1. Представяне, обсъждане и допълнение на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 202-01-33, внесен от Министерски съвет на 26 юни 2012 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и допълнение на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 202-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2012 г. – за първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за измененеие и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от алентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. – за второ четене.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 33


На 12 септември 2012 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 202-01-33, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 202-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2012 г. -- за първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. -- за второ четене.
4. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започнем заседанието.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 202-01-33, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 202-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2012 г. -- за първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. -- за второ четене.
4. Разни.
По този дневен ред имате ли предложения? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.

Минаваме към първа точка.
Наши гости са:
от Министерство на правосъдието -- Велина Тодорова – заместник-министър, Катя Матева – директор на Дирекция “Българско гражданство” и Даниела Белчина – държавен експерт в Дирекция ”Съвет по законодателство”;
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Юлияна Гълъбова – държавен експерт в Дирекция “Инвестиции, иновации и предприемачество” и Михаела Карадимова – юрисконсулт в Дирекция „Правна”;
от Държавна агенция за българите в чужбина -- Росен Иванов – председател.
Кой ще представи законопроекта?
ВЕЛИНА ТОДОРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, както вече заяви господин председателят, Министерският съвет внася проект на закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Целта на законопроекта е доразвиване и усъвършенстване на материята свързана с българското гражданство. Този Парламент през 2010 г. прие изменение на Закона за българското гражданство, което тогава беше продиктувано от сериозна нужда да се решат възникнали проблеми с придобиването на българско гражданство. В резултат на тези положителни промени, които бяха направени се решиха проблеми свързани с ускоряване на огромния брой преписки натрупани с годините. Подобряване на между институционалното сътрудничество във връзка с българското гражданство. Премахване на Института на упълномощаването, с което отпаднаха възможности и съмнения за злоупотреби с този институт и други.
Същевременно обаче прилагането на закона след този момент до настоящия период показва необходимостта от усъвършенстване на нови елементи от тази област на регулиране на обществените отношения. Ще ви представя най-важните акценти от законопроекта, а те са следните:
В § 1 предлагаме да се уреди възможността за граждани на държави-членки на Европейски съюз, на държави-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или граждани на Конфедерация Швейцария да не се изисква освобождаване от досегашното им гражданство, ако кандидатстват за българско гражданство. Тази разпоредба е продиктувана от установената аналогична практика в някои от страните членки на Европейския съюз. Същото е предвидено и за граждани на държави, с които Република България има сключени договори, с които се установява взаимност, тоест българската държава няма да изисква освобождаване от гражданство, когато договарящата държава не изисква спрямо българските граждани освобождаване от българското им гражданство.
Третата категория лица, които биха се облагодетелствали са съпрузите на български граждани. Съществуващото досега изискване за освобождаване от досегашното им гражданство, преди придобиването на българско за тези лица, се явява непреодолимо условие поради семейни, нравствени, религиозни и други причини. Отчитаме и обстоятелството, че при последващ евентуален развод лицето, което се е освободило от гражданството си, може да бъде изправено пред трудности и пречки за възстановяване на предишното си гражданство и евентуално връщане в родината.
Предлагаме създаването на нов чл. 14 а, с който да се даде възможност на инвеститори, осъществили инвестиции на територията на Република България да кандидатстват на самостоятелно основание и при облекчени условия за придобиване на българско гражданство. Предвидено е със съвместна наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на финансите да се определят условията, на които трябва да отговаря инвестицията, както и редът за нейното осъществяване и удостоверяване.
С промяната в чл. 15 се предлага лицата от български произход, кандидатстващи за българско гражданство по натурализация да полагат изпит за установяване владеенето на български език при условията и по реда, предвидени за общия ред за натурализация, което според нас би било гаранция за устойчива връзка с България и ще позволи по-добра интеграция на тези лица в българското общество. Във връзка с това и поради обстоятелството, че законът не свързва лошото представяне на кандидата на интервюто, както е според сега действащата уредба, с негативни последици за него, то провеждането на интервю се явява излишно, поради което предлагаме то да бъде отменено.
Промяната в чл. 38 е продиктувана от използването на автоматизирани информационни системи, които дават възможност регистрите да се водят в електронен вид, което позволява извършването на справки за промяната на гражданството на лицата в съкратени срокове.
Във връзка с изискването на чл. 12, т. 6 за освобождаване на кандидатите за българско гражданство от досегашното им гражданство, в § 2, т. 3 от Допълнителните разпоредби даваме дефиниция на това понятие. Законопроектът предвижда към досегашните две хипотези да бъде добавена нова, а именно: когато лицето е подало молба за освобождаване от досегашното си гражданство, но обективно не е възможно да се освободи от него. В тази група попадат граждани предимно на арабски държави - примерно Сирия и Иран, които подават молби за освобождаване от гражданството си с цел да придобият такова, но след подаването няма произнасяне.
И накрая с новия § 4а от Преходните и заключителни разпоредби на закона предлагаме да се предвиди възможност за опростена процедура за придобиване и възстановяване на българско гражданство за лицата, избрали чуждо гражданство или родителите на които са избрали за тях чуждото гражданство по силата на двустранни международни договори между Република България и бившите социалистически страни. Практиката показва, че в резултат на допуснати от общините грешки голяма част от лицата, попадащи под действието на отменените конвенции и които живеят в България, са вписани в регистрите на населението като български граждани, издавани са им български лични документи, отбили са военна служба в Българската армия, но не са били български граждани по силата на цитираните международни договори.
Изискването за разглеждане на молбите за натурализация, по реда на образуването им води до невъзможност в кратък срок лицата от посочената целева група да получат българско гражданство. Големия брой молби за придобиване на българско гражданство от граждани на Македония и Молдова, които не живеят в България, осуетява възможността за бързо произнасяне по молбите.
По тези причини предлагаме тази опростена процедура за посочената категория лица.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
Госпожо от Министерство на икономиката, желаете ли да добавите нещо към представените мотиви?
Някой от другите гости. Заповядайте.
ЮЛИАНА ГЪЛЪБОВА: Ако имате въпрос относно удостоверяването на извършените инвестиции бих добавила. В Министерство на икономиката, енергетиката и туризма се опираме на извършени инвестиции в дълготрайни материални активи и нематериални и основно създадени работни места. В тази връзка за прилагането на чл. 16 от Закона за българското гражданство, изготвяне на мотивирано предложение от министъра на икономиката, ни беше поставена задача да разработим конкретни количествено измерими критерии, които по прозрачен начин да бъдат видими за чужденци, които биха желали да придобият гражданство на това основание.
Мога да кажа, че във връзка с новото предложение за чл. 14а имаме готовност да се включим в тази обща наредба с Министерство на финансите, опирайки се на тези вече разработени критерии за особени заслуги. В новия чл. 14а, те ще бъдат с по-ниски прагове, тъй като в него е заложено чужденците вече да имат пребиваване в страната постоянно или дългосрочно. Така че ще може да се направи една оценка на тяхната дейност в рамките на това получено право на пребиваване. Като предвиждаме специално дълготрайните материални активи и нематериални, които те са създали да бъдат удостоверени от регистрирани одитори. Създадената заетост да бъде удостоверена от компетентните органи с Национална агенция за приходите. Като по този начин смятам, че бихме изготвили мотивирано предложение въз основа на нещо наистина осъществено в страната ни.
Опитът ни да създадем подобни критерии се опира на един много цялостен анализ, който ние проучихме, за приложимото законодателство във връзка с пребиваване и гражданство на страните членки на САЩ, на Канада, на Австралия, където те имат подобни стимули. Прави впечатление, че в периода на криза точно такива страни като САЩ, Великобритания, които са традиционни инвеститори, предприемат специални мерки да създадат инвеститорски програми за да предоставят възможност на чужди граждани да създават работни места в техните страни. В тази връзка ние имахме една междуведомствена работна група, като тръгнахме от Закона за чужденците в Република България. Хубаво е да се направи връзка между тези три закона и за чужденците, Законът за насърчаване на инвестициите и българското гражданство, за да имат тези чужденци стимул, получавайки право на пребиваване, те трябва да демонстрират и да докажат определени инвестиции и създадени работни места. След като развият и поддържат доказано тези работни места, те биха могли вече да се възползват от това предложение за по-привилегировано придобиване на българско гражданство.
Като цяло подкрепяме предложението на Министерство на правосъдието и имаме готовност активно да се включим вече с нашия опит в разписването на тази нова наредба, съвместно с Министерство на финансите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Държавна агенция за българите в чужбина нещо да добавите? Имате ли въпроси? Поддържате.
Колеги, народни представители, въпроси и изказвания по този законопроект.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Към колегата от Министерство на икономиката. Това означава ли, че досега действащите членове в Закона за насърчаване на инвестиции за българско гражданство и т.н., които уреждат тази материя ще бъдат отменени и тя ще бъде уредена с един цялостен подзаконов нормативен акт, каквато е предвижданата от вас наредба?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди да отговорите на въпроса ще си позволя малко да го допълня. Как ще се приема наредба, която е ясно, че ще бъде съвместна с Министерство на финансите? Бихте ли ни дали идея, какви прагове са обсъждани до момента, ако са обсъждани. Все пак народните представители да имат някаква идея, доколко тези прагове ще бъдат ниски или високи и доколко те са сравними с други европейски страни. Тоест, търсите най-ниските прагове да речем в Европейския съюз за придобиване на гражданство, с цел привличане на инвеститори. Имате ли някаква концепция въобще по този въпрос. Заповядайте.
