1.Изслушване на информация относно: Приватизацията на “Булгартабак Холдинг” АД
2. Представяне, обсъждане и приемане н законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване, № 102-01-57, внесен от Министерски съвет на 2 август 2011 г. – за първо четене.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 32


На 14 септември 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация относно: Приватизацията на “Булгартабак Холдинг” АД.
2. Представяне, обсъждане и приемане н законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване, № 102-01-57, внесен от Министерски съвет на 2 август 2011 г. -- за първо четене.
3. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.20 часа и ръководено от господин Валентин Николов – заместник-председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добър ден колеги! Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.

Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на информация относно: Приватизацията на “Булгартабак Холдинг” АД .
2. Представяне, обсъждане и приемане н законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване, № 102-01-57, внесен от Министерски съвет на 2 август 2011 г. – за първо четене.
3. Разни.
Моля, ако сте съгласни с така прочетения дневен ред гласувайте.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се дневния ред единодушно.

Преминаваме към точка първа.
На по миналото заседание приехме решение, с което искахме да изслушаме Агенцията за приватизация и съответно респективно Министерство на икономиката, енергетиката и туризма във връзка с приватизацията на Булгартабак.
Ще прочета списъка на всички гости, които са поканени и присъстват тук:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Лъчезар Борисов – началник на отдел в дирекция “Индустриални отношения и управление на държавното участие”;
от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол -- Емил Караниколов – изпълнителен директор и Митко Симеонов – заместник-изпълнителен директор;
от КНСБ -- Валентин Никифоров – вицепрезидент, Николай Ненков – вицепрезидент, Никола Миленков – председател на Националния синдикат на тютюноработниците и Владимир Христов – КНСБ Благоевград;
от КТ “Подкрепа” -- Юлий Манойлов – председател на Националния синдикат на тютюневата промишленост;
от “Булгартабак Холдинг” АД -- Иван Биларев – изпълнителен директор.
Благодаря на всички, които присъстват тук.
Благодаря на медиите за интереса, който проявяват и чрез техните медии да информират обществеността. Ние сме тук, за да може да се информираме за поне три основни неща:
Първо, спазен ли е законът във връзка с приватизацията? Каква е прозрачността? Дали е осъществена? Дали са защитени националните интереси и разбира се, социалните елементи в самия договор. Мисля, че това са най-основните неща.
Искам да дам думата на господин Караниколов да ни представи най-общо начина на приватизиране, последователността на стъпките и какво е постигнато. След това ще дам думата на народните представители за въпроси, а след това и на гостите.
Благодаря.
Господин Караниколов имате думата.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми гости, благодаря Ви, че инициирахте това изслушване, защото мисля, че по този начин ще докажем, че процедурата беше прозрачна, че абсолютно всичко е спазено в тази процедура, а и най-важното, че са изпълнени исканията. Тоест, това което си бяхме заложили като цели чрез тази приватизационна процедура. Дори аз считам, че след това което Ви обясня и разясня като процедури, ще го приемете за една от водещите приватизационни процедури от гледна точка на нейното обезпечение. Но това в процеса на разговора ще ви го докажа, че е така.
Процедурата за приватизация стартира със съгласие на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, в което той предложи предвид на историческото развитие на тази процедура в този случай да се избере международен консултант. Беше проведена процедура по реда на наредбата за възлагане и извършване на дейности свързани с подготовката за приватизация. Както знаете вследствие на тази процедура за консултант беше избран Ситигруп. Един изключително реномиран консултант. Знаете, че договор със Сити беше сключен малко по-късно, тъй като предишния Надзорен съвет и Изпълнителен съвет са работили по процедурата, тъй като Народното събрание прие закон, с който обединява двете агенции. Новият Надзорен съвет одобри договора със Сити, консултанта ни, на 8 септември миналата година. От следващия ден започнаха и конкретната работа по тази приватизационна сделка, която продължи една година.
На 18 ноември 2010 г. консултанта, както беше и негово задължение, в срок представи пред Агенцията правен анализ, информационен меморандум и приватизационна оценка на дружеството. Същите бяха проверени, разгледани и приети от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол.
Веднага след като приехме правния анализ, информационния меморандум и приватизационната оценка се стартира процедура за така наречения маркетинг, а именно Сити да извърши маркетинг и евентуално да може да направим проверка кой има интерес към това дружество - дали стратегически инвеститори, дали финансови инвеститори. Имаше доста коментари от стратегически и финансови инвеститори. В по-голяма степен те нямаха сигурност за приключване на тази сделка и много често се правеха срещи с представители на Сити, както Агенцията за приватизация, както и изпълнителната власт, на които срещи Сити искаха да чуят точно и ясно, дали българската държава ще има отношението да приключи тази сделка. Те бяха убедени, веднага щом Сити, нашия консултант беше убеден, че правителството има решение да приключи тази приватизационна сделка този път. Консултантът започна активен маркетинг. Вследствие на активния маркетинг, след като разбира се, видяхме кои са инвеститорите, които евентуално могат да участват, нашият консултант Сити ни предложи критерии за допустимост на процедурата, в която процедура се допускаха не само стратегически, но и финансови инвеститори. Веднага ще кажа защо. Защото много от стратегическите инвеститори казваха, че предвид на историческите събития около тази сделка не възнамеряват да участват, но въпреки това с интерес ще следят какъв е процеса.
Въз основа на това ние предпочетохме и сложихме критерий за сериозни финансови инвеститори, както и за стратегически.
Критериите, които бяха приложени за допустимост бяха внесени в Надзорния съвет за разглеждане, като съответно Надзорният съвет ги одобри. По-късно Изпълнителният съвет взе протоколно решение, с което обяви тези критерии и стартира процедурата за закупуване на документи и така наречената процедура по допустимост. Както знаете, известно е на всички, за процедурата са закупени 10 документации за участие. От тях само трима от участниците подадоха оферти. Изключително важно е да кажа, че и тримата участници бяха допуснати - двама финансови и един стратегически инвеститор. По-късно в развитие на процеса, на етапа, те се отказаха от процедурата въпреки, че бяха допуснати. Това е изключително важно. Ние все пак не може насила да караме някой да участва в една процедура.
Знаете, остана един кандидат в процедурата. След разговори с нашия консултант и предвид на ситуацията, че останахме с един кандидат бяхме уверени от нашия консултант Сити, че инвестиционният посредник е изключително сериозен и може да се очаква много сериозна оферта.
Другото, за което ние разговаряхме, е, възможността на връщането на марката на Булгартабак на руския пазар, тъй като тази марка е известна в Русия. Надявахме се, че по този начин ще може да влезем в този пазар. Разбира се, това зависи и от новия собственик като цяло. Ние решихме, предвид на това, че е изключително сериозен инвеститора, предвид на това, че в България се търсят инвестиции, искаме да осигурим инвестиции, ние да видим тяхната оферта. Разбира се, веднага на срещата с тях им казахме това, че продължаваме процедурата в никакъв случай не означава, че те ако дадат, ще използвам термина „несериозна оферта”, ние ще я разгледаме. Те знаеха, че трябва да дадат изключително сериозна оферта.
Предложената оферта е в ценови диапазон от 100 100 000 евро за 79 процента, 83 от дружеството. Съответно има ангажименти за изкупуване на български тютюн. Съответно има ангажименти за запазване предмета на дейност за 10 години, не само на холдинга майката, но и на дъщерните дружества, както и разбира се, социалните ангажименти.
Счетохме, а имаме и становища от нашия консултант Сити, че първо цената е в диапазона на справедливата пазарна стойност, която ние имаме и консултанта я прие като изгодна съответно, както имаме и становище, че договора не носи големи рискове. Както знаете, един договор винаги може да носи рискове, но не носи рискове за българската държава. Това го има съответно и към протоколното решение на Надзорния съвет на агенцията, който е един орган на Народното събрание, както знаете и който одобри сделката и даде зелена светлина за нейното приключване.
Искам да кажа, че още когато ние обявихме участника на 30-ти му беше даден 15 дневен срок той да парафира и да подпише сделката. Тоест, самото подписване също не е избързано, а е в този срок, който е даден.
Благодаря Ви.
