Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
08/06/2011
1. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за концесиите, № 154-01-14, внесен от н.п. Любен Татарски на 15 февруари 2011 г. -- за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2010 г., № 120-00-26, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 18 май 2011 г.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 25
На 8 юни 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за концесиите, № 154-01-14, внесен от н.п. Любен Татарски на 15 февруари 2011 г. -- за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2010 г., № 120-00-26, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 18 май 2011 г.
3. Разни.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаме кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за концесиите, № 154-01-14, внесен от н.п. Любен Татарски на 15 февруари 2011 г. -- за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2010 г., № 120-00-26, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 18 май 2011 г.
3. Разни.
По дневния ред имате ли забележки и становища? Не виждам.
Който е „за” този дневен ред, моля да гласува.
Гласуване: 17 гласа „за”, против няма, въздържали се няма.
Приема се.
По точка първа - Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за концесиите, № 154-01-14, внесен от н.п. Любен Татарски на 15 февруари 2011 г. -- за второ четене.
Искам да помоля господин Татарски – знам, че имате друга комисия, но ще бъдете полезен, господин Татарски, максимално дълго да останете при нас.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин председател. Аз с удоволствие бих останал, но наистина в 14.30 часа имам комисия. Искам да заявя пред всички Вас, че приемам направените предложения по първоначалните текстове във внесения от мен закон – Закона за концесиите така, както след редакция са представени в проекта на доклада.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Татарски, моля Ви да останете поне още десет минути. Тук има предложения на народни представители, за които не е ясно дали са подкрепени или не. Да чуем и Вашето мнение по тях.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Веднага бих изразил моето мнение, което съвпада и с позицията на Министерство на околната среда и водите, и на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Предложенията на колегата Николай Пехливанов, които са отразени в доклада и са внесени между първо и второ четене, се отнасят до същите текстове, но с едно допълнително условие, което той поставя: правото на общините да се разпореждат с тези извори и с тази вода, която е предоставена от държавата на тях, което да става само при наличие и в общини, в които има действащ общ устройствен план. Поради факта, че в не повече от 20% от общините съществува такъв план, а и самите извори не винаги са в границите на населените места, това означава, че ние лишаваме общините от това право, което им беше дадено в Закона за водите. Така че поради тази причина аз лично не приемам и не смятам за целесъобразно предложението на народния представител Николай Пехливанов, поставяйки условието за наличие на действащ, на влязъл в сила общ устройствен план.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Татарски. Да започнем да гледаме закона по същество за второ четене, колеги.
Закон за допълнение на Закона за концесиите.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Колеги, по наименованието – бележки, желания за изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 16 гласа „за”, против няма, въздържали се няма.
По § 1.
Предложение от н.п. Николай Пехливанов, за което работната група не е казала дали го подкрепя или не го подкрепя. Аз ще ви го прочета.
„В чл. 17 да се създаде нова ал. 3.
Ал. 3. Общинският съвет може да бъде концедент при предоставяне на концесия, на находища на минерални води - изключителна държавна собственост, предоставени безвъзмездно за управление и ползване на общините по чл. 17, ал. 1, т. 2 само в случаите, когато за общината има влязъл в сила общ устройствен план.”
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, която виждате на страница втора.
Господин Татарски сподели пред вас, вероятно сте го чули – безпокойството на господин Татарски е, че ако има изискване за влязъл в сила общ устройствен план, това го има само в 25% от общините и за останалите на практика не им се дават концесиите, тоест, законът би имал едно по-малко приложение.
По това предложение на господин Пехливанов някой желае ли да вземе отношение, да го защити или да зададе въпроси? Вносителя го няма. Някой друг желае ли да защити това предложение?
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин председател, доколкото знам, има становище на Министерство на околната среда и водите и то е в същия дух. Може би е редно да се прочете и то, но Вие преценете.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има становище. То е раздадено на всички народни представители. Те са запознати вероятно със становището на Министерство на околната среда и водите. Министерство на регионалното развитие и благоустройството препращат към Министерство на околната среда и водите. Становището е в същата посока, наистина.
Колеги, има ли някой да защити предложението, направено от господин Николай Пехливанов? Няма.
Аз съм длъжен по процедура да го подложа на гласуване.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласуване: 2 гласа „за”, против няма, въздържали се 16.
Не се приема.
При това положение, колеги, подлагам на гласуване предложената редакция на § 1 от работната група.
Който е „за” тази редакция, моля да гласува.
Гласуване: 16 гласа „за”, против няма, въздържали се 3.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Нали отхвърлихме предложението на господин Пехливанов?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вносителят не приема и доколкото виждам тук, и Министерство на регионалното развитие и благоустройството също.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: На Министерство на околната среда и водите.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Каква е редакцията, която предлага комисията? На кого е това предложение тогава?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, работната група не е дала становище по предложението на господин Пехливанов. Казала е, че не може да вземе отношение, остава това решение на комисията. А редакцията вече е на база на предложението на господин Татарски, прецизирано.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Помислих, че е прецизирано на Пехливанов и затова реагирах.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбрах Ви, господин Аталай; може би уточнението, което внася господин Аталай, е важно. За тези, които не са обърнали внимание, по предложението на Николай Пехливанов работната група въобще не се е произнесла, колеги. Няма становище нито за, нито против. Комисията да вземе решение, казва работната група.
По § 2.
Предложение от н.п. Николай Пехливанов, за което работната група отново не е взела отношение. Решението в крайна сметка е на комисията. Чета Ви това предложение.
„В чл. 19 да се създаде нова ал. 5.
Ал. 5. Кметът на съответната община може да извършва подготвителни действия и да прави предложения за предоставяне на концесия за находища на минерални води - изключителна държавна собственост, предоставени безвъзмездно за управление и ползване на общините по ал. 2, когато за общината има влязъл в сила общ устройствен план.”
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, която виждате пред вас на страница втора.
Отново имаме предложение на господин Пехливанов, за което няма становище на работната група.
Има ли депутати, които искат да го подкрепят? Не виждам, но ще го подложа на отделно гласуване. Такава е процедурата.
Който е „за” предложението на колегата Пехливанов по § 2, моля да гласува.
Гласуване: 1 глас „за”, против няма, въздържали се 16.
По окончателната редакция на работната група желаете ли думата, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 2.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 16 гласа „за”, против няма, въздържал се 1.
Заключителна разпоредба и § 3.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието и за § 3.
Желания за изказване? Няма.
Предложението, което е направил колегата Пехливанов, изменя в крайна сметка наименованието „заключителна разпоредба”. Затова трябва първо него да гласуваме.
Има предложение от н.п. Николай Пехливанов, първо, заглавието да стане „заключителни разпоредби”, второ, да се създаде нов § 4.
„§ 4. Общините могат да упражняват своите права по чл. 17, ал. 1, т. 2 и по чл. 19, ал. 2 след приемане на Национална стратегия за развитие и управление на находища на минерални води от Министерски съвет на Република България.”
Господин Татарски, по това предложение?
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По същата причина не го приемам и предлагам да не бъде прието от комисията, защото това е още едно ограничение, което кой знае кога ще стане, а дотогава общините не могат да се разпореждат с този ресурс, който им беше даден. Не смятам, че това може да бъде причина и основание да не могат общините да се ползват от правата, които им бяха дадени в Закона за водите. Затова Ви предлагам да не се приеме това предложение на н.п. Николай Пехливанов.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли народен представител, който желае да защити това предложение? Не виждам.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Извинявам се, че не съм се запознал обстойно с това предложение. То не е чак толкова сложно да разберем за какво става въпрос, но според мен особено това предложение общините да могат да упражняват своите права по чл. 17, след приемане на Националната стратегия за развитие и управление на находищата на минерални води от Министерския съвет на Република България, има резон и е много сериозно нещо. Но днес аз не виждам пак никой от министерството, някой да защити това виждане – какво става с тази стратегия, кога ще я имаме. Кой представлява днес министерството тук?
