1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация относно организирането на ремонта и модернизацията на вертолети Ми-17 /Ми-8/, Ми-35 /Ми-24/ и техните модификации на територията на Република България, № 202-02-21, внесен от Министерски съвет на 7 юни 2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Годишен отчет за дейността на КФН за 2011 г., Годишен финансов отчет и отчет за изпълнението на бюджета на КФН за 2011 г., придружени от становище за заверка на Годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на бюджета на КФН за 2011 г. и Одитен доклад № 0100008512 на Сметната палата, № 220-00-35, внесен от Комисията за финансов надзор на 30 май 2012 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2011 г., № 220-00-33, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 28 май 2012 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2011 г., № 261-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2012 г.
5. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л

№


На 20 юни 2012 г., /сряда/ от 14.00 часа в зала “Запад” на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация относно организирането на ремонта и модернизацията на вертолети Ми-17 /Ми-8/, Ми-35 /Ми-24/ и техните модификации на територията на Република България, № 202-02-21, внесен от Министерски съвет на 7 юни 2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Годишен отчет за дейността на КФН за 2011 г., Годишен финансов отчет и отчет за изпълнението на бюджета на КФН за 2011 г., придружени от становище за заверка на Годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на бюджета на КФН за 2011 г. и Одитен доклад № 0100008512 на Сметната палата, № 220-00-35, внесен от Комисията за финансов надзор на 30 май 2012 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2011 г., № 220-00-33, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 28 май 2012 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2011 г., № 261-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2012 г.
5. Разни.

Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Мартин Димитров.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *

/ Начало 14.50 часа /

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започнем заседанието.
Предлагам ви следния дневен ред.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация относно организирането на ремонта и модернизацията на вертолети Ми-17 /Ми-8/, Ми-35 /Ми-24/ и техните модификации на територията на Република България, № 202-02-21, внесен от Министерски съвет на 7 юни 2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Годишен отчет за дейността на КФН за 2011г., Годишен финансов отчет и отчет за изпълнението на бюджета на КФН за 2011 г., придружени от становище за заверка на Годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на бюджета на КФН за 2011 г. и Одитен доклад № 0100008512 на Сметната палата, № 220-00-35, внесен от Комисията за финансов надзор на 30 май 2012 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2011 г., № 220-00-33, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 28 май 2012 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2011 г., № 261-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2012 г.
5. Разни.
Колеги, по тази програма има ли предложения? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По първа точка наши гости са:
Министерство на отбраната
Валентин Радев – заместник-министър
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Ивелина Бахчеванова – директор на Дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност”
Кой ще представи законопроекта?
Господин Радев заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ:
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация относно организиране на ремонт и модернизацията на вертолети Ми-17 модификации и /Ми-24/ модификации на територията на Република България беше подписано на 9 март тази година. То урежда условията и осъществяването на сътрудничеството между двете страни в областта на организацията на ремонта и модернизацията на вертолетите на територията на Република България, както и в интерес на Република България, така и на трети страни. Сключването на това споразумение в изпълнение политиката на правителството за подпомагане на предприятията от отбранителната промишленост.
Подписването на документа е условие българските предприятия да получат възможност да бъдат сертифицирани за ремонт и модернизация на тези видове вертолети. Разбира се, сертификацията е необходима, за да представи възможност на нашите предприятия да участват на международни търговеq какъвто беше скоро търга в НАПС. В същност той не се осъществи по други причини.
Споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл.85 ал.1 т.7 от Конституцията на Република България. Тъй като действащата понастоящем норматива уредба относно осъществяване на обществените поръчки по ремонт и модернизация на военната техника, а така също и по регламентиране дейностите на предприятието от военно промишления комплекс не дава възможност за реализиране на предвиденото споразумително сътрудничество, в това число и поетите задължения от българската страна, установени в чл.5 и § 1 на договора. Това е основната причина. На основание чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България да поискаме неговата ратификация, както знаете то е минало през Министерски съвет и в Комисията по външна политика и отбрана също.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Министерство на икономиката имате ли забележки към законопроекта? Няма.
