1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от Министерски съвет на 13 септември 2011 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 154-01-96, внесен от Пламен Орешарски и група народни представители на 7 септември 2011 г. -- за първо четене.
3. Обсъждане на общ проект на приетите на първо гласуване законопроекти за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесени от Министерски съвет и народни представители.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 37


На 23 ноември 2011 година, (сряда) от 14.40 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от Министерски съвет на 13 септември 2011 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 154-01-96, внесен от Пламен Орешарски и група народни представители на 7 септември 2011 г. -- за първо четене.
3. Обсъждане на общ проект на приетите на първо гласуване законопроекти за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесени от Министерски съвет и народни представители.
4. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.40 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Откривам заседанието на комисията. Имаме необходимия кворум и можем да започнем работа.

Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от Министерски съвет на 13 септември 2011 г. -- за първо четене.
Точка втора, която ви е предложена в първоначалния дневен ред беше обсъдена в зала, така че няма смисъл да приемаме становище.
Трета точка става втора със следния текст:
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 154-01-96, внесен от Пламен Орешарски и група народни представители на 7 септември 2011 г. -- за първо четене.
3. Разни.
Колеги, по този дневен ред имате ли предложения?
Господин Николов, заповядайте.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател. Предлагам в дневния ред, поради отлагане на точка втора, да приемем нова точка, която да се разгледа като точка трета, а точка Разни да остане последна точка. В точка трета да разгледаме на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, необходимите докладчици от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще бъдат ли тук? От Агенцията за приватизация също трябва да има представител.
Постъпи предложение за разглеждане на още една точка в дневния ред – законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Който е „за” включването на допълнителна точка, моля да гласува.
Гласували: „за” – 9, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се предложението за включване на допълнителна точка.
Моля колеги да се обадите на Агенцията за приватизация и да поискате спешното присъствие на техен представител.

По точка първа наши гости са:
от Министерство на финансите -- Диана Драгнева – началник кабинет на министъра, Весела Данева – директор на дирекция „Финанси на реалния сектор”, Йорданка Младенова – началник отдел в дирекция „Финанси на реалния сектор и Галин Желев – главен експерт в дирекция „Финанси на реалния сектор;
от Министерски съвет -- Десислава Терзиева – директор на дирекция „Стратегическо развитие и координация”, Мариана Славкова – съветник и Георги Йончев – съветник.
Добър ден на всички.
Кой ще представи от гостите законопроекта?
Госпожо Драгнева, заповядайте.
Г-ЖА ДИАНА ДРАГНЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, законопроектът който предстои да разгледате е разработен от междуведомствена работна група, състояща се от представители на Министерския съвет, Министерство на финансите и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, след което е подложен на широко обсъждане, като бележките в голямата си част и в разумната си част бяха възприети.
Целта на този законопроект е да се създаде правна рамка на публично-частното партньорство, която да е в съответствие с европейското разбиране и практика, включително и с добрата законодателна практика в някои държави-членки на Европейския съюз, с което да се запълни съществуващата законова празнота, тъй като действащата в момента нормативна уредба е концентрирана основно върху обществените поръчки и концесиите като средство за реализацията на обществено значими проекти.
В известна степен това ограничава възможните форми за взаимодействие между публичния и частния партньор. Една от основните цели също така на законопроекта е да осигури публичност, прозрачност, свобода и лоялна конкуренция, също така и недискриминация при избора на частния партньор и сключване на договорите за публично-частното партньорство.
Основните моменти в законопроекта са следните:
На първо място, дефинирано е понятието за „публично-частното партньорство”, откроени са основните сфери на неговото приложение като транспорт, здравеопазване, образование, правосъдие, спорт, култура и др. Посочени са формите за реализация на публично-частното партньорство. Предвидено е това да става чрез концесия за строителство или услуга, както и чрез новия партньорски договор, който ще се сключва за публично-частно партньорство, при което частният партньор не получава приходи от потребителите на дейността от обществен интерес или от други, трети лица във връзка с тази дейност от обществен интерес.
