1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Международната конвенция за изваждане на потънало имущество от Найроби, 2007, № 102-02-25, внесен от Министерски съвет на 28 септември 2011 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-40, внесен от Министерски съвет на 10 юни 2011 г. -- за второ четене. (продължение)
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 34


На 2 ноември 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Международната конвенция за изваждане на потънало имущество от Найроби, 2007, № 102-02-25, внесен от Министерски съвет на 28 септември 2011 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-40, внесен от Министерски съвет на 10 юни 2011 г. -- за второ четене. (продължение)
3. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден колеги!
Имаме кворум и може да започнем заседанието.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Международната конвенция за изваждане на потънало имущество от Найроби, 2007, № 102-02-25, внесен от Министерски съвет на 28 септември 2011 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-40, внесен от Министерски съвет на 10 юни 2011 г. -- за второ четене. (продължение)
3. Разни.
По този дневен ред имате ли предложения? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.

По първа точка наш гост е господин Петър Киров – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”.
Заповядайте.
ПЕТЪР КИРОВ: Благодаря ви господин председател.
Международната конвенция за изваждане на потънало имущество от 2007 г. създава унифициран правен режим, който се отнася до задълженията, които възникват във връзка с маркиране, застраховане и изваждане на потънало имущество. Конвенцията се отнася за всички кораби, които са с над 300 бруто тона. В рамките на Конвенцията се предвижда установяване на обективна отговорност на корабопритежателя за случаите на потъване на кораби, като се дава възможност на крайбрежните държави чрез формата на специална декларация да разширят приложното поле на конвенцията за кораби, които са потънали в териториалното море на крайбрежните държави. Тази конвенция е в интерес на Република България нейното ратифициране и скорошното й влизане в сила, доколкото тя осигурява един прозрачен механизъм за обезщетяване на всички разходи, които биха възникнали за България като крайбрежна държава във връзка с потъването на кораби или друго имущество в нашето териториално море, а също така и в нашата изключително икономическа зона.
В рамките на законопроекта е предвидено формулиране на такава декларация, която разширява нейното приложно поле за нашето териториално море. Конвенцията е елемент от международноправния режим за гражданска отговорност и обезщетение в международното търговско корабоплаване. Приета е от дипломатическа конференция организирана от Международната морска организация през 2007 г. в Найроби. Конвенцията предвижда ограничаване отговорността на корабопритежателя, като ограничаването на отговорността е съгласно правилата на международната конвенция за ограничаване отговорността при морски искове.
В случай, че имате някакви въпроси по отношение на конвенцията ще ви отговоря.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Киров. По този законопроект колеги, имате ли въпроси към вносителите? Няма. Желание за изказване? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се на първо четене.
Благодаря на нашия гост.

По втора точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Евгени Ангелов – заместник-министър;
от Агенция за обществени поръчки -- Галя Манасиева – директор на дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки” и Анастасия Венкова – държавен експерт в дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки”;
от Министерски съвет -- Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз и Кирил Езекиев – експерт.
Ще Ви дам думата да разкажете на колегите вашата позиция. Днес я получихме, но вие ще имате възможност да представите вашата позиция на всички колеги народни представители.
Колеги стигнахме до § 11.
Има предложение от народния представител Янаки Стоилов, което той защити минали път, но днес не присъства.
Заповядайте. Кажете вашите аргументи на народните представители.
НАКО НАКОВ: Добър ден, господин Димитров. Добър ден уважаема комисия!
Нашето присъствие е продиктувано от желанието ни като представители на национално представителните организации за хора с увреждания, в този толкова важен за нас законопроект да намери място, тези хора да получат съответното място по отношение повишаване тяхната трудова активност чрез получаване определени преференции в Закона за обществените поръчки.
Ние получихме едно становище от Агенцията за обществени поръчки, (искам да отворя една скоба), от заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, състоял се на 14 юли т.г. и с писмо от 26 юли същата година е представено нашето становище. Говоря, тъй като ние сме членове на този Национален съвет за интеграция на хората с увреждания, нашето искане по промените в Закона за интеграция на хората с увреждания.
Естествено Агенцията за обществени поръчки има своето мнение и своето становище, и тя го е представила, в което тя счита, че това наше искане почти се припокрива със Закона в настоящия момент и по този начин не са необходими промени. Ние в тази връзка подготвихме нашето становище. Тъй като го получихме в края на миналата седмица и нямаше време да го разпространим в по-кратък срок от време. Ние изразяваме нашето становище, че не сме съгласни и определено възразяваме срещу онова, което е отразено като становище на Агенцията за обществени поръчки. Ние считаме, че това тяхно становища е направено на базата непознаване на спецификата, а това е изключително важно за хората с увреждания. Защото в становището се конкретизират някои неща, на които аз искам конкретно да наблегна. Не е необходимо да се прави такава корекция, или ако ние я наречем някаква преференция, тъй като тези структури са неконкурентоспособни и те произвеждат некачествена продукция. Аз бих казал, че това е унизително за нас. Защото уважаема комисия, в тези структури работят хора с увреждания със загубена работоспособност над 50 процента. Как може да говорим за тези хора, че те трябва да имат определена конкурентоспособност. Защо го изразявам това, за да го свържа.
Ние искаме промяната в Закон, която ще се осъществи, конкурса или състезанието да се извършва между тези структури, а не да има състезание между субекти на пазара, каквито са здравите предприятия и фирми. В този смисъл, разбира се аз се обръщам към Агенцията за обществени поръчки, поради малката информация, която е подадена може би е направено и това становище.
Когато ние говорим за определен дял от обществените поръчки да бъде предоставен на тези структури, той е толкова малък. Естествено при нас няма сведения какъв е обемът въобще на средствата, които вървят като държавни поръчки. Ние говорим, че нашият дял е изключително малък и той се ограничава в определени министерства - Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи, Митниците и Министерство на образованието и науката. Всъщност ние не може да обхванем един дял не повече до 15 процента и то от тези министерства. Говорим за чаршафи, за работни облекла, за тишерки и други от този род, за продукция, която могат да изработват нашите структури.
Понеже казах, че към нас е отнесено, че те са неконкурентоспособни. Искам да информирам комисията, че един голям процент от тези структури, а тези предприятия в България са 124, където това са специализирани предприятия и кооперации за хора с увреждания, работят на този етап само 2000 души. А в същото време по информация от статистиката и НОИ в страната има 200 000 души с протоколни решения от ТЕЛК, които са с право на труд. Целите на това, което ние предлагаме е да повишим или да задържим тези хора, които са в момента, да разширим възможностите за трудова ангажираност и не 2 000, а в близките години да станат 20 000, да станат 100 000. Тази възможност би могла да стане само, ако държавата ни помогне. А държавата може да ни помогне само по този начин, по който ние сме се изразили, като искаме това да стане в Закона за обществените поръчки. Считам, че това е основната философия, която ние изразихме.
Нашето настояване е това да се случи. Ние имахме среща с министър Томислав Дончев и той каза, че на този етап все още не може да се говори за приемане. Но ни даде една надежда, в която каза, че в месец декември, тъй като ще се приемат още някои други неща и допълнения към Закона за обществените поръчки, това ще стане.
Ние присъстваме тук, за да изложим нашето становище. Разбира се, вие ще имате мнение, ваше е решението. Ние нямаме нищо против това, но настояваме да се извърши такава промяна в закона и това ще бъде в интерес на тези хора, които са загубили своето здраве.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов иска думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз благодаря и съм съгласен с вас. Казах и в предишното заседание, че наистина трябва да имаме някакви преференции. Но знаем израза, че “пътят към Ада е постлан с добри намерения.” Имали сме такива опити в предишни закони за обществени поръчки, където абсолютно беше опорочена идеята и фирмите веднага се опитаха да заобиколят именно тези текстове, които дават преференции на хората с увреждания и на такива предприятия и започнаха да злоупотребяват.
Предишният път ние казахме, че е хубаво да се разработят нови текстове. Затова съм съгласен, както каза и господин Дончев. Скоро ще приемем във връзка с новите директиви Закона за обществените поръчки и предлагам по-рано да започнете да работите или с народни представители или с Министерството, за да могат да се отразят и да се обмислят от всякакъв ъгъл накрая. Тези текстове, колкото и да са добри на господин Стоилов, дават възможност за голяма врата в полето. Така че аз лично съм съгласен в следващите промени да се обмислят такива преференции.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, народни представители, които желаят думата по тази тема.
НАКО НАКОВ: Искам да допълня нещо, за което имаме информация от Европейския съюз, че в началото на 2012 г. ще излезе регламент, който ще даде възможност на тези структури в цяла Европа. Това е Мишел Барние. Той е еврокомисар по вътрешни пазари, които считат, че вероятно от 1 януари 2012 г. около 10% ще се даде възможност именно на тези структури да имат такива преференции. Така че вече и Европа се консолидира върху онова, което е. В крайна сметка ние миналата година работихме за намаляване на бедността за социалното включване. Но считаме, че това би могло да се случи именно с промяна в Закона за обществените поръчки. Това е ангажимента. В крайна сметка с нашия труд ние ще си изкарваме хляба. Няма да искаме субсидия, а с труда си.
Колкото до това, което вие казахте, това е един факт. Между другото, ние сме обвинени, че искаме някакви големи санкции. Даже вие го пишете във вашето становище – 10 000, 20 000, 30 000, където казват, че никъде няма такава санкция. Но ние искахме да подчертаем, като национално представителни организации, да гарантираме с едни споразумения, с едни рамкови договори между съответните министерства, за да може наистина да предотвратим това. Защо? Какво се случи преди три, четири години. Взеха се такива обществени поръчки и бяха изпълнени в рамките на един месец. А изпълниха продукция, която трябва да я работиш една години или трябва да я работи едно предприятие примерно с 500 души. Това бяха връхни якета за деца в първи клас. Оказа се, че тези якета са взети от Китай и са донесени на някаква цена, която ние това не искаме да се допусне. Основното, което подчертаваме в нашето искане, е само със собствена продукция. Това е нашето искане и нашата молба към вас.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Николов, вие казахте, че с тези предложения се отваря врата в полето и т.н. Какво точно имате предвид? Все пак става дума за специализирани поръчки от специализирани учреждения.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Когато спечели обществена поръчка едно такова предприятие, може да има подизпълнители.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тук си пише само със собствено производство. Никъде не пише, че може да бъде слаган някъде етикет.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз мога да кажа, че фирмите започват да назначават фиктивно хора с увреждания и да ги регистрират в Министерството. Мога да ви покажа данни за това.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Има организации, които са достатъчно ясно легитимирани и никой няма да направи фирма за една обществена поръчка. Не е сериозно.
