1. Изслушване на информация от електроразпределител-ните дружества относно: “Готовност на електропреносното и електроразпределителните предприятия за зимния сезон и състояние на електрическите мрежи”.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 4


На 19 януари 2012 година, (четвъртък) от 14.00 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от електроразпределител-ните дружества относно: “Готовност на електропреносното и електроразпределителните предприятия за зимния сезон и състояние на електрическите мрежи”.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *


ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден колеги!
Вече заседаваме всеки ден, което е сплотяващо за колектива на Икономическата комисия.
За днес както знаете колеги е предвидено - “Готовност на електропреносното и електроразпределителните предприятия за зимния сезон и състояние на електрическите мрежи”.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Делян Добрев – заместник-министър
Димитър Коюмджиев – директор на Дирекция “Сигурност на енергоснабдяването”
Владимир Янков – директор на Дирекция “Управление при кризисни ситуации”
от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране
Ангел Семерджиев – председател
Евгения Харитонова – член
Стефан Герчев – директор на Дирекция “Регулиране и контрол” – Електроенергетика”
от Национална електрическа копания ЕАД
Михаил Андонов – изпълнителен директор
от Електроенергиен системен оператор ЕАД
Иван Йотов – изпълнителен директор
от ЕВН България ЕАД
Калина Грифонова
Гочо Чемширов
Петър Костадинов
от Е.ОН България ЕАД
Мартин Мирчев – член на УС
Анатолий Токмакчиев – член на УС
Пенчо Минчев – управител на “Регионален обслужващ център Горна Оряховица и Габрово”
Пламен Стефанов – директор “Регулаторен мениджмънт и бизнес развитие”
Орлин Димитров – Ръководител “Контакти” и други колеги
от ЧЕЗ България ЕАД
Петър Докладал – регионален мениджър
Стефан Апостолов – изпълнителен директор
Божидар Гатев – директор “Експлоатация и поддръжка” и други.
от Областна администрация Смолян
Стефан Стайков – областен управител
от Областна администрация Ловеч
Ваня Събчева – областен управител
от Областна администрация Враца
Валентин Литов – заместник-областен управител
Поканили сме тези колеги, за да анализираме с тяхно участие доколко е преодоляна кризисната ситуация.
Колеги, не за първи път правим подобно изслушване. И проблемът който се видя в миналия и подобни опити е, че твърде често се дава много обща информация на Комисията. Например когато е дошло съответното електроразпределително дружество в България. Какви цели си е поставило. Ние сме на ясно с тези неща.
Ще помоля всички гости и ЕРП-тата и НЕК да се опитаме да разсъждаваме по актуалната обстановка. Най-актуалната обстановка за зимните условия, готовност за зимния период. Там където беше прекъснато енергоснабдяването основно към ЧЕЗ – България, преодоляно ли е? Има ли оставащи допълнителни проблеми, как те да бъдат решени. За да добите по-ясна представа за интересите и въпросите за народните представители ви предлагам преди да дадем думата на нашите гости, народните представители да поставят по един, два въпроса, за да усетите пулса и посоката на дебата, ако сте съгласни.
Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, ние вчера взехме решение, да започнем най-напред с най-актуалния от въпросите, а той е стачката в мини “Марица – Изток” и господин Делян Добрев обеща да започнем заседанието с информация, която той ще предложи на народните представители и ще отговори на въпроси. След което разбира се, ще си минем към дневния ред. Това е решение от вчера.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров вчера направи редица предложения. Господин Добрев, ако имате готовност да започнем с тази тема и след това, ако искате да се чуят в началото въпросите на народните представители.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, аз имам готовност, но тъй като имаме много гости, аз съм тук до края на Комисията, първо да изслушаме гостите и след това да дам и аз своето представяне.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Желанието на заместник-министъра е да бъде към края на заседанието. Това означава, че всички ние трябва да останем до край уважаеми колеги, народни представители, за да чуете и проблемите на Мини “Марица – Изток”. Това е хубав стимул за цялата Комисия.
По един два въпроса към всички гости от народните представители. Започвам с господин Иванов. Сигурен съм, че има въпроси. Има ли желание в началото да се поставят въпроси или първо искате да чуете гостите.
Кой от нашите гости желае в началото да вземе думата?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Уважаеми народни представители, господин председател, колеги, по писмото което получихме по трите въпроса, първия е подготовка за работа при зимни условия. Каква е подготовката? Инспекция на 100 процента от съоръженията е направило дружеството. Там виждате цифрите 22 000 км. кабели средно, 34 000 кабели ниско. Около 12 000 съоръжения. Изсечени са просеките. Привеждани в изправно състояние. Резултат от инспекцията 5184 подменени стълба, 125 комплекта. Всичко това е през 2011 г. Подготовка за работа при зимни условия.
Следващото е професионалното оборудване, което има в дружеството. Подготовка на автомобилния парк. Оборудване естествено с вериги. Подготовка за работа при зимни условия. Специален транспорт. Наличните високопроходими автомобили са 159 в дружеството. Имаме моторни шейни, автовишки и възможност за използване на специална техника от външни фирми. Имаме сключени рамкови договори. И ще докладвам след това, че беше реализирано и помогна много при отстраняване на двете аварии.
Имаме специално оборудване, дистанционни щанги, всичко което го има едно такова дружество ли би трябвало да го има. Работно облекло, разбира се, според изискванията. Специалните мерки, които са взети, анализиране на авариите през зимния сезон през 2010 – 2011 г. Продължава развитието на системата за дистанционно управление на част от енергийните обекти с цел по-голяма гъвкавост при управлението на енергийните обекти на разпределителната мрежа като цяло. Усъвършенстване джипиес системата за координация на аварийните екипи. Това дава възможност за бърза реакция при смущение и аварии.
Изградена е вътрешна комуникационна мрежа. Тоест, в ситуациите, в които М-тел системато се разпадна, ние успяхме работим с наша вътрешна мрежа, радиотелефонна мрежа. И основния акцент, който беше през този период, подмяна на въздушни с кабелни електропроводи. Подмяна на изолация и саниране на трафопостове Основното което считаме, че вече е утвърдено като култура. Това е сътрудничество с институциите – областни управители, общини и гражданска защита. Това показа също много добри резултати по време на отстраняването на двете аварии месец октомври и януарската авария. Активна комуникация с всички тези институции поддържаме през цялото време.
В дружеството е създадена готовност за реакция 24 часа непрекъснато, всеки ден от седмицата. Има създаден кризисен щаб, който има специални инструкции, по които действа по необходимост. Има дежурни специалисти в дружеството 24 часа в денонощието. Има две добре оборудвани специализирани диспечерски звена. Като 74 аварийни групи са разположени на лицензионната територията на дружеството. Шест центъра за кабелни лаборатории и четири регионални центъра за специализирана техника. Това най-кратко е по първа точка нашия доклад.
По втора точка – Информация за аварийно възстановителните дейности 6 -12 декември 2012 г.
Това което виждате в момента е филмче, което ние успяхме да заснемем при обхода, облитането на аварийните електропроводи на 10 януари, тъй като до тогава имаше една част от електропроводите, заради невъзможност от обхождане да ги облетим, за да се ориентираме предварително каква е ситуацията.
Какво е основното, тук се вижда много добре, как през междустълбия, тук са дори две съседни междустълбия са паднали дървета. Характерно за тези електропроводи в тази част, че дърветата са около три пъти по-високи и стълбовете ни са около 14 метра. Дърветата са около три пъти по-високи. Просеката си е, съгласно стандарта, пет метра от двете страни. Но невъзможно е да се прави при 50 метра височина на тези дървета, невъзможно е да се прави един път и половина височината на дървото като просека. Тоест 75 метра от двете страни. Това считаме за нелогично.
И от тази гледна точка какви са реалните ни действия, каква е ситуацията? Продължителен снеговалеж, мокър сняг над 1 м. 60 см. Масово паднали дървета имахме и клони върху проводници. Блокирани са пътища и труден достъп дълго време до определени малки селища.
Тук характерното е, че за разлика от предишната авария, дърветата продължаваха да падат в продължение на три дни. В петък вечерта, в събота и в неделя продължаваха да падат дървета. Това се показа и от ситуацията, особено с Чепеларе. Чепеларе в събота го захранихме и след четири часа паднаха отново дървета. Отново беше изключено и се налага два, три пъти да се обхождат тези участъци.
Проблемът при обхождането беше, че използването на моторни шейни и на специализирана механизация също затрудняваше, защото трябва да се отстрани дървото първо от пътя, да се освободи електропровода и тогава до следващото дърво. Това бяха големите предизвикателства.
И сега вече конкретно за свършените действия. Засегнатите области при януарската авария Смолян, Пловдив, Кърджали. Виждате тук отделни снимки от отделни места. 2026 км. бяха авариралите електропроводи, а 106 счупени или наклонени стълба средно и ниско напрежение. Засегнатите райони на следващия слайт, това са както казах, Смолян, Пловдив, Кърджали. Виждате ги основните точки, където бяха. Какво беше всъщност развитието на аварията на тази графика се вижда. В ляво това са селищата. В най-големия пик, това е около 12 часа на 7 януари имахме 178 селища без ток и 16 435 абоната. Трябва тук да кажа, че на 10 януари, когато бяха отворени пътищата до крайните села, ние закарахме в две от селата, които вече бяха стояли четири дни без ток, закарахме вечерта агрегати малки. Така че не е имало селище, което да е стояло шестте дни без ток. Другото характерно е, че тези 8 селища, в които последно отстранихме аварията са общо 314. При нас се воят като абонати там.
Като реално живеещите са по-малко. Практиката това показва. Какво е клиентското обслужване. На следващия слайт стълбчетата показват обажданията, а тази черта показва хората, които са работили на телефоните, за да приемат обажданията. Максимума е, че имаме близо 8000 обаждания в деня на аварията при нормални в порядъка на 2200 в телефонния център.
Какви мерки предприехме. Бяха мобилизирани на място 246 сътрудника само от ЕВН. Разбира се, 35 сътрудници в телефонния център постоянно се въртяха, 11 специалисти в кризисен щаб, които работиха по координиране на действията, 12 диспечера на 25 специализирани единици специална техника. Доставени са допълнителни материали по места, захранване на клиентите с генератори. Мобилизиран хеликоптер на 10-ти за оглед на поражението, което помогна, за да се ориентираме какво ни очаква и от къде да подходим по-бързо до съответните аварии. И постоянно поддържане на комуникация с обществеността и с институциите.
Специализираната техника в какво се състоеше. Това е наша собствена техника рактрак, който се движи в снега с гумени вериги. Проблемът разбира се, отново е непроходимостта и по трасето заради падналите дървета. Трябваше да се отрежат дърветата. Колесари за стълбове, кранове за изправяне на стълбове, багери, моторни шейни, хеликоптер за оглед. Нашите хора са снабдени и със снегоходки. Използваха се много снегоходки при обходите, поради невъзможност за придвижване на техника и от Гражданска защита имахме пълно съдействие по време на работа. Имахме дори и едно АТВ, с което ни помогнаха да обхождаме, особено кризисната ситуация горе по Мугла.
Какво е състоянието на електроразпределителната мрежа? Над 750 млн. инвестиции в електроразпределителната мрежа. Това са все резултати след приватизацията. 15 000 километра нови рехабилитирани въздушни електролинии, 1500 нови трафопостове, 1,5 млн. сменени електромери. Намалени технологични загуби и намаляване на прекъсванията.
Какви са инвестиции през 2011 година? Около 121 млн. 700000 са вложените инвестиции и разходи за ремонти. 57,6 км. нови ремонтирани кабели, 319 км. въздушни линии средно и ниско напрежение. Изградени са 229. Виждате, че в Дружеството се дава в момента приоритет на изграждането на кабели. Изградени са 229 нови трафопоста. Изградена е една нова подстанция.
В резултат след авариите веднага направихме анализ. Нещата които ние сме взели като поука и сме набелязали като действие е онези критични точки - с. Мугла, където са помпените станции за Пампорово курортния комплекс и Чепеларе. И двата обекта в момента имат захранване от три електропровода. Но и трите са въздушни. Проблемът се оказа, че трябва да търсим друго решение. Затова в момента се извършва преразглеждане на инвестиционната програма и ние ще заложим изграждане на кабелно захранване на помпените станции в Мугла и на кабелно захранване на Чепеларе, така че по този начин считаме, че повтаряйки се такава авария, тя вече не би трябвало да застраши захранването на помпените станции. В същото време се затвърди нашето твърдо решение, а ние да избягваме да изграждаме въздушни електропроводи, разбира се, с ясното съзнание, че един кабелен електропровод струва около четири пъти по-скъпо от един въздушен електропровод.
Тоест, ще преразгледаме и останалите такива възлови места, където минават през гориста местност и където са застрашени от такива аварии за преминаване подмяна на въздушно с кабелно. Към момента в Дружеството съотношението въздушно кабелно е 80 : 20. Като 80 процента от електропроводите средно напрежение са въздушни, а 20 процента са кабелни. Това което гледаме е в Австрия. Там за наше съжаление 20 процента са въздушни, а 80 процента са кабелни. Така че нашата цел е тази.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте господин Агуш.
АРИФ АГУШ: Благодаря ви господин председател.
ЕВН е в моя избирателен район – Смолян. Както видяхме тук, ние претърпяхме бедствени положения в две от общините – Чепеларе и Смолян. Аз искам да попитам какви са плановете на ЕВН първо за подмяната на въздушните далекопроводи? Фигурира ли в плана за инвестиции за тази година тези помпени станции да бъдат захранвани от две, от три места, за да не се получава това. Защото в крайна сметка курорта в Пампорово стоя два дни без вода, когато беше пика. От много години не е имало такъв хубав сняг. Беше пълно с туристи. И в крайна сметка те си тръгнаха. Какво прави ЕВН в тази насока, за да може помпените станции да бъдат захранвани от две, три места и да не се спира водата? Защото това беше основното на бедствието. Спря тока. Спряха помпените станции и останаха хората и без ток и без вода. Поне вода да имаше. По отношение на тока всеки хотел ще има някакъв генератор и ще закърпи положението. Но с водата е много сериозен проблема.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само да допълня. Доколкото знам за Чепеларе, понеже аз бях точно когато беше бедственото положение, доколкото знам има един подземен кабел, който е тръгнал през Мечи чал към Пампорово за още една връзка на Чепеларе. Доколкото знам е стигнал донякъде. Дали ще продължите и кога ще продължите тази връзка. Колко агрегати има Дружеството?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Вече имаме по принцип два големи агрегата и четири малки. Малките имаме предвид до 50 киловата, а големите са мисля, че 250 киловата. Единия е 250, а другия е 500. В този порядък на въпроса на господин Николов. За Чепеларе двата кабела, които са поставени, до края на седмицата, разбира се със съдейстивето на Националната компания и на ЕСО, до края на седмицата те ще бъдат включени и ще разкъсат един от въздушните електропроводи и това ще създаде гъвкавост и по-голяма сигурност на този участък.
Има още един кабел, който е на Пампорово АД. Той е възложен на Пампорово АД за изпълнение. Но по принцип е като фирма подизпълнител. Също предполагам, че следващата седмица ще го включим, който слиза директно до лифта на стойките.
Пампорово като комплекс не е стоял без ток. Това което казах и за Мугла за водата, в момента тя се захранва от три въздушни електропровода. Проблемът е, че и трите въздушни електропровода бяха аварирали. И един от проблемите също беше, че до Мугла до неделя вечерта не можеше да се стигне, за да може групите да тръгнат обратно. Групите тръгваха винаги от долу нагоре, тъй като пътя беше пробит в неделя вечерта.
В момента е заложено в инвестиционната програма това, което и преди малко казах. Пускане на четвърто захранване, но кабелно до Мугла и до Чепеларе.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има думата областния управител на Смолян.
СТЕФАН СТАЙКОВ: Господин председател, дами и господа народни представители, колеги, трябва да ви кажа че действително и в доклада на ЕВН отчетоха, че най-критична беше обстановката в Смолянския регион преди всичко заради това, че снеговалежите бяха изключително обилни. Искам само да подчертая нещо, тъй като аз особено в миналите години съм работил точно в района на Герзовица. Там където беше най-трудно и Мугла. Никога не сме имали такива тежки аварии. Всъщност никога не сме имали такова природно бедствие. Поради което аз моля да не преекспонираме нещата, а много разумно да отчетем къде не се случиха както трябва нещата в организационен план и къде бяха изтървани ситуациите, поради лоша организация, поради недостатъчна техника и прочее.
