1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 102-01-66, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2011 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 102-01-69, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2011 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, № 102-01-62, внесен от Министерски съвет на 28 септември 2011 г. - за първо четене.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 35


На 9 ноември 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, № 102-01-62, внесен от Министерски съвет на 28 септември 2011 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 102-01-66, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2011 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 102-01-69, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2011 г. -- за първо четене.
4. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Откривам заседанието на комисията. Имаме необходимия кворум и можем да започнем работа.
Предлагам втора и трета точка да станат първа и втора, поради закъснение на заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
Заместник-министър Горанов е тук и можем веднага да започнем обсъждане на тези точки.

Предлагам да разгледаме следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 102-01-66, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2011 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 102-01-69, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2011 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, № 102-01-62, внесен от Министерски съвет на 28 септември 2011 г. - за първо четене.
4. Разни.
Колеги по този дневен ред имате ли предложения?
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тъй като в Комисията по опазване на околната среда и водите са отхвърлили законопроекта за съхранение на въглероден двуоксид в земните недра, предлагам да се постигне синхронизация между съответните звена на изпълнителната власт и тогава да го обсъждаме и ние, тъй като той засяга екологията в най-голяма степен, да не хабим ресурс напразно.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли обратно предложение? Господин Николов, заповядайте.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Понеже ние сме водеща комисия и има и други закони, които са били отхвърлени, аз предлагам да направим дискусията сега и ще преценим на база дискусията как ще постъпим. Предлагам да се разглежда този законопроект.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: При всички положения колеги е добре да се запознаем с аргументите на комисията, която е отхвърлила законопроекта. Отбелязвам, че нашите колеги за да го направят това са имали сериозни аргументи.
По така предложената програма, колеги, който е „за”, моля да гласува.
Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се - 4.
Приема се.

Колеги, започваме с точка първа от програмата.
Господин Горанов, Вие ли ще представите законопроекта?
Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Да, господин председателю, ако ми дадете тази възможност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди да започнем ще ви представя нашите гости.
Владислав Горанов – заместник-министър, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, Александър Георгиев – директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” София, Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в НАП, Таня Атанасова – Дренска – началник отдел „Данъчна методология” в НАП, Божидар Алексов – директор на дирекция „Акцизи” в Агенция „Митници”, Наташа Петрова – началник отдел в дирекция „Акцизи” в Агенция „Митници” и Красимир Кръстев – КНСБ.
Господин Горанов, имате думата, заповядайте.
Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Понеже ще гледаме и други данъчни закони с две думи ще ви запозная с общата данъчна политика в следващата година. Ние запазваме основните параметри на данъчната политика през 2012 година, като промените в законите, които предлагаме са продиктувани най-вече от продължаващата хармонизация на данъчното ни законодателство с новите моменти на директивите и регламентите, с новите моменти в общностното законодателство.
Друг водещ мотив е отстраняването на някои несъответствия, констатирани или подозирани от Европейската комисия по отношение на нашите данъчни закони.
На трето място, мерки свързани с подобряване на националното законодателство, с оглед открити несъответствия и несъвършенства от практиката.
Това като обща постановка важи за всичките ни предложения в данъчната политика за следващата година, в този смисъл и по тази причина те са и относително малки като обем.
Първият законопроект, предложен за разглеждане от вашата комисия е този за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. При него има текстове, свързани с привеждането му в съответствие с Директива 2006/112 и практиката на съда на Европейския съюз – усъвършенстване на законодателството за улесняване на практическото прилагане на закона, като отново повтарям промени, свързани с несъответствие на нашия закон с ДДС, директивата и процедури по инфрийджмънт, открит срещу България от страна на Европейската комисия.
Първата промяна е отпадането на разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за данък върху добавената стойност. Съгласно текста на действащата разпоредба данъчна основа за доставки на урегулирани поземлени имоти и на нови сгради не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стока или нейната себестойност, което е в противоречие с предвиденото в чл. 73 от Директива 112/2006 г.
Законопроектът предвижда изменение в частта, уреждаща данъчната основа между свързани лица, което отново е в синхронизация с чл. 80 от Директивата. Промяната се изразява в ограничаване на случаите, при които данъчната основа между свързани лица е пазарната цена, съобразно хипотезите предвидени в цитирания член на директивата.
Във връзка с несъответствие, констатирано на нашия закон с Директивата в областта на туристическите услуги се предлага промяна в разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, която предвижда намалената ставка да се прилага при настаняване, предоставяно в хотел, средства за подслон, места за настаняване и в туристическа хижа, а не при настаняване от хотелиер, с което се разширява обхвата на правоимащите потребители на услугата и се поставят в еднакво данъчно положение.
С цел постигане на съответствие с правото на Европейския съюз се предлага и изменение на разпоредбите, определящи обхвата на специалния режим за облагане на туристическите услуги, така наречения „режим на маржа”, доставките, при които доставчик, туроператор и получател е друг туроператор, са изключени от приложното поле на режима на маржа. За доставките между двама туроператори се прилага общият режим по Закона за данък върху добавената стойност. Режимът на марж се прилага тогава, и само тогава, когато се извършва сделка между туроператор и краен потребител. В тази връзка е предложено въвеждане на ново понятие „пътуващо лице”, което включва всички лица, които не са придобили туристическа услуга с цел последваща препродажба.
Във връзка с установена практика на Съда на Европейския съюз, по-конкретно решение по дело С-203/2010 г. се предлага изменение, свързано с правото на приспадане на данъчен кредит при внос на стоки втора употреба, които не са произведения на изкуството, колекционерски или антикварни предмети. Съгласно сега действащата разпоредба правото на признаване на данъчен кредит на данъчно задължен дилър, платен при вноса на стоки, се отлага до момента на последваща доставка. С промяната на правото на данъчен кредит може да се упражни по общия ред.
Предлага се и прецизиране на разпоредби в закона, редакционни промени, свързани с прилагането на закона, констатирани като несъвършенства, както и разпоредби за намаляване на административната тежест за данъчно задължените лица.
Уредено е задължение за лицата, ползващи фискални услуги, да съхраняват документи, издадени от и във връзка с тези устройства. Дължимият данък по продажби в случай на публичност има право да се превежда по банковата сметка на компетентната териториална дирекция на НАП, в която съдебният изпълнител или заложният кредитор е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност. По този начин се постига уеднаквяване - в една териториална дирекция да постъпва данъка по продажбата и подаденото уведомление за извършване публична продан, което помага до голяма степен от една страна и за подобряване на отчетността, и за подобряване на контрола. За освободена доставка се предвижда да се счита учредяването или прехвърлянето на право на строеж до момента на издаване на разрешение за строеж.
Предвижда се възможност физическите лица, упражняващи независима икономическа дейност да останат регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност за целия период на упражняваната дейност – от момента на заличаване на търговската им регистрация, без да преминават през процедура на дерегистрация, съответно облагане на лични активи, нова регистрация - един доста тежък процес, който досега се налагаше да се извършва по инвентаризиране, начисляване и т.н.
Задължения за подаване на месечна справка-декларация по Закона за данък върху добавената стойност в отчетните регистри по електронен път ще имат всички данъчно задължени лица, които имат повече от 5 записа в регистрите, в дневниците по ДДС.
Обобщено това са промените. Виждате, че те до голяма степен не са свързани с нови параметри на данъчна политика, а целят основно подобряване на нашия Закон за данък върху добавената стойност, с оглед по-доброто му прилагане и премахването на съмненията на Европейската комисия за несъответствие с Директива 112/2006 г.
Благодаря
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Горанов. От Националната агенция по приходите, желаете ли да добавите аргументи към това представяне?
Господин Иванов, имате ли допълнителни аргументи?
Г-Н РОСЕН ИВАНОВ: Нямам допълнителни аргументи. Заместник-министър Горанов направи подробно изложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, народни представители, въпроси към вносителите имате ли?
От Министерство на финансите желае ли някой да вземе отношение?
Не виждам въпроси. Желания за изказвания.
Колеги, по този проектозакон никой ли не желае думата. Добре, тогава го подлагам на гласуване.
Колеги, подлагам на гласуване за първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2011 г., за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – 9.
Приема се на първо четене.
Господин Горанов, заповядайте да представите следващия законопроект.
Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: По дневният ред на вашата комисия – законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Законопроектът предвижда поетапното въвеждане на минималните акцизни ставки върху горивата. С него е предвидено и изпълнение на изискванията на Директива 92/83/ЕО на Съвета за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки (по-конкретно след малко ще спомена какво се има предвид тук), усъвършенстване на данъчното законодателство и прецизиране на действащите разпоредби.
