1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяаеми източници, № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група народни представител на 7 декември 2011 г. – за първо четене.

2. Обсъждане на законопроект за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, № 102-01-62, внесен от Министерски съвет на 28.09.2011 г. – за второ четене. /продължение/

3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л

№ 1


На 11 януари 2012 г., /сряда/ от 14.00 часа в зала “Запад” на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяаеми източници, № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група народни представител на 7 декември 2011 г. – за първо четене.

2. Обсъждане на законопроект за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, № 102-01-62, внесен от Министерски съвет на 28.09.2011 г. – за второ четене. /продължение/

3. Разни.

Заседанието бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Мартин Димитров.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *

/ Начало 14.10 часа /

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден колеги! Имаме кворум и може да започнем заседанието. Първо пожелание за една успешна и мъдра година, както за Комисията, така и за Народното събрание, за всички наши гости.
За днес ви предлагам следния дневен ред.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяаеми източници, № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група народни представител на 7 декември 2011 г. – за първо четене.
2. Обсъждане на законопроект за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, № 102-01-62, внесен от Министерски съвет на 28.09.2011 г. – за второ четене. /продължение/
3. Разни.
Колеги, по този дневен ред имате ли забележки и предложения? Господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, аз все пак бих ви предложил, тъй като за този дневен ред вече не е възможно да бъде включено, да проведем специално заседание на Комисията. Не знам дали е възможно това да стане до края на тази седмица. Но в началото на другата, все пак да видим каква е готовността на ЕРП-тата и на ЕСО за справяне с такива кризисни ситуации, като тази, която имаме и в момента. Нека да не забравяме, че вече пети ден хиляди български граждани са без електрозахранване. Не знам коя беше причината, поради която нашата комисия не разгледа подготовката, както на ЕРП-тата, така и на Националната електрическа компания за настоящия есенно-зимен сезон. Но това се оказа доста фатално. Силната изненада, която настъпи в някои от сега уравляващите, поради факта, че заваля сняг по Ивановден, като че ли са го чакали по Петровден да завали този сняг, ме кара да мисля, че трябва все пак да има някаква информация за тази готовност. И то нашата комисия е тази, която трябва да има информация, поне така сме го правили досега. Нямам спомен за последните десетина години Комисията да не е разглеждала този въпрос, независимо от това, кой е бил управляващ.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това не е за днешния дневен ред господин Овчаров. По днешния дневен ред имате ли предложения колеги? Няма.
Който е за този дневен ред, моля да гласува.
Гласували 19 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Има предложение от господин Овчаров за един анализ, в който ще участват, разбира се, ЕРП-тата, ЕСО и вероятно други гости, Министерство на икономиката за подготвяемостта на българската енергийна система за зимния период. Всяка година сме правили такива обсъждания. Миналата година имахме прекалено много работа в един момент и може би това е причината да има забавяне. Имаше избори, разбира се, което също повлия. Нормално е да повлияе.
Така че ви предлагам другата седмица на извънредно заседание може да стане това. Може да стане в четвъртък. Да проведем едно такова изслушване. Друг е въпроса дали не може да обединим тази точка и с ТЕЦ-овете. Защото те са свързани. Има проблеми в Стара Загора. Някак си е редно, ако гледаме тези проблеми да гледаме и проблема на ТЕЦ-овете. И тях да поканим. Знам че ще стане много господин Овчаров, но е редно и двата проблема да разгледаме.
Господин Аталай заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз мисля това в точка разни да разгледаме, но аз официално правя предложение. Тъй като тази година не можахме да направим едно изслушване обстойно и на топлофикационните дружества, особено за подготовката им за зимния период, особено за финансовото и техническото състояние, както на топлоенергийните предприятия, така и на преносните, както и на националната електрическа кампания.
Уважаеми колеги, народното представителство като Енергийна комисия, трябваше още ноември месец да сме на ясно с цялостната система на работа на топлоенергийните предприятия, на Националната електрическа компания. Особено когато става въпрос и за топлофикационните дружества и то точно визирам Софийското топлофикационно дружество. Така че няма да е зле господин председател, най-официално го предлагам, в едно от следващите заседания, не е казано всичко в едно заседание. Но поне в три заседания поотделно като започнем от топлофикациите, минавайки през Националната електрическа кампания до ТЕЦ, народното представителство да получи финансовите им показатели и техническото им състояние.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Напълно съм съгласен с вас господин Аталай, както всяка година трябва да проведем такова изслушване. Може би ако обединим двете теми, както сме правили в предишни години, това ще доведе до твърде много гости и желаещи да вземат отношение и ще затрудни дискусията и анализа. И най-логично е да направим следващият четвъртък едно заседание, на което да поканим НЕК, ЕРП-тата, ЕСО. Тоест темата да бъде по скоро енергийна. Защото за сряда господин Червенкондев имаме друга програма, която не може да пренебрегнем. Има спешни законопроекти. Тоест в сряда ще бъде редовната програма, а в четвъртък работим по това изслушване. А следващият четвъртък да обсъдим ТЕЦ-овете, техните проблеми, както сме правили много пъти. Защото сега ситуацията е кризисна и има логика това изслушване да бъде проведено. Има ли съгласие за две последователни заседания? Като междувременно трябва да гледаме и шистовия газ. Той е отложен до момента в тази връзка по настояване на колегите от правителството. Господин Николов ще обясни защо.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин председател. Уважаеми колеги, знаете, че утре е обявено извънредно заседание във връзка с темата шистов газ и разискванията на мораториумите. Но излезе информация, понеже правителството не стои безучастно, предложени са варианти на текстове, с които се дава възможност на всички проучвания и добив, които са над 150 метра мисля, да се извършва ОВОЗ преди това. Тоест, нека влезнат тези предложения, които ще влезнат чрез народни представители, този няма да минават през Министерски съвет и ще влезнат бързо. Затова предлагам, ако има такъв ОВОЗ, защото знаете, че проблема преди всичко е екологичен, не е икономически или енергиен, а преди всичко е екологичен. Ако имаме такъв ОВОЗ, то тогава общо взето според мен се обезсмислят именно тези мораториуми. Нека разискванията по тази тема да се извърши, след като влезнат текстовете. Затова моето предложение е утре да няма извънредно заседание по шистовия газ.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, приема ли се предложението, следващият четвъртък да обсъдим проблемите на НЕК, ЕРП-тата и ЕСО. Следващият четвъртък да обсъдим ТЕЦ – овете, ситуацията в Стара Загора и проблемите свързани с тази система. И при първа възможност, когато имаме всички факти да разгледаме и шистовия газ? Аз ще го подложа на формално гласуване като подход.
Заповядайте господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател. Не е ли по-добре да гласуваме стъпка по стъпка, защото две седмици говорим за четвъртъци. Голяма част от колегите, включително и аз участваме и в друга комисия. И в другата Комисия бюджет и финанси не сме запознати с дневния ред. Както и колегите от БСП също участват в Комисията по бюджет и финанси. Възможно е да има сериозни теми в дневния ред и няма как да съвпаднат двете комисии. Моето предложение, ако гласуваме сега за следващия четвъртък, а следващият четвъртък да гласуваме евентуално за по следващия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев и така може да постъпим. Нека да бъде от седмица за седмица, но подхода е този, който ви предложих. Ако няма някаква извънредна натовареност ще спазваме точно този подход. Бюджетната комисия обикновено в началото на всяка една година няма много заседания, няма теми. Така че засега се разбираме колеги, да постъпим по този начин. Да го подлагам ли на гласуване?
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Само да допълня. Като казваме ЕСО, имаме ли предвлид електроразпределителните предприятия, включително и мините, като казваме ТЕЦ «Мини Марица изток» и АЕЦ «Козлодуй» или тях ги оставаме на едно следващо заседание?
Колеги, ще направим ли един обстоен преглед на енергетиката или няма да направим. Ако ще направим да започнем така, както предложи председателя стъпка, по стъпка, но да включим и топлоенергийните предприятия, защото в София няма да е далеч деня, когато ще се срещнем с големите задължения и невъзможността да отопляваме софиянци.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За да е ясно и за нашия секретариат колеги, за другия четвъртък ще включим ЕРП-тата, НЕК, ЕСО, Министерство на икономиката, разбира се трябва да бъде поканено. ТЕЦ-овете ще бъдат на следващато заседание. АЕЦ «Козлодуй», ако смятате за логично също могат да бъдат поканени, може би на следващото заседание.
Подлагам го на гласуване това извънредно заседание, другата седмица в четвъртък.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Моля ви да изпратите писмата за молба за участие максимално бързо, колеги, защото срока за предупреждение трябва да бъде достатъчно ранен.
Колеги, утре има формално предложение от господин Николов да нямаме заседание по шистовия газ. Чухте неговите мотиви. Предложението му е мотиирано с това, че се очакват предложения на Министерство на околната среда и водите, с които да се запознаем, да ги видим, да ги оценим преди да формираме нашата окончателна позиция.
Има ли обратно процедурно предложение, това което господин Николов предложи. Няма.
Който е за това отлагане, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Минаваме към днешния дневен ред.
По първа точка наши гости са:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Делян Добрев – заместник министър
Николай Налбантов – директор на дирекция «Енергийна ефективност и опазване на околната среда»
Светлана Маринова – началник в дирекция «Правна»
Българска ветроенергийна асоциация
Себастиян Ньотликс – изпълнителен директор
Кенет Лефковиц – председател на Надзорния съвет и много други колеги
Българснка фотоволтаична асоциация
Николай Газдов
Росен Петров и други колеги
КРИБ
Петър Андонов
Калина Трифонова
Български енергиен форум
Иван Хиновски
Антон Иванов
Това са гостите колеги.
Кой ще представи законопроекта?
Господин Николов
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, необходимостта от такъв законопроект дойде от статистиката, която получих от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма във връзка с окончателни и предварителни договори, които знаете с последния закон за възобновяаемите източници бяхме определили конкретна такса, която трябваше да платят. Тоест трябваш да видим кои са сериозните инвеститори. И искахме да знаем всъщност какво накрая ще остане като потенциал за връзване към нашата електропреносна система. Оказа се, че такива проекти са от порядъка на 4600 мегавата. Знаем всички, че нашата система може да поеме не повече от 2300 мегавата. Какво можеш да се получи? Можеше да се получи, понеже закона позволяваше всички да бъдат вързани следващите година две. Тоест, трябваш електроенергийния системен оператор да започне да ограничава топлоподаването от тези системи. Тоест, трябваше де факто да спре изкупуването на тока от електроразпределителните дружества от НЕК. Поради тази причина щеше да се получи доста голям проблем, както в системата, така и във връщането на кредити от съответно инвеститорите. И съответно можеше да се получат фалити и на предприятия. И това ще затрудни и банките.
Поради тази причина ние трябваше да вкараме ред в присъединяването на тези инвеститори. Тоест, слагаме всички предварителни договори да бъдат включени към системата, съгласно 10 годишния план, който е изготвен. На това отгоре се получиха проблеми във връзка с получаването на цената при акт 15. Защото знаете, че акт 15 се сключва при споразумение между надзора и между изпълнителя. Фактически след сформиране на такива групи заедно с Министерството и заедно с ДНСК се констатира, че няма готовност от някои от проектите за акт 15, а в същност вече са получили такъв. Тоест, получаваме проблеми във връзка с обективността на този акт 15. Затова в този законопроект предвиждаме цената да се получава при акт 16. Тоест, право на ползване, когато придобива съответния обект.
Третото нещо, което се изменя в този законопроект, това е поетапното присъединяване. Защото има обекти от няколко мегавата. Конкретно, ако има примерно 10 мегавата за изграждане, обикновено се изгражда няколко киловата или един мегават. Запазва се цената за всичките 10 мегавата. И в крайна сметка обекта пази цената, дори и след като ДКЕВР се е произнесъл в новия ценови период с по-ниска или по-висока цена. Именно поради тази причина, ние предлагаме в този законопроект всеки етап да взема цената, именно която придобива акт 16 или правото на ползване. Това са трите основни момента в този законопроект. Така че бих отговорил на въпроси, ако имате към мен.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Николов. Нека да чуем Министерство на икономиката по тези предложения.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министерство на икономиката подкрепя направените предложения от групата народни представители. Ако има допълнителни въпроси, ние сме готови да дадем повече разяснения по нашите мотиви и да подкрепим предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, един конкретен въпрос към вас. Добре е да информирате народните представители какви са заявените мощности, т.е. на предварителен договор и на окончателен договор. Дали наистина може да ги поеме българската енергийна система? Какви са вашите оценки? За да добием представа какъв проблем се опитвате да решавате в момента.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Въведените в експлоатация мощности, проектите с окончателен договор и проектите с предварителен договор са общо 4700 мегавата. Капацитетът на мрежата е около 2300 – 2400 мегавата. От тези 4700 има около 700 мегавата, които са въведени в експлоатация. 1000 мегавата, които са в окончателни договори и 3000 мегавата с предварителни договори. Това което са предложенията на колегите, казано с прости думи е, че тези 1000 мегават с окончателни договори, те са най-вероятно във фаза на строителство. Някои от тях са много близо до завършване. За тях условията не се променят. Построени са 700 мегавата и за тях също не се променят условията. Но за тези 3000 мегавата, които са предварителни договори, предложението е да бъдат присъединявани, съгласно плана за развитие на мрежата. И на всеки един индивидуален проект да се даде година, в която той ще може да бъде присъединен на принципа първи по време, първи по право за всяка една обособена територия. В тази връзка ЕСО ще направи 10 годишен план за развитие на мрежата. Ще актуализира 10 годишния план за развитие на мрежата. Като той ще бъде изключително подробен и ще дава свободните капацитетите по години за всяка едно място за присъединяване. Ако си представим картата на България ЕСО за 2013 г. например и за всяка следваща ще даде, на всяко място за присъединяване на картата на България какъв е капацитета.
Ако допуснем, че в района на Козлодуй имаме 50 мегавата свободен капацитет, това което ще направи ЕСО в тримесечен срок след приемане на промените е да подреди проектите предварителните договори по времето на тяхното подписване. И първите 50 мегавата от тези предварителни договори ще бъдат присъединени през 2013 г. По този начин ще се реши един голям проблем, решаването на който е в интерес, както на държавата, така и на инвеститорите. Защото ако не бъдат направени тези промени ще се окажем в ситуация, в която след две години инсталираните мощности надхвърлят значително капацитета на мрежата. Знаете, че най-важното е сигурността на мрежата и това, което ще се получи е, че Централно диспечерско управление ще ограничава производството на електроенергия от тези ВЕИ-та до капацитета на мрежата. Или ако имаме след две години въведени в експлоатация 4700 мегавата ще работят реално 2300 или всички проекти, с изключение на два в България, които имат клаузиа, че електроенергията им се изкупува, ще може да се окаже, че работят на 50 процента и по този начин всички проекти ще бъдат губещи.
Така че това е най-основната промяна. Другите две промени са по-малки, но все пак решават един проблем, който се появи след приемането на закона през юни месец. Знаете, че ние искахме да дадем привилегия на инвеститорите в посока на това да не зависят те от Държавна приемателна комисия, а да може на акт 15 да запазват цената. Защото ако периода на преференциалната цена е едногодишен и даден инвеститор е готов на единадесетият месец, но Държавната приемателна комисия се забави с два месеца, за което той не е виновен, той ще загуби преференциалната цена.
Оказа се обаче, че с това право се злоупотребява. Имаме няколко такива случая. Няма механизъм с който държавата да контролира подписването на акт 15 и верифицирането на този акт 15. Това е документ, който се подписва между инвеститора и надзора. В случаите, които констатирахме нямаше степен на завършеност достатъчна за акт 15 и въпреки всичко бяха издадени акт 15, с цел да се запази по-висока цена. Тъй като се злоупотребява с това право, сега предлагаме да се приеме разпоредба, която да фиксира цената на акт 16.
Второто нещо, което се коригира е с етапността на строителството. В сегашния закон, когато един проект се въвежда на няколко етапа, когато завършиш първия етапа за определен период от време пазиш цена за следващите етапи. Получава се обаче така, че се въвежда една петдесета от проекта и за останалите 49 части просто се пази цена до момента до който инвестиционните разходи намалеят достатъчно, за да бъде още по-изгодно за инвестиране в тази сфера. Затова това, което правим е казваме, на всеки завършен етап се получава цената, която е действаща към датата на завършване на обекта към получаване на акт 16. А съответно със завършването на всеки етап започва да тече преференциални срок, както е по закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Добрев. Нека да чуем и нашите гости. Моля ви за кратки изказвания по същество и поставяне на конкретни въпроси. Кой желае да вземе думата? Заповядайте.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: От името на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България. Взимам повод от последното предложение, което направиха колегите депутати. Наистина да се получава цена за всеки етап от изграждането е добра идея, но това води след себе си редица нови въпроси. Ако инвеститора е подал един договор за присъединяване, той има една схема за присъединяване, един електромер, едно мерене.
Така че ние след това не може да въведем поетапно мерене на всеки един следващ етап, ако той в началото не го е заявил. Тоест, ако се намери решение да има примерно минимум 50 процента от инсталираната мощност да е въведена в експлоатация при първия етап, нека тогава да има възможност наистина да се запази цената. Той ще има интерес по-бързо да се построи целия парк, защото тогава му се намаляват годините. При втория етап, ако го въведе на третата година той ще има остатък без тези две години. Така че нашето предложение е да се помисли вариант, при който не на всеки етап, ако са десет или два, или три да се получава цена да има нов електромер и да има ново мерене, а наистина да се намери така, че инвеститорите да не злоупотребяват с поетапността, а наистина да се изгражда изцяло субекта, да го въвежда в експлоатация с акт 16 и след акт 16 се получава цената и срока на договора. Това е едно от съществените предложения, което КРИБ прави.
Имаме предложение и във връзка с сертифицирането на монтажниците. Идеята ни е да се води един такъв регистър от специализираната браншова организация. Дали сме го конкретно.
Графиците наистина са хубаво нещо да се дадат и да се видят 10 годишните планове за развитие на мрежата.
Основното на което искам да обърна внимание, по отношение на тези проекти, които вече са получили цена към акт 15 ни се струва, че е редно разпоредбата да си запази действието такова, каквото е било към момента на приемането на закона. Защото иначе се утежнява положението на тези инвеститори. И ще стане някакъв малък хаос и при нас.
Нещо на което също искам да ви обърна внимание е, че в закон никъде не са регламентирани начините и по каква цена се изкупува енергията при 72 часовите проби, които са основно 72 часови проби. Много добре знаем, че в повечето случаи са по-дълги. Също и цената по която се изкупува енергията, след като се установи, че зеления сертификат е за по-малко количество от това, което до преди това се е изкупувала. Може би е добре това законодателно да се уреди. Както и в момента наредбата за сертификатите казва, че от 1 януари преференциалната цена ще се дава само на тези, които вече имат сертификати за произход. Обръща се нормата. Досега първо се купуваше по преференциална цена и се изравняваше след изтичането на годината. Сега може да се окаже, че крайните снабдители, НЕК няма да има право да изкупува на който и да е производител енергията по преференциална цена и това може да създаде големи проблеми. Тоест, да се помисли в закона за въвеждането на такива разпоредби.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря. Думата беше поискана от Иван Хиновски, който е председател на Българския енергиен форум.
ИВАН ХИНОВСКИ: Благодаря господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, нашите експерти направиха анализ на проекта на ЗИД и се опитахме да преминем през списъка на болшинството от проектите, които имат платени гаранции и тези, които имат предварителни договори.
Нашата оценка е, че в тази форма идеята да се внесе ред и някакво регулиране на проектите е много добра. Но съществува една опасност, която аз искам да я споделя, че повече от половината от проектите, които имат предварителни договори и тези, които предстоят да получат подобни договори няма да бъдат реализирани. Да не говорим за нови проекти, които имат технологичен срок за реализация от крайното споразумение до акт 16 повече от 12 месеца. Причината е много проста. Защото, всеки един такъв проект минава през фазата на бизнес план, в който има цена, преговори с кредитна институция, сключване на договор, плащане на аванс, строителство, пускане в експлоатация и договор за изкупуване. Всеки един проект, който има такъв срок, който мине срока от 12 месеца по простата причина, че ценообразуването на тази енергия е с цикъл една година, няма да получи кредит. И нашата прогноза е, че повече от половината проекти даже, които имат подписани договори. Ние сме разговаряли с много собственици на проекти, фотоволтаични и вятърни проекти, да не говорим за биомасата. Биомасата с този процес на ценообразуване 12 месеца при положение, че цикъла на изграждане на един проект на биомаса е 2 години и половина, просто е стоп. Няма да има такива проекти. Но да погледнем вятърните проекти.
За фотоволтаиците има вероятност цикъла, т.е. един такъв проект да влезе в цикъл от 12 месеца. Средни и малки проекти е възможно. Но всички големи проекти фотоволтаични и всички вятърни проекти по-големи, които изискват тежки кредитни преговори ще бъдат прекратени. Тоест няма да се реализират. Това е нашата прогноза. Ние искаме да я споделим с вас преди да вземете решение за окончателната форма на ЗИД.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Кенет Левковиц поиска думата.
КЕНЕТ ЛЕВКОВИЦ: Благодаря ви господин председател. От името на Българска ветроенергийна асоциация няколко кратки коментара по законопроекта.
Относно фиксиране на цената на акт 16, вместо акт 15. Фиксирането на цената на акт 15 вече се оказа силна спирачка за нашата индустрия. Има доста по-малко инсталирани мегавати в последната година. Акт 16 ще бъде пирон в ковчега за нас. И в един момент когато икономическия растеж е доста нисък трябва да търсим всяка възможност чрез чуждестранни инвестиции, които са прекрасна възможност. Не бива това да неглижираме. Тези идеи са описани по-подробно в материала, който разпространихме писмено на членовете на комисията.
Другият коментар, който имам е относно 10 годишния план за развитие на мрежата. Трябва да обърнем внимание, че 90 дневен срок за представяне на дата за присъединяване от операторите на мрежата трябва да се съчетава със срока 3 май т. г., когато изтича една година от приемането на сегашния закон. Тези срокове не са хармонизирани. И това може да доведе до доста сериозни непредвидени последици.
Също така трябва да се предвиди какво ще стане, ако се приеме срок за присъединяване например четири години в бъдещето. Как това се връзва с други срокове по разрешителни за проекта - разрешително за строеж, за промяна предназначението на земята и т.н.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Газдов искаше също думата. Заповядате.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ние ви раздадохме преди заседанието нашата позиция, надяваме се да имате възможност да се запознаете с нея между първо и второ четене. Твърде късно успяхме да я подготвим. Но тук имаме и малко критика, преди да почна по същество. Критиката ми е свързана с подхода при подготвянето на тази промяна, на този ЗИД към ЗЕВИ. Защото се говори за тези хиляди мегавати и се знаеше от доста време, че се готви промяна. А никъде не видяхме официално публикувани данните с които предполагам, че всеки от нас е запознат неформално. Нямаше никъде формално, официално обявени, както и проекта за ЗИД не беше качен на страницата на Народното събрание, което аз не знам дали е прецедент, но за повечето други закони за изменение и допълнение ги има на страницата на Парламента. Така че се надявам, това да не превърне ВЕИ сектора или по скоро да не е индикация, че във ВЕИ сектора започват да се случат неща, които ги виждаме в комерсиалната енергетиката, която е почти толкова прозрачна, колкото буца кюмюр.
Конкретно по предложението. То е доста дълго това, което сме дали. Аз искам да подчертая два аспекта или по скоро три. От една страна ние действително ще се радваме на това, което господин Добрев също заяви да се случи и сме дали дори предложение в тази насока. А именно да се дефинират ясни срокове при въвеждане на акт 16. Ако приемем, че действително акт 16 непременно трябва да бъде въведен, за да се избегнат злоупотреби, което звучи разумно, то тогава още по-разумно звучи да бъдат подсигурени и да бъдат взети предвид опасенията на инвеститорите, че поради забавяния да речем на Държавна приемателна комисия те няма да могат да се възползват от преференциалната тарифа за актуалния тарифен период, въпреки че ще са успели да издирят своите инсталации. Това не би трябвало да се случва, защото действително ще бъде един пореден лош сигнал и ще бъде огромен проблем във връзка и с непревидимостта спрямо следващия тарифен период.
