1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката:
• № 254-01-53, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 5 април 2012 г.;
• № 254-01-109, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 16 ноември 2012 г.;
• № 354-01-10, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 1 февруари 2013 г.;
• № 354-01-19, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 15 февруари 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 9


На 19 февруари 2013 година, (вторник) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката:
• № 254-01-53, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 5 април 2012 г.;
• № 254-01-109, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 16 ноември 2012 г.;
• № 354-01-10, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 1 февруари 2013 г.;
• № 354-01-19, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 15 февруари 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.


Заседанието на Комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички колеги и гости!

За днес колеги Ви предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката:
• № 254-01-53, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 5 април 2012 г.;
• № 254-01-109, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 16 ноември 2012 г.;
• № 354-01-10, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 1 февруари 2013 г.;
• № 354-01-19, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 15 февруари 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.

Колеги, по така предложения дневен ред имате ли предложения?
Заповядайте господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз искам от името на нашите участници в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм да кажа следното: предложенията които сме внесли, бяха внесени още преди една година, тъй като още тогава ни беше ясно, че ДКЕВР е просто слушалка на министър-председателя и няма нито функции, нито някаква независимост. Поради тази причина, ние поискахме в ДКЕВР да влезнат представители на гражданското общество и председателя да се избира от Народното събрание.
За съжаление тогава предложенията ни бяха отхвърлени и не бяха взети предвид. Те не бяха чути и само преди 15 дни, когато отново ги внесохме. Не бяха чути и миналата седмица, когато и Делян Добрев в зала се ангажира с тези предложения. Не виждам абсолютно нито една причина, поради която ние сега да участваме в този камуфлаж, който се опитвате да направите. Ясно за всички в България е, че повишението на цената на електроенергията от 1 юли, които изкараха хората на улицата са изцяло заслуга на некомпетентната и хаотична позиция и политика на настоящето правителство.
Става дума за хаос с ВЕИ-тата, става дума за отказа от изграждането на Атомната електроцентрала “Белене”, сметките по който българите вече трябва да плащат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Каква е процедурата?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Има правилник.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, кажете каква ви е процедурата?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Сега в момента се опитвате да ни вкарате в обсъждане на промени, които трябва да покажат че ГЕРБ си е извлякъл поука от това, което се случва и иска независима Комисия за енергийно и водно регулиране. Само че вие се опитвате да направите тази сценка, а вашият министър-председател очевидно не е разбрал това. Защото днес той отново уволнява и назначава председатели. Днес отново намалява цени на електроенергията. Днес отново отнема лицензии на електроразпределителни дружества и т.н.
Така че ние в Бойко-спасяващи или ГЕРБо-спасяващи мероприятия нямаме намерение да участваме. Ако искате продължавайте със заниманието. Това което правите в момента не решава нито един сериозен проблем на българската енергетика и ние няма да участваме в него.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, като председател искам да отговоря на това, което казахте, защото и аз направих предложение и ние от Синята коалиция имахме предложения, председателят на ДКЕВР да се избира от Народното събрание, но и ние не бяхме чути.
Въпросът е следният, като една необходима промяна може да се случи, дали да абдикираме и да абдикирате от залата и тя да не се случи на практика, поради тази причина. Ясно е, че е закъсняла. Ясно е, че беше закъсняла, за мен поне. Аз говоря от мое име. Ясно е, че тази промяна трябваше още миналата година да бъде приета. Но въпросът е дали сега пак да не се случи, вече по други причини. Миналата не се приема заради ГЕРБ, а сега не се приема заради БСП.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не е това правителството, не е това министър-председателят, не е това парламентарното мнозинство, което ще върне доверието на хората в ДКЕВР. Поради тази причина ние в такива камофлажни мероприятия няма да участваме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев поиска думата. Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз няма да ви губя времето.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, упълномощен съм от Парламентарната група на Движението за права и свободи да заявя пред комисията, че членовете от Движението за права и свободи в комисията, няма да вземат участие в обсъжданите законопроекти по следните причини:
Първо, ние смятаме и го заявихме в позицията си, че в страната има остра политическа криза и това не решава проблема, който гражданите на България поставят много остро с протестите си. Ние ще участваме в какъвто и да било вид дейност по решаване на конкретни проблеми, едва след като правителството начело с премиера подаде оставка и бъдат насрочени извънредни парламентарни избори.
Заявяваме готовността си да участваме в решаване на такъв проблем, след като бъде решена тази политическа криза по начина по който гражданите я искат.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Лаков, заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: От името на Партия “Атака” искам да заявя, уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, че ние също няма да участваме в работата на Комисията, тъй като нашият законопроект отлежава от 5 април 2012 г. Много неща в него вече не са актуални, например приватизацията на 33 % от ЕРП-та. Иначе има други основателни предложения, които би трябвало да бъдат разгледани. Но след днешното изявление на премиера, че няма да бъде допуснато национализиране, одържавяване на електроразпределителните дружества, не виждаме смисъл да участваме в Комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, чухте тези по- скоро мнения, отколкото процедури. Искам да кажа следното нещо:
Нашата работа в Парламента е да приемем най-добрите закони. Знаете, че ние от Синята коалиция сме категорична опозиция на ГЕРБ. Но нашата работа в Парламента е да приемем най-доброто законодателство. И какво правим като си тръгнем. Всички можем да си тръгнем. Само че с една такава абдикация, аз мисля че не решаваме нито един от важните проблеми на днешния ден. Защото има очаквания. Има очаквания и за одит от страна на Сметната палата в цялата българска енергетика. И това ще бъде нещо добро и нещо полезно. Има очакване за повече справедливост. Тези очаквания могат да се случат, ако си свършим работата. Така че да си тръгнеш, означава да се откажеш да си свършиш работата. А това какво е казал премиера днес, аз не смятам, че би трябвало да бъде определящо за работата на тази Комисия.
Има ли други колеги, които по процедурата искат думата.
Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми колеги, ставаме свидетели на нещо супер необичайно. Това което в предишната седмица в нашите пленарни заседания, колегите от БСП оглавявани от господин Станишев излезнаха пред трибуната в рамките на декларация и питания и казваха: Ние сме внесли такива закони за промяна в състава на ДКЕВР с избор от Народното събрание с две трети. Вие къде сте? Защо не го приемате? Тук сме.
Ние в момента също имаме предложения за такива промени за нов състав на ДКЕВР. Да се приема с широк политически консенсус. И когато трябва да се поеме политическата отговорност и да се покаже, че може да се правят решения и мерки, които не са популярни, опозицията абдикира. И тя предава общественото желание за промени, за решаване на един проблем, който проблем се наслагва от десетки години насам в енергетиката. Тайните договори започнахме да осветляваме и разсекретяваме и опозицията изчезна. Защо?
Започнахме да говорим за корупция във високите етажи в друга комисия на Парламента. Излезнаха документи и опозицията отсъства. Това мисля, че не е национално отговорна политика, не е национално отговорно поведение на който и да било народен представител, още по-малко на опозиция, а както се вижда, явно и тройна коалиция.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз мисля, че всички обществени очаквания към днешното заседание са свързани с точките, които тук бих казал, трети и четвърти законопроект от дневния ред. Съответно законопроекта, който е предложен от Петър Курумбашев и група народни представители от 1 февруари т.г. и законопроекта внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 15 февруари. Това всъщност са двата законопроекта, които са свързани с процедурата по избор на нов състав на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране.
Правя процедурно предложение, това да бъдат първите два законопроекта, които да разгледаме днес. Трябва да отговорим на обществените нагласи и очаквания. Би било не най-доброто, да се започне със законопроекта на Волен Сидеров, който е в друга посока.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, това предложение е разумно, защото не просто обществените очаквания, а това е най-спешната работа, която имаме да свършим, тъй като в момента България е без действащ регулатор. Най-спешната работа, която Икономическата комисия трябва да свърши в момента е регулатора да заработи и да има нов състав избран от Парламента. Така че подлагам на гласуване процедурата на колегата Иван Иванов - третият и четвъртият законопроект на Корнелия Нинова и Красимир Велчев, съответно от 1 февруари и 15 февруари да се гледат в началото на нашето заседание. Първите два законопроекта.
Който е „за“ това предложение моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване програмата с тези изменения.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

Колеги, днес очакваме следните гости.

Господин Делян Добрев ни информира, че ще закъснее, но ще дойде.
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Светлана Маринова – началник на отдел в Дирекция “Правна”;
от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране -- Няма да има техен представител;
от Сметна палата -- Цветан Цветков – заместник-председател. Искам да ви информирам, че господин Валери Димитров е болен и не може да присъства по тази причина.;
от Комисия за защита на потребителите -- Емилия Елчинова и Христо Трендафилов;
от Агенция за държавна финансова инспекция -- Теменужка Петкова – директор и Росица Недялкова – директор на Дирекция “Извънпланова инспекционна дейност”;
от Национална електрическа компания -- Крум Анастасов – изпълнителен директор;
от Електроенергиен системен оператор -- Пламен Герджиков и Анета Иванова;
от Български енергиен холдинг -- Михаил Андонов – изпълнителен директор;
от Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори -- Константин Стаменов – председател и Константин Делисивков – изпълнителен секретар;
от ЕВН България -- Гочо Чемширов - заместник-председател и колеги;
от Енерго-Про ЕАД -- Пламен Стефанов и колеги;
от ЧЕЗ -- Мария Йовчева;
от КНСБ -- Николай Нанков и колеги;
от КРИБ -- Румяна Георгиева;
от Българска ветроенергийна асоциация -- Себастиан Ньотликс – изпълнителен директор и колеги;
от Българска фотоволтаична асоциация -- Никола Газдов и колеги;
от Ей и Ес – Гълъбово -- Ангел Митев;
от Движение „ДНЕС“ -- Анжелика Цокова – председател и колеги;
от Адвокатска кантора „Пенков, Марков и партньори“ -- адв. Николай Кискинов и колеги;
от Фирма Еолика България -- Стилиян Бурханларски и колеги;
от Фирма Калин еко строй -- Мелания Савос и колеги.
Съгласно приетата колеги програма ви предлагам да започнем със законопроекта внесен от госпожа Корнелия Нинова. Петър Курумбашев е с оттеглен подпис, затова госпожа Корнелия Нинова е първи вносител на законопроекта.
Има ли кой да представи този законопроект?
Виждам, че депутатите от БСП напуснаха, затова ще минем към следната процедура. Нека представителите на Министерство на икономиката да си кажат мнението за законопроекта внесен от депутатите от БСП.
Заповядайте госпожо като единствен представител засега.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: До мен е господин Налбантов – директор на Дирекция в Министерството. Но тъй като ми дадохте думата и тъй като това е становище на Министерството, а не някоя дирекция или отделите. Министерството има официално становище, че подкрепя по принцип и двете предложения направени за номиниране и избиране на Комисията, като регулаторен орган в Народното събрание, както и за увеличаване на броя на членовете.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Велчев, ще представите ли вашия законопроект? Заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Червенкондев е запознат. Аз съм вносител, но съм като гост в тази Комисия.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин председател.

