1. Обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 7 декември 2011 г. -- за второ четене. (продължение)
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 16


На 15 март 2012 година, (четвъртък) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 7 декември 2011 г. -- за второ четене. (продължение)
2. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започнем заседанието.

Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници - за второ четене;
2. Разни.
По така предложения дневен ред имате ли предложения? Не виждам. Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 16 гласа за, против няма, въздържали се няма.
Приема се.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин председател, аз се извинявам, че вземам думата след като гласувахме дневния ред, но днес има още и други комисии, и то комисии, които имат много важен дневен ред. Има изслушване на Световната банка, има изслужване на Ваньо Танов от Комисията по бюджет и финанси от 15.00 часа. Ти мислиш, че до 15.00 часа ще свършим и с първа точка, и с втора точка?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаме една точка, господин Овчаров, днес.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Има и точка „Разни”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, така е. Иначе забележката е основателна, има и други комисии, колеги, но и нашата работа, съзнавате, е много важна. Убеден съм, че господин Овчаров го съзнава също, че и нашата работа по този законопроект е изключително важна.

ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 7 декември 2011 г. –а второ четене.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, вчера стигнахме до страница 11. Надявам се, че този път страниците са еднакви за всички.
Имаше предложение от народния представител Недялко Славов. Моля да поканите Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – господин Налбантов и господин Добрев.
Господин Недялко Славов е предложил в преференциалния режим на практика на чл. 24 да включим и ВЕЦ-овете. Вчера от Министерство на околната среда и водите казаха, че не са съгласни, обаче не можаха да обяснят защо. Последно, са съгласни, така ли? Предложението на Недялко Славов е на страна. 11 – да има точка 4 към преференциалния режим по чл. 24, да включим „с инсталирана електрическа мощност до 1,5 мегавата, включително за производство на енергия от водноелектрически централи, което според мен е едно доста разумно предложение. Министерство на околната среда и водите има ли представител тук? Заповядайте, госпожо. Кажете ако имате някакви забележки? Кажете Вашите аргументи.
РАЙНА АНГЕЛОВА: /Министерство на околната среда и водите – държавен експерт/ Относно предложението за включване в чл. 24 на нова точка 4 за инсталирана електрическа мощност до 1,5 мегавата включително за производство на енергия от водноелектрически централи” не възразяваме, тъй като съгласно чл. 44, ал. 3 от Закона за водите, преобразуването на водата без отклоненията й от водните течения в електрическа енергия чрез турбини с мощност до 20 киловата не изисква разрешително; в останалите случаи изисква. Тоест, в нашия закон са предвидени достатъчно регулаторни мерки които да не допуснат някакви неблагоприятни екологични явления върху повърхностните водни тела.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо. Уважаеми колеги, вчера не всички народни представители присъстваха докрай и се получи сериозна дискусия, която не приключи с гласуване. Виждате на страна. 11 предлаганата редакция. В точка 1, която касае мощностите до 30 киловата, текстът в момента е следният: „Думите „сгради и върху недвижимите имоти към тях в границите на урбанизираните територии” се заменят с: „присъединени към електроразпределителната мрежа сгради в урбанизираните територии”.
Големият дебат вчера беше дали да разрешим дворовете да бъдат ползвани също за поставяне на такива съоръжения и се чуха доста разумни аргументи, че ако се изключат дворовете, това означава да бъдат само фотоволтаични инсталации или евентуално вятърни, които се слагат също на покриви, които са по-ограничен размер. Възникна въпросът, който беше поставен от редица колеги, дали вместо „урбанизираните територии” да пише „населени места”. Представителят на ДНСК, който е тук обаче, заяви и ни обясни, че ако се запише „населени места”, това означава, че вилните зони остават извън обхвата на закона. Тоест, това е един доста важен текст, който гласувайки го, трябва да сме много точни и да знаем какво искаме и какво се получава и да бъдем максимално справедливи и към фотоволтаичните, и към вятърните, и към толкова малки, ако има, на биомаса – знае ли човек, вероятно ще има и такива. Господин Добрев, Вие какво ни предлагате по тази тема? Знам, че вчера си казахте мнението. Съжалявам, че Ви карам отново, но в друг състав сме в момента, господин Добрев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, най-вероятно ще повторя същото, което казах вчера пред колегите, които бяха тука. Предложили сме тази редакция, защото в момента текстът се прилага не така, както ние смятахме, не в смисъла, в който ние смятахме, че има този текст. Вместо да се правят такива инсталации по покривите, къщите и в дворовете на къщите, се променя предназначението на земеделска земя далече извън населените места. Прави се два квадратни метра работилница за копчета и на останалите четири-пет декара се слагат панели фотоволтаици. Затова предложението, което е дадено, го подкрепяме, защото то ще предотврати тази злоупотреба с права, която към момента се получава. Дебатът вървеше в посока дали само в точка 1, когато става въпрос за 30 киловата, дали само там да не включим и дворните места в населените места. Аз казах, че приемам идеята, стига да уточним, че става въпрос за границите на населеното място, защото урбанизирана територия е всяка земеделска земя с променено предназначение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, по точка 1 имате ли готова редакция, която да отразява това Ваше становище?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, предложението не бе на министерството, а на народните представители. Ние нямаме формулирана такава редакция.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре, тогава напомням за колегите, които вчера не останаха докрай, че дебатът беше дали текстът по точка 1 да завършва „сгради в урбанизирани територии”, или да завършва: „сгради в рамките на населеното място”, ако си спомням точно от дискусията. Така че, колеги, казвайте кой от двата варианта е по-справедлив, според Вас.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, тъй като аз настоях да се включат и терените в населените места, направо ще предложа текста, до който ми се струва, че стигнахме заедно с представителите на вносителя, а именно, точка 1 да гласи: „с обща инсталирана мощност до 30 киловата включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на сгради и върху недвижими имоти към тях” – не някакви други – „в границите на населените места”. До това стигнахме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е редакцията на точка 1, която предлагате.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз като един от вносителите на тези промени държа да се гласуват така, както сме ги внесли и поддържам моето съмнение на база внесените текстове.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение на господин Иван Иванов. Господин Червенкондев казва, че иска текстът както е записан в момента, да бъде гласуван по този начин.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Искам просто да си изясня за какво точно става дума. Господин заместник-министърът изказа една хипотеза, която може би някакъв проблем – някой ще си направи фабрика за копчета, а върху фабриката ще си направи фотоволтаици. Защо го слагаме това ограничение при положение, че не сме махнали възможността да се инсталират на всякакви останали терени?
АРИФ АГУШ: Те ще си направят едни навеси и ще сложат отгоре фотоволтаиците – тя е същата история.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има две тези, колеги. Едната теза е дори за тези до 30 киловата да не се разреши поставянето в дворните места, като господин Червенкондев е на тази теза.
Аз смятам, че господин Добрев е на малко по-различно мнение, което изказа пред вас и господин Иванов – също. За най-малките, до 30 киловата, да има възможност да се слагат в дворните места. Нека да чуем Министерство на околната среда и водите.
РАЙНА АНГЕЛОВА: В дворните места да бъдат поставяни фотоволтаични панели, а евентуално ветрогенераторите могат да бъдат поставяни на мачта на самата конструкция на къща и т.н. Но нали разбирате какъв квартал – примерно, квартал Драгалевци, в които къщите са с двор около 400, 500, 600 кв.м. – това цялото да е покрито с фотоволтаични панели е твърде неприемлив вариант.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще ви дам думата за кратки становища. Нека да чуем господин Велизар Киряков, господин Николов.
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: По този повод за забраната за поставяне на фотоволтаици или на каквото и да е, не само по чл. 1, 24, ал. 1, а и за производствени предприятия още отсега мога да ви кажа какво ще се случи, ако го оставим само върху покривни и фасадни конструкции: всеки един ще си напише да си направи навес. На навеса ще сложи един брезент. Може да си го направи склад и много бързо ще си направи разрешението за строеж, само ще удължите срока с два месеца и ще си направи точно такъв склад, който даже няма да го покрие, ще сложи отгоре един брезент и отстрани един брезент и ще си сложи фотоволтаиците. Проблемът е, да не създаваме неща, които няма да работят. Още отсега ви казвам как точно ще станат нещата, които вие предвиждате да ги забраните. И много хора ще го направят и няма как да не го направят, защото ние се мъчим да направим едни ограничения, да кажем на човека в частната собственост или на този, който е собственик на склада или на предприятието къде трябва да си монтира фотоволтаиците, защото ако си монтира фотоволтаиците на двора, нямало да бъде естетически.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ясно, господин Киряков. Господин Николов има въпрос. Заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Имам въпрос. Макар се изпадаме в глупавата ситуация по десет пъти да говорим едно и също на две различни заседания, но искам да задам един въпрос към ДНСК. Искам да разясните тук понеже говорим за население места, там има плътност на застрояване. Като какви се водят фотоволтаичните инсталации – дали трябва да има отстояние от дворните места и т.н.? Тоест, те попадат в Закона за устройство на територията. Тоест, да разясните, защото в един момент ви слушам: Той ще си направи склад. Този склад нали трябва да отговаря на Закона за устройство на територията в населено място. Как ще си направи изведнъж склад?
Искам да питам: има ли специални изисквания, тоест, какъв тип строежи се водят, примерно 30-киловатовите, които можем да построим в едно дворно място? Тоест, ще пречат ли на съседите, няма ли да пречат и т.н.? Просто искам да разясните тези неща.
Благодаря.
КРАСИМИР ПЕТКОВ: Първо, иска ми се да уточня още веднъж само за урбанизираните територии, населените места и селищните образувания. Отделните имоти не се водят урбанизирана територия, ако има някакво значение. Тоест, ако пуснем този запис, не знам точно какво ще се случи. Оттам нататък, на въпроса Ви –всяка една постройка, във всеки един имот, във всяко населено място извън регулация, когато е променено предназначението на земята, трябва да отговаря на изискванията на градоустройствени показатели, допустими, определени, предварително, с предходна процедура, която се казва одобряване на подробен устройствен план. Тоест, там, където ще се слагат фотоволтаици на земята в населено място, трябва да има такава възможност, която се определя по два начина: или предварително е определена в самия подробен устройствен план, че ще има такова, или се допуска с т.нар. виза допълнително от главния архитект на общината. Възможно е да се допусне, възможно е да се допусне и на земята.
Но искам да предупредя за следното нещо, че то е малко в унисон с последващите изменения, че наличието на виза предполага наличието на строеж на по-сложен режим за разрешаване от гледна точка на строителни книжа. То може би е рано още да говорим на тая тема, защото не сме стигнали до тези членове, но по-нататък това ще създаде проблем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз искам да Ви помоля, тъй като от ДНСК взехте думата, извън общата обосновка, която направихте, за Вас коя е най-добрата и справедлива редакция на този текст. Дайте ми предложение, кажете: „според нас…”
КРАСИМИР ПЕТКОВ: По принцип не смятам, че трябва да давам предложения, но да кажем, че за мене лично, имам предвид, така ми се струва най-коректно: „фасади и покриви”. Това е мнение.
ИВАН ИВАНОВ: Аз просто искам да изтъкна, че ако останат само фасади и покриви, това означава, че от цялата съвкупност от възобновяеми източници ние разглеждаме тази част от закона само за фотоволтаиците, защото няма да има нормален собственик на сграда, който отгоре да направи специална конструкция и укрепване на сградата, за да сложи ветрогенератор или пък горе да качи някакви… Не може, но като не може, това означава, че ние стесняваме закона по един недопустим начин и за мен продължава да бъде неясно защо в дворните места в населените места искаме да забраним хората да задоволят собствените си нужди и по този начин да улеснят преносната мрежа, да я облекчат. Не, трябва да бъде само отгоре. Защо отгоре? Освен ако се лобира специално за производителите на фотоволтаични панели. Точно така е.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, на работната група, която проведохме във Велинград на изнесеното заседание, се обединихме като че ли всички, които участвахме в идеята да бъде даден шансът на обикновените хора да участват, обикновения българин, обикновеният българин да направи такива мощности и ако ограничим дворовете за до 30 киловата, не въвеждаме ли ограничение точно за обикновения българин, това исках да ви питам аз всички колеги. Кои искат думата?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз съм привърженик на система, която не създава забрани, а система, която създава възможности. В този смисъл не виждам особено голяма логика да можем да слагаме панели на покривите, а да не можем да слагаме панели в двора, особено когато сме ги ограничили до 30 киловата и особено когато сме ги ограничили от гледна точка на това, че те трябва да са вече присъединени. Какъв е точно проблемът и от какво се страхуваме, не мога да разбера? Някой, който има двор един декар, на 200 квадрата ще си сложи панела? Освен това, при положение, че той е ограничен до 30 киловата. Не виждам някакъв проблем тук и не мога да разбера защо се притесняваме от това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има две предложения. От Министерство на околната среда и водите искат думата.
РАЙНА АНГЕЛОВА: За 30 киловата фотоволтаични ви трябват около 700 кв.м.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз не знам дали аз не съм гледал добре, но вече има практически решения за фотоволтаика да се слага на пътеката. Ако някой го интересува, може да дойде да му го покажа. Всеки от вас е ходил вече по стъклени покриви. Какво правим сега? Не може да го сложиш на пътеката на двора си! Не може да го сложиш на земята! Това просто е абсурд.
Второ,тук има едно предаване, което показва най-интересните къщи в света и върви рекламата от Америка, че как в Чикаго той си направил перка и се самозадоволява с електроенергия. Но перката не е на комина. Какво правим в момента? Защо ги вкарваме тия забрани? На кого? Ние не гледаме колко безобразни са ни балконите в градовете, и сега тука – заради красотата ли го правим, заради какво го правим, чушки и домати да се произвеждат повече? Каква е логиката на тая забрана, която искате да въведете?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има две тези. Едната теза ви беше предложена като нова точка 1 от господин Иванов. Господин Червенкондев казва да се гласува текстът такъв, какъвто е. Ако приемате, предлагам да минат процедура на гласуване.
ИВАН ИВАНОВ: Предложението на вносителя каквото е, а не текстът…
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, държите да се гласува редакцията както е на работната група? Да, господин Червенкондев държи да се гласува редакцията на работната група. Аз така го разбрах. Така ли е, господин Червенкондев? Господин Иванов, ще повторите ли Вашето предложение по точка 1, за да можем да го гласуваме?
ИВАН ИВАНОВ: Аз го казах вече няколко пъти, но ще го кажа още веднъж. Чл. 24. „Разпоредбата на чл. 23 не се прилага за енергийни обекти за производство на електрическа енергия и възобновяеми източници:
(1) С обща инсталирана мощност до 30 киловата включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на сгради и върху недвижими имоти към тях в границите на населените места.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, текстът е: „недвижимите имоти към тях”. От ДНСК разбира ли се точно какво казва?
КРАСИМИР ПЕТКОВ: Разбира се. Населените места са урбанизирани територии. Вилите отпадат по този начин, които не са в селищни територии. Аз поне така го разбирам.
ИВАН ИВАНОВ: Приех да не бъдат урбанизирани територии, защото господин Добрев заяви, че се променя предназначението на земеделски имоти, вкарват се в урбанизирани територии и там се строят паркове фотоволтаични, макар че и тук, господин Добрев, аз ще съм доволен да го запишем в населените места, но дори и да е в урбанизирани територии, ние сме наложили ограничението 30 киловата, което не позволява да се строят някакви огромни соларни паркове. Тридесетте киловата е строго ограничено.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухте предложението. По него има ли редакция на редакцията? Господин Иванов, има въпрос. „присъединени” отпада ли във Вашата редакция?
