1. Представяне, обсъждане и приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г., № 202-00-30, внесен от Министерски съвет на 13 юни 2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, № 202-01-34, внесен от Министерски съвет на 26 юни 2012 г. – за първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. – за второ четене.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 30


На 11 юли 2012 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г., № 202-00-30, внесен от Министерски съвет на 13 юни 2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 202-01-34, внесен от Министерски съвет на 26 юни 2012 г. -- за първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. -- за второ четене.
4. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започнем заседанието.

Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г., № 202-00-30, внесен от Министерски съвет на 13 юни 2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 202-01-34, внесен от Министерски съвет на 26 юни 2012 г. -- за първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. -- за второ четене.
4. Разни.
По този дневен ред има ли предложения?
Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, във връзка с времевия график и ангажименти на нашите гости, предлагам да разменим втора и първа точка. Коментирал съм с представителите на Министерски съвет относно точка първа и доклада.
Мисля че точка втора - представяне, обсъждане и приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, ще мине бързо. Правя формално предложение за разместване на втора и първа точка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли колеги обратно процедурно предложение? Няма.
Има ли други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред с предложеното разместване от колегата Червенкондев, точка втора да стане точка първа. Останалите точки запазват първоначалната номерация.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По новата първа точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Иво Маринов – заместник-министър, Надежда Тончева – експерт в Дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност”.
Господин Маринов, Вие ли ще представите законопроекта?
Заповядайте.
ИВО МАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, проектът за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба е разработен в съответствие с необходимостта от въвеждането на българското законодателство на Регламент 1232 от 2011 г. на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент 428 от 2009 г. на Съвета за въвеждане на режим на общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба. С този регламент се въвеждат нови генерални разрешения на Съюза за износ на изделия с двойна употреба, с цел създаване на единен конкурентоспособен пазар и гарантиране на равни условия за всички износители от Съюза, когато изнасят определен тип изделия с двойна употреба за определени местоназначения. Като в същото време се гарантира и високото ниво на сигурност и спазване на задълженията по линия на международните режими за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение.
Предложени са допълнения по отношение на изискуемите документи за издаване на лиценз за износ и внос и за транспортиране на продукти, свързани с отбрана, и за получаване на удостоверение за регистрация за трансфер и за брокерска дейност с тях. Те предвиждат заявителите да представят информация удостоверяваща въведената система за вътрешен контрол и система за управление на съответната дейност. Създаването и функционирането на такива системи е задължение на лицензираните и регистрирани дружества, които извършват външнотърговска дейност с продукти свързани с отбраната.
Това изискване е въведено с цел цялостното подобряване на организацията, разпределението на отговорностите и извършването на обучение и контрол в дружествата. Изискването към заявителите да представят информация удостоверяваща въведените системи за вътрешен контрол и съответствие на етапа на лицензиране и регистриране ще даде възможност на компетентния орган, междуведомствения съвет по отбранителната индустрия и сигурност на доставките да се увери, че тези системи са изградени и функционират в съответните дружества.
В Преходните и заключителните разпоредби се предлагат изменения, свързани с приемането на Регламент за изпълнение № 1352 / 2011 г. на Комисията от 20 декември 2011 г. за изменение на Регламент на Съвета № 1236 / 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Измененията са свързани с преименуването на приложенията, съдържащи съответно Списък със стоки, забранени за износ и внос и Списък със стоки, спрямо които се прилага разрешителен режим.
В законопроекта се предвиждат изменения и допълнения на текстове с цел тяхното оптимизиране, прецизиране и еднозначното им тълкуване.
Промените предлагани в настоящия законопроект ще доведат до създаването на по-благоприятни условия за бизнеса чрез въвеждането на новите видове генерални разрешения на Съюза за износ на изделия с двойна употреба и облекчаване на административните процедури при износ.
Накратко това са предлаганите промени.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз благодаря на господин Маринов. От останалите представители на вносителите нещо да желаете да допълните? Няма.
Колеги, народни представители, въпроси, изказвания по този законопроект?
Заповядайте госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин заместник-министър, уважаеми колеги, понеже след това ще гледаме доклада за националната сигурност, в него има отправена препоръка за изцяло ново законодателство в областта на търговията с оръжия, стоки и технологии с двойна употреба. Това за мен е изненада, защото ние този закон мисля, че трети или четвърти път му правим за последната година ЗИД-ове. Три, четири пъти го поправяме и изведнъж в доклада на ДАНС, която участва в Комисията за търговия с оръжие и технология за двойна употреба. Те там имат свой представител и следят тази дейност изключително внимателно. В този доклад ни предлагат изведнъж напълно ново законодателство. Какво е наложило това? В доклада няма обяснение какво налага такова законодателство. Моето впечатление е, че това законодателство е възможно най-перфектното. То е съобразено с всички европейски и световни норми и изисквания. То е под наблюдение на няколко международни сериозни организации и институции. Тук нямаме място за свободно движение, когато правим законодателство в тази сфера. И изведнъж в доклада на ДАНС се казва: “Нужно ни е ново законодателство.” Имате ли представа защо?
Може би Вие доклада на ДАНС не сте го виждали, но ако можете да ми отговорите?
ИВО МАРИНОВ: Аз бих казал, че това е третата промяна за тази година в Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. Конкретната промяна сега се налага във връзка със задължението й да въведем няколко регламента на Европейския парламент.
По отношение доклада на ДАНС не мога да коментирам. Лично аз не съм го чел и сега чувам за тази препоръка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители с въпроси и желание за изказване? Няма.
Тогава колеги отиваме в процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване за първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба , № 202-01-34, внесен от Министерски съвет на 26 юни 2012 г. – за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на нашите гости за участието.

Колеги, по втора точка от днешната програма наши гости са:
от Министерски съвет -- Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността и съветник в политическия кабинет на министър-председателя;
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма-- Владимир Янков – директор на дирекция “Управление при кризисни ситуации”.
Кой от Вас ще представи законопроекта?
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Това е проект на решение, господин председател.
Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, на Вашето внимание е представен одобрения от Министерския съвет проект на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност, който е разработен в съответствие с т. 157 от приетата на 25 февруари 2011 г. с решение на Народното събрание Стратегия за национална сигурност на Република България. Докладът следва структурата на стратегията и е цялостно представяне на оценката за сигурността за политиката за сигурност през 2011 г. по приоритети, като в третия раздел са представени изводите, които следват предстоящия период в непосредствена перспектива.
Проектът на доклад е разработен от работна група. Обсъждан е на два пъти в Съвета по сигурността и беше публикуван на страницата в Министерския съвет в интернет в началото на май, където в продължение на две седмици имаше възможност да се дават становища, предложения от граждани и организации в нашата страна. След това проектът премина процедура на съгласуване по смисъла на устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. В рамките на възможността за обществено обсъждане не постъпиха предложения касаещи самия текст на доклада. Постъпи само едно предложение, което касае общо работата по подобни документи. Това разбира се, нямаше как да бъде отчетено в този доклад.
В интернет могат да се намерят някои коментари по доклада, по същество, които обаче първо са положителни и второ, не бяха постъпили по определения ред. Тоест, на интернет страницата на Министерския съвет или на хартия. Те всъщност бяха открити по-късно при едно по-детайлно търсене и нямаше как да бъдат отразени като мнения и становища при подготовката на този доклад и на становището по него.
Благодаря за вниманието.
По конкретните аспекти, бих предложил да се даде думата на господин Владимир Янков.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря.
Вие ще желаете ли да допълните нещо, към представянето или ако има въпроси?
ВЛАДИМИР ЯНКОВ: Ако има въпроси принципно съвсем накратко бих могъл да кажа това, което касае специално частта по енергийна сигурност, тъй като тя е съществена. Съществен елемент от националната сигурност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, народни представители, въпроси към вносителите на доклада?
Тогава аз да задам първия въпрос. В частта енергийна сигурност виждам доста разумни неща, уважаеми колеги, но не видях, може пропуска да е мой, като основен компонент енергийната сигурност, удължаването на ресурса на V и VІ блок на Козлодуй. А според мен, тук трябва да присъства, вярвам и според много от представителите в Икономическата комисия трябва да присъства и този въпрос. Той е много важен за енергийната сигурност. Виждам, че сте застъпили диверсификацията на газовите доставки. Записали сте междусистемната връзка с Румъния като връзка, която ще има още догодина, което е правилно. Не видях също така междусистемната връзка с Турция, някак си трябва да стане изключителен приоритет. Може би това е също допълнение, което трябва да бъде направено в доклада. Тъй като тя в най-голяма степен ще води до диверсификация и до възможност да купуваме от други източници, може би при по-добри цени. Тези две неща, четейки главата енергийна сигурност ми направиха впечатление.