Ние веднага след приключване на аварийната обстановка направихме едно съвещание в областната администрация, на която подробно анализирахме всичко. Бяха там представителите на ЕВН, всички снегопочистващи фирми, хората от Щаба бедствия и аварии, полиция, пожарна и прочее.
Трябва да ви кажа, че независимо от тежките аварии, ние отчетохме, че групите работиха с максимална всеотдайност. Ние непрекъснато поддържахме с Координационния център на ЕВН – Пловдив в лицето на господин Величков, денонощно пренасочвахме всички аварийни групи. Да, най-критичен беше проблема с водоснабдяването на Пампорово, където поради факта с енергозахранването на помпите нещата бяха най-тежки. И въпреки всичко подчертавам, Пампорово може би единствен от националните ни планински курорти не остана нито един час без електрозахранване. Освен всичко това ние имахме и необходимия стокаж от вода, която в критични моменти успяхме да захраним курорта. Само последния ден или ден и половина бяхме принудени да докарваме с цистерни вода, за да осигурим водозахранването на високите етажи по хотелите.
Общо взето се справяме с нещата там. Но подчертава се и аз съм сигурен, че нашия народен представител в анализа, който ще ви представи, подчертава се това, че всички просеки около далекопроводите се оказаха недостатъчно широки, макар че подчертавам, те са достатъчни съгласно наредбата.
Но това което ни сервира сега природата с непрекъснатото падане на дървета и късане на електропроводите, ние смятаме, че ще трябва да се преразгледат наредбите, да се направят и да се оширят просеките още повече, че те играят и ролята на защитни противопожарни пояси. Сигурно ще направим нещо такова и предполагам, че чрез нашите депутати ще искаме това нещо да влезе като една наредба, която да реши въпроса. Що се касае до другите бедствени неща пътища.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стайков, тук разглеждаме само проблемите на енергийната система, имайте предвид.
СТЕФАН СТАЙКОВ: Тогава остава единствено това, което ЕВН го отчитат, а именно да се разшири електрозахранването на Мугла, основно с кабел. И освен всичко това разширяването на просеките, за да може следващата зима, каквато и да е тя, да не ни изненадва.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
БОЖИЛОВ: Благодаря господин председател. И аз като народен представител от Смолянска област искам да направя свой коментар и да направя своите препоръки към ЕВН, още повече, че през целия този период 6 – 12 януари бях в района и ще споделя изцяло преките си впечатления от това, което видях.
Разбира се, бедствието беше изключително сериозно. То възникна в резултат на силните валежи първоначално на дъжд, а след това на мокър сняг. И то в количества, каквито не са познати в последните години. За мен, тези количества бяха основната предпоставка за възникналата аварийна ситуация.
Искам да подчертая и да благодаря на екипите на ЕВН, че имайки предвид ситуацията се намесиха изключително адекватно и техните екипи работиха на границата на човешките възможности. Това са ми впечатленията. Изключително бързо реагираха и с допълнителни екипи от съседни области. Така че каквото беше възможно да се направи в тази ситуация се правеше.
Тъй като снега беше изключително тежък, един път че се натрупваше върху проводниците и това беше предпоставка за закъсването им. Втори път предпоставка за прекъсване на далекопроводите бяха падащите дървета върху тях. Тук имам няколко снимки, в които буквално се вижда как дърветата са вплетени в проводниците. И основната препоръка, която ще направя за следващите зимни сезони е да бъде именно в тази посока.
Почистването на просеките, съгласно вашата презентация, която ни бе представена в резултат на подготовката за този зимен сезон е 611 км. Само че ние не знаем ширината. Тъй като се оказа, че ширината на просеката е основния проблем.
Във вашата презентация е посочено, че около 2000 км. далекопроводи аварираха в резултат на бедствената ситуация. Сами виждате, че съотношението на почистените просеки към авариралите водопроводи е три път по-малко. Така че ми се иска да се концентрираме върху това и на ранна пролет да се започне с една по-сериозна ревизия съвместно с общинските администрации, съвместно с компетентните държавни органи, съвместно с районните управления по горите. И там където е необходимо, просеките да бъдат разширени. Защото няма как дървета с дължина 20 метра да бъдат на 5 метра отстояние от кабелите. Сами разбирате, че дори и при вятър се създава предпоставка за прекъсването на далекопроводите.
Специално съм упълномощен за това изслушване да благодаря на вашите екипи от името на кметовете на Смолян и Чепеларе, с които сте поддържали много добра комуникация. И въпреки нервните изблици и упреци, които е имало към вас в този период, те все пак отчитат, че вие сте направили максималното според ситуацията, така че благодарности към вашите екипи.
Казахте за приоритетност към големите курортни ядра Пампорово и Чепеларе. Това за нас е изключително важно, тъй като туризма придава облика на нашия регион, а Пампорово и Чепеларе са стожерите на зимния туризъм. И се радвам, че чух че има предвидено резервно електрозахранване особено за помпена станция в Мугла.
Бих си позволил да направя и две други препоръки. Във вашето менажиране е възприет принципът на ротационност на ръководителите на Вецове.
Не бих искал да се меся в детайли в този принцип. Сигурно той дава резултати. Но все пак може би съблюдавайте при назначаването на ръководителите на Тецовете, все пак те да бъдат от планински региони. Примерно в Смолян да бъде от Велинград. Примерно ако е от полето и тепърва да изгражда умение за работа в планински условия, тъй като има строга специфика в тези региони. Аз като бивш заместник областен съм запознат в детайли с вашата инвестиционна програма Вие имате много добра политика в съвместното изготвяне с кметове, с областни управители. Но може би трябва да я засилите и повече да я представяте на място. Засилете медийнтие си изяви. Тъй като инвестициите в мрежата са наистина сериозни. Ние ги виждаме, но хората не са запознати с това. И това до известна степен създава негативно отношение, непознаването на вашата инвестиционна програма, така че бих си позволил да отправя и една такава препоръка.
По същество наистина ви благодарим за адекватната намеса предвид създалата се ситуация и смятам, че със съвместни действия може да направим така, че да сведем до минимум изненадите на следващите зимни сезони.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще ви помоля за по-кратки и структурирани изказвания, тъй като имаме много гости и доста работа. Ако искате да продължим с ЧЕЗ или Е.ОН, ако няма някакви спешни въпроси от ваша страна.
АНАТОЛИ ТОКМАКЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, искам първо да започна с една благодарност от разумния, нормалния, конструктивния тон в който започна нашата дискусия.
Аз смятам, че всички препоръки и предложения, които до тук се направиха са съвсем разумни и ние с радост ще се съобразим с тях. Е.ОН България, поради географското си местоположение беше мога да кажа, по-малко или частично засегнат от бедственото положение. Но въпреки това, придържайки се към структурата на писмото, с което бяхме поканени на тази среща, ние сме подготвили и нашата презентация. Като първата точка по която искаме да ви запознаем, това е готовността на Е.ОН България мрежите за зимния сезон.
Какво обхваща тази подготовка? Обхваща 27 подстанции. Както виждате почти 12 000 трафопоста. 3000 км. кабелни линии средно напрежение. 6000 км. кабелни линии ниско напрежение. 15 000 км. въздушни електропроводи. 16 000 въздушни електропроводи ниско напрежение. На 100 процента са извършени всички инспекции, обходи на съоръжения собственост на Е.ОН България мрежи. Направена е и профилактична поддръжка и специално внимание е отделено на съоръженията с висока честота на прекъсванията. Ние имаме статистика по която следим аварийността на всяко едно съоръжение и са направени допълнителни ремонти на тези съоръжения с най-висока аварийност.
На следващия слайт е подготовката на съоръженията за работа при зимни условия. Просеките които сме направили са 2650 км. Подменени са съответния брой изолатори. Може да видите данните, за да не губя повече време. Монтирани са съответно вентилни отводи. При ремонтните работи са вложени повече от 9 тона меден проводник. Долято е повече от 36 тона трансформаторно масло. Сменени са корозиралите касети.
Специално внимание отделяме на съоръженията, които са били обект на кражба през изминалата година като те също са обслужени извънредно, като при тяхното обслужване са вложени посочените материали.
Относно техническото оборудване на аварийните екипи. Автомобилният парк е приведен в готовност за работа при зимни условия. Както и при колегите от ЕВН имаме изцяло изградена джипиес система. Всички специализирани автомобили и екипни автомобили са оборудвани с джипиес система, която служи за навигиране от диспечерите на аварийните екипи. Съответно това скъсява времето за реакции при аварийни ситуации.
През 2011 г. са закупени 43 нови високо проходими автомобила на стойност над 1,3 млн. лв. и 6 нови автовишки. Това са специализираните автомобили за ремонт по електропроводите на стойност над 320 000 лв.
Подготвени са 447 аварийни екипа от по двама електромонтьора, с готовност за бързо прегрупиране в зависимост от това къде има нужда. Екипите са с висока степен на мобилност и с цялото необходимо оборудване. Авариен резерв от основни видове материали за работа по съоръженията, лични предпазни средства, специално работно облекло. Комуникационните средства също са подготвени за работа в зимна ситуация.
Трябва да подчертая, че ние разполагаме с основна и резервна канал за връзка. Във всеки автомобил има съответно връзка с диспечерската служба с двата Джи Есем оператора. Имаме изготвени специализирани планове за действия при снегонавявания, обледявания и ураганни ветрове, каквито са обикновено природните бедствия през зимата.
Ще отделя специално внимание да подчертая какво е направено за готовността за зимата в Габровския регион и региона на Горна Оряховица, тъй като там бяха сериозните ни проблеми при последната ситуация в периода от 7-ми до 11 януари.
Само в този регион са вложени 2,3 млн. лв. в ремонт на активи. Това имаме предвид енергийни съоръжения. Допълнително са инвестирани 223 000 лв. в рехабилитация и реконструкция на 15 въздушни електропровода. Подменени са вакуумни прекъсвачи, осветления в подстанции за 400 000 лв. Подменени са кабелни линии. Виждате за 500 000 лв. Монтирано е телеуправление и дистанционно управление на разединителите. Това е с цел по-бързо да се извършва локализирането на авариите. Цифрите ги виждате. Няма да губя повече време да ги показвам.
Следващият слайд посочва и още веднъж с какви екипи разполагаме в района на Габрово и Горна Оряховица. Имаме подготвени почти 200 електромонтьора формирани в 98 екипа. На постоянно денонощно дежурство имаме 15 екипа, които са в същност първите екипи, които поемат авариите, след което ако те не могат да се справят се активизират и всички останали допълнителни екипи.
До всички областни управители сме изпратили планове за защита при бедствия и аварии. Мога да кажа, че имаме много добра комуникация с областните управители, с гражданска защита, с кметовете. Били сме във връзка през цялото време с тях и смятам, че съвместно сме си помагали в голяма степен. Аварийния резерв е подсигурен от материали. Имаме възможност да ангажираме и външни фирми при необходимост от справяне с по-сериозни и крупни аварии на електропроводи.
И като обобщение, преди да пристъпим към следващата точка мога да кажа, че за сложната ситуация, за бедствената ситуация нашите екипи се справиха сравнително добре. Разбира се, имаше известни забавяния в някои малки населени места, основно в Еленския и Габровския балкан. Това са основно махали с малък брой жители. Но там общинските пътища бяха наистина трудно проходими, за да могат нашите екипи да достигнат за справяне със ситуацията.
По-подробна информация за това как протичаха аварийно възстановителните работи през първата седмица на януари ще ви представи моя колега Мартин Мирчев.
МАРТИН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, аз ще ви запозная малко по-подробно как протече аварийната обстановка от 7 януари.
Като общо условията бяха тежки. Сами виждате на двете снимки. Като основните проблеми бяха снегонавяванията над 80 см. Силата на вятъра, обледяването на проводниците, гъстата мъгла и падащите дървета. На следващият слайд е показана статистиката по дни. На 7 януари основните области, които бяха засегнати на нашата територия бяха Габрово, Велико Търново и малко населени места в Русенска област и Силистренска област. Като засегнатите населени места в Русе и Силистра бяха 22 с общ брой приети около 11 500. Като цяло на нашата територия на 7-ми в началото на аварийната обстановка бяха засегнати около 120 населени места с около 17 000 клиенти. Сами виждате как протече отстраняването на авариите, като искам да подчертая, че на 8-ми осъмнахме с повече населени места без ток, поради факта, че по време на падането на леда от проводниците се оказаха още повредени електропроводи.
Продължителността на авариите е около пет дни. Като искам да подчертая, че тази статистика е основно за възстановяване на съоръженията включваща електропроводи средно напрежение и трафопостовете. Може би ще се получат сигнали, че в малките населени места, по скоро в махалите в Еленския балкан и около Габрово е имало определени клиенти без електрозахранване и след тази дата. Но това се дължи на повреди по мрежи ниско напрежение, които бяха отстранявани след като се възстановиха всички повреди по мрежите ни средно напрежение.
Основните причини на следващия слайд, както и на другите места, основно вследствие на мокрия сняг бяха обледени проводниците по въздушните ни електропроводи средно и ниско напрежение, паднали дървета в просеките, които доведоха до скъсване на проводници и счупване на стълбове.
Щетите сме ги показали. Щетите при нас са по-малки в сравнение с другите две електроразпределителни дружества. Но въпреки това те са около 100 стълба, 200 броя изолатори средно и ниско напрежение.
В отстраняване на авариите участваха 114 служители организирани в 57 екипи с 57 автомобила с висока проходимост.
Допълнително от понеделник до петък пренасочихме 41 екипа от Регионален център Русе и Регионален център Търговище.
За захранване на населените места с по-тежки проблеми използвахме три броя агрегата. Това са селата Бойновци, Врабци, Трането. Агрегатите продължиха да работят и да захранват нашите клиенти до пълното отстраняване на авариите.
Искам да подчертая, че компанията ни има четири големи агрегата. Единият е 1 мегават, 400 киловолт ампера и другите са по-малки, като до 700 киловата в компанията има около 70 броя агрегати.
Предимно ги използваме за малки населени места или за места, където има паднали, счупени стълбове и не може да възстановим толкова бързо в рамките на един, два дни електрозахранването.
Искам да подчертая, че наред с другите проблеми непроходимостта на пътищата в малките населени места също създават трудности. Като цяло пътната обстановка се подобри след неделя. Понеделник вече нещата се бяха пооправили. Но въпреки това в много малки населени места, по скоро в махалите имаше доста непроходими пътища през цялата седмица.
Какви изводи може да направим ние. Тази и миналата година преживяхме две кризисни ситуации в едни и същи райони. Търсим възможности да се коригираме, за да не изпадаме в подобна ситуация. Всички колеги споменаха, че една от възможностите е разширяването на просеките. Това е добре. Също така би трябвало да се облекчи режима на получаване на разрешения за направа на тези просеки, което също е проблем.
Търсим възможности за изпълнение на нови проекти и за рехабилитация на нашите електропроводи основно засегнати в тези райони. Също така трябва по някакъв начин да се спрат кражбите, защото се оказа така, че даже по време на тези аварии се намериха хора, които решиха, че могат да откраднат проводници и масло.
По време на авариите бяха откраднати около 5,6 км. меден проводник и около 120 литра трансформаторно масло.
Бъдещите ни мерки. Създали сме Комисия за извършване и обследване на техническото състояние на съоръженията, които бяха засегнати от авариите. Това са основно електропроводи средно напрежение в Еленския и в Габровския балкан и мрежите ни ниско напрежение, които също в основната си част са въздушни мрежи.
На база на статистиката от предишната авария през 2011 г. част от съоръженията ни са заложени в инвестиционната ни програма, като останалите съоръжения за които се прецени, че трябва да бъдат рехабилитирани ще бъдат заложени в нашата инвестиционна програма за 2012 г.
В Дружеството има кризисен щаб, който действа при такива ситуации. Като нашата цел е да подсилим този щаб със специалисти, които да се локират на определеното место и да подпомагат нашите регионални звена при отстраняване на авариите и при справяне с подобни ситуации. Това беше за аварийната обстановка.
