1. Обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерски съвет на 07.01.2010 г. (гласуване на § 61).
2. Представяне, обсъждане и приемане на Стратегия за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот, № 102-03-4, внесен от Министерски съвет на 7 февруари 2011 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 102-01-11, внесен от Министерски съвет на 15 февруари 2011 г. – за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 102-01-12, внесен от Министерски съвет на 15 февруари 2011 г. – за първо четене.
5. Разни

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 7


На 23 февруари 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерски съвет на 7 януари 2010 г. (гласуване на § 61).
2. Представяне, обсъждане и приемане на Стратегия за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот, № 102-03-4, внесен от Министерски съвет на 7 февруари 2011 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 102-01-11, внесен от Министерски съвет на 15 февруари 2011 г. -- за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 102-01-12, внесен от Министерски съвет на 15 февруари 2011 г. -- за първо четене.
5. Разни.
Заседанието на комисията бе открито в 14.20 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, в залата присъстват 17 народни представители. Има кворум и можем да започнем днешното заседание.

Предлагаме ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерски съвет на 7 януари 2010 г. (гласуване на § 61).
2. Представяне, обсъждане и приемане на Стратегия за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот, № 102-03-4, внесен от Министерски съвет на 7 февруари 2011 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 102-01-11, внесен от Министерски съвет на 15 февруари 2011 г. -- за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 102-01-12, внесен от Министерски съвет на 15 февруари 2011 г. -- за първо четене.
5. Разни.
Колеги,от името на председателството – от мое име, на господин Делян Добрев и Петър Димитров предлагаме точка втора - Стратегия за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот да я отложим. Има бележки, има предложения и тъй като се приема само на едно четене, да я обмислим отговорно и тогава да я обсъдим и пристъпим към гласуване.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз искам да добавя, че точка втора е гласуване на Стратегия. Тази Стратегия не се приема както обикновено на първо и на второ четене както са законите, а се приема само на едно четене и впоследствие в Пленарна зала. Единствената възможност е ние да внесем някакви промени на това четене в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и тъй като нямаме достатъчно време да се запознаем добре със Стратегията и да помислим необходими ли са промени, ние не трябва да избързваме. Няма никаква спешна нужда от разглеждането на тази точка днес. Предлагам да не бързаме и да разгледаме на следващото заседание Стратегията и евентуално ако има промени да ги внесем.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Въпросът е тежък процедурно и аз не знам как ще го преодолеем. Ние ме можем да внасяме предложения за промени в тази Стратегия, това е документ на Министерски съвет. Можем да отложим разглеждането за другия път, няма проблеми, но и другия път ситуацията ще бъде пак същата. За това аз задавам въпроса как ще работим, тъй като няма проблеми заседанието на комисията да бъде на две стъпки – да я обсъдим веднъж, да се зададат въпроси, а има съществени въпроси по отношение на тази Стратегия, в т.ч. и в министерството да помислят и ако се появят по-добри предложения, аз задавам въпроса как ще влязат в Стратегията. Има ли механизъм без да я върнем на Министерския съвет на първо четене или преди първо четене да внесем промени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Въпросът на господин Петър Димитров е основателен, аз също си го зададох и за това вчера проверих в нашата Правна дирекция дали можем процедурно да внасяме такива промени. Те извадиха една справка, че досега има 10 такива приети стратегии и по време на заседания на комисии са нанесени промени за период от четири години от 2002 г. до 2005 г. и дори са ми снимани броевете на Държавен вестник и начинът, по който са публикувани промените. Една от тези промени например е относно Стратегията за приватизация на Булгартабак холдинг. Вие знаете, че при одобряването на Стратегията гласуваме решения, Народното събрание реши: Одобрява Стратегия за приватизация на съответното дружество. В случая с Булгартабак холдинг решението на Народното събрание е следното: „Народно събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България одобрява Стратегия за приватизация на Булгартабак холдинг ЕОД София със следните промени…..”. Има такава практика в Народното събрание. Евентуално ако има промени и ако се обединим тези промени да ги приемем в Стратегията за приватизация, хубаво е да имаме достатъчно време да се подготвим с конкретни предложения в тази насока.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз предлагам да го направим на две стъпки. Ако не искате сега, другият път да бъде представена Стратегията, да чуем отговорите на вносителите и на следващото заседание да имаме право между двете заседания да даваме предложения и да сме готови поне с такива предложения. На второто заседание вече, както при законите, да обсъждаме предложенията и да обсъдим конкретните мерки, които се предлагат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тъй като през следващата седмица в сряда ние няма да имаме комисия означава, че това изслушване ще бъде евентуално след две седмици. По-скоро ако сте съгласни заместник-министър Ангелов е тук и може да ни представи Стратегията сега, а следващият път без да се впускаме в особени подробности (всички ние имаме Стратегията и можем да я прочетем) да сме готови с нови предложения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, според мен това предложение е добро. Гласуването ще го направим следващият път. Има достатъчно време всеки от вас да подготви предложения които да бъдат съгласувани разбира се и с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз предлагам да бъде отложена тази точка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ние това което предлагаме е да изслушаме какво представлява Стратегията, без да вземаме никакви решения. Ще имаме време след две седмици да помислим и да предложим евентуални промени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви предлагам да бъде представена Стратегията от заместник-министър Ангелов и ако има някои важни въпроси, да бъдат зададени, за да можем да получим евентуално писмен отговор от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, да бъдем готови с предложения, т.е. няма да правим дебати.
Колеги, при това положение в програмата която ви предложих втора точка да има друг вид, а именно: Представяне на Стратегия за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи ЕАД – Сопот”.
Предлагам Ви тази програма с редакцията.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз предлагам да отложим разглеждането на тази точка и моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има процедурно предложение на господин Николов въобще и да не се представя Стратегията.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Николов, ние тук се обединихме около това, че на едно заседание ще представим Стратегията, а на следващото заседание ще гласуваме конкретни предложения. Ако оставим представянето за след две седмици, това означава, че конкретни предложения ще могат да се направят след три седмици
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз не виждам проблем предложенията да се представят, когато се представи и самата Стратегия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има процедурно предложение от господин Николов, който предлага точка втора изцяло да отпадне. Това предложение ще го подложа на гласуване.
Г-Н ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Ние получихме информация, че точката може да отпадне и поради тази причина в момента не присъстват много от експертите. Аз мога съвсем накратко, тъй като материалите са пред мен, да ви запозная каква е идеята и концепцията в общи щрихи, вие имате основния документ пред вас. Ако не приемете това предложение, ще направим представянето на Стратегията следващия път.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Идеята е господин Ангелов да си запишете всички въпроси, ако трябва ще ви ги изпратим и писмено.
Господин Николов, желаете ли Вашето предложение да се гласува?
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов оттегли своето предложение.
Колеги, представям ви за гласуване дневния ред, като втора точка е представяне на Стратегията.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 16, против - няма, въздържали се – 1.
Приема се дневният ред.

Преминаваме към разглеждане на точка първа от дневния ред - Обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерски съвет на 07.01.2010 г. (гласуване на § 61).
Наши гости от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма са: Валентина Танева – началник на отдел в дирекция „Икономическа политика” и Диляна Камбурова – главен експерт в дирекция „Икономическа политика”.
Колегите от Националната занаятчийска камара не присъстват.
От Асоциацията за малките и средни предприятия от индустрията за красота и здраве присъстват Димитър Дамов и Красимира Краева.
От КНСБ – Диана Найденова.
По Закона за занаятите колеги знаете, че изискахме становища от Министерство на финансите и от Комисията по бюджет и финанси, които са пред вас и можете да се запознаете с тях. За съжаление това не прави въпросът по-ясен и по-лесен. По мое настояване, тъй като аз вярвам в правото на избор, в тази сложна ситуация трябва да се представят двата основни варианта.
По § 61 има два основни варианта, които ще ви ги прочета и ние трябва да направим анализ кой от двата варианта е по-принципен и по-правилен.
Вариант 1, който е предложен от Комисията по бюджет и финанси: Подкрепя текста на вносителя по § 61, като предлага в законопроекта да се създаде и преходна разпоредба с § 60а: „Лицата, които до влизането в сила на този закон са подали данъчна декларация по чл. 61н от Закона за местните данъци и такси с приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара, имат право да ползват данъчното облекчение по чл. 61м, ал. 1, т.4 за 2011 г.”
Колеги, искам да подчертая че Комисията по бюджет и финанси към нашия Парламент, пишейки това становище, уважава мнението на Конституционния съд, който се произнася в свое решение, че по средата на годината данъци и данъчни права не могат да бъдат отнемани.
Вариант 2. Министерство на финансите предлага следната редакция на § 61: „В Закона за местните данъци и такси се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 61м, ал. 1, т. 4 думите „от посочените в т. 10, 12 и 13” се заменят с „по т. 10”.
2. В Преходните и заключителни разпоредби се създава §3б: „Данъчното облекчение по чл. 61м, ал. 1, т. 4 от този закон се ползва за 2011 г. от лицата по т. 12 и 13 на приложение № 4 към глава втора, раздел VІ, ако до отпадане на тези дейности от списъка на занаятите по приложение 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за занаятите са подали данъчна декларация по чл. 61н с приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара”.
