1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 202-01-51, внесен от Министерския съвет на 29 август 2012 г. -- за първо четене.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 34


На 19 септември 2012 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за изменение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, и на Споразумението за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на Инициативата JEREMIE в Република България (Второ споразумение за допълнение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и Европейския инвестиционен фонд, № 202-02-26, внесен от Министерския съвет на 27 юли 2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 202-01-51, внесен от Министерския съвет на 29 август 2012 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 202-01-43, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2012 г. -- за първо четене.
4. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Диан Червенкондев – заместник-председател на комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Откривам редовното заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
Уважаеми колеги и гости в сайта на Народното събрание, в сайта на Комисията беше обявен дневен ред от четири точки:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за изменение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, и на Споразумението за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на Инициативата JEREMIE в Република България (Второ споразумение за допълнение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и Европейския инвестиционен фонд, № 202-02-26, внесен от Министерския съвет на 27 юли 2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 202-01-51, внесен от Министерския съвет на 29 август 2012 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 202-01-43, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2012 г. -- за първо четене.
4. Разни.
Тъй като по точка първа и трета, днес в пленарна зала на Народното събрание се проведе дебат и те бяха приети за първо четене. Дори точка първа и на второ четене. Те следва да отпаднат от днешното наше заседание, тъй като може би сме закъснели с нашия доклад и заседание на Комисията.
По висшестоящият орган е Народното събрание и в пленарна зала се взе решение. Затова предлагам в днешния дневен ред да остане само точка втора и четвърта. Тоест, да бъде с две точки.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 202-01-51, внесен от Министерския съвет на 29 август 2012 г. – за първо четене.
2. Разни.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържал се? Няма.
Приема се единодушно.
Заповядайте господин Петков.
КАМЕН ПЕТКОВ: Правя процедура за свикване на извънредна комисия и изслушване на господин Ангел Семерджиев, като председател на ДКЕВР във връзка с решенията, които са взели за 40 процента за намаляване цената на ВЕИ. И ако може да го поставите на гласуване.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това би следвало да бъде в точка втора Разни.
КАМЕН ПЕТКОВ: Може и сега да бъде поставено. Затова го поставям в момента.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Може и сега да бъде поставено. Ние като цяло приехме вече дневния ред.
Господин Петков, тъй като от известно време, от седмица – две, дискутираме в Народното събрание в пленарна зала създаването на нова комисия, която ще се занима конкретно и основно, като тя е постоянна парламентарна комисия за наблюдаване дейността и работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране като надзорен орган, като единствен независим регулатор, който регулира тези отношения в енергетиката и водния сектор в България. Тя беше гласувана вече като промяна в Правилника. И в следващото заседание на Народното събрание ще бъде гласуван нейния състав, който ще се занимава конкретно, единствено и само с решенията на Държавната комисия и там ще бъдат дискутирани всички тези решения. Ще се канят всички заинтересовани страни. Ще се направи един обществен дебат и публичност на начина и съответно съдържанието на решенията, които взема държавния регулатор.
КАМЕН ПЕТКОВ: Господин председателстващ, аз не виждам какво пречи да поставите на гласуване моето предложение и да удовлетворите моята молба.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Петков, аз не съм казал, че няма да поставя вашето предложение на гласуване. Естествено вие като член на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм имате право да предлагате.
Така че подлагам на гласуване, ако няма други коментари от страна на колеги народни представители, направеното предложение от колегата Камен Петков, за свикване на извънредно заседание на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм с дневен ред: Изслушване на председателя на Държавния регулатор господин Ангел Семерджиев, относно взето решение за регулация и въвеждане на такси върху ВЕИ сектора. Правилно ли формулирах вашето предложение?
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласувал “за” един.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 13 народни представители.
Господин Петков, ще имате възможност да развиете вашата теза, вашите питания и въпроси като народен представител. Всички ще бъдат поканени в заседанията на специализираната постоянна парламентарна комисия, която ще работи с Държавния регулатор.