За да се обезпечи изпълнението на законовите задължения на публичния сектор за осигуряване на качествени адекватни публични услуги, законопроектът въвежда възможността също така за оказване финансова подкрепа от страна на публичния партньор при изпълнение на договорите за публично-частно партньорство, които не генерират приходи за частния партньор от потребителите на услугата или при които е необходимо постигане на социално приемлива цена на услугата от обществен интерес. Освен това са предвидени възможности за осигуряване и на финансиране от фондовете на Европейския съюз. Естествено това финансиране е предвидено да става при определени условия. Има ограничения по отношение на размера, който би следвало да обезпечава достигането на норми на възвращаемост за частния партньор.
Във връзка с планирането на проектите за публично-частно партньорство се предвижда изготвяне на национална програма за публично-частно партньорство и план за действие.
Политиката за развитие на публично-частното партньорство на местно ниво ще се определя от съответния общински съвет с общинския план за развитие.
Предвидена е също така възможност и частните партньори да инициират процедури по осъществяване на публично-частното партньорство, като идеята е по този начин да се засили техния интерес към подобни проекти.
Нов момент в закона е, че се въвежда институционализираното публично-частно партньорство в българското законодателство. Спазени са европейските препоръки в тази област, а с цел защита на държавния интерес за подобни структури в законопроекта са разписани правата на публичния партньор при управлението на публично-частното дружество и вземането на стратегически решения.
Регламентирано е също така, че при изпълнение на договорите за публично-частното партньорство страните поддържат икономическия баланс на договора, който икономически баланс е дефиниран като равновесие между ползите на страните, разпределението на рисковете между тях, състоянието към датата на сключването на договора. Предвидени са механизми за постигане на този баланс през целият период на договора, във всеки етап от действието му.
Очакваните резултати от прилагането на Закона за публично-частното партньорство са да се създадат реални условия и предпоставки за привличане на частния сектор в области, които традиционно са в сферата на договореност на публичната власт, с което ще се осигури използването на ресурса, знанието, уменията и опита на частния партньор, в полза на обществения интерес.
По този начин е предвидено да се преодолеят и бюджетните ограничения, пред които са изправени органите на държавната и на местната власт при осъществяване на инвестиции в обществено значими проекти.
Това бяха основните моменти. Ако имате въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Драгнева за Вашето представяне.
От страна на Министерски съвет желаете ли да добавите допълнителни аргументи към законопроекта?
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Не, нямаме какво да добавим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги народни представители, имате думата по този законопроект. Въпроси, изказвания, забележки?
Има едно раздадено становище от страна на Българската търговско-промишлена палата. Колегите са предоставили становището, но не присъстват тук на заседанието.
Въпросът, който те поставят е дали е добре да има един закон за публично-частното партньорство или отделните разпоредби да бъдат разпределени в съответните закони – Закона за концесиите, Закона за обществените поръчки и т.н.
Това е ключов въпрос и аз ви го задавам и на вас, първо от страна на бизнеса. Какво е вашето становище, дали този начин на уреждане на публично-частното партньорство е по-добър според вас?
Г-ЖА ДИАНА ДРАГНЕВА: Това е въпрос на целесъобразност и на законодателна техника. Нашето становище е, че по този начин ще се постигне по-голяма систематичност на уредбата и цялостност на регулация на отношенията, затова е възприет този подход. Обсъждани са действително различни подходи, но накрая е преценено за целесъобразно, че това е начинът, по който да се постигне по-ясна регламентация на отношенията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпроси и становища на колегите народни представители към този законопроект и към вносителите. Не виждам, тогава отиваме на процедура по гласуване.
Колеги, подлагам на гласуване за първо четене законопроект за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от Министерски съвет на 13 септември 2011 г. -- за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: „за” – 16, против – няма, въздържали се - 3.
Приема се на първо четене.
Благодаря на нашите гости.

Преминаваме към точка втора от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 154-01-96, внесен от Пламен Орешарски и група народни представители на 7 септември 2011 г. – за първо четене.
Господин Петър Димитров ще представи законопроекта.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, тъй като имаше представяне в Пленарна зала, аз не съм сигурен, че е необходимо подробно представяне, но искам да кажа няколко неща.
Знаете, че един от основните причинители на задълбочаване на кризата в България беше неразплащането между държавата и частни структури, които имаха поръчки от държавата, което задълбочи кризата и се получи спирала – държавата не плаща на фирмите, фирмите не се разплащат помежду си и това влоши кризата. От тази гледна точка това ускори и задълбочи кризата.
