1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на предложения за свикване на национален референдум на тема: „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”?”, № пг 239-01-5, внесено от Инициативен комитет на 27 юли 2012 г. и „Да се развива ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”, № 254-00-2059, внесено от Доброслав Димитров и група народни представители на 17 октомври 2012 г.
3. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 202-01-34, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2012 г. -- за второ четене.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 38


На 23 октомври 2012 година, (сряда) от 11.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на предложения за свикване на национален референдум на тема: „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”?”, № пг 239-01-5, внесено от Инициативен комитет на 27 юли 2012 г. и „Да се развива ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”, № 254-00-2059, внесено от Доброслав Димитров и група народни представители на 17 октомври 2012 г.
3. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 202-01-34, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2012 г. -- за второ четене.
4. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 11.00 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Откривам извънредното заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Имаме необходимия кворум.

Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерски съвет на 12 октомври 2012 г. – за първо четене
2. Представяне, обсъждане и приемане на предложения за свикване на национален референдум на тема: «Да се развива ли атомната енергетика в Република България чрез изграждане на ядрена централа на площадка «Белене»?», № пг 239-01-5, внесено от Инициативен комитет на 27 юли 2012 г. и «Да се развива ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?», № 254-00-2059, внесено от Доброслав Димитров и група народни представители на 17 октомври 2012 г.
3. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продути, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, № 202-01-34, внесен от Министерски съвет на 26 юни 2012 г. – за второ четене.
4. Разни.
Като в точка разни от сега искам да ви информирам колеги, че на 25 октомври 2012 г. от 14.30 часа в зала Изток съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси, относно: Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., внесен от Министерски съвет.
По тази програма има ли предложения и допълнения? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По първа точка наши гости са:
Министерство на финансите
Владислав Горанов – заместник-министър
Людмила Петкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”
Мина Янкова – началник на отдел в Дирекция “Данъчна политика”
Красимир Сивев – началник на отдел в Дирекция “Данъчна политика”
Национална агенция по приходите
Росен Иванов – директор на Дирекция “Данъчно-осигурителна методология”
Българска търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия
Лилия Страшникова – член
Галина Русева – член
Господин Горанов, вие ли ще представите законопроекта? Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, представям ви внесения от Министерски съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. В него са включени и предложения за промени в Закона за акциза и данъчните складове, Закона за корпоративно подоходно облагане, Закона за данъка върху доходите на физическите лица, Данъчно осигурителния процесуален кодекс, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравно осигуряване, Закона за счетоводството и Закона за публично предлагане на ценните книжа.
Мотивите за предложените промени могат да бъдат групирани в четири основни направления. Първото от тях е свързано с необходимостта от хармонизиране на нашето законодателство с изискванията на достиженията на европейското право.
Втората група промени, свързани с реализацията на проекта за единно платежно нареждане за намаляване на банковите сметки и кодовете за вид плащане при внасянето на приходите в събиране от Националната агенция за приходите.
Промени свързани с намаляване на административната тежест и на разходите за администриране на данъците и промени свързани с прецизиране на разпоредби, създаващи затруднения при практическото прилагане на данъчните закони.
Измененията в Закона за данък върху добавената стойност, който е водещия законопроект са свързани с хармонизиране на данъчното законодателство, с изискванията на европейските директиви, с решенията на Съда на Европейския съюз. А именно промени свързани с директива 2008-8 ЕО на Съвета по отношение на мястото на доставка на услуги. Променя се мястото на изпълнение на доставката на услуги по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозни средства за данъчно не задължено лице.
Промени свързани с директива 45-2010 ЕО на Съвета по отношение на правилата за фактуриране, като се определят условия и правила за фактуриране доставките, изискванията относно информацията, която следа да се съдържа във фактурите, с оглед постигане на по-ефективен данъчен контрол и равнопоставено третиране на трансграничните национални доставки, както и правилата за електронно фактуриране.
Промени свързани с претенция на Европейската комисия, относно несъвършенство на нашите данъчни закони и несъответствието му с директива 112-2006 – ЕО по отношение на данъчния кредит при доставки на мотоциклети и леки автомобили. Предлагаме промяна, с която се възстановява правната уредба действаща преди датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз.
Сегашната правна уредба е в сила от 1 януари 2007 г. ограничава това право на приспадане за горепосочените доставки, което Европейската комисия смята, че е в несъответствие с правото на Европейския съюз.
Има в Закона за ДДС и промени свързани с прецизиране на някои разпоредби. Примерно за определяне на данъчна основа при доставките по договори за концесия, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги. Предлага се изменение, с което безвъмездно извършваме услуги от ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив е приравнено на възмездна облагаема доставка.
Предвидени са изменения, с които преобразуването апорта на бюджетни, държавни или общински предприятия да не е налице доставка при извършването на подобни бизнес комбинации. Удължава се срока от седем на 45 дни за подаване на опис за налични активи към датата на регистрация.
Дава се право на лицата, които не са приспадали данъчни кредити за стоките или услугите, които при придобиването им са били предназначени за извършване на освободени доставки или за дейности извън независимата икономическа дейност, да могат да приспадат данъчен кредит в случай, че променят предназначението на стоките и услугите и ги използват в последствие за облагаеми доставки.
Предложено е, с оглед предотвратяване злоупотреби с ДДС, когато доставчиците са нерегистрирани по закона лица.
Следващата група промени са в Данъчно осигурителни процесуален кодекс, Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване и всички те в голяма степен са свързани с проекта за единната сметка – проектното платежно. То обхваща само събираните от НАП вземания за данъци, задължителни осигурителни вноски преди образуване на изпълнителното производство. След образуване на подобно производство по отношение на събираните публични вземания, включително другите искатели Агенцията ще събира вземанията по отделна набирателна сметка по досегашния ред.
Във връзка с реализирането на проекта се предлага да бъде променен реда за погасяване на публичните задължения, регламентиран в чл.169 на Данъчно осигурителния процесуален кодекс, като се премахва правото на избор на данъчно задълженото лице, кое задължение да погаси и се въвежда поредно за погасяване по реда на настъпване на падежа, без значение начина на установяване – декларация, административен акт, при задължение с един и същи размер, с един и същи падеж се погасяват пропорционално.
Запазва се досегашния ред за погасяване на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Тоест те няма да са в обхвата на така нареченото единно платежно. Като същите се събират в отделна сметка, с оглед техния капиталов характер и гарантиране запазването правата на осигурените лица.
По отношение на здравно осигурителните вноски се предоставя възможност лицата да избират кое от задълженията си да погасяват, с оглед запазване правата им по ползване на здравни услуги.
Поради възприетия в ДОПК принцип на предварително изпълнение на актовете, за да бъдат избегнати проблеми в практическото прилагане по отношение на подлежащи на изпълнение на оспорени актове е предложено принципа на най-старо задължение да не се прилага по не влезнали в сила актове. Предварителното изпълнение на същите ще се осъществява чрез заплащането им в хода на предварителното изпълнение по особената набирателна сметка. Ако лицето желае доброволно да изпълни акта, същото следва да заяви това преди образуване на изпълнителното дело.
С оглед философията на системата на единното платежно се предлага и отдавна желаното от работодателите уеднаквяване на лихвената тежест за просрочените осигурителни вноски с това за данъците, като с изменение в Кодекса на социално осигуряване е предложено от януари 2013 г. наказателната лихва за просрочени осигурителни вноски да бъде ОБП плюс десет пункта, така както е и за данъците.
Предлагат се и промени в Закона за корпоративно подоходно облагане, които от една страна са свързани с по-лесната реализация на системата на единното платежно, а от друга страна са свързани с намаляване на административната тежест за бизнеса. Въведен е нов ред за определяне на авансовите вноски за корпоративен данък.
Данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не надвишават 300 000 лв. се предлага да не правят авансови вноски. Като е запазена възможността при тяхно желание те да правят тримесечни вноски.
Данъчно задължените лица с приходи от продажби между 300 000 и 3 млн. са задължени да правят тримесечни авансови вноски, а тези с над 3 млн. са задължени да правят месечни авансови вноски.
Авансовите вноски се предлага да се определят на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година, без да се взема предвид данъчната им печалба от предходни години, какъвто е досегашния ред.
Авансовите вноски за периода януари – декември на текущата година ще се декларират заедно с подаване на годишната данъчна декларация за предходната календарна година.
Предложени са и промени за сроковете за внасяне на месечните и тримесечни авансови вноски, като месечните вноски за януари, февруари, март ще се внасят в срок до 15 април на текущата година, а вноските от април до декември до 15-то число на месеца за който се отнасят. Тримесечните вноски за първо и второ тримесечие се внасят до 15-то число на месеца следващ тримесечието, а за трето тримесечие до 15 декември, а за четвърто тримесечие няма да се прави авансова вноска. Такъв е и досегашния ред.
Предлага се данъка върху разходите да стане годишен данък и се внася еднократно до 31 март на следващата година. По сега действащия закон данъка върху разходите е месечен данък и се внася до 15-то число на месеца следващ месеца на начисляването на разхода.
Предвижда се данъка върху приходите на бюджетните предприятия също да стане годишен и да се внася еднократно до 31 март на следващата година.
Променят се разпоредбите регламентиращи облагането на хазартната дейност. С промяната се постига съответствие на данъчния закон с новия Закон за хазарта в сила от средата на 2012 г. За хазартните игри лотарии, томболи, числови игри, бинго, кено, тото, лото игри за залагания за резултати от спортни състезания, надбягвания с коне, кучета, игри върху случайни събития и залагания свързани с познаване на факти се запазва ставката от 15 на сто и се въвежда намалена такава от 7 на сто, когато същите игри са организирани от разстояние.
Въвежда се нова разпоредба, с която разходите за подкуп изрично в нашето законодателство се посочват за непризнати за данъчни цели. Макар и странно подобно предложение е свързано със задължение на Република България като държава членка по конвенцията на ОИСР за борба с подкупването на чужди лица да приведе законодателството си в съответствие с конвенцията.
Предложени са и промени в Закона за данъка върху доходите на физическите лица. Въвеждат се правила за определяне цената на придобиване при продажба или замяна на недвижимо имущество в случаите на заличаване на едноличен търговец. Предложено е въвеждането в закона на понятието данъчна основа на имуществото, идентично с това в Закона за корпоративно подоходно облагане.
Въвежда се срок за издаване на образците на служебни бележки за придобити доходи от извън трудови правоотношения във връзка с административно наказателното производство за не издаване на такава бележка от страна на платците на доходите. Знаете, че те са задължени от началото на 2012 г. да издават такива бележки. Има глоба за това, но няма краен срок. Със Закона се предлага въвеждането на краен срок за издаването на тези образци.
Предвижда се стесняване обема на информацията предоставена от данъчно задължените лица на НАП, с оглед намаляване на административната тежест за лицата.
Една дълго обсъждана тема е доходите по лихви по влогове и депозити в търговските банки, клонове на чуждестранни банки установени в държавата членка на Европейския съюз и други държави страни по споразумението за европейско икономическо пространство да бъдат изключени от обхвата на необлагаемите доходи, с отпадане на т.8 от чл.13 на действащия закон. Считано от януари 2013 г. тези доходи се предлага да станат облагаеми.
Предвидено е те да се облагат. В момента на придобиване на дохода, той ще бъде придобит към датата на начисляване на лихвата. Брутната сума на доходите се предлага да се облага с окончателен данък в размер на 10 на сто. Като същия се удържа и внася от търговските банки в срок до края на месеца следващ тримесечието на начисляването на лихвата.
С оглед намаляване на административната тежест е предложено окончателните данъци върху доходите на чуждестранни и местни физически лица, чийто източник е в България и чужбина, да се внасят тримесечно, вместо ежемесечно, какъвто е досегашния ред.
Предложено е изравняване на сроковете за внасяне на авансовия данък за доходите от извън трудови правоотношения, от наеми и друга стопанска дейност, независимо от статута на платеца на дохода.
Законът за акциза и данъчните складове, промените са минимални. Едната от тях е свързана с промяна ставката за дизела и керосина. Знаете, че имаме график, който следваме до достигане на минималните нива на облагане на дизела и керосина, считано от януари 2013 г. Предлагаме акцизната ставка за 1000 литра керосин и дизел да бъде 645 лева на 1000 литра, вместо сегашните 630.
Предложени са нови разпоредби във връзка с документиране вътрешно общностните доставки на акцизни стоки, с оглед прилагането на реда за освобождаване от облагането с акциз при движение на енергийни продукти до територията на друга държава членка. Създава се допълнителен реквизит в данъчният документ по чл.85 от Закона за акциза и данъчните складове, в който се вписват законовите основания за недължимост на акциза при прилагане на правната уредба за целите на освобождаване облагането от акциз.
Предлага се да отпадне задължението при прилагане на намалени акцизни ставки върху природен газ и въглища използвани за отопление, тези енергийни продукти да се придружават с документ, съгласно Приложение 14 А от Правилника за прилагане на закона.
Във връзка с разработваната от Агенция “Митници” интегрирана информационна система обхващаща движението и контрола на всички акцизни стоки се предлагат допълнителни реквизити на акцизния данъчен документ.
В Закона за счетоводството се променят изискванията към документите, като постъпилите на чужд език в предприятията данъчни документи по смисъла на Закона за данък добавена стойност се изключват от общите изисквания, задължителен превод на български език. Тази промяна произтича от директива 2010-45 ЕС за изменение на общата директива по ДДС 112 – 2006, като по този начин се постига хармонизация с общата директива по ДДС.
