1. Представяне,обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Допълнителното споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 102-02-21, внесен от Министерски съвет на 7 септември 2011 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-40, внесен от Министерски съвет на 10 юни 2011 г. -- за второ четене.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 33


На 28 септември 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне,обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Допълнителното споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 102-02-21, внесен от Министерски съвет на 7 септември 2011 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-40, внесен от Министерски съвет на 10 юни 2011 г. -- за второ четене.
3. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Мартин Димитров –председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Присъстват 18 колеги народни представители. Има кворум и можем да започнем днешното заседание.
Ще Ви представя проект за ДНЕВЕН РЕД, като предварително ви казвам, че точка първа отпада, тъй като мина през Пленарна зала вече и съответно втора точка става първа, която е:
1. Представяне,обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Допълнителното споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 102-02-21, внесен от Министерски съвет на 7 септември 2011 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-40, внесен от Министерски съвет на 10 юни 2011 г. - за второ четене.
3. Разни.
Колеги, по тази програма имате ли предложения? Не виждам.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували „за” – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Единодушно се приема.

Колеги, преминаваме към обсъждане на точка първа.
Наши гости трябва да бъдат:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Евгени Ангелов – заместник-министър, Аделина Кьосева – началник на отдел в дирекция „Външноикономическа политика” и Татяна Маркова – експерт в дирекция „Външноикономическа политика”.
Господин Евгени Ангелов отсъства, кой от вас ще представи законопроекта?
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Имам процедура. Предлагам да отложим разглеждането на законопроекта докато не дойде отговорно политическо лице от Министерския съвет или от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Ако смятате народните представители за хора, които си нямат работа, това е съвсем друго нещо.
Господин председател, аз смятам че на това заседание трябваше да присъства заместник-министър.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има процедурно предложение за отлагане на точка втора за следващата седмица с присъствието на заместник-министър.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували „за” – 7, против – 3, въздържали се – 8.
Не се приема.
Госпожо Кьосева, Вие ли ще докладвате законопроекта?
Г-ЖА АДЕЛИНА КЬОСЕВА: Аз съм началник отдел в дирекция „Външноикономическа политика” на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, представеното на вашето внимание за ратифициране Допълнително споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите бе подписано през изминалата година в Бейрут в рамките на визита в страната на министър-председателя на България. Цялостното договаряне и подписване на Допълнителното споразумение бе стартирано на база на изпълнение на Решение на Министерския съвет № 710 от 2005 г., с което се одобрява позицията на българската страна за провеждане на преговори за изменение и допълнение, прекратяване по взаимно съгласие или денонсиране на подобни договори за взаимно насърчаване и защита на инвестициите в изпълнение на задълженията на България в процеса на присъединяване тогава към Европейския съюз.
Целта на Допълнителното споразумение, което се разглежда днес е да осигури прилагане на мерките, които Европейският съюз е приел или може да приеме по отношение на инвестиционната дейност на инвеститори на територията на съюза.
Две са основните изменителни разпоредби, включени в Допълнителното споразумение, касаещи чл. 3 и чл. 4 от основния договор и по-специално отнасящи се до режима на третиране на инвестициите и на свободното движение на капитали.
С чл. 3, ал. 1 и 2 от договора се установява принципа на недискриминационно третиране в инвестиционното сътрудничество между България и Ливан.
С чл. 1 от Допълнителното споразумение се изменя ал. 3 на чл. 3 от основния договор, като се дефинират по-точно изключенията от режимите за национално третиране или най-облагодетелствана нация. Изключенията касаят привилегиите и предимствата, чието предоставяне е свързано със задълженията на една от страните предвид членството й в митнически, валутни и икономически съюзи, общ пазар или зона за свободна търговия. По този начин се постига неразширяване към трети страни на третирането на инвестиции в рамките на Европейския съюз.
С чл. 2 от Допълнителното споразумение се допълва чл. 4 от основния договор, като се гарантира свободния превод на суми, свързани с инвестициите, но без да се засягат мерките, прието от Европейския съюз. Това изменение се налага предвид разпоредбите на някои от параграфите на членове 64, 66 и 75 от Договора за функциониране на Европейския съюз, съгласно които Съветът може в някои точно определени хипотези и по точно определен ред да приеме ограничителни мерки по отношение свободното движение на капитали от и към трети страни. Фактически Допълнителното споразумение си осигурява такава възможност по отношение на инвестиционни преводи от и към Ливан.
Влизането в сила на Допълнителното споразумение е необходимо условие за привеждането на основния договор в съответствие със законодателството на Европейския съюз и разбира се предпоставка за по-нататъшна инвестиционна активност между България и Ливан.
Ратифицирането е необходимо поради факта, че основният договор е бил ратифициран в Народното събрание.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпроси имате ли?
Г-Н АРИФ АГУШ: Аз искам малко да внесете яснота, какви мерки има за насърчаване и какви мерки има за защита на инвестициите както в основния договор, така и в допълнителното споразумение.
Г-ЖА АДЕЛИНА КЬОСЕВА: В Допълнителното споразумение както обясних само се въвеждат изменения в основния договор. Основните мерки за насърчаване и защита на инвестициите са предвидени в основния договор. Така например всяка една от държавите предоставя на партниращата страна възможност за третиране на инвестициите, предоставена и на вътрешните национални инвеститори или на инвеститори от трета страна.
Предвиждат се разбира се и недискриминационни мерки, националният режим, най-облагодетелстваната нация, за която споменах. Предвиждат се различни механизми за разрешаване на спорове, процедури при отчуждаване и обезщетение, консултативни механизми също така.
Това са мерките, с които фактически чуждестранните инвеститори са защитени, като им се предоставя същия режим на национално третиране и най-облагодетелствана нация. По този начин им се гарантират права.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси, колеги, към вносителя имате ли? Желание за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване за първо четене законопроект за ратифициране на Допълнителното споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита инвестициите.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря на нашите гости.
Моля да уведомите заместник-министър Евгени Ангелов, че нашето търпение сериозно се изчерпва.
Г-ЖА АДЕЛИНА КЬОСЕВА: Лични ангажименти са наложили неговото отсъствие днес от заседанието.

Преминаваме към разглеждане на точка втора.
По тази точка наши гости са:
от Агенцията за обществени поръчки -- Миглена Павлова – изпълнителен директор, Галя Манасиева – директор на дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки” и Христина Денева – експерт в дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки”;
от Министерски съвет -- Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз и Иван Иванов – директор на дирекция;
от Министерство на земеделието и храните -- Тони Кръстев – директор в Изпълнителна агенция по горите, Даниела Ангелова – юрист в Изпълнителна агенция по горите и Диана Филева – юрист в министерството.
Колеги, тук е и господин Костов, който е преподавател в Софийския университет и специалист по обществени поръчки, който сме го поканили като външен експерт и ще вземе отношение по сложните казуси. Добре е да чуете още една гледна точка.
Тук е господин Емил Радев като представител на Комисията по правни въпроси. Нашето желание беше да има координация между действията на двете комисии, доколкото е възможно това да се постигне.
Да започнем с обсъждане на доклада.
Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По наименованието колеги имате ли въпроси, забележки? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували „за” -15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Параграф 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, която виждате в края на стр. 1.
По тази редакция желание за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували „за” -11, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се единодушно
Параграф 2.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Желание за изказвания?
Моля нашите гости ако имат забележка, включително господин Костов по дадена тема да ни обърнат внимание.
