1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията, № 154-01-77, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 15 юли 2011 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна и Република Корея, от друга страна, № 102-02-16, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2011 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за одобряване проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020, № 102-03-16, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2011 г.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 29


На 19 юли 2011 година, (вторник) от 15.00 часа в зала 134, пл. „Княз Александър І” № 1 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията, № 154-01-77, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 15 юли 2011 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна и Република Корея, от друга страна, № 102-02-16, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2011 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за одобряване проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020, № 102-03-16, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2011 г.
4. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 15.00 часа и ръководено от господин Мартин Димитров –председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаме кворум и може да започнем днешното заседание. То е свикано съгласно процедурата, която позволява на представителя на най-голямата парламентарна група, Валентин Николов, да поиска извънредно заседание.

Предложението за ДНЕВЕН РЕД, колеги, е следното:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията, № 154-01-77, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 15 юли 2011 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна и Република Корея, от друга страна, № 102-02-16, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2011 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за одобряване проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020, № 102-03-16, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2011 г.
4. Разни.
Колеги, по така предложения дневен ред имате ли предложения? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Няма.
Приема се.

По първа точка наши гости са:
от Комисия за защита на конкуренцията -- Петко Николов – председател и негови колеги.
Вносители на законопроекта са освен Валентин Николов, Димитър Петров, Димитър Атанасов, Никола Белишки и Евгени Стоев.
Колеги, кой от вносителите ще представи законопроекта?
Колеги, имате становище от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, което Ви е раздадено.
Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви господин Председател.
Закон за изменение на Закона за защита на конкуренцията. Предлагаме да се промени числеността на Комисията от 5 на 7 члена. Да се увеличи с двама члена числеността на Комисията. Като мотивите за това са: поради възстановяване на финансирането по редица оперативни програми на Европейския съюз и договарянето на финансиране за големи инфраструктурни проекти през последната една година се наблюдава тенденция към увеличаване броя и сложността на процедурите по възлагане на обществени поръчки, респективно на броя на жалбите пред КЗК по тази процедура.
Наблюдават се увеличения на броя и сложността на преписките в областта на защитата на конкуренцията - забранени споразумения, решения и съгласувания на практика, злоупотреба с монополно или господстващо положение, контрол върху концентрациите между предприятията, извършването на секторни анализи на конкурентната среда и забраните за нелоялна конкуренция.
В този контекст предлагаме увеличение с двама членове на Комисията за защита на конкуренцията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Бойчев.
Господин Петко Николов, какво е вашето становище по предлаганите промени? Заповядайте.
ПЕТКО НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, може би в началото трябва да изкажа моето мнение и мнението на нашите колеги в Комисията за това, че подкрепяме тази идея за възстановяване на седемчленния състав на нашата Комисия. Ще кажа няколко обективни цифри, които са в подкрепа на това предложение, а именно: към юли миналата година КЗК беше от седем човека и към този момент сроковете в които трябваше да се произнасяме по ЗОП бяха двумесечни. Броят на преписките беше 514. Казвам няколко обективни факти и след това ще кажа и други съображения.
Към юли тази година сроковете по ЗОП вече са намалени на едномесечни и ние, трябва да кажа категорично, ги спазваме. Съответно броя на преписките се увеличи със 781 бройки. Това значи 50 % повече увеличение на преписките. Логиката води до извода, че ако не се увеличава състава, то в никакъв случай не би трябвало да бъде намален. И затова казвам, че това намаление от пет човека в момента с тези темпове на увеличаване на преписките, с всичките законови възможности, разбира се, с които ние трябва да реагираме по повод на преписките, които са и по ЗЗК, давам знак, че като че ли е възможно в един момент да не може да реагираме тогава, когато се налага това нещо да се случи изключително бързо и прецизно. Може би това намаление миналата година на този състав на КЗК би могло евентуално да се отрази и на качеството на актовете, които КЗК би постановил в бъдеще. Което, разбира се, би било много лош знак за КЗК като част от европейското семейство по конкуренция, където определено казвам, ние сме с много позитивно отношение от страна и на господин Алмуния, и на директора на Генерална дирекция конкуренция Александър Италиенер. Затова не ми се иска по какъвто и да било начин едно подобно намаление, което така или иначе беше извършено, да даде такова негативно отражение, евентуално по отношение на качеството на актовете и сроковете в които те се постановяват.
