1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, № 202-01-51, внесен от Министерския съвет на 29 август 2012 г. -- за второ четене.
2. Обсъждане и приемане на законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г. -- за второ четене.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ


П Р О Т О К О Л
№ 47


На 28 ноември 2012 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, № 202-01-51, внесен от Министерския съвет на 29 август 2012 г. -- за второ четене.
2. Обсъждане и приемане на законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г. -- за второ четене.
3. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.20 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички! Имаме кворум и може да започнем заседанието.

За днес Ви предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, № 202-01-51, внесен от Министерския съвет на 29 август 2012 г. – за второ четене.
2. Обсъждане и приемане на законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г. – за второ четене.
3. Разни.
Като в трета точка искам да ви обърна внимание, че на 29 ноември 2012 г. от 11.00 часа в зала «Изток» ръководството и заинтересованите народни представители от Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, ще проведе среща делегация на Комисията по икономическите въпроси към Националното събрание на Виетнам.
Така че моля за участие, ако може да има по един представител от всяка парламентарна група.
По програмата имате ли предложения? Няма.
Подлагам я на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Въздържали се? Няма.
Приема се.
По първа точка наши гости са:
Министерство на финансите
Милена Бойкова – директор на Дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”
Христина Пендичева – държавен експерт в Дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”
Елена Петрова – главен експерт в Дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”
Красимир Сивев – началник на отдел в Дирекция “Данъчна политика”
Анна Демирова-Симова – главен юрисконсулт към НАП
Жасмина Саздова – държавен експерт в Дирекция “Данъчно-осигурителна методология” в НАП
Комисия за финансов надзор
Стоян Мавродиев – председател
Николай Попов – заместник.председател, ръководител управление “Надзор на инвестиционната дейност”
Данил Джоргов – началник отдел “Емитенти на ценни книжа”
Ина Райкова – директор на Дирекция “Регулаторни режими на инвестиционната дейност”
Христина Тодорова – началник отдел “Съдебна защита”
Андон Георгиева – главен секретар
Сметна палата
Цветелина Бундаренко
Българска народна банка
Диана Ганчева
Фонд за компенсиране на инвеститорите
Милети Младенов – председател
Десислава Лозанова
Асоциация на индустриалния капитал в България
Васил Велев – председател
Данета Желева – член на Националния съвет
Мария Георгиева – правен консултант
Богомила Христова
Колеги, преминаваме към процедурата по гласуване за второ четене.
Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона
По наименованието желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 1
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Параграф 2
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Желание за изказване или въпроси има ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 3
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3.
Редакционната поправка е в италик.
“/6/ Сметната палата одитира Фонда за компенсиране на инвеститорите”
Желание за изказване или въпроси има ли? Няма.
Нашите гости знаят, тъй като не идват за първи път в тази Комисия. Напротив, вече има многогодишни традиции. Ако имате желание за изказване или въпроси или за уточнение, или редакция сигнализирате и аз ще ви дам думата.
По предложената редакция за § 3 желание за изказвания и въпроси няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Следва § 4.
Предложение от н.п. Мартин Димитров
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4.
Желание за изказване или въпроси има ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 5
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
Параграф 6
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6.
Параграф 7
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7.
Параграф 8
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8.
Параграфи от 5 до 8 включително.
Колеги, желание за изказване или въпроси има ли? Няма.
Подлагам ги на гласуване ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 9.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9.
Желание за изказване или въпроси има ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 10
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 10.
Параграф 11
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 11.
Параграф 12
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12.
Параграф 13
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 13.
Параграф14
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 14.
Параграф 15
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15.
Параграф 16
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 16.
Параграфи от 10 до 16-ти включително желание за изказване, въпроси, редакция? Няма.
Подлагам ги на гласуване ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 17
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17.
Желание за изказване или въпроси има ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 18
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 18.
Параграф 19
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 19.
Параграф 20
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 20.
Параграф 21
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 21.
Параграф 22
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 22.
Параграф 23
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 23.
Параграф 24
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 24.
Параграфи от 18-ти до 24-ти включително, желание за изказване или въпроси? Няма.
Влизаме в процедура по гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 25
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 26
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 26.
Параграф 27
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 27.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 26-ти и 27-ми ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 28
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 29
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 29.
Параграф 30
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 30.
Параграф 31
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 31.
Параграф 32
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 32.
Параграф 33
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 33.
Параграф 34
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 34.
Параграф 35
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 35.
Параграф 36
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 36.
Параграф 37
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 37.
Параграф 38
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 38.
Параграф 39
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 39.
Параграф 40
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 40.
Параграф 41
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 41.
Параграф 42
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 42.
Параграф 43
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 43.
Колеги, параграфи от 29-ти до 43-ти включително, желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 44
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44.
Желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 45
Има предложение от н.п. Мартин Димитров и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45.
Тук имаше дебат по тези текстове, затова питам гостите, вносителите, Комисията за финансов надзор, Министерство на финансите, някой който желае да вземе отношение? Няма.
Тогава подлагам на гласуване предложената редакция на § 45 на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги § 46.
Предложение от н.п. Мартин Димитров и Диан Червенкондев
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Подлагам текста на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, § 47
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 47.
Параграф 48
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 48.
По параграфи 47 и 48 желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 49
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 50.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 50.
Параграф 51
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 51.
Параграф 52
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 52.
Параграфи от 50 до 52 включително желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 53
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 54
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 54.
Параграф 55
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 55.
Параграф 56
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 56.
Параграф 57
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 57.
Параграф 58
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 58.
Колеги, параграфи между 54 и 58, желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 59
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 60
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 60.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 61
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 62
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 62.
Параграф 63
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 63.
Параграф 64
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 64.
Параграф 65
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 65.
Параграфи между 62-ри и 65-ти включително, желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, отиваме на § 66.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 66.
По тази редакция желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 67
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 67.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 68
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 68.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 69
Работната група предлага да се създаде нов § 69.
Желание за изказване, коментар?
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 69
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 69, който става § 70.
Въпроси, коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 70
Желание за въпроси, коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 71
Предложение от н.п. Мартин Димитров и Диан Червенкондев
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71, който става § 72.
Желание за въпроси, коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 72
Работната група предлага да се подкрепи. Става § 73.
Параграф 73
Работната група предлага да се подкрепи. Става § 74.
Параграфи 73 и 74 по новата номерация, желание за въпроси или коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов § 75.
Желание за въпроси, коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 74 по вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74, който става § 76 по новата номерация.
Параграф 75
Работната група подкрепя текста на вносителя на § 75, който става 77.
Параграф 76
Работната група подкрепя текста на вносителя на § 76, който става 78.
Параграфи от 76 и 78 по новата номерация, желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 77 по вносител
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 77, който става § 79.
Желание за въпроси, коментари? Няма.
Подлагам на гласуване § 79 по новата номерация.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 78
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 78, който става § 80.
Желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Заключителни разпоредби. Тук е пропуснато, че трябва да има отделно гласуване в доклада.
Подлагам на гласуване заглавието.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 79
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 79, който става § 81.
Има ли желание за въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Приближаваме дискусионните текстове.
Параграф 80
Предложение от н.п. Диан Червенкондев
Работната група е преценила, че това предложение е въпрос на политическо решение от народните представители и е сметнала, че не може да даде становище, така че това предложение на колегата Червенкондев, по което вероятно ще чуете и становището на Комисията за финансов надзор, господин Мавродиев и вероятно на останалите гости е въпрос на политическо решение от страна на Комисията.
Желаете ли господин Червенкондев да го представите?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател. Аз нищо политическо не виждам в направените от мен и колеги предложения. Като естествено мисля, че са само предложенията свързани с уточняване на някои от функциите на Комисията за финансов надзор, за начина по който тя може да си събира просрочените вземания. Има текстове с глоби имущества и санкции.