Г-Н ЙОРДАН КИСЬОВ: Тук съм от името на бизнеса, от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България. Няма да изразявам конкретно становище по нито една от точките и нищо няма да предлагам, само ще Ви кажа нашето мнение за този проектозакон.
Ако приемем, че Законът за обществените поръчки изпълнява перфектно функцията си да регулира икономическите отношения между възложители с обществени средства или такива, които засягат интересите на цялото общество и бизнеса като изпълнител, много бързо стигам до противоречия, че законът е добър, защото всеки един от нас знае, че много процедури пропадат, някои се реализират, но не реализират функциите, за които са създадени.
Ние се опитахме при тази промяна да повлияем върху промените на закона, проведохме една серия от срещи, дадохме няколко писмени материала, нищо не беше възприето. В същото време законът си върви и вероятно ще си мине такъв какъвто е. Какво ще се случи според нас? Действително ще се отвори по-широко вратата за европейски средства. В края на краищата това е една от целите, само че това се прави по един много странен начин, типично нашенски – увеличават се пълномощията на възложителите, а те и сега са доста големи, намаляват се пълномощията на изпълнителите, а те сега са също доста окастрени, имитира се ефективен контрол, който няма да се състои и това, което можем да очакваме е, че действително ще постъпят повече средства, но малка част от тях ще отидат по предназначение. В най-добрия случай ще следваме това, което се случва в Гърция или се е случило преди време.
Много проблеми, които са съвсем реални, например като този за фирмите пощенски кутии се решават по един много странен начин, с други думи не се решават. Никой не си задава въпроса кое ще накара фирмите да регистрират въобще подизпълнителите, някой да им мери колко процента и т.н. Бих могъл да бъда много конкретен, но мисля че няма смисъл на този етап.
Като цяло този закон не е в интерес нито на българския бизнес нито в този си вид, в който ще се получи, нито в интерес на българската държава. Вярно, че ще влязат пари, но няма никаква гаранция, че тези пари ще се използват така, че ние да живеем по-добре.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Кисьов, ще Ви помоля да останете в залата и по текстовете, които са основен проблем, да вземете отново думата и да направите предложение тъй като дискусията продължава, има възможност за корекции и на заседания на комисията.
Г-Н ЙОРДАН КИСЬОВ: Благодаря, но мисля, че към днешна дата това вече е невъзможно. Основният проблем в закона и неговото приложение е, че се подготвят процедурите за определени продукти и определени фирми и се провеждат така, а точно този проблем въобще не се третира при тези промени. Ние сега правим някакви промени и всъщност целта е да се отворят по-широко вратите за европейски пари, което е хубаво, но нищо повече от това. Те се правят от хора, които си седят на бюрата, не познават практиката по приложение на закона, ако трябва аз мога да защитя тази теза пред всякакъв форум, предлагат неща който са измишльотини, но не са решение на реалните проблеми. Не виждам как бих могъл сега нещо, което е тотално объркано в реално време, присъствайки тук, с промяна на тази или онази точка, да се промени. Това просто е невъзможно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, обсъждаме § 2. Желание за изказване от страна на народните представители не виждам.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували „за” - 11, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Параграф 3.
Предложение от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3. Виждате тази редакция колеги на стр. 2.
Пропуснах да кажа, че тук е и госпожа Десислава Атанасова. Желаете ли да обосновете вашето предложение колеги, макар че е подкрепено.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости, нашето предложение е за корекция на § 3 в чл. 8а, ал. 1 думите „а кметове на общини – за нуждите на общините” да се заличат. Тъй като смятаме, че би могло Министерският съвет по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да създаде централен орган за нуждите на органите на изпълнителната власт за възлагане на обществени поръчки, но би било невъзможно кметовете на общини да създадат един такъв централен орган за нуждите на всички общини.
Смятам, че в този случай би могла да се ползва хипотезата на чл. 7, който не се променя, а именно, че възложители на обществени поръчки могат да бъдат и обединения от субекти по т. 1 и 3 на чл. 7, а именно органите на държавната власт и на местната респективно.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Изказвания на народните представители.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Моят въпрос е всъщност към работната група. Аз съм съгласен, че в чл. 8а не може едновременно да се третира както Министерски съвет, който може да създаде такъв орган, така и кметовете, които за нуждите на общините могат да създадат общински органи, още повече че в ал. 2 се говори единствено за този централен орган. Но задавам въпроса, след като има много големи общини, каквато е например Софийската община, Пловдив, Варна и т.н., защо да не се даде, макар и на друго място такава възможност на кметовете на общините за създаването на такъв общински орган.
Поначало текстът, който е в края на ал. 1 „кметовете на общините – за нуждите на общините” за мен не означава, че това трябва да е централен орган. Казано е „кметовете на общините”, т.е. един кмет, както Министерски съвет създава този орган, би трябвало по същия начин да се създаде в рамките на една община, иначе действително ако се създаде от кметовете на общините един национален орган, свързан с нуждите на общините, това също го считам за безсмислица. Но някои от големите общини в България, говоря за община София, но също и за Пловдив и Варна, имат такъв голям брой обществени поръчки. Такъв орган би могло да се създаде на общинско ниво, а не общински, какъвто коментар направи госпожа Атанасова.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ще помоля за мнение по тази тема и господин Дончев, който е бил и кмет и в момента е министър, ще ни бъде интересно да чуем и неговото мнение.
Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Без да претендирам, че имам абсолютно зряло становище по въпросите, аз моля за яснота на местно ниво, когато имаме една община в ролята на възложител какъв централен орган би следвало да се създаде, в смисъл с кои други възложители тя да се обедини. Един от вариантите е може би с търговските дружества, които са 100 процента нейна собственост. Аз мисля, че и сега има хипотеза те да бъдат съвъзложители.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси?
Господин Овчаров, заповядайте.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Дончев, тази логика важи и за министерствата. Кои са тези обществени поръчки, които всички министерства ще ги обединим и ще ги правим, какво за хартията ли ще правим обществени поръчки, за горивата общи обществени поръчки, ами ако е така какво пречи въобще ние да ги правим по същия начин, ако са тези така да се каже материали целта на мероприятието? Аз си мисля, че ако говорим за общините може би има логика когато става дума за проекти, които касаят съвместно изпълнение в повече от една община – в една, две, три общини примерно, инфраструктурен проект или нещо от този род. Може би за такива случаи има логика да има подобно нещо и за общините. Ако става дума само за консумативи, както е за министерствата или за другите възложители и да създаваме такъв орган, за да може господин Дянков да провежда обществени поръчки за горива и за хартия, не знам дали е необходимо.
Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ако е възможно да се спра на един допълнителен въпрос. При всички случаи идеята и концепцията се нуждае от изчистване. Ние говорим за една община, заедно с други възложители, с които тя е свързана, примерно нейни търговски дружества. С тази хипотеза не обсъждаме ли възможността повече от една община да възлагат заедно, става дума примерно за еднотипни доставки - канцеларски материали, горива или каквото й да било друго. Трябва да изчистим коя от двете хипотези коментираме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Атанасова.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Аз ако мога своеобразно да отговоря на господин Овчаров, че има възможност в настоящия текст на закона, в чл. 7 възложители на обществени поръчки да са и обединения, т.е. когато се касае за инфраструктурни проекти, касаещи няколко общини, тези няколко общини могат да се обединят и да възложат заедно една обществена поръчка.