Така че в тази връзка и в тази насока, с оглед и на всичко останало, което в момента като законодателен процес е на работен екип, имам предвид преди всичко отношенията, които предстои да бъдат регулирани между търговци и доставчици с едно изключително динамично законодателство, което най-вероятно ще влезе сигурно скоро тук в Икономическа комисия като проект за закон. Определено считам, че тази промяна, която в момента се предлага би била и е категорично за по-добро качество на работата, която КЗК би извършвала занапред.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, чухте становището на вносителите и на господин Николов като председател на Комисията. Сега е моментът народните представители да зададете своите въпроси и да кажете своите становища.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз много се извинявам, но ако в следващия юли се окаже, че броят на преписките са намаляли със стотина броя, пак ли ще намаляваме състава на Комисията? Така през колко месечен период ще стават тези намаления и увеличения. Може ли да уточним, за да го запишем в закона. При колко преписки увеличение или намаление ще увеличаваме броя на членовете или ще ги намаляваме.
Извинявайте, но това е изключително несериозен подход. Няма една година откакто намалихме броя на членовете на Комисията. Септември месец миналата година избрахме новата комисия в новия й състав. Не е минала една година и ние вече преценихме, че от тук нататък работата се е променила драматично и трябва да увеличаваме състава. Кой е показал, че и 700 преписки са достатъчно натоварващи за Комисията? Кой направи някаква оценка на ефективността на работата и на степента на натоварване? Днес сме решили така, утре сме решили така, вдруги ден сме решили по друг начин. Ние си правим каквото искаме. Извинявайте, но това не е законодателстване.
Всичките тези директиви, които са цитирани тук, това са директиви от преди три - четири години. те не са от вчера. Така че оправдаването на действията с някакви директиви е нещо, което в дадена ситуация няма никакво отношение към случая. Увеличили са се преписките, но Комисията се справя. Сроковете са в срок. Те се изпълняват в срок. Тогава каква е причината? Комисията е в нормален режим на работа. Защо увеличаваме състава? Или има други причини. Ако има други причини кажете ги да ги знаем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители.
Господин Николов заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров, че така изчерпателно представи нещата, във връзка с мотивите на които трябва да погледне Комисията. Но мисля, че наистина тази Комисия е доста натоварена, предвид и скорошното поставяне на задачата да се търси вариант във връзка с горивата, имам предвид. Трябва й едногодишен срок горе долу, за да може да излезе с решение Комисията в това, дали има някакво споразумение между фирмите или няма. Знаем, че по Закона за обществените поръчки по същия начин има много преписки. Според мен даже повече отколкото във всяка една друга страна, понеже има доста обжалвания, разбира се. И съответно предстои по Закона за публично-частното партньорство също да бъде натоварена тази комисия. Мисля, че наистина от доклада, който имам се вижда, че тази Комисия е доста натоварена и с двама човека, ако се увеличи това ще е добре не само за работата й, а по принцип за отговорите, които искаме по-бързо да излезнат от нея.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители по тази тема?
Колеги, аз ще Ви кажа моето становище и на колегите от Синята коалиция. Ние обсъждахме тази тема. Ние сме склонни да подкрепим законопроекта. Въпросът към вносителите от ГЕРБ е, ако това е един кърпеж няма да има голяма промяна. Това което ние смятаме е, че тази Комисия е изключително важна и може да бъде много по-активна в своята работа, и като начин монополистите да бъдат поставени на своето място и да разберат, че имат държава срещу себе си, което за съжаление е проблем не само сега, а е проблем от доста години в България. Така че ако имате визия за една по-сериозна цялостна промяна е нещо, което ние сме склонни да подкрепим, като забележете, нямаме предложение за нови назначения в никакъв случай в тази Комисия. Но искаме много по-ефективна работа от нейна страна към монополистите. Да, пазара на горива, господин Николов, е един знаков случай, знаков пример. Ние очакваме от Комисията за защита на конкуренцията да бъде много по-активна и много по-строга, когато очевидно има проблем с господстващо положение. Това е нашето становище.
Други колеги народни представители желаят ли думата? Няма.
Желания за становища? Няма.
Отиваме колеги на процедура по гласуване при това положение. Подлагам на гласуване за първо четене на законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията, внесен от Валентин Николов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се на първо четене.

Колеги, искам да ви помоля да изчерпим дневния ред, за да нямаме Комисия утре, както беше гласуван.

Отиваме на втора точка.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Диана Найденова – директор на дирекция “Външно-икономическа политика” и Боян Натан – държавен експерт в дирекция “Външноикономическа политика”.
Искам да Ви помоля за кратко и по същество представяне на законопроекта. Заповядайте.
ДИЯНА НАЙДЕНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и страните членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, беше подписано през месец октомври миналата година. През месец февруари на настоящата година беше одобрено със значително мнозинство от Европейския парламент. Споразумението се прилага временно от 1 юли на настоящата година. Това споразумение е първо по своя тип от новата вълна споразумения сключвани от Европейския съюз със страни, които са индустриализирани и развити икономически партньори. Там където Европейският съюз има значими икономически интереси.