ИВАН ИВАНОВ: При това положение точка 1 от предложението на работната група изобщо отпада. Заместващият текст е този, който аз прочетох.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът е друг: дали на края на Вашия текст да пише „присъединени към електроразпределителната мрежа”, да е ясно, че те са вече присъединени?
ИВАН ИВАНОВ: Добре, може това да бъде, но не като заместващ текста на текста „и върху недвижими имоти към такива сгради в границите на урбанизираните територии”, а да бъде като добавка в края на изречението, след като кажем „в границите на населените места или на урбанизираните територии” се слага запетая и се добавя: „присъединени към електроразпределителната мрежа”. Това е. Макар че в населените места са си присъединени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, Вие прочетохте два варианта. Единият вариант е с урбанизирани територии, другият е с населени места. Трябва да гласуваме единия от двата варианта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министерството единствено настояваме да остане текстът „присъединени към електроразпределителната мрежа”. По другия дебат народните представители както преценят.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре, обаче, господин Иванов, Вие предложихте хем да са населени места, хем да са урбанизирани територии. Да се разберем. Ако пишем „урбанизирани територии”, разбирате, че включваме и вилните зони. Ако пишем „населеното място”, изключваме вилните зони. Тоест, да се разберем. Подлагам на гласуване варианта, предложен от господин Иванов, „с урбанизирани територии” и… - моля да го прочетете още веднъж, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: „С обща инсталирана мощност до 30 киловата включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на сгради и върху недвижими имоти към тях в границите на урбанизирани територии и присъединени към електроразпределителната мрежа”.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Чисто редакционно, съгласен съм ад остане „в урбанизирани територии”, но както сме предложили по вносител и както видяхме мнението на министерството, чисто редакционно, да бъде „присъединени към електроразпределителната мрежа сгради”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване предложението, което формулира господин Иванов с уточнението на господин Червенкондев. Това касае само точка 1, колеги. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 18 за, против няма, въздържали се няма.
Единодушно се прие.
Подлагам отделно на гласуване точки 2 и 3 както са по редакцията на работната група. Първо, има ли забележки и желания за изказване? Това са до 200 киловата и до 1,5 мегавата биомаса. Няма. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 18 за, против няма, въздържали се няма.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Недялко Славов за нова точка 4, с което на практика да включим към тези текстове на преференции ВЕЦ-овете. Народните представители вчера бяха за, имаше забележки от страна на Министерство на околната среда и водите, които са преодолени до днес. Така че подлагам на гласуване това предложение. Който е за, моля да гласува – нова точка 4.
Гласуване: 18 за, против няма, въздържали се няма.
Тоест, включихме и ВЕЦ-овете като точка 4.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Имам едно процедурно предложение. Дано да не сте гласували, ако сте гласували, да се върнем към чл. 20а, б, в и т.н., параграф 3. Колеги, ние се бяхме разбрали във Велинград, че вносителите на идеята за лицензионния режим да се откажат от лицензията си. Но тогава се разбрахме, че ще минете само на една регистрация.
РУМЕН ОВЧАРОВ: По-нататък текстът е абсолютно същият.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Обаче вие сте натоварили регистрационния режим с лицензионна дейност, един път, което е пълна грешка.
Второ, натоварили сте една агенция, която няма абсолютно никакви правоотношения във връзка с електрическите съоръжения. Държавната комисия по технически надзор и метрология се занимава само с – ако извадите наредбата, ще видите – само със съдове под налягане за проверка, включително и на метрологични проверки на горива и т.н. Електросъоръженията никъде не са такива съоръжения, които да са опасни съоръжения, по смисъла и на наредбата на държавната комисия. Затова бих ви спасил, ако прегласувате това и отпаднат § 3, ако искате, след чл. 20б нататък, да остане само в § 3, чл. 20а – толкова, колкото да може да има една регистрация в агенцията. Пак питам заместник-министъра там ли е мястото за регистрация?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Извинявам се, обаче нека да видим в правилника след като е гласуван един член, за да се върнем на него и да започне разискване по него, мисля, че комисията трябва да гласува дали да се върнем. Нали така?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Разбира се. Аз все още не съм приключил. Аз ви казвам сега какво ви предлагам.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Понеже питахте комисията по този член, а ние не сме отворили процедурата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Питам ви, колеги, за да ви убедя, че това, което правите, не е правилно. Колеги, както каза Мартин Димитров, започнахме да работим без да се заяждаме и мислех в залата да внесете нещо, което да бъде приемливо. А сега да застана на трибуната и да обяснявам едва ли ще ме разбере някой! Затова мислех, че ако заместник-министърът се е запознал достатъчно добре с наредбите, всичко може да каже: колеги, да, оттегляме това предложение поради тази причина, за да дадем възможност законът да бъде в рамките на всички законови разпоредби, които ще бъдат третирани.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само да уточня. Мисля, че работната група, която бяхме във Велинград и ангажиментите – мисля, че няколко пъти ни се показа, че трябва да се махне лицензионният режим, трябва да се махне ЕСО-то – мисля, че работната група нито сме се обаждали, нито сме се намесвали, а каквото сме се разбрали във Велинград, е свършено. Това сега, че, господин Рамадан Аталай, имате нови виждания по въпроса, разбира се, няма лошо, това е Ваше право, само че хубаво беше вчера да го разискваме. Вчера не чух да казвате нещо по въпроса; може би това е някакво съгласие от Ваша страна вчера.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Николов, във Велинград, ако не съм Ви разбрал, но който е присъствал там, се разбрахме, че няма да има лицензионен режим. Ще има една регистрация и тази регистрация е съответната сертификация от страна на техническите институции. Нищо повече нямаше. А тука сега ми обяснявате: къде ще отиде държавната комисия, по какъв начин ще проверява, ще му се платят такси, непременно при монтажниците да има един ръководител, който да е с висше образование. То няма толкова висшисти в тая държава които да се занимават с монтажа на петте киловата, които човекът ще си ги сложи на покрива. Създавате една тежка машина от която няма нужда и не е тази агенцията, която трябва да се занимава с това, аз ви обясних.
Ако искате, подложете го на гласуване, да се върнем. Ако не искате, без подлагане на гласуване, приемете го и да гласуваме да отпаднат тези членове, и решаваме въпроса
РУМЕН ОВЧАРОВ: Като редакционни бележки, като редакция на текста.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има процедурно решение да се върнем на § 3. Подлагам го на гласуване.
ИВАН ИВАНОВ: Да се прочете параграф 3.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Но ние трябва да се върнем на него.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кажете, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Първо, вчера като си тръгнах от тука, комисията нямаше кворум. Кога сте го събрали, е въпрос, който може би може да бъде уточнен, но се съмнявам. Ние също можем да броим до 12.
Освен това, някой трябва да обясни логиката, може би господин заместник-министърът, поради която налагате такъв режим. Не мога да разбера логиката, поради която налагате такъв тежък не регистрационен, а лицензионен режим, защото всичките неща, които тук се изискват за лицензиране, са си останали, като е останал само отпред текстът, че пише не лиценз, а регистрация. Коя е тази толкова общоопасна дейност, заради която го предвиждате? Аз разбирам да става въпрос за ядрена безопасност, да става дума за радиационна безопасност, да става дума за нещо, което е опасно, да става дума за високи налягания и т.н., а тук става дума за най-елементарен монтаж. И вие изисквате едно нещо, което е пълно безумие. Нали ще облекчаваме бизнеса. Ето: нови такси, нови изисквания, нови натоварвания на бизнеса! За какво ви е всичкото това?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля, колеги, да спазваме правилата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Искам да чуя все пак отношението на господин Тагарински по тези текстове. Господин Тагарински, Вие искате да ограничите бизнеса.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Вчера даже – не виждам колегата, който беше тук, ако бяхте тук, щяхте да знаете, че не се казва „монтажник”, а има асоциация, която ги нарича „инсталатори”. По тая точка говорехме, свързано с това.
Освен това, беше изяснено и беше коментирано точно това, което Вие говорите, но аз искам да поставя въпроса принципно и процедурно. В момента ние какво обсъждаме?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Това, което сме обсъдили във Велинград, теб те нямаше.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Ние не сме в тази точка, господин Аталай. Извинявайте, обаче ако Вие имате достатъчно време за губене, аз нямам. Вие вчера декларирахте конфликт на интереси.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Разбира се.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Извинявайте, аз нямам интереси!?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Дали ще го декларирате е без значение, но ако искахте толкова, да бяхте дошъл във Велинград, не два дена обсъждахме тези текстове.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Бях възпрепятстван да дойда във Велинград.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз много Ви моля, това, което се разбрали във Велинград, че ще създадем възможност на бизнеса да работи нормално, ще махнем всякакви утежнения, лицензи и т.н., за да имаме въведен някакъв ред, ще има една регистрация, да знаем мощностите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има ясна ситуация.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вие в момента правите нещо, което е абсолютно против и дори и тази комисия няма право да се занимава с това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, съгласно работата на комисията и традициите на парламента, всеки може да предложи да се върнем към даден текст. Това става с гласуване. Вие имате предложение да се върнем на трети параграф и аз го подлагам на гласуване.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Но обяснете на колегите защо искам да върнете това нещо, обяснете, че това, което правят, вчера в момента сте ги подвели, те не са убедени и ако го прочетат и видят, и заместник-министърът в момента ако вземе отношение, ще ви каже, че наистина това не е работа на тази комисия и не е работа да пречите на хората да си инсталират 5-те киловата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вчера изслушахме, и председателят на комисията беше тука, и него изслушахме, и господин Добрев.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Искате да назначите още десет човека там…
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кажете, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, този спор щеше досега да е приключен, ако беше прочетен приетият вчера текст на § 3, защото ако това не се направи, същият спор ще възникне в зала и ще се загуби половин час на пленарната зала.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Каквото е записано в доклада, това е прието, господин Иванов. Каквото пише в доклада,това е прието. В редакцията не пише такова нещо. Не четете, господин Иванов.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Иванов, само с една дума, че е писано „регистрация” и след това са оставени всички утежнения за лицензи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма лицензионен режим.
Колеги, има предложение да се върнем към § 3. Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласуване: 6 за, против 9, въздържали се 3.
Не се приема.
Предложение от народния представител Иван Иванов на страница 11. Предложението по точка 1 е оттеглено. Работната група подкрепя по принцип предложението по точка 2, което е отразено на систематичното му място в нов § 2.
Предложение от народния представител Мартин Димитров във връзка със съгласието, което по-нататък постигаме. Аз оттеглям това предложение.
Предложение от народните представители Николов, Червенкондев, Русев. Работната група го подкрепя по принцип.
Предложение от Мартин Димитров, което съм оттеглил.
Работната група предлага да се създаде нов § 6.
Предложението на Иван Иванов е отразено в § 2.
§ 6, на страница 14. Виждам, че няма неподкрепени предложения. Виждате редакцията на § 6. Това са сроковете за присъединяване. Тук даваме ясни срокове, намаляваме ги, които са гаранции за бизнеса, че няма да може да бъде бавен, протакан.
По тези текстове, колеги - въпроси, предложения, идеи?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Мисля, че Държавната комисия по технически надзор има едно становище, ако сте чели – че променяте ЗУТ и те не го приемат. Нека ДНСК да вземат отношение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петков, изменяме ЗУТ.
КРАСИМИР ПЕТКОВ: Това, което чета, е чл. 26, правилно ли е? Защото там ние нямаме корекции. Имаме забележки към чл. 31.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нямате забележки? Други народни представители или гости, които имат забележки? Не виждам.
Подлагам тогава § 6 на страна. 14 на гласуване.
Господин Газдов.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Господин Димитров, аз ще се върна на нещо, което във Велинград споменах, което беше във връзка с изказване на господин Добрев и господин Червенкондев, че инвеститорите не бива да бъдат обезверявани с тези промени, които сега се случват, най-вече за акт 16 говоря. Вие знаете за какво става въпрос – че при забавяне, което е извън инвеститорите, може би, разбира се, не поради вина на ДНСК, може би поради практическа невъзможност навреме да бъдат обиколени всички обекти, които ще се нуждаят от приемателна комисия, може да се стигне до забавяне и съответно пропускане на съответната тарифа, която в момента осмисля икономически проектите, които се изграждат. От тази гледна точка нашето предложение беше да се помисли за запис, който да дава сигурност на инвеститорите, ако приемателната комисия не се случи в срок, без значение дали това е срокът, който в момента е по ЗУТ или съкратеният срок. Другият член ли е? Съжалявам. Тогава ще го запазя за по-нататък. Това, което видях, реших, че е сега. Съжалявам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, не виждам други въпроси. Подлагам на гласуване § 6 на страница 14 в редакцията, която е пред вас. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 16 за, против няма, въздържал се 1.
Предложение от народните представители Николов, Червенкондев, Русев – оттеглено е.
Предложение на народния представител Мартин Димитров – оттеглено е.
Работната група предлага да се създаде нов § 7 в чл. 27, ал. 5, накрая да се добавят случаите, когато инсталираната мощност не надвишава предоставената мощност за присъединяване на сградата като обект на потребител.
Желание за изказвания и въпроси? Господин Киряков.
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: В този случай всички къщи, които са на село, обикновено са строени по-стари, там мощността, която е разрешена за присъединяване, е по 2-3 киловата. Така че чл. 24 казва, че могат да построят до 30 киловата въобще вече не може да бъде направено.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Киряков, за да стигнем до този текст, отиваха по два часа на нашето изнесено заседание. Тук идеята е, че това е в полза на човека, който изгражда такава мощност, че когато инсталираната мощност е по-голяма от предоставената, облекчаваме изключително много. Това е целта на мярката. Тя е насочена изключително към подпомагане точно на малкия и среден бизнес.
Други въпроси? Няма.
Който е за § 7, моля да гласува.
Гласуване: 13 за, против няма, въздържали се 2.
Предложение от Валентин Николов, Диан Червенкондев и Русев на страница 14. Работната група по принцип подкрепя предложението.
Следва предложение от народния представител Мартин Димитров, което е оттеглено. Работната група предлага да се създаде § 8: В чл. 29, ал. 6 навсякъде думите „две години” се заменят с „три години”.
Въпроси? Господин Добрев, ако имате някакви въпроси, веднага бихте ни сигнализирали. Народните представители? Не виждам.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласуване: 16 за, против няма, въздържали се няма.
§ 2, на страница 15. Има предложение от народните представители Николов, Червенкондев, Русев. Работната група подкрепя по принцип предложението.
Предложението на народния представител Мартин Димитров, което е подкрепено по принцип. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 9 по новата номерация.
Колеги, виждате редакцията на страница 18 и 19. Ще ви я оставя спокойно да я прочетете и след това ще я обсъдим.
Колеги, запознахте се с текста. Представителят на ДНСК е тук. Бих Ви задал един въпрос, който донякъде вече гласувахме, но е важен. Какво правим, ако въпреки че слагаме срокове, ДНСК, приемателната комисия не се събира за акт 16 в тия срокове, които сме сложили? Тоест, има ли възможност за санкции? Като законодатели можем ли да направим нещо повече?
КРАСИМИР ПЕТКОВ: Редът за провеждане на държавни приемателни комисии е по собствена наредба, която е направена. Там сроковете са много кратки: в 7-дневен срок от подаване на искането трябва да бъде назначена комисия. След това обикновено тя се назначава за четири-пет дни след излизане на заповедта за комисия. Тя работи 10 работни дни, което е 14 календарни дни и в рамките на 5 дни след приключване на комисията се издава окончателният документ. Тоест, в рамките на около един месец всичко приключва. Само че всичко приключва, ако всичко е наред.
