1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 102-02-8, внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на Законопроект за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. – за второ четене. /Продължение/
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 18

На 13 април 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 102-02-8, внесен от Министерски съвет на 23 март 2011 г.
2. Обсъждане на Законопроект за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерски съвет на 8 февруари 2011 г. -- за второ четене. (продължение)
3. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.


Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички колеги и гости! Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 102-02-8, внесен от Министерски съвет на 23 март 2011 г.
2. Обсъждане на Законопроект за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерски съвет на 8 февруари 2011 г. -- за второ четене.
3. Разни.
По така предложения дневен ред имате ли забележки? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По първа точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Аделина Кьосева – началник на отдел в дирекция “Външноикономическа политика”, Татяна Маркова – експерт в дирекция “Външноикономическа политика” и Катерина Ненова – юрисконсулт в дирекция “Правна”.


АДЕЛИНА КЬОСЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, предоставения на вашето внимание за ратифициране Допълнителен протокол към договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко бе подписан в Рабат през миналата година на 28 септември. Цялостната процедура по преговори, подписване на Допълнителния протокол бе в резултат на решение на Министерски съвет № 710 от 2005 г., с което се одобрява позицията на българската страна за водене на преговори по отношение денонсиране, изменение, прекратяване на подобен род двустранни споразумения. Целта на допълнителния протокол е да осигури максимално прилагането на мерките приети от Европейския съюз по отношение дейността на инвеститори на територията на Съюза.
Две са основните изменителни клаузи залегнали в допълнителния протокол, отнасящи се до третирането на инвестициите и до свободното движение на капитали. Съответно с чл. 1 от допълнителния протокол се изменя чл. 3 и по специално ал. 3 от основния договор, с която се определят точно и изчерпателно изключенията от принципа на недискриминационно третиране. С чл. 2 от допълнителния протокол се изменя чл. 6 от основния договор, като се гарантира свободното движение на капитали, но без да се накърняват задълженията на страните по силата на членство или участие в различни митнически, икономически, регионални или континентални съюзи. Това изменение се налага предвид разпоредбите на някои от параграфите в членове 64, 66 и 75 от договора за функциониране на Европейския съюз, с които се създават механизми при определени хипотези и по определен ред да бъдат налагани ограничения върху движението на капитали от и към трети страни. Или с този чл. 2 от допълнителния протокол се създава такава възможност за ограничаване движението на преводи от инвеститори по отношение на Мароко.
С влизането в сила на допълнителния протокол ще бъдат създадени необходимите условия за цялостното привеждане в съответствие на основния договор с изискванията на Европейския съюз. Самото ратифициране е необходимо предвид първоначалното ратифициране на основния договор.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Някой друг от вносителите желае ли да вземе думата по този повод? Няма.
Уважаеми колеги, народни представители, имате думата. Не виждам желание за изказвания. Въпроси? Няма.
При това положение поставям за гласуване на първо четене законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 102-02-8, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Нека да си пожелаем това да стане причина за много нови инвестиции в България.
Благодаря на нашите гости.

Отиваме към втора точка -- Обсъждане на Законопроект за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. – за второ четене.
Тук е г-н Марий Косев – заместник-министър. Очакваме да дойде и министър Трайков. Той се извини за закъснението пред ръководството на Комисията, но подписва някакъв договор.
Колеги, продължаваме Закона за възобновяемите енергийни източници. Бяхме стигнали до § 6.
Господин Добрев желае думата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, преди да преминем към гласуване на § 6 и § 7, предлагам да се върнем на чл. 23, където бих желал да направя едно допълнително предложение.
Предложението ми е за нова ал. 12. Тези предложения, които сега ви прочета ще ви бъдат раздадени в рамките на няколко минути.
Колеги, към чл. 23 предлагам нова ал. 12, а сегашната ал. 12 става ал. 13. Новата ал. 12 гласи: „Операторът на съответната електрическа мрежа има право да задържи гаранцията за участие, когато заявителят:
1. оттегли заявлението си преди изтичането на срока за произнасяне от оператора с мотивирано становище по ал. 3 или след издаване на становището по ал. 5;
2. не подаде искане за изготвяне на предварителен договор, съгласно ал. 11;
3. откаже да сключи предварителен договор по причина за която производителят отговаря.”
Този текст регламентира в кои случаи операторът на съответната мрежа има право да задържи дадената гаранция, която се дава още в началото на инвестиционния процес 5000 лв., която беше.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По това предложение нека да чуем първо зам. министър Марий Косев, а след това и господин Семерджиев, ако има какво да добави.
Господин Косев, вашата позиция.
МАРИЙ КОСЕВ: Уважаеми господин председател, съгласни сме с направеното предложение.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря, господин председател.
Ние го разглеждахме, считаме, че е посоката в която се върви с това изясняване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Народните представители имате думата. Имате ли въпроси към това предложение?


РАМАДАН АТАЛАЙ: Ние разбрахме, че заместник- министърът е съгласен, но не разбрахме мотивите защо ги предлагате. Излиза, че операторът ще си задържи парите. Този който е платил, за него каква възможност сме му дали. В седемдневен срок сме писали, че ще му върнат парите. От там нататък сме му писали в целия член всичко това, какво прави оператора, за да се облагодетелства най-малкото. Искаме да чуем мотивите, защо след като нито е дадено становището, човекът няма да може да продължи от там нататък да развива това нещо и да му се задържат парите. Какво е направено толкова за тези разходи, че операторът да задържи тези пари? Мотиви може да има.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това е задържането на сумата, единствено в случаите на виновно неизпълнение от страна на търсещия такова становище. Може би не сте вникнали в съдържанието. Първа точка е, инвеститорът сам да оттегли заявлението си преди изтичане на срока. Но операторът е направил всички необходими действия, за да му издаде становището.
Втора точка, издадено му е становище, а той не иска да подаде искане за изготвяне на предварителен договор.
Трета точка, ако откаже да сключи предварителен договор, въпреки че такъв предварителен договор му е изготвен и му е предоставен. Мисля че единствено създава яснота тази алинея и нищо повече.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате ли народните представители въпроси към този текст? Няма.
Видях, че нашите гости имат много кратко изказване.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Аз имам следния въпрос към въпросния текст, който нямам пред себе си. Извинявам се, ако го интерпретирам грешно.
В предварителния договор би трябвало да бъдат уговорени неустойки в случай на неизпълнение от двете страни. Ако има спорове върху тези неустойки и операторът, съответно инвеститорът, не се споразумеят и не се подпише предварителен договор, задържа ли се въпросната такса от 5000 лв.?
Вторият ми въпрос е свързан с елементарната логика на всички от подобен вид по подобен начин определяни цени за присъединяване такси или както искате го наречете. Той е, че те трябва да бъдат разходоориентиарни. А според вас въпросната такса от 5000 лв. отговаря ли на този критерий?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложението не е свързано с размера на таксата. Размерът на таксата е нещо, което ние разглеждахме и гласувахме преди около 20 дни. Алинеята е единствено в случаите в които, аз да не ги чета трети път, има някакво неизпълнение от страна на инвеститора - от страна на този, който търси становище, този който иска да сключи предварителен договор.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители желаят ли да вземат думата по предложената редакция на чл. 23? Няма.
Подлагам на гласуване нова ал. 12. Сегашната ал. 12 става ал. 13 по начина по който ви беше прочетена от колегата Добрев.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима. И друга група не участващи в гласуването.
Продължаваме нататък. Аз ви моля от ГЕРБ, ако имате други предложения да ги раздадете на всички народни представители, за да може да е по-оперативна работата.
Господин Добрев, продължете нататък с вашите предложения.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Член 24. Промените са в т. 2 и т. 3. Ще прочета целия член за по-голяма яснота. Говорим за чл. 24.
„Разпоредбата на чл. 23 не се прилага за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници:
1. с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на сгради и върху недвижими имоти към тях в границите на урбанизирани територии;
2. с обща инсталирана мощност до 200 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на сгради за производствени и складови дейности и върху недвижими имоти към такива сгради в производствени зони;
3. с инсталирана електрическа мощност до 200 kW включително, за производство от биомаса, които се предвижда да бъдат изградени в урбанизирани територии, селскостопански обекти или производствени зони.”
Колеги, тук промяната е, че от 1 MW намаляваме мощността на 200 kW за такива инвестиции, които няма да вървят по реда на новия закон. Тези на които ще бъде облекчен реда за извършване на инвестицията. Става въпрос за инвестиция в семейни къщи по покривните конструкции и в дворовете и в предприятия, които без особен режим, дори с облекчен режим и по Закона за устройство на територията ще могат да извършват този тип инвестиции. Този текст не означава, че в едно предприятие няма да може да се направи инвестиция от един, два или три мегавата, според възможностите на предприятието и интересите на инвеститора. Той просто означава, че над 200 kW инвестиция ще се върви по реда описан в останалата част в закона.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, разбирам, че досега е било 1 MW, а Вие предлагате да се намали на 200 kW.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Част от причината е в това, че до 200 kW се включва в мрежа ниско напрежение. Това беше коментара от ДКЕВР, докато ако е 500 kW или 1 MW, тогава не може да се включи директно в мрежата, а трябва да се правят определени преустройства.



ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Косев, по това предложение?
МАРИЙ КОСЕВ: Съгласни сме господинпредседател.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Ние го подкрепяме това предложение и като подход, тъй като все пак при малките инсталации трябва да е по-гъвкав модела, а и те самите не предизвикват някакви особени разходи. Разпределеното производство е добре за системата. Считаме, че такъв тип производители на възобновяема енергия ще са и дори полезни за системата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Народните представители по това предложение. Първо господин Овчаров и след това господин Аталай.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това предложение е стъпка в правилната посока. Но ми се струва, че то не е довършено и не е достатъчно добро и обмислено. И ще ви кажа какво имам предвид. Един от проблемите на предишните текстове беше, че ние на практика лишавахме и не давахме никаква възможност на фирми, които имат свободни площи по покриви или всякакви други, да изграждат възобновяеми енергийни източници за задоволяване на собствените си нужди. Сега отваряме вратичката за такива нужди, но до 200 kW. Казваме, че за останалите над 200 kW ще действа общия ред. Само че ако погледнем чл. 31, ал. 7 и ал. 8, ние ще видим, че там въобще няма възможност за тези фирми, които правят електроенергия за собствени нужди да продават тази енергия на системата на друга цена. Тоест, решаваме единия проблем, затова че те могат да се включват без да извървяват цялата тази административна процедура, но не решаваме втория, който е свързан с изкупуването на тази електроенергия.
Третият аспект е свързан с тези 200 kW. В общия случай всяко едно такова индустриално предприятие вече е свързано към мрежата и то е свързано в повечето случаи не на ниско напрежение, а на средно напрежение. В такива случаи въобще не възниква проблема за 200 kW. Казвам го, но в момента не мога да ви дам решение, защото не съм го гледал този текст. Сега го предлагате. Стъпка е в правилната посока, но не решава цялостния проблем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз не разбрах съвсем това, което имахте предвид господин Овчаров, но ако имате предвид, че трябва да бъдат определени различни цени за различните мощности над 200 kW, имаме такова предложение и то е малко по-нататък. То е в чл. 32, ал. 2 и гласи, че до 30 kW по покривите на къщи и дворове и 200 kW в предприятия е една цена. От 200 kW до 1 MW ще бъде друга цена за изкупуване или до 500. Тук не сме уточнили какви ще бъдат праговете, но сме дали възможност на ДКЕВР с текста, който ще ви предложа след малко, да определи различни цени за различните мощности.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Само да Ви припомня за какво става дума: чл. 31, ал. 6 при производство на електрическа енергия чрез комбинирано използване и т.н., цените по ал. 1 и задължението за изкупуване по ал. 5 се отнасят само за енергията отговаряща на дела на вложеното количество.
Алинея 7. Разпоредбите от 1 до 6 не се прилагат за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяаеми източници по чл. 25 и 26, ал. 2. Тоест, това е за собствени нужди.
В случаите на чл. 26, ал. 2 количеството електрическа енергия, което не е използвано за собствено потребление за определен отчетен период не може да бъде повече от 30%. Тоест, поемаме ангажимента само 30% и то в особени случаи, от тази електроенергия, която даденото ново предприятие или нова фотоволтаична инсталация не е използвана за собствени нужди да бъде продадена.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Имаме такова предложение в ал. 9 да отпаднат тези 30%, така че ще го прочета след малко. Огледан е закона от тази гледна точка.


ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев по поставените въпроси.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Съвсем кратка бележка. Тук се има предвид, но не се прилага цялата процедура във връзка с присъединяването, но всички останали разпоредби си остават и няма причина да не остават. А чрез ценовата политика, това което каза господин Добрев, може би наистина ще има някакъв тип компенсация. Но все пак това не е предмет на този член и на тези допълнителни текстове. Аз така го разбирам. Но иначе по принцип сте прав, господин Овчаров, не му е мястото тук това да се урежда.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Нали разбирате, че не може в един закон да запишем текст, който в един член, да не кажем забранява, но създава доста такива двойнствени тълкувания и после в друг член да запишем нещо друго, което дава друга трактовка. Затова не казвам, че е лошо това което предлагате. Трябва да бъде погледнато в целия този контекст, за да се намери разумното решение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай има желание за думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз исках само да изясним за биомасата остава ли един мегават. Защото тук предишният път, когато спорехме по този въпрос от технологична гледна точка се каза, че ако е по-малко от един мегават мощност, което се ползва, тя изобщо не е рентабилна. И затова тогава записахме до 1 MW на биомасата, а Вие сега ги сваляте до 200 kW.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем и господин Иванов по този повод.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, също по т. 3 искам да взема думата, тъй като в последния момент сега ни се дават тези промени. Буквално преди минути размених мнение, че изобщо не съществуват инсталации за производство на електрическа енергия от биомаса, говоря за производствени зони селскостопански обекти, които са под 300 kW. Тоест, ние слагайки граница 200 kW тук част от текста трябва да съкратим, защото няма такива изобщо.
Моето предложение е да бъде поне 500 kW, за да има някакво приложение текста.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Защо 500, да попитам?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев, чухте аргументи, затова доколко слагането на граница от 200 kW ще създаде проблем с предприятията, които са на биомаса. Има ли резон да бъде увеличена границата до 500 или до друга граница?
Заповядайте господин Семерджиев.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря Ви господин председател! Все пак ние не сме вносители. Ние сега прочетохме текста. Има резон да се сложи някаква граница, но дали 200 и 500, наистина трябва да се разгледат мотивите на вносителя за 200 MW. Иначе аргументите каква да е мощността, наистина ще зависят от случай до случай и биха могли да се повишат. Още повече, че преди бяхме възприели наистина един мегават. Нека да чуем какви са мотивите точно за 200. Аз не съм ги чул.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Семерджиев, мотивите до някъде бяха споделени от вашата колежка, която каза, че до 200 kW се включваме в ниско напрежение и това, разбира се, се отнасяше за фотоволтаиците. При трансферирането на текстовете е предложено автоматично същата граница, доколкото виждам и за биомасата. Но този въпрос може да го коментираме.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Абсолютно сте прав за биомасата. За фотоволтаиците, да, но за биомасата не сме го коментирали.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем господин Белишки, после господин Аталай. Господин Белишки знаете е работил в подобно предприятие.
Заповядайте, господин Белшки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря господин председател.
Не точно в подобно. Миналият път наистина ние се уточнихме и спора беше да сложим един мегават, затова че съотношението между топлинна и ел. енергия е 2:1. Идеята беше тук да се сложат 200 kW, за да може да се стимулират точно тези предприятия, които ще могат тази енергия да бъде присъединена към мрежата им ниско, а не да правим трансформация на 0,4. Господин Овчаров преди малко каза, че повечето промишлени предприятия са с трансформация 20 на 0,4. Ние точно ограничението 200 kW го сложихме, за да може да има тази стъпка нагоре. Наистина подлежи тук на коментар за съоръженията от биомаса, но 500 kW, това което каза господин Иванов звучи по същия начин толкова убедително, колкото е нашето 200. Защото господин Рамадан Аталай казва, защо? Затова бих искал тук да чуем господин председател, ако има представители на хората, които инвестират в тази област, нека да дадат някаква информация за това какви са инсталациите. Каква е горе долу минималната мощност, която би могла да бъде изградена и от там нататък вече ние да преценим къде да бъде присъединена. Към мрежата ниско 0,4 или на 20 киловолта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Обобщавайки дебата до момента за т. 3 имаме две предложения. Първото беше на господин Добрев, един мегават да бъде заменено с 200 kW. Но след това имаше ново предложение за 500 kW. Господин Аталай, какво е вашето мнение по този въпрос?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз не знам кой какви конфликти на интереси има. Сигурно всички имаме. Но тогава когато говорихме, колеги си спомнете само преди един месец, ставаше въпрос, че тук пред нас имаше хора, които наистина се занимават и ще се занимават от тук нататък с производството на електрическа енергия или топлинна енергия от биомаса. И говорихме за Закон за възобновяеми енергийни източници. Сега в момента говорим от друга гледна точка. Къде ще присъединяваме и на електрическата енергия се спираме като основен приоритет. Тогава се разбрахме, че под 1000 kW или под 1 MW, такива съоръжения са нерентабилни, нито човек да ангажира работна ръка, нито да отиде в гората да събере съчки и клечки, нито да пали огъня и да си произвежда. Ако няма да вървим по тази логика, пишете го 5 kW и да приключим. Да си включим печките в къщи на хората и да решим въпроса. Това беше идеята тогава. Нека да си остане така, както сме го приели.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз оттеглям предложението си по т. 3, но предложението ми по т. 2 остава.
ИВАН ИВАНОВ: И аз оттеглям моето предложение и наистина се присъединявам да остане 1 MW, специално за биомасата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вярвам, че тези от вас, които имат конфликт на интереси по тази тема са ги декларирали публично, тъй като знаете, че е такава практиката.
По т. 2 остава предложението „1 MW” да бъде заменено с „200 kW”, а т. 3 си остава 1 MW за биомасата.
По тази тема има ли други желания за изказвания на народни представители? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване изменението на т. 2 в чл. 24, според което „1 MW” се заменя с „200 kW”.
Който е „за” това изменение, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се. Има и неучастващи народни представители.
Господин Добрев кажете какви други предложения има.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз искам да направя едно уточнение, че тези предложения не са лично мои, а са предложения на парламентарната група и са съгласувани с правителството. С това въведение минавам към чл. 31 и прочитам предложението.
„Ал. 1. Електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно крайните снабдители по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на съставяне на констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект, съгласно чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията.
Ал. 2. Електрическата енергия от възобновяеми източници по ал. 1 се изкупува въз основа на сключени дългосрочни договори за изкупуване за срок от:
1. 20 години за електрическа енергия, произведена от геотермална и слънчева енергия;
2. 12 години за електрическа енергия, произведена от вятърна енергия.
3. 15 години за електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW, както и за електрическата енергия, произведена от биомаса и други видове възобновяеми източници.
Ако ми позволите да довърша този член.
Ал. 9. В случаите по чл. 26, ал. 2. количеството електрическа енергия, което не е използвано за собствено потребление се изкупува от съответния краен снабдител, по цена определена от ДКЕВР при условията и по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека първо да чуем господин Марий Косев по тези предложения. Заповядайте.
МАРИЙ КОСЕВ: Благодаря, господин председател.
Ние сме съгласни с така направеното предложение. Общо взето имаше изключително големи дебати. И в рамките на тези дебати и разговорите се въртяха около очакванията на обществото, тези години да бъдат приети в едни разумни срокове. След тези продължителни дебати се стигна до това намаляване за което чухте. Тоест, за фотовалтаиците от 25 на 20 години, за вятърните централи от 15 на 12 години и биомасата, както и водноелектрическите централи да остане за 15 години. Считаме, че тези години би трябвало да са адекватни и да дават възможност за възстановяване на инвестицията. Считаме, че така е по-правилно в интерес на обществото.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ясна позиция.
Господин Семерджиев.


АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Господин председател, ние сме давали писмени становища в тази насока и аз пак бих искал да кажа, че наистина начина по който се определят цените, т.е. с отчитане на капиталови разходи, действителното положение на всеки от видовете възобновяеми е достатъчна гаранция за защита интересите и на инвеститорите. Но от друга страна дава възможност и за баланс с интересите на потребителите, които плащат разликата между продажната или пазарната цена и преференциалната цена. В този смисъл това е движение в посоката в която и ние сме мислили и го подкрепяме принципно.
По отношение на годините само бих искал да кажа, че независимо колко са годините, това се отразява в крайна сметка на добавката, тъй като влиза в икономическия модел с който ние определяме и преференциалната цена. И ако е по-къс срокът ще е по-голяма добавката, ако е по-дълъг срок ще е по-малка добавката. Така че в този смисъл няма да се отрази върху общата икономическа схема по която се изграждат възобновяемите. Иначе годините при всички положения са повече от годините за които се възвръща инвестицията. Тоест, нито един от проектите, които са в различните групи няма да има по-къс срок на възвръщане на инвестицията от предвидените години за преференциална цена.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Народните представители, това е важен текст, желание за изказване или въпроси?
АРИФ АГУШ: Аз искам малко светлина да хвърлим в ал. 9. Защо тази енергия, която е за собствено потребление не се изкупува на преференциални цени?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Агуш, за мен разликата е малка. Старият текст казваше, че до 30% от произведеното количество електроенергия, ако е 30 kW мощността, 9 kW могат да се платят по високата цена. А сегашният текста казва, че от 30 kW, ако потреблението ти в къщи е на всеки един от нас е три - четири киловата, то общо взето толкова е потреблението. Останалите 26 или 27 kW ще бъдат платени по тази високата цена, преференциална цена за изкупуване на електроенергията.
Този текст прави смислена една такава инвестиция в малки мощности в домашни условия, така да се каже. И този текст, което не е използвано за собственото потребление не мисля, че е фатален, защото потреблението е много малко.
АРИФ АГУШ: Така или иначе малките до 30 kW политиката е да ги стимулираме. Защо не изкупим цялото количество, а те да купуват после за собствено потребление, за да може да си върнат инвестицията. Те така или иначе правят една инвестиция, с която може да си платят тока за 100 години напред.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ние им изкупуваме 90% от произведеното електричество по преференциална цена. За останалите 10% разликата между преференциална и тази цена на която те си плащат тока не е голяма, така че аз не мисля, че тук има някакъв смисъл като абсолютна стойност. Тя е голяма като единична стойност, но като абсолютна стойност не е голяма. Така че не мисля, че с допълнителните примерно 50 или 100 лева на месец ще се намали срока за възвръщаемост на инвестицията.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Добрев, аз не случайно го поставих този въпрос преди малко. Този текст в момента отново показва, че ние имаме дискриминационно отношение към част от производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници. Няма логика, поради която който и да било инвеститор, независимо дали е частник, дали е индустриално предприятие, който ще си направи батерии на покрива на сградата, ще произвежда електроенергия половината или 10, или 80% ще я взема за собствени нужди. Останалите 20 или 15, или 80 ще дава на държавата в определени моменти. Защото той няма да може да си възвърне направената инвестиция. А като няма да може да си възвърне направената инвестиция, той няма никаква логика да се занимава с това. Логиката е една и тя е проста. Всичкото, което се произвежда от възобновяемите източници трябва да се купува от държавата. Това е съвсем нормалният механизъм. А после ако той с един байпас си връща обратно захранването за собствени нужди, той вече ще го купува по тази тарифа, която действа за всички останали потребители в България. Иначе няма логика някой да тръгне да прави нещо, което половината или не знам колко си процента в някакъв момент ще му излиза 10 пъти по-скъпо.
Затова го поставих въпроса и преди малко. Трябва да сме на ясно. Или искаме в тези индустриални предприятия да има точно такава възможност да се правят ВЕИ-та, каквито има във фотоволтаичните паркове по терените или няма да се получи равнопоставеност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем Министерство на икономиката по този въпрос.
Господин Налбантов, на ясно сте, че повечето членове на Комисията искаме да стимулираме малките мощности и домакинствата да слагат такива ВЕИ-та, така че мнението по този въпрос на Министерство на икономиката.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря Ви господин председател. Аз искам да внеса едно пояснение. Тук настъпи объркване. Никъде не сме казали, че един такъв източник няма право да продава цялото количество по преференциална цена. Ако четем внимателно чл. 9, тук става въпрос само за случаите по чл. 26, ал. 2, а това са тези производители, които предварително са заявили, че ще произвеждат енергия за собствени нужди и за тях начина на присъединяване е по-специален. Те ползват недостиг на електрическа енергия от мрежата и отдават излишната електрическа енергия в мрежата. Смисълът на този текст е, какво се случва с излишната енергия. Тя се изкупува по цена определена от Комисията, но не е преференциална цена. Това е някаква цена близка до тази, по която те купуват енергията.
Предложената промяна е, тъй като в първоначалния текст имаше ограничение това количество да е до 30%, с тази промяна отпада това ограничение. Тъй като логично е да зададем въпроса, какво се случва с енергията, която е над 30%, тя така или иначе постъпва в мрежата и дали следва да се изкупува. С това предложение се регламентира задължението да се изкупува цялото количество.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбрахме се надявам се колеги по този въпрос.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не сме се разбрали.
Аз така мисля, че това са само случаите, в които някой е заявил, че иска да произвежда електроенергия за собствени нужди и ние му казваме: Добре, произвеждаш за собствени нужди и ако случайно нещо ти остане, каквото ти остане, ние ти го купуваме. Но това не касае случаите, в които се прави инсталация в къщи от 30 kW, където ние продаваме цялата електроенергия на преференциални цени. Това е значението на текста. Тогава сме се разбрали.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки, заповядайте.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря господин председател.
За да стане по-ясно, записано е в текста „собствено потребление”, а ние четем „собствени нужди”. Това са две различни понятия. Не е лошо да отворите и допълнителните разпоредби, там има едно мое предложение, където съм дал дефиниция на тези двете понятия. В случая, обобщавам това, което искам да кажа. И господин Налбантов, и господин Добрев, който поясни. Когато той е поел ангажимент, че ще произвежда ел. енергия от ВЕИ и тя ще бъде продавана на преференциална цена, тогава технически как ще измерим тази енергия. Слагаме един електромер. Но ако той има и за собствено потребление, тогава когато част от цеховете ще се захранват с него, тогава как ще го мерим, пак с електромер, само че друг, който ще е взема дава. Значи плюс, минус. И какъв е проблемът сега? Тук ясно е записано, ако той ще произвежда ел. енергия, която ще бъде за произведена от ВЕИ-та и ще я продава изцяло, без да е заявил, че ще има собствено потребление, тогава му се изкупува цялата. Предишният дебат ни беше точно това, нали с господин Аталай точно тогава спорихме, какво ще стане, ако тези 30% той не ги консумира. Ще ги продаваме и ще ги подаряваме на ЕРП-тата или на някой друг. Тук с това нещо текста се изчиства и мисля, че може да преминем направо към гласуване и да прекратим дебатите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Виждам че от нашите гости има желания. Моля ви за кратки и ясни изказвания.
Заповядайте.
КЕНЕТ ЛЕФКОВИЦ: Добър ден!
Представлявам Българската ветроенергийна асоциация, а също така и Американската търговска камара. Имам един коментар по предложението по чл. 31, ал. 1. На прост език този член гласи, че ако изкарате Акт 15, ще ви кажем каква ще е преференциалната цена. Питате всяка банка, дали ще финансират въобще ВЕИ на тази база и ще има ясен отговор, не. Това продължение ще зачеркне нашата индустрия. Да оставим отстрани предложението по ал. 2 за съкращаване на сроковете за изкупуване. Така че бих помолил народните представители да имат предвид, каква сериозна стъпка би било да се приеме това предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте и другите представител на бизнеса.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Аз също искам да ви обърна внимание на факта, че инвеститорите и финансовите институции всеки гледа развитието и контекста на определен закон, определен сектор в икономиката. Ако погледнем три години назад, ще видим, че от тогава досега това е трета промяна, ако се случи на времето за срока за изкупуване в случая с фотоволтаичните централи – 12, 25, 20 години. За тези три години в България не се случи почти нищо. Не защото рамковите условия не са привлекателни, а защото липсва сигурност, липсва яснота, липсва предвидимост. Ако ние сега за пореден път променим правилата на играта, ще бъдем като онзи виц, в който на сляпото дете му разместват мебелите, то върви и се удря непрекъснато. Така се чувстват в момента инвеститорите, така се чувстват и финансовите институции. Ако променим още веднъж срока за изкупуване, както е предложено, в този момент ще видите, че България ще бъде разглеждана като още по-неблагоприятна инвестиционна дестинация. Това което каза господин Лефковиц, разбира се, ние трябва да го подкрепим също.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Още едно изказване от страна на бизнеса. Моля Ви за кратко и ясно изказване.
СЕБАСТИАН НЬОТЛИКС: Нека да сравним България с останалите европейски страни. Ако кажем срок от 12 години има две срани в Европа, които имат същия или по-кратък срок. Имате това становище, което току що разпространихме. Това са Люксембург и Литва. Само Словакия има същия срок от 12 години. Резултатите и в трите страни е, че настъпи край на вятърната енергия след въвеждането на намалението на срока. Ако го приемете, това ще сложи край на индустрията или ще трябва да бъдат повишени цените за потребителите. Защото както и господин Семерджиев каза, в случай, че срокът е по-къс, тогава цената трябва да е по-висока, за да може да бъде възвърната инвестицията. Ще се нарани репутацията на България като инвестиционна дестинация и ще се увеличат разходите за потребителите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухте и тези становища колеги. Сега народните представители по предложените текстове. Кой желае да вземе отношение?
Господин Червенкондев, заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател. Разсъждавайки над предложенията по ал. 2 и по предложените срокове и това, което каза господин Семерджиев като методика за определяне на преференциалните цени и разсъждавайки на видовете ВЕИ източници, съответно техните инвестиционни и капиталови разходи. Като имам предвид, че все пак в момента производството на електроенергия и топлоенергия от биомаса все още не е стартирало, не е стъпило в България, така както има тенденция към увеличаване на техните инвестиционни разходи, а съответно намаляване на всички останали, предлагам специално електрическата енергия произведена от различни видове биомаса да бъде с 20 годишен срок на изкупуване, на преференциално изкупуване, по простата причина, че при по-дълъг срок цената първоначалната и ефекта, който би се пренесъл към крайните цени ще бъде доста по-малък. Второто, пак казвам, ето в момента този вид инвестиции в България, който считам, че в момента е изключително необходим все още не е проходил. Практиката в по-голямата част от европейските страни е този срок да бъде 20 години.
Затова правя предложение в т. 3 на ал. 2, на чл. 31 – електрическата енергия произведена от биомаса да бъде прехвърлена в т. 1.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем мнението на Министерство на икономиката по това ново предложение от страна на господин Червенкондев, който предлага удължаване срока на изкупуване специално за биомасата.
МАРИЙ КОСЕВ: Благодаря господин председател.
Наистина това предложение е ново и за нас. Господин Червенкондев е абсолютно прав, че ние всъщност нямаме някакви сериозни инвестиции в биомаса и от тази гледна точка е трудно да се направи някаква преценка на база на опита и на съществуващите инвестиции. В този смисъл веднага си признавам, че решението по тази точка е по-скоро въпрос на лична преценка на всеки един от депутатите. Трудно ми е в момента да преценя. На мен лично ми се струва, че все пак по-разумно е да си останат 15 години.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев, моля ви за по-кратка, но и ясна позиция по този повод.
Заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Аз приемам мотивите на господин Червенкондев. Все пак наистина това е нова индустрия и мисля, че по никакъв начин няма да повлияе върху цените, ако се вкара в групата за 20 години. Още повече, че определянето на цената ежегодно ще отчита действителните разходи за тези технологии и може да се реагира много бързо, ако има някакви изменения. Мисля, че е приемливо да се увеличи срокът за биомасата, според нас.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, кратко изказване.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (Българска вятърна асоциация): Господин председател, ще говоря този път толкова, колкото е необходимо, защото усещам някак си, че не ни чуват. Държа да подчертая, че фиксиране на цена при Акт 15 ще спре абсолютно всички проекти във ВЕИ сектора, без значение срока на изкупуване. Няма банкова институция в България или в Европа, която да финансира такива проекти при тази доза на яснота. Това трябва да бъде категорично ясно на народните представители.
Второ, в момента говорим за 20 години слънце, 15 години биомаса, може би 20 години биомаса. Вятърната енергия е най-ефективният източник в момента съществуващ. Това е и най-евтината енергия, която може да бъде получена в България към дадения момент. При нея намаляването на срока практически се отразява най-силно на ефективността на проектите, тъй като става въпрос за сравнително по-къс срок на преференциално изкупуване на цените. С подобни срокове в текстовете, народните представители ще насърчат по-скъпите и по-неефективни технологии за сметка на най-широко разпространената и най-евтина технология, която е вятъра.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Народните представители имате думата.
Господин Добрев поиска някои допълнения.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз искам да разсея спекулациите за това, че няма такива инвестиции направени в България. В същност данните показват, че ние сме, ако не на първо място, то на едно от първите места в Европа по такива инвестиции, сравнено с нашата индикативна цел. Неинсталираните мощности е това което ние сме поели като ангажимент. За да стане съвсем ясно, ще ви кажа, че нашата индикативна цел, която е съгласувана с Европейската комисия, е до края на 2011 г. да постигнем инсталирани мощности от вятър 370 мегавата, инсталирани мощности от слънце 16 мегавата. Ние в момента в началото на 2011 г. имаме вече инсталирани мощности от 554 мегавата от вятър, почти два пъти повече отколкото ни е индикативната цел, и 28 мегавата от слънце, което отново е почти два пъти повече от индикативната цел.
Имаме заявен инвестиционен интерес за хиляди, да не кажа десетки хиляди мегавати, защото инвестиционни намерения са заявили инвеститори за над 10 000 мегавата. Така че това, че ние сме много несигурна страна за инвестиции, не е вярно в нито едната си част. Специално за вятърни централи, имаме договори на етап предварителни и окончателни договори в обем 3100 мегавата приблизително. А това са само предварителни и окончателни договори. Нашата индикативна цел до 2020 г. е 1256 мегавата. Ако извадим от тези 1256 мегавата, 554 мегавата, които вече са инсталирани и работещи в България, остават 700 мегавата. Ние имаме ангажимент към Европейския съюз за още 700 мегавата до 2020 г. А в момента имаме заявен инвеститорски интерес и то сериозен, защото на базата на този инвеститорски интерес има подписани някакви предварителни или окончателни договори за 3000 мегавата. Същото е положението със слънцето. Там имаме ангажимент към Европейския съюз за 303 мегавата до 2020 г. Вярно е имаме инсталирани малко на този етап, едва 28 мегавата. Но забележете, тук имаме предварителни и окончателни договори за около 1700 мегавата.
Така че твърденията, че инвестиционната среда била несигурна, годините и преференциалните цени са сменяни прекалено често. Ако сега променим годините за изкупуване на тази електроенергия на преференциални цени, бихме застрашили по някакъв начин инвестиционния процес, мисля че не са оправдани. Още повече, че вие досега знаехте, че в България съществуваше едно ограничение при определянето на цената, която е особено важна за фотоволтаиците. Тя не можеше да намалява с повече от 5% на година.
Имайки предвид, че технологиите нарастваха и поевтиняваха с повече от 5% на година, цената която ние имаме в България в момента е меко казано необичайна за Европейския съюз. Вземайки предвид всички тези факти, мисля, че няма никакви основания да се смята, че по някакъв начин се нарушава инвестиционната среда.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем и другите народни представители по тези важни въпроси. Има ли желание за изказване? Колеги, понеже дискусията е сериозна, ще дам още един път възможност на представителите на бизнеса за доуточнения. Заповядайте.
НИКОЛА ГАЗДОВ (председател на Българска фотоволтаична асоциация): Господин Добрев, аз съм съгласен с това, че нещата които изброихте са заявена цел на България, но ще обърна внимание, че те все още не са нотифицирани от Европейската комисия. Ще помоля след това и колегите от Министерството да коментират тези данни, защото доклада, това е в същност националният план за действие относно енергията от възобновяеми източници, който цитирахте. Той бе подготвен от външен консултант, не от Министерството и е пълен с противоречия относно входящата информация и относно вътрешни противоречия между различни части на този доклад. Аз бих се радвал да чуя дали това е наистина позицията на България относно целите, които сме си поставили. Но всъщност, това не е официално нотифициран документ.
Относно срока за изкупуване. Аз действително вярвам, че това което казвам е истина, защото на България проблема не е, че не сме атрактивна дестинация сама по себе си и че тарифата е ниска. Съгласен съм с това, което казахте. Тя в момента е достатъчно изгодна. Проблемът е, че има несигурност асоциирана с това по какъв начин се променят рамковите условия.
Ще си позволя и с една дума да се върна на една предишна тема за 20 киловата върху покривите. Господин Овчаров каза нещо много вярно, че повечето предприятия и всички всъщност, така или иначе имат съществуващата уредба към която може да се присъединят фотоволтаичните или всякакви други централи от ВЕИ. В същност това, което ми се струва, че бе прието, ограничава възможността на българските предприятия да имат един допълнителен финансов доход в условията на криза. Тоест, да имат един допълнителен паричен поток, който да подпомага тяхното производство.
Ние бяхме дали едно предложение, което е в духа на това, което бе прието, а именно да се използва капацитета на съществуващата уредба за присъединяване на такива системи и можеше да се ограничи до 1 мегават ли до 500 киловата.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да чуем още едно изказване на представител от бизнеса по този важен въпрос.
Заповядайте.
АЛБЕНА ЦАНКОВА: Само едно уточнение. Искаме да кажем, че според официалната ни информация, дори в момента е започнала наказателна процедура точно срещу националния план чиито цифри визирахте.
СЕБАСТИАН НЬОТЛИКС: Както казах, България е една от петте страни, които търпи наказателна процедура във връзка с националния план. И в допълнение във връзка с ал. 1 в случай, че това бъде прието, това наистина ще спре индустрията и ще доведе до повишаване цената за потребителите.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Само едно уточнение, става въпрос за фиксирането на цената на Акт 15, което изключително утежнява процеса на финансиране. Трябва да призная, че с колегите разискваме в момента, че ако това нещо мине по този начин през Парламента, ние ще се обърнем към всички възможни институции, включително и към президентството с молба за вето.


ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Колчев.
КАМЕН КОЛЧЕВ (КРИБ): В момента ние имаме един закон, който е силно лобиски и доведе до изкривяване на пазара. Имаме много заявки, които са чисто спекулативни и изключително висока цена, която е не реална на изкупуване. Това което до момента гледахме беше балансирана версия. В момента мисля, че отиваме в другата крайност на махалото, което едва ли ще е полезно и ще трябва пак да се коригираме. Специално фиксирането на цената, след извършване на инвестицията противоречи на всякаква икономическа логика. Когато човекът инвестира трябва да знае, какъв ще му е паричния поток, т.е приходите, за да може да инвестира, който и да е инвеститора. От тази гледна точка може би това, което беше записано до момента за фиксиране на етап предварителен договор е твърде рано, защото реалните инвестиции започват след разрешение за строеж, което означава окончателен договор. Тоест, нашето предложение е цените да се фиксират на база окончателен договор към датата на сключване на окончателен договор, а не към датата на извършване и приключване на инвестицията, когато разходите вече са направени при една неясна бъдеща цена.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем и други народни представители, но преди това господин Семерджиев заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Съвсем кратък коментар.
Аз подкрепям един такъв подход, цената да е към момента на Акт 15 и ще обясня защо. Първо, всичките параметри, които определя тази инвестиция по принцип са динамични, но в крайна сметка няма нито един проект, който да има всички параметри предварително известни. Няма такава централа. У нас се изграждат и други централи, които не са от възобновяеми, към момента, и те също нямат никаква сигурност, за срока за изкупуване, няма задължително изкупуване. Няма предварителна цена. Те зависят от други ресурси, например от природен газ. В никакъв случай това не ги кара да се откажат от изграждането на такива централи. Трябва де е ясно, че тези централи, които към момента сега ще бъдат изградени с преференциална цена и с такива условия, че те рано или късно в бъдеще трябва да бъдат част от централите, които ще действат на един свободен пазар, при пазарна конкуренция с всички останали източници.
Ако се фиксира цената на един по-ранен етап, това може би към този момента ще бъде благоприятно за фотоволтаиците, където намаляват цените. Но в никакъв случай не бих казал, че това е добър вариант за вятърните електроцентрали, където се очаква повишаване на цената във връзка с металите. Ако фиксираме цената към един по-ранен етап, а към момента въвеждаме експлоатация, и металите например са се повишили съществено, то тогава вие ще загубите. Аз затова не разбирам такава логика. Плюс това ви казах начина по който се определят цените от държавната комисия по един абсолютно прозрачен, точен и ясен начин, като се отчитат точните икономически параметри при които се изграждат централите са гаранция за възвръщаемост на тези проекти и то за срокове, много по-къси от сроковете на преференциалната цена.
Банките финансират и газови централи без задължително изкупуване на електроенергията, без предварителна цена и без никакви други предимства, които имат възобновяемите. Така че явно трябва да се търсят.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Сега народните представители да ги чуем.
Господин Овчаров, искате ли думата? Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз искам да се върна към другата тема, не сроковете. В тази връзка ви предлагам в ал. 5 да отпаднат текстовете по чл. 35, ал. 4. Тоест, “с изключение на собствени нужди, свой избор, продава”. Тези трите точки да отпаднат. Тоест, общественият доставчик изкупува всяка електроенергия произведена от фотоволтаични или възобновяеми източници на енергия, без каквито и да било ограничения. Иначе никой няма да изгражда възобновяеми източници, за да си задоволява собствените нужди, без да му е гарантирана поне по някакъв начин възвръщаемостта в някакви срокове.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Овчаров, ако втора точка гласи, “по свой избор ползва за собствено потребление”. Вие искате да лишим потребителя по свой избор да ползва собствено потребление ли?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз онзи ден го обяснявах как се получава това. Производител на енергия от възобновяаеми енергийни източници отдава тази енергия в мрежата и буквално със следващото отклонение от трансформатора получава същата електроенергия, но вече при друга цена. Тоест, той е равнопоставен с всички останали производители на възобновяема електроенергия.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз разбирам това, но ние след три, четири, пет или 10 години ще стигнем до етап в който някой вид електроенергия, например от фотоволтаиците, ще е по-евтина от тази, която се снабдява. Но тогава този потребител няма да има право да ползва такава електроенергия, а ще трябва да продаде и да ползва от скъпата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не се притеснявай, тогава ще променим закона. Нека да стинем до там. Но сега в момента просто ги лишаваме този потребител.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, за да подложа вашето предложение на гласуване, какво точно предлагате вие.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам да отпаднат първа, втора и трета точка в ал. 5.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем по това предложение господин Налбантов или господин Косев.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря господин председател. Тъй като това е предложение в основния текст на вносителя, аз ще изразя мотивите си.
Първо, енергията която се ползва за собствени нужди. Това е енергията, която господин Белишки обясни, това са собствените нужди свързани със самото производство. Тоест, така или иначе няма как да достигне тази енергия до мрежата, за да бъде изкупувана.
Второ, става въпрос за онази енергия, която по свой избор потребителят ползва за собствено потребление. Тоест, ако той използва такава енергия, тя също няма как да бъде изкупена.
Трето, ако той също по свой избор продава на свободния пазар. Тоест, ние с тези текстове регламентираме за кои количества крайният обществен доставчик и крайният снабдител нямат задължения. Той няма как да изкупи тези количества енергия, тъй като за тях производителят е взел друго решение.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители, които искат думата по тези текстове?
Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Налбантов или се правите, че не разбирате за какво ви говоря или наистина не разбирате. Става дума за индустриален или частен производител на енергия от възобновяеми енергийни източници, който никога няма да стане такъв, за да задоволява собствените си нужди, защото тази електроенергия ще му излезе десет пъти по-скъпа, отколкото ако я вземе от мрежата. Затова логиката е, държавата така както изкупува електроенергията от всички останали източници на възобновяема енергия да изкупи и тези източници. А после той ако иска да си ползва част от тази електроенергия за собствено потребление или за цеховете, или не знам за кой, или да я продава, но да я продава е невъзможно. Такъв пазар няма. Тогава вече той ще ползва тази електроенергия, но на тарифата на която я ползват всички потребители в България. Иначе няма да имаме такива, които да произвеждат енергия от възобновяеми енергийни източници при тези условия. Кой е този, който ще си сложи фотоволтаици на покрива и ще си задоволява с 80 ст. електроенергия собствените нужди.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Налбантов, аз донякъде също не разбирам първа точка. Втора точка според мен трябва да остане, защото ако собственикът на тази мрежа по свой избор иска да си я ползва за собствено потребление, не знам защо ние да не му разкрием да има тази възможност. Но първа точка, може да иска да плаща скъпа електроенергия, защото е зелена. Само заради това, да има достатъчно средства и иска да е енергийно независим и да ползва собствената си електроенергия, без друг източник. Но първа точка, ползва за собствени нужди не противоречи ли с нашето разбиране за това, че ако някой направи 30 киловата на покрива си, ние му изкупуваме всичката електроенергия. Не става ли противоречие с двата текста?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: С цялото ми уважение към всички преждеговоривши, ще започна отзад напред. Пак ви помолих, прочетете допълнителните разпоредби, що е то собствени нужди и що е собствено потребление. Мисля, че като енергетици, уважавам ви много, но това го има в учебниците по енергетика. Що е то, особено, собствени нужди. Докато вие четете и се справите с материята, към останалите господа.
Господин Газдов, чест и почитания, но кажете ми в Германия преди 20 години, както и при нас, слънцегреенето по-малко ли е или по-голямо от това, което е в България, и тогава да говорим за цени. Това че ни плашите с националния план и с индикативните цели, които все още не били нотифицирани. Вие сигурен ли сте, че Европейският съюз ще ни наложи по-високи? Откъде имате тази информация? Кажете, ако това са някакви критерии, които не ги знаем, да го коригираме още докато е време.
Що се отнася до покривните инсталации, нека да не спекулираме. Ние говорим за малки мощности, които ще имат облекчена процедура по присъединяване. Ако едно предприятие е решило да разшири своята дейност, примерно да си смени предмета на дейност, да затвори своето производство и да си направи фотоволтаичен парк, нека да си мине по процедурата, както са големите клиенти. Мисля че това е логиката и нека да не спекулираме точно с тези неща.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Понеже зададохте господин Белишки въпроси към бизнеса, те сега ще искат да Ви отговорят.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Благодаря господин председател.
Господин Белишки, аз съм съгласен с вас, че никой от Брюксел не може да ни предпише цели. Това което се опитвам да кажа е, че целите, които ние сме заявили пред Брюксел, аз не съм видял някъде да са обсъждани, да са консултирани с бизнеса или дори с вас като депутати. Аз се съмнявам, че вие сте били запознат с текста, който е изпратен в Брюксел. Съгласен съм, трябва да има ясно разписани цели, които тук в България на място да бъдат приети. Никой няма да има право да ни предписва.
Относно предприятията, не мисля, че трябва някой да започва нова дейност, за да има право и възможност да произвежда електроенергия от фотоволтаични или каквито и да било други системи. Същото важи, разбира се и за потребителите. Струва ми се, че поради ползите, които има разпределеното производство, а и по-големите покривни централи се явяват такова, е редно да стимулираме всички производители еднакво. Доколкото разбирам тезата на господин Овчаров, той се опитва да каже, че малките производители за разликата от големите, няма да имат възможност да продават 100% от произведената електроенергия, а по-малко от 100, колкото и да е това по-малко, според собствените нужди.
Благодаря.
ТЕОДОР ЦАЧЕВ (Българска фотоволтаична асоциация): Във връзка с това, което каза господин Белишки. Не можем да сравняваме България и Германия, защото България е един нововъзникващ пазар. Инвестиционният процес има съвсем различни асоциирани рискове и цената на финансиране е съвсем различна. Нека да не бъркаме проценти слънцегреене там и проценти слънцегреене тук. Всяко нещо има цена и всеки един инвеститор, който идва в нововъзникващия пазар, той очаква да получи заради рисковете, които са асоциирани с тази инвестиция, по-висока възвръщаемост. Слънцегреенето в Южна Германия е почти същото, като слънцегреенето в Северна България. Между Бавария, която е най-развитата провинция от гледна точка на инсталирани фотоволтаични мощности и Северна България, разликата е под 10% в слънцегреенето.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други народни представители, които желаят думата?
Господин Агуш, заповядайте.
АРИФ АГУШ: Благодаря Ви господин председател.
Аз се присъединявам към дискусията. Подкрепям предложението на господин Овчаров, защото има много предимства ние да сложим фотоволтаиците на покрива, а не на земята. Аз мисля, че това е разбираемо и няма причина поради която той може и ще иска да си купува по тази преференциална цена за собствени нужди. Тук трябва да се отчита в предвид, че грандовите схеми в Европейския съюз за такива инсталации стигат до 90%, а ние нямаме никакви грандови схеми за тези инсталации. Очакваме този сектор да бъде развит. По никакъв начин няма да бъде развит. Няма никаква политика.
Аз мисля, че напълно логично е тези точки от първа до трета да отпаднат и тук да приключи след ал. 4, ал. 5 по чл. 35, да сложим точка. И тук това “с изключение на количества” да го задраскаме и да приключим случая.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз подкрепям отпадането на т. 1, но според мен т. 2 и т. 3 трябва да останат, защото по т. 2 може да има някой който иска да ползва 100% зелена енергия. Не определен миг, не 16%, а 100% зелена енергия. А в т. 3 някой друг може да се договори с трето лице, да му изкупи електроенергията на по-висока цена. Наистина, тези случаи ще са много малко, ако има такива и звучат доста невероятно, но аз съм сигурен, че има и такива хора.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, да се обърнем към философията на закона. Идеята беше, че трябва да има производство от ВЕИ-та и изведнъж се оказа, че България има толкова много производства от възобновяеми енергийни източници и народното представителство и министерството решаваме, че не ни трябват ВЕИ-та. Търсите по всякакъв начин, как да балансираме енергията от генериращите мощности, от ВЕИ-та, така да кажем.
Определени разпоредби, които са прекарани тук вече за големите инсталации, виждам, че ги има. Но нали трябваше да дадем възможност на малките, затова което казвате на покривните инсталации и другите, да могат наистина да произвеждат зелена енергия. Защо слагате ограничения и не приемете предложението на господин Овчаров, че абсолютно е излишно нито да ползва за собствени нужди, човекът трябва да заяви желание или по свой избор да ползва за собствено потребление енергия, която той произвежда от ВЕИ-та. Няма никаква логика. Логиката на ВЕИ-тата беше, че дори и на производството на къща и където и да е, да може да ангажира обществото с изкупуването на зелената енергия. Сега изведнъж тръгнахме да говорим колко е лошо да се произвежда зелена енергия - забравихме за местните суровини, забравихме за сигурността. Днес вече не говорим за руско влияние и т.н., а говорим за съвсем други неща. Недейте да слагате толкова пречки за онова, което се опитваме да направим.
За спекулативните неща, които казаха тук от бизнеса. Убеден съм, че и те ако ни кажат някакво решение да намерим баланса въз основа на всичко онова, което се е случило досега, да махнем спекулантите и да намерим реално инвеститорите, които ще инвестират. Затова сме „за” и затова сме тук. Но да ми давате ограничения на възможността на 30 киловата и човекът да ходи денонощно и да се кланя на ЕРП-тата: “Моля ви се дайте ми 10%, защото аз искам да ползвам зелена енергия. Искам да използвам енергия за 35 ст., вместо за 19 ст.” Това не е във философията.
Затова правим закони и в този закон има съответни наредби, които ще се направят. Аз съм един от противниците Министерството да се занимава с наредби, но искаме или не искаме тези дребни неща ще останат при тях, да премахнем и да напишем точно философията. Зелената енергия, която се произвежда по чл. 35, всичко друго да остане, а да дадем възможност тук на техниците да решат електромера дали ще си го сложи на покрива и дали ще го сложи на изхода. Това са технически неща, които ще са част от договора за присъединяване.
Вие веднъж отнехте възможността за тези 5000 човека, който иска да се присъединява. Ако не е съгласен с решението на ЕРП-тата и на НЕК, да му вземете петте хиляди. Днес НЕК или ЕРП-то слага предварителния договор. Ти искаш или не искаш подписваш. А ако иска да се откаже, петте хиляди му ги взимат, примерно.
Отиваме по-нататък. Затова колеги, това което предлага господин Овчаров, аз за първи път виждам, че и той с ВЕИ-тата се е ангажирал сериозно, защото досега беше против. Предлага ви нещо, което е точно против неговото виждане, неговата философия в енергетиката. Защото след малко ще започнем да говорим за Белене и тогава ще стане съвсем друго.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Всички насърчаваме новото виждане на господин Овчаров наистина по този въпрос. Не се ли получи консенсус между това, което казаха отделните колеги, да отпадне т. 1. Да останат точки 2 и 3, което е вече по избор на човека и тогава нямаме проблем. Ако е така, да прекратим дебата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не е точно така. Защото като остане т. 2 и т. 3 няма ангажимент на държавата да изкупува цялата произведена електроенергия от ВЕИ. Ако някой иска, въпреки че държавата е готова да му я изкупи и да си прави снабдяване на цеховете, той пак може да си го направи.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Господин председател, ако го разглеждаме чисто технически, т. 1 нека да отпадне. Знам че не различават и не може сега да им го обясним. Но въпросът е т. 3. Кажете ми г-н Овчаров т. 3 защо трябва да отпадне? Затова, че примерно като направи някой и си излезе със зелена енергия на балансиращия пазар и ти го лишаваш от възможността този човек да участва там. Защо? Пазарът ще го има или няма да го има в България?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля Ви да се изслушваме и да си уважаваме становищата.
Господин Иванов, и на вас ще ви дам думата.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, по отношение на т. 1. Под „собствени нужди” се разбира онази електроенергия, която се произвежда от устройствата работещи на принципа на възобновяемите източници, която енергия без да напусне самата инсталация е необходима за функционирането на самите устройства. Тя не минава през измервателното устройство, което е на изхода и не може по никакъв начин да бъде отчетена, за да влезе в мрежата и след това да се върне. Това е първо.
Що се касае до т. 3, тя би трябвало да остане не за друго, а защото съгласно изискванията на Европейската комисия, това което се поставя като цел за 2020 г. и ние имаме 16% заложена цел, не за производство, а за крайно потребление. Това означава, че ще има и международен пазар на енергия от възобновяеми източници и всеки може да се договори да си изнесе в съседна страна електроенергия договорена свободно от него, тогава когато електроенергийният преносен оператор ще бъде функциониращ съвсем независимо и ще дава възможност за пропускане на електроенергия, която действително може да бъде свободно договорена.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, тъй като влизаме в малко професионална тематика, това определение „собствени нужди” е определението на собствени нужди на голяма индустриална топло или атомна или каквото искате електроцентрала. То няма никакво отношение към производството на електроенергия от възобновяеми източници на покрива на частна къща. Никакво отношение. Затова то няма място в този текст. Затова няма никакво отношение към тази работа и то трябва да отпадне. Държавата ще изкупува тази електроенергия, която излиза от този източник на възобновяема енергия, която излиза. Тя не може да изкупува електроенергия, която някъде си я няма.
ИВАН ИВАНОВ: Това са действително устройства, които преобразуват постоянното електрическо напрежение в променливо.
РУМЕН ОВЧАРОВ: От там нататък за доброволното снабдяване. Това са неща, които всеки собственик ще ги решава така, както той намери за добре. Но държавата трябва да поеме ангажимент за всеки източник на възобновяема енергия, че тя ще изкупува тази електроенергия при същите условия. Защото тези източници са в общия случай по-евтини. Те са на покрива. Те не искат присъединяване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Господин Овчаров, никога не съм се съмнявал във вашите качества и познания. Наистина определението е точно такова, но допускаме хипотеза фотоволтаик сложен на покрива. Вие казвате да, добре. И този фотоволтаик има нужда от охлаждане. Ето господин Газдов, той ще ви каже има ли такива съоръжения. Има, да. Тези вентилаторчета ще трябва с нещо да се захранят. Това са за да поддържа нормалното функциониране на уредбата, той ще черпи някаква енергия. Това са ви собствените нужди.
АРИФ АГУШ: Той ще подава по-малко енергия. И аз утре, ако си купя един генератор и пусна генератора трябва ли да питам някого, да си включа генератора, за да произвеждам енергия за собствени нужди.



ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, станаха ясни аргументите. Бяха чути всички позиции.
Предлагам Ви да отидем към демократичната процедура по гласуване. И за да може да гласуваме всички направени предложения ще започна от това, което каза господин Червенкондев като предложение, което е по-различно от концепцията, която е предложена. Напомнят ми от Правния отдел, че има и в писмен вид такова предложение, което означава, че трябва да го прегласуваме, ако подкрепяме друга разпоредба. Така че първо трябва да гласуваме срока за биомасата.
Има предложение за 15 години, което беше направено от господин Добрев и предложение за 20 години от господин Червенкондев. Това е първото предложение.
Предлагам Ви да ги гласуваме по реда на тяхното постъпване. Нека да започнем с предложението на господин Червенкондев, защото то е писмено и е в доклада.
Който е „за” предложението на господин Червенкондев и господин Белишки има такова предложение, и Емил Димитров има такова предложение.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Семерджиев, ако срокът за биомасата, специално питам само за биомасата от 15 на 20 години, това означава ли, че цената която ще се определи за изкупуване на електроенергията произведена от биомаса ще бъде по-ниска?
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: По принцип означава, защото ние вкарваме реални икономически параметри и се съобразяваме със сроковете, в които се предвижда цената да е преференциална.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По направеното предложение да има точка – 20 години за електрическата енергия произведена от биомаса. Това е господин Червенкондев вашето предложение.
Който е „за” това предложение, моля да гласува. Аз ще го подкрепя на правилния етап.
Гласували 16 “за”.
Против? Един. Въздържали се? Един.
Прието е това предложение.
Да минем на предложението на господин Овчаров и след това да минем на предложението на господин Добрев, което ще бъде видоизменено вече.
Господин Овчаров има предложение в ал. 5 да отпаднат точки 1, 2 и 3. Съжалявам, че той си тръгна. Неговото предложение е - точки 1, 2 и 3 на ал. 5 да отпаднат. Нали това е предложението?
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували четири гласа “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - 12 народни представители.
Не се приема.
Отиваме на предложението на Делян Добрев.
Господин Добрев, моля Ви да прочетете отново вашето предложение, но с коригирания срок за биомасата, който прегласувахме. Така че в т. 1 трябва да е биомасата.
РЕПЛИКА: Господин председател, може ли все пак някакви мотиви, защо на Акт 15 се фиксира цената и от господин Добрев да чуем.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз мисля, че мотивите ги чухте от господин Семерджиев. Прочитам редакцията на текста:
„Чл. 31 ал. 1. Електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно крайните снабдители по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на съставяне на констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект, съгласно чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията.
Ал. 2. Електрическата енергия от възобновяеми източници по ал. 1 се изкупува въз основа на сключени дългосрочни договори за изкупуване за срок от:
1. 20 години за електрическа енергия произведена от геотермална и слънчева енергия, както и за електрическата енергия произведена от биомаса;
2. 12 години за електрическата енергия произведена от вятърна енергия;
3. 15 години за електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 мегавата, както и за електрическата енергия, произведена от други видове възобновяеми източници.
В ал. 5 предлагам да отпадне т. 1. Това е за полза за собствени нужди.
Ал. 9. В случаите по чл. 26, ал. 2, количеството електрическа енергия, което не е използвано за собствено потребление се изкупува от съответния краен снабдител по цена определена от ДКЕВР при условията и по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Косев, заповядайте.
МАРИЙ КОСЕВ: Извинете, че се намесвам господин председател, в конкретния случай считаме, че господин Иванов е прав и бих искал да помоля народните представители да разгледат възможността да остане и т. 1.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам господин Добрев да си го оттеглите.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заради господин Косев оттеглям т. 1. Надявам се, той да е по-запознат от мен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, чухте предложението без отпадането на т. 1 на господин Добрев.
Който е „за” тези предложения, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Има и неучастващи в гласуването народни представители.
Нека за яснота колеги, да предложа на гласуване и целия член с направените изменения.
Който е „за” целия чл. 31 с направените изменения, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама народни представители и други, които не гласуват за целия член 31.
Продължаваме нататък.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Чл. 32, ал. 2. Прочитам текста на новата редакция. Тук имаме допълнения в края на основния текст.
„Преференциалните цени по ал. 1 се определят по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката, като се отчитат вида на възобновяемия източник, видовете технологии …, и тук вече добавения текст, “, инсталираната мощност на обекта, мястото и начина на монтиране на съоръженията”.
Този текст е с цел да даде възможност на ДКЕВР да определи различни цени за инсталации до 5 киловата, за инсталации до 30 киловата, до 200, до 1 мегават, както сметне за по-добре. Тази практика я има в почти всички държави от Европейския съюз. Както и да даде възможност на ДКЕВР по своя преценка да определи различна цена за инсталациите, които са на къщи и тези, които са в земеделска земя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По това предложение господин Косев.
МАРИЙ КОСЕВ: Съгласни сме господин председател.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев, даваме ви сериозни правомощия, но ще следим отблизо вашата работа. Заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Аз благодаря за забележката.
На практика така и се работи, когато се определяха групите в наредбата се имаха предвид и такива параметри. Но като се регламентира със закона още по-лесно ще ги направим тези цени, по-ясни и прозрачни ще бъдат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Народни представители, които желаят думата по този текст? Разбирам, че колегите от ГЕРБ подкрепят предложение на колегите от ДПС.
Народни представители, които желаят думата?
Господин Червенкондев, заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, получихме в Комисията и мисля, че всички имате и становището на Министерство на земеделието подписано от министър Найденов, относно някои промени в Закона за ВЕИ. Те са повече технически. Но една от тях е в чл. 32, ал. 6, така прословутия индекс. Моля, още веднъж да бъде коментирано от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и от заместник-министър Косев в тази връзка. Има дадените необходими мотиви за какво се дължи да бъде по този начин коригирана цената. На предишното заседание, аз коментирах, че с този индекс, това е една актуализация на вече приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по утвърдената методика цени и с този индекс се запазва тяхната стойност във времето. Това е философията на Закона, ние да имаме за целия период било то 12, 15 или 20 години единна цена, която да определя каква ще бъде възвръщаемостта на инвестицията.
Тъй като цените на различните видове биомаси са изключително и много зависими от промяната на основния параметър, който е цената на биомасата, считаме, че този индекс така разписано в наредба и тази наредба е от министъра на земеделието и утвърдена от министъра на икономиката енергетиката и туризма, ще има възможност да се разиграят и разгледат различните варианти, с каква тежест, при какви случаи и с какви влияния ще бъдат отразени конкретните промени. Това е официалното писмо. Има и съответно в чл. 37 и по-нататък в § 1 някои корекции. Но когато стигнем до тях ще ги предложа да ги разгледаме и съответно да гласуваме.
Това е моето предложение, да преразгледаме отново ал. 6, съгласно писмото от Министерство на земеделието и храните.



ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, това не го ли дискутирахме три пъти до момента?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: На предишното заседание вие казахте, господин председател, че съответно Министерство на земеделието и храните е оттеглило своето становище и не подкрепя тези текстове. А в момента това е ново становище, което е входирано в Икономическата комисия на 6 април 2011 г. Ние до тогава не сме имали заседание и затова го подлагам отново да го разгледаме и евентуално да го гласуваме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем Министерство на икономиката по направените две предложения от господин Добрев и господин Червенкондев.
Господин Косев, заповядайте.
МАРИЙ КОСЕВ: Уважаеми господин председател, с първото предложение, както казах, ние вече сме съгласни.
По втория въпрос, той идва малко изненадващо за мен, тъй като се запознах едва с влизането в залата с него. Не ми е особено приятна ситуацията, в която две министерства са на различни мнения. Мисля, че имаше доста обсъждания и всъщност мотивите на всички са добре известни и затова ще се въздържа да давам някакви такива особено дълбоки мотиви. Ще ви кажа по-скоро едно мнение. Надявам се, че ще бъде зачетено.
Нашето мнение е следното: според нас в държавата има един орган, който трябва да определя цените и този орган е ДКЕВР. На нас не ни се струва уместно да има друга институция, която по един или друг вид цена да стои над ДКЕВР. В този смисъл на думата, мисля че първоначалният текст, ще си позволя да го прочета, отразява онова, което ние бихме искали да постигнем. То е следното.
Процентът на изменение на разходите се определя от ДКЕВР, като се вземат предвид определените обявени от министъра на земеделието и т.н. годишни индекси.
Тоест, онова, което ние казваме е следното, нека органът, който се занимава с тази работа да продължи да се занимава. Не виждам защо е необходимо ние да имаме някакво особено недоверие към ДКЕВР, специално по този въпрос, за да поставим индекса, който се определя от Министерство на земеделието над него. Или нека да го кажа по друг начин.
Аз всъщност смятам, че когато е записано в оригиналния текст, че ще се вземат предвид, аз не мисля, че господин Семерджиев или ДКЕВР като цяло ще вземе този индекс, ще го сложи настрана и ще каже: “Гледайте си работата.” В този смисъл, мисля че не е необходимо някак си съвсем императивно така да кажем, че това се определя въз основа на индекс. Мисля, че е важно да се каже, кой го определя. А аз съм сигурен, че те ще вземат под внимание индекса, защото съм съгласен с логиката, че всъщност Министерство на земеделието може би има най-добър поглед по тези въпроси. Още веднъж повтарям. Почти съм убеден, ще помоля господин Семерджиев да коментира, че те няма да си позволят един такъв релевантен индекс, който е бил подаден от Министерство на земеделието, просто да бъде оставен настрани.
В този смисъл на думата, мисля че е по-важното да запазим йерархията. Тоест, ДКЕВР да се произнесе въз основа на индекса.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, тези аргументи ви звучат познато, тъй като и при предишните дебати бяха изказани. Аз смятам, че в случая господин Косев е напълно прав и е добре да имаме една институция в държавата, която да носи пълната отговорност по определянето на цените.
Господин Иванов пожела думата.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз наистина считам, че в държавата има един орган, който е независим и който трябва да определя цените. Не може да разделим отговорностите. Друг е въпросът, че ние сме записали, че ще се вземат предвид определените и обявени от министъра на земеделието и храните годишни индекси. В крайна сметка, мисля че господин Семерджиев ще потвърди, че има процедура евентуално на оспорване на определените, така да се каже, цени на електроенергията произведена от биомаса. С други думи, Министерството на земеделието и храните би могло, ако счита, че не е отчетен обявения от тях индекс да направи възражения. Но да се създаде паралелно, така да се каже определяне на цените директно, считам, че не би трябвало да се случи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: За пореден път искам да попитам господин Семерджиев основно и на вниманието на господин Косев. В момента да счетем, че следващата година и пак на всички колеги казвам, цените които Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се определя за всички възобновяеми енергийни източници е една. Искам да попитам, колко цени ще определи следващата година Държавната комисия за енергийно и водно регулиране? Според мен трябва да определи една цена и един индекс. Така ли ще бъде за корекция на стари цени или ще има само една цена.
Нека да разсъждаваме, задавам въпроса. Какво ще се случи, ако следващата година новите технологии за биомаса станат два пъти по-евтини? За следващата година, поради една или друга причина, или по следващата година, колко цени Държавната комисия ще определи? И тази цена, която определя тя ще бъде изцяло на вашата методика и вашите сметки. Ще има ли индекс или няма да има индекс? Ще действат ли старите цени, няма ли да действат? Защото цената се определя единствено от вас. Ако вие определите за следващата година само една цена, няма логика на действащи инвестиции. Затова не искам да бъркаме цени определяни от Държавната комисия, която се съобразява единствено и само с нейната методика и никакви индекси, никакви други информации и т.н. са изцяло нейно решение Това е безспорно. Това нещо в моето предложение е абсолютно безспорно. Но въпросът е за съществуващите и вече направени инвестиции, как ще се коригира тази цена. Аз не говоря за цена, а говоря за индекс за промяна, ще има ли във вашето решение нова цена за новите инвестиции и евентуално корективен индекс или корекция на действащите инвестиции. Това ми е въпроса. Мисля, че има едно неразбиране, че видите ли, съгласно тази наредба ще се възложи на Държавната комисия да си определя цени. Не, не е така по моята логика и моето предложение. Това го казвам съвсем отговорно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем господин Семерджиев. Между другото добре дошъл на министъра на икономиката господин Трайков.
Господин Трайков, обсъждаме за пореден път така наречения „индекс”. Имаме в случая предложение от страна на господин Мирослав Найденов.
Господин Семерджиев, заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Аз искам да напомня, че основната дискусия и основната разлика, която има между биомасата и останалите възобновяеми източници, е, че ресурсът при биомасата може да подлежи на променливи разходи за всички такива инсталации. Доколкото това е вярно, всички се съгласихме, че трябва да има някаква индексация. Но това засяга наистина само индексацията по отношение на оперативните разходи на действащата цена при промени и така ще бъде коригирана цената с времето за инсталациите, които работят. За новите инсталации, които ще влизат в експлоатация, ако има съществени промени в капиталовите разходи, например за изграждане, то това би се отразило и това е целта да се определя всяка година цена и да се ползва цена, която е към момента в който е въведена в експлоатация и има Акт 15. Така че напълно справедливо е, според мен, по един такъв подход ще се отчитат всичките тези разходи.
Аз пак повтарям, че и да има наредба и да няма наредба принципите ще са абсолютно еднакви. С наредбата може би малко ще се усложнят нещата, дотолкова доколкото една такава наредба много трудно ще се променя. Все пак става въпрос за двама министри. Там има процедура. Докато Комисията при определянето на цените ползва наистина актуални данни, публикувани и има открити заседания. Всяко наше решение може да бъде обжалвано и тук се изказаха господа депутатите. Никакъв проблем не е всеки, който не приема определените от нас цени по някакви критерии, дори и той да мисли, че не са спазени законовите изисквания, може да се обжалва в съда и там се разглеждат нещата в детайли. Назначават се вещи лица. Така че процедурата е достатъчно открита и гарантираща балансирането на интереса сама по себе си. А с наредбата ще се сложат едни рамки, които трудно ще се променят. Това е и моето мнение и аз в този дух съм се изказал и преди.
Благодаря.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само една цена ли ще определяте от следваща година или ще има и корекция? Това искам да разбера.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: За производителите на биомаса и сега сме определили за различните инсталации.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не според видовете инсталации, а говоря за действащи и бъдещи инвестиции.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: За действащите ще си е цената, която е определена и коригирана с индекса, а за нововъведени могат и да се променят цените, ако има съществени промени в капиталовите разходи, примерно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, дебата сме го водили вече три, четири пъти и всички аргументи са ви ясни. Понеже дойде малко по-късно господин Трайков, искам да го уведомя, че имаме официално писмо от Мирослав Найденов, който предлага следната редакция на ал. 6 на чл. 32: „Процентът на изменение на разходите за суровината за производство на електроенергия, тук трябва да се добави “от биомаса”, се определя въз основа на индекс, определен в наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на икономиката, енергетиката и туризма.” Тоест, има предложение господин Трайков заедно с господин Найденов да напишете една наредба. Издадена да бъде съвместно наредбата. Господин Червенкондев прави процедурно предложение да бъде гласуван този текст, а преди това имаше друго предложение на господин Добрев.
Има ли желание за изказване на народните представители? Няма. Ние сме се изказвали много пъти.
Господин Трайков, желаете ли вие думата?
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми дами и господа, ако смятате, че е толкова важно и министърът на икономиката, енергетиката и туризма да участва в определянето на този индекс, добре. Макар че не виждам особено голям смисъл. Единственото, което трябва да се добави е, че ДКЕВР взима решение и то не автоматично.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков, в последната редакция така записахме текста, но има желание за нов текст. Истината е, че Министерство на земеделието настоява този индекс да води до автоматично изменение на цената.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Тогава ще се наложи да преразгледаме начина по който ДКЕВР взима всички решения, като например цените на природния газ да се взимат автоматично от Газпром, на ТЕЦ-овете от мините, на водата от Министерство на околната среда и водите, а на новите шкоди от чешкото правителство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има резон в това, което каза министър Трайков. Неговата забележка е справедлива.
Господин Червенкондев, поддържате ли вашето предложение?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Искам да попитам министър Трайков, очаква ли, че ще има две цени и една цена индекс или ще има само една цена. Каква е визията? Говорим за влезнали в експлоатация инвестиции. Ако направим нова цена, която да важи за бъдещи и за съществуващи, считам, че не е справедливо.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Желаете ли господин Овчаров думата? Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Честно да си призная вече се чудя защо стоим тук и с какво се занимаваме. Този текст го обсъждахме, гласувахме, уточнихме се кои са функциите и сега започваме от начало.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Надявам се, че аз не съм разбрал правилно дебата. В такъв случай не го подлагайте на гласуване в момента. Но пак казвам, ако стане само една цена няма да е справедливо, ако индексът влияе само върху цената. Не е била такава логиката. Трябва да важи за действащи цени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, процедурата е, оттегляте ли си предложението?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Остана предложението на господин Добрев. Моля, господин Добрев да го повторите.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги даваме възможност на ДКЕВР да определя различни цени за различните мощности, както и за различните видове инвестиции. Дали са до 30 киловата на покрив или са други инвестиции на други места. Прочитам отново текста на ал. 2 на чл. 32:
„Преференциалните цени по ал. 1 се определят по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката, като се отчита вида на възобновяемия източник, видовете технологии”, и тук вече добавения текст, “инсталираната мощност на обекта, мястото и начина на монтиране на съоръженията …”. От там нататък текстът е същият.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разширени изисквания, колеги. Господин Трайков имате ли забележки по този текст?
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Нямам, господин председател.
От бизнеса желаят ли думата?
Заповядайте господин Газдов.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Благодаря господин председател.
Аз бих помолил за тълкуване на текста от чл. 32, ал. 2 относно инсталираната мощност на обекта, мястото и начина на монтиране на съоръженията. Защото това, което на мен и на колегите тук ни се струва, че всъщност има възможност не за префериране на малките покривни инсталации да речем, което е от една страна наше предложение, което ние сме направили преди повече от година, а се създава възможността за определяне на тарифа за всеки отделен проект. Тоест на база, както видяхме по-рано Акт 15, веднъж има огромно затруднение свързано с това, че се фиксира тарифата или се определя преференциалната тарифа след изграждане на обекта на практика. И втора страна се оказва, че ако това тълкувание е вярно, то тогава всеки отделен проект ще трябва да кандидатства отделно за тарифа според инсталирана мощност, място и начин на монтиране на съоръженията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът ви е ясен.
Господин Семерджиев по този въпрос.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Става въпрос за критерии по които ще се правят групи с общи цени, които ще се отнасят за определена група и сега е такъв подхода. Той никога не е бил променян. Определят се критерии по които се групират определен тип инсталации. По тези критерии ще се групират и ще се определят цени за тази група. Както при ВЕЦ-овете. Ние го правим на практика.
МАРИЯ ДРЕНСКА: Става дума за следното нещо господин Семерджиев. И сега вашите цени са групирани, но те са групирани като над определена мощност – фотоволтаици, под определена мощност фотоволтаици и две групи вятър и т.н. Ясно е. В случая, ако сложите този задължителен критерий, тъй като в наредбата вие имате свободата като грамотни хора в правилния орган да прецените какво да вземете предвид. Влезе ли в закона, тези критерии стават задължителни. Това означава ли, че ако имате два различни вятърни парка, всеки от тях би могъл да има различна преференциална цена, защото е монтиран на различен тип място? Това е въпроса.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Теоретично разбира се, би могло да има разбиване по индивидуален обект, обаче никой не го прави, защото проектите могат да се обединяват така, че не бих казал, че това е практично да се прави. И сега имаме индивидуално определяне на цени само при когенерационните централи, където наистина е много индивидуален случая. Но не мисля, че такъв е случаят примерно за вятърните електроцентрали, които могат да бъдат групирани по някакъв начин. Като критериите се определят от това, че цената за тази група дава икономически параметри, които са подобни за другата група. Тоест, ние ще имаме сравнимост на икономическите параметри и групирането ще дава приблизително еднаква икономическа среда или рамка за различните типове проекти.
МАРИЯ ДРЕНСКА: Опитвам се само да кажа, че от юридическа гледна точка критерий заложен в закона, вие не можете да го пренебрегнете и ще трябва да го взимате предвид. Ако колегите юристи се съгласят с мен, излиза, че вие сте длъжни да групирате според място на монтиране и вид технология. Само това ми е въпроса. Вие ще се принудите да нямате гъвкавост.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Ще се съобразим със закона, да. Да подлежи на коментар, дали дадения от критериите може да бъде еднакъв за по-голяма група и да не обособява групи, разбира се. Тук ще дадем нашите аргументи и те ще бъдат чисто икономически от гледна точка на резултатите, разбира се.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем господин Белишки по този въпрос.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря господин председател.
Може би не е достатъчно ясен текста, но искам да ви успокоя, че тук не става въпрос за мястото на монтиране за вятърния парк, там където ще бъдат монтирани турбините Тук по-скоро идеята е за това, най-вече при фотоволтаците, къде е монтирана - на покрива, на дворно място или на фасадата на самата сграда. Защото това всъщност води след себе си различни изисквания, относно монтажа и пускането в експлоатация. Така че може би подлежи на коментар думата „мястото и начина на монтиране”, но ако някой предложи по-добра редакция.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте!

