1. Представяне на Годишния доклад на Европейската сметна палата за 2011 г. от г-жа Надежда Сандолова – представител на България в Европейската сметна палата. (Съвместно с Комисията по бюджет и финанси.)
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за приемане на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.
3. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 202-01-34, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2012 г. -- за второ четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г. -- за първо четене.
5. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 42


На 7 ноември 2012 година, (сряда) от 14.30 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на Годишния доклад на Европейската сметна палата за 2011 г. от г-жа Надежда Сандолова – представител на България в Европейската сметна палата. (Съвместно с Комисията по бюджет и финанси.)
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за приемане на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.
3. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 202-01-34, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2012 г. -- за второ четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г. -- за първо четене.
5. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Откривам редовното заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Имаме необходимия кворум и може да започнем.

Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на Годишния доклад на Европейската сметна палата за 2011 г. от г-жа Надежда Сандолова – представител на България в Европейската сметна палата. (Съвместно с Комисията по бюджет и финанси.)
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за приемане на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.
3. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 202-01-34, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2012 г. -- за второ четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г. -- за първо четене.
5. Разни.
Колеги по този дневен ред имате ли предложения?
Господин Червенкондев, заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател. Уважаеми колеги, предлагам промяна в дневния ред, като по точка 5 да поканим министъра на икономиката, енергетиката и туризма заедно с изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг, Компанията „Южен поток” - България, както и архитект-инженерът по този проект, да ни представят параметрите на акционерното споразумение и инвестиционното намерение, което би следвало да бъде подписано от Българския енергиен холдинг. Днес както разбрахме в Министерски съвет е било обсъждано и е дадено пълномощие на министъра на икономиката да упълномощи БЕХ, да подпише такова инвестиционно намерение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване това процедурно предложение и ви напомням, че имахме такова искане и като Комисия преди повече от месец, така че е нормално това да се случи. Тоест, това да бъде нова точка пета, а точка разни, да стане точка 6.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Приема се.
Подлагам на гласуване програмата с това допълнително вече прието предложение.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Програмата е приета.
Госпожо Стоянова.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Димитров. Колеги, ние сме само за съвместното заседание по точка първа. Както всяка година, вече четвърта поредна година, изслушваме госпожа Сандолова, която ни представя Годишния доклад на Европейската сметна палата. Така че предлагам днешното извънредно заседание да премине при дневен ред от една единствена точка, а именно:
1. Представяне на Годишния доклад на Европейската сметна палата за 2011 г. от г-жа Надежда Сандолова – представител на България в Европейската сметна палата.
Има ли предложение за допълнение или изменение в дневния ред на Комисията по бюджет и финанси? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване предложената от мен точка.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се?Няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Господин Димитров заповядайте.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря госпожо Стоянова.
Колеги, думата има госпожа Сандолова – представител на България в Европейската сметна палата да представи Годишния доклад на Европейската сметна палата за 2011 г.
Госпожо Сандолова, моля Ви да акцентирате на моментите, които имат отношение и важност за Българския парламент.
Заповядайте.
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Благодаря много.
Уважаеми колеги, благодаря за интереса и за поканата от страна на двамата председатели на Комисиите. За четвърти пореден път ще се опитам в най-общи линии, оценявайки времето, защото времето е пари, оценявайки вашето време в най-сбита форма да ви представя резултатите от поредния годишен доклад на Европейската Сметна палата.
За колегите, които друг път не са били в нашите обсъждания искам само като едно встъпление да кажа, че Европейската сметна палата в съответствие със законодателството, всяка една година изготвя така наречената Декларация за сигурност по отношение на изразходването на европейските средства през съответната финансова година. В случая става дума за отчетен доклад за европейските средства и тяхното изразходване през финансовата 2011 година. Това което като резултат и като основни изводи е формулирано е на базата на изразходването през тази финансова година. Така че това ще бъде фокуса на нашия разговор днес.
Европейската сметна палата всъщност одитира на извадков принцип. Какво означава това, искам да го подчертая. Защото ако видите големия доклад, който вече е разпространен и на български език на интернет страницата на Европейската сметна палата, може да срещнете някои термини, които са малко технически термини. Единият от тези термини е „вероятен процент грешка”. Вероятният процент грешка, колеги, означава, че по отделни области ние правим извадка и преброяваме грешките. Тези грешки не са финансови нарушения. Тези грешки не са престъпления. В повечето от случаите тези грешки могат да бъдат и несъответствие с постигането на проектните цели. Така че това е вероятностната грешка за отделните области. Тъй като се работи на статистическа извадка, с 95 % математическа сигурност на изводите, тя се нарича „вероятностна грешка”. Това е което може да ви затрудни при прочитането. Другите неща ще се опитаме на бързо да ги кажем.
Ще започнем с приходите за 2011 г. на европейския бюджет. Виждате това геврече. Приходната част е направена на извадков принцип на базата на 150 проверени транзакции се оказва абсолютно чиста. В смисъл нямаме грешки при изпълнение на приходната част на бюджета. Виждате нейната структура. Тя е интересна. Собствените ресурси, които се базират на брутния национален доход са 67 процента. И затова ще видите по-късно с ръста или увеличаване или намаляване, нашата вноска също варира.
Общите приходи на бюджета са 130 млрд. евро. Обръщам внимание, че миналата година бяха много малко повече, но общо взето обема на европейския бюджет се движи в едни и същи граници. Поне докато аз съм докладвала от 2007 г. досега в размер от 141 млрд. до 130 млрд. Виждате тези разлики не са много големи.
Разходна част на европейския бюджет. Разходната част на европейския бюджет фактически е разделена още от финансовата рамка. Знаете работи се в Европа на финансова рамка - седемгодишна. Първата финансова рамка, в която България беше включена и я изпълняваше е между 2007 г. и тя приключва 2013 г. Приключвайки 2013 г. ще трябва да разговаряме и за финансовата рамка, която е 2014 г. – 2020 г. Това са много важни преходи, които трябва да бъдат подготвени като преходи.
Виждате разпределението по отделни политики на разходната част на Европейския бюджет, което фактически показва в коя част на политиката каква част от разходите се усвоява.
Това което искам да ви направи впечатление е, че тази година и Европейската сметна палата и в много от отчетите на Комисията ще видите, че селското стопанство и усвояването на парите за селско стопанство са разделени в две части. Това е по-тъмното кафявото и долу малко към по-червеното. Едното е пазари и мерки помощи в областта на земеделието в размер на 34 % и развитие на селските райони, околна среда, рибарство и здравеопазване в размер на 11 %.
До миналата година на финансова рамка 2007 – 2013 г. се разглеждаха общо тези два раздела. Но тази година за по-голяма яснота на резултатите и тъй като имаме разлика в методиката на финансиране и усвояване на средствата се направи това разделение за по-голяма прозрачност на резултатите.
На следващата картинка, бих искала да съсредоточа вашето внимание. Защото тя е много интересна. Може да я видите и в нашите сайтове. Тези данни произхождат от Комисията. Те са отчетни данни на Комисията. Също в сайта на Комисията може да я видите. И това е едно много интересно сравнение, което за вас политиците е важно да се знае. Това е усвояването на средствата от различните държави-членки. Виждате, че на първо място с един много висок комин, ние имаме една Полша, която е усвоила доста милиарди.
Ние сме шестите отзад напред. Като тази линия представлява, уважаеми дами и господа, усвояването на средствата за 2011 г. към брутния продукт на държавите. В различните държави, въпреки че номиналната стойност на усвояването е различна, то има държави например като една Унгария, в която при едно усвояване примерно около 5 млрд. имаме много висока стойност. Това е първият пик, който виждате на графиката. Имаме една много висока стойност на усвояване по отношение на техния брутен продукт. Същото нещо ще видите в Латвия. Това е вторият пик. Следващият ще видите в Люксембург.
Другото на което искам да ви обърна внимание, тъй като вие имате едно цветно представяне, това е много интересна графика. Може да я намерите в интернет, за да я видите по-подробно от кои политики най-много се усвоява. Виждате ли едно оранжево коминче, което е на Белгия и на Люксембург. Това са административни разходи по простата причина, че тези две държави са европейски столици. Така че тази графика е много интересна да си я разгледате в подробности. Аз само ще ви подсетя да я намерите в интернет и можете много информация да изтеглите от там и много вътрешни анализи за себе си да си направите и политически и всякакви.
Следващата табличка, която съм ви подготвила са разходите и приходите към европейския бюджет на България 2007 – 2011 г. Да направим едно сравнение на това, което сме усвоили.
Имаме един постоянен тренд на увеличаване на усвояваните средства, като започнем от 591 млн. за 2007 г., 962 млн. за 2008 г., 967 млн. за 2009 г. Миналата година усвоихме 1 млрд. 221 мил. Ако си спомняте, аз бях много щастлива да ви кажа тази цифра. Тази година имаме един лек спад, защото от 1 млрд. 221 млн. сме отишли на 1 млрд. 111 млн., което е едно намаление със 100 млн. Но това е в зависимост от цикъла на усвояване. Виждате и приходната част. Ние доста сме увеличили това, което плащаме към бюджета. Започнали сме 2007 г. от 290 нашата вноска към бюджета, 2008 – 363, 2009 г. – 389, 2010 г. – 352, а 2011 г. сме платили 395, което се базира, както ви казах, на цялото законодателство за определяне на вноските на европейските бюджети, което означава, че ние сме увеличили нашата приходна част от данък добавена стойност. И нашите изцяло данни по отношение на произведения брутен вътрешен продукт, което е формирало тази една цифра на нашата вноска. Нетно сме дръпнали също малко назад. За миналата година беше 50 % увеличението, сега е минус 20. Но на малките цифри процентите са големи. Така че това, което е назад е минимално за случая.
Следващата графика ви показва в цветове разходната и приходната част на бюджета. Разходите са в синьо. Това е нашата вноска. Това е което усвояваме. Синьото е това, което усвояваме. В зеленото имаме нетно, което ни е дошло като допълнително финансиране, като приспаднем приходната част, вноската, която ние сме изплатили. Това са тези коминчета.
Следващата графика е също доста интересна. Аз няма много да се спирам на нея, защото няма добра видимост за съжаление, но може да я намерите в доклада. Това са извършените плащания към България през 2011 г. по отделни политики. Където колеги, може да видите много сериозно един ръст примерно на политиката Сближаване, която миналата година е била 397, а сега усвояването е 539. Вътре са магистралите.
В същия момент можете да видите едно леко намаляване на Природни ресурси, там е земеделието, от 575 на 445 и едно намаляване в Гражданство, свобода, сигурност, правосъдие, където вие като политици трябва да развиете определени политики, за да увеличите усвояването на средствата по тези програми. Това е което в най-общи линии мога да представя. Същото нещо го имате и в цветове, за да може малко по-добре да го прочетете.
Сега бих искала да започна от следващия слайт по отношение на Годишния доклад 2011 г., какви са основните послания.
Отчетите на Европейския съюз за 2011 г. дават вярна представа за финансовото му състояние и за резултатите от неговите операции и паричните потоци за годината. Това е задължението на Европейската сметна палата да даде одитно мнение по верността на счетоводните отчети. Не сме намерили грешки, които да бъдат съществени. В същото време Сметната палата трябва да се произнесе с такова одиторско мнение и по отношение на законосъобразността на изразходването на средствата, което като общо послание към европейския бюджет, който вчера от нашия председател господин Калдейра, беше докладвано в Европейския парламент.
Плащанията, свързани с тези отчети ,обаче са засегнати от съществени грешки, като вероятният процент грешка е 3,9. Всички одитори знаят, че материални са грешките над 2%. Миналата година ние имахме резултати на грешките в изразходването на целия европейски бюджет във всички държави-членки от 3,7. Тази година е 3,9, което формира едно послание, че трябва да се направят много по-сериозни усилия по отношение на контролите, които се осъществяват от Европейската комисия и контролите, които се осъществяват в държавите членки. Нивото грешки остава сходно с това на 2010 г, което е 3,7 %. И системите за контрол не реализират потенциала си да предотвратяват ли или да откриват коригираните грешки.
В основните послания можете да видите също, че ние правим една оценка на процентните грешки по отделни области на изразходването на средствата. Всички отделно проверени области на разхода на Европейския съюз са засегнати от съществено ниво на грешки, с изключение на външни отношения, помощи и разширяване. Това е което европейският бюджет финансира на вън за трети държави и административните разходи, защото те се наблюдават.
Вероятният процент грешки за групата политики Развитие на селските райони, околна среда, рибарство и здравеопазване, забележете колеги е 7,7 %. И това не е само за България. Това е послание, което е от извадката на всички държави-членки, които усвояват селскостопанските средства.
Вероятният процент грешки за групата политики Регионална политика, енергетика и транспорт остава също висока, която е 6 %. Това което искам да ви кажа извън сухите данни е, че благодарение на тези анализи, благодарение на усилията на Европейката сметна палата всяка година да правим един натиск, да се облекчат правилата, да се намерят някакви нови пътища, които сами по себе, без да се оскъпява контрола, да създадат едни по-добри условия, да се допускат по-малко грешки, доведе в момента до нещо, което е много интересно. И вие като политици трябва да обърнете внимание.
В момента Комисията направи предложение за нови правила на изразходване на средствата, както виждате в двете политики - едната е селско стопанство, другата е регионални политики, енергетика и транспорт, нови правила за усвояване на средствата, които в момента се дебатират много силно в европейските институции. В най-скоро време ще бъдат подложени на гласуване, както от Европейския парламент така и от Европейския съвет.
Мисля, че едно предварително дебатиране и тук в нашия Парламент ще даде и изчисти една много добра позиция, по отношение на гласуването и на дебата, който вече е започнал на европейско равнище. В селското стопанство може би някои от вас знаят, се предвижда да се въведат права за ползване на субсидиите, като вид ценна книга. Те са много неща. В другите политики се предвижда много по-масово използване на финансови инструменти, което досега беше по-малко застъпено. Въобще аз мисля, че колегите, които се занимават от вас с този ресор и правят усилия най-вече да повишат усвояването на средствата трябва да се запознаят, да се включат в този дебат, в тези представяния. Нашата палата вече даде своето становище, което беше поискано по отношение на новия регламент за селско стопанство. И е добре да се формира предварително на широка база политическа, едно предварително мнение и в България, доколко тези нови правила ще бъдат в унисон с практиката в България и наистина ще постигнат целта. Един по-лесен начин да се усвояват средствата в България в зависимост от всички специфики на нашето селско стопанство. Спецификите на селското стопанство във всяка една държава.
Следващата табличка ви дава също една визуализация на резултатите от тестовете на операции за 2011 г. Виждате по различните области какви са различните процентни грешки. Имаме пазари и преки помощи в областта на земеделието 2,9 %. Регионална политика, енергетика и транспорт 6 %, както казахме. Развитие на селските райони, околна среда, рибарство, здравеопазване 7,7 %. Това е най-сериозното и т.н. Надолу са вече по-малки и по-несъществени грешките.
Следващата табличка е един сравнителен анализ с миналогодишните резултати. Виждате разбира се едно покачване в селското стопанство. Виждате същите размери общо взето на външни отношения, помощи и разширяване. И съответните цифри като тенденция можете да ги видите в самия доклад.
