ИЗСЛУШВАНЕ
Относно: “Начин на ценообразуване на горивата до крайния потребител от вноса /производството/ до бензиностанциите за търговия на дребно”

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 17

На 1 април 2011 година, (петък) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация относно: “Начин на ценообразуване на горивата до крайния потребител от вноса (производството) до бензиностанциите за търговия на дребно”.

Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички!
Това не е официално заседание на Комисията днес, а извънредно. Поканили сме освен членовете на Комисията и представители на различни петролни компании. Дойдоха още двама колеги, така че заседанието може да бъде официално. Има 14 народни представителя и мога да го открия.
Целта днес е да обсъдим и да получим отговори за състоянието на петролния пазар в България. Какви въпроси зададохме предварително на фирмите и се надявам да получим конкретни отговори. Да ви кажа честно, за нас народните представители започват да идват в повече неясните отговори, общите обяснения. Ако може да ни отговаряте конкретно ще бъде полезно за всички нас.
Какви въпроси зададохме? Какви са производствените разходи, съответно каква е стойността на вносните горива за тон гориво? Тоест, какви са производствените разходи ни е първия въпрос.
Вторият въпрос, какви са транспортните разходи за тон гориво?
Третият въпрос, какъв е процентът на печалба?
Четвърти въпрос, какви са разходите за смесване на биодизел на тон дизел?
Имаме две тези например, министър Трайков и той го обоснова, че ако се запази смесването на дизел с биодизел, това не оскъпява съществено цената на дизела в България. Ако някой има други данни да ги даде, но искаме да видим конкретната сметка.
Какви други разходи участват при формиране на цената на тон гориво до крайния потребител? Тези въпроси колегите сме ги задали писмено до всички наши гости. Ще допълня още един въпрос. За 2010 г. е имало съществен внос на горива в България - бензин и дизел, а за 2011 нямаме данни.
Аз в последния момент поканих Агенция “Митници”. Чух, че и колеги са поканили представители на Агенция “Митници”. Ако не е много важно да чуем гостите, които са дошли, дали 2011 г. вследствие усложнения режим за внос на горива има много по-малък дял на вноса. Това трябва да го констатираме и да го разберем. Тоест, ако имате такива данни също да ги представите пред нас.
Преди да започнем колеги, искам да ви кажа кой откликна на поканата. Аз предупредих колегите от ГЕРБ, че като има един ден за реакция ще има много малко гости. Те наистина са малко. Този път от Лукойл има представители, за което благодарим.
От Ромпетрол има колеги тук; от Инса Ойл ООД, от Калвача Газ, от Газ Лоджистикс ЕАД, от Раян Газ ЕООД, от Ес Енд Би Индастриал Минералс АД, от Контилинкс. Това са гостите, които имаме. Гости от осем компании. Надявахме се на повече гости.
Предлагам Ви следния формат. Понеже по тази тема много се приказва, но има много малко съществена информация. Ще поканя нашите гости, ако имате писмени материали да ни ги дадете. Ако имате конкретни анализи да ни ги дадете. Но да не се превръща в обща говорилня, която кой каквото му хрумне започва да го разказва пред всички. Целта е да бъдем по-добре информирани. Защото разберете. Колкото е тази Комисия по-добре информирана пишем по-добри закони. Да ограничим изказванията до 5 – 6 минути.
Предлагам Ви първо да дадем думата на гостите, да видим какво имат да ни кажат. Примерно, Лукойл миналия път ги чакахме, нека с тях да започнем. Да отговорят на поставените въпроси и да продължим нататък.
Кой ще вземе първо думата?
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИЧКОВ (главен юрист на Лукойл-България): Здравейте!
Благодарим Ви за дадената възможност да направим нашата презентация пред вас. Тук присъства първият заместник- генерален директор на Лукойл България – господин Сергей Гиндич и изпълнителният директор на Лукойл–България Владимир Устинов. Ще дам думата на двамата господа, които ще ви разкажат това, което вие очаквате, а именно с повече факти и цифри.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Един уточняващ въпрос от господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Правилно ли да разбирам, че и тримата представители са представители на Лукойл – България, което е търговеца, дружеството, което търгува, а не на Лукойл Нефтохим, което е производителя? Искам да уточним. Представител на производителя знаем, че са две различни търговски дружества. За нас това има голямо значение. Искаме да знаем от името на производителя ли ще се говори или от името на търговеца?
СЕРГЕЙ ГИНДИЧ (заместник-генерален директор): С оглед на така поставения уточняващ въпрос, представители на групата компании Лукойл са в лицето на зам. генералния директор на Лукойл–България и изпълнителния директор на Лукойл–България най-малко по-чисто географски съображения, тъй като поканата получихме вчера в 15.00 часа. Но наистина отчитайки интереса за цялата верига от производство, търговия и складиране информацията, която ще бъде представена касае именно дейността на групата компания Лукойл – България.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте сега за информацията.
СЕРГЕЙ ГИНДИЧ: Добър ден уважаеми господа!
За съжаление, аз не добре зная български език, зная че основната част от членовете на Комисията говорят руски език, поради което не ни е необходим преводач.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Понеже сме в българския парламент може ли някой от вашите колеги, който безспорно владее добре руски език, да превежда след вас, за да не стане някоя грешка.
СЕРГЕЙ ГИНДИЧ: Преди всичко искам да благодаря за поканата да присъстваме на този авторитетен форум. Мисля, че единствено в процеса на диалога могат да се намерят решения на интересуващите ни проблеми и само чрез диалога.
През изминалото време, мисля, че компанията Лукойл е доказала, че тя е готова за открит диалог. Считам, че включително с действието чрез мораториума и винаги сме показвали, че цялата информация е винаги открита и налична, не само за медиите, но и на нашите сайтове, най-малкото винаги в пресата се намира всичко, което е свързано с нас.
Ние се извиняваме затова, че не можахме да присъстваме миналия път на заседанието на Комисията, за което бяхме информирали самата Комисия. Така че от тази гледна точка сме благодарни, че сега имаме възможност да представим пред вас нашата информация. Считам, че с кратката презентация, която за малкото време, което сме имали от вчера сме приготвили ще даде отговор на всички поставени от Комисията въпроси.
Преди всичко искам да обърна внимание, че на този слайд сме представили как се формира цената. Бих искал да отбележа, че основният фактор, който ограничава цените е именно пазара, такъв какъвто съществува в България. В момента показваме структурата на цената, що се отнася до бензина.
Следващият слайд ще покаже същото - внос на дизела. Тук виждате структурата, която имаме – за нефт, акцизи, данъци. Виждате също така разходите, които са в групите маркетинг и дистрибуция. Именно това са всички разходи, които са от завода през базите, транспорта, съхранението и до отделните бензиностанции. Беше зададен въпрос относно стойността на транспортните разходи, вие ще намерите именно тези транспортни разходи, които са при сегашните цени. Сега виждате включително и нашата печалба, която при сегашните цени на горивата е отрицателна, а именно минус 12 ст. на литър.
Следващият слайд показва същата структура, може да я видите, но вече става дума за дизела. Структурата е същата. Практически бих искал да обърна внимание върху разликата в дадения случай за биокомпонент, който е 4 ст. на литър при сегашните цени. Както вие със сигурност следите цените и ако сте ги следили ще сте на ясно, а както разбирам това е основният параметър, който следите, ще установите, че 2 ст. намаление, които напоследък, те са именно резултат от акциза върху биокомпонентата, преминавайки към така наречената биокомпонента от 4%.
Връщайки се към един от въпросите, които сте ни поставили във вашето запитване, а именно какво ще бъде движението на цените, ако бъде намалена стойността на биокомпонентата. Аз мисля, че именно това число на екрана ви дава отговора. Това са световните котировки за биодизела, биокомпенента и минералното гориво. Както виждате котировките за биодизела са доста по-високи от тези за минералния или природния дизел, този който е без биокомпонент.
Очевидно е, че няма нужда да си голям специалист, за да разбираш, че с оглед лошите реколти при културите, които съставят биодизела са включени съответно надценката и тя показва разликата в цените именно заради наличието на биокомпонента.
Освен това беше зададен въпроса и относно това, какви други разходи участват във формирането на цената на горивото. Лукойл бидейки една интегрирана компания и социално отговорна компания за периода откакто тя функционира на българския пазар, разходите или по-скоро инвестициите, които са направени са за над милиард и половина долара. Що се отнася за приноса към бюджета, само за миналата година с повече от 1 млрд. е вноската на Лукойл към бюджета на България. Тъй като беше кратко времето от вчера до днес конкретно няма как да ви дадем разбивка на всички тези разходи по пера, но ви давам описанието на самите тях като същност. Те участват при формирането на цената.
Само да отбележа, че с последния слайд бихме искали да адресираме темата със свободния пазар в България. От него вие ще можете да видите, че през последните години размерът, процентното съотношение на вноса расте, така че по никакъв начин не би могло да се твърди, че е налице някакво монополно положение, господстващо положение, отчитайки че вноса постоянно расте и той вече е към 40% от пазара.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Съжалявам, че Ви прекъсвам, но един уточняващ въпрос. Ние ги имаме тези данни до 2010 г. Нямаме за 2011 г. Има ги в НСИ. Имате ли данни за 2011 г. за вноса на дизел и бензин? Защото имаме информация за значителен спад на вноса през 2011 г.
