1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 102-01-77, внесен от Министерския съвет на 21.11.2011 г. -- първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители на 10.11.2011 г. -- първо четене.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 38


На 30 ноември 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 102-01-77, внесен от Министерския съвет на 21.11.2011 г. -- първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители на 10.11.2011 г. -- първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за забрана на проучване и добив на шистов газ, № 154-01-106, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 23.11.2011 г. -- първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Проект за решение за налагане на мораториум върху проучванията и добива на шистов газ на територията на Република България, № 154-02-93, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 28.10.2011 г.
5. Представяне, обсъждане и приемане на Проект за решение за забрана на добива на шистов газ и прилагането на метода на хидравлично разбиване и сходни на него методи при проучване и добив на нефт и природен газ на територията на Република България, № 154-02-101, внесен от Яне Янев и група народни представители на 23.11.2011 г.
6. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има кворум, откривам заседанието.
Предлагам Ви дневен ред със шест точки. Имате ли предложения по него? – Не виждам.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.

Започваме с първа точка от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор.
Наши гости от Министерство на финансите са: Цветанка Михайлова – началник отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Христина Пендичева и Елена Димитрова.
От Комисията за финансов надзор: Ангел Джалъзов – заместник-председател, Антония Гинева, Ирена Борисова, Нина Колчакова, Анна Андонова и Димитър Койчев.
Кой ще представи законопроекта?
ЦВЕТАНА МИХАЙЛОВА: Министерството на финансите, съвместно с Комисията за финансов надзор, разработи този законопроект за изменение на Закона за Комисията за финансов надзор.
Целта на този законопроект е да бъде транспонирана в българското законодателство новоприета директива за изменение на няколко секторни директиви. Това е втората част от пакета законодателни изменения, с които се транспонира напълно тази директива. Първото изменение беше в Закона за кредитните институции.
Предлагам да предоставя възможност на господин Джалъзов – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, да представи по-подробно законопроекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Господин председател, господа народни представители! Съвсем накратко ще ви представя това, което сме целили с промените, изработени съвместно с Министерството на финансите. По същество те целят въвеждане на българското законодателство на промени, които произтичат от създаването на Европейската система за финансов надзор и правомощията на новите европейски надзорни органи – Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряван, Европейският орган за ценни книжа и пазари и Европейският съвет за системен риск.
С проекта на закон се въвежда принципно задължение за сътрудничество и предоставяне на информация от Националния наздорен орган на Европейската комисия, европейските надзорни органи и Европейския съвет за системен риск, като конкретните задължения за Комисията за финансов надзор са въведени в съответните специални закони – Кодекса за социално осигуряване, Закона за публично предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и в Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.
Измененията в горепосочените закони касаят процедурите, които ще се спазват при наличие на разногласие между Комисията за финансов надзор и Надзорен орган от друга държава-членка, относно решаването на процедурен въпрос или въпрос по същество при прилагането на акт на европейското право. В тези случаи Комисията за финансов надзор ще има право да се обърне за съдействие към Европейския орган за ценни книжа и пазари, съответно на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, за да бъде постигнато съгласие с Надзорния орган на дадената държава-членка, или въпросът да се разреши от Европейския надзорен орган.
Законопроектът също така има за цел да се отстранят правните пречки пред изпълнение на задълженията за обмен на информация между националните компетентни органи и европейските надзорни органи в унисон с преамбюла на Директива 2009/78 на Европейския съюз и на Европейския парламент, и на Съвета от 24 ноември 2010 г.
По отношение режима на съхранение и разкриване на професионална тайна, на Комисията за финансов надзор се дава правото да разкрива пред Европейските надзорни органи и Европейския съвет за системен риск информация, представляваща професионална тайна, когато тя им е необходима за изпълнение на техните функции. Посредством предлаганите изменения в специалните закони се уреждат и конкретните задължения за Комисията за финансов надзор да предоставя на европейските органи информация в законово определен срок, обобщена справка или конкретни данни за издадени от Комисията и нейните органи индивидуални инициативни актове от значение за интегрираните и взаимно свързани европейски финансови пазари.
В законопроекта също така са включени и разпоредби в съответствие с Препоръка 2009/884 на Европейската комисия относно политиката на възнагражденията в сектора на финансовите услуги, Препоръка 2004/914 на Европейската комисия и Препоръка 2009/385 на Европейската комисия относно възнагражденията на директорите на публични дружества. В специалните закони са заложени изисквания към дружествата за допълнително социално осигуряване, застрахователните и презастрахователни компании, инвестиционните посредници, управляващите инвестиционни дружества, които са длъжни да създадат и поддържат политика относно възнагражденията на работещите в тях лица.
Също така с настоящия законопроект се предлага и изменение на Кодекса за застраховане във връзка с подписаното допълнение към многостранното споразумение между националните бюра на застрахователите на държавите-членки на Европейското икономическо пространство и на други асоциирани държави от 29 май 2008 г. относно присъединяването на Националното бюро на Сърбия, считано от 1 януари 2012 г.
Накратко това са основните изменения, които предвиждаме в настоящия законопроект. В случай, че имате въпроси, ние сме на ваше разположение
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Друг от вносителите желае ли думата? Не.
Думата имат народните представители за въпроси, за становища по този законопроект.
Господин Агуш.
АРИФ АГУШ: Благодаря Ви, господин председател.