В конкретния случай обаче аз смятам, че вносителите на законопроекта, т.е. Министерски съвет, са имали нещо друго предвид. И тъй като аз именно не разбирам тази логика как така различни общини, чиито бюджети се одобряват от различни общински съвети и съгласие за провеждане на определени процедури се вземат от различни общински съвети могат да се обединят в своите поръчки, без разбира се инфраструктурните или такива подобни за комунални услуги и да реализират един централен орган, който да възлага от тяхно име обществени поръчки. Затова смятам, че този текст трябва да отпадне. Централният орган, който да възлага обществени поръчки от името на министерствата може да се осъществи, но от името на общините смятам, че е безсмислено.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Да Ви дам един пример. Например община София обявява обществена поръчка за доставка на горива. Избира доставчика Х, който й дава отстъпка 10 %, тъй като става дума за огромни количества. Община Чавдар обявява обществена поръчка за горива. Избира доставчика Лукойл, само че отстъпката не е 10 %, а е 1 % защото количествата, които се доставят на тази община са значително по-малки и няма такива отстъпки. Простата логика е примерно ако две, три или пет общини направят съвместен търг за доставка на горива, тогава всички ще ползват тази отстъпка. Този пример може би не е най-чистия и най-идеалния, но такава логика според мен е съвсем нормално да съществува.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Атанасова.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, именно тази логика е възможно да съществува и тази възможност я има и в момента в настоящия Закон за обществени поръчки. Както казах тази възможност я има в чл. 7, а именно: „възложителите на обществени поръчки могат да са обединения от субекти”, т.е. заедно да възлагат именно като се сдружат по този начин, за да получат един много по-добър финансов резултат и по-добра икономически изгодна оферта. Но според мен е безсмислено няколко общини заедно да създават централен орган за обществени поръчки за всички нужди. Това означава една допълнителна администрация, която ще работи процедури, които ще възлага за определени нужди на определени общини.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не съм привърженик на създаването на измислени администрации. Точно по същия начин логиката стои и по отношение на централния орган за обществени поръчки за държавата. Това спокойно може да го прави примерно Министерство на финансите и неговия орган за осъществяване на тези поръчки. Защо ще правим такъв централен орган? Въпросът е чисто практически да помислим и да създадем възможност в закона да може да се реши този въпрос за част от общините в страната и когато видят своята икономическа целесъобразност да могат да го решават. Ние сега премахваме една от тези възможности, може да има и друга, аз не смятам, че съм експерт по обществените поръчки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Радев, заповядайте.
Г-Н ЕМИЛ РАДЕВ: Като говорим за общини, нека да имаме предвид, че все пак всеки Общински съвет при възлагането на дадени процедури приема и рамковите условия за възлагане на тази процедура и това е правомощие по ЗМСМА. Представете си три общини, обединени в такъв орган – общинския съвет на едната приема едни условия, на втората община други и как ще стане на практика стиковането на всички тези условия. Защото виждането на всички общински съвети и приемането на условия не подлежи на практика на регулация от централния орган, напротив инициативата идва от общинския съвет за провеждане на процедурата.
Второ, текстът за обединението на общините съществува от 2006 г. и на мен не ми е известно да има такъв случай на обединение за провеждане на общи обществени поръчки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Тъй като ние дискутираме по един съществуващ текст в закона, тъй като и досега законът даваше възможност на изпълнителната власт да създаде централен орган, то е записано в новия текст - може да създаде такъв орган, моят въпрос е колко случая имаме в изпълнителната власт, създаван ли е такъв централен орган, имаме ли такива възложени обществени поръчки.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Павлова.
Г-ЖА МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, ще отговоря на въпроса. Такъв орган бе създаден с решение на Министерския съвет през месец декември 2009 г. в рамките на Министерство на финансите, който има за цел да възлага обществени поръчки по определени групи стоки и доставки единствено за централната администрация, като става въпрос за покупка на самолетни билети, горива, почистване на офис сградите и канцеларски материали. Към момента има сключени три рамкови споразумения по вече приключили процедури, с много изпълнители, към които съответните министерства, министри се обръщат за сключване на конкретните договори.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси по § 3? Не виждам. Желание за изказвания не виждам.
Подлагам на гласуване § 3 както е предложен като редакция на работната група.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували „за” - 14, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Параграф 4.
По § 4 има предложение от народните представители Емил Димитров и Десислава Танева.
Работната група подкрепя предложението по принцип.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов.
Работната група не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, което е отразено на систематичното му място в § 118, т. 1, тъй като има преномерация.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция, която виждате на стр. 4.
Колеги, има становище на отдел Европейско право към Народното събрание. Тъй като го нямат всички народни представители, аз ще Ви кажа какъв е проблемът. Добре е да го раздадете на всички народни представители.
Аз ще Ви прочета заключението в това становище – засяга услуги, свързани с горското стопанство и дърводобива, услуги свързани с дърводобива и горските разсадници. Проблемът е дали може да бъде извършена горска сеч без обществена поръчка.
Според европейското право, това твърди въпросното становище, което аз ще направя всичко възможно да ви бъде раздадено бързо, такава сеч без обществена поръчка не би трябвало да се извършва.
Понеже имаме министър по европейските въпроси на заседанието, искам да Ви попитам директно господин Дончев, какво смятате по тази тема. Трябва да имаме Вашето мнение, защото в предложението на Министерски съвет е написано, че трябва да отпадне въпросната горска сеч без обществена поръчка.
В редакцията, която ни е предложена от работната група и предложенията на народните представители Емил Димитров и Десислава Танева отпада това предложение на Министерски съвет. Въпросът е, нарушаваме ли европейското право, защото ние не можем да си позволяваме да нарушаваме европейското право, тъй като ще ни глобят в крайна сметка.
Господин Дончев, към Вас е този въпроси и към всички колеги, разбира се.
Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Първо, да направя една корекция – преките ми отговорности са свързани със средствата от Европейския съюз, а не с европейските въпроси.
На второ място въпреки, че имам добро чувство за импровизация, когато говорим за нормотворчество, не бих си позволил да импровизирам. Не претендирам да имам отраслови компетенции в сферата на дърводобива от гледна точка на практическата му организация или от гледна точка на нормативната му уредба. Притеснявам се, че не бих могъл да ви бъда полезен, предоставяйки ви някакво експертно становище.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, предлагам да разискваме този параграф когато всички народни представители се запознаят със становището на отдел Европейско право, за да можем да вземем компетентно отношение, а не да правим импровизации. Нека минем към следващия параграф, да получим копие и тогава да вземем и ние отношение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Докато тече дебатът, господин Иванов, ще получите копие от становището.
Предлагам да чуем Изпълнителната агенция по горите. Моля Ви за максимално ясно и конкретно становище.
Г-ЖА ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Господин председател, господа народни представители, аз съм главен юрисконсулт на Изпълнителна агенция по горите. Ние също бихме искали да се запознаем с това становище, тъй като ни вълнува какво пише в него. Ние също когато сме си подготвяли становището по проекта на закона, а то не е едно, всъщност бяха три становища, ние също сме изследвали европейските директиви и регламенти, свързани с обществените поръчки, затова живо ни вълнува какво пише в становището на експертите от Народно събрание.
