1. Обсъждане и приемане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-83, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2012 г. и № 354-01-5, внесен от Диан Червенкондев и група народни представители на 15 януари 2013 г. -- за второ гласуване.
2. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г. -- за второ гласуване.
3. Ново обсъждане на закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет от Народното събрание на 11 януари 2013 г., върнат с Указ № 422 на Президента на Република България на 13 декември 2012 г. -- за второ гласуване.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 7


На 5 февруари 2013 година, (вторник) от 11.30 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-83, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2012 г. и № 354-01-5, внесен от Диан Червенкондев и група народни представители на 15 януари 2013 г. -- за второ гласуване.
2. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г. -- за второ гласуване.
3. Ново обсъждане на закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет от Народното събрание на 11 януари 2013 г., върнат с Указ № 422 на Президента на Република България на 13 декември 2012 г. -- за второ гласуване.
4. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 11.30 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички колеги и гости.

За днес Ви предлагам, уважаеми колеги, следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-83, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2012 г. и № 354-01-5, внесен от Диан Червенкондев и група народни представители на 15 януари 2013 г. -- за второ гласуване.
2. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г. -- за второ гласуване.
3. Ново обсъждане на закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет от Народното събрание на 11 януари 2013 г., върнат с Указ № 422 на Президента на Република България на 13 декември 2012 г. -- за второ гласуване.
4. Разни.

Колеги, по този дневен ред имате ли предложения? Няма.
Ако няма, аз да направя едно предложение.
Колеги, предлагам нова точка втора, като останалите се преномерират, свързана с точка първа, а именно – проект за решение за отменяне на Решение на Народното събрание от 2011 г. за одобряване на Стратегия за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД – Сопот. Тъй като ако се приеме проектозаконът внесен от колегата Диан Червенкондев и група народни представители е редно приетата от Народното събрание стратегия за приватизация да бъде отменена.
Който е „за“ това процедурно предложение за нова точка втора, моля да гласува.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз имам процедурен въпрос. Преди да е публикуван закона това не е факт. Ние не може да предскажем какво ще реши Пленарна зала и от тази гледна точка нарушаваме всички процедури.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров, разбирам вашия въпрос, но ние дори бихме могли да вземем само едно решение в момента - за отмяна Стратегията за приватизация. Тоест, дори да не се приеме нови подход, може само това решение да вземем. Въпрос на политическо решение от Комисията. Ще бъде гласувано след Закона за приватизация. Такава да бъде подредбата. Ако едното не бъде прието няма никаква причина да станем и да поискаме и другото да не се приема огледално. Иначе вашият въпрос е резонен.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама народни представители.
Приема се.

По точка първа наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Валентин Груев – директор на Дирекция “Индустриални отношения и управление на държавното участие” и Лъчезар Борисов – началник на отдел в Дирекция “Индустриални отношения и управление на държавното участие”;
от Министерство на културата -- Милда Паунова – директор на Дирекция “Правна”;
от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол -- Емил Караниколов – изпълнителен директор.
Доклад относно: общ проект на приетите на първо гласуване на 23 януари 2013 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол № 202-01-83/12.12.2012 г., внесен от Министерския съвет и законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол № 354-01-5/15.01.2013 г., внесен от Диан Червенкондев и група н.п., изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Народното събрание.
Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Колеги, по наименованието въпроси, предложения? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Параграф 1.
По параграф 1 има предложение от народния представител Георги Пирински“ В § 1, т. 2, буква “а” да отпадне.
Има ли колеги някой желаещ да защити и аргументира предложението на народния представител Георги Пирински?
Предложението на народния представител Георги Пирински, който съжалявам, че не е на Комисия е, за отпадане на Международния панаир – Пловдив. Тоест, Международния панаир – Пловдив, да не бъде изваждан от списъка.


Госпожо Нинова, има предложение на Георги Пирински, някой от вас или Петър Димитров желае ли да го защити? Няма.
Тогава го подлагам на гласуване.
Който е „за“ предложението на колегата Георги Пирински, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Против 12. Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
При това положение подлагам на гласуване § 1.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържал се.
Приема се.
Параграф 2.
Има предложение от народния представител Георги Пирински, параграф 2 да отпадне.
Желае ли някой колега народен представител да аргументира предложението на колегата Георги Пирински?
Господин Курумбашев каза сериозния аргумент, че предложенията на колегата Пирински не се нуждаят от аргументация, с което ние всички сме съгласни. И затова ще пристъпим към гласуване.
Който е „за“ предложението на колегата Георги Пирински, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Против 12. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Не се приема.
При това положение подлагам на гласуване § 2.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Колеги, по текста Заключителна разпоредба желание за изказване и въпрос? Няма.
Който е „за“ заглавието, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 3.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
По § 3 колеги, желание за изказване или въпрос? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Приема се.
Колеги, приключихме с първа точка.

Минаваме към втора точка -- Проект на решение на Народното събрание за отмяна на Стратегия за приватизация на Вазовски машиностроителни заводи ЕАД – Сопот от 2011 г. Приета на 23 март 2011 г. с решение на Народното събрание.
По точка втора желание за становище, въпроси, мнения, нашите гости, народните представители? Няма.
Подлагам на гласуване.
Който е „за“ това проекторешение, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Благодаря на гостите по точка първа и втора.
Вложете много разум в тази приватизационна сделка, да е успешна, уважаеми колеги.


Минаваме към точка трета -- Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г. -- за второ гласуване.
Наши гости са:
от Министерство на финансите -- Румяна Герова – държавен експерт в Дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”;
от Комисия за финансов надзор -- Борислав Богов – заместник-председател, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, Николай Петков – началник отдел, управление “Застрахователен надзор”, Желю Василев – старши експерт в управление “Осигурителен надзор” и Валентина Лилова – главен експерт в управление “Осигурителен надзор”;
от Асоциация на българските застрахователи -- Христо Христов.
Доклад относно: законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 202-01-70, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г.
Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Колеги, по заглавието, въпроси и изказвания? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 14 „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържал се.
Приема се.
Моля нашите гости, ако имат бележки от редакционен или от друг характер да поискат думата.
Параграф 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.