Дебатът не е само български, той е общоевропейски. В тази връзка Европейският съюз, за да реши този универсален проблем, на 16 февруари т.г. генерира директива за противодействие на забавените плащания в икономиката, като целта е да има нов тип платежна дисциплина в икономиката на Европейския съюз.
Това, което се предлага накратко са две основни неща – право на кредитора да изисква лихви при забава по всички търговски сделки на икономиката, в т.ч. от държавата или от държавен орган. Изрично подчертавам, че текстът дава право, а не задължава кредитора да изисква такива лихви за забава. Сроковете са от 30 дни, плюс условия за удължаване до 60 дни, което отново съответства изцяло на директивата.
Тъй като сте чули дебатът в Пленарна зала, искам само две думи да кажа, тъй като примерно госпожа Колева в Пленарна зала пледираше горе долу както едно време, в духа на пленумите на ЦК на БКП – провежда се пленума и на другата седмица всичко е изпълнено. Госпожа Колева каза, че няма нужда от такива работи, все едно че не живеем в България, не знаем че имаше забавяне на плащанията, че те и до днес продължават да са си факт. От тази гледна точка тя цитира чл. 294 на Търговския закон, чл. 86 на Закона за задълженията и договорите и излезе, че всичко ни е толкова наред, че преди Европейския съюз да се сети да прави директива, ние вече сме направили всичко това, имаме взаимство и са се изморили, вместо да вземат тези два члена от тези наши закони. От тази гледна точка смятам, че такова говорене просто е ненужно. Абсурдно е да твърдим, че ние сме транспонирали директивата още преди да бъде създадена. Знаем за реалните проблеми. Чухте в Пленарна зала и за противоречията между двете комисии. Комисия по правни въпроси, където са философите на нашето законодателство, там предлагат да не се приема, а Комисията по регионално развитие и благоустройство, които в голямата си част явно са едни хора, стъпили на земята, занимаващи се с реален бизнес, единодушно са подкрепили приемането на закона.
От тази гледна точка, аз не съм юрист, трудно ми е да кажа от правна гледна точка дали всички техники са идеални, но от икономическа гледна точка, логиката според мен заслужава да защитим бизнеса и да кажем, че тогава когато държавата е некоректен платец, тя трябва да си понесе отговорностите за тази некоректност, т.е. не плащаш навреме, нещо повече ние стигнахме до абсурдни форми – ще ти платим, но ако се откажеш от 7 до 10 % от плащането. Тук има хора на реалния бизнес, знаете това как се казва между двама бизнесмени, понякога идват и момчета с дебели вратове. В случая държавата замести момчетата и казва: „Няма да ви дам парите, ако вие не се откажете от част от тези плащания”.
Това е абсурдна ситуация и затова смятам, че може би има и юридически недостатъци във формулировките на този закон, това не е наша работа да ги оправяме, но от гледна точка на икономическата логика смятам, че би трябвало да подкрепим този проект на закон.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на колегата Петър Димитров.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по тази тема.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Знаем, че тече дискусия в Европа, знаем че се подготвя директива, която ще уреди този въпрос. Всъщност тази директива вече е приета, която тепърва ние трябва да я приемем, защото веднъж вече сме се произнесли във връзка с допитването за тази директива. Знаем, че това поражда междуфирмена задлъжнялост и аз бих подкрепил тази директива. Доколкото знам обаче Комисията по правни въпроси е отхвърлила законопроектът с правни мотиви, затова аз лично ще се въздържа, но иначе приемам философията на такъв закон и съм „за” по принцип.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други изказвания, колеги.
Господин Червенкондев.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: По принцип се запознахме и с мотивите на Комисията по правни въпроси. Започна дебатът и в Пленарна зала. Наистина директивата на Европейския съюз е вече факт, която би следвало да стимулира по-коректното и в срок разплащане между търговските субекти. Тя е равнопоставена за всички и затова не виждам логиката, господин Димитров като даваше примери единствено и само че държавата е некоректен платец, забавя плащанията и т.н. Този закон и предложенията както са направени, а в директивата важи за всички в търговския стокооборот.