На следващи слайдове има няколко снимки, които показват каква е била обстановката. На първата се вижда обледяването и количеството лед около проводника, което достигна в радиус около 10 см. Счупени стълбове, също обледяване. Искам само да подчертая, че на дясната снимка може да видите, че обледяването около проводник се е образувало на няколко пъти. Образува се обледяване, пада и след това пак се образува ново. То е на сегменти.
Използвахме и нашата специална вишка за работа под напрежение. Тя е базирана на автомобил мерцедес они мокс с много добра проходимост. Снимката не се вижда съвсем добре.
Последната снимка е направена в неделя на 9-ти и показва, каква е била пътната обстановка към определени населени места в Балкана.
Съгласно писмото, ние сме се подготвили с основните инвестиционни проекти, които бяха изпълнени през 2011 г. и възрастовата структура на нашите съоръжения и на нашето оборудване.
Инвестиционната програма за 2011 г. беше 66 млн. лв. Ремонтната ни програма възлиза на 10 млн. лв. По-големи обекти, които са я изпълнили подменихме кабел 110 киловолта в гр. Варна. Пълна рехабилитация на оборудването средно напрежение в подстанция юг. Направена е рехабилитация на 25 електропровода с голям брой прекъсвания. Продължаваме да работим по телемеханизирането на нашите съоръжения средно напрежение като са монтирани на 16 броя електропровода телеуправляеми разединители и рекозери.
Купихме два трансформатора 110 на средно напрежение. Единият монтирахме в Траката. Другият ще бъде монтиран в края на февруари. Множество рехабилитации на мрежи ниско напрежение, като основните са вилни зони или селищно образование Траката, Ален мак, Аспарухово и т.н.
На следващият слайд сме показали възрастовата структура на нашите съоръжения. Групирани са по години от 0 до 9 години, от 10 до 19 години, от 20 до 29 години, от 30 до 39 години. Последните са над 39 години. Червеното стълбче, това са кабелните ни мрежи ниско напрежение. Черното стълбче са кабелни мрежи средно напрежение. След това е оранжево. Въздушни мрежи ниско напрежение. Бялото е въздушни мрежи средно напрежение. Сивото е трафопостове и тук е по скоро тъмно и трябва да бъде черно, това са трансформаторите.
Изводът който може да направим, че основните ни съоръжения са с възраст между 20 и 29 години.
На последният слайт искаме да покажем нашето развитие и как показателите ни за качество се подобряват през годините. Последната година приключихме със сайфи 2-23 и със сайди 122,7.
Може би, би трябвало да поясня. Първият показател показва броя на прекъсванията на клиент. Вторият показател показва продължителността на прекъсванията за клиент. Като тези две графики са само за непланираните сайфи и сайди. Това беше от мен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Остана ЧЕЗ България. Заповядайте.

СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря господин председател. Уважаеми господа народни представители, благодаря за вниманието, което се обръща върху един изключително важен проблем, който все още предстои, неговите последствия да отстраняваме в следващите дни. Специално искам да благодаря на всички институции, които ни помогнаха. Заедно с мен е и колегата Божидар Гатев – директор Дирекция “Експлоатация и поддържане” и ръководител на нашия кризисен щаб. А презентацията, която ще представим след малко пред вас се управлява от господин Ангел Шопов, който е заместник директор на нашата Дирекция “Комуникации”.
Действително това, което ни сполетя и това, което ще представим пред вас е бедствено положение, както казаха и нашите колеги, както казаха господата народни представители и областни управители. Бедствено положение в което не бихме могли да се справим, ако нямахме помощта и съдействието на всички областни управители на звената пожарна и аварийна безопасност, на структурите на Министерството и Координационния щаб и на местното население.
Определено в много места положението беше бедствено. В тази посока искаме специално да благодарим и на медиите. Защото работейки на границата на изтощение нашите екипи имаха един, така да се каже елемент на медийно спокойствие и достатъчно осведомяване на населението за състоянието при което работим. Всички материали, които са по конкретните въпроси са предоставени на комисията и са достатъчно обстойни и големи и подробно сме ги предоставили, както на диск, така и в писмена форма. И затова ще се спра и ще се фокусираме в нашата презентация конкретно на ситуацията, която беше, как започна, как се развиваше и какво е положението в момента. И ще помоля да започнем от първия момент, защо говорим за бедствено положение.
Говорим за бедствено положение, защото се събраха няколко неблагоприятни природни фактора. Много обилен мокър снеговалеж, който полепна по проводниците. В същото време доста силен студен вятър, който доведе до обледеняване. И това, което показаха нашите изследвания на место, обледеняването достигаше на повечето места над 20 см. на диаметър около проводниците.
Де факто имахме натоварване на линеен метър над 15 кг. от стандартното за което са разчетени нашите мрежи. Или сме привели натоварването, което понесоха нашите мрежи само в едно междустълбие над нормалното. Проводникът беше над тон и 200 кг. на фаза. Всичко това показва, че няма съоръжения, няма възможност каквито и предварителни мерки и разчети да сме направили, да може да предвидим подобно състояние.
Наред с този товар, който стана върху нашите мрежи, който доведе както до счупване на дърветата, до счупване на стълбове, които въобще не са разчетени за понасяне на такива механични товари. Имаме и сериозни проблеми в обстановката около електропроводите. Искаме да ви покажем за какво се касае и при какви условия се наложи нашите аварийни групи да работят и да се придвижват до местата, на които трябваше да работят.
Накратко за динамиката на процесите и хронологията на авариите. Де факто е бедствие за цялото наше дружество, тъй като сутринта на 7-ми около 500 000 наши клиенти се оказаха без захранване. Реално над 22 процента от трафопостовете ни бяха без захранване. Това показва, че състоянието в което беше нашето дружество беше изключително трудно.
Конкретните данни за работещите хора, за привлечената техника най-ясно показва динамиката на отстраняване на авариите. Ние сме си позволили да представим пред вас динамиката през 12 часа и се вижда, че групите ни работеха включително и нощно време. Тоест от 20 часа на 7-ми до 8 часа на следващия ден. На 8-ми виждате, че има динамика с промяна почти на 200 трафопоста още в самото начало на аварията. Бяха вдигнати над 450 аварийни екипа, над 1200 души работиха. Освен нашите групи, които пряко се занимават с експлоатация ангажирахме колеги, които имат правоспособност и които могат да подпомагат групите. Тъй като се касаеше не за аварии в изключително големи размери, а се касаеше за бедствия в мрежата.
Благодарение на труда благодарение на труда, на помощта на цялата общественост и разбирането успяхме на 12 януари да се справим със захранването на абсолютно всички трафпостове на средно напрежение и ликвидиране последствията от авариите. Говоря ликвидиране във възможностите, които ни даваше обстановката на 12 януари.
Какви са резултатите от това, което ни нанесе природата и показа, че е доста по-силна въпреки нашите предвиждания, въпреки нашата подготовка. Към момента имаме счупени над 30 метални стълбове и над 100 стоманобетонни стълбове по електропроводи средно напрежение. Касае се за действително едни изключително големи количества на пълно ликвидирани съоръжения.
По отношение на пораженията в мрежа средно напрежение над 48 км. електропроводи са с накъсани междустълбия и проводници в мрежа ниско напрежение. Тъй като след свършване на събитията в мрежа средно напрежение, продължихме да отстраняваме авариите още три до четири дни в мрежа ниско напрежение. Над 48 км. от тази мрежа и виждате какво количество стълбове в тази мрежа също бяха поразени. Защото гражданството и населението чувства ефекта от нашата работа именно в последния милиметър. Това че ние на 12-ти успяхме да пускнем ток в трафопостовете съвсем не значи, че хората получиха ток. Останаха населени места, в нашия район има специфични райони, района Ботевград, района Етрополе, района Тетевен, където има много малки населени места, много дълги изводи ниско напрежение, където реално успяхме да се справим и едва след три четири дни да възстановим и последните сантиметри и да дадем захранване на всички наши клиенти.
Накратко какво бяха тези поражения и какво представляваха стълбовете. Пред вас е състоянието, в което е мрежата. Не случайно даваме този стълб, защото на част от местата възстановяването на захранването е в това състояние, в което го виждате. Поради причина, че основната ни цел беше по най-бързия начин да докараме в кондиция състоянието на процеса, на услугата електроснабдяване.
Това са снимки в друг ракурс, които допълнително допълват това, което казвам. Това е в мрежа ниско напрежение. Състояние при което казваме, след като минахме в мрежа средно, това ни чакаше следващите четири, пет дни.
И накрая предвид тези огромни щети, чийто обем за възстановяване в едно поносимо състояние на мрежата, такова каквото беше преди авариите са ни нужни няколко месеца и по наши първи разчети разходи от около 1 млн. 200 000 лв.
Наред с това искам да кажа и още нещо, което си заслужава да се чуе, когато обръщате внимание и говорим пред за природната стихия. За по-малко от осем месеца на територията на нашето дружество се наблюдава това, което се наблюдава в цял свят – осезаеми климатични промени. Климатични помени, които довеждат натоварвания и проблеми върху енергийните ни съоръжения, които са извън тези, за които те са разчитани преди 20 – 30 години. Следователно за осигуряване на безопасност, стабилност и надеждност на електроснабдяването е необходим нов подход и продължаване процеса и увеличаване обема на инвестициите в автоматизация, повишаване на механичната устойчивост на проводниците. А така също и предприемане и инвестиране в нови подходи на поддържане, на извършване на аварийните и следаварийни процеси.
Даваме си сметка, че всичко това са инвестиции и средства. Всичко това ще се отрази върху цената. Затова в тази посока подкрепяме идеята на колегите от ЕВН за кандидатстване и достъп до фондове, с които да може да бъдем по-устойчиви и да направим кондицията на нашата мрежа, съобразно промените в заобикалящата природа.
В същото време за усвояването на тези инвестиции определено има и още два важни елемента. А именно първият елемент, това което всички казаха тук, промени в нормативната база, най-конкретно всички от колегите, господин областния управител на Смолян също каза по отношение за извършване на просеките. Това е изключително важен проблем върху който е необходимо да се фокусираме, тъй като извършването на този процес е изключително труден.
Вторият момент, който е важен, облекчаване процедурите по узаконяване и въвеждане на нашите съоръжения и даване на трасета. Реално, за да тръгнем да градим в момента, от момента в който тръгваме, минават 6 до 8 месеца само съгласувателни процедури. При тази авария имахме лишен курорт при който имахме резервен електропровод, който не може да въведем от няколко месеца именно поради спорове за съгласувателните процедури.
Това искахме да изложим на вашето внимание, за да дадем картината и фокуса, който вие дадохте в началото при започване на днешното изслушване. На ваше разположение сме за допълнителни въпроси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако искате да чуем Ваня Събчева, областен управител на област Ловеч. Имаме и заместник областен управител на област Враца. Ако имат въпроси към енергоразпределителните дружества? Заповядайте.
ВАНЯ СЪБЧЕВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги, няма да бъда многословна.
Знаете, че област Ловеч беше една от най-засегнатите в периода от 7-ми до 12-ти януари. Мога да кажа, че имах много добра координация с ЧЕЗ в лицето на господин Апостолов. Екипите видяхте работиха при много тежки условия. бяха изпратили допълнителни. Това което направиха те, наистина беше много добре. Единственото, което мога да им кажа, надявам се да направят много добър анализ на съоръженията и равносметка на случилото се. И в бъдеще да направят нужните инвестиции.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заместник областния управител на Враца желае ли да добави нещо?
ВАЛЕНТИН ЛИТОВ: Благодаря ви господин председател. Аз бих искал съвсем накратко да се спра на три неща. първото нещо са действията, които предприеха екипите на ЧЕЗ, които бяха координирани с нас и които вече всички казаха тук и видяха, че работиха на границите на възможностите си, за което им благодаря.
Второто нещо, на което искам да обърна внимание е темата инвестиции. Ние сме на ясно, с това какви точно инвестиции се правят в нашата област. Те са далеч по-малки, отколкото тези инвестиции, които се правят от другите дружества. Въпреки това, бих искал да кажа, че е необходимо в бъдеще по-сериозно да се оцени електропреносната система от гледна точка на сигурността.
Знаете че при нас в нашата област имаше една община, която беше в бедствено положение и в крайна сметка, това беше общината, която най-малко трябваше да бъде в бедствено положение. Става въпрос за Община Роман. Община Роман знаете, че там има един завод за въжета, който е осигурен трикратно и на практика дори тока не беше спрял. Но там има една връзка, която трябва да стигне до трафопоста на общината. В резултат на което общината остана два, три дни без ток, целия град и всичките села. За което са направени всички предпоставки от страна на общината, отчуждения и т.н., но смятам, че е необходимо малко да се помисли по този въпрос, за да се изключат такива неща в бъдеще.
Ние сме отворени и винаги сме работили добре с дружеството, както с централната, така и с местните структури.
Третият въпрос, който бих искал да засегна е въпроса свързан с информираността на гражданите. Най-големият ни проблем е това, че гражданите оставаха в крайна сметка в неведение още колко дни няма да имат ток. Което може би е проблем съвместен наш и на всички и смятам, че в бъдеще да поработим по този въпрос повече.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли колеги народни представители с въпроси към ЧЕЗ и Е.ОН ? Накрая желаете въпроси колеги.
Нека да чуем НЕК. Заповядайте.
МИХАИЛ АНДОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители,
За разлика от колегите от електроразпределителните дружества Националната електрическа компания и нейното дъщерно дружество ЕСО не претърпяха такива щети и успяха, независимо от тежките климатични условия да се справят със ситуацията. И този резултат е благодарение на основните аргументи, които ние сме акцентирали в нашата работа за подготовка за работа при зимни условия.
Мероприятията които бяха разработени през лятото на 2011 г. за подготовка основно на водноелектрическите централи, язовирите в Националната електрическа компания, спомогна екипите да бъдат подготвени за такива тежки метеорологични условия. Какво беше направено във връзка с изпълнение на плана и програмите за работа през зимния период 2011 – 2012 г. Бяха осигурени аварийни резерви от материали, инструменти и горива. Регламентирани бяха аварийните планове във всички райони. Говоря специално за язовирните райони, които са с надморска височина над 1000 метра. Осигурено беше и са снабдени складовете с хранителни продукти за работа и при откъснати и невъзможност за достъп до тези съоръжения на ремонтен и авариен персонал.
Технологичните пътища за достъп до тези съоръжения бяха снабдени със съответните материали за опесъчаване и поддръжка на тесните аварийни подходи. Транспорта и механизацията бяха подготвени за работа при зимни условия. По същия начин беше подготвен и сградния фонд. Пак казвам, като се има предвид във високо планинските части, където се намират нашите язовири и водноелектрически централи.
Какъв беше резултата от влошените метеорологични условия в периода 6 януари – 9 януари? Аз ще докладвам за състоянието на водноелектрическите централи и язовирите, а господин Йотов ще докладва за електропреносната мрежа и подстанциите. Вследствие прекъсването на захранването и тези разкъсвания на мрежата, която се получи в електроразпределителните дружества на 0,4 и 20 киловолта. Водноелектрическите централи преминаха на работа на остров и успяха да запазят собствените с нужди и не допуснаха изключване на водните централи.
Там където нямаше осигурено електрозахранване от мрежата ниско напрежение бяха сработили резервните дизел генератори. Така че всички водноелектрически централи бяха осигурени със собствено захранване и успяха да работят на островен режим, там където нямаше възможност да се изнася произведената електроенергия.
Язовирите, които НЕК поддържа бяха осигурени със съответния дежурен персонал и не беше допуснато преливане на вода, вследствие престой на машините, които преработват тези водни количества. Единствено имаше изтичане на водни количества в язовир Ивайловград. Там следствие обилните дъждове над 120 литра на кв. метър и увеличението на водния оток на р. Арда с над 1200 литра в секунда, язовир Ивайловград се запълни при обем не повече от 60 процента. За шест часа преля, независимо, че преди тези дъждове, следствие метеорологичните условия, които бяха съобщени от Централно диспечерско управление, четирите водни централи работиха 24 часа преди да прелее язовир Ивайловград.
