Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
18/07/2012
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерски съвет на 28 юни 2012 г. -- за първо четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. -- за второ четене. (продължение)
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 31
На 18 юли 2012 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерски съвет на 28 юни 2012 г. -- за първо четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. -- за второ четене. (продължение)
3. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започнем заседанието.
Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерски съвет на 28 юни 2012 г. -- за първо четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. -- за второ четене. (продължение)
3. Разни.
По тази програма господин Божилов има предложение.
ИВАН БОЖИЛОВ: Правя процедурно предложение точка втора да я отложим за другата седмица. Понеже не бях на работната група и имам някои неща, които искам да доуточня. Имам предложения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имаме джентълменска уговорка, че става въпрос за едноседмично отлагане, не повече.
ИВАН БОЖИЛОВ: За другото заседание, другата сряда.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Който е „за” това предложение, моля да гласува колеги.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
По първа точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Делян Добрев – министър, Иво Маринов – заместник-министър, Мария Иванова – директор на дирекция “Туристическа политика” и Зара Добрева – директор на Дирекция “Правна”;
от Комисия за защита на потребителите -- Александър Масларски – член и Емилия Елчинова – директор на Главна дирекция;
от Национален борд по туризъм -- Поли Карастоянова – изпълнителен директор;
от Българска асоциация на туристическите агенции -- Донка Соколова – председател и колеги;
от Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация -- Бранимир Миланов – член на УС и колеги;
от Български съюз по балнеология и СПА туризъм -- Сийка Кацарова – член на УС и колеги;
от Институт за анализи и оценки в туризма -- Румен Драганов – председател;
от Асоциация на българските туроператори и туристически агенти -- Ирена Георгиева – председател на УС;
от Съвет по туризъм – София -- Витан Иванов – председател;
от Съвет по туризъм – Пловдив -- Любозар Фратев – председател на УС;
от Съюз на собствениците – Слънчев бряг -- Елена Иванова – председател на УС;
от Съюз на хотелиерите – Златни пясъци -- няма представител;
от Национална асоциация за детски и младежки туризъм -- Гина Шоева – председател;
от Съюз на инвеститорите в туризма -- Соня Колтуклиева;
от Българска туристическа камара -- доц. д-р Цветан Тончев – председател;
от Витоша ски АД -- Петър Петров;
от Българско ски училище -- доц. Петър Янков – председател;
от Национална гражданска коалиция “Природата за хората и регионите” -- Ваня Бижева и Димитрина Лещарова.
Господин Добрев, Вие ли ще представите законопроекта? Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: С удоволствие господин председател.
Уважаеми народни представители, гости, мотивите към законопроекта предполагам, че всички ги имате, така че за разлика от друг път, когато четем мотивите, аз ще се опитам да систематизирам най-важните според мен неща.
Първо, искам да кажа, че този законопроект е плод на близо тригодишна работа на колегите в Министерството и на целия бранш, който много активно взе участие, за което им благодаря. По-основните моменти са, че в законопроекта се предвижда категоризацията да е на всеки пет години, като съответно се подновява или се прекатегоризира даденият обект при облекчени условия и такса, която покрива само разходите за извършване на тази дейност. Въвеждат се електронни услуги и документи по електронен път, всъщност от Министерство на икономиката. Това ще бъде първата услуга, която се предоставя по електронен път, като компаниите ще могат да свалят от интернет формулярите, да ги попълват и да ги подават по същия начин. Единствено физическото посещение ще е на място в обекта за съответната категоризация.
Договорите, ваучерите, резервационните бланки могат да се сключват и издават по електронен път. Досега това ставаше, но го нямаше в нормативната уредба. Сега вече го има. Кметовете категоризират с новия закон две звезди хотели и ресторанти три звезди. Досега имаха право да категоризират само една звезда хотели и две звезди ресторанти. Като имат нови контролни функции за всички хотели и ресторанти по отношение на категоризацията.
Намалява се административната тежест, категорията на плажовете и на ски пистите отпадат, защото такива задължения има по концесионните договори за всеки плаж или съответно ски район.
Въвежда се понятието туристическо райониране с обособяване на туристически райони, като в срок от шест месеца със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма ще бъдат определени районите. Съответно тези райони ще имат организация за управление на дестинациите, която ще извършва дейности по маркетинга и рекламата. Ще разработва различни програми.
Въвеждаме понятието „туристически информационен център”. Такива съществуват, но отново те липсваха в нашата нормативна уредба. Сертифициране на балнео и СПА центровете, като въвеждаме критерии, на които трябва да отговарят тези центрове, за да бъдат категоризирани като такива. Те ще бъдат подробно разписани в наредбите. По закона общо има редица наредби, 17 наредби, които ще бъдат разработени допълнително.
Въвеждат се изисквания за професии с висок риск за здравето на потребителите. Това са ски учители, планински водачи, плюс изискване към екскурзоводите, защото често сме свидетели на екскурзоводи без необходимата компетентност.
Прецизират се текстовете, особено за Националния съвет по туризъм. Там се записва, че 51 процента от участниците са от страна на бизнеса и 49 процента от страна на държавата.
Въвежда се понятието „национален курорт”. Министерството приема нормативни актове за националните курорти, които разписва подробно какво представляват те. На какви изисквания трябва да отговарят и какви са правилата вътре в националните курорти. Не на последно място се повишават санкциите и глобите с цел превенция.
В последните два месеца бе дадена възможност, въпреки всички обсъждания, които вървяха през годините, за последни предложения по време на общественото обсъждане. В последствие тези предложения бяха прозрачно обсъдени между Министерството и бранша с участието на народни представители, които решиха да се включат и то не само народни представители от Икономическа комисия, които ги вълнува тази тема. Считам, че след тези три години ние имаме един завършен по наше мнение закон, който отчете мненията на всички участници в неговата подготовка. И най-вече становищата на бранша.
Мога да Ви посоча и множеството обществени обсъждания и срещи, на които е коментиран закона. Всички присъстващи и гости взеха активно участие в тях и не мисля, че е необходимо... Радвам се, че законът има широк консенсус.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви господин министър.
Аз наистина имах удоволствието и присъствах на няколко такива срещи, работни групи в Министерството и в други формати, в които стана ясно, наистина подходът по който е направен този закон, а именно в един много широк диалог и с всички заинтересовани страни. Наистина според мен се е получил един добър консенсусен продукт, за което ви поздравявам.
Сега бих искал да се чуе мнението и на останалите заинтересовани страни, които ги засяга този нов закон, като Комисия за защита на потребителите, Националния борд по туризъм.
Който иска да вземе отношение, моля да заяви желание.
Давам думата на Комисията за защита на потребителите. Този закон трябва да защитава сериозно потребителите. Така че всички които са предпочели България като туристическа дестинация и туристически продукт да бъдат защитени и доволни, така че ръста в туризма да бъде нещо трайно, както се наблюдава през последните няколко години. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАСЛАРСКИ: Добър ден на всички, уважаеми депутати, гости, колеги, експертите от Комисията за защита на потребителите взеха активно участие при изготвянето на този закон. Действително ние проведохме многократни срещи, както с бранша, така и с експерти от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Имахме няколко забележки по отношение на този закон, които доколкото виждам в сегашния вариант всичките са приети. Все пак Комисията осъществява последващ контрол по този закон и наша първа грижа е да защитаваме икономическите интереси на потребителите. Аз действително също споделям мнението на министъра на икономиката, че се е получил един доста добър и справедлив, бих казал, закон. Справедлив за всички заинтересовани страни, както потребители, така и бранша. Както и ние като правоприлагащ орган.
ПРЕДС. ДЕАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви.
От Националния борд по туризъм - госпожа Поли Карастоянова. Не присъства.
Българска асоциация на туристическите агенции. Заповядайте.
БИСТРА СПАСОВА (адвокат от Българска асоциация на туристическите агенции): Представям консолидирано предложение за промени на БАТА и АБТТА. За мое щастие до този момент работехме чудесно с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. В продължение на три години успяхме да представим своите предложения. За наше щастие голяма част от тях бяха включени в новия законопроект. Тъй като при обсъждането с колегите от бранша на нашите предложения се оказа, че всъщност сме пропуснали да внесем в срок няколко предложения, които успяхме да изпратим на 22 юни и които не ги виждаме в сегашния текст. И ако ми разрешите ще ги прочета, като сме ги подготвили в писмен вид, с оглед по-лесното им възприемане от колегите, които ги включват в текста.
Нашето предложение е в чл. 3 от закона, т. 2 да се добави, че туристически дейности са: организирането на конгреси, конференции, семинари, обучение и други делови прояви. Когато същите включват елементите по чл. 2, § 1 от Директива 314 на Съвета от 13 юни 1990 г. Мотивите за това предложение са следните: доколкото практиката показва, че голяма част от търговците предлагат организиране на семинари в Индонезия, в Малта, в остров Бали, а в същност по естеството си това представляват организирани туристически пътувания, то лицата които се възползват от участието на такива конференции биха били лишени от защитата на потребителите на туристически услуги, ако това се извършва от нерегистрирани по този закон лица. С оглед на това предлагаме да бъдат включени и тези вид услуги като туристически.
По директивата е когато са за повече от 24 часа и включват елементите на организирано туристическо пътуване.
Следващото ни предложение е в чл. 62, който регламентира свободното предоставяне на услуги. По ал. 1 семантично да бъде преместен текста, който формулира какво е свободното предоставяне на услуги от § 1, т. 63 в ал. 1. С оглед на това самият закон да даде яснота, че свободното предоставяне на услуги от туроператор или туристически агент от територията на Европейския съюз е предоставянето на тези услуги временно или еднократно без установяването на територията на страната. И предложение за включване на нова алинея в чл. 62, която алинея казва следното:
Когато услугите по ал. 1, т.е. свободно предоставените услуги, се извършват на територията на Република България за период надхвърлящ 183 дни в рамките на една календарна година, лицата следва да се установят вторично на територията на страната за целите на данъчното облагане. Тази препратка смятаме, че трябва да намери своето място в Закона за туризма, тъй като единствено задълженията по данъчния закон не биха могли да обвържат туроператора, чието седалище е извън територията на страната.
С оглед на това, че голяма част от румънските туроператори и други съседни оператори маскират своята постоянна и перманентна дейност в страната под формата на свободно предоставяне на услуги, допускаме да излиза както ДДС и друг данък от страната, тъй като те обичайно надхвърлят периода от тези 183 дни.
Следващото ни предложение е в чл. 81. Предлагаме в ал. 1 по т. 14 да бъде преместен текста, който се намира в чл. 87, ал. 1, т. 5. Член 87, ал. 1, т. 5 е текст, който задължава туроператора да обясни на потребителя възможността за сключване на допълнителен застрахователен договор, отмяна на пътуване и други клаузи, които разширяват тази възможност.
Предложението ни да бъде преместен този текст в чл. 81 е обвързано с Кодекса на застраховането и общите условия на застрахователите при предоставяне на тази застраховка. Нейното сключване може да бъде извършено само и единствено най-късно в деня, в който резервацията за туристическия пакет е направена. А тъй като чл. 87 казва, че едва след сключване на договора за организирано пътуване, тази информация се предоставя, тогава би било безпредметно. Защото дори и да си изпълни задължението туроператорът, то застрахователят ще откаже на потребителя сключването на такава застраховка или което е по-лошо, ще му вземе парите. А при настъпване на застрахователно събитие няма да бъде покрит риска.
