1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за денонсиране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, № 302-01-6, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Министерски съвет и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да предприемат мерки за намаляване на цените на електрическата енергия и осигуряване на базовите потребности на потребителите на енергия на приемливи цени, № 354-02-28, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2012 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите:
• № 254-01-98, внесен от Захари Георгиев и група народни представители на 12 октомври 2012 г.;
• № 254-01-114, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 29 ноември 2012 г.;
• № 354-01-26, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 27 февруари 2013 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 13


На 28 февруари 2013 година, (четвъртък) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за денонсиране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, № 302-01-6, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Министерски съвет и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да предприемат мерки за намаляване на цените на електрическата енергия и осигуряване на базовите потребности на потребителите на енергия на приемливи цени, № 354-02-28, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2012 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите:
• № 254-01-98, внесен от Захари Георгиев и група народни представители на 12 октомври 2012 г.;
• № 254-01-114, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 29 ноември 2012 г.;
• № 354-01-26, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 27 февруари 2013 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.45 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички колеги и гости. Имаме кворум.

За днес Ви предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за денонсиране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, № 302-01-6, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Министерски съвет и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да предприемат мерки за намаляване на цените на електрическата енергия и осигуряване на базовите потребности на потребителите на енергия на приемливи цени, № 354-02-28, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2012 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите:
• № 254-01-98, внесен от Захари Георгиев и група народни представители на 12 октомври 2012 г.;
• № 254-01-114, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 29 ноември 2012 г.;
• № 354-01-26, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 27 февруари 2013 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Колеги, по този дневен ред имате ли предложения?
Господин Петър Димитров заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз гледам точката за денонсирането на предложението на Споразумението за петролопровода Бургас – Александруполис и не разбирам за къде сме се разбързали. Тъй като решението на Министерския съвет е от 7 декември 2011 г. Много се извинявам, но е имало предостатъчно време, за да може сега в условията на такова гражданско напрежение, ние да се занимаваме с тези неща. Още един ден говорене за нещо, което по никакъв начин не е належащо в момента. От тази гледна точка аз предлагам тази точка да отпадне. Още повече че в мотивите, които са ни дадени, аз срещам неща, простете ми, но “петролопровода както е замислен не е търговски осъществим и не е приемлив за банка”. Какво значи не е приемлив за банка. Как го разбрахме, че не е приемлив. Как разбрахме, че не е осъществим, след като Гърция и Русия нямат такива впечатления. Едни твърдения за които сега ще влезем в политическо говорене, което не мисля, че ни е необходима. Затова предлагам да отпадне от дневния ред.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, може да гледаме нещо, когато ни е разпределено. Така че гледаме го веднага, след като ни е разпределена тази точка.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател, аз ще ви спомена няколко закона, които отдавна са ни разпределени и които не ги гледате. Всички разбираме, че ситуацията е извънредна и Парламента работи по теми, които действително са извънредни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има процедура колеги. Предложение на господин Петър Димитров, да отпадне първа точка от програмата.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 6 “за”.
Против? Против 16. Не се приема.
По програмата има ли други предложения, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване програмата, както ви я прочетох.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Против един. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.

По първа точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Евгения Харитонова – заместник-министър и Любомир Петков – началник на отдел “Проекти” в Дирекция “Европейско и регионално енергийно сътрудничество”;
от Министерство на финансите -- Владислав Горанов – заместник-министър, Диана Драгнева – директор на Дирекция “Държавно юрисконсулство” и Иван Кондов – началник на отдел в Дирекция “Държавно юрисконсулство”.
Кой ще представи законопроекта? Вие ли госпожо Харитонова.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Реално Министерство на финансите управлява този проект, но поради възпрепятстване на господин Горанов, той все още не е дошъл, затова аз ще представя доклада. Въпроси и отговори ще дават Министерство на финансите по този въпрос.
Споразумението между правителството на Руската федерация и правителството на Република България и на Гръцката република за сътрудничество, строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис или така наричаното междуправителствено споразумение е сключено на 15 март 2007 г. В него трите правителства потвърждават желанието си да развиват сътрудничеството в тази област на равноправна и взаимно изгодна основа. И се съгласяват, че прие реализирането на настоящето споразумение най-ефективна форма за финансиране на строителството на петролопровода представлява принципа на проектно-финансиране.
Споразумението е ратифицирано със закон, обнародван в Държавен вестник, бр.45 от 2007 г.
На 18 януари 2008 г. в съответствие с разпоредбите на междуправителственото споразумение е подписано споразумение на акционерите, относно проекта за нефтопровода Бургас – Александруполис и така нареченото споразумение на акционерите.
Въз основа на това споразумение на 6 февруари 2008 г. в Кралство Нидерландия е учредена международна проектна компания Трансболкън пайплайн, като основен предмет на дейността на тази компания е проект, развитие, строителство, поддръжка, управление и финансиране на петролопровода. Споразумението на акционерите изразява взаимните очаквания на трите правителства при подписването на международното споразумение, че осъществимостта и приемливостта за кредитиране от банка на проекта ще бъде преценено и че проекта не би бил реализиран, ако всички страни не са съгласни с това.
Проектната компания е трябвало да действа на два етапа. Първият етап е бил свързан с извършване на предпроектни проучвания, икономически и екологични анализи. През вторият етап е следвало да се реализира проекта, респективно изграждането на петролопровода.
Още по време на първия етап, след първоначалните проучвания и изготвени анализи е установено, че проекта не може да бъде реализиран на пазарен принцип. Още на този етап, руската компания Транснефт е декларирала, че не е в състояние да осигури необходимите количества суров петрол, които да запълнят капацитета на петролопровода, което от своя страна да доведе до рентабилност на проекта.
На общото събрание на акционерите, състояло се на 17 и 18 декември 2009 г. бе установено, че проекта така както е замислен не е търговски осъществим и не е приемлив за банково кредитиране главно поради следните причини.
Невъзможно е получаването на гарантирано доставяне на петрол за петролопровода. Проектът не би могъл да приложи конкурентоспособната тарифа, като същевременно е на печалба. Реализация на проекта въз основа на проектно финансиране с ограничена отговорност е невъзможно при пазарните условия.
При сравнение на предложението за финансиране, направено от Сосиете женерал с алтернативното предложение на Транснефт стана ясно, че всеки един от вариантите изисква субсидия от около 6,8 млрд. щатски долара при 100 процента финансиране от Транснефт. 7 млрд. щатски долара при 70 процента финансиране от Транснефт и 7,9 млрд. щатски долара при финансирането предложено от Сосиете женерал.
Извършената експертна оценка на проекта, показва, че Петролопровода, както е замислен в междуправителственото споразумение, не е търговски осъществим и не може да бъде развит при съгласуваните условия. В светлината на това развитие правителството на Република Българи достигна до заключението, че петролопровода, както е замислен в междуправителственото споразумение, не е осъществим.
С решение 890 от 7 декември 2011 г. Министерския съвет на Република България одобри предприемането на действия по прекратяване участието, включително оттеглянето на страната от международното споразумение. В съответствие с това, на 9 декември 2011 г. Република България изпрати нота до правителството на Руската федерация и правителството на Гръцката република с предложение за прекратяване на междуправителственото споразумение по взаимно съгласие на трите правителства. В същата нота правителството на Република България допълнително заяви, че ако такова съгласие не се постигне, България възнамерява да се оттегли едностранно от междуправителственото споразумение.
С писмо Гръцката република е заявила, че не е съгласна с прекратяване на междуправителственото споразумение. Руската федерация чрез руския акционер също е заявила несъгласие за прекратяване на междуправителствено споразумение. На 14 декември 2012 г. след изтичане на едногодишен срок по Виенската конвенция за правото на договорите, Република България изпрати ноти до Правителството на Руската федерация и Правителството на Гръцката република, че прекратява своето участие в междуправителственото споразумение.
На 1 февруари 2013 г. чрез официална нота Руската федерация е изразила несъгласие с оттегляне на Република България от междуправителственото споразумение. Основен мотив е обстоятелството, че в споразумението чл.14 е договорено, че се сключва за неопределен срок и излизането на която и да е от страните е възможно само след достигане на възвръщаемостта на проекта от петролопровода.
Към настоящия момент министъра на околната среда и водите е издал положителна оценка за въздействие върху околната среда и по темата за екологията няма спорни моменти. По договора е предвидено изграждане на пазарен принцип чрез банково финансиране. Правителството внимателно е анализирало и обсъдило правните възможности пред Република България за оттегляне от Споразумението и се е консултирало с международни експерти. Тезата за невъзможност за напускане на договора е напълно несъстоятелна.
Според международното право Република България има право да се оттегли от договор, който е неизгоден за нея.
Тъй като този проект се ръководи и се управлява от Министерство на финансите, колегите са по-пълно запознати и могат да отговорят на въпросите на народните представители.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря госпожо Харитонова. Министерство на финансите и вашите представители искате ли да добавим нещо към мотивите, които госпожа Харитонова представи пред Икономическата комисия? Не.
Колеги, тогава минаваме към дискусия. Заповядайте господин Агуш.
АРИФ АГУШ: Благодаря господин председател. Аз искам да попитам Министерство на финансите, доколкото се запознах България изпраща известия на Русия, изпраща и на Гърция. И двете страни възразяват по отношение на прекратяването на договора. Предвиждат ли се някакви санкции и може ли да бъдем осъдени, за да платим някакви санкции и неустойки по този повод?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ИВАН КОНДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, в самото междуправителствено споразумение не са предвидени конкретни санкции при прекратяване на проекта. Международно правните документи, в частност Виенската конвенция също не предвижда такива санкции от финансов характер. Още повече, че самия проект не е започнал. И по смисъла на Виенската конвенция, преди започване изграждането на проекта, всички страни са направили разноски единствено и само в първата част, тъй като проекта е разделен на две части - предпроектни проучвания и намиране на банково финансиране. И втория етап на проекта е свързано с неговото конкретно изграждане. Така че поради липсата на каквито и да било конкретни действия по изграждане на проекта, никоя страна не дължи нито неустойки, нито каквито и да било санкции.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш.
АРИФ АГУШ: Има ли предвиден някакъв арбитраж самия договор?
ИВАН КОНДОВ: В самото споразумение не.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Харитонова не знам вие ли или Министерство на финансите ще отговори, колко са разходите досега по проекта? Добре, господин Кондов ще ни каже. И да ни кажете, нали очаквахме работни места, приходи от такси. Всичко това го губим. Каква е аргументацията?