Както знаете няма яснота, няма обективни критерии каква ще бъде тарифата през следващия период.
Друго нещо, което ние сме предложили и което не го видяхме в този проект на ЗИД е да има действително работещ, функциониращ облекчен режим за малките покривни инсталации. Защото действително ние трябва да мислим как да отворим енергетиката поне в тази ниша на възобновяемите източници за малките потребители, които биха могли да станат и производители. Да работи по посока разпределено производство на електроенергия от ВЕИ. Да се ползват покривните площи на къщи, производствени предприятия. Нещо към което се направи първа стъпка още м. май, но тя се оказа не работеща. Ние това, което сме предложили е да има, без да се впускам в детайли, опростена процедура и съкратена по узаконяване на проектите в градоустройствената им част. А именно кабелните трасета също да бъдат шеста категория строеж за проекти до 30 киловата. Също така сме предложили ускорена процедура за присъединяване към мрежата. Но всичко това вие ще може да видите в документите, които сме ви дали.
Третото нещо, което действително много ни безпокои са десетгодишните планове за развитие на мрежата или по скоро свързването на присъединяването на тези проекти, които вече са наличните с десет годишните планове. Защото както знаете те не са публично обявени. Тоест, не е имало обществени обсъждания, не е имало дискусии, въпреки че директива 72 от 2009 г. изрично изисква това. И ние виждаме в този аспект един голям проблем, който също вреди на предвидимостта на инвестиционната среда.
В края на краищата ние одобряваме желанието да се промени закона, защото в сегашния му вид той не удачен за нито една страна отвъд този кратък прозорец през 2011 г. до средата на 2012 г., в който вероятно ще се осъществят доста инвестиционни проекти. Надяваме се да има визия действително за създаване на среда, която да бъде устойчива и да има и нови инвестиционни проекти след 1 юли, което в момента е доста съмнително. И ще се надяваме предложенията ни да бъдат взети предвид и да бъдат разгледани на второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря. Чухте уважаеми колеги, становища и въпроси от страна на гостите, които присъстват. Сега думата имат народните представители.
Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз имам няколко въпроса. Първо към вносителите и към Министерството. Има ли нови договори, които са сключени предварителни или окончателни след новия закон, след като той влезе в сила? Колко са въведените нови мощности от възобновяеми енергийни източници, след влизането на новия закон в сила с акт 16 ? Има ли такива или на практика с акт 15 досега, акт 16 няма. Или поетапно, така да се каже въведени, които са създаващите проблеми.
Третият ми въпрос е свързан с това, как работи механизма за малките мощности, за които тук колегата говори за тези 30 киловатовите, покривните инсталации. Защото благодарение големите пледоарии, които направихме тук, в крайна сметка вкарахме тези облекчения като пожелания в закона и беше ясно още тогава, че те няма да проработят.
Искам все пак някой да ми даде една обективна оценка за това работят ли те в действителност или не работят. И не е ли необходимо да се направят необходимите промени в закона, така че те да станат работещи.
Четвъртият ми въпрос е свързан с едно задължение, което сега не си спомням с какъв срок беше. То беше свързано с ангажимент на ЕРП-тата и на ЕСО в някакъв срок да кажат възможностите за присъединяване към мрежата. До юни месец ли беше или февруари. Не си спомням срока. Направено ли е това? Ако ще стане до февруари добре. Но ако няма да стане до февруари, значи ще стане след 10 години.
Мисълта ми е какъв беше този срок и какво е направено по този въпрос. Защото ако то беше направено, до голяма степен въпросите, които сега възникват щяха да бъдат решени.
По отношение на плана за развитие на мрежата. Не знам как точно си го представяте този план за развитие на мрежата. Аз честно да си призная не си го представям. Какво значи план за развитие на мрежата. Мрежата в България електропреносната и електроразпределителната съществува. Тя може да бъде усъвършенствана. Тя може да бъде оптимизирана, но някакви драстични промени или някакви кой знае какви новини в тази мрежа за мен няма да се случват. Освен това, това развитие на мрежата, ако ще има такова, то ще бъде във връзка с изграждане от една страна на нови генериращи мощности и от друга страна с изграждането на нови потребители на тези мощности. И едното и другото не е функция само на самата електропреносна система. То е функция от доста по-сериозни стратегически разработки в едната и в другата област.
Иначе самоцелен план за развитие на мрежата, извинявайте, но на мен ми звучи, тъй като не можахме с предишния закон да решим някои проблеми, сега измисляме една нова схема чрез която ще отлагаме в някакъв период от време някакви процеси.
Когато говорим за план за развитие на мрежата, не е ли логично да свържем, особено от гледна точка на присъединяване на възобновяеми енергийни източници, да свържем този план и с необходимостта от такова присъединяване. Колко мегавата трябва да присъединим? До кога? Къде? Къде ще бъде най-изгодно да ги присъединяваме.
Аз и при приемането на промените на закона миналата година говорих, че до момента в който ние не въведем икономически критерии чрез които да определяме кои възобновяеми енергийни източници да бъдат присъединени, които икономически критерии да включват разходите за присъединяване, ние ще продължим със съществуващия и вече налагащ се законово, чисто административен подход на подбор на обектите, които да се присъединяват. Който винаги създава основание за субективизъм, винаги създава основание за недоволство и в крайна сметка, да не използвам друга дума, но си е чиста проба условие за корупция. Дали в частен план или в държавен, тук няма голямо значение.
Мисълта ми е, че когато говорим за този 10 годишен план трябва да сме на ясно какво точно имаме предвид в него. И кой е основния критерий по който започваме да разсъждаваме, когато говорим за развитието на мрежата. Дали това е кои мощности ще присъединим и къде, защото те са най-изгодните или това е защото тук и тук ще изграждаме еди какви си потребители и там трябва да развием електропреносната мрежа или някакъв друг подход, който аз в момента не го знам какъв е.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители, които искат думата. Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря господин председател. Уважаеми колеги, аз наистина съм изненадан от проекта, който ни се предлага в момента.
Първо, не можах да разбера защо пак господин Валентин Николов ни предлага изменението и допълнението? Защо Министерство на икономиката и енергетиката не поема отговорността и ангажимента да ни каже каква е целта не само на проекта, а каква беше целта миналата година, когато правихме изменението на Закона за възобновяемите енергийни източници.
Колеги, философията на Закона, която тогава приехме и идеите, които искахте да ги прекарате, не ги казахте точно и ясно с ясните имена. И сега имам чувството, че пак не става ясно или всъщност става много ясно, че идеята ми е да се опитате по някакъв начин да ограничите възможността да се развиват възобновяемите енергийни източници, особено на първа линия е биомасата, където я спирате напълно. Нямате намерение да развивате. Второто, за фотоволтаиците.
Във вашето предложение в момента да минавате към акт 16 и тогава да бъде определена цената на проекта е крайно неприемливо само, заради това защото нямало начин как да контролирате акт 15. По какъв начин и как се издава акт 15. Ако ние днес приемем тези предложения, това означава с една дума, че казано от тук нататък на финансиращите институции: “Вие недейте да финансирате от тук нататък никакви проекти”. Защото реално проекта, който ще бъде представен на финансовата институция няма да има цена. Как тогава този проект ще стигне до реализацията си?
Ако наистина имате намерение и сте на ясно с цифрите за които тук преди малко ви попитаха. И България е постигнала максимума на мощностите от производство на енергия от фотоволтаици, кажете ясно и точно да напишем в закона още от началото. България няма нужда от нови мощности, от фотоволтаици. С едно изречение и приключвам. Няма да си правим риторики. Да се правим колко сме интересни. На акт 15 не може да ги контролираме. Как ще контролираме на акт 16 тогава, когато днес коментирахме с един наш колега, за акт 16 въвеждаме в експлоатация и в Държавната комисия в строителната институция има само един човек, който минава и въвежда в експлоатация с акт 16. Имаме ли срок? В какъв срок акт 16, след като съм изградил аз съответното съоръжение и ще дойдат да се пусне в експлоатация с акт 16. Няма такъв срок. В 15 дневен, в 30 дневен, в 40 дневен. Може да дойде след две години. И тогава имаме ли контрол? Също нямаме контрол на акт 16. Нека да го въведем на акт 15 този контрол. Но вие тогава казвате, че имаме 3000 киловата предварителни договори. Заявете най-после и кажете, че на нас са ни необходими 2000 мегавата и тези, които до тук са пуснали и имат предварителни договори и с всичките законни изисквания са постигнали това, което е необходимо и от тук нататък никой да не си прави усилията да влиза в този бизнес. Ако искате може да назовете имената на фирмите, които трябва да ги построят и тогава ще решите нещата.
Затова колеги, аз недоумявам и не виждам защо днес трябва да влезнем в подробности господин Овчаров, за десетгодишния срок за развитие на електромрежата. ЕСО-то разбра след 10 години, че трябва да имаме такъв план. Не че ще имаме за десет години развитие на мрежата. Защото и сега ако питаме ЕСО-то, докъде са стигнали от миналогодишното приемане на плана досега, какво е направено с развитието? Дори и електроразпределителните предприятия да питаме, докъде и те са готови да включат на 30 киловата на един мегават възможности за включване на такива проекти и те не са на ясно. Впрочем са на ясно, дотолкова, доколкото да спират възможността да се развиват такива проекти.
Колеги, ние не сме против да се регулира, да се въведе някакъв ред, този ред който е изпуснат през последните години. Но намерете точния начин и метода как да стане това нещо без дискриминация, без да направим така, че определени инвеститори да им настръхнат косите и без да не даваме ясен сигнал на инвеститорите какво трябва да правим ние с възобновяемите енергийни източници. Независимо дали са външни инвеститори или български инвеститори, днес никой не е на ясно какво правим ние нито със закона, нито от тук нататък по какъв начин да дадем възможност на тези хора да развиват този бизнес.
Господин Добрев, голяма е вашата отговорност, защото вие излезнахте от нашите редици и отидохте там. И вие в момента се опитвате по някакъв начин да понесете отговорността, да поемете тежестта едва ли не само вие да сте виновен за всичко това, което се случва. И прехвърляте на господин Николов да прави някакви изменения и допълнения в този закон. Защото само преди една година аз ви казах, че този закон, когато приемахте този закон, преди няма и една година, тогава ви казах, че този закон не е работещ. Днес за това възникват тези въпроси от страна на господин Овчаров, които ви задава. Колко проекта са направени? Колко са въведени в експлоатация за тази година? Ако влезнем в сферата на прозрачността ще видите, че много неща ще се изяснят и на народните представители и на цялата общественост и тогава може би ще се вземат правилните решения. Сега няма да може да вземем правилните решения.
Аз смятам, че ще направим предложения между първо и второ четене. Разбира се, ако приемете. Моето предложеине е да не подкрепим този законопроект на първо четене.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, предлагам ви в началото да се натрупат въпросите към Министерство на икономиката и към края на разискванията да бъдат повечето изказвания.
Господин Червенкондев искаше думата. Заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател. Аз взимам думата като провокиране или в отговор на изказванията, както на господин Овчаров, така и на колегата Аталай по простата причина, че както и господин Николов направи експозе и представяне на законопроекта, така и господин Добрев направи абсолютно същото, казано съвсем образно, с цифри, простичко, да се опитам и аз за трети път да направя същото съвсем елементарно. Кажете как в система, която може да поеме 2300 мегавата, ние да присъединим 4700. Един обикновено проблем и въпрос, изразен в цифри и трябва да намерим отговор. Това господин Овчаров става само с развитие на мрежата. Вие казахте: “Каква ще е тази мрежа”. Естествено, без да развиваме мрежата в десет годишен план, направена по какъв начин и точно как ще се развива няма да го кажа аз или някой от колегите, а ще го кажат специалистите. Наистина хора, които работят от дълги години в енергетиката, които ще предложат работещи предложения, експертни, които ние съответно трябва да подкрепим. Но наистина, без развитие в мрежата няма как да влезнат тези желаещи 4700 мегавата, колкото и да имаме голямо желание. А факта, че има 4700 мегавата заявени мощности, показва че закона, както и този който ние приехме така и предишните са работили и продължават да работят. Фотоволтаични и други инсталации от ВЕИ продължават да се изграждат. Няма нищо лошо. На България й трябват не само фотоволтаични инсталации, а й трябват инсталации от биомаса, инсталации от вятърна енергия, от водноелектрически централи. Така че да се образува един хубав микс от възобновяеми източници, който да бъде добре балансиран и съответно на добра цена.
Това което се каза за акт 16 и акт 15, това е един може да се каже пропуск или съответно въпрос, който между първо и второ четене съвместно с предложение може да го регламентираме. Какъв да бъде максималния срок между акт 15 и акт 16, така че инвеститорите, които са готови коректно изпълнили своите проекти, инвестирали в своята централа, независимо в какъв вид е, изградили своите съоръжения да бъдат защитени в обозрим, законно посочен срок биха имали държано-приемателна комисия. Съответно която да прецени дали те коректно са изпълнили проектните задължения или не. Но съответно това е добре да бъде фиксирано с някакъв максимален срок, който експертно също да го обсъдим дали да бъде един месец, два или три месеца. Така че инвеститора да знае когато неговия ангажимент е изпълнен, съответно присъединителното предприятие или съответно Държавната приемателна комисия трябва да си изпълни своите ангажименти. Ако ли не, ако искате да приемем правото за мълчаливия отказ. Тоест за мълчаливото съгласие и да се вземе цената, ако изтече този срок на акт 15. Ако съответно не е била насрочена държавна комисия или съответно присъединителното предприятие не си е направило. Това е нещо конструктивно, което според мен може да се обсъди и да се направи.
Що се отнася за по-малките инсталации било то покривни, те наистина остават приоритет в закона, който действа. Аз не виждам основание или някакви притеснения някой да е кандидатствал до 30 киловата и да му е било отказано. Не би следвало да бъде. Аз нямам такава информация. Вие ако имате кажете.
Така че основната тежест на закона е наистина да видим тези 4700 мегавата да влезнат в 2300. Тоест, може ли да се направи тази мрежа за 4700 мегавата, защото развитието на една мрежа, както казахме е 10 годишен план. Тя освен финанси има и физическо изпълнение. Дори и да имаме, както тези договори са дали гаранции или депозити, чисто физически самото преносно предприятие е възможно да не може да изпълни това развитие.
Така че нека да го подкрепим така както е внесен. Естествено, всички конструктивни предложения или съответно при добри практики, нека да ги представим между първо и второ.
Благодаря.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз зададох въпроса, не знам кога ще ми отговорите, може би накрая. Но тук вече тръгнаха изказванията. Изглежда господин Червенкондев не е разбрал това, което исках да кажа. Искам да знам кой е основополагащия критерий на базата на който ще се прави плана за развитие на мрежата? Това че трябва да присъединим 4700 мегавата. Това ли е задачата, която поставяме на Министерството и на електропреносния оператор и на ЕРП-тата да присъединят 4700 мегавата. Ако това е задачата, това е някаква задача. Дали е правилна или не, това е вече друга тема. Ако не е това задачата, коя е задачата, която поставяме с този 10 годишен план? Какво искаме да постигнем.
Защото това, което беше направено през последната година и половина, две това е развитието на мрежата, подмяната на част от електропроводите в мрежата в североизточна България. Колкото и да беше скандално, то беше предизвикано от поетите ангажименти за присъединяване на възобновяеми енергийни източници. Ако това ще е пътя за присъединяване на мрежата, това поставяме като задача, 4700 мегавата. Кажете в какъв срок? Десет години. Това ли ни е целта на събирането тук? Според мен не е това. И аз затова повтарям. Трябва да имаме критерии, чрез които подбираме обектите, които искаме да присъединим. Тези критерии не могат да бъдат чисто административни. Те трябва да бъдат икономически. Този обект, на тази територия струва толкова пари. Присъединяването на този обект към тази мрежа, която съществува или след развитието й струва още толкова пари. Като цяло един мегават час от този обект струва еди колко си.
Другите обекти, които са конкурентни на този, цената е с еди колко си цента по-ниска или с еди колко си цента по-висока. За мрежата и за България е по-изгодно да присъедини този първо, после онзи и накрая третия. Този ли е подхода по който ще развиваме мрежата. Ако е този, аз съм за. Но не виждам тук никъде да е казано подобно нещо.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър, аз не съм член на Комисията и първо искам да декларирам пред вас, че по абсолютно никакъв повод нямам конфликт на интереси по тази тема. Но съм провокиран от две неща. и ще бъда много кратък.
Първо, какъв сигнал даваме на инвестиционната среда в България и на възможните инвеститори с тези промени, само няколко месеца след като закона е приет.
И втората причина да се изкажа е едно изречение в мотивите на вносителите.
Първо, по отношение на инвестиционната среда. Не мислите ли, че вкарвайки тези изменения, които вече ще легализират две степени на неопределеност, която трябва да решават инвеститорите.
Първо по отношение кога ще бъдат присъединени при неясна за тази дата цена. И второто, изземване от тяхната воля и от тяхното действие крайната дата с провеждането на правото за акт 16, защото очевидно въвеждайки държавните органи никой няма да може да гарантира, дори и записани в текстовете, когато ще се случи това.
Аз смятам, че това наистина ще бъде фатално за голяма част от проектите, които са в момента на предварителен договор, а бъдещите вероятно въобще няма да тръгнат. Така че ние трябва много сериозно да се замислим по тази тематика.
Второто, изречението, което ме провокира в мотивите и тук даже се обръщам повече към Министерството, защото съм сто процента сигурен, че текстовете са подготвени в министерството беше следното.
Поради това, че констативния акт не се съставя от държавен орган и контрола за неговата достоверност е трудно осъществим. Още повече че в писмо на Министерството подкрепящо мотивите, те са съгласни с тази констатация.
Колеги, аз искам да ви припомня, че фигурата на консултанта в инвестиционния процес определена в членовете от 160 до 167 на закона за устройство на територията, произтичат от предоставения лиценз и правомощия на Дирекция “Национален строителен контрол”. Тоест държавата държи контрол върху тази фигура.
Тук има хора, като гледам по посивелите коси, вероятно си спомнят абревиатурата СДИСС – Стопанска дирекция изграждане на селищни системи. Аз не смятам, господин Николов, че искате да стигнем до там и да одържавим инвеститорския и техническия контрол в държавата. Защото с тези предложения аз бих предложил да ликвидираме фигурата на консултанта и държавата да стане единствен контрольор на техническите и инвеститорските функции. Това предлагате вие.
А държавата дори и да има не коректни консултанти, които са прекрачили границата на своите правомощия, а това е наказуемо и по действащото законодателство, най-малкото с отнемането на лиценза. А ние може да ожесточим в този случай, но да горят коректните инвеститори и коректните консултанти, според мен тази цена не може да платим като общество. И затова според мен трябва да се въведат много ясни правила. Те могат да бъдат по следния прост алгоритъм. Остава правото на придобиване на право върху цената с акт 15. Това е необходимото условие. А достатъчното условие ще бъде в регламентиран срок да има държавна приемателна комисия, която ако удостовери, че технически не е готово съоръжението за присъединяване, да отпада придобитото право. Това е.
Но тези неща, които се въвеждат, според мен са прекрачване на граница, която ние не може да си позволим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Михалевски.
Ще добавя няколко въпроса към вас господин Добрев. С последната редакция на закона целяхме насърчаване на така наречените малки мощности. За тези седем, осем месеца действия на закона какви са вашите впечатления? Ако нямате сега готовност, може да обсъдим този въпрос и на следващото заседание, а именно на второ четене. Има ли вследствие текстовете, които гласувахме с огромно мнозинство на Икономическа комисия, има ли интерес, има ли малки мощности и колко са на брой те в България? Какви са проблемите за това, така наречените малки мощности да стават все по-атрактивни и да стават повече и много обикновено български граждани да решават да построят такива мощности.
В тази връзка е и въпроса към нашите гости. Ако смятате, че имате предложение как този процес да бъде облекчен и насърчен, отправете ги в кратки срокове към всички членове на Икономическата комисия.
Другият въпрос господин Добрев, вие тогава бяхте и заместник председател на Комисията, имахме най-доброто желание, бих казал цялата комисия, огромното мнозинство да насърчим биомасата и предприятията, които работят на този принцип.
Искам да ви питам колко такива предприятия има в момента в България действащи и колко са на някакъв етап на развитие, може би идеен етап на развитие. Тъй като обезпокоително е, че става въпрос вероятно за твърде малко предприятия. Какви са причините въпреки насърчителните мерки, които ние приехме като Икономическа комисия, такива предприятия да не се реализират. Това е вторият ми въпрос към Икономическото министерство. Пак подчертавам, че ако нямате данните в момента може на следващото заседание да бъде обсъден този въпрос. Но за мен вярвам и за вас колеги, особено важно е така наречените малки мощности, които могат да бъдат строени от обикновени хора, да бъдат инвестирани от много български граждани и те да се развиват от тук нататък.
Има ли други въпроси? Господин Корумбашев.
ПЕТЪР КОРУМБАШЕВ: Аз съм провокиран и от въпросите, които зададе господин Димитров, тъй като ми позволете да започна с деклариране на конфликт на интереси, тъй като аз съм един от тези, които повярваха, че може да се въведат в експлоатация пет киловата в България след влизането на този закон. И трябва да ви кажа, че от построяването на инсталацията, който е м. май до подписване на договор за изкупуване на електроенергия минаха пет месеца. Става дума за компанията ЧЕЗ. Пет месеца при положение, че това е къща. Тя е свързана. Тя няма нужда да се свързва. Тя физически е свързана. Между окончателния договора за присъединяване и договорът за изкупуване на енергия бях накаран от ЧЕЗ да подпише още три други договора. Имате предварителен. Имате окончателен. Казаха трябва да се подпише договор за използване на мрежата. Ще ви ги предоставя всичките договори, докато се стигне до договор за изкупуване на енергия. Става дума за пет киловата.
И когато аз, никога не съм се представял с името си. обаждал съм се винаги като Петър Атанасов. Това ми е по баща името. Да не кажат, че се обаждам и използвам по някакъв начин. Казаха ми: “Вие защо бързате? За пет месеца искате да ви присъединим. Има хора, които чакат от една година.” Говоря ви за хората, които искат да свържат пет киловата. Затова искам да ви задам този въпрос господин министър.
Дали целта на България е да има 20 000 покрива по 5 киловата или иска да има 5 соларни централи по 20 мегавата. Пак се получават 100 мегавата и в двата случая. Но какви са целите? Даже така се случи, че преди приемането на закона ДКЕВР определяше по-висока цена за 5 киловатовите. В новия закон забрави 5 киловата и определи нови нива 30 и 200. Но 5 киловатовите просто ги забрави.
Следващото нещо, което се случи, че тази компания каза: “Вие няма да получите цената на изкупуване към издаването на акт 15.” Така както пише в закона. “А ще получите цената към датата на подписване на договора за изкупуване на енергия”. Който самата тя е забавила. Наложи се да се пише писмо до ДКЕВР и до Министерство на икономиката и енергетиката ДКЕВР да даде тълкуването, че трябва да се спазва закона. Аз ви казвам какво се случва в страната в момента.
И понеже тук ще намерите народни представители или хора, които ще ви защитят големите проекти. Аз съм дошъл и се опитвам да обърна внимание върху пет киловатовите. За да ви кажа какво е принуден да изтърпи един човек, който се опитва да свърже петкиловатов проект. Аз се опитвам 18 месеца да свържа пет киловата. И дали свързваш 5 киловата или 5 мегавата, процедурата е една и съща. Предварителен, окончателен договор. И след като дори аз бях готов да им подарявам електроенергията, и им казах: “Дайте поне да я включим в мрежата, без електромер.” Просто се произвежда. Не, не може. А и при това казват: “Къде си се разбързал, ти мина за пет месеца тук като бързия влак, а има хора, които чакат по една година. Даже се държиш леко неучтиво.” Правиха ми забележка, че им се обаждам в 17.35 часа. Аз се надявам някое ЕРП някой път да ми се обади в 17.35 часа. И ви го казвам това, като опит на човек който е работил след влизането на закона в сила.
И понеже петкиловатовите никога няма да направят асоциации и да се появят тук. Тук ще се появят петмегаватовите и други мегаватови, но тези няма да се появят тук. А ние твърдим, че искаме да ги стимулираме. Аз ви казвам нещо, което се случва през 2011 г. Между другото не е било по-различно през 2010 или 2008 година. Не влагам някакъв политически момент в момента.
Така че това, което исках да кажа тук на народните представители и си мисля че е добре да се помисли за специални мерки в този законопроект между първо и второ четене да се внесат конкретни предложения, които да облекчат наистина, ако ние твърдим, че искаме да развиваме този вид енергетика, малка енергетиката, малки соларни инсталации между първо и четене това действително да се случи.
И другото нещо, ако наистина може да чуем от Министерството какви цели си е поставила България. Тя е казала примерно ще направим 3000 мегавата във възобновяеми източници в следващите 10 години. Примерно 600 от тях ще бъдат слънце, 1400 ще бъдат примерно вятър, а 1000 ще бъдат вода и биомаса.