По тази редакция желание за изказване и въпроси имате ли? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 16 „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Параграф 2.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2.
Господин Богов, заповядайте.
БОРИСЛАВ БОГОВ: Благодаря господин председател.
Уточнявахме, а за следващите текстове нямаме никакви редакционни предложения. На ясно сме. Съгласувано е всичко това, което е.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В § 2 е вашето изменение господин Богов, вместо „застрахователни покрития“, разбрах, че поискате да бъде „застраховки“. Точка трета на § 2.
БОРИСЛАВ БОГОВ: Точно за това става въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаме експертно застраховане в комисията.
Госпожо Боянова вие по този въпрос? Нямате забележки.
Формално колеги, аз предлагам в точка трета “застрахователна покрития” да бъде заменено със „застраховки”.
Който е „за“ това изменение, което аз ви предлагам, моля да гласува, да стане “допълнителни застраховки”.
Гласували 14 „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 2 заедно с направените изменения.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Колеги, по наименованието желание за изказване или въпрос? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Параграф 3.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3.
По тази редакция желание за изказване или въпрос? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов § 4.
„В едномесечен срок от влизането в сила на този закон, пенсионно-осигурителните дружества, които предлагат изплащане на пожизнени пенсии от фонд „Допълнително доброволно пенсионно осигуряване“ въз основа на биометрични таблици различни от двата пола, представят за одобрение биометричните таблици, които ще бъдат използвани за изчисляване размера на пенсиите по пенсионните договори, сключени след 20 декември 2012 г.“
Има предложение за нов § 4. Тук желание за изказване, въпроси, съгласие или несъгласие от нашите гости или от народните представители? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.

Параграф 4.
Предложение от народните представители Цвета Караянчева и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя по принцип предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5.
Желание за изказване или въпрос? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Приключихме с точката.
Благодаря на нашите гости за участието и съдействието.

Колеги, отиваме на точката, която предизвика изключителен драматизъм на последната комисия.
Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет от Народното събрание на 11 януари 2013 г., върнат с Указ № 422 на Президента на Република България на 13 декември 2012 г. – за второ гласуване.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Елена Пищовколева – директор на Дирекция “Инвестиции, иновации и предприемачество” и Илия Табаков – експерт в Дирекция “Инвестиции, иновации и предприемачество”;
от Президентството -- Петя Тянкова – секретар по правните въпроси и Росен Кожухаров – секретар по правните въпроси
от Министерство на вътрешните работи -- Николай Нанков – началник отдел “Нормотворческа дейност” в Дирекция “Правно-нормативна дейност”;
от Министерство на правосъдието -- Катя Матева – директор на Дирекция “Българско гражданство”;
от Министерство на културата -- Милда Паунова – директор на Дирекция “Правна”;
от Министерство на финансите -- Маргарита Борисова – главен експерт в Дирекция “Финанси на реални сектор” и Лидия Атева – началник отдел в Дирекция “Финанси на реалния сектор”;
от КРИБ -- Светослав Глосов и Соня Спасова.
Искам да ви напомня колеги, че на нашето предишно заседание ви представих 24 параграф и предложението на Петър Курумбашев, предложението на Мартин Димитров и предложението на госпожа Даниела Петрова и Красимир Велчев.
Има предложение колеги, което трябва да прочета. Тъй като знаете процедурата е или народния представител, който е вносител да дойде на Комисия и да оттегли своето предложение или да го направи до председателя на Народното събрание в изрично писмо.
Има изрично писмо от госпожа Даниела Петрова и от господин Красимир Велчев.
„Уважаема госпожо председател,
Оттегляме внесеното от нас по реда на чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предложение вх. № 354-04-7 от 28.01.2013 г. по приетия от Народното събрание на 29.11.2012 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите върнат за ново обсъждане с Указ № 422 на Президента на Република България, постъпил на 13.12. 2012 г.
При това положение предложението на колегите Петрова и Велчев е оттеглено.
Остават две предложения на господин Курумбашев, който преди малко беше тук и това, което съм направил аз. Те са идентични на практика и в предлагам заедно да ги обсъждаме и заедно да ги гласуваме. Ние вече ги обсъдихме. Ако някой иска да вземе думата? Няма.
Който е „за“ предложенията на Петър Курумбашев и Мартин Димитров, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Двете предложения са приети.
С тях отпадна § 24.
От Правния отдел искат думата.
Заповядайте госпожо Йорданова.
ИВА ЙОРДАНОВА: След като отпадна § 24 по вносител, относно филмите, трябва да отпадне и § 30, както е приет от Народното събрание, въпреки че не е във ветото на Президента. Той е свързан с него и се отнася до издаването на съвместна наредба от министъра на финансите и министъра на културата. Затова трябва да гласувате отпадането и на този параграф.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Логично е. Макар че колеги извън обхвата на ветото на Президента е текст, който е свързан. И при положение, че тази разпоредба я няма, няма смисъл да има и наредба. Така че ви предлагам процедурно отпадането на § 30, което е свързано със сегашното ни гласуване.
Който е „за“ отпадането на § 30, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По съвет на нашите юристи ще подложа на гласуване и самото отпадане на § 24.
Който е „за“ отпадане на § 24, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.