НАКО НАКОВ: За това което говорим. Ние искаме да бъдат тези стоки, тъй като и в настоящия момент съществува списък на стоки и услуги, които могат да произвеждат, утвърдени от Министерския съвет. Но считаме, че този списък на този етап, едва ли не обхваща всички дейности, които има в държавата като производство. А ние говорим, че искаме да се актуализира този списък и да се направи съобразно капацитетните възможности на тези структури. Така сме го и заложили. Това го искаме. Това е нашето искане. Нищо повече. С труда си да може държавата да ни даде малко отдих и то не на нас, а ще даде възможност на хората.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да чуем Министерство на икономиката по тази тема.
Господин Ангелов заповядайте. Какво е вашето становище по този текст?
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Ние сме дискутирали с колегите тази тема и други теми, включително и схеми за конкурентоспособност, които конкретно насочихме към такъв тип бенифициенти. Тук става въпрос за социална политика и харчене на държавни средства. Въпросът е, чий интерес надделява?
Това което сме говорили, колегите ще доуточнят. В сегашната редакция на закона, понеже предстоят и мерки на европейско ниво, как точно да се узакони този тип дейност, някаква дефиниция или начин това да влезе ще бъде преразгледано, както каза господин Николов на следващата итерация на закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Дончев, заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, извинявайте че влизам малко със закъснение в темата. Вчера имахме среща с представители на организацията на хората с увреждания. Да повторя думите си от предишната ни среща.
Принципно като гледна точка, подкрепяме работещ механизъм за включване за определено ниво на привилегии и за кооперациите за организациите на хора с увреждания, като кандидати за изпълнители на различни обществени поръчки. Голямото притеснение, пак повтарям реплика от предишния път, е създаването на резервиращ механизъм, който да препятства използването на подобен текст с не добри намерения или създаването на злоупотреби.
Колегите от Агенцията за обществени поръчки в момента имат може би две трети готови предложения за един по-работещ механизъм, нуждаещ се от допълнителни усилия, да използвам промишлени термини, от допълнително шлифоване. Мисля, че ще бъдем в състояние да добавим този текст при следващата редакция на закона, която трябва да се случи в рамките на годината.
Предложението ми е в рамките на месец или два, периодът в никакъв случай не би бил фатален. По-добре да имаме работещ текст и работещо предложение. Напомням на тези, които може би са забравили, следващата редакция на закона е свързана с транспониране на директивата за специалните обществени поръчки, а не последваща редакция в този план.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухте конкретен ангажимент от министър Дончев.
Желание за думата, изказвания? Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ангажиментът е хубаво нещо, но все пак не разбирам какво му е лошото на този механизъм, който е предложен. Защо трябва пак да отлагаме едни неща за някога си. Още повече, че става дума за нещо, което едва ли някой би могъл да намери някакви разумни аргументи, за да го отхвърли. Искаме да дадем възможност на хората с увреждания да работят, да вършат работа, а не да чакат социални помощи. Търсим някакви обяснения. Какво му е лошото на механизма? Още повече, че колегите предлагат да се актуализира списъка, който се утвърждава от Министерския съвет на тези дейности, на фирмите, които ги правят. Какъв е проблема? Те не са и толкова много. Те са няколко. Колко предприятия са?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По тази тема господин Ангелов или някои от останалите колеги.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Ние бихме искали да отбележим, че това, което се предлага по чл. 16в, всъщност е идентичното с това, което е в момента в закона и което не работи. Дали ще сложим думичката „длъжен” или не и в момента нормата е императивна и задължава всички възложители, които възлагат обществени поръчки из между включените в този списък на Министерски съвет да ги възлагат и да ги запазват за кооперации на хора с увреждания. Обаче този текст, както знаем не работи. В същност нашето желание беше, ние проведохме многобройни срещи с такива организации, с Министерство на труда и социалната политика, да намерим работещ вариант. Защото този задължителен текст е от 2006 г. и не се прилага. Много малко такива поръчки са. Да изследваме проблемите, да видим практиката и да го направим така, че да работи. Едната идея е, ако е възможно да се стесни този списък, защото тук влизат почти всички строителни работи. Да се види кои предприятия могат да работят, за да им се възлага наистина на тях.
Другата идея, която приемаме и която и сега е възложена и сме я включили вече в следващия законопроект е за собственото производство - да бъде със собствено производство. Това сме го предвидили вече включено за следващия законопроект. Защото по принцип това ни беше идеята, да видим какво друго трябва да се направи, за да може възложителите да възлагат и да работи този текст. Тук не се предлага по същество нищо ново. Да е задължителна. Тя и сега е задължителна. От 2006 г. е задължителна. Юристите знаят, дали има думичката е длъжен или направо възложителя възлага, всъщност не променя нещата. Едно и също е. Но не работи. Искахме точно това да видим, как може да се направи, за да се запазват тези поръчки, да се конкурират само тези предприятия и реално те да ги изпълняват и да могат да получат пари.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси?
ЛИЛЯНА ВЕЛЕВА (юрисконсулт в Националния съюз на ТПК): Точно по този въпрос искам да възразя. Член 16, б. “в” от сега действащия Закон за обществените поръчки е не задължава възложителите. Напротив, той създава правна възможност, за възложителите, да възлагат такива поръчки. Но правната възможност в никакъв случай не е задължение. Именно за това, ние поискахме да бъде задължение за възложителите и то със собствено производство и то по списък, който сега Министерски съвет да утвърди, след като влезе в сила Закона за обществените поръчки, новата редакция, с ограничени количества, с определени капацитетни възможности. Примерно да се ограничи в рамките на 10, 15, 20 процента от производството на тези определени видове стоки - като чаршафи, работни облекла, ученически облекла и т.н. Това могат да го правят нашите хора, т.е. хората с увреждания, и на тях трябва да им се създаде трудова заетост. Нищо повече и нищо сложно. Механизмът си е ясен. Той е определен с тези разпоредби, които са внесени.
Искам да допълня това, че в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерския съвет, тези предложения в тази редакция са приети и изпратени лично на председателя на Народното събрание като текстове, които всички са одобрили. Подкрепата я имаме от всички. Имаме я и тук. Имаме я навсякъде, но за съжаление не се приема. Това не мога да го разбера.
Европейското законодателство не се нарушава, а напротив, с въвеждане на тези разпоредби, които са предложени се транспонира Директива 17 и 18 точно в тази част за хората с увреждания.
НАКО НАКОВ: Още нещо допълнително. Кое нас ни притеснява. Определено искам да кажа, че ние не се притесняваме, че след един или два месеца е възможно да се случи това, което вчера говорихме и с министър Дончев и това, което тук сега се лансира. Притеснителното е следното: на 3 декември 2010 г., а 3 декември е Международен ден за хората с увреждания, ние направихме среща представители на национално представителните организации с министър председателя г-н Бойко Борисов и още тогава изложихме къде виждаме резервите, за да може тези структури да съществуват при тази икономическа криза, която е в момента. И още тогава поставихме тези проблеми, които днес почти след една година говорим, че не може да им намерим механизъм.
На 14 юли 2011 г. този въпрос е представен …, а на 26 юли е представен при госпожа Цачева в Народното събрание. Притеснителното е, че този период много се удължава. Притеснява ни, че това което говорим дали ще се случи до края на годината. Коя е гаранцията? Това ни притеснява, уважаема комисия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Господин Дончев поиска думата.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Мисля, че нямаме никакъв спор в намеренията и нямаме спор по отношение на необходимостта. Това не е необходимо да го препотвърждаваме. Но на мен не ми се иска да приемаме текстове с декоративна стойност, които в никакъв случай няма да сработят в практиката, както се случва към момента. Между другото, само за информация на колежката, текстът в чл. 16в, ал. 1 е абсолютно императивен. Той не е модален. Той не поражда възможност, а поражда задължение - възложителят запазва правото. И какво от това? Какъв практически резултат произхожда от този текст към момента? От там идва притеснението ни. Целта не е да приемем един текст, който да удовлетвори вас и да кажем има такъв текст. Целта е да приемем текст, който да работи в практиката и да поражда резултати.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Народни представители, които желаят думата по тази тема? Няма.
Да преминем колеги в процедура по гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов. Работната група не го е подкрепила.
Който е „за”, моля да гласува.
Трима души „за”. Против? Няма. Въздържали се - 12.
Не се приема.
Подлагам на гласуване § 11, който е подкрепен от работната група.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”. Против? Няма. Въздържали се двама.
Приема се.
Параграф 12.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, която виждате колеги накрая на стр. 11 и стр. 12.
Господин Иванов ще защитите ли предложението?
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, колеги, предложението което правим с колегата Мартин Димитров е относно буква “ж” в ал. 2 на чл. 19. Самият текст на вносителя гласи следното, това е т. 22 „осъществява предварителен контрол върху процедури за обществени поръчки, финансирани напълно или частично със средства от европейските фондове, както следва: …” и се изброяват за строителство и за доставка. Предложението ни с господин Мартин Димитров е текста на т. 22 да бъде валиден за всички обществени поръчки. С други думи. Ние предлагаме да отпадне този текст, който ограничава неговото приложно поле единствено върху обществени поръчки финансирани напълно или частично със средства от Европейските фонд. Тогава т. 22 ще гласи: “осъществява предварителен контрол върху процедури за обществени поръчки, както следва: …” и следва текста за строителство и за доставка.
В противен случай се оказва, че специално за обществените поръчки, които се финансират напълно или частично със средства от европейските фондове, ние като законодатели създаваме едни изисквания по-сериозни за предварителен контрол. А предварителният контрол до голяма степен трябва да се произнесе върху законосъобразността на процедури по обществени поръчки. А за тези обществени поръчки, които не са с европейски средства няма нужда от предварителен контрол. Въпросът е, защо няма нужда от предварителен контрол за всички процедури за обществени поръчки, които не са финансирани със средства от Европейския съюз?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложението колеги, има още един компонент, на който не ви обърна внимание господин Иванов. Буква “в” да отпадне. Буква “в” касае следното нещо, че “възложителите използват като външни експерти”, се въвежда “възложителите могат да използват външни експерти”. Тоест, въвежда се възможност, а не задължение за използване от външни експерти. Вероятно отговорът, който ще чуем от господин Дончев и от неговите колеги, че за малките общини ползването на външни експерти е проблематично и необходимата експертиза не навсякъде е налице, и тези външни експерти нямат необходимата компетентност в много случаи за съответната поръчка. Все пак наличието на външни експерти е допълнителна гаранция, че обществената поръчка е проведена по начина, по който трябва да бъде проведена или че няма изкривяване на целите, така да го наречем.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин Димитров, проблемът е в това, че външните експерти не са допълнителна гаранция нито за законосъобразността, нито за прозрачността на процедурата. Не само защото гаранциите относно професионалната им експертиза са малки. По-големият проблем е, пред кого са отговорни външните експерти? Пред кого носят отговорност за решенията, становищата, коментарите по време на хода на оценителния процес. Отговорът е – пред никого.