Гледайки така представените текстове от законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, се учудвам защо точно трябва да бъдат тези текстове в него. Според мен това частично хармонизиране или прилагане на директивата в българското законодателство считам че не е достатъчно добро. Не е ли по-коректно наистина да се направи една по-широка работна група от колегите и съответно с представяне на повече политически партии, която да транспонира изцяло директивата, а не да правим тези частични текстове, които според мен в по-голямата си част следва да бъдат в по-голямата си част в Закона за задълженията и договорите, отколкото в Търговския закон. Така както са написани и това, което е нещо ново според мен, е че кредиторът има право да получи минимална фиксирана сума от 80 лева и обезщетение за други извършени разноски по събирането, което е и факт в момента. По Гражданско-процесуалния кодекс и по Закона за задълженията и договорите кредиторът, т.е. изрядната страна по една сделка има право както и на законова лихва или лихва, която е договорена между двете страни, така и за неустойки по конкретно дело или по разходи, които са направени по събиране на конкретното вземане.
Това, което беше предлагано преди от страна на държавата не беше задължително за изпълнение, имаше доста фирми, които не се съгласиха да направят сконтиране на своите вземания, само и само да си получат вземанията. Когато една страна има перфектен договор и си е изпълнила коректно задълженията, има всички права да си потърси своето обезщетение и лихви в съда. Дори и да приемем този закон в момента, всичко ще бъде решавано пак в съда, така че не виждам това частично прилагане по този начин, което предлагат колегите, че ще допринесе до някакво съществено увеличаване на оборота на разплащанията.
Аз наистина подкрепям философията, но според мен изпълнението би следвало да бъде по-широко мащабно и изцяло транспониране на приетата от Европа директива.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Йордан Цонев поиска думата.
Г-Н ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ние не сме водеща комисия по този законопроект, а водеща е Комисията по правни въпроси. Доколкото разбрах тя е отхвърлила законопроекта.
Аз искам да ви обърна внимание върху нещо, което ми се струва че е много важно за членовете на тази комисия.
Колеги, ние сме Комисия по икономическа политика, винаги е била такава тази комисия. За честта на комисията, ние винаги трябва да защитаваме идеите, които защитават добрите бизнес практики, добрият бизнес климат.
Да, изпадал съм и аз в такава ситуация като мнозинство – някой да внесе законопроект, който не е пълен, но по философия отговаря на философията на управлението.
Аз ви предлагам ние като икономическа комисия да дадем знак към бизнеса, да дадем знак, че това е нещо което ГЕРБ, центристки, десни, леви и всякакви партии, всички които се грижат за бизнеса в страната одобряват, а по същество, по правните категории на закона, по това дали той е всеобхватен, дали трябва да засяга и други членове, очевидно правилно е постъпила председателката, като го е разпределила на Комисията по правни въпроси. Те ще си кажат съображенията. По всяка вероятност законът ще бъде отхвърлен от мнозинството. Вероятно има достатъчно аргументи затова, но нашето „да” ще бъде основание на мнозинството, а и на нас като комисия наистина да поемем ангажимент да се изработи такъв закон и да бъдат регламентирани добрите бизнес практики, които пречат на цялата страна и на управлението на ГЕРБ пречат, и на всички пречат.
Тази комисия е длъжна да дава знаци. Ние сме Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм, а не комисия по това дали определени закони са добре или правилно направени или не и т.н. Просто това са ни аргументите.
Моля ви, нека да го подкрепим, това ще бъде знак. Разбира се, че в зала мнозинството, ако има достатъчно аргументи Комисията по правни въпроси, ще отхвърли закона, но така или иначе ние ще поемем ангажимент и ще направим нещо по тази тема, по-всеобхватно, по-добро ако трябва.
Ако пък решите, че между първо и второ четене законопроектът може да бъде поправен и философията му е достатъчна база за работа върху цялостния вариант, мисля че и това също е вариант. Нека заради това, заради което ние сме икономическа комисия, да го направим.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които желаят думата?