Уважаеми колеги, в отговор на общественото настроение и обществените интереси, както и констатираните проблеми в контрола, който трябва да бъде осъществяван от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране около лицензираните дружества, които са в поднадзорна функция, ние с колегите от Политическа партия “ГЕРБ” сме внесли изменение, в което променяме начина и състава на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Като считахме, че ще намерим и политически консенсус, тъй като в много от текстовете се доближаваме до това, което колегите от БСП бяха внесли. А именно, че целият състав на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, председателя и комисарите да бъдат изцяло променени. Те да станат 11 на брой. И съответно да бъдат избирани с широк политически консенсус, т.е. две трети от народните представители. А именно 160 народни представители. Две трети от всички народни представители сме предложили господин Иванов. Това което очакваме, а това бяха предложили и други колеги, е да бъде подкрепено. По този начин най-голяма представителност от обществените настроения, интереси и политически партии ще бъдат взети под внимание, когато се определят кандидатурите и състава на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Това което ние очакваме, те да бъдат изключителни професионалисти в конкретната си сфера, с утвърдени морални и професионални качества. И такива ще бъдат нашите предложения. Това което стана ясно и в пресконференцията на Политическа партия “ГЕРБ” и господин премиера Борисов, става ясно, че ние ще се съобразим и ще предложим и кандидатури представени от гражданските инициативи. Така че обществения интерес в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да има пълна защита на обществените интереси.
Освен това от гледна точка ситуацията, която се случва и особено с липсата на обществено доверие към начина по който се определят цените и най-вече разходите, които са определени в тях, ние променяме и закона. Така че всички лицензианти на които им се определя цена в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, да бъдат ежегодно проверявани чрез задълбочен регулаторен одит от страна на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Освен това нашето желание е ежегодно тези проверки да бъдат извършвани и от Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция. Да има контрол от страна на Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията. Това според мен искат всички. Това очаква обществото. Това веднага ние като диалогична партия с чуваемост към обществените проблеми предлагаме днес на вашето внимание и за гласуване в Икономическата комисия.
Надявам се в интерес на страната и на обществените интереси да има широк политически консенсус при гласуването на тези закони и новия състав на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Налбантов от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма по двата законопроекта. Заповядайте. Подкрепяте, не подкрепяте. Ако имате резерви, забележки.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря господин председател. Аз мисля, че колежката изрази становището на Министерството. Тук имаме също едно предложение, че в преходна разпоредба на законопроекта, то е по отношение на двата, трябва да се уреди въпроса с мандатността. Тоест, принципът, който е заложен в сегашния закон за ротация на членовете на Комисията, да бъде заложен и тук. И също така тази разпоредба трябва да уреди въпроса свързан с първия избор на състава на Комисията.
Благодаря ви.


ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз мисля, че тези принципи, които са заложени в Закона за енергетиката за ротация, те си остават такива, каквито са. Така че това е един добър принцип, който има приемственост при различните състави, ротации и считам, че ние не променяме тези фундаментални принципи в Закона за енергетиката. Така че това, което е добро остава.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам колеги да изясним заедно следния въпрос, който е правен по своя смисъл, но е много важен. Избор с две трети. Ясно е разписано в Конституцията, кога Парламента осъществява избор с две трети от всички народни представители. Чисто политически не ме разбирайте грешно. Аз съм за това да има избор с две трети, защото това гарантира, че кандидатите, които успеят да съберат такова мнозинство са много качествени. Но да не се окаже, че юристите ще намерят нарушение на Конституцията в една такава разпоредба.
Така че е важно да чуем по този въпрос мнението на Министерство на икономиката и на Правния отдел, ако има тук представител. Защото ясно е разписано в Българската конституция кога се прави избор с две трети. Примерно за избор на висшия инспектор към Инспектората. Това е избор с две трети. Казано е кога. За тези случаи е задължително. Въпросът е следния. Аз ви казвам, чисто политически приемам да има избор с две трети, тъй като гарантира участието на повече народни представители. Съответно кандидатите трябва да бъдат убедителни, за да получат една такава подкрепя. Въпросът е правно-технически, юридически. Дали според Българската конституция, уважаеми колеги, ние не сме в нарушение. Този въпрос към всички вас и към нашите гости.
Госпожо Маринова, заповядайте.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Няма законодателна разпоредба, която да забрани на Народното събрание да избере в подходящия според него случай мнозинства, с които да вземе решение. Така че въпросът е изцяло по целесъобразност и ваша преценка, дали това мнозинство ще е функциониращо и дали по скоро няма да попречи или по скоро ще доведе до по-голяма подкрепя. Изцяло е въпрос по целесъобразност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ: Господин Димитров, наистина ще е добре юристите да се произнесат. Но това което пише в Конституцията е кои задължително се избират с две трети. Там няма ограничение, че само те могат да бъдат с две трети. Все пак нека да го кажат юристите. Аз за друго вземам думата.
Надявам се, че всички си даваме сметка доста ясно, какво правим в момента. Нещо необходимо, което обаче трябваше да се направи много отдавна, защото сега в момента гасим пожара. И на този пожар от една страна опозицията се грее с лозунга: “Всеки ден ще е така до победата.” От друга страна вие се опитвате да потушите народния гняв, напълно справедлив.
Във вашите думи господин Червенкондев се говореше – Нашата партия така, ние така, ние сме много диалогични. Хайде да си припомним, че още 2009 г. същите тези енерго-разпределителни дружества бяха пипнати при одита, който тогава Семерджиев назначи. Бяха пипнати, че извършват не нарушения, но масови измами. Глобихте ги с по 1 млн. лв. и го заметохте под килима. И всеки опит тази тема да бъде повдигнат се покриваше.
Да си спомним ли какво се случи със закона. Вярно приет от предишното мнозинство, от предишното Народно събрание, но за зелената енергия. Как така стана, че изведнъж за последната година и нещо, преди миналата година да влезнат ограниченията, рязко се увеличиха тези мощности. Това не го знаеше Семерджиев, не го знаеше тогавашният министър Трайков, който сега се прави на интересен по телевизията?
Така че уважаеми господа, да, ще подкрепя тези промени защото са необходими. Но нека да си дадем ясна сметка какво правим. Правим мерки, които са доста закъснели. Които удариха жестоко, както населението, така и българския бизнес. И в тази връзка, понеже ви казах, че Семерджиев трябваше да бъде уволнен преди година, а Дянков когато и да го бяхте махнали, все щеше да е късно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Наистина господин Иванов е прав, че тези промени ги предлагахме няколко пъти. Досега не бяха приемани. Но всички знаем, че са правилни и понякога по-добре късно, отколкото никога.
Други колеги, които искат думата?
Колеги, искам още веднъж да ви обърна внимание. Когато предложих промяна в начина на избор на представители в Конституционния съд, колежката от нашата парламентарна група Екатерина Михайлова, която преподава конституционно право, каза, че избор с две трети, според нея, разписан в закона различен от Конституцията нарушава самата Конституция. И за нея е недопустимо. Аз не съм юрист, но отново искам да се обърна към всички вас, да не се окаже, че приемаме текст, за който ще има след това оспорване в Конституционния съд и ще бъде отхвърлен.
СТОЯН ИВАНОВ: И ако ми разрешите още една забележка. Две трети чудесно. Дано юристите сметнат, че това е правилно. Ще поемете ли ангажимент, уважаеми господа и управляващи, от опозицията ги няма, но поне сините са тук и те донякъде са опозиция или напълно. Ще приемете ли в крайна сметка, да не разиграваме старите циркове. Две трети, но ние предварително се споразумяваме с едни сондажчета с ДПС, с Атака, със сините, с РЗС, кой каква квота и как ще си пробута свой човек. Защото ако ще правим това, ще е малко да ни изгонят от тук с камъни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Велчев, заповядайте.

КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, аз тук три години се наслушах, когато става дума някакво решение да се вземе. Как да чувам, как нещо не може да стане. Когато някой спори и казва, че нещо не може да стане, нека да предложи вариант, който ще стане или че ние никога не може да стигнем до някакво положително решение или положително становище, естествено, че при едно такова гласуване. Затова и ние днес с госпожа Фидосова бяхме поканили ръководителите на всички парламентарни групи, точно по този закон, тъй като има предложение и на БСП и наше предложение. Да седнем и точно като хора, като представители на нашите избиратели, да седнем и да поговорим за нещо конструктивно, как да го направим. Дали е закъсняла реакцията или не, това е друг въпрос. Но след като има напрежение в обществото, мисля че Парламента е за това, да се съберат и да помислят, не кой какви дивиденти да си извади от напрежението в хората или от нещастието, както се казва на потребителите, а как да решим проблема.
За съжаление обаче трябва да ви кажа, че никой не дойде от опозицията. Това показва само колко са загрижени за напрежението в обществото. И кой как иска да използва напрежението на хората и недоволството на хората за тясно политически цели.
Така че, ако решим и искаме да направим нещо, ето тук е местото не улицата, тук е местото, където се събират представителите на българските граждани и казват как да се реши даден проблем.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте господине. Разбира се, че ще чуем КНСБ.
БОЖИДАР МИТЕВ: Благодаря ви господин Димитров.
Ще кажа, че КНСБ многократно сме настоявали за максимална публичност и прозрачност на цените. Ще припомня, че преди три години, когато се обсъждаше променения състав на Държавния регулатор, тогава изразих позицията от името на Конфедерацията, че дебата не бива да се свежда до бройката на комисарите, а до техните конкретни професионални задължения. Ето сега имаме регулатор от пет или от четири души, това не се наемам да твърдя колко са. От тях доколкото знам, един единствен е енергетик. Един единствен разбира от този бизнес. И това е сериозно постижение.
Според нас регулаторът действително трябва да бъде независим, нещо което категорично в годините не сме установили. Не говоря за това мнозинство, онова мнозинство и т.н. Моля каквото и да кажа, да не се приеме като политическа оценка или послание. Това е факт. И това нещо сме го установили категорично.
Дори днес вече знаем от премиера, че ще бъде отнет лиценза на ЧЕЗ, но аз не знам ДКЕВР да са се събирали на закрито заседание да вземат такова решение. Не коментираме позицията на премиера. Ще коментираме обаче решението на ДКЕВР. Дали това е правилното или не и с какви последици е то за сектора.
Ще кажа още, че през всичките тези години, ние многократно и публично сме заявявали оценките си за състоянието в бранша не само за ценообразуването.
Конкретно към днешния дебат. И двата законопроекта и на Коалиция за България и на ГЕРБ, в много голяма степен си приличат. Съществената разлика е в присъствието на гражданска или експертна квота в проекта на Коалиция за България.
Господин Велчев призова към политически консенсус. Така да бъде избран състава на Комисията. Виждате, че в момента такъв консенсус, за съжаление ние оценяваме като невъзможен. Политическото говорене и политическото противопоставяне доминират и се съмняваме, че ще има разумен подход при определянето на експертите. Твърдя, че предния състав, не визирам нищо партийно и политически, предния състав на ДКЕВР, Бог да го прости начело с проф. Шушалов, доц. Кирчев, всепризнатия ценовик в България проф. Гривеков, беше значително по-професионален.
Затова ние гледаме със симпатия варианта не защото е на Коалиция за България, а защото в него присъства така наречената гражданска квота и са представени основни групи ползватели на топлоенергия, електроенергия, газ, хората на наемен труд, обикновените българи, бизнеса. А в същност най-потърпевши са от ситуацията в страната именно обикновените хора и бизнеса. Всички вие го знаете чудесно.
Така че нашето предложение да се възприеме вариант с представителство на тези граждански структури и да се допълни проекта, който и да е. Дали на Коалиция за България, дали на ГЕРБ, философията е общо взето една и съща, да се допълни с изискването за професионални критерии на членовете на Комисията. Не да бъде по партийни критерии, казвам го директно.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря.
Господин Велчев заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Искам веднага да взема отношение. Тук се обявиха симпатиите към предложението на БСП. Искам веднага да опонирам това ваше мнение, защото в предложението на БСП са включени и работодателите. Дали ще бъде дясната ръка на Ковачки или самият Ковачки имат предвид за тази Комисия, не знам вие ще кажете, но ние сме категорично против. Да, ние сме за гражданска квота и това го заяви премиера преди един час. Ние ще покажем, че от нашите предложения, които ще направим, половината от номинираните ще бъдат от гражданска квота. Но в никакъв случай не сме съгласни от представители на работодателите или тези, които ползват тези цени, да имат представител. Тогава не мога да разбера тази комисия каква независимост ще има, след като този който ще получава пари от своята дейност ще участва в определянето на цената. Мисля, че тогава вече не може да говорим за независима такава комисия.
Така че съжалявам за вашите симпатии. Аз точно обратно, нямам такива симпатии.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Маринова, колегите настояват за вашето мнение по отношение на състава на Комисията и възможността да има представители на граждански организации, на бизнес организации.
Разбира се господин Добрев, ще започнем първо от вас. Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря господин председател.
Това е законопроект, който и аз като министър, помолих колегите от ГЕРБ да бъде гласуван по най-бързия начин в Народното събрание, за да може да бъде разширен и подменен състава на Комисията, избора да се случи с две трети от народните представители. Напълно е прав господин Велчев в неговите аргументи. Може би те са и причината да ги няма тук от опозицията защото няма какво да отговорят.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тук сме господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Част от опозицията, коригирам си думите. Защото те се обявиха за избор на ДКЕВР от Народното събрание и в същия момент, когато Народното събрание променя този законопроект ми се струва, че те избягаха от отговорност.
Ние подкрепяме предложението, което са направили народните представители Красимир Велчев и група народни представители, защото считаме, че то е коректното. Господин Велчев вече каза, но поемаме ангажимент половината от представителите излъчени от групата на ГЕРБ, да бъдат от гражданската квота. Нека всяка една от партиите да поеме такъв ангажимент и тогава ще получим същото съотношение. Само че когато е предложено от партиите, за него ще се носи отговорност. И ако е човек от кръга на централи, които имат интерес да участват в микса, тогава политическата партия, която го е предложила трябва да носи отговорност за това предложение. Така че приканвам народните представители да приемат законопроекта днес на Икономическа комисия, за да може утре, ако е възможно той да влезе в Народното събрание и с кратък срок между първо и второ четене за предложения, да бъдат направени допълнителни предложения, ако има такива и окончателно приет от Народното събрание при възможност още следващата седмица.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов поиска думата. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз все пак ще си позволя да кажа, защото насреща е господин министъра, че когато се гледаха сериозни промени в Закона за енергетиката, преди година и половина, аз предложих Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се избира от Народното събрание. Нещо повече, позовах се на становище на Европейската комисия, Главна дирекция енергетика.
Това което различаваше моето предложение от предложенията, които в тази си част съвпадат от народните представители от ГЕРБ и народните представители от БСП е процедурата при избор. Аз бях записал, че председателя и членовете на Комисията се избират от Народното събрание с мнозинство повече от половината от участващите в гласуването народни представители. Това което предлага БСП и ГЕРБ в тази си част, отново повтарям, защото има различие между двата закона е избора да се извършва от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители.
Обаче все пак вие знаете, че над законите на страната стои Конституцията на Република България. Аз поисках да ми я донесат и това, което чета в чл. 81, ал. 2 гласи следното: „Народното събрание приема законите, а тук говорим за закон, приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.“
Аз питам, записали ли сме в Конституцията текст, който да изисква, че при избора на членове и председател на ДКЕВР ще имаме друго мнозинство? Този мой прочит е в момента по този начин, може би юристите ще ни дадат друго тълкувание, но ако Конституционния съд чете прочита в прекия му смисъл, има голям риск в тази си част Закона да не мине през Конституционния съд.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов, аз не съм юрист, но самия закон ще бъде приет с обикновено мнозинство. И може да бъде приет с обикновено мнозинство. Но единствено избора на членовете, който избор не е закон, ще бъде направен с две трети мнозинство и аз мисля, че със сигурност има практика в Народното събрание за такъв избор с квалифицирано мнозинство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, извинявайте, че ви прекъсвам, но всъщност няма такава практика. Само избори, които са записани в Конституцията са се случвали с две трети, никога със закон. Аз няколко пъти съм пробвал, затова ви казвам. Исках избора на конституционни съдии да бъде с две трети, юристите ме спряха. Казаха, че докато не се промени Конституцията не може. Затова се обръщам към вас. Имате сериозни юристи да дадат отговор.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбирам сега за този проблем. Нашите юристи със сигурност ще мислят по въпроса. Юристите на Народното събрание са според мен по-компетентни, дори и народните представители юристи. Така че нека те решат дали това отговаря на закона или не.
А господин Иванов е прав, че още миналата година той внесе предложение за избор на комисарите от Народното събрание. Тогава ние проверихме практиката в Европейския съюз и се оказа, че едва в няколко от държавите този избор се прави от Народното събрание. В 60 – 70 % от случаите избора е на Министерски съвет. И в други 20 – 30 % избора е от министъра на енергетиката. Министърът на енергетиката назначава така наречения независим регулатор, така че тогава не счетохме, че е необходима тази промяна. Въпреки че още тогава премиера даде предложение това да става точно така. Аз и колегите преценихме, че не е необходимо, но може би сме сгрешили.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов иска дуплика.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, тълкуванието което направи господин министъра, с уважението си към него ще кажа, че той говореше единствено за приемането на закона, който е с обикновено мнозинство. Но чл. 81, ал. 2 гласи: “Народното събрание приема законите и другите актове.” Изборът на членове и председател на ДКЕВР е акт на Народното събрание. Изрично Конституцията заявява, че този акт трябва да бъде одобрен с половината от участвалите в гласуването народни представители. И това не е случайно, господин министър. Не може избора на правителство, което трябва да управлява страната в продължение на четири години при нормална ситуация, да се извършва с обикновено мнозинство. А избора на председател и членове на ДКЕВР, да се извършва с квалифицирано мнозинство и то две трети от всичките народни представители, а не от гласувалите народни представители.
Аз наистина моля или председателят на Правната комисия госпожа Фидосова да дойде и даде отговор на тези неща, защото иначе ще се случи така, че ще извършим действие, което след това ще трябва да го преповторим.
И сам още едно чисто практично съображение. Вие видяхте, че преди малко напуснаха заседанието БСП, ДПС и Атака. Така както е записан текста, дори и да не е противоконституционен, никога този избор не може да мине в Народното събрание, защото те имат блокираща квота от над 80 народни представители и ние не можем до края на това Народно събрание да осъществим избора, а хората чакат този избор. Нека да си поставим по-голяма цел и след това да видим средствата, с които целта да бъде постигната. А целта е да има един работещ, авторитетен, компетентен и почтен състав на този регулаторен орган.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, след това господин Велчев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако тези народни представители блокират дейността на Комисията и се опитат да блокират избора в пленарна зала, това би означавало, че те се страхуват да поемат политическата отговорност. От една страна те настояваха за две трети и първото предложение е тяхно за избор от две трети. От друга страна напускат заседанието на Комисията и отказват да участват в този избор. Това е чисто бягане от отговорност, нищо друго.
Тъй като този законопроект е на първо четене и това е много наболяла тема наистина и е необходимо приемането на тези промени във възможно най-кратък срок. Аз предлагам да помилите върху възможността да бъдат гласувани в този си вид на първо четене. А между първо и второ четене, да се проверят правните норми и ако е необходимо да бъдат коригирани.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Велчев, след това господин Тагарински.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, това за което се води в момента, този спор ме навежда на мисълта, че ние бяхме на много прав път, като поискахме още днес на обяд, да се съберем ръководството на парламентарните групи и да стигнем до най-правилния извод. Това предложение, което аз съм подписал с група народни представители целеше единствено това, да сме по-близо до първоначалното предложение на опозицията, имайки предвид БСП.
Дали ще се промени, аз мисля, че това не е най-главното. И аз смятам, че между първо и второ четене, ако има нещо, което не е в унисон с Българската конституция, естествено, че ще го променим. Но как да променим нещо, след като хората, които би трябвало да са тук, даже и на тази среща. В 13.00 часа я пропуснаха, но те не желаят. Явно, че за тях решаването на ежедневни проблеми или наболели проблеми в обществото, не стоят на дневен ред. За тях стои единствено проблема, ако може по-бързо да се доберат до властта. Но не правят сметка какво ще последва след това. Защото това недоволство сред гражданите, сред обществото, то може и да нарасне. Така че има една много хубава поговорка – “Който сее ветрове, жъне бури”. Така че нека да си направят и те добре извода от това, което правят. Ние сме отворени, това декларираме и затова сме тук пред всички вас и неправителствени организации, да кажем, че искаме, желаем този проблем да бъде решен максимално бързо и максимално добре, не претупан, не на бързо да се вземе решение.
Затова призоваваме и неправителствените организации да излъчат, да номинират свои експерти, да предложат и ние да одобрим, като членове на бъдещия ДКЕВР.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Тагарински, заповядайте.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Съжалявам, че малко късно ми давате думата. Малко се обезсмисля това, което исках да кажа. Но това което е записано в Конституцията, не може ние да го тълкуваме. Ние не сме органа, който тълкуваме Конституцията. Още повече това не е вярно. Моята позиция е, че това което изложи господин Иванов не е вярно. Защото Народното събрание е суверен, конструирано в резултат от прехода към демокрация. Правилно каза, че избира правителството, господин Иванов. Така че неговите решения не могат да бъдат ограничени и избора му да откликне на волята на хората. тоест да има консенсус. Явно този орган има проблем и трябва да има някакъв консенсус.
Друг е въпросът, че след избора и начина по който се освобождават членове на този орган ще бъде същия. Да ме апострофира някой от юристите тук, но е така. Както се избира, така се освобождава. Така че това би създало по-големи правни проблеми в механизма на конституирането и особено на прилагането на волята на Народното събрание в тази посока.
Що се касае до това, какви хора трябва да бъдат в този орган, всеки има право да номинира. И досега е практика на Народното събрание за Конституционния съд, за други органи, граждански организации, обществото. Сами хора могат да се номинират. Това е право на всеки българин да избира и да бъде избиран. А вече механизма на самото му избиране е с две трети. Тоест, трябва да има консенсус. Състезанието ще бъде трудно, почти невероятно да се случи, бих казал при състоянието в което се намираме и това, което се демонстрира днес – липса на политическа воля. Но така или иначе, нека да не коментираме Конституцията. Има си органи. За съжаление и те не функционират нормално в момента. Но така или иначе да не коментираме Конституцията и правото. Парламента има право да реши, каквото реши.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз ви предлагам следния подход. Да изпратим едно писмо днес до Правната комисия с въпроса и те да ни върнат отговор. Това което мен ме вълнува е да не поставяме Икономическата комисия в едно глупаво положение. Видни български юристи да излезнат и да кажат, че според тях това не съответства на Българската конституция. Решението на това е между първо и второ четене, ако има проблем, текста да бъде коригиран. Но междувременно, разбира се, да имаме отговор от Правната комисия и становище.
Господин Иванов, заповядайте.
СТОЯН ИВАНОВ: В тази връзка, аз искам да ви подкрепя колеги по принцип законопроекта внесен от колегите от БСП. Нищо, че ги няма тук и нищо, че целта на тази липса тук е очевидна. Ще сменяме властта и ще идваме ние на власт, нали. Няма проблем, това си е тяхно право да взимат такива решения. Предлагам все пак да го подкрепим. А между първо и второ четене да видим най-доброто от двата текста. Съгласен съм с някои от подозренията, които тук се изказаха за участието на заинтересовани лица, така че може да го изчистим.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви.
Уважаеми колеги, със законопроекта от БСП, това което в момента те са вкарали, общото според мен е само двете трети, това което е като цифрички, буквално начин на избиране. Защото в техните останали предложения на пръв поглед популистки и много хубави, да участват и работодателските организации, както и синдикати и потребителски организации. И аз затова щях да попитам и юристите, мисля че поставя под съмнение независимостта на регулатора. Много трудно в един дебат, когато има заинтересовани страни в някои членове на комисията, ще се стигне до някакъв консенсус или ще се отстояват различни интереси. Така че не знам какво толкова общо имаме, освен тези две трети със законопроекта на БСП. Ние в нашия законопроект, както го представих и преди малко, говорим за един много по-стриктен контрол. Упражняван и от ДКЕВР ежегоден от страна към ЕРП-та. Сметна палата, АДФИ, останалите компетентни държавни органи също да могат да контролират и да се намесват, когато има съмнение, че има нещо ясно, нещо нарушено, има обществени проблеми. Това е много важно.
Освен това, между първо и второ четене ще предложим в преходни и заключителни разпоредби промени в Закона за обществените поръчки. Видя се от проверката на Агенцията за държавна финансова инспекция, че в пукнатина мога да кажа, доколко и как създадена през 2006 г. в ЗОП се вижда, че може една голяма част от бизнеса на тези поднадзорни лица да минава без процедури по Закона за обществените поръчки.
В други сфери, като АЕЦ “Белене” се видя, че Законът за обществените поръчки е прекалено тесен за един такъв проект. И там всичко е било на база договорки, на база телефонни разговори, както виждаме, на база решения на двама изпълнителни директори. И от всичко това страда обществения интерес. Похарчени са специално за “Белене” над 1 млр. 500 000 лв., които в момента тежат на всички. Нито проекта го има, нито парите ги има. Може би са някъде другаде.
Затова колеги, аз казах, че ще направим предложение между първо и второ четене в ЗОП за затваряне на тази пукнатина и вратичка и от там насетне в максимално кратки срокове да приемем този законопроект, който цялото общество очаква.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, още един важен въпрос. По отношение законопроекта внесен от Красимир Велчев, Диан Червенкондев и депутати от Парламентарната група на ГЕРБ се появява накрая Сметната палата. Но няма разширение на правомощията на Сметната палата по отношение на контрола, който тя осъществява. Затова ние сме внесели от Синята коалиция отделен законопроект. И според мен ако не се случи разширяване на правомощията, те не могат да влезнат в тези дружества, в които колеги според мен вие си представят, че те имат правомощия да влизат. Тъй като в момента Сметната палата влиза в дружества с държавно и общинско участие на практика над 50 %.
Господин Цветков по този въпрос желаете ли думата?
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Благодаря господин председател.
Уважаем госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги, всички вие знаете, че Българската Сметна палата е парламентарен тип Сметна палата и като такава, тя е контролен орган на Народното събрание. Каквито правомощия възложи Народното събрание на Сметната палата, ние ще ги изпълним. Но за целта трябва да има разширение и на обхвата на Сметната палата, искам това да подчертая. Обхвата на Сметната палата, който е визиран в чл. 6 от Закона за Сметната палата. Там са посочени изрично изчерпателно лицата, които одитират Сметната палата.

