1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна и Република Молдова, от друга страна, № 202-02-30, внесен от Министерски съвет на 29 ноември 2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция, относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-02-31, внесен от Министерски съвет на 3 декември 2012 г.
3. Обсъждане и приемане на Указ № 422 на Президента на Република България, постъпил на 13 декември 2012 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет от Народното събрание на 29 ноември 2012 г. и мотивите към Указа.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г. – за второ четене. /Продължение/
5. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л

№


На 09 януари 2013 г., /сряда/ от 14.00 часа в зала “Изток” на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна и Република Молдова, от друга страна, № 202-02-30, внесен от Министерски съвет на 29 ноември 2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция, относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-02-31, внесен от Министерски съвет на 3 декември 2012 г.
3. Обсъждане и приемане на Указ № 422 на Президента на Република България, постъпил на 13 декември 2012 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет от Народното събрание на 29 ноември 2012 г. и мотивите към Указа.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г. – за второ четене. /Продължение/
5. Разни.

Заседанието бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Мартин Димитров.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *

/ Начало 14.10 часа /

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички колеги и гости! На всеки един от вас първо да пожелая една здрава и хубава година, в която България да върви напред във всеки един смисъл и всеки един от вас да бъде успешен.
За днес ви предлагам следния дневен ред.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна и Република Молдова, от друга страна, № 202-02-30, внесен от Министерски съвет на 29 ноември 2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция, относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-02-31, внесен от Министерски съвет на 3 декември 2012 г.
3. Обсъждане и приемане на Указ № 422 на Президента на Република България, постъпил на 13 декември 2012 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет от Народното събрание на 29 ноември 2012 г. и мотивите към Указа.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г. – за второ четене. /Продължение/
5. Разни.
Колеги, по този дневен ред имате ли предложения?
Господин Червенкондев заповядайте.
ДИНА ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, за много години. Да сме живи и здрави. Една успешна и здрава година пожелавам на всички и хубава за България като цяло.
Предлагам уважаеми колеги, като първа точка да разгледаме ветото на Президента на Закона за насърчаване на инвестициите. И от там насетне да останат останалите точки в последващ ред.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли колеги други предложения към програмата? Няма.
Подлагам на гласуване програмата като трета точка Указ № 422 на Президента, става първа точка. Останалите точки се преномерират.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Един. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Наши гости по тази точка са:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Делян Добрев – министър
Елена Пищовколева – и.д. директор на Дирекция «Инвестиции, иновации и предприемачество»
Илия Табаков – експерт в Дирекция «Инвестиции, иновации и предприемачество»
Президентство
Екатерина Захариева – Главен секретар на Президента на Република България
Петя Тянкова – секретар по правни въпроси
От Министерство на вътрешните работи не са изпратили представител, въпреки че бяха изрично поканени.
Министерство на правосъдието
Велина Тодорова – заместник-министър
Катя Матева – директор на Дирекция «Българско гражданство»
Евгени Иванов – изпълнителен директор КРИБ
Светослав Глосов – заместник-председател на КРИБ
Диана Андреева –Обсерватория по икономика на културата
Димитър Митовски – Асоциация на независимите продуценти
Иглика Трифонова – Национален съвет за кино
Проф. Нели Огнянова – Софийския университет

Предлагам колеги да чуем в началото госпожа Захариева като представител на Президента, за кратко представяне на мотивите към ветото. Заповядайте госпожо Захариева.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Добър ден на всички! Първо искам да благодаря за поканата и възможноснтта да присъствам тук и да пожелая на всички една ползотворна, успешна и щастлива година.
Всички сте запознати с мотивите на ветото на президента. Аз искам да акцентирам само на някои от важните моменти в него.
На първо място президента изразява приветствие и към доста добри разпоредби, които има в приетия закон свързани с насърчаване на инвестициите, което е изключително важно за България в момента. Това са едни от най-приоритетните цели, като за правителството, така и за Народното събрание. Точно поради тази причина той счита, че някои от приетите разпоредби, като например параграф 32, т.2 буква “в” не изпълняват така заложените цели на вносителя за насърчаване на инвестициите.
Предвид факта, че света е в криза и вече само отстраняване на пречките не са достатъчни за привличане на инвестиции и всички правителства трябва да полагат усилия за привличане на всеки лев инвестиции, президента счита, че с изменението на чл.25 от Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите всъщност се поставя твърде висок праг, а именно 4 млн. и 50 работни места за получаване на постоянно пребиваване на чужденец, който иска да направи инвестиции в страната.
От друга страна в самия закон съществува разпоредба, която предвижда, че са достатъчни 1 млн. влог в банка, за да получиш статут на постоянно пребиваващ. Още повече че това е световна и европейска практика и анализа, който направихме ние в Президентството, а разбрахме че в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма също е правен, показва, че праговете са далеч по-ниски за получаване на статут постоянно или временно пребиваващ на инвеститор. Мога да изброя някои цифри и те наистина са много показателни. За Германия, защото много се говори в публичното пространство – 250 000 евра плюс пет работни места.
За Великобритания 200 000 британски лири. Да не говорим за държавите Ирландия 300 000 евро, за Естония 63 000 евра. От Министерство на икономиката може би ще разкажат повече. Анализът показва далеч по-ниски цени.
От друга страна в България са три най-бедни региона в целия Европейски съюз. Освен това със Закона за регионалното развитие се въвежда и възможност за въвеждане на статут на региони с целенасочена подкрепа. А това са райони с висока безработица и с демографски проблеми с ниска населеност
Считаме, че е добре да се обсъди възможност, в случай разбира се, че подкрепите ветото на Президента за въвеждане на диференциран подход по отношение размера на инвестициите и броя на работните места във връзка с такива район, където безработицата е висока и всяка инвестиция, създаването дори на пет работни места е наистина важно за благосъстоянието на хората.
Разбира се, получаването на постоянно пребиваш при инвестиции в никакъв случай не трябва да бъде противопоставено на националната сигурност на страната. Ние сме убедени, че въвеждането на по-ниски прагове в никакъв случай няма да доведат до неговото застрашаване, защото статута на постоянно пребиваващ в никакъв случай не се получава автоматично. Това става по молба на инвеститора и процедура в Закона за чужденците, която включва получаване на становища от всички органи, които всъщност отговарят за националната сигурност на страната. Така че това според нас няма да доведе до застрашаването на националната сигурност на страната и намаляване на този праг.
От друга страна друг параграф, който е върнат за ново обсъждане е § 34 от Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, с който се правят промени в Закона за българското гражданство. Според Президента статута на българското гражданство е различен от статута на постоянно пребиваващи. Наистина той не следва да бъде обвързан с конкретни финансови показатели. В никакъв случай субективните права на българските граждани не са повече и статута на постоянно пребиваващ е абсолютно достатъчен и правата, които се предоставят в него, затова един чужденец да може да осъществява бизнеса си в България. Тоест ние считаме, че статута на постоянно пребиваващ и по-ниските прагове в него са абсолютно достатъчни, за да може един чужденец да развива успешно бизнес в България.
Поради тази причина считаме, че българското гражданство не следва да бъде обвързано с конкретни финансови измерители, но то още повече ще съществува в чл.16 в момента в него, който дава право на българската държава по облекчен режим да предостави българско гражданство на хора с особени заслуги в икономическата, спортната, социалната и културната сфера.
Благодаря ви за вниманието Надяваме се така предложените мотиви да ги одобрите и да ги приемете.
Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз благодаря на госпожа Захариева, която беше убедителна в своите аргументи.
Господин Добрев заповядайте за становище по Указа.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ние също считаме, че праговете, които бяха приети в окончателния вариант на Закона за насърчаване на инвестициите са прекалено високи. Както госпожа Захариева цитира други държави мога да го направя и аз, защото има и още по-ниски прагове и по отношение на изискването за инвестиция и по отношение на изискването за закупуване на имоти, която разпоредба отпадна изцяло от Закона за насърчаване на инвестициите. Ние не считаме, че трябва да отпадане, а считаме, че трябва да има такава наредба с определен праг за инвестиция в имоти в страната.
Ще ви дам примери за инвестиция не в имоти, а инвестиция в предприятия в страната. Праговете са от 10 000 евро, което е в Словения. Най-ниския праг е в Словения - 10 000 евро. Най-високи праг е в Ирландия с 300 000 евро. Във Великобритания е 245 000 евро и две разкрити работни места.
Народното събрание прие праг от 4 млн. лв., който праг сравнен с 600 000 лева с най-високия праг в Европейския съюз е седем пъти по-висок, отколкото най-високия в Европейския съюз. Приехме 25 работни места, 50 работни места. Най-високия брой работни места е в Португалия 30. Но там няма никакво изискване по отношение на инвестиоцията в материални активи. Най-ниския праг е във Великобритания, само две разкрити работни места.
Средно в държавите, които предоставят продължително или постоянно пребиваване, средния размер на инвестиция е 137 000 евро. В Европа се предоставя продължително пребиваване с инвестиция средно от 137 000 евро и среден брой работни места 22.
По отношение на инвестицията в имотите има редица държави, в които също се предоставят права за пребиваване с инвестиция в имоти. Прага за тази инвестиция е по-висок, отколкото инвестицията в предприятия в материални активи и разкриването на работни места. Най-високия праг е в Ирландия и Португалия 500000 евро. Най-ниския праг е в Латвия 70 000 евро. Средния праг за инвестиция в имоти в Европейския съюз, държавите които предоставят такива права е 280 000 евро.
Считаме, че прага за инвестиция трябва да бъде значително намален, както по отношеине на размера на инвестицията в материални активи, така и по отношение на броя на работните места. Считаме, също така че трябва отново да бъде добаване разпоредбата, която дава права при определена сума инвестиция в недвижими имоти, инвеститорите да получават права по пребиваване.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Добрев. Откривам дебата за народните представители, както и гостите, които желаят да вземат отношение по тази тема.
Господин Иванов от КРИБ.
ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Благодаря господин председател. аз любезно изчаках желаещите господа народни представители, но тъй като не видях желание за изказване, реших да бъда първия участник в дискусията.
Първо, позволете ми да пожелая на всички присъстващи успешна и щастлива нова година. Тя ще бъде важна за нас от всякаква гледна точка. Но за нас най-важен е икономическия поглед върху това, което се случва и затова отново сме тук.
В края на миналата година ние подкрепихме проекта, както беше внесен от Министерски съвет на закона, но за съжаление настъпиха промени, които ни карат отново да сме тук. Ние считаме че ситуацията в която се намира държавата ни, ситуацията в която се намират нашите партньори е много тежка. В тази ситуация конкуренцията по отношение на привличане на чужди инвестиции става изключително жестока. Ние сме внесли материал, който за съжаление започва да остарява с дни, с часове. Днес разбирам, че Великобритания драстично е намалила праговете, с които допуска чуждо присъствие инвестиционно в страната си. И по тази причина ние също считаме, че трябва да направим максимално бързо всичко, което е необходимо, за да намалим и ние драстично праговете, които в момента виждаме в проекта, който е върнат от президента.