ЮЛИАНА ГЪЛЪБОВА: Към момента разработените критерии, които са за особени заслуги към чл. 16, който не изисква пребиваване, бих казала, че са определено завишени в сравнение със срещаните. Разработените от нас критерии се опират на най-ниския праг в Закона за насърчаване на инвестициите, който за високо технологични производства и услуги, за да бъде сертифициран един проект е 4 млн. лв. Това е за чл. 16. Като ние изискваме в рамките на две приключени финансови години, да бъдат доказани с доклад от одитор, тези извършени инвестиции за 4 млн. лв. И другият критерий, който приемаме е 100 работни места създадени и поддържани в две финансови години.
Ако изходим от тези особени заслуги, смятаме че в разписването на Наредбата по чл. 14а би следвало да се заложат едни междинни стойности между онези, които бихме изисквали при получаване на постоянно пребиваване по Закона за чужденците в Република България и тези за особени заслуги. Като в Закона за чужденците в Република България в междуведомствената работна група с колегите от Министерство на вътрешните работи и други институции, стигнахме до извода, че бихме могли въз основа на извършени инвестиции за така наречени малки предприемачи да изготвим едно удостоверение, което да им дава право на продължително пребиваване. Тези малки предприемачи с ежегодно доказване и обновяване на своето продължително пребиваване в рамките на пет години биха могли да се кандидатират за дългосрочно пребиваване, както е било предложението специално на Министерство на вътрешните работи в този член.
Що се отнася до инвеститори, които са получили в постоянно пребиваване, то си е действаща разпоредба в чл. 25, ал. 1, т. 13 която си е действаща и си предвижда чужденци, които имат принос, сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите проекти, да могат да кандидатстват направо за постоянно пребиваване. Така че те биха били по-облекчени, защото като разпишем наредбата за новия чл. 14а, в нея ще заложим конкретни изисквания колко време да поддържат, какъв да бъде размера на техните инвестиции, за да може да им бъде изготвено такова предложение за привилегировано на практика придобиване на българско гражданство. Привилегированото му е това, че не биха се наредили по общия ред, който е чл. 12. Не би имало изискване за изпит по български език. Освобождаването от досегашното гражданство.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест, освободени от изпит, казано накратко. Срещу 4 млн. ги освобождаваме от изпит.
ЮЛИАНА ГЪРЛЪБОВА: Не е само това за 4 млн. Споменах за чл. 16 и всъщност при чл. 16 не им се изисква никакво пребиваване в страната.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров има думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тъй като този закон поражда много въпроси, аз искам да попитам вносителите, какви са целите които си поставяме с промените в момента? Върви икономическа криза, знаем каква е безработицата. Какво искаме? Той да получи българско гражданство и да дойде в България или той да получи българско гражданство и да си стои там, където си е. Или той да получи българско гражданство и веднага да отиде да работи примерно в Германия. Тоест, какви са прагматичните цели, които правителството си поставя на момента и иска Парламента да подкрепи тези му цели.
ВЕЛИНА ТОДОРОВА: Уважаеми господин Димитров, с измененията в закона имаме няколко цели:
Първо, това което не споменахте, но все пак искам да го кажа, да облекчим за лица, които са българи по произход придобиването на българското гражданство, като разбира се го обвързваме със знание на българки език. Следователно една от целите е трайно установяване.
Също така да въведем една реципрочна уредба относно освобождаването от чуждо гражданство.
И не на последно място един облекчен режим за лица, които инвестират в българската икономика, един от стимулите да бъде по-облекчено придобиване на българско гражданство.
Това са основните акценти, които преди малко казах. Предполагам, че донякъде отговарям и на въпросите ви. По-задълбочен експертен отговор може да даде директорът на Дирекция “Българско гражданство”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем и Министерство на икономиката.
ЮЛИАНА ГЪЛЪБОВА: Що се отнася до нашите компетенции и затова подкрепяме това предложение, ние действително разписвайки съвместно, разбира се, с Министерство на финансите, целим да привлечем тези инвеститори не просто да пребивават в страната, а да създават работни места въз основа на някакви работещи предприятия. А не да дойдат да получат и да заминат да кажем в други страни членки. По този начин, смятаме че въвеждайки изисквания, условия към всеки един чужденец, каква да му бъде дейността. Като приоритетно ще се стремим да привличаме инвестиции, които да бъдат във високо технологични производства и услуги от една страна. От друга страна по-облекчени са праговете от това, което ви казах. Те са намалени на половина в общини с висока безработица.
Би следвало да въведем, и ще го направим с наредбата, определен контрол, така че не просто да докажат и след като си получат гражданството да закрият своите дейности. Идеята е да си доинвестират парите в българската икономика и то в работещи предприятия.
ВЕЛИНА ТОДОРОВА: И още едно допълнение. Предлаганата разпоредба на обсъждания текст, всъщност предвижда като условие и като предпоставка разрешението за постоянно или дългосрочно пребиваване, което означава, че този тип инвеститори би трябвало да живеят в страната.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз си признавам, че не ме вълнува въпроса с инвеститорите. Той е важен. Приветствам тази мярка. След като Америка си купува мозъци, ясно е че и ние може да го правим. При това Америка плаща, а ние тук предлагаме обратното, на нас да ни плащат, за да им купим мозъка или бизнеса. Аз зададох другия въпрос. Какво целим все пак? Тъй като една е ситуацията с тези, които идват от Македония. Ние искаме те да напуснат Македония и да дойдат в България. Разговорът е политически и аз ви задавам политически въпрос, а не ви задавам експертен въпрос. Или да си стоят в Македония и там да се развива българското и българщината. Тези от Бесарабия, искаме да бъдат в България или не искаме да дойдат в България, а да си стоят там. Или обратното, искаме да вървят да работят в Западна Европа, тъй като са дисциплинарни и добри работници. Затова ви го задавам въпроса. И в тази връзка въртя се една идея дълго време и не направихме нищо.
Искаш да станеш български гражданин. Да направим нещо като зелената карта. Ще работиш в България три, пет години и тогава ще станеш български гражданин. Тоест, каква е ползата на България от това, че ние даваме на македонски граждани българско гражданство и те директно заминават някъде другаде. Защо го правим. Ние какво сме тук. Ако целта е национална, е една ситуация. Но вие не говорите по тези въпроси, а аз искам да се говори и да се знае каква е целта. Затова ви го зададох този въпрос.
Признавам си, че това което вие оповестявате с радост, аз съм категорично против него, да им правите изпит. Специално се срещнах с българите в Бесарабия. Там има българи, които мечтаят да умрат с български паспорт. Вие ги карате веднъж да дойдат тук за собствена сметка и да си подадат документите лично, а сега ще ги викнете втори път, за да ги изпитате, дали знаят български. Абсурд. Това са българи до дъното на душата си, но те са бедни българи. Идете в една Твърдица. Сутринта с мотиката на рамото, с черната забрадка и отива да копае. И този човек вие го карате да плаща за визи, да идва до тук, да го изпитвате дали знае български. Той знае български по-добре от много наши етнически не българи.
Така че това според мен е една финансова преграда. Мошениците това не ги интересува. Те ще си решат проблемите. Ако трябва ще научат и български. Но нашите българи, които от векове си пазят българското няма да могат да се възползват.
А защо ги въвеждаме тези неща? Пищят хората от това, че ги караме лично да подават документи. Понеже имало там едни мошеници посредници. Нямат възможност да дойдат. Те от Родопския край българите не могат да дойдат до София, а вие искате от село Твърдица, от Бесарабия да дойде в България да си подаде документи. А сега ще дойде на 65 години човек, който иска да си отиде като българин и вие ще го изпитвате дали знае български. Според мен са абсурдни граници. Аз не знам какви са целите, но ако целта е да го затрудним, тя ще бъде постигната. Затова ви питам: Кажете ми целите? Аз не ги чух.
За инвеститорите съм съгласен. Не възразявам. Не искам да ми го казвате отново. Какви други цели си поставяте? Да спрем обезлюдяването. Защото виждате, че ще ни махнат и евродепутати. Топим се като нация. Ние искаме ли да запазим нацията или не искаме? Това са големите въпроси и аз не знам, на тези въпроси защо го няма политическото ниво на ръководството. Това не са експертни въпроси. Трябва да се вземе държавническо решение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ:Аз ви предлагам да чуем и Държавната агенция за българите в чужбина.
ВЕЛИНА ТОДОРОВА: На този въпрос за затрудненията на кандидатите за българско гражданство, които сте създавали с този режим, господин Димитров не сте прав, защото личното подаване не означава физическото присъствие в българското Министерство на правосъдието на гишето за подаване на документите. Личното подаване може да се осъществи и извън границите на България в нейните дипломатически консулски представителства. Това законът го позволява. Сега правим и електронизация, с което ще улесним още повече подаването, ускоряването на получаването и обработката на документите за придобиване на българско гражданство. И тези наши сънародници по произход живеещи в Молдова, Бесарабия и т.н., те няма да дойдат да живеят тук, както вие сам казахте. Една от целите на предлаганите промени е да улесним, да удовлетворим тези хора, ако е възможно и демографските проблеми също така да решим. Така че много цели си поставяме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Колко време ще отнема процедурата, според вас, за издаване на документ за българско гражданство? Или гражданин от село Твърдица в Бесарабия, прави си труда, отива до мисията в Кишинев и си подава документите. За колко време ще се случи цялата тази работа?
