1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 102-01-22, внесен от Министерския съвет на 30 март 2011 г. -- за първо четене.
2. Представяне и обсъждане на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 102-01-11, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г. -- за второ четене.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 21

На 4 май 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 102-01-22, внесен от Министерския съвет на 30 март 2011 г. -- за първо четене.
2. Представяне и обсъждане на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 102-01-11, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г. -- за второ четене.
4. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14.20 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички колеги и гости! Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 102-01-22, внесен от Министерския съвет на 30 март 2011 г. – за първо четене.
2. Представяне и обсъждане на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 102-01-11, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г. – за второ четене.
4. Разни.
Колеги, преди да гласуваме програмата искам да Ви предложа по точка втора, която е Енергийната стратегия и е много важен приоритет на нашата Комисия, днес да проведем обсъждането и да си дадем една седмица срок за предложения, които да гласуваме другата седмица. И другата седмица да приемем стратегията, ако този подход се приеме. Но това ще го обсъдим след като гласуваме програмата.
Който е „за” така предложената програма, колеги, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

Започваме с първа точка от дневния ред -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 102-01-22, внесен от Министерския съвет на 30 март 2011 г.
Наши гости са:
от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения -- Веселин Василев - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”; Желяна Христова - главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”; Красимира Стоянова - директор на дирекция “Правна” в министерството и Стоян Стоянов - директор на дирекция “Електроразпределение”.
Добър ден на всички! Кой от Вас ще представи законопроекта?
ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията. Предлагам на Вашето внимание за обсъждане и гласуване проекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. В предложените изменения и допълнения към Закона за железопътния транспорт в голямата си част целят хармонизиране с европейското законодателство прието в областта на железопътния транспорт в последните няколко години. Предлаганите промени могат да бъдат структурирани в няколко основни групи:
Първа група, това са допълнения, които са във връзка с изпълнение на задълженията на България произтичащи от Регламент 1371/2007 на Европейската общност за правата и задълженията на пътниците използващи железопътния транспорт. Със закона се въвеждат размер на санкции при нарушаване разпоредбите на регламента.
Втората група изменения, е в резултат на анализ на европейското законодателство и се отнася до изменения на въведени разпоредби за сертифициране на железопътните превозни средства. Това е съгласно разпоредбите на Директива 2008/110 на Европейската общност, с която е изменена Директива 2004/49 относно безопасността на железопътния транспорт. С тези изменения се променя изцяло системата гарантираща безопасността на превозите, като тя се хармонизира с европейското законодателство.
Третата група, това са изменения, които прецизират уредбата на инфраструктурните такси събирани от управителя на железопътната инфраструктура. Те са необходими за постигане на съответствие с разпоредбите на Директива 2001/14 на Европейската общност по която в България са констатирани отклонения и е образувана процедура за нарушение № 2008/ 2102.
С промяната на Закона за железопътния транспорт се променя и концепцията за формиране на инфраструктурните такси, в които е заложено основно инфраструктурната такса да включва само преките разходи на управителя на инфраструктурата, свързани с осигуряване на услугата необходима за извършване на транспорта. Това включва за ползване на инфраструктурата и за организация на движението.
Другите изменения са в по-малък обем и целят подобряване на правната уредба, изменение и дефиниции, които са приведени в съответствие с европейски нормативни актове.
В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и допълнения в други закони, които имат пряко отношение към управителя на железопътната инфраструктура.
Мисля, че в основни линии Ви очертах рамките. Екипът на Министерството е на разположение за коментари и за отговор на въпроси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Някой от другите гости желае ли по този законопроект да добави нещо? Няма.
Колегите народни представители желание за въпроси или изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване за първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт внесен от Министерски съвет на 30 март 2011 г.
Който е „за” моля, да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се на първо четене.
Благодаря на нашите гости по тази точка

Минаваме към втора точка, по която очакваме министър Трайков.
Наши гости по втора точка са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Трайчо Трайков – министър, Марий Косев - заместник-министър, Елисавета Михайлова - директор на дирекция “Енергийни политики, стратегии и проекти”, Гюннур Джумалиева - началник на отдел в дирекция “Енергийни политики, стратегии и проекти”, Николай Налбантов - и.д. директор на дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда” и Александрина Димитрова - началник отдел “ВЕИ” в дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда”;
от Държавна комисия по енергийно и водно регулиране - - Ангел Семерджиев – председател, Анжела Тонева – член, Евгения Харитонова – член, Андон Роков – член и Костадин Балачев – член;
от НЕК -- Иво Лефтеров – директор дирекция “Финанси”, Дамян Христов – ръководител отдел “Цени и тарифи” и Михаил Стойков – ръководител отдел “Икономически анализи и бюджет”;
от Български енергиен холдинг -- Мая Христова – изпълнителен директор;
от Електроенергиен системен оператор -- Митьо Христозов и Лъчезар Димитров;
от Агенцията за енергийна ефективност -- Красимир Найденов – главен директор на дирекция “Информация и контрол” ;
от Асоциация на топлофикационните дружества в България -- Валентин Терзийски – заместник- председател;
от Булгаргаз -- Димитър Гогов – изпълнителен директор;
от Булгартрансгаз -- Димитър Тойчев – ръководител отдел “Лицензии”, Любомир Любенов – ръководител отдел “Икономически анализи и прогнози” и Латю Латев – ръководител управление “Финанси и икономика”;
от EVN България -- Калина Трифонова;
от Е.ОN България -- Гюнтер Шуберт – председател на Управителния съвет и колеги;
от ЧЕЗ България -- Георги Расин – главен търговски директор и колеги;
от Институт за енергиен мениджмънт -- Иванка Диловска – директор;
от Българска стопанска камара -- Кирил Желязков – главен директор на БСК;
от Българска търговско-промишлена палата -- Васил Тодоров – парламентарен секретар;
от КРИБ -- Петър Андонов – програмен директор, Камен Колчев – Комитет “Енергетика” и други колеги;
от КНСБ -- Дора Дамянова – главен експерт и колеги.
Колеги, кой от Вас ще представи Енергийната стратегия пред Комисията?
Заповядайте, господин Министър.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Добър ден! Уважаеми дами и господа народни представители, господин председател! Наистина участваме в един уникален процес, това е Енергийна стратегия на България, по начин по който никога досега не сме се опитвали да я приемем и подложим на обсъждане от всички заинтересовани лица. След малко ще дам думата на зам. министър Косев да мине малко по-подробно по основните моменти от стратегията. За нас не може да е важно нещо различно от това, което е важно за целия свят и за Европейския съюз в частност. На нас ни трябва енергия, която да е сигурна. Винаги когато ни потрябва да я имаме, да е устойчива и да е конкурентоспособна. За постигането на втория и третия елемент от тези три изисквания най-важно за България е да използва по възможно най-пълноценния начин своите собствени ресурси.
Какви ресурси имаме ние.
Ресурс № 1 – енергийна ефективност. Това е най-евтиният начин да имаме енергийна сигурност по един устойчив начин.
Ресурс № 2 - конвенционалните ни горива, въглищата. Затова следим изключително ангажирано развитието на чистите въглищни технологии. Затова имаме и пилотен проект, който вече стигна до някакви изводи, които ни дават възможност да моделираме икономически опциите си от тук нататък.
Ресурс № 3 – възобновяемите енергийни източници. Имаме един не превъзходен, но доста интересен микс от такива източници – вода, биомаса, слънце и вятър.
Ресурс № 4 – човешкият капитал. Защото са ни необходими хора, които да прилагат и технологичните решения и стратегиите за развитие на енергетиката и на икономиката.
Ресурс № 5 – членството ни в Европейския съюз. Това че може да сме част от общата енергийна политика на Съюза спрямо трети страни. Тъй като третите страни за България, която е в почти с уникално положение в Европа, са по-важен партньор, отколкото партньорите ни от Европейския съюз.