Годишният доклад за 2011 г. основните послания могат да бъдат формулирани по следния начин. Увеличени са изразените от Комисията резерви, като размерът на средствата, които според генералните директори на Комисията са застрашени от грешки, застрашени са от несъответствие при тяхното прилагане, това означава нараства от 0,4 млрд. евро през 2010 г. до 2 млрд. евро през 2011 г. Виждате комисията работи на база рискове и там където тя осъществи контрола и види, че има рискови дейности, тя слага съответна резерва.
Забелязва се развитие в самооценката на Комисията по отношение на постиганите от нея резултати. Вчера господин Шивата заяви, че за Комисията това равнище от 3,9 % грешки не е високо. Разбира се, това мнение подлежи на коментари във всички държави от всички политически сили. Това е един въпрос на по-нататъшен политически дебат.
Одитите на изпълнението, проведени от Европейската сметна палата, показват липса на добри оценки на потребностите, слабости в разработването на програми, както и необходимост Комисията да доказва допълнителни предимства от прилаганите мерки на равнище Европейски съюз.
Колеги, цялостното развитие на икономическата ситуация в Европа, голямото неудобство, че тази година държавите- членки от седемнайсетицата, които използват евро валутата трябваше да правят и вноските за стабилизационния механизъм и всички мерки на съкращаване на разходите породиха в средата на държавите-членки и особено в тези 17, един много по-повишен интерес към нашите анализи. Един много по-критичен поглед по отношение на държави, области или случаи в които се злоупотребява или неправомерно се използват европейските средства. Защото по чисто субективен начин може да се каже, че самото евро поскъпна за себе си. То става все по-скъпо, за да бъде отделено към европейския бюджет.
Какво показва по отделни области и включително за България, доклада за тази година:
Пазари и преки помощи в областта на земеделието, виждате това са 43 млрд. евро. Отново общите грешки, които се наблюдават в доста държави-членки. Това са завишаване на заявените площи земя, нарушаване в кръстосаното спазване на 22 от 150 плащания. Като 22 са грешни, не точни данни. Това в което се съсредоточи нашият доклад и вчера и от председателя Калдейра беше докладвано в Европейския парламент е, че тази година ние наблягаме на факта, че самите държави-членки не дават информация, която да бъде надеждна. А надеждната информация се създава в държавите. Всички тези кадастри, вие знаете всяка година, отново говорим и отново ще говорим за това нещо сега, за съжаление.
За България, това което се казва, резервата за селското стопанство в България продължава да съществува. Не е вдигната от Комисията, което означава, че за 2011 г. земеделие, развитие на селските райони във връзка с недостатъци на интегрираната система за администриране и контрол ИСАК. Няма да повтарям, грешките са от същия характер, припокриване на територии за снеманите площи. Не обвързване на финансирането примерно с бройки животни, когато става дума за пасища. Трудности при финансирането на пасища, които са общинска собственост.
Аз си спомням, че 2007 г. ние започнахме горе долу със същите и подобни бележки и коментари в селското стопанство. Мисля, че наистина базата данни трябва да бъде направена и актуализирана по съответния начин, така че да бъде добра база данни за прилагане на средствата в селското стопанство. И това, което е новото за тази година в селското стопанство, то е една добра новина и в нея има лош резултат. Нещо много странно ще ви кажа сега.
Миналата година Комисията инициира една идея да се укрепи достоверността на приеманите разходи. Как да се направи? Да се направи като допълнителни контроли или допълнителни експерти бъдат пуснати да проверяват съответните парцели и т.н., което е разход. Добрата част от тази новина е, че е отбелязано в нашия доклад, че такъв стремеж към подобряване на достоверността са направили само Румъния, България и Люксембург. Ние сме имали доброто желание. За съжаление обаче Палатата е влезнала за да провери, доколко тези допълнителни проверки са надеждни. Оказва се, че тези допълнителни проверки в много от случаите са не надеждни. Защото те са казали, че всичко е наред, а там не е било всичко наред, което е негатива в нашия позитив, да имаме едно подобрение в тези едни политики, по отношение на средствата в селското стопанство.
Развитие на селските райони, околна среда и рибарството. Общото послание е, че проверките на място, провеждани в държавите членки, не са достатъчно строги, за да се намали рискът от деклариране на недопустими разходи. В тази сфера главният риск е да има недопустими разходи. А това се случва. Виждате, че процента грешки е много висок 7,7.
В развитие на селските райони, околна среда, рибарство и здравеопазване, това което е написано единствено в доклада за България колеги е по отношение на усвояване на средствата по финансовата рамка 2007 – 2013 г. Имаме много ниско постижение в тази сфера. Усвоили сме от финансовата рамка само 29 %, което за мен означава, че трябва много сериозно да се работи по проектната готовност от тук нататък, тъй като остава само една година, а съответната вълна върви. Проектите не са само едногодишни. Проектите не стават за момента да ги заяви човек - има връщане, има уточняване докато започне активирането на процеса трябва доста работа да се извърши. Но така или иначе това е написано в доклада и за нас и за Румъния, но Румъния е на 34 % усвояване.
Това което може да се каже за регионална политика, енергетика и транспорт колеги е, че грешките в тази сфера и в мнозинството от държавите членки се базират на грешки по държавните поръчки. Като имате предвид, че това което доклада набляга е, че контролните системи вътре в държавите са разполагали с възможности и капацитет, както виждате да коригират 62 % от грешките, които са направени по държавни поръчки, обществени поръчки, които са в рамките на проекта.
Какво беше в регионална политика, енергетика и транспорт проверено в България? Ние сме част от общата резерва в Годишния отчет за дейността на 2011 г. на ГД „REGIO”. Това е Държавна дирекция за слабости в системата за управление и контрол по Европейския фонд за регионално развитие. Това е Кохезионния фонд. Тази резерва покрива 18 държави-членки. От 27 покрива 18 държави. По различни поводи тя е нова резерва от тази година. Ние за съжаление сме една част от тази резерва.
Проектите, одитирани в България по Оперативна програма „Околна среда” в случая са изграждане на канализационна мрежа и колекторна система към съществуващите такива в Белослав. Интегриран проект за подобряване на водния сектор на гр. Хисаря е проверен на място. И изграждането на канализация на гр. Перник, която също се финансира с европейски средства и също е проверена на място.
За наша радост мога да кажа, че сериозни грешки не са открити. Има малки отклонения по детайли в съответствието на процедури или други неща, но не се споменава нищо като сериозна грешка, отклонение или същественост, по отношение на тези проверени три проекта в България тази година в доклада на Сметната палата. Аз ви съобщавам само, че те са били проверени на место, без да бъдат отразени съществени грешки.
Нататък имаме още няколко неща - заетост и социални въпроси. Виждате, че имаме вероятен процент грешки доста нисък, но за съжаление нашето усвояване тук, както вече казахме, е ниско.
Външни отношения, помощи и разширяване. Това е европейското финансиране за трети държави. А виждате, че тук грешката е 1,1 %. Но аз като одитор мога да коментирам това и господин Калдейра вчера го коментира в Брюксел, тъй като привеждането на средствата към трети държави, в много случаи инструмента е, Комисията привежда на NGO. NGO-тата използват различни мрежи, за да правят социални помощи или други такива. Това да провериш до NGO не ти дава най-реалната представа за това, какво може да се случи с тези пари. Но за съжаление правомощията на Сметната палата, защото тя е европейска, стигат до този етап на тази верига от прекарването на парите. Това което някои от проверките, които са правени от международни институции, показва на място, че доста е рискова сферата, когато има средства в трети държави и NGO-тата не са може би най-добрия начин и вариант за тези средства. Това е което мога да добавя.
Последното изследване е и други вътрешни политики. Искам да подчертая, че най-често срещаните грешки тук са завишаване на разходите от страна на бенефициентите получаващи финансирания за изследвания. Вие знаете, че тук трансмисията минава през различни вузове. Примерно БАН усвоява средства у нас и т.н. Но изцяло проверките във всички държави показват, че има съответни рискове. В България не са отбелязани грешки.
Административни и други разходи. Това са разходите за администрация. Знаете новите политики са, те изцяло да се намалят. Вече се приеха някои решения. Аз мога да кажа, че Европейската сметна палата прие конкретно решение за намаляване с 5 % на заетите в Сметната палата, без да се намалява обема работа, което означава, че трябва да се търси ресурс да се повиши ефективността на работата. При намален състав да запазиш обема работа, а той де факто дори се увеличава, аз мога да кажа. Това са едни от мерките в администрацията. Много сериозни мерки се обсъждат и приемат, мога да кажа, на европейско равнище по отношение съкращаване на административните разходи.
В най-общи линии горе долу беше това. Аз бих искала да обобщя някои неща, за да фокусирам вашето внимание и да ползвам присъствието си тук в следните неща.
Уважаеми дами и господа, финансовата рамка е пред изпълнение на последната си година. Има в доста от програмите, в доста от разделите на европейския бюджет в България, средства, които трябва изключително много да се активизират с проектна готовност, за да може да усвои до края на финансовата рамка.
От какво зависи проектната готовност? Проектната готовност трябва да бъде политика, която да приготвя това. Вие сте Парламента. Ако си направите един мониторинг, тук хубави комисии имате, един мониторинг по проектната готовност. Това не го давам като съвет от страна на Европейската сметна палата, а го давам като съвет от моята лична практика. Защото ако няма проектна готовност, няма възможност следващия период да видите едно увеличаване на средствата.
Второто с което може да се стимулира, това е и предвиждането. Знам, че вие сте на фаза приемане държавния бюджет за 2013 г., Важно е предвиденото кофинансиране и не само кофинансирането за държавата. Това което практиката показва не само в България, а понякога частните бенефициенти имат проблеми с гаранции, имат проблеми с усвояване. Може да се помисли. Вие сте политиците, вие сте хората, които трябва да помислите в това отношение. Както разбира се и с цялостното преминаване към новата финансова рамка. Не само като нови инструменти в селското стопанство и в някои от другите политики, но и като проектна възможност, защото сега е момента. Една година преди да свърши възможността е момента да се приготви човек за това новото, което го очаква.
Бих искала от най-добро сърце да пожелая да има такъв натиск и да се оцени този златен момент, който трябва да се ползва, за да се увеличи проектната готовност на нашата държава за новата финансова рамка.
Благодаря Ви.
Това беше от моя страна. Ако има въпроси и ако има време за въпроси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Сандовола.
Изключително важна презентация колеги. Аз ще помоля госпожа Сандолова да ни изпрати по имейла на сътрудниците на Бюджетната и Икономическата комисии, за да получим в електронен вид тази презентация. Тя ще бъде много полезна.
Колеги, народни представители от двете комисии, имате ли въпроси към госпожа Сандолова? Няма.
Да благодарим за изчерпателната презентация и да Ви пожелаем успешна работа, госпожо Сандолова.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията по бюджет и финанси, приключихме с днешната си работа. Следващото ни заседание колеги е във вторник в 14.00 часа, извънредно заседание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колегите от Икономическа комисия знаете, че продължаваме работа.

По втора точка от дневния ред -- Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за приемане на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.
Наши гости са:
от Министерство на околната среда и водите -- Ивелина Василева – заместник-министър и Асен Личев – директор на Дирекция “Управление на водите”;
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Евгения Харитонова – заместник-министър, Николай Налбантов – директор на дирекция “Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие”, Милчо Иванов – управител на предприятие “Язовири и каскади”, НЕК ЕАД и Ваня Йончева – юрист в НЕК ЕАД.
Госпожа Ивелина Василева ли ще представи законопроекта? Заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за възможността да представя на вашето внимание проекта за Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор.
Съвсем в кратък хронологичен порядък ще ви представя основанията за изготвяне и съответно стъпките, които са предприети до този момент. Стратегията беше изготвена в съответствие с изискванията на Закона за водите променен през 2005 г., съгласно което е необходимо Министерство на околната среда и водите да разработи Стратегия за управление и развитие на водния сектор, която подлежи на одобрение от Министерския съвет и от Народното събрание.
Какви бяха предприетите действия от наша страна. Бяха анализирани наличните данни във всички институции, които имат отношение към управлението на водния сектор. Бяха изготвени съответните прогнози, предложения за алтернативи на стратегията и посоките за развитие на водния сектор. Бяха проведени многобройни срещи с ведомствата, които отговарят за отраслите във водния сектор, а именно: Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което отговаря за политиката във ВИК сектора; Министерство на земеделието и храните - отговарящо за политиката в сектора хидромелиорации и защита от вредното въздействие на водите; Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, което има компетенции свързани с хидроенергетиката; Министерство на финансите, както и техни структури с цел постигане на общ консенсус. Това бяха действия предприети през 2010 – 2011 г., след което в началото на тази година бяха проведени обществени обсъждания с участието на търговски дружества, държавни институции, научни организации, неправителствени организации, както и физически лица.
След отразяване на коментарите беше обсъден проектът на изготвената стратегия от Висшия консултативен съвет по водите, консултативен орган към министъра на околната среда и водите. След което беше предложен и одобрен от Министерския съвет на 11 септември т.г.
Какви са най-важните изводи от направените анализи? Предвид необходимостта да бъде разработена обща национална визия за развитие и управление на водния сектор, който покрива четирите отрасъла, за които упоменах през следващите 25 години. Преди всичко по отношение на водните ресурси, с които страната ни разполага.
Основните изводи показват, че не се очертава трайна тенденция на недостиг на вода в страната от естествени, повърхностни и подземни водни водоизточници в среден и дългосрочен план. Това обаче не означава, че не биха възникнали и проблеми от гледна точка на климатичните промени и флуктоацията предизвикана от тях в сезоните и промените на климата с периоди на засушаване последвани от екстремно влажни сезони. Това предполага необходимостта от изграждането и поддържането на адекватна хидротехническа инфраструктура, която би гарантирала наличието на достатъчни по обем и качество водни ресурси през следващия 25 годишен период.
Това което се идентифицира като евентуален риск е в черноморски и източно-беломорски басейнови райони. Би могло да се очаква лек недостиг на водни ресурси. Но както казах, наличието на достатъчно като обем и количество хидротехнически съоръжения, които могат да осигурят ретензионни обеми ще предотврати евентуално възникването на периоди на недостиг.
По отношение на инфраструктурата, мисля, че заключенията, които бяха направени след детайлните анализи базирани на историческите данни и данните за фактическото състояние към момента, не биха изненадали никой от тук присъстващите. А именно инфраструктурата в сектора е в голямата си част силно амортизирана, изградена преди 30 до 60 години. Част от съоръженията са разрушени.
Що се отнася до изискванията, които налага европейското законодателство транспонирано в националното по отношение на събиране и пречистване на отпадните води, както и поддържане на достатъчно добро качество на питейните води, част от инфраструктурата все още не е изградена.
По отношение на собствеността на съоръженията, заключенията са, че към настоящия момент във водния сектор има голям брой собственици на обществена инфраструктура. Язовирите, които осигуряват питейно-битово водоснабдяване на страната, а именно най-важните от стратегическа гледна точка съоръжения, са собственост на търговски дружества, а не публична собственост. Част не ясно колко активи от водния сектор са с неизяснена собственост или без оператор за мониторинг на състоянието за поддръжка.
