1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-2, внесен от Министерски съвет на 13 януари 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 102-01-84, внесен от Министерски съвет на 9 декември 2011 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 102-01-85, внесен от Министерски съвет на 12 декември 2011 г. -- за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесен от Министерски съвет на 13 януари 2012 г.
5. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 5


На 25 януари 2012 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-2, внесен от Министерски съвет на 13 януари 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 102-01-84, внесен от Министерски съвет на 9 декември 2011 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 102-01-85, внесен от Министерски съвет на 12 декември 2011 г. -- за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесен от Министерски съвет на 13 януари 2012 г.
5. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – заместник-председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добър ден колеги! Имаме кворум и може да започнем заседанието.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-2, внесен от Министерски съвет на 13 януари 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 102-01-84, внесен от Министерски съвет на 9 декември 2011 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 102-01-85, внесен от Министерски съвет на 12 декември 2011 г. -- за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесен от Министерски съвет на 13 януари 2012 г.
5. Разни.
Колеги, имате ли други предложения за дневния ред?
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Пристъпваме към обсъждане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-2, внесен от Министерски съвет на 13 януари 2012 г. – за първо четене.
По този законопроект гости са:
Министерство на физическото възпитание и спорта
Лазар Каменов – зам. министър
Агенция за приватизация и следприватизационен контрол
Емил Караниколов – изпълнителен директор
Кой от вас ще представи от името на вносителя законопроекта?
ЛАЗАР КАМЕНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, на 17 октомври 2011 г. в Търговския регистър на Агенцията по вписване беше писано – Преобразуване чрез вливане на Дружествата Академика спорт ЕАД и Академика 2000 ЕАД в Академика 2011 – ЕАД.
Преобразуващите се дружества, както и новоучреденото са еднолични акционерни дружества със 100 процента държавно участие в капитала. Където правата на държавата се упражняват от министъра на физическото възпитание и спорта.
Двете преобразуващи се дружества, както и новоучреденото имат сходен предмет на дейност. Като предмета на дейност, съгласно Устава на новоучреденото дружество е предвидено, то да осъществява припокриващите се дейности на двете Академики – Спорт и 2000.
Чрез сливането преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация. Като цялото имущество преминава към новоучреденото дружество Академика 2011.
В изпълнение на разпоредбата на чл.28 ал. 6 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол е получило съгласие от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за извършване на преобразуването. Към датата на вписване, преобразуващите дружества са включени в раздел ХІ от Приложение № 1 към чл. 3 ал.1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, съдържащо списък на търговски дружества с повече от 50 процента държавно участие в капитала или обособени части от тях, поради което се налага изменение в този раздел.
Благодаря.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря господин председателстващ. Както колегата спомена Агенцията е дала съгласие, каквото е изискването на чл. 28 ал.6. Искам само да спомена, че тези две дружества досега съществуващи винаги са били в забранителния списък. Нищо не се променя по статуквото. Агенцията счита, че принципала знае как трябва да управлява дружеството. И щом е преценила, че трябва да останат в забранителния списък, това е най-правилното.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да задам въпроса каква е причината, за да бъдат обединени, не стана ясно. Вършат една и съща дейност, това е ясно. Но защо ги обединяват? Какво се постига? Какво ще стане, като ги обединим? Не става въпрос за по-лесна приватизация, защото разбрахме, че го вкарвате в забранителния списък. Да не стане така, че на следващото заседание да ги изкараме от забранителния списък. Но това е в кръга на шегата. Защо все пак се обединява?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте да отговорите на въпроса.
ЛАЗАР КАМЕНОВ: Искам да ви уведомя, че работата в тези Академики основно обслужва образователната система за провеждане на занимания по физическо възпитание и спорт. И повечето от университетите ползват тази база. В развитието на тези две години и половина, нашите взаимоотношения от мандата се оказа, че едната Академика не работи добре. Не се развива правилно и има загуби. Това налагаше някои изменения. Тъй като са сходни, във времето едната е последвала в създаването си другата. Решили са тогава да бъдат две различни със сходна дейност. Ние считаме, че това е един оздравителен процес на първо място.
Второ, с единно ръководство би икономизирало много в цялостната дейност на тази структура. Така че нищо не се променя освен този оздравителен процес, който елиминира слабите ръководители, а даваме приоритет на по-добрата част от тези две дружества.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, други въпроси имате ли? Докато чакаме колегите да зададат въпроси и да изкажат становища, аз също имам един въпрос. Каква е разликата в обхвата, в периметъра на действие на едната и на другата Академика, ако има такъв, било то териториален или функционален?