Законът е изцяло синхронизиращ. Изпълнява се директива на Европейската комисия и смятам да го подкрепя.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Агуш.
Други изказвания, становища? – Не виждам.
Предлагам ви да преминем в процедура по гласуване. Очевидно е, че няма дебати по този законопроект.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 102-01-77, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2011 г., за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 19, против – няма, въздържал се – 1.
Законопроектът е приет.
Благодаря на нашите гости по първа точка.

Преминаваме към втора точка от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за управление на отпадъците.
Законопроектът е внесен от Петър Курумбашев и група народни представители за първо четене.
По тази точка от Министерството на околната среда и водите присъства Стефан Стефанов – директор на дирекция „Управление на отпадъците”.
От Българска асоциация по рециклиране: Владимир Димитров – директор, Мария Вергова, Борислав Сандов – член на Националния съвет на Политическа партия „Зелените”.
Господин Курумбашев е сред нас като вносител.
Господин Курумбашев, заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! На Вашето внимание е представен Законопроект за управление на отпадъците. В огромната си част този законопроект е хармонизиращ. Даже това беше отчетено и на заседанието на Комисията по околната среда и водите, която е водеща. Аз съм член на тази комисия. Може би ще видите, че 2/3 от текстовете на Законопроекта, внесен от Министерския съвет, и на този, който ние сме внесли, са абсолютно идентични. Даже видях и едно становище на Комисията по европейски въпроси, която дава своята преценка, че изцяло транспонира директивата във внесения законопроект.
Тук, както винаги се случва, всъщност въпросът не е в текстовете, които транспонират европейска директива, а покрай тези текстове в законопроекта на Министерския съвет имаше едни други текстове, които предизвикаха и сериозно недоволство, включително и протести. Това предизвика група народни представители да предложим друг вариант. Затова бих се спрял само на три основни различия, които, честно казано, в дългото време на обсъждане на този закон, виждаме известен прогрес на Позицията на Министерството на околната среда и водите.
Първият текст, който предизвика най-много разногласия и който е сериозно различие с това, което е внесено от Министерския съвет, е текстът, който предвиждаше закриването на всички площадки на територията на общини, които нямат приети общи устройствени планове, където изрично да са посочени такива площадки. Вие знаете, че такива общи устройствени планове няма, примерно в 70% от българските общини. Това предизвика съмнения, че някой има желание изведнъж да прехвърли този бизнес от едни ръце в други. Такъв текст няма в нашия законопроект, а и в интерес на истината в заседанието на Комисията по околната среда и водите министърът на околната среда и водите пое ангажимента между първо и второ четене да внесе друг текст, в който да се разреши съществуващи площадки да продължат да действат и на територии на общини, които имат и стари общи устройствени планове, та дори териториални устройствени планове. В интерес на истината разбрах, че в края на септември такова разпореждане с писмо е дадено разпореждането на министъра към РИОСВ, но ние ще се радваме да видим това като текст в закона, а не просто като разпореждане на министъра, тъй като законът все пак има друг ранг.
Втората разлика, която имахме, е, че по отношение на регистрационните режими законопроектът на Министерския съвет отиваше в РИОСВ, обаче по отношение на лицензионни режими, лицензионните режими бяха отишли към министъра. Трябва да призная, че ми прави впечатление при този министър, че министерството старателно се стреми да се очисти от това то да издава лицензии, разрешителни и т.н. и се стреми да ги свали на по-ниско ниво. Но в този закон, по неизвестна за нас причина, беше записано министърът да извършва това.
В интерес на истината по-добре е това да се прави от РИОСВ, тъй като, първо, има възможност за административен контрол, а не министърът директно да издава тези актове. А и освен това знаете, че когато един министър се трупа с желание да издава определени лицензии и разрешителни, започват да възникват излишни съмнения и подозрения. Така че в нашия законопроект предложението е не министърът, а РИОСВ да издават тези лицензии и разрешителни.
В интерес на истината и тук има прогрес на позицията на министерството. В момента те поеха ангажимента да внесат предложение, в което да се издава съответният лиценз или разрешително от РИОСВ на територията на която има най-много площадки съответният заявител.
И третата сериозна разлика, мисля че наистина в този законопроект, Министерският съвет беше пресолил манджата с възможностите за отнемане на разрешителни и на лицензии и например бяха записали, че едно разрешително или лиценз може да се отнеме при два акта. Сами разбирате, че два акта на две площадки могат да се организират в рамките на 15 минути. И съмненията за това, че може да има известен административен произвол има една много тежка процедура, която е по даване на тези разрешителни и лицензии, включително депозити и т.н., и в един момент, буквално в рамките на един ден, този въпрос това разрешително или лиценз може да се реши.
Бих казал, че този административен произвол липсва в нашия проект, в смисъл режимът е значително по-облекчен и едно такова разрешително не може да бъде взето толкова лесно.
Аз разбирам и досега вносителите от страна на Министерството на околната среда и водите, които казват: „Разберете, пък ние за десет години един път не сме могли да накажем нарушители, тоест имаше абсолютно своеволие”. Но от едната крайност в законопроекта на Министерския съвет беше стигнато до другата крайност.
Общо взето това са трите основни момента, на които бих се спрял. Има и други различия, например по размери на депозити, банкови гаранции и т.н., но които не са толкова съществени. Най-същественият момент всъщност беше този с това дали може да има площадки на територии на общини, където има влезнал в сила общ устройствен план.