На мен много ми се иска браншовата саморегулация на страната да е на такова ниво, че ние да може от всяка организация на съответния тип бизнес - строители, доставчици, производители, доставчици на услуги, самите браншови организации да могат да излъчат списък с експерти, който да бъде в полза на оценителните комисиите. Ако имахме такъв вариант, аз самият щях да настоявам за много по-разширено прилагане на въвличането на външни експерти в Комисията.
За съжаление единствената хипотеза и тя не е пълна, където би могло да се случи нещо подобно е в сферата на строителството. Единствено Строителната камара може би в период от година или година и половина би могла да мобилизира, би могла да създаде собствена листа с външни експерти, които да бъдат включени и те да бъдат отговорни пред бранша, във всички останали сфери това е невъзможно. Разбира се, допълнително стои проблемът с по-малките населени места и по-малките общини. Не бива да проявяваме лицемерие създавайки текстове, които както казах преди малко, имат само декоративна стойност. Това е първо.
Второ, по отношение на обхвата на предварителния контрол. Въпросът е много по-дълбок. По различен начин в България ли се третират средствата от бюджета и средствата от Европейския съюз. Това е много полезен въпрос. Отговорът е - да и то не поради този закон. Те така или иначе се третират по различен начин.
По отношение на средствата от Европейския съюз има още една контролна система, още една паралелна на контролната система, която съществува в България - Сметна палата, държавни финансови инспекции и всички други контролни органи, които задоволяват други хипотези. Имаме Изпълнителна агенция одит на средствата от Европейския съюз. Всички разходи са проверими от одиторите представители на европейската комисия. Това е една паралелна система за контрол. Различното третиране е по-строгия контрол и е факт и реалност. Ние не може да го отричаме. Дали е необходимо да има пълен и тотален предварителен контрол по отношение на всички поръчки, отговора е - да. Има ли такава възможност? Отговорът е - не. Към момента вече са отделени средства от държавния бюджет в размер на 200 000 за допълнителни инвестиции в капацитета на Агенцията по обществени поръчки свързани с функциите на централен орган по предварителен контрол. Допълнително са мобилизирани оперативната програма техническа помощ и швейцарската програма за сътрудничество. На база на тези два проекта допълнително ще бъде инвестиран капацитет в Агенцията, за да може да посрещне тази функция свързана с тотален предварителен контрол на европейските проекти.
Има ли Агенцията ресурс да прави предварителен контрол на абсолютно всички обществени поръчки, включително и тези с бюджетно финансиране? Отговора е - не.
Проектите с европейско финансиране, поръчките с европейско финансиране едва ли надхвърлят една трета от общия обем поръчки, които се организират. Не е реалистично, няма този финансов ресурс и няма тази възможност да се инвестират толкова средства допълнително в Агенцията, за да бъде изпълнявана тази функция. Това е най-късият и откровен коментар.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Дончев, първо благодаря, че бяхте откровен, защото трябва да имаме този откровен разговор, за да напреднем. По някои въпроси трябва да се обединим, независимо от различните партии. В крайна сметка какво се казва, че като става въпрос за европейски фондове, кражбите ще бъдат ограничени максимално, а като става дума за бюджета, там всички тези мерки няма да се прилагат. Но е честно това, което вие казвате и да го запишем в момента няма кой да го приложи. Трябва да си дадем сметка, тоест, че няма капацитет за пълно прилагане на същите мерки към бюджетните средства.
Следващият честен въпрос е, кога ще имаме този капацитет? Това е към Агенцията за обществени поръчки. Защо като можем да помогнем ние като Парламент и като Икономическа комисия, този капацитет да бъде създаден. Какво е необходимо за да бъде създаден? Ако го няма сега, да го имаме догодина. Да кажем, добре сега не може да бъде създаден, но догодина може да бъде създаден, или към министър Евгени Ангелов.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ако ми позволите само една реплика, преди посочените лица да вземат думата и да коментират. Ако трябва да бъда честен, предварителен контрол, макар и много необходима в момента като мярка по същество в средносрочен план, тя е временна. Предварителен контрол се прилага, когато има съмнение, има недостатъци в капацитета или добросъвестността на всички възложители. Има редица държави, където всички възложители са с наистина един добър капацитет и предварителен контрол не е необходим. Това е помощна мярка, не толкова контролна, макар и контролна, помощна мярка за допускане на по-малко грешки. Финалното състояние към което трябва да се стремим, качеството на възлагане на всички възложители да бъде такова високо без грешки и без предварителен контрол. Аз там бих инвестирал усилия и допълнителни средства.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Само едно кратко допълнение. Както и в други сфери, свързано с работата на Агенцията и принципно ЗОП, винаги търсим механизми как могат да стават нещата по-добре. Не само по-затегнати, но в някои случаи да станат по-незатегнати, където блокират процесите. Истината е това, че както и много мерки, които се въвеждат, това е една експериментална мярка, за да видим това до какво ще доведе. Да видим ползите, ефектите от един такъв предварителен контрол и след това да се мисли за разширяването му или не.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ако говорим за един ресурс от порядъка на 10, 15 или 20 млн. за няколко години. Ако трябва да бъда откровен, аз бих инвестирал като дългосрочна и смислена инвестиция в бъдещето, по-скоро в създаване на капацитет у възложителите, отколкото към безкрайно разширяване на предварителния контрол.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Манасиева.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Бих искала да въведа само едно уточнение, че със сега предложения законопроект на предварителния контрол обхвата му се разширява в две посоки. В момента осъществявания предварителен контрол обхваща поръчки за строителство на стойност над 9 475 000. Тоест, европейският праг и доставки, и услуги е на стойност над 1 млн. Сега в законопроекта е предложено праговете на предварителния контрол да отпадат многократно. Тоест, за строителство вместо над 9 млн. вече ще проверяваме строителство на стойност над 2 400 000. Тоест, със 7 млн. пада прага за строителство. А за доставки и услуги досега беше 1 млн. а сега най-ниската стойност, от която ще проверяваме доставки и услуги, това са обществени поръчки на стойност 244 475. Това е най-ниският европейски праг и от там нагоре ще се проверяват. Това първо.
Второ, по препоръка на комисията да има и обратна връзка. Контролът ще се осъществява два пъти - веднъж върху проектите, в смисъл ще се проследява резултата от него. Веднъж той се прави върху проекта на обявление и изискванията в него и след това, когато се публикува и стартира обществената поръчка ще се проверява дали препоръките, които са дадени и констатациите за незаконосъобразност са отстранени. Следователно ние ще имаме още един доклад за съответствие и за законосъобразност. При положение, че остават нарушения в процедурата ще бъдат сезирани контролните органи, съответно органите за контрола на европейските фондове. Така че той и сега се разширява многократно, както по стойност, така и като обхват с обратната връзка. Това е важно да се знае и капацитета няма да стигне.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Господин Иванов иска думата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря господин председателю.
Тези аргументи, които току що чухме от колежката по същество говорят за засилен предварителен контрол. Но това е в този сегмент, който е дефиниран в шапката на т. 22, предложението ни с Мартин Димитров. Проблемът е, че основният аргумент, който беше казан, макар и в края на неговото изказване е, за липсата на административен контрол, а за осъществяване на предварителен контрол в пълния мащаб на обществените поръчки е по-скоро аргумент по целесъобразност. Ако се търси аргумент по законосъобразност и равнопоставеност би трябвало предложението да бъде прието. Защото реално то поставя едни и същи условия за предварителен контрол на всички обществени поръчки.
Искам да отбележа освен това, че тежък проблем при обществените поръчки в България е избора на критериите при обявяването на изискванията към кандидатите за обществени поръчки. Второ, че често пъти под определена форма участник в процедурата за обществени поръчки се явява лице, което определя изискванията за участие. Ако има предварителен контрол може да се минимизират злоупотребите, които се извършват на този начален етап.
За съжаление, поради това обстоятелство, че няма административен капацитет към момента виждам, че ние не залагаме тази важна промяна за равнопоставяне на всички процедури за обществени поръчки по отношение на предварителния контрол.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Иванов. Господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Колеги, позволете ми да напомня, че когато говорим за предварителния контрол по поръчки, които са в рамките на проекти финансирани със средства от Европейския съюз, ние не въвеждаме сега за първи път предварителен контрол. Той съществува. Само че той е дисперсен. Той се осъществява от управляващите органи. Това което правим е повишаване на качеството, повишаване на скоростта на предварителния контрол и фокус върху основния проблем, който имаме. Споделял съм го и друг път. Анализът на наложените към момента финансови корекции по повод дефекти във възлагането, на различни възложители показват, че около две трети от случаите са свързани, както вие споменахте, сполучливо с параметри на обявлението, основно свързани със съмнения или наличие на дискриминационни условия. Този предварителен контрол в изпълнение на тези текстове, които са предложени ще бъде по-бърз и по-качествен. Повтарям това, което казах преди малко, че предварителният контрол е временна средносрочна мярка. Това към което трябва да се стремим е възложителите ни да имат такъв капацитет, може би такова критично ниво на добра воля, че да възлагат качествено, без да е необходимо някой да проверява всичко предварително.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители?
ИВАН ИВАНОВ: По аргументите на господин Дончев, искам да напомня нещо. Той не беше министър тогава, в предишното правителство, когато завършването на магистрала Тракия лот 2, 3 и 4 след пропадането на концесиите с трите португалски фирми беше, че се извърши със средства от държавния бюджет. Какво беше обявлението за обществената поръчка за изпълнение? Участниците трябва непременно да имат на разположение асфалтова база и кариери за строителни материали на не повече от няколко десетки километра от магистралата. Ето как щеше да бъде напълно опорочено това строителство, ако не беше оплакване до Брюксел в резултат на което беше спряно от Европейската комисия. Защото беше предвидено тогава да се строи със средства от държавния бюджет. Това нещо трябва да има и вътрешен предварителен контрол, за да не се допускат такива условия за кандидатстване, които наистина ни излагат и в България, и в Европа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само да напомня, че предварителният контрол е изпреварваща, даже бих казал, екстрена мярка за избягване на подобни дивиации и подобни нарушения. Нека да напомня, че освен предварителният контрол има редица други механизми, които могат да препятстват едно подобно явление - като започнем от добрата воля на възложителя, точно има предложения в тези промени текста, където може да се взема решение за промяна. Така наречения „кориджендум”, възможността сам да поправи такава грешка, ако предположим, че е допуснал неволно, включително и цялата процедура по жалене. На всички останали заинтересовани лица тя също се явява един механизъм, който има за цел да премахне подобни условия. Това което споменахте, безспорно би се приело от който и да е контролен орган за ограничително условие в конкретния случай на европейски проект. Това води до поне 25% финансова корекция. Тоест, непризнаване на 25% от разходите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева, заповядайте.
