1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 254-01-109, внесен от Красимир Велчев и група народни представител на 16 ноември 2012 г. и обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 254-01-53, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 5 април 2012 г. -- за първо четене.
2. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, внесен от Министерски съвет на 12 септември 2012 г. -- за второ четене.
3. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, № 202-01-51, внесен от Министерски съвет на 29 август 2012 г. -- за второ четене.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 44


На 21 ноември 2012 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 254-01-109, внесен от Красимир Велчев и група народни представител на 16 ноември 2012 г. и обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 254-01-53, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 5 април 2012 г. -- за първо четене.
2. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, внесен от Министерски съвет на 12 септември 2012 г. -- за второ четене.
3. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, № 202-01-51, внесен от Министерски съвет на 29 август 2012 г. -- за второ четене.
4. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.20 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден колеги! Имаме кворум и може да започнем заседанието.

Днес Ви предлагам следния ДНЕВЕН РЕД
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 254-01-109, внесен от Красимир Велчев и група народни представител на 16 ноември 2012 г. и обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 254-01-53, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 5 април 2012 г. -- за първо четене.
2. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, внесен от Министерски съвет на 12 септември 2012 г. -- за второ четене.
3. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, № 202-01-51, внесен от Министерски съвет на 29 август 2012 г. -- за второ четене.
4. Разни.

Колеги, още от самото начало искам да се обърна към народните представители изрично да ги информирам, че утре 22.11.2012 г. от 14.00 часа в зала Запад сме организирали изслушване на електроразпределителните дружества на тема «Финансово-икономическо и техническо състояние на електроразпределителните дружества и готовността им за есенно-зимния сезон.
Колеги, моля да има представители от всички парламетарни групи, които да задават необходимите въпроси.
Знам че има предложения по програмата.
Господин Червенкондев иска думата.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми колеги, като се има предвид т.4 разни и следващото ни заседание в утрешния ден и натоварената ни прогама, предлагам за днешното заседание да разгледаме само точка втора - Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, , внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г. – за второ четене.
Като точка първа да я отложим за следващото заседание, за да присъства и министър Добрев, който отсъства от страната.
За точка 3 - Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, № 202-01-51, , внесен от Министерския съвет на 29 август 2012 г. – за второ четене.
Има въпрос и коментар с Минитерство на финансите във връзка с някои от текстовете, затова също предлагам това да се разгледа в следващото заседание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Червенкондев.
Има ли други предложения? Господин Вдладимиров заповядайте.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Аз не разбрах мотивите с които господин Червенкондев иска точка 1 да се отложи за следващия път. Мотиви кажете за предложението на Красимир Велчев, защо се отлага. И второ мотиви за предложението на господин Сидеров. Нека да бъде аргументирано.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря. Уважаеми колега Владимиров, аз казах, тъй като в предложенията, които са в законопроекта на Волен Сидеров и народни представители, както основно в Закона има кардинално големи промени и неща, които касаят цялата енергетика в България. Считам, че е редно и това съм консултирал и с министър Добрев, който отсъства в момента от страната. Когато разглеждаме в комплект двата законопоректа, както на вашия, така и на Красимир Велчев и народни представители, да присъства на заседанието и да си каже мнението на Министерство на икономиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Току що ми беше раздадено едно становище на зам.-министъра на икономиката, енрегетиката и туризма, Евгения Харитонова, което е подписано от нея. Това становище е, че внесеното предложение от Красимир Велчев и група народни представители по промяна Закона за енергетиката ще се решават важни въпроси в тази област и е ясно изразена подкрепа за това нещо.
Мотивирайте се защо сега го отлагате.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Владимиров, нека сега да си дам думата по този процедурен въпрос. Предвид спора, който имаше на последните комисии, знаете че тази тема беше разглеждана в друг законопроект и е редно минитър Добрев да е тук, за да поеме и политическа отговорнот и да му бъдат зададени всички въпроси от всички парламетарни групи. И не е редно в негово отсъствие да се разглежда такъв законопроект. Изглежда, едва ли него го няма, за да не отговори на въпросите, които могат да му бъдат зададени. Така че аз подкрепям процедурата в лично качество, разбира се и ще я подложа на гласуване. Първа точка да бъде отложена до момента в който господин Добрев се върне в България, за да може да отговори на всички политически въпроси от различните народни представители.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Господин Димитров не сте прав, защото политическа отоворност вече е поета с това, което е разписала зам.-министърката. Мисля че трябва да се разгледат предложенията, които са направени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Затова господин Владимиров ще подложа на гласуване предложението за отлагане на първа точка за следващата седмица и разбира се, ще видим кои народни представители ще го подкрепят и кои ще гласуват против.
Колеги, подлагам на гласуване първо предложението за отлагане на първа точка за другата седмица на следващото заседание – законопроекта за изменеине Закона за енергетиката, внесен от Красимир Велчев и група народни представител и на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Волен Сидеров.
Който е за отлагане, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Един против. Въздържали се? Няма.
Приема се отлагане на първа точка от дневния ред.
Колеги, подлагам на гласуване предложението в случая на господин Червенкондев за отлагане на трета точка.
Всички народни представители имате становището на Министерство на финансите, с което трябва да се запознаете. Докато не се запознае всеки народен представител, не би трябвало да се гледа тази точка
Който е за отлагане на трета точка, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Един против. Въздържали се? Няма.
Приема се отлагане на трета точка от дневния ред.
Извинявам се на гостите заради промяната на дневния ред.
Минаваме към точката която остана единствена.
Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, , внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г. – за второ четене.
Наши гости са:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Иво Маринов – заместник-министър
Елена Пищовколева – изпълняващ длъжността директор на Дирекция “Инвестиции, иновации и предприемачество.”
Илия Табаков – експерт в Дирекция “Инвестиции, иновации и предприемачество.”
Министерство на вътрешните работи
Николай Нанков – началник отдел “Нормотворческа дейност” в Дирекция “Правно-нормативна дейност”
Нина Чимова
Марияна Маринова – заместник-директор на Дирекция “Миграция”
Росица Грудева – главен юрисконсулт в Дирекция “Миграция”
Министерство на правосъдието
Катя Матева – директор на Дирекция “Българско гражданство”
Даниела Белчина – държавен експерт в Дирекция “Съвет по законодателство”
Министерство на финансите
Диана Драгнева – директор на Дирекция “Държавно юрисконсулство”
Анна Демирова-Симова – главен-юрисконсулт към НАП
Велина Карамочева-Божкова – старши юрисконсулт към НАП
ДАНС
Таня Каракаш
Росен Благоев
КРИБ
Стоян Боев
Елена Маринова
БТПП
Васил Тодоров
Колеги, всички народни представители имате Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите за второ четене.
Може да започнем процедурата.