Други колеги с въпроси?
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви господин председател.
За разлика от вас, аз не съм много доволен от раздела енергийна сигурност. Преди всичко, ако погледнем в първата част, а енергийната сигурност е и в трите раздела, когато се говори за оценка на рисковете, вярно че се говори за проект за междусистемни газови връзки, но нека отбележим, че в момента не е в реализация нито един от тези проекти. И там даже е казано – взето е също решение за изграждане изключително важната за сигурността за диверсификацията на доставките на газ за страната, газова връзка Турция – България.
Това което беше изявление на министър-председателя тук пред нас нямам това впечатление, че такова решение е взето, а и не виждам каква е юридическата подплънка на това твърдение, че е взето такова решение. Единствено са водени разговори без никакво конкретно решение. Да не се случи така, както с решението за намаляване с 11% на цената на природния газ от Газпром, което още не го виждаме, за един вече няколко месечен период от време.
Относно политиката за защита на националната сигурност. Аз съм съгласен с вас, че въпросът с удължаване на V и VІ блок на работата на тези два болка на АЕЦ “Козлодуй” е от изключителна важност. Но в същото време не намирам никъде отбелязана важността на развитие на собствените енергийни източници, конвенционални и неконвенционални източници на нефт и природен газ. Защото тук дори е казано, но само е казано, като едно изречение, без обаче това да бъде подплатено, че особено важно за подобряване на енергийната сигурност е повишаването на енергийната независимост. Точно така, но това нещо изисква действия, които да покажат, че България може да засили енергийната си независимост. Енергийната независимост се засилва чрез местни енергийни източници. Защото те наистина зависят единствено от нас и не са така подвластни на решения, които се взимат извън страната.
И на последно място, в третия раздел се говори какви са изводите. Основните изводи за състоянието на националната сигурност, за мен този раздел, който е около една страница от материала, който ни е раздаден, е доста безсъдържателен. Не видях нищо което да е конкретно. Говори се, че периодът до 2013 г. е от съществено значение, защото ще постави началото на прехода към нисковъглеродна икономика и никовъглеродна енергетика. Как именно се поставя началото на този преход? Кои са дейностите, кои са мерките които са взети, за да се тръгне към ниско въглеродна икономика? На мен ми е много интересно да чуя, кои са тези мерки, защото в момента няма такива мерки налице. Ако се има предвид развитието на възобновяемите източници, ние сме надминали европейските норми, които са като процент от крайното потребление в страната, но когато се говори за нисковъглеродна икономика се има предвид действащите технологии как да преминат към нисковъглеродна икономика. Това не го виждам. Нито е отразено в доклада, нито ми се струва, че се върши на практика.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които имат предложение?
Госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Имам два въпроса в частта енергетика и единия икономика. Енергийна сигурност на стр. 13 започва така, че един от основните приоритети е въвеждането на нови и усъвършенстването на съществуващите механизми за насърчаване на производство и потребление на енергия от възобновяеми енергийни източници. Това принципно е така. Но колегите които са правили доклада и институциите, които са го гледали, става въпрос за 2011 г., не са ли разбрали, че ударното въвеждане на такова огромно количество енергия от ВЕИ ще ни създаде проблема, в който се намираме в момента.
Мисля, че на този доклад най-много му отива да предупреди на време институциите, какво но очаква. Това е първият ми въпрос.
Вторият донякъде съвпада с това, което каза господин Иванов, за връзката с Турция. Тя можела да осигури достъп на страната до множество алтернативни източници на газ от Каспийския регион, Близкия изток и достъп до втечнен газ. Мисля, че ние всички тук чухме категорично мнението на министър-председателя Борисов. От Турция няма как да получим такива количества и от такива източници газ. Може да разчитаме само на доставка в условия на криза. На кого е необходимо да се пишат такива бодряшки неща, които могат да въведат в заблуждение хората, които трябва да вземат решение и да носят отговорност за енергийната сигурност на страната.
Другото в областта на икономиката е на стр. 55 и казва, че много ударно и успешно се противодействало на постъпленията с акцент върху измами с ДДС. Тази констатация противоречи на доклада на Европейската комисия, който получихме преди две седмици и който се отнася до оценка на Конвергентната програма и националната програма за реформа. Там един от големите проблеми, който е посочен от колегите от Европейската комисия е проблем с измами с ДДС и ни обръщат внимание да съсредоточим усилия си там. Тоест, тази констатация отново не съответства на истината. И аз смятам, че точно от такива доклади няма нужда, от невярна и подвеждаща информация. Може да се окаже в един момент, че хората, които вземат решение няма да разполагат с истинската информация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси или предложения от колеги народни представители?
Ако искате да има допълнение в този доклад е добре сега да кажете колеги, за да може да обърнем внимание на представителите на правителството и на изпълнителната власт за включване на допълнителни аспекти в доклада и в следващия му вариант, разбира се.
Давам думата за отговори на представителите на изпълнителната власт.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Аз ще взема отношение по този текст за който става дума на стр. 55. Доколкото виждам, формулировката е, че по икономическата престъпност е регистрирано намаление с 21,9 процента. Приоритетно се противодейства на данъчни престъпления. Неутрализирани са значителен брой престъпни групи. Дават се какви мерки са наложени обезпечителни по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тоест, нямаме толкова силна бодряшка, ако мога да ви цитирам, госпожо Нинова, формулировка. Този доклад, за който споменахте е от 2012 г. и би трябвало да се съпостави оценката, която идва от европейските структури и оценката, която се дава в националния доклад. Но все пак този доклад е писан за 2011 г. Той е подготвен към края на месец май.
Тук господин Димитров, разбира се също е прав, че при подготовката на следващия доклад, която се надявам да започне по-рано отколкото този който го докладваме в момента, ще бъдат отчетени и констатациите и препоръките, които получаваме от структурите на Европейската комисия.
ВЛАДИМИР ЯНКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, господин председател, по първия въпрос бих искал да кажа, че принципно удължаване живота на V и VІ блок на АЕЦ “Козлодуй”, принципно тези основни неща, които касаят развитието, говоря изобщо на енергетиката в страната, те бяха записани и са дефинирани, мисля че съвсем точно и конкретно в приетата енергийна стратегия на страната юни месец 2011 г. Тук по-скоро докладът визира нещата, които дават основна тежест на значението на енергийната сигурност и по отношение енергийната независимост на страната като елемент на националната сигурност. Тъй като в крайна сметка ние видяхме 2009 г., когато се случи инцидента с прекъсване на доставките, че всъщност изграждането на междусистемните връзки, реверсивните връзки между България, Румъния, Гърция, Турция и т.н. са от много съществено значение. Фактически това което е до тук, е свършено по тези възможности да бъдат осигурени такива връзки, те са визирани в доклада. А особено ключово значение в тази част има изграждането на връзката с Турция.
В тази връзка има подписани документи, които са от март месец 2012 г. принципно. Крайният срок на този проект е 2014 г. Това което в момента също се прави, в известна степен да се търси и ескалация на възможностите държавата да си осигурява собствен ресурс на природен газ. Само за миналата година, това което фактически сме казали в доклада е, че вече имаме близо между 15 до 16 процента от годишната консумация на природен газ, който фактически се осигурява от находищата Мелроуз Рисорсиз, които експлоатират в Каварна и Калиакра. В тази връзка е изключително важна връзката Русе - Гюргево, която е под Дунава и която също трябва да се осъществи. За нея има осигурено финансиране. Това което по-нататък се каза по отношение осигуряването на собствени енергийни източници.
В частта която е природен газ има проект, който проект е в ход и за разширение капацитета на подземното газохранилище Чирен. В тази връзка има проект, който фактически трябва да осигури първоначално едно 3D сеизмично заснемане на това, което имаме като възможност за разширение на подземната част, включително и с ново оборудване на надземната част на хранилището, което ще осигури възможност за нагнетяване на по-големи количества природен газ, за да бъде като един буфер при евентуално прекъсване на доставките.
Другото което е изключително важно и това което също е стартирано и е визирано в доклада, е бъдещето изграждане евентуално на ЕлЕнДжи терминал, което е в близост до междусистемната връзка България – Гърция и този проект също има възможност в рамките до 2013 г. да бъде осъществен.