АННА ЯНЕВА: Уважаеми колеги, аз принципно подкрепям предложението на колегите Мартин Димитров и Иван Иванов. Разбирам, че тяхното предложение е свързано да имаме еднакви условия и по еднакъв начин да се третират средствата, които така или иначе се използват за обществените поръчки свързани с европейско финансиране или с национален бюджет. Ако сме реалисти трябва да ни е ясно, това беше казано и от вносителите. Нали помним, че обществените поръчки са около 10 000 годишно и половината да попаднат под този предварителен контрол, какъвто и капацитет да имаме, аз приемам че Агенцията за обществени поръчки има капацитет, трябват живи хора. Няма друг начин по който да се извърши това. Аз не го казвам за първи път. Няколкократно го казвам.
Проблемът ни не е в закона и в досегашния закон и в по-предишния, а проблемът ни е във възложителите. Защото възложителите са тези, които определят критериите за участие в обществената поръчка. Има известни случаи и неизвестни случаи за това как се слага критерий, с което предварително е решено кой ще спечели обществената поръчка, или разделяме една обществена поръчка. Затова аз винаги съм настоявала, една от задачите ни и възможността да решим този проблем са санкциите към такива възложители, да нямат възможност самите те повече да обявяват обществени поръчки. Сещате се какво имам предвид. Не може да се преборим. Пак казвам, законът не ни е виновен, законът си е добър, но вътре не може да разпишем всичко. Не може да кажем за строителството на магистралата, какви трябва да бъдат критериите. Няма как да го направим и в закона не може да го направим.
Затова принципно пак повтарям, разбирам добрата воля на колегите, но реално това няма как да се случи. Няма реално как да се случи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Янева. Други народни представители, които желаят думата?
Господин Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз не знам какво решение да вземем, но господин Дончев разбирате, че е парадоксална ситуацията. Ние представляваме българските данъкоплатци и трябва да гарантираме рационалното използване на техните пари. Оказа се, че европейският данъкоплатец си намира механизми да си контролира. Тук ще кажем, онези пари понеже са външни искаме да ги вземем, ще сложим контрол, а парите на нашите данъкоплатци ще ги оставим по досегашния режим. Вие правилно казахте, че там има съмнения как ще се ползват, а за българските пари няма съмнение. От тази гледна точка да работим с това, че няма капацитет. Той кога ще се появи?
Ако сравним европейските пари с българските, които минават през обществените поръчки, това са мишка и планина. Големите пари са от българския бюджет. Дайте да ги контролираме и тях. Това предложение е, контролът да обхване изразходването на средствата на българския данъкоплатец.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители? Ще ви дам думата господин Дончев.
Заповядайте госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря господин председател. Може би не е изчерпана темата по вашето предложение и все още ще има дебат, но бих искала да обоснова, ако е необходимо предложението моето и на господин Емил Радев за § 12, т. 9, тъй като ще се гласуват заедно.
Мисля, че за всички е ясно, че това е една по-добра редакция, която е предложена от нас. Поне ние това сме имали предвид. С предложението от Агенцията за обществени поръчки да бъдат разработвани образци на документи за публикуване на информация в регистъра на обществените поръчки, а не само образци на документи свързани с прилагането на закона. Защото възложителите са длъжни да обявяват редица документи във връзка с провеждането на обществената поръчка и в голяма част от тях допускат грешки. Понякога и доста груби нарушения.
Вземам повод от думите на госпожа Янева, че в същност може би приложението на закона би било по-лесно, ако има необходимия капацитет у възложителите, а не да търсим необходимия капацитет в контролиращите органи.
И тъй като ми се налага да излезна, ако има въпроси към мен по нашето предложение по т. 9, моля сега да го обсъдим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Дончев, наистина остава впечатлението, че пазим повече европейските данъкоплатци от българските. Аз чух вашето становище и вие бяхте искрен с нас и ви разбрах. Сигурно сте чели в интернет едно споразумение между две партии, което аз се надявам да не е вярно и да е провокация. Но в това споразумение между две партии пише, че едната партия гарантира на другата, че в дадена община ще печели обществени поръчки. Може някой да се е пошегувал. Ако се е пошегувал е най-добре. Но за това предварителният контрол наистина е важен.
Заповядайте, господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само искам да уточня, че по данни от 2010 г. половината от инвестиционния ресурс на ниво Републикански бюджет, до голяма степен половината от инвестиционния ресурс на ниво бюджет и на местните власти е с европейски пари, което най-често е обект на възлагане по реда на Закона за обществените поръчки.
През 2011 г. вероятно отношението ще бъде още по-радикално. Вероятно 60 към 40. А през 2012 г. цифрите ще отидат още по-нагоре. Но не това е основната тема на разговор. Предварителният контрол колкото пази парите на европейския данъкоплатец, толкова пази и изпълнителя на проекта. Нека малко да обърнем нещата. Когато аз изпълнявам проект и имам дефект, волен или неволен, който в случая е неволен в интерес на истината в документациите по процедурата, аз ще понеса финансови корекции. Масовият случай е община, възлагане, финансова корекция. Това ще тежи на данъкоплатците в тази община. Общината ще трябва да си го плати със собствени приходи. Колкото пазим парите на европейските данъкоплатци, толкова пазим интереса на изпълнителите на проекти. Помагаме им да не правят грешки.
За трети път да кажа. Предварителният контрол не е панацея, а той е временна мярка. Аз ще бъда първия, който ще предложи предварителния контрол да отпадне, когато всички възложители или огромната част от тях допускат по-малко грешки и възлагат качество. Той е помощен инструмент и позволете ми да кажа временен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моето мнение по темата.
Първо, господин Дончев, прави добро впечатление, че всеки път сте тук по този законопроект. Това не е характерно за всички министри.
Имайте предвид, че в България за съжаление има следната практика понякога, някои възложители правят безобразия и си казват: какво от това, след това няма да ми бъде потърсена отговорност. Това е предимството на предварителния контрол, да може да бъде спряно някакво голямо безобразие преди да се случи.
Има ли други народни представители, които желаят думата? Няма.
Да минем към процедура по гласуване.
Обсъжданото предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов, което работната група не подкрепя. Подлагам го на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 5 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет въздържали се.
Не се приема.
Предложението на народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев е подкрепено. Така че ще бъде гласувано с основния текст.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12. Виждате тази редакция колеги.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Текстът е приет.
Отиваме на § 13.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 13.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма
Текстът е приет.
Параграф 14.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, която виждате на стр. 13 и стр. 14.
По тази редакция имате ли въпроси или становища? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма
Приема се.
Параграф 15.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15.
Въпроси и изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма
Приема се.
Параграф 16.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, която колеги виждате на стр. 14 и началото на стр. 15.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма
Приема се.
Параграф 17.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, която виждате на стр. 15.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма
Приема се.
Параграф 18.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 18.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма
Приема се.
Параграф 19.
Тук има предложение от народния представител Янаки Стоилов. Работната група не подкрепя предложението.
Господин Стоилов се е извинил, че има комисия и затова не присъства. Това предложение е свързано с предишното му предложение, така че логиката на нещата е да не бъде прието.
След като един народен представител има желание то да бъде прочетено и обсъдено ще го направим. Така че го чета.
§ 19, чл. 25, ал. 5: Да се измени така:
“Ал. 5. Възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията, условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки, освен когато обектът на поръчката отговаря на условията, съгласно чл. 30 от Закона за интеграция на хората с увреждания и чл. 16в от ЗОП”.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов:
„В § 19, чл. 25, ал. 6:
1. Да се създаде ново изречение второ: “Когато възложителят поставя изискване за наличие на оборот от предходната финансова година стойността на този оборот не може да надвишава повече от три пъти стойността на поръчката.”
2. Изречение второ да стане изречение трето и в него думата “стойността” да отпадне”.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, която колеги виждате на стр. 17.
Има ли народен представител, който иска да защити предложението на господин Стоилов?
Госпожа Янева.
АННА ЯНЕВА: Уважаеми колеги, колкото и на пръв поглед това предложение на Янаки Стоилов да е свързано с предходното, да е свързано със Закона за интеграция на хората с увреждания, мисля че не е точно така. Преди малко говорихме за това, как трябва да осъществяваме предварителен контрол. Искахме той да бъде разширен. А в същото време предложението на Янаки Стоилов е да направим ограничение за самите възложители. Ако това изречение спре до “освен когато”, за да не се бъркаме с предното предложение, мисля, че текстът е много добър. Казваме, на практика, че възложители нямат право да включват решението критерии, които дават предимство на когото и да било.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Агенцията по този въпрос? Заповядайте.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Всъщност се предлага поправка в ал. 5, в която ние нямаме корекции по този законопроект, като към действащия текст се прибавя изречението “освен когато поръчката е на инвалидите”. Всъщност в чл. 25, ал. 5 е забрана за поставяне на дискриминационни условия в обявлението, а като се добави това излиза, че когато поръчката е между хора с увреждания може да има дискриминационни условия в обявлението, което извинявайте, но мисля че не е това целта и в тази редакция не знам какво са имали предвид. Явно се бъркат запазените поръчки, за които говорихме по чл. 16д, които касаят такава поръчка при която се състезават само инвалиди и условията за тях и между тях също са равни. Така че това не може да се приеме.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Първата част от предложението не е ли идентична със сега съществуващия текст по ал. 5?
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Това е действащият текст?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Желание за изказване на народни представители и въпроси? Няма.
По второто предложение, което сме направили Мартин Димитров и Иван Иванов, господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз считам, че § 19 е в правилна посока. Добре е това, което се заявява, че критериите за подбор в ал. 6 е записано и документите, които се изискват за изпълнението им трябва да са съобразени и да съответстват на стойността, сложността и обема на обществената поръчка. Когато обаче няма добавен никакъв указател, който да е конкретизиран, това реално увисва като текст и ще бъде само едно пожелание. Нашето предложение с господин Димитров е да се добави след изречението, което прочетох, второ изречение, а именно: “Когато възложителят постави изискване за наличие на оборот от предходната финансова година, стойността на този оборот не може да надвишава повече от три пъти стойността на поръчката.”
Коя е причината да предложим такава промяна? В момента, така както е записано да съответства на стойността, няма никакъв ангажиращ характер. Какво се получава на практика. Често пъти, за да бъде избран победител на обществената поръчка, който е фаворизиран от възложителя и в същото време е един голям играч на пазара на обществените поръчки си поставя условие, например да има оборот от предходната година 1 млн. Аз питам, ако обществената поръчка е за 100 000, какъв е смисълът за избиране на такава висока стойност на оборот от предходната година, освен логичното да бъде избран конкретен победител.
За да се преодолее това и да се засили конкуренцията по отношение на кандидатите за спечелване на обществената поръчка, което както вие знаете конкуренцията винаги ражда по-добро качество и по-ниска цена, ние предлагаме поне по отношение на стойността да се сложи една такава рамка. По отношение на сложността и обема на обществената поръчка, очевидно това има доста специфичен характер.