С оглед на това молим т. 5 на ал. 1, чл. 87 да бъде сложена като т. 14 в чл. 81.
Преминаваме към Административнонаказателните разпоредби. Предлагаме в чл. 189 да се увеличи защитата по ал. 2 чрез добавяне на текста: Освен глобата в размер на 15 000 лв., или имуществена санкция, да бъде наложена забрана за упражняване на дейност по този закон за срок от две години на физическото лице - нарушител или когато нарушителят е юридическото лице - на съдружниците и законния му представител.
Санкцията на пръв поглед може да изглежда тежка. Но само на пръв поглед, тъй като чл. 189 регламентира извършването на туристическа дейност, туроператорска или турагентска дейност, без удостоверение за регистрация. Това е случая, който до болка ни е познат на всички с фирмата, която изпрати хората на корабчето в Македония. Те нямаха регистрация. Утре същото това физическо лице би могло да направи фирма и с нея да получи лиценз. С оглед на това искаме санкцията да бъде приложена, забраната да бъде приложена спрямо физическото лице, което е съдружник и управител на фирмата, която е извършвала такава дейност без регистрация.
Предлагаме ал. 3 да отпадне.
Предлагаме ал. 5: „Физическо лице, което извършва туроператорска или туристическа агентска дейност в периода, в който му е наложена забраната за извършване на такава, да се накаже с глоба от 30 до 50 000 лв.”. Тоест, нямаме санкция за случаите, в които някой извършва такава дейност, въпреки че вече му е било забранено.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Всички ваши предложения ще бъдат писмено предоставени в Комисията и съответно, както знаете, ако някой от народните представители ги припознае със становище от вносителя, ще ги коментираме между първо и второ четене. Така че откриваме дебата с вашите забележки, с вашето становище, ако мога така да кажа, да ги коментираме в детайли малко по-късно. Благодаря ви.
От Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация има ли желание да се вземе думата за становище по закона? Няма.
Български съюз по балнеология и СПА туризъм. Заповядайте.
СИЙКА КАЦАРОВА: Бих искала от името на председателя на Съюза господин Стефан Шарлопов и от името на членовете на Управителния съвет да изразим нашето удовлетворение от начина по който бе дискутиран и разглеждан закона в последните три години. Ние сме участвали редовно на многократни срещи организирани от министъра, заместник- министъра и съответните директори от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, както и по електронен път сме обменяли информация. Депозирали сме едно писмо в Комисията с последни детайли по формулировката касаеща балнео СПА терминологията.
Ще си позволя да дам думата на доктор Татяна Ангелова, експерт към Съюза, директор на Национална болница по физикална терапия и рехабилитация и председател на Асоциацията по физикална рехабилитация за мотиви, с които ние предлагаме това писмо, което предполагам всеки от вас има.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Писмото е предоставено на всички народни представители. Само ще ви помоля по-кратко и в детайли, конкретно да вземете думата.
ТАТЯНА АНГЕЛОВА: Добър ден уважаеми дами и господа. За първи път се създаде една благоприятна ситуация за уточняване на текстовете между експерти на Министерство на здравеопазването и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Като представител на професионалната организация на лекарите, считам че терминологията, която предложихме на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма е издържана от страна на термините, както от европейската зона, така и от международните термини. Съобразени са с новите изисквания на проекта разработващ Медикал СПА, в което Българя участва към ИСО активно. Считам, че текстовете които предлагаме, позволяват в бъдеще да се даде възможност на хотелиерите да работят така, че развивайки своите балнео СПА центрове, всички нови тенденции в света, които съществуват и които ще бъдат одобрени от съответните власти в България ще могат да бъдат внедрени и текста не се явява ограничителен, а напротив дава доста широки възможности.
Конкретно касаещо балнеолечебен център, което е прието в България – Медикъл СПА център, сме визирали всички онези текстове, при които този център може да бъде разработван така, че да бъде подчинен и на Закона за здравеопазването. В смисъл, в този Център ще се развият всички възможности за балнеолечение и за рехабилитация и ще бъдат ръководени от лекар с физикална рехабилитационна медицина. До този термин и до това определение стигнахме, благодарение на тесен консенсус между всички представители на хотелиерите и управители на хотелите и медицинските експерти, при което имаме абсолютно единомислие и единодушие при приемането на този термин.
Другият, това е Таласотерапевтичния център, където също дейността ще се развива, съобразена със стандартите, които ги имаме в областта на здравеопазването и ще се ръководи от лекар с физикална рехабилитационна медицина.
По-нататък СПА център, СПА услуги, Уелнес център, Уелнес услуги изключително сме взаимствали от разработените материали от Европейската СПА асоциация, на която е член Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. Така че считаме, че това, което предлагаме като продукт е приемливо, добре оформено и даващо възможности за разработване и за в бъдеще.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: От Институт за анализи и оценка в туризма и или от другите наши гости, Асоциация на българските туроператори и туристически агенции, Съвет по туризъм в София, Съвет по туризъм в Пловдив, Съюза на собствениците - Слънчев бряг. Заповядайте.
БАЙКО БАЙКОВ (зам.-председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции): Позволете ми преди няколко конкретни предложения да направя едно кратко описание. Ние като Асоциация сме удовлетворени от възможността, която ни беше предоставена от държавната администрация. Действително в режим на диалог да обсъждаме различни спорни, неясни моменти в представения към момента проект за Закона за туризма. В желанието си да установи такъв диалог с всички браншови организации сме свидетели на един документ, който е изключително тежък и тромав като обем в момента. Той действително включва абсолютно всичко, което може да бъде предмет на дейност в сферата на туризма. За сравнение аналогичните законопроекти в страните от Европейския съюз са приблизително десет пъти по-малки като обем и голяма част от детайлизацията на закона се изнася в поднормативни документи. По този начин евентуални промени, които биха били зависили от конкретна стопанска конюнктура в интерес на самата стопанска дейност в сферата на туризма, много по-лесно биха били регулирани.
От тази гледна точка, това може би е слабост, която в бъдеще целият бранш трябва да имаме предвид в смисъл такъв, че всеки предлага нещо, което е свързано с неговия сегмент. Той е удовлетворен, но в крайна сметка ние имаме един законопроект от 112 страници, в който аз съм сигурен, че всеки един който се занимава ще му трябва доста време, за да навлезе в детайли във всичко това, което се прави.
Първата ни препоръка и предложение в тази насока е да се направи необходимата промяна в заключителните разпоредби, относно датата на влизане в сила на новоприетия правен акт, осигуряващ достатъчно време не по-малко от три месеца за запознанство с новите нормативни текстове и привеждане на стопанската дейност в съответствие с новите законови изисквания. В момента се предлага Закона да влезе в сила от деня на публикуването му.
Като коментар ще си позволя да направя бележката, че през тази година влезнаха промени в Закона за ДДС, които въведоха регулации със задна дата в сферата на туризма, което за нас беше много тежко като изпълнение. Считаме, че това би трябвало да е нормалната практика при въвеждане на такъв нормативен документ.
От гледна точка на мобилността на тази материя, нашето предложение е по отношение на една изключително спорна тема. Говорим за контролната дейност да се изнесе изцяло в отделна наредба извън закона. Което зная, че първият отзив от страна на администрацията ще бъде, че това не е възможно. Но така както е възможно много други такси да бъдат изведени извън закона, нашето мнение е, че това може да се направи.
Конкретно предложение имаме. Главата Единна система за туристическа информация да се преименува в съответствие със съдържанието й. Съдържанието всъщност е туристически регистър. В тази глава Единна система за туристическа информация, ние не виждаме и тя предстои да бъде създадена. Регистърът е основен елемент от нея. Затова предлагаме също да се оформи отделна наредба, която да третира въпроса за единната система за туристическа информация. Ние и в момента не разполагаме с никаква система за туристическа информация.
Още една бележка към регистъра. Нека да се отбележи задължително, че регистърът трябва да функционира в реално време. В момента регистърът функционира в условно време. Ясно е, че той по този начин ще съдържа в себе си грешки в зависимост от актуалността на поддържането му.
Още един важен въпрос, който ние сме го отстоявали редица години и за съжаление не намери реална изява в досегашните нормативни документи, е свързано с размера на таксите за регистриране на дейностите. Когато ни приеха в Европейски съюз от нас беше поискано да се намали броя на лицензионните режими. Част от тези режими бяха свързани със сферата на туризма. За съжаление, освен промяната на името от лиценз на регистрация, друго не последва. Последваха няколко обещания от страна на предишния министър на икономиката, енергетиката и туризма, да се приведат тези такси съобразно разходите за изпълнение на тези дейности, но това не беше направено и ние не виждаме никаква промяна в тази посока.
Всъщност това е един от мотивите ни. Законът би трябвало да създава предпоставки за развитие на бизнеса, а не да създава ограничения.
Още един момент, който почти в този състав преди три години обсъждахме в тази Комисия, относно проблемите на българския туризъм, точно през лятото на 2009 г. Господин Мартин Димитров водеше заседанието тогава. И от името на нашата Асоциация ние поставихме два основни проблема пред туризма. За съжаление те и в момента са актуални.
Първият въпрос е наличието на огромна сива икономика в туристическия бизнес. Вторият въпрос е свързан с националния маркетинг и реклама. Нашето мнение е, че нормативната уредба може да предпостави намаляване на сивата икономика. И в тази връзка нашето предложение е, тази процедура за регистриране на нощувки в хотелите, която в момента предвижда един път в месеца да се предостави такава справка в изминало време, да се коригира и тя да бъде ежедневна. Това се прави в редица страни и е съвсем реално. Още повече, че тя се изисква да бъде и в електронен вид в момента. Нищо не пречи всеки ден това да се предоставя. Защото по този начин една част от тази сива икономика ще бъде ограничена.
Второто ми предложение е по-скоро въпрос. В първоначалните текстове, които няколко години обсъждахме с туристическите дирекции от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, един основен елемент в цялостната концепция за национален маркетинг и реклама беше една национална структура, която да бъде ангажирана с това. В този законопроект тя по някакви причини е отпаднала, но ние считаме това за много голям минус. От името на нашата Асоциация поставяме веднага въпроса. Явно е, че в хода на това приемане няма как да бъде поставено. Правим предложение за първа промяна в новия закон за туризма, която да е свързана със създаването на такава организация. Опитът на тези страни, от които следва да се учим показва, че такава структура е необходима.
Разширяването на функциите на Националния съвет по туризъм, които се предвиждат с този законопроект, всъщност показва, че отказа от националната структура се прехвърля функционално в тази посока, което със сигурност не може да бъде компенсирано.
Може би две последни бележки ще ми позволите. Преди 15 дни в закона липсваше в основни туристически дейности, нещо което се появи за наша изненада, без въобще да сме го видели. Видяхме го в последната редакция. В чл. 3, т. 5 е включено като основни туристически дейности, предоставянето на услуги за спорт. Ние считаме, че това не са туристически дейности и би следвало да отпадне. В тези варианти, в които ние сме обсъждали законопроекта, този текст липсваше. Сега го виждаме тук.
