1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 май 2011 г. -- за първо четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 102-01-11, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г. -- за второ четене (продължение).
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2011 г. -- за първо четене.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 23

На 18 май 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 май 2011 г. -- за първо четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 102-01-11, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г. -- за второ четене (продължение).
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2011 г. -- за първо четене.
4. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14.20 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаме кворум и можем да започнем днешното заседание.

Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД, като предварително Ви уведомявам, че поради обективни обстоятелства ще предложа промени в предварително предложения дневен ред. Това, което е раздадено и пратено по пощата, както е по правилник, ви чета, като начало:
1. Гласуване на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
Има молба от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който е в чужбина, доколкото разбирам, да отложим за другата седмица това гласуване. Това дава възможност и за повече време на народните представители да консултират спорните текстове.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г. -- за второ четене. Това е продължение.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, внесен от Министерския съвет на 5 май 2011 г. -- за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2011 г. -- за първо четене.
5. Разни.
По тази програма правя формално предложение да отложим точка първа. Има и молба точка 3 да стане точка 2, тъй като ресорният заместник-министър има ангажименти и към други комисии, тоест, Кодексът за застраховането да стане точка 1, Стоковите борси – да остане втора, точка 3 да стане законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване и точка 4 – „Разни”.
Тоест, подлагам на гласуване тази програма с предложените изменения.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 18 гласа „за”, против няма, въздържали се няма.
Другата седмица, колеги, гледаме стратегията, на 25, в сряда. Понеделник и вторник са почивни дни, но сряда е работен ден. Така че разчитам на участие от всички парламентарни групи.
Имате въпрос, господин Овчаров? Заповядайте!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Имам предложение за другата седмица, след като и министърът ще бъде тук, ако може да поканите и шефа на Агенцията за приватизация да ни обяснят какво точно се случва с „Булгартабак”. Вчера четем интервюта, в които аз, честно да ви кажа, почвам да не разбирам в България ли се намирам, или някъде другаде. Шефът на Агенцията за приватизация да не е разбрал, че в България няма тютюнев монопол вече 20 години, и да ми обяснява, че предметът на дейност на „Булгартабак” е изкупуването на тютюна – нещо, което отдавна не е така! И да сме забравили, че преди пет-шест години този тютюн, изкупен ей така, на ангро, се чудихме на кого да го продадем, тоест не ние, а тогавашните управляващи от НДСВ, и Лидия Шулева даже я разследваха по този въпрос, доколкото си спомням. Според мен, това е абсурдна история. Нека да дойдат да ни кажат каква е целта, какво искат да направят, защото такава приватизация не е имало до момента. Да не говоря за случая за консултанта със „Ситигруп”. Такова безцеремонно отношение и такова незачитане на консултант, на който сме платили милиони! Не знам Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол кой му е дал правата и възможностите да прави такива промени в тая концепция. Но това е друга тема. Това ми е предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За да го формализираме, господин Овчаров, някак си, в сряда – гледане на стратегия и Вашия въпрос ще дойде прекалено. За четвъртък предлагат извънредно заседание, на което да обсъдим стратегията.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Стратегията пак ли ще я гледаме? Колко ще я гледаме?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да проведем това изслушване – това предлагате Вие?
РУМЕН ОВЧАРОВ: В сряда го предлагам. Какъв е проблемът?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре.
Съгласно правилата на комисията, колеги, когато има такова предложение, то се подлага на гласуване. Тоест, следващата сряда да имаме и такава точка в дневния ред – изслушване на заинтересуваните страни с цел информиране на комисията, за да можем да взимаме и по-адекватно отношение към тази проблематика.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 7 гласа „за”, против няма, въздържали се 10.
Не се приема.
Колеги, аз гласувах „за”, защото и аз имам въпроси към тези хора и ми се щеше да имаме детайлна информация като комисия.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз мисля, че в Надзора всяка една партия има представител и може да се информира съвсем без никакъв проблем. Мисля, че ще се политизира прекалено много въпросът предвид приватизацията. Поради тази причина аз гласувах „въздържал се”, а мисля, че информация ни липса и може да се запознаете изцяло и от Вашия представител в Надзора.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колега, Надзорният съвет наистина е взел официално своите решения за тази процедура. Странното е обаче, че председателят на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол вчера коментира изисквания към кандидатите за купувачи, които не отговарят на приетите от Надзорния съвет условия. Давам само един пример. В конкурсната документация и в поставените към кандидатите изисквания няма нито искане, нито информация за това, изпълнението на ангажиментите по сделката да бъде обезпечено със залог на машини на „Булгартабак” и с ипотека върху сгради на „Булгартабак”. Тоест, директорът на агенцията говори нещо, което се разминава с официалните решения на Надзорния съвет и с публикуваните вече официално в „Държавен вестник” изисквания към кандидат-купувачите. Това ни смущава, за да искаме едно изслушване на страните. Иначе нямаме нищо против, че наистина Надзорният съвет по законен начин си е взел решенията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имаше предложение. То беше гласувано.

Предлагам ви да минем към точка първа от днешната програма -- представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
Наши гости са:
от Министерство на вътрешните работи -- Веселин Вучков – заместник-министър и Катя Хаджиева – главен юрист в дирекция „Правна и нормативна дейност”;


от Министерството на финансите -- Румяна Герова;
от Комисия за финансов надзор -- Борислав Богоев – заместник-председател, Зорница Василева и Маринела Колева;
от Асоциация на българските застрахователи -- Орлин Пенев – председател, също: Антоанета Димоларова и Христо Христов. Моля нашите гости да заемат места.
Господин заместник-министър, Вие ли ще представите проектозакона?
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, на вашето внимание представяме законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, който съдържа, общо взето, две опорни точки, с които предполагам, че подробно сте се запознали, защото освен всичко друго, те бяха подробно разгласени чрез медиите в последните три-четири месеца.
Първият основен пункт визира обстоятелството, че сключването, влизането в сила, изменението и прекратяването на застрахователен договор, както и изпълнението на задълженията по него не могат да бъдат обвързвани с поставянето на знаци, белези или други индикации върху или на видимо място в моторното превозно средство.
Вторият изключително важен пункт - макар и кратък, той по съдържание е доста важен – забранява се поставянето на знаци, белези или други индикации върху или на видимо място в МПС, които пряко или косвено указват наличието на сключена застраховка във връзка с това моторно превозно средство.
Предлаганите мерки са насочени към осигуряване на пълна прозрачност в отношенията между потребител на застрахователна услуга и застраховател чрез премахването на външни междинни структури и лица, свързани по определен начин с влизането в сила на договора и с осигуряването на покритие по определени рискове и особено кражба по застраховка Автокаско.
Наред с това, промените забраняват на застрахователите да изискват от потребителите на застрахователни услуги да заплащат допълнителна цена извън застрахователната премия, срещу което на МПС да бъдат поставени маркировки или други знаци или индикации, служещи за публично оповестяване на обстоятелството, че даден автомобил е застрахован със застраховка Автокаско.
По отношение на формалната процедура бих искал да кажа, че този законопроект е разработен от две министерства – Министерството на финансите в лицето най-вече на Комисията за финансов надзор (КФН), чийто заместник-председател и отговарящ за застрахователния надзор е тук до мен – господин Богоев и от Министерство на вътрешните работи. По този начин премина и цялата съгласувателна процедура преди законопроектът да влезе в Министерски съвет.
Държа да отбележа, че се проведе една мащабна обществена дискусия в хотел „Шератон”, ако не се лъжа, с участието на абсолютно всички застрахователни компании, които имаха възможност да изразят своето отношение към този законопроект. Разбира се, там становищата се разделиха, както можеше да се очаква, на две, но така или иначе тяхната асоциация – мисля, че те могат да го потвърдят, в крайна сметка излезе с положително становище по отношение на предлаганите промени.
Така че, ако позволите, разбира се, бих искал в тази дискусия съвсем пълноценно да участва и Комисията за финансов надзор, защото тя, бих казал, пое основната тежест при разработването на този законопроект и наред с това съдържа цялата емпирична база като статистика и други случаи, които могат да бъдат полезни в бъдещия дебат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте! Да чуем и господин Богоев.
На мен ми се иска да чуем европейската практика по този въпрос, има ли по директива изискване, което спазваме в момента? Как е в другите европейски страни? Получили ли сте – тъй като тази тема беше дискутирана дълго време – оплаквания за възможни проблеми, които да следват приемането на тези текстове?
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин председател, уважаеми членове на комисията, аз няма да повтарям казаното от заместник-министър Вучков; ще отговоря директно на Вашия въпрос. Единственият документ, който ние успяхме да открием в европейското правно пространство, това е една работна записка на работна група „Полицейско сътрудничество”, която е от 2008 г. - тя е тук пред мен, - в която се обсъжда възможността работната група да представи на Европейската комисия възможност за съставяне на директива, за гласуване на директива, която да касае маркирането на автомобилите от производителите с цел превенция на противозаконното отнемане на автомобили.
На етапа, на който се намира в момента този документ обаче, е възложено оценка на въздействието за възможностите да се въведе ефективна маркировка на частите като задължителна мярка за всички новопроизведени, внесени и регистрирани превозни средства в рамките на Европейския съюз. Такъв документ за нас ни дава сигнал, че все още нито една от държавите членки не е приканена да даде своето становище по евентуален проект за изготвяне на такава директива или, с други думи казано, това не е в близкото обозримо правно бъдеще на Европейската комисия. Тоест, не бихме могли да смятаме, че такъв документ би могъл да се материализира в директива, която да има задължителен характер в скоро време.
Така или иначе, в публичното пространство най-вероятно всеки един от вас е прочел и за, и против маркирането на автомобили. Ние от Комисията за финансов надзор подкрепяме вижданията на Министерство на вътрешните работи поради простата причина, че това, което касае контролния орган – Комисията по финансов надзор върху дейността на застрахователите, не би следвало застрахователна компания, сключвайки договор с лице, по предоставяне на застрахователна услуга, да задължава лицето, договорът който сключва застрахователната компания с него, да влезе в сила, след като бъде извършено действие от трето лице, което по веригата няма никакво отношение със застрахованото лице, а има отношение единствено и само със застрахователната компания. Тоест, застрахователният договор не може да влезе в сила под условие, и то условие, което е изпълнимо единствено и само в досег с трето лице, каквото в случая е маркиращата фирма.
Освен това, плащането по отношение на услугата, която извършва това трето лице, се извършва от застрахованото лице и тя е допълнително към уговорената застрахователна премия в договора за застраховка.
По отношение на изплащането на щетите от застрахователната компания, отново имаме налице условие, което трябва да бъде изпълнено по отношение на линията застраховано лице – трето лице, което е извън веригата застраховател – застраховано лице и предоставена услуга от застраховател на застрахованото лице, тоест – маркиращата фирма. Ако нямаме маркировка, било то със стикери и абразивни нанесени знаци върху съответния автомобил, застрахователят отказва на този етап изплащането на настъпило нежелано застрахователно събитие.
Затова ние смятаме, че текстовете, които сме предложили в Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, биха уредили по един справедлив начин отношението между застрахованото лице, което получава застрахователната услуга и застрахователя, от друга страна.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
От Асоциация на българските застрахователи има ли представител? Моля да вдигне високо ръка, ако има такъв представител. На този изключително важен за тях законопроект защо няма техен представител? Те са поканени и не са дошли. Те са поканени, потвърдили са и не са дошли.
Колеги, въпроси към вносителите? Това е важен законопроект. Нека аз да задам първия въпрос. Във водещи европейски страни проверихте ли, колеги, каква е практиката?