Приемайки закона на господин Татарски, само той ли се е ангажирал с развитието на общините и ползването на минералните води? Къде е Министерският съвет? Къде е Министерство на икономиката, енергетиката и туризма? Не виждам какво правим тук в момента народните представители - приемаме и отхвърляме предложения на народни представители. Това е много сериозно предложение. Ние бихме го отхвърлили в момента само заради това, защото господин Татарски ни казва, че няма да може да влезе в действие това негово предложение или общините няма да могат да се ползват от това предложение, но нека да видим министерството какви ангажименти поема от тук нататък. Какво става? Или пак се събираме днес – аз се учудих, търся кой е тук представител на министерството.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, Вашата забележка е напълно основателна. Поискали сме да има представители и на министерството.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, чувам за сетен път това нещо за моята забележка. Аз не го възприемам като забележка, а го възприемам като тенденциозност от страна на министерството, неявяване, неуважение към комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Поне има писмено становище.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако Вие като председател не го възприемате, че не е уважение, това вече е съвсем друго. Така че, за мене това, последното предложение е много сериозно и би трябвало да се дебатира сериозно по този въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има писмено становище на Министерство на околната среда и водите, което Ви е раздадено, колеги, по всички тези въпроси, но това не отменя по никакъв начин участието на представител на ресорното министерство по този законопроект. Затова ще пратим писмо до Министерство на околната среда и водите, в което ще изразим от името на ръководството на комисията…
РАМАДАН АТАЛАЙ: Моето предложение е да не приемаме закона, докато не дойдат представители от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искате ли да се гласува това предложение, господин Аталай?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Щом го правя, да.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай прави предложение за отлагане на законопроекта до присъствието на ресорно политическо лице.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз си мисля, че трябва да се замислим върху това, което предлага господин Аталай, най-простото. Ако в тази стратегия за някои източници правителството има други намерения, ние с този закон му отнемаме всички възможности и автоматично ще отидат при общините. Тоест, не е еднозначен въпросът и от тази гледна точка не е въпросът да бавим. Нали пак ние ще го обсъждаме. Но е добре да си каже становището и изпълнителната власт. Ако тази стратегия ще е като енергийната, където си поставяме цели без да пише ще правим ли Атомна електрическа централа или няма да правим АЕЦ, то няма никакво значение. Това е само формална пречка. Но ако в стратегията ще кажем конкретно за кои находища какво ще се случва, то тогава е изключително важно. От тая гледна точка мисля, че не е лошо да го отложим, да чуем становището.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Искам да внеса една малка яснота. С този закон ние не решаваме да предоставим на общините тези води, тези извори. Те са предоставени със Закона за водите, а в този закон изчистваме едно несъответствие на Закона за концесиите с приетия Закон за водите, защото ако не го направим това, въпреки че в оня закон сме им дали право да се разпореждат, ако не допълним с тези два текста, те са с вързани ръце общините. Така че ние с този закон, който съм внесъл, не даваме правомощия на общините, а им даваме възможност да използват правата, които са им дадени в оня закон. Така че точно с този закон ние не решаваме съдбата на минералните води в България. А че трябва да има стратегия и кога ще стане, кой знае, но дотогава да отменим и Закона за водите.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Каква е връзката?
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Питайте вносителя на законопроекта Николай Пехливанов каква връзка прави. Това не е част от моето предложение в закона. Това искам да поясня.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз смятам, че е основателна забележката на господин Аталай и затова ще се присъединя към това писмо, което ще изпратим с цел по някакъв начин да дисциплинираме министерствата. Но предлагам да не се отлага законът, а да го приемем сега в пълния му вид, защото мисля, че мотивите на господин Татарски са правилни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има процедурно предложение на господин Аталай, което аз формулирам по следния начин: „отлагане на законопроекта за следващо заседание”.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласуване: 5 гласа „за”, против няма, въздържали се 11.
Не се прие предложението за отлагане.
Има предложение на н.п. Николай Пехливанов. То е по § 3 с предложение да се създаде нов § 4 на практика.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласуване: „за” няма, против няма, въздържали се 16.
Не се приема.
Остана да обсъдим текста за заключителна разпоредба и § 3. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието и § 3.
Желания за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 16 гласа „за”, против няма, въздържали се няма.
Законопроектът е приет.
По точка втора -- Представяне, обсъждане и приемане на Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2010 г., № 120-00-26, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 18 май 2011 г.
Заповядайте господин Петко Николов – председател, който ще представи пред вас доклада.
ПЕТКО НИКОЛОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители, в изпълнение на нашето задължение, което имаме пред закона за представяне на отчет за работата си за 2010 г. в съответния срок сме представили в Народното събрание доклад, който от обективна страна отразява всичко онова, което комисията е извършила през тази година. Ще ми позволите с няколко думи да го представя. Ако станат повече думите, мога да спра и да отговоря на някои конкретни въпроси, ако има, разбира се, във връзка с работата ни през изтеклата година.
Както знаете, КЗК работи освен по Закона за защита на конкуренцията, която е основният закон с определени правомощия за нея, включително и Закона за обществените поръчки, и Закона за концесиите. Мога да кажа, че през изтеклата година, както, разбира се, и през тази година, основните ни приоритети с оглед правомощията ни по тези закони са именно чрез практиката си да съдействаме за свободното функциониране, мога да кажа, на пазарите в интерес на потребителите и икономиката по-скоро в областта на Закона за защита на конкуренцията, а от друга страна, с оглед на задълженията ни, които имаме по Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите да съдействаме. Мисля, че го правим успешно звено – законосъобразно разпределение и достатъчно прозрачно, разбира се, на публичните фондове.
През изтеклата година Комисията за защита на конкуренцията е образувала общо 1146 производства, от които 936 – по Закона за обществените поръчки, 6 – по Закона за концесиите и 204 – по Закона за защита на конкуренцията.
В 83 заседания имаме 1901 произнасяния. В по-голямата си част, разбира се, това са произнасяния в областта на Закона за обществените поръчки с оглед на динамиката на тези производства, които очаквано се предполага да бъдат повишаващи се и те към настоящия момент са даже още повече.
В периода през 2010 г. комисията със своите произнасяния е наложила имуществени санкции общо в размер на 4 856 991 лева.
По няколко думи за основните глави, по които комисията с правомощията си осъществява своите задължения по Закона за защита на конкуренцията. В областта на забранените споразумения, решения и съгласувани практики през изтеклата година са образувани 4 производства с предмет чл. 15 от ЗЗК, т.нар. „картелни споразумения”. Установените решения през изтеклата година в тази част са само 7, 1 е решението, с което ние установяваме наличието на такова нарушение. Става въпрос за Камарата на строителите в България. С 4 решения приемаме, че липсват доказателства за подобно нарушение, а с други 2 решения на основание на чл. 60 налагаме съответните санкции във връзка със задължението на страните за предоставяне на информация - нещо, което те не са направили в този период.
В същата тази година сме предявили две определения с предявяване на твърдения за извършено нарушение. Това е новото правомощие, което знаете, че е част от конкурентното право, тоест, възможността, която се дава на страната да разбере точно в какво се обвинява, за да може тя да организира защитата си и да представи съответните доказателства и да е наясно точно с доказателствата, с които от своя страна комисията има и разполага, за да направи такива обвинения към съответната страна.
Наложените санкции и глоби по тази глава в тази си част през тази година са 198 428 лв. Посочили сме в отчета си примери от практиката ни в тази насока. Ако има въпроси, няма никакво съмнение, че съм готов да отговарям.
Във връзка със случаите относно злоупотреби с монополно или господстващо положение, в комисията са образувани 27 производства през тази година. Мога да отбележа, че 25 са по молба на заинтересувана страна, такава, която се е почувствала ощетена поради злоупотребата с господстващо или монополно положение на определеното дружество, една е по собствена инициатива и една по решение, върнато от Върховния административен съд във връзка с дадени указания в тази насока.
