1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за запасите от нефт и нефтопродукти, № 202-01-55, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 202-01-52, внесен от Министерски съвет на 4 септември 2012 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 202-01-56, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2012 г. -- за първо четене.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 36


На 3 октомври 2012 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за запасите от нефт и нефтопродукти, № 202-01-55, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 202-01-52, внесен от Министерски съвет на 4 септември 2012 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 202-01-56, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2012 г. -- за първо четене.
4. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Уважаеми колеги добър ден на всички! Откривам редовното заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Имаме необходимия кворум.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за запасите от нефт и нефтопродукти, № 202-01-55, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 202-01-52, внесен от Министерски съвет на 4 септември 2012 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 202-01-56, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2012 г. -- за първо четене.
4. Разни.
Поради необходимост и натоварване от страна на колегите, които ще представят т. 2 и т. 3 от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, бях помолен и правя процедурно предложение да бъдат разместени точките в дневния ред, като точка първа стане точка трета, а съответно точка втора и трета станат съответно точка първа и втора.
Предлагам да бъде гласуван така предложения от мен дневен ред .
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.

По точка първа, а именно: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 202-01-52, внесен от Министерски съвет на 4 септември 2012 г.
Наши гости са:
от Министерство по управление на средствата от Европейския съюз -- Радостина Ангелова – началник на кабинета на министъра и Вера Маркова – главен експерт в Дирекция „Програмиране на средства от Европейския съюз”;
от Министерство на регионалното развитие и благоустройството -- Теодора Телбизова – експерт в Дирекция „Правна” и Станимир Парцалев – експерт в Дирекция „Държавна собственост”;
от Комисия за финансов надзор -- Борислав Богоев – заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор”;
от Национално сдружение на общините -- Благой Станчев.
Заповядайте.
РАДОСТИНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, знаете че поредицата от бедствия през последната година поставят много сериозно въпроса със застраховането на различно публично имущество. И наводненията в Хасковска област и земетресенията в област Перник изискваха доста голям публичен ресурс за преодоляване на щетите, при което министърът по управление на средствата от Европейския съюз направи предложение и изготви проект за промяна в Закона за общинската собственост. Подобна промяна е инициирана и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството в Закона за държавната собственост.
Предложението е съгласувано и с Комисията за финансов надзор. Ще дам думата на госпожа Вера Маркова да ви представи повече подробности за конкретните промени, които ние сме внесли.
ВЕРА МАРКОВА: Благодаря.
Законопроектът е изготвен съвместно с Национално сдружение на общините в Република България и всъщност касае изменение в ал. 1 и ал. 2 на чл. 9 от Закона за общинската собственост, като целта е да бъде въведен минимален обхват на задължителните за покритие застрахователни рискове спрямо имоти общинска собственост, включващ природни бедствия и земетресения. Това което е важно, че рискът от земетресения е изведен отделно, тъй като според застрахователната практика има характера на катастрофично събитие и поради това е предмет на отделно договаряне.
Предлаганата редакция дава възможност на общините свободно да договарят лимити в размера и елементите на основното допълнително застрахователно покритие на двата риска съобразно своите финансови възможности. Промяната ще доведе до компенсиране на разходите за възстановяване на щетите причинени от природни бедствия и аварии. Заедно с това към промяната на ал. 1 и ал. 2 на чл. 9 е въведена и допълнителна ал. 5, която всъщност е по предложение на Комисията за финансов надзор и чрез която не се допуска самоучастие в рамките на двата риска.
В периода 23–30 юли беше проведена обществена консултация на предложението. Коментари не бяха получени в рамките на това обществено обсъждане. На етап съгласуване с отделните ведомства заедно с отделните институции бяха включени и областните управители. Получихме становище от абсолютно всички областни управители. Нямаше големи забележки, освен тези, които са свързани със съответна промяна в Закона за държавната собственост, което всъщност наложи и паралелни действия от страна на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви за представянето. От Комисията за финансов надзор ще вземете ли думата? Някой друг от нашите гости желае ли да вземе думата?
ТЕОДОРА ТЕЛБИЗОВА: Що се касае до нашия законопроект, целта на същия е сходен с този на Закона за общинската собственост. Единствените разлики са в членовете, разбира се. При нас изменението е в чл. 12 от Закона за държавната собственост. Като аналогично в Закона за общинската собственост се изменя ал. 1, където се предвижда изрично застроена мултипублична държавна собственост да се застрахова задължително и срещу природни бедствия и земетресения. Аналогично на Закона за общинската собственост се създава една ал. 3, в която се изключва самоучастието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Друг от вносителите не виждам да желае думата. От народните представители, въпроси, становища?