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Задължение е задължително да бъде маркиран автомобилът и чак тогава да влезе в действие застрахователният договор няма в нито една европейска страна. Това е, което ние имаме като информация, а смятам, че нашата информация е достатъчно надеждна по линия на международното ни сътрудничество.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре. Тоест, там се прави оглед на автомобила за щети, но няма специално маркиране като изискване.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Да, няма условие, при което застрахователният договор да влезе в сила единствено и само тогава, когато бъде маркиран автомобилът. При желание на самия застрахован той да бъде маркиран, тогава би могъл той да извърши самостоятелно тази маркировка. Но при нас случаят е друг. Застрахователният договор не е в сила, докато автомобилът не е маркиран. Тоест, информацията се затваря към застрахователя повторно след маркиращата фирма, след поставянето на знаците от маркиращата фирма.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Всички сме наясно, тъй като сме правили подобни застраховки, най-малкото от личен опит, с това което казвате.
Въпроси? Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако обичате да обясните, лице което управлява моторно превозно средство с поставени знаци, белези или други индикации, с изключение на такива няма да ги броим, какво значи? Че всеки, който на колата си има знак, белег – минало детето и те драснало закачил те някой и т.н. или други индикации, може да ви глобяват на всеки ъгъл. Толкова разширително сте го направили, че повече няма накъде. Хората си слагат лого на фирми, слагат си реклами. Това е тяхна частна собственост. И изведнъж заради застраховането - тука не пише, че знаци свързано със застраховането, а всякакви знаци. Абсурдна ситуация. Ще дадете повод за такава корупция, каквато – здраве му кажете!
Второ, да ми обясните, аз като потребител на тази услуга какво ще спечеля от тази работа. Или вие просто обяснявате на крадците, че има равенство? Не може да решавате: от тези може да се краде, от тези – не може, ще крадете наред! Каква е ползата за потребителите? Не говорим за застрахователите, а за потребителите каква е ползата?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Богоев.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Ако позволите, господин председател, господин Димитров, бих искал да започна отзад напред, защото след това по начина, по който Вие зададохте въпроса, ще дам думата на главния актюер на Комисията по финансов надзор. Ние имаме точни данни за броя застраховани и маркирани автомобили, но на въпроса каква ще бъде ползата за потребителите отговарям веднага. Тези пари, които се плащат на маркиращите фирми, при първоначално маркиране на автомобила е от порядъка между 50 и 80 лева за маркиране на автомобил първоначално, тоест, за нанасяне на абразива върху съответните елементи на застрахования, по-скоро на маркирания автомобил, тъй като той все още има договор за застраховка, но не се счита за застрахован, и стикерът, който се слага съответно върху стъклата – тези пари ще бъдат спестени на застрахованите лица. Многократно всяка година сумата за смяна на стикера е между 25 и 35 лева. Това е отговорът по отношение на това, каква е икономическата изгода за застрахованите лица.
Сега ако имате нужда и време за статистика от страна на актюера и втората част на въпроса, господин председател, за правно-техническия ефект от знаците, моля само юристът да отговори.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Василева.
ЗОРНИЦА ВАСИЛЕВА: Ако мога аз да отговоря по отношение на въпроса Ви за рекламните стикери? Има изключително добре изброени, че забраната не се отнася за знаците, белезите и другите индикации, че е предоставяне, изрично уредено с нормативен акт, както и за знаци и белези или други индикации, които рекламират и са изброени при какви точно условия. Тоест, рекламните знаци се изключват от приложното поле на този законопроект.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Понеже законопроектът е много важен, да добавя още един въпрос. Какво става с хилядите български граждани, които в началото на тази година са си подновили застраховките и имат стикери от тази година за подновеното маркиране? Те сами трябва да махнат тези стикери, защото ще ги глобят. Тоест, какво трябва да направят всички тези хиляди български граждани?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Само едно допълнение, господин председател. Не само за тези стикери; аз искам да попитам за маркирането по абразивен начин – стъкла и т.н. Това считам, че не важи, нали? Но нека да бъдете конкретен.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Тъй като остана една малка част на въпроса на господин Димитров, на която не бе отговорено, моята колежка спомена кои са всъщност изключенията по белезите върху автомобилите. Аз бих могъл да кажа за тези, които би следвало да се считат за маркиран автомобил. Например, възглавнички с логото на съответния застраховател, висящи лъвчета и разни ароматизаторчета, които биха могли, тъй като всичко това ще еволюира, стикерът ще бъде премахнат и може би ще бъде заменен от подобни знаци, които да указват къде този автомобил е получил застраховката си. Ако това става по доброволен начин, досега не би следвало вече да се получава, тъй като това също указва къде автомобилът е маркиран по някакъв начин.
Отговорът на господин Червенкондев по отношение на абразивните и трайно нанесените маркировки: Не касае трайно нанесените маркировки, тъй като няма как да бъдат премахнати те.
Освен това тези, които са си подновили застраховката вече – отговорът на Вашия въпрос, господин председател: тази година има 15-месечен гратисен период, в който ние сме сметнали, че максималният срок на застраховката засега в страната е от порядъка на една година – 99%, ако не и 100% от застраховките са в този срок,така че и този въпрос ние сме го решили.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тука не сте записали текст, че тези знаци, белези, индикации са свързани със застрахователя. Текстът е всеобхватен. Сложете, че е свързан и със застрахователя.
Освен това ви казвам какво ще се случи. Минавате румънската граница. Там винетката е електронна и когато някой иска да разбере имате ли винетка или не, полицията не Ви спира, а просто включва контролното устройство и то показва дали имате в колата си винетка. Това което сега ще направите, застрахователят ще ни раздаде едни такива електронни устройства, ще ни вземе парите; крадците са оборудвани, ще ни стане по-скъпо, няма да ни стане по-евтино; резултат няма да има. Това ми е въпросът – каква ще ми е ползата?
Освен това, парите, за които говорите, плащам ги доброволно. Аз ги плащам за да не ми откраднат колата, понеже ми откраднаха вече кола и знам какво е и как реагира и застраховател, и по цялата верига. Три пъти ми обират вилата без стикери. Сложих стикери – спряха да обират. Това е проблем. И ви питам, как ще защитите вие потребителите. Те не от добро, обратното зле им е на собствениците на автомобили. Кой иска да плаща повече и да си кичи автомобила като елха? Та как ще постигнете ефект с цялата тази работа? Това е въпросът ми.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви призовавам, понеже това е много важен дебат и този дебат ще бъде воден и в зала, да бъде малко по-откровен и да кажете, че всъщност вашата цел е да не може да се разбере една кола при кого е застрахована. Това е цялата работа, нали така? Това е целта, в крайна сметка, нали така?
Господин Иванов има въпрос, заповядайте!
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Аз ще подкрепя закона в този му вид, но няма да спестя следната забележка: § 2 действително има общ характер, а не единствено стикери и знаци които са свързани със съответни застрахователи. Този текст, който сте предвидили в промяната в закона в § 2, реално съществува в Закона за движение по пътищата, защото там е забранено използване на такива знаци, белези и други индикации, само че там е свързано с това, че те възпрепятстват водачите на моторното превозно средство да има поглед върху пътната обстановка. Аз ще направя справка. Там е предвидено също такава глоба.
Отделно, в Закона за пътищата е предвидена също санкция, когато например е оставен винетният стикер от предшестващ период, когато вече е изтекло. С други думи този текст трябва да бъде прецизиран само за случаите на стикери и белези, свързани със застрахователите. Това е първото.
Второ, задължително трябва да има преходна разпоредба, че този § 2, след като, естествено, бъде променен в този си вид, за който казвам, не трябва да бъде повторение на текстове от Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата, защото тука, както е казано за всички, той се отнася и за други, не само за стикери, свързани със застрахователите. В преходна разпоредба, Вие, мисля, че го казахте, от влизането на закона в сила трябва в рамките на 12 месеца санкцията по § 2 да не се прилага, за да изтече срокът на застраховане, а той не е повече от едногодишен за моторните превозни средства. Пише ли го? Не съм го видял. Петнадесет месеца вече сте дали? Всичко е съвсем наред тогава. Не го забелязах това.
Считам, господин Димитров, че не би трябвало да има опасения. Текстът влиза като липса на задължителен характер за тези стикери, а който желае да плати 35, а може би понеже сега няма да е обща разпоредбата, а само за тези които желаят, може и 50 и 150 лева да поискат на такива като господин Димитров. Важното е българските граждани да имат възможността да не заплащат задължително тази сума. В това отношение съм съгласен.
Освен това, Вие действително в ал. 2 на § 1 сте отбелязали, че с изключение на това, което е уредено с нормативен акт, което означава, че винетните стикери и стикерите за задължителната гражданска отговорност ще продължават да бъдат залепени на моторното превозно средство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има един въпрос, по който господин Петър Димитров е прав, затова призовах към откровен разговор, да си изясним. Първата част на закона, според мен, е безспорна – която казва: не може да ви задължават насила да ходите да си маркирате кола. Безспорно е.
Втората част, по която господин Петър Димитров задава въпроси, по нея трябва да се помисли. На практика става така, че ако някой иска да има стикер на някаква компания, не може да има.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще бъде глобяван.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще бъде глобяван, тоест, това е ключовият въпрос. Да го направим доброволно, напълно го разбирам. Аз напълно го одобрявам. Въпросът е ако някой иска да има стикер, се казва: ще го глобят. Така че да го обсъдим това нещо, тъй като въпросът подлежи на дискусия.
Господин Николов желае думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Понеже в тази връзка искам да допълня, господин Димитров, реално погледнато, на всички ни е ясно, че две, три или повече компании при една и съща фирма се маркират. Тоест, едни държат правата за това дали да Ви е открадната колата или да не Ви бъде открадната. Абсолютно съм съгласен с него защото в момента паркирането в София се извършва с едни устройства, които влизат в база данни да видят дали сте пуснали SMS или не, тоест, по същия начин крадците ще ходят със същото устройство за да видят дали си застрахован или не. Мисля си, не е ли по-добре КФН да отнеме лицензите на тези застрахователни компании, за които има данни, че се занимават с такъв бизнес? Защото те ще намерят и нов, и нов начин именно да отсъждат те дали да бъдат откраднати нашите коли или да не бъдат откраднати.
Аз съм съгласен, че трябва да се уеднаквят колите, но не мисля, че това е най-голямата крачка, която ще предотврати това нещо.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Логиката общо взето е ясна. Очевидно колегите от Министерство на вътрешните работи оценяват, че ситуацията с автомобилното застраховане в България е в положението, в което беше 1996-1997 година. Тогава – 1997-1998 година, Богомил Бонев беше министър на вътрешните работи и тогава беше предната акция, нали така, господин заместник-министър? Бяха пререгистрирани всички застрахователни компании, тоест, тогава не бяха задължителни, а препоръчителни лепените стикери. Тогава това беше като една от сериозните мерки срещу групировките.
Сега очевидно Министерство на вътрешните работи оценява ситуацията в автомобилното застраховане на същото равнище. Тоест, тъй като не можем да се справим и да кажем коя застрахователна компания е силова, коя застрахователна компания контролира, така да се каже, кражбите на автомобили, ние искаме да премахнем една елементарна защита, която съществуваше за голяма част от българските граждани, без да даваме обяснението по какъв начин ще гарантираме на гражданите, че поне тази сигурност, която имат в момента, ще я имат и за в бъдеще.
Аз не знам коя е тази организация „Единение ДЕН”, която е пратила на всички членове на комисията един материал. Не знам Вие дали я знаете коя е? Предполагам, че и Вие го имате този материал?