Друго което може да се предлага да може да се събират принудителни изпълнения от публични изпълнители по реда на ДОПК и ГПК и съответно просрочените вземания. Да се отказват административни услуги от лица, които не са си платили на Комисията за финансов надзор таксите. Едно от предложенията беше самата Комисия да може да си определя тарифата, която да влиза в сила, след като се обнародва в Държавен вестник. И естествено като всеки един такъв административен акт, тя подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Това е на стр.44 точка “а”, ал.2. Като правя процедурно предложение. Оттеглям точно тази редакция. Така че ще остане тарифата на Комисията за финансов надзор да се определя от Министерски съвет.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: На точка 7 оттегляте буква “а”, ал.2.
Господин Мавродиев чухте предложението на колегата Червенкондев, който оттегли буква “а”, ал.2. Вашето становище? Заповядайте.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря ви господин председател. Ако ми позволите, аз бих помолил моя колега, ако разбира се прецените, че той би могъл да представи по-подробно и аналитично темата, заместник-председателя на Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За нас е важно дали сте съгласни с предложението?
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Имате право като народни представители и на вносителя, да прецените дали едно предложение да остане или да се оттегли. Така че това са вашите дискреционни права. Въпросът е, ние като Комисия, ако трябва да кажем своето мнение. Мисля, че има доста аргументи този текст да остане. Този текст е добър. Има множество аргументи в тази посока. И ако смятате, че е добре да ги изложим, господин Попов би могъл да каже няколко думи аналитично по въпроса.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте господин Попов.
НИКОЛАЙ ПОПОВ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми дами и господа, ще коментирам само възможността на Комисията да определя самостоятелно таксите, които събира. Запознати сме със становище изразено от Министерство на финансите, по отношение доводите за невъзможност Комисията да определя самостоятелно таксите. Това становище на Министерство на финансите е обвързано с едно решение на Конституционния съд от 2003 г., което е преди създаването на Комисията.
Съвсем накратко искам да кажа, че в Закона за държавните такси в чл.1 е дадена такава възможност, с изключението, освен ако със закона е предвидено друго.
Иска да кажа, че има такъв условен прецедент. Това е Закона за кредитните институции, където е дадена възможността на Централната банка да определя с решение на Управителния съвет таксите, които събира в рамките на дейността, която извършва. Искам от тук да направя връзката между двете институции по отношение на дейностите, които извършват. И двете институции – Комисията за финансов надзор и Българска народна банка извършват регулаторни и надзорни функции върху финансовия пазар в България, съответно върху банков и не банков финансов пазар. Къде са допирните точки? Банките в своята дейност имат някакви специфики, които подлежат на регулация и на двете места. Става дума за банките в качеството на инвестиционни посредници. Тоест те подлежат на регулация от страна на Комисията за финансов надзор, респективно на Европейския регулаторен орган – ЕСМА, същото важи и за качествата им на банка депозитар и банка довереник. Това е надзор, който се осъществява и регулация единствено от Комисията за финансов надзор и не попада в обхвата на дейността на Централната банка.
Що се отнася до възможността Централната банка да определя таксите самостоятелно, в становището на Министерство на финансите е казано, че Централната банка не е държавна институция. Централната банка според европейското законодателство и предвид нейните представителни функции в европейските регулаторни органи, това е ИБА, Европейския банков надзор и европейския посистемен риск, където участваме заедно с Централната банка, като представители на българската държава.
Искам да кажа, че Централната банка представлява българската държава в качеството й на единствен или във втория случай съвместно с нас, представлява държавата пред европейските институции.
Четвърти пример, под регулаторния режим на Комисията доскоро бяха агенциите за кредитен рейтинг. От юли месец тази година те минават на директно подчинение на Европейския регулатор – ЕСМА. Тоест таксите, които са били заплащани, условно казаните държавни такси в България, сега ще бъдат заплащани за лицензионни и за общ надзор директно пред европейския орган.
Не на последно място искам да кажа, какво ще се случи с приемането на единен банков надзор в бъдеще 2014 г., когато лицензионните производства на банката ще излезнат от националната юрисдикция и ще минат към нея. Така че в случая не може да приемем становището на Министерство на финансите, че има някаква степен на не противоконституционност на това Комисията за финансов надзор да определя таксите си такива, каквито са определени от дейността на европейските надзорни органи и за производства, които произтичат пряко от регламенти и директиви на Европейския съюз.
Това искам да кажа. Да, има решение на Конституционния съд по отношение на определянето на държавните такси 2003 г. Тогава не е съществувала Комисия за финансов надзор. Не е съществувал Закона за кредитните институции. Законът за кредитните институции е факт. Мисля, че от 2008 г. функционира този закон.
Правомощията по отношение на регулация и надзор на финансовия сектор в България е идентичен, както за Българската народна банка, така и за Комисията за финансов надзор. Единственото по което се различаваме е по отношение на типа на институциите и участниците на пазара, които надзираваме. Това е съвсем накратко.
Вие преценете дали предложението на господин Червенкондев, което направи, да бъде оттеглен този параграф. Но си мисля, че имаме всички правни основания и европейски доводи, този текст да остане в закона. Най-малкото, защото правната среда в която се развива финансовия сектор в Европа и в България е непрекъснато променящ се.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Попов, аз благодаря за вашето становище. Само да уточня за всички народни представители, които разбира са се, са на ясно с това, че след като вносителя Червенкондев оттегля една част от своето предложение и ние няма как да гласуваме. С това сте на ясно. Такива са правилата.
Госпожа Стоянова поиска думата.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Димитров. Позволявам си да съм на вашата Комисия и да взема думата, защото все пак Закона за КФН е в прерогативите на Бюджетна комисия. Аз лично подкрепям изцяло направеното предложение от господин Червенкондев, което той накратко ви сподели. Категорично трябва да кажа, че няма нищо политическо в тези предложения. Напротив, те са уточняващи и допълващи, включително и това за което говорим ал.2, която господин Червенкондев оттегли.
Водихме дълъг дебат. Правихме консултации с юристи от различни институции, дали трябва да отворим кутията на Пандора и да дадем право, размер на държавни такси да се приемат и определят от друг орган, освен от Министерски съвет, тъй като това е така в момента.
В Закона за КФН, сегашната ал.2 казва, че Министерски съвет по предложение на Комисията приема тези такси. По Закона за държавните такси, размера на таксите и обвързан с размера на разходите, които съответния орган прави и те не могат да бъдат определяни произволно, така че внасяйки своето предложение Комисията за финансов надзор в Министерски съвет, то трябва да бъде придружено с анализ на разходите, такса по такса, така както те ще ги предложат.
В този смисъл паралела, който господин Попов направи с Българска народна банка, аз не бих се съгласила с него, тъй като това е единствената институция, която сама си определя таксите. Но тя не е държавен орган, първо. Второ, тя не е в бюджета на Републиката, тя не е в обхвата на държавния бюджет. Тя не получава субсидии от държавния бюджет, освен приходи от такси тя генерира и от банкови операции. Има и други свои звена, Монетен двор и т.н. И фактически тя от тези приходи, една част от които са приходите от таксите, за които говори господин Попов намира своите приходи и от своите разходи и своята печалба, която в крайна сметка внася в държавния бюджет. Така че ми се струва, че тази аналогия не е точно такава.
Наистина има аргумент в посока на това, че Комисията за финансов надзор трябва да бъде независима като Комисия от изпълнителната власт, за да осъществява наистина надзорните си функции. Затова нейния управителен орган се избира пряко от Парламента. Но такива комисии има още много в нашето законодателство и всички те са част от държавния бюджет, получавайки субсидии.
Така че аз подкрепям господин Червенкондев в това да оттегли своето предложение за ал.2 и да оставим Министерски съвет да одобри предложената тарифа от Комисията за финансов надзор.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители или гости, които желаят да вземат думата? Господин Попов заповядайте.
НИКОЛАЙ ПОПОВ: Последен коментар ще направя по отношение на релацията между Комисията за финансов надзор и БНБ. Да условно погледнато, така както е разписано законодателството БНБ не се води държавен орган. Но категорично в Закона за Българска народна банка е предвиден механизъм при недостиг на приходите в Централната банка, те да бъдат допълвани от централния бюджет.