Тези преговори стартираха още 2007 г. в изпълнение на новата стратегия на Европейския съюз, наречена Глобална Европа, която имаше за цел именно да позиционира по-добре и да заздрави външната конкурентоспособност на Европейския съюз. За Европейския съюз Корея естествено е важен търговски партньор, девети по размер търговски партньор, десети по обем на износа на Европейския съюз за тази страна. Докато Корея е осми вносител в Европейския съюз. За 2010 г. външнотърговският стокообмен между Европейския съюз и Корея възлиза над 66,6 млрд. евро.
Това споразумение е всеобхватно по своя характер. Освен премахване на тарифите, т.е. на митата, либерализацията на търговия със стоки, съдържаща съществени разпоредби относно либерализацията на търговията с услуги и подобряване на достъпа до пазара на обществени поръчки, режим на инвестиции, защита на правата на интелектуална собственост, а също така митнически разпоредби, правила за произход на стоките, сътрудничество между митническите органи и други.
Съществен нов елемент е включване на разпоредби относно техническото законодателство или така нареченото „регулаторно сътрудничество”. Определени сектори са визирани, където Корея прилага значителни технически изисквания, сертификационни изисквания, които по силата на настоящето споразумение един вид се либерализират, тъй като ще има взаимно признаване на сертификати и тестове от изпитване.
По отношение на стоките количествените оценки са, че още с влизане в сила на споразумението, т.е. временното прилагане от 1 юли се либерализира около 70 % от търговията, в края на преходния период за пълно премахване на митата, който е петгодишен. Либерализацията се очаква да достигне около 98 процента.
По отношение на някои много чувствителни селскостопански стоки е запазен по-дълъг преходен период от седем години. Единствено по отношение на ориза и някои други стоки, които са жизнено важни за Корея и които не се внасят в Европейския съюз от Корея, не е предвидена либерализация по силата на споразумението.
По отношение на България, показателно е, че още през миналата година е налице темпа на нарастване на стокообмена ни с Корея. През 2010 г. нашият износ достигна 124 млн. щатски долара. Това е почти двукратно увеличение на база данните за 2009 г. Считаме, че се създават много добри предпоставки за насърчаване на нашия износ. Реално това което търгуваме почти изцяло попада в нулеви схеми на митата, още от деня на прилагане на споразумението. Много високи са митата, които Корея прилага по отношение на селскостопанските стоки, средно около 35% ниво на тарифна защита. Корея също така е нетен вносител на селскостопански стоки. Около 50 % от потреблението на хранителни стоки и селскостопански продукти в Корея е от внос.
Считаме, че има потенциал за разширяване на вноса на български продукти на пазара на Корея. Както и съвсем естествено сключването на това споразумение създава предпоставки, да се очаква по-висок и засилен инвестиционен интерес от корейски компании.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря госпожо за много ясното и конкретно представяне на законопроекта.
Колеги, въпроси към вносителите? Няма.
Желания за становища? Няма.
Това е европейска политика. Нормално е да се включим в нея. Още повече знаете, че либерализацията е нещо от което всички печелим - двойно повече търговия и двойно повече износ и внос на стоки.
Подлагам на гласуване законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на нашите гости.

Трета точка, която вярвам ще предизвика повече емоции.
Наши гости са:
от Министерство на образованието, младежта и науката -- Сергей Игнатов – министър и Лора Павлова;
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма-- Емилия Радева – началник на отдел в дирекция “Икономическа политика”
от Българска академия на науките -- проф. Цветана Каменова, проф. Росица Чобанова, доц. Митко Димитров, доц. Румяна Стоилова и доц. Антоанета Христова.
Господин Игнатов, Вие ли ще представите проекта?
Заповядайте.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ще представя проекта за стратегия.
Благодаря господин председател. Госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги от Академията, в рамките на три - четири минути ще представя основните положения.
Националната стратегия за научни изследвания в Република България отразява политиката на правителството, като част от отговорностите му по отношение на стратегическото развитие на страната. Тази национална стратегия е съвместен документ на Министерството на образованието, младежта и науката, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Министерство на финансите. Три министерства са автори на стратегията.
Стратегията си поставя следните основни цели:
- Да формулира национална научна политика, която създава условия за постигане на задачите поставени от Европейска стратегия 2020;
- Да инициира и стимулира цялостен процес на модернизация в научноизследователските звена, университетите и научните организации, като необходимо условие, за да може да се предприеме съществено увеличение на публичното финансиране за наука;
- Да съдейства за трансформиране на българското общество в общество на знанието;
- Да стимулира нарастване на дела на екотехнологиите в националната икономика;
- Да стимулира ефективизирането на използване на качествено нови човешки ресурси.
За тази цел в стратегията са дефинирани приоритетни направления за развитие на науката и иновациите, а именно:
На първо място и то не по-важност, а както са подредени - енергия, енергийна ефективност и транспорт, развитие на зелени и еко-технологии.