Материалът ви е раздаден. Бих се спрял само на частта, която визира една ниша, която дава огромни възможности за развитие на икономиката ни в този момент. Това е пазара на недвижимости. В момента има 10 млн. 260 000 кв. метра построена, актувана, но нереализирана недвижима площ. Това включва целия спектър от ваканционни имоти, през търговски площи, през офис площи до обикновени жилища, които имат свои купувачи, но за наше съжаление има и конкуренция, която в общи линии доведе до факта, че България от първо място в региона се свлече на четвърто място само за една седмица, след като беше приет закона във вида му в който го виждаме.
Тук се чуват приказки, които аз не мога да приема, че това ще увеличи печалбите на една група хора за сметка на други. Това не е вярно. Защото по-голяма част от тези недвижимости е построена с кредити и другата част е с инвестиции от инвеститор. Но факта, че тази площ не е реализирана води до една огромна задлъжнялост по веригата от начислени, но неизплатени заплати, осигуровки до огромна междуфирмена задлъжнялост.
Същевременно останалата част, която е покрита с банково финансиране също страда. Защото банките в момента имат в активите си една огромна част неприсъща за тях от недвижимости, които те не могат да реализират. За които обаче плащат различни видове провизии от тотално необслужване и кредити на сто процента до началните фази на просрочия от порядъка на три до шест месеца, което променя доста сериозно състоянието на техния кредитен портфейл.
Ако отворим края на този тунел, по естествен път всички разплащания ще бъдат извършени и банките ще имат отново нов ресурс, за ново кредитиране. Нова възможност ще бъде създадена за икономическите оператори да получават един сравнително евтин ресурс.
Същевременно се открива възможност, аз го наричам вторичен пазар на обслужване на туризма, тъй като тези недвижимости, когато получат своите нови собственици започват да изискват менажиране, обслужване. Собствениците един период от годината пребивават в България не по-малко от два месеца. Говоря за летни и зимни празници. Това означава инвестиции вторични, третични в икономиката от порядъка на закупуване, на автомобили, поддръжка на тези автомобили, закупуване на облекло и т.н., което малко или много отваря ниша и за малкия и среден бизнес.
По тази причина считаме, че дори това, което сме написали в нашето искане може да бъде още повече занижено. Искаме максимално занижени прагове, които да гарантират инвестиционна активност в страната, които да дадат възможност да бъдем малко под основните ни кредитори, които сме описали подробно.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз благодаря на господин Иванов.
Уважаеми гости, уважаеми народни представители думата е ваша. Ако няма желаещи, аз ще кажа няколко думи.
Колеги, българската икономика е болна. И никой от нас няма право да си заравя главата в пясъка. Това е самата истина. Както към мен съм убеден към всеки един от вас, постоянно има обаждания за търсене на работа в цялата страна. Всеки от нас персонално може да помогне на десетки хора, не на повече. И тогава идва логичния въпрос, какво може да направим, за да задвижим българската икономика. Една от мерките е да привлечем инвеститори. И то е логично. Не случайно Естония, която е една от бързо разстящите страни от бившия соц. лагер има толкова ниски прагове. 63 900 евро в случай на дружество. И забележете 15950 евро в случай на едноличен търговец. Естоиня би могла да има същите проблеми от гледна точка на сигурността. И въпреки това толкова много занижава праговете.
Отсъствах от дискусията в залата, когато предложенията на Икономическата комисия бяха променени, тъй като имах многочасова среща с една делегация. Но бях изумен като видях, че праговете са били толкова завишени.
Ние сме най-бедните, но не може да бъдем най-глупавите. Защото да си най-бедния и да сложиш толкова високи прагове за чужди инвеститори, те прави наистина най-глупавия.
Затова аз лично съм убеден и ще гласувам за ветото на президента. А между първо второ четене, смятам да обсъдим много сериозно с колегите и да предложа връщането на прагове за недвижими имоти. А също идеята на госпожа Захариева и на Президента Плевнелиев, за това в районите с висока безработица да има още по-облекчени условия и заслужава много детайлно да бъде обсъдено от всеки един от нас. Защото без чужди инвестиции е трудно. България няма петрол и няма злато. Икономиката може да бъде задвижена само с пари от вън. Това не трябва да бъде скривано и никой не трябва да се самозалъгва. Няма как да движим българската икономика. Когато имахме висок растеж, то беше благодарение на високо ниво на чуждите инвеститори. Разбира се, че и българския бизнес е много важен. Но той също е зависим от притока на пари. Ние като Икономическа комисия имаме само един път.
Други колеги, които искат думата. Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател. Уважаеми колеги, господин министър, уважаеми гости, вие знаете моето мнени.е Това е един специален закон, който трябва да бъде достатъчно атрактивен, за да насърчим инвеститорите да инвестират в страната. Една голяма част от този закон е насочен не само към чуждестранни, но и към български инвеститори. Тези които изпълнят критериите, които са поставени като прагове за сертифициране на проекти от клас А, клас Б, клас В. Така че това могат да бъдат не само чуждестранни, но и в български инвеститори.
И наистина една от успешните рецепти за по-бързо възстановяване от финансовата и икономическа криза е по-големи преференции и чуждестранни инвестиции в икономиката.
Това което ни беше презентирано, както от Президентството, така и от министъра на икономиката, какво се случва в другите европейски страни, членове на Европейския съюз, членове и на Шенген. Всички насочват своето внимание към по-голяма конкуренция и привличане на чуждестранни инвеститори. Инвеститори от страни не членки на Европейския съюз. Защото знаете, че големите инвеститори в момента са от силните икономики – азиатски икономики, руски икономики, американска икономика. Така че всички се конкурират между себе си. Между страните, които са членки в Европейския съюз. Виждате страни, които са от нашия калибър, като Естония, като останалите по-малки страни, те наистина са по-атрактивни. Те намаляват своя праг за привличане на инвеститори. Дават по-големи преференции, административно обслужване.
Нека това вето на Президента е началото наистина на едно сериозно обсъждане на тези предложения, които в момента са върнати и въобще предложенията в Закона за насърчаване на инвестициите.
Тъй като бяхме обвинени в зала, че в едно четене има някои от предложенията. Ето в случая ние ще имаме веднъж при обсъждане в зала ново разглеждане на тези предложения между всички колеги от всички комисии. От там насетне, надявам се да приемем ветото на президента и да направим новото обсъждане в по-широк кръг с колеги от други комисии. Да разгледаме конкретните прагове и конкретни текстове за подобряване на инвестиционния климат в страната чрез Закона за насърчаване на инвестициите.
Така че аз ще подкрепя ветото и ще направим конкретни предложения между първо и второ четене.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които искат думата или гости. Нека да чуем първо господин Курумбашев и след това и на вас ще ви дама думата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Чудесно, тук се събираме, като че ли всички ще подкрепим ветото на Президента. Даже започвам да се чудя, дали ще се намери някой да гласува против. Аз исках отново да ви обърна внимание върху ветото на Президента в частта му от поправката, която направихте по отношение на филмовата индустрия. И приветствам това намерение на господин Червенкондев, ако наистина това се случи. Например когато се коментира специално за преференциите във филмовата индустрия, аз бих препоръчал да се направи съвместно заседание с Комисията по култура и медии.
Понеже аз три години и половина бях член на тази комисия и от няколко месеца съм член на вашата комисия. По различни начини се опитват да се намерят вратички, за да се помогне на един определен инвеститор тук в България. И ние ги стопирахме през нашата Комисия. И понеже не успяха да минат в Комисията по култура медии, успяха да минат по този доста спорен и като законодателна техника начин в Закона за инвестициите.
Първо, според мен каквито и поправки да се правят по отношение на филмовата индустрия, тяхното място не е през този закон. Има си Закон за филмовата индустрия и той трябва да се промени по реда по който трябва да се случи. Трябва да мине през ресорната комисия, която е по култура и медии и съответно аз също бих искал да чуя мнението на Министерство на културата по тези поправки, което по времето на цялото обсъждане на тази поправка учтиво мълчеше. Аз не разбрах министъра на културата подкрепя ли тези поправки или не.
Разберете, че когато става дума специално за инвестициите във филмовата индустрия, логиката е точно обратната на тази, която иначе генерално има в този законопроект, а именно по-големите инвеститори съответно получават по-големи отстъпки. При нас, когато дума за филмова индустрия е точно обраното. Ние трябва да се опитаме да стимулираме по-малките, а не по-големите. По-големите, които идват да снимат тук в България, те са си оправили бюджетите доста преди да са стъпили на територията на България. Това са примерно 50 или 100 милионни филми, които не разчитат на това, че ще получат още 5 милиона или два милиона от българската държава. Или разбира се са дошли тук, защото има сравнително добри условия за снимки, по-добри цени и т.н. Но не са това филмите, които България трябва да подкрепя финансово.
Арнолд Шварценерг или Пенелопе Круз, те са оправят финансово без подкрепата на българската държава. Ние трябва да си мислим за нашите филмо-производители, затова дали те издържат нашия културен тест. Тоест като европейски производители, като български производители дали подкрепяме нашите родни творци, а не дали ще отваряме вратите за някой, който очевидно над определена граница или над определена сума идват само определени филми и само за тях беше направена тази поправка. Беше за над 1 млн. и половина и беше направено в зала едно предложение, което беше да се стимулират филми за над 400 000 лв.
Затова логиката за стимулиране специално в тази област е точно обратната. Не да има минимален праг, а да има максимален праг, за да може да се стимулират само ниско бюджетните филми, които по традиция ние тук произвеждаме. А не високо бюджетните филми, които са си намерили друго пазарно решение.
Така че се надявам, че вие ще се вслушвате и в тази част в критиката и в аргументите и на Президента Плевнелиев и на това, което ние ви казахме в зала. Ние също ще подкрепим ветото на Президента. И се надявам наистина да имаме едни ползотворни обсъждания, поне в частта за филмовата индустрия. Наистина бих се радвал, ако ги направим заедно с Комисията по култура и медии.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев реплика.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря. Наистина напълно подкрепям господин Курумбашев за един по-широк дебат по тази тема. Но напълно съм против неговото изказване от гледна точка на това, че едва ли не е направена тази поправка за нещо конкретно, за нещо свързано с не здрави интереси.