Категорични сме в посока на това, че например и в двата законопроекта тези площадки трябва да бъдат извадени извън жилищните зони, трябва да отидат в индустриални зони. Аз си спомням и нашата практика, бил съм общински съветник в София, огромни проблеми. Имайте предвид, че 110 тона с шахти са изчезнали в София. Имаме случаи на върнати снаряди и т.н., уникални неща. Като извадиш извън градовете тези язви, все пак създаваш предпоставки злоупотребите с черни и цветни метали да намалеят. Тоест, в това отношение имаме съвпадение с вносителя.
Надявам се, тъй като имаше и доста широко обществено обсъждане от м. юли насам и между първо и второ четене да могат да бъдат ползвани текстове и от двата законопроекта с идеята да се получи един добър работещ Закон за управление на отпадъците.
Това е накратко. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Курумбашев.
Има писмено становище от Министерството на околната среда и водите, но нека господин Стефанов да представи основните акценти.
Заповядайте.
СТЕФАН СТЕФАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Моето експозе, представяне на позицията на Министерството на околната среда и водите се ограничава до становището, което е изпратено до комисията и предполагам разпространено до всички. И моля да ми кажете точно под какъв формат да поднеса или буквално да отговоря на господин Курумбашев на зададените конкретни въпроси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Най-важните акценти, господин Стефанов.
СТЕФАН СТЕФАНОВ: Във връзка с това се чувствам задължен да спомена, че всичко това, което е изложено в становището, господин Курумбашев спомена важните неща, които всъщност са били като мотиви за тяхното представяне в алтернативен законопроект, или законопроект, който предлага някои по-различни неща от внесения от Министерския съвет, и поставените въпроси за общите устройствени планове, около които се разразиха доста дебати, спорове, предложения в по-късна фаза. Оттам произтекоха и протестите на бранша.
Искам да спомена, че наистина ние дадохме разяснение на регионалните инспекции, тъй като наистина беше блокирано за момент издаването на разрешение, тъй като малко еднозначно се тълкуваше този текст, и протестите се съсредоточиха върху това, че 1/3 от общините в България имат общи устройствени планове, приети от общинските съвети и няма да могат другите общини да развиват тази дейност с търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали. В това писмо акцентирахме върху това, че в Закона за устройство на територията – в чл. 105, ал. 3 има изрично пояснение, че там, където няма действащи общи устройствени планове, се прилагат действащите подробни устройствени планове или други. За момента акцентът върху тези записи трябва да се разбира, че без значение какъв план действа, трябва да се знае, че идеята е такива площадки, и в момента действащият закон е записано, ние не правим промени в този закон, този текст съществува на базата на работна група от трите министерства – Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на вътрешните работи и Министерството на околната среда и водите изработи с участието на самия бранш, че трябва да бъдат изнесени в такива територии, които са определени за производствени и складови дейности. Това е основната идея.
С това писмо и с последващите срещи, които направихме на базата на предложенията от бранша, акцентираме върху това, че наистина имаме споразумение в посока – министърът е споменал и в основната Комисия по околната среда и водите, че ние ще направим в допълнителните разпоредби препратка към този текст от ЗУТ. По този начин считаме, че без да променяме основно текста, а с пояснителни разпоредби в Допълнителните разпоредби ще решим този въпрос и по този начин смятам, че самото напрежение по тази тема би намаляло значително.
По точката за разрешенията, които са записани, че ще се издават от министъра на околната среда и водите. Предложението в закона е да отпадне лицензионният режим в Министерството на икономиката и енергетиката, тъй като отпадъците от черни и цветни метали са отпадъци като всички други, за които има изработени правила, произтичащи от директивата, респективно транспонирани с досега действащия Закон за отпадъците, и преди това от 1997 г. Затова с цел улесняване и на бизнеса остават само на разрешителен режим. Наистина министърът е обещал на последната среща в основната комисия и ние търсим решение за казусите как да бъдат издавани и принципите, по които да се определи точно кой РИОСВ ще издава разрешенията, тъй като много от фирмите имат площадки на повече от един РИОСВ, достигат се и до 10-12 РИОСВ. Имат 20-30-50 площадки. И кой ще е водещият РИОСВ – по месторегистрацията на фирмата, там, където са концентрирани повече площадки на фирмата или смесеният вариант, който в момента действа за всички разрешения – там, където са на териториален принцип се издават от регионалната инспекция, а там, където са на повече от една регионална инспекция, ги издава Министерството на околната среда и водите. Тези разрешения, които ще се издават от Министерството на околната среда и водите са изключително малко, но тежестта ще се изнесе върху регионалните инспекции.
За отнемането на разрешенията за два акта, не става дума за съставени два акта, а за влезли в сила, доведени докрай, защото наистина може да има субективизъм при съставянето на актове от проверяващия, контролиращия орган, така че в тази посока трябва да се разглежда това наше предложение.