Въпросът е за тълкуването на държавен орган. Аз не бих се наел да тълкувам, дали Комисията е държавен орган в случая. Но само едно мога да ви кажа, че тя е държавния регулатор, както Централната банка е държавен регулатор в случая. Но искам да кажа, че Централната банка е свързана с бюджета. И това че в миналото и в настоящето си, предвид на таксите, които събира, инвестициите в които влага своите средства, превишават разходите. Не е скъсана връзката с централния бюджет. Когато Централната банка има недостиг, този недостиг се покрива от Централния бюджет. Съжалявам, не мога да цитирам текста в момента точно. Но тъй като много добре съм запознат със Закона за Българска народна банка, съществува тази връзка между централния бюджет и БНБ.
Благодаря ви.
МЕНДА СТОЯНОАВ: Господин Димитров моля за една дуплика, защото все пак това беше реплика на моето изказване, макар че може би занимаваме аудиторията с нещо, което не й е интересно. В Закона за Комисията за финансов надзор чл.2 ал.2 определя Комисията като специализиран държавен орган за регулиране и надзор върху дейността на лицата по чл.1 ал.2, наричана по-нататък поднадзорни лица. Ясно и категорично е определен като държавен орган. Така че предлагам да приключим дискусията по тази тема.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги. Господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз се извинявам, но ми се струва, че претенцията на един регулатор да се отличава с нещо от другите регулатори, които съществуват в страната трябва да бъде по някакъв начин обоснована. Има още доста регулатори, които са независими от държавата, на които таксите им се определят от Министерския съвет. Сега в момента се сещам примерно за Агенцията за ядрено регулиране, която би трябвало да бъде абсолютно независима от държавата. Тъй като държавата е собственик на ядрените съоръжения в голямата й част. Въпреки това там всички такси се определят с Постановление на Министерски съвет. Същата е работа с останалите контролни органи или регулиращи органи. Така че при цялото ми желание да подкрепя колегите, някак си този път не бих могъл да го направя и господин Червенкондев ще подкрепя вашето предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, наясно сме с процедурата. След като колегата Червенкондев оттегли част от своето изказване, вече на практика го няма и да го дискутираме и да не го дискутираме, знаете, правото на вносителя е да оттегля свои предложения.
Други народни представители, които желаят думата? Заповядайте.
НЕДЯЛКО СЛАВОВ: Благодаря господин председател. Аз бих искал да чуем становището на Министерство на финансите по така предложените текстове на господин Червенкондев, тъй като в материалите, които ни бяха раздадени преди заседанието има едно писмо от Министерство на финансите, с което не се изразява съгласие по някои от текстовете. Така че молбата ми е, ако има как представителите на Министерство на финансите да изразят становище.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте. Наистина кажете конкретно, след оттеглянето на тази част от предложението на господин Червенкондев, дали има други текстове, с които не сте съгласни. Заповядайте.
ДИАНА ДРАГНЕВА: Нашето становище е изразено, включително и по частта, която е оттеглена. За другите текстове мога да кажа, че всички са въпрос на законодателна целесъобразност, И ако народните представители решат да ги подкрепят или да не ги подкрепят, Министерство на финансите няма да възрази. Има различни законодателни решения в българското законодателство, включително и такива като предложените тук. Така че предоставям на дискрецията на народните представители крайното решение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Министерство на финансите няма сериозни забележки, колеги към останалите текстове.
Други гости или колеги народни представители, които желаят думата? Няма.
Предлагам ви да минем в процедурата по гласуване. Като ви обръщам внимание, че подлагам на гласуване предложението на колегата Червенкондев, без ал.2 на т.7, която той пред вас оттегли.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Това предложение става § 82.
Ще гласуваме колеги и текста на вносителя.
Параграф 80, който става § 82. Като взимаме предвид и направеното от колегата Червенкондев предложение.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 81
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Диан Червенкондев
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 81, който става § 83.
Тук колеги имате ли желание за изказване, въпроси, коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към § 82.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 82, който става § 84.
Желание за изказване, въпроси, коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, остана ни § 83.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 85 по новата номерация.
Желание за изказване, въпроси, коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Приключихме с този законопроект.
Благодаря на гостите за тяхното участие.

По втора точка наши гости са:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Иво Маринов – заместник-министър
Мария Иванова – директор на Дирекция “Туристическа политика”
Зара Добрева – директор на Дирекция “Правна”
Маргарита Златанова – началник на отдел в Дирекция “Правна”
Българска асоциация на туристическите агенции
Благовест Лефтеров – заместник-председател
Ивона Аврамова – член
Любен Стаев
Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация
Благой Рагин – председател
Български съюз по балнеология и СПА туризъм
Сийка Кацарова – член на УС
Соня Спасова – главен секретар
Асоциация на българските туроператори и туристически агенти
Ирена Георгиева – председател на УС
Мая Филипова – секретар
Съвет по туризъм – София
Витан Иванов – председател
Съюз на собствениците – Слънчев бряг
Георги Николов – заместник-председател на УС
Национална асоциация за детски и младежки туризъм
Гина Шоева – председател
Свидна Динева
Българска федерация по ски
Георги Ботев
Пампорово АД
Мариян Беляков – изпълнителен директор
София Цанкова – директор и колеги
Витоша ски АД
Петър Петров
Бороспорт АД
Недялка Сандалска
Иван Болярски
ЮЛЕН АД
Боян Мариянов
Българско ски училище
Доц. Петър Янков – председател
Национална гражданска коалиция “Природата за хората и регионите”
Ваня Бижева и колеги
Сдружение с нестопанска цел Фрай София тур
Бойко Благоев
Съюза на архитектите
Георги Бакалов – председател
Колеги, предлагам да започнем с отложения чл.3.
Желание за изказване от някои от нашите гости или народните представители има ли? Няма.
ИВОНА АВРАМОВА: И миналия път коментирахме това, което искаме да внесем. Да се добави в чл.3 ал.1 нова точка за квалифициране като туристическа дейност, организирането на конгреси и конференции, семинари, обучения и други делови прояви. Когато включват елементите по чл.2 § 1 от директива 314 на Съвета от 13 юни 1990 г.
Мотивите ни. Да се защити потребителя от възможността даден туристически пакет, включващ всички белези на организирано туристическо пътуване да бъде маскиран като семинар, конференция или друга делова проява. Доколкото към настоящия момент въпросните услуги се предоставят от лица, които не са регистрирани и не подлежат на контрол по този закон, то в случай, че закона не регламентира изрично този вид дейност, като туристическа, то потребителя ще бъде лишен от защитата по директивата 314-90 на Съвета и няма да може да се полза от правата си по този закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов, по този въпрос заповядайте.
ИВО МАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ние по принцип подкрепяме така направеното предложение, но считаме че то трябва да намери място в легалните дефиниции на туроператорската дейност, защото се припокриват самите текстове. И предлагам този аспект на предложението да бъде включено в легалните дефиниции, което е в края на закона на туризма.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение тази редакция да бъде приета, но да бъде на друго място. Вярвам госпожо приемате този подход. Ако не го приемате, сега е момента да кажете.
ИВОНА АВРАМОВА: Ние смятаме, че тук като туристически дейности са посочени различните видове дейности. Като конгресния туризъм е включен като предоставяне на тематично ориентирани допълнителни туристически услуги. Аз не смятам, че на конгресния туризъм може да се гледа като на допълнителна туристическа услуга. Ние не смятаме, че това е добрия подход. Още повече че правим нов закон. А конгресният туризъм след влизането на България в Европейския съюз има своето място. Тъй като има много европейски проекти, много европейски програми и не смятаме, че той трябва да се таксува като допълнителна туристическа услуга. Това е мнението на БАТА и мнението на АПТА.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ИВО МАРИНОВ: Аз казах, че мястото му е в допълнителните разпоредби. Ние тук в чл.3 ал.1 сме добавили в т.4 конгресния туризъм и самата дефиниция за туроператорската дейност може да я разширим в допълнителните разпоредби на закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Само искам да ви обърна внимание, че по чл.3 има предложение от н.п. Михаил Михайлов, което работната група подкрепя по принцип.