Това са петте вътрешни ресурса, които ние може да управляваме. Всичко останало идва в плюс.
Това са въпросите на които Енергийната стратегия има амбициозната задача да даде своите отговори. Те са облечени в различни европейски документи, директиви, стратегически документи и т.н. Но ако трябва всичко да сведем до възможно най-високото ниво на това какво се стремим да постигнем, това са целите, които според мен са важни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин министър. Други желаещи да вземат думата?
ЕЛИСАВЕТА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, колеги! Мисля че на днешната среща няма какво повече да чуете от мен, тъй като досега имаше доста обсъждания. Още от миналата година започна, юли месец, първото обществено обсъждане. Тъй като желанието ни беше стратегията да получи максимално голяма подкрепа. Това е един изключително важен за държавата ни и за отрасъла в частност документ. Както каза и министър Трайков нашите основни приоритети са пет, а именно: гарантиране сигурност на доставките; достигане целите на дял от възобновяеми енергийни източници -- 16%; повишаване на енергийната ефективност; развитие на независим регулиран и конкурентен пазар; политика насочена към осигуряване на енергийните нужди и защитата на интересите на потребителите.
Енергийната сигурност безспорно е елемент на националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност. Подобряването на енергийната сигурност е дългосрочен процес, изискващ значителни инвестиции и устойчива политика насочена към намаляване на независимостта от внос на енергийни ресурси, диверсификация на трасетата, диверсификация на доставчиците и на източниците на енергия.
Конкретно за периода до 2020 г. българската политика е насочена към подобряване на енергийната сигурност и ще се развива в основните направления:
- активно участие в проектите по изграждане на Южен газов коридор;
- изграждане на между системни газови връзки със съседни страни;
- разширяване на капацитета за съхранение на природен газ;
- изграждане на ново хранилище;
- създаване на условия за доставки на втечнен и компресиран природен газ;
- оптимално използване на местните енергийни ресурси.
Енергийната сигурност е тясно свързана и с устойчивото развитие. В този контекст, особено внимание ще бъде отделено на възобновяемите източници.
По отношение на тях националната ни цел както казах е 16% от общото крайно потребление на енергия в страната през 2020 г. Националната цел ще бъде постигната чрез увеличаване производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници. Също така и с приетия преди два дни Закон за енергията от възобновяеми енергийни източници са поставени и насоките за развитие в тази област.
По отношение енергийната ефективност националните цели са амбициозни, поради високата енергийна интензивност в страната. Целта ни е до 2020 г. да намалим с 50 % енергийната интензивност на националния брутен вътрешен продукт чрез мерки за насърчаване на енергоспестяване. Също така националната ни енергийна политика ще се базира на принципа за независим, силен енергиен пазар. В тази насока работим до края на годината да бъде изградена и електроенергийна борса.
Реализирането на задачите, които сме си поставили в крайна сметка има една основна цел. Това е постигане на високо технологична, сигурна и надеждна енергийна система базирана на съвременни технологии и на надеждна и сигурна енергия на достъпни цени за крайните потребители.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Колеги, сега е момента за въпроси към вносителите по енергийната стратегия. Ще започнем с процедура.
Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, при гледане на важни законопроекти, а в случая на Енергийната стратегия, Комисията винаги е процедирала по следния начин. След изявление и представяне в резюме на материала, в случая на стратегията от вносителя Министерски съвет, се дава думата на всички организации, които вие изброихте. На народните представители се създават впечатления на тази база. На второто заседание се правят изказвания от състава на комисията и се провежда гласуване. Аз не зная защо считате, че всичко това трябва да бъде днес и почти като вот на недоверие на следващото заседание само гласуване да се проведе. Нормалното е ние да отразим мнението на хората, които се занимават с енергетиката в България, не само изпълнителната власт и да ни дадат ясна оценка за предложения проект на Енергийна стратегия. След което ние вече да изразим своите позиции.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Иванов за вашето мнение. Имах питане към народните представители, дали имат спешни въпроси. Виждам, че такива няма. И затова ще поканя нашите гости и ще помоля за един регламент от пет минути колеги, тъй като има много гости и е важно да ги чуем всички.
Да започнем с Държавната комисия по енергийно и водно регулиране.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Относно така представената стратегия от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране даде на два пъти своето становище. Становището на ДКЕВР е отразено в стратегията, така че Комисията подкрепя напълно представената в тази зала стратегия на Министерството.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз моля нашите гости повече да се концентрират върху потенциални проблеми, които да решим при приемането на стратегията. Колкото и да се е старал господин Трайков и неговото Министерство, съм убеден, че ние може да бъдем полезни допълвайки тази стратегия.
Давам думата на представител на НЕК
МИХАИЛ СТОЙКОВ – началник отдел “Икономически анализи и бюджет” в НЕК. По отношение на представената стратегия НЕК също е дал своето становище и то е отразено в стратегията. Така че аз няма какво друго допълнително да добавя към предложения вариант. Отразени са въпросите във връзка с нашите проблеми по присъединяване на възобновяемите източници. Така че друго няма какво да добавя.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз предлагам колеги, ако нямате забележки направо казвайте нямаме забележки, за да продължаваме нататък със следващият гост.
Български енергиен холдинг.
МАЯ ХРИСТОВА: Нямаме забележки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков, толкова много сте ги респектирал всички тези хора, че никой не смее да възрази нещо.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Този документ е пред очите на всички вече изключително дълго време. Всеки който е искал да добави нещо към него го е направил. Голяма част от над 200 предложения, ние сме се постарали да ги отразим по някакъв начин, било като нови моменти, било като част от общата логика на документа.
След като взех думата, бих искал да добавя още нещо, което пропуснах, но никой след мен не добавя. Много важна част от стратегическия замисъл на стратегията, това е възможността българската енергетика да разполага с възможности за избор. И зад тази теза стоят всички конкретни стъпки свързани с диверсификацията на газовите доставки и с електроенергийния микс и с микса на първични горива, и с електромобилите и т.н.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Електроенергийния системен оператор. Заповядайте.
МИТЬО ХРИСТОЗОВ - директор на диспечерско управление. Ние също сме участвали. Нашите становища са отразени. Дори мога да кажа, че в тази стратегия се постави една много амбициозна цел от страна на Министерството, с голям акцент на енергоспестяване и ограничаване ръста на потреблението с такива мерки. Защото фактите показват, че тази цифра, която фигурира в 2020 г. като електроенергийно потребление 39,3 терават часа, ние в последните години я достигаме не еднократно. Имам предвид 2007 – 2008 г. Така че тези мерки са особено важни и смятам, че са отразени в тази стратегия и трябва да ги изпълняваме. Като цяло нямаме забележки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От всички гости има ли някой, който има забележки?
Господин Казанджиев заповядайте.
ХРИСТО КАЗАНДЖИЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Бих желал да изкажа своето становище в сферата на енергийните ресурси и като представител на Българския енергиен форум.
Представената Енергийна стратегия на България до 2020 г. като структура и съдържание е добър опит в определянето на основните цели в енергийната политика на правителството. Тези цели и приоритети не са основание за приемане на визията на правителството за развитие на енергетиката с ясно изразена външнотърговска насоченост. Това е посочено на стр. 4. Да се подкрепя тази визия на правителството при ограничените местни енергийни ресурси би било злоупотреба с осигуреността на бъдещите поколения. В тази връзка основен приоритет на правителството следва да бъде развитието на енергетиката преди всичко, с оглед интересите на българската икономика и общество, а не за целите на експорта.