В случай, че не всичко е наред, ако държавната приемателна комисия прецени, че този обект не може да се въведе в експлоатация, следват възможности: удължаване, прекъсване на работата на комисията и отказ за въвеждане в експлоатация. Това са трите хипотези. Тоест, в рамките на около 30 дена една комисия приключва, ако всичко е наред от техническа гледна точка и от документална гледна точка. ако обаче не е наред, има още две възможности. В този ред на мисли смятам, че 30-те дена са достижими, но не точно във всички случаи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Киряков, съвсем кратка реплика.
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: По-опасният вариант е – ние навсякъде говорим за акт 16, става въпрос за въвеждане в експлоатация. По-опасният вариант, който тук не е отчетен, това е нежеланието на ЕРП-тата да извършват 72-часови проби. Аз самият съм изпитвал това и съм пращал даже нотариална покана до АОН на времето преди две години да дойдат да направят 72-часови проби. Чакал съм ги 4 месеца и накрая трябваше да отидеш да целунеш ръка, за да дойдат да ти направят 72-часова проба, защото 72-часовата проба е след акт 16 и след това идва въвеждане в експлоатация. Не да им целунеш ръка, а искат пари. Казват ти: ще платиш еди колко си и ще ти направим еди какво си. И тук в момента ДНСК, държавата може да си изпълнява много добре нарежданията, а по принцип ЕРП-тата казват: ще ви направим 72-часова проба след шест месеца или след седем месеца, а вие без тази 72-проба, т.нар. акт 17, както беше старото му име, вие не можете да отидете пред ДНСК. И може да си напишете жалба до ДКЕВР, да си чакате, може да мине година, две. В момента ЕРП-тата правят точно това – въобще не идват да извършат 72-часови проби, или си ги правят тогава, когато те си имат някакво намерение да си ги направят.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Киряков, ние какво да направим като законодатели по тоя въпрос? Това е въпросът.
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: Да се задължат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Задължаваме ги на практика.
По новия § 9 на стр. 18 и 19 кой от народните представители желае думата?
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, предложенията за изменение в чл. 31 аз имам въпрос по точка 3. Точка 3 касае ал. 5. Съгласно действащия текст на ал. 5, общественият доставчик, съответно, крайните снабдители „изкупуват цялото количество електрическа енергия от възобновяеми източници,” – следва запетая – „за която има издадена гаранция за произход”, съгласно наредбата, с изключение на еди кое си.
Вносителят предлага да бъдат заличени думите „за което има издадена гаранция за произход”. Аз имам въпрос как ще се доказва произходът, ако няма документ, който да показва?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заличаването на този текст ще реши един проблем, който съществува от началото на тази година и който всички ние като законодатели явно сме пропуснали при гласуването на закона миналата година месец май. Така записан, текстът предполага, че преди да получиш преференциалната цена, трябва да получиш гаранцията за произход, което забавя плащанията към фирмите с известен период от време, в някои случаи до един месец. Отпадането не означава, че такива гаранции няма да се вадят, те ще се вадят по същия ред, но решава проблема с плащането на преференциалната цена. Плаща се преференциалната цена и в последствие е регламентирано в чл. 34, ако не се лъжа, че тези гаранции се представят в определен срок и ако не се представят, има санкции или се удържа цената.
ИВАН ИВАНОВ: Ако разбирам добре, това, че тук не се изисква гаранция, това е само моментът, в който трябва да се фиксира цената. Но иначе при експлоатация на обекта такива гаранции, съгласно последващ текст трябва да има, защото ако няма… Щом има – добре. Иначе как ще се отчита колко процента е употребяваната електроенергия от възобновяемите източници и изпълнението на директивата на Европейския съюз и респективно при продажба, дори и за крайни потребители извън страната, което в един момент ще настъпи при обща мрежа, ние можем чрез тези гаранции съответно да продаваме също на преференциална цена. Това е моето предложение. Ако има от ваша страна гаранция, че такива гаранции са заложени в закона, само ми кажете в кой член.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В чл. 34. Отпадането на текста тук е свързано единствено с плащането.
ИВАН ИВАНОВ: Това беше въпрос; не оспорвах текста.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Преди малко обърках члена, но сега, след като сме на чл. 31, относно ал. 10 това, което исках да кажа, е, че не непременно поради зла умисъл, а може би поради практическа невъзможност ДНСК няма да успее да посети всички обекти, които следва да бъдат въведени в експлоатация. Тук е много удачно, че господинът ще може да ни каже дали е възможно, да речем, между 15 май и 30 юни да бъдат въведени в експлоатация няколкостотин обекта, като една голяма част от тях ще бъдат, бих казал, в Южна България и в Югоизточна България. Дори мога да спомена Ямбол, Сливен, Бургас като зони, в които има доста обекти, включително съвсем малки проекти от по 20, 30, 60, 100 киловата, но те се водят строителен обект и следва да бъдат въведени в експлоатация по същия начин. тоест, ако има 45 дни, от които може би 30 и няколко работни, дали РДНСК ще има възможност да посети всички тези няколкостотин обекта.
КРАСИМИР ПЕТКОВ: По принцип не би трябвало да е проблем. Имаме структури на местно ниво. Така че би трябвало по стотина обекта, както казахте, да могат да се поемат. По-скоро проблемът тук е, че няма гаранция, че ще завършат с положително решение. Въпрос на работа на Държавна приемателна комисия. Не мисля, че ще има проблем. Друг е въпросът, че точно 30 дни не знам дали ще стигнат, не е гаранция, че ще стигнат. Все пак има един период от време, който не зависи от ДНСК, който зависи от възложителя за уведомяване на всички участници в Държавната приемателна комисия за свикването й и като цяло той избира датата за комисия, възложителят.
ИВАН ИВАНОВ: Една съвсем дребна бележка, която не е принципна, но все пак, за същата ал. 10. Когато се заявява, че искането трябва да е придружено със съответните документи, е редно да се запише: „включително за извършените 72-часови проби”. Какво значи това „относно” извършените” – „за извършените”. Те трябва да докажат, че са извършени тези 72-часови проби.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Искам чисто редакционно предложение на ал. 8 да направя. Това е по предложение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Наистина е редакционно. Мога да го изчета: „В случаите, когато инвестицията е за изграждането на енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници се подпомага със средства от национална или европейска схема за подпомагане, електрическата енергия се изкупува от обществения доставчик или съответния краен снабдител. В момента тук думата е „по цена” по молба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Предлагам да бъде „по група цени”, защото наистина Държавната комисия за енергийно и водно регулиране прави цена за група цени в зависимост от размера и програмата, която се подпомага. Така, както е записано, може да остане като тълкувание, че би следвало да се прави индивидуална цена за всеки един производител. Затова чисто редакционно предлагам да се замени, да не е по цена, а да е по група цени и останалото си остава: „определено от ДКЕВР при условията и по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз не мисля, че ще има съществени възражения към Вашето предложение, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Казах, че е редакционно предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Мисля, че тук има представител на ДКЕВР. Ако има някакви забележки, сега е моментът да вземат думата. Не виждам желаещи.
РАМАДАН АТАЛАЙ: С този текст в момента Вие казвате, че цената на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, ще бъде по нормална цена, както е обикновено, както се изкупува от ТЕЦ-овете и от ядрените централи. Така ли е?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не, не е това идеята.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Каква е идеята? Те няма да имат преференциалност вече, така разбирам.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Не е така, господин Аталай. Със закона, който приехме миналата година – Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници – това е действащ член, в който ние казахме, че всички проекти, които ще бъдат подпомагани и от европейски или други национални програми, получават грант за тяхното изграждане и съответно е справедливо да получават и по-ниска цена. Съответно колко по-ниска цена обаче, според вида програма, колко е грантът – някои програми по селските райони правят грантова схема 70-80%, други за енергийна ефективност – 50%. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на база доказаните инвестиционни разходи и възстановените суми по програма определя цена и аз сега предлагам да бъде група цени, които ще бъдат намалени от нормалните определени за тези проекти, които са получили субсидии или грантова схема по някоя друга програма.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев поиска да изясни ситуацията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, това е действащ текст, който бе предложен от мен, господин Николов и господин Червенкондев при приемането на закона през май месец миналата година, за да се избегне двойното субсидиране – от една страна, да се получи висока тарифа за електроенергията, от друга страна, безвъзмездна помощ по програмите. Това е действащ член. ДКЕВР още миналата година, септември или октомври, ако не се лъжа, определи цени на базата на реалните инвестиционни разходи. Ако по определена програма 70% от средствата са безвъзмездни, когато ДКЕВР определя тарифата за изкупуване на електроенергия, тя се определя на базата на останалите 30%, които са собствената инвестиция на всеки един от инвеститорите. Този подход е коректен както към хората, които получават безвъзмездна помощ, така и към тези, които не получават такава, защото ги поставя пред еднакви условия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли изказвания по текстовете?
РАМАДАН АТАЛАЙ: С една дума, на тези дребни производители, които са по програмата от земеделието, които имаха възможност да си построят по 200 киловата фотоволтаични паркове ,им казвате: Вие нямате право да продавате вашата енергия като ВЕИ. Продавате си направо като енергия на това, което сте вложили средства – само в тази част ще ви дадем някакъв процент. Тогава ще видим, не всяка банка дава едни и същи лихви на кредита, да направим така, че една банка, която дава 6% и друга банка, която дава 10% - да покрием тези 4% разлика тогава, за справедливост, ако погледнем въпроса така.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, 1 до 4% разлика в лихвата е много по-различно от 70% безвъзмездна помощ. Това е текст, който е гласуван още при приемането на закона миналата година и аз не виждам защо връщаме дебата обратно там. Той се прилага и в момента и няма съпротива, жалби от страна на тези инвеститори, които ползват безвъзмездната помощ, защото те също отчитат, че това е справедлив подход. И не само това, цената отново е преференциална, тя не е пазарната цена. Ако не се лъжа, е около 300 лева, за разлика от 485, примерно, колкото е примерно за фотоволтаика, така че дори може би не отчита до пълна степен размера на безвъзмездната помощ.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов поиска думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз само да допълня. Искам да кажа, че и при случаи, когато няма финансиране от европейски схеми или по друг начин, имам предвид, и при такива европейски схеми, както мярка 311, 312, при всички случаи се гони една и съща възвръщаемост, тоест, няма ощетени. Въпросът е да няма двойно субсидиране, защото в един момент ако вътрешната норма на възвръщаемост или възвръщаемостта е 8, 9, 10 години, то при другия случай ако нямаше такава точка, която ни предложихме, щеше да бъде две-три години.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако мога да допълня. Господин Аталай, почти във всички държави в Европейския съюз се използват европейски фондове точно по този механизъм, защото това сваля допълнително цената на зелената енергия и по този начин натискът върху крайната цена на електроенергията е много по-малък. За съжаление, ние нямаме чак толкова много такива фондове. Единствената възможност е по програмата за развитие на селските райони, но подходът, използван от останалите държави е точно същият.
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: Аз се извинявам, само депутатите имат право да правят предложение, но не можах да разбера ще въведем ли някакви законови срокове за извършените 72-часови проби, както имаме примерно за ДНСК? В алинеи 5, 10 и 11, където пише че не по-малко от 30 дни от датата на подаването на искането, същото да важи за ЕРП-тата. Няма го. Ако не го въведем тук, ще ги оставим всички да ходят и да целуват ръка на ЕРП-тата, за да им направят 72-часовите проби. Няма ги регламентирани като срокове за извършване на 72-часови проби. Просто да сложим срок.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, смятате ли, че има логика да сложим изричен срок, в който тези 72-часови проби да бъдат извършени, защото има оплаквания, че се протакат нещата не само при господин Киряков, знаете, и при Вас са идвали много хората, и при нас идват и се оплакват, че има едно излишно протакане, което е извън правото и законите. Може ли да прецизираме текста, според Вас, в тази посока?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Народните представители могат да запишат всичко в този законопроект, въпросът е допълнителното регламентиране и бъркане в Закона за устройството на територията да е премерено. Нека колегата си каже мнението, но ако там има текст, който определя срок, аз съм сигурен, че инвеститорите имат начин, по който да търсят своите права, ако този срок не бъде спазен.
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: По принцип подкрепям да има текст, който да регламентира времето за извършване на 72-часовите проби. Но си мисля, че в момента е малко опасно това, което можем да направим, защото тук няма нито ЕСО, няма нито някое от електроразпределителните дружества, тоест да не направим някой фал в един момент с цел да облекчим и бизнеса и да го регламентираме. Имаше предложени текстове. Във Велинград го разисквахме. Там бяха членове на ЕСО, бяха и други. В един момент тук малко на крак – притеснявам се малко, честно казано. Иначе съм съгласен, че трябва да има регламентация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Налбантов, моля Ви да ни кажете Вашето тълкуване в ал. 10 – този 30-дневен срок важи ли и за 72-часовите проби?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Този срок е след като е подадено искане в РДНСК и от текста накрая е ясно, че искането трябва да бъде придружено с документация, свързана с протоколи от извършени 72-часови проби. Така че този текст няма нищо общо със сроковете за извършване на 72-часовите проби. Той е след като те са извършени.
По отношение на изискванията за 72-часови проби, трябва да е ясно ако се запишат срокове, откога ще бъдат тези срокове. За да бъдат извършени 72-часови проби, трябва да са изградени присъединителните съоръжения и те да са въведени в експлоатация по реда на ЗУТ, или не е така? Той и да е внесъл искане, ако няма съоръжение, как ще бъде свързан към мрежата?
Точно този ред е записан в Наредба № 6 или това ще е някаква бъдеща наредба по Закона за енергетиката и може би там трябва да се регламентират тези срокове, защото те са свързани с определени технически изисквания, които има към изграждане и включване на съоръжения. Тук в закона ще бъде много трудно да се запише такъв срок, защото няма да бъде ясно откога точно, защото може да има искане, но ако в момента няма съоръжение, дори и да има искане, няма как да бъде изпълнено.
Сроковете – това е предмет и на договора за присъединяване. Там са записани срокове, в които трябва да бъде свързан обектът.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Налбантов, имам предложение към Вас. Когато се изготвя наредбата – знам, че тя е подзаконов нормативен акт и е в правомощията на Вашето министерство, поканете и нашите експерти да участват в дебата, тъй като трябва да има някаква гаранция, че има разумни срокове и няма излишно протакане. Поне така да направим, да работим съвместно по този въпрос.
АРИФ АГУШ: Аз искам да помоля господин Налбантов малко да разширим – става въпрос за ЕРП-тата да приемат и да не отказват, да не го карат да целува ръка, а да му направят 72-часова проба. За това става дума.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре, можем да го запишем и в Закона за енергетиката, ако решим и да не е в наредба. Това е възможно.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Наистина може би в Закона за енергетиката му е точното място, където трябва да се конкретизират тези срокове за 72-часовите проби, но, както каза и господин Налбантов, присъединяването става с договор и в този договор си има права и задължения на двете страни – на присъединителното предприятие и съответно на клиента, който ще се присъединява, ако в присъединителното предприятие са описани конкретни срокове за изграждане на присъединителното съоръжение, някакви подстанции или какво ще е и съответно би следвало те да си го изпълнят в съответния срок .Би следвало ако не си го изпълнят в конкретния срок, не да целувате ръка, а да си заведете съответното дело.
Аз нямам нищо против, подкрепям записа на такъв текст, просто не знам къде.
Ние правилно разбираме, че трябва да има такъв текст. Просто в момента се чудим.
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: Мога ли да направя едно предложение? За 72-часовите проби проблемът е - с Наредба № 6 към Закона за енергетиката. В този, който е в Закона за енергетиката, Наредба № 6 има четири члена, които описват какви документи трябва да имат и какво трябва да предоставите на ЕРП-тата, за да ви извършат 72-часови проби. Проблемът е, че към тези четири члена няма срок. Иначе има – за издаване на становище и т.н. Моето предложение например е следното.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Киряков, видяхте желанието на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма да се сложи срок.
