Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
11/04/2012
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията, № 254-01-19, внесен от Иван Костов и група народни представители на 17 февруари 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, № 202-01-19, внесен от Министерски съвет на 30 март 2012 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от Министерски съвет на 27 март 2012 г. -- за първо четене.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 20
На 11 април 2012 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията, № 254-01-19, внесен от Иван Костов и група народни представители на 17 февруари 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, № 202-01-19, внесен от Министерски съвет на 30 март 2012 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от Министерски съвет на 27 март 2012 г. -- за първо четене.
4. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден колеги! Имаме кворум и може да започнем заседанието.
Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията, № 254-01-19, внесен от Иван Костов и група народни представители на 17 февруари 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, № 202-01-19, внесен от Министерски съвет на 30 март 2012 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от Министерски съвет на 27 март 2012 г. -- за първо четене.
4. Разни.
По този дневен ред имате ли предложения? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
По първа точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Валентина Танева – директор на Дирекция „Бизнес среда и политика на малките и средни предприятия” и Димитър Костов – юрист в Дирекция „Правна”;
от Комисия за защита на конкуренцията е поканен г-н Петко Николов, който е в командировка.
Нямаме информация да присъства техен представител, макар че са поканени.
Господин Иван Иванов ще представи законопроекта. Заповядайте господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Закона за защита на конкуренцията е един от ключовите закони, които България след 1989 г. създава, за да постави началото на пазарното свободно стопанство в страната и едновременно с това да предпази българския пазар от изкривяване в резултат на евентуална злоупотреба с монополно положение на пазара. Затова още в 1990 г. се приема един от първите български закони след промените - Закона за защита на конкуренцията. По-късно когато България става член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., за да отговори на евро-директивите в тази област през 2008 г. в края на м. ноември се гласува втория закон за защита на конкуренцията.
Това което искам да отбележа е, че това беше третия закон, защото втория беше 1998 г. През последните три години, откакто е гласуван третия Закон за защита на конкуренцията се видя, че има съществени, бих казал неудобства и непълноти, които възпрепятстват да бъде подобрена конкурентната среда. В това отношение показателно е, че през тези последни години в България се появиха граждански движения, които защитават именно правата на потребителите, с които се предпоставя от тези сдружения, че се злоупотребява от хора с господстващо положение на пазара.
Какво всъщност предлагаме с промените, които са депозирани в Народното събрание.
На първо място, нашето настояване е да бъде предефинирано понятието „господстващо положение”. До голяма степен ние правим това в съответствие с практиката в някои от европейските страни и след консултации с хора, които дълго време като юристи и икономисти са работили в областта на защита на конкуренцията в страната. Това което ние предлагаме е въвеждането на количествен критерий и този количествен критерий да бъде достигането на 40 на сто пазарен дял от една компания, при което тя автоматично ще се яви компания или фирма с господстващо положение на пазара.
Вторият критерий е, когато едно такова предприятие доставя стоки и услуги чрез собствени инфраструктурни мрежи на българска територия и има годишен приход от тези доставки, които са над 5 млн. в рамките на съответната бюджетна година. Като понятието „собствени инфраструктурни мрежи” е изрично дефинирано в един нов параграф, който създаваме, това е § 19.
Следващото което предлагаме и което е важно като принцип, това е принципът на превенцията. Принципът на превенцията се вменява като задължение на Комисията за защита на конкуренцията, а не само като възможност, която те могат да използват. В тази насока задължително извършване на анализи, не по-рядко от веднъж годишно в секторите, в които има предприятия с господстващо положение на пазара.
Има и още една важна промяна, на която искам изрично да се спра. А тя е когато цените на определени чувствителни стоки, които по определен начин са свързани с компании, които имат господстващо положение на пазара, превишават в рамките на календарната година с повече от пет пункта коефициента на инфлацията. В такъв случай Комисията е задължена да извърши сравнителни анализи на елементи на себестойността на съответните български предприятия с господстващо положение, при които това нещо се е получило.
Това са основните пунктове в нашите предложения за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Считаме, че чрез тях първо се защитават правата на българските потребители и на второ място се подобрява конкурентната среда. Има мерки, които реално възпрепятстват злоупотреби с господстващото положение на пазара.
Искам да добавя, че до мен е господин Димитър Бъчваров, който е експерт и то един от най-добрите експерти в тази област, който може да добави нещо сега и след това вероятно ще се включи в отговори на въпроси поставени от вас.
Имаме становището на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. По определени пунктове те изразяват желание, да се направят определени редакционни корекции, в други случаи обхвата на определени текстове да бъде изчистен или променен. Но като цяло становището е положително към промените, които ние предлагаме.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Бъчваров, желаете ли да добавите нещо, което господин Иванов е пропуснал? Заповядайте.
СТЕФАН БЪЧВАРОВ: При съставянето на закона групата която работи изхождаше от един много основен недостатък, който мисля че го спомена господин Иван Иванов, че най-слабото място в сега съществуващото законодателство е отсъствие на превенция. Разбира се, длъжен съм да съобщя, че има схващане, според което подобни органи, действат само след реализиране на нарушение, което ние не споделяме. Не се споделя и в Европейския съюз тезата, че един толкова важен за пазарната демокрация и развитието на икономиката закон може само да работи след последствията, т.е. да санкционира нарушенията. Укрепването на текстовете, които създават условия за превенция и то ефективно, е едно от най-важните неща. Това искам да допълня.
Другото е прозрачността на работата на контролния орган, т.е. на Комисията за защита на конкуренцията, която има твърде нефокусирани дискреции в момента. Тоест, не е много ясно кой я навежда към определени проверки. Не е много ясно или изобщо няма точна дефиниция кога тя се сезира, кога извършва своите секторни анализи, в какви срокове и какъв е резултата от тази дейност.
Много важно е, че изрично в закона предвиждаме публично обнародване на решенията и мотивите към тях на Комисията, което създава важна предпоставка за публичен граждански контрол над дейността и също има възпиращо действие и действа като превенция.
Разбира се, от тук нататък вероятно ще има много конкретни въпроси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем Министерство на икономиката. Колеги, имате пред вас становища. Изпратени са ви по имейлите становища от министър Делян Добрев, в което той предлага редица редакции на част от текстовете, които редакции, според мен са добре представени и имат място в законопроекта на второ четене. Ако ще повтаряте това становище няма смисъл. Но ако имате други идеи и бележки заповядайте.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми народни представители, към момента нямаме други бележки. Очакваме вашите дискусии по поставените от нас въпроси. Така че текстовете да бъдат изчистени, специално за прага от петте милиона, който е представен.
Обръщаме още веднъж внимание, че различните по вид стоки и услуги, при тях се достига този праг за различно време и не може да съпоставим например Софийска вода, която доставя вода с определена цена много по-висока от една мрежа, локална дори да е в отдалечено населено място, където няма друг доставчик на интернет. И не е редно да има такъв праг. В рамките на нашата дискусия и изследвания, които водихме почти цялата минала година, относно ЗИД на Закона за защита на конкуренцията, който ние готвим и който вие ще получите предполагам през месец май. От многото ни срещи с Комисията за защита на конкуренцията, както и от становищата на Стопанската камара, на КРИБ и на други социални партньори се стигна единодушно до мнението, че трябва наистина да бъдат диференцирани праговете. Когато се правят, те да бъдат в отделна методика заложени, за да може да бъде съвсем чисто полето на конкуренцията и да нямаме различно прилагане в зависимост от състава.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, чухте становище-то на Министерство на икономиката, което е в допълнение към писмения материал. Аз ще добавя няколко думи към това, което казаха и колегите. Има нужда от реформи и нови законодателни текстове в тази насока. Лично аз ще предложа един много дълъг срок между първо и второ четене, за да може да се проведе и да продължи дискусията. Има място да чуем становищата, както каза и дамата от Министерство на икономиката, на браншовите организации и бизнес организациите. Да имаме още по-задълбочен дебат с Министерство на икономиката, защото съм убеден, че нашата комисия ще търси и ще защитава конкуренцията. Ще търси текстове, които са в защита на конкуренцията в България. Но това е една много деликатна и фина материя, без всякакво съмнение. Въпросите които поставиха от Министерство на икономиката са коректни и трябва да имаме най-честните и обосновани отговори по тях, което може да стане през един сериозен срок между първо и второ четене за дебат и за търсене на най-добрите решения.
Господин Червенкондев, заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател. В тази връзка, тъй като предложенията и становището на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма са съществени, все пак ние пипаме и работим един специален закон, който касае основно Комисията за защита на конкуренцията и конкурентния пазар. Считам, че не е редно да продължим обсъждането, без да имаме тяхно писмено становище или присъствие за да изразят своето мнение, тъй като това е закона, който е за тях - те ще го изпълняват, те ще го регулират.
Молбата ми е да ги поканим по-настоятелно за следващото заседание и тогава да продължим дебатите на база предложенията от МИЕТ. Да видим те какви притеснения биха имали. Може ли или не може да се изпълняват. Така че да вземем окончателно решение за подкрепа или не, на първо четене.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, както всеки път поканихме няколкократно Комисията за защита на конкуренцията, но те явно имат по-важни задачи пред себе си от това, да бъдат на този дебат и да уведомят народните представители за своите становища и вижданията по тази тема. Усещате иронията в това, което ви казвам колеги. Когато един орган, макар и независим, не участва в дебатите в Народното събрание по законопроекти, които изменят правилата за тяхната работа включително, е доста несериозно и неуважително към Народното събрание. Бих се обърнал към всички парламентарни групи, че в такива случаи трябва да се разбира и трябва да показваме, това е наше задължение, че Парламента е най-важната институция в държавата. Нито една друга институция не е със същата значимост и важност. Затова е и парламентарна Република България.