Това беше накратко. Очаквам вашите въпроси. И мисля, че така ще е по-коректно.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Министерство на икономиката има ли нещо да добави? Няма.
Уважаеми колеги, в момента имате възможност да зададете въпроси. Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНОНДЕВ: Благодаря господин председател.
Аз изразих и моето становище на предходните заседания на Икономическата комисия, относно изслушването на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол относно сделката за Булгартабак. Витаеше някакво отношение от страна на някои от колегите и се наслага в публичното пространство, че има нещо непрозрачно, нещо незаконно, нещо което не е в интерес на държавата.
Аз благодаря на господин Караниколов за направеното резюме, но бих помолил съвсем точно и ясно да предоставя отговор на следните въпроси. Вие казахте, но искам още веднъж да ги покажете и за пред медиите, доколко е законосъобразна сделката. Има ли съгласие от принципала на предприятието, на Булгартабак холдинг, министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
Вторият ми въпрос е, има ли не допуснати или отстранени участници желаещи да участват в тази процедура?
Трето, има ли положително становище за финализирането на сделката от консултанта поне? Това е Ситигруп.
Четвърто, как е защитена държавата в случай на неизпълнение на някоя клауза по договорите?
Моля, по първите три въпроса да бъдете максимално точен, ясен и кратък.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Колеги, аз предлагам да се натрупат въпроси, за да може да се отговори.
Господин Овчаров.
РУМЕН ОВАЧАРОВ: Господин Караниколов, бихте ли ми казали, кои бяха целите, които си постави Агенцията за приватизация с приватизацията на Булгартабак? Приоритетно как ги подреждате? Кои от тях изпълнихте и по какъв начин? Тъй като в документацията, която имаме при нас тези цели ги няма. Докато в стратегията за приватизация, която беше отменена 2008 г., те са достатъчно ясно описани.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Един допълнителен въпрос към въпроса на господин Червенкондев. Понеже вие на няколко пъти казахте, че се продава по-скоро търговията, отколкото активите на Булгартабак, ако може да обясните точно какво имате предвид.
Благодаря.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря господин председателстващ. Ще започна по реда по който са поставени въпросите.
Законосъобразността на сделката. Аз вече споменах, че има писмо от принципала – министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с което той казва: “Да, може да се стартира сделката, но е редно да се избере консултант.” Предвид на това което казах, винаги историческото развитие на тази сделка, това е и направено. За мен това е изключително важно решение. Изключително важно беше в тази процедура, че ние имахме консултант, който да ни подкрепя и съответно да дава предложения.
Дали има отстранени участници? Не. Всички които си подадоха документи по допустимост бяха допуснати. Те сами се отказаха. Но ще се повторя, ние не може насила да накараме някой да участва в процедурата. Закупиха се информационните меморандуми, видяха информацията за дружеството и съответно знаете, едните предоставиха писмо, че няма да участват напред в процедурата, поради стратегически и търговски причини, а другите нищо не заявиха. Просто не подадоха документи в срока, който беше задължителен за подаване на документи. От тази гледна точка отстранени участници няма. Мисля, че това е изключително важно и трябва да се знае, който подаде документи и съответно отговаряше на тях. Ние не сме допускали всички на всяка цена. Проверявахме си процедурата. Те отговаряха, бяха допуснати, но не пожелаха да участват.
Има ли становище на консултанта? Винаги е имало становище от консултанта. Въпреки че много пъти беше хвърлено обвинението към нас, че консултантът се е отказал. Той не работи с нас. Напротив, консултантът все още е с нас. Дори Надзорният съвет взе едно решение за удължаване на срока на договора, само на срока и единствено, без никакви други ангажименти, с оглед приключване на процедурата. Срокът е удължен до края на тази година. Положително становище. Иначе нямаше да приключим сделката. Абсолютно, както и по цената, така и по договора, който вече е и подписан. И по двете има. Същото беше изискано и от Надзорния съвет, когато заседаваше и се разглеждаше тази сделка. Изрично имаше представители на консултанта, упълномощени, които изразиха това становище. То е записано и в протокола.
Защитата. Това мисля, че е най-силната част на тази сделка. Постарахме се и направихме всичко възможно да обезпечим всички след приватизационни ангажименти. Ние направихме процедура с която обезпечихме абсолютно всичко със собствеността. Като под собственост, говоря с оперативните активи на дружеството. Тук включвам – машини, съоръжения, терени и сграден фонд. Тоест, новият купувач в момента, ако реши да печели от продажби, той не може да ги продаде, защото има страхотни тежести и обезпечения. Обезпеченията по нашата процедура са четири, пет пъти цената, която ние постигнахме. Говореше се в медийното пространство, че може да продава имоти. Не, той не може да ги продава. Той може, но новият собственик, който му стои от другата страна ще знае, че този имот е с тежест към българската държава и съответно българската държава винаги може да насочи някои изпълнения към него, което е неизпълнено от трето лице. Тоест, никой не би инвестирал в нещо такова.
Изключително важно е да спомена, че Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол извоюва едни текстове, които дават възможност Агенцията винаги да променя обезпечението. Дори в момента искам да Ви кажа, че изпратих едно писмо до Булгартабак за блокиране на 3 млн. и половина лева, което е обезпечение на финансови активи. Тоест, Агенцията е допуснала дори кеш да обезпечаваме, което е изключително важно, а не само активи, които са собственост. Още един път казвам, че обезпеченията са на цена 4 или 5 пъти повече от цената, която сме постигнали за дружеството.
Реално ние продадохме, и тук ще мина на следващия въпрос, само бизнеса, поне за срок от 10 години. Реално продадохме пазарния дял, който в момента е около 34% и материалите с които се произвеждат цигари. Всичко друго като съоръжения, техника и имоти е обезпечено в полза на българската държава. Да, има някои от машините, за които когато е теглен кредит за тяхната инвестиция са обезпечени с тях. Там държавата ще е на второ място. Но в повечето места държавата винаги ще е привилегирован кредитор. Това е най-важното.
Целите на приватизацията: запазване и развитие предмета на дейност на дружеството; изкупуване на български тютюн; гарантиране; апазване на синдикалните искания, както и осигуряване на средства за държавния бюджет.
Моето мнение, а и не само моето мнение, а и на Надзорния съвет, който одобри тази сделка е, че това е изпълнено.
За бизнеса на вашия въпрос отговорих. Всъщност ние продадохме само бизнеса.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: И аз Ви благодаря.
Други въпроси колеги?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Записано е в предварителните условия, които приехме, че трябва да е ясен крайният фактически и юридически собственик. Кой е той? Как ще се казва? Къде е регистриран, за да няма двусмислие? Изрично е забранено участието на офшорка, а в схемата се появява офшорка. Да обясните как се сключва това нещо?
Виждаме, че купувачът не отговаря на изискванията и доказва чрез група. Не сте ни дали информация, от която все пак да видим как върви това доказване чрез тази група. Ще ви бъда благодарен, ако ми дадете такава информация и най-малкото го обясните така, че то да звучи убедително.
Две думи по отношение на цената. Колко са паричните средства, с които разполага дружеството? Противоречива информация. В доклада, който е даден към надзора сте посочили едно число, но то е към шестмесечието. В момента на сключване на договора, каква е картинката да ми кажете. И в тази връзка има голямо разминаване между тези 54 млн. инвестиции, които прави за една година самото дружество, бидейки държавно и щедрото обещание за 7 млн. за две години от купувача. В тази връзка ми кажете тези 7 млн. ще бъдат пари на дружеството или се поема ангажимента купувачът да вложи собствени средства? Тоест, ще влезе ли някакъв свеж ресурс или по метода на изтискването ще се осигури ресурса от дружествата.
Един много важен въпрос. В офертата си купувачът е дал едни предложения, които след това не са спазени в договора. Как е станало това нещо? В това число по отношение примерно неустойките за изкупуване на тютюн, социалните ангажименти - да се плаща минимална работна заплата или средна работна заплата. Тоест, с едно си спечелил, а след това в процеса на договаряне са договорени числа. Да обясните как се е случило това нещо?
В доклада до надзора изрично пише, че консултантът по сделката е предоставил становище по офертата на БТ „Инвест”. Огромна молба, бихте ли, ако не е някаква тайна да го заявите на народното представителство или поне сега да ни кажете каква е тази оценка? Какво е казал Ситигруп по този въпрос, тъй като вие сами казахте, че изтече информация, която имаше противоречив характер.