На второ място, здраве и качество на живота, био-технологии и екологично чисти храни.
Трето, нови материали и технологии. Тоест това, което ние чуваме за нанотехнологиите е част от това нещо.
Четвърто, културно историческо наследство.
Пето, информационни и комуникационни технологии.
Стратегията предвижда и разработване на тематични програми, които ще покриват секторни приоритети. Като и/или ще бъдат отговор на форсмажорни обстоятелства, бедствия, пандемии.
Гарантира се развитието на фундаменталните научни изследвания на програмно конкурсен принцип, както в приоритетните направления, така и във всички области на познанието. Стратегията предвижда техния дял да достигне 15% от общите разходи за наука. Това е така, защото фундаментални изследвания в наше време се правят в мрежа. Тоест, много организации участват за постигането наистина на важни резултати.
Стратегията утвърждава традициите за прилагане на конкретни финансови инструменти. Те включват: Програмно финансиране, Диференцирано финансиране на университети и научни организации на база на оценка на резултатите и схеми за наемане на млади учени и за реинтеграцията на българските учени. Това са български учени, които са създали име в чужбина и други.
Стратегията ще се реализира чрез план за действие, в който се разработват краткосрочни дейности, инициативи или програми съфинансирани от българското правителство. До 2013 г. ще бъдат реализирани няколко ключови схеми като:
Първо, българо-швейцарска програма за научни изследвания и научен обмен - 6,5 млн. швейцарски франка;
Второ, схема наука, бизнес кооперативна програма за развитие на човешките ресурси и за създаване на благоприятна среда за активен диалог между науката и бизнеса – 5 млн. лв.;
Трето, схема за развитие на приложното оборудване в университетите и научните организации обвързано и с изпълнение на Националната пътна карта за научна инфраструктура, чрез оперативна програма „Развитие на Конкурентоспособността на българската икономика около 20 млн. лв.;
Четвърто, финансиране на големи научно-технологични комплекси чрез оперативна програма развитие на конкурентоспособността на българската икономика около 100 млн. евро;
Пето, подкрепа за кариерно развитие на млади учени, за професионално израстване и реинтеграция на българските учени чрез схеми на фонд “Научни изследвания”.
С приемането и реализирането на мерките заложени в стратегията се очаква:
Първо, концентрация на ресурси в приоритетните области и на научните изследвания. Ефективно използване на националните европейски фондове в областта на науката и иновациите. Развитие на съвременни центрове за провеждане на конкурентоспособни и научни изследвания. Създаване на ново поколение учени. Подкрепа за утвърдените учени и възвръщане престижа на професията учен.
Повишаване участието на индустриални партньори в процеса на иновациите и подобряване на трансфера на знания. Въвеждане на ефективна система за оценка на научно-изследователската дейност.
Тази стратегия е част от един пакет от документи, които през последните две години активно се приемат от Народното събрание или от правителството. Така че няма да бъде сама като бяла врана във всичките тези намерения.
Завършвайки ще кажа, че това, което все още не е минало като обсъждане някъде и няма нужда да мине, имам предвид през Народното събрание или през Министерски съвет, в момента се обсъжда заедно с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. По програма „Конкурентоспособност” създаването, стартирането до края на годината на три големи технопарка, които покриват три от областите на стратегията. Водим активно разговори за построяване на един съвършено нов модерен, научноизследователски национален комплекс, където да могат най-добрите ни учени от Академията, от университетите и младите преди всичко студенти, докторанти, специализанти да работят.
Защо казвам това? Защото аз самият като човек от тази сфера зная много добре, че нашите млади учени заминават в чужбина не винаги заради добрата заплата, а те търсят добри условия за реализация. Затова сме впрегнали усилия да видим възможностите по линия на конкурентоспособност да бъдат реализирани. Така че в момента имаме работни групи, които подготвят това, до края на годината поне тези три технопарка, стартирането им да бъде факт. Готов съм да отговоря на въпроси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на министър Игнатов.
Колегите от Българска академия на науките, заповядайте за становище.
ПРОФ. РОСИЦА ЧОБАНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Димитров, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Игнатов, дами и господа, преди всичко искам да благодаря за поканата да участваме в дискусията по проекта за Национална стратегия за научни изследвания 2020 г. в Република България. Ще взема отношение първо по информация за становището на Общото събрание на БАН за проекта. След това върху важните за държавата проблеми, които изискват приоритетно социално-икономически изследвания на човека и обществото в България.
На трето место, какво в държавното управление е приложено от социално-икономическите изследвания на човека и обществото проведени в БАН.
По първия въпрос, Общото събрание на БАН на заседанието си от 11 юли 2011 г. прие становище, в което декларира, че не може да одобри в настоящия вид постъпилия в Парламента проект. Освен редица слабости и пропуски в становището се отбелязва, че липсва научен подход при определяне на приоритетни за държавата изследвания. Не добре са фокусирани или са пропуснати важни приоритети за изследване, сред които изследването на човека и обществото в страната.