КАТЯ МАТЕВА: Една година е срокът за разглеждане на преписките по молби на лица от български произход. Така че в рамките на една година техните молби се разглеждат и те получават българско гражданство.
РУМЕН ОВЧАРОВ: В рамките на една година този жител на Молдова ще получи българско гражданство?
КАТЯ МАТЕВА: Точно така.
А само преди две години ситуацията беше такава, че молбите за гражданство се разглеждаха в период до 7 – 8 години. Така че значително е съкратен срокът за разглеждане на преписките.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Може ли да си продължа въпроса?
В такъв случай, ние с какво точно насърчаваме тези, които инвестират в България? Те идват в България, дават си парите и инвестират в някакви производства. Ние обаче им искаме за две години отчета от работата на предприятието. При положение, че за да го инвестира той преди това е загубил поне още една година. Искаме му отчета за две години, след което му правим оценка - дали са 98, дали са 100 човека, тези които работят. И в крайна сметка наричаме това насърчаване икономически българските граждани. С какво ги стимулираме да стават български граждани, като ние ги ограничаваме. Като научи в някаква степен български и той ще получи гражданство за една година. За какво му е да си дава парите?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това са две различни хипотези.
КАТЯ МАТЕВА: Досега Законът за българското гражданство не предвиждаше възможност за придобиване на гражданство по облекчен ред за лица, които са осъществили инвестиция в страната. И те трябваше да кандидатстват по общия режим на чл. 12, който изисква включително и освобождаване от досегашното гражданство, владение на български език и най-малко пет години постоянно пребиваване.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това не е вярно. Аз съм подписвал много такива искания до Министерство на правосъдието.
КАТЯ МАТЕВА: Това са предложенията по чл. 16, които вие сте подписвали. Но това е за особени заслуги.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Особените заслуги водят до допълнителни рестрикции.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Става въпрос за две различни хипотези, които трябва да си ги изясним. Едното - става въпрос за лица, които не владеят български език и които инвестират в България, поддържат работна сила. А другото - става въпрос за наши сънародници, които доказват произход и които владеят български. Това са две различни хипотези.
ВЕЛИНА ТОДОРОВА: Точно така.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да чуем господин Иванов от Държавната агенция за българите в чужбина. Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря господин председател!
Накратко по въпроса за българския език и за приемане на документи. Преди две години на 4 май 2010 г. влезнаха предходните изменения. Те бяха наложителни, с оглед огромния брой преписки, които бяха забавени повече от 4 – 5 години. Тогава се въведе изискването да има интервю с тези, които подават заявления. Въведе се изискването за лично подаване, с оглед огромния брой фалшифицирани документи, на които не можеше да бъде попречено по друг начин. Защото самото подаване ставаше чрез посредник и ние не знаехме дали лицето наистина е живо и съществува. Второ, не знаехме кой носи отговорността за тези документи.
В резултат на тези промени за две години фалшивите удостоверения, които се представят са не повече от три, четири на месец. Тоест от 3000, които заварихме, в момента са сведени до санитарния минимум. Считаме, че личното явяване не е пречка за подаването на документите. Те подават документи първоначално за български произход и след това за гражданство. Защото миналата година в Агенцията са постъпили 18 500 заявления и сме издали 29400 удостоверения. Така че личното явяване изобщо не е пречка. Хората идват. Това което може да направим за тях и което вече функционира е новата електронна система за подаване на тези заявления и към настоящия момент от 3 септември, документите се приемат сутринта и след обяд се издават удостоверенията. Така че в момента Агенцията издава в рамките на четири часа всяко едно удостоверение. Това са 1200 до 1400 удостоверения на месец. Личното явяване не е проблем.
Специално на господин Димитров ще му кажа, че в Твърдица и в цяла Южна Бесарабия и така наречения Поджак, областта която е в Молдова, за около година и два месеца сме приели на място 8400 заявления. Лично Агенцията е приела от заявители. Така че сме успели да решим този проблем. В момента хората от Молдова, които кандидатстват за българско гражданство и за български произход респективно по чл. 15 не са толкова много, с оглед на това, че близо 30 000 са получили удостоверение или вече имат гражданство. Знаем че диаспората официално там е около 65 000.
По отношение на интервюто, защо считаме, че трябва да бъде развит въпроса до изпит по български език? Всички български исторически диаспори, откъдето са над 90 процента от кандидатстващите, визирам Македония, нашата теория е, че те говорят български език, различна форма на български език. Българското малцинство в Сърбия, в Румъния, в Молдова и в Украйна, които без Румъния са основния източник на хора кандидатстващи за български произход и българско гражданство, знаят доста добре български език. За тях самия изпит не е проблем и в момента интервюто се води на български език. Така че полагането на този изпит или някаква форма на тест, считаме, че не е проблем, защото и сега към момента това не е въпрос, който следва да ги възпира и не ги възпира.
От друга страна, напълно съм съгласен с тезата на Министерството на правосъдието, че това е начин да засилим връзката с България. Едно лице, което положи малко усилия да научи български език по-лесно се интегрира и по-лесно остава в България. Примерът е с българите от Косово и от Албания. От горе в Косово и другите две области Мала преспа и Голо Бърдо в Албания, където особено студентите имат проблем с оставането в България и напускат точно, защото не знаят български език.
В момент тече един интензивен процес на повишаване на интереса към курсове по български език и ние считаме, че въвеждането на това изискване ще бъде допълнителен стимул да се изучава българския език.
Така че тези цели, които ние преследваме са заложени и инкорпорирани точно в разпоредбите, да накараме българите, които искат да дойдат в България, които искат да останат тук, да научат малко повече български език или още малко. Защото в Молдова и в Украйна има над 60 училища, където се учи български език. Да го знаят по-добре и да кандидатстват. Улеснили сме безкрайно много процедурата. Една година наистина е малък срок. Изпълняваме изискването на Конституцията, където е записано, че българско гражданство се получава по облекчен ред. Въпросът е тези детайли да бъдат доизпипани, които не можахме преди две години, поради незнание или поради други причини да ги направим. Но практиката, която успяхме да наложим за тези две години, не само че стопи 60 000 висящи към момента, нямаме стари.
Аз ви казах, че ние издаваме удостоверенията за четири часа. За нас е в полза и за самите българи е в полза да говорят този български език.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев имаше коментар.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, аз считам, че предложения законопроект за промяна Закона за българското гражданство е добър. Наистина там разглеждаме две основни хипотези: едната хипотеза е предоставяне на българско гражданство на икономически активни субекти, които са първо инвестирали в страната. Тоест, те не са връщани, както се каза тук преди малко в дебата, че плащаме 4 млн. лв., за да не отидем на изпит и да се получи българско гражданство. Едва ли има такъв инвеститор, който да плати тези пари именно поради тази причина. Инвестицията на едни такива суми като 4 млн. се инвестират с цел икономическа изгода. Тоест, да се инвестира, да се открият работни места, да си има бизнес план и чуждестранният инвеститор да е реализирал някаква стопанска дейност. В последствие, когато се вижда, че той е полезен за икономиката като цяло, има достатъчно ангажирани работни места, осъществява брутен вътрешен продукт, има право, съгласно този закон, да има облекчение и да получи българско гражданство.
Вторият аспект е облекченията на тези хора, които искат да получат българско гражданство и които са от български произход. Виждате, облекчават се изискванията, условията, електронна система за обработване на документите.
Считам, че разписаните текстове са умерени. И ако е необходимо нещо между първо и второ четене, съответно може да дебатираме, може да се направят необходимите предложения и да бъдат гласувани в Комисията и съответно в Народното събрание. Предлагам да гласуваме текстовете и като цяло законопроекта и да минаваме към следващата точка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители, които желаят да зададат въпрос или коментар, становище? Няма.
Предлагам Ви да минаваме към процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване за първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 202-01-33, внесен от Министерски съвет на 26 юни 2012 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима народни представители.
Приема се.
Благодаря на гостите по първа точка.

Колеги, минаваме към втора точка -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 202-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2012 г. – за първо четене.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Силвана Любенова – директор на Дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите” и Цвета Караилиева – експерт в същата дирекция;
от Комисия за защита на потребителите -- Веселин Златев – председател и Десислава Захариева – главен юрисконсулт в Дирекция “Правна дейност и човешки ресурси”;
от Българска народна банка -- Даниела Бобева – директор на Дирекция “Международни отношения” и Венцислав Аспарухов;
от Асоциация на банките в България -- Ирина Марцева – главен секретар и Елеонора Христофорова – юрисконсулт.
Госпожо Любенова, вие ли ще представите законопроекта?
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, на вашето внимание е законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, чиято цел е да въведе Директива 2011/90, с която е изменена вече въведената в закона Директива 2008/48.
Проектът на закон цели да се актуализира обхватът на т. 3 от приложение 1 към чл. 19, ал. 2, за да се отразят последните изменения на пазара на кредитни продукти и да се осигури по-висока степен на защита интересите на потребителите и кредитодателите.
Законопроектът предвижда изцяло да се измени въпросната т. 3 от приложение 1. Но бих искала да поясня, че всъщност част от разпоредбите остават непроменени, така както са в сегашния закон и това са по-специално точки – „а”, „б”, „в”, т. „к” и т. „м”. В някои от точките се правят съвсем редакционни промени, за да бъде по-разбираем текста. И това са точки „г”, „д”, „е” и точка „л”. Така че на практика само точки „ж”, „з” и „и” са нови. Те касаят допусканията, които се правят при определяне на годишния процент на разходите по отношение на договори за кредит с неопределен срок. Това е точка „ж”
По отношение на други договори различни от тези за овърдрафт и тези по точка „ж”. Договори при които допусканията по точки „е”, „ж” и „з” не са приложими. Промените са изключително технически и целят прецизиране на метода за определяне на годишния процент на разходите.