Параграф 32.
Тук има предложение от народния представител Мартин Димитров, което аз ще ви представя.
След това има предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов.
След това има предложение от народния представител Борис Грозданов.
Предлагам ви вносителите да представят своите предложения.
Това което аз съм предложил колеги, има следния мотив. Забелязва се концентрация на инвестициите в големите градове в България - София, Пловдив, Варна, Бургас. Това не е лошо. Проблемът е, сега наскоро доста обикалях. Във Видинско, в Монтанско, във Врачанско е страхотна бедност и страхотна безработица. И ние трябва да приемем инструменти, с които да помогнем повече инвестиции да отиват до тези не облагодетелствани региони. В този смисъл е и моето предложение. А именно за намаляване на критериите и праговете, по скоро за получаване на преференциите, които са по закон при инвестиции в тези икономически не облагодетелствани региони. Като прага е инвестиция е не по-малко, ще ви го прочета точно, за да съм коректен.
Внесли в капитала на Българско-търговско дружество, не по-малко от 250 000 лв. като съдружници или акционери с поименни акции и притежаващи не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството, в резултат на което са извършени инвестиции за придобиване на нови дълготрайни материални и не материални активи в размер на не по-малко от 250 000 лв. и са разкрити най-малко пет работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, удостоверено от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Само искам да ви кажа, че 250 000 лв. и пет работни места във Врачанско, Монтанско, Видинско и други краища на България, не съм изчерпателен, с много висока безработица, могат да имат много по-голяма тежест от 500 000 лв. в София.
Затова според мен това предложение е логично и ако вие прецените, ако Комисията прецени, според мен ще бъде разумно да бъде подкрепено.
Нека да чуем и останалите предложения.
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми колеги, нашето предложение мога да аргументирам с два аргумента:
Първият, държавите от Европейския съюз, които допускат придобиване на права, каквито нашия законопроект предлага, задължително изискват поне шест месечно пребиваване на година на територията на страната. Това е за да уеднаквим нашето законодателство с европейското.
Вторият ни аргумент е, предложения така законопроект може да създаде права на хора, които никога не са стъпвали в България. Могат да си прехвърлят недвижими имоти извън територията на страната. Този човек никога да не е идвал в страната. Да няма никакъв личен принос за развитието на икономиката и т.н.
Затова предлагаме да се изисква шестмесечно непрекъснато пребиваване на година в България.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Нинова.
Следва предложението на господин Борис Грозданов. Заповядайте да аргументирате вашето предложение.
БОРИС ГРОЗДАНОВ: Моето предложение е свързано с намаляване на праговете за внасяне на инвестиции от чужденците от 1 млн., както беше първоначалния вариант на 600 000 лв., като възможност за закупуване на имоти на територията на Република България. Или чужденецът да е собственик на повече от 50 на сто от капитала на Българско търговско дружество вложено в същата сума в капитала на дружеството. И в резултат на това е придобил правото на собственост върху недвижими имоти в страната на тази стойност.
Другото изискване е към датата на подаване на заявлението за разрешение за продължително пребиваване чужденецът или юридическото лице да е изплатило напълно сумата, която да е постъпила по сметка на българската кредитна институция. А ако имотите са придобити със заемни средства не погасената част от заема да не надвишава 25 на сто. Или целта е да се използват не кредитни средства за придобиването на имоти и участия в капитала на дружеството, а да се влеят свежи пари в страната.
По точка 16 също предлагам да се намали прага от 4 млн., както е първоначалния вариант и се оспорва от президента, на най-малко 500 000, като чужденецът е съдружник или акционер с акции и притежава не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството. И в резултат на вложените средства са придобити нови дълготрайни нематериални активи на стойност не по-малко от 500000 лева.
Предлагам да се намали и броя на работните места от 50 броя като изискване за разкриване на нови работни места, да се намали на 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването удостоверен от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Или текстовете на практика се запазват, а вниманието е насочено към намаляване на праговете за инвестиция в недвижими имоти и за разкриване на работни места до по-малки бройки.
Също към § 32 относно Закона за чужденците в Република България в т. 2, буква ”а”, подбуква “аа” се изменя така: “аа” т. 7 се отменя. Или това е изискването чужденецът да има 1 млн. лева депозит в Търговска банка, като основание за получаване на право на продължително пребиваване на българско гражданство, предлагаме това изискване да отпадне, с което облекчаваме условията.


ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, нека да чуем Министерство на икономиката. Ще ви дам и на вас думата госпожо Боянова по тези три предложения. Подкрепяте ли ги? Как ги виждате? Заповядайте.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Благодаря господин Димитров.
Ще започна с вашето предложение. Подкрепяме вашето предложение, тъй като съответства на една от целите, които закона изпълнява за насърчаване на регионалното икономическо развитие и инвестиционната активност на местно ниво и изцяло в духа на целите изпълнявани със Закона за инвестициите. Това се отнася и за предложението на господин Грозданов.
По отношение предложението на госпожа Нинова, считаме че за инвеститора има достатъчно условия, които той трябва да изпълни, за да се ползва от тази мярка, за да има още едно допълнително условие за пребиваване. Какво имам предвид.
Първо, той трябва да е собственик на капитала в дружеството, а след това трябва да докаже придобити дълготрайни активи от самото дружество и поддържането на съответната заетост. Така че нашето мнение е, че тези условия са достатъчни за инвеститора, за да може да ползва мярката. А и доколкото ми е известно в Закона за чужденците няма изискване за определен срок, в който лицето трябва да пребивава.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Пищовколева.
Нека първо госпожа Боянова, а след това господин Петър Димитров.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря господин председател.
Аз имам въпрос, който се отнася към вашето предложение. Как ще бъдат определяни икономически не облагодетелстваните региони? Какво имам предвид? За икономически не облагодетелстван регион може да кандидатства и Община Севлиево, примерно. Не може една община да се сравнява с друга. Трябва да има някаква методика, списък по който всъщност да се определят тези общини.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Боянова има критерии, включително и в този закон. Нали така госпожо Пищовколева? Вие най-точно ще ги повторите. Това е добре за цялата Комисия, да ни ги кажете още веднъж.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Всяка година министъра на икономиката издава заповед, с която се определят. Не облагодетелстваните райони всъщност са общините с безработица по-висока от средната за страната. И по данни от Агенцията по заетостта, министъра на икономиката издава заповед, в която са включени тези общини и за тях важат и по-ниските прагове за инвестициите в закона. Така че по този начин ще се прилага на практика.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви.
Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Пищовколева, един от основните проблеми на България е демографския. Защо не ги искаме да поживеят известно време в България? Много трудно ли ще им е? Каква е идеята? За да станеш гражданин на Великобритания трябва да си живял поне десет години като праведен британец. А тук защо не искаме да е живял все пак в България? Аз знам какво се случва с македоно-българи, с бесарабо-българи и т.н. Те получават гражданство и никога не идват в България. Те заминават директно за Западна Европа. Тук го правим и за инвеститорите. Защо не искате да са живели в България?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Пищовколева.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Благодаря господин Димитров.
Коментираме го от гледна точка на инвеститора като допълнително изискване към него. В допълнение мога да кажа, че в чл. 40 на Закона за чужденците, в ал. 1, т. 5 има допълнително облекчени за инвеститорите получили постоянно пребиваване, на основание точки 6, 7 и 8, а то е в едногодишен срок след полученото разрешение за пребиваване на чужденец, би могъл да не се е установил и няма задължение да пребивава на територията на страната. Това е в действия текст на чл. 40.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви.
Госпожа Нинова искаше думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Чух че има представител на Министерство на вътрешните работи и моля за тяхното становище, предвид изразената позиция във Вътрешната комисия, категорично против тези промени във връзка с предстоящото приемане на България в Шенген. Службите и МВР смятат, че това би попречило на тази цел, на влизането на България в Шенген. Този свободен режим според МВР и службите заявено във Вътрешна комисия ще попречи.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, въпросът е изложените мотиви от народен представител госпожа Нинова имат основание във втората им част, че в нашата страна може, както и в друга страна, която приема подобни клаузи, биха могли да влезнат граждани, които дори не са чували за България. Това не е толкова опасно, бихте казали вие. От друга страна обаче, първият аргумент на госпожа Нинова по отношение на шестте месеца, действително се прилага в по-голяма част от старите страни членки на Европейския съюз, които са и основателки на Съюза. И такива изисквания се прилагат и спрямо нашите граждани. В Испания, в Германия, във Великобритания, но тя не е пример в случая, така че в действителност това предложение може би подлежи на едно обсъждане, доколко е защитимо от гледна точка на насърчаване на инвеститорите да идват в България. Това не бих искал аз да обсъждам точно, тъй като не съм в позицията да го обсъждам.
Има такива изисквания. Да, в действителност това което прочете колегата е вярно, но то е вярно за постоянно пребиваващите. Тоест, хората чужденци, граждани на трети страни иначе казано, не на Европейския съюз, а граждани на трети страни, имайки предвид руснаци, украинци и т.н., то е вярно, но за тези граждани, които са с постоянно пребиваване. Тоест, тези граждани имат съответно издаден личен номер и т.н. и пребивават на едно сериозно правно основание в страната. И то им носи съответно права и отговорности доста по-големи, отколкото на тези, които са с краткосрочните и дългосрочните пребивавания.
Освен това искам също да отбележа, че в момента сме в ситуация, в която имаме ЗИД на Закона за чужденците, който се отнася именно до постоянното пребиваване на граждани на трети страни, което още повече усложнява ситуацията. Затова аз считаме, че това което каза госпожа Нинова има известна доза доста сериозно основание и следва да бъде обсъдено в контекста на това, което господин Грозданов защити. Тоест, трябва действително да получа компетентно становище по отношение на това, дали трябва да бъде включено като точка или не. На настоящия етап не бих могъл да вземе повече отношение по въпроса. Считам го като едно основателно предложение. Трябва да се подложи на много внимателен анализ.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин председател.
Госпожа Нинова ме изпревари. Аз принципно щях да поставя въпроса така. Всяко намаляване на праговете за получаване било на статут на постоянно пребиваващи чужденци в България или директно за получаване на българско гражданство, ни затваря вратата за Шенген. В това бъдете абсолютно убедени. Защото тогава когато стане въпрос за влизане в Шенгенското пространство, всякакви отваряния на врати за страни и за граждани, които не са в това пространство, било през Закона за инвестициите, било през други, през останалото законодателство се отчита като възможност граждани, които не са в това пространство да получат през трети страни по-лесен достъп. Тоест, в този смисъл, ние като Икономическа комисия и в предишния Парламент се опитвахме да правим това, но тогава някак си Шенген беше доста далечна перспектива и не бяхме в курса на материята. Зад всичко което сега се случва от членството ни в Шенген, аз смятам, че повече ще навредим на нашата икономика, отколкото да й помогнем. Ако заради такива текстове стоим дълго време извън Шенген губят нашите бизнесмени, заради това да насърчим чуждите инвестиции точно по този начин. Не съм против, но да бъдем внимателни. Да имаме това предвид. Убеден съм, че е така.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Нанков, ако позволите да ви задам следния въпрос. Беше направена една много подробна справка от Министерство на икономиката, която за съжаление в момента не е пред мен. Но праговете в редица страни, които са в Шенген и са далеч по-ниски от това, което ние предлагаме. Тоест, при това положение аз не виждам аргумента, те да имат претенции към мерките, които господин Грозданов е предложил и тези, които аз предлагам. Тоест, тези прагове са далеч по-високи от много страни членки на Шенген. Как на този въпрос ще отговорите? Има страни в Шенген с пъти по-ниски прагове.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Предложението на народен представител Нинова, господин председател се отнасяше единствено и само до материя, която се отнася изключително и строго към главата правосъдие и вътрешни работи. Това са конкретни изисквания на страните. Изискването е за шест месеца и е абсолютно неотносимо към праговете. А иначе по отношение на праговете, да действително има държави, страните членки след това, което и аз прочетох с очите си, почти няма страна, която да не приема прагове. Такава страна няма. Да, действително, те създават облекчения за граждани на трети страни. Такава страна няма. Може би Латвия, Естония, Литва те, ако имат някакви по-особени, защото отскоро са в Съюза, но всички останали създават облекчени в тази насока. В действителност имат такива прагове. Очевидно имат и условия да привличат инвеститори.
В този смисъл това няма да повлияе толкова вероятно, само предполагам на шенгенските изисквания. Но изискването по отношение за пребиваването на територията на страната, категорично ще повлияе и затова искам много силно сериозно експертно мнение, по въпроса на защитата на това изискване. Да сме сигурни, че това няма да доведе до рестрикция спрямо нас.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев иска думата. Заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
Ние като цяло подкрепяме изцяло предложението, което сте направили за намаляване на праговете в не облагодетелстваните икономически райони в страната. Това ни е било и наш принцип и съответно, каквото е било необходимо за насърчаване на инвестициите и откриването на нови работни места в тези райони са били наш приоритет, приоритет на управлението. И едни такива предложения, които вие сте направили са в тази насоки изключително полезни. Наистина има райони, в които няма грам инвестиция през изминалите години и изминалия период. Така че ако това облагодетелства и насърчи потенциални инвеститори да открият нови работни места и да инвестират в не облагодетелствани райони добре дошли са.
Аз правя едно процедурно предложение. Вашата преференция, която сте дали за § 32, т. 2, т. 16, нека да бъде съотносима само за правото за продължително пребиваване на такива инвеститори, съответно инвестирали с такива прагове преференциални в не облагодетелствани райони. Тоест, аз предлагам вашето предложение, ако Комисията реши, да бъдат в чл. 24, ал. 1 като т. 20. Тоест, да бъде при текстовете, които се отнасят за правото за продължително пребиваване, а не за постоянно, както вие сте предложили, ако не възразявате.
А що се отнася до дебата, който беше проведен за тези шест месеца, аз считам, че в зала колеги от Вътрешната комисия, Правната комисия биха си изразили своето мнение. Ние от икономическа гледна точка смятаме, че това би утежнило като цяло тази преференция. Но в случай, че колегите от Вътрешната комисия и Правната комисия преценят, че това е изключително важно и е важно за нашето присъединяване в Шенген, в зала бихме го подкрепили. Иначе бих се въздържал.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря господин Червенкондев за вашето разбиране. Защото тези неща в Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред се решават от мнозинство обикновено и са много опасни и могат да нанесат непоправими последици. Нека да си го обсъдят в Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря господин председател.
Тези текстове са обсъждани на работни групи и с участието на Министерство на вътрешните работи и с Министерство на външните работи. Никъде там не е излизало изискване свързано с Шенген да присъстват инвеститорите шест месеца в България. Ние какво се опитваме да направим. Да кажем, че този който инвестира в България ще му дадем един документ, с който ще може да идват да си вижда инвестицията, колкото пъти иска. Такива случаи са 20, 30 на година. Миналата година аз съм издал шест сертификата клас А. Аз и министър Трайков преди мен. Шест сертификата клас А и един сертификат клас Б. Това са много малко случаи.
И колегата казва, че при такъв брой на случаите не е съществен този въпрос. Ако ние кажем на този инвеститор, че освен, че трябва да направи инвестиция за милиони и да влезе в наше предприятие, да го задължим и да стои в България. Той ще каже, не ми давайте постоянно пребиваване, аз имам бизнес по целия свят.