По-подробно със становището на Общото събрание на БАН може да се запознаете на страницата на БАН.
Липсата на социално-икономическите изследвания на човека и обществото в България е сред приоритетите на държавата в проекта за национална стратегия и е в разрез с изследователската политика на Европейския съюз. Опитът показва, че ако един проблем не е сред приоритетните за държавата, за решаването му не се отпускат средства по различните фондове. Социално-икономическите изследвания са пропуснати като приоритет в проекта, а именно те са предпоставка за обоснована държавна политика и съвременно висше образование.
Кои са проблемите свързани с развитието на човека и обществото в страната, за които държавата следва да има приоритети за бюджетно финансиране на социално-икономическите изследвания. Според нас те са ясни. Как българското общество да преодолее икономическата и демографската криза? Мисля, че това е изключително важен проблем за българската държава. Как да се справи с престъпността и кризата в ценностите? Какво да се направи за развитие на личностния потенциал чрез учене през целия живот? Как да се подобри качеството на живота? Какви са националните идентичност и ценностните системи в българското общество? Как те се влияят от цивилизационните трансформации и културната уникалност на нацията, морала и религията? Как се създават и как се използват новите знания? Какъв е специфичният път за развитие на икономиката и обществото на знанията у нас. Ако създадем знания кому са нужни и дали те ще се използват? Кои са пътищата за пълноценна социално-икономическа интеграция на България в Европейския съюз и утвърждаване на правните принципи, норми и култура на поведение в съвременното българско общество? Кои са възможните варианти за политики, за икономически и социален просперитет на българското общество. Тези жизнено важни проблеми са в центъра на научните изследвания на четирите института в тематично направление, човек и общество в БАН. Тези институции са Института за икономически изследвания, Института за държавата и правото, Института за изследване на обществото и знанието, Института за изследване на населението и човека. Тук са директорите на тези институти.
Какви са приложенията на социално-икономическите изследвания на човека и обществото в БАН с национална и обществена значимост? Това е най-добре представено в отчета на БАН за миналата година, който е представен също на страницата на БАН и който се интересува може да се запознае.
Съвсем накратко. Института за икономически изследвания осъществи експертна консултантска дейност за обосноваване на варианти за политики за икономическо и социално развитие на българското общество. Като политика на доходите за Министерство на труда и социалната политика, проблеми на осигурителното законодателство, за Икономически и социален съвет, кредитен потенциал и субсидии за общините, за Министерство на финансите, такси за общините, регионална система за управление на битовите отпадъци в Кочериново, Перник и други.
Подготвени са експертни оценки и препоръки по проблеми, като делегираните бюджети в образованието. Това е за Министерство на образованието, науката и младежта. Икономически анализ на водоползването и т.н.
Институтът за държавата и правото традиционно осъществяват експертна дейност в полза на органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. През 2010 г. са представени становища във връзка с приемането на тълкувателни решения по проблемите на обратното приемане и т.н.
Институтът за изследване на обществата и знанието изследват националната идентичност, ценностната система, като отчитат цивилизационните трансформации и културната уникалност на нацията.
Институтът за изследването на населението и човека участва активно в изработването на държавни политики насочени към преодоляване на демографската криза на третата възраст. Развитието на личностния потенциал чрез учене през целия живот, стареенето, преброяването на населението и други.
Всичко това показва, че страната и в частност в БАН се провеждат социално-икономически изследвания на човека и обществото, които са от практическа значимост за българското общество и държава. Затова не би следвало да се приема Национална стратегия за научни изследвания 2020 в Република България, без приоритет, който да включва и социално-икономическите изследвания на човека и обществото в България.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Останалите колеги от БАН? Вероятно това е обобщително становище. Но ако има нещо много важно, което искате да добавите, заповядайте.
ДОЦ. АНТОАНЕТА ХРИСТОВА: Представям Института за изследване на населението и човека. Ще ви дам само един пример, за да илюстрирам защо е изключително важно да бъдем включени под някаква форма в приоритетите.
Всички знаем, че демографската криза е проблем за България. Всички медии говорят, че демографският проблем е от първостепенно значение, защото той е свързан изцяло с човешкия и социален капитал в тази държава.
Проблем обаче е, че демографията като такава, като проблем за изследване, давам пример какво можем да правим ние и какво би трябвало да правим, за да бъдем полезни на обществото. Това е всяка година да даваме доклад за демографското състояние на държавата и прогноза затова какво ще се случи през следващите години със съответни препоръки. Това нещо струва пари и трябва да има отпуснати средства, за да може по някакъв начин да си извършваме дейността адекватно и да сме полезни.