Наред със своите достойнства представената стратегия притежава и съществени недостатъци. Някои от планираните в нея политики, насоки на развитие и мерки за постигане на набелязаните стратегически цели, в частност относно енергийната сигурност са твърде спорни и не кореспондират с общо разпространеното разбиране за сигурност на доставките. А други важни политики липсват. Например, диверсификацията на трасетата за доставки на енергийни ресурси в България не може и не трябва да бъде предмет на национална политика, защото се отнасят до корпоративни политики на външни доставчици. Същевременно такава политика е и икономически не оправдана.
Основен приоритет на правителството следва да бъде диверсификацията на източниците на доставки, а не трасетата по които ще се осъществяват тези доставки. Те са избор на доставчиците.
Издигането на диверсификацията на доставчиците като политика е принципно неправилно, защото сигурността е функция от степента на диверсификация на източниците, а не от броя на доставчиците. Показателен пример в това отношение е газовата криза с доставките от Русия, от която получаваме природен газ от трима доставчици, но въпреки това доставките бяха прекратени.
Твърде декларативна е политиката по привличане на инвеститори в търсенето и проучване на добива на нефт и газ на територията на България и българската екватория на Черно море. Съществени мерки в тази насока липсват, въпреки необходимостта от подобряване на инвестиционната среда и доверието на инвеститорите към администрацията, прекратила неоснователно редица проекти за търсене, проучване и добив на природен газ през последните години, в това число блокира проект за добив на природен газ от ново находище с потенциал от 7 млр. кубически метра.
Достъпа до природен газ би следвало да е приоритет на политика за правителство и това е отразено като политика за развитие на газоразпределителните мрежи, но нищо не е предвидено за развитие на газопреносната мрежа, до която нямат достъп редица отдалечени общини и цели области с всички произтичащи от това негативни последствия за тяхното развитие. В тази насока стратегията нищо не предвижда, а това е предпоставка за развитие на газоснабдяването и енергийната ефективност в широки мащаби. Известен факт е, че през последните години Булгаргаз, сега Булгартрансгаз, не е реализирал нито един проект за разширяване на националната газопреносна мрежа.
Без съмнение развитието на националната и транснационалната мрежова инфраструктура в частност газопроводната е предпоставка за повишаване на сигурността на доставките, но инфраструктурата не е само линейна, тоест проводи.
Какво се предвижда за изграждането на други газохранилища, освен Чиренското газохранилище. България вече губи находище Галата като газохранилище, защото то се оводнява от края на 2008 г., а решението за неговата трансформация така и не е взето. Следвайки формално опциите в политиката на Европейския съюз за сигурност на доставките на енергия, в частност на енергийни ресурси, е предвидено да се работи по всички възможни проекти в тази насока с еднакъв приоритет, въпреки очевидната липса на логика за необходимостта от реализацията на някои от тях. Други са необходими в по-далечен план, поради проблеми извън контрола на държавата. А трети действително стратегически липсват. Липсата на ясно определени приоритети на проекти за постигане на целите на политиката на сигурност на доставките на енергия е съществен недостатък на стратегията, който в крайна сметка ще доведе до разпиляване на потенциала на правителството за действия и реализация на който и да е от тези проекти.
Пример в това отношение е намерението на правителството да реализира проект за доставки на компресиран природен газ от Азербайджан през Грузия и Черно море за България при положение, че ще се изгражда между системна връзка за газопреносна система, чрез която може да се доставя природен газ и от Азербайджан по примера на Гърция и Италия. Освен, разбира се, ако това не е проект за диверсификация на трасетата за доставки на природен газ.
Във връзка с гореизложеното считам, че авторите на стратегията следва да прецизират и доразвият предлаганите от тях политики в контекста на гореизложеното, както и да направят анализ на икономическата целесъобразност и времева осъществимост на всеки един от планираните проекти в програмата към стратегията и определят целесъобразните и приоритетните в тях - краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, върху които да се концентрира правителството.
В резюме считам, че представената Енергийна стратегия на България до 2020 г. би могла да бъде приета с направените предложения за изменение и допълнение.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Казанджиев.
Госпожа Трифонова виждам, че желае думата. Заповядайте.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Добър ден!
Аз бих искала от името на КРИБ да изкажа своето задоволство, че вече Енергийната стратегия е в Парламента и ще бъде приета в най-скоро време. КРИБ е представил своето становище в Комисията. Аз няма да се спирам на дълго и на широко на него. Имаме само едно конкретно предложение, което може би ще превърне и ще подобри качеството на стратегията, а именно всички тези политики, които министърът и неговия екип очертаха, да бъдат приведени в действие и да се очертаят конкретно отговорните лица, сроковете и конкретните стъпки.
За да се реализират тези политики може би е добре, ако има пътни карти. Това е новото предложение, което КРИБ представя на вашето внимание. Да има може би една много кратка глава накрая в стратегията, в която да се изброят необходимите пътни карти и да се предвиди срок, дали ще е три, дали ще е шест месеца. След приемането на стратегията тези пътни карти да се изработят, за да може наистина да имаме един работещ документ, а не само пожелание на хартия.
АЛЕКСАНДЪР КЪНЕВ – заместник-председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите.
Действително в последната година многократно имаше възможност да бъде обсъждана и допълвана стратегията и тя има значителни подобрения. Особено ни се нрави това, което го нямаше в предходната стратегия, записите свързани с енергийната независимост на България. Веднага трябва да кажа, че този елемент липсва и в самия Закон за енергетиката и в действащия му вид, и в проектозакона по отношение на енергийната независимост.
Какво бихме казали в допълнение. Тъй като България не произвежда уран, а добива на нефт и газ е в символични количества и тъй като ВЕИ дори да постигнат 20 и малко повече проценти в близко бъдеще, не могат да осигурят базова енергийна мощност, то става очевидно за всички, че ролята на българските въглища се повишава, особено във светлината на някои събития, които станаха през последно време.
Би ни се искало в стратегията да стане по-ясно какво става с развитието на този сектор от икономиката. На първо място, много ни смущава забавянето на новата мощност ТЕЦ “Марица-Изток 1”. Какви са причините и кога тя ще влезе?
Второ, ще се появи ли ТЕЦ “Марица Изток 4”, за която ГЕРБ още преди изборите имаше в своите програми изричен запис. Нова централа на източномаришки въглища с мощност от порядъка на 500–600 мегавата. Освен това за запазването на действащите мощности беше подведено правителството на Сакскобурготски и бяха записани през 2003 г. погрешни решения свързани със запасите на въглищата в Югозападна България. Това че там няма достатъчно въглища, не е вярно. Там има запаси, ресурси за много десетки години в четири области – Благоевградска, Пернишка, Софийска и Кюстендилска. Стои на дневен ред използването на ломското находище. Там има проект изработен от фирмата “Енемона” с използване на нови прогресивни технологии. Стои въпроса и за елховското находище 600 млн. тона.
Накрая трябва да кажем, че в новата обстановка вероятно ще настъпят в Брюксел някои промени по отношение на общата енергийна политика, в това число и в политиката спрямо термичните централи изгарящи въглища, парникови газове и т.н.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Желязков.
КИРИЛ ЖЕЛЯЗКОВ (Българска стопанска камара): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, ние сме представили писмено становище на Българска стопанска камара, така че няма да отнемам времето ви да го чета. Искам само два акцента от него да споделя, господин председател.
Първото, което според нас е целесъобразно за преработване на целевия сценарий и възприемане на средногодишен ръст на брутния вътрешен продукт от минимум 4,5 – 5%. Според нас и колегите, които предлагат това предложение, това е една реалистична цел, но тя е свързана с базовия сценарий и дава други параметри на енергийната стратегия на България.
Второ, по отношение на развитието на използването на възобновяеми енергийни източници, само нещо искам да споделя. Една по-сериозна обосновка за ефективни, в това число ценови стимули за производство на електроенергия от ВЕИ за собствени нужди. По този начин се елиминират значими инвестиционни разходи и присъединяване към мрежата.