Задавам един въпрос, на който по-скоро министър Дянков ще отговори, къде ще отидат тези приходи от приватизацията на Булгартабак? Тъй като по закон трябва да влезнат в Сребърния фонд и от трибуната на Парламента звучаха закани в тази посока. Доколкото разбирам, за двете години там не е влезнало нищо. Затова искам категорично и ясно да се каже, тези пари къде ще отидат и за какво ще се ползват.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Димитров.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Собственикът. Може би един от най-важните въпроси, в Агенция за приватизация всички документи показват кой е собственика. Това е руският финансов инвеститор.
По въпроса за офшорките. Има понятие в законодателството.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Кой е този руски финансов инвеститор?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: БТ “Инвест”.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Той не е руски.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Това е дъщерното дружество, което участва. Това е дъщерно дружество, а не е офшорна фирма.
РУМЕН ОВЧАРОВ: На кого е дъщерно дружество?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: На руския инвеститор.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Къде му е собствеността на този руски инвеститор?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Ако искате ще Ви представя анализите. Това бяха в един по-ранен процес към допустимостта, когато ние разглеждахме не знаех, че сега това ще е предмет. Още утре съм готов да ви представя, за да видите абсолютно всички документи показват, че това е руски инвеститор, а това е тяхно дъщерно дружество.
Още един път казвам. В Агенция за приватизация и следприватизационен контрол са представени документите на руския инвеститор. Разбира се, той участва с дъщерно дружество, което не е офшорна фирма. Ние наистина работим с документи. Всички документи показват това нещо. Всички други спекулации кой може да стои, кой не може да стои, това разбирате ли, че в документи няма как да ни го представят. Затова казвам, че всички документи, които са представени в Агенцията показват това нещо.
Още по въпроса за информация за собственика поемам ангажимента, че ще я имате пълната, за да може и вие да видите това нещо, което аз ви казвам. Мисля, че по документи и вие ще го разберете.
Относно кеша. Последната справка за кеша, мога да дам, надявам се това да Ви удовлетвори, е към 7 септември. Сумата, която ще ви кажа е в лева и съответно и в евро и ще ви обясня защо е оставен този кеш, което е изключително важно. В лева това са 58 409 784, 76 лв. В евро това са 29 864 449 евро. Какво представлява обаче този кеш?
Първо, както знаете на всяко 14-то число се плащат акцизите. Към 7-мо число, знаете към този кеш трябва да се извадят акцизите. Ще мога да ви кажа към 14-ти колко от тях трябва да се извади. Освен това дълготрайните задължения, дълготрайните кредити на Булгартабак са в размер на 18 млн. 400 евро. Разбира се, те не са задължения да се погасят тази година. Не забравяйте, че стартира кампанията за изкупуване на тютюн, където Булгартабак има някакви ангажименти за изкупуването, тъй като те по-рано се правят и се залагат пари. От тези пари има половин милион долара, които са в една американска сметка, които гарантират евентуално някакви бъдещи искове от гледна точка на здравето, които са блокирани. И също към тази сума трябва задължително да се вземе предвид и това, което в договора извоювахме, дивидента, който ще се плати на българската държава за периода, в който тя е управлявала това дружество за тази година.
Прогнозната оценка е около 5 млн. и половина лева. Тоест, кеша, който е оставен в дружеството е така наречен „оперативен” кеш. За да може, ако ние източим всичко от дружеството, това означава директно ние да го бутнем в ликвидация или в несъстоятелност. Ако изтеглим кеша няма да работи и няма да има оперативни активи с които да работи. Сега дружеството ще работи и ще може да се развие. Предвид на това, че ние блокирахме всички активи от които те могат да реализират печалби, като собственост, съоръжения и машини, единственото нещо, което в момента могат да продадат, това са материалите от които се правят цигари. За тях е много по-добре те да произвеждат цигари. Тоест, ние задължихме бизнеса.
Тук ще отговоря на още един ваш въпрос. В тези 29 млн. евро се включват и заложените инвестиции на дружеството до края на тази година. Дружеството е с много добри инвестиции. От началото на годината е вложило много пари за нови машини и до края на годината тези пари ще бъдат изчерпани. Мисля, че бяха около 23 млн. приблизително. Тоест, тези пари които оставихме са за инвестициите. Тук веднага отговарям на следващия въпрос. Да, давани са инвестиции, но те са за следващите две години календарни. Тоест, инвестициите, които сега е направил Булгартабак плюс новите инвестиции, които ще направят. Разбирате, че инвестицията, която се прави тази година е изключително сериозна. А по принцип дружеството Булгартабак има много добре развити машини и те могат да работят.
Относно това, което предоговаряхме. Аз благодаря на участника в процедурата и на купувача вече по сделката, че той не си позволи да предоговаряме ангажименти, които бяха без право на предоговаряне. Ние нямаше да го направим.
Относно размера на неустойките. Те подлежаха на предоговаряне и това е написано ясно в самата документация. Тоест, всеки един участник в процедурата, който беше допуснат, повтарям, че всички, които подадоха документи участваха и имаха право и знаеха по какво могат да предоговарят. И сме сигурни, че абсолютно всички, ако участваха щяха да предоговарят.
Още един път повтарям, обезпеченията са 4 или 5 пъти над цената, която ние постигнахме. Във всички преговори и във всяка една процедура има моменти, които не могат да се предоговарят, а има моменти, които могат да се предоговарят. Неустойките са такива, които могат да се предоговарят. Защото наистина ние бяхме сложили много високи неустойки.
Има обаче много механизми в един договор, които гарантират интереса на държавата. Аз мисля, че в този договор ние ги постигнахме. Разбира се, правихме компромиси, отстъпвахме, но от основните неща ние не помръднахме. Това още един път гарантира целите и това, което ще се случи с това дружество, а това е, че то ще продължи да работи и ще се развива.
Справедливата пазарна стойност, която нашият консултант даде с кеша и с дълга. Към момента на сключване на сделката, минимална цена с кеша и с дълга е 82,7, максимална цена 122 млн. и 8 евро. Тоест, цената, която ние постигнахме, предвид на ангажиментите, които ние заложихме е изключително добра.
Тук е момента да кажа нещо друго. Нека да сравним други приватизационни процедури със същото дружество Булгартабак. 2002 година трима участници допуснати. Печели първият участник с оферта 110 млн. евро при положение 2002 - 90 процента пазарен дял, няколко завода, които в момента са в ликвидация и са несъстоятелни и са несъществуващи, но тогава са работили. Тогава сме постигнали същата цена. Продължаваме напред. Мисля че тогава са били повече от 79, но все пак цената е 2002 г.
2005 година в предложения от Бритиш американ табак 200 млн. евро. За по-висок пазарен дял също за дружества, които все още са съществували, но сега не съществуват. Но най-важното, какво е съдържала тази оферта - искания за изменения на закон, който да им даде законодателна възможност, да не се променя ставката на акциза, да им се гарантира монополно положение на пазара, както и в самата си оферта те са подали искания, че ще затворят две от фабриките. Тоест, ще продадат, както има един израз, ще избият парите от продажбата на тези заводи. Сега това нещо го няма. Сега ние продадохме само бизнеса.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Караниколов.
Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, бих желал да се включа и да допълня малко отговора на господин Караниколов по отношение на кеша в дружеството. Може би тук беше ролята на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, което за последните две години и половина водеше политика да не се приватизира кеша в дружеството, а да се приватизира бизнеса. Това се изразява в това, в края на 2009 г. да се разпредели дивидента за сметка на неразпределени печалби в размер на 40 млн. лв. През 2010 г. се разпредели дължимият дивидент, а сега преди сделката освен дължимия дивидент за годината беше разпределена и не разпределена печалба и допълнителни резерви, които са с първоизточник отново печалба. Така се оказа, че за последните години от това управление и преди сделката за Булгартабак, дивидента който е усвоила държавата от страна на дружеството е 97 млн. лв. Към тези 97 млн. лв. трябва да бъде прибавен и дивидента, за който каза вече господин Караниколов, за 2011 г., което инвеститорът би трябвало да плати на държавата.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Колеги или гости, заповядайте за въпроси.
Госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Аз моля да ми позволите да направя един коментар по изказването на господин Караниколов.
Господин Караниколов, Агенцията за приватизация може да прави процедури и да приватизира предприятия, но не е орган, който може да преценява колко пари да остави в предприятието и дали да източва пари от там. Последните два месеца сте правили няколко изключително некоректни изказвания. Но простено Ви е, че не сте професионалист в областта на цигарите и може да правите грешки. Но моля в рамките на правомощията на Агенцията за приватизация, която управлявате не правете грешки. Изказвания от сорта, ние можехме да източим или ние оставихме пари в Булгартабак са неточни и некоректни с оглед на закона, защото вие нямате право да правите това.
По отношение на дивидента. Изказване, че вие сте извоювали плащането на дивидент към държавата е непрофесионално и некоректно. В закона пише, че дивидент се плаща за периода, в който дружеството е било държавно. Вие не сте извоювали никаква победа, вие просто сте изпълнили закона.
Трето, казвате, че парите в брой са били 59 млн. лв., 29 млн. евро и половин милион в щатските сметки като гаранция. Но внушавате, че тези пари ще отидат за плащане на акциз и за други разходи, за тютюн, за изкупуване и т.н.
Уважаеми колеги, като се плати акциза с парите на Булгартабак, той се включва в цената на цигарите. И като се продават цигарите, Булгартабак взима парите от продажбата, т.е. и акциза обратно. Тези 29 млн. си остават 29 млн. евро и се превръщат от акциз, цигари, пари обратно в сметките на Булгартабак. Не внушавайте, че тези пари видите ли даром сте ги оставили там, за да могат колегите да си платят акцизите. Същото е и с тютюна. Имат пари, купуват тютюн, произвеждат едни цигари, продават ги и парите, които са дали за тютюна се връщат обратно в холдинга. Подобно отношение е грешно и неправилно и внушавате, че едва ли не благодарение на вашето благоволение, ръководството може да си върши работата в холдинга.
И един въпрос имам. Единственото хубаво нещо, което чувам за първи път по сделката от тези месеци е, че са водени преговори да се възстанови Булгартабак на руския пазар. Пое ли купувачът такъв ангажимент и записано ли е това в договора? Защото ако го има в договора, това би било единствения плюс на тази сделка. Руският пазар е ценен за българските цигари.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте, господин Ненков.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Много противоречиви на финала са нашите впечатления от тази приватизационна сделка. Аз няма да я коментирам във всичките й аспекти, а само в областта на договарянето на социалните клаузи. Още преди половин година пред премиера, той лично пое ангажимент да удовлетвори нашите предложения за социални клаузи. В основата на тези предложения бяха запазване: предмет на дейност в дългосрочен период, логично искане; числеността на персонала за определен период; на разходите за труд за определен период и удължаване действието на колективния трудов договор. После нещата се развиваха много добре. Проведохме изключително интензивни и добри разговори с ръководството на Агенцията за приватизация. Говоря за социалните клаузи. Няма да намесвам цена и други неща. Тук има колеги браншовици. Постигна се 100 процентово удовлетворение на нашите искания по социалните клаузи. Нещата бяха перфектни. Пред мен е писмо още от 9 май подписано от изпълнителния директор господин Караниколов, в което той потвърждава, запазване числеността на персонала за три години, запазване разходите за труд за три години, запазване предмет на дейност за десет години. Междувременно с много големи усилия, нещо което не е в компетенциите на Агенцията за приватизация, успяхме със съдействието на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да удължим действието на браншовия колективен трудов договор, който изтича след една година. Сега вече ще изтече след две години, което е още една допълнителна защита.
Това което обаче смущава нещата, особено на финала, са неустойките. За първи път чуваме ние, че неустойките може да се предоговарят. В това писмо бяха указани, какви неустойки ще изисква Агенцията за приватизация при не спазване на социалните клаузи. Въпросът стоеше императивно и даже има конкретна теза в същото писмо, в което пише, че посочените по-горе изисквания, в това число и неустойките ще бъдат включени като задължителни условия в конкурсната документация за приватизационната продажбата на дружеството и ще бъдат отразени в проекта на приватизационния договор като условия по които не може да се преговаря между страните. Едно противоречие чух преди малко, че неустойките могат да се предоговарят.
Защо го казвам това? Хубаво е да се договори клауза, но когато неустойката е символична, де факто смисъл от тази клауза никакъв. В последния момент бяхме много неприятно изненадани при положение, че имахме споразумение с ръководството на Агенцията, че преди окончателното подписване на договора, ще получим социалните клаузи и в това число неустойките залегнали в проектодоговора, ние ги получихме, след като договора беше подписан. Ние разбрахме за подписването на договора от електронните медии и от сайта на Агенцията за приватизация, при договорка, че трябваше да правим среща преди подписване на договор с БТ Инвест, че трябваше да получим социалните клаузи преди това.
Какво може от тук нататък да направим, след като договора е подписан. В случая обаче има още едно по-неприятно продължение. Бихме преглътнали това, че не сме уважени да бъдем информирани преди окончателното подписване на договора, но не може да преглътнем, че след като в писмото още от месец май пише, че при неизпълнение на ангажимента за запазване на работните места неустойката ще бъде в размер на сто процента от сумата дължима за всяко незаето работно място, сега виждаме текст в който неустойката е едва минималната работна заплата на страната. Така че нещата ги разделяме на две - изключително удовлетворение от социалните клаузи, много резерви и много неудовлетворения по отношение на неустойките. Тоест, изпълнението на социалните клаузи се поставя под изключителен риск.
От тук нататък призоваваме да се потърсят възможните правни и други механизми, за да може да се гарантира изпълнението на социалните клаузи.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Ненков.
Господин Караниколов, заповядайте.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Споменах за остатъчния кеш, че в това число трябва да се имат предвид дълготрайните кредити. Тоест, задължения. Това не са акцизите. Дивидентът на българската държава, това също не са акцизите, както и инвестициите. За акцизи говорихме малко по-късно. Не съм казал такова нещо. Дълготрайните кредити са различни от акцизите. Вие го знаете много добре. Булгартабак е като преносител на акцизите, той е касичка, само ги държи и след това ги предава на държавата.
Ще мина веднага на синдикатите. Наистина ние имаме много добри отношения и работехме много добре. Какво е решението на Надзорния съвет. Решението на Надзорния съвет е да се вземат предвид без право на предоговаряне всички искания на синдикатите. Исканията на синдикатите, аз съм приложил и към писмото, никога не са разглеждали неустойките. Това е така. Техните предложения са винаги без неустойки.
Разбира се, ние пуснахме едно писмо до вас, в което посочихме какво в момента предвижда проекта на договор. Още един път казвам, в самата процедура е изписано, че неустойките подлежат на предоговаряне.
Относно конкретно за 100 процента размера на работната заплата. Написано е и в писмото до вас. Едно нарушение се гарантира по няколко начина.
Първо, по индивидуалния трудов договор, който ще е нарушен. Разбирате, че ако съкратят някой, всеки си има индивидуален трудов договор и той ще започне дела. Съответно в зависимост от решението на съда, той може да бъде възстановен на работа и съответно ще му се дължи цялото възнаграждение, което е по индивидуалния трудов договор.
Освен това, колективен трудов договор, който вие изменихте и който е за две години, също ви дава гаранция. Знаете, ние имаме обезпечение към него. След това минаваме на нашата неустойка, която е минимална. Но какво се получава? Ако той освободи едно лице, нека да говорим за едно лице, и лицето го осъди в съда, на един път ще си вземе всичко, което се дължи по индивидуалния трудов договор. Говоря за едно нарушение.
Второ, за неспазване на колективния трудов договор.
Трето, българската държава ще наложи санкция за едно нещо три пъти. Това го видяха и инвеститорите. И това казаха. Законът казва, че за едно нещо не може да има две санкции. Ние разбираме обаче, че това е ангажимент на българската държава към синдикатите и затова го приемаме. Но нека да не е в средна работна заплата. Получава се, че те за едно нещо ще плащат.