Другото което е съществено в електрогенерационната част, електроенергетика. Това което се прави в случая, дава се един превес и възможност за развитие на възобновяемите енергийни източници. Както виждате и последните изменения, ако кажем, че ако в последните години, тъй като все пак доклада визира периода 2010 – 2011 г., действително имаше едно бурно развитие, както видяхме, на фотосоларни и на уинд генерационни мощности. Фактически с последните доклади, които имаме в тази част се видя, че има ресурс, който също е неоползотворен и това примерно е биомасата, което фактически при едно добро развитие 2014 – 2016 г. би могло да осигури близо 9 процента от генериращите мощности. Разбира се, при положение че бъдат изградени такива, които могат да газифицират съответно този ресурс.
Другото което фактически е много съществено. Тъй като все пак казваме, че това е годишен доклад, който трябва да даде информация по отношение на енергийна сигурност и по отношение на това, как се развиват нещата по отношение защитата на тази енергийна инфраструктура. Фактически това, което е много съществено, ако видите доклада тук, в две от частите, раздел ІІ и раздел ІІІ има това, което е свършено като ангажименти от страна на правителството и на Министерството по директива 2008/114, която касае защитата на енергийната критична квадратура. Защото в крайна сметка, цялата тази инфраструктура, газовите връзки, електровисоковолтовите преносни връзки, респективно АГР станциите, подстанциите и т.н., всичко това представлява една перфектна критична инфраструктура, която съответно трябва да бъде осигурена нейната защита по отношение на бедствия, аварии, катастрофи, тероризъм и т.н.
Фактически тук ние сме в изпълнение. Това което е направено до този момент, ние имаме договореност с Гърция и с Румъния за определяне на тези обекти, които се явяват критична инфраструктура с трансграничен ефект между България – Румъния, България – Гърция като държави-членки на Европейския съюз.
По отношение на разчетите, както казахте, на ВЕИ. Действително отчете се това с последните изменения на Закона за възобновяемите енергийни източници, фактически че този темп на развитие на фотосоларните и уинт генерационните мощности, както виждаме всички доведе до една ескалация на цените. Поради което в крайна сметка би могло, като ниша да се развиват други мощности, както казах и биомаса и т.н., които в момента не са достатъчно развити и биха могли да бъдат компенсация на собствени, говоря енергийни източници.
Дори погледнато само като статистика, ако видите данните на Министерство на околната среда, ние генерираме всяка година над 4 млн. тона твърди битови отпадъци, от които минимум 30 процента от тях представляват биомаса. Която биомаса почти не се оползотворява, а представлява един перфектен ресурс с почти нулева стойност като ресурс. Но тези неща не са визирани тук в този доклад, тъй като той няма ролята да представя тези подробности по отношение евентуалното бъдещо развитие на енергетиката в страната. Те са визирани, както казах в Енергийната стратегия до 2020 г.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Други колеги, които искат думата?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Само да попитам, тъй като няколко пъти дадохте изключителен приоритет на биомасата. Да, така е според мен. Какви точно прогнози очаквате като възможност за базова мощност произведена от биомаса, 8 – 9 процента от генериращите мощности, точно като процент, като мощности какво е? Съобразени ли са с 10 годишния план за развитие на ВЕИ-тата?
ВЛАДИМИР ЯНКОВ: В този план, това което е направено като разчети. В период 2010 – 2020 г. стратегията за развитие предвижда, че производството на топлинна електрическа енергия по генерационен способ фактически би могло да бъде 9,7 тереват часа, може да осигури 9 процента от крайното потребление на електроенергия. Говоря при положение, че бъдат развити тези мощности комбинирано с топлинни и електрически товари. Примерно, принципно това, което имаме в страната в момента изградени повече от 25 регионални депа за отпадъци, към тях в момента няма изградена нито една такава мощност, която фактически мощност би могла спокойно да ползва този ресурс с почти нулева стойност на входа, като ресурс за генериране на електрическа топлинна енергия.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Когенерационните енергийни мощности не са изцяло или само биомаса. Конкретно за биомасата, колко в момента според вас са пуснати или са в процес на изработка? Какво да очакваме от тях, тъй като 9 терават часа, както вие казахте, е годишно. Колко е годишното ни потребление? Аз мисля, че това е много над 10 процента, което ми казахте.
ВЛАДИМИР ЯНКОВ: Около 9 процента.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Искате да кажете, че около 81 терават часа ни е годишното потребление.
ВЛАДИМИР ЯНКОВ: В момента нямаме такива изградени.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз питам колко е годишното потребление на енергийни мощности? Струва ми се, че трябва да ги проверите тези цифри. Защото те са 52 терават часа, доколкото знам.
ВЛАДИМИР ЯНКОВ: Това са прогнозите при темп на развитие до 2020 г. при положение, че се използват. А иначе принципно с последните изменения, които всъщност и ДКЕВР прие по отношение на цените на тази енергия, виждате всъщност, че последната промяна беше в посока за превес на тези мощности, като ДКЕВР определи цени от близо над 400 лв. на мегават час при когенерационно производство до 5 мегавата по комбиниран способ. Това е всъщност два пъти цената, която имаме в момента. В момента имаме определена по отношение на фотосолари.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Имате ли информация, колко такива мощности има въведени?
ВЛАДИМИР ЯНКОВ: В момента има въведена една, която не е точно на този принцип. Тя е на дървесни частици, газификация на дървесни отпадъци и има проект за изграждане на една по-сериозна мощност в близост до Свищов в момента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители с въпроси или желание за изказване има ли? Няма.
Нека да отидем тогава в процедура по гласуване.
Колеги, подлагам на гласуване Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г., внесен от Министерски съвет на 13 юни 2012 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.

Отиваме на следващата точка -- обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. – за второ четене.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Мая Лулчева – експерт в дирекция “Външноикономическа политика”;
от Държавна комисия по стоковите борси и тържищата -- Едуард Стойчев – председател и Владимир Иванов – член;
от Министерство на земеделието и храните -- Тодор Тодоров – експерт в дирекция “Здравеопазване на животните и безопасност на храните”;
от Българска агенция по безопасност на храните – д-р Райна Иванова – началник отдел в Дирекция “Контрол на храните”;
от Асоциация на организаторите на стокови борси, стокови тържища и пазари на производителите в България -- Николай Широков – заместник-председател, Даниела Николова и Цветан Енчев;
от Асоциация на българските търговци на храни -- Стоян Стоянов – председател и Румяна Петрова.
Заглавието е:
Закон за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По наименованието желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Параграф 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Приема се.
§ 2. Предложение от народния представител Тодор Великов.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Има ли желаещ да защити предложението на народния представител Тодор Великов? Няма.
Тогава съм длъжен да го подложа на гласуване.
Който е „за” предложението на н.п. Тодор Великов, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 15 народни представители.
Не се приема.
Подлагам на гласуване § 2 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Параграф 3.
Работната група го подкрепя по вносител.
Параграф 4.
Работната група го подкрепя по вносител.
Параграф 5.
Работната група го подкрепя по вносител.
Колеги, по параграфи от 3-ти до 5-ти, желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Отиваме на § 6.
Предложение от народния представител Тодор Великов.
Работната група не подкрепя предложението.
Има ли депутат, който желае да защити това предложение? Няма.
Който е „за”, предложението на народния представител Тодор Великов по § 6, моля да гласува.
Гласували „за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 15 народни представители.
Не се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов § 7.
В чл. 30 думите “съюз и” се заменят със “съюз или на друга държава – страна по Споразумението за”.
Това е редакционно.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Предложение от народните представители Десислава Танева и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създадат нови параграфи 8, 9, 10, 11 и 12. От стр. 4 нататък започват новите параграфи, които предлага работната група във връзка с предложението на колегите Десислава Танева и Диан Червенкондев за нов § 8, § 9, § 10, § 11 и § 12.
Да започнем с § 8.
По § 8 господин Иванов кажете.
ИВАН ИВАНОВ: Имам въпрос към вносителите. Кой изисква налагането на тази точка 3, да се измени във вида в който се предлага.
Второ, какво представляват тези документи за произход и съответствие с изискванията за безопасност. И един земеделски производител лесно ли може да се снабди с тях или фактически му се отрязва неговия пакет до стоковите борси и тържища.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди да дам думата на господин Червенкондев, искам да кажа, че с тези текстове и други текстове, които предлага работната група, се правят изключително в улесняване включително на земеделските производители, в посока на това да се намалят бюрократичните, административните изисквания. Целият законопроект е в тази насока, господин Иванов.
Господин Стойчев, какви са тези документи, които ще се изискват от вас. Заповядайте.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, с това предложение по принцип ние сме съгласни, по простата причина, че това което предлага работната група е, че се заменят сложните три изречения и се казва: “Документи за съответствие с изискването за безопасност.” Тоест, това вече ще го обясни дамата от Агенцията по храните. Наистина сте прав господин председател, че така се облекчава режима и ще се изискват само тези документи, които изисква закона. А вече какви документи изисква Законът за земеделските производители, мисля че достатъчно добре могат да ни обяснят.