Другото нещо, на което исках да ви обърна внимание, което колегите го изтървахме в предишния законопроект. Поради големия натиск на тази енергия, която е от слънце и от вятър се въведе това ограничение за включване към мрежата и за тези, които са с вода и с биомаса. И сега в момента и някой, който иска да включи примерно биомаса и ще питате, защо няма проекти на биомаса или водна централа, той изпитва същите ограничения, каквито са наложени заради останалите ВЕИ-та. Защо? Нямаме натиска. Аз не вярвам, че имаме 4000 мегавата от водни централи. Аз не вярвам, че имаме 4000 мегавата от биомаса. Но те в момента са подложени на същия натиск и на същите правила и те също не могат да сключат такива предварителни и окончателни договори. Този въпрос и това разграничение очевидно трябва също да бъде решен законодателно. Аз бих съдействал също на колегите с това да се подготвят такива предложение между първо и второ четене. По диференцирането на този вид енергия първо. Второ, ако наистина се помогне на по-малките слаби инсталации. Имам предвид до 5 киловата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди да дам думата на господин Николов, господин Добрев спешно да вземете мерки, който иска да подарява електроенергия на НЕК, това да може да става по бързия начин, особено ако е представител на левицата. Това което каза господин Корумбашев е важно. Ако има проблеми със свързването на малките мощности трябва да ги решим законодателно и то по начин по който нито една компания да не може да си позволява тълкуване извън закона, който ние сме записали.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря ви господин председателю, уважаеми колеги, аз само искам да разсея спекулациите. В § 6 е писано следното нещо: “С изключение на обектите за производство на електрическа енергия от биомаса.”
Искам да ви обърна внимание на това, защото и от господин Аталай чух и сега, че по същия начин се третират и обекти с биомаса, виждайки, че досега има нула мегавата инсталирани мощности. Поради тази причина сме включили именно, с изключение на биомаса и се надяваме това да продължи. Знаем, че има някои проекти, които се работят, да ги насърчи, за да могат да завършат тези проекти.
Мисля че господин Добрев ще отговори по-добре на всичките въпроси. Ако има нещо, аз ще се включа допълнително.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров има въпрос.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз да задам въпрос преди да се включите. Със съжаление и известно чувство на неудобство декларирам, че няма конфликт на интереси. Но така ми се струва, че част от дебата все пак напира от конфликта на интереси. Затова тук според мен прозвуча една тревожна теза. Четири и седем вече са ни много. Не можем, не ни трябват. Слагаме бариерата. Какво правим с чуждите инвестиции в тази сфера. Тъй като тук болките са на конкретни хора, които вече са започнали или са направили и трябва да се закачат. Голямата цел беше да привлечем чужди инвеститори. Сега ние му казваме: “Ще дойдеш. Виждате ясно цената по която ще те изкупуват. И без да е ясен срока през който ще те съединят. И освен това е добре да не идваш, защото и без това сте много вече.”
При тази ситуация, която съществува с чуждите инвеститори, тези декларации са заплашителни. Затова казвам, ако излезем от частните интереси това да стане или да не стане. Моето да стане или да не стане. И говорим за общия климат в България, как се отразява това.” Това което беше декларирано, според мен е ясен сигнал за инвеститорите в тази сфера да ги няма. В коя друга сфера ги има? Виждате ЕОН си отиде. ЕНЕЛ си отива. ВАЦ си отиде. Русенска корабостроителница си отиде. Тоест един вагон инвеститори си отиват и ние единствената сфера в която горе долу сериозни инвеститори идват, тук казваме: “Не ви искаме. Много сте ни. Не можем да ви понесем.” Затова въпроса ми е: “Каква е позицията на Министерството? Искаме или не искаме да привличаме. Търсим ги или не ги търсим?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря господин председател. Много въпроси се натрупаха. Аз си записах всички. Ще започна да отговарям отзад напред на тях.
Как се отразява на общия климат? Въпрос на господин Петър Димитров. Това се отразява по скоро положително отколкото отрицателно, защото ние още отсега показваме на инвеститорите, че мислим за това, което ще се случи след две, три години. Защото ние в момента нямаме проблем. Нашата работа като правителство и като народни представители може би най-лесното, което може да направим е да стоим и нищо да не правим. И да не решаваме този въпрос. Ние казваме: “Все още има проблем. Имаше много голям проблем и до голяма степен го решихме.”
Защото си спомняте, миналата година когато разисквахме тази тема само предварителните и окончателните договори бяха повече от 6400 мегавата. В последствие като получихме подробните данни от ЕРП-тата и от НЕК се оказа, че са били още повече от тази справка, която ние имахме. Сега тези предварителни и окончателни договори са 3900 – 4000, тези които са потвърдили интереса. Така че ние донякъде отделихме спекулативните инвеститори от тези истинските инвеститори.
Проблем все още има. И ако ние не го решим този проблем, което е най-лесното за нас, тогава инвеститорите ще имат проблем след две три години и държавата ще има проблем. И едните и другите ще имаме проблем.
Така че по скоро това влияе положително на инвестиционния климат, защото инвеститорите виждат, че държавата, която съзре проблем задаващ се след три години се опитва още сега да го реши, а не чака проблема да ескалира още повече.
Що се отнася до това, че има инвеститори, които ще изпитат болка. Искам да повторя че тук става въпрос само за предварителните договори, които не са започнали тяхната инвестиция. Те нямат разрешение за строеж, те нямат работен проект. Нямат един куп документи, които са необходими, да не говорим физически да са започнали инвестицията. Да, наистина може би са направили бизнес план. Да, отишли са в три банки да проверят какви са възможностите за финансиране. Но те не са похарчили реалната сума от парите, а още повече ние не има казваме: Вашите предварителни договори стават невалидни.” А им казваме: “Ако потвърдите своя интерес три месеци след като бъде приет Закона.” Защото след като се приемат промените и бъде даден тримесечен срок на всеки дата, на която евентуално ще бъде присъединен и тази дата е по-най-обективния възможен критерий, който е още от римското право. “Първи по време, първи по право.” Няма по-обективен критерий от този. Няма как да има дискриминация между едни и други инвеститори. Просто нареждат се договорите по датата на тяхното подписване и първите договори според капацитета на мрежата биват присъединявани в определените години. Ако инвеститора потвърди своя интерес, с него ще бъде сключен окончателен договор към датата на която има възможност да го присъедини мрежата.
Господин Корумбашев за тези 5 киловата, за които вие споменахте. Аз подкрепям всичко, което казахте. Наистина може би трябва да се мисли върху облекчаване на документацията за такъв тип инвестиции и намаляване на сроковете. Защото това, което се случва наистина не е нормално. Още повече, че те са на места, където има изградена мрежа. Има всичката техническа инфраструктура, която е необходима.
Да, подкрепяме идеята, че трябва да се стимулират малките, защото вие знаете, че те са обикновено в населените места. там където електроенергията се потребява. Ние нямаме 10 – 15 % загуба по мрежата. Това е най-ефективното използване на тази електроенергия от ВЕИ. Така че всичко, което казахте, аз го подкрепям.
Ние в закона от средата на миналата година бяхме дали възможност ДЕКВР да определя, различни цени за различните проекти по мощност. Но ДЕКВР реши да определи само за 30 киловата, за 200 киловата и за един мегават и както са диференциарни по члена. Но изрично не забраняваме на ДЕКВР. Може би, ако е волята на народните представители може да включите до 5 киловата една цена, един начин на присъединяване, до 15 киловата, друг до 30 киловата.
По отношение на диференцирането между слънце, вода, вятър, биомаса. Тук ще ви отговоря на въпроса и по този начин ще отговоря и на един от въпросите на господин Аталай и на господин Овчаров.
Абсолютно сте прав, но това е трябвало да бъде направено 2007 г., когато е приет първия закон. Ако сега правехме нов закон, според мен този закон трябваше да изглежда по съвсем различен начин от начина по който е изглеждал 2007 г. Още тогава е трябвало да бъде определен какъв е ресурса на биомасата, какъв е ресурса от водата. Това са двата източника. Първият създава най-голяма заетост за оползотворяване на дървесина. Има редица преки и непреки ползи. Същото е и с водата. Водата е общо взето базова мощност. Тя няма такива пикове, каквито имат слънцето и вятъра. Така че ние трябва първо да насочим нашето усилие върху оползотворяването на цялата възможна биомаса и вода и каквото остане от нашата цел към 2020 г. това да бъде дадено за слънце и за вятър.
Още повече, че слънцето и вятъра също могат да бъдат диференцирани. Както е можело да бъдат диференцирани и фотоволтаичните проекти до 5 киловата, над 5 киловат, до 1 мегават, над 5 мегавата и т.н. Можело е да се вземе решение въобще да няма големи проекти. Това не е било проблем на закона тогава. Но за съжаление сега не може да го направим, защото ние в момента сме изправени пред ситуация в която има сключени маса договори. Ние не можем да кажем всичките тези 3000 мегавата с предварителни договори стават невалидни. За да може да направим това диференциране, което вие искате, което вие предлагате. Не може да го направим сега.
Ако се окаже, че три месеца след като влезнат в сила тези промени, от тези 3000 мегавата 70% или 80 % от инвеститорите са се отказали и има свободен капацитет в мрежата 200 – 300 – 500 мегавата, това ще бъде най-логичната и най-правилната стъпка. За тези 200 – 300 мегавата, които на нас ни остават като капацитет на мрежата и ангажимент до 2020 г. да кажем сега за тези останалите 200 мегавата ще направим само биомаса. Защото биомаса имаме ресурс за около 300 мегавата в държавата, а в момента има договори за около 70. Не предварителни, а окончателни, плюс въведените в експлоатация 72 – 73 мегавата. Въведени в експлоатация 7 мегавата.
Господин Мартин Димитров има два въпроса. На единия мисля, че отговорих. Как сме насърчили биомасата и колко са проектите от биомаса. Причината да няма достатъчно проекти биомаса, а да има много проекти за фотоволтаици и за слънце е била, защото условията чисто икономическите условия, възвръщаемостта на слънцето и на вятъра през годината е била много по-висока, отколкото възвръщаемостта на биомасата.
С обсъждането на промените в закона миналата година първите три, четири месеца, пет месеца дори се появиха и допълнителни проекти, да се активизира. Но вие знаете, че в закона от юли месец се казваше, че нови проекти ще има, ако се окаже, че има капацитет в мрежата и не сме изпълнили целта. Като това нещо се определя всяка година до 28 февруари и 1 юли имаш един срок към който се кандидатстваше. Към 1 юли се кандидатстваше за свободните мощности. Така че реално след започване на действието на новия закон господин Димитров, не сме подписали нито един договор, защото закона ни го забранява. Всички тези мегавати и инвеститори за които говорим са договори сключени от 2007 година до 3 май 2011 година. Това не се отнася, разбира се, за окончателните договори, защото закона казва: “Ако има сключен предварителен договор и си внесеш гаранцията. И имаш документ за собственост на земята и разрешение за строеж. Имаш ПУП продължаваш със своята инвестиция.” Така че тези които са продължили, те са продължили без да ги ограничава новия закон. Но няма сключен нито едни предварителен договор, нито от страна на НЕК, нито от страна на ЕРП-тата. Законът изрично го забранява.
Господин Димчо Михалевски. Колко въведени има от влизане в сила на закона. Нямаме такава справка. Може би има проведени около 200 – 300 мегавата. Защото преди влизане в сила на закона имаше около 400. Трябва да направя справка. Но към данните, които коментирахме в началото на миналата година си спомням, че бяха около 400 – 500 мегавата въведените в експлоатация. Сега виждам, че са 700. Ще ви предоставим допълнителна такава информация.
Господин Димчо Михалевски. Какъв сигнал даваме към инвеститорите. Мисля, че отговорих. Според мен, даваме по скоро положителен сигнал, защото казваме на инвеститорите: “Ние не чакаме проблема да се появи, а ние го предвиждаме проблема, който ще се появи след две, три години и се опитваме да го решим сега. И ви давам гаранция, че всички тези, които са присъединени са направили инвестицията и ще работят на 100 процента, а не да оставим да се случат всички инвестиции. Всяка една от тях да работи на 50 процента и всички тези инвестиции да са губещи.
Относно акт 16 и наказанията, отнемане на лиценз на надзорната фирма, която издаде акт 15. Лицензът наистина може да бъде отнет, ако се установи, че надзорната фирма е подписала акт 15 без да има такава степен на завършеност. Но в България има регистрирани хиляди надзорни фирми предполагам лицензирани. Достатъчно наказание ли е според вас това? На някой да отнемаме лиценза, ако той подпише акт 15 за 50 мегавата. При положение, че тези 50 мегавата фотоволтаик ги няма. И по този начин узакони една инвестиция в друг ценови период. И държавата и всички ние бъдем ощетени с милиони левове, според мен не е достатъчно.
Ако цената важи към акт 15 и има срок за верифициране и акт 15 отпадне, ако може да бъде направен такъв текст в този закон или промяна в ЗУТ. Това е също гаранция, че може да се мисли в тази посока, ако сме сигурни, че ще предотвратим тези спекулации, нямам нищо против да го приемем.
Господин Рамадан Аталай следващия въпрос. Тук виждам, че акт 16, че е неприемливо. Аз подкрепям предложението, което господин Газдов направи. Аз не го бях споменал, въпреки че той каза, че аз съм го споменал първи. Мисля че той го спомена първи. Да има определен срок между акт 15 и акт 16, в който задължително да се случи приемателната комисия. Това е другия вариант. Ако оставим акт 16, тогава казваме: “След подписване на акт 15 закона задължава всички държавни органи в едномесечен срок не само да свикат, но и да проведат приемателна комисия”. Така че това е друго предложение, което може би е малко по-добро от предложението на господин Михалевски.
Господин Аталай казахте има дискриминация. Няма такава дискриминация между проектите, защото вече казах, първи по време първи по право.
Списъкът на всички тези предварителни договори ще бъде публичен. Той е почти готов и ще бъде публикуван всеки момент от ДКЕВР на страницата на ДКЕВР. Така че след като бъде публикуван този списък, никой не може да променя никакви дати. Още повече, това са документи, които са подписани както от страна на ЕРП-тата и НЕК, така и от страна на инвеститора. Има едно копие в инвеститора. Има едно копие в НЕК. Има регистър и в ЕРП-тата и в НЕК, в който тези договори са регистрирани по датата на тяхното подписване. Така че манипулация няма как да стане и дискриминация няма как да стане. Още повече това ще бъде публично. Този регистър ще бъде публичен.
Спираме биомасата и слънцето. Ние спираме биомасата по никакъв начин. Аз ви казах, ако се окаже, че имаме свободен капацитет в мрежата, първото което трябва да направим е да стимулираме биомасата и водата.
Но все пак, ако се стигне до там и правим такива промени, че да стимулираме биомасата, много трябва да внимаваме, за да не прекалим в тази посока. Ако имаме ресурс от 300 мегавата, ние трябва да сме сигурни, че ще имаме проекти за 300 мегавата. И то териториално разпределени на страната, там където е самата биомаса. А да не се окаже, че шест месеца след като приемем много изгодни условия за биомасата получим 1000 мегавата биомаса, а ресурса е за 300. Тогава или ще работят на 30% или ще изсечем цялата гора. Така че това е един риск, който трябва да се помисли как да бъде контролиран за в бъдеще.
Казах ви, ако 2007 г. бяхме направили тази диверсификация, това диференциране, много от проблемите сега нямаше да ги имаме и щяхме да имаме точно такъв тип ВЕИ-та, които са най-изгодни за държавата. За съжаление сега не може със задна дата да го направим, преди да сме решили проблема, който съществува в момента.
Господин Румен Овчаров – Има ли предварителни договори след закона? Няма. Колко са въведените след закона? Казахме че ще проверим. Как работи за малките мощности? Има още един проблем свързан с малките мощности. Тези до 5 киловата на покривните конструкции. Изисква се акт 16, доколкото знам, което не е коректно и трябва да се мисли да отпаднат всякакви документи свързани с присъединяването, които не са необходими за такъв тип строителство. Защото това е само по себе си не представлява строителство, което би трябвало да се приема с акт 16. И ако нашия закон задължава да има издаден такъв акт 16, това не трябва да се случва. Може би трябва да се коригира.
Обявени ли са свободните мощности? Свободни мощности няма как да бъдат обявени на този етап. На този етап се знае, че свободни мощности няма.
Господин Газдов. Вече казах, че официалните данни ще бъдат публикувани от ДКЕВР. Списъците с предварителните договори ще бъдат публикувани от ДКЕВР. Срокът за акт 16 напълно съм съгласен с вас, че ако има срок между акт 15 и акт 16, това ще бъде гаранция за инвеститорите и мисля, че ще бъде прието от колегите от Народното събрание.
Десетгодишните планове ще бъдат публично обявявани от ЕСО и от ДКЕВР. Това беше другото притеснение. Те между другото са обявени. Дори ЦДУ мисля че Христозов беше, бе правил изказвания преди няколко месеца по отношение на 10 годишния план. Който 10 годишен план не го въвеждаме в момента. Този 10 годишен план колеги е въведен още 2010 г. на базата на директива 72 от 2009 г. Така че това не е нещо ново, което правим. Още повече изискването, новите проекти да бъдат съобразени с десетгодишния план за развитие на мрежата го има в основния текст на закона. Ние в момента не променяме основния текст на закона. Просто казваме, че за предварителните договори ще важат основните текстове на закона. Нищо друго не правим. Не въвеждаме по-различен режим, отколкото режима записан в закона през м. април миналата година. И по този начин отговаряме на въпроса дали не променяме прекалено често законодателството. Ние не го променяме. То си остава същото. За този тип заварени случаи казваме, че ще важат новите правила.
Господин Хиновски, предварителните договори няма да бъдат реализирани. Те са спекулативни. Възможно е част от тях наистина да се спекулативни. Но всички тези договори за които говорим и тези мегавати, те са дали банкови гаранции и пари.
Банковата гаранция може би не е достатъчна гаранция, защото тя е сравнително евтин източник. Не е като да вземеш кредит или да блокираш средства. Така че е възможно част от тези проекти да бъдат спекулативни. Но ако тези проекти са спекулативни, те няма да си подновят банковите гаранции, както е предложението на господин Николов. Три месеца след тези промени, ние ще знаем какъв процент от тези проекти са спекулативни. И ако се окаже отново, че голям процент от тези проекти са спекулативни и има капацитет в мрежата, този капацитет може да бъде използван за биомаса и за вода.
По отношение на госпожа Трифонова. Каза че не подкрепя етапността. КРИБ не подкрепят етапността. Подкрепят модифицирана етапност. Като евентуално въведеш 50 процента от инвестицията. За останалите 50 процента да пазиш същата цена. Това е доста субективен критерий. Защо точно 50, защо не 70 процента или 80 процента. И колко време след като въведеш тези 70 процента или 80 процента ще пазиш старата цена. Шест месеца, една година, три години. Ако е три години не съм съгласен. Ако е 80 процента и е шест месеца може би защо не.
Но според мен е много по-справедливо да имаш отделно мерене на отделните етапи и с всеки етап да започва да върви 20 годишния срок със съответната цена, която си заварил.
А имаше един въпрос, после пак се върна на госпожа Трифонова, въпрос затова, мисля, че беше на господин Димитров, че ако някой му дадем дата 2017 година, тогава цената ще е съвсем различна. Да, цената ще е различна. Може би 2017 г. слънцето ще струва много по-евтино. Но преференциалната цена ще бъде определена по същата методология. Както сега тя дава възвръщаемост от 9,5% би трябвало да дава. Тя дава повече. По същия начин ще дава същата възвръщаемост 2017 г. Инвестираните средства ще бъдат по-малко. Цената ще бъде по-ниска. Но за същия период от време инвестицията ще се възвръща.
За монтажниците, подкрепяме предложението за списъка на монтажниците. Да се запази акт 15 не го подкрепяме, защото казах какви са ни съображенията. А, вие го подкрепяте акт 16, значи аз не съм разбрал.
Мисля че това са въпросите. Ако съм пропуснал да отговоря на някои.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Добрев. Колеги сега е момента за изказвания, допълнителни бележки. И декларация на конфликт на интереси, който не е имал възможност досега да си каже.
СЕБАСТИАН НЬОТКЛИКС: Само да отговоря на въпроса колко са били изградени мощности след новия закон през 2011 г. Според ДКЕВР до края на юни 15 мегавата. От тогава няма официални данни на разположение. По наши предположения нула мегавата. За сравнение миналата година 150 мегавата. Разполагате с тази графика. Значи десет пъти повече. Следователно има спиране във ветроенергийния сектор.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това бяха данни за вятъра.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз сега видях господин Кенет Лефковиц и се сетих, че пропуснах неговия въпрос. Той каза, че е против фиксирането на цената на акт 16. Но всъщност разликата между акт 15 и акт 16 е може би един месец, ако така я фиксираме. И проблема с вятъра е по скоро фиксирането на цената на крайния етап, отколкото дали ще е акт 15 или акт 16. Но вие знаете, че ние в момента не променяме законодателството в тази част. Не го променяме от разрешение за строеж на акт 16, а единствено от акт 15 на акт 16.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Газдов кратък коментар.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Съвсем кратък коментар относно проблемите, които срещат колегите от Ветроенергийната асоциация, също и тези с по-големи фотоволтаични паркове. Не толкова акт 15 или акт 16, а неяснотата относно това каква ще е тарифата за следващи тарифен период. Защото ако имаме някакво фиксирано намаление дори то да е 30 процента да речем, имаме най-лош възможен случай, което е все пак референтна стойност. В момента имаме плюс минус безкрайност, което е големия проблем всъщност. И аз затова тук ще направя един коментар към господин Корумбашев. Ние сме фотоволтаична асоциация не на големите и на средните проекти, а на всички фотоволтаични проекти и в нашето предложение като погледнете ще видите, че сме предложили процедура за облекчаване именно на малките инсталации. Което не означава, че трябва да определяме големите инвеститори като някакви корпоративни злодеи. Те също имат своето място и благодарение на тях капиталите се насочват към този сектор. Защото преди две години и половина нямаше банка в България, която да има служител запознат с темата фотоволтаик. Във вятъра вече имаше някакъв опит. В момента е много по-различно положението. Но не е ясно дали е устойчиво.
Така че действително аз много се радвам, че има такъв позитивен подход от страна на народните представители и от страна на Министерството, относно малките проекти. Ние сме внесли предложение към вас, което предполага и предлага облекчена процедура. Има и още един вариант, който е доста по-радикален и в момента го съгласуваме с ДНСКА и ще го съгласуваме с колегите от ЕРП-тата. Надявам се, той да бъде приет от тях като философия и ще ви го представим преди второ четене. Може би той действително ще допринесе за драстично съкращаване процедурата. Защото господин Корумбашев е прав. Пет месеца всъщност трябва да ви поздравя след заседанието. Това е постижение. В Германия, в Белгия и други държави между 4 – 8 седмици траеше този период.
Относно 10 годишните планове. Разбирам вашето опасение господин Добрев и то е вероятно доста основателно, но както виждаме 10 годишните планове дори тук за народните представители са нещо сравнително абстрактно. Тоест, те са позиция, те са аспект, който предстои да бъде уточнен в бъдеще.
Същото се случи с наредбите, които не се промениха и затова закона в момента не функционира. Наредба 6 за присъединяване към мрежата, тя върви в пакет със Закона за енергетиката и все още не е регламентирано, което е един от проблемите при реализацията на малките проекти.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги други коментари към отговорите на господин Добрев, към законопроекта? Няма.
Искам да помоля нашите гости. Познавате членовете на нашата Комисия. Ние сме изключително добре настроени към подпомагане на малките проекти. Така че тези конкретни предложения, ако ги направите до една седмица и те са разумни, мисля че има шанс да бъдат подкрепени. Въпросът е, че ако се забавите по-дълго няма да е в този законопроект. Ние също мислим по тази тема. Чухте и становището на господин Добрев. Важно е те да бъдат поощрени и повече хора да направят малки инсталации.
Колеги, след като няма повече желание за изказвания подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 7 декември 2011 г. за първо четене. Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се на първо гласуване.
По втора точка
Колеги, да продължим с втора точка.
Раздел ІV
Процедури за предоставяне на разрешение за проучване и на разрешение за съхранение.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на раздел четвърти.
Раздел ІV
Предоставяне на разрешения за проучване и на разрешения за съхранение
По наименованието желание за изказване? Няма.
Който е за предложената редакция на наименованието, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Чл. 27. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 27.
Желание за изказване по чл. 27 няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Чл. 28. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, която виждате на стр. 19 и стр. 20.
Желание за изказване по чл. 28 няма.
Който е за предложената редакция, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Чл. 29. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, която виждате на стр. 20.
По тази редакция желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Чл. 30.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, която редакция колеги виждате на стр. 21.
По тази редакция желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Чл. 31.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31, която редакция колеги виждате на стр. 22.
По тази редакция желание за изказване и въпроси?
ПЛАМЕН РУСЕВ: В чл. 31 в ал. 2 Комисията се състои от нечетен брой членове, като това са от Министерство на икономиката и енергетиката и туризма, Министерство на финансите, Министерство на околната среда. Ако в случая има територия, на която има засегнати периметри по опазване на културното наследство. Защото в повечето случаи става въпрос за неща, които са под земята и ние не можем да знаем дали има такива. И при даването на подобно разрешение, да се разкрият, не е ли удачно да се включи и представител на Министерство на културата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По принцип нямам нищо против. Ако искате може да бъде добавено, ако имате текст. Но съгласувателната процедура с Министерство на културата е минала преди ние да открием процедурата. Ако е имало там някакъв културен обект, те нямало е да съгласуват процедурата и нямало е тя да стартира. Защото тук сме на етап вече стартирана процедура, което означава, че вече сме получили положително становище от Министерство на културата, че няма там културни ценности.