Заповядайте, госпожо Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря господин председател.
Аз имам един такъв въпрос, тъй като и двата закона в основата си касаят едно и също. Допълват Закона за общинската и държавната собственост по отношение на рисковете, които са задължителни. В момента общините са задължени да се застраховат. Но сега са задължени вече да се застраховат и срещу рисковете земетресения и природни бедствия. Но това всъщност по никакъв начин няма да повлияе върху изчисления размер на обезщетенията, в случай когато има застрахователни събития. Би трябвало да се помисли не само за самоучастието, а и за това каква ще бъде застрахователната сума на която ще сключват договорите, защото тя е звеното, което влияе върху обезщетенията.
И другото нещо което не е предвидено, каква ще бъде точно застраховката. Защото ако застраховката е от първи риск, тогава застрахователите се задължават да изчисляват обезщетенията до размера на застрахователната сума. Как ще коментирате този въпрос, тъй като това не е предвидено в Закона и тези задължения, които се вменяват в момента в двата закона, реално няма да повлияят върху размера на обезщетенията при евентуални застрахователни събития.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте за отговор на този въпрос.
ВЕРА МАРКОВА: До голяма степен това касае отношенията между съответния застраховател и съответната община. Така че в този смисъл това е в рамките на договорка между тях. Такава промяна към момента не е предложена, което не означава, че не може да се обмисли. По простата причина, че когато обсъждахме една такава възможност, до голяма степен това влиза в регулиране на отношения между застрахователите и съответно общината. Както обема на самата сума, така и другите параметри са въпрос на договаряне.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте за уточняващ въпрос. След това господин Петър Димитров.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря.
Тук трябва да говорим с примери за да сме по-ясни. Ще ви дам пример с последното земетресение в Перник. Какво се получава? Общинската собственост е застрахована на определена застрахователна сума, която обикновено е равна на балансовата стойност. Но балансовата стойност там е много ниска и не отговаря на реалната цена на застрахования имот. Когато стане събитие се взема балансовата стойност. И ако примерно реалната стойност е 1 млн., а балансовата е 10 000 лв., естествено е застрахователят да плати 10 пъти по-малко и ще се базира на балансовата стойност, а не на истинската пазарна стойност. Това исках да кажа.
И другото нещо, което казах, е за застраховките от първи риск. Тогава когато има такава сключена застраховка от първи риск, застрахователят се задължава да плати примерно, както в случая казах до 10 000 лв., независимо от това каква е пазарната стойност и на каква застрахователна сума се е застраховала съответната институция.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
РАДОСТИНА АНГЕЛОВА: Разбирам по въпроса ви, че има горе долу изразено становище. Не считате ли, че ако свръх регулираме тези взаимоотношения и поставим изискване към общините за начина по който те да застраховат своите имоти, няма да им вменим ангажимент, на който те първо може и да не може да отговорят финансово. И второ, който да ги поставя в ситуация, която ги лишава все пак от автономност сами да определят по какъв начин да защитават имуществото на общината.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, казано простичко, ние ги задължаваме да има застраховка. Самото покритие го решава общината. Простичко казано това е ситуацията. Нали правилно разбрахме?
РАДОСТИНА АНГЕЛОВА: Да. Може би сте прави, че трябва да отворим дебата и в посока на вашия въпрос, но на този етап ми се струва твърде свръх регулиращо, ако им вменим такива ангажименти.
ВЕРА МАРКОВА: Освен това тази материя по-скоро е уредена в Кодекса за застраховането и то касае промяна в тази част.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров има въпрос. Заповядайте господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви господин председател.
Моят въпрос е свързан с едно изискване на Правилника, че би трябвало да има икономическа обосновка на това, което се внася. Разгледах тук и от двете страни листовете, но не видях. Да ни кажете за какви пари става въпрос? Колко ще струва тази промяна на държавата и приблизително колко ще струва на общините? Ако тези работи не сте ги смятали, в година на криза, след като и бюджета горе долу е готов проекта, аз не знам как да подкрепим един такъв закон.