Имаме 35 постановени решения в тази връзка за злоупотреба с монополно или господстващо положение. В тази връзка с 8 определения за този период сме предявили твърдение за извършено нарушение, представляващо злоупотреба с господстващо положение.
Наложените имуществени санкции и глоби в тази си част през изтеклата година са общо в размер на 849 001 лв.
Трябва да кажа, че в тази връзка сме посочили доста примери в определена конкретика, за да се види каква е практиката на Комисията в тази част по отношение на електроснабдяване, телекомуникации, има и във връзка с Пловдивския панаир няколко производства, които са минали през съда и в които съдът постанови, че потвърждава нашите решения в тази част.
Що се касае до концентрациите и произнасянията ни в тази част през изтеклата година, производствата през този период са били 37, от които 32 – на основание уведомление за разрешаване на определена концентрация, 1 – на основание решение на комисията, тоест, самосезиране и 3 повърнати решения от ВАС във връзка с приложение на новия закон, тъй като това съвпадна с периода, в който беше променен Законът за защита на конкуренцията.
Имаме постановени 35 решения през този период, 19 от които са решения, с които се разрешава концентрацията между съответните предприятия, с 10 решения приемаме, че всъщност не е налице един от кумулативните критерии, въз основа на който възниква задължението за уведомление. Знаете, че там също променихме закона и освен общия оборот вкарахме и други критерии, които в тези случаи не са били налице. Има и 5 решения, в които налагаме съответна санкция за неизпълнение на задължението за уведомление на комисията при наличието на задължение за това. Наложени имуществени санкции в тази част по отношение на неизпълнение на това задължение за този период са 419 379 лв. Посочили сме сферите, в които през тази година по-скоро са се случвали съответните сливания. Ако има конкретни въпроси, съм готов да отговарям.
По отношение на нелоялната конкуренция – това е глава 7 от закона, през посочения период са образувани 93 производства, от тях 79 – по искане на лицата, които са били ощетени, 10 – по инициатива на комисията и 2 – във връзка с искане на прокуратура за образуване на такова производство – има такова основание в нашия закон.
През този период има 96 постановени решения по нелоялна конкуренция. В тази година приехме и едно тълкувателно решение по отношение на приложението на чл. 36, ал. 2, тоест, предлагане на стоки и услуги като отбив, с което приехме, че всъщност отбивът, когато става въпрос за приложението на тази разпоредба, следва да бъде от същото естество, от каквото е основната стока, а не нещо различно, тъй като имаше неясноти в бизнеса по отношение на този въпрос. Струва ми се, че дадохме яснота с оглед на практиката, която в тази насока като че ли не беше толкова ясна.
Наложени имуществени санкции и глоби по тази глава са в размер на 3 092 626 лв., от които по-голямата част се обжалват. След това ще кажа какви са общо влезлите в сила решения и какви са санкциите, които сме усвоили в тази насока.
Посочили сме кои са най-честите нарушения. Мога само да ги прочета: имитациите като че ли стоят на основно челно място, нелоялно привличане на клиенти и напоследък се забелязва нарушение във връзка с провеждане на забранени реклами, които дават определено предимство в определен сектор, което довежда, разбира се, до сезиране от страна на този, който се чувства ощетен и всичките ни производства в областта на забранената реклама са в резултат на получени сигнали за това.
Застъпничеството ни за конкуренция, а именно, оценката, която прави КЗК за съответствие на разпоредбите на определени актове със Закона за защита на конкуренцията, през тази година имаме най-много образувани производства. Това са общо 39 такива. Дали сме становища по почти всички искания, които са направени към нас. Мога да спомена само исканията във връзка с изменението на Закона за обществените поръчки, Закона за автомобилните превози и много други, включително Закона за енергетиката по отношение на дейността по дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата с конкретни указания в тази насока, дадени от нас, които се радваме, че всъщност бяха приети изцяло впоследствие, когато станаха промените.
Трябва да кажа, че в производствата по секторните анализи през изтеклата година има 4 образувани висящи секторни анализи. Всъщност по един от тях вече имаме произнасяне – това е секторният анализ в областта на преработката и дистрибуцията на мляко. Висящи са още, но пред приключване са секторните анализи в областта на продажба на МПС и оригинални резервни части, секторният анализ в областта на туризма и секторният анализ във връзка с евентуални проблеми по отношение на пренос и доставка на газ. Разбира се, в момента има и други висящи секторни анализи, които сигурно са интересни, но те вече обхващат тази година, този отчетен период.
Дейността ни по Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите като че ли завзема по-голяма част от работата на нашата комисия. Трябва да кажа, че в този период са депозирани 1178 жалби по Закона за обществените поръчки. Общият брой на образуваните производства по преписки е 936, защото някои от жалбите или впоследствие не се отстраняват недостатъците по тях и не образуваме производство, или просто се оттеглят преди да е образувано производство.
През отчетния период КЗК се е произнесла с решение по същество по 690 решения, от които 449 решения сме установили, че не е налице нарушение, а с 207, тоест, с около 30%, ако това е някаква статистика, сме приели, че жалбите са основателни, отменили сме съответните решения и сме дали указания как да действа възложителят в тази насока.
През този период сме се произнесли и по 402 искания за налагане на временни мерки, като мога да кажа, че като цяло около 50% са случаите, в които допускаме и 50% - при които не се допуска налагане на временна мярка спиране на процедурата.
През изтеклия период, всъщност с оглед на промяната на Закона за обществените поръчки, се въведе за пръв път и възможността с оглед на суспензивния ефект на жалбата за искания за предварително изпълнение, трябва да кажа, че имаме общо 99 искания в тази насока за изтеклата година, от които сме допуснали само по 21 случая такова предварително изпълнение. По останалите случаи те или не са били уважени, или са останали без разглеждане поради процесуална недопустимост, считайте просрочване на срока.
През тази година сме постановили 10 решения, с които сме наложили санкции и глоби в размер на 297 000 лв. с оглед на обстоятелството, че в този период законът ни позволи тогава, когато не се спазва срокът за сключване на договор, да се налага санкция 3% или тогава, когато е сключен договор на базата на дадено предварително изпълнение, но след това констатираме нарушение на процедурата, да налагаме санкция в размер на 10% от стойността на поръчката. В тази си част имаме 297 000 лв. наложени глоби.
По Закона за концесиите трябва да кажа, че имаме само 6 образувани производства. Произнесли сме се с 5 решения по същество, като сме оставили без уважение жалбата във всичките тези случаи. В един от случаите не е налице допустимост на производството.
Като цяло по ЗЗК, по ЗОП и по ЗК както казах, в началото имаме наложени санкции в размер на 4 856 991 лв., като по 50 влезли в сила решения на комисията през тази година, съответно санкциите в този размер, погасени по влезли в сила решения за 2010 г. са 5 157 268 лв. В момента имаме доста висящи производства пред Националната агенция за приходите, защото Агенцията за държавни вземания мина към тях, които са в размер, мога да кажа, може би около половин милион.
По отношение на процесуалното представителство пред Върховния административен съд трябва да кажа, че през тази година той е постановил 123 решения по жалби, подадени срещу нашите актове по всичките закони. Мога да кажа, че в този случай 36 решения на комисията са оставени в сила, съответно само 6 решения на комисията са отменени, а други 18 и други 5 са отменени частично във връзка с произнасяния по няколко текста на съответния закон.
Трябва да се отбележи участието ни във връзка с европейските въпроси и международната дейност на комисията през изтеклата година. КЗК стана наблюдател в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – нещо, което се случва за пръв път. Има много сериозно представяне на всичките форуми, които се провеждат в ОИСР, нещо, което се отчита и в Европейската комисия.