Във варианта на Министерство на финансите в тази разпоредба става въпрос само за фризьорите.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колети в двете предложения се казва: във вариант 1 приемаме данъчната преференция и за трите групи лица, докато във вариант две привилегията за фризьорите остава. Това е разликата. Във вариант 1 ние от Комисията по бюджет и финанси казваме, че досега бяха козметици, фризьори, маникюристи с 50 % данъчно облекчение на патентния данък, за това че обучават чираци, но маникюристите и козметиците отпадат от закона, те не са вече в списъка на занаятите. Единствено фризьорите могат да се ползват от това облекчение. Въпросът е, дали ние искаме да продължи да съществува облекчение за някои или ще приемем варианта на Комисията по бюджет и финанси да няма облекчение за никой. Ако все пак решим да запазим данъчно облекчение за фризьорите, което е вариант 2, трябва да имаме много добро обяснение защо само за тази група има данъчно облекчение, а не за други които са регистрирани като патентна дейност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има един нюанс колеги, за който се допитвах и до юридическия отдел току що. Въпросът е следният, продължавайки мислите на господин Добрев, представете си един фризьор, който вече е получил преференция в момента. Ние ме можем да му я отнемем по средата на годината, разбирате какъв е проблемът, така че вариант 2 на практика, който ви прочетох, дава право да продължи да си ползва тази преференция.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вариант 1 казва, че този който в момента се е регистрирал за патентна дейност и е платил патентен данък ще ползва облекчение. Този който не се е регистрирал и ще регистрира патентна дейност след влизане в сила на закона няма да ползва. Вариант 2 казва: всички които са ползвали досега, ползват преференция, а след влизане на закона я ползват само фризьорите и ако оставим тази привилегия за фризьорите, имаше идея да я оставим само в края на годината и след това да я махнем, а това значи, че ние трябва да правим нов ЗИД.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ще помоля от нашия Юридически отдел максимално коректно и подробно да обяснят иначе сложната хипотеза. Обяснението, което е необходимо е следното: имаме все пак две групи лица - едната група лица, която се е регистрирала в началото на 2011 г., като фризьори и потенциална втора група лица, която може да се регистрира през месец юни. Аз говоря само за фризьорите, тъй като другите не са в списъка на занаятите. Важно е да се уточни как равнопоставяме такива, които са регистрирани в началото на 2011 г. с такива, които започват да работят от месец юни.
Г-ЖА ИВА ЙОРДАНОВА: Ако погледнем закона на Министерски съвет по вносител, те предлагат в Списъка на занаятите да отпаднат козметици, маникюристи и фризьори като занаятчии. За това Министерският съвет предлага цялата т. 4 от Закона за местните данъци и такси да се отмени, тъй като те от влизане в сила на закона вече няма да са занаятчии в нито една от тези категории. Те няма да могат да обучават чираци, т.е. не могат да изпълнят изискването на Закона за местните данъци и такси и няма как да бъдат облекчени и освободени от този данък 50 на сто. Обаче проблемът е, че след като прие Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм фризьорите да останат вече в списъка, става така че козметици и маникюристи след влизане в сила на закона те няма да са вече занаятчии, т.е. те няма как да обучават чираци, дори и да не променим тази точка от Закона за местните данъци и такси, той няма как да се прилага реално към тях, тъй като те не отговарят на кумулативните изисквания на Закона за местните данъци и такси. За това го правим чисто правно технически, за да е ясна нормата, с оглед промените в Закона за занаятите, т.е. промяната в Закона за местните данъци и такси ние я правим дотолкова доколкото искаме да е в синхрон с промяната на Закона занаятите, а не че променяме някаква политика в тази насока. Ако обаче отменим и фризьорите, се оказва така, че една и съща категория занаятчии, които са били до влизане в сила на закона и продължават след влизане в сила на закона, ще ползват една и съща година – 2011 г., които са подали до влизане в сила на закона данъчна декларация и са били фризьори и имат чираци ще ползват облекчението, а тези които след влизане в сила на закона обучават чираци, няма да ползват това облекчение. Тоест една и съща категория занаятчии фризьори ще бъдат поставени в различно положение в една и съща година.
Това на нас ни е проблемът и не искаме да го допускаме, тъй като е възможно налагане вето на закона, възможно е и атакуване пред Конституционния съд. Тук притеснението ни е от гледна точка на категорията лица, за това гледаме да сме максимално близки до Закона за устройство на държавния бюджет, да направим промяна, която не е свързана с държания бюджет. Въпреки че най-чистият вариант юридически е изменението в списъка, т.е. изваждането на козметици и маникюристи да влезе в сила догодина, за да е вече съвсем равнопоставено. Това води до отлагане на тези категории с цяла година. За това се мъчим да намерим възможно най-вярното решение, за това и се предлага тази Преходна и заключителна разпоредба. Разликата в преходната и заключителната разпоредба на Министерство на финансите и на Комисията по бюджет и финанси е тази, че Министерство на финансите предлага да се направят промени в Преходните и заключителните разпоредби на самия Закон за местните данъци и такси , т.е. Преходни и заключителни разпоредби към 1997 г., което за нас е неприемливо.
Предложението на Комисията по бюджет и финанси е в Преходните и заключителните разпоредби на самия Закон за занаятите да се създаде тази разпоредба, която да каже, че тези лица които сме ги отменили, т.е. козметици и маникюристи ще запазят облекчението си за 2011 г. Тоест, няма да създаваме смут след това при прилагането на разпоредбата дали ще им бъде преизчислявано или няма да им бъде преизчислявано, да няма проблеми и да не се преизчислява данъка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, съжалявам за сложните обяснения, но няма как тази ситуация да ви бъде представена. Все пак ние направихме максимума като екип на комисията, имате пред вас два варианта и предлагам да се консолидираме по тях според вас кой от двата варианта е по-добър и по-принципен за българските граждани.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Тъй като много сложно става във връзка с промяната на закона, кой ще го ползва, кой няма да го ползва, правя чисто процедурно предложение. Тук става въпрос изцяло за фризьорите. Предлагам да се върнем към списъка, който приехме за занаятите, да махнем фризьорите и от там нататък вече няма нужда от този текст. Това е моето процедурно предложение, което ще помоля да подложим на гласуване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки, имате право на такава процедура, тъй като докладът не е предаден, но си помислете все пак, че има елемент малко на несериозност, защото приехме след дълъг дебат списъка, имаше много мнения „за” и „против” и сега изведнъж да променяме волята на комисията е малко сложно. Това е моето мнение. Вие имате право на всякаква процедура.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Искам да ви кажа, че в крайна сметка списъкът, ако си спомняте всички тук присъстващи го обсъдихме, но не сме гледали подробно професия по професия, тъй като имаме и доста професии, които се дублират – калайджии, медникари и бакърджии. Мисля, че дали ще го разгледаме сега или в зала ще ги поставим пак тези въпроси, защо да не облекчим процедурата и да избягаме от всякакви хипотези - Конституционен съд и прочие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки, не бягайте от Конституционния съд. По принцип искам само да Ви кажа, тъй като от тук нататък фризьорите няма да бъдат занаятчии и няма да имат тава възможност, ние въведохме конкурентен режим, което според мен е справедливо. Казахме така: който желае и си харесва занаятчийската камара да работи и да упражнява професията по занаятчийски начин. Фризьорите, които не смятат това за правилно, имат алтернативата по Търговския закон. Въведохме един конкурентен способ, което според мен е правилно и от позицията на времето ще се убедим, че е правилно. Фризьорството не може да бъде занаят, което Вие на практика предлагате, на мен ми звучи прекалено, но разбира се аз ще уважа волята на комисията. Нека колеги да чуем повече мнения.
Г-Н ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз подкрепям по принцип колегата Белишки. Изразили сме воля, но волята на комисията също може да се промени с воля на комисията, да се подложи на гласуване и ще видим какъв е резултата.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, тук правим предложения по същество, без да присъства никой от заинтересованите страни. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма какво мислят по този казус?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, ако искате да отворите поредната конфронтация с един бранш, го направете. С това решение автоматично сменяте и ръководството на камарата, ако искате го направете. Не е сериозно да смятаме, че фризьорството е индустриална дейност. След като то не е занаятчийска дейност, то тогава тя каква е?
