1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 202-01-4, внесен от Министерски съвет на 23 януари 2012 г. -- за първо четене.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 10


На 22 февруари 2012 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 202-01-4, внесен от Министерски съвет на 23 януари 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, № 254-01-6, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 18 януари 2012 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-8, внесен от Димитър Дъбов и Любен Корнезов на 25 януари 2012 г. -- за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 202-01-8, внесен от Министерски съвет на 3 февруари 2012 -- за първо четене.
5. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започнем заседанието.

Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 202-01-4, внесен от Министерски съвет на 23 януари 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, № 254-01-6, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 18 януари 2012 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-8, внесен от Димитър Дъбов и Любен Корнезов на 25 януари 2012 г. -- за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 202-01-8, внесен от Министерски съвет на 3 февруари 2012 -- за първо четене.
5. Разни.
Колеги предложения по програмата има ли? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По първа точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Трайчо Трайков – министър, Делян Добрев – заместник-министър и представители на Министерството;
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране -- Ангел Семерджиев – председател и представители на Комисията;
от Национална електрическа компания -- Камен Тодоров – главен инженер и представители на НЕК;
от Електроенергиен системен оператор -- Иван Йотов – изпълнителен директор;
от Агенция за устойчиво енергийно развитие -- Милена Янузова и колеги;
от Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори;
от Булгаргаз -- Димитър Гогов – изпълнителен директор;
от Булгартрансгаз -- Кирил Темелков – изпълнителен директор;
от Овергаз -- Светослав Иванов – заместник-изпълнителен директор;
от EVN -- Калина Трифонова и колеги;
от E.ON -- Орлин Димитров – ръководител бюро София;
от ЧЕЗ -- Мария Йовчева;
от КНСБ -- Божидар Митев и колеги;
от Институт за енергиен мениджмънт -- Иванка Диловска;
от Българска стопанска камара -- Камен Колев – заместник-председател;
от Българска търговско-промишлена палата -- Васил Тодоров;
от КРИБ -- Петър Андонов;
от Български енергиен форум -- Христо Казанджиев, Иван Хиновски и други.
Колеги, миналия път сме започнали обсъждането. Получих молба от много наши гости, които не са имали възможност да говорят, сега да се включат в дебата и после да наблегнем на мненията, изказванията и позициите на народните представители. Така че Ви предлагам първо гостите, тези които не са взимали думата минали път, за едни кратки структурирани изказвания по същество.
Господин Трайков заповядайте.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, миналия път представихме съвсем накратко проектозакона за промяна на Закона за енергетиката в лицето на заместник-министър Делян Добрев. Бих искал сега, ако ми позволите, да представя една не дълга, а средна версия на мотивите, която да даде още веднъж консолидирана рамка на следващите изказвания.
Проектът на закон е съобразен с изискванията на ново европейско законодателство в областта на вътрешните пазари на електрическа енергия и природен газ, познати като трети енергиен либерализационен пакет. На практика проектът изцяло транспонира Директива 2009/72 на ЕС, относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия и Директива 2009/73 на ЕС, относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ.
Основните предложения в проекта са свързани с осигуряване на независимо осъществяване на дейностите по производство и доставка от дейностите по пренос и разпределение на електрическа енергия и природен газ.
Второ, засилване правомощията на Националния енергиен регулатор.
Трето, повишаване прозрачността на пазара по отношение на мрежовото опериране и снабдяването й.
Четвърто, подобрена защита интересите на потребителите.
Това са все теми, които като цяло в енергетиката са основен приоритет. Първата функционална област в закона е ролята на регулатора. Регулаторните правомощия и отговорности се засилват, като се създава изцяло нова редакция на чл. 21, отразяващ правомощията на Комисията.
Тук вече влизат и правомощия за контролиране изпълнението на задълженията на лицензиантите за предоставянето на клиентите на достъп до данни за потреблението им, както и да наблюдава степента и ефективността на отваряне на пазара и конкуренцията в секторите на едро и дребно.
При изпълнение на задълженията си, Комисията ще сътрудничи с Комисията за защита на конкуренцията и с Комисията за защита на потребителите. Като при необходимост може да ги сезира, с оглед образуване на производство по реда на закона за защита на конкуренцията и съответно Закона за защита на потребителите. Пак във връзка с гарантиране на независимостта на независимите преносни оператори, независимите системни оператори, Комисията ще разполага с широки правомощия за контрол по чл.21 ал.2 и ал.3. На първо място Комисията ще сертифицира операторите на преносни мрежи за спазване изискванията за независимост и ще наблюдава тяхното спазване. Комисията ще осъществява надзор върху избора, независимостта и освобождаването на членовете на Управителния съвет на независим преносен оператор и лицата, които им докладват директно по важни въпроси свързани с експлоатация, поддръжка и развитие на мрежата.
Комисията също така ще наблюдава комуникациите между независим преносен оператор и вертикално интегрираното предприятие, за да се гарантира, че оператора изпълнява задълженията си за независимост, което е особено важно, с оглед модела, който ние избираме. Комисията ще одобрява всички търговски и финансови споразумения между вертикално интегрираното предприятие и независимия преносен оператор. При упражняване на контрол върху дейността на операторите на преносна мрежа, Комисията извършва проверки, дава указания, налага принудителни административни мерки и санкции при дискриминационно поведение на оператора в полза на свързани с него лица или неизпълнение на задължения установени в нормативен или административен акт.
Като крайна мярка за обезпечаване независимостта на преносните оператори, при неизпълнение на задълженията им за независимост и при несистемно дискриминационно поведение в полза на вертикално интегрирано предприятие, директивите предвиждат и в проекта на закон се въвежда възлагане на всички или някои функции на оператора на трето лице, независим системен оператор по искане на Комисията. В този случай предишния оператор ще остане единствено собственик на мрежата, с която ще оперира третото лице. И тава мисля че отговаря на част от въпросите от миналото заседание на Комисията.
В правомощията на Комисията освен това е и контрола за спазване на дългосрочни договори, както и съвместимост с правото и с политиките на Европейския съюз, наличието на ограничаващи договорни практики и разпоредби за изключителност, които може да възпрепятстват не битови клиенти при избора й на доставчици. Комисията извършва контрол и относно времето за което операторите на мрежи извършват свързвания към мрежите, ремонт между системи, връзки и т.н. Както и за случаите за смяна на доставчик на енергия поискана от клиент и спазването на правилата за работа с клиентите.
Проектът предвижда също и още едно съществено задължение на регулаторния орган – сътрудничество с регулаторите от останалите държави членки за ефективно пазарно отваряне и ефективна и сигурна мрежова система. В рамките на дейността си ДКЕВР ще осъществява активно сътрудничество и с Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, където вече България има свои представители.
По втората голяма тема – независимост на преносния оператор. Проектът на ЗИД в новата глава 8а, описания и избран от наша страна модел на отделен оператор на преносна мрежа за електроенергия и природен газ. Модела независим преносен оператор, който предвижда това да е част от вертикално интегрирано предприятие, да бъде собственик на активите, както и да бъде и напълно независим като форма и структура на управление, финансови и технически възможности и човешки ресурси от производството и доставките на електроенергия и природен газ.
Едно от основните задължения на операторите на преносни мрежи е да съставят и консултират със заинтересованите лица и ежегодно да актуализират десетгодишен план за развитието на преносната мрежа. В този план се включват всички инвестиции, за които вече е взето решение, както и новите, които трябва да бъдат направени. Предвижда се при изготвянето на този план активна роля да има и регулатора, която също ще има задача да консултира всички настоящи или потенциални ползватели на мрежата, относно десетгодишния план. И то по достатъчно открит и прозрачен начин. В съгласувателния процес, Комисията проучва дали десетгодишния план обхваща всички нужди от инвестиции установени в процеса на консултации и дали той е в съответствие от своя страна с десетгодишните планове за развитие на мрежите в Европейския съюз. След приемането му, Комисията наблюдава и оценява изпълнява изпълнението.
Няколко думи във връзка със защита на потребителите. Тук специално внимание отделяме на мерките за защита на клиентите. В глава ІІІ на Закона се създава нов раздел VІ – мерки за защита на крайните клиенти. В договорите например следва да се съдържа информация относно правата на клиентите, в това число условията за едностранно прекратяване на договора от потребителя и възможността за такова прекратяване, без допълнително плащане, условия и ред за прихващане и възстановяване на суми при неспазване на изискванията за качество на договорените услуги. Включително не точно или забавено фактуриране, правата на потребителите на енергийни услуги, включително информация, относно процедурата по разглеждането и произнасянето по жалби, с което целим да избегнем някои от проблемите, които възникнаха при либерализирането на пазара на телекомуникационни услуги.
Енергийните предприятия следва да представят на своите клиенти информация за начин на заплащане, цени за спиране и възстановяване на електроснабдяването, цени за услуги по извършване на поддръжка и други цени на услуги свързани с лицензионната дейност, както и реално потребените количества и извършени разходи. Както и по отношение на процедурата за смяна на доставчик и информация, че потребителите на енергийни услуги не дължат допълнителни плащания при смяна на доставчика си и всичко това, за което говорих преди малко. Информацията се представя във фактурите или заедно с тях, в информационни материали и на интернет страниците на енергийните предприятия.
По отношение на доставчика от последна инстанция. Въвеждаме тази нова фигура. Те ще снабдяват с електрическа енергия клиенти, които купуват енергия на нерегулирани цени и не са излезнали на свободния пазар. До момента, в който не изберат на пазарен принцип друг доставчик, както и в случите когато са били на свободния пазар, но са останали без доставчик на електрическа енергия.
Функцията на доставчици от последна инстанция ще изпълнява от една страна обществения доставчик за присъединените към преносната мрежа клиенти, а от друга крайните снабдители за клиентите присъединени към електроразпределителните мрежи.
В главата – Национален план за инвестиции, с оглед изискванията на чл. 10 на директивата и представения пред Европейската комисия, Национален план за инвестиции на Република България е въведено правомощие на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да организира и контролира неговото изпълнение. Енергийните предприятия за които възникват задължения, съгласно Националния план за инвестиции на Република България по този член са длъжни да изпълнят инвестиционните проекти, предвидени в този план и да информират министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Считаме, че с това регулиране създаваме предпоставки наистина България да изпълни задълженията си по получената дерогация за различните централи.
Предвиждат се изменения относно контрол осъществяван от ДКЕВР при разпорежданията с активи, с които се осъществява лицензионна дейност, като разпореждането от всякакъв характер, включително при разпореждания извършвани от държавни органи ще се осъществява такъв контрол, с оглед обезпечаване сигурността на снабдяването с електрическа, респективно топлинна енергия и природен газ.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да се върнем към нашите гости. Сега е момента за кратки, структурирани изказвания и въпроси. Заповядайте.
РЕПЛИКА: Председател на Асоциация за информационни и телекомуникационни услуги, член на Констативния съвет при ДКЕВР от страна на Българска търговско промишлена палата и представител на 104 асоциации за учредяването на Движение за енергийна независимост на Република България.
Във връзка с последното, което казах, тук в закона не намирам нито едно изречение, раздел или глава, която да определя за нас в промишлеността и гражданите на Република България, как ще се осъществи тази енергийна независимост на Република България. Тези три връзки, от три години се “търкалят” и от 2009 г. бяха отпуснати милиони евро от Европейския съюз във връзка с газовата криза, не се вижда кога ще бъдат реализирани. От друга страна не се работи по въпроса за обезпечаване на терминал за втечнен газ, тъй като втечнения газ е по-евтин от този доставен по тръба, а тръбата винаги струва като инвестиция много и амортизациите са тежки. И там където си свързан с тръбата, както парното като си свързан не можеш да се откачиш.
От тези срещи, например с Дилма Русев имаше по отношение на доставки на газ с контерновози, които доставят втечнен газ на САЩ, на Канада, на Амстердам на Европа, също договорите с Египет, с Алжир, нищо не се движи по тези въпроси и следва другия важен извод, който ние сме го направили.