Моля всички гости, ако имате забележка, допълнение да поискате думата и тя ще ви бъде дадена.

З а к о н
за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите.

Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” 14.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 1. Предложение от н.п. Диан Червенкондев
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, която виждате колеги на стр.2.
Господин Червенкондев да обосновете вашето предложение.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин председател.
Да, предложението ми е следното. Да отпадне в момента тази точка, тъй като отива в преходни и заключителни разпоредби с промяна на Закона за чужденците. Няма да бъде точно в основното тяло на Закона за насърчаване на инвестициите, а ще бъде в Закона за чужденците.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които по предложената редакция на § 1 желаят думата за въпрос, уточнение или забележка? Няма.
Подлагам редакцията на § 1 от работната група на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” 14.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Приема се.
§ 2.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
§ 3.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
По параграфи 2 и 3 няма предложения.
Желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” 14.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
§ 4
Предложение от колегата Червенкондев.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
А то е в чл.10, ал.2 т.5 накрая се поставя запетая и се добавя “във връзка с точки 6 и 7”.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, която колеги вие виждате в документа на стр.3.
Гостите знаят, че ако имат несъгласие или предложение във всеки един момент трябва да поискат думата.
По редакцията на § 4 желание за изказване или въпроси?
Господин Петър Димитров заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да разяснят вносителите приоритетен проект, кой определя, че е приоритетен? Как ще става приоритетен, за да ползва тези преференции?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иво Маринов или госпожа Пищовколева заповядайте.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Благодаря. Приоритетен проект е дефиниран в действащия Закон за инвестициите. Това са проекти, които се осъществяват във всички икономически дейности и имат значение за националната икономика. Общо взето големи инвестиционни проекти са това.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Въпросът ми беше кой определя, с решение на Министерски съвет ли е?
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Да, с решение на Министерския съвет.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси колеги по предложената редакция на § 4? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” 14.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Отиваме на § 5.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5.
Желание за изказване или въпроси има ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” 14.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
§ 6
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6.
Желание за изказване или въпроси има ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” 15.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
§ 7
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7.
Желание за изказване или въпроси има ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” 15.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
§ 8
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 78 и предлага да се отхвърли.
Желание за изказване или въпроси има ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” 15.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
§ 9
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8.
Желание за изказване или въпроси има ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” 15.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Предложение от н.п. Стоян Гюзелев и група народни представители за създаване на нов § 10.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 9.
Ще дам думата на господин Гюзелев да обоснове смисъла на това предложение. Заповядайте господин Гюзелев.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Благодаря господин председател. От самия текст е видно, че предложението, което аз и мои колеги направихме, цели да се гарантират трудовите възнаграждения на работници и служители, които са работили във фирми, които искат да ползват привилегиите и опциите на Закона за насърчаване на инвестициите. И би следвало фирмите, които ползват тези предимства като опции да са изрядни и по веригата, както в случая към работници и служители и малко по-нататък на следващата страница, към фирми подизпълнители.
Смятам, че текста е достатъчно красноречив.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По това предложение желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за създаването на нов § 9, моля да гласува.
Гласували “за” 15.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Колеги, отиваме на § 10.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 10 и предлага да се отхвърли.
Бихте ли обяснили господин Маринов, защо сте съгласни с отпадането на § 10.
ИВО МАРИНОВ: Подкрепяме защото това не пречи на общите формулировки в закона и последователността.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Техническа редакция.
ИВО МАРИНОВ: Техническа редакция естествено.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Желание за изказване или въпроси има ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” 15.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Това означава, че подкрепихме предложението на работната група за отпадане на § 10.
§ 11
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 10.
Господин Петър Димитров заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз попитах кой дава статута на приоритетен проект и казахте – Министерския съвет. Инвестициите по ал.1 се определят като приоритетен инвестиционен проект. Да ми го разшифровате. Това е ал.3.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Пищовколева вие или някой от колегите?
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Конкретните критерии за размера на инвестицията са в Правилника за прилагане на Закона за инвестициите.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие тук пишете, че инвестицията се определя като приоритетен проект. Това пише в текста. Затова питам. Не е злонамерено.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Сертификата се издава с решение на Министерския съвет.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Пише – инвестициите по ал.1 се определят като приоритетен инвестиционен проект. Кой все пак дава статут на приоритетен инвестиционен проект? Министерският съвет по тези критерии, но тук пише друго. Затова питам.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Министерство на икономиката прави предложение до Министерския съвет въз основа на критериите. Когато един инвестиционен проект отговаря на изискванията по отношение размера на инвестицията и заетостта, Министерство на икономиката предлага на Министерския съвет да вземе решение за определянето на проекта като приоритетен.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Много се извинявам, но пише нещо друго.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Проблемът госпожо Пищовколева е, че има възможност за тълкуване. И тук може би е прав господин Петър Димитров, като чета ал.3, че едва ли не, ако са изпълнени критериите, няма нужда някой да определи проекта за приоритетен. Той е приоритетен при изпълнение на критериите.
А друга хипотеза е, че трябва да са изпълнени критериите и след това по предложение на Министерство на икономиката Министерския съвет да го обяви за приоритетен.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Тук са технически бележките. Това са действащи текстове. Ние не правим промени по същество.
ИЛИЯ ТАБАКОВ: По същия начин по който се издава сертификат за клас А и клас Б, след като се направи преценка, че проекта отговаря на изискванията за размера на инвестициите даваме становище. Министърът издава сертификат за клас А и клас Б. В случая, тъй като се касае за по-големи проекти, първо се прави преценка, че проекта отговаря на изискванията по Правилника за размер на заетостта и инвестициите. След което министъра на икономиката, енергетиката и туризма прави предложение до Министерския съвет, на база на който се издава сертификата за приоритетен инвестиционен проект.Това е процедурата, която е разписана в чл.22 ал.1.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Напълно ви разбирам, но обезпокоителна е следната хипотеза. Както е написан текста означава, че ако е изпълнил критериите той става приоритетен, независимо едва ли не от решението на Министерския съвет. А това, което вие казвате би трябвало текста да бъде, инвестициите могат да се определят като приоритетни въз основа на критериите и т.н. и последващо решение на Министерския съвет. Ако е могат, това означава, че Министерския съвет може да ги определи, а може и да не ги определи. Ако текста е такъв, някой ако е изпълнил критериите, едва ли не Министерския съвет няма как, той вече е приоритетен. Това е казуса, както го разбирам аз.
Юристите нямат безпокойство за този текст.
Желание за изказване или въпроси има ли по този параграф? Няма.
Тогава подлагам на гласуване предложената редакция на § 10.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” 15.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
§ 12.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 12 и предлага да се отхвърли по същите причини, поради които отхвърлихме преди малко един такъв параграф. Те са редакционни, технически.
Желание за изказване или въпроси има ли? Няма.