Благодаря Ви.

Преминаваме към точка първа от вече приетия дневен ред.
Наши гости по тази точка са:
от Министерство на финансите - Боряна Пенчева – заместник-министър, Христина Пендичева – държавен експерт в Дирекция “Държавен дълг и финансови пазари” и Елена Петрова – главен експерт в Дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”;
от Комисия за финансов надзор - Николай Попов – заместник-председател, ръководител управление “Надзор на инвестиционната дейност”, Лидия Либарова – държавен експерт в Дирекция “Регулаторни режими на инвестиционната дейност”, Анна Андонова – началник отдел “Нормативна дейност” и Данил Джоргов;
от Българска народна банка -- Диана Ганчева – експерт към Дирекция “Правна”;
от Сметна палата -- проф. Валери Димитров – председател;
от Българска фондова борса -- Александрина Гюрова – експерт;
от Асоциации -- Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриални капитал в България, Даниела Пеева – председател на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България, Богомила Христова – председател на Българската асоциация по връзки с инвеститорите, Венета Желева и Златомир Димитров – юрист.
Госпожа Пенчева ще представи законопроекта. Заповядайте.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, бих искала да представя на вашето внимание предложението за законопроект. В момента в тази финансова криза, която продължава в Европа, наистина е от ключово значение да бъдат защитени максимално интересите на инвеститорите. Това е основната цел на предложението за законопроект.
С този законопроект в нашето законодателство се въвеждат изискванията на Директива 2010/73 на Европейския съюз, с която се изменя Директива 2003/71 относно проспектите и Директива 2004/109 относно прозрачността на емитентите.
С транспонирането на Директива 2010/73 в българското законодателство ще се гарантира защита на инвеститорите, повишаване на правната яснота на правилата за проспекти, като едновременно ще бъдат намалени административните трудности пред бизнеса, особено по отношение набирането на капитал от капиталовите пазари.
В заключителните разпоредби на предложения на вашето внимание ЗИД и във връзка с прилагането на Регламент 236/ 2012 относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение са предвидени съответни изменения и в Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за пазарите на финансови инструменти и в Закона за държавния дълг. Съгласно чл. 41, ал. 1 от регламента, държавите-членки установяват разпоредби за санкциите, включително административните мерки, които са приложими при нарушение на разпоредбите и съобщава за предприетите мерки на Европейската комисия и на Европейски орган за ценни книжа и пазари. При определянето на размера на тези санкции се отчита разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Регламент 236/2012, според която предвидените мерки и санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
Също така в заключителните разпоредби на предложения ЗИД и във връзка с прилагането на Регламент 260/2012 за определяне технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро се правят и изменения в Закона за платежните услуги и платежните системи.
В законопроекта освен пряко транспониране на европейските директиви са предложени изменения и допълнения, които имат за цел по-добро и ефективно решение на някои практически въпроси, които Комисията за финансов надзор е констатирала, като отново водещ принцип е защита на интересите на инвеститорите. Тези изменения са в следните основни насоки:
Подобрява се режима на оповестяване при публично предлагане на ценни книжа.
По отношение на режима на публично предлагане на облигации при разкриване на информация във връзка с емитента и облигационната емисия, прецизират се и се допълват задълженията на банката довереник с цел обезпечаване изпълнението на функциите й и подобряване информираността на инвеститорите.
По отношение режима на публичните дружества с цел предотвратяване възможности за заобикаляне на режима за сключване на сделки над определени прагове са предвидени изменения, които са насочени към защита на интересите на акционерите в публичните дружества при сделки, които се извършват от дъщерно дружество, което не е публично. Предложени са известни промени в режима на вписване на публично дружество и някои други технически промени.
Също така са предложени промени в праговете за задължително търгово предлагане, с цел да се гарантират интересите на миноритарните акционери. Като се уреждат и хипотези на удължен срок за отправяне търговско предложение и съответно изключение от задължението за правене на такова търговско предложение.