Още един път казвам, че много тежки бяха преговорите, изключително тежки. Никога не сме говорили за възможност да стъпят на руския пазар, защото това е работа на самия инвеститор. Той може да е решил на друго място да стъпи. Българската държава не може да води такива разговори с инвеститора за жалост. Надяваме се това да се случи.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Ненков.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Аз говорих с шефа на Правната дирекция на Агенцията и чух това тълкувание, че ще има три вида санкции. Едната, работникът ще си получи пълната заплата, другата е купувачът за неизпълнение на ангажимента към държавата, респективно към Агенцията, неустойка и т.н. За нас това не е правилно тълкуване. Защото ангажимента за запазване на числеността на персонала в срок от три години е ангажимент по договора. Аз ако съм работодател и наруша този ангажимент, ще плащам неустойката по този договор. Защото по смисъла на общото трудово законодателство, аз не съм задължен да Ви държа три години. Така че тази теза не издържа.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Вие имате и колективен трудов договор, който доста добре Ви обезпечава правата, както и индивидуални трудови договори. Неустойката я има. Но аз още един път казвам, че всяко едно лице ще може да си вземе всичко, което му се дължи. Отделно българската държава ще му наложи неустойката. Искам само да кажа още нещо, което ще е изключително важно. Агенцията успя и тук наистина успяхме да сложим един текст, който казва, че ако новият купувач предприеме действие, което ние да преценим, че води до умишлен фалит, несъстоятелност или ликвидация на дружеството, в това число и структурни промени, в този случай Агенцията може да претендира за 50% от цената като неустойка.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Пак казвам, не бива да смесваме задължение по приватизационен договор с елементи на Кодекса по труда. Това са различни неща. Приватизационен договор затова се прави, за да може да има клаузи за три или за пет, или за десет години и да има неустойки за тяхното неизпълнение. Това което вие казвате, че работникът ще получи, първо трябва да го възстановят. Преди да го възстановят, той трябва да мине три години през съдебни производства, защото знаете колко е средната продължителност. Все още е такова за съжаление. Трето, аз пак казвам, работодателят по смисъла на трудовото законодателство не е задължен за три години да ви държи на работа, защото това е задължение по приватизационен договор.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Ненков.
Мисля че се изясни вашия въпрос във връзка с това, че всички ваши искания са вложени в договора. Вие имате само претенции към неустойката. Разбрахме това. Мисля, че и господин Караниколов изказа неговата гледна точка.
ВЛАДИМИР ХРИСТОВ (председател на Синдикалната организация на КНСБ в Благоевград): Не зная дали случайно или не, но може и от незнание, но господин Караниколов въведе Комисията в заблуждение. Знае ли господин Караниколов факта, че на 2 септември са преведени авансово акцизите за август, които трябва да се преведат днес до 15.00 часа. Колко са тези акцизи? Ако не знаете, аз ще Ви кажа. Има ли изтеглени авансови акцизи за септември дължими на 14 октомври? Така че този кеш, господин Караниколов или справката ви не е вярна или не е пълна. Знаете ли, чули ли сте, проверете.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Христов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Справката която има от Булгартабак, още един път казвам, е дадена към 7 септември и е официално в Агенцията. Официално в Агенцията има справка и мога да Ви я предоставя.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Има ли други въпроси колеги? Гости? Няма.
Господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като вече съм говорил достатъчно по тази сделка ще си спестя част от нещата, но също така ми се струва, че някои от детайлите по сделката трябва да бъдат ясни на колегите народни представители, които така или иначе слушат днес тук. Няма как да прима, че с тази сделка се гарантира, ще го кажа образно, светлото бъдеще на дружеството. Нито цената, нито ангажиментите на купувача гарантират подобно бъдеще. Седем милиона инвестиции за две години, по- скоро гарантират нещо друго. Дружеството ще бъде бавно и сигурно водено към естествения си край. Въобще не са гарантирани или по никой начин тази сделка не гарантира интересите на тютюнопроизводителите в България, което беше голямата изненада, когато се обяви процедурата. 5000 тона тютюн на година е по-малко от 6127 тона, които са изкупени миналата година. Така че и тук нищо не гарантираме. Честно да си призная, аз съм учуден от абсолютно безличната позиция на синдикатите и не мога да разбера на какво разчитат. На клаузи в приватизационен договор.
Господин Ненков, колко такива социални клаузи в приватизационни договори се изпълниха? Къде са клаузите в приватизационния договор на Кремиковци, на БГА “Балкан”? Къде са работниците сега от тези дружества?
Предоговаряли са неустойки. Извинявайте господин Караниколов, какви неустойки предоговаряте? Двадесет лева на тон неизкупен тютюн, изведнъж става 1 лев и 27 ст. Аз разбирам да предоговаряте от едно да стане едно и половина или от едно да стане 0,70, но от 20 да стане едно. Тук или се правим, че не виждаме какво се случва или сме решили да не я караме така, както я започнахме. Синдикатите би трябвало да си спомнят, по какъв начин бяха гарантирани техните социални права при приватизацията на фабриките в Пловдив „Юрий Гагарин” и в Стара Загора, и какво тогава беше гарантирано на работниците, които се освобождаваха. Не ставаше дума за минималната работна заплата за една година, а за 24 месечни заплати на самия служител и вие сега си мълчите. Хубаво, но трябва да е ясно, че това става за сметка на вашите членове.
Тук господин Караниколов ни разказа как бил ясен купувачът. Като е ясен купувачът, господин Караниколов, защо не дадохте документите за тази яснота на членовете на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Те не го знаят, въпреки че са Ви питали. Вие на тях сте им разказвали, тук има едни приложения и ще ги видите там. Ще ги видят, но не са ги видели. А в квалификационните изисквания съвсем ясно сте написали: “В сделката не може да участват офшорни дружества.” Малко преди това сте написали: “Заинтересованото лице следва да докаже крайния си фактически и юридически собственик и структурата на контрола”. Какво ми доказвате вие – руски инвеститор. Руски инвеститори сигурно има 1 милион, може да са и 5 милиона, но крайният фактически, юридически собственик, господин Червенкондев, кой е той? БТ “Инвест” това е дружество, което е създадено преди два, три месеца. Тук е написано “поне три години, като за всяка от последните три финансови години да има изготвени одитирани годишни финансови отчети. Дялово участие не по-малко от 1 млрд. евро.” БТ “Инвест” има ли ги тези неща, като той е собственика? Доказва го чрез група. Да я видим тази група. Коя е тази група? Офшорната фирма собственик на БТ “Инвест”. Или се правим на наивници, или вие ни вземате съвсем за глупаци.
Сега казвате, че сте предоговаряли, че сте сравнявали други сделки и т.н. Защо не си направихте труда да договорите поне една опция, ако решат да препродават, нещо което със сигурност ще се случи. Вие много добре го знаете. Защо поне това не направихте, ако се предоговаря и се препродава? Много Ви моля не спекулирайте с пазарния дал на дружеството. Защото той може да е бил 70 процента 2004, 2005 даже над 80, може сега да е около 40 процента, но не забравяйте какво се случи с износа на дружеството. Какво се случва с приходите на дружеството от износ? Те сега в момента са вече сравнени, даже според мен и над приходите от вътрешния пазар. И тази стратегия, която се реализираше от 2006 г. насам, за която с извинение на Христо Лачев му “разказаха играта” и го влачиха не знам къде, сега поне трябва едно благодаря да му кажете. Така че видите ли пазарният дял бил такъв, а сега станал друг. Казвайте ги фактите и целите. Кажете: “Да, вътрешният пазар намаля, но износът се увеличи два пъти и половина и приходите се увеличиха еди колко си.” Или както сега ни разказвате, тук имали 29 млн. кеш и ще плащаме това и това, като че ли дружеството ще спре и няма повече да работи. Има финансов отчет за шестмесечието и там ясно е казано, колко са материалните активи, колко са финансовите активи, колко са финансовите средства и чистите пари в дружеството.
Вие ми разказвате, че продавате бизнес. Бизнес не се продава така. Вие в момента продавате и бизнес и активи. Така че цената включва и едното и другото. Разработеният пазар включва и марките, включва и квалификацията на работниците. Всичко това би трябвало да сте го отчели, а не да ми говорите, че продавате 36% пазарен дял на българския пазар. Затова видите ли, цената е два пъти по-ниска, отколкото е била 2005 г.