Трето, последно на което искам да акцентирам, разсъждаваме еднакво с госпожа Трифонова в случая, ние също предлагаме да има един ясен график и отговорни институции за изпълнение на задълженията по тази стратегия. Включително бих си позволил в случая да коментирам например, една по-широка програма за подобряване на енергийната ефективност на обществените и частни сгради, елиминиране на нормативни проблеми при промени чрез Закона за собствеността, Закона за етажната собственост и т.н. Няма да повтарям повече акцентите от становището, господин председател.
Завършвам с факта, че ние имаме диалог с министър Трайков и неговия екип. Ние правихме едно много задълбочено обсъждане в Стопанска камара на някои от проблемите на енергийния пазар преди около месец. Обединихме се около създаване на съвместна работна група, която да продължи работа по стратегически проблеми. Искаме да вярваме, че нашето становище ще бъде използвано за подобряване на енергийната стратегия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Митовски.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ (КНСБ): Тук е написано в стратегията до 31 декември 2011 г. един от вариантите на енергийната директива, на европейската директива. Ако директивата се смени след една година, какво ще правим? Нова стратегия ли? Не е ли по-добре да се напише, съгласно европейските енергийни директиви, вместо точно да фиксираме част от тази директива. И да се помисли за това, нужно ли е изобщо да има национален енергиен пазар, където ще се конкурират АЕЦ “Козлодуй”, „Марица-изток 2” и т.н., които са атрактивни за свободния и за регулирания пазари. А по-скоро да се помисли в насока регионална борса. Националната борса може би ще ликвидира някои наши предприятия, защото ако на борсата се продаде евтината енергия общественият доставчик ще трябва да купува по-скъпа енергия и да продава по-евтино. И ще се повтори НЕК, който беше до преди една, две години.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други гости, които имат предложения към Министерството и към народните представители. Няма.
При това положение давам възможност за въпроси на народните представители.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря ви господин председател.
Всички разбираме, че този документ се чака от нацията, чака се от бизнеса, чака се от медиите. Чака се от хората и от тази гледна точка си признавам, че очакванията излезнаха по-големи от продукта, който ни се предлага. Сами разбирате, че тази стратегия би трябвало да ни даде рамката, в която ще се развива българската енергетика. Да даде най-важните цели, но и да каже как ще бъдат достигнати тези цели. За голямо съжаление в този документ, затова и няма бележки, са останали само целите. И тук правилно беше подчертано от КРИБ, че те са цели пожелания. Прекрасно. Точно като в онзи виц. Ако може от утре сутринта, ще бъде много добре. Нито дума няма за това как ще ги достигнем.
Аз действително се колебая дали да влизаме в подробностите, но цялата нация чака ще правим ли Белене или няма да го правим? Ако в тази стратегия няма отговори, кажете ми къде да го търсим отговора. Пети и шести блок ще работят ли след като им изтече срока или няма да работят. Ще получим ли разрешението на руската страна? Тоест, ние как ще ги планираме тези работи не става ясно. Ще правим ли седми и осми блок на Козлодуй, също не става ясно. Явно, че нещо ще правим, но то е така зашифровано, че никой да не разбере дали ще го правим.
По отношение на ТЕЦ-овете. Аз се изненадвам, че синдикатите поставят въпроса, ТЕЦ 1 ще тръгне ли или няма да тръгне и кога ще тръгне най-после? В тази стратегия би трябвало ясно да е казано от кога ще разполагаме с капацитета на тази централа. Нищо не се казва. Няма информация кога ще излезнат от експлоатация мощностите. Като започнете от “Брикел”, където все още не е ясно какво ще му се случи, минете през Бобовдол. Аз не знам какъв е отговора за ТЕЦ – Варна. Тоест, за целия пакет. Тук няма поне един график, който да показва как тези мощности ще напускат нашата енергетика и какво ще се прави.
Много важен въпрос е примерно с ВЕЦ-овете. Приехме един закон. В същото време аз в стратегията като намек откривам, че не сме се отказали от идеята за хидроенергийните комплекси по Дунава. Прекрасна идея. Аз я приветствам. Най-лесният начин е да си достигнем целите за възобновяеми източници. Ще има полза и за Дунав. Има и други положителни ефекти. Ще ги правим ли или няма да ги правим? Тук е дадено пожеланието, че трябва да ги правим. Само че както казаха, няма график, няма срокове, няма отговорности.
Тази стратегия за моя изненада се прави за девет години. По принцип девет години е планов период. Той не е стратегически период. И от тази гледна точка тук трябва да е написано това, което ще се случи през тези девет години. Няма време. Кога ще го проектираме? Кога ще има инвеститори? Кога ще го реализираме? Прекалено къс е периода, за да си играем на стратегия за девет години.
Нищо не чувам за газовите проекти. Набуко ще го реализираме ли? Кога, в какви срокове? Южен поток също. Сегашната връзка с Украйна, какво ще й се случи. Разчитаме ли на нея, не разчитаме ли? LNG терминал в Гърция, има намерение, говорим си от много години вече като българска мечта. Тази мечта ще се реализира ли или няма да се реализира. Нещо направено ли е? Терминалът за LNG на Черно море. Връзката с Гърция, колко газ очакваме да получаваме? Откъде ще го получаваме? Кой ще го доставя? Връзката с Турция, същите въпроси възникват, като връзката с Гърция. Връзката с Румъния може да бъде само декоративна. Да я направим за случай на криза. Така ли ще е или по нея ще тече газ? В каква посока - от Българи към Румъния или от Румъния към България? Тези въпроси вървят за Сърбия и за Македония.
Отново не откриваме нищо за хранилището в Чирен. Трябваше да го разширяваме. Беше критикувана миналата власт, че не го е разширила. Минаха две години. На мен ми е интересно какво беше разширено. Галата си говорим поне от три години как ще го направим хранилище. Никакво движение по това хранилище. Да не вървя по целия комплекс от въпроси. Но това не е стратегия. При най-добро отношение към хората, които са работили, това не е стратегия. И най-елементарната стратегия ти дава оптимистичен вариант. Дава ти песимистичен вариант и дава възможния най-възможния, най-вероятен вариант. Няма такива работи. Тук сме дали един вариант, който като тезисите от 1956 г. трябва да бъде изпълнен. Това не е сериозно То няма как да се случи, тъй като всеки от въпросите, които се поставят е изключително важен.
Когато се прави стратегия обезателно се прави анализ. Отчитат се възможностите, заплахите, способностите, недостатъците и на тази основа едното се минимизира, другото се максимизира. И се предлага пакет от възможни траектории за развитие, пакет от възможни стратегии. Ако тук сте видели каквато и да е възможна стратегия, аз ще бъда изключително благодарен да споделите как ще ги реализирате тези неща.
Казвам ги тези неща по-скоро с болка, тъй като не случайно ние дадохме думата на вносителя да представи стратегията. Да ни кажете основните идеи, а не целите да повторите. Ние сме ги прочели. Да представите как ще се реализира тази стратегия. Кога ще се реализира? От кой ще се реализира? Това е един абстрактен документ без никакви ангажименти към абсолютно никой. От тази гледна точка как да има човек критични бележки? Няма място за критични бележки. Целите са хубави. И аз нямам възражение срещу тези цели, но въпроса е дали са достижими и как ще ги достигнем тези цели. Това са изключително болезнени въпроси и затова аз се надявах, да видим техните отговори.