Другото което искам да поясня на народните представители е следното, всеки път го обяснявам много внимателно, Държавната комисия не се произнася и не може да се произнася по това, документите дали са валидни, дали стоката е качествена или не е. Ние проверяваме само дали тя е придружена от необходимите документи, които са в правомощията на Агенцията по храните. Това е много важно да се знае. Ние искаме когато влиза и излиза стока на едно тържището, тя да бъде придружена с необходимите документи. А какви са тези документи, казват други държавни органи. Ние знаем кои са документите и изискваме стоката да ги притежава.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем дамата от Българска агенция по безопасност на храните. Като стана въпрос за документ за произход се има предвид фактура. Освен това имате ли предвид нещо друго? Става въпрос за съответствие с изискванията за безопасност, какво точно се има предвид? За сертификат ли става въпрос? Да уточните за членовете на Комисията. Заповядайте.
Д-р РАЙНА ИВАНОВА: Съгласно европейското и национално законодателство, всеки производител на храни трябва да докаже безопасността на храните си. Той е отговорен за безопасността и произхода. Произход е предприятието, в което са произведени храните, съгласно европейските регламенти и нашето законодателство. За храните от животински произход задължително в елипса са изписани регистрационния номер на всяко едно предприятие. За храните от неживотински произход няма това изискване, но се изисква да има име и адрес на производителя. Това е за нас произход.
Безопасност е - самият производител гарантира, че тези храни, които пуска на пазара са безопасни. Ние контролираме самоконтрола на самите предприятия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги по параграф 8 имате ли въпроси, желание за изказване?
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: В чл. 52 имаме и ал. 5. Тук има едно предложение от работната група да отпадне текста “организира контрол върху качеството на стоките влизащи на територията на тържището, що се отнася до собственика или организатора на тържището”. По принцип ние не сме съгласни с тази редакция. Тъй като нито Агенцията по храните, нито Икономическа комисия, нито Държавната комисия по стокови борси и тържища може да денонощно да следи всяко едно тържище и да проверява какво се случва на него. Нашето мнение винаги е било и затова Законът е така разписан от 15 години вече, че едно много малко задължение, което всъщност е много важно на собственика и организатора на стоково тържище, поне да съблюдава входно изходния режим, тоест какви стоки влизат или излизат в тържището. И тук пише, качество на стоките и тяхната безопасност. Значи, не може в едно тържище да няма никакъв контрол какво влиза и какво излиза в него. А единственият, който може да осъществява денонощен контрол на това тържище е собственикът или организаторът на тържището. Затова по принцип ние не сме съгласни.
Аз не чух мотивите от вносителя, но сигурно имат някакви мотиви. Не мога да го разбера, защо се предлага това нещо да отпадне.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Стойчев, Вие не бяхте на работната група, на която беше колегата Червенкондев, вашият заместник беше там, представители на Министерство на земеделието и на Министерство на икономиката. Дойдоха и други народни представители. Менда Стоянова дойде, Десислава Танева беше също там и се получи една много конструктивна дискусия.
Организаторът на тържището няма как да контролира качеството на храните. До този извод стигнахме ние, след един много сериозен дебат, много дълга дискусия. Стоян Гюзелев беше там също. Стигнахме до консенсус, уважаеми колеги, че това е допълнителна бюрокрация, която се използва понякога, за съжаление, затова да се вменят задължения, които няма как да бъдат изпълнени от организатора на съответното тържище и да бъде глобен за нещо, което той не може на практика да извършва като дейност.
Стигнахме до този консенсус след много дълга дискусия. Аз държа и препоръчвам на Икономическата комисия да подкрепим това предложение, което формално идва от колегите Танева и Червенкондев, но то е в посока към повече справедливост и по-малко администрация.
Господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми господин председател, колеги, първо по отношение сформирането на тази работна група, аз лично не съм получил нищо. Може би има някакъв проблем. Може би има някакви проблеми с комуникацията. Не знам как се формира. Лично аз като народен представител съм категорично против това нещо. Не може един обект, който е обособен като тържище борса, собственикът да няма вменена отговорност по текстовете от този закон. За тази борса има отделен закон, има отделна комисия, която работи по функционирането на тази зона. И в един момент ние отменяме цялата отговорност на собственика. Нали някой трябва да менажира този целия процес. Не може вътре да оставим всеки един собственик на щандове или на малки обособени складове, да си носи отговорността. Как ще стане това? Поне лично за мен мисля, че това не е приемливо. Аз няма да подкрепя втората част от този параграф. За първата да, аз съм съгласен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще дам думата на господин Червенкондев, който беше на тази работна група.
Господин Андонов, всички народни представители от Комисията се канят по имейл. Има покана. Ако искате може да добавим и SMS. Всички са поканени винаги.
Господин Червенкондев, заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви господин председател.
Уважаеми колеги, гости, във връзка с тези предложения основната философия и идея на този законопроект е облекчаване на административната тежест. Както е в първоначално предложените текстове, аз също изразих мнение, че контрол трябва да остане. В случая нека да видим кой е обективният контрол.
Специално точката, която ние коментираме и на работната група и сега ще изразя като становище, каква е точка пета. Организира контрола върху качеството на стоките влизащи на територията на тържището. По принцип всеки един търговец, всеки един оператор и на тържище каквото и да продава, той трябва да има необходимите документи за качество, сертификати съгласно Закона за безопасност на храните. Но по какъв начин ще се контролира, дали той съответства и дали тази храна е качествена. Така излиза. Организира контрола върху качеството на стоките. По какъв начин? Примерно едно сирене влиза в едно тържище с необходимия сертификат. В който пише, че сиренето е краве, еди колко си масленост и т.н. Дали е така? Аз разбирам, че по точка пета трябва организаторът на тържище да види и по някакъв начин да удостовери и да му се вмени отговорността, че точно това сирене не е с растителни продукти основно. Аз така си го обяснявам. И съответно, според мен, така написана тази точка в закона е неработеща. Всеки си носи отговорността какво продава. Има си контролни органи, които вече експертно. Има си лаборатории и могат да установят на место. Да, конкретният пример, сиренето отговаря на сертификата или само на база опаковката отговаря на сертификата, а вътрешността е примерно извара. Така че едва ли организаторът на тържището и още по-малко комисията може да установи дали това е така или не. Всичко е формално, от гледна точка наличие на документи.
Аз не съм казал, че не трябва да има. Но реалното качество си има експертен орган, който ще го установи. Мисля че всичките тези предложения, които сме направили са от гледна точка прецизиране на текстовете и процедурите. А не намаляване на контрола.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Божилов поиска думата.
ИВАН БОЖИЛОВ: Благодаря господин председател.
Явно по имейл сме уведомени, за което се извинявам на колежките. Аз искам тук господин Стойчев да ни направите едно разяснение точно какво отнемаме на собственика на тържището и каква е досега неговата работа. Дневник ли е описвал? Каква е цялата тази процедура и с какво го затормозява в момента да остане този дневник.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Следващото нещо, което се предлага да отпадне, то е вързано с тази четвърта точка. Тоест, когато организаторът на тържището си спазва задълженията, които са му вменени сега по закон, за да има възможност да бъде контролиран, дали той спазва тези си задължения има един дневник, който Държавната комисия е одобрила и собственикът на тържището попълва този дневник. Защото е ясно, че когато нашите инспектори отиват на едно тържище и установят, че има някаква нередна стока, най-нормалното е да се провери собственикът дали си е извършил задълженията по закона чрез това, дали това нещо е вписано в дневника.
А това което господин Червенкондев казва, аз по принцип съм съгласен, но може би е добре да се мисли да видоизменим малко текста, но не да го премахнем. Защото вие казахте за качеството на храните. Наистина за това отговаря Агенцията, но ние пак говорим за следното. Не може да влиза храна без документи. Какво е това? Не може там да отворим абсолютно вратите и да бъде абсолютно безконтролно какво влиза. Да предположим, че влизат развалени храни. Значи не е нужно да кажем, сиренето дали е с палмово масло или е от краве. Но когато това нещо мирише и е развалено, то е ясно, че то не може да влезе на тържището. Това е идеята на закона и на тези му задължения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем представителя на Българската агенция по безопасност на храните. Защото тогава вие се съгласихте, че това е задължение, което влиза във вашите правомощия.
Заповядайте.