Това са нашите аргументи, които са ни водили, за да направим това предложение. Считаме, че то допълнително засилва и конкретизира положителните промени, които се предлагат като цяло с този параграф.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Агенцията по този въпрос за мнение?
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Ние считаме, че така предложеният три пъти по-висок оборот всъщност може да се яви в редица обществени поръчки дискриминационен. Защото стойността на поръчката е доста важен елемент и изискванията, които възложителите поставят трябва да бъдат съобразени с нея. Затова защото ако една поръчка е за 3 млн., но ще се изпълнява в рамките на три години, това означава, че изпълнителят горе долу на година по 1 млн. ще трябва да изразходва. Ако ние му поискаме да има цялата стойност оборот 9 млн., т.е. три пъти стойността на поръчката, това значи, че ще му искаме за една година да има оборот 9 млн., за да може да поеме тази поръчка. Сами виждате, че това е дискриминационно условие в случая. Не е необходимо той да има такъв огромен оборот. Три пъти е дискриминационно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо, имаме проблем в комуникацията. Веднага реагираха и господин Николов, и господин Иванов, и господин Димитров. Това е горен праг. Не може повече от три пъти. Може да е с 5 % повече, с 10 % повече, с 20 % повече, с 50 % повече. Три пъти е максимума. Вие може да сложите в конкретното условие да е 10 % над обема на поръчката. Три пъти е абсолютният максимум.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Аз ви давам пример, в който ще изпълня разпоредбата на закона, до три пъти ще сложа. И това условие е по закон - до три пъти, не го надвишавам. Обаче условието което поставям е дискриминационно. Има и съдебна практика и европейска практика. Един път и половина до два е практиката, която се налага. Но пак казвам, зависи каква е стойността на поръчката и какъв е периодът за който тя ще се изпълнява. Защото аз ви казвам едно строителство за 20 млн., което ще се изпълнява в рамките на 10 години или 5 години, отнесена тази разпоредба, да не е три път, два пъти да го увеличим, но на него не му е необходим оборот от 40 млн. два пъти. Това е прекомерен. И когато се преценява тази стойност, такава е и съдебната практика, а тя преценява стойността на обществената поръчка, която се възлага, периодът за който ще се изпълнява, т.е. да бъде в разумни граници. Затова и по директива няма праг и в закона не е възможно това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо, нали се разбрахме, че си говорим честно днес и затова имам следния въпрос. Ако този текст го няма може възложителят да сложи условие 10 пъти или 15 пъти. А вие казвате, че три пъти е много. Но няма ли го този текст, тогава може да стане тежката дискриминация. Ако смятате, че три пъти е много, ние на два пъти сме съгласни, щом като съдебната практика е такава. Но въпросът е, че няма ли такова условие някой възложител може да сложи 10 пъти, сто пъти, 50 пъти, както прецени.
Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз лично смятам, че това предложение е разумно, ако разбира се, не дадете по-разумно решение за това. Но ако не сложим наистина праг, аз съм бил свидетел на такива случаи, вярно в съда пада, това значи, принуждаваме всеки един от изпълнителите да обжалва. И това е проблемът. Всеки трябва да обжалва и да чакаме съда да реши дали е разумно или не е разумно. А когато се сложи един праг, аз мисля, че е разумно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Както декларирах няколко пъти, говорим съвършено откровено. Когато определяме релация, зависимост между обема на поръчката и изискуемия оборот от страна на кандидата/кандидатите, ние се движим между две крайности или два основни императива. Едното е стремежа на възложителя да има минимална гаранция за капацитет у изпълнителя от една страна и другата страна е опасността от ограничаването на конкуренцията. Практиката показва, че всякакъв вид контролни органи, когато има изискуем оборот спрямо обема на поръчката над три пъти, считам това за дискриминация. Това е факт.
На пръв поглед едно подобно предложение не поражда у мен притеснение. Дори е ясен сигнал по отношение на всички възложители кой е горният праг, който не бива да надвишават. Не мога да гарантирам, доколкото не познавам в най-малки детайли всички възможни случаи. Дали няма случай при който едно подобно условие би се явило ограничаващо. Лично аз към момента не мога да се сетя за такива, което не означава, че не съществуват. Това е единственото, което мога да кажа в режим на пълна откровеност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз искам просто да сме на ясно в момента, че документацията се прави от изпълнителите, а не от възложителите. Затова ние търсим вариант в случаите когато има уговорка, защото те знаят какво е предимството пред конкурентите им. Едно от предимствата разбира се е, когато са по-големи фирми. Това са част от предимствата, които го слагат в предварителните да е с голям оборот. Струва ми се, че е разумно и аз лично бих го подкрепил, защото не видях аргументи в друга посока.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които желаят думата.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: И аз искам да го кажа в същия контекст, както господин Николов. Тук може действително да се говори, от изпълнителите поставят условие на възложителите. Той казва, аз имам толкова заети лица, започваме по обратен ред, имаме толкова броя референции, слагаме референции. Имаме разрешително от строителната камара или някакви други, слагаме ги и тях.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Може ли един по-генерален коментар да направя, защото като говорим за контрола и закона, на който и да е възложител, има някакъв контролен орган, има борд, някой който го контролира, общински съвет. И там 99% от тези безобразия за които говорим трябва да се върнат и да не се допускат да стартират тези процедури. Това се случва всеки ден във всичките дружества с които ние примерно конкретно сме ангажирани. Така че няма такава процедура, където някой ти написва възложителя, както господин Николов е абсолютно прав. Ако имаш злонамерен възложител няма закон, който да може да го ограничи. Няма такъв. И тук въпросът е, че контролите са на много нива. Едното е предварителният в Агенцията. Но основният контрол идва върху контрола над възложителите и неговите органи.
Ако погледнете процедурите, ще ви дам пример, защото там съм запознат, вижте колко открити процедури с недискриминационни условия има сега на всичките процедури и тези, които са били преди три години. Вземете регистъра. Вижте ги едните, вижте ги другите и вижте как са възложени. Там е истинският контрол. Аз ще ви кажа нашата практика не три пъти, всичко над два пъти, което е оборота над поръчката трябва да бъде конкретно обосновано. Не е ли обосновано поръчката не се пуска и се връща.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ангелов, благодаря за вашето мнение. То не противоречи на това предложение. Колеги, има натрупана съдебна практика и съдебната практика е в тази посока. Ние като законодатели трябва да пазим доколкото е възможно конкуренцията. Според мен този текст, по-скоро ще помогне за по-добрата конкурентна среда.
Колеги, има ли желание за други изказвания? Няма.
Въпрос към господин Дончев и господин Ангелов, да гласуваме това предложение в тази редакция за три пъти или да го направим два пъти?
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Има категории случаи, където три пъти е допустимо. В смисъл, за случаите където е наложена финансова корекция, за които се сещам. Става дума за над три пъти. Нека горната граница бъде разумна. Императивно ясно е, че три е горният праг, който не бива да бъде надхвърлян.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да сложим годишния размер на поръчката, тъй като примера преди малко беше точно в тази посока.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Дончев, по този коментар какво смятате? Този текст да бъде следния: “Когато възложителят постави изискване за наличен оборот от предходната финансова година, стойността на този оборот не може да надвишава повече от три пъти годишната стойност на поръчката.” Годишната стойност, разбира ли се точно за какво става въпрос, питам аз.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Оборотът е годишен.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: При всички случаи приветстваме добрите намерения, които се въвеждат с този текст. Той категорично се нуждае от прецизиране. Най-малкото защото възложителят може да има изискване не само за последната финансова година, а може да има изискване за последната, предпоследната и три години назад. Текстът не трябва да обслужва само случая, където възложителят има изискване към последната финансова година.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не може нещо, което ще го правиш три години, да ти искат годишния ти оборот да надхвърля размера на поръчката, която ще изпълняваш три години. Ако е за три години да го разделим на три. Как ще го запишем не е важно.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Нямаме спор. Мисля че единственото, което дискутираме е конкретната редакция на текста как да изглежда.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има два варианта. Ако от Агенцията могат да ни предложат редакция сега, може да гласуваме сега. Ако не можете, вижда се, че няма да свършим днес със закона, може следващият път да ни предложите редакция. Имате ли готовност в момента за редакция?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предлагам следната редакция: „предходната” да отпадне, тоест всяка финансова година, когато възложителят е решил, този оборот не може да надвишава повече от три пъти годишната стойността на поръчката.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Според мен нека да помислим за този текст. Аз не знам какво поражда нуждата от дефиниране и има ли съществуващи проблеми в практиката и т.н. Но нека да не го правим в крачка. Да го помислим това и може би другия път да дискутираме някакъв конкретен текст.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Ангелов. Очакваме следващия път от страна на Агенцията за обществени поръчки да ни предложат редакция на този текст. Предлагам Ви да отложим гласуването на § 19.
Предлагам процедура по отлагане гласуването на § 19.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Текстът на господин Янаки Стоилов ще го гласуваме заедно тогава с този текст, ако искате. Целият параграф го отложихме.
Отиваме на § 20.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 20.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Параграф 21.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 21.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Параграф 22.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов:
В § 22, чл. 27а, ал.10 да се измени така:
„Ал. 10. Възложителят уведомява участниците, които вече са подали своите оферти за промяната в обявлението. С публикуването на решение за промяна в Регистъра на обществените поръчки се счита, че всички останали заинтересовани лица са уведомени.”
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев.
Работната група подкрепя предложението по принцип.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, която виждате на стр. 20 и стр. 21.
Поканихте ли господин Емил Радев на днешното заседание? (Реплика: Да, той е в работна група.)
Господин Иванов, ще защитите ли вие предложението?
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, § 22 касае преди всичко въпросите свързани с решение за промяна, промяна на обявлението за обществена поръчка. В ал. 10 се заявява, че с публикуването на решение за промяна в регистъра на обществените поръчки се счита, че всички заинтересовани лица са уведомени. Това е един общ текст, който обаче оставя една съществена празнота. Това са лицата, които вече са подали своите документи за участие в обществената поръчка. Няма, бих казал, твърд ангажимент, тези лица знаейки, че са участници, буквално до последния час на изтичане на срока за подаване на документи, да следят дали в регистъра на обществените поръчки не е публикувано съобщение за промяна. По тази причина, за да не бъдат нарушени техните права, без да се променя основният замисъл на целия чл. 27а и последващия чл. 27б, нашето предложение касае въвеждането на едно първо изречение, а то е, че възложителят уведомява участниците, които вече са подали своите оферти за промяна в обявлението. Участията не са 100 000. Участници най-често са между трима, пет или седем, които подавайки документи са оставили коректно всичките телефони за връзка и прочее. Те са вече участници в конкурса и е нормално да бъдат уведомени. И с второто изречение се обхващат всички останали, а именно с публикуването на решение за промяна в регистъра се счита, че всички останали заинтересовани лица са уведомени. Считам, че това предложение подобрява текста и се надявам да бъде подкрепено.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Агенцията по това предложение, заповядайте.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Може да приемем това предложение по следните причини: автоматичното уведомяване. В смисъла на чл. 27а, всяка една процедура се открива с обявление. В 14 дневен срок възложителят може да направи корекции в това обявление с решение за промяна. Фактически след изтичане на този 14-дневен срок започва да тече за всички заинтересовани лица срока за обжалване.