СЕРГЕЙ ГИНДИЧ: Това което може да кажем по нашите данни с които разполагаме, включително данните за продажбите, ние не виждаме тенденция за намаляване на вноса, а обратно, по-скоро за първото тримесечие бихме могли да кажем, че е налице увеличение на вноса. Данните с които ние боравим и оперираме са на Националния статистически институт. Но естествено аз си мисля, че Комисията би могла спокойно да потърси данни от митници и за установяване на факта за вноса колко е точно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз предлагам да чуем и останалите гости, които са дошли тук и които се надявам да вземат думата. Разбирам, че има и представители на част от транспортните организации, които имат въпроси. Или няма такива представители? Нека да чуем първо гостите, които са дошли. Кой желае да вземе думата?
ДИМИТЪР МИНЧЕВ (Национална асоциация биогорива в България): Моят въпрос е към господин Гиндич и към Лукойл. При тази калкулация, която е направена за дизела и за оскъпяването му с 4 ст. от биодизел, може ли да бъде представе-на формула, методика по която е направена тази калкулация?
Второ, в тези 4 ст. отразени ли са намалението на акциза, влиянието на намаления акциз. И тези 4 ст. увеличение на крайната цена ли са или увеличение на цената без акциз и без ДДС.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кажете според вас, как ще се отрази промяната в биокомпонента, ако бъде махнат биокомпонента. Чухме мнението на Лукойл. Нека да чуем и вашето мнение. Защото това, което имаме като анализ до момента от Министерство на икономиката е, че промяната ще бъде незначителна.
ДИМИТЪР МИНЧЕВ: Нашите калкулации показват, че всеки един оператор на данъчен склад закупувайки минерален дизел от Лукойл, закупувайки от български производител биодизел, смесвайки го в данъчния си склад и налагайки му по-ниския акциз с 1,9 ст., с близо 2 ст. по-ниския акциз на литър, ще получи по-скъп продукт с 0,38 ст. Това са калкулациите. Представил съм методика за изчисление на това в Министерство на финансите и в Министерство на икономиката и енергетиката с реални цени, към момента мога да представя и на вас.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбира се, дайте и на нас вашите сметки, методика, на всеки един народен представител.
ДИМИТЪР МИНЧЕВ: Тези материали бяха изпратени към вашата Комисия за заседанието във вторник.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма получени такива материали. Затова ни ги дайте с входящ номер, за да мога да ги дам на всеки народен представител, тъй като тази Комисия ще обсъжда евентуалното отпадане на биокомпенента и трябва да имаме много точни сметки за ефекти. Тъй като аз смятам, че повечето от нас ще имат резерви към една такава идея.
СТАНИМИР СМИЛКОВ (търговски директор на Ромпетрол–България): В качеството ми на търговки директор на компанията, ще си позволя да прочета на народните представители нашето писмено становище, което след това ще ви предоставя, естествено.
В отговор на ваше запитване от 30 март ви информирам, че Ромпетрол–България е българско юридическо лице, частно акционерно дружество с основен предмет на дейност търговия с петролни продукти. Пазарният дял на компанията е около 7% от търговията на едро и 3% от търговията на дребно. В качеството ни изцяло на вносител и търговец на горива, отчитаме, че при ценообразуването се използва следната структура на елементите от вноса до крайния потребител на бензиностанция от нашата мрежа. Крайна цена на продажба на дребно лева на тон 2791. В това число ДДС. Няма да ви цитирам конкретните стойности, а ще ви цитирам процентите. В това число ДДС 17%, акциз 32%, себестойност 41,6%, разход за държавен резерв 0,9%, разход за депо и логистика – 1%, разход за издръжка на бензиностанциите – 5%, финансови разходи и амортизации – 2,9%, нетна печалба – 0,5%. Това беше калкулацията за автомобилен бензин А – 95.
За дизелово гориво, крайна цена на продажба на дребно – 2546 лв. на тон. В това число ДДС – 17%, акциз – 27%, себестойност – 44%, разход за държавен резерв – 0,9%, разход за депо и логистика – 1%, разход за издръжка на бензиностанциите – 5,6%, финансови разходи и амортизации – 3%., нетна печалба – 1,9%.
Внасяното от нас дизелово гориво съдържа биокомпонент, тъй като процеса на смесване се извършва преди експедицията директно от рафинерията ни в Румъния. По тази причина цената на биодизела в размер на 49 лв. за тон, без ДДС и акциз е включена в посочената от мен себестойност.
При формиране на крайните цени за продажба, освен горепосочените данни, незначително влияние в рамките от 1 до 5 ст. нагоре или надолу, оказват влияние и следните фактори, които се прилагат в съответствие с действащата ни фирмена политика. Местоположение на бензиностанцията – градска или извън градска, централна или периферна. Текущи промоции и рекламни кампании провеждани в съответствие с фирмената стратегия, търговските отстъпки за корпоративни клиенти, както и локалните цени на всички директни компоненти в определен близък радиус, в това число бензиностанции от големите вериги, както и небрандирани частни обекти.
Горепосочената информация е изготвена на база на цялата 2010 г. и се съдържа в годишния финансов отчет на компанията, който е публичен по закон.
За отбелязване е и факта, че поради неблагоприятните икономически условия, акумулирания краен финансов резултат на компанията за последните три години е отрицателен и е в размер на минус 25 млн. лв.
В заключение добавяме, че Ромпетрол е съвестен данъкоплатец и за 2010 г. сме внесли в държавния бюджет 93 млн. акциз и 51 млн. лв. ДДС. Отделно от това, включително и чрез нашата франчайзингова програма, осигуряваме работни места на около 1000 български граждани.
Изпълнявайки задълженията си сме готови да предоставим на народните представители всякаква допълнителна информация, в случай, че такава е необходима. И отделно от това искам да кажа, че тъй като над 95% от горивата, които подаваме са от внос, през трите месеца на 2011 г. не отчитаме по никакъв начин спад на вноса за количествата, които ние внасяме.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Следващите гости които желаят да вземат думата.
КРИСТИНА ЖЕЧЕВА (ръководител отдел „Търговия с горива” в Булмаркет ДМ ООД): Нашата компания не е вносител на дизел и бензин и предполагам, че няма да представлява такъв интерес моето изказване. Но ние имаме данъчен склад в който смесваме минерален дизел с биодизел. Нашата калкулация не показва оскъпяване с 4 ст. при внасяне на биодизел. Ние имаме калкулация, която включва, вие сте записали във вашето запитване колко включва смесването. Смесването при нас е между около половин до 1 ст. в зависимост от това, в колко кубика ще извършим смесването. Когато смесването се извършва от 2 до 5000 кубикови резервоари, разходите за смесване са под половин стотинка с ДДС.
Ние сме вносител на други видове горива, на пропан бутан.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие казвате смесването на биодизел с дизел. Дизелът оскъпява между 0,5 ст. до 1 ст. Това са вашите анализи.
КРИСТИНА ЖЕЧЕВА: Самият биодизел е по-скъпо гориво и не оскъпява повече от половин стотинка на биодизел. Максимум разходите, които са свързани и с издръжката на самия данъчен склад общо не са повече от 1 ст.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Следващият гост.
ДИМИТЪР МИНЧЕВ: Този път ще се изкажа като директор на Астра Биоплан ЕООД, град Сливо поле, производител на биодизел.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е глобалният дизел от името на няколко компании се взима.
ДИМИТЪР МИНЧЕВ: Производствените разходи, които се формират от производството на биодизел основно се формират от цената на растителните масла. Към януари и февруари те имаха пикова стойност, сега имат тенденции към намаляване, както всяка година с приближаване на реколтата. Към момента цената на тон биодизел, който ние предлагаме и продаваме на свободния пазар е 2150 лв. за тон. За журналистите и медиите мога да цитирам - плътността на биодизела е 0,885. Тази цифра умножена по 0,885 дава 1904 лв. цена за 1000 литра. Тази цена се формира от следните разходи: производствени разходи за тон са 60 лв. на тон. Формира се от цената на метанола. Необходимият метанол е 90.36, цена на масло към момента и като се отчетат и тенденциите за април, цената е 1890 лв. за тон и 50 кг., които са необходими за тон биодизел. Цена на катализатор от 22 лв. на тон биодизел. Цена спомагателни химикали 10 лв. на тон биодизел. Финансови разходи 20 лв. във връзка с разсрочени плащания и т.н. Алитив 30 лв. на литър. Печалба 50 лв. на литър и приход от странични продукти минус 22. Става въпрос тук за глицерин. И по този начин се формира крайната цена от 2150 лв. на тон или 1904 лв. на 1000 литра.
Другата калкулация, страхувам се, че ще станат много сухи цифрите. Ние ще ви я представим писмено.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За нас са важни и може да ги използваме.
ДИМИТЪР МИНЧЕВ: Представил съм я и ще ви я представя писмено. При 4% смесване цената на минералния компонент в една смес с биодизел и минерален дизел, като биодизела е 4% имаме 96% минерален дизел, при цена 1336 лв. на тон. Той тежи в цената на сместа с 1282,56 лв. Това е 96%, примерно 960 литра от 1000. Ако добавим още 40 литра биодизел, при тази цена, която аз цитирах 1904 лв. на 1000 литра, 40 литра т.е. 4% от 1000 литра правят 76.16 лв. цена на биодизел и от там след като се добави и акциз 596 лв., който е по-нисък от този на минералния дизел се получава цена 1955 лв. за 1000 литра без ДДС. Получава се цената за В-4.