Господин председател, аз моля да съсредоточим вниманието си и за работата на ДКЕВР, като стратегически определящ орган на съдбините на цените на всички енергийни източници на българския пазар, както за икономиката, така и за гражданите. В резултат на всичко това, което е от години, не само от идването на г-н Семерджиев, но от преди, България заплаща най-скъпата газ в Европейски съюз и в света – 26,9 евро на гигаджаул. Това е публикация на Евростат, като освен това тук упорито и не може да се преборим, писахме и на Министерство на финансите и на господин Дянков, че не може цените да се определят без ДДС. Европейски съюз ги определя с всички данъци и такси, имате на разположение таблицата. Дадохме по подготовката на този нов договор на 8 декември и на представителите на Министерството има и в ДКЕВР, упорито при нас се определят цени на 1000 кубика. Но какви са качествата на тези 1000 кубика. Например едни показания говорят, че българския газ, не шистовия газ, а българския газ, който е бил 100 млр. кубика, значи за 40 години ни е осигурено и е с много по-добри качества. Тук трябва енергийна компетентност и цените да бъдат такива, каквито са за целия Европейски съюз. Там са изредени всички.
Няколко думи по отношение на топлофикацията. Тези счетоводители не са пречка и не са вредни, а те в Европейския съюз са отделни и независими от съответното топлофикационно дружество. И те не събират парите. Ако се прехвърли въпроса да събираме парите от тях, с тях потребителите нямат договори. Следователно и това не може да бъде решено по този начин.
И последно, което искам да кажа, че за нас като икономисти и като бизнес, абсолютно неправилно е ДКЕВР да определя цените, съобразявайки се с разходите на енергийните производители и доставчици. Например в това число включва влиянието на стачката. В “Марица-изток” ще се натоварят клиентите. С авариите по системата ще се натоварят клиентите. Договорът за водата 52 млн. евро със загубите, които има Софийска вода, увеличават се цените на клиентите, за да се платят. Това е порочно, невярно, неправилно и икономически необосновано.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря. Заповядайте.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Господин председател, позволете ми по изключение да взема отношение, веднага след този коментар. Мисля, че ще направя услуга на всички, защото ще дадем рамка за конструктивен разговор по-нататък. Да не се повтарят неща, които може би не им е тук мястото.
Първо, по отношение на енергийната независимост. Не мисля, че има някой от нас, който да има други виждания относно това, че България трябва да постигне в максимална степен своята енергийна независимост. Тя разбира се, винаги е относителна, но това е нашата цел. Тя като такава цел е записана в енергийната стратегия на страната, която беше гласувана от Парламента. В момента обсъждаме закон, който касае обществените отношения и отношенията между енергийните дружества. Не касае стратегическите въпроси по енергийната политика на България.
Аз призовавам колегата, има много начини по които човек, особено когато е експерт и има обществено влияние да заяви позицията си в полза на енергийната независимост на България. Днешното заседание не е един от тези случаи. Тъй като се казаха неща, които не са верни, искам да ги кажа, че не се е правило нищо по отношение на между системните връзки. То започна да се прави още от началото на това правителство. Една година се оправяха объркани отношения между тримата акционери в интерколектора Гърция – България например. След като това беше свършено в полза на България, вече сме в заключителния етап на работата по гръцката връзка преди началото на строителството. А именно прави се ОВОЗ, прави се проектиране по парцеларни планове. Подготвят се търгове за тръби, така че до една година наистина да започне строителството. Румънската връзка е подобен случай. За сръбската работи консултанта. Терминал на Ел енджи, много моля да не се говори така наизуст. Ел енджи терминал в Черно море за съжаление не може да има.
Уважаеми колега, сърдете се на цар Фердинанд, ако искате, че е загубил излаз на България на Бяло море. Това е което ни пречи да си имаме собствен Ел енджи терминал. Това обаче не означава, че ние не работим с нашите съседи по такива концепции. И там ще има терминал на Ел енджи, от който да се захранваме ние. Но не в Черно море, защото причината е, че Босфора не дава гаранция за регулярен трафик, който би осигурил задоволяване на нашите нужди. Това са основните неща. Нека да се коментира по законите на текста, по отношенията които закона всъщност урежда.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кой желае думата. Заповядайте господин Андонов.
ПЕТЪР АНДОНОВ: Благодаря ви господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник министър, общата оценка на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България е, че проекта на Закона за енергетиката изпълнява поставената цел за транспониране на двете директиви 72 и 73 от 2009 г. на Европейския съюз, относно общите правила на вътрешния пазар, на природен газ и на електрическа енергия.
Ние бихме искали да обърнем внимание, че поради множеството изменения в този закон след неговото приемане, в продължение на десет години, той в момента изглежда изключително тежък за приложение. В някои случаи може да изглежда и непоследователен. Затова предлагаме след като сегашния закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката бъде приет и с това може да се докладва транспониране на европейските директиви, да се започне работа по един изцяло нов закон за енергетиката, по концепции и пътна карта, която да гарантира развитието и по-нататъшната либерализация на пазара.
Предлагаме също така в допълнителните разпоредби на новия проект на закона да бъдат транспонирани дефинициите от директива 2009 – 72 за дейностите пренос и разпределение, тъй като водещото понятие дейността, за нея се издават лицензии и вследствие на лицензионната дейност се развива дадена мрежа. А определенията, които съществуват в момента не дават еднозначен отговор относно принадлежността на енергийните съоръжения, както и не определят категорично отговорностите и задълженията на мрежовите оператори във връзка с инвестиции, управления и поддръжка.
Подкрепяме предложението за промяна на критерия, за така наречените защитени клиенти и въвеждане на фигурата доставчик от последна инстанция. Но бихме искали да обърнем внимание, че с цел уеднаквяване на критериите, предлагаме при дефиниране на кръга от клиенти на доставчика от последна инстанция в чл.43 т.5 да бъде записано “за клиенти присъединени на ниво високо напрежение”. И съответно в ал.2 т.4 “за клиенти присъединени на ниво средно и ниско напрежение”.
По този начин смятаме, че ще се избегне конкуренция между доставчици в регулирания сегмент и би имало незабавна яснота при определяне на задължения лицензиант при доставка от последна инстанция, което е изцяло и в полза и защита на клиентите.
Един друг момент, който ние считаме, че е важен е необходимостта от ясен механизъм за участие в свободния пазар на електроенергия. Тъй като на този етап сделките се сключват в последния момент, като централите чакат решението на ДКЕВР за следващия регулаторен период и потребителите са в неизвестност. И свиването на регулирания пазар на енергия до потребителите на ниско напрежение и излизането на потребителите средно напрежение на пазара, изисква ясна визия, как на практика този механизъм ще заработи.
Предлагаме също така въвеждане на понятието затворени разпределителни системи, предвидени в директивите и възможността те да бъдат ограничени само до заварени случаи и поставяне на ограничения за процентно съотношение собствено потребление към разпределение. Това при положение, което касае индустриалните площадки в България, които са с едно захранване на ток, природен газ, вода, телефон и кабели и други. Това са всъщност са бившите големи предприятия в България, които вече са частни, но на тяхна територия понастоящем функционират по-малки частни фирми и цехове.
По отношение на регулаторните правомощия на ДКЕВР. Ние смятаме, че трябва да се засили капацитета на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и да се осигури нейната финансова независимост, на Комисията именно поради изключителните допълнителни правомощия, с които закона я натоварва.
Също така бих искал да посоча, че в Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката липсват ясни правомощия на регулатора по отношение на развитието на пазара. А именно не се предвижда никъде изрично например, че ДКЕВР одобрява съгласуваните между операторите правила за разпределение на преносна способност и между системен капацитет от българска страна, като част от правилата за търговия с електрическа енергия.
Завършвам с това, че правомощията на ДКЕВР да разглежда жалби на сдружения представляващи асоциирани потребители за нас е много важна тема, тъй като със ЗИД на Закона за енергетиката се увеличават значително правомощията на ДЕКВР, а за запазване на баланса на интересите при вземане на решения от регулатора е нужно създаване на възможност за сдружения с нестопанска цел в частна полза, да представляват интереса на асоциирани потребители. На този етап закона дава такива правомощия единствено на сдружения на потребители по смисъла на Закона за защита на потребителите. Ние сме представили подробно това становище. Аз се опитах само да го резюмирам за вас накратко.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ:
Благодаря ви господин Андонов. Госпожа Калина Трифонова поиска думата, която представлява EVN, КРИБ и други организации. Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, да определим някакво време. Литературното четене добре започна, но няма време.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля всички гости, ако може до три минути. Знам, че е малко времето, но конкретни въпроси, за да може и народните представители да вземат думата. Госпожо Трифонова заповядайте.
КАЛИНА ТРИФОНОВА:
Добър ден на всички! От името на КРИБ господин Андонов каза становището. Аз в момента ще представя становището от името на EVN. Имаме няколко предложения, които сме ги дали в становището си. Едното от тези предложения, на които искам да обърна внимание е, че мрежовия оператор като оператор, чиято дейност е именно монополната, подлежаща на регулиране е добре, той да предоставя услугите си при еднакви условия за всички потребители, за всички клиенти независимо кой му е доставчика. Тоест да има уеднаквяване, дали ще са общи условия или писмени договори, но важи за всички мрежови оператори, тези условия да са едни и същи.
Имаме конкретно предложение лицензиите, които със закон сега ще се издават на доставчиците от последна инстанции да бъдат издавани служебно, каквато процедура има вече в предишни изменения в закона. Имаме също така предложения в § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, който предвижда изкупуване на съоръжения от нелицензианти, които нямат право да извършват такава дейност. Практиката ни показа, че има много случаи при които реално сделка не може да се извърши, поради липса на каквито и да било документи. Няма как да се извърши тази сделка. В такива случаи предлагаме да има една законова презумпция, за да има отговорник по отношение на поддръжката на тези съоръжения, докато се докаже чия собственост са те.
В Преходните и заключителни разпоредби предлагаме всички срокове по отношение на уведомяване на клиентите, особено на тези, които отиват към доставчик от последна инстанция, тези срокове да бъдат обвързани с датата на влизане в сила на закона, за да има яснота, тъй като всичко останало може да доведе до разместване и до неясни взаимоотношения с потребителите. Едни да започнат да текат два дни по-рано, други два дни по-късно, а датата на влизане в сила на закона е ясна и ако от нея започнат да текат сроковете няма да има проблем в изчисляването им.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря. Кратко структурирано изказване.
АНЖЕЛИКА ЦОКОВА: Благодаря ви господин. Дами и господа, аз съм представител на Гражданско обединение “ДНЕС”. Тук са и моите колеги. Член съм на Координационния съвет на движението. Както и на националната гражданска инициатива, която учредихме през септември 2010 г. във връзка с проблемите, които имат гражданите по отношение на естествените монополи. Нашата подписка заедно с исканията беше придружена от над 700 000 подписа. Предложенията които отправихме, много голяма част са влезнали в законопроекта, така че аз няма да занимавам дамите и господата тук с тях. А по скоро ще се фокусирам върху нещата, които не влезнаха категорично в проектозакона. И бих искала да ви обърна внимание.
На 13 февруари изпратихме до всички народни представители писма заедно с нашите искания, така че смятам, че вече всички са ги получили и би трябвало да сте запознати с тях.
От 2010 г. базирано на тази подписка, която беше тримесечна, както е по Закона за прякото участие на гражданите в държавното управление и местното самоуправление. Ние започнахме да работим по проблемите на потребителите в нови закон клиенти, които имат проблеми с естествените монополи. Срещахме се с вас и ви представихме нашите искания с ДКЕВР. Даже една част от исканията е изпълнена във връзка с взаимоотношенията ни с тях. Имаме представител в контролния им орган. Много от нещата взеха участие. Но аз си отбелязах, за да не губя време и да не говоря повече. А накратко само да ви кажа, че в цялата страна вече имаме приемни над 30, където адвокати доброволци дават безплатни консултации на гражданите по проблемите с естествените монополи. Искам да ви кажа, че нашето огромно огорчение се фокусира върху дейността на Топлофикация. Над 70 процента от жалбите се отнасят към тях. Имаме вече доста спечелени дела. Само в Добрич са над 23. Така че смятаме, че щом като имат положително развитие тези дела, очевидно е, че проблемите с Топлофикация са огромни.
