирали финансов ресурс в процеса на развитието си, трябва да бъдат защитени в новия закон, което трябва да им даде един гратисен период по наше мнение от около 9 месеца. След приемане на закона да имат възможност да присъединят изградените централи, за да могат да си гарантират тарифата, каквато е тя в момента. Иначе сме дали едно предложение.
Смятаме, че действително това, което каза господин Киряков за наредбите, особено по отношение ценообразуването е факт. Тоест трябва да има сигурност в закона, трябва да има яснота за инвеститорите, за държавата, за крайния потребител по какъв начин във времето ще се развиват тарифите. Даже бих казал ще намаляват тарифите. От тази гледна точка ние предлагаме механизма за всички типове ВЕИ или по-скоро за всички останали, без фотоволтаика да остане какъвто е в момента. Тоест да има два компонента. Разбира се, да бъде фиксирана тарифата. За фотоволтаичните централи да има възможност да падат със значително по-голям процент ежегодно. Тоест, ДКЕВР да има възможност да намалява тарифата до 15% в екстремни случаи до 20%, ако се забелязва прегряване на пазара. Предлагаме от 1 юли да има еднократно намаляване на тарифата за фотоволтаични системи за бъдещи проекти с 20 до 22 %. Това ще помогне да се избегнат някои бурни развития на пазара, които предполагам са притеснявали вносителите на закона, когато те са въвели някои от другите мерки и бихме ги нарекли може би донякъде ограничителни, които не са от тарифно естество.
Това е от наша страна. Другото ще го прочетете в документа.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Българска ветро-енергийна асоциация
СЕБАСТИАН НЬОТКЛИКС: Добър ден!
Накратко бих искал да кажа, че като Ветроенергийна асоциация се радваме на сегашния вариант на проектозакона. Повече от година промотираме идеята, че трябва да се отсеят нереалистичните проекти във финансово естество. След дългия процес по развитие на проекта на закона мислим, че в сегашния вариант това се постига. В нашите писмени предложения ние подкрепяме закона. Само наблягаме на някои детайли върху които трябва да се доработи. Както господин Семерджиев отбеляза, мислим, че колкото по-бързо се развие и бъде приет този закон, това ще бъде по-полезно за сектора. Набързо да адресирам основните въпроси, които сме адресирали. Те ще бъдат обяснени от нашите адвокати.
МАРИЯ МИХАЛЕВА (адвокат от Адвокатско дружество “Андрей Стоянов и Цекова”): Ние сме членове на Асоциацията.
Съвсем накратко по отношение на срока на валидност на становището. Тогава когато е определена мощност и е издадено становище за условията за присъединяване, сегашният вариант на проекта, е с валидност една година. Смятаме, че този срок е недостатъчен, за да се приключат процедурите, които са предпоставка за сключване на предварителен договор. Предлагаме по-дълги срокове, които ще видите в нашето становище.
По отношение на процедурата за разглеждане на заявленията за издаване на становище се предвижда, че при изчерпване на свободната мощност, заявленията ще бъдат върнати и това ще се счита за мотивиран отказ. Смятаме, че ще е по-ефективно, ако заявленията се запазят при разпределителното предприятие така както са получени и в следващия едногодишен период, когато има нова мощност разпределена да се продължи по реда на подаване на заявленията.
По отношение на гаранционното плащане. Смятаме, че е необходимо да се разширят случаите при които то се връща. Защото е възможно на инвеститора да е определена мощност за присъединяване. Той да има възможност да сключи предварителен договор, но по някаква причина да се откаже. Примерно, точката на присъединяване да прави проекта икономически неизгоден. В този случай той трябва да може да освободи мощността и да си получи обратно гаранционното плащане.
По отношение на цената за присъединяване, предполагам, че идеята на авторите на законопроекта е била тя да се формира за всеки проект поотделно, като минималната цена да е 50 000 лв. на мегават. Текстът има нужда от малко прецизиране, защото така не се вижда, че се отразяват конкретните разходи за всеки проект.
Смятаме, че за да има ефект процедурата по определяне на свободна мощност всяка година е добре да се предвиди минимално количество от мощност, която трябва да се предвиди от разпределителните предприятия и от НЕК. Така ще се мотивират те да развиват мрежата в едни разумни срокове и ще се избегне риска първите няколко години да няма никаква свободна мощност.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря, че кратко и стегнато представяте вашите бележки.
Господин Антон Иванов от Български енергиен форум.
АНТОН ИВАНОВ: Ние сме представили нашите конкретни бележки. Подкрепяме приемането на закона и считаме, че той е много важен и е важно той да бъде приет максимално бързо, защото се забави доста във времето и това се отразява на развитието в сектора. Нашите конкретни бележки са насочени към мисълта, че всички ВЕИ трябва да бъдат поставени при балансирани, еднакви условия и в този смисъл сме дали конкретни предложения част от които бяха вече казани от другите изказващи се, включително по въпроса за биомасата.
Искам да обърна специално внимание върху това, че все пак преди да се приеме законът е добре още един път да се прочете Директива 28/2009 г., за да се усетят политическите цели, които се поставят с тази директива. Тя е насочена към осигуряване на устойчив бизнес климат и на развитие на този тип източници, включително чрез механизмите на сътрудничество между страните членки и чрез механизмите на финансиране от страна на Европейската комисия. Тоест, ако България си постави минимални цели за постигане на една минимална успеваемост при въвеждане на ВЕИ, ние ще се окажем извън механизмите и духа на икономическо развитие, което си поставя Европейския съюз като политическа цел, за което е осигурил доста добри финансови ресурси. Смятам, че е важно тези аспекти на директивата да бъдат преценени, когато се четат конкретните членове на нашия закон.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем енергоразпределителните дружества, които са важен участник в целия процес.