Другото заключение от направените анализи е, че като правило решенията за приоритетите и финансирането на съоръженията се взимат от търговски дружества, а не от съответните институции отговорни за формулиране на политиките.
По отношение на финансовите нужди и проблемите, които са идентифицирани. Необходимият финансов ресурс, за да се адресират нуждите в сектора се изчислява в обхвата между 13 и 43 млрд. лева, като 13 млрд. лева са необходимите инвестиции за поддържане на системата в жизнеспособно състояние. А оптималният вариант при който е изградено налично цялото необходимо оборудване, както от гледна точка на реализиране на политиките, така и от гледна точка на постигане на съответствие със законодателството, предполага инвестиране на 43 млрд. лева.
Това което е известно на всички е, че намаляват преразпределителните функции на държавата. Десетилетия наред се ограничава максимално нивото на цените за услугите, независимо от нуждите на сектора. Увеличаването на цените на таксите е непопулярна политическа мярка и може би това е причината за това. Съответно липсва базисна информация касаеща финансовото състояние на дружествата в хидроенергийния и хидромелиоративния сектор. Това са идентифицирани слабости, които се адресират с предложените решения в стратегията.
Що се отнася до социалните измерения на базата на населението и интересни резултати от социологическите проучвания са, че населението декларира готовност за заплащане на по-високи сметки, при положение, че наблюдава и се ползва от подобрение в сектора, при ясни резултати от изразходването на средствата. Изключително ниска подкрепа получава сценария, при който предоставянето на ВиК услуги на населението се дава на концесионери и се управлява от частни фирми.
Другото интересно заключение е, че се наблюдават все по-големи разлики в цените на ВиК услугите на територията на страната. Като разликите се увеличават с бързи темпове.
Какви са най-важните решения, които предлага стратегията с 25 годишен хоризонт. Основният и най-важен принцип на който се залага е засилване на ролята на държавата и публичните власти при управлението, координацията и контрола на най-важните водно-стопански съоръжения. Предвид тяхната изключителна значимост за населението, за бизнеса и от чисто стратегически характер, поставя се ясно разграничение за собственост, оператори и контрол на съоръженията. Елиминира се безстопанствеността. Заложено е изричното изискване, всяко едно съоръжение да има оператор, който да отговаря за неговата поддръжка. Повишава се нивото на солидарност между населението и бизнеса и също така се повишава информираността на населението и бизнеса.
Кои са основните промени, които предлагаме. Преди всичко по отношение на собствеността. Разширението на обхвата на съоръженията, които са публична държавна собственост. Като нашето предложение е всички язовири и микроязовири от които общините доброволно се отказват да станат държавна собственост.
Спомняте си случаи при които се оказва, че общините не могат да поемат финансово отговорността за поддържане на съоръжения, които са общинска собственост. Това което предлагаме и което е заложено в предложенията за промени в Закона за водите е, че при изричен отказ и нежелание от страна на общините да стопанисват съоръженията, те ще станат държавна собственост, за да е ясно, че има отговорна институция, която да се грижи за тях.
Също така предложението е, всички съоръжения за защита от наводнения извън населените места, да станат публична държавна собственост. Всички водохващания и водохранилища, които се използват за питейно битово водоснабдяване, всички водоснабдителни системи или части от тях, чрез които се доставя вода до уличните водопроводни мрежи, включително сондажи, пречиствателните станции и съоръжения за води за питейно битово водоснабдяване се предлага да станат публично- държавна собственост. Логиката зад това предложение е важността на тези съоръжения.
По отношение на компетенциите на институциите, които имат отношение към водния сектор. Предложените промени включват разширяване на задължението на Министерството на регионалното развитие и благоустройството с необходимостта от изготвяне и поддържане на национален регистър на водната инфраструктура, който да дава пълна и цялостна информация и да представлява една база данни, съдържаща цялата необходима аналитична база за взимане на адекватни информирани решения, която касае не само техническите характеристики, а информация за собствениците и операторите на съоръжения. Също така изготвяне на интегриран план за развитие на водната инфраструктура и управление на съоръженията държавна собственост във ВиК сектора.
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, разбира се, освен своите компетенции, които са свързани с хидроенергийните системи поема ангажимента и отговорността да осъществява контрола за техническото състояние на язовирите и микроязовирите. Като чрез това се гарантира обособяването на ясни отговорности по отношение на извършвания контрол върху техническото състояние. Друг проблем, който беше идентифициран, включително и по време на възникналите в началото на годината наводнения.
Министерство на земеделието и храните управлява всички язовири публична държавна собственост, извън тези в обхвата на управление на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. А включително и тези микроязовири, малки язовири, общински язовири, от които общините доброволно ще се откажат.
Това което предлагаме по отношение на компетенциите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е да пристъпи към регулиране не само на цените на водните услуги във ВиК сектора, но и на услугите в отраслите хидроенергетика и хидромелиорация. При което е необходимо да се отчита необходимостта от осъществяване на приоритетни инвестиции, определени като такива от собствениците на съоръженията. Това ще даде както повече информация за взиманите решения, така и повече яснота по отношение на начина на ценообразуване на услугите, които се предоставят в тези два сектора.
Що се отнася до операторите. В сектора “Водоснабдяване и канализация” се предлага окрупняване на ВиК операторите с цел постигане на ефективност, техническа, икономическа и финансова.
По отношение на сектора Хидроенергетика. Ангажиментът на предприятие НЕК “Язовири и каскади” е да стопанисва всички язовири, чиято отговорност на управление е в компетенциите на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и да представя за доказване цени пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
По отношение на сектора Хидромелиорации. Предложението е да се обединят съществуващите търговски дружества в отрасъл “Хидромелиорация” към Министерство на земеделието и храните и да се обособи дружеството като такова със специален статут. А именно държавно дружество сформирано по смисъла на чл. 62, ал. 32 от Търговския закон, с което ще се подсигури възможността и капацитета на това предприятие, от една страна да реализира своите икономически дейности и от друга страна да има ясно обособени ангажименти и функции, разбира се и финансово обезпечаване за реализиране на политиката в сектора защита от вредното въздействие на водите. Що се отнася до този сектор към момента има значителен брой съоръжения, за които няма определен оператор за поддръжка. Идеята е хидромелиоративният оператор да бъде оператор на съоръженията публична държавна собственост и да поддържа проводимостта на речните корита. Общините от своя страна се предлага да имат ясен ангажимент, задължителен ангажимент да определят отговорен оператор за мониторинг и поддръжка на инфраструктурата, свързана със защитата от предното въздействие на водите в рамките на населените места.
Предвид многократно задавания въпрос относно това, как те финансово ще обезпечат това което е заложено като възможност, и в закона и имаме консенсус с Националното сдружение на общините, е, че тази дейност би могла да се извършва включително и от звено в рамките на общинската администрация.
По отношение на ценовата политика предложението е да се прилага подхода един оператор, едни цени. Да се повиши нивото на солидарност между потребителите. Да се промени подхода в определяне на таксата водоползване, която ще бъде начислявана върху количеството фактурирана вода от крайните потребители на вода във всеки един от секторите ВиК, хидромелиорации и хидоенергетика, а не както е сега, на базата на количеството отнета вода от водните обекти. С други думи много по-ясно и коректно ще бъдат формулирани таксите водоползване.
Това което предлагаме е освен това всички цени, както споменах, да бъдат одобрявани от Енергийния регулатор, който ще отчита необходимите приоритетни инвестиции. Ще отпадне възможността от произволно препродаване на вода между субекти, които не са определени като оператори.
Както и досега, размерът на таксата водоползване ще бъде еднакъв за територията на цялата страна, който ще бъде диференциран в зависимост от целите за ползване на водата. Но предложението ни относно промени в тази сфера касаят въвеждането на две нива на таксата, в зависимост от това, дали ползваната вода е в рамките на определена норма за водопотребление или над нея. Това изцяло отговаря на изискването за постигане на ресурсна ефективност. Това съставлява и една от преброителните условности, които ще бъдат заложени в договора за партньорство между държавата и европейската комисия при одобряване на оперативните програми. Разбира се, целим пестеливо използване на водите, предвид все по-голямата значимост на този ресурс, произтичаща от промените в климата.
По отношение на ценовата политика, размерът на таксите за водоползване и изразходването на постъпленията от нея се предлага да бъдат определяни от Воден съвет към предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда, който ще се състои от министрите, които имат отношение към прилагането и формулирането на политики във водния сектор - министрите на регионалното развитие и благоустройство, на земеделието и храните, на икономиката, енергетиката и туризма и на околната среда.
Друг много важен момент, който е заложен в стратегията и съставлява един от основните принципи, които искаме да бъдат въведени в сектора, а именно законово да се регламентира публикуването и оповестяването от финансиращите операции и институции на цялата информация за взетите решения, както и отчет за тяхното изпълнение в целия воден сектор.
Това съвсем накратко е представянето на основните принципи на които се основава Стратегията за развитието на водния сектор.
Благодаря Ви за вниманието.
На ваше разположение съм за въпроси.
ПРЕДС МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Василева. Госпожо Харитонова, в процедурата по съгласуване, която неминуемо е била направена има ли предложение и идеи на Министерство на икономиката, които не са били одобрени. Сега ако има такива е вашата възможност да ги представите и да поискате съдействие.
Заповядайте.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Точно в тази връзка и аз съм тук, защото Министерството е представило следното становище относно Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор. На базата на това наше становище са направени съответните изменения или корекции, както и да се наричат, в Закона за водите. Тук ще се получи едно противоречие между Закона за водите, за което поне аз съм информирана, че то вече е пред второ четене, и водната стратегия. Затова бих искала да кажа нашите забележки, а вече процедурата вие я знаете, как могат да бъдат отразени, ако ги приемете. Това е, че контролът върху техническото състояние на язовирите може, според нас, да бъде възложен единствено на държавен орган, но не и на търговско дружество, каквото се явява Предприятие “Язовири и каскади” към Националната електрическа компания.
Предложението ни е, контролната функция да бъде възложена на председателя на Държавната агенция за метеорологичен и технически надзор. Но това е в Закона за водите, тук не е отразено в стратегията. Така че това е нашето предложение от една страна.
И другото, не е отразена бележката ни относно кръга на язовирите, които ще бъдат предоставени за управление на Националната електрическа компания – Предприятие “Язовири и каскади”. По принцип след всичките обсъждания беше уточнено Дружеството да стопанисва комплексните и значими язовири по Приложение № 1 в Закона за водите, както и всички други язовири извън това Приложение № 1, които в момента се експлоатират от Предприятие “Язовири и каскади”.
В Стратегията е отбелязано, че Предприятие “Язовири и каскади” ще експлоатира „всички язовири, които оползотворяват потенциала на водата за производство на електроенергия, които се използват за водоподаване на питейно-битови цели, независимо от другите предназначения, за които се ползва водата в тези язовири”. Бихме искали отговорностите на Предприятие “Язовири и каскади” да бъдат много точно разписани и в съответствие с предложения Закон за водите. Това са нашите забележки.
Благодаря Ви.
ПРЕДС МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Василева, предвид неприятния инцидент, който стана миналата година, смятам че становището на госпожа Харитонова е правилно и добре обосновано. Приемате ли тези допълнения? Или ако нямате мандат за това може да оставим дискусията отворена.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Категорично не възразяваме и приемаме предложението на колегите. То е, разбира се, изготвено от органа, който има в най-голяма степен ясен поглед върху съоръженията, които касаят хидроенергетиката. Също така и компетенциите на институциите, органите или търговските дружества, които управляват, стопанисват тези съоръжения. С други думи имат възможността да преценят капацитета и възможността на тези институции и да упражняват контрол върху техническото състояние.
За нас, разбира се, това са приемливи предложения. По скоро чисто процедурно, разбира се, това е въпрос, който не касае същината на промените и е необходимо да се уточни как това да се случи. В момента е в ход гледането на второ четене във водещата Комисия на промените на Закона за водите и докато тече този процес се приемат някои промени в закона. Това все пак трябва да имаме предвид, че е един рамков документ и най-важното в него са принципите, логиката, необходимостта от изясняване на отговорности и функции и роли на участниците. В този смисъл категорично не възразяваме за направените предложения.
ПРЕДС МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Василева.
Уважаеми колеги народни представители, аз Ви предлагам предложенията на госпожа Харитонова, особено в частта си да има ясен отговорник и то да е представител на държавата за всички язовири, за да не се повтаря неприятната ситуация, която видяхме от миналата година. Да е ясно кой носи отговорността. Може да стане предложение на Икономическата комисия в нашия доклад, нищо че не сме водеща Комисия. Има ли съгласие по един такъв подход? Това е към всички народни представители от нашата Комисия.
Някой желае ли от вас думата колеги?
Господин Агуш, заповядайте.
АРИФ АГУШ: Благодаря господин председател.
Наистина това е един полезен документ. Събрана е много информация от порядъка на 500–600 страници. В дадени области е по-подробно, а в други области е по-съкратено, но в крайна сметка си остава един информационен документ. Няма елементите на стратегията.
Подкрепям предложението на госпожа Харитонова. Наистина като се сложат отговорниците ще има по-ясен вид и ще има елементите на стратегията. Но тук какво ще се прави? Откъде ще дойдат средствата? Има само едно отнемане на 500 млн. от оперативната програма за развитие, които ще отидат за целите на пожарната. И с това се изчерпва. Ако можем някак си да внесем яснота в тази Стратегия и да се потрудите между първо и второ четене.
ПРЕДС МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш, няма второ четене. Има едно четене и предложение в залата. На едно четене се приема Стратегията.
АРИФ АГУШ: Те чакат Закона за водите, за да дооформят. Значи документа иска още малко да се пипне. Да има елементите на Стратегията, за да може наистина да бъде програмен документ, който да служи за развитието на дадения сектор в продължение на периода за който той е приет. В този вид аз няма да подкрепя Стратегията, а ще се въздържа. Това е причината да се въздържа, че няма елементите на стратегия. Това е един информационен документ. И пак казвам, той е полезен в този вид, но само за информация, а не за Стратегия за развитие.
ПРЕДС МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Агуш. Ще ви дам думата госпожо Василева, но преди това има ли други колеги народни представители, които имат въпрос или желание за изказване по тази тема? Няма.
Заповядайте госпожо Василева, ако желаете да отговорите. Имаше и въпрос в изказването на господин Агуш.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря господин председател.
Относно финансовото обезпечаване в документа се съдържат конкретни текстове, които показват източниците на финансирането. Може би не е било възможно народният представител да се запознае с тях.
Що се отнася до съдържащата се в аналитичната част информация беше упоменато, че тя е частично представена за някои компоненти или сектор. Трябва да ви кажа, че тази аналитична част е изготвена на база на съществуващата информация. С други думи за секторите, за отраслите, там където има достатъчна по обем налична информация, тя е представена. Но има и такива, в които няма достатъчно информация. Това което се опитваме да адресираме чрез заложената необходимост от подсилване на информираността за взетите решения и действията, които се предприемат във всеки един от четирите отрасъла, които коментирах.