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: В основата стои единият от собствениците на маркиращите фирми „Кейт”. Казвам Ви направо кой е.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, няма значение. Очевидно човекът има заплаха за бизнеса си и търси някаква подкрепа. Тук няма нужда много дълбоко да разсъждаваме. Но все пак той дава примери, които до известна степен не са съвсем съвпадащи с това, което Вие казахте. Първо, тук има дадени снимки поне на две държави. Едната е, доколкото схващаме, Турция, другата е Чехия, където има маркировки.
Второто, което той дава, е един документ за материал на Съвета на Европейския съюз, който материал разглежда доста позитивно маркирането на колите и на техните части от гледна точка на борбата с кражбите на автомобили. Има даже и подготвено решение, извод на Съвета по този въпрос, който също е в позитивен смисъл.
По-нататък е дадена някаква статистика, която, честно да си призная, би трябвало да ни убеди че с маркировките страхотно сме намалили кражбите, но аз не мога да я разчета тук точно как е написано.
Молбата ми е ако може, по тези въпроси да ни кажете няколко думи и да ни информирате малко по-подробно.
Вторият ми въпрос е: в мотивите към закона, а и в това, което до момента обсъждаме става въпрос за застраховките Автокаско. Със закона обаче ние премахваме и стикерите за гражданска отговорност, тъй като забраняваме всички стикери. Не мисля, че сме решили проблема с гражданската отговорност; даже напротив, доколкото знам, в момента този проблем отново става важен за България. Дайте да го видим къде го пише. Няма такъв текст и така, както е предложен законопроектът, ние премахваме и стикерите за гражданска отговорност. Така че, от тази гледна точка поне законопроектът трябва да бъде подобрен до известна степен на второ четене, защото проблемите с гражданската отговорност и с лесния контрол за това, дали една кола има една гражданска отговорност е въпрос който не е само български, той е и европейски и поне от него ние не би следвало да се отказваме така, с лека ръка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаше въпроси на господин Валентин Николов, на който трябва да отговорите. Той попита не е ли по-правилно да се вземат мерки срещу самите застрахователни компании, които по някакъв начин нарушават закона? На този въпрос наистина трябва да отговорите.
Вижте какво ме притеснява. Ние всички тук сме за борба с престъпността, господин Вучков, нямайте съмнение. Обаче идва следният въпрос, аз Ви представям цялото нещо, ние приемаме Вашия закон и како се случва в утрешния ден? Всяка застрахователна компания ще има вид ароматизатор, който ще си слагат хората на колите. Дори може да не пише нищо там, може да е някакъв различен вид и това ще бъде индикация за тези, които трябва да се индикират пред тях. Разбирате ли? Дори няма да е по електронен път, както каза господин Димитров, което е скъпо и по-сложно, а ще има вид ароматизатор. На едните ще бъде, да речем, един вид, на другите – друг вид и т.н. Тоест, разбирам Вашите добри намерения, защото Вашите намерения са добри, но дали ще се случат, е отделен въпрос. Това е нашето безпокойство.
Господин Икономов поиска думата.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Като реплика към господин Овчаров. Все пак стикерите, които са за гражданска отговорност, са еднакви. Те са унифицирани. Няма как да разбереш за тях на коя компания са. Писали са знак за застраховане, където се упоменава компания и т.н.
Аз си мисля все пак, че наистина този законопроект трябва да бъде подкрепен, защото услугата, която предлага това маркиране, тази маркировка, просто няма смисъл от нея.
Крадат се коли и с маркировка, и без маркировка, господин Димитров. Включително скоро имахме на един колега същия случай. Крадат се части от автомобилите – и маркирани, и немаркирани и всяка компания сама решава дали да изплати или да не го изплати това събитие. Просто това е едно утежнение както финансово за всички клиенти, които имат застраховка, така то те кара да си следиш срока, който срок, да кажем, свършва ти маркировката на 1 април, ти трябва да тичаш, за 15 дни пак да направиш нова, да не би точно в този ден да ти я откраднат в този период.
Така че, аз подкрепям този законопроект в този му вид. Ако има нещо, което да се добави трябва да е между първо и второ четене.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Въпросът е, че тук се идва с добрия ангажимент. В момента се крадат коли. Искаме да намалим кражбите. С тая мярка ще паднат ли кражбите? Не може МВР да дойде с предложение, което най-вероятно ще увеличи кражбите и от друга категория застраховани автомобили, но ще ги увеличи. Аз затова поставям въпроса. Значи, дайте ни мярка, с която ще се отървем от кражбите. И тук тази комисия ви акламира, обича ви и казва: Съмна ни! Можем вече да живеем спокойно. Не навсякъде, където отидеш, да се чудиш къде да си сложиш колата. Парадоксът – държавните коли, колите на НСО като отидат някъде с министъра, знаете ли къде ги оставят? Пред МВР по една проста причина – да не ги откраднат. Ето, в тая беззащитна ситуация аз ви моля да ни внесете закон, който ще намали или ще премахне кражбите. Това е положението. Добронамерено е. Ние сме потребители, ние сме жертви. В тая посока дайте предложение, така че да спре това явление. Но да кажете „Не е честно на „Булинс” да не ги крадат, пък на други застрахователи да ги крадат”. Това разбирате, че превръща Парламента в съвсем друг орган. Това не е национален орган. Затова ви казвам как да го направим това нещо.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Богоев.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Първо, нека да отговоря на господин Овчаров за стикерите по гражданска отговорност. Тъй като стикерите по гражданска отговорност са въведени със закон със специален текст в Кодекса за застраховането, те не попадат в ал. 2, тоест те са изключени. Така че за тях притеснение нямаме.
Още повече, ако трябва да дам едно пояснение, може би след около месец при вас ще дойде и следващата поправка на Кодекса, която касае вече и самата информационна система, която се изгражда в инфраструктурата на застраховането, която тотално ще премахне и самите стикери по гражданска отговорност, тъй като ще има възможност за сключване на гражданска отговорност по електронен път. Сигурно и за това сте чели, че проверката на гражданската отговорност може да става на пътя през електронните устройства, GSM на полицая и т.н. На две седмици сме от подобно решение.
На следващия въпрос за Турция и Чехия, това, което е представил професор Желев. Аз наистина много уважавам труда на професор Желев, но в крайна сметка той е човекът – така се представи поне на двете разисквания, които ние направихме във връзка с маркирането на автомобилите, но той работи със седем застрахователни компании. Неговият бизнес ще бъде сериозно увреден. Става въпрос за около 70-80 милиона годишно, които всъщност по линия на стикерите отиват незнайно къде, но не и в застрахователите. Това искам да кажа. Не отиват в застрахователните компании за заделяне на резерви, съответно за изплащане на обезщетение. Те отиват някъде по линия на маркиращите фирми. Така че, наистина неговото постижение може да е научно обосновано и признато по света, но не бихме искали такива постижения да източват паралелно пари от джоба на българския гражданин по линия на застрахователните договори.
Освен това, това, което той говори за Турция, несъмнено за Турция може и така да е, не знам, ние не сме правили обследвания, но никъде в Европа няма задължение със сключване на договора за застраховка Автокаско да има маркиране на автомобила. Тоест, условието да влезе в сила застрахователният договор да бъде маркирането на автомобила. Никоя държава в Европейския съюз не би си го позволила.
Що се отнася до данните, ние имаме точни данни, тъй като това беше единият от въпросите, който ни беше поставен на разискването от застрахователната компания именно от четирите, петте компании които най-яростно защитаваха маркирането на автомобилите, имаме ли статистика за това, колко автомобила са застраховани по линия на Автокаско и маркирани, какви са кражбите и т.н. Ако ви предоставя цифрите, те могат да бъдат тълкувани двояко, това, което каза и господин Петър Димитров. Маркираните не ги крадат. Но следва въпросът защо маркираните не ги крадат? Кой стои зад маркиращите фирми? Има десет-дванадесет. Не стоят застрахователите, стоят други лица. Това значи – застрахователят влиза в договорни отношения с тази маркираща фирма и допълнително икономически, финансово натоварва застрахованото лице, е отделен въпрос и ние не сме съгласни като Комисия по финансов надзор, това да е част от застрахователния договор. Това е нашето виждане по въпроса.
Сега няма как да санкционираме застрахователя за това, че той натоварва допълнително икономически с тия 20, 30, 40 или 50 лева годишно за маркировка на автомобила, тъй като не извършва закононарушение, няма забрана в закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Богоев, Вие фактически потвърждавате тезата на господин Петър Димитров – маркираните не ги крадат. Сега всички като останат немаркирани, значи всички ще ги крадат. Затова МВР трябва да каже какви мерки взема и какъв контрол ще бъде реализиран по някакъв нов начин, който досега очевидно не е действал, за да не крадат и немаркираните автомобили. Това не е ваша работа, а на Комисията за финансов надзор, че половината коли не ги крадат, защото са маркирани. Сега вече всичките ги слагаме, така да се каже, като опция на крадците: Крадете всички!
Много добре знаем как стават после разправиите със застрахователите, да не му се случва на човек да ходи да се разправя.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Въпросът е в застраховането, а не в маркировката. За това става въпрос.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Пропуснах само, господин Овчаров, пред мен е документът аз ще Ви го предоставя. Този документ има по-скоро стойността от страна на работната група, има по-скоро тежестта на обследващ документ, но не и на никакъв обвързващ. И Вие сам ще видите, че Европейската комисия – тези мерки за борба с противозаконното отнемане на автомобилите, самата тя е наясно, че това няма да реши проблемите и са го отложили безкрайно дълго във времето.
Нова няма нито стойността на директива, нито какъвто и да е официален документ. Още повече, че когато започне консултацията за изготвяне на такава директива, всяка страна ще има право да даде своето мнение. Най-вероятно от страна на България и от всяка страна ще бъде Министерството на вътрешните работи - те ще дадат своето мнение дали това би решило въпроса с кражбата на автомобилите.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не съм казал, че това е директива. Аз казах само, че има някакъв процес, който на някакво ниво е гледан този въпрос и е останал там. Нищо повече не съм казал. Все пак има нещо, някакъв момент там, и то в позитивен план.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Богоев, желаете ли друго да добавите?
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Последно, ако ми позволите. Ако имате желание, мога да ви предоставя какво представлява и самата разбивка на самия стикер. Там ясно се вижда под едно индексче, да кажем, B1, C2 и т.н. номерът и кодът на маркиращия пункт. Моят риторичен въпрос е: всеки един от нас се досеща кой стои зад един такъв пункт. Ние не бихме искали по този легален и неглежиран до този момент от държавата начин да влизат законно средства, с които се плащат данъци и те стават на разположение на хора, които се занимават с противозаконно отнемане на автомобили.
Пак ви казвам, нашите изследвания говорят, че става въпрос за между 40 и 70 милиона лева годишно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси към вносителите имате ли, колеги? Желания за изказвания?
Господин Вучков, въпреки всички въпроси, лично ще подкрепя този законопроект, тъй като идеята е добра. Дали реализацията обаче ще бъде добра е съвсем отделен въпрос и всички съмнения, които бяха казани на колегите, не ги възприемайте като някакъв вид заяждане. Ние се съмняваме дали това ще проработи. Иска ни се да проработи, защото ние сме жертви на подобни престъпления. Нали разбирате? Дали това са най-удачните мерки, ще видим. Дано да сте прави.
Желание за изказвания на колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване за първо четене законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, внесен от Министерски съвет на 5 май 2011 г.
Който е „за”, моля да гласува, колеги.
Гласуване: 17 гласа „за”, против – няма, въздържали се - няма.