Да започнем с ЕVN. Заповядайте.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Ние сме представили също нашите конкретни бележки. Накратко искам да споделя с вас, че ЕVN подкрепя проекта на закона и счита, че основната задача като закон е изпълнена. А именно да се уредят трайно обществените отношения свързани с насърчаването на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници. Детайлизацията е предмет на подзаконовата нормативна уредба.
Това върху което искам да обърна вашето внимание е, че наистина според нас най-ефективният начин за постигане не само на целите за енергия от възобновяеми енергийни източници, но и за постигане на целите за намаляване на емисиите въглероден двуокис и увеличаване на енергийната ефективност, а именно чрез насърчаване на проекти и насърчаването на проекти използващи енергия от възобновяеми енергийни източници за собствено потребление. Този елемент вече е застъпен в проекта на закон.
Колегите обърнаха внимание на разминаванията между чл. 27 и чл. 29. Може би се е получило поради първоначалната идея да има една осреднена цена на мегават присъединена мощност. Нашето предложение е, ако се пристъпи, както е новата концепция за индивидуална цел на присъединяване, това да става чрез методики от регулатора за определяне на средни нива по зони нива на напрежение. И вече в хода на дискусията детайлните предложения по отношение на сроковете, на обвързаността са дадени в нашето предложение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От E.ON България, заповядайте.
АНАТОЛИЙ СИМЕОНОВ: Благодаря ви господин председател. Вие също имате нашите предложения.
Имаме известни опасения, че законът малко тежко административно ще се управлява. Затова ще говоря в тази връзка. Считаме, че няма смисъл да подаваме свободния си капацитет. Определено нашият е по-голям от преносната мрежа. Затова предложението е да подаваме всички искания входирани към нас, а нека системният оператор и преносната компания да определят свободния капацитет и да ни го спуснат. Ние ще го имаме за гарантиране и пристъпване към присъединяване.
Авансовата вноска от 25 000 евра, считаме, че тя е достатъчен механизъм да се отсеят спекулативните проекти. Но не виждаме смисъл да разработваме методика, как да ги делим с оператора. Предложението е, нека те да останат там, където са внесени, а на завършващия етап с втората вноска, ние ще изчистим отношенията по между си.
Кое ни притеснява още? Становище с искане за предварителен договор, които не са определени как ще бъдат приключени. Ако нямат искане, те отпадат. Но бихме искали да дефинираме какво става с тези, които са входирали искане за предварителен договор, а също така и начина за довършване на отношенията. Считаме че механизмът в преходните и заключителни разпоредби позволяващ на инвеститорите да изграждат обекти, следва да бъде приложен в тялото на закона като възможност от тяхна страна.
Кое друго ни притеснява? Облекчената процедура при малките обекти до 30 и до 1 мегават, ако влезнат при нас за присъединяване бихме искали тяхната мощност да се гарантира от преносната компания, а не да бъдат окрупнявани и да се пристъпва към по-тежка процедура в тяхното присъединяване.
Още два последни въпроса. Ценовата рамка за определяне на зелената енергия считаме, че може да бъде по-ясно разписана. Сегашната действаща е доказала себе си. Нека тя да бъде приложена и в новите текстове.
Последно, датата за определяне на изкупуване на енергията, считаме че трябва да бъде ясно определена с разрешение за ползване, а не със строително разрешение. С това приключвам, тъй като имаме детайлните предложения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: ЧЕЗ България.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: Преди всичко искам да благодаря за дадената възможност да участваме в обсъждането на законопроекта. Ние също сме представили нашите писмени становища. Няма да повтарям това, което казаха колегите.
Много от нашите конкретни предложения съвпадат, както с предложенията на КРИБ, така и на другите електроразпределителни дружества.
Искам само да отбележа, че е много важно, ясно и категорично в закона да се разграничат задълженията между производителите и електроразпределителните дружества във връзка с присъединяването, както и да се предвидят механизми дори и в препращане към подзаконов нормативен акт за осъществяване на контролните правомощия на регулаторната комисия.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Костадинка Тодорова от Българска асоциация по устойчива енергия. Тя е дългогодишен специалист в тази област.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, аз в резюме ще кажа само три неща, които ми направиха впечатление.
Член 1, ал. 2 казва, че за всички неуредени въпроси се обръщаме към Закона за енергетиката. В същност с това приключваме с всякакъв вид свързани политики, които се отнасят към останалите закони във връзка с развитие на земеделие, във връзка с храни, във връзка с околна среда, във връзка с отпадъци и каквото се сетите. Докато Законът за възобновяемите източници в този му вариант, макар и значително по-добър от това, което беше предложено за обществено обсъждане, все пак в известна степен има проблем точно в тази връзка. Директивата е рамкова и поради тази причина тя се явява нещо като шапка на няколко други видове политики, които тук в този закон не са засегнати.
Вторият момент е, че според мен в Закона има един изключителен дисбаланс по отношение производството на електроенергия, топлинна енергия, енергия за охлаждане, газ от възобновяеми източници и в известна степен и биогоривата.
За електропроизводството, за присъединителни процеси и цени на електроенергията законът е разписан в доста голяма степен. За всички останали такъв разпис няма или ако има той е толкова едва загатнат, че почти става недоловим. Смятам, че би трябвало да бъде оправено, по простата причина, че използвайки вътрешните си ресурси, ние трябва да може да си гарантираме, че публичните финанси ще останат в страната и ще се отварят работните места тук и печалбата от тези развити инсталации на възобновяеми източници също ще остават в България.
Според мен липсва връзката със Закона за енергийната ефективност, защото знаем, че в по-голямата част от проектите, които се правят, ако се комбинират енергийна ефективност с възобновяеми източници стават икономически, финансово и всякак целесъобразни, включително и екологично целесъобразни.
Според мен също е много важно да има ясно разписана политика в този закон по отношение на топлинната енергия произведена от биомасата във всичките й форми. Трябва да се разпише това нещо. То наистина е много важно и ще подпомогне не само потребителите, а ще подпомогне и самите предприятия от гледна точка на това, че такива мощности могат да играят ролята на балансиращи.