Който е за отхвърлянето на § 12, моля да гласува.
Гласували “за” 15.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Отиваме на § 13.
Предложение от н.п. Диан Червенкондев.
В § 13, т.1, буква б, т. 7 отпада.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 11.
Нека господин Червенкондев да си обоснове предложението. Заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: То е аналогично на предходното предложение, което съм направил. Тъй като в преходни и заключителни разпоредби считаме, че юридически е по-добре издържано, да не бъдат в основното тяло на закона тези промени, касаещи правото на пребиваване на чужденците в България, а да си променим Закона за чужденците в България с аналогични и малко по-различни критерии.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Желание за изказване или въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване предложената редакция от работната група.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” 15.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Отиваме на § 14.
Предложение от н.п. Стоян Гюзелев и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 12.
Господин Гюзелев заповядайте да обясните смисъла на вашето предложение.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Благодаря господин председател. Досегашната конструкция на Закона, обществения интерес беше защитен, но не бяха защитени правата на фирмите подизпълнители участвали при строежа. Логичното наше предложение е да поставим една защита към тези фирми и доставчици на стоки и услуги, които в голямата си част са местни юридически лица. Тоест да бъде защитен и техния интерес. От тези преференции се ползват обикновено големи фирми с голям обем на строителството. И ми се иска, както би следвало да са изрядни към фиска, така да бъдат изрядни за хората, с които и чрез които са осъществили този проект. И смятам, че това наше предложение ще срещне подкрепата на Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да ви попитам господин Гюзелев, как се удостоверява това? С какви документи ще стане. Как си го представяте?
Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз да допълня въпроса. Имате предвид само по този проект? Значи други задължения могат да имат.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Не, да изключим и това.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тук пише по изпълнението на инвестиционния проект, т.е. този проект, по който той ще ползва преференции. Други задължения той може да има към други доставчици, снабдители и т.н. или не може?
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Като хипотеза вие разширявате мисленето в правилна посока. Но когато ние го коментирахме и когато това предложение на първо четене беше предложено си представихме, че фирма участва за преференции по Закона за насърчаване на инвестициите и за изграждането на голям обект. Логично беше и за хората участвали и за фирмите подизпълнители да бъдат чисти. Вие отваряте нова страница в мисленето въобще за този обект или въобще в границите на България или на Европейския съюз. Така ви подразбирам въпроса.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Първото ви предложение нямаше граници проекта. Там трябваше да няма задължение към никого, извън границите на проекта. А тук вкарвате проекта. Затова ви питам. Това ли сте имали предвид?
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Да.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз исках да попитам и вас господин Гюзелев и колегите от Министерство на икономиката. Аз смятам, че вашата идея е добра по принцип. Но се притеснявам как се удостоверява. Тъй като всякакви хора могат да твърдят, че имат някакви задължения. Тоест, някой може да претендира. Но докато съда не ги удостовери, това си остава претенция. Тоест, с какъв документ се удостоверява, че няма неразплатени задължения?
Господин Червенконев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Най-малкото което е според мен, това е една декларация. Все пак се поема един официален ангажимент и би следвало от сериозен инвеститор.
Второ, този инвеститор ще иска да ползва в рамките на две години, било то преференции за социални осигуровки и т.н. Ще излезе някой, че не е бил коректен към своите служители или съответно подизпълнители и ще загуби това свое право. Мисля че идеята на колегата Гюзелев и група народни представители е изключително добра. Мисля че много лесно и административно би се реализирала. Ние говорим за инвеститори, които насърчаваме и които по презумпция би следвало да бъдат сериозни и отговорни. И това което декларират да е вярно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, ще има документ декларация. Инвеститорът декларира и казва: Нямам задължения към доставчиците.
И вече ако е злоупотребил носи отговорност за невярно подадена информация.
Други въпроси и отношения към този параграф колеги? Няма.
Минаваме в процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията на § 12.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” 15.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
§ 15 по вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 13.
Желание за изказвания и въпроси има ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” 15.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
§ 16.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 14.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” 15.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
§ 17
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 15.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Знаете всички гости, че ако има нещо с което не сте съгласни тук е мястото и времето за реакция.
Подлагам на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” 14.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
§ 18
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 16.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” 14.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
§ 19
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 17.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” 14.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
§ 20.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 18.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” 14.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
§ 21
Предложение от н.п. Любен Татарски.
Колегата Татарски е поканен да присъства.
Той предлага в § 21, чл.22д, ал.1, т.1 думите “клас А или клас Б” се заменят с “клас А, клас Б или клас В”.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 19.
Предложението на господин Татарски е оставено без решение. Тоест ние трябва да вземем тук отношение по него.
Веднага питам госпожа Пищовколева за смисъла на това предложение.
Заповядайте.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Благодаря господин Димитров.
Предложението е свързано с това, проектите получили сертификат за инвестиция с общинско значение, сертификат клас В да могат да ползват финансовата мярка за възстановяване на осигуровките за новоназначени служители.
Причините да не включим инвестиционните проекти със сертификат клас В е, че при разписването на правилата за тези проекти, ние се водихме от това, да се създадат възможности за общините, за насърчаване на инвестициите с местно значение. Като общината има право първо да определи в кои икономически дейности да са проектите, които ще се насърчават от общината.
Второ, какъв да е размера на инвестицията. В този смисъл за сертификатите клас В няма долен праг на инвестицията. И общината може да прецени да насърчава и проекти, които предвиждат много малки инвестиции. А прилагането на тази финансовата мярка изисква един значителен финансов ресурс от бюджета на държавата. В този смисъл смятаме, че не е целесъобразно да се прилага към проектите с общинско значение.
Това е нашата аргументация. Разбира се, проектите клас А и клас Б също се осъществяват в различни общини в страната и тогава те могат да ползват тази насърчителна мярка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров има думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз искам да уточним условията, които поставяте, третото условие. По-високо от средното в страната за съответната икономическа дейност. Да ми обясните логиката каква е тъй като се борим с безработицата.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Ще обясня. Тъй като целта на новата мярка беше да се създава и насърчава заетост за високо квалифицирани служители в икономически дейности, които създават високо добавена стойност за икономиката на страната.
Освен това се поема ангажимент от страна на държавата за период от 24 месеца, да се възстановяват направените осигуровки от страна на работодателя.
Ние си позволихме да поставим изискването към работодателя. Възнагражденията, които той ще плаща на новоназначените служители, да не са по-ниски от тези, които са за икономическата дейност. Това са нашите съображения.
Разбира се, предвидили сме задължението тази заетост да се поддържа и след осъществяването на инвестицията, което също смятаме, че е много важно.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какви са целите тогава? Ако се борим с безработицата, това не може да е критерий. Понеже наплива е много голям и да отсеете на кой да помагате, да кажете само такива, които дават прилични възнаграждения, само тях ще ги стимулираме. Но тя е друга цел. И аз не мисля, че в условията на криза целта ни е тази. затова не ми става ясно с какво се борим все пак. Безработицата е 12,4. С нея ли се борим или с нещо друго.