Що се касае по отношение на бюджета, трябва да кажа, че бюджетът на комисията за изтеклата година е 3 625 167 лв., а приходите, които са осъществени през тази година на базата на имуществени санкции и държавни такси, са както следва: 5,199 милиона – от имуществени санкции по ЗЗК, 2,279 милиона – по Закона за защита на конкуренцията, Тарифата за държавните такси и съответно имаме около 40-50 хиляди лева във връзка с други вземания. Тоест, мога да кажа, че бюджетът, който ни е гласуван със Закона за бюджета, като приходна част е надхвърлен два пъти повече от това, което ни е на практика разходната част.
Нямаме преувеличение на тази разходна част в бюджета. Струва ни се, че във финансовата си част и на базата на всички доклади, които Сметната палата ни е правила като проверки и са изключително позитивни, можем да заключим, че нямаме финансови нарушения и това е част от нашия отчет, който представяме на вашето внимание.
Това в общи линии са дейностите, които през тази година Комисията за защита на конкуренцията свърши. Те са представени на Вашето внимание и аз имах удоволствието да Ви ги представя.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, въпроси към господин Петко Николов, има ли?
Господин Николов, макар че не касае Вашия отчет за 2010 г., аз искам да Ви попитам следното. Тъй като ние като комисия организирахме две изслушвания на пазара на горива в България и Вие също бяхте сезиран по този въпрос, докъде стигна Вашата проверка? Разбира се, не искам да изнасяте някаква конфиденциална информация, но това, с което официално може да ни запознаете?
ПЕТКО НИКОЛОВ: Господин председател, трябва да кажа, че сме събрали цялата информация в съответните доста кратки срокове, за което наложихме и санкция на няколко дружества затова, че не реагираха в този срок, но нямаше как, срокът в крайна сметка ни притискаше и нас. Цялата информация е налична. Тя се обсъжда и моето убеждение е, че може би в началото на следващия месец ние ще имаме произнасяния по отношение на секторния анализ, който образувахме март месец, вие знаете, за това, да се даде една ясна картина за участници в пазара на тези горива. Говорим за пазари на едро, на дребно, производство, включително обсъждаме и пазара на данъчните складове – нека така да ги нарека, на тези които оперират на този пазар, за да можем да преценим дали всъщност са налице съмнения относно извършване на нарушение, каквото и да е то, без да влизам в някакви подробности, от определени дружества, което задължително предполага, разбира се, образуване на конкретна преписка срещу конкретни лица за конкретни извършени нарушения.
Така че може би в началото на юли ще имаме произнасяне по отношение на секторния анализ за горивата и ние това ще го оповестим по съответния начин.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, аз мисля и колегите ще се съгласят, че когато е готов този анализ, да Ви поканим да направим една среща и да обсъдим и данните с нас, ако приемете. Ще бъде полезно и за Вас, и за членовете на комисията.
ПЕТКО НИКОЛОВ: Аз приемам Вашата покана и ще участвам с удоволствие тогава, когато сме готови с това. Казах горе-долу приемливото време. Струва ми се, че началото на юли ще бъдем готови.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз имам един въпрос във връзка с промените в Закона за обществените поръчки. Казахте, че през предходната година има 936 жалби и в тая връзка въпросът ми е, повече ли са те, или са по-малко и как се отразиха промените в Закона за обществените поръчки? Защото общо взето там са големите материални интереси и там общо взето са големите спорове между фирмите.
Казахте, че има доста висящи производства. Около 500 000 са минали от Агенция за държавни вземания в Националната агенция за приходите. Дали сега като комисия правите всичко възможно, те вече са в дирекция „Събирания” в Националната агенция за приходите, да може да се активира Националната агенция за приходите, за да приключат тези производства? Дали имате взаимодействие с Красимир Стефанов – изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, за да може да се приключат тези производства в кратки срокове?
ПЕТКО НИКОЛОВ: Ако ми позволите, да започна отзад напред? Като влезе в сила съответното решение със санкция, ние първо изпращаме една призовка за доброволно изпълнение на страната в едномесечен срок. Често се плаща, мога да кажа, не мога да го отрека това, но има и случаи, в които не се плаща в този срок. След това възниква нашето задължение да изпратим съответната преписка със съответния акт със заверка, влязла в сила в Националната агенция за приходите и оттам нататък получаваме само обратна информация за това на какъв етап е преписката. Тоест, активна страна ние по-скоро преставаме да бъдем по повод на това вземане и когато дойде, само ни информират, че всъщност вземането е настъпило.
Що се касае до Закона за обществените поръчки, трябва да кажа, че според мен жалбите като че ли се повишават, нека така да го отбележа, не драстично, но като че ли забелязваме определено повишаване на жалбите, независимо дали става въпрос за решение за откриване или за решение за класиране.
Струва ми се, че с нашата практика ние съдействаме много бързо да се решават случаите. Почти нямаме случай, в който да прескочим едномесечния посочен в закона срок за това. Мога да кажа, че промените, които се извършиха през изминалата година, не се отразиха на процедурите като цяло, що се касае от гледна точка, разбира се, на нашето правомощие, а именно, да бъдем първа инстанция по проверка на законосъобразността на процедурите. Вярно, жалбата срещу решението за избор има вече суспензивен ефект и тя спира изпълнението, но всъщност съществува възможността да се иска предварително изпълнение. И както казах, по статистика за тези месеци, когато вече това законово изискване е част от действащото право, ние имаме 100 такива искания, от които мисля, че по 20, казах, имаме позитивен диспозитив в тази насока. Това прави горе-долу около 20% от случаите, в които допускаме такова предварително изпълнение. Стремим се общо взето да не пречим на усвояването на обществения ресурс, но не на всяка цена.
Ако още от жалбата и от нещата, които се променят се установява и по-скоро съмнението за наличие на нарушение е видимо и не е налице някакъв много сериозен обществен интерес, разбира се ние отчитаме и другия интерес, по-скоро не допускаме предварително изпълнение, защото след това следва санкция, пък и остава съмнение относно законосъобразността на процедурата, ако мога така да обобщя моя отговор. Ако има нещо друго, пак съм готов да отговоря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси към господин Николов? Не виждам.
При това положение отиваме към процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2010 година, внесен на 18 май 2011 г., който е „за”, моля да гласува.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване – 15 „за”, против няма, въздържал се – 1 народен представител.
Докладът се приема.
Благодаря на господин Николов за участието му.
В точка „Разни”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: На минало заседание на комисията – не си спомням, някой от вас поиска справка за депозитарите и тяхната собственост в Европейския съюз и ни е дадена подробна справка, която е пратена на всички народни представители. Така че моля, вижте си имейлите, колеги.
Имаме покана за Ден на българската енергетика 2011 г. на 17 юни 2011 г. в хотел „Кемпински-Зографски” – София. Който от Вас има възможност да участва, има подробна програма, която може да бъде видяна от Секретариата. И това Ви е пратено на имейла също.
Третото, което Ви е пратено на имейла и може да го видите, е Българският енергиен форум и господин Хиновски организират Регионална енергийна конференция „Либерализация на пазара на електрическа енергия в региона” на 24 юни 2011 г., така че също имате тази информация на вашия имейл и който от вас има възможност, колеги, може да участва.
Също така чух, че има покана от Слънчев бряг за някакво събитие. Тази покана не е дошла централно до комисията, но ако имате въпроси, мисля, че господин Бойчев като народен представител от този регион може би има повече информация.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Мисля, че поканата е официално за 11-и, събота – откриване в 20.00 часа или нещо такова. Не знам защо, нещо сигурно технически не е стигнало до комисията явно, но има покана от страна на Борда на директорите към цялата комисия, в Слънчев бряг.
Мисля, че е централният кей, който го реновираха. Това е централната аленя на Слънчев бряг. Мисля, че е на плажа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси в точка „Разни” имате ли? Няма.
Благодаря за работата днес.