ЛАЗАР КАМЕНОВ: Напълно идентични са. Във времето различен брой и различни спортни съоръжения са управлявали. Фактически всички спортни съоръжения са имали една и съща дейност да обслужват основно образователната система. Повечето университети там ползват. И те са един коректив за цялостната поддръжка. В началото при прехвърлянето от Министерство на образованието към нас имаха доста срещи, тъй като имаш някакво недоверие къде ще отидат базите. Но до този момент ние спазваме предназначението. Нищо не е променено. Само вложихме средства да се подобрят условията. Така че абсолютна идентичност има. Просто беше едно разделение, което е безсмислено.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, имате ли въпроси? Няма.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, аз в момента не знам кои са базите, които са били в губещото предприятие, но се опасявам да не стане така, че след като слеете и другото предприятие да стане също губещо. И затова, каква да е идеята в последствие. Да се доразвие и да стане печелившо предприятието и в последствие да приватизирате цялостната тази дейност или да фалирате и тогава да я приватизирате. Каква е идеята?
Защото знаете, че едно губещо предприятие с едно печелившо предприятие при обединението много трудно се вдига на крак и особено в сферата на услугите, доколкото разбирам, вие предоставяте услуга със съответни бази. Не знам базите какви са. Колегите може би знаят. Това стадиони ли са? Футболни игрища ли са? Фитнес зали ли са? Игрални зали, казина ли са и т.н. Затова искаме да чуем тук пред народните представители. Идеята ви е да развиете да стане печелившо предприятие и от там нататък да продължавате тази дейност. Или от там нататък да го изкарате от забранителния списък и да се приватизира или каква е идеята.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: /?/ Аз разсъждавам по-малко по друг начин. Дали са се разделили на времето безсмислено тези две дейности, че да се приватизират по-лесно, като излезнат от забранителния списък само базите, а дейността без бази да остане и тя така или иначе тогава ще увехне или ще развиете и двете виждания. Лично аз, поддържам това сливане, защото учебна дейност без бази много трудно се развива и много трудно се заплаща.
Втората част дали след време ще отиде към приватизация. В момента аз не мисля, че стои този въпрос. Но вие ще отговорите.
Благодаря.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател. Ще продължа моя въпрос. При това обединение какъв ще бъде ефекта в административния смисъл, ще има ли съкращаване на администрацията. Разделени няколко дружества с идентична дейност не е било умишлено направено по този начин, че да има повече администрация по разпределение на някакви квоти.
ЛАЗАР КАМЕНОВ: Аз не бих могъл да коментирам на времето, защото така са създадени, тъй като отдавна съществуват в тези две форми. Но фактически, ако целяхме приватизация, ние щяхме да отделим губещото да го приватизираме директно, а не да го прикрепяме, за да може да го оздравим. Тъй като за нас сферата на образованието, което обслужват тези спортни бази, това са зала “Христо Ботев”, Зимния дворец на спорта, Стадион “Академик”, кортовете. На няколко места има кортове. Спортния комплекс на ІV километър с плувен басейн, зала и игрище. Това е всичко, там където се водят учебни занимания от висшите училища в София. Така че нашата цел е именно в тази посока. За две години и половина установените негативи на едното дружество в края на краищата, ние предварителното управление, което е подадено на определени хора на двама директори на тези дружества. Единият доказа, че не може да се справи с днешните условия и затова са отстранени.
От тази гледна точка, фактически съкращението е само в шапката, тъй като надолу изпълненията като отделни обекти, ние не може да махнем хората. Те си остават и си работят в отделните обекти. И се надявам, че посоката на събирането на двете бази към по-добрата е да се получи по-добрия резултат, който доказаха в тези две години и половина Академиката, която остави нейното ръководство да управлява обединената форма.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Искам само да бъде ясно нещо. Самото преобразуване на тези две дружества вече е факт. В правния мир съществува едно юридическо лице, което към този момент не ми е в забранителния списък. Тоест, Агенцията може да започне процедура за приватизация. То вече е преобразувано. Тук целесъобразността може само органа, който го е направил да каже, дали е правилно или не. Въпросът е сега вие да решите дали го оставате да съществува в правния мир с отворена процедура за приватизация или, както е предложението вече като ново съществуващо юридическо лице ще го впишете в забранителния списък, с оглед на това към него да не се работи за приватизация.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз ви благодаря, защото без това уточнение щяхме да изливаме от пусто в празно. Може ли законопроект за изменение на Закона за приватизация.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще ви помоля по-бързо да гласуваме.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, ако няма въпроси, аз предлагам да пристъпим към гласуване. Казуса е ясен. Става въпрос за включване на преобразувано дружество в забранителния списък за приватизация.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на господин Каменов за участието. Разбирам, че господин Караниколов ще остане и за следващия закон.
Втората точка от нашия дневен ред е: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 102-01-84, внесен от Министерски съвет на 9 декември 2011 г. за първо четене.