Няма основание, ако самият председател е в чужбина, както е казал, но има членове, има ръководство, има възможност за писмено становище и винаги може да се изпрати представител. Виждате, че Министерство на икономиката винаги има представител, дори да няма политическо лице.
Има предложение от господин Червенкондев да отложим точката.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това ми е предложението: за следващото заседание да поканим още веднъж писмено представители на Комисията за защита на конкуренцията, дори техният председател да присъства, тъй като това е техния специализиран закон. Те са независим орган и следва да присъстват, когато се касае до техните права, правомощия относно регулацията на пазара.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов обратно процедурно предложение.
ИВАН ИВАНОВ: Аз искам да допълня следното. Прави впечатление, че ние сме депозирали законопроекта на 21 февруари. Тоест, близо два месеца. Израз най-малкото на неуважение и нежелание за сътрудничество е това, че Комисията за защита на конкуренцията не е необходимо даже да бъдат тук, но е важно да изпратят своето писмено становище. В крайна сметка, за да не се счита, че искаме без становище от Комисията този законопроект да мине има два варианта. Единият, като дадем едномесечен срок между първо и второ четене, те да направят своите забележки и респективно, ние ако се налага да се съобразим с тях между първо и второ четене. Но след като господин Червенкондев предлага да се отложи, мога да приема само варианта, че първото заседание след великденската ваканция, независимо тогава дали има становище или не, респективно присъствие или не, ние да си гласуваме. Защото така може и догодина до изборите да отлагаме. Ние не може да ги задължим. Сега ще се каже, че ще се гледа независимо, дали ще дойдат или не. Иначе отново може да се отложи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз ви предлагам да изпратим ново писмо към Комисията за защита на конкуренцията, в което макар и това да е независим орган да сложим дата и да настояваме до 20 април да получим тяхно становище във връзка с напредналото време по този законопроект.
Господин Петър Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, аз си мисля, че не е в наш интерес да процедираме така. Какво значи не са се отзовали? По Правилник ние може да извикаме всеки като Комисия, за да го изслушаме. Какво правим? Да молим една Комисия да дойде или да си изпрати становището. Аз предлагам, ако е така, за другото заседание да ги викнем, да ги изслушаме със становище по този въпрос. И ако това не се случи, да стартираме процедура за кадрови промени в тази Комисия. Докога ще унижаваме себе си не ми е ясно. Това не е доброволно. Това не е песен по желание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В случая предложението, колеги от БСП е правилно. До момента в който не процедираме по такъв начин ще имаме подобно неуважително отношение към Парламента. Така че освен становището до 20 април, напишете че настоятелно Комисията кани КЗК да участва в изслушването, което ще бъде проведено първата седмица след празниците на 25 април, сряда. Има формално процедурно предложение на колегата Червенкондев. Между другото може да споменете в писмото, че депутати са обсъждали и възможни кадрови промени в състава на КЗК. Това го казвам с лека шега, не го правете.
Има формално процедурно предложение за отлагане на дискусията и гласуването на т. 1.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Отиваме към втора точка.
Наши гости са:
от Министерство на финансите -- Людмила Петкова – директор на Дирекция “Данъчна политика” и Красимир Сивев – началник отдел “Процесуално законодателство”, Дирекция “Данъчна политика”.
Кой ще представи законопроекта? Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще представя на вашето внимание проектозакон за статистиката на вътрешнообщностната търговия със стоки. Целта на проектозакона е усъвършенстване на законодателството, опростяване на административните процедури и улесняване прилагането на закона от задължените лица, Интрастат оператори и от приходната администрация.
Осъществяването на статистическата дейност за вътрешнообщностна търговия със стоки между държавите- членки на Европейския съюз е регламентирано в следните европейски актове. Това са два регламента - Регламента 638 от 2004 г. на Европейския парламент и на Съвета, наричан базов регламент, в който са предвидени общите правила за изготвяне на статистиката. И Регламент 1982 от 2004 г. на Комисията, наричан изпълнителен регламент, в който са предвидени специфичните правила във връзка с прилагането на базовия регламент. Държавите членки са задължени да предоставят месечна статистическа информация за вътрешнообщностната търговия със стоки на Генерална дирекция “Евростат” към Европейската комисия по статистика на база данни Комекст, на Международния валутен фонд, както и за база данни Комтрейд към Организацията на обединените нации.
В сега действащия закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки са въведени разпоредби от европейските регламенти, които не би следвало да се съдържат в националното законодателство, тъй като регламентът е европейски нормативен акт с пряко приложение и действие. Разпоредби и понятия от приложимите европейски регламенти са били транспонирани в националното законодателство, тъй като внедряването и организацията на статистиката на търговията със стоки с държавите-членки на Европейския съюз в България е осъществено на експериментално ниво от 1 септември 2006 г. След приемането на страната ни в Европейския съюз от януари 2007 г. не съществува причина в законодателството да се съдържат текстове от европейските регламенти, поради риск от неточности и противоречиво прилагане на законодателството.
Предвид многобройните и значителни промени, съобразно изискванията на Закона за нормативните актове се предлага приемането на нов закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, вместо закон за изменение и допълнение на сега действащия закон.
Законопроектът урежда осъществяването на статистическа дейност за вътрешнообщностната търговия със стоки между Република България и държавите-членки на Европейския съюз, в съответствие с регламентите в тази област. Функциите и правомощията на компетентните органи по осъществяване на статистическа дейност за вътрешнообщностна търговия със стоки и системата Интрастат.
В проекта на нов закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, разпоредбите съдържащи се в европейските регламенти са посочени и само като препратки към съответния европейски нормативен акт. В новия закон се съдържат само правила, които отразяват националната специфика.
Компетентните органи според закона, това са Националния статистически институт, Национална агенция за приходите и агенция “Митници”.
С новия проектозакон се цели постигането на оптимално разпределение на функциите и правомощията между компетентните органи по събиране на данни за вътрешно-общностните движения на стоки, с оглед повишаване обхвата, достоверността и качеството на статистическата информация и контрола по изпълнение на задълженията на Интрастат операторите. В тази връзка конкретно са разписани действията, които трябва да предприемат съответните компетентни органи. Най-общо функциите между трите институции, компетентни органи, са разпределени както следва:
Национален статистически институт определя праговете за деклариране по системата Интрастат и видовете данни подлежащи на деклариране. Разработва и поддържа съвместно с НАП правилата за валидация на данните събирани по система Интрастат. Събира данни за специфични стоки и движения на стоки, които не се декларират по системата Интрастат от други административни източници. Изпраща обобщени данни за статистика за вътрешнообщностната търговия със стоки на Генерална дирекция „Евростат”. Съхранява всички данни за вътрешнообщностната търговия със стоки на задължените лица и поддържа регистър за тях. Изготвя анализи и доклади за качеството на данните и предоставя месечни данни за вътрешнообщностната търговия със стоки на БНБ за целите на текущата сметка на платежния баланс.
Национална агенция за приходите създава и поддържа система за събиране на данни Интрастат и в тази връзка изготвя методология, работни процедури и документи, както и софтуерно приложение осигуряващо изготвянето на Интрастат декларациите. Извършва контрол на обхвата на задължените лица чрез валидация. Контролира качеството на данните предоставени по система Интрастат. Предоставя на Националния статистически институт събираните по системата Интрастат данни. Информира Интрастат операторите за задълженията им във връзка със системата Интрастат. Контролира изпълнението на задълженията на Интрастат операторите. Установява административни нарушения и налага административни санкции. Качва, създава и поддържа регистър на задължените лица чрез система Интрастат.
Агенция “Митници” предоставя на Националния статистически институт данните за стоките от митническите декларации. Въвежда се задължение за Национална агенция за приходите и Агенция “Митници” да предоставят на Националния статистически институт всички налични данни за вътрешнообщностната търговия на стоки. Законопроектът предвижда видовете данни събирани от НАП и Агенция “Митници”, тяхната структура, реда и периодичността за предоставянето им в Националния статистически институт, да се определят със съвместни инструкции на председателя на Националния статистически институт и съответно на изпълнителния директор на НАП или директорът на Агенция “Митници”.
Законопроектът регламентира реда за използване на системата Интрастат, която се прилага за събиране на данни за вътрешнообщностни изпращания или пристигания на територията на Република България, на стоки от държави-членки на Европейския съюз, задължени лица по закона или така наречените „Интрастат оператори”. Това са лица, които са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, които осъществяват вътрешнообщностна търговия със стоки в годишни обеми, изразени в стойност над праговете за деклариране, определени от Националния статистически институт поотделно за всеки търговски поток, изпращания или пристигания. За задължените лица са въведени правила за деклариране на изпращаните и пристигналите чрез подаване на Интрастат декларация до 14-то число на месеца, следващ референтния период в Национална агенция за приходите по електронен път.
В законопроекта са въведени изисквания за утвърждаване на образец на Интрастат декларацията, подаването по електронен път, коригирането, отстраняването на грешки, както и декларирането на нововъзникнали обстоятелства.