Заповядайте господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз съм смутен от това, че тук има един цял списък от туристически услуги, които не са допълнителни. Какво правим. Конгресният, приключенският, спортният, ловният, голф и т.н., те допълнение към кое са? Тук претенцията е основателна. Те поставят за един от тези видове. Но това не са допълнителни туристически услуги. Те могат да бъдат самостоятелна туристическа дейност. Защо ги няма в списъка. Аз така разбирам, че е въпроса.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иво Маринов.
ИВО МАРИНОВ: Тук може би трябва да се направи разликата между видове туризъм и видове услуги, които се предоставят.
ИВОНА АВРАМОВА: Написано по този начин, то е като допълнителна туристическа услуга. Така е написано.
ИВО МАРИНОВ: Според директива 90-314 на Европейския съюз основни туристически услуги са хранене, настаняване и транспорт. Комбинация от две от тях прави туристически пакет с обща цена. Всичко което е извън основните услуги са допълнителни услуги.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги които желаят думата? Иван Иванов поиска думата.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, моят колега Михаил Михайлов е в Комисия и не може да участва в заседанието. Аз виждам, че той е направил предложение в две точки. Като първата е изцяло приета. Виненият туризъм влиза като т.4 на ал.1 чл.3. Но що се касае до т.20 неговото предложение, според мен е грешно записано с една запетая, касае фамилните винарни изби. Това са винарни изби до тон и половина, два тона произвеждано вино. И той ми каза, разбира се и има пълното основание, т.20 да бъде именно фамилните винарни изби. Тук не се касае за винарните изби на големите производители на Винпром – Пещера или на Карнобат и т.н. А това е именно елемент от селския туризъм. Посещение на такива винарни изби, това идва като предложение от хората. Михайлов ми разказа всичко това.
Защото ако погледнете тук всичките заведения за хранене и развлечение, ресторанти, заведения, питейни заведения, кафе сладкарници и барове са туристически обекти. Защо тогава за винарния туризъм се казва само винарните изби, тези които са производители на по 30, 40 тона вино, чието производство всеки може да намери в магазините, в търговската мрежа в страната. Тук се касае за нещо различно.
РЕПЛИКА: Уважаеми колега, фамилната винарна изба, винарна изба ли е?
ИВАН ИВАНОВ: Хората които направиха това предложение имат предвид, че това се води фамилна винарна изба. Не се касае за големите винарни изби.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов и господин Михайлов искат този текст да се отнася само за малките фамилни винарни изби и големите да не влизат, господин Червенкондев. Какво мислите господин Маринов, вие по този въпрос?
ИВО МАРИНОВ: Аз мисля, че както е предложението в т.20 да бъде обобщено за винарните изби, мисля че е достатъчно, тъй като ние не трябва да дискриминираме големите. Защото големи изби имат добри дегустационни центрове винарски. По тази логика да направим за бяло и червено вино.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, след това господин Петър Димитров.
ИВАН ИВАНОВ: Ако това наистина включва и малките фамилни винарни изби. Аз приемам тази добавка, която направи господин Маринов в качеството му на представител на Министерството.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: То е ясно, че се включват. Въпросът е, че ако би се записало фамилни, това би изключило големите.
Господин Петър Димитров има предложение.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Маринов, какво ще стане, ако от четвърта точка махнем думата допълнителни? Какъв ще е проблема? Защо ги категоризираме само като допълнителни?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест текста да звучи господин Маринов – тематично ориентирани туристически услуги и т.н., без думата “допълнителни”.
ИВО МАРИНОВ: Те по същество са допълнителни. Защото основните ги казахме кои са - хотелиерство, ресторантьорство и транспорт. Това не са видове, това са услуги. Ние говорим за услуги, които съответната дейност предоставя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте господин Маринов, но какво означава допълнителна услуга в ски туризма, освен храненето, настаняването и транспорта?
ИВО МАРИНОВ: Допълнителни услуги това са ски гардероба, това е ползването на ски съоръженията, лифтове и т.н
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това фактически е ски туризъм.
ИВО МАРИНОВ: Това са услугите, които се предоставят.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това са услугите. Какво означава ловен туризъм? Ходенето из гората и стрелянето. Каква допълнителна услуга е това, при положение, че тя е характеристика на самия ловен туризъм. Тя не е допълнителна услуга към ловния туризъм, а това е типичния ловен туризъм. Същото се отнася и за конгресния туризъм.
ИВО МАРИНОВ: Трябва да правим разграничение между самата дейност и услугите, които я съпътстват.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние трябва да кажем в такъв случай, туризма е хранене, настаняване и транспорт. Освен този туризъм има още допълнителни видове туризъм – ловен и т.н. Така както е казано, вижте как сте го написали.
Предоставянето на тематично ориентирани допълнителни туристически услуги в областта на морския, ски и т.н. видове туризъм. Значи това са видове туризъм. Ние сме приели по принцип, че тези видове туризъм съществуват и към тях, така да се каже, предоставяме някакви допълнителни услуги, които са пак същите. Извинявайте, че влизаме в една такава тавтология Има някакъв проблем в цялата работа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш желае думата.
АРИФ АГУШ: Благодаря ви господин председател. Наистина точка четвърта трябва да се преработи по някакъв начин. Какво значи уелнес туризъм? Няма ли някаква българска дума да сложим, здравен туризъм примерно.
РЕПЛИКИ: Различно е.
АРИФ АГУШ: Какво се покрива под други видове туризъм? Какво включва други видове туризъм?
ИВО МАРИНОВ: Ние не може да изброим тук всички видове туризъм. Има едно изследване, което показва, че в света има 300 видове туризъм. Ако трябва да ги изброим всичките.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Защо е допълнителна услуга, когато в закона пишете, че е вид туризъм.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да чуем госпожа Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря господин председател. Аз имам едно предложение. Тъй като говорим за допълнителни туристически услуги. В т.4 в края изречението да завършва по този начин. “Други видове туристически услуги.”
По този начин смятам, че ще бъде изчистен спора за видове туризъм.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов разбрахте предложението. Да не пише накрая на т.4 видове туризъм, а видове туристически услуги.
МАРИЯ ИВАНОВА: Аз и предишния път на заседанието се опитах да обясня, защото пак се повдигна този въпрос. Ако ви прави впечатление в чл.2, ние сме казали, че сред целите на закона, разбира се т.2 е да създаде условия за развитие на специализираните видове туризъм, където сме ги изброили всички. И тук ако изхождаме, че морския туризъм и ски туризма са основни, за нас всички други са специализирани видове туризъм. И текстът за видовете туризъм е чл.2.
Отделно говорим за туристическа дейност сама по себе си. Там изброявайки в чл.3 туроператорската дейност, хотелиерството и ресторантьорството, дейност е и всяка една друга услуга, която съпътства специализираните видове туризъм. И тук наистина господин Маринов на няколко пъти каза, че във всички видове туризъм, основните туристически дейности са хранене, настаняване и транспорт и всяка една друга се явява допълнителна.
И ако обърнете внимание на словореда на точка 4 – предоставяне на тематично ориентирани допълнителни туристически услуги в областта на изброените вече са видовете туризъм.
Така че аз наистина не мога да разбера къде стои проблема? В смисъл за нас текста е коректен и няма такъв проблем.
Що се касае до предложението на колегите от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти за т.6, защо подкрепяме текста на вносителя. Защото и самото им предложение насочва към директивата за пакетните пътувания. А както вече обяснихме само туроператор може да прави организирано туристическо пътуване с обща цена. Какво е организираното туристическо пътуване има легална дефиниция. Освен две от основните услуги трябва да ги е предоставил. Ако той предоставя нощувка и предоставя конгресни прояви и т.н., ние попадаме в дефиницията на организирано туристическо пътуване. Тоест, приемайки т.6, излиза, че туристически дейности са туроператорската в първа точка и отново туроператорската в т.6. И затова ние предложихме да допълним изрично дефиницията на туроператорска дейност, за да може изрично да се каже, че включително и тези прояви могат да се вършат само от туроператор. И за нас текста така е изчистен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Някой желае ли думата? Господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, все пак ми се струва, че т.4 на ал.1 е излишно претрупана с две последователни определения. Считам, че ако стане предоставянето на тематично ориентирани туристически услуги, това изчерпва изцяло всичко онова, което следва нататък. Това е тематично ориентирана туристическа услуга в областта на морския, ски, културния и т.н.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Подобно предложеине направи и Петър Димитров. Гледам, че след общото ви участие в Комисията “Белене” има сближаване на позициите.