(Закрито в 14.56 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Юлия Димитрова
(36 613)
2. Представяне, обсъждане и приемане на Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2010 г., № 120-00-26, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 18 май 2011 г.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 25
На 8 юни 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за концесиите, № 154-01-14, внесен от н.п. Любен Татарски на 15 февруари 2011 г. -- за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2010 г., № 120-00-26, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 18 май 2011 г.
3. Разни.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаме кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за концесиите, № 154-01-14, внесен от н.п. Любен Татарски на 15 февруари 2011 г. -- за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2010 г., № 120-00-26, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 18 май 2011 г.
3. Разни.
По дневния ред имате ли забележки и становища? Не виждам.
Който е „за” този дневен ред, моля да гласува.
Гласуване: 17 гласа „за”, против няма, въздържали се няма.
Приема се.
По точка първа - Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за концесиите, № 154-01-14, внесен от н.п. Любен Татарски на 15 февруари 2011 г. -- за второ четене.
Искам да помоля господин Татарски – знам, че имате друга комисия, но ще бъдете полезен, господин Татарски, максимално дълго да останете при нас.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин председател. Аз с удоволствие бих останал, но наистина в 14.30 часа имам комисия. Искам да заявя пред всички Вас, че приемам направените предложения по първоначалните текстове във внесения от мен закон – Закона за концесиите така, както след редакция са представени в проекта на доклада.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Татарски, моля Ви да останете поне още десет минути. Тук има предложения на народни представители, за които не е ясно дали са подкрепени или не. Да чуем и Вашето мнение по тях.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Веднага бих изразил моето мнение, което съвпада и с позицията на Министерство на околната среда и водите, и на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Предложенията на колегата Николай Пехливанов, които са отразени в доклада и са внесени между първо и второ четене, се отнасят до същите текстове, но с едно допълнително условие, което той поставя: правото на общините да се разпореждат с тези извори и с тази вода, която е предоставена от държавата на тях, което да става само при наличие и в общини, в които има действащ общ устройствен план. Поради факта, че в не повече от 20% от общините съществува такъв план, а и самите извори не винаги са в границите на населените места, това означава, че ние лишаваме общините от това право, което им беше дадено в Закона за водите. Така че поради тази причина аз лично не приемам и не смятам за целесъобразно предложението на народния представител Николай Пехливанов, поставяйки условието за наличие на действащ, на влязъл в сила общ устройствен план.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Татарски. Да започнем да гледаме закона по същество за второ четене, колеги.
Закон за допълнение на Закона за концесиите.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Колеги, по наименованието – бележки, желания за изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 16 гласа „за”, против няма, въздържали се няма.
По § 1.
Предложение от н.п. Николай Пехливанов, за което работната група не е казала дали го подкрепя или не го подкрепя. Аз ще ви го прочета.
„В чл. 17 да се създаде нова ал. 3.
Ал. 3. Общинският съвет може да бъде концедент при предоставяне на концесия, на находища на минерални води - изключителна държавна собственост, предоставени безвъзмездно за управление и ползване на общините по чл. 17, ал. 1, т. 2 само в случаите, когато за общината има влязъл в сила общ устройствен план.”
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, която виждате на страница втора.
Господин Татарски сподели пред вас, вероятно сте го чули – безпокойството на господин Татарски е, че ако има изискване за влязъл в сила общ устройствен план, това го има само в 25% от общините и за останалите на практика не им се дават концесиите, тоест, законът би имал едно по-малко приложение.
По това предложение на господин Пехливанов някой желае ли да вземе отношение, да го защити или да зададе въпроси? Вносителя го няма. Някой друг желае ли да защити това предложение?
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин председател, доколкото знам, има становище на Министерство на околната среда и водите и то е в същия дух. Може би е редно да се прочете и то, но Вие преценете.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има становище. То е раздадено на всички народни представители. Те са запознати вероятно със становището на Министерство на околната среда и водите. Министерство на регионалното развитие и благоустройството препращат към Министерство на околната среда и водите. Становището е в същата посока, наистина.
Колеги, има ли някой да защити предложението, направено от господин Николай Пехливанов? Няма.
Аз съм длъжен по процедура да го подложа на гласуване.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласуване: 2 гласа „за”, против няма, въздържали се 16.
Не се приема.
При това положение, колеги, подлагам на гласуване предложената редакция на § 1 от работната група.
Който е „за” тази редакция, моля да гласува.
Гласуване: 16 гласа „за”, против няма, въздържали се 3.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Нали отхвърлихме предложението на господин Пехливанов?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вносителят не приема и доколкото виждам тук, и Министерство на регионалното развитие и благоустройството също.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: На Министерство на околната среда и водите.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Каква е редакцията, която предлага комисията? На кого е това предложение тогава?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, работната група не е дала становище по предложението на господин Пехливанов. Казала е, че не може да вземе отношение, остава това решение на комисията. А редакцията вече е на база на предложението на господин Татарски, прецизирано.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Помислих, че е прецизирано на Пехливанов и затова реагирах.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбрах Ви, господин Аталай; може би уточнението, което внася господин Аталай, е важно. За тези, които не са обърнали внимание, по предложението на Николай Пехливанов работната група въобще не се е произнесла, колеги. Няма становище нито за, нито против. Комисията да вземе решение, казва работната група.
По § 2.
Предложение от н.п. Николай Пехливанов, за което работната група отново не е взела отношение. Решението в крайна сметка е на комисията. Чета Ви това предложение.
„В чл. 19 да се създаде нова ал. 5.
Ал. 5. Кметът на съответната община може да извършва подготвителни действия и да прави предложения за предоставяне на концесия за находища на минерални води - изключителна държавна собственост, предоставени безвъзмездно за управление и ползване на общините по ал. 2, когато за общината има влязъл в сила общ устройствен план.”
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, която виждате пред вас на страница втора.
Отново имаме предложение на господин Пехливанов, за което няма становище на работната група.
Има ли депутати, които искат да го подкрепят? Не виждам, но ще го подложа на отделно гласуване. Такава е процедурата.
Който е „за” предложението на колегата Пехливанов по § 2, моля да гласува.
Гласуване: 1 глас „за”, против няма, въздържали се 16.
По окончателната редакция на работната група желаете ли думата, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 2.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 16 гласа „за”, против няма, въздържал се 1.
Заключителна разпоредба и § 3.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието и за § 3.
Желания за изказване? Няма.
Предложението, което е направил колегата Пехливанов, изменя в крайна сметка наименованието „заключителна разпоредба”. Затова трябва първо него да гласуваме.
Има предложение от н.п. Николай Пехливанов, първо, заглавието да стане „заключителни разпоредби”, второ, да се създаде нов § 4.
„§ 4. Общините могат да упражняват своите права по чл. 17, ал. 1, т. 2 и по чл. 19, ал. 2 след приемане на Национална стратегия за развитие и управление на находища на минерални води от Министерски съвет на Република България.”
Господин Татарски, по това предложение?
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По същата причина не го приемам и предлагам да не бъде прието от комисията, защото това е още едно ограничение, което кой знае кога ще стане, а дотогава общините не могат да се разпореждат с този ресурс, който им беше даден. Не смятам, че това може да бъде причина и основание да не могат общините да се ползват от правата, които им бяха дадени в Закона за водите. Затова Ви предлагам да не се приеме това предложение на н.п. Николай Пехливанов.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли народен представител, който желае да защити това предложение? Не виждам.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Извинявам се, че не съм се запознал обстойно с това предложение. То не е чак толкова сложно да разберем за какво става въпрос, но според мен особено това предложение общините да могат да упражняват своите права по чл. 17, след приемане на Националната стратегия за развитие и управление на находищата на минерални води от Министерския съвет на Република България, има резон и е много сериозно нещо. Но днес аз не виждам пак никой от министерството, някой да защити това виждане – какво става с тази стратегия, кога ще я имаме. Кой представлява днес министерството тук?