Второ, в чл. 3, ал. 2 туристически обекти са: да отпаднат офисите за упражняване на туроператорска и туристическа агентска дейност. Това ние считаме че не са туристически обекти. Тук не е прецизирана терминологията. Тук не става въпрос да се ограничават контролни и държавни органи да осъществяват своята дейност в тези помещения. Но няма как да класифицираме офисите за изпълнение на агентска или на операторска административна дейност като туристически обекти.
В заключение искам да благодаря за предоставената възможност и да пожелаем успех на новия закон.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
Представител на Национална асоциация за детски и младежки туризъм, госпожа Гина Шоева.
ГИНА ШОЕВА: Искам от името на нашата Асоциация да изкажа изключително голяма благодарност за партньорството и подкрепата, която ни оказаха Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в тези три години в лицето на господин Иво Маринов и госпожа Мария Иванова и одобрението от министър Добрев на всички предложения, които ние сме направили. За наше щастие те са влезнали в новия Закон за туризъм. За първи път се появява понятието вид туризъм „детски – младежки”, което го виждаме вече налице и от тук се надяваме, че ще произтекат доста положителни неща в това направление. Имайки предвид като държавна политика, стратегия за развитие на детски и младежки туризъм.
Другото което най-много сме настоявали да се случи, това е да се изготви нова наредба, което също е включено в Закона. Нова наредба, която да уреди начина по който ще се развива този детски-младежки туризъм, тъй като в момента ние работим по една много стара наредба от 1997 г., която създава изключително големи неудобства и проблеми. Имаме още предложения, които искаме да се включат, но допълнително ще ги кажем.
Едното е в чл. 80, ал. 4, този текст от тази алинея, да преминават удостоверенията през регионалния инспекторат на образованието. Доста го мислихме и решихме, че това не е текст за Закона за туризъм, а текст за наредба или в Закона за образованието.
Благодаря.
Надявам се, че този закон ще даде добър старт в този вид туризъм.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От другите гости има ли желаещи да вземат думата и да поставят конкретни проблеми.
СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА (главен секретар на Съюза на инвеститорите в туризма): Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър, колеги, прави са всички, които говориха до тук, че за първи път имахме възможност много подробно, много често да се срещаме и да обсъждаме закона. Така че аз няма да ви занимавам с конкретни предложения. Всичко нашата организации е дала. Радвам се, че сме толкова мили, усмихнати и ведри днес, защото по-отдавнашните депутати от вас ще си спомнят, включително и председателя на Комисията, че само преди три години в навечерието на финала на мандата на тройната коалиция, ние бяхме изнервени, напрегнати, взривени от два законопроекта - единият на вицепремиера Калфин, другият на председателя на парламентарната група на НДСВ Пламен Моллов, които бяха изключително лобистки и които наистина ни поставиха на нокти и нас и вас, защото аз съм внесла тук три петиции. Слава на Бога, че сега всички имаме желание да си партнираме.
Затова се обръщам и към вас, тъй като този закон би останал само един красив роман за любовта, ако ние туристическия бизнес и бранш не получим вашата подкрепа, като представители на народа както и на обществото. Бъдете патриоти на българския туризъм, моля. Забравете когато се говори за тази най-просперираща индустрия, даваща 15 процента от брутния вътрешен продукт и хляб на около 700 000 души в България за партийните си пристрастия.
Много неприятно съм изненадана днес от първите сигнали за доклада на Еврокомисията, който всички очакваме, че там има намеци или по-сериозни обвинения за пране на пари и за нередности в туристическия бизнес. Добре е така да бъде. Не е нещо, което ние не знаем или не се борим. Но много е неприятно, в началото на всеки летен сезон започват лоши сигнали от вън. Аз като професионална журналистка ще кажа, че също се настървяваме журналистите да хвърляме камъни и дървета по българския туризъм. Нека наистина да бъдем по-големи патриоти. Нека да ни дадете подкрепата си, за да може философията на този закон, една просперираща индустрия в интерес на туристите, на българина наистина да заработи.
Бих Ви помолила, ако сте се запознали по-подробно с философията на този закон, вие да се обърнете към нас с въпроси, да не би да нарушаваме баланса защитавайки интересите на индустрията, да нарушаваме интересите на хората, на потребителите на туристическия продукт.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (Витоша ски АД): Искам на първо място да изразя своето удовлетворение от това, че имахме възможност през целия период на съставянето на този законопроект да вземем становище и съответно участие. И в един момент мисля, че законопроектът стигна до един доста добър завършен вид. Това което е внесено в момента ни учудва. В областта, която третира ски пистите, философията е обърната обратно. Разкъсана е изцяло икономическата логика на този бизнес и явно говори за пълно непознаване на този тип индустрия. Не може да се отделя ски пистата от съоръжението. В момента това е направено. В такъв случай изниква въпроса кой предоставя туристическата услуга на този обект. Той е общодостъпен обект, където някой добър човек купува рактраци, които струват половин милион евро единия. Отъпква ски пистите. Прави абсолютно всичко срещу нищо. Реално погледнато няма никаква логика една ски писта да няма съоръжения. В този случай трябва туриста да нарами ските на рамо, да преодолее височината и да се спусне. Едновременно да бъде развит и ски туризма и съответно и пешеходният туризъм. Тоест, в законопроекта се казва, че като допълнителна услуга на ски пистата може да се предостави съответно съоръжение. Но ако някой реши, че няма да има съоръжение може да съществува само ски писта без съоръжение.
Основата на този бизнес е, че приходите се кумулират от съоръжението. Тоест, когато отидете да карате ски, вие плащате услугата като си купувате ски карта. Съответно не плащате за ползването на пистите. Но това е една единна и неделима услуга.
На второ място, голям пропуск на закона е, че отпада категоризацията на ски пистите. Това е една минимална държавна гаранция, че някой ще поеме отговорността и ще търси от този, който стопанисва пистата едно минимално задължение той да поддържа тази писта в някакъв вид.
В този случай излиза, че в рамките на един курорт стават между 500 и 1000 злополуки в рамките на един зимен сезон. Ако отпадне тази минимална гаранция какво става? Отпаднал е съответно и статута на ски патрула. Тоест, това което беше предвидено в проектозакона в един момент. Ако на ски писта някой кара рисково, съответно ако кара пиян, дрогиран или създава съответно затруднение за останалите, кой ще бъде този, който би могъл да въдвори ред на ски пистата. Съответно националната полиция не би могла. Ние сме се обръщали много пъти към тях, но те нямат такъв ресурс, за да застанат на ски пистите и да въвеждат обществения ред. Тогава кой ще го прави? Много на бързо са вкарани категории като снежно поле и детска ски зона, за което дори няма и легална дефиниция и ред други проблеми.
Ние ще внесем съответно писмено предложение как би изглеждал добре закона, но в този си вид той създава само хаос и не би могъл да регулира по нормален начин отношенията в този тип туризъм.
Благодаря Ви.
СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА: Колега, извинявайте, не ви познавам. Вие не представлявате никоя от туристическите организации, които се събираме. Той е заинтересована страна. Затова се обърнах към дамите и господата от Народното събрание да внимават, заинтересовани лица да не се налагат над интересите на гражданите и на потребителите и да не превръщаме Закона за туризма в онзи закон за горите, който предизвика вълненията и сътресенията. Без корпоративни и частни интереси на тази маса, ако обичате.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ВАНЯ БИЖЕВА: Ние се включваме малко късно в дебата, но се включваме с нашата експертиза като платформа за интегрирано планиране. Имаме съответните критики към закона, защото той като цяло не отговаря на принципите за ефикасност и икономичност на изразходваните публични ресурси. Веднага ще ви кажа защо. Имаме въведени безкрайно много нива на планиране на туристически стратегии и няма никаква идея дори в закона, как тези нива ще си взаимодействат. Кой на кого йерархично ще върви във времето. И няма никакви индикатори за измерване на резултатността от работата на тези нива на планиране. Отново виждаме в закона, това което и колегите казаха, има липса на национален стратегически орган, който да извежда националния стратегически план за туризма в България. В чужбина, това са така наречените национални платформи или бордове за туризъм, които са юридически тела. Те не са консултативни, а функционални органи с ясен пет или седем срочен план за работа, с много ясни индикатори за измерване на резултатите и с много голяма публичност, на всички ресурси които те управляват. Защото те управляват една голяма част от информационните ресурси в туризма, които по някакъв начин трябва да бъдат сведени към регионите и към бизнеса, за да има нужната синегичност, ефективност и икономичност на влаганите средства в туризма.
Държавата като цяло смятам, че трябва да планира, разбира се, какъв ръст очаква брутния продукт да бъде формиран от туризма.
РЕПЛИКА: Извинете, това е закон. Това не е устав. Това не е правилник. Това е закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми дами, нека да се изслушваме.
ВАНЯ БИЖЕВА: След това идват задълженията на областните управи и общините в закона за стратегии за туризъм. Само че те имат специфични функции. Техните функции са повече в имиджа на дестинациите. Тоест, добре е да се има предвид, да се пояснят какви стратегии те ще правят в областта на туризма. Защото те са много по-компетентни в областта на инфраструктурата, подготовката на кадри, да планират на место каква преквалификация на кадри им трябва. Трябва да имат планове за събития, разбира се. Трябва да премахват административната тежест пред бизнеса. Така че добре е стратегиите тук да бъдат съобразени с това, какви да бъдат естетичните функции на общините и областните управи.
На трето място, идват така наречените туристически райони. Аз първо бих предложила да се казва пулове, а не райони, защото райони не ми звучи добре. Но като цяло тук отново има някакво регионално.
СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА: Господин председателю, вие сте джентълмен, но ви моля обсъждаме закон, не обсъждаме продуктова стратегия.
ВИТАН ИВАНОВ: Защо ви нямаше три години, а сега ни губите времето. Извинявайте, три години не ви видяхме. Защо ни губите времето? От трибуната изява ли търсите? Писмено всичко това го внасяте. Няма да ви слушаме три дни.
ВАНЯ БИЖЕВА: Затова сме дошли.
ВИТАН ИВАНОВ: Госпожо, ние се въздържахме от коментар по теми, които нищим три години активно. Много Ви моля писмено, както ние сме си депозирали писмото. Нямаме време да слушаме детайли.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухме ви вас.
Благодаря.
ВАНЯ БИЖЕВА: Само да кажа, че според мен туристическите райони трябва да бъдат повече с функции на бизнес инкубатори, отколкото на маркетингови организации.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Много Ви благодарим за становището. Има ли някой да каже нещо, което не е казано и народните представители трябва да вземат думата след това. Моля да не се прекъсвате. Говорим за доклад на Европейската комисия.
ДОЦ. Д-Р ЦВЕТАН ТОНЧЕВ: Проучванията които направихме, значителна част от туристическия бизнес 80 – 90 процента от хората, приема предложения закон. Аз предлагам той да бъде внесен в Народното събрание. Имам конкретни дребни неща. Примерно, дразни ме, основни допълнителни услуги. Но тези неща като ги въведоха научните кадри, сега трябва да се оправим. За мен по-точна дума е пакет услуги. Защото в балнеологията по-голямата част от стойността се оформя от балнеоложкия туризъм. Така че предлагам да бъде внесен след обсъждане от Комисията, проектозакона за туризма в Народното събрание.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Той е внесен вече. Обсъждаме го. Заповядайте.