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: Да се сложи срок в Наредба № 6, в който те трябва да извършат тази промяна.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Налбантов, както слагаме срокове навсякъде, е добре и в тази наредба за тези 72-часови проби да сложим ясни срокове.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз в действителност понеже ЕОН е при нас, аз съм от Търново, и понеже знам каква е практиката, не е само целуване на ръка, а и други практики, затова в действителност трябва, защото и при изградени системи са ми казали, може би и германците не знаят, но при изградени системи, когато от „НЕК” искат да се свали напрежението от 110 киловата, тогава казват, че някои перки се въртят, а на други се изключват. Значи той продължава и по-нататък вече тази практика. Затова нека – дали ще е в закон, но да не е в наредба, да запишем срок от 30 дни за 72-часови проби.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имаме опцията в Закона за енергетиката да внесем предложение, ако смятате, че не трябва да е в наредба. Ако проблемът е толкова сериозен, а той наистина е сериозен, в Закона за енергетиката сме дали максимално дълъг срок и аз ви предлагам едно консенсусно предложение от всички парламентарни групи, за да могат и колегите от ЕРП-тата правилно да разберат нашия сигнал за ясни срокове. По Закона за енергетиката е максималният срок за предложение.
Тази тема я изчерпахме.
Имаше две редакционни предложения – едното е на господин Иванов. Бихте ли го припомнили?
ИВАН ИВАНОВ: Текстът на ал. 10 да бъде включително за извършване на 72-часови проби, което означава, че пробите трябва да са извършени преди подаването на документите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Редакционно предложение в ал. 10 на страница 19 – да бъде „включително и за извършени 72-часови проби”, а не „относно”. Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласуване: 13 за, против няма, въздържал се 1.
Имаше редакционно предложение от Диан Червенкондев. Бихте ли го повторили за народните представители?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В ал. 8, вместо думите „по цена,” определена от ДКЕВР”, да бъде „по групи цени”, определени от ДКЕВР”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласуване: 13 за, против няма, въздържали се няма.
Господин Аталай не участва в гласуването.
Подлагам на гласуване новият § 9 – § 2, който става § 9, с двете приети редакции. Който е за, моля да гласува.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не чухме нищо за ал. 11. Във Велинград говорихме, че ще има един текст, който ще бъде така обтекаем, да не засегнем тези стари договори, за да не отиваме до съдебни процедури. Тук ни предлагате пак същия текст. Няма ли да реагирате по някакъв начин? Какво правим? Или оставяме така да бъде?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Първо, господин Аталай, в конкретния случай гласуваме основен текст в закона. Това не касае заварените случаи. Второ, не сме поемали ангажимент да имаме обтекаем текст. Според позицията на министерството трябва да имаме твърд текст, който ясно да регламентира. Изказахме своите съображения надълго и нашироко на заседанието във Велинград. Ако трябва, ще ги повторим в Преходните и заключителните разпоредби.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Значи вие казвате: да отиват да ни съдят. Това казвате.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това е само за нови случаи, тъй като това е основният текст на закона. А за вече съществуващите, които в момента ви притесняват, в Преходни и заключителни разпоредби има текст, други членове, които ще коментираме. Ако нещо не съм прав, нека юридическият съветник да каже.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, двете гласувани редакции са ясни. Заедно с тях подлагам на гласуване § 2, който става § 9. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 13 за, против няма, въздържал се 1.
Предложение от народния представител Иван Иванов, на страници 19 и 20. Няма санкция от страна на работната група. Господин Иванов ще си го обоснове. Заповядайте!
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин председателю. Тези предложения бяха свързани с едни предишни мои предложения. Това, което искам да предложа в съответствие с вече приетата точка 4 на чл. 24. Ние приехме предложението на Недялко Славов за инсталирана електрическа мощност до 1,5 мегавата включително за производство на енергия от водноелектрически централи. Предлагам заедно с биомасата тук да се добави и ВЕЦ с инсталирана мощност, но не под 10 мегавата, а да бъде под 1,5 мегавата, за да има съответствие с приетата точка 4 в чл. 24. Това е предложението ми, ако се приеме. Не може там да даваме мегават и половина за енергията от ВЕЦ и тук изведнъж да няма нищо.
За 10-те мегавата - отказвам се от тях.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов, миналия път говорихме за това, че няма логика да бъде индексирана цената на ВЕЦ-овете, без значение дали са малки или големи, защото при биомасата имаме промяна на цената на ресурса всяка година, докато при ВЕЦ-овете нямаме такава промяна и дори самата цена на водоползване не влиза в цената на калкулацията. Тя е толкова малък разход, че не влиза в калкулацията на цената, която ДКЕВР определя. Вие тогава се съгласихте, че ще оттеглите предложението. Логиката за 10 мегавата е същата като логиката за мегават и половина.
Благодаря.
ИВАН ИВАНОВ: Да, тези аргументи господин Добрев ги беше съобщил в комисията. Интересува ме обаче променят ли се съществено разходите за отработените водни количества? Тоест, валидно ли е, че тоя цена е толкова пренебрежимо малка в стойността на енергията, че дори да има някакви промени, те не се отразяват съществено?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Съжалявам, че ДКЕВР ги няма, понеже не е редно ние да коментираме как се определят цените но това е тяхната позиция. Аз препредавам това, което те ни казаха.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: ДКЕВР са изрично поканени. За първи път отсъстват. Но не могат по толкова важни закони да отсъстват. Дори да имат заседание, един комисар трябва да е тука, така че им предайте от наше име.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, те помолиха да бъдат извинени, защото имат открито заседание в момента и няма как който и да е от комисарите да присъства на заседанието. Те споделиха това опасение още вчера.
ИВАН ИВАНОВ: Задавам този въпрос, защото ако те бяха тука и бяха заявили ясно тази доставка на суровината и разходите за отработените водни количества, ако действително, както казва господин Добрев, много слабо влияят, аз съм готов да си оттегля предложението. Обаче като нямам този отговор, какво мога да направя, според Вас?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, може да разговаряте с тях, може да им зададете писмен въпрос и до обсъждането в зала може да имате отговор. Това е.
ИВАН ИВАНОВ: Ако наистина се потвърдят думите на господин Добрев, аз в зала ще си ги оттегля. Предлагам да го гласуваме и след като мине всичко останало, ако днес успеем да свършим, накрая може и да го отхвърлите, пък аз ще го защитя в зала.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За да се остава висящо това предложение, Ви предлагам сега да го гласуваме, в смисъл, да има гласуване по него, а Вие да питате ДКЕВР за тяхното становище.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов. Който е за предложението на народния представител Иван Иванов, може да гласува.
Гласуване: 1 за, против няма, въздържали се 15.
Не се приема.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Има предложение, господин Иванов коментира чл. 32 и съответно по-нататък предложенията вече са за член 34. Затова исках да се включа в дебата по чл. 32. Имам също редакционни предложения, дадени ми от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на чл. 32, в точка 1 да се добави „и съответните разходи за амортизации, както е: „инвестиционните разходи и съответните разходи за амортизация”, ако бъдем точни.
В чл. 32, , ал. 2. „Преференциалните цени по ал. 1 се определят по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката, като се отчита видът на възобновяемия източник, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта, мястото и начина на монтиране на съоръженията, както и:
1. инвестиционните разходи” - от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране предлагат да се добави: „и съответни разходи за амортизация” при определянето на цената”.
В точка 3 да отпадне изразът „и на инвестицията”, тоест, наистина структурата на капитала е важна, а структурата на инвестицията просто може би не е формулирана правилно. Предлагат да отпадне това.
Те също предлагат „и разходите, свързани с по-висока степен на опазване на околната среда, но аз това бих го запазил, тоест, моите предложения са:
В точка 1 да стане: „инвестиционните разходи и съответни разходи за амортизация”, в точка 3 да остане само „структурата на капитала” и да отпадне „и на инвестицията”.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Няма как да се случи това нещо. Не че не може да го направите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Защо?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В момента имаше предложение от колегата Иван Иванов.
В такъв случай правя предложение за нов параграф, който да касае чл. 32, ал. 2 и да се направят редакции в т. 1 и т. 3.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Можеше да го направите между първо и второ четене.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Също така мога и на заседание на комисията, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Но сега няма как да го направите, когато няма никакви предложения по тоя параграф. Само ви го казвам, че не можете, а че няма да го направите, далеч съм от мисълта, ще го направите но не е правилно, защото нито един сега не е запознат. Сигурен съм, че е с добри намерения, но не е необходимо, не може на сляпо да се работи. Не може да се направи това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, не трябва да учим ДКЕВР. Като са имали дълго срокове за възможни предложения, в последния момент те поставят, господин Червенкондев, и Вас в неудобно положение. Аз ще го подложа на гласуване. Няма ги. Не са го дали в срок и в последния момент идват и дават предложение, което… Не трябва да ги учим така, защото като ги учим по този начин…
РАМАДАН АТАЛАЙ: После ще се питаме защо ал. 10 и 11 от предложение на Министерския съвет даде възможност на големите фирми още една година – защото сега вече спирате – да си вземат цена на 760 лева. От такива предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз имам въпрос, понеже не са ми много ясни мотивите на ДКЕВР да искат промяната по отношение на точка 1 инвестиционните разходи са ясни. Те например за една инсталация са 2 млн. евро. Но ако допишем и амортизации, освен двата милиона евро, при изчисляване на цената трябва да добавим и амортизациите, които за периода от 20 години са също 2 млн. евро, и да стане 4 млн. евро.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Мога да Ви прочета мотивите, господин Добрев, с които Държавната комисия за енергийно и водно регулиране прави това предложение. С предложението се дава възможност да не се стеснява обхватът на ценообразуващите фактори, само до изброените действащи, с оглед на това, че при ценообразуването освен капиталов разход, е разходът за амортизация, който не е включен при действащите текстове. Предложението за отпадане на израза „и на инвестицията е по повод на това, че методическото място на текста не е при капиталовата структура.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът на господни Добрев беше доста задълбочен. Той каза следното нещо: че една сума за инвестиция може да бъде броена два пъти, както са го написали те – веднъж, като инвестиция, която се дели на броя на годините и втори път, като амортизационни отчисления.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз попитах така ли е. Ако в точка 1 пишем „инвестицията или амортизационните разходи”, тогава е ясно че се взема или едното, или другото, което комисията прецени. Но все пак да го уточним.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това означава, господин Червенкондев, че ДКЕВР освен че не са ги дали в срок, не са ги синхронизирали с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма тия предложения, и ги няма и днес на заседание на комисията.
ИВАН ИВАНОВ: Тъй като е ясно, и господин Червенкондев каза, че това са предложенията на ДКЕВР, да са били така любезни да дойдат на това важно заседание. След като го няма реалния вносител, аз ви предлагам текстът да си остане такъв, какъвто е.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Приемам го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, реши да не подлага на гласуване тези предложения. И така, колеги, предложението на колегата Иван Иванов не беше прието.
Предложение от народните представители Николов, Червенкондев, Русев, на страница 20. Работната група по принцип подкрепя предложението. Работната група предлага да се създадат параграфи 10, 11, 12, 13, 14 и 15, които, колеги, виждате на страница 21 и началото на 22. ще ви дам малко време да видите текстовете и след това ще проведем дискусията.
Колеги, вярвам, че имахте възможност да се запознаете с текстовете на страница 21. Има ли народни представители с въпроси?
ИВАН ИВАНОВ: Оставам с впечатление, че именно новата алинея 7, която се създава в чл. 34, отговаря на моето искане да има гаранции за произход. Само че така е формулирана, че поне на мен не ми е съвсем ясна. Считам, че трябва да бъде казано съвсем ясно: „за изкупената електрическа енергия по чл. 31, ал. 5 производителите представят гаранции за произход”. Заявяват издаване на гаранции – пред кого заявяват, кой тогава ще ги издаде? Те трябва да са си го свършили това и да представят гаранции за произход, като предоставят тази енергия. Говори се вече за изкупена, тоест, енергията вече е предоставена на обществения доставчик, съответно на крайния снабдител. Затова думите „заявяват издаване на гаранции” за мене е: представят гаранции за произход. Да са имали грижата тези гаранции да са до момента, когато предоставят електрическата енергия, да ги притежават. Това – първо.
Второ, на изнесеното заседание ние ясно заявихме и аз, и други колеги, че не може да има имуществена санкция, която е в размер 20-кратен на различие, от 500 до 10000 лева. Това просто е извън нормалната логика, защото в едни случаи ще се казва: да, да, 10 000 лева, а в други случаи – 500 лева, което е 20 пъти по-малко. Санкциите трябва да бъдат в съотношение едно към пет, не повече. В противен случай те наистина дават възможност за договаряне и произтичащата от това корупционна практика. Това е доказано в целия цивилизован свят и затова се дават петкратен размер на санкциите. Предлагам в § 12, ал. 1 да бъде: от 600 до 3000 лева, от 2000 до 10000 лева.
По-нататък е добре: от 3000 до 15000, от 1000 до 3000, от 5000 до 20000 – всичко това надолу е добре. Но в ал. 1 моето предложение е: от 600 до 3000 и от 2000 до 10000.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По алинея 7 – господин Налбантов.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин председател. Защо е записан така текстът? Това е свързано с механизъм на издаване на гаранции. Гаранцията се издава за произведена енергия на база на измереното количество. Няма как гаранцията да се издаде, преди енергията да бъде произведена.
ИВАН ИВАНОВ: Кой я издава?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Държавната агенция за устойчиво енергийно развитие.
ИВАН ИВАНОВ: Добре.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Процедурата е описана в наредбата на база на измерено количество, което е с протокол между производителя и съответния купувач, се заявява гаранция в АУЕР. Затова сме записали „заявява”. Гаранцията е електронен документ. За нея не се издава някакво писмено удостоверение което да се предоставя на съответното дружество, а прехвърлянето също става по електронен път и заявлението за издаване и прехвърляне е нормално и мисля, че така ще се прави защото то е най-опростено, се извършва едновременно. Тоест, производителят на база на документи за произведено количество, включително и фактура за изкупена енергия представя заявление пред АУЕР за издаване на гаранции и съответно прехвърлянето й в полза на дружеството, което е закупило енергията. Така че текстът е много коректен, предвид процедурите за издаване и прехвърляне на гаранции.
ИВАН ИВАНОВ: Аз приемам обяснението на господин Налбантов, само все пак държа да се добави „за изкупената електрическа енергия по чл. 31, ал. 5 „производителите заявяват издаване на гаранции за произход от АУЕР и ги прехвърлят…” да се знае в закона. това е достатъчно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Приемате ли редакцията, господин Налбантов?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Нищо не пречи, макар че в закона на друго място пише кой издава гаранцията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако го пише, господин Иванов, нека да спестим усилия.