В случай, че допуснем той да уведомява тези лица, които вече са подали оферти, първо това е разписано в закона. Предполага се, че познават закона и знаят какви права имат и какви са сроковете по него. Ако възложителят трябва да ги уведомява, трябва за всеки от тях да тече срок за обжалване от датата на получаване на уведомлението. Това означава, че процедурата по срока за обжалване ще тече различно. За всеки един той трябва да следи кога всеки от тези лица е получил уведомлението за промяна. От тогава започва да му тече срока. А това ще удължи неимоверно много процедурата. Ние за това го направихме с такъв срок по закон. В 14 дневен срок всяка процедура, която е открита може да бъде коригирана. Това е известно на всички, които прилагат закона. Те трябва да проследят дали има промяна и съответно да предприемат действия. Защото след този срок за всички тече 10 дневния срок за обжалване, ако все още смятат, че има нещо незаконосъобразно останало в обявление и въобще в документацията за процедурата. Това ще създаде един проблем, който ще удължи. Плюс това е свързано и с предварителния контрол в определени процедури.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Принципно е логично предложение. Но проблемът е с информирането на всички, което трябва да стане по едно и също време, на едно и също място. Иначе се създават повече проблеми, отколкото се решават. Но го обсъждахме този казус.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: И само едно полезно допълнение, регистърът е направен така, че в него има шаблони. И тези заинтересовани лица, които участват, те обикновено са абонирани и получават автоматично информация за поръчките и за конкретната поръчка. Така че те автоматично ще бъдат информирани.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние с колегата Иванов ще го оттеглим това предложение, тъй като си даваме сметка, че различните срокове на уведомяване ще водят до различни срокове за обжалване и може да стане проблем, който не търсим с нашето предложение. Оттегляме го.
Предложението от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев, както ви казах е подкрепено по принцип.
Колеги, работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 22, която виждате на стр. 20 и стр. 21. По редакцията желание за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване тази редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Отиваме на § 23.
Предложение от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, която виждате на стр. 22 и стр. 23.
Господин Радев вече е тук. Това предложение е подкрепено.
Вносителите, имате ли някакви забележки? Няма.
Народните представители желание за изказвания и въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Отиваме на § 24.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Параграф 25.
Работната група го подкрепя по вносител.
Параграф 26.
Работната група го подкрепя по вносител.
По параграфи от 24-ти до 26-ти, желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Параграф 27.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, която виждате на стр. 24.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Вносителите знаете, че ако имате забележка може да дадете сигнал всеки един момент.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Параграф 28.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов: в § 28, т. 2 и т. 3 да отпаднат.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 28.
Досега текстът е, че “участват”, а в новия закон е, че “могат да участват.” Вече беше гласуван този текст. Така че господин Иванов може да го оттеглим. Оттегляме го.
По § 28 желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Параграф 29.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 29.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Параграф 30.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов за отпадане на § 30.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 30.
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Основният смисъл на това, което предлагаме е да не се даде възможност на възложителя или упълномощено лице на пряк контрол върху работата на комисията. Защото възложителят по този начин може да влияе пряко върху работата на комисията за провеждане на процедурата преди издаване на съответните решения. И от там всъщност комисията по подразбиране трябва да се съобразява с възложителя. Защото този чл. 36а ще виси като дамоклев меч върху нейната работа. Те ще знаят, че във всеки един момент възложителят може да им наложи вето.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз съжалявам, че го няма господин Дончев по този въпрос, но нека да чуем господин Радев. Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, нека да не забравяме, че комисията не е самостоятелна организация, орган и т.н., а тя все пак е излъчена от възложителя. Възложителят носи отговорността за провеждане и за законосъобразността на тази обществена поръчка. И тук говорим за контрол по законосъобразност. Защото примерно в едно кметство си има вътрешен одит, който ако констатира някаква нередност, ние казваме нарушение на закона. Това значи, по законосъобразността. От там нататък, даже и да констатира тази нередност, възложителят към настоящия момент няма никакви правомощия да предприеме действия. Това значи, че от там нататък процедурата си върви като незаконосъобразна и пада едва в Комисията за защита на конкуренцията или в съда. А възложителят е този, който носи отговорността за законосъобразното провеждане на тази процедура. И утре ако бъде установено, че той въпреки, че е установил такава незаконосъобразност при една последваща проверка било то на Сметна палата, било на то на Агенцията за държавен финансов контрол, от там нататък ние на практика сме му вързали ръцете, въпреки че той вижда, че има законови нарушения, да не може да направи нищо. Тук не говорим по целесъобразност. Говорим единствено по законосъобразност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Това което искам да отбележа, от казаното от господин Радев, че в чл. 34, ал. 2 от Закона е изрично записано, че Комисията се състои от професионалисти, независимо дали става дума за служители на възложителя или на външни експерти. Освен това в Комисията задължително участва и правоспособен юрист. С други думи, възложителят е единствения компетентен да ги назначи, с което поема тази отговорност, за която говори господин Радев. От там нататък им се възлага втора отговорност. Както се казва, ако те са назначили некачествени хора да си носят отговорността. Тогава, казва, ние ще контролираме работата на хората, на които сме им гласували доверие да бъдат в комисията. Ако има повторен контрол, той не трябва да бъде извършен от същото лице, което ги е назначило. Това е един общ принцип не само в случая на назначаване на комисии за провеждане на процедури по обществените поръчки. Аз разбирам възложителя да упражнява този контрол, ако не е той отговорния за назначаването на комисията. Иначе каква е неговата отговорност, когато назначи специалисти и юристи и т.н. и след това започва да се произнася върху техните решения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да не забравяме, че комисията е най-малко от трима души, дори да има правоспособен юрист и неговото мнение да бъде меродавно за Комисията и възниква въпрос по законосъобразност. В смисъл, ако юристът каже, че не е законосъобразно, комисията може да гласува да продължи процедурата.
ИВАН ИВАНОВ: Юристът казва, че е незаконосъобразно дадено решение и веднага се намесва възложителят и упражнява натиск за промяна. Това излиза от тук.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Първо, ако прочетем цялата разпоредба докрай, се казва, че указанията на възложителя са задължителни за комисията за извършените действия и взетите решения в изпълнение на указанията се отразяват в протокол. Като в случай на несъгласие към него се предявяват особени мнения. Значи всичко това става видимо. То не става по един скрит и задкулисен начин да извика възложителя членовете на Комисията и да ги накара да променят протокола. Напротив, той дава указания, които по-нататък те са видими. Всеки един може да види дали те са законосъобразни или не. От там нататък ние отиваме на последващия контрол, като всеки който обжалва от там нататък този протокол е виден с особените мнения на Комисията. Ако ние се доверяваме само на членовете на Комисията и ако те извършваха само законосъобразни действия, нямаше да имаме такъв висок процент на отменени процедури.
Затова тук казваме, а възложителят не е само кмета примерно в една община, от там нататък си има вътрешните структури за контрол. Не можем ние да ги изолираме в един момент и самия вътрешен контрол да го оставим само на външните органи и да отменяме целите процедури за незаконосъобразност. Пак казвам, тук говорим за законосъобразността на процедурата, а не по целесъобразност. Те не могат да се намесват в решенията по целесъобразност на Комисията. Но ако Комисията изпусне нещо в протокола или не е взела предвид дадени обстоятелства, които по закон трябва да коментира и да ги вземе в предвид, тогава възложителят има право да се намеси и да констатира тази незаконосъобразност. Всичко това става публично, видимо и се отразява в протоколите. Така са разпоредбите до края.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Радев, аз разбирам, че може би хората, които са работили по този текст са търсили подобряване на контролната функция от страна на възложителя. Но като чета ал. 1 тя казва повече от намерението, което вие казвате, контрол по законосъобразност.
Ал. 1 казва следното нещо: “Възложителят или упълномощеното лице по чл. 8, ал. 2 има право на контрол върху работата на Комисията.” Контролът по работата на Комисията е много широко понятие. “За провеждане на процедурата преди издаване на съответните решения.” Да, ал. 2 има уточнителен характер.
ЕМИЛ РАДЕВ: Алинея 2 е точно дефиницията какво се съдържа в този контрол. Тя е неразделна част от ал. 1. Ние точно там слагаме рамките на този контрол и там говорим само по законосъобразност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да прочетем господин Радев и ал. 2. Тя казва така: “При осъществяване на контрол по ал. 1 възложителят проверява съдържанието на съставените от комисията протоколи за съответствие с изискванията на закона и предварително обявените условия на обществената поръчка.”
Тоест, вижте как чета аз текста и съм убеден, че като ме чуете ще видите, че съм прав. Това е едно от правомощията. Но ал. 2 не казва, че няма други правомощия. Казва, че има контрол по законосъобразност, но никъде не се казва, че няма контрол по целесъобразност. Тоест, ал.2 казва, какви са част от правомощията, но не ги изчерпва. Остава вратата отворена.
ЕМИЛ РАДЕВ: В такъв случай предлагам тук да сложим думата „единствено”, за да сме спокойни всички, че се касае само за целесъобразност. Мисля, че тогава няма да имаме опасения, че целесъобразността ще се намесва от там нататък.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Радев, вие сте юрист и знаете, как може да бъде прочетен този текст, ако иска някой.
ЕМИЛ РАДЕВ: Нямам нищо против да сложим думата „единствено”, като предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз съм удивен, че в същност на възложителя му се дават правата, той да се произнася за съответствие с изискванията на закона. Нормално при процедурите за обществените поръчки, ако има страна по процедурата по обществените поръчки, която не е доволна и счита, че има нарушение на закона, поставя този въпрос пред съда. Съдът е органа, който се произнася относно законосъобразност.
Аз питам възложителя, кмета и т.н. на едно населено място, каква е гаранцията, че той ще се произнесе именно квалифицирано по законосъобразността. Нали затова има общи процедури по обществените поръчки. Ние сега към общата процедура вкарваме допълнителен контрол, забележете, който направо влиза вътре в работата на комисията. Не се говори за контрол върху решенията на комисията, протоколите. Самите протоколи може да не са изчерпателни. Може да има неща, които липсват. Те са достатъчни за възложителя да вземе определени мерки.
Съжалявам, но фактически възложителят става тотален господар на това, как ще се произнесе комисията. Аз поне ако съм възложител, мога да ви кажа, че ако съм злонамерен, това мога да го осъществя на базата на този чл. 36а.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Радев, заповядайте.