Д-р РАЙНА ИВАНОВА: Със Закона за създаване на Българска агенция по безопасност на храните на Агенцията са вменени отговорностите по контрола на безопасността и качеството за тези продукти, за които има изготвени стандарти, независимо дали са браншови или дали са държавни стандарти. Всички знаете колко стандарти има утвърдени в България. Мога да ви кажа само, че качествените изисквания не са задължителни. Качествените изисквания всеки един бизнес оператор с храни сам си ги задава в технологичната документация. Ние като проверяваме храните за качество, имаме възможност да се върнем и това го правим стъпка назад в предприятието, което произвежда. Там вече проверяваме какви са показателите заложени в технологичната документация и установяваме дали са качествени.
Относно това дали сиренето мирише или не, което беше дадено като показател, това не е качество. Това вече е безопасност на храната.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на доктор Иванова.
Колеги, виждате, че се оказа в крайна сметка, че предложението направено от колегите Десислава Танева и Диан Червенкондев е правилно и намалява бюрокрацията. Не може от организатора на тържището да очаквате да изпълнява функции, които са невъзможни за него, да следи качеството на храните. Доктор Иванова ясно каза, че това качество е различно за всеки един бизнес. Как му вменявате задължение, което той не може да изпълнява?
Заповядайте господин Стойчев.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Господин Димитров, добре го казахте и аз преди малко се съгласих с господин Червенкондев. Махнете думата “качество” и напишете “безопасност”. Тогава ще бъде лесно. Когато нещо влиза на това тържище, дали е придружено с документи за безопасност. Тоест, дали има някакъв сертификат. Откъде идва това. Ще ви кажа само едно нещо. Аз съм участник в работна група вече две години към Министерство на вътрешните работи. Всяка година имаме огромен проблем, че огромни количества крадена стока, без абсолютно никакви документи за качество и за произход влизат и се продават по тържища и никой не може да им хване следата. Това е единственият начин да се извършва денонощен контрол. Няма кой. Организаторът организира целия този процес. Аз мисля, че всички много добре го разбирате. Иначе премахваме абсолютно всякакъв контрол върху тези тържища, освен когато някой от Агенцията по храните или Държавната комисия, но ние не можем да бъдем там денонощно. Това ми беше идеята.
Да сменим думата. След като не може да контролира качеството, нека да контролира безопасност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: С цялото ми уважение към вас господин Стойчев, но предложение по текстовете могат да правят само народни представители.
Господин Андонов, Вие правите ли това предложение? Какво точно предлагате.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Да се премахне чл. 52а, т. 5. “Организира контрол върху качеството на стоките”. А сега “Организира контрол върху безопасността на стоките влизащи на територията на тържището.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стоев заповядайте.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз искам да попитам, какво означава безопасност на стоката? Какви са документите свързани с безопасността. Защото утре ще дойде някой и ще иска документи за безопасност на стоката. И всеки ще се чуди откъде да ги извади.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Знаете, че господин Стоев е бил шеф на данъчното във Велико Търново и това, което казва като въпрос, моля да му обърнете внимание.
Господин Иванов иска думата.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз подкрепям работната група в тази част, в която се заявява, че т. 5 се отменя, като считам, че собственика на тържището има задължение да проверява единствено документите с които идва стоката - документ за безопасност и документ за произход. Той не разполага нито с лаборатория, нито с други специални средства, за да проверява. Но той стъпва върху издадените документи. Отговорността за безопасността и за произхода се носи от органите, които ги издават тези документи. Но аз се поставям в ролята на един земеделски производител, който иска да си продаде стоката чрез стоковото тържище. Кажете ми например, ако произвеждам сирене, откъде ще се вземат тези документи за произход и за съответствие с изискванията за безопасност. Тоест, какъв път аз ще измина, за да стигна до собственика на тържището, който ще ме допусне да си реализирам стоката.
Тогава ще ме убедите, че наистина се облекчават административните процедури.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов зададе правилния въпрос. С редакцията на работната група този търговец отива в тържището и започва да работи. Проверка за качеството може да му направи само Българската агенция по безопасност на храните, а не и оператора на тържището. Това е промяната, която правим и която е голяма промяна. Ако някой може да каже, че има някакъв проблем с качеството това не е операторът, който има нулева компетентност тук, а е Българската агенция по безопасност на храните, която има десетки специалисти, на които това им е работата. Така че господин Иванов виждате голямата крачка всъщност, която се предлага.
Господин Андонов заповядайте.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Предложението ми е да добавим в точка 5 от ал. 1 “Организира контрол върху произхода на стоките влизащи на територията на тържището.”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има го това господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: За да може да се запази дневника.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Само да вметна, че чл. 57 касае самите търговци на тържището, а не организатора. Господин Андонов тук е прав. Ние в момента говорим само за организатора на тържището, а не говорим за търговците. Говорим за организатора чл.52 третира само организатора или собственика на тържището, не третира търговеца.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Напълно съм съгласен господин Стойчев. Да, организатора. И какво качество на храните ще следи този организатор.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Ще може ли да дадем думата на госпожата от БАБХ, защото тя много внимателно обясни и мисля, че сега вече всички ще разберем, за да няма вече колизия, какво е качество и какво е безопасност. Качеството разбрахме, че няма как да бъде контролирано, освен по специални методи. Не може нито собственика, нито организатора да го контролира. Но доколкото разбирам безопасност е нещо съвсем друго. Безопасността може да бъде показана с някакъв документ.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди да дам думата на доктор Иванова, искам да ви обърна внимание колеги, че в редакцията, която работната група е предложила в т. 3, пише накрая и за съответствие с изискванията за безопасност. Пише го това господин Стойчев. Аз се учудвам. А след това работната група е предложила отмяната на т.5, която касае само качеството на стоките. Там думата „безопасност” я няма.
Ще ви прочета т. 5 - Организира контрола върху качеството на стоките влизащи на територията на тържището.
Говорим за чл. 52. Там безопасност няма. Има само качество и работната група го е махнала. Никъде не махала работната група безопасност. Защото има предложение на двама народни представители, което е правилно.
Госпожо Иванова, заповядайте.
Д-р РАЙНА ИВАНОВА: Искам само да обясня. Безопасност на храните, това е освен органолептичната преценка, биохимични изследвания на храните. И освен биохимичните изследвания, микробиологичните критерии за безопасност на храните. Това е една комплексна оценка за безопасността.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е оценка, която само вие може да направите на практика.
Д-р РАЙНА ИВАНОВА: Компетентният орган за контрол може да направи тази оценка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Божилов заповядайте.
ИВАН БОЖИЛОВ: Аз искам да попитам. Производителят отива с един камион на тържището. Кара два тона сирене. Той влиза директно вътре. Стоварва си и не се знае какво е вкарал. Така ли е, ако гласуваме така.
Д-р РАЙНА ИВАНОВА: Да, точно така е.
ИВАН БОЖИЛОВ: Доколкото разбирам и колегата Андонов, идеята е преди да влезе в тържището, на бариерата да даде един документ какво кара. Да се запише в един дневник и съответно след това да си го стовари в неговия склад. Тук фактически той трябва да предостави какво кара.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Божилов, вас понеже господин Иван Иванов ви отне от вниманието, не чухте, че работната група предлага нова точка трета: “Организаторът на тържището изисква храните, предназначени за продажба на стоково тържище, да се придружават от документи за произход и за съответствие с изискванията за безопасност.” Тоест, работната група тези изисквания ги е сложила на масата. Точно на входа. Тоест, това изискване на входа го има.
Колеги, има ли неизяснен въпрос?
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Той изисква, но не организира контрола.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стоев заповядайте.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Както казаха от Агенция по храните, безопасност означава - биохимични и микробиологични изследвания. Кой организатор ще направи тази лаборатория и как ще се извършва на нейна територия? Защо влизаме тук в един безсмислен спор, какво е безопасност на храните, като беше казано.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Иванова ще иска може би да вземе думата по тези въпроси.