Аз очаквах, че в мотивите ще напишете, че ние излизаме от проекта по екологични съображения. Изведнъж тук виждам съвсем други мотиви. Референдуми се правеха. Шум имаше преди години в региона. Сега няма дума за екологията. И се оказа, че е търговски неосъществим. И не знам от коя банка са поискани пари, която е отказала. Тук се говори за една банка, не за банки, а за една банка. Явно от някои са искани и някак са отказани. Все пак обяснете ни. Другите две страни считат, че проекта е реализуем. Ние явно сме ползвали някакви консултанти? Как сме го разбрали? Или това решение пак е, аз казвам така и така ще бъде. И ако сте недоволни отивам в правителствена болница. Открехнете ни малко аргументацията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ: В доклада, който беше направен се появиха някакви странни цифри с много милиарди. Не съм чувал такава цифра. Между впрочем, аз съм човека, който подписа това тристранно споразумение от българска страна. Изградена беше международната компания, както чухте. Не става въпроса за никакви средства от бюджета, а проектно-финансирани. Започна работа. Екологичната оценка е положителна. Основния мотив на правителството беше, че има проблеми свързани с екологията, които биха застрашили Черноморието и т.н. Споменахте някакви 7 млрд. долара. Някой в Министерство на финансите сигурно му се иска да получи такива пари или толкова ще струва обекта ли? Това нещо е пълен абсурд.
И какво значи, т.е. няма да има възможност банка да финансира. Това не може да го реши Министерство на финансите. Има си проектна компания. Това констатация на проектната компания ли е или е на принципала Министерство на финансите? Защото този проект е започнал от правителството на Иван Костов. И беше финализиран, както много други неща не се правят за една или две години, беше финализиран 2007 г. И сега изведнъж се появяват някакви странни твърдения тук за едва ли не липса на икономическа ефективност и затова, че руската страна не може да изпълни проекта. Има излишна клауза в договора и вие много добре я знаете, че те поемат ангажимента да запълнят тръбата и да плащат за пълен капацитет на тръбата, независимо от това, колко петрол ще минава през нея.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте господин КОНДОВ.
ИВАН КОНДОВ: Благодаря господин председател. Ще се опитам съвсем накратко, чисто от фактологическа гледна точка, да се опитам да изясня поставените въпроси. На първо място самото междуправителствено споразумение е предвидило създаването на международна проектна компания, която ще развива този проект.
Господин Гагаузов постави въпроса откъде се появяват тези числа за необходимото банково финансиране. И отговаря ли, че след учредяването на Транс болкън паиплайн, това е международната компания учредена от тримата акционери. Тя е избрала за финансов консултант Сосиете женерал. Има доклад, който сочи като резултат, точно тези необходими суми в различните варианти за финансиране на проекта. И консултанта на компанията е дал заключение в доклада си, че проекта така както е договорен е неосъществим на пазарна основа. Тоест, не може да бъде намерено банково финансиране при тези условия. Това не си го е измислил някой. Докладът е реален.
Що се отнася до договорените количества нефт. На проведеното Общо събрание на акционерите на Транс болкън паиплайн през 2009 г., Компанията “Транснефт”, това е протоколирано на заседанието на Общото събрание, прави изявление, че руската страна не може да осигури и да се ангажира с осигуряването в дългосрочен план на никакви количества нефт, позовавайки се на закон на Руската федерация, забраняващ дългосрочни договори за доставка на нефт и нефтопродукти. Така поне пише в протокола.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Бойчев първи поиска думата. Заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря господин председател. Аз искам да припомня на всички, че като представител на Бургаски многомандатен район имаше референдум по тази тема. Хората в него много ясно изразиха своята позиция по строителството на този петролопровод, а именно, че не искат да се осъществи. Но искам да попитам, не знам точно кое Министерство ще ми отговори. Какви бяха икономическите прогнози? Защото виждаме, че няма осигурени количества нефт по договор. Какви са прогнозните икономически ефекти? Защото доколкото е моята информация, само от такси щяхме да имаме някакви приходи от този петролопровод. И как това би се отразило на милиардите приходи от туризъм, които имаме?
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Напомням ви, че попитах какви са разходите до тук по проекта? Не чух отговора. Така че държа да получа отговор. И за чия сметка са тези разходи? Кой ги покрива?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте господин КОНДОВ.
ИВАН КОНДОВ: Господин председател, уважаеми господин Димитров, доколкото аз имам информация на експертно ниво, понеже аз не съм в ръководството на проекта, българската държава е осигурила като акционерно участие в българската компания, която е акционер в международната проектна компания, приблизително 6 млн. долара.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Не са в бюджета. Самата фирма имаше повече от 50 млн.
ИВАН КОНДОВ: Това са средства от бюджета, с които са имитирани акции на българската компания. Те не са вложени в конкретен проект. Това е дяловото участие или акционерно участие на българската държава в проектната компания.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз исках да ви питам. Как се разпределят екологичните рискове, тъй като темата беше в един момент много злободневна. Имаше наистина референдум, както каза колегата Бойчев. И излезнаха очевидни факти, че екологичните рискове са за България. Докато Гърция и Русия нямат такива преки последствия върху себе си. И съответно подкрепата на Гърция и Русия за проекти идва от това, че екологичните рискове се поемаха най-вече на страната на България. Вярно ли е това? И имате ли допълнителна информация по темата?
ИВАН КОНДОВ: Уважаеми господин председател, аз лично съм запознат единствено с доклада на министъра на околната среда и водите и съответно разрешението, което е издадено за съответствие.
АСЕН ГАГАУЗОВ: А може ли да кажете от коя дата е и на кой министър.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Гагаузов, ще ви дам думата, но нека да има някакъв ред.
ИВАН КОНДОВ: В момента като дата не мога да ви цитирам. От миналата година е издадено разрешението. Там наистина се прави основателно допускане, че няма да има големи и вредни последици за околната среда. Докладът в общи линии е положителен. И никой не го оспорва това. Всъщност целия проблем е, че този проект се оказва икономически необоснован и той не може да намери финансиране, така както са договореностите в междуправителственото споразумение.
Бих добавил, ако позволите, че на две поредни общи събрания на Международната проектна компания от руска страна действително са правени предложения за финансиране. Руската федерация е направила предложение, тя да финансира проекта, което не е в съответствие с международното споразумение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Бойчев заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря господин председател. Аз не чух отговор на моя въпрос, какви са прогнозните икономически резултати за България. Приходите за България чухме, че около 7 млрд. ще е проекта. А какви са икономическите резултати като приходи за България на годишна база?
ИВАН КОНДОВ: Аз не мога да ви отговоря на този въпрос. Никога не съм участвал от началото на този проект.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които искат думата. Господин Аталай заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря господин председател. Аз приветствам колегите, които са запознати с проекта. Виждам двама колеги от Бургас, които са сериозно заинтересовани. Сигурен съм в още нещо, че те знаят много повече от господин Кондов. И за да не продължа повече, ще ви предложа господин председател следното. Да отложим разглеждането на тази точка, докато наистина от Министерство на финансите не дойде човек, който е компетентен по този въпрос. Идваме на въпроса за компетентността и за отговорността на това правителство. Ето и днес е доказателство, че на този висок форум на това заседание на тази Комисия са изпратили от Министерство на финансите представителя, който не е запознат с проблема. Защо трябва да унижаваме повече господин Кондов. Той не знае в основи за какво говорим в момента.
Ако така ще продължавате, моето предложение ще мине още по-драстично. Изобщо да не разглеждаме този проблем. Но виждам, че явно има някакъв натиск. Този натиск виждам, че не е от улицата за този закон. Не искам да разсъждавам откъде е този натиск и за какво става въпрос. Нека да го отложим. Да поканим господин Дянков. Кажете ни господин Кондов, кой се занимава с този проект? Началник отдел сте вие, не се занимавате. Има ли по-надолу служител, ред други, секретарки, чистачи, перачи, които да дойдат да ни обяснят за какво става въпрос. Да не се излагаме господин Димитров. За това става въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има формално процедурно предложение, което аз съм длъжен да го поставя на гласуване, за отлагане разглеждането на точка първа.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Моето предложение господин Димитров. Не съм против разглеждането на въпроса. Да поканим компетентен човек от Министерство на финансите да дойде да обясни на останалите колеги от ГЕРБ. Поздравявам, Стоян и колегата са в течение, знаят, но другите колеги не знаят. И аз не съм запознат. До тук излиза, че тръбата няма да бъде запълнена. Говори се, че 7 млрд. ще бъдат разходите. Колегата от Бургас казва, че печалбата ни ще бъде 70 млн., 30 млн. И се въртим в момента в едни цифри. Разберете че нямаме аргументи въз основа на които да гласуваме против или за.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, имате формално предложение. От уважение към вас го подлагам на гласуване.
Който е за отлагане на точка първа, моля да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Против 15. Въздържали се? Един въздържал се.
Не се приема отлагането.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Тагарински, след това господин Петър Димитров.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Да гласуваме точката както е предложена. Тъй като мисля, че е достатъчно ясно този проект е несъстоятелен. България няма никакъв интерес от него. Не е ясно какъв финансов принос ще получи България. Какво ще ни обясни Симеон Дянков, че ще получаваме 20, 30, 70 млн.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Дайте ни документа, дайте ни доклада, дайте ни отчета!
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Господин Аталай не ме прекъсвайте, ако обичате, аз не ви прекъсвах.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Искрено се извинявам.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Такива антибългарски проекти няма да подкрепя.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ще те слушам внимателно и после ще ти задам въпроси, да видим дали ще ми отговориш. Извинявам се още веднъж.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Задай ми каквито искаш въпроси. Имаше референдум. Хората ясно гласуваха по този въпрос.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Какво имаше в референдума? Какво разбра от референдума?
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Не ме прекъсвай.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Марио Тагарински има думата.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Аз се държа културно, нали така?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ядосваш се, ми се струва, но не даваш аргументи.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Засрамете се.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, господин Тагарински има думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако става въпрос за засрамването ще взема отношение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай има процедурно предложение, да минем към гласуване.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: В пленарна зала всеки ще си каже мнението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров също има процедура.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, на 14 декември 2012 г. българското правителство е изпратило съобщение до Руската федерация и до Гръцкото правителство, че прекратява участието в междуправителственото споразумение. С какво се занимаваме ние в момента? На какво основание? При ратификация от Парламента, разбирате, че последователността би трябвало да бъде обратната. И най-малкото тук трябваше да бъде представител министър, който да обясни как стават тези неща. Ние какво сме? Гумен печат. Какво правим в момента? Да, вашата схема е ясна. Освен това не ми размахвайте референдума в Бургас с 29,7 процента участие, след като вчера се подиграхте с последния референдум. Не го размахвайте. Поне опитайте се поне за 24 часа да сте последователни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има колеги процедурно предложение на колегата Тагарински. Това което каза господин Петър Димитров го възприемам като обратна процедура. Господин Тагарински поиска да минем в процедура по гласуване.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Има и противно предложение. Господин председател, ако искате да си гласувате предложенията, така както сте си намислили, без дебат и без на хората да им стане ясно за какво става дума, тъй като на господин Тагарински всичко му е ясно, гласувайте ги. Но това означава, че ние няма да участваме в това заседание на тази Комисия. Това са някакви абсолютни безсмислици. Никой до момента не се е изказал. Никой до момента не си е казал мнението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, спокойно можеше да вземете думата по същество.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз поисках думата, вие не ми я дадохте.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да минем в процедура по гласуване.