Второ нещо, на което искам да обърна вашето внимание, тъй като се посочи, че Сметната палата трябва да извърши ежегодни одити на тези енергийни предприятия лицензианти и оператори на ВиК услуги, чиито цени се определят от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, тъй като се касае за ежегодни одити, в този случай се налага да се прецизира какви точно ще бъдат целите на тези одити. Тъй като те попадат в кръга на задължителните одити, които извършва Сметната палата. Такива одити са за изпълнение на държавния бюджет, бюджета на държавно обществено осигуряване, Националната здравно-осигурителна каса и те изискват един сериозен и времеви човешки ресурс на Сметната палата. Така че ако Парламента реши това да бъдат ежегодни одити, трябва да се прецизира характера и предназначението на тези одити.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Теменужка Пекова заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаем колеги, аз бих искал да се присъединя към това, което каза господин Цветков. Тъй като такава промяна следва да бъде извършена и в Закона за държавната финансова инспекция по отношение обхвата на контрола. Тъй като ЕРП-та, така наречени, са изцяло частни дружества, които са извън обхвата на Закона за държавната финансова инспекция, ние бихме могли да ги проверяваме по реда на Закона за обществените поръчки. Но това ще бъдат едни проверки само по реда на Закона за обществените поръчки. Няма да може да достигнем до същината на проблема, който е свързан с ценообразуването на тези регулирани цени, така да се каже. Поради тази причина по всяка вероятност ще се наложи да се направи такава промяна в Държавната финансова инспекция по отношение на обхвата и по отношение на въвеждането на такъв ежегоден контрол. Нещо което към настоящия момент не е разписано в закона.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цветков и госпожо Петкова, мога ли да ви помоля да ни изпратите до всички народни представители ваше предложение за разширяване на обхвата. Аз вече съм направил подобно предложение, но е важно да чуем и вашето становище, как това да се реализира на практика. В писмен вид ще очакваме вашето предложение.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Разбира се.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители? Господин Николов от нашите гости заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, аз се намесвам само в качеството си на член на ръководството на Българската фотоволтаична асоциация, за да ви обърна внимание върху един проблем, с който вероятно ще сблъскате при приемането на този законопроект. Този законопроект е доста семпъл и разбираем за всички. С тези политически мотиви практически прекратява правомощията на сегашния състав на Държавната комисия.
В момента в Европейската комисия тече много сериозен дебат и очевидно мерките, които ще се вземат от Европейската комисия ще бъдат толкова сериозни, касаещ независимостта на регулаторите в Европейския съюз, респективно регулатора, какъвто е ДКЕВР в нашата страна.
Според мен е очевидно защо се сменя този състав на ДКЕВР. Той се сменя, защото те не се справиха с обществените очаквания в защита на обществения интерес, очевидно. Ние предупреждавахме за това няколко пъти, но би било глупаво сега да казвам: Нали ви казахме какво ще се случи.
Така или иначе аз смятам, че тук трябва да се чуе тази оценка и то от народни представители, защото мотивацията за смяна и мотивите за смяна не са, че се променя закона, а несправянето с работата. Това трябва да се чуе и тогава ще бъдете защитени от евентуални санкции на Европейската комисия. Защото тя счита, че независимостта е свързана основно със стабилност, респективно не с промени в Закона да смениш състава. Така че нека да се чуе поне една оценка от народен представител или от господин министъра, че те не са се справили да влезе в протокола и част от мотивите, които ще прочетете в пленарна зала при първо четене на този закони да бъде и това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Мисля че всички мнения бяха казани и може да минем в процедура по гласуване. Освен ако има някой, който иска да добави нещо към дебата. Няма.
Колеги, при това положение ви предлагам на гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-10, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 1 февруари 2013 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Господин Стоян Иванов ни призова да бъде подкрепен и този на БСП.
Гласували 2 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 13.
Не се приема.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-19, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 15 февруари 2013 г. – за първо гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се няма.
Приема.
Колеги, сега съгласно програмата, която гласувахме и приехме, преминаваме към следващите два законопроекта.
Първият е внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 5 април 2012 г., а вторият е внесен отново от господин Красимир Велчев и група народни представители на 16 ноември 2012 г.