ПЕТЪР ЯНКОВ: Искам да кажа, без излишна нескромност, че нашата структура, нашите членове правят българския туристически продукт български. Инвеститорите го правят с австрийски съоръжения, с немски лифтове и т.н. Но българският продукт се прави от българските ски учители. В тази връзка искам да кажа, че близо три или четири правителства вече работим с предложение за Закона за туризма. Такова отношение като сега ние не сме имали, за което благодарим. По-голяма част от нашите предложения са включени в настоящия закон. Много държим максимално бързо той да бъде приет, за да не бъдем незаконни. Тъй като към момента ние се водим незаконни в страната си.
Две думи относно категоризацията. Според нас облекчената процедура за категоризация е много по-правилна, тъй като не утежнява всички централизирано да се категоризират.
По отношение на ски патрула, според нас ски патрула трябва да е независима структура от лифт операторите, защото включително и тях той трябва да ги контролира. Следващото нещо за ски зоните. Детска ски зона и не снежни полета, а снежни паркове, това са специфични зони за практикуване. Характерното за детската ски зона, която я отличава от ски зоната за възрастни е, както детската кухня, детската тоалетна. Специфични грижи, специфични съоръжения и съоръженията са такива, така че много правилно са включени. Предполагам, че в допълнителните разпоредби ще се конкретизира.
Относно предлагането на туристическите услуги, този закон според нас за първи път ясно разграничава четири основни туристически услуги – лифт оператор, който абсолютно подкрепям това, че трябва да бъде писта и лифт на едно. Предлагане на спортно-туристически услуги, обучение по различни видове снежни спортове. Раздаване на екипировка и сервиз на тази екипировка. Тези четири дейности досега не бяха разграничени и по презумпция се полагаха само на един. Затова поздравления. Надяваме се, че този закон максимално във вида, в който е подготвен ще влезе в Народното събрание.
Благодаря Ви за дадената дума.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ВИТАН ИВАНОВ: Господин председател, господин министър, три години се работи по този закон и всички в тази зала от туристическата индустрия участваха във всичките комисии, които бяха създадени. Дълъг или не дълъг важното е, че законът обхваща вече и сивата икономика, ако забелязвате. Дават се много нови понятия. Обхваща се абсолютно всичко. На темата райони няма да говорим и да спорим, защото виждам доста голяма “компетентност”.
Искам да благодаря и на депутатите, които участваха в тези работни групи през този период.
Искам да благодаря на екипа на Иво Маринов и на министър Добрев, който четири часа всички тези в тази зала ни събра и член по член сме гласували този закон, който е внесен при вас. Тоест над 90 процента от туристическата индустрия сме за него.
Благодарим ви. Моля ви приемете го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на гостите. Ако са похвали към министър Добрев, той вече разбра този анонс към него.
Народните представители имате ли въпроси към вносителите, желание за изказване? Няма.
Господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Въпрос към министър Добрев. Този закон съгласуван ли е в Министерския съвет по нормалната процедура? Министерският съвет ли е вносител, защото тук гледам едно становище на Министерство на регионалното развитие, което съдържа понятия, които биха могли много лесно да бъдат уточнени още преди внасянето му или поне периода след внасянето му.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Законът е съгласуван два пъти, включително и два пъти по чл. 32 с всички министерства по съгласувателната процедура.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Министерство на регионалното развитие не е ли присъствало?
ДЕЛЯВ ДОБРЕВ: Съвет за административна реформа. Аз не знам какво гледате вие, може би са някакви в последния момент предложения, но съгласувателната процедура е извървяна два пъти.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не допускам, ако всичко е така, както вие казвате, да не сте уточнили каква е разликата между почивна станция и почивен дом. Каква е легалната дефиниция на вила и вилна сграда и още пансион и ред други такива понятия, които са написани тук в това становище.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ние нямаме такова становище, ако ни го предоставите ще го разгледаме. Но от Министерство на регионалното развитие не сме получавали становище, което вие четете в момента.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Вторият ми въпрос е, тъй като тук чувам, че целият туристически бизнес стои зад този законопроект. Признавам си, че не съм го чел целия законопроект, но в мотивите е написано, че за първи път се включва и ловния туризъм в това понятие и в този закон. Къде в този закон и какво е написано по ловния туризъм при положение, че зад този вид туризъм има ред други законопроекти.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Бойчев имаше желание за отношение. Заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря господин председател.
Аз също искам да поздравя екипа, който е работил по този закон, защото той действително беше много належащ, предвид бурното развитие на този отрасъл. Всеобхватен е закона. Аз съм участвал на няколко работни групи и действително останах впечатлен от консенсуса, който успя Министерството да постигне с бранша и вниманието, което естествено им обърна.
Аз искам да ви обърна внимание само на няколко факта. Според мен много добро е това туристическо райониране, защото отговаря на съвремието и на предлагането на един по-всеобхватен туристически продукт. Но ме притеснява единствено начина на финансирането на управляващия орган на туристическия район. Той е предвиден да е с членска такса. Не знам дали не трябва да помислим за някакъв друг начин на финансиране.
Другото на което искам да обърна внимание и мисля, че и представител на туроператорите също го засегна. Тук се засилват правомощията на кмета върху воденето на регистрите от хотелите. Те и сега имаха такива правомощия да управляват контрол върху регистрите. Но знаем, че там имаш пропуски и несъбиране на туристическата такса, а сега туристическият данък произлиза точно от там. Какви са точно правомощията, които сега давате на кметовете в тази връзка върху упражняването на контрол върху воденето на регистрите?
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които желаят да вземат отношение, въпроси, становища? Няма.
Господин Добрев или господин Маринов по поставените въпроси. Заповядайте.
МАРИЯ ИВАНОВА: Добър ден.
По отношение на поставения последен въпрос от господин Бойчев за новите правомощия на кмета, по отношение на водения хотелиерски регистър. Досега кметовете заверяваха единствено регистрите, което се правеше ежемесечно. Да, така е възприето и в действащия закон. Новото е, че в същност те контролират вече дали регистърът се води или не и как се води, включително и заверката. Това е направено единствено и само с цел, да могат да следят събирането на туристическия данък, защото знаете че за всяка нощувка се събира туристически данък. А той от своя страна се изразходва за дейности свързани с програмата за развитие на туризма на територията на общината и за мероприятия свързани с туризма. Така че кметовете са най-заинтересовани от това да следят воденето и качественото водене на хотелиерските регистри.
ИВО МАРИНОВ: По отношение на финансирането на туристическите райони, естествено един от източниците това е членския внос, който всяка неправителствена организация събира. Тъй като има възможност и самите общини да бъдат членове след решение на съответния общински съвет има възможност също част от финансирането на туристическите райони да бъде от туристическия данък, който така или иначе се събира от бизнеса, в смисъл бизнесът го генерира за общините.
И другото което е, че при наличие на достатъчно средства в бюджета за национална реклама при определени условия, които са разписани, министърът на икономиката може да подпомага дейността на съответните райони.
МАРИЯ ИВАНОВА: По отношение въпроса на господин Овчаров за ловния туризъм. Това което в закона ние сме казали, да ловните стопанства са част от изброените туристически обекти още в чл. 3, като всички други обекти. Защото безспорно има и ловен туризъм. Но ние в чл. 123 сме казали, че обектите на ловен туризъм, ловните бази не подлежат на категоризация по Закона за туризма. Тоест, ние не засягаме по никакъв начин чуждите компетенции на министъра на земеделието и храните.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители, които имат въпроси, предложения, становища?
Господин Добрев има становище на министъра на регионалното развитие, госпожа Павлова, което е изпратено до нашата комисия и до Комисията по регионална политика, в което становище се казва, че законопроектът се подкрепя, но имат редакционни бележки.
Въпросът на колегата Овчаров беше, защо тези редакционни бележки не са отразени в съгласувателната процедура.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, получихме становището с колегите. Това становище не е получавано в Министерство на икономиката, въпреки че два пъти е искано становище от Министерство на регионалното развитие и е получавано такова. Това са трети бележки в редакционен вид. Вие самите казахте, че те са редакции, една дума заменяме с друга. Напълно е възможно тези редакции да влезнат между първо и второ четене като корекции в законопроекта, ако народните представители сметнат, че това трябва да стане така.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми господин министър, колеги, аз само два кратки въпроса ще задам. До мен беше изпратено от община Банско, като народен представител от първи многомандатен избирателен район, едно становище, по отношение на това кой определя реда в ски зоните. Новият проектозакон казва, че това е задължение на кмета на общината, на чиято територия е самата ски зона. Те ме питат, при положение, че голяма част от ски зоните се намират в държавна собственост, това не е ли малко противоречие между различните закони? Защото Закона за местната власт ясно и точно определя функциите на кмета.
Другият ми въпрос е пак от страна на Община Банско. В новия закон казват, че ски зоната е общодостъпна. Това третира ли различните собствености? Става въпрос за общинска, държавна и частна и не мислите ли, че това пак е в противоречие със сега действащото законодателство?
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди да отговорите да видя, дали има и други въпроси, за да ги съвместим в един отговор. Няма други въпроси.
МАРИЯ ИВАНОВА: Доколкото успях да схвана въпроса, става дума за правилата, които касаят поведението на туристите върху територията на ски пистите. Ние тук единствено сме дали правомощия на кмета да определя тези правила, които са свързани изцяло с това, да се осигури безопасността на потребителите на територията на ски пистите. По никакъв начин това не касае собствеността на територията на ски пистата, където някъде е държавна, някъде е общинска. Има част от тях частни терени. Но така или иначе територията е общодостъпна.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявате, че ви прекъсвам. Може би не е бил разбран въпроса. Обяснете въпроса.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Става въпрос за чл. 61, ал. 2. Там където кметът приема Правилника за спазване на заповедта за обществения ред в ски зоната. Става въпрос, той как би приел Правилника за безопасността на самата ски зона при положение, че това е частна или държавна територия.
МАРИЯ ИВАНОВА: За да не се повтарям отново, точно това казах. За този Правилник става дума. Единствено и само правилата, които са сключени изцяло с поведението на туристите върху територията на ски пистите, а не и за самата зона като такава.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Андонов, ако има нещо което е неясно, задайте писмен въпрос към Министерство на икономиката. Между първо и второ четене, ако остава неизяснен въпроса може да бъде редактиран текста.
Други колеги народни представители за становище или въпрос? Няма.
Отиваме в процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване за първо четене законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерски съвет на 28 юни 2012 г. – за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Има един негласуващ колега.
Приема се.
Благодаря на нашите гости за участието.
Колеги, утре имаме в 14.00 часа в зала „Изток” изслушване на топлофикационните дружества. Господин Добрев, хубаво е да участвате. Поканили една консултантска компания, която има договор с Министерство на икономиката за анализ на този сектор, да изнесе кратка презентация. Разбирам, че има готовност това да се случи.
Участие ще вземат множество ТЕЦ-ове, плюс представители на НЕК, ДКЕВР и други.