Каква е ситуацията при минералния дизел? Цената на минералния дизел, както в горната калкулация, така и във втората 1336 лв. на 1000 литра. Тук добавяме акциз 615 лв. по-висок акциз и получаваме крайна цена от 1951 лв. за 1000 литра. Имаме 1955 за 1000 литра В-4 и 1951 лв. за минерален дизел, чист. Като разликата за литър е 0,4 ст. Много достъпна и проста калкулация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли следващ гост, който желае думата?
КУНИ ИВАНОВ (изпълнителен директор на фирма “Калвача газ”): Благодаря за възможността, която имаме да споделим с господа народните представители някои впечатления, които спомагат за повишаването на цените на горивата в България. Специално нашата фирма, която представлявам се занимава с внос и дистрибуция на пропан- бутан. Мисля че за повишаването на цените на този тип гориво и не само на този тип гориво, доведоха доста от промяната в техническите изисквания за съществуването на данъчните складове. В Наредба № 3 от миналата година бяха дадени много кратки срокове, да се извършат много тежки промени в данъчните складове, съобразено със Закона за акцизите и данъчните складове от 2006 г. Това наложи на фирмите много големи разходи, за да могат да отговорят на тези изисквания и да продължат да оперират в страната. Като пример мога да кажа, че фирма “Калвача газ” в Стара Загора е инвестирала до момента над 1 млн. лв. и все още няма статут на данъчен склад, какъвто имаше преди влизането в сила на Наредба № 3. Тоест, ние в момента извършваме дейността си под формата на регистриран получател и в същото време имаме завършена митническа ревизия за дейността на данъчния склад, която е с оценка нула дължими данъци и такси. Но сега например ще чакаме законния срок 2 месеца да ни бъде върната банковата гаранция, която е 2 млн. лв. за дейността на данъчния склад. В същото време имаме открита банкова гаранция 1 800 000 лв. за дейността на регистрирания получател. Казвам тези данни, които не са пряко свързани с въпросите, които ги имаме от господа народните представители, но те показват как в една фирма увеличаването на разходите за инвестиции водят и до увеличаване цените на съответните продукти.
Също така тези технически изисквания, които се наложиха за данъчните складове може да се каже, че доведоха до там, че по-лесно е да бъдат в страната внасяни и да се оперира с продукти извън Европейския съюз. А със страните, които са членки на Европейския съюз да се осъществява свободно движение на стоки е много по-трудно за горивата, отколкото със страни не членки. Като например, ако внесем гориво от съседна Сърбия, може да му бъдат платени акциза, ДДС веднага на границата и съответното гориво става свободно за потребление и може да се движи във всяка една посока и до всеки един получател в страната. Но такова нещо не може да се случи с гориво, което пристига от Румъния или от Гърция, или от Западна Европа. Горивото трябва да се движи само към данъчен склад и съответно да мине по процедурите на данъчните складове. Като крайна констатация, смятам че тези технически изисквания доведоха до това да бъде намалена възможността за свободно движение на стоки от страните членки на Европейския съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е важен въпрос, колеги, усложнения внос на горива в България и какво ние може да направим като законодателна инициатива.
КУНИ ИВАНОВ: Терминът е „въвеждане на горива”, когато става дума за Европейския съюз, тогава имаме въвеждане на стоки, когато е внос и за страни извън Европейския съюз.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други гости, които желаят да вземат думата? Няма.
Сега е момента народните представители, може да има допълнителни въпроси към хората, които говориха досега.
Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин председателю. Понеже така или иначе тази инициатива я прокламирах аз за тази среща, мисля, че данните които получихме никак не са маловажни и дават доста ясна престава как се ценообразува, но не на целия пазар. Аз не съм убеден, че тези повече от 30 часа, които са дадени на фирмите да покаже своето ценообразуване при условие, че няма смисъл от подготовка. Не смятам, че това е причината да не дойдат. Винаги могат да изпратят представител.
Аз мисля, че ние като народни представители съвсем спокойно можем да се запознаем и от Агенция “Митници”, НАП, статистиката какви са данните, но в тази връзка искам да не изпаднем в положение. Ние искам да видим по какъв начин се формират цените и може ли ние да въздействаме по един или по друг начин, за да се намери пазар на цената. Тоест, пазарна цена. Да няма монополи, да няма монополно положение, да няма съответно и споразумение между фирмите.
Мисълта ми е следната: интересувам се могат ли дошлите фирми, благодарим за смелостта, че идват тук и може да зададем нашите въпроси, при 400 000 тона внос на дизел за миналата година по данни на Агенция “Митници”, защо дизелът в България е по-скъп от бензина? Може ли на този въпрос да ми се отговори?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз Ви предлагам да натрупаме въпроси и след това да получим отговори.
Господин Иванов, след това господин Овчаров.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви господин председателю.
Аз имам няколко въпроса към представителите на Лукойл. Първият ми въпрос е: с какви лицензирани митнически складове разполага Лукойл в страната като брой, като капацитет и като моментно състояние на запланяемост?
Вторият ми въпрос е, за изминалата 2010 г. какъв процент от произведените течни горива от Лукойл са били директно насочени към вътрешния пазар и какъв процент е било изнесено от произведеното гориво?
Третият ми въпрос е свързан със сериозното различие, което съществува относно влиянието на биодизела като компонента при смесването. Защото представителите на производителите на биогорива дадоха една много точна сметка, която показва, че оскъпяването при въвеждане на 4% биодизел в състава на дизела води единствено до 0,38 ст. повишаване на цената или малко повече в зависимост от количествата, които се смесват.
Имам един последен въпрос. Той е свързан с данните, които са пред мен и те са от европейския енергиен портал. Наистина са от преди 20 дни, от 9 март, относно дизела в България е дадена цената, която беше тогава, всички я знаем - тя е 2.59 лв. или 1 евро и 32 евро цента. И в същия този ден в една от страните с най-висок стандарт в Европейския съюз и която не притежава рафинерия на своята територия – Люксембург, цената в евро е 1 евро и 17евроцента. 30 ст., понеже това са 15 евро цента е разликата в цената и гражданите на Люксембург са ползвали като крайна цена, защото това са крайните цени с всичките включени данък добавена стойност и акцизи са имали по-ниска цена. Как може да се обясни това при положение, че акцизите във всичките страни от стара Европа, включително Люксембург са по-високи, отколкото в България, която като акциз има предпоследната най-ниска акцизна ставка?
И само един въпрос още, как да си обясним, че от тази цена 2,59 ст. преди 20 дни цената намаля с 10 ст., без промяна на пазарните условия. Коя е причината за това намаляване, ако цената преди 20 дни е била пазарна, както Лукойл потвърди.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
Аз моля колеги, все пак ние сме се събрали тук за изслушване на конкретните фирми по предварително зададени въпроси и теми, а в момента започваме да правим политически и всякакви финансови анализи на кой какви структури и как е.
Аз предлагам да се спрем основно върху ценообразуване-то, както казахме, върху печалбите на дружествата. Каква е структурата на цената? А не да се връщаме във всякакви други теми или в други насоки. И в тази връзка имам въпрос към производителите на биодизел и данъчните складове. Така и не разбрах за предната година само какви са финансовите резултати и какви инвестиции са направили в данъчните складове? Какъв е финансовият резултат?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да съберем всички въпроси, които има от народни представители.
Господин Димитров също има въпрос.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз ще бъда по-популярен във въпросите си. Аз взех данните от вчера за разлика от господин Иванов. С вчерашните данни дизелът в девет държави в Европейския съюз е по-евтин, отколкото в България. Обяснете ми го популярно, при положение, че работната ни ръка, ако вземем Люксембург е 15 пъти по-евтина отколкото в Люксембург, че данъците ни са най-ниски, че акцизът ни е най-ниският. Как се обяснява тази цена? Обяснете я на всички тези хора, тъй като никой не може да го разбере. Това което изкарвате тук, всички имаме някаква икономическа грамотност. Разбирате, че като се промени цената на входа и печалбата може действително да стане отрицателна.
Аз знам, какво е състоянието примерно в компанията майка. Говоря конкретно за Ромпетрол, но много хуманно звучи да работите на загуба, но някой трябва да я покрива тази загуба. Тоест, българите няма да повярват, че някой друг издържа българските потребители на бензин и на петрол. Обяснете ни как става това нещо? Изключително непонятно. Това отвежда хората с колите на протестите пред бензиностанциите. Те очакват, че има измама и искат тази измама да престане. Ако в България цената падне и е най-ниската в Европейския съюз, каквато според мен би трябвало да бъде, няма да ги има тези протести. Ще има разбиране. Да гледаш, че в Люксембург, вчера е 1,19 евроцента. От какво се определя това нещо, обяснете ни?
Вторият въпрос, който искам да задам, ако разбирам подхода на Лукойл, той е глобален, той е пазарен. Тоест, гледате световната цена на биогоривото и казвате: “Да, при тази световна цена направили сте сметките, излиза колко ще се икономиса.” Само че производителите казват: “Ние не продаваме по световната цена. Ние продаваме по българска цена и затова сметката е друга.” Откъде идва това различие? Действително ли е това различие или една от двете страни си го измисля. Но няма как и двете неща да са верни. Разбирате, че в България биодизела се купува по цени в България и не го купувате от международния пазар. В тази връзка е изключително важно за България. разбирате, че ако биодизела падне, аз искам да спомена и за биоетанола, тъй като съвсем незаконно от 1 март няма смесване, а в действащия закон това е изискване. Всеки който го нарушава значи не изпълнява законите. Това е тематика за прокуратурата.