Който е за тази процедура, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател, такова чудо не се е случвало в Икономическа комисия никога досега. След като искате да работите в този състав, съберете се. Имате си мнозинство и гласувайте каквото искате.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Искам отрицателен вот.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като господа управляващите очевидно не искат да слушат, какво иска да им каже опозицията, аз да ви кажа няколко неща.
Първо, защо е тук господин Кондов. Вие не го знаете кой е, но господин Кондов е началника на отдела, който в Министерство на финансите се занимава с международните арбитражи. Факта, че той е тук, означава, че нещата с този проект тепърва ще се решават на международно ниво.
Второто, което е добре да чуят всички граждани на България. Тези числа за които говори тук госпожа Харитонова 7, 8, 9 млрд. са като онези 20, 30, 35 млрд. за Белене, които господин Червенкондев предлагаше.
Спомнете си колко струва газопровода Южен поток – 640 км. и колко е неговата цена, макар че и тя е двойно завишена и сравнете с тези милиарди, които сега размахвате за една тръба, която ще бъде около 120, 130 километра. Пълни безсмислици са тези неща. Това са неверни работи.
Второ, всичките останали държави са малоумни и искат да участват в проекта, само България понеже е най-умна не иска да участва в проекта. Защо се получава така, че и Гърция и Русия някак си са за. Господин Гагаузов ви кажа нещо, което вие някак си пропуснахте. В споразумението е предвидена клаузата Юз ор пей, който означава, че използваш или не използваш капацитета. / Шум в залата./
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров има думата. Нека да се изслушваме. Има право на отрицателен вот, да си каже мнението.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Клаузата Юз ор пей, която означава, че независимо дали е пълна тръбата или не, така както е и за Южен поток, 90 процента от капацитета се плащат. Проектната компания, която съществуваше и е изхарчила не само тези 6 млн. И ние тепърва ще разберем за какво и как ще плащаме. Общо взето политиката на ГЕРБ – след нас потоп си е нещо, с което ние вече сме се сблъсквали много пъти. Но искам да ви кажа нещо. ОВОС е положителен. ОВОС издаден от Министерство на околната среда на това правителство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров само ще ви прекъсна за едно изречение, позволете. Ако си тръгнете е неуважение към господин Миков, който е следващата точка. Третата точка касае мобилните оператори. Има много оплаквания от хора, че се сключват договори от разстояния. И ако ни оставете без кворум за третата точка колеги ще бъде нечестно.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, вие не оставяте без кворум и нека да не си прехвърляме топките. Той ще остане, защото не е част от Комисията, така че не се притеснявайте.
Искам да ви кажа нещо друго. Вие правите така, че ние да напуснем. Не може да прекратявате точка и дебат по този начин. Защо да стоим тук? Вие по същия начин ще си гласувате и следващите предложения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма случай вие да не сте се изказали.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма случай, като отрицателен вот след като си гласувал. Кои аргументи имат значение?
Нека да не се плашим с Бургас. Аз също съм от Бургас. Така че в Бургас сега ежегодно се разтоварват 10 млн. тона нефт от 1960 г. Кой ви каза на вас, че ще бъде по друга технология? Последното развитие на проекта е точно на пристан и това не сте си направили труда да разберете. Само че сега плашим бургазлии с това, че не знам какво става. Пълният капацитет на тръбата е 30 млн. Една трета от него и сега се разтоварва в Бургас по технология от 60-те години, руска. На пристан, да. Пристаните могат и сега да се правят, не са свършили пристаните.
Очевидно ние сме в цялата тази история и след нас потоп. Всичко прекратяваме, всичко го прекъсваме и следващите да плащат. Както следващите ще плащат за Белене, така следващите ще плащат и за Бургас – Александруполис. Така всички ще плащаме, след като вие си отидете. Какво да правим, ще плащаме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев поиска думата за лично обяснение.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Бях споменат. Вие казахте, че размахвам някакви цифри, които едва ли не ги гледам от тавана. Както е в случая Министерство на финансите се уповава на цифри, които са направени от финансовия консултант Сосиете Дженерал.
В момента това, което ние размахвахме в Комисията Белене, знаете, че беше от HSBC тези цифри, от RWE и съответно имаше тук един много сериозен професионален дебат с бивш заместник-министър професор, който също защити тези цифри. И това се доказа на сто процента, че проекта Белене ще струва над 20 – 22 млрд. лв. Всичко е на база доклади, консултанти възможно най-уважавани в света.
Така че не може да се твърди обратното. Другото което се защити тук и като тези в дебата, все пак по този проект какъв ще бъде ефекта за България и какъв е риска за българския туризъм, а той е изключително съществен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Курумбашев поиска думата за втори отрицателен вот.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря ви господин председател. Аз наистина съм впечатлен, тъй като имаше едно съгласие за това, да се коментират теми, които действително са важни, с оглед актуалната ситуация в страната. Но непрекъснато виждам, че в Народното събрание и в комисиите и в Пленарна зала влизат тези, по които очевидно има разделение.
Аз исках да се обърна към представителите на Министерство на финансите. Моля ви, наистина предайте на министъра в двойна оставка, господин Дянков, че правителството продължава да функционира, докато не се назначи служебно правителство.
Аз исках тук в тази Комисия да видим и представител на Министерство на околната среда и водите, защото на мен наистина ми е интересна тази положителна екологична оценка, която е била получена. Тъй като аз си спомням, че основните аргументи бяха от тази гледна точка.
Вторият момент, който за мен беше интересен и е въпрос, който аз не успях да задам, тъй като вие решихте, че няма нужда да се обсъжда е, защо например проекта Южен поток може да се финансира, както се финансира изцяло от руската страна и това е приемливо за българското правителство. И този проект тръгва да се финансира, а този проект, който има отново такова предложение не се финансира. Тоест, къде е проблема? Но наистина, аз не искам да спекулирам с вашата позиция или с вашия опит като експерт. Тук трябва да присъстват хора на ниво поне заместник-министъра, ако не министъра от вашето министерство, които да дадат този отговор, както и от Министерство на околната среда и водите.
Следващото нещо, вие искате да печелите гласувания, без дебат. Вие три години и половина постигате такива победи и резултата е, че си отивате. Мислите ли, че това е добър знак за последните дни на работа на Народното събрание да работим по този начин? Питам ви като колеги народни представители. Наистина не виждам смисъл от тук нататък ние да участваме в работата на Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли трети отрицателен вот колеги? Няма.
Отиваме в процедура на гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за денонсиране на Споразумението между правителството на Руската федерация и правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, № 302-01-6, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2013 г. – за първо гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приета е тази точка.

Отиваме колеги към втора точка.
Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Министерски съвет и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да предприемат мерки за намаляване на цените на електрическата енергия и осигуряване на базовите потребности на потребителите на енергия на приемливи цени, № 354-02-28, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2012 г.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Димитър Куюмджиев – директор на Дирекция “Сигурност на енергоснабдяването”;
от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране -- Юлияна Иванова – председател, Анжела Тонева, Андон Роков, Милена Миланова, Стефан Герчев и Цветанка Андреева;
от Българска ветроенергийна асоциация -- Себастиан Ньотликс – изпълнителен директор и колеги.

ДИАН ЧЕРВЕНКОНДОВ: Уважаеми колеги, имам едно процедурно предложение. Специално се касае за вас. В момента ние поставяме като точка втора едни изключително важни и актуални теми, които в момента интересуват всички хора в България. Интересуват се конкретните институции като Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Министерството, всички потребители и бизнеса. Тези теми в това Народно събрание, както и Закона за енергетиката, който приехме вчера, на база консултациите при президента се беше договорило от различните политически сили участвали в този Консултативен съвет, да минават с широк политически консенсус и поне с дебат. Не може според мен в Икономическата комисия да ги няма колегите от БСП и ДПС, които са специалисти в тази сфера, които могат да си кажат тяхното мнение, така че да бъде актуално.
Процедурата отлагане гледането на тази точка до връщането на колегите от БСП и ДПС.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще дам думата на господин Миков за обратно процедурно предложение.
МИХАИЛ МИКОВ: Господин председател, аз не съм в правото да правя процедури във вашата Комисия. Вие си определяте реда. Ако тук имаше едни политически констатации, не господин Миков гони колегите си от Икономическа комисия. Аз присъствах на предишната точка. В тази обстановка и аз ако бях на тяхно място щях да направя същото.
Ако не искате да обсъждате господин Червенкондев въпросите с двустъпалната тарифа, с прекъсването на тока, тези неща заради които хората са на площадите на България, разбира се прекратете заседанието. Извадете точката. Това не е точка на господин Миков.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Не сте ме разбрали правилно господин Миков. Не съм казал да махнем точката от дневния ред. Къде са в момента колегите? Казах да я отложим до връщането на колегите членове на Комисията.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз да ги доведа на сила ли?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Те не се ли интересуват от двойната тарифа. Не се ли интересуват от тези промени?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, нека да намалим малко емоциите. Като отговорни хора да се изслушваме.
Господин Червенкондев имате процедурно предложение за отлагане на точка втора.
МИХАИЛ МИКОВ: Отложете я. Аз си тръгвам.
ИВАН ИВАНОВ: Имам процедурно предложение. Да направим следното разместване. Да разгледаме точка трета и междувременно колегите от ДПС и БСП да се върнат. И точка трета да бъде предложението за проект на решение, което се прави от колегите от БСП.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има колеги предложение на господин Иван Николаев Иванов за разместване на точките. Точка трета да стане точка втора. Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Приема се.
Заповядайте господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Вашата Комисия поставя ли условие да се връщат и ще има ли заседание за разглеждане на решението? Ако не се върнат значи няма да има. Аз няма нужда да поддържам връзка с тях, а да попитам колегите, ако ще се връщат, ако ми кажат не, да си организирам програмата.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Ако искат да поемат отговорност с гласуването.
МИХАИЛ МИКОВ: С вас не говоря господин Червенкондев. Има председател.
Искам да ми отговорите господин председател, ако колегите ми кажат, че няма да се връщат, то и аз да се чувствам свободен от ангажимента си по Правилник, да представя внесения проект за решение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Миков, моите права като председател са да вкарам това ваше предложение в дневния ред. Мнозинството решава. Моето желание е да се върнат вашите колеги от БСП.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Към вносителя един въпрос. Искам да попитам, това което внасяте становище на Изпълнителното бюро на БСП ли е или вие сте решили да го внесете? Нямате ли партийна дисциплина във вашата партия?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля ви колеги да се изслушваме. Да не влизаме в някакви лични нападки. Обществената ситуация е много отговорна. Господин Миков, добре е да се гледат вашите предложения. Несериозно е да ги няма вашите колеги по вашите предложения.

Има много важно предложение по трета точка, която стана втора и ви моля да преминем към тази точка.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Силвана Любенова – директор на Дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите” и Цвета Караилиева – главен експерт в Дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”;
от Комисия за защита на потребителите -- Христо Трендафилов – главен юрисконсулт;
от Комисия за регулиране на съобщенията -- Павлина Цинцова – началник на отдел в Дирекция “Правна”.