Благодаря за участието на нашите гости.

Отиваме на следващата точка -- Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата.
Наши гости са:
от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма -- заместник-министър Ангелов, заповядайте! Той вече има и преки впечатления за промените в Кодекса за застраховането. Неговите колеги: Жана Величкова, Нина Христова, Мая Лулчева;
от Комисията по стоковите борси и тържищата -- Едуард Стойчев и Владимир Иванов.
Колеги, стигнахме до параграф 2. Имаше въпроси на колегите Стоев, Петър Димитров.
Първо давам думата за изказване. Има ли желание за изказване? Знаете, че този законопроект са го включили в програмата за четвъртък на Народното събрание, което аз разбирам като знак, че парламентарната група на ГЕРБ смята да го приеме днес. Предвиден е като точка първа утре. Желания за изказване има ли?
Господин Ангелов, аз ще обобщя безпокойството, което на предишното заседание на комисията беше изразено от много колеги. Аз виждам, че тук дори има представители на ГЕРБ, които не са членове на комисията, тъй като имаме безпокойство за приложението на този закон. Ние сме категорично за легална и честна търговия. Това обаче, което ни притеснява, е под този претекст да не се случат други, не толкова добри неща, а именно: знаете как се случва търговията с череши в Кюстендилско. Да не се окаже, че под претекста всичко да отиде на стоковите борси, това ще доведе до група мутри, които да завладеят допълнително пазара. Това е нашето безпокойство, казано най-директно, най-откровено. Затова миналия път спряхме с приемането на този закон и тези въпроси бяха задавани от всички парламентарни групи. Така че, по § 2 отново давам възможност който желае да вземе думата. Не виждам желаещи.
Тогава, колеги, подлагам на гласуване § 2.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2. Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: „за” – 11, против няма, въздържали се – 6 гласа.
Приема се.
Параграф 3.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, която, колеги, виждате на стр. 2. По редакцията на § 3 желание за изказване?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не че съм от тези, които най-много ходят по пазарите, но къде са тия пазари, където стоката се манипулира, окачествява, етикетира, партидизира за по-нататъшна продажба на вътрешния пазар или за износ? Къде ги има в България? Аз си представям не борса. Според мен става дума за някакво индустриално предприятие.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Господин председател, господа народни представители, дами, това е предложението. Затова искаме да направим тези промени в закона, за да може да бъде дадена такава възможност на земеделските производители. Сега никой не може да го прави. Точно това е проблемът, защото в западния свят това се прави. Производителят не е длъжен да продава собствената си стока, ако не иска. Но сега ние му даваме възможност да произведе, да даде на организатора на пазара на производителите – говорим за пазар на производителите – там да бъдат партидизирани, сортирани, опаковани по подходящ начин тази земеделска продукция и да бъде продаден за сметка на производителя. Тоест, производителят може да изяви желанието, както тук колегите много пъти казаха, че има много голяма част от производителите, които не искат да се занимават с търговска дейност. Те искат само да произвеждат, а не и да продават. А досега те трябваше да продават сами стоката си, нямаха друга възможност. Това е отговорът на Вашия въпрос и ако съм разбрал правилно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стойчев, понеже тази тема е специфична и ние не сме запознати толкова добре, колкото Вас с нея, имам следния въпрос, който Ви моля да го разясните на всички членове на комисията.
В момента един човек може да произвежда собствена продукция, да речем домати, да взима бележка от кмета и да продава тези домати и да реализира приход на селския пазар. Кога става търговия на едро и дали с този закон ние отнемаме правото на този човек, който произвежда домати, да отива пак на селския пазар и да ги продава? Обяснете ни го ясно, за да знаем какви ще бъдат последствията. Това, което мен ме притеснява – ако се въведат такива ограничения, особен в условията на криза, ще доведе до следния резултат. Група здрави физически момчета ще обикалят, ще събират от тези производители доматите на ниски цени и те ще ги продават на организираните пазари. Тоест, този риск съществува ли според Вас, или не съществува? Това искам да Ви попитам.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Това нещо досега можеше да става. Точно досега можеше да става, а сега, когато този производител има възможност да отиде на тържище, без да ползва услугите на тези „здрави момчета”, той просто може да отиде до самото тържище и регистрирано там, където идва най-големият поток от купувачи и да се договори с организатора на пазара или на тържището да му бъде продадена стоката за негова сметка. Точно това искаме да избегнем. Сега в момента той няма тази възможност.
Вие хубаво казвате за тези прословути череши. Нали досега проблемът беше, че тази така наречени момчета ходят и купуват черешите по 20 стотинки, а после на пазара ги продават на 1 лев. Това беше проблемът. Точно това искаме да премахнем, да няма нужда от това междинно звено. Тоест, това звено става ненужно. Стига, наистина, самият производител да го мързи да отиде и да се договори с организатора на пазара на производителите. Ако и това не може да направи, тогава няма как да му помогнем по никакъв начин.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иван Иванов?
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам все пак да направя една съпоставка с действащия текст на чл. 3а. В действащия текст пише така: „Пазарът на производителите е място, инфраструктура за търговия на едро, на което производители, които са регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители, продават на търговци пресни плодове, зеленчуци, цветя и риба”. Реално, съгласно промените, те вече не могат да продават. Ако този текст изчерпва тази материя – който ни го предлагахте, защото се оказва, че пазарът на производителите е място, инфраструктура за търговия на едро с налични храни и цветя, където стоката от земеделски производители – вече отпада изискването те да са регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители, което съществува в този текст, може. Какво може да се направи на този пазар? Да се манипулира, да се окачествява, да се етикетира и партидизира за по-нататъшна продажба. Вие всъщност въвеждате едно допълнително звено. Тези функции ще се изпълняват от някакво друго междинно допълнително звено. А тука никъде не прочетох, че може да се продава. Оказва се, че на пазара на производителите се вършат всички тези дейности, но никъде не прочетох, че се запазва тази основна функция на един пазар, да се продава тази стока, която земеделските производители са произвели.
Второ, отпада ли изискването тези земеделски производители да бъдат регистрирани?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (член на Държавна комисия за стокови борси и тържища): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, дами и господа, господин Иванов, текстът на чл. 3а е съобразен изцяло с една добра европейска практика, която става в Северна Европа и искаме да го направим и тука. Даже мога да Ви уверя, че към момента вече имаме регистрирани три лица като за пазари на производители, които изпълняват ролята на събирателни пазари, като имат сключени договори с над 100 земеделски производители, което поставя в конкурентна среда точно тая група спекуланти които ходят да изкупуват евтино продукцията.
Другото, което сме направили с въвеждането на новия текст на чл. 3а, е желанието да мотивираме, да се случи най-после организация на земеделски производители да създаде такъв пазар. Това, което е като добра европейска и световна практика, е, че точно организациите на земеделски производители създават такива пазари и по тоя начин реализират - това са аукционите в Холандия, това са пазарите в Германия, в Хановер, до Берлин има. Най-големият пазар в света е точно пазар на организация на земеделски производители, там, където купувачът е поставен под конкуренция. Най-добрата защита за цената на земеделския производител, за неговата възможност за реализация е само по този начин. Крайно време е да създадем условия това да може да се случи и в България, тъй като в момента как се получава реализацията? Имаме места, наречени пазари на производители по реда на сегашния текст. Там присъстват земеделски производители, които имат съответните регистрации. Половината от тях парекселанс са търговци. Ние това го установяваме вече в порядъка на 7 -- 8-годишни данни, постоянно ги изброяваме, в страната те циркулират – между 2000 и 3000 бройки, които реализират огромни по количество обеми.
Това, за което става въпрос в текста, за партидизиране, етикетиране, манипулация – всичко това цели да може на тая стока да се придаде, първо, добър търговски вид, второ, тая стока да може да се документира – нещо, което в момента не се прави в България. Когато се остави тая врата, вкарват се огромни количества стока, която по силата на тези преференции, бих ги нарекъл относно земеделските производители, тръгва от търговска в търговска ръка – нещо, което е един изключително отвратителен процес и ликвидира българското земеделско производство.
В момента производителите, намиращи се в райони и около София, са за зеле, за череши, за където и да било. В Сандански е трагично положението в следствие на това, че няма такова място, където да предлагат своята стока, там, където да има нормално ценообразуване. А то ще стане чрез организация на земеделски производители. Такъв пазар, както е описан тук по реда на чл. 3а, единствено и само може да създаде организация на земеделските производители.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има нещо, което особено много ме притеснява. Аз ви казах, че темата е специфична, но както чета чл. 55, излиза така и моля всички да го видите. Там пише следното: „На стоковото тържище и на пазара на производителите се допуска извършването на сделки само с налични храни и цветя, приети на територията и на местата, определени за продажба.
Ал. 2. Сделките по ал. 1 се извършват само от търговци, регистрирани при условията и по реда на Търговския закон или на Закона за кооперациите или от лица…” и т.н.
Тоест, Вие казвате на кака Сийка, която гледа домати, че трябва да направи фирма, за да продава. Така ли разбирате? Или да продаде на фирма. Но ако тя няма право сама да реализира своята продукция, това означава, че тя ще трябва да я продаде на някой друг, а задължението да я продаде на някой друг означава, че може да има както с черешите натиск върху нея за цената. Тоест, намалява се броят на хората, които продават на практика. Тоест, ограничение на броя на хората, които продават.
Ако ги караме тези хора да направят фирми, представете си – вие сте от цяла България, колеги, създаването на фирма си е ангажимент и е трудно. След като Вие сте от Панагюрище, господин Белишки, ще Ви питат там. Какво ще правят тези хора, които до вчера са продавали продукцията директно, ще ги карат да правят фирма? Това мен ме притеснява.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Господин Димитров, само не трябва да забравяме тази тема на всяко едно заседание сме я обсъждали. Ако си спомняте, говорим за стоково тържище и за пазар на производителите, а не говорим за пазар, за сергии и т.н. Това са обособени места и когато там се появи т.нар. от Вас баба Сийка, наистина на нея й се дават сега с нашите предложения четири възможности. Доскоро бяха само две, сега им даваме четири възможности. На стоково тържище, регистрирано тържище, там където се продава с документи за собственост, за качество за произход, баба Сийка не може инкогнито като такава да продаде своята стока, без значене че е произвела два или десет тона домати. Тя трябва да има някакви документи. Просто ние й даваме още една възможност.
Ако не иска да си ги извади тези документи по някакъв начин, тогава може да се договори с организатора на пазара на производителя той да продаде за нейна сметка тези домати, които бабата е произвела.
Другият вариант е, бабата отива на обикновен пазар, който не е свързан с този закон, който е извън обсега на този закон и там може да продаде същите тези два тона домати по други условия, така казано, на дребно. Тя пак ще продаде два тона домати, но ще ги продаде на дребно, така да кажем. Това е.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Само да уточним това. Тъй като в определението за „търговска сделка на едро” е продажба на количество не по-малко от единична транспортна опаковка”. Опасението на всички ни, общо взето, е едно и също. По Вашите думи аз разбирам, че в този Закон за стоковите борси и тържища няма да влязат тези т.нар. пазари които съществуват в населени места и където граждани и селяни могат да реализират определени количества стоки, включително и в количества, които са над определението за търговска опаковка на едро. Примерно, три щайги череши вече са повече от единична опаковка на транспортна опаковка. Правилно ли разбирам, че те ще могат да продължават да си продават определени количества на други пазари, които няма да бъдат пазари и стокови борси на едро?