Колеги народни представители имате ли в въпроси, изказвания? Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин председател. Аз има два въпроса. За какъв брой вертолети се касае по две модификациия Ми-17 и Ми -35. В същност от тези два основни модела и техните модификации.
И второ, когато минава през ратификация на Народното събрание подобен закон, то е защото Република България поема финансови ангажименти. За каква сума се касае, която ще бъде изплатена за осъществяването на тези ремонтни дейности.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси към вносителите? Аз искам да добавя един въпрос. В чл.5 буква “б” има теста “да не провежда модернизация на вертолети, а така също и на имущество доставено за организацията на ремонт и модернизация на вертолети, без участие на предприятията, разработчици на вертолети. Тоест, за всеки отделен случай трябва да се иска съгласи на руската страна, така ли е? Това ли е споразумението. Има обща рамка, но въпреки това за всеки отделен случай, отделно съгласие.
Има ли други колеги с въпроси към вас или желание за изказване? Няма. Заповядайте господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря. На въпроса на господин Иванов, за какви вертолети става дума. Армията знаете, че има излишъци на вертолети. Те бяха обявени на търг. Бяха спечелени. Половината цената беше 2 млн. и половина. Знаете, че постигнахме близо 100 процента отгоре. Около 4 млн. 100 000 ги купиха шест, Ми-17 и още толкова купи другата фирма. Тук бяха състезанията между десет фирми и Ми-24. Пет плюс един, сега направихме на търг и за последния.
Освен това в част от българските фирми сигурно има и други вертолети. Те обаче за моя радост, тъй като отговарям за сектора се дават за ремонт досега в летец, което е сто процента капитала на Министерство на отбраната и в “Бенковски” в Пловдив, където имаме 34 процента. За такъв обем става дума за тези вертолети и всички останали, които ще има в бъдеще. В момента аз знам по неофициална информация “Бенковски” кара вертолети в друга държава. Ремонтира ги тук и ги закарва в трета държава. Всичко това би могло да се осъществи, ако има такова споразумение. И тук господин Димитров справедливо пита. Да, но винаги трябва да искаме писменото съгласие. Така господин Димитров е имало подобно споразумение и в 2002 г. Същият текст е имало там. С писмено съгласие на разработчика и конструктора мисля че беше. Текстът е пред вас. Аз го нямам. Така че ние в момента сме задължени. А хубавата новина за нас, които сме ангажирани с товае, че и колегите от Външно министерство и всички от Комисията по експорта, тълкуваме това условие, че става дума от подписването на споразумението нататък.
Вторият въпрос беше, за каква сума става дума. Сумите са различни – 1 млн. – 2 млн. примерно тези вертолетите, които бяха купени за 4 млн. 100 000 близо, осреднявам средна цена Ми-17. Милион, два ще останат у нас и ще се продадат за 7 – 8 млн. в някоя друга държава. Това разказват търговците. Може да умножим по бройката и се получава цената на този бизнес.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси? Няма.
Минаваме в процедура по гласуване. Поставям на гласуване за първо четене на законопроект за ратифициране на споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация, относно организирането на ремонта и модернизацията на вертолети Ми-17 /Ми-8/, Ми-35 /Ми-24/ и техните модификации на територията на Република България, № 202-02-21, внесен от Министерски съвет на 7 юни 2012 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Господин Овчаров не участва в гласуването.
Приема се.
Благодарим на вносителите.
По втора точка
Представяне, обсъждане и приемане на Годишен отчет за дейността на КФН за 2011г., Годишен финансов отчет и отчет за изпълнението на бюджета на КФН за 2011 г., придружени от становище за заверка на Годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на бюджета на КФН за 2011 г. и Одитен доклад № 0100008512 на Сметната палата, № 220-00-35, внесен от Комисията за финансов надзор на 30 май 2012 г.
Наши гости са: Анел Джалъзов – заместник-председател, ръководещ управление “Осигурителен надзор”
Николай Попов – заместник-председател, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност”
Антония Гинева – член
Андон Георгиев
Защо нашия бивш колега Стоян Мавродиев не е наш гост?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Имате специални поздрави от него. Има лични причини. В момента е в отпуска в рамките на една седмица.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кой от вас ще представи доклада?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: С ваше позволение ще го представя съвсем накратко под формата на кратко резюме.