ПЛАМЕН РУСЕВ: Аз в случая имах предвид, когато се проучват тези територии, те в повечето случаи няма как да бъдат проучени в дълбочина и все още не знаем дали има такива.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Така е. Прав сте. Но под съгласувателна процедура с Министерство на културата имаме предвид проучване на тази територия, дали има културни паметници или не. В същност чисто оперативно това, което се случва, ние пишем едно писмо до Министерство културата. Те пишат до Регионалния исторически музей. Регионалният исторически музей обхожда територията и набелязва, ако има или установява, че няма такива културни паметници. Ако няма културни паметници,у тогава те дават положително становище и казват, че няма културни паметници.
А отделно по време на самото проучване, защото не всички от тях са видими. Защото има такива, които имат видими следи и други, които нямат видими следи. Но ако по време на проучването или по време на сондирането в случая, подземните богатства по време на самата концесия и добив се установят някакви културни ценности се преустановява и се вземат съответните мерки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Добрев. Господин Русев това обяснение достатъчно ли ви е?
ПЛАМЕН РУСЕВ: Да, напълно ме устройва. Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги по чл. 31 други въпроси или становища има ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 32.
Председателят на комисията може да привлича като консултанти служители или външни експерти. Консултантите се назначават със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по предложение на председателя на комисията. Разпоредбите на чл. 31, алинеи от 4 до ал. 6 се прилагат съответно и за консултантите.
По предложението за нов чл. 32 колеги, желания за въпроси или становища? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Един.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 33 ал. 1.
На членовете на комисията и на привлечените консултанти се изплаща възнаграждение в размер, определен със заповедта за тяхното назначаване.
Ал. 2. Средствата за възнаграждения на членовете на комисията, както и на привлечените към нея консултанти се осигуряват от постъпленията от такси за участие и от средствата от продажба на конкурсни документации.
Колеги, желания за въпроси или изказвания има ли? Няма.
От Правния отдел обръщат внимание, че това не са нови текстове, а са текстове на ново систематично място. Това обяснява, че само част от тези текстове са в италик, което означава, че останалата част от текста, който току що ви прочетох колеги е съществувал законово на друго място. Знаете, че Юридическия отдел на Парламента е изключително прецизен по отношение на подреждането на законопроектите.
По предложения нов чл. 33 желания за изказвания или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Един.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 34:
Чл. 34. /1/ Комисията заседава при кворум минимум две трети от състава, като приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите.
/2/ За всяко заседание на комисията се изготвя протокол.
/3/ Решенията на комисията се мотивират и се отразяват в протокола.
/4/ Протоколът се подписва в два екземпляра от всички присъствали на заседанието членове на комисията. Подписването с особено мнение на член на комисията се отбелязва в протокола, към който се прилагат писмените мотиви за особеното мнение.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Един.
Приема се.
Чл. 32. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 32, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 39.
Желание за изказвания и въпроси? Няма.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Един.
Приема се.
Чл. 33. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 33, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 40.
Желание за изказвания и въпроси? Няма.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Един.
Приема се.
Чл. 34. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.34, но предлага да се отхвърли, тъй като ал. 1 е отразена на систематичното й място като нов чл. 42, ал. 1. Ал. 2 от 4 до 7 са отразени в нов чл. 31. А ал. 3 е отразена в нов член 37 ал. 1 т. 7.
Колеги, желание за изказвания и въпроси по това предложение? Няма.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Един народен представител.
Приема се.
Чл. 35. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, която редакция виждате на стр. 26.
По тази редакция желание за изказвания и въпроси имате ли колеги? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Гласувахме редакцията на чл. 35.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 36, който виждате на края на стр. 26 и началото на стр. 27.
Желание за изказване или въпрос по предложения нов чл. 36 няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 37, който виждате на стр. 27.
Желание за изказване или въпрос няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 38, който виждате на края на стр. 27.
Желание за изказване или въпрос няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 39, който виждате на цялата стр. 28.
Желание за изказване или въпрос няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 40, който виждате на стр. 29.
Желание за изказване или въпрос няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 36. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 36, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в нов чл. 34 ал. 1.
По това предложение желание за изказване или въпрос няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 37. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 37, но предлага да се отхвърли, тъй като ал. 1 и ал. 2 са отразени на систематичното им място в нов чл. 36, ал. 3 е отразена в нов чл. 34. ал.2, ал. 4 е отразена в нов член 32. А ал. 5 и ал. 6 са отразени в нов чл. 33.
По това предложение желание за изказване и въпроси не виждам.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 38. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 38, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразени на систематичното му място в нов чл. 37.
По това предложение желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 39. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 39, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в нов чл. 34, ал. 2 и ал. 4.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 41, който виждате на стр. 31 и началото на стр. 32.
По това предложение желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 42. Виждате това предложеине на стр. 32.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 43, който виждате на стр. 32.
Желание за изказване и въпроси по това предложение няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 40. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 44.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 41. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 41, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в нов чл. 38.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 42. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 42, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 41.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 43. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 43, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 42.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 44. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 44, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 43.
Виждате това предложение на стр. 34 и началото на стр. 35.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 45. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 45.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 46. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 46.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Чл. 47. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за чл. 47 с така посочената редакция, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 48. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 48.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за чл. 48 с така посочената редакция, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 49. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 49.
Който е за, моля да гласува чл. 49.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 50. Работната група подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 50.
Има ли изказвания за така посочената редакция? Няма.
Който е за чл. 50 с така посочената редакция, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 51, чл. 52, чл. 53 Работната група подкрепя текста на вносителя от чл. 51 до чл. 53 включително.
Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, в чл. 51 в ал. 2 т. 3 се използва думата натиск. А именно когато се издава разрешение при изпълнение на следните нормативни изисквания.
Точка 3. При повече от едно място за съхранение в един хидравличен блок възможните взаимодействия на натиск. Техническият термин е възможните взаимодействия на “налягане”. Натискът не съществува във физиката като такъв термин. Това вероятно е формален превод от европейската директива. Считам, че трябва да запишем “на налягане”.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Иванов. По така посочената редакция имате ли възражение от Министерство на икономиката?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, приемаме, вместо “натиск” да бъде “налягане”. Това е коректно предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Подлагам на гласуване чл. 51 с така посочената редакционна поправка на чл. 51.
Който е за чл. 51 с така посочената редакционна поправка, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл. 52, чл. 53, както е предложението на вносителя. Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Единодушно бяха приети членове 52 и 53 по вносител.
Благодаря на колегата Николов.
Раздел V
Процедура за предоставяне на разрешения за съхранение на въглероден диоксид по право
Работната група подкрепя текста на вносител за наименованието на раздел V.
По наименованието желание за изказване няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 54. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54, която виждате на стр. 39.
Желания за изказване няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 55. Работната група подкрепя по принцип текста на вносител за чл. 55.
Чл. 56. Работната група подкрепя текста на вносител за чл. 56.
Чл. 57. Работната група подкрепя текста на вносител за чл. 57.
Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, искам да насоча вниманието ви към чл. 55. Считам, че има вътрешно противоречи в случая между чл. 27, който гласувахме в самото начало на заседанието и чл. 55.
Чл. 27 казва така: Разрешения за проучване и разрешения за съхранение се предоставят чрез конкурс. Това е общата процедура.
В ал. 2 се заявява, че разрешение за съхранение на въглероден диоксид се предоставя по право на титуляр на разрешение за проучване, при условията на чл. 54. И изведнъж се оказва, чл. 55 ал. 1, че разрешение за съхранение се предоставя по право, когато след изтичането на едномесечния срок от публикуването не са постъпили заявления по чл. 26 от други кандидати. С други думи, ако има издадено разрешение за проучване, след това заявителя коректно изпълнява разпоредбите на чл. 54 и си подава заявление за получаване на разрешение за съхранение по право, ако има друг заявител за такова разрешение за съхранение ще трябва да се проведе конкурс.
Аз питам, какви са гаранциите за инвеститора, който е получил разрешение за проучване. Направил съответните инвестиции, разчитайки, че ще се възползва от правото да получи разрешение за съхранение по право. И всъщност с чл. 55 ал. 1 това се обезсмисля, ако има друг заявител, който може изведнъж да получи именно разрешението за съхранение, вместо този, който е притежавал разрешението за проучване.
По тази причина, аз считам, че чл. 55 трябва да отпадне.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Чл. 55 Конкурса касае случаите, в които ние имаме геоложка формация, която е проучена в пилотен проект на държавата например или е проучена от страна на инвеститора. Инвеститорът в последствие не е кандидатствал за право за съхранение. В такива случаи подобно на Закона за подземните богатства, където имаме доказани запаси. Когато имаме доказани запаси в Закона за подземните богатства, те са си доказани от държавата. Тя стартира конкурс за това кой да ги експлоатира.
Подобно на текста в Закона за подземните богатства и тук, ако държавата има доказани подобни геоложки формации или даден инвеститор е доказал геоложките формации, но не се е възползвал след това от правото за съхранение се стартира конкурс, за да се определи кой ще бъде съхранителя.
ИВАН ИВАНОВ: Текстът, който е записан господин заместник министър не е този, който вие пояснявате. Защото ако действително вие като вносител сте имали това нещо предвид, би трябвало да се каже така: “Разрешение за съхранение се предоставя по право на заявител различен от носителя на разрешението за проучване тогава когато в едномесечен ...”
Така както е записано само заявител не може да се разбере.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, приемам пояснението.
ИВАН ИВАНОВ: И тогава вече ще се знае. Ако притежателя на разрешението за проучване не желае да се възползва от разрешение за съхранение и има само един заявител различен от него, тогава той да го получи това разрешение. Текстът така записан не е коректен.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Съгласни сме с корекцията господин Иванов. Благодаря за нея.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, бихте ли я повторили за членовете на Комисията още веднъж.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Да отложим гласуването на този член.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако приемете този подход по принцип смисъла да се гласува и да бъде редакционно изчистен текста, допълнението ще бъде, различен от по чл. 54.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Може да отложим чл. 55. Днес виждам че няма да може да свършим закона докрай.
Процедурното ми предложение е отлагане на чл. 55.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Има ли желание за изказване по чл. 56 и чл. 57 ? Няма.
Подлагам ги на гласуване по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава четвърта
Задължения при експлоатация, затваряне и през периода след затварянето на мястото за съхранение на въглероден диоксид.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четвърта.
Желание за изказване няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел І
Критерии и процедура за приемане на потока от въглероден диоксид
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Желание за изказване няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 58. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58. Редакцията колеги виждате на края на стр. 41 и началото на стр. 42.
Желание за въпроси и изказвания имате ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел ІІ
Мониторинг
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Желание за въпроси и изказвания имате ли? Няма.
Подлагам на гласуване раздел ІІ Мониторинг.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 59. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 59.
Заповядайте.
ИЛИЯН ПЛАМЕНОВ – Коалиция за климата и екофорум за устойчиво развитие
Бих искал да изразя отношение относно формулировката на текста, че само при целесъобразност се извършва мониторинг на околната среда. Искам да обърна внимание на уважаемите народни представители че извършването на мониторинг само по целесъобразност, това не е зачитане на обществения интерес и интереса на околната среда. Така не знам доколко е коректно, ако това остане в окончателния вариант на закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате предвид в началото на чл. 59 и при целесъобразност на обкръжаващата среда. Да отпадне думата целесъобразност”.
ИЛИЯН ПЛАМЕНОВ: По наше експертно мнение, считаме, че тази дума “при целесъобразност” не трябва да фигурира, а във всички случаи, когато има такива съоръжения да се прави мониторинг на околната среда, тъй като това действително ще покаже че става въпрос за зачитане на обществения интерес.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да отпаднат думите “при целесъобразност”. Тогава чл. 59 би звучал по следния начин.
Чл. 59. Операторът на място за съхранение извършва мониторинг на съоръженият за инжектиране на комплекса за съхранение / включително когато е възможно, на струята въглероден диоксид / и на обкръжаващата среда с цел:
Продължава по-нататък чл. 59, като отпадат думите “при целесъобразност”.
Подлагам на гласуване чл. 59 с направената редакция.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Думите “при целесъобразност” отпаднаха и останалата част от текста беше приет.
Формално като предложение го направих аз.
Чл. 60. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 60, който виждате колеги, в началото на стр. 43.
Желание за въпроси и изказвания имате ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел ІІІ
Отчитане от страна на оператора на мястото за съхранение на въглероден диоксид
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Желание за въпроси и изказвания имате ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 61.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 61.
Желание за въпроси и изказвания имате ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел ІV
Проверки
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
Желание за въпроси и изказвания имате ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 62. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62, която виждате накрая на стр. 44 и началото на стр. 45.
Желание за въпроси и изказвания имате ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 63.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 63, която виждате накрая в края на стр. 44 и началото на стр. 45.
Желание за въпроси и изказвания имате ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел V
Мерки в случай на изтичания или значителни нередности
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
По наименованието имате ли предложения?
Заповядайте.
ИЛИЯН ПЛАМЕНОВ: Бих искал да обърна внимание, че след като се регламентира така подробно тази материя, би следвало закона да разглежда не само значителните нередности, а всички съществени нередности. От тази гледна точка може би е добре думата “значителни” да не фигурира, а докладвани в Министерството да бъдат всички случаи на нередности.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев има предложение, вместо мерки в случая на изтичания или значителни нередности. Текстът да бъде “мерки в случай на изтичания или нередности”, т.е. думата “значителни” да отпадне.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Опасяваме се господин председател, че ако оставим само нередности, нередност може да бъде всяко едно нещо, което значително увеличава кръга на възможните нередности. Ако не е значително, то поне трябва по някакъв друг начин да бъде определено за кои нередности става въпрос. Всяка една дреболия може да бъде нередност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Атанасов поиска думата, после господин Червенкондев.
АТАНАСОВ: За едно пояснение. Явно част от предложенията са добри на господина, но малко ни се сбива работата. Предполагам, че той не е участвал в работната група и ви предлагам сега като спрем, той да си даде предложенията писмено, да ги видят другите колеги. Нямам нищо против, но народен представител постоянно да предлага някакви предложения, които в края на краищата сбиват нашия досегашен установен ред. Ако наредим всички организации, които могат да вземат отношение в тази зала, мисля че няма да е добре за самия ред.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Те са ги дали от доста време своите предложения. Господин Червенкондев заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: По принцип колегата Атанасов е прав и наистина работната група би следвало да е взела предвид всички бележки, съответно, които са в полза на по-доброто качество на законопроекта. Тъй като ние гледаме един малко особено законопроект. Говорим за съхранение на въглероден диоксид в подземните недра с потенциален някакъв, колкото и минимален риск за замърсяване. Това за значителните като дума, по принцип има някаква логика, особено в чл. 64 ал. 2. Ако запишем в случаи на изтичания или нередности, които пораждат риск от изтичане, операторът уведомява и министъра на околната среда и водите. Там вече се конкретизира за коя нередност става въпрос, които пораждат риск от изтичане. Този риск е най-съществен в конкретния процес и лично ми харесва това предложение.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз искам единствено да кажа, че в допълнителните разпоредби в § 1 т.4 има дефиниция на значителна нередност, която е дефиниция взета от директивата. Тя пояснява точно това, което господин Червенкондев в момента казваше. Така че значителна нередност е всяка нередност, която поражда риск от изтичане или риск за околната среда или човешкото здраве. Всяка нередност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаше предложение от един от нашите гости да отпадне думата “значителни нередности”. Като целта на това предложение е да се обръща внимание на всяка нередност. Но това може да създаде, както каза заместник министъра Добрев, проблема, че нередностите могат да имат всякакъв характер. Целта на думата “значителни” е все пак да се взимат необходимите мерки, тогава когато става дума за нещо по съществено като нередност.
Имайки предвид характера на закона, много е ясно какво е значителна, мен ако ме питате потенциална нередност. Да не се случва.
Но все пак ще подложа на гласуване да отпадне думата “значителни” в наименованието. Ако искате като част от демократичния принцип, аз го предлагам.
Има ли гласове “за”? Няма.
Не се приема.
Раздел V
Мерки в случай на изтичания или значителни нередности
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 64. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 64.
Чл. 65. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 65.
Желания за изказване? Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, в случая в чл. 64 ал. 2 думата “значителни” би трябвало да отпадне, защото е казано за кои нередности става въпрос. И текста би трябвало да бъде: “В случай на изтичания или нередности, които пораждат риск от изтичания, операторът уведомява и министъра”.
Когато нередностите пораждат такъв риск, кои са незначителните нередности, които пораждат такъв риск? Затова мисля, че тук директно трябва да си бъде на изтичания или нередности, които пораждат риск от изтичане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, убеден ли сте, че тази редакция променя смисъла на текста? Защото в крайна сметка материята се урежда по следния начин. Винаги когато има риск от изтичане има нередност. Дали има епитета значителни или не, то е ясно. Убеден ли сте, че тази редакция е необходима.
ИВАН ИВАНОВ: Щом като вие самия казвате, че дали има значителни или не, смисълът е този. Аз питам, защо трябва да има думата “значителни”, когато отзад е записано какъв е риска, при който трябва да бъде уведомен министъра.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Казанджиев.
КАЗАНДЖИЕВ: Значителната нередност включва три възможни риска. Риск от изтичане, риск за околната среда, който може да не е свързан с изтичане и риск за човешкото здраве. В тази връзка ал. 2 е съвсем коректна. Министъра на околната среда и водите се уведомява само в случаи, когато има риск от изтичане. Това е конкретният текст. А за човешкото здраве общо взето може и да не се уведомява министъра на околната среда и водите. Така че тук е конкретизирано само при кой риск се уведомява министъра на околната среда и водите.
ИВАН ИВАНОВ: Разбирам, че тук се касае само за една част от значителните нередности. При това положение, аз си оттеглям моето предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Иванов и на господин Казанджиев. Чл. 64 и чл. 65 работната група предлага да бъдат приети по вносител. Не виждам желание за други изказвания.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел VІ
Задължения при затваряне и през периода след затварянето на мястото за съхранение на въглероден диоксид
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІ.
По това наименование желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 66. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 66.
Желания за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел VІІ
Прехвърляне на отговорността
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІІ.
Желания за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 67.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 67, която виждате накрая на стр. 48 и началото на стр. 49.
Желания за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 68.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68, която виждате на стр. 50.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 69.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 69
Чл. 70.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 70.
Чл. 71.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 71.
По членове от 69 до 71-ви включително, желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава V
Финансови условия
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
По това наименование желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 72.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72, която виждате на стр. 51.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 73.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 73.
Чл. 74.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 74.
Чл. 75.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 75.
Чл. 76.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 76.
Чл. 77.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 77.
Чл. 78.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 78.
Членове от 73 до 78 включително, желание за изказвания и въпроси? Няма.
Подлагам ги на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава шеста
Достъп на трети лица
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 79.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 79, която колеги виждате на стр. 55.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава седма
Прекратяване на разрешения и уреждане на спорове
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел І
Прекратяване
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 80. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80, която виждате на стр. 57.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 81.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81.
По чл. 81 желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 82.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82, която колеги виждате на стр. 59.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 83.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 83.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 84.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84, която колеги виждате на стр. 60.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги стигнахме до стр. 60 и ме помолиха част от вас да спрем до тук. Ще продължим другата седмица. В сряда ще гледаме този закон и няколко други закона. В четвъртък ще проведем изслушване, което според мен се случва в подходяща среда за проблеми, за които може да дадем въпроси.
Успешна седмица на всички.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 16 часа и 40 минути /





















Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л

№ 1


На 11 януари 2012 г., /сряда/ от 14.00 часа в зала “Запад” на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяаеми източници, № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група народни представител на 7 декември 2011 г. – за първо четене.

2. Обсъждане на законопроект за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, № 102-01-62, внесен от Министерски съвет на 28.09.2011 г. – за второ четене. /продължение/

3. Разни.

Заседанието бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Мартин Димитров.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *

/ Начало 14.10 часа /

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден колеги! Имаме кворум и може да започнем заседанието. Първо пожелание за една успешна и мъдра година, както за Комисията, така и за Народното събрание, за всички наши гости.
За днес ви предлагам следния дневен ред.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяаеми източници, № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група народни представител на 7 декември 2011 г. – за първо четене.
2. Обсъждане на законопроект за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, № 102-01-62, внесен от Министерски съвет на 28.09.2011 г. – за второ четене. /продължение/
3. Разни.
Колеги, по този дневен ред имате ли забележки и предложения? Господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, аз все пак бих ви предложил, тъй като за този дневен ред вече не е възможно да бъде включено, да проведем специално заседание на Комисията. Не знам дали е възможно това да стане до края на тази седмица. Но в началото на другата, все пак да видим каква е готовността на ЕРП-тата и на ЕСО за справяне с такива кризисни ситуации, като тази, която имаме и в момента. Нека да не забравяме, че вече пети ден хиляди български граждани са без електрозахранване. Не знам коя беше причината, поради която нашата комисия не разгледа подготовката, както на ЕРП-тата, така и на Националната електрическа компания за настоящия есенно-зимен сезон. Но това се оказа доста фатално. Силната изненада, която настъпи в някои от сега уравляващите, поради факта, че заваля сняг по Ивановден, като че ли са го чакали по Петровден да завали този сняг, ме кара да мисля, че трябва все пак да има някаква информация за тази готовност. И то нашата комисия е тази, която трябва да има информация, поне така сме го правили досега. Нямам спомен за последните десетина години Комисията да не е разглеждала този въпрос, независимо от това, кой е бил управляващ.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това не е за днешния дневен ред господин Овчаров. По днешния дневен ред имате ли предложения колеги? Няма.
Който е за този дневен ред, моля да гласува.
Гласували 19 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Има предложение от господин Овчаров за един анализ, в който ще участват, разбира се, ЕРП-тата, ЕСО и вероятно други гости, Министерство на икономиката за подготвяемостта на българската енергийна система за зимния период. Всяка година сме правили такива обсъждания. Миналата година имахме прекалено много работа в един момент и може би това е причината да има забавяне. Имаше избори, разбира се, което също повлия. Нормално е да повлияе.
Така че ви предлагам другата седмица на извънредно заседание може да стане това. Може да стане в четвъртък. Да проведем едно такова изслушване. Друг е въпроса дали не може да обединим тази точка и с ТЕЦ-овете. Защото те са свързани. Има проблеми в Стара Загора. Някак си е редно, ако гледаме тези проблеми да гледаме и проблема на ТЕЦ-овете. И тях да поканим. Знам че ще стане много господин Овчаров, но е редно и двата проблема да разгледаме.
Господин Аталай заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз мисля това в точка разни да разгледаме, но аз официално правя предложение. Тъй като тази година не можахме да направим едно изслушване обстойно и на топлофикационните дружества, особено за подготовката им за зимния период, особено за финансовото и техническото състояние, както на топлоенергийните предприятия, така и на преносните, както и на националната електрическа кампания.
Уважаеми колеги, народното представителство като Енергийна комисия, трябваше още ноември месец да сме на ясно с цялостната система на работа на топлоенергийните предприятия, на Националната електрическа компания. Особено когато става въпрос и за топлофикационните дружества и то точно визирам Софийското топлофикационно дружество. Така че няма да е зле господин председател, най-официално го предлагам, в едно от следващите заседания, не е казано всичко в едно заседание. Но поне в три заседания поотделно като започнем от топлофикациите, минавайки през Националната електрическа кампания до ТЕЦ, народното представителство да получи финансовите им показатели и техническото им състояние.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Напълно съм съгласен с вас господин Аталай, както всяка година трябва да проведем такова изслушване. Може би ако обединим двете теми, както сме правили в предишни години, това ще доведе до твърде много гости и желаещи да вземат отношение и ще затрудни дискусията и анализа. И най-логично е да направим следващият четвъртък едно заседание, на което да поканим НЕК, ЕРП-тата, ЕСО. Тоест темата да бъде по скоро енергийна. Защото за сряда господин Червенкондев имаме друга програма, която не може да пренебрегнем. Има спешни законопроекти. Тоест в сряда ще бъде редовната програма, а в четвъртък работим по това изслушване. А следващият четвъртък да обсъдим ТЕЦ-овете, техните проблеми, както сме правили много пъти. Защото сега ситуацията е кризисна и има логика това изслушване да бъде проведено. Има ли съгласие за две последователни заседания? Като междувременно трябва да гледаме и шистовия газ. Той е отложен до момента в тази връзка по настояване на колегите от правителството. Господин Николов ще обясни защо.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин председател. Уважаеми колеги, знаете, че утре е обявено извънредно заседание във връзка с темата шистов газ и разискванията на мораториумите. Но излезе информация, понеже правителството не стои безучастно, предложени са варианти на текстове, с които се дава възможност на всички проучвания и добив, които са над 150 метра мисля, да се извършва ОВОЗ преди това. Тоест, нека влезнат тези предложения, които ще влезнат чрез народни представители, този няма да минават през Министерски съвет и ще влезнат бързо. Затова предлагам, ако има такъв ОВОЗ, защото знаете, че проблема преди всичко е екологичен, не е икономически или енергиен, а преди всичко е екологичен. Ако имаме такъв ОВОЗ, то тогава общо взето според мен се обезсмислят именно тези мораториуми. Нека разискванията по тази тема да се извърши, след като влезнат текстовете. Затова моето предложение е утре да няма извънредно заседание по шистовия газ.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, приема ли се предложението, следващият четвъртък да обсъдим проблемите на НЕК, ЕРП-тата и ЕСО. Следващият четвъртък да обсъдим ТЕЦ – овете, ситуацията в Стара Загора и проблемите свързани с тази система. И при първа възможност, когато имаме всички факти да разгледаме и шистовия газ? Аз ще го подложа на формално гласуване като подход.
Заповядайте господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател. Не е ли по-добре да гласуваме стъпка по стъпка, защото две седмици говорим за четвъртъци. Голяма част от колегите, включително и аз участваме и в друга комисия. И в другата Комисия бюджет и финанси не сме запознати с дневния ред. Както и колегите от БСП също участват в Комисията по бюджет и финанси. Възможно е да има сериозни теми в дневния ред и няма как да съвпаднат двете комисии. Моето предложение, ако гласуваме сега за следващия четвъртък, а следващият четвъртък да гласуваме евентуално за по следващия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев и така може да постъпим. Нека да бъде от седмица за седмица, но подхода е този, който ви предложих. Ако няма някаква извънредна натовареност ще спазваме точно този подход. Бюджетната комисия обикновено в началото на всяка една година няма много заседания, няма теми. Така че засега се разбираме колеги, да постъпим по този начин. Да го подлагам ли на гласуване?
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Само да допълня. Като казваме ЕСО, имаме ли предвлид електроразпределителните предприятия, включително и мините, като казваме ТЕЦ «Мини Марица изток» и АЕЦ «Козлодуй» или тях ги оставаме на едно следващо заседание?
Колеги, ще направим ли един обстоен преглед на енергетиката или няма да направим. Ако ще направим да започнем така, както предложи председателя стъпка, по стъпка, но да включим и топлоенергийните предприятия, защото в София няма да е далеч деня, когато ще се срещнем с големите задължения и невъзможността да отопляваме софиянци.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За да е ясно и за нашия секретариат колеги, за другия четвъртък ще включим ЕРП-тата, НЕК, ЕСО, Министерство на икономиката, разбира се трябва да бъде поканено. ТЕЦ-овете ще бъдат на следващато заседание. АЕЦ «Козлодуй», ако смятате за логично също могат да бъдат поканени, може би на следващото заседание.
Подлагам го на гласуване това извънредно заседание, другата седмица в четвъртък.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Моля ви да изпратите писмата за молба за участие максимално бързо, колеги, защото срока за предупреждение трябва да бъде достатъчно ранен.
Колеги, утре има формално предложение от господин Николов да нямаме заседание по шистовия газ. Чухте неговите мотиви. Предложението му е мотиирано с това, че се очакват предложения на Министерство на околната среда и водите, с които да се запознаем, да ги видим, да ги оценим преди да формираме нашата окончателна позиция.
Има ли обратно процедурно предложение, това което господин Николов предложи. Няма.
Който е за това отлагане, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Минаваме към днешния дневен ред.
По първа точка наши гости са:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Делян Добрев – заместник министър
Николай Налбантов – директор на дирекция «Енергийна ефективност и опазване на околната среда»
Светлана Маринова – началник в дирекция «Правна»
Българска ветроенергийна асоциация
Себастиян Ньотликс – изпълнителен директор
Кенет Лефковиц – председател на Надзорния съвет и много други колеги
Българснка фотоволтаична асоциация
Николай Газдов
Росен Петров и други колеги
КРИБ
Петър Андонов
Калина Трифонова
Български енергиен форум
Иван Хиновски
Антон Иванов
Това са гостите колеги.
Кой ще представи законопроекта?
Господин Николов
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, необходимостта от такъв законопроект дойде от статистиката, която получих от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма във връзка с окончателни и предварителни договори, които знаете с последния закон за възобновяаемите източници бяхме определили конкретна такса, която трябваше да платят. Тоест трябваш да видим кои са сериозните инвеститори. И искахме да знаем всъщност какво накрая ще остане като потенциал за връзване към нашата електропреносна система. Оказа се, че такива проекти са от порядъка на 4600 мегавата. Знаем всички, че нашата система може да поеме не повече от 2300 мегавата. Какво можеш да се получи? Можеше да се получи, понеже закона позволяваше всички да бъдат вързани следващите година две. Тоест, трябваш електроенергийния системен оператор да започне да ограничава топлоподаването от тези системи. Тоест, трябваше де факто да спре изкупуването на тока от електроразпределителните дружества от НЕК. Поради тази причина щеше да се получи доста голям проблем, както в системата, така и във връщането на кредити от съответно инвеститорите. И съответно можеше да се получат фалити и на предприятия. И това ще затрудни и банките.
Поради тази причина ние трябваше да вкараме ред в присъединяването на тези инвеститори. Тоест, слагаме всички предварителни договори да бъдат включени към системата, съгласно 10 годишния план, който е изготвен. На това отгоре се получиха проблеми във връзка с получаването на цената при акт 15. Защото знаете, че акт 15 се сключва при споразумение между надзора и между изпълнителя. Фактически след сформиране на такива групи заедно с Министерството и заедно с ДНСК се констатира, че няма готовност от някои от проектите за акт 15, а в същност вече са получили такъв. Тоест, получаваме проблеми във връзка с обективността на този акт 15. Затова в този законопроект предвиждаме цената да се получава при акт 16. Тоест, право на ползване, когато придобива съответния обект.
Третото нещо, което се изменя в този законопроект, това е поетапното присъединяване. Защото има обекти от няколко мегавата. Конкретно, ако има примерно 10 мегавата за изграждане, обикновено се изгражда няколко киловата или един мегават. Запазва се цената за всичките 10 мегавата. И в крайна сметка обекта пази цената, дори и след като ДКЕВР се е произнесъл в новия ценови период с по-ниска или по-висока цена. Именно поради тази причина, ние предлагаме в този законопроект всеки етап да взема цената, именно която придобива акт 16 или правото на ползване. Това са трите основни момента в този законопроект. Така че бих отговорил на въпроси, ако имате към мен.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Николов. Нека да чуем Министерство на икономиката по тези предложения.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министерство на икономиката подкрепя направените предложения от групата народни представители. Ако има допълнителни въпроси, ние сме готови да дадем повече разяснения по нашите мотиви и да подкрепим предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, един конкретен въпрос към вас. Добре е да информирате народните представители какви са заявените мощности, т.е. на предварителен договор и на окончателен договор. Дали наистина може да ги поеме българската енергийна система? Какви са вашите оценки? За да добием представа какъв проблем се опитвате да решавате в момента.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Въведените в експлоатация мощности, проектите с окончателен договор и проектите с предварителен договор са общо 4700 мегавата. Капацитетът на мрежата е около 2300 – 2400 мегавата. От тези 4700 има около 700 мегавата, които са въведени в експлоатация. 1000 мегавата, които са в окончателни договори и 3000 мегавата с предварителни договори. Това което са предложенията на колегите, казано с прости думи е, че тези 1000 мегават с окончателни договори, те са най-вероятно във фаза на строителство. Някои от тях са много близо до завършване. За тях условията не се променят. Построени са 700 мегавата и за тях също не се променят условията. Но за тези 3000 мегавата, които са предварителни договори, предложението е да бъдат присъединявани, съгласно плана за развитие на мрежата. И на всеки един индивидуален проект да се даде година, в която той ще може да бъде присъединен на принципа първи по време, първи по право за всяка една обособена територия. В тази връзка ЕСО ще направи 10 годишен план за развитие на мрежата. Ще актуализира 10 годишния план за развитие на мрежата. Като той ще бъде изключително подробен и ще дава свободните капацитетите по години за всяка едно място за присъединяване. Ако си представим картата на България ЕСО за 2013 г. например и за всяка следваща ще даде, на всяко място за присъединяване на картата на България какъв е капацитета.
Ако допуснем, че в района на Козлодуй имаме 50 мегавата свободен капацитет, това което ще направи ЕСО в тримесечен срок след приемане на промените е да подреди проектите предварителните договори по времето на тяхното подписване. И първите 50 мегавата от тези предварителни договори ще бъдат присъединени през 2013 г. По този начин ще се реши един голям проблем, решаването на който е в интерес, както на държавата, така и на инвеститорите. Защото ако не бъдат направени тези промени ще се окажем в ситуация, в която след две години инсталираните мощности надхвърлят значително капацитета на мрежата. Знаете, че най-важното е сигурността на мрежата и това, което ще се получи е, че Централно диспечерско управление ще ограничава производството на електроенергия от тези ВЕИ-та до капацитета на мрежата. Или ако имаме след две години въведени в експлоатация 4700 мегавата ще работят реално 2300 или всички проекти, с изключение на два в България, които имат клаузиа, че електроенергията им се изкупува, ще може да се окаже, че работят на 50 процента и по този начин всички проекти ще бъдат губещи.
Така че това е най-основната промяна. Другите две промени са по-малки, но все пак решават един проблем, който се появи след приемането на закона през юни месец. Знаете, че ние искахме да дадем привилегия на инвеститорите в посока на това да не зависят те от Държавна приемателна комисия, а да може на акт 15 да запазват цената. Защото ако периода на преференциалната цена е едногодишен и даден инвеститор е готов на единадесетият месец, но Държавната приемателна комисия се забави с два месеца, за което той не е виновен, той ще загуби преференциалната цена.
Оказа се обаче, че с това право се злоупотребява. Имаме няколко такива случая. Няма механизъм с който държавата да контролира подписването на акт 15 и верифицирането на този акт 15. Това е документ, който се подписва между инвеститора и надзора. В случаите, които констатирахме нямаше степен на завършеност достатъчна за акт 15 и въпреки всичко бяха издадени акт 15, с цел да се запази по-висока цена. Тъй като се злоупотребява с това право, сега предлагаме да се приеме разпоредба, която да фиксира цената на акт 16.
Второто нещо, което се коригира е с етапността на строителството. В сегашния закон, когато един проект се въвежда на няколко етапа, когато завършиш първия етапа за определен период от време пазиш цена за следващите етапи. Получава се обаче така, че се въвежда една петдесета от проекта и за останалите 49 части просто се пази цена до момента до който инвестиционните разходи намалеят достатъчно, за да бъде още по-изгодно за инвестиране в тази сфера. Затова това, което правим е казваме, на всеки завършен етап се получава цената, която е действаща към датата на завършване на обекта към получаване на акт 16. А съответно със завършването на всеки етап започва да тече преференциални срок, както е по закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Добрев. Нека да чуем и нашите гости. Моля ви за кратки изказвания по същество и поставяне на конкретни въпроси. Кой желае да вземе думата? Заповядайте.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: От името на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България. Взимам повод от последното предложение, което направиха колегите депутати. Наистина да се получава цена за всеки етап от изграждането е добра идея, но това води след себе си редица нови въпроси. Ако инвеститора е подал един договор за присъединяване, той има една схема за присъединяване, един електромер, едно мерене.
Така че ние след това не може да въведем поетапно мерене на всеки един следващ етап, ако той в началото не го е заявил. Тоест, ако се намери решение да има примерно минимум 50 процента от инсталираната мощност да е въведена в експлоатация при първия етап, нека тогава да има възможност наистина да се запази цената. Той ще има интерес по-бързо да се построи целия парк, защото тогава му се намаляват годините. При втория етап, ако го въведе на третата година той ще има остатък без тези две години. Така че нашето предложение е да се помисли вариант, при който не на всеки етап, ако са десет или два, или три да се получава цена да има нов електромер и да има ново мерене, а наистина да се намери така, че инвеститорите да не злоупотребяват с поетапността, а наистина да се изгражда изцяло субекта, да го въвежда в експлоатация с акт 16 и след акт 16 се получава цената и срока на договора. Това е едно от съществените предложения, което КРИБ прави.
Имаме предложение и във връзка с сертифицирането на монтажниците. Идеята ни е да се води един такъв регистър от специализираната браншова организация. Дали сме го конкретно.
Графиците наистина са хубаво нещо да се дадат и да се видят 10 годишните планове за развитие на мрежата.
Основното на което искам да обърна внимание, по отношение на тези проекти, които вече са получили цена към акт 15 ни се струва, че е редно разпоредбата да си запази действието такова, каквото е било към момента на приемането на закона. Защото иначе се утежнява положението на тези инвеститори. И ще стане някакъв малък хаос и при нас.
Нещо на което също искам да ви обърна внимание е, че в закон никъде не са регламентирани начините и по каква цена се изкупува енергията при 72 часовите проби, които са основно 72 часови проби. Много добре знаем, че в повечето случаи са по-дълги. Също и цената по която се изкупува енергията, след като се установи, че зеления сертификат е за по-малко количество от това, което до преди това се е изкупувала. Може би е добре това законодателно да се уреди. Както и в момента наредбата за сертификатите казва, че от 1 януари преференциалната цена ще се дава само на тези, които вече имат сертификати за произход. Обръща се нормата. Досега първо се купуваше по преференциална цена и се изравняваше след изтичането на годината. Сега може да се окаже, че крайните снабдители, НЕК няма да има право да изкупува на който и да е производител енергията по преференциална цена и това може да създаде големи проблеми. Тоест, да се помисли в закона за въвеждането на такива разпоредби.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря. Думата беше поискана от Иван Хиновски, който е председател на Българския енергиен форум.
ИВАН ХИНОВСКИ: Благодаря господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, нашите експерти направиха анализ на проекта на ЗИД и се опитахме да преминем през списъка на болшинството от проектите, които имат платени гаранции и тези, които имат предварителни договори.
Нашата оценка е, че в тази форма идеята да се внесе ред и някакво регулиране на проектите е много добра. Но съществува една опасност, която аз искам да я споделя, че повече от половината от проектите, които имат предварителни договори и тези, които предстоят да получат подобни договори няма да бъдат реализирани. Да не говорим за нови проекти, които имат технологичен срок за реализация от крайното споразумение до акт 16 повече от 12 месеца. Причината е много проста. Защото, всеки един такъв проект минава през фазата на бизнес план, в който има цена, преговори с кредитна институция, сключване на договор, плащане на аванс, строителство, пускане в експлоатация и договор за изкупуване. Всеки един проект, който има такъв срок, който мине срока от 12 месеца по простата причина, че ценообразуването на тази енергия е с цикъл една година, няма да получи кредит. И нашата прогноза е, че повече от половината проекти даже, които имат подписани договори. Ние сме разговаряли с много собственици на проекти, фотоволтаични и вятърни проекти, да не говорим за биомасата. Биомасата с този процес на ценообразуване 12 месеца при положение, че цикъла на изграждане на един проект на биомаса е 2 години и половина, просто е стоп. Няма да има такива проекти. Но да погледнем вятърните проекти.
За фотоволтаиците има вероятност цикъла, т.е. един такъв проект да влезе в цикъл от 12 месеца. Средни и малки проекти е възможно. Но всички големи проекти фотоволтаични и всички вятърни проекти по-големи, които изискват тежки кредитни преговори ще бъдат прекратени. Тоест няма да се реализират. Това е нашата прогноза. Ние искаме да я споделим с вас преди да вземете решение за окончателната форма на ЗИД.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Кенет Левковиц поиска думата.
КЕНЕТ ЛЕВКОВИЦ: Благодаря ви господин председател. От името на Българска ветроенергийна асоциация няколко кратки коментара по законопроекта.
Относно фиксиране на цената на акт 16, вместо акт 15. Фиксирането на цената на акт 15 вече се оказа силна спирачка за нашата индустрия. Има доста по-малко инсталирани мегавати в последната година. Акт 16 ще бъде пирон в ковчега за нас. И в един момент когато икономическия растеж е доста нисък трябва да търсим всяка възможност чрез чуждестранни инвестиции, които са прекрасна възможност. Не бива това да неглижираме. Тези идеи са описани по-подробно в материала, който разпространихме писмено на членовете на комисията.
Другият коментар, който имам е относно 10 годишния план за развитие на мрежата. Трябва да обърнем внимание, че 90 дневен срок за представяне на дата за присъединяване от операторите на мрежата трябва да се съчетава със срока 3 май т. г., когато изтича една година от приемането на сегашния закон. Тези срокове не са хармонизирани. И това може да доведе до доста сериозни непредвидени последици.
Също така трябва да се предвиди какво ще стане, ако се приеме срок за присъединяване например четири години в бъдещето. Как това се връзва с други срокове по разрешителни за проекта - разрешително за строеж, за промяна предназначението на земята и т.н.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Газдов искаше също думата. Заповядате.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ние ви раздадохме преди заседанието нашата позиция, надяваме се да имате възможност да се запознаете с нея между първо и второ четене. Твърде късно успяхме да я подготвим. Но тук имаме и малко критика, преди да почна по същество. Критиката ми е свързана с подхода при подготвянето на тази промяна, на този ЗИД към ЗЕВИ. Защото се говори за тези хиляди мегавати и се знаеше от доста време, че се готви промяна. А никъде не видяхме официално публикувани данните с които предполагам, че всеки от нас е запознат неформално. Нямаше никъде формално, официално обявени, както и проекта за ЗИД не беше качен на страницата на Народното събрание, което аз не знам дали е прецедент, но за повечето други закони за изменение и допълнение ги има на страницата на Парламента. Така че се надявам, това да не превърне ВЕИ сектора или по скоро да не е индикация, че във ВЕИ сектора започват да се случат неща, които ги виждаме в комерсиалната енергетиката, която е почти толкова прозрачна, колкото буца кюмюр.
Конкретно по предложението. То е доста дълго това, което сме дали. Аз искам да подчертая два аспекта или по скоро три. От една страна ние действително ще се радваме на това, което господин Добрев също заяви да се случи и сме дали дори предложение в тази насока. А именно да се дефинират ясни срокове при въвеждане на акт 16. Ако приемем, че действително акт 16 непременно трябва да бъде въведен, за да се избегнат злоупотреби, което звучи разумно, то тогава още по-разумно звучи да бъдат подсигурени и да бъдат взети предвид опасенията на инвеститорите, че поради забавяния да речем на Държавна приемателна комисия те няма да могат да се възползват от преференциалната тарифа за актуалния тарифен период, въпреки че ще са успели да издирят своите инсталации. Това не би трябвало да се случва, защото действително ще бъде един пореден лош сигнал и ще бъде огромен проблем във връзка и с непревидимостта спрямо следващия тарифен период.
Както знаете няма яснота, няма обективни критерии каква ще бъде тарифата през следващия период.