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Абсолютно правилно, господин Овчаров. Това го дебатирахме много дълго време. Просто нямаме точно определение за „търговия на едро”, и по този начин наистина сте абсолютно прав. Това сме го дебатирали. На пазара, на най-обикновен пазар, с общински, всеки един от нас може да купи дори две щайги ягоди, защото са му харесали ягодите. Това по принцип, ако гледаме точно определението за търговия на едро, би трябвало да се яви продажба на едро, което всъщност не е така. Законът абсолютно изключва този вид пазари за които Вие говорите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси по тези текстове? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложената редакция на § 3. Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: „за” – 12 гласа, против няма, въздържали се – 5 гласа.
Приема се.
Параграф 4.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, която виждате на стр. 2 и 3. Текстът е маркиран, защото са отпаднали точки 3 и 4 по вносител.
Въпроси по предложената от работната група редакция? Желания за изказване? Няма.
Тогава подлагам на гласуване редакцията на § 4. Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 11 гласа „за”, против няма, въздържали се – 4 гласа.

Параграф 5.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
Желания за изказване има ли? Не виждам. Вносителите – ако имате забележки, знаете, че по всяко време може да вземете думата.
Който е „за” текста на вносителя по § 5, моля да гласува.
Гласуване: „за” – 13 гласа, против няма, въздържали се - 2.
Приема се.
Параграф 6.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, която виждате пред вас.
По редакцията на § 6 желания за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 13 гласа „за”, против няма, въздържали се - 2.
Параграф 7.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, както виждате на стр. 5 и 6, като промените са в италик, както обикновено за ваше улеснение.
Въпроси? Не виждам.
Желание за изказване? Не виждам. Вносителите?
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Господин председател, бих искал да получа пояснение по ал. 7 на § 7, която касае заявленията за регистрация на пазар на производители. Изброени са ред документи. Понеже се цитира Законът за устройството на територията, бих искал да направя една разлика при членовете на комисията. В същия този закон, който в момента коментираме, ви зачитам дословно: „пазарът на производителя представлява ограден имот, покрит с твърда настилка, осигурени два портала, ток, вода и санитарни възли”. Ако приемем текста така, както се предлага, се изисква за този терен да бъде издаден документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация.
Понеже това е лек режим, за разлика от стоковите тържища, където има сгради и там дори и да се цитира ЗУТ, там има откриване на площадка, закриване, процедури. Там, където има високи сгради от първа до четвърта категория - до трета разрешенията за ползване се издават от Дирекция за национален строителен контрол. Но смятам, че в елемента за пазари трябва да се цитира документ, издаден по реда на ЗУТ, да не уточнява. Той може да е и в тежката категория строежи, но може да е и от по-леката – четвърта, пета и шеста, където общината е страна и тя издава тези документи. |Въвеждам ви в темата просто.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е сериозен въпрос, колеги.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Понеже колегата не е в комисията, аз си мисля, че това е направено в ал. 5, където се казва за стоковото тържище. То буквално е пренесено, вървят точка 1, точка 2 и си мисля, че това е copy/paste от стоковото тържище. Предлагам в ал. 7 да остане написано „копие на документи” и направо да се отиде: „издадени по реда на Закона за устройство на територията”, като да отпадне „удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация”, а да остане точка 2. Копие на документи, издадени по реда на Закона за устройството на територията”… и т.н., както си продължава точка 2.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За да уточним пред комисията, въпросът е: ако стане предишният режим, могат да бъдат временни постройки. Така го разбирам аз, поправете ме ако бъркам, а по новия режим трябва да бъдат обекти въведени в експлоатация, тоест, има утежняващ режим на практика.
Нека да чуем представителите на комисията. Какво е вашето мнение по този въпрос?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Точно така е по новия режим, утежняващ режима, ние считаме, че мястото на временните постройки не е там, тъй като те не предлагат достатъчно условия за извършване на тая дейност. Но ако дамите и господа народни представители преценят, че не е точно сега времето за това нещо, новата редакция, предложена от народния представител, пак ще обслужи целите на закона, в смисъл такъв, поне да няма незаконни постройки, независимо по какъв ред са узаконени по реда на ЗУТ.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Още едно допълнение. По-надолу се казва: „изискванията към територията, на която е организиран пазар на производителите, са: 1) ограден имот, 2) транспортен достъп с два портала, електрификация и ВиК и изградени санитарни възли за търговците и посетителите.” Така или иначе, то е упоменато какво трябва да има на пазара на производителите. Няма някакви тежки постройки, които трябва да присъстват там, така че аз разбирам, че тези санитарни възли могат да бъдат и химически тоалетни, които също са временни съоръжения и могат да бъдат в това оградено място.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: То и към момента има действащи обекти, но мога друго да кажа – че има три регистрирани пазари на производители в момента в досегашния режим, в смисъл, от по-отдавнашно време, които са с такива – има и на поляни, има и временни тоалетни, има и химически. А в момента вече имаме ново явление – регистрирани четири такива обекти с много съвременни сгради, с много добри манипулационни съоръжения, със сключени договори за изкупуване на огромни продукции и те вече се регистрират буквално за работа по новия ред, който още не е факт.
Това е много интересен паралел за нас. Даже ни учуди в положителна посока, че вече има такава тяга за създаване на такъв тип места – събирателни пазари или т.нар. видове пазари за производители според закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, тази тема е важна и това, което трябва да уточним, е каква е разликата между стоково тържище и пазар на производителите и трябва ли същите изисквания или голяма част от същите изисквания да бъдат приложени към едното и към другото. В крайна сметка това са въпросите, дали може, образно казано, да бъде оградена една поляна, на нея да има временни постройки, да има, както каза господин Стоев, химически тоалетни и той да бъде пазар на производителите.
Но ние трябва да разсъждаваме какъв е общественият интерес. Дали общественият интерес е да има максимален брой пазари на производителите, за да има повече конкуренция като инструмент за сваляне на цените, или общественият интерес е да бъдат по-малко, но с по-стабилни постройки - така да задам въпроса. Това е икономически въпрос даже.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Господин председател, аз ще отговоря на втората част на Вашия въпрос, а на първата част ще помоля господин Иванов да отговори. Ние трудно можем да мислим какъв е общественият интерес, но според мене и според логиката на това, което ние правим с този ЗИД е, че по-малко, но по-добре направени пазари, както е в Европа, с хубави настилки, с нормални тоалетни, без значение дали ще бъдат химически или няма да бъдат – това е в интерес на обществото, защото там се предполага, че самата продукция няма да седи и да се въргаля в калта, няма да седи върху палета, няма да се продава от т.нар. микробуси и от отворени камиони, което не е добре за нас.
Иначе, ако вие прецените, че пазар на производителите трябва да бъде друг вид образувание, това е друга тема. Ще помоля господин Иванов да отговори.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди господин Иванов аз ще Ви задам още един въпрос, тъй като наистина това са доста специфични, но ключови въпроси. Да не стане така, че въвеждайки по-високите изисквания, в някои краища на България да се окаже, че няма пазари на производители.
Представете си сега – връщаме се на баба Сийка, която дадохме за пример – да се окаже, че тя тогава трябва да отиде на километри, за да има пазар на производителите, на който да може да реализира тази продукция и тогава тя да се принуди да продава своята стока на тържището, защото няма как да отиде на пазар на производители. Тоест, въвеждайки по-високи изисквания, да не се окаже, че остават по-малко пазари. Мен това ме притеснява и ако може да ме успокоите, ще бъде добре. Заповядайте!
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Първо, към Вашия въпрос. Ние коментираме тоя закон в двата му аспекта – пазар на производители и стоково тържище. На няколко пъти обаче чухме от комисията един нов термин – събирателен пазар, който юридически, тоест – събирателни пазари както господин Иванов говореше, че имало вече с включени производители, той не се вмества тука. Фактически те искат да вкарат под пазар на производители онова, което си представят и което ни дават като модел. Логически би следвало да има трета подточка за търговия на едро на зеленчуци: тържище, пазар на производители и събирателни пазари. През цялото време ние говорихме, че един ще събира от 100 производители и ще изнася и ще манипулира, а в същото време искам да го сложим под тая шапка. Нека комисията да кажат защо през цялото време се върви под пазар на производители. Преди години…, и спирам до тука. Господин Иванов, по-навътре сте, да отговорите. За да могат да потребяват европейски средства самите тези сдружения на производителите, нали така?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Действително, преди пет години беше въведен този термин пазар на производители точно заради това, че някой беше заложил в мярката по САПАРД в Наредба 2 и сега в момента към мярка 123 е това наименование. Също се имаше предвид събирателен пазар по своето същество. Обаче по света практиката за тези пазари е да се наричат стокови тържища. Ние в момента имаме два термина за едно и също нещо. Просто събирателният пазар е особен вид тържище, което се занимава с много бързо развалящи се стоки – предимно плодове и зеленчуци, цветя, каквито са из Северна Европа и каквито искаме да има и тук. Това са предимно организации на земеделски производители, които ги правят и те не изкупуват продукцията, а там член-кооператорите в дадена търговска кооперация залагат своята продукция. Към този етап светът е измислил най-надеждното средство за защита на интереса на земеделския производител, и то забележете: на родния си земеделски производител, което трябва да се случи и в България.
Единственият начин да се защитят земеделските производители от търговската спекула, негативната търговска спекула, което се случва сега в момента, е само създаването на такъв род места. Те са по същество стоково тържище. Просто законът ги дели на два вида обекти. Специфично стоково тържище – такава е световната добра търговска практика. Аз мисля, че ние трябва да следваме нея, тъй като този механизъм работи доста дълги години. Много добре сме проучили – това е средството, примерно, за спасяване на части от този бранш в България и гарантиращо прозрачност – нещо, което в момента не се случва. В момента имаме поляни – на една част от въпроса, които работят като пазари на производителите и са чисти поляни. Те са пазари на производителите само благодарение на това, че е облекчен режимът. Там се извършва по същество тържищна дейност – такава, каквато е регламентирана по закона като стоково тържище. Но те се спасяват по някакъв начин, да може там да се реализира стока под формата на физически лица, в същото време за тях да се създадат парекселанс търговци по смисъла на Търговския закон. Много трудно подлежат на проверка, тъй като са много мобилни. Целогодишно реализират стока от всякакъв порядък.
Пазарът на производителите има съвсем друга форма. Той възниква в мястото на производство, за да се създава поминък. Създава възможност за реализация. Баба Сийка, която произвежда декар или два декара – използвам термина, защото имаше специално предаване по телевизията, нейното място е на общинския пазар. Като всяко населено място, има такива места за реализация. Това е търговия на дребно.
Този, който е по-сериозен земеделски производител и отива на по-големи декари, вкарва повече ресурс в тази дейност, то е просто неизгодно да я реализира по тоя начин. Стоковите тържища и пазари са места за търговия на едро. Това е един начин, в който сме имали предвид въвеждането на целия този механизъм около пазарите на производителите, т.нар. „събирателни пазари”, пак ще употребя тоя термин, тъй като това е терминът, който се използва по света, е с цел да се мотивира създаването на организации на земеделски производители, които да създадат такива пазари.