ЕЛЕНА ПИЩОВОЛЕВА: Това е само в случаите, когато ще се прилага тази нова мярка. Тъй като все пак се изисква сериозен ресурс за възстановяване на тези платени от работодателя осигуровки от бюджета. Ние наистина бихме искали с тази мярка да се стимулира заетостта на високо квалифицирани служители.
СТОЯН БОЕВ: Тъй като във високите технологии ние отдавна показваме, че не само няма безработица, но в рамките на три години може да се удвои персонала. Всъщност какво се цели? Създаване на още по-голяма конкуренция на пазара на работна ръка. И без това няма специалисти там.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Тъй като се създава все пак някакво предимство на работодателя на когото ще бъдат възстановени тези осигурителни вноски, затова ние поставяме изискването все пак да са адекватни възнагражденията, които те плащат на служителите. Вие коментирате само високите технологии, по скоро айти сектора. Но в останалите икономически дейности, които се насърчават по Закона за инвестициите, ние правихме и предварителни консултации с работодателските организации и с инвеститорската общност. Това е мярка, която се очаква от тях да бъде въведена и да отговори на техните потребности.
Специално в сектора на услугите има очакване тази мярка да се предложи и да се приеме, за инвестиционните проекти в сектора на услугите.
КАМЕН КОЛЕВ – зам.-председател на Българска стопанска камара
Смятам, че тази поправка е най-съществената в закона. Искам да изразя по принцип резервите на Стопанската камара въобще към тази преференция. Основанията са ни във възможността, опасността да се изкриви пазарната среда. Някои ще се подпомагат в рамките на тази преференция, някои няма да се подпомагат.
На второ място, съществува реална възможност за източване на бюджетни средства в резултат на освобождаване и пренаемане на служители. Или примерно обявяване на всяко едно разширение като отделен проект, с цел да се ползва преференцията. Тоест, за да работи тази преференция нормално и да има ефект, трябва един много сериозен контрол, който ние се съмняваме, че може да бъде упражняван.
На трето място, смятаме че тази преференция насочва инвестициите единствено към трудоемките отрасли и то при наличието на почти никакви дълготрайни материални активи. Създават условията за срока на преференцията да се реализира инвестицията, след което той да напусне и да търси друга такава преференция в друг сектор.
Освен това, според нас липса и оценка на ефекта от тази преференция. Защото това, което в момента се казва, че две години ще действа преференцията срещу три години задължително действие, запазване на работните места ще има положителен ефект, само при условие, че наетите служители до момента не са се осигурявали. Но те могат да бъдат взети от други места. Тоест, те там вече няма да плащат осигуровки. Така че липсва една оценка за ефекта по отношение на бюджетни средства. Ще струва ли това нещо на бюджета и колко?
Така че нашето виждане е по принцип, че не трябва да се стимулират отдели инвестиции. Спестените средства от тази преференция трябва да отиде за подобряване на бизнес средата, което естествено ние не може да запишем в такъв специализиран закон. но примерно за облекчаване таксите на някои публични услуги, но за всички.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Пищовколева ще ви дам думата. Вероятно и вие сте чели, имаше сериозен дебат в медиите по този текст. И безпокойството да го формулираме още по-конкретно това, което беше казано е да не се окаже, че няма ефект по отношение на нова заетост. Значителна част от ефекта, който се получава от тези текстове е, че едни фирми крадат високо образовани работници от други фирми. Ако това е част от ефекта от закона, той няма да бъде в положителен план, осигуряване на нова заетост, растеж, развитие и т.н. Това е безпокойството. И вероятно сте чели в редица медии имаше публикации по тази тема.
Заповядайте.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Благодаря. Пак бих искала да кажа, че тази мярка е от значение за проектите в сектора на услугите, които до този момент не са развити, особено в аутсорцинга на услуги. Да речем финансови услуги, правни, юридически услуги. Това което международните корпорации биха могли да изнесат тук в България като дейност. Да назначат персонал, който да върши тази дейност за цялата мултинационална компания. Като тук се създадат голям брой нови работни места за български граждани.
По отношение на това дали ще освобождават или преназначават ще кажа, че всъщност ние поставяме много сериозни изисквания за това как се отчита заетостта. Като имаме изискването това да е средно списъчна заетост. Тоест накрая на годината да се види какъв е бил броя на лицата, които действително са работили през тези месеци. И това се прави с документи от Националната агенция по приходите.
В мотивите е включен анализ за това, какво ще е въздействието върху бюджета от прилагането на тази мярка. Действително през първите години работодателя плаща осигуровките, които бюджета ще възстановява. Тоест там е нулево въздействието. Защото това са веднъж внесени вноски във фондовете на ДОО, които се връщат след това от бюджета.
След това обаче ние направихме изчисления за това какви приходи ще има в бюджета от платен корпоративен данък, от данъка върху заплатите на служителите и продължаващото плащане на тези осигуровки. И се получават доста добри данни. Това е записано в мотивите към закона.
Казах, че имаме изискване за поддържане на заетостта най-малко три години за малки и средни предприятия и пет години за големите предприятия, което дава сигурност, че тези работни места ще бъдат запазени.
Освен това вие казвате дали няма да се обявява всяко разширяване на дейността като отделен проект. Не би следвало да има пречка, защото по Закона за инвестициите се насърчава, както инвестициите и създаването на нови работни места, в нови проекти, така и за разширение на съществуваща дейност в предприятията. В този смисъл и съществуващите предприятия няма да са в необлагодетелствана позиция пред новите инвеститори, когато те предвиждат разширение на своята дейност.
Последно исках да кажа за това, дали тези пари да не се използват за подобряване на бизнес средата. Това което коментира господин Колев. Закона за инвестициите е специален закон, който предвижда конкретни насърчителни мерки за повишаване на инвестиционната активност.
Има много други закони, чиято цел е подобряване на бизнес средата. И Министерство на икономиката работи активно по изпълнение на тези цели. Така че експертното ми мнение е, че не пречи да се случат и двете неща едновременно.
Благодаря.
СТОЯН БОЕВ: Само един сценарий да кажа. Една успешна българска айти фирма 150 човека от 8 до 10 млн. оборот. Идва чужд инвеститор, който може да даде с 18 процента по-добро заплащане за две години. Това означава, че това може да разруши такава фирма, защото 18 процента е съществено. И тогава собственика на такава фирма трябва да е принуден да си изнесе печалбата на вън. През една офшорка да си разруши фирмата и да я създаде наново, за да ползва тази преференция. Защото след две години повишаването на цените и заплатите, темповете в айти са такива, че 20 процента, които след това той ще започне да плаща, естествено ще си дойде това вдигане на заплатите.