Що се отнася за самия формат на документа, смятам че това е стратегически документ, който съдържа всички изискуеми компоненти, както и основното, а именно залагането на ясна линия и посока на развитие на сектора.
По отношение на повече детайли, в самия документ ясно е изложена йерархията на стратегическите документи в териториален обхват, както и в отраслов обхват. В стратегията е предвидено да бъдат разработени детайлни отраслови стратегии, които вероятно ще отговорят в по-голяма степен на искането ви за постигане на повече детайлност. Това е рамков документ и той не цели детайлизиране на информацията, изчерпателност на информацията, а по-скоро залагане на основните принципи.
Благодаря.
ПРЕДС МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги народни представители, по тази предложена стратегия имате ли въпроси, изказвания? Няма.
Предлагам ви да минем в процедура по гласуване при това положение. Няма изрично да гласувам предложенията на Министерство на икономиката да бъдат включени в нашето становище. Видях, че има съгласие от ваша страна. Никой не възрази.
Подлагам на гласуване приемане проект на решение за приемане на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерски съвет на 12 септември 2012 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Приема се.
Благодаря на нашите гости.
Госпожо Харитонова, ако искате може да останете, тъй като по трета точка допускам, че вашето мнение вероятно ще бъде потърсено.

Колеги, правим четвърти опит за приемане на трета точка -- обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 202-01-34, внесен от Министерски съвет на 26 юни 2012 г. – за второ четене (продължение).
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Наталия Граховска – експерт в Дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност”;
от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране -- Ангел Семерджиев – председател, Андон Роков – член и Екатерина Истаткова;
от Българска фотоволтаична асоциация -- Никола Газдов, Никола Николов и техни колеги;
от Българска ветроенергийна асоциация -- Себастиан Ньотликс, Николай Николов и техни колеги;
от Скай Солар България -- Снежина Начева и Венцислав Крумов;
от Национален съюз “Екоенергия” -- Стоян Тенчев.
Колеги, ние сме на стр. 8 и стр. 9. Това са предложения на госпожа Лили Боянова и група народни представители, за които стана ясно, че техен вдъхновител е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Така че очаквам тяхното присъствие.
Заповядайте господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, ние започнахме още преди две седмици да обсъждаме тази точка. Още тогава заявихме, че в Закона за експорт на оръжие и на изделия с двойна употреба не би трябвало такъв текст да бъде включван, за да си защитим честта на Комисията, че не разглеждаме смесица от закони. За тези две седмици и госпожа Боянова и нейни колеги, можеха да внесат по реда на Народното събрание предложение за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Има един текст, който може в преходни и заключителни разпоредби да бъде по Закона за енергията от възобновяеми източници и да си го разглеждаме по нормален начин тук. А не да бавим и другия закон за експортния контрол, заради този текст, който не е свързан със Закона за експортния контрол. Аз питам, на кого напук се прави всичко това?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, моите правомощия, тъй като еднолично не мога да взимам такива решения и никой председател на Комисия и дори председателя на Парламента не взима подобни еднолични решения, подложих на гласуване допустимостта на тези предложения и Комисията прецени, че те са допустими. Ако си спомняте аз също гласувах, че не е редно през един закон за експортния контрол да изменяме енергетиката. Това е една лоша практика. Така че ви припомням, че друг ход и друго действие от моя страна не е възможно. Връщам се на предложенията. Дискусията по тях започна.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, уважаеми господин Семерджиев, който желае да вземе думата като продължение на една вече започнала дискусия. Имаме кворум и може спокойно да продължим нашата работа.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ КИСКИНОВ (адвокат, Българска фотовол-таична асоциация): Благодаря господин председател. Бих искал в продължение на предходните изказвания да направя три коментара по предложенията за изменение. Ще започна отзад напред.
Една от най-съществените разпоредби, които виждаме в предложението е, че се въвежда своеобразна санкция за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, които по една или друга причина загубят например разрешението си за строеж, разрешението си за ползване или някой от другите административни актове, които са издадени за реализацията на проекта. Това се отнася включително и за сключените договори във връзка с присъединяването.
Насочвам към депутатите внимание, че тази разпоредба крие изключително големи рискове, поради следното: визията на регулатора беше, че един вид това ще е санкция за производителите. Практическите последици от правна гледна точка са, че на производителите се вменява загуба и те ще претърпят вреди вследствие на незаконни действия на държавни органи и на операторите. Ако те претърпят такива вреди, те могат да ги претендират в последствие по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани и юридически лица и то обръщам внимание, че тези претенции могат да бъдат не само за върнатите суми, но и за бъдещите вземания, които производителите ще получат по договорите за изкупуване. Тези вземания ще могат да бъдат претендирани от държавата по този ред и от операторите по общия граждански ред. Това създава огромни рискове за огромни претенции, ако тази разпоредба бъде въведена в действие. Това е първият ми коментар.
Вторият ми коментар е по отношение на така нареченото от нас „кръстосано субсидиране”, а именно, че се създава разпоредба чрез която приходите от тази нова такса могат да се използват за покриване на разходите, които крайните снабдители извършват, за да изкупуват енергията по договорите за изкупуване на енергията от възобновяеми източници.
Напомням и съм сигурен, че регулаторът е на ясно с това, че по общия ред установен в Закона за енергетиката, разходите за задължения към обществото се покриват солидарно от всички потребители на мрежата. Това означава, че тези разходи, и така говори и Закона за енергетиката, се покриват чрез така наречената „зелена добавка”, включена в цената за пренос. И тези разходи се реализират от крайните снабдители. Тоест, тези лица, които изкупуват електрическата енергия. Недопустимо е от друго лице да се прехвърлят приходи за покриване на тези разходи. Цитирам Директива 2009/72, която Регулаторът съм сигурен, че много добре знае и моля да вземе отношение по този въпрос, която казва: “Регулаторът има задължение да гарантира, че няма кръстосано субсидиране между дейностите по пренос, разпределение и доставка.” Насочвам внимание към народните представители, че под пренос, Директивата има предвид таксата за пренос на електрическата енергия и таксата за достъп. Тези приходи не могат да отиват в лице, което извършва дейност по доставка на електроенергия или казано иначе, по продажбата й на други потребители или изкупуването й от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници.
И последният ми коментар, който е от една страна правно-технически и от друга страна по целесъобразност. Недопустимо е да се изменят с преходни и заключителни разпоредби на друг закон, тъй като те имат преходно действие еднократно. И от юридическа гледна точка няма как да произведе действие, изменение на преходни и заключителни разпоредби в друг закон. Говоря за така нареченото създаване на § 205 в Закона за енергетиката. Ако трябва да се създаде тази разпоредба, тя трябва да се съдържа в преходните и заключителните разпоредби на Закона за експортния контрол.
По същество управомощаването на ДКЕВР да определя цени за достъп, специално за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници крие следните рискове: от една страна законодателят не посочва в какво качество производителите ще плащат тази енергия. Дали в качеството на потребители на мрежата. Тоест, за потребената от тях електрическа енергия или за отдадената. Ако ще се включва такъв текст поне да се поясни. И от друга страна цялостната концепция на Закона за енергетиката е, че таксата за достъп се заплаща веднъж от лицата, които потребяват енергията. За лицата, които произвеждат енергията, таксата за достъп се поема от тези, които я потребяват. И въвеждането на такава такса би означавало всъщност двойно плащане за една и съща услуга.
Второ, управомощаването на ДКЕВР да приема такова решение и реферирането към действащите временни цени създава впечатление, че законодателят се опитва всъщност да санира едно незаконосъобразно решение на ДКЕВР, ако приемем, че то е такова, защото в момента има висящ процес за това във Върховния административен съд. Изглежда, че ако ДКЕВР е имал право да определя такива цени за достъп, каквито той определи, абсолютно излишна изглежда разпоредбата, която му дава повторно такова право с изрична нова разпоредба и изрично стабилизира вече определените, така наречени временни цени, докато бъдат определени окончателни.
Обръщам внимание, че регулаторът вече е използвал едно основание за аргументиране на компетентността си, за определяне на такива цени. Повторно такова основание, рефериращо само към производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, на практика изключва определянето на такива цени за останалите производители на електрическа енергия от невъзобновяеми източници, което дискриминира производителите по между им. Ако такава такса принципно регулатора приема, че трябва да може да бъде приемане или че е необходимо да бъде приемана, тя трябва да се определя за всички производители на електрическа енергия. И в тази връзка кръстосаното субсидиране, което се предлага чрез изменение в чл. 35, ал. 7 от Закона за енергетиката трябва да касае не само възобновяемите енергийни източници, но и комбинираното производство на електрическа енергия.
Само да добавя, за ретроактивното действие, но понеже виждам, че работната група не подкрепя текста на вносителя, считаме че ретроактивно действие със задна дата от 30 юни да влезнат в сила тези цени е нецелесъобразно и правно недопустимо.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз благодаря за това мнение, но ще помоля всички участници, същия този аналитичен тон и опит за аргументирани възражения и изказвания да бъде спазван. Лични емоции не са необходими.
Аз господин Семерджиев, искам от сега изрично да ви питам, тъй като и с депутатите коментирахме, Европейската директива наистина не позволява кросубсидиране. Тук налице ли е такава хипотеза? Опасявате ли се, че е възможно България да бъде санкционирана и да бъдем съдени, ако това бъде изтълкувано както кросубсидиране. Важно е вашето мнение
Заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря ви господин председател. Темата за кръстосано субсидиране беше обсъждана и ние сме давали становище. Аз ще се опитам да го резюмирам, за да не отнемам значителна част от времето за дискусия. Изобщо не става въпрос за кръстосано субсидиране в случая, а става въпрос за прилагане на механизма за задължение към обществото, чрез две лицензирани и на регулирани цени компании. Така че кръстосаното субсидиране се отнася, когато някой от потребителите заплаща нещо, което е трябвало да заплати друг потребител. Има определения в закона, няма да ги повтарям, и то съответства на директивите. Така че няма никакво кръстосано субсидиране. Не се прехвърлят разходи, които се правят от един потребител към друг потребител, а се прилага механизмът за компенсиране на разходи възникнали от задължения към обществото и то само защото двете компании, мрежовата и крайния снабдител са разделени по силата на други изисквания.
Аз ще продължа и по отношение на цените за достъп. Тезата, че не могат да се прилагат цени за достъп за производители е абсолютно невярна. Първо, я няма в нашия закон. Освен това в регламента на Европейската комисия № 838 не случайно има норма, че такива цени за достъп на производителите трябва да имат реципрочност на вътрешно-общностния пазар. Трябва да съответстват, като това е норма за всички производители. Но все пак това е норма, която се прилага за производители, които са и на свободния пазар. Ние говорим по принцип все пак само за един механизъм. Това е механизмът на преференциалните цени чрез които се разрешава проблема с подпомагане на възобновяемите източници. И в рамките на този механизъм правомощията на Комисията да прави разпределение са изрично указани в закона като правомощия, които регулаторът има. И не случайно са указани, тъй като винаги може да се наложи такова преразпределение на получавани средства в рамките на този механизъм.
Това е моят кратък отговор. Разбира се, мога още повече да кажа по бележките, които се казаха, но някои от тях не съответстват на реалните текстове. Няма нищо ретроактивно. Всичко влиза в сила, евентуално от деня в който ще бъдат приети тези текстове в съответния закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кратка реплика желаете ли?
НИКОЛАЙ КИСКИНОВ: Да, кратка реплика.
Господин Семерджиев реферира към един регламент и коректно реферира. Но искам да посоча, че тази такса се заплаща за количествата, които са за пренос извън системата на съответната държава-членка и такава такса за пренос в момента е установена в българското законодателство. Но по отношение на таксата, която в момента производителите плащат от възобновяеми източници, тя няма правно основание и в този смисъл са и правилата за търговия с електрическа енергия, където специално за тази хипотеза са предвидени изключения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев, заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Малко пак си говорим на различни езици. Аз ще я прочета цялата точка. Това е точка 10 от регламента, още на първа страница, поне по превода на български: Различията в таксите заплащани от производителите на електроенергия за достъп до електропреносната мрежа, не трябва да препятстват вътрешнообщностния пазар. По тази причина средните такси за достъп до мрежата в държавите- членки следва да бъдат в рамките на интервал, даващ възможност, да се осигури реализацията на ползите от хармонизирането.
Този текст има друга насоченост. Но аз искам да реферирам към това, че такива такси за достъп до мрежата има за производителите и такива се прилагат във всички страни членки на Европейския съюз. Става въпрос за цени за достъп до мрежата, а не за пренос. Има голяма разлика. Съветвам ви да прочетете. Мога да им дам копие от регламента на колегите от Фотоволтаичната асоциация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за дупликата.
Други колеги народни представители или гости, които желаят думата, като продължение на тази важна дискусия по един въпрос, който и медиите и общественото мнение се вълнува. Госпожо Харитонова, ако вие желаете думата, веднага ще ви я дам.
Господин Николов заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, аз благодаря на господин Семерджиев за току що прочетената част от Регламент 383, защото искам да обявя на народните представители, на вас, а не на господин Семерджиев факта, че Фотоволтаичната асоциация в понеделник внесе до Европейската комисия своята жалба за нерегламентирана държавна помощ, позовавайки се именно на тези действия на ДКЕВР. Осъзнаването и доказателството за това е току що прочетения текст в момента, че наистина сте на ясно с тази част от регламента. И осъзнавате, че с това решение, което сте взели, а сега аз се надявам, че народните представители разбира се няма да приемат законопроекта така както е предложен или най-малкото ще обявя, че между двете четения ще направят текстовете работещи.
Искам да обявя, че в жалба до Генерална дирекция “Конкурентност” в Европейската комисия сме вече обжалвали това решение на нашия регулаторен орган за нерегламентирана държавна помощ. Искаме да предупредим, че последиците от подобно решение, подобен опит да се санира това решение законово с такива предложения биха били наистина в ущърб на българската държава. Нещо което ние не желаем, тъй като сме инвестирали тук с идеята, че сме защитени от закона.
Затова аз ви моля да обърнете внимание само и единствено на тези аргументи, които бяха изложени от нашия колега господин Кискинов. Но и да имате предвид, разбира се, че целта на Европейския съюз 2020 г. да намалеят емисиите парникови газове с 20 процента се реализира не само с Директива 28, която касае възобновяемите източници, а с всички действия по екологичните директиви, които започват своето действие още от 1 януари 2013 г.
Първо, квотите които ще защитят българските енергийни предприятия ще намаляват със 17 процента до 2020 г. и тяхната себестойност очевидно до 2020 г. ще расте. Ще бъдат подложени на един мониторингов механизъм, който се отнася до азотни серни окиси и прахови частици, който ще бъде изключително строг до 1 януари 2017 г., а след това тези емисии ще се плащат. Така че разумното поведение в този случай, след като наистина сме насърчили инвестициите в зелената енергия, да запазим този потенциал, който има този отрасъл в България, за да можем адекватно да отговорим на тези изисквания. Безспорно е, че Европа ще постигне тези характеристики. Лошото е, ако България ги постигне със санкции, а не с насърчаване на добрата воля на инвеститорите. Това е само за народните представители, които гласувайки, макар и на второ четене, сега ми подсказа господин Кискинов, това са окончателни текстове на закона. Няма как целият този механизъм да го подмените с 15 изречения. Така бихте направили много лоша услуга и на ДКЕВР и на Парламента, разбира се.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за вашето мнение.