Вторият въпрос. Вие споменахте, че възлагаме на общините. Ние им възлагаме, но ще им дадем ли пари? Или им казваме да се застраховат, но пари няма. Намерете си ги. Тоест, как стои този въпрос?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди да отговорите бих си позволил да допълня господин Петър Димитров, каква част от общините в момента не са си застраховали имотите. Тоест, какъв е процента нови имоти, които ще бъдат застраховани сега от страна на общините и държавата в продължение на това, което ви пита господин Петър Димитров?
Задайте си въпроса господин Овчаров?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявате, но ми се струва, че ние така се опитваме да оставим всеки един от възможните пострадавши да се оправя сам, да се застрахова за съответната сума и да си плати пари. Не знам дали сте правили статистика, но тези бедствия и събития не се случват регулярно с определена закономерност в цялата срана. В този смисъл правен ли е някакъв разчет за това, примерно колко са сумите, които държавата би трябвало да заплати тази година, имайки предвид какво се е случвало като бедствие през 2012 година? Колко пари евентуално ще съберем по новия закон и ще предоставим на застрахователите като сума? И какво ще се случи след четири или пет години, когато застраховките изтекат? Не е ли по-разумното, ако държавата има някакъв ресурс, тъй като тя ще трябва да застрахова, общините ако имат ресурс, защото също ще трябва да застраховат, да се създаде някакъв бедствен фонд или нещо от този род. И в този регион в който има съответното събитие, този фонд да насочва средства там. А не да правим задължително застраховане и така да финансираме застрахователни дейности. Защото ми се струва, че така се получава цялата тази работа. Няма да решим проблемите с бедствията, а от друга страна ще пренасочим ресурс в посока, в която не знам дали е точно най-необходимото.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако няма други въпроси ще ви дам думата.
Колеги, да задам следния много логичен въпрос, дали ползите са по-големи от разходите? Представете си, че в момента всички тези имоти са застраховани, колко би си спестила държавата като разходи. Тоест, дали сумите които ще бъдат платени като застраховки са по-малки от евентуалната вреда от бедствията и авариите?
И тук този въпрос е логичен, тъй като и аз и други колеги в миналия парламент въведохме тази задължителна оценка на въздействието, която не се изпълнява за съжаление.
Заповядайте.
ВЕРА МАРКОВА: По съвсем оперативни данни за Община Перник - близо два, три милиона лева струват щетите за общинска собственост, които в рамките на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет са предоставени за възстановяване на щети на общински сгради. Опитът който направихме, да направим разчети за това какви средства ще са необходими да заделят общините в рамките на своите бюджети. Това се оказа доста трудно към момента. По-точно по тази причина, за която и вие самите казахте, че това е природно бедствие, чието прогнозиране е трудно да бъде заложено и точно изчислено. Въпреки това при разговорите, които имахме и с Национално сдружение на общините, те изразиха мнението, че това не би било чак толкова трудно на етап подготовка на техните бюджети, на база на риск анализ и съвсем прогнозни данни, които те биха могли да заложат в бюджетите си.
Така че що се отнася до фонд, Междуведомствената комисия към Министерски съвет за възстановяване и подпомагане в рамките на нейния бюджет бяха заделени такива средства за подпомагане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли представител на Сдружението на общините тук в момента в залата? Господин Станчев го очакваме. Исках да попитам, какъв процент от общинските имоти в момента са застраховани?
ВЕРА МАРКОВА: За съжаление такива данни към момента не мога аз самата да представя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси?
Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател!
Уважаеми колеги, гости, аз считам, че това е крачка в правилната посока с промените в законите, както за общинската собственост, така и за държавната собственост. Ние наистина трябва да гледаме малко по-надалеч и в нашата работа и обсъждане вече да говорим, поне според мен, за създаването на катастрофически пул за въвеждането на задължителна такава застраховка. Виждате, че няма община в страната или държава, която да е застрахована от природните бедствия. Има и малки селца като Бисер и големи градове като Перник, които пострадаха изключително много през изминалата година.
Ако тръгнем в посока създаване на един катастрофически пул, в който да участват всички имоти, няма значение от каква собственост, било то частна, общинска, държавна, по първоначални разчети в България има около 3 млн. имота. Ако се създаде един такъв катастрофически пул с една минимална годишна застраховка между 5 и 10 лева на имот, условно. Това е един голям дебат, как да бъде изчислена, на данъчна оценка, което е справедливо, но да бъде съвсем минимална. Но ако излезе средно между 5 и 10 лева, това означава, че в този катастрофически пул ще се съберат суми от размера на 15 и 30 млн. лв., които биха се били насочили в региони на страната, където наистина има катастрофически събития, било то наводнения, било то земетресения, за всички частни и държавни. Така е и в Румъния, така е и в цяла Европа.