И всъщност се получава едно изкривяване. Вие казахте да кажем аутсорцинг на дейности и т.н. И вероятно мерките за този сектор са адекватни. Но прилагайки едни мерки да кажем, целейки един сектор, вие отчитате ли какво може да се случи, да кажем действително за такива фирми, които вече са се утвърдили на пазара или ги принуждавате, те да бъдат неконкурентоспособни. Защото процента никак не е малък. Как това нещо е отчетено при правенето на вашето предложение?
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Пищовколева заповядайте.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: В същност конкуренцията в айти сектора наистина е голяма и търсенето на квалифицираните кадри е по-голямо от предлагането. Това означава, че много повече млади хора биха могли да се обучават, да получават адекватното образование в тази област, за да се отговори на това повишено търсене.
Прилагането на тази мярка няма да е чак толкова широко, че да наруши конкуренцията и баланса в тази икономическа дейност, според нас. Все пак ние сме целили едно по-широко прилагане във всички икономически дейности, които се насърчават по Закона за инвестициите. Това е стимул, който е важен за работодателите. Имам предвид в целия обхват на прилагане на закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които да желаят думата?
КАМЕН КОЛЕВ: Само едно изречение за доуточняване. Вие сте направили ефект и той е положителен. Според вас, тъй като две години се възстановяват разходите за социални осигуровки срещу ангажимента три години да се внасят. И според вас баланса е положителен. Но това е в сила само в случаите, когато наетите работници не са внасяли досега осигуровки. А случая който колегата описа, те до момента са внасяли някакви осигуровки. Вадите ли ги тези осигуровки в общия баланс, така че в този случай, според мен ще излезе отрицателен баланса за бюджета и ще доведе до източване, плюс тези проблеми за конкурентоспособността.
Трябва една българска фирма да стане офшорна като собственост и готово. Излишно е такова действие, особено в пазар, където държавата не е осигурила, това което вие пожелателно дефинирате, като увеличаване и обучаване на хората. Има редица проблеми в образователната система, които очевидно не захранват пазара на работната сила с добри специалисти.
Освен това имаме демографски проблем. Намаляват хората. Трудно е високо технологични фирми да намират нови служители сред ромското население, предвид големия процент неграмотност. И де факто, всъщност или трябва да бъдеш прекалено гъвкав, да се изразя тактично. Или в крайна сметка по някакъв начин този закон казва, че ефекта от това, че ще унищожим една, две високо технологични фирми няма значение за нас, защото общия ефект за икономиката ще бъде положителен, поне по сметки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Благодаря. Аз бих предложила да разгледаме прилагането на мярката от гледна точка на това, че и български фирми, които желаят да разширят дейността си могат да я ползват и това да подпомогне тяхната конкурентоспособност. Тоест, те да могат да си позволят да назначат нови служители и да бъдат подпомогнати през първите две години от това разширяване с възстановяване на вноските за социални осигуровки.
А по отношение на това, което господин Колев казва. Анализът който направихме беше за нетен ефект по отношение на новия проект. Тоест, при стартирането на проекта и назначаването на новите служители, какви ще са разходите за възстановяване на тези осигуровки? Какви ще са приходите от корпоративен данък и данъците върху заплатите на служителите, плюс приходите от плащането на осигуровките за следващите години. Затова казвам, че това генерира допълнителни приходи в бюджета от плащането на корпоративен данък на това дружество, което до момента не е плащало корпоративен данък, ако е нов инвеститор. Или при разширената си дейност и по-големи приходи от дейността, съответно размера на корпоративния данък също ще се увеличи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Пищовколева. Явно целта не е намаляване на безработицата. Аз съм един инвеститор, който дава сериозни заплати. И вие ми помагате да ми е малко по-евтина работната ръка. Тоест, да купувам мозъци. Това ли е целта на този стимул?
Искам да ми стане ясно, защо ги давате тези пари? Аз съм готов да дам 5000 лв., но със осигуровките това ми става значително по-скъпо. Вие ще ме освободите от осигуровките, за да мога да им дам 6000 лв. Целта е конкретна, да дам повече пари и да привлека мозъци от други фирми, това за което се каза и да им утежня положението. Тоест, вие ми давате на мен, а какво правят онези на които не давате и които дават по-малки заплати? Те и без това са зле, затова дават по-малки заплати. И вие като дадете допълнително на другия пари, те ще вдигнат още заплатите, тъй като това е пазара. Няма вакуум. И ще фалирате конкурентите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди да отговорите госпожо Пищовколева. Аз бих отишъл и по-нататък. Това което е обезпокоително е, че в този сегмент мое би и безработицата е по-ниска. Тоест няма толкова нужда от насърчителни мерки на правителството, колкото в други сегменти, където има по-широка безработица. Тоест, там където са високите заплати. общо взето тези хора имат алтернатива за работа и могат да си намерят работа. Дали така вместо да създадем нова заетост, наистина насърчаваме битката за един и същи хора между повече фирми, вместо да постигнем ефекта по-висока заетост.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Аз мисля, че малко дискусията се фокусира върху високо технологичните сектори, където действително търсенето на хора е по-голямо от предлагането. Всъщност насърчаваните икономически дейности по Закона за инвестициите включват преработващата промишленост, дейности в здравеопазването, логистиката – един по-широк спектър. Така че целта ни е била наистина да се създаде генериране на допълнителна заетост, не само за високо квалифицирани служители, разбира се. И подпомагане на работодателите в този труден период те да поемат риска да назначават нови хора и да разширяват производството. Това е което целихме.
Освен това бих искала да отбележа, че при общественото обсъждане, специално от КРИБ не сме получили бележки. В тази посока беше публикуван дълго време на сайта ни законопроекта. Правили сме и дискусии предварително. Не бяха поставени въпроси от страна на работодателските организации и бизнес организациите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви. Други народни представители, които желаят думата? Няма.
Колеги, първо подлагам на гласуване предложението на колегата Татарски, който е предложил в схемата за финансово подпомагане да попаднат инвестициите клас В, които се дават от общините. Понеже може да се отнася за много малки проекти, финансовия ефект може да бъде определен и е потенциално огромен. Затова Министерство на икономиката казаха, че не подкрепят това предложение.
Така че го подлагам на гласуване.
Който е за, моля да гласува. Няма гласували за.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 15 народни представители.
Отиваме на гласуване предложената редакция на § 19. Чухте дискусията. Чухте въпросите.
Който е за предложената редакция на работната група за § 19, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се двама народни представители.
Аз гласувам колеги въздържал се, тъй като ме притеснява да не предизвикат тези текстове, извън добрите ефекти и битка между фирмите за високо платени служители, което беше добре аргументирано в дискусията.