Въвежда се възможност при не подаване, подаване след срока на Интрастат декларациите и откриване на грешки в тях, НАП да изисква от Интрастат операторите да представят счетоводни, търговски или други документи носители на информация, както и да изготвят справки с цел възстановяване достоверността на декларираните данни.
С новия закон е прецизирано осъществяването на последваща вторична валидация от Националния статистически институт, тъй като данните получавани в НСИ са първично валидирани от НАП. В тази връзка при последваща валидация, Националният статистически институт съобщава на НАП за Интрастат операторите по отношение на които трябва да се предприемат действия по отстраняване на грешки и корекции в декларациите, както и образуване на административно наказателно производство от страна на органите по приходите.
Премахнато е изискването за извършване на съпоставка на декларираните данни по система Интрастат с тези от митническите декларации, тъй като след присъединяването на България към Европейския съюз това не е необходимо.
В периода на експериментално въвеждане на системата Интрастат, т.е. въвеждането преди присъединяването ни към Европейския съюз, когато системата паралелно функционира с текущото подаване на митнически декларации при търговия с държавите-членки на ЕС са установени множество случаи на дублирани данни.
В този петгодишен период на действие на сегашния Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия в резултат на действащата разпоредба на чл. 12, регламентираща задължения за НАП, ежемесечно да сравнява данните от системата Интрастат с данни на Агенция “Митници” и данни от единния административен документ се открива отстраняване на дублирани отчетни статистически данни е установено, че не са констатирани случаи на дублиране, поради което се предлага да отпадне това изискване, което е в сега действащия закон.
В законопроекта се предлага въвеждането на задължение за НАП, да предоставя агрегирани данни на държавни институции и организации, когато това е предвидено с нормативен акт или въз основа на сключени споразумения с Национална агенция за приходите. Предложението е поради засилен интерес и многобройни искания отправени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Петкова, благодарим за много подробното представяне. Аз съм убеден, че вече колегите вникнаха в съдържанието. Ако може да приключва вашето представяне.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Това което исках последно да кажа е, че с проекта се предлага уеднаквяване на сроковете. В момента Интрастат декларациите се подават до 10-то число на следващия месец след референтния период, докато декларациите по ДДС се Интрастат декларациите се подават до 14-то число. Предложението е всички декларации да се подават до 14-то число, включително и Интрастат декларацията.
Проведено е проучване на мнението на Интрастат операторите. Те са съгласни да бъдат уеднаквени тези срокове. Изисква се това уеднаквяване, тъй като до 10-то число не винаги Интрастат операторите са получили съответните документи, за да могат правилно да декларират данните в Интрастат декларация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодарим за подробното представяне.
Колеги, имате ли въпроси по този законопроект?
Желание на народните представители за изказване? Няма.
Подлагам го на гласуване за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Благодаря на представителите на Министерство на финансите.
По трета точка наши гости са:
от Министерство на регионалното развитие и благоустройството -- Таня Милева – началник на политическия кабинет и Иванка Виденова – директор на Дирекция “ВиК”;
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Анелия Терзиева – юрист; Аглика Тодорова – юрист и Милчо Иванов – директор на предприятие „Язовири и каскади”.
ТАНЯ МИЛЕВА: (Началник на политическия кабинет): Не бих могла да се справя с представянето на законопроекта. В момента го представя заместник-министъра в съседната зала. Колегите ме уведомиха, че сте пристъпили към тази точка от дневни ред. Току що е започнало представянето на законопроекта още от самия вносителя и не е започнала дискусията в съвместното заседание на двете комисии. Един единствен представител има от Министерство на енергетиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние не сме водеща комисия, но някой от вносителите трябва да представи законопроекта.
ТАНЯ МИЛЕВА (началник на политическия кабинет): Тук сме с колежката Иванка Виденова – директор на Дирекция “ВиК”. Знаете, че днес този законопроект се разглежда в много комисии. Накратко да представя законопроекта. Този законопроект съдържа две основни промени - едната е касаеща ВиК сектора, а другата е по отношение язовирите, която се наложи, с оглед определени неприятни събития, които се случиха през месец февруари.
Предлага се ясно разграничение и определяне на органите, които ще са отговорни за техническия контрол и органите, които ще осъществяват административно наказателната отговорност по отношение на неизпълнението на законовите разпоредби.
Другата част от законопроекта касаеща ВиК отрасъла, касае опита да се сложи ред по отношение режима на собственост на водно-стопанските съоръжения. За първи път се предлага единен регистър, който да дава информация относно всички водно-стопански съоръжения в държавата.
На следващо място се предвижда едно окрупняване, с оглед териториалната единица област, с цел по-оперативно и по-качествено управление на водния ресурс. Така че в общи линии в две посоки върви този законопроект.
За да не ви обременявам, ще оставя вие ако имате някакви въпроси с удоволствие да отговорим на тях.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, въпроси към вносителите.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря господин председател.
Във връзка с проектозакона се предвижда да се обособят ВиК оператори, които да отговарят на административните области. В този смисъл ме интересува, предвижда ли се някакво лицензиране на ВиК операторите, тъй като общините са задължени в тримесечен срок да изберат своя ВиК оператор. Ще има ли лицензиране предварително на ВиК операторите? Това го четох може би в проекта за водна стратегия.
Благодаря.
ТАНЯ МИЛЕВА: Ако ми позволите да отговоря.
На този етап с този законопроект не се предвижда подобен лицензионен режим. Така че в проекта на водна стратегия може би там има подобни идеи, но в този законопроект ние не предвиждаме такъв лицензионен режим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви господин председател.
Аз признавам, че без тялото на закона на мен ми е трудно да разбера точно какво правите, затова ползвам мотивите. В границите на обособената територия, обслужвана от съответния ВиК оператор да съвпадат с границите на административно териториалната единица област. Една област един оператор. На другата страница го казвате още по-ясно - един оператор върху територията на една цяла област. Какво правим с ВиК „Златни пясъци”? Какво правим със Софийска вода? Разшифровайте го този текст. На мен ми звучи като национализация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Виденова.
ИВАНКА ВИДЕНОВА: Не е национализация. В момента има 52 регионални оператора и обособените територии, така както са дефинирани през 2009 г. с предишната промяна в закона, касаеща най-вече ВиК отрасъл, дефинира обособената територия да съвпадне с границата на действащия тогава регионален оператор. Така че са 52. Със сегашното предложение се стремим да направим едно окрупняване, което ще повиши капацитета и ефикасността на дружествата. Това е модел, който е работил повече от 30 години в България до 1991 г.
В Преходни и заключителни разпоредби има предвидени възможности за окрупняване на съществуващите оператори към момента по три възможни схеми. Концесионния договор на Софийска вода е решен още 2009 г. с тогавашните промени и то е, че сключените до момента концесионни договори продължават действието си.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво се случва с ВиК “Златни пясъци”? Предполагам, че подобно е в Слънчев бряг. “Албена” имат конфликт от години с ВиК “Добрич”. Какво всъщност означава този текст?
ИВАНКА ВИДЕНОВА: Първо, в Слънчев бряг няма частен ВиК оператор. Те са обслужвани от действащото в момента държавно дружество ВиК „Бургас”. Има възможности за всеки един от случаите как да се реши. Ние не разглеждаме също така службите, които поддържат ВиК мрежите в затворените селища като оператори. Те са дружества, които предоставят локални услуги. Да речем само поддръжка на системата, но не представят пълния комплект от дейности – доставка, пречистване, отвеждане и заустване. Така че тези дейности са предвидени как ще се решат в закона. В момента има 11 частни оператори в България. Тези частни оператори са на отделни обекти. Това са да речем локални пречиствателни станции за отпадъчни води, които в миналото са изграждани, за да обслужват отделни промишлени комплекси и към тях са били свързвани прилежащите села, в които са живеели предимно работници от тези промишлени предприятия.
Във всеки един от тези случаи, 11 са на територията на страната, има предложени начини как ще се решат. Във всеки един от случаите се решават индивидуално. Няма да има национализация.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По технология на металите като го питах как става, той казва: Със специална технология и със специална техника. Дайте ми пример, ВиК “Златни пясъци” какво ще направи?
ИВАНКА ВИДЕНОВА: Нека да направим една среща с ВиК „Златни пясъци”. Те и в момента имат предложение какво ще се прави, защото и без това в момента работят в тясно сътрудничество с ВиК „Варна”. Така че всеки един от казусите ще се реши индивидуално.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Виденова, ние не сме водеща комисия, разбира се, но сме Икономическа комисия и трябва да спазваме правилата, европейските директиви и свободната конкуренция. В етап от развитието на Европейския съюз, когато основен акцент е либерализацията и конкуренцията, да правите такова предложение за окрупняване на един оператор в една административна единица или както там го наричате, изглежда много спорно. Сигурна ли сте, че не нарушавате европейското право.
Освен това един оператор, ако е частен, как ще го накарате да възприеме вашия подход, да си продаде дружеството ли? Какво трябва да направи? Освен това оставете частните, ами общинските. Ако в една административна единица има едновременно общински и държавен, ние не сме тесни специалисти в тази област, но все пак какво става? Общинската става държавна, това ли е концепцията?