През 2011 г. Комисията за финансов надзор в качеството си на идеен орган за регулиране и надзор на не банковия и финансов сектор провеждаше последователна политика, изразена в регулаторна, лицензионна и надзорна дейност. Като усилията бяха насочени към регулярно наблюдение на финансово състояние на пазарните участници и законосъобразността на извършваната от тях дейност и анализ на пазарната ситуация в международен план и у нас.
Съвсем накратко по отношение на регулаторната дейност. През отчетната година промените в нормативната уредба и по-специално в по-голямата си част са продиктувани от промените на европейското законодателство, които Република България има задължението да транспонира в национално законодателство. През 2011 г. Народното събрание прие по отношение на Комисията Закон за дейността на колективните инвестиционни схеми и другите предприятия за колективно инвестиране, с който се транспонират изискванията на директива 20-09-65 на Европейския съюз. Също така беше приет Закона за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, чиято основна цел е да се въведат в българското законодателство промените в правото на Европейския съюз, касаещи институционалната рамка на европейската система за финансов надзор. През отчетната година също така е изготвен и проект на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Като основната цел на направените промени е да се усъвършенства уредбата на инвестициите на пенсионните фондове. Да се оптимизира събирането от пенсионните дружества такси и удръжки, както и да се подобри организацията на дейността на дружествата.
Също така предизвикателствата пред регулаторната дейност на Комисията за финансов надзор през 2012 г. основно пак са свързани с интензивни промени в сферата на европейското законодателство. По отношение на инвестиционната дейност се предвижда изготвянето на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публично прилагане на ценните книжа. С него в българското законодателство ще бъдат въведени изискванията относно проспекта, които следва да се публикуват, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, както и относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията.
В сферата на застраховането предстои разработването на законопроект на изменение на Кодекса за застраховането, с който в българското законодателство ще бъдат транспонирани изискванията относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност и по този начин ще се въведат нови изисквания към застрахователите свързани с тяхната платежоспособност, системи на корпоративно управление, отчетност и публично разкриване на информация.
В областта на пенсионното осигуряване се предвиждат промени в Кодекса за социално осигуряване насочени към стимулиране конкуренцията между осигурителните дружества и повишаване равнището на корпоративно управление. Също така ще се анализират и обсъждат предложения за развитие на пенсионното осигуряване чрез въвеждане на по-разнообрази инвестиционни възможности, чрез въвеждане на така наречената мултифондова система, която ще даде възможност на осигурените лица да избират степента на риск и доходност, при което да си управляват активите.
По отношение на лицензионната дейност, разрешителните режими нотифициране и сартифициране. Накратко може да се каже, че в резултат на негативните последици от световната финансова и икономическа криза върху капиталовия пазар се наблюдава обща тенденция на намаляване на броя на дружествата в не банковия финансов сектор. Като през 2011 г. броя на инвестиционните посредници намалява от 79 на 77. В това число и отнетия лиценз за извършване на дейност на едно управляващо дружество, с което броя на управляващите дружества в края на годината достига 33. Предоговорените фондове също така се намаляват с два и общия им броя в края на 2011 г. достигат пак 93. Броят на инвестиционните дружества остава без промяна 10. Без промяна остава и броя на дружествата със специална инвестиционна цел, като осем от тях секюритизират вземания като предмет на дейност. Като 64 секюритизират недвижими имоти, от които осем секюриотизират земеделска земя. Тоест, ако трябва да се спомене и застрахователния сектор, на практика броя на общозастрахователните компании намалява от 19 на 18, а на здравно осигурителните дружества от 20 на 19. Като броя на живото-застрахователните компании се запазва на 14.
Като заключение по отношение броя на дружествата от не банковия финансов сектор, със седалище държави членки на Европейския съюз може да се направи извода, че има значително увеличение. Така че в края на отчетната група се получи нотификация за 1210 инвестиционни посредника, 11 управляващи дружества, 24 проспекта, 374 застрахователни дружества и 1484 застрахователни посредника.