Приета е редакцията на § 19.
§ 22
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 20.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се един народен представител.
Отиваме на § 23.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 21.
Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да кажете все пак регион какво е? Проекти с национално или регионално значение, тъй като в не малко случаи региона е по-голям от националната територия. Местно значение ли имате предвид?
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Това е свързано с предишните въпроси, които вие зададохте. В тази глава ІV, където са приоритетните проекти в действащия закон, ние добавяме и проектите с общинско значение. Тоест създаваме един нови текстове. Затова слагаме общо заглавие на главата – Проекти с национално и регионално значение. Като имаме предвид, проектите, които се насърчават на общинско ниво. Ще се издават сертификати.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Регионът може да бъде по-голям и от нацията в някои случаи. Защо не местно?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Водейки се по отношение на Закона за устройство на територията и това сме имали предвид. Така че популярността на регионално е по-голяма в полза на твърдението на колегата, отколкото тази идея, която вие давате на нещо по-голямо.
Имаме предвид малките населени места. Затова обръщам внимание на общините.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Да, имаме предвид шестте региона за планиране в Република България. Защото общинските проекти биха могли да имат значение за развитието на целия регион, ако е с по-голям мащаб. За всички е ясно, че регионите за планиране е въведено като понятие. Това сме имали предвид, като въвеждаме това заглавие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Благодаря. Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложения § 23, който става § 21.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Един. Въздържали се? Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 24
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 22.
Желание за изказвания или въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се? Един.
Приема се.
§ 25.
Предложение от н.п. Любен Татарски
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 23.
Предложението на господин Татарски е оставено за решаване на политическо ниво от Комисията. Явно работната група не е могла да вземе решение. Ще ви го прочета.
В § 25, чл.22з, ал.3 се създават т.4 и 5:
4. Финансово подпомагане за частично възстановяване на направените от инвеститора за негова сметка в качеството му на работодател, задължителни осигурителни вноски във фондовете на държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и задължителното здравно осигуряване за новоназначени работници и служители по реда на чл.22д.
5. Предоставяне право на пребиваване на чужденци за осъществяване на икономическа дейност в страната по реда на Закона за чужденците в Република България и възможност за получаване на българско гражданство по реда на Закона за българското гражданство, ако отговарят на предвидените в тези закони условия и при спазване изискванията на този закон.
Госпожо Пищовколева по това предложение вашето становище?
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Преди малко коментирахме, че общинските сертификати, инвестиционните проекти от общинско значение всъщност там няма долна граница за сертификата за клас инвестиция. В същия смисъл.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Първо по предложението на колегата Татарски.
Колеги, желание за становища? Няма.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 15 народни представители.
Не се приема.
По предложената редакция на § 23 по новата номерация.
Желание за изказване или въпрос?
Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: С риск за дребнавост, но какви са все пак проектите? С национално значение, с регионално значение, с общинско значение. Три вида проекти или са два вида.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Приоритетните инвестиционни проекти са с национално значение. Те могат да имат и регионално значение, тъй като се осъществяват знаете в конкретна община. Но влиянието им е върху цялата област, целия регион. Докато общинските проекти са действително по-малки. Може да се разглежда значението на общинските проекти като регионално, ако са в по-големи размери. Затова сме си позволили да оставим регионални, тъй като и приоритетните инвестиционни проекти, освен на национално ниво имат значение и за развитието на региона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които желаят думата. Няма.
Тогава подлагам на гласуване предложената редакция на § 23 по новата номерация.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се? Един.
Приема се.
Отиваме на стр.20, където има предложеине на народния представител Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създадат нови параграфи 24 и 25, които виждате колеги на стр.20, 21 и началото на стр.22.
Господин Червенкондев съвсем накратко бихте ли обяснили вашето предложение.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
Предложението ми е свързано с факта, че България все пак става все по-привлекателна. В сегмента инвестиции в интелектуалната собственост по смисъла на Закона за авторското право, като в последните години ние наблюдаваме засилен интерес от местни и чуждестранни големи продукции за изграждането и за продуцирането на различни филми, за които се правят съществени разходи в България. Като в моето предложение давам възможност чрез Наредба, която се прави от министъра на културата и Министерство на финансите, да има възможност за някакви преференции, стимули, които впоследствие ще бъдат одобрени от Министерския съвет и евентуално ще бъдат нотифицирани от Европейската комисия. Даваме едно право. Трябва да се отбележи, че разпоредбите и преференциите по глава трета и четвърта, това е за осигуровки и за другите неща не важат в тези случаи. Все пак ние трябва да се конкурираме и с множество други европейски държави, които имат аналогични текстове за привличане на такива големи продукции, инвеститори в този вид дейност.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за създаване на нови параграфи 24 и 25.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се? Един.
Приема се.
Отиваме на § 26.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 26.
Параграф 27 е подкрепен по вносител.
По параграфи 26 и 27 желание за изказване или въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се? Един.
Приема се.
§ 28
Предложение от н.п. Явор Нотев и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Екатерина Михайлова, която предлага в § 28 глава девета да отпадне.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Иван Костов.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Любен Татарски, което виждате, че е без становище на работната група. Оставено е за политическо решение от Комисията. Но вероятно касае негови предложения, които ние вече отхвърлихме.
Предложение от н.п. Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28, относно създаването на глава VІІІ, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразена на систематичното му място като нов § 25.
За да бъдем коректни трябва да гласуваме не подкрепените предложения. На господин Явор Нотев и група народни представители е подкрепено. На госпожа Екатерина Михайлова е подкрепено. На Иван Костов не е подкрепено.
Подлагам го на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 15 народни представители.
Не се приема.
Предложението на колегата Татарски.
Госпожо Пищовколева тук има ли нещо по-различно от предложенията, които вече не приехме на господин Татарски. Отново ли касае общините
Заповядайте госпожо Пищовколева.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Вчера в работната група беше коментирано с господин Татарски и мисля, че по този текст от негова страна имаше съгласие. Колегата ще обясни.
ИЛИЯ ПРАХОВ: Благодаря. Тъй като малко по-надолу с преходните разпоредби към Закона за чужденците се създава една нова т.16, на практика тя припокрива това предложение, което е направено за инвестиции от 1 млн. лв. И лица които биха се възползвали по тази предложена ал.6 на практика ще могат и по другата точка в Закона за чужденците да кандидатстват за пребиваване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Съгласно правилата на Парламента само господин Татарски може да си оттегли предложението, а ние трябва да го гласуваме. Затова го подлагам на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 15 народни представители.
Не се приема.
Отиваме на предложението на работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28, относно създаването на глава осма, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място, като нов § 25.
По това предложение на групата желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се? Един.
Приема се.
Отиваме на § 29.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 28.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се? Един.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се? Един.
Приема се.