ИВАНКА ВИДЕНОВА: Не е това концепцията. Има предложени модели във всяка една от териториите асоциациите по ВиК, които осъществяват управлението на системите, какъв модел и кой оператор ще изберат. Те имат право да изберат един от действащите оператори. Или ако не са съгласни да изберат един от действащите оператори, това е постановката в Закона за водите още от 2009 г. Ние не я пипаме. Така е от 2009 г. от лятото.
Другият вариант е, ако не сключат асоциациите по ВиК, които са на областно ниво договор с действащ оператор за територията, те имат право да си изберат такъв на конкурентен принцип. В момента единствената друга такава възможност е по Закона за концесиите, защото операторът използва публична собственост. Активите остават публична собственост. Водопроводите и каналите, така както са дефинирани от 2009 г. Частна собственост са само на 11 места в България локални обекти. Те до 1989 г. са били държавни, тъй като са обслужвали големи индустриални и държавни територии. След това когато въпросните предприятия са се приватизирали, тези локални пречиствателни станции са влезнали в приватизационните сделки. Във всеки един от случаите за тези 11 оператора ще се подходи индивидуално.
По отношение на регионалните и в момента, тези дружества, които обслужват на територия на областта, обслужват 90 процента от населението на България. Около 500 000 души се обслужват от общински дружества. Това е един много малък процент от населението. За общинските дружества на територията на дадена област, това са няколко области. Една от тях е Пазарджик, където има осем общински дружества. Друга такава територия е Благоевград. Там освен държавното дружество има още три общински дружества. Дава им се възможност да се асоциират и да влезнат в холдинг, ако искат да се слеят. Това ще е решение, което ще вземе Асоциацията по ВиК. Асоциациите по ВиК като структури са дефинирани още през 2009 г. с тогавашната промяна на закона. Сега ние запазваме тази концепция.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители?
НЕДЯЛКО СЛАВОВ: Благодаря господин председател.
Аз категорично приветствам промените, които се правят в посока улесняване дейността на ВиК асоциациите, тъй като до момента голяма част от тях бяха в невъзможност да упражняват своите правомощия и да функционират, поради несъвършенство в самия закон. Считам, че промените които предлагате ще улеснят бъдещата дейност на тези асоциации. Но имам въпроси свързани с част от промените и те са в различна посока.
Първият ми въпрос е свързан с това, че ВиК асоциациите предоставят на ВиК оператора да упражнява и да оперира на съответната територия, като възлагат или по реда на Закона за водите или по Закона за концесиите. Въпросът ми е, кой прави избора? Самата ВиК асоциация избира възлагането по реда на Закона за водите или по Закон за концесиите и не считате ли, че е удачно да върви по един режим. В смисъл да върви по реда на един от законите.
Вторият ми въпрос е свързан с § 46 и по специално за ал. 3, в която ВиК операторите признават счетоводния си баланс и имуществените права предоставени от съответните ВиК системи и са задължени да начисляват амортизации, съгласно действащото законодателство. Мисля, че досега беше съгласно чл. 15 от Закона за счетоводството, ако не ме лъже паметта.
Изразявам своите притеснения за това, че ВиК операторите са задължени да инвестират до размера на тези амортизационни отчисления, което категорично го приветствам. Но въпроса ми е, как ще се отрази това на цената на водата? И не считате ли, че тя би могла да скочи драстично.
Третият ми въпрос е свързан със сроковете, които се поставят в Преходните и заключителни разпоредби, свързано със задълженията на кметовете и на областните управители да извършат едно ударно актуване на съответните съоръжения. Не считате ли, че двумесечния срок е прекалено кратък, за да се справят с актуването и съставянето на актове за съответна държавна и общинска собственост в много кратък отрязък от време.
ИВАНКА ВИДЕНОВА: ВиК бизнесът е малко по особен вид услуга за предоставяне. Не може да пуснем в дадена територия на свободен конкурентен принцип да се явяват най-различни оператори, защото може за една територия да няма нито един желаещ оператор. Затова 2009 г. законът е постановил, че се дава право по Закона за водите, разписано вътре, Асоциацията по ВиК, в която членуват всички общини на територията на дадената област, тогава обособена територия, а сега вече говорим за област и държавата която се представя от областния управител, да имат възможност да сключат договор с действащия оператор. Ако Асоциацията не е доволна от качеството на услугите, които предоставя действащият оператор и се дава възможност да избере друг, различен от действащия към момента. А единствената възможност по сега действащото българско законодателство е да се върви на концесионна процедура.
С промените, които ние сега предлагаме, сроковете които дефинираме са следните: ВиК асоциацията в рамките на една година трябва да сключи договор с действащ оператор на територията, която е област или в рамките на две години, защото концесионната процедура знаете е доста по-сложна и дълга. В рамките на две години наистина да има сключен договор с избран нов такъв оператор. И в двете процедури задължително е, че активите са публично-общинска и публично-държавна собственост, а операторът си е отделно търговско дружество, който няма в балансите си активи. Защото към момента ситуацията в България е такава, че в счетоводните баланси на ВиК дружествата са вписани и съответните активи. Тоест, трябва да бъде извървяна пътечката по опис на активите, изваждането им от счетоводните книги и предаване на асоциациите. Какво е свършено до момента? Тези описи са направени. Дефинирани са активите кои са публично-държавна и кои са публично-общинска собственост и това нещо може да бъде свършено. Направен е и договор образец, който да бъде сключен между Асоциацията по ВиК и съответния действащ ВиК оператор. Такъв договор образец, съгласно Закона за водите вътре е разписано какви са минималните изисквания към този договор.
Сега се мъчим да направим с един пилотен проект и друг договор образец, който евентуално би бил при концесионна процедура препоръчителен. Тоест, единствените две действащи възможности правови в момента за сключване на такъв договор, ние ще ги покрием. Мисля, че това е по първия ви въпрос.
По отношение на сроковете искам да уточня. Тези тримесечни срокове касаят язовирите. Закона за водите в частта реорганизация на ВиК отрасъла, като предложение на МРРБ ние го обявихме преди нова година. Наложи се да изчакаме съвместно с колегите от МОСВ, от МИЕТ и Министерство на земеделието и горите да изработваме и частта касаеща язовирите и сглобени двете предложения сега ги разглеждаме. Този тримесечен срок за който вие споменавате, касае само язовирите на територията на дадена община. Те трябва да се идентифицират и общината трябва да вземе решение, дали има капацитета да ги поддържа или ще трябва да се обърне към държавния оператор, той да поеме функциите им за контрол и поддръжка. А по отношение на ВиК мрежата и съоръженията, сроковете са същите каквито са от 2009. Ние просто ги пренасяме и сега със законопроекта.
Досега не е свършено предписаното от 2009 г. изваждане на стойността на ВиК системите и съоръженията от балансите на дружествата. Защото в текста от 2009 г. е написано тази стойност да се извади от капитала. Оказва се, че счетоводно като се извърши това, дружествата се декапитализират. Аз съм ВиК инженер, но икономистите изчистиха тези текстове. В предложението на § 29 от закона, текста е прецизиран. От ЗИД може би е 46. Така че мисля, че с това отговарям на въпроса.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева има въпроси. Заповядайте госпожо Янева.
АННА ЯНЕВА: Два кратки въпроса. Първо, с изключение на София имаме ли други места, където ВиК мрежата е отдадена на концесия?
Вторият въпрос е, какво е становището на Министерството и дали концесията е по-удачната форма, имайки предвид опита почти 13 години в София, където системата е на концесия.
ИВАНКА ВИДЕНОВА: Към момента в България има две концесии - едната е в София и това е Софийска вода, която ние тук всички, които живеем добре познаваме, а другата е в Панагюрище. Аз останах учудена, когато видях, че има подобен договор сключен от община Панагюрище, където концесионера е общинското дружество. Не съм запозната с детайлите на концесионната процедура в Панагюрище, но така или иначе там има концесионен договор.
По отношение на концесионирането, участието и въобще публично-частно партньорство при предоставяне на ВиК услугите има както своите поддръжници, така и хора, които имат своите резерви. Във всеки случай това е един сложен процес и във всяка една територия, за всяко едно дружество, ако се взимат подобни решения трябва да се мине през съответните анализи, които ще касаят както нивото на услугите, така и цената която потребителят ще трябва да заплати.
По отношение на възможностите при една концесия да се взимат инвестиции, може би този процес е олекотен. Докато при стандартните процедури и договори е малко по-трудно. Във всеки един от случаите трябва да се подходи конкретно. И в европейски мащаб има както положителни примери на концесии, така и отрицателни. Не може да се каже концесията е добра или концесията е лоша.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители, които имат въпроси, желания за изказвания? Няма.
Тогава отиваме в процедура на гласуване.
Аз ще Ви кажа колеги, че няма да подкрепя законопроекта и ще кажа съвсем накратко мотивите, макар че не сме водеща Комисия. Това се прави за уеднаквяване на цените на услугата по области. Няма друга логика. И се опасявам, че в следващата крачка на същите вносители ще бъде създаването на едно национално дружество и вероятно една и съща цена в цялата страна, което е несправедливо, според мен. И като подход ще се убедите във времето, че няма да доведе до по-добро управление. Казвам ви едно мнение, който желае може да чуе, който не желае може да следва политиката на Министерския съвет.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от Министерски съвет на 27 март 2012 г. – за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима.
Приема се.
В четвърта точка – Разни, колеги, имате ли да поставите други въпроси? Няма.