Има ли доброволец да представи законопроекта на господин Волен Сидеров? Той беше представен, но това представяне може да има някой желаещ да го представи отначало. Виждам, че няма.
Тогава ви предлагам колеги процедура, ако искате да направим гласуването на законопроекта на господин Сидеров и след това да преминем към следващия, който ще бъде предмет на изключителен дебат, да ги разделим ви предлагам чисто процедурно.
Има ли съгласие да свършим с гласуването на законопроекта на господин Сидеров и след това да продължим. Аз правя това процедурно предложение. Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката № 254-01-53, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 5 април 2012 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 15 народни представители.
Не се приема.
Колеги, продължаваме със законопроекта предложен от господин Красимир Велчев и група народни представители.
Кой ще го представи? Господин Червенкондев виждам, че имате желание.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНЕДВ: Благодаря ви господин председател.
Това са едни текстове, които дебатирахме през миналата година. Те бяха разглеждани и дебатирани в друг законопроект. Те са няколко текста и са свързани с доуточняване и въвеждането на цената на достъп, която Държавната комисия за енергийно и водно регулиране месец септември въведе и тя е временна. С този законопроект, ние единствено и само това, което казваме, че тя трябва да бъде направена окончателно до 30 юни на всяка една година. Да не бъде временна, а да бъде постоянна. В какви размери и за какви производители, това е единствено и само в правомощията на Държавния регулатор. Това сме го казвали многократно. Това е един уточняващ текст, който в момента ние сме вкарали като предложение. Също така на база предложения, от Регулатора явно не присъстват, но в предишни заседания беше защитил тези свои предложения. Това е за разпределението между тази цена на достъп, която може да бъде разпределена между електропреносната и електро-разпределителните мрежи. Тоест, във връзка с покриване на обществената цена за електропроизводството.
В Закона за ВЕИ са предложени текстове, в които да се направи един допълнителен контрол на тези ВЕИ централи, които в момента функционират и имат нарушение по други закони, Закона за устройство на територията. Тоест, не са имали необходимите документи за издаване на разрешения за ползване. Това е най-общо, което е въведено с този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, заповядайте за вашето становище по този доста сложен законопроект.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това са предложения, които са направени от Регулатора. Ние сме говорили многократно защо е въведена тази цена за достъп. Имаме разногласие ние и сектора на ВЕИ-та по тази тема. Водят се жалби и дела доколкото знам. Така че съда ще установи кой е прав и кой е крив в тази история. Тези предложения са на регулатора и са свързани точно с цените на достъп. Ние ги подкрепяме, защото считаме, че тези които предизвикват разходите за системата трябва да ги платят, а не последния по веригата. В случая пак крайния потребител. Виждаме, че крайния потребител в момента страда достатъчно от високите цени на тока, дори се опитваме да намерим резерви, с които регулатора, ако прецени може да намали цената на тока. Според нас има резерви за 8 процента намаляване на цената. Но ако не бъдат приети тези текстове, това означава, че потребителя ще бъде натоварен с още един разход, който не трябва да плаща, според нас.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Добрев.
Колеги, дискусията е отворена. Имаме много гости по тази тема.
Господин Газдов ,заповядайте.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Благодаря господин председател.
Благодаря и на министъра, че е тук, за да представи мотивите. Аз предполагам, че след малко ще чуем още от тях.
Първо, прави впечатление, че тези мотиви, които са представени ноември месец от МИЕТ, предлагат разглеждане на тези предложения, защото има значителни увеличения разходите по присъединяване и разходите, които производителите на електрическа енергия от ВЕИ предизвикват във връзка с управлението и балансирането на електроенергийната система. Тоест, има допълнителни разходи за управление на мрежата. По надолу в няколко реда пише, че с цел осигуряване на непрекъснато сигурно и качествено снабдяване с електрическа енергия е необходимо да се осигури справедливо, техническо и финансово разпределение на разходите между различните пазарни участници в процеса на покупко-продажба на енергия. И тук трябва да отбележим, че става въпрос за две различни дейности. Едното е управление на електроенергийната мрежа, другото е покупко-продажба на електроенергия.
Това което ще се случи, ако бъде приет този законопроект в този вид е, че всъщност го няма господин Семерджиев и да кажете, Регулаторът предложи, а ние приемаме. Депутатите, които гласуват това предложение ще вкарат България в автоматично нарушение на директивите от трети либерализационен пакет, които предвиждат изрично да се разделят дейностите по пренос, разпределение и снабдяване с енергия.
Това което виждаме тук е, че се предвижда със закон да се въведе едно кръстосано субсидиране между различните дейности, защото имаме една цена за достъп, която се събира от електроразпределитeлните дружества с аргумента, че те имат допълнителни разходи за управление на мрежата. И този закон предвижда парите събрани от електроразпределителните дружества да бъдат прехвърлени към крайните снабдители. Това са други дружества с отделно счетоводство и тези пари да бъдат използвани вече за покриване на разходи за ВЕИ. Тоест, веднъж ги взимаме от ВЕИ производителите, даваме ги на електроразпределителните дружества. Електроразпределител-ните ги дават на крайните снабдители, за да платят крайните снабдители на ВЕИ производителите с техните пари, перпетуум мобиле. Но лошото е, че говорим днес и по-рано в предишните дебати, преди аз да се включа, се говори за независимостта на Регулатора и как тя ще бъде гарантирана. Именно Регулатора е длъжен по европейските директиви и ние това трябва да се погрижим в България да се транспонира, да бъде освен независим, да бъде отговорен и за спазване на изискванията на европейските директиви. Тоест, да гарантира, че има разделение на дейностите пренос, разпределение и снабдяване и да гарантира, че няма кръстосано субсидиране.
Ако този законопроект бъде приет във вида, в който е предложен, не само, че Регулатора няма да може да извършва дейността си. Той ще бъде принуден ежедневно да нарушава европейските директиви и няма да може да направи нищо срещу кръстосаното субсидиране и срещу липсващото на практика разделение на дейностите, определено с разпределение и снабдяване.
Затова ви призовавам, не гласувайте по този начин за законопроекта, защото ще се окаже, че вкарвате България в нова наказателна процедура и че циментирате едно решение, което е изключително погрешно. Не само незаконно, но то е логически неиздържано и като аргументи е много слабо. И този закон ще направи така, че нещо, което господин Семерджев е направил преди време и очевидно всички смятате, че то не е правилно, сега ще го приемат от името на ГЕРБ и вероятно и на други народни представители, които биха го подкрепили. България няма нужда от допълнителни проблеми. Българските граждани нямат нужда да плащат санкции за нарушение на европейски директиви.
И още нещо, юли месец беше казано, че основните виновници за поскъпване на електроенергията са възобновяемите източници. От 13,6 % били за над половината отговорни. Всъщност 4 % някъде се падат на възобновяемите източници. Помним невъзстановяеми разходи, компенсиране на стари загуби на НЕК. Това са останалите проценти до 13,6. Но дори и да е вярно, че ВЕИ производителите са виновни, както се твърди, 200 млн. от парите, които се събират чрез ред зелена енергия от всички граждани, благодарение на цената за достъп, отиват при електроразпределителните компании. Аз не твърдя, че това е плод на някаква зла умисъл на колеги от разпределителните дружества. Напротив, те са длъжни да събират тези средства, защото така им е вменено с решение на регулатора. Вие ще циментирате това предложение, ако приемете законопроекта в този му вид.
И още нещо, ще трябва да обясните на българските граждани, защо чрез ред зелена енергия, на тях им се събират едни пари, които обаче не отиват за стимулиране на ВЕИ, а отиват при електроразпределителните компании.
Аз предполагам, че отговорът е прост. Има недостиг на средства при крайните снабдители. Този недостиг на средства трябва да обяснят колегите от ДКЕВР откъде идва. Но няма начин изкуствено да се напомпат едни пари в ЕРП-та и в нарушение на българските закони и на европейското законодателство, да се прехвърлят към крайните снабдители, за да бъде запушена тази дупка. Това, което ние казваме, да има системни проблеми и да, те трябва да бъдат разрешение максимално бързо. Но това може да бъде направено единствено, когато има диалог и когато седнем и заедно дефинираме проблемите, за да може заедно да намерим решението.
До момента ние чуваме едно кратко изказване, не само от господин Добрев, от министъра и от доста други представители. То казва: „Който предизвиква разходите трябва да си ги покрива”. Много добри пиари, добре са го формулирали, обаче то не издържа на критическа проверка. И не е само ВЕИ сектора, който недоволства от това решение. Същото може да чуете от българските банки, от международни банки, от редица посланици и чужди правителства вероятно. Не защото някой лобира от ВЕИ сектора, за да говорят такива неща, а просто защото са нарушени основни принципи на европейското законодателство и основни принципи на пазарната икономика. Няма предвидимост. Няма начин някой да инвестира в България, когато правилата се определят в движение и то не по законосъобразност, а по целесъобразност.
Исках само да допълня нещо, но може след това. надявам се пак да ми дадете думата.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Първо да отговори министър Добрев, дали има нарушение на европейската директива и дали има кръстосано субсидиране.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това ще го кажат юристите. Аз искам да разсея една спекулация, че едва ли не парите, които се събират от гражданите за зелена енергия отиват в ЕРП-та. Всяка една стотинка от този ред, на който пише зелена енергия, отива в производителите на тази електроенергия. Всяка една стотинка от тези 200 млн. на година за 25 години минимум 200 млн., които ще плащат българските граждани, отиват в производителите на зелена енергия. Това което казваме, че ако има разходи за системата, такива са доказани от системния оператор и от електроразпределителните дружества. Те не трябва да бъдат отново за сметка на българския потребител. А те трябва да бъдат за сметка на този, който ги предизвиква. Първото решение за цената за достъп е временно от името на регулатора, но когато той изчисли постоянната цена за достъп, тя ще е базирана на реалните доказуеми разходи за системата, които са предизвикват.
Още веднъж искам да подчертая, ако не бъдат приети, това означава или този същия ред за зелена надбавка да се увеличи, за да се покрият тези разходи от българския потребител или някои от другите редове във фактурата да бъде увеличен, за да се поемат разходите от българския потребител.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Бих се обърнал към госпожа Маринова, която е от Правния отдел на Министерство на икономиката. Госпожо Маринова, опасно е, ако тази комисия подкрепи едно решение, за което след това Европейската комисия реши да санкционира България. Затова държа ясно да отговорите на въпроса, дали има кръстосано субсидиране и дали смятате, че България може да попадне в процедура по глоби, заради един такъв текст.
Заповядайте, госпожо Маринова.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Господин Димитров, за да бъдем съвсем прецизни и коректни трябва да кажем, че въпросът за кръстосаното субсидиране е икономическа логика и икономически закон, а не юридически. Така че преценката, дали имаме фактология кръстосано субсидиране се прави като квалификация от юристите, по твърденията на икономистите. Ако имаме пренасяне в една цена, под една цена разходи към друга, в закона ясно е казано, че това е кръстосано субсидиране.