Бих искала да обърна вашето внимание на обстоятелството, че в известна степен ние закъсняхме с това предложение, тъй като европейските директиви се предвижда да действат сега от 1 ноември. Основание за това малко по-късно да предложим на вашето внимание тези промени беше нашето желание да бъдат съгласувани с максимално широк кръг експерти. Бих призовала народните представители да подкрепите на първо четене предложените изменения, тъй като наистина това е подобряване на практиката и пряко транспониране на европейските директиви.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви госпожо заместник-министър за представянето на законопроекта.
В Комисията са постъпили и други становища по този законопроект. Аз бих искал да дам думата на господин Николай Попов, заместник-председател, ръководител управление „Надзор на инвестиционната дейност” за вашето становище.
НИКОЛАЙ ПОПОВ: Благодаря Ви господин председател.
Уважаеми дами и господа, за да не повтарям думите на госпожа Пенчева, направо ще кажа евентуално проблемите, които биха възникнали при обсъждането. Това е по отношение на задължителното търгово, което се предвижда при постигане на определен процент от гласовете с право на глас и по отношение разпореждането с активи на публичните дружества. Това са основния кръг от проблеми, които възникнаха в хода на обсъждането между нас и различните асоциации.
Що се отнася до търговото предлагане, съвсем накратко ще ви кажа, без да влизам в специфика. Ние изследвахме европейската практика, тъй като директивата която урежда въпроса с търговете не е еднозначна за всичките държави и се установи, че в хода на това изследване, макар че не са публикувани тези данни официално на сайта или някъде другаде, само ще кажа за сведение, че задължително търгово при праг от 30 процента е въведен в Австрия, Белгия, Кипър, Чехия, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Холандия, Швеция и Великобритания. И праг от 33 процента или една трета, както е предложението е въведена в Гърция, Унгария, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния и Словакия. Мисля, че Комисията приема тази европейска практика, като едно достатъчно основание предвид на наложените в миналото казуси да въведем този механизъм. Това по отношение на търговото.
Съвсем накратко по отношение разпореждането с активи. Нашата основна цел е пак на база на изводи в поведението на публичните дружества в миналото и не малкото случаи, в които по една или по друга причина ще са били ощетени голям кръг малки инвеститори, въвеждаме тези механизми. Основното в тях е не да затрудним до толкова работата на холдинговите структури, колкото предвид на това, че когато те прилагат Закона за публичното предлагане за ценни книжа трябва да спазват един тип на поведение, който е изключително важен. А този тип на поведение най-малкото малките акционери и заинтересованите страни да имат качествената информация. Тоест да знаят какво се случва с активите, в които са вложили своите инвестиции. Това са накратко спорните въпроси.
Господин Велев може би ще влезе в по-голяма дълбочина, тъй като това е тезата, която те са изказали. За сведение от страна на инвестиционните посредници и Асоциацията от страна на Асоциацията на управляващите дружества нямаме забележки по отношение на тези два, условно казано спорни момента.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви.
Постъпило е становище от Сметната палата. Господин Димитров заповядайте да го представите.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви господин председател.
Дами и господа, народни представители, съвсем накратко. Ние сме представили становище във връзка с част от проектозакона по силата на който се възлага една засилена контролна функция, която по наше мнение, по мнение на ръководството на Сметната палата не е подходяща. С няколко думи, става въпрос, че традиционно още при създаването на закона е бил възложен контрол върху фонда за компенсиране на инвеститорите. Този контрол е въведен и по подобие на контрола, който се упражнява върху Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Това е един контрол, който ние вече имаме практика по него, упражнявали сме го под формата на одит на съответствие и съответно одит на изпълнение за дейността на тези особени институции на банковия и на капиталовия пазар.