Заповядайте, господин Овчаров.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз в продължение на това, което казаха колегите искам да кажа, че общо взето проблемът който разискваме и който се опитваме да решим не е проблем на европейската интеграция на България или на транспонирането на една директива или на друга директива. Проблемът е чисто икономически. Той е свързан с проблемите, които съществуват в самата България. Това, че такъв проблем има и в Европейския съюз, че такъв проблем съществува и в част от другите европейски държави, само прави още по-убедителни и своевременни аргументите и предложенията, които са направени с този законопроект.
Имаме икономически проблем. Ние се каним в близко бъдеще да криминализираме неплащането на социалните осигуровки. Кажете ми каква е логиката? Един работодател е криминално отговорен затова, че не плаща осигуровки, а той не ги плаща, защото държавата не му се е издължила по вече свършена работа, която е отдавна фактурирана и отдавна утвърдена. Ние въпреки това, въпреки че държавата е отговорна, ще направим него криминален престъпник. Казвам го, защото аз съм съгласен че трябва да бъде всеобхватно, че трябва да отговаря напълно на цялата директива. Добре, няма нищо лошо. Нека да оставим директивата в пълния й обем, юристите да я видят и тогава, когато е готова, ще я транспонираме, но сега имаме сериозен икономически проблем, който и в момента е реален. Знаете много добре, че и в момента над 400 млн. лева са неизплатените задължения към фирмите от страна на държавата и никой в държавната администрация по никакъв начин не е отговорен затова, че стоят фактурите с месеци, някои от тях с години и не се плащат и държавата когато реши тогава, когато някой си чиновник в Н-то ведомство реши да сложи папките от едната част на бюрото на другата, тогава плащат. Когато държавата стане нормален икономически субект, може би тя ще започне да се грижи малко по-отговорно за изпълнението на своите ангажименти, така че без да навлизаме кой знае в какви пледоарии си мисля, че тези няколко членове, които предлагаме, те решават текущ, настоящ икономически проблем и ако нямаме възражения по начина, по който се решава този проблем, наистина не виждам логиката, поради която ние да не го приемем.
Възможно е между първо и второ четене той да бъде усъвършенстван, да бъде направен така, че предложението за промяна на закона да бъде напълно съответстващо на директивата. А е възможно да отложим цялостното транспониране на директивата за тогава, когато сме готови да го направим, но трябва ли да чакаме още половин, една или не знам колко години, докато някой реши да транспонира цялата директива, а да не решим един наистина сериозен икономически въпрос за всички бизнес обекти, които в момента работят в България.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов поиска думата.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Абсолютно съм съгласен и с двамата колеги. Много правилно трябва да се решат тези проблеми. Знаем, че има общини, които фалираха поради такива задължения. Може би с транспониране на директивата още общини ще фалират, ако не си вземат поука, че не могат да сключат договори, без да имат финансово обезпечение тези договори. Абсолютно съм съгласен с това.
Аз казах, че ще се въздържа. Ако се въздържа за този закон, аз ще защитя философията му и в зала, но би било знак ако нямаме друга алтернатива, в смисъл на тази философия, а тази философия вече е наложена от Европейския съюз с конкретна директива. Така че не виждам проблем, ако се въздържа по този закон и въпреки всичко защитя философията, при условие че ние трябва да транспонираме директивата. Единственото, което можем да поемем като ангажимент е наистина по-бързо да съставим работна група и заедно с юристите да я транспонираме възможно най-бързо, защото трябва да дисциплинираме и общините и съответно държавните институции, които възлагат такива обществени поръчки. На това отгоре, една от точките, обикновено при критериите на възлагане е възможно най-удължен срок на разсрочено плащане, при което всяка от фирмите ще се опитва за да спечели поръчката и дава какви ли не срокове, в един момент изпада в неплатежоспособност.
Аз даже си мисля, че наистина при едно ново разглеждане на Закона за обществените поръчки това трябва да го забраним, при условие че в директивата пише, че до 30 дни трябва да бъде, така че една такава забрана за такъв критерии, който наистина ощетява фирмите, също бих бил склонен да подкрепя.
Аз лично ще се въздържа, защото смятам, че директивата е по-меродавна във връзка с тази философия.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които имат желание за изказване?
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Напълно съм съгласен и мисля, че всички от Икономическата комисия се консолидираме в добрите намерения и предложенията, които са направени от колегите, вносители на законопроекта, но аз не виждам точно текстовете, които биха допринесли за оправянето на този стопански оборот.