Господин Семерджиев, заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря, че ми давате думата.
За съжаление господин Николов просто говори неистини. Не може изобщо да става въпрос за държавна помощ. Аз ще обясня кога се има предвид, че има механизъм на държавна помощ. Във всички случаи когато се изкупува енергията не по пазарни цени например, възниква ситуация на държавна помощ и има съответна процедура. Когато обаче това е регламентирано в закон, не се счита за държавна помощ или се счита за разрешена държавна помощ. Самите преференциални цени на възобновяемите по същността си са държавна помощ. И механизмите по които се прави това насърчаване чрез преференциалните цени, които се плащат над пазарните цени от всички потребители се регулира чрез закона и правилата. А нашият закон е казал, кой определя механизмите и разпределянето на тези средства. Това е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и така е в повечето от европейските страни, които са приели механизмите на преференциални цени. Така че нека да не пренаписваме директивите на Европейски съюз и да ги тълкуваме по начин, който е удобен на някой към момента. Става въпрос за механизъм, който има елементите на държавна помощ, но е регламентиран точно как да става. И в случая може да се каже, че това е разрешена държавна помощ, целия механизъм за подпомагане на възобновяемите източници. И не ни плашете господин Николов с това, че не сме постигнали показателите. Постигнали сме ги. И в момента става въпрос не затова, дали ще постигнем показателите, а дали ще запазим финансовата и техническата цялост на системата в условията, в които тя работи сега. За това става въпрос.
Господин Роков, нашия юрист, иска да добави още аргументи по отношение на мотивите, които бяха изказани.
АНДОН РОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на Фотоволтаичната асоциация, предполагам че вие сте добре запознати с Решение С-33 от 14.09.2012 г. То е взето на база Закона за енергетиката и на изричното правомощие на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, регламентирано в чл. 30, ал. 1, т. 13, където пише, че на регулиране от Комисията подлежат цените за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи.
Колегата цитира правила за търговия с електрическа енергия, но както той предполагам добре знае, правилата са един подзаконов нормативен акт и разпоредбите, които са в закона имат преимуществено действие. В този смисъл не можем да се позоваваме на правилата при положение, че законът дава изрични правомощия на Комисията да направи такива цени. Цените отделно от това са приети с решение на Комисията, с което са определени временни такива цени. Започнати са едни административни производства, които са на база заявленията на дружествата, ЕРП-тата и на ЕСО. Тези административни производства факт е, че те на са довършени, защото не е събрана достатъчно необходима информация, за да не бъдат направени окончателни такива цени. Това е факт, който самата Комисия го посочва в своето решение. Вие сте добре запознати с това. Тези производства трябва да бъдат довършени. Законът не дава срок в който тези производства да бъдат довършени и тези текстове, които се предлагат от депутатите са именно в тази връзка.
Първият текст е да бъдат довършени тези производства в шестмесечен срок. Вторият текст е да бъдат определени цените към дата 30 юни, така че да съвпадат с другите цени в сектор Електроенергетика, които също са с период 1 юни на съответната година и 1 юни на следващата.
И третият текст, който оказва влияние по отношение на неспазване на законови правила, когато са издавани съответните разрешения за ползване, когато е издаван акт образец 15, това е да не се ползват преференциите. Това не е наказваща норма. Няма как цялото общество да плаща преференциални цени, колеги, на паркове при които е нарушен закона. Това е да се плаща нещо, без необходимото правно основание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Роков. Думата беше поискана от госпожа Харитонова.
Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Първото нещо, нямам завършено висше икономическо образование, но честно казано доста се дразня, когато колегите употребяват думата „такса достъп”. Таксите са нещо различно от цена достъп. Така че би трябвало да бъдем по-прецизни в изказванията си.
Второто нещо, което исках да кажа, понеже се повдигна въпрос, че няма договори с конвенционалните централи, термичните електрически централи и топлофикациите за достъп. В Електроенергийния системен оператор има сключени договори с всички производители. Говорим за ТЕЦ “Варна”, ТЕЦ “Марица-изток 1”,ТЕЦ “Марица-изток 2”, Контур глобул, ТЕЦ “Марица 3”, Бобовдол и всички топлофикации имат сключени договори за достъп. На какви цени не бях подготвена днес да ви докладвам.
Другото нещо, тук непрекъснато и в медийното пространство ми се очертава розовото бъдеще на зелената енергия. Аз съм един привърженик на зелената енергия, но искам да ви кажа, че реално всичките тези фотоволтаични и вятърни централи, те не са базови централи. А енергийната система на Република България има нужда от базови централи. Базови централи тук са Комплекс “Марица-изток” и Атомната електрическа централа.
Така че една енергия, която идва на някакъв период, тя не може да задоволи истинската нужда на страната от електроенергия, независимо, че е много голямо количество. Наистина е много хубаво децата ни да живеят и внуците ни да живеят в една чиста земя, но все пак без термичните централи ние не можем да минем. Нямаме големи водни електрически централи, които са на течащ принцип, които могат да ни дадат една устойчива енергия. Затова колкото и много от нас да не харесват това, ние сме обречени да използваме термичните електрически централи като базови за задоволяване енергийните нужди на България. Нашата индустрия, нашето население няма да ни простят, ако им прекъснем захранването с електрически ток, защото ние искаме да бъдем само зелени и в никакъв случай да нямаме серни и азотни окиси във въздуха.
Извинявам се за този изказ, но това е действителността. Въпросът с цената за достъп, тя си съществува. Въпросът за размерите, там вече Комисията за енергийно и водно регулиране има пълното право на базата на техните разчети да си ги определя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Харитонова.
Нека да чуем сега господин Газдов. Моля ви за изказване по същество с конкретни въпроси или забележки. Заповядайте.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Благодаря господин председател.
Аз ще отправя едно питане към народния представител Боянова и към господин Червенкондев, относно предложените днес изменения допълнения в Закона за експортния контрол. Ако приемем, че господин Семерджиев и господин Роков са прави няма никакъв правен проблем с цените за достъп. То тогава се поставя един много важен въпрос, защо е необходимо да бъдат гласувани в последния момент тези промени в Закона за енергетиката и в Закона за възобновяемите източници. Една от причините, които на нас ни се струва водеща и това е част от въпроса, разбира се ще се радвам да чуя вашето мнение, е, че трябва да се намери начин по който парите, стотиците милиони, които се събрат в електроразпределителните дружества цена за достъп, да бъдат използвани за компенсиране на разходите на крайните снабдители, на друго дружество с отделно счетоводство за изкупуване на зелена енергия, така наречената зелена енергия. Ако е нужна такава промяна в закона, то това означава ли, че към днешна дата едно такова прехвърляне на средства е незаконно?
Другият въпрос, може би малко шеговито към господин Семерджиев. Оказва се, че ДКЕВР е измислил перпетуум-мобиле. Цената за достъп производителите я плащат. До 39 процента от техния приход плащат към разпределителните компании. Те прехвърлят, ако приемете предложенията в закона, средствата към крайните снабдители. И крайните снабдители използват тези 39 процента от парите на производителите, за да платят на същите тези производители. Оказва се, че производителите плащат сами на себе си. За втори път ще дам пример с барон Мюнхаузен, който се хваща за косата и се изтегля от калта.
Оказва се, че ДКЕВР са дали едно предложение, което сега народните представители доразвиват. И с това предложение се събират едни пари от производителите - дават се на ЕРП-тата като цена за достъп, а ЕРП-тата ги прехвърлят на крайните снабдители и крайните снабдители плащат със същите тези пари на производителите. Това е гениално, но не знам дали има перпетуум- мобиле в природата, а и в енергетиката.
Това е моят въпрос. По какъв начин смятате, че едно правилно, според ДКЕВР решение, ще бъде направено още по-правилно с тези промени? И ако то е правилно и в момента, аз ви предлагам да не ги гласувате и да изчакаме съда да се произнесе. Защото ние вярваме, че съдът ще отсъди правилно - и българския и европейския. Господин Семерджиев също вярва. Няма смисъл от нападки и от спорове. Нека да изчакаме какво ще отсъди съда, а до тогава не приемайте тези решения, ако подкрепяте господин Семерджиев. Той си е прав така или иначе, според него.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Газдов. Господин Червенкондев беше призован да отговори.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Газдов, първо какво означава в последния момент да се приема нещо едва ли не толкова на пожар. Вие знаете, че това ни е четвърто заседание, четвърта седмица, така че нито нещо се е случило от днес за вчера, нито е чак толкова спешно.
Доколко е правната техника най-добрата, тя е напълно възможна. Прилагана е и в нашата практика. Така че дали щеше да бъде с отелен ЗИД или директно по този начин, мисля че и двата варианта отиват към един и същи резултат.
Що се отнася до решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, дали е законно, дали не е законно, Парламентът не го казва това нещо, както вие казахте – има си съд и той ще прецени. А ние в момента не цитираме и не третираме абсолютно по никакъв начин взетите решения на Независимия регулатор. В момента както бяха още в началото и много добре обосновани аргументите от страна на Държавния регулатор, ние уточняваме тези, първо не такси, а цени на достъп, докога могат да бъдат временни и кога ще станат постоянни. До кога трябва да станат постоянни. Нито цитираме размери, нито някакви други взаимоотношения на кой колко и къде. Това не е цитирано в законодателството и в тези предложения, които са направили колегите.
Това са аргументите, това е моят отговор. Не виждам основание в момента да считате, че нещо санираме или правим. Както казахте, има си съд има решение на Регулатора.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Червенкондев. Аз ще предложа колеги, когато опрем до процедура на гласуване, те да бъдат точка по точка, тъй като от Правния отдел на Парламента имат забележки, които трябва да бъдат според мен отразени.
Следващият гост който желае думата. Заповядайте. И за ясен фокус на вашето изказване.
ПЕНКО ПЕНКОВ (Фотоволтаична асоциация): Съвсем конкретно по текстовете искам да обърна внимание. С риск още веднъж да се повторим и да повторя въпроса на господин Газдов. Тъй като изказванията са в посока, че с тези текстове се цели яснота, а не саниране, неговото предложение беше част от тях, тези които целят саниране, според нас за наше спокойствие да не бъдат приети. Ние твърдим, че когато Комисията е взела решението и това е една от основните забележки в нашата жалба до съда е липсвала материална компетентност. А именно цитирания от господина текст на база на който са взели това решение, макар и временно. Тук въобще няма спор дали е временно или постоянно. Но не дава право на Регулатора да определи цена за достъп на производителите, а само на потребителите.
Ще ви обърна внимание, че в промяната на чл.30, допълнителната алинея 4 изрично се говори за цена за достъп, включително и тези, които се заплащат от производителите. Именно в това изречение, цитирането на думите производители, ние виждаме и твърдим, че има саниращо действие. Тъй като към онзи момент, когато е взето решението на ДКЕВР, колкото и нелепо да ви звучи, твърдим ние в над 1100 жалби, не са имали това право. Това е първата забележка. Това е дребен пропуск към онзи момент.
Втората ни забележка, отново по конкретен текст. Всички четем текста и сме мисля нормални хора. Според нас чл.35 в тази алинея няма никакъв друг смисъл, а именно позволяване на кръстосано финансиране между един субект и друг в енергетиката. Което не само че противоречи на досега действащия Закон за енергетика, но и изрично на директивата, която колегата цитира.
Всъщност коментарите са ни по тези два текста основно. И по третия, който е в промяната на Закона за енергия от възобновяеми източници. Ще направя кратък коментар отново по думите на колегата Роков. Ние не казваме, че не трябва да бъдат наказани производителите, които са допуснали нарушения, ако такива се установят. Ние твърдим, че и в момента има законови механизми, които очевидно не са се сторили достатъчно добри на господин Семерджиев и на Комисията, които да установят това. Ние твърдим, че ако един производител е измамил държавата, органа който следва да се занимава с него е прокуратурата, защото това е измама.
А ние твърдим, че когато е допусната например една формална грешка в издаваната виза или в подробния устройствен план, това не би следвало тъй като визата и подробния устройствен план се издава от трета страна, държавен и общински орган, това не би следвало да води до наказание на производителите. В случая, вие пренебрегвайки досегашната практика на Закона за устройство на територията на съдебната практика трайна съдебна практика, тъй като разрешителното за строеж и разрешителното за ползване са стабилни административни актове. И поради пороци някъде по пътя до тях трудно могат да бъдат отменени. Очевидно това го знаете. Искате да създадете един допълнителен механизъм, с който да лишите от преференции производителите на енергия и да ги накажете за грешките, които е допуснал някой друг.
Считаме, че това е абсурден текст и той няма да повлече действия след себе си и ви обръщаме внимание, за да бъдете запознати с това. По този начин игнорирате не само други закони, а и практиката на съда в тази област. Това бяха нашите забележки.
А за държавната помощ колегата Николов имаш предвид едно просто нещо. При сега действащата нормативна уредба и когато приемем, че кръстосаното финансиране между мрежовото дружество и крайния снабдител е забранено, очевидно е, след като искате изрично да го позволите, очевидно го признавате и по директивата. Но аз не виждам този текст как би могъл да пренебрегне директивата. Това е отделен въпрос.
Нашата забележка е доста добре изложена. Вие ще получите жалбата. Сигурно ще бъдете помолени за коментар, както и за другите жалби. Нашата забележка е, че по този начин отнемате доход от нас. И с този доход създавате по изкуствен начин с ваше решение печалба у монополистите. В момента по сега действащата нормативна база, както българската, така и международната, това са фактите. Ние сме го обосновали. Аз мисля и обръщам внимание на този факт, че наистина има саниране заради задната дата, не по друга причина. В края на този законопроект, ако мога да го нарека, пише че параграфите от 1 и 17 влизат в сила от 30 юни. Не знам, може би е техническа грешка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте, това касае Закона за експортния контрол господин Пенков.
ПЕНКО ПЕНКОВ: Не е ясно. Коментарите ги разбрахте. Смеете се, но наистина не е смешно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да призова всички много сериозно да гледаме на тази дискусия. Благодаря за цивилизования тон до момента, който се надявам да запазим. Но понеже предстоят важни гласувания и множество редакции. А виждам, че аргументите и на гостите и на ДКЕВР започнаха да се повтарят. Мисля, че нищо повече не можем да си кажем колеги. Предлагам ви да влезем в процедура по гласуване.
Предлагам ви да започнем работа по конкретните текстове.
Бяхме гласували заглавието преходни и заключителни разпоредби да стане само заключителни разпоредби. Но предвид новите текстове, които трябва да гласуваме от правна гледна точка е добре да върнем старото наименование – преходни и заключителни разпоредби. Детайл е, но е важен детайл. Това е първата тема за предложение за гласуване, което аз правя формално.
Който е за наименованието преходни и заключителни разпоредби, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Следващото предложение за § 18 беше прието. Параграф 18 е гласуван.
Отиваме на предложенията на н.п. госпожа Лили Боянова и група. Предлагам ви, ако има съгласие да бъдат гласувани едно по едно, за да изчистваме евентуални юридически проблеми или двусмислия.