Ние вече имаме четири такива пазари, регистрирани, които са създадени от частници, което пак е някакъв български пионерски опит. Това нещо по света пак го няма. В момента имаме частен организатор, който е издал съоръженията и е сключил договор със 160 човека, а производителите спят. В техен интерес е те да го създадат. За мен е парадоксално това, но го има като факт вече.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Но това, за което говорите, е събирателен пазар, защото един човек изкупува. Но типичният пазар на производителите не е това, което казвате за събирателен пазар. В момента в закона ние нямаме нито ред за събирателен пазар. Аз затова ви казвам, че ако имаше трети вид пазари…
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Господин Гюзелев, извинявам се, може би бъркаме термините и ако си спомняте, на едно предишно заседание, може би беше тук в комисията или е било в някаква работна група, Вие предложихте да се включи думичката „може” за организатори, защото ние не я бяхме заложили. Тоест, ние не вкарваме задължение на организатора на пазара на производители или на тържището на всяка цена и по принуда да продава, пакетира, партидизира, сортира продукцията на земеделския производител. Това става само по желание. И това беше лично Ваше предложение.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Да, това е направено и е така. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, по § 7 колегата Стоев имаше предложение. Моля да го повторите, за да го подложа на гласуване.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Предложението ми е точно, както започна дебатът, заради бързо развалящи се стоки и точно заради поминъка. Пак ще кажа за баба Сийка – ако е произвела не три щайги, а три тона домати, за да има пазари на производителите и да са по-близко до населените места, където са тези производители, да е по-облекчен режимът за регистрация на пазара на производителите и в точка 2 да остане: „копия на документи” – продължаваме нататък – „издадени по реда на Закона за устройство на територията, както и документи”… Това означава, че пак се търсят документи по ЗУТ, издадени от компетентните органи, удостоверяващи пригодността на площите и материалната база на пазара на производителите за търговия със съответните стоки и стокови групи.
Това е моето предложение. Да отпадне „удостоверяващ въвеждане на обекта в експлоатация” в точка 2.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, господин Стоев, за да няма недоразумение, в ал. 7, т. 2 да остане текстът по следния начин: „Копие на документи, издадени от компетентните органи, удостоверяващи…”.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: „… издадени по реда на Закона за устройство на територията”, продължава. Само се маха „удостоверяващи въвеждането на обекта в експлоатация”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, да бъде: „Копие на документа/документи, издадени по реда на Закона за устройство на територията, както и документи, издадени от компетентните органи удостоверяващи пригодността…” и така продължава до края. Отпада текстът „удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация”.
ИВА ЙОРДАНОВА: Първото влиза във второто; защо е нужно?
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз също искам да взема отношение. Като сравнявам двата текста – на стария и новия закон, новото предложение, единствената разлика е точно тая, документът удостоверяващ въвеждане на обекта в експлоатация. Той е по ЗУТ.
Четейки изискванията за този пазар на производители, те са описани изрично в закона, нали така? Каква категория обект е това нещо според ЗУТ? И подлежи ли то наистина на удостоверение, може ли за този вид обект да се издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация, както, да речем, за една жилищна сграда или за някакви други строителни обекти? Това е моят въпрос.
Вторият ми въпрос е: тъй като досега е имало такива регистрирани пазари на производители, точно този документ, който се въвежда, с какво точно ще помогне на комисията като работа?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди да отговорите, уточняващ въпрос, защото господин Икономов напипа същината на въпроса. На практика, с този текст означава, че в бараки не може да има пазар на производителите, тоест, по шеста категория на ЗУТ не може да има такъв пазар. Така го разбирам аз. Вие кажете дали е точно такъв смисълът?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: На практика на първо четене, така погледнато, е точно така. Ние имаме проблеми с всякакъв вид съоръжения, които се местят, преместваеми обекти и т.н. Това вече е въпрос на политическо решение, по който ние не можем да вземем отношение дали да има бараки или да няма бараки. Има Наредба № 5 за хигиената на храните, която е дословен превод на европейския регламент. Там пазарът на производителите е място на търговия на едро с налични храни. Следвайки Наредба № 5, изискванията за това нещо, не се допуска изобщо наличието на „без сгради”.
А що се касае във връзка с въпроса на господин Икономов, ако се следва точно по определението и се покрива този тип дейност – без сгради, поне трета категория, няма как да стане. Самите манипулационни съоръжения и всичко това нещо изисква доста сериозен сграден фонд, ако така се покрива. Но сега имаме действащи такива, които са хибридни образувания – пазари на производители, които могат да останат да действат. Това вече е решение на господата народни представители, тоест, на вас.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Господин председател, да отговоря аз конкретно, защото Вие много конкретно зададохте въпроса: затова сме предложили такъв текст. Ние сме против бараките и против тези неузаконени постройки. Но вие сте законодателният орган, каквото прецените, това ще бъде прието. След като ние сме предложили такова нещо, ние сме предложили с цел този пазар на производителите все пак да прилича на нещо и това, което казах преди малко – да има съответната хигиена, да има съответните… Как ще има манипулационна, хубаво каза колегата, в бараки? Не може да има манипулационна в бараки. Няма такова нещо никъде по Европа. Това е нашето мнение, това е нашето желание, това е нашето предложение. Оттук нататък вие решавате вече.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз искам да Ви задам следния въпрос. Приемайки един закон, ние трябва да знаем какво ще се случи реално след неговото приложение в България. От всички пазари на производители имате ли представа колко биха отговорили на новите изисквания и колко не биха отговорили. Защото, вижте, нашият интерес е следният: общественият интерес би следвало да бъде да има конкуренция, да има повече пазари, да има възможност производителят да отиде и да продаде своята продукция, а да не му се налага да отива до търговец или до прекупвач. Тоест, направили ли сте анализ при сегашното положение на нещата, въвеждайки тези нови норми, каква част от сегашните пазари ще отпаднат и няма да отговорят на тези изисквания?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Ние направихме точно такъв анализ. Аз го казах и преди малко. В момента имаме структурирана система на стоковите тържища в България, която работи доста добре. Главната цел на закона е да премахне паразитни образувания, които са около нея, покрай нея и да усъвършенства определени механизми, ако щете, и от правен характер.
В момента имаме изключително малко на брой действащи пазари на производителите. Те са само три, за разлика от общинските пазари, които са за на дребно. В момента имаме нова вълна, която – прочели, че ще има нов ред, само за последния месец, откакто се дебатира законът, ние имаме нови четири регистрации като пазари на производителите, които към момента имат съоръженията, имат всичкото, но още нямат дейност. Дейността ще я проимат като започне да излиза българската продукция. На практика няма да има увредени лица от сега действащите. Даже режимът се облекчава. Идеята на закона е всичко да стане прозрачно.
Що се касае до конкурентните отношения в тази система, те са на доста високо ниво, даже мисля, че прекалено високо ниво. В системата има доста усилена конкуренция в този тип маркетингова верига, с което се занимаваме ние, и тя работи добре. Просто не трябва да се допуска нелоялна конкуренция. Това е нашият стремеж.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Господин Димитров, за да бъдем конкретни, Вие питахте – пазарите се увеличиха с четири в рамките на два месеца нови пазари на производителите, произведени по много модерни технологии, с термо панели, отговарящи на абсолютно всички изисквания, които получиха регистрация в рамките буквално на една седмица след гледане на документите и след физическа проверка. Това мога да отговоря на Вашия въпрос. Ако са били три, сега са седем, в много кратък срок от време. Би трябвало да се приеме тезата, че има интерес за увеличаване на т.нар. пазари на производителите в страната.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз пак разгледах това нещо. Условията и изискванията, които вие давате към пазара на производителя, не предполага, че това нещо задължително трябва да попадне в ЗУТ и изискванията за издаване на някакво удостоверение, защото изискванията са съвсем минимални. Това само по себе си не пречи ако някой иска да направи пазар на производител много, много по-модерен и това да го вкара в някоя от категориите, да речем, пета категория, той да си вземе съответното удостоверение за въвеждане в експлоатация. Но ако пазарът на производителя покрива тези четири изисквания, защо той да не работи? Той не попада в ЗУТ в изискванията. Тука може би трябва да се допълни „ако се изисква такова по закон”. Така някак си трябва да се формулира, ако е нужно, разбира се, ако категорията е такава, защото аз, виждайки го това, то не попада нито в пета категория, нито в шеста, така че да се задължава общината да издаде такова удостоверение.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Именно затова приехме казаното от господин Стоев във връзка с неговото предложение, тъй като ЗУТ урежда още много режими за приемане, тоест, да може и с малко средства, и с много средства който иска, да го прави. Тоест, да не се лишават хората от възможността да имат реализация. Макар че, още веднъж казвам, това е място за търговия на едро и там хората с декар, два, три нямат място, реално погледнато. То не им е рентабилно да са там. Новата редакция урежда този проблем и дава възможност на всички, които желаят, съответно и на крупния инвеститор да направи възможно най-модерните сгради, без да го тормози това. Важното е да е прозрачно, държавата да го вижда това нещо и този стокопоток да излезе на бял свят. Това е нашето желание, просто потокът да се вижда, за да може контролната система на страната да си свърши работа, тъй като сега в момента имаме огромен стокопоток, който не се вижда, и по поляните. Поляната не предлага средство за търговия, не е подходящо средство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има конкретно предложение на господин Стоев, което, като слушах дебата, има логика в него. Вие разбрахте, че има логика, защото иначе бихме приравнили условията на стоково тържище с пазар на производителите, а няма логика изискванията да бъдат еднакви. Така разбрах аз; поправете ме, уважаеми представители на вносителите, ако не съм прав.
Нужно ли е да повтарям още веднъж предложението на господин Стоев?
Господин Стоев, ще кажете ли за комисията отново Вашето предложение по ал. 7, т. 2?
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Алинея 7, т. 2: „Копие на документи, издадени по реда на Закона за устройство на територията, както и документи, издадени от компетентните органи…” и т.н., продължава по текста. Без текста, който стои – „удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация”.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз пак питам: Какви са тия документи, които ще се издадат по реда на ЗУТ, което не е удостоверение за въвеждане в експлоатация? Какво точно ще издадете?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стоев, господин Икономов е прав, защото по ЗУТ ако е шеста категория, няма документи. Нали така?
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Има документи по шеста категория – павилиони за зеленчуци, както е пълна София и се минава по специален ред от общината. Разрешението става от общински съвет, специално.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Но не по ЗУТ.
Господин Белишки, заповядайте!
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Пак бъркаме понятията. Вие отивате, и аз ще ви дам един пример с – няма да казвам „общината” – там по същия начин, още едно време, ЗУТ, чл. 120 – временно преместваемите съоръжения. Поставиха ги и казаха: „Веднага ги махаме”. След това от бараки станаха масивни. Сега – от масивни ти не може да го накараш да се премести, защото е изградено трябва да го буташ. И кой, къде и как ще върви? Трябва да го узаконяваш. Нека да оставим наистина всичко това. Ако то е пета, шеста категория, то не влиза в ЗУТ и тогава няма. Но ако наистина искаме да правим тържище, което ще отговаря на тези изисквания, тогава ти не можеш с постройки, които влизат в тая категория на ЗУТ, да го осъществиш. Затова си мисля, че предложението на господин Стоев – нека да си остане. Това, което говорим за преместваеми обекти и малки, които са подвижни – нека си стоят. Там си има съвсем друг ред за поставяне.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, слушайки господин Белишки, господин Стоев и господин Икономов, аз разбирам нещата, че редакцията би трябвало да е следната:
Алинея 7, т. 2 да звучи така: „Копия на документи” – и продължаваме направо с – „издадени от компетентните органи, удостоверяващи пригодността на площите и материалната база на пазара на производителите за търговия със съответните стоки и стокови групи”. Имате ли забележка от вносителите?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Имаме забележка, ако такава редакция се прилага по отношение на думата „копие”, защото имаме проблеми с копията нотариално заверени. Но защо трябва да се използва думата „копие”?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Така сте го внесли в комисията.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Ние сме написали „копие от документа”, което е по ЗУТ, „както и документи” – не „копия от документи”. Имаме много случаи на фалшифициране на сертификат за пожарна безопасност от РИОКОЗ, от ДВСК.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Бихте ли приели тогава да отпадне думата „копие” и да бъде: „Документи, издадени от компетентните органи, удостоверяващи пригодността на площите и материалната база на пазара на производителите за търговия със съответните стоки и стокови групи.” Ако отпаднат думите „копия на” и направо започне с „документи” има ли проблем?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Никакъв.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Никакъв проблем няма.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Някой от колегите? Господин Икономов има въпрос.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Значи това решава проблема с пазарите на производителите в тези изисквания, които са записани в момента. Но ако някой реши все пак да направи по-модерен пазар и попадне в някоя от категориите, за които трябва да му бъде издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, трябва да се добави и този документ.