Разбирате, че ако тези проценти паднат, това е българска суровина, ние ще трябва да внасяме. Това ще влоши допълнително състоянието и на платежен баланс, и на каквото искате, а говорим за енергийна независимост и в същото време казваме, че се отказваме. Не говоря за инвестициите, които са направени, за работните места, за полята които са засети и т.н., но това е българска суровина. Тя дава независимост. От тази гледна точка, мисля че може де се търсят и преки връзки за по-ниски цени, а не да гледаме какви са цените на международния пазар, тъй като те не се използват в тази ситуация.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпроси към гостите.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Дали към гостите или към председателя на Комисията е друга тема. Искам и аз да кажа някои свои впечатления, тъй като освен впечатления, ние нищо друго днес няма да направим.
Присъстваме на второ абсурдно заседание, господин председател. На първото заседание поканихте да ни обяснят какво е подписано в меморандума и никой от тези, които подписваха меморандума не благоволи да дойде. Днес господин Николов с цялата сила на българската държава покани тук всички вносители на горива в Българя и от тях дойде само един. Оставете министъра, сигурно не смятат, че трябва да го канят на подобни места. Може да продължим с подобни абсурдни заседания. Аз сега слушам тук и не вярвам на ушите си – и Лукойл работи на загуба, и Ромпетрол внася на загуба. Сигурно и другите, ако бяха дошли и те щяха да ни разкажат такава история. Този бизнес с горивата и то в България, при тези цени за които си говорим ще се окаже един от най-губещите бизнеси. Нали разбираме, че това е пълен абсурд.
Второ, Лукойл и статистиката твърдят, че има някакви огромни скокове във вноса на горива и в това, че в България се използват огромни количества вносен бензин - 77% от бензина в България е внос. Това някой нормален човек в България вярва ли го? А 38% от дизел. Ако с нещо трябва да се занимаем, не е ли по-редно да видим какви са механизмите, чрез които се получават такива абсурди в България. И въпросът на нашата Комисия не е да се опитваме да ценообразуваме в парламента и да определим, тук някой от колегите каза, пазарната цена. Ние тук сега ще определим пазарната цена на петрола и на горивата. Това са абсурдни неща. Ние имаме един единствен въпрос на който трябва да дадем отговор и той е, има ли пазар на горива в България и ако няма, защо го няма? Кои са причините за това? И какви са мерките, които ние като законодатели трябва да вземем, за да гарантираме наличието на такъв пазар. А не да свикваме комисията, за да защитаваме интересите на една определена фирма или на няколко определени фирми. Не си ли задавате въпроса, защо ги няма останалите вносители на петрол. Защо не искат да разговарят с нас. Докато не си поставим истинската цел на заседанията на Комисията, а продължаваме да се занимаваме с опити за отбиване на обществения интерес към темата, уж че правим нещо, тези заседания са напълно безсмислени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Помните, че аз не гласувах за това заседание, защото най-малкото нямаше необходимия срок за събиране на всичките фирми. За два дни Ви казах, че няма да дойдат повечето. Но аз смятам, господин Овчаров, че вие си противоречите във вашето изказване. Днес е изключително полезно заседание. Аз не знаех, че основните играчи на българския петролен пазар, всичките са на загуба. Това за мен е нова информация, важна и с цялата си работа трябва от тук нататък тези факти да ги знаем. Не знаех и смятам, че и вие не знаехте и никой не знаеше, така че днес имаме изключително нова и ценна информация.
Другата много важна информация, чухте от доста гости, че смесването на дизел с биодизел оскъпява с не повече от 0,5 ст. Тоест, отпадането на биокомпонента или да се откажем от европейската политика на смесване, което насърчава българското земеделие и българската индустрия би било глупаво при това положение. И чухте доста хора производители да ви го казват, което е ценно и за вас и за другите колеги, тъй като разбирам и се опасявам, че в този меморандум или това, което договаря кабинета се прави такова отстъпление или има опит за такова отстъпление. То не трябва да се допуска. Това е полезно и за вас и за другите колеги, господин Овчаров.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров за неговите съмнения и за целите, които иска да постави. Аз между другото искам да му кажа, че съм взел справка от Агенция “Митници”, където исках да събера имената на фирмите, които са най-големите вносители на акциз от горива. Това са около 50 български фирми. Тези 50 фирми бяха поканени всичките. От тук нататък, ние съвсем спокойно може да съберем информация от съответните институции, как се ценообразува и колко внос има. Аз имам данни, че 40% минимум от пазара е внос. И се питам тогава, защо цените на всички бензиностанции са едни и същи? Тоест, хубаво е хванем един враг и да започнем да говорим срещу него. Не се ли пипате тогава, ако са евтини горивата на съседните държави и една фирма съвсем спокойно може да завладее пазара. Затова искаме да видим има ли картел, няма ли картел. Ако чакаме наистина Комисията за защита на конкуренцията след една година да каже, че има картел, кой ще възстанови сумите на българските потребители. Истината е тази, ние трябва да видим как се ценообразува. Има ли пазар на България. Тоест, всеки може чрез медиите да разбере днес кои фирми са дошли. Защо другите фирми не дойдоха, ние ще търсим вариант да изсветлим и тяхното ценообразуване. Наистина да видим има ли монополно положение, няма ли монополно положение. Защо цените са еднакви на всички бензиностанции? Защо дизелът е по-висок от бензина? Защо наистина девет страни имат по-евтин дизел от нашия? На тези въпроси мисля, че донякъде ще получим отговор надявам се. Ако не ще търсим вариант да го научим този отговор и ние сме длъжни да го намерим този отговор.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви предлагам, понеже започнахме повече да приказваме от гостите, няма лошо много политици на едно място, но най-важният въпрос е, който го чухте и от господин Николов, и от господин Петър Димитров. Обяснете ни с прости думи, Вие сте големи специалисти, а ние сме политици, които имаме общи познания, как така в много европейски страни дизела е по-евтин, отколкото в България, като имаме по-ниски разходи за труд? Имаме си рафинерия на българска територия. Имаме по-ниски акцизи. Обяснете ни го това, защото нас ни питат хората. Питат ни и медиите и ние не можем да дадем сериозен отговор и това ни притеснява. Това води до съмнение за картелни споразумения. Ето този факт, че дизелът е по-скъп от редица други страни. Някой може ли да ни отговори. Това е основният въпрос днес. И ако по този въпрос получим повече яснота, дори господин Овчаров ще е доволен от заседанието. Така че, моля гостите да се опитат да ни го обяснят. Ще ви дам думата, но нека да чуем гостите.
СЕРГЕЙ ГИНДИЧ: Благодаря Ви за възможността да отговоря. Имаше много въпроси и истината е, че имаше много повече отговори, особено в пресата. Но бих искал да сформирам следните няколко групи.
Първо, да вземем цените на другите държави извън България, за които стана дума. Примера с Люксембург. Това разбира се е държава, която е напълно съпоставима с България по размери. Там със сигурност има рафинерия. Там със сигурност има поне 18 бази. Така че явно може да се съпостави цената. Освен това, ако погледнете структурата на ценообразуването на слайда, който ви показахме, искам да имате предвид, че данъците в Люксембург са много по-ниски. Люксембург е държава, където камиона където и да било може да влезе, да се разтовари и да си замине. Там разбира се, няма никакви дистрибуции, там разбира се няма никакви бази и там е по-нисък акциза и данъка е по-нисък. Аз съм от Русия. Русия има над 25 нефтопреработващи завода и там литър бензин е около 25 рубли, което е по-малко от долар. Никакви проблеми. Защо не се докара бензин от Русия направо. Можеше да го вземете и отвъд океана. По никакъв начин няма да се получи докаран от тук да е по-евтин. Най-близката страна до България географски е Румъния. Там има производство на нефт. Себестойността на добива е по-ниска и отчитайки логистиката е много по-близо. В Румъния им пет нефтопреработващи завода. От тях единият не могат да го отворят, тъй като абсолютно на загуба работи. Грешка, не е единият, който не могат да го пуснат, те практически повечето са на загуба. Не ни пречи да питаме и представителите на Ромпетрол и ОМV, защото и двете компании имат заводи в Румъния нефтопреработващи и спокойно могат да кажат с какво са се сблъскали. В Австрия, ако вземете като пример, който също се спряга, нивото на живот на стандарт е много по-високо. Няма как да ги сравнявате. Това е и причината, на която искам да обърнете внимание, че не може цените да са еднакви навсякъде в Европа.
Ако пак се върнем към презентацията и слайда, който ви показах, на който се вижда динамиката на ръста но внос ще стане ясно, че очевидно, тъй като бележи ръст вноса, няма никакъв проблем той да се осъществява, което изключва варианта да има по някакъв начин договаряне или препятствия за внос.
Що се отнася до биокомпонента, аз разбира се приветствам компанията Астра Биоплант, тъй като те освен всичко друго са един от нашите основни доставчици. Ако те сега кажат цената, ние сме абсолютно готови да купуваме още повече. С тези 0,58 още от утре може да ги свалим.