Д-р РАЙНА ИВАНОВА: Аз искам да заявя, че ние като Българска агенция по безопасност на храните, винаги сме отворени и сме готови при всеки един сигнал да извършваме комплексни проверки. Никога не сме отказвали и на Комисията по борси и тържища. Ние имаме направена оценка на всеки един обект, оценка на риска на всеки един обект. И въз основа на тази оценка сме ги класифицирали обектите във висок, среден и нисък риск. В зависимост от риска и честотата на проверките. Но след като станахме членка на европейската общност, вече контролният орган не поема отговорността за безопасността на храните, а самият бизнес оператор има отговорността безопасност на храните. Ние контролираме бизнесоператорите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Андонов заповядайте.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: В чл. 52, ал. 1, т. 5 се казва: “Организира контрола върху качеството на стоките, влизащи на територията на тържището.” Ние с този текст му вменяваме, че той е длъжен да направи организацията. Дали ще вика самата агенция, дали ще вика хеликоптери, той е длъжен да го организира това нещо. Дали ще има бариера. В момента това е обект на внимание от тази точка, а не дали ще констатира. Той е длъжен да организира самата безопасност. Това е негов ангажимент. Но той носи отговорност, ако не е създал необходимата организация. И ние сега ако премахнем това нещо, създаваме безконтролност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Андонов, не махаме контрола. Напротив, прочетете т. 4, която си остава. „Организаторът на стоковото тържище предоставя необходимите работни помещения и създава условия за извършване на контрол за произхода на стоките и за тяхното качество и безопасност, за банково обслужване на търговците и други дейности, свързани с търговията на тържището”. Тоест, неговите ангажименти, предоставя необходимите условия на Българската агенция по безопасност на храните, когато те пожелаят да направят проверка, този ангажимент стои и той не е премахнат. Премахнат е ангажимента, който е невъзможен за изпълнение. Организира контрола върху качеството на стоките влизащи на територията на тържището, означава самия организатор той да провери качеството. Така се разбира. Това означава. А той няма тази компетентност.
Господин Андонов, вие имахте предложение. Кажете кое от вашите предложения държите да се гласува и ще го подложа веднага на гласуване.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Точка 5 от ал. 1 на чл. 52 да си остане. В същия § 8 и ал. 4, която се отменя. Те паралелно вървят по отношение на самата организация. Тя също да се гласува отделно и да остане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Андонов предлага в редакцията на работната група да отпаднат буква “б” и т. 2.
Кой е за предложението на господин Андонов от народните представители.
Гласували 4 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Десет въздържали се.
Не се приема.
Предлагам колеги, редакцията на работната група на § 8, както я виждате пред вас, който е „за”, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Отиваме на § 9.
Параграф 9 предлага в чл. 52а, ал. 2 да се отмени.
Алинея 2 е със следния текст: “Изпълнението на задълженията по ал. 1, т. 4 се удостоверява чрез писмен документ, чиито реквизити се утвърждават от комисията.”
Алинея 1, т. 4 е със следния текст: “изисква стоките, предназначени за продажба на пазар на производителите, да се придружават от документи за произход и за съответствие с изискванията за безопасност;”.
Този текст и това предложение всъщност, господин Иванов намаляват сериозно бюрокрацията за малките производители, което вие поставихте като въпрос в началото на дискусията. Така че ако поддържате същата философия, би трябвало да го подкрепите.
Има ли народни представители, които имат въпроси, предложение към § 9?
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Ние сега с премахването на тази алинея, която господин Божинов искаше да обясним, какво точно намаляваме като бюрокрация. С махането на т. 5 в чл. 52 всъщност сега автоматично махаме и чл. 52, ал. 2, която бяхме задължили преди това по предишните действащи текстове, организацията по самия контрол на самия организатор на тържището. С приемането на т. 5 ние автоматично махаме чл. 52, ал. 2.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Позволете едно уточнение. Това което гласувахме касаеше стоковото тържище, а това което гласуваме по чл. 52а е същото, но касае пазара на производителите. Тоест, един и същи текст, приложен веднъж към стоковите тържища, а в случая да бъде приложен и към пазара на производителите. Това е по аналогия. Тоест, ако го приемем на едното място е логично да го приемем и на другото място.
Има ли други народни представители, които желаят думата? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за нов § 9 на работната група.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Приема се.
Отиваме на § 10.
Колеги, в чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 2 след думата “кооперацията” се добавя “или от физически лица, регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители”, думата “страна” се заменя с “държава”, а накрая се добавя “или на друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство”.
2. Алинея 3 се отменя.”
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Алинея 3 на чл. 55 от сега действащия закон е: “Когато земеделски производител няма регистрация по Търговския закон или по Закона за кооперациите, сделките по ал. 1 могат да се извършват от субектите по ал. 2 или от организатора на пазара на производителите по реда на чл. 52а, ал. 3 на цена, определена от производителя”.
Именно с тази редакция на работната група, отпада това изискване и съответно земеделските производители ще могат да продават своята продукция.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТОВ: Господин Стойчев, заповядайте.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Аз само ще поясня, че съм абсолютно съгласен с това да върнем земеделските производители на тържищата. Но това което господин Червенкондев каза, може би, аз го разбрах погрешно. За тази ал. 3 знаете колко много настояваха и колко много дебатирахме, когато правихме първия ЗИД. Това беше направено само с цел да се премахне изнудването по полетата. Да престанат така наречените мутри да предлагат по 20 ст. на хората и да им изкупуват продукцията. Затова разрешихме този вариант, защото преди това в закона не беше вменено. То не е задължение. Тук пише само “могат”. Не трябва да изпускаме думата “могат”. Ако собственикът или организаторът на тържище не иска да продаде стоката на определен земеделски производител няма сила която може да го накара.
Аз нямам никакъв проблем с отпадането на този текст, но мисля, че той беше обществено обсъждан много сериозно миналия път и беше сложен точно с цел, да не може да се получава прословутото изнудване и сваляне на цените на полето на земеделските производители. И сега не мога да разбера, защо изказваме една друга логика и го премахваме текста. За мен няма никакъв проблем премахването на този текст. Но аз смятам, че на времето когато го приехме той беше много важен. Това е моя коментар.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Направената редакция от работната група беше по настояване именно на Земеделската комисия и колегите, които считат, че така действащия закон в случая възпрепятства и пречи на земеделските производители. Струва ми се, че тяхното мнение е по-специализирано от нашето и аз затова се съгласих. Това е като идея и като философия. Господин Гюзелев ако иска да вземе отношение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди господин Гюзелев само едно важно уточнение. С ал. 2 ние на практика допускаме редакцията, която е в новия § 10, директно земеделските производители да продават своята продукция на стоковото тържище и на пазара на производителите. Тези които са регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители. И понеже ги допускаме директно с ал. 2, затова отпада ал. 3. Аз смятам, че това се случва в момента.
Господин Стойчев.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Господин Димитров, идеята беше следната. Хората имат възможност или да бъдат регистриран земеделски производител или да бъдат юридическо лице или да не бъдат никакви. Това не им пречи да произвеждат стока и ако някой, който дори не е регистриран като земеделски производител и произведе някаква стока, въпроса е къде ще я продаде. Какво ще го правим този човек? Ние затова му дадохме тази възможност да отиде и да се договори с организатора на тържището да му продаде стоката на цена, на която са се договорили. Аз ви казах, никакъв проблем няма с отпадането на този текст, но се притеснявам, че нещо хубаво, което направихме преди време, сега го махаме. Не разбирам. Да не е станала някаква грешка. Това ми е въпроса.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да се разберем какво означава този текст? Досега по сегашния закон, за да отиде един производител и да продава на стоково тържище, той трябваше да си направи фирма. Това което ни беше казано от Земеделската комисия, чиито представители бяха дошли на работната група. Част от тези хора, които са получавали включително европейски средства, не могат да основат фирми по Търговския закон. Затова ние на практика не само, че не отнемаме, а даваме нови възможности.
С редакцията на ал. 2, аз разбирам така и питам юристите и всички останали, дали има някакво разминаване. Даваме възможност на физически лица, регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители, да не им се налага да правят фирми, а директно да могат да отиват да продават на стоковото тържище и на пазара на производителите. Тоест, не само че не отнемаме, както казвате вие, а даваме повече възможности. Прав ли съм или нещо не се разбираме.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Прав сте. Но аз третирах едно трето положение, когато човекът не е регистриран земеделски производител. Има много такива производители. Защо трябва да се регистрира и като земеделски производител. Може да си отглежда продукция, без да е регистриран земеделски производител. Аз нямам никакъв проблем с този текст, но искам да заостря вниманието, да не се окаже, че премахваме нещо, което е безсмислено. По-добре да си стои в закона, то не пречи. То не е задължително за никой. Дава една възможност. И когато примерно инспекторите на комисията заварят такива лица на някое тържище, да има възможност. Един вид, за мен има ограничаване, ако този текст се премахне. Но аз ви казах, както прецените.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стойчев, ал. 3 започва така: „когато земеделски производител, т.е. пак говорим за земеделски производител, няма регистрация по Търговския закон или по Закона за кооперациите”. Тоест, вие предлагате да остане ал. 3. Това предлага господин Стойчев.
Може ли да си земеделски производител и да не си регистриран по Закона за подпомагане на земеделските производители?