След като икономистите твърдят, че в случая не е така, аз няма как като юрист да направя квалификация, че има кръстосано субсидиране. Нали така?
Юридическият въпрос, който стои тук е за повдигнатия казус от Фотоволтаичната асоциация, кои разходи трябва да бъдат платени от производителите на ВЕИ. И тук няма спор, че разходите предизвикани от тези производители трябва да бъдат платени от тях. Това са текстовете на директивата и тук нарушение няма. Съвсем друг е въпроса, тези разходи какво покриват, какво не покриват и за какво компенсиране и пренасяне на цени става въпрос. Това е съвсем друг въпрос. Тук имаме две неща. И това което министър Добрев също каза е, че механизмите за подход в случая са или да се направи движение между редове във фактурите на потребителите. Тоест, тези разходи ще влезнат някъде, независимо дали ще влезнат в пренос, независимо дали ще влезнат в добавка зелена енергия, те ще влезнат някъде. Така че в кой ред ще влезнат, ще кажат икономистите, според техните квалификации.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Никола Николов поиска думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, аз искам да ви предложа вариант, в който наистина достойно да изтеглите този законопроект, защото първо той беше поискан от състав на ДКЕВР, който ще уволните утре в пленарна зала. Той беше поискан, защото с едно абсолютно незаконно решение и сега в момента има над 200 дела, които са във Върховния административен съд, той поиска да отнеме от производителите на зелена енергия средства, за което отнемане мотива беше разходи, които предизвикват. Сега чуваме същото. Ние сме съгласни да плащаме нашите разходи, които предизвикваме. Само че до ден днешен никой, нито ги изчисли, нито ги показа и аз ще обясня защо.
Защото тези разходи са далеч по-малки от разходите, които предизвикват конвенционалната или всеки друг вид енергия, тъй като ние генерираме моментно много малко енергия. Отдаваме я много близко до потребителите на тази енергия и практически не предизвикваме в този размер разходи за управление на системата. И това е истината. Ще го видите по-късно, защото след като облечете с доверие новите комисари в тази Комисия, те ще трябва да кажат: “Да, но това което е решил предишния състав на ДКЕВР е просто невярно”. Още един аргумент, защо не е вярно. Не е вярно твърдението, че с тази такса ние плащаме разходите, които предизвикваме, първо защото не са изчислени, както ви казах.
И второ, защото изведнъж по тяхно предложение, вие сте подведени да предложите прехвърляне на средства от мрежовото дружество, на което ние плащаме тази такса, към дружеството краен доставчик.
Искате ли да ви кажа какви са финансовите им резултати. Може би тук има и ще ги потвърдят. И да не ги потвърдят, може да ги проверите много лесно.
На разпределение ЧЕЗ, на разходи на печалбата, в периода в който ние плащаме такса достъп 271 %. 271 процента в тази ситуация в държавата е вдигната тяхната печалба, благодарение решението на ДКЕВР. За съжаление на ЕВН не е публична информацията, защото след продажбата на остатъчния дял те затвориха дружеството и то вече не е вече публично, така че няма как да му видим резултатите. От порядък на десетки проценти е и увеличението на печалбата на международно дружество на Енерго-Про ЕАД, като те са се изхитрили и са провизирали тази такса. В смисъл отчитат я по някакъв доста странен начин в своите финансови отчети. Вероятно законно го правят.
Така че наистина замислете се, че зад тези предложения настояваше предишния състав на Комисията. Тя санира техни абсолютно незаконни действия, тъй като ние си търсим правата в българския съд и ще си намерим правата. И ние наистина ще се постараем да бъдат преследвани тези хора, които не само направиха сметките за ток не ясни, не възможни за плащане от потребителите, но освен това от нас, от 1400 български фирми във фотоволтаичния сектор, отнемат средства абсолютно незаконно. Никой не отказва и никой няма нищо против, да си плащаме тези разходи, които предизвикваме, но не и да плащаме за грешките на състав, които вие утре ще уволните в Парламента. Просто, нон сенс е да им нямате доверие, да ги уволнявате и в същото време да правите един безумен текст, който гарантирано ще доведе до наказателна процедура срещу България.
Защото най-типичния пример за това, че ДКЕВР, наистина не спазва регламенти. Неспазването на чл. 14, ал. 1 от Регламент 714 е записано сега. И понеже не са го спазвали, те по някакъв начин ви принудиха, не знам как, да внесете този законопроект.
Повярвайте ми нарушението на този регламент, ако има юристи нека да кажат докъде води това нарушение, ще направи така, че България да бъде санкционирана абсолютно не нужно според мен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Бихте ли цитирали конкретния текст.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Трябва да ми помогнат юристите, да прочетат конкретния текст на чл. 14, ал. 1 от регламента.
РЕПЛИКА: Има освен това нарушение в чл. 37.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Изпратете ни писмено до всички членове на Комисията.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Чл. 14, ал. 1 от Регламент 714/ 2009 г., разбира се е нарушен. Вие знаете, че е нарушена и Директива 72, която не разрешава подобно кръстосано субсидиране и изобщо финансов поток между двете дружества, няма как да има. И то със закон да им дадем тази възможност. Повярвайте ми, това е защото предишния състав на ДКЕВР търсеше начин да гаси някакви пожари в техните глави разбира се, пожари, защото към този момент ние виждаме, а и финансовите отчети го доказват и балансите на мрежовите дружества да харчите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Изпратете ни го писмено, колеги.
Господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Николов, вие поставяте нещата в две посоки. Едната посока, тъй като казвате за печалбата на ЧЕЗ или на електроразпределителните дружества е вероятно, ако е така, аз не знам дали е така. Но ако е нараснала печалбата, това значи, че самия размер на тези такси не е правомерен. В смисъл, че е по-висок, отколкото трябва да бъде.
Но ние в закона тук няма да определяме колко ще бъдат тези такси. Това ще го определи ДКЕВР. Прав сте, че те не се мотивираха. Ние също сме ги викали тук в Парламента. Те също можаха да ни кажат, защо точно такива са примерно сумите, проценти от произведената енергия. Никой от тях не го каза. Точно за това, ние смятаме, че те трябва да бъдат и освободени.
Друг е въпросът обаче, дали трябва да се плащат някакви такива такси. Аз мисля, че трябва. Пак казвам, каква обаче да бъде стойността. Защото ние с господин Газдов бяхме на среща заедно в Министерство на икономиката и енергетиката. И там например, когато се постави въпроса за покривните конструкции, аз също съм съгласен с производителите, че особено на една къща, където са сложени примерно два, три киловата мощност. Те не ползват електроразпределителната мрежа. Примерно шест, което е разрешено за ползване. Даже има фактура, в която се пише, че всеки един такъв абонат плаща за шест киловата, а предприятията, в зависимост от разрешението, което е за ползване, имат 30, 50, 100 киловата. Това не е оправдано. Аз съм го задавал този въпрос на господин Семерджиев. Защо ще плащаш нещо, което не ползваш. Аз съм напълно убеден, че това подлежи на санкции. Но нека да дадем възможност със закон на членовете на новия ДКЕВР, те да определят примерно едно поле от 10 мегавата, което не ползва енергия, а то ползва изцяло разпределителната мрежа, какво трябва да плаща. Аз сега не мога да кажа. И затова пак казах, че надявам се с избора на новите членове на ДКЕВР, да има достатъчно компетентни специалисти, експерти, които да кажат: “Тук ще увеличим и таксата еди каква си.”, както и господин Газдов каза: “Въпросът е на разговор.”
Наистина в определяне на едни цени, които са за ползване да речем, както е случая за електроразпределителната мрежа, трябва от двете страни да се докаже. Не да се пазарят колко да плащат, а да се докаже, какви са разходите за ползване на тази мрежа и колко трябва да бъдат. Тук с този закон, ние няма да определим колко да се плаща. Тук е принципа, че трябва когато ползваш нещо, да го плащаш. И затова дадох пример за една обикновена сграда или покривна конструкция. Защото първо всички знаят, които се занимават в тази област, че най-нерентабилни са именно покривните конструкции. Защото там не е като на едно пространство да разпределиш как да бъдат разположени самите фотоволтаични пана и че нито градуса, нито изложението се съобразяват. Там дали ще бъде на юг или ще бъде на югоизток или на югозапад, зависи от самата покривна конструкция. Това е единия въпрос.
И другия, защо тези хора и това са за малките консуматори, обикновени хора. Между другото трябва да ви кажа, че когато правихме този закон всички колеги тук и в тази комисия бяха на мнение, че именно тази енергетика трябва да се развива, както и в Германия, да се развива в помощ на потребителите и на малкия и средния бизнес. За съжаление обаче, точно поради такива грешки в ДКЕВР се допусна. Защото тук пак чух и от господин Газдов за инвеститори.
Искам откровено тук пред всички да кажа, че за мен инвеститора не е този, който е направил 50 мегавата поле и е вложил милиони. Аз и от парламентарната трибуна го казах, че ако аз сложа една кафе машина в коридор на Пирогов и всяка седмица отивам да си взимам стотинките от продаденото кафе, аз стратегически инвеститор ли съм за Пирогов или просто използвам конюнктурата на пазара?
Така че за мен истински инвеститор, стратегически инвеститор, защото тези думи бяха казани и от бившия министър от БСП, Димитров. Когато обсъждахме този закон, той точно това каза. И нека да го чуят сега и тези, които излизат на протести за цената на тока. “Когато намалихме изкупната цена на зелената енергия, вие гоните важни стратегически инвеститори от България”.
Искам да ви кажа, че за мен важен стратегически инвеститор е, този който строи фабрики, заводи, осигурява работни места за производство. Точно за това, ако забелязвате, ние в закона бяхме гласували по-висока цена за биогоривата, биопродуктите. Защото те отварят работни места и използват суровина в България. А не да дойде някой от някъде, да монтира едни съоръжения и след това да минава и да си взима парите, които по наши сметки, с тези 860 или 850 мегавата, примерно казвам в този раздел фотоволтаици, държавата ще трябва да плати за този срок на подписани договори някъде около 6 – 7 милиарда, точно на тези хора, които са монтирали тези фотоволтаични полета. Това ако е стратегически инвеститор за страната, че всички ние трябва да им платим тези 6 – 7 милиарда. Няма да се връщам назад, за да не се каже, че пак ние търсим оправдание. Но точно ние преди една година и половина променихме закон, който щеше да срине икономиката на държавата. Защото тогава това, което заварихме ние за изкупуването на зелена енергия беше закон, който гарантираше 25 години изкупуването на тази енергия, като забележете, Регулатора не може да променя цената повече от 5 % на година. Ако бяхме оставили този закон, знаете какво щеше де бъде в момента, тази съставка на зелена енергия. Щеше да бъде непосилна и за цената в момента на тока и за микса. Защото трябваше в момента да се изкупува на цена около 720 лв. на мегават.