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз искам да попитам чисто процедурно, ако в залата все пак, колкото и да е малка вероятността, отпадне фризьорството от този списък, както би се случило ако приемем това предложение?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов, ние можем да създадем по-голям проблем, ако сега без представители на занаятчийската камара, която иначе беше канена толкова пъти, отпадне една от занаятчийските професии, които толкова пъти обсъждахме и след като ги няма представителите на камарата, точно сега решаваме да махнем фризьорството. Аз лично смятам, че се създават проблеми, там където няма проблеми и ще бъде нагнетено сериозно недоволство. Това ме притеснява господин Икономов, казвам Ви го откровено.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Вие не ме разбрахте, аз не подкрепям предложението на колегата Белишки, но това може да се случи в залата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Ние проведохме всъщност един дебат по списъка на миналото заседание, на което беше гласувано. Аз не знам как ще се почувстват колегите, които предлагат промяна в списъка, ако утре във вестника, защото има и журналисти в залата, се напише: „За да няма един текст в § 61, с който се предлага промяна в Закона за местните данъци и такси, комисията реши за по-лесно да махне фризьорството от списъка на занаятите”. Аз други аргументи не чух. Лично аз не бих подкрепил такъв подход. Ще повторя това, което каза господин Делян Добрев, че тук не присъстват представители нито от министерството, нито от занаятчийската камара, а също така и други представители, които присъстваха на предишното заседание. Смятам, че не би трябвало да го правим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Господин Иванов, съжалявам, че неправилно сте ме разбрали, че основният аргумент е това дали да има промени в § 61 или да няма. Ако трябва да бъда откровен докрай, искам да кажа, че след като членуването в Занаятчийската камара е доброволно, не е нужно ние да описваме кои могат да членуват в нея, сигурен ли сте че сме обхванали всички. Аз ще изкажа в момента моята лична позиция, че ако трябва да има списък на занаятите, това ще трябва да бъде само първата част от списъка – художествените занаяти. Сигурен съм, че като вносител министерството не беше посочило фризьорството в списъка. Това също е един добър аргумент. За да отпаднат всички тези съмнения, без да казвам че се отказвам да си внеса предложението в зала, ако реша ще го обсъдя и с колегите си, оттеглям моето процедурно предложение, за да гласуваме кой от двата варианта ще приемем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз ви моля за становище по вариант 1 и вариант 2.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, аз лично съм на мнение, че не трябва да има такава привилегия за никой, както няма за козметиците и за маникюристите, така не трябва да има и за фризьорите. Обаче мен ме притеснява това, което каза госпожа Йорданова, че понеже фризьорите остават в Списъка на занаятите, ако премахнем привилегията, ще се получи в една и съща календарна година неравнопоставеност на едни лица спрямо други, за тези които вече са ползвали привилегията и на които сега им я отнемаме. Мен лично ме притеснява едно евентуално оспорване на този текст в закона, колкото и да не ми се иска. Този закон се забави достатъчно, ако го забавим с още една седмица няма да е фатално. Нека го обмислим още веднъж и вземем официалното становище на другите компетентни комисии на Народното събрание по отношение на тази група, дали може да бъде оспорено гласуването на вариант 1, който аз лично подкрепям.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, нашите експерти са предложили комбинация от двата варианта и текстът е пред вас на отделно листче.
Г-Н ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз поисках думата във връзка с предложението на господин Добрев за отлагане и моята цел е да прецизираме списъка. Аз съм за предложението на господин Белишки да останат само художествените занаяти, да го прецизираме и тогава още отпаднат много други текстове. Да отложим разглеждането, като прецизираме и Списъка на занаятите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз искам да внеса едно уточнение. Съгласно принципите и разбирането на Закона за занаятите има следния проблем, че ако една професия не е изрично записана, тя не може да бъде занаят, т.е. въвеждаме конкурентното начало. Повечето депутати се обединиха около него, но проблемът е че ако една професия не е записана като занаят, тя не може да бъде занаят. Такава е философията на самия закон, която беше досега и която предлагаме да остане, в момента искам да го имате предвид това. Не бива да забравяте този важен нюанс, че който не е в списъка, не може да бъде повече занаят.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: След като обмислих вариант 1 и вариант две, бих приел донякъде вариант 2, ако тази привилегия за фризьорите се отнася само през 2011 г. и е ясно, че от 01 януари 2012 година такава привилегия няма да има за никой, включително и за фризьорите. Възможно ли е текстът да се коригира.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз имам предложение в тази връзка, господин Добрев. Това е бюджетна политика. Отмяната трябва стане с промяна на данъчните закони.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Едва ли някой в края на годината ще се сети да направи нов ЗИД за местните данъци и такси, за да отмени привилегията за фризьорите. Никой няма да се сети за този наш законопроект и за конкретния казус. Ако го оставим така, без да ограничим тази привилегия само за тази година, за да са равнопоставени фризьорите в началото и в края на годината, това най-вероятно ще продължи да си съществува, което за мен е нечестно. Не може за една професия да има привилегия, а за друга която също е патентна дейност да няма, без какъвто и да е мотив.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, можем да постъпим по следните няколко начина: Единият вариант е да отложим още веднъж вземането на окончателно решение. Вторият възможен подход е да изберем вариант 1 или вариант 2. Като допълнение към думите на господин Добрев искам да кажа, че изпращането на писма до Комисията по бюджет и финанси и Министерството на финансите имаше точно тази цел. Те са вече информирани за казуса и в новия Закон за местни данъци и такси, който както знаете се променя всяка година, след като имат информация, съм убеден че ще постъпят по правилния начин.
Да поставим на гласуване процедурата да отложим този текст още веднъж. Има ли такава процедура, колеги?
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Понеже аз направих процедурното предложение потвърждавам, има такава процедура.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имаме право на процедурно предложение по съответния ред за отлагане на § 61. Това означава и отлагане на окончателния доклад по Закона за занаятите.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Колеги ще се върнем на тази точка, но аз предлагам да изпълним предложението на колегите и да поискаме и от Правната комисия становище по този въпрос.

Преминаваме към разглеждане на точка втора от дневния ред – Представяне на Стратегия за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот.
Ще помоля заместник министър Ангелов в един кратък вид да представи Стратегията за приватизация на Вазовските машиностроителни заводи ЕАД – Сопот, основните акценти и да компилира съответно въпросите, които вълнуват народните представители.
Г-Н ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: За Вазовските машино-строителни заводи ЕАД – Сопот всички знаем, но искам само с няколко думи да обобщя. Това е най-голямото оставащо държавно предприятие – военнопромишленият комплекс, изключително важно, в района на Сопот. В него работят 3 400 служители. През лятото на 2009 година, както повечето от вас знаят, предприятието беше в изключително тежко положение, включително две неплатени заплати на работници, готовност за стачни действия, липса на договори. През последната година и половина действията ни са били за стабилизиране на завода, намиране на поръчки. До днешна дата мога да кажа, че предприятието е в недобро, но в стабилно състояние. Има договори в изпълнение, има и поръчки за 2011 година.
Работата по Стратегията започнахме преди няколко месеца. Няколко важни елемента само искам да отбележа. Изключително важно е бъдещият собственик на Вазовски машиностроителни заводи ЕАД – Сопот да е достатъчно голяма компания, с адекватни обороти на предприятието, когато се приватизират и активи. Един от основните проблеми на ВМЗ ЕАД – Сопот е, че има голяма производствена база, но няма достатъчно договори и недостатъчно активна търговска дейност. При търсенето на собственик за нас е важно да бъде компания, която е в този бранш, да е достатъчно голяма, да поеме сериозни ангажименти за заетостта и въобще за работещите във ВМЗ ЕАД – Сопот и региона, да отговаря на редица условия, свързани с националната сигурност, все пак това предприятие произвежда продукти, които трябва да бъдат контролирани.
Другото много съществено нещо в Стратегията е да не допуснем например като на тази на Кремиковци, където фактически предприятието се продава за 1 лев и за 1 евро, без това да ангажира новия собственик под никаква форма. Ние искаме под една или друга форма, или чрез плащане на публичните задължения на предприятието или чрез плащане на реална приватизационна цена солиден ресурс да влезе в бюджета под една или друга форма. Другият приоритет за бъдещите собственици ще бъде развиването както на военната продукция, тази част на предприятието, така и засега неотреализирания потенциал за цивилно производство, за което има предпоставки, но трябва да има активна политика, трябва да се разработват нови пазари, това не е по силите на държавното предприятие.
В общи щрихи това е идеята за приватизация – да се намери голям инвеститор от бранша, чрез доставки да осигури договори и дейност на предприятието, под някаква форма да бъде гарантиран социалният елемент, който не е незначим, напротив много е значим и да бъдат платени реални пари за покупката на предприятието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на заместник- министър Ангелов.
Предлагам да зададем своите въпроси, които ще изпратим писмено до Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, което да бъде максимално информирано, за да пристъпим към гласуване следващият път по тази точка. Колеги, имате думата за въпроси.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Ангелов, аз не разбрах какво означава изразът „или да плати задълженията към бюджета, или пък да плати сериозна цена”. В Стратегията такова „или” няма, там пише: ще си платиш и още поемеш ангажимент да покриеш задълженията към бюджета. В тази връзка Ви задавам и въпроса, само към бюджета ли? Ние от него искаме само да поеме задълженията към бюджета, той няма да го вземе чисто, той трябва да го вземе със всички задължения, да ми обясните какво имате предвид.
Другият ми въпрос е, защо 100 %? Това вълнува преди всичко живеещите в региона, но има държави, които като няма държавен дял в предприятия от военнопромишления комплекс не желаят да търгуват. Има такива държави, предполагам че го знаете.
Искате купувачът да има за три години приходи от 120 млн. лева. Знаете, че преди да гръмне демокрацията те продаваха за 1,5 млрд. долара годишно. Това беше много отдавна, сега искаме купувачът да има 40 млн. лева за една година, дори не говорим дали е на печалба или е на загуба.