Моля, за сериозно и отговорно участие от страна на народните представители.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.25 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
(50 734)
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. -- за второ четене. (продължение)
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 31
На 18 юли 2012 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерски съвет на 28 юни 2012 г. -- за първо четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. -- за второ четене. (продължение)
3. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започнем заседанието.
Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерски съвет на 28 юни 2012 г. -- за първо четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. -- за второ четене. (продължение)
3. Разни.
По тази програма господин Божилов има предложение.
ИВАН БОЖИЛОВ: Правя процедурно предложение точка втора да я отложим за другата седмица. Понеже не бях на работната група и имам някои неща, които искам да доуточня. Имам предложения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имаме джентълменска уговорка, че става въпрос за едноседмично отлагане, не повече.
ИВАН БОЖИЛОВ: За другото заседание, другата сряда.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Който е „за” това предложение, моля да гласува колеги.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
По първа точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Делян Добрев – министър, Иво Маринов – заместник-министър, Мария Иванова – директор на дирекция “Туристическа политика” и Зара Добрева – директор на Дирекция “Правна”;
от Комисия за защита на потребителите -- Александър Масларски – член и Емилия Елчинова – директор на Главна дирекция;
от Национален борд по туризъм -- Поли Карастоянова – изпълнителен директор;
от Българска асоциация на туристическите агенции -- Донка Соколова – председател и колеги;
от Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация -- Бранимир Миланов – член на УС и колеги;
от Български съюз по балнеология и СПА туризъм -- Сийка Кацарова – член на УС и колеги;
от Институт за анализи и оценки в туризма -- Румен Драганов – председател;
от Асоциация на българските туроператори и туристически агенти -- Ирена Георгиева – председател на УС;
от Съвет по туризъм – София -- Витан Иванов – председател;
от Съвет по туризъм – Пловдив -- Любозар Фратев – председател на УС;
от Съюз на собствениците – Слънчев бряг -- Елена Иванова – председател на УС;
от Съюз на хотелиерите – Златни пясъци -- няма представител;
от Национална асоциация за детски и младежки туризъм -- Гина Шоева – председател;
от Съюз на инвеститорите в туризма -- Соня Колтуклиева;
от Българска туристическа камара -- доц. д-р Цветан Тончев – председател;
от Витоша ски АД -- Петър Петров;
от Българско ски училище -- доц. Петър Янков – председател;
от Национална гражданска коалиция “Природата за хората и регионите” -- Ваня Бижева и Димитрина Лещарова.
Господин Добрев, Вие ли ще представите законопроекта? Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: С удоволствие господин председател.
Уважаеми народни представители, гости, мотивите към законопроекта предполагам, че всички ги имате, така че за разлика от друг път, когато четем мотивите, аз ще се опитам да систематизирам най-важните според мен неща.
Първо, искам да кажа, че този законопроект е плод на близо тригодишна работа на колегите в Министерството и на целия бранш, който много активно взе участие, за което им благодаря. По-основните моменти са, че в законопроекта се предвижда категоризацията да е на всеки пет години, като съответно се подновява или се прекатегоризира даденият обект при облекчени условия и такса, която покрива само разходите за извършване на тази дейност. Въвеждат се електронни услуги и документи по електронен път, всъщност от Министерство на икономиката. Това ще бъде първата услуга, която се предоставя по електронен път, като компаниите ще могат да свалят от интернет формулярите, да ги попълват и да ги подават по същия начин. Единствено физическото посещение ще е на място в обекта за съответната категоризация.
Договорите, ваучерите, резервационните бланки могат да се сключват и издават по електронен път. Досега това ставаше, но го нямаше в нормативната уредба. Сега вече го има. Кметовете категоризират с новия закон две звезди хотели и ресторанти три звезди. Досега имаха право да категоризират само една звезда хотели и две звезди ресторанти. Като имат нови контролни функции за всички хотели и ресторанти по отношение на категоризацията.
Намалява се административната тежест, категорията на плажовете и на ски пистите отпадат, защото такива задължения има по концесионните договори за всеки плаж или съответно ски район.
Въвежда се понятието туристическо райониране с обособяване на туристически райони, като в срок от шест месеца със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма ще бъдат определени районите. Съответно тези райони ще имат организация за управление на дестинациите, която ще извършва дейности по маркетинга и рекламата. Ще разработва различни програми.
Въвеждаме понятието „туристически информационен център”. Такива съществуват, но отново те липсваха в нашата нормативна уредба. Сертифициране на балнео и СПА центровете, като въвеждаме критерии, на които трябва да отговарят тези центрове, за да бъдат категоризирани като такива. Те ще бъдат подробно разписани в наредбите. По закона общо има редица наредби, 17 наредби, които ще бъдат разработени допълнително.
Въвеждат се изисквания за професии с висок риск за здравето на потребителите. Това са ски учители, планински водачи, плюс изискване към екскурзоводите, защото често сме свидетели на екскурзоводи без необходимата компетентност.
Прецизират се текстовете, особено за Националния съвет по туризъм. Там се записва, че 51 процента от участниците са от страна на бизнеса и 49 процента от страна на държавата.
Въвежда се понятието „национален курорт”. Министерството приема нормативни актове за националните курорти, които разписва подробно какво представляват те. На какви изисквания трябва да отговарят и какви са правилата вътре в националните курорти. Не на последно място се повишават санкциите и глобите с цел превенция.
В последните два месеца бе дадена възможност, въпреки всички обсъждания, които вървяха през годините, за последни предложения по време на общественото обсъждане. В последствие тези предложения бяха прозрачно обсъдени между Министерството и бранша с участието на народни представители, които решиха да се включат и то не само народни представители от Икономическа комисия, които ги вълнува тази тема. Считам, че след тези три години ние имаме един завършен по наше мнение закон, който отчете мненията на всички участници в неговата подготовка. И най-вече становищата на бранша.
Мога да Ви посоча и множеството обществени обсъждания и срещи, на които е коментиран закона. Всички присъстващи и гости взеха активно участие в тях и не мисля, че е необходимо... Радвам се, че законът има широк консенсус.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви господин министър.
Аз наистина имах удоволствието и присъствах на няколко такива срещи, работни групи в Министерството и в други формати, в които стана ясно, наистина подходът по който е направен този закон, а именно в един много широк диалог и с всички заинтересовани страни. Наистина според мен се е получил един добър консенсусен продукт, за което ви поздравявам.
Сега бих искал да се чуе мнението и на останалите заинтересовани страни, които ги засяга този нов закон, като Комисия за защита на потребителите, Националния борд по туризъм.
Който иска да вземе отношение, моля да заяви желание.
Давам думата на Комисията за защита на потребителите. Този закон трябва да защитава сериозно потребителите. Така че всички които са предпочели България като туристическа дестинация и туристически продукт да бъдат защитени и доволни, така че ръста в туризма да бъде нещо трайно, както се наблюдава през последните няколко години. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАСЛАРСКИ: Добър ден на всички, уважаеми депутати, гости, колеги, експертите от Комисията за защита на потребителите взеха активно участие при изготвянето на този закон. Действително ние проведохме многократни срещи, както с бранша, така и с експерти от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Имахме няколко забележки по отношение на този закон, които доколкото виждам в сегашния вариант всичките са приети. Все пак Комисията осъществява последващ контрол по този закон и наша първа грижа е да защитаваме икономическите интереси на потребителите. Аз действително също споделям мнението на министъра на икономиката, че се е получил един доста добър и справедлив, бих казал, закон. Справедлив за всички заинтересовани страни, както потребители, така и бранша. Както и ние като правоприлагащ орган.
ПРЕДС. ДЕАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви.
От Националния борд по туризъм - госпожа Поли Карастоянова. Не присъства.
Българска асоциация на туристическите агенции. Заповядайте.
БИСТРА СПАСОВА (адвокат от Българска асоциация на туристическите агенции): Представям консолидирано предложение за промени на БАТА и АБТТА. За мое щастие до този момент работехме чудесно с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. В продължение на три години успяхме да представим своите предложения. За наше щастие голяма част от тях бяха включени в новия законопроект. Тъй като при обсъждането с колегите от бранша на нашите предложения се оказа, че всъщност сме пропуснали да внесем в срок няколко предложения, които успяхме да изпратим на 22 юни и които не ги виждаме в сегашния текст. И ако ми разрешите ще ги прочета, като сме ги подготвили в писмен вид, с оглед по-лесното им възприемане от колегите, които ги включват в текста.
Нашето предложение е в чл. 3 от закона, т. 2 да се добави, че туристически дейности са: организирането на конгреси, конференции, семинари, обучение и други делови прояви. Когато същите включват елементите по чл. 2, § 1 от Директива 314 на Съвета от 13 юни 1990 г. Мотивите за това предложение са следните: доколкото практиката показва, че голяма част от търговците предлагат организиране на семинари в Индонезия, в Малта, в остров Бали, а в същност по естеството си това представляват организирани туристически пътувания, то лицата които се възползват от участието на такива конференции биха били лишени от защитата на потребителите на туристически услуги, ако това се извършва от нерегистрирани по този закон лица. С оглед на това предлагаме да бъдат включени и тези вид услуги като туристически.
По директивата е когато са за повече от 24 часа и включват елементите на организирано туристическо пътуване.
Следващото ни предложение е в чл. 62, който регламентира свободното предоставяне на услуги. По ал. 1 семантично да бъде преместен текста, който формулира какво е свободното предоставяне на услуги от § 1, т. 63 в ал. 1. С оглед на това самият закон да даде яснота, че свободното предоставяне на услуги от туроператор или туристически агент от територията на Европейския съюз е предоставянето на тези услуги временно или еднократно без установяването на територията на страната. И предложение за включване на нова алинея в чл. 62, която алинея казва следното:
Когато услугите по ал. 1, т.е. свободно предоставените услуги, се извършват на територията на Република България за период надхвърлящ 183 дни в рамките на една календарна година, лицата следва да се установят вторично на територията на страната за целите на данъчното облагане. Тази препратка смятаме, че трябва да намери своето място в Закона за туризма, тъй като единствено задълженията по данъчния закон не биха могли да обвържат туроператора, чието седалище е извън територията на страната.
С оглед на това, че голяма част от румънските туроператори и други съседни оператори маскират своята постоянна и перманентна дейност в страната под формата на свободно предоставяне на услуги, допускаме да излиза както ДДС и друг данък от страната, тъй като те обичайно надхвърлят периода от тези 183 дни.
Следващото ни предложение е в чл. 81. Предлагаме в ал. 1 по т. 14 да бъде преместен текста, който се намира в чл. 87, ал. 1, т. 5. Член 87, ал. 1, т. 5 е текст, който задължава туроператора да обясни на потребителя възможността за сключване на допълнителен застрахователен договор, отмяна на пътуване и други клаузи, които разширяват тази възможност.
Предложението ни да бъде преместен този текст в чл. 81 е обвързано с Кодекса на застраховането и общите условия на застрахователите при предоставяне на тази застраховка. Нейното сключване може да бъде извършено само и единствено най-късно в деня, в който резервацията за туристическия пакет е направена. А тъй като чл. 87 казва, че едва след сключване на договора за организирано пътуване, тази информация се предоставя, тогава би било безпредметно. Защото дори и да си изпълни задължението туроператорът, то застрахователят ще откаже на потребителя сключването на такава застраховка или което е по-лошо, ще му вземе парите. А при настъпване на застрахователно събитие няма да бъде покрит риска.