Надявам се, че не сме водеща комисия по лечебните заведения. Защото има много случаи със странни водещи комисии. В списъка ми е записано, че гости по този въпрос са:
Министерство на здравеопазването
Людмила Василева – директор на дирекция “Правно-нормативна дейност”
Емилия Ташева
Агенция за приватизация и следприватизационен контрол
Емил Караниколов – изпълнителен директор
Кой ще представи законопроекта от вносителите?
Заповядайте госпожо Василева.
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми от името на министъра на здравеопазването да представя внесения от Министерски съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Със законопроекта се предвижда предприемането на мерки, които са свързани най-вече с оптимизиране на съществуващите в страната лечебни заведения и тяхното планиране на национално ниво с цел подобряване на медицинското обслужване на пациентите. Със законопроекта се предлагат няколко основни промени.
Първата от тях е свързана със създаването на възможност за оказване на първична извънболнична медицинска помощ от сега съществуващите лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ. Това законодателно решение е насочено към осигуряване на по-бърз и лесен достъп на пациента до извънболнична помощ, а също така и на осигуряване на комплексност на медицинското обслужване.
Следва да се има предвид, че с този законопроект за първи път на законово ниво се регламентира дейността на така наречения дневен стационар, която се предвижда да се извършва от различни видове лечебни заведения, както в извънболничната така и в болничната помощ. На практика се предвижда в областта на извънболничната помощ дневния стационар да замени сега съществуващата възможност, лечебните заведения да поддържат до 10 легла за престой до 48 часа.
Въвежда се също така възможността в областта на болничната помощ, да се извършва дейност само на дневен стационар, като в този случай се поставя законово изискване за минимален брой легла 10 за болницата, която се извършва дейност само на дневен стационар. Ако болницата вече ще извършва по-широка дейност, като законово изискване към нейната структура се въвежда условието за наличие и на определен минимален брой легла, който за специализирана болница е 30, а за многопрофилна болница съответно 60.
Тези промени са насочени към това, да се гарантира най-вече качеството на болничната медицинска помощ.
Друга основна промяна в законопроекта, това е планирането на лечебните заведения и тяхното разпределение на национално ниво, което се предвижда в законопроекта да се извършва само и единствено чрез националната здравна карта, а не както досега и чрез областните здравни карти. Променя се най-вече съдържанието на националната здравна карта и нейните акценти. В нея се предвижда, да се включва обобщена информация от областните здравни карти. Също така тя да съдържа необходимия брой и разположението по области на лечебните заведения планирани на национално ниво.
Предвижда се тя да съдържа максималния брой лечебни заведения за болнична помощ, с които Националната здравно осигурителна каса ще сключва договор. Въвежда се за първи път и включване в националната здравна карта на максималния брой лечебни заведения за болнична помощ, които ще прилагат високо технологични методи за диагностика и лечение. С които Националната здравно осигурителна каса ще сключи договор или които ще се финансират от Републиканския бюджет.
В националната здравна карта ще се съдържа и средна осигуреност с болнични легла общо и по видове на 1000 души население за страната.
Следва да се обърне внимание и на това, че се предвижда нов механизъм за сключване на договори между Националната здравно осигурителна каса и лечебните заведения за болнична помощ, който механизъм е обвързан с общата осигуреност с болнични легла и съответно се предвижда Националната здравно осигурителна каса да предвиди критерии за избор на лечебните заведения въз основа на които ще се сключват договорите. Това са по-важните и по-основни промени в законопроекта. Предвиждат се промени и в някои други съпътстващи закони.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз ви благодаря. С господин Николов отиваме на бюджетна комисия. Имам удоволствието да оставя господин Петър Димитров да ръководи заседанието. Пожелаваме ви приятна работа.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте господин Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря господин председателстващ.
Искам първо да обърна внимание, че представлявайки Агенция за приватизация и следприватизационен контрол обсъждайки проекта за изменение на Закона за лечебните заведения, единствено в частта мога да коментирам, която касае изменение на текстове в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Предложените текстове от Министерски съвет касаят само разширяване на обектите, които не могат да бъдат приватизирани. Като се допълва от Закона за лечебните заведения чл.10 буква 3 “б” се допълва като забрана за лечебните заведения за приватизация. Освен това има редица лечебни заведения, които се включват в забранителния списък. Обръщам внимание за две от лечебните заведения за които е записано, че отпадат от забранителния списък. И двете са ликвидирани, т.е. не съществуват.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, имате думата. Заповядайте.
ИВАН БОЖИЛОВ: Благодаря господин председателстващ. Аз имам няколко въпроса по така предложения законопроект в няколко посоки. Тъй като съм представител на Смолянска област. Един регион със специфични условия, касаещи преди всичко достъпността до медицинска помощ. Лично мен ме интересува за вашето мнение, дали този закон ще допринесе за улесняване достъпа на населението до болнична и извън болнична помощ в трудно достъпни и отдалечени региони. И ако ще има такова подобрение с какво?