Започваме с точка 1. Ще помоля Правния отдел на Парламента, в лицето на госпожа Ива Йорданова, да каже по точка 1 имате ли чисто правни забележки госпожо Йорданова. Заповядайте.
ИВА ЙОРДАНОВА: Този параграф може би ще стане § 20 по доклада. Той е само допълнение към Закона за енергетиката, трябва да се отбележи.
За точка 1 нямам забележки. Но по отношение на т.2 след думите “разходи”, целия текст по чл.35, ал.2, т.3 предложение второ - “на обществени доставчик и крайните снабдители по методика одобрена от ДКЕВР” да се заменят с “разходи произтичащи от задължения за изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени по Закона за енергията от възобновяеми източници на обществения доставчик и крайните снабдители по методика одобрена от Комисията.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По т.1 първо колеги има ли някой забележки – ДКЕВР, Министерство на икономиката, народните представители?
Искам да ви информирам, ние от Синята коалиция взехме решение за гласуване въздържали се по тези текстове. Ясни са ви съображенията. Ясно ви е с кое не сме съгласни с цялата процедура по този начин.
По точка 1 не виждам забележки.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Точка 1 е приета.
По втора точка Правния отдел има редакционно предложение. Има ли несъгласие, което беше прочетено и вече фигурира в протокола, има ли несъгласие с това редакционно предложение? Няма. Имате ли редакционни предложения? Няма.
Подлагам на гласуване втора точка с редакцията предложена ни от Правния отдел на Парламента.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Колеги, отиваме на т.3, която е на стр.9.
Правният отдел на Парламента, заповядайте.
ИВА ЙОРДАНОВА: Точка 3 относно промени в преходни и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката, Държавен вестник брой 38 искам да обърна внимание, че там въобще няма такъв параграф 205. Явно се касае за Държавен вестник брой 54 от 2012 г. Но така предложен параграфа няма как да се случи, след влизането в сила на Закона. Явно четейки самото съдържание на текста се имат предвид срокове, които да текат от влизане в сила на този закон, изменителния за експортния контрол, а не изменителния закон на Закона за енергетиката от брой 54 от 2012 година. Поради това трябва да се съзадат на мястото на тази точка 3, два нови параграфа 21 и 22 със следното съдържание.
Параграф 21. Определените до влизането в сила на този закон от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по Закона за енергетиката, временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, които заплащат производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, запазват действието си до определянето на окончателните цени.
Параграф 22. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране довършва започнатите до влизането в сила на този закон, административни производства и определя окончателните цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, които заплащат производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференцилни цени в шест месечен срок от влизането му в сила.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има предложение за нови параграфи 21 и 22, които да заменят точка 3. Разбрахте чисто редакционните мотиви на това предложение. Колеги от ДКЕВР, ако имате забележки сега е вашата възможност. Госпожо Харитонова, колеги народни представители.
Подлагам на гласуване предложението, което ви беше прочетено от Правния отдел. Формално приемете, че вносители сме ние с господин Червенкондев, тъй като редакции могат да правят само народни представители, въпреки че е прочетено от госпожа Йорданова. Формални вносители сме ние с господин Червенкондев.
Който е за така направеното редакционно предложение, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се по начина по който беше предложено.
Отиваме на следващия текст. Заповядайте госпожо Йорданова.
ИВА ЙОРДАНОВА: В следващият текст Закона за енергията от възобновяеми източници само накрая думите «по реда на методиката по чл.6 ал.2» трябва да се замени с «по методиката по чл.6 т.2», тъй като там няма алинеи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чисто редакционна бележка. Това ще бъде § 23.
По параграф 23 с направеното редакционно предложение, чиито вносител ще бъде господин Червенкондев. Има ли забележки от страна на ДКЕВР, госпожа Харитонова, народните представители? Няма.
Колеги който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се по този начин.
Отиваме на § 19, който става § 24. но работната група не подкрепя текста на вносителя за § 19 и предлага да се отхвърли този параграф. За мен касае Закона за експортния контрол.
Има предложение да бъде отхвърлен.
Който е за отхвърлянето на § 19, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Приехме измененията на този законопроект.
Благодаря на гостите за участието им.
Минаваме към следващата точка от дневния ред.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерски съвет на 26 октомври 2012 г. – за първо четене.
Наши гости са:
Министерство на финансите
Милена Бойкова – директор на Дирекция «Държавен дълг и финансови пазари»
Цветанка Михайлова – началник на отдел в Дирекция «Държавен дълг и финансови пазари»
Румяна Герова – държавен експерт в Дирекция «Държавен дълг и финансови пазари»
Комисия за финансов надзор
Борислав Богоев – заместник-председател, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”
Николай Петков – началник отдел “Надзорна политика и анализи”
Анна Андонова – началник отдел “Нормативна дейност” към Дирекция “Правна”
Моля ви по същество представяне.
МИЛЕНА БОЙКОВА: Благодаря ви господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря ви за възможността действително много накратко да ви представим законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. Причините за изготвянето на този законопроект се коренят в дело С-236 от 2009 г. на Съда на Европейския съюз, за осигуряване коректно прилагане на Директива 2004-113 на Съвета, относно принципите на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа и предоставянето на стоки и услуги, с цел да се гарантира прилагането от страна на застрахователите и на пенсионно осигурителните дружества на правилото за независещи от пола застрахователни премии и пенсии, съгласно изискванията на съдебното решение. С визираното от мен решение по делото на съда, допускаше държавите членки да разрешават пропорционални разлики по отношение на премиите и добавките за осигурените лица, които се базират на пола, като определящ фактор при изчисляването на рисковете. С решението, което вече споменах, на практика това нещо се забранява.
С отменянето на разпоредбата на практика се налага преразглеждане и преработка на текста от Кодекса за застраховането и от Кодекса за социалното осигуряване. Като в тях бъде въведена абсолютна пълна забрана за използването на пола като такъв актюерски фактор, на който да се базира застрахователната премия и изчисляването на пожизнената пенсия от Фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
Или на практика целта на предлагания законопроект е пълна хармонизация с правото на Европейския съюз и със съобразяване на решението на Съда на Европейския съюз.
Благодаря ви. Ако имате конкретни въпроси, сме готови с господин Богоев да отговорим на тях.
ПРЕДС МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви госпожо. Колегите народни представители имате ли въпроси към вносителите? Няма.
Беше ми предоставено едно становище от Европейско право към Народното събрание, които са формулирали два въпроса, които ми изглеждат твърде интересни и задължително трябва да се отговори на тях. Единият е дори за мен изненадващ. Те говорят дали автоматично подновяване на застрахователен договор се извършва, ако не е постъпило в определен срок уведомление за отказ от подновяване.
И вторият въпрос е дали за корекциите по отношение на отделни елементи се изисква съгласието на застрахованото лице. Тоест, възможно ли е да има корекции в договора, без застрахования да бъде питан, което би било в негов ущърб евентуално.
Двата въпроса разглеждат хипотезите на втори параграф от преходни и заключителни разпоредби от втори до 11-ти параграф. Така че заповядайте госпожо за вашето тълкуване. Смятате ли, че има място за някакво безпокойство по тази тема?
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Благодаря господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, що се отнася до вече действащите застрахователни договори, ако в общите условия по отношение на договора, който действа в момента конкретно за определено застрахователно лице, не е предвиден текст, който да дава възможност на застрахователя едностранно да променя договора, който по силата на закон или друг акт със силата на закон, действащ на територията на Република България, не му дава право да изменя едностранно договора, то няма как да стане това изменение.
Вторият въпрос бихте ли повторили господин председател.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Дали автоматично подновяване на застрахователен договор се извършва, ако не е постъпило в срок уведомление за отказ от подновяване? Тоест възможно ли е някакво автоматично подновяване на договора?
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Автоматичното подновяване се смята, тогава когато и двете страни в определен период, отново посочен в общите условия по договора за застраховка, не предявят промяна или въвеждане на нови изисквания по отношение на условията при които е сключен стария договор. Така че ако застрахователя след изтичане на този срок, иска да промени условията, то той може едностранно да покани застрахованото лице да се съгласи или да не се съгласи да бъде подновен този договор. Ако и двете страни си замълчат би могло да има автоматично подновяване на този договор. В противен случай не.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът е, тъй като имахме много неприятни случки с телекомуникационния пазар, възможно е да се окаже, че без знанието на застрахования му е подновен договора и в даден момент има претенции към него за плащане. Такава хипотеза виждате ли като възможна, без неговото знание и съгласие?
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Аз мисля, че отговорих господин председател и пак ще повторя. Ако в общите условия, които действат към момента, по отношение на определен вид застраховки има клауза, която позволява на застрахователя едностранно да промени договора, вследствие на влезнал в сила закон или друг нормативен акт със силата на закон, действащ на територията на страната, тогава би могло. Но ако няма такава клауза и такъв текст няма как да стане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, ако лицето не е внимателно и не е прочело внимателно общите условия, могат да му подновят застраховката, без той да знае и да дължи сумата. Така ви разбирам аз.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Точно така. Така както е случая с банките по отношение на банковата лихва. Там има текст, който запазваше правото банката да променя едностранно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбирам ви колеги. Сега обаче тече дебат в Парламента, за който вероятно и вие сте информирани, че се опитваме специално за телекомуникационния пазар да дадем срок в такава ситуация, в който фирмата която сключва договора да поиска и писменото съгласие на клиента, за да може да поднови договора, независимо от тези общи условия. Смятате ли, че подобна редакция би имала място в този закон?
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Ако се приложи по аналогия би могло да намери такъв текст място, но не мога да отговоря на първо четене, господин Димитров.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател. Уважаеми господин Богоев, колеги, искам да попитам не е ли по-редно, за да се счита един договор за застрахователна услуга подновен, ако е платена застрахователната премия. Тоест да се счита наистина, че ако се запазват клаузите и се подновяват за още един застрахователен период, в момента в който застрахования плати било то и частично, застрахователната премия. По този начин ще има буквално волеизявление и желание и от двете страни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Богоев заповядайте.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Би следвало да се счита така господин Червенкондев, но ние бихме имали подобна ситуация и с други подобни закони и с други подобни текстове, където застрахователни кампании бяха приканени да променят общите си условия. Така че ако те го направят спрямо своите клиенти и в срока посочен в общите условия те откажат да подновят този договор, не мисля, че самото заплащане на премията е достатъчно, за да се поднови този договор. Така че ако в срока в който изтича договора по застраховка, да кажем на 10-тата, 12-тата,, 15-тата година и застрахователя откаже да продължи подобен договор няма основание заплащането на премията, да се счита за автоматично подновяване. Давам за пример договорите по отношение със стикерите за маркиране на автомобили. С които ние приканихме застрахователите да променят общите си условия и те го направиха.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги това е тема, която е между първо и второ четене. Имаме колеги народни представители със сериозен опит в застрахователни сектор. Аз мисля, че бяха заинтригувани от дискусията и могат да направят предложение. Визирам госпожа Боянова. Искате ли думата? Заповядайте.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Само две думи искам да кажа във връзка с коментара, който беше направен, за това да се считат застрахователните договори за подновени, след платена застрахователна премия. По принцип това не е прието в застраховането, защото има и предварителен риск. Може застрахователя да носи риск, без да му е платена застрахователната премия. Ако това нещо се приеме, че застрахователната премия трябва да бъде фактора, за да се сключи един застрахователен договор и той да е в действие, тогава трябва да се направят и промени в Кодекса.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители, които желаят думата по този законопроект, изказвания въпроси? Няма.
Предлагам ви колеги да преминем в процедура по гласуване.
Госпожо Боянова, ако смятате, че има редакционни предложения, наистина помислете по тези текстове. Може да ги предложим заедно.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерски съвет на 26 октомври 2012 г. – за първо четене.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на нашите гости за участието.
Колеги, минаваме към следващата точка. Знаете, че преди време от ваше име поисках от министъра на икономиката преди подписването на договора за Южен поток да запознае Комисията по икономика, енергетика и туризъм с детайлите, с възможните проблеми, с фактите и се радвам, че в крайна сметка, въпреки сложността около този договор, министър Делян Добрев ще бъде тук.
По тази точка очаквам следните гости:
Министерство на икономиката, енрегетиката и туризма
Делян Добрев – министър
Българси енергиен холдинг
Михаил Андонов – изпълнителен директор
Владимир Каролев – консултант

Георги Гегов – директор Южен поток – АД
Валентин Станчев – управител на Фирма «Газтек»
Здравейте колеги!
Мисля, че е много добра практика да се проведе едно такова изслушване преди подписване на договора. Искам още веднъж да се обърна към вас, че обвързването на новия договор за доставка на природен газ за нов ангажимент по Южен поток е нещо правилно и то трябва да се удържи докрай, независимо от променливите обстоятелсктва, които могат да настъпят.
Господин Добрев заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря господин председател. Уважаеми колеги народни представители, гости, тъй като получихме въпроси по Южен поток и тъй като и днес Министерски съвет взе решение да упълномощя Българския енергиен холдинг за вземане на окончателно инвестиционно решение, решихме да направим едно изслушване в Икономическа комисия и ви благодаря за дадената възможност. С екипа от проектанти, с изпълнителния директор от българска страна на Южен поток – България, с акционера господин Михаил Андонов – представител на БЕХ, с финансовия консултант, който е правил финансово-икономическия модел, за да може всички въпроси, които имаме да бъдат дискутирани на една такава среща.
Преди да започна с представянето. Докладът е доста дълъг и затова ще се спра само на някои части от него. Искам да кажа, че в понеделник миналата седмица имах среща в Европейската комисия с комисаря Йотинген, на която среща присъстваха държавите, които участват в проекта Южен поток. Шест държави освен България, Италия, Австрия, Гърция, България, Румъния, Унгария, Словения, акционери са и Франция, Германия в този проект в неговата цялост, на която среща от всяка една от държавите бе изявена подкрепа за проекта Южен поток и намерение за вземане на окончателно инвестиционно решение.
Разбира се, всички държави сме на становището, че приоритет за нас е южния газов коридор, защото той не само ще осигури по-голяма сигурност на доставките с различен маршрут, но същия източник на газ. Но от друга страна и ще диверсифицира доставките на газ за България и за Европейския съюз.
Проектът Южен поток знаете стартира със споразумение между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество при създаване на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България, подписано на 18 януари 2008 г. в София, ратифицирано със закон приет от 40 народно събрани на 25 юли 2008 г. обнародвано в Държавен вестник брой 99 от 18 ноември 2008 г.
През ноември 2010 г. са подписани споразумения между акционерите и Устав на съвместната проектна компания Южен поток – България, учредена през декември месец 2010 г. с акционери БЕХ ЕАД и ОАО Газпром и при съотношение на дяловете в компанията 50 : 50.