Законопроектът беше съгласуван и с Асоциацията на банките. От тяхна страна получихме подкрепа. Така че смятам, че няма спорни въпроси поне на този етап.
Ако имате въпроси, ще се радваме да отговорим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Комисията за защита на потребителите.
ДЕСИСЛАВА ЗАХАРИЕВА: Уважаема комисия, уважаеми дами и господа народни представители, от страна на Комисията за защита на потребителите, нашето становище е, че подкрепяме изцяло предложения проект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, който всъщност в своята част транспонира директивата, която беше приета миналата година, мисля че беше 2011 г. ноември месец, с която се допълват допусканията, които преди това бяха приети в закона с предишната директива. Тоест, уточняват се и се приема допълнително допускане. Така че ние сме напълно съгласни с направеното предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
От страна на Българска народна банка.
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Благодаря Ви господин председател.
Уважаеми народни представители, Българска народна Банка подкрепя законопроекта. Той се явява изпълнение на ангажимент по линия на европейска интеграция. До края на годината ние трябва да транспонираме тези текстове. Промените които се правят няма да имат съществено влияние върху българския пазар, защото в повечето случаи такива продукти, които касаят допусканията не се предлагат на българския пазар. В този смисъл не мислим, че ще има някакви осезаеми влияния върху пазара, което за нас също е важно. Така че подкрепяме изцяло проекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Асоциация на банките в България.
ИРИНА МАРЦЕВА: Благодаря Ви господин председател.
Ние също подкрепяме проекта. При изготвянето му беше съгласуван с нас. Наистина той има по-скоро технически характер. И както спомена госпожа Бобева също не очакваме да има някакво съществено влияния върху пазара. Тъй като при тези уточнения на практика са много малко случаите, в които ще могат да се прилагат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги народни представители, възможност за въпроси към вносителите.
Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, наистина с този ЗИД на Закона за потребителския кредит редакциите са абсолютно технически, козметични, доуточняващи, които не променят неговата философия или действие. Аз бих искал да попитам, все пак една от функциите на Икономическата комисия е да правим оценка на ефективността на действащото законодателство. Искам да попитам и Министерството съответно и Комисията за защита на потребителите, БНБ, Асоциацията на банките в България, все пак този закон мисля, че вече две години откакто е приет, как работи? Спазва ли се? Има ли жалби, има ли помирителни комисии? Съответно достатъчно ефективен ли е? И тези промени, които де факто правим в момента достатъчни ли са?
Основната философия на този закон е да се регламентира един голям сектор. Това са потребителските кредити. Да защитим потребителите и да се вкарат ясни правила, яснота, коректност от страна на кредиторите, коректност от страна и на длъжниците. Да се регламентират нещата и да са ясни. Там бяха необходими преддоговорна информация, да има анализ на финансовото състояние и съответно на кредитоспособността. Ясни правила в рекламирането на този вид продукти и предсрочното погасяване. Акцентирам основните сегменти на този закон за потребителския кредит. Въпросът ми е работи ли този закон достатъчно добре? Има ли жалби, има ли някакво недоволство и необходими ли са някакви допълнителни корекции освен тези доуточняващи, козметични и съвсем технически корекции?
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбира се ще отговорите на въпроса на господин Червенкондев, но преди това ако има конкретни въпроси, колеги по закона за изменение и допълнение. Аз имам един въпрос към вносителите.
Като цяло е възприета директивата и то е възприета добре. Но в § 2 колеги, буква “з” експертите към Комисията са ви обърнали внимание, че един от текстовете не е съгласно директивата, а именно: „ако датата, на която е сключен договорът за кредит, не е известна, за дата на първоначално усвояване на кредита се приема датата, от която остава най-кратък период от време между датата на първоначалното усвояване на кредита и датата, на която потребителят трябва да направи първата вноска”. Въпросът е, че така ако е записан текста, първо го няма в директивата в този вид, не е отбелязано. Не смятате ли, че е възможно да бъде ощетен потребителят дотолкова, доколкото втората дата се приема за фиксирана и винаги ясна. Разбира се, че може да бъде редактиран между първо и второ четене, но интересно ми е дали Българска народна банка и останалите гости смятат тази редакция за най-удачна, която ни е предложена. Става въпрос за буква “з”, § 2 на стр. 2, второто тире. Това за разлика от много други текстове не е съгласно директивата.
Госпожо Любенова.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря господин председател. Аз мисля, че само сме въвели някои допълнителни пояснения в текста, но смисълът не е изменен. Струва ми се, че коректно е отразен смисълът на директивата, макар че е малко по-многословен предложения от нас текст. По-обяснителен е, но смисълът е абсолютно запазен според нас. Ако някой вижда някакъв проблем сме готови да го обсъдим.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За второ четене ще извадим конкретния текст и ще го обсъдим, за да не губим време в момента.
На въпроса на господин Червенкондев за приложението на закона и колко жалби има към Комисията за защита на потребителите. Хората смятат ли, че с този закон сме ги защитили. Какви проблеми виждате?
ДЕСИСЛАВА ЗАХАРИЕВА: Като цяло аз не мога да дам информация. В момента нямам такава информация. Не съм подготвена предварително с броя жалби, които сме получили до този етап. Като цяло мога да кажа, че жалбите намаляват с действието на този закон и специално с въвеждането на предварителната информация. Очевидно, че това е един доста важен етап във взимането на решения от страна на потенциалния кредитополучател да изисква от съответната банка и да кандидатства за някакъв кредит.
По отношение на това дали срещаме някакви затруднения като правоприлагащ орган. Да, срещаме. Има някои текстове от закона, с които срещаме огромни затруднения в тяхното прилагане. Едно от нещата, които мога да кажа, че дефиницията, която е за референтен лихвен процент в този закон и дефиницията за референтен лихвен процент в Закона за платежните услуги и платежните системи е различна. И принципно в практиката би било добре, ако тези две дефиниции се уеднаквят. Тъй като специално част от Комисията за защита на потребителите, нейни представители работят и взимат участие в помирителната комисия за платежни спорове, където всъщност се засягат спорове, които са свързани с издаване и обслужване на банкови карти, предоставяне на платежни услуги. И в същност в работата тези две дефиниции хубаво е, ако могат да бъдат уеднаквени.
Има и други проблеми, които срещаме в работата. Имаме проблем с приложението на чл. 33 от ЗПК. Това е по отношение на потребителските кредити. Лихвата забава, която следва да дължи кредитополучателят, а именно в чл. 33 е определено, че лихвата за забава не може да бъде повече от законната лихва, а санкция за нарушението на този член няма предвидена в закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Защо не отправите писмени предложения към всички депутати от страна на Комисията за защита на потребителите по тези въпроси? Сигурен съм, че ще се намерят вносители, които да ги обсъдят вече на ниво законопроекти. Направете едно такова предложение от името на Комисията или ако искате от Министерство на икономиката, както предпочитате, за да има решение.
Други колеги народни представители имат ли въпроси към законопроекта? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 202-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2012 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Благодаря на нашите гости.

Отиваме на трета точка, по която отдавна сме в процес на обсъждане, но не сме я довършили.
По трета точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Симонета Бонева – началник отдел на Дирекция “Външноикономическа политика” и Светослава Малчева – главен експерт в Дирекция “Външноикономическа политика”;
от Държавна комисия по стоковите борси и тържищата -- Едуард Стойчев – председател и Владимир Иванов – член;
от Министерство на земеделието и храните -- Тодор Тодоров – експерт в Дирекция “Здравеопазване на животните и безопасност на храните”;
от Българска агенция по безопасност на храните -- д-р Любомир Кулински – директор на Дирекция “Контрол на храните” и д-р Валерия Ерменкова – експерт;
от Асоциация на организаторите на стокови борси, стокови тържища и пазари на производителите в България -- Цветан Енчев и Огнян Кондов;
от Асоциация на българските търговци на храни -- Стоян Стоянов – председател, Румяна Петрова и други колеги.
Бяхме стигнали до § 11. Параграф 10 сме го гласували.
Предложението е за създаване на нови параграфи. На стр. 4 на § 11 сме колеги.
Член 57, ал. 2 след думите “ал. 1” се добавя “т. 2, 3 и 4”, а думите “на мястото на извършване на продажбите” се заличават.
До тук бяхме стигнали.
Кой желае да вземе думата?
Господин Стойчев, но нека преди това да чуем колегата народен представител.
НЕДЯЛКО СЛАВОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги и гости, признавам си, че предишния път когато обсъждахме предложенията по този закон, не бях достатъчно подготвен, но специално за § 11 изказах своето становище още тогава, че според мен не е редно тези документи, които са предвидени в чл. 53 да не бъдат на място за извършване на продажба и изложих своите аргументи. Особено за тези, които са храни и цветя.