Господин Маринов не се съгласи с вашето предложение, но аз ще го подложа на гласуване. Други колеги, които желаят думата? Заповядайте.
БЛАГОВЕСТ ЛЕФТЕРОВ: Съгласен съм с предложението на Иво Маринов стига да влезе в допълнителните разпоредби. Нямаме нищо против да остане така текста.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има едно конкретно предложение от господин Петър Димитров и господин Иван Иванов.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Въпросът е, че там изрично е записано, че това са допълнителни туристически услуги. Тук в закона пише, че това е развитие на специализирани видове туризъм. Нали така пишете в чл.2. А тук искате да го запишете като допълнителна туристическа услуга. Или е вид туризъм или е допълнителна услуга. Може да бъде допълнителна услуга като един вид туризъм. Нямам възражения. Но това е и вид туризъм.
НЕДЯЛКА САНДАЛСКА: Позволявам си само да поясня. Тук става въпрос по скоро за граматическа особеност. Казано е в областта на морския. Това е важното. Това са дейностите. Това са видовете. А допълнителни услуги към морския, това са отдаване водните спортове. Към ски туризма, това е ски оборудване, ски училище и т.н. Тук допълнителните услуги не са изброени. Тъй като в туризма има така наречените основни и допълнителни, според мен не може да отпадне думата допълнителни. Казва се, че дейностите са тези. Четвърта точка влиза като точка към ал.1. Предоставяне на тематично ориентирани допълнителни туристически услуги в областта на и са изброени видовете туризъм. То е съвсем ясно. Това не са допълнителни услуги.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие защитавате текста, както е раздаден по доклада. Чухте аргументите на дамата. Но колеги има предложение от господин Петър Димитров и господин Иван Иванов за отпадане на думата “допълнителни”. Поддържате ли си предложението колеги?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте госпожо Сандалска. В такъв случай, ако приемем, че говорим за допълнителните туристически услуги, а предоставянето на морския, културния и балнео туризъм и т.н. като вид туризъм, то туристическа дейност ли е ? Къде сме го написали?
НЕДЯЛКА САНДАЛСКА: Това е т.4 на ал.1. Там пише “туристически дейности са”. Първата дейност е туроператорска, втората е хотелиерство, третата ресторантьорство, четвъртото е предоставяне на ориентирани допълнителни в областта на всичките тези видове туризъм.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чете ви госпожа Сандарка целия член 3 господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Туристически дейности са туроператорска и туристическа агентска дейност, после хотелиерство, после ресторантьорство. Предоставянето на тематично ориентирани. А ловния туризъм, ски туризма туристически дейности ли са като цяло или само допълнителните.
Туристическата дейност са допълнителните услуги в ски туризма. Но самият ски туризъм го няма записан.
НЕДЯЛКА САНДАЛСКА: Това са изброените дейности и видове туризъм, а не са самите допълнителни услуги. Към всеки вид може да има безкрайно много допълнителни услуги, които се предоставят.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз това го разбирам,. Но ние записваме, че туристическа дейност е допълнителната услуга. Но никъде не сме записали, че самия ловен, ски и т.н. туризъм, конгресен е туристическа дейност. Това го няма. Определяме допълнителните дейности като туристическа дейност, а самите еди какви си, те не са туристическа дейност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, някой друг желае ли думата от вносителите по тези въпроси? Няма.
Има едно конкретно предложение, което се поддържа от Петър Димитров и Иван Иванов.
Заповядайте.
МАРИЯ ИВАНОВА: Както пояснихме няколко пъти услугите в туризма са основни и допълнителни. Съвкупността от основните и допълнителните правят дадения вид туризъм.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо, аз ще призная, защото все пак трябва да съм вид арбитър, че наистина няма яснота. Трябва да е много просто и много ясно.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ви предлагам да помислите по една такава редакция. Оставете точка 4 само като изброяване на видовете туристически дейности. И после напишете една нова точка всички допълнителни услуги към тях също са туристическа дейност. И с това целия проблем приключва.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако искате госпожо вземете отново думата. Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Само да попитам, доколко е толкова фатално, дали е основна или допълнителна. Все пак ние в момента говорим, дали да бъде основна, допълнителна. Все пак е казано, че са туристически услуги. Наистина не ми е ясно, ако това е някакъв голям проблем, не виждам защо го коментираме да бъде в т.4 или преди нея написано. Каква е разликата между основна и допълнителна в закона? И това нека БАТА да го каже или който повече разбира. Аз не разбирам достатъчно. Каква е толкова голямата разлика, дали е основана или допълнителна. Разбрахме по директива какви са основните по принцип. Аз съм склонен и подкрепям вносителя. Но в момента, дали да има думичката допълнително, в момента стана един голям дебат и не виждам смисъл от него. Не ми е ясно. Питам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте госпожо по този въпрос. Колеги, моля да чуем представителя на вносителите.
МАРИЯ ИВАНОВА: Идеята на този текст е била наистина, ние да обхванем всяко едно лице, всеки един търговец, който по някакъв начин с дейността си допринася за развитието на определения вид туризъм. Тук не сме искали да изпуснем никой. И понеже наистина не могат да се изброят, както госпожа Сандалска каза, абсолютно всички видове допълнителни услуги, които са към основния пакет и които съпътстват настаняването и храненето. И ако хотелиерството основната му дейност е настаняване, естествено не може и без хранене, ресторантьорството е ясно. Туроператорската дейност е ясна. Тук искаме в т.4 да покажем, че всяко едно лице, с примерите които даде госпожа Сандалска, те са много повече, също извършват туристическа дейност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, в такива ситуации минаваме към направените конкретни предложения. Има само едно конкретно предложение в чл.3, ал.1, т.4 да отпадне думата “допълнителни”.
Други конкретни предложения имате ли? Няма.
Разбрахте, че Министерство на икономиката, енергетиката и туризма не подкрепи това предложение. Но то е направено от колеги народни представители, да отпадне думата “допълнителни”.
Който е за отпадне думата “допълнителни”, моля да гласува.
Гласували 6 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Девет въздържали се.
Не се приема отпадането.
Тогава подлагам на гласуване чл.3, според редакцията на работната група.
Предложението на Михаил Михайлов е подкрепено по принцип, така че подлагам чл.3 както е според редакцията на групата.
Заповядайте господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: За последен път вземам думата по този въпрос. Оказва се, че нямаме зимен туризъм и ски туризъм, но имаме допълнителни услуги към него, които са туристическа дейност. Нямаме конгресен туризъм, но имаме допълнителни услуги към конгресния туризъм, които са туристическа дейност. Понякога приемаме неща, които са абсурдни. Не ме интересува, както се казва. Приемете си го, щом така ви харесва. Но трябва да има някаква логика в това, което се приема.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Овчаров, този закон две години се писа. Имаше три обществени обсъждания. И на последното, на което и аз присъствах имаше и доста колеги. Но в момента се прави драма за дума. Наистина бих ви подкрепил, но чисто принципно има някакви различия. Не е толкова фатално дали е с допълнителни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, вижте какво се получава. Ако предоставянето на тематично ориентирана туристическа услуга, примерно конгресен туризъм, не е допълнителна към нещо друго. Това вече не е туризъм. Отиваме на крайбрежието, правим си конгреса, но не спим и не ядем в хотела. Това не е туризъм.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Трябва да има транспорт.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво значи има транспорт. Ако съм минал през туроператорска агенция, ако съм отишъл сам на конгреса, вече не е конгресен туризъм. Това не е сериозно.