Накрая това което искам да кажа е много важно, според мен, за закона, методиката за цените да бъде разписана още тук. Дори и не в детайли, но все пак основните формули по които ще се определят цените, поне да имат своята адресация в закона и след това да бъде направена детайлизация в наредба.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем и Коалиция за климата, тъй като тази гледна точка не сме я засегнали и след това вече народните представители.
БОРИСЛАВ САНДОВ: Добър ден!
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи гости, от името на обединението на активните неправителствени организации занимаващи се с климат и енергия ние приветстваме този процес на приемане на законопроекта и подкрепяме принципно основата на този законопроект. Особено се радваме на заложените мерки за децентрализация, за енергийна независимост на отделните домакинства и общности в България. Това е наша основна цел в тази една сфера като неправителствени организации и работим от дълго време в тази посока.
Искам да кажа, че ние сме изготвили доста сценарии за развитие в този сектор, като в един от тях ние залагаме до 2020 г. да имаме 1 милион покриви в България, които да бъдат със слънчеви колектори. Това всъщност ще създаде зелените работни места и няма да натовари електропреносната мрежа. Това ще създаде онази независимост от домакинствата. Все пак ние ще представим писмено нашите бележки по няколко проблемни области, които виждаме. Аз съвсем накратко ще ги маркирам.
В чл. 12, където се касае за биомасата. В националния план за биомасата няма предвидени използването на биомаса от влажните зони. А за нас това е изключително важно, тъй като освен поддържането на влажните зони изисква използването на такава една биомаса да бъде премахвана от там. Това е и особено важен регионален ресурс, особено в района на Дунав, където може да го съчетаем с прилагането на дунавската стратегия.
Също така леко ни притеснява това, че в чл. 14 се казва, че за изпълнението на индикативната цел ние може да внасяме от чужбина енергия от възобновяеми енергийни източници, което според нас няма да създаде стимули за вътрешния пазар и за повече енергия от възобновяеми енергийни източници. Също така ни се иска, това което е разписано като правомощия на ДКЕВР да бъде малко по-ясно и да няма възможност ДКЕВР да изпълнява ролята на определящ кои точно да бъдат присъединявани към мрежата на база на необективни критерии. Бихме искали също това да бъде някак си по-подробно разписано.
В завършек на моето изказване, искам да кажа, че вероятно част от вас снощи са следили дебатите в Европейския парламент, понеже касаеше и България. Точно след това се разискваше Енергийната стратегия на Световната банка. И там ясно се видя отново, че Европейската комисия, както и в нейното съобщение от 26 януари т.г. относно приноса на регионалната политика за устойчив растеж в рамките на стратегия Европа 20-20, стремително върви към ниско въглеродна икономика, към икономика и екоиновации. Това е поведението, което дори представя и в чужбина и би следвало в България също да вървим в тази посока.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, последно от нашите гости Национална асоциация по биогоривата в България. Защото това е гледна точка, която не сме засегнали.
ДИМИТЪР МИНЧЕВ: Нашето становище е, че към момента това е най-добрият Закон за енергия от възобновяеми енергийни източници. Перфектен закон няма. Този закон както и другите, в този или в друг вид ще претърпи своите промени. Но предвид сроковете за синхронизация с Директива 2009/28 смятам, че е целесъобразно да бъде приет в този му вид. Подкрепяме закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на всички гости. Имаме писмени становища, които може да видите.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ (Българска петролна и газова асоциация): Българска петролна и газова асоциация взе дейно участие в публичните консултации. Смятаме, че текстът е достатъчно добър. Подкрепяме предложените текстове.
Имаме една единствена забележка и тя е свързана с административно-наказателната отговорност. Струва ни се, че санкцията от 50 000 лв. за краен разпространител, който предлага горива с по-нисък компонент, което се случва доста често поради технически грешки, е прекалено завишена. Според нас тя трябва да се изравни с останалите глоби свързани със Закона за чистотата на атмосферния въздух, които са петкратно по-ниски за доста по-екологично опасни поведения.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да минем към народните представители и след това пак ще ви дам думата, тъй като мина повече от един час. Чуха се повечето важни аргументи.
Уважаеми колеги, имате думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, господин министър, аз благодаря на колегите, които казаха становищата си. Може би част от нещата, които ще кажа се припокриват с част от тях.
Вярно е, че законопроектът закъсня изключително много. Това сега ме поставя в една малко сложна ситуация да го приемем такъв какъвто е. Това закъснение обаче не направи законопроекта поне по няколко възлови насоки по-добър. Първата и най-важната според мен е, че този законопроект отново не е базиран на каквито и да било икономически критерии. Отново няма никаква икономика в него. Отново няма никаква конкуренция в него.
Какъв е енергийният микс на България в частта му възобновяеми енергийни източници? Какви са критериите на съпоставимост между отделните компоненти на този микс? Как ще сравни България, кое й е по-изгодно - дали фотоволтаици, дали ветрогенератори, дали водна електроенергия или биомаса? Няма нито дума за това. По какъв начин ще сравняваме отделните обекти? Какви са критериите за сравнимост и по какъв начин ще ги избираме? Ние се връщаме в най-дълбоката сила на администрацията. Едните ще искат, а другите няма да дават. Критериите за устойчивост на електроенергийната система ние сме ги вкарали и в системата за биогоривата и са толкова общо понятие, че на тази база ние може спокойно да кажем, че всяко ЕРП или електроенергийни системи може да отхвърли който си иска проект.
Освен това какъв е икономическият стимул за което и да било електроразпределително дружество въобще да подвързва и да свързва възобновяеми енергийни източници. Няма такива. Пълна администрация. Ще ги наказваме. Ще ги наказваме “на кукуво лято”. Знаем как се наказва в България. Всеки акт се обжалва, съд, първа инстанция, втора инстанция, трета инстанция.