Приемате ли, господин Налбантов, следното. На изнесеното заседание поставихме въпроса да има по-малки разлики между минималния и максималния праг на глобите. Имаше в § 12 да бъдат завишени минималните прагове всъщност – от 300 на 600 лева и от 500 на 2000 лв. Това всъщност е политически въпрос, така че трябва да е насочен към господин Добрев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точно това си мисля, господин председател. Да, приемаме да е по-тесен диапазонът на глобите, а дали ще се увеличи долната граница или ще се намали горната, разбира се – може би и двете заедно – е въпрос, който комисията може да прецени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Говорим за § 12. Имаше предложение на Иван Иванов, който увеличи минималния праг, но може би е по-честно да повишим малко минималния и да намалим максималния, за да не е само увеличение на глобите.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Не може ли да бъде обвързано? Като говорим за гаранция за произход, която може да бъде малка и голяма, тоест, тя зависи от произведеното количество енергия, която би следвало да се гарантира, че е от възобновяем източник, тъй като има и малки производители, и големи производители. Затова глобата би следвало да бъде в по-широк диапазон, но може ли да бъде записано: в размер, двоен на цената, която не е отчетена или нещо от тоя род, да не е с твърда сума. Защото ако направим в момента размер от 5000 до 10000, условно, един малък производител, който пропусне да предаде своята гаранция за произведената енергия в Агенцията за устойчиво енергийно развитие, това означава, че на него трябва да му се вземат 5000 лева. Той може да е произвел за 200 или за 500 лева електроенергия, а на него трябва да му поискаме 5000 лева глоба.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Над 1 мегават, господин Червенкондев, не са от дребните производители. Господин Добрев, има ли риск да засегнем най-дребните производители?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Има такъв риск, защото гаранцията се издава на пълен мегават час, а не на инсталирана мощност от 1 мегават. Така че дори и тия най-малките с 30 киловата, на тях също им се издава такава гаранция. Разбира се, те при положение, че не зависи преференциалната цена от времето, по което е издадена гаранцията, имат възможност да я вземат веднъж на година, за да не е административна тежест за тях, но прав е господин Червенкондев, че за малки инвестиции ако сложим много висок минималния праг, това би се отразило негативно на тях. Така че може би наистина да остане същият широк диапазон на глоби.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Проблемът е, че е възможно това да доведе до административна дискреция, давате си сметка. Но го има и обратния проблем, че трябва да има реципрочност между допусканото нарушение и санкцията.
Господин Иванов, държите ли Вашето предложение да бъде гласувано?
ИВАН ИВАНОВ: Аз ще си го оттегля, но все пак хубаво е да има един разчет, защото може да се окаже, че някой може тогава да не заявява издаване на гаранции за произход, да продава електроенергия, която не е от възобновяем източник и в крайна сметка като си плати глобата, да бъде на една солидна печалба. Ако се достигне това…
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: Ако не прехвърлите гаранцията за произход на ЕРП-тата, веднага пускат едно кредитно известие да върнете преференциалната цена, така че те много стриктно си гонят гаранциите за произход. Във връзка с кредитните известия досега сме имали случаи с тези сертификати за произход. Ако ти наистина не си прехвърлиш гаранцията за произход в случая, след два месеца ЕРП-то си прави проверка – те са започнали да правят проверка в регистъра и веднага тръгват и си искат парите обратно и казват: Ще ви платим по закона, за цената, която е среднопродажната цена, която е определена. Така че, ЕРП-тата си гонят много добре кой има издадена гаранция за произход и който няма – глобата от тяхна страна е най-голяма, като ти вземат преференциалната цена.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По-важният въпрос, който господин Иванов зададе, е дали може да се злоупотребява да се предава електроенергия от конвенционален източник и тя да не е ВЕИ, а да се плаща по цена за ВЕИ. Има достатъчно механизми за контрол, електромери и всичко останало. Справки се подават всеки месец. Те се засичат, така че такава злоупотреба не може да се получи. Може да се получи единствено при най-малките инсталации, домашните, за които говорим, до 5 киловата. Там те най-вероятно няма да подлежат на почти никакъв контрол, но затова вие като народни представители въведохте определен режим на регистрация, който вие ще прецените дали да бъде в такъв обхват, или в по-малък, защото все пак наистина е важно да не се създава излишна административна тежест, но все пак да го има, защото там могат да се случат такива злоупотреби.
ИВАН ИВАНОВ: Тогава оттеглям моето предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов оттегли своето предложение.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин заместник-министър, Вие не сте съгласни с това, което е прието като регистрационен режим, така ми се струва, а не го казвате.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добрев, съгласен ли сте?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, трябва да има такъв регистрационен режим заради възможността за злоупотреби при най-малките инсталации, трябва да знаем кои се фирмите и кой носи отговорността, ако се окаже, че има монтирана такава инсталация, която има байпас и взема конвенционална електроенергия на 170 лева и я продава на 480.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Дотук беше така, и ние сме за това. Но ставаше въпрос за втората част, за онова, което говорихме, с което не сте съгласни. Вие го казахте, но да чуя, потвърдете го. Точно по този ред ли трябва да бъде, с тази комисия ли трябва да бъде?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В тези текстове, в този параграф няма такава тема.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Мислите, че не го знам ли?
ИВА ЙОРДАНОВА: В § 15 се предлага в точка 1: точка 17 да се отмени. Те са група предложения за няколко параграфа и тъй като в чл. 24 се прие само промяна в точка 3 на мегаватите от 1 на 1,5, а действащият текст се запази, включително „урбанизирани територии, селскостопански обекти и производствени зони”, тук се предлага точка 17 „производствени зони” от Допълнителните разпоредби да се отмени. След като е останало в чл. 24, та 3, смятам, че не трябва да се отменя тази точка 17 в Допълнителните разпоредби.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Налбантов, уточнихте ли „производствени зони” дали е отпаднало, или не?
ИВА ЙОРДАНОВА: В чл. 24, т. 3 само мегаватите се промениха от 1 на 1,5. Останалият текст е действащ.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Предлагам точка 1, в § 15 да отпадне.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Йорданова е права, затова ни е необходим и Правният отдел. Наистина, в чл. 24 т. 3 накрая завършва „или производствени зони”, тоест, това е останало. Ние сме редактирали само мегаватите от 1 на 1,5. Народен председател трябва да направи предложението. Господин Червенкондев предлага да отпадне точка 1 към § 15. Но нека да гласуваме преди това другите параграфи.
Подлагам на гласуване параграфи 10, 11, 12, 13 и 14 на страница 21 по новата номерация. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 14 за, против няма, въздържали се няма.
Господин Аталай не го броим в гласуването.
По § 15 има предложение на колегата Диан Червенкондев точка 1 да отпадне. Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласуване: 14 за, против няма, въздържали се няма.
Подлагам на гласуване § 15 без отпадналата точка 1. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 14 за, против няма, въздържали се няма.
Параграф 3 на страница 22 – предложението от народните представители Николов, Червенкондев, Русев. Работната група подкрепя по принцип предложението. Работната група подкрепя § 3 по вносител са нова номерация 16.
Желание за изказвания? Няма.
Има предложение от Правния отдел този параграф да се гледа заедно с § 4 – следващия параграф, тъй като там господин Червенкондев има предложения, които може да видоизменят § 3 – това е съвет от правния отдел. Ние слушаме нашите правни съветници.
ИВА ЙОРДАНОВА: Да, най-добре е да се гледат заедно, тъй като в зависимост от това което ще се приеме в § 4, ще бъде и това, което ще остане в § 3. Просто да ги гледаме заедно защото те са взаимно свързани.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да процедираме по следния начин: да продължим нататък, да гледаме няколко текста заедно и ще ги гласуваме последователно.
Има предложение от народния представител Мартин Димитров. Работната група подкрепя по принцип предложението, което е отразено в систематичното му място като § 20.
Следват Преходни разпоредби – има предложения на колегите Николов, Червенкондев, Русев. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”. Тук желания за изказване няма. За наименованието – може да го гласуваме. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 14 за, против няма, въздържали се няма.
§ 4. Идеята е да се гледа заедно с § 3.
Има предложение от Мартин Димитров, подкрепено по принцип.
Има предложение от Николов, Червенкондев, Русев за отпадане на ал.2. работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 17. Тази редакция обаче я нямаме. Текстът е отворен, защото миналия път във Велинград още два часа тук не стигнахме до съгласие. Двучасовата дискусия не помогна за взимане на окончателно решение. Но гледаме § 3 и 4 заедно, защото въпросът е ал. 2, както предлагат колегите Николов, Червенкондев, Русев, дали отпада или не.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: При вчерашното присъствие в комисия и участие в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от страна на техния юридически отдел ни предложиха нова редакция, която можем в момента да я разпечатам и да я видим. В нея се предлага § 7, ал. 2 да запази съществуващата си редакция, а да се създаде нов § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници със следното съдържание. Идеята тук е, както беше и сериозната дискусия, за поетапното определяне на цената на обекти, които са започнали вече своето изграждане и са изградили някаква част от тях и съответно, съгласно действащия закон, някои от тях имат акт 15, други имат акт 16 за част от етапите си но въпросът е как ще продължим. Именно това е смисълът на новия закон, както каза и господин Добрев. Затова наистина този текст би следвало да се раздаде на колегите да го разгледат. Размножен ли е? Ако е размножен, дайте го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Раздайте го на всички народни представители.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В § 4, новия § 4, ал. 1, „В случаите на § 7, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби цената по договорите за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, считано от датата на влизане в сила на този закон, е действащата към датата на въвеждането в експлоатация на енергийния обект.
(2) Случаите по § 1, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби, когато е предвидено отделни части от енергийния обект да бъдат въвеждани поетапно в експлоатация и въвеждането в експлоатация на всички предвидени етапи не е извършено към датата на влизане в сила на този закон, цената по договорите за изкупуване на произведената електрическа енергия се определя съгласно чл. 31 от този закон.
С думи, мисля, че като юридическа практика аз наистина ще помоля и госпожа Йорданова да се включи, говорим само като юридическа и законодателна техника.
Създава се нов § 4, който е параграф на закона за изменение и допълнение, на този който гледаме в момента, който третира всички започнати обекти, съгласно § 7, ал. 2 от действащия закон. Тоест, те са започнали своето изграждане и са на етап или акт 15, или акт 16, на един или няколко етапа от своята направа, но не всички. Ако в такъв случай не е въведено „всички етапи”, тоест целият обект не е въведен в експлоатация, цената за изкупуване се определя по чл. 31, тоест, среднопретеглената, която вече гласувахме, на тези етапи. Тоест, за следващи етапи, които не са завършени, цената ще бъде на акт 16. Когато завършат конкретния етап на база на действащата в момента преференциална цена, определена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, тя влиза със своето тегло и тежест в общата цена, която ще се изкупува от целия ни енергиен обект.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, тези предложения от ДКЕВР, които аз се надявам, че те този път са ги синхронизирали с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, за което искрено се надявам, но като гледам вашия разговор, мисля, че по-скоро не са. Но въпросът е следният. Това касае заварените положения и ги решаваме по следния начин. Независимо дали става въпрос за части или заварено положение, при което става въпрос за цял обект, фиксирането на цената става на акт 16 при всички заварени обекти. Това казват текстовете. Така го разбирам. Вие кажете дали има нещо друго?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, точно така, това казват. Когато става въпрос за няколко етапа, казват, че цената ще се преизчислява при въвеждането на всеки следващ етап, както е в чл. 31, ако не се лъжа, в закона. Ние подкрепяме текста и подхода. Единственият коментар от наша страна е дали цитирайки, и моля юристите тук да се произнесат, дали като цитираме случаите по § 7, ал. 2 - действащ, дали можем да реферираме по този начин към преходна и заключителна разпоредба. Ако е ясно какво се опитваме да правим от правна гледна точка, ние подкрепяме напълно текста.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има препратка към § 7, ал. 2, госпожо Йорданова, дали чисто правно е коректно и става ясно, че това са заварените положения?
ИВА ЙОРДАНОВА: Абсолютно ясно е, защото § 7, ал. 2 е част от Закона за енергията от възобновяеми източници. Както каза господин Червенкондев, там има един ред за определянето на цената. Поради това отложихте да гласувате и § 3, защото там цената е към акт 15. Ако ние не го променим, там ще си остане акт 15. Записвайки новия параграф, който прочете господин Червенкондев, ние всъщност ще кажем, че цената се преурежда и отива на акт 16, тоест, на практика ал. 2 на § 7 ще бъде обезсилена, но ще остане историята какъв е бил текстът и как е бил изменен след това с § 4 евентуално на този закон или както там става.
Ако искате да стане по-ясно, няма пречка текстът на § 7, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби просто да бъдат изписани случаите, подробно да бъдат изписани и да се продължи текстът. Това е въпрос на техника.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Аз мисля, че предложението за точно изписване какъв е статутът на проектите към влизане на закона в сила трябва да се направи, защото ал. 7, т. 2 казва за статут на проекти в бъдеще време. Значи ли това, че ние с този текст връщаме прилагане в миналото? Един пример.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Може би вместо да се реферира към § 7,ал. 2, да се запише, че за обекти, които към момента на влизане в сила на закона няма издаден и акт 16, не са въведени в експлоатация, цената е еди коя си.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Обсъдете го хубаво и ни дайте обсъден текст, за да можем да се включим и ние. Никой от присъстващите колеги сега не може да се върне назад и да каже: в § 7, ал. 2 точно какво е третирал старият закон. Точно и ясно зададохме въпроса. Идеята беше да прекратим възможността тези големи фирми с 20 киловата да вземат цена 760 лева и да я пазят две години. Вие на предишния закон ги оставихте. Те една година си взеха 760 и в момента, моят въпрос - от Велинград – беше следният: ще дадете ли възможност на тези стари фирми да ни осъдят с новия текст, който сте предложили? А сега като чете текстът господин Червенкондев, вие се втвърдявате още повече, казвате: Да, искаме да ни осъдите. А аз ви казах: Дайте да намерим някакъв начин, по който да кажем на тези хора: Министерството, Министерският съвет тогава са запазили възможността още една година да ни разигравате така, както си искате. Сега обаче бъдете така добри, с този текст ви казваме: дотука каквото сте яли, яли сте, но поне да не ни осъдите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, точно това е текстът. Не става въпрос за тези, които към влизане в сила на този закон са извадили за всичките си етапи акт 16 и не става въпрос за старите им етапи, а става въпрос за етапите им оттук нататък. За етапите, които те вече са завършили и са получили цена, те си запазват тази цена. Ако е било 760 лева, си остава 760 лева на втория, на третия им етап, който е получил акт 16. За следващите им етапи обаче няма да е цената от 760, а ще е 485, след 1 юли най-вероятно още по-ниска цена.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Променяме ли договорните взаимоотношения с тези фирми? Променяме ги, и то със задна дата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не ги променяме със задна дата. Променяме ги за етапите им.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Дайте ни текста, дайте ни възможността, напълно съм съгласен, но да си играете с бизнеса, да не знаят утре сутринта като станат какъв закон ще приемете наново, да ги разбутате, ето на това нещо не съм съгласен. Не може всичките да са недобросъвестни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Първо, почва да си мисля, че ДКЕВР е по-независим, отколкото смятах, тъй като не са синхронизирали с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма нито едно предложение, което означава, че има някаква независимост в тая комисия. Това е добър сигнал.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: При това правителство. Господин Димитров, ако мога, да направя един коментар към това, което каза господин Аталай. Аз ви казах още на комисията, че това е най-важният текст в тези промени. Ако този текст за етапността не бъде гласуван, всичките други текстове може и да не ги приемаме. Хубаво е, че стимулираме най-малките инвестиции, но не защитаваме по никакъв начин потребителите. Ако оставим да се шири това пазене на цени в продължение на две години за етапите, цени, които са абсолютно неактуални откъм инвестиционните разходи. Ако разликата в цената е 200 лева, от 760 – на 460 лева, господин Аталай, 200 лева, знаете ли колко струва един мегават инсталирана мощност за двадесет години? Струва 800 хиляди лева един мегават на крайния потребител.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Защо ги оставихте на предишния закон, защо им дадохте възможност още една година?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: А Вие сега защо не искате да прекъснем тази практика?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Напротив, искам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не искате, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако така звуча, оттеглям се абсолютно, не сте ме разбрали за какво ви говоря тогава, съжалявам, че толкова време съм говорил, приемете го и действайте напред.