С оглед на това молим т. 5 на ал. 1, чл. 87 да бъде сложена като т. 14 в чл. 81.
Преминаваме към Административнонаказателните разпоредби. Предлагаме в чл. 189 да се увеличи защитата по ал. 2 чрез добавяне на текста: Освен глобата в размер на 15 000 лв., или имуществена санкция, да бъде наложена забрана за упражняване на дейност по този закон за срок от две години на физическото лице - нарушител или когато нарушителят е юридическото лице - на съдружниците и законния му представител.
Санкцията на пръв поглед може да изглежда тежка. Но само на пръв поглед, тъй като чл. 189 регламентира извършването на туристическа дейност, туроператорска или турагентска дейност, без удостоверение за регистрация. Това е случая, който до болка ни е познат на всички с фирмата, която изпрати хората на корабчето в Македония. Те нямаха регистрация. Утре същото това физическо лице би могло да направи фирма и с нея да получи лиценз. С оглед на това искаме санкцията да бъде приложена, забраната да бъде приложена спрямо физическото лице, което е съдружник и управител на фирмата, която е извършвала такава дейност без регистрация.
Предлагаме ал. 3 да отпадне.
Предлагаме ал. 5: „Физическо лице, което извършва туроператорска или туристическа агентска дейност в периода, в който му е наложена забраната за извършване на такава, да се накаже с глоба от 30 до 50 000 лв.”. Тоест, нямаме санкция за случаите, в които някой извършва такава дейност, въпреки че вече му е било забранено.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Всички ваши предложения ще бъдат писмено предоставени в Комисията и съответно, както знаете, ако някой от народните представители ги припознае със становище от вносителя, ще ги коментираме между първо и второ четене. Така че откриваме дебата с вашите забележки, с вашето становище, ако мога така да кажа, да ги коментираме в детайли малко по-късно. Благодаря ви.
От Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация има ли желание да се вземе думата за становище по закона? Няма.
Български съюз по балнеология и СПА туризъм. Заповядайте.
СИЙКА КАЦАРОВА: Бих искала от името на председателя на Съюза господин Стефан Шарлопов и от името на членовете на Управителния съвет да изразим нашето удовлетворение от начина по който бе дискутиран и разглеждан закона в последните три години. Ние сме участвали редовно на многократни срещи организирани от министъра, заместник- министъра и съответните директори от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, както и по електронен път сме обменяли информация. Депозирали сме едно писмо в Комисията с последни детайли по формулировката касаеща балнео СПА терминологията.
Ще си позволя да дам думата на доктор Татяна Ангелова, експерт към Съюза, директор на Национална болница по физикална терапия и рехабилитация и председател на Асоциацията по физикална рехабилитация за мотиви, с които ние предлагаме това писмо, което предполагам всеки от вас има.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Писмото е предоставено на всички народни представители. Само ще ви помоля по-кратко и в детайли, конкретно да вземете думата.
ТАТЯНА АНГЕЛОВА: Добър ден уважаеми дами и господа. За първи път се създаде една благоприятна ситуация за уточняване на текстовете между експерти на Министерство на здравеопазването и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Като представител на професионалната организация на лекарите, считам че терминологията, която предложихме на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма е издържана от страна на термините, както от европейската зона, така и от международните термини. Съобразени са с новите изисквания на проекта разработващ Медикал СПА, в което Българя участва към ИСО активно. Считам, че текстовете които предлагаме, позволяват в бъдеще да се даде възможност на хотелиерите да работят така, че развивайки своите балнео СПА центрове, всички нови тенденции в света, които съществуват и които ще бъдат одобрени от съответните власти в България ще могат да бъдат внедрени и текста не се явява ограничителен, а напротив дава доста широки възможности.
Конкретно касаещо балнеолечебен център, което е прието в България – Медикъл СПА център, сме визирали всички онези текстове, при които този център може да бъде разработван така, че да бъде подчинен и на Закона за здравеопазването. В смисъл, в този Център ще се развият всички възможности за балнеолечение и за рехабилитация и ще бъдат ръководени от лекар с физикална рехабилитационна медицина. До този термин и до това определение стигнахме, благодарение на тесен консенсус между всички представители на хотелиерите и управители на хотелите и медицинските експерти, при което имаме абсолютно единомислие и единодушие при приемането на този термин.
Другият, това е Таласотерапевтичния център, където също дейността ще се развива, съобразена със стандартите, които ги имаме в областта на здравеопазването и ще се ръководи от лекар с физикална рехабилитационна медицина.
По-нататък СПА център, СПА услуги, Уелнес център, Уелнес услуги изключително сме взаимствали от разработените материали от Европейската СПА асоциация, на която е член Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. Така че считаме, че това, което предлагаме като продукт е приемливо, добре оформено и даващо възможности за разработване и за в бъдеще.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: От Институт за анализи и оценка в туризма и или от другите наши гости, Асоциация на българските туроператори и туристически агенции, Съвет по туризъм в София, Съвет по туризъм в Пловдив, Съюза на собствениците - Слънчев бряг. Заповядайте.
БАЙКО БАЙКОВ (зам.-председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции): Позволете ми преди няколко конкретни предложения да направя едно кратко описание. Ние като Асоциация сме удовлетворени от възможността, която ни беше предоставена от държавната администрация. Действително в режим на диалог да обсъждаме различни спорни, неясни моменти в представения към момента проект за Закона за туризма. В желанието си да установи такъв диалог с всички браншови организации сме свидетели на един документ, който е изключително тежък и тромав като обем в момента. Той действително включва абсолютно всичко, което може да бъде предмет на дейност в сферата на туризма. За сравнение аналогичните законопроекти в страните от Европейския съюз са приблизително десет пъти по-малки като обем и голяма част от детайлизацията на закона се изнася в поднормативни документи. По този начин евентуални промени, които биха били зависили от конкретна стопанска конюнктура в интерес на самата стопанска дейност в сферата на туризма, много по-лесно биха били регулирани.
От тази гледна точка, това може би е слабост, която в бъдеще целият бранш трябва да имаме предвид в смисъл такъв, че всеки предлага нещо, което е свързано с неговия сегмент. Той е удовлетворен, но в крайна сметка ние имаме един законопроект от 112 страници, в който аз съм сигурен, че всеки един който се занимава ще му трябва доста време, за да навлезе в детайли във всичко това, което се прави.
Първата ни препоръка и предложение в тази насока е да се направи необходимата промяна в заключителните разпоредби, относно датата на влизане в сила на новоприетия правен акт, осигуряващ достатъчно време не по-малко от три месеца за запознанство с новите нормативни текстове и привеждане на стопанската дейност в съответствие с новите законови изисквания. В момента се предлага Закона да влезе в сила от деня на публикуването му.
Като коментар ще си позволя да направя бележката, че през тази година влезнаха промени в Закона за ДДС, които въведоха регулации със задна дата в сферата на туризма, което за нас беше много тежко като изпълнение. Считаме, че това би трябвало да е нормалната практика при въвеждане на такъв нормативен документ.
От гледна точка на мобилността на тази материя, нашето предложение е по отношение на една изключително спорна тема. Говорим за контролната дейност да се изнесе изцяло в отделна наредба извън закона. Което зная, че първият отзив от страна на администрацията ще бъде, че това не е възможно. Но така както е възможно много други такси да бъдат изведени извън закона, нашето мнение е, че това може да се направи.
Конкретно предложение имаме. Главата Единна система за туристическа информация да се преименува в съответствие със съдържанието й. Съдържанието всъщност е туристически регистър. В тази глава Единна система за туристическа информация, ние не виждаме и тя предстои да бъде създадена. Регистърът е основен елемент от нея. Затова предлагаме също да се оформи отделна наредба, която да третира въпроса за единната система за туристическа информация. Ние и в момента не разполагаме с никаква система за туристическа информация.
Още една бележка към регистъра. Нека да се отбележи задължително, че регистърът трябва да функционира в реално време. В момента регистърът функционира в условно време. Ясно е, че той по този начин ще съдържа в себе си грешки в зависимост от актуалността на поддържането му.
Още един важен въпрос, който ние сме го отстоявали редица години и за съжаление не намери реална изява в досегашните нормативни документи, е свързано с размера на таксите за регистриране на дейностите. Когато ни приеха в Европейски съюз от нас беше поискано да се намали броя на лицензионните режими. Част от тези режими бяха свързани със сферата на туризма. За съжаление, освен промяната на името от лиценз на регистрация, друго не последва. Последваха няколко обещания от страна на предишния министър на икономиката, енергетиката и туризма, да се приведат тези такси съобразно разходите за изпълнение на тези дейности, но това не беше направено и ние не виждаме никаква промяна в тази посока.
Всъщност това е един от мотивите ни. Законът би трябвало да създава предпоставки за развитие на бизнеса, а не да създава ограничения.
Още един момент, който почти в този състав преди три години обсъждахме в тази Комисия, относно проблемите на българския туризъм, точно през лятото на 2009 г. Господин Мартин Димитров водеше заседанието тогава. И от името на нашата Асоциация ние поставихме два основни проблема пред туризма. За съжаление те и в момента са актуални.
Първият въпрос е наличието на огромна сива икономика в туристическия бизнес. Вторият въпрос е свързан с националния маркетинг и реклама. Нашето мнение е, че нормативната уредба може да предпостави намаляване на сивата икономика. И в тази връзка нашето предложение е, тази процедура за регистриране на нощувки в хотелите, която в момента предвижда един път в месеца да се предостави такава справка в изминало време, да се коригира и тя да бъде ежедневна. Това се прави в редица страни и е съвсем реално. Още повече, че тя се изисква да бъде и в електронен вид в момента. Нищо не пречи всеки ден това да се предоставя. Защото по този начин една част от тази сива икономика ще бъде ограничена.
Второто ми предложение е по-скоро въпрос. В първоначалните текстове, които няколко години обсъждахме с туристическите дирекции от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, един основен елемент в цялостната концепция за национален маркетинг и реклама беше една национална структура, която да бъде ангажирана с това. В този законопроект тя по някакви причини е отпаднала, но ние считаме това за много голям минус. От името на нашата Асоциация поставяме веднага въпроса. Явно е, че в хода на това приемане няма как да бъде поставено. Правим предложение за първа промяна в новия закон за туризма, която да е свързана със създаването на такава организация. Опитът на тези страни, от които следва да се учим показва, че такава структура е необходима.
Разширяването на функциите на Националния съвет по туризъм, които се предвиждат с този законопроект, всъщност показва, че отказа от националната структура се прехвърля функционално в тази посока, което със сигурност не може да бъде компенсирано.
Може би две последни бележки ще ми позволите. Преди 15 дни в закона липсваше в основни туристически дейности, нещо което се появи за наша изненада, без въобще да сме го видели. Видяхме го в последната редакция. В чл. 3, т. 5 е включено като основни туристически дейности, предоставянето на услуги за спорт. Ние считаме, че това не са туристически дейности и би следвало да отпадне. В тези варианти, в които ние сме обсъждали законопроекта, този текст липсваше. Сега го виждаме тук.