Може би трябваше малко по-дълго да ви показвам презентациите и самите слайдове. Мерките които взима правителството и именно свалянето на акциза на по-високия процент от съдържанието, което съответства на биокомпонента. Тези една или две стотинки ние съответно ги намалихме вече. Нашата презентация, ако погледнете, всички знаем ние имаме инвестиции, това са около 1,6 млн. долара само за биокомпоненти, които са извършени на базата. Ние също имаме разходи именно заради тази компонента. Ако някой каже, че е по-ниска цената, разбира се, че ще я намалим, но не е така. Ние не печелим от биокомпонентите. Основната ни задача е да продаваме минералното гориво. Какво да е съдържанието на биокомпонента е решение, което се взима от държавата и ние ще следваме онова, което бъде решено.
Само да коментираме фактическата констатация, която беше изнесена за разлика 15 пъти в цената на заплатите. Ако ние вземем, че средната заплата, която имаме в нашата рафинерия в завода в Нефтохим е по 1000 евро, излиза, че съпоставимата такава заплата в Люксембург би трябвало да бъде 15 000 евро, което не ни изглежда логично. И тримата присъстващи тук от Лукойл хора със сигурност получават доста по-малко. Така че още утре бихме се преместили в Люксембург да работим, в тяхната рафинерия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако някой от другите гости по поставените проблеми желае да вземе думата?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, трябва днес като сме се събрали тук, виждам, че има много сериозно присъствие на народните представители от целия парламент. Все пак идеята и целта за нашето събиране днес, господин Николов се опита да ни обясни, но все още не е ясно, какво правим и какво решение ще вземем след това наше събиране тук и изобщо ще вземем ли някакви решение? Дали ще бъдем част от онази седянка, която на предишното заседание бях задал въпроса, поне министрите от Министерство на финансите да прекратят седянката за подписване на мораториум и да дойдат в нашата Комисия. А днес виждам, че и министърът Трайков също го няма.
Първият ми въпрос е, господин председател, поканихме ли министър Трайков днес да присъства на това наше заседание, защото основния проблем е проблема според мен, между министър Трайков и Лукойл, за да могат Лукойл да ни обяснят прав ли е министър Трайков да иска от тях по пера да обясни себестойността на производството на дизела или не е прав.
Връщайки се на въпросите на колегата господин Иван Иванов, които ги зададете към Лукойл, за да не влезем към тези въпроси на които вие не искате да влезете, виждам, че реагирате така болезнено. И господин Червенкондев, чудя се защо ни давате наставления. Кажете каква е темата господин Червенкондев, по какъв начин и как се образува цената. Тогава ценообразуването е работа на самите предприятия. То дори не е работа на изпълнителната власт, ако става въпрос. Но тъй като изпълнителната власт взе отношение и каза, да ние ще решим по соломоновски начин колко ще бъдат цените на дизела в тази държава и ще намалим цените, вие в момента се опитвате да прехвърлите отговорността на изпълнителната власт върху Народното събрание. Аз с това не съм съгласен, ако това е идеята на нашето събиране.
Въпросът на господин Иван Иванов, по тези теми също ще говорим, освен за складовете и за процента от вашето производство, колко остава внос, колко изнасяте, колко ДДС в последствие взимате от този износ. И следващият въпрос беше, как и по какъв начин изведнъж се оказа, че в България имаме 77% внос на бензин?
Колеги, ние не сме се събрали тук да обвиняваме нито един от търговците и производителите на горива. Но все пак ни учудва въпроса, господин председател, къде са ОМV? Къде са големите Екопетрол?
Господин Николов, с вашето аз, този аз покрива ли ГЕРБ? Защо тези предприятия не идват? Те са против ГЕРБ или са против вас? Защото вие преди малко казахте, че сте организатор на това заседание. Така че нека да минем по този път, господин председател, да чуем Лукойл да отговори на тези въпроси, които господин Иванов ги зададе, за да може накрая да вземем някакво решение. Ако имате такава идея, но ако нямате такава идея да си отидем.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да чуем госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми колеги народни представители, чудим се за какво сме се събрали и с какво решение може да излезем. Какви компетенции имаме по този казус? Мисля, че част от гостите ни, ни зададоха единствената задача, която е от нашата компетентност и това е Законът за акциза и данъчните складове. Чухте ясно от тях, че с промените от миналата година сте създали затруднения за вноса на горива. Блокирате ли пари на бизнеса под формата на различни банкови гаранции, които не могат да използват и да употребяват в бизнеса си, че тези промени не са довели до нужния ефект, защото те вече една година чакат, за да се регистрират като данъчни складове. Тоест, моля колегите от ГЕРБ да помислят, дали е възможно и в каква посока да се промени Закона за акцизите и данъчните складове, така че да облекчат работата на фирмите. Това е единственото наше възможно решение днес като законодатели.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Първо на въпроса, защо ги няма министрите. Ви ако си спомняте, но си бяхте тръгнали като гласувахме процедурата миналия път на Комисията, гласувахме процедура да поканим производители, вносители, търговци на горива. Никой от колегите, когато обсъждахме тази тема нямаше предвид да правим препитване на министрите на тема горивата. Ние искахме точно такъв тип среща с производители, вносители и търговци на горива. Надявам се това да отговори на въпроса, защо няма министри на днешното изслушване.
Аз също искам да задам един въпрос. Съжалявам, че няма повече вносители и представители на повече компании, вериги бензиностанции в България, защото се оказва, че много голям процент от горивото, което ние купуваме е внос. И за мен изниква резонния въпрос, ако 50% или близо 50% от горивото е от внос и то внос не от една държава, а внос от четири, пет държави, които се намират на различно разстояние от България - внос от Австрия, от Гърция, от Румъния, от Сърбия, с различни транспортни разходи, на различни цени купуват тези компании горивото в различните държави и в един момент по нашите бензиностанции на всяка от техните бензиностанции, ние виждаме една и съща цена - 2,49 на дизела. Аз поне се заглеждам от две седмици и на всички бензиностанции дизела е 2,49. Ако купуваш на различна цена, ако превозваш с различни транспортни разходи, толкова ли са еднакви цените на които купуваш и превозваш, че да доведат до еднаква цена на бензиностанциите? Това също е въпрос, който според мен заслужава внимание.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще дам пак думата на Лукойл и след това на другия гост, който поиска думата, защото има още три въпроса към вас, които ако не са търговска тайна е важно да отговорите. Единият е, какъв процент от вашето производство е за вътрешния пазар? Какъв процент е за износ и с какви складове разполага Лукойл–България, за какви количества? Ако не са търговска тайна тези въпроси, отговорете.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Трети път задаваме този въпрос.
СЕРГЕЙ ГИНДИЧ: Ако правилно разбирам въпросите относно капацитета на базите, които аз очевидно няма как по памет да ви кажа какви са, но точно с какво разполагаме, виждате и на нашия сайт. Така че не е трудно достъпно. Това не е търговска тайна, в никакъв случай. Това следи както Агенция “Митници” във връзка с приемането на законодателството, различни органи ни наблюдават.
Ние приветстваме мерките на правителството, които бяха въведени с режима, който се постави за свързването на базите към Агенция “Митници” и бензиностанциите към НАП. Това не е никакъв проблем. Само да знаем точно какво ви интересува и ние до последния кубически метър ще ви дадем цялата налична информация и разбира се, ще ви отговорим.
Що се отнася до цените по бензиностанциите и подозренията за наличието на някакво картелно споразумение. Когато се разхождам по магазините, аз забелязвам, че и млякото и хляба са горе долу на една и съща цена. Като гледам цените на недвижимите имоти по градове, виждам че също са горе долу на едни и същи цени. Затова аз имам само един отговор на този въпрос. Това е пазарната цена. Това е цената, която пазара позволява и съществува и е налична. Продуктите се возят от различни страни. Това е добре за вашия пазар. Например, Ромпетрол продават бензин, което е сто октаново число, което ние не произвеждаме. Шел продават техни горива. Имат и други наименования. Всяка компания си има своите сортове, грейдове. Вие нали го видяхте на моя слайд. Разликата в цените е около една стотинка, ако съпоставите с това, което показахме на нашия слайд, 1 стотинка е гигантска разлика. И как всъщност си представяте, че е възможно 200 компании вносителки да се договорят, да продават на една и съща цена.
Що се отнася до твърдения факт, който тук беше озвучен, че вноса е 77% от пазара, на нашия слайд това го няма и аз не знам откъде се взимат тези числа. Ние взимаме информацията от Националния статистически институт.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаше желание друг от нашите гости да вземе думата. Заповядайте.
ДИМИТЪР МИНЧЕВ (Астра Биоплант ЕООД): Имаше въпрос към нас за последната година, печалба, приходи и т.н.
За 2010 г. Компанията има продадени 20 000 т. биодизел, като приблизително половината от тях са за външен пазар. Поради това, че заводът е построен 2008 г. и до началото на 2010 г. не е работил, тъй като нямаше реално пазар на биодизел в България, въпреки индикативните цели, които страната беше поела да постигне. През този период ние натрупахме огромни загуби. По тази причина поне до 2015 г. очаквам да нямаме печалба. Но банката се надява от там нататък да има някакви печалби и да си получи парите.