Сега се предвижда, че Сметната палата трябва да извършва проверка на годишния финансов отчет на Фонда за компенсиране на инвеститорите. Нека да обърна внимание, че проверка и заверяване на годишния финансов отчет се прави на определен кръг бюджетни организации и така наречените първостепенните разпоредители с бюджетни средства, като това е под формата на така наречения финансов одит. Те представят като бюджетни организации годишни финансови отчети. Ние ги одитираме, заверяваме и вече от тази година има публичност на тези годишни финансови отчети и на нашите доклади. Тук обаче става въпрос за нещо съвсем друго. Тези институции не работят с бюджетни пари. Това са пари, квазипублични пари, това са пари които се събират от банките и от инвестиционните посредници. В смисъл това са пари за компенсиране на инвеститорите, които се внасят от участниците на капиталовия пазар и целят да компенсират при фалит на инвестиционен посредник, да компенсират неговите клиенти при загуба на така наречени клиентски активи. Но това не са бюджетни пари.
Разбира се, разума на това да се възложи контрола на Сметната палата е, че това са квазипублични пари. Пари с огромно значение в публичния живот, тъй като те засягат интереса на широк кръг потребители на банкови и на инвестиционни услуги. Разбира се, това е едно традиционно разрешение, което ние подкрепяме. Но не подкрепяме това, ние всяка година да правим заверка на годишния финансов отчет на практика, тъй като това е така да се каже възлагането с този законопроект. Затова ние предлагаме да остане досегашната разпоредба, тъй като тя е и разпоредба, която съществува и в действащия Закон за публичното предлагане на ценните книжа в частта му за компенсиране на инвеститорите.
Още повече, ако се приеме предлаганото в законопроекта нормативно разрешение ще се създаде режим, който е различен от режима на контрол върху Фонда за гарантиране на влоговете. Ние ще проверяваме по един начин Фонда за гарантиране на влоговете, където има 1 млрд. и половина средства натрупани за компенсиране на вложителите и много по-малкия фонд за компенсиране на инвеститорите ще бъде подложен на един много по засилен контрол. Няма логика, според мен в това. Мисля, че това са два напълно еднотипни института и контролът върху тях трябва да бъде еднотипен. Мисля, че е напълно достатъчно да се запази сегашната форма на контрол. Тъй като ние сме одитирали и Фонда за компенсиране на инвеститорите и Фонда за гарантиране на влоговете искам да ви кажа, че те се управляват добре. Там няма проблеми с мениджмънта. Управляват се добросъвестно, компетентно. Мисля, че съответно и одита трябва да бъде, така да се каже, този който упражняваме сега е напълно достатъчен. Едва ли е необходимо да се стига до ежегодна заверка на годишен финансов отчет, след като подобно нещо няма за Фонда за гарантиране на влоговете. С
Аз смятам, че този предлаган текст не е особено удачен и затова предлагам в този смисъл той да не бъде одобряван от народните представители.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви професор Димитров.
Госпожо Пенчева, бихте ли взели отношение по изразените становища от господин Попов и професор Димитров, по простата причина, че тъй като ще имаме след това по-сериозен дебат на база становището на Асоциациите на индустриалния капитал в България, Асоциация на директорите за връзка с инвеститорите в България и Българската асоциация по връзки с инвеститорите. Те имат по-големи забележки и може би и коментар. Както прецените вие.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря господин председателстващ. Тук бих могла да подчертая, че бележката наистина е разумна и че би могла да бъде отразена, разбира се между първо и второ четене. Така че ние бихме подкрепили изказания подход, вашето предложение на Сметна палата, тъй като наистина това е нещо, което е логично и по-скоро технически характер би имал приемането на подобен текст. Така че това по принцип не би променило закона. Ние подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Затова ви дадох думата, тъй като считах, че предложението е резонно.
Давам думата на господин Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България да изрази своето становище по предлагания законопроект.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря господин председателстващ.