Завършвам с това. Ще дам един тежък пример. Тук няма депутати други, освен мен очевидно от този период. През 1995 г. приемахме бюджета за 1996 г. Тогава Венцислав Димитров изключително емоционално каза, че за нищо не става този бюджет и го изхвърли през прозореца. Тогава управляващите бяхме скандализирани. Казахме: ”Как може?. Това е Парламента на България. Кой се държи така?” 1996 г. до голяма степен и заради този бюджет ние влезнахме в изключително тежка криза. Не вкарвайте енергетиката в подобна картина. Отнесете се сериозно към този документ. Този документ трябва да каже как ние ще достигнем тези цели. Това са големите въпроси, които ни вълнуват всички нас. Ако няма отговор на този въпрос, то ние не приемаме нищо. Ние ще гласуваме спуснатите ни от Европейския съюз цели. Ясно, ние сме козируваща нация. Нямаме проблем да го направим. Но не даваме отговор как ще ги достигнем тези неща. Изисква се изключително сериозна работа. но за да тръгнеш нанякъде трябва да знаеш закъде си тръгнал. Не може по начина по който е направено, без нищо. Казано е, че предпочитаме нещо. Пак ви връщаме към комплексите по Дунав. Предпочитаме. Как ги предпочитаме? Вероятно зелените няма да допуснат. Не говоря за българските зелени, а говоря за европейските зелени.
Ако имаме вариант, примерно решаваме си чрез тези комплекси въпроса с ВЕИ-тата, това е един вариант, без тях е друг вариант. Има трети вариант да караме без Козлодуй и без Белене. Къде са тези варианти. Къде са отговорите на тези въпроси. Ако тази стратегия не ги дава, кой друг ще ги даде? Безкрайно съм добронамерен, но стратегия няма. Повторили сме целите. Можеше дори и да не хвърляме усилия. Да не говоря за това, че числата с които се работи в този материал, простете ми, ние не ги правим от 2005 г. Сега сме месец май 2011 г. Потърсете ги специалистите, които изгонихте от отрасъла. Не може да се работи с такава цифрова база. Ние какво прогнозираме сега, 2005 – 2011 г. какво ще стане? Всички знаем какво е станало. И в същото време вместо да придвижим времевия хоризонт и да го направим поне десет годишен, аз си казвам, ние работим с един девет годишен период. От тази гледна точка не завиждам на господин министъра.
Повсеместно е явлението, че най-квалифицираните кадри бягат или в частния бизнес или напускат границата на държавата. Но това е нещо за което държавата трябва да плати. Трябва да е готова да плати. Както плащаме на английската банка, за да ни каже за Белене. Така би трябвало да платим на български специалисти, на чужди специалисти, за да направим стратегия. Тъй като още един фрапиращ пример ви давам. Това е островна стратегия. Все едно, че я няма Румъния, няма я Турция. Как си представяте, че правим борса, правим пазар и някой ще купува електроенергия от въглищните централи, а няма да си купува от ядрените централи на Турция? Това е абсурдна ситуация.
Европа прави единна енергийна система. Това е смисълът - имаш такава система, имаш обединена Европа. Нямаш такава система, нямаш обединена Европа. Ако ние не сме конкурентоспособни, ние не може да пуснем бариерите и да кажем, няма да се купуват съседите. Обратното. И ако това се случи вие разбирате, че нашите въглищни централи най-вероятно ще фалират. Всички прогнози, които се правят тук няма как да се случат. Няма как да забраните някой да си купува електроенергия, която е по-евтина от други производители.
От тази гледна точка, най-малкото екипа, който е работил е трябвало да вземе и стратегиите на нашите съседи. Да ги съчетаем, да видим те какво ще правят. А ние тук сме си написали един неща, като че ли сме в 50-те години България, какво иска, това си прави. Минал е този период. Трябва да ги отчитаме тези неща. Не знам как ще постъпи Министерството. Предполагам, че управляващото мнозинство ще се наложи.
Аз не мисля, че този документ ще нанесе някаква вреда. Целите не са лоши. Но как ще ги достигнете. Ето минаха две години от управлението на ГЕРБ. Какво се случи? И то не се случва заради нещо друго, а не знаете къде сте тръгнали. Ако през останалите две години вие отново не знаете накъде ще вървите, това е драма не за вас, това е драма действително за българския бизнес и за българските граждани. От тази гледна точка моя призив е действително да се поработи върху тази стратегия, да се внесе един сериозен документ и тогава да го обсъжда парламента.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други народни представители желаят ли да вземат отношение? Защото предполагам, че това беше отношение, господин Димитров?
Някой друг от нашите гости желае ли да вземе отношение по стратегията? Няма.
Господин Иванов, доколкото разбрах, вашето процедурно предложение беше да се направи обсъждането днес. На следващото заседание да постъпим нещо като стратегията за приватизация на ВМЗ “Сопот”. На следващото заседание ние да внесем конкретни предложения, всеки един от народните представители да мотивира предложенията и да ги гласуваме.
ИВАН ИВАНОВ: Да ги мотивираме в изказванията си и да ги гласуваме.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз мисля, че това е добро предложение. Така че може би трябва да го поставим като процедура на гласуване и след това да преминем към трета точка.
Подлагам тази процедура на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама народни представители.
Приема се предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, народни представители, моля Ви за другата седмица да имате готови писмени предложения по енергийната стратегия.

Минаваме към трета точка -- обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 102-01-11, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г. - за второ четене
По трета точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Светослава Малчева - главен експерт в дирекция “Външноикономическа политика”, Симонета Бонева – началник на отдел в дирекция “Външноикономическа политика” и Елена Балтаджиева;
от Държавната комисия по стоковите борси и тържища --Едуард Стойчев – председател и Владимир Иванов – член на Комисията.

Доклад относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 102-01-11, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г. приет на първо гласуване на 17 март 2011 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По наименованието колеги забележки? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Параграф 2.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: В стария закон беше написано, че “стоковото тържище е място за търговия на едро с налични храни и цветя, на което организатора на тържището предоставя търговски площи или други активи на продавачите на тържището.” Сега ми се струва, че тази алинея е безсмислена, като се говори само “стоковото тържище е място за търговия на едро с налични храни и цветя”. Какви са мотивите това да отпадне? Какво представлява стоковото тържище тогава, след като няма обособени търговски площи или активи, които да се предоставят, както беше в стария закон. В полето слагаме табела и казваме: “Това е стоково тържище”. Какво правим?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът е сериозен. Ще помоля от Комисията по стокови борси да отговорите на този въпрос.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Добър ден, господин председател!
Уважаеми господа народни представители, въпросът е сериозен наистина. Ние много го мислихме. Единственият начин да обхванем всички обекти, които извършват по същество тържищна дейност, а към момента не са такива и намират даден начин да заобикалят закона. Затова разширихме обхвата на определението. За да може да хванем действащи, съществуващи бази към момента, които извършват тържищна дейност, но по един или друг начин нямат регистрация като такива. Към момента има търговски бази, които извършват тържищна дейност, но не може да бъдат обхванати от сега действащия закон. Такива бази има в Пловдив, Варна, Стара Загора. Особено във Варна и Стара Заора са много сериозни проблемите. Затова разширихме определението и сложихме акцента към мястото и към дейността търговия на едро с храни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е по-разширителна дефиниция, отговарят от Комисията по стоковите борси, колеги.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз въпреки всичко си мисля, че трябва да има организатор. Това е по стария закон. В новия закон така или иначе вече има определение какво представлява и какви документи трябва да има, за да се организира стоково тържище. Само стоково тържище, това според мен не е определено или много широко е обхванато.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Разширихме типа на определението. В същото време главата, която разпределя чл. 52, чл. 54, те достатъчно регламентират, включително лицензионните изисквания в чл. 14, дейността стоково тържище и не може всеки един субект да стане. Говоря като организации, като инфраструктура и т.н. определението ни трябваше да бъде скъсено, с оглед чисто правното тълкуване на нещата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви предлагам колеги, да приключим с § 1 и да продължим дискусията по § 2.
По § 1 има ли желания за изказване? Няма.
Който е „за” приемане на § 1 по вносител, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Господин Стоев, кажете директно вас какво ви притеснява?