Едно от основните искания, което по никакъв начин не намери отражение в проектозакона е взаимоотношението на гражданите с Топлофикация. Аз съм запозната има две трети съгласие. Но възможността да се отказват гражданите от услугата на топлофикация и по принцип потребителите да не плащат сметки за неща, които не потребяват е едно от нещата, които аз от името на всички представители на това движение, което е от самото начало, когато учредихме подписката, бяха 57 неправителствени организации, а сега са над 140.
Искам да помоля народните представители от името на всички тези хора и тези над 700 000 човека, които сложиха подписите си под нашите искания, да обърнете внимание на тези неща. По отношение на Топлофикация, аз очаквам тази среща в следващата сряда, в която ще изложим и ще депозираме писмено нашите аргументи и сигнали, които имаме от гражданите, като разбира се консултираме с експерти.
Едно от нещата, което аз поне не открих да се ускори въвеждането на автоматизирани системи за обективни оценките на качеството на доставените енергия и на системите за пренос и разпределение.
Другото нещо на което гражданите много настояват е електронното отчитане на монополните услуги и въвеждането на електронни фактури за всички монополисти. Имахме едно такова предложение за картово предплатена услуга, която разбира се, изисква някакви инвестиции. Предполагам, че за това също не е намерила никакво отражение, но това е един от вариантите по които сме мислили на базата на многобройните срещи, които имахме и тук и сме разговаряли на срещи с ЕРП-тата за съкращаване на техните разходи, разбира се. И затова гражданите да имат по-точна представа за сметките си.
Също така по отношение на таксите е доста объркана ситуацията. Няма много категорични текстове. Надявам се в това отношение също да се намери някакъв начин, да се задоволят желанията на потребителите. Тази такса електромер, за която всички са “взривени”. Аз и до господин Семерджиев писах и той ми отговори. Гражданите се “взривяват”. Тя по различни
начини намира някакъв израз в общите условия на ЕРП-тата. Дали е такса електромер, мощност или някакви такива неща. Хора ни съобщиха за невероятно надписани сметки.
В крайна сметка в условията на една такава сурова зима, аз искам да изкажа нашата увереност, а и желание народните представители наистина да вземат много присърце проблемите на гражданите. Искам да ви кажа, че хората, които са на този горещ телефон, който имаме от Движение “Днес”, където постъпват жалбите, наистина са потресени. Ситуацията ескалира, така че надяваме се, вярваме ви, че ще направите всичко възможно да защитите интересните на тези ваши гласоподаватели, които са се подписали под нашите искания.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте. Моля за кратко по същество изказване, с поставяне на основните проблеми, които според вас не са разрешени в закона. Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, представения ви проект за изменение на Закона за енергетиката е придружен с 5 – 6 страници мотиви, в които сравнително добре са обяснени и са описани предложените изменения, които се налагат от целта да бъдат транспонирани двете директиви. Тук представлявам и мнението на газоразпределителните компании в България, които са лицензирани за изпълнението на дейност, разпределение на природен газ.
В представените мотиви подробно са обяснени измененията, които се налагат от транспонирането на директива 72 и 73. В предложения проект на Закона за енергетиката има някои изменения, за които няма и една дума в представените мотиви. Не че всички те имат съществено отношение и предизвикват някакви съществени изменения на пазара. Но едно от тях е изключително важно и според нас то не е съвсем в съответствие с целите на трети енергиен пакет. Визирам предложената промяна в чл. 30, съгласно която, ако бъде приет закона във вида, в който е предложен, на регулиране ще подлежат взаимоотношенията между обществения доставчик и абсолютно всички потребители на природен газ, независимо от това дали те са присъединени към преносната мрежа или са клиенти на крайния снабдител. За сравнение със сега действащия закон, на регулиране съгласно закона подлежат взаимоотношенията между крайните снабдители и техните клиенти. Това са битовите потребители и клиентите с персонал над 50 души и 19,5 млн. лева годишен оборот. Това според нас означава едно, че регулирания пазар и по закон се увеличава като размер. Показва различен подход към газовия пазар в сравнение с този към електроенергийния и не е в съответствие с целите на трети енергиен пакет. Нашите предложения за запазването на този член от закона във вида, в който той е днес не бяха приети по времето на разглеждането от работната група. И аз се надявам предложението ми този член да не бъде изменен, а да бъде чут от народните представители.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте за кратко изказване по въпроси, които не са били засегнати до момента.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ – Сдружение “Технически ренесанс”
Благодаря ви за предоставената възможност за изказване господин председател. Искам да обясня, че по принцип по § 14, § 21 и § 29 все още се води Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, която би следвало да бъде независима, но е първостепенен разпоредител на бюджетни средства. От 27.11.2009 г. европейските институции, след като констатираха, че държавите членки не изпълняват задълженията си по-високото ниво на равнище на защита на потребителите, създадоха европейската харта за правата на потребителите на енергия в сила от тази дата, която споменах. И по тази харта Държавната комисия за енергийно и водно регулиране следваше да се трансформира в национален регулаторен орган. Това е точния израз на европейската харта за правата на потребителите на енергия с активното участие на неправителствените организации, включително и финансирането им по чл. 42, чл. 44 от същата харта. Работа в интерес на обществото в развитите държави този процент достига до 40 процента, от населението в България 0,1 процента.
Също така бих искал да обясня, че европейските институции определиха и са защитили българските потребители, които при спор по Закона за защита на потребителите чл. 147 ал. 2 от Закона за защита на потребителите, който е имплементация на регламент 2006 – 2004 – ЕО, т.е. с пряко приложение, ако закона не отговаря. Имайки предвид и Закона за нормативните актове и върховенството на закона на приложение на европейската общност спрямо националните законодателства Вангенталус и Коста срещу ЕНЕЛ приоритетно и пряко приложение на европейското законодателство. Директивите посочени в Европейската харта са 2003 – 54 ЕО за електропазара и 2003 – 55 – ЕО за пазара на природен газ.
Така че в ЗИТ дори и да не направите изменения, всичките потребители в България могат да се позовават директно на европейското законодателство, но представлява отклоняване на средства от европейските данъкоплатци. Така че бихме могли да ви представим становище в детайли и ще очакваме решение на финансовия министър по отношение на финансиране. Отдавна трябваше да бъде направено на неправителствените организации, които участват в областта на защита на правата на потребителите в областта на енергетиката. Така че в момента пазара в България, примерно си подменя клиент на договор, който е под уговорката. Примерно отивате на бръснар с потребител, който е посочен в Хартата с индивидуален, преподписан договор с общи условия, които ДКЕВР по § 14 определя само рамката на общите условия. Те влизат в сила като част от индивидуалния договор, който примерно в Полша вече съществува. Тоест е ограничен пазара до момента и всичките рискове от определена граница на цените в енергетиката падат върху доставчиците, държавата и производителите. И по този начин се осъществява прикрита държавна непозволена помощ, която подлежи на връщане.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за вашето мнение. Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ – КНСБ
Ние като профсъюз имаме забележки относно прецизирането на някои текстове. И много държим, когато се определи модела на българския оператор, разделянето на НЕК и ЕСО, да има обществено обсъждане. Така както има решение на Върховния административен съд, засега тези неща минават тихом мълком и тайно. Предлагаме между двете четения да ни уведомят кога ще има обществено обсъждане КНСБ.
Аз миналия път питах, защо след като предимно Закона за енергетиката се отнася за операторите, разделяне и т.н. са вкарани едни текстове, в които отпада чл. 120 а – забраната за такса електромер. Чл. 32 ал. 3 цената на парното да е еднокомпонентна. Питах кой го е предложил, кой го е подкрепил, ако желаят да ми отговорят. Само ще прочета тук един отговор до господин Кърлев, като мотиви, защо не трябва тези текстове да отпадат. Европейска комисия, Генерална дирекция здравеопазване и защита на потребителите. Сметките се изготвят от енергоразпределителните предприятия въз основа на реалното енергийно потребление. И информациите се предоставят по ясен и разбираем начин. Никъде не се говори за такси. В Закона за енергетиката ясно е казано, че цените трябва да възстановяват икономически обосновани разходи. Там са включени експлоатация, поддръжка, ремонт и т.н. Така че отпадайки тези текстове, това е стара мечта на разпределителните дружества се отваря широко вратата да има някаква такса, което ние ще го атакуваме.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Последния представител на гражданските организации господин Казанджиев от Българския енергиен форум. Моля за конкретни въпроси, които не са били споменати до момента в дебата.
ХРИСТО КАЗАНДЖИЕВ: Благодаря за предоставената възможност да се изкажа.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Българския енергиен форум счита предложения проект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, в значителна степен отговаря на обществените очаквания за публичност, откритост, недискриминация, справедливост при предоставянето на услуги по доставка на енергия.
Същевременно считаме, че предложения проект на закона не покрива изцяло изискванията на директивата за газа в частите за независимост на оператора на електропреносната система и достъпа до мрежата. В тази връзка и в съответствие с чл. 9 от директивата, считаме, че Булгартрансгаз следва да се отдели изцяло от Българския енергиен холдинг, както и да се прецизират правилата за достъп и по скоро правилата за отказ от достъп до мрежата.
Съществуват и редица нови важни за енергетиката на страната принципи и възможности, които трябва да се доразвият в законопроекта в редица аспекти, по които Българския енергиен форум има конкретни предложения, които ги е представило в своето становище.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за краткото и ясно изказване. Господин Семерджиев заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря господин председател. Аз миналия път имах възможност да се изкажа. В тази връзка е и становището, което сме депозирали при вас за предложения, за уточняващи текстове и допълнения, които ще конкретизираме когато се гледат конкретните текстове. Искам само да отбележа, че ние сме участвали активно в изработването на закона и неговите текстове съвместно с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и има много малки различия в текстовете, които ние предлагаме. Те са повече уточняващи и свързани с нашите правомощия.
Бих искал да обърна внимание на една съществена част свързана с дефиниране на понятието национален системен оператор в областта на природния газ. Ще си позволя малко повече време да ви занимая, тъй като се очаква да се изграждат преносни системи на територията на България, свързани с проекти, както за транзит през България, така и връзки между преносни системи на други страни и оператори се допуска издаването на повече от една лицензия за пренос на природен газ. Считаме, че с оглед осигуряване сигурност на системата и координираност на действията, които се извършват във връзка с преноса на природен газ на територията на страната трябва да има в закона лизенция една единствена за национален газов оператор, който да бъде оператор от най-висок ранг и неговите разпореждания да бъдат задължителни за останалите оператори на преносни системи. А така както и досега и на операторите на разпределителните системи. Това е по съществената част. Предполагам, че тук има представител и на Трансгаз. Той може също да вземе отношение по този въпрос.
Останалите текстове, които сме предложили, както вече казах, практически по-добре ще бъде да ги разглеждаме тогава, когато се разглеждат конкретните текстове. А вие ги имате и ще може тогава да даваме и допълнителни обяснения по мотивите, които сме приложили към вашето предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря господин Семерджиев. Министерство на икономиката сега ли искате думата или накрая. Тогава да минем към народните представители. Уважаеми колеги, по законопроекта за първо четене, чухте гражданските организации. Имате възможност за въпроси, възможност за изказвания. Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин председателю. Аз има един кратък въпрос, преди да направя изказване. Още на миналото заседание, мисля че господин Делян Добрев съобщи, че проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е изпратил до Европейската комисия за съгласуване. Интересува ме, получен ли е отговор?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ние в работен формат сме дали законопроекта на Европейската комисия с уговорката, когато правихме среща с тях ноември месец, ако те забележат определени части или определени правила на директивите, които не са приложени изцяло в законодателството, да ни сигнализират. Нямаме отговор от тях, да имаме неизпълнение на определени правила в директивите.