Уважаеми госпожи и господа, членове на Комисията, народни представители, благодарим ви за възможността, която ми давате да изложим аргументите си по повод на предлаганите промени. Може би е добре да се знае, че Асоциацията на индустриалния капитал в България е една от четирите представителни, след последното преброяване, работодателска организация. Но освен това тя е и Асоциация на емитентите. В нея членуват повечето от листваните на нашата борса компании. Тя има приоритет и отговорност в развитието на капиталовия пазар. И негласно останалите работодателски организации са делегирали на нея тези функции и затова ние сме тук.
Тя е член на съответното семейство на листваните компании в Европиън иншуърс, европейски емитенти, както има за партньор на Европейската комисия работодателската организация СЕЕР.
Като цяло законодателството регламентиращо инвестиционната дейност в развитието на капиталовите пазари у нас е над средното европейско равнище. Причината за това е, че то се правеше до голяма степен на ново, след като се срутиха финансовите пирамиди. Бяха изначално взети предвид, както съществуващите тогава регламенти и директиви, така и тези, които бяха в ход на подготовка.
В същото време при нас се забелязва една свръх регулация и това е една от причините за представянето на борсовите индекси и състоянието на капиталовия пазар у нас.
На вашето внимание сме предложили една графика за представяне на представителните борсови индекси на борсите в Централна и Източна Европа за периода 2007 – 2012 г., като преди кризите са взети стойностите им за 100 процента и съответно виждате как се развиват те във времето.
Нашата страна се представя много добре като макроикономическа стабилност, нисък външен дълг, ниски бюджетни дефицити, добра данъчна и фискална политика. Но като капиталов пазар ние сме на равнището на фалиралата Гърция. Виждате другите страни върнаха половината от спада след кризата от 2008 – 2009 г. и са от порядъка на около 50%, включително Унгария, Румъния спрямо предкризисните нива. Ние сме под 20 процента, спрямо това, което сме били като борсов индекс. Оборотите на борсата са сравними с оборотите на един супермаркет. Тоест, няма капиталов пазар в нашата страна, ако трябва да ги анализираме и обобщим.
Една от причините, не казвам, че е единствената, но една от причините според нас, а не само и според нас, са тези свръх регулации. С някои предложения, които се правят в закона за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, всъщност се отива на още по-големи свръх регулации. За илюстрация сме представили на вашето внимание как би изглеждал чл. 114, ако се приемат всички предложени промени. Виждате, че текстовете в червено са повече от тези в черно, като и в момента имаме свръх регулация.
Предлаганите промени не са вследствие необходимостта за хармонизация на българското законодателство в тази му част. Това мисля, че не може да се оспори. Няма такава директива, която да изисква тези промени на чл. 114, за да не се влезе в заблуждение.
Тези промени в чл. 114 се правят от гледна точка на някои случаи, единични случаи за десет години в практиката. Нашата позиция е, че с тези промени, тези единични случаи няма да им се попречи да се случат пак от корпоративни бракониери, така наречени сред нашите среди. Но за сметка на това ще се затрудни обичайната прозрачна дейност на икономическите групи и холдинговите структури. Като холдингова структура е не само това, което се нарича холдинг в наименованието. Всяка по-голяма компания на борсата за специфични дейности създава дъщерни дружества. Сделките тя ги създава, за да бъде бизнеса по-подреден, по-ефективен. С тези регулации, които се предлагат ще се затрудни неимоверно много бизнеса в икономическата група. Става така, че създадените целево дружества ще могат да обслужват всеки друг, но не и тези, които са ги създали с определена цел.
В интерес на истината, в хода на обсъжданията беше подобрен първоначалният текст. Той беше в такъв вид първоначално предложен, че изобщо не можеше да се работи. Трябваше общите събрания на публичните компании да станат постоянно действащ орган, който да заседава 365 дни в годината от сутрин до вечер. Сега не е така. Но все едно регулациите са прекалени. И по-важното е, че те не решават проблема, който целят да решат. Защото този който би направил злоупотреби би ги направил официално свиквайки събрание или оповестявайки такова решение. Имам предвид ощетяване на миноритарни акционери. Тези които го правят това ги наказва пазара. Случаят който беше и в пресата визиран, в пъти падна цената на акциите на този холдинг, който си позволи да направи такава сделка.