По този начин този катастрофически пул, за който естествено има различни варианти за неговото създаване, може да бъде държавен, може да бъде смесен с държавно участие, с участие на големи застрахователи, спокойно ще финансира абсолютно всички щети, които в момента примерно, ако ги оценим, ето в Перник 2 – 3 млн. или 5 млн. да са, ако за миналата година бяха събрани 15 млн. по 5 лв. средно на имот, спокойно и в максимално бърза процедура биха възстановени всички щети от създалите се катастрофически събития. Така че нека да направим първо предлаганите първи стъпки. И наистина предизвикателство е да коментираме темата катастрофически пул в последствие в нашата работа.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители, които искат да направят изказване?
Господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Ако се създаде този фонд, къде ще отиде? Към Междуведомствената комисия към Министерски съвет ли? Става дума за този фонд.
Искам да вметна, че застраховането действително може да се направи на база на данъчната оценка. Защото тя се прие като една оценка на която данък сгради и такса смет се изчислява, а не на база на остатъчни стойности и на балансови стойности. Защото може в действителност някои сгради да са големи и да претърпят големи щети, а по балансова стойност, както каза и колежката те да нямат никаква вече стойност, да са на 25 години нагоре или повече и да няма никаква балансова стойност при тях.
В тази връзка мога да кажа, че не се отива към свръх регулиране, защото не е до застраховането, а това са си бъдещи икономии на застрахователите. Като не се застраховаш, няма да ти плати и от там се затваря кръга. Но е по-добре действително да се събира фонда в Междуведомствената комисия към Министерския съвет или някъде другаде и вече да се види по линия на солидарността къде ще се изплащат пари, където станат застрахователните събития.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров също поиска думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз ще бъда съвсем кратък и да кажа защо няма да подкрепим законопроекта, тъй като сами разбирате, че ситуацията е изключително не еднозначна. Не дай си Боже бедствието да има други мащаби, да не е варианта с Перник. Ако се случи нещо такова, тези пари няма да стигнат до никъде и обяснението, че вие сте се застраховали, търсете си застрахователя не върши работа.
Тоест, аз казвам на управляващите. Скъпи управляващи, дали я има тази застраховка по балансова стойност, по остатъчна, по не знам каква си, няма голямо значение. Българинът ще излезе на площада и ще каже: “Аз, за да си възстановя къщата ми искат 50 000 лв. Вие ми давате 1200 лв. Това е подигравка.” Тоест, социалното напрежение няма да изчезне от това, че ще казваме: “Застраховано е. Търсете си го там, където е застраховано.”
От тази гледна точка и аз съм по-склонен да подкрепя другия вариант - да видим за какви пари става въпрос и да ги акумулира държавата в един фонд, вместо да ги даваме на застрахователите. Да може да се натрупат парите, дано да няма такива събития, но като има такова събитие, да посегне държавата на този фонд и да даде пари. Няма при кой друг да отидат бедните български граждани в момента и общини, и държавни структури от собствената си държава. Това е положението. И тя ще бъде отговорната. Затова казвам, че аз лично няма да подкрепя закона. Не че е лош. Това е нормална практика. Застраховай се и застрахователят да има грижата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други народни представители, които имат въпроси и становища по темата?
Заповядайте.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря.
Аз искам само да се обърна към колегата господин Димитров, че ние говорим за общинска и държавна собственост, а не говорим за частна собственост. Що се касае до катастрофичния пул, за да се случи това нещо, ние първо трябва да направим закона. А такъв закон в България няма за сключване на застраховки и то да бъдат задължителни за всички. За създаването му трябва да има консенсус между всички политически сили, за да се осъществи това. Аз доколкото имам информация, преди няколко години е имало създаден такъв закон, но поради предизборни ситуации, той въобще не е внесен.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вносителите заповядайте по поставените въпроси.
РАДОСТИНА АНГЕЛОВА: Щяхме и ние да отбележим, че става въпрос за общинска собственост, а не за частното имущество. Все пак е провокация към вашето предложение, ако мащабите на бедствието са толкова големи, бихме могли да попаднем и в хипотеза, в която парите в този фонд не са достатъчни. Така че няма възможност за обезпечаване на всички потенциални рискове и ситуации до безкрай.