При нас работят 180 човека, само в нашия завод. Това са пряко заети в производството. На господин Гиндич, само ще припомня, че действително към момента към тях имаме по-висока цена от тази, която обявяваме за спод. Това е търговска материя. За спод обявяваме количества, които могат да се вземат веднага в рамките на кратко време. Такава цена сме обявили за април и се плаща веднага. Към тях ние имаме споразумение да формираме цена на петрол, поради което имаме една надбавка от хеджиране на риска. Също имаме и надбавка за разсрочено плащане. Освен това, ще припомня, че е имало месеци, поради ниските цени на петрола през които сме продавали под пазарните цени. Но това е търговска материя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Смилков.
СТАНИМИР СМИЛКОВ: Бих искал да допълня в подкрепа на това, което ви изнесох преди време в хода на дискусията, че нашите рафинерии в Румъния ни продават на цени, които са пазарни. Те не ни продават на преференциална цена. Импорта, който се осъществява в България е най вече от Гърция, от Румъния и от Черноморския басейн. Транспортните разходи са почти еднакви, независимо от коя държава от този регион идват горивата.
По отношение на разликата в цените на дизела и бензина в момента, защо цената на бензина е по-ниска. Това е поради сезонния фактор, тъй като през зимата потреблението на бензин изключително много намалява и рафинериите се задъхват от свръх производство. Съответно премиите, които начисляват в себестойността на горивото при продаването им на клиенти от всякакъв характер са много по-ниски от тези на дизеловото гориво. Точно за това, цената на бензина през зимния сезон е малко по-ниска от цената на дизела.
По отношение на цените в другите държави, не бих могъл да се изкажа категорично. Само бих отбелязал това, че става въпрос за незначителни разлики от порядъка на няколко евроцента. Не е много коректно да се казва, че в тях видите ли би могло да се купува дизел на изключително много по-изгодни условия. В крайна сметка и при тях и при нас пазара е този, който определя цената. А пазара на нефтопродукти е динамичен, поради това, че ежедневно се сменят котировките. За съжаление ние не сме в позицията да ги определяме. Ние не произвеждаме нефт и съответно няма как да влияем на този пазар.
По отношение на загубите, които Ромпетрол наистина е акумулирал в последните две години, не малка част от тях се дължат наистина на огромните инвестиции, които бяха направени в съответствие с изискванията на измененията в законите, които бяха приети напоследък, а именно за данъчните складове, за фискалните системи във връзка с държавната администрация в реално време и т.н.
ДИМИТЪР МИНЧЕВ: И по другата тема да добавя, що се отнася до промени в законодателството. Искам още един път да припомня за възможността за изменение на Закона за акцизите и данъчните складове за нулева ставка за биодизел. Такава възможност реално съществува. Имаме нотификация от Европейската комисия.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Трябва да кажете на правителството да го внесат. Но явно, че ще го внесем ние народните представители като предложение това нещо, господин председател.
ДИМИТЪР МИНЧЕВ: Тогава вече не си говорим за 0,2 ст., 0,4 ст. при тези цени, които аз ви цитирах, по които продаваме в момента. Крайната цена на биодизела ще бъде 2,28 лв., ако отпадне акциза и се начисли само ДДС. Тогава вече става въпрос за разлика от 20 ст., над 20 ст.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще Ви дам думата господин Николов.
Преди това колеги искам да ви обърна внимание на следния въпрос. Това което правим днес трябва да го прави Комисията за защита на конкуренцията. И която и да било Комисия за защита на конкуренцията, когато обяви, че един анализ за състоянието на даден сектор им отнема една година, дори да не са се разбрали фирмите на този пазар, като имат срещу себе си такава Комисия за защита на конкуренцията, да се разберат. Трябва им една година, за да разберат какво става на даден пазар. Такава Комисия за защита на конкуренцията не им трябва. Това го казвам към всички народни представители. Знам че тази Комисия е независима. Тя трябва да бъде органа, който постоянно да прави такива анализи и да има такива сметки, да взима тези данни, които днес събираме с вас колеги от тези гости. Да, има инструменти, така че дори някой да не иска да даде тези данни да ги даде в крайна сметка и да налага глоби, ако има споразумения, които нарушават свободната конкуренция.
Искам да ви обърна внимание на следните факти. Ако ние не направим тази Комисия да работи, колкото и пъти да каним тези фирми, да пишем добри закони, каквото и да правим, то няма да има резултат. Ако в България фирмите и бизнеса знаят, казвам го защото това е най-важният въпрос, че има Комисия за защита на конкуренцията, която когато са нарушени правилата налага глоби.
Първо поиска думата господин Петър Димитров и след това господин Валентин Николов.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател, само искам да Ви кажа, че взимате отношение по въпроси, които не са ви ясни. Много моля не съм ви видял, нито сте бил член на тази комисия и още повече нямате право да се намесвате в една независима комисия, нито им знаете технологичното време, което е необходимо, за да вземат решение. Днес, ако започваме да правим политика, а не гледаме цените за които наистина не знам защо сме се събрали, без присъствието на министрите от които зависи всичко онова, което ще се случи, дайте тогава да помолим да затворят камерите, телевизиите да не предават и да започнем да водим дебата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тук без да давате дума се изказват членове на Комисията.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Николов, доколкото си спомням ми беше дадена думата. Има си начин по който да се дава знак, че някой иска да се изказва. Донякъде дори искам да се извиня на представителите на бизнеса, че сме ги поканили на нещо, което не е работа на тази Комисия, действително е точно така, тъй като бизнесът съществува, за да печели. За това по-скоро добронамерено ви помолих да не ни обяснявате как работите на загуба. Ако има такива фирми дайте ги, за да може да издържат България. Просълзявате се заради някаква дружба и губите в България, но произвеждате. Не сме деца. Това просто е несериозно. Всички разбираме, че някой ви продава нефт на входа и като се вдига цената, тя не се вдига заради увеличени производствени разходи, а тя се вдига поради други фактори. Някой реализира свръх печалба. Това не става в държава, в която има рафинерия и която преработва. Явно е, че тази печалба ще я прибере онзи, който добива нефта, а няма да останат тези печалби в България. От тази гледна точка при всяко вдигане на цената на международния пазар на вас на входа ви вдигат цената и вие или вдигате или започвате да губите. Няма други варианти. Затова не разбирам, защо трябва да ви мъчим днес. Но ви връщам към другото, което може да взриви добронамерената атмосфера и към производители и към търговци.
Господин Гиндич, няма средна работна заплата в Европейския съюз. Не се изчислява от статистиката. Но има един друг параметър, който се изчислява и той се казва минимална работна заплата и дава ориентир за съотношенията. Минималната работа заплата в България е 240 лв. В тази тежка дистинация Люксембург като рафинерии, няма бази и т.н. минималната работна заплата е 3437,49 лв. Тоест, горе долу 16 пъти. Един закъсал люксембуржец може да си купи 1 тон и половина дизелово гориво с минималната си заплата, а един българин може да си купи 90 литра с неговата заплата. Тоест, това е непоносимо. Няма нормален човек, който да не си стегне куфарите и да каже: „Ще ходя да се мъча в Люксембург”. Там ще кара на една минимална работна заплата и ще върже някак двата края. Затова ви говоря. Има някаква среда и тази среда не е такава, че България примерно да е на 10-та позиция по ниво на цените в Европейския съюз. Не е така.
Може да продължим разговора, какво е ДДС-то в Люксембург? Какъв е акциза в Люксембург? Какъв е данъка печалба в Люксембург? Данък доход физически лица какъв е? Ние сме направили един действително данъчен рай за бизнеса и очакваме в този рай все пак да има ябълки и за българите. Като се протегнеш към дървото да има и за теб. Затова говоря. Добронамерено е. Но аз ще кажа, че тази среща може да бъде продуктивна само, ако отсреща седеше министърът с екипа си. По една проста причина. Те ако имат не 12 ст. на литър, 10% да е 13, 14 ст. на литър да им е печалбата, ако им смачкаме тази печалба, цената ще падне максимално с 12 ст., 13 ст. Това е резерва.
В същото време Министерство на финансите прибира 1 лв. и нещо. Но в тези 12 ст. стои производство, стоят разходи, стоят нерви, организация, мениджмънт. Какво стои зад другия лев и нещо? Ставаш ортак на нещо, за което нямаш никакъв принос. Държавата ти е в криза. Тежка е ситуацията. Вместо да ходим да питаме Европейския съюз дали ще ни разреши само на нас да намалим акциза, да искаме в целия Европейския съюз докато не свърши кризата да се намали акциза. Няма друг начин. Там да покажем малко мускули, малко характер, а не да показваме характер, че ще влезем в пакта за еврото, където ще потънем изцяло в блатото. ДДС се начислява, забележете и върху акциза, данък върху данъка. Това е неморално. Една друга ситуация. Всичко е розово, харесва ни, това не е толкова неморално. Но в тази ситуация в която всичко закъсва, 2 лв. е взривоопасно ниво на цената. Над 2 лв. цена изкарва българите на улицата и ги превръща в протестиращи араби. Това трябва да се разбере.