Що се отнася до режима на търговите предложения. Да, има страни в които е въведен по-нисък праг. При нас сега е 50 процента. Същността е тази, когато един последен инвеститор е купил акции в дадена компания и тя променя статута си от компания, която няма мажоритарен собственик ясно изразен, в такава, която има, той трябва да има възможност да прецени, вярва ли му на този, който става мажоритарен собственик или не. И ако не му вярва трябва да може по справедлива цена да излезе от инвестицията, която е направил. Затова се прави търгово. Коя е границата, в която става ясно, че някой започва еднолично да управлява компанията? Това зависи много от спецификите на пазара. В САЩ може да бъде и 5 процента, но в Европа не е така. А в нашата страна съвсем не е така. При нас повечето компании имат ясно изразен мажоритарен акционер. Тоест, аз ако купувам акция в Монбад, значи вярвам. Ако някой там купи в неговата компания една трета, защо той трябва да прави търгове. Програмата JEREMIE, която сте разглеждали съвсем наскоро, един от фондовете, които се създават е точно за дялови инвестиции, финансови инвестиции в предприятията. Точно защото в България има склонност към хитреене, всеки финансов инвеститор иска да има блокиращо малцинство. Тоест, този който влиза в една компания иска да влезе с една трета. Това е практика, за да си гарантира, че без неговия глас няма да се увеличи капитала примерно и да се размие неговата инвестиция.
За борсово търгуемите компании всъщност, ако се приеме този по-нисък праг от една трета, тези фондове не биха участвали. Това не е най-големият проблем. По-голям е в чл. 114. Но спецификата на нашия капиталов пазар не изисква по-нисък праг. В редица страни няма такъв. Бяха изброени тези, в които има. Според нас не е дошъл момента в България да се прави това.
В големи детайли ние влизахме в няколко дискусии с Комисията за финансов надзор, но беше периода такъв, че се сменяха ресорните заместник-председатели, които наблюдават инвестиционната дейност. Този наш диалог за съжаление не можа да приключи в сроковете, които съответните директиви поставят за въвеждане на други разпоредби. Пак повтарям в чл. 114 и тези, които ние сме предложили в нашето становище, те не са следствие от необходимостта да се хармонизира законодателството с това на Европейския съюз.
Не знам дали тук е мястото да се изпада в детайли, но само за илюстрация, с този чл. 114 се предвижда един режим за опериране на дъщерни дружества, които не са публични компании и който е някакъв квази разрешителен режим. Но разрешенията ги дава не държавен орган, а управителният орган на публичното дружество.
Много често сделки между дъщерни дружества в рамките на една икономическа структура се извършват ежедневно. Спецификата на холдинговите дружества е да управляват инвестиции в дялови участия. Това им е дейност по занятие по Търговския закон. Всъщност разпоредбите, които ако се приемат биха важали, какво гласят. Ако се извършва сделка не с дъщерно дружество изисква се една трета праг, за да се направи тази сделка. Над една трета от активите трябва да има решение на Общото събрание. Ако обаче сделката е с дъщерно дружество, този праг кой знае защо става 10 процента, една десета. Тоест, ако правим сделка с някой, когото не контролираме и е чужд е една трета, а като правим в групата сделка, този праг става 10 процента.
Пак повтарям това не единствено проблем на дружествата, които са холдингови, а това е практически проблем на всички, що годе нормални публични компании, чиито акции наистина се търгуват. Защото на нашата борса не е тайна, че има дружества с акции, които сделки не са сключвани от години.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Имате ли други притеснения, съответно предложения, ако може не толкова детайлно, а да ги акцентирате и да ги коментираме с вносителите. И вече ще видим между първо и второ четене и съответно народните представители, ако имат допълнително въпроси да бъдат зададени и да ги коментираме тогава.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Да, аз с това завършвам. Благодаря ви за възможността.