Друго нещо, което ние сме предложили и което не го видяхме в този проект на ЗИД е да има действително работещ, функциониращ облекчен режим за малките покривни инсталации. Защото действително ние трябва да мислим как да отворим енергетиката поне в тази ниша на възобновяемите източници за малките потребители, които биха могли да станат и производители. Да работи по посока разпределено производство на електроенергия от ВЕИ. Да се ползват покривните площи на къщи, производствени предприятия. Нещо към което се направи първа стъпка още м. май, но тя се оказа не работеща. Ние това, което сме предложили е да има, без да се впускам в детайли, опростена процедура и съкратена по узаконяване на проектите в градоустройствената им част. А именно кабелните трасета също да бъдат шеста категория строеж за проекти до 30 киловата. Също така сме предложили ускорена процедура за присъединяване към мрежата. Но всичко това вие ще може да видите в документите, които сме ви дали.
Третото нещо, което действително много ни безпокои са десетгодишните планове за развитие на мрежата или по скоро свързването на присъединяването на тези проекти, които вече са наличните с десет годишните планове. Защото както знаете те не са публично обявени. Тоест, не е имало обществени обсъждания, не е имало дискусии, въпреки че директива 72 от 2009 г. изрично изисква това. И ние виждаме в този аспект един голям проблем, който също вреди на предвидимостта на инвестиционната среда.
В края на краищата ние одобряваме желанието да се промени закона, защото в сегашния му вид той не удачен за нито една страна отвъд този кратък прозорец през 2011 г. до средата на 2012 г., в който вероятно ще се осъществят доста инвестиционни проекти. Надяваме се да има визия действително за създаване на среда, която да бъде устойчива и да има и нови инвестиционни проекти след 1 юли, което в момента е доста съмнително. И ще се надяваме предложенията ни да бъдат взети предвид и да бъдат разгледани на второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря. Чухте уважаеми колеги, становища и въпроси от страна на гостите, които присъстват. Сега думата имат народните представители.
Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз имам няколко въпроса. Първо към вносителите и към Министерството. Има ли нови договори, които са сключени предварителни или окончателни след новия закон, след като той влезе в сила? Колко са въведените нови мощности от възобновяеми енергийни източници, след влизането на новия закон в сила с акт 16 ? Има ли такива или на практика с акт 15 досега, акт 16 няма. Или поетапно, така да се каже въведени, които са създаващите проблеми.
Третият ми въпрос е свързан с това, как работи механизма за малките мощности, за които тук колегата говори за тези 30 киловатовите, покривните инсталации. Защото благодарение големите пледоарии, които направихме тук, в крайна сметка вкарахме тези облекчения като пожелания в закона и беше ясно още тогава, че те няма да проработят.
Искам все пак някой да ми даде една обективна оценка за това работят ли те в действителност или не работят. И не е ли необходимо да се направят необходимите промени в закона, така че те да станат работещи.
Четвъртият ми въпрос е свързан с едно задължение, което сега не си спомням с какъв срок беше. То беше свързано с ангажимент на ЕРП-тата и на ЕСО в някакъв срок да кажат възможностите за присъединяване към мрежата. До юни месец ли беше или февруари. Не си спомням срока. Направено ли е това? Ако ще стане до февруари добре. Но ако няма да стане до февруари, значи ще стане след 10 години.
Мисълта ми е какъв беше този срок и какво е направено по този въпрос. Защото ако то беше направено, до голяма степен въпросите, които сега възникват щяха да бъдат решени.
По отношение на плана за развитие на мрежата. Не знам как точно си го представяте този план за развитие на мрежата. Аз честно да си призная не си го представям. Какво значи план за развитие на мрежата. Мрежата в България електропреносната и електроразпределителната съществува. Тя може да бъде усъвършенствана. Тя може да бъде оптимизирана, но някакви драстични промени или някакви кой знае какви новини в тази мрежа за мен няма да се случват. Освен това, това развитие на мрежата, ако ще има такова, то ще бъде във връзка с изграждане от една страна на нови генериращи мощности и от друга страна с изграждането на нови потребители на тези мощности. И едното и другото не е функция само на самата електропреносна система. То е функция от доста по-сериозни стратегически разработки в едната и в другата област.
Иначе самоцелен план за развитие на мрежата, извинявайте, но на мен ми звучи, тъй като не можахме с предишния закон да решим някои проблеми, сега измисляме една нова схема чрез която ще отлагаме в някакъв период от време някакви процеси.
Когато говорим за план за развитие на мрежата, не е ли логично да свържем, особено от гледна точка на присъединяване на възобновяеми енергийни източници, да свържем този план и с необходимостта от такова присъединяване. Колко мегавата трябва да присъединим? До кога? Къде? Къде ще бъде най-изгодно да ги присъединяваме.
Аз и при приемането на промените на закона миналата година говорих, че до момента в който ние не въведем икономически критерии чрез които да определяме кои възобновяеми енергийни източници да бъдат присъединени, които икономически критерии да включват разходите за присъединяване, ние ще продължим със съществуващия и вече налагащ се законово, чисто административен подход на подбор на обектите, които да се присъединяват. Който винаги създава основание за субективизъм, винаги създава основание за недоволство и в крайна сметка, да не използвам друга дума, но си е чиста проба условие за корупция. Дали в частен план или в държавен, тук няма голямо значение.
Мисълта ми е, че когато говорим за този 10 годишен план трябва да сме на ясно какво точно имаме предвид в него. И кой е основния критерий по който започваме да разсъждаваме, когато говорим за развитието на мрежата. Дали това е кои мощности ще присъединим и къде, защото те са най-изгодните или това е защото тук и тук ще изграждаме еди какви си потребители и там трябва да развием електропреносната мрежа или някакъв друг подход, който аз в момента не го знам какъв е.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители, които искат думата. Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря господин председател. Уважаеми колеги, аз наистина съм изненадан от проекта, който ни се предлага в момента.
Първо, не можах да разбера защо пак господин Валентин Николов ни предлага изменението и допълнението? Защо Министерство на икономиката и енергетиката не поема отговорността и ангажимента да ни каже каква е целта не само на проекта, а каква беше целта миналата година, когато правихме изменението на Закона за възобновяемите енергийни източници.
Колеги, философията на Закона, която тогава приехме и идеите, които искахте да ги прекарате, не ги казахте точно и ясно с ясните имена. И сега имам чувството, че пак не става ясно или всъщност става много ясно, че идеята ми е да се опитате по някакъв начин да ограничите възможността да се развиват възобновяемите енергийни източници, особено на първа линия е биомасата, където я спирате напълно. Нямате намерение да развивате. Второто, за фотоволтаиците.
Във вашето предложение в момента да минавате към акт 16 и тогава да бъде определена цената на проекта е крайно неприемливо само, заради това защото нямало начин как да контролирате акт 15. По какъв начин и как се издава акт 15. Ако ние днес приемем тези предложения, това означава с една дума, че казано от тук нататък на финансиращите институции: “Вие недейте да финансирате от тук нататък никакви проекти”. Защото реално проекта, който ще бъде представен на финансовата институция няма да има цена. Как тогава този проект ще стигне до реализацията си?
Ако наистина имате намерение и сте на ясно с цифрите за които тук преди малко ви попитаха. И България е постигнала максимума на мощностите от производство на енергия от фотоволтаици, кажете ясно и точно да напишем в закона още от началото. България няма нужда от нови мощности, от фотоволтаици. С едно изречение и приключвам. Няма да си правим риторики. Да се правим колко сме интересни. На акт 15 не може да ги контролираме. Как ще контролираме на акт 16 тогава, когато днес коментирахме с един наш колега, за акт 16 въвеждаме в експлоатация и в Държавната комисия в строителната институция има само един човек, който минава и въвежда в експлоатация с акт 16. Имаме ли срок? В какъв срок акт 16, след като съм изградил аз съответното съоръжение и ще дойдат да се пусне в експлоатация с акт 16. Няма такъв срок. В 15 дневен, в 30 дневен, в 40 дневен. Може да дойде след две години. И тогава имаме ли контрол? Също нямаме контрол на акт 16. Нека да го въведем на акт 15 този контрол. Но вие тогава казвате, че имаме 3000 киловата предварителни договори. Заявете най-после и кажете, че на нас са ни необходими 2000 мегавата и тези, които до тук са пуснали и имат предварителни договори и с всичките законни изисквания са постигнали това, което е необходимо и от тук нататък никой да не си прави усилията да влиза в този бизнес. Ако искате може да назовете имената на фирмите, които трябва да ги построят и тогава ще решите нещата.
Затова колеги, аз недоумявам и не виждам защо днес трябва да влезнем в подробности господин Овчаров, за десетгодишния срок за развитие на електромрежата. ЕСО-то разбра след 10 години, че трябва да имаме такъв план. Не че ще имаме за десет години развитие на мрежата. Защото и сега ако питаме ЕСО-то, докъде са стигнали от миналогодишното приемане на плана досега, какво е направено с развитието? Дори и електроразпределителните предприятия да питаме, докъде и те са готови да включат на 30 киловата на един мегават възможности за включване на такива проекти и те не са на ясно. Впрочем са на ясно, дотолкова, доколкото да спират възможността да се развиват такива проекти.
Колеги, ние не сме против да се регулира, да се въведе някакъв ред, този ред който е изпуснат през последните години. Но намерете точния начин и метода как да стане това нещо без дискриминация, без да направим така, че определени инвеститори да им настръхнат косите и без да не даваме ясен сигнал на инвеститорите какво трябва да правим ние с възобновяемите енергийни източници. Независимо дали са външни инвеститори или български инвеститори, днес никой не е на ясно какво правим ние нито със закона, нито от тук нататък по какъв начин да дадем възможност на тези хора да развиват този бизнес.
Господин Добрев, голяма е вашата отговорност, защото вие излезнахте от нашите редици и отидохте там. И вие в момента се опитвате по някакъв начин да понесете отговорността, да поемете тежестта едва ли не само вие да сте виновен за всичко това, което се случва. И прехвърляте на господин Николов да прави някакви изменения и допълнения в този закон. Защото само преди една година аз ви казах, че този закон, когато приемахте този закон, преди няма и една година, тогава ви казах, че този закон не е работещ. Днес за това възникват тези въпроси от страна на господин Овчаров, които ви задава. Колко проекта са направени? Колко са въведени в експлоатация за тази година? Ако влезнем в сферата на прозрачността ще видите, че много неща ще се изяснят и на народните представители и на цялата общественост и тогава може би ще се вземат правилните решения. Сега няма да може да вземем правилните решения.
Аз смятам, че ще направим предложения между първо и второ четене. Разбира се, ако приемете. Моето предложеине е да не подкрепим този законопроект на първо четене.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, предлагам ви в началото да се натрупат въпросите към Министерство на икономиката и към края на разискванията да бъдат повечето изказвания.
Господин Червенкондев искаше думата. Заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател. Аз взимам думата като провокиране или в отговор на изказванията, както на господин Овчаров, така и на колегата Аталай по простата причина, че както и господин Николов направи експозе и представяне на законопроекта, така и господин Добрев направи абсолютно същото, казано съвсем образно, с цифри, простичко, да се опитам и аз за трети път да направя същото съвсем елементарно. Кажете как в система, която може да поеме 2300 мегавата, ние да присъединим 4700. Един обикновено проблем и въпрос, изразен в цифри и трябва да намерим отговор. Това господин Овчаров става само с развитие на мрежата. Вие казахте: “Каква ще е тази мрежа”. Естествено, без да развиваме мрежата в десет годишен план, направена по какъв начин и точно как ще се развива няма да го кажа аз или някой от колегите, а ще го кажат специалистите. Наистина хора, които работят от дълги години в енергетиката, които ще предложат работещи предложения, експертни, които ние съответно трябва да подкрепим. Но наистина, без развитие в мрежата няма как да влезнат тези желаещи 4700 мегавата, колкото и да имаме голямо желание. А факта, че има 4700 мегавата заявени мощности, показва че закона, както и този който ние приехме така и предишните са работили и продължават да работят. Фотоволтаични и други инсталации от ВЕИ продължават да се изграждат. Няма нищо лошо. На България й трябват не само фотоволтаични инсталации, а й трябват инсталации от биомаса, инсталации от вятърна енергия, от водноелектрически централи. Така че да се образува един хубав микс от възобновяеми източници, който да бъде добре балансиран и съответно на добра цена.
Това което се каза за акт 16 и акт 15, това е един може да се каже пропуск или съответно въпрос, който между първо и второ четене съвместно с предложение може да го регламентираме. Какъв да бъде максималния срок между акт 15 и акт 16, така че инвеститорите, които са готови коректно изпълнили своите проекти, инвестирали в своята централа, независимо в какъв вид е, изградили своите съоръжения да бъдат защитени в обозрим, законно посочен срок биха имали държано-приемателна комисия. Съответно която да прецени дали те коректно са изпълнили проектните задължения или не. Но съответно това е добре да бъде фиксирано с някакъв максимален срок, който експертно също да го обсъдим дали да бъде един месец, два или три месеца. Така че инвеститора да знае когато неговия ангажимент е изпълнен, съответно присъединителното предприятие или съответно Държавната приемателна комисия трябва да си изпълни своите ангажименти. Ако ли не, ако искате да приемем правото за мълчаливия отказ. Тоест за мълчаливото съгласие и да се вземе цената, ако изтече този срок на акт 15. Ако съответно не е била насрочена държавна комисия или съответно присъединителното предприятие не си е направило. Това е нещо конструктивно, което според мен може да се обсъди и да се направи.
Що се отнася за по-малките инсталации било то покривни, те наистина остават приоритет в закона, който действа. Аз не виждам основание или някакви притеснения някой да е кандидатствал до 30 киловата и да му е било отказано. Не би следвало да бъде. Аз нямам такава информация. Вие ако имате кажете.
Така че основната тежест на закона е наистина да видим тези 4700 мегавата да влезнат в 2300. Тоест, може ли да се направи тази мрежа за 4700 мегавата, защото развитието на една мрежа, както казахме е 10 годишен план. Тя освен финанси има и физическо изпълнение. Дори и да имаме, както тези договори са дали гаранции или депозити, чисто физически самото преносно предприятие е възможно да не може да изпълни това развитие.
Така че нека да го подкрепим така както е внесен. Естествено, всички конструктивни предложения или съответно при добри практики, нека да ги представим между първо и второ.
Благодаря.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз зададох въпроса, не знам кога ще ми отговорите, може би накрая. Но тук вече тръгнаха изказванията. Изглежда господин Червенкондев не е разбрал това, което исках да кажа. Искам да знам кой е основополагащия критерий на базата на който ще се прави плана за развитие на мрежата? Това че трябва да присъединим 4700 мегавата. Това ли е задачата, която поставяме на Министерството и на електропреносния оператор и на ЕРП-тата да присъединят 4700 мегавата. Ако това е задачата, това е някаква задача. Дали е правилна или не, това е вече друга тема. Ако не е това задачата, коя е задачата, която поставяме с този 10 годишен план? Какво искаме да постигнем.
Защото това, което беше направено през последната година и половина, две това е развитието на мрежата, подмяната на част от електропроводите в мрежата в североизточна България. Колкото и да беше скандално, то беше предизвикано от поетите ангажименти за присъединяване на възобновяеми енергийни източници. Ако това ще е пътя за присъединяване на мрежата, това поставяме като задача, 4700 мегавата. Кажете в какъв срок? Десет години. Това ли ни е целта на събирането тук? Според мен не е това. И аз затова повтарям. Трябва да имаме критерии, чрез които подбираме обектите, които искаме да присъединим. Тези критерии не могат да бъдат чисто административни. Те трябва да бъдат икономически. Този обект, на тази територия струва толкова пари. Присъединяването на този обект към тази мрежа, която съществува или след развитието й струва още толкова пари. Като цяло един мегават час от този обект струва еди колко си.
Другите обекти, които са конкурентни на този, цената е с еди колко си цента по-ниска или с еди колко си цента по-висока. За мрежата и за България е по-изгодно да присъедини този първо, после онзи и накрая третия. Този ли е подхода по който ще развиваме мрежата. Ако е този, аз съм за. Но не виждам тук никъде да е казано подобно нещо.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър, аз не съм член на Комисията и първо искам да декларирам пред вас, че по абсолютно никакъв повод нямам конфликт на интереси по тази тема. Но съм провокиран от две неща. и ще бъда много кратък.
Първо, какъв сигнал даваме на инвестиционната среда в България и на възможните инвеститори с тези промени, само няколко месеца след като закона е приет.
И втората причина да се изкажа е едно изречение в мотивите на вносителите.
Първо, по отношение на инвестиционната среда. Не мислите ли, че вкарвайки тези изменения, които вече ще легализират две степени на неопределеност, която трябва да решават инвеститорите.
Първо по отношение кога ще бъдат присъединени при неясна за тази дата цена. И второто, изземване от тяхната воля и от тяхното действие крайната дата с провеждането на правото за акт 16, защото очевидно въвеждайки държавните органи никой няма да може да гарантира, дори и записани в текстовете, когато ще се случи това.
Аз смятам, че това наистина ще бъде фатално за голяма част от проектите, които са в момента на предварителен договор, а бъдещите вероятно въобще няма да тръгнат. Така че ние трябва много сериозно да се замислим по тази тематика.
Второто, изречението, което ме провокира в мотивите и тук даже се обръщам повече към Министерството, защото съм сто процента сигурен, че текстовете са подготвени в министерството беше следното.
Поради това, че констативния акт не се съставя от държавен орган и контрола за неговата достоверност е трудно осъществим. Още повече че в писмо на Министерството подкрепящо мотивите, те са съгласни с тази констатация.
Колеги, аз искам да ви припомня, че фигурата на консултанта в инвестиционния процес определена в членовете от 160 до 167 на закона за устройство на територията, произтичат от предоставения лиценз и правомощия на Дирекция “Национален строителен контрол”. Тоест държавата държи контрол върху тази фигура.
Тук има хора, като гледам по посивелите коси, вероятно си спомнят абревиатурата СДИСС – Стопанска дирекция изграждане на селищни системи. Аз не смятам, господин Николов, че искате да стигнем до там и да одържавим инвеститорския и техническия контрол в държавата. Защото с тези предложения аз бих предложил да ликвидираме фигурата на консултанта и държавата да стане единствен контрольор на техническите и инвеститорските функции. Това предлагате вие.
А държавата дори и да има не коректни консултанти, които са прекрачили границата на своите правомощия, а това е наказуемо и по действащото законодателство, най-малкото с отнемането на лиценза. А ние може да ожесточим в този случай, но да горят коректните инвеститори и коректните консултанти, според мен тази цена не може да платим като общество. И затова според мен трябва да се въведат много ясни правила. Те могат да бъдат по следния прост алгоритъм. Остава правото на придобиване на право върху цената с акт 15. Това е необходимото условие. А достатъчното условие ще бъде в регламентиран срок да има държавна приемателна комисия, която ако удостовери, че технически не е готово съоръжението за присъединяване, да отпада придобитото право. Това е.
Но тези неща, които се въвеждат, според мен са прекрачване на граница, която ние не може да си позволим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Михалевски.
Ще добавя няколко въпроса към вас господин Добрев. С последната редакция на закона целяхме насърчаване на така наречените малки мощности. За тези седем, осем месеца действия на закона какви са вашите впечатления? Ако нямате сега готовност, може да обсъдим този въпрос и на следващото заседание, а именно на второ четене. Има ли вследствие текстовете, които гласувахме с огромно мнозинство на Икономическа комисия, има ли интерес, има ли малки мощности и колко са на брой те в България? Какви са проблемите за това, така наречените малки мощности да стават все по-атрактивни и да стават повече и много обикновено български граждани да решават да построят такива мощности.
В тази връзка е и въпроса към нашите гости. Ако смятате, че имате предложение как този процес да бъде облекчен и насърчен, отправете ги в кратки срокове към всички членове на Икономическата комисия.
Другият въпрос господин Добрев, вие тогава бяхте и заместник председател на Комисията, имахме най-доброто желание, бих казал цялата комисия, огромното мнозинство да насърчим биомасата и предприятията, които работят на този принцип.
Искам да ви питам колко такива предприятия има в момента в България действащи и колко са на някакъв етап на развитие, може би идеен етап на развитие. Тъй като обезпокоително е, че става въпрос вероятно за твърде малко предприятия. Какви са причините въпреки насърчителните мерки, които ние приехме като Икономическа комисия, такива предприятия да не се реализират. Това е вторият ми въпрос към Икономическото министерство. Пак подчертавам, че ако нямате данните в момента може на следващото заседание да бъде обсъден този въпрос. Но за мен вярвам и за вас колеги, особено важно е така наречените малки мощности, които могат да бъдат строени от обикновени хора, да бъдат инвестирани от много български граждани и те да се развиват от тук нататък.
Има ли други въпроси? Господин Корумбашев.
ПЕТЪР КОРУМБАШЕВ: Аз съм провокиран и от въпросите, които зададе господин Димитров, тъй като ми позволете да започна с деклариране на конфликт на интереси, тъй като аз съм един от тези, които повярваха, че може да се въведат в експлоатация пет киловата в България след влизането на този закон. И трябва да ви кажа, че от построяването на инсталацията, който е м. май до подписване на договор за изкупуване на електроенергия минаха пет месеца. Става дума за компанията ЧЕЗ. Пет месеца при положение, че това е къща. Тя е свързана. Тя няма нужда да се свързва. Тя физически е свързана. Между окончателния договора за присъединяване и договорът за изкупуване на енергия бях накаран от ЧЕЗ да подпише още три други договора. Имате предварителен. Имате окончателен. Казаха трябва да се подпише договор за използване на мрежата. Ще ви ги предоставя всичките договори, докато се стигне до договор за изкупуване на енергия. Става дума за пет киловата.
И когато аз, никога не съм се представял с името си. обаждал съм се винаги като Петър Атанасов. Това ми е по баща името. Да не кажат, че се обаждам и използвам по някакъв начин. Казаха ми: “Вие защо бързате? За пет месеца искате да ви присъединим. Има хора, които чакат от една година.” Говоря ви за хората, които искат да свържат пет киловата. Затова искам да ви задам този въпрос господин министър.
Дали целта на България е да има 20 000 покрива по 5 киловата или иска да има 5 соларни централи по 20 мегавата. Пак се получават 100 мегавата и в двата случая. Но какви са целите? Даже така се случи, че преди приемането на закона ДКЕВР определяше по-висока цена за 5 киловатовите. В новия закон забрави 5 киловата и определи нови нива 30 и 200. Но 5 киловатовите просто ги забрави.
Следващото нещо, което се случи, че тази компания каза: “Вие няма да получите цената на изкупуване към издаването на акт 15.” Така както пише в закона. “А ще получите цената към датата на подписване на договора за изкупуване на енергия”. Който самата тя е забавила. Наложи се да се пише писмо до ДКЕВР и до Министерство на икономиката и енергетиката ДКЕВР да даде тълкуването, че трябва да се спазва закона. Аз ви казвам какво се случва в страната в момента.
И понеже тук ще намерите народни представители или хора, които ще ви защитят големите проекти. Аз съм дошъл и се опитвам да обърна внимание върху пет киловатовите. За да ви кажа какво е принуден да изтърпи един човек, който се опитва да свърже петкиловатов проект. Аз се опитвам 18 месеца да свържа пет киловата. И дали свързваш 5 киловата или 5 мегавата, процедурата е една и съща. Предварителен, окончателен договор. И след като дори аз бях готов да им подарявам електроенергията, и им казах: “Дайте поне да я включим в мрежата, без електромер.” Просто се произвежда. Не, не може. А и при това казват: “Къде си се разбързал, ти мина за пет месеца тук като бързия влак, а има хора, които чакат по една година. Даже се държиш леко неучтиво.” Правиха ми забележка, че им се обаждам в 17.35 часа. Аз се надявам някое ЕРП някой път да ми се обади в 17.35 часа. И ви го казвам това, като опит на човек който е работил след влизането на закона в сила.
И понеже петкиловатовите никога няма да направят асоциации и да се появят тук. Тук ще се появят петмегаватовите и други мегаватови, но тези няма да се появят тук. А ние твърдим, че искаме да ги стимулираме. Аз ви казвам нещо, което се случва през 2011 г. Между другото не е било по-различно през 2010 или 2008 година. Не влагам някакъв политически момент в момента.
Така че това, което исках да кажа тук на народните представители и си мисля че е добре да се помисли за специални мерки в този законопроект между първо и второ четене да се внесат конкретни предложения, които да облекчат наистина, ако ние твърдим, че искаме да развиваме този вид енергетика, малка енергетиката, малки соларни инсталации между първо и четене това действително да се случи.
И другото нещо, ако наистина може да чуем от Министерството какви цели си е поставила България. Тя е казала примерно ще направим 3000 мегавата във възобновяеми източници в следващите 10 години. Примерно 600 от тях ще бъдат слънце, 1400 ще бъдат примерно вятър, а 1000 ще бъдат вода и биомаса.