В Закона за публично предлагане на ценни книжа е предложено фонда за компенсиране на инвеститорите да бъде освободен от облагане с корпоративен данък за дейностите по компенсиране на инвеститорите, като това е мотивирано от правния статут и нормативно регламентираните функции и цели за които фонда е създаден.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Горанов. Останалите гости желаят ли да добавят нещо към това иначе подробно представяне? Не желаете.
От Българска търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия желаете ли да кажете нещо кратко и по същество?
ИМЕТО – Основно нашето участие тук е свързано с това да се чуят отделните позиции, които ще бъдат представени за данъчното облагане на хазартните игри. А също така бихме искали да изразим позиция относно изменение, което се предвижда в Закона за данъците върху доходите на физическите лица и по специално, че се въвежда задължение за организаторите на хазартни игри да представят справка за изплатените печалби от хазартни игри на стойност над 5000 лв.
Предвид това, че всъщност този доход е необлагаем, възниква въпроса какво налага наличието на този текст. И в тази връзка ние имаме предложение той да отпадне.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря. Сега народните представители по предложените промени. Колеги, заповядайте.
Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като сме на тема хазарт. Защо за интернет хазарта ставката е 7 процента, а за нормалния хазарт е 15.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предвиждате ли господин Горанов това, което чух от госпожата от Асоциацията на хазарта, предвиждате ли облагането на печалбите от хазарта и затова ли искате справка за изплатените печалби. Ако отговора е да, ще си позволя да направя дуплика на отговора.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Естествено, че имате право да направите всякаква реакция на моето изказване, но не се предвижда предложение в подобна посока, нито с първоначално предложения законопроект, нито между първо и второ гласуване смятаме да предприемаме инициатива за облагане на доходите от хазартна дейност. Предоставянето на тази информация от една страна е свързано с директивата за обмен на информация на данъчно задължените лица, а от друга страна е свързано с необходимостта от наблюдения и анализ на приходната администрация на потоците и то виждате, че сме сложили един не малък праг 5000 лв., потоците между физическите лица свързани с избягване облагането с данък на физическите лица и доказване доходите, въобще борба със сивия сектор.
Що касае различните ставки, ако може така да го наречем, хазарта организиран от разстояние и досега известния ни конвенционален хазарт, т.е. организиране на игрите конвенционално. Това е въпрос на законодателна целесъобразност, независимо от многото аргументи, че това по същество е един и същи бизнес. Анализът на практиката в Европейския съюз показва, че на много места има диференцирана ставка. Поне две такива държави са ни известни. От една страна това, а от друга стана по-ниската ставка за он лайн хазарта е продиктувана от спецификата на организация на игрите от разстояние. От това че при една равна на 15 процента ставка за конвенционалния и организиран от разстояние хазарт, игрите организирани от разстояние стават неатрактивни и на практика няма да се реализира нито една лицензия по отношение на хазарта организиран от разстояние. Това ни е мотивирало, за да предложим по-ниска ставка за този води хазарт.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Аз за първи път, признавам си господин Горанов, чувам че това е мотива за двете ставки. Да се стимулира он лайн хазарта от това, което казахте, предвид спецификата. Какво пречи, ако за он лайн хазарта една ставка от 15 процента означава никой да не поиска лиценз и сте прав, че е така. Тук съм съгласен, никой няма да поиска лиценз, при положение, че има страни в които данъка е 2 процента, в други три. Но общо взето максималния данък е около пет, шест процента. С Вашето предложение седем сме на горната граница. Толкова, че тези които остават на 15 могат да съществуват. Защото разходите за така наречения конвенционален начин на залагане, защото той не е отделен вид хазарт са доста повече от разходите за он лайн хазарта. Така че ако сме загрижени, аз ще отворя скоба, че едва ли ще трябва да сме загрижени кой хазарт да се развива, освен от фискална гледна точка да подобрим правилата. Ако сме загрижени бизнеса да върви, за да има постъпления е, че правилния ход е 15-те да станат на седем и за едните и за другите.
Ако обаче не ни вълнува изобщо, дали някой ще дойде или няма, тогава трябва да е еднаква ставката 15 процента за всички. Няма никаква логика едните да бъдат облекчени за сметка на другите, толкова повече, че пак повтарям, това е един и същи вид начин и два различни начина на предлагане на тази дейност. Нищо друго, нищо повече, нищо по-малко.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители по законопроекта? Заповядайте госпожо.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Моят въпрос е свързан с промените в Закона за акцизите и данъчните складове. Господин Горанов преди два месеца започна дискусия в Европа за намаляване на минималните прагове на акцизите общо в Европа, заради кризата. Българският министър на икономиката и енергетиката изрази позицията на България, че подкрепяме такава мярка и ще поискаме и ние като държава да бъдат намалени минималните прагове, заради кризата. Как върви тази дискусия? Изчакахте ли резултата? Защо пристъпвате към увеличение на акцизите от 1 януари 2013 г.?
Вторият ми въпрос, направен ли е финансов анализ как това увеличение на акцизите ще се отрази на приходите в бюджета? Тоест, колко повече приходи ще дойдат? Но какъв ще е ефекта за икономиката ни?
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: По втората част на въпроса ще отговоря. По първата, ако не възразявате ще дам думата на госпожа Людмила Петкова директор на Дирекция “Данъчна политика” по отношение на дебата в Европейския съюз за минималните нива. Оценката която е направена на база на потребени количества е за допълнителни постъпления от акциз върху горивата от около 30 млн. Естествено повишението на цената на енергоносителите винаги влияе във факторната цена на всяка една продукция, която потребява енергия, особено енергия свързана с използването на енергоносители под формата на течни горива. Все пак трябва да се има предвид, че увеличението от 15 лева на 1000 литра, ако добавим и данък добавена стойност, означава малко под две стотинки само от този фактор увеличение в цената на газьола, тъй като знаете, че керосина има ставка, но там има възстановяване на акциза и на практика ставката е нулева.
Госпожо Петкова за дебата.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: В момента тези ставки, които се предлагат за дизела и керосина, с тях се достигат минималните нива на облагане по сега действащата енергийна директива. В момента върви дебат за промяна на енергийната директива и се предлагат по-високи минимални нива на облагане с акциз на енергийните продукти и на горивата. А рамковата позиция на България е против тези нови минимални ставки, които са значително по-високи от сега действащите по директивата. В момента действащи те са 330 евро на 1000 литра. Предлага се около 550 евро на 1000 литра за горивата. България освен, че е против тези минимални ставки е поставила условия да се предоставят преходни периоди до 2023 г. за поетапно увеличаване по принцип, ако се приемат подобни ставки или по-ниски на горивата и енергийните продукти.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев има още един въпрос.
ЙОРДАН ЦОЕНВ: Благодаря господин председател. Извинявам се, че вземам думата още веднъж, но предпочитам да задавам въпросите си тематично, а не ан блок.
Уважаеми господин заместник-министър имам въпрос към вас. Възнамерява ли правителството или мнозинството между първо и второ четене да въведе облагане на приходите от търговия с финансови инструменти на Българската фондова борса. Появи се такава информация и министър Дянков взе отношение по темата. Днес четох и ваше интервю по темата. Ще си позволя да не го коментирам, докато не получа отговор.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Този дебат продължава. Ако приемате следния отговор. Ще анализираме всички освободени от облагане доходи на физическите лица. Засега консенсус има само по отношение на представеното ви в този законопроект включване в облагаемата основа на доходите от лихви по влогове и депозити. Със сигурност нямаме намерение да облагаме приходите от хазарта, доходите от хазарта, постъпленията от хазарт на участниците в хазартни игри. Склонен съм да ви кажа не по отношение на облагането на доходите от операции с финансови инструменти. Този дебат още не е затворен. Засега клони към запазване на съществуващата позиция, че приходите от операции с финансови инструменти са изключени от приложното поле на облагане с данък върху доходите на физически лица.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Щом дебата не е приключен ще ми позволите да се включа и аз в дебата, да ви кажа моето мнение. То едва ли ще се различава от мнението на всички икономисти, които не работят в правителството, а в мнозинството и работят навсякъде другаде. Не го правете, моят съвет е за облагането на доходите от търговия с финансови инструменти, защото има важно значение за икономиката, особено сега в криза тази търговия. Вие знаете, че там се набира ресурс за предприятията. Ще ми кажете, че това в момента не се случва. Това обаче не е основание да утежним тази търговия и да я направим неатрактивна. Ще ви дам още един аргумент. Аргументите са десетки. Вие ще ги чуете от много икономисти щом дебата продължава.
В такива инструменти голяма част от институционалните инвеститори са затворили парите в такива инструменти. Достатъчно е да ви спомена пенсионните фондове. И не е нужно да намаляваме доходността им, която и без това се скрива надолу. Така че ако наистина не ви е безкрайно нужно от фискална гледна точка не го правете. Кризата ще отмине. Този пазар ще продължи да играе изключително важна роля за икономическия растеж в страната и не само за икономически растеж, за преразпределителната функция на финансовите ресурси и т.н.
И още едно мое становище. ако наистина прегледате всички необлагаеми приходи и решите някои от тях да обложите, точно приходите от хазарт можете да ги обложите. Вие казвате, че няма да го правите, но точно тях може да ги направите, но за целта ще трябва да промените начина на облагане на хазартната дейност. Ще трябва да стане резултативен данъка. Резултат между приходи и печалби, а не резултативен, в смисъл на корпоративния данък. Какъвто е случая, както вие добре знаете, в много страни от Европа. Така че има такава практика. В този случай по примера на банките, операторите на хазартна дейност ще могат да ви внасят директно обложената част от печалбата. Така че там, така ще решите едновременно два проблема. С различната ставка, което освен, че е икономически необяснимо е и противоконституционно. Една и съща дейност да бъде обложена с два вида различен данък. За една и съща дейност да се налагат два различни видове данъци.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако са изчерпани въпросите на колегите и аз бих казал няколко думи. Господин Горанов, давате си сметка, че политически като прочете човек закона ще си зададе следния въпрос. Как така се намалява данъка върху он лайн хазарта, а се облагат доходите от лихви 10 процента. Този въпрос много хора ще си го зададат. Аз бих ви попитал какви са в момента приходите от он лайн хазарта и от конвенционален хазарт и какво очаквате да се случи с тази промяна? Тоест, какъв растеж на тези приходи очаквате.
Също така има добри неща в този закон, като например премахването на авансови вноски за корпоративен данък за малките фирми. Това са добри практики. Но си давате сметка, че кризата в Европейския съюз продължава. И трябва да бъдем много внимателни с налагането на нови данъци. Например данъка върху лихвите ще нанесе много повече поражения. Това е психология освен събраните пари. Много хора ще кажат, това не е било облагано до момента. От 20 години никой не си го е помислили и не си го е позволявал, а сега го правят и защо? Много хора няма да разберат, че е върху лихвите, а ще мислят, че е върху главницата. Тоест общата среда я влошаваме по този начин. Това е мое мнение. Вие виждам, че сте на различно мнение. Но точно тук е местото да се сблъскат и да се чуят различните мнения. Така че ние няма да подкрепим този вид данък.
Искам горещо да препоръчам наистина да се откажете от облагане на капиталовите печалби от фондовата борса, защото тя е в толкова тежко състояние, че ако и това се направи съвсем ще закъса. На практика ще я закрием. И да ви препоръчам. Помните Икономическата комисия оказа съдействие веднага, като поискахте да подготвим почвата за това Българската фондова борса да бъде купена от голяма европейска фондова борса. Ние отворихме законово врата, както беше поискано веднага. Мисля, че много голяма част от народните представители от всички групи подкрепиха.
Идеята беше някоя голяма европейска фондова борса – германската, английската, виенската, която си изберете и в едно състезание, която предложи най-добрите условия, разбира се да дойде в България. Така че мен лично в този законопроект ме притеснява увеличението на данъчната тежест, която освен номинално изражение, вече ви казах има и психологически ефект. Малко от малко има растеж на инвестициите в момента в България виждате. Някакъв растеж. Той е много по-малък отколкото преди кризата, но има такъв. Вижте какво стана в страните, които вдигнаха данъци. Какво стана в Чехия. Точно обратния ефект. Какво стана в Литва. Точно обратния ефект. Очакват повече приходи в бюджета, поучават по-малко приходи и още по-голяма криза.
Така че за мен пътя на данъчните увеличения, вие ще кажете, че те са несъществени, но въпреки това психологически това ще навреди сериозно на българската икономика. И мен ако ме питате беше много по-честно да намалим разходите в бюджета, включително Министерство на вътрешните работи, които имат един огромен разход за администрация. Всички знаем, че господин Цветанов е много важен фактор. Но много по-малко беля щеше да има за бюджета и за българската икономика, отколкото да се въвеждат нови данъци. За 100 млн. лева се прави това. А очаквания негативен ефект може да бъде много по-голям.
Но конкретния ми въпрос към вас беше за приходите от он лайн хазарт и от конвенционален го нарекохме хазарт, какви са в момента и какви ще станат с промените, които предвиждате?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това са хипотези. Тъй като досега он лайн хазарт в България законно не е организиран. Знаете, че от 1 юли 2012 г. е в сила новия Закон за хазарта, който регламентира организирането на хазартни игри от разстояние. Няма нито един лицензиран в България хазартен оператор за организация на игри от разстояние.
Доколкото ми е известно не е завършен и процеса на разработване на подзаконовите нормативни актове свързани с прилагането на Закона за хазарта.