Считам, че чл. 57 трябва да остане във вида в който е в момента. Изразявам своето опасение, че създавайки по-благоприятен режим и създавайки възможността продавачите в стокови борси и тържища да не предоставят на място документите, създава огромна възможност, както за реализация на контрабандна стока, така и за реализация на крадена такава. Предлагам компромисен вариант. Ако оригиналните документи няма възможност да бъдат предоставени на място, то поне да бъдат предоставени копия от тези документи. Изразявам своите притеснения, че създаваме прекалено голяма либерализация и мисля, че може да отидем в друга крайност.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, не знам дали всички имате оригиналния текст пред вас, предлагам да ви прочета детайлите, защото винаги детайлите са важни. Действащият чл. 57, ал. 2 казва следното нещо: “Продавачът на стоково тържище и на пазар на производителите е длъжен да съхранява и предоставя документите по ал. 1 на мястото на извършване на продажбите”. Тоест, където е мястото, където е да речем склада или стоковото тържище, там трябва да са и документите. Сега ще ви кажа кои са документите по ал. 1.
Първо, описание на стоката и документи за нейните качествени характеристики.
Второ, нормативно изискуемите документи, които придружават стоката относно нейната безопасност или декларация от производителя, когато такива документи не се издават.
Трето, документи за произхода и собствеността на стоката.
Четвърто, информация за продажната цена.
По време на работната група дойдоха много колеги, но дойде и председателят на Бюджетната комисия, колежката Менда Стоянова. Самата тя предложи да отпадне този текст, ако не ме лъже паметта. Защото, съгласно специалния Закон за счетоводството никой не е длъжен да държи в склада си или на стоковото тържище такива документи. И затова беше предложена тази редакция. Аз съм сигурен, че председателят на Бюджетната комисия няма интерес към повече сивата икономика. Напротив, има интерес към повече ред и към повече правила. Така че моето лично мнение колеги е, че вашето опасение господин Славов няма да се случи. Аз разбирам, че вие се притеснявате да не се получи повече сива икономика вследствие на тези изменения, но не смятам, че има такава опасност.
Представете си един производител, който има няколко склада. Купени са стоките с едни и същи фактури. Няма как тези фактури да са във всички складове. Ние създаваме в закона условие, което един производител не може да изпълни и като го проверят го глобяват по дефиниция. Създавайки норми, които търговците не могат да изпълнят, според мен не е добра парламентарна практика.
Заповядайте господин Славов.
НЕДЯЛКО СЛАВОВ: Извинявате, че за втори път взимам думата. Господин председател, моите опасения не са свързани само с фактури и документи от данъчна гледна точка. Моите опасения са свързани и с качеството и с безопасността на предлаганите продукти. Затова считам, че тези сертификати, декларации за съответствие, има един куп наредби за технически изисквания към продуктите, които много детайлно разписват какви документи трябва да представят търговците. Дори и информацията за продажната цена, която е предмет на Закона за защита на потребителите. Моите опасения са свързани и с предоставянето на тези документи.
Разбира се, данъчната страна или фискалната страна на въпроса също е важна, но моите притеснения са свързани от тази гледна точка - безопасността на продуктите и тяхното качество.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, аз считам, че в момента има едно съществено неразбиране. То е записано като текст и редакция, че „на мястото на извършване на продажбите” се заличава. Това не означава, че за тези стоки не би следвало да има документи. Къде да бъдат съхранявани и поставяни тези документи? Защото всичките тези опасения, които колегата Славов сподели, аз останах с впечатления, че едва ли не няма да има цени, няма да има съответно сертификати за качество и документи по безопасност на храните. Агенцията за безопасност на храни, едва ли ще допусне такова нещо да се продават стоки, хранителни продукти, без необходимите сертификати, без необходимите документи за съответствие. Ние говорим за едно чисто административно облекчаване. Защото какво се оказва, че в конкретните спадове трябва де факто и задължително да бъдат и техните счетоводства там.
Като компромисен вариант аз съм склонен и съответно бих подкрепил една такава теза, да има заверени копия на тези документи с вярно с оригинала и да присъстват в самия склад, в самия търговски обект и да има някакво съответствие. Така че при необходимия контрол или при съответния контрол от страна на Комисията за стокови борси и тържища, да бъдат предоставени и от там насетне вече, ако е необходимо с цел пресичане или съмнение за по-сериозна контрабанда, да се направят насрещни проверки и тогава да се обхване тази сива икономика.
Така че аз бих подкрепил колегата в съответните търговски обекти да има копие на документите за произход и счетоводни документи, но не и оригиналите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако приемате колеги, предлагам да чуем Агенцията по безопасност на храните. Защото опасенията са, дали ако това изискване отпадне ще може да осъществявате необходимия контрол. Вашето мнение. Заповядайте.
Д-Р ЛЮБОМИР КУЛИНСКИ: Благодаря Ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, в българския закон за храните е описано какви документи трябва да съпровождат всяка партида храни. Това са обикновено един, ние го наричаме търговски документ за произход и годност и ако е необходим някакъв сертификат.
В моето изказване, сами по себе си разбирате, че изключвам цветята, защото има и такъв текст, говорим само за храни. Собственикът или операторът или търговецът е длъжен да удостовери контролния орган, произхода и годността на храната, която продава. Как ще стане това в европейското законодателство не е точно разписано, но то става с документ - документ за произход, документ за годност и евентуално сертификат. Така че аз съм съгласен, че търговците или производителите би трябвало на място да разполагат с такъв документ, защото той е единствения реален начин те да удостоверят произхода, срока на годност, партиден номер, ако трябва и други характеристики на своята продукция.
По-скоро бих искал да кажа, че в чл. 57, ал. 1, т. 1 би трябвало да отпадне описание на стоката и нейните качествени характеристики по няколко причини.
Първо, качествените сертификати, болшинството от тях все още не са задължителни, според сега действащото законодателство, а са пожелателни. Общо взето безопасността на храните, както и тяхното качество по Закона за храните е от компетенцията на Българската агенция по безопасност на храните. И аз затова ви приканвам много внимателно да четем и да обсъдим тези текстове, защото те са много важни. И да не позволим нормалния, честния бизнес да попадне под ударите на едно дублиране на контрол от две държавни институции.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, д-р Кулински ви обърна внимание, че § 11 има два компонента. Първият компонент е, че остават точки 2, 3 и 4 като отпада т. 1, а именно описание на стоката и документи за нейните качествени характеристики, за да няма дублиране на контрола.
Вторият компонент е компонента за който колегата Славов ви обърна внимание. А именно, да отпадне изискването на мястото в склада, в тържището да бъдат всички документи.
Господин Стойчев заповядайте.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, така както върви дискусията, тя върви много работно. Доколкото слушах господин Кулински, значи те изискват оригиналните документите да са на мястото на продажбата. За т. 1 за описанието, ако се реши, че не е в нашите правомощия, добре. Тук долу е написано, че не трябва да бъде на мястото. Тук остава въпросът, както господин Червенкондев каза за нещо много важно и господин Славов засегна темата, за произхода и собствеността на стоката. Наистина крадена стока, стока внесена контрабандно и т.н. няма как да се установи, ако там няма документ.
Предложението на господин Червенкондев, мисля, че е достатъчно добро. Остава си текста, „на мястото на извършване на продажбата”. А само след думите “и предоставя документите или заверени копия от тях по ал. 1, т. 2, 3 и 4”. Това е абсолютно достатъчно, защото тогава самият търговец носи абсолютна отговорност, когато предостави фактури подписани и подпечатани, вярно с оригинала. Това за контролните органи на Държавната комисия е абсолютно достатъчно. Той си носи отговорност, ако тази фактура се окаже фалшива или написана неправомерно или със занижени стойности вътре и т.н. Нека той да си носи отговорност по-нататък пред другите органи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да попитам нашите гости представители на бизнеса, какво смятат по този въпрос? Заповядайте.
ЕРИК ХАЙРАБЕДЯН (адвокат от град Пловдив): Имам доста практика точно по този закон. Чисто практически на място съм наблюдавал начина по който се извършват тези продажби. Също така смея да твърдя и без да се афиширам се наблюдават и проверки, които са били извършвани от служители на съответните регионални звена на тази държавна комисия. И тъй като имам практически опит и в съда и разбирането на закона от съда. Защото на практика законите независимо, че се приемат, в крайна сметка се тълкуват от съда по техния смисъл. Свидетел съм на едно прилагане на този закон в различни съдилища по различен начин, именно защото той според съдиите и не само според тях, но и според адвокатите е непълен и не точен. Затова ви моля да ми дадете думата да изкажа своето мнение.
Първо по отношение на чл. 57. Увода, който ще направя е, че подкрепям напълно всички изисквания за безопасност на качествата. Никой не може да се отдели от тях. Въпросът е, какъв е начинът да бъдат те констатирани от съответната комисия и на практика контролирани.
Първо, считам, че изискването за регистрация на всеки един търговец на една борса или на едно тържище, предопределя, че той не може контрабандно да продаде стоки за един ден или за два дни и да си тръгне.
На второ място, по отношение на качествените характеристики в нашите документи го нямаше. Забележката е напълно правилна и своевременна. Такива характеристики за съжаление не се изискват все още на българския пазар. Практиката какво показва. Практиката показва, че при една проверка на представителите на съответната дирекция, комисия, търговците са в невъзможност да представят на място изискваните сертификати, декларации и фактури поради обстоятелството, че в един такъв склад на едро, когато се продават повече от 10 артикула, а няма склад в който да не се продават повече от 10 артикула, това предизвика един бюрократичен, хартиен, счетоводен и финансов хаос. Правилото според мен е да се даде определен срок, в който срок търговеца да бъде длъжен да предостави тези документи. Да се даде срок в който търговецът да представи тези документи, които се изискват от чл. 57. Иначе е невъзможно, защото всичките актове и наказателни постановления, които атакуваме в съда и доводите на съдилищата да ги отмени е, че ние в последствие представяме тези сертификати и документи. Като основния ни мотив е, че не сме имали време да се снабдим с тях. Има случаи, в които търговците са в невъзможност да ги изкарат от място където са, защото проверяващите спазвайки закона, изискват точно за тази бутилка или за този вид храна точния сертификат и партиден номер.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господине, ако въведем текста, който колегата Червенкондев предлага, да бъде „или заверени копия от документите”.