Следващият много интересен за мен въпрос е, че искате удостоверение за право на достъп до класифицирана информация. Аз си направих труда да звънна в ДКСИ. Те имат един списък от 32 държави, с които имат право на достъп и има подписани договори за сътрудничество. Извън Натовските държави са Молдова, Южна Корея, Хърватия, Македония, Грузия, Русия и Украйна, т.е. това са държавите, които могат да се явят като потенциален купувач. Това е важен въпрос, разбирате че ходихме и по други държави, говоря за управляващите и каниха инвеститори, аз лично съм слушал за такива покани в държави, които не са в този списък. Тоест ограничаваме купувачите и трябва да е ясно защо го правим. 23 600 000 акции с компесаторки също ме интересува и как е определено. Веднага ще тръгнат приказките, знаете че това винаги е била ябълката на раздора –защо е такъв процентът, как е определен, изобщо защо се взема такова решение.
Много е интересен ангажиментът, т. 6.6 – недопускане на ликвидация. Ами ако фалира купувачът? Това според мен е просто заклинание. Какви са гаранциите, т.е. той ще даде обезпечение, което е равностойно на размера на активите и ако фалира ние ще му вземем обезпечението. Но той ако има такова обезпечение няма как да фалира. Звучи ми непонятно. Това, което ще създаде най-голямо напрежение в региона, казвам го тъй като съм от този регион, са критериите за оценка, цената е 60 %, значи всичко друго отива на заден план, който плати най-много пари, той ще го вземе. При инвестициите 30, за персонала само 10. Каквото и да казваме за запазване на работните места, при такова съотношение на критериите разбирате, че това ще вдигне синдикатите на познатите ни действия, както беше на един от републиканските ни пътища. Това са въпросите, които исках да ви задам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров, ние всъщност тук трябваше да изслушаме по-скоро Агенцията по приватизация, защото те са тези, които са изготвили Стратегията. В този смисъл е най-коректно според мен въпросите да бъдат изпратени в Агенцията за приватизация, защото тя е тази, която е създала Стратегията и ние няма как да искаме отговори от заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма, при положение че не Министерство на икономиката, енергетиката и туризма изготвя Стратегията.
Що се отнася до критериите в тежестта и евентуалното запазване на работните места във ВМЗ ЕАД –Сопот, това е нещо, което е важно и за министерството и за нас като народни представители. Правихме срещи със синдикатите и имаме намерение да внесем текстове в Стратегията, които да гарантират запазването или относителното запазване на тези работни места. За това предложихме да бъде удължен срокът и реалното гледане на Стратегията да се случи в следващото заседание. Процедурното ми предложение е, да изпратим писмените въпроси и до Агенцията за приватизация.
Г-Н ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Искам да засегна само един въпрос, защото е важен. Разбира се, че ще отговорим и на останалите въпроси, но по въпроса за задълженията и покупната цена искам да кажа няколко думи. Това, което за мен е абсолютно недопустимо (вие добре знаете, че предприятието е много задлъжняло от редица години), в зависимост на каква цена се реализира, ние не искаме да допуснем варианта, където се оказва че покупната му цена е 1 лев, обаче поема ангажименти да изплати в някакво бъдещо време всичките тези десетки милиони лева. Съответно какво се е случвало при този начин на заплащане, защото предприятието е важно, в него работят много хора, не се плаща на обществени доставчици като НЕК, Булгаргаз, предприятието влиза в една още по-окаяна ситуация и в края на краищата на новия собственик в един момент ние му вземаме акциите и получаваме едно предприятие, което е пред банкрут. Тази ситуация ни е позната на всички, така че това което имаме предвид и което е част от Стратегията, с това може би малко изпреварваме тук процесът, е под каквато й да е форма, който и да е купувач в деня на покупката реални пари да влязат в държавата и плащане на дълговете под една или друга форма. Не е приемливо да се продаде нещо за 1 лев с ангажимент в някаква бъдеща дата да бъдат погасени задълженията. Това имаме предвид и това ще бъде доработено след приемане на Стратегията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, предлагам ви следния начин на работа: въпросите, които ще формулира всеки един народен представител да отидат до Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и до Агенцията за приватизация и така те ще бъдат подготвени за максимално добри отговори след две седмици, когато ще имаме заседание.
Г-ЖА КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, на страница 5, профил на чуждестранните инвеститори, който текст продължава и на страница 6, предлагам ви да поизчистите малко понятието, то може да ви изглежда незначително, но ще стане голяма беля. Имам предвид, че и по-надолу когато слагате изисквания към купувачите, давате едни понятия, които не отговарят на Закона за търговия с оръжие и стоки с военна употреба. Предлагам на заместник-министъра тази Стратегия да бъде погледната от колегите в дирекцията и какво имам предвид. На стр. 6 се иска това да са предприятия,които имат опит в управлението и организацията на дружества, произвеждащи отбранителна продукция. Отдолу давате пояснения за понятие за отбранителна продукция, което не съответства на Закона за търговия с оръжие и стоки за военна употреба. Продължава текста: „и продукция с гражданско предназначение”. Какво е това нещо „продукция с гражданско предназначение”? Точното понятие по закона е: „стоки и технологии с възможна двойна употреба”. Всички понятия, които въвеждате са само: „търговия внос и износ на оръжия” и изключвате „стоки и технологии с възможна двойна употреба”, вземате 60% от работата, която се извършва за производство на стоки и технологии с възможна двойна употреба. Не вкарвайте само „оръжие”, ще направите беля с понятията,които по същество променят изобщо замисъла на това, което предлагате в Стратегията. Предлагам този текст да го погледне Дирекцията за оръжие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз мисля, че въпросът е важен и ще трябва да бъде изпратен до министерството и до агенцията.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Една редакция – тук пише „ИСО 2000”, то е вече „ИСО 2008”, тъй като ИСО 2000 вече излиза от употреба. Сто и двадесет милиона лева е изискването към тези последни финансови години като оборот. Дали трябва да бъде във връзка с оръжие или може с друга продукция да се направят тези обороти. Мисля, че не е лошо да се уточни в стратегията.
Трето, във връзка със срещата със синдикатите. Те поставят социални искания и тези социални искания ако бъдат вписани в Стратегията, колко това намали, т.е. някаква оценка в тази връзка, дали ще покрие впоследствие загубите. Да се направи някаква оценка колко социални ангажименти можем да поемем с тази Стратегия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Синдикатите имат конкретни искания. Друг е въпросът дали ще бъдат изчистени неплатените към момента задължения към персонала, това вълнува синдикатите. Другото, което ги вълнува е, дали ще бъде запазена сегашната численост на персонала, един въпрос който е много деликатен, защото от една страна касае конкурентното предприятие, от друга страна има и социални ангажименти, да се намери баланс.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Аз също имам няколко въпроса.
Първият ми въпрос е свързан с изискванията към бъдещите купувачи, а именно т. 1, без да коментирам дали е правилно или неправилно, изискването да имат предмет на дейност и да осъществяват отбранителна продукция. Ние, според мен, ограничаваме кръга на потенциалните купувачи, т.е. искам да имаме много добра аргументация за това, че слагаме това условие. Пак казвам, не съм против това, но много добре трябва да го аргументираме защо, защото може да бъде финансова институция, може да бъде друга голяма международна корпорация и примерно решава да развива и този бизнес, говоря по принцип. Тук трябва да се аргументираме много добре, защото ако нямаме добра аргументация ще ни обвинят в това, че правим приватизацията за определени купувачи. Аз не го казвам случайно, защото изискването за 120 млн. лева за последните три финансови години говори само това.
Уважаеми колеги, това може да бъде една сделка и колегата Ангелов със сигурност знае, ако е член на комисията в министерството. Вие добре знаете какви сделки минават там, много по-големи даже. Тук тези 120 млн. лева трябва да се прецизират много добре.
Предложението да бъде оповестен конкурс на един етап. Защо не го направим на два етапа? Сега не искам отговор. Колегата Димитров постави въпроса (в т. 6.6.) за недопускане на ликвидация и обявяване на дружеството в несъстоятелност. Ако някой от кредиторите поискат да се внесе в съда и съдът обяви дружеството в несъстоятелност, тогава какво става? Не искам да коментираме.
Другото, което прави впечатление е, че поставяме срок за инвестиции 3 години, за запазване предмета на дейност 3 години, а прехвърляне на акциите – срок 5 години. Ако ние наистина държим на това производство, за нашата държава то е важно, искаме чрез приватизацията да решим всички проблеми на дружеството, според мен трябва да сложим по-дълъг срок, особено за запазване предмета на дейност, за три години може да стане всичко, колеги. Какво от това, че няма да си прехвърли и акциите след 5 години? Даже можем да си сложим срок и 10 години. Много по-ясно трябва да разпишем ангажиментите към работниците и служителите. Така както е записано има една двоякост.
Точката, която касае след решението на Министерски съвет какво се случва. Аз предлагам тази точка също да се огледа добре, защото излиза че след решението на Министерски съвет за определяне на участник, спечелил конкурса, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, заедно с представители на министерството да започнат да преговарят с обявения купувач. Разбирам, че става въпрос за уточняване на всички ангажименти по договора, но според мен е правилно ние да имаме проект на договор и той да е част от тръжните документи и да останат съвсем малки промени, дори може да отидат на варианта този предварителен проект на договор да бъде подписан предварително от бъдещия купувач, дали е съгласен с условията, които се предлагат.
Последният ми въпрос е свързан с това, ако не се сключи договор с обявения за спечелил конкурса, ще поканим ли втория участник за преговори и прекратяваме процедурата, както е записано тук.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Янева. Вашите въпроси ще бъдат добавени.