Информацията, която беше изнесена, че има преливане на язовир Студен кладенец не е вярна. Нито язовир Кърджали, нито язовир Студен кладенец са преливали. Имаше достатъчно свободни обеми, които поеха тези големи количества вода. Така че в работата на водноелектрическите централи и в язовирите нямаше смущения и не бяха допуснати аварийни ситуации вследствие метеорологичните условия в този период.
Господин Иван Йотов ще обясни за състоянието на преносната мрежа и за подстанцията.
ИВАН ЙОТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз искам да кажа само няколко думи в началото по първата точка, за която сме се събрали, а тя е готовността на ЕСО за зимния сезон. Тази готовност всички от вас знаят, че започва още пролетта, продължава през цялата година Тя не е нещо което да е прекъсваем процес. Тя е постоянно. Искам да отбележа, че в електропреносната мрежа на Република България, включително електропроводи, подстанции са вложени 28 млн. за ремонтни дейности и 6 млн. за профилактика и поддържане.
Отивайки към проблема, който е най-болезнен в случая, това е природния катаклизъм, който настъпи в периода 6 – 12 януари. Бих искал да кажа, че електропреносната мрежа на Република България беше подложена, както и разпределителните дружества отбелязаха за техните мрежи, на един меко казано стрес. Вследствие на обилния снеговалеж, на силния вятър порест бяха оледени много от елементите на преносната мрежа. Бяха нарушени габаритите на фазови проводници едни към други и фазови проводници към мони защитни въжета и арматура. Бяха регистрирани множество изключвания. В повечето случаи успешни повторни включвания бяха на тях, но имаше изключвания, които продължиха известно време.
Най-критична беше ситуацията в късната вечер на 6 януари, когато почти по едно и също време изключиха всички връзки на АЕЦ “Козлодуй” с подстанция на София – Запад. Изключиха електропроводите 400 киловолта Чирен, Вършец и Петрохан. Същите преминават през Стара планина в района на прохода Петрохан. Там беше регистриран изключително силен вятър, изключително заледяване. Но мога да кажа, не без основание на гордост, че диспечерите се справиха със ситуацията.
Колегата от двата двата мера, които обслужват електропроводите София област и Монтана бяха през цялото време по трасето и не допуснахме София да остане без захранване. И не допуснахме изключване на блокове в АЕЦ “Козлодуй”, тъй като прекъсването на тези електропроводи автоматически би довело до разтоварване на блокове в АЕЦ “Козлодуй”, тъй като електроенергията там няма къде да отиде.
Във връзка с това бяха включени електропроводи към Румъния - Цинцарени 1 и Цинцарени 2 с цел да поеме тази енергия в случай на нужда.
Искам да отбележа също така, че през цялото време адекватно действаха нашите екипи и работиха при същите условия при които работиха и екипите на колегите от разпределителните дружества.
Бих искал да ви кажа само няколко цифри. Поради лошите метеорологични условия, подстанция Ботевград, Етрополе, Зелин останаха без захранване на 7-ми за 197 минути. Това е най-дългото прекъсване по вина на преносната мрежа в системата.
Подстанциите Ален мак, Кресна, Симитли, Банско, Петрич, Гоце Делчев, Разлог, Джумая, Сандански - 13 минути.
Бели извор – 10 минути, Криводол, Враца – 9 минути, Долни Дъбник – 53 минути, Синкиявеца – 12 минути, Троян 1 – 4 минути, Златарица, Елена, Трявна, Тягова Кръвтец – 11 минути.
Като обобщение бих искал да кажа, че към късните часове на следобеда на 7 януари, предполагам и във връзка с това, че беше Ивановден, всички електропроводи, всички подстанции, които ние обслужваме бяха захранени на страна 110 киловолта с изключение на подстанции Ардино, която беше захранена на страна 20 киловолта. Ние нямахме захранени обекти.
Естествено на следващия ден продължихме с отстраняване на авариите, които останаха към подстанциите, които бяха захранени лъчисто. И в края на деня на 8-ми бяхме завършили всички обходи и установили всички причини. И след това продължи на 9 януари възстановяването на щетите и то по отношение на тук там паднали гръмозащитни въжета вследствие обледяването и разбиването на лед върху фазови проводници най вече върху електропроводи 110 киловолта в района между Троян, Априлци и Севлиево.
Имаше и още една авария, която е вследствие на саморазрушил се напреженов трансформатор в подстанция Бойчиновци. И там за 17 минути бяха оставени без напрежение в региона част от подстанциите в област Монтана и много малка част във Враца.
Притеснителното с което искам да завърша е това, че предния ден на 6 януари бяха регистрирани посегателства върху два електропровода 220 киловолта, които са връзката между подстанция Добруджа и ТЕЦ “Варна”, Одесос и Приморец, на които бяха отрязани обтяжки на стълбовете. И вследствие на отрязването на обтяжките един стълб на елпровод на 220 киловолта Одесос падна на земята. Там същия ден и същата нощ работеха нашите екипи по отстраняване и по заздравяване на три от стълбовете на елпровод 220 Приморец, тъй като на един от стълбовете граничещ с магистрала Хемус бяха отрязани три обтяжки и на други два бяха отрязани по две обтяжки. Същата нощ ние ги стабилизирахме, за да не остане подстанция Варна на остров на 220 киловолта. Стълба на Одесос го възстановихме след три дни, като съответно използвахме наши резерви от съоръжения.
В заключение искам да кажа, че един единствен стълб от преносната система падна вследствие на тези природни катаклизми и той е на елпровод Бачиново на 111 киловолта. Той е на високото над Благоевград, където се получава обледяване и на металната конструкция, освен на проводниците. Той съответно беше демонтиран стария, монтиран нов и възстановен за два дни.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви. Нека да чуем председателя на Комисията по енергийно и водно регулиране господин Семерджиев.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми народни представители, дами и господа, аз ще бъда съвсем кратък и ще се спра само на основните проблеми, които ние видяхме по време на събитията, които бяха подробно описани от трите оператора на разпределителните дружества и системния оператор. Това което правеше впечатление е липсата на адекватна информация най вече за потребителите. Считам, че тук компаниите биха могли да направят много повече за уведомяване на потребителите за състоянието на мрежата, очакванията за продължителността на авариите и даването на адекватна информация за възможностите за отстраняване най вече на авариите.
В това отношение информационните системи на дружествата, според нас не са се справили адекватно и достатъчно добре със ситуацията по повод на информацията, която се дава на местата, където има прекъсване на електроенергия. Освен това, вече има групови жалби от селища, в които продължително време не е имало захранване.
Искам да напомня на всички, че операторите имат право да въвеждат ограничителен режим до 48 часа, вследствие на ситуациите, които са създадени. След което законодателството предвижда друг режим. Очевидно е, че на много от местата дори и в рамките на 48 часа не е било възможно да бъдат отстранени тези аварии. Но така или иначе всички оператори трябва да разчитат най-много до 48 часа на ограничителен режим от тяхна страна, след което трябва да взимат всички необходими мерки за възстановяване на захранването в районите, в които е прекъснато поради природното бедствие.
Това което искам също така да отбележа, че е била сравнително ниска използваемостта на агрегатите, за да се захранват селищата, където е било очевидно, че продължително време няма да има възстановяване на захранването. Най-вероятно не е достатъчен броя на агрегатите и те не са били използвани от всички дружества в пълния им размер и то така, че да се осигури наистина захранване на критични места. Стана вече въпрос за помпени станции, за водоснабдителни обекти. Така или иначе има такива обекти, които са с по-голям приоритет на захранване и там е трябвало да се използват, разбира се при възможност тези агрегати.
Това са основните моменти, които ни правят впечатление и това, което установихме в предишната аварийна ситуация, което имаше Е.ОН в края на есента, че заради големите аварии и проблемите, които имаше покрай големите аварии са пропуснати. Наистина в много от случаите да се възстанови подаването към крайни потребители и там където е имало съвсем малки проблеми. И остава усещането, че е голям броя на потребителите, които не могат да бъдат присъединени. Трябва да се обърне внимание и на този момент.
Имам основание да мисля, че и в този случай по-бързо е могло да се възстанови подаването на напрежение към някои от потребителите, ако е имало по-добра информираност.
Критичният тон към това, което остава не е за да се омаловажат усилията на екипите, които са работили при тежката ситуация, но сами разбирате, че винаги може да се действа по-добре. Всички съзнаваме, че никой не е очаквал такива изключително тежки условия. и очевидно е, че трябва да се вземат конкретни мерки, за да се реагира при такива ситуации, да не се удължава излишно времето за което са лишени от захранване множество селища в страната.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря господин Семерджиев.
Колеги, народни представители, сега е момента за ваши въпроси към всеки един от участниците в дискусията днес. Ако искате, аз ще задам първи въпрос.
В един от анализите подготвени от наши експерти, тъй като имаме най-добър поглед в инфраструктурата в София и в София област. Възниква логичния въпрос дали щетите върху стълбовете не следват от това, че не са добре поддържани. Тъй като има по-малко скъсани кабели, отколкото огънати и пострадали стълбове. Дали са добре поддържани от корозия, дали има планово поддържане. Дали има планово поддържане на просеки. В София област бяха най-тежките щети и се случиха най-големите аварии, разбира се заради бедственото положение Смятате ли, че плана отговаря на действителната ситуация за поддържане на тези стълбове, за поддържане на просеките, за орязване на растителността и дърветата, които потенциално пречат. Нека да се натрупат въпроси и тогава да има отговори.
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин председателю. Ние в крайна сметка като народни представители сме се събрали, без да умаловажаваме усилията за ликвидиране на последиците от тежката климатична обстановка, но да потърсим начин дори и такива аварии да не се случват. По този повод аз имам няколко въпроса. Първият ми въпрос е свързан именно с това, което пряко ще засегне потребителите в страната. Настъпили са аварии. От една страна тези аварии ще изискват ремонтни дейности. И това е един много сериозен разход, дори конкретните стойности бяха казани от някои от операторите.
От друга страна самите потребители, тези, които особено както каза господин Семерджиев са извън 48 часовия срок, когато може да бъде въведено ограничение в електроснабдяването са претърпели съществени щети по различни начини. Има съоръжения, които след това трудно може да бъдат възстановени, бих казал някои дейности свързано с домакинства, но не само с домакинства, а включително и с промишлени обекти.
Аз искам да разбера, в резултат на тази авария тези щети, които трябва да бъдат с ремонтни дейности отстранени и това трябва да се заплати, ще бъде ли за сметка на цената на електроенергията. Защото ще се окаже изведнъж, че потребителите търпят по две линии щети. Първо, че ще им се увеличи цената на електроенергията и второ, че са имали преки щети от това, че за един продължителен период повече от 48 часа са били лишени от електрозахранване. Защото това за мен е несправедливо, но очаквам, господин Семерджиев да ми отговори на този въпрос.
Продължавам обаче и със следното. Приемам господин Семерджиев, че действително 48 часа е срока, в който всеки един от операторите може да въведе ограничение в захранването, поради рязко влошени метеорологични условия. Аз благодаря на ЧЕЗ, че единствено те са ми представили от трите оператора един много детайлен анализ на ситуацията и на това, което се е случило и се оказва, че ако на 7 януари в 8 часа сутринта е имало 448 000 абонати без захранване, този 48 часов срок изтича в 8 часа на 9 януари. Тогава са останали 18 236 абонати, които са без захранване и от тук следва въпроса. За всички тях каква е процедурата по която те могат да искат компенсиране на щетите, които са претърпели поради това, че са извън този период. В България уви много малко е разпространена практиката потребителите да търсят правата си в ситуации, по които имат основанието да търсят тези права и да търсят компенсации от оператори, които не им доставят една или друга услуга – мобилни оператори, електроразпределителните оператори и т.н.
Продължавам нататък, свързвам с въпроса, който зададе господин Мартин Димитров. Наистина прави впечатление и беше показано тук, че вместо изчислението на преносната мрежа, може да е към електроразпределителните оператори по скоро, защото господин Йотов каза, че всъщност само в Бойчиновци електропреносната мрежа има паднал стълб. Аз не говоря за тези случаи, когато обтяжките са били откраднати. Това са три други стълба. Те са в Източна България. Но има не малко стълбове, които са паднали в мрежата на електроразпределителните оператори. Как са изчислени техните мрежи така, че вместо да се скъса проводник падат стълбове. Това не е нормално. Това означава, че или стълбовете са в лошо състояние или, че мрежата не е била оразмерена на механично натоварване, така както трябва по отношение на носещите конструкции.
На следващо място, не знам има ли практика в нашия регион, но зная страни, преди всичко ще посоча Канада, когато оператора използвайки това право, че в 48 часов срок може да ограничи електроподаването при силен снеговалеж изключва мрежата, с цел да не се получи обледяване, защото то се получава поради отделянето на топлинна енергия, която в последствие води до тежко обледяване, както беше показано от порядъка на 20 см. обледяване. И включване, буквално при установяване на този снеговалеж.
За България, особено в тези райони, които са със силно пресечена местност, където се показваше как не могат да достигнат за четири, пет дни екипи при дълбок сняг, това може да се явява едно наистина добро решение. Никога не продължава повече от 48 часа снеговалежа, временно ограничаване на електроподаването, за да не се достигне до лишаване на абонатите от електроенергия в рамките на четири, пет. А тук както виждам всичко е било изчистено едва на 12 януари. Действително пет денонощия.
Имам и още един въпрос. Той е по скоро към господин Делян Добрев. Господин Добрев, той е свързан с енергийната стратегия на страната. След всичко това, което се случва и започва да се повтаря ежегодно през зимни сезон, аварии които не се отстраняват лесно водят до щети, които в крайна сметка поемат потребителите, не би ли трябвало да се търси друг модел на нашата електроенергетика. Не основан само на няколко големи електрогенериращи мощности, а постепенно едно разпределение децентрализиране, при което да не се стига до критични ситуации, за една от които разказа господин Йотов. Ние сме били готови да изнасяме ток за Румъния аварийно, само и само някои от блоковете на АЕЦ “Козлодуй” да не се окаже без възможност да реализира произвежданата електроенергия.
Ние не можем да се лишим от тези мощности. Но не би ли трябвало в бъдеще една децентрализация да позволява локално захранване без абонатите да бъдат всъщност пряко зависими за дълъг период, както се казва от време от най-големите електрогенериращи мощности, с други думи по този начин да се повиши сигурността на цялата ни система.
Господин председателю, аз по принцип имам и други въпроси и искам да се спра на нещо, а то е пряко свързано с ЧЕЗ. Защото миналата година бяхме заявили на подобно обсъждане, че в София кабелните касети, които са хиляди, особено в жилищните комплекси са в окаяно състояние. Някои отворени, други ръждясали и т.н. Повече представляват потенциална опасност за здравето на хората, които случайно могат да паднат през зимата, дори да попадне вътре сняг, особено за деца. И виждам средствата, които ЧЕЗ отделя за обезопасяване на табла, за подмяна на електроенергия и т.н. Тогава имаше обещание, че тези кабелни касети ще бъдат подменени. Ситуацията в София е същата. И не зная в крайна сметка ЧЕЗ кога ще изпълни тези свои задължения към абонатите на София.
Последен въпрос да задам на господин Йотов.
Господин Йотов, това което ме интересува, каква е тенденцията в разходите, които електроенергийния системен оператор прави за поддръжка на мрежата на високо напрежение. В смисъл такъв, постепенно наблюдава ли се застаряване на съоръженията и увеличаване на тези разходи за ремонт и поддръжка. Или електроенергийния системен оператор успява чрез своевременна подмяна на най-усилените съоръжения да ги поддържа на едно ниво. Тенденцията на тези разходи ще покаже всъщност какво е състоянието и потенциалните опасности за мрежата на високо напрежение.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз благодаря на господин Иванов, че все пак ограничи в един момент своите въпроси към гостите. Други народни представители. Искам да ви припомня за един от въпросите на господин Иванов, че показахме и снимки с касети в София в тежко състояние миналата година.
Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, аз не мога да приема за нормално състояние, в което стотици хиляди потребители остават без електрозахранване с часове, десетки хиляди с дни, а стотици със седмици. И в тази ситуация да си раздаваме благодарности е най-малкото трудно приемливо.