ИВАН ИВАНОВ: Сега мога да пристъпя към изказването си господин председател. Преди всичко считам, че вносителя Министерството трябваше да предложи на нашето внимание закона след като е получил такова становище. Защото поставям въпроса. ако след месец или два се получи становище, в което Дирекция “Транспорт и енергетика” на Европейския съюз отправи забележки, които е изрично необходимо да бъдат отразени, ние ще започнем веднага да променяме отново Закона за енергетиката. Това за мен не е добрия подход.
Аз първо искам да благодаря на всички организации, които предоставиха, включително на мен предложения за изменение на закона и вероятно между първо и второ четене ще взема предвид по-голямата част от тези предложения.
Няма да се спирам на това, което беше казано в изявленията на различните организации. Но ще се спра на един, според мен, основен въпрос. И той е въпроса за независимостта на българския орган за енергийно регулиране. За мен това е фундаментален въпрос на Закона за енергетиката. Поначало и това го знаят представителите на Министерството, въпроса за независимостта трябваше да бъде решен още с втория енергиен пакет. Нали е така. Сега ще ви покажа, препоръката на Съвета на Европейския съюз, което е от преди шест месеца – 12 юли 2011 г. Тя е относно националната програма за реформи на България от 2011 г. и съдържа становища на Съвета на Европейски съюз относно актуализираната конвергентна програма на България за периода 2011 – 2014 година. Това становище завършва със седем препоръки, които Съвета на Европейския съюз отправя към България да предприеме следните спешни действия, забележете в периода 2011 – 2012 г. Една от тези седем препоръки гласи. Ще прочета само този текст.
“Да осигури пълна независимост на българския орган за енергийно регулиране”. Това означава, че в Закона за енергетиката такава пълна независимост не е осигурена. И Съвета на Европейския съюз отправя тази енергична препоръка, която не е спазена в предложените ни изменения и допълнения на Закона за енергетиката.
И веднага мога да кажа защо не е спазена. Преди всичко, съгласно директивите, за да бъде органа независим, той не трябва да бъде държавна комисия. Той трябва да бъде Комисия за енергийно и водно регулиране. Така както имаме Комисия за регулиране на съобщенията, а нямаме държавна комисия за регулиране на съобщенията. Нямаме държавна комисия за защита на конкуренцията, защото Европейския съюз не желае регулаторните органи да бъдат държавни. Какво се включва в това. Аз знам, че може би в нашето мислене най-доброто е всичко да бъде държавно. Регулаторните органи в Европейската комисия не трябва да бъдат държавни.
На второ място, тази комисия трябва да бъде независима от изпълнителната власт. Независима ли е нашата комисия от изпълнителната власт? Ни най-малко. Защо? Защото назначаването, както на председателя, така и на членовете на Комисията се извършва от министър-председателя. Това е пряка зависимост от изпълнителната власт. Най-малкото тя трябва да бъде избирана от Народното събрание, законодателния орган. Както се прави и с Комисията за регулиране на съобщенията, както се прави с Комисията за защита на конкуренцията. И не само, но това трябва и да се разшири. Защо трябва да остане зависима от изпълнителната власт Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Отговорът може да го даде и господин Петър Димитров, който комуникираше с тогавашния председател проф. Шушалов, Бог да го прости и видяхме как в 2009 г., шест месеца преди изборите, всичките цени замръзнаха на енергоносителите. Аз очаквам това и следващата година. Сега са, но още повече ще бъдат следващата година. Защото когато се пита за цените, вярно пита се и председателя на Комисията, но много често се пита и съответния министър. Така говореше и господин Петър Димитров, така говори и господин Трайков, защото се знае, че Комисията не е напълно независима, както трябва да бъде.
Продължавам нататък. Изборът как се осъществява. С тази заповед. Те изобщо не се избират. Как трябва да се осъществи избора, както е в повечето европейски страни, членове на Европейския съюз, чрез публично изслушване, отговори на зададени въпроси, за да се разбере дали тези хора имат капацитета, имат волята да провеждат определена енергийна политика. При нас такова нещо изобщо няма. Нататък продължавам. Стажа така както е записан при нас, къде го има и в коя директива. Дали в директива 72, дали в директива 73 от 2009 г. Никъде го няма. това са просто някакви наши съчинения, които по никакъв начин не издават високата компетентност. Не стажа определя тази компетентност, а способността действително да се изпълняват всичките регулаторни функции.
На следващо място, методиката по която работи Държавната комисия е методика, която се одобрява от Министерския съвет. Това е в противоречие с изискването за независимостта на Комисията. Ако Министерския съвет каже не, методиката няма да бъде одобрена. Това независима комисия ли е?
Мога да продължа и по-нататък. По отношение на правомощията. В същност правомощията са новоразписани в сегашните изменения. По отношение на правомощията се говори за проверките, но никъде не се споменава за внезапните проверки, които са специално указани от директивите на Европейския съюз. Аз мога веднага да ви цитирам, но може би няма и смисъл да ги търся. Направил съм си труда да видя за проверките. Особено внезапни проверки трябва да бъдат изрично разписани в закона. Нещо повече, трябва да се разпише механизма по който се извършват. Защото, ако някой ми каже, че членове на Държавната комисия могат да влезнат в едно голямо енергийно предприятие и могат да изискат документи, които те считат че са нужни, не считайте, че това ще се случи. Аз си представям как ще отиде Държавната комисия в Лукойл и и Лукойл веднага като на килим ще им разстеле всичките документи – счетоводни, търговски и т.н.
Очевидно ние сме лишили Държавната комисия, все още така назована държавна, от правомощията, които съгласно директивите на Европейския съюз тя трябва да има за извършване на тези проверки. Засегнах изрично този въпрос, защото няма ли пълна независимост на Държавната комисия, останалите въпроси не могат да бъдат решени. Дори и следващият толкова важен въпрос, а то е за отделянето на преносната мрежа чрез независимия преносен оператор, до голяма степен зависи от капацитета на тази комисия да бъде независима и да може да проследи как действително този оператор се явява независим преносен оператор. Аз ще поставя и този въпрос, който мисля, че някой го спомена. Как е избран от трите модела, именно този модел. Защо е избран модел, при който преносния оператор наречен независим, продължава да бъде част от вертикално интегрирана енергийна структура, какъвто е Български енергиен холдинг. Защо не можахме да направим крачката за пълно излизане на независимия преносен оператор от структурата на холдинга.
Искам все пак да отбележа, че когато говорим за преносните оператори, както на електрическата мрежа, така и на газопреносната, те трябва да бъдат поставени в еднакви условия. Това не се вижда от закона. Има текстове. Има въведени нови субекти, които в едната част съществуват за електроенергиен системен оператор, който ще бъде независим преносен оператор и които фигурата на доставчик на последна дистанция, за оператора за природен газ отсъства. Липсва начина по който се формират цените, по които този доставчик на последна дистанция купува съответно електроенергията и я предлага. Как те си определят. Каква е за него печалбата и т.н. Това нещо не е разписано.
Бих казал, че в последствие между първо и второ четене ще поискам съществени изменения, които дори и да не бъдат приети, след време ще се получат като забележка от Европейската комисия.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев и след това други народни представители.
ДЕЛЯН ДОБЕВ: Не е практика, преди приемането на законодателството в определена държава, то да се съгласува с Европейската комисия. Европейската комисия няма задължение да отговаря по текстовете на законопроекта. Това което сме направили е на добра воля с колегите от Европейския парламент. Да им дадем законопроекта, за да може ако те забележат нещо да сигнализират. Не са го направили, така че ние сме го изпратили преди много време. Така че ние считаме, че те нямат някакви особени забележки по същество. Разбира се, официалния срок за нотификация от страна на Комисията за неизпълнение на определени части от директивите ще започне да тече, след като те бъдат приложени в националното законодателство.
Няма да коментирам независимостта на ДКЕВР. Единствено искам да коментирам правото на ДКЕВР да извършва проверки. Това право го има господин Иванов. Може би и не сте го забелязали. Между първо и второ четене може да бъде разширено правото на Комисията.
В чл. 21 ал. 3 т. 6 казва: “Извършва проверки в обектите на собственика на мрежата и на оператора.”
ИВАН ИВАНОВ: Европейската комисия говори, включително и внезапни проверки. Защо отпадна този текст, случайно ли? Поради недоглеждане от господин Налбантов или на някой друг.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако думичката внезапни е тази, която ви притеснява може между първо и второ четене да добавим “извършва внезапни проверки” и Министерството няма да възрази срещу този текст.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров поиска думата. Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря ви господин председател. Добре е да говориш след господин Иванов. Той каза почти всичко. Така че аз ще бъда кратък. Въпросът е ясен. Ако не го приемем този закон, ако той не е факт, България ще понесе санкции. От тази гледна точка опозицията сме поставени в много деликатна ситуация с подкрепата на този закон.
В тази връзка аз очаквах министъра да започне с темата закъснение. Естествено, щях да бъда виновен аз, но най-малкото трябваше да се обясни това едногодишно закъснение. Тъй като по всички направления се повтаря една и съща история. Очевидно няма капацитет в Министерството. За съжаление с мълчанието си миналия път министъра създаде впечатление, че не е чел закона. А днес с четенето на становището не промени това впечатление. Една от основните цели на тези промени в Европейския съюз е да има пазар. Да има конкуренция. И цените да започнат да падат. Тук миналия път се изказа Явор Стоянов, който гръмко заяви, че няма да се вдигнат цените. Но то не е да се вдигат. Цялата тази философия, всичките усилия са да се измъкнем от монополизма и цените да започнат да падат. Дори в условия на криза всичко друго се срина, но цените на енергията устойчиво си вървят нагоре и ще продължават да си вървят нагоре.
В тази посока, аз очаквах тази философия да бъде разяснена от министъра. Какво постигаме, как го постигаме. Някои текстове, някои членове, но това е главното заради което залата днес е толкова пълна. Тъй като това е непоносимо бреме в условията на криза. За голямо съжаление не чухме отговорите на тези въпроси. И от тук нататък много е важен въпроса, кой е правил закона. Тъй като един закон обикновено започва от политическата воля, която се залага и след това експертите я реализират. Тук разбирам, че е постъпено точно обратното. Заложен е един продукт с който след това политическата воля трябва да се запознае и да го припознае като собствена. Това според мен по този закон не е точно правилния подход.
Миналия път зададох някои въпроси. Подчертах изрично, че не искам да ми отговарят примерно конкретните структури като ДКЕВР, Булгаргаз, но понеже политиците мълчаха получиха отговори от там.
Изцяло съм съгласен с това, което каза господин Иванов за зависимостта на ДКЕВР. В качеството ми на бивш министър заявявам категорично, че ДКЕВР е зависим орган. Беше такъв, остава такъв и с новите правомощия тази зависимост се засилва. Обсъждаме един орган, който е част от изпълнителната власт и ще продължава да изпълнява нарежданията на тази изпълнителна власт, с всичките последствия, както за редица стопански структури, така и за България като цяло. Аз след малко ще дам примера с газохранилището в Чирен и цената, която се формира от това газохранилище. Трябва да го разкъсаме този кръг. Аз разбирам колко е трудно. Едва ли има някой министър на който да поискаш да му отнемеш власт и той да каже, да сега ще изтичам за таблата. Не е изтичал министър Трайков. Но то не е в интерес на потребителите, не е в интерес на България. От тази гледна точка добре е да отидем до състояние при което това няма да е така и ще имаме една пълна независимост.