Така или иначе предвид и чисто ситуацията към момента ми се струва, че това предложение с въвеждането на задължителните застраховки ще реши проблема дотолкова, доколкото няма да се налага общините да са в такава зависимост от държавата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще има ли задължително презастраховане? Става въпрос за застрахователя, който ще сключва такива застраховки, подлежи ли на задължително презастраховане за да не бъде риска само в България, ако се случи нещо по-масово. Заповядайте.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Тъй като разбирам, че не сте много в темата ще Ви отговоря. Задължително ако се създаде такъв катастрофичен пул, естествено че ще има и презастрахователи. Но това може да се случи само, ако ние създадем такова законодателство. Така че какъвто и риск, какъвто и размер на щета да има, естествено, когато е по-голям презастрахователят го поема, а когато е малък може да се реши това от самия застраховател. Тази касичка, така наречена, от застрахователни премии трябва да бъде установена. С годините става натрупването. Може да има един лев и пак да се поемат всички щети от презастрахователя. Това не е проблем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители въпроси, становища?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Един въпрос към госпожа Боянова, тъй като разбирам, че сте вътре в материята. За щастие бедствията не са всяка година. Сега казваме на общините ще харчите всяка година, а ако настъпи събитието ще ви компенсират по балансова стойност в рамките на тази година. Тоест, ако се сетим за онова голямо земетресение от 1928 г., сега ако аз съм застраховател, неприлично ще се зарадвам и ще кажа: “Браво на тези законодатели, които го правят това нещо.” Тоест, да ни кажете, как стои този въпрос, тъй като отново няма натрупване. Година за година пише, че е толкова и какво правим?
ЛИЛИ БОЯНОВА: В момента казаха представителите на Министерския съвет, че може общините сами да решават. Това означава, че една богата община, която разполага с достатъчно средства може да сключи застраховка, която да е на пазарна цена или да е на данъчна оценка. Тогава застрахователите няма да кажат, ще ви платим една десета, а ще изплатят цялата сума. Това е логиката на застрахователната дейност. Когато има реална застраховка се плаща реално обезщетение. Ако е под застрахован обекта, естествено се плаща процент от застрахователната сума или от щетата, която е реализирана вследствие на застрахователно събитие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, зависи от джоба на общината, казано най-ясно. Ако общината има пари, ще го застрахова на данъчна оценка имота или на пазарна стойност, а ако няма пари, ще бъде на балансова стойност и компенсацията, покритието ще бъде по-ниско.
Колеги, има ли други въпроси? Изказвания? Няма.
Тогава да минем към процедура по гласуване.
Поставям на гласуване за първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 202-01-52, внесен от Министерски съвет на 4 септември 2012 г. – за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 „за”.
Против? Двама. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се на първо четене.
Благодаря на нашите гости.

Преминаваме към точка втора -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение н Закона за държавната собственост, № 202-01-56, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2012 г. – за първо четене.
Колеги има ли народен представител, който иска нещо да добави към дебата, да допълни нещо, да зададе въпрос? Няма.
Тогава го поставям на гласуване за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 „за”.
Против? Няма. Въздържал се? Трима въздържали се.
Приема се на първо четене.
Благодаря на нашите гости.

Преминаваме към точка трета -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за запасите от нефт и нефтопродукти, № 202-01-55, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2012 г. – за първо четене.
Наши гости са:
от Министерство на вътрешните работи -- Николай Нанков – началник отдел “Нормотворческа дейност” в Дирекция “Правно-нормативна дейност”;
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Вили Русинова – експерт в Дирекция “Управление при кризисни ситуации”;
от Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” -- Станимир Пеев – председател и Роси Станкова – заместник-директор на Главна дирекция “Държавен резерв и военновременни запаси”;
от Агенция “Митници” -- Иван Борисов и Божидар Алексов;
от Българска петролна и газова асоциация -- Андрей Делчев – председател, Светослав Бенчев – юрист и Мая Любенова.
Господин Пеев заповядайте да представите законопроекта.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, предложения законопроект за запасите от нефт и нефтопродукти, възпроизвежда Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009 г. за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт или нефтопродукти. Като цяло няколко са новите моменти в този законопроект. Също така в него има някои нови правила за управление и поддържане на запасите и са детайлизирани механизмите, които имат за цел да засилят общностната енергийна сигурност.