Интересува ме кое беше толкова необичайното в тази ситуация? Обледяване и късане на проводници в България се случва на практика ежегодно. Вярно е, че този път се случва в доста по-големи региони, да приемем в по-големи мащаби. Но България не е страната с най-екстремалните метеорологични условия, нито страната с най-екстремалния ландшафт, за да сме така да се каже, изненадани от това, което се случи.
В този смисъл аз не успях да разбера от изказванията на колегите от електроразпределителните дружества какви са мерките, които ще ни позволят след една година да не разсъждаваме отново по същия начин, затова което се е случило. Аз чух само, че ще анализираме състоянието и ще създадем кризисни звена със специалисти. Извинявайте, ако ние не сме създали кризисните звена и ако от тук нататък ще започнем да анализираме техническото състояние на съоръженията, това ми звучи малко несериозно.
Вторият въпрос, който би трябвало да си зададем е свързан с това, че примерно в мрежата на електроенергийния системен оператор този път няма поражения, макар че тази мрежа минава в същите тези територии и терени в които пораженията в електроразпределителните дружества са много големи. Коя е причината. Дали разчетите на електропроводите ниско напрежение, тъй като доколкото схващам, там са основните поражения. И ако е така, какви са мерките, които ще предприемаме от тук нататък.
Следващият въпрос, който за мен остана неясен, каква е ролята на държавата в цялата тази ситуация. Преди години имаше Министерство на извънредните ситуации, което поемаше някаква координираща роля в тези случаи. Каква беше координиращата роля на държавата в тази ситуация? Кой осигуряваше почистването на пътищата и достъпа до съоръженията и населените места, при положение, че както казаха колегите до голяма степен това беше един от основните проблеми. Кой казваше къде и как да бъдат използвани генераторите, особено за тези населени места, където беше очевидно, че нещата не могат да бъдат отстранени за един ден или за един час. Защо тотално липсваше цялостната координираща роля на държавата в цялата тази ситуация, тъй като бедствието беше национално, то не беше регионално. И винаги е било така. В такива бедствени ситуации държавата е имала регулираща роля, нито е контролиращата и координираща. А ние сега оставихме ЕРП-тата сами да се оправят.
Наистина трябва да благодарим на тези хора, които работиха. Защото част от тях работиха и денонощно и без почивка и при изключително тежки условия. Но въпроса е кой все пак не си свърши работата, за да стигнем до цялата тази ситуация?
И накрая ми се иска да коментираме свежата идея, която вече чуваме няколко пъти за децентрализацията. Много е хубава. Аз я чух и от един експертите, как ще направим едни малки централи на биомаса, с които сто процентово ще си гарантираме сигурността и надеждността на доставките. Искам да му припомня и на господин Иванов, че едно време в Китай преди културната революция правиха, така наречения голям скок. Не знам дали си спомняте какво беше големия скок, тъй като не може да правим големи металургични комбинати. Във всяко село ще си направим по една металургична пещ и по този начин ще стигнем до производство на чугун и стомана САЩ - световните империалисти.
Аз не мисля, че сега в началото на третото хилядолетие трябва да започнем да се занимаваме с тези неща. Казвайки това съвсем не искам да отричам възможността от използването на подобни обекти в определени населени места при определени условия. Но основната задача, която според мен трябва да имаме и като Комисия и колегите от НЕК и колегите от електроразпределителните дружества, от което няма как избягаме е да осигурим електроснабдяването на българските граждани. И от тук трябва да излезем с достатъчно ясна визия, какви са мерките които ще бъдат взети, за да не се повтаря това.
Защото ние преди една година, гледам господин Семерджиев, си говорихме за това, че трябва да уеднаквим критериите при оценката на инвестиционните програми на електроразпределителните дружества, за да знаем колко са прочистените просеки, колко трябва да бъдат. Колко са ревизираните и подновени трансформатори, колко са подменените електропроводи с кабелни линии, къде и как те трябва да бъдат подменени. Защото този въпрос вече става неминуем.
Очевидно в определени терени ще трябва да се преминава към кабелни линии. Кога как ще ги определим тези неща?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други народни представители с въпроси към някои от нашите гости? Ако не ще добавя един въпрос, който пропуснахме. Към трите ЕРП-та какво е положението със загубите и дали спрямо миналата година и предишното изслушване има намаление на загубите на всяко едно от ЕРП-тата и да сравним тези загуби със страната от която идва основния инвеститор, съответно Чехия, Германия и Австрия. Тоест приближаваме ли се към европейските стандарти на допустими загуби? И колко далеч сме още от тях? Това също е много важен въпрос.
Господин Овчаров знам, че не ни е това тема. Вие бързо оспорихте тезата за децентрализация. Само искам да ви напомня как преди 10 години по отношение на интернет епохата много хора казваха: “Това никога няма да стан” И се шегуваха с големия скок. Но в крайна сметка се оказа, че шегата е била неуместна. Само това искам да ви кажа на вас.
Има ли други народни представители, които да имат въпроси? Няма.
Да минаваме тогава към режим на отговори. Кой е първия желаещ да отговаря? Заповядайте.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: На първия въпрос за просеки и поддържане на стълбовете не се оказа, че някъде авариите са в резултат на не извършена просека. Както вече споменахме, съгласно Наредба 16, ние имаме право на пет метра, ако електропровода се поддържа от едната страна и два метра от другата й половина. Ако електропровода се докаже, че се поддържа и от двете страни, тоест два по пет метра. Това което се видя и от снимките, просеката е налична. Само че дърветата са по 50 метра, 40 метра. Преди се говореше, някои сигурно си спомнят, че просеката трябва да бъде 1 метър и половина от най-високото дърво, което е. Но това е въпрос на държавна политика. Дали трябва да разширим просеките 75 метра. Тоест от двете страни. Тъй като там в тези места е 50 метра.
И в тази връзка и на въпроса на какво се дължи особеното. Особеното е, колегите говорят за хиляди паднали дървета върху електропроводите. Досега не е имало падане на дървета. Проблемът в нашия регион не беше от обледяване, по принцип в тази част нямаме обледяване. Проблемът беше сега от падналите дървета върху и то точно просеката първите дървета, които са до просеката, те падат към електропровода. Единственото за нас спасение е подмяна на въздушните с кабелни линии. Пак казах, това е въпрос и на икономически калкулации. Тъй като една кабелна линия е четири пъти по-скъпа от въздушната.
Заплащане на щетите. Не те няма да влезнат, но господин Семерджиев ще отговори. Каква е процедурата за търсене на щети. В момента има процедура. Подават се искания. След като изтекоха 48 часа ние поискахме, както е по наредбата за бедствия и аварии, поискахме от Министерството удължаване за определени селища на режима на електроподаване. И това е регистрирано в Министерството, че са постъпили такива искания.
Мерките които сме взели не анализи, първите мерки които взехме е преработване на инвестиционната програма. Както споменах насочване на инвестиции за кабелиране на захранването на тези два чувствителни обекта, които са.
Повредите в електропроводите по стълбовете, според мен е ясно, че те са железобетонни. Не са в резултат на лоша поддръжка. Железорешетъчните може да бъде спорен въпроса, но по скоро те са изчислявани досега за други климатични райони. Особено в авариите, които бяха в южната част са изчислявани за друг климатичен район. Тоест, логично е когато се сменят условията при които са изчислени електропроводите да има и повреди по тях, защото те не са изчислени за такива условия. Особено при нас, както казах бяха основно паднали дървета върху електропроводните линии.
За загубите, при нас има намаление на загубите. Приближаваме се към европейските. Тази година 2011 са под 12. Надяваме се, че ще достигнем скоро европейските.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Тъй като имаше въпрос, продължавам отговора. Облекчен съм доста от колегата Чемширов, тъй като част от нещата, които бяха зададени като въпроси, той ги изясни. Специално за стълбовете и за стоманорешетъчните, това което искам да продължа. На фотосите които представихме проблема при стоманорешетъчния стълб, ако е лошо поддържан е долу в основата. Там е така да се каже срещата желязо-земя. Там е най-агресивната химическа среда. И ако имаме лошо поддържане ще имаме стълбове, които са аварирали долу в основата, във фундамента. Тоест, не сме си поддържали фундаментите.
От снимките които виждате и 100 процента от авариите са проблеми горе в короната на стълба. Електропроводите работят икономически амортизационния им срок е над 30 години. Електропроводите 20 киловолта и оразмеряването и климатичните райони за които говори колегата Чемширов е за срок от 15 години. Тоест 15 години се наблюдават метеорологични условия. Определят се параметри. Говоря климатични, върху които ние си оразмеряваме електропровода.
В момента тези електропроводи, които аварират са разчитани за климатични условия от преди 30 – 40 години. Мисля че ще се съгласите. Това може да се види от справките. В момента имаме осезаеми промени в метеорологичните условия. Обледеняване 20 см е нещо, което в нито едно от предишните условия на оразмеряване не е предвиждано. Следователно това е състояние, което е извън това, за което е предвидено съоръжението. Тоест то е работило в тежки условия извън разчетите си. Затова употребихме думата бедствия.
Конкретно попитахте за София област господин председател. Климатичните условия в цялата София – област не са еднакви. Проблемите не бяха еднакви в София област. Де факто проблемите бяха в Предбалкана, там където е като улей и където отначало беше дъжд. Дъждът премина в мокър сняг. След което последва силен вятър и мокрия сняг беше изключително обилен. Това беше в районите на Ботевград, Етрополе и Правец. Не може да кажем, че подобни явления наблюдавахме в такава масовост и такива проблеми в районите на Ихтиман, в районите на Елин Пелин, на Костенец. Така че с това не искам да кажа, че може би сме направили всичко. Определено е възможно да имаме пропуски. Нормално е. Не може да бъдем идеални.
Господин Семерджиев също обърна внимание на неща, които са пропуски и ще ги вземем предвид. Но определено този път природата беше по-несправедлива, така да кажа към нас.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Отделно имате ли по тези въпроси ваши бележки. Заповядайте.
МАРТИН МИРЧЕВ: Колегите отговориха на въпросите свързани със състоянието на мрежата. Аз искам да отговоря конкретно на въпроса свързан със загубите по мрежата. През миналата година ние успяхме да намалим тези загуби с над 1 процент и вече сме под 15 процента. И над 7 процента по-малко от нивото от което тръгнахме през 2005 г., когато загубите бяха 22 процента.
По отношение сравнението с другите страни трябва да отчетем две разлики. Едната чисто структурната, че в другите страни статистиката е за разпределителни мрежи, които включват и мрежа 110 киловолта. Втората съществена разлика в сравнение с Германия примерно е значително по-високото ниво на нерегламентирано потребление в България спрямо Германия. И това е проблем по който имаме необходимост от подкрепа от всички заинтересовани страни, с който се борим в интерес на нашите коректни потребители.
ИВАН ИВАНОВ: ЧЕЗ да кажат какви са загубите.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Действително пропуск господин Иванов. Загубите ни тази година са по-малки 14,7. Има тенденция на намаляване тази година на загубите и напълно подкрепям това, което каза колегата от Е.ОН. Не може да направим сравнение 1:1. Всяка мрежа е специфична по ред причини. Мрежите са изграждане и вид на мрежите, и дължина на мрежите. Пример ще дам, че в нашия регион и там където станаха и авариите имаме изводи ниско напрежение захранване над 2 до 3 км. Захранване, което е съвсем неспецифично за една мрежа в други страни. Така че това всичко трябва да се отчита.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Йотов.
ИВАН ЙОТОВ: Към мен беше зададен само един въпрос, господин Иванов. Аз ще се опитам да отговоря кратко. Господин Иванов вие попитахте дали има тенденция за увеличаване на средствата, които се влагат в електропреносната мрежа на България. Аз бих ви отговорил единствено по отношение на ремонтните дейности и профилактиката. Тъй като това е прерогатива на електроенергийния системен оператор. А инвестициите са в Националната електрическа компания.
Аз това което си спомням в момента е с давност две години Зная, че за 2010 г. сумата, която беше оползотворена в електропреносната мрежа беше малко по-малко от 28 млн. лв. А сега в момента е 34 млн. и малко повече. Това се дължи на разбирането на Националната електрическа компания и на нас, че наистина е необходимо повече да се отдели внимание на преносната мрежа. Не е без значение и случилите се събития в нея. Визирам оставането на курортите по Черноморието в 2010 г., което ни даде един импулс, за да вложим повече средства в нея.
По отношение на аварийността при нас и на разпределителните мрежи, аз смятам че ние имахме късмет имало е други моменти в които е било обратно. Това че електропреносната мрежа е малко по-осигурена механически и електротехнически е факт и то така би трябвало да бъде, защото от нея зависи снабдяването на по-големи територии. Това което на колегите от разпределителните дружества им се случва по отношение на дърветата, на просеките. При тях е с по-голяма тежест, тъй като единични са случаите или по-малко са случаите, там където дърветата са наистина високи по 30 – 40 метра, както казва господин Чемширов. Те и за нас са такива. При тях авариите се проявяват и при по-ниските дървета. А при нас по-рядко се случва.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Към господин Семерджиев имаше въпроси.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря ви господин председател. Аз ще започна с въпроса на господин Иванов затова дали стойността на аварийно възстановителните работи, които са проверени по време на бедствието. Аз също бих го нарекъл така. Ще се отразят ли на цените? Отговорът ми е не, в никакъв случай. Тъй като всички аварийно възстановителни работи по принцип се планират през годината. Разходите са предварително предвидени. Те разбира се могат и да не се случат, могат и да се случат. Но така или иначе няма да се отразят на цените. А доколкото би трябвало да се спазват и нормите, всички тези съоръжения са и застраховани. Дружествата би трябвало да получат някакви компенсации по тези застраховки. Нали така? Вие сте тук и може да го потвърдите иили отречете.
Така че техните разходи не са точно такива, каквито ги показваха. Тъй като ще бъдат компенсирани частично като застрахователно събитие при условията при които са застраховани, което е и задължително по условията на лицензиите им.
По отношение на въпроса ви за ограничителния режим. Разбирането за този ограничителен режим, който може да въвеждат операторите е до 48 часа, което не означава, че винаги ще е 48 часа. Всеки конкретен случай предвижда и определен срок, който се обосновава.
В случаите когато се налага такова удължаване, никъде няма забрана да се удължи този 48 часов срок, когато е невъзможно или не са създадени условия, да се отстранят тези аварии. Аз мисля, че доста от случаите могат да попаднат в този параграф. Разбира се, никой не е правил детайлно проучване, дали всички случаи са точно такива. Но пак забележката ми по отношение използването на агрегати остава.
Възможностите с агрегати да се осигуряват минималните дейности в селища и съоръжения като водоснабдителните, особено помпените станции за които стана въпрос трябва да се имат предвид при такива аварийни ситуации.
По отношение на разпределената енергия, аз слушах с внимание примера на господин Овчаров. По принцип при аварийни ситуации всяка генерираща мощност дори и агрегати, които са към определени сгради могат да се ползват при определени условия и това не е изключение, а е практика. Така че разпределеното производство на електроенергия обикновено помага в такива ситуации. Разбира се, при условията на експлоатацията на мрежите, но не би трябвало да се изключва при такива ситуации като фактор, който по-бързо може да осигури необходимата енергии за минималните изисквания на определени селища. Мисля, че това бяха въпросите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Към господин Добрев имаш въпрос.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Като продължение на това, което каза господин Семерджиев, въпросът към мен беше в енергийната стратегия дали е предвидено децентрализиране на производствените мощности. И дали това е полезно. Сигурно е полезно и то не само за сигурността на системата. Защото и по този начин ще бъдат намалени загубите при пренос на тази електроенергия, които в някои случаи стигат до 15 процента.
В момента производството на електроенергия в България до голяма степен е централизирано, от една страна имаме производствените мощности в басейна на Марица-изток. Там имаме около над 3000 мегавата инсталирана мощност. АЕЦ “Козлодуй” с над 2000 мегавата. 1200 мегавата, ТЕЦ “Варна”. Така че до голяма степен производството на електроенергия в България е централизирано.
Към такава децентрализация може да се върви от една страна с новите проекти по ВЕИ, от друга страна с малки когенерации в сравнително по-големите населени места. Този процес се случва и в момента. Той донякъде се случва и по естествен път. Така че сигурността на снабдяването ще се повиши и ще намелят загубите по преноса. Мисля че това изчерпа вашия въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, народни представители, които имат допълнителни въпроси. Господин Иванов, после господин Овчаров.