Така че не спекулирайте с мнението на Ситигруп. Защото колегите знаят, ако трябва ще ви прочета и становището на Ситигруп, което вие го имате. Въпреки че всички инвеститори разбират целите на правителството заложени чрез тези условия. Те считат, че настоящият проект е изключително агресивен и не им предоставя гъвкавостта, която ще им бъде необходима за да управляват дружеството и неговата дейност по начина, по който те биха искали. В най-добрия случай, очакваме тези условия да имат съществено отрицателно въздействие върху стойността на получените оферти. А в най-лошия случай разбираме, че тези условия са допринесли за решението на някои инвеститори да не участват в този процес. Тоест, Ситигруп ги е предупредило, че условията, които вие предлагате за приватизация ще изгонят стратегическия инвеститор. И тук според мен, ако искате мога да Ви прочета и вашето писмо, за да видите до каква степен вие сте се съобразили със становището на Ситигруп, или по-скоро с какво не сте се съобразили със становището.
Направеното предложение по отношение на метода за приватизация на дружеството е неприемливо за Агенцията. Малко по-нататък указания за такова допълнение Агенцията не е давала. По отношение на този критерий, консултантът е заличил текста, според който финансовият инвеститор трябва да притежава не знам какво си. Агенцията не е давала такива указания. Консултантът не споделя изискванията на Агенцията. Това са все ваши писания. В момента, че Ситигруп е съгласен със сделката, то е ясно. Ситигруп трябва да си получи от тази сделка дали ще са 100 или 150 млн. по-добре да прибере 10 млн., отколкото 7 млн., или да вземе 15 млн. Така че те в момента ще кажат: “Да, добре.” Те работят за пари.
Ако трябва да приключа, струва ми се, че тази сделка не е нито най-добрата, нито безалтернативна. Напротив, тази сделка ще остане в историята на приватизацията на България, така както се запомниха сделките за БТК, за Булбанк. Тази ще остане по същия начин и със същия етикет. Даже ще кажа нещо повече, извинявайте за израза, но с такова нахалство не са налагани купувачи при нито една от другите сделки. Бойко Борисов в това отношение надмина и Иван Костов.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Овчаров.
Господин Караниколов, имаше няколко въпроса, ако искате да отговорите? Ние сме политици. Нормално е да имаме политически изказвания.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми колеги, аз искам преди всичко да изразя задоволство от това, че в договора са постигнати ангажименти за запазване на работните места и на бизнеса и разбира се, на интересите на тютюнопроизводителите. Няма да влизам в спор с моите колеги, които смятат, че това не е постигнато. Но аз знам повече за приватизацията в България и за нашите неуспехи и за успехите и с това, което се е случило с предприятията после.
Основният проблем при тази сделка, която при тази приватизация е натоварена с много социален и политически натиск, спор през годините, тъй като има голямо значение за една огромна група от българските граждани, чието препитание е само отглеждането и производството на тютюн. Колкото и песни и дитирамби да се пеят, че трябва да им се намери алтернативен поминък, това са само политически и несериозни изказвания. Защото, и през годините съм казвал, трябва все пак да си ходил до Родопите, да си ги виждал тези хора, за да имаш представа за какви алтернативи може да говориш, когато който притежава 5 декара земя, там е богаташ. Това не е Лудогорието, това не е Тракия.
От тази гледна точка няма как да не сме удовлетворени, че 5000 тона тютюн трябва да бъдат изкупувани при положение, че били изкупувани 6000 тона. Не влизам в спор с моя колега Овчаров, никога не съм влизал, няма да го направя и сега. Но нас ни удовлетворява този ангажимент. Друг е въпросът, че ние от Движението за права и свободи ще следим как се изпълнява този ангажимент. Както и ще продължим да настояваме за съвсем отделната тема за субсидии от страна на правителството, която е също толкова важна, колкото и изкупуването, дори по-важна.
Второто, което ни удовлетворява в тази сделка е, че се запазва бизнеса и то със сериозни и солидни гаранции. Движението за права и свободи блокира няколко сделки, особено последната през 2005 г. по тази причина. А стратегическият инвеститор тогава, който наистина можеше да докаже не 10 милиона, а 10 милиарда къса не поемаше никакви ангажименти за запазване на бизнеса, абсолютно никакви. Точно обратното. Имахме достатъчно достоверни данни за свободните производствени мощности на тези големи корпорации и за намерението им да преместят производството другаде, дори и да не го местят, те имат достатъчно. С оглед на това запазването на бизнеса е запазване на работните места и на още редица други предимства, в това число и за бюджета на страната. Така че ние сме удовлетворени и от този постигнат параметър на сделката.
Цената няма да я коментирам, но ще си позволя да отбележа, доколкото пак ще подчертая, имам опит в надзора на приватизационния процес за оперативния кеш. Никога държавата при приватизация не посяга на оперативния кеш. Не коментирам неговия размер. Не коментирам неговата функционалност, нито неговата структура, тъй като не съм запознат в подробности с бизнеса на Булгартабак, така както са запознати колегата Овчаров и колежката Нинова. Но повтарям, няма случай при който държавата да е отнела оперативния кеш на приватизирания обект. Напротив, има случаи когато дори и дивидента не сме успявали да вземем в едни минали години, поради простата причина, че не е бил съгласен на това купувачът, а иначе сделката е била изгодна от гледна точка на стратегическото развитие на съответното предприятие. Разбира се, после ние вкарахме в закона изискване, че дивидента трябва да бъде плащан задължително до тогава, докато държавата е управлявала. Но тази промяна я нямаше в края на 90-те години, когато се извърши масираната продажба на държавни предприятия.
По отношение на гаранциите. Би било добре да има още по-сериозни гаранции. Също няма да ги коментирам. Но факта, че има гаранция за запазване на работните места, гаранция за запазване на бизнеса и някакви гаранции, макар и за минималната работна заплата са една стъпка напред в сравнение с доста приватизационни сделки сключени преди това. От тази гледна точка, аз смятам, че края на сагата Булгартабак, намирането на купувач, който поема определени ангажименти е по-скоро положителна стъпка, отколкото отрицателна.
Също така моята информация по отношение на купувача е тази, която и вие имате. Но само ще припомня, че трябва да се прави разлика, без да влизам в спор с колегата Овчаров, че в същност крайният собственик много рядко може да бъде разкрит. И в тази връзка ще Ви кажа един негативен опит, който имаме тук в тази Комисия, когато господин Овчаров беше министър и господин Петър Димитров после. Ние приехме тогава, не мога да си спомня, дали ГЕРБ след като дойде на власт промени тази част от закона, но по отношение на застрахователните дружества, че трябва да изяснят до последен собственик, кой е собственика. Извикайте шефовете на застрахователни дружества и ги попитайте пред какъв ад са изправени. Да каже Алианс, кой държи 5-те процента от дружеството в Америка в един инвестиционен фонд, където има 200 офшорни компании. Да се изправиш пред гиганта Алианс и да ги питаш, кой стои зад тези офшорни компании. Понякога когато искаме да решим определен казус от гледна точка на прозрачността. Прозрачността има нива, уважаеми колеги. И тук моите уважавани колеги имат много информация и много знания по темата и знаят че има нива до които не се стига. Важното е този, който стои зад сделката като субект, този който е юридическото лице, което ще изпълнява ангажиментите по сделката да не е офшорна компания, а надолу собствениците, на собствениците, на собствениците няма как. Никъде не е наложено това. Никъде не е постигнато. Може да има желание да бъде направено. Това което казвам има принципен характер и не се отнася за конкретната сделка, защото има много други бизнеси в които искаме да стигнем до крайния собственик. Но аз смятам, че в съвременния свят това е почти невъзможно, без да нарушим основни правила на бизнеса.