Приемайки закона на господин Татарски, само той ли се е ангажирал с развитието на общините и ползването на минералните води? Къде е Министерският съвет? Къде е Министерство на икономиката, енергетиката и туризма? Не виждам какво правим тук в момента народните представители - приемаме и отхвърляме предложения на народни представители. Това е много сериозно предложение. Ние бихме го отхвърлили в момента само заради това, защото господин Татарски ни казва, че няма да може да влезе в действие това негово предложение или общините няма да могат да се ползват от това предложение, но нека да видим министерството какви ангажименти поема от тук нататък. Какво става? Или пак се събираме днес – аз се учудих, търся кой е тук представител на министерството.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, Вашата забележка е напълно основателна. Поискали сме да има представители и на министерството.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, чувам за сетен път това нещо за моята забележка. Аз не го възприемам като забележка, а го възприемам като тенденциозност от страна на министерството, неявяване, неуважение към комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Поне има писмено становище.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако Вие като председател не го възприемате, че не е уважение, това вече е съвсем друго. Така че, за мене това, последното предложение е много сериозно и би трябвало да се дебатира сериозно по този въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има писмено становище на Министерство на околната среда и водите, което Ви е раздадено, колеги, по всички тези въпроси, но това не отменя по никакъв начин участието на представител на ресорното министерство по този законопроект. Затова ще пратим писмо до Министерство на околната среда и водите, в което ще изразим от името на ръководството на комисията…
РАМАДАН АТАЛАЙ: Моето предложение е да не приемаме закона, докато не дойдат представители от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искате ли да се гласува това предложение, господин Аталай?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Щом го правя, да.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай прави предложение за отлагане на законопроекта до присъствието на ресорно политическо лице.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз си мисля, че трябва да се замислим върху това, което предлага господин Аталай, най-простото. Ако в тази стратегия за някои източници правителството има други намерения, ние с този закон му отнемаме всички възможности и автоматично ще отидат при общините. Тоест, не е еднозначен въпросът и от тази гледна точка не е въпросът да бавим. Нали пак ние ще го обсъждаме. Но е добре да си каже становището и изпълнителната власт. Ако тази стратегия ще е като енергийната, където си поставяме цели без да пише ще правим ли Атомна електрическа централа или няма да правим АЕЦ, то няма никакво значение. Това е само формална пречка. Но ако в стратегията ще кажем конкретно за кои находища какво ще се случва, то тогава е изключително важно. От тая гледна точка мисля, че не е лошо да го отложим, да чуем становището.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Искам да внеса една малка яснота. С този закон ние не решаваме да предоставим на общините тези води, тези извори. Те са предоставени със Закона за водите, а в този закон изчистваме едно несъответствие на Закона за концесиите с приетия Закон за водите, защото ако не го направим това, въпреки че в оня закон сме им дали право да се разпореждат, ако не допълним с тези два текста, те са с вързани ръце общините. Така че ние с този закон, който съм внесъл, не даваме правомощия на общините, а им даваме възможност да използват правата, които са им дадени в оня закон. Така че точно с този закон ние не решаваме съдбата на минералните води в България. А че трябва да има стратегия и кога ще стане, кой знае, но дотогава да отменим и Закона за водите.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Каква е връзката?
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Питайте вносителя на законопроекта Николай Пехливанов каква връзка прави. Това не е част от моето предложение в закона. Това искам да поясня.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз смятам, че е основателна забележката на господин Аталай и затова ще се присъединя към това писмо, което ще изпратим с цел по някакъв начин да дисциплинираме министерствата. Но предлагам да не се отлага законът, а да го приемем сега в пълния му вид, защото мисля, че мотивите на господин Татарски са правилни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има процедурно предложение на господин Аталай, което аз формулирам по следния начин: „отлагане на законопроекта за следващо заседание”.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласуване: 5 гласа „за”, против няма, въздържали се 11.
Не се прие предложението за отлагане.
Има предложение на н.п. Николай Пехливанов. То е по § 3 с предложение да се създаде нов § 4 на практика.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласуване: „за” няма, против няма, въздържали се 16.
Не се приема.
Остана да обсъдим текста за заключителна разпоредба и § 3. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието и § 3.
Желания за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 16 гласа „за”, против няма, въздържали се няма.
Законопроектът е приет.
По точка втора -- Представяне, обсъждане и приемане на Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2010 г., № 120-00-26, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 18 май 2011 г.
Заповядайте господин Петко Николов – председател, който ще представи пред вас доклада.
ПЕТКО НИКОЛОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители, в изпълнение на нашето задължение, което имаме пред закона за представяне на отчет за работата си за 2010 г. в съответния срок сме представили в Народното събрание доклад, който от обективна страна отразява всичко онова, което комисията е извършила през тази година. Ще ми позволите с няколко думи да го представя. Ако станат повече думите, мога да спра и да отговоря на някои конкретни въпроси, ако има, разбира се, във връзка с работата ни през изтеклата година.
Както знаете, КЗК работи освен по Закона за защита на конкуренцията, която е основният закон с определени правомощия за нея, включително и Закона за обществените поръчки, и Закона за концесиите. Мога да кажа, че през изтеклата година, както, разбира се, и през тази година, основните ни приоритети с оглед правомощията ни по тези закони са именно чрез практиката си да съдействаме за свободното функциониране, мога да кажа, на пазарите в интерес на потребителите и икономиката по-скоро в областта на Закона за защита на конкуренцията, а от друга страна, с оглед на задълженията ни, които имаме по Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите да съдействаме. Мисля, че го правим успешно звено – законосъобразно разпределение и достатъчно прозрачно, разбира се, на публичните фондове.
През изтеклата година Комисията за защита на конкуренцията е образувала общо 1146 производства, от които 936 – по Закона за обществените поръчки, 6 – по Закона за концесиите и 204 – по Закона за защита на конкуренцията.
В 83 заседания имаме 1901 произнасяния. В по-голямата си част, разбира се, това са произнасяния в областта на Закона за обществените поръчки с оглед на динамиката на тези производства, които очаквано се предполага да бъдат повишаващи се и те към настоящия момент са даже още повече.
В периода през 2010 г. комисията със своите произнасяния е наложила имуществени санкции общо в размер на 4 856 991 лева.
По няколко думи за основните глави, по които комисията с правомощията си осъществява своите задължения по Закона за защита на конкуренцията. В областта на забранените споразумения, решения и съгласувани практики през изтеклата година са образувани 4 производства с предмет чл. 15 от ЗЗК, т.нар. „картелни споразумения”. Установените решения през изтеклата година в тази част са само 7, 1 е решението, с което ние установяваме наличието на такова нарушение. Става въпрос за Камарата на строителите в България. С 4 решения приемаме, че липсват доказателства за подобно нарушение, а с други 2 решения на основание на чл. 60 налагаме съответните санкции във връзка със задължението на страните за предоставяне на информация - нещо, което те не са направили в този период.
В същата тази година сме предявили две определения с предявяване на твърдения за извършено нарушение. Това е новото правомощие, което знаете, че е част от конкурентното право, тоест, възможността, която се дава на страната да разбере точно в какво се обвинява, за да може тя да организира защитата си и да представи съответните доказателства и да е наясно точно с доказателствата, с които от своя страна комисията има и разполага, за да направи такива обвинения към съответната страна.
Наложените санкции и глоби по тази глава в тази си част през тази година са 198 428 лв. Посочили сме в отчета си примери от практиката ни в тази насока. Ако има въпроси, няма никакво съмнение, че съм готов да отговарям.
Във връзка със случаите относно злоупотреби с монополно или господстващо положение, в комисията са образувани 27 производства през тази година. Мога да отбележа, че 25 са по молба на заинтересувана страна, такава, която се е почувствала ощетена поради злоупотребата с господстващо или монополно положение на определеното дружество, една е по собствена инициатива и една по решение, върнато от Върховния административен съд във връзка с дадени указания в тази насока.