Успешни празници!
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.05 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
(43 925)
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, № 202-01-19, внесен от Министерски съвет на 30 март 2012 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от Министерски съвет на 27 март 2012 г. -- за първо четене.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 20
На 11 април 2012 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията, № 254-01-19, внесен от Иван Костов и група народни представители на 17 февруари 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, № 202-01-19, внесен от Министерски съвет на 30 март 2012 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от Министерски съвет на 27 март 2012 г. -- за първо четене.
4. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден колеги! Имаме кворум и може да започнем заседанието.
Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията, № 254-01-19, внесен от Иван Костов и група народни представители на 17 февруари 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, № 202-01-19, внесен от Министерски съвет на 30 март 2012 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от Министерски съвет на 27 март 2012 г. -- за първо четене.
4. Разни.
По този дневен ред имате ли предложения? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
По първа точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Валентина Танева – директор на Дирекция „Бизнес среда и политика на малките и средни предприятия” и Димитър Костов – юрист в Дирекция „Правна”;
от Комисия за защита на конкуренцията е поканен г-н Петко Николов, който е в командировка.
Нямаме информация да присъства техен представител, макар че са поканени.
Господин Иван Иванов ще представи законопроекта. Заповядайте господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Закона за защита на конкуренцията е един от ключовите закони, които България след 1989 г. създава, за да постави началото на пазарното свободно стопанство в страната и едновременно с това да предпази българския пазар от изкривяване в резултат на евентуална злоупотреба с монополно положение на пазара. Затова още в 1990 г. се приема един от първите български закони след промените - Закона за защита на конкуренцията. По-късно когато България става член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., за да отговори на евро-директивите в тази област през 2008 г. в края на м. ноември се гласува втория закон за защита на конкуренцията.
Това което искам да отбележа е, че това беше третия закон, защото втория беше 1998 г. През последните три години, откакто е гласуван третия Закон за защита на конкуренцията се видя, че има съществени, бих казал неудобства и непълноти, които възпрепятстват да бъде подобрена конкурентната среда. В това отношение показателно е, че през тези последни години в България се появиха граждански движения, които защитават именно правата на потребителите, с които се предпоставя от тези сдружения, че се злоупотребява от хора с господстващо положение на пазара.
Какво всъщност предлагаме с промените, които са депозирани в Народното събрание.
На първо място, нашето настояване е да бъде предефинирано понятието „господстващо положение”. До голяма степен ние правим това в съответствие с практиката в някои от европейските страни и след консултации с хора, които дълго време като юристи и икономисти са работили в областта на защита на конкуренцията в страната. Това което ние предлагаме е въвеждането на количествен критерий и този количествен критерий да бъде достигането на 40 на сто пазарен дял от една компания, при което тя автоматично ще се яви компания или фирма с господстващо положение на пазара.
Вторият критерий е, когато едно такова предприятие доставя стоки и услуги чрез собствени инфраструктурни мрежи на българска територия и има годишен приход от тези доставки, които са над 5 млн. в рамките на съответната бюджетна година. Като понятието „собствени инфраструктурни мрежи” е изрично дефинирано в един нов параграф, който създаваме, това е § 19.
Следващото което предлагаме и което е важно като принцип, това е принципът на превенцията. Принципът на превенцията се вменява като задължение на Комисията за защита на конкуренцията, а не само като възможност, която те могат да използват. В тази насока задължително извършване на анализи, не по-рядко от веднъж годишно в секторите, в които има предприятия с господстващо положение на пазара.
Има и още една важна промяна, на която искам изрично да се спра. А тя е когато цените на определени чувствителни стоки, които по определен начин са свързани с компании, които имат господстващо положение на пазара, превишават в рамките на календарната година с повече от пет пункта коефициента на инфлацията. В такъв случай Комисията е задължена да извърши сравнителни анализи на елементи на себестойността на съответните български предприятия с господстващо положение, при които това нещо се е получило.
Това са основните пунктове в нашите предложения за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Считаме, че чрез тях първо се защитават правата на българските потребители и на второ място се подобрява конкурентната среда. Има мерки, които реално възпрепятстват злоупотреби с господстващото положение на пазара.
Искам да добавя, че до мен е господин Димитър Бъчваров, който е експерт и то един от най-добрите експерти в тази област, който може да добави нещо сега и след това вероятно ще се включи в отговори на въпроси поставени от вас.
Имаме становището на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. По определени пунктове те изразяват желание, да се направят определени редакционни корекции, в други случаи обхвата на определени текстове да бъде изчистен или променен. Но като цяло становището е положително към промените, които ние предлагаме.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Бъчваров, желаете ли да добавите нещо, което господин Иванов е пропуснал? Заповядайте.
СТЕФАН БЪЧВАРОВ: При съставянето на закона групата която работи изхождаше от един много основен недостатък, който мисля че го спомена господин Иван Иванов, че най-слабото място в сега съществуващото законодателство е отсъствие на превенция. Разбира се, длъжен съм да съобщя, че има схващане, според което подобни органи, действат само след реализиране на нарушение, което ние не споделяме. Не се споделя и в Европейския съюз тезата, че един толкова важен за пазарната демокрация и развитието на икономиката закон може само да работи след последствията, т.е. да санкционира нарушенията. Укрепването на текстовете, които създават условия за превенция и то ефективно, е едно от най-важните неща. Това искам да допълня.
Другото е прозрачността на работата на контролния орган, т.е. на Комисията за защита на конкуренцията, която има твърде нефокусирани дискреции в момента. Тоест, не е много ясно кой я навежда към определени проверки. Не е много ясно или изобщо няма точна дефиниция кога тя се сезира, кога извършва своите секторни анализи, в какви срокове и какъв е резултата от тази дейност.
Много важно е, че изрично в закона предвиждаме публично обнародване на решенията и мотивите към тях на Комисията, което създава важна предпоставка за публичен граждански контрол над дейността и също има възпиращо действие и действа като превенция.
Разбира се, от тук нататък вероятно ще има много конкретни въпроси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем Министерство на икономиката. Колеги, имате пред вас становища. Изпратени са ви по имейлите становища от министър Делян Добрев, в което той предлага редица редакции на част от текстовете, които редакции, според мен са добре представени и имат място в законопроекта на второ четене. Ако ще повтаряте това становище няма смисъл. Но ако имате други идеи и бележки заповядайте.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми народни представители, към момента нямаме други бележки. Очакваме вашите дискусии по поставените от нас въпроси. Така че текстовете да бъдат изчистени, специално за прага от петте милиона, който е представен.
Обръщаме още веднъж внимание, че различните по вид стоки и услуги, при тях се достига този праг за различно време и не може да съпоставим например Софийска вода, която доставя вода с определена цена много по-висока от една мрежа, локална дори да е в отдалечено населено място, където няма друг доставчик на интернет. И не е редно да има такъв праг. В рамките на нашата дискусия и изследвания, които водихме почти цялата минала година, относно ЗИД на Закона за защита на конкуренцията, който ние готвим и който вие ще получите предполагам през месец май. От многото ни срещи с Комисията за защита на конкуренцията, както и от становищата на Стопанската камара, на КРИБ и на други социални партньори се стигна единодушно до мнението, че трябва наистина да бъдат диференцирани праговете. Когато се правят, те да бъдат в отделна методика заложени, за да може да бъде съвсем чисто полето на конкуренцията и да нямаме различно прилагане в зависимост от състава.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, чухте становище-то на Министерство на икономиката, което е в допълнение към писмения материал. Аз ще добавя няколко думи към това, което казаха и колегите. Има нужда от реформи и нови законодателни текстове в тази насока. Лично аз ще предложа един много дълъг срок между първо и второ четене, за да може да се проведе и да продължи дискусията. Има място да чуем становищата, както каза и дамата от Министерство на икономиката, на браншовите организации и бизнес организациите. Да имаме още по-задълбочен дебат с Министерство на икономиката, защото съм убеден, че нашата комисия ще търси и ще защитава конкуренцията. Ще търси текстове, които са в защита на конкуренцията в България. Но това е една много деликатна и фина материя, без всякакво съмнение. Въпросите които поставиха от Министерство на икономиката са коректни и трябва да имаме най-честните и обосновани отговори по тях, което може да стане през един сериозен срок между първо и второ четене за дебат и за търсене на най-добрите решения.
Господин Червенкондев, заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател. В тази връзка, тъй като предложенията и становището на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма са съществени, все пак ние пипаме и работим един специален закон, който касае основно Комисията за защита на конкуренцията и конкурентния пазар. Считам, че не е редно да продължим обсъждането, без да имаме тяхно писмено становище или присъствие за да изразят своето мнение, тъй като това е закона, който е за тях - те ще го изпълняват, те ще го регулират.
Молбата ми е да ги поканим по-настоятелно за следващото заседание и тогава да продължим дебатите на база предложенията от МИЕТ. Да видим те какви притеснения биха имали. Може ли или не може да се изпълняват. Така че да вземем окончателно решение за подкрепа или не, на първо четене.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, както всеки път поканихме няколкократно Комисията за защита на конкуренцията, но те явно имат по-важни задачи пред себе си от това, да бъдат на този дебат и да уведомят народните представители за своите становища и вижданията по тази тема. Усещате иронията в това, което ви казвам колеги. Когато един орган, макар и независим, не участва в дебатите в Народното събрание по законопроекти, които изменят правилата за тяхната работа включително, е доста несериозно и неуважително към Народното събрание. Бих се обърнал към всички парламентарни групи, че в такива случаи трябва да се разбира и трябва да показваме, това е наше задължение, че Парламента е най-важната институция в държавата. Нито една друга институция не е със същата значимост и важност. Затова е и парламентарна Република България.