§ 30. Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 30 и предлага да се отхвърли.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е за отхвърлянето на § 30, съгласно предложението на работната група, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се? Един.
Приема се.
§ 31.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 29.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се? Един.
Приема се.
§ 32.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 32 и предлага да се отхвърли.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е за отхвърлянето на § 32, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се? Един.
Приема се.
§ 33.
Предложение от н.п. Любен Татарски, което по смисъл и съдържание ние вече отхвърлихме. Но то е оставено за политическо решение отново от депутатите.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 30.
Първо по предложението на господин Татарски има ли депутати, които искат да се изкажат или гости? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 15 народни представители.
Не се приема.
По редакцията на работната група за § 30 по новата номерация.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се? Един.
Приема се.
§ 34.
Предложение от н.п. Явор Нотев и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 31.
Започваме с не подкрепеното предложеине на Явор Нотев, но преди това въпрос на госпожа Боянова. Заповядайте.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Въпросът ми е към работната група. Какъв положителен ефект се цели с изменението на чл.25, т.7. Защото това касае Закона за чужденците в Република България. И тази промяна забранява инвеститора да използва правата си на вземане към българските банки, като актив за обезпечаване на други парични кредити от същата или от друга българска банка. Какво се цели с това. Защото става въпрос за 1 млн. лв., които в продължение на пет години, той не може да ги използва по никакъв начин.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте госпожо.
ТАНЯ КАРАКАШ: Това е наше предложение, тъй като според досегашната практика, веднъж вложени по този начин такъв размер сума, после многократно се използва за последващо обезпечение и т.н. Губи се реалния ефект на инвестиция по някакъв начин от така вложените пари. За да се прекрати тази практика, защото един вид се спекулира като вид заобикаляне на закона. Формално парите се водят вложени в банката, но на практика те служат многократно за обезпечение по други видове кредити, които ползва същия чужденец да кажем. И за да се избегне тази спекулация, да се въведе едно такова законово ограничение на база на практиката ни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Боянова, доколкото аз разбирам отговора на госпожата от ДАНС, за да може една и съща сума многократно да бъде използвана за обезпечение, което заобикаля закона.
Заповядайте госпожо Боянова, ако имате допълнителен въпрос.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Не е ли дискриминативно спрямо останалите чужди инвеститори? Защото тези активи инвеститорите могат да ипотекират или да учредят върху тях особен залог, по Закона за особените залози за обезпечение на кредит от банка. Активът вземане по договор за доверител на управление към банката се предлага да не може. Няма основание за такова различно третиране на инвеститорите. Това имам предвид и затова зададох и въпроса си.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека от ДАНС да отговорят.
ТАНЯ КАРАКАШ: Това предложение е направено точно по повод на практиката с конкретния тип вложения. Затова го добавяме именно в т.7. Да се спрат спекулациите в тази насока на база на случаите. Тъй като ДАНС се явява един от контролните органи по Закона за чужденците. И това е забелязано като вид заобикаляне на закона. Конкретно за този тип вложения го предлагам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Да, благодаря ви. Колеги, наистина в момента ние говорим за нещо имагинерно, де факто ще излезе, ако то се и заложи и презаложи и така многократно. В момента ние искаме да дадем право на един чужденец. Говорим за право, за някаква преференция, за едно облекчение от което той да се възползва. Да стане постоянно пребиваващ в България и това ще му даде допълнителни последствия и облекчения за придобиване евентуално на гражданство. Той трябва да има 1 млн. Но този 1 млн. наистина да покаже като негова възможност финансова, а не просто да покаже днес 1 млн. и утре този 1 млн. да го няма. Тоест да бъде презаложен в ползата на втори чужденец, втори чужденец презалага на трети чужденец.
Ние говорим в момента за едни права, които даваме, които България има като цяло. Това е правото да дава право на постоянно пребиваващи чужденци в България. Все пак да не забравяме, ние сме страна членка на Европейския съюз. И това право трябва да бъде коректно предоставено достатъчно обективно към хората, които отговарят на тези критерии. В момента считам, че по този начин, както е било досега има достатъчно добра вратичка, с буквално казано, без доказване на реална финансова възможност, да се възползват от правата, които ние даваме. И съответно представителите на ДАНС конкретно, точно и ясно казват това. В момента се възползват максимално лесно. Ако питате мен, дори този инструмент не е необходим за такова право. Това е моето лично мнение.
Бих подкрепил направените промени, които са от ДАНС и не бих подкрепил колегата Нотев с неговото предложение за отпадане на тази рестрикция и ограничение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз госпожо Боянова разбирам вашите въпроси, но редакцията или текста, който от ДАНС са предложили, да не се окаже, че ние си мислим, че има сто инвеститори, а той е един. В смисъл с 1 млн. са дошли сто такива. Тоест ефекта за икономиката няма да се получи. То ще е точно толкава. Той ще е 1 млн. общо от сто инвеститора, ако те си го прехвърлят като обезпечение.
Има ли други желания за изказване? Няма.
По предложението на Явор Нотев гласуваме сега. Това предложение не е подкрепено от работната група.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Един. Въздържали се 13 народни представители.
Не се приема.
Отиваме на предложението на колегата Диан Червенкондев. Господин Червенкондев добре е съвсем накратко да го аргументирате.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНЕДВ: Благодаря господин председател. Предложенията които са направени са свързани със Закона за чужденците. Наистина за даване на допълнителни права за право на пребиваване в страната, при какви критерии това би следвало да се случва по-лесно. Като съответно виждате в редакцията какви предложения сме направили. Това е да са внесени в капитала на дружеството определени суми. Тоест, 1 млн. лв. и са разкрити най-малко 25 работни места. Съответно при по-бързи условия за получаване на гражданство. Още по-сериозни параметри сме поискали за инвестиции в българско дружество откриване на работни места.
Естествено в момента сме направили възможност, ако лица вложили в недвижими имоти по редакция на работната група за обща сума не по-малко от 1 млн. лв. за всеки чужденец и придобил право на собственост върху недвижими имоти на територията на Република България, да има възможност да кандидатства за постоянно пребиваване. Естествено също имаме ограничения каква част от тези имоти да бъдат с кредит. Непогасената част да бъде не повече от 25 процента от общата сума на имотите.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Исках да обърна внимание на народните представители, иначе няма да съм така да се каже, от Министерство на вътрешните работи. В главата Правосъдие и вътрешни работи дебата по отношение на пребиваването на така наречените от нас чужденци, които са всъщност граждани на трети страни, стои с особена острота. И той винаги се има предвид от Европейската комисия, когато се обсъждат действията на Република България по отношение на гражданите на трети страни. Този въпрос стои и по специално, какви статути даваме на гражданите.