Първото съществено изменение, това е че се обособяват две отделни категории стратегически запаси от нефт и нефтопродукти, запаси от извънредни ситуации и целеви запаси. Разграничението е в зависимост от правния им статут. Запасите за извънредни ситуации ще се създават от частни икономически субекти, които се наричат задължени лица и от Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”. Целевите запаси могат да се създават само от Агенцията въз основа на решение на Министерски съвет.
В този закон се въвежда и термина „централна структура за управление на запасите”, по смисъла на директивата и Държавната агенция на практика се явява точно в това лице.
Също така се въвеждат два метода на изчисляване на нивата. Първият метод е въз основа на равностойността в нефт на вноса и вътрешнообщностните пристигания на нефтопродукти. А вторият е въз основа на равностойността в нефт на потреблението им на територията на страната.
Практически за нашата държава първият метод ще бъде основния, тъй като втория метод е характерен за държавите, които имат добив на такива суровини.
Също така основен момент, по този начин отговаряме на искането на повечето петролни компании, е да се регламентира съхранението на запаси извън територията на държавата, като това нещо вече е детайлизирано. Тук мога да кажа, че от предишните идеи направихме промени, които облекчават това нещо. То няма да минава през някакви междудържавни споразумения, а всичко ще се решава на ниво Агенция. Съответно със съответните разговори със структурите към съответната държава, която ще бъде приемател на тези горива.
Също така се предвижда приемане на някои подзаконови нормативни актове и вътрешни актове на Агенцията, с които ще се регламентират по-детайлно някои условия и реда на съхранение.
Това което мога да кажа за този закон е, че сме се опитали да проведем възможно най-широк кръг от разговори с всички лица, които са заинтересовани. В този случай основните са представителите на Българската петролна и газова асоциация, които имат представител в момента тук. От тяхна страна беше направена само една бележка. Нещо което аз също бих искал да споделя. Това е поставянето на забрана за джиросване на складовите запаси. Като това е един проблем, който ми се стори важен и затова го споделям пред Комисията.
За какво на практика става дума. Една част от компаниите закупуват тези задължителни запаси чрез кредити от банки. Нашето опасение е, че при едно такова джиросване на акции това лице в полза на което е направено това джиро, на практика става с правата на собственик на тези запаси и може да ги управлява. При положение, че при нас е задължително при разпореждане от страна на председателя те да бъдат пуснати задължително, ние поискахме от тях съответно между първо и второ четене, ако намерят достатъчно добра формулировка, която да защити интересите на държавата, т.е. да бъде безусловно това разпореждане от председателя за използване на тези запаси, ние нямаме нищо против да бъде включен този детайлизиран текст, в който ще се регулира този въпрос. Така че те да имат възможност да теглят тези кредити за горивата, но да бъде в тях записано не еднозначно, че при разпореждане от председателя те ще бъдат пуснати и съответно банката ще се удовлетвори с парите след продажбата им. Намерили сме общ език и в техни ръце е това да направят следващия ход, да формулират такъв текст, който да защити интересите на държавата, а също така и техните интереси.
Мина на първо четене през Комисията по европейска политика, без всякакви забележки. Смятам, че сме се постарали да представим законопроекта такъв, че да може да е действащ. Също така ми подсказват колегите, че по-добра регламентация имаме за процедурите при извънредни ситуации. Тоест, нещо което досега не е било добре регламентирано, сега вече е намерило регламентацията си в този закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Пеев, преди да чуем и другите гости, ме информираха нашите експерти и ми напомниха на мен и на останалите членове на Комисията, че имаме един друг ЗИД, отново на същия Закон на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, който е внесен от Министерски съвет и по него няма развитие, най-малкото защото няма становище от Министерство на финансите. Ще си го изтеглите ли? Какво ще го правите?