ИВАН ИВАНОВ: Аз имам едно напомняне и един въпрос. Едно напомняне към ЧЕЗ, че се надявам след като не отговориха за кабелните касети, че поне следващата година няма да имаме тази забележка към тях. Въпросът наистина опира до средства, които трябва да заделят за тази дейност. защото когато се случи някакво нещастие, тогава много бързо въпроса ще се реши.
По повод на това, което ми отговори господин Йотов и той е напълно прав, че всъщност новото строителство в мрежата е заложено в инвестиционните намерения и програма на НЕК. Моят въпрос към господин Андонов. Към него нямаше въпрос. Депозирана ли е инвестиционна програма в ДКЕВР за 2012 г. и евентуално за по-дълъг период. И какво предвижда тя по отношение на електропреносната мрежа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров поиска думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз попитах за уеднаквяването на критериите при оценка на инвестиционните програми от ДЕКВР. Направено ли е, прави ли се и кога наистина ще започне тяхната оценка да се оптимизира по този начин. Това е едно.
Второ, не можах да разбера кой все пак ще бъде органа, това според мен, все пак трябва да бъде Министерството, който ще направи един цялостен анализ на това, което се случи. Защо то се случи в мрежата ниско напрежение и в някои средно напрежение? Защо не се случи в средно и високо напрежение? Защо не се случи в едни региони, а се случи в други региони. И докога ще се случва. Една такава оценка не може да не бъде направена. Защото иначе след една година пак ще се съберем и пак ще се гледаме загрижено.
Струва ми се, че тези числа за инвестициите в мрежата високо напрежение са малко по-малки, отколкото са в действителност. Не знам точно какво имаше предвид господин Йотов като казваше 28 – 34 млн. Струва ми се, че инвестициите и миналата година и тази година са повече. Без да бъде така да се каже апологет на това, което се прави в НЕК. Напротив, според мен се прави недостатъчно. Тези числа са занижени. Или те отчитат само част от нещата, за които става дума.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други колеги народни представители с въпроси? Няма.
Господин Добрев поиска думата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Овчаров, в Министерството вече се прави такъв анализ. Той се прави непосредствено след приключване на кризата. По време на кризата имаш кризисен щаб. Негов председател беше вицепремиера Цветанов, който координираше действията, както от страна на нашия ресор, така и по отношение на затворените пътища, защото нещата са свързани. В никакъв случай не е виновен. Ситуацията беше тежка. Вие чухте колегите с какви трудности са се сблъсквали, с колко хора са работили и как са успели да овладеят ситуацията. Такъв анализ се прави.
Днес също имахме среща с представителите на ЕРП-тата и с директорите в Министерство на управление при криза и сигурност на енергоснабдяването. Анализират се първо местата, където най-често се случват такива аварии и се чертаят мерки затова как да не се случва повече така.
На второ място, изключително неприятно беше това, че се случиха аварии в зимните курорти по време на сезона. Обсъждахме помпената станция в с. Мугла и какво да предприемем, за да не се повтори тази ситуация.
Господин Семерджиев вече каза, че има възможности да бъде използван генератор, за да може там да се осигури подаването на ток в тази помпена станция. И в Пампорово дори и при отпадане на тройното захранване каквото има до тази помпена станция в Мугла, да не се стига повече до такива инциденти, както и по отношение проверката на генераторите на лифтовете и на влековете в зимните курорти. Защото те имат такива. Но в много от случаите не са заработили поради една или друга причина.
Така че тези анализи се правят. Вземат се мерки, за да може тежките зимни условия, да не се отразяват по такъв начин по какъвто това се случи предишния път.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаше към НЕК въпрос.
МИХАИЛ АНДОНОВ: Господин Иванов, това което вие питахте Националната електрическа компания има инвестиционна и ремонтна програма. Тези две програми са включени в тригодишния бизнес план, който нашия принципал лицето Бех изисква. Тези програми са представени, утвърдени са и са предадени на регулатора. Още повече всяка година за регулаторната рамка, ние представяме каква инвестиционна програма ще изпълняваме, когато кандидатстваме за цените, които регулатора определя.
Относно разходите, които се правят за поддръжка на мрежата господин Овчаров, това което каза господин Йотов е само ремонтна програма, която електроенергийния системен оператор изпълнява като задължение на базата на договора, който има с НЕК за експлоатация и поддръжка на електропреносната мрежа. Иначе това, което НЕК направи за 2011 г. при 77 млн. изпълнена инвестиционна програма, 56 млн. са за преносната мрежа и изграждане на нови подстанции и ел. проводи. А това което е заложено за 2012 г. увеличението е почти двойно, 121 млн. сме заложени за изпълнение в инвестиционната програма за изграждане на подстанция ел. проводи, като основната част, която се финансира в това изграждане е от фондовете за извеждане на мощностите за АЕЦ “Козлодуй”. Това са три подстанции и два електропровода, които ще се изградят в рамките на година, година и половина.
Те се изпълняват от нашето дъщерно дружество и те са отделно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Към ЧЕЗ имаше въпрос. заповядайте.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин председател, ако мога да добавя нещо. Първо по повод репликата на господин Семерджиев за възможностите помпена станция в Мугла да се захранва с ел. агрегати. Това е технически нецелесъобразно. Ние имахме възможности да анализираме обстановката. Имайте предвид, че там са три стъпала на помпаж към основния водоем и то през най-труднопроходимите, особено при зимни условия райони. Там ако има агреги на всяко стъпало трябва да се стокира минимум 6 – 8 тона нафта. Трябва да се поддържа пазач. Особено тези пазачи, ние не знаем как ще се снабдяват с храна. Това не е възможно.
Ние разсъждавахме заедно с нашите хора, които се занимават с електроснабдяването и разбира се с водоснабдяването. Две са възможностите или да направим някакъв резервоар и да осигурим един по-голям сток, примерно да се издържа не както сега три или четири дни. Да отидем на 7 – 8 дни, което може да ни покрие едно по-тежко бедствие. А другият вариант е както и ЕВН тук подчертаха, да отидем на кабелно захранване, което в този много тежък район е може би доброто решение. Вероятно тук става въпрос за една инвестиция към 2 млн., 2 млн. и половина евро. Те имат нещо предвид да потърсят възможности чрез финансиране по европрограми. Това е вече въпрос, по който ЕВН трябва да потърси решение.
Искам да кажа две думи по въпроса на господин Овчаров, тъй като не се спомена нищо. Разбира се, напълно основателно е това, кой как и по какъв начин координира действията на всички органи свързани с водоснабдяване, почистване на пътища, електроснабдяване. Онези изградени структури в миналото, които чрез Министерството на бедствия и аварии, както се спомена, разбира се, това беше системата по-рано.
Аз смятам, че това което се оптимизира, закри се тази институция, това Министерство, изгради се този отдел към Министерство на вътрешните работи. Смятам, че при една добра комуникация между областните управители. Тъй като в нашите задължения и правомощия, там са ясно разписани нашите действия как се работи в едни такива екстремни ситуации. Въпросът е ние успяваме ли да ги направим както трябва?
Аз мога да говоря разбира се, за нашия регион. Пак казвам, ние поддържахме непрекъсната връзка с всички институции специално с ЕВН, с всички които отговаряха и за почистване на пътищата. Смятам, че в това отношение ние осигурихме една достатъчно гъвкава организация. Разбира се, както и господин Добрев подчерта, ресорно нещата касаещи енергозахранването. Те си отиват в Министерство на енергетиката. Но аз пак смятам, че що се касае до това, координацията при такива екстремни условия си остава, както е структурата. Въпросът е те максимално да поддържат необходимата комуникация. Ако има някакви други варианти, господин Овчаров е с по-голям опит, може да ни го подскаже. Разбира се, защо не всичко което е оказало своята здрава същност, да се приеме.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря на господин Областния управител. Заместник-министъра поиска думата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на господин Стайков за това допълнение. Факт е, че всички областни управители се включиха много активно и те основно координираха дейностите на държавните органи на територията на засегнатите области. И поради тази причина ситуацията в повечето от местата се овладя. Затова използвам тази възможност да благодаря за техните усилия, защото благодарение и на тях се справихме в сроковете, в които успяхме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: ЧЕЗ искат думата. Заповядайте.
БОЖИДАР ГАТЕВ: Конкретно искам да благодаря на господин Иванов за този въпрос за касетките и да му отговоря. Той е наистина много сериозен и ние гледаме на този момент много сериозно. Тъй като безопасността на касетките е пряко свързана с живота и здравето на хората, които живеят в тези райони с касетки в лошо състояние.
Искам да го уверя, че ние редовно обхождаме тези касетки и имаме планове за тези ремонти. За миналата година само за ремонта на касетките сме похарчили 160 000 лв., като тази година сме предвидили 240 000 лв. затова. Но тук искам да обърна внимание на всички вас, че касетките са част от разпределителната мрежа на София и да ви обърна внимание, че особено централна градска част, кабели ниско, кабели средно те са със живот 40 – 50 години.
Ние направихме един анализ, при което се установи, че трябва да сменим около 200 км. кабели в Централна градска част или това е към 20 млн. лв. затова. И всяка година имаме програма при която фактически върви със смяна на такива съоръжения. И ако направя едно сравнение за миналата и тази година, за кабелите ниско миналата година имахме 2 млн., а сега са 3 млн. и половина. За кабели средно от 8 на 12 млн. Така че ние много сериозно гледаме на това положение към подобряване състоянието на мрежата. Касетките са част от тази мрежа и ние много сериозно гледаме на тях. Благодаря ви господин Иванов.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря и аз. Други въпроси. Господин Семерджиев заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Инвестиционните програми са за целия регулаторен период петгодишния. Те предварително са заложени по средства, по години за целия петгодишен период. Отделно всяка година се уточняват по натурални показатели. Но критерий за това как се изпълняват инвестиционните програми са тези показатели за сигурност на системата сайди и сайфи, за които колегите от Е.ОН показаха тенденцията при тях. Така че това е измерител самите тези показатели, затова доколко е ефективна инвестиционната програма по отношение осигуряване надеждност на системата. Но тези показатели работят само при нормални условия. Няма измерители за аварийни ситуации и за форсмажорни условия. Така че това са критериите, да се постигат целевите показатели, които въведохме 2010 г. за първи път, които имат и пряко отношение към цените. Тоест, ако не бъдат постигнати целевите показатели на тези два критерия сайди и сайфи, които са международно признати и приети, то това се отразява в приходите, които утвърждаваме и върху цените. Операторите се стремят да ги спазват, тъй като корекцията на приходите е съществена и те са стимулирани да ги спазват.
Отделно се извършват и извънредни инвестиции за местата, където се възстановява по-голяма честота на аварийност или пък възникват нови обекти. Корекцията основно на инвестиционните програми са свързани и с възникването на нови обекти, които трябва да бъдат присъединени и трябва да се подмени съществуващата мрежа, за да се осигури захранването на такива новостроящи се и нови обекти. Това са критериите. Решават се в рамките на петгодишен регулаторен период по двата основни показателя, средства и натурални показатели и след това има доуточнения през годините по тези основни критерии, които ви казах. Евентуално групови жалби, като има селища с много често прекъсване поради стара мрежа. Там се съсредоточават усилията на операторите, както и за нови обекти. Ако искате господин Овчаров повече детайли мога да ви ги дам.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това разбира се е отговора по принцип. Само че и сега и миналия път, когато обсъждахме тези инвестиционни програми възниква един за мен поне неясен въпрос. Всяко електроразпределително дружество има някаква сума пари, която е инвестиционната му програма или поддръжка на мрежата и т.н. Едното дружество решава да чисти просеки. Другото дружество решава да рехабилитира трансформаторите. Третото дружество решава да подменя кабелни линии. Четвъртото сменя електропроводи. Тоест, стълбови линии. Кой е критерия и кои са критериите, които казват, кое трябва да се направи приоритетно. Кой е органа, който трябва да каже ЧЕЗ тази година трябва да обърне внимание на рязането и чистенето на просеките. Вземам съвсем основно ЧЕЗ, понеже така да се каже, ние се електроснабдяваме от ЧЕЗ. Кой прави оценката. Кои са обективните критерии, които казват, че трябва да се сменят тези и тези неща, защото стигаме до еди какви си аварийности.
Не може да разчитаме само на добрата воля на електроразпределителните дружества. Кои са тези критерии, чрез които казваме: “Тази година се чистят 500 км., да кажем просеки.” Макар че 500 е много. “Тази година се правят еди колко си трансформатора.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Господин Овчаров, първо тук са операторите и те могат в детайли да кажат как правят инвестиционните програми. Аз разбира се, няма да ги замествам в това обяснение. Но когато те правят тези инвестиционни програми, те следват изискванията, които са определени от технически норми за поддръжка на съоръженията, така че те знаят към кой момент каква поддръжка трябва да има. Евентуално къде трябва да подменят и всички средства, които им трябват.
Така че оператора на мрежата сам определя такава инвестиционна програма и след това трябва да я следва, разбира се. Това което ние като регулатор следим, дали тази инвестиционна програма, която оператора е определил му осигурява достатъчна надеждност по тези двата критерия, които ви казах сайди и сайфи, които показват дали той постига тези показатели означава дали неговата инвестиционна програма е направена така, че да се постигат тези показатели.
Освен това ви казах за двете неопределености, най вече свързано с нови обекти. Това което се случи точно на ЧЕЗ и въпроса, който най-много е предизвикал спорове, че възникнаха прекалено много обекти, които не бяха включени в инвестиционната програма на ЧЕЗ като присъединяване, които не са могли да бъдат предвидени преди четири години. но поради бума в строителството, особено тук в района на София, такива обекти бяха присъединявани, главно със средства на самите потребители и сега върви процес на изкупуване на тези съоръжения. Това го давам като пример в полза на това и като обяснение на това как се определят инвестиционните програми.
Инвестиционната програма трябва да осигурява степента на сигурност на системата, такава каквато е по нормативите. А тъй като ние имаме тези показатели сайди и сайфи, те са целеви и знаят какви трябва да бъдат всяка година. Те инвестират така, че да постигнат тези показатели, които са сложени като целеви година по година. Те са определени в една наша методика и те ги имат като целеви показатели, които трябва да постигнат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров поиска думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев, един регионален въпрос. Много ми е интересно точно през тази зима, след проблемите които възникнаха във вилната зона на Варна, подземното окабеляване се заменя, слагат се циментови стълбове и се правят връзките по въздуха, за да може като се повтори историята да падат и стълбовете и връзките. Задавам ви въпроса. Тези разходи вие ще ги признаете ли? Това инвестиция ли са? Кой ще ги плати? Потребителят. Утре като ги накъса следващата зима, тогава ще направим друга инвестиционна програма, за да ги направим под земята. Това ли е идеята. Да ми обясните как се случват тези неща? Тоест, всеки разход, който се прави автоматично ли им го признават и влизат в цената. На мен така ми се струва.
И другият въпрос, който искам да ви задам. Направихте вече не намеци, а определено казахте, че заради стачката ще се вдигне цената на електроенергията. Горе долу какви загуби очаквате от стачката, че да се стигне до вдигане на цената. В тази връзка какво стана с онези три процента, които бяхте наддали като цена, заради ЕИС. Вие го заявихте. Трябваше да се върне някак на потребителите. Върна ли се или не се върна?
Господин Добрев в тази връзка да отговори в края на миналата година е прието едно Постановление на Министерския съвет, с което всички пари на държавните дружества се прибират в Републиканския бюджет. Колко горе долу им прибирате господин Добрев, за да ги сравним със сумата, която господин Семерджиев ще каже за загубата от стачката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам ви господин Семерджиев да отговорите само на въпроса, който касае енергоразпределителната мрежа и енергетиката. А след това господин Добрев ще направи едно общо представяне, както се договорихме за проблемите на мините и ще минем в тази тема и тогава ще се отговори на тези въпроси. Заповядайте господин Семерджиев.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Аз конкретния случай не го познавам господин Димитров. Тук са хората от Е.ОН и те може би ще кажат. Аз все пак живея в София, а не във Варна.