Целта е ние да улесним те да идват в България и да ги улесним да правят инвестиция в страната. Принудим ли ги да стоят шест месеца в страната, все едно че не сме им направили улеснение за влизането в страната.
И наистина са много малко случаи. На фона на тези 13 000, 14 000 гражданства миналата година, които чух, че президентството е издало. Тези 10 – 20 случая на инвеститори, които се възползват от тази инвестиция и то не за гражданство, а за постоянно или продължително пребиваване, да ги задължаваме за постоянно или продължително пребиваване да стоят в страната.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин министър, досега може да са били малко, но с тези нови условия нали се очаква да се увеличат. Така че броя ще скочи.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Дано да се увеличат госпожо Нинова. Двойно да се увеличат ще станат 40.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Това не е аргумент. Второ, не става въпрос за никакви милиони, а за 250 000 лв. последно имаме предложение, т.е. вече съвсем отворихте вратата.
Трето, защо другите европейски държави са го въвели това изискване за шест месеца? Четвърто, при първо гледане на закона се появи една теза, която последните дни се засилва по други причини. обективно се засилва. Става въпрос, че държави като Великобритания казаха, че ако това се случи ще възстановят визовия режим за България. Напоследък се засилва политическия спор за пребиваването на българите там. Така че моля да не се пренебрегват аргументите на специалистите на Вътрешна комисия и да се намери баланс между това икономиката да бъде стимулирана, но и все пак да се защити и границата и бъдещето членство на България в Шенген.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В момента в действащия Закон за чужденците няма такова изискване. Това е ново изискване, което ние ще въведем. До момента това не е съществувало като изискване.
А по отношение на коментара за Великобритания, там доколкото знам по скоро темата е ще могат ли да работят българи във Великобритания или не. Аз не съм чул те да коментират, че има един закон в България, който ако даде постоянно пребиваване на инвеститори в България, ние ще въведем визов режим. От вас го чувам. Може да направим допълнителна консултация с тях, ако трябва. Имайте предвид, че имаме инвеститори големи компании, които чакат да се възползват от новата преференция за възстановяване на осигуровките за период от две години. Задържат назначаването на хората до момента, в който е приет закона, за да могат да се възползват от тази преференция. И ние ако забавим закона прекалено дълго, рискуваме те да се откажат от тази инвестиция в страната.
Молбата ми е не по въпросите, по които коментираме, не знам дали може да се разделят и да се обсъждат допълнително. Да се приеме закона, за да могат да влезнат в сила клаузите за осигуровките.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако позволите колеги, гледам праговете за различни страни, които са наши конкуренти. Гледам примерно Румъния. Там има категория предприемач и става въпрос примерно като акционер, ако инвеститора притежава 70 000 евро или разкрити минимум 15 работни места, получава продължително пребиваване. Една Румъния да речем. След това има и 50 000 евро, ако е съдружник във фирма или разкрити десет работни места.
След това отиваме колеги в Латвия. Латвия е също една бързо развиваща се страна, знаете в последните години. Отново категория предприемач, записано е инвестира в капитала на дружеството най-малко 35 000 евро и получава продължително пребиваване. Това са 70000 лв. Всеки от вас знае.