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Притеснява ме, че няма да има организирано нищо. Наименованието „стоково тържище” се изпразва от съдържание. Стоково само написано “е място за търговия на едро с налични харни и цветя”. Аз не виждам тук да се казва, че има нещо което се организира, което се затваря, което има инфраструктура и се предоставят разни активи. Какво пречи да се каже, какво представлява стоково тържище тук?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По този въпрос има ли други колеги, които да изразят становище?
От Правния отдел госпожа Йорданова.
ИВА ЙОРДАНОВА: Аз смятам, че нормата е добре структурирана, защото тя наистина казва общо понятие какво значи стоково тържище. Мястото където какво се извършва. От там какви са задълженията на организатора и как той ще си организира дейността в чл. 52 е подробно разписано. Мисля, че няма нужда на няколко места да се описва едно и също нещо.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Тогава да се напише, че стоково тържище е това, което отговаря на чл. 52. От самото начало не става ясно какво е стоково тържище. Да се каже тогава, “което отговаря на чл. 52.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стоев, наличието на самия чл. 52 означава, че той е задължителен и независимо дали ще запишем в чл. 52 и да го споменем или не, той е в сила. Така че ако вашето безпокойство е преминало може да продължим по-нататък.
Има ли други колеги, които да имат забележки по този текст?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стоев, ако имате още притеснения, по-добре да го отложим текста и да гласуваме всичко останало и да се върнем на него. Ако нямате, да го гласуваме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Притесненията на господин Стоев и моите са точно това. С разширяване на това понятие у нас остава убеждението, че ние искаме съществуващите, може би нелегални тържища, които досега не са хванати да бъдат обхванати и да има някаква вратичка, да може да ги принудим да влезнат в тази норма и да бъдат контролирани.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Това е главната цел, тъй като те в момента успяват да избягват нормата на закона по един или друг начин.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Не може ли направо да има разпоредба, че такива тържища щом не отговарят на тези изисквания, те трябва да бъдат премахвани, ликвидирани и т.н. Защо трябва ние да търсим, да оправдаем нечие противозаконно действие.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Ако бих могъл да отговоря. Имаме чудесни принудителни административни мерки. Комисията е орган, който е прочел 53 мерки и абсолютно всички са потвърдени на 5 членен състав на Върховен административен съд. Тоест, нямаме нито едно загубено дело по въпроса. Въпросът е, че досега има недостатъчно нормативна база. Казвам го на емпирични данни от 15 годишен опит. Вследствие на това, че всички субекти, които ние контролираме, тъй като на стоковите тържища се изисква по-висока степен на контрол, търсят всякакви начини да избягат от закона. Затова нуждата ни накара да стигнем до опростяване на определението и да оставим на чл. 54, чл.52 да регламентират самата дейност на територията. Член 54 казва, че има правилници за организация на стоковите тържища, които са доста сериозни нормативни документи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз имам колеги предложение. Ако искате да отложим този текст с гласуване. Да продължим приемането и разглеждането на другите текстове. Ще видим в цялост закона и предложените промени, които са много малко. И ако тези съмнения на господин Стоев и на господин Белишки останат, впоследствие да редактираме текста. Приемате ли такъв подход?
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Господин Иванов, не се съмнявам във вашия опит и професионализъм. Притеснението е следното. Както ние правим възможността с това, като това са местата на които се извършва търговия на едро и вие по този начин да може да ги припознаете тези незаконни тържища и да се опитвате да ги вкарвате в някакви рамки, които да отговарят на закона, така може да се получи и обратния ефект. Едно тържище, което не отговаря сто процента на изискванията, след това да може да мине само по този член и да се каже: “Да, това е тържище”. Или ако юристите кажат, че няма проблеми и вие кажете, че това наистина ще ви помага и няма да ви вреди, аз смятам, че може да оттеглим това предложение и да гласуваме.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Господин председател, има ли възможност да отговоря? Става въпрос за следното. Ние затова правихме оценка на въздействие съвсем задълбочена и доста дълго време. Това е плод на четири, пет години наблюдение. Не е плод на ден, два или три. Обектите, които ще бъдат засегнати от това, на 99 процента са такива, които извършват по същество тържищна дейност, а не случайни обекти. Няма да бъде засегнато лице, което е лоялно към държавата. Ако бъдат засегнати обекти, те са в някакъв вид незаконна дейност. Тоест, незаконни постройки има - бараки, гаражи и други такива постройки, които нямат нищо общо с нищо и там се извършва някаква дейност далеч от държава, далеч от контролни органи и далеч от всичко.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Йорданова от Правния отдел
ИВА ЙОРДАНОВА: Само да обърна внимание на още нещо, че в чл. 14, който се отнася до регистрацията на стоковото тържище, пределно подробно са описани документите, които се изискват при регистрацията. Именно там са изискванията към площите да отговарят на изискванията на Закона за устройство на територията. Всичко е много подробно регламентирано. Тоест, няма как да го регистрират като тържище, ако той не отговаря на тези изисквания и не представи съответните документи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ние си говорим за различни работи. Аз си признавам, че като опозиция би трябвало да подкрепям изцяло това предложение Ще удушим още един бизнес. Те не искат да се регистрират като тържище. Минавате по пътя за Сливен и си купувате праскови. Това е точно място където се извършва в това число и търговия на едро. И сега ще ги вкараме в чл. 52 и ще им кажем: “Тук ще се регистрирате и ще плащате глоби. Тази работа няма да я бъде така.” Тоест, още един бизнес в кризата, тогава когато тези хора си вадят хляба, ние ще ги бастисаме допълнително. Аз ви казвам, че трябва да се радваме. Дайте да изчакаме поне кризата да мине и тогава да ги вкараме тези утежняващи режими. Много е тежко.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стойчев.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Господин Димитров, тези около Сливен за които говорите, те и в момента не трябва да са там. Без промените в закона, те и сега не трябва да са там. Агенцията по контрол на храните, преди това РИОКОС, ДВСК те и досега трябваше да са ги премахнали. Ние не искаме никого да премахваме с тези промени, които в момента искаме да се направят в закона. Това че тези субекти са там…
Аз ви разбирам за бизнеса, но ние говорим за тържища и това го обсъждаме вече няколко комисии. Говорим за място където се продават храни на едро с документи, а не говорим за пазари, не говорим за серии. Това са съвсем различни неща.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, това което се предлага от вносителя е всъщност промяна на чл. 3, ал. 1. Интересува ме, означава ли това, че с отпадането на текста, съгласно който организатора на тържището предоставя търговски площи или други активи на продавачите на тържището, този ангажимент на организатора повече няма да съществува. Ако този ангажимент продължава нека вносителят да каже къде е прехвърлил този текст. Защото всеки може, ако не предоставя помещение за да си осъществява търговски площи, да си регистрира тогава едно тържище. Тук има ангажимент на организатора, който искам да чуя къде той е разписан в именно този вид за предоставяне на търговски площи и други активи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кой ще отговори от страна на Комисията?