Статута постоянно пребиваване е доста добър за гражданите на трети страни, бидейки дори много добри инвеститори на нашата територия. Поради която причина, ние все пак считаме, за да запазим сериозността на разглеждания въпрос. Виждате сами, че сумите, които се изискват да докажат са доста силно завишени, с оглед на нашия стандарт. И пак ви казвам, получавайки постоянно пребиваване, гражданинът на трета страна, който е един чужденец, той не е гражданин на Европейския съюз. Той и членовете на неговото семейство получават идентично на неговото право на постоянно пребиваване. Обръщам внимание на народните представители.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Нанков, за да си изясним, вие подкрепяте ли редакцията, така както е направена.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Подкрепяме редакцията, но все пак обръщаме внимание на народните представители на този момента, че това в момента предстои да гласувате за граждани на трети страни, не европейски граждани. И те ако поучат едно постоянно пребиваване, бидейки и те насърчавани като инвеститори в страната, членовете на техните семейства също ще получат такова.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Нанков, търсения ефект е ясен. Опитът е допълнителни средства да влезнат в България. Да бъде раздвижена икономиката. Като разчитаме на вашето Министерство да опазите сигурността на гражданите.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Господин Димитров, аз бях длъжен да направя това уточнение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние сме спокойни, тъй като знаем, че господин Цветанов няма да позволи този текст да доведе до негативни последици за спокойствието на българските граждани. Вероятно това искаше да каже господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Все пак ние даваме право да се кандидатства за постоянно пребиваване. Във вашите масиви си минава през конкретния ред, в който вие можете да откажете или поне да се акцентира вниманието кой има желание какво да прави и какво доказва за този потенциал, за това негово желание.
Имате право на последната дума.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Това е така.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Целта е да бъдат привлечени по-богати хора извън Европейския съюз да правят бизнес в България, който да има положителен ефект върху българската икономика.
Други колеги народни представители, които желаят думата? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакция на § 34, който става § 31.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се? Един.
Господин Петър Димитров помоли да бъде броен въздържал се.
Приема се.
§ 35.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 32.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се? Един.
Приема се.
Следват предложения от н.п. Диан Червенкондев.
Господин Червенконедев трябва да поговорим с вас за дължината на предложенията, които правите. Но това е разговор на ръководството на Комисията, който трябва да проведем.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 32.
Ако искате накратко господин Червенкондев да представите тези предложения.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНВДЕВ: В тези предложения, които съм направил са свързани с още една по-деликатна тема. Това е за придобиване на гражданство на чуждестранни лица и инвеститори в България. Като съответно тук условията, които са поставени като критерии са още по-драконовски. И мисля, че всичко това е съгласувано както с Министерство на вътрешните работи, миграция и Държавната агенция за национална сигурност. Целта е да се възползват такива лица по така наречената ускорена и бърза процедура, които наистина са инвестирали изключително сериозни средства по приоритетни проекти за икономиката на страната. Естествено тези лица, които могат да бъдат от трети страни, при условие, че инвестират такива средства и в такива проекти, след необходимата процедура за придобиване на това гражданство, просто тя се ускорява, като се удостоверява с направените инвестиции в приоритетните проекти. Това е моето предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз единствено бих добавил колеги, че много европейски страни приемат такива текстове и ние се опитваме да има повече чуждестранни граждани, които идват в България, правят инвестиции и помагат за развитие на българската икономика.
По това предложение на колегата Червенкондев и по предложението за нов параграф 32, някой желае ли думата? Има ли несъгласие, предложения, въпроси?
Заповядайте.
ТАНЯ КАРАКАШ: Само едно уточнение. Понеже принципно сме изразявали становище, че не одобряваме като цяло идеята да се създава такова законово основание за даване на българско гражданство. Защото българското гражданство е доста сериозна стъпка в сравнение с пребиваването. А освен това, считаме, че след уточненията в работната група чл.16 на сега действащия Закон за българското гражданство се запазва, а той създава достатъчно основание при наличие на особени заслуги в икономическата, културната, спортната и т.н. сфера в полза на българската държава, всеки министър да направи предложение, което е за придобиване на българско гражданство от съответния чужденец по натурализация. Така че според нас наличието на чл.16 обхваща и този тип хипотези. Така че не намираме за необходимо изрично да бъде създавано основание за инвеститорите като отделна категория с такава подробна уредба да бъде създавана.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател. Както и вие казахте, ние се стремим да бъдем адекватни в конкуренцията за привличане на чуждестранни сериозни инвестиции в Република България.
Това което предлагаме в тези промени и тази възможността, не изключва възможността и задължението на правоохранителните и специалните органи на Република България, да си направят необходимите проверки и констатации за хората, които искат да кандидатства за гражданство в страната. Ние облекчаваме сроковете в които едни такива инвеститори, които се класифицират като сериозни, ако мога така да кажа, от този закон, да могат по-бързо да се възползват от правото си да кандидатстват за гражданство в Република България. Но това не означава, че по задължение и по право, те го придобиват.
Дано да станат толкова много кандидатите, че да направим допълнителни рестрикции. Но мисля, че няма да са толкова много кандидатите, които да затруднят специалните служби да направят необходимите проверки. Пак говорим за лица, които абсолютно доказано инвестират в българската икономика, бели пари, сериозни инвестиционни проекти, класифицирани като клас А, Б, класифицирани като приоритетни за икономиката. И все пак трябва да бъдат проверени.
Ние де факто даваме малко по-кратък срок, по-бърза писта за тяхното кандидатстване за български граждани, ако те пожелаят, разбира се.
Освен това правя едно редакционно предложеине. В чл.14а, т.1 на ал.1 сме записали, че съответно за лицето, което е било собственик на не по-малко от 5 на сто от капитала на българско търговско дружество, изпълняващо приоритетен инвестиционен проект сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.
Приоритетните проекти наистина са много големи инфраструктурни проекти, които са с голяма инвестиция. Но това не означава, че те могат да бъдат с чак толкова големи капитали. Затова аз искам да направя редакционното предложение. Петте на сто от капитала да се ранява на не по-малко от 1 млн. лв. капитал. Защото записваме, че лицето, което може да се възползва от това право е собственик на не по-малко от пет на сто от капитала, но тези пет на сто искам да ограничим, че са не по-малко т 1 млн. лв.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги има редакционно предложение.
Към т.1 на чл.14а да бъде направено допълнението, което направи господин Червенкондев.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се? Един.
Приема се.
Колеги, подлагам на гласуване § 32 заедно с направената редакция от колегата Червенкондев.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се? Един.
Приема се.
Това е колеги. Приехме промените.








Моля Ви утре в 14.00 часа в зала “Запад”, който се интересува от енергоразпределителните дружества, включително каним ДАНС и Министерство на вътрешните работи, ако желаят да заповядат.
Моля за участие в Комисията.
Благодаря за днешната работа.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.50 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова
(69 399)