Приходите от конвенционалния хазарт организиран досега са от порядъка на около 130 млн. на година. И е въпрос на хипотези. Знаем, че в момента много българи участват в нелегален он лайн хазарт организиран извън територията на Република България под една или друга форма. Смята се от хора, които познават този бизнес и боравят с него, че е възможно голяма част от този ресурс, който в момента изтича като залози извън България с подходяща организация и в контекста на предвидените от Закона за хазарта норми, да може да остане като оборот в България с всичките трудности и условности на организацията на процеса на контрол на подобен вид хазартни игри организирани от разстояние. Така че да ви кажа сега някакво число, което се очаква като допълнителен приход от организиране на он лайн хазарт ще бъде спекулативно. Това е нов бизнес за нашия пазар. Той не е нов за българските граждани. Но за българския икономически живот като легална дейност организирана на територията на Република България е нов и той тепърва евентуално ще се проявява, което предполага, че той няма да замести в някаква степен съществуващия хазарт, а би добавил, макар и малко или някаква част от тези обороти, които в момента изтичат извън България на територията на други държави, където се организира он лайн хазарта.
Не мога да се ангажирам, пак казвам би било спекулация, с каквото и да било число. Фактът че в момента нямаме нито един лицензиран оператор за организиране на тези игри от разстояние.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други народни представители. Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Горанов не може да не сте правили разчети, колко бихте събрали от това облагане на лихвите, ако изключите влиянието на инфлацията? Сега облагате и инфлацията и ще получите 140 млн. Ако изключите влиянието на инфлацията какво ще съберете?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Толкова сложен анализ не сме правили. Но да се дисконтира очакваната инфлация от едно номинално число не е сложна математическа задача. Някъде между два и три процента по-ниска трябва да бъде планираната в приходната част сума. Основата върху която може да се правят тези изчисления може да бъде 130 млн. Защо 130 млн.? Около 660 млн. са начислените от банките за първото полугодие лихви по депозити и влогове на физически лица. Темпът на нарастване на вложените в банките средства от физически лица постоянно нараства, но същевременно се наблюдава тенденция към номинално намаляване на лихвените проценти с които се олихвяват влоговете на физическите лица в банките. Така че оценката е, че размера на начислените лихви от банките в полза на физически лица от следващата година, би бил в съпоставим с тази година размер, независимо от това че размера на депозитите и влоговете постоянно нараства. Така че бихме могли да приемем, че начислените лихви ще бъдат както очакваните през тази година около 1 млр. 300 млн. върху които се прилага 10 процентната ставка, т.е. изключването от основата за облагане.
Тази сума може да се дисконтира с някакво ценово влияние в зависимост от очакваните нива на инфлацията. Вероятно ще има продължение на вашия въпрос.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз искам да назовете числа. Готвите се да съберете 140 млн. Направете тези прости изчисления и кажете колко ще съберете, ако изключите инфлацията. Тъй като сега звучи неприлично. Сега облагате инфлацията. Вместо да помогнете на хората да спасят парите си, вие правите точно обратното. Вие влагате усилия те да обеднеят допълнително от самата инфлация. Затова ви питам какво очаквате. Направете я тази проста сметка. Всеки може да я направи, но искам вие да я направите, за да звучи официално.
СТОЯН ИВАНОВ: Разбирам, че ще облагаме лихвите от депозитите на гражданите. Вие направихте сметка 120 – 130 млн. при 1 млр. 300 млн. А правена ли е сметка, всъщност, тъй като ние за да улесним гражданите ще натоварим банките директно да привеждат този данък във фиска. Нали така? Правена ли е сметка колко такси ще съберат банките и всъщност колко десетки милиона ще изземем от вложителите и ще ги вкараме в банките и ще ги подарим на банките. Ето това ми е интересния въпрос и се чудя дали цялото това упражнение не се прави, за да вкараме 50 – 60 млн. лева в банките като подарък. Защото другата логика нещо ми куца.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Горанов желаете ли думата? Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не мисля, че вашите притеснения имат основание. Банките са търговците разполагащи може би с най-съвършените информационни системи, които ежедневно обработват и изкарват счетоводен баланс за деня. Те ежедневно разполагат с информация за всички операции в баланса и на съответната търговска банка. Днес в 16.00 часа ще имаме среща с Асоциацията на търговските банки по отношение на новите им ангажименти. Но уверявам ви, нито една търговска банка досега не е поставила въпрос, че по някакъв начин тя ще слага такси. То няма и логика. Не съм чувал досега да има такса върху депозит. Обикновено има договорена лихва в един или в друг размер.
Трябва да ви кажа, че и понастоящем банките генерират и разполагат с подобна информация най-малкото заради ангажиментите им по Закона за гарантиране влоговете в банките. Подобна информация те регулярно подават към фонда за гарантиране влоговете на гражданите и по този начин извършват и вноските си в този фонд. Така че след днешната среща, аз мисля че вече няма да има никакви въпроси по темата организация на процеса по начисляване и внасяне на този данък. Иначе до тук от многократните ни комуникации с Асоциацията на банките по темата за този данък, не съм чул нито една банка да поставя въпрос за някаква такса. Затова че нейната автоматизирана информационна система, начислявайки ежедневно лихвите ще насочва 10 процента от тях по сметки на Националната агенция за приходите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители въпроси, въпроси, изказвания по този законопроект. Господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като ние този дебат с колегите от финансите го водим вече с продължение, ми се иска да добавя няколко неща към аргументацията, защо не бива да се подкрепят тези промени.
За първи път от демократичните промени всички промени в данъчните закони се правят с един закон. Тоест, вместо отделно да се дискутират промените в корпоративното подоходно, в облагане доходите на физическите лица, в данък добавена стойност, в акцизите и т.н., включително и в процесуалните закони, ние с един закон за данък добавена стойност променяме с един удар всички закони. Тоест, дебата който обикновено се водеше по всеки един от отделните закони с по-голяма или по-малка задълбоченост сега ще бъде претупан наведнъж, на бързо. Не знам каква е логиката и от какво се страхуват господа управляващите. То всъщност има от какво да се страхуват. Между другото по същия начин беше внесен и самия бюджет. Първата година господин вицепремиера ни показваше пици, разнасяше ни куфарчета. Сега този път в късна доба в петък, тихом мълком Закона беше внесен в Народното събрание за бюджета имам предвид и никой даже не разбра защо и как.
Тъй като разбрах от господин Горанов, че основния въпрос, поради който се въвежда облагането на доходите от лихви е, така да се каже риторичния въпрос, поради коя причина да бъдат изключени лихвите или доходите от лихви, от облагането на доходите на физическите лица, аз искам да му кажа поне една причина. За нея стана дума и сега. Това не са положителни доходи, това са на практика отрицателни доходи. Доходите от лихви в България са отрицателни. И ние започваме да облагаме отрицателни доходи.
Друг е въпроса защо не се облагат нетните доходи, ако използваме този по общ израз. Защо от доходите от лихви не извадим разходите по кредитите. И тогава да видим къде е плюса и къде е минуса и какво точно ще облагаме. Защо след като говорим за социална справедливост не направим така, както е направено в нормалните държави. Да се сложи необлагаем минимум. Да се каже доходите до еди каква си сума не се облагат и се облагат само доходите над определена сума, така както е във Франция, в Германия, където искате вижте. Или може би решихте изведнъж, че българските граждани са забогатели прекалено много и затова трябва да им обложим не нетния доход, а отрицателния доход и то за всички. Тоест ще увеличаваме пенсиите, но ще ги увеличаваме като вземем от пенсионерите от техните влогчета в банките.
Не върви логиката, че видите ли това е единственото изключение. И вие сам казахте за някои от сега съществуващите изключения. Между другото тези изключения си имат своята логика. Доходите от капиталови печалби не се облагат по една елементарна причина, за да се стимулира работата на борсата и изсветляването на тези сделки по този начин. Те да стават по най-прозрачния възможен вариант и на най-правилното место за това.
Какво точно се случва сега от тук нататък с българската борса. Нали преди две години я национализирахте. Нали си спомняте как увеличихте капитала, за да стане държавното участие над 50 процента. Сега по този начина накъде я водим тази борса? Искаме да покажем, че тя не може да работи, че тя е неефективна и че на бързо ще я продадем на някой за без пари. Не знам, това са може би подозрения, но тези подозрения до голяма степен имат някаква логика. Освен това какво се случва с останалите необлагаеми изключения. Вие сега тепърва ще ги анализирате. Какво ви пречи да ги анализирате преди това. Кога се сетихте, че ще облагате доходите върху лихвите, а за доходите върху хазарта не се сетихте. За доходите от аренда също не се сетихте. Има още една купчина доходи, които не се облагат. За тях не ви ли дойде на ум на време? Или сега ще правим промени между първо и второ четене. Дори са 26, но въпроса е кой кога ще ги анализира. Това ви е четвъртия, това ви е последния бюджет. И вие сега чак на четвъртата година разбрахте, че има изключения от подоходното облагане. Извинявате, но това просто не е сериозно.
По същия начин стои въпрос с единната сметка. Механизмите по които ще заработят тези два въпроса до момента не са ясни. С банките говорите не само вие, но говорим и ние. Първоначалното разбиране беше, че всяка банка с едно платежно нареждане ще извърши цялата тази операция. Само че сега разбираме, че това няма да става така, но ще става във всеки период, в който се начислява дадената лихва. Самият факт, че продължавате да говорите доказва, че не е ясен механизма по който ще се извършват тези неща. Точно така както не е ясен механизма и с единната сметка. И какво точно се случва примерно с данък добавена стойност. Когато някой си внесе парите по ДДС, а тези пари отидат по други задължения, които той има. И какво се случва с цялата верига по ДДС. И ред други въпроси, които ми се струва че на бързо ги вкарваме и ги гласуваме. Макар че някои от тях, признавам си са с добри намерения и имат реално желанието да помогнете на бизнеса и на някои други структури. Но ми се струва, че начина по който се правят няма да ни доведе до добър резултат. Така че няма как да подкрепя тези промени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Овчаров. Аз господин Горанов искам да ви питам следното нещо. Макар че признавам, че темата хазарт ми е много далечна и ме интересува единствено като фискален приход. Има писмо до мен, до господин Червенкондев, до господин Цонев, до господин Петър Димитров от някаква Асоциация за он лайн хазарт. Искам да ви там, как може да има Асоциация за он лайн хазарт в България, а да няма нито една фирма, която да плаща данък. Това не мога да го разбера. Тоест има Асоциация, а вие казвате, че няма нито една фирма, която плаща данък. Аз тези хора не ги познавам, но господин Клайфхоксут – изпълнителен директор на Асоциация за дистанционно залагане ми е изпратил писмо и не само на мен, но на цялото ръководство. Как има Асоциация, а нито една фирма не плаща данък от он лайн хазарта?
Защо съгласно приетия закон и приетото облагане от 15 процента не са приети подзаконовите актове, с които да се задейства системата от Държавната комисия по хазарта. Това исках да ви питам.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: На първият въпрос едва ли очаквате отговор. Всеки може да се сдружава както му харесва и да се кръщава както е убеден.
Що касае изготвянето на нормативните актове, мисля че само акта, наредбата свързана с контрола не е готова. Всичките другите подзаконови актове, наредби в случая са готови. И предполагам, че до края на този месец ще бъде готова и наредбата свързана с контрола на залаганията от разстояние. Така или иначе, пак казвам, не ми е известно в Комисията по хазарта да е постъпвало заявление или дори намерение за заявление за получаване на подобен лиценз. Може би операторите изчакват окончателното решение за формата и размера на данъчното облагане на този вид игри преди да проявят или да не проявят интерес. С нас са влизали в контакт много чуждестранни оператори организиращи подобни игри, най вече на острова. За Великобритания става въпрос. Те не са заявявали някакви сериозни намерения веднага да идват на нашия пазар, но са се интересували за темповете, сроковете и механизмите за облагане, които предвиждаме.
Иначе защо има Асоциация и какво тя претендира към Икономическата комисия, вероятно пише в писмото им.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други народни представители? Господин Цонев заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. С риск да станем банални, темата има фискално значение категорично, защото говоря за темата за облагането на хазарта и тя е продължение на един добър закон, който направихме за хазарта. Аз признавам, че закона за хазарта е добър. С поправките които направиха в зала колегите, наистина поставяме една основа, която може да регламентира една дейност. Ако правилно бъде продължен в наредбите, които не са готови. Защото аз също имам информация, че подзаконовите нормативни актове не са готови и закъсняват. Но и с изграждането на контролен информационен блок, с така наречената компютърна система, която или НАП или Комисията по хазарта трябва да направи. Такива каквито има навсякъде по света, където се плащат такива данъци. Но защо има голямо значение за фиска и защо толкова много говорим днес по тази тема?
Защото по данни на ГДБОП интернет залаганията, он лайн залаганията са над 1 млр. годишно. Аз приемам, че данните на ГДБОП могат да бъдат малко преувеличени. Говоря само за България. В света са трилиони, не стотици милиарди, а трилиони. Приемам, защото и сега мога да ви направя залог в този момент. Дайте ми десет минути и ще ви направя залог към който игрален оператор искате в света. Няма никакъв проблем. То е бяло, дори не е черно.
Въпросът е, че наистина цялата тази дейност е необлагаема. Целият въпрос обаче се свежда до това, че ние господин Горанов участвахме активно в този закон и се опитваме от няколко години наистина да регламентираме тази дейност. Вие направихте една добра стъпка и сега ви казваме, че не е добра тази стъпка втората. Не е продължение на това, което направихме. Няма да доведе до фискални резултати. И тази Асоциация за която говорим, която е базирана в Лондон е изпратила писмо и в Брюксел, в което казва, че въвеждането на данък от 7 процента върху оборота за сектора на он лайн хазарта, както е видно от Закона, искаме да отбележим, че този данък ще направи икономически неизгодно за он лайн хазартните оператори да кандидатстват за лиценз в България.