Има три законопроекта. Обръщам се специално към членовете на Комисията, моля ви да не си тръгвате. И трите законопроекта са много важни и касаят сключването на договори от разстояние. Искам да ви обърна внимание, че подобни предложения бяха внесени в Закона за електронните съобщения, но бяха отхвърлени с аргумента, че мястото им е в Закона за защита на потребителите. Така че ви призовавам да запазим кворума и да си свършим работата по тази точка.
Предлагам да бъдат представени различните законопроекти. Първо господин Такоров ще представи най-ранния по дата. Заповядайте.
РУМЕН ТАКОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, дами и господа, нашият законопроект не е внесен в последни дни. Както виждате, той е внесен м. октомври. И наистина третира една материя, която в последно време в публичното пространство станаха известни доста случаи на злоупотреби от страна на мобилните оператори, които са подновявали и са променяли договорите едностранно.
Дори често се случваше потребителя да разбере, че е дал съгласие за сключване на договора, след като си получи първата сметка да заплаща и е разбрал, че вече мобилния оператор е удължил срочния му договор и го е направил с още две години удължен. Въпреки, че в чл.229 от Закона за електронните съобщения се казва, че срочен договор може да бъде прекратен само чрез изрично писмено съгласие на абоната. Това нещо на практика не се случва. Именно поради тази причина, ние внасяме този текст да може да бъде пренесен и в Закона за потребителите, за да стане ясно, че не може по телефона без изрично писмено съгласие на абоната, да се подновява нов договор като също казваме, че след изтичането на този срок, този договор може да бъде прекратен с едномесечно предизвестие от страна на абоната.
Следващите промени които предлагаме, касаят кабелните оператори, на практика кабелните телевизионните оператори, тъй като договорите, които се сключват с тях, касаят база от пакет от брой телевизионни програми. И в повечето от случаите се получава така, че пакета който ти се сключил по разни финансови причини, оператора подменя едни от програмите с други, с което нарушава основния пакет за сключения договор и нарушава правата на потребителя. Затова ние искаме и тук да предложим същия критерий, че ако има промяна на основния пакет отново на потребителя да се даде възможност в едномесечен срок, той да прекрати своя договор. Именно ако беше на времето разгледан този законопроект, мисля че много по-бързо щеше да бъде решен спора между БТК и Булсатком, който доста време беше на нашето внимание.
Искам към тази точка да ви кажа, че оттеглихме т.4, тъй като не е възможно и в Правната комисия и в Комисията по култура, не е възможно кабелните оператори след всяка промяна с даването на допълнителни програми, да ги уведомяваме всички абонати, което е голяма бумащина и не е необходимо, затова тази точка ще бъде оттеглена в интерес на кабелните оператори.
Другото което ние предлагаме е може би за силата на излъчване на телевизионните реклами по българските телевизии.
Вие знаете, не вярвам да има човек в тази зала, на който да не му прави впечатление, че когато се включат рекламите, те са с по-голяма сила на звука, с децибели и това не е добре и за българските рекламодатели, поради простата причина, че човека взема дистанционното или го изключва и започва да търси програми по другите програми, които са в пакета. Мисля, че това е доста добро. Но искам да ви кажа и нещо друго, че в така предложения текст, който го предлагаме за думите шест месеца да се замени с три месеца, където да дават информация, това дори стигнахме със съгласие да бъде една година или този текст въобще да отпадне. Така че имайте го предвид и това нещо.
Искам да ви кажа, че на базата на този наш законопроект се събраха доста организации, които работят в тази насока и те приеха да се саморегулират от 1 април и от юли месец. Значи ние мислим в една посока. Дори и те да се саморегулират, нищо не пречи, че в закона да има текст, който да ги накара те да се регулират. Защото това саморегулиране, вие всички знаете, че това е пожелателно. Това не може всеки един да го накара той да го изпълни.
И мисля, че предложенията са коректни и ще бъдат подкрепени, въпреки отсъствието на другите от залата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Андонов заповядате.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Поздравления към колегата от БСП. Много умно предложение. Мисля, че колеги трябва да минем към гласуване и да го подкрепим. Всички знаем колко са дразнещи рекламите, когато по време на един хубав филм ти пуснат реклама с една висока честота на звука. Аз мисля че е разумно предложението на господин Такоров и трябва да го подкрепим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има още два законопроекта, които са в същата посока за изменение Закона за защита на потребителите. Има законопроект внесен от Иван Вълков. Господин Иван Божилов трябваше да го представи.
Законопроекта внесен от Иван Вълков и група народни представители, колеги е в същата посока. Урежда въпроса със сключването на договори от разстояние и вероятно и вие имате сигнали, каквито имам аз за редица нарушения.
Заповядайте господин Божилов да представите законопроекта на Иван Вълков.
ИВАН БОЖИЛОВ: Той е същия. Приет е във всичките комисии в които е бил, така че мисля, че всички имате мотиви. Няма защо да ги четем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има трети законопроект внесен от Ваньо Шарков и група народни представители, който е със същия смисъл. Въвежда санкции при злоупотреби. Моето предложение колеги към вас е, ако сте съгласни Министерство на икономиката, да ги обединим и да се опитаме до края на този Парламент да бъдат приети. Но нека да чуем първо господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ: По отношение на санкциите господин председател, искам да ви кажа, че в условията на чл.204 има санкции, независимо, че ние не предлагаме, но те влизат в по-голямата категория от 5000 до 15 000 лева. А тук предложението на господин Шарков и група народни представители е от 1000 до 5000 лева. Нашата санкция е по-голяма, която вкарва всички точки от чл.50.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека юристите господин Такоров да се произнесат, дали няма нужда от изрични санкции.
Госпожо Любенова заповядайте по трите законопроекта.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря господин председател. Аз искам да напомня, че Министерство на икономиката енергетиката и туризма е изпратило официални становища и по трита законопроекта. По последния днес би трябвало да е депозирано становището. В общи линии ние подкрепяме идеята и на трите законопроекта. Разбира се имаме някои по-технически бележки, които смятам, че при обединяването на трите законопроекта може да се подобрят текстовете и да се синхронизират, разбира се. Така че принципно и трите становища на Министерството са в подкрепа на идеите в трите законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз се обръщам и към нашия Правен отдел да направим възможното в рамките на това Народно събрание, да бъде приет обединения законопроект. Но преди това да не изпреварвам събитията. Да влезем в процедура по гласуване.
Има ли колеги народни представители, които желаят думата? Няма. Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите:
• № 254-01-98, внесен от Захари Георгиев и група народни представители на 12 октомври 2012 г.;
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Единодушно се приема.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите:
• № 254-01-114, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 29 ноември 2012 г.;
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Единодушно се приема.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите:
• № 354-01-26, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 27 февруари 2013 г. – за първо гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Единодушно се приема.
Колеги, не може да оттеглим без вносителите. Има си правила.
РУМЕН ТАКОРОВ: Искам да ви кажа, че както ние сме правили в Транспортната комисия, например когато беше за дигиталните апарати за автобусите, ние оттеглихме нашия законопроект, за да остане вашия законопроект, защото нямаше време кога да го вкараме. И затова ви казвам, няма да стигне време. Имаме една седмица. В сряда на 13 март няма да има почти заседание. За една седмица ние не може да направим общ законопроект, да го вкараме на първо четене. Три дни за предложения и след това да го вкараме в залата. Така че ние го обричаме този законопроект.
Ако в момента се тръгне на другата процедура. Защото текстовете са едни и същи. Ако текстове днес, които ги имаше във вашите законопроекти, аз щях да си изтегля моя законопроект, за да може да мине. Ако те си оттеглят двата законопроекта, тъй като те имат предложения по чл.50 от първия. Едни и същи са като текст. Ако ги оттеглят, ние може във вторник директно да влезем в зала и в петък да го приемем на второ четене.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам ви колеги този разговор да го проведем с другите вносители.
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз ви го казвам като идея господин председател.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това решение може да бъде оповестено в зала или в писмен вид до председателството и т.н. Вносителите могат да оттеглят един законопроект и никой друг не може. Аз не мога от тяхно име. Иначе разбирам вашата идея. Мисля, че категорично се обединяваме около идеята в рамките на мандата на това Народно събрание, идеята, философията да бъде приета.
Колеги, отиваме на следващата точка, която е на практика точка трета. Това са предложенията.

Минаваме към следващата точка.
Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Министерски съвет и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да предприемат мерки за намаляване на цените на електрическата енергия и осигуряване на базовите потребности на потребителите на енергия на приемливи цени, № 354-02-28, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2012 г.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Господин председател, една процедура. Взехме решение да продължи втора точка само в присъствието на колегите от БСП и ДПС. Аз това, което предлагам е да минем на обсъждане на втора точка и да подлежи на гласуване, въпреки че БСП и ДПС не са в залата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Само разместихме точките.
Колегите от БСП ще се върнат ли да си представят проекторешението? Има ли кой да го представи?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Имаме заседание на Комисията. Ние не сме отложил, а просто разменихме точките. Къде са от БСП, къде са от ДПС, къде са от Атака? Къде е отговорността към обществото? Внасят едни предложения, а единствено и само се взима отговорност с гласуването. Хората на вън искат всеки да си носи отговорност с гласуването. Къде са хората, които носят тази отговорност? Няма ги. Всичко е един популизъм.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не е редно колеги, да предлагаш мерки, с които да претендираш, че ще помагаш на хората в тежката криза уж за намаляване на сметките и да избягаш от дебата, като си намериш причина, че всеки може да си намери причина да избяга от дебата. Може да се обиди на някого. И аз мога да ви се обидя. Днес съм болен тук, но присъствам за да имаме кворум и да имаме успешна работа. Всеки може да се обиди на нещо и да си тръгне. Но предвид сериозността на проблемите и на ситуацията, адекватно и сериозно ли е това? Хиляди причини има човек да се обиди и да си тръгне. Аз винаги мога да си намеря и всеки един от вас може да си намери повод, но като си предложил и си сложил на масата предложения, които твърдиш, че са ключови не може да имаш причина, заради каквото и да било друго да избягаш от заседанието.
Господин Иванов и след това господин Тагарински.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Извинявайте господин председател, но все пак, дали ще участваш в дебат или не, е въпрос на политическа отговорност. Основната отговорност на народния представител е с гласуването, особено членовете на тази комисия. Те би следвало да бъдат представители на обществото, да имат компетенция по конкретните теми и да си кажат и да вземат отговорността с гласуването, за, против или въздържали се. Къде са те? Никой не е казал, че всеки трябва да вземе отношение по дебата. Това е едно бягство от отговорност, тъй като явно не се подкрепят тези решения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Миков заповядайте.