По отношение на акцизните ставки за газьола и керосина, използвани като моторно гориво. За поредна година правим малката стъпка до постигането на минималния размер от 330 евро на 1 000 литра, като за поредна година предлагаме с 15 лева да бъде завишен на 1 000 литра акциза върху газьола, използван като моторно гориво и керосина, като от 615 лева на 1 000 литра, предлагаме да бъде увеличен на 630 лева. Знаете, че в Договора за присъединяване, в глава 10 „Данъчна политика” сме договорили преходен период до края на 2013 година, след което България трябва да прилага 330 евро или 645 лева приблизително на 1000 литра газьол и керосин, използвани като моторно гориво.
Нов момент, силно дискутиран, е предложението за въвеждане на акцизна ставка за природния газ, използван като моторно гориво и като гориво за отопление. Предлага се акцизна ставка за природния газ, използван като моторно гориво в размер на 85 стотинки за гигаджаул, акцизна ставка за природен газ, използван като гориво за отопление 10 стотинки за гигаджаул и запазване на нулевата ставка на акциза за природния газ, използван за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката.
Темата беше силно дискутирана в рамките на правителството и при съгласуване на законопроекта. Първоначалният сценарии беше да предложим стъпка плавна, пропорционална. Следва да се има предвид, че след изтичането на 10-годишния срок от прилагането на Директива 2003/96/ЕО държавите-членки, които са използвали възможност 10 години да отложат облагането на природния газ, след изтичането на същия период, което е от началото на месец октомври 2013 година, трябва да приложат минимални ставки върху облагането на природния газ, които са както следва: природен газ като моторно гориво – 5.10 лв. за гигаджаул, природен газ като гориво за отопление – 60 ст. за гигаджаул.
Ние смятаме, че както подходихме по отношение на газьола и керосина и тук трябва на отделни стъпки да въведем този акциз, за да не се наложи на правителството, което ще управлява във втората половина на 2013 година шоково да въвежда нова акцизна ставка в пълния й обем, предвиден като минимална акцизна ставка по отношение облагането на природния газ. Към настоящия момент 17 държави-членки на Европейския съюз прилагат ефективна ставка върху природния газ.
Не сме търсили фискален ефект, той е относително малък – около 7 млн. лева са приходите, които очакваме в повече точно от тази категория акциз. Смятаме, че отговорната позиция налага поетапното му въвеждане, за да не се прехвърли тежестта в първата година от новия мандат на следващото правителство да въвежда значителни по размери акцизни ставки, определени като минимални за Европейския съюз.
Предлага се и прилагането на намалена акцизна ставка за бира, която се въвежда на територията на страната от независими малки пивоварни, регистрирани на територията на друга държава-членка. Това е упрек от Европейската комисия, че в момента независимите малки пивоварни, регистрирани на територията на друга държава-членка не могат да прилагат преференциалната акцизна ставка за бирата, произвеждана в малки пивоварни.
Законопроектът предвижда включване на енергийните продукти с код по КН 3811 в обхвата на режим на отложено плащане на акциз. С решение на Европейската комисия от 16 септември 2011 г. относно прилагане на разпоредбите за контрол и движение по директива 2008/118/ЕО на Съвета за продукти с код по комбинираната номенклатура 3811, тези кодове се отнасят за добавки за подобряване на вискозитета, антикорозионни добавки и други подобни, предназначени за прибавяне към моторни горива.
В съответствие с директивите е предложена и нова редакция на определенията „митнически режим с отложено плащане или митническо направление”, както и „внасяне на акцизни стоки”. Целта е пълно съответствие с понятията, които използва директивата относно общия режим на облагане с акциз. В сега действащите разпоредби на закона дефинициите са от Регламент 2913/92 и не включват понятия като „временно складираните стоки”, както и „направление свободна зона и свободен склад”.
Предложена е промяна на чл. 40в от Закона за виното и спиртните напитки, който урежда реда и условията за регистрация на специализираните малки обекти за дестилиране. Тази промяна отдавна е трябвало да се състои, но така или иначе от 1 юли 2006 г. Националната агенция за приходите не администрира акцизите и действащите разпоредби на предлагания за отмяна член от Закона за виното и спиртните напитки са неприложими. Режимът е изцяло уреден от Закона за акцизите и данъчните складове. По този начин се прецизира законодателството и отпадат отдавна отпаднали правомощия на Националната агенция по приходите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Горанов. От Националната агенция по приходите или от Агенция Митници желаят ли да допълнят нещо? Не виждам желаещи.
Думата имат народните представители за въпроси и изказвания, отношение.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз имам един въпрос по-скоро към господин Горанов и той е за известно разминаване между текстовете за изменение на закона и мотивите към промените.
В мотивите въвеждането на акцизната ставка върху природния газ е разпределена в категории – природен газ, използван като моторно масло 0.85 лева на гигаджаул; природен газ използван като гориво за отопление – 0.10 гигаджаул и накрая нулева ставка за природния газ, използван за битови нужди. В самите промени на закона това не е по същия начин отразено. В § 9 е записано като нова точка 6: „6. Природен газ за стопански нужди” и той се облага с акциз 10 стотинки за гигаджаул. Природният газ се използва и от битови потребители за отопление.
Интересува ме за стопански нужди ли природният газ се облага с акциз 10 стотинки на гигаджаул или за отопление, както сте го написали в мотивите. Трябва да има ясно съответствие между това, което се пише в мотивите и това, което се дава като промени в закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди да отговорите и господин Стоев имаше въпрос към Вас.
Заповядайте, господин Стоев.
Г-Н ЕВГЕНИ СТОЕВ:Аз искам да знам предвид на това, че в град Велико Търново предстои изграждане на нова бирена фабрика, какво означава „независими малки пивоварни” и доколко хектолитра трябва да е производството. Защото те се интересуват живо във връзка с тази намалена ставка за акциза.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Извън това, за което говорих, аз също искам да запитам не би ли трябвало в допълнителна разпоредба да се дефинира понятието „независими малки пивоварни”, или ако някъде е дефинирано, може би трябва да дадете референция къде това нещо е направено, защото това е от ключово значение така, както се променя закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Спомням си, че имаше такава дефиниция, приета от миналия Парламент.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Има такава дефиниция за малките пивоварни. Тя е от предишния мандат, когато направихме тази промяна за малките пивоварни. Сега просто го разширяваме не само за национални малки пивоварни, но и за общностни. Все пак има ли финансов анализ, какъв е финансовият резултат от тези увеличения по пера на акцизните стоки, чиито ставки се променят, за да можем да направим сравнение за ефекта им върху бюджета.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други желаещи колеги за въпроси? Не виждам.
Господин Горанов, заповядайте.
Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ще отговоря първо на въпроса на господин Овчаров – около 28 млн.лева е оценката за газьола. Знаете, че керосинът се използва основно като авиационно гориво и там се възстановява акциза, т.е. можем да считаме, че ставката е нулева и там не се планира фискален ефект. Имах възможност да спомена, че около 7 млн.лева очакваме постъпления от облагането на природния газ със ставките, които предлагаме да бъдат въведени – 85 стотинки и 10 стотинки съответно.
Господин Иванов, имате донякъде основание за това което казвате, но ние не сме целели по никакъв начин разминаване между законопроекта и мотивите. В директивата всъщност има три ставки. Ще помоля, ако не възразявате, господин председател, г-жа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” да ви разясни детайлите в това отношение.
Не знам дали успяхте да видите допълнителната разпоредба в Закона за акцизите и данъчните складове, която въвежда понятието – чл. 4, т. 38: „Независима малка пивоварна” е данъчен склад, който е правно и икономически независим от която и да е друга пивоварна, която не ползва под каквато й да е друга форма помещения или производствени мощности на друга пивоварна, която не осъществява дейността си по лицензионен договор за производство на бира или други продукти на малцова основа и годишното производство не надхвърля 200 000 хектолитра бира”.
Това, което е важно да се отбележи, че ние не променяме по никакъв начин режима, а даваме възможност от преференциална акцизна ставка да се ползват примерно малки чешки пивоварни, които въвеждат бира на територията на Република България.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Петкова.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, във връзка с поставения въпрос за акцизните ставки за природния газ в Директива 2003/96 са предвидени три акцизни ставки. Първата акцизна ставка е за природния газ, използван като моторно гориво. Минималната ставка е 2.6 евро на гигаджаул. За природния газ, използван като гориво за отопление са предвидени две ставки – първата ставка е 0.30 евро на гигаджаул, когато се използва като гориво за отопление за битови нужди и 0.15 евро на гигаджаул, когато се използва гориво за отопление за промишлени нужди. Всъщност през месец октомври 2013 г. България трябва да въведе тези минимални ставки. Ние всъщност не въвеждаме трите, като за горивото за отопление за битови нужди все още е с нулева ставка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: С една дума ще има увеличение през 2012 г. и окончателното увеличение е през 2013 година.