Ако ние не сме в приоритетите, това означава, че фонд “Научни изследвания” няма да ни изключи като финансираща сфера. Това е само един малък пример, защо ми се струва наистина, че по пътя за достигането на стратегията и приемането й в Парламента трябва да се обсъдят тези приоритети и по някакъв начин, приемлив за всички, да бъдем включени в приоритетите.
Благодаря Ви.
ДОЦ. РУМЯНА СТОИЛОВА – Институт за обществата и знанието. Това, което искам да кажа е, че приоритетът общество на който ние тук толкова наблягаме е важен поради няколко причини. Много гласове се чуват, че прекаленият икономически подход, който се поставя през последните години върху развитието, действително неглижира редица проблеми, които водят до едно социално разслоение, едно разпадане на обществото, което може да добие и опасни размери. Защото знаете, че онези групи от хора, които губят на полето на заетостта, които нямат достатъчна квалификация, примерно навършвайки 50 години, много лесно могат да станат обект на манипулации, на национализми и враждебност.
Но това, което искам да кажа е, че ние имаме доста добри контакти с международните изследователски мрежи. За да получим финансиране на националната част от едни големи изследователски програми в рамките на Европа, ние действително трябва да видим себе си сред националните приоритети. Не е достатъчно това, което много често ни се представя през медиите, къде сме ние. Не е достатъчно ние да знаем, че сме на пето, десето, 20-то или на последно място, както много често ни показват. По-важно е да видим какви са политиките, които са довели до това. И обратното, да предвидим какви политики биха могли да поставят България, действително в една конкурентна позиция. Така че фокусът на нашият Институт е на първо място към образованието, но не само образованието, което е в рамките на образователната система, а образованието от гледна точка на населението 16 – 65 години. Защото това което изненадва много европейците е, че например като дискриминиращ фактор в България на първо място, познайте какво се поставя - възрастта. И при това не става въпрос за пенсионерите, които живеят много бедно, а става въпрос за хората над 50 години. Защо? Защото никой, нито държавата, нито бизнеса инвестира в допълнителна квалификация.
В рамките на Европа има много голямо сравнително изследване, което е точно за развитието на образователния потенциал на населението и ученето през целия живот.
Вторият акцент, иновациите, който за всички е важен. Само ще подчертая, че иновациите могат да бъдат разглеждани и като социални иновации в една ситуация, която няма аналог в трансформацията на нашето общество, действително трябва да се апробират алтернативи. Когато държавата насочва големи средства е много важно да има институции, които да правят мониторинг на ефективността от тези инвестиции. Защото не е достатъчно да се направи една икономическа оценка добре, а парите са били по предназначение. Важна е социалната оценка дали е стигнала до целевите групи. Дали тези хора в резултат на програмите и насочените към тях средства, действително имат по-голям капацитет да се интегрират.
На трето място, в цялата европейска терминология има много важно значение социалната включеност. Едно общество в което имаме кохезия, включеност от тук всичките тези въпроси на етноса, на възрастта и на всичко това, което може да доведе до изключеност.
Завършвам с едно предложение за формулировка на този приоритет в националната стратегия или човек и общество, или социални иновации и социална включеност.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
ДОЦ. МИТКО ДИМИТРОВ: Само няколко думи.
Няма да Ви убеждавам, че България има икономически и социални проблеми. Мисля, че поне тук присъстващите са много на ясно. Искам да ви предложа нещо, ако Комисията по принцип подкрепи включването, формулировката мисля, че може да я намерим така, че да се съобразим и с това, което вече е направено. Ако господин Министърът също по принцип не възразява мисля, че лесно би могла да се намери формулировката в която да бъдат включени социалните и икономически проблеми.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, народни представители, по този въпрос желание за въпроси, изказвания?
Госпожо Янева заповядайте.
АННА ЯНЕВА: Аз имам три въпроса към вносителите. Първият въпрос е свързан с мерките за изпълнение на стратегията. Въпросът ми е следният, в мерките е записано членски внос за ЦЕРН и участие на български специалисти в научни изследвания, защо отсъства Обединеният ядрен институт Дубна, където България работи доста години. Мисля, че много добре. Ако е изпуснат, предлагам да бъде включен.
Вторият ми въпрос е свързан с това, че ми липсва Националният иновационен фонд. Фонд “Научни изследвания” го има, но Националният иновационен фонд липсва. Означава ли това, че той просто повече няма да работи? Нямам информация, затова задавам този въпрос.
Третият въпрос е свързан с Оперативна програма „Конкурентоспособност”, където виждаме от мерките, че има стартирали процедури най-общо казано в областта на иновациите. Има ли приключили такива процедури? Колко проекта имаме одобрени, ако има информация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз искам да Ви задам няколко въпроса във връзка със стратегията. Приятно съм изненадан, че сте направили своя анализ, но този анализ се прави, за да се направи после семейство от възможни стратегии. Трябва да се минимизират слабостите и да се максимизират силните страни. Действително се прави пакет от стратегии. Няма ги. Каква роля Ви върши този анализ, ако вие не сте направили такива стратегии? В тази връзка ми е другия въпрос.