Няма основание, ако самият председател е в чужбина, както е казал, но има членове, има ръководство, има възможност за писмено становище и винаги може да се изпрати представител. Виждате, че Министерство на икономиката винаги има представител, дори да няма политическо лице.
Има предложение от господин Червенкондев да отложим точката.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това ми е предложението: за следващото заседание да поканим още веднъж писмено представители на Комисията за защита на конкуренцията, дори техният председател да присъства, тъй като това е техния специализиран закон. Те са независим орган и следва да присъстват, когато се касае до техните права, правомощия относно регулацията на пазара.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов обратно процедурно предложение.
ИВАН ИВАНОВ: Аз искам да допълня следното. Прави впечатление, че ние сме депозирали законопроекта на 21 февруари. Тоест, близо два месеца. Израз най-малкото на неуважение и нежелание за сътрудничество е това, че Комисията за защита на конкуренцията не е необходимо даже да бъдат тук, но е важно да изпратят своето писмено становище. В крайна сметка, за да не се счита, че искаме без становище от Комисията този законопроект да мине има два варианта. Единият, като дадем едномесечен срок между първо и второ четене, те да направят своите забележки и респективно, ние ако се налага да се съобразим с тях между първо и второ четене. Но след като господин Червенкондев предлага да се отложи, мога да приема само варианта, че първото заседание след великденската ваканция, независимо тогава дали има становище или не, респективно присъствие или не, ние да си гласуваме. Защото така може и догодина до изборите да отлагаме. Ние не може да ги задължим. Сега ще се каже, че ще се гледа независимо, дали ще дойдат или не. Иначе отново може да се отложи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз ви предлагам да изпратим ново писмо към Комисията за защита на конкуренцията, в което макар и това да е независим орган да сложим дата и да настояваме до 20 април да получим тяхно становище във връзка с напредналото време по този законопроект.
Господин Петър Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, аз си мисля, че не е в наш интерес да процедираме така. Какво значи не са се отзовали? По Правилник ние може да извикаме всеки като Комисия, за да го изслушаме. Какво правим? Да молим една Комисия да дойде или да си изпрати становището. Аз предлагам, ако е така, за другото заседание да ги викнем, да ги изслушаме със становище по този въпрос. И ако това не се случи, да стартираме процедура за кадрови промени в тази Комисия. Докога ще унижаваме себе си не ми е ясно. Това не е доброволно. Това не е песен по желание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В случая предложението, колеги от БСП е правилно. До момента в който не процедираме по такъв начин ще имаме подобно неуважително отношение към Парламента. Така че освен становището до 20 април, напишете че настоятелно Комисията кани КЗК да участва в изслушването, което ще бъде проведено първата седмица след празниците на 25 април, сряда. Има формално процедурно предложение на колегата Червенкондев. Между другото може да споменете в писмото, че депутати са обсъждали и възможни кадрови промени в състава на КЗК. Това го казвам с лека шега, не го правете.
Има формално процедурно предложение за отлагане на дискусията и гласуването на т. 1.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Отиваме към втора точка.
Наши гости са:
от Министерство на финансите -- Людмила Петкова – директор на Дирекция “Данъчна политика” и Красимир Сивев – началник отдел “Процесуално законодателство”, Дирекция “Данъчна политика”.
Кой ще представи законопроекта? Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще представя на вашето внимание проектозакон за статистиката на вътрешнообщностната търговия със стоки. Целта на проектозакона е усъвършенстване на законодателството, опростяване на административните процедури и улесняване прилагането на закона от задължените лица, Интрастат оператори и от приходната администрация.
Осъществяването на статистическата дейност за вътрешнообщностна търговия със стоки между държавите- членки на Европейския съюз е регламентирано в следните европейски актове. Това са два регламента - Регламента 638 от 2004 г. на Европейския парламент и на Съвета, наричан базов регламент, в който са предвидени общите правила за изготвяне на статистиката. И Регламент 1982 от 2004 г. на Комисията, наричан изпълнителен регламент, в който са предвидени специфичните правила във връзка с прилагането на базовия регламент. Държавите членки са задължени да предоставят месечна статистическа информация за вътрешнообщностната търговия със стоки на Генерална дирекция “Евростат” към Европейската комисия по статистика на база данни Комекст, на Международния валутен фонд, както и за база данни Комтрейд към Организацията на обединените нации.
В сега действащия закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки са въведени разпоредби от европейските регламенти, които не би следвало да се съдържат в националното законодателство, тъй като регламентът е европейски нормативен акт с пряко приложение и действие. Разпоредби и понятия от приложимите европейски регламенти са били транспонирани в националното законодателство, тъй като внедряването и организацията на статистиката на търговията със стоки с държавите-членки на Европейския съюз в България е осъществено на експериментално ниво от 1 септември 2006 г. След приемането на страната ни в Европейския съюз от януари 2007 г. не съществува причина в законодателството да се съдържат текстове от европейските регламенти, поради риск от неточности и противоречиво прилагане на законодателството.
Предвид многобройните и значителни промени, съобразно изискванията на Закона за нормативните актове се предлага приемането на нов закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, вместо закон за изменение и допълнение на сега действащия закон.
Законопроектът урежда осъществяването на статистическа дейност за вътрешнообщностната търговия със стоки между Република България и държавите-членки на Европейския съюз, в съответствие с регламентите в тази област. Функциите и правомощията на компетентните органи по осъществяване на статистическа дейност за вътрешнообщностна търговия със стоки и системата Интрастат.
В проекта на нов закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, разпоредбите съдържащи се в европейските регламенти са посочени и само като препратки към съответния европейски нормативен акт. В новия закон се съдържат само правила, които отразяват националната специфика.
Компетентните органи според закона, това са Националния статистически институт, Национална агенция за приходите и агенция “Митници”.
С новия проектозакон се цели постигането на оптимално разпределение на функциите и правомощията между компетентните органи по събиране на данни за вътрешно-общностните движения на стоки, с оглед повишаване обхвата, достоверността и качеството на статистическата информация и контрола по изпълнение на задълженията на Интрастат операторите. В тази връзка конкретно са разписани действията, които трябва да предприемат съответните компетентни органи. Най-общо функциите между трите институции, компетентни органи, са разпределени както следва:
Национален статистически институт определя праговете за деклариране по системата Интрастат и видовете данни подлежащи на деклариране. Разработва и поддържа съвместно с НАП правилата за валидация на данните събирани по система Интрастат. Събира данни за специфични стоки и движения на стоки, които не се декларират по системата Интрастат от други административни източници. Изпраща обобщени данни за статистика за вътрешнообщностната търговия със стоки на Генерална дирекция „Евростат”. Съхранява всички данни за вътрешнообщностната търговия със стоки на задължените лица и поддържа регистър за тях. Изготвя анализи и доклади за качеството на данните и предоставя месечни данни за вътрешнообщностната търговия със стоки на БНБ за целите на текущата сметка на платежния баланс.
Национална агенция за приходите създава и поддържа система за събиране на данни Интрастат и в тази връзка изготвя методология, работни процедури и документи, както и софтуерно приложение осигуряващо изготвянето на Интрастат декларациите. Извършва контрол на обхвата на задължените лица чрез валидация. Контролира качеството на данните предоставени по система Интрастат. Предоставя на Националния статистически институт събираните по системата Интрастат данни. Информира Интрастат операторите за задълженията им във връзка със системата Интрастат. Контролира изпълнението на задълженията на Интрастат операторите. Установява административни нарушения и налага административни санкции. Качва, създава и поддържа регистър на задължените лица чрез система Интрастат.
Агенция “Митници” предоставя на Националния статистически институт данните за стоките от митническите декларации. Въвежда се задължение за Национална агенция за приходите и Агенция “Митници” да предоставят на Националния статистически институт всички налични данни за вътрешнообщностната търговия на стоки. Законопроектът предвижда видовете данни събирани от НАП и Агенция “Митници”, тяхната структура, реда и периодичността за предоставянето им в Националния статистически институт, да се определят със съвместни инструкции на председателя на Националния статистически институт и съответно на изпълнителния директор на НАП или директорът на Агенция “Митници”.
Законопроектът регламентира реда за използване на системата Интрастат, която се прилага за събиране на данни за вътрешнообщностни изпращания или пристигания на територията на Република България, на стоки от държави-членки на Европейския съюз, задължени лица по закона или така наречените „Интрастат оператори”. Това са лица, които са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, които осъществяват вътрешнообщностна търговия със стоки в годишни обеми, изразени в стойност над праговете за деклариране, определени от Националния статистически институт поотделно за всеки търговски поток, изпращания или пристигания. За задължените лица са въведени правила за деклариране на изпращаните и пристигналите чрез подаване на Интрастат декларация до 14-то число на месеца, следващ референтния период в Национална агенция за приходите по електронен път.
В законопроекта са въведени изисквания за утвърждаване на образец на Интрастат декларацията, подаването по електронен път, коригирането, отстраняването на грешки, както и декларирането на нововъзникнали обстоятелства.