Друг въпрос, който бих искал да ви задам е свързан с предложенията, които касаят областните здравни карти. Не смятате ли, че по този начин с предложените промени, които касаят областните здравни карти да имат единствено информационен характер се отнема всякаква възможност на местно ниво, да се прави макар и минимална политика в областта на здравеопазването и всичко се централизира в Министерство на здравеопазването.
Бих искал да чуя вашето становище по отношение на националната здравна карта. Считате ли, че тя ще компенсира в пълна степен това, което се отнема като прерогатив от областните управители, въобще от областните здравни карти.
И третият ми въпрос е свързан с новото понятие, което се формулира в предложените промени, понятието дневен стационар. Въпросът ми е конкретен. Той ще бъде оформен като клинична пътека. Ще има възможност за сключване на договор със Здравната каса. И съответно многопрофилни болници ще имат възможност да сключват договор със Здравната каса и за дневен стационар. Задавам този въпрос не случайно, тъй като вероятно това ще е възможност за формиране на допълнителни приходи в общинските болници, конкретно ме интересува специално за общинските болници в трудно достъпните и отдалечени райони.
Благодаря.
АННА ЯНЕВА: Така се оказва, че в Икономическа комисия ще задаваме въпроси свързани чисто със здравната и лечебна дейност. Аз се запознах подробно с мотивите. В тази връзка са ми двата въпроса. Не касаят промените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Аз мисля, че там няма какво да допълним или да кажем. Но моя въпрос е следния. Наистина, ако може в чисто практически план да кажете, с промените в Закона за лечебните заведения как ще осигурим по-бърз и по-лесен достъп на пациентите до здравни и медицински грижи? Добре е написано в мотивите. Но не разбирам точно с какво ще ги улесним. Не става ли дума за това, че всеки пациент отивайки в ДКЦ, няма да минава през джипито, а ще отиде при съответния специалист кардиолог, хирург и т.н.
И вторият въпрос е пак в тази посока и той е свързан с малко по-подробни мотиви за закриването на Центровете за кожно венерически заболявания. Мисля, че това което е написано не дава еднозначен отговор на въпроса, защо.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Други въпроси има ли колеги? Няма.
И аз да използвам случая, че сте дошли в Икономическа комисия. Защо не се остойностява лечението на пациентите? Ще ми обясните ли? Не съм виждал такова чудо.В най-малкият семеен хотел като влезнеш ти правят сметка и се знае колко струва. Защо в нашето здравеопазване няма остойностяване и го няма и в този закон. От икономическа гледна точка това е просто абсурдно. Не говоря затова кой плаща, Здравна каса. Защо не се остойностява? Ние не знаем и болния не знае колко струва на болницата? И някога ще се появят ли такива изисквания?
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: По отношение на въпросите, които се поставиха за осигуряване на медицинското обслужване в трудно достъпните райони, искам да кажа, че в момента ние не променяме тези текстове при предишната промяна ги предложихме. И те са приети и са действащи текстове в закона. При разработването на националната здравна карта има изискване в текстовете на картата задължително да се осигури достъпа на населението към медицинско обслужване в тези райони. И освен това отделно извън предмета на здравната карта е предвиден изричен текст, който предвижда финансиране на лечебни заведения в трудно достъпни райони. Като предложенията и критериите по които се определят тези лечебни заведения се извършва съвместно с Националното сдружение на общините.
По отношение на другите въпроси ще предоставя на д-р Ташева думата.
ЕМИЛИЯ ТАШЕВА: По отношение на съдържанието на националната здравна карта и въпроса, дали не се обезличават областните здравни карти. Според нас се създава една равнопоставеност за всички областни здравни карти, да си планират броя на леглата и броя на болниците, които ще изразходват обществения ресурс на обективни критерии – осигуреност на населението с болнични легла. Като ние вземаме под внимание осигуреността от предходната година на населението с болнични легла. И на тази база се проверят областите, в които болничните легла са по-малко отколкото средната осигуреност на страната. И в тези области ще се позволи касата да сключва договор с по-голям брой болници, отколкото предходната година. Така ще се планират областните карти. Така че те се планират на база обективни критерии. Средна осигуреност с болнични легла за страната.
Прави се преглед на областите и така се планира бъдещето за следващата година.
АННА ЯНЕВА: Извинявайте, но не беше ли досега така. И досега беше така. Аз не разбирам каква е точно промяната. Досега националната здравна карта не е инструмент за планиране на леглата и на броя болници, с които касата сключва договор. Тя няма задължителен характер.