Колеги, в духът на откровеност искам да питам и вас като членове на комисията, а така също и заместник-министър Ангелов, за мен целта на тази приватизация е да имаме едно печелившо предприятие, което да плаща добри работни заплати и да се развива. Аз не смятам за особена ценност да се занимава с производство на някаква военна продукция и за това запазване и разширяване предмета на дейност в дружеството композира продукцията с отбранително предназначение, както и на гражданската продукция. Смятате ли, господин Ангелов че трябва ако започне да расте гражданската за сметка на отбранителната продукция, ако го нямаме това условие повече компании могат да се включат в продажбата. Това е философски въпрос, който Ви задавам, но той е важен. Помислете и по този въпрос. Проблем ли е една голяма мултинационална компания, която не се занимава с отбранителна индустрия да го купи и да произвежда колела да речем и това да е много успешен бизнес, да се наемат нови хора, да изплащат високи заплати. Каква е целта? Ако целта е получаване на пари в бюджета, добре, платени работни места и развитие на предприятието, затворим ли го във военната индустрия, ограничаваме кръга на купувача и както господин Николов правилно отбеляза, колкото по-ограничен е кръгът от купувачи, толкова е по-ниска цената. Отворим ли го това предприятие за мултинационални компании, някой може да иска да произвеждат колела, друг да произвежда якета и т.н., опциите в една глобална икономика са много, какви са ви мотивите, това е интересно.
Г-Н ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Ще отговоря принципно.
Предприятието произвежда военна продукция, това му е в основата на бизнеса, с който се занимава, така че логично е някой да дойде и да плати десетки милиона лева за това предприятие и да иска да влезе в тази индустрия. Ако иска да прави колела, ще направи фабрика за колела. По отношение на гражданската продукция, за да се използва капацитета на производствените мощности, може би не е достатъчно да се занимава само с военна продукция и трябва този оставащ капацитет, когато няма поръчки да се насочва продуктивно в някаква друга посока. Но ако купувачът е такъв, който няма хабер от военната промишленост и иска да приватизира предприятие с 3 500 човека и да развива някаква друга дейност, тогава това създава огромни рискове за нас като продавачи, че ще се случи нещо неприятно там. Ние ще дадем по-подробен отговор, заедно с другите въпроси на следващото заседание.
Другата тема, която е важна за оборотите, знам че тя беше дискутирана, какви да са праговете на оборотите. Абсолютно е вярно, че това предприятие е имало милиарди в обороти, но както знаете добре голяма част от тази база е била съвсем различно предприятие, голяма част от него е продадено, приватизирано. Факт е, че в момента оборотите на тези активи са изключително ниски, сега са по-високи отколкото бяха преди година и половина, без никакво съмнение, ние не може да изискваме от купувачите предприятие, което има оборот 30 – 40 млн. лева ние да изискваме към него той да има 1 млрд. лева оборот. Това просто не съответства с реалността днес, на това което е ВМЗ.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Не става въпрос да произвеждат продукция 120 млн. лева. Ние поставяме условие купувачът през последните три години да има оборот 120 млн.лева.
Г-Н ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Този купувач трябва да поеме определени ангажименти към нас, какъв оборот трябва да има той според вас. Не може той да поеме отговорност за 3 500 човека и да има оборот 20 лева, той трябва да е достатъчно голям, за да може да поеме ангажименти, които ние ще изискваме от него.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има изказано мнение, господин Ангелов, че тези обороти са ниски, това го каза госпожа Янева като въпрос към вас и към Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Колеги, имате възможност за още въпроси по тази тема.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз имах въпроси, които бяха зададени от колегите и няма да ги повтарям. Тъй като отсъствах за малко от залата, не знам дали беше поставен въпросът около тежестта на изброените критерии. Защото през последните народни събрания минаха през комисията немалък брой стратегии за приватизация и почти никъде нямахме стратегия по предлаганата покупна цена да има тежест 60 % в общото оценяване на офертата. Това обикновено се приема като необходимост ако може свежи пари да влязат в бюджета поради трудностите, които изпитва страната. Почти неизменно се държеше този критерии и вторият за размера на инвестициите поне да бъдат изравнени, защото така както тук е записано, при твърде слабото изискване по отношение на размера на инвестициите това може да доведе просто до купуване, с цел препродажба на оборудване на площи и т.н., докато истинската необходимост за развитието на предприятието се крие в инвестициите. Това което се каза от господин Мартин Димитров за развитие на гражданското производство, то може да се осъществи, ако има по-голяма тежест в размера на инвестициите. По тази причина аз наистина бих желал след две седмици да чуя дали може например да се извърши промяна в това съотношение и то да стане 50:40:10 или 40:40:20, но 60 % като предлагана покупна цена обикновено се прави за предприятия, при което да бъде хвърлено от държавата, пък каквото се случи вече,без сериозни ангажименти за дългосрочно развитие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси колеги по тази тема? Мисля, че всички въпроси са зададени. Ще ги изпратим в писмен вид на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Колеги, имаме ли съгласие да преминем към следващата точка от дневния ред?

Преминаваме към точка трета от дневния ред – законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, внесен в Министерски съвет на 15.02.2011 г., за първо четене.
Наши гости от Министерство на икономическата политика, енергетиката и туризма са: Евгени Ангелов – заместник-министър, Симонета Бонева – началник на отдел в дирекция Външноикономическа политика, Светослава Малчева – главен експерт в Дирекция Външноикономическа политика.
От Държавна комисия по стоковите борси и тържищата: Едуард Стойчев – председател и Владимир Иванов – комисар.
Колеги, кой ще представи законопроекта пред комисията?
Г-Н ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаеми дами и господа, след дългогодишни проверки, извършени от комисията и наблюдение на различни негативни проблеми и негативни явления на територията на страната на стоковите тържища наличието на търговия с храни заема вече сериозни дялове в страната, което води до наблюдението на много негативни явления и тенденции. Това предизвика у нас усещането да предложим промени в закона, тъй като се установи че липсата на нормативна база води до неравнопоставеност при действието на търговците на едро. Друго обстоятелство, което наложи да се предизвикат промени от наша страна, това е че съществуват субекти, които под защитата и закрилата на дадени преференции осъществяват своята дейност по начин, по който се създават предпоставки за нарушаване на редица закони в страната.
Промените в законопроекта са два типа - първият е свързан с намаляване на административната тежест, във връзка с Решение на МС № 235 от 2010 год., с 20 на сто до края на 2012 година. Предприети са действия относно регистрационните режими на пазарите на производителите, стоковите тържища и стоковите борси, във връзка със съществуването примерно на съответния Търговски регистър и за редица неща, които могат да се изискват по служебен ред. Предприемат се мерки относно облекчаване на регистрационния режим на стоковите тържища и пазарите на производителите. Относно лицензионният режим на стоковите борси по същия начин се предприемат действия колкото се може по-малко контакт да има със съответните лица.
По отношение на функционалните промени в закона са предприети мерки, като се променят определенията на чл. 3 и чл. 3а във връзка с това, що е „стоково тържище” и що е „пазар на производителя”. По отношение пазарите на производителите се наложи промяна в определението, с оглед на това че то трябва да покрие реално изискванията на съвременния пазар. Досега действащото определение не покрива същностно дейността на пазара на производителя. Мисля, че предлаганото определение покрива точно смисъла на това що е събирателен пазар, какъвто е познат в цяла Европа.
По отношение на стоковото тържище. Има доста нерегламентирани места и обекти, които функционират по този начин, извършват тържищна дейност и в същото време не попадат на изискванията на закона. Това е възможно поради факта, че си измислят механизми и комбинации за заобикаляне на сега съществуващата нормативна база. С оглед на това създадохме механизъм в чл. 3 и чл. 3б да покрием лицата, които по същество извършват тържищна дейност, но в момента не са регистрирани като такива. Тъй като в момента имаме прецедент да се проверяват и са под контрол лица и субекти, които са стокови тържища, до тях продължават да съществуват други стокови тържища под някаква друга правна форма. С оглед законосъобразността на този процес следва да се предприемат мерки. Мисля, че така предлаганите мерки с тази промяна изчистват посочения проблем.
Други важни промени в законопроекта, които се предлагат са в чл. 55, § 15 и § 16. Като § 15 дава възможност за създаване на механизъм за реализиране на пазари на производителите, така както е в Западна Европа, т.е. създава се механизъм да може да се етикира, окачествява стоката, да се подготвя за експорт и по някакъв начин да се създадат стимули чрез такива пазарни структури за земеделските производители, за да може да има мотив в производството, за да може да се подкрепи в някаква степен и българското производство.
Относно механизмът в чл. 55. Това, което комисията наблюдава през последните 5-6 години е наличието на много на брой пазарни играчи, които по егидата за регистрация като земеделски производители се реализират като търговци. От проверените миналата година 370 човека и съответно глобени от комисията, се оказа че само трима от тях са реално производители. След това комисията ги насочи към нас за вземане за предприемане на съответните действия. Това е масов процес на територията на страната, по наши данни те са около 4 000 души, които спекулират в страната и извършват дейност с регистрацията като производители, в същото време те използват регистрацията, за да могат да работят като физически лица, а целогодишно реализират стока от внос. Това е търговска спекула, която вреди и унищожава интересите на Република България, създава негативни явления, като например равнопоставеността при търговския процес, т.е. създава се некоректна конкуренция. Цените, които формират подобен тип играчи по правило са по-ниски, съответно се създава някакъв вид дъмпинг или по-точно некоректно ценообразуване, което е антистимул срещу българския земеделски производител. Най-пострадалата част от населението от този тип спекулации са точно земеделските производители, като тази търговска спекула акумулира и изважда доходи от земеделските производители.