Въвежда се възможност при не подаване, подаване след срока на Интрастат декларациите и откриване на грешки в тях, НАП да изисква от Интрастат операторите да представят счетоводни, търговски или други документи носители на информация, както и да изготвят справки с цел възстановяване достоверността на декларираните данни.
С новия закон е прецизирано осъществяването на последваща вторична валидация от Националния статистически институт, тъй като данните получавани в НСИ са първично валидирани от НАП. В тази връзка при последваща валидация, Националният статистически институт съобщава на НАП за Интрастат операторите по отношение на които трябва да се предприемат действия по отстраняване на грешки и корекции в декларациите, както и образуване на административно наказателно производство от страна на органите по приходите.
Премахнато е изискването за извършване на съпоставка на декларираните данни по система Интрастат с тези от митническите декларации, тъй като след присъединяването на България към Европейския съюз това не е необходимо.
В периода на експериментално въвеждане на системата Интрастат, т.е. въвеждането преди присъединяването ни към Европейския съюз, когато системата паралелно функционира с текущото подаване на митнически декларации при търговия с държавите-членки на ЕС са установени множество случаи на дублирани данни.
В този петгодишен период на действие на сегашния Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия в резултат на действащата разпоредба на чл. 12, регламентираща задължения за НАП, ежемесечно да сравнява данните от системата Интрастат с данни на Агенция “Митници” и данни от единния административен документ се открива отстраняване на дублирани отчетни статистически данни е установено, че не са констатирани случаи на дублиране, поради което се предлага да отпадне това изискване, което е в сега действащия закон.
В законопроекта се предлага въвеждането на задължение за НАП, да предоставя агрегирани данни на държавни институции и организации, когато това е предвидено с нормативен акт или въз основа на сключени споразумения с Национална агенция за приходите. Предложението е поради засилен интерес и многобройни искания отправени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Петкова, благодарим за много подробното представяне. Аз съм убеден, че вече колегите вникнаха в съдържанието. Ако може да приключва вашето представяне.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Това което исках последно да кажа е, че с проекта се предлага уеднаквяване на сроковете. В момента Интрастат декларациите се подават до 10-то число на следващия месец след референтния период, докато декларациите по ДДС се Интрастат декларациите се подават до 14-то число. Предложението е всички декларации да се подават до 14-то число, включително и Интрастат декларацията.
Проведено е проучване на мнението на Интрастат операторите. Те са съгласни да бъдат уеднаквени тези срокове. Изисква се това уеднаквяване, тъй като до 10-то число не винаги Интрастат операторите са получили съответните документи, за да могат правилно да декларират данните в Интрастат декларация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодарим за подробното представяне.
Колеги, имате ли въпроси по този законопроект?
Желание на народните представители за изказване? Няма.
Подлагам го на гласуване за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Благодаря на представителите на Министерство на финансите.
По трета точка наши гости са:
от Министерство на регионалното развитие и благоустройството -- Таня Милева – началник на политическия кабинет и Иванка Виденова – директор на Дирекция “ВиК”;
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Анелия Терзиева – юрист; Аглика Тодорова – юрист и Милчо Иванов – директор на предприятие „Язовири и каскади”.
ТАНЯ МИЛЕВА: (Началник на политическия кабинет): Не бих могла да се справя с представянето на законопроекта. В момента го представя заместник-министъра в съседната зала. Колегите ме уведомиха, че сте пристъпили към тази точка от дневни ред. Току що е започнало представянето на законопроекта още от самия вносителя и не е започнала дискусията в съвместното заседание на двете комисии. Един единствен представител има от Министерство на енергетиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние не сме водеща комисия, но някой от вносителите трябва да представи законопроекта.
ТАНЯ МИЛЕВА (началник на политическия кабинет): Тук сме с колежката Иванка Виденова – директор на Дирекция “ВиК”. Знаете, че днес този законопроект се разглежда в много комисии. Накратко да представя законопроекта. Този законопроект съдържа две основни промени - едната е касаеща ВиК сектора, а другата е по отношение язовирите, която се наложи, с оглед определени неприятни събития, които се случиха през месец февруари.
Предлага се ясно разграничение и определяне на органите, които ще са отговорни за техническия контрол и органите, които ще осъществяват административно наказателната отговорност по отношение на неизпълнението на законовите разпоредби.
Другата част от законопроекта касаеща ВиК отрасъла, касае опита да се сложи ред по отношение режима на собственост на водно-стопанските съоръжения. За първи път се предлага единен регистър, който да дава информация относно всички водно-стопански съоръжения в държавата.
На следващо място се предвижда едно окрупняване, с оглед териториалната единица област, с цел по-оперативно и по-качествено управление на водния ресурс. Така че в общи линии в две посоки върви този законопроект.
За да не ви обременявам, ще оставя вие ако имате някакви въпроси с удоволствие да отговорим на тях.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, въпроси към вносителите.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря господин председател.
Във връзка с проектозакона се предвижда да се обособят ВиК оператори, които да отговарят на административните области. В този смисъл ме интересува, предвижда ли се някакво лицензиране на ВиК операторите, тъй като общините са задължени в тримесечен срок да изберат своя ВиК оператор. Ще има ли лицензиране предварително на ВиК операторите? Това го четох може би в проекта за водна стратегия.
Благодаря.
ТАНЯ МИЛЕВА: Ако ми позволите да отговоря.
На този етап с този законопроект не се предвижда подобен лицензионен режим. Така че в проекта на водна стратегия може би там има подобни идеи, но в този законопроект ние не предвиждаме такъв лицензионен режим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви господин председател.
Аз признавам, че без тялото на закона на мен ми е трудно да разбера точно какво правите, затова ползвам мотивите. В границите на обособената територия, обслужвана от съответния ВиК оператор да съвпадат с границите на административно териториалната единица област. Една област един оператор. На другата страница го казвате още по-ясно - един оператор върху територията на една цяла област. Какво правим с ВиК „Златни пясъци”? Какво правим със Софийска вода? Разшифровайте го този текст. На мен ми звучи като национализация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Виденова.
ИВАНКА ВИДЕНОВА: Не е национализация. В момента има 52 регионални оператора и обособените територии, така както са дефинирани през 2009 г. с предишната промяна в закона, касаеща най-вече ВиК отрасъл, дефинира обособената територия да съвпадне с границата на действащия тогава регионален оператор. Така че са 52. Със сегашното предложение се стремим да направим едно окрупняване, което ще повиши капацитета и ефикасността на дружествата. Това е модел, който е работил повече от 30 години в България до 1991 г.
В Преходни и заключителни разпоредби има предвидени възможности за окрупняване на съществуващите оператори към момента по три възможни схеми. Концесионния договор на Софийска вода е решен още 2009 г. с тогавашните промени и то е, че сключените до момента концесионни договори продължават действието си.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво се случва с ВиК “Златни пясъци”? Предполагам, че подобно е в Слънчев бряг. “Албена” имат конфликт от години с ВиК “Добрич”. Какво всъщност означава този текст?
ИВАНКА ВИДЕНОВА: Първо, в Слънчев бряг няма частен ВиК оператор. Те са обслужвани от действащото в момента държавно дружество ВиК „Бургас”. Има възможности за всеки един от случаите как да се реши. Ние не разглеждаме също така службите, които поддържат ВиК мрежите в затворените селища като оператори. Те са дружества, които предоставят локални услуги. Да речем само поддръжка на системата, но не представят пълния комплект от дейности – доставка, пречистване, отвеждане и заустване. Така че тези дейности са предвидени как ще се решат в закона. В момента има 11 частни оператори в България. Тези частни оператори са на отделни обекти. Това са да речем локални пречиствателни станции за отпадъчни води, които в миналото са изграждани, за да обслужват отделни промишлени комплекси и към тях са били свързвани прилежащите села, в които са живеели предимно работници от тези промишлени предприятия.
Във всеки един от тези случаи, 11 са на територията на страната, има предложени начини как ще се решат. Във всеки един от случаите се решават индивидуално. Няма да има национализация.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По технология на металите като го питах как става, той казва: Със специална технология и със специална техника. Дайте ми пример, ВиК “Златни пясъци” какво ще направи?
ИВАНКА ВИДЕНОВА: Нека да направим една среща с ВиК „Златни пясъци”. Те и в момента имат предложение какво ще се прави, защото и без това в момента работят в тясно сътрудничество с ВиК „Варна”. Така че всеки един от казусите ще се реши индивидуално.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Виденова, ние не сме водеща комисия, разбира се, но сме Икономическа комисия и трябва да спазваме правилата, европейските директиви и свободната конкуренция. В етап от развитието на Европейския съюз, когато основен акцент е либерализацията и конкуренцията, да правите такова предложение за окрупняване на един оператор в една административна единица или както там го наричате, изглежда много спорно. Сигурна ли сте, че не нарушавате европейското право.
Освен това един оператор, ако е частен, как ще го накарате да възприеме вашия подход, да си продаде дружеството ли? Какво трябва да направи? Освен това оставете частните, ами общинските. Ако в една административна единица има едновременно общински и държавен, ние не сме тесни специалисти в тази област, но все пак какво става? Общинската става държавна, това ли е концепцията?