За да завърша ще спомена това, с което започна и господин Курумбашев, че наистина двата закона – единият, внесен от Министерския съвет, и на групата народни представители в негово лице, до 2/3, даже и 3/4 се припокриват най-вече по текстовете, които транспонират директивата и в други, но текстовете, които се различават в законопроекта, внесен от Министерския съвет, са точно нещата, които променят статуквото към момента. Това са точно тези мерки, които са приети, работят в сега действащия закон, тези, които последващо трябва да променят действащата в момента практика. И това са нещата, с които ние, условно казано не можем да се съгласим докрай. И няма как да се насложат. Това всъщност е разликата между двата закона. Но все таки в един такъв диалог, който е проведен преди стартирането в Народното събрание в Комисията по околната среда и водите, с участието на министъра, мисля че някои от нещата са в посока или смекчаване, или поясняване на мерките, които предлагаме и считаме, че трябва да останат.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
От Българската асоциация по рециклиране би трябвало тук да е господин Владимир Димитров.
МАРИЯ ВЕРГОВА: Господин Димитров не присъства, но аз представлявам асоциацията.
Ние категорично не приемаме предложения законопроект от страна на Министерството на околната среда и водите, защото, както каза господин Курумбашев, заедно с текстове, с които се транспонира директивата за управление на отпадъците, той съдържа и доста дискриминационни текстове, които съответно не бяха коригирани от Министерството на околната среда и водите до този момент и по отношение на общите устройствени планове текстът е в същия вариант. И по отношение на лицензиите също не сме съгласни с позицията на Министерството на околната среда и водите, защото е създаден един добър механизъм, при който се цели именно да има контрол върху кражбите на черни и цветни метали. А по отношение на това дали те трябва да бъдат към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, или към Министерството на околната среда и водите, да, те са отпадъци, но те са отпадъци с икономическа стойност. И то положителна икономическа стойност. Още повече, че вече има влязъл в сила и регламент, който предвижда при какви условия отпадъците от черни и цветни метали от отпадъци се превръщат в суровина.
Смятаме, че този законопроект няма да реши проблемите с кражбите на отпадъци от черни и цветни метали. Напротив, изискванията за банкови гаранции, изискването за общи устройствени планове ще доведе всъщност до увеличаване на сивия сектор в бранша и голяма част от фирмите, които днес работят на светло, работят с лицензии, вече няма да работят така. Ще се създадат площадки, които ще изкупуват тайно отпадъците от черни и цветни метали и те ще напускат границите на страната.
По отношение на отнемането на разрешението – да, едно е влязъл в сила акт, друго е съставен акт за установяване на административно нарушение, но има значение също така и за какво нарушение е съставен този акт. Тоест, наказанието трябва да съответства на извършеното нарушение. Още повече, е това е свързано с усвояване на банкови гаранции и създава предпоставки за административен произвол от страна на административно наказващите органи и за елиминирането на неудобните играчи в бранша.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за Вашето мнение.
Господин Сандов, имате ли да добавите нещо кратко и по същество?
Заповядайте.
БОРИСЛАВ САНДОВ: Добър ден.
Господин Димитров, уважаеми народни представители, гости и експерти! Зелените депозирахме нашата позиция и предложение още на първия етап, когато имаше внесено предложение на Законопроект за управление на отпадъците от Министерския съвет. Нашите предложения и по-скоро несъгласия, свързани със същността на законопроекта, тъй като смятаме, че той не отговаря на изискванията на Директива 98 от 2008 г. на Европейската общност, най-вече свързани с изцяло новата политика на Европейския съюз в това отношение. Липсват основни глави, които ние смятаме, че на по-късен етап трудно биха могли да бъдат регламентирани в подзаконови нормативни актове. Те по-скоро трябва да влязат в самия закон, като основополагащ документ. Те са свързани най-вече с изясняване статута на предотвратяване на отпадъците, със статута краен отпадък, във връзка с оповестяването на биологичните отпадъци.
Чисто схематично и структурно, според нас този законопроект трябва да бъде изяснен.
И нещо много важно, за което ние многократно информираме – че не се изпълнява изискването на чл. 4, § 2 и чл. 31 от Директивата, както и Регламент 1083 от 2006 г., който изисква и налага държавите да включват всички заинтересовани страни още на етап подготвяне и определяне на политиките във връзка с управлението на отпадъците. Това не се изпълни. И в момента не се изпълни. Тази работна група включва единствено представители на правителството от три различни министерства, а не е заложено и в законопроекта гражданското участие в етапите и политиките по управление на отпадъци.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Думата имат народните представители.
Господин Агуш.
АРИФ АГУШ: Благодаря, господин председател.
Наистина и двамата преждеговоривши говориха за Законопроекта на Министерския съвет, а не за законопроекта на Курумбашев. Това подсказва, че ние трябва да приемем законопроекта на Курумбашев, защото той изчиства всички тези недостатъци, за които говорим тук по законопроекта на Министерския съвет.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Божинов поиска думата.
Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, дами и господа гости! Случайно присъствам на гледането на този законопроект в Икономическата комисия, тъй като съм поканен за участие в следващата точка. Но съм убеден и искам да споделя с Вас, че Икономическата комисия гледа един от най-важните икономически закони на България. Защото тази директива, която се транспонира, нейният смисъл е да насочи европейската общност от състояние в някои страни, в които в прекалено скъпи депа се депонират безценни суровини към тенденцията да се субординират по своята значимост дейностите по управление на отпадъците, да се изведе напред повторната употреба, рециклирането и т.н. – всички възможности.