На второ място, тази спекула примерно води до нарушаване интереса на фиска, примерно едно безметежно внасяне в малки партиди на големи количества на стоки от съседни страни, която стока се реализира по право без документи, абсолютно на тъмно. Практиката за последните години показва, че не е възможно да я обхванем чрез контролни действия. Тук имаше пропуск в нормативната уредба, наложи се да направим промяна във въпросния § 16, чл. 55, с който задължаваме земеделските производители когато се явяват на пазара на производителите на стоково тържище да я реализират като търговци, съгласно Търговския закон и с оглед поставянето им на равнопоставена основа с търговците. Това, което направихме още допълнително като изследване е, че всички големи стопански производители, с по-голямо стопанско значение реализират по стоковите борси и по пазарите на производителите като търговци. Самите те имат интерес да имат търговска регистрация, поради ДДС и т.н. и други привилегии. Оказа се, че поддържането на подобен тип преференция отваря врата в полето и създава условия за редица съществени беззакония.
Друго, което предвижда законопроекта. Даден е достатъчен срок в § 25 и § 26 от Преходните и заключителни разпоредби за привеждане на дейността на лицата. В допълнителното изследване, което направихме от закона ще бъдат засегнати от промените редица лица. От всички регистрирани лица по Закона за храните 81 % осъществяват своята дейност на територията на стоковите тържища, това е към месец януари 2011 година. Мерките които ще засегнат другите лица те или не са регистрирани, или осъществяват своята дейност под някаква форма, която не е легална, не е регламентирана със съответното законодателство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Друг от вносителите желае ли да вземе думата по този законопроект.
Имате думата за въпроси. Аз също ще задам един въпрос. В мотивите сте записали, че при извършената проверка от Държавната комисия по стоковите борси и тържища оценка относно въздействието на предвидените със законопроекта изисквания сте установили, че 81 на сто или 1 051 лица, регистрирани по Закона за храните от лицата, чиято дейност ще бъде засегната от новите изисквания, осъществяват дейността си на територията на стоковите тържища и пазарите на производителите. Аз искам да ви попитам имате ли статистика колко хора ще бъдат засегнати от този законопроект, най-просто казано, колко са законните тържища, колко са незаконните? Имате ли някаква справка все пак, дори данните да са груби, за да добием някаква представа за какво говорим, за колко масови случаи говорим. Говорейки за целия пазар и търговията на едно до колко тя е регламентирана и както вие казахте колко е голям нейния нерегламентиран сегмент.
Ние като комисия трябва да добием тази представа, да знаем последствията от законопроекта, който вие предлагате и какво ще се случи в утрешния ден. Между другото е добре да ни дадете и конкретни примери за масово нарушаване на закона, където сте констатирали. Всеки един член от комисията да добие пряка представа какъв проблем решавате и какви са последствията от този закон.
Г-Н ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Уважаеми колеги, при положение че 73 % от регистрираните търговци на храни са на тържищата, 17 % от регистрираните не са на тържищата, ако както казахте Вие 1 051 са регистрираните, 17 % от тях или 300 търговци някъде търгуват нерегламентирано. Колко са тези, които търгуват абсолютно „на черно” като физически лица с фалшиви карти за земеделски производители? Мисля, че и тук можем да добием представа как стоят нещата, при положение че както каза колегата над 300 лица са глобени от комисията през миналата година, от тях след разследване на БОП се оказа, че само 3 карти са официално регистрирани, смятайте за какво става въпрос. Тук няма как да получим статистически данни, защото проблемът на тъмния сектор, на сивата икономика няма статистика за него, той иначе не би бил сив. Данните говорят, че страшно много нерегламентирани търговци търгуват една такава стока, която появявайки се на едно тържище, ние не можем да разберем какъв е нейният произход. Предполагаме, че може да бъде крадена, че може да бъде от контрабанден внос и т.н., но няма как да се ориентираме, защото количествата са огромни. Понеже аз като председател на комисията подписвам наказателните постановления, много държа моите инспектори да вписват във всички актове какво количество са намерили стока и мога да ви кажа, че става въпрос от стотици до хиляди килограми. Има случаи от 10 000 до 12 000 кг зеленчуци, плодове и т.н., които са без абсолютно никакви документи. Това е един огромен проблем.
Що се касае до конкретния Ви въпрос за тържищата, мога да цитирам стоково тържище Варна, стоково тържище София – Дружба, там е пълно с нерегламентирани търговци, говорим вътре в тържището, защото там се извършват продажби от камиони, което според нас като комисия не е редно, но законовата базата е такава, че им се разрешава. Примерно да кажем тържището във Варна, което е регистрирано и което е голямо, около него има десетки малки, тип павилиони, които извършват абсолютно същата паралелна дейност, и най-лошото е че в момента, в който нашите инспектори, инспекторите на РИОКОС, на ДВСК влязат в тържището, защото то е регламентирано и там се знае, че има голяма концентрация и на търговци, и на купувачи, нерегламентираните отвън спокойно си извършват паралелна дейност и никой не може да ги закача. Това беше една от главните цели да искаме да инициираме тези промени в закона, защото това влияе страшно много върху официално регистрираните тържища. Едно тържище струва много пари. Ако погледнем тържище Слатина, вие всички знаете за колко милиона лева беше закупено. Става въпрос за 275 дка площ, в която има около 270 наематели, това е една огромна инвестиция и хората, които правят такива инвестиции и се опитват да изкарат бизнеса на светло, много страдат когато извън стените на едно такова тържище търгуват всякакви субекти, които са абсолютно безконтролни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
Г-Н ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Във връзка с Вашия въпрос искам да кажа, че ние направихме наблюдения и те показват следното: от вкарване на големи партиди стоки от Гърция, например влизат тук, разпределят се на 15 или 20 броя земеделски производители на малки партиди, говорим за количества 1 тон или 1,5 тона, разхвърлят се на въпросните такива нерегламентирани места и стоката отива там. След като се раздроби стоката от голямата партида, тя буквално не подлежи на хващане. Творението на сив оборот е огромно, защото то се калкулира и мултиплицира постоянно. Идеята за преференцията за земеделски производител е хубава, той трябва да има преференции, трябва да бъде подпомогнат от държавата, обаче така както се реализира в момента създава само условия за спекула. На практика тези малките са хванати за дребни неща, ние засичаме постоянно такива, имаме над 1 000 души глобени, но не можем да спрем проблема. Именно от тук вече произтича промяната, за да може да се спре това и всички да са при равни условия. В момента имаме врата в полето.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги народни представители, имате възможност за въпроси към вносителите.
Г-Н ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Имам един въпрос.
Ние имаме практика комисията да изслушва и другата страна. Вие когато сте правили законопроекта чули ли сте мнението на регламентираните тържищни стокови борси. Имали ли сте среща с тях, те какво становище са дали?
Г-Н ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Аз преди малко засегнах тази тема. Всички регистрирани и лицензирани собственици на тържища или организатори са за този законопроект. Даже този вариант, който сме предложили на вашето внимание е доста по-олекотен. Ако слушаме тях и ги извикаме на разговор, те ще искат още по-твърди мерки, защото ние тук предлагайки промените в закона имахме доста голям отпор от нашите колеги от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, защото това е тяхна работа, те защитават и най-малките търговци, производители, или субекти в търговията. В този смисъл предложеният вариант е доста по-омекотен от това, което биха искали самите организатори и собственици на тържища. Те ще искат много по-крути мерки и е разбираемо защо.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: След като казвате, че мерките които сега прилагаме не са достатъчно крути и по искане на тези, които легитимно си работят, още един път искам да ми обясните какъв е механизмът за защита на селскостопанския производител и да можем да ги обвържем тези неща – защитата на малкия производител с организацията на тържищата. В момента той какво прави – произвежда, минават от там един керван с бусове, купуват грозде, домати, чушки, царевица, отиват при кмета на общината, вземат една бележка че са производители и си отиват на пазара. От там никъде назад по веригата пък никой не може да докаже той какви масиви има, какво прави, всичко това как можем да го обвържем.
Благодаря.