ЕРИК ХАЙРАБЕДЯН: Извинявайте, че ви прекъсвам. Няма как да ги намерим. При 100 артикула или хиляда и когато ги имате от един вид производство, примерно алкохола, различни партидни номера, вие не сте в състояние практически за два часа или за три часа да ги изкарате тези документи. Това практически е невъзможно. И вие на практика ще направите закон и ние ще продължаваме да обжалваме тези наказателни постановления. Поне в Пловдив практиката е да ги отменят точно на тези основания. Не е правилно да нося съдебни решения с мотив, в които пише, че не ни е дадено достатъчно време. А представителите в Пловдив в последните проверки дават допълнително време. То е невъзможно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще ви прекъсна само за момент. Обръщат ми внимание, че заглавния текст на чл. 57, както е в момента в закона казва следното нещо: „Продавачът на стоково тържище и на пазар на производителите е длъжен да предостави на купувачите”. Даже не говорим за комисията, а говорим за купувачите. И вече ако не са налични тези документи на място, какво ще кажат на купувача. Чакай два часа или два дни да ги донесем. Как ще стане? Става въпрос за купувачите в чл. 57.
ЕРИК ХАЙРАБЕДЯН: Аз мога да ви отговоря веднага. Проверих във всички хипермаркети – Метро, Лидъл, в който и да отидете, никой няма да ви даде веднага този документ.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли някой от гостите който може да каже нещо, което не е казано до момента, друга гледна точка, аспект, който не е засегнат по този въпрос.
СТОЯН СТОЯНОВ (Асоциация на българските търговци на храни): По въпроса за копията на фактурите. Аз не виждам смисъл да се правят заверени копия на фактури, след като има издаване на електронни фактури, които са без печат. Как може да искаме копия на фактури да има с мокър печат да присъстват, като те не са длъжни да се предоставят на купувачите. Ние нямаме право да представяме на купувачите произход на стоката във фактурата, тъй като реално те ще видят цената. Говоря конкретно за фактурите. Ако имаме няколко склада и един доставчик, във всеки склад ли трябва да има копие на фактурата?
Ако тази стока която продаваме е с трайност две години? Примерно при мен на ден пристигат около 15 доставчика. Това са около 15 фактури на ден. Всяка една партида е различна. Аз трябва да направя копия на всички фактури и да ги разпределя още в пет склада, примерно. А когато се прави проверка примерно за контрабандата по Закона за счетоводството ние имаме право да представим в тридневен срок документ за произход. Имаме насрещни проверки, които трябва да се издържат. Няма как да представиш фактура от предишния месец осчетоводена и да кажеш, че този месец е дадена.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Точно с тази цел да намалим бюрокрацията сме предложили да не е на мястото, където е склада или стоковото тържище. Но виждате, че има колеги, които имат друго становище. Параграф 11 има два въпроса. Първият го приемаме за безспорен, както виждате, а именно да отпадне т. 1, да няма дублиране на контрола. Тук мисля, че се разбрахме. Остана спорния въпрос. Спорните въпроси се решават с гласуване.
Така че господин Червенкондев предложете вашата редакция и ще я подложа на гласуване. На господин Славов редакцията. След т. 2, 3 и 4, пише “или заверени копия от тях”. Това е предложението на господин Червенкондев.
Колеги, има две тези. Аз смятам, да гласуваме текста както е предложен, както го уточнихме с колегите Менда Стоянова и Десислава Танева. Смятам, че намаляваме бюрокрацията. Но има и на господин Славов друго становище.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Относно копията на фактурите. Когато е електронна фактурата, копие на кое точно ще трябва да има? В смисъл да разпечата електронната фактура, на която да сложи печат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека господин Стойчев на този хубав въпрос да отговори.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Въпросът е много хубав и аз съм благодарен на колегата. Няма проблем. Всички складове по принцип попълват електронни дневници и т.н. Във всеки един склад има компютър. Когато фактурата е електронна, достатъчно е да я покаже на дисплея на проверяващите и въпросът е приключен. Няма никакъв проблем. Електронната фактура няма никакъв проблем. Тя може би визиуално да се види. Чак толкова много електронни фактури няма, но предполагам, че рано или късно и този вариант ще бъде решен от закона.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Това е много хубаво, но само допълнително към това нещо. Вие го казвате, но ние като го напишем в закона, че трябва да пази копие от фактурата, това което вие казвате няма да стане, защото проверяващия ще каже: “Къде ви е копието?”
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Тук нали имаме колега, който е бил специалист по данъците, господин Стоев. Как става там при тях, когато ги проверяват и когато има електронни фактури, как ги проверявате?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: По отношение на електронни фактури и електронни подписи. Вярно е, че се върви натам, но аз гледам по практично и в настоящия момент. Аз предишния път казах, че не трябва да се стремим обезателно като хванем някой и на тротоара да започнем да му правим ревизия. Да има оригинални документи, да има печат и т.н. Въпросът е да се мисли така, че все пак да се развива бизнеса. Защото в крайна сметка те създават продукт от друга гледна точка и всички ние чакаме на този продукт, за да вземем по-нататък заплати.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, чухте господин Стоев.
ЕРИК ХАЙРАБЕДЯН: Юридически какво значи заверени? Как заверени? От кого заверени? От издателя? Аз как мога да заверя фактура на някой друг? Има Закон за адвокатура и ГПК и там пише кой може да заверява. Каква заверка? Нотариална? Извинявайте, че отново ще взема думата. За мен е удоволствие, ако гласувате “този закон в този вид”, в повечето текстове, които прегледах, ще създадете много работа на Комисията и много работа на адвокати и съдилища. Никой не може да държи документи в себе си, разберете. Няма да говоря за експанзията за открито толериране на големите хипермаркети и вериги, защото да кажем, че съм адвокат на някои от тях. Но това си е точно толериране. Там никой не ви ги дава, нито е длъжен - нито в Германия е длъжен да ви даде, нито в Австрия. А че законът противоречи на европейски директиви, категорично някой адвокат има тук в София и в Пловдив някои, само с това се занимават и ще заведат дело. Съжалявам, ако съм бил остър.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тонът е колегиален. Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Какво означава че големите вериги не биха предоставили такива? Означава, че те нямат документи, това ли искате да кажете?
ЕРИХ ХАЙРАБЕДЯН: Не ги представят в момента, а казват: “Елате след един ден или след два дни.” Няма как, невъзможно е. Съвременните български складове, господин Червенкондев са много добри на много високо ниво. Хората продават невероятно много продукти от най-различен вид, марка, дата на производството. Те не са в състояние да ги държат в себе си. и затова големите хипермаркети не ви ги представят веднага. Те на са в състояние да ги изкарат чисто физически.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем господин Стойчев.
ЕДУРАД СТОЙЧЕВ: Уважаеми господин председател, това което адвоката каза, абсолютно не е вярно. Той пита: “Кой документ да заверим?” Документът който си получил от доставчика. Този търговец, това юридическо лице, което продава на място, от който аз и вие като потребители си купуваме, той тази стока я е купил от някъде. Тя не е дошла от небето. Тази стока не може да няма фактура. На тази фактура, която си получил от доставчика или ти си внесъл, ако ти си вносителя, както си заверяваме личните карти на всякъде където си покажеш личната карта, да не говорим за копирането, пак ще кажа, че не трябва и пишеш “Вярно с оригинала”. Сложи си мокрия печат на фирмата и си пиши отдолу “Вярно с оригинала” и е достатъчно. Няма да заверяваме чужди фактури, а нашите, собствените си фактури. Фактурата с която аз удостоверявам, че тази стока, която продавам в момента на тържището не съм я откраднал. Купил съм я законно и съм платил данъците за нея.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: От до тук чутия коментар се стига до извода, че за всеки артикул трябва да има копие. Представете си колеги многото складове с многото големи бумаги. Вървим към електронизация. Не бива да допускаме всеки склад да събира хиляди копия на фактури, независимо от това дали са електронни или други.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Колеги, наистина ние се стремим и с целия този законопроект и с всичките тези промени между първо и второ четене, аз съм също един от вносителите на тази промяна, да облекчим бизнеса, търговията на едро, да докажем и съответно да гарантираме на малкия и среден бизнес в България, че ние наистина мислим за него. Трябва да съобразяваме къде е границата между прекалената либерализация или не. Доста обвинения получаваме, че се толерират веригите. Напротив ние работим в тази насока, като с колегата Мартин Димитров също, вече сме вкарали промяна в Закона за защита на конкуренцията. Така че да вкараме нещата в друга плоскост на един разумен диалог, на едно взаимно доверие. Нека да разсъждаваме за тези документи. Ние ако разгледаме, че продаваме един тон дини. Един тон дини са зелени, сравнително кръгли и са много общи със съседа или съответно с другия склад на едро. Така че когато доставяме този тон дини, ние трябва да имаме комплекта документация за тях. Дори да не е оригинала. Но ние в момента този тон дини го продаваме за един ден, два дни, седмица. Така че мисля, че едва ли би затруднило колкото и склада да има един търговец, че ще има пет копия на фактурата, с която е закупил дините. И да се знае, че този тон дини го е купил от предишния доставчик хикс или производителя игрек.