ЕМИЛ РАДЕВ: Както и предходните промени, ние тук говорим за един предварителен контрол. Защото целта и духа на този законопроект е не да се стига до съд, а да могат, когато едни недостатъци в процедурата се констатират в много по-ранен етап, да могат те по някакъв начин да бъдат коригирани още в хода на процедурата. Това по никакъв начин не отнема правата на всеки един участник в тази процедура пост фактум да обжалва всичките тези действия по общия ред.
На практика тук може да констатира някой от участниците в процедурата незаконосъобразност, да сезира възложителя и той докато окончателно не се изкаже по този протокол, който ако изкара тези недостатъци, процедурата пада, той да го коригира и това да е в интерес на всички участници в процедурата, за да може тя да продължи нататък по законосъобразност. А не ние да губим шест месеца по провеждане на процедурата и от там нататък да обжалваме още няколко месеца и да установим тези факти и от там нататък да стартираме нова процедура. Което е зле и за участниците в тази процедура, защото те не влагат определен ресурс, документи, гаранции и т.н.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз ви предлагам следния пример, за да се разберем за какво става въпрос. Идеята е, ако кметът прави една процедура по обществена поръчка и част от общинския съвет има съмнения в законосъобразността на тази поръчка, да може да поиска одитния отдел на общината да провери още на ранен етап, дали са спазени законовите изисквания. Това е за мен смисълът на този текст. Така го разбирам.
Господин Ангелов, заповядайте.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Може ли и аз да дам един пример. Вие сте възложител с какъвто и да е капацитет. Назначавате комисия да ви помогне да изпълните обществената поръчка. Тази комисия прави нещо и излиза с някакво решение, т.е. на път е да излезе с решение. Това са хора, които вие сте назначили да ви помогнат. Комисията не е възложител. Възложителят сте вие. Цялата отговорност е при вас. Да кажем комисията по каквито и да е причини излиза с някакво абсолютно безумно мнение, становище или идея и вие сте задължен от тук нататък, въпреки че виждате, че е безумно да го изпълните. След което вие сезирате съда, да се съдите с вашия орган комисията, да се разберете кой от вас двамата е прав. Ясно е, че това е неработещ механизъм.
Истината е, че отговорността е на възложителя. Комисията е помощен орган и не трябва да изпадаме в хипотези при които се размива отговорността, кой носи отговорност за тази обществена поръчка или каквото и да било друго. Аз разбирам откъде идва вашето притеснение, но според мен всякакви други механизми са още по неработещи от това, което е предложено тук.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев. След това господин Николов.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател. Аз наистина напълно подкрепям предложения текст от вносителя. Тъй като в ал. 4 на чл. 36а, спорният текст, който в момента се обсъжда. Да указанията на възложителя са задължителни за комисията, но комисията си остава и членовете на комисията имат право да не се съгласят с тях, като те прилагат своето особено мнение в протокол. Това особено мнение винаги може да бъде разгледано на една последваща инстанция, било то Комисия за защита на конкуренцията, било то в Административния съд.
Аз също бих искал да дам един такъв пример, гледайки положително към предлаганите промени. Защото, примерно, когато се прави някаква обществена поръчка за изграждане на електропроводи, един от участниците, който им предоставя информация, че има опит само в електропроводи високо напрежение, а другия има опит в средно напрежение. Комисията си решава и казва: Да, ние ще правим средно напрежение, няма да взимаме опита на този, който има опит във високо напрежение на електропроводи. И затова възложителят може да му каже: Да, уважаема комисия имайте предвид, че опитът във високоволтовите електропроводи би следвало да се счита за добра атестация. Ако гледаме позитивно на нещата, според мен трябва да подкрепим предлаганите промени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз искам да кажа само една хипотеза във връзка с този чл.36а, иначе съм съгласен с тези аргументи. Хипотезата е следната: примерно район Средец, говорим там където има райони, са упълномощени по принцип да възлагат обществени поръчки. Комисията се събира. Има някакво законово нарушение Кой е възложителят, кмета или районния кмет, като той е пълномощник? Тук пълномощници няма. Не е казано възложителя или упълномощено лице. Да, пише и упълномощено лице. Извинявам се.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, мисля, че дискусията изясни ситуацията, но господин Радев съгласен сте в ал. 2 да бъде “проверява само съдържанието” или “проверява единствено съдържанието”.
ЕМИЛ РАДЕВ: Пред изброяването казваме “единствено” тези изброени хипотези проверява.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Защо от Правния отдел държите на “само”, моля да се аргументирате.
ИВА ЙОРДАНОВА: По издържано е отколкото единствено. Какво значи единствено? То не е законен термин единствено. Проверява само еди какво си.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да уточним това.
По ал. 2 аз правя редакционно предложение да звучи така: “При осъществяване на контрол по ал. 1 възложителят проверява само съдържанието на съставените от Комисията протоколи за съответствие с изискванията на закона и предварително обявените условия на обществената поръчка.”
Юристите, съгласни ли сте с този текст? Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Думата “само” нищо не означава. Когато в алинеята е записано какво проверява се подразбира, че му се разрешава да проверява. Какво значи само? Защо само? То е казано какво проверява.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, проблемът е следния. Аз вече развих тази хипотеза. Текстът по ал. 1 е всеобхватен. Едва ли не може възложителят да се меси в решенията на комисията. Текстът на ал. 2 прецизира неговите правомощия по отношение на този предварителен контрол, но не е изчерпателен. Тоест, не означава, че не може да се меси възложителя във взимането на решения. И терминът “само” прецизира правомощията на този предварителен контрол.
От Агенцията, заповядайте.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Аз мисля, че спорът беше дали възложителят може да проверява, тази проверка и този контрол върху работата на комисията, дали да бъде по законосъобразност или по целесъобразност. Решението тук беше по законосъобразност. А не може по целесъобразност да казва на комисията трябва да избереш този, а не някой друг. В същност акцента трябва да бъде, че възложителят проверява работата на комисията само по отношение нейната законосъобразност. Тоест, искате да изключим целесъобразност. Аз така разбрах.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Много се извинявам, но по принцип в съответствие с изискванията на законосъобразност. Когато говорим в съответствие с изискванията на закона, законосъобразност, това може да се провери само в официален документ, какъвто е решение. Протоколът съдържа разискванията, които се извършват в комисията. Не са официален документ. За каква законосъобразност може да говорим на един протокол. Протоколът не е официален документ.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: В същност идеята в контекста, на това което се каза тук, е, че възложителят е отговорен. Той възлага на комисията една работа. И когато я приеме досега, всъщност той трябваше каквото и да предложи комисията да го приеме и да издаде решение. В същност идеята дойде по предложение на възложителите, които казват: Аз виждам, че в протокола и предложението, което ми прави комисията, че отхвърля еди кой си кандидат, няма мотиви. А тя е длъжна да се мотивира. Но аз къде имам право да им върна и да им кажа: “Ако обичате, напишете мотиви.” Затова ние казахме, комисията е негов помощен орган. Той носи цялата отговорност за поръчката и той преглежда нейната работа и вижда, че тя не е подготвила мотиви. Казва: “Предлагаме да отхвърлим кандидат № 3, защото не отговаря на изискванията, но няма никакви мотиви.” Той не може да напише в своето решение мотиви, защото няма откъде да ги вземе. И така неговото решение става незаконосъобразно и то съответно ще бъде отменено.
Законът изисква мотиви, но комисията не се е обосновала. Възложителите казваха: “Вие сте ни поставили пред свършен факт”. Хем ме наказвате и казвате, че аз нося отговорността, хем когато комисията е пропуснала, може да не е нарочно, вие не ми давате механизъм, аз да ги накарам да го поправят, да спазят това законово изискване. Аз трябва да издам решение без мотиви, защото няма. А сега ние му даваме възможност да си свърши работата.
ИВАН ИВАНОВ: Този аргумент вече го приемам. Аз си оттеглям предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Оттегляме нашето предложение с господин Иванов, но държим да бъде само съдържанието, за да е ясно, че говорим изключително за законосъобразност и нищо друго.
Това се приема от господин Радев, доколкото разбрах и от Агенцията също се приема.
Не е ясно колеги, защото в ал. 2 е една хипотеза, никъде не е казано, че няма други хипотези, госпожо Йорданова. Никъде не е казано.
ИВА ЙОРДАНОВА: Алинея 1 казва, че има контрол върху комисията и след това се казва, че по осъществяването на този контрол какво прави. Проверява съдържанието и второто, предварително обявените условия. Две кумулативни условия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тогава думата “само” нищо не променя, а ни успокоява, че няма други правомощия, като например да каже кой печели поръчката. При това положение нямаме проблем.
Госпожо Янева, нашата задача е да го направим колкото е възможно по-трудно.
Колеги, с господин Иванов оттеглихме предложението. Но правя процедурно предложение в ал. 2 преди думата “съдържание” да има думата “само”.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Един.
Приема се.
Подлагам на гласуване целия § 30 с направената редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
За протокола още веднъж, предложението с господин Иванов си го оттеглихме.
Параграф 31.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 31.
Параграф 32.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 32.
По двата параграфа изказвания или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 33.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов: В § 33, чл. 39.
1. Създава се нова ал. 5:
“(5) В случаите по ал. 2 възложителят задължително включва в решението цената на втория участник и не може да сключва договор със същия предмет за цена, равна или по-голяма от посочената в решението, при провеждане на следващата процедура в рамките на същата и следващата календарна година.”
2. Досегашната ал. 5 и ал. 6 стават съответно ал. 6 и 7.”
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, която виждате на стр. 26 и стр. 27.
Нека да каже възложителят, защо са отхвърлили нашето предложение. Доколкото си спомням то касаеше ситуация при която се преговаря за цената. Заповядайте.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Първо, вие реферирате към ал. 2 на чл. 39. Хипотезата в т. 1 е, че възложителят може да прекрати процедурата, когато е подадена само една оферта или само едно заявление за участие. Тоест, има само един участник и няма цена на втория. Тоест, вторият го няма тук.
Точка 2. Има само един кандидат или участник, който отговаря на изискванията и има само една оферта, която отговаря на предварително обявените. Тоест, има само един единствен играч, така да се каже, в обществената поръчка и няма втори, чиято цена да запазим.
Второто нещо е, че има динамика на цените. И след като го задължаваме и в следващата година да запази условието за тази цена, не знам дали в някои случаи това няма да се яви пречка за следващата година да бъде по цената за тази година. Ако цените скочат драстично, каквито случаи има, той не може да направи нова поръчка на практика.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Става въпрос за ситуация при която има само един участник. Оттегляме предложението с господин Иванов.
Колеги, желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е „за” предложената редакция на § 33, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 34 е подкрепен по вносител.
По § 35 е предложено да се подкрепи по вносител.
Параграф 36 се предлага да се подкрепи по вносител.