Второ, в чл. 3, ал. 2 туристически обекти са: да отпаднат офисите за упражняване на туроператорска и туристическа агентска дейност. Това ние считаме че не са туристически обекти. Тук не е прецизирана терминологията. Тук не става въпрос да се ограничават контролни и държавни органи да осъществяват своята дейност в тези помещения. Но няма как да класифицираме офисите за изпълнение на агентска или на операторска административна дейност като туристически обекти.
В заключение искам да благодаря за предоставената възможност и да пожелаем успех на новия закон.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
Представител на Национална асоциация за детски и младежки туризъм, госпожа Гина Шоева.
ГИНА ШОЕВА: Искам от името на нашата Асоциация да изкажа изключително голяма благодарност за партньорството и подкрепата, която ни оказаха Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в тези три години в лицето на господин Иво Маринов и госпожа Мария Иванова и одобрението от министър Добрев на всички предложения, които ние сме направили. За наше щастие те са влезнали в новия Закон за туризъм. За първи път се появява понятието вид туризъм „детски – младежки”, което го виждаме вече налице и от тук се надяваме, че ще произтекат доста положителни неща в това направление. Имайки предвид като държавна политика, стратегия за развитие на детски и младежки туризъм.
Другото което най-много сме настоявали да се случи, това е да се изготви нова наредба, което също е включено в Закона. Нова наредба, която да уреди начина по който ще се развива този детски-младежки туризъм, тъй като в момента ние работим по една много стара наредба от 1997 г., която създава изключително големи неудобства и проблеми. Имаме още предложения, които искаме да се включат, но допълнително ще ги кажем.
Едното е в чл. 80, ал. 4, този текст от тази алинея, да преминават удостоверенията през регионалния инспекторат на образованието. Доста го мислихме и решихме, че това не е текст за Закона за туризъм, а текст за наредба или в Закона за образованието.
Благодаря.
Надявам се, че този закон ще даде добър старт в този вид туризъм.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От другите гости има ли желаещи да вземат думата и да поставят конкретни проблеми.
СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА (главен секретар на Съюза на инвеститорите в туризма): Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър, колеги, прави са всички, които говориха до тук, че за първи път имахме възможност много подробно, много често да се срещаме и да обсъждаме закона. Така че аз няма да ви занимавам с конкретни предложения. Всичко нашата организации е дала. Радвам се, че сме толкова мили, усмихнати и ведри днес, защото по-отдавнашните депутати от вас ще си спомнят, включително и председателя на Комисията, че само преди три години в навечерието на финала на мандата на тройната коалиция, ние бяхме изнервени, напрегнати, взривени от два законопроекта - единият на вицепремиера Калфин, другият на председателя на парламентарната група на НДСВ Пламен Моллов, които бяха изключително лобистки и които наистина ни поставиха на нокти и нас и вас, защото аз съм внесла тук три петиции. Слава на Бога, че сега всички имаме желание да си партнираме.
Затова се обръщам и към вас, тъй като този закон би останал само един красив роман за любовта, ако ние туристическия бизнес и бранш не получим вашата подкрепа, като представители на народа както и на обществото. Бъдете патриоти на българския туризъм, моля. Забравете когато се говори за тази най-просперираща индустрия, даваща 15 процента от брутния вътрешен продукт и хляб на около 700 000 души в България за партийните си пристрастия.
Много неприятно съм изненадана днес от първите сигнали за доклада на Еврокомисията, който всички очакваме, че там има намеци или по-сериозни обвинения за пране на пари и за нередности в туристическия бизнес. Добре е така да бъде. Не е нещо, което ние не знаем или не се борим. Но много е неприятно, в началото на всеки летен сезон започват лоши сигнали от вън. Аз като професионална журналистка ще кажа, че също се настървяваме журналистите да хвърляме камъни и дървета по българския туризъм. Нека наистина да бъдем по-големи патриоти. Нека да ни дадете подкрепата си, за да може философията на този закон, една просперираща индустрия в интерес на туристите, на българина наистина да заработи.
Бих Ви помолила, ако сте се запознали по-подробно с философията на този закон, вие да се обърнете към нас с въпроси, да не би да нарушаваме баланса защитавайки интересите на индустрията, да нарушаваме интересите на хората, на потребителите на туристическия продукт.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (Витоша ски АД): Искам на първо място да изразя своето удовлетворение от това, че имахме възможност през целия период на съставянето на този законопроект да вземем становище и съответно участие. И в един момент мисля, че законопроектът стигна до един доста добър завършен вид. Това което е внесено в момента ни учудва. В областта, която третира ски пистите, философията е обърната обратно. Разкъсана е изцяло икономическата логика на този бизнес и явно говори за пълно непознаване на този тип индустрия. Не може да се отделя ски пистата от съоръжението. В момента това е направено. В такъв случай изниква въпроса кой предоставя туристическата услуга на този обект. Той е общодостъпен обект, където някой добър човек купува рактраци, които струват половин милион евро единия. Отъпква ски пистите. Прави абсолютно всичко срещу нищо. Реално погледнато няма никаква логика една ски писта да няма съоръжения. В този случай трябва туриста да нарами ските на рамо, да преодолее височината и да се спусне. Едновременно да бъде развит и ски туризма и съответно и пешеходният туризъм. Тоест, в законопроекта се казва, че като допълнителна услуга на ски пистата може да се предостави съответно съоръжение. Но ако някой реши, че няма да има съоръжение може да съществува само ски писта без съоръжение.
Основата на този бизнес е, че приходите се кумулират от съоръжението. Тоест, когато отидете да карате ски, вие плащате услугата като си купувате ски карта. Съответно не плащате за ползването на пистите. Но това е една единна и неделима услуга.
На второ място, голям пропуск на закона е, че отпада категоризацията на ски пистите. Това е една минимална държавна гаранция, че някой ще поеме отговорността и ще търси от този, който стопанисва пистата едно минимално задължение той да поддържа тази писта в някакъв вид.
В този случай излиза, че в рамките на един курорт стават между 500 и 1000 злополуки в рамките на един зимен сезон. Ако отпадне тази минимална гаранция какво става? Отпаднал е съответно и статута на ски патрула. Тоест, това което беше предвидено в проектозакона в един момент. Ако на ски писта някой кара рисково, съответно ако кара пиян, дрогиран или създава съответно затруднение за останалите, кой ще бъде този, който би могъл да въдвори ред на ски пистата. Съответно националната полиция не би могла. Ние сме се обръщали много пъти към тях, но те нямат такъв ресурс, за да застанат на ски пистите и да въвеждат обществения ред. Тогава кой ще го прави? Много на бързо са вкарани категории като снежно поле и детска ски зона, за което дори няма и легална дефиниция и ред други проблеми.
Ние ще внесем съответно писмено предложение как би изглеждал добре закона, но в този си вид той създава само хаос и не би могъл да регулира по нормален начин отношенията в този тип туризъм.
Благодаря Ви.
СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА: Колега, извинявайте, не ви познавам. Вие не представлявате никоя от туристическите организации, които се събираме. Той е заинтересована страна. Затова се обърнах към дамите и господата от Народното събрание да внимават, заинтересовани лица да не се налагат над интересите на гражданите и на потребителите и да не превръщаме Закона за туризма в онзи закон за горите, който предизвика вълненията и сътресенията. Без корпоративни и частни интереси на тази маса, ако обичате.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ВАНЯ БИЖЕВА: Ние се включваме малко късно в дебата, но се включваме с нашата експертиза като платформа за интегрирано планиране. Имаме съответните критики към закона, защото той като цяло не отговаря на принципите за ефикасност и икономичност на изразходваните публични ресурси. Веднага ще ви кажа защо. Имаме въведени безкрайно много нива на планиране на туристически стратегии и няма никаква идея дори в закона, как тези нива ще си взаимодействат. Кой на кого йерархично ще върви във времето. И няма никакви индикатори за измерване на резултатността от работата на тези нива на планиране. Отново виждаме в закона, това което и колегите казаха, има липса на национален стратегически орган, който да извежда националния стратегически план за туризма в България. В чужбина, това са така наречените национални платформи или бордове за туризъм, които са юридически тела. Те не са консултативни, а функционални органи с ясен пет или седем срочен план за работа, с много ясни индикатори за измерване на резултатите и с много голяма публичност, на всички ресурси които те управляват. Защото те управляват една голяма част от информационните ресурси в туризма, които по някакъв начин трябва да бъдат сведени към регионите и към бизнеса, за да има нужната синегичност, ефективност и икономичност на влаганите средства в туризма.
Държавата като цяло смятам, че трябва да планира, разбира се, какъв ръст очаква брутния продукт да бъде формиран от туризма.
РЕПЛИКА: Извинете, това е закон. Това не е устав. Това не е правилник. Това е закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми дами, нека да се изслушваме.
ВАНЯ БИЖЕВА: След това идват задълженията на областните управи и общините в закона за стратегии за туризъм. Само че те имат специфични функции. Техните функции са повече в имиджа на дестинациите. Тоест, добре е да се има предвид, да се пояснят какви стратегии те ще правят в областта на туризма. Защото те са много по-компетентни в областта на инфраструктурата, подготовката на кадри, да планират на место каква преквалификация на кадри им трябва. Трябва да имат планове за събития, разбира се. Трябва да премахват административната тежест пред бизнеса. Така че добре е стратегиите тук да бъдат съобразени с това, какви да бъдат естетичните функции на общините и областните управи.
На трето място, идват така наречените туристически райони. Аз първо бих предложила да се казва пулове, а не райони, защото райони не ми звучи добре. Но като цяло тук отново има някакво регионално.
СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА: Господин председателю, вие сте джентълмен, но ви моля обсъждаме закон, не обсъждаме продуктова стратегия.
ВИТАН ИВАНОВ: Защо ви нямаше три години, а сега ни губите времето. Извинявайте, три години не ви видяхме. Защо ни губите времето? От трибуната изява ли търсите? Писмено всичко това го внасяте. Няма да ви слушаме три дни.
ВАНЯ БИЖЕВА: Затова сме дошли.
ВИТАН ИВАНОВ: Госпожо, ние се въздържахме от коментар по теми, които нищим три години активно. Много Ви моля писмено, както ние сме си депозирали писмото. Нямаме време да слушаме детайли.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухме ви вас.
Благодаря.
ВАНЯ БИЖЕВА: Само да кажа, че според мен туристическите райони трябва да бъдат повече с функции на бизнес инкубатори, отколкото на маркетингови организации.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Много Ви благодарим за становището. Има ли някой да каже нещо, което не е казано и народните представители трябва да вземат думата след това. Моля да не се прекъсвате. Говорим за доклад на Европейската комисия.
ДОЦ. Д-Р ЦВЕТАН ТОНЧЕВ: Проучванията които направихме, значителна част от туристическия бизнес 80 – 90 процента от хората, приема предложения закон. Аз предлагам той да бъде внесен в Народното събрание. Имам конкретни дребни неща. Примерно, дразни ме, основни допълнителни услуги. Но тези неща като ги въведоха научните кадри, сега трябва да се оправим. За мен по-точна дума е пакет услуги. Защото в балнеологията по-голямата част от стойността се оформя от балнеоложкия туризъм. Така че предлагам да бъде внесен след обсъждане от Комисията, проектозакона за туризма в Народното събрание.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Той е внесен вече. Обсъждаме го. Заповядайте.