Основната ни позиция и желанието ни е т. 12 на чл. 12 да остане в сегашния си вид. Тя беше внесена със Закона за горите, който е в сила от 9 април т.г. точно с идеята да може да се прилагат почти пет глави от закона във възлагането на дейности в горите, като се има предвид не само възлагане на сеч, а и възлагане на залесяване и странични ползвания от горите, не конкретно дърводобив. Това са специфични дейности, които през годините сме установили, че Законът за обществените поръчки трудно се прилага към тях. Става въпрос за доста проблеми, свързани с времето основно, със спецификата на терена и на методите на изпълнение на тези дейности и ограничените възможности за изменение на договорите по сега действащия Закон за обществени поръчки не ни позволява да сме гъвкави и да си изпълняваме наистина дейностите. Още повече че сегашният Закон за горите предвижда едни дългосрочни договори, които са в рамките на 10-15 години, за които договора за обществена поръчка е абсолютно неприложим. Това е към момента, което мога да споделя като становище.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
Г-Н ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, първо искам да ви напомня, че решенията в Народното събрание се приемат по предложение и гласуване на народния представител и не може консултативен орган, какъвто и да бил той, да дава окончателно становище и да се представя като едва ли не последна инстанция на истината. Мотивът ни да внесем това предложение е, защото с едно изречение в закон, колкото и важен да е той се отменят цели пет глави от Закона за горите, който сме го приели преди няколко месеца. Точно затова е създаден този закон защото материята е силно специфична и няма как Законът за обществените поръчки да бъде приложен 1:1 върху нея. Тук искам да отворя само една скоба, за да ви кажа, че това касае само добив, лесокултурни мероприятия, т.е. залесяване, това не се отнася за останалите дейности като снабдяване на горските предприятия с горива, материали и т.н. За всички тези дейности, извън най-специфичната, този закон се прилага на общо основание, но няма как тази специфична дейност изцяло да попада под Закона за обществените поръчки. Пак повтарям тя отменя цели пет глави, най-важните от Закона за горите.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които желаят думата? В момента ни се раздава това становище. Колеги, целта на тези становища е да видим дали отговаря българското законодателство на европейското. Разбира се, че нашата комисия може да се съобрази или не с едно такова становище, но ние сме длъжни да го проследим внимателно и да дадем нашето политическо отношение към този въпрос. Ако нарушаваме европейското право ще бъдем глобени затова.
Господин Овчаров.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз се извинявам, но може би господин Димитров ще ми разясни все пак за какво точно става дума по отношение на горите, защото не съм се запознал с подробности. Това, което схващам от този параграф е, че за реализирането на комунални проекти, в случаите когато има комунално дружество общинска собственост, общината ще бъде във възможността си директно да възлага съответния проект, без да провежда обществени поръчки. Към настоящия момент подобна възможност съществува в Закона за горите. В Закона за обществените поръчки подобна възможност съществува.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинете, че ще Ви прекъсна, но в съществуващата точка 12 на Закона за обществените поръчки предвижда да може да бъде извършвана сеч и залесяване, това което разясняваше господин Емил Димитров, без обществена поръчка. С промените, които Министерски съвет внася това отпада, а с промените които колегите Емил Димитров и Даниела Танева предлагат се възстановява това, което е в момента в закона, т.е. пак го връщат без обществена поръчка.
Искам да помоля всички колеги народни представители да се запознаете с това становище на отдел Европейско право и да обсъдим тази проблематика, тъй като има разминаване между предложението на Министерски съвет и предложението, което правят двамата народни представители.
Г-Н ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, държа да уточня, че тук не става въпрос някой да отдава тази дейност на който му скимне, когато му скимне и както му скимне. В Закона за горите не случайно подробно са разписани процедури, по които може да се случи това нещо и в много от случаите те са дори по-тежки от предвидените в Закона за обществените поръчки. Но тъй като материята е специфична, затова изцяло нов закон регламентира тези отношения, т.е. това не е някой горски служител, директор или дори министър да реши да даде на някой определена дейност. Там са разписани много точни процедури, които са близки до тези, а пак повтарям понякога са по-тежки от тези, които са в Закона за обществените поръчки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз искам да помоля представителите на Комисията по правни въпроси Емил Радев и Янаки Стоилов, които са юристи, за становище по тази тема. След като вие се запознахте и със становището на отдел Европейско право, тъй като това е юридически спор в крайна сметка – нарушава ли се европейската директива или не.
Г-Н ЕМИЛ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, така или иначе това е съществуваща разпоредба в сега действащия закон. Тя съществува повече от една година и до настоящия момент ние нямаме нито сезиране от Европейската комисия, нито има открита процедура, така че ние говорим за една съществуваща норма, която е сега действаща. Въпроса е, да продължи ли да действа, след като няма никакви проблеми до момента с нея? Ако не бяха така направени редакциите в този параграф тя щеше да продължи да действа. До настоящия момент на мен не ми е известно, а мисля че и на колегите ми, да имаме проблеми с този вид процедури, така че аз не виждам към настоящия момент ние да имаме проблеми от страна на Европейската комисия. Пак казвам ако бяхме сезирани или ако ще бъдем сезирани, знаете ние имаме достатъчно време, процедурите са такива, че ще имаме около година време, за да променим тази норма. Но пак казвам, тя действа от година и два месеца може би вече и такива проблеми нямаме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз смятам, че тази разпоредба действа от месец април т.г.
Господин Стоилов, имате ли готовност за мнение по този въпрос?
Г-Н ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз няма да навлизам в дискусията по същество на предложенията за допустимостта на уредбата. Това, което знам, е, че трябва да бъдат спазвани условията за възлагане на обществени поръчки, така че те да не заобикалят общите възможности, но не е определено дали това трябва да стане в самия Закон за обществените поръчки или в друг нормативен акт, дори няма изискване за степента на този акт – дали да бъде уредено на законово или на подзаконово ниво, така че това е от гледна точка на юридическата рамка в която се решава въпроса, другото по същество вие ще прецените.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други народни представители, които желаят да вземат думата по § 4? Получихте всички становището.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Господин председател, може ли да чуем мнението на вносителя, в лицето на Министерски съвет, който по същество е предложил да отпадне т. 12 от чл. 12. Какви са мотивите?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз исках да задам същият въпрос, господин Дончев, защото след като юристите на Министерския съвет, за които ние нямаме основание да се съмняваме в техните качества, са предложили отпадането на т. 12, явно е имало основание затова.
Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз не съм сигурен, че мога да възстановя детайлната мотивация, със сигурност не знам някой да е имал някакво специално отношение по отношение на горския сектор или дърводобива, по-скоро е предложен общ текст без специално изключение. Ако са налице солидни мотиви, че добивът на дървесина предполага специфична дейност, която трябва да бъде вид изключение, когато изслушаме такива аргументи, аз съм склонен да се съглася, но в момента се запознавам със случая, в момента изчитам становището, което е подготвено тук от експертите на Народното събрание. Това, което е сигурно когато говорим за суми, които са под праговете, т.е. под 244 000 лева, каквото й да е съмнение няма, че имаме право на национално решение, на национален ред, какъвто е удобен за държавата. Над тези прагове е въпрос на анализ и дискусия. Съжалявам, че не мога да бъда по-конкретен към момента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Някой друг от вносителите желае ли думата по тази тема? Не виждам желаещи.
Господин Димитров, заповядайте.
Г-Н ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Тъй като няма представител на Министерски съвет, бих могъл да гадая. Господин Дончев, имах предвид юристите от Министерски съвет, които споменахте. Предполагам, че те просто са пропуснали факта, че тази материя е уредена в специален закон и изобщо не са имали предвид, че този текст ще влезе в несъответствие с основния закон, който е Закона за горите.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Костов е преподавател в Софийския университет, който се занимава с обществени поръчки и аз го поканих да присъства днес на заседанието. Какво е Вашето мнение по този въпрос и по въпроса за отпадането на точки 2 и 3?