Напълно съм съгласен с претенциите на търговците, че оригиналните документи не бива да бъдат там, защото си имат счетоводства, имат си архиви, които трябва да се спазват. Там данъчните са достатъчно стриктни и не признават било то ДДС, разходи и т.н., ако се загуби някой оригинален документ. Считам, че едно копие, което е заверено от търговеца или от друг, но да бъде с печат и подпис “Вярно с оригинала”, едва ли би затруднило сектора “Търговия на едро”. Така че аз поддържам моето мнение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате ли да кажете нов факт, който да не е споменат?
ЦВЕТАН КРЪСТЕВ (Асоциацията на българските търговци на храни): Аз смятам, че малко тръгваме в посока презумпция, че търговците са престъпници. Ние не казваме, че нямаме документи, обаче нелогично е те да бъдат в склада. Ние имаме офиси. Стоката пристига примерно в буферен склад. Разпределя се по нашите складове. Няма институция в България - дали НАП, дали Агенцията по храните, дали Инспекцията по труда, която да не дава поне два дни или три дни да се комплектова документа и да се даде. Плюс това всеки един търговец е регистриран с удостоверение в Агенцията по храните като такъв. Това означава, че той отговаря на всички изисквания и че е с добри търговски практики. Говорим за самоконтрол и т.н. Не е възможно постоянно да мислим, че който е застанал там, той е престъпник. Ние ако сме престъпници няма да сме там. Имаме офиси, имаме документи, имаме счетоводители. Просто да ги комплектоваме и да ги дадем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз искам да ви обърна внимание на това, което каза колегата Стоев. Дали мястото на ревизията е на тротоара. Каза го с едно изречение шеф на данъчна администрация.
Господин Стойчев заповядайте.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Аз пак ще повторя. Всеки път го казвам, когато сме в тази зала. Говорим за специално място. И вие много хубаво обърнахте внимание, мястото на извършване на продажбата. Въобще не съм съгласен с колегите. Аз съм правил бизнес 22 години. Нека да има пет склада, нека да има пет междинни склада, говорим за крайното супер важно място, където стоката преминава от едни ръце в други. Говорим, че само там трябва да има документи. А колко междинни склада имаш, откъде ти е минала стоката и къде е седяла, това не го тълкува закона. Говорим за супер важното място наречено „тържище” и за което има специален закон, там се извършва смяна на собствеността на стоката. И ние там искаме да има поне заверени копия, за да се знае, че тази стока която се купува от един и се продава от другия не е крадена, не е незаконна и не е с фалшиви фактури. Затова говорим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители по този важен и деликатен въпрос?
Заповядайте господин Данев.
РУМЕН ДАНЕВ: Да, така е. Но прави са и търговците, че ако имаме един голям склад, в този голям склад може да има дини, които ще се продадат след един месец, но може да има стока, която е с трайност две години. И ако в този склад има само един продавач, той фактически трябва да стане един счетоводител и архивар, и когато дадена стока свърши, той да намери фактурата, да я извади от папката. Нали разбирате какво ще стане в един голям склад. Всеки склад в този случай трябва да има един счетоводител, който да води фактурите за всяка стока, дали има копие на фактурата в склада.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, чухте всички аргументи. Аз си признавам пред вас, че лично се опасявам от голямата бюрокрация, която може да се създаде с тези копия. Иначе разбирам логиката на предложенията на колегите Славов и Червенкондев. Те го правят с цел повече контрол. Лично аз се опасявам това да не доведе, вместо до повече контрол до повече бюрокрация. Но няма как да решим един спорен въпрос освен с гласуване. Затова ви предлагам да гласуваме по съвест, а не по някакви политически разбирания.
Останаха само от дясно център народни представители.
Затова ви предлагам да повторите господин Червенкондев вашето предложение и да го подложа на гласуване.
Господин Червенкондев предлага в § 11 след текста т. 2, 3 и 4 след запетайката да се добави “или заверени копия от търговеца”. Това е вашето предложение.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Очевидно не се приема колеги.
Тогава ви предлагам да отидем към оригиналния текст.
Който е „за” оригиналния текст, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Приема се.
Параграф 11 както е по вносител.
Отиваме на § 12.
В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
Първо, ал. 1 се отменя.
Второ, ал. 2 се изменя така:
„(2) За сключените на тържището и на пазара на производителите сделки с юридически лица и еднолични търговци се издава фактура. За сключените сделки с физически лица фактура се издава само при поискване от лицето”.
По § 12 колеги, становища, съгласие, несъгласие?
Господин Стойчев, заповядайте.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Член 59, ал. 1 миналия път също започнахме да го обсъждаме. Преди около година ние синхронизирахме дневника с Агенцията по храните и с дневника, който се попълва за Държавната комисия. Става въпрос за седем графи, четири от които са еднакви с Агенцията по храните и три са добавени за Държавната комисия. Аз не виждам проблем при положение, че искаме да облекчим. Сигурно вие ще кажете, че искаме да облекчим бизнеса да не попълва дневници. Ако отпадне задължението да попълва дневника за Държавната комисия, този дневник е същия в половината си и повече от половината от графите, които попълват за Агенцията по храните, така че не виждам защо трябва да бъде отменено попълването на трите графи. Тоест, или да отменим целия дневник, да не затормозяваме да пишем дневници, като има някакъв резон в това нещо. Не виждам смисъла да отпадне попълването от Държавната комисия на дневника, защото това са само три графи добавени към техния дневник.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Този въпрос беше обсъждан на работна група. Нека да чуем доктор Кулински. Идеята беше да не караме хората два дневника да попълват - един за Комисията по стокови борси и втория дневник за Агенцията по храните.
Д-Р ЛЮБОМИР КУЛИНСКИ: Благодаря Ви господин председател.
Уважаеми колеги, всеки оператор с храни, има така наречения входящ контрол, има така наречените добри търговски и хигиенни практики. Там е записано каква входяща документация би следвало да се води. Аз разбира се визирам главно Закона за храните и регламентите от хигиенния пакет. Така че операторите с храни при всички случаи ще водят и те водят и в момента една входяща документация. Те са длъжни да го покажат на момента.
Тук господин председател преди малко не исках да взема думата, но искам да отговоря на колегата, че аз също не съм най-големия защитник на големите търговски вериги. Не коментирам финансовите документи. Ние с фактури не се занимаваме. Но за всяка една храна на щанда на всеки един магазин, в магазина е наличен документ за произход и годност. И това трябва да го знаете. Но за фактура не коментирам, не е в моите правомощия.
Това което искам да информирам комисията е, че и сега в момента се водят необходимите дневници по входяща документация. Може би тук с цел целесъобразност отпадането на ал. 1 от чл. 57 за качествените характеристики. Тук също има един текст за качеството, който може би трябва да отпадне господин председател, според мен.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кажете по-конкретно кое да отпадне?
Д-Р ЛЮБОМИР КУЛИНСКИ: Качеството им.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нали отпада цялата ал. 1? Аз затова ви питах, предложено е цялата ал. 1 да отпадне. Защото идеята е въпросите за качеството да останат само в Агенцията по храните, а Комисията по стоковите борси да се занимава с другите аспекти. Тоест, качеството си остава при вас.
Д-Р ЛЮБОМИР КУЛИНСКИ: Качеството и безопасността са от компетенциите на Агенцията.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Господин председател, вие казахте, работната група предлага изцяло да отпадне ал. 1. Аз казвам защо да отпадне ал. 1 при положение, че доктор Кулински казва, че те задължително ще си попълват тази част от дневника, която е за Агенцията по храните. Ние казваме, защо да не попълват и трите графи, които интересуват Държавната комисия. Това е въпроса. Тоест, ние с какво ги облекчаваме, с попълването на три графи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Стойчев, това което дебатирахме може би вече близо година и това, което коментирахме от доста време с търговци и с Агенция по храни, аз изрично държах да говорим само за един дневник. Не говорим за дневник с допълнителни колонки, редчета и т.н. Това така и не го съгласувахте. Не се направи така, че дневника да е един. Така че в момента абсолютно съм против различни закони и различни дневници. Направете го. Говорете с колегите по безопасност на храните да се добавят три колони от техния. Техният остава. Трябваше в този закон със Закона за храните да има един образец. Това е облекчаването на бизнеса.
Естествено всичко това го прави един софтуер, едва ли го прави някой на ръка и т.н. Но въпросът ми е и молбата ми е когато нещо кажем, да се съгласува от институциите. Да знаят кой какво прави. Ние от гледна точка за облекчаване на бизнеса ще искаме да има само един такъв дневник.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Господин Червенкондев, това го знам, вашето становище. Ние преди година се събрахме. Колегите идваха в Комисията. Ние ходихме при тях. И отдавна вече този дневник е един. В смисъл той е електронен дневник. Те са три графи допълнително. Това искам да кажа. Ние го направихме преди повече от година, когато изявихте това желание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако това е така господин Стойчев, значи проблеми няма. Така че спокойно може да отпадне ал. 1 при това положение. Дневникът е един и той продължава да бъде един по техния закон.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Извинявам се господин председател. Когато го няма текста в закона, когато те не си намерят дневника, понеже при тях е вписано, те имат право да санкционират нарушителя. Когато нашите инспектори видят, че няма дневник, като го махнат от закона ние какво правим. Само установяваме, че няма дневник и какво правим след това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нали затова го написахме този закон за изменение и допълнение, за да има разделение на компетентностите - за качество да санкционира Агенцията, а вие да санкционирате по други въпроси, а не за едно и също нещо и вие да санкционирате и те да санкционират.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Нали говорихме, че останалите три графи са различни от техните. В тези три графи се вписват други данни. Говорим за финансови документи. Защото Агенцията не контролира фактура и говорим за това къде е отишла продажбата. Пак казвам, че има три нови графи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вашето становище господин Стойчев беше чуто от всички народни представители.