Господин Тагарински искаше думата.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Аз това исках да кажа. Когато има разумни предложения. Господин Найденов в момента вие се опитвате да направите политическа пропаганда от всичко. Много съжалявам, толкова години се познаваме. Но преди малко това се получи. Ако това е целта. Комисията да демонстрира добра воля и да обсъдим това, което предлагате и дори щях да предложа да го гласуваме на първо четене в Комисията. Да влезе в пленарна зала, но не да се прави политическа пропаганда. Да, това са предложенията на Сергей Станишев от трибуната на “Позитано”, но това няма никакво значение, ако те са добри. Извинявайте, но се опитвате да правите политическа пропаганда от всичко това и предизборна кампания. Не е коректно. Проблемите са изключително сериозни. /Шум в залата./
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля ви колеги да се изслушваме. Господин Тагарински има думата.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Аз исках да се обърна към вас господин Миков, макар че не сте член на Комисията, вие влезнахте току що. Пак казвам, предложението ми беше да обсъдим това, което сте внесли и дори щях да предложа да го гласуваме на първо четене. Бих ви призовал да призовете своите колеги, членове на Комисията да дойдат, за да може да го гласуваме. Аз лично ще гласувам за. Няма лошо в това, което предлагате. Въпросът е как го предлагате и дали правите политическа пропаганда от това. Това е лошото.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще дам думата на всички които поискат. Първо господин Иванов поиска думата и после господин Стоев. След това вносителите. В процедури сме господин Миков. Спазваме всички правила. Даваме думата.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз считам, че това решение, то беше оповестено и публично, то е изключително важно и показва отговорността на нас като народни представители, да се произнесем по искания, които бяха отправени към Народното събрание от протестиращите на улицата.
Но за да може да вземем решение, вие знаете е необходимо да има съответния кворум в Комисията. За мен е абсолютно необяснимо, че представителите на БСП, ДПС и Атака, които много силно развяват знамето на подкрепа на исканията на хората, които протестират, липсват в залата. За да продължи легитимно нашето заседание ви моля да проверите има ли кворум. И ако има кворум, наистина да обсъдим тези въпроси и да вземем решение, което е в интерес на хората.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искате проверка на кворума господин Иванов. Ще помоля да извършим такава проверка, длъжен съм след искане на член от Комисията. Моля всеки да вдигне ръка, за да мога да ви преброя лично. Виждам 13 души. Тоест, липсва ни един човек за кворум.
Господин Миков, вашите колеги от БСП ще дойдат ли?
МИХАИЛ МИКОВ: И господин Тагарински ме призова да призовавам. Аз не съм в качеството на човек, който осигурява кворума за Икономическата комисия. Ако искате ще представя решението. Ако не искате, вие си решете вашия въпрос имате ли кворум или нямате.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Миков, като нямаме кворум, вие може да ни го представите, но то вече не е Икономическа комисия.
Господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз мисля, че точно тук е абсурда, че точно техните хора от БСП, които напуснаха залата, точно те не подкрепят, така изглежда. Така е и за пред камерите. Те не ви подкрепят господин Миков. Вие идвате, който не сте член на Комисията и искате да защитите нещо, а вашите хора, които са членове на Комисията ги няма. Поне да си поемат отговорността да гласуват и да ги видят и протестиращите и България къде са и какво правят и как работят.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, нека да чуем господин Найденов. Той е дошъл, въпреки че не е член на Комисията. Заповядайте. Макар че съзнавате, че нямаме кворум и ако не дойде човек, аз трябва да прекратя заседанието, спазвайки правилника.
Господин Найденов заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, членове на Икономическата комисия. очевидно сте създали една достатъчно нетърпима атмосфера на работа в тази комисия и няма как да търсите от нас с господин Миков, като вносители на проекта за решение отговорност затова, че в тази Комисия няма кворум. В тази Комисия кворум няма не заради отсъствието. Тази Комисия не се състои само от членове на БСП. Вие където и да сте, въпроса е, че вие нямате кворум. Комисията няма кворум. Ние като вносители на проекта за решение сме тук. И ако вие имате желанието чуйте предложението, което сме направили. Ако не желаете да го гледате и търсите формална причина да отхвърлите проекта за решение, това е друг въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да бъдем справедливи колеги. Господин Найденов ние сме тук. Ние сме поискали по този проект на решение становища. Ние сме го прочели. Ние сме мислили по него. Недейте така. Вас ви няма. Нека да сме честни. Господин Аталай, ако реши да остане имаме кворум. Така че въпросът е той дали идва с намерение да остане на заседанието. При това положение мога да направя нова проверка на кворума. Ние сме 14 души.
Тогава ви предлагам да влезем в процедура по представяне на решението. Но имайте предвид, то ще бъде гласувано на едно четене от тази Комисия и прието на едно четене от Парламента, така че ако имате редакции сега и веднага няма да се връща в Комисията.
Госпожа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само искам за протокола да отбележа, че кворума се поддържа от народните представители на Синята коалиция, на ГЕРБ, един народен представител има от ДПС и един независим. Тази парламентарна група, която предлага това, радетелите за народни благини ги няма. Членове на Икономическата комисия от БСП, тях ги няма в залата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Миков или господин Найденов, като вносители, кой от двамата ще представи решението.
Нека да се уважаваме, каквато и да е обществената ситуация, каквото и да стане, ние сме Български парламент, да се държим сериозно.
Господин Миков заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря ви уважаеми господин председател, уважаеми членове на Икономическата комисия. Внесения от нас проект за решение е свързан с тежката ситуация във връзка с цените на тока. В проекта за решение има предложени пет мерки. Някой може да зададе въпроса, защо не се решават законодателно, примерно, като точка първа. Защото една законодателна промяна е свързана с повече време. Свързана е с по-сериозни обсъждания в Народното събрание. Очевидно е, че с такова не разполага Парламента. Затова в порядъка на временност на тези мерки с точка първа, предлагаме да се въведе временна забрана за фактическо прекъсване на тока на неизправните длъжници за определен период. Защото смятаме, че трябва да гарантираме правото на всеки да получава достатъчно за задоволяване на базовите му потребности ел. енергия. Има малки деца, има редица случаи и ел. енергията е въпрос на физическо оцеляване.
В противен случай, закона не предвиждайки такава забрана и кредиторите в случая електроразпределителните дружества, прилагайки фактическо прекъсване на тока, могат да изложат на опасност живота и здравето на български граждани.
Във втората точка, предлагаме Министерски съвет, този в оставка или служебния кабинет, даваме такава възможност, да определи размера за базовите потребности на гражданите. Такова решение у нас има. 2002 г. това е решено в Стратегията и вече е отменена. Договорено като мерки със Световна банка, когато започва да се увеличават цените на тока и тогава се предвижда в Енергийната стратегия, че трябва да се осигурят минимални количества задоволяващи базовите потребности на гражданите. Всъщност в преамбюла на енергийната стратегия приета, публикувана на 23 юли 2002 г. се казва: “С подходящи механизми за социална защита да гарантира правото на всеки да получава достатъчна за базовите му потребности енергия на приемливи цени”. Очевидно е, че след увеличението, уважаеми дами и господа юли месец и поради потреблението през зимните месеци, цените стават неприемливи. Затова даваме възможност на изпълнителната власт, Министерския съвет, тя да определи какъв е този размер.
Този размер в Стратегията е бил определен и в решението, може да го видите. Решението е от 13.06.2005 г., съответно 75 киловата дневна, месечно говоря и може би 50 тогава, но може и да е 100 нощна, за да стимулираме гражданите нощно време да използват по-евтина енергия. Не случайно не фиксираме в проекта за решение конкретния размер, а го оставяме на изпълнителната власт. Но с това решение Народното събрание трябва да развърже ръцете на регулиращия орган, без да променя закона, в този период да могат да се предприемат тези мерки. ДКЕВР вече ще направи разчетите. Ще погледне студения резерв, който в момента не се използва. Има откъде да се извади от ресурса.
Следващата точка, която сме предложили е да задължим електроразпределителните дружества, които макар и частни агенти, с оглед тази обострена обществена ситуация, да предложат на своите битови потребители разсрочен, безлихвен, погасителен период поне за три месеца, за разтоварване от тези тежки сметки през зимния период. Смятаме, че мерките са разумни и няма да доведат до тежки натоварвания по системата – енергогенериращи дружества, НЕК, електроразпространителни дружества, потребители. И Министерския съвет, това е една мярка, по скоро организационно управленска и е я включихме когато разбрахме, че членовете на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са си подали всички оставките, да седнат и да се разберат. С този или със следващия Министерски съвет. Остават ли тези хора. Предприемат ли тези мерки. Други ли ще назначат като състав на Държавната комисия. Но тези мерки при всички случаи, за да се изпълнят, за да се правят тези разчети, за да се поемат тези отговорности, колегиалния орган трябва да функционира нормално. Защото кризата политическа, парламентарна се отразява и на самата възможност за функциониране на един колегиален орган. Той като не може да функционира, всички тези мерки, които са свързани с живота на всеки българин, не могат да се приложат.
Ето това накратко са мерките. Не случайно не се спирам на мотивите. Те са описани и вярвам, че вие сте запознали.
Благодаря ви за вниманието господин председателю, уважаеми членове.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да започнем с ДКЕВР. Моля по всяка мярка да ни кажете, доколко от правна гледна точка са възможни тези действия, тъй като имах сериозни дебати с всякакви специалисти и има много тежки въпроси от юридическа гледна точка. Изпълними ли са или не са изпълними тези мерки?
Кажете ни точка по точка изпълними ли са тези мерки и възможни ли са въобще?
ЮЛИЯНА ИВАНОВА: Уважаеми господин председател, ни внесохме нашето становище, но все пак ще го прочета точка по точка.
По точка първа и точка четвърта от предложения проект, правото на крайните снабдители да преустановяват временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задълженията по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми, във връзка със снабдяването с електрическа енергия е уредено на законодателно ниво в чл.123, ал.1 от Закона за енергетиката. Тази законова норма е възпроизведена в общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи, като е предвидено, че електроразпределителното предприятие има право да прекъсне или да ограничи снабдяването с електрическа енергия на потребител по искане на крайния снабдител, в случай на забава на плащането или на не плащане на дължимите суми за електрическа енергия и за разпределение.
Налагане на забрана на правото на електроразпределителните дружества да прекратяват електроснабдяването на битови потребители при просрочване на фактурирани задължения за определен период, изискват законодателни промени.
Отделно от това в общите условия съществува възможност за така наречено разсрочено плащане. Предвидено е че потребителят може да подаде заявление за разсрочване на дължимите суми, за използвана електрическа енергия и при постигане на съгласие двете страни подпишат споразумителен протокол за това, като продавача няма право да прекъсва снабдяването с електрическа енергия за сумите, за които е договорено разсрочването.
В Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е образувано административно производство за изменение на общите условия на крайните снабдители с електрическа енергия и на операторите на разпределителни мрежи и задача на това производство е привеждане на общите условия в съответствие с промените в законодателството и осигуряване на максимална защита на правата на крайните клиенти.
По точка втора от проекта на решение, държавната политика в енергетиката се осъществява чрез Народното събрание и Министерския съвет / чл.3 от Закона за енергетиката/.
Народното събрание приема енергийна стратегия на Република България по предложение на Министерския съвет, с която се определят основните цели, етапи, средства и методи за развитие на енергетиката.