Вторият въпрос, който не е решен в този законопроект, е неравнопоставеността. За част тук от нещата колегите говориха. Неравнопоставеност от една страна между тези, които искат и от друга страна тези, които не дават. Казвам го образно.
Второ, неравнопоставеност между отделните типове възобновяеми енергийни източници. За това стана дума преди малко, че за част от възобновяеми енергийни източници има заложени критерии, включително икономически за биогоривата да кажем. Има заложени с колко трябва да намаляваме емисиите. За другите няма такива. Каква ефективност залагаме на останалите енергийни източници - на ветрогенераторите, на фотоволтаиците? Кой и как ще контролира? Няма отговор на този въпрос. Да оставим настрана, че освен, както каза един от експертите, за едната част от електропроизводството за всички останали не е ясно по какъв начин ще ги стимулираме. Какво е това 10 мегавата водноелектрически централи? Кой е критерият, поради който изключваме всичко, което е над 10 мегавата? Ние ще продължаваме ли скрито да субсидираме електроенергията в България за сметка на големите водноелектрически централи? Докога? Някога не бяхме членове на Европейския съюз, но сега вече сме. Не е ли това нерегламентирана държавна помощ или щом е държавно, то може да си кара по общия ред и да си го източваме докато можем.
Третият въпрос, един от колегите каза, че след не знам колко години ще имаме 1 млн. фотоволтаици на покривите. Няма да ги имаме. Няма да ги имаме, защото няма абсолютно никакви стимули и преференции за тези, които искат да правят това. Никакви. И това което тук един от колегите каза, че само 30% от евентуално енергията, която остава ще бъде изкупувана. Аз честно ви казвам, че се съмнявам, че и тези 30% ще бъде изкупувана. Защото там няма никакъв механизъм чрез който ще се изгражда връзката с електропреносната мрежа. Кой ще плаща парите за електроизмервателната апаратура? Аз като го прочетох, първо си казах, сигурно държавата поема тази грижа. Само че това въобще се оказа, че не е така. Държавата не поема никаква грижа. Кой ще е този малоумник, който ще си сложи фотоволтаици на покрива и на практика ще получава електроенергия, която е пет или десет пъти по-скъпа от тази, която може да си вземе от мрежата.
Има разбира се и ред други неща, които са по-технически. Не ми е много ясно каква е разликата между провежда и изпълнява. Министърът провежда, а началникът на агенцията изпълнява, като част от функциите или обратното беше, макар че няма никаква разлика. Като част от функциите им са буквално преписани една от друга. Има точки, които буквално са едно към едно и то през две страници.
Аз също не мисля, че намаляването на границата от 5 мегавата на 1 мегават за лицензиране е разумно в тази ситуация. Не мисля също така, че е разумно и отлагането на въвеждането на биоетанола чак до 2014 г., при положение, че беше доста по-рано записано в действащия законопроект. Поради коя причина го отлагаме при положение, че сме го записали в закон и сигурно много хора производители са се насочили в тази посока. Какво ще им кажем на тях? Чакайте още три, четири години. Как да чакат сега в кризата? Вложили са си парите в инсталации, които още три години няма да работят. Кой ще им плаща кредита? Също така и зоните за присъединяване и ред други неща. Но струва ми се, че трите принципни въпроса на този етап не виждам как биха могли да бъдат решени между първо и второ четене.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители, които желаят думата?
Виждам, че господин Червенкондев желае думата.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги, гости, аз за разлика от господин Овчаров ще подкрепя закона и както се вижда, голяма част от експертните становища, които се чуха от всички заинтересовани страни, от експерти които са професионалисти в тази област се изказаха в подкрепа на закона. Естествено с може би някакви малки корекции или някакви промени, които ще бъдат необходими между първо и второ четене. Но никой не се изказа или поне голяма част от всички изказващи се преди това се изказаха в подкрепа на закона.
Той наистина, въпреки че се забави, но като се забавя става и по-добър, тъй като в неговата разработка участваха голяма част от заинтересованите страни и се взеха становищата от всички експерти. В законопроекта се решават доста основни моменти. Хармонизира се законодателството с Европейския съюз и най-вече се успокоява пазара, който е в момента и инвестиционния интерес на всички, които имат интерес към инвестиции във възобновяемите източници и ще се промени съответно и ще се регламентира тази лудост, която беше досега с хилядите мегавати, които бяха презаписани в мрежата. Когато се даваха изцяло и становища и предварителни договори, без да има възможност мрежата да поема всички тези капацитети. А в конкретните текстове на закона се вижда, че тези неща се регламентират. Тези взаимоотношения между собственика на мрежата и потенциалният инвеститорски интерес.
Както чухме от предходни изказвания, наистина едва ли в закона и в текстовете се неглижира ролята на биомасата. Напротив тя е наистина важен източник на възобновяема енергия и много полезен, както за нашата екология, така и за развитието на нашата гора.
Нашето становище е, че между първо и второ четене ще има конкретни текстове, които ще затвърдят приоритета на този вид енергиен източник. Така че и Министерство на земеделието и еколозите да останат удовлетворени с тези предложения. Така че на първо четене, както се вижда по-широката аудитория и експертиза подкрепят законопроекта.
Предлагам ние да го подкрепим на първо четене.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Други колеги народни представители?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, самият факт, че е пълна залата се вижда какъв е огромен интереса относно този вид инвестиции и този вид източник на енергия, който разбира се, ще опредя както инвестициите в България в близките години, така и разбира се, развитието на икономиката в Европа. Не случайно това е заложено като един от приоритетите в ЕС 20-20.
Досега какво имахме. Един доста либерален закон, без конкретни правила в него, което натрупа над 14 000 мегавата заявления и над 4000 мегавата в предварителни договори и твърде малко инвестиции според мен във възобновяеми източници. Именно това като, разбира се, енергия. Във връзка с директивите на Европейския съюз трябваше спешно да бъде направен нов закон. Наистина малко се позабави, но в крайна сметка мисля, че ще влезем в срока и това е един добър закон. Мисля, че почти всички тук се съгласиха, че това е добра основа върху която ще се градят новите инвестиции в България. Очаква се близките няколко години над 3 млрд. евро инвестиции именно в такъв вид енергия.