Има ли народни представители, които по предложения нов § 12 да имат коментар или становище?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: От гледна точка на ал. 2, както казахме, фактурите ще се предоставят само при поискване. От гледна точка на коментар с колеги, които проведохме и преди това и колеги от парламентарната група, аз поддържам мнението си, че фактури не са необходими за физически лица, а само при необходимост и при поискване. От гледна точка да хванем сериозно оборота може ли да запишем допълнителен текст. В касовите бележки, които остават абсолютно задължителен елемент във всяка една продажба, да бъдат така организирани касовите бележки, че да се изписват стоковите групи и да се вижда какво точно се продава и как се прави?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, аз бих се обърнал към господин Стоев по този въпрос, но това става съгласно Закона за счетоводството. Не можем тук да го изменяме. Вземете думата господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: В зависимост от обектите, които се експлоатират още в самото начало програмистите си ги гласят касовите апарати и там са по групи стоки, по асортименти, вързани са с НАП касовите апарати. Така че няма никакъв проблем. Те се изписват асортиментите.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Нека от самите складове или търговци на едро да кажат, как по какъв начин техните касови апарати отчитат продажбата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
Наистина е важно да си представим образно един такъв въпрос.
РУМЯНА ПЕТРОВА: Ние продаваме във всички складове на едро много голям и богат асортимент. Аз бях подготвила едно изказване, но не знам дали сега момента е тук. Става въпрос, че ние малко бъркаме тук търговия на едро и търговия на дребно. Търговията на едро е една договорена търговия. При нея рядко има продажби на физически лица, но въпреки това се случва. При по-малки складове се случват продажби на физически лица. Всички касови апарати са свързани, както каза господин Стоев с НАП. Там има определени групи стоки. Поради много обемния брой асортименти, който продаваме в почти всички складове, не е възможно да се изписва лукче, бонбон кръц кръц и т.н., защото една касова бележка ще бъде от порядъка на два метра. Никой не е заинтересован примерно да чете тази бележка ред по ред. Ние изписваме групи стоки, тоест захарни изделия, промишлени изделия. Всички те са групирани в определени групи и са заложени и програмирани в самия касов апарат. Плюс това ДДС и всички данъци се плащат и са заложени в самия касов бон. А не дали съм продала три лукчета или пет килограма захар или нещо от този вид. Стойността на данъка се изчислява въз основа на касовия бон. Той е носител на ДДС.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Андонов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Искам да влезна в една хипотеза, която ако може да ми тълкувате и вие и господин Стойчев и колегите. Внасям определено количество дадена суровина. Аз съм собственик на склад на едро или на тържище и една част от тази суровина аз я продавам на физически лица. Пускам си по закона касова бележка. Фактура не пускам. По някакъв начин този човек не иска да вземе касовата бележка и тя остава при вас. Въпреки че е задължен, той може да не я вземе.
В края на месеца идва лицето хикс, което е собственик на търговски обект на дребно. Този месец е реализирал голяма печалба и поради тази печалба той трябва да внесе от разликата на ДДС данък в държавата. В този момент той идва при вас и ви казва: “На мен ми трябва фактура за определено количество”. Вие имате касовата бележка и нямате проблем да му напишете фактура. Има ли такъв механизъм? Как се контролира това нещо? Случва ли се и с този закон ние не го ли узаконяваме?
Ако може колегите да го тълкуват и председателят на Комисията и вие търговците да ни коментирате точно това нещо.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, и хора от БСП ми поставиха проблема за решаване с този законопроект, така че очакваме да участвате в гласуването, в дебата.
ЦВЕТАН КРЪСТЕВ: Първо, относно въпроса. Търговецът на дребно, който ще дойде на края на месеца да изиска от нас да му напишем фактура с тези касови бонове, които са останали от предишните продажби, реално погледнато не е възможно, защото има един срок по Закона за фактурите за три дни между касовата бележка и фактурата. Това е първото.
Второ, той ако има да внася ДДС, проблемът, че си купува една стока не му решава проблема. Той го решава временно. Той натрупва една наличност в салдото на фирмата си. Така или иначе то трябва да бъде изписано. Ако му направят въпросните служители на НАП проверка и той в склада си или в магазина си няма това количество, което ние фиктивно сме му изписали, ако това е станало, го няма. Той вече подлежи по Закона за ДДС на големи глоби. Тази стока няма как да изчезне. Тя влиза в неговото счетоводство и няма как да изчезне.
Другото което е, всички търговци в България са задължени да имат отпред на гишето една бележка, че всеки клиент е длъжен да си взима касовата бележка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Андонов, само допълнително искам да ви кажа, че със свързването на касовите апарати към НАП, това по-трудно може да стане. Дори е невъзможно да стане, тъй като те следят всяка една сделка. Няма как в края на месеца изведнъж да се появят други неща.
По § 12 има ли колеги народни представители, които да имат предложения?
Вие господин Червенкондев имахте предложение.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Само искам да кажа господин председател, че искам да уверя абсолютно всички присъстващи в тази комисия, гости, държавни органи, че ние наистина се стремим и с този законопроект и с цялостната ни работа да облекчим бизнеса. Но откакто управляваме ние, говоря за управлението и правителството на ГЕРБ, ние ще бъдем безкомпромисни към сивата икономика и ще се борим срещу нея. Така че ако нещо в момента пропускаме, ако се касае до сива икономика, следваща промяна, което зависи от нас ние ще го променяме. Така че настроени сме позитивно към облекчаване на цялата тази администрация, бюрокрация и това е факт в момента. Но ние искаме да отваряме и врати.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Напълно разбираемо е, това ни е общата цел господин Червенкондев и на нас, които не сме на власт.
Има предложен § 12 по вносител. Това което е предложила работната група
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Отиваме на стр. 5, § 7.
По вносител има предложение от народния представител Тодор Великов.
Работната група не подкрепя предложението по буква “а” от предложението на колегата Тодор Великов и го подкрепя по принцип по буква “б” и буква “в”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 13.
§ 13. Създава се глава пета “а” с чл. 63а и чл. 63б.
Те са аналогични текстове. Има ли някой, който да има забележки към тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Тодор Великов по буква “а”.
Има ли народен представител, който го подкрепя?
Против? Няма. Въздържали се? Всички.
Не се приема.
Подлагам на гласуване § 13 с предложената редакция от работната група.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 8 на стр. 6.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 14.
Параграф 9.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 15.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 10.
Предложение от народния представител Мартин Димитров, което е оттеглено. Аз поддържам оттеглянето на предложението.
Има предложение от народните представители Десислава Танева и Диан Червенкондев.
То беше оттеглено на работната група, но е необходимо Червенкондев да потвърди.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Потвърждавам оттеглянето заедно с колежката Танева.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение от народния представител Тодор Великов.
Работната група не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 16. Тази редакция виждате колеги на стр. 8. Става въпрос за намаляване на глобите. Нещо което отдавна обмисляхме да направим.
Желания за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване не подкрепеното предложение на колегата Тодор Великов.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 14 народни представители.
Подлагам на гласуване колеги, редакцията на работната група.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Параграф 11.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 17.
Тук въвеждаме един тримесечен срок за уведомление.
Има ли желание за изказване, несъгласие, редакция? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Работната група предлага да се създаде § 18, който е на стр. 8.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
На стр. 9, Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 19.
Става въпрос за обнародването.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Колеги, нека да се върнем по молба на нашите експерти на стр. 4.
В § 8 на стр. 4 текста изисква “храните”, докато в огледалния текст изисква “стоките” за пазара на производителите. Дали тук да не бъде изисква “стоките”, за да бъде един и същи.
Господин Стойчев да каже, първо дали на едно тържище може да има друга стока, която не е храна.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Задължително трябва да пише “стоките”. На тържището се допуска да има и други видове стоки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, правя предложение да се върнем на § 8 и да заменим в т. 3 думата “храните” със “стоките”.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Други въпроси колеги има ли? Вие искате нещо да кажете.
ТОДОР ТОДОРОВ: Параграф 17, който е в проекта за промяната на Закона за храните.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние го гласувахме.
ТОДОР ТОДОРОВ: В чл. 63а, който е аналогичен на чл. 57, който отпадна за качествените характеристики. Вие го прегласувахте в противоречие на този, който гласувахте на това да отпадне за документи за качествени характеристики на стоката, в случай, че за нея е предоставена информация. Това е чл. 63а. Де факто за тържищата облекчихте режима, а за самостоятелните обекти оставихте качествените характеристики и документите. Обърнете на стр. 6.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Точка 2 е изключена господине. Аз си спомням, че огледално приехме двата текста и за едните и за другите. Няма я точка 2. Не сте прав.
Благодаря за участието колеги. Успешен ден.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
(86 783)