По отношение на надзора, който Комисията упражнява през съответния период може да се констатира, че е извършена документална проверка на 5391 годишни и тримесечни консолидирани отчета на публични дружества имитенти. Като в тази връзка са проведени над 718 дистанционни проверки на документите. По отношение на анализа на необходимостта от образуване на резерв за неизтекли рискове, определяне размера на резерва за възникнали, но непредявени претенции по застраховка гражданска отговорност. Тук вече се касае за частта проверки на застрахователни дружества. Или като цяло може да се направи извода, че през съответната година Комисията има нормален обем на дейност по отношение на проверките.
По отношение на правоприлагането и на броя издадени актове, на практика имаме намаляване на броя на извършените нарушения, което донякъде е свързано с приемането на Наредба № 42 за изграждане и поддържане на информационна система за оценка, управление и контрол на риска в сферата на застрахователния надзор. В сферата на Кодекса за социално осигуряване на практика на практика са съставени 40 акта за установяване на административни нарушения и на подзаконови актове по неговото прилагане. Както и са издадени 35 наказателни постановления.
По отношение на най-честите нарушения може да се обобщи, че такива са които са свързани основно с отчитане и непредотвратяане прекомерната концентрация на големи експозиции и с поддържане на законоустановената ликвидност и капиталова адекватност.
По отношение защита на потребителите на не банкови финансови услуги Комисията за финансов надзор, последователно провежда една политика на засилен надзор. Като по отношение на жалбите и запитваният на потребителите на не банкови финансови услуги, Комисията е осъществила детайлен анализ за не банковия финансов сектор и е прегледала над 1413 броя жалби и запитвания.
Това което е характерно, че се наблюдава значително намаляване на броя им спрямо предходната 2010 г. Като така направения от Комисията анализ е видно, че основния поток жалби на потребители, застрахователи и на здравно осигурителни услуги е около 83 процента. Сред най-честите основания за жалби на този пазарен сегмент с отказ за изплащане обезщетения по застраховка каско и отказ за изплащане на обезщетения по гражданска отговорност.
На практика при разглеждане на жалбите постъпили в КФН, изготвяне на отговорите на тези жалби в почти половината от случаите се разясняват правата на лицата и законовите правомощия на КФН. Тоест стремежа към повишаване инвестиционната култура на населението.
По отношение на образователните прояви в тази връзка през 2011 г. Комисията за финансов надзор е разработила специална програма за защита на потребителите на не банкови услуги и повишаване на финансовата грамотност, като специално внимание е обърнато на нуждата от информираност на обществеността, както за финансовите пазари, така и за дейността на Комисията за финансов надзор.
В сферата на международната дейност и сътрудничество, това което характеризира Комисията за финансов надзор е, че тя е вече напълно интегрирана част от европейската система за финансов надзор, която включва всички национални банки и надзорни органи, Европейския съвет за системен риск, европейския банков орган, Европейския орган за ценни книжа и пазари и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване. Като с изключение на Европейския банков орган, Комисията е член на всички други агенции. Тоест, на три от четирите нови европейски агенции.
През 2011 г. също така Комисията за финансов надзор продължи своята активна политика, която е насочена към изграждане на стабилни връзки в Югоизточна Европа и в тази връзка Комисията успешно завърши туининг проекта с участието на регулаторните надзорни органи на Република Черна гора и регулаторните и надзорни институции от банковия и не банковия сектор на Република България и Холандия. По туининг проекта подкрепа от Европейския съюз за устойчиво изграждане на капацитета на Застрахователната агенция на Босна и Херцеговина, Агенцията за застрахователен надзор на Федерация Босна и Застрахователна агенция на Република Сръбска.
По отношение на институционалното развитие на КФН на 9 май 2011 г. е приет нов правилник за устройството и дейността, с който на практиката е установена ефективна интеграция и хармонизиране на регулациите и практиките между трите управления в КФН, като начина на функциониране е променен от предметно ориентиран към функционално ориентиран.
Друга точка която бих искал да засегна е във връзка изпълнението на отчета на бюджета на КФН за 2011 г.