ИВАНКА ВИДЕНОВА: Не е това концепцията. Има предложени модели във всяка една от териториите асоциациите по ВиК, които осъществяват управлението на системите, какъв модел и кой оператор ще изберат. Те имат право да изберат един от действащите оператори. Или ако не са съгласни да изберат един от действащите оператори, това е постановката в Закона за водите още от 2009 г. Ние не я пипаме. Така е от 2009 г. от лятото.
Другият вариант е, ако не сключат асоциациите по ВиК, които са на областно ниво договор с действащ оператор за територията, те имат право да си изберат такъв на конкурентен принцип. В момента единствената друга такава възможност е по Закона за концесиите, защото операторът използва публична собственост. Активите остават публична собственост. Водопроводите и каналите, така както са дефинирани от 2009 г. Частна собственост са само на 11 места в България локални обекти. Те до 1989 г. са били държавни, тъй като са обслужвали големи индустриални и държавни територии. След това когато въпросните предприятия са се приватизирали, тези локални пречиствателни станции са влезнали в приватизационните сделки. Във всеки един от случаите за тези 11 оператора ще се подходи индивидуално.
По отношение на регионалните и в момента, тези дружества, които обслужват на територия на областта, обслужват 90 процента от населението на България. Около 500 000 души се обслужват от общински дружества. Това е един много малък процент от населението. За общинските дружества на територията на дадена област, това са няколко области. Една от тях е Пазарджик, където има осем общински дружества. Друга такава територия е Благоевград. Там освен държавното дружество има още три общински дружества. Дава им се възможност да се асоциират и да влезнат в холдинг, ако искат да се слеят. Това ще е решение, което ще вземе Асоциацията по ВиК. Асоциациите по ВиК като структури са дефинирани още през 2009 г. с тогавашната промяна на закона. Сега ние запазваме тази концепция.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители?
НЕДЯЛКО СЛАВОВ: Благодаря господин председател.
Аз категорично приветствам промените, които се правят в посока улесняване дейността на ВиК асоциациите, тъй като до момента голяма част от тях бяха в невъзможност да упражняват своите правомощия и да функционират, поради несъвършенство в самия закон. Считам, че промените които предлагате ще улеснят бъдещата дейност на тези асоциации. Но имам въпроси свързани с част от промените и те са в различна посока.
Първият ми въпрос е свързан с това, че ВиК асоциациите предоставят на ВиК оператора да упражнява и да оперира на съответната територия, като възлагат или по реда на Закона за водите или по Закона за концесиите. Въпросът ми е, кой прави избора? Самата ВиК асоциация избира възлагането по реда на Закона за водите или по Закон за концесиите и не считате ли, че е удачно да върви по един режим. В смисъл да върви по реда на един от законите.
Вторият ми въпрос е свързан с § 46 и по специално за ал. 3, в която ВиК операторите признават счетоводния си баланс и имуществените права предоставени от съответните ВиК системи и са задължени да начисляват амортизации, съгласно действащото законодателство. Мисля, че досега беше съгласно чл. 15 от Закона за счетоводството, ако не ме лъже паметта.
Изразявам своите притеснения за това, че ВиК операторите са задължени да инвестират до размера на тези амортизационни отчисления, което категорично го приветствам. Но въпроса ми е, как ще се отрази това на цената на водата? И не считате ли, че тя би могла да скочи драстично.
Третият ми въпрос е свързан със сроковете, които се поставят в Преходните и заключителни разпоредби, свързано със задълженията на кметовете и на областните управители да извършат едно ударно актуване на съответните съоръжения. Не считате ли, че двумесечния срок е прекалено кратък, за да се справят с актуването и съставянето на актове за съответна държавна и общинска собственост в много кратък отрязък от време.
ИВАНКА ВИДЕНОВА: ВиК бизнесът е малко по особен вид услуга за предоставяне. Не може да пуснем в дадена територия на свободен конкурентен принцип да се явяват най-различни оператори, защото може за една територия да няма нито един желаещ оператор. Затова 2009 г. законът е постановил, че се дава право по Закона за водите, разписано вътре, Асоциацията по ВиК, в която членуват всички общини на територията на дадената област, тогава обособена територия, а сега вече говорим за област и държавата която се представя от областния управител, да имат възможност да сключат договор с действащия оператор. Ако Асоциацията не е доволна от качеството на услугите, които предоставя действащият оператор и се дава възможност да избере друг, различен от действащия към момента. А единствената възможност по сега действащото българско законодателство е да се върви на концесионна процедура.
С промените, които ние сега предлагаме, сроковете които дефинираме са следните: ВиК асоциацията в рамките на една година трябва да сключи договор с действащ оператор на територията, която е област или в рамките на две години, защото концесионната процедура знаете е доста по-сложна и дълга. В рамките на две години наистина да има сключен договор с избран нов такъв оператор. И в двете процедури задължително е, че активите са публично-общинска и публично-държавна собственост, а операторът си е отделно търговско дружество, който няма в балансите си активи. Защото към момента ситуацията в България е такава, че в счетоводните баланси на ВиК дружествата са вписани и съответните активи. Тоест, трябва да бъде извървяна пътечката по опис на активите, изваждането им от счетоводните книги и предаване на асоциациите. Какво е свършено до момента? Тези описи са направени. Дефинирани са активите кои са публично-държавна и кои са публично-общинска собственост и това нещо може да бъде свършено. Направен е и договор образец, който да бъде сключен между Асоциацията по ВиК и съответния действащ ВиК оператор. Такъв договор образец, съгласно Закона за водите вътре е разписано какви са минималните изисквания към този договор.
Сега се мъчим да направим с един пилотен проект и друг договор образец, който евентуално би бил при концесионна процедура препоръчителен. Тоест, единствените две действащи възможности правови в момента за сключване на такъв договор, ние ще ги покрием. Мисля, че това е по първия ви въпрос.
По отношение на сроковете искам да уточня. Тези тримесечни срокове касаят язовирите. Закона за водите в частта реорганизация на ВиК отрасъла, като предложение на МРРБ ние го обявихме преди нова година. Наложи се да изчакаме съвместно с колегите от МОСВ, от МИЕТ и Министерство на земеделието и горите да изработваме и частта касаеща язовирите и сглобени двете предложения сега ги разглеждаме. Този тримесечен срок за който вие споменавате, касае само язовирите на територията на дадена община. Те трябва да се идентифицират и общината трябва да вземе решение, дали има капацитета да ги поддържа или ще трябва да се обърне към държавния оператор, той да поеме функциите им за контрол и поддръжка. А по отношение на ВиК мрежата и съоръженията, сроковете са същите каквито са от 2009. Ние просто ги пренасяме и сега със законопроекта.
Досега не е свършено предписаното от 2009 г. изваждане на стойността на ВиК системите и съоръженията от балансите на дружествата. Защото в текста от 2009 г. е написано тази стойност да се извади от капитала. Оказва се, че счетоводно като се извърши това, дружествата се декапитализират. Аз съм ВиК инженер, но икономистите изчистиха тези текстове. В предложението на § 29 от закона, текста е прецизиран. От ЗИД може би е 46. Така че мисля, че с това отговарям на въпроса.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева има въпроси. Заповядайте госпожо Янева.
АННА ЯНЕВА: Два кратки въпроса. Първо, с изключение на София имаме ли други места, където ВиК мрежата е отдадена на концесия?
Вторият въпрос е, какво е становището на Министерството и дали концесията е по-удачната форма, имайки предвид опита почти 13 години в София, където системата е на концесия.
ИВАНКА ВИДЕНОВА: Към момента в България има две концесии - едната е в София и това е Софийска вода, която ние тук всички, които живеем добре познаваме, а другата е в Панагюрище. Аз останах учудена, когато видях, че има подобен договор сключен от община Панагюрище, където концесионера е общинското дружество. Не съм запозната с детайлите на концесионната процедура в Панагюрище, но така или иначе там има концесионен договор.
По отношение на концесионирането, участието и въобще публично-частно партньорство при предоставяне на ВиК услугите има както своите поддръжници, така и хора, които имат своите резерви. Във всеки случай това е един сложен процес и във всяка една територия, за всяко едно дружество, ако се взимат подобни решения трябва да се мине през съответните анализи, които ще касаят както нивото на услугите, така и цената която потребителят ще трябва да заплати.
По отношение на възможностите при една концесия да се взимат инвестиции, може би този процес е олекотен. Докато при стандартните процедури и договори е малко по-трудно. Във всеки един от случаите трябва да се подходи конкретно. И в европейски мащаб има както положителни примери на концесии, така и отрицателни. Не може да се каже концесията е добра или концесията е лоша.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители, които имат въпроси, желания за изказвания? Няма.
Тогава отиваме в процедура на гласуване.
Аз ще Ви кажа колеги, че няма да подкрепя законопроекта и ще кажа съвсем накратко мотивите, макар че не сме водеща Комисия. Това се прави за уеднаквяване на цените на услугата по области. Няма друга логика. И се опасявам, че в следващата крачка на същите вносители ще бъде създаването на едно национално дружество и вероятно една и съща цена в цялата страна, което е несправедливо, според мен. И като подход ще се убедите във времето, че няма да доведе до по-добро управление. Казвам ви едно мнение, който желае може да чуе, който не желае може да следва политиката на Министерския съвет.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от Министерски съвет на 27 март 2012 г. – за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима.
Приема се.
В четвърта точка – Разни, колеги, имате ли да поставите други въпроси? Няма.
Успешни празници!
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.05 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
(43 925)