Така че връщам се към това, което ви казах. Разбирам ви, така е, вие имате своето право да протестирате за това, че от вашето сдружение са направили необходимите инвестиции. Възвръщаемостта обаче на тези пари, не бих казал, че трябва да бъде в рамките на три, четири години, да си върнат инвестициите и след това да печелят на гърба на българските потребители. А трябва разговори, както вие казвате, подкрепям ви, трябват разговори, за да се стигне до една нормална цена, както за тези, които са инвестирали в България, така и за българските потребители.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кратка дуплика, заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Вашите аргументи от гледна точка на позицията, която имате политическата са о кей. Въпросът е, че вие предлагате такса достъп да плащаме само ние, а не всички производители. Другите производители предизвикват ли разходи в системата? Как я плащат? Затова ви моля, ако разбира се, приемате нашите аргументи, огледайте си закона. Защото този закон е писан от някой в ДКЕВР и е казано: “Това единствено ни спасява да не бъдем санкционирани от българския съд. Само това ни спасява, нищо друго не ни спасява”. И са ви дали тези текстове. Имайки някакъв малък опит и аз в тази зала ви казвам, това е много тежко подвеждане. Търсете отговорност от този, който ви е подвел. Но променете текстовете, които наистина са против.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин председателю, аз няма да взимам повече думата. Смятам, че точно това е идеята на първо четене да се изслушват. Аз мисля и съм убеден и затова се обръщам към председателя са Комисията, че между първо и второ четене трябва да има много разговори. И трябва наистина, не казвам, че това са съвършените текстове, имате право в някои упреци, които отправяте, за така предложените текстове. Но те могат да претърпят промяна и корекция. И се надявам точно между първо и второ четене, благодарение и на тези разговори и на вас, на всички от Комисията, да се стигне до възможния, най-добър текст. За тези години се убедих, че няма закон, който да е добър за абсолютно всички. Някой път казвам, че трябва да направим закони еднакво лоши за всички. Защото всеки е недоволен от нещо или от някой параграф в закона. Въпросът е да го направим така, че да бъде максимално добре приет от всички.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, само един важен нюанс и след това ще дам думата на господин Иванов и на господин Червенкондев, който иска думата.
Разбира се, че винаги тук имаме различни мнения по много въпроси и в това няма нищо лошо. Но искам специално да ви обърна внимание на § 2, ал. 7. Приходите от цените за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи заплащани от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени могат да се използват и за компенсиране на разходи, произтичащи от задължения за изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени, по Закона за енергията от възобновяеми източници на обществения доставчик и крайните снабдители по методика одобрена от Комисията.
Колеги, мен ме притеснява в случая авторитета на Комисията по следния въпрос. Има десетки дела. И ако този текст го няма може да се окаже, че до момента ДКЕВР е събирал едни такси по начин, по който не е трябвало да ги събира. И има опасност от кросубсидиране. Това е опасност. Аз не казвам, че е така, но съществува такава опасност.
И ако сега Комисията гласуваме този текст и утре Европейската комисия каже, че той противоречи на директиви, както се твърди, за което нямаме правна експертиза, Икономическата комисия и всички ние, няма значение кой е бил от ГЕРБ, от Синята коалиция, от БСП, от Атака, от където и да било, независими народни представители, ще каже: Тези от Икономическата комисия какво са направили, че не са разбрали и европейското право.
Аз се опитах от страна на Министерство на икономиката, които би трябвало да са много компетентни, колега Велчев, да дадат категорично мнение. Нарушаваме ли европейска директива или аргумент, но те не дадоха становище. Едните казаха да преценят юристите. Другите да преценят икономистите. С цялото ми уважение към колегите, с които работим добре с години. Тогава мен ме притеснява не спора по детайлите. Мен ме притеснява авторитета на Комисията да не пострада. Да не се окаже, че ние решаваме европейска директива, за да решим проблемите на хора, които не са си свършили работата. И накрая Икономическата комисия след цялата работа, ние да се окажем виновни. Така че по този въпрос, аз специално се обръщам към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Аз колеги, ако не вие не кажете тук категорично, че не нарушаваме тази европейска директива и регламент, няма да го подкрепя този законопроект. Нека всеки народен избраник да си преценява. Но не се прави по този начин е моето лично мнение по този въпрос.
Господин Иванов поиска думата, след това господин Червенкондев.
СТОЯН ИВАНОВ: Аз ще използвам образния пример на господин Велчев. Господин Велчев, ако излезе закон, че болните са длъжни всеки ден да ви купуват по две чаши кафе на цена 2 лв. ще бъдете най-стратегическият инвеститор за ръководството на болницата, който ви е дал разрешение там да си сложите кафе машина. Използвайки този образ, ще ви кажа, че мен ме притесняват не производителите на зелената енергия и техните печалби, а болните.

И в тази връзка, аз споделям опасението, което господин Димитров изказа, току що. И ми се иска да бъдем абсолютно убедени в това, което правим. Още повече, че в Преходните и заключителни разпоредби вие сте предвидили да остане това, което е досегашния състав на Комисията, с който надявам се прокуратурата наистина да се занимае много добре и да установи, дали случайно не са забогатели рязко изведнъж. Доста не аргументирано го въведоха. И какво последва от това въвеждане ми е интересно. Загубите на НЕК намаляха ли. Спаднаха ли цените на електроенергията за българските потребители. И аз няма да бъда популист да ви говоря само за пенсионери, а за българския бизнес, защото си убиваме бизнеса с тези глупости. Не спаднаха цените.
Така че тези неща наистина трябва много сериозно да ги огледаме, преди да гласуваме нещо подобно. И пак казвам, няма да защитавам производителите на зелената енергия, макар че те си има свое право да казват: Приехте ни по едни правила, а сега зад гърба ни налагате и то незаконно други. Искам да защитим българския потребител във всичките му разновидности, от пенсионера до дребния и средния бизнес.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми колеги, наистина тук се поставя за мен един важен юридически въпрос. Това което чухме и в момента ние сме Народното събрание, където пишем закони. Тук всеки един въпрос, според мен е юридически и е правен. Затова, както знаете, законодателната техника, минава закона на първо четене, като философия и от там нататък между първо и второ четене се правят промени, правят се допълнителни коментари и обсъждания в работни групи.