ИВОНА АВРАМОВА: Аз искам тук да внеса едно пояснение относно този текст, защото явно вие не разбирате какво искам да ви кажа. Туристически дейности са: Първо, туроператорска и туристическа агентска дейност. Второ, хотелиерство. Трето, ресторантьорство. Хотелиерството и ресторантьорството са основни туристически услуги. Но понеже не е написано по този начин, туроператорска и турагентска, основни – хотелиерство ресторантьорство и допълнителни услуги в областта на еди кой си, затова всъщност има някаква неяснота. Но това логически е по Закона за туризма. Защото основните туристически услуги са хотелиерство и ресторантьорство.
Нашият проблем беше в това, че мотивацията ни да включим конгресния туризъм беше това. Много фирми в момента ИВЕНТ и всякакви други рекламни агенции организират събития, без реално да са лицензирани туроператор. И ние се натъкваме на много случаи, когато има липса на професионализъм. И затова понеже конгресния туризъм е не случаен вид туризъм, искахме това нещо да го конкретизираме. Така че да се престане тази практика, да имаме ниско ниво на услугите, защото тези събития са много отговорни и много значими. Това беше нашата мотивация.
И защото от също този закон, когато това събитие се организира от ИВЕНТ или рекламна агенция, няма как той да бъде наказан от закона. Това беше нашия мотив. А иначе тук са написани правилно основните услуги кои са, допълнителните кои са по смисъла на Закона за туризма. А че има някаква тази неяснота, затова си позволих да внеса някаква яснота.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие сама казвате, че те не го правят като допълнителна услуга. Те го правят като основна туристическа дейност. Тя обаче не влиза в този закон. Нали така? Затова предложението беше да го вкараме в този закон. Не искат да го вкарат и ще продължават да си го правят извън, не като допълнителна услуга, а като основна дейност на тяхната фирма. Това е.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов желаете ли да уточните. Заповядайте.
ИВО МАРИНОВ: Аз бих искал да уточня. Повече не мога да намеря други примери в момента. Имаме основна услуга хотелиерство ресторантьорство. Няма да имаме зимен туризъм. Ще имаме спане ядене на планина. Ако нямаме допълнителни услуги, които съпътстват основната услуга настаняване и хранене в планина, ако нямаме ски писти, продажба на лифт карти, ски училище, гардероб, екипировка, които се отдават под наем, ще имаме спане и ядене на планина и нищо повече. Няма да е ски туризъм. И затова са допълнителните услуги, които съпътстват основните и са специфични за съответната дейност и за съответния вид туризъм.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които желаят думата. Госпожа Боянова заповядайте.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря господин председател. Аз имам въпрос, за да изясним докрай нещата. Възможно ли е да направим такава редакция.
Туристически дейности са: а/ основни, изреждат се основните – туроператорство, хотелиерство, ресторантьорство.
б/ допълнителни туристически услуги в областта на и се изреждат се и други видове туризъм.
Така може ли да бъде направена редакцията?
ИВО МАРИНОВ: Ако минем на т.5 предоставяне екскурзоводски услуги, това пак е допълнителна услуга.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, изхода от ситуации в които се зацикля е в процедурата. Изходът е следния. Има ли някой предложения? Няма.
Като няма предложения подлагам на гласуване редакцията предложена от работната група. В течение на времето, ако някой измисли по-умна редакция да каже.
БЛАГОЙ ЛЕФТЕРОВ: Точката е дейности. Мисля, че някакъв консенсус може да се получи, ако се замени допълнителни туристически услуги с допълнителни туристически дейности. Защото говорим за дейности, но реално те се припокриват. Щом говорим за дейности, нека всичко да е дейност, дори и допълнителни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Отворихте цяла една нова дискусия. Благодаря за което.
Господин Петър Димитров ще ви отговори.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колега, вижте какво се получава. Воденето на туристи в планината е туристическа дейност. Нали така? Не е спомагателна, не е допълнителна. Това е туристическа дейност. А конгресния туризъм, ловния, СПА и т.н. са допълнителни услуги. Ако това не е абсурд, значи простете, не знам защо съм преподавал толкова години във ВУЗ и част от вас са ми били студенти, за голямо съжаление.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ФИЛИП ЦАНОВ - Национална гражданска коалиция “Природата за хората и регионите”
Искам само да направя едно уточнение и да подкрепя господин Маринов. Той много точно каза специфични услуги към дадена дейност. И ще ви дам следния пример. Не може примерно на морето да откриеш и да даваш допълнителна услуга предоставена на ски карти и на оборудване за ски. Както е невъзможно в планината на зимния туризъм дейността или туристическата услуга да бъде предоставена на водни колелета и на джетове. Ето това имат предвид. Съвсем мисля ясни примери.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, пак ви казвам, решението е в процедурата. Затова ви казах да не отваряте тази дискусия. Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Воденето на туристи в планинска и природна среда е туристическа дейност. Воденето на скиори в планинска среда не е туристическа дейност. Воденето на ловци в планинска среда не е туристическа дейност. Струва ми се, че тук някой трябва да помисли още малко.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз ще ви върна към реалността. Няма конкретни предложения. Има чл.3, както е предложен от работната група.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите народни представители петима.
Приема се чл.3.
Минаваме на чл.17.
Има предложение от н.п. Недялко Славов и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.17.
По тази редакция желание за отношение от страна на вносителите, на депутатите, на гостите.
Господин Червенкондев заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Още на предишното заседание аз изразих резерви по това предложение. Очаквам от Министерство на икономиката становище. И аз изразих мнението на предишното заседание и сега отново. Тъй като според мен в туристическите райони трябва да членуват лицата, отделни юридически лица опериращи в сферата на туризма. Да си има асоциации, съгласно Закона за лицата с нестопанска цел. Могат да се направят нови асоциации, ако някой не е доволен от съществуващите. Като отделни юридически лица, според мен в този орган не би следвало да се членува.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов има конкретен въпрос.
ИВО МАРИНОВ: Ние също подкрепяме редакцията на вносителя. В смисъл, това което господин Червенкондев каза.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов вие не подкрепяте предложението на колегата Недялко Славов.
Господин Славов вие желаете ли думата? Поддържате ли си предложението.
НЕДЯЛКО СЛАВОВ: Благодаря господин председател. при мотивите за отлагане на текста на предходното заседание беше именно следния. Да чуем становището на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. И при положение, че не се подкрепя този текст от Министерството, аз като вносител оттеглям предложението. Все пак искам да кажа, че не го оттеглям с чиста съвест и ще си позволя да разиграя една хипотеза.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Славов, ако не е с чиста съвест няма да го оттегляте.
НЕДЯЛКО СЛАВОВ: Само ще ви кажа, че текста, ако остане по вносител е заобиколим и юридически лица могат за целта да учредят туристически сдружения и пак да влезнат в органите по управление на туристическия регион, който е една допълнителна пречка, но не е невъзможно за участие в органите по управление. И тъй като аз представлявам Смолянския регион ще ви дам само един пример, който е приложим и за Варна и за Благоевград, и за Бургас.
На практика в нашия регион Пампорово АД и Чепеларе курорт, които са основните двигатели на туризма в региона нямат право да участват в органите по управление. Кажете ми нормално ли е? Същият пример съществува и в момента, тъй като те не могат да участват в регионалните туристически асоциации и виждаме какъв е резултата от тях.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Сега за да обобщим оттегляте предложението.
НЕДЯЛКО СЛАВОВ: Щом не се подкрепя от Министерството го оттеглям.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Знаете, че решенията се взимат от народните представители. Министерството има право на мнение. С това сте на ясно.
Предложението е оттеглено. Други колеги, които желаят думата? Няма.
При това положение колеги, подлагам на гласуване предложената редакция от работната група, като внимавайте, че в ал.3 трябва да отпадне текста. Да се гласува текста на вносителя най-чисто. Гласуваме текста на вносителя, в който го няма предложението на господин Славов. Връщаме се към текста на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Отиваме на чл.44.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.44.
Тук някой от депутатите, вносителите, гостите имаг ли желание за изказване?
Влизаме в процедура по гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на чл.45.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.45.
Желание за изказване, коментари и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма.
Колеги, отменям гласуването, което току що проведохме, тъй като отдолу има текст, в който пише, че във връзка с промяната на чл.44 се налага прегласуване на чл.45 със следните изменения.