Ценовото регулиране, което прави ДКЕВР, прекрасно социалистическо ценообразуване. Хващаме разходите. Признаваме ги. Слагаме печалба, защото структурите трябва да функционират и цените вървят като бесни нагоре. Аз ще ви кажа, не е така. Правят се анализи. Аз предлагам на председателя на Икономическата комисия да ни покани да направим изнесени заседания не в Боровец, а примерно в офиса на EVN в София. Той е тук наблизо. Или да ни покани да направим заседанието в двете кули, където е ЕОN. Понеже бяха в бизнес парка, но там условията не са достатъчно добри сега отидоха в двете кули. Кой ги плаща тези екстри? Каква е ролята на ДКЕВР. Да, това са реални разходи, които нашия закъсал българин затяга колана и ги плаща, за да може някой да живее в лукс. Точно енергийните дружества, които имат база и те отиват под наем в най-луксозните офиси, които съществуват в държавта. И ДКЕВР ги съзерцава. Ясно е, че ако това е един независим орган, в който е представено обществото и публичния интерес, това е абсурдна ситуация. Това не може да стане. Вместо това си говорим приказки. Те ще искат 20, а ние ще има дадем само 10.
Булгаргаз всяко тримесечие иска примерно 10 – 15, а ние ще му даваме само по пет. Надват се да не забележим, че 4 по 5 прави пак 20. И като си получат сметките хората казват: «А, какво стана?» Това стана. С политически решения уж по-малко, уж сме добри, прекрасни и няма да им позволим и сметките стават непосилни за това население. Може би за неселението на друга европейска държава са посилни, но за българското население това са просто непосилни сметки, поради тази зависимост на нашия регулатор.
Независимост на преносните оператори. Тук ще се съглася с министър Трайков, че и аз имам отговорност. И ние влезнахме в групата с Германия и го отстоявахме да е така. Но много е важен въпроса от кого са независими. От БЕХ ли са независими, от ДКЕВР ли са независими, от министъра ли са независими, от премиера ли са независими. Да не говорим за Южен поток и оператора, който ще оперира. Много ми е интересно, как ще са независими от Газпром, който дава 100 процента от газа. Как ще стане тази независимост и как ще пуснем свободно други да се транзитират. В портмонето ли ще го носим този газопровод, за да може друг да транзитира. От тази гледна точка сме направили нещо, Но аз не съм сигурен, че сме го направили както трябва. И редица други конкретни неща. Доставчика от последна инстанция ще купува като търговец свободно, а ще продава по цена определена по методика от ДКЕВР. Продавайте така домати на пазара, да видя докъде ще стигнете. Така пазарна икономка не се прави и така намаляване на цените няма да се случи. Да не говорим затова, че той няма откъде да си осигури необходимите количества ток, тъй като те не са му гарантирани. Той ще се конкурира като другите търговци. И как ще го осигури. Как ще стане този фокус, закона мълчи.
Миналият път господин Семерджиев обясни как имаме свободен пазар на газ. Тук чувам, че ще правим национален газов оператор. На мен не ми е съвсем ясно що е то. Газа който е в Чирен нали трябва да се продава по пазарни цени. По какви цени го продаваме газа от Чирен? По политически. И още по-весело. Газпром ни продава по по-висока цена газа, а другото подразделение на Газпром, което взе участие след поевтиняването през Чирен го купува по-евтино. Ако това не е безобразие, кажете? Ако това е пазар? Какво от това, че аз съм си сложил нещо на склад преди пет години, а тук го броим на склад от преди 30 години и поевтиняваме цената, за да може някой да прибере разликите. Какъв е смисъла? Имаш пазарна цена. От Чирен трябва да продаваш по тази цена. А не да вкараш Булгаргаз непрекъснато в ямата. Намалява ли му загубите и с това се подобрявало положението. Аз питам, какво произвежда Булгаргаз, че му намалявате загубите? Той няма производство. Той е търгове Купува и вие знаете по каква цена купува. Не му я признавате по политически причини и той продава по-евтино и губи. И това се трупа и в един момент, понеже ще гръмне и преди гръмването, все пак удряме потребителя и той загива от тази цена, която се появява.
Подобно е положението с комбинираното производство. За да спасим едното купуваме неефективно произведена енергия. И я купуваме пак на индивидуално определени разходни цени. Така че да ги стимулираме хората и да покрием загубите на Топлофикацията. И потребителя в Горно нанадолнище плаща за топлофикацията в Долно нанагорнище. Това е логиката, която се залага в тази схема. Казаха го повечето от съответните структури. Дефинициите за пренос и разпределение не бяха ясни. Продължават да не са ясни. Има припокриване, има конфликти, има противоречия. Запазваме си ги в новия закон.
И завършвам. От кога ще действа закона? Не може да действа от други ден. Няма как да действа. Ние няма да сме го приели до тогава. Дайте едни реалистични срокове. Тук нови лицензии ще се издават. Има време за приемането на закона и трябва поне месец и половина. Ако не влезем в стахановски режим. Така че дайте едни реални срокове. И закона да влезе в действие тогава, когато това е възможно, а не за онзи на който евентуално ще му размахаме закона да пишем срокове, които са недостижими.
Завършвам с това, че най-вероятно ще се въздържим. Не затова, че е лош хубав или не знам какво си. А затова че закона трябва да го има. Този ангажимент трябваш да го изпълним. Ние сме на галоп след времето. Ако го нямаше Европейския съюз нямаше да има след кого да галопираме. Основният резултат за България от приемането в Европейския съюз е този галоп, препускаме. Или за това, че ни гонят със санкциите отзад с камшика. Или има някаква кифличка отпред, която ни размахват. Това не е поведение на държава членка, която има тежест, има авторитет и има капацитет и има воля да законодателства.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги знаете, че когато става въпрос за изказвания на народни представители и министри ограниченията във времето не важат. Други народни представители, които желаят думата? Господин Червенкондев заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател. След обширните изказвания както на господин Иванов, така и на господин Димитров, аз ще бъда достатъчно кратък и ще се постарая да обобщя част от нещата, което не беше презентирано на това заседание от министъра, заместник министъра, експертите и държавната комисия и изказванията които чухме от независими граждански сдружения, съответно от заинтересовани страни. Аз предлагам на колегите да подкрепим законопроекта на закона за енергетиката, като съм напълно убеден и това, което съм чел господин Димитров в законопроекта, наистина прилагаме трети либерализационен пакет и наистина са приложени конкретните изисквания за отделяне на операторите от търговците. Съответно относно проблемите за зависимост или независимост на комисията. ясно е регламентирано, че нашата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране е изцяло независим регулаторен орган, който наистина ще има все повече и повече функции, които да бъдат основно към обективното и справедливо определяне на взаимоотношенията между търговци, преносни предприятия и крайни клиенти защитени потребители. И съответно и държавата естествено, защото колкото и да искаме, независимите органи, те са част от държавата и щом имаме регулиран пазар те регулират тези взаимоотношения в него.
Чухме изказването и мнението на част от гражданските сдружения, които изразиха част от своите притеснения и не трябва да отминаваме и частта от изказванията, които одобриха множество техни предложения, които са намерили отражения в предлагания законопроект. Да, може би има какво още да се желае. Има второ четене, има срок който ще бъде между първото и второто гласуване на законопроекта. Естествено ще има допълнителни дискусии и коментари. Откри се темата за топлофикациите, за топлинни счетоводители. За начин на измерване, за начин на регулиране. съответно също и там има и множество предложения, които от гражданските сдружения постъпва постоянно на база конкретни проблеми, които се оказват в тази тежка зима. И тогава ще очакваме и с интерес и с особено внимание предложенията, които идват и от въздържащите се да подкрепят законопроекта. Така че наистина обективно да ги коментираме. Така че колеги предлагам наистина да приключим с дискусията и да подкрепим законопроекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай поиска думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря господин председател. Уважаеми колеги, ще се опитам няколко въпроса да задам с ясното съзнание, че им знам отговорите.
Първото нещо, днес за първи път от един министър, дори да е бивш, най после изчиствайки един катарзис, от него чухме, че наистина една комисия, която дълги години ние наричаме независима, тя е зависима. Това означава ли, че този път ако сме решили да променим нещата с този закон да направим така, че комисията освен, че е зависима и патерицата или комисия, която да бъде оправдаващата комисия, следващия министър или министър-председател. Защото, колеги тази комисия в този си състав, с тези задачи по този закон, допълнителното натоварване няма как да работи. И това и министър Трайков го знае и заместник министъра. Забележете, дори и господин Семерджиев в момента е убеден, че с всичките тези неща, с които се натоварва в момента, той няма как да ги свърши. Да влезеш под товар, който не може да вдигаш е ясно за какво става въпрос.
Вие искате ние всички народни представители в момента да гласуваме и да приемем, че това което ни предлагате е полезно и работещо. И отгоре на това всички неправителствени организации с един патос, всеки който е имал горещ телефон, другия зелен телефон, четвърти, че трябвало да бъде национална комисия и т.н. и тях ги заблуждаваме. Казваме им на хората, да ние правим нещо много сериозно тук. Да, колеги правим нещо много сериозно. Ще направим една комисия със седем човека. Танов с не знам колко човека, влезе в Лукойл, господин Иванов и отстъпи и се извинява с всеки изминал ден. А ти представяш ли си господин Семерджиев, да влезе в Лукойл какво ще стане. Няма как да работи тази комисия в този си вид, господин Трайков. Ако искате наистина комисията да бъде независима, тя няма как да бъде съвсем независима при случай, че имаме такъв министър-председател, който наистина винаги излиза от последна инстанция. И неговото решение и неговото казване е най-правилното.
И затова аз ви предлагам, тъй като достатъчно сме закъснели, тук и Парламента има съответната отговорност с приемането на този закон, за да транспонираме третия либерализационен пакет. Нека поне между първо и второ четене, ако трябва да разработим цялата глава за държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Да разработим така, че от тук нататък да кажем: “Да, имаме комисия и от тук нататък сутрин обикаляйки от една телевизия до друга телевизия, министър-председателя решава колко да бъде цената на електроенергията. Цената на електроенергията в България, според стандарта ни на живот е висока. Цената на електроенергията според изискванията на съответните технологии и инвестиции в нашите производствени мощности и преносни мрежи е ниска. Това е истината и някой трябва да го каже.
Ние какво трябва да направим от тук нататък? За вдигането на стандарта на населението си има министър-председател, а за определянето на цената, забележете, пак имаме министър-председател. Направихме толкова неща. Опитахме се стачкуващите да ги изместим от Министерския съвет, когато по социалистическо време Министерския съвет определяше цената на електроенергията, да отиват да стачкуват пред сградата на господин Семерджиев. Обаче нашите министри и министър-председателя с всеки изминал ден дърпат, не искат тези стачкуващи да отидат пак пред Министерския съвет. Ще си ги получат. Ако сте ми разбрали предложението е добре. Ако не сте ме разбрали, това е друга тема. Сигурно пак ще говорим.
Следващият въпрос, който възниква. Транспонираме ли така, както изискват европейците третия либерализационен пакет. Аз смятам, че не го правим. Нито в газовата сфера, нито с този, не знам как сте го измислили, дали е преведено точно и ясно, доставчик от последна инстанция. Явно така е писано. Нали ви казах как звучи. Последната инстанция да определя. На този доставчик на последна инстанция, някой от вас седна ли моделирано да види по какъв начин ще работи този човек. Вие сте ме вързали краката и едната ръка сте му вкарали в джоба. Оставили сте му само дясната ръка, за да може да вземе. Какво ще вземе, как ще вземе? Как ти ще освободиш, на изхода той ще купува електроенергия каквато му предлагат, а накрая ще сложим господин Семерджиев да определя цената на която ще продава. Само това ли е?