Аз съм за това същото. Не ме разбирайте, че искам непременно кои фирми – не искам да казвам – да продължават да взимат по 760 лева. Не държа за това нещо. Но не искам и тези фирми да им дадете възможност сега – един път сте им дали 760 лева, сега им давате още възможност да дойдат и да вземат още пари.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, разбрахме Вашето мнение. Господин Добрев, чухте и имате вероятно предложението. Имате ли окончателна редакция? Какво да изпишем? Идеята е: да отпаднат думите „по параграф 7, ал. 2%”. Има ли конкретен текст, който ни предлагате? Това е важното в момента. Дали имаме конкретен текст, който да гласуваме? Докато Вие отговорите на този въпрос, ще дам време на господин Газдов да зададе въпрос. Заповядайте, господин Газдов.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Благодаря, господин председател. Той е по-скоро към юристите може би. Доколкото разбирам това, за което говори господин Добрев, става дума, че ако сега някой е построил една малка част от своя обект, примерно, ако има договор за 5 мегавата, а е построил 20 киловата, какво се случва, когато допострои след две години останалите 4980 киловата, още една година? Дали това се води обаче отделен етап на присъединяване, ако по договора имаме един етап, но въпреки това 20 киловата вече са въведени и има акт 16. Това по-скоро е юридически въпрос и аз не мога да отговоря на него, но мисля, че господин Добрев имаше предвид тази хипотеза.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да ви върна към предложението, господин Добрев. Имате ли необходимата редакция, която сега да обсъдим, защото ако я нямаме, трябва да спрем дотук.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да ви предложа още една процедура. Да спрем. За един ден още няма да проличи. Късно ли е за един ден, господин Добрев, ако го оставим за обсъждане? Ако е късно, гласувайте го и го приемайте.
Държавния бюджет Господин Аталай, ако направим утре извънредна комисия, не е късно, но ако направим извънредна комисия другата седмица, ние отлагаме гласуването и оставяме тази етапност да продължава да ощетява всички на повече от два месеца, докато разглеждаме закона в комисията. Така че, колкото по-бързо го направим, толкова по-добре.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Разбрах. Аз бих Ви предложил: Гласувайте го, защото аз ставам, излизам и няма да имате и кворум.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, ако искаме да бъдем справедливи и да се изпълни това, което е като идея изказано от вносителя господин Добрев, аз считам, че с влизането на този закон в действие трябва да се извърши актуализация на договора, в смисъл, само тази мощност, която е въведена в действие – дали ще е 20 или ще е 200 киловата – да се счита за завършен етап, дори и договорът да се счита целият за един етап, защото иначе продължава да бъде отворена вратата, че тези договори, които се водят като реализация на един етап, но са въвели само 5% от този етап, ще се възползват от високата цена и за останалите 95%. С други думи, трябва задължително да има клауза, която да стъпи върху фактическата реализация и само за фактически реализираните и въведени в действие да бъде цената, която е договорена и която е действаща. За останалите – да бъдат така добри да се преизчисли цената, когато бъдат въведени. Да не се допуска това да натоварва крайните потребители, да има врата за крайните потребители, защото това вече го виждаме в момента.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, предлагам да подложите на гласуване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз мога да подложа на гласуване, ако имам текст. Ако нямам текст, не мога нищо да подложа на гласуване. Господин Налбантов каза, че има идея за текст, или господин Добрев, да ни кажат редакцията, която е според тях?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Освен утра да направим извънредно заседание на комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ние вече всеки ден правим заседания на комисията от известно време насам, което е прекрасно но въпросът е дали сега можем да продължим.
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: Ако той е на един етап и ако е направил само 5 киловата, той не си е изпълнил договора – и точка по въпроса. Няма такива варианти, ДНСК не може, ако той има да прави 5 мегавата, да отиде да му приеме 5 киловата. Няма такова понятие. Ако той е записал два етапа и първия етап не го е свършил…
РАМАДАН АТАЛАЙ: Започваме свободни съчинения. Това са договорни взаимоотношения, какво пише, и ние не знаем. Предполагаме. Имате ли текст, дайте това, което е като идея, да го гласуваме и да продължим. Дайте го текста и да приключим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз считам, че текстът, даден от колегата Диан Червенкондев, е прецизен, ако юристите смятат, че реферирането към § 7, ал. 2 е достатъчно ясно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев каза, че приема.
ИВА ЙОРДАНОВА: Нека те най-добре да кажат, те са специалистите в тази област. Проблемът, доколкото разбрах, беше, че в § 7, ал. 2 се говори „за които се изпълнят условията по § 6, ал. 2”, а господин Налбантов искаше да се запише „за които са изпълнени условията по § 6, което променяло смисъла”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, нека да чуем господин Налбантов преди това, и след това – Вие.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Мисля, че в ал. 1 трябва да се направи само едно уточнение, което го има в ал. 2 и да се каже, че това се отнася за обектите, които към датата на влизане в сила на закона не са въведени в експлоатация, защото така от този текст малко не е ясно какъв е техният статут към момента, дали не се отнася за обекти, които вече са въведени в експлоатация, ревизирани на цената за минало време.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Прочетете ни обаче как би звучал целият текст, според Вас.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Текстът трябва да звучи така: В случаите по § 7, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби за обекти, които към датата на влизане в сила на този закон не са въведени в експлоатация…” и по-нататък текстът остава същият. Следващата вече е за поетапната, този текст е ясен.
ИВАН ИВАНОВ: Когато е „поетапното въвеждане”, мисля, че е ясно всичко. Когато обаче един етап и те са въвели част от този обект, счита ли се това за въвеждане в експлоатация на обект?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Той не може да въведе част.
ИВАН ИВАНОВ: С други думи ако не е въведен на 100%, той не е въведен. Така ли е?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Аз ви казах във Велинград, че въвеждането се определя с проекта. Той не е по време на строителство, да реши да въведе частично.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не съм сигурен, че това е така. Възможно е да има договори, в които има един етап, но въпреки всичко част от този етап вече е присъединен към мрежата и той продава електроенергия, така че не мисля, че е това, може да разчитаме на техническия проект за да регламентираме този случай.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Имам едно предложение. Естествено, искам и санкцията от министерството, господин Добрев. Аз предлагам да гласуваме параграфа така, както аз съм го внесъл в момента. Защо? Защото в момента този текст ми е даден от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и от техния юридически отдел, от комисаря юрист, който е в държавната комисия. Нека да го гласуваме по тоя начин. Предлагам да се гласува така, а оттам насетне ако нещо е необходимо, тогава вече да мислим за конкретна редакция, да седнат юристите с ДКЕВР, с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, с Народното събрание и евентуално ако има някакъв риск, че изтърваваме нещо, защото аз считам, че е прецизен текстът, тогава да го променим.
РАМАДАН АТАЛАЙ: С идеята, че може да се допълни юридически. Давайте, гласувайте го технически?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение от Диан Червенкондев да гласуваме предложението както беше представено от него и то ще бъде нов параграф ли? Този параграф замества четвъртия параграф по вносител, да се разберем?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Напълно съм съгласен, това замества параграфа, който сме внесли с колегата Николов и Русев.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Извинявам се много, че е необичаен въпросът, но искам да питам господин Аталай. Ако гласуваме този параграф, понеже от Вас зависи нашият кворум и ако вие след това тръгнете, то няма смисъл тогава да гласуваме, по-добре е да го изчистят юристите. Ако останете до края на закона, аз искам да го гласуваме.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това е нашата молба, господин Аталай, да останете, ако можете.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Хайде гласувайте го. Да влезе законът.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това предложение, което имате представено от колегата Деян Червенкондев за параграф 4 който замества текста по вносител и става § 17. Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласуване: 13 за, против няма, въздържали се няма.
Господин Аталай не участва в гласуването.
Връщаме се на § 3.
ИВА ЙОРДАНОВА: В такъв случай точка 1 трябва да отпадне и да остане само точка 2.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, точка 1, която връща към акт 15 трябва да отпадне и да остане точка 2. Тогава аз правя процедурно предложение за отпадане на точка 1. § 3, който ще стане 16. който е за отпадане на точка 1, моля да гласува.
Гласуване: 13 за, против няма, въздържали се няма.
Господин Аталай заяви, че не участва в гласуването.
Подлагам на гласуване § 3 без отпадналата точка 1. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 13 за, против няма, въздържали се няма.
Господин Аталай не участва, както заяви.
Неподкрепени предложения на народни представители тук няма.
ИВА ЙОРДАНОВА: Господин Червенкондев и Николов – за параграф 4.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз предлагам колегите Николов и Червенкондев да оттеглят предложението си, което е на стр. 23.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Оттегляме го.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Оттегляме го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Продължаваме с § 5 на страница 23.
Има предложение на Мартин Димитров. Няма да се връщам, но ние се разбрахме за друга логика на тоя закон, така че го оттеглям.
Има предложение на Николов, Червенкондев, Русев, което можете да го оттеглите, господин Николов, ако искате? Това е на страница 24. Няма санкция на работната група.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз предлагам да го гласуваме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Представителят на ДНСК господин Петков вероятно е запознат детайлно с тези предложения. Вижте предложението на страница 24.
КРАСИМИР ПЕТКОВ: Предложението на народните представители Николов, Червенкондев и Русев изцяло съвпада с нашето мнение – § 17, алинеи 1, 2, 3 и 4.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е предложение за изменение на § 5, който става § 17, но би трябвало да стане § 18.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Николов, Червенкондев, Русев. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 13 за, против няма, въздържали се няма.
Господин Аталай не участва в гласуването.
В предложението, което току що приехме, в ал. 1 има референция към § 15, след това в ал. 4 има пак референция към § 15. Видяхте колко много неща приехме.
Предлагам вносителите Николов, Червенкондев и Русев да ни кажат към какво са искали да реферират, дали има промяна в номерацията и ако имат колебания, да си оттеглят предложенията, ви предлагам аз. Заповядайте!
Колегата от ДНСК, който толкова много подкрепи вашето предложение, вашето мнение какво е?
КРАСИМИР ПЕТКОВ: Става въпрос за такива обекти, за които има подписан акт 15. Акт 15 е акт, който удостоверява завършване на строителството. За тях става въпрос. Естествено, не мога да кажа точно препратката коректна ли е към параграф 15, но става въпрос за такива обекти, които към момента на влизане в сила на този закон имат съставени акт 15. За тези обекти става въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да попитам колегите Николов и Червенкондев каква е законодателната и по същество полза от този текст?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Ако в момента заменим § 15 с чл. 176, ал. еди коя си, точно да се каже, да уточним, че става въпрос за обекти, които имат акт 15, защото имаме един преходен период, който всъщност отпадна за тези, които имат акт 15 и съответно влезе законът в сила. Те вече ще се определят по акт 16. Идеята ми е: нека вместо параграф 15, да бъде записано „актове по чл. 176 от ЗУТ”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да Ви попитам: При положение, че въведохме срокове за събиране на комисия тука, каква е необходимостта от това регулиране, господин Червенкондев? Поуморихме се всички, но каква е добавената стойност на текста?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Тези, които в момента имат по Преходните и заключителни разпоредби акт 15 запазена цена, те трябва да удостоверят, че наистина техните акт 15 са действителни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: То вече няма смисъл, защото цената се запазва на акт 16.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това е за които заварваме сега.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, но и за тях става на акт 16. Така че какъв е смисълът?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Оттеглено е.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За протокола: Господин Николов оттегля предложението. Тогава § 5, който става § 18 – по вносител го гласуваме. Така ли е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, когато цената се определя на акт 16, вече се губи смисълът акт 15 да бъде представен в определян срок и да бъде верифициран. Така че тези текстове, които третират акт 15 и тяхното доказване, би следвало да отпаднат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колегите си оттеглиха предложението, господин Добрев; тогава да направим предложение за отпадане на § 5 по вносител? Който е за отпадане на § 5 по вносител, моля да гласува.
Гласуване: 14 за, против няма, въздържали се няма.
§ 5. Той третира акт 15, а акт 15 загуби своята роля в новата фисолофия на закона.
§ 6 на страница 25.
Има предложение на колегите Николов, Червенкондев, Русев, по принцип подкрепено.
Има предложение на колегата Ариф Агуш, което е оттеглено по точка 1.
Има предложение на Иван Иванов, което е оттеглено, по точки 1 и 4.
Има предложение на Мартин Димитров, подкрепено по принцип. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 19. Но понеже има много отворени предложения, едно по едно да ги обсъдим.
АРИФ АГУШ: Даваме възможност да се подредят приоритетите при съставянето на 10-годишните планове и съответно, примерно фотоволтаиците имат 1200 часа живот, биомасата има 8000. С едното може да се регулира системата, с другото не може да се регулира системата и за да може да се подредят приоритетите, съм изразил всичко. В това се състои предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По точка 1 е оттеглено предложението. Остават точки 2, 3 и 4.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Тук е преференция върху преференция, но е добра идея. То е в зависимост от стабилизиране на системата, но излиза от това, който подаде пръв молбата, той да бъде. Трябва да прегледате, че тези мощности, които ще работят повече часове, да бъдат първи. За това е предложението. Примерно, Емил Димитров за биомасата ще го включите и ще решите въпроса.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Ако това го предлагахме ние, щеше да бъде невероятен скандал, а съответно щом го предлагат колегите, включително и господин Иванов, ваша си работа, аз не бих възразил.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, какво смятате, каква е позицията на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма по тези предложения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ще бъде много трудно на оператора да направи 10-годишния план за развитие по тези критерии. Тук пише: налични договори за осигурено гориво. Какво значи това? Няма дългосрочни договори за биомасите. Няма. Все още няма 15-годишни договори за биомасата. Участва се на търгове, сключват се 6-месечни, едногодишни договори. За какъв период трябва да е осигурено това гориво?
Ние се опитваме да уредим 15-годишния договор с тоя закон, или принципа? Защото, доколкото знам, ако има такъв случай, той е единичен. Може би някой частен производител на биомаса.
Нека народните представители решат как да гласуват. Аз просто изразих едно съображение.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Нашата асоциация и изобщо връзването на достъпа до мрежата за 10-годишните планове за развитие в такъв порядък противоречи съвсем ясно на директива 28 от 2009 г., както и на директива 72 от 1009 г. А в този запис грешният подход като философия задълбочава още повече. Аз смятам, че народните представители тук могат да приемат всичко, за което има нужното мнозинство, но съм абсолютно убеден, че ще има реакция от страна на Европейската комисия просто защото текстовете в директивите са за приоритетен, недискриминационен и задължителен достъп до мрежата а тук и трите точки, които споменах, са нарушени.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Така написаните критерии създават една огромна възможност за непрозрачност при взимането на решение и само отварям една скоба. Ако примерно говорим за часове работа, вятърните турбини работят над 3000 часа годишно, нормално, за да имате добър проект, а преференциалната цена за вятъра е най-ниска, с изключение единствено на водноелектрическите централи и не съм сигурен, че всички сте наясно с това, какво точно гласуваме в момента. Ще подкрепя колегата. Извън нашия частен интерес, който според мен в момента не е толкова важен, трябва да има ясни и прозрачни критерии и трябва да се придържаме колкото е възможно до директивите от гледна точка на възможност за достъп.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, господин Иванов има думата да представи своето предложение.
ИВАН ИВАНОВ: Аз също съм за ясни и прозрачни критерии. Нямаме никакво съмнение за това. някои от критериите, които съм изброил, съвпада с тези на господин Агуш. Аз обаче съм добавил още един, а той е поредността на датите на сключване на договорите. Но аз питам: След като в момента единствено този е критерият, нали, господин Добрев, дали това е наистина достатъчно? Това е моят въпрос.
Иначе ако се счита, че този критерий изчерпва прозрачността, е добре, но струва ми се, че част от останалите критерии също имат значение. Не бих желал обаче да се злоупотребява и те да бъдат използвани за субективизъм. Това най-малко аз бих го пожелал.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, опасението, че ще се използват тези критерии за субективизъм, са много основателни. Най-обективният критерий е първи по време, първи по право. Там, където в мрежата няма капацитет определен брой години, там никой няма да се присъедини. Това урежда част от предложенията, които тук фигурират.