Колеги, други въпроси към вносителите? Желания за изказвания? Не виждам.
Преминаваме към процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване за първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2011 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се - 7.
Законът се приема.
Благодаря на нашите гости за участието.
Господин Добрев, и на Вас добре дошъл. Променихме дневния ред, но сега започваме с най-дискусионния законопроект, по който имаме и доста гости.
Заповядайте да го представите.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Законопроектът за съхранение на въглеродния диоксид в земните недра, както разбрах, е бил дискусионен в комисиите на Народното събрание, особено в Комисията по околната среда и водите. Аз мисля, че опасенията са малко пресилени, но нека първо да ви представя законопроекта и тогава да минем към дебатите.
Предложеният проект на Закон за съхранение на въглеродния диоксид в земните недра е разработен в съответствие с Директива 2009/31 на Европейската общност и Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации, изменени съответно с директиви и регламенти на Европейския съюз.
Основната цел на закона е установяване на правна рамка за безопасност за околната среда съхранение на въглероден диоксид в геоложки формации, което да даде принос в борбата с изменението на климата.
Настоящият закон следва да се прилага по отношение на съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации на територията на страната, в изключителната икономическа зона в Черно море и континенталния й шелф.
Предвидени са две процедури по издаване на разрешения. Едното разрешение е за проучване на места за съхранение и другия вид разрешение е разрешение за съхранение. Проучването, т.е. дейностите свързани с изследване на земните недра следва да е обусловено от предоставянето на разрешение.
За да се защитят и насърчат инвестициите в проучвания, разрешенията за проучване се предоставят за ограничена площ и за ограничен период от време – за срок от 5 години и дават изключителното право на титуляра за своя сметка и за свой риск в границите на предоставената площ да извършва всички необходими дейности, насочени към откриване на потенциален комплекс за съхранение на въглероден диоксид.
Разрешението за съхранение е безсрочно и се предоставя за конкретен комплекс за съхранение. Разрешението за съхранение влиза в сила от датата на влизане в сила на решение по оценка на въздействието върху околната среда или на решение, с което е преценено да не се извършва такава оценка, съгласно Закона за опазване на околната среда и водите.
Разрешението се преразглежда и ако е необходимо се актуализира периодично 5 години след издаване на разрешението и на всеки 10 години след това. Компетентен орган по издаването му, както и неговото актуализиране е министърът на икономиката, енергетиката и туризма след становище от Европейската комисия и одобрение от Министерския съвет.
Проектът на закон предвижда предоставяне на разрешение за проучване и разрешение за съхранение да се осъществява по право и чрез конкурсна процедура.
Предложеният законопроект предвижда и изрична забрана за площи, в които е дадено разрешение за проучване на места за съхранение и на разрешение за съхранение да се предоставят други разрешения за проучване или за съхранение.
Законопроектът регулира взаимоотношенията между държавата и оператора в случаите на затваряне на място за съхранение и случаите на прекратяване, в т.ч. отнемане на разрешението за съхранение.
В тези случаи е предвидено всички правни задължения, свързани с мониторинг и коригиращи дейности да се прехвърлят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, като тяхното финансиране остава за сметка на бившия оператор.
Очакваните резултати от прилагане на Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра са, че законопроектът ще допринесе за постигане на планираното от Европейския съюз намаляване на вредните емисии в атмосферата. Това разбира се е при положение, че се намерят такива подходящи геоложки формации и бъде извършен ОВОС и този ОВОС каже, че няма опасност за околната среда и едва след това бъде издадено разрешение за съхранение по реда на този закон. Разбира се ние в момента въпреки, че коментираме законопроекта в своята цялост както в частта за търсенето, така и в частта за съхранението, сме на един много предварителен етап и не става въпрос за съхранение, а става въпрос за търсене на подходящи геоложки формации, в което търсене имаме експерти и те по-подробно ще обяснят. Няма предпоставка за извършване на ОВОС. ОВОС се прави преди разрешението за съхранение.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Добрев. Друг от вносителите желае ли думата?
Преди да дам думата на депутатите, искам да ви кажа, че имаме гости от различни екологични организации, които са предоставили становища. Имате пред вас тези становища. Ще ви помоля с няколко думи, съвсем накратко да кажете най-съществените опасения, които имате.
Господин Ковачев виждам, че има желание да вземе думата, заповядайте. Моля да кажете кого представлявате и какви са Вашите забележки.
Г-Н ПЕТКО КОВАЧЕВ: Аз съм от Института за зелена политика, част от Коалицията за климата в България.
Аз ще се спра само на част от позициите в нашето становище, тъй като сме в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, проблемите свързани с икономиката на този процес. Искам да споделя, че съгласно проучванията с които разполагаме изграждането на такива инсталации е достатъчно скъпо и то може да доведе до удвояване разходите на централа, която ще предприеме тази дейност, съответно да повиши цената на електроенергията между 20 и 90 процента. В този смисъл смятам, че на проектозакона му липсва достатъчно анализ за въздействието върху енергийния пазар, електроенергията и т.н. И това, което се твърди, че видите ли той е насочен главно към проучване е някакъв опит да се пусне един процес малко през задната врата, т.е. без да сме наясно какъв ще бъде ефектът на цялото това упражнение върху енергетиката, върху потреблението, върху това че българите все повече и повече са енергийно бедно общество, ние ще ги натоварим с един от екологична гледна точка рисков, а от климатична гледна точка абсолютно спорен процес.
Вторият много важен аргумент е свързан с въпроса за самата енергийна консумация на тези технологии, за които искам да се спра – между 10 и 40 % от произведената енергия отива за поддържане на една такава инсталация, което грубо казано означава, че ако вие имате 4 централи на които искате да направите инсталации за улавяне, трябва да постоите пета за да поддържа тя досегашното производство за населението, за потребителите. В този смисъл тази технология препраща към въпроса за енергийната стратегия, за енергетиката, енергийните баланси на страната и т.н. Този закон изглежда не е обвързан с тези неща и при положение, че директивата дава възможност страните да не прилагат тази инсталация в чл. 4 на Директивата по-точно казано, смятам че може да се отиде към един законопроект, който да каже, че България налага мораториум върху тази технология за един период до 2030 година, който период разбира се е въпрос на обсъждане от всички. Спирам дотук, за да може и колегите да се изкажат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Стефанов. Ако може да кажете аргументи, за които господин Ковачев не сподели и които са полезни за народните представители.
Г-Н ГЕОРГИ СТЕФАНОВ: Аз съм представител на WWF-България, част от Коалиция за климата. Нашите основни аргументи съвсем накратко ще ги представя в пет точки.
Най-напред самата директива предвижда в т. 19, чл. 4, ал. 1, че страните членки не са задължени да разрешават тази технология. Ние сме я цитирали в нашето становище и аз мога да ви я прочета.
Вторият основен компонент, който господин Ковачев спомена, е, че цената на тон въглеродни емисии към момента за улавянето на въглеродния диоксид е от 4 до 6 пъти по-висока от реалните пазарни стойности.
Третият компонент това е рискова, неизпитана технология, което самата директива го позовава. В тази връзка тя казва, че 2015 година е годината, в която ще се направи ревизия на технологиите и на директивата, защото се очаква че дотогава би трябвало все пак да има експериментални технологии, които са приложени.
Четвърто - екологичните рискове. Много повече твърдения има в доказаното състояние на тези рискове за околната среда и за здравето на хората, отколкото решаването на тази технология.
Пето. Това не е решение за справяне с изменението на климата, това е отлагане на решението на двойна цена в бъдещето, защото всъщност решението, което е особено ползотворно в България е със съвсем друга насоченост.
Разбира се не на последно място ние сме посочили в нашето становище конкретни алтернативи, които са много по-приложими в България и на много по-ниска цена. Затова смятаме, че или законът с който ние сме закъснели със своето транспониране в националното ни законодателство, но той може да бъде ограничителен или това поне което господин Ковачев предложи, един дългосрочен, дългогодишен мораториум, защото в България няма кой да плаща тази от 4 до 6 пъти по-висока цена и бъдещето на енергетиката не е на въглищата, дами и господа.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря и за това мнение на господин Стефанов. Мисля, че нашите гости изложиха своите аргументи.