Между БЕХ и Газпром е сключено споразумение за предпроектно проучване на 25 октомври 2010 г. с уточнени базови схеми за трасетата и обеми природен газ при капацитет на газопроводната система от 63 млр. кубични метра на година газ. С оглед резултатите от предпроектните проучвания в съответствие с чл.4 изречение второ от междуправителственото споразумение. По-важното е, че в периода февруари до юни 2011 са извършени дейности по предпроектно проучване, относно осъществимостта и икономическата целесъобразност на проекта Южен поток на българска територия. Разгледани са и са оптимизирани няколко алтернативни варианта на трасе на газопровода на българската територия с алтернативно разпределение на обемите газ в западна посока Сърбия и в Южна посока Гърция.
Въз основа на предпроектното проучване акционерите са избрали варианта в направление Гърция, да се осъществи по съществуващата транзитна система на България с допълнителни количеста от 2,5 млр. кубични метра газ. И в този смисъл направлението Гърция остава извън потока Южен поток. А потока Южен поток е с входна точка на българската територия около Провадия и с изходна точка сръбската територия около Връшка чука Зайчар.
На 28.08.2012 г. е подписан протокол между БЕХ и Газпром, относно реализацията на проекта на територията на Република България, в който е предвидено, че приемането на окончателно инвестиционно решение за проекта следва да бъде извършено през ноември 2012 г., като до тогава ще бъдат изпълнени и завършени редица съществени дейности и условия от проектантски, технико-икономически, финансов и договорен характер.
По изрично искане на българската страна в протокола е записано, че окончателното инвестиционно решение ще бъде взето с разбирането, че след приемане на окончателно инвестиционно решение е необходимо да бъдат осъществени важни дейности за реализацията на проекта, включващи неограничаващи се до получаването на необходимите разрешения и одобрения за започване етапа на строителство и че всичко свързано с тези дейности ще бъде осъществено в съответствие с изискванията на приложимото българско и европейско законодателство.
Има много технически подробности, които предлагам да не ви запознавам с тях, защото проектанта съм сигурен, че ще спомене по-важните.
С протокола са уточнени следните икономически критерии за приемане на окончателното инвестиционно решение.
По отношение на целевия срок на откупуване на инвестицията, в съответствие с чл.8 от междуправителствено споразумение в протокола е предвидено, че целевия срок на откупуване на инвестицията ще бъде не по-дълъг от 15 години, считано от началото на търговска експлоатация на газопровода на българска територия. Изрично е записано че под срок за откупуване се разбират всички капиталови разходи за проекта да бъдат възстановени до 15-тата година от началото на търговска експлоатация на газопровода.
По отношение на базовия период за достигане на необходимото ниво на вътрешна норма на възвръщаемост на собствените средства, страните са съгласували, че базови период ще бъде 25 години. Базовият период започва да тече от издаване на разрешение за експлоатация на газопровода. Вътрешната норма на възвръщаемост заложена в протокола е 8 процента номинален, от собствените средства на страните вложени в проекта.
При спазване изискванията относно проектното финансиране и при невъзможност на сто процентовото му осигуряване. Знаете, че първоначално акционерното споразумение залагаше 70 процента привлечени средства и 30 процента собствени средства. Но тези 30 процента собствени средства, всички нас ни притесняваха, защото са един доста сериозен финансов ангажимент от страна на българския акционер, Българския енергиен холдинг. Затова бе записано, че ще бъде осигурено сто процента проектно финансиране на проекта. Хипотезата е, че такива проекти не се финансират на сто процента със собствени средства. В случай, че не може да бъде осигурено сто процентовото му финансиране, Газпром ще осигури средства за покриване на до 30 процента, съгласно акционерното споразумение от 2010 г., собственото участие на БЕХ, без да изменя равното дялово участие на БЕХ като акционер, при което отпуснатите средства за покриване на самоучастието на БЕХ ще се връща чрез дивиденти от дейността на Южен поток – България.
В протокола е записано, че конкретните условия ще бъдат уточнени допълнително. Договорката относно финансирането на проекта е особено важна за българската страна. Искам да обърна внимание на това, тъй като по този начин българската страна няма да се налага на етапа на подготовката и на изгражадането на газопровода, да изразходва и рискува в проекта значителни по размер инвестиционни средства. И тук говорим не само за намирането и изразходването на средствата, а също така и за риска, който се носи от една такава инвестиция.
На практика при тази договорка, тежестта и искът относно осигуряване на цялостно финансиране на проекта за изграждане на газопровода остава за Газпром като съдружник.
И тук отново отварям една скоба, защото чухме в общественото пространство, че парите щели да бъдат осигурени от Газпром. Това не е така, защото както за всяка останала част по строителството, така и за финансирането ще има процедура за избор на финансираща институция. Тази финансираща институция може да бъде която и да е банка в света и ще бъде избрана тази, която даде най-добрите условия за финансиране на проекта.
В този смисъл, за да няма спекулации, сме наели за икономически модел и английски консултант, който по никакъв начин не е свързан с никой от акционерите, за да направи икономическия модел.
Казах ви вече, че е избрано трасе. Има два варианта. И двата са остойностени. В единия вариант на трасе общата стойност на проекта е 3 млр. 308 млн. 650 000 евро. А в другия вариант е 3 млр. 323 млн. 890 000 евро. Избран е първия вариант, който е с около 20 млн. евро по-евтин. Той е по-удачното трасе според проектанта. И отново това е изчисление, което проектанта прави. Но това не е окончателна цена на проекта, защото тази цента ние ще я имаме след като се проведат търговете за избор на изпълнител и съответно компаниите предложат най-добрата оферта.
Също така в общественото пространство се видяха и сравнения между това колко струва сръбската част и колко струва българската част на газопровода. А трябва да се знае, че сръбската част на газопровода е 450 км., а българската територия е 540 плюс 59 общо 599 км., без да се изчисляват лупингите. И това ще ви го покаже подробно консултанта предполагам. Лупингите, с двояването на тръбите, за да се получи по-голям капацитет, нашето трасе е 900 км. И освен че нашето трасе е два пъти по-дълго като тръби, отколкото сръбското трасе, в българското трасе ние имаме по-голям на брой съоръжения, като компресорни станции и измервателни станции. Да не говорим, че тръбите на българската територия, заради голямото налягане от над 100 бара трябва да бъдат с дебелина от 21 до 25 милиметра на тръбата. Така че това всичко е съобразено от страна на проектанта.
Значително количество от газа, който влиза на българската територия не излиза от сръбската граница. И това е причината там трасето да е по-различно и тръбата да е по-различна, защото знаете, че България транзитира сериозни количества газ в посока Турция и Гърция. В допълнение има и приемен терминал на българската територия от морската част в българската част.
Основанията за вземане на положително инвестиционно решение са избор на вариант за трасе, което вече е изпълнено. Разработени финансово икономически модели и бизнес план за проекта, които са изпълнени. Сега ще представим както варинат на трасе и подробности по него, така и подробности по отношение на финансово-икономическия модел и бинес плана.
И трета точка сме записали в решението на Минитерския съвет, подписване на договор за доставка на природен газ за България, включително по Южен поток, въпреки че тази тема не е конкретно свързана като техническо изискване за вземане на оконателно инвестиционно решение.
Чухме приказки от сорта на това, че се правят тайни договорки. Никакви тайни договорки не са се правили, никакви тайни договорки не са се водили, защото параметрите на този проект са определени още с междуправителственото споразумение през 2008 година, ратифицирано от Народното събрание. Това което е станало от тогава досега, аз ви запознах съвсем накратко. И това са технически стъпки в посока вземане на окончателно инвестиционно решение. Създаване на проектна компания, предпроектни проучвания, пупове техническо проектиране, дейности по ОВОЗ, избор на трасе, остойностяване на проекта, за да се стигне до следващата техническа стъпка – окончателно инвестиционно решение.
Окончателното инвестиционно решение не е подписване на някакъв договор или някаква допълнителна договорка. А окончателното инвестиционно решение е протокол от акционерите затова, че те решавата да преминат на следващата стъпка например, проектиране, довършване на ОВОЗ и т.н. и вземане на разрешение за строеж по проекта.
Само още нещо да допълня. По отношение на това, дали по тази тръба, по този газопровод ще имат достъп трети страни. Този въпрос ще бъде разискван и уточнен на нивото на Европейската комисия. Защото този въпрос касае не само България. В тази връзка на срещата с Йотингер в понеделник миналата седмица, ние всички държави с комисаря се уточнихме, че ще имаме обща позиция по този въпрос. Дали по европейските правила е допустимо и ще има изключения за такъв тип газопроводи, защото това също е по европейските правила или няма да има изключения и всяка страна ще има достъп до този газопровод.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Добрев. Ако искате да чуем проектанта. Моля да се концентрирате върху важни факти и обстоятелства, да не влизате в прекалени детайли. Заповядайте.
ВАЛЕНТИН СТАНЧЕВ: Благодаря ви за предоставената дума. Управител съм на Консорциум Газтек – БГ. Това е Консорциума, който спечели обявения търг от Южен поток България за проектиране на Газопровод на Южен поток на територията на Република България.
Съгласно подписания договор за изпълнение на проект Южен поток на територията на Република България, задължение на Консорциума е да изготви трите необходими части от проект Южен поток, касаещи опазване, оценка и въздействие върху околната среда. Подробен устройствен план в двете му фази – предварителен проект и окончателен проект и да изготви техническия проект на газопровода.
Както каза министър Добрев, трасето на газопровода започва на 2 км. южно от Варна в зона Галата. Общата дължина на трасето е 538 км. Като голяма част от това трасе се състои от две тръби. Защото на територията на България дебита на газа е значително по-голям. Тя е първата страна, която е по пътя на газа и се налага около 75 процента от трасето на газопровода да се дублира с втора тръба, с оглед осигуряване на по-голяма пропускателна способност.
По трасето на газопровода с цел поддържане на нормално проектно налягане са разположени три компресорни станции. Първата компресорна станция е непосредствено след излизането от морето на газопровода. Тя има за цел да повиши налягането, тъй като преминавайки през Черно море, природния газ е със значително намалено налягане спрямо входната точка и е необходимо да бъде компрсиран, за да продължи своето движение през територията на България.
Втората компресорна станция предвиждаме да бъде в участъка между гр. Попоов и гр. Търново на около 200 км. от началото на газопровода.
Трета компресорна станция разполагаме в близост до границата с Република Сърбия. Като целта е отново поддържане на параметрите на транспортирания газ.
Освен компресорни станции по трасето на газопровода на морски бряг, точно при компресорна станция 1, ние предвиждаме и приемен терминал. Като в този терминал ние ще предвидим необходимите съоръжения за приемане и съответно за измерване на приемания газ от морския участък.
Освен приемен терминал и компресорни станции, в близост до гр. Провадия се предвижда да бъде създадена втора точка за захранване на българската национална преносна мрежа с природен газ и транзитната мрежа. В тази точка ще се отдели от Южен поток част от газа за националната газопреносна мрежа и транзитираните количества към Република Турция, Гърция и Македония.
По отношение на частите, които са неразделна част от нашия договор за изпълнение на проекта, сме започнали изпълнението на договора с разработването на част ОВОЗ, която е в значително напреднал стадий. Частта ОВОЗ е започнала непосредствено след описването на договора и се работи от самото начало, с цел да се обхванат всичките необходими изисквания на националното законодателство, а именно да бъде обхванат период от четири сезона. Всичко това е спазено.
На следващия етап подробен устройствен план сме избрали трасе на газопровода. Предложили сме два варианта за трасе. Като нашите акционери са одобрили предложения от нас първи вариант, който е икономически по-изгоден. Освен това има и по-добри технически параметри за пренос на газ.
По отношение опазване на околната среда, първия вариант също е по-добър, защото захваща много по-малко защитени зони от територията на България.
Всички дейности, които са свързани с получаването на разрешение за строеж ще бъдат изпълнени в съответствие с националното законодателство. Приоритетно се спазва националното законодателство при изготвянето на всички проектни части от газопровода, както и законодателството на Европейския съюз.
При проектирането на газопровода ще бъдат приложени най-добрите налични техники на световно ниво. Важно е да се отбележи, че проекта предвижда етапно изграждане на газопровод Южен поток в зависимост от количествата, които предстои да бъдат транзитирани. Всичко това е разработено в проекта със съответните стадии на проекта.
Искам също да отбележа, че цената която бе спомената за Южен поток, това е цена получена на база оферти, компании, евентуално производители на определено оборудване. Но това не е изтъргувана цена, това не е тръжна цена. Така че тепърва предстоят уточнения по цената и теперва ще се получи точната цена. Като разбира се, аз смятам, че когато вече се влезе в конкретни преговори с потенциални доставчици, цената ще намалее.
Освен посочените от мен съоръжения по трасето на газопровода, които ги коментирах като съоръжения за повишаване на налягането на компресорните станции, като съоръжения за измерване на газа, на територията на България се предвиждат три измерителни станции.
Първата е когато приемаме газа от морето. Втора и трета са съответно при Провадия, където трябва да измерим газа, който се отделя от Южен поток и постъпва в българската мрежа.
Освен тези съоръжения по трасето са предвидени и множество охранни и секциониращи кранови възли, които имат за цел да секционират газопровода и да повишат неговата надеждност при евентуална аварийна ситуация. Всичко това е обвързано с автоматизирана система за управление на технологичните процеси , като тази система гарантира защита на газопровода при всички изисквания към настоящия момент на световните стандарти.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви благодаря. Влезнахте в много технически детайли. За Икономическата комисия общите въпроси и финансовата страна е може би по-важната.
Друг от гостите желае ли да добави факти и обстоятелства, които не са били представени и са важни?
Господин Каролев заповядайте.
ВЛАДИМИР КАРОЛЕВ: Аз ще бъда съвсем кратък. Тук съм защото бях поканен от един от партньорите на финансов консултант. Да кажа няколко думи от негово име, защото го познавам. Това са колегите с които работя. Аз не съм работил с него по този проект засега, защото не се знае какво ще стане в бъдеще. Познавам Дейвид Старс от 15 години още докато работеше в Сити банк – Ню Йорк. След това той се премести. След това беше в Ей Джес Би Си. Покрай неговата работа в Ей Джес Би Си, която той напусна от ноември миналата година имам впечатления от него, защото никога не съм крил, в сайта на моята компания го пише от дена в който подписа този договор. Моята малка консултантска компании беше подизпълнител на Ей Джес Би Си по проекта Белене.
Дейвис Търнс беше поканен вчера да присъства. Но той днес е в Брюксел в Европейската комисия, защото ако влезете в сайта на компанията, ще видите, че тази компания в момента консултира Европейската комисия по някои газови проекти, включително от страна на европейската комисия по интерканекшъна между България и Сърбия. По проекта ще говорят колегите му. Той ме помоли три неща да кажа, защото аз вчера му превеждах всичко написано по медиите. Помоли ме да уточня конкретно три неща.
Първото нещо, е както ще видите на сайта на компанията, това е абсолютно независима компания от 14 хора с много опит. Всички са с над 20 години опит, всеки един от тях. Само в областта на проектното финансиране в сектори енергетика, телекомуникации и пътища. Специализирана компания на проектно финансиране в сектори, включително в енергетиката. Не е свързана с нито една от големите инвестиционни банки или търговски банки, с нито един производител на оборудване от какъвто и да е вид. И това всеки от вас господа народни представители може да се убедите, когато ви се представи уеб сайта на компанията. Дейвис Търнс казва, че ще предостави чрез колегите си днес личния си имеил и факс и телефон и всеки може да го пита и ще отговаря по проекта.