Нормално беше, но това не е енергийната стратегия на Министерство на икономиката, а това е на научните среди. Трябва Ви един оптимистичен вариант, трябва Ви един песимистичен вариант и един най-очакван вариант на стратегия. Това което вие ни представяте най-вероятния ли е? Тъй като сте ни дали един вариант, а в науката не се работи. То е невъзможно, тъй като може да се промени всичко. Драматично да се промени. Виждате цени примерно на нефт, долар, еврото се клати. Тук ни давате един вариант, като една последна инстанция, как се е получил.
Интересно ми е да обясните как са получени приоритетите. Чий продукт са? Само от програмата на правителството или все пак има научен екип, който е работил, основал е нещо. Кои са ги изработили тези приоритети или това е само политическа задача? Тъй като е само политическа задача, а не е национален консенсус, утре ще се смени властта и някой друг ще каже, че не са това приоритетите, а те са други. За една нация това не е добър подход. Не че България не го използва този подход. Как сте ги определили?
Интересно ми е как са определени и целите. Защо едно и половина? Защо не 1,7 или 2? Тук гледаме такива държави като Финландия 4 %. Как сме стигнали до това едно и половина? В рамките на това едно и половина е другият ми въпрос. За държавата от 0,35 е поет ангажимента да стане 0,7, т.е. два пъти. А там където най-много куцаме, инвестициите в частния сектор ще ги правим от 0,17 на 0,9. Как ще стане това нещо? Няма ги стимулите. Няма облекчения за бизнеса. Аз не виждам как ще накараме бизнеса да го направи. И ми е интересно като не го достигнем това 0,9, какво се случва. Ще го компенсираме с публични средства или да си го пишем така, за да го има вътре, но то не означава за никой нищо. Вие сте човека, който сте на върха на тази пирамида. Кажете ми все пак 2020 г. как ще изглежда нашата система на науката? Тресем се тук от въпроси, ще го има БАН, няма да го има БАН. ВУЗ-ове гледам роят се. Продължаваме да произвеждаме на два месеца горе долу по един нов университет правим.
Кажете нещо за 2020, как вие виждате картинката? Какво ще представлява научната карта на България?
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин министър, българското правителство изготви националната програма за реформи и конвергентната програма за развитието на България до 2014 г. На 7 юни дойде от Европейската комисия оценка по тези два документа. Оценката е тежка и има остри критики. Част от сериозните критики са насочени към политиката за научни изследвания. В тази връзка са въпросите ми.
Стратегията която сега гледаме, представлява ли част от Националната програма за реформи на правителството или е нещо отделно като документ? Съчетани ли са двата документа? Защото моето впечатлени е, че има разлика между двата документа. И в тази стратегия взели ли сте предвид бележките на Европейската комисия и препоръките, които тя отправя от 7 юни в доклада си, специално в раздел “Научни изследвания” и политика в областта на науката. Защото ако не са отразени може да се наложи втори път да приемаме поправки в стратегията и да се види, че тя не отговаря нито на националната програма за реформи, нито на бележките от Брюксел.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Игнатов, може да отговорите на тези въпроси.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Да започна отзад напред.
Стратегията е приета от Европейската комисия. Имаше специални препоръки, които са включени. Преди това на 31 май я обсъждахме и с еврокомисаря по наука госпожа Куин, така че ние нямаме различия с тях.
Абсолютно не е вярно, че на всеки два месеца има нов университет. В България университетите са такива, каквито ги завари нашето правителство - 51. Пернишкият беше създаден, но преди това беше закрита Телематиката. Оставаме си в границите на 51. От тези 51 университета, 37 са държавни. Те са наследени от 1989 г. Два от тях бяха полувисши институти - това са Библиотекарският и тогавашното ПЖИ, което се разви в едно стабилно висше училище. Има десетина колежа, които надуват бройката и те са свързани с преодоляване на едно заварено положение от някогашната степен полувисше образование. Има четири-пет частни университета. От тях четири по-големи, единият е по-малък, този по застраховане и финанси и Американския. Така че този въпрос не стои днес на обсъждане.
Ще го има ли БАН? Понеже задавате въпроса как ще изглежда България през 2020 г. Мога да ви отговоря с думите на поета – “тогава живота ще бъде песен”. Естествено е, че дори нищо да не правим 2020 г. България ще бъде една много по-цивилизована страна. То ще бъде едно добро място за живеене за нашите деца, а и за нас. Защото като гледам възрастта тук на присъстващите, ние ще бъдем активни участници във всичките тези процеси.