Въпросът е икономически и аз ще ви изненадам, ако ви кажа, че българският народ като данъкоплатец и потребител плаща повече от 1 млрд. и 200 млн. лв. за дейността управление на отпадъците. Никой от членовете на Икономическата комисия сигурно не се е замислил, че това е повече от бюджета на Министерството на вътрешните работи. Едва ли ще има друг човек тук, господин Стефанов сигурно знае, че българинът плаща по единадесет начина за управление на отпадъците. И ще кажа, че ако оползотворяващите организации и браншове, както тук се наричат, перфектно познават своя интерес и са привлекли експерти, които са професори и академици в тясната област, общественият интерес няма референт в парламента. Няма кой да дефинира обществения интерес.
Искам да ви дам само един пример. Българският гражданин плаща такса смет, която е напълно достатъчна за всички дейности по събиране, транспортиране, обезвреждане, депониране и оползотворяване на отпадъците. С остатъка от тези пари общините поддържат много от своите дейности.
На второ място, българският гражданин плаща продуктова такса и при тази чашка вече е платено, че някой ще я прибере и оползотвори. Така е за телевизора, хладилника, автомобила и т.н.
Знае ли Икономическата комисия какво става с тази продуктова такса? Знае ли, че Министерският съвет определя размер, за който не може да каже дали е достатъчен онзи, който се занимава с тази дейност, да я свърши. Но вие знаете ли, че 97% от тези пари остават в търговските вериги и само 3% от тези пари отиват от този, на когото законът е възложил да прибере суровината и да я превърне в икономика. Може ли да свърши работа? Аз не знам, но сигурно не може, защото общините след това вземат кредити от Европейската и социалните банки, за да правят онова, което оползотворяващите организации, на които българинът е платил, трябва да вършат тази работа.
Един пример, господин председател. София взема 15 милиона допълнителен заем и ще изгражда линии за сепариране и за разделно събиране в райони на София, а всеки софиянец е платил вече тази дейност. И понеже едното, и второто, и третото не води до резултат до интереса на българина, идва четвъртият ред, по който той плаща – депониране. Защото прекалено пълним дебата с това, което вече сме платили, да се оползотвори.
Четвъртата такса е наказателната – депониране има в закона.
Петата е парите от ПУДООС.
Шестата са от едните, от другите, от третите фондове и т.н.
Тази икономическа страна трябва да бъде обект на Икономическата комисия. Този въпрос не е решен в закона.
Не е решен и друг въпрос – онзи, който получава 200 лв. за един автомобил, за това, че ще го обезвреди, може да получи 200-те лв. без антифриза от радиатора, без сярната киселина от акумулатора и без маслото от двигателя да е оползотворено. Номерът на двигателят и номерът на шасито да са заведени и така да е приключено. Минете по Околовръстния път и ще видите хора, които получават тази такса, но изливат тези опасни вещества в реките около Околовръстното.
Проблемът е екологичен, супер икономически. И двата законопроекта решават частични страни на транспонирането на директивата. Ако не този парламент, ако не този състав на Икономическата, следващата непременно ще трябва да се върне в този проблем, защото българинът плаща най-много в Европа и е на последно място по последния доклад на Европейската комисия за състоянието на околната среда.
Българинът депонира 92,50% от тези безценни суровини, а богата Швеция депонира 0,5%. Няма я икономиката на тази дейност и в единия, и в другия законопроект. Икономическата комисия го разглежда при недостатъчна информираност. И това е проблем и на парламента, и на управлението на страната, и е белег за много от нашите дейности. Затова хората са отвън и т.н., и т.н.
Тоест, аз предлагам в скоро време вие да се върнете като Икономическа комисия към икономиката на този процес.
Щом сте подкрепили законопроекта на Министерския съвет, подкрепете и този, за да може във водещата комисия да се опитаме да направим от двата нещо.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодарим на господин Божинов.
Други колеги народни представители, които искат думата по законопроекта на господин Петър Курумбашев, който обсъждаме днес? Не обсъждаме законопроекта на Министерския съвет, той вече е обсъждан.
Господин Сандов.
БОРИСЛАВ САНДОВ: Понеже беше направено едно внушение от народен представител, нашата позиция е свързана с този законопроект, с настоящия законопроект. Тя е същата, защото ние не виждаме да са отразени тези важни за нас акценти. И ще изготвим конкретно предложение по този законопроект, както и по другия, в зависимост кой от двата, или ако и двата продължат, свързани именно с транспониране на директивата като конкретни текстове между първо и второ четене на законопроекта.
Между другото, редно е да се каже, че законопроектът има отношение и към един друг важен въпрос. В момента започнаха преговорите в Дърбан, Южна Африка, свързани с климатичните промени. Освен това, което се каза като икономическа обосновка, също така и отпадъците са неизменна част от разговорите за климатичните промени.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, аз внимателно изслушах и доклада, и отношението на господин Божинов относно икономиката на този законопроект и останах учуден как във водещата комисия приемат законопроект без финансово-икономически анализ от Министерството на финансите. Това, което ни разказа господин Божинов, е силно обезпокояващо. Ако всичко това, което в момента той ни каза тук, наистина е така, аз бих ви предложил на едно от следващите заседания на нашата комисия специално да се занимаваме с икономиката точно на този законопроект. Защото, колеги, аз не си спомням в която и да е комисия, която е основна, водеща, да е гледала законопроект без съответния финансов анализ.
Да се върнем на днешната тема.