ИВА ЙОРДАНОВА: Съгласно Закона за устройство на територията, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях преди да са въведени в експлоатация от компетентните органи. След това се казва: „не подлежат на въвеждане обектите от шеста категория”. Тоест, обектът си върви по съвсем друг ред. Той няма да върви по този закон. Ако си е изграден, масивна сграда, за да се ползва, той ще се въведе в експлоатация и ще му се даде категорията или няма да се въведе, ако е шеста категория. Тоест, не ги бъркайте двата закона.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Напротив, двата закона си имат връзка и точно това ви казвам в момента, че тези изисквания не го поставят и не му дават право той да си извади този документ за въвеждане в експлоатация, сегашните. Но по негово желание ако самият инвеститор вдигне категорията на самия пазар на производителя, той ще бъде длъжен да си вземе това удостоверение, нали така? Къде пише коя категория е пазар на производител в ЗУТ?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Важен е въпросът на господин Икономов, но при тази редакция минималните изисквания са такива, че всички подобрения влизат вече вътре. Ние занижаваме изискванията на практика и вече всеки може да си направи масивен пазар и ще има просто документи за това. Така го разбирам аз. Нека от Комисията по стоковите борси да кажат дали е така наистина или има някакъв проблем. Нека вашите юристи да кажат.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Нямаме проблем. Устройва ни този вариант. Отпада документът за пазара на производителите. Вие дискутирате темата, че със засиленото изискване ще ги намалим. Нас ни устройва, който иска да дойде с по-добри капиталови възможности, с по-масивна база, е добре дошъл. Той просто няма какво да изпълнява, той влиза от раз. Трябва да подаде заявление само.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Стоев, което, в крайна сметка, за да няма объркване, има следната редакция:
Алинея 7, т. 2 да звучи така: „Документи, издадени от компетентните органи, удостоверяващи пригодността на площите и материалната база на пазара на производителите за търговия със съответните стоки и стокови групи.”
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласуване: 13 „за”, против няма, въздържал се – 1 глас.
Приема се.
Колеги, по целия § 7 имате ли други забележки, изказвания и въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група заедно с приетото вече предложение за § 7.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 12 - „за”, против няма, въздържали се – 2.
Параграф 8.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8.
Колеги, имате ли въпроси по § 8? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 13 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1. Приема се.
Параграф 9.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9. Виждате тази редакция на стр. 7.
Желания за изказвания? Няма.
Който е „за” предложената редакция на § 9, моля да гласува.
Гласуване: 13 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1.
Параграф 10.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, която виждате на стр. 7.
Желания за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 13 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1.
Работната група предлага да се създадат нови параграфи 11 и 12. Понеже са нови, ще ви ги прочета:
„§ 11. В чл. 18, ал. 1 думите „представена лицензията, издадена” се заменят с „представен лиценза, издаден”.
„§ 12. В чл. 19 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „издадената лицензия” се заменят с „издадения лиценз”;
б) в т. 1 думата „лицензията” се заменят с „лиценза”.
2. В ал. 2 думата „лицензията” се заменят с „лиценза”.”
Явно са редакционни промените. Желания за изказване по предложените нови параграфи? Не виждам.
Който е „за” приемането на новите параграфи 11 и 12, както ви ги изчетох, моля да гласува.
Гласуване: 13 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1.


Параграф 11 по вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 13 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1.
Параграф 12 по вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 14. Виждате редакцията на стр. 9.
Желания за изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 13 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1.
Работната група предлага да се създаде нов § 15 със следния текст:
„§ 15. В чл. 26а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5, т. 4 и 5 думите „ал. 1” се заменят с „ал. 2”.
2. В ал. 6, т. 2, буква „а” думите „ал. 1” се заменят с „ал. 2”.
Редакционни са промените. Желания за изказване? Няма.
Колеги, моля да запазим кворума, тъй като утре този закон е първа точка.
Който е „за” този нов § 15, моля да гласува.
Гласуване: 14 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1.
Параграф 13.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 16.
Желания за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 14 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1.
Параграф 14.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 17. Виждате редакцията на стр. 10.
Желания за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 14 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1.
Параграф 15.
Работната група подкрепя по принцип теста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 18.
Желания за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 14 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1.
Работната група предлага да се създаде нов § 19: „В глава пета наименованието на раздел ІІІ се изменя така: „Сделки на стоково тържище и на пазар на производителите”. Редакционна е промяната на новия § 19.
Желания за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 14 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1.
Параграф 16.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 20. Виждате тази редакция на стр. 11 и 12.
Желания за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 14 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1.
Параграф 17.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 21.
Желания за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 14 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1.
Параграф 18.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 22, която редакция виждате на стр. 12.
Желания за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 14 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1.
Параграф 19.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 23.
Желания за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 14 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1.
Параграф 20.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 24. Виждате на стр. 13 и 14 тази редакция.
Желания за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 13 гласа „за”, против няма, въздържали се – 2.
Параграф 21.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 25.
Желания за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 14 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1.
Параграф 22.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 26.
Желания за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 14 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1.
Параграф 23.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 27. Виждате на стр. 15 предложената редакция.
Желания за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 14 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1.
Параграф 24.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 28.
Желания за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 14 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието.
Желания за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 14 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1.
Параграф 25.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 29 – в италик е допълнението, което е направено.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Понеже на предходно събиране говорихме, тези, които са по § 29 – лица, които към влизането в сила на този закон имат удостоверение за регистрация на стоково тържище и пазар на производителя, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с неговите изисквания в шестмесечен срок от влизането му в сила. Това означава ли, че тези, които имат досега издадени разрешения със стокови тържища, трябва да минат през нов режим на пререгистрация, отново да дадат 3000 лева и т.н. по тези процедури, или автоматично регистрацията им продължава по новия ред?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Това не означава режим на пререгистрация. Никъде не е уреден ред какво става, ако не го изпълнят. Те просто трябва да приведат условията. При досега направените промени те почти няма какво да привеждат. На практика те са вече уредени и си запазват силата на действащото удостоверение и си спазват закона. Ако има нещо, което да не се спазва в чл. 16а, ал. 2 на досега действащия закон.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз все пак искам да се върнем малко назад, защото едно от условията, които въведохме в чл. 14, ал. 5, т. 2, стоковите тържища трябва да имат удостоверения за въвеждане в експлоатация. Това нещо го оставихме като изискване за стоковите тържища.
Член 16а гласи, че се отнема: „Комисията заличава от регистъра стоково тържище при констатирано нарушение на чл. 14, ал. 5 до точка 8.” Това означава, че при една проверка, която вие бихте извършили на седмия месец, ако едно стоково тържище няма удостоверение за въвеждане в експлоатация, вие би следвало да го заличите от регистъра.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Точно така.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Затова в тази връзка аз предлагам, защото все пак има и стари стокови тържища и това е един дълъг процес, просто да удължим срока специално за издаването на този документ да бъде поне една година, така че наистина… ние махнахме само за пазар на производител, в крайна сметка.
ИВА ЙОРДАНОВА: Само едно уточнение обаче, съгласно действащата алинея – в момента е ал. 4 на чл. 14 – стоковото тържище трябва да бъде най-малко четвърта категория. Тоест, досега той ако няма такова удостоверение за въвеждане в експлоатация, то въобще не може да бъде стоково тържище. Тоест, трябва да бъде: 1, 2, 3 или 4. То въобще не попада в тези категории. Нека да кажат и колегите.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Точно така е. В момента те всичките са с трета, втора категория. Те нямат проблем в това отношение с удостоверение за ползване. Така че няма проблем за стоковите тържища. Не съществува проблемът. Повечето имат съвременни сгради, има някои в режим на търпимост.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов, би могло да възникне проблем, но ние заедно го решихме за пазарите на производителите, така че не се притеснявайте.
Има ли други въпроси, колеги?
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Ще Ви задам един въпрос като потребител. Смятате ли, че този закон, който внесохте за изменение и допълнение, ще реши на края въпроса с крайната цена на зеленчуците и плодовете, тъй като не е тайна за никой, че България има най-скъпите плодове и зеленчуци с най-ниско качество, с незнаен произход. Във всяка една съседна държава, дори балканска, да отидете, ще видите разликата в цените и в качеството. Смятате ли, че ще си тръгнете така оттука с чувството на изпълнен дълг и решен въпрос? Или отново след няколко месеца ще разглеждаме същите въпроси, които ще бъдат повдигнати от крайните потребители на пазара?
Имам чувството, че много от измененията, които се правят, са лобистки. Тука споровете бяха свързани в много голяма степен с това, че да защитим интереса на тоя, интереса на оня, а не толкова на всички нас като потребители. Защото, казвам ви, разликата е фрапираща – в цените и в качеството и незнаен произход. Но това е проблем на вашия колега и наш подопечен – министъра на земеделието, и качеството на храните и т.н. Но това е много сериозен проблем. Това е въпросът ми. Той няма нищо общо с обсъждането. Дали смятате, че ще си тръгнете от тука с чиста съвест?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ангелов, Вие или Комисията по стоковите борси и тържища?
Заповядайте Вие, господин Ангелов.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Може би аз ще започна. Законът е ясен какво цели да постигне и какви са приоритетите му. Дали ще реши всички проблеми, които Вие изразихте, се съмнявам.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Забравих, искам да допълня. Тъй като има модел в Европа, който работи перфектно, ние нещо друго ли правим, защото Вие сте специалист по предметната област, или се опитваме да нагласим по нашенски, както години наред сме го правили? Взимаме един работещ модел и го прилагаме. То е просто. Трябва само да го приложим.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Напълно ясно е, че това, което законът цели, е да регламентира много от тия взаимоотношения, които наистина в момента голяма част са в т.нар. сив сектор. Една от основните цели е да има яснота къде и как се продават големите обеми стоки, в това число откъде идват, какви данъци се плащат, колко струват и т.н. Това дали ще реши всичките проблеми, които съществуват по веригата, едва ли. Агенцията за стоковите борси и тържищата има своите правомощия. Идеята на закона е тези правомощия да могат да бъдат изпълнявани по-ефективно, което според мен този закон постига.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Господин Тагарински, ако мога, да допълня господин Ангелов. Ние ще си тръгнем с пълното убеждение, че поне това е крачка в правилната посока. Доста години минаха на борба в тая посока. Много е трудно и ще си тръгнем с искреното убеждение, че това е правилният път. А моделът, който следваме, е добра европейска практика от Северна Европа, която Вие отлично знаете и която беше цел още на правителството на господин Иван Костов от 1997 година.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложената редакция за § 29 по доклада.
Който е „за”, моля да гласува
Гласуване: 14 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1.
Параграф 26.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26, който става § 30.
Параграф 27.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 27, който става § 31.
Колеги, имате ли въпроси тук? Не виждам.
Подлагам на гласуване двата параграфа.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 14 гласа „за”, против няма, въздържал се – 1.
Благодарим на нашите гости за участието.