Господин Добрев, може сега да вземете думата или да чуете народните представители и техните аргументи.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз съм съгласен с голяма част от казаното до момента. Наистина на този етап това е една скъпа технология. Използването на тази технология за съхранение на въглероден диоксид е по-скъпо, отколкото закупуването на квоти за въглероден диоксид от страна на централите, но това разбира се е към днешния ден - към 2011 г., а към 2015 г. може би ще бъде съвсем различно. Ако ние сега не дадем възможност да се проучат подходящите геоложки формации, когато тази технология стане достатъчно евтина, че съхранението да е по-изгодно отколкото закупуването на квоти въглероден диоксид. Защото всички ние разбираме, че дотогава докогато това нещо е по-скъпо от закупуването на квотите за въглероден диоксид, никой няма да съхранява, каквото и законодателство да приемем, освен ако не е някое законодателство което не задължава изрично централите да съхраняват, те ще си купуват квоти, понеже купувайки квоти, цената ще им е по-евтина. Ако ние оставим за след 4 – 5 години възможността да се проучат земните недра и едва тогава започнем да проучваме имаме ли въобще подходящи геоложки формации, това означава че тогава, когато технологията стане достатъчно изгодна, ние ще загубим 3 – 4 години да проучваме имаме ли такива формации или нямаме такива формации. Аргументът за удвояване на цената не го приемам, защото пазарът е свободен и тогава докато тази технология не стане по-изгодна от закупуването на квоти, всяка една централа ще предпочете да закупува квоти.
Вие знаете, че кандидатствахме за дерогация по чл. 10В на Директивата за въглеродния диоксид и в периода между 2013 г. и 2020 г. нашите централи ще правят инвестиции и по този начин ще изплащат част от средствата за въглероден диоксид. Все пак този разход ще бъде много значителен. Ние трябва да изследваме и другите възможности за евентуално по икономически ефективно съхраняване на въглеродния диоксид. Аз няма да коментирам тук екологичните рискове, но без да застрашаваме по никакъв начин околната среда. Тук доколкото виждам в законопроекта на този етап текста за ОВОС е подобен на текста в Закона за подземните богатства, който казва, че едва след даване на разрешение от Министерски съвет за съхранение, едва тогава ще се прави ОВОС и самото разрешение за съхранение ще влезе в сила след като влезе в сила ОВОС.
Аз мисля, че между първо и второ четене е коректно това да бъде променено и изискването за ОВОС да бъде като част от документите, с които се кандидатства за самото разрешение за съхранение, за да сме сигурни, че няма да зависи изпълнението на този закон от контрол от страна на министерството, а по-скоро ще е изискване за едно такова съхранение.
Относно енергийната консумация – между 10 и 40 % повече ток. Самият закон не коментира конкретни технологии и наистина ако трябва един газ да се вкара през някакви тръби някъде и да се съхранява в земните недра, това със сигурност ще е свързано с допълнителна консумация на електроенергия. Но тази консумация на електроенергия е заложена в себестойността на съхранението, така че когато тази себестойност на съхранението стане по-евтина от квотите, тогава тази цена ще е вътре в това по-евтина.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ковачев.
Г-Н ПЕТКО КОВАЧЕВ: Господин Добрев, един уточняващ въпрос, понеже се обосновавате с това, че законът върви в посока на проучване и да не изостанем от други страни. Все пак законопроектът не е наименуван закон за проучване, а е закон за съхранение, това е едно противоречие. Всъщност кое пречи самото проучване да влезе примерно в Закона за концесиите и да не се занимаваме с проблема за съхранението, защото и господин Добрев призна, че има толкова много условности. Проучването да не се спира, но няма нужда да се пуска етапа, който всъщност е притеснителният.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: За да не се пуска притеснителният етап предлагам да преместим ОВОС от „след разрешение за съхранение” на „преди разрешение за съхранение” и да е задължителен този ОВОС. В такъв случай ако има опасения за околната среда, няма въобще да се стигне до решение за съхранение.
Относно заглавието на законопроекта. Аз съм сигурен, че могат колеги от Народното събрание, ако те споделят това Ваше виждане да променят заглавието, така че да се включи и думата „проучване”. Но проучване само по себе си и само проучване най-вероятно няма да се осъществи, защото ако една фирма знае, че тя ще проучи определена територия и след 5 или 10 години, когато технологията е достатъчно напреднала, ще има възможност да получи разрешение за съхранение, тя ще направи инвестициите за проучването. Няма как ние да задължим частни фирми да проучват земните недра без след това те да знаят, че ще имат възможност, ако не застрашават околната среда, при положителен ОВОС да получат разрешение за съхранение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Малинов.
Г-Н БОЙКО МАЛИНОВ: Господин председател, уважаеми народни представители, днес в Министерски съвет беше приет проект на закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. В този закон се правят промени, включително и в тази посока. Това е въвеждането от наша страна на изискванията на същата Директива 2009/31 за съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и със ЗИД на приетия проект на ЗИД на ЗОС се въвеждат изисквания за задължителна ОВОС, за задължителна оценка на въздействието върху околната среда по отношение на инсталациите за съхранение в геоложки формации на въглероден диоксид, задължително ОВОС на тръбопроводите с диаметър над 800 мм и дължина над 40 км за транспортиране на въглероден диоксид и задължително ОВОС на последния сегмент от цялостното съхранение. Това са инсталациите за улавяне на въглероден диоксид с капацитет за улавяне по-голям от мегатон и половина тона въглероден диоксид годишно. За останалите по-малки инсталации, говоря за тръбопроводи и инсталации за улавяне, е задължителна преценката за извършване на ОВОС. Това са изискванията на самата директива и както току що обясних, те в момента се въвеждат в Закона за опазване на околната среда в същия вид, в който са въведени в Европейската директива. По този начин считаме, че разбира се този инструмент – оценка на въздействието върху околната среда е подходящият и достатъчен за оценка на каквито и да е рискове. Известно е на народните представители, че изходите от тази оценка са два – или се разрешава по-нататъшното реализиране на инвестиционното предложение, ако не са намерени рискове за околната среда или не се разрешава по-нататъшното процедиране на инвестиционното предложение, ако оценката докаже, че вероятно отрицателно въздействие върху околната среда съществува.
Това е накратко, което бих могъл да кажа за момента. Не споделям аргументите, че е възможно да се осъществи такова съхранение без да е извършена оценка и да са взети необходимите мерки това да се извърши безопасно по отношение на рисковете за околната среда и човешкото здраве.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стефанов.
Г-Н ГЕОРГИ СТЕФАНОВ: Всъщност искам да кажа, че аргументите за проучванията в геологически аспект за улавянето на въглеродния диоксид не е като да нямаме информация, такава информация има и тя е, че няма голям капацитет на територията на България.
Второ. По спестените количества емисии, по протокол от КИОТО, България е една от водещите страни в света. Така че това е най-малкият аргумент за внедряването на тази технология. При условие, че други страни членки я забраняват, при условие че в самата директива Европейският съюз и света виждат, че има много тепърва да се проучва в тази област, а и колегите от Министерството на околната среда и водите вече са свършили една голяма част, касаеща транспонирането на директивата за улавянето на въглероден диоксид.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще дам вече думата на народните представители. Господин Агуш отдавна искаше думата, заповядайте.
Г-Н АРИФ АГУШ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам да задам няколко въпроса. Явно е, че има някакви екологични рискове по този закон, но ние като икономическа комисия нека да ни кажете повече за икономическия аспект на тази технология. Не ме разбирайте погрешно, защото именно нашият представител в Европейския парламент - проф. Владко Панайотов е един от най-големите радетели да се направи в България такъв пилотен проект. Но страховете за качеството на закона, който ни предлагате съществуват и просто ние може би ще предложим на министерството да го оттегли, да го преработи и наново да го вкара, защото ги няма защитите, които предоставя от екологична гледна точка и които да предоставя закона. България не е богата именно на такива находища на каменна сол, да имаме находища на газ, да имаме такива кухини, в които може именно тази технология да я приложим. Трябва да се отчете, че ние сме сеизмична зона и една екологична катастрофа при една неподбрана технология и не е подбрано мястото, опасността да се случи е много голяма. В закона ги няма именно тези защити по отношение и на самото проучване, защото и в самата технология има риск.
Аз бих препоръчал този закон да се доработи още малко и след това да бъде предоставен на Народното събрание за приемане.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Владимиров.