Другото нещо, на което исках да ви обърна внимание, което колегите го изтървахме в предишния законопроект. Поради големия натиск на тази енергия, която е от слънце и от вятър се въведе това ограничение за включване към мрежата и за тези, които са с вода и с биомаса. И сега в момента и някой, който иска да включи примерно биомаса и ще питате, защо няма проекти на биомаса или водна централа, той изпитва същите ограничения, каквито са наложени заради останалите ВЕИ-та. Защо? Нямаме натиска. Аз не вярвам, че имаме 4000 мегавата от водни централи. Аз не вярвам, че имаме 4000 мегавата от биомаса. Но те в момента са подложени на същия натиск и на същите правила и те също не могат да сключат такива предварителни и окончателни договори. Този въпрос и това разграничение очевидно трябва също да бъде решен законодателно. Аз бих съдействал също на колегите с това да се подготвят такива предложение между първо и второ четене. По диференцирането на този вид енергия първо. Второ, ако наистина се помогне на по-малките слаби инсталации. Имам предвид до 5 киловата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди да дам думата на господин Николов, господин Добрев спешно да вземете мерки, който иска да подарява електроенергия на НЕК, това да може да става по бързия начин, особено ако е представител на левицата. Това което каза господин Корумбашев е важно. Ако има проблеми със свързването на малките мощности трябва да ги решим законодателно и то по начин по който нито една компания да не може да си позволява тълкуване извън закона, който ние сме записали.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря ви господин председателю, уважаеми колеги, аз само искам да разсея спекулациите. В § 6 е писано следното нещо: “С изключение на обектите за производство на електрическа енергия от биомаса.”
Искам да ви обърна внимание на това, защото и от господин Аталай чух и сега, че по същия начин се третират и обекти с биомаса, виждайки, че досега има нула мегавата инсталирани мощности. Поради тази причина сме включили именно, с изключение на биомаса и се надяваме това да продължи. Знаем, че има някои проекти, които се работят, да ги насърчи, за да могат да завършат тези проекти.
Мисля че господин Добрев ще отговори по-добре на всичките въпроси. Ако има нещо, аз ще се включа допълнително.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров има въпрос.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз да задам въпрос преди да се включите. Със съжаление и известно чувство на неудобство декларирам, че няма конфликт на интереси. Но така ми се струва, че част от дебата все пак напира от конфликта на интереси. Затова тук според мен прозвуча една тревожна теза. Четири и седем вече са ни много. Не можем, не ни трябват. Слагаме бариерата. Какво правим с чуждите инвестиции в тази сфера. Тъй като тук болките са на конкретни хора, които вече са започнали или са направили и трябва да се закачат. Голямата цел беше да привлечем чужди инвеститори. Сега ние му казваме: “Ще дойдеш. Виждате ясно цената по която ще те изкупуват. И без да е ясен срока през който ще те съединят. И освен това е добре да не идваш, защото и без това сте много вече.”
При тази ситуация, която съществува с чуждите инвеститори, тези декларации са заплашителни. Затова казвам, ако излезем от частните интереси това да стане или да не стане. Моето да стане или да не стане. И говорим за общия климат в България, как се отразява това.” Това което беше декларирано, според мен е ясен сигнал за инвеститорите в тази сфера да ги няма. В коя друга сфера ги има? Виждате ЕОН си отиде. ЕНЕЛ си отива. ВАЦ си отиде. Русенска корабостроителница си отиде. Тоест един вагон инвеститори си отиват и ние единствената сфера в която горе долу сериозни инвеститори идват, тук казваме: “Не ви искаме. Много сте ни. Не можем да ви понесем.” Затова въпроса ми е: “Каква е позицията на Министерството? Искаме или не искаме да привличаме. Търсим ги или не ги търсим?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря господин председател. Много въпроси се натрупаха. Аз си записах всички. Ще започна да отговарям отзад напред на тях.
Как се отразява на общия климат? Въпрос на господин Петър Димитров. Това се отразява по скоро положително отколкото отрицателно, защото ние още отсега показваме на инвеститорите, че мислим за това, което ще се случи след две, три години. Защото ние в момента нямаме проблем. Нашата работа като правителство и като народни представители може би най-лесното, което може да направим е да стоим и нищо да не правим. И да не решаваме този въпрос. Ние казваме: “Все още има проблем. Имаше много голям проблем и до голяма степен го решихме.”
Защото си спомняте, миналата година когато разисквахме тази тема само предварителните и окончателните договори бяха повече от 6400 мегавата. В последствие като получихме подробните данни от ЕРП-тата и от НЕК се оказа, че са били още повече от тази справка, която ние имахме. Сега тези предварителни и окончателни договори са 3900 – 4000, тези които са потвърдили интереса. Така че ние донякъде отделихме спекулативните инвеститори от тези истинските инвеститори.
Проблем все още има. И ако ние не го решим този проблем, което е най-лесното за нас, тогава инвеститорите ще имат проблем след две три години и държавата ще има проблем. И едните и другите ще имаме проблем.
Така че по скоро това влияе положително на инвестиционния климат, защото инвеститорите виждат, че държавата, която съзре проблем задаващ се след три години се опитва още сега да го реши, а не чака проблема да ескалира още повече.
Що се отнася до това, че има инвеститори, които ще изпитат болка. Искам да повторя че тук става въпрос само за предварителните договори, които не са започнали тяхната инвестиция. Те нямат разрешение за строеж, те нямат работен проект. Нямат един куп документи, които са необходими, да не говорим физически да са започнали инвестицията. Да, наистина може би са направили бизнес план. Да, отишли са в три банки да проверят какви са възможностите за финансиране. Но те не са похарчили реалната сума от парите, а още повече ние не има казваме: Вашите предварителни договори стават невалидни.” А им казваме: “Ако потвърдите своя интерес три месеци след като бъде приет Закона.” Защото след като се приемат промените и бъде даден тримесечен срок на всеки дата, на която евентуално ще бъде присъединен и тази дата е по-най-обективния възможен критерий, който е още от римското право. “Първи по време, първи по право.” Няма по-обективен критерий от този. Няма как да има дискриминация между едни и други инвеститори. Просто нареждат се договорите по датата на тяхното подписване и първите договори според капацитета на мрежата биват присъединявани в определените години. Ако инвеститора потвърди своя интерес, с него ще бъде сключен окончателен договор към датата на която има възможност да го присъедини мрежата.
Господин Корумбашев за тези 5 киловата, за които вие споменахте. Аз подкрепям всичко, което казахте. Наистина може би трябва да се мисли върху облекчаване на документацията за такъв тип инвестиции и намаляване на сроковете. Защото това, което се случва наистина не е нормално. Още повече, че те са на места, където има изградена мрежа. Има всичката техническа инфраструктура, която е необходима.
Да, подкрепяме идеята, че трябва да се стимулират малките, защото вие знаете, че те са обикновено в населените места. там където електроенергията се потребява. Ние нямаме 10 – 15 % загуба по мрежата. Това е най-ефективното използване на тази електроенергия от ВЕИ. Така че всичко, което казахте, аз го подкрепям.
Ние в закона от средата на миналата година бяхме дали възможност ДЕКВР да определя, различни цени за различните проекти по мощност. Но ДЕКВР реши да определи само за 30 киловата, за 200 киловата и за един мегават и както са диференциарни по члена. Но изрично не забраняваме на ДЕКВР. Може би, ако е волята на народните представители може да включите до 5 киловата една цена, един начин на присъединяване, до 15 киловата, друг до 30 киловата.
По отношение на диференцирането между слънце, вода, вятър, биомаса. Тук ще ви отговоря на въпроса и по този начин ще отговоря и на един от въпросите на господин Аталай и на господин Овчаров.
Абсолютно сте прав, но това е трябвало да бъде направено 2007 г., когато е приет първия закон. Ако сега правехме нов закон, според мен този закон трябваше да изглежда по съвсем различен начин от начина по който е изглеждал 2007 г. Още тогава е трябвало да бъде определен какъв е ресурса на биомасата, какъв е ресурса от водата. Това са двата източника. Първият създава най-голяма заетост за оползотворяване на дървесина. Има редица преки и непреки ползи. Същото е и с водата. Водата е общо взето базова мощност. Тя няма такива пикове, каквито имат слънцето и вятъра. Така че ние трябва първо да насочим нашето усилие върху оползотворяването на цялата възможна биомаса и вода и каквото остане от нашата цел към 2020 г. това да бъде дадено за слънце и за вятър.
Още повече, че слънцето и вятъра също могат да бъдат диференцирани. Както е можело да бъдат диференцирани и фотоволтаичните проекти до 5 киловата, над 5 киловат, до 1 мегават, над 5 мегавата и т.н. Можело е да се вземе решение въобще да няма големи проекти. Това не е било проблем на закона тогава. Но за съжаление сега не може да го направим, защото ние в момента сме изправени пред ситуация в която има сключени маса договори. Ние не можем да кажем всичките тези 3000 мегавата с предварителни договори стават невалидни. За да може да направим това диференциране, което вие искате, което вие предлагате. Не може да го направим сега.
Ако се окаже, че три месеца след като влезнат в сила тези промени, от тези 3000 мегавата 70% или 80 % от инвеститорите са се отказали и има свободен капацитет в мрежата 200 – 300 – 500 мегавата, това ще бъде най-логичната и най-правилната стъпка. За тези 200 – 300 мегавата, които на нас ни остават като капацитет на мрежата и ангажимент до 2020 г. да кажем сега за тези останалите 200 мегавата ще направим само биомаса. Защото биомаса имаме ресурс за около 300 мегавата в държавата, а в момента има договори за около 70. Не предварителни, а окончателни, плюс въведените в експлоатация 72 – 73 мегавата. Въведени в експлоатация 7 мегавата.
Господин Мартин Димитров има два въпроса. На единия мисля, че отговорих. Как сме насърчили биомасата и колко са проектите от биомаса. Причината да няма достатъчно проекти биомаса, а да има много проекти за фотоволтаици и за слънце е била, защото условията чисто икономическите условия, възвръщаемостта на слънцето и на вятъра през годината е била много по-висока, отколкото възвръщаемостта на биомасата.
С обсъждането на промените в закона миналата година първите три, четири месеца, пет месеца дори се появиха и допълнителни проекти, да се активизира. Но вие знаете, че в закона от юли месец се казваше, че нови проекти ще има, ако се окаже, че има капацитет в мрежата и не сме изпълнили целта. Като това нещо се определя всяка година до 28 февруари и 1 юли имаш един срок към който се кандидатстваше. Към 1 юли се кандидатстваше за свободните мощности. Така че реално след започване на действието на новия закон господин Димитров, не сме подписали нито един договор, защото закона ни го забранява. Всички тези мегавати и инвеститори за които говорим са договори сключени от 2007 година до 3 май 2011 година. Това не се отнася, разбира се, за окончателните договори, защото закона казва: “Ако има сключен предварителен договор и си внесеш гаранцията. И имаш документ за собственост на земята и разрешение за строеж. Имаш ПУП продължаваш със своята инвестиция.” Така че тези които са продължили, те са продължили без да ги ограничава новия закон. Но няма сключен нито едни предварителен договор, нито от страна на НЕК, нито от страна на ЕРП-тата. Законът изрично го забранява.
Господин Димчо Михалевски. Колко въведени има от влизане в сила на закона. Нямаме такава справка. Може би има проведени около 200 – 300 мегавата. Защото преди влизане в сила на закона имаше около 400. Трябва да направя справка. Но към данните, които коментирахме в началото на миналата година си спомням, че бяха около 400 – 500 мегавата въведените в експлоатация. Сега виждам, че са 700. Ще ви предоставим допълнителна такава информация.
Господин Димчо Михалевски. Какъв сигнал даваме към инвеститорите. Мисля, че отговорих. Според мен, даваме по скоро положителен сигнал, защото казваме на инвеститорите: “Ние не чакаме проблема да се появи, а ние го предвиждаме проблема, който ще се появи след две, три години и се опитваме да го решим сега. И ви давам гаранция, че всички тези, които са присъединени са направили инвестицията и ще работят на 100 процента, а не да оставим да се случат всички инвестиции. Всяка една от тях да работи на 50 процента и всички тези инвестиции да са губещи.
Относно акт 16 и наказанията, отнемане на лиценз на надзорната фирма, която издаде акт 15. Лицензът наистина може да бъде отнет, ако се установи, че надзорната фирма е подписала акт 15 без да има такава степен на завършеност. Но в България има регистрирани хиляди надзорни фирми предполагам лицензирани. Достатъчно наказание ли е според вас това? На някой да отнемаме лиценза, ако той подпише акт 15 за 50 мегавата. При положение, че тези 50 мегавата фотоволтаик ги няма. И по този начин узакони една инвестиция в друг ценови период. И държавата и всички ние бъдем ощетени с милиони левове, според мен не е достатъчно.
Ако цената важи към акт 15 и има срок за верифициране и акт 15 отпадне, ако може да бъде направен такъв текст в този закон или промяна в ЗУТ. Това е също гаранция, че може да се мисли в тази посока, ако сме сигурни, че ще предотвратим тези спекулации, нямам нищо против да го приемем.
Господин Рамадан Аталай следващия въпрос. Тук виждам, че акт 16, че е неприемливо. Аз подкрепям предложението, което господин Газдов направи. Аз не го бях споменал, въпреки че той каза, че аз съм го споменал първи. Мисля че той го спомена първи. Да има определен срок между акт 15 и акт 16, в който задължително да се случи приемателната комисия. Това е другия вариант. Ако оставим акт 16, тогава казваме: “След подписване на акт 15 закона задължава всички държавни органи в едномесечен срок не само да свикат, но и да проведат приемателна комисия”. Така че това е друго предложение, което може би е малко по-добро от предложението на господин Михалевски.
Господин Аталай казахте има дискриминация. Няма такава дискриминация между проектите, защото вече казах, първи по време първи по право.
Списъкът на всички тези предварителни договори ще бъде публичен. Той е почти готов и ще бъде публикуван всеки момент от ДКЕВР на страницата на ДКЕВР. Така че след като бъде публикуван този списък, никой не може да променя никакви дати. Още повече, това са документи, които са подписани както от страна на ЕРП-тата и НЕК, така и от страна на инвеститора. Има едно копие в инвеститора. Има едно копие в НЕК. Има регистър и в ЕРП-тата и в НЕК, в който тези договори са регистрирани по датата на тяхното подписване. Така че манипулация няма как да стане и дискриминация няма как да стане. Още повече това ще бъде публично. Този регистър ще бъде публичен.
Спираме биомасата и слънцето. Ние спираме биомасата по никакъв начин. Аз ви казах, ако се окаже, че имаме свободен капацитет в мрежата, първото което трябва да направим е да стимулираме биомасата и водата.
Но все пак, ако се стигне до там и правим такива промени, че да стимулираме биомасата, много трябва да внимаваме, за да не прекалим в тази посока. Ако имаме ресурс от 300 мегавата, ние трябва да сме сигурни, че ще имаме проекти за 300 мегавата. И то териториално разпределени на страната, там където е самата биомаса. А да не се окаже, че шест месеца след като приемем много изгодни условия за биомасата получим 1000 мегавата биомаса, а ресурса е за 300. Тогава или ще работят на 30% или ще изсечем цялата гора. Така че това е един риск, който трябва да се помисли как да бъде контролиран за в бъдеще.
Казах ви, ако 2007 г. бяхме направили тази диверсификация, това диференциране, много от проблемите сега нямаше да ги имаме и щяхме да имаме точно такъв тип ВЕИ-та, които са най-изгодни за държавата. За съжаление сега не може със задна дата да го направим, преди да сме решили проблема, който съществува в момента.
Господин Румен Овчаров – Има ли предварителни договори след закона? Няма. Колко са въведените след закона? Казахме че ще проверим. Как работи за малките мощности? Има още един проблем свързан с малките мощности. Тези до 5 киловата на покривните конструкции. Изисква се акт 16, доколкото знам, което не е коректно и трябва да се мисли да отпаднат всякакви документи свързани с присъединяването, които не са необходими за такъв тип строителство. Защото това е само по себе си не представлява строителство, което би трябвало да се приема с акт 16. И ако нашия закон задължава да има издаден такъв акт 16, това не трябва да се случва. Може би трябва да се коригира.
Обявени ли са свободните мощности? Свободни мощности няма как да бъдат обявени на този етап. На този етап се знае, че свободни мощности няма.
Господин Газдов. Вече казах, че официалните данни ще бъдат публикувани от ДКЕВР. Списъците с предварителните договори ще бъдат публикувани от ДКЕВР. Срокът за акт 16 напълно съм съгласен с вас, че ако има срок между акт 15 и акт 16, това ще бъде гаранция за инвеститорите и мисля, че ще бъде прието от колегите от Народното събрание.
Десетгодишните планове ще бъдат публично обявявани от ЕСО и от ДКЕВР. Това беше другото притеснение. Те между другото са обявени. Дори ЦДУ мисля че Христозов беше, бе правил изказвания преди няколко месеца по отношение на 10 годишния план. Който 10 годишен план не го въвеждаме в момента. Този 10 годишен план колеги е въведен още 2010 г. на базата на директива 72 от 2009 г. Така че това не е нещо ново, което правим. Още повече изискването, новите проекти да бъдат съобразени с десетгодишния план за развитие на мрежата го има в основния текст на закона. Ние в момента не променяме основния текст на закона. Просто казваме, че за предварителните договори ще важат основните текстове на закона. Нищо друго не правим. Не въвеждаме по-различен режим, отколкото режима записан в закона през м. април миналата година. И по този начин отговаряме на въпроса дали не променяме прекалено често законодателството. Ние не го променяме. То си остава същото. За този тип заварени случаи казваме, че ще важат новите правила.
Господин Хиновски, предварителните договори няма да бъдат реализирани. Те са спекулативни. Възможно е част от тях наистина да се спекулативни. Но всички тези договори за които говорим и тези мегавати, те са дали банкови гаранции и пари.
Банковата гаранция може би не е достатъчна гаранция, защото тя е сравнително евтин източник. Не е като да вземеш кредит или да блокираш средства. Така че е възможно част от тези проекти да бъдат спекулативни. Но ако тези проекти са спекулативни, те няма да си подновят банковите гаранции, както е предложението на господин Николов. Три месеца след тези промени, ние ще знаем какъв процент от тези проекти са спекулативни. И ако се окаже отново, че голям процент от тези проекти са спекулативни и има капацитет в мрежата, този капацитет може да бъде използван за биомаса и за вода.
По отношение на госпожа Трифонова. Каза че не подкрепя етапността. КРИБ не подкрепят етапността. Подкрепят модифицирана етапност. Като евентуално въведеш 50 процента от инвестицията. За останалите 50 процента да пазиш същата цена. Това е доста субективен критерий. Защо точно 50, защо не 70 процента или 80 процента. И колко време след като въведеш тези 70 процента или 80 процента ще пазиш старата цена. Шест месеца, една година, три години. Ако е три години не съм съгласен. Ако е 80 процента и е шест месеца може би защо не.
Но според мен е много по-справедливо да имаш отделно мерене на отделните етапи и с всеки етап да започва да върви 20 годишния срок със съответната цена, която си заварил.
А имаше един въпрос, после пак се върна на госпожа Трифонова, въпрос затова, мисля, че беше на господин Димитров, че ако някой му дадем дата 2017 година, тогава цената ще е съвсем различна. Да, цената ще е различна. Може би 2017 г. слънцето ще струва много по-евтино. Но преференциалната цена ще бъде определена по същата методология. Както сега тя дава възвръщаемост от 9,5% би трябвало да дава. Тя дава повече. По същия начин ще дава същата възвръщаемост 2017 г. Инвестираните средства ще бъдат по-малко. Цената ще бъде по-ниска. Но за същия период от време инвестицията ще се възвръща.
За монтажниците, подкрепяме предложението за списъка на монтажниците. Да се запази акт 15 не го подкрепяме, защото казах какви са ни съображенията. А, вие го подкрепяте акт 16, значи аз не съм разбрал.
Мисля че това са въпросите. Ако съм пропуснал да отговоря на някои.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Добрев. Колеги сега е момента за изказвания, допълнителни бележки. И декларация на конфликт на интереси, който не е имал възможност досега да си каже.
СЕБАСТИАН НЬОТКЛИКС: Само да отговоря на въпроса колко са били изградени мощности след новия закон през 2011 г. Според ДКЕВР до края на юни 15 мегавата. От тогава няма официални данни на разположение. По наши предположения нула мегавата. За сравнение миналата година 150 мегавата. Разполагате с тази графика. Значи десет пъти повече. Следователно има спиране във ветроенергийния сектор.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това бяха данни за вятъра.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз сега видях господин Кенет Лефковиц и се сетих, че пропуснах неговия въпрос. Той каза, че е против фиксирането на цената на акт 16. Но всъщност разликата между акт 15 и акт 16 е може би един месец, ако така я фиксираме. И проблема с вятъра е по скоро фиксирането на цената на крайния етап, отколкото дали ще е акт 15 или акт 16. Но вие знаете, че ние в момента не променяме законодателството в тази част. Не го променяме от разрешение за строеж на акт 16, а единствено от акт 15 на акт 16.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Газдов кратък коментар.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Съвсем кратък коментар относно проблемите, които срещат колегите от Ветроенергийната асоциация, също и тези с по-големи фотоволтаични паркове. Не толкова акт 15 или акт 16, а неяснотата относно това каква ще е тарифата за следващи тарифен период. Защото ако имаме някакво фиксирано намаление дори то да е 30 процента да речем, имаме най-лош възможен случай, което е все пак референтна стойност. В момента имаме плюс минус безкрайност, което е големия проблем всъщност. И аз затова тук ще направя един коментар към господин Корумбашев. Ние сме фотоволтаична асоциация не на големите и на средните проекти, а на всички фотоволтаични проекти и в нашето предложение като погледнете ще видите, че сме предложили процедура за облекчаване именно на малките инсталации. Което не означава, че трябва да определяме големите инвеститори като някакви корпоративни злодеи. Те също имат своето място и благодарение на тях капиталите се насочват към този сектор. Защото преди две години и половина нямаше банка в България, която да има служител запознат с темата фотоволтаик. Във вятъра вече имаше някакъв опит. В момента е много по-различно положението. Но не е ясно дали е устойчиво.
Така че действително аз много се радвам, че има такъв позитивен подход от страна на народните представители и от страна на Министерството, относно малките проекти. Ние сме внесли предложение към вас, което предполага и предлага облекчена процедура. Има и още един вариант, който е доста по-радикален и в момента го съгласуваме с ДНСКА и ще го съгласуваме с колегите от ЕРП-тата. Надявам се, той да бъде приет от тях като философия и ще ви го представим преди второ четене. Може би той действително ще допринесе за драстично съкращаване процедурата. Защото господин Корумбашев е прав. Пет месеца всъщност трябва да ви поздравя след заседанието. Това е постижение. В Германия, в Белгия и други държави между 4 – 8 седмици траеше този период.
Относно 10 годишните планове. Разбирам вашето опасение господин Добрев и то е вероятно доста основателно, но както виждаме 10 годишните планове дори тук за народните представители са нещо сравнително абстрактно. Тоест, те са позиция, те са аспект, който предстои да бъде уточнен в бъдеще.
Същото се случи с наредбите, които не се промениха и затова закона в момента не функционира. Наредба 6 за присъединяване към мрежата, тя върви в пакет със Закона за енергетиката и все още не е регламентирано, което е един от проблемите при реализацията на малките проекти.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги други коментари към отговорите на господин Добрев, към законопроекта? Няма.
Искам да помоля нашите гости. Познавате членовете на нашата Комисия. Ние сме изключително добре настроени към подпомагане на малките проекти. Така че тези конкретни предложения, ако ги направите до една седмица и те са разумни, мисля че има шанс да бъдат подкрепени. Въпросът е, че ако се забавите по-дълго няма да е в този законопроект. Ние също мислим по тази тема. Чухте и становището на господин Добрев. Важно е те да бъдат поощрени и повече хора да направят малки инсталации.
Колеги, след като няма повече желание за изказвания подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 7 декември 2011 г. за първо четене. Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се на първо гласуване.
По втора точка
Колеги, да продължим с втора точка.
Раздел ІV
Процедури за предоставяне на разрешение за проучване и на разрешение за съхранение.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на раздел четвърти.
Раздел ІV
Предоставяне на разрешения за проучване и на разрешения за съхранение
По наименованието желание за изказване? Няма.
Който е за предложената редакция на наименованието, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Чл. 27. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 27.
Желание за изказване по чл. 27 няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Чл. 28. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, която виждате на стр. 19 и стр. 20.
Желание за изказване по чл. 28 няма.
Който е за предложената редакция, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Чл. 29. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, която виждате на стр. 20.
По тази редакция желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Чл. 30.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, която редакция колеги виждате на стр. 21.
По тази редакция желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Чл. 31.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31, която редакция колеги виждате на стр. 22.
По тази редакция желание за изказване и въпроси?
ПЛАМЕН РУСЕВ: В чл. 31 в ал. 2 Комисията се състои от нечетен брой членове, като това са от Министерство на икономиката и енергетиката и туризма, Министерство на финансите, Министерство на околната среда. Ако в случая има територия, на която има засегнати периметри по опазване на културното наследство. Защото в повечето случаи става въпрос за неща, които са под земята и ние не можем да знаем дали има такива. И при даването на подобно разрешение, да се разкрият, не е ли удачно да се включи и представител на Министерство на културата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По принцип нямам нищо против. Ако искате може да бъде добавено, ако имате текст. Но съгласувателната процедура с Министерство на културата е минала преди ние да открием процедурата. Ако е имало там някакъв културен обект, те нямало е да съгласуват процедурата и нямало е тя да стартира. Защото тук сме на етап вече стартирана процедура, което означава, че вече сме получили положително становище от Министерство на културата, че няма там културни ценности.