След това Литва. Продължително пребиваване се получава за номинална стойност на притежавания от него дял, внесен капитал на дружеството не по-малко от 28 000 евро.
След това Естония, която е може би най-бързо развиващата се страна в Европейския съюз. Там пише 15 950 евро за инвестиция за получаване на продължително пребиваване.
Това са нашите конкуренти. Те са конкуренти на България. И ние трябва да направим България да бъде конкурентна на подобни страни. Така че праговете, които сме сложили честно казано, дори са високи, но разбирам и аргументите на госпожа Нинова, на господин Нанков. Те са все пак балансирани. Но виждате нашите конкуренти какви прагове имат.
Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И в държавите, които вие споменахте няма изискване за шест месеца пребиваване в страната. Великобритания не им е въвела визи на Естония и на Литва и на всички останали. Мисля, че ние ще сме единствените, които ще сложим изискване за пребиваване в страната. Това има значение когато касае НАП и това дали ще се плащат данъци в тази държава или в някоя друга държава, пребиваването повече от шест месеца. Но няма отношение към инвестицията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Една реплика към вас господин Димитров. Нали все пак правите разлика между продължително пребиваване, постоянно пребиваване и гражданство. Това което прочетохте е за продължително пребиваване. В България сега и по-лесен начин можеше да вземеш продължително пребиваване. Ние в момента говорим за постоянно, което е основание след това да получиш и гражданство. Нашето предложение касае постоянно пребиваване. Като искате продължително давайте им го за един лев. Но не им давайте постоянно, което след шест месеца да им послужи да станат и граждани на Европа.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги за предложение-то, което аз съм направил съм съгласен с мотивите на колегата Червенкондев и мотивите на госпожа Нинова и предлагам то да мине от постоянно към продължително пребиваване и стане т. 20, ако бъде прието предложението на колегата Борис Грозданов.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Господин председател, като направихте предложението вече е друго нещо. Защото както каза госпожа Нинова много по-лесно може на основание на това, че съм примерно болен и т.н. да получа такова, да се лекувам. Тук нещата вече нещата са в по-леката форма. Но ако е постоянно нещата отива другаде.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
КАТЯ МАТЕВА (директор на Дирекция “Българско гражданство”): Само искам да информирам, че лицата, които не са български граждани могат да кандидатстват за придобиване на българско гражданство, едва след пет години постоянно пребиваване. И в този смисъл няма правна възможност, както спомена госпожа Нинова, след шест месеца от получаване на постоянно пребиваване, чужденеца да стане и гражданин на Европейски съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз и на миналото заседание на Комисията поставих този въпрос. Защо възможността да се придобива българско гражданство на определени етапи, не си отиде в Закона за българското гражданство. А в Закона за инвестициите да оставим само процеса на насърчаване на инвестициите по всякакъв начин. Дали ще е с осигуровки, дали ще е с някакви други преференции. Защото това което си четем тук за 15 000 евро, за 20000 евро може да има държава, която да си предостави гражданството и без пари. Добре, постоянното пребиваване. Мисълта ми е, че според мен трябва да има някакво разделение на тази цялата работа. Ние объркахме до такава степен инвестицията с вкарването на някакви пари в България. Извинявайте, че ще го кажа. Но някога когато бях за първи път в Канада 1990 г., в Канада даваха гражданство срещу 120 000 канадски долара, за тези които тогава бяха в Хон Конг китайците. Даваш 120 000 долара и ставаш канадски гражданин. Искаха да им съберат парите.
Ако ние искаме да съберем парите на някой или искаме да продадем някои имоти на някой, това са други неща. Но това не е насърчаване на инвестиции. Още повече, че господин министъра дълго време обясняваше, как по времето на Тройната коалиция имало много инвестиции, но те били в недвижими имоти.
А ние сега какво правим? Даваме им да си купят по една къщичка някъде на морето. Някои бизнесмени да си завършат, така да се каже, инвестиционните проекти и наричаме това насърчаване на инвестициите. Кои инвестиции насърчаваме?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев искаше думата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Исках да кажа, че няма нищо лошо в инвестициите в недвижимите имоти. Когато съм казвал, че е по-добре да има инвестиции в реалната икономика, това е защото тя води до устойчив икономически растеж. Няма смисъл да я коментираме тази тема. Причината тези разпоредби да са тук е, че инвеститорите срещат затруднения със своето пребиваване в България. Имахме наскоро преди един месец един случай на клас А инвеститор с повече от 600 души, които е наел в България в центрове за аутсорц услуги, който престоя на летището шест часа, защото носеше два паспорта. Старият паспорт с визата и новия паспорт, който няма виза, но визата е трябвало да е в новия паспорт.