Така че с изказаните от мен съображения, аз смятам, че сделката отваря перспективи за развитие на дружеството. Разбира се, много внимателно трябва да се следи изпълнението на поетите ангажименти. И ние от Движението за права и свободи ще го направим, защото хляба на голяма част от нашия електорат зависи от ангажиментите, които са поети в тази сделка. Уверявам Ви, ще го направим, както и досега сме го правили.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви господин Цонев.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като господин Цонев спомена за застраховането и т.н. Господин Цонев, там ставаше дума даже и за собствеността на миноритарните дялове, което доведе това искане до абсурд, а не за собствеността на мажоритарните собственици. Те така или иначе са ясни. А тук това не сме го писали ние. Това задължение да докаже крайния си практически и юридически собственик е написано от Агенцията за приватизация. Аз чета какво са си написали като ангажимент и какво не изпълняват като ангажимент. Нищо друго.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз разбрах, че е доказано това господин Овчаров, че могат да продадат на друг собственик.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нека да кажат от Агенцията, какво е крайния юридически собственик. Това е термин, който е различен от крайния собственик. Крайният юридически собственик е собственика, който ще оперира с компанията. Не може да бъде крайния юридически собственик лицето „Х” на осмо ниво по веригата. Говоря условно. Това първо.
Второ, става въпрос и за мажоритарните, господин Овчаров. Да не влизаме в спор, защото ние сме колеги, които добре се разбираме по повечето теми, понеже имаме опит и информация. Става въпрос и за мажоритарните собственици при застрахователните дружества. И Алианс е именно мажоритарен собственик. Ние дори не може да добием представа кой стои зад мажоритарния собственик. Сблъскваме се с тези неща.
Аз мисля, че ако сте имали тук достигане до край, това е едно нереално искане. То няма аналог в световната икономика в този момент. Това е неизпълнимо искане.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Цонев.
Господин Миленков.
НИКОЛА МИЛЕНКОВ: Благодаря Ви за днешната покана на всички депутати. Защото Ви писахме много писма декларации да бъдем изслушани много преди приватизацията на Булгартабак. И тези молби към вас бяха отхвърлени. До всички парламентарни групи пускахме декларации. До министъра на икономиката и енергетиката многократно, до министър-председателя също. От нито един от изброените не получихме никакъв отговор. Агенцията по приватизация продаде бизнеса, но аз съм упълномощен от колегите от “Подкрепа” да Ви заявя, че освен бизнеса вие продадохте хората, които работят в Булгартабак.
Последното, което съм упълномощен да Ви кажа, е, че тези социални параметри, които са договорени, те се договориха от двете централи. Ние двата синдиката от тютюневия бранш, категорично бяхме против приватизацията на Булгартабак, поради изброените причини. Същото което стана сега, господин Цонев към вас да се обърна, защото казахте за вашия електорат, същото стана и преди доста години с откриване на фабриката. Тютюнопроизводството щеше да стане много голямо, но нищо не стана. Останаха десетки хиляди хора без работа. Това ще стане и след две години ще го разберете.
Благодаря Ви за изслушването. За нас работещите в Булгартабак холдинг, нашето лично мнение на всички работещи в тази система е, че извършеното дело от Агенцията по приватизация, може да го кажете, е най-големият грабеж за нас в България. Направихте един голям провал за изборите, които предстоят.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Миленков.
Други колеги? Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
Трябва да се знае много добре, че процесът на приватизация в България не е завършен и приватизация ще има. Не говорим само за това дружество, ще има и в други държавни предприятия. Така или иначе приватизацията продължава и тя е предвидена като приходоизточник за средства и за бюджета и за Сребърния фонд на държавата. Не мога да разбера, всеки един се опълчва срещу приватизацията, а това е част и е препоръка да има приватизация, както от Международния валутен фонд, така и от Европейската комисия.
Първо, бих искал да изразя моето учудване от оценката на господин Овчаров към консултанта по сделката, това е Ситигруп, в която се каза, че видите ли Ситигруп едва ли не ще бъде готова на всякаква цена, при всякакви условия само да си вземе своята такса за успешна сделка. Не би следвало по този начин да се уронва престижа и репутацията на една от най-големите компании в света, които са дали своя положителен, окончателен доклад пред Надзорния съвет, в който се казва, че са изпълнени всички условия по меморандума за приватизация. Вие изказахте притесненията, че има прекалено завишено изискване, което би довело до по-ниска цена. Напротив, ако нямаше изискване за социалния ангажимент, ако нямаше изискване за запазване на дейността на холдинга и дъщерните дружества, ако беше минало единствено и само през борсата можеше и да стане и да се постигне по-висока цена. Но нека да не забравяме и това, което каза господин Караниколов, че 2008 г., когато предишното правителство отменя Меморандума за приватизация приет от Народното събрание през 2003 г. прави оценка на холдинга. Тогава холдингът при едни много добри за икономиката условия 2008 г., не само националната, но и световната е направена оценка за 119 млн. евро с много по-малки социални ангажименти. Така е. А в момента се постига една цена, малко над 100 млн. евро, със 100 млн. лв. разпределен дивидент от страна на холдинга и съответно с едни много добри, както се видя над 100 процента изпълнение на поставените от синдикалистите предварителни условия по сделката. Всичко това е гарантирано и с един много добър договор и с обезпечение на всичките активи на холдинга и на съответно дъщерните предприятия.
Естествено трябва да се каже, ако се даде и малко пример с предходни приватизации, това което казахте и което постоянно се твърди. Да, продава се бизнес, продават се активите. Да, прехвърлят се и активите, но с тежест. Но в момента тези тежести възпират потенциалния купувач да се разпорежда с тях, да ги разпродаде и съответно да ги осребри и тази сделка да му излезе кажи речи без пари. Това ако беше станало на борсата, както това нещо се е случило в 2007 година, за Пловдив “Юрий Гагарин” БТ, прехвърлени са абсолютно всички активи и къде е тежестта на държавата за изпълнение на социалните ангажименти? Къде са обезпеченията? А ние разбрахме, господин Караниколов, че в момента неустойките по тази сделка отново може да стигнат до 50% от предложената цена. Това са още 50 млн. евро, при условие при съмнение за неизпълнение на клаузите по договора.
В интерес на истината, не случайно започнах с първите си въпроси, да видим дали тази сделка е станала прозрачна и дали е станала законна. Това нещо се оказа, че е точно така. И това е наистина принцип на поведение и на ГЕРБ при приватизацията. Няма в момента съмнения, които тегнат върху приватизационния процес от миналото. Напротив, не само че се продава законно, продава се прозрачно и възможно на най-добрата цена в добър диалог със синдикатите. Защото в момента благодарение на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма се развалят сделки, нали знаете господин Овчаров, заобикаля се приватизацията на предприятия, на активи, които са били и са в забранителния списък. Давам пример за панаира в Пловдив, където в момента се случваха много интересни неща и видяхте, че това нещо не е принцип на поведение и на продажба на ГЕРБ. Напротив, всичко е оставено на масата. Поканен е един от най-големите консултанти. Обещано му е възнаграждение, но съответно ние може да разчитаме на неговия професионализъм, репутация и обективност, да каже: Да, параметрите Ви са добри. Очакваната цена е наистина пазарна. И съответно при финализирането на сделката са спазени всички условия на предварителните ви критерии, които сте заложили, включително и на купувача. Да, така е и не може да кажете нещо друго.
Що се отнася до защитата, пак искам да кажа, че в момента всички активи на предприятието остават. Остава ангажимента към работниците, към запазване дейността на дружеството за 10 години. Мога да задам само един въпрос към Агенцията за приватизация, колко досега приватизационни сделки са изпълнили своите ангажименти и съответно как са били обезпечени? Когато ние изслушваме ежегодните доклади на Агенцията по приватизация и след приватизационен контрол виждаме, че има държавата да събира стотици, дори и над милиард лева неизпълнени ангажименти, санкции и неустойки от такива предприватизационни сделки. И когато да се тръгне към реализация на тези обезпечения или не обезпечения, защото няма обезпечени, има продажба, разпродаване и никаква защита на интересите на държавата. Накрая какво се случва? Работниците на вън, но няма и активи, няма и бизнес. В момента при всичките тези критерии, които са заложени в договора, така както е направен, утвърден е от положително становище от консултанти и има политическо решение от Надзорния съвет на Агенцията по приватизация и след приватизационен контрол, аз считам, че това е наистина една добра приватизационна сделка, която може да бъде пример за това как трябва да бъде и какво не е било досега. Това може да го видите в ежегодните доклади на Агенцията за приватизация.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Червенкондев.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Червенкондев, когато се прави приватизация, Вие доколкото знам сте дясна партия и говорите за пазарна икономика, говорите за конкуренция. Основният порок на тази приватизация, която правите в момента е, че с предварителните условия по конкурса вие елиминирате всички стратегически инвеститори, а с останалите условия на практика елиминирате всички останали възможни инвеститори. Разчистихте терена за един единствен инвеститор. Тоест, няма никаква конкуренция. Затова сега когато ми сравнявате цени от 120 млн. 2008 г., аз не знам какво сравнявате. При пазарната икономика цената се определя на пазара. Вие не създадохте условия за пазар и за конкуренция, а обезпечихте един предварително определен купувач да вземе сделката и нищо друго - за сметка на работниците, за сметка на тютюнопроизводителите. Това е цялата работа.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Цонев.