Първо, в ал.1 се създава второ изречение: “Ако ликвидаторът не е назначен от общото събрание, той се назначава от министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
Второ, в ал.3 в края се поставя “запетая” и се допълва “доколкото в този закон не е предвидено друго”.
“Ако решението не е било взето до прекратяването, то се взима от ликвидатора”.
Преди да гласуваме чл.45 трябва да обсъдим тези две предложения, които идват от Министерство на икономиката. Вие затова ли поискахте думата. Заповядайте.
МАРИЯ ИВАНОВА: Аз исках да кажа, че на предходното заседание от господин Петър Димитров беше повдигнат въпроса и затова се направиха тези корекции В чл.44. тоест, тогава когато общото събрание не може да бъде свикано, не беше разписана възможността, за да бъде прекратено на практика не действаща организация, затова се създадоха тези предложения в чл.44 и съответно в чл.45 се налагат тези допълнения. Те са свързани.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги или гости? Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имам въпрос. По първото предложение не сте дали срок. На практика пишете, че ако общото събрание не е назначило ликвидатор, то министъра на икономиката, енергетиката назначава. Но не сте му дали срок на общото събрание. Това означава, че преди това министъра може да им назначи ликвидатор.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, министъра да не им назначи твърде бързо ликвидатор, така че те да не могат да вземат решение.
МАРИЯ ИВАНОВА: То е посочено, че министъра може да назначи тогава, когато не е извършвала дейност в продължение на повече от една година. Правилото е, че общото събрание взима решението, а министъра действа в двете хипотези по долу разписани. И освен това издава служебно заповедта по инициатива собствена и по молба на всяко заинтересовано лице.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Припознаването господин Агуш е лесна работа. Въпросът е дали трябва да има срок. Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря. В чл.44 тези новите предложения, които са за ал.3, ние говорим кога се прекратява и как се прекратява. А това което е в чл.44 е кога се назначава ликвидатора. Тоест административния акт за прекратяването на министъра е ясно. Една година или съответно в т.1 извършва дейност, която противоречи на закона. Второ, не осъществява дейност в продължение на повече от една година. Аз мисля, че наистина забележката на господин Петър Димитров е правилна и би следвало да даде някакъв срок на общото събрание. Защото и по Търговския закон ликвидатора от общото събрание се назнача. Заповедта за неговата ликвидация може да е на министъра, но би следвало да има, ако ликвидатора не е назначен от общото събрание в шестмесечен срок, тогава да се назначава министъра. Помислете.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам ви колеги един компромис. Тъй като това е юридически въпрос. Да направите едни консултации в Министерство на икономиката и ако трябва в зала да се добави срока. Ако може така да се разберем, за да не спираме в момента. Приемате ли господин Петър Димитров. Въпросът е основателен да има срок. Вие сте в Пловдив, но в София сигурно има Правен отдел към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Нека да помислят по този въпрос и ако трябва да предложат срока, да предложат в зала. Ние народните представители и ръководството на Комисията сме готови да го предложим. Така се разбираме, ако искате.
Други колеги, които желаят думата. Няма.
Господин Червенкондев да предложи редакциите.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател. Чисто процедурно, за да спазим правилника, предлагам текстовете, които са предложени от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма за чл.44 и чл.45, като се измени по следния начин.
Първо в ал.1 се създава второ изречение. “Ако ликвидатора не е назначен от общото събрание, той се назначава от министъра на икономиката, енергетиката и туризма”. Като тук подчертавам, че въпроса със срока юридически ще го коментираме допълнително и в зала редакционно ще се направи.
Второ, в ал.3 в края се поставя запетая и се допълва “Доколкото в този закон не е предвидено друго, ако решението не е било взето до прекратяването, то се взема от ликвидатора.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре, нормално има и народен представител. Спазена е процедурата и внася тези редакции.
Желание за изказване? Няма.
Който е за тези редакции, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Сега се връщаме на чл.45. Подлагам го на гласуване заедно с направените редакционни промени.
Желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на чл.61.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.61. Маркиран е текста, който е променен, който е предложен от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Желание за изказване? Няма.
Господин Червенкондев виждам, че вие искате формално да го предложите този текст тук като точка 3.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Точка 3 така както е представена пред работната група, ако няма възражения от други колеги. Мисля, че дебата който проведохме на предишното заседание е намерил отражение в редакцията на т.3 и е предлаган формално за протокола.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други желания за изказване? Няма.
Който е за предложената редакция от работната група и предложението, което господин Червенкондев формално направи, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
За прегласуване чл.99.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.99, който става чл.98. Като отново е маркиран текста, който е предложен за прегласуване. Аз ще ви го прочета, става въпрос за ал.3.
/3/ Застраховката по ал.1 покрива отговорността на туроператора за причинени вреди на потребители по договори за организирано туристическо пътуване с обща цена, сключени и заплатени в периода на нейното действие, включително и при прекратяването на договора за застраховка.
/4/ При настъпване на застрахователно събитие, в случаите когато туристически агент е продал туристическо пътуване, организирано от туроператора по ал.1 и е възстановил на потребителите сумите по ал.2, т.1 и 2, туристическият агент встъпва в правата на потребителите на застрахователни услуги към застрахователя по договора за застраховка.
Тук желание за изказване има ли? Няма.
Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз не мога да си обясня, защо трябва ал.3 да съществува самостоятелно, когато в ал.2 има една шапка “застраховката трябва да покрива: възстановяване, заплащане, разходи / и може да е т.4/ отговорността на туроепратора за причинени вреди на потребителя по договори и т.н.
Защо трябва да бъде в отделна алинея?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има основание това, което казва колегата Иван Иванов.
Министерство на икономиката, приемате ли ал.3 да стане т.4 към ал.2, тъй като се изброява какво покрива застраховката.
Господин Маринов заповядайте.
ИВО МАРИНОВ: Ако мога да обясня какво показва практиката. Когато настъпи застрахователното събитие и застрахователя започне да обезщетява потребителите, които са направили допълнителни разходи или за които още не е започнало пътуването. Ако го няма този текст, като отделен текст в ал.3, практиката показва, че по молба на туроператора се сключва един анекс на застрахователя, с който аргумента е, че временно спирам дейността си.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов, ние сме за този текст. Ние го подкрепяме. Въпросът е дали да бъде точка 4 или да бъде ал.3. Ние сме за текста. Не ни разбирайте погрешно.
ИВО МАРИНОВ: Аз мисля, че ако е ал.3 ще бъде максимално ясно и точно.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Горе има обща шапка, в която вкарвате три текста и този е четвъртия. Прочетете какво пише горе.
Застраховката по ал.1 трябва да покрива.
Долу сте писали – Застраховката по ал.1 покрива.
Разликата е в думичката трябва.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов, глагола покрива е един и същи, ако така погледнете на ситуацията.
ИВО МАРИНОВ: В ал.2 са изброени рисковете, които трябва да покриват застраховката. В ал.3 е особен случай, който практиката го показва. Защото тези събития настъпват след като бъде прекратена самата застраховка. Ако го няма този текст, потребителите няма да бъдат обезщетени от застрахователя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов, ние сме за текста. Всички които се изказваха до момента сме за текста. Въпросът е дали чисто редакционно, чисто семантично като подредба да стане т.4 към ал.2 или да бъде отделна ал.3. За това става въпрос.
МАРИЯ ИВАНОВА: Наистина от първа до трета точка в ал.2 са само рисковете. Какво се покрива. А ал.3 долу казва, кога покриваме този риск. Различно е.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз предлагам колеги, да не губим време в подобни разговори. Предлагам да го подложа на гласуване, както е предложено в доклада, който е пред вас, ако има съгласие.
Който е за текста предложен както е записан в доклада, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава осма
Хотелиерство и ресторантьорство
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава осма.
По наименованието, желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел І
Хотелиерство и ресторантьорство и кетъринг
Тук трябва да има отделно гласуване
За промяна на заглавието
Предложение от н.п. Недялко Славов и група народни представители
Колегата Славов заличава “кетъринг”.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на раздел І - Хотелиерска и ресторантьорска дейност.