Г-Н СТАНИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър, аз съм главен асистент по право на Европейския съюз в Софийския университет. Практически се занимавам с обществени поръчки, сега по-скоро бих взел отношение по въпроса за горите доколкото познавам директивата. Това дали материята е уредена в друг закон или не няма значение, прав е господин Стоилов. Проблемът е дали уредбата противоречи или не противоречи на директивата. Доколкото познавам директивата, не съм се задълбочавал по въпроса за горите, би могло да има някъде друг нормативен акт, общностен регламент или директива, но честно казано се съмнявам. Доколкото познавам директивата не мога да приема, че е допустимо подобно изключение по отношение на горите.
В този смисъл ми се струва, че становището на колегите от отдел Европейско право следва да бъде обсъдено задълбочено, за да не се стигне до разпоредба, която да противоречи на правото на Съюза, но горе долу в сравнително разумно време, преди да е започнала процедура трябва да се вземе становище. Разумно е и това, което каза господин Радев, че така или иначе ще има достатъчно време, преди да се стигне до налагането на санкция, но така или иначе не следва да се допускат в българското законодателство разпоредби, които противоречат на правото на Съюза.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля да изразите мнението си по точки 2 и 3 и тяхното отпадане.
Г-Н СТАНИСЛАВ КОСТОВ: В продължение на това, което каза колегата от КРИБ – предлага се на вниманието на Народното събрание до 35 страници в първоначалния си вид, доколкото си спомням, 45 – 47 страници бяха с мотивите. От този сравнително голям текст за изменение две изменения намирам за особено съществени – от една страна идеята за кодифициране на материята и отпадането на наредбата за малките обществени поръчки, което така или иначе следва да бъде подкрепено и от друга страна предложението за изключване на комуналните услуги от законопроекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Костов, моля да кажете конкретно какво е Вашето мнение по § 4, отпадането на т. 2 и 3.
Г-Н СТАНИСЛАВ КОСТОВ: Конкретно по § 4 – комуналните услуги. Така или иначе предложеният вариант, около който се е обединила работната група се е изменил и няма никакво съмнение, че предложението не противоречи на правото на съюза, в този смисъл и на съдебната практика.От тук нататък въпросът е на политическо решение, по целесъобразност.
Моето лично мнение е, че не би следвало един толкова съществен сектор да се отреже от свободния пазар и изобщо принципите на Закона за обществените поръчки за осигуряване на конкуренция да се запази за общините и за съответните общински дружества, които доста съмнително вече биха могли да се справят ефективно първо с тази дейност и ми се струва, че от гледна точка на акумулирането на средства това ще създаде проблем. В този смисъл да се мисли от гледна точка на законосъобразност и съобразно с европейското право няма съмнение, че предложението е оправдано.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители? Господин Агуш, след това господин Николов.
Г-Н АРИФ АГУШ: Аз смятам, че не трябва да има изключения, защото в рамките на прага на 240 000 лева, което става чрез възлагане е напълно достатъчно за горския сектор, особено като се има предвид, че се правят различни лесоустройствени проекти. За всеки един проект става възлагане и няма такива проекти, при които сечта или труда за сечта да надвишава 240 000 лева и ако има нещо такова това е изключение и си заслужава да се направи обществена поръчка за един такъв по-голям проект. Обикновено проектите горските стопанства ги възлагат и е напълно достатъчен прагът от 240 000 лева, което да става чрез възлагане и не е необходимо да има изключение специално за горския сектор и да бъде записано, че трябва да бъде без обществена поръчка и да влезем под ударите на европейското законодателство. Мисля, че на дейността която в момента развива горският сектор по никакъв начин няма да се попречи с наличието на една такава норма в този закон.
Благодаря.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз разбира се не съм специалист по горско стопанство, по дърводобив и залесяване, но искам да взема отношение във връзка с предложението на господин Димитров. Лично смятам, че изключение не е направено за горското стопанство въобще като сектор, а е направено за две специфични дейности. Реално погледнато ако това е уредено със закон, написани са аргументите и начините на възлагането, не виждам да има такъв голям проблем, а по-скоро ще създадем проблем ако го отменим, защото то влиза веднага в действие в Преходните и заключителни разпоредби.
Господин Агуш, аз доколкото знам стойността на обществената поръчка не е за година, т.е. ако е за 15 години примерно се умножава сумата по 15 и ще надмине фактически границите или ако е за 3 години.
Принципно мисля, че след като е уредено в закона и е започнало да действа по този начин, е добре да го оставим така. Ако имаме забележка от Европейската комисия вече ние имаме възможност да го коригираме. Съгласен съм с господин Радев в тази връзка. Мисля, че ще създадем напрежение точно ако приемем предложението на Министерски съвет.
Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин председател, само едно доуточнение. Аз държа на всяко експертно или гражданско мнение, което е споделено в комисията. Мисля, че това е от полза за нашата работа, но би следвало да има някаква естествена граница, която е прокарана от респекта да се говори в комисия в българския Парламент. Преди малко колегата спомена, че промените били измишльотини. Мисля, че това не допринася за нашата работа и поради това аз се въздържам да кажа на някой, че говори глупости. Имам предвид обаче друго. Колегата от Софийския университет, който коментираше съответствието с европейското право на така нареченото „ин хаус” възлагане. Да, както няколко пъти е питано, както и няколко пъти беше отговаряно от наша страна – няма каквато и да било колизия със съществуващите правни норми на ниво Европейски съюз. Изказването му можеше да спре дотук. Това беше достатъчно. Не знам колега имате ли дълбока отраслова експертиза и познавате ли комуналния сектор и на база на какъв анализ, на каква информация решихте, че дружества които са със 100 процента общинско участие нямат капацитет да се справят с комуналните дейности. Това последното от къде дойде, много съм любопитен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Дончев. По поставените въпроси други колеги народни представители, които желаят думата?
Г-Н ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Само да доуточним нещо. Колегата от Софийския университет казва: „Аз не съм си доизяснил…”. Нека да бъде така добър, не знам кой го е поканил и с каква задача, да си доизясни това което не си е доизяснил, както и да провери какви са практиките и има ли такива практики в други страни на Европейския съюз и да бъдат така добри да бъдат подготвени, след като са експерти.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз обаче имам предложение към всички вас, колеги. Бихте ли се съгласили, това го правя формално като предложение, ще го подложа на гласуване, да поискаме становище от Министерски съвет по отпадането на т. 12. Министерски съвет са го предложили, гласували, господин Дончев е гласувал също вероятно за това предложение, сега нормално е да имаме експертиза и становище от Министерски съвет по отпадането, т.е. да отложим гласуването на § 4, да получим писмено становище от Министерски съвет. Днес няма да приключим с този закон, така или иначе той е дълъг, сложен, на следващото заседание да продължим с гласуването.
Аз правя такова формално предложение към всички вас, за да бъдем максимално коректни и да има диалог с институциите, тъй като вносителят е направил такова предложение. Нека да го мотивират, нека да дойде техен представител тук, нека да го защити, нека да информират писмено народните представители и тогава да вземем окончателно решение. Това е моето предложение към вас.
Г-Н ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин председател, протестирам. Разводнявате темата, четете си Конституцията. Народните представители имат право на законодателна инициатива и Министерски съвет не може да отмени това им право.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбира се, господин Димитров, но това право на законодателна инициатива трябва да става максимално информирано, в диалог с гражданското общество, с правителството.