Пречка е за инвеститорите невъзможността им да получат право да посещават България, когато си пожелаят. В крайна сметка те имат инвестиция в България. Аз не говоря за тези, които са 250 000 лв. Те са продължително пребивавали. Там мисля, че не стои тази тема.
Но за постоянното пребиваване и за инвестициите е важно и затова е в този закон, защото е пречка за инвеститорите. А с този закон преходни и заключителни, променяме там, където му е систематичното място в другия закон.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин министър, другият закон е висящ в Парламента между първо и второ четене. Само това да ви информирам, като законодателна техника. Другият закон, който променяте в Преходни и заключителни в момента е между първо и второ четене в Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Доброслав Димитров.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря господин председател.
Колеги, аз имам чувството все едно сме в Швейцария. Опашка от тук до Брюксел да влезнат в България хора и се чудим как да ги спираме. Това, което в момента като аргументи го изтъквате е несериозно. Ние сме най-слабо населената територия в България и ние не прави улеснение за социално слаби да идват в България, които ще натежат на социалната система на България, както да речем са проблемите на Западна Европа и затова те възпират хората, които ходят там.
Става дума за хора, които искат да дадат пари. Ако аз съм дал половин милион на някоя държава за инвестиция и накрая ме държат шест часа на летището, мога да ви кажа, че доста бързо ще си променя виждането за тази държава, дали искам да съм там или не. За това става въпрос. Те няма да дадат тези пари, защото ще им дадем постоянно пребиваване тук или продължително. Ние им го даваме това, защото са ни дали тези пари, защото имат желание да имат нещо общо с държавата и да ги улесним да идват тук, защото са добре дошли. Това е в крайна сметка целта на това нещо. Не бъркайте емигрантите с едни хора, които ги улесняваме да идват в държавата. Нищо общо няма с българското гражданство това нещо.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте, че влизам в тази дискусия, но 2006 – 2007 г. по 7 – 8 млрд. влизаха в България и никой не се оплакваше и никой не искаше промени точно в тези закони. И никой не висеше на летището по шест часа и това не беше драма за никой, да дойде и да си инвестира парите в България. Не съм против, ако това е механизма, чрез който ние ще отпушим, така да се каже, ще отворим вратата за инвеститорите. Но сега да правим това едва ли не препъни камъка за чуждестранните инвестиции в България, просто не е сериозно. Нито досега са идвали, нито с тази преференция ще започнат да идват. И то е ясно защо. Защото просто политиката на правителството е такава.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Овчаров извинявайте, Вие го правите точно на препъни камък, все едно е най-важното нещо в този закон. Не напротив, това е едно дребно улеснение, което въобще не смятам, че трябва да е фокусната точка.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, в съществува-щите текстове в закона, който е приет преди доста години има възможност, ако депозираш в Българска банка 1 млн. лв., да получиш постоянно пребиваване. Това не е инвестиция. Парите са твои. Депозираш ги там, след една година си ги вадиш. Сега има предложение това да отпадне, защото не е инвестиция в страната. Тогава се е давало постоянно пребиваване за депозит от 1 млн. лева в банка. А сега ние искаме инвестиция, разкриване на работни места и в същото време се противопоставяме на същата привилегия като депозита в банка.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, искам още веднъж да ви обърна внимание, че ние трябва да следим внимателно всички страни, които са и наши конкуренти, да предлагаме сравними или по-добри условия с тях. Прочетох ви за Литва, за Латвия, за Естония, за съседна Румъния, съседна Гърция колко ниски прагове са предложили. Ние трябва да имаме съпоставими или по-добри условия от тях. Борим се за едни и същи инвеститори, колеги.
Господин Цонев заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Струва ми се, че малко яснота трябва да внесем в тази дискусия. Дано да не е излишна.
Господин министър, не става въпрос да се противопоставяме. И на колегата Доброслав Димитров, не бъркаме емигрантите и т.н. с това, което дискутираме. Ние не искаме да поставяме прагове, нито невъзможни пречки. Искаме ясна и точна експертиза. Желанието ни е да привлечем чужди инвестиции, да не ни попречи по пътища, които ние не разбираме. Аз лично не разбирам. Може някой колега да разбира за членството ни в Шенген. Защото има много неща, които се гледат, когато става въпрос за това членство. И всички сме отговорни да го получим. И сме отговорни и пред нашия бизнес не само пред останалите хора.
Има неща, които не са ни ясни. Аз пак казвам, на мен не са ми ясни, може на някой да са ясни, по отношение на постоянното пребиваване, по отношение на продължителното пребиваване, на гражданството. Председателят Димитров цитира праговете в други страни. Но там има други условия относно инвеститорите от кои страни. Има други диференцирани условия, които не позволяват това да се случи. Тоест, завършвам с това изречение. Не става въпрос за пречене. Не става въпрос, че не приемаме това, а става въпрос да бъдем прецизни в експертизата си. Това е.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз разбирам господин Цонев, вие сте напълно прав, ако трябва да сравним тези разпоредби с другите в другите държави. В другите държави има такива преференции. И тук трябва да е много ясно, че ние не променяме реда по който ще се дава постоянно пребиваване. Те пак ще си кандидатстват в МВР. МВР пак ще ги поверява и ще извършва всички справки за това, дали може или не може да им даде. И процедурата да им откаже си остава. Но те имат възможността да си подадат документите. Защото сега нямат право и да си подадат документите. И много от тях се опитват да заобикалят закона, като отиват и депозират 1 млн. лв. в една банка. Дават пари на една много известна адвокатска кантора за услугата, която струва 20 000 евро. Тази адвокатска кантора, благодарение на депозита от 1 млн. ги сдобива с постоянното пребиваване. После този 1 млн. се залага пред една друга финансова институция за друг от инвеститори. Дори и парите не са техни, а само ги въртят. Затова има предложение за отпадане на този текст. А с тези разпоредби им се дава правото, те на базата на верифицирана инвестиция. Те първо трябва да я направят. Ние да я видим. Да я видим, че е там и да ги видим хората, че работят. След като видим, че инвестицията е там и хората работят, тогава те имат право да си подадат молбата за постоянно пребиваване. И тогава МВР си извършва всички проверки, дали може или не може, от кои държави са, дали няма тъмно минало и т.н. И едва тогава вече им разрешава постоянно пребиваване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Ние говорим за различни неща. Аз съм съгласен да отпадне и това, което предлагате е окей. Аз лично го приемам. Дискусията започна, когато започнахме да говорим за сваляне на праговете. Тогава отправих аз своя въпрос, свалянето на праговете да ни отвори врати, които другаде са затворени и да не ни попречи. Това, което вие казвате е в унисон с това от което аз се боя и трябва да го приемем. Съгласен съм. Говорихме за праговете, дали да бъдат толкова ниски или да не бъдат.
СОНЯ СПАСОВА (Български съюз по балнеология и СПА туризъм, колективен член на КРИБ): Искам да кажа, че ние подкрепяме предложението на господин Борис Грозданов, като смятаме, че то ще допринесе за подобряване на инвестиционния климат в България. Относно праговете мога да добавя и за още няколко страни, за които КРИБ внесе в предложението си до Комисията при първото обсъждане. Това е за Словения 63 900 евро. Испания, която е основен конкурент на страната ни в недвижим имоти и сектор туризъм. При тях инвестициите са между 160 000 и 200 000 евро. И смятаме, че приемането на тази разпоредба ще доведе до положителни неща за страната ни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, мисля че се получи добра дискусия. Предлагам ви да преминем, ако има съгласие в процедура по гласуване.
Правя процедурно предложение, първо да се гласува предложението на господин Борис Грозданов, тъй като съм съгласен с изразените мнения. Предложението което аз съм направил, да бъде допълнено като точка 20. Виждам, че има съгласие в залата, първо да гласуваме предложението на господин Грозданов.
Който е „за“, моля да гласува, заедно с допълнението, което той направи.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима народни представители.
Приема се.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров, като изрично предлагам то да стане т. 12. към вече приетото предложение на народния представител Борис Грозданов, Казано ясно, да се отнася за продължително, а не за постоянно пребиваване.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима народни представители.
Приема се.
Предложението на госпожа Корнелия Нинова и господин Атанас Мерджанов.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 13 народни представители.
Не се приема.
Благодаря ви колеги.
Продължаваме по-нататък.
Нека да гласуваме целия § 32 за всички приети предложения.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима народни представители.
Приема се.
Госпожо Йорданова, кажете.
ИВА ЙОРДАНОВА: Тъй като господин Грозданов предложи отмяната на т. 7 в чл. 25 е редно, може би да се предвиди една преходна норма, в която да се каже, че ако има висящи административни производства започнати по тази точка, те трябва да се довършат по досегашния ред. За да няма проблем след това кой ред се прилага.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: На пълно резонно.
Заповядайте, господин Грозданов.

БОРИС ГРОЗДАНОВ: След § 32 да се създаде нов параграф, „Висящите административни производства за издаване на разрешение за постоянно пребиваване, на основание отменената точка 7 на чл. 25, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България се довършват по досегашния ред.“
Това е уточняващо предложение във връзка с взети решения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение за създаване на нов параграф, който ще бъде уточнен от нашия Правен отдел.
Има ли обратна процедура на това, което ви предложи господин Грозданов? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама народни представители.
Приема се.
Отиваме на § 34.
Закона за българското гражданство. Има предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов.
Следва предложение на народния представител Борис Грозданов. И следва предложение на народните представители Даниела Петрова и Красимир Велчев, което е оттеглено. Това предложение отделно ще го обсъдим след това.
Предлагам първо госпожа Нинова, тъй като е първа по време да представи своето предложение Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, аргументите ми са същите с това допълнение, че предлагаме когато не е изпълнено изискването за шестмесечно пребиване на територията на страната за една календарна година, да бъде отнемано правото на чужденеца. Това е новото в този текст. Иначе аргументите са за това, че трябва да има шестмесечно пребиваване. Аз ги изложих.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви.
Господин Грозданов, заповядайте.
БОРИС ГРОЗДАНОВ: Предложението на § 34, което е входирано го оттеглям. И на негово място предлагам нов текста, който е свързан с облекчаване на условието за издаване на българското гражданство. Новият текст е следния. …
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, всички имате едно предложение. То е в допълнителна страничка към доклада.
Заповядайте, господин Грозданов.
БОРИС ГРОЗДАНОВ: Новият текст е, в § 34 се правят следните изменения и допълнения:
„1. Създава се нова т. 1.
Точка 1. Създава се чл. 12а.
Чл.12а. Лице, което е получило разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 и т. 8 и т. 13, във връзка с чл. 25в, ал. 2, т. 2 или т. 3 от Закона за чужденците в Република България, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4.
2. Точка 1 става т. 2.
3. В чл. 14а, в ал.1:
аа. в т. 2 думите “и/или създадената заетост като средносписъчен брой на персонала” се заличава, а думата “клас Б” се заменя с “клас А”;
бб. тока 3 отпада.
Б. В ал. 2 и ал. 3 думите “т. 2 и т. 3” се заменят с т. 2.
Точка 2 става т. 3.
4. Точка 3 става т. 4 и в нея в буква “а”, подбуква “аа” в т. 5 преди думите “чл.14а” се добавя “чл. 12а и”.
Това е повечето редакционно, уточняващо, но смисъла се променя на § 34, тъй като се въвеждат по-облекчени условия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, разбрахте, че господин Грозданов оттегли своето предложение в основния доклад и направи допълнително предложение, което го имате пред вас. Той го и представи. Така че обсъждаме това предложение, което не е оттеглено и което беше представено от господин Грозданов. По него желание за изказвания, въпроси?
Има ли някой, който не е съгласен? Няма.
Само уточнение от нашия Правен отдел. Заповядайте.
ИВА ЙОРДАНОВА: Във връзка с предложението на господин Грозданов ми се струва, че в чл. 12а, който той представи и тъй като чл. 14а, той предлага т. 3 да отпадне, т.е. т. 16 да не бъде основание за придобиване на българско гражданство по бързата писта, с една година само пребиваване е добре в чл. 12а да се добави т. 16 от Закона за чужденците, за да може да бъде унифицирано с другите основания, когато има направена инвестиция, да не се изисква отказ от двойното гражданство и владеене на български език.
Във връзка с това, че отпаднаха в т. 2 думите “и създадената заетост” в чл. 22, ал. 1 в т. 3 “и/или работните места” трябва да отпадне в приетия текст вече.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Министерство на икономиката, ако имате някакво несъгласие? Няма.
Колеги народни представители коментари по тези текстове? Не виждам.
Тогава подлагам на гласуване предложението на колегатаГрозданов, заедно с направените редакционни бележки.Нека да гласуваме първо предложението на госпожа Нинова и господин Мерджанов, защото е първо по време.
Който е „за“ предложението на госпожа Нинова и господин Мерджанов, моля да гласува.
Гласували 3 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 14 народни представители.
Не се приема.
Минаваме към предложението на господин Борис Грозданов заедно с направените редакционни бележки от Правния отдел, които формално ги предлагам аз.

Който е „за“ това предложение заедно с направените редакционни бележки, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима народни представители.
Приема се.
Отиваме на целия параграф заедно с направените изменения. Това е § 34.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима народни представители.
Приема се.
Накрая колеги има едно предложение. Искам да проверим дали е оттеглено, за да бъдем коректни.
Предложението на госпожа Даниела Петрова и Красимир Велчев е оттеглено, както ви прочетох в началото тяхното писмо.
Колеги, във връзка с новите параграфи, нека да гласуваме едни принципни технически редакции от Правния отдел.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима народни представители.
Приема се.
Благодаря.

Точка Разни.
Утре от 14.00 часа в зала “Изток” ще има изслушване на Топлофикация София ЕАД, относно “Високите сметки за отопление и топла вода за месец декември 2012 г.”

Поканили сме от: Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, Столична община, Топлофикация София ЕАД и Асоциация на дружествата за топлинно счетоводство.
Моля, да има представители от всички парламентарни групи.
Настоявам за участие.
Закривам заседанието.

(Закрито в 12.55 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Силвия Михайлова
(57 529 знака)