СТАНИМИР ПЕЕВ: По този въпрос ние не сме участвали в писането на тази промяна на закона и аз не съм в течение на това какво се случва там. Нямам представа. Ние не сме участвали в тази подготовка и не съм на ясно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние го гледахме на Комисия и не го гласувахме, защото нямахме становище от Министерство на финансите.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Отхвърлихте го, защото нямаше финансова обосновка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Този законопроект, който сега ни докладвахте има срок декември 2012 г. от Европейската комисия да го приемем.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Точно така. Ние сме действали изключително стегнато и бързо със сроковете, защото 31 декември 2012 г. е крайният срок в който трябва да транспонираме изискванията на тази директива в нашето законодателство, което е основната причина да направим този закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Формално двата законопроекта са с различно име. Тоест, може да ги гледаме заради това поотделно. Името е различно. Но както каза господин Тагарински уреждат една и съща материя.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Бих казал, че имат съвсем различна философия и нямат нищо общо с това, което ние в момента правим. Тук по същество в дейността по тези задължителни запаси се въвеждат всички тези регламентации, докато там ставаше дума по-скоро за някакви организационни промени. Няма нищо общо с това, което в момента ние правим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем другите гости, включително по темата, какво правим с другия законопроект. Дали Министерският съвет не би си го оттеглил, което би ни поставило в по-разумна ситуация.
Господин Нанков от Министерство на вътрешните работи беше тук и на предишното обсъждане. Има ли развитие господин Нанков и какво предвиждате от тук нататък?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господа народни представители, предполагам, че ще има развитие в посоката. Господин Пеев каза много ясно, че философията на законопроекта на онзи ЗИД е съвсем различна. Предполагам, че компетентните органи на Министерския съвет, тъй като той е вносител все пак, ще предприемат необходимите действия в посоката. Този проект на закон, който представяме днес, той е изцяло в изпълнението, в транспониране на европейската директива. Разбира се, с коренно различна философия от тази, която е вложена в ЗИД.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Вие твърдите, че и двата законопроекта – закон за изменение и допълнение и на закона са на Министерския съвет. Така ли? Единият има една философия. Изяснете се и внесете в крайна сметка и двата нека да ги внесат. Един и същи е вносителят. Аз не мога да си представя, че Министерският съвет не знае едната ръка, какво прави другата. Не може да си обясните явно.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Това което аз казах беше много ясно, че предложението за този закон е наше на Агенцията, а предложението за предното изменение е на Министерство на финансите. Аз не мога да отговарям от името на Министерство на финансите, какво смята да прави с тяхното предложение. Това е нашето предложение за закон и аз за него отговарям и затова съм дошъл тук.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, господин Тагарински е прав, тъй като в крайна сметка подписът е на Министерския съвет. Кой е разработил законопроекта е частен детайл. И по двата законопроекта е Министерският съвет вносител.
Госпожа Корнелия Нинова, господин Петър Димитров.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми колеги, не знам дали двата законопроекта имат различна философия, но си противоречат със сигурност. В този законопроект възлагаме правомощия, при това увеличаваме правомощията на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, а с онзи законопроект ние отнемахме пълномощия. Част от действията й се закриваха и се прехвърляха на различни министерства и се децентрализираше целия резерв по различни министерства. Тоест, Агенцията продължава с този законопроект да работи и да се натоварва, понеже тя е инициатор, с допълнителни правомощия, а с другия Министерският съвет й ги отнемаше. Тоест, има противоречие между двете. Тогава колегите от Агенцията бяха против законопроекта на Министерския съвет, против миналия законопроект.
Очевидно има някаква борба между двата законопроекта. Така че предлагам да го отложим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров, след това господин Тагарински.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател, аз мисля, че имаме само един вариант, да спрем обсъждането. Министерският съвет да реши какво ще прави, тъй като той е вносител на двата законопроекта. Дори да засягат различни текстове на закона, да не е както твърдите вие, че има различна философия спрямо едни и същи промени, дори да е за различни промени, те трябва да се обединят в един закон. Иначе не може. Кое тяло на закон ще променим ние? Ако внасяте промени, онова е минало през Комисията. Ние вече сме го приели. (Реплики: Не, не сме го приели.) Казвате, че не сме го приели. Добре.