Колеги, законопроектът, който ни представя господин Курумбашев и това представяне от страна на Министерството на околната среда и водите ми стана ясно, че 2/3, даже в по-голямата си част двата законопроекта са съвместими. Всъщност там, където законопроектите са за транспониране на съответните директиви, те няма как да бъдат и различни. Едва ли има интерпретация или разглеждане на директивата по различен начин. Явно, че различията са точно в онази част, където ние и на предишното заседание, когато гледахме основния законопроект, си внесохме нашите забележки. И тогава, и сега имам чувството, че става въпрос за това, че този законопроект пречи на онези икономически субекти, които и досега са работили и са вършили тази дейност. Ако в момента в основния законопроект са вписани съответни разпоредби, членове и наредби, които ще пречат на събирането, на въвеждането ред във връзка със събирането, обработката и продаването на отпадъците, имайки предвид особено черните метали, за които чухме преди малко, не бих ви препоръчал да подкрепим такъв законопроект на Министерския съвет.
Има една стара приказка: „На магаре, което върви, не му се вика чуш”. Много години се мъчихме и се опитвахме по какъв начин и как да намерим правилния път и да дадем възможност на онези, които искат да развиват икономическа дейност във връзка със събирането на отпадъците, да дадем тази възможност, а вие сега продължавате да се опитвате да създавате пречки, въвеждайки кадастралните планове. Този план в някоя община, която и да вземете, няма да излезе в близките години. Това е дълъг процес. Това, че се разпореждат в определени закони да бъдат точно на тези места, където общината би трябвало да покаже площадката, тази площадка да бъде оборудвана със съответните наблюдаващи системи, разбирайте камери, впоследствие натоварване на хората с години да събират една информация, която не е нужна на никой. И да не отиваме по-нататък във връзка и с правото на човека да може да се движи свободно.
От тази гледна точка нека да подкрепим този законопроект на господин Курумбашев, наистина да се съберат и двата законопроекта във водещата комисия и да следим ще се създават ли допълнителни пречки все още пред бизнеса или ще дадем възможност тези хора да могат да си работят спокойно.
Не зная дали този законопроект е приет във водещата комисия…
РЕПЛИКА: Не е приет.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако са го отхвърлили, съжалявам, не са вникнали дълбоко в нещата, затова са го отхвърлили. Ако се бяха запознали и ако все пак бяха работили в реалната икономика и особено от гледна точка на дейността на черните метали, във връзка с „Кремиковци”, нямаше да го отхвърлят. Сигурно щяха да се замислят малко по-сериозно.
Затова, колеги, моето предложение е, ако има такава готовност от Министерството на околната среда и водите, да съберат двата законопроекта и да направят един работещ законопроект, би било добре за страната.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще тръгна отзад напред – от изказването на господин Аталай и неговите думи да не се дърпа магарето, когато то върви, като се прави асоциация, че в момента организацията по изкупуването и управлението на отпадъците е толкова добра, че не би следвало да се правят каквито и да е промени. Това би следвало да го кажем на НЕК, на енергоразпределителните предприятия, на Българските държавни железници, на товарните превози, на хората, които постоянно реват от злоупотреба и невероятните кражби на цветни и черни метали и съответно продаване в нелицензирани пунктове.
Във връзка с това ние, като Икономическа комисия и комисия, която разсъждава по въпросите на енергетиката, би следвало с две ръце да подкрепим законопроекта на Министерския съвет, тъй като наистина там се регламентират много по-стриктни и по-ясни правила именно относно това бедствие, което е постоянните кражби на проводници, постоянните кражби на релси и шахти, които в момента могат да се третират като опасност за националната сигурност. Защото вие много добре знаете до какво може да доведе кражбата на дена релса. Може да се оприличи като терористичен акт.
Загубите, които в момента има по преносната мрежа от кражбите на кабели, от повреждането на суровините, също трябва в момента да се третират като посегателство на националната сигурност на страната и на енергийната система.
Що се отнася до законопроекта на господин Курумбашев, в неговото изложение като вносител, той повече презентираше законопроекта на Министерския съвет, отколкото неговия, като в голяма част от изказванията сподели становището на Министерския съвет и на водещата комисия, че да, има някакво сближаване на позициите, на основните разлики. Но при наличието на 75% сходимост в законопроектите и 25% категорично разминаване между двата законопроекта, и все пак като говорим за един изцяло нов проект на Закон за управление на отпадъците, ние не би следвало да го подкрепим.
Следва да подкрепим този, който в момента е минал през съгласувателна процедура през всички министерства, господин Аталай, и там е направена финансово-икономическа обосновка както от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, така и от Министерството на финансите. Така че той е видян от всички министерства, докато законопроектът от народните представители едва ли има такава обосновка, че толкова да апелирате за неговата подкрепа.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Вие знаете ли, че има такава обосновка?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Не са го представили.
Затова, колеги, от гледна точка на по-ясната и точна регламентация на процеса по управление на отпадъците, ние наистина трябва да направим ясна регламентация кое, къде, по какъв начин, кой има право да изкупува или продава конкретните отпадъци и съответно да транспонираме европейската директива.
Затова предлагам и на колегите да приемем законопроекта на Министерския съвет и да отхвърлим…
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Той не ни е разпределен, господин Червенкондев. Само законопроектът на господин Курумбашев обсъждаме. Аз обърнах няколко пъти внимание.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Извинявам се, не знаех.