Как господин Семерджиев, хубаво, че този път на два етапа определяте цената на газа под себестойност. Днес не виждам господин Гогов тук. Същевременно не допускате други до преносната мрежа, до тръбопроводи. Един път определяте цената под себестойност на газа на Булгаргаз. Втори път не давате възможност да влезнат други доставчици в тръбопроводите. И сядаме и казваме, либерализираме пазара. Как либерализираме? Добре че определяте на два етапа цената. Преди малко колегата от КРИБ ли каза, някой ако се опита да види на каква цена купуват нашите производствени предприятия газа, а на каква цена даваме ние газа на Топлофикация София. Включително и предишния министър и сегашния министър дадоха на Топлофикация в рамките на около 300 млн. допълнително. С прехвърляне от общината към държавата и обратно от държавата към общината. А да не говорим за тези 300 млн. какво можехме да направим.
И когато говоря за цената на енергията направено ли е някаква равносметка с този законопроект какво правим, също по-големите експерти започнаха да обясняват, че ние не разбираме от ценообразуване. Сигурно е така.
Предлагам ви господин председател следващия път да направим едно заседание. Нека да седне господин Семерджиев с всички хора, които присъстват да ни обяснят, по какъв начин и как ценообразуват поне цената на газа. За другите да оставим.
Защото ако тръгна по това, което каза господин Димитров преди малко, все пак няма да обръщам внимание кой на какъв офис отива, защото сигурно някой си казва: Вие защо стоите в центъра на София, защо не отидете във Филиповци да си водите заседанията на Народното събрание.
И последния ми въпрос е. Убедени ли сте, след като приемем този закон, че Европейската комисия няма да ни наложи някакви други санкции, защото сега ако не приемем ще имаме съответните санкции.
Ние няма да подкрепим закона, но ще се въздържим с ясното съзнание, че участваме в този процес да спрем санкцията от Европейския съюз и опитите на това правителство да транспонират директивите на Европейски съюз, но с ясното съзнание и с молба, господин министър. Виждам, че експертите са направили законопроекта. Внесете философия, внесете политика в този закон и тогава може наистина да се случи нещо.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители.
Колеги и аз ще добавя няколко думи към дискусията, която мисля, че е доста добра. Имахте възможност да чуете и граждански организации и изказвания на различни политически партии.
Господин Семерджиев, не приемайте лично въпросите, които бяха поставени тук, но те са важни. Наистина имаме нужда от независима комисия във всеки един смисъл, за енергийно и водно регулиране. Забележете при всяко увеличение на цената на различни енергоносители, протестите са към правителството. Тоест, хората ясно съзнават, че там трябва да търсят отговорността.
Тоест, въпросите, които бяха зададени от колегите са сериозни. Ако може да въведем за бъдещи избори, процедури по прозрачност, по задаване на въпроси, по-дълга процедура по номинации, според мен ще бъде полезна за всички нас. Да бъде гарантиран този избор от гледна точка на процедурата.
Другото нещо, което е много важно, трябва да се опитаме да въведем повече конкуренция. Ясно е, че до някаква независимост не можем да стигнем, разбира се, по отношение на енергоресурсите. Но все пак да има конкуренция, да имаме повече възможности. Чета § 129 и там има една такава клауза. Позовавайки се на клаузата тейк енд пей, взимай или плащай, може да бъде отказан достъп до мрежата. Така го разбирам аз. Може би не това е идеята, не това е целта. Но ако това е така и не се предвижда възможност за повече конкуренция, повече участие. В крайна сметка, с тази клауза или по друг начин идеята е запазване на монополното положение на газовия пазар, който го има в момента, никой от нас няма полза от това. Нито Министерство на икономиката, нито една парламентарна група. Защото света става много динамичен. И въпросът утре да имаме възможност, когато оценим цените на други видове газ или други доставчици паднат, да може да купуваме от там.
И господин Трайков, аз знам, че въпроса, който ще ви задам е извън пряко законопроекта, който днес обсъждаме, но предстои подписване на нов договор за доставки от Газпром. Аз ще ви помоля, спазвайки всички правила да получим някакъв проект на този договор. Знам че март, април е срока за окончателното подписване. Но трябва да знаем за какво става въпрос. Какви ще бъдат клаузите тейк енд пей, взимай и плащай. Ще има ли такива. Ще има ли фиксирани количества? Какви ще бъдат цените?
Тъй като всеки народен представител, а вярвам и вие и вашия заместник министър, който е наш бивш колега, отговаряте постоянно на въпроси за сметките за парно и другите сметки на българските граждани. Нормално е хората да търсят отговорност. От този договор ще зависи много от тук нататък. Аз се надявам да могат да бъдат постигнати добри условия. И ако този договор се случи, аз съзнавам, че има търговска тайна. Може да се позовете на нея. Макар че аз и колеги променихме Закона за достъп до обществена информация, въведохме правото за надделяващ обществен интерес. Тоест, когато става въпрос за надделяващ обществен интерес, да не могат да бъдат тези въпроси търговска тайна.
Така че приемайки този закон е важно да разберем по какъв проектодоговор се работи с Газпром. И се надявам, ако имате възможност поне основните параметри от тук нататък, да се запознаем с тях като комисия, тъй като разберете, лодката е една и съща. И ако постигнем добри условия те са добри за всички. Това искам да кажа аз.
Господин Семерджиев заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖЕВ: Благодаря ви господин председател. Аз бях провокиран. Ще се опитам да бъда много кратък. Първо по отношение на независимостта, употребиха се и много други понятия, сравнения и т.н. Има точно определен начин за оценка на независимост на регулаторния орган. Това е експонирано в много документи в Европейската комисия. Регулаторният орган трябва да бъде независим от индустрията, която регулира. Това е единствената независимост, която трябва да се гарантира. От тук нататък каква точно е формата и по какъв начин се осигурява тази независимост. В различните държави има различни форми за определяне на регулаторната комисия. Прав е господин Иванов, че има държави в които регулатора директно е към Парламента. Но в повечето от държавите е директно към Министерския съвет, а в някои от тях е и към конкретни министерства. Например в Унгария все още регулатора може да определя самостоятелно цените, а право на крайна дума за цените има министъра на икономиката например.
Така че по отношение на независимостта на регулаторния орган, така както е гласувано през 1999 г., може би някои от вас също са били народни представители и са гласували, този модел не е променян и не е бил атакуван по отношение на структурата и формата на регулиране като пречка за независимост на регулатора.
По-големият проблем е дали този регулатор, регулирайки една индустрия, където нивата на заплащанията са много по-големи, би могъл наистина да бъде независим от тази индустрия. Предлагам да се съсредоточим повече върху това мислене, тъй като текучеството в регулаторната комисия, изтичането на кадри към индустрията определено е трайна тенденция, която ту се засилва, ту леко спада, но така или иначе не се е променила, откакто е създадена Държавната енергийна комисия.
По отношение на изказванията за цените на господин Петър Димитров, аз ще се въздържа, тъй като очевидно много не експертно, извинявайте господин Димитров, беше вашето становище. Аз като експерт нямам какво да кажа. Експертно имам отговор на всеки от вашите въпроси. Ще ги дадем и аз съм готов по всеки от въпросите, които повдигнахте да ви дадем експертно становище. Каквото даваме между другото на всички процедури, така както са определени и в сегашния закон за приемане на цените.
Ние сме една от малкото държави, където имаме такава дълга процедура за определяне на цени. Започваща с обявяване на цените от предприятията, с обществени обсъждания, открити заседания и чак накрая се взима решение. Включително имаме и консултативни съвети. Така че самата процедура е достатъчно открита и призовава всички наистина, които се интересуват от работата да присъстват на тези заседания обществени обсъждания, защото там се получава много информация. Всяка необходимост от допълнителни представяния и разяснения от наша страна веднага ще се подготвим и ще я направим, стига да имате желание. Това е което исках да кажа.
Като ресурс, който имаме към момента да изпълняваме тези задачи, аз миналия път се изказах по този въпрос. Няма да се повтарям. Това което обобщено казах и миналия път, разбира се, че за да се изпълнят тези задачи трябва да се осигури по-голям ресурс на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, тъй като и в момента изпитваме затруднения с квалифицирани кадри, които да работят в комисията експертно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджев имате две реплики.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев, аз ви призовах не случайно да не се бъркате в тази сфера. Казах, че това не е ваша отговорност и не е ваше правомощие. Не го правете. Не е здравословно.
Аз за да дообясня неекспертното си становище ще кажа, че правите неправомерна държавна помощ, без да влизам в подробности, понеже може да стигнем до наказателна процедура. Но да не влизаме в тази тематика. Тя не е толкова важна в случая. В случая е важна политическата независимост на ДКЕВР. Няма такава независимост. И двамата го знаем прекрасно. И не поемайте вие отговорността да отговаряте. Ясно не може да висиш някъде и да риташ столчето. Тази работа не може да стане. Но това е ненормално. Имаш търговец и той ти продава газа по една цена. Няма какво да обсъждаш, какво да питаш публика. Дали търговеца да продаде по тази цена или по друга цена? Какво обсъждане. Хващаме и тази цена я редуцираме с нещо, което сме го трупали десетилетия по непазарна цена, няма друга. И пак повтарям, на входа купуваш по-скъпо, а на изхода продаваш по-евтино. Това какво е? Прекрасно знаете какво е.
И от тази гледна точка, ако правим независимост, вие по отношение примерно на пазара на газ трябва да го изкарате Булгаргаз от тази дупка. Не ви трябва ДКЕВР. Там има компютър, има я формулата. Единственото което трябва да вкарате. Конкретната стойност на долара в момента. И компютъра ще ви изкара цената. Правим публични обсъждания, опъваме нервите на хората. Глобяваме едни фантастични искания и след това политическата справедливост удря по масата и тя възтържествува. И хората щастливи и могат да спят. И като мине новата година и като сме включили парното и съня изчезва. А като изчезне за дълго време съня разбирате, че улиците се пълнят с хора.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Тъй като господин Семерджиев вие казахте, че под независимост, съгласно европейското законодателство се разбира независимост от останалите субекти в съответния сектор, аз ще си позволя да ви прочета тази част от директива 2009 – 72, която казва какво значи това. Това е чл.35 в глава ІХ – Национални регулаторни органи, където в точка 4 е казано: “Държавите членки гарантират независимостта на регулаторния орган и безпристрастното и прозрачното упражняване на правомощията му. За тази цел, регулаторния орган: а/ е правно отделен и функционално независим от други публични и частни образованиея”.
Тук не се говори свързани с енергетиката, а всякакви. Някой ще каже: “Да, но правителството е нещо различно”. Нищо подобно. Защото в т. в е записано: “гарантира, че персонала му и лицата отговорни за управлението действат, първо независимо от пазарните интереси. Тук мога да кажа, да това е сектор на енергетиката.
И второ, не търсят и не получават преки инструкции от правителството или от други публично-частни образования при изпълнение на своите регулаторни функции. Значи правителството по смисъла на директивата е именно такова публично образование и не трябва Комисията да има никаква такава кореспонденция. Когато определя цените, той изпълнява своите функции.
Взех думата само да кажа, че не може независимостта да се разглежда само като независимост по отношение на Булгаргаз, на Лукойл и т.н. Тук всичко е записано и тук се крие разковничето защо независимо от високите претенции на тези помени, те няма да изпълнят своето предназначение и това което му се възлага, ако не се гарантира пълната независимост на регулатора.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков заповядайте.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря господин председател. Мисля, че на първите въпроси на господин Иванов беше частично отговорено от заместник-министър Добрев. По отношение на независимостта на регулатора, държа да подчертая, че правителството не дава указания и инструкция. Няма как да го прави. В този смисъл аз също съм потресен от катарзиса на господин Петър Димитров, който е влияел на покойния проф. Шушалов. Сега вече започвам да си обяснявам, защо по това време над 80 процента от лицензиите за газоразпределение са получени, господин Димитров, от това, което вие го нарекохте, другата страна на Газпром. Напомням, че също по време на вашето правителство, онази страна външната на цените на Газпром бяха вдигнати. Когато България имаш един перфектен договор до края на 2012 г. Вие го променихте.
Това което е направено то е останало в историята и няма как да го заличите вече с изказвания в Парламента, господин Димитров.