Така че доброто намерение няма да бъде последвано от действия. И затова ви казвам, че ако ще правим сериозна фискална стъпка в тази дейност, ние трябва да я направим по образците по които е направена по света. Два, три, четири процента е този данък и трябва да е еднакъв. И трябва да започне да действа, когато държавата изгради контролна система, защото никакъв друг начин няма, освен всички транзакции да минават през НАП, през този контролен блок. Иначе всичко друго остава както е в момента. Добро пожелание. Никой нищо няма да декларира. Кой ще дойде да плаща данък, дори от 2 процента при положение, че в момента залозите вървят и данъка е нула. Това исках да кажа.
Затова помислете добре между двете четения. Тук предложенията са наистина конструктивни и това, което ви казвам не е опозиционност. Представете си 500 млр. обложени с 4 процента. Това са 200 млн. И сто събираме от надземните казина – 300 млн. Ето ви ги лихвите по две. И съм готов да се подпиша под тази своя прогноза.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Цонев. Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин председател. аз бих искал да обобщя предложенията по Закона за ДДС и останалите данъчни закони. Има много хубави неща, които би следвало да бъдат подкрепени. Винаги в нашата процедура между първо и второ четене може да се направи един допълнителен дебат и дискусия в различните теми, които са засегнати в този законопроект.
Бих искал наистина само с едно изречение да кажа за приходите от хазарта, тъй като участвах в разработването на закона. Наистина се получи един добър закон. И освен фискалните измерители, които очакваме от облагането на досега не облагаема дейност, ние сме си поставили и други задачи и цели и други текстове в закона. Ние искаме да ограничим и вредното въздействие на хазартните игри върху подрастващото население. Затова е необходимо колкото се може по-бързо и спешно да се приемат тези подзаконови нормативни актове и наредби, с които да се осъществи контрол върху тези он лайн залагания от непълнолетни деца. Също да ограничим възможността за изпиране на пари чрез он лайн залаганията по хазарт. Така че между първо и второ четене лично аз смятам, да направим едни сериозни дебати и да коментираме промени в някои от предложенията.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз мисля че всичко беше казано и ви предлагам, ако някой народен представител не държи да вземе думата, да отиваме към процедура по гласуване. Виждам мълчаливо съгласие.
Колеги, подлагам на гласуване за първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерски съвет на 12 октомври 2012 година.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Седем. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се на първо четене.
Благодаря на нашите гости за участието.
Преминаваме към втора точка и ви предлагам тук да процедираме, ако има съгласие по следния начин. Имаме да разгледаме предложение за референдум, внесено от инициативен комитет и предложение за референдум предложено от група народни представители. Ще ви предложа, ако има съгласие, господин Петър Димитров да представи искането на инициативния комитет. А господин Доброслав Димитров, искането е отправен по друг ред от името на народни представители.
Колеги, обръщам се към вас и вие знаете, вероятно сте участвали има решение на Правната комисия, която е разглеждала правната страна на този въпрос. Аз се опитвам да насоча дебата към икономическата и ако искате към енергийната страна на въпроса. Тук да се получи малко по-различен дебат. Тоест, да обсъждаме икономическата част на въпроса. Това е призива ми към вас, ако сте съгласни, ако сте склонни към подобна насока на разговор.
По тази тема наши гости са:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Евгения Харитонова – заместник-министър
Агенция за ядрено регулиране
Сергей Цочев – председател
Пепа Стоянова – Тодорова
Движение за енергийна независимост
Димитър Иванов
Пламен Николов
Иван Сотиров
Зелените
Петко Ковачев
Инициативен комитет “Аз не се отказвам от АЕЦ “Белене”, а ти?”
Росалин Костов
Мирослав Паскалев
Спас Колев
Нора Стоичкова
Нека да започнем с господин Овчаров, който е член на Инициативния комитет, да ни представи искането на Инициативния комитет. Дане сте се отказали. Аз смятам, че това е решение на ситуацията, ако сте преценили. Господин Овчаров, господин Петър Димитров се обърна към вас като член на Инициативния комитет и поиска вие да представите подписката за референдум. Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре ще я представя. Не знам за кого е тайна, но след взетото от правителство решение и неговото потвърждаване от Народното събрание беше създаден Инициативен комитет, в който влезнаха четирима, даже вече петима академици, няколко член кореспонденти професори и общественици, който инициативен комитет инициира подписка за провеждане на референдум за изграждането на Атомната електроцентрала в Белене. Идеята на референдума беше точно тази за проекта Белене, а не референдум за това да се развива ли въобще атомната енергетика в България или да не се развива атомната енергетика в България.
Знаете много добре, че в установения в закона срок бяха събрани 773 000 подписа, които бяха внесени в Народното събрание. Проверката по подписите показа, че събра необходимия брой подписи. Не знам защо проверката е завършила до 716 000 подписа и не е продължила нататък. Но от тези 716 000 има 543 000 валидни подписа. Може да приемем, че валидните подписи са почти 600 000, ако е извършена цялостната проверка.
В този смисъл Народното събрание в тримесечен срок трябва да излезе с решение по провеждането на референдума. Народното събрание по закон няма правомощията нито да променя, нито да отменя, така да се каже референдума или въпроса. Той има възможност само да редактира въпроса и нищо повече.
Така че аз виждам задачата на днешното заседание в този смисъл, да се процедира така както е предвидено в закона. Тук виждам, че има още едно внесено решение от група народни представители, 76 народни представители. Горе долу по един народен представител на по около 10 000 граждани на България. Така се оказва горе долу съотношението на силите. Не знам дали един народен представител може да бъде оценен на 10 000 гражданина. Това е съвсем друга работа. Недейте да смесвате гласуването за парламентарни избори с подписи под референдума.
Така че не възразявам, ако групата народни представители имат желание да си проведат още един референдум по въпроса за развитието на атомната енергетика в България и за развитието й чрез изграждане на нови мощности. Това може да бъде тяхна инициатива, която да се проведе по другата процедура. Но не виждам нито една причина, поради която от две започнали като антагонистични решения на управляващи и на опозицията може в крайна сметка да стигнем до едно общо решение, което да замаже отговорността.
Основната причина поради която държим на запазването на формулировката на АЕЦ “Белене” е точно тази, някой трябва да понесе политическата отговорност затова, което се случи с проекта “Белене” през последните три половина години. Защо беше мотан проекта три години? Защо бяха харчени пари за него? Защо бяха поемани ангажименти към руската страна? И защо в крайна сметка тези пари 1 млр. и половина в действителност изхарчени и още 1 млр. и половина за поръчано оборудване в крайна сметка се оказва, че са хвърлени на вятъра от българската държава и то в условията на криза. В условията в които един проект от размера на Белене, от мащаба на Белене би могъл да изведе от кризата не само Северна България, но и цялата страна, ако тези инвестиции бяха вкарани в реалната икономика на страната.
Искам да припомня, че по първоначалните планове 2013 г. първият блок в Белене трябваше да работи. Така че това е аргументацията. Не искам да влизам в останалите аргументации от гледна точка на високо технологичния отрасъл, от гледна точка на значението на ядрената енергетика за енергийната независимост на страната и т.н.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря. Господин Доброслав Димитров. Представете и вашето искане господин Димитров.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, ще започна от там, че тези 543 000 жители граждани на България, които се подписаха не са длъжни да познават законите на страната в детайли, но народните представители са, както и представителите на политическите сили. И това, че тези граждани са се подписали под един въпрос, той не е задължително да бъде задаван. Защото той не е съобразен спрямо закона, с референдумите, който беше приет от предишното Народно събрание. Така че когато се твърди, че има 500000 подписа трябва да си зададем въпрос. Този въпрос всъщност законосъобразен ли е или не, относно това дали има право Народното събрание да редактира или не. Народното събрание трябва да редактира, ако въпроса не е съобразен със законите на страната, тъй като ние не може да задаваме един такъв въпрос. Ако не е по закона, тогава ще се появи една хипотеза за противо-конституционност, която може да опорочи изцяло процедурата. Толкова относно това, дали трябва или не трябва да се проведе един референдум. когато има 500 000 подписа.
Това което ние правим с колегите е изпълнява желанието на тези 543 000 граждани на България да се проведе референдум. А именно като им дадем един въпрос, който отговаря на сто процента на смисъла, зададен под който са се подписали, без това да нарушава законите на страната. И аз ще се аргументирам къде са основните разлики.
Най-основната, а именно споменаването конкретно на площадка или проект Белене. Казвате, че някой трябва да понесе политическата отговорност по проекта. Аз смятам, че това което правим в момента е точно обратното. Прехвърляне отговорността на гражданите на България да вземат решение по един конкретен проект, по който те няма как да имат достъп до цялата информация, тъй като има и тайни споразумения по него.
Според Закона за референдумите чл.2 т.3 всички трябва да имат равен достъп до информация по поставения за решаване въпрос. Още тук влизаме в проблем. Отделно ядрената енергетика в Закона за безопасното използване на ядрената енергетика ясно разписва кой взима решението за изграждането на такива мощности конкретно. Това е Министерският съвет. Съответно Народното събрание няма как да вземе такова решение, а референдуми се правят по въпроси, които са от компетенцията на Народното събрание. Отделно не може да има референдуми, които могат да рефлектират върху бюджета. А този проект няма как да не рефлектира върху него.
Така че това поражда редица въпроси, не по една точка, а по много точки за незаконосъобразност спрямо законите на страната. А все пак нека да помним, че ние трябва да се съобразяваме със законите, които са в България. И това за да бъде ясно трябва да се случи. След това един референдум, когато се вземе решение за него, положително да речем. Съберат се брой гласове и те са положителни, да строим ядрена централа Белене.
Какво се случва. Народното събрание в тримесечен срок трябва да изпълни и това решение трябва да го приведе в действие. Ще задължим правителството какво, в рамките на три месеца да започне строителството. А ако няма финансиране?
Така че всички тези аргументи показват, защо така зададен въпроса няма как да съществува. И реално ние ще подменим волята на тези 543 000 граждани на България, които са се подписали с един незаконосъобразен въпрос, който в крайна сметка ще катастрофира най-вероятно и на конституционно ниво и ще опорочим цялата идея за референдум. И най-вероятно скоро няма да се прави такъв след това дълго време.
Така че с всички тези аргументи нашето желание беше при констатацията при президента да ви убедим да отстъпите за редакцията на въпроса, така че той да може да бъде проведен, да може да изпълни волята на тези 543 000 граждани. Вие не пожелахте. И между другото е странно предвид, че гражданска инициатива, защо всъщност политическа партия го представя. Има тук представители на гражданската инициатива, но както и да е. Дори това доказва, че това е една политическа идея.
Това което ние предлагаме е да се развива ядрената енергетика на Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала. Запазваме на сто процента смисъла от вашия въпрос, избягвайки всички тези проблеми, които във вашия въпрос съществуват.
Така че дори и факта, тъй като продължавате спорите, дали трябва да е атомна или ядрена енергетика, ние трябва да се ограничим в правните термини, които съществуват в българския правен мир, а именно спрямо Закона за безопасното използване на ядрена енергетика. Става дума за ядрена енергетика.
Между другото вашия колега господин Стоилов се съгласи с повечето редакции, които бяха предложени, тъй като те наистина са редакционни и са пропуски от ваша страна, когато сте формулирали въпроса, а именно, че трябва да е ядрена енергетика, че трябва да има република пред България и т.н. Така и в този смисъл може да продължим със съгласието и да не опорочаваме процеса. Но щом така сте решили, ние се опитваме в момента да спасим желанието на тези 543 000 граждани на България да получат своя референдум по коректно зададен въпрос, който може да бъде валиден след това.
Така че господин председател, аз не искам да отнемам повече време. Разбирам, че ще преминем в дискусия, която надявам се този път да е малко по-прагматична, както и вие поискахте и да е по темата, а не да премине в нападки и обиди, както премина в Правна комисия в продължение на три часа.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Димитров. Сега предлагам да чуем и гостите. Госпожа Харитонова по тази тема ви предлагам думата, ако искате.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Благодаря. Министерството ще изпълни решението на Народното събрание. Сега нещата са във вашите ръце.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Така предполагах, че ще кажете. От Агенция за ядрено регулиране вероятно също няма да желаете да вземете думата.
Тогава нека да започнем с гражданските организации. Инициативен комитет “Аз не се отказвам от АЕЦ Белене, а ти?”
Заповядате. Моля ви само за едно стегнато изказване по същество.
РУСАЛИН КОСТОВ: Аз съм съпредседател на Гражданския комитет, който е отделен от този, който е внесъл подписката за референдума. Не сме я внесли ние. Това че ни бяхме първи, които се сетихме за събиране на подписка, но ние сме Граждански комитет, който няма финансова възможност, нито структура. Така че за това трябва да ни отграничавате от партии, защото ние сме от почти всички партии в този комитет.
Аз не виждам кой знае каква промяна на въпроса, с изключение на премахването на Белене, на конкретното. Вие казвате, че е противоконституционно да се запише във въпроса площадка Белене, но защо Министерския съвет прехвърли гласуване в Парламента, при положение, че по принцип само те могат да се разпореждат. Значи вие първи сте направили грешка. А ние с референдум може да променяме решение на Парламента, но не и на Министерския съвет.
СПАС КОЛЕВ: Само два въпроса съвсем накратко. Без да обиждам народното представителство, на мен не ми е ясно нещо, което се учи в първи курс. Законът ли е по-важен, уважаеми господа или Конституцията?