Нашите основни притеснения са свързани с предлаганите промени в чл. 114 и чл. 149. Това че всъщност инвестиционните посредници и управляващите дружества, тях не ги притеснява, това е обяснимо. Всъщност те извършват търговия с нашите акции, но те не извършват стопанска дейност. Те не са в реалния сектор и не управляват компании. Те не управляват производствени процеси, а търгуват с нашите акции. Проблемът е, че все по-малко ще има с какво да търгуват, защото един такъв режим би довел до допълнителен отлив от борсата. И те няма да има с какво да търгуват утре, защото няма да има публични компании.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви господин Велев.
От страна на вносителите или Комисията за финансов надзор или Министерство на финансите, заповядайте.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря.
Аз бих искала да подчертая, че още в самото начало при представянето на законопроекта казах, че той наистина е за да хармонизира прилагането на европейските директиви. Това нещо е необходимо да бъде извършено по най-спешния начин. В противен случай страната ни би могла да бъде заплашена от санкции.
Във визираните от господин Велев текстове, наистина е отразена необходимостта от подобряване на практиката на регулиране на нашия финансов пазар. Аз бих искала да подчертая, че тази графика, която беше представена днес на вниманието на депутатите би следвало да се чете така, че действително в България обема на капиталовия пазар е такъв. Той е малък. Ако знаех, че ще бъдат представени графики, аз можех да донеса една графика например за движението на СиДиЕс на България, за начина по който инвеститорите оценяват риска в страната в момента. Да видите, че към вчерашна дата ние се намираме на нива, които са от пред кризисните. Толкова ниски нива нашият СиДиЕс е имал, като вчера е бил 157. Това е нещо необичайно към днешна дата. Нива от 2007 г., пролетта на 2008 г. на пред кризисните нива. Тоест, България със своята финансова стабилност е наистина призната и в международен план от инвеститорите, като надеждно място за финансови инвестиции.
В това направление бих искала да подчертая, че не става въпрос за свръхрегулация, каквато се предлага, а напротив един консервативен подход, който е наистина защита на инвеститорите. След дискусия с представители на индустриалния капитал, наистина Комисията за финансов надзор направи изследване на европейската практика, как е решен този въпрос в другите страни. И наистина в страни като Германия, Италия, господин Попов ги беше посочил в началото, страните които имат сериозни финансови пазари и като обем и като начин на регулиране съществува праг от 30 процента. Дори страни като Гърция, които са критикувани, Португалия, Румъния, които имат известна степен на нестабилност, те имат праг от 33 процента или една трета.
Така че по отношение на защитата на инвеститорите, един дори по-консервативен подход би бил по-ползотворен в условията на една финансова нестабилност и една растяща финансова нестабилност в европейски мащаб. Тук бих искала в допълнение да внеса яснота за уважаемите господа народни представители, че изискването за 33 процента е включено тогава, когато няма лице или лица мажоритарни собственици.
Така че действително Комисията за финансов надзор, основната й идея и Министерство на финансите, когато са предложили настоящите промени е да бъдат гарантирани интересите на инвеститорите. Тези инвеститори могат да бъдат и пенсионни фондове. Това не са просто миноритарни инвеститори. Те могат да бъдат пенсионни фондове или други компании. Дори да са единични случаите на злоупотреби, нашата цел е те да бъдат предотвратени и да няма правна възможност това да се случи.
Бих искала отново да призова народните представители и Комисията да подкрепите предложените изменения, тъй като между първо и второ четене биха могли да бъдат отчетени по-добре и по-точно предложения, които са постъпили и направени.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви.
Наистина ще има необходимост между първо и второ четене да се направи допълнителен коментар, с малко повече време и повече експертизи и конкретни факти. И тогава да се види дали може да прецизираме някои от текстовете.
Давам думата на други гости или народни представители за въпроси, мнения, изказвания по законопроекта.