Затова предлагам, колеги, да отхвърлим законопроекта на господин Курумбашев и останалите народни представители, като част от техните предложения между първо и второ четене могат да бъдат предложени и разгледани в законопроекта на Министерския съвет.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Червенкондев, аз ви призовах, нека по този законопроект да вземат отношение хора, които наистина са работили тази дейност. Не знам какво имате предвид да е чак толкова лошо регламентирана дейността във връзка със събирането, преработката и предаването на цветни и черни метали, но мога да ви кажа, че това, което вие предлагате… Тръгнали сте по една такава плоскост, че искате на всяка релса по един полицай да сложите. Полицаите и днес имат много работа.
Разрешителният режим, лицензионният режим, който е в момента от Министерството на икономиката и енергетиката, аз съм на мнение и това да отпадне, а Вие още утежнявате ситуацията.
Преди малко не обърнах внимание на това, което каза господин Божинов, че интересите на определени финансови кръгове са защитени, но общественият интерес го няма. Не си спомням да бяхте защитник на обществените интереси във Вашето изказване в момента. А доколко, как и по какъв начин кой къде е откраднал жици, релси, това е познато на цялата общественост, по цялата жп линия и по цялата мрежа на разпределителните предприятия ли ще слагате камери? По какъв начин ще ги опазите. Вижте, не може раздвижването на една икономика да бъде спирачката. Няма как да се работи по този законопроект, ако не дадете възможност на свободните, на инициативните да си развиват икономиката, а под ноктите им търсите кал. Няма как да се случи това нещо.
Този законопроект, особено в частта, която имам претенциите да познавам, особено отпадъците от черни метали, с този законопроект вие спирате дребния бизнес, спирате средния бизнес, обърнали сте се и давате преднина на едрия бизнес. Давате преднина на тези, на които продадохте „Кремиковци”. Ако продължавате по този начин, аз ви казвам, че законопроектите наистина ще бъдат приети лобистки. И затова апелирах. Понеже виждам, че има добри неща в този законопроект, и така да бъде приет, сигурно с една малка поправка може да бъде работещ.
Тъй като всички знаем, господин Курумбашев, че има законопроект на Министерския съвет, затова препоръчах за обществения интерес да се съберат двата законопроекта и да се направи един работещ, защото неработещи законопроекти в тази комисия сме приели много. Пресен пример е това, което приехте преди два месеца за възобновяемите енергийни източници и в момента се опитвате да направите изменения и допълнения в Закона за енергетиката с ясната цел, че оттам нищо не работи.
РЕПЛИКА: Кое не работи?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Въпросът Ви е неправилен – не кое не работи, а кое работи? Това имах предвид.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Наистина за пореден път защитаваме обществените интереси и неслучайно в изказването акцентирах на изключително болезнените теми, които в момента са провокирали тези по-строги мерки в лицензирането и в условията къде да бъдат изкупвателните пунктове, кой има право да предлага и да продава, и как да се контролира. Ежедневните загуби, които икономиката претърпява от нерегламентираното изкупуване и безконтролното изкупуване на цветни и черни метали, са в рамките на десетки милиони. И освен това наистина застрашаваме живота и на хората. Защото липсата на електроподаване може да повлияе и на болница, може да повлияе и на други жизнено важни структури, които в момента да не функционират. За релсите въобще не искам да коментирам.
А що се отнася за ВЕИ-тата, господин Аталай, нима са спрели да се изграждат ВЕИ-та, нима не работи? Напротив, всички са доволни и всички работят. Или бъркам?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Курумбашев, заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря.
От изказването на господин Червенкондев разбрах, че съм представил друг законопроект, искам да уточня, че съм представил този законопроект, който сме внесли с група народни представители. И е хубаво като се правят изказвания и сравнявате текстове, да сте запознати с текстовете, за да не се окаже, че откривате различия. Аз ще ви посоча чл. 34 от законопроекта, който ние сме внесли, в който ще видите, че този въпрос, че тези площадки трябва да бъдат изнесени извън града, ние нямаме спор с министерството по тази тема. За това, че трябва да се ограничат тези кражби и т.н. – нямаме никакъв спор с министерството.
Какво обаче ще се случи с проекта на министерството, защото аз тръгнах с една миролюбива линия и с предложението да отидат и двата законопроекта на второ четене, което е най-работното предложение, но след като искате да чуете нещо друго, сега ще ви предложа да го чуете.
Този законопроект във вида, в който го бяхте вкарали, имаше идея в 70% от българските общини да бъдат закрити всички площадки. И тези площадки да бъдат изграждани от общините. И то само една площадка на територията на община. Тоест, все едно да приемете законопроект, в който казвате: на територията на една община никой няма право да изгражда автогари, само общината има право да изгражда автогара и тя може да бъде само една.
Аз неслучайно, когато видях първоначалния вариант на законопроекта на Министерството на околната среда и водите даже казах: ако искате, дайте да напишем в този законопроект, че в този бизнес могат да се занимават фирми, утвърдени по списък от министър-председателя, за да избегнем излишни подробности и да уточняваме, че трябва да е висок, рус, на 43 години. Просто да запишем някакви неща. Това пише в момента в законопроекта на Министерството на околната среда и водите. Това ни предизвика да вкараме другия законопроект, в който да го няма това изискване. Това накара министъра на околната среда и водите да даде това тълкувателно писмо от 29 септември до РИОСВ, в който казва: може и по-стари териториално-устройствени планове, дори от времето преди 1989 г., за да няма това тълкуване.