Второ, защо вие отнемате моето и на още 700 000 души право и го подменяте много елементарно. Аз и моите колеги от различни политически партии сме се подписали под точно и ясно какво е желанието ни. Това е обект изграден в Белене.
Трето, вие в момента някак си, си противоречите. От една страна народното представителство ми дава на мен гражданина правото да извършвам референдум. Точката която цитирахте, точка втора ни го отнемате това право? Тогава да обърнем нещата обратно. Да ви отнемаме ние правата и да ви накараме да спазвате Конституцията.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем гостите. Разбира се, всеки ще може да вземе думата.
Движение за енергийна независимост, господин Димитър Иванов, моля ви вас по същество.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Въпросът е изключително важен. Много надхвърлящ рамките на едни парламентарни избори. Това е първият демократичен референдум в българската история. Подчертавам демократичен. Другите два референдума, които са провеждани 1946 и 1971 г. нямат характеристиката на демократичните стандарти. Затова българското гражданство трябва да получи законосъобразен и конституционно-съобразен референдум. В противен случай основното му човешко право на глас ще послужи за дестабилизиране на конституционността и реда на България. Аз съм изненадан, че изпълнителната власт в лицето на правителството или в отделни негови структури като Министерство и агенции, абдикира от задължения дадено в специалния закон, който урежда отношенията именно по безопасното използване на ядрената енергетика и който е част от международните спогодби, защото има основни принципи, които се уреждат в тези взаимоотношения. Изграждането на ядрена централа не е шега и безотговорна работа, която може да се подритва между Правителството, Парламента и обществото.
Вие говорите за икономическа ефективност. Как аз мога да имам убеждението като гражданин и не само аз, а още стотици хиляди и милиони български граждани, че компетентното решение за безопасността и икономическата ефективност на която и да е централа, защото това по същество е предложението на ГЕРБ. Те казват: “Една абстрактна централа, отговаря на интересните на българското общество и държава”. По никакъв начин. Защото ние не знаем коя е. Те казват: Всички знаем, че става дума за Белене, но не става дума за Белене, защото аз съм против Белене и много хиляди хора са против Белене, а трябва да гласуват за нещо, което не знаят. И гласът им да бъде злоупотребен. Това първо.
Второ, действително в условията на чл.9 на Закона е категоричен. “От компетентността на Народното събрание.”
И като се прочете чл.45, господин Цочев отлично го познава този закон, казва ядрена централа. Няма Белене или друга. “Ядрена централа се изгражда по решение на Министерския съвет.”
Чл.8 на Конституцията казва: “Държавната власт се разделя на изпълнителна, законодателна и съдебна.” Кратки и ясни членове.
По-голямо свидетелство за противозаконност, защото това е кражба от Парламента на компетентността на Правителството. Казвам кражба, защото Народното събрание не може да бъде спряно да вземе каквото си иска решение. Но взимайки това решение, той много пряко ще увреди българската Конституция, а това са устоите на демокрацията. Върховенство на закона и принципите на демокрацията и Конституцията. Ето това искам да изразява. И ние сезирахме президента, сезирахме и омбудсмана по този въпрос, защото считаме че са ни нарушени тежко граждански права, с така предложеното решаване на голям икономически и стратегически въпрос от Парламента и че Парламента иска да изземе компетенции и отговорности от изпълнителната власт е абсолютно ясно. Ще сезираме и европейските институции по този въпрос, Защото ние имаме и европейски ангажимент по въпроса за използване на ядрената енергия за мирни цели.
И накрая да кажа. Много пъти чувам – 700 000 български граждани, 500 000 и т.н. Нашето мнение е, че не е извършена проверката, както изисква закона, според изискванията на закона. Извършена е една формална административна проверка от ГРАУ, което също се изисква от закона. Но закона изисква собственоръчно да впишат над 500 000 души, своите три имена и подписи. Вижте чл.12 ал.4, там всичко е описано ясно. Така че всеки един човек, оказва се, че от 700 000 подписа, 200 000 са фалшиви. Каква е гаранцията, че в тези 540 000 няма още 100 000 или 200 000 фалшиви. А фалшив подпис е когато аз взема данните на 20 души и ги впиша. Да те са верни, това са три верни имена, вярно ЕГН, това е верен адрес, но не е изпълнено от закона. Който иска да подкрепи подписката да впише.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Димитър Иванов. Нека сме толерантни господин Овчаров към мненията на различните организации.
Господин Петко Ковачев е дошъл тук. Господин Петко Ковачев от името на Зелените, моля ви стегнато изказване по същество. Заповядайте.
ПЕТКО КОВАЧЕВ: Благодаря господин Димитров. Само имам един уточняващ въпрос. Понеже ние сме идентифицирали и други проблеми освен въпроса, те подлежат ли на дискусия в момента или да ги оставим за друг път.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Зависи от какъв характер други проблеми.
ПЕТКО КОВАЧЕВ: Говорим за Закона за референдума, които се отнасят конкретно към референдума. Например за страните, които водят кампания или за другия член, който е важен е въпроса за това, как се установява кога референдума е валиден при абсолютна стойност на гласувалите или при процент от избирателния списък, чл.23, което също не е уточнено в Закона. И това поражда разлика за крайния резултат кога е валиден.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Слушам ви господин Ковачев. Вие преценете най-важните неща. Заповядате.
ПЕТКО КОВАЧЕВ: Благодаря. Аз ще изразя накрая позиция на Партия зелените, но първо трябва да кажем, че ние смятаме, че наистина въпроса зададен от Инициативния комитет и БСП е в нарушение на разделението на властите и директно изземва функции на Министерски съвет, както беше цитирано от господин Димитър Иванов току що.
В този смисъл сме учудени, защо след като това е очевидно ясно има внасяне на друг въпрос, вместо да бъде сезиран директно Конституционния съд от народните представители. Защо има опит да се изправи един незаконен въпрос с въпрос, който смятаме, че подценява интелигентността на българските граждани. Защото наистина така или иначе, той води най-накрая към това – Белене или Козлодуй. В крайна сметка тези хора, за които стана въпрос, че не са за Белене, биха могли да бъдат подведени да гласуват за нещо, което не искат, защото най-накрая всичко ще свърши в Белене.
Затова ние смятаме, че има два валидни въпроса, ако изобщо трябва да има такъв референдум. Единият е много ясен и кратък. Да развива ли България или да не развива ядрена енергетика? Ако някой иска уточнение, то може да бъде продължено.
Да развива ли България или не ядрена енергетика след закриване на V и VІ блок на АЕЦ “Козлодуй”. Защото всички изследвания показват, че до тогава няма смисъл от нова ядрена мощност. Това е по въпроса за въпроса.
А що се отнася за тези два момента за които споменах. Член 16 разбира се дава право на всички, които са на обратното мнение на защитниците на референдума да водят кампания, но той е толкова не ясен, че всъщност позволява по-голямо опорочаване на кампанията, отколкото при нормални избори. Всъщност този закон не конституира обратната страна и ние не знаем утре дали някъде в безплатно предоставен клуб от някоя община, както закона повелява, ще се появят един хора и ще кажат, ние сме против. Ще направят някакви зулуми там, ще пребият хората и ще кажат: “Ето ги противниците на референдума.”
Тоест, закона има пропуск с това, че не формулира субектите, които да водят кампанията.
Вторият въпрос е наистина въпроса за законността. Закона за референдумите не казва. Той казва, че трябва да са гласували толкова граждани, не по-малко от участвалите в последните избори, но не казва дали говорим за абсолютен брой гласували или за същия процент за който са гласували. Защото съгласете се, че процента през 2012 г., дори и същия е различен от процента през 2009 г. по чисто демографски причини.
Във връзка с някои от местните референдуми, нашите колеги провериха, че има тълкуване на този въпрос в посока на абсолютната стойност. Тоест, трябва да се види колко са конкретния брой гласували и това да бъде границата, но това също не е уточнено от закона и ние смятаме, че трябва да има изрично тълкуване преди провеждането на референдума.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз благодаря. Отиваме вече към народните представители.
РУСАЛИН КОСТОВ: Може ли само една реплика?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Двама души от вашата организация взеха думата. Сега сме вече на етап народни представители.
РУСАЛИН КОСТОВ: Това политизира вашето острие в лицето на Зелените.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Казахте си вашата реплика. Минаваме на народни представители.
Колеги заповядайте. Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имам един въпрос към господин Димитров като вносител. Вие редактирате въпроса или има предложение за нов референдум? Много е важно да дадете еднозначен отговор.
Вторият въпрос Парламентът имаше ли правомощия да спре проекта Белене или отне правомощия на изпълнителната власт? Тъй като разбирам, че това не било работа на Парламента.
Заявихте, че въпроса така както е зададен има отношение към бюджета. Като изключим разходите за самия референдум, бихте ли обяснили какво отношение има към бюджета? Вие се готвите бъдещата ядрена централа да изграждате с пари от бюджета, така ли? Това ли е позицията на ГЕРБ и това ли залагате във вашия въпрос? Проектът да се реализира с пари от бюджета. Ако е така, много ми е интересно да го заявите и да кажете. Понеже сте юрист, аз не съм юрист. Не сте ли? Тогава не знам кой ще отговори. Няма ги корифеите. Може ли суверена да изземе права? Те са му делегирани априорно. Това било на този, а онова било на онзи. Суверенът получава правото да се произнесе. Чии права отнема той? Той може да делегира права. Но с негово решение да бъдат отнети права не ми е ясно. Обяснете ми го, ако можете, разбира се като вносител на вашия въпрос.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като казвате че ако няма финансиране за Белене няма да може да се изгради централата. Ами ако няма финансиране за новата ваша централа, която вие предвиждате да гласувате, тогава какво ще правим?
Вторият ми въпрос е, той е по скоро констатация. Малко поизпуснете парата по отношение на противоконституционност и противозаконност. Никъде в закона не пише, още по-малко в Конституцията, че по определен проект, още по-малко за Белене не може да се прави референдум. Никъде не го пише.
Второ, не е точно вашето мнозинство, мнозинството което ще ни преподава уроци по конституционност. Законите до лятото са 60, които са ви върнати от Конституционния съд. Онзи ден ви беше върнат с шест корекции поредния закон. Така че малко нека да поизпуснем парата по отношение на правните аспекти.
Прав е господин Димитров, може би щеше да има логика в това, което казвате, ако не бяхте гласували решението. Оставете, че гласувахте решението. Онзи ден преди един месец внесохте още едно решение за отмяна на онова решение и за даване на мандат на преговорите. Тоест, Народното събрание на практика вече е иззело функциите по този въпрос от изпълнителната власт. Разбира се, изпълнителната власт с удоволствие ги прехвърли тези отговорности на Народното събрание. Но нека да не продължаваме в тази тематика, защото от тук няма да изскочи никакъв заек от този храст.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Чеарвенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Само реплика към господин Овчаров, защото продължаваме с политически изказвания и дебати, които за обществото може да звучат добре и интелигентно, но не отговарят на истината господин Овчаров. Кога сме внесли такова решение за отмяна на взетото решение на Народното събрание. Вие виждали ли сте го?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Даване мандат за водене на преговори. Госпожа Цачева седеше тук.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Да върнем стенограмата и да видим какво казахте преди малко. Как манипулирате обществото. Ние никога не сме внасяли решение за отмяна на решението на Народното събрание, а за даване на мандат за водене на преговори. Съвсем различно. Нека да бъдем коректни. И в момента когато говорите, че имате такова решение и веднъж внасяме едно, втори път второ. Това категорично и обществото трябва да знае, че не отговаря на истината, а продължавате политически да ги манипулирате. Даваме мандат. Но решението, което е наложено и е взето от Министерският и е потвърдено от Народното събрание е факт. Така че не заблуждавайте хората. като видите камери и продължавате политически да говорите. Ще има други комисии, в които ще има много камери и там ще говорим единствено и само с факти. И такива дребни думички и такива корекции ще означават много голяма разлика в смисъла на всяко едно решение или предложение. И хората ще знаят и ще видят. Така че нека да бъдем коректни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, на всеки ще дам думата, но моля да се изслушваме. Няма значение, че сме на различно мнение.
Аз колеги искам още в началото да ви задам на всички следния въпрос. Добре, има един референдум на Инициативен комитет. Има втори референдум предложен от депутати от ГЕРБ. Остава въпроса предложен от депутати от ГЕРБ. Така е станало на Правна комисия, вероятно така ще стане след заседанието на Парламента. И ги питат хората от ГЕРБ. добре, на вашия въпрос как ще гласувате. И двама, трима посмяха да се обадят. Казаха, да ще гласуваме. На вашия въпрос, как ще гласуват хората от БСП. Трябва и те с да, да гласуват, защото то в крайна сметка води към Белене. И какво правите? Тоест аз питам, оставете правните игри. Вие по същество ви питам какво правите? И ГЕРБ и БСП, вероятно и Атака и не знам още кой, да си каже, ако има и други, ще гласувате да на този въпрос. И очевидно има вероятност, референдума, независимо, че няма да стигне количеството гласове, да се произнесе за. В крайна сметка това правите. ГЕРБ като казвате, че го правите, защото трябвало да е много демократична процедурата. Но в крайна сметка натам отиват нещата, към един положителен отговор.
И след като участват над 20 процента, което е твърде вероятно, Парламента в тримесечен срок трябва да се произнесе. Тоест, започва да изглежда цялата ситуация като реализирано отношение към проекта Белене. На мен така ми изглеждат. Честно ви казвам. Отстрани гледам ситуацията и нещата изглеждат така. Уж БСП и ГЕРБ голям спор по между си. Но накрая, един въпрос, за който ако остане той, трябва да призовете хората да гласуват. И двете страни ще призоват, че гласуват за. Нали така?