Имаме 35 постановени решения в тази връзка за злоупотреба с монополно или господстващо положение. В тази връзка с 8 определения за този период сме предявили твърдение за извършено нарушение, представляващо злоупотреба с господстващо положение.
Наложените имуществени санкции и глоби в тази си част през изтеклата година са общо в размер на 849 001 лв.
Трябва да кажа, че в тази връзка сме посочили доста примери в определена конкретика, за да се види каква е практиката на Комисията в тази част по отношение на електроснабдяване, телекомуникации, има и във връзка с Пловдивския панаир няколко производства, които са минали през съда и в които съдът постанови, че потвърждава нашите решения в тази част.
Що се касае до концентрациите и произнасянията ни в тази част през изтеклата година, производствата през този период са били 37, от които 32 – на основание уведомление за разрешаване на определена концентрация, 1 – на основание решение на комисията, тоест, самосезиране и 3 повърнати решения от ВАС във връзка с приложение на новия закон, тъй като това съвпадна с периода, в който беше променен Законът за защита на конкуренцията.
Имаме постановени 35 решения през този период, 19 от които са решения, с които се разрешава концентрацията между съответните предприятия, с 10 решения приемаме, че всъщност не е налице един от кумулативните критерии, въз основа на който възниква задължението за уведомление. Знаете, че там също променихме закона и освен общия оборот вкарахме и други критерии, които в тези случаи не са били налице. Има и 5 решения, в които налагаме съответна санкция за неизпълнение на задължението за уведомление на комисията при наличието на задължение за това. Наложени имуществени санкции в тази част по отношение на неизпълнение на това задължение за този период са 419 379 лв. Посочили сме сферите, в които през тази година по-скоро са се случвали съответните сливания. Ако има конкретни въпроси, съм готов да отговарям.
По отношение на нелоялната конкуренция – това е глава 7 от закона, през посочения период са образувани 93 производства, от тях 79 – по искане на лицата, които са били ощетени, 10 – по инициатива на комисията и 2 – във връзка с искане на прокуратура за образуване на такова производство – има такова основание в нашия закон.
През този период има 96 постановени решения по нелоялна конкуренция. В тази година приехме и едно тълкувателно решение по отношение на приложението на чл. 36, ал. 2, тоест, предлагане на стоки и услуги като отбив, с което приехме, че всъщност отбивът, когато става въпрос за приложението на тази разпоредба, следва да бъде от същото естество, от каквото е основната стока, а не нещо различно, тъй като имаше неясноти в бизнеса по отношение на този въпрос. Струва ми се, че дадохме яснота с оглед на практиката, която в тази насока като че ли не беше толкова ясна.
Наложени имуществени санкции и глоби по тази глава са в размер на 3 092 626 лв., от които по-голямата част се обжалват. След това ще кажа какви са общо влезлите в сила решения и какви са санкциите, които сме усвоили в тази насока.
Посочили сме кои са най-честите нарушения. Мога само да ги прочета: имитациите като че ли стоят на основно челно място, нелоялно привличане на клиенти и напоследък се забелязва нарушение във връзка с провеждане на забранени реклами, които дават определено предимство в определен сектор, което довежда, разбира се, до сезиране от страна на този, който се чувства ощетен и всичките ни производства в областта на забранената реклама са в резултат на получени сигнали за това.
Застъпничеството ни за конкуренция, а именно, оценката, която прави КЗК за съответствие на разпоредбите на определени актове със Закона за защита на конкуренцията, през тази година имаме най-много образувани производства. Това са общо 39 такива. Дали сме становища по почти всички искания, които са направени към нас. Мога да спомена само исканията във връзка с изменението на Закона за обществените поръчки, Закона за автомобилните превози и много други, включително Закона за енергетиката по отношение на дейността по дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата с конкретни указания в тази насока, дадени от нас, които се радваме, че всъщност бяха приети изцяло впоследствие, когато станаха промените.
Трябва да кажа, че в производствата по секторните анализи през изтеклата година има 4 образувани висящи секторни анализи. Всъщност по един от тях вече имаме произнасяне – това е секторният анализ в областта на преработката и дистрибуцията на мляко. Висящи са още, но пред приключване са секторните анализи в областта на продажба на МПС и оригинални резервни части, секторният анализ в областта на туризма и секторният анализ във връзка с евентуални проблеми по отношение на пренос и доставка на газ. Разбира се, в момента има и други висящи секторни анализи, които сигурно са интересни, но те вече обхващат тази година, този отчетен период.
Дейността ни по Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите като че ли завзема по-голяма част от работата на нашата комисия. Трябва да кажа, че в този период са депозирани 1178 жалби по Закона за обществените поръчки. Общият брой на образуваните производства по преписки е 936, защото някои от жалбите или впоследствие не се отстраняват недостатъците по тях и не образуваме производство, или просто се оттеглят преди да е образувано производство.
През отчетния период КЗК се е произнесла с решение по същество по 690 решения, от които 449 решения сме установили, че не е налице нарушение, а с 207, тоест, с около 30%, ако това е някаква статистика, сме приели, че жалбите са основателни, отменили сме съответните решения и сме дали указания как да действа възложителят в тази насока.
През този период сме се произнесли и по 402 искания за налагане на временни мерки, като мога да кажа, че като цяло около 50% са случаите, в които допускаме и 50% - при които не се допуска налагане на временна мярка спиране на процедурата.
През изтеклия период, всъщност с оглед на промяната на Закона за обществените поръчки, се въведе за пръв път и възможността с оглед на суспензивния ефект на жалбата за искания за предварително изпълнение, трябва да кажа, че имаме общо 99 искания в тази насока за изтеклата година, от които сме допуснали само по 21 случая такова предварително изпълнение. По останалите случаи те или не са били уважени, или са останали без разглеждане поради процесуална недопустимост, считайте просрочване на срока.
През тази година сме постановили 10 решения, с които сме наложили санкции и глоби в размер на 297 000 лв. с оглед на обстоятелството, че в този период законът ни позволи тогава, когато не се спазва срокът за сключване на договор, да се налага санкция 3% или тогава, когато е сключен договор на базата на дадено предварително изпълнение, но след това констатираме нарушение на процедурата, да налагаме санкция в размер на 10% от стойността на поръчката. В тази си част имаме 297 000 лв. наложени глоби.
По Закона за концесиите трябва да кажа, че имаме само 6 образувани производства. Произнесли сме се с 5 решения по същество, като сме оставили без уважение жалбата във всичките тези случаи. В един от случаите не е налице допустимост на производството.
Като цяло по ЗЗК, по ЗОП и по ЗК както казах, в началото имаме наложени санкции в размер на 4 856 991 лв., като по 50 влезли в сила решения на комисията през тази година, съответно санкциите в този размер, погасени по влезли в сила решения за 2010 г. са 5 157 268 лв. В момента имаме доста висящи производства пред Националната агенция за приходите, защото Агенцията за държавни вземания мина към тях, които са в размер, мога да кажа, може би около половин милион.
По отношение на процесуалното представителство пред Върховния административен съд трябва да кажа, че през тази година той е постановил 123 решения по жалби, подадени срещу нашите актове по всичките закони. Мога да кажа, че в този случай 36 решения на комисията са оставени в сила, съответно само 6 решения на комисията са отменени, а други 18 и други 5 са отменени частично във връзка с произнасяния по няколко текста на съответния закон.
Трябва да се отбележи участието ни във връзка с европейските въпроси и международната дейност на комисията през изтеклата година. КЗК стана наблюдател в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – нещо, което се случва за пръв път. Има много сериозно представяне на всичките форуми, които се провеждат в ОИСР, нещо, което се отчита и в Европейската комисия.