Въпросът, уважаеми колеги, е следният: знаете, видяхте през последните 20 години, глобализацията не търпи запушени пространства. Въпросът е, ние ще бъдем ли активни участници в процеса да контролираме това, което се случва в нашата страна и да контролираме бъдещето си. А ние може да го контролираме само тогава, когато знаем къде искаме да отидем или просто ще оставим нещата така. Те пак ще се развият, пак ще бъдем в информационно и технологично отношение една доста по-високо развита страна от сега. Така както в началото на 90-те години никой не предполагаше, че сега всеки ще ходи с тези компютри в джобовете си. Но така или иначе то се случи, дори не планово. България ще бъде едно много добро място за живеене. Имаме лоши демографски прогнози от колегите, но животът винаги е по-мъдър. Това ще отговоря на въпроса ви. Тук имаше мерки.
Нещо друго, с което аз въобще не мога да се съглася с вас, защото вие освен народен представител бяхте и министър, Вие сте колега и сте университетски преподавател. Ако представях тук научен труд, да, щеше да има много изходи и варианти за обсъждане, но ние Ви предлагаме целта към която се стреми България до 2020 г. Защото аз твърдя, че когато човек не знае къде отива, винаги отива там, където не трябва да бъде.
Това което и колегите от БАН казаха е изключително интересно. Важно е да знаят, първо, че дори ако се приеме стратегията в този вид, заложена е възможността за тематични програми, сектори. Не е вярно, че фонд “Научни изследвания” ще прекрати финансирането на дейностите извън тези пет направления. Няма такова нещо. Не е вярно становището на Общото събрание на БАН, че в тази стратегия ние сме стигнали, без да има някакъв анализ. Вие имате вероятно варианта от 60 или 70 страници и виждате, там в резюме, направен е един много подробен анализ на развитието на българската икономика през последните повече от десетина години. Направен е анализ на развитието на нашите партньори, България като член на Европейския съюз. И е напълно естествено, че нашата стратегия не може да бъде някаква друга различна.
Сега се сещам и за въпроса за Дубна. За Дубна се плаща от бюджета на БАН. Това са неща в плана за действие.От бюджета на БАН се плаща членски внос за Дубна, не се плаща централно.
Ако се вгледате в предисторията на обсъждането на подобни стратегии, те досега до Министерски съвет не са стигали от 2003 г. насам, но проблемът е защо България няма Национална стратегия на научни изследвания. Защото винаги научната общност към която и аз принадлежа, винаги всеки е искал да види своята катедра, своя институт, своята секция вътре. Не може.
Завършвайки ще Ви кажа следното. Тази стратегия е съобразена с формата на който е разделено образованието от науката. Министърът който отговаря за науката не ходи на съвещание на министрите на науката. Министърът който отговаря за науката винаги участва в съвещанията по конкурентоспособност в Брюксел. Там стои еврокомисарят по наука, там са министрите по наука и тези по икономика. Тъй като стана дума за това.
Ние предлагаме Национална стратегия за научни изследвания, която да подпомогне конкурентоспособността на българската икономика преди всичко. Иновационният фонд работи и сега се подготвя Закон за иновациите в Министерството. Иновационният фонд си работи. Има го вътре.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси на народни представители към вносителите.
Госпожо Янева.
АННА ЯНЕВА: Аз да си призная честно не съм доволна от отговорите. Защото ние приемаме Национална стратегия за развитие на научните изследвания и изобщо не ме интересува кой плаща. Нали говорим за национална стратегия. Тук трябва да бъде заложено всичко онова, което е свързано с научните изследвания, в това число и Ядрения институт в Дубна. Доколкото аз знам, той се плаща не от БАН, а от Агенцията за ядрено регулиране. Не съм сигурна. Няма значение. Не е важно кой плаща. Ако ние правим наистина национална стратегия, в нея трябва да бъде заложено всичко. Това е стратегия за развитие на научните изследвания, в това число и Националния иновационен фонд, независимо, че ще има закон за иновациите. Ако искаме наистина да имаме една стратегия, която обхваща всички дейности свързани с научните изследвания и иновациите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси? Има ли други народни представители, които желаят думата? Няма.
Господин Игнатов заповядайте.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Планът за действие включва разходите до 2013 г. Националният иновационен фонд е включен и Вие ще го видите там в плана. А това е краткосрочен план до 2013 г. Нищо не е пропуснато. Но тук са заложени разходите преди всичко централно и държавата чрез своето правителство поема.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители със становища по стратегията? Няма.
Предлагам да преминем към процедура на гласуване при това положение.
Колеги, подлагам на гласуване проект на решение за одобряване проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2011 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се на първо четене.

Колеги, изчерпихме дневния ред. Утре няма да имаме комисия.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова
(44 410)