МАРТИН МИРЧЕВ: Аз бих могъл да кажа няколко изречения по конкретния въпрос, тъй като лично аз се занимавам с проблема за изграждането на новите енергоразпределителни мрежи във Варна. И затова искам да внеса някои пояснения.
Първо, както добре подчертахте, става въпрос за мрежи във вилната зона на гр. Варна. До момента там захранваме нашите клиенти от чужди мрежи. Ние изграждаме изцяло нови заместващи наши мрежи.
Второ, в тези райони няма проведена и изпълнена регулация. Тоест, има едни регулационни планове, които са приети на хартия. На практика те не са изпълнени. Няма улици, няма пътища, няма тротоари. В момента ние изграждаме тези заместващи мрежи с усукани проводници и стълбове, защото искаме да осигурим едно качествено и сигурно захранване на нашите клиенти. Обаче в същото време ние не може да ги изпълним по регулационния план, защото той не съществува на практика. Ние ги правим с опцията, че след време може да се наложи те да бъдат изпълнени, да бъдат преместени на мястото, което ще ни отреди общината.
Освен че мрежите в момента са в лошо състояние, в момента към тях има много нелегални присъединявания, така да го кажа или нерегламентирана консумация. С изграждането на новите мрежи и основно въздушни, ние решаваме този проблем за намаляване на загубите. Защото преди малко ни попитахте къде и как се работи по намаляване на загубите. Така че през последните две години почти 4 млн. лв. бяха вложени наистина в мрежи, които от може би 20 – 30 години бяха изграждани на така наречения кооперативен принцип. Събира се една кооперация от 10 човека и си правят мрежи. Дори се водят на едни лозаро-винарски кооперации, тъй като на времето там са били лозя. Така че смятам, че новите мрежи, които изграждаме имат огромно значение и това се оценява от нашите потребители, тъй като имаме обратна връзка с много сигнали и изказване на удовлетворение от свършената работа. Дори голяма част от тях искат да бъдат захранени от тези мрежи, тъй като те им дават по-голяма сигурност.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: В този случай ще им признаем разходите.
МАРТИН МИРЧЕВ: Надявам се.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Ще плати по-малко, защото няма да крадат във вилната зона на Варна. Ще крадат по-малко. Аз така разбрах.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам колеги, след вилната зона във Варна, да минем към Мини “Марица – изток” и описанието на ситуацията в момента. Докога господин Добрев ще продължи стачката. Какви са исканията. Каква е позицията на Министерство на икономиката и дали това ще има отражение върху цената на тока. Това всички нас ни вълнува и притеснява.
Останалите гости няма смисъл да продължават да участват, освен ако нямате някакъв специфичен интерес. Благодарим за днешното идване на всички наши гости.
Господин Семерджиев, вие може да ни бъдете полезен като става въпрос за цените на тока и ще се радвам ако може да останете.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, колеги народни представители, от 20.00 часа в неделя в Мини “Марица-изток” има ефективни стачни действия. До последния момент ръководството и синдикатите преговаряха в петък миналата седмица включително и с мое участие в продължение на много часове. Не се стигна до споразумение, което доведе до ефективни стачни действия в неделя в 20.00 часа. От тогава е преустановено захранването с въглища от централите на Маришки басейн.
Основните искания на синдикатите са свързани с допълнителни възнаграждения, така наречените боноси за преизпълнение на плана за 2011 г. Тук искам да подчерта, че в средата на миналата година юни месец отново имаше напрежение в мините. Имаше искания за увеличаване на заплатите на миньорите. Тогава във връзка с вече доказаните по-високи добиви и очакваните още по-високи добиви във втората половина на годината беше увеличен фонда “Работна заплата” с 10 процента от началото на второто тримесечие през 2011 г. Това реално се отрази в увеличение на заплатите на работещите в Мини “Марица-изток” с около 15 и над 15 процента от 1 април 2011 г.
С това ние считаме, че изпълнението на споразумението за което се споменава е изпълнено, защото исканията са удовлетворени и всички суми са заплатени.
Тук искам да обърна внимание, че след това увеличение средната работна заплата в Мини “Марица-изток” стана 1580 лв. средна работна заплата, брутна месечна заплата на едно лице. За сравнение в НЕК средната работна заплата е 1439 лв., а в ЕСО 1305 лв. Освен висока седна месечна заплата в колективния трудов договор на мините са записани редица допълнителни плащания. Като например режийни за отпуск. Режийните за отпуск са в размер на 720 лв. за Мини “Марица-изток”. Сравнено с 270 лв. за ТЕЦ “Марица-изток” 2. Като 355 лв. за НЕК и 550 лв. за ЕСО.
Разбира се коледните премии за които съм сигурен вие знаете, в размер на 1335 лв. за Мини “Марица-изток”. Сравнени с 300 лв. за ТЕЦ “ Марица-изток 2” и 500 лв. за НЕК и 330 лв. за ЕСО.
Тук е хубаво да спомена, че към тази сума трябва да се добави помощ за отоплителния сезон, която има само в Мини “Марица-изток” и е в размер на 760 лв. еднократно.
Разбира се има и други суми, Ден на миньора, суми за 8 март, помощи за решение на страните по КТД и други, които са по-малки, затова няма да ги спомена.
Така че искам да кажа, че ние много уважаваме работата, тежките условия и усилията на миньорите. Но считаме, че сме направили необходимото, особено с увеличение на заплатите от началото на второто тримесечие на миналата година в период, в който много малко дружества, особено в държавната сфера са увеличавали заплати и това е едно постижение, което постижение е благодарение на техния увеличен добив и на по-голямото натоварване.
Искането по което се разминахме бе искането за допълнителни 1000 лв. чиста сума на всеки един от работещите в дружеството. Те са около 7100 души. Еднократно като бонос за високите производствени резултати. Тези 7100 души по 1000 лв. са 7 млн. 100 000 лв. чисто или над 8 млн. брутно възнаграждение от обща печалба в дружеството за 2011 г. очаквана печалба от 19 млн.
Тъй като не стигнахме до споразумение, от 20.00 часа в неделя започна стачката и се преустанови зареждането на въглища за централите. Ние се готвехме за такъв вариант, ако стигнем до него. От първите дни на януари, съответно откакто стачката е започнала имаме официален кризисен щаб, на който аз съм председател. Заместник председател е директора “Сигурност на енергоснабдяването”. Секретар е директор “Управление при кризи”. В Щаба влизат директор на Дирекция “Правна”, изпълнителния директор на НЕК, на ЕСО, на ЦДУ и други.
Предприетите действия, Щаба заседава всяка сутрин в 8 часа и всяка вечер в 18.00 часа, като анализира от една страна резервите на въглища, с които централите разполагат. При очакваното натоварване за дадения ден какви количества въглища ще бъдат изразходвани. Но всеки ден анализа за колко дни остават складови наличности.
Към този етап са взети и няколко по-основни решения, освен анализа на ситуацията. Едно от тях е да се разтоварят блоковете в ЕИС 3 С Марица – изток 1. Блоковете са разтоварени приблизително наполовина от 340 мегавата, на около 180 мегавата с цел складовите наличности да се съхранят за максимално дълъг период от време.
Обсъждахме спиране на един от блоковете на ТЕЦ “Марица – изток 3”, Контур глобал Марица – изток 3. Не се стигна до такова спиране, защото единия от блоковете аварира. Така че в момента централата работи с три блока, което дава допълнителен ресурс в дни за работа на Централата. Засега не е ограничаван ТЕЦ “Марица – изток 2”. Намалената мощност се компенсира с основно натоварване на ВЕЦ. Имаме анализ, който благодарение на времето, което в едни моменти създава проблеми със захранването, но в други моменти е от помощ. В случая е от помощ, защото вдигна значително нивото на язовирите. Имаме солиден воден ресурс.
Ние на този етап заместваме разтоварените блокове. Загубен е един блок в ТЕЦ “Марица – изток 3”.
Също така в ТЕЦ “Варна” има активирани три блока студен резерв, като там има възможност допълнително да бъдат активирани два блока студен резерв. И сме предприели действия по активиране на “Марица – 3” – Димитровград, който знаете има 14 вида рогация и въглища на склад, които могат да бъдат използвани в случая. Взели сме решение всички термични централи от комплекса “Марица – изток” да уведомят писмено Министерството и АСО в момента на изчерпване на 25 процента от техните запаси. От задължителните резерви на въглища, защото има процедура, която ние следва да предприемем при достигане на тези 25 процента от въглища. Когато намалее с 25 процента задължителния резерв трябва да бъдем сигнализирани и ние и ЦДУ, за да приемем допълнителни мерки.
Междувременно вие знаете, че се проведе експеримент, ако може така да го наречем, в ТЕЦ “Марица – изток 2” с пернишки въглища. Бяха изгорени около 700 тона, ако не се лъжа, пернишки въглища в единия от блоковете. Експериментът е успешен.
И от страна на ТЕЦ “Марица – изток 2” е заявено допълнително количество въглища от Перник, които ще пристигнат утре и следващия ден. Те се транспортират с влакове. Въпреки че първото количество от 3000 тона бе доставено с камиони, с гондоли. В тази връзка кризисен щаб е взел още едно решение. Изпълнителният директор на Мини “Марица – изток” да осигури необходимия транспортен ж.п. коридор за доставката на тези въглища от други източници.
Едно от последните ни решения, няма смисъл да чета всички решения, но едно от последните ни решения от тази сутрин е да препоръчаме на изпълнителния директор на Мини “Марица – изток” да проведе преговори със стачния комитет още днес и такива преговори в момента се извършват. Доколкото знам те са започнали в 16.15 минути.
Няма опасност на този етап за енергийната система на страната и за някакви ограничения на тока. Режим на тока няма да има на този етап. И сме подготвени да не се стигне до въвеждане на такъв режим на тока.
Ако имате въпроси съм готов да отговоря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди това господин Семерджиев беше вече зададен въпрос към вас. Доколко очаквате тази ситуация мини криза да доведе до покачване цената на тока. И въобще какви са другите фактори, които очаквате да повлияят цената на тока. Какво е бъдещото най-вероятно повишение на тази цена. Може да дадете долна и възможна горна граница. Тъй като сме на ранен етап от годината. Заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря ви. По отношение на образуването на цената на едро, тя се прави на прогнози с квоти за различните централи, които участват в квотите при регулирани цени. Така че предварително се знае на базата на тези количества електроенергия, която ще се купува от централите какви са разходите на НЕК и това се вкарва в крайната цена.
Всяка промяна в тази структура се отразява на цената на едро и на разходите, които прави НЕК в качеството му на обществен доставчик, когато осигурява тази енергия за крайните снабдители. Така че всяко нарушаване на режимите на работа на Централите, които участват в квотите и в този микс, това са и централите от басейна на “Марица – изток”, ще се отрази върху микса, който формира НЕК като обществен доставчик и ще повиши неговите разходи.
Разбира се, всичко зависи от продължителността на стачката и необходимостта от активиране на допълнителен студен резерв и закупуването на допълнителни количества по-скъпа енергия. Цените по които ще купува тук господин Андонов, а той ще го купува този студен резерв, при всички положения например цената на ТЕЦ “Варна” от студения резерв е повече от 45 процента, не съм го изчислявал точно от цената на “Марица – изток 2” например. Тоест в микса ще влезе като заместване на същите количества енергия, в зависимост от продължителността на активиране на студения резерв, по-скъпа енергия. Ефектът може да се изчисли само когато приключи стачката. Разбира се, в момента ефекта не е голям върху този микс, поради краткия период на стачката. Но никой предполагам не може да се ангажира кога тази стачка ще свърши и кога ще се възобнови нормалния режим на подаване на енергийните въглища и работата на централите.
Много е възможно тези допълнителни разходи, които прави ТЕЦ “Марица – изток 2”, за доставка на въглища от друг район, те не са предвидени в неговата регулирана цена. Очевидно, че са за сметка на неговата печалба и на други приходи, които той има от свободния пазар например, където продава енергия.
Така че по отношение на ефекта от стачката наистина може да се каже точно. И е напълно възможно това да се изчисли много бързо, тогава когато тази стачка бъде прекратена, разбира се и се съберат данни за допълнителните разходи, които са понесли всички които формират и участват при формирането на крайната цена.
По отношение на въпроса за цената на електроенергията от 1 юли 2012 г. , каквато предстои да определим цената на електроенергията за периода до 1 юли 2013 г., едногодишния ценови период. Не е тайна, обсъждано е много и с Министерството и в пресата, какви са основните предизвикателства.
Първо, фактора който е напълно обективен и няма как да бъде избегнат е допълнителни разходи, които ще правят централите, които произвеждат електроенергия и формират цената на едро във връзка с допълнителни разходи за закупуване на СО 2 емисии. Тъй като от края на 2012 г. тези емисии ще бъдат вече търгувани. Тоест няма да има безплатни емисии и ще трябва да бъдат закупувани по пазарни цени от тези централи. Те ще обхванат шестмесечния период до 1 юли 2013 г. и ние трябва да включим прогнозните им разходи за тези емисии при определяне цената в ценовия период.
Това е най-голямото предизвикателство, което ако се изчисли извън контекста на всички останали фактори показва доста значима цифра при допускане на цената на СО 2 емисиите. Това което ми се струва, че е малко обнадеждаващо, че цените на тези емисии СО 2 сега на пазара са спаднали и всичко наистина зависи от това, какви ще са цените.
Другият фактор, който може благоприятно да повлияе това скокообразно поскъпване на цената на едро на електроенергията е свързано с възможностите да има дерогация, която обаче е обвързана с инвестиционни програми на енергийните централи, които трябва да докажат, че чрез допълнителни инвестиции ще намалят тези емисии, така че да им се даде дерогация. Тоест да продължат да ползват безплатни квоти и да могат да инвестират с тези средства. Това е процес, който ние напълно поддържаме. Тук работим съвместно с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, които водят процеса.
Всичко което от наша страна като регулатор е необходимо, като анализи ние го подпомагаме този процес и считаме, че е много важно да се постигне такава дерогация. Тъй като ще се постигнат два ефекта. Ще има инвестиции в централите. И в дългосрочен план ефекта ще бъде също положителен, тъй като тези централи на практика ще могат да участват успешно на пазарите на едро на електроенергия в региона и изобщо в Европа.
По отношение на крайната цена, определянето вече на крайната цена, особено за защитените потребители или така наречената регулирана част от пазара, ние считаме в Комисията, че трябва да се потърсят всички възможни механизми и средства, да се омекоти този ценови удар от тези основни фактори свързани с производството. Пак казвам, основното предизвикателство тази година ще бъде цената на едро на електроенергията.
Очакванията, че електроразпределителните компании ще повлияят върху крайната цена са неоснователни, тъй като все пак те имат една рамка. Виждате че последните години, въпреки доста противоречивите отношения, които ние имахме като регулатор с тях, те подобряват много дейността си. Постигат намаление на загубите. Нещо което не се беше случвало наистина последните години. Оптимизираха си дейността. Аз съм оптимист по отношение работата на електроразпределителните дружества. Разбира се, има още много какво да се желае при тях. Важното е, че тенденцията е положителна. Така че те не биха били фактор за увеличаване на крайната цена през следващия ценови период.
Основният фактор от който трябва да се притесняваме и който трябва да отчитаме е цената на едро на електроенергията.
Това което бих искал да отбележа съвсем накратко, за да не съм много обстоятелствен в тези обяснения, които имаме към момента като факти е, че поне в регионален план търговията на електроенергия върви добре. В този смисъл, че цените се повишават. Ние сме нетен износител, което аз се надявам да подобри съществено състоянието на НЕК и на централите. И с тези резерви да могат да се постигнат по-плавни изменения на цената на електроенергията за българските потребители в следващите години.
Очевидно е също така, че трябва да се мисли и за механизми с които да се коригират различия в прогнозите. В тази връзка беше и приложението на НЕК, тъй като вече са ясно някои разлики в предварително направените прогнози за ценовия период. Това беше и основата на искането на НЕК за промяна в цената на електроенергията.
Разбира се, по този въпрос мога да кажа, че в момента работим и нямам крайна оценка, но факт е, че част от прогнозите са неблагоприятни. Става въпрос, че част от това, което се случва е неблагоприятно спрямо прогнозите и НЕК има по-големи разходи, отколкото бяха предвидени в неговата цена. Тоест спрямо приходите.