Текстът който беше приет миналата година не действа ефективно като регулатор на системата. Така че вие като Икономическа комисия, считам, че бихте приели този аргумент, че ние се опитваме да направим равнопоставеност на населението във всички области, като достъп до брой болнични легла и лечебни заведения. Планирането не предвижда, да се администрира този процес, а предвижда Националната здравно осигурителна каса да въведе критерии за качество и тя да сключва договори с броя лечебни заведения за съответната област. Така че тук се въвеждат съвсем обективни критерии за качество.
Бих искала да кажа, че нашите понятия за достъп на населението до медицинска помощ в ХХІ век означава, достъп до качествена медицинска помощ, а не просто достъп до легла и до някаква болница. Смятам, че сте убедени всички в това нещо? Това население на всички места по страната би следвало да има достъп до качествена медицинска помощ.
Въвеждайки критериите за качество Касата ще сключва договор с тези, които са качествени.
Има още въпроси, които ми зададохте, ако искате ще кажа за някои от тях.
Дневният стационар е нещо, което го имаш в миналото. Аз работя като експерт дълги години в Министерство на здравеопазването. През реформите 2000 г. това понятие изчезна от закона. И вие всички знаете, че има много болни, които излишно се държат в болниците, за да се издържат дните по клинична пътека и Касата да го заплати. В медицината има много такива дейности, които не са за извънболнична помощ. Тоест не са за ДКЦ, не са за специалисти от извънболничната помощ и трябва да се извършват в болница, където имаме по-високо качество и се изисква по-сериозно наблюдение на пациента. Такива дейности могат да бъдат извършвани в рамките на деня и пациента да си отива в къщи и после пак да идва. Това нещо се въвежда и за удобство на пациентите, които принудително биват задържани в болниците към настоящия момент, за да може да издържат клиничната пътека и престоя. Така че това нещо съществува като възможност, да се развие във всяка медицинска специалност и да си получи съответното финансиране. Разбира се, че ще бъдат адаптирани клиничните пътеки за тези пациенти, които са подходящи да бъдат наблюдавани по този начин и те ще бъдат адаптирани клиничните пътеки с разписани изисквания в тях и естествено адекватно остойностени. Защото вие, като икономисти разбирате, че това са излишни изразходвания на средства за такива пациенти, които излишно биват задържани в болниците, без да е необходимо това. Те трябва да отидат. Да им се направи вливането. Да им се направи контрола и да се върнат в къщи. Това и за пациентите е много удобно.
Още повече, вие виждате, че има текстове специално за специализирани болници, в които може да се допусне да се развиват само такива дейности. Давам ви пример с очните болници. Очните болници, ние сега не може да ги закрием, така да се каже, защото в тях наистина се извършва по медицински стандарт това, което се извършва и в един медицински център може да се извършва с операционна. Само че случая е същия. Пациентите стоят в очните болници насилствено, защото клиничната пътека го изисква да седят. Но ако ние кажем, че тези очни болници могат да работят само с легла за дневен стационар, това е спестяване на средства и това е и удобство за пациента. Но това е болница, друго ниво. На пациента му се оказва тази помощ в болница.
Така че това е нещо много позитивно, поне на експертно ниво аз така го виждам.
Как се осигурява по-бърз и по-лесен достъп. Достъпът на населението до болница следва да бъде подчинен на принципа до 60 минути пациента да стига до болница. Така че ние с тези критерии ще се съобразим и така ще бъдат планирани нещата, но в качествена болница.
Пак искам да подчертая, че водещото трябва да бъде достъп в болница, в която има качество, а не легла само и един лекар и липса на персонал. Нашата цел е тази и планирането ще бъде подчинено на този принцип и на един равнопоставен достъп средна осигуреност на болнични легла в рамките на държавата.
За ДКЦ въпроса какво ще бъде по-лесно за пациентите. Вие видяхте, че предвиждаме досега закона ограничаваше джипитата, които са общопрактикуващите лекари. Трябваше да си имат самостоятелно лечебно заведение. Те не можеха да се вграждат в такива медицински центрове и в диагностично консултативни центрове.
Определението за тях беше медицинския център да се състои от трима специалисти, за да се регистрира този тип лечебно заведение, а диагностично-консултативния център минимум 10 специалности. Сега това което е по-добро за пациентите, че ние допускаме понятието ДКЦ и Медицински център, т.е. тези видове лечебни заведения да включват в себе си и общо практикуващи лекари. Това прави затворен кръг на обслужване на пациентите. В това лечебно заведение е и общопрактикуващия и необходимите специалисти. Това при всички случаи е много по-удобно за пациентите, според нас.