ПЛАМЕН РУСЕВ: Аз в случая имах предвид, когато се проучват тези територии, те в повечето случаи няма как да бъдат проучени в дълбочина и все още не знаем дали има такива.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Така е. Прав сте. Но под съгласувателна процедура с Министерство на културата имаме предвид проучване на тази територия, дали има културни паметници или не. В същност чисто оперативно това, което се случва, ние пишем едно писмо до Министерство културата. Те пишат до Регионалния исторически музей. Регионалният исторически музей обхожда територията и набелязва, ако има или установява, че няма такива културни паметници. Ако няма културни паметници,у тогава те дават положително становище и казват, че няма културни паметници.
А отделно по време на самото проучване, защото не всички от тях са видими. Защото има такива, които имат видими следи и други, които нямат видими следи. Но ако по време на проучването или по време на сондирането в случая, подземните богатства по време на самата концесия и добив се установят някакви културни ценности се преустановява и се вземат съответните мерки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Добрев. Господин Русев това обяснение достатъчно ли ви е?
ПЛАМЕН РУСЕВ: Да, напълно ме устройва. Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги по чл. 31 други въпроси или становища има ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 32.
Председателят на комисията може да привлича като консултанти служители или външни експерти. Консултантите се назначават със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по предложение на председателя на комисията. Разпоредбите на чл. 31, алинеи от 4 до ал. 6 се прилагат съответно и за консултантите.
По предложението за нов чл. 32 колеги, желания за въпроси или становища? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Един.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 33 ал. 1.
На членовете на комисията и на привлечените консултанти се изплаща възнаграждение в размер, определен със заповедта за тяхното назначаване.
Ал. 2. Средствата за възнаграждения на членовете на комисията, както и на привлечените към нея консултанти се осигуряват от постъпленията от такси за участие и от средствата от продажба на конкурсни документации.
Колеги, желания за въпроси или изказвания има ли? Няма.
От Правния отдел обръщат внимание, че това не са нови текстове, а са текстове на ново систематично място. Това обяснява, че само част от тези текстове са в италик, което означава, че останалата част от текста, който току що ви прочетох колеги е съществувал законово на друго място. Знаете, че Юридическия отдел на Парламента е изключително прецизен по отношение на подреждането на законопроектите.
По предложения нов чл. 33 желания за изказвания или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Един.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 34:
Чл. 34. /1/ Комисията заседава при кворум минимум две трети от състава, като приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите.
/2/ За всяко заседание на комисията се изготвя протокол.
/3/ Решенията на комисията се мотивират и се отразяват в протокола.
/4/ Протоколът се подписва в два екземпляра от всички присъствали на заседанието членове на комисията. Подписването с особено мнение на член на комисията се отбелязва в протокола, към който се прилагат писмените мотиви за особеното мнение.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Един.
Приема се.
Чл. 32. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 32, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 39.
Желание за изказвания и въпроси? Няма.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Един.
Приема се.
Чл. 33. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 33, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 40.
Желание за изказвания и въпроси? Няма.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Един.
Приема се.
Чл. 34. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.34, но предлага да се отхвърли, тъй като ал. 1 е отразена на систематичното й място като нов чл. 42, ал. 1. Ал. 2 от 4 до 7 са отразени в нов чл. 31. А ал. 3 е отразена в нов член 37 ал. 1 т. 7.
Колеги, желание за изказвания и въпроси по това предложение? Няма.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Един народен представител.
Приема се.
Чл. 35. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, която редакция виждате на стр. 26.
По тази редакция желание за изказвания и въпроси имате ли колеги? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Гласувахме редакцията на чл. 35.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 36, който виждате на края на стр. 26 и началото на стр. 27.
Желание за изказване или въпрос по предложения нов чл. 36 няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 37, който виждате на стр. 27.
Желание за изказване или въпрос няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 38, който виждате на края на стр. 27.
Желание за изказване или въпрос няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 39, който виждате на цялата стр. 28.
Желание за изказване или въпрос няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 40, който виждате на стр. 29.
Желание за изказване или въпрос няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 36. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 36, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в нов чл. 34 ал. 1.
По това предложение желание за изказване или въпрос няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 37. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 37, но предлага да се отхвърли, тъй като ал. 1 и ал. 2 са отразени на систематичното им място в нов чл. 36, ал. 3 е отразена в нов чл. 34. ал.2, ал. 4 е отразена в нов член 32. А ал. 5 и ал. 6 са отразени в нов чл. 33.
По това предложение желание за изказване и въпроси не виждам.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 38. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 38, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразени на систематичното му място в нов чл. 37.
По това предложение желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 39. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 39, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в нов чл. 34, ал. 2 и ал. 4.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 41, който виждате на стр. 31 и началото на стр. 32.
По това предложение желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 42. Виждате това предложеине на стр. 32.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 43, който виждате на стр. 32.
Желание за изказване и въпроси по това предложение няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 40. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 44.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 41. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 41, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в нов чл. 38.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 42. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 42, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 41.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 43. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 43, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 42.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 44. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 44, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 43.
Виждате това предложение на стр. 34 и началото на стр. 35.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 45. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 45.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 46. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 46.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Чл. 47. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за чл. 47 с така посочената редакция, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 48. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 48.
Желание за изказване и въпроси няма.
Който е за чл. 48 с така посочената редакция, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 49. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 49.
Който е за, моля да гласува чл. 49.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 50. Работната група подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 50.
Има ли изказвания за така посочената редакция? Няма.
Който е за чл. 50 с така посочената редакция, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 51, чл. 52, чл. 53 Работната група подкрепя текста на вносителя от чл. 51 до чл. 53 включително.
Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, в чл. 51 в ал. 2 т. 3 се използва думата натиск. А именно когато се издава разрешение при изпълнение на следните нормативни изисквания.
Точка 3. При повече от едно място за съхранение в един хидравличен блок възможните взаимодействия на натиск. Техническият термин е възможните взаимодействия на “налягане”. Натискът не съществува във физиката като такъв термин. Това вероятно е формален превод от европейската директива. Считам, че трябва да запишем “на налягане”.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Иванов. По така посочената редакция имате ли възражение от Министерство на икономиката?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, приемаме, вместо “натиск” да бъде “налягане”. Това е коректно предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Подлагам на гласуване чл. 51 с така посочената редакционна поправка на чл. 51.
Който е за чл. 51 с така посочената редакционна поправка, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл. 52, чл. 53, както е предложението на вносителя. Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Единодушно бяха приети членове 52 и 53 по вносител.
Благодаря на колегата Николов.
Раздел V
Процедура за предоставяне на разрешения за съхранение на въглероден диоксид по право
Работната група подкрепя текста на вносител за наименованието на раздел V.
По наименованието желание за изказване няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 54. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54, която виждате на стр. 39.
Желания за изказване няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 55. Работната група подкрепя по принцип текста на вносител за чл. 55.
Чл. 56. Работната група подкрепя текста на вносител за чл. 56.
Чл. 57. Работната група подкрепя текста на вносител за чл. 57.
Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, искам да насоча вниманието ви към чл. 55. Считам, че има вътрешно противоречи в случая между чл. 27, който гласувахме в самото начало на заседанието и чл. 55.
Чл. 27 казва така: Разрешения за проучване и разрешения за съхранение се предоставят чрез конкурс. Това е общата процедура.
В ал. 2 се заявява, че разрешение за съхранение на въглероден диоксид се предоставя по право на титуляр на разрешение за проучване, при условията на чл. 54. И изведнъж се оказва, чл. 55 ал. 1, че разрешение за съхранение се предоставя по право, когато след изтичането на едномесечния срок от публикуването не са постъпили заявления по чл. 26 от други кандидати. С други думи, ако има издадено разрешение за проучване, след това заявителя коректно изпълнява разпоредбите на чл. 54 и си подава заявление за получаване на разрешение за съхранение по право, ако има друг заявител за такова разрешение за съхранение ще трябва да се проведе конкурс.
Аз питам, какви са гаранциите за инвеститора, който е получил разрешение за проучване. Направил съответните инвестиции, разчитайки, че ще се възползва от правото да получи разрешение за съхранение по право. И всъщност с чл. 55 ал. 1 това се обезсмисля, ако има друг заявител, който може изведнъж да получи именно разрешението за съхранение, вместо този, който е притежавал разрешението за проучване.
По тази причина, аз считам, че чл. 55 трябва да отпадне.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Чл. 55 Конкурса касае случаите, в които ние имаме геоложка формация, която е проучена в пилотен проект на държавата например или е проучена от страна на инвеститора. Инвеститорът в последствие не е кандидатствал за право за съхранение. В такива случаи подобно на Закона за подземните богатства, където имаме доказани запаси. Когато имаме доказани запаси в Закона за подземните богатства, те са си доказани от държавата. Тя стартира конкурс за това кой да ги експлоатира.
Подобно на текста в Закона за подземните богатства и тук, ако държавата има доказани подобни геоложки формации или даден инвеститор е доказал геоложките формации, но не се е възползвал след това от правото за съхранение се стартира конкурс, за да се определи кой ще бъде съхранителя.
ИВАН ИВАНОВ: Текстът, който е записан господин заместник министър не е този, който вие пояснявате. Защото ако действително вие като вносител сте имали това нещо предвид, би трябвало да се каже така: “Разрешение за съхранение се предоставя по право на заявител различен от носителя на разрешението за проучване тогава когато в едномесечен ...”
Така както е записано само заявител не може да се разбере.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, приемам пояснението.
ИВАН ИВАНОВ: И тогава вече ще се знае. Ако притежателя на разрешението за проучване не желае да се възползва от разрешение за съхранение и има само един заявител различен от него, тогава той да го получи това разрешение. Текстът така записан не е коректен.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Съгласни сме с корекцията господин Иванов. Благодаря за нея.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, бихте ли я повторили за членовете на Комисията още веднъж.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Да отложим гласуването на този член.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако приемете този подход по принцип смисъла да се гласува и да бъде редакционно изчистен текста, допълнението ще бъде, различен от по чл. 54.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Може да отложим чл. 55. Днес виждам че няма да може да свършим закона докрай.
Процедурното ми предложение е отлагане на чл. 55.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Има ли желание за изказване по чл. 56 и чл. 57 ? Няма.
Подлагам ги на гласуване по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава четвърта
Задължения при експлоатация, затваряне и през периода след затварянето на мястото за съхранение на въглероден диоксид.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четвърта.
Желание за изказване няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел І
Критерии и процедура за приемане на потока от въглероден диоксид
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Желание за изказване няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 58. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58. Редакцията колеги виждате на края на стр. 41 и началото на стр. 42.
Желание за въпроси и изказвания имате ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел ІІ
Мониторинг
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Желание за въпроси и изказвания имате ли? Няма.
Подлагам на гласуване раздел ІІ Мониторинг.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 59. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 59.
Заповядайте.
ИЛИЯН ПЛАМЕНОВ – Коалиция за климата и екофорум за устойчиво развитие
Бих искал да изразя отношение относно формулировката на текста, че само при целесъобразност се извършва мониторинг на околната среда. Искам да обърна внимание на уважаемите народни представители че извършването на мониторинг само по целесъобразност, това не е зачитане на обществения интерес и интереса на околната среда. Така не знам доколко е коректно, ако това остане в окончателния вариант на закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате предвид в началото на чл. 59 и при целесъобразност на обкръжаващата среда. Да отпадне думата целесъобразност”.
ИЛИЯН ПЛАМЕНОВ: По наше експертно мнение, считаме, че тази дума “при целесъобразност” не трябва да фигурира, а във всички случаи, когато има такива съоръжения да се прави мониторинг на околната среда, тъй като това действително ще покаже че става въпрос за зачитане на обществения интерес.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да отпаднат думите “при целесъобразност”. Тогава чл. 59 би звучал по следния начин.
Чл. 59. Операторът на място за съхранение извършва мониторинг на съоръженият за инжектиране на комплекса за съхранение / включително когато е възможно, на струята въглероден диоксид / и на обкръжаващата среда с цел:
Продължава по-нататък чл. 59, като отпадат думите “при целесъобразност”.
Подлагам на гласуване чл. 59 с направената редакция.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Думите “при целесъобразност” отпаднаха и останалата част от текста беше приет.
Формално като предложение го направих аз.
Чл. 60. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 60, който виждате колеги, в началото на стр. 43.
Желание за въпроси и изказвания имате ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел ІІІ
Отчитане от страна на оператора на мястото за съхранение на въглероден диоксид
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Желание за въпроси и изказвания имате ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 61.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 61.
Желание за въпроси и изказвания имате ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел ІV
Проверки
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
Желание за въпроси и изказвания имате ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 62. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62, която виждате накрая на стр. 44 и началото на стр. 45.
Желание за въпроси и изказвания имате ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 63.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 63, която виждате накрая в края на стр. 44 и началото на стр. 45.
Желание за въпроси и изказвания имате ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел V
Мерки в случай на изтичания или значителни нередности
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
По наименованието имате ли предложения?
Заповядайте.
ИЛИЯН ПЛАМЕНОВ: Бих искал да обърна внимание, че след като се регламентира така подробно тази материя, би следвало закона да разглежда не само значителните нередности, а всички съществени нередности. От тази гледна точка може би е добре думата “значителни” да не фигурира, а докладвани в Министерството да бъдат всички случаи на нередности.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев има предложение, вместо мерки в случая на изтичания или значителни нередности. Текстът да бъде “мерки в случай на изтичания или нередности”, т.е. думата “значителни” да отпадне.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Опасяваме се господин председател, че ако оставим само нередности, нередност може да бъде всяко едно нещо, което значително увеличава кръга на възможните нередности. Ако не е значително, то поне трябва по някакъв друг начин да бъде определено за кои нередности става въпрос. Всяка една дреболия може да бъде нередност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Атанасов поиска думата, после господин Червенкондев.
АТАНАСОВ: За едно пояснение. Явно част от предложенията са добри на господина, но малко ни се сбива работата. Предполагам, че той не е участвал в работната група и ви предлагам сега като спрем, той да си даде предложенията писмено, да ги видят другите колеги. Нямам нищо против, но народен представител постоянно да предлага някакви предложения, които в края на краищата сбиват нашия досегашен установен ред. Ако наредим всички организации, които могат да вземат отношение в тази зала, мисля че няма да е добре за самия ред.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Те са ги дали от доста време своите предложения. Господин Червенкондев заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: По принцип колегата Атанасов е прав и наистина работната група би следвало да е взела предвид всички бележки, съответно, които са в полза на по-доброто качество на законопроекта. Тъй като ние гледаме един малко особено законопроект. Говорим за съхранение на въглероден диоксид в подземните недра с потенциален някакъв, колкото и минимален риск за замърсяване. Това за значителните като дума, по принцип има някаква логика, особено в чл. 64 ал. 2. Ако запишем в случаи на изтичания или нередности, които пораждат риск от изтичане, операторът уведомява и министъра на околната среда и водите. Там вече се конкретизира за коя нередност става въпрос, които пораждат риск от изтичане. Този риск е най-съществен в конкретния процес и лично ми харесва това предложение.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз искам единствено да кажа, че в допълнителните разпоредби в § 1 т.4 има дефиниция на значителна нередност, която е дефиниция взета от директивата. Тя пояснява точно това, което господин Червенкондев в момента казваше. Така че значителна нередност е всяка нередност, която поражда риск от изтичане или риск за околната среда или човешкото здраве. Всяка нередност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаше предложение от един от нашите гости да отпадне думата “значителни нередности”. Като целта на това предложение е да се обръща внимание на всяка нередност. Но това може да създаде, както каза заместник министъра Добрев, проблема, че нередностите могат да имат всякакъв характер. Целта на думата “значителни” е все пак да се взимат необходимите мерки, тогава когато става дума за нещо по съществено като нередност.
Имайки предвид характера на закона, много е ясно какво е значителна, мен ако ме питате потенциална нередност. Да не се случва.
Но все пак ще подложа на гласуване да отпадне думата “значителни” в наименованието. Ако искате като част от демократичния принцип, аз го предлагам.
Има ли гласове “за”? Няма.
Не се приема.
Раздел V
Мерки в случай на изтичания или значителни нередности
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 64. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 64.
Чл. 65. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 65.
Желания за изказване? Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, в случая в чл. 64 ал. 2 думата “значителни” би трябвало да отпадне, защото е казано за кои нередности става въпрос. И текста би трябвало да бъде: “В случай на изтичания или нередности, които пораждат риск от изтичания, операторът уведомява и министъра”.
Когато нередностите пораждат такъв риск, кои са незначителните нередности, които пораждат такъв риск? Затова мисля, че тук директно трябва да си бъде на изтичания или нередности, които пораждат риск от изтичане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, убеден ли сте, че тази редакция променя смисъла на текста? Защото в крайна сметка материята се урежда по следния начин. Винаги когато има риск от изтичане има нередност. Дали има епитета значителни или не, то е ясно. Убеден ли сте, че тази редакция е необходима.
ИВАН ИВАНОВ: Щом като вие самия казвате, че дали има значителни или не, смисълът е този. Аз питам, защо трябва да има думата “значителни”, когато отзад е записано какъв е риска, при който трябва да бъде уведомен министъра.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Казанджиев.
КАЗАНДЖИЕВ: Значителната нередност включва три възможни риска. Риск от изтичане, риск за околната среда, който може да не е свързан с изтичане и риск за човешкото здраве. В тази връзка ал. 2 е съвсем коректна. Министъра на околната среда и водите се уведомява само в случаи, когато има риск от изтичане. Това е конкретният текст. А за човешкото здраве общо взето може и да не се уведомява министъра на околната среда и водите. Така че тук е конкретизирано само при кой риск се уведомява министъра на околната среда и водите.
ИВАН ИВАНОВ: Разбирам, че тук се касае само за една част от значителните нередности. При това положение, аз си оттеглям моето предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Иванов и на господин Казанджиев. Чл. 64 и чл. 65 работната група предлага да бъдат приети по вносител. Не виждам желание за други изказвания.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел VІ
Задължения при затваряне и през периода след затварянето на мястото за съхранение на въглероден диоксид
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІ.
По това наименование желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 66. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 66.
Желания за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел VІІ
Прехвърляне на отговорността
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІІ.
Желания за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 67.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 67, която виждате накрая на стр. 48 и началото на стр. 49.
Желания за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 68.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68, която виждате на стр. 50.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 69.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 69
Чл. 70.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 70.
Чл. 71.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 71.
По членове от 69 до 71-ви включително, желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава V
Финансови условия
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
По това наименование желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 72.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72, която виждате на стр. 51.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 73.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 73.
Чл. 74.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 74.
Чл. 75.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 75.
Чл. 76.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 76.
Чл. 77.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 77.
Чл. 78.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 78.
Членове от 73 до 78 включително, желание за изказвания и въпроси? Няма.
Подлагам ги на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава шеста
Достъп на трети лица
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 79.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 79, която колеги виждате на стр. 55.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава седма
Прекратяване на разрешения и уреждане на спорове
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел І
Прекратяване
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 80. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80, която виждате на стр. 57.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 81.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81.
По чл. 81 желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 82.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82, която колеги виждате на стр. 59.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 83.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 83.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 84.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84, която колеги виждате на стр. 60.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги стигнахме до стр. 60 и ме помолиха част от вас да спрем до тук. Ще продължим другата седмица. В сряда ще гледаме този закон и няколко други закона. В четвъртък ще проведем изслушване, което според мен се случва в подходяща среда за проблеми, за които може да дадем въпроси.
Успешна седмица на всички.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 16 часа и 40 минути /