Съответно в законопроекта се казва: „Да, има право на лихва”. По какъв начин решаваме този проблем. Да, казваме че държавата трябва да си плаща лихва и това е нормално да си я плати. Щом има договор, в договора си има клауза за забава. Има ли право, господин Димитров на лихвата за забрана. Има и това нещо наистина може да бъде от съда. Кой ще плати тази лихва, при условие че не си я вземете от съда? Ето в момента в Преходните и заключителните разпоредби отивате в т. 16 пак към ГПК, т.е. в момента вие би трябвало да си предявите претенциите в съда, за да си получите и лихвата. По Закона за задълженията и договорите има равнопоставеност между всички субекти. В момента вие казвате – да имате право на лихва, плюс 80 лева, плюс разноските.
Да, това в момента е така по действащото законодателство по ЗЗП. Напълно съм съгласен с вашите намерения, дайте да го направим както е по директивата, с всичките клаузи. Наистина не виждам конкретните текстове, които биха ускорили този оборот на разплащането, независимо кои са субектите. Ако ми ги посочите, наистина се съгласявам и ще подкрепя законопроекта при гласуването.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други желания за изказвания?
Колеги, аз ще кажа няколко думи. Нали разбирате сами, че фирмите които са издали фактури и не са получили съответните плащания от държавата и общините, трябва да внесат ДДС в срок и те са в много трудно положение. Част от тези фирми от началото на кризата обявиха и фалит.
Аз поставих задача на нашия Правен отдел да прегледа законопроекта, който също откри несъвършенства, но философията е правилна. Смятам, че като сигнал към обществото този законопроект трябва да бъде подкрепен, от колкото хора толкова, защото такива мерки трябва да бъдат възприети, включително като антикризисни мерки за оздравяване на българската икономика.
Искам да кажа следното нещо. Сериозният проблем колеги е, че приемането на такива мерки обикновено отнема наистина много време, а проблемите на фирмите са реални и те са сега - т.е. след една година или след 6 месеца ще транспонираме дадена директива не може да бъде никакво успокоение. Помните, че сегашният Парламент възприе една антикризисна разумна мярка в същата посока, че когато държавата забавя връщането на ДДС, ние въведохме същата лихва, аналогична на лихвата, която дължи фирмата, която тя забави внасянето на ДДС в бюджета. Знаете това ние заедно го направихме. Предложението беше наше и смятам, че тази мярка е разумна мярка.
Предложението тук е в същата посока. Аз също не мога да претендирам затова, че точно тази формулировка на правните аргументи е най-добрата, но съм убеден, че такива антикризисни мерки трябва да бъдат възприети. Аз ще подкрепя предложения законопроект.
Други колеги, които желаят думата?
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие виждате какво става в държавите, които изпадат в тежка ситуация, като Гърция, Италия. Ако премиерът там не си каже кои са министрите за 24 часа, борсите реагират негативно. Дайте да дадем този сигнал, да кажем на бизнеса: „Ние сме за тази схема”. Така трябва да бъде. Има несъвършенства юридически, затова има държава. Не е работа на народните представители от целия Парламент да се занимават със законодателна технология, затова има изпълнителна власт. Сигналът ще бъде важен и силен, в т.ч. и за банките, които не дават пари на някои фирми, които имат да вземат от държавата. Затова аз Ви призовавам да кажем „да”.
По принцип да се състави една работна група с представители на изпълнителната власт, която да транспонира директивата така, че тя да работи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Атанасов.
Г-Н ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз ще гласувам „въздържал се”, но като члена на икономическата комисия съм за този закон. Убеждението да гласувам „въздържал се” е именно затова, че Комисията по правни въпроси го е отхвърлила. С две думи ще ви кажа – бизнесът не иска знаци. Бизнесът иска реален, работещ текст. Това е нашето задължение. Той иска пари и когато направим реални, работещи текстове, бизнесът ще си ги получи. Сега да даваме знаци, ние ги дадохме с нашите изказвания, ние даваме тези знаци към бизнеса, че сме настроени именно за философията на този законопроект, но когато няма точен текст какво ще каже бизнеса – вие всички сте били там, дадоха знаци, но ние пак не можем да си вземем парите.Затова ви призовавам всички, независимо как ще гласуваме, по-нататък да се работи за един ясен и работещ текст.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Атанасов. Други колеги, които желаят думата?