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Ако правилно съм разбрал въпроса, ще ви отговоря сега, ако не вие ще ме поправите. Това че в определението се съдържат някакви отговорности за организация на стоковите тържища не значи, че като ги няма, той не трябва да ги прави. Самото естество на тържищната дейност е свързана с предоставяне на някакъв вид услуги, търговски площи, активи и други дейности. Ние го оставяме този въпрос на свободата на предприемача, който ще прави тържищна дейност и да го прави както желае. Единственото нещо, което трябва да прави е да го прави прозрачно, за да създаде условия, които да гарантират, че там стоката се манипулира както трябва. Няма да бъде увреждана. И най-вече излиза документообработена. Защото в момента в България това е огромния проблем, че има огромен поток стока, която е без документи и не сме създали необходимото ниво на прозрачност. Това е нашият стремеж. А дали ще го има в определението, трупането в определението на каквито и да било задължения водят само до едно негово усложняване и до едно творчество в адвокатската гилдия относно съденето с Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз като гледам естеството на спорните въпроси, си мисля, дали да не отложим гледането на този закон. И да помоля Комисията в писмен вид да отговори на въпросите, които бяха зададени от колегите.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз мисля, че тук във въпроси и отговори ще е по-добре, отколкото в писмен вид. Пак може нещо да остане неотговорено. Аз доколкото разбирам идеята на чл. 3 е наистина, до момента закона е бил строго специфичен в определението си за стоково тържище. Именно, дава условия, че трябва да има инфраструктура и че трябва това нещо да е предоставено под наем. Сега тези условия се премахват, така че да може да се обхванат и обекти, които дори и да не отговарят на тези условия да отидат под режима на стоковото тържище. Ако е така, вие казахте, че ще има засегнати такива места, такива пазари. Дайте по-конкретни примери. Колко, кои ще се засегнат и защо искаме да ги засегнем.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Първият пример. Преди шест или седем години във Варна се нароиха 70 обекта, които са в непосредствена близост на стоково тържище, разбирайте ограда до ограда, които обаче са в едни странни образования, странни структури от физически лица, в разни конгломерати. По същество там се извършва тържищна дейност, досега действащият текст е невъзможно да обхване тази дейност. Същият проблем го има в Петрич. Много от базите, които бяха приватизирани през 1997 – 1998 – 1999 г. са по същия начин. Половината е тържище, половината не е. По някаква такава логика, тъй като измислят механизми да избягват от това. Даже три или четири от промените в закона са били именно насочени и през 2006, и през 2002, и през 2005 г., точно в преодоляването на този механизъм. В момента в Петрич имаме половината база тържище, половината не е. Съответно изискването за тържище да е комплексен обект. В момента, в който се раздели така парчето, няма как органите от ДВСК да дадат удостоверение за комплексност на обекта. Дори и той да е комплексен. Става така, че ние имаме тържище, което е невъзможно да бъде регистрирано. Имаме неравнопоставеност в този случай. Имаме такъв случай в София. Комисията води дела доста години и това е в Зимница. Голяма база и добре структурирана по същество извършваща тържищна дейност и вследствие на недостиг на нормативна база не можем да я регистрираме. Същото е положението примерно и в района около Пловдив. В Стара Загора също единични обекти огромно количество струпани на едно место, централизирани пак в непосредствена близост до тържища и търговците на тържища са под едни правила, а търговците в непосредствена близост до тях са по други правила. А защо са по други правила, това вече не мога да дам аз отговор. Не е в нашите компетенции.

ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Мога ли аз още малко да допълня към този въпрос? Наистина се получава така, че търговците, които оперират на регистрирано тържище биват контролирани от всички възможни органи, защото там е най-лесно да се влезе и там има концентрация на такива субекти. Подобни структури, които извършват абсолютно същата дейност, само че примерно са извън оградите на тържището и примерно са обекти на частни лица, на физически лица, които не отдават под наем, а самите те търгуват с храни, имат регистрация, също не могат да бъдат контролирани, а те извършват абсолютно същата дейност.
Един друг пример, който колегата пропусна да каже, имаме случаи регистрирано тържище, но организаторът на тържището един по един започва да си продава складовете. И ако примерно той е дал под наем 20 склада, пет е продал и тези които са продадени извършват абсолютно същата дейност и са безконтролни, което е много фрапиращ случай и много притеснява тези, които оперират на регистрирано тържище. Абсолютно неравнопоставени условия за едни и същи субекти, едни и същи играчи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители които желаят думата? Аз ви предлагам колеги, да изясним този въпрос и да спрем до тук.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Може ли само да допълня.
В крайна сметка всичко тръгна от това да променим правната конструкция. Досега конструкцията за тържище е човек – място. Сега е само място и дейност. Просто е различна конструкцията по която се квалифицира дейност стоково тържище. Това е основната идея на промяната.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, изяснихме ли го този въпрос?
ИВАН ИВАНОВ: Не сме го изяснили, защото аз не получих отговор на въпроса, който бях поставил. След като е прието, че в чл. 3 ще се дефинира стоковото тържище, че е по този, бих казал съкратен вариант, интересува ме къде е разписано задължението на организатора на тържището да предоставя търговски площи или други активи на продавачите на тържището. Искам съвсем ясно да ми се посочи този текст. Защото аз го търсих. Има чл. 52, където има нещо, но това не е това, което аз търся. Там е казано: “Предоставяне на необходими работни помещения и създаване услови за извършване на контрол за произхода на стоките.” Работните помещения могат да бъдат всякакви - работни помещения на персонала, на ръководството, на собственика на тържището. Мен ме интересува на продавачите на тържището какво се предоставя и къде това е указано?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Иванов, въпросът е безкрайно прост. Те като отидат да го проверяват, той нищо не предоставя. И казва: “Извинявайте, аз не съм тържище.” Сега като се разшири текста те ще му кажат: “Ти си тържище и ще трябва да отговаряш на всички изисквания по чл. 52.” От което на него бизнеса ще му загине. Те няма да пречат на голямото тържище. Аз се радвам, че дадоха примера с Варна, тъй като ми е познат примера, но той е повсеместен. И тези хора, които са край тържището, ще отидат на борсата. Ще се регистрират като безработни и ще утежнят и без това икономическата ситуация. За това си говорим. Ако очакваме, че от това ще има някакъв огромен ефект за държавата, да го направим сега. Това е в интерес на това, България да е бяла държава. Съгласен съм. Но питам, сега ли е момента? Когато гледате каква е безработицата, че расте отчаянието и в тази ситуация ние казваме: “Няма да работиш повече така. Свърши тази работа в интерес на големия.” Но това е в интерес големия да изяде малкия. Моловете изядоха магазинчетата. Другата Комисия преследва гаражната търговия. Кой си държи храната в къщи в пет хладилника. Не е в интерес на българската икономика. Направете го, но не е в интерес.
Аз се радвам, че в ГЕРБ в групата има разумни хора, които разбират какво ще се случи. Да изчакаме. Да изсветлее хоризонта и да го вкараме това разширително понятие.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Господин Димитров, знаете ли колко празни места има в тържищата? Тези които търгуват от вън, абсолютно беззаконно ще трябва да влезнат в тържището и ще бъдат контролирани и тогава се предполага, че те ще плащат ДДС, данък печалба. Ще имат нормални документи и няма да търгуват контрабандна стока. Защото тези субекти за които вие говорите, те купуват от голямото тържище стока без фактура, излизат извън рамките на тържището и започват да продават абсолютно контрабандно. Ето го отговора на вашия въпрос. Нека да влезнат вътре в тържището. Да не стоят от вън.
ПЕТЪР ДИМИРОВ: Аз ще ви дам един пример. 1991 г. за първи път ходих в Истанбул. Цял ден жените работят нещо в къщи. Произвеждат нещо. Мъжът е в предприятието. Вечерта мъжа се връща от предприятието товари на количката и изкарва на тротоара. И ги питам: “Как ги облагате с данъци? Нали хазната губи?” Един истанбулски професор каза: “Господин Димитров, икономиката не е това, което минава през бюджета. Икономиката е това, което се произвежда. Тези хора произвеждат.” Така че по-важно е да се произвежда.