Относно това, че трябва да бъдат застъпени прекалено много детайли в закона, изразявани от различни страни, аз не съм съгласен. Защото в други страни прекалено просто са написани законите и достатъчно добре се изпълняват за разлика от нас. Ние нямаме вяра в нашата администрация. Прекалено много искаме да наблъскаме, както ценообразуване, така и крайни детайли в този закон и в крайна сметка той да бъде толкова сложен, че да блокира процеса. Мисля, че ние трябва да вярваме донякъде в нашата администрация и да я коригираме, ако тя не си върши работата.
Относно равнопоставеността, както в енергийната стратегия е залегнала, така и в националния план. Там е посочено каква мощност и какъв вид мощност за всякакъв вид от възобновяемите източници ще бъде като инвестиция до 2020 г. Така че не виждам проблеми от тази гледна точка и не мисля, че това трябва да се отразява именно в този закон. А именно този национален план и тази нова Агенция ще следят именно този процес.
Мисля, че и в работната група в която участвах настоявах именно да се застъпи до 30 киловата инсталирани мощности върху покривните пространства, както и до 1 мегават включително, които са изградени върху промишлени недвижими имоти именно с цел, българският бизнес да може да инвестира в такъв вид възобновяеми източници до 1 мегават и съответно върху покривните конструкции. Защото именно този капитал да остава в България. Мисля, че това е добър вариант, който е приложен в този закон.
По-голяма част или бих казал всички натрупани проблеми, които са натрупани в стария закон са решени в новия закон. Включително и в преходни и заключителни разпоредби прекалено добре са отразени всички заварени положения. Защото ако се даде прекалено много свобода, нито мрежата може да ги поеме. И мисля, че прекалено бързо ще изпълним критериите на Европейския съюз през 2020 г. да имаме 16% от крайното потребление, както ви казах за тези 4000 мегавата предварителни договори.
С 25 000 евро или 50 000 лв. наистина мисля, че донякъде ще успеем да се справим със спекулантите и да отпушим пазара на заетите мощности. Така че това е мисля един добър закон, който ще даде направление на бъдещите инвестиции в България и предлагам да го приемем.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които желаят думата, народни представители?
Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин председател.
Аз ще започна с една съвсем принципна критика, че законопроектът влиза в Народното събрание с едно значително закъснение. Директива 2009/28 на Европейския съюз трябваше да бъде приета от всички страни членки до 5 декември миналата година. В момента само три страни от 27 не са въвели това европейско законодателство. Имам обаче чувство, че когато ние стигнем до окончателното приемане в пленарната зала може би ще бъдем отново последната страна-членка на Европейския съюз. Това е един много лош знак, че ние дори и в областта на европейската енергийна политика продължаваме да сме в последните страни, които приемат общи европейски правила.
На второ място, веднага насочвам вниманието към създаваната нова Агенция за устойчиво енергийно развитие. В тази агенция, която трябва да замести Агенция за енергийна ефективност за съжаление от представителя на Агенцията не чух ясно запитване или той даже да даде отговор, ще бъде ли осигурено допълнително финансиране, поради изключителното нарастване на обема дейности, които ще растат непрекъснато с приближаване на 2020 г.? Как освен това, тези различни дейности ще бъдат обединени в един фонд и кои ще бъдат критериите по които ще се разпределят средства от този фонд за конкретните проекти?
И не на последно място, досега когато Агенцията за енергийна ефективност беше агенция в Министерството на енергетиката, по едно време на икономиката и енергетиката, както и в момента, поради нагласите, които съществуваха в страната и не от вчера, а в продължение на дълги години са отделяли основно внимание на електрогенериращите мощности. Агенцията за енергийна ефективност беше петото колело на каруцата и с нея почти никой не се съобразяваше. Мисля, че законът трябваше да изведе тази Агенция на ниво държавна агенция като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, за да може тя да изпълни сериозни задачи, които се поставят пред страната ни в рамките на плановете на Европейския съюз до 2020 г.
По отношение на самия закон. Той трябваше да отговори на два основни въпроса. Първият, ясни изкупни цени на енергията произведена от възобновяеми енергийни източници и второ, облекчени административни процедури. Не считам, че законът отговаря на тези изисквания. И ще ви кажа директно защо. Цените и тези правила за цените се прехвърлят изцяло в наредба, която ще бъде създадена от Министерството. Аз бих желал като законодател ние тук поне да се произнесем върху методиката по начин, че ние да поемем отговорност за това, че ще бъдат изпълнени определени правила, а не след това всичко да отива към екипа на Министерството.
По отношение на административните правила. Там трябваше основно да има едни облекчения, които да насърчат производство на енергия от възобновяеми източници. В същност такова облекчение има единствено за инсталирането на тези интегрирани покриви, както и строителство на конструкции върху промишлени зони. Но там има само пожелателен характер. Знае се, че това ще влезе като задължителна норма от 2018 г. за обществените сгради и промишлени и от 2020 г. за останалия новостроящ се сграден фонд. Тоест, там реално няма да има сериозно развитие на този сектор.
Спирам вниманието Ви още на два момента. Считам, че действително съвсем неправомерно биомасата не й е отделено нужното внимание като най-евтината топлинна енергия, която може да бъде предоставена за населението, която открива работни места много повече, отколкото останалите инсталации за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници и като инсталации, които фактически нямат почти никакви транспортни разходи, защото те са при производителя. Това ще позволи, както беше изтъкнато, до голяма степен да се хигиенизират влажните зони в страната, да се стимулират производителите в земеделието, отпадъчните продукти да бъдат използвани като биомаса. Това е първото и мисля, че ние трябва на второ четене там да равнопоставим отделните източници. Дори може да помислим дали да не се стигне до универсална норма на години в които ще бъде енергията изкупувана по преференциални цени. Например, 20 години. Защото разделянето считам, че в известна степен е изкуствено. Има определени аргументи, но може да се противопоставят и контрааргументи.