За Центъра за кожно венерически заболявания, това не е първото предложение за премахване на този вид лечебно заведение. И предходния закон за лечебните заведения го бяхме предложили. Защото ние имаме разчети. Тази дейност не е необходимо да се извършва от определен тип лечебно заведение, защото е свързано с много по-сложно финансиране. А тази дейност може да бъде извършвана в извънболничната помощ. Това е дейност, която е предимно за извънболничната помощ. А тези центрове стационарната дейност, която е необходима за пациентите може да бъде извършвана в отделенията по кожно-венерически заболявания в областните болници.
Тези Центрове за кожно-венерически заболявания са едно понятие, което последва понятието кожно-венерически диспансери, които на времето извършваха активно издирване, проследяване, диспансеризация и т.н. на пациенти.
За да има равнопоставен достъп на пациентите до всеки вид помощ трябва да има такива центрове в цялата страна. А те са 10 или 12. Тоест, еди на няколко области.
И другата дейност се извършва основно от извънболничната помощ и от болничната помощ. Диспансеризацията може да се извършва в болнична и в извънболнична по нашите наредби. Няма проблем за пациентите, а има проблем с по-сложното им финансиране и с отмиране на техните функции, които на времето се извършваха. Правиха активно издирване на определени заболявания. Те на практика не го извършват ефективно това нещо.
Няма да има срив в системата и по отношение на обслужването на този контингент пациенти, защото има добра осигуреност с извънболнична помощ по кожно-венерически заболявания, както и с отделения в областните болници. Това е по равнопоставения достъп на населението. Те съществуват равномерно разпределени на територията на страната. Казах ви, че тези са 12.
Вашият въпрос по остойностяване на услугите. Това е желанието на ръководството на Министерство на здравеопазването и това се предвижда, но това е устройствен закон. Това е закона за устройството на нашата мрежа. А Закона за здравното осигуряване коментира фактически тези въпроси по остойностяването на медицинската помощ. Вие знаете, че все пак се прави остойностяване на клиничните пътеки. Има принципи за това. Но с намеренията на ръководството за въвеждане на диагностично свързаните групи, вие знаете, че в момента и нашия Национален център прави преглед и едно по-обективно остойностяване за следващата година.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз имам само един кратък въпрос. говорихме досега за критерии за качество и за достъп до качествена медицинска помощ. Има градове, аз говоря специално за Търново, където инвазивната кардиохирургия, това вчера го каза и министъра, постъпват искания от септември досега може би за три вече кардиохирургии. Знае се, че когато има в града една такава изградена, това води до намаляване на качеството първо. Борим се за по-високо качество. Борбата е за преразпределяне на пациенти. Защото те са общо взето едни и същи хора, които трябва да минават през тези пътеки. И борбата е за парите на Здравната каса и за тези скъпи пътеки.
Тук гледам в области, в които има обща осигуреност с болнични легла е по-висока от средната за страната и т.н. не може да бъде по-голям от броя на многопрофилните болници осъществявали медицинска помощ в областта по договор с Националната здравноосигурителна каса към края на предходната година.
Моят въпрос е наложително ли е примерно да се дават такива лицензии или разрешителни за нови кардиохирургии, като това води директно към влошаване на качеството?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря. Господин председател, аз ще говоря като лаик, защото питах колегите, дали всичко това ни стана ясно от това, което ни обясниха лекарите. Защото да си призная на мен не ми стана ясно, защото ползвате съкратени терминологии. Явно ги знаят лекарите, но икономистите не ги знаят.
Достигайки до извода и за пореден път се убеждавам, че Министерство на здравеопазването трябва да се управлява от икономист, а сега вече напълно съм убеден. Защото д-р Ташева, като ви слушах разбрах, че Министерството държи за качественото обслужване. Целите качеството, а същевременно правите областни карти за легла в болниците. И казахте, че там където има повече легла, примерно в една област, ще могат да приемат болни от други области. Пак ги насочихте към легла и след това казахте, че държите за качествено обслужване И тук беше въпроса на колегата от Златоград, тъй като знам региона. Неговият въпрос беше, къде да отидат хората от Златоград. Да търсят леглото в Смолян, където е за повече от 60 минути или да търсят качеството в Пловдив, където пак е повече от 60 минути.
Изненадах се и след това, че господин Димитров ви зададе един единствен въпрос, който е разковничето за развитието на здравеопазването. Говорим за пари за каквото и да става дума. Вие не знаете колко ще струва един болен. А същевременно всеки един от нас знае, че като влезе в болницата казвате, че той трябва да стои два дни там и Здравната каса плаща за два дни. А той може да си отиде на шестия час.
Ако наистина се знае, че един болен с откъснат нокът до половината струва 60 лв. щяха да му се направят манипулацията за 60 лева или 50 лв. или 100 лв. и щяхме да сложим магарето пред каруцата, а не каруцата пред магарето.