От тази гледна точка ние трябва да търсим онова равновесно състояние, което да е поносимо за българите. Не може да правим цени, които свалят българина от колата и го връщат в едно друго време. Затова си говорим. Но този разговор не може да бъде с бизнеса, който има една задача, да печели. Ако бизнесът тръгне да реализира социални функции, той може да го прави по отношение на персонала, но не може да го прави по отношение на България. От тази гледна точка разговора трябва да бъде преди всичко с управляващите и върху това върху което могат да влияят управляващите. Иначе така ще си говорим, ще ги викаме всички, може да се срещаме и на кафе, на лични срещи, но няма да има резултат. Този бизнес трябва да печели. И щом го хванеше с цената на едро, той естествено или ще загине или трябва да вдига цената. Няма други варианти. Затова говоря. Добре е като информация. Но тази информация не е достатъчна, за да вземем ние като парламентарна комисия някакво решение и това да се превърне в действие. Затова и аз призовавам, може би да се ориентираме към приключване и да отидем към разговор с онези, които трябва да вземат решението в тази ситуация.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Само една реплика, ако може господин Димитров?
Много интересна лекция господин Петър Димитров направи, но е изключително неточна и много популистка.
Имам два въпроса към вас, господин Димитров. В кое реално производство себестойността е определена на база минимална работна заплата? Ако говорим за реален пазар и за реална пазарна икономика. При кои случаи, когато международните цени, където имаме реален пазар. Това е реалният пазар на петрола, цените на международните пазари растат на входа на която и да било централа или каквато и да било доставчика ще остави същите цени. Къде е пазарът? Това ли е пазарът, според вас? Да определяме себестойността на минимална работна заплата, да даваме такива съотношения, абсолютно популистки и неправилни и съответно, когато имаме ръст на международните цени на входа навсякъде има ръст, а при нас няма да има ръст на входа. Това ли е при вас пазара?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Този дебат може и двамата да го продължите колеги.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Няма да бъде добре, ако в условията на демокрация такива реплики остават без внимание. Аз не ви казах, че себестойността се определя на база минимална работна заплата. Понеже няма статистика за средната работна заплата все пак трябва да си говорим на база на някакви данни. Няма други данни в момента върху които да се опираме. Тъй като там работните заплати може да са 30 000 евро, може да са 50 000 евро, но те са на единици. Ако имаше европейска статистика щях да ви кажа каква е средната работна заплата и да си говорим по нея, но задължителната е минималната работна заплата. Аз казах точно това, че като се вдига цената на нефта, цената на входа расте. И тези хора да ги разпитвам защо вдигат цените няма смисъл. Това упражнение е безсмислено.
Аз ще ви кажа часовете си за консултации като ВУЗ-овски преподавател и с удоволствие ще говоря с вас.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има думата Валентин Николов, след това Иван Иванов, Делян Добрев.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз съжалявам, че някои депутати разбират Парламента като седянка. Те продължават тази седянка още от управлението на тяхното правителство, когато ходеха на такива седенки. Аз мисля, че по принцип, за да вземеш правилни решения трябва да имаш и достатъчно много информация. Защото разбира се всички опозиционни сили, имам предвид спекулативно какви ли не данни, какви ли не неща чух за монопол на пазара говориха за картелни споразумения, но само като думи и никакви действия от тяхна страна да сезират Комисията за защита на конкуренцията или да не стоят на седянка. Примерно когато управляваха, щом мислят че има монополно положение да са създали някакъв регулатор. Когато има монопол, обикновено регулаторът регулира цените, аз доколкото си спомням. Или примерно когато 1999 г. са продавали рафинерията можеха съвсем спокойно в договора да впишат няколко условия за форсмажорни обстоятелства, за да може да се следят цените или поне да може да се контролират, ако има монополно положение и т.н. Въпросът ми беше. Исках като Комисия, защото аз може да съм инициатор, но Комисията фактически е гласувала и направила така, че да може да изслушаме фирмите. За мен информацията беше достатъчно полезна.
Аз при всички случаи ще продължа и ще помоля разбира се, комисията да изиска достатъчно данни от Агенция “Митници”. Имам тук също доста информация, но официално да я вземем от Агенция “Митници”, от НАП и от статистиката, за да може ние да формираме някакво мнение и да търсим някакъв вариант на изхода. Тоест, трябва да направим пазарни условията.
Относно акцизните складове, което предприе ГЕРБ във връзка с контрабандата на горива. Аз си спомням, че имаше някои депутати свързани с някои цистерни. Спомням си, че бяха хванати. Предполагам, че доста от депутатите са свързани с горивата по един или по друг начин. Мисля си, че им доста интереси в тази връзка. Така че много моля да не отиваме назад и да се опитваме така да променим законодателството, че да не позволим контрабандата в България пак да се разшири. Успяхме с големи усилия да въведем такова законодателство, че контрабандата да я сведем почти до нула. Защото знаете, че всички бензиностанции са вързани към НАП и всички цистерни са вързани към НАП. Съответно акцизните складове по една директива на Европейския съюз трябва да държат 40 дневни запаси, а от 1 май задължително трябва да имат 50 дневни запаси. Правителството трябва задължително да рапортува в Европейската комисия във връзка с тези запаси. Ако ние не въведем такова законодателство, как ще разберем и как ще следим именно тези запаси на акцизните складове и на всички вносители.
Ясно е, че има над 200 вносители. Ясно е, че има над 300 данъчни склада, които се държат от около 40 фирми, по мои сведения. Ще проверим това. Въпросът е такъв, може ли да има картел? Ясно е, че монопол няма, но може ли да има картелно споразумение? Ако няма картелно споразумение, то правителството почти нищо не може да направи по въпроса, защото цената е пазарна. Ако има картел, то тогава правителството наистина трябва да влезе по-бързо в правомощията си и да натиска Комисията за защита на конкуренцията, която по принцип е независима комисия, за да може по-бързо да вземе мерки във връзка с това картелно споразумение. Призовавам партиите да не използват тези думи по медиите, без да имат данни. Защото виждате, мисля че са полезни тези данни за ценообразуването, какъв е вноса, какъв дял държи Лукиойл и по какъв начин си формира горе долу пазара. Разбира се, за жалост не можахме да чуем другите фирми, но Парламентът има достатъчно механизми, за да изслушва и не е необходимо да взема решения. Това е едно изслушване. Казвам го на господин Аталай, защото той не беше на Комисията, когато взехме това решение. Да знае, че не е необходимо да търсите решения в момента. Решението може да дойда и по-късно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има желание за реплика от господин Аталай. Давам му думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Николов, аз уважавам вашето самочувствие на управляващи, но не ни давайте съвети и не ни напътствайте как да говори опозицията. Много Ви моля. Имате грешка.
Второ, вече две години след вашето управление, вие би трябвало да се определите дали сте за пазарна икономика или за социалистическа и т.н. След демокрацията в България са въведени определени институции, които контролират и които регулират по всички правила и по всякакъв начин, така както се регулира във всички други европейски държави. Когато става въпрос за енергията, е, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. А вие искате може би някакъв контролен орган дори и за тези, които сутрин влизат и излизат в Народното събрание. Защото вие ако не признавате демократичните институции, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите, всички тези независими комисии са създадени като институции в тази държава точно за това, за да не се намесват всякакви народни представители, които идват и смятат, че от тях започва летоброенето в тази държава. Затова има достатъчно органи, достатъчно институции, обърнете се към тях и те ще ви дадат съответните точни и ясни данни, има ли картелни споразумения, няма ли картелни споразумения. Ако има някакво нарушение за защита на потребителите, Комисията за защита на потребителите ще ги поканите. Те си вършат работата и от тях ще получите цялата тази информация. Но допускам, че вие днес като че ли подхвърляте пред народното представителство, че имате намерение да създавате още една институция, някакъв регулатор казахте, за следене на цените на горивата. Много Ви моля, не си го помисляйте.
Аз смятам, господин председател, нашите колеги да прочетат и Закона за запасите, които в предишния парламент също са записани и са приети въз основа на директивите на Европейския съюз – 60 дневни, 90 дневни и т.н. Прочетете ги и ще ги видите. Ако вие смятате тепърва да промените тях и по този начин да намалите цената, разходите на определени фирми, тогава ще влезете в противоречие с европейските изисквания. А нищо друго не ви трябваше, когато в началото на годината опозицията ви предложи въз основа на нотификацията, която преди малко тук господина от Сливо поле, който каза, че има нотифицирано от Европейската комисия и ни разрешават нулева ставка на биодизела.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Беше отменена 2010 г.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Беше отменена, за да не ни дава съвети един шофьор от градския транспорт, как да намалим смесването или да махнем смесването с биодизел, защото е европейско изискване, щяхте да видите, че 0,38 ст. днес нямаше да бъдат проблем за смесването. Още повече, без тези акцизи и с намаляване на данъците върху биодизела щяхте да получите не 2,20 на биодизела, а може би около 2 лв., когато минералният дизел е 2,59. Това е вече другата страна на въпроса, която разглеждаме във ВЕИ-тата и много ви моля да се върнем на днешното си заседание. Ако това ви е идеята от тук да наберете сила и да направим още административни пречки във връзка с производството и разпространението на всякакви горива, не го правете.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз зададох няколко въпроса. Уви на някои от тях не получих отговор и не считам за напълно коректно, когато тук има представителство на толкова високо ниво от компанията, на която зададох тези въпроси да ни отпращат към интернет страницата на компанията. Независимо от това, аз няма да се спирам на този въпрос, а по-скоро искам да кажа, какво ние като народни представители бихме могли да направим.