Там, където има капацитет, договорите ще се присъединяват по реда на тяхното подписване и така би било най-справедливо, защото как ще изчислим необходимите инвестиции за присъединяване на обекта? От този, който изчислява тези инвестиции, те могат да бъдат изчислени в полза на един или друг проект. Изключително голям субективизъм има в тия предложения, според мен.
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: Само искам да добавя нова алинея, че след като бъде направено всичко това по § 6, в срок от един месец ще бъде публикувано или на сайта на АУЕР, или на ДКЕВР.Защото договорите, които ги имаше досега, от една година ги търкаляме. Един казва: 4700, друг казва 2000 мегавата, 3000 мегавата и продължава да няма прозрачност. Това по същия начин все пак едни ще бъдат пуснати, други няма да бъдат пуснати. Никой няма да знае кога и къде са публикувани. Трябва да бъде ясно и точно написано.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш, оттегляте ли предложението си?
АРИФ АГУШ: Да, оттеглям го. В Германия е така: Ние сме използвали германския опит в тая посока, но го оттеглям, за щото излиза тезата, че правим приоритет върху приоритет.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз също ще си го оттегля, но искам да разбера поне има ли записано, че това, което може да се прочете от моето предложение, че при разработване на 10-годишните планове за развитие и графиците за присъединяване се прилагат приоритетното им подреждане по поредност на датите на сключване на договорите? Това поне има ли го в закона ясно казано, защото аз съм го записал като един от критериите. Той не би ли трябвало поне да остане, да е ясно какъв е редът, по който се присъединяваме? Той е коректност на сключените договори. Има ли го? Това ме интересува.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Записано е в закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, въпросът е принципът първи по време, първи по право къде е записан и защитен. Господин Налбантов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ще помоля господин Налбантов да отговори. Мисля, че е записано ясно, не знам точно в кой член „първи по време, първи по право”. В ал. 2, казва господин Налбантов.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: „Графиците за присъединяване по ал. 1 се изготвят в съответствие с предвижданото развитие на преносната и разпределителната мрежа и поредността на сключените предварителни договори за присъединяване, а производителите – страни по сключени предварителни договори за присъединяване се уведомяват за възможните срокове за присъединяване на всеки обект.”
ИВАН ИВАНОВ: При това положение си оттеглям моето предложение по точка 2. Господин председател все пак аз има и други предложения. Част от тях съм оттеглил – точка 1 и 4. По ал. 3 ме интересува, когато говорим за окончателните планове за развитие на мрежата, трябва да има обективни доказателства, специално държа на документ за осигурено финансиране за изграждане на обекта. Има ли го някъде където това да се изисква, за да няма кухи договори, зад които не стои финансиране, което многократно се казваше, че съществува при заявките за енергия от възобновяеми източници.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем и господин Агуш.
АРИФ АГУШ: Аз оттеглих предложенията си по точа 2 и точка 3. Точка 4 остава.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, има въпрос към Вас.
ИВАН ИВАНОВ: Има ли някъде изискването за документ за осигурено финансиране за изграждане на обекта, когато се съставят окончателните планове за развитие на мрежите и графиците за присъединяване? Ал. 3, която съм предложил. Другите неща могат да отпаднат, за декларации за инвеститора, за срок на изграждане на лични договори на осигуреното финансиране - интересува ме има ли го някъде записано – когато окончателно се изграждат. Да не се окаже така, че кухи договори ще ангажират в следващите пет години при разширяването на мрежата, а реалните договори ще трябва да ги чакате тези пет години?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов, това, което предлагате, е съществена промяна и може би ако е добра идея, тя може да залегне и в основните текстове на закона, а не в Преходните и заключителните разпоредби, защото трябва да важи не само за подписаните вече договори, а и за бъдещите. Но това трябва да се прецени добре, защото то променя доста коренно инвестиционната среда. Вие казвате: не преди подписване на окончателен договор, а казвате всички предварителни договори, които са в етап развитие преди ние да кажем, че те наистина могат да се случат и коя година евентуално, те да ни докажат, че имат осигурено финансиране още сега. Ако един проект ще се случва 2017 или 2018 година, предлагате да им искаме документ, че имат необходимото финансиране сега през 2012 година ли?
ИВАН ИВАНОВ: Може би текстът наистина не е прецизен. Искам при сключването на окончателните договори, не при плановете за развитие, които наистина са 10-годишни.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Нека само за момент да уточня, че когато коментираме в момента предварителните договори за присъединяване, те са от миналата година май месец съответно, ми се струва и те вече са показали някаква финансова възможност, която представлява банкови гаранции или съответно внесени депозити, които все пак показват сериозни инвестиционни намерения.
ИВАН ИВАНОВ: Има гаранции.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Те са вкарани в момента.
ИВАН ИВАНОВ: Оттеглям си това и тогава, господин председателю, остава така формулираната от мен точка 5, която е създаването на новите ал. 12, 13 и 14. Аз ще ги прочета и съответно искам мнението на вносителя.
Ал. 12. „В едномесечен срок след утвърждаване на 10-годишния план за развитие на мрежата е публикуван на сайта. Мисля, че господин Налбантов каза, че това съществува като задължение.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Десетгодишният план, в момента има такъв от миналата година, той е публикуван на сайта на електроенергийния системен оператор. Той е във връзка с изискване на директива 72 и в момента задължението за приемане, актуализиране, публикуване на 10-годишния план е в проекта на Закона за енергетиката, така че не мисля, че тук трябва да го има.
ИВАН ИВАНОВ: Той свързан ли е с графиците за присъединяване на отделните производители, или това нещо тепърва ще се договаря, защото аз и това съм описал, че трябва да се види графикът и всеки, който е заявил…
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Вие предлагате самите графици да бъдат публикувани?
ИВАН ИВАНОВ: Да, защото те трябва да са публични. Това е гаранция, че няма да има корупционни сделки, някой подал по-късно, но с фалшив документ отишъл най-напред. Нека се види този график.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: В основния текст имаме задължение за публикуване на мощностите за предоставяне. Може да се въведе някакво изискване и тези графици да бъдат публикувани.
ИВАН ИВАНОВ: Асоциациите за възобновяема енергия действително настояват това нещо като важен елемент за прозрачност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов, това е добра идея и ние я подкрепяме.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Може тук да се допълни една алинея, че графиците ще се публикуват, ако вие решите.
ИВАН ИВАНОВ: Да, като първата част на точката отпада, след като казахте, че всъщност е публикуван 10-годишният план за развитие. Но да се публикува на сайта на ЕСО графиците за присъединяване. То е явно по години, свободните мощности и всичко останало.
Следващата алинея: на всеки шест месеца ЕСО публикува на сайта си актуализирана информация за присъединените и кандидатите за присъединяване – производители на електроенергия от ВЕИ с указание на мощността, типа на производство, присъединителното му напрежение и населеното място. Считам, че това би било изключително полезно за прозрачността защото, господин Налбантов, ще приемете, че дори и да се съставят тези графици, част от заявените мощности по редица причини се забавят, не се осигурява навреме завършването на акт 16, което ще даде възможност други, които са успели да извършат това, да влязат в графика. Може ли да се изпълни това, въпреки че то е ангажимент на ЕСО и господин Иван Йотов трябваше да бъде тук, защото това е негов ангажимент, но ние можем да го въведем в закона.
По последния текст, това е § 14: Въз основа на информацията, предоставени от ЕСО, ЕРП и ДКЕВР, АУЕР разработва и публикува на всеки шест месеца на сайта си периодични оценки на развитие на проекти за възобновяеми енергийни източници в хода на изпълнение на националната индикативна цел и отражението на процеса върху степента на изпълнение на задълженията на страната към европейските директиви. Аз не искам тук да се цитира конкретната директива, защото тя е по-скоро се следи от Министерството на околната среда и водите. Но просто даже: „в хода на изпълнението на националната индикативна цел.” И точка.
Дотам искам да бъде. Но трябва да знаем, не непрекъснато да идват различни сигнали колко процента сме изпълнили, защото асоциациите заявяват една стойност, обикновено по-ниска, министър Трайков заявява по-висока от официалната индикативна цел. Затова най-добре е и ние и цялата общественост да знае на всеки шест месеца как се движи България към изпълнението на тези 16%, които трябва да имаме в 2020 г. Считам, че това е също важен елемент за прозрачността и не намирам основание да бъде отхвърлено.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбрахме. Господин Добрев, господин Налбантов, говорехме за нещо като регистър, който да доведе до повече прозрачност в системата. Има логика да приемете тези предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Регистърът е алинея 12. Ал. 13 и ал. 14 са актуализиране на този регистър на шест месеца. Не съм сигурен, че кандидатите за присъединяване е достатъчно ясно определени, защото тук вече става въпрос може би за кандидатите по новия закон в основните текстове, които само веднъж годишно ще заявяват мощностите. Ако става въпрос за тези, които са по списъка с предварителните договори, те не са кандидати за присъединяване, е те са чакащи с предварителни договори. Нали така? Така че в това отношение не е съвсем ясен текстът.
ИВАН ИВАНОВ: Там не заявявам, че се касае за предварителните договори защото, господин Добрев, в отговор на мой въпрос до министър да ми каже за каква мощност и да ми представи списъка на предварителните договори и на окончателните договори, отговорът беше: Господин Иванов, по-късно ще Ви се предаде този отговор, тъй като в момента нямаме готовност. С друг думи, аз считам, че самото министерство не е съвсем наясно и най-после ако това се изпълни ще има пълна яснота и за асоциации, които са най-заинтересувани, и за всички нас какво е състоянието с тези договори, за които се говори 12 хиляди мегавата се заявяват, други говорят за 4 хиляди. Тоест ние самите нямаме яснота. Не знам дали в момента Вие може да кажете, че предварителните договори са за такава мощност, подписаните договори са за такава мощност.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Иванова, това наистина беше нормално парламентарно питане и ако сега зададете един такъв въпрос, може би ще имате по-точна информация. Едва ли сега е моментът да направим анализ на целия тоя закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбира се, обаче, че е моментът да въведем принципа на прозрачност и аз смятам, че ако тези предложения, господин Иванов, бъдат подкрепени, аз заставам също зад тях. Няма значение на шест месеца какво може – каквото могат, това да качат. Въпросът е, че създаваме съвсем нов режим и Вие като заместник-министър можете да кажете, че за разлика от БСП, съвсем нов начин на работа сте въвели в сегашната администрация.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Като изявен демократ, забравихте да кажете. Благодаря.
НИКОЛА ГАДОВ: Аз исках отново да подчертая два проблема в този подход. Вярвам, че той ще бъде приет, това за 10-годишните планове за мрежата, но първо имаме проблем с това, че като философия този подход противоречи на директивите, но вторият проблем, който е съвсем практичен, е, че това, за което говори господин Налбантов, че вече има 10-годишен план за мрежата, не е точно вярно, защото имаме един проект, публикуван на страницата на ЕСО. Този проект не е публично обсъден, аз поне не знам да е одобрен някъде официално. Има го публикуван само на уебсайта и в него са 76 страници, 73 пъти се споменава за АЕЦ „Белене”. Не знам този проект вече да е реализиран, за да го считаме като планиран за 10-годишния план. Вероятно не е отхвърлян, но на 76 страници го има 73 пъти. А документът не е бил обсъждан публично, както е задължително по директива.
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: Има една директива, която казва, че всички ЕРП и всички преносни предприятия в Европа трябва да изготвят 10-годишни планове за развитие на мрежата за присъединяване на възобновяеми енергийни източници. От пет години не се изпълнява и ги няма тези планове.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложенията са ясни, колеги и аз ви предлагам да минаваме процедура по гласуване.
Първо, по отношение на господин Агуш, който оттегли своите предложения по точки 1, 2 и 3. Остана точка 4. По точка 4 имате ли някакви сериозни забележки, господин Добрев? Сега е моментът да кажете, ако имате сериозни забележки. Да го прочета: „В ал. 9 след думите „на енергийни обекти за производството на електрическа енергия от биомаса” се добавя: „и изброените в чл. 24 от закона”. Господин Агуш, кажете две думи какво всъщност добавяте.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Доколкото разбирам, предложението е в изключението, биомасата е изключена от графиците, да се включат и по ал. 24. Но обектите по чл. 24 не попадат тук защото те не са по процедурите на чл. 23. За тях изобщо не става дума.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Агуш, от доклада не става ясно за кой член от закона е това предложение. В ал. 9 е, но от кой параграф? § 6 в закона няма алинея 9.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: На страница 26 е предложението.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз виждам предложението, но гледам и закона. Пише: „В § 6 се правят следните изменения”. Параграф 6 от закона има осем алинеи, няма девет алинеи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има, ал. 9 на страница 26 най-горе.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това е от доклада, извинявам се.
Не сме против, но няма логика в това предложение, защото ал. 9 казва, че договорите за биомасата, предварителните няма да се подчиняват на 10-годишния план за развитие. Вие тук предлагате и проектите по чл. 24 да не се подчиняват на 10-годишния план за развитие, но те не вървят по тази процедура за 10-годишния план за развитие, те вървят по облекчена процедура. Можем да го добавим, можем да не го добавим, няма да има никаква разлика. Те вървят по облекчена процедура, без да участват в търговете за всяка година за нови мощности и капацитети. Ал. 9 тук казва, че проекти, които зависят от 10-годишния план за развитие, правим изключение при тях.
АРИФ АГУШ: Оттеглям го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш оттегли своето предложение.
Предложението на Иван Иванов. Той остави само точка 5, алинеи 12, 13 и 14. В ал. 12 направихме редакция. Бихте ли я припомнили, господин Иванов?
ИВАН ИВАНОВ: В ал. 12 казах, че може първата част, че в едномесечен срок… 10-годишния план за развитие на мрежата е публикуван на сайта си. Обаче от разискването разбрахме, че има публикуван 10-годишен план за развитие, но той не е утвърден, нито е минал през обществено обсъждане. Нали така? Така поне го разбрах. Господин Киряков го заяви това, но беше казано и във Велинград. При това положение аз предлагам така, както се записа ал. 12 и 13, да се гласуват и апелирам колегите да ги подкрепят.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И ал. 14.
ИВАН ИВАНОВ: Да, и ал. 14.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За трите алинеи.
ИВАН ИВАНОВ: Като алинея 14 е само до „националната индикативна цел” и точка. Няма „отражение” и т.н.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е предложението, колеги. Който е за подобен регистър за прозрачност, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Не сме гласували целия § 6.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Именно във връзка с § 6. Съгласно § 14 на господин Иванов, въз основа на информации, предоставени от ЕСО, ЕРП, ДКЕВР, АУЕР разработва и публикува на всеки шест месеца на сайта си периодични оценки на развитието на проектите. Откъде ще имат те тая информация – периодична оценка за шест месеца на проектите с възобновяеми енергийни източници. Имам чувството, че административно ще забавим и утежним доста статистиката за тези мрежи.
ИВАН ИВАНОВ: Информация – стъпва се върху това, което ние изискваме в ал. 13, където ЕСО публикува актуализирана информация за присъединените и кандидати за присъединяване…” В същото време ЕРП-тата ще подават тази информация, ако АУЕР, което е агенция именно за тази цел, предоставят на АУЕР съответната информация и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Това са трите органа всъщност, които на шест месеца ще подават тази информация и ще се получава цялостната картина. Какъв е проблемът? Ние не искаме от някакви частни производители да си пишат каквото си искат. Те са оторизирани за тая цел.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това не са някакви дълбоки анализи, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: А какви са? Тогава правим нещо, с което утежняваме чисто административно ЕСО, ЕРП, ДКЕВР – нещо, което те няма да могат да изпълняват. Не само че няма да могат да изпълняват, но ще утежним…
ИВАН ИВАНОВ: Ако не го поискаме, няма да го изпълняват.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Дайте да им поискаме на всеки 3 месеца. Аз наистина също мога да го кажа: веднъж годишно в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се прави анализ и оценка на изпълнението на заетите мощности, публикува ги в сайта.