Но аз това, което подкрепям господин Димитров и господин Велчев, ако ще искаме задължително, правно становище от юристите на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, от Националната електрическа компания, от ЕСО ако щете, от международно право, това са важни неща. Аз лично не съм юрист и не мога да кажа и не съм запознат с европейските директиви и регламенти.
Така че много е важно, аз ще го подкрепя закона на първо четене, но между първо и второ четене, ако нямаме категорични потвърждения от страна на международните юристи, европейското право, че този закон не води до някаква наказателна процедура на държавата за кръстосано субсидиране. Защото отговорността ще я носим ние в тази комисия. Не бих подкрепил на второ четене, този законопроект.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да чуем господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Извинявайте господин Велчев, съжалявам, че министърът не е тук, за да кажа и на него. Но има един странен привкус в цялата тази работа. Вие не сте виновен, нито министърът е виновен. Това са същите текстове, които господин Семерджиев се опитваше да ги пробута на три поредни заседания в тази комисия и накрая по един недопустим начин в Закона за оръжията и стоките с двойна употреба. Начина по който се опитваше да се пробута, явно с огромно притеснение, това което даде обяснение господин Димитров и други колеги тук. Ясно, че има някой, който има интерес от тази работа. Не сте вие нито е министъра. Не са и крайните потребители, както каза колегата Иванов. Това не е в контекста на това, което се случва. От това няма да се промени цената на тока. Няма да намалее крайното потребление. Защото наистина не е справедливо да се включат само възобновяемите източници, а другите производители, които имат ред в микса, говорим конкретно за ТЕЦ-овете и за други по разбивката. Тях ги няма тук. Този закон не е справедлив или тези промени. Те касаят да оневинят или по-точно да оправдаят действия със задна дата. Няма такава справедливост със задна дата. Всеки си носи последствията. И бих казал, че Семерджиев го нямо, но духа му витае. Идват тези които са му кукловодите. Така се оказва, че те са неунищожими. И наистина моят съвет е разровете си и вижте за какво става дума.
Питам, кой има интерес от това нещо? Както има съмнения и за юридическото основание, още повече хармонизацията с европейското законодателство. Хубаво е като правим нещо, да си даваме сметка за последствията. Да правим оценка за последствията, за въздействието на тези законни норми, а не после само да кажем: Извинявай, сбърках.
Така че най-малкото обвинявам вас или министъра. Съжалявам, че го няма тук. Но се разровете и вижте, кой ги пробутва тези неща отново. Защото това са абсолютно същите текстове и тук с колегите го установихме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, след това госпожа Калина Трифонова поиска думата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин председателю.
В началото на разглеждането на тази точка от дневния ред, за съжаление имах неотложен ангажимент, иначе аз щях да направя предложение, разглеждането на тази точка да бъде отложено. И ще ви кажа моите аргументи.
Първо, тези текстове в малко по друг формат на вносителите, ние вече ги разглеждахме и те не минаха през Народното събрание. Виждам, че е вдигнато нивото на вносителите, защото председателят на парламентарната група на ГЕРБ води групата от 23-ма народни представители. Но това не легитимира по по-категоричен начин тези текстове. И аз питам, три месеца този законопроект, който е внесен в средата на м.ноември отлежава, не минава през Комисията. И изведнъж на извънредно заседание се иска да се вземе днес решение за минаване на текстовете на първо четене. Ако беше толкова спешно, в тези три месеца трябваше да се разгледа.
Второ, още тогава при първото разглеждане видяхме, че защитника на тези текстове беше председателят на ДКЕВР, господин Ангел Семерджиев. По всичко личеше, че той е автора на тези текстове. Аз настоявам, сега ако се разглеждат тези текстове, да видим какво е становището на новия състав на ДКЕВР, който предстои да изберем. Защото няма в момента такъв и това прави още по-комично разглеждането на текстове, в които ние възлагаме конкретни задачи на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
И аз подновявам и ще го направя като процедурно предложението ми за отлагане на разглеждането.
На следващо място, няма да се спирам на четирите текста. Двата от тях са в основното тяло на закона, двата са в преходните и заключителните разпоредби. Преходните и заключителни разпоредби ги оставям настрана. Но двете промени които са в основното тяло на закона за § 2 се вижда, че има много силно съмнение, да не кажа, че доста категорично мнение, че се нарушава наистина Регламент 714 от 2009 г. в частта му на чл. 14.
А що се касае до § 1, той е не по-малко оспорим. Защото там е записано, че цените за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи, включително тези заплащани от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, макар че тази добавка е излишна, ако има общо значение този текст, се определят ежегодно от Комисията. Не е записано Комисията как определя тези цени. Кои са ценообразуващите елементи. Защото ако мен ме питате, тези цени трябва да бъдат разходо-ориентирани, върху които да има нормалната търговска добавка за електропреносното и електроразпределителните дружества. Така ние даваме един картбланш на ДКЕВР, да знаем какъв ще бъде неговия състав, без да знаем, дали те самите няма да оспорят тези текстове.
Още повече ме смущава това, което каза господин Червенкондев. Аз казва, на първо четене ще гласувам, но на второ четене този текст няма да го гласувам. Не може по този начин. Това е ключов текст. Как аз да гласувам на първо четене два текста, които не са в момента защитими.
Правя процедурно предложение господин председател, да отложим разглеждането до формирането на Комисията за енергийно и водно регулиране. Казваме, че спешно ще я формираме. Нека тази Комисия, която се надявам да бъде наистина много по-компетентна и много по-отговорна, да си даде становище и тя самата може би ще поиска промени в текстовете и да гласуваме именно нещо, в което те ни убедят. Защото не може тези цени, да са различни в зависимост от въвеждането на едни възобновяеми източници в експлоатация.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Къде го пише това?
ИВАН ИВАНОВ: Във временните цени, където са определени. Те го практикуват, защото ние им даваме това право. Аз не мога да дам това право.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има процедурно предложение. Моля да не влизате в диалози колеги. Има ли обратно процедурно предложение? Има предложение за отлагане на този законопроект. Обратна процедура няма.
Тогава подлагам на гласуване предложението на господин Иванов да отложим гласуването по този законопроект.
Който е „за“ отлагане, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 11.
Не се приема господин Иванов вашето предложение за отлагане.
Госпожа Калина Трифонова поиска думата. Заповядайте.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Благодаря господин Димитров.
Бих искала да внеса малко допълнителна яснота върху дискутираните въпроси и да информирам, както народните представители, така и вашите гости. От надбавката за зелена енергия, която е калкулирана в цената на крайните потребители, към момента ЕВН България, електроснабдяване е събрало 52 млн. Но е превело на производителите на зелена енергия 116 млн., тоест всяка една стотинка, която е събрана чрез тази зелена надбавка е отишла в производителите за зелена енергия. Даже допълнително 5,7 лв. от ЕВН България електроснабдяване са отишли за зелена енергия. От цената за достъп ЕВН България, електроразпределение е събрал 28 млн.
Аз не говоря какви разходи е направило разпределението. Говоря за пунктуацията, затова че наистина дори да сме събрали, 74 млн. са разчетени за цяла година, че ние ще направим разходи за зелена енергия. Реално направените разходи към 30 януари т.г. са вече 116 млн. Именно поради тази причина, не се отрази допълнително тази зелена енергия върху крайните цени на потребителите. Мисля че всички тук на тази маса заинтересовани казаха, че има начин, че има решение, че може да се създаде фонд за възобновяемата енергия. В него да влизат постъпленията от търгуваните емисии с въглероден двуокис, да влизат постъпленията от зелената надбавка и по този начин да се финансира тази зелена енергия. Но да се казва, че тези пари отиват за ЕРП-та, това не е вярно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Газдов кратко уточнете.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Може ли да поясня. Това което казва Калина Трифонова е напълно вярно. Наистина има голямо разминаване между средствата, които крайните снабдители събират и тези, които следва да изразходват. Именно това е една от огромните грешки на регулатора. Също така мисля, понеже сега разчетох между редовете, така да се каже, че средствата които се събират от електроразпределителните предприятия от така наречената такса достъп, всъщност са много повече от реално изразходваните средства за управление на мрежата.
И действително господин Велчев го няма в момента, но той каза принципите. Принципите са ясни. Ако има цена за достъп за производители на енергия трябва тя да е за всички производители, не само за възобновяемите източници. Принципът е да не се нарушава европейското законодателство и да няма кросубсидиране.
Член 37, т. 1, буква “е” на Директива 72 на Европейската общност от 2009 г., регулаторният орган има следните задължения. Едно от тях е да гарантира, че няма кръстосано субсидиране между дейностите по пренос, разпределение и доставка. Дейността пренос, ако тя събира цена за достъп и благодарение на този законопроект прехвърли парите към дейността снабдяване, имаме директно кросубсидиране и нарушаване на европейската директива.
И пак казвам, ние знаем много добре, че има проблеми при крайните снабдители, че има недостиг на средства. Но виждате парите от добавка за зелена енергия отиват само транзитно при ВЕИ производителите. В момента в който ги получат, те са длъжни 39 % или до 39 % от всички средства постъпили при тях, да ги приведат като цена за достъп към разпределителните предприятия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ще продължим дискусията, но се обръщам към Министерство на икономиката, към НЕК и към ЕСО и ви моля за писмено становище по този законопроект, в което ясно да се каже нарушават ли се европейски директиви и регламенти. Защото ако няма такова писмено становище от страна на Министерство на икономиката, НЕК и ЕСО, аз ще посъветвам, колеги, ДКЕВР, макар че ДКЕВР са във висящо положение в момента, ако няма такова становище, аз ще говоря с колегите народни представители и съм против, те да се окажат в крайна сметка виновни затова, че е допусната една ситуация, която е висяща и тя да бъде оправена с персонална отговорност на колегите, които в крайна сметка се окажат виновни, ако започне процедура на Европейската комисия срещу България.
Беше поискана думата от господин Ньотликс.

СЕБАСТИЯН НЬОТЛИКС: Има много прост въпрос към представителя на ЕВН тук, тъй като и Енерго-Про и ЧЕЗ в своите финансови отчети, отчетоха сериозни печалби при разпределителното предприятие отговарящо за мрежите. Така че въпроса ми към госпожа Трифонова е, дали след като печалбата от разпределение се прехвърли на снабдителя, все още ЕВН е на загуба?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпреки че съм против подобни въпроси, заповядайте госпожо Трифонова.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Отново казвам, цената която ЕВН България Електроразпределение е взела като цена за достъп до преносна и разпределителна мрежа от ВЕИ-производителите е 28 млн. 763 000. Все още очакваме национален механизъм за разпределяне и справедливо разпределяне на тези разходи за достъп до преносна и разпределителна мрежа. Това което сме платили на производителите на зелена енергия са 116 971 000. В момента текат одити на нашите финансови отчети. Така че не мога да ви кажа какви ще бъдат окончателните резултати. Това е включително и с януари.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ИВО ИВАНОВ (Българска фотоволтаична асоциация): Моята забележка ще бъде много кратка. След като лицезионните дейности, следва да се осчетоводяват по отделни трансперентни статии и това прехвърляне на средства от една статия в друга и от едно дружество в друго, дали всъщност не е точно доказателство за кросубсидиране. Вече в няколко от изказванията проличава ясно разбиране, че не го казваме, не искаме да го признаем, но общо взето дори и становището на МИЕ, аз чувам, че кросубсидирането е факт. Следователно този проблем трябва да се изясни, преди да се приеме предложения от Ангел Семерджиев проектозакон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, с нови аргументи надявам се.


ПЛАМЕН СТЕФАНОВ (Енерго-Про ЕАД): Тъй като няколко пъти беше споменато, че в резултат от приходите от цена за достъп, дружествата реализират прекомерни печалби, искам категорично да отхвърля това твърдение. Печалбата на нашето мрежово дружество за миналата година е 12,9 млн. лева. Което ако направите сравнение на намалението на разходите спрямо миналата година ще видите, че се дължи изцяло на това. И също така в мрежовото дружество не бих нарекъл възвръщаемост от 3,9 % за висока. Тя дори е много по-ниска от лихвите по депозитите в банките.
В същото време снабдителното ни дружество е дори на загуба 200 000 лв. нетна за годината. Така че общо, ако се погледне групата на Енерго-Про, не бих говорил за прекомерни печалби. Дори напротив, общо двете дружества спрямо миналата година намаляват печалбите си.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кой иска думата по поставените въпроси? Заповядайте.
СТИЛИЯН БУРХАНЛАРСКИ: Представител съм на Фирма Еолика в България. Един среден производител с ветропарк от 60 мегавата. Искам да изразя първо съжаление, че тази комисия не прие предложението на господин Иванов. Защото обсъждаме неща, които са от компетентността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в нейно отсъствие. Знаем, че не е конституирана. Но все пак може би можеше да се намерят хора, които да дойдат тук от нейно име. Там има експерти в тази Комисия. Иначе слушаме политически изказвания от името на министъра, от името на негови представители шефове на департаменти и т.н. Съжалявам, че така се случи.
Създаваме един парламентарен процедурен абсурд. В отсъствието на този, които има компетентност, да обсъждаме важни въпроси. Като един среден производител искам да кажа, че ние сме съгласни с това да има такса за достъп. Такава трябва да има. Такава има в Европа. Има рамка в която тази такса за достъп се определя. Да следваме този пример на Европа и да определяме тази рамка.
Миналата година през м.октомври ни беше съобщено, че тази такса, която ни обявиха така произволно от ДКЕВР, ще бъде за около 6 месеца, след което ще се вземат предвид разходите за ЕРП-та, на ЕСО и ще се фиксира една трайна такса. Добре, но вече шест месеца изминават и сега тук в този проект ни се пробутва нещо, което е съвършено неприемливо. Да чакаме още шест месеца. И кога ще стане гласуването на този закон, може би март, може би април още шест месеца. Значи отиваме до м.септември.
Искам само да съобщя, че нашата фирма всеки месец плаща между 200 000 и 300 000 лева такса за достъп. Нещо което не е предвидено от нашия бизнес план и ни претоварва. Ние финансово изнемогваме. Ясно е, че тази такса няма да бъде 10 %. Затова не сме съгласни да бъде записано тук, че 6 месеца след приемането на този закон, тогава ще се определя таксата за достъп. Това е едно.
Второ, съгласни сме с ал. 12 от чл. 31 в ЗЕВИ.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господине, станаха ясни вашите аргументи. Аз ви благодаря.
ИВАН БОЖИЛОВ: Господин председател, ако може една процедура за прекратяване на дебатите. Аз имам чувството, че вие бавите умишлено, да се гласува тази точка. Ако сте против, гласувайте против. Но нека да се гласува. Правя процедура за прекратяване на дебата и гласуване. Между първо и второ четене може всеки да си направи предложенията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Божилов аз съм си казал мнението по този законопроект.
Господине, съжалявам, но виждате, че когато дебатите продължат толкова дълго в един момент започваме да губим кворум.
Има процедура за преминаваме към гласуване.
Който е „за“ това да прекратим дебатите и да преминем в процедура по гласуване, моля да гласува.
В момента присъстват 13 народни представители.
Междувременно колеги от Министерство на икономиката, чакаме писмени ваши становища, също и от НЕК. Господин Андонов от НЕК искаме писмено становище и от ЕСО също очакваме писмено становище.
Колеги, нямаме кворум. Така че не може да проведем това гласуване. Прекратяваме заседанието.

(Закрито в 16.05 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Силвия Михайлова
(95 922 знака)