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Може, разбира се. Тази регистрация е по желание. Може да си регистриран, може и да не си регистриран.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тогава колеги, да оставим и ал. 3. Господин Гюзелев е доста компетентен по този закон, нека му дадем думата.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Тук има представители на Министерство на земеделието и знаят проблема точно с тези малките земеделски производители. Смятам, че т. 3 само отваря една възможност за възможна реализация на тези най-малките. Смятам, че ако остане в този си вид няма да измести идеята за другите - регистрираните земеделски производители. Тоест, даваме една възможност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз смятам, колеги, че господин Гюзелев е прав. Да приемам предложението за новата ал. 2, но да не отпада ал. 3.
Има ли представители на Министерство на земеделието? Кажете вашето мнение по този въпрос. Не се учудвайте, ние не сме най-големите специалисти на тема земеделски производители. Заповядайте.
ЕВЕЛИНА ПЕТРОВА: Да, така е. Няма никакъв проблем да остане и ал. 3, но трябва да се съобрази с промяната в ал. 1 съответно. Алинея 3 касае само, ако нямат регистрация по Търговския закон или Закона за кооперациите. Би следвало тук да се впише и Закона за подпомагане на земеделските производители. Нека да остане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие предлагате ал. 3 да звучи така: “Когато земеделски производител няма регистрация по Търговския закон или по Закона за кооперациите или по Закона за подпомагане на земеделските производители”.
Връщам се на това, което казаха от Министерство на земеделието. Следната редакция на ал. 3: “когато земеделски производител няма регистрация по Търговския закон или по Закона за кооперациите”. А законът в момента има този текст, а ние добавяме: “или по Закона за подпомагане на земеделските производители” (и продължаваме както е сегашният текст). “Сделките по ал. 1 могат да се извършват от субектите по ал. 2 и от организатора на пазара на производителите по реда на чл. 52, ал. 3 на цена определена от производителя.” Това ни предлагате.
Има предложение на работната група да отпадне ал. 3. Но основателно беше повдигнат въпроса, че не всички земеделски производители са регистрирани по Закона за подпомагане на земеделски производители. Господин Гюзелев потвърди това. Тогава да приемем редакцията на ал. 2, но да изменим и ал. 3. Предлагам изменението, което Министерство на земеделието предложи, но аз го предлагам за Комисията формално на ал. 3, да включим и Закона за подпомагане на земеделските производители, както ви прочетох редакцията.
Който е „за” това изменение, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Това означава, че отпадането на ал. 3 вече сме го махнали. Подлагам на гласуване целия § 10 с редакцията на ал. 3, която приехме.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Отиваме на § 11.
Колеги, в чл. 57, ал. 2 след думите „ал. 1” се добавя „т. 2, 3 и 4”, а думите „на мястото на извършване на продажбите” се заличават.
Има ли желание за въпроси или изказвания?
Господин Стойчев.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Аз тук, меко казано, съм учуден, защото ако не се държат документите на мястото на продажбата, нали това е логиката на тържището. Къде да ги държи тези документи? Когато дойде един проверяващ орган, той иска да види, тази стока, която в момента е бързо оборотна, която ще изчезне след един час и няма да я има, дали има документи. Къде да ги държи тези документи? Откъде да ги носи този търговец, когато дойде един проверяващ орган. Много ме учудва това предложение. Може би имате някакъв довод затова нещо. Нека да държи копия. Въпреки, че копието се прави много лесно. Ние говорихме с някои от колегите, копието също не е никакъв документ. Всички имат офиси. Предполагам, че всеки от вас е ходил на тържище и знае. Те имат стаички, имат офиси, имат каса, имат всичко и там си държат документите. Иначе как да ги поверяваме тези хора.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имахме друга дискусия на работна група по този въпрос и веднага се опитвам да ви обясня, какви ни бяха доводите.
Представете си, че една фирма има няколко склада. Как да ги има оригиналните документи, точно ми кажете, във всички складове едновременно, ако стоката е една и съща? Няма как да стане. Затова и на тази дискусия беше госпожа Менда Стоянова, която е била данъчен на Пловдив и с нея уточнихме, че няма как да стане. И господин Гюзелев потвърди. Няма как за една и съща стока да имаш три склада. Как да имаш навсякъде оригиналните документи? Няма как.
Тук е и господин Стоев. Аз го призовавам по тази тема и той да си каже становището, тъй като е правил проверки и му е ясно. Ако има в закона, колеги, нещо което хората не могат да го изпълнят, отиваш и ги глобяваш. А те не могат да го изпълнят.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Господин Димитров, много се извинявам, но така насочихте разговора. Ако има четири склада в единия ще държи оригинала, а на другите места, както господин Стоев сега ще потвърди, се държат документи, които са заварени с подпис и с печат на фирмата и пише „вярно с оригинала”. Това се практикува навсякъде сега. Не ми се струва сериозно въобще да даваш обяснението за огромни количества стока, че документите са в някакво си счетоводство, някъде си там. Не е сериозно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Питам господин Стоев, на работната група, когато стана въпрос, че данъчните правят проверка, винаги дават срок за предоставяне на документи. Когато комисията за стоковите борси прави проверка, казва: “Веднага дайте документите.”. А това може да се окаже невъзможно. Докато традицията на данъчната администрация е срок. Примерно няколко часа или да отиде заедно с тях. Но не винаги може в склада да ти бъдат документите. Така че нека да чуем първо господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Не може да го караш търговеца да носи всичките оригинални документи, да носи фактурите, да носи печати и на което кюше да го хванеш, да започне ревизия и той веднага да вади пълния набор от документи, плюс дневници за покупки и продажби и да започваш веднага да му правиш ревизия. Документите по Закона за счетоводството трябва да се държат в счетоводния офис и след това който има право на достъп до тях, органите които имат право на проверка и по компетентност, отиват в офиса на фирмата и там са фактури, печати, оригинални документи, касови апарати и всички други съпътстващи документи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стойчев.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Искам да напомня, че затова има Закона за стоковите борси и тържища и стоковото тържище е определена територия, за която има закон. Аз го разбирам това нещо. Ето едно предложение, някой народен представител да запише: Не оригиналните документи, а заверени документи. Няма разлика. Когато фактурата е преснимана и е сложен печат и подпис вярно с оригинала, това върши абсолютно същата работа.
Между другото, това го дебатирахме още преди една година, когато правихме първия ЗИД и практиката на Комисията е, че работи с такива заверени копия. Факт е това, че ние работим със заверени копия. Факт е, че ние искаме оригиналите. Това го правим още от преди една година. Този въпрос го дебатирахме тогава и стигнахме до един консенсус и ние така и работим. Ако искате направете още една корекция. Да не пише оригинални документи, а да запишем „заверени документи”. Няма проблем. Но на мястото на продажбата трябва да има документи, защото тази стока е бързо оборотна. Кой ще пази стоката? Разбирате ли за какво става въпрос. Една част от екипите трябва да останат на място да пазят стоката да не се продава. Друга част трябва да отиде в някакъв офис, да издири къде са тези документи и да ги провери. Да се върне, да говори по телефона с другите и да ги питат: Тези два, тона за които той има документи има ли ги налични на тържището.
НЕДЯЛКО СЛАВОВ: Аз също мисля, че стремежът на работната група е била да намали административните пречки пред търговеца и да мотивира и стимулира продажбите от стокови борси и тържища, особено от земеделски производители. Тук моето притеснение е свързано с документите, които продавачите трябва да предоставят не толкова от данъчна гледна точка, а от гледна точка на безопасност на храните и на тези необходими документи, които най-често са необходими и съпровождат хранителните продукти.
В тази връзка мисля, че ние ако приемем § 11, до известна степен ще влезем в колизия със Закона за защита на потребителите. Тъй като купувачът във всеки един момент трябва при поискване да му бъдат предоставени тези документи за произход. Според мен и моето становище е, че ние трябва да запазим чл. 57 във вида, в който е сега.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем Българската агенция по безопасност на храните, дали такъв проблем с потребителите може да се получи според вас? Господин Стоев каза, че има специален закон, който е Закон за счетоводството и който казва, че тези документи за собственост се държат в офиса на фирмата. Разбирам господин Славов, но нека да чуем и доктор Иванова.
Д-р РАЙНА ИВАНОВА: При извършване на проверките от страна на Българската агенция по безопасност на храните, ние искаме документи за проследяемост на храните. Във връзка с храните от животински произход има издадена заповед на генералния директор на Националната ветеринарно медицинска служба, в която заповед е описано точно какво трябва да съдържа един документ за произход.