Министерският съвет ръководи енергетиката на страната в съответствие с приетата от Народното събрание Енергийна стратегия. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма разработва, внася за одобряване от Министерския съвет Енергийна стратегия на Република България, приема краткосрочни, средносрочни и дългосрочни общи прогнозни, енергийни баланси на страната, в съответствие с приетата стратегия и внася в Министерския съвет предложения за отпускане на държавни помощи на определени субекти и/или дейности в енергетиката.
Евентуално предложение за определяне на така наречените базови потребности следва да включва анализ на необходимото количество електрическа енергия за крайните клиенти - битовите клиенти, съгласно понятието на ал.1, т.2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. В този смисъл считаме, че законодателно следва да се определи необходимото минимално месечно потребление на електрическа енергия.
В действащия Закона за енергетиката, съгласно изискванията на чл.21 т.21 в правомощията на ДКЕВР е да определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия на всеки производител, както и количеството електрическа енергия на обществения доставчик. В съответствие с които производителите и/или обществения доставчик са длъжни да сключват сделки с крайните снабдители, с оглед изпълнението на принципите по чл.24, ал.1 от Закона за енергетиката.
По т.3 и т.5 от проекта на решение, европейските директиви определят цели, които държавите членки трябва да постигнат със средства по свой избор. За да могат поставените в директивите принципи да произведат действия в страните членка на Европейския съюз, националните законодателни органи предприемат действия по транспонирането на директивите в националните закони. Една от целите на директива 2009-72 на Европейската комисия на Европейския парламент и Съвета от 13.07.2009 г., относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, която заменя директива 2003-54-ЕК и директива 2009-73-ЕК на Европейския парламент и Съвета от 13.07.2009 г., относно общите правила на вътрешния пазар на природен газ, която заменя директива 2003-55-ЕК е да бъде повишена независимостта на регулираните органи. За да бъде повишена правната сигурност за разбирането и тълкуването на повишените изисквания към страните членки относно постигането на независимост на националните регулаторни органи за електрическа енергия и природен газ, Европейската комисия издаде бележка към директивите специално за регулаторните органи.
Членове 35 от Директивата за електроенергията или чл.39 от Директивата за природен газ, предвиждат следното: “Държавите членки гарантират независимостта на регулаторния орган и безпристрастното и прозрачно упражнение на правомощията му.” Което изисква: Безпристрастност - да се гарантира от страни членки, че регулаторния орган действа и взима решенията си по неутрален начин, основан на обективни критерии и методологии; Прозрачност - да се гарантира, че регулаторния орган изпълнява правомощията си по прозрачен начин, Регулаторният орган трябва да се консултира със заинтересованите лица преди вземането на важни решени, в това число да публикува документите преди обществените обсъждания и да организира обществени изслушвания, което е предвидено в Закона за енергетиката и е практиката на ДКЕВР.
Новите директиви разглеждат в по-големи подробности изискваният за независимост. Независимостта на Регулаторния орган означава, “регулаторният орган е правно отделен и функционално независим от други публични и частни образования” при изпълнение на регулаторните си правомощия. Това изискване е над изискването за независимост във вторите директиви за електроенергия и природен газ, което се ограничаваше до индустрията на електроенергия и газ. Независимостта в новото законодателство засяга не само индустрията на електроенергия и газ, но и всеки друг честен или обществен орган, включително национално, местно или регионално управление, общини, политически организации и структури.
Съгласно чл.10 ал.2 от Закона за енергетиката и в съответствие с разпоредбите на директиви 2009-72-ЕО и 2009-73-ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е независим специализиран орган, който осъществява функциите по ценово регулиране при прилагане на разпоредбите и принципите на закона и подзаконовите актове.
В съответствие с т.36 от директива 2009-72-ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и съгласно чл.36 от Закона за енергетиката, които подлежат на регулиране се образуват от енергийните предприятия, съобразно изискванията на този закон и Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия и задължителните за енергийните предприятия указания дадени от ДКЕВР, относно образуването на цените.
При пълно съобразяване с европейските изисквания на независимост на Регулаторния орган, работата на ДКЕВР може да бъде максимално ефективна и прозрачна.
Новата разпоредба на чл.31а от Закона за енергетиката, позволява на ДКЕВР да изменя цените на електрическата енергия преди да е изтекъл съответния ценови период. Но не е възприето предложението на ДКЕВР, направено с писмо изходящ № Е01011 от 25.02.2013 г., Регулаторът да може служебно да изменя цените, поради което Комисията може да измени определената разполагаемост за производство на електрическа енергия, както и количеството електрическа енергия на обществения доставчик, в съответствие с които производителите и/или обществения доставчик са длъжни да сключват сделки с крайните снабдители и размера на други ценообразуващи елементи само при наличието на достоверна информация от енергийните предприятия.
Енергийните предприятия могат да предлагат за утвърждаване от Комисията различни тарифни структури по групи потребители, отразяващи разпределените необходим приходи за предоставяне на услугата за всяка група въз основа на предоставеното проучване за стойността на услугата.
Групите потребители се утвърждават от Комисията по предложения на енергийните предприятия в зависимост от сходни характеристики на потребление и/или по друг признак.
Решенията за утвърждаване на цени на електрическа енергия са административни актове на ДКЕВР, чието обжалване, съгласно разпоредбата на чл.13 ал.7 от Закона за енергетиката не избира изпълнението. Следователно тези актове вече са породили своите правни и финансови последици.
Предвид изложеното, следва да се обмисли възможността на законодателно ниво да се определи така наречената социална поносимост на разходите на домакинствата по отношение на електрическата енергия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухме госпожа Иванова. Заповядайте господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателю, госпожо Иванова, преди да кажа най-общо становището си по това, което чувам, искам да ви попитам, вие дали прочетохте това становище преди да го подпишете? И дали си давате сметка, аз съм убеден, че не си давате, защото иначе нямаше да подпишете това становище. С една дума вие не представяте никакви сериозни аргументи, с които да бъдат отхвърлени предложенията, които сме направили.
На три страници, вие общо взето в изобилие от думи искате да ни кажете, че вие като председател или председателстваща Държавната комисия и вашите колеги от Комисията не подкрепяте мерките, които сме предложили.
Аз обаче искам да ви попитам следното. Не разбирате ли, очевидно не разбирате, атмосферата в страната не е обичайна. И ние си даваме сметка, че излизаме извън порядъка на обичайните мерки и решения, които се предлагат в Народното събрание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Найденов, може ли по конкретните текстове?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Това са конкретни текстове и това е мнението ми на вносител за проекта за решение.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Вносителят го представи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля ви по конкретните текстове.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: И четиримата ли трябва да го представят? Аз съм член на Комисията и иска да задам въпроси.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Защо се учудвате, че нашите колеги са напуснали при таи атмосфера?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Защото бяха безотговорни. Аз въобще не се учудвам. То е ясно за всички.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Хората уважаеми колеги и госпожо Иванова, очакват не този поток от думи. Хората очакват конкретни мерки и съответно решения. Ние сме ви предложили пет решения, при което не ни обяснявайте как не стават. Усетете ситуацията и се опитайте да намерите варианта при който да станат. Те са мерки, които са действали. Те се реализират и е напълно възможно да бъдат реализирани. Затова много ви моля, върнете се обратно към предложенията и решете, че тези мерки са необходими, които да се вземат сега в това Народно събрание и отговорете на хората, как ще облекчите ситуацията, в която са повече от две трети.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, нека да има дискусия по същество. Извинявайте, нищо не може да обясни напускането на колегите от БСП. Внасяте предложение и си тръгвате. Нищо не може да обясни подобно поведение.
Второ, аз лично смятам, колеги, че депутатите от БСП не искат да ги гласуват тези предложения. Защото примерно първа точка госпожо Иванова има най-добрите намерения. Има една хубава приказка, че “пътя към ада е постлан с добри намерени”я. Едни неща, които звучат добре. На хората на улицата ще им звучат добре. Ще им звучат ласкаво, ще им звучат, че решават някакви проблеми, но всъщност водят до нищо и до още по-лоша ситуация.
Господин Миков вие сте юрист, как с решение ще наложите забрана върху правото на електроразпределителните дружества да прекратяват електроснабдяването на битови потребители. Това не може с решение да става. Това става със законова промяна. Сигурен съм, че господин Аталай, ще ви каже, че съм прав. Не може с решение. Вие сте юрист господин Миков, не може да предлагате такива работи. / Шум в залата. /
МИХАИЛ МИКОВ: Мартине, аз те моля да правиш квалификации в рамките на професионалната си компетентност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не съм искал да ви засегна.
МИХАИЛ МИКОВ: И ако искаш да ме чуеш как, ще ти обясня. Защото аз един път го обясних, а ти си си стъпил на ушите. Няма да ми даваш квалификации, защото аз ще започна да говоря какъв икономист си ти. Разбра ли.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не съм ви засегнал по никакъв начин.
МИХАИЛ МИКОВ: Не засягаш ме, защото задаваш глупави въпроси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Второ, колеги и тук госпожа Иванова да отговори. Как Министерския съвет ще определя количествата електрическа енергия необходими за базови потребности на гражданите, като това е общо взето винаги във функция на ДКЕВР. Трябва да ни отговори госпожа Иванова и по този въпрос.
Трето, ако сме казали, че този регулатор е независим и по Европейска директива е независим, как го задължаваме тук някакви цени да определя спрямо това, както на нас ни се иска. Звучи много добре. Примерно, аз ако кажа, искам цените да паднат на тока два пъти и го напишем тук в решенията. Мартин Димитров предлага цените на тока два пъти да паднат. Звучи страхотно. Всички ще кажат браво на този, че го е предложил. Но как да стане? Как да стане колеги, това е проблема. Как може да стане, при положение, че Регулатора е независим и това зависи от конкретната сметка и конкретните действия.
Четвъртата точка, колеги аз не виждам, може би със законова промяна може да бъда реализирано, но с решение на Парламента не виждам как и тук наистина ще чакам да чуя господин Миков да ни обясни, как да стане.
Петата точка, ако думата “възлага” се замени с “препоръча” е моето лично мнение. Министерският съвет да осигури нормалното функциониране на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране за мен е точката, която може да има логика в нея. Но това е едно за мен пожелание. Казвам ги тези неща, защото съзнавам госпожо Иванова и колеги, че мерки трябва да бъдат предприети. Съзнавам колко е трудна ситуацията. Съзнавам, че всички искаме най-доброто. Но ако предлагаме неща, които не могат да се случат, какво печелим, искам всички да ви попитам?
Кой иска думата? Заповядайте господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин председател, да ви отговоря конкретно как да стане. Ако бяхте си направили труда да прочетете, да се запознаете с решение С-009 от 13.06.2005 г. и да видите решение № 279 от 11.05.2002 г. на Министерския съвет на Република България, с което е приета енергийната стратегия с такъв административен акт, който поражда задължителни правни последици е определена въпросната цена. От тогава досега, поради промяна на нормативната уредба, приемането на стратегията, старата е отменена, а новата е приета от Народното събрание. Всъщност тази точка на решението, Народното събрание дава дискреция на изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет, независимо дали този в оставка или онзи назначен от президента, да определи тези въпросни определени през 2002 г. 75 киловата за дневна и според информацията, разчетите, да определи колко са киловатите задоволяващи базовите потребности на един битов потребител.