Що се касае по отношение на бюджета, трябва да кажа, че бюджетът на комисията за изтеклата година е 3 625 167 лв., а приходите, които са осъществени през тази година на базата на имуществени санкции и държавни такси, са както следва: 5,199 милиона – от имуществени санкции по ЗЗК, 2,279 милиона – по Закона за защита на конкуренцията, Тарифата за държавните такси и съответно имаме около 40-50 хиляди лева във връзка с други вземания. Тоест, мога да кажа, че бюджетът, който ни е гласуван със Закона за бюджета, като приходна част е надхвърлен два пъти повече от това, което ни е на практика разходната част.
Нямаме преувеличение на тази разходна част в бюджета. Струва ни се, че във финансовата си част и на базата на всички доклади, които Сметната палата ни е правила като проверки и са изключително позитивни, можем да заключим, че нямаме финансови нарушения и това е част от нашия отчет, който представяме на вашето внимание.
Това в общи линии са дейностите, които през тази година Комисията за защита на конкуренцията свърши. Те са представени на Вашето внимание и аз имах удоволствието да Ви ги представя.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, въпроси към господин Петко Николов, има ли?
Господин Николов, макар че не касае Вашия отчет за 2010 г., аз искам да Ви попитам следното. Тъй като ние като комисия организирахме две изслушвания на пазара на горива в България и Вие също бяхте сезиран по този въпрос, докъде стигна Вашата проверка? Разбира се, не искам да изнасяте някаква конфиденциална информация, но това, с което официално може да ни запознаете?
ПЕТКО НИКОЛОВ: Господин председател, трябва да кажа, че сме събрали цялата информация в съответните доста кратки срокове, за което наложихме и санкция на няколко дружества затова, че не реагираха в този срок, но нямаше как, срокът в крайна сметка ни притискаше и нас. Цялата информация е налична. Тя се обсъжда и моето убеждение е, че може би в началото на следващия месец ние ще имаме произнасяния по отношение на секторния анализ, който образувахме март месец, вие знаете, за това, да се даде една ясна картина за участници в пазара на тези горива. Говорим за пазари на едро, на дребно, производство, включително обсъждаме и пазара на данъчните складове – нека така да ги нарека, на тези които оперират на този пазар, за да можем да преценим дали всъщност са налице съмнения относно извършване на нарушение, каквото и да е то, без да влизам в някакви подробности, от определени дружества, което задължително предполага, разбира се, образуване на конкретна преписка срещу конкретни лица за конкретни извършени нарушения.
Така че може би в началото на юли ще имаме произнасяне по отношение на секторния анализ за горивата и ние това ще го оповестим по съответния начин.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, аз мисля и колегите ще се съгласят, че когато е готов този анализ, да Ви поканим да направим една среща и да обсъдим и данните с нас, ако приемете. Ще бъде полезно и за Вас, и за членовете на комисията.
ПЕТКО НИКОЛОВ: Аз приемам Вашата покана и ще участвам с удоволствие тогава, когато сме готови с това. Казах горе-долу приемливото време. Струва ми се, че началото на юли ще бъдем готови.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз имам един въпрос във връзка с промените в Закона за обществените поръчки. Казахте, че през предходната година има 936 жалби и в тая връзка въпросът ми е, повече ли са те, или са по-малко и как се отразиха промените в Закона за обществените поръчки? Защото общо взето там са големите материални интереси и там общо взето са големите спорове между фирмите.
Казахте, че има доста висящи производства. Около 500 000 са минали от Агенция за държавни вземания в Националната агенция за приходите. Дали сега като комисия правите всичко възможно, те вече са в дирекция „Събирания” в Националната агенция за приходите, да може да се активира Националната агенция за приходите, за да приключат тези производства? Дали имате взаимодействие с Красимир Стефанов – изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, за да може да се приключат тези производства в кратки срокове?
ПЕТКО НИКОЛОВ: Ако ми позволите, да започна отзад напред? Като влезе в сила съответното решение със санкция, ние първо изпращаме една призовка за доброволно изпълнение на страната в едномесечен срок. Често се плаща, мога да кажа, не мога да го отрека това, но има и случаи, в които не се плаща в този срок. След това възниква нашето задължение да изпратим съответната преписка със съответния акт със заверка, влязла в сила в Националната агенция за приходите и оттам нататък получаваме само обратна информация за това на какъв етап е преписката. Тоест, активна страна ние по-скоро преставаме да бъдем по повод на това вземане и когато дойде, само ни информират, че всъщност вземането е настъпило.
Що се касае до Закона за обществените поръчки, трябва да кажа, че според мен жалбите като че ли се повишават, нека така да го отбележа, не драстично, но като че ли забелязваме определено повишаване на жалбите, независимо дали става въпрос за решение за откриване или за решение за класиране.
Струва ми се, че с нашата практика ние съдействаме много бързо да се решават случаите. Почти нямаме случай, в който да прескочим едномесечния посочен в закона срок за това. Мога да кажа, че промените, които се извършиха през изминалата година, не се отразиха на процедурите като цяло, що се касае от гледна точка, разбира се, на нашето правомощие, а именно, да бъдем първа инстанция по проверка на законосъобразността на процедурите. Вярно, жалбата срещу решението за избор има вече суспензивен ефект и тя спира изпълнението, но всъщност съществува възможността да се иска предварително изпълнение. И както казах, по статистика за тези месеци, когато вече това законово изискване е част от действащото право, ние имаме 100 такива искания, от които мисля, че по 20, казах, имаме позитивен диспозитив в тази насока. Това прави горе-долу около 20% от случаите, в които допускаме такова предварително изпълнение. Стремим се общо взето да не пречим на усвояването на обществения ресурс, но не на всяка цена.
Ако още от жалбата и от нещата, които се променят се установява и по-скоро съмнението за наличие на нарушение е видимо и не е налице някакъв много сериозен обществен интерес, разбира се ние отчитаме и другия интерес, по-скоро не допускаме предварително изпълнение, защото след това следва санкция, пък и остава съмнение относно законосъобразността на процедурата, ако мога така да обобщя моя отговор. Ако има нещо друго, пак съм готов да отговоря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси към господин Николов? Не виждам.
При това положение отиваме към процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2010 година, внесен на 18 май 2011 г., който е „за”, моля да гласува.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване – 15 „за”, против няма, въздържал се – 1 народен представител.
Докладът се приема.
Благодаря на господин Николов за участието му.
В точка „Разни”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: На минало заседание на комисията – не си спомням, някой от вас поиска справка за депозитарите и тяхната собственост в Европейския съюз и ни е дадена подробна справка, която е пратена на всички народни представители. Така че моля, вижте си имейлите, колеги.
Имаме покана за Ден на българската енергетика 2011 г. на 17 юни 2011 г. в хотел „Кемпински-Зографски” – София. Който от Вас има възможност да участва, има подробна програма, която може да бъде видяна от Секретариата. И това Ви е пратено на имейла също.
Третото, което Ви е пратено на имейла и може да го видите, е Българският енергиен форум и господин Хиновски организират Регионална енергийна конференция „Либерализация на пазара на електрическа енергия в региона” на 24 юни 2011 г., така че също имате тази информация на вашия имейл и който от вас има възможност, колеги, може да участва.
Също така чух, че има покана от Слънчев бряг за някакво събитие. Тази покана не е дошла централно до комисията, но ако имате въпроси, мисля, че господин Бойчев като народен представител от този регион може би има повече информация.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Мисля, че поканата е официално за 11-и, събота – откриване в 20.00 часа или нещо такова. Не знам защо, нещо сигурно технически не е стигнало до комисията явно, но има покана от страна на Борда на директорите към цялата комисия, в Слънчев бряг.
Мисля, че е централният кей, който го реновираха. Това е централната аленя на Слънчев бряг. Мисля, че е на плажа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси в точка „Разни” имате ли? Няма.
Благодаря за работата днес.
(Закрито в 14.56 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Юлия Димитрова
(36 613)