Г-Н ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Ние точно това сме гледали много внимателно и какво предлагаме в момента. На земеделския производител му даваме две възможности. Първата възможност е да се регистрира като юридическо лице, по простата причина че струва 2 лева регистрацията, излиза след 14 дни – много олекотен е режима. Той ако се регистрира като юридическо лице спокойно може своята собствена продукция да я изнесе на пазара на производителите и на стоковото тържище и няма нужда от никакъв посредник, който да му извива ръцете и ма му казва: „Аз ще ти купя гроздето за 20 стотинки, иначе ти се оправяй”. Това е единият вариант. Ние обсъдихме тези неща с по-малки производители и някои от тях казваха: „Не ме занимавайте, аз трябва да гледам картофи и да садя домати, не искам да регистрирам фирми и да купувам апарати, да плащам 200 лева на счетоводител, който да ми прави счетоводството”. За това ние предлагаме следния вариант, това което между другото се прави в Германия, Холандия, в нормално развитите страни, аз ходих командировка в началото, когато станах председател, за да добия някакъв опит: ние даваме възможност на търговеца да закара стоката при организатора на тържището, да се договори с него той да етикитира стоката, да я пакетира в подходящи опаковки, при договорена между двете страни цена да я продаде за сметка на търговеца. Търговецът не се занимава с друго, договаря се, подписва се един договор за вложена стока като се посочва количеството и качеството, а организаторът на тържището вече като регистриран търговец я продава, издава съответните фактури, плаща с нормален документ разходите на търговеца и от там нататък и фиска, и ДДС е спазен и данъка печалба ще бъде платен от всички по веригата – от организаторите, от земеделския производител, въз основа на това, което вие сте приели като закон, че сега ще им бъдат опростени до 60 % от печалбите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът на господин Белишки е много важен. Искам да го допълня и да ви кажа какво ме притеснява. Да не би да се окаже, че добрите намерения които имате в крайна сметка ще доведат до резултат, който нито вие нито ние като комисия искаме, а именно земеделският производител няма да го накарате да се регистрира като юридическо лице, това няма да стане. Ще минат много години преди да стане това, хората нямат пари, имат много работа и разчитат на друг начин на действие, така че това за малките земеделски производители няма да стане. Обаче от Вашия отговор останах с впечатлението, че ако досега е можело да отиде сам да си продаде продукцията, едва ли не вече става че трябва отиде при търговеца и да се договаря с него задължително, което ако правилно съм Ви разбрал, това лично мен много ме притеснява, защото предпочитам той да има възможност сам да продава и в момента много хора се оплакват, че има търговци, които ги притискат дори със средства, които излизат извън закона. Малките производители дават продукцията си на ниски цени и след това търговците правят това, което смятат за правилно. Но проблемът е следният – нашата цел е да има конкуренция, да има възможност малкия производител сам да излезе на пазара. Това трябва да бъде целта на нас като Икономическа комисия – малкият да може да излезе на пазара, разбира се не като нерегламентирана търговия, но нашата цел не е окрупняване на търговията, не даване право на големия да властва над малкия. Между другото има един принцип при правенето на европейска политика и той е следният: като се приема даден закон ако малкият търговец е защитен, значи и големият е защитен, т.е. мисли първо за малкия. Ако ние сме сигурни, че малкият не е ощетен от един закон, то няма за какво да се притесняваме за големия. Така че въпросът на господин Белишки ме притесни много и дайте ми гаранции, че няма да стане така.
Г-Н ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Господин председател, гаранция трудно мога да дам, но експозето, което направи колегата ми беше точно в тази насока. Трябва в момента земеделският производител срещу една регистрационна карта да има право да продава на тържището. Той се явява, както ние ви казахме, там и се оказа, че от 300 карти проверени само 3-ма са истински производители, до тях седят 297 фалшиви производители, които продават вносна стока, много по-евтина и всъщност ние по този начин душим земеделския производител. Наистина сте прав, ние имаме тази дилема. Ако някой от депутатите на уважаемата комисия предложи друг вариант, естествено че ние сме склонни да възприемаме всякакви предложения и идеи, но засега това ни се струва най-нормално. Вие казахте, че никой не може да го принуди малкия производител да се регистрира като търговец. Той и сега не е принуден, но в същото време се оплаква и вие много хубаво го казахте – понеже не иска да се регистрира като търговец продава стоката на всякакви измислени други регистрирани търговци, които му извиват ръцете и я купуват на безценица, това за което говорихме. Ние сега сме му дали пълната възможност да търгува и какво се оказа, че е седнал един истински производител, около него 10 са мургави колеги, които продават контрабандна стока и продават много по-евтино и съсипват нашия производител. Както каза и колегата Николов, масово крадат стока произведена от истински производители и поради този лек режим на регистрация, лек режим на продаване на тържища, масово се продава крадена стока. Хората произвеждат, а някой друг ги продава вместо тях
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВА: Преди да дам думата на господин Атанасов искам да кажа колеги, че трябва да проверим дали има Асоциация на малките производители и се обръщам към народните представители. Колеги, ако по места има такива асоциации, добре е да вземем тяхното писмено становище, за да не стане голяма беля с този законопроект. Той може да се гласува на първо четене, но между първо и второ четене да се вземе и тяхното мнение. Господин Белишки, добре е да се срещнете с по-малки земеделски производители, да се проведат разговори за последствията от този законопроект.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз чух, че един от колегите тук предлага да отложим законопроекта, но мисля, че не е необходимо да го отлагаме. Ние можем да го гласуваме на първо четене, защото философията на закона е правилна. Конкретни предложения ще направим между първо и второ четене. Добре е всеки от нас да направи среща.
Ние с част от колегите утре имаме среща с такива производители, за да видим тяхното становище както е по този законопроект, за да изберем най-добрия вариант за тях.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, когато провеждате тези срещи добре е да вземате и писмено становище, което да го чуем на комисия, защото въпроса наистина е важен. Представете си, че след всички оплаквания, които има от търговците, които натискат дребните производители, при добри намерения проблемът да стане още по-голям, тогава като комисия няма да сме си свършили добре работата.
Г-Н ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз чета чл. 3а, ал. 1, който се изменя така: „Пазарът на производителите е място и инфраструктура за търговия на едно с налични храни и цветя….”. След това се създава чл. 3б в който пише: „Не се допуска извършването на търговски сделки на едро с налични храни и цветя на места, различни от тези по чл. 3, ал. 1 ......, с изключение на търговия: 1. в търговски обект, представляващ магазин или вериги от магазини за самообслужване за продажба на едро и дребно…”.
Да считам ли, че Законът за стоковите борси и тържищата, с това което изчетох не се отнася за веригите магазини и въобще за магазините. Вие посочихте един пример с Варна, а по една случайност аз съм от там. Какво пречи да се сложат табели „магазини” и да излязат от обсега на проверка в тази точка за тържищата и стоковите борси?
Г-Н ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Така както е написано излиза, че наистина супермаркетите като отделна верига се изключват от обхвата на закона. Тук трябва да се изпълнят всички предпоставки кумулативно на целия текст: търговски обект, представляващ магазин или вериги от магазини за самообслужване за продажба на едно и дребно на храни и нехранителни стоки, където търговията се извършва от името и за сметка на едно лице и сградите и съоръженията представляват комплексен обект. Всички тези изисквания, събрани заедно са по силите за изпълнение на един гараж, бараки, незаконни постройки и в същият този град Варна има 75 незаконни постройки или в полурежим, които функционират и извършват търговия на едно и дребно непосредствено до територията на стоковото тържище на ул. „Академик Колчаков”. Всички те осъществяват нелоялна конкуренция. Комисията от 8 години се опитва да реши там проблемът, но не може. Всички са в незаконни постройки и в незаконни обекти, всички са в преференциални условия и по този начин не са обект на контрол на нито един контролен орган.
Мярката в чл. 3б трябва да засегне точно тези хора да влязат в същия режим, какъвто има стоковото тържище, нека да се конкурират както желаят, по начин по какъвто желаят, но при равни условия.
Г-Н ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Да считам ли, че големите търговските вериги, които конюнктурно отговарят, няма да подлежат на проверка с този закон?
Г-Н ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Да, точно така е в момента те са отделна търговска верига и за това не са вкарани в Закона за стоковите борси и тържища.
Г-Н ДИМИТЪР АТАНАСОВ: В такъв случай равнопоставеността, с която тръгнахте да се представяте, мисля че в случая не е точно такава, защото всички търговци в зависимост от това ще тръгнат по веригите. Ние обезсмисляме стоковите борси и тържища, това е силно казано, не съм убеден в думите си.
Г-Н ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Добра търговска и световна практика за разбиране е, че по света има няколко типа маркетови вериги, говоря за търговия на едро – така наречените стокови тържища, съответно директна дистрибуция и супермаркетите като явления са наложили обособяване на отделна маркетова верига за логистика и пласмент, говорим за търговия на едро. Тъй като пазарите на дребно не са обект на този въпрос и това е икономическата логика, при която примерно не сме ги поставили под давлението на Закона за стоковите борси и тържища. Въпрос на решение е вече за по-висока комплексност на документа, той може да обхване и тях.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Във връзка с въпросните супермаркети и вериги искам да кажа, че предметът на този закон е да обхване именно засега незаконните тържища, докато супермаркетите могат да бъдат проверявани както от НАП, така и от Агенцията по храните, защото са реални търговски субекти. Така че ако бъдат изключени от този закон поради това, че агенцията разполага с около 33 човека, не бих могъл да бъда сигурен, че ще могат да обхванат абсолютно всички български обекти.
Във връзка с измененията в закона аз мога да кажа моето мнение, понеже съм наблюдавал тържищата, имал съм такава възможност преди да стана депутат и мога да ви кажа, че българинът все по-малко започва да консумира български земеделски продукти. Това не е на база, защото съседните държави дават повече субсидии, а на база на това, че когато отидете да си купите един тон домати искат да ви го фактурират на 30 стотинки, а ви го продават на 2 лева, ако въобще могат да ви го фактурират. Нашите граници бяха абсолютно отворени поради една или друга причина за земеделски продукти от съседните нам държави. Поради тази причина земеделското ни производство тотално се сви и земеделските производители, които искаме да защитим сега в момента всъщност вадиха карти и предпочитаха да търгуват, отколкото да произвеждат. Всъщност измененията в закона ще защитят земеделските производители.