Когато господин Петър Димитров е влияел на регулатора, тогава се случиха куп безобразия. Включително и тогава аз разбира се не мога да бъда държан отговорен за това с какви впечатления е останал господин Петър Димитров от моята подготвеност по закона. Защото това е строго субективно усещане, което се базира на неговите възприятия. Но за сметка на това, аз виждам той колко е подготвен, защото той твърди, че социалистическата система се е прилагала в ценообразуването. Да, по негово време е така. Да, досега е така. Може и за в бъдеще да остане, но това зависи от регулатора вече. Защото ние предлагаме редакция на чл. 32, която казва: Комисията може да регулира цените чрез прилагане на различни методи за регулиране. а не както беше досега, с изричното споменаване на горната граница на цени или приходи.
И в този смисъл и господин Димитров и останалите колеги, които са били по-дълго време народни представители имат възможност да коригират това, което някога са сгрешили, а това го отчитат като грешка. Вие господин Димитров, ако смятате, че има неясноти по отношение на дефинициите на пренос и разпределение, вие имате чудесна възможност да коригирате това, вместо да се въздържите.
Ако смятате, че този модел, който вие признахте, че сте споделяли като виждане, че по някаква причина не ви харесва, също може да предложите да се промени, вместо да въздържите.
Репликата ви, че не е здравословно господин Семерджиев да коментира нещо политически, не знам дали да не я възприемем като опит и сега да влияете върху независимия регулатор.
Така че господин Мартин Димитров, новия договор трябва да е готов не до март, април трябва да е готов до края на годината, но така или иначе времето приближава. Ще намерим начин да направим публично достояние основните параметри в договора, колкото това да е търговска тайна, ще намерим начин основните параметри по някакъв начин да бъдат комуникирани. Важното е какви са принципите. Нашите принципи при преговорите са свързани с гъвкавостта ни по отношение на срок, а също така и с цената. Разбира се и формулата на ценообразуване.
И все пак искам да напомня, че за първи път нашето правителство постигна намаление на цените по действащ договор. Досега сме виждали увеличение при нов и увеличение при действащ. Никога не сме виждали намаление по действащ.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков една реплика към вас. Практиката в предишни парламенти е била подобни договори да бъдат изпращани към секретната секция на Парламента. Така и вие си гарантирате, че ако някой народен представител представи пред медиите или обществото данни, които са търговска тайна, той си носи персонална отговорност.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Ще го направим и ние.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Само така може да информирате всеки един народен представител. Ще бъде поканен от моя страна да отиде да прочете. И може да прави анализи въз основа на договора, без да разкрива търговка тайна. Друг е въпроса, че на мен ми се искаше преди подписването на договора, ако смятате, че не нарушаваме същите тези принципи, да бъдем информирани ще бъде най-добре, ако намерите начин за това.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз съжалявам, че трябва да влизаме в методологически спорове. Господин министър, това че сте допуснали и друг метод за определяне на цената, не сменя философията. Тъй като цената господин министър се определя от търсенето и предлагането, т.е. от пазара. А вие демократично позволихте да се ползва и друг метод, освен калкулативен. Голяма демокрация и голяма независимост.
Така както е направен закона, няма пазара да определя цената. ДКЕВР ще я определя. Това е истината, която е отстояна в този закон. Като няма пазара да я определя, разбирате, каква ще бъде цената.
За намека за политическо влияние, рано ни е още. Има още година и четири месеца до следващите избори. Рано е. Като стигнем до шест месеца, тогава предполагам, че възможността за влияние ще се появи от подчинените.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев ли иска думата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Искам да направя един коментар по отношение на част от изказването на господин Рамадан Аталай за доставчика от последна инстанция. Той не е фигура в директивите, а е част от политиката, за която вие говорите, че липсва в законопроекта. Разбира се, по косвен път е част от тази политика, защото е свързан с промяната на обхвата на защитените потребители. Една много съществена промяна, за която никой от народните представители досега, нито от нашите гости не взе отношение. Промяната в обхвата на защитените потребители. Досега защитени потребители бяха определена група потребители, а сега са потребителите на ниско напрежение, което по наши изчисления значително ще увеличи размера на свободния пазар.
В бъдеще, разбира се не непосредствено, защото не всички фирми, които са на средно напрежение в момента или потребители на средно напрежение ще започнали да купуват електроенергия от свободен пазар. По-голямата част от тях ще продължат да я купуват от доставчика от последна инстанция. И това е фигурата на доставчика на последна инстанция. Сега като извадим фирмите на средно напрежение на свободния пазар, ако те не успеят веднага да сключат договори на свободния пазар за тази електроенергия, да я балансират. Да се включат в балансиращи групи и да я балансират и имат възможност да получат тази електроенергия от доставчика от последна инстанция.
Това е политиката и тя ще увеличи свободния пазар до над 50 процента, говоря за пазара на България. Това показват данните за потребителите, които са включени на ниско напрежение. Няма да се случи веднага, а ще се случи плавно. Но в рамките на няколко години това ще се постигне. Това е едната от политиките в този законопроект.
Другата според мен, много важна политика е тази, че вкарваме правилата за търговия под определена форма. Задълженията за спазване на правилата за търговия в този законопроект. С което гарантираме, че тези балансиращи групи, за които говорим, че координаторите в балансиращи групи и тази електроенергийна борса реално ще се случат. Защото до момента имаме правила за търговия, които не се спазват. А със законопроекта ще наложим тези правила за търговия да се спазват. Когато започнат да се спазват тези правила за търговия, първо ще се създадат балансиращи групи и координатор на тези балансиращи групи. Тази електроенергия, количеството потребена електроенергия ще започне да се балансира, първо от балансиращата група и в последствие и на електроенергийната борса. Така че това са политиките в закона. И те са според мен дори много по-важни, отколкото самото транспониране на третия енергиен либерализационен пакет, който е приложен на сто процента и ние не се опасяваме от това, че имаме определени части от директивите, които не са приложени.
Моделът който сме избрали, понеже миналия път господин Румен Овчаров, който за съжаление го няма на днешното заседание, попита как е избран модела. Не бих искал да се впускам в пространни обяснения за това кои са трите модела и какви са предимствата и кои са недостатъците на всеки един от моделите. Но може би съвсем накратко да кажа, ако има време господин председател, че трите модела, вие предполагам ги знаете, са отделяне по собственост независим системен оператор и независим преносен оператор. Ние сме избрали третия модел и то не сме го избрали само ние, но ние сме следвали и имаме политическа последователност, защото този модел е предложен от предходното правителство в европейски мащаб заедно с още осем държави членки. Възприет е още тогава. И ние следваме този модел, защото ние считаме, че този модел наистина е най-добрия.
Отделянето на собственост до какво ще доведе? Трябва Булгартрансгаз да го извадим от БЕХ. Трябва и АСО също да го извадим не само от НЕК, но и от БЕХ. И трябва принципал на тези оператори да бъде друг министър, а не министъра на икономиката. Да ги сложим например в Министерство на транспорта или нещо такова, което е свързано с много големи сътресения. Същата е и на земеделието.
Същата е ситуацията общо взето и с независимия системен оператор, защото там въпреки, че активите на дружеството ще останат в НЕК, ще има независим системен оператор, който ще управлява тези активи. И този независим системен оператор не може да бъде част от БЕХ и отново трябва да е под шапката на друг министър.
А предимствата на независимия преносен оператор от една страна са, че по този начин има според мен шест предимства, които съм си отбелязал.
Първото е, че по този начин ще може оператора да използва възможностите за финансиране на преносните оператори от вертикално интегрираната компания при пазарни условия. Бивайки част от БЕХ, ще може при пазарни услови да получава финансиране на своите инвестиции от БЕХ. Има минимални правни преобразувания, трансформации и разходи. Не правим някакви особени сътресения. Освен това, че вадим АСО и го оставаме като част от вертикално интегрираното предприятие. Съсредоточаваме капацитета за управление на енергийни компании в единна структура, а не част от енергетиката да бъде към един министър, а друга част от енергетиката да бъде към друг министър.
Координираме стратегическото развитие на преносната инфраструктура. Нещата са до голяма степен свързани. Имаме политическа последователност, както вече казах, защото това е модела, който ние сме определили от пред три, четири години. И не на последно място, модела независим преносен оператор е заложен и в енергийната стратегия на страната.
Изборът на независим преносен оператор не означава, че ние в бъдеще, ако счетем, че сме готови може да направим следващата крачка, не може да преминем към някой от останалите два модела.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев. Напомнихте ми за един много интересен въпрос, който мислех да ви задам, но го пропуснах. Няма нужда да ми отговаряте днес, но държа да ви го задам. Знаете какво направи Полша. Полша направи една малка революция. Полша организира разговори с Газпром и имах късмета да се срещна с хората, които са водили разговори от страна на Полша с Газпром. Поискаха помощ от Европейската комисия и поучиха представител на Европейската комисия, който присъства на всички видове преговори и постигна следното нещо.
Договори с руската страна възможността през същите тръби, които минават през Полша да купува газ от други доставчици. Това се стигна след много тежки преговори, но се счита като революция във възможността да има конкуренция и да може да се купува газ от трети доставчик. Включително си давате сметка, че газта е винаги от Русия. А става фактически прихващане на количеството, суапова сделка и се урежда между Газпром и примерно Норвегия или третия доставчик. Има ли възможност такова споразумение да постигнем и ние? Това е директния ми въпрос към вас.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря господин председател. Полша прави много неща по отношение на своята енергийна независимост. За съжаление ние не следваме политиката на Полша на сто процента. Но в случая, ние следваме политиката на Полша. Знаете, че ние имаме наказателна процедура, която е в напреднала фаза по втория газов регламент. В тази връзка аз и господин Темелков и експерти от Булгартрансгаз бяхме в Европейската комисия ноември месец миналата година и сме успели от една страна да анализираме кои са проблемите и какво ни пречи в транзитните договори, за да изпълним напълно втория газов регламент. От друга страна имаме и тяхното пълно съдействие подобно на Полша за разрешаване на този проблем. За анализиране на клаузите успяхме да получим разбира се и разрешение от страна на Газпром и да предоставим тази транзитни договори на Европейската комисия. И сега съвместно с тях ще анализираме кои са точно клаузите, които не ни позволяват, както вие казахте да търгуваме виртуални капацитети. На 15 март следващия месец имаме среща с Европейската комисия с Ди джей енержди в отдела инфриджмант, за да коментираме точно тази тема, аз, господин Темелков и наши експерти.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Добрев. Колеги, народни представители, които желаят да вземат думата. Няма.
Предлагам ви колеги да минем в процедура по гласуване на първо четене.
Подлагам на гласуване за първо четене, законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 202-01-4, внесен от Министерски съвет на 23 януари 2012 г. – за първо четене.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Един против. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
Колеги, имаме предложение следващата сряда да организираме сериозно обсъждане на сметките за парно. Имаме много сигнали. Убеден съм, че вие имате много сигнали. Имаме много оплаквания от граждани. Поканили сме топлофикациите, Министерство на икономиката. Господин Семерджиев държим на вашето присъствие. Булгаргаз, топлинните счетоводители, Булгартрансгаз. Моля за активното участие на всички народни представители от всички парламентарни групи.
По втора точка
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, № 254-01-6, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 18 януари 2012 г. – за първо четене.
Наши гости са:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Ивелина Бахчеванова – директор на дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност”
Христо Атанасов - директор на дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност”
Да започнем с представянето на законопроекта.
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ – народен представител от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и съвносител на проекта за закон.
Накратко ще ви представя проекта за закон за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба. С този закон се цели да бъде регламентирано обезпечаването на Министерството на вътрешните работи с информация в достатъчна степен за изпълнение на функциите му по осъществяване на контрола по реда на чл. 67.