Аз правя това формално предложение.
Който е „за” да отложим този параграф до получаването на становище от Министерски съвет и да го разгледаме допълнително, моля да гласува.
Гласували „за” - 6, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Колеги, нека да чуем и мнението на Агенцията по обществени поръчки по тази тема.
Г-ЖА МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Аз съм изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки. Ние също в момента получихме становището на експертите от дирекцията по европейски въпроси в Народното събрание. Но все пак бих искала да кажа, че т. 12 беше отменена в правителствения законопроект, тъй като действително в европейските директиви няма точно такова изрично изключение. Поради факта, че в другия закон е въведена алтернативна процедура и течащите все още дискусии, дебати, проучване на европейската практика, се взе решение, че към този момент е удачно да стане действаща разпоредбата, която въвежда изключението и да бъдем сигурни в това си становище относно съответствието му с европейското законодателство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз искам да взема отношение първо по тази част, която касае комуналните дейности. Колегата от Софийския университет не каза, че комуналните дружества нямат възможност да свършат тази работа, той каза нещо друго. Той каза, че определяйки предварително, че комуналните дружества печелят от общинските комунални дружества и по този начин така да се каже се изкривява конкурентната пазарна среда и това едва ли някой ще седне тук да го оспорва.
Освен това има и още един въпрос. Ние в много общини през последните 20 години тези дружества ги приватизирахме. В София например такова дружество в момента няма. Значи ли сега, че ние с този текст започваме да ги създаваме отново общинските дружества, така наречените БКС и ще се случи точно това, тъй като ние даваме възможност не оборотите от минали години, а от тук нататък оборотите да се зачетат така да се каже като достатъчни, за да започнат да функционират тези дружества.
Мисля си, че това решение колкото и да изглежда привлекателно на пръв поглед и да задоволява определени потребности в някои общини, то като цяло е доста спорно и аз поне много трудно бих го подкрепил.
По отношение на темата, която тук господин Димитров постави. Тя е в същия този дух – ние правим отново някакво изключение. Той може би е прав, аз не съм запознат със Закона за горите и процедурите там, но само горите ли са единствената специфична област в България. Аз съм сигурен, че ако тръгнем по тази логика можем да намерим още десетки такива, в които има особена специфика и за които бихме намерили причини, поради които да ги изключим от този законопроект. Отново повтарям, не казвам че е в противоречие, но тези неща по някакъв начин трябва някой да ги оцени и аз си мисля, че това може да бъде само вносителят на законопроекта или Агенцията по обществени поръчки, които трябва да ни дадат общата визия за този законопроект. Ние ако сега тук всеки започне да си предлага в сферата, в която той е специалист, специфики и изключения, според мен няма да стигнем много далече.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стоилов.
Г-Н ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, колеги, тази тема е много важна за комуналните услуги. Аз искам да я формулирам като въпрос, за да може да се вземе решението, преди това ще си позволя само една констатация. Значителни злоупотреби в тази дейност ние наблюдаваме както от търговски дружества, които са частни, в някои случаи от предприятия, които са общински, така че не можем по този начин да разделим решаването на проблема – кой би злоупотребил повече, защото това е бих казал една доста широко разпространена практика.
Аз съм склонен да се търси използване на възможността, която дава европейското право – комуналните услуги да бъдат пряка отговорност на общините, избягвайки общия ред на възлагане на обществени поръчки. Защото ние постоянно се оплакваме, че местната власт няма значителни правомощия и отговорности и тя постоянно трябва да иска пари от централната власт и да ги разпределя. Нека когато се явяват тези хора, и сега във времето пред избори, да кажат: „Аз ще създам еди какво си общинско предприятие и това предприятие ще Ви осигури качествени и на достъпни цени услуги”.
Моят въпрос е друг. От къде следва, че комунални услуги са само тези, свързани с битовите отпадъци? Това някаква пилотна дейност ли ще бъде в законопроекта, да видим тя как ще проработи, за да я разпространим евентуално към много други не по-малко важни комунални дейности. Казвам го, тъй като тук е предложението на госпожа Атанасова и на господин Емил Радев. Вие мисля, че буквално сте го пренесли или с някаква модификация от Допълнителните разпоредби, но така или иначе това е темата. Аз искам тук отговор на въпроса, ако се смята, че общините трябва да разширят своите отговорности и преки възможности в областта на управлението на комуналните дейности, защо само тази дейност е избрана.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Дончев, заповядайте.
Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз първо искам да направя едно разяснение. Когато говорим за „ин хаус” възлагането това не е някаква императивна разпоредба, това е възможност. Това в никакъв случай не означава, че от тук нататък местните власти са задължени да извършват този тип комунална дейност, само чрез собствени техни дружества. Това е само възможност и ако трябва да бъдем съвсем честни, дълбоката мотивация беше свързана не толкова с фаворизиране на подобни съществуващи структури или такива, които биха могли да се създадат, а по-скоро с осигуряване на реална възможност те да участват. Защото в досегашните текстове на закона беше твърде спорно дали едно дружество със 100 % собственост на възложителя можеше да участва в процедура по реда на Закона за обществените поръчки, поради някои разпоредби на чл. 47, ако не ме лъже паметта.
По отношение на следващия въпрос, който е съвсем основателен. Ние дълго сме разсъждавали и анализирали този въпрос - когато допускаме възможността за „ин хаус” възлагане дали трябва да има някакво секторно ограничение. Между другото редно е да знаете на фаза подготовка на промените имаше множество постъпили предложения, които се отнасяха и към други сфери – доставки, услуги, строителство. От една страна поради притеснението, че едно масово навлизане на „ин хаус” възлагането би могло да изкриви пазара и от друга страна поради липса на гаранции, доколко публичните институции могат във всички сфери, например в строителството да бъдат адекватни възложители и изпълнители в същото време се спряхме на сферата, където според анализа който беше извършен от нас, според информацията, която беше получена от Националното сдружение на общините нуждите са най-големи. Ако трябва да бъда точен тяхното искане беше свързано със сметосъбиране, управление на отпадъците и транспорт. Част от анализите ни бяха свързани с това в коя от сферите ние имаме относително сигурен, прозрачен механизъм на ценообразуване. Имаше разбира се и искания, свързани с водния сектор, където също няма проблем с ценообразуването. В комуналната сфера – това е сферата на отпадъците. Един чист пример, защото план сметката се гласува всяка година от общинския съвет, където той определя какви средства за какви дейности ще бъдат разходени за събиране, оползотворяване и управление на отпадъците. В това отношение може би е уникален примерът и тук нямаме проблеми с ценообразуването. Защото когато говорим за „ин хаус” възлагането по-големият проблем е не потенциалните девиации на пазара, а ценообразуването, на каква цена става сключването на договора. Когато нямаме репариращия механизъм на конкурентна процедура, този въпрос е винаги отворен.