Г-Н ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Аз бих искал само да допълня казаното от господин Агуш. Той говори за това, че в закона не е залегнал моментът с оценката на риска и по-точно оценката на екологичния риск. Тук никъде не виждаме и една дума относно това. Самото министерство признава, че тази технология не е достатъчно позната, не е достатъчно приложена по света. Точно тук е моментът да имаме една точна оценка на екологичен риск, разбира се и с ОВОС.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз бих искал да подкрепя вносителя, тъй като достатъчно добре защити основните цели и мотиви със следните допълнителни аргументи: грижата за климата не е само проблем за България, той е световен проблем и всяка една държава, включително и България като част от Европейския съюз, дава максимално много усилия и следва да дава максимално много усилия за запазването на световния климат от някакви глобални промени. Това нещо става с редица мерки, като основните са подобряване на енергийната ефективност в световен мащаб, използването на възобновяеми източници на енергия и горива и съответно като една такава поредна мярка е съхраняването на отделения въглероден двуокис от източници, които все още са конвенционални и трябва да се намалява въздействието върху климата. Цяла Европа работи в тази насока. Ние също като законодатели направихме и Закон за възобновяемите енергийни източници, и за енергийната ефективност, ние работим в тази насока. В тази насока работи и Европа.
Що се отнася за аргумента цена. Да, кой може да каже колко би струвало глобалното затопляне. Какво трябва да се направи и до каква цена да бъде конкретната мярка, така че ние да влияем, да подобряваме или не климата в световен мащаб. Никой не може да определи кое колко ще струва. Като поредна мярка – улавянето на въглероден диоксид ние следва да се придържаме към световния и европейския опит и да въведем тази директива и да правим този закон.
Много ясно в закона е записано, че преминава целият процес през две мерки. Първо, проучване. От екологичните организации и някои други колеги казаха: „Видите ли, ние няма да имаме такива природни образования кухини, където можем да го съхраняваме” . Нали първо трябва да проверим. Тук се каза, че има някаква информация, но нека да го направим със закон. Който има желание да си вземе заявление за проучване по този закон и да каже: „Да, ето тук в Разград например или някъде по Черноморието може да се съхранява”. Ако може, тогава естествено се прави първо оценка на въздействието върху околната среда от Министерство на околната среда и водите и тогава евентуално, ако е икономически обосновано и има интерес от инвеститор се дава и разрешение за съхранение на въглеродния диоксид.
Ние не можем да прескочим тази първа стъпка и напълно коректно е записано в законопроекта: първата стъпка е разрешение за проучване, ОВОС и тогава разрешение за съхранение, така че нека тази директива да я подкрепим, да приемем този закон. Какъв ще бъде ефектът? Може и да е положителен. Ако няма желаещи за проучване и евентуално за съхранение, да имаме един закон, който дава възможността. Ако нямаме закон, как ще дойде потенциален инвеститор да направи това проучване.
Колеги, аз предлагам да подкрепим на първо четене предлагания законопроект. Никой от нас няма да е съгласен при повишен екологичен риск да се продължи или да се разреши съхраняването на въглероден диоксид. При доказан приемлив риск или отсъствие на такъв риск и наличието на такива места, където може да се съхрани и те се намерят при проучването, защо да не го направим, цял свят го прави.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Божилов.
Г-Н ИВАН БОЖИЛОВ: Аз също бих подкрепил вносителите, но имам само един кратък въпрос. Знае ли се колко държави-членки са приели този закон и колко са го отхвърлили? Аз доколкото знам Австрия и Германия само са го отхвърлили, другите дали са приели.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Такъв законопроект са приели 12 държави в тяхното национално законодателство. Това са: Обединеното кралство, Франция, Испания, Белгия, Дания, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Австрия, Румъния и Финландия.
Държавите, които не са го приели все още не означава, че са го отхвърлили или вървят в друга посока, просто в някои от държавите все още вървят дебати.
Относно оценката на екологичния риск. Специално при проучването вие знаете, че предимно в Северна България има направени над 2 000 класически сондажи. Тук проучването ще се базира по думите на експертите, аз мога да дам и на проф. Балинов след малко думата да обясни по-подробно, но ще се базира основно на информация от тези 2 000 сондажи и ако се наложи допълнително проучване, то това ще бъдат единични сондажи по класическата технология за сондиране на нефт и газ, нищо повече от това.
Затова, че не е позната технологията. Ние не сме казали, че не е позната технологията. Законопроектът не третира конкретна технология за съхранение, проектът дава възможност. Технологията, да, на този етап е скъпа, но след години може да бъде икономически ефективна. Още веднъж искам да повторя, че до момента в който това съхранение не стане изгодно, никой няма да тръгне да съхранява по този начин. Аз не виждам пречка в това ние да знаем, възможно е да имаме наистина много малко такива подходящи геоложки формации в страната, но поне нека знаем какви са ни опциите. Имаме ли опция въобще за такова съхраняване в земните недра или нямаме такава опция. Ако нямаме такава опция или ще продължим да плащаме квотите за въглероден диоксид, които ще ги плащаме във все по-голям мащаб до 2020 година, когато започнем да ги плащаме на 100 %, а и тяхната цена ще продължи да нараства. Така че ако говорим за енергетика, това е един особен риск към енергетиката и цената на електроенергията, произведена от въглищни централи.
Ще помоля, господин председател, ако може да дадете думата и на проф. Балинов, за да отговори на някои от въпросите по отношение на технологията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Професор Балинов е от Минно-геоложкия университет.
Един уточняващ въпрос. Вярно ли е, че Германия и Австрия са отхвърлили подобен законопроект, или по-точно ограничили?
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В момента в Германия текат дискусии и доколкото знам от едната Камара в Германия е приет законопроекта, а от другата все още не е приет. Така че върху тази директива не е наложен мораториум, а просто все още текат разговори.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, проф. Балинов.
ПРОФ. ВАСИЛ БАЛИНОВ: Както е известно на всички присъстващи този въпрос е глобален и това, че България, която между другото е и член на Глобалния институт по улавяне и съхраняване на въглероден диоксид, бих казал, че в значителна степен изостава от разглеждането и въобще третирането на този проблем. В почти всички страни, не само европейски, но в глобален план този въпрос има много широко развитие през последните 10 – 15 години и той е изключително важен, особено за нашата страна и страни, които разполагат със значителни ресурси от изкопаеми горива, въглища и нефт и които естествено трябва да оползотворят този ресурс, но с избягване на тези значителни замърсявания, които те предизвикват при тяхното изгаряне. Това, че в Директивата, в началото, е казано, че всяка страна сама решава въпроса, естествено че някои страни, които не разполагат с такъв ресурс от въглища или от нефт, те ще работят по-скоро в посока към разширяване на възобновяемите източници и енергийната ефективност. Разбира се това важи и за всички страни, включително и за България, но в пътната карта на света и европейската пътна карта е заложено около 20% от емисиите на въглероден диоксид да бъдат съхранявани в подземни формации, както се каза.
Искам да доуточня, че тук не става въпрос за съхраняване в някакви кухини, в солни тела или в изтощени находища на нефт или на газ. Този закон и самата директива третира въпроса за съхраняването на въглероден диоксид във водоносни формации, т.е. такива които са наситени със солени води, които не могат да бъдат използвани за други цели и се намират на значителна дълбочина – над 800 метра, при която въглеродният диоксид е в течно състояние.
За разлика също така от становището на колегите от Зелената партия, господин Ковачев, в България са налице перспективи именно за намирането на такива подходящи структури. Това не са формации с огромно разпространение, това са структури, локализирани в определени територии, които представляват особено голям интерес. Такива изследвания от страна на изследователския център, който аз ръководя към Минно-геоложкия университет, са провеждани и на този етап, макар и с ограничени средства, едва ли не като научна инициатива, вече са установени на територията на страната, в Североизточната част също така, в съседство с ТЕЦ-те в Южна България подходящи обекти, които са в състояние да поемат поне за 50 години съхраняването на емисиите от въглероден диоксид.
В този смисъл искам да кажа, че солните тела съвсем не са подходящи обекти, а търсенето на такива структури, при което то се осъществява на базата на една предварителна оценка на цялата геоложка информация, която е получена в продължение на 60 години вече в страната, на базата на която се оценяват именно такива потенциални перспективни обекти, които по-нататък предстоят на допроучване и както каза господин Добрев проучването е свързано с изследване основно на сеизмични, 3Dсеизмични изследвания, които позволяват да бъдат установени структурните условия, геоложкия строеж въобще. По-нататък на базата на допълнителна информация, получена от съществуващи сондажи или пък проведени нови сондажи да бъдат дооценени всички условия и възможности, които определят пригодността на дадена структура за съхраняване на въглероден диоксид.