Това ме накара да кажа на министъра: А Вие това ще го запишете ли в закона? И са обещали през ваши колеги между първо и второ четене да го запишат, но в момента в това предложение на Министерския съвет пише друго. Това беше една идея този бизнес да бъде преразпределен в една друга посока, за която господин Аталай успя да ви посочи „Кремиковци”.
Когато аз внасям законопроект, който е различен от този, би трябвало да ви направи впечатление, че там това изискване е отпаднало. И аз съм представил този законопроект.
Когато разрешителните режими, които иначе министърът на околната среда и водите се старае наистина да ги изгони по-надолу и да ги свали към РИОСВ, изведнъж пак отиват към министъра, започват подозрения и съмнения. Работата на министерството не е да издава лицензии и разрешения. Работата на министерството е да прави политики, а не: Дайте при мен разрешителните режими, пък аз ще ви кажа кой ще има лиценз, кой няма да има лиценз, как ще се взима на един лиценз, как на друг няма да се взима, колко много се крадяло, сега ще хванем двете лоши фирми, пък другите две фирми, с които сме в добри отношения, няма да ги хванем.
Съжалявам, че ме предизвикахте към това. Аз по-скоро щях да апелирам към колегите да се приемат и двата закона и да се вземе най-доброто и това, което се сметне за работещо, но по този начин да се противопоставят законите, че едва ли не единият ще стимулира кражбите, а пък другият ще ги ограничи, учтиво казано не е коректно. При положение, че ви казвам какво пише в момента в двата закона.
Аз се извинявам, че с тези изказвания по отпадъците ангажирах толкова време на Икономическата комисия, но може би е имало необходимост да изясним пред уважаемите колеги различията в двата законопроекта. И съжалявам, че стана обсъждане и на другия законопроект, тъй като по процедура трябваше да се обсъжда само единият. Другият вече сте го приели.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Явно нещо не сме се разбрали. Никога не съм казвал, че Вашият законопроект ще стимулира кражбите. Не съм казал такова нещо, господин Курумбашев и би следвало наистина човек да е коректен. Казали сме, че със законопроекта на Министерския съвет ще се регламентира и ще бъде по-строг режимът, и ще се ограничи.
А що се отнася за „Кремиковци”, тъй като го споменахте няколко пъти, по времето, когато действаше старият закон, когато „Кремиковци” при супер либерален режим, при супер преференциални условия за малкия и среден бизнес за управление на отпадъци и изкупуване на черни и цветни метали, просто фалира. И това нещо не стана сега.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други народни представители, които искат да вземат думата по този законопроект?
Пак повтарям, гледаме само един законопроект, внесен от господин Петър Курумбашев. Той ни е разпределен. Нямаме други закони по тази тема, които да са разпределени на нашата комисия.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз слушах предложението на господин Аталай, че само тези, които са работили в този бизнес имат право да се изкажат. Господин Курумбашев никога не е работил, господин Божинов също не, затова няма какво да се изкажа. Остава само той да се изказва.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не съм казвал такова нещо
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Това е лека шега, гласуването ще покаже.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други народни представители? Не виждам.
Предлагам ви да преминем към процедура на гласуване.
Трима колеги отидоха на заседание на Бюджетната комисия и помолиха техните гласове да бъдат преброени „за”. Ще постъпим коректно, както винаги сме го правили. Това са колегите Ариф Агуш, Йордан Цонев и Петър Димитров.
Който е „за” Законопроекта за управление на отпадъците, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители за първо четене, моля да гласува.
За – 5, против – не виждам, въздържали се – 13.
Не се приема.
Благодаря на нашите гости по тази точка.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред – Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за забрана за проучване и добив на шистов газ, внесен от Сергей Станишев и група народни представители, за първо четене.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Може ли процедурно предложение, господин председател?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди процедурата, разбрах, че няма да има представител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – нито министър, нито заместник-министър.
Заповядайте, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Именно във връзка с това, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, много бих искал ние да отложим разглеждането на следващите три точки, тъй като беше поискано да има официално становище от страна на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Така че предполагам до следващата седмица ще го получим и нека тогава в тяхно присъствие, редно е министърът да е тук.
Предлагам да отложим останалите точки от дневния ред за следващото заседание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, беше поискано писмено становище от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма още миналата седмица, но за съжаление до момента нямаме получено такова становище.
И аз смятам, че господин Червенкондев е прав – без министър и заместник-министър на икономиката не е сериозно да бъде обсъждан този въпрос.
Поставям на гласуване направеното предложение за отлагане на точки 3, 4 и 5.
ДИМИТЪР КАРБОВ: Господин председател, кое гарантира, че следващата седмица ще имаме становището на министерството? Защото едно такова становище може да се протака във времето, а проблемът е изключително сериозен и аз мисля, че ние трябва да се намесим адекватно. Виждате, че има три предложени варианта за решаване на този въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако и другата седмица няма становище, няма да имаме избор и ще продължим без тези становища. Но си давате сметка, че е несериозно и неадекватно да няма становище и присъствие от стана на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по толкова ключова тема.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Червенкондев за отлагане на гласуването.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 3.
Точките са отложени.
Има ли нещо по точка РАЗНИ? – Не виждам.
Благодаря за днешната работа.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,15 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова
(49 628)