ЙОДАН ЦОНЕВ: Пропуснах господин председател.
Колеги, прощавайте, че пак вземам думата, но господин Петър Димитров постави много важен въпрос, който ние също смятаме, че трябва да се следи за неговото изпълнение, че парите от приватизацията трябва да влезнат в Сребърния фонд. Уверяваме Ви, че ще наблюдаваме много внимателно как точно ще бъдат бюджетно насочени. Има достатъчно опитни бюджетари в опозицията и не се заблуждавайте, че може да бъдем преметнати, казано на жаргона на вашия премиер.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Други становища? Защото вече приключихме с въпросите.
ЮРИЙ МАНОЙЛОВ (Национален синдикат на тютюневата промишленост “Подкрепа”): Аз искам само едно уточнение да внеса, защото и уважаемите народни представители и представителите на медиите в момента може би не умишлено, но няколко пъти бяха подведени. Двата браншови синдиката на “Подкрепа” и на КНСБ в тютюневата промишленост не са доволни от тази сделка. Не са провели добри преговори с Агенцията по приватизация. Напротив, ние смятаме, че сделката е не добра, изключително лобиска. Направена е на тъмно и не отговаряща на нашите интереси, не защитаваща нашите права. Затова продължаваме, както два месеца го правим, да искаме оставката на господин Караниколов.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Други колеги, които искат да се изкажат? Няма.
Преди да закрия първа точка, искам да кажа няколко думи и да се възползвам от възможността, че водя в момента заседанието. В последните 20 години, за съжаление думата „приватизация” придоби негативен смисъл, поради доста неизгодни сделки, за които даже и господин Овчаров спомена част от тях. Бих казал, че сега в момента който и да се хване с приватизация само мога да кажа, че се охарактеризира с името смел човек. Няма по какъв друг начин. Защото той поема отговорността да бъде окалян, да бъде оплют от всякъде. Поради тази причина много трудно върви приватизацията, откакто ГЕРБ е на власт. Защото отвсякъде, включително някои медии и най-вече от опозицията, чуваме постоянно негативни оценки и то казват, че ще се случи това, което те са постигнали за 20 години с думата приватизация.
Освен някои сделки, разбира се, имаме и добра приватизация, това са бирените, циментовите заводи, Девня и т.н., да не ги споменавам, но има и доста фрапантни случаи, които всички ги знаем и няма смисъл да ги изброяваме. Освен явната приватизация, която всички знаем, минава през Агенцията за приватизация има една по-скрита приватизация. Какво имам предвид? Имам предвид фирми от забранителния списък, като Пловдивския панаир. Как с решение на тогавашното Министерство на икономиката е разрешено да се направи едно общо дружество и изведнъж това дружество увеличава капитала си и изведнъж държавата загубва управляващите действия върху това дружество. Това е дружество от забранителния списък. Така че ако всички мислите, че едно дружество е в забранителния списък, всички показваме по какъв начин дружеството в забранителния списък става приватизирано. Аз бих казал, че приватизацията има и друг оттенък, една скрита приватизация. Затова искам да направя тази аналогия, защото тук мисля, че всичко беше показно пред медиите - в смисъла отварянето на офертите, на критериите. Защо са поставени тези критерии? Цената която е постигната е заложената от консултанта в параметрите, които той е заложил. Мисля, че държавата е постигнала гаранции чрез тежестите, които имат активите. Тоест, не може да се продават активите, а този който купи дружеството може единствено да развива бизнеса, за да може да печели. Няма как Балкан да си продадат активите и след това дружество без активи, както казахме тук, да се избият парите и фактически, да се обезкости това дружество. Аз мисля, че тук това е постигнато. Мисля, че гаранциите са постигнати. Доколкото разбрах синдикатите, които са дали предложения, всички предложения са залегнали, освен и единствено санкциите. Но освен тези санкции, които споменах, аз мисля, че държавата в лицето на Закона за приватизация и следприватизационен контрол е дала възможност на Агенцията за приватизация и други механизми, включително блокиране не само на активи, а разбира се и на сметки.
Така че аз мисля, че е много голяма смелост на Агенцията за приватизация, че успя да приватизира това дружество. Имаше един американски професор, който периодично идваше в България и те го питаха каква е разликата. Той беше казал, че разлика няма, защото и тогава и сега се приватизира Булгартабак, а преходът в България ще свърши, когато Булгартабак бъде продаден. Мисля, че този преход вече е свършил, защото сделката е финализирана. От тук нататък призовавам Агенцията за приватизация да следи по-нататък дейността на това дружество и на купувача да си спазва, независимо дали ще бъде препродадено или не, ангажиментите.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Николов, може ли една реплика на вашето изказване? Тъй като от всички примери за лоша приватизация дадохте възможно най-неподходящия, Пловдивския панаир и хвърлихте обвинения към предишното управление, искам да Ви репликирам по следния начин. Сделката за Пловдивския панаир беше първата, която правителството на ГЕРБ се опита по всякакви начини да ревизира. Вкара в прокуратурата, вкара в съда и независимата съдебна система на всичките си инстанции се произнесе по тази сделка, че тя не е скрита приватизация. Това първо.
Второ, не сравнявайте тази сделка нито с Балкан, нито с БТК, защото Пловдивският панаир си е там. Активите му са увеличени с една трета спрямо датата на придобиване на общинска собственост. Работниците са увеличени с една трета и фирмите изложителки на дружеството са увеличени с една трета. Така че това е възможно най-неудачният пример за едва ли не скрита приватизация, която е довела до влошаване качеството на което и да е дружество.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря госпожо Нинова.
Първо, не сте права за това, че са се произнесли всички инстанции, на втора инстанция са. Аз дадох пример за фирма, която е в забранителния списък.

Минаваме на точка втора -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговско корабоплаване, № 102-01-57, внесен от Министерски съвет на 2 август 2011 г. – за първо четене.
Наши гости са:
От Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията -- Сергей Църнаклийски – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция “Морска администрация”; Петър Киров – заместник-директор на Изпълнителната агенция “Морска администрация” и Красимира Стоянова – директор на дирекция “Правна” към Министерството.
Заповядайте. Кой ще представи законопроекта?
СЕРГЕЙ ЦЪРНАКЛИЙСКИ: Благодаря Ви за възможността да представя законопроекта.
Уважаеми дами и господа народни представители, проектът за изменение и допълнение на Кодекса за търговско корабоплаване, включва като цяло три вида групи:
Първата група е въвеждане изискванията на четири акта на Европейското законодателство и по-специално това са четири директиви касаещи признатите организации. Следващата директива е за разследване на произшествията в областта на морския транспорт. Третата директива е относно застраховката на корабособствениците за морски искове. Четвъртата директива въвежда изисквания към държавите-членки да преминат задължителен одит от Международната морска организация, а също така задължително въвеждане на система за управление на качеството от страна на морските администрации на държавите.
Втората група въвежда изискванията на Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети причинени от замърсявания с корабно гориво.
Третата група, най-общо казано е допълване и усъвършенстване на разпоредбите регламентиращи функциите на Изпълнителна агенция “Морска администрация”.
Постарах се да бъда кратък. Ако имате някакви допълнителни въпроси ще отговоря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Църнаклийски.
Имате ли въпроси колеги? Няма.
Минаваме към гласуване на първо четене на Кодекса за търговско корабоплаване, № 102-01-57, внесен от Министерски съвет на 2 август 2011 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Благодаря Ви. Благодаря и на гостите.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.45 часа)


ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Валентин Николов


Стенограф:
Силвия Михайлова
(71 138)