Също така ми се струва, че се спекулира със замяната или алтернативата за разглеждането на търговията с емисии като алтернатива на съхраняването на въглероден диоксид в подземни формации, затова защото в края на краищата с продаването на емисии е прехвърляне на топката. Ние разглеждаме този процес като глобален и фактически той трябва да бъде именно в глобален мащаб решаван. Що се отнася до самата технология на този процес, той е триединен, при всички случаи емитентът или съответният завод, ТЕЦ или Нефтохимически завод, и какъвто и да е завод с големи емисии, там по специални технологии, които все още не са достатъчно добре разработени и във всеки конкретен случай те трябва да бъдат уточнявани, се определят технологиите по които ще става улавянето. Вярно е, че тези технологии на този етап са доста скъпи, но към това са насочени усилията на световната общност, на компетентните научни и други изследователски центрове, инженерни и т.н. към намаляване на стойността на тези средства за улавяне. По-нататък следващият процес е транспортиране до съответните места на инжектиране на въглеродния диоксид, която процедура е известна и там няма никакви проблеми по отношение на инвестициите.
Основен остава проблемът за търсенето на такива подходящи структури, в които да бъде извършено това инжектиране, което се осъществява на базата на доста сериозен изследователски процес. Има много нови елементи в сравнение с търсенето на нефт и газ, да кажем, или пък търсенето на структури за съхраняване на природен газ. Тъй като тук се касае за вечно съхраняване, депониране и престой на този въглероден диоксид в дълъг период от време, милиони години, то е за вечни времена, при което въглеродният диоксид преминава през различни фази на своето развитие, съществуване на физико-химията на процесите, при което отначало той е в разтворено състояние във водата, след това във взаимодействие с минералите на скалата преминава в твърдо състояние и в края на краищата след определен продължителен период от време този въглероден диоксид преминава в твърдо състояние. Има редица въпроси, които фактически са дискусионни, екологични и т.н., но всичко подлежи на прогнозиране на тези процеси със симулиране на процеси, моделиране на същите и т.н.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на проф. Балинов.
Госпожа Деница Петрова поиска думата, след това господин Владимиров. Моля Ви за ясни и кратки въпроси.
Г-ЖА ДЕНИЦА ПЕТРОВА: Аз имам кратък въпрос, коментар, именно за това вечно съхраняване на въглеродния диоксид. В настоящия законопроект е разписана отговорност на оператора 30 години, т.е. компанията която ще разработва даден обект 30 години е отговорна за него, след което отговорността се връща към компетентните органи, т.е. държавата. Тези 30 години ги сравнете с това вечно съхраняване на въглеродния диоксид. Всъщност ние от екологичните организации не знаем какво се случва с такива обекти. Например, уранодобивът, когато е затворен от държавата е тотално изоставен и там например има неконтролируемо изтичане на радиация. Ако по подобен начин ще се съхранява и стопанисва даден обект това не е решение, трябва да се преразгледа в този законопроект.
Г-Н ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Имам кратък въпрос към Министерство на икономиката, енергетика и туризма и към Министерство на околната среда и водите. Какви са Вашите становища за рисковете от съхранението и улавянето на тези газове? Какво е становището на двете министерства?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други народни представители с въпроси?
Господин Аталай, заповядайте.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, аз се опитвам да разбера защо Министерство на икономиката, енергетиката и туризма ни предлага този законопроект. Каква е необходимостта господин заместник-министър на днешния ден? Изхождайки от това, че наистина проблемът с диоксида е много сериозен, глобален, и професорите тук ни убеждават, световната общественост всеки ден се бори с този проблем, но няма да мога да се съглася че вашето правителство се бори с този проблем. Първото нещо което направихте е, че унищожихте законопроектът за възобновяемите енергийни източници, а с този законопроект вие дадохте възможност за производството на повече въглероден двуокис. Ако бяхте в този бюджет и в предишния бюджет изпълнили Закона за енергетиката, вие трябваше да имате отделени в рамките на тези две години вече около 50 млн.лева за саниране на съответните промишлени и жилищни сгради, от където щяхте да увеличите енергийната ефективност, с това още щяхте да намалите производството на въглероден двуокис. Това само като данни, въз основа на които ви казвам защо не мога да разбера и ако сте откровени, да ни кажете защо искате този законопроект, ще остане в нас съмнението, че нещо има скрито, нещо има гнило. Затова въпросът ми е следният: има ли отделени средства, така както в Закона за енергетиката за санирането на сградите, в бюджета и евентуално от къде ще са средствата за продължаване на проучванията, които са започнали от моя колега от Минно-геоложкия университет проф. Балинов, който каза, че те вече дълги години правят тези проучвания. Едва ли не доколкото разбрах и от заместник-министъра, че ще се продължат старите сондажи във връзка с проучвания за нефтодобив или за някакви други проучвания. От къде ще са тези средства? Да започнем от там и тогава вече ще вземем решение. Кой, откъде и по какъв начин ще финансира проучванията? Защо когато Австрия и Германия и целия свят казват, че технологиите които ги има в момента не са финансово и икономически изгодни и затова те задържат в момента всякакви други постъпки в тази насока. Това е първо.
Второ. След като вече, включително и Министерството на околната среда и водите, убеден съм че и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще кажат след малко становищата си и те не са убедени в безопасността в съхранението, транспортирането и улавянето на въглеродния двуокис. Тогава пак си задавам въпросът, за какво ни предлагате този законопроект. Ако евентуално има някои средства от някъде, господин заместник-министър, от европейските структури, от фондовете, които наистина са отделили средства, защото този проблем е световен проблем не е само на България, ако има някъде много средства, които в момента стоят и чакат, така както вече четвърта година стоят повече от 80 млн.лева в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за санирането на сградите в България и никой не посяга към тях, ако има такива средства някъде кажете ни. Аз на драго сърце ще гласувам за този законопроект и то от гледна точка само за проучванията, това което последно професора ни каза, защото ние досега наистина смятахме или пък аз не съм бил достатъчно запознат, че въглеродният двуокис може да се съхранява само в изтощени находища от газ и в каверни от солни производства. Сигурно и професорът знае, че има определен вид скала, която абсорбира въглеродния двуокис, докато премине в онова твърдо състояние, но никой досега в света не е казал кога и по какъв начин преминава въглеродният двуокис в твърдо състояние.
Затова колеги дайте ни ясни и точни данни и аргументи, въз основа на което да получите нашето доверие. Убеден съм тогава, че аз ще съм един от тези, които ще седна и с организациите Грийнпис или със Зелените да говорим, че наистина това е полезно нещо, няма да замърсим нито околната среда, хората ще са обезопасени и с тези неща, които правим ще допринесем за някакви финансови и икономически несгоди за България. Открийте наистина чаршафът и ни кажете какво смятате да правите, за да знаем ние по какъв начин да ви подкрепим.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов желаеше думата, заповядайте.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз първо искам да задам три въпроса, след което вероятно ще взема и отношение. Моят въпрос към заместник-министър Делян Добрев е: чл. 39 от Директива 31/2009 година ни задължаваше, защото вече е минал този срок, до 25 юни 2011 г. като страна членка да въведем в действие съответните законови, подзаконови и административни разпоредби, съобразени с директивата. Означава ли това, че ние действително сме длъжни да въведем такива разпоредби и че в противен случай България е заплашена от съответна наказателна процедура. Тук даже е записано: 777 000 евро като размер на евентуална санкция. Това е първият ми въпрос.
Вторият въпрос е, сред държавите, които са приели съответни законови и подзаконови административни разпоредби на базата на Директива 31/2009 г. попада ли Полша?
Трето. Има ли държава, която е решила както се казва да бъде санкционирана съгласно правата на Европейския съюз, заявявайки директно, че отказва да предприеме такива действия, т.е. да излезе със съответни законови и подзаконови разпоредби на базата на директивата? След това ще направя изказване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, крайният срок наистина беше 25 юни 2011 г. Имаме започната процедура за инфрийджмънт на Европейското законодателство, която е в съвсем начална фаза с уведомително писмо. Имаме срокове, в които ние трябва да покажем прогрес при въвеждането на тази директива в българското законодателство. Знаете, че след уведомителното писмо стъпката е мотивирано становище. Ако в двумесечен срок след мотивирането становище, което ние все още не сме получили, така че имаме достатъчно време да коригираме тази неточност, след мотивираното становище, в двумесечен срок след това може да се пристъпи към дело и евентуално да бъдем глобени с тези средства.