И по същество пак питам колеги. Правните спорове ще останат. Сезирайте Конституционни съд. Но защо го правите? Това искам да ви питам. Господин Доброслав Димитров първи искаше думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, а вие как ще гласувате на този референдум? Вие нали бяхте за изграждане на нова мощност на АЕЦ “Козлодуй”.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние няма да участваме. Гсподин Доброслав Димитров.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря господин председател. Въпросите станаха много към мен. Аз първо ще цитирам само няколко факти, без да коментирам хората, които задаваха въпроси.
Първо, относно решението за което постоянно се говори, решението което Парламента взе пролетта. Ще прочета много внимателно точно какво пише в това решени, тъй като се спекулира с него. Решението е именно: “Подкрепя действията на Министерския съвет”.
Няма изземване, няма взимане на решение. Министерският съвет взе решение да спре този проект. Парламентът подкрепи това действие. А и следващата точка също да ви покажа как всъщност би трябвало да се взима решение относно такива въпроси.
Препоръчва на правителството да проучи технико-икономическите условия и т.н. за изграждане. Това е което Парламента може да направи. А референдума има задължителен характер. Така че има доста сериозна разлика между това, което е взел Парламента тогава в правомощията си и това, което евентуално би се случило при един референдум. Това първо.
Второ, имаше въпрос относно Конституцията, кой имал право и кой нямал право. В Конституцията чл.42 казва следното: Конституцията препраща, че “реда за провеждане и организиране на референдум се опредял със зако”н.
След това отиваме към закона, който закон добър или лош, това е положението. Това е закона по който работим в момента. Наистина има много пропуски в този закон. Определено може да бъде по-добре направен. Но факта, че Конституцията ни препраща към закона, който определя реда и начина на провеждане на референдуми. И ние като една правова държава трябва да спазваме реда. Тъй като имаше зададен въпрос, дали закона или другото е по-важно. Съжалявам, но в демократичните общества закона трябва да е над всичко, защото другото е анархия. Ако този закон не е добър, Конституцията препраща към закона. Ако закона не е добър, нека да го променим. Но в момента вече сме в процедура на референдум и ние трябва да спазваме стриктно законите на страната, ако искаме да сме правова държава. Толкова по този въпрос.
По въпроса, относно дали имаме нов референдум, дали имаме два въпроса, три въпроса. Имаме в момента два въпроса по една и съща тема. И тъй като именно в този закон, който беше вече няколко пъти споменат, не е описано какво се случва по такъв казус, ние работим по Правилника на Народното събрание, когато имаме две решения или два законопроекта или каквото и да било по два, по една и съща тема, те се разглеждат заедно. И в момента по този начин ги гледаме. Редакциите които евентуално могат да бъдат предлагани по Правилника на Народното събрание, те се правят и се гласуват поотделно всяка една редакция и след това се гласува цялото. Няма нужда да обяснявам на народни представители, които от 20 години са в Народното събрание.
Четвърто, към господин Мартин Димитров, който зададе въпроса как ще гласуваме. Ето тук това е най-може би фундаменталния въпрос, защо въобще се стига до такъв казус. Трябва да разделим нещата. Тук имаме казуса относно референдум, относно Белене. Трети казус, политическо гласуване. Тук не бива да бъде въпроса как ще гласува ГЕРБ, как ще гласува БСП. Тук гласуваме конкретно за ядрената енергетика на България за нова централа, нови мощности и т.н. Не бива вота да бъде на ГЕРБ, БСП, СДС, ДСБ и т.н. Така че това категорично именно е нещо, срещу което ние се противопоставяме. А що се отнася за проекта Белене, ние сме били изключително и пределно, ние се различаваме от вашето мнение, мисля че по този въпрос чисто политически. Ние не сме против този проект. Ние сме против факта, че няма как да го финансираме. И затова спряхме проекта. Не защото сме принципно против проекта Белене. Ние сме против начина по който той е финансиран. А именно няма финансиране. Така че ние нямаме проблем да се зададе въпрос по темата, тъй като не сме против проекта по принцип.
Нашата формулировка на въпроса дава шанс да се гласува по този въпрос, без да стигнем до задължително изпълняване в рамките на някакви месеци за един проект, за който ние нямаме финансиране към днешна дата. След десет години може и да има. Така че смятам, че покрих всички въпроси, които зададохте.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Владимиров поиска думата, след това господин Цонев.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Ние от Политическа партия “Атака” нееднократно изисква от управляващите от ГЕРБ да разсекретят договорите и споразуменията за АЕЦ “Белене”. Вие сам казахте, че българския народ до момента няма яснота и е един вид подведен да кажем с въпросите за референдума. Направете го. Сега е момента българския народ да разбере какво се е случило около АЕЦ “Белене” и какво ще се случва. Защото съвсем наскоро видяхме едни тайнствени инвеститори, които се появиха и изчезнаха от полезрението на Българското народно събрание, на българското общество. Тайнствени инвеститори в ядрената енергетика.
Виждаме тук един ярък пример според мен, как управляващите от ГЕРБ опорочават изобщо идеята за референдуми и идеята за демократичност в нашето общество с това предложение, което правите за някакъв паралелен референдум да го наречем. Това за нас от Атака не е допустимо. Ние категорично сме, за да има референдум в България по въпроса, който вече е зададен, а той е, да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадката в Белене. Ясно и конкретно е зададен този въпрос. Ние от Атака държим той да се случи в Народното събрание. Да се обсъди и гласува.
Не трябва да омаловажаваме мнението на тези колкото и да се повтаря това число 540 000 българи, които ясно са застанали с трите си имена, ЕГН, адрес, подпис зад въпроса по този референдум.
Тези българи очакват от нас народните представители да вземем някакво решение, да поемем нашата отговорност. Защото в момента, вие управляващите от ГЕРБ бягате от отговорност. Това е истината. Бягате от отговорност за АЕЦ “Белене”.
Политическа партия “Атака” е за мажоритарен дял в бъдещата атомна електроцентрала, мажоритарен държавен дял. Това трябва да стане ясно на всички.
Политическа партия “Атака” предлага също. Според Закона за референдумите има възможност допълнителни въпроси да се добавят, когато се прави референдум. Ние предлагаме въпроса, дали България да продължи да бъде член на НАТО. Това е въпрос, но коренно различен от това, което е зададено. Но никъде не е записано, че не може да се добави в един бъдещ референдум, различни въпроси. Така че трябва да е ясно това нещо.
Ние от “Атака” ще внесем промени в Закона за рефрендумите, които промени ще бъдат например от естеството на това, да падне ограничението за гласувалите на последни избори като бройка. Да бъде засегнат в Закона за референдумите, както и необходимите подписи да бъдат от 500 000 на 200 000.
Време е управляващите от ГЕРБ да заемат една ясна позиция. Защото ние виждаме, че вие си мените постоянно отношението по различни въпроси и финансови и икономически, и чисто социални. Така че поеме отговорността най-накрая и се изправете пред реалността в България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев, след това господин Иванов.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин председател. Искам да се върна към изказванията на някой от представителите на ЕНЖ-отата и към това на Доброслав Димитров.
Първо, да попитам какво означава Народното събрание, това проекторешение, което беше внесено. Какво означава – Народното събрание дава мандат за водене на преговори, при положение че Конституцията и Закона, който беше цитиран след това казва, че е от прерогативите на Министерския съвет да води такива преговори. Защо Народното събрание решава да даде мандат?
Аз ще ви отговоря на въпроса. Той се крие в предишното решение, в което ние подкрепихме без нужда решение на Министерския съвет, което е от неговите правомощия. Така Народното събрание показва себе си като страна от въпроса. Както се изрази д-р Димитър Иванов – Народното събрание иззе правомощия. Той употреби думата открадна правомощия. Не беше нужно решението от м.март или април месец беше. От 29 март, това беше абсолютно излишно решение. Това беше излишно от гледна точка на Конституцията и закона. Така ли е господин Иванов? Така е. Както и да се опитваме със словесна еквиолибристика, така е. Това е бягство от отговорност на Министерския съвет, на изпълнителната власт и ние трябваше да поемем една част от тази отговорност, както винаги. Горещите картофи да ги вкараме в пленарна зала и да си играем с тях. Обаче горещите картофи имат продължение.
В един момент се появява един инвеститор, в бъдеще може да се появи друг и Министерски съвет ви казва: Дайте ни мандат да водим преговори, защото вие подкрепихте такова наше решение.
Тоест Народното събрание след решението си от 29 март не е непричьом в играта. И тук много конституционалисти и много юристи ще ви го кажат. Не е непричьом. И аз съм сигурен, че въпроса ще стигне до Конституционния съд и ще чуят и там отговора. Но това е част от нещата.
Вторият момент е във връзка с това, че се предлагат два референдума. Вижте господин Доброслав Димитров. Обръщам се така по желание на председателя. Има четири хипотези. На чл.10 ал.1 казва, че Народното събрание казва да или не за референдум. Тоест произнася се с решение да бъде ли проведен или не при пет хипотези. Първата от която е не по-малко от една пета от народните представители, това което ГЕРБ прави.
Тук Народното събрание в решението си казва, да бъде проведен или да не бъде. А хипотезата на ал.2 е Народното събрание няма думата да бъде или да не бъде. Народното събрание просто поема решение за провеждане на референдум. Прочетете внимателно двете хипотези на ал.1 и на ал.2. Народното събрание казва ал.2, приема решение за провеждане. Така че става въпрос за два референдума и за никаква редакция. Ако искате да направите редакция на въпроса, който иска Инициативния комитет на който е отговорил, закона казва, че е в правомощията на Народното събрание но само редакционно. И аз не виждам как ще се проведат два референдума с един въпрос. Тогава трябва да бъдат два референдума и означава в два различни дни.
Ако е един референдум с два въпроса, нещата стават други. Тоест забъркахме една правна каша, забъркахте и сега ще трябва по някакъв начин да я избистрим. Няма да кажа как става това. Ще се досетите.
Въпросът е, че така или иначе нещата ще отидат до Конституционния съд и аз мисля, че няма да бъдат отново във ваша полза.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иван Иванов, следва това господин Петър Димитров.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин председателю. Народните представители от Синята коалиция са против провеждането на този референдум, независимо дали българските избиратели ще бъдат питани по отношение на първия въпрос, който е дефиниран от Инициативния комитет и е събрал подписите на 500000 гласоподаватели. Или втори въпрос, който се внася от парламентарната група на ГЕРБ.
Ние сме против провеждането на референдума, защото той противоречи на два закона, които имат отношение към референдума и на текст от Конституцията. Защо е това противоречие със законите. Защото, ако се обърнем именно към основния закон, който се използва за поставяне на въпрос за референдума, това е Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, съгласно чл.9 ал.1, аз го цитирам направо от Закона.
“Национален референдум се провежда само по въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание”.
Като предложението за референдума за строителство на ядрена централа, това е АЕЦ “Белене”, както се твърди и от представителите на БСП, така се говори и от представителите на ГЕРБ. Избирателят всъщност с такъв референдум ще бъде намесен в това да се произнася по изключителни правомощия на Министерския съвет. И в потвърждение на това, ще ви цитирам чл.45 ал.1 от Закона за безопасно използване на ядрена енергия, където изрично е записано, че ядрена централа се изгражда по решение на Министерския съвет.
Относно това, което каза господин Цонев, който дори се обърна към мен. Народното събрание не е взимало решение за спиране строителството на АЕЦ “Белене”. Решението за спиране, именно в съответствие с този закон е взето от Министерския съвет. Това че Народното събрание е подкрепило едно решение, не възлага допълнителни отговорности на Народното събрание и никъде няма нарушаване на Конституцията с това, което е направило Народното събрание, защото ние сме подкрепяли, господин Цонев, през тези 23 години различни решения, не само на Министерския съвет, но някои които са и международни решения, т.е. без поемане на отговорност, а изразяване просто на воля за подкрепа и нищо повече.
Освен този аргумент има още един втори, който аз считам също за изключително важен. А той е, че с провеждането на такъв референдум се поставя всъщност въпрос при който ще бъде ангажирано Народното събрание и българските избиратели по отношение на бюджета на Република България. Защото строителството на ядрена централа по неизбежност възлага определени правомощия, които се разписват единствено в бюджета на страната. Те са свързани с безопасното извеждане от експлоатация на ядрените блокове. Със съхранение, преработка, погребване на радиоактивните отпадъци. На горивото, което е излезнало от употреба и много важно със сигурността на българските граждани и възложените правомощия на държавата, съгласно виенската конвенция.
При това положение в още по бих казал, неприемлив аспект, ние всъщност се стремим да възложим определени задължения, които да бъдат разписани в бюджета.
А съгласно чл.87 ал.2, право на инициатива по въпросите на бюджета на страната има единствено Министерски съвет. Нито Народното събрание, нито избирателите чрез референдум.
Още повече аз се спирам и на този аспект, помня когато буквално преди десет дни от парламентарната група на Коалиция за България предлагаха да се запише, с държавно участие. Това от друга страна ще доведе до нарушаване на чл.84 ал.9 от Конституцията, където Народното събрание трябва да дава съгласие за сключване на договор за държавни заеми, като това съгласие предполага изразени отношения към законодателна инициатива отново на Министерския съвет, а не от страна на избирателите чрез провеждане на референдум. По тези именно въпроси, господин председателю, говоря от името на депутати от Синята коалиция, ние призоваваме да не бъдат приети въпросите, които са дефинирани от двете групи от БСП и от ГЕРБ и ще гласуваме против.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря ви господин председател. аз не случайно зададох въпроса на господин Доброслав Димитров, какво предлагат. Какво предлагате, редакция или референдум? Признавам си, че от еднозначния ви отговор, все пак не можах да разбера какво предлагате. Чета документа, който е постъпил. Предлагате провеждане на референдум по друга процедура с предложение на народни представители. И сега нашата комисия има две предложения, по които трябва да се произнесе с решение. Едното е на инициативен комитет, тоест негово величество суверенът е събрал необходимите подписи и е поискал референдум.