ИВАН ИВАНОВ: Добре, ако срокът е единственият проблем на господин Червенкондев аз приемам да бъде веднъж годишно, но ако целта е въобще да няма такава информация…
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Има такова нещо. В момента по действащия закон веднъж годишно Държавната комисия за енергийно и водно регулиране прави обобщена оценка на направените нови инвестиции и ги публикува в сайта в регистър. Това мисля, че беше в чл. 29 в действащия закон.
ИВАН ИВАНОВ: Аз все пак предлагам АУЕР да обобщи информацията.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: АУЕР ги дава на ДКЕВР и веднъж годишно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господни Иванов, според мен може да останат ал. 12 и 13, а ал. 14 просто не е необходима. Предлагам Ви да отпадне ал. 14 и така запазваме принципа на прозрачност.
ИВАН ИВАНОВ: Приемам.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Иванов, нека да видим ал. 12. „В едномесечен срок след утвърждаване на 10-годишния план за развитие на мрежата ЕСО го публикува на сайта си, както и съгласуваните графици за присъединяване на отделните производители. Само ако се върнем малко по-нагоре в предложените текстове, ние имаме 3-месечен срок, в който предварителните договори и отделните производители ще трябва да кажат: Да, съгласни ли са или не са съгласни. А Вие искате в едномесечен срок ЕСО да го обяви. Говоря за § 12. В момента ЕСО трябва да направи графиците за присъединяване на отделните производители. Но пак ви казвам: Дали са с9ъгласни или не, ще трябва да има една допълнителна комуникация с производителите, според мен.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Червенкондев, какво предлагате? Да чуя какво предлагате.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Нека да е 3-месечен срокът.
ИВАН ИВАНОВ: Да не се публикува.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Тримесечен е срокът за публикуването на ЕСО. Чисто конструктивно Ви го казвам, че срокът е 3-месечен за обявяване на този списък, който направихме по-горе в текстовете на закона. Не сте ли съгласен?
ИВАН ИВАНОВ: Аз съм склонен да се съобразя с това, че след като има 3-месечен срок, който аз действително съм го пропуснал и в момента не се сетих за него, нека да заявим нещо друго. Ако искате, в 6-месечен срок, което ще включи и 3-месечния срок за възражение и вземането на окончателно решение.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това е най-разумното и Ви подкрепям.
ИВАН ИВАНОВ: Добре.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има две редакционни бележки към текстовете на господин Иванов, които вече гласувахме: в ал. 12 срокът да не е едномесечен, а да е шестмесечен и да отпадне ал. 14.
Господин Налбантов, кажете.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Аз искам да кажа, че в сегашния закон действащите текстове в § 6, който урежда какво се случва с предварителните договори за привеждането им в съответствие, в ал. 7 пише: мощностите за присъединяване на обектите по ал. 2 – това са точно тези предварителни договори, които ще бъдат разсрочени с графици – се отчитат при изготвяне на предвижданите електрически мощности, които могат да бъдат предоставени за присъединяване по чл. 22, ал. 1 и 2 и се публикуват п ореда на чл. 22, ал. 5. Тоест, отчитането ще е точно този график и той трябва да се публикува. Аз мисля, че за по-коректно трябва в основния текст в ал. 1 на този параграф – това ще даде яснота и по отношение на въпроса, който господин Агуш постави, да се запише, че става въпрос за сключени предварителни договори, които са приведени в съответствие с разпоредбата на § 6, ал. 2 и тогава вече ще стане напълно ясно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господнин Налбантов, всичко това е прекрасно, но бихте ли ни формулирали текст, който да гласуваме в крайна сметка?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Предлагам наистина да разгледаме предложенията на господин Иванов, както той ги предложи и съответно с тези срокове.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложението на господин Иванов за ал. 12, която ще стане ал. 10 – срокът от едномесечен става шестмесечен. Ал. 13 остава такава, каквато е. Ал. 14 отпада.
ИВАН ИВАНОВ: Аз съм готов дори в ал. 13 да бъде „ежегодно”, ако затруднява толкова на шест месеца. Но нега да е поне ежегодно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Такова нещо никой не Ви иска, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Защото виждам, че всички срокове ви се виждат много кратки. За мен е важно да се запази тази пълна публичност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Шест месеца е добре, господин Иванов, добре е.
Подлагам на гласуване тези корекции в приетите предложения на господин Иванов и преномериране на алинеите.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Господин Налбантов, какво друго предлагате? Ясно и простичко.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Предлагам в § 6, ал. 1 просто да се добави „страни по сключени предварителни договори”, след това да се добави „приведени в съответствие с разпоредбите на параграф 6, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Налбантов, така и така нямате право да предлагате нищо което да се гласува тук, така че няма проблем. Тогава подлагам на гласуване § 6 заедно с предложенията на господин Иван Иванов. Който е за, моля да гласува.
Обаче господин Агуш има право и той държи на тази редакция, така ли е, господин Агуш? Тогава ще я гласуваме. Подлагам на гласуване редакцията на господин Налбантов по ал. 1. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 13, против няма, въздържали се 2.
Подлагам на гласуване целия § 6 с допълненията на господин Иванов и направеното изменение от господин Ариф Агуш. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Господин Налбантов, изчетете още веднъж редакцията, която гласувахме, за да я запишем в протокола.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Ясно е на всички, че говорим за онези предварителни договори, които са имали задължения до 21 юли да изпълняват условия да внасят аванси и банкови гаранции.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Прочетете текст, господин Налбантов, просто текста ни кажете. Гласувахме го вече.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Понеже имаше притеснение дали няма да засегнем и договори по обекти по чл. 24 и тъй като тук се казва за всякакви предварителни договори, сключени, просто уточняваме, че става въпрос само за сключените и приведени в съответствие, за които се е изисквало.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Какъв е текстът?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Трябва да го намеря просто § 6.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Налбантов, ще ни дадете ли конкретен текст, или да отхвърлим вашето предложение, което господин Агуш направи?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Отказвам се.
АРИФ АГУШ: И аз се отказва.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш, господин Налбантов се отказа от предложението. Тоест, за Вас остава единствената опция да дадете друга редакция Вие.
Тогава подлагам на прегласуване предложението на господин Агуш, предлагам неговото отхвърляне на практика. Който е за отхвърляне на предложението на господин Агуш, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Отпада.
Подлагам на гласуване целия паря 6 с допълненията на господин Иван Иванов, които се преномерират. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
На страница 28 работната група предлага да се създаде нов параграф 20, нещо, което аз бях предложил по-рано и се прие с консенсус. Има ли желание за изказвания? Няма. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Предложение от народния представител Мартин Димитров за нов § 13. Работната група подкрепя предложението по точка 1, буква б, а в останалата част е оттеглено.
Предложение на народните представители Николов, Червенкондев и Русев. Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде § 21, който виждате на страница 29. Тук има една празна скоба обаче. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Може би има голямо значение какво пише в тая скоба. Това е „обнародвано в „Държавен вестник” и т.н.? Ясно е. Приемаме я, стига това да се напише в скобата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Някой от колегите народни представители да иска думата? Няма.
Който е за новия § 21, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Предложение от народния представител Мартин Димитров. Оттеглил съм си го.
Предложение от Иван Божилов. По това предложение на колегата Иван Божилов има становище на Министерството на финансите. Аз искам отсега да ви кажа, че ако не спазите становището на Министерството на финансите, аз развалям кворума тук. Така че каква редакция предлагате на това предложение?
ИВАН ИВАНОВ: Ние бяхме решили във Велинград, не е с гласуване, но: да се разговаря с Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По това предложение съм уведомил министъра на финансите, който е върнал становище, макар че в него няма срок. Уведомил съм „Митниците”, господин Танов и съм уведомил госпожа Менда Стоянова, която не ни е върнала отговор. Защо не ни е върнала отговор не знам. Въпросът е какъв да бъде срокът в това предложение. Някой ще предложи ли, господин Николов например, какъв да бъде срокът?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Макар че господин Божилов е готов да го предложи, аз, понеже видях неговия срок, мога да го кажа, да се мотивирам и ще ви кажа защо е направено това предложение. След като беше отнет лицензът на „ЛУКОЙЛ”, „ЛУКОЙЛ” изпълни ангажиментите си във връзка с предприятието което е в „ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС”. В база Росенец всички експерти потвърдиха, че това е невъзможно да бъде направено в срок. Поради тази причина направиха споразумение с „ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ” и беше дадена отсрочва 18 месеца, считано от февруари т.г. Това значи 18 месеца – август месец догодина.
Понеже споразумението може да се изменя и може да бъде удължавано, поради тая причина господин Божилов е предложил да се направи така, щото да се запише в закона, като той е предложил три години от датата на влизане на закона в сила, но понеже министърът на финансите е дал да сложим конкретна дата, говорейки с главните инженери, които отговарят за обекта, те казаха, че ще се справят до 1 юни 2013 г., то предлагам да запишем 1 юни 2013 година. Ще погледна предложението на господин Дянков. Понеже тук говорихме с юристи, той е сложил един параграф 50, който цитира наредба № 3, което според мен – да цитираме наредба в закона – не би трябвало да бъде. Затова ще добавим към този параграф, който е предложил господин Божилов „лицата продължават да използват средствата за измерване и контрол”. Това е. Слагаме дата не по-късно от 1 юни 2013 г., което намалява срока по споразумението. Осемнадесет месеца от февруари месец е.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има представители на Министерството на финансите. Аз ще им дам думата по този текст.
КРАСИМИР СИВЕВ: Началник на отдел „Процесуално законодателство” в дирекция „Данъчна политика”. По отношение на срока, по предложената от вносителя редакция, изброяването започва да тече от момента, в който е било последното изменение със Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове – така, както е написано. Понеже създава неяснота така, както е написано: в тригодишен срок, ние сме предложили вносителят да определи конкретен срок.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кажете Вие какъв да е срокът, защото конкретен срок е и 2020, и 2030 година. Всички са конкретен срок.
КРАСИМИР СИВЕВ: Ние не можем да го определим, тъй като ние даваме само редакционна бележка по отношение на предложението на вносителя. Според нас вие следва да го определите, както посочи господин Николов.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да предупредя колегите Николов и Иван Божилов, защото съм доста години в Народното събрание и когато Министерството на финансите не предлага конкретен срок и това се направи от името на народните представители, идеята е: вие прехвърляте отговорността. Моят съвет към вас е, предвид това, че ние не сме водеща комисия по отношение на акцизното облагане, а спокойно са можели депутатите от ГЕРБ да си го направят там, не са искали по някаква причина и ви прехвърлят в момента горещ картоф. Би трябвало Министерството на финансите да кажат от каква дата искат. Да кажат дата, да се ангажират. Нито Дянков се е подписал с дата, нито колегите тук. Моят съвет към Вас е да оставите този въпрос да си го решат по начина, по който си решава правителството. Избира позиция, дата - и точка.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Искам да разберем кога изтича споразумението и ако тази дата е преди споразумението, тоест, намалява тоя срок, аз не виждам никаква причина ние да се противим да го включим в закон и тази дата вече да не може да се изменя. Едно споразумение може да се изменя, може да се увеличава тая дата. Аз не мога да разбера какъв е проблемът.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз вече Ви обясних, господин Николов, че със Закона за ВЕИ изменяме закона за акцизите, тоест, това предложение, първо четейки правилника на парламента, е извън обхвата на закона. Аз ще го подложа, вие имате мнозинство, ще го гласувате. Обаче теоретично нямате право да го гласувате. Това се опитвам да Ви кажа.
Вторият въпрос е: това е все едно Менда Стоянова сега в съседната комисия по ВЕИ-тата да ни предложат едни неща, които после да ги разберем впоследствие. Нямаме компетентност. Тоест, нашата компетентност не стига до акцизите на нашата комисия. Бюджетът и данъчните закони са приоритет и обект на работа на Бюджетната комисия и на Министерството на финансите. Това се опитвам да ви кажа, най-добронамерено и най-честно.
АРИФ АГУШ: В тая връзка и аз съм против, защото мястото на тая поправка не е в тоя закон. До 1 юни 2013 година има толкова време че тя може да си намери място спокойно в Закона за акцизите и да се гледа и по съответния ред, както трябва да бъде. Наистина, нашата комисия няма тая компетенция, за да направи тая поправка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ще подложа, първо допустимостта на гласуване. Тъй като по правилник, пак ви казвам, това е все едно Бюджетната комисия по Закона за ВЕИ да направи предложения за биомасата. Пак ви казвам: Не се заяждам с вас, колеги, а се опитвам да ви предпазя от неща, които съм виждал в народните събрания, защото накрая Ваши колеги от ГЕРБ ще кажат, че не знаели вие какво сте правили.
Предложението на Иван Божилов е извън обхвата, според мен. Правя тест за допустимост, така че, който е за, въпреки това - да бъде гласувано, моля да гласува.
Приема се, че в момента кворумът е 13. който е за това предложение, господин Божилов да бъде допуснато до гласуване, въпреки че е извън обхвата, предложението, моля да гласува.
Гласуване: за – 10, против 3, въздържали се няма.
Кажете каква редакция предлагате? Някой да я предложи?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предлагаме следната редакция: „Лицата по чл. 47, които притежават лиценз за управление на данъчен склад, който към момента на влизане в сила на този закон е разположен стратегически обект от значение за националната сигурност, превеждат изцяло дейността си в съответствие с изискванията на закона, но не по-късно от 1 юни 2013 г., като продължават да използват средствата за измерване и контрол, се осъществява от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е предложението Ви. Желание за изказване? Министерството на икономиката, енергетиката и туризма нямат представа за какво става въпрос, така че няма да ги занимавам. Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласуване: за – 10, против 3, въздържали се няма.
Предложение от народните представители Валентин Николов, Деян Червенкондев и Пламен Русев.
Предложението за 20 и 21 е оттеглено.
Предложението за § 22 не е оттеглено? Тоест, напишете, че се подкрепя за § 22 в окончателния доклад.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предлагам нов параграф преди това.
ИВА ЙОРДАНОВА: Има един проблем с чл. 29, ал. 6, който приехте изменението на срока от две на три години. Тъй като във Велинград се постави въпросът какво се случва със старите договори, дали за тях ще важи новият тригодишен срок, или ще се запази двугодишният, беше поставено да се помисли за една заключителна разпоредба, в която изрично да се укаже, че новият тригодишен срок няма да се прилага за договорите, сключени до влизането в сила на този закон. Понеже имаше малко разногласия с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, затова нямаме текста, но мисля, че е добре да я сложим тази разпоредба, за да е ясно и да няма различно тълкуване. Ние ще помислим чисто редакционно как да се оформи. Просто да се гласува по принцип.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Сега по принцип ли да го гласуваме, госпожо Йорданова?
ИВА ЙОРДАНОВА: Да се гласува, че тригодишният срок не се прилага за договорите, сключени до влизането в сила на този закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре да гласуваме редакция, която да бъде направена от нашия юридически екип.
ИВА ЙОРДАНОВА: Съвместно с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, съвместно с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Който е за тази редакция, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Параграф 22 – откога влиза в сила законът. Желания за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
Това е, колеги. Другата сряда опитваме да изслушаме КЗК, а четвъртък ви предлагам да гледаме Закона за стоковите борси.

(Закрито в 17.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Юлия Димитрова
(139 293)