Първото, което беше подсказано от някои от изказалите се е, че би трябвало да се премахне или най-малкото намали акциза върху биодизела, който беше премахнат до миналата 2010 г. и след това беше възстановен, което ни отдалечава в общи линии от скоростта, с която може да отговорим на европейските изисквания за въвеждането на биокомпонента в течните горива. Това може да го направим, но то може да влезе в сила едва от 1 януари, тъй като знаете, че в рамките на бюджетната година не могат да се променят данъци, акцизи и такси.
Второто, което може да направим е един силен апел към правителството и към ресорното министерство и то е свързано с лицензирането на данъчните складове. Истина е и това си личи от становищата, които са изпратени от различни компании. Пред мен има едно такова становище, че с поправките които бяха приети в Закона за акцизите и данъчните складове и по специално в чл. 47, който касае лицензирането на тези складове се въвеждат административни изисквания, които действително лишиха до голяма степен фирми да могат да си лицензират данъчни складове. Аз съм напълно съгласен, че всичко трябва да минава през данъчния склад, защото така ние се борим с контрабандата. Но в т. 7 на ал. 1, на чл. 47 е записано, че данъчните складове трябва да отговарят на изискванията за сигурност и контрол определени с Правилника за прилагане на закона. Именно в този правилник са заложени такива административни пречки. Мисля, че това се каза от един от участниците - Калвача газ, това се каза от Шел, това се казва и от други фирми, които се занимават с търговия с горива и се стига до положението, както казаха тук от Шел, че именно поради изложените по-скоро две изключителни административ-ни изисквания в Закона за акцизите и данъчните складове към регистрираните получатели от 1 януари 2010 г. ШЕЛ – България не осъществява вътрешни общности и доставки на горива от други държави-членки на Европейския съюз.
Това е нашата задача. Ние сме законодателите, тъй като в самия тест на закона това не личи, а може би в диалог с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма трябва да видим как трябва да се коригира правилника, за да се създаде конкурентната среда. Конкурентната среда е единствената, която може да доведе до намаляване на цените на течните горива, както на цените на всички други стоки, когато има конкуренция. Останалото е плановата икономика, а ние знаем 45 години до какво доведе.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, в тази връзка искам да ви уведомя, че днес помолих нашия секретариат, тъй като това е един от важните въпроси да поискаме от всички пазарни участници дори тези, които ги няма в писмен вид да ни предложат тяхното виждане за мерки за улесняване вноса на горива в България. Така че гостите, които са тук също могат да го направят. Но към всички фирми има такъв въпрос. Ние вече ще преценим от многото предложения, които ще получим, кои са мерките които гарантират, че няма да имаме незаконен внос, няма да има контрабанда и заедно с това ще има механизъм за конкурентно начало.
Господин Добрев каза, че не желае да вземе думата.
РЕПЛИКИ от протестиращи граждани от Варна: Господин председател, уважаеми дами и господа, благодаря за дадената дума. Ние сме протестиращи граждани от Варна. Очевидно е, че не сме протестиращи араби. Ще бъда изключително кратък.
Беше интересно да изслушаме целия дебат. Ще започна по няколко въпроса. Първият въпрос по отношение на Комисията за защита на конкуренцията. Като един редови гражданин и данъкоплатец, както и всички граждани на една държава, ние някак си не приемаме извънредно да чакаме едно такова становище по такъв важен обществен дебат да се бави една година. От тук възниква въпроса, има ли нужда да има реформа в тази област? Ние го задаваме като дебат.
По отношение на Лукойл бих искал да задам следния въпрос. Знаем, че рафинерията е изградена да произвежда руски нефт, който вие като специалисти, има доста икономисти, които са представени в тази област тук в този дебат, знаят, че е с по-ниска себестойност от европейския бренд на европейските пазари. След като имате по-ниска себестойност на продукта, как става така, аз задавам въпрос като не специалист, а като гражданин, че гоним европейски цени, европейска конюнктура. В същото време знаете, че повечето вериги в страната предлагат клиентски отстъпки от около 5–6 ст. и в същото време вече обявихте, че сте на загуба. Да кажем 1 ст. и добавяме още 5 ст. Благодарим ви, че всички компании сте на българския пазар.
Тъй като събираме подписка във Варна, поставили сме обществения дебат, хората да изразят своето мнение и своето несъгласие с цените на горивата и конюнктурата в България, можем да сложим една кутия да събираме волни пожертвования, за да стабилизираме пазара на горива в България. Това е което искам да кажа.
А също така да не забравяме, че гражданите на България, това което за няколко дни, откакто сме организирали тази подписка, първият им въпрос е от коя партия сте. Ние на това нещо винаги отговаряме така, че ние сме граждани, нямаме асоциация, нямаме движение. Ние сме просто случайно излезнали протестиращи, но не араби. Млади образовани хора, на които им е писнало.
Нашият призив е към абсолютно всички политици, всички партии, това е над партийния интерес, който ние разбираме да впрегнат усилия и да не изместват темата на дебата в доста ненужни подробности. Това отнема време и очевидно не води до никакви резултати. Това е нашият призив и ние ще продължаваме да ви призоваваме от нашите мирни шествия, които нямат агресивен характер. Ние държим да покажем нашия урок по демокрация и дипломация. Ние наистина ви призоваваме да впрегнете общи усилия. Това е което искам да кажа.
Благодаря за тази възможност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, искам да знаете, че тези граждани са дошли сами. Това не е организирано и това е въпроса, който се задава навсякъде в цялата страна. Аз се радвам, че и фирмите чухте и по този начин зададените въпроси. Ще дам думата на Лукойл, ако желаят да отговорят. Тези въпроси, докато не им се отговори по категоричен начин, ще бъдат задавани всеки ден и всеки час. А колкото до Комисията за защита на конкуренцията, аз смятам, че за членовете на нашата Комисия има сериозна тема за размисъл, колеги.
СЕРГЕЙ ГИНДИЧ: Това което разбрах, разбира се, че веднага ще ви отговоря, не за първи път чувам за някаква руска нефт, която ние употребяваме. Ние отговорихме на този въпрос, но някой не чува или не иска да го чуе. В Агенция “Митници”, която разбира се е официален орган и там ще бъде ясно откъде точно се купува нефт. Благодарим ви за помощта. Това което виждате като резултати това е продажба на химическа продукция на мазут, на дизел, износ на продукцията произведена в рафинерията. Затова сме тук, не за да бъдем на загуба. На мен не ми плащат заплата, за да сме на загуба. Надявам се, че с това ви отговорих на въпроса.
Въпросът за средната работна заплата, за минималната работна на България. Аз не съм министър на икономиката на България, аз съм просто мениджър на тази компания. Затова мога да отговарям по теми свързани с компанията в която работя. Средната заплата в компанията „Лукойл” е доста по-висока от тази, която беше назовавана тук за България. Може би не е съвсем правилно, аз точно да правя предложения, уважаема комисия, но си мисля, че все пак средната работна заплата в България зависи от безработицата от средния продукт, който се произвежда. Затова на мен ми хареса, когато започнахме дискусията с правителството. Въпросите, които ние получихме от правителството бяха следните, какво трябва да се направи, за да се увеличи постъплението в бюджета. Да се помогне на компаниите да намалят цените за потребителите. И предложенията свързани с увеличението на резерва или запаса до 50 дни, ако не се лъжа. Намаляването на количеството или пропорцията на биокомпонента на гориво. Да се пренесе началната дата за биоетанола за 2014 г. Затова си мисля, че не е лошо комисията още веднъж да се заинтересува от самите компании, които са ни поканили. Какво е необходимо да се направи, за да се увеличи дохода в бюджета на страната. А в същото време по някакъв начин, да се помогне на компанията да стабилизира цените и да намалят по възможност. А не да питаме как се формират тук цените при мен. Още веднъж искам да повторя. Винаги сме разглеждали България като страна където функционира пазар с пазарна икономика.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, съвсем накратко.
КУНИ ИВАНОВ: Искам да се обърна към господа народните представители и също така към представителите на протестиращите да обясня, че почти всички компании в бранша са на загуба, тъй като те се намират в инвестиционни периоди от 2010 г. насам. Но това е добре за бюджета и за гражданите на страната, тъй като ако една компания спечели 1 млн. лв., ще плати данъци 100 000 лв. Ако инвестира 1 млн. лв. ще плати ДДС – 200 000 лв. Тоест, за обществото е по-добре тези компании да бъдат в инвестиционен период.
Другото което искам да кажа е за данъчните складове отново. Когато фирмите от бранша нямат абсолютно нищо против, а са много заинтересовани, преноса на данни да се извършва към митниците и да бъде спряна контрабандата на гориво. Говорим за други технически ограничения, които не ги използваме в складовете, а които са въведени. Като например задължителните съдове за различните видове горива. Има изисквания за които ние строим резервоари, които не ги използваме. Това са специални съдове, които имат отстояния. Вътре в една съществуваща база например ние сме извършили много реорганизации, които са много оскъпи. Да не се разбира погрешно, че протестираме срещу инвестициите за преноса на данни към митницата. Това го приветстваме с всички възможни средства и сме за пълния пренос от данни на целия бизнес към митниците.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Напомням още веднъж за писмените предложения. Ще изпратим този дебат на Комисията по защита на конкуренцията и ще спестим може би шест месеца от въпросната година с анализа, който днес беше направен.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.


(Закрито в 16.10 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова
(79 067)