ДАНИЕЛА ПЕЕВА (Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България): Именно хората които осъществяват непосредствения контакт и връзката между мениджмънта на компанията, на публичните компании и листванията в нашата борса и техните инвеститори. В тази връзка искам да кажа, че двете предложения и промени в законодателството с този проектозакон не само, че няма да защитят интересните на инвеститорите, но и в голяма степен ще отблъснат инвеститорите на нашия пазар. Защо казвам това?
Беше посочено, че в редица страни е въведен такъв праг за задължително търгово предложение. Да, въведен е, но промяната в нормативната уредба, въвеждането на рестрикции трябва да бъде съобразено със спецификата на всеки един пазар и неговата степен на зрялост. Ако в България ние искаме да привлечем инвеститорите, не можем да ги караме при навлизането на портфейлен инвеститор и институционален инвеститор, каквито са фондовете за инвестиране, различни типове, които съществуват на капиталовия пазар. В момента в който той извади 33 процента за да купи дял от дадена компания, да го накараме да извади пари и за останалата част от капитала. Защото колегите от Комисията за финансов надзор няма да отрекат, че механизмът за одобряване на едно търгово предложение е именно такъв. В момента в който се отправи търгово предложение, съответният инвеститор трябва да покаже наличието на пари, за да закупи останалата част от капитала. Защо трябва да възпираме чуждестранните инвеститори да навлизат по този начин в нашите компании.
По отношение на чл. 114, т.е. сделките на разпореждане с активи на публично дружество, така наречените сделки са свързани със заинтересовани лица. Искам да кажа, че освен това, което сме изложили в становището заедно с Асоциацията на индустриалния капитал и Асоциацията по връзки с инвеститорите, направихме консултация и с нашия представител в групата на заинтересованите лица към Европейския орган по ценни книжа и пазари. По едно съвпадение, той е заместник-председател на нашата Асоциация. Както беше казано вече, няма изискване на ниво европейско законодателство за хармонизиране на българското законодателство в частта на сделките със свързани и заинтересовани лица. Това е само една инициатива по целесъобразност на Комисията за финансов надзор, която с въвеждането на подобни рестрикции няма аналог в европейските държави.
Общо взето няма да се спирам на подробности по отношение на самите регулации. Ние сме изложили всичко в становището си. Но не може да се гледа едностранчиво по отношение на това с общата клауза, защита правата на инвеститорите, да се подхожда по този начин. Ако в единия случай със задължителното търгово предложение, ние ще спрем инвеститорите, в другия случай с измененията на чл. 114, ние всъщност ще възпрепятстваме това, да се листват нови компании. Защото с въвеждането на тази регулация се въвличат в приложното поле на закона едни компании, които нямат нищо общо с публичността. Те са дъщерни на други публични листвани компании.
Това са двете основни причини да падат по този начин, независимо от ниската степен на риск в страната, ние да нямаме капиталов пазар. Тоест, липсата на атрактивни компании. Защото ние нямаме нови листвания и от друга страна, невъзможността от определени законови пречки за навлизането на нови инвеститори.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви.
Във вашето становище има и конкретни предложения. Ние ще ги разгледаме в детайли и ще бъдат коментирани допълнително.
Други колеги за въпроси или отношение по законопроекта? Няма.
Наистина доста предложения има. Някои от тях са козметични, а други както виждам са в доста по същността на промените, поне някои от тях. Между първо и второ четене ще бъде наистина необходимо допълнително да имаме разяснение и съответно, ако има конкретни предложения от народните представители да бъдат дискутирани от страна на вносителите и от страна на другите заинтересовани страни.
Колеги, закривам дискусията и предлагам да преминем към процедура по гласуване.
Предлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, № 202-01-51, внесен от Министерския съвет на 29 август 2012 г. – на първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Ще има дебати и дискусия между първо и второ четене, както и в пленарна зала.

Преминаваме към следваща точка Разни.
Не виждам предложения.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.

(Закрито в 15.00 часа)


ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Диан Червенкондев


Стенограф:
Силвия Михайлова
(37 527)