И второто е на 76 народни представители от управляващата партия. И аз така разбирам, че вие днес ще наберете кураж и ще се решите да отхвърлите волята на суверена и да кажете: Ние сме над вас, ние сме по-големи от вас, ние сме по-важни от вас, затова ще правите нашия референдум. Това са. Трябва да вземем едно от двете решения.
Съвсем друга щеше да е ситуацията, ако вие бяхте ползвали правото си да редактирате въпроса. Но вие не искате да го редактирате. Вие искате да откраднете референдума, да заявите не от БСП забележете, а от 773 000 българи. Тук въпроса с проверката е изключително сложен.
Законът е казал, като стигнете до 500 000 да спрете да проверявате. Това че някой е продължил да проверява, очевидно е търсил политически дивиденти, с които в момента се спекулира. Но това е изискването на закона. Има ли 500 000, всичко друго е от Лукавия. Така че не би трябвало да се занимаваме с него.
Изключително интересна е позицията на така наречената, не знам дали съществува, Синя коалиция, която тя не е със зеалените. Тя в момента нарочно е поканила зелените и изглежда едва ли не, че са се хванали под ръка. Не те не са се хванали под ръка. Те воюват, тъй като Синята коалиция заяви, че тя е за VІІ блок в Козлодуй, а зелените казват: “Ние сме против ядрена енергетика в България.” Нищо общо нямат. Коренно различни позиции. И от какво става още по-деликатна позицията на така наречената Синя коалиция. те казват, основния икономически аргумент. Ще ползваме там инфраструктурата, която в новия проект трябва да струва около 800 млн. евро в Белене. И да не ги хвърляме тези пари има инфраструктура в Козлодуй, дайте да си го направим в Козлодуй.
Аз задавам въпроса. В момента в Ббелене за площадката са похарчени 1 млр. 300 млн. Ако се вярва тук на размахваните цифри колко струвал проекта, то съгласно споразумението с Атомстройекспорт, оборудването струва 17 процента. Ако размахвате 10 млр. евро, 10 млр. – 17 процента от тях колко прави? Нали прави още горе долу 3 млр. и половина. Към тези 1 млр. и 300 млн., които са платени, т.е. съберете едното и другото и ще видите, че се получава цифра над 5 млр. горе долу до тук. Вместо да дадем 800 млн. евро, за да направим инфраструктура в Белене, ние ще заровим примерно едни 5 млр. Не говоря за първоначалните разходи по проекта. Ще ги заровим в проекта и ще се върнем на новия проект в Козлодуй, който след 10, 12 или 15 години може би ще стане. Абсурд е, както и да го погледнем.
Затова моята основна бележка към проекта на ГЕРБ е следната.
Уважаеми господа, това не е въпрос за Белене и вие прекрасно го знаете. Това е въпрос за някаква ядрена централа. Някаква ядрена централа, каквато определени среди в България и извън България не искат да се случи през следващите 10, 12 години.
Отлагаме, ще правим VІІ блок или нещо като VІІ блок и ще отложим с 10 до 12 години. Какво ще стане през тези 10 до 12 години? Какво ще направи Румъния, какво ще направи Турция? Нали разбирате, че през този период ситуацията на енергийния пазар ще се смени. Коренно ще се смени. Да не говорим за това какво се случва с възобновяемите източници, които са безкрайно скъпи, но ще ги има. Какво правим? Тоест, тук голямата болка, голямата мъка е България да не направи централа през следващите 10, 12 години. Това е болката.
Част от лобито е лобито на въглищните централи в Марица – изток. Но тук е и газовото лоби. Не случайно, Русия нееднократно казва, че Белене не е неин проект. Неин проект е всичко, което ще се базира върху използването на газ, като енергиен източник за производство на електроенергия. Да не говорим за външни политически интереси, които проправят път на такива гиганти примерно като Турция, да могат да реализират енергията от бъдещите си централи, със същите руски реактори, а не с някакви други реактори. Само че ще стане като с турските домати. По-евтини са и се проправя път. Тук тези хора, които мрат от това да отложим за 10, 12, 15 години, те са ясни.
Но аз задавам въпроса на другите, които не представляват такива интереси. Те защо отиват към този вариант. Не знам какво им показвате. Не сме в пленарна зала и няма ограничения на времето. От тази гледна точка, аз съм категорично против това да подменим въпроса с Белене, с някакъв абстрактен проект за АЕЦ. Не е въпроса тук дали е атомна или ядрена. Въпросът е принципен за България. Ние през следващите 10, 12 години ще построим ли след като имаме готова площадка и имаме готови реактори. Парогенераторите са готови. Тоест, всичко е готово. Ако този процес се ускори, до две, три години тази централа ще бъде готова или да отложим всичко назад и да се върнем на нулата. Тъй като сте безкрайно радостни.
В момента проекта Белене не е спрял. Конкурсът не е анулиран. Разрешенията не са анулирани. По проекта Белене Русия продължава да си работи и продължава да трупа разходи, които ще предяви в Париж и които България ще трябва да плати. Тук е големия въпрос, дали да отложим реализацията на нов ядрен реактор или обратното, да го направим с това, което имаме.
И завършвам с голямата манипулация, която и днес звучи. Ще вземе едни пари от бюджета и ще правим Белене. Къде го чухте и го видяхте това нещо? Нали става въпрос за проект на компания, която ще вземе пари от банки. Тук вече са различни пътищата и какъв ще бъде лихвения процент и ще реализира Белене. Каква връзка с бюджета? Защо лъжете хората? Аз ги чувам вече се обаждат, до там са ги докарали. Обаждат се по телефоните в Националната телевизия и казват: “Откъде ще вземем 20 милиарда?” Кой ги иска тези 20 милиарда от българите? Кой е казал, че тази електроенергия ще се подава на националния пазар? Това че тази лъжа се повтаря непрекъснато не превръща нещата в истина. Нека да погледнем нещата такива, каквито са.
Имаме готова площадка. Имаме готово оборудване. Дванадесет без пет е да направим Белене. Отложете го. Само че ще ви е трудно не на следващите парламентарни избори, ще ви е трудно след 10, след 15, след 20 години. Все пак сте българи, не сте чужденци. И аз ви призовавам да приемем решението като българи, а не като, има една грозна дума, която няма да използвам, на чужди политически и икономически интереси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев първи поиска думата.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин председател. Аз взимам думата с две цели. Първо искам да задам един или два въпроса конкретно към гражданската инициатива, която е внесла, тъй като и тя виждам, че постоянно вдига ръка и искат да се изкажат и господин Овчаров. Нека суверена, хората, които в момента ни слушат и тези, на които сте им обяснявали, че ще бъдем на свещи и на тези на които сте им обяснявали, че цената на електроенергията ще поевтинее. Аз искам да попитам. Ние вкарваме втори референдум, правилно коригиран въпрос. Защо? Защото не можем да изпадаме в конкретика. Суверенът знае ли в момента, колко наистина ще струва тази електроцентрала? Ако тя струва 30 млр. или 35 млр., вие съгласни ли сте, конкретно за АЕЦ “Белене”. Ако цената на електроенергията е 200 или 300 лв. на мегават, съгласни ли сте господине?
В момента когато вие знаете конкретно тези отговори. И кажете съответно: Да, няма да се взимат пари от бюджета, тези 20, 30 или 50 млр., защото никой не знае в момента. Вие съответно можете ли да отговорите конкретно? Съответно откъде ще вземем тези пари.
Затова ние с колегите от ГЕРБ, които внесохме, съгласно Закона, процедура за референдум, който считаме, че е коректно зададен въпроса. Ние казваме: Нека да сме за или против ядрената енергетика. Създаването и изграждането на нова ядрена електроцентрала. Вече в какви параметри къде как, колко. Нека да видим експертите. Нека да знае суверена, че няма да му поскъпне тока, а не че някой идва и ви манипулира и казва: “Ще бъдете на свещи.” В момента няма излишък на електроенергия и сме едва ли не в недостиг. Централата ще струва 4 или 5 млр. Утре, ако ви кажат, че струва 2 млр. и вие съответно им повярвате. Нека да не забравяме суверена не са само 500 000 или 700 000. Референдумът е за всички българи. И всички българи трябва да са на ясно и конкретния въпрос да бъде коректен към тях.
Когато отговорите точно на тези въпроси, защото има и друга Комисия, не Икономическата, която конкретно ще работи с документи. И там наистина ще покажем и договори и цени, какви са били договореностите. И тогава суверена ще разбере, че де факто не се знае колко ще струва. Защото ако е 30 млр. и вие подкрепяте тази инициатива по този начин зададен въпрос, вие буквално правите национално предателство. Бъдете коректни. И въпроса който задаваме в своята си философи и логика е същия. За развитието на ядрената енергетика чрез изграждане на нова ядрена централа.
Отговорете конкретно. Знаете ли отговора на тези въпроси и откъде ги знаете?
СПАС КОЛЕВ: Много ви моля нас суверена да не ни разглеждате като някои необразовани личности. Аз не съм най-големия специалист, декларирам в ядрената енергетика на България. Не съм на нивото на Румен Овчаров и на други или на Богомил Манчев. Но съм много по-добър, отколкото така наречените мейн драпър експерти. Като тези които на вас ви дават съвети. Мога да ви отговоря и друго. Но преди това въпрос към другия ви колега от ГЕРБ. Защо непрекъснато спекулирате, че не е имало финансиране? Имаше финансиране и от руснаците. Имаше финансиране и от Ервиай, от французите. Имаше го това финансиране. Пропиляхте го. 8 милиарда.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Вие лъжете в момента.
СПАС КОЛЕВ: или ДИМИТЪР ИВАНОВ: Не лъжа. Никога в живота си не съм лъгал.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Ще излезете ли господин Овчаров да кажете, че наистина лъжете, ако излезнат така документите. /Шум в залата./
СПАС КОЛЕВ: или ДИМИТЪР ИВАНОВ: Ние сме гласували за вас. Имайте малко уважение. Не спекулирайте втори път с това, че цената утре или след десет години ще бъде висока. Защото преди десет години един мерцедес, който аз си купих струваше 50 000 марки, а сега струва същия модел 140 000 долара. Естествено, че преди 20 години цената на хляба беше различна. Не спекулирайте с това, че някой нас ни заблуждавал, че не знаем цената каква ще бъде утре.
Трето, за разлика от други, аз съм се занимавал с енергийния пазар и като икономист. И ще ви кажа, че в близките 30 години, това са изследванията на сериозни институти. Мога да ви ги цитирам. Но искам да спазя обещанието за кратко изказване. В близките 30 години потреблението на Балканите, особено ще бъде акселерирано.
Когато имате свободно време ще седнем, ако искате и ще ви дам всичките разчети.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Дадохме ви думата за трети или за четвърти път. Така сме максимално толерантни. Господин Тагарински сега има думата.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: По начина на водене и по дневния ред. По дневния ред точката, която в момента би трябвало да обсъждаме е ясно формулирана - Представяне, обсъждане и приемане на предложения за свикване на национален референдум.
Тоест, тук въпроса дали ще се свиква референдум или не не стои. Иначе се обръщаме на някакво политическо, предизборно и т.н. събрание, което не е целта на нашата среща.
Второ, аз мисля, че моя отговор на въпроса на Петър Димитров, дали трябва да има два референдума или един референдум. Тук е пределно ясно. Има един частен въпрос зададен от по-частен характер, който касае конкретен въпрос, естествено не от национално значение. В някаква степен е от национално значение, но това което е внесъл колегата Доброслав Димитров и народни представители доизясняват, по-точно внасят тази корекция, която поставя вече по друг начин въпроса. И той става от национално значение. Тоест, да развиваме ли ядрена енергетика или не с изграждане на нова ядрена мощност. Аз мисля, че всички тези 540 000 гражадни, които са дали своя подпис, ЕГН и самолиност, за да подкерят в частност площадката Белене, фактически подкрепят този стратегически въпрос, развитието на ядрената енергетика. Това е въпроса, който ни интересува и това е държавнически въпрос. Всичко друго са подробности.
Много ви моля да минем по точката. Да гласуваме, ако трябва. И след това в пленарна зала трябва да се проведе една по-широка дискусия. Аз мисля, че достатъчно публични дискусии имаше по този въпрос в последните месеци и години.
Благодаря ви.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, наистина въпроса е да има ли референдум или не. Референдум, за да има мисля, че аргументите за това, че въпроса който е предложен от нас при положение, че имаме право по закон да внесем такова предложение е доста по изчистен и този въпрос е въпроса, който дава възможността референдума да го има. Защото аз недоумявам каква е тази сила във вас тук, а да спекулирате с името на суверена. При положение, че в Инициативния комитет, който се е подписал под въпроса на БСП за референдума, дали да бъде в Белене или не, стоят имената на министър-председателя, който незнайно защо не подписа договора. В момента ние нямаме договор. Господин Овчаров казва: “Има формула.” Каква формула има? Има някакви споразумения, които не водят до нищо след себе си. Имало е процедура, която процедура по закон е била възможно да приключи единствено с подписване на договора или прекратяване на процедурата. Това нещо вие не сте го направили. Няма подписан договор. Спекулирайки с волята сега на суверена, вие криейки се зад суверена се опитвате да прокарате това ваше решение, за което вие не сте имали смелостта да го изпълните, а сте били длъжни по закон. И до момента няма договор. Питам ви, защо се криете зад името на хората? защо? Не ви ли е срам уважаеми господа?