Видно от приложения към документите отчет е, че през съответния период Комисията е реализирала собствени приходи от регулаторна надзорна дейност в размер на 6 млн. 490 246 лв. Най-голям относителен дял в структурата на собствените приходи заемат държавните такси 50,6 процента и постъплението от глоби 49,4 процента.
Комисията е извършила разходи на обща сума от 10 млн. 471 572 лв. Като за покриване на разходната част по бюджета Комисията е ползвала през годината 62 процента собствени приходи и от Републиканския бюджет субсидията, която е ползвала е в размер на 27,8 процента. И 10,2 процента е финансирана от Европейския съюз за изпълнение на туининг проектите.
Това което накратко може да се обобщи по отношение на не банковия финансов сектор и неговото състояние към днешна дата, по отношение на капиталовия пазар за изминалата година се забелязва известен ръст, който е една оптимистична тенденция. И през 2011 г. пазарната капитализация на Българската фондова борса нараства и достига 12 млр. 635 млн. лева. Докато през 2010 г. тя е било 10 млр. 754 млн. лв. Тоест имаме реален ръст.
Основната причина за това е голямата пазарна капитализация на малък брой дружества в условията на ниско ликвиден пазар. Тъй като все пак има спад от преди началото на кризата, който все още не е компенсиран. Говоря за периода 2007 г. Като цяло може да се обобщи, че през 2011 г. активите на не банкови инвестиционни посредници регистрират най-голям ръст, както в абсолютно, така и в относително изражение след не банковите посредници на капиталовия пазар и запазват водещата им роля, като към 31.12.2011 г. техните активи са в размер на 4,6 млр. лв.
Активите на колективните инвестиционни схеми управляващи дружеството отбелязват спад съответно с 1,15 процента до 474 млн. 575 000. Тоест този сегмент от пазара все още не се е възстановил предкризисното си ново.
По отношение на застрахователния и здравно-осигурителния пазар би могло да се направи извод, че той се възстановява бавно в условията на слабо вътрешно търсене в страната, като пазара на общозастрахователни услуги, който доминира застрахователния бизнес у нас запазва относително размера на брутния премиен приход от предходната година, но реално отчита спад от 0,9 процента.
С/лед отчетения положителен ръст на премийния приход от 10,5 процента през 2010 г. животозастрахователния пазар бележи спад от 0,5 процента през 2011 г. Пазарът на доброволно-здравно осигурителни услуги също отчита отрицателно изменение в размер на минус 4,2 процента нереализиран брутен премиен приход през годината.
По отношение на осигурителния пазар на практика тук реално имаме ръст. Тенденцията е този ръст да се запази и през следващите години, като в края на годината нетните размери на пенсионните фондове са в размер на 4,5 млр. лв. В резултат на нестабилността на финансовите пазари през отчетната година, доходността на пенсионните фондове реално намалява, като нарастването с 14,7 процентна на нетните им активи се дължи основно на постъпленията осигурителни вноски, а не чак в такава степен от реализирана положителна доходност. Така че като цяло може да се обобщи, че не банковия финансов сектор има известно възстановяване от финансовата криза, има определени сегменти, примерно по отношение дружества секюритизация на вземания на недвижими имоти, с които не само че ще си възстанови нивата от преди кризата, но и реално има постигнат ръст. Така че като цяло това е ситуацията за 2011 г.
В случай, че имате въпроси и коментари, аз и колегите ми ще се радваме да отговорим.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви. Колеги, въпроси към вносителите има ли?
Аз ще започна. Виждам, че няма други колеги, които желаят. Искам да ви питам първо имаше публикации в медиите затова, че някои застрахователни дружества не изплащат необходимите суми по гражданска отговорност и особено по зелената карта за пътуване в чужбина. Преодолян ли е този проблем? Имате ли такива сигнали? Има ли предприятия и дружества, които продължават да не плащат или да забавят плащанията? И ако да, дали са били санкционирани и какви мерки сте предприели?