Господин Овчаров, заповядайте.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние нали разбираме, че като го отхвърлим този законопроект, по-нататък ще се работи за някакъв текст, не знам си кога си и не знам от кого си. Ако сега го направим този текст, между първо и второ четене, ние ще работим в една работна група, съвместно с Комисията по правните въпроси и още в рамките на следващия месец ще имаме работещи текстове и още до края на годината тези работещи текстове, ако имаме достатъчно добро желание, ще влязат в сила, иначе отхвърляме топката за догодина по това време. Затова става дума, а не за нещо друго.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които желаят думата? Не виждам.
Минаваме в процедура по гласуване.
Колеги, подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 154-01-96, внесен от Пламен Орешарски и група народни представители на 7 септември 2011 г., за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: „за” – 6, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема.
Дебатът продължава в зала.

Колеги, така както променихме програмата, преминаваме към точка трета – Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, за второ четене.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, понеже преди малко бяхте много конструктивни, кажете ми по този текст кой от вас какво разбра. Така закон не се раздава. Тук пише: член еди кой си, точка еди коя си, текста да се промени и да стане такъв и такъв. Ние не може да работим без тялото на закона и затова се дава тази информация предишния ден, за да може този който се интересува да види какво се променя. Всеки един от вас знае ли какво се променя, освен вносителя, ако и той знае и ако не са му го дали сега. Предлагам или да прекъснем за половин час, през който да ни се даде основният текст на закона или да го оставим за следващия път. Извинете ме, но това е обида за нас.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Димитров, абсолютно съм съгласен с Вас, но тук нещата са много ясни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, понеже са няколко текстовете можем да ги разгледаме по-подробно, така че да отпадне всякаква неяснота.
Господин Димитров, желаете ли нещо от Вашите процедурни предложения да бъде гласувано.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако смятате, че това е начин да работим, да продължим. Моите забележки не са злонамерени, но така просто не се работи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Точката вече е заложена в дневния ред. Може да има процедура за нейното отлагане, но тази процедура едва ли ще срещне подкрепа от мнозинството в комисията.
Предложение за отлагане на точката за следващото заседание.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: „за” – 3, против – 3, въздържали се – 11.
Не се приема.
Заглавието е Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По наименованието не вярвам да има тежък дебат.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: „за” – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Параграф 1.
Предложение от народния представител Валентин Николов: в § 1, т. 1 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Елин Андреев: в § 1, т. 1, 3, 4 и 5 да отпаднат.
Работната група подкрепя предложението относно отпадането на т. 1 и не го подкрепя в останалата му част.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
§ 1. В Приложение № 1 към чл. 3, ал.1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В раздел ІІІ „Министерство на земеделието и храните” се създава т. 20.
„20. Рибни ресурси – ЕООД, Созопол”.
2. В раздел ІV „Министерство на отбраната” т. 2 се отменя.
3. В раздел VІ „Министерство на културата” т. 13 се отменя.
4. В раздел VІІІ „Министерство на външните работи” т. 1 се отменя.
5. В раздел Х „Министерство на финансите” се създава нова т. 8:
„8. Национален дворец на културата – Конгресен център София” – ЕАД, София”.
От предложението на господин Елин Андреев е подкрепена само една част, затова му давам думата да защити останалата част от своето предложение.
Г-Н ЕЛИН АНДРЕЕВ: Благодаря, господин председател.
Точки 3, 4 и 5 които предлагам да отпаднат се отнасят от забранителните списъци да се извадят съответно „Военно издателство”, „Аудио видео Орфей” и агенция Дипломатически имоти в страната. Още на първо четене стана ясно, че тези текстове които са подкрепени от народните представители не срещат одобрение от съответните министерства. На всички наши запитвания се оказа, че тези текстове които са предложени от народните представители не са съгласувани със съответните министерства. Именно затова аз предлагам тези текстове да отпаднат от предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не съм съгласен, защото ние имаме тук становища, мисля че още на първо четене. Имаше съответни възражения във връзка с това, че имаше някои реституционни претенции във връзка с „Аудио и видео Орфей”. Поради тази причина изразяваха съмнение, но това не значи, че трябва да остане в забранителния списък. Изваждането от забранителния списък не е проблем на това дали има реституционни претенции или не, това е проблем когато реши дружеството да се приватизира, Агенцията за приватизация ще реши дали може или не може във връзка с тези претенции, така че аз не виждам проблеми.