Първо, не беше предвидено производството, което имаме от Брикел. Това не беше предвидено в ценовата рамка, тъй като комплексното разрешително на Брикел беше получено в началото на юли. След това работата на “Марица – изток 1”. Там нещата се развиха с малко по-ускорени темпове, т.е. всички необходими тестове, изпитания бяха успешно направени от Елиас. И Централата продава електроенергия по предвидения дългосрочен договор. А там също прогнозата на НЕК има различие. Тоест, има повече разходи. Така че това са няколко фактори. ВЕИ-тата също ускорено се присъединяват и работят. Това също ще бъде фактор, независимо, че в момента количеството произведена енергия от ВЕИ, особено от фотоволтаици не е чак толкова голяма. Но са подготвени някъде около 1700 мегавата. Не само за 2012 г., но за следващи периоди, което е доста значима цифра. Това са всички мощности, не само към НЕК, които се представят към мрежата високо напрежение, но и към разпределителните мрежи.
Така че това са основните предизвикателства пред цените на електроенергията. Всички тези фактори, това което искам накрая да кажа, става въпрос за влиянието на зелената енергия, влиянието на когенерацията и дългосрочните договори ще бъдат отделени в отделни редове. Така че наистина всеки ще може да е на ясно с ефекта от тези механизми за подпомагане, които са предвидени чрез преференциалните цени, които се дават за така произведената енергия от възобновяемите източници, от високо ефективната когенерация и по дългосрочните договори.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш има въпрос.
АРИФ АГУШ: Благодаря ви господин председател. Господин Добрев, аз искам малко да ви върна към стачката, защото не мога да разбера семантиката. Ние имаме една претенция от 7 млн. на работещите в ТЕЦ “Марица – изток” миньори. До тук стачката прави някъде около 3 млн., това което слушам в пресата като загуба. Естествено, че загубата ще прескочи претенцията, която имат миньорите. И в крайна сметка ще се стигне до повишаване на тока и ще го плати целия български народ. Какъв е смисъла от тази стачка? Не може ли да се намери компромис? Договорена ли е тя с работниците? какво се цели в крайна сметка? Да се стабилизира НЕК ли с по-високата цена, не мога да разбера смисъла на всичко това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иван Иванов има въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин председател. Аз съм доволен, че в изложението на господин Добрев и това, което направи господин Семерджиев се съдържаха отговорите на част от моите въпроси, които са около цената на тока и действията в създалата се ситуация от страна на кризисния щаб.
Все пак имам следните въпроси. за мен остава неизяснен въпроса господин Добрев, съгласно колективния трудов договор има ли неизпълнени задължения от страна на ръководството на” Мини – Марица изток”. Защото има един принцип от римското право – Pacta servanda sunt, което означава, че подписаните договори трябва да се изпълняват. Ако има там неща, които са записани и трябва да се изпълнят и ако своевременно ръководството на мините е видяло, че това са неизпълними ангажименти е трябвало преговорите да започнат и то в период не зимния, когато сега всъщност продукцията на мините е крайно необходима, поради повишеното потребление на електроенергия, а още през лятото да се стигне до някакви разговори, които да се финализират. Да считам, че там това нещо продължава да виси като дамоклев меч този колективен трудов договор. Между впрочем, кога е бил подписан той? В 2009 година. Изтича м. март. Сигурно е бил 2009 г. А това което е подписано през юни – юли 2011 г. е свързано само с коледните добавки от тези 1300 лева ли? Тези 1000 лева за които те претендират кога са били договаряни?
Имам още един въпрос. По време на преговорите, понеже вие сте шефа на този щаб. Имате ли усещането, че особено синдикатите поставят въпроси, които излизат извън дейността и ангажиментите на мините. Тоест, има ли влияние на външни фактори. Аз мога да бъда и още по-конкретен, но все пак искам от вас този отговор.
Защото тази, бих казал непримиримост, може би се подклажда и от сили извън “Мини “Марица – изток”. Тъй като при едни преговори, това трябва да знаят и синдикатите и ръководството трябва да има взаимни отстъпки. Не може да се държи на една и съща позиция, защото това вече не са преговори. Това трябва да се внуши, включително и на синдикатите.
И последния ми въпрос господин Добрев. Можете ли да ми кажете на колко възлизат разходите на дружеството Мини “Марица – изток”, както за фонд “Работна заплата”, така и за социални дейности по отношение на общите постъпления приходите от Дружеството. И ако това се сравни, макар и бегло с другите енергийни дружества, къде ще се намира колектива на Мини “Марица – изток” в това процентно, бих казал съотношение. Това ще даде представа и на Комисията, защото вие изброихте отделни пера. Но ако така го обобщите ще видим всъщност доколко са основателни тези искания и тази неотстъпчивост от страна на синдикатите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Може би господин Добрев, ако сте на ясно, как точно се формират тези загуби, които слушаме непрекъснато по телевизията непрекъснато – 2 млн. на ден. И от какво се формират те? Интересно ми е от какво се формира тази загуба, при положение, че складовете на четирите дружества са на практика пълни. И даже би трябвало да се формират не загуби, а икономии, тъй като не се хаби електроенергия, не се хаби дизел, не се хабят много други неща. няма заплати. По скоро би трябвало да се формират икономии.
Вторият ми въпрос е свързан с прогнозите за увеличение на цените на електроенергията, заради стачката или заради уж въведения студент резерв. Ако си говорим нормално, студеният резерв е въведен в момента не заради стачката, а той е въведен заради повишеното потребление в страната. И още доста дълго време ще бъде така. Тъй като складовете на мините са в изключително добро състояние. Вие не казахте колко, но аз доколкото знам в четирите склада има почти 1 млн. тона. Не знам дали е точна цифрата, но горе долу е такава. Това значи, че те могат да работят от тук нататък 20 дни.
И в тази връзка при положение, че имаме такива запаси, чия е свежата идея за доставките на въглища от Перник? И какъв точно е смисъла на тази идея, защото аз малко трудно я схващам. Ако провеждаме някакви спасителни мероприятия за Мини “Перник” или искаме да подобрим финансовото състояние. Не знам кой е собственика на тези мини. Там много хора се извъртяха и не знам точно коя мина, дали от открития рудник, дали от някой от старите рудници. Имаше Бяла вода и т.н. Какъв е смисъла на това мероприятие. Ще доставим 2000 тона при положение, че имаме 1 млн. На каква цена ги доставяме?
Второ, чисто технологично сигурно ще може да ги преживеем, макар че тези въглища пернишките са с доста по-голямо съдържание на пепел от Маришките. Не съм много сигурен. Трябва да го проверим това. Но все пак да кажем, че технологично ще може да го преживеем. Но какъв е финансовия смисъл от това упражнение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други колеги депутати с въпроси, за да се ориентираме към отговори. Господин Добрев има доста въпроси към вас.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте, още един въпрос. Не знам какви са складовите наличности в ТЕЦ “Варна”?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ариф Агуш попита, какъв е смисъла държавата да продължава да не се съгласява с исканията на синдикатите при положение, че съвсем скоро загубите ще надхвърлят исканията на синдикатите. По тази логика държавата би трябвало да се съгласи, но след няколко месеца отново може да има такова искане и то не за 1000 лева, а за 2000 лв. Така че нашата преценка трябва да е не върху това колко е загубата и колко са исканията и по този начин да базираме своята преценка, а затова дали исканията са основателни или не.
В случаите когато исканията са основателни, работодателя със синдикатите се споразумее и тогава увеличение на заплатите може да има, това което се е случило почти от началото на 2011 г. Надявам се, че по този начин отговорих на вашия въпрос. Защо да не платим и да се приключи с цялата история. А между другото по време на преговорите, въпреки че не считаме, че е редно от финансовия резултат на което и да е дружество да бъде разпределяна част от печалбата между работещите в него. Ние направихме предложение на синдикатите от 15 процента от ръста в печалбата, което е повече от 1 млн. и половина лева. Но те държаха на тяхното искане от 1000 лв. В същност предложението беше за около 230 лева. Но нашето предложение бе отхвърлено.
КТД дали има неизпълнени задължения. Всички финансови задължения към работещите в дружеството по колективния трудов договор са изпълнени. Всички суми, които ви прочетох са заплатени. Дори повече. Фонд “Работна заплата” е увеличен с 10 процента. Това увеличение е разплатено на работещите в дружеството.
Кога са договаряни тези 1000 лева? Не са договаряни такива 1000 лева. Записа от юли месец в споразумението е, че относителния дял на персоналните разходи спрямо приходите на дружеството да се запази. Няма суми, няма проценти, няма брой години. Това е това, което според синдикатите не е изпълнено. Но всъщност това е мотива, поради който в същата тази точка 3 от 12 юли е увеличен фонд “Работна заплата” с 10 процента на базата на очакванията на приходите и то от началото на второто тримесечие.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Съотношението не е спазено.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това е условно казано, защото съотношение няма записано. При незаписано и недоговорено, колко години назад трябва да вземем 2, 3, 5, 10, 15. От когато има данни в дружеството. Този текст е по отношение на общото желание на страните да запазят относително персоналните разходи към приходите постоянни. А 1000 лева има фиксирани м. декември при началото на стачните действия синдикатите са казали, че според тях допълнително извън увеличението от 10 процента на Фонд “Работна заплата” трябва да се платят още по 1000 лева на човек.
Влияние на външни фактори не бих искал да коментирам, въпреки че стачната декларация от четири точки, която синдикатите официално обявиха, съдържа не само искания към ръководството на Мини “Марица – изток”, а и други искания, част от които будят учудване у нас. Например искането за тези 20 млн. лв., които по мнение на синдикатите НЕК дължи на някои от дружествата. В същност не са 20 млн., а са 17 млн. и 12 млн. от тях се дължат на един собственик. Това според нас е чисто търговски спор, който трябва да бъде разрешен или от страна на ДКЕВР, ако той има такива компетенции или чрез съда.
Колко са разходите? Фонд плюс социални разходи към приходите е около 37 – 38 процента. Относително постоянни през годините. Има години в които тези разходи са 26, 28, 29 процента. Има години, когато стигат 43 процента. За миналата година за изтеклата 2011 г. изплатените суми са малко над 37 процента.
Тук искам да спомена един анализ, който ние направихме, за да преценим колко основателни са исканията на синдикатите. Ръстът на производителността сравнен с ръста на заплатите. Министър Трайков показа таблицата, предполагам че вие сте я видели. Оказа се, че за период от 10 или 13 години производителността е нараснала със 72 процента. Заплатите са нараснали с 485 процента за същия период. За десет години мисля че беше.
Към въпросите на господин Румен Овчаров, Как се формират загубите. Не мога да ви дам точна калкулация. Това са загуби, които калкулират мините. Предполагам, че те имат постоянни разходи. Не целия личен състав стачкува. В нощните смени стачкуват около 90 процента от хората. Това означава, че другите 10 процента продължават да вземат заплати. А дневните смени стачкуват около 72 процента. Което означава, че тези 30 процента не стачкуват. Производствения процес обаче е спрян и няма приходи. Не знам каква е базата по която ги смятат, но моето обяснение е това, че има постоянни разходи плюс изплащане на заплатите на хората, които не стачкуват.
Тук съм записал цена заради въведен студен резерв. Защо ще се увеличи цената. В този случай студеният резерв не е активиран само заради студеното време, а в същност студения резерв бихме го активирали в по-малка степен, отколкото е активиран в момента, защото както ви казах в началото е намален товара в единицата и в бройката, за да се съхрани за по-дълго време складовата наличност от въглища.
Защо се купуват въглища от Перник? На кой е идеята? Това е инициатива на ТЕЦ “Марица – изток 2”. Ние подкрепяме тази идея. Няма нищо лошо да се провери дали могат да горят други въглища, освен тези в басейна на Марица – изток. Да, има транспортни разходи, но в същото време въглищата от Пернишкия басейн са кафяви въглища и те са с по-висока калоричност. Тяхната калоричност е около 2700 килокалории. Сравнено с 1700 в Маришкия басейн. Освен това те са с по-ниско съдържание на сяра и на пепел и са с по-ниска влажност. Така че доколкото знам трябва да се направят детайлни калкулации. Но крайната себестойност на произведената електроенергия е подобна. Наистина 1000 тона при положение, че ТЕЦ 2 харчи доста по-големи количества не може да замести изцяло горивната база от въглища от Мини “Марица – изток” с въглища от Перник, но все пак това е някаква допълнителна сигурност на снабдяването.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, имаше още един въпрос. Какви резерви имат в момента ТЕЦ-овете от Маришкия басейн. Имате ли представа за колко дни е резерва.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Наличността на въглища е около 1 млн. тона. С ограничаване на ТЕЦ “Марица – изток 1” на три, евентуално ограничаване на ТЕЦ “Марица – изток 2” те ще имат въглища за повече от 14 – 15 дни. В случая с единицата 18 дни, считано от днес. При положение, че мощностите са разтоварени определен процент и това зависи наистина доколко те са разтоварени.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз попитах за парите колко са иззети от дружествата?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Нямам точната цифра. Не я помня наизуст. Но тук е нашия парламентарен секретар и ще ви предостави информацията допълнително.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз мисля че стана поредното добро изслушване на Комисията. Господин Казанджиев.
КАЗАНДЖИЕВ: Благодаря за възможността да задам един уточняващ въпрос. Господин Добрев спомена, че разходите за работна заплата са 37 процента. Въпросът на господин Иванов беше работна заплата плюс социални разходи. Преди три години беше 55 процента.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Процентът е точен. Той включва персоналните разходи плюс всички останали суми, които аз ги прочетох. По данните, които аз съм виждал никога не е надхвърлял 43 процента. Може би говорим за различни неща. Всички персонални разходи свързани с работещите в Дружеството са около 37 процента за тази година, с най-висока стойност 43 и най-ниска около 27 – 28 процента. Да, това включва всичко. Включително храната всеки месец по 121 лв.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев имате ли данни в съседните два ТЕЦ. Същият показател на какви нива е? Ако в момента нямате, може допълнително чрез парламентарния секретар да ни изпратите тази информация. Любопитно е, защото най-малкото дава сравнителен анализ доколко искания за увеличения за логични на тази база.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Събрахме тази информация. ТЕЦ 2 с Мини “Марица – изток”. Такава справка няма между ТЕЦ 2 и ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3. Имам справка за Мини “Марица – изток”, ТЕЦ 2, НЕК, ЕСО и Козлодуй.
Средно месечната издръжка на едно лице например, която включва всички суми за храна и останалите, средно месечната издръжка на едно лице в Мини “Марица – изток” е 2768 лева. За сравнение в ТЕЦ “Марица – изток 2” - 2415 с 350 лв. по-малко. В НЕК е 1762 с 1000 лева по-малко. А в ЕСО 1665. В АЕЦ “Козлодуй” е 3686.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев има бележка.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Господин Димитров понеже ми казахте, че е по-скъпа енергията от Марица изток – 1. Цената за енергията е 40 лв. Това е цената за енергия. Останалата част до 104 се формира от разполагаемост. Така че в момента в който не се купува и от Марица – изток 1 и от 2 и от 3, където е под 40 лв. На „Марица – Изток 2” е 35, а се плаща разполагаемо и се вдига още повече цената. Така тезата, че тези централи не работят, че ще се увеличи цената в микса е абсолютно вярна и много лесно доказуема. Изчакайте малко да мине периода и господин Андонов ще ги изчисли абсолютно точно колко повече е платил.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Един управлява дружествата и носи отговорността, а тук се взимат решения за сметка на потребителя на електроенергия. В това число и за ината, ако сега им дадем, те след шест месеца ще поискат още повече. Кои да им дадем? Значи когато даваме, дава правителството, а когато взимаме, взимаме от купувачите на електроенергия. За това става въпрос. Защо прехвърляте там. Преговорите не се водят между потребители и производители.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Какъв ще бъде икономическият ефект, затова говоря. Моето няма нищо общо с политиката. Това са обективни данни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли други въпроси към господин Добрев? Няма.
Искам да благодаря на гостите и на народните представители за тази трудна и наситена със събития седмица.
Благодаря за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17.25 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова
(138 890)