КОСТАДИНКА ТОДОРОВА (експерт към Комисията): Аз харесвам много текста, който са написали колегите и ще ви кажа защо. Защото няма значение дали това е свързано с вятърна мощност при която може да има отдалеченост от основната мрежа при която се изграждат съоръженията и това е част от директивата, да се гарантира такова свързване, но то трябва да се отчете. Или това ще бъде дори вида на панелите, които ще бъдат слагани по земята не само по покривите. И дали те ще бъдат хоризонтални или вертикални, този вид на монтиране ще позволи по-голяма ефективност на самите панели при производството на енергия. Отчитането на този факт означава, че всъщност ще има по-справедливо определяне на цената отколкото всички видове технологии, всички видове начини на монтиране да бъдат еднакви.
Исках да подкрепя колегите в този смисъл, че това е добър критерий и наистина мястото му е в закона. А после детайлизацията, така или иначе ще се прави в наредба.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ясни са аргументите. Има предложение на господин Добрев.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложението е прието.
Отиваме на § 6.
Господин Добрев по § 6 вашето предложение.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По параграф 6 измененията са в ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 8. Ще прочета само изменената част.
„§ 6, ал. 1. Присъединяването на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които има сключени договори за присъединяване към съответната електрическа мрежа се извършва:
1. по досегашния ред, ако производителят страна по договора е платил цена за присъединяване или е поел задължението за изграждане на присъединителни и други съоръжения от мрежата, съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката;
2. При договорените условия и по цена за присъединяване, съгласно този закон, ако не е изпълнил едно от условията по т. 1.
Ал. 2. Присъединяването на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които има сключени предварителни договори за присъединяване към съответната електрическа мрежа, се извършва при договорените условия, след привеждането на тези договори в съответствие с ал. 4 по цена за присъединяване съгласно този закон, ако в срок до един месец от обявяване на преференциалните цени, съгласно § 8, ал. 1 производителят -страна по предварителния договор: …”
Първо и от там нататък са същите разпоредбите.
Преминавам на ал. 4: „Срокът на предварителните договори за присъединяване по ал. 2 е до една година от влизането в сила на закона, но не по-дълъг от срока предвиден в съответния предварителен договор. Договорите за присъединяване се сключват, съгласно чл. 29.”
И следващата промяна е ал. 8: „Издадените становища за условията и начина за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които към датата на влизане в сила на закона, не са сключени предварителни договори за присъединяване се смятат за невалидни.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем Министерство на икономиката по тези нови предложения.
Господин Налбантов.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Налбантов, само да не кажете че за първи път ги виждате и трябва да се запознаете.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Докато се готви господин Налбантов, господин Семерджиев виждам, че е готов да вземе думата. Заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Аз много кратко мога да се изкажа. Приемаме един такъв подход. Обсъждани са аргументите и аз не бих искал да се впускам в някакви големи детайли сега и аргументиране. Това се обосновава от цялата процедура и желанието да се създадат условия за сериозните инвеститори, които наистина могат да приключат финансово проектите и да ги осъществят. Никой не се съмнява, че голяма част от проектите, които сега са заявили желание да бъдат осъществени няма да бъдат осъществени. Очевидно е. Така че това ще бъде един допълнителен критерий, затова колко е готов един проект да бъде осъществен. Това е един механизъм, който ще осигури присъединяване само на проектите, които наистина могат да бъдат осъществени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Министерство на икономиката, господин Налбантов.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря господин председател. Аз мисля, че тези предложения създават равнопоставеност между проекти, които ще се осъществяват за в бъдеще и такива, които са заварени. Тоест, приравняват се сроковете на предварителните договори с това, вече което беше прието в предходни членове, датата на фиксиране на цената. Така че мисля, че са логични от гледна точка на приетите вече решения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Налбантов, подкрепяте тези текстове, доколкото ви разбрах. Не бяхте достатъчно ясен този път във вашето изказване.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Вече бяха приети текстове и е логично същите принципи да бъдат заложени в § 6 по отношение на заварените случаи. Така че по тази логика подкрепям предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаше желание за изказване от страна на бизнес организациите. Нека започнем с господин Газдов.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Благодаря.
Един съвсем кратък въпрос. В § 6, ал. 1, т. 1 се казва, че присъединяването към съответната електрическа мрежа се извършва по досегашния ред, ако производителят страна по договора е платил цена за присъединяване или е поел задължението за изграждане на присъединителни и други съоръжения. Към кой момент? Към момента на влизане на закона или към някакъв друг хипотетичен момент. И ако има определен срок преди или след това, това съобразено ли е с потенциалната възможност върху съответните институции да бъде оказан някакъв натиск за по-бързо приемане на определени решения? Защото може да приемете вероятно хипотезата, че ако дадена компания трябва да плати примерно 1 млн. евро за присъединяване по новия закон, а по стария би могла да мине със значително по-малка сума. То някой би могъл да бъде подложен на натиск да облагодетелства съответно такъв тип дружества.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси имате ли? Господин Николов иска думата.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Първо, искам да кажа, че като цяло ние винаги сме подкрепяли разумната част за слагането на някои сериозни критерии, които да отсяват сериозните инвеститори. В това отношение ние подкрепяме голяма част от текстовете. За мен има една голяма неяснота, а именно че се внася аванса по чл. 29 в положение, в което инвеститорът няма представа на каква цена ще бъде изкупувана електроенергията му. Тъй като в § 7, доколкото виждам редакциите, които ще бъдат предложени, отново става въпрос за Акт 15. Това означава, че инвеститорът ще трябва да плати, без да знае за какво точно плаща и дали той иска при тези условия да завърши проекта си, което е подобен проблем с проблема за който говорихме преди това с Акт 15.
КАМЕН КОЛЧЕВ (КРИБ): Не коментирам сроковете и цените, тъй като това в крайна сметка е политическо решение. Като цяло новата редакция на § 6 смятам, че е по-добра от предходната. Специално разделянето на различните варианти по вече сключените договори, както и ограничаването на сроковете на предварителните договори. Според мен има проблем в новата редакция на ал. 8 или т. 8.
В досегашната версия на закона бяха изключени от отпадащите становища тези за които вече е подадено искане за предварителен договор, а в настоящата редакция, която се предлага това липсва. Смятам, че това е сериозна опасност именно за електроразпределителните дружества и за НЕК, тъй като те от дълго време, особено НЕК, може би почти от година, почти е спрял издаването на сключването на предварителни договори. Рискуваме именно част от тези проекти, които не са читави, но са си подали някакви документи със свалянето им със закона, да тръгнат да съдят НЕК за това, че им е забавил предварителните договори и да си търсят обезщетение и реализация на проектите по този начин. Тоест, рискуваме да вкараме НЕК в сериозни съдебни спорове по повод забавяне на процедури по издаване на предварителни договори, каквито забавяния има в много голямо количество. Тоест, може би за да се реши този въпрос е добре да остане предходната редакция на ал. 8, от която от отпадащите становище се изключват тези, за които има подадени предварителни договори, тъй като е ясно, че тези които са подадени и не са читави, те ще бъдат отхвърлени, но вече в рамките на новия закон и няма да може да бъде съден НЕК. Това е чисто техническо предложение, тъй като рискуваме да вкараме НЕК в сериозни процедури.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По поставените въпроси господин Налбантов, заповядайте.
Господин Семерджиев преди това.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Аз мисля, че има разум в това, но все пак много е важно какви са условията и как ще се регламентират по принцип, за да не възникват такива ситуации да има сериозни претенции. Моето разбиране е, че няма да има чак такива проблеми дори и в тази редакция. Разбира се, старата редакция не е пред мен в момента, очевидно е, че трябва да има някакъв срок за тези становища, тъй като знаете, че те ангажират ресурс. Трябва да има един момента в който да е ясно, дали този ресурс наистина ще бъде ползван от определения заявител, тъй като сега например се отказва на нови заявители с аргумента, че вече е дадено становище. Така че като процедура е добре. Въпросът е, как могат да се оспорват такива становища, че им е изтекъл срока. Може би трябва да се помисли във вторичното законодателство в наредбите за присъединяване по някакъв начин.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Налбантов, желаете ли допълнителни уточнения по поставените въпроси да направите? Заповядайте.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Аз мисля, че този текст като че ли е по-ясен. Защото, ако се даде възможност на становища след подаване на искане за сключване на договор да бъдат сключвани договори, може би ще се окаже, че в един период ще постъпят прекалено много такива искания. И по какви критерии те ще бъдат оценявани не е много ясно. Така че този текст може би ще създаде по-ясни критерии относно бъдещето за тези становища.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Газдов.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Исках да помоля все пак, ако може да получим отговор на въпроса за ал. 1, т. 1 - към кой момент страната по договора е платила или трябва да е патила цена за присъединяване или е поела задължение съответно за изграждане на съоръженията?
Благодаря.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Тук влизаме в сила на закона, за нас няма никакво колебание. Все пак по последната алинея, аз прочетох внимателно старата редакция и според мен тя повече отваря възможността пак да се блокират присъединителни мощности, защото подаването на заявление за предварителен договор по никакъв начин не ангажира завършването на процеса и това може да се проточи. Така че по-скоро новата редакция е по-ясна и няма да даде възможност на инвеститори, които изчакват финансово приключване на проектите например да протакат във времето и сключването на договорите си за присъединяване.


ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имат ли народните представители въпроси по направените предложения? Няма.
Отиваме на следната процедура: първо, гласуваме предложенията, които ви прочете господин Добрев по ал. 6.
Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Добрев за изменение на § 6, което той ви прочете.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Прието е.
Подлагам на гласуване § 6 заедно с приетите вече изменения.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Прието е.
Сега отиваме на най-важния § 7 колеги.
Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, аз се надявах да убегне от вниманието, че това е най-важният параграф, но чета промените в ал. 2.
„Ал. 2. За енергийни обекти, с изключение на водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW, за които към датата на влизане в сила на закона са сключени предварителни договори за присъединяване, за които се изпълняват условията по § 6, ал. 2 или са сключени договори за присъединяване, цената по договорите за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници е действащата към датата на съставяне на констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект съгласно чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията.”
Имам и предложение за нов § 8, но смятам да я споделя по-късно.


ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди това колеги, по § 7 нека да видим предложенията, които са постъпили, съгласно обичайните процедури.
Има предложение от народните представители Анна Янева и Емилия Масларова, което предложение виждате пред вас.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Любомир Владимиров и Павел Шопов.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Делян Добрев, Валентин Николов, Недялко Недялков, Никола Белишки и Димитър Атанасов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение от народните представители Аталай и Агуш.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Иван Иванов.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, която може да видите в допълнително раздадения текст на всички народни представители.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, аз и колегите смятам, че ще ме подкрепят, оттегляме предложението си в § 7. Не това което прочетох току що, а това, което сме внесли писмено.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев оттегли внесеното писмено предложение.
Има ли други народни представители, които искат да си оттеглят предложенията? Няма.
В процедура на дебат сме колеги. Моля Ви да дебатирате както писмените предложения, които имате пред вас, така и това, което господин Добрев прочете като изменение. Нека да чуем първо Министерство на икономиката по всички въпроси касаещи § 7.
Господин Налбантов, първо ни уверете, че сте запознат с предлаганите промени.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Запознат съм.
Благодаря господин председател. Както господин Добрев обърна внимание, основната промяна е в ал. 2. Тази промяна е свързана с промяната, която се гласува в чл. 32. Тоест, за всички обекти и за тези, които в бъдеще ще се изграждат и тези, които в момента са в инвестиционен процес, фиксирането на цената да е при едно и също обстоятелство. Тоест, издаването на Акт 15. Това е смисълът на това предложение. И след като то беше вече гласувано, логично е да бъде подкрепено и тук. Съответно това се отнася и до сключените предварителни договори, а също така и до договорите за присъединяване, така че налага отпадане на някои текстове в основния вариант на законопроекта. Това е основното предложение и е логично то да бъде подкрепено.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем и господин Семерджиев.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря господин председател.
Аз подкрепям едно такова предложение, пак с аргументите, които вече обсъждахме. По принцип бих коментирал опасенията на инвеститорите за елемента на риск или несигурност за цената. Тук става въпрос за съществена промяна в режима, по който ще се третират възобновяемите енергийни източници. За разлика от сега действащия закон имаме една цена за целия период на експлоатация на централата, което до голям степен дава много по-голяма сигурност от гледна точка на инвеститора, включително и банките, които ще инвестират в проектите. А по отношение на “риска” или несигурността от това, какъв ще е подхода на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране при определяне на цените, които ще са действащи към момента на въвеждането в експлоатация и в случая Акт 15, то тази несигурност може да бъде само обективно обусловена. Тя няма как да е субективна и да създаде условия по-лоши за инвеститорите, отколкото средните условия при други европейски страни и при подобен тип проекти. Това са основните принципи за определянето на цените.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря господин председател.
Аз ще продължа малко може би глуповато да си повтарям тезата, защото не чувам досега нито един смислен аргумент, а и в интерес на истината доста хора си спестиха директен отговор на този въпрос. Кой купува котка в чувал? Хората започват да строят. Аз представлявам Вятърната асоциация, но представете си един соларен парк. В момента те имат една цена. Говори се за намаление 15, 20, 30 процента на тази цена. Различни цифри са тиражирани. Никой не знае колко ще бъде - може да е по-малко, може да е повече. Как аз мога да започна едно такова строителство при положение, че цената може драстично да се промени? Абсолютно същата логика важи и за банките, които няма да финансират подобно строителство. Практически крайният резултат от този текст е, че строителството на такива ВЕИ проекти няма да има. Ако това е крайната цел на Народното събрание, тя перфектно е постигната с това.
ТЕОДОР ЦАЧЕВ (Българска фотоволтаична асоциация): Ние бихме искали да предложим Акт 15 да бъде заменен с Акт 2, което е ангажимент от страна на инвеститора. Това би могло да послужи като филтър за отсяване на спекулативните намерения и в същото време ще даде някакви параметри на банките да заложат някаква цена в техния финансов модел.
Благодаря.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз само искам едни уточняващи редакции да направя. В § 7, ал. 1 “сключените към същата дата” да отпадне и да се получи “дългосрочните договори”. Това е първата редакция.
В ал. 3 “цената по ал. 1 и ал. 2”, маха се точка 1,защото няма такава, “е еднаква за целия срок на действие на договора за изкупуване”. От там нататък текста отпада. Защото се имало предвид предишните редакции, които имаше в самия § 7.
В ал. 4 „предвидените в договорите за изкупуване” - “договорите за изкупуване” отпада.
Записваме в § 3, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби на отменения Закон за възобновяемите и алтернативни източници, биогорива, което е всъщност сега действащия закон.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това е нова ал. 4, която предлагате.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не, тази която вие сте я предложили.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Може ли да я прочетете господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Сроковете за задължително изкупуване на съществуващи производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с изключение на водноелектрически енергийни обекти с инсталирана мощност над 10 MW са предвидените в § 3, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби на отменения Закон за възобновяемите алтернативни източници и биогорива.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други народни представители?
Господин Ньотликс.
СЕБАСТИАН НЬОТЛИКС: Забелязахме, че господин Дянков влезе в залата и бихме искали да помолим за неговото мнение във връзка с Акт 15 и финансирането на проектите.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Дянков, в момента обсъждаме предварителните и окончателните договори и разпоредбата на § 7, която казва, че за всички сключени предварителни и окончателни договори, това е в ал. 2, цената за изкупуване на електроенергията ще е действащата към датата на издаване на акт образец 15 на тези инвестиции.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Вчера обсъждахме тази тема и няколкократно е била обсъждана с Министерство на икономиката. Тяхното мнение и мнението на нашите финансови експерти е, да, възможно е да се финансират такива проекти. Не виждаме причина, поради която тази промяна да променя общата възможност за финансиране на този тип енергия. Може би ако имате нещо предвид. въпросът е твърде внезапен, за да мога да съм по-подробен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Още едно изказване от страна на бизнеса.
СЕБАСТИАН НЬОТЛИКС: Притесненията ни идват от факта, че в този момент ще бъдат извършени сериозни инвестиции - 30% предварително плащане за ветрогенераторите, разходи във връзка с извършване на строителството и в същото време ние ще имаме неяснота за цената, която ще получим за произведената електроенергия. Във ветроенергийните проекти една разлика от минус или плюс 5% може да бъде жизнено важна, затова дали самият проект ще бъде реализуем или не.
НИКОЛА ГАЗДОВ: В допълнение на това за фотоволтаичните централи, това е още по-голям проблем от гледна точка на по-голямата инвестиция сама по себе си и ние бихме предложили нещо, което току що е казано от колегата Цачев. Да бъде въведен не Акт 15, а Акт 2, откриване строителна площадка като маркер за определяне на тарифата. Във времето това е събитие, което настъпва след окончателния договор за изкупуване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Дянков желаете ли думата по тези въпроси? Не желаете.
Народните представители желаят ли да се изкажат по направените предложения? Няма.
Отиваме в процедура по гласуване. Нека първо да гласуваме предложенията на народните представители, които са направени между първо и второ четене.
Предложение от народните представители Анна Янева и Емилия Масларова по § 7.
Комисията не подкрепя предложението.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? 16 народни представители.
Предложение от народните представители Любомир Владимиров и Павел Шопов.
Комисията не подкрепя предложението.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували “за” трима народни представители.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - 13.
Не се приема.
Предложението на народните представители Добрев, Николов и група беше оттеглено.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, оттегляме писмените си предложения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш.
Комисията не подкрепя предложението.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували. “за” един.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - 15.
Не се приема.
Предложение от народния представител Иван Николаев Иванов.
Комисията не подкрепя предложението.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували “за” двама.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - 14.
Не се приема.
Комисията е подкрепила един текст до момента. Но има ново предложение, което е на господин Добрев, допълнено от господин Николов. Предлагам Ви да прочетете целия § 7.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Чета § 7 с направените от мен предложения и направените допълнения от господин Николов.
„§ 7, ал. 1. За енергийни обекти с изключение на водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW, въведени в експлоатация към датата на влизане в сила на закона, дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници запазват действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действаща към датата на влизане в сила на закона.
Ал. 2. За енергийни обекти с изключение на водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW, за които към датата на влизане в сила на закона са сключени предварителни договори за присъединяване, за които се изпълнят условията по § 6, ал. 2 или са сключени договори за присъединяване, цената по договорите за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници е действащата към датата на съставяне на констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект съгласно чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията.
Ал. 3. Цената по ал. 1 и ал. 2 е еднаква за целия срок на действие на договора за изкупуване.
Ал. 4. Сроковете за задължително изкупуване за съществуващите производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, с изключение на водноелектрически енергийни обекти с инсталирана мощност над 10 MW са предвидените в § 3, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби на отменения закон.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Беше ви прочетена цялата редакция на параграфа. Алинеи 5 и 6, които ги има в тази редакция отпадат.
Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Какви са сроковете предвидени във въпросния параграф, който се цитира?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев е вероятно най-подходящо да отговори на вашия въпрос.



НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Какви са сроковете, които цитираме в тази редакция на ал. 4 в § 3 от отменения закон за ВЕИ.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Различни са. Трябва да ги оценим сроковете за задължително изкупуване. Има се предвид, че някои от тях вече имат история - една, две, три години за изкупуване и са оставащите, които са предвидени в сега действащия закон. Това е идеята. В самите договори за изкупуване са предвидени срокове, които са по сега действащия закон, не само цени, но и срокове.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Въпросът е, че сега направената редакция на текста реферира към въпросния § 3 и е хубаво най-малкото депутатите да знаят точно какво гласуват, тъй като предполагам, че не е съвсем ясно.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: В самите договори са предвидени по сега действащите. Какво Ви притеснява? Аз честно казано не разбирам притеснението ви.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Мен нищо не ме притеснява. Аз просто не разбирам какви са сроковете и питам за информация. Вносителят по-добре да отговори на този въпрос.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Сроковете са, ако ги изведем от сега действащия закон, определени в самите договори. Пренесени са механично. Договорът който е сключила действащата фотоволтаична централа, съм сигурен, че е за 25 години от срока на изкупуване, например. За фотоволтаика е 25, а 15 за вятърните електроцентрали и за останалите за биомасата е 20 години. Това са сроковете. За такива срокове са сключени и договорите. Запазват се тези договори за изкупуване не само по цена, но и по срокове. Това е разбирането.
Напълно се запазват, дори се подобряват, защото сега имаше предвидено намаление до 5 процента. Това няма да бъде осъществявано на практика за този тип централи.



ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухме отговора на господин Семерджиев. Има предложена редакция от господин Добрев. Тя ви беше прочетена за § 7.
Който е „за” тази редакция, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
Има предложение за нов § 8.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Нов § 8, ал. 1 „В срок до един месец от датата на влизането в сила на закона, ДКЕВР определя и обявява преференциални цени, съгласно чл. 32, ал. 2 до определянето на преференциалните цени по ал. 1, се прилагат цените определени към датата на влизането в сила на закона.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Това което ние направихме, проверихме дали по нашите правила за провеждане на процедурата може да се справим в единия месец. Теоретично можем. Стига да няма някакви други пречки. Но по принцип един месец е достатъчен за провеждане на една такава процедура по начина, по който са се провеждали всички такива процедури. Ще се изготви и доклад, който ще бъде публикуван. След това ще има открито и обществено обсъждане на тези цени. На което ще получим становищата на всички заинтересовани лица, а те ще бъдат отразени в окончателното решение. След това да ви напомня, че който не е доволен може да обжалва това решение във Върховния административен съд.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Министерство на икономиката по предложения нов § 8.
Господин Налбантов виждам, че е запознат с текста. Заповядайте.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря господин председател! Проектът който беше внесен от Министерски съвет предвиждаше, като се имаше предвид, че законът ще бъде приет преди 31 март, цените да бъдат прилагани до 30 юни. И тогава комисията да определи нови цени по новия закон. Но тъй като това не се случи, необходимо е вече да бъдат направени промени, така че след като вече има нова цена определена от 1 април, логично е Комисията да приеме новите цени, които да са в съответствие с този закон. Относно срока е възможно това да се случи. Господин Семерджиев се изказа, така че аз не бих искал да го коментирам.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Народни представители, които желаят думата по новия § 8?
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, не конкретно по § 8, но знаете ли кое прави наистина неприятно впечатление. Това е осмо заседание на което обсъждаме Закона за енергия от възобновяеми източници. До момента обсъждаме и гласуваме текстове, които са различни от тези, които сега в последния момент ни се дават и ние трябва да се произнесем по всички тези текстове. И част от тях наистина имат сериозно отражение. По същество тези текстове обезсмислят обществените обсъждания, които бяха правени досега. Аз не отричам логиката на част от промените, но питам, защо това нещо трябваше да се внесе днес по обяд? Коя е причината да се внесе днес по обяд? Обаждат ми се хора и питат, няма ли връзка ангажиментите, които България по определен начин поема около АЕЦ “Белене” съпоставимост с това, което се прави в момента като промени в последния момент. Ако някой ми обясни, защо днес по обяд на осмото заседание се правят тези промени ще считам, че има нещо смислено като отговор.
Аз подкрепих по-голяма част от промените. Вие видяхте с гласуването. Но отново считам, че както бизнеса, така и ние народните представители се оказваме изненадани. Играта се играе и в 85-тата минути се съобщава, че има други правила до завършването на мача. Това мисля, че е една лоша практика и държа да го кажа съвсем ясно на всички вас.



ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов има основание в това, което казва, колеги. Би трябвало едни текстове да се внесат на време и да бъдат своевременно обсъдени. Да може да се види становището на всички заинтересовани страни. Аз се надявам това да не се прави заради проекта Белене. Ако е така, това е много жалко. Но ще стане ясно. Това не може да бъде скрито нито от Българския парламент, нито от българското общество, нито от когото и да било. Да се надяваме всички ние, че мотивите са други.
По предложения нов § 8, желание за взимане на думата?
Заповядайте господин Лефковиц.
КЕНЕТ ЛЕФКОВИЦ: Във връзка с това, което господин Иванов току що каза, в 85-тата минута да се сменят правилата. Как очакваме банките да държат един цент за Белене, когато виждат, че вече финансирането и работещите проекти за стотици милиони евра в България финансирани при презумпцията на предишния закон, за тях сега се променят правилата коренно, с това което току що се гласува по § 7.
Мисля, че сигналът, който се излъчи днес от промените внесени сега в последния момент, е съвсем негативен и сме доста наивни да се надяваме на финансиране за един проект Белене.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Газдов заповядайте.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Благодаря господин председател!
Два кратки въпроса относно § 8 от гледна точка на това, е или не е България, благодарение на този закон, сигурна инвестиционна дестинация. Доколкото разбирам от ал. 1 на § 8 има един месец от датата на влизане на Закона в сила, в който ДКЕВР ще определи и обяви преференциална цена. Тоест, нова промяна на тарифата. Не става ясно от кога влиза тя в сила. Дали с обявяването й в срок от две седмици тя влиза в сила или не.
От друга страна, това означава ли, че всъщност един инвеститор има сигурност в България към момента за проекти от ВЕИ. Ако той да кажем онзи ден, при приемането, че вече гласувани на второ четене предложения ще бъдат до голяма степен приети, е финансирал или е похарчил пари за компоненти при презумпцията, че има преференциална тарифа за 25 години на определена стойност и се окаже, че в срок от 1 месец от приемане на закона в сила, който може да кажем след 6, 7 седмици, той ще трябва всъщност да получи преференциална тарифа на база Акт 15. Няма как да се получи Акт 15 в този срок. Ще се окаже, че инвеститор похарчил пари при презумпция за 25 години и тарифа от 699 лева, ще получи ново 20.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Костадинка Тодорова поиска думата. Заповядайте госпожо.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Благодаря Ви господин председател. Правя препратка към § 20, ал. 1, където е казано, че в срок от един месец след влизането на Закона в сила трябва да бъдат изготвени всички наредби. Ценообразуването е част от наредбата. Във връзка с това, че горе долу се събира един месец технологично време, в което Комисията обявява цената. На втората седмица се прави общественото обсъждане и на четвъртата седмица се публикува тази цена. Въпросът ми е, не е ли редно да се промени срокът в този § 8 не на един месец от датата на влизане на закона в сила, защото така остава впечатлението, че в същност цените вече са готови, просто една формалност по която те ще бъдат доказани и ще бъдат взети становищата на засегнатите лица. И тъй като няма да бъде изменена наредбата за ценообразуването във връзка с новия вече влезнал в сила закон, не е ли по-добре наистина да бъде изменен срока в § 8 и да бъде съответстващ на изискванията. Ако не, тогава следващият ми въпрос е, какво всъщност ще се промени от 31 март до един месец след влизането на закона в сила? Технологиите ли, какво точно ще се промени? Мястото и отдалеченост на поставяне на инсталациите и свързването им към мрежата. Нямам отговор на този въпрос. По-скоро го задавам риторично.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът е сериозен. Нека да чуем господин Семерджиев.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Определянето на цените, да, аз приемам много сериозно този въпрос. Определянето на преференциалните цени става по ред, който няма основание да бъде променян като подход и като начин. Той ще е по реда на чл. 32 от този закон. Така че не бих казал, че това е някакъв проблем.
Разбира се, вторичното законодателство, което има отношение към процедурите например, то може да се приеме като действащото към момента, стига да не противоречи по дух на този закон. Аз не мисля, че наредбите, които сега са приети и реда по който е определяна досега цената може да противоречи като процедури, на начина по който ще определим сега цените вече в съответствие с изискванията на новия закон. Така че не виждам проблем тук. Необходима е, разбира се, някаква корекция вече в съответствие с новите постановки в този закон. Тъй като ние все пак всички признаваме за силно ограничаваща, изкривяваща картината досега действащият подход за изменение до 5% спрямо средната продажна цена. И не случайно има пълен консенсус, че този подход трябва да бъде променен.
Колкото по-рано стане, аз мисля, че толкова по-добре ще бъде за инвеститорите да могат да направят съответните оценки на икономическите параметри и да вземат решение за инвестиране.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Може ли един съвсем кратък коментар, с оглед последното изречение? Инвеститори, които в момента вече са направили капиталови разходи, точно това са направили, са взели предвид съществуващата нормативна уредба и визията за нейното изменяне, което вече всъщност беше гласувано до голяма степен. Но дори и да не е била, да приемем, че те са поели някакъв риск, те са изхождали от определени предположения, дори за някакви бъдещи промени, които обаче сега качествено се изменят с въвеждането на Акт 15 като маркер за фиксиране на тарифата. Което доколкото аз разбирам, ще засегне проекти, които в момента вече се изграждат реално, но няма да бъдат завършени до такава степен към момента на приемане на новата тарифа, както изглежда.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ньотликс.
СЕБАСТИАН НЬОТЛИКС: Имаме сериозни разногласия по този въпрос за Акт 15. Нашето предложение е, да се отложи гласуването във връзка с точката за Акт 15 и да се поканят независими консултанти, външни експерти, банки, които да изкажат неутрално мнение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Народни представители има ли, които да желаят думата?
Господин Семерджиев заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖЕВ: Една много кратка забележка по повод коментарите на господин Газдов и другите представители на бизнеса. Трябва да се има предвид, че всички проекти за възобновяемите източници имат пълна гаранция за нормата на възвръщаемост. Когато говорим за корекции и за несигурност, пак повтарям, че тя е свързана с обективно обусловени изменения в капиталовите разходи. Така че никой не трябва да очаква, че определянето на цените трябва да изостава от реалностите на пазара и да се позволява на инвеститорите в някои от видовете възобновяеми източници да реализират норма на възвръщаемост на собствения капитал много по-голяма, отколкото е нормално приета за такъв тип проекти. Така че ние трябва да търсим баланса и аз като представител на регулатора и моите колеги сме обсъждали много този въпрос и мисля, че трябва да се намери баланса, за да не се достига до подхода, който вече имаше в Чехия с въвеждането на допълнителен данък върху цената по която се изкупува електроенергията от фотоволтаиците. Аз мисля, че никой няма интерес от въвеждането на такива “екстремни регулатори”, финансовите параметри на проектите за възобновяеми източници.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли народни представители, които желаят думата? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за нов § 8, предложено от Делян Добрев.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Прима се. Моят глас въздържал се, колеги, тук е като предупреждение да не се правят огромни експерименти с проекта “Белене”, уважаеми господин Трайков.
Продължаваме по доклада. Отиваме към § 8 по доклада, който ще стане § 9.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9.
Желание за думата има ли? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Комисията предлага да се създаде нов § 10, 11 и 12.
Виждате ги пред вас. По новите параграфи 10, 11 и 12 има ли желание за изказване? Няма.
Който е „за” новите параграфи 10, 11 и 12, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Приема се.
Параграф 9 по вносител.
Има предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Белишки, Недялков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 13.
Виждате пред вас редакцията на § 9, който става § 13.
Желание за изказване има ли? Няма.
Който е „за” новия § 13, моля да гласува. По новата номерация 13.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 14.
Желание за изказване има ли? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
РЕПЛИКА: Може ли да отбележа, че ако очаквате бизнесът да вземе някакво становище, ние не знаем какво четете и какво гласувате.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е госпожо основният доклад. Би трябвало да ви е раздаден. Старите текстове гласуваме в момента. Няма промяна тук. Ако вашият въпрос касае специално биодизела, не го касае този текст.
Отиваме на § 11 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 15.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Комисията предлага да се създаде нов § 16, който виждате пред вас, колеги.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за” приемането на нов § 16, който виждате пред вас, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 12 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 17.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 13 по вносител.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 13 и предлага да се отхвърли. Има нов приет закон за горите.
Желание за изказване има ли? Няма.
Който е „за” отхвърлянето на § 13, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 14.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14, който става § 18.
Това са по-високи санкции, колеги, за смесване извън данъчен склад. И санкцията да се налага от Агенция “Митници”. От Правния отдел ми казват, че ако приемем този текст, трябва да създадем чл. 72 в корпуса на закона.
Нека да чуем Министерство на икономиката приемате ли тези по-високи санкции.
Господин Налбантов.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Двете предложения според мен са неразривно свързани и става въпрос за това, че в текста на вносителя не бяхме съобразили, че в данъчни складове Държавна агенция за метеорология и технически надзор, която осъществява контрол на смесването няма достъп и че там контролът се осъществява от митническите органи. Така че за да не направим такова несъответствие между двата закона с тези два текста първо се предвижда, че контрол се осъществява от митническите органи по Закона за акцизите и данъчните складове. И второ се предлага санкция в размер подобаващ, каквато беше волята на народните представители, кореспондиращ със санкциите в останалата част на закона. Подкрепяме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухте колеги. Имаме подкрепата на Министерство на икономиката.
Има ли желание от народните представители да вземат думата? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 14, който става § 18.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, при това положение има в писмен вид, пред вас предложение за нов чл. 72 със следното съдържание: „Нарушенията по чл. 49 се установяват от митническите органи при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.”
Желание за изказване? Няма.
Който е „за” приемането на този нов член 72, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 15 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 19.
Параграф 16 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 20.
Параграф 17 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 21.
Параграфи 19, 20, 21 по новата номерация, желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 18 по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 22. Виждате пред вас тази редакция.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 23.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 24 и 25, които виждате пред вас.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 20 по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място като нов § 8 по предложение на Комисията.
Който е „за” отхвърлянето на § 20, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 21.
Предложение от народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 21 и предлага да се отхвърли.
Подлагам на гласуване отпадането на § 21. Има ли желание за думата? Няма.
Който е „за” отпадане на § 21, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Комисията предлага, да се създаде § 26, който виждате пред вас.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за” създаването на § 26, с текста който виждате пред вас, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Има текстове за прегласуване, колеги, с които се заема господин Добрев.

ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В чл. 11, т. 1, гласувана е така: „да определят ясно и с прозрачни срокове произнасяни по съответните заявления” да се измени така: „да определят прозрачно, ясно и с конкретни срокове произнасяне по съответните заявления”.
Промените са редакционни.
Господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря господин Добрев.
Аз също имам тук в чл. 11, но в т. 4. Там имам едно предложение заедно с колегата Недялков. Ако трябва ще го обоснова. Искам да го оттегля. Презумпцията тук, това допълнение, което ние бяхме предложили е, че административните такси за услугите не могат да надвишават размера на таксите, които се събират в системата на МРРБ, съгласно Тарифа № 14. Но тъй като в чл. 11, ал. 1 са включени лицензионните процедури, които са такси, които ДКЕВР трябва да определя, те също са определени. И други държавни такси не може да ги вкараме.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точка 4, след “услуга” да отпадне текста. Министерство на икономиката, господин Налбантов, какво мислите по предложената редакция?
СВТЕЛАНА МАРИНОВА: Може ли аз да взема думата? Подкрепяме така предложената редакция. Наистина допуснато е едно несъответствие при първоначалната редакция на т. 4.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предлагам да гласуваме първо предложението в чл. 11, т. 1, така както аз ви го прочетох.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Подлагам на гласуване предложението в чл. 11, ал. 1, т. 4, след думите “услуга”, текстът да отпадне.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
В чл. 23, ал. 11. Гласувана е така: текстът “то се обезсилва автоматично” се променя на “то се смята за невалидно.”.
Изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
В чл. 37, ал. 1, т. 2 да се измени така: „т. 2. Не са отглеждани върху терени с високи въглеродни запаси, освен когато суровината е добита от терен, който към времето на добива и през януари 2008 г. е имал статут на терен с високи въглеродни запаси.”
Министерство на икономиката.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Подкрепяме.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Редакцията дава по-голяма яснота в текста.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
В чл. 47, ал. 1, т. 2. Гласувана е така: „т. 2. От 1 март 2011 г. – гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 5 % обемни.”, да се измени така: „т. 2. Гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 5 % обемни.”
Колеги, ще ви разясня защо се прави тази промяна. Съгласно действащия закон, въведеното от 1 март 2011 г. смесване с биодизел е за 4 обемни. Сега се предлага да се смесва в съотношение 5 обемни. Видно е, че хипотезите по двата закона са различни, поради което е недопустимо да се въвежда задължение със задна дата. Санкцията за неизпълнение на задължението е 200 000 лв.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Точка 6 в чл. 63, ал. 1. Гласувана е така: „чл. 63, ал. 1. На обществения доставчик или на краен снабдител, който не изпълни свое задължение по чл. 31, се налага имуществена санкция в размер от 70 000 до 200 000 лв.”, да се измени така: „чл. 63, ал. 1. На обществения доставчик или на краен снабдител, който не изпълни свое задължение по чл. 18, ал. 4, т. 5 или чл. 31, се налага имуществена санкция в размер от 70 000 до 200 000 лв.”
Има ли желаещ да се изкаже? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение от министъра на земеделието и храните с писмо в § 1 от допълнителните разпоредби т. 24, буква “а” накрая да се добави: “определени с областните планове за развитие на горските територии по чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за горите”.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Не сме гласували § 3.
Параграф 3.
Комисията предлага да се създаде нов § 3.
„§ 3. Разпоредбите на закона, които се отнасят за държавите-членки на Европейския съюз се прилагат и за държавите страни по споразумението за Европейското икономическо пространство.
Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Приключихме колеги закона.
Благодаря ви.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Точка РАЗНИ.
Колеги, искам да Ви съобщя дневния ред за утре. Утре имаме извънредна комисия.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност № 102-01-14, внесен от Министерския съвет на 2 март 2011 г. – за второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 102-01-12, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г. – за второ четене.
3. Разни.
Благодаря.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17.50 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова
(136 184)