По принцип в забранителния списък трябва да съществуват предприятия, които са структуроопределящи. По принцип в този забранителен списък трябва да са предприятия, при чиято приватизация може да се получи някакъв проблем в дадена структура, в цялата икономика на страната. От там нататък другите дружества не виждам проблем да са извън този забранителен списък и когато реши това дружество да бъде приватизирано, съответно Агенцията за приватизация може да погледне плюсовете и минусите на едно такова нещо. Аз не виждам проблем тези предприятия да ги извадим извън забранителния списък, на това отгоре мога да ви кажа, че финансовото състояние на Военното издателство хич не е добро. Там сградата доколкото знам е паметник на културата, не виждам и как точно ще се продаде, но това е проблем на господин Караниколов, не е наш проблем. Проблем е защо трябва да стои в забранителния списък. По принцип ние като дясна партия трябва да насърчаваме приватизацията и да подхранваме Сребърния фонд.Това е посланието и към нашите избиратели, така че аз мисля, че трябва да го подкрепим.
Моето предложение е да извадим „Български пощи” ЕАД от забранителния списък. Знаете, че имаше много дебати, аз се радвам на този дебат. Виждате какво става в БДЖ. Скоро при продължаване на същото състояние на пощите, ако не вземем дори и ние някакво отношение по въпроса, мисля че дори синдикатите ще дойдат при нас като вносители да ни молят да оттеглим тази точка и да изкараме от забранителния списък, за да влее свеж ресурс там, за да не се извършват такива тежки съкращения и да има такива тежки проблеми, както е в БДЖ.
В момента, слава богу, дебат по някакъв начин съм предизвикал, макар и късно според мен, така че затова го изваждам, да няма социално напрежение. От тук нататък министерството решава какво ще прави с „Български пощи” ЕАД.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Караниколов вече е тук. В момента обсъждаме предложението на господин Елин Андреев за отпадането на точки 3, 4 и 5 в § 1. Става въпрос за „Военно издателство”, „Аудио и видео Орфей” и за имотите „Адис”. Какво е Вашето становище по това предложение те да останат в забранителния списък на практика?
Г-Н ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател. По принцип първо искам да кажа, че считам всички предложения за законосъобразни. Относно целесъобразността вие трябва да се произнесете, въпреки това ще си позволя да направя един коментар.
Мисля, че най-важното е вие да решите това дали тези дружества са стратегически, икономически за българската държава и те трябва да останат в забранителния списък. Всичко друго – дали имат юридически проблеми, дали имат някакви други проблеми, това ще бъде решено на един друг етап, но уреждането на тези проблеми не означава оставането на дружествата в забранителния списък. За дружествата в забранителния списък точно и ясно е казано в закона кои са – тези, които са от стратегическо значение за икономиката.
Мисля, че са ясни предложенията. Вие по целесъобразност трябва да решите, а относно законосъобразността – всички са законосъобразни.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други становища по предложението на господин Елин Андреев. Не виждам.
Аз ще ви кажа и моето мнение. Аз съм на малко по-различно становище от господин Николов. Смятам, че за „Български пощи” ЕАД решението за сега да няма приватизация е правилно, но не мога да подкрепя и идеята на господин Андреев да се спре приватизацията на другите три предприятия, не виждам икономическа логика, честно казано. Общо взето ако тези предприятия останат държавни, за съжаление са често обект на корупция и трупат загуби. Това е моето лично становище.
Други мнения, колеги?
След като няма желание за изказвания, ще гласуваме предложението на господин Елин Андреев в частта, която не е подкрепено.
По т. 1 е подкрепено.
Подлагам на гласуване точки 3, 4 и 5 да отпаднат.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: „за” – 1, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 1.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: „за” – 13, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Заключителна разпоредба.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 2.
„Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.

По точка „Разни”. Не виждам желание за думата.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.10 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Траянка Стоянова
(38 771)