Второ, искам да ви питам. Смятате ли, че е нужно да се направят нещо като стрес текстове на българските застрахователни дружества и пенсионни фондове? Във връзка с продължаващата криза доколко има опасност от тяхно изпадане в несъстоятелност. И дали сте правили подобен опит. Доколко са стабилни? Виждате ли някакви рискове свързани с тяхната дейност. Вие донякъде отговорихте. Казахте, че виждате известно подобрение, което е добра новина убеден съм, за всички членове на тази Комисия. но все пак една по-глобална оценка дали сте правили? Това са ми двата въпроса.
Има ли други колеги с въпроси към вносителите, към Комисията по финансов надзор? Няма. Заповядайте.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Благодаря господин председател.
Аз ще започна с ваше разрешение от втория ви въпрос, относно стрес тестовете за застрахователните дружества и пенсионните фондове. На практика Европейската агенция в сферата на пенсионните фондове и застрахователните компании има трайна политика по отношение провеждането на подобни стрес тестове, както във връзка с констатирането на стабилността на сектора, така и с въвеждането на солънси 2 което най-вече касае застрахователните дружества, дотолкова доколкото трябва да се повишени изискванията им към капиталовата им адекватност и ликвидност.
В тази връзка е правен такъв тест и за пенсионните фондове. Непрекъснато тече информация между Комисията и в дадения случай и ЙОПА Колегите от застрахователния надзор също в момента разработват методология, където отново ще бъде направен стрес тест на събития за застрахователни дружества.
Това което касае европейските агенции, техните стрес тестове по скоро са ориентирани към структуроопределящите компании на пазара. Тези компании на нашия пазар, които са по-малки като обем активи, на практика идеята е Комисията да има засилен контрол в сферата на тяхната дейност. Така че да сме абсолютно сигурни, че като цяло сектора стои стабилен, независимо от това, че фокуса на Европейската агенция най-вече върху дружествата, които биха могли да бъдат дефинирани като определящи за развитието на съответния сектор.
Така че в това отношение, още веднъж, за да съм максимално прецизен. Да непрекъснато поддържаме връзка, разработваме методология, правен е такъв стрес тест по отношение на пенсионните фондове. Колегите в момента мисля, че са в крайна фаза на методологията, както споменах за местните застрахователни дружества. Така че може да се констатира, че Комисията в това отношение има доста добра политика, естествено в сътрудничество с Европейската агенция за пенсионните дружества и застрахователни компании.
По отношение на първия въпрос във връзка с проблемите със зелената карта. Да, действително може да се каже, че на този етап има такъв проблем. Той не е от сега, не е от предишните години. На практика Европейското бюро по зелена карта, ние поддържаме редовен контакт с него. Има предявени претенции от страна на бюрото към съответните застрахователни компании. В това отношение може да се каже, че Комисията винаги е провеждала максимално принципна политика. тоест1 когато има такъв сигнал, извършва се проверка на съответното застрахователно дружество и се реагира незабавно било чрез налагането на принудителни административни мерки, било чрез изискване за вдигане на капитала. И вече крайната мярка е отнемане на лиценза, ако се касае за системни нарушения в дадената сфера. Така че на практика се опитаме максимално бързо да реагираме. Пак казвам, когато има такъв сигнал и такава констатация от Европейското бюро по зелената карта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги с въпроси или изказвания по тази точка. Няма.
Тогава минаваме в процедура по гласуване.
Поставям на гласуване годишен отчет за дейността на КФН за 2011 г. – годишен финансов отчет и отчет за изпълнението на бюджета на КФН за 2011 г. придружени от становище за заверка на Годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на бюджета на КФН за 2011 г. и Одитен доклад № 0100008512 на Сметната палата, № 220-00-35, внесен от Комисията за финансов надзор на 30 май 2012 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама народни представители.
Прима се.
Предлагам ви колеги да спрем до тук, тъй като двама колеги, които си тръгнаха оставиха гласа си по тази точка – господин Тагарински и госпожа Караянчева. От тук нататък нямаме кворум.
Предайте на господин Стоян Мародиев, че като наш колега го очакваме, той да дойде следващия път лично и да поговорим по тези въпроси.
Благодаря.
Закривам заседанието.
/Закрито в 15.00 часа/