Следващото което не мога да не отбележа е, че законът прави сериозно отстъпление в областта на биогоривата - както на биодизела, особено на биоетанола. Аз не знам представителите на Министерството имат ли отговор, който могат да ни дадат, защо биоетанолът се въвежда като норма едва от 1 септември 2014 г. Не знам защо, но веднага го свързвам с обстоятелството, че това правителство има мандат до 2013 г. Аз питам, по отношение на въвеждането на биоетанола, какви мерки ще реализира този екип на Министерството? Защото, вместо това което е нормалното от 2011 г. да се въвежда с по 1% биоетанола, за да стигне заложените 10% в 2020 г., до 2014 г. пълно мълчание. И изведнъж през 6 месеца в галоп, за да може да стигнем. Но кога ще ги стигнем? При някакво друго управление, но ще видим кое ще бъде то. “Я камилата, я камиларя”. Така разписан този текст прави внушение, че екипът на Министерството се е огънал под корпоративен натиск. Това го заявявам съвсем ясно.
Имам и други забележки господин председателю, но аз предпочитам действително да прочета внимателно становищата, които бяха дадени от различните асоциации, неправителствени организации и на тази база за второ четене ще предложа редица промени.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Иванов. Други колеги народни представители, които желаят думата?
Заповядайте господин Агуш.
АРИФ АГУШ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми господин министър, аз ще кажа няколко думи, ще бъда много кратък, защото долу горе спектъра на всички въпроси касаещи закона бяха покрити. Искам също така да се спра малко на въпроса за производството на биогаз. В закона не е регламентирано как става подвръзката към газопреносната мрежа на тези производители. Няма ги преференциалните цени при производството на биогаз и изобщо целия сектор няма яснота как ще се развива и няма никаква политика в тази област. Явно че законът е закъснял и то доста е закъснял. Така или иначе ще го подкрепим, но под условие, че между първо и второ четене ще се правят съответните корекции.
Също така искам да се спра и на това, което господин Иванов каза за биоетанола. Биоетанолът по стария закон от 1 март 2011 г. влиза. При нас до 1 март 2011 г. този закон няма да бъде в сила. Ние имаме още няколко дни, а трябва да мине през зала за първо четене и т.н. Аз питам тук министъра, каква подготовка има той за 1 март 2011 г. и проследил ли е този процес, влизането в законова сила на този регламент за 2% биоетанол в бензина. Не виждам причината наистина за отлагането за четири години. За четири години се прави цяла рафинерия, камо ли някаква инсталация, която е нужна за смесването на бензина с биоетанол.
Ще подкрепим като политическа сила закона на първо четене, но под условие, че между първо и второ четене всички такива корекции ще бъдат изчистени.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители?
Заповядайте господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости, аз слушах внимателно всички изказвания. Като гледам основните притеснения относно закона опират до чл. 27, чл. 24 и чл. 29. Става въпрос най-вече за методиката по която ще бъде определена цената за присъединяване. ЕРП-тата се притесняват от това, че ще трябва да споделят тази цена заедно с преносното предприятие. От становищата, които има от страна на ЕРП-тата там това не го разбирам, как вие базирайки се на това, че вашата мрежа има по-голям капацитет, по-широк капацитет, искате ЕСО да ви каже какви мощности. Нали процесът трябва да е взаимен. Вие по този начин можете без ограничения, както и в момента се е правило да се раздават становища, предварителни договори, които не се изпълняват. Да не говорим за начина по който по досега действащия закон как се присъединяваха производителите на ел. енергия. Това е друга тема на разговор.
По-скоро притесненията са около частта, там където трябва да се изкупуват до 30% от произведената енергия от тези малките инсталации до 30 киловата или 1 мегават. Моето лично мнение е, че там би трябвало да насочим вниманието си към това ДКЕВР и господин Семерджиев може би тук трябва да се изкаже, да измисли методика по която тази енергия да бъде приспадната. Тя да бъде в собствени нужди. Но да бъде консумирана там на място, за да може да избегнем загубите от допълнителни преноси и трансформация. По този начин това е още едно стимулиране към тези, които мислят да инвестират в тази насока.
Относно изказването на господин Овчаров. Разбирам господин Овчаров, за някои от нещата сте прав. За това което говорим, че 5 мегавата лицензията не е необходима. И досега беше 5 мегавата. Това беше границата. Доколкото си спомням на една от работните групи ние говорихме, че това ще бъде коригирано. На една от работните групи лично моето предложени беше да се върне и може би допускам, че това е техническа грешка.
За зоните на присъединяване и това което и господин Киряков, и вие споменавате, мисля че също е въпрос на терминология. Да, тук е сбъркан терминът „зона”. Но вие сами знаете кой ги издава тези разрешения. Този който има лицензия за съответната територия. Ако тръгнем да се хващаме думичка по думичка не върви. Не ни прави чест. Защо се делят до 10 мегавата и над 10 мегавата ВЕЦ-овете? Извинявам се, но документите и Наредба 6 е от 2004 г. и в Закона за енергетиката там е това първо разделяне.
По отношение на това, което господин Иванов спомена, че за биоетанола допуска, че има корпоративен натиск и т.н.
Господа, искам да ви кажа, че сега действащият закон е приет през 2007 г. Корекциите ги приехме в началото на мандата. Знаем всички какво означава производството на базов бензин. Това сме го дискутирали много и господин Замфиров е бил, преди една година имахме кръгла маса, поредиците които правихме. Проблемът не е лесен, но трябва да намерим всички заедно начин да го решаваме.