По отношение на отпадъците – оползотворяване, събиране и т.н. този въпрос не стои. Това е една от причините. Другата причина е в редица съществуващи ситуации, техният брой е не повече от 15, останали, оцелели общински дружества. Има случаи в малки общини, където няма интерес от страна на изпълнители да участват в процедура за сметосъбиране и други дейности, свързани с отпадъците.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз ще взема отношение по разгорелия се спор относно т. 12, ал. 1 на чл. 12. Справката, която поисках от дирекция Европейско право и с която се запознах подробно оказва онези дейности, за които европейското право налага прагови ограничения, над които възлагането на обществени поръчки е задължително по европейското право. Сред тези дейности, така както те са кодифицирани попадат и услугите, свързани с дърводобива и горските разсадници, отделно услуги свързани само с дърводобив, отделно услуги по сеч на дървата, окастряне на дървата, изкореняване на дървата, извозване на трупи, експлоатация на гори. По тази причина, ако ние в действащия към момента чл. 12, ал. 1, т. 12 я запазим, като я преномерираме в т. 13, е необходимо задължително да запишем, че трябва да се освободи от задължението за обществена поръчка единствено под праговете, които са дефинирани в новия § 41. Това е в чл. 45а, защото тези стойности се обявяват в Официалния вестник на Европейския съюз и България като страна членка трябва да спази европейското право. Останалото означава: „Ние нарушаваме, но кога ще ни санкционират…”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще помоля госпожа Павлова от Агенцията по обществените поръчки да вземе отношение.
Г-ЖА МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Аз вече изразих нашето становище по отношение на т. 12.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Опасенията на господин Иванов, че можем да бъде глобени, споделяте ли ги?
Г-ЖА МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Не, не ги споделям.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Радев желае да вземе думата.
Г-Н ЕМИЛ РАДЕВ: Първо, ще засегна точка 12. Нека да имаме предвид и като правна техника, че ние в момента ако отменим т. 12 от там нататък ние не правим нужните промени по Закона за горите и там ще стане абсолютна каша. Защото всички онези разпоредби в Закона за горите, а те не са малко, те са няколко глави, в които са предвидени тези процедури да се правят без обществени поръчки ще останат да действат. Ние ако отменим т. 12, нужните промени и в Закона за горите, ще настъпи един доста голям правен хаос, защото в един момент Закона за горите ще разрешава това нещо, Закона за обществените поръчки ще отнеме тази възможност, ще започнем да спорим кой е общият и кой е специалният закон. Най-малкото и Закона за горите и специалния закон и той ще се прилага, така че не знам дали ще направим нещо добро или ще стане една пълна каша.
Призовавам наистина поради липса на готовност, ако се приеме условието т. 12 да отпадне, да правим промени в Закона за горите. Ние нямаме и такава възможност и по правилник, и по Конституция, така че нека този дебат да се води в ресорната комисия, защото там ако това отпадне трябва да се отменят и няколко глави от Закона за горите. Мисля, че ние не сме готови за тази хипотеза.
Искам да се спра и на „ин хаус” възлагането Какъв проблем възникна и какъв проблем се решава с „ин хаус” възлагането? Първо, ако говорим за възможности на общините да възлагат пряко, ние трябва да сме наясно, че общините могат да създават общински предприятия, които са извън обхвата на Закона за обществените поръчки и тази възможност съществува и в момента. Така че ако общината иска за дадена дейност, било то комунална или някаква друга, да създаде едно общинско предприятие, да може да го създаде, стига да намери нужда и ресурс затова и да му възложи тази дейност, без да провежда процедурата, предвидена в ЗОП.
От друга страна, преди една година с приемането на новия Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси се стигна до хипотезата, че 100 % общински фирми биваха отстранявани от участие в обществени поръчки съществуващи фирми, с ресурса, с хората назначени вътре и т.н. и се създаде една доста константна практика и на Комисията за защита на конкуренцията и на Върховния административен съд чисто на процесуално основание тези общински фирми да бъдат отстранени и то на база, че са свързани лица с възложителя. Желанието на Министерски съвет беше този казус да се разреши.
Ние в момента даваме и друго разрешение на този въпрос, защото според мен тези съществуващи структури трябва да се допуснат до участие на един пазарен принцип в обществените поръчки. Защото пак казвам – това са структури, където общината е наляла много средства, работят хора и можем ние изкуствено да ги отстраним от пазара. Но това може да се избегне и с промяната на дефиницията за свързани лица, което се дава в този закон. По-нататък ние ще разгледаме и това предложение където казваме, че е 100 %, общинските фирми няма да се третират по начина, по който досега се третират, така че ще избегнем този казус.
Що се отнася до комунални дейности аз и колежката Атанасова сме ограничили още повече дефиницията за комунални дейности, като сме се ограничили в експлоатация, поддръжка, мониторинг, рекултивация и следексплоатационни грижи за инсталации и съоръжения за третиране и обзавеждане на битови отпадъци и управлението на тази дейност. Редакцията е изчерпателна и тук съответства с терминологията в Закона за управлението на отпадъците. Дружествата, които осъществяват тази дейност са отговорни за управлението на всички дейности за рециклиране и оползотворяване на материали, които са резултат на тяхната дейност. Това са опаковки, компост, инертни материали, опасни отпадъци. Едновременно с това те следва да работят за постигане на количествени цели за рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, съгласно едни общински програми за управление на отпадъците и Националната програма за отпадъците, която включва ангажиментите на България пред Европейския съюз в областта на управление на отпадъци. Контролът върху тези дейности от страна на общините към настоящия момент липсва, а в бъдеще непостигане на целите за рециклиране ще е за сметка на общините и държавата.
Аз смятам, че тази разпоредба ще позволи чрез пряко възлагане да се осъществява реален контрол и въвеждане на мерки, които да гарантират заложените в общинските програми количества за рециклиране, защото иначе ние трудно ще възложим тази дейност на едни частни дружества. Нашето предложение е именно тук, където трябва да се усвояват и много европейски средства, не може това да става чрез общински предприятия, защото там имаме големи проблеми и с усвояване на средствата. Защото от нас искат едни юридически лица, които да са бенефициенти, има проблем с общинските предприятия и с усвояването на данък добавена стойност, където ще носи други значителни загуби за общините. Така че мислим, че това няма по никакъв начин да наруши реалната конкуренция на пазара, защото в огромната си част това са общински депа за отпадъци и тази дейност е възложена на общините по един специален закон. За да няма спорове в другите дейности, като почистване на паркове, алеи, снегопочистване и т.н., където има реална конкуренция, оставаме именно депата да бъдат в обхвата на „ин хаус” възлагането.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, чухте господин Емил Радев от Комисията по правни въпроси. Желание за други изказвания? Виждам, че няма. Да преминем към процедура по гласуване.
Предвид дебатите, аз Ви предлагам всяко предложение да бъде гласувано по отделно.
Предложение от народните представители Емил Димитров и Десислава Танева.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували „за” - 9, против – 2, въздържали се – 2.
Следващото предложение е на народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували „за” - 2, против – няма, въздържали се – 13.
Предложение от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували „за” - 9, против – 2, въздържали се – 3.
Предложение на работната група за редакция.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 4.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували „за” -10, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Кворум от 14 души е налице в момента.
Параграф 5.
Предложение от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, която виждате на стр. 5.
Изказвания на народните представители или на вносителите. Въпроси няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 5.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували „за” -13, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Параграф 6.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, която виждате колеги на края на стр. 6 и началото на стр. 7.
По така предложената редакция има ли въпроси или изказвания? Няма.
Който е „за” предложената редакция, моля да гласува.
Гласували „за” -12, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Параграф 7.
Има предложение от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, която виждате на стр. 8.
По така предложената редакция желание за въпроси и изказвания? Не виждам.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували „за” -13, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Параграф 8.
Предложение от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, която виждате колеги в началото на стр. 9.
Желание за изказвания, въпроси? Няма.
Всички наши гости знаят, че могат да вземат думата и да правят предложения по всяко време.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували „за” -14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 9.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували „за” - 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 10.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували „за” - 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 11.