ПЕТЪР ЯНКОВ: Искам да кажа, без излишна нескромност, че нашата структура, нашите членове правят българския туристически продукт български. Инвеститорите го правят с австрийски съоръжения, с немски лифтове и т.н. Но българският продукт се прави от българските ски учители. В тази връзка искам да кажа, че близо три или четири правителства вече работим с предложение за Закона за туризма. Такова отношение като сега ние не сме имали, за което благодарим. По-голяма част от нашите предложения са включени в настоящия закон. Много държим максимално бързо той да бъде приет, за да не бъдем незаконни. Тъй като към момента ние се водим незаконни в страната си.
Две думи относно категоризацията. Според нас облекчената процедура за категоризация е много по-правилна, тъй като не утежнява всички централизирано да се категоризират.
По отношение на ски патрула, според нас ски патрула трябва да е независима структура от лифт операторите, защото включително и тях той трябва да ги контролира. Следващото нещо за ски зоните. Детска ски зона и не снежни полета, а снежни паркове, това са специфични зони за практикуване. Характерното за детската ски зона, която я отличава от ски зоната за възрастни е, както детската кухня, детската тоалетна. Специфични грижи, специфични съоръжения и съоръженията са такива, така че много правилно са включени. Предполагам, че в допълнителните разпоредби ще се конкретизира.
Относно предлагането на туристическите услуги, този закон според нас за първи път ясно разграничава четири основни туристически услуги – лифт оператор, който абсолютно подкрепям това, че трябва да бъде писта и лифт на едно. Предлагане на спортно-туристически услуги, обучение по различни видове снежни спортове. Раздаване на екипировка и сервиз на тази екипировка. Тези четири дейности досега не бяха разграничени и по презумпция се полагаха само на един. Затова поздравления. Надяваме се, че този закон максимално във вида, в който е подготвен ще влезе в Народното събрание.
Благодаря Ви за дадената дума.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ВИТАН ИВАНОВ: Господин председател, господин министър, три години се работи по този закон и всички в тази зала от туристическата индустрия участваха във всичките комисии, които бяха създадени. Дълъг или не дълъг важното е, че законът обхваща вече и сивата икономика, ако забелязвате. Дават се много нови понятия. Обхваща се абсолютно всичко. На темата райони няма да говорим и да спорим, защото виждам доста голяма “компетентност”.
Искам да благодаря и на депутатите, които участваха в тези работни групи през този период.
Искам да благодаря на екипа на Иво Маринов и на министър Добрев, който четири часа всички тези в тази зала ни събра и член по член сме гласували този закон, който е внесен при вас. Тоест над 90 процента от туристическата индустрия сме за него.
Благодарим ви. Моля ви приемете го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на гостите. Ако са похвали към министър Добрев, той вече разбра този анонс към него.
Народните представители имате ли въпроси към вносителите, желание за изказване? Няма.
Господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Въпрос към министър Добрев. Този закон съгласуван ли е в Министерския съвет по нормалната процедура? Министерският съвет ли е вносител, защото тук гледам едно становище на Министерство на регионалното развитие, което съдържа понятия, които биха могли много лесно да бъдат уточнени още преди внасянето му или поне периода след внасянето му.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Законът е съгласуван два пъти, включително и два пъти по чл. 32 с всички министерства по съгласувателната процедура.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Министерство на регионалното развитие не е ли присъствало?
ДЕЛЯВ ДОБРЕВ: Съвет за административна реформа. Аз не знам какво гледате вие, може би са някакви в последния момент предложения, но съгласувателната процедура е извървяна два пъти.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не допускам, ако всичко е така, както вие казвате, да не сте уточнили каква е разликата между почивна станция и почивен дом. Каква е легалната дефиниция на вила и вилна сграда и още пансион и ред други такива понятия, които са написани тук в това становище.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ние нямаме такова становище, ако ни го предоставите ще го разгледаме. Но от Министерство на регионалното развитие не сме получавали становище, което вие четете в момента.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Вторият ми въпрос е, тъй като тук чувам, че целият туристически бизнес стои зад този законопроект. Признавам си, че не съм го чел целия законопроект, но в мотивите е написано, че за първи път се включва и ловния туризъм в това понятие и в този закон. Къде в този закон и какво е написано по ловния туризъм при положение, че зад този вид туризъм има ред други законопроекти.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Бойчев имаше желание за отношение. Заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря господин председател.
Аз също искам да поздравя екипа, който е работил по този закон, защото той действително беше много належащ, предвид бурното развитие на този отрасъл. Всеобхватен е закона. Аз съм участвал на няколко работни групи и действително останах впечатлен от консенсуса, който успя Министерството да постигне с бранша и вниманието, което естествено им обърна.
Аз искам да ви обърна внимание само на няколко факта. Според мен много добро е това туристическо райониране, защото отговаря на съвремието и на предлагането на един по-всеобхватен туристически продукт. Но ме притеснява единствено начина на финансирането на управляващия орган на туристическия район. Той е предвиден да е с членска такса. Не знам дали не трябва да помислим за някакъв друг начин на финансиране.
Другото на което искам да обърна внимание и мисля, че и представител на туроператорите също го засегна. Тук се засилват правомощията на кмета върху воденето на регистрите от хотелите. Те и сега имаха такива правомощия да управляват контрол върху регистрите. Но знаем, че там имаш пропуски и несъбиране на туристическата такса, а сега туристическият данък произлиза точно от там. Какви са точно правомощията, които сега давате на кметовете в тази връзка върху упражняването на контрол върху воденето на регистрите?
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които желаят да вземат отношение, въпроси, становища? Няма.
Господин Добрев или господин Маринов по поставените въпроси. Заповядайте.
МАРИЯ ИВАНОВА: Добър ден.
По отношение на поставения последен въпрос от господин Бойчев за новите правомощия на кмета, по отношение на водения хотелиерски регистър. Досега кметовете заверяваха единствено регистрите, което се правеше ежемесечно. Да, така е възприето и в действащия закон. Новото е, че в същност те контролират вече дали регистърът се води или не и как се води, включително и заверката. Това е направено единствено и само с цел, да могат да следят събирането на туристическия данък, защото знаете че за всяка нощувка се събира туристически данък. А той от своя страна се изразходва за дейности свързани с програмата за развитие на туризма на територията на общината и за мероприятия свързани с туризма. Така че кметовете са най-заинтересовани от това да следят воденето и качественото водене на хотелиерските регистри.
ИВО МАРИНОВ: По отношение на финансирането на туристическите райони, естествено един от източниците това е членския внос, който всяка неправителствена организация събира. Тъй като има възможност и самите общини да бъдат членове след решение на съответния общински съвет има възможност също част от финансирането на туристическите райони да бъде от туристическия данък, който така или иначе се събира от бизнеса, в смисъл бизнесът го генерира за общините.
И другото което е, че при наличие на достатъчно средства в бюджета за национална реклама при определени условия, които са разписани, министърът на икономиката може да подпомага дейността на съответните райони.
МАРИЯ ИВАНОВА: По отношение въпроса на господин Овчаров за ловния туризъм. Това което в закона ние сме казали, да ловните стопанства са част от изброените туристически обекти още в чл. 3, като всички други обекти. Защото безспорно има и ловен туризъм. Но ние в чл. 123 сме казали, че обектите на ловен туризъм, ловните бази не подлежат на категоризация по Закона за туризма. Тоест, ние не засягаме по никакъв начин чуждите компетенции на министъра на земеделието и храните.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители, които имат въпроси, предложения, становища?
Господин Добрев има становище на министъра на регионалното развитие, госпожа Павлова, което е изпратено до нашата комисия и до Комисията по регионална политика, в което становище се казва, че законопроектът се подкрепя, но имат редакционни бележки.
Въпросът на колегата Овчаров беше, защо тези редакционни бележки не са отразени в съгласувателната процедура.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, получихме становището с колегите. Това становище не е получавано в Министерство на икономиката, въпреки че два пъти е искано становище от Министерство на регионалното развитие и е получавано такова. Това са трети бележки в редакционен вид. Вие самите казахте, че те са редакции, една дума заменяме с друга. Напълно е възможно тези редакции да влезнат между първо и второ четене като корекции в законопроекта, ако народните представители сметнат, че това трябва да стане така.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми господин министър, колеги, аз само два кратки въпроса ще задам. До мен беше изпратено от община Банско, като народен представител от първи многомандатен избирателен район, едно становище, по отношение на това кой определя реда в ски зоните. Новият проектозакон казва, че това е задължение на кмета на общината, на чиято територия е самата ски зона. Те ме питат, при положение, че голяма част от ски зоните се намират в държавна собственост, това не е ли малко противоречие между различните закони? Защото Закона за местната власт ясно и точно определя функциите на кмета.
Другият ми въпрос е пак от страна на Община Банско. В новия закон казват, че ски зоната е общодостъпна. Това третира ли различните собствености? Става въпрос за общинска, държавна и частна и не мислите ли, че това пак е в противоречие със сега действащото законодателство?
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди да отговорите да видя, дали има и други въпроси, за да ги съвместим в един отговор. Няма други въпроси.
МАРИЯ ИВАНОВА: Доколкото успях да схвана въпроса, става дума за правилата, които касаят поведението на туристите върху територията на ски пистите. Ние тук единствено сме дали правомощия на кмета да определя тези правила, които са свързани изцяло с това, да се осигури безопасността на потребителите на територията на ски пистите. По никакъв начин това не касае собствеността на територията на ски пистата, където някъде е държавна, някъде е общинска. Има част от тях частни терени. Но така или иначе територията е общодостъпна.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявате, че ви прекъсвам. Може би не е бил разбран въпроса. Обяснете въпроса.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Става въпрос за чл. 61, ал. 2. Там където кметът приема Правилника за спазване на заповедта за обществения ред в ски зоната. Става въпрос, той как би приел Правилника за безопасността на самата ски зона при положение, че това е частна или държавна територия.
МАРИЯ ИВАНОВА: За да не се повтарям отново, точно това казах. За този Правилник става дума. Единствено и само правилата, които са сключени изцяло с поведението на туристите върху територията на ски пистите, а не и за самата зона като такава.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Андонов, ако има нещо което е неясно, задайте писмен въпрос към Министерство на икономиката. Между първо и второ четене, ако остава неизяснен въпроса може да бъде редактиран текста.
Други колеги народни представители за становище или въпрос? Няма.
Отиваме в процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване за първо четене законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерски съвет на 28 юни 2012 г. – за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Има един негласуващ колега.
Приема се.
Благодаря на нашите гости за участието.
Колеги, утре имаме в 14.00 часа в зала „Изток” изслушване на топлофикационните дружества. Господин Добрев, хубаво е да участвате. Поканили една консултантска компания, която има договор с Министерство на икономиката за анализ на този сектор, да изнесе кратка презентация. Разбирам, че има готовност това да се случи.
Участие ще вземат множество ТЕЦ-ове, плюс представители на НЕК, ДКЕВР и други.
Моля, за сериозно и отговорно участие от страна на народните представители.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.25 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
(50 734)