Наистина нас като икономисти, още повече като народни представители, нас ни интересува какво ще се случи с тези места, ДКЦ ли ще ги наречете, МНЦ ли, но как нашия избирател най-лесно и най-бързо ще стигне там където ще бъде обслужван. Дали ще е за кожно венерически, дали ще е за очен лекар, за каквото и да е. И съм убеден, че няма да открием топлата вода. Има системи, които в света ни показват по какъв начин и как се обслужват тези неща. Защо се мотаем и за сетен път се убеждавам и виждам, че Здравната комисия не би трябвало да се дава на лекари.
Сигурно закона за публичните домове, ако се даде на полицията няма да стане хубав закон. Законите за здравеопазването да дойдат в икономическата комисия и сигурно ще се намери някакво решение на въпроса.
И затова повтаряме въпросите, как и по какъв начин тези хора, взимам Дулово, където болницата ще бъде закрита. Тя е във фалит. Как и по какъв начин хората в селата около Дулово ще стигнат за 60 минути до качествено обслужване. Ще търсят леглата в Дунав – Русе хотела и ще търсят болницата в Исперих. Защото в момента от там се ориентират към Исперих. Как от Златоград по тези пътища, по тези завои, както и да гледам не знам накъде ще се ориентирате. Тук поне политика да нямаме.
Ако може Министерството да ни обясните тези неща, явно, че ще го гласуваме. Аз и без това ще гласувам против, защото не знам за какво става въпрос. Когато не знам за какво става въпрос, по-добре да гласувам против, отколкото да не допусна някаква грешка.
Благодаря ви.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз искам да отговоря с две думи как по-бързо ще стигнат, като направим пътища, което правим и магистрали. Като има хубави пътища и магистрали колега, по-бързо ще стигнат.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Правите магистрала за морето, за да се къпете.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Правим и ще правим пътища и така ще се стига по-бързо. Как по-бързо да стигнем това е въпроса. Ако може да купим хеликоптери, както вие тръгнахте да купувате щяхме да решаваме въпроса с хеликоптер, но за съжаление нямаме тези средства.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, и така става колега, да не се вози министър-председателя с вертолета, дайте ги на хората да стигнат до болниците. Защото министър-председателя всеки ден с вертолет се движи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, да ви напомня знаменитата фраза за седянките. Но ние не сме на такова мероприятие.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Извинявайте господин председател.
АРИФ АГУШ: Благодаря ви господин председателстващ. Моят въпрос е следния по отношение на покритието на цялата страна на здравна помощ.
Колегата може би е дал тук пример за Златоград, но аз искам да го дам за Девин. В Девин болницата е пред закриване. Три общини нямат никаква здравна помощ. И как ще става здравеопазването именно в това бяло петно на България, което се образува. Какво предвижда здравната карта? Защо не се предвиждат защитени болници по подобие на защитените училища? Те естествено задържат хората да не водят миграция, защото закриването на една болница след себе си влече миграция и обезлюдяване на тези краища. Да говорим тук, че там ще се строят магистрали, в Родопите трудно ще минат магистралите, за да могат да стигнат за тези 60 минути, които ги слагате за норматив.
И в тази връзка какви са намеренията именно да се въведе това понятие защитени болници, за да може допълнително да поучат някакво финансиране, както училищата и да останат да съществуват, защото те са нужни за определени региони. Защото ако вземете региона на Смолянската област от Неделино до Доспат са 180 км. Значи от Русе до Варна да няма никаква болница. Как я виждате тази работа и какво ще стане и какво ще влече след себе си.
Благодаря ви.
РЕПЛИКА: Да се уточни закриват ли се болници или се преструктурират? Аз доколкото знам не се закрива никъде болница. Дали ще бъде преструктурирана или ще бъде закрита?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да отговорите за обща култура, тъй като кворума излиза в момента.
ЕМИЛИЯ ТАШЕВА: Дискусията е много интересна и за мен е интересна. Защото лекарите явно не можем да представим добре нещата. Сигурно трябваше икономист да дойде. Съжалявам, обаче това са неща, които са от нашите познания. А тези неща се правят наистина, за да се гарантира обществения ресурс равнопоставено за всички хора в страната. И е въведено понятие за труднодостъпен район в закона и има предвидено създаване на защитени болници и в кои случаи трябва да има защитени болници. Кой е труднодостъпния район? Аз се опитах да ви кажа, че нашите понятия са свързани с достъп до болница 60 минути.
Другото, което исках да кажа, да и качеството е много важно, разбира се. Защото за Дулово ако ще говорим, в Дулово няма лекари. Иначе няма проблем болницата да стои там. Сградата е там. И никой не я закрива тази болница. Няма лекари. Те ни уведомяват, че нямат лекари. Аз съм началник на отдела, който разрешава лечебна дейност на болниците. Ако кмета на общината направи усилия, каквито е декларирал и той в момента прави и привлече лекари, той ще има болница. Няма проблем да има болница.