Полша не е все още държава, която е транспонирала тази директива в определения срок, както не са и може би половината държави в Европейския съюз. Според мен това не е нещо странно и по-скоро не се дължи на факта, че имат дебат в самата държава дали да бъде транспонирана или не, а се закъснява с транспонирането на директивите. Такъв е примерът в много други отношения.
Вие знаете по третия либерализационен пакет има повече от 20 държави, които са в инфрийджмънт процедура, защото не са успели навреме да въведат директивите в законодателството.
Относно това дали има държава, която умишлено не прилага директивата и е съгласна да бъде глобена, нямам такава информация. Това можем да го разберем, като видим кои държави са подкрепили директивата в европейски мащаб и кои не са били съгласни. Защото България е имала възможност да каже че не подкрепя тази технология, когато е била гласувана директивата. Тогава обаче и Народното събрание, и Министерски съвет, и Съвета по европейски въпроси са приели актове, с които са одобрили позиция изцяло в подкрепа на приемането на директивата, което означава, че ние още тогава сме заявили нашата позиция, че ние приемаме тази технология и ние приемаме тази директива. Редно в случая е когато не сме съгласни с определени правила на Европейския съюз да изразим тези несъгласия в момента, в който те се обсъждат на европейската сцена, грубо казано.
Надявам се да съм успял да отговоря на въпросите ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Професор Балинов пожела думата, заповядайте.
ПРОФ. ВАСИЛ БАЛИНОВ: Аз искам да допълня отговора на господин Добрев и същевременно да отговоря и на двата въпроса на господин Иванов и господин Аталай.
На въпроса на господин Иванов. Полша е една от страните, които в Европейския съюз е водеща по отношение на много такива нови технологии, да не ги изброявам, тъй като звучат малко недобре в България. Специално в Полша има изработен пилотен проект, който е в процес на реализация. Между другото в Европейския съюз в процес на такава реализация са 12 демонстрационни или пилотни проекта, които се финансират от Европейския съюз. По отношение на финансирането на тези проекти, който въпрос беше също така зададен, аз бих добавил още една фаза от тези изследователски работи, освен проучването и самото съхраняване. Има една предварителна фаза, която изисква инвестиране и то съвсем незначително от страна на държавата от порядъка на няколко стотици хиляди лева, които са необходими за анализиране на цялата геоложка информация, която съществува в страната досега. На тази база идентифициране на подходящите обекти, за които аз между другото споменах и такава инвестиция беше осигурена от страна на държавата. От Агенцията за обществени поръчки беше отпусната една сума от порядъка на 500 000 лева, която в продължение на две години не беше усвоена поради това, че не беше подписана документацията за обявяване на тази процедура от предишното правителство.
По-нататък, след като бъдат идентифицирани тези структури, а такива споменах, че са идентифицирани вече частично в определени региони на страната и то по незначителни инвестиции, от порядъка на десетки хиляди лева от страна на някои частни български фирми, които проявяват интерес, също така и от страна на някои чуждестранни консултанти, които също проявяват интерес към тези въпроси.
По отношение на пилотните и демонстрационните проекти, които все още са отворени, финансирането както знаете е от Европейския съюз, с частични средства от страна на държавата, но основното финансиране е от Европейския съюз. Вече самото проучване и по-нататък реализацията на такива проекти е на базата на инициативата на заинтересовани инвеститори, частни фирми, най-често такива, които са свързани с експлоатацията на такива централи - ТЕЦ-ве и други големи емитенти, които имат тези ангажименти да съхраняват въглероден диоксид в страната.
Освен този срок 31 юни т.г., който течеше за транспониране на директивата от нашето законодателство и въобще на европейското, на останалите страни, в този същия срок изтече и един друг ангажимент на страната, а именно да бъде установен потенциала на страната по отношение на възможностите за съхраняване на въглероден диоксид. Тоест, това което споменах преди малко, да бъдат идентифицирани и оценени от гледна точка на техния възможен потенциал такива структури в страната. Мисля, че в скоро време такива писма от Европейската комисия също ще започнат да идват, за да се проучи опита и т.н.
По отношение на Полша, както вече споменах, има такива демонстрационни проекти. Този проект беше докладван на една международна конференция миналата година в България, на която за съжаление нямаше присъствие на компетентните институции. Също така в България нещо се прави от една фирма.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заместник-министър Добрев искаше нещо да добави.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз искам само нещо да добавя, тъй като в началото народните представители изразиха опасение, че законопроектът е бил отхвърлен от Комисията по околната среда и водите. Искам да споделя с вас това, че всъщност на 25 юни 2008 г. проектът на директивата, за която стана въпрос и за което говорим, че ако сме против трябва да го заявяваме още на етап директива, е обсъден на заседание на Комисията по околната среда и водите от 40-то Народно събрание, където е изразена подкрепа на рамковата позиция на правителството, съгласно която България подкрепя проекта на директивата и се изразява готовност от страна на държавата за участие в демонстрационен проект чрез изграждане на пилотна инсталация, изграждане на инсталация дори за съхранение. Още тогава сме взели решение че сме съгласни да изградим, ако някой ни финансира пилотна инсталация за съхранение.
На 17 юли 2008 година на свое заседание Комисията по Европейски въпроси към 40-то Народно събрание също е подкрепила проекта на директивата.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Владимиров искаше да вземе отношение по въпроса.
Г-Н ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Аз все още държа на моя въпрос към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерство на околната среда и водите за вашите становища относно екологичните рискове за тази технология, ясно и конкретно. Ако нямате такива становища, просто върнете този законопроект за разглеждане и преработка. Въведете текстове за оценка на екологичния риск, който е много важен в случая. Аз мисля, че в Министерството на околната среда и водите не се занимават по тази тематика – оценка на екологичния риск, няма такъв отдел.
Аз искам да напомня на народните представители, че екологичният риск е пряко свързан с екологичната сигурност на България, която е част от националната сигурност на България. Има текстове в Стратегията за национална сигурност, така че този законопроект за съхраняване на въглероден диоксид не трябва така с лека ръка да се минава само по екологична тематика, или по някаква тематика, свързана с геологията. Трябва да се разгледа и от гледна точка на екологичните рискове и националната сигурност.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Думата искаха от Коалиция за климата. Ще ви помоля за кратко изказване.
Г-Н ИЛИЯН ПЛАМЕНОВ: Сътрудник съм на Коалиция за климата. Искам да направя само три кратки коментара относно информацията, която беше досега изложена.
Представителят на министерството каза кои държави са транспонирали директивата, но не каза кои от тях са разрешили използването на такава технология на своя територия. Друг от народните представители спомена, че трябва да се следва европейският опит и бих искал отново да акцентирам, че европейският опит за тази технология не е еднозначен. Текат разгорещени дебати дали да се разреши тази технология, така че не би следвало да се счита, че това е нещо безопасно и е утвърдено вече.
Освен това искам да кажа, че не би следвало вие като народни представители да предрешавате такъв важен въпрос, който за десетилетия напред ще има влияние върху околната среда на страната и върху населението, без да е проведен един дебат или да се допитат жителите на съответните райони, които и в настоящото проучване на „Уоли Парсънс” са посочени като що годе подходящи.
Искам да кажа, че внесеният към момента законопроект има твърде големи слабости и пропуски, които позволяват да минат търговски инсталации като проучвателни, което е доста рисково. Има и други слабости по отношение на областите, които към момента не е предвидено да се правят, дори със законопроекта, който представителят на Министерство на околната среда и водите сподели, че ще бъде разгледан днес. Аз считам че отново има празноти при екооценката, т.е. не се предвижда да се правят екооценки при проучването, което също е сериозен пропуск и има рискове.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Искам да кажа първо, че този законопроект е бил на сайта на министерството. Както чухте България два пъти е вземала отношение по този въпрос. Аз не знам колко дебати искате още, за да бъдете доволни, че обществото е изразило своето мнение.
Г-Н ИЛИЯН ПЛАМЕНОВ: Връщам се към питането на господин Аталай, на неговият много точен въпрос, защо трябва да го правим това сега. Аз ще се опитам да Ви подскажа отговорът, господин Аталай. Защото България е изчислила в своето енергийно бъдеще, че ще ползваме въглища, имаме местен ресурс от 30 до 50 години в зависимост от количествата, които използваме, само че никъде не е направен анализ на това колко време е необходимо за тази технология. Забравяме един много важен въпрос. Директивата визира новото, предстоящо изграждане на ТЕЦ-ве. Отговорът, господин Аталай, е следният: ние планираме нови ТЕЦ-ве и затова имаме нужда от този закон, за да изградим и такива системи, само че цената на ТЕЦ вече е икономически нерентабилна, защото бъдещето е ниско-въглеродно и нулево въглеродно, т.е. ТЕЦ-те вече не са бъдещето и това е простият отговор.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да, благодаря. Вече разбрахме Вашето отношение.