Второто нещо, което ме помоли да уточня е, че има малко неразбиране в България от това, което аз му преведох, какво означава окончателно решение. Едва ли не това, което му прочетох и преведох излиза, че утре ще започне да се копае. И че със сигурност проекта ще стане. Това е етап, в който е приключено от технико-икономическа и финансово-икономическа гледна точка прединвестиционното проучване и то е положително. Тоест, да го кажем има икономически смисъл да се прави този проект. Но само ако се направи във всичките други седем страни, както каза много ясно министъра. Това не е българо-руски проект. Ако този проект стане, той ще стане във всичките други страни, с участието на всички други инвеститори, в това число част от тях световно известни стратегически инвеститори. Например офшорната част, ако стане на проекта, там инвеститори са Газпром, ИДЕФ, Винтершау, което означава БАСФ, също още някой инвеститор. Не знам точно кои са. Също от Италия.
От тук нататък Дейвис подчерта, защо това е част от работата на неговия екип. Ще се прави така нареченото банка билите стадий. Тоест откъде ще дойде финансирането. Много е ясно, че финансирането ще дойде, защото това ще бъде за целия проект. Иначе няма да стане, не сам за България, на базата на най-добрите международни банкови практики. Няма да има една банка. защото никъде такъв проект не е станал с една банка. Най-вероятно ще има синдикат от много банки. Най-вероятно ще има експортно кредитиращи агенции, както е в много подобни проекти. Примерно ако има немско оборудване, най-.вероятно немската експортно-кредитна агенция ще подкрепи немските производители.
Най-вероятно ще има така наречените мулти нешънълс, Европейска инвестиционна банка и т.н. Не случайно финансово икономическото проучване е правено така, че когато то отиде в някоя от мултинационалните институции, било Европейската инвестиционна банка или Международната финансова корпорация или Европейска банка за възстановяване и развитие, те да четат това, което очакват да четат.
И последното нещо, което той помоли да кажа, е, че не може да очаквате към днешна дата никакви подробности от финансовия модел, защото модела е изграден, а ще се напълни с детайли, когато се направи този конкурс между банки. И когато всяка банка излезе със своето предложение, което ще бъде направено по един професионален начин, от хора които с това се занимават 20 години. И след като бъде това направено с разрешението предполагам на принципала, не вярвам да има отказ от такова разрешение, ще е ясно кои са самитиращите банки, на какви нива. И това всичко ще бъде одобрено от акционерите на общо събрание.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Каролев. Друг от гостите. Господин Андонов, желаете ли да добавите факти, които не са били казани от предишните участници.
МИХАИЛ АНДОНОВ: Благодаря господин председател. това което искам да допълня от казаното е, че нито държавата нито Българския енергиен холдинг ще поемат някакви гаранции по проекта. Това доста красноречиво показва ангажиментите на другите страни.
Другото което не се коментира, но то ще бъде резултат от стартираните действия при започването на строителство, което е по линейния график, което изпълнява Газтек консорциума трябва да стане получаване на разрешение за строеж на 31 юли 2013 г. Със стартирането на строителството всички фирми, които ще бъдат избрани след откритите процедури, които изпълнява господин Добрев ще трябва да се регистрират в България и това значи, че те ще си плащат ДДС, което ще се получи при съответните сделки. Те ще си плащат и корпоративния данък. Те ще си плащат и осигуровките на работниците, които ще работят в тези фирми.
С пускането на търговската експлоатация и функционирането на тази проектна компания Южен поток България, тя ще стане фирмата, която ще експлоатира построения газопровод и ще получи лицензията за транзитиране на газ. Преди да се изплатят дивидентите, както се спомена по финансовия модел, с който БЕХ ще изплаща привлечените средства, ще се платят 10 процента корпоративен данък. А от руска страна ще бъдат плащани 15 процента при източника, съгласно спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане, което е подписано между България и Република Русия.
Така че това са също други финансови параметри, които са резултат от бъдещето развитие на проекта.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря.
Колеги народни представители имате възможност, тези които присъстват да зададат своите уточняващи въпроси към господин Добрев и неговите колеги.
Първо господин Добрев, радвам се, че дойдохте тук. Така трябва да бъде. Трябва да има винаги публични обсъждания преди всеки подпис. Това е добра практика.
Първият ми въпрос към вас и вашите колеги е, господин Андонов получава мандат да подпише това окончателно инвестиционно решение. Понеже видяхме някои не добри практики, дори в мандата на сегашното правителство.
Господин Андонов, докато няма договор за новите доставки на природен газ, нали нищо няма да подпишете. Така че във вашия мандат надявам се това да е ясно и да не стане грешка. Това ми е първия въпрос.
С уточняващ въпрос към господин Добрев. За новия договор на природен газ имате ли яснота какво намаление на цената може да постигнем? Говореше се за 11 процента. Възможно ли е дори по-голямо намаление, ако имате готовност да отговорите на този въпрос.
Вторият ми въпрос. Аз лично се опасявам, виждате ли някакъв риск Южен поток да се използва за заобикаляне на сегашния транзит, който минава през България? Тоест, по-големи количества да бъдат насочени през Южен поток и България да загуби транзитни такси по сегашния транзит? Такава опасност виждате ли? И ако я виждате, взели ли сте мерки за запазване и гарантиране на сегашните транзитирани количества с някакви инструменти в бъдещия договор или смятате в по следващ момент да търсите решения на този въпрос?
Искам да ви питам също за цената на 1 км трасе. Може би към вас господин Андонов. Правена ли е съпоставка с цената на 1 км. трасе в България и в други страни от Източна Европа, може би също по този проект или по сравними проекти каква е, за да сме сигурни, че оферираната цена е добра. Такива сравнения дали сте правили. Ако не сега, може на по следващ етап да ми отговорите. Въпроса с третите страни. България има полза, тук господин Добрев е напълно коректен, че не зависи само от нас за съжаление, да може да бъде използвана тази тръба за доставка на природен газ от трети страни. Но не смятате ли, че е добре България да проведе разговори с другите страни през които минава Южен поток за формиране на обща позиция. Затова да има възможност и за други доставки. Чисто стратегически това може да се окаже много важен въпрос от тук нататък. Да, разговора е между Европейската комисия и Русия основно. Но нека да си дадем сметка, че България е член на Европейския съюз и Европейската комисия ще чуе и ще иска нашето мнение. Ако успеем няколко европейски страни да бъдем на една и съща позиция, тук може би ще направим това, което успя да направи Полша, а именно пробив. Нека да го има Южен поток, но да има възможност за доставка на природен газ и от трети страни, което е диверсификация и което ще ни направи по-малко енергийно зависими и една сериозна възможност. Това са ми трите въпроса като най-важния е към господин Андонов.
Други въпроси колеги, ако има.
Заповядайте господин Андонов.
МИХАИЛ АНДОНОВ: Първо това, което получавам като мандат мисля, че решението днес на Министерския съвет е категорично. Там има две точки. Подписване на договора за доставка на газ от 1 януари и вземане на положително, окончателно инвестиционно решение. Ние тези две точки сме ги договорили в протокола, който подписахме на 27 август във Варна. И отделно Булгаргаз подписа с Газпромекспорт такъв протокол, че до 15 ноември ще бъдат подписани тези два документа. И така субординацията е добра и мисля че няма да се получат други практики от добрите практики.
По втория въпрос, който зададохте, не се нарушават транзитите, които са били досега. И ще кажа няколко цифри в подкрепа на това, което казвам.
Това което се транзитираше досега от Исакча през българска територия като обем от 17,8 млр. куб.метра ще се запази. Даже ще се увеличи с 2,5 млр., за да се компенсират прословутите 90 км., които всички обясняват как ги губим. Това ще стане с тези допълнителни количества. И ако те не бъдат осигурени като количества, те ще се компенсират от транзитната такса. Този модел когато се подписва акционерното споразумение, двете страни се договориха, че с преместване на точката на снабдяване с газ от Исакча във Варна няма да се влошат финансовите параметри на Булгартрансгаз.
Така че при тази ситуация това, което сме разчели и подготвили ви гарантирам, че няма да има влошаване на резултата на Булгартрангаз. Отделно към тези 17,8 и 2,5 ще се добавят още 1 млр. 600 млн. и тези 1 млр. 600 млн. ще се получат някъде в третата, четвъртата година. Нормално е при стартиране на тези нови газопроводи, да не се постигне проектна мощност на първата година от 63 млр. По шипорпея, който е разписан, те са предвидени на третата година да се постигнат. Като от тези 63 млр., 41 млр. отиват за Сърбия и за останалите държави, а другите количества минават през нашата транзитна система и плюс това, което ние сме получавали за собствено потребление.
И по третия въпрос, това което беше за Европейската комисия. мисля, че срещите които се проведоха досега, а те са три и на последната присъства и господин Добрев. Всички европейски страни са в тази позиция да се извлекат максимални ползи и съответно да се запазят интересите на всички и да има възможност евентуално за транзитиране и на друга газ, стига да има такава.
Благодаря.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само да допълня, че на този етап няма промяна във входната точка. Ние си имаме 30 годишен договор за транзита с определени входни точки и те не се променят с това окончателно инвестиционно решение. Има подписан документ, споразумение, че когато се договаря промяната, тя не може да става за сметка на Булгартрансгаз. Могат да отпадат километри, но това не означава, че ще отпаднат сумите по тези километри. Тези суми Булгартрансгаз трябва да си ги получи. Така че това, когато се договори различна входна точка е гарантирано с общото разбиране, че ще бъдат компенсирани тези 90 км. с вариантите, които имаме.
По отношение цената на газа, надявам се, че не очаквате от мен да кажа цена на газа, която ще договорим, защото все още вървят преговори. Но ние правим всичко възможно, защото осъзнаваме колко са важни тези преговори. Един долар разлика в цената на газа при консумация от 3 млр. кубика, един долар на 1000 кубика означават 3 млн. долара. Така че може да бъде на година. Така че може да бъдете сигурни, че ние се борим за всеки долар и за всеки цент. И съм убеден, че ще постигнем по-добри условия, отколкото отстъпката постигната април месец от 11 процента. В смисъл, тази отстъпка знаете, че важи до края на годината до 31 декември. Аз се надявам условията да са още по-добри по новия договор.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев и след това господин Казанджиев, експерт, който поиска думата.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател. Уважаеми господин министър, гости, аз наистина само искам да изразя едно становище и едно поздравление към работата на екипа на Министерството. Ние видяхме на днешното изслушване, че е направено всичко както трябва да се прави, както не е било правено, според мен досега. И с работата на доказани експерти, консултанти, архитект инженери, финансови и технически консултанти, считам, че наистина е направено всичко за максималната защита на българските интереси. Като се има предвид първо акционерното споразумение, начина по който се прави първо проектна компания. Какви ангажименти и рискове ще поеме държавата. Доколко и как са защитени интересите на досегашните взаимоотношения на Булгартрансгаз за руската страна, от гледна точка приходи от транзитни такси. И наистина крайната цел на държавата е един допълнителен сериозен инфраструктурен проект, който да подобри нашата енергийна независимост. Поне да направим една диверсификация на трасетата, които имаме. Въпреки, че на този етап основния доставчик е един. Това е руската страна. Но все пак това е стъпка в правилната посока и моите поздравления към това, което сте направили досега.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Още не бях дал думата за поздравления. Но господин Червенкондев избърза. Няма проблем.
Господин Христо Казанджиев представлява Движение за енергийна независимост. Той беше директор на Дирекция “Природни ресурси” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Заповядайте за конкретни въпроси, ако имате господин Казанджиев.
ХРИСТО КАЗАНДЖИЕВ: Благодаря господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, аз имам един единствен въпрос. По скоро уточняващ въпрос. От това което спомена господин Делян Добрев разбираме, че въпроса с достъпа на трета страна не е решен. Тоест, той е висящ.
Същевременно модела за който става дума и който е изготвен е изготвен при допускането, че конструкцията на газопровода и проекта е изготвен при сто процента 63 млр. При тази постановка на 9-ти ще бъде подписано споразумение за реализация на проекта.
Проблемът е, че въпроса с достъпа на трета страна не е решен. И евентуалното негово решаване в посока към гарантиране на достъп, означава, че конструкцията, цялата линейна част, компресорни инстанции трябва да се промени. Така че не е ли по-разумно да се изчака окончателното решение на въпроса с достъпа на трета страна, преди да се вземе окончателно инвестиционно решение?
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Андонов или някой от неговите колеги.
СТЕФАН СТОЙКОВ: Уважаеми председател, уважаеми народни представители, работя с Вайзерс, като част от тяхното структуриране и финансиране, икономическата част. Само искам да уточня, че не е нужно да се изпълнят тези 63 млр. кубика, за да излезе финансирането. Финансирането е смятано с доста различни вариации и с различни възможности, така че нито един проект, който сме правили не сме го смятали, че трябва да бъде абсолютно всичко запълнено до края, така че да излезе финансирането. Само това исках да уточня преди да отговори господин министъра.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Този въпрос не е решен и той не е въпрос само на България. Второ, това което вие казахте са две противоречащи си тези, защото ако е осигурен достъп на трети страни до газопровода, риска от този газопровод се покачва. Защото тогава нямаш гарантирани количества за транзити. А ако газопровода има изключение по него от европейските правила, което е възможно съгласно европейското законодателство, тогава имаш определен ангажимент за капацитета и за приходите, без значение дали тръбата се запълва или не се запълва. Така че и единия и другия вариант имат своите плюсове и минуси.
Отново това е решение, което се дискутира с Европейската комисия и с всички останали държави участници в проекта Южен поток.
На мен лично ми се струва, че по-важното за нас е да има достъп до трети страни до газопровода, въпреки по-големия риск за неговото запълване. Но все пак и другия вариант с изключението за нас има своето предимство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви. Други експерти или колеги народни представители, които желаят думата. Няма. Господин Добрев нещо да добавите желаете ли? Няма.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Единствено, че опасението за запълване на капацитета не ни притеснява, защото господин Андонов каза, че ние няма да предоставяме нито държавни гаранции, нито корпоративни гаранции, нито обезпечения под каквато и да е форма, включително с нашите акции в Компанията Южен поток – България. Това е проектна компания, която сама отговаря за проекта и каквото и да се случи с тази компания не може да произтече нищо лошо, както в случая с Белене например. Когато си заложил Националната електрическа компания, ти фактически я правиш заложник на един евентуален неуспех.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви за днешното изслушване.
Колеги, народни представители, искам да ви информирам, че на 22 ноември сме поканили ЕСО, ЕРП-тата, ДКЕВР, НЕК, БЕХ и ще проведем една дискусия за подготовката за зимния сезон. Ще имаме предварително материали и моля за вашето участие.
Заповядайте господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако позволите да добавя още нещо. Предварително бе анонсирано подписване на окончателно инвестиционно решение на 9 ноември. Но тъй като днес този ден бе обявен за ден за траур, подписването ще стане през следващата седмица на окончателното инвестиционно решение.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ:
Благодаря за днешната работа колеги.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17.40 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Силвия Михайлова
(139 500)