Защо не влиза вътре в тържището? Защото не може. Като влезе вътре няма да издържи икономически. Вие го знаете. Иначе как няма да влезе. Защо да стои отвън при едни нищожни условия. Ще влезе при прекрасни условия, но той не влиза. Не може да си го позволи. Знам, че има сива търговия, има контрабанда, но не е ваша работа, там вече е полицията. Както решите. Аз ще подкрепя тази промяна. Казвам ви го, в интерес на опозицията е да го направите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз смятам, че въпросите които задават всички народни представители са много основателни. Ако приемем текст, който да бъде във вреда на малкия бизнес, без да бъде обмислен този текст, тук господин Стоев е абсолютно коректен и господин Белишки, ще бъде грешка. Така че от сега ви казвам, че ще спрем до тук и трябва да спрем до тук с гледането на този закон. Много внимателно да обмислим какво правим. Аз разбирам вашите идеи. Разбирам, че искате цялата търговия да бъде контролирана, регламентирана и т.н. Но представете си за малък бизнес, който едва оцелява в момента да им бъдат наложени подобни допълнителни изисквания. Наистина това е много обезпокоителен въпрос, който ще има сериозни последствия за цялата държава.
СИМОНЕТА БОНЕВА: Благодаря господин председател.
Бих си позволила да направя едно уточнение, че тук вероятно става въпрос за едно неразбиране, в смисъл, че дребният, малкият бизнес и това, за което се говори за дребния производител и дребните продавачи това е търговия на дребно и тя не попада в обхвата на този закон. Тържищата, които са се закрепили около законното тържище в момента регистрираното, официалното тържище, това не е българска стока, а това е стока от внос, която всъщност не плаща данъци, не плаща осигуровки, не плаща нищо. В тази връзка ние не подпомагаме нашата икономика, защото няма да се произведе в страната, а подпомагаме вносната, което идва да отговори, че този закон иска да създаде конкурентни условия за развитие на българския бизнес в страната. Това е целта на промените в Закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо, тук чухте, моите колеги всички са разумни хора. Може ли да ни дадете статистика и факти, които да потвърдят вашите думи, за другата седмица. Защото вие казвате, не е българска стока. Като отидем по нашите райони, господин Червенкондев си тръгна, като отиде в Сливен те ще му кажат: “Не, господин Червенкондев, точно българска стока е.” Дайте ни статистика и факти, които да ни убедят в правотата на вашите думи.
Нека да се разберем да спрем до тук и другата седмица вашата комисия, която вероятно прави проверки има данни, за да иска такива промени в закона. Те са вероятно обосновани от факти, от обстоятелства, да ни убедите другата седмица, за да може да бъдем ние с чиста съвест и спокойни, че текста, който сме приели ще доведе до правилните ефекти. Приемате ли такъв подход?
Господин Атанасов, заповядайте.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Тук ние трябва много ясно да кажем, ние за намаляване на сивия сектор ли сме или не, независимо дали тази мярка е непопулярна или не. В края на краищата и ние самите от ГЕРБ разбираме, че всяка една непопулярна мярка не е добре за едни избори. Но от друга страна, когато се осмисли и когато всички фирми влезнат в белия сектор, в нормална конкурентоспособност, когато са контролирани и не се тровят нашите съграждани и семейства, мисля че нещата ще бъдат по-добри.
Господин Димитров дава пример с Истанбул. Там философията е съвсем друга, господин Димитров. Там чисто религиозно си плащат данъците без касов апарат. Когато продаде днес два чифта чорапи, той отива и си внася данък. Това е една от страните с най-голяма събираемост на данъка. Това е едното, което аз съм видял и чул от съответната държава. Много пъти съм я посещавал. Там философията е по-различна. Те например вкарват в разходите си, когато отидеш на маникюр примерно, на подстригване се счита за разход на фирмата, така веднага пресрещат съответния бизнес и данъци на тези търговци.
Исках да ви кажа, че не е много удачен примера. Иначе е интересен. Това е основното, което трябва да решим дали сега или следващия път. Ние всички сме отговорни към нашата държава, независимо коя партия представляваме. Да не го политизираме въпроса, а да отидем към едно правилно решаване. Това е моето мнение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре господин Атанасов, напълно съм съгласен с вас. Но аз още веднъж моля комисията, ако може да ни дадете факти, примери, случаи с които да бъдете по-убедителни във вашите тези, защото си давате сметка, че вие казвате едно, а други хора казват друго. Писането на закони трябва да почива на ясни факти. Защото ние променяме много сериозно философията на закона и затова се притесняват колеги, които са от абсолютно различни политически сили.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Господин председател, трудно ще ви дадем след една седмица факти, защото когато се говори за сива икономика, контрабандни канали, няма кой да даде такава статистика. При мен в кабинета непрекъснато идват колегите от ДАНС, защото те искат да се работи заедно. Защото аз този проблем, който ние тук обсъждаме съм го споделил с премиера. На много високо ниво се работи, но никой не може да даде никаква статистика, когато става въпрос за сива икономика, за контрабандни канали и т.н. Тук господин народния представител наистина много хубаво каза: “Ние сега ще се замислим популистки, защото идват и избори, да не развалим дребния бизнес на тези хора, които не искат да плащат данъци, не искат да спазват правилата. Или ще гледаме държавнически и ще направим такива промени в закона, че държавата трябва да върви напред, без значение кой управлява в момента.” Утре ще се смени властта, а законът ще си остане същия. Аз вече трудно разбирам логиката. Но вие сте законодателния орган. Каквото кажете това ще стане. Но нещо започвам да изпускам логиката на нещата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да оставим изборите настрана. Винаги има избори. Те не могат да бъдат аргумент за нищо, но аргументът за нас може да бъде развитието на българската икономика.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз също искам един друг въпрос да задам в тази връзка. Доколкото мисля, че правилно разбрах, става въпрос, че има нелоялна конкуренция, която вие се стремите да обхванете. За тези, които са вътре в стоковото тържище и борсата и които постоянно са подложени на проверки и ревизии от всякакви органи, тези които са извън и не могат това нещо. Имате ли капацитета вие да го направите това нещо, след като вие сами признахте, че нито данъчни, нито други контролни органи могат да се справят с хората, които са около оградата. Вие имате ли капацитета и като кадрово обезпечение и като правомощия тази контрабанда да се прекрати. Защото всички у нас са виждали, може би не е съвсем в темата, регистрирани уж земеделски производители, които би следвало на пазарите да продават само картофи, магданоз и други неща собствено производство и са наредили до тях щайгите с портокали и банани, които е ясно, че не са собствено производство. Нещо в тази връзка все пак прави ли се и бихте ли могли вие да го свършите това нещо?
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Прави се дотолкова, доколкото при предишните комисии, когато разговаряхме 83 процента от регистрираните търговци на храни оперират в момента на регистрираните тържища. Тази контрабанда която се извършва и нелоялна конкуренция, ние не знаем в какъв процент е, но говорим, че регистрираните търговци на нашите тържища, ние успяваме да ги контролираме доста удачно. Хубавото е, че когато става въпрос за тържище, това което не отговаря на изискванията на закона, то ще трябва да затвори. Това което отговаря на изискванията на закона ще се регистрира и когато то е регистрирано.
Комисията в момента работи на пълни обороти, с пълни сили, но не значи че няма да се промени структурата на комисията. Не значи, че с много малко усилия и финансиране ще се добавят още щатове и хора. Това което миналият път доста добре прозвуча и вашите колеги и вие самите го казахте. Ние с 33-ма души в момента контролираме 83 процента от търговците на едро на храни в страната. Значи, ние работим, ако трябва да се използват технически термини, с КПД на тази комисия, което е много високо. Не искам да споря с колегите, които имат по 3000 човека и какво трябва да контролират те. Това не е въпрос на спор. Но нашата комисия смятам, че досега си върши работата перфектно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз Ви предлагам да спрем до тук и да продължим другата седмица. Да помислим и ние по всички тези въпроси. Дори и да разговаряме с хора в нашите избирателни райони и да бъдем по-подготвени за този много важен дебат. Защото имайте предвид, като се приеме този закон, след това ще има сериозни въпроси, на които ние трябва да имаме отговори преди да приемем закона.
Нямаме кворум.
Основанието за прекратяване на Комисията на този етап е липсата на кворум.
Благодаря за участието колеги.

(Закрито в 16.00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова
(69 929)