В междуведомствената комисия за експортен контрол и не разпространение на оръжия за масово унищожение, в която е предвидено да бъдат включени представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на външните работи, Министерство на отбраната и ДАНС, а не е включено МВР. Тази информация е необходима на МВР във връзка с правомощията и задълженията на ведомството произтичащи от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Нейното събиране, обработване и анализиране цели да бъде създадена възможност за извършване на предварителна оценка на рисковете при осъществяването на конкретни сделки, така и от превантивни действия с такава цел и пресичане на престъпна дейност, включително и терористична и използване на оръжие за масово унищожение. Това е накратко.
Очевидно, че предлаганите промени ще позволят на МВР да разполага с по-пълна и обобщена информация за предотвратяване на престъпни намерения, на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Това са накратко мотивите към законопроекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Поканете колегите да влезнат в залата, защото може да загубим кворума. По отношение изнесеното заседание колеги, то ще бъде на 4 и 5 март. Няма да имаме готовност със Закона за енергетиката за второ четене, нито със Закона за ВЕИ-тата за второ четене. Но ви предлагам да разгледаме проекта за стоковите борси и тържищата и да направим една обща дискусия в енергетиката и по въпросите, които днес зададохме колеги, която ще бъде полезна във връзка с бъдещата ни работа. ако се приема този подход да проведем това заседание.
Формалната страна не е толкова важна. Важно е в диалог с Министерство на икономиката да бъдат зададени всички сериозни въпроси. Господин Семерджиев ще бъде ценен участник в това изнесено заседание.
Нека да чуем мнението на Министерство на икономиката. Заповядайте.
ИВЕЛИНА БАХЧЕВАНОВА: Благодаря ви господин председател. Дами и господа народни представители, преди всичко искам да кажа, че Министерството е изпратило своето становище на вниманието на председателя на Комисията, господин Мартин Димитров. То е подписано от министъра на икономиката господин Трайчо Трайков.
Ще си позволя да започна с края и да изложа съвсем накратко мотивите. Министерство на икономиката, енергетиката и туризма подкрепя предложенията по § 2, § 3, § 4 и § 5 от законопроекта и не подкрепя предложението по § 1. Ще бъда изключително кратка. Само ще маркирам основните места в нашите мотиви.
Преди всичко, основна част от мотивите на вносителите е липсата на информация в Министерство на вътрешните работи. Освен че това е развито в самото становище, като човек който ежедневно се занимава с тази дейност, ще си позволя да ви информирам, че ние имаме отличен обмен на информация с различни структури дирекции, сектори на Министерство на вътрешните работи. Като под това най-вече имам предвид Главна дирекция борба с организираната престъпност и сектор КОС към Дирекция “Охранителна полиция” на МВР. Освен всичко друго, искам да обърна внимание, че практика в заседанията на междуведомствената комисия да участват представители на МВР в случаите, когато се разглеждат въпроси свързани с тяхна компетентност. Така например ръководителя на сектора КОС, Божидар Василев, който вие вероятно познавате е чест гост на нашите заседания. И в този смисъл обмена на информация наистина според нас е много добър.
Освен всичко друго, що се касае до получаване на информация за издадени разрешения и в това число отказани, това е което в оперативен порядък сме коментирали с колегите от МВР. Не са необходими законодателни промени, за да бъде установена подобна практика. Никой никога не е възразяват от страна на междуведомствената комисия срещу такъв обмен.
Освен всичко друго, бих искала да обърна внимание, тъй като материята е малко специфична, че става въпроса за междуведомствената комисия по експортен контрол, която на практика издава разрешения за всяка конкретна сделка. Бих искал в тази връзка да напомня, че лицензиращия орган, междуведомствения съвет, който към момента на влизане на закона ще се нарича отбранителна индустрия и сигурност на доставките. В него участва Министерство на вътрешните работи. И в този смисъл то има чудесна възможност да изпълнява своите контролни функции заложени в закона.
Освен всичко друго бих си позволила да обърна внимание на вносителите, че що отнася до цитирането на член от закона, а именно 67 по отношение на контролните органи, освен Министерство на вътрешните работи, тук са споменати и междуведомствения съвет и Агенция “Митници”. В тази връзка само обръщам внимание, че Агенция “Митници” също не участва във вземането на решения на междуведомствената комисия. Обръщам внимание, особено честа практика е ние да предоставяме информация на Министерство на вътрешните работи в случай на необходимост и определено никога не е липсвала готовност и желание да бъде предоставена такава, независимо дали това е фиксирано в закона или не, да бъдат предоставени екземпляри от всички издадени разрешения.
Освен това си позволявам да отбележа, че в състава на междуведомствената комисия, що се отнася до интересите свързани с национална сигурност и широк кръг въпроси свързани с нея, в състава на междуведомствената комисия участва Държавна агенция национална сигурност.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря. Колеги, въпроси и изказвания по този законопроект
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, сигурно ще ви прозвучи странно точно аз да направя такова изказване, но то е в посока на подкрепа на министър Трайков и на становището му против този закон. Той го е казал възпитано и колегиално. Аз ще бъда малко по-остра. Намирам мотивите към проекта на закона за неграмотни и искам да се аргументирам защо.
В тази работа, търговията с оръжие има два органа, които вземат решенията. Това е междуведомствения съвет при министър-председателя и Комисията в Министерство на икономиката. Междуведомствения съвет при министър-председателя, в който участва заместник министър на МВР, взима решенията за издаване на лиценз и удостоверение на фирмите за търговия с оръжие. Малката комисия, така да я наречем за по-достъпно в Министерство на икономиката, след като вече съвета е дал лиценз, издава разрешения за всяка конкретна сделка. В тези мотиви пише, колеги депутати.
Искате Министерство на вътрешните работи да участва в малката комисия в икономиката, за да може да има информация и да влияе при взимането на решенията за издаване на лиценз, което се прави в междуведомствения съвет и МВР там е представено. Моля да го видите това изречение. МВР да има информация в достатъчна степен преди издаване на лицензии и удостоверения. Те имат тази информация, защото участва в междуведомствения съвет. В Комисията в която искате да вкарате МВР участва ДАНС. Тук мотива ви е: Искаме МВР като влезе в тази комисия да си засили функциите по отношение на националната сигурност свързани със защита на националната сигурност. Цитирам ви.
Държавната агенция за национална сигурност с какво се занимава? Ако сте й променили функциите и ние не сме разбрали, кажете. Но ако говорите, че искате МВР да участва в малката комисия, за да защити националната сигурност, то ДАНС е там. Мотивите ви са абсолютно непрофесионално написани.
Ако искате да скриете нещо друго, поне си напишете мотивите убедително.
Аз мисля, твърдя го и от разговори с хора и го говоря убедително, защото аз бях в тази Комисия и в този междуведомствен съвет. Знам как се случват процедурите. В случая колеги, става въпрос за битка между две служби в МВР. За влияние върху тази търговия и опит да се използват народните представители като маша в тази битка. Става въпрос за БОП срещу ДАНС и ДАНС срещу БОП. Тази битка никога не е водила до добро. Тези промени, които предлагате няма да подобрят работата по отношение на търговията с оръжие. Винаги Комисията в икономиката е давала информация на МВР и сега я дава. В момента едни две служби си мерят силите и се опитват нас да ни използват, за да решим този проблем. Аз ще гласувам против тези аргументи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вносителите да отговорят на въпроса.
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ: Първо искам да кажа на госпожа Нинова, че е абсолютно права за мотивите. Аз не случайно тук не го отразих това за лицензиите, наистина е написано и може би е техническа грешка. Някои хора не са разбрали, че междуведомствения съвет и така наречената малка комисия са две различни неща.
Що се отнася до информацията за службата за борба с организираната престъпност. По скоро там нещата се свеждат до международното полицейско сътрудничество. Навременната информация, която трябва да получава службата за текущи сделки, за последващи сделки. И когато правихме закона миналата година и по миналата година Закона за оръжията и боеприпасите в работната група шест месеца бяхме, МВР също направи забележка и ние затова тогава поехме ангажимента да го внесем в законопроекта, че нямат достатъчна информация за сделките, които стават в Комисията. Това са ни мотивите.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не съм съгласна с аргументите на колегата, защото МВР винаги е искало и е получавала информация от Комисията. И сега да иска и сега я получава. И сега я получава. Не е необходимо да членуват вътре, за да получават тази информация. Ето ги колегите от Министерство на икономиката да кажат, това така ли е.
Госпожа Бахчеванова ръководи дейността на тази комисия. И министър Трайков достатъчно ясно си го е казал в становището. Винаги сме давали информация и това не е пречка МВР да я има.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители, които желаят да вземат участие в този дебат? Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Подкрепям също становището на министър Трайков. Той ясно е разписал в своето становище какви са функциите на междуведомствената комисия и какви са функциите на междуведомствения съвет. И след това, което беше казано от вносителите не личи от отговора на министъра. Защото той каза така, че съгласно чл. 67 от Закона, министъра на вътрешните работи е контролен орган, именно поради компетенциите на МВР. И МВР е управомощено да извършва проверки преди и след издаване на лиценз. С други думи той има тези правомощия и освен това получава актуална информация за издадените лицензии за получателя и т.н. След като ДАНС участва в междуведомствената комисия, какъв е проблема? Наистина не го виждам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители. Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря ви господин председател. Аз да си призная не съм запознат с този законопроект и то особено, когато става въпрос за МВР и гледам да не се ангажирам, да не се занимавам. Колега, все пак кажете за какво е този законопроект? Кажете точно и ясно. Защото ако наистина стремежа ви е да вкарате още един милиционер в още една комисия, атаките ще продължат още повече. Не е необходимо на днешния ден, на всяка порта, на всяка керемида да стои по един милиционер. Ако има нещо скрито, което ние народните представители тук в момента не го откриваме, не го намираме кажете ни да не направим някаква грешка. Защото ще гласуваме против този законопроект по този начин така както е представено, така както ги четем реално нещата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители? Вносителят иска ли да добави нещо?
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ: Аз няма какво да добавя, освен това, че нямат навременна информация във връзка с международното полицейско сътрудничество. Това и колегите от БОП го казаха на заседанието на вътрешната комисия и от страна на МВР.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Бахчеванова.
ИВЕЛИНА БАХЧЕВАНОВА: Благодаря ви господин председател. Аз отново ще бъда съвсем кратка. Преди всичко по повод Закона за оръжията и взривните вещества, боеприпасите и пиротехниката, искам да ви кажа, че сектор КОС на МВР не само разполага с информация за издадените от нас разрешения, а фирмите имат ангажимент, преди да получат техните разрешения да занесат тези издадени в Комисията. Тоест, тук не може да говорим за липса на каквато и да било информация. На практика те получават копия от тези разрешения. А що се отнася до колегите от БОП с които работим чудесно, ние сме затова, подкрепяме тези текстове, които касаят даването на екземпляри от разрешенията и между другото в неофициални разговори с тях сме потвърдили, че ние имаме готовност да го направим със или без законодателни промени. Според нас не е необходимо да има законодателни промени, за да осъществим такова едно информационно сътрудничество.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, чухте вносителите. Чухте Министерство на икономиката. Чухте всички въпроси. Има ли други? Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз имам по скоро въпрос. Готови ли са вносителите да оттеглят § 1, за да приемем текста. Ако сте готови? Ако не сте готови, аз предлагам да отложим. Да дойде министъра тук. Да не мъчим служители на Министерството и да си поеме отговорността. Не може да взимаме страна тук на заседание на Комисията. Ако оттеглите § 1, предлагам да гласувате, както предлага министъра. Ако не, го отлагате да дойде министъра.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате ли като вносител правомощия.
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ: Аз няма правомощия за оттегляне. Може би между първо и второ четене ще го прецизираме текста.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ясни са фактите. Има предложение за отлагане.
Подлагам го на прегласуване. Който е за отлагане на гласуването на този законопроект, моля да гласува.
Гласували 6 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Осем въздържали се.
Поради липса на кворум прекратявам заседанието, уважаеми колеги.

(Закрито в 16.40 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова