Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
30/01/2013
    1. Представяне, обсъждане и приемане на проекти за решения за възлагане на Сметната палата да извърши:
    - одит на „Топлофикация София“ ЕАД за периода 1 януари 2012 г. до 31 декември 2012 г., № 354-02-9, внесен от Мартин Димитров, Иван Костов, Кирчо Димитров и Ваньо Шарков на 24 януари 2013 г.;
    - „Одит на дейността на „Топлофикация София“ ЕАД за периода 1 януари 2008 г. - 31 декември 2012 г., № 354-02-13, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 25 януари 2013 г.;
    - „Одит на контрола, упражняван от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по отношение на дяловото разпределение на топлинна енергия за периода 1 януари 2011 г. - 30 април 2013 г.“, № 354-02-11, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на25 януари 2013 година.
    2. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет от Народното събрание на 11 януари 2013 г., върнат с Указ № 422 на Президента на Република България на 13 декември 2012 г. -- за второ гласуване.
    3. Обсъждане и приемане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-83, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г. и № 354-01-5, внесен от Диан Червенкондев и група народни представители на 15 януари 2013 г. -- за второ гласуване.
    4. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г. -- за второ гласуване.
    5. Разни.
    Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




    П Р О Т О К О Л
    № 5


    На 30 януари 2013 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
    Заседанието се проведе при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Представяне, обсъждане и приемане на проекти за решения за възлагане на Сметната палата да извърши:
    - одит на „Топлофикация София“ ЕАД за периода 1 януари 2012 г. до 31 декември 2012 г., № 354-02-9, внесен от Мартин Димитров, Иван Костов, Кирчо Димитров и Ваньо Шарков на 24 януари 2013 г.;
    - „Одит на дейността на „Топлофикация София“ ЕАД за периода 1 януари 2008 г. - 31 декември 2012 г., № 354-02-13, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 25 януари 2013 г.;
    - „Одит на контрола, упражняван от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по отношение на дяловото разпределение на топлинна енергия за периода 1 януари 2011 г. - 30 април 2013 г.“, № 354-02-11, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на25 януари 2013 година.
    2. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет от Народното събрание на 11 януари 2013 г., върнат с Указ № 422 на Президента на Република България на 13 декември 2012 г. -- за второ гласуване.
    3. Обсъждане и приемане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-83, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г. и № 354-01-5, внесен от Диан Червенкондев и група народни представители на 15 януари 2013 г. -- за второ гласуване.
    4. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г. -- за второ гласуване.
    5. Разни.

    Заседанието на Комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
    Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

    * * *

    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Отсъстват колегите в комисията от БСП, ДПС и Атака, поради което не може да проведем заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, заради липса на кворум.
    Много съжалявам и се извинявам и от тяхно име на гостите, които са тук от Президентството, от Сметната палата, от Топлофикация - София, от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
    Утре предлагам извънредно заседание от 14.00 часа със същия дневен ред. Надявам се тук и медиите да помогнат, да засрамят политиците, които са провалили заседанието. Така че те утре да присъстват и да бъдат от 14.00 часа на работа.
    Някой от колегите желае ли думата? Аз ще свикам утре от 14.00 часа Комисия.
    Господин Червенкондев.
    ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми гости, наистина като гледаме дневния ред, който беше за днешното заседание се вижда, че всички теми са изключително отговорни, изключително важни. Задавам въпроса, къде са нашите колеги? Защо нямаме кворум? Защо се саботира възлагането на одити върху Топлофикация – София, върху Министерство на икономиката, за начина по който се извършва дейността дялово разпределение на топлинната енергия. И най-важните точки, които бяха, това е новото обсъждане на Закона за изменение и допълнение за Закона за насърчаване на инвестициите. Знаете, че имаме вето наложено от президента. Този закон се чака от инвеститори, които желаят да дойдат в България да инвестират, да създават работни места, да плащат данъци и осигуровки на заетите, да се увеличава заетостта на хората.
    Другото което е много важно и което касае много хора в град Сопот, това е обсъждане на Закона за приватизацията и след приватизационния контрол. Там имаме предложения. В момента ситуацията, макар и овладяна винаги си остава тежка. Политически отговорно решение е да се присъства на тези заседания и всеки да си изкаже своите виждания и политическа воля. Не може в момента с едно бягане от политическа отговорност, да се продължава и да се управлява по този начин страната. Всички колеги бяха в залата. В момента се направи всичко възможно да се изплатят заплатите. Но ако трябва да продължим и да мислим отговорно за хората, които работят във ВМЗ, ние трябва да предприемем като законодатели съответните промени. Агенцията за приватизация и след приватизационен контрол, както и Министерство на икономиката да направят добри критерии за нова приватизационна процедура. Да бъде одобрена от Надзорния съвет, в който по-голямата част от членовете на Надзорния съвет не са от политическа партия ГЕРБ и би следвало да се търси консенсус, да има отговорни решения. Но така не може да се продължава и да продължава тази агония и да се бяга от отговорност.
    Тук пред всички медии всеки щеше да си каже мнението и да поеме със за, против или въздържал се отговорността. Така че надявам се, че утре ще продължим да бъдем отговорни политици и да продължи работата на Икономическата комисия.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И накрая искам да използвам присъстващите медии и да поканя колегите от БСП, ДПС и Атака, ако не присъстват и утре на заседанието, да отговорят на въпроса защо спират одита върху “Топлофикация” – София и другите важни законопроекти, които сме представили пред вас, особен Закона за насърчаване на инвестициите. Те дължат този отговор на обществото. Защо спират приемането на всички тези текстове. Така че утре надявам се, ако днес са имали някакви уважителни причини, в което дълбоко се съмнявам, от 14.00 часа да заповядат, за да проведем нормално заседание.
    Още веднъж се извинявам на гостите, които нямат никаква вина. Това са заети хора, с много сериозна работа, че си загубиха своето време.
    До утре колеги. Утре ще включим същите гости в списъка.
    ВЪПРОС: Може ли да кажете защо толкова настоявате да направите одит на Топлофикация? Защо в различни периоди? И защо всичко това трябва да е толкова публично? Да ни обясните.
    МАРТИН ДИМИТРОВ: Извън Комисията сме вече. Така че мога да ви кажа няколко думи с най-голямо удоволствие.
    Получихме много оплаквания от граждани, особено в София, за сметките за парно. Публично беше съобщено от страна на Топлофикация – София, че средното увеличени е 21 процента, но оплакванията и сметките, които ни представиха различни граждани показват съвсем друго. Показват често нарастване на сметката с над 50 процента.
    Парламентът има право да изисква и да предлага на Сметната палата до пет допълнителни одита на година извън тяхната програма. Най-логично е когато има такава тема от засилен обществен интерес и много оплаквания на граждани. Най-авторитетната одитна институция в България каквато е Сметната палата, която е доказала своя професионализъм и която е доста обективна в анализите и одитите, които извършва в кратки срокове, както ние сме предложили, да направи одит и да каже какви са проблемите.
    Чувате, че има редица предложения. Едното предложение е да отпаднат топлинните счетоводители. Другото предложение е да има поне второ отчитане на уредите по средата на сезона, за да бъдат по-обективни сметките.
    Много по-убедителни ще бъдем в предложенията, които ще направи от тук нататък, имайки анализите на Сметната палата и техния одит, за да може да знаем какви са причините. Добро ли е отоплението на Топлофикация – София. Има ли начин то да бъде подобрено? Има ли проблеми? Това са нашите мотиви.
    Ако искате, аз бих предложил господин Валери Димитров и господин Цветан Цветков са тук, да ги чуете и тях по тази тема.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: При стария Закона за Сметната палата, ние не можехме да отидитираме дружества с държавно и общинско участие. Тоест, субекти които имат търговско качество не можехме да ги одитираме, независимо от размера на публичното дялово участие. По новия закон за Сметната палата в действие от 2011 г. вече може да одитираме всички дружества с държавно и общинско участие над 50 на сто.
    И разбира се, ние започнахме вече. Две години одитираме такива дружества. Но този одит няма нищо необичайно и законодателят, Парламентът е в пълното си право да поиска да види каква е ситуацията в Топлофикация. Така че ние може да извършим този одит.
    Разбира се, ако трябва да бъде отговорено на обществените очаквания искам да обърна внимание, че особено важно е да се проверят отношенията на Топлофикация с нейните клиенти, както и отношенията на Топлофикация с фирмите за дялово разпределение. Както и отношенията на тези фирми, съответно в този триъгълник с клиентите, потребителите. Оказва се, че две държавни институции осъществяват контрол в тази област. Това са освен Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която регулира и контролира цените, същевременно има и един контрол, който упражнява министъра на икономиката и енергетиката в тази област и той се насочва точно върху дяловото разпределение. Така че ако искаме да дадем една по-пълна картина би следвало да проверим и регулативните и контролни функции на ДКЕВР, както и на министъра на икономиката и енергетиката. Да видим специализираната контролна функция, която той упражнява. И смятам, че тогава обществото ще има една доста по-пълна картина на това какво се случва в отношенията между Топлофикация, клиентите на Топлофикация, както и така наречените топлинни счетоводители.
    Нека да кажа, това е въпрос на дебат и уточняване, кога точно и в какви периоди да бъдат проверени. Но така или иначе аз смятам, че това е разумно предложение, защото обществото трябва да знае какво става с тези субекти, които предоставят една публична услуга. Нека да припомня, Топлофикация е еднолично акционерно дружество със 100 процента общинско участие и то монополно.
    Добре би било да има съгласуваност и координираност между трите вида одит, разбира се и съответните периоди.
    СТОЯН ЦВЕТАНОВ: Мога да отговоря, макар че не сме в режим на работа на Комисията. Аз щях и утре да го кажа. Радвам се, че промените в Закона за Сметната палата позволяват проверка на Топлофикация – София. И аз лично съм разговарял с моите колеги, когато станах изпълнителен директор на 22 декември 2010 г. исках Сметната палата да влезе. И изключително адмирирам това влизане на Сметната палата в Топлофикация – София. И бих предложил, може би утре ще го направя, но все пак така или иначе ме питате.
    Периодът на проверката да не е 2011 или 2012 или 2008 – 2012 г. Предлагам този период на проверка да е цялостен и да обхваща периода 1 януари 2007 г. – 31.12.2012 г. Защото, ако ще мерим модели на управление трябва да ги направим за един по-дълъг период.
    И тъй като има според мен, две основни фигури, които са се сменяли през тези шест години е добре, когато се мери управлението, да се мери в неговата цялост. Дяловото разпределение е нещо много важно, много съществено за компания като Топлофикация – София, но дяловото разпределение е една много малка част от работата на тази компания. И за да измерим какво се случва с нея във времето, т.е. дали тя върви нагоре. Задържа своето финансово състояние или пада надолу, на нас ни трябва отрязък от време. Нека да видим как през 2007 – 2010 г. бяха натрупани почти половин милиард задължения и какво се случва в последните две години.
    Да вземем вземанията, да вземем задълженията, да вземем разплащанията към контрагенти и към Булгаргаз и тогава да направим цялостно определение на това как се развива фирмата. А не толкова как се управлява от един или друг ръководител, а накъде върви тази фирма и какво през тези две години е направено. За да се предложат инвестиции в порядъка на следващата 2019 г., така че тази фирма да бъде стабилизирана.
    Затова аз бих помолил и адмирирам, отново казвам влизането на Сметната палата. Аз нямам никакви притеснения. Този отрязък от време, който се проверява да е по-голям – 1.01.2007 – 31.12.2012 г.
    В момента ще имаме четири едновременни проверки. Разпоредил съм в дружеството да се осигурят стаи, защото нямаме. Така че цялата фирма ще работи в следващите месеци, за да дава информация на тези четири проверки.
    Благодаря.
    МАРТИН ДИМИТРОВ: Да попитам господин Валери Димитров, дали подобно разширяване на периода, предвид вашите вътрешни ресурси и възможности е изпълнимо. Иначе от гледна точка на намиране на тенденции и качество на управлението, по-дългия период дава повече възможности за анализ. Това е вярно.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, така е господин Димитров, аз смятам, че разбира се, че един удължен период би ни затруднил. Той разбира се означава и известно изместване фокуса на одита и известно разширяване на обхвата на одитната задача, защото едно е да проверяваме качеството на мениджмънта в дружеството, за да видим с оглед неговото финансово състояние. Защото не е тайна, че определени икономисти още преди години обявяваха, че Топлофикация всъщност е фалирало дружество. Но мисълта ми е, че ние трябва, поне доколкото знам, намерението на законодателя е известен фокус върху отношенията между топлофикациите и потребителите на топлинни услуги. В този смисъл това е един фокус.
    Докато цялостното управление на дружеството, разбира се, може да бъде обект на одит. Въпрос на приоритет. да се види, разбира се, какво е състоянието на Топлофикация. Но по скоро мисля, че обществения интерес се фокусира главно върху отношенията с клиентите на Топлофикация, които повече или по-малко се чувстват ощетени и така или иначе с повишени сметки. Затова мисля, че Парламента трябва да прецени къде да насочи фокуса на нашия одит.
    ВЪПРОС: Колко време би отнел цялостния оглед?
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Зависи какъв е одитираният период, но при всички положения един по-дълъг период, където трябва да се провери и оцени огромно количество документация би отнел поне 6 до 8 месеца.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Бихте ли приели господин Димитров сега да бъде направен одита, който предлагаме за по-кратък период, а в следващата ви програма евентуално да включите, ако намерите за правилно един одит, който да остане наистина периода 2007 – 2012 г.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, разбира се, защото по този начин одитните задачи биха се допълвали взаимно. Тоест, няма да има противоречие и в края на краищата зависи от приоритета. В момента горещата тема е съотношението с потребителите и след това може да направим едно по-цялостно изследване на състоянието на Дружеството. Така че това е възможно.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има се предвид госпожо одитирания период. Тъй като едно е да се одитира периода от 2007 – 2012 г., а друго е последния отоплителен сезон. Той е шестмесечен, защото в този срок е предвидено изготвянето на доклад. Период в който се дава възможност за възражение от страна на одитираното дружество и ръководния състав. Тоест, периода винаги е подобен за един сериозен одит.
    Господин Димитров, резонен въпрос е, този срок може ли да бъде съкратен, който е предложен?
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Зависи от обхвата на одитната задача. Ако ние се фокусираме върху отношенията с потребителите и фирмите за дялово разпределение, периода може да бъде по-кратък. Няма проблем. Три, четири месеца може да бъде. Разбира се.

    Ако се стремим да обхванем по-широк кръг въпроси може да отиде и на по-дълъг период. Разбира се, нека само да направя това уточнение, че периода на одитната задача обхваща началото на одита до представянето на одитния доклад в Парламента. Тоест, трябва да се изчерпят всички тези технологични фази в одитния процес и съответно окончателния доклад да бъде представен на Народното събрание в съответната парламентарна комисия, за да бъде годен за разглеждане от нея.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Съжалявам, че днес водим свободен разговор колеги.
    Благодаря, че представителите на Сметната палата на Топлофикация София се оказаха по-сериозни от няколко политически партии и бяха на време и участваха в разговорите.
    Каня ви отново утре в 14.00 часа. Надявам се да имаме кворум и да работим спокойно.
    Благодаря Ви.

    (Закрито в 14.30 часа)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ
    НА КОМИСИЯТА:
    Мартин Димитров

    Стенограф:
    Силвия Михайлова
    (15 912 знака)
    Форма за търсене
    Ключова дума