Параграфи от 34-ти до 36-ти включително, желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 37.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, която виждате на стр. 28.
По тази редакция желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 38.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 38.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 39.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39.
По тази редакция желания за въпроси и изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 40.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, която виждате на стр. 30 и стр. 31.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 41.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41.
Има допълнително раздадени два листа. Това са технически поправки. Тях ще гласуваме. Няма да гласуваме това, което пише в самия доклад, а ще гласуваме допълнителните листа с технически поправки.
Господин Ангелов, вие гледали ли сте тези допълнителни поправки?
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Те са технически поправки, така че може да ги видя сега.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Агенцията сте запознати и ги подкрепяте.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е „за” предложената редакция на § 41, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно
Отиваме на § 42.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов в § 42, т. 1 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението по принцип.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42 на стр. 34 и стр. 35.
По тази редакция колеги въпроси и изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 43.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Параграф 44.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Параграф 45.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Параграфи от 43-ти до 45-ти, желания за изказвания и въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 46.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46 на стр. 36.
Господин Радев, вие знаете като представител на Правната комисия, ако имате въпроси, винаги може да сигнализирате.
По редакцията на § 46, въпроси или изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 47.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, която виждате на стр. 37.
Изказвания или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 48.
Предложение от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, която виждате на стр. 37 и началото на стр. 38.
Господин Радев, вашето предложение тук е подкрепено по принцип.
Изказвания или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Колеги, отиваме на § 49.
Има предложение да бъде подкрепен по вносител.
По § 50, има предложение да бъде подкрепен по вносител.
По § 51, има предложение да бъде подкрепен по вносител.
Изказвания или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 52.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, която виждате на стр. 39.
Изказвания или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 53.
Предложение от народния представител Янаки Стоилов.
Ще ви го прочета, тъй като не е подкрепено.
В чл. 60 да се създаде нова ал. 3:
“(3) Независимо от избраната форма на гаранция за участие, съответно за изпълнение от кандидат, участник или определен изпълнител, предприятие или кооперация на лица с увреждания, съгласно чл. 28 от ЗИХУ, гаранцията не може да бъде повече от 50 на сто от определена гаранция за изпълнение на поръчката, съгласно чл. 59, ал. 3 от ЗОП”.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 53.
Има ли колега, който иска да защити предложението на господин Стоилов? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували двама “за”. Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - 12.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 53 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 54.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 54.
Параграф 55.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 55.
По тези два параграфа желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 56.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, която виждате на стр. 40 и стр. 41.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 57.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 57.
Параграф 58.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 58.
Параграф 59.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 59.
Параграф 60.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 60.
Параграф 61.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 61.
Параграф 62.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 62.
Параграф 63.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 63.
Параграф 64.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 64.
Параграф 65.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 65.
Параграф 66.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 66.
Параграф 67.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 67.
Параграф 68.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 68
Параграф 69.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 69.
Колеги, параграфи от 57 до 69 включително, желания за въпроси или изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Работната група предлага да се създаде нов § 70.
В § 70, чл. 80, т. 2 думите “номер и дата на обнародване” се заменят с “дата на публикуване”.
Очевидно е техническа редакция. Агенцията няма нищо против.
Желание за въпроси и изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Госпожо Янева, заповядайте.
АННА ЯНЕВА: Този нов § 70 означава ли, че няма да се публикува в Държавен вестник?
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Да, отпада.
ЕМИЛ РАДЕВ: Промените са приети, че не се публикуват вече в Държавен вестник, а единствено в регистъра. Където всеки може в реално време да провери съвсем свободно и публично, а не да се бави и да се публикува и в Държавен вестник. Това са промени, които са приети в предходните параграфи. Тук изясняваме, защото нямаме номера на Държавен вестник, а само дата на публикуване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Радев, като обсъждахме закона, това има и своите предимства. Единственият риск е да не блокира този регистър в даден момент, както сме виждали да блокират разни регистри. И тогава ще си навлечем много неприятности. Но да се надяваме, че в ХХІ век това няма да се случи.
ЕМИЛ РАДЕВ: Господин Димитров, все пак сме в ХХІ век, в едно електронно общество и така или иначе с презумпцията, че нещо може да блокира, то по същия начин утре може да блокира и печатницата на Държавен вестник за известно време. Така че се надяваме, че изпълнителната власт поддържа регистъра в изправност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, гласувахме този нов параграф.
Параграф 70 по вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 70, който става § 71. Разбирате защо се прави преномерацията.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 71.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 72.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Работната група предлага да се създаде нов § 73 в чл. 83д, т. 1 думите “номер и дата на обнародване” се заменят с “дата на публикуване”. Изяснихме си смисъла на този текст.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
§ 72. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 74.
Параграф 73.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 75.
Параграф 74.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 76.
Параграф 75.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 77.
Колеги, параграфи от 74-ти до 77-ми по новата номерация, желания за изказвания или въпроси? Няма.
Подлагам ги на гласуване от § 74 до § 77 по новата номерация.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 76.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 76, който става § 78. Виждате тази редакция на стр. 46 и стр. 47.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 77.
Предложение от народния представител Янаки Стоилов, което е в същата насока госпожо Янева.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 77, който става § 79.
Има ли народен представител, който иска да защити предложението на господин Янаки Стоилов? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували двама “за”. Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - 12 народни представители.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 77, който става § 79.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 78.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 78, който става § 80.
Параграф 79.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 81.
Параграф 80.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 82.
Параграф 81.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 83.
Параграф 82.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 84.


Параграф 83.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 85.
По параграфи от 80-ти до 85-ти по новата номерация, желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 84.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 84, който става § 86.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Предложение от народния представител Янаки Стоилов.
Работната група не подкрепя предложението. Това предложение е за нов параграф.
Има ли народен представител, който желае да защити това предложение? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували двама “за”. Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - 12 народни представители.
Не се приема.
Параграф 85.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 85, който става § 87.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Работната група предлага да се създаде нов § 88.
§ 88. В чл.100, ал. 1 думите “или 5” се заменят с “или 6”.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 86.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 89.
Параграф 87.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 87, който става § 90.
Параграф 88.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 88, който става § 91.
Колеги, по параграфи от 89-ти до 91-ви, желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 89.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 89, който става § 92.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Работната група предлага да се създаде нов § 93, виждате на стр. 53 това предложение, в чл. 106, ал. 8 думата “обекта” се заменя с “предмета”.
Очевидно редакционни предложения.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.

Параграф 90.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 90, който става § 94.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 91.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 91, който става § 95.
Тази редакция колеги, я виждате на стр. 54.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 92.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 92, който става § 96.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 93.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 93, който става § 97.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 94.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 94, който става § 98.


Параграф 95.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 95, който става § 99.
Параграф 96.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 96, който става § 100.
Параграф 97.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 97, който става § 101.
Параграф 98.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 98, който става § 102.
По параграфи от 98 до 102 по новата номерация, желание за изказване или въпрос? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 99.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 99, който става § 103. Виждате редакцията е на стр. 60.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 100.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 100, който става § 104.
Параграф 101.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 101, който става § 105.
Параграф 102.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 102, който става § 106.
Параграф 103.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 103, който става § 107.
Параграф 104.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 104, който става § 108.
Параграф 105.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 105, който става § 109.
Параграф 106.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 106, който става § 110.
Колеги, по параграфи от 104 до 110-ти включително по новата номерация, желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 107.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 107, който става § 111. Виждате тази редакция на стр. 62 и стр. 63. Следващото предложение за нов параграф.
Желание за изказване или въпрос?Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Предложение от народния представител Янаки Стоилов.
Това са административно наказателни разпоредби във връзка с неговите предложения, които не бяха приети, колеги.
Има ли народен представител, който иска да защити това предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 1 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - 13.
Не се приема.
Параграф 108.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 108, който става § 112. Виждате на стр. 64 тази редакция.
Желание за изказване или въпрос? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Работната група предлага да се създаде нов § 113.
По този параграф колеги, желание за изказване или въпрос? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 109.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 109, който става § 114.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Работната група предлага да се създаде нов § 115.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 110.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 110, който става § 116.


Параграф 111.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 111, който става § 117.
По параграфи 116 и 117 по новата номерация, желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 112.
Предложение от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 112, който става § 118. Тази редакция я виждате на стр. 66 и стр. 67.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Работната група предлага да се създаде нов § 119, който е очевидно редакционен.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Преходните и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 113.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 113, който става § 120.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
По § 114 колеги, имате листче, което е редакционно.
Агенцията по обществени поръчки е запозната с текста. Господин Ангелов, имате ли забележки? Няма.
Всички колеги знаете, че гласувате не по основния доклад, а по допълнително раздаден лист.
Параграф 114.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 114, който става § 121.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Отиваме колеги на § 115.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 115, който става § 122
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 116.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага да се оформи като последен параграф 125.
Работната група предлага следната редакция на § 116, който става 125: „Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник”.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.

Параграф 117.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 117, който става § 123: „Министерският съвет привежда подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона в съответствие с този закон в тримесечен срок от обнародването му”.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Има предложени от народния представител Янаки Стоилов: да се създаде § 117а:
“§ 117а. Министерският съвет в срок от 3 месеца от влизане в сила на този закон приема Списък на стоките и услугите по чл. 16в от Закона за обществените поръчки, съгласувано с признатите от Министерския съвет национално представителни организации на и за хора с увреждания.”
Работната група не подкрепя предложението.
Има ли депутат, който иска да го защити? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласувал - 1 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - 13.
Не се приема.
Параграф 118.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 118, който става § 124.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Беше отложен един текст и очаквам от Агенцията другата седмица, колеги, да ни дадете редакция.
Дайте ни възможна редакция на този параграф, за да не бавим внасянето на закона в Парламента.
Господин Бойчев е съгласен с редакцията.
Кой ще ни предложи от юристите редакция?
Госпожо Йорданова прочетете вашето предложение.
ИВА ЙОРДАНОВА: С колегите обсъждахме на първо четене текста да стане: “Когато възложителят постави изискване за наличие на оборот по чл. 50, ал. 1, т. 3 стойността на този оборот не може да надвишава повече от три пъти стойността на поръчките.”
Предложението ни е, ако се приеме по принцип текста, все пак да го огледаме още веднъж и в тези рамки, ако се наложи нещо още чисто технически да го имате предвид.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По това предложение Агенцията съгласна ли е?
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Да.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Радев, нямате забележки.
Подлагам го на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Колеги, има предложение по същия текст на Янаки Стоилов. Него го подлагам също на гласуване за прецизност.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували - 1 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - 13.
Не се приема.
Трябва да гласуваме целия § 19 с приетата редакция преди малко.
Подлагам на гласуване предложената редакция на работната група за § 19 с направеното и прието преди малко уточнение.
Който е „за”, моля да гласува.


Гласували 14 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Законът вече може да влиза в зала.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова
(114 255)