За биомасата. Тук сме категорично всички „за”. Това видяхме, че се обединихме всички парламентарни групи, всички представители тук на бизнеса. Но преди да помислим само за биомаса, за производство на ел. енергия, ние трябва да знаем, че горе долу съотношението ел. енергия и топлина е едно към три. Около 30 – 40 % е ел. енергията, другото останалото е топлина. Ние тази топлинна енергия трябва да помислим какви мрежи ще изградим, за да може тя да достигне някъде до краен потребител. За биомасата ние сме готови между първо и второ четене да се обединим около един подходящ текст, който да гарантира правилното използване на биомасата, както каза и господин Агуш и за биогаза. Но на господин Костов като представител на Министерството на земеделието и храните бих казал, че ние не сме против и мога да ви кажа, че от личен опит преди три години съм се опитвал да взема информация от няколко дирекции, за да се сключат дългосрочни договори за изкупуване на отпадната биомаса. Никой от тях не пожела да даде никаква информация, нито относно цени, нито относно количества. Оправдаваха се с това, че те нямат нужния капацитет, нямат регулаторна рамка и сега в крайна сметка, когато нашият закон е факт, а вече почти на привършване е Закона за горите, бих искал да кажа, че по-доброто и по-активното участие от страна на Министерство на земеделието и храните, когато се изготвяше закона щеше да е по-ползотворно, отколкото сега. Ние все пак не можем да предвидим това, което ще бъде включено или ще се случи някъде напред. Така че не го приемайте като личен упрек, но това е още един пример, че взаимодействието между отделните министерства трябва да бъде по-добро.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви господин Белишки.
Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз имам по-скоро един въпрос към господин Трайков, отколкото изказване по закона, но си признавам, че от неговия отговор зависи отношението към проектозакона. В общи линии впечатляващо, аз отбелязах, че повечето асоциации, сдружения и т.н. казаха, че приветстват което е важен критерий за закона, който се приема. Това което вълнува всички хора и бита и фирмите вие знаете какви са националните цели. Вашето министерство е автор на стратегията. Вие би трябвало да познавате и микса. Да отговорите има ли министерството прогноза, как след достигането на националните цели ще се променят цените на енергията в България? Тоест какво да очаква негово величество българина, тъй като с огромна радост, аз не знам как ще се получи това за 1 млн., но все пак не малко българи живеят в жилищни кооперации. Едва ли има толкова покрива в България, но не това е важното. Големият въпрос е, колко ще ни струва достигането на тези национални цели?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Петър Димитров.
Колеги, накрая ще дадем разбира се думата на министър Трайков. Бих искал и аз да взема отношение по поставените въпроси. Надявам се да не политизираме този закон. Той е твърде важен за да си позволяваме каквато и да било политизация. Но няколко неща, уважаеми колеги са важни и на тях трябва да се отговори.
На първо място спомняте си края на 2009 г. приехме един дълъг срок за биоетнола. Този срок беше гласуван единодушно от нашата комисия и идеята беше да дадем дълъг срок, за да може самите производители да се съобразят с него, да не създаваме напрежение в България. И този срок беше подкрепен единодушно от нашата комисия.
Колеги за нас е много лош знак срокове, закони, които сме гласували единодушно, обмисляли сме сериозно преди това, дали сме повече от година срок за изпълнение от българския бизнес и българската администрация и в един момент да има ново предложение, което да е три години за следващ период. Не се е случило икономическо или политическо събитие, което да обосновава една такава промяна. Аз се опасявам, господин Трайков, обръщам се към вас, че този акт някак си омаловажава работата на комисията и вашата лична работа, освен ако нямате някакво много сериозно обяснение, което ще се радвам да чуя от вас днес. Или ако не е възможно днес в писмен вид.
Спомням си дебата, че дадохме толкова дълъг срок за въвеждане на биоетанола именно за да избегнем всякакво напрежение. Това го помнят колегите от икономическата комисия.
Колкото до биомасата, аз се радвам на изказването на господин Георги Костов, въпросът е много справедлив и смятам, че имаме волята да го решим по най-добрия начин. Към аргументите, които казаха колегите искам да добавя и развитието на българското земеделие, което е свързано с развитието на технологии на базата на биомасата, което е важно според мен за всеки един народен представител от нашата комисия.
Колеги, аз искам да поставя пред вас един друг въпрос, по който доста мислих и разсъждавах и това са малките семейни ВЕИ. Доколко има административни пречки за тяхното развитие за малки производства или дори за малки къщи, доколко има почва за развитието на този сектор в България и доколко има административни пречки или условия за развитието на такива мощности. Да помислим и по този въпрос.
Другото което искам да поставя като потенциален проблем пред вас колеги и което мен лично ме притеснява е, може ли да гарантираме честната конкуренция? Да, разбрах за това зониране. Разбирам логиката за него, но може ли да гарантираме, че ще има честни условия за получаване на разрешение. И че обектите които получават наистина са по-добри. Ще има ли някакъв критерий за конкуренция или единственият критерий ще бъде кой първи е подал молба. Това е много важен въпрос, който трябва да изчистим. Едната възможност е да кажем, който първи е кандидатствал той получава необходимите документи. Другият критерий е обаче, когато има голям интерес в дадена зона или интереса е много по-голям от очакваните разрешителни или разрешения, какво правим как го решаваме този въпрос? Това е въпрос и към вас министър Трайков. Трябва да има честен и обективен начин. Не трябва да се допускат практики, които да предизвикат въпроси. Аз ще спра до тук, тъй като сам поставих изискване всички да бъдем кратки и аз ще бъда кратък.
Ще дам думата на господин Трайков и на господин Семерджиев, към които имаше важни въпроси. Може би първо господин Трайков.
Заповядайте господин министър.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Бих искал да благодаря на всички, които дадоха коментари и направиха забележки. Дори в този час и половина вие сте свидетели в един мащаб умалено на дебата, който съществуваше в последните няколко месеца. Дали сме способни да изгладим всичко това сега. Надявам се, че да, защото резултата от тази работа беше настоящият документ, който по наше мнение във възможната максимална степен търси баланс на интересите.