Господин Червенкондев заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Колеги, това което е в края на предишното заседание, че глава осма и наименованието и раздел І ще станат едно и също. Затова според мен раздел І би следвало да бъде редакционно – общи положения. Не виждам смисъл чисто редакционно, глава осма - Хотелиерство и ресторантьорство, раздел І - Хотелиерство и ресторантьорство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Хотелиерска и ресторантьорска дейност, а главата се казва - Хотелиерство и ресторантьорство, а раздел І - Хотелиерска и ресторантьорска дейност. това не че ви омаловажава тезата, но така ще изглеждат нещата.
Аз се притеснявам колеги, че в твърде много езикови спорове влезнахме за последните няколко часа. Това показва големия апарат от филологически възможности на Комисията.
Господин Маринов какво смятате по този въпрос?
ИВО МАРИНОВ: Общи положения в глава І. Мисля, че тук както е дадено предложението - Хотелиерска и ресторантьорска дейност е добре.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев се съгласи с вас. Вие го убедихте.
ИВО МАРИНОВ: Да отпадне “кетъринг”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, подлагам на гласуване предложението на работната група. Подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на раздел І - Хотелиерска и ресторантьорска дейност.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме колеги на чл.112.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.112, който става чл.111.
Желание за изказване, въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.113
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.113, който става чл.112.
Желание за изказване или въпроси? Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Простете ми езиковия въпрос, но ротели, ботели и флотели, обяснете. Това е български закон.
ИВО МАРИНОВ: Ротелите това са когато се извършва в превозни средства, автобуси. Блотелите са крайбрежните корабчета. Флотелите също, но са по-големи.
Става много дълго като наименование. В дефинициите ги имаме. В т.52. Ротел е подвижен хотел представляващ вагон с единични и двойни стаи. През деня туристите се запознават с различни градове и техните забележителности и нощуват във влака. Ботел е голям воден хотел, не плаващ, когато е закотвен на пристанището. Такъв може да се използва оборудван по съответния начин плавателен съд. Флотел е плаващ хотел, когато имаме плаване от пристанище на пристанище. Това са международни дефиниции, от които не може да избягаме.
Иначе в самите дефиниции в допълнителните разпоредби там са разписани. Няма аналог. Съгласен съм, но това са международно приети дефиниции.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, бих подложил на гласуване, ако предложите други наименования. Но се съмнявам дали някой от вас ще се справи с тази задача.
Подлагам на гласуване предложената редакция на § 113, който става § 112.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на чл.114.
Предложение от колегата Недялко Славов и група.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за чл.114 и предлага да се отхвърли.
Желание за изказване? Няма.
Който е за отхвърлянето на чл.114, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.115.
Предложение от н.п. Недялко Славов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.115, който става чл.113.
Желание за изказване от нашите гости, вносители, народни представители? Няма.
Да влезнем в процедура по гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.116.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тук пак се появи стажа за персонала. Нали се борихме с него.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов кажете за стажа какво смятате. Господин Петър Димитров говори за предишния чл.115, който вече приехме. Но няма значение. Ние ще се върнем сега на него. За него отговорете. Сега сме на следващия, който е чл.114 по новата номерация. Става въпрос за предишния член в който се говори. “Да има персонал с изискуемо образование, езикова квалификация и стаж”. Това е точка 3. Там е стажа, а не това, което в момента обсъждаме. Стажа е в предишния член.
ИВО МАРИНОВ: Стажът е нещо много важно, което е за качеството на предлагания продукт. Склонни сме стажа да важи само за управленския персонал. Аналогично да бъде. Така че това в самата наредба за категоризация ще го уточним, че е само за управленския състав. Или да го направим, както беше за туроператорите. Да бъде като за управленския персонал се изисква и стаж. Да добавим към т.3. “Персонал с изискуемо образование, езикова квалификация, а за управленския персонал се изисква и стаж”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагате тук да запишем, “а за управленския персонал се изисква и стаж.” Това е т.3 в чл.113. Да бъде допълнен накрая – Има Персонал с изискуемото образование, езиковата квалификация, а за управленския персонал и изискване за стаж”.
Аз формално тогава правя това предложение.
Връщаме се към чл.113 и го прегласуваме с това предложение.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на чл.116 по вносител, а по новата номерация е чл.114. Не сме го гласували.
Желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.117.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.117, който става чл.115.
Желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на чл.118.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.118, който става чл.116.
Желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.119.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.119, който става чл.117.
Желание за коментари, въпроси и изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на чл.120.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.120, който става чл.118.
Желание за коментари, въпроси и изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 121.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за чл.121 и предлага да се отхвърли.
Желание за въпроси и изказвания? Няма.
Който е за отхвърлянето на чл.121, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на раздел ІІ
Категоризация на места за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи и прилежащите към тях заведения за хранене.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.
По това наименование желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.122
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.122, който става чл.119.
Чл. 123
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.123, който става чл.120.
Чл. 124 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.124, който става чл.121.
Чл. 125
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.125, който става чл.122.
Моля някои от гостите или депутатите, ако имат въпроси да казват.
Чл. 126
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.126, който става чл.123. Между чл.119 и чл.123 по вносител има ли желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на чл.127 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.127, който става чл.124.
Чл. 128
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.128 който става чл.125
Чл. 129
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.129 който става чл.126.
Членове между 124 и 126 по новата номерация, желание за изказване, въпроси, коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на чл.130.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.130, който става чл.127.
Желание за изказвания, въпроси, коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.131.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.131, който става чл.128.
Желание за изказвания, въпроси, коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.132
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.132, който става чл.129.

Желание за изказвания, въпроси, коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на чл.133 по вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.133, който става чл.130.
Желание за изказвания, въпроси, коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на чл.134 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.134, който става чл.131.
Желание за изказвания, въпроси, коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.135
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.135, който става чл.132.
Желание за изказвания, въпроси, коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.136
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.136, който става чл.133.
Желание за изказвания, въпроси, коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.137
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.137, който става чл.134.
Желание за изказвания, въпроси, коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.138
Работната група подкрепя текста на вносителя, който става чл.135.
Чл.139
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.139, който става чл.136.
Желание за изказвания, въпроси, коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Гласувахме ан блок двата члена.
Чл.140
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.140, който става чл.137.
Желание за изказвания, въпроси, коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение от н.п. Недялко Славов.
Раздел ІІІ
Глава осма
Членове от 141 до чл.144 да отпаднат.
Работната група подкрепя предложението.
Ние ако го гласуваме това предложение на колегата Славов, целия раздел ще отпадне.
Предлагам ви колеги да гласуваме следното нещо. Има предложение на н.п. Недялко Славов да отпадне раздел ІІІ и членове 141, 142, 143 и 144 включително и наименованието, разбира се.
Има ли несъгласие по това предложение?
Подлагам предложението за отпадането на раздел ІІІ на глава осма.
Има ли желание за обосноваване на това предложение, дебат по него? Отпада преди това кетъринга, затова се маха и тук.
Който е за отпадането на раздел ІІІ на глава осма, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава девета
Условия и ред за предоставяне на СПА и уелнес услуги, сертифициране на балнеолечебни /медикъл СПА/, СПА , уелнес и таласотерапевтични центрове
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава девета
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Поздрави към вносителите, превели сте балнеолечебни, а в скоби сте го превели на /медикъл СПА/. Благодаря ви много. Стана веднага ясно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако някой има по-добър превод да предложи.
Факта че преди известно време господин Ариф Агуш поиска да бъде на по-добър български, направи на нас отлично впечатление. Така и трябва.
По отношение на заглавието, желание за коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 145.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.145, който става чл.138.
Желание за изказване, въпроси и коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.146.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.146, който става чл.139.
Желание за изказване, въпроси и коментари? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, искам да се консултирам нещо със заместник-председателите.
Колеги, правя процедурно предложение за спиране на заседанието до тук, тъй като нямаме и пълна готовност по някои от следващите текстове.
Благодаря за днешното участие.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова
(85 878 знака)