Господин Малинов искаше думата.
Г-Н БОЙКО МАЛИНОВ: Уважаеми народни представители, с риск да ви отегча, но ще взема отношение във връзка със зададения може би за втори път въпрос. Казвам се Бойко Малинов и съм директор на дирекция „Превантивна дейност” в Министерство на околната среда и водите. Тази дирекция има три отдела занимаващи се изключително с промишлено замърсяване. Един от тях се нарича „Оценка на въздействието върху околната среда и екологична оценка”. Това е отговор на първия сегмент на въпроса, т.е. в Министерството на околната среда и водите има цял отдел, който се занимава от години с този тип проблеми.
Второто, което искам още веднъж да кажа е, че със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, приет с решение на Министерски съвет днес, на негово заседание, са приети и изменения в законодателството, свързано с ОВОС, като са въведени изисквания за задължителна оценка на въздействието върху околната среда не само на съхранението на въглероден диоксид в геоложките формации, които са обект на законопроекта, който гледаме сега, но и останалите два технически сегмента от цялостното съхранение, а именно тръбопроводите по които заминава към тези геоложки формации въглеродния диоксид и инсталациите за улавяне на въглеродния диоксид при източника на генериране. С това са въведени напълно изискванията по отношение въздействието върху околната среда от такъв тип съоръжения. Проучването, както за другите дейности, за които се извършва ОВОС, съгласно директивата за оценка на въздействието върху околната среда не е обект на този инструмент.
Третата част от предишен въпрос, която беше зададена за рисковете за околната среда. Това е инструментът по оценка на въздействието върху околната среда. Задължението на Министерството на околната среда и водите е да осигури прилагането на инструмент, който може да оцени рисковете за околната среда, а не да каже какви са рисковете за околната среда. Следва да имате предвид, че оценка на въздействието върху околната среда се прави при наличие на две обстоятелства. Тя оценява въздействието върху околната среда от определена площадка, за което трябва да има налична площадка и от определена технология. Това са двете изисквания, които следва да са налични, за да бъде проведена адекватна оценка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Владимиров.
Г-Н ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Аз искам да се обърна към господин Малинов от Министерство на околната среда и водите. Трябва да правим ясна разлика между ОВОС и оценка на екологичния риск. Това са две различни понятия. Вие това нещо не го извършвате във вашето министерство чрез ОВОС. Оценката на риска намира превантивно дали, кога и как ще се случи дадено събитие и неговото развитие в бъдеще и казва дали това ще се случи, как ще се случи и кога. Това не е ОВОС, знаете го много добре.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Давам думата на господин Иванов, след което преминаваме към гласуване.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Аз внимателно изслушах както вносителя, така и опонентите на законопроекта. Според мен, основните възражения бяха насочени в две посоки - едната е свързана с обстоятелството, че въвеждането на тези технологии ще доведе до значително повишаване от 10 до 40 % на цената на електроенергията. Вторият аргумент е опазването на околната среда, т.е. че технологиите могат да доведат до сериозен екологичен риск.
Относно първият аргумент, който беше казан от опонентите на законопроекта, аз не мога да го приема и ще ви кажа защо. Да, в момента в 2011 г. вероятно ако се купуват квоти за въглеродни емисии, цената на електроенергията ще бъде по-ниска отколкото ако се въведе технология за втечняване и съхранение на въглеродния двуокис. Но както каза заместник- министър Добрев непрекъснато цената на квотите ще расте и буквално след три или четири години тези две компоненти ще се изравнят - цената за закупуване на квоти и цената за съхранение на въглеродния двуокис, но разликата ще бъде много съществена. В единия случай ние ще плащаме, за да си платим изхвърлянето в околната среда на въглероден двуокис. Във втория случай ще платим същата сума, но за да спестим на околната среда тези количества въглероден двуокис. След този момент ситуацията ще се промени именно в полза на технологиите, които тогава бъдете сигурни, ще бъдат много по-модерни и ще позволят първо поради повишаващата се конкуренция, тъй като ще се разшири тази дейност, ще се намали цената и ще се подобрят технологиите за съхранение. По тази причина този аргумент не го приемам.
Вторият аргумент е свързан с екологичния риск. По всяка вероятност има такъв риск. Считам, че технологиите трябва да го минимизират, но ние имаме такъв риск, уважаеми приятели от екологичните сдружения, да речем от газопровода Северен поток, в който е втечнен природния газ и той преминава по дъното на Балтийско море и на Северно море и ако се реши, че екологичният риск трябва да блокира такива проекти, този газопровод не трябваше да се реализира. Такъв риск дори имаме и от Чиренското находище, което сега в момента е каверна за съхранение на природен газ. Нещо повече, винаги има определена оттека от съхранявания там природен газ.
Аз не случайно запитах за Полша. Не само, както каза професор Балинов за проучванията, които те правят в други области на енергетиката, няма смисъл да тръгваме натам, но Полша е един от големите производители на електроенергия от големи топлинни горивни инсталации, поради което за мен беше важно да чуя становището на полския Парламент. Очевидно там тепърва предстои приемането на съответен законов акт. България по стечение на обстоятелствата ако желае да засили своята енергийна независимост, не само сигурност на доставки, но енергийна независимост, т.е. използване на местни суровини, ние ще бъдем принудени поне в следващите няколко десетилетия да използваме наличния ни въглищен ресурс, респективно да използваме големи горивни инсталации. В интерес на българските граждани е да минимизираме изхвърлянето на въглероден двуокис, за момента на серен диоксид, но в следващата стъпка на въглероден двуокис в атмосферата.
По тази причина аз за момента считам, че е без алтернативно, не само защото трябваше до 25 юни 2011 г. да предприемем съответни законови, подзаконови и административни действия по повод на процедурата, но и от реалната ситуация, в която България се намира. Законопроектът на първо четене определено трябва да бъде подкрепен. Друг е въпросът, че между първо и второ четене аз съм готов да чуя всички допълнения, които са свързани с контрола, с екологичния риск, с повишаване на изискванията по ОВОС, макар че представителят на министерството каза, че Министерският съвет чрез промяна в Закона за опазване на околната среда е въвел ОВОС и за всички тръбопроводи, което е изключително важно. Това изравнява тези тръбопроводи, по които ще тече втечнения въглероден двуокис с тръбопроводите за петрол и за газ и това е наистина една много добра мярка за повишаване на изискванията към подобна технология. Ако кажем „не” на законопроекта, ние направо вкарваме страната ни в една глуха улица, кьор сокак, защото аз не виждам какво ще последва от това и какво ние даваме като алтернатива.
Аз съм съгласен и поддържам да се засили изкуственото озеленяване на страната ни, на залесяване на гори и т.н., които поглъщат въглеродния двуокис, но развитието на енергетиката и на горивните инсталации изискват и съхранение на въглеродния двуокис. По тази причина, без да изразявам мнението на Парламентарна група, аз лично ще подкрепя законопроекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Иванов.
Колеги, мисля че бяха чути всички мнения. От страна на министерството отговориха на всички въпроси. Предлагам да минем към процедура по гласуване.
Колеги, подлагам на гласуване за първо четене на законопроект за съхранение на въглероден диоксид ,№ 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 30.10.2011 г. - за първо гласуване.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Разбрах, че господин Иванов каза, че ще вкараме страната ни в кьор сокак. Заместник- министър Добрев може да ни каже, че няма страшно да влезем там, защото по Директивата не сме задължени да приемем това.
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Задължени сме.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Гласувайте, ние ще се въздържим.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване законопроект за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, внесен от Министерски съвет на 28 септември 2011 г., за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували „за” 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.

По точка „Разни”:
Колеги, Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм утре има съвместно заседание от 14.30 часа в зала Изток с Бюджетната комисия и Комисията по здравеопазването, на което ще гледаме държавния бюджет. Моля Ви да присъствате.
Имаме нови членове на комисията. Това е господин Недялко Славов. Господин Славов, ако имате нужда от съдействие винаги може да се обърнете към нас и към Вашите колеги. Пожелавам Ви успешна работа.
Господин Пламен Русев също е нов колега от Стара Загора. Пожелавам Ви успех. Ако имате нужда от съдействие винаги може да се обърнете към нас.
Господин Стоян Гюзелев, когото всички познавате от Бургас, също е член на комисията.
В точка разни други въпроси не виждам.
Закривам заседанието.


(Закрито в 15.55 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Траянка Стоянова
(78 156)