Аз скоро бях в една съседна наша държава и мога да ви кажа, че са намалили до 7% ДДС на земеделски продукти, които са произведени там и са разрешили на местно ниво да го контролират това. Нали ви е ясно, че българските търговци могат да отидат съвсем спокойно да купят стока при 7% ДДС и как ще конкурират на нашия пазар с 20% ДДС. Това е чист протекционизъм, разбира се с това може да се занимава Европейската комисия. Въпросът е, че трябва наистина тези незаконни тържища да бъдат овладени и да бъдат контролирани, което в момента не се дава на въпросната комисия.
Мисля, че наистина между първо и второ четене с моите колеги можем да се допитаме и да направим въпросните промени, а като философия закона предпочитам да го гласуваме сега.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз като господин Белишки също искам да повдигна въпроса за земеделските производители. Например, районът за който имам определени отговорности е Кюстендилския район. Вие знаете, че производството на череши е бих казал най-атрактивното производство на български плодове за разлика от други плодове и състоянието в момента е такова, че във всяко от селата на Кюстендилския район, където се произвеждат череши първичните земеделските производители почти безалтернативно продават на сравнително ниски цени своята продукция на прекупвачи, някои са откровени мутри, което от селото например вземат продукцията и я предлагат на стоковото тържище. Моят въпрос е, този закон как ще подобри условията за предлагане на продукцията на тези земеделски производители. Вие казахте, че има два варианта за тях. Аз приемам, че първият вариант е безспорно по-добрият те да се регистрират като търговци, но отчитайки че това са често пъти хора на определена възраст, когато изобщо им е чуждо да се заемат с тази регистрация, която считат за нещо непреодолимо, скъпо и няма да го сторят. При вторият случай те ще бъдат убеждавани точно от тези мутри, които им казват: „Вижте какво, вие не сте се регистрирали, дали ще отидете със собствен транспорт до стоковата борса и ще предложите вашата продукция на собственика, който като търговец след това ще ви заплати на определена цена, която ще е почти същата, каквато ние ви я предлагаме или ще ни я дадете на нас, ние ви препоръчваме директно да ни я продадете на тази цена”. Какво ще ми отговорите, как на тези хора ние ще дадем по-добрата алтернатива с тези промени, ако трябва да считаме, че трябва да защитим дребните производители на земеделска продукция?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, искам да видите какви асоциации има на производителите на земеделска продукция и такава асоциация с повече членове да изпратим проектозакона и да искаме писмено становище от тях. През следващата седмица ще има възможност да се вземе такова становище.
Г-Н НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ: Аз искам да споделя това, че ако искаме да помогнем на дребните производители, ние трябва да завишим контрола преди всичко по отношение издаването на тези удостоверения за земеделските производители. Тези удостоверения се издават от кмета на съответното населено място и с него те отиват и продават своята стока. Голяма част, да не кажа 90% от тези хора притежаващи удостоверения, не произвеждат земеделска продукция. Другият вариант е, че те произвеждат едно малко количество на площ от 500 кв.м, а след това продават продукция, като узаконяват нерегламентиран внос. Тук се спомена, че от 300 удостоверения само 3 са били реални. Аз мисля, че трябва да се завиши контролът, да се наблюдават освен удостоверенията, които се издават, да се наблюдават и масивите, само тогава бихме защитили интересите на българския производител. В противен случай търговците ще продължават да извличат своите регламентирани и нерегламентирани печалби за сметка на селскостопанския производител.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стоев.
Г-Н ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз искам да се върна на § 3, в който се казва: „Пазарът на производителите е място и инфраструктура за търговия на едно с налични храни и цветя, където стоката от земеделския производител се манипулира, окачествява, етикира и партидизира за по-нататъшна продажба на вътрешния пазар или за износ”. На пазара на производителите, както е записано трябва да бъдат само регистрирани фирми, което означава че тук земеделският производител изобщо не може да стъпва на пазара на производителя, не може да продава.
Другото, което също ми прави впечатление е в § 16, ал. 3: „Когато земеделски производител няма регистрация по Търговския закон, сделките по ал. 1 могат да се извършват от организатора…”. Защо те да се извършват само от организатора, защо те да не отидат на алтернатива при някой друг търговец, който да им даде по-висока цена? Записано е: „…сделките по ал. 1 могат да се извършват от организатора на производителите по реда на чл. 52а, ал. 2 на цена, определена от производителя”. Оставяме ги без алтернатива и ако е необходимо да се запише: „…и от организатора”, което означава че само този, който е взел пазара на производителите, само той може да окачествява, етикира и да продава, това вече не е пазар.
Г-Н ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Искам да Ви отговоря и да Ви кажа, че тук не съм съгласен с Вас, защото и в момента тази възможност има. Нали се притесняваме, че земеделският производител в момента минава през един прекупвач, взема му стоката и я продава. Ние казваме само от организатора, когато производителят иска лично да си продаде стоката, но понеже не иска да се регистрира тогава организаторът на тържището я закупува. Той и сега и после ще има правото да я продаде на някой посредник, може и на 5 посредника да я продаде, но нали се борим точно срещу това да махнем посредниците, да може самият производител, без да му бъдат извивани ръцете от прекупвач, да отиде на пазара на производителите, никой не му казва, че не трябва да си вземе посредник, да си продаде стоката на един търговец, пък той да я прави каквото иска.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, мисля че аргументите са ясни. Въпросите, които народните представители зададоха, както разбрахте са основателни и много сериозни и тук безпокойството е разбираемо. Има много тънък баланс този законопроект. Разбирате, че понякога добрите идеи се превръщат в много страшни практики на улицата и се надяваме този пример да не е такъв.
Предлагам ви колеги ако има съгласие да преминем към процедура по гласуване.
Предлагам на гласуване за първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата,внесен от Министерски съвет на 15.02.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се
Благодаря на нашите гости за участието.

По точка четвърта наши гости от Министерство на икономиката,енергетиката и туризма са Силвана Любенова и Бончо Бончев, както и Мария Кънчева от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
Искам да помоля вносителите да бъдат кратки и ясни в своите мотиви.
Г-Н ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Аз ще помоля колегите да ви запознаят по същество, тъй като промените са технически.
Г-ЖА СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Наистина промените, които се предлагат в този законопроект са изключително технически, като могат да се разгледат три групи промени.
Първата е свързана с необходимостта от транспониране на Директива 2009/125 за екопроектирането на продукти, свързани с енергопотреблението. Всъщност промяната в самата директива е съвсем малка, променя понятието „енергопотребяващи продукти” на „продукти свързани с потреблението”, като по този начин разширява обхвата на прилагащите мерки в директивата, които и в момента се приемат под формата на регламент и са директно приложими. Идеята тук е да се включат освен някои електрически уреди, които в момента са обект на регулиране и продукти като да речем дограмата или други такива, които влияят върху потреблението на енергия.
Втората група промени са свързани с проблеми, възникнали в практиката по прилагане на закона. Част от тях са фокусирани специфично към строителните продукти, които също се регулират по реда на този закон и са малко по-специфични като продукти, в сравнение с останалите продукти по чл. 7.
Освен това са предвидени и проблеми, свързани с надзора на пазара, във връзка с Регламент 765/2008 г. и въведеното в него понятие за възможност за изземване на несъответстващи продукти от пазара.
Някои текстове са прецизирани от гледна точка на правилното рефериране към променени европейски актове. В чл. 7 е разширен обхватът на наредбите, които се приемат по този член, тъй като постепенно се въвежда новата рамка за регулиране на продуктите в съответните директиви, които се транспонират по този член, така че тук сме добавили и възможност за определяне на изисквания към икономическите оператори в наредбите.
Накратко това са промените, ако има въпроси ще отговоря на тях.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз Ви благодаря госпожо Любенова и преди въпросите на колегите искам да ви информирам, че има становище от Правния отдел на българското Народно събрание, в което становище колегите казват, че срокът за транспониране на членове от директивата е изтекъл на 19 ноември 2010 г. Коя е причината за това забавяне и ще има ли последствия?
Г-ЖА СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Да, така е наистина, закъснели сме с транспонирането на 2009/125. Проблемът беше в това, че промените, които са необходими за транспониране на директивата бяха включени в друг законопроект, който предвиждаше по-сериозни промени, включително структурни, които обаче се оказаха спорни и така се наложи да извадим промените, свързани с транспонирането на директивата в отделен законопроект и това доведе до забавяне. Вече имаме писма от Европейската комисия и срок за отговор до 21 март 2011 г. (вътрешният ни срок е до 17.03.2011 г.). Надявам се, че като представим тези промени за транспониране на директивата, ще имаме време да избегнем по-сериозните етапи в процедурата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли въпроси към вносителите или становища? Не виждам.
Предлагам да минем към процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, внесен от Министерски съвет на 15.02.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.

По точка Разни имате ли въпроси или предложения за обсъждане? Няма.


Благодаря на всички за участието днес.
Настоявам да подготвите писмо до Асоциацията на дребните производители, като им изпратите и законопроекта, за да получим адекватни отговори.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 16.10 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Траянка Стоянова
(84 207)