Ще започна с въпроса на господин Петър Димитров, какво ще стане когато достигнем своята национална цел. Според мен отговора е ясен, има цени определени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, които да съответстват на тогавашната обстановка, когато вече няма да имаме натиск за постигането на целта.
В много от изказванията стана въпрос за биомасата. Това е тема по която специално с господин Костов имаме абсолютно единодушие. Ние започнахме да говорим за биомасата преди много време и аз използвам в своите разчети и формирам мнението си въз основа на неговата информация. Факт е, че към днешна дата Министерството на земеделието все още няма готовност да даде тази сигурност за суровината, която е необходима, за да може в този закон да се фиксира нещо по-категорично. Аз съм сигурен обаче, че имаме достатъчно капацитет, особено с напредването на Закона за горите да намерим решение. Сигурен съм, че ще го направим, не само за изгаряне на биомасата, а и за биогазове в селското стопанство.
Няма да се съглася обаче с господин Иванов, че биомасата е най-евтиният източник на възобновяем енергиен източник и дано да не ви чуят продавачите на такава суровина, защото те също няма да се съгласят. В момента енергията от ВЕИ на биомаса се изкупува на цена значително по-голяма от тази на вятърните ВЕИ например.
Съгласен съм обаче, че ние трябва да търсим механизми да стимулираме такъв вид ВЕИ, които оставят възможно най-голяма стойност в България и биомасата е един много добър пример за това.
Две думи за местното производство, за което имахме голямо желание да намери по-изявено и заслужено внимание. Смятам, че правилният начин за стимулиране на малките децентрализирани източници на ВЕИ философията трябва да бъде за лично потребление и в тази връзка са 30% от оставащите 50%. Но при тези децентрални инсталации целта не е да се стимулира и субсидира тарифата на изкупуване на електроенергия, а на капиталовложението при изграждането им. Смятам, че това е правилният начин. И поради това начина за това стимулиране няма място в този закон.
Как ще насърчаваме КПД на тези инсталации е въпрос на други политики, които са и в регионалното развитие и в редица други политики и документи, но не и тук.
За биоетанола, признавам, че предложеният текст е резултат от обсъждания с икономическите агенти от които очакваме да постигнат изпълнението на тези показатели. В същност някой изказа мнение, че с отлагането във времето ще поставим под въпрос и риск или ще компрометираме вече направени инвестиции. В тази посока няма такава опасност, а точно обратното. Компаниите, които се очаква да произвеждат биоетанол сами ни помолиха за това отлагане във времето, заради неналичието на базов бензин. За нас остава въпроса дали трябва да дадем този допълнителен комфорт или да натискаме с твърдата ръка на законодателя. Нека да дебатираме и по този въпрос.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Трайков.
Нека да чуем и господин Семерджиев, ако има да добави нещо. Заповядайте господин Семерджиев.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря ви господин председател.
Аз ще се опитам да бъда кратък, тъй като все пак някои от бележките вече са в нашите предложения и се надявам, че те ще бъдат отразени. Аз бих искал да заостря вниманието върху фотоволтаиците и уреждането на забавените случаи при фотоволтаиците. Чухме едно признание от господин Газдов, че е възможно драстично намаление, става въпрос повече от 20 – 25% са цените за фотоволтаици. Това е свързано с намаляване на капиталовите вложения или цената на оборудването за такъв тип централи. Сегашният механизъм ни дава възможност за намаление до 5% при сега съществуващия закон, като се съобразява със средната продажна цена на ел. енергия. Очевидно е, че със сегашните инструменти ние като регулатор не бихме могли да бъдем адекватни при определянето на цената за фотоволтаици, които ще се изграждат в бъдеще. В тази връзка пак бих искал да заостря вниманието, че трябва много внимателно да се разгледа уреждането на заварените случаи, тези които имат вече сключени договори за присъединяване или предварителни договори за присъединяване.
При такъв тип централи се предвижда изграждане на етапи в продължителен срок от време и очевидно, че следващите етапи ще се изграждат в много по-късен срок, някога три до четири, дори и пет години. Очевидно е, че особено за такъв тип възобновяеми източници като фотоволтаиците те ще се възползват от много по-висока цена, отколкото другите, които ще влизат в експлоатация и ще бъдат изграждани на един по-късен етап.
С оглед постигане на баланс на интересите и на потребителите и на производителите, бих призовал за едно разбиране на нашия опит, който имаме във връзка със сроковете за изграждане и правата, които се дават на такива централи в § 7. Аз разбирам, че има стремеж да се уредят тези заварени случаи, тъй като инвестиционния процес е започнал в известна степен. Но наистина трябва да се внимава, за да не се допусне прекалено висока цена, която ще влезе в крайната енергия.
По отношение на определянето на цени, уточняването на методики, каквото предложение имаше, тук няма някакви особености. По подхода казаха чисто икономически. Той е съвсем открит. Основните принципи са заложени и в Закона за енергетиката и сега действащите разпоредби, така че аз не мисля, че трябва специално в този закон да се уреждат принципите за ценообразуване на възобновяемите източници. Това не е направено и за другите източници за енергия в основния закон. Те се доуточняват като разпоредби в наредбата.
Ще вземем предвид всички бележки, които бяха направени. Основното ни опасение в частта на закона за уреждането на заварените случаи си остава и аз ви казах основните ни аргументи.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чакаме господин Семерджиев вашите писмени предложения, които вие ни обещахте.
Ако няма народни представители, които искат да вземат отношение, може да преминем към гласуване. Няма.
Колеги, подлагам на гласуване за първо четене законопроекта за енергията от възобновяеми източници № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приет е на първо четене.
Благодаря на всички гости за активното участие днес.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.45 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Силвия Михайлова
(84 249)