Ето ви ги документите. Това е действало само преди седем, осем години, когато цените започват бурно да растат, поради реформата в енергийния сектор, уважаеми народни представители и когато за да се осигури битовото потребление в някакъв минимум на гражданите са приети тези решения. Това което ние правим с нашия проект, не е нищо повече от този преходен период, докато дойде следващото Народно събрание. Да развържем ръцете на изпълнителната власт, пак казвам независимо дали това правителство в оставка, но едно съвместно действие с ДКЕВР, което той назначава, да решат този въпрос в рамките, които системата позволява. Това предлагаме.
Две думи по становището. Становището не цитира директиви. Ако се вглеждахте внимателно в директивите и регламентите, то нямаше да приемете повече от веднъж годишно да се определят цените на тока. Ситуацията уважаеми дами и господа е извънредна. Хората искат решения. Системата позволява решения. Ние като народни представители трябва да направим две неща. Да развържем ръцете на Министерския съвет, този в оставка и служебния да действат, като Народното събрание не заседава. Затова нашите срокове, които сме предложили именно чрез решения са къси - два, три месеца. Като дойде следващото събрание, то ще седне и ще направи регулациите. Аз съм сигурен, че ще внесе. Ние можехме да внесем законопроект, да се измени забраната и да искаме на две четения. Няма нужда. Нека спокойно Народното събрание, Икономическата комисия да работят. Но ситуацията е извънредна по отношение на гражданите. И ние като приключващо Народно събрание това, което може да направим, в къс период от време, да развържем ръцете на изпълнителната власт и ДКЕВР да действа.
Трета точка, може Народното събрание да задължи всеки. Не сме казали цена. За нас цената е максимум цената от преди увеличението и то за тези защитна, осигуряваща жизнените потребности енергия. Другата е да се изкупува пазарно. Няма никаква пречка. Знаем, че има скрити резерви, студени резерви има в генериращите мощности. За тях НЕК плаща. Нека да отпушим и да извадим този малък социален пакет, извън другия микс, който да си върви пазарно за тези, които потребяват повече. Няма да се мотивирам, че по-евтината енергия, особено по-бедните потребители ще ги накара повече да се използва нощна енергия, когато тя е на различна цена от пазарната. Има и много други аргументи. Ние искаме да премахнем юридическите пречки за действие, каза и господин Найденов, на правителството и на органа с този или друг състав. Но хората това искат. Тях не ги интересува кой е в Народното събрание, кой е в ДКЕВР, кой е в Министерския съвет. Те искат решения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем господин Куюмджиев от Министерство на икономиката по тези предложения. Господин Куюмджиев, вие сте експерт. Всички искаме в тази криза най-добрите решения. Моля да кажете точка по точка истината. Възможно ли е. Няма значение дали БСП, дали ГЕРБ, дали Атака, дали Синята коалиция, който го предложи ще го приемем. Възможни и реалистични са тези неща. Имаме нужда от пълната истина по най-категоричния начин. Заповядайте. Госпожо Харитонова, може би е по-добре на вас да ви дам думата като заместник министър. Точка по точка какво би станало. Защото вижте, аз ще ви кажа какво най-много ме притеснява.
Представете си, че Комисията реши и ги приеме тези предложения. И хората очакват утре в резултат на тях да се случат много добри неща и нищо не последва. Това е моето опасение, че тези неща не могат да бъдат изпълнени. Затова госпожо Харитонова, точка по точка изпълними ли са?
ДИМИТЪР КУЮМДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз не мога да взема отношение по юридическия казус. Възможно ли е по този начин да се наложат решенията или не, но чисто експертно ще взема отношение по точките.
По първата точка, аз искам да кажа, че тя де факто е вече изпълнена. Защото подобно предложение беше инициирано от министър Добрев преди две, три седмици. Всички електроразпределителни предприятия се съгласиха с него и въведоха условието. Който е подал жалба няма да му се спре тока и има право да му се разсрочи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да правим разлика между неформално споразумение, между ЕРП-тата и Министерство на икономиката и решение на Парламента. Аз се опасявам, че ако е с решение на Парламента, от правна гледна точка сме в много по-неблагоприятна позиция, доколкото не си превишаваме правомощията и не се намесваме в договорни отношения.
Господин Аталай, който е с много опит в енергетиката и който единствен от БСП и ДПС остана, бивш председател на Комисията каза, че е така. Продължете господин Куюмджиев.
ДИМИТЪР КУЮМДЖИЕВ: В подкрепа на това бих споменал също, че се свързах по телефона с техническите ръководствата на трите електроразпределителни дружества с въпроса. Бихте ли ни уведомили каква е събираемостта за м. декември и м.януари? Има ли някакъв сериозен срив в тази събираемост? Отговорът беше. Няма срив. Има спад от 6 до 10 процента. Но има увеличение на напомнителните писма и всеки ден се сключват договори за разсрочване. Това беше отговора на ЕРП-тата.
Считам обаче, че това предложение от м.декември до м.май да се разсрочва, от гледна точка финансов поток, приток разход за дружествата може да се окаже унищожителен. Тримесечния период е напълно прието. Самите електроразпределителни дружества са съгласни с такова разсрочване. Толкова по първа точка. Тя де факто отговаря и на четвърта точка това становище. Само не съм убеден, дали разсрочването е безлихвено. Евентуално това може да се препоръча на електроразпределителните дружества.
По втора точка, за количествата енергия необходима за базови потребности. Това не е ново предложение. А е отпаднало старо предложение. За мен то е приемливо, мотивирано. Не е лишено от основание. Даже бих казал, че съвсем наскоро и министъра на околната среда предложи такъв модел да има и за водата. Този модел за базово определяне на електроенергия и вода има и силен ефект като енергийна ефективност. Защото ще стимулира хората да влезнат в някаква граница, а всички други, които разхищават или просто комфорта им струва повече, да си платят повече. Има и социална справедливост в това и енергийна ефективна логика. Но това е мнението ми като експерт.
По трета точка не мога да взема отношение, дали може да задължим Регулатора.
По пета точка трябва да функционира Комисията. Но не мога да разбера, защо в съответствие със Закона за енергетиката е намесен тук.
Това е което искам да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви предлагам колеги да чуем господин Андон Роков от ДКЕВР.
Искам да ви кажа следното нещо колеги. Вярвам напълно в добрите намерения на всички членове на Комисията, включително на БСП, които са гостите тук. Въпросът ми е следния. моля господин Роков да кажете точка по точка. Ако тези неща не са изпълними и Комисията гласува едни неща и създаде очаквания в обществото, че те ще заработят веднага и ще се промени нещо, това е най-лошото, което може да направим в момента. Всичко което правим трябва да е изпълнимо. И трябва да е ясно, че води към по-добро. Ако приемем текстове, които добре звучат, но няма да има от тях непосредствени положителни действия, това е най-лошото в ситуацията, в която се намира в момента България.
Заповядайте.
АНДОН РОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране действа по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. В т.3 се предлага да се задължи Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, да постанови цени с максимален размер не по-високи от цените действащи до 31 юни 2012 г. за електрическата енергия, за задоволяване на базови потребности.



Искам да кажа какво означава това. В Закона за енергетиката ясно е казано, кои енергии се изкупуват по преференциални цени и това са кафявата енергия, зелената енергия, дългосрочните договори. Обществения доставчик плаща всички тези цени. После тези цени формират сметките на крайните потребители.
Как точно ще се осъществи това задължение, което се предлага да получи ДКЕВР по точка три. Къде ще отива тази енергия, която обществения доставчик ще трябва да изкупува. Кой ще я плаща. Как тогава ще бъдат компенсирани всичките тези производители на такава енергия, след като цената на битовите потребители трябва да бъде определена по някакви други параметри.
Аз считам, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране следва да определи цени, на база на вчера приетия текст от Народното събрание. Започнала е такава процедура и такива цени ще бъдат определени. Това мога да кажа аз. Има Закона за енергетиката и считам, че по този начин с едно такова решение на Народно събрание ще се делегира действието на закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз искам колеги да ви фокусирам върху следния въпрос. Представете си, че тези пет точки или част от тях бъдат одобрени. Означава ли това, че утре на хората наистина няма да им спират тока и ще има възможност за безлихвено просрочване на задълженията и т.н. Ще има ли такава възможност?
Въпросът е, представете си гласуваме ги тези неща. Създаваме очакване. Ето колегите дават интервюта и казват: Гласувано беше, но ще се случи ли се?
Защото представете си, че този правен модел не е пълен и не води до резултата, който се обявява от Комисията. Това ще доведе до много по-неприятна ситуация от тази, която имаме в момента.
Заповядайте госпожо.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Тъй като ние току що разбирахме, каква е конкретната идея на господин Миков, аз бих искала да припомня каква беше ситуацията 2005 г. и преди 2005 г., тогава когато се прилагаше така наречената двустъпална тарифа за бита, която включваше потребление на едното стъпало на по-ниска цена и потреблението на по-високата цена беше на второто стъпало. Като цената на второто стъпало всъщност беше по-висока и с недостигащите приходи за първото стъпало. Тоест, очевидно кръстосано субсидиране, такова каквото в момента в закона е забранено, но аз не искам да се спирам на правните възможности и техники, защото не съм юрист. Аз съм икономист.
Тогава в Стратегията 2002 г. беше записано, че във връзка с преговорите за членството на България в Европейски съюз е необходимо да имат преходен период, който да позволи крайните тарифи на бита, те бяха фиксирани само на бита да стигнат своите реални разходи. Тъй като това беше условието България да премине към изцяло пазарна система.
Преходния период беше фиксиран както в Стратегията, така и в нормативните документи. И пак казвам, двете стъпала, каквито и да са количествата по тях, отразяваха в своята цялост разходите на дружествата тогава за електрическата енергия, но тези на първото стъпало не плащаха пълния размер на разходите.
Нашето многословие, господин Найденов в това писмо е определено от това, че ние наистина като експертен колективен орган няма как да правим политика. Ние наистина работим само по закон. Аз приветствам всяка помощ, която би могла да помогне на Комисията да бъде наистина независима. Затова сме изложили в малко по-подробен план, какво означава това.
Притеснението ми от предложението, не помня коя точка беше втора или трета, да има точно такава двустъпална тарифа идва единствено от това, че ние сме поели ангажименти и госпожа Харитонова ще потвърди, към Европейската комисия да имаме до 2015 г. напълно интегриран пазар, което означава със сходни методи за ценообразуване, за сходни условия на прилагане на тези цени и даже с близки цени.
От тази гледна точка, пак казвам, готови сме да подкрепим всичко което е в рамките на вашите правомощия и което вие решите. Но трябва да имате предвид, че това ще доведе до много по-голяма разлика, отколкото 2005 г. между двете нива на социална поносимост. Едното което ще бъде по-ниското и другото, по простата причина, че сега крайните цени отразяват много повече изисквания именно в резултат на нашето членство в Европейския съюз, задължителни изисквания за енергийните предприятия, които трябва да бъдат отразени и намират отражение в цените. Това което каза и господин Роков е втория дефект. Да видим как би могло да се отрази и на разделянето на електроенергийния системен оператор и обществения доставчик. Това е което мога да кажа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов заповядайте.