Колеги, ще следим изпълнението на този закон и ако получим много жалби, нищо чудно и ние да предложим едно изменение следващия път като комисия.

Колеги, имаме още една точка, която няма да отнеме много време, тъй като е на първо четене - законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Нашите гости са:
от Министерството на финансите -- Полина Денчева, Милена Бойкова и Надя Даскалова;
от Комисията по финансов надзор – същите гости, които бяха. Но те са си тръгнали, разбирам.
Заповядайте! Моля за много кратко и много по същество представяне на законопроекта.
МИЛЕНА БОЙКОВА: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, на първо място искам да изкажа личните извинения на заместник-министър Пенчева за нейното отсъствие от настоящото заседание поради ангажиментите й с Международния валутен фонд. Действително, много кратко и поради предходния ни опит и вече натрупана практика в другите комисии на Народното събрание, да ви представя законопроекта. Но отново си позволявам да ви предложа да не разглеждаме по същество проекта, тъй като в мотивите към законопроекта всичко това е много добре описано, а просто да ви кажа за какво става дума и какво наложи изготвянето на този доста дискутиран в рамките на Народното събрание законопроект.
Причините, които доведоха до изготвянето на законопроекта, са тези, че през 2009 г. Европейската комисия откри процедура срещу България за нарушаване на правото на Европейския съюз infringement procedure, в частност, поради идентифициране на следните несъответствия с правото на Европейския съюз.
Първото от несъответствията е това, че действащият в момента Закон за здравно осигуряване в страната, в частта му относно доброволното здравно осигуряване, извършвано на практика на доброволен принцип от дружества за доброволно здравно осигуряване, напълно на търговска основа, не транспонира изцяло директивите на Европейския съюз и в частност на тези в областта на застраховането, различно от животозастраховането.
Вторият аргумент на Европейската комисия е, че осигуряването на покритие на рискове, които са свързани със здравето, каквато е дейността по доброволното здравно осигуряване, на практика е неразделна част от дейността по общото застраховане, поради което всичките разпоредби на правото на Европейския съюз в тази област са приложими и релевантни към дейността на българските здравноосигурителни дружества.
Третият, последен аргумент на Европейската комисия е, че Законът за здравното осигуряване не съдържа разпоредби, които представляват неоправдано ограничение на свободното движение на капитали, която свобода е гарантирана от договора за функционирането на Европейския съюз.
Без да влизам в повече подробности, имайки предвид краткото време, бих искала да ви кажа, че основните аргументи в подкрепа на приетия от Министерския съвет законопроект, който е отхвърлен от две комисии, включително и водещата: Комисията по здравеопазване, Комисията по правни въпроси Комисията по европейски въпроси се въздържа, всичките членове гласуваха „въздържал се”. Искам да ви обърна внимание само върху основните аргументи, които бих могла да дам в наша подкрепа.
Законопроектът е изготвен в рамките на съществуващия модел на здравната система в страната и по никакъв начин не предлага никакви изменения в този модел и в политиката, която е свързана с този модел.
Характерът на промените. Те стриктно са ограничени само и единствено до преодоляване нарушаването на правото на Европейския съюз относно изискванията за извършване на дейност по доброволно – подчертавам, абсолютно доброволно здравно осигуряване, което не е включено по никакъв начин в здравноосигурителната система.
Предлаганите изменения също така не препятстват по никакъв начин предприемането, ако се сметне за целесъобразно, на едни бъдещи изменения в модела на здравната ни система, които изменения например по принцип са предмет на друга дискусия извън компетентностите на Министерството на финансите. Но с едни такива изменения на тези здравноосигурителни дружества би могло да се намери подходящото място в задължителния здравно-осигурителен модел, прилаган в страната.
Освен това, българското законодателство по отношение на изискванията за извършване на дейност по застраховане и презастраховане, което е от пряката компетентност на Министерството на финансите, е напълно хармонизирано с директивите на Европейския съюз в тази област. Визираните нарушения, по повод на които е изготвен този законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, е единствено и само са наложени от факта, че дейността по доброволното здравно осигуряване не се третира от този закон като застрахователна дейност, въпреки че на практика здравното осигуряване се извършва от дружества поради доброволния характер на търговски принцип, ползвайки се от по-ниски изисквания към собствения капитал и по-занижени надзорни изисквания.
В случай, че не бъдат спазени сроковете, посочени от Европейската комисия във времевия график, Европейската комисия като следваща стъпка може да изпрати мотивирано становище и предложение за стартиране на съдебна процедура пред Съда на Европейския съюз в Люксембург. В последната официална позиция на България в отговора на последното писмо от Европейската комисия е посочено, че разглежданите в момента изменения и изготвеният законопроект ще бъдат приети по определен график от Министерски съвет и респективно включени в програмата на Народното събрание.
В заключение, като ви благодаря за предоставената ми възможност още един път да защитя законопроекта, бих искала да ви кажа, че през октомври 2010 г. Европейската комисия спечели дело по подобен казус срещу Белгия – единствената страна в подобен казус като България, като продължителността на времето е била само 10 месеца.
На следващо място, глобите, които ще бъдат наложени на България за нарушаване на общностното законодателство в случай, че не приведем в съответствие националното си законодателство с европейските регламенти, са сезирани по размери и за България е определена една стартова минимална сума в размер на 777 000 евро, към която по схема обаче ще се добавят проценти на тентоотстраняване на нарушението.
Благодаря Ви за вниманието, оставаме на разположение за въпроси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И ние Ви благодарим, госпожо. Стана ясно, че този законопроект е отхвърлен от водещата комисия, която е Здравната комисия и не е подкрепен от нито една комисия, която го е гледала в Народното събрание, както разбрахте, колеги. Има ли желание за изказване и въпроси?
Вносителите ще ми кажете ли много кратко – нас ни интересуват мотивите на водещата комисия – Здравната комисия, която е отхвърлила законопроекта?
МИЛЕНА БОЙКОВА: Господин председателю, ще ме извините, че няма най-вероятно да перифразирам изцяло мотивите на комисията, тъй като все пак се води стенограма и протокол. Моето разбиране за това, защо водещата комисия отхвърли законопроекта, е според мен, позволявам си да кажа, тяхното неразбиране за това, какво този закон цели и какво ще промени в обществените взаимоотношения, като се обвързва този законопроект със здравната реформа и със здравния модел, действащ в страната, отчитайки обстоятелства, които са на практика невъзможни.
Само за да заключа по темата, искам да ви кажа, че настоящият законопроект е разработен, приет и одобрен от работна група под председателството на министъра на здравеопазването, в която участваха представители на Министерството на здравеопазването, на Асоциацията на дружествата за допълнително здравно осигуряване, на Министерството на финансите, на Комисията за финансов надзор. Тоест, това е един консолидиран експертен законопроект, който, за съжаление, не срещна своето разбиране и оценка в парламента. Но все пак отговорността предстои и аз не искам да предполагам какво ще предприеме Европейската комисия, но това ще бъде тема с продължение, както се казва.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря госпожо Бойкова.
Госпожа Янева.
АННА ЯНЕВА: Какъв е срокът за приемането на закона?
МИЛЕНА БОЙКОВА: Благодаря Ви, госпожо Янева, за въпроса. Срокът е през юли 2011 г. - в последното писмо, в което сме отговорили на Европейската комисия като ангажимент.
АННА ЯНЕВА: Извинявайте, господин председател, но аз леко съм шокирана. Внесен е законопроект в изпълнение на определени директиви и те в мотивите са описани. Аз си направих труда да прочета мотивите. Освен всичко, ако не го приемем, ние влизаме в процедура. Най-вероятно ще ни осъдят и ще платим. Не разбирам мотивите на водещата комисия. Аз предлагам: нашата комисия има добра практика, да не взимаме решение сега, а нека да дойде министърът на здравеопазването. Все пак да не поставяме в неудобно положение колегите, за да може министърът да си защити проекта за закон. Това е най-лесно, ще го отхвърлим, но какво се случва след това? Затова, господин председател, нека да отложим взимането на решение, да поканим министъра на здравеопазването и да го чуем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз искам да помоля вносителите да ни отговорят – ако Здравната комисия не са разбрали мотивите, Правната комисия с какви аргументи са отхвърлили този законопроект? Това е важен въпрос за нас.
МИЛЕНА БОЙКОВА: Пак за протокола, моля да бъда извинена, ако непрецизно предам аргументите на Правната комисия, но техният основен аргумент се изразяваше в правната техника, която е използвана преди всичко в предлагания законопроект. Тъй като според тях трябва да се промени Кодексът за застраховането, а не Законът за здравното осигуряване. Но по наше скромно мнение, това по принцип не пречи по никакъв начин принципно на проблематиката, тъй като, както казах, работната група, която прие този законопроект, имаше по-широк обхват и тема на дейност, а именно, реформа в здравния модел на осигуряване, което не се случи и на практика останаха само тези текстове, които касаят infringement процедурата на Европейската комисия и с цел икономия на време и законодателна практика се оставиха тези текстове в Закона за здравното осигуряване. Но това по никакъв начин, по мнение на юристите и на Министерството на финансите и КФН не пречи за приемането на законопроекта. Но това е право на съответната комисия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Янева, аз мисля, че няма особен смисъл ние да викаме министъра на здравеопазването в нашата комисия, защото дори ние да приемем този законопроект, той е отхвърлен от водещата комисия, което прави усилията да вникнем по-внимателно в законопроекта и да получим повече разяснения по него, някак си са излишни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, факт е, че в три комисии не е получил подкрепа, означава следното нещо. Означава, че колегите народни представители смятат, че в този срок до месец юли, и това е ангажимент на управляващата партия, ще внесат стратегия и по по-пълноценно решаване на тази проблематика. Аз така го разбирам.
АННА ЯНЕВА: Извинявайте, има друга процедура за решаване. Връща се за доработване. А той ще влезе в зала и ние ще го отхвърлим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Влиза в зала, не е оттеглен. Вносителят може да го оттегли, а вие ще го внесете в зала и той ще бъде отхвърлен, като гледам. Защо не си оттеглите е логичният въпрос, ако не намирате подкрепа? Той не е минал на първо четене.
Има ли желания за изказване? Няма.
ИВАН ИВАНОВ: Имаше процедурно предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Янева, имате ли процедурно предложение? Какво предлагате?
АННА ЯНЕВА: Господин председател, да не взимаме решение, а да поканим министъра на здравеопазването да си защити проекта. Аз разбирам, че водещата комисия има становище. Но може пък решението на нашата комисия да повлияе за преразглеждане. Извинявайте, въпросът наистина е сериозен, не е за подминаване така формално.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Министърът на здравеопазването ли е вносител на този законопроект?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Министерски съвет.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Знам, че през Министерски съвет. Действително кой е, откъде е изготвен?
МИЛЕНА БОЙКОВА: Господин Икономов, съвместно министърът на финансите и министърът на здравеопазването са съвносители.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има процедура на госпожа Янева да отложим гледането на законопроекта и да поканим ресорните министри, двамата да дойдат да ни обяснят.
Който е „за” това предложение за отлагане, моля да гласува.
Гласуване: „за” – 4, против няма, въздържали се – 10 гласа.
Не се приема. Желание за изказвания? Няма. При това положение подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Министерски съвет на 31 януари 2011 г., за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: „за” – 1 глас, против няма, въздържали се – 13 гласа.
Не се приема.

В точка „Разни”, колеги, имате ли да обсъдим нещо?
Наш колега става заместник-министър на икономиката. Да му пожелаем успех и да продължи да бъде честен и принципен, това му пожелавам аз!

(Закрито в 16.20 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Юлия Димитрова
(107 598)