Господин Курумбашев, както виждате всички, тази поправка и този текст е една опция, една възможност да привлечем инвеститори, да привлечем хора, индустрии, които да снимат в България. Защото, както и вие казахте, големите инвеститори, които имат бюджети по сто милиона и т.н., те така или иначе ще си снимат филма, господин Курумбашев, уважаеми колеги. Те ще го снимат. Въпросът е дали ще го снимат в България. Ето затова в момента говорим. С тези поправки ние да им кажем: Елате, снимайте в България. Елате и харчете в България. Елате и потребявайте в България. Елате и развивайте филмова инфраструктура в България. Наемайте филмови дейци от България. Иначе ще имате от България единствено и само едни добри филмови зрители, които ще ходят на кино и по телевизия и само ще гледаме. Защото нашето национално производство е лимитирано. В закона, както вие казахте, мисля, че бюджета беше 10 или 12 млн., с който ние стимулираме българското филмо-производство. Българският бюджет, българската икономика е до там. Повече в момента не може. Или оставаме само зрители. Или срещу примерно 2 – 3 – 5 или още няколко милиона привличаме инвеститори, които харчат в България стотици милиони. Снимат в България. Наемат работници, статисти, филмови дейци, актьори. Спят в българските хотели. Харчат в България. Това е предимството, това е така да се каже примамката за тези инвеститори.
Те така или иначе парите си ги имат. Едва ли ще дойдат само за тази преференция. Те ще си ги снимат филмите, ако не в България, в Нова Зеландия, в Австралия. Въпросът да е тук. Да харчат в България.
Ако разглеждаме тези поправки да бъде в много широка обстановка, с представители на бранша, с представители на Комисията по култура, така че да намерим по-добри текстове. Много ще се радвам. Аз не съм конкретен специалист в тази област, но от икономическа гледна точка казах моята логика каква е била.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, тази тема беше дебатирана доста и в залата. Госпожа Диана Андреева от Обсерваторията по икономика на културата поиска думата. Мисля че нейното мнение ще бъде полезно да бъде чуто. Заповядайте госпожо.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, от името на Българската филмова общност си позволявам да изразя становище в подкрепа на президентското вето. По време на двуседмичния срок ние водихме активни разговори с президентската институция, където бих искала да отбележа, че съществува и президентски съвет с тема: “Национална стратегия за българската култура”. Участници в рамките на изграждането на стратегията в 27 работни групи с над 150 представители. Нито един човек от всичките тези работни групи, в това число и от групата по филмова индустрия или от президентския съвет по национална стратегия, не беше уведомен за тази поправка в Закона за инвестициите, която за четвърти път се случва тихом мълком на тъмно да бъде приета.
Категорично сме против този текст да остане в Закона за насърчаване на инвестициите. Считаме, че както в държавите членки и то в старите държави членки на Европейския съюз, това е обект на специализиран закон. Готови сме да участваме в рамките на широка работна група с дискусии, публични дебати, за изграждане на отделен закон за насърчаване на инвестициите в областта на филмовата индустрия.
Бих искала да отбележа и един друг факт, който беше споменат и от господин Курумбашев. С този законов текст сте отворили и доста широка дупка в бюджета. Защото за разлика от абсолютно всички държави членки на Европейския съюз, които имат насърчаване в областта на филмовата индустрия, вие залагате минимален праг, но не залагате таван. Всеки един разход в рамките на държавите членки на Европейския съюз, които са въвели данъчни стимули имат таван. За да не се получава така, че бюджета и средствата на държавите членки на Европейския съюз са източвани в рамките на интереса на трети държави. Вероятно знаете, че в 2013 г. влиза ново авиовизуално съобщение. Законът за филмовата индустрия трябва да бъде прекроен из основи.И всички тези финансови стимули да бъдат синхронизирани с новото аудиовизуално съобщение на Европейския съюз, на Европейската комисия. Това е Дирекция “Конкурентоспособност” в най-голяма степен и комисаря по конкуренция. Така че ви призовавам този текст да отпадне от Закона за насърчаване на инвестициите.
И нещо друго, което си позволявам да кажа от гледна точка на прозрачност в законодателния процес. Вярно е, че имате такава опция във всички комисии в Парламента между първо и второ четене, да се въвеждат законодателни текстове на тъмно, които не са дискутирани със заинтересованите страни. Моля ви в рамките и на Икономическата комисия и Парламента като цяло, всички законодателни промени като инициатива да бъдат публикувани на сайта на Парламента и да бъдат канени заинтересовани страни. Още повече, че българската култура след протестите си 2010 г. изгради две споразумения. Едното е тристранно. Между Народното събрание, Министерство на културата и над 30 – 40 граждански организации. То е погазено в този случай из основи.
С оглед на факта, че 13 януари в заключение бих казала е деня на българското кино, ви моля наистина да ни предизвикате празнично настроение чрез отпадане на този текст в закона. А не това да стане основа за свикване на революционен комитет и излизане отново на бунт.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря. Ако ще правите революционен комите, моля и нас да ни поканите, защото някак си няма да е автентично.
Заповядайте.
РЕПЛИКА: Не канете политици. Няма да стане революция, да знаете.
СВЕТОСЛАВ ГЛОСОВ – зам. председател на КРИБ и председател на Камара на строителите в България.
Само искам в допълнение на това, което господин Иванов каза към предложението на КРИБ. Камарата също подкрепя ветото на президента и искам няколко цифри да спомена, като мотиви за това наше решение.
2008 година която е пикова в строителството в нашия бранш, към момента спада в строителството и то главно във високото строителство, това е жилищно, курортно, административно, високо строителство по принцип, спада е 86 процента. Над 10 млн. кв. метра нереализирани площи стоят непродадени. От 6200 фирми вписани в Централния професионален регистър в момента те са 4050. Между 350 – 360 000 заети в сектор строителство в момента са около 130 – 150 000.
Дами и господа, ако тези площи бъдат реализирани, много от тези фирми ще съживят своята дейност. Много хора отново ще намерят работа. А начина за това е точно намаляване драстично прага за чуждите инвестиции. Главно по курортите и в големите градове, където са и тези нереализирани площи, купувачите на тези имоти са чужди лица.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Нинова поиска думата. Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги и гости, досега обсъждахме два от трите върнати текста. Затова аз моля да обърнем внимание и върху третия. Имам въпрос към министър Добрев. Как гледа на върнатия текст, който гласи, че може да се придобие българско гражданство срещу 1 млн. лева инвестиции. Досега коментирахме само постоянното пребиваване. Ние в зала твърдяхме, че този начин на придобиване на българско гражданство е в противоречие с правилата на визовия режим в Европейския съюз, спрямо трети лица в трети страни.
Продължаваме да твърдим, че това е в противоречие с правилата на шенгенското пространство и би затруднило и поставило нова пречка пред България за присъединяването й към Шенген. Затова моля за становището на правителството чрез министъра днес тук, какво смятате по този текст? Ние подкрепяме мотивите на президента той да бъде отхвърлен. Още повече, той категорично заявява, че съотношенията гражданин - държава не могат да бъдат в корелация от финансови зависимости. Те почиват на други правоотношения. Ако приемем днес ветото и този текст отпадне, моля каква е позицията на правителството за съдбата по-нататък. Ще се обсъжда ли между първо и второ четене нов такъв текст.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Първо искам да ви кажа, че не сте съвсем права, защото и в сега действащия закон инвестициите и размера им е обвързан с директно гражданство. Дори без постоянно или продължително пребиваване в чл.16, който казва, че за особени заслуги за икономиката, но кой може да каже какво означават особени заслуги за икономиката. За мен това са инвестиция примерно над 500 млн. евро и аз в тази връзка съм издал само едно такова писмо на един италиански инвеститори Миролио в България, който е инвестирал повече от 500 млн. евро. Така че има и в момента връзка между едното и другото.
Предложението не е точно в чл.16, а то е по скоро след получаване всъщност на постоянно пребиваване, след определен срок да се получи гражданство. Такива разпоредби има в целия Европейския съюз с тази разлика, че срока там е по-дълъг, отколкото срока предложен от народните представители. Сумата на инвестициите в никакъв случай не е по-висока, тя дори е по-ниска в много от случаите. Но тук не става въпрос отново за чл.16 за директно придобиване на гражданство, а дава възможност за постоянно пребиваване и след определен срок кандидатстване за гражданство в страната при изпълнение на определени критерии.
Доколкото си спомням нормата трябваше да бъде инвестиция в приоритетен проект. Приоритетен проект знаете, че е инвестиция над 50 млн. евро, разкрити над 100 работни места. Като двете условия се гледат комулативно. Така че има определени ограничения. Не е директно придобиване на гражданство, а е постоянно пребиваване след определен срок на гражданство, което го има във всяка една държава само че с различен срок.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря. Господин Димитров заповядайте.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря господин председател. уважаеми колеги и гости, аз се опитах да взема думата по-рано, когато господин Курумбашев се изказа, така че малко ще се върна към темата, която той подкрепи. Тъй като вече няколко пъти чух тази аргументация и според мен е добре да се изяснят някои неща, които се разминават като терминологии. Това е Комисията по икономическа дейност, а не по медии, култура и т.н. Тук разглеждаме насърчаване на инвестициите, а не подкрепа да речем на българското кино, което е съвсем друга тема в друг закон и по други начини се прави със собствен бюджет и т.н. перо от бюджета.
Така че наистина понеже се смесват темите и когато човек стои от страни си задава въпроса. Защо даваме на чужди продукции, а не на наши.
Това което току що се каза по тази логика, ние трябва да махнем целия закон за инвестициите, тъй като защо ще даваме пари на хора, които могат да направят завод за 100 млн., а не даваме на хората, които правят нещо за 100 000. Те имат повече нужда със сигурност.
Така че ударението тук е привличане на инвестиции, привличане на големи фактори в една или друга индустрия. Дали е кино индустрията, дали е автопроизводство, каквото и да е, става дума за голям обем от пари, който да бъде изхарчен на българска територия. И аз реално не мога да си представя, защо нашите кинодейци са против. На тях това не им влияе върху другата политика, която е към българските филми. Така че нека да разграничим нещата. Ние няма да върнем хонорара на господин Шварценегер или на който и да било там. Това са парите, които са изхарчени за български специалисти, на българска територия, за български статисти, за каквото и да било. Всички тези разходи, които се правят на българска територия за българи.
И ако ние някога се надяваме да дойде голяма продукция за България, ние трябва да сме адекватни. Тъй като в много държави им се връщат данъци. Какво ли не се прави, за да може да се привлече една голяма фирма да снима. Примерно Нова Зеландия в момента е център реално на специалните ефекти и т.н, благодарение именно на такава политика след заснемането на една огромна продукция преди десетина години. В момента те са център на това нещо, защото са успели да привлекат ключов фактор. В момента всички са съсредоточени, кой в България. Да, в България са малки филмите. Тъй като дори и тази чужда фирма, която снима, снима второразрядни. При нас няма големи холивудски заснети продукции, с изключение на няколко гранични случая да речем. Така че разграничете нещата и не противопоставяйте едното срещу другото. Имаме си Закон за медиите. Там наистина може да се увеличават бюджетите. Нека да ги вдигнем, ако има възможност и т.н., което насърчава българската киноиндустрия. Другото е насърчаване на инвестициите. И не бива да се изважда от скобите, дали става дума, пак казвам за софтуерната индустрия, дали става дума за киноиндустрията и каквато и да било друга индустрия. Така че моля ви колеги не ги смесвайте двете теми. Защото аз съм сигурен, че го разбирате това нещо господин Курумбашев. Знам, че звучи по-добре, да се каже, защо не помагаме на българските филми, а на Шварценегер, но нека да не ги слагаме така елементарно тези неща под един знаменател.
Така че за останалите неща аз съм определено съгласен, че трябва да се свалят тези прагове, трябва да се сме адекватни спрямо останалите и да се опитваме да привличаме хора. Но наистина за киноиндустрията престанете с това противопоставяне. Тук имаше доста крайност. За някакъв бунт ставаше дума. Това по никакъв начин не пречи.
И последен аргумент отново към дамата, която се включи. Ако тези външни индустрии не бяха дошли в България. Ако тези хора не бяха дошли и инвестирали огромни пари, за да снимат тези чужди сериали, филми и каквото и да било, сега щеше ли да го има този ренесанс, който го има? Тъй като в момента новото поколение от кинодейци е дошло не от 70-те и 80-те години, а от последните години, които са имали възможност да снимат в чужди продукции, да си вдигнат нивото и да могат в момента вече да създават и български продукции на световно ниво. Така че ние имаме интерес и от това, дори не само заради парите. Ние имаме интерес да дойде световен опит, от който ние да се учим и след това да инвестираме в собствените си филми.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще ви дам думата господин Курумбашев, но имаме гости с добра компетентност по тази тема, които вие господин Димитров предизвикахте. И аз съм длъжен сега да им дам думата.
ИГЛИКА ТРИФОНОВА – кинорежисьор
Господине, предизвиквате ме да ви отговоря, защото демонстрирате дълбоко непознаване на процеса на киното. Кино освен индустрия е преди всичко изкуство. Българското кино е част от европейското кино, което се движи по едни закони, които вие просто явно никога не сте чувал. Освен това, този закон както каза и моята колежка Диана Андреева, беше изключително зле приет в българската културна общност, тъй като той е направен в интерес на една единствена личност. Този човек е собственик на киноцентъра “Бояна”. И всичките ви приказки щяха да бъдат верни, ако той не е един вид монополист. И не се надявайте, че ще дойдат и други такива големи фирми, докато той работи тук, бидейки собственик на Киноцентъра. И точно това са случва. От дупката в бюджета, която ще отворите, той наистина може да плаща хонорари на Арнолд Шварценегер, което е цинично, тъй като закона за кино, който вие явно не познавате и смятате, че не ви е работа, дори не се изпълнява.
Българските млади творци, част от които са тук и които имат успехи по европейските фестивали със своето изкуство преди всичко, а не демонстрирайки индустрия са плод на българското кино образование, на изключително труден път, който извървява в години, в които нямаше нито един български филм. И те се справят благодарение на изключителното си желание да правят изкуство първо, а не индустрия. Така че наистина нека извадим това, което касае киното и то да отиде в един закон, който много повече е свързан с културата и с принципите по които се създава култура в Европа.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Курумбашев имаше реплика. Заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Понеже се отправиха два пъти към мен персонално някакви въпроси и аз първия път реших да не отговарям, защото с господин Червенкондев доста време водихме тази дискусия, но явно се налага да обясним малко по-бавно това, което искаме да кажем. Логиката на стимулиране на чуждестранни инвестиции в областта на икономиката е една и тя е да се стимулират по-големите инвеститори. А във филмовата индустрия е точно обратното. Да се стимулират по-малките. Затова казвам, че не е мястото на тази поправка в този закон, а е мястото в Закона за филмовата индустрия. Защото големите филми ви обясних, че те се оправят като бюджет и по друг начин и няма нужда да получават пари от българската държава. Защото, ако вие въведете стимул да речем 10 процента ще бъде бонуса на всяка продукция, която е над 400 000 лева. Един български филм ще направи за 1 млн. лева филм и ще получи 100 000 лева субсидия още от държавата да речем. Ще дойде един чуждестранен филм с 50 млн. бюджет и ще каже: “Дайте ми 5 млн. от бюджета.” И какво, от българския държавен бюджет ще извадим 5 млн. за чуждестранния филм и 100 000 лева за българския филм.
Българският бюджет е за производство на българските филми и за подпомагане на българската култура, а не за подпомагане на филми, особено които не се създават в рамките на Европейския съюз.
И затова аз съм впечатлен от това, как някои неща, които са изяснени в други закони, които са свързани с културата, влезнаха по един много странен начин, след една впечатляваща вчера на печени чушки с Роберт Дениро. От същия този инвеститор, който спомена иглика Трифонова. И да ви кажа, на мен ми е обидно за цялото ми поколение мои колеги, например хора които са направили филми в момента да речем като един Илиян Джевлеков да речем, който е направил Дзифт. Ето го отзад Митака Митовски, който е направил Мисия Лондон. Той не е станал благодарение на чуждестранните пари български режисьор. Той е станал, защото се е образовал тук и се е борил и е изстрадал това да бъде български режисьор. А не защото някоя чуждестранна кинопродукция му е отпуснала пет лева и той покрай това е станал човек.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров за дуплика.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Явно и аз ще трябва малко по-бавно да си повторя аргументацията, тъй като явно си говорим за абсолютно различни неща. Аз говоря за икономика, а вие говорите за изкуство. Няма как да се срещнем. Ние сме в различни категории, много различни. И това се опитах да обясня. Говорим за икономика. Не говорим за фестивали, а говорим за пълни зали. Говорим за приходи. Извинявайте, ако някой е изхарчил 100 млн. в българската икономика и вие твърдите, че е малко и да му върнем 5 млн., извинявайте. Тъй като вие казвате, защо му даваме 5 млн. а не си задаваме въпроса, защо той ни е дал на нас 95 млн.? Нека да ги опростим тези неща, тъй като в момента ги вадите от контекста.
Тъй като логиката на поправката е именно такава. Ако се връщат пари, те са защото са изхарчени тук в България, не са изхарчени в САЩ. Така че за да му върнем по вашия пример 5 млн., той преди това ни е дал 100 млн. Ако на вас това ви изглежда лоша сделка, съжалявам, явно имате друга представа за бизнес. Пак ви казвам, говорим за бизнес. Нека да не бъркаме законите. Имаме Закон за насърчаване на българската киноиндустрия, чудесен. Нека да се увеличат там парите всяка година по възможност, но не бъркайте стимулите за инвестиция с тази тема.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стоян Иванов поиска думата. Заповядайте.
СТОЯН ИВАНОВ: Аз ще се опитам да говоря най-бавно. Уважаеми колеги, да така е наистина. Едното е икономика, а другото е изкуство, но икономиката в областта на културата има свои специфики, свои особености. И тъй като не мисля, че точно сега е момента да ги изясняваме, наистина ще е подходящо, когато се приемат точно такива поправки, да бъдат направени заедно с другата комисия, на която и аз съм член и да ги обсъдим внимателно и наистина да пресметнем ефектите. Не спорете с мен, аз ви изслушах много внимателно на три пъти.
Да пресметнем ефектите. Защото тези пари, за които вие ми говорите хипотетично похарчени 50 млн. тук в България. Дали са похарчени точно тук в България, как са похарчени тук в България е дълга тема, която ми се струва, че в момента не е тема на дебата. Навлизаме в една странична линия. И затова най-сериозно предлагам, господин председател да приключим дебатите, да гласуваме. А за тези конкретни текстове, наистина да направим обсъждане заедно с другата комисия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има конкретно предложение. Всички аргументи бяха казани. Чухте всички доводи. Не видях някой, който да е срещу ветото на президента. Така се оформя важен политически консенсус. Ако има някой, който много държи да вземе думата сега е момента. Няма такъв.
Предлагам ви да минем в процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване Указ № 422 на Президента на Република България, постъпил на 13 декември 2012 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите.
Който е за връщане на Закона за ново гласуане, да гласува положително.
Гласували 16 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Благодаря на гостите по тази точка.
Колеги, продължаваме работа.
По втора точка
Преминаваме към законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна и Република Молдова, от друга страна, № 202-02-30, внесен от Министерски съвет на 29 ноември 2012 г.
Наши гости са:
Министерство на транспота, информационните технологии и съобщенията
Камен Кичев – заместник-министър
Красимир Найденов – главен експерт в отдел «Международна дейност» към Главна дирекция «Гражданска въздухоплавателна администрация»
КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми представители на бранша, аз ще бъде максиално кратък, тъй като виждам, че аудиторита ще разглежда други точки. Нашите спогодби са протоколни за тях. Спогодбата касае отваряне на въздушното пространство между Европейския съюз и Репубилка Молдова. Това за България е много важно. От една страна разрешава на български превозвачи да оперират между България и Молдова, а от друга страна разрешава на молдовски оператори без каквито и да е забрани да оперират към България. Повишаване на чатърните полети и от там развитие на туризма, което е много важно. Ние имаме двустранна спогодба с Молдова. Това споразумение по никакъв начин не влияе на тази двустранна спогодба.
От друга страна с Румъния сме подписали едно много добро споразумение за общо наблюдение на въздушното пространсто. Молдова предстои да бъде асоциирана като член. Тази спогодба от една страна ни помага за разширение на българския проект, който разрешава на българското РВД да използва и това пространство, когато говорим за определяне на теритоири, трасета и т.н. в сферата на ръководство движение на полетите.
Аз приканвам всички народни представители да подкрепят тази спогодба. Тя е важна за България.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за краткото представяне по същество.
Има ли колеги, които желаят думата по този въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на нашите гости по тази точка.
По точка трета
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция, относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-02-31, внесен от Министерски съвет на 3 декември 2012 г.
Наши гости са:
Министерство на транспота, информационните технологии и съобщенията
Камен Кичев – заместник-министър
Анна Натова – директор на Дирекция “Европейски съюз, международни отношения и проекти” към Изпълнителна агенция “Морска администрация”
Господин Кичев заповядайте.
КАМЕН КИЧЕВ: Господин председател, уважаеми народни представители, конвенцията е важна за България. Тя е част от ангажиментите, които България има като член на Европейския съюз.
Много накратко казано, Конвенцията касае правата на пътниците и техните багажи, когато пътуват с морски транспорт. За съжаление към момента няма български оператори и няма реално български кораби плаващи. Международен пътнически транспорт не се извършва такъв. Надяваме се в бъдеще да има. Конвенцията като цяло разрешава и дава права на пътниците при закъснение и т.н., проблеми при пътуването да получават своите обезщетения във връзка с пътуването по море и река. Това е горе долу конвенцията.
Отново ние сме задължени да приложим тази конвенция и да ратифицираме тази конвенция, защото тя е част от ангажиментите ни като членка на Европейския съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за краткото и ясно представяне.
Има ли желание за изказване, дебати, въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на нашите гости по тази точка.
Преминаваме нататък.
По точка четвърта
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г. – за второ четене. /Продължение/
Наши гости са:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Иво Маринов – заместник-министър
Мария Иванова – директор на Дирекция “Туристическа политика”
Маргарита Златанова – началник на отдел в Дирекция “Правна”
Българска асоциация на туристическите агенции
Светлана Атанасова – председател
Донка Соколова – заместник-председател
Ивона Аврамова – член
Любен Стаев
Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация
Благой Рагин – председател и колеги
Български съюз по балнеология и СПА туризъм
Д-р Татяна Ангелова – експерт
Соня Спасова – главен секретар
Национален борд по туризъм
Поли Карастоянова – изпълнителен директор
Асоциация на българските туроператори и туристически агенти
Любомир Попойрданов
Мая Филипова – секретар
Съвет по туризъм – София
Витан Иванов – председател
Съюз на собствениците – Слънчев бряг
Елена Иванова – председател на УС
Съюз на хотелиерите – Златни пясъци
Георги Щерев – председател
Национална асоциация за детски и младежки туризъм
Гина Шоева – председател и колеги
Българска федерация по ски
Георги Бобев
Пампорово АД
Мариян Беляков – изпълнителен директор
София Цанкова – директор и колеги
Витоша ски АД
Петър Петров
Бороспорт АД
Недялка Сандалска
Иван Болярски
ЮЛЕН АД
Боян Мариянов
Българско ски училище
Доц. Петър Янков – председател и колеги
Български туристически съюз
Ивайло Рангелов
Национална гражданска коалиция “Природата за хората и регионите”
Ваня Бижева и колеги
Сдружение Фрий София тур
Бойко Благоев
Гражданска група “За Витоша”
Любомир Костадинов
Колеги, ние отлагахме едни текстове, гласувахме други. Сега сме до чл.162.
Чл.162.
Предложение от н.п. Цвета Георгиева.
Чл.162 да се измени така: Виждате предложението.
Следва предложение от н.п. Иван Николаев Иванов.
Следва предложение от н.п. Недялко Славов и група народни представители.
Като работната група подкрепя предложението по точки “а” и “в”. Оставила е за политическо решение точка “б”.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.162, който става чл.155.
Госпожа Цвета Георгиева отсъства, господин Иван Иванов също отсъства. Господин Недялко Славов остава да представи своето предложение. Заповядайте.
НЕДЯЛКО СЛАВОВ: Благодаря господин председател. уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, съвсем накратко по отношение на моето предложение касаещо буква “а” и буква “г”. Виждам, че работната група подкрепя предложението. Идеята ми е Комисията, която ще бъде определена от областните управители да не бъде постоянно действаща, а да бъде назначавана с отделна заповед на областния управител. И тя да определя не категорията, а вида на ски пистата. За да поясня, под вид на ски пистата се има предвид, дали пистата е зелена, жълта, т.е. в зависимост от трудността.
А по отношение на точка “б” в направеното предложение, мисля, че в предходните членове ние възприехме точната формулировка на професионалното сдружение на ски инструкторите и ски училищата, така че моля то да бъде прието и отразено в чл.162.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов, искам да ви помоля, тъй като ги няма колегите Цвета Георгиева и Иван Иванов, вие да кажете становището на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма по тези две предложения. Те са оставени без санкции от работната група. Очевидно са за политическо решение от страна на Комисията. Заповядайте вие или вашите колеги, както намерите за по-подходящо.
ИВО МАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, нашето предложение е Комисията да бъде създавана със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. За нейната работа да има Правилник. Аз ще прочета и текстовете, които предлагаме. А също така в състава на Комисията да бъдат включени представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, на Българската федерация ски и на Националното професионално сдружение на ски учителите и ски училищата. И по преценка на министъра, в нея да бъдат включени и друг заинтересовани лица.
Това е нашето предложение. Мога да прочета и конкретни текстове, които сме предложили. Това да бъде редакцията на чл.162, който става чл.155.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чл.162 става чл.155. Господин Маринов, вие ще предложите редакция извън редакциите, които са в момента. За да обобщим нещата по предложението на Цвета Георгиева и Иван Иванов, какво е вашето становище?
ИВО МАРИНОВ: Не ги подкрепяме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не ги подкрепяте и двете. Кажете сега редакциите, които предлагате. Знаете, че процедурата е да ги одобри и предложи народен представител. Вече на такъв етап на разглеждане сме.
Заповядайте.
ИВО МАРИНОВ: Чл.155, ал.1. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма създава със заповед Комисия за определяне вида на ски пистите, съгласно чл.154, ал.1, т.1 и тяхната безопасност, наричана по-нататък комисията.
Ал.2. Дейността и организацията на работа на комисията се урежда с Правилник издаден от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
Ал.3. Със заповедта по ал.1 се определя състава на комисията, в която се включват представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, на Българската федерация ски и на Националното професионално сдружение на ски учителите и ски училищата.
Ал.4. По преценка на министъра на икономиката, енергетиката и туризма в състава на комисията може да бъдат включени и други експерти в областта на снежните спортове.
Ал.5. Комисията извършва проверки за определяне вида на ски писти и тяхната безопасност, след постъпило искане до министъра на икономиката, енергетиката и туризма от собственика или от лицето на което са права за ползване върху прилежащото към ски пистата съоръжение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов, каква е логиката, дейност или задача, която е била досега на областните управители, това е била първоначалната идея, да бъде поета от министъра на икономиката.
ИВО МАРИНОВ: Тази дейност никога не е била към областните управители. Така че и предишната категоризация на ски пистите се извършва от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Така че с оглед по-голяма експедитивност и на база опита, който има досега във връзка с категоризацията на ски пистите, която отпада, предлагаме това да остане в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За цялата страна една такава комисия, така ли господин Маринов?
ИВО МАРИНОВ: Да, една такава комисия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За всички писти.
ИВО МАРИНОВ: За всички писти.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нашите гости по тази тема. Заповядайте.
НЕДЯЛКА САНДАЛСКА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, аз искам да изкажа възхищение от тази промяна от страна на Министерството, тъй като това според нас от бизнеса е също правилно. Тъй като по този начин ще се въведат единни критерии. Няма всеки областен управител да си определя критериите за пистите. Все пак става въпрос за писти от национално значение на територията на България. Така че мисля, че това което се предлага от Министерство на икономиката е най-правилното решение.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, този аргумент на госпожа Сандалска е важен, дотолкова, доколкото ще има едни и същи критерии от една и съща комисия за всички писти. Заповядайте вие господине.
ПЕТЪР ЯНКОВ – Сдружение на ски учителите
Също искам категорично да изкажа подкрепа за предложението на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, тъй като еднаквите стандарти, единните стандарти за въвеждане на степен на трудност на пистите са нещо много важно. И според нас това е правилния подход.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други становища? Няма.
При това положение колеги да започнем едно по едно да разглеждаме и гласуваме предложенията, които са направени.
Първо предложението на госпожа Цвета Георгиева, което не се подкрепя от Министерство на икономиката. И за съжаление госпожа Георгиева не е дошла да си го защити тук. Подлагам го на гласуване.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 14 народни представители.
Не се приема.
Отиваме на предложението на господин Иван Николаев Иванов, който е ангажиран днес. То също не се подкрепя от Министерство на икономиката.
ИВО МАРИНОВ: На практика ние сме го включили в нашето предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тогава господин Маринов за протокола трябва да бъде подкрепено, за да сме коректни към господин Иван Иванов.
ИВО МАРИНОВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има го в текста на практика.
При това положение може да запишем, че е подкрепено по принцип е най-коректно.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на предложението на н.п. Недялко Славов.
Може да го гласуваме като цяло и да запишем, че е подкрепено по принцип, за да сме коректни.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Има предложение за редакция, която господин Маринов прочете, но знаете, че господин Маринов няма право да бъде формалния вносител на това предложение. Така че трябва народен представител, който харесва редакцията да я предложи. Аз съм склонен аз да я предложа.
Министърът на икономиката да създава тази комисия за определяне вида на ски пистите. Така че формално, аз съм вносител на това предложение, което ви беше прочетено като редакция на чл.155.
Който е за редакцията на чл.162, който става чл.155, както ви беше прочетен от господин Маринов, но предложен формално от мен, моля да гласува.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, отиваме на чл.163.
Има предложение от госпожа Цвета Георгиева, която не присъства и не може да защити предложението си.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.163, който става чл.156.
Господин Маринов вие или вашите колеги по предложението на госпожа Цвета Георгиева. Подкрепяте или не и защо.
ИВО МАРИНОВ: Министерство на икономиката, енергетиката и туризма не подкрепя предложението на госпожа Цвета Георгиева. Тъй като нейното предложение е свързано със сега действащи в Закона за туризма текстове за категоризация на ски пистите, които проекта на Закона отменя. И отмяната на режима е мярка на правителството и на Съвета за административна реформа за облекчаване административната тежест и вече отчетена като изпълнена. Така че в тази връзка не подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, по това предложение и по тези текстове имате ли въпроси, изказания или нашите гости, ако имат някакво съгласие или несъгласие. Няма.
Тогава подлагам на гласуване предложението на госпожа Цвета Георгиева.
Който е за, моля да гласува.
Гласували «за» няма .
Против? Няма. Въздържали се? Въздърали се 14 народни представители.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на работната група.
Подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.163, който става чл.156.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.164. Ново предложение на госпожа Цвета Георгиева.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.164, който става чл.157.
Моля отново господин Маринов за становище по предложението на госпожа Цвета Георгиева.
ИВО МАРИНОВ: Със същите аргументи както за предходния член, не подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Някой от колегите или гостите, който желае да участва в дебата или има въпрос.
НЕДЯЛКА САНДАЛСКА: Ние от бизнеса имаме следното предложение. За да бъде по-ясно и за да стане не дискусионно за видовете услуги, които са на ски пистата, предлагаме след думите “влек или лифт”, да се допълни с “туристически услуги на ски пистата”.
И освен това в ал.2, да се добави ски зоната, а не само ски пистата, защото става въпрос за комплексна услуга. Както и в точка първа, ползване не само на въжени линии, а и на ски пистите. Защото това е също комплексна услуга. Не може да ползваш ски пистата, ако не ползваш съответните съоръжения, както и обратното.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов, по това предложение?
ИВО МАРИНОВ: Нямаме възражение. Приемаме по принцип предложението на госпожа Сандалска.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Сандалска сега въпроса е дали има народен представител, който би се съгласил и би направил формално вашето предложение. Такива са правилата.
Има ли народен представител, който подкрепя и иска да направи редакцията предложена от госпожа Сандалска. Няма.
Господин Славов заповядайте.
НЕДЯЛКО СЛАВОВ: Аз има един въпрос към госпожа Сандалска. Има се предвид, че редакцията, която предлагате в чл.164, единствено собственика или лицето на което са предоставени права, единствено той има право да предоставя туристически услуги в ски зоната. Това ли имате предвид?
НЕДЯЛКА САНДАЛСКА: Определено не. Не че лицето собственик или лицето, което има права. А да стане ясно, че на самата писта в самата ски зона могат да се предоставят единствено и само туристически услуги. А не и други услуги, които са също туристически, като хранене и т.н. Защото към момента имаме доста големи проблеми с поставяне на определени маси, продаване на кебапчета по пистите и т.н. Затова говорим за туристически услуги на ски пистата. Това са факти, включително слагане на маси под стълбове с високо напрежение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ясни са ви правилата. Ясен ви е Правилника за работа на 41 народно събрание. Има ли народен представител, който иска да е формален вносител на едно такова предложение? Няма.
Други изказвания.
ПЕТЪР ЯНКОВ: Едно допълнение към предложението на госпожа Сандалска. То е по-точно редакционно. Ако не възразява, точка първа за услугата да е “ползване на ски писти или въжени линии.” Такава редакция бихме предложили, тъй като както ски пистата, така и въжената линия те определено са пакетна услуга. Вървят заедно. Но много туристи могат да ползват и едното и другото поотделно. Това е чл.164 ал.2, където са описани първата точка, ползване на ски писти. Досега беше ползване на въжени линии само. Ние предлагаме “ползване на ски писти или въжени линии”, такава редакция.
НЕДЯЛКА САНДАЛСКА: Ако напишем и/или е същото.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Необходима ли е според вас такава редакция?
ПЕТЪР ЯНКОВ: Аз бих искал да обърна внимание, че в Закона за туризма в преходни и заключителни разпоредби на проекта няма понятие “ски зона”. Трябва вносителят да каже какво е ски зоната определението.
По предложението на господин Янков, аз мисля, че се получава една тавтология, защото на територията на ски пистата се предоставя ползването на ски писта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ясни са ви правилата.
ГЕОРГИ БОБЕВ: Ако може да добавя нещо във връзка с дискусията. Обособяването на ски зона и ски писта е важно. И в световната практика има ясни критерии какво значи ски зона и ски писта. Ски зона е център, в който има повече от четири съоръжения подемни или на терен за извозване на туристи. А всяка отделна ски писта, даже понятието е ски стадион, го водят те е с центрове, които имат по-малко от четири съоръжения. Това е класификация, която е приета от международния институт по зимен туризъм. Така че е хубаво да се обособят тези неща и вероятно да се разпишат и в закона.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Целият проблем е, че не е добре в един закон готвен толкова дълго време, да бъдат правени подобни изменения на коляно. Аз за това не съм голям привърженик на подобни редакции. Тъй като нещо, което е мислено една година и тук в последния момент правим подобни редакции дава много противопоказни резултати. но в крайна сметка си има правила и аз съм длъжен да ги спазвам.
Има ли колега народен представител, който е склонен да ги предложи. Заповядайте проф. Грозданов.
БОРИС ГРОЗДАНОВ: Аз подкрепям предложението и предлагам да гласуваме изменението. Предложението за “и/или”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако искате проф. Грозданов ще помоля автора да го повтори.
Искате ли колеги да го отложим този текст. И без това няма да приемем днес закона. Господин Маринов и колеги в Министерство на икономиката, да го до обмислят народните представител също. Аз съм против правенето на коляно на такива изменения, тъй като резултатите не са добри.
Правя предложение чл.164, който става чл.157 да бъде отложен.
Който е за отлагане, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се отлагането.
Господин Маринов, моля да помислите. Чухте предложенията. Ако има нужда от редакция, за да сме много подготвени. И това което се приеме да бъде наистина качествено.
Отиваме на чл.165 .
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.165, който става чл.158.
Има ли желание за изказване.
МАРИЯН БЕЛЯКОВ – Пампоморов АД
Извинявам се, но понеже не можах да взема думата преди малко, искам да се върнем отново на предходния член.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Той е отложен. Ще бъде отново гласуван и обсъден.
МАРИЯН БЕЛЯКОВ: Има изцяло ново нещо, което не сме имали възможност да го дискутираме до момента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кажете, за да може господин Маринов да е подготвен.
МАРИЯН БЕЛЯКОВ: Става дума за един проблем, който ние имаме в Пампорово със съществуващите ски писти, които са на практика изградени 60-те години и са били допустими по действащия тогава закон. Но понеже в момента говорим за вменяване на права на операторите на ски зоните – права и задължения. В това няма нищо лошо. Но когато вменяваме права и задължения, съответно ние трябва да имаме и съответните права за ползване на територията на тези ски писти.
В тази връзка ние сме подготвили един конкретен текст, който, ако ми позволите, мога да прочета. Благодарение на който ще ви стане ясно, точно каква е същността на проблема.
Предлагаме да се създаде нов чл.19. Законът за опазване на земеделските земи в чл.10 да се направят следните изменения и допълнения.
1. От досегашната разпоредба става ал.1.
2. Създава се ал.2, 3 и 4.
Ал.,2. Министерството на земеделието и храните съответно с общината може да предостави за срок определен с договор възмездно право на ползване на физически и юридически лица върху имоти, не обработваеми държавни, общински земеделски земи, за дейности съвместими с основното предназначение на територията, когато не е необходимо да се променя начина на трайно ползване на имотите и при условия, че не се нанасят вреди на почвите или на качеството на повърхностните и подпочвените води.
Ал.3. Когато върху туристическите обекти по чл.3 ал.2 т.4 от Закона за туризма за създаване на изкуствен сняг или изкуствено осветление е необходимо изграждане на площадкови обекти и/ или на други надземни и подземни обекти, с изключение на надземни и подземни преносни, довеждащи и отвеждащи проводи и/или на укрепителни шкарпи с обща площ за всички обекти до 1500 кв. метра.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господине, аз очаквах някакво редакционно предложение. Между първо и второ четене би била много лоша практика да приемем такива предложения. Те трябва да минат и през Земеделската комисия и трябва да бъдат направени по съвсем друг ред. Така че ви благодаря. Нека да продължим нататък.
ФИЛИП ЦАНОВ – Национална гражданска коалиция “Природата за хората и регионите”
Може ли да направя една добавка. Имаме предвид това, което госпожа Сандалска каза. На територията на ски пистите се изброени ред услуги. Но никъде не е изброено, че на тази територия могат да се карат ски. Ползване въжени линии, обучение, наем, сервизно обслужване и никъде не пише, че на ски пистата могат да се карат ски. Това имаме предвид, нищо повече.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов и колегите народни представители ще помислят по всички уточнения, които направихте. Затова отложихме текста, за да направим колеги най-разумната редакция.
Сега сме на чл.165, който става чл. 158.
По него има ли желание за изказване? Господин Маринов заповядайте.
ИВО МАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Бихме искали да направим една редакционна промяна в текста, който вие всички имате. А именно чл.158 ал.1 да придобие следната редакция: “На територията на ски пистите следва да бъде подсигурено извършването на спасителни дейности.”
Ал.2 да придобие следната редакция: “В цената на картата за ползване на съоръжението може да се включи и планинска застраховка.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, вие не искате да е задължителна планинската застраховка, а да пише “може”.
ИВО МАРИНОВ: Текстът в момента е императивен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте госпожо.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Тъй като преди малко заместник-министъра спомена, че такава терминология “ски зона” няма. Тук в чл.165 ал.2 е записано, че “в цената на картата за ски писта или ски зона”. Трябва да уточним има ли такъв термин или няма.
ИВО МАРИНОВ: Аз се извинявам. Има го в предходни членове в самия текст “ски зона”, а не в легалната дефиниция. Така че термина “ски зона” е въведен в закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов, защо премахвате императивното условие в цената картата да се включва задължително и планинска застраховка. Ако е може, по вероятно няма да се включва, ако запишем може.
ИВО МАРИНОВ: Планинската застраховка е доброволна и е на база желанието на потребителя, дали да се сключи такава или не. А така или иначе има задължителна застраховка, която е за ползване на самото подемно съоръжение. А тази планинска застраховка е, ако нещо му се случи на пистата.
ИВАН БОЛЯРСКИ – Бороспорт АД
Искам да внеса едно малко разяснение по този въпрос. Смесват се вероятно два вида различни застраховки. Вносителят на предложението вероятно е имал предвид задължителната застраховка, която влиза в цената на картата, но тя е за транспортното съоръжение. За вреди настъпили при или по повод транспортирането на туриста с лифт или с влек. Тя е задължителна по закон. Подлежи на държавна регулация и не може да не се сключи. Не става дума за нея. Тук става дума за друга застраховка. Това е планинската застраховка, която би покривала последиците от вреди от претърпени от туриста на ски пистата. Паднал, счупил крак или нещо друго. Това са щетите, които покрива планинското спасяване, което се казва по-горе, че следва да бъде подсигурено на ски пистата.
На практика към момента, повечето курорти, да не кажа дори всички, я включват и нея в своите карти. Но това е по добра воля. Не би следвало да я правим задължителна. Защото ако тя стане задължителна по закон, тогава може да възникне проблем с изискванията на застрахователите дори, които виждайки, че има задължителна застраховка по закон, могат да повдигнат така нивата на тази застраховка, че ние да сме длъжни да отреагираме със съответно повдигане на цените на лифт картата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Напълно ви разбрах. Имаше добри аргументи.
ИВАН БОЛЯРСКИ: Само да допълня, това би могло да остане и като форма на конкуренция между курортите. Може някой да я включват в своите карти, друг да не я включва.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбирам. Бяхте добре аргументиран. Заповядайте госпожо Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: По отношение на тази задължителна застраховка, аз искам да уточня, че ние в закона може да определим застрахователната сума, която да бъде като лимит за застрахователите.
ИВАН БОЛЯРСКИ: Тя е в друг нормативен акт. Всяко лифтово съоръжение се води съоръжение с повишена опасност, съгласно терминологията на Държавната комисия за метеорологически надзор. Там има такова изискване. Това е застраховка аналогична на застраховката, която получавате купувайки си билет за градския транспорт.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Аз говоря за медицинската застраховка. Защото като тръгвате в чужбина също ви задължават да си направите медицинска застраховка.
ИВАН БОЛЯРСКИ: Не е задължителна.
НЕДЯЛКА САНДАЛСКА: Не е задължителна медицинската застраховка при пътуване зад граница. Тя е също доброволна.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Боянова, имаме няколко подобни практики в Комисията в последно време. Ако се прави такова предложение, то е предложение на практика като изменение на Закона, след като бъде приет. Предлагам ви сега да не направим нещо с което да докараме тук всички застрахователи с които да спорим при приемането на закона. Има предложен на господин Маринов. Аз съм съгласен да бъда негов формален вносител.
Желание за изказване от страна на народните представители? Няма.
Предлагам редакцията на чл.165, който става чл.158, както ви беше прочетена от господин Маринов и предложена от мен. Не е задължителна тази застраховка, а думата “може” да се използва. Възможна е.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 «за».
Против? Двама. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Подложихме на гласуване члена с редакцията.
Отиваме на чл.166, който става чл.159.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.166, който става чл.159.
Министерският съвет приема наредба за обезопасяването и информационното обезпечение на ски пистите в Република България.
Желание за изказване има ли?
ПЕТЪР ПЕТРОВ – Витоша ски АД
Предлагаме едно добавяне към текста на чл.166, след текста на вносителя, “както и за определяне правата за обществен ред и безопасност на територията на ски пистите и ски зоната”. Тоест обществения ред да бъде решаван еднакво за всички ски зони. С което моля евентуално в текста на чл.161 да отпадне възможността кмета да определя отделни правила за всяка една ски зона. Представете си България е малка територия. Ако на Витоша, Банско, Пампорово и Боровец действат различни правила за обществен ред приет от различни кметове, това ще създаде хаос за една малка територия. Считаме, че е разумно правилата да бъдат определяни централно от органа на централната изпълнителна власт в рамките на наредба, която да отнеме възможността да се създава местно законодателство за правила и обществен ред на ски пистите. Считам, че е разумно и нормално, тъй като един турист, който дойде в България трябва да съблюдава едни правила в Банско, други в Пампорово, трети в Боровец, четвърти на Витоша.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов и след това господин Иванов.
ИВО МАРИНОВ: Тъй като чл.161 беше гласуван на предходно заседание би трябвало да прегласуваме члена. Принципно има логика в това, което каза адвокат Петров. С оглед на това наистина да има еднакви критерии във всички курорти, сме съгласни наредбата да бъде издавана от концесионера, съгласувано с министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
РЕПЛИКА: Предложението, както е за определяне правата за обществен ред и безопасност на територията на ски пистите и ски зоните. Тоест, правилата за обществен ред да бъдат част от тази наредба.
Ако отново прегласувате, отнемате тези правомощия от кмета на всяка една община.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Всичко това е прекрасно, но първо много грубо нагазваме в един друг закон. Не знам колко от вас са били общински съветници.
Второ, не знам как така ще отнемеш правомощията на кмета на общинския съвет да определя правилата по наредба № 1, които са валидни за територията на цялата община. Ако се предлага такава промяна трябва да бъде внимателно прецизирана, може би и с господин Маринов, за да не влизаме в такива колизии. Да не говорим, че един такъв текст би могъл да бъде и атакуем.
ФИЛИП ЦАНОВ: Може ли аз да допълня нещо. Нека да не забравяме, че България е единствената страна в Европа с толкова голям размер на горските територии – 80 процента е държавна собственост и 10 процента е общинска собственост. Всичките високи части на планините, с изключение на Пампорово са публична държавна собственост. И там най-вече са разположени ски зоните. И повече от нормално е държавата да определя правилата над нейните собствени територии. Тези зони са защитени. Те са повечето в натура, природни национални паркове и е нормално е държавата да определя правилата в тези зони на тези ски писти.
Затова смятам, че предложението е добро и би трябвало след като се управлява централно и правилата в тях да бъдат по наредба на Министерски съвет. Още повече, отново повтарям, те са публична държавна собственост.
ИВАНОВ: Извинявайте, бъркате две неща. Бъркате правата върху собственост и правата съответно на Министерски съвет, Парламент и т.н. върху цялата територия на Република България с местното самоуправление и конкретно тук говорим за обществен ред и безопасност. Това са различните права подредени в различни категории и се уреждат по различен начин нормативно. Нека да не ги смесваме.
Има някаква логика в това, което предлагате, но с господин Маринов да го огледате, така че да не изпадаме в ситуация в която после ще трябва да го преразглеждаме.
ФИЛИП ЦАНОВ: Напротив, най-точната регламентация, защото актовете на Министерски съвет са задължителни за изпълнение от всички. Най-точната регламентация е да бъде акт на Министерски съвет.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз не се съмнявам, че сте прав и разбирам и вашите аргументи, но разберете следното нещо. Има Правилник за работа на Народното събрание. Ако сега приемем един такъв текст, то променя философията на закона и отново се връщаме към едно обвинение, което е към редица комисии, че текста не е минал на първо четене. Сега сме в процедура на практика на второ четене. Минал е срока за предложения между първо и второ четене. И безброй пъти изпадаме в тази ситуация.
Ако това предложение беше направено по каналния ред между първо и второ четене можеше да го направим. Но сега няма как да стане. Тогава остава варианта, след като бъде приет закона, да бъде внесено или от правителството или от народни представители. Иначе ние ако този закон го преработваме постоянно, той никога няма да бъде приет.
РЕПЛИКА: Вие господин председател сте мъдър човек и както внесохте преди малко може и сега да го внесете.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Внасяме редакционни предложения, които не променят философията на закона. Това е нашето ограничение. В Правилника на Парламента е използван термина “извън обхвата”. Ако нещо е извън обхвата на промените, което означава извън основната философия на закона не може да бъде изменяно между първо и второ четене. Това е идеята.
РЕПЛИКА: Но така се получава разпокъсаност в различни ски зони. Те не са само четири. Те са около 40 в страната. И всеки общински съвет на дадено място дали е Трявна, Берковица, Габрово всеки ще си определя различни критерии. Това е проблема.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви благодаря за вашето мнение. Нека да чуем господин Янков накратко.
ПЕТЪР ЯНКОВ: Това което бих казал е, че правилата за сигурност и безопасност и реда по пистите навсякъде поне по европейските курорти са почти едни и същи. Ние не трябва да допуснем те да бъдат различни в различните български курорти. Не съм юрист, за да предложа как точно може да се случи това. Ако се налага отлагане и на тази точка, за да се измисли редакционно как да бъде, нека юристите или господин Маринов, от Министерството да предложат как стане. По-важното е обаче да се направи така, че като се приеме този правилник, той да бъде еднакъв и да бъде задължителен навсякъде, а не да бъде на отделни разнообразни правила. В това отношение как точно може да стане, аз не съм готов да кажа, но смятам, че трябва основно държавата да си каже мнението по въпроса за тези единни, еднакви правила.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие сте интелигентни хора. Личат си вашите добри намерения и много добри познания на законодателството. Само че имало е дълъг период на съгласуване, в който е можело да бъдат правени такива предложения. Включително, между първо и второ четене, ако се бяхте обърнали към мен, аз бих ги внесъл. Но сега сме на такъв етап, на който не може да променяме философията на закона.
ПЕТЪР ЯНКОВ: Само ако може да добавя нещо, за да го илюстрирам, защото това е все пак специфична материя. Това е все едно всяка община да си създава собствени знаци за движение по пътищата. Това е горе долу примера. Собствени правила за движение по пътищата всяка община в България да си формулира, да си издава и да си ги контролира.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Напълно ви разбрах и колегите ви разбраха. И затова има следния въпрос. Има ли народен представител, който иска да бъде вносител на тези предложения? Въпреки че според мен не може, но това решение винаги е на Комисията.
Господин Славов искаше думата.
НЕДЯЛКО СЛАВОВ: Като вносител на текста в чл.161, който вече беше приет от Комисията на предходно заседание, мое е предложението кметовете да определят обществения ред на съответните общини и трябва да ви кажа, че аз заставам твърдо зад това свое предложение.
Имайте предвид, че така както е предложен чл.166 по редакцията на работната група е предвидено Министерски съвет да приеме наредба за обезопасяване информационната обезпеченост на ски пистите, което до голяма степен представлява 80 процента от създаването на единни правила за обществения ред на всички ски писти в България. Другите 20 процента да кажем, които евентуално биха възникнали като разлика отразяват спецификата на всяка една отделна ски писта. Тъй като не може да сравняваме ски пистата в Семково да кажем със ски пистата на Боровец. И е съвсем нормално кметовете на общини да отразят тези специфики в правилата, които ще създадат. И аз не мисля, че това ще създаде някакъв хаос. Напротив, ако приемем чл.166, така както вие го предлагате, вървим към една централизация на целия процес.
Приехме областните управители да не определят комисията за вида на пистите. Сега приемаме кметовете също да нямат роля в целия този процес. Честно казано, променяме философията на закона много съществено.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
НЕДЯЛКА САНДАЛСКА: Аз се изненадвам, че говорим за есенцията на закона, не са кметовете нали. Още повече, че кмета на общо основание отговаря. Знаем на него какво му се вменява като права и задължения на общинските съвети. Но тук има голяма опасност, нещо за което говорихме и миналия път. Това е, след като приехте Министерски съвет да определя категория и т.н., би следвало същия този субект да слага и правилата и реда върху тези писти, ако говорим за последователност, смисъл и логика.
В противен случай ще се намесят местническите настроения. Ние няма да имаме реално един добър ред и сигурност на тези ски зони. Миналия път ви казах, това е все едно кмета да дойде и да сложи правилата за вътрешния ред в едно жск на етажната собственост.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги аргументите са ясни. Чухме ги. Затова задавам следния въпрос към народните представители.
Има ли колеги, които искат да направят изменение в тези текстове. Няма.
Тогава преминаваме към процедура по гласуване.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.166, който става чл.159.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.179. Предложение от н.п. Недялко Славов и група народни представители, което беше отложено.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.179, който става чл. 172.
Господин Славов представете вашето предложение.
НЕДЯЛКО СЛАВОВ: На практика аз съм длъжен да оттегля предложението, тъй като ние приехме в предходните членове, че тези комисии се назначават от министъра на икономиката. Така че оттеглям това предложение
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Славов оттегли своето предложение.
Желание за изказване от страна народните представители или гостите. Няма.
Предлагам ви да минем в процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване предложената редакция от работната група на чл.179, който става чл.172.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.186, който също беше отложен.
Има предложение от н.п. Недялко Славов и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.186, който става чл. 179.
Заповядайте господин Славов.
НЕДЯЛКО СЛАВОВ: Текстът е в синхрон с вече приетите предходни членове. Така че няма да го оттегля, с молба да бъде подкрепено от колегите от Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов.
ИВО МАРИНОВ: Подкрепяме предложението на господин Славов.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Желание за изказване, въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Недялко Славов и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група за чл.186, който става чл.179 заедно с вече приетото предложение на господин Недялко Славов.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Има ново предложение на н.п. Недялко Славов и група народни представители, което е към административно наказателните разпоредби. Трябва ли да го гледаме сега, питам нашите експерти. Трябва. Господин Славов, моля да го представите.
Аз ще ви го прочета.
След чл.236 да се създаде нов член със съответен номер:
За нарушения на правилника по чл.161, ал.2 на физическите лица, едноличните търговци и юридическите лица се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 100 до 3000 лв.
НЕДЯЛКО СЛАВОВ: Господин председател, колеги, това е продължението на направените предложения в предходните членове. Всъщност, след като приехме, че съществува този Правилник по чл.161 съвсем нормално е да се налагат санкции за неспазването му. Като размера е примерно посочен от мен и нека колегите да определят долната и горна граница на тези санкции.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Славов трябва да има санкция, но между 100 и 3000 лв. е много голяма ножицата. Затова да помислим за по-малка ножица. Защото една такава субективна оценка понякога се превръща в много неприятна корупция. Вие господин Маринов какво мислите по този въпрос. Да е до четири пъти разликата между долната и горната граница.
ИВО МАРИНОВ: Да, аз мисля, че може да се свие малко границата. Но тук имаме предвид, че става въпрос за санкции на физически лица и на юридически също. Може би от там идва тази голяма ножица. Нарушенията биха могли да бъдат с различна степен на тежест в самото нарушаване на правилника. Така че може би затова е тази голяма разлика.
Аз само исках да обърна внимание в номерацията на самите членове, че не става въпрос за чл.161, става въпрос за чл.154, ал.2.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Славов и господин Маринов, става въпрос за това, един човек като физическо лице, ако наруши обществения ред, който е създаден според нашите правила от кмета на практика, подлежи на глоба от 100 до 3000 лв. Затова ли става въпрос? За един турист, евентуална глоба, която може да стигне до 3000 лв., затова че е нарушил реда не е ли прекомерна санкция? Ако е за фирма, която е устроила своя бизнес по начин по който нарушава обществения ред, разбирам подобна санкция, но за физическо лице.
Заповядайте госпожо Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Аз имам въпрос. Не би ли трябвало да разделим физическите и юридическите лица, защото е справедливо. Примерно за физическо лице да бъде от 100 до 500, примерно максимум, дори и по-малко от 100 до 300 лв. за физическо лице, а за юридическото лице може да стигне до 1000 лв., от 500 до 1000 лв. Примерно казвам. Ако колегите подкрепят такава идея.
ИВО МАРИНОВ: Лично подкрепям идеята. Има такава практика и в други членове свързани с наказателните разпоредби.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тук ми подсказват експертите, че в този закон специално, за разлика от други закони, глобите за физически и юридически лица са заедно. Тогава може ли да направим нещо от рода примерно, да бъде глоба от 100 до 300 лв., а при повторно нарушение да бъде от 200 до 600 лв. Да бъде в двоен размер.
Заповядайте госпожо.
РЕПЛИКА: Здравейте на всички. Аз ще говоря по това, което иска да изрази Българската асоциация на туристическите агенции по принцип за санкциите. Ние не бихме искали да се отстъпва от санкциите. Трябва да се прецени каква заплаха и какви щетите са нанесени от тези хора.
Аз съм съгласна, че трябва да има разделение между юридически и физически лица. Но трябва да се има предвид, че злоупотребите или неспазването на закона. Няма как по друг начин. Не знам дали това ще породи корупция или не. Но няма друг начин по който да изискваме от тези, които системно даже и умишлено понякога нарушават закона, да искаме за тях милост. Аз не съм съгласна лично и говоря от името на моите колеги.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Наистина трябва да има санкции. Санкциите трябва да бъдат справедливи и те да бъдат превантивни. Да бъдат защитни. Да не се допуска конкретно нарушение, за да може да действа закон. Тъй като говорим за санкция около 3000 лв. Както вие казахте, че трябва да има санкции. Бихте ли казали или господин Иво Маринов, за какви горе долу нарушения бихме наложили или бихте наложили, за какво нарушение на правилника, глоба от 2000 или 3000 лв., което да е фрапантно. Така че да видим може ли да направим някаква сегментация, някаква диференциация на нарушенията и съответно и таксите. Защото казваме 100 лв., ако някой не кара правилно или не спазва някаква разпоредба на правилника. Но 3000 лв. на кого бихме наложили и за какво провинение и нарушение, според вас? Това което ще пречи и на бизнеса. Според вас какво е необходимо да се направи като нарушение, че да се направи такава санкция.
РЕПЛИКА: Аз тук не мога да говоря относно този член. Мога да ви кажа, например ако застрашава живота на друг човек. Толкова много примери може да дадем в миналото, че не бих искала да си разваляме настроението днес. Така е изключително важно, всички тези, които не са лицензирани и не работят по смисъла на този закон и не са категоризирани, трябва да знаят, че имат санкции и че те ще се прилагат ефективно, за да се успокои хаоса, който в момента съществува в България, що касае туристическата дейност.
Благодаря ви.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Напълно съм съгласен. Но специално по чл.154, този правилник или чл.161, както е записано, защо е тази голяма ножица и съответно какви нарушения според вас могат да бъдат направени.
РЕПЛИКА: Аз мога да направя коментар, защото не съм вносител на текста. Примерно 3000 лв. санкция може за оператора, който предоставя услугите не достатъчно е обезопасил самата ски писта. Нещо от този род. Нещо свързано с безопасността на туристите.
РЕПЛИКА: Когато предложих в чл.159, наредбата да се определя от Министерски съвет. Тук отново ще има разнобой в различните общини. Всяка община ще си напише различен критерий за тези 3000 лв. В една община може да е много тежък случая и тогава 3000 лв. Но друг кмет може да сложи примерно за маловажен случай, някой се сбил и може да сложи 3000 лв. Затова ви казахме преди малко, че тази дейност трябва да е много централизирана. Не може да се допусне всяка една община, които са десетки в България, да определят различните правила. Тук в закона трябва да се опише, че еди какви си нарушения отговарят на 3000, еди какви си на 2500. И затова молбата ми е, ако може отново да погледнете. Ние държим на централизация от страна на Министерски съвет на тези текстове.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов заповядайте.
ИВО МАРИНОВ: За размера на санкцията, аз си представям такова нарушение, тъй като правилата за безопасност, те ще бъдат на база на наредба на Министерски съвет, която ще бъде еднаква за всички курорти. За този размер от 3000 лв., аз това си представям като санкция.
РЕПЛИКА: Всеки размер е дискусионен. Всяка община ще си определи собствен размер.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
МАРИАН БЕЛЯКОВ – Пампорово АД
Аз за малко отново ще се върна на предишната точка, която се гласува. Тук навлизаме от един проблем в друг, който ще доведе до тотален хаос по ски зоните, това което направихме. Какво се случва, ако няма съгласуване между концесионера и кмета. Какво става, ако кмета предлага нещо, а има възражение от лицата по чл.164 ал.1. Какво се случва тогава със ски зоната?
РЕПЛИКА: Преди всеки сезон в административния съд двуинстанционно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не сме в момента на този въпрос.
МАРИАН БЕЛЯКОВ: Това не е регулирано. Това е голям проблем и аз ви гарантирам, че догодина точно това ще се случи декември месец във всички курорти.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кметът е пряко избираем от гражданите. И ако той допусне на територията на неговата община да има неуредици, да не върви добре туристическия сезон, той ще се изложи пред хората, които са го избрали и те ще го сменят.
МАРИЯН БЕЛЯКОВ: Кметът не вади парите за инвестиции по тези ски зони.
РЕПЛИКА: Хората след четири години ще кажат, че той е некадърен.
РЕПЛИКА: Господин председател, за се извинявам, но докога ще се връщаме на вече разгледани текстове.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Сега сме на друг текст.
РЕПЛИКА: Аз имам едно конкретно предложение по този текст, тъй като справедливо предположихте, че някак си няма логика физическите лица и юридическите лица да са в един и същи размер. Плюс това когато ножицата е много голяма. Абсолютно справедливо предполагате, че може да възникне, казвам не може, а ще възникнат условия за корупция.
Предложението ми е следното. За нарушение на правилника по чл.161 ал.2 на физическите лица се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер на 100 до 500 лв., а на едноличните търговци и на юридическите лица се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. Просто ги диференцираме. И мисля, че това е разумно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов, ако нямате готовност може да отложим текста.
РЕПЛИКА: Мисля, че текста е ясен. Няма защо да го отлагаме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение на господин Иванов. Аз ви предлагам да го отложим. Няма да го приемем днес закона. За да може и Министерство на икономиката да се подготви по този въпрос.
Предлагам ви отлагане на този текст.
Който е за отлагане, моля да гласува.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги отиваме на чл.237.
Работната група подкрепя текста на вносителя на чл.237, който става чл.229.
Чл.238.
Работната група подкрепя текста на вносителя на чл.238, който става чл.230.
Желание за изказване или въпрос? Няма.
Подлагам ги двата текста на гласуване анблок.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.239.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакиця на чл.239, който става чл.231.
Желание за изказване или въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.240.
Работната група подкрепя текста на вносителя на чл.240, който става чл.232.
Желание за изказване или въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Допълнителни разпоредби
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакиця на наименованието допълнителна разпоредба.
Желание за изказване или въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 1.
Има предложение от н.п. Цвета Георгиева. За което трябва да прецени Комисията.
Предложение от н.п. Недялко Славов и група н.п.
Работната група не подкрепя предложението по буква «а» и го подкрепя в останалата му част.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
РЕПЛИКА: Може ли да подсетя нещо господин Маринов, да се включи дефиниция за ски зона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Боянова заповядайте.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря ви господин председател. Както преди малко казах, че липсва понятието ски зона, моля да бъде включено в тези допълнителни разпоредби.
ИВО МАРИНОВ: На следващото заседание ще предложим текст.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тогава трябва да го отложим господин Маринов.
ИВО МАРИНОВ: Да предложим само за ски зоната определение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма как. Аз ви предлагам да отложим тогава и този текст, докато има готовност за дефиниция.
Който е за отлагане на този текст, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Тук желание за изказване и въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 2.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2.
Тук желание за изказване и въпрос има ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 3.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3.
Желание за изказване и въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 4
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4.
Желание за изказване и въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 5
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5.
Желание за изказване и въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 6 и § 7 са подкрепени по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 8
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8.
Желание за изказване и въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 9
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9.
Желание за изказване и въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 10
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10.
Желание за изказване и въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 11
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11.
Желание за изказване и въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 12
Работната група го подкрепя по вносител.
Желание за изказване и въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 13.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13.
Желание за изказване и въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 14 подкрепен по вносител.
§ 15 подкрепен по вносител.
Желание за изказване и въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 16
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16.
Желание за изказване и въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 17
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17.
Желание за изказване и въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 18
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18.
Желание за изказване и въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов § 19.
Желание за изказване и въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 19
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20.
Желание за изказване и въпрос? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, останаха отложените текстове.
Господин Маринов, моля с нашите гости да обсъдите дефиницията на ски зона, защото е безсмислено да има дискусия тук в зала, за да има най-прецизната редакция.
Благодаря на всички колеги и на всички гости за участието.
По точка разни? Няма.
Благодаря на всички за днешната работа.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 16 часа и 25 минути /