През това време Министерство на здравеопазването направи организация, всички хора от Дулово да получават адекватна и своевременна медицинска помощ. Този закон не говори за закриване на болници и в този закон картата не е разписана. Той разписва основните принципи за създаване на картата. А основните принципи са, всички хора в страната да имат еднаква осигуреност с достъп до болнични легла.
Исках да благодаря за този въпрос от Велико Търново, защото там става въпрос за инвазивна кардиология. И точно това исках да ви кажа и забравих, като икономическа комисия. Тези неща тук са предвидени в този закон. Да не се допуска развиване на излишни високо технологични дейности, които изискват много голям ресурс излишен. Предвижда се кои са тези високо технологични дейности и които ние ще разпишем като потребност за населението на база на европейски изисквания. Защото вие знаете имаше потребности от инвазивни болници и те започнаха да никнат и няма пречка за това. По никакъв начин никой не може да им забрани да се създават. Точно тази здравна карта цели регулация на тези процеси, за да може обществения ресурс, да се разходва еднакво. Населението в Благоевград и населението в Дулово, и населението във Велико Търново, и населението в Златоград да имат еднакъв достъп до високо технологични, ако щете дейности и до всички болнични легла.
Аз не съм употребила медицински термини и се старя да не го правя това, освен тези видове лечебни заведения, които ви казах. Това са медицински центрове или диагностично консултативни. Вие ги знаете, това са бившите поликлиники, където хора се групираха и работят заедно. Ние се опитваме в тези бивши поликлиники, където останаха повече специалисти да стимулираме да има вътре и общопрактикуващ лекар. Да затворим цикъла. Стремим се леглата в тази карта да постигне равнопоставеност на достъпа на населението. Това е целта на тази здравна карта. И касата да сложи критерий след това и да не допуска излишни договори там където има повече легла в една област. Не е необходимо да има повече договори. Защото тази област трябва да бъде осигурена, както и другата област, което сега не е равнопоставено. Аз не знам за остойностяването защо не ме разбрахте. Остойностяване съществува. Съществува при нас информация за реалната стойност на един болен, разбира се. Ние ги следим тези показатели. И за да може това остойностяване да се доближи до реалното, а не да се прави в клиничната пътека една стойност, като едни пътеки са по-скъпи, други са по-евтини, затова министъра на здравеопазването ще предложи и други промени. Точно тези диагностично свързани групи. Това е начина за по-реално остойностяване.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тъй като влезнахме вече в режим на свободен разговор нямаме кворум.
Само две думи да ви кажа защо не се разбираме. В една не цивилизована Македония до нас отиваш в болница, лекуват те. И преди да излезеш от болницата ти казват: “Твоето лечение струва 500 лв.” И ти си длъжен да ги платиш. Дали чрез превод от Здравна каса или ги вземаш от джоба, дали търсиш частен осигурител, но ти си плащаш и болницата ръкопляска. И като няма клиенти и няма пари, болницата се самозакрива. Пак закривате кожно-венерически звена. На всяка улица има центрове за красота, където бившите бръснарки сега се правят на доктори. А докторите с високата квалификация нямат право да практикуват и да печелят пари реално.
Затова си говорим, като влезна в болницата дайте ми сметката. Кажете ми колко ми струва лечението и тогава кой ще е този доктор, който ще дойде и ще каже: “Дай на ръка още 200 лв., защото и аз съм човек.” Аз си плащам. В някой хотел да са ви искали пари на ръка? Или в магазина да ви искат пари на ръка? Затова говорим, че трябва да има остойностяване за пациента и пациентът да плаща. Няма не дофинансиране на болници. Парите вървят преди пациента, дори не след него. Затова си говорим. А докторите измислихте едни клинични пътеки, говорите с един шифровани слова тук. Не се разбираме. И като отидеш в болницата няма нито за доктора и пациентът трябва да плаща.
Ръководството си прави някакви игри със Здравната каса на по-високи нива. Въртят се едни милиарди в крайна сметка, но няма здравеопазване. Затова си говорим. Аз много се надявах, че сега ни предлагате един закон, в който вече ще има яснота и ще знаем - искаш да спиш в единична стая, ще си платиш, а Здравната каса плаща в четириместна стая. Но няма такива работи. Който си е привилегирован пак ще си спи в единична и няма да плаща, както онзи, който не е привилегирован. Няма остойностяване. Тъмно здравеопазване от което може да изживееш, ако имаш връзка.
Колеги, нямаме кворум. Ако искате може да си продължим свободния разговор.
Има ли възражения? Няма.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.10 часа)


ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Йордан Цонев


Стенограф:
Силвия Михайлова
(42 862)