Предлагам процедурно да се спре и Министерският съвет да реши какво прави. Може да оттегли единия и да остави другия. Може да ги обедини, но трябва да реши какво прави и тогава да се връщаме към този въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Искам да ме разберете правилно. Лично аз изцяло подкрепям вашата философия. Това което беше предложено, от скромния ми опит и от опита на други страни, първо е нелогично, второ е доста трудно осъществимо и ще донесе един абсолютен хаос в тази изключително важна тема, с оглед на това което се случва. Но за да бъде чист целият вариант има един вносител и два някакви варианта. Това са вече проблеми, които са свързани. Министерство на финансите има някаква визия. Агенцията има друга визия. Но както се казва, арбитърът е Министерският съвет и министър-председателя. И нека Министерският съвет да внесе, ако внася или другия начин, да го внесат народни представители. Такава е логиката на нещата. Такъв е реда и ние не може да го нарушим.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колегите са напълно прави. Защото вносителят е Министерският съвет и само той може да си изтегли евентуално единия законопроект. В противен случай в Преходни и заключителни разпоредби на законопроекта, който сега гледаме § 3 казва така: “Законът за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти се отменя.” Отменя се закона, докато другият законопроект го видоизменя. Нали така? Ще изпаднем в странна правна ситуация. Кажете вносителите и гостите какво предлагате?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Причината да подготвим този закон не е за да го противопоставим на предното изменение. Причината е, че до 31 декември държавата е длъжна да въведе всички тези промени. А ако народните представители преценят, че предният законопроект е много важен и трябва по този начин да се развива Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, те ще имат тази възможност да приемат и другото като промени.
Според мен не бива да се терминира тази възможност да изпълним европейската директива, поставяйки по този начин дали едните или другите промени. Едното не пречи на другото.
Също така понеже станах свидетел на приемането на първия закон за застраховането на държавната и общинска собственост и господин Димитров спомена за това, евентуално, ако има някакви събития, които ще бъдат с по-големи катастрофични размери, именно за това е и държавния резерв. Точно за такива ситуации, в които този ресурс, който държавата е събрала, да може да реши точно тези проблеми. Така че за мен приемането на този закон не пречи след време, ако вие прецените, да приемате и другото изменение. Едното няма връзка с другото. За мен е важното, да не се саботира това, което държавата е длъжна да приеме като европейска директива. Това е моята молба.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стоев, заповядайте.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз доколкото разбрах, като представяхте законопроекта, ставаше дума за съхранение на нефт и нефтопродукти извън територията на страната. Това така или иначе са външни съхранители и на тях трябва да се заплаща. Няма услуга, която да не се заплаща. Трябва да се заплаща. И ако се върнем към предния законопроект, примерно като дойде катастрофична ситуация и т.н., като имаш стока която е извън страната и не я виждаш и не я знаеш съхранена ли е и какво става с тази стока. Моят въпрос е, как евентуално тогава ще бъде механизма за доставяне при извънредни ситуации, катастрофични. Как става това?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Трябва да се има предвид, че аз говорих за институцията Държавен резерв, която работи не само по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. Ние имаме и държавни резерви и военновременни запаси. Значи държавните резерви са тези, които се намесват в тези ситуации. А задължителните запаси се отпускат единствено в случай на затруднение на доставките на нефтопродукти. Приложното им поле е съвсем друго.
При положение, че някоя от компаниите реши да съхранява тези запаси навън, ние им даваме правото те да имат избор, дали тук или там. Това са разходи на самите компании. Но те се задължават, ако има разпореждане за отпускане, да доставят горивата до България. Ние им даваме една опция. Защото има компании, които са международни. Имат бази в чужди държави. Не ги ограничаваме да съхраняват там, ако за тях е изгодно. Това са техни разходи. И това е изискване на директивата, затова им даваме тази опция.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще Ви дам думата госпожо Боянова. Колеги, имаме следната правна ситуация. Имаме два законопроекта с една и съща материя, внесена от Министерски съвет. Сега гледаме втория, тъй като по първия не получихме необходимите становища. Но пак ви обръщам внимание, този законопроект отменя Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, което означава, че прави невъзможен предмета на първия проектозакон. Трябва да решим като Комисия как процедираме. От чисто правна гледна точка сме в доста глупава ситуация.
Госпожо Боянова, заповядайте.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Имам процедура.
Предлагам да отложим гласуването на този законопроект с една седмица примерно, тъй като двата закона всъщност касаят една и съща материя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това предложение е разумно и според мен беше подкрепено и от депутати и от други групи и го подлагам веднага на гласуване, ако нямате нищо против.
ИВАН ИВАНОВ: Не само гласуването, а и разискванията да се отложат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, и разискванията и гласуването да се отложат.
Това е вашето предложение, нали госпожо Боянова?
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.

Остана колеги точка Разни.
Колеги, в точка Разни искам да ви съобщя, че утре в 12,15 часа Групата за приятелство Индонезия – България иска среща с Икономическата Комисия. Така че колеги, които имате възможност да отделите от вашето време, моля ви заповядайте на 4 октомври 2012 г. от 12.15 часа в зала “Запад”.
Благодаря за вашето внимание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.05 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова
(40 976)