СТОЯН ИВАНОВ: Господин председател, аз се извинявам, че реагирах така. Без да защитавам това, колко е приложимо предложението на колегите от гледище на сегашната ситуация, аз се възмутих от факта, че продължават да ни хлъзгат тук Комисията в една плоскост, в която предложението въобще не стои. Създаване на пазар 2015 г. Става въпрос за временно решение, доколкото разбрахме. Става въпрос за временни мерки. става въпрос за едни разлики от 13 процента, които бяха в 2012 г. Нека това обяснят, за да знам аз как да гласувам. Доколко е приложимо. Аз не съм решил как да гласувам. В момента ни качват на пързалката. Това се опитвам да ви кажа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте госпожо Тонева.

АНЖЕЛА ТОНЕВА: Моите извинения, ако сте се почувствал подхлъзнат. Аз наистина не искам да ви подхлъзна. Аз искам да дам яснота. И това което в момента си помислих, когато вие се изказахте е всъщност, когато това временно решение бъде прекратено няма ли страшно много да се качат цените на тези, които плащат по първото стъпало. Именно заради голяма разлика. Ние не сме направили разчети, защото нямаме базата за първото стъпало. Да разсъждаваме в тази посока тогава. Няма ли много да се качат цените след това?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители. Аз колеги искам да се обърна към всички вас. Разбирате колко е нажежена обществената ситуация. Трябва да видим какви са конкретните ефекти от тези мерки. Повечето от нас разбират, че може да останат добри пожелания. Тоест, хората да кажат, ето и това не се случи, което ще ни въведе в много по-лоша ситуация от тази, която е в момента.
Други колеги народни представители, които искат думата.
Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми колеги, наистина темата е изключително важна, нажежена. Има няколко фундаментални виждания. Това наистина е временно решение. Може би и съответно въпроса е доколко е приложимо и доколко ние нарушаваме други закони.
Първо, основния принцип в енергетиката и за Независимия регулатор е той да бъде независим. Това е европейски директиви, регламенти и е част в нашия закон.
Искам да попитам юристите, господин Роков, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по този начин, ние като им определяме точно какви цени да бъдат, това не е ли пряко вмешателство в ценообразуването, в методиката и това няма ли да бъде санкционирано от Европейската комисия. Искам всички да знаят, както и колегите. Затова по-късно на база вашите отговори и притеснения ще предложа гласуването да бъде поименно и да присъстват колегите от БСП. И тогава всеки да носи отговорност, ако има рискове за държавата, за системата. Това което искам да попитам за базовите потребности в определена мощност базови потребности, която да бъде с по-ниска цена. Това ще рефлектира ли по някакъв начин и върху цената на останалите потребности, дали тя ще се раздели.
И другото което искам да попитам вносителите. Тези базови потребности ще се касаят за всички домакинства. Не е ли по-редно тези базови потребности и тази наистина субсидирана или по-ниска цена, да се касае само за социално слабите. За всички ли, и за народните представители ли, за всички ли? Аз считам, че е необходимо да има разделение. И политиката на държавата е със социални помощи, с енергийни помощи, но тези хора за някакво минимално потребление да получават финансови средства за компенсиране на този ръст на цената на тока.
Това което в точка 5 е писано, че възлага на Министерския съвет в най-кратък срок да осигури нормално функциониране на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и да предложи в съответствие със Закона на енергетиката, подзаконови нормативни актове. Аз мисля че и сега действащия закон и вчерашния закон, който всички с консенсус приехме, това дава тези права и не само. В момента действащия Закон за енергетиката си казва, че са необходими седем членове, които се назначават от Министерския съвет, ако те отговарят на определени критерии.
И аз бих до развил, че в този седем членен състав на база действащи закон, може да се предложат специалисти, енергетици или съответно финансисти и във ВИК сектора, излъчени от гражданските квоти или съответно от работодателите. Защо не. Ако отговарят на тези условия и сега Министерския съвет, бъдещия Министерски съвет макар и служебен, може да назначи такива хора, които да отговарят на Закона за енергетиката.
И другото което е, би следвало да се направи една оценка, икономически анализ на тези мерки, какво ще допринесат и на системата. Няма ли да понесе някакъв огромен риск Националната електрическа компания или другите по веригата, свързани с този стрес.
И другото което искам да попитам Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на база вчерашното решение на Народното събрание и даване възможност за ново определяне на цената, ново определяне на технологичните разходи. Очаква ли се корекция на цената на тока, така че да бъдат удовлетворени всички хора и от кога.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кажете госпожо Тонева за цената на тока, тъй като това всички ни вълнува.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: За цената не, но исках само да допълня, че всъщност забравих да ви кажа, че тогава това беше възприет подход от Световната банка, до изграждането на политика по социална защита на най-бедните слоеве. И аз пак се чудя, дали не е по-добре да се разсъждава в тази посока, отколкото да имаме цени, които да не отразяват разходите на предприятията до тях.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Миков заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин Червенкондев, всъщност и преждеговорищата засегна този въпрос Има 80 млн. предвидени в бюджета, 80 млн. предвидени за енергийни помощи. Но той обхваща един кръг есенния период в тазгодишния бюджет. Ние сме обсъждали този въпрос. Но те обхващат един по-тесен кръг от това, уважаеми дами и господа, което поражда общественото недоволство. Защото праговете при нас за получаване на енергийни помощи са достатъчно ниски. При нас има работещи бедни, които не могат да попаднат в социалната защита от енергийните помощи. Протестите на улицата и гнева на хората не е само от категорията на хората, които получават енергийни помощи и попадат в тези критерии.

Разберете, че въпроса не се свежда до социална и обществена категории, която се обхваща от тези, които са в енергийните помощи, за които по бюджет са предвидени. Така че въпроса за субсидирането, за крос субсидирането и за допълнителното, веднъж чрез бюджета и втори път, затова, господин Червенкондев се казва за всички. Ако искате може да изключим депутатите, ако смятате, че това ще задоволи обществените нагласи. Може въобще да им спрем и тока. И това въобще не се прилага към депутатите. Не са проблема депутатите, освен менталното им противопоставяне и стремежа им. Проблемът са хората и то много по-широка категория от тези на социални помощи.
Един въпрос от мен. Колко е студения резерв в генериращите мощности и по колко плаща за него НЕК? Защото човек като няма жито за посев, рови в мравуняците. Отговорете, за колко плащаме студен резерв? Какви са количествата и какви са разходите на НЕК за него. Мисля че имате информация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз искам да ви задам следния въпрос още веднъж. Теоретично, ако се приеме точка трета, която казваме на Независимия регулатор какви да бъдат цените като максимум и като таван. Веднага ще има наказателна процедура срещу България от Брюксел. И не мога да разбера защо това се премълчава и всеки дава едни такива дипломатични отговори. Затова колеги, когато проверих кворума трябваше да прекратя веднага заседанието. Направих жест към това да има дебат. Изчакахме. Дойде господин Аталай.
Затова сега правя процедурно предложение. До присъствието на депутатите от БСП, които са в тази Комисия и министъра ще поканя, да отложим тази точка, това решение. Защото не може тях да ги няма. Да се крит от поемане на отговорност, извинявайте, а всички ние да бъдем натоварвани с тази отговорност.
Давам ви думата господин Найденов.

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря ви господин председателю. Разбира се, ваше право е да гласувате както решите в Комисията. Но вие зададохте няколко пъти един много резонен въпрос. Дали е възможно да бъде осъществено, като се абстрахирате от различната преценка, колко време трябва да отнеме. Дали е възможно. Дали трябва да има законови промени и прочее. Получихте отговор, че е възможно. И част от тези предложения, които ние сме направили вече се осъществяват, макар и в неформален порядък. И не получихте отговор или аз поне не чух отговор, че не е възможна нито една от петте мерки. Да повторя още веднъж. Получихте отговор, че е възможно и не получихте отговор, че не е възможно да се осъществи нито една от петте мерки.
Аз продължавам да се питам, дали наистина не разбирате, че става дума за необичайна ситуация. Ние го разбираме. Ние разбираме, че предлагаме неща, които излизат извън обичайния порядък на решение на Народното събрание.
Ние не ви предлагаме да решавате проблемите на световната енергетика. Нито ви предлагаме да решавате неща до края на редовния мандат на това Народно събрание през м.юни. Ние ви предлагаме да решите нещо сега, в ограничен срок от време за три или за шест месеца. Не предлагаме и не разглеждаме енергийните пазари 2015 г. Даваме си сметка, че става дума за нещо, на което търсим социално поносимата цена. И не е необходимо да мислите, че решаваме въпроси, които ще ни превият от тежестта, си, че да не може да вдигнем глава. Хората чакат и сте прави в това отношение, решение сега. И след като тези решения са възможни, решете ги сега. Това очакват хората.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Найденов, винаги съм решавал вашето ораторско майсторство, но искам да ви кажа следното нещо. Нито едно от тези предложения няма да направи живота на хората в момента сега и веднага по-добър. Казвам ви го напълно отговорно и коректно. И ще ви кажа защо. Защото има друг инструментариум за постигането на тези предложения. Не този, това твърдя аз. Но преценката ще бъде разбира се, на тази Комисия. И пак искам да подчертая. Другият инструментариум сме го предложили. Вече ДКЕВР има възможност веднага да намали цената на тока. Това сме го направили. Това е възможно и сме обещали на хората нещо, което да може да стане веднага. Тази Комисия много пъти заседаваше. Ако трябваше ще ги изключим депутатите. Съгласен съм. Но кои депутати. От кои Парламенти вие ще кажете.
Затова колеги, при липсата на кворум аз трябваше да прекъсна веднага заседанието. Направих компромис. Изчаках идване на народни представители, защото темата е страшно важна. Исках да видят колегите от БСП пропуските. /Шум в залата./
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вие не сте членове на Комисията и се държите толкова арогантно, че аз не мога да повярвам какво се случва тук.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля да се изслушваме и да се уважаваме.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Бъдете малко по-културни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: На различно мнение сме, но да се уважаваме.
Направих процедурно предложение за отлагането на гласуването на това решение до присъствието на народните представители от БСП, които в енергетиката имат много сериозен опит, но и четиримата ги няма. За протокола, нито Румен Овчаров, нито Петър Димитров, нито Корнелия Нинова, нито Петър Курумбашев.
Извинявайте, при положение, че тези предложения могат да се обърнат срещу нас, Европейската комисия да ни глоби, т.е. не само да няма преки положителни последствия за хората, които очакват, но да бъдем обект на санкции, да бъдем обвинени в некомпетентност като Комисия и след това ще носим отговорност ние. Държа хората от БСП да са тук при гласуването на това решение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложение за отлагане на тази точка.
Който е „за“ отлагане, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Отложихме тази точка.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.25 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Силвия Михайлова
(101 509 знака)