Именно поради това, че ние разбрахме тази ваша слабост се опитваме да изчистим по такъв начин въпроса, че да се проведе този референдум. Защото иначе ще останат тези два референдума, които вие сте ги провели през 1946-та и 1971 година. И България няма да има демократичен референдум.
Извинявайте, вземете замълчете и престанете да спекулирате с това, че суверена стои зад този въпрос. Защото пак казвам, В Инициативният комитет фигурира името и подписа на бившия министър-председател, който е бил задължен по закон да подпише договор. Къде е договора в момента?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е друга тема и аз ви предлагам колеги, ако искате може да си направите една отделна среща и да обсъдите. Господин Червенкондев има конкретни предложения.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин председател. Наистина ще имаме още достатъчно време, защото разбрахме, че по-голямата част от обществото и мнозинство сме за провеждането на референдум и национално допитване до гражданите за провеждането на този референдум и конкретния въпрос. Аз предлагам в конкретика, дебати, документи и допълнителни политически изказвания, това е мое предложение, да го приемем на други места по време на информирането на обществото, в други комисии, пред медиите. А за нуждите на икономическата комисия и нашето заседание, ние да продължим като процедурата за разглеждане на двете предложения. Като аз има и конкретно предложение за редакция на редакционни поправки, което ни го дава по закон правото на народните представители при разглеждането в комисиите на представените предложения.
Имам няколко редакционни поправки по въпроса зададен от Инициативния комитет, а именно.
Първата редакционна поправка е думата “атомната”, да се замени с “ядрената”.
Втората поправка, преди “България” да се добави “Република”.
Третата редакционна поправка е преди “ядрена”, да се добави думата “нова”.
Четвъртата, думата “централа” се заменя с “електроцентрала”.
Съгласно изискванията на точка 53 от § 1 на допълнителните разпоредби на Закона за безопасното използване на ядрената енергия.
Петата поправка, отпадане на израза “на площадка Белене”.
Това са конкретните редакционни поправки, които правя по въпроса зададен от Инициативния комитет.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имам конкретно предложение.
РЕПЛИКА: Имате ли лимит на толерантност, господин Димитров? Ако е свършил лимита на вашата толерантност към гражданите, кажете да си ходим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Четири пъти ви дадох думата. Има правила тук. Има процедури.
Само народните представители по предложението на господин Червенкондев.
Господин Овчаров иска думата. Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз съжалявам господин Димитров, но вие тук на няколко пъти дадохте думата на колегите от ГЕРБ. На мен ми дадохте думата да представя предложението на Инициативния комитет и нищо повече. Колегите от ГЕРБ наговориха една купчина лъжи.
Господин Червенкондев, инфлацията за м. септември беше 1 плоцент, как цената на Белене от 22 млр. стана 35 млр.? Как станаха тези работи? Престанете да лъжете хората.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз не съм казал такова нещо.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Как да не сте. Вие казахте 35 млр. Един процент е инфлацията.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Задавам въпроса.
РУМЕН ОВЧАРОВ: На кого го задавате този въпрос?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: На Инициативния комитет.
РУМЕН ОВМЧАРОВ: На мен трябва да го зададете.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Добре, питам ви. Колко е?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Изслушваме се колеги. Има правила. Сега господин Овчаров има думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Задавате въпроси и отговори не искате. Аз вече цитирах една арабска поговорка. И най-големия глупак може да зададе такъв въпрос, че и десет мъдреца да не могат да му отговорят. Вие с това се занимавате вече три месеца. Какво да ви отговоря. Откъде взехте 22 милиарда? Откъде ги взехте? Вие ми кажете. От договора.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Имаме комисия и ще изпаднем в конкретика. Ще видите документи господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Значи не знаете откъде сте ги взели 22 милиарда.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Напротив много добре знам.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не, не знаете.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията Белене ще се съберете и там си ги изяснявайте тези неща.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Иванов, кой е този министър-председател, който подписва договори с компанията? Кой е този председател? Вашето правителство единствено е това правителство, в което министър-председателя решава всичко.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: Има ли някакъв договор за Белене?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Как да няма.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: Къде е договора.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов. Господин Овчаров има думата. Господин Овчаров, вие провокирате колегите и те ви отговарят. Дайте по същество.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Те са много елементарни тогава.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Правите го нарочно. Слушаме ви.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз питам. Кой е този министър-председател, който според господин Иванов трябва да подписва стопански договори? И пак го питам него, след като не е имало договор, защо вашето правителство плати 400 милиона? На кого ги дадохте вие тези пари без договор. Или може би все пак е имало договор? Не напротив имало е, но трябва малко да прочетете за да разберете.
Господин Иванов, освен това като казвате, че българските граждани нямали достъп до информация. Вие господа народни представители, с коя точно информация се запознахте като на бързо гласувахте решението в пленарна зала. Коя точно информация видяхте? Договорите ли видяхте? Допълнителните споразумения ли видяхте? Петте които са подписани по време на предишното правителство. Или може би осемте, които са подписани по време на вашето правителство. Кои точно допълнителни информации ви трябваха, за да гласувате на бързо едно решение? Нищо не видяхте. И сега не искате да видите. И сега не ви интересуват фактите а си приказвате, защото така са ви казали. Просто не искате да разберете една проста истина. Убивате най-икономически изгодния проект на България. Това ще го разберете малко по-късно. Защото и преди десет години, когато същия този д-р Иванов и този същия господин Иванов тук им обяснявах, че Комплекса “Марица-изток” – централите ще произвеждат електроенергия, която ние българите ща плащаме на тройно по-висока цена. Те ми казват: “Не, дума да не става. Те са страхотни американски инвеститори.” Страхотните американски инвеститори, но цената им сега я плащаме ние.
Така че леко се вика, но после идва едно време, в което някой трябва да плаща сметката. А вие сега си мислите, че ще бъдете вечно управляващи. Няма да бъдете вечно управляващи. Още седем, осем месеца и няма да управлявате вие.
И още нещо, не сте в правото си да решавате дали да има референдум или да няма. Това вече е решено. Българските граждани взеха решение по този въпрос. Казвам на господин Иванов, защото той казва: “Ние ще решим.” Няма да решавате вече вие. Референдум ще има. Вие искате да избягате от отговорността, като се криете зад една формулировка, с която всички българи или болшинството от българите ще бъдат съгласни. Искате да избягате от негативния вот, т.е. от шамара, който ще получите, ако запазите въпроса в автентичния му вид. Оставете го така. Нали не ви е страх. Нали сте много смели. Всичко знаете.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров. Вие ги провокирате колегите и те ви се хващат на въдицата.
РУМЕН ОВЧАРОВ:Не се изживявайте като говорители на Конституцията и на законите в България. Пак ви казвам, Конституционния съд е върнал повече от 60 ваши закона. Няма друго парламентарно мнозинство с толкова много върнати закони. Даже всички останали нямат толкова много върнати закони. Така че точно вие да ми се изживявате като говорители на законите и на Конституцията на България, просто не става.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложени от един народен представител редакционни предложения. Има ли други редакционни предложения? Няма.
Тогава ви предлагам да подложа на гласуване редакционните предложения направени от господин Червенкондев.
Искате ли той да ви ги повтори.
Който е за редакционните предложения към референдума предложен от Инициативни комитет, който е за приемането на тези редакционни предложения, моля да гласува.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Те са пет.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ан блок да ги гласуваме. Искате едно по едно ли да ги гласуваме? Има процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев предлага да бъдат гласувани едно по едно.
Предлагайте ги едно по едно господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател. колеги, първата предложена редакционна поправка е думата “атомната” да се замени с “ядрената”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това предложение подлагам на гласуване. Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Трима. Въздържали се? Двама.
Приема се.
Следващото редакционно предложение.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Втората поправка, преди “България” да се добави “Република”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Който е за това предложени моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Третата редакционна поправка е преди ядрена” да се добави думата “нова”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Следващото предложение.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Четвърта редакционна поправка, думата “централа” се заменя с “електроцентрала”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Следващото предложение.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Петата поправка е отпадане на израза “на площадка “Белене”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Четирима. Въздържали се? Един.
Приема се.
Тези редакционни поправки бяха приети. Сега би трябвало да гласуваме въпроса с редакциите за правна яснота.
Подлагам на гласуване въпроса с всички направени редакции.
Който е за, моля да гласува. Говорим за въпроса на Инициативния комитет.
Гласували 13 “за”.
Против? Четирима. Въздържали се? Един въздържал се.
Въпросът на Инициативния комитет беше редактиран и беше приет.
Сега има съвпадение с въпроса зададен от група народни представители, но въпреки това, за правна яснота аз държа да бъде гласуван отделно.
По въпроса зададен от Доброслав Димитров и група народни представители. Редакционни бележки има ли? Няма.
Подлагам го на гласуване, така както е зададен.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Пет против. Въздържали се? Няма.
Приет е както е зададен.
Тези двата въпроса са идентични.
Предлагам ви колеги да минем към следващата точка.
Колеги, искам да се обърна към вас да продължим работа, за да нямаме утре комисия.
Трета точка - Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продути, свързани с отбраната и на изделя и технологии с двойна употреба, № 202-01-34, внесен от Министерски съвет на 26 юни 2012 г. – за второ четене.
Моля ви по следващата точка да останете вие госпожо Харитонова.
Министерство на икономиката, енрегетиката и туризма
Евгения Харитонова – заместник-министър
Ивелина Бахчеванова – директор на Дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност”
Наталия Граховска – експерт в Дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност”
Николай Налбантов – директор на Дирекция “Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие”
Светлана Маринова – началник на отдел в Дирекция “Правна”
Държавна агенция за енергийно и водно регулиране
Ангел Семерджиев – председател
Анжла Тонева – член
Андон Роков – член
Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продути, свързани с отбраната и на изделя и технологии с двойна употреба, № 202-01-34, внесен от Министерски съвет на 26 юни 2012 г. – за второ четене.
Предложение от н.п. Лили Боянова и група народни представители.
Да се създаде нова § 1.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 1, който виждате накрая на първа страница.
По това предложение имате ли коментари и изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува по предложението на Лили Боянаова и група народни представители.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
§ 1. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.
§ 2. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
§ 3. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
§ 4. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
До тук колеги параграфи от втори до пети по новата номерация, желание за изказване, коментари, въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 5.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6.
Редакцията колеги я виждате на страница 4.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 6. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
§ 7. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Подлагам едновременно на гласуване параграфи 7 и 8 по новата номерация.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Господин Овчаров не участва.
Предложение от народния представител Лили Боянова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 9, чийто текст виждате колеги на стр.
Гостите, ако имате забележки, предложения, несъгласия, допълнения по всеки един момент давате сигнал и ние ви даваме думата.
Предложението за нов § 9.
Министерство на икономиката, ако не са съгласни с нещо, ще ни дадете сигнал.
По новия § 9 желание за изказване няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 8 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 10.
Параграф 9.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11.
Параграф 10.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 12.
Параграфи 10, 11, 12 по новата номерация желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 11 по вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 12 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14.
Параграф 13 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 15.
Параграф 14 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16.
Параграф 15 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 17.
Параграф 16 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 18.
Параграфи от 14 до 18 по новата номерация. Има ли желание за изказвания и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 17 по вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 19.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието заключителни разпоредби.
Желание за изказвания и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, тъй като тук са направени неща, които не веднъж прави това мнозинство. Промени в Закона за енергетиката, промени в Закона за възобновяемите източници, което разбирате, че не им е мястото в този закон. Така че ви информирам, че представителите на Коалиция за България напускат заседанието, с което нямате кворум да продължите. Така че тъй като тези текстове са влезнали противоконституционно, както днес многократно беше използван този израз. Ако искате да паднат тези противоконституционни въведени промени, ние сме съгласни да доприемем закона. Но ако не желаете, нямате кворум.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, основанието и въпроса, който зададе Петър Димитров, като не гледаме същината на предложенията, щях да го задам този въпрос и аз. Чисто процедурно не сме в добра позиция. Тоест, това са текстове, които би трябвало да отидат в другия закон. Затова има искане на практика за проверка на кворума. Трябва да имаме 14 народни представители, за да продължим. Така че аз съм съгласен да изчакаме няколко минути, за да влезнат народните представители, но ни трябват 14 души, за да продължим.
Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, все пак ми се струва, че би трябвало, дори ако трябва с 24 часа, но да се отложи разглеждането на преходните и заключителни разпоредби, защото текстовете, които се внасят, аз ги виждам буквално сега, когато ни беше раздаден документа. Как искате да гласуваме на прима виста нещо, което е определено твърде важно. Аз не се изказвам против. Но считам, че ние поне 24 часа трябва да имаме, за да може да ги обмислим.
Какво всъщност вие искате сега от мен. Да погледна това, което е написано и което е повече от една страница и да вдигна ръка да или не. Не мога да гласувам.





ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Основанието на господин Иванов е сериозно колеги.
Предлагам Ви да прекратим заседанието. Нямаме кворум. Ако двамата колеги напуснат, кворумът се губи. Така че благодаря за вниманието.
Прекратяваме днешното заседание.
Благодаря на всички гости.

(Закрито в 13.45 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова
(123 642)