Ние се въздържаме сега все още и изискваме доказателство за проследяемост. Изискваме документи за безопасност на храните от животински произход. Предложили сме в изменението на Закона за храните да бъде включен такъв документ за гарантиране безопасност и произход на храните. Но все още в европейските регламенти, в нашето законодателство няма изрично изискване за такъв документ. Има изискване за проследяемост, стъпка напред и стъпка назад. Сега сме предложили промяната в Закона за храните.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря доктор Иванова.
Колеги, има ли формално предложение от народен представител за изменение на § 11?
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Аз правя предложение § 11 да отпадне.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Целият § 11? Имате право господин Андонов на такова предложение.
Колеги, като последен аргумент, който искам да кажа пред вас. Ние налагаме тук или досега е имало по-тежки изисквания, отколкото изискванията по Закона за счетоводството и изискванията, които има данъчната администрация. Ако сметнете за правилно, знаете Икономическата комисия може да реши всичко. Но смятате ли, че това би било в полза на хората, на търговците? Кажете господин Стойчев.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Господин Димитров, имам становище на НАП. Много внимателно говорих с тях. Бяхме група с юристи и т.н. Вие много хубаво казвате, Закона за счетоводството, но те са написали едно становище, което е изпратено до вас, че не могат и не би трябвало да се вместят в правомощията на Закона за стоковите борси и тържища, защото това е специална територия. Така че ако ние изискваме документите да бъдат там, нека да бъдат заверени копия. Те казаха, че няма проблем.
Между другото думите на председателя на НАП бяха точно същите с които аз обяснявам. Той каза: “Да, наистина това, че ние разрешаваме документите да бъдат представени след два или след три дни, когато правим данъчна ревизия няма нищо общо с това, че вие хващате една стока в реално време, която след един час няма да я има. Да, ние нямаме против”. И те не могат да имат против. Значи Законът за счетоводството няма нищо общо със Закона за стоковите борси и тържища, защото става въпрос за една съвсем определена територия, на която се случват различни неща.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз имам един въпрос. Вие считате ли, че конкретните тези храни и стоки ще бъдат без документи. Тоест, те са без документи. Така ли излиза от тази промяна? В смисъл такъв, влизате в самото тържища и има едни стоки, а няма да има документи. Да не забравяме, че тези стоки по някакъв начин стигат до това тържище. Трябва да има товарителници, трябва да има някакъв транспортен документ или те ще бъдат без документи. Така ли излиза?
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Господин Червенкондев, точно така е. Като премахваме документите на място, вие не уточнявате кои документи. Вие казвате, да ги няма на мястото на извършване на проверката. Тоест, това изключва и товарителница, и фактури, и каквото и да е. Ако ще ги описваме, ако няма фактура какво да има тогава, товарителница. Защо товарителница? Единственият документ, това е сертификат и фактура. Вашият колега каза, по Закона за потребителите всеки един от нас във всеки един момент има право да изисква от продавача да му бъде предоставен документ за произход и за качество и собственост на една определена стока. Камо ли на проверяващ орган.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: По кой закон казахте, че се изисква за собственост?
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Всеки един потребител би могъл да изисква винаги един документ от продавача.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: За собственост? Кой закон? Такова изискване не е необходимо. Параграфът който ние предлагаме в чл. 57 е записано кои точно документи трябва да ги има и къде да ги има. Записано е документите по т. 2, 3 и 4 на чл. 57: „т. 2. нормативно изискуемите документи, които придружават стоката, относно нейната безопасност или декларация от производителя, когато такива документи не се издават;
т. 3. документи за произхода и собствеността на стоката;
т. 4. информация за продажната цена.”
Това нещо остава.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, за да бъдем прецизни § 11 има два важни компонента. Това което ви каза току що господин Червенкондев е, че първата част да бъде по точки 2, 3 и 4 означава, да няма т. 1 за качествени характеристики да не може да глобява Комисията за стоковите борси и тържища. Което ако отпадне, променяме философията на досега приети членове. Вторият компонент вече е мястото на извършване на продажбите.
Аз предлагам, господин Андонов, ако сте съгласен двата въпроса отделно да бъдат разгледани. Тъй като, както ви каза колегата Червенкондев, първият въпрос е един, а вторият въпрос е втори. Ние приехме, че за качествени характеристики, ако някой ще глобява, това е Българската агенция по безопасност на храните и не приемаме Комисията да може да глобява за нещо, за което няма компетентност. И това е горе долу и ние да влезнем в тези правомощия, казано шеговито.
Аз предлагам процедурно, двете неща поотделно да се гласуват.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Господин Димитров, аз пак се извинявам, но Държавната комисия не се произнася по това дали стоката е качествена, дали е безопасна. Ние искаме само да бъде установено, че тази стока хикс тона има необходимите документи. Вие пак бутате нещата натам, Комисията да не глобява, а да глобява Агенцията. Ние искаме стоката да бъде придружена с документи и да се знае, че тази стока е безопасна. Кой е издал документа? Дали наистина е безопасна тази стока, ние не се произнасяме върху това нещо. Когато намерим стока без документи за безопасност, как да знаем тази стока, след малко ще говорим за чл. 59. Нали трябва да има проследяемост по-нататък по веригата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да дадем думата и на дамата, която е от този сектор.
Госпожа Петрова заповядайте.
РУМЯНА ПЕТРОВА: Уважаеми народни представители, от Асоциацията на българските търговци на храни, искам да изкажа моето мнение като дългогодишен търговец, който непрекъснато се е занимавал с търговия. Доколкото съм запозната, ние тук говорим за нормативни документи, които придружават стоката. Но както е в Европа, говорим за два различни документа. Единият документ се казва търговски документи и госпожа Райна Иванова, тук сигурно ще ме подкрепи. В този търговски документ се показва името и адреса на производителя или на доставчика, името и адреса на получателя.
Също така в този търговски документ подробно е описана стоката, как се казва. Какво представлява тази стока. Също така има партиден номер и срок на годност. Този търговски документ винаги придружава стоката, независимо какъв транспорт се използва и по какъв начин тази стока се премества. Бъркаме може би тук двата документа. Фактурата понякога може да се забави и да не е в момента на движението на стоката. Може да се заплати след три дни отложено плащане и тогава фактурата да се представи. Има консигнационни договори, които все още съществуват и надявам се, че не е забранено с някой закон, при които определени стоки се продават в рамките на определен период и след това се връщат, бракуват и т.н. Затова искам, ако може в този закон или в някой друг, както вие имате право да предлагате, да се уточнят нещата. Една фактура не може никога да се съхранява на мястото на продажбата. Докато търговският документ, включително съгласно Закона за храните, винаги и сертификата за качество трябва да бъдат на мястото на продажбата. Но това са два различни документа.
Въпреки това съм съгласна, че ако имаме различни обекти, в различните обекти отговорността е на продавача. Тоест, като дойде проверяващият и изисква документите в рамките на един ден, на два дни да могат да съберат, комплектоват и да се представят правилните документи. Проверяващите имат право да описват стоката – количество, качество. За качество вече решихме, че няма да бъде, но поне количеството да се опише и след това да се докаже произхода на тези стоки.
Затова считам, че е правилно да отпадне извършените продажби.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, виждам, че губим кворума. Затова ще продължим другата сряда. Но имам молба. Отдавна го бавим този законопроект и наистина другата сряда да го довършим.

Преди да си тръгнете колеги, искам да ви съобщя, че на 19 юли, което е следващият четвъртък от 14.00 часа в зала “Изток”, ще се проведе обсъждане на тема: “Подготовка на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката в глава “Топлоснабдяване”.
Помните, че като гледахме Закона за енергетиката си обещахме да организираме такава дискусия.
Поканили сме от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, кмета на София, Омбудсмана на Република България, Топлофикация, София, Топлофикация Плевен, Топлофикация Бургас, Далкия Варна, Топлофикация Враца, Топлофикация Сливен, ЕВН България, Топлофикация Перник, Топлофикация Шумен, Топлофикация Велико Търново, Топлофикация Разград, Топлофикация Русе, Асоциация на топлофикационните дружества в България, Булгаргаз, Комисия за защита на потребителите, Федерация на потребителите в България, Българска национална асоциация “Активни потребители”, Движение “ДНЕС”, Асоциация на фирмите за дялово разпределение, Агенция за устойчиво енергийно развитие, Институт за енергиен мениджмънт.
Моля, всички народни представители да вземете дейно участие. Идеята е законодателни промени, които да предприемем за подобряване на работата на топлофикационните дружества в България.
Моля, за максимално участие.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.50 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Силвия Михайлова
(80 829)