Предложение от народните представители Янаки Стоилов.
Работната група не е подкрепила предложението и господин Стоилов ще може да го обоснове.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 11.
Господин Стоилов, заповядайте.
Г-Н ЯНАКИ СТОИЛОВ: В този законопроект съм направил няколко предложения. Всички те се отнасят до хората с увреждания и техните организации в областта на възлагането на обществени поръчки. Затова мотивите ще изложа само към § 11., а те са относими в голяма степен и към останалите предложения, затова привличам вашето внимание.
Целта на тези предложения е по отношение на хората с увреждания да не се прилагат само чисто социални мерки за подпомагане, а да се използват също икономически инструменти на обществените поръчки, за да се създадат по-големи възможности за трудова и социална интеграция на тези хора.
Вярно е, че тези предложения представляват ограничаване на свободната конкуренция, но това не е привилегия, а компенсираща мярка. Освен това могат да потвърдят и хората, които в сравнителен план се занимават с обществени поръчки, че това не е повсеместна, но е широко разпространена практика в страни от Европейския съюз, особено тези които развиват социална пазарна икономика. Някой може да каже, че по този начин се толерират определени организации. Друг е въпросът, че това се постига негласно и при сегашните условия и то по един порочен начин, когато се определят такива условия за обществени поръчки, които трябва да предопределят победителя или поне да стеснят значително кръга на организациите, които потенциално могат да претендират за тях, а тук става дума за обективен критерии, на който отговарят тези организации.
Какви са средствата за постигане на тази цел? Те се съдържат в този и в някои от следващите предложения. Да се утвърди от Министерски съвет списък на стоките и услугите, които се произвеждат от специализирани предприятия и кооперации. Те да бъдат предоставени в някакъв сектор само за такива организации, когато те имат собствено производство, според капацитетните си възможности.
Друго средство е определянето на по-нисък размер на изискваните от организациите гаранции за изпълнението, участие на представители на национално представителните организации в конкурсните комисии и съответно предвиждането на административно-наказателна отговорност, когато не се изпълняват тези изисквания на закона от възложителите на обществени поръчки. Този въпрос е бил предоставен на вниманието на хората, които са се занимавали с подготовката на законопроекта, въпреки дискусии или някакви положителни нагласи на определени етапи това предложение в крайна сметка се оказва отклонено. Аз и затова настоявам, министър Дончев ако трябва да изрази своя позиция. Странното за мен е, че такъв въпрос не е бил поддържан от министъра на труда и социалната политика. Разбираемо е, че от Агенцията за обществени поръчки, които са основният орган по подготовката на законопроекта информират състава на работната група, след като то не е било прието от вносителя, не е било подкрепено от тях и на този етап. Но аз ви обръщам внимание България да направи тази крачка, която за съжаление дори е много закъсняла, в един друг по-гъвкав подход към обществените поръчки и възможностите за трудова и социална интеграция на хората с увреждания. Затова апелирам към вашето внимание и положително отношение.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Дончев, заповядайте.
Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз на първо място искам да кажа, че подкрепям предложението на господин Стоилов като цяло и като посока чрез обществените поръчки освен да спазваме всички хоризонтални принципи на най-добро качество и на възможно най-ниска цена, честност, прозрачност, равнопоставено третиране, т.е. да управляваме най-добре обществения ресурс, ние може да провеждаме политика. Работи се усилено по така наречените зелени обществени поръчки. Не виждам причина да не използваме обществените поръчки или по-специален режим по отношение на кооперациите и организациите на хората с увреждания. Получихме редица предложения, не толкова детайлни разбира се, в тази посока, по-скоро по принцип предложения да бъде уреден специален режим. Единствената причина във внесеното от нас предложение е, че ние не сме готови с конкретен, работещ механизъм, който не предполага злоупотреба с тази възможност.
Отнасям се с респект към това, което е направил господин Стоилов, но аз не съм убеден, че този текст би бил работещ и би избегнал възможни злоупотреби. Всъщност ангажиментът, който аз поех пред представителите на всички организации и на хора с увреждания при следващата редакция на закона, за зло или за добро такава скоро трябва да бъде направена, при траспрониране на законодателството в сферата на специалните обществени поръчки, да предложим конкретен работещ текст.
Имаме доброто желание, според мен чрез механизмите на закона би могло да се провежда такава политика, но трябва да бъдем прецизни с оглед опасността от евентуална злоупотреба с този по-специален режим.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Изказвания на колеги народни представители?
Господин Николов, заповядайте.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Имаше текстове в предишни закони за обществените поръчки, като с 10 % можеше да има завишаване на цените за такива организации. Спомням си, че имаше такива моменти, които бяха заложени за хора с увреждания и след това се получаваха веднага злоупотреби. Фирмите започнаха да се кооперират с такива кооперации. Аз приветствам текста, но считам че трябва да има механизъм, за да се спрат злоупотребите именно с тази привилегия.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз се радвам, че господин министърът подкрепя предложението и след малко ще дам предпоставки, да има време да се подготвят работещи механизми, като напусна заседанието и провала кворума. Но разбирате, че варианта да ги виждаме тези хора в подлезите с протегната ръка и варианта да работят – отговора е категоричен. Да не създаваме поредния повод за социално напрежение, като ги лишаваме от тази възможност – те искат да работят. На тях им е трудно да работят и от тази гледна точка наше задължение е да им дадем тази възможност, а пък задължение вече на законодателя и на изпълнителната власт е да направим съответния механизъм, за да няма злоупотреби с тази възможност. Предлагам да прекъснем дотук обсъждането, ако не дойде още някой на заседанието и за следващото заседание да погледне изпълнителната власт какви гаранции могат да се вкарат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров е 14-ият народен представител и държи кворум, така че неговият ултиматум е истински, освен ако наши колеги не се върнат в залата.
Други народни представители, които желаят думата?
Г-Н ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, след като има принципна подкрепа за това предложение, аз не се противопоставям на търсенето на допълнителни гаранции и без това основните отговорности се възлагат на Министерския съвет по утвърждаване на този списък. Той е органът по цялостното управление и контрол, заедно с Агенцията за обществените поръчки. Има време да бъдат детайлизирани такива предложения, ако се смята че те допълнително трябва да конкретизират текста и това да не се отлага за едно неясно бъдеще време.
Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Надявам се на следващото заседание на комисията няма да тръгнем от там където спряхме днес. Само напомням, че вносителят има ограничени правомощия между първо и второ четене за внасяне на мнение. Ние сме поели ангажимент пред Европейската комисия следващите промени във връзка с транспониране на европейското законодателство да бъдат гласувани от Министерски съвет през месец ноември т.г. Това е вътрешният срок, който сме си поставили да предложим на законодателя някакво работещо решение. Не е въпрос на нещо друго, а е въпрос на прецизност и въпрос на работещ текст. Това е единственото съображение. Текст, който няма да предизвиква значими девиации за злоупотреби, както се е случвало преди. От една страна всички сме водени от доброто намерение да имаме малко по-активна, непалеативна социална политика, от друга страна никой не иска да се използва тази възможност с недобри намерения и недобри резултати.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, благодаря за предложенията и становищата. В момента нямаме кворум. Ако някои колеги са отвън и могат да влязат ги каня да заповядат.
Колеги, нямаме кворум. Искам да помоля на следващото заседание в сряда да бъдем стриктни, да осигурим кворум, което е задача на най-